Бях се отказала да пиша тази книга поради реакцията на хората, когато споменавах играта наречена „търговия”. Повечето искаха „да убият вестоносеца”, защото през целия си живот толкова искрено бяха вярвали в измамата на така наречените „власти”, че подобни разсъждения бяха твърде болезнени за тях. Тези, които нямаха очи да виждат и уши да слушат, искаха да спорят с мене. Голяма част от хората казваха, че са усещали нещо нередно, но при по-нататъшни разговори си признаваха, че всъщност не знаят нищо.

 

„Съзнанието ни се състои от три категории: това което знаем, това което не знаем и това, което не знаем, че не знаем. Да не знаем е нещастие; да не знаем, че не знаем, е трагедия.” – У. Ерхарт

 

Някои знаеха, че банковата система е измамна и въпреки това се чувстваха победени. Чрез отказа си да станат част от решението, те си остават част от проблема.

 

„Върховна проява на невежество е да отхвърлиш нещо, за което нищо не знаеш, и да откажеш да го анализираш.” – Д-р Уейн Дайър

Заключението ми за съжаление беше, че много малко са тези, които искат да чуят как да станат свободни, да спрат да се отъждествяват с погрешните си схващания, да правят това което искат (вместо да работят за прехраната си) и да се наслаждават на живота – това за което сме създадени. Чувствах се сякаш принадлежах към някаква своя собствена малцинствена група – аз наистина искам да узная това, което не искам да зная. Хората предпочитат сигурността пред свободата. Тъй като повечето се идентифицират с убежденията си, отказът от тях представлява страха от неизвестното „Кой ще бъда?”. Ако те си отворят съзнанието, ако се откажат от предварително създадените си представи и психологически предразсъдъци, ако се откажат от идеята, че те са това което вярват че са, те може би ще се просветят.

„Милиони са тези, на които им липсва съзнанието да поемат отговорността за духовното си спокойствие.” – Екхарт Толе

Без съмнение, предположението, че сме излъгани да играем една коварна игра, която разрушава живота, бъдещето, приятелството, духовността и нашата истинска природа, ще бъде отхвърлено от невъзприемчивите умове. В последствие раздразнението ми достигна до такава степен, че една нощ реших, че моята книга ще бъде безполезна – прахосано време и енергия. Реших отново да се посветя на развитието на енергийната психология. Към полунощ бях събудена от глас, който казваше: „Тайното учение предавано от уста на уста”. Помислих си, че ще го запомня и отново заспах. По-късно пак чух гласа, а на събуждане още веднъж чух: „Тайното учение предавано от уста на уста”, при което изскочих от леглото, отидох при книгите си и сложих ръката си върху една малка кафява книжка, която бях притежавала от 20 години и никога не бях чела. Заглавието и беше „Тайното учение на тибетските будистки секти” от Александра Дейвид Нийл и лама Йонгден (1967). На първите осем страници прочетох за колебанията на Буда преди да започне своята Мисия:

„Аз открих висшата  истина, трудна за разбиране, достъпна само за мъдрите.”   

„Човешките същества са погълнати от водовъртежа на световните събития и това им доставя удоволствие. За хората е трудно да разберат закона за връзката между причините и следствията, как да потискат samskaras (идеите, формирани и зависещи от невежеството ни).”

„Каква е ползата да разкрия на хората, това което съм открил с цената на тежък труд? Защо трябва да го правя? – Това учение не може да бъде разбрано от онези които силно желаят и мразят,… то е тайнствено, дълбоко, скрито и непосилно за съзнанието на масите. Ако аз го разкрия и хората не го разберат, резултатът за мене ще бъде умора и раздразнение.”

Брама Сахампати поучава Буда да превъзмогне колебанието си:

„Нека Многоуважаемият проповядва Учението! Има същества, чието съзнание не ще бъде замъглено от праха, те ще разберат Учението. Досега в земята на Магада на почит беше лъжливото учение, създадено от онези, чиито умове са замърсени (от невежество). Сега ти ще отвориш за тях вратата на Безсмъртието (буквално, на безсмъртните).”

„Въздигни се, Победителю! Преминете по света Поклонници (същества, които бродят по света чрез последователно прераждане и смърт). Има такива, които ще Ви разберат.”

Буда упорито настоява, че човек трябва да осмисли всички твърдения и сам да ги разбере преди да ги възприеме за верни. Древните текстове са категорични:

„Не вярвайте в силата на традициите, дори и когато са били почитани от много поколения и на много места по света; не вярвайте в нещо, само защото много хора го казват; не вярвайте в мъдростта на древните мъдреци; не вярвайте в товав което си въобразявате с мисълта, че Бог ви е дал вдъхновение. Не вярвайте в нищо, което зависи от властта на вашите господари или свещеници. Вярвайте в това, което сте проучили,  проверили и  установили, че е разумно и полезно за вас  и другите.”

„Съмнението ни подтиква към търсене, а търсенето е пътят към истинското познание.”

„Защо тези учения са тайни? Значи ли това, че не трябва да пиша и говоря за тях?”

„Не, Александра, тези учения се наричат „тайни”, не защото е забранено да се говори за тях. Те са „тайни” защото много малко от тези, които ги чуват, ги разбират.”

 

 

***

 

Веднага започнах да пиша – този път перспективата беше съвсем различна от преди – а това е резултатът от вдъхновението ми. Моля ви да приемете съвета на Буда – проучвайте и вярвайте в това, което е разумно и полезно за вас и за другите.   

„Получих въпрос, но нямаше думи: това беше едно мигновено послание – „Какво съм направил в полза  на човешката раса и за напредъка й?” – „Тибетска книга за живота и смъртта”– Согиал Ринпоче.

 

 

***

 

 

Реших, че написването на тази книга е мое задължение.

 

 

 

Следва.