Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

РЕВАНШИЗЪМ? КАКВО ПО-ДЖЕНТЪЛМЕНСКО, КОГАТО Е СТРЕМЕЖ КЪМ СПРАВЕДЛИВОСТ? – Част 2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, предназначена за личности, за хора без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

*    *    *

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

В неделя, 16 юни 2013 г., бай Симо Мадридски празнуваше своята 76-годишнина. Навярно си е спомнил, че се е пръкнал с невидима корона на главата – като цар. Нещо, което пропиля, след като още на младини се е поставил в услуга на БКП и нейната Държавна сигурност. Също така – с мерака си за имоти, пари и власт, който постът на министър-председател задоволи.

Това се нарича абдикация.

 

 

Присмял се хърбел на щърбел

 

 

Ден по-рано Георги Кадиев премина като сърдит червен тайфун из студията на телевизиите, на които страната е наспорила – повече от 240?! Канеха го, защото той издигна призив за оставка на Сергей Станишев от поста генерален секретар на ЦК на БСП.[1] Жест, който отдавна не е екзотичен.

 

Кадиевобясни това в профила си в социалната мрежа „Фейсбук“ като своята форма на несъгласие… с решението за Делян Пеевски за 10 минути унищожихме 4-годишен труд на стотици хиляди леви (и не само) хора в България, труд да сме алтернативата на унищожителното управление на ГЕРБ, да сме носители на морал, честност и професионализъм“.[2]

Дали за миг през ума на длъгнестия бивш журналист, заместник-министър, общински съветник и т.н., е минало, че няма как същества като него и цялата кохорта от негови съпартийци да „бъдат носители“ на неща, които никога не са притежавали. Не съществува морален и честен комунист, че и професионалист при това! Човечеството не познава и не различава такова животно сред цялата фауна. А че комунистът не е homo sapiens е излишно да обяснявам. Само идиотите не го забелязват и осъзнават.

Другарят Георги Кадиев е плод на сексуално извращение, извършено от бургаска болшевишка двойка. Той е възпитаник на Московския държавен институт по международни отношенияковачница на кадри за КГБ. Няма вещество, излязло с диплома от това заведение (там са ги учили и да пият), което да не е било вербувано от съветските специални служби.

 

Забележете обаче онова, което непрестанно изтъквам – реакцията на свободолюбивия“, „антикомунистическиидемократиченЗапад. Кадиев е доусъвършенствал своите познания по следене, слухтене и доносничество, обобщено наричани шпионаж, чрез магистратура по дипломатически науки и международни отношения в Университета на град Лестър, Великобритания, и магистратура по публична администрация в „Kennedy School of Government” на Харвардския университет в САЩ – инкубатор на агенти за тамошните секретни агенции.[3]

 

Не е ли забележително, че през 2010 година лично заместник-председателят на БСП Румен Овчаров, за когото се говори, като за „дългия инкасатор“ на организираната престъпност в енергетиката, предложи другаря Кадиев за кандидат на алчно червената партия за кмет на столицата? Тогава въпросният Георги не прояви никаква чистофайнщина. Защо?

 

Нима не беше чувал за „Р. Овч.“? Или като всеки комунистически звяр гнусливостта му е избирателна? Впрочем, тя има своята проекция и в настоящите протести. В тях телевизии като Делян-ПеевскатаTV 7два дни наред интервюира една и съща млада двойка, сякаш закована на ларгото пред Министерския съвет

Нова телевизия пък ни представи един от синовете на агента на Държавна сигурност, другаря Виктор Чучков. Пред мен бащата, който по времето на Тодор Живков учеше в Италия и безпроблемно обикаляше света, призна как още като дете е композирал химн във възхвала на Сталин.

Виктор отгледа децата си по специалните почивни домове – резиденции, за верни на партиятаинтелектуалци“. Ето какво преуспяващо в бизнеса под крилото на партията отроче, вдигнало на раменете си внучето Чучков, „демонстрираше против“ поредния комунистически кабинет. Крушата не пада далеч от дънера

 

Протестите предоставиха шанс на обслужващия персонал на Братството, например на другаря потомствен комунист Кънчо Марков Стойчев, „дълбокомислено“ да заключи: „Има вече една пета политическа сила улицата.[4]

Когато Кънчо или неговият съдружник Андрей Венцелов Райчев заговорят, приказва партията-майка. По-коректно е да се каже, че звучат постановленията на Интернационала. Другарят Кънчо, в синхрон сулицата“, рекъл:

 

Борисов не разбра, че е загубил властта, БСП и ДПС не разбраха че не са спечелили властта и това е уникалното в ситуацията. Имаме нужда да се инициира национален дебат, нещо като нова кръгла маса на всички партии с над 1 на сто от гласовете и да се изпълнява само това, което се реши от тях.

 След това да отидем през май 2014 година на избори по нови правила, приети с обществен консенсус.[5]

 

Ако наистина опитват да прокарат „решение“ за „нова кръгла маса“, работата е отъртена. Оттекла се е… Щом внукът на Тодор Живков, „Пикаещият във фонтани“, Кадиев и Ламбо-Данаилов, децата на казионния композитор и пианист на режима Чучков, поведоха „протестното“ хоро, положението е „мамата си трака“…

 

Да не се излъжете и да допуснете измамната мисъл за „бунт на кораба“? Нищо подобно – клопка, пореден капан по пътя към даренатасвобода“. Сещате се защотази сладка думае в кавички, нали?…

 

Поради глупост, от незрялост или понеже така трябва, вечери наред протестиращите викат пред празните сгради на Народното събрание, Партийния дом и Министерския съвет. Никой не издигна лозунги за свободни медии и нови, доказано почтени журналисти. Камо ли да поведе множеството към улицаСеквояв Бояна. Там, където се намират някои от къщите на членовете на Политбюро и техните наследници.

 

Даже ощетените от Татовата резиденция боянчани ги няма по площадите…

 

Има нещо гнило или тъпо, не мислите ли?

 

Да се върнем към водещиядисидент“. Дали възпитаникът на толкова много интернационални шпионски школи Георги Кадиев страда от амнезия и е забравил, че собствената му съпруга е сред колежките на Румен-Овчаровата булка? И двете са едни открупните износители на електроенергия!

 

Протестите миришат на зеленогърби банкноти, свързани с енергетиката и със строителството на АЕЦБелене“. И на кирливата пот, стичаща се отобиденитечела на двамата РуменовциОвчаров иПикаещия във фонтаниПетковмасон.[6] Личеше, че плакатите за тях бяха подготвени далеч преди Народното събрание да гласува назначението на червения шопар Делян Пеевски.

 

Не, не браня правителството, справедливо наречено „Олигарски“. Няма как. Не понасям комунисти и ченгета.

 

Аз искам реванш!

 

Да, реванш от всички местни управления от 9 септември 1944 г. до ден днешен. Всички те са поставяни от световната левитска мафия и обслужват единствено нея. А трохите от лъвската вечеря на Братството у нас, продуктите за която са дело на всички насробите на милиционер-комунизЪмаостават за алчно червената фашистка номенклатура на БКП, разроила се на много крилца и пухчета.

 

Сега наследствено червеният другар Георги Кадиев е заел поза на нравствен съдник. Дали не е свързано с фамилното му име? Но комунистическият кадия може да излъже единствено туземното идиотство. Вярно, то е достатъчно масово, обхваща мнозинството от населението. По дефиниция идиотитесе радватна къса памет.

Обаче за жалост на комунягите, все още се намират умни, интелигентни, ерудирани, честни хора, които не са забравили кой кой е на тази територия, в която „всички сме братовчеди“.

 

След първата част на настоящата кратка поредица явно такъв посетител на тази медия ми изпрати снимката, която виждате вляво. Фотоапаратът е запечатал младия „царист“ Делян Пеевски заедно с неговия ментор – един от главните грабители на българите, потомствения комунист Илия Павлов Найденов – вдясно на кадъра.

 

Ще запитате: Какво общо има това с Георги Кадиев?

 

Бързам да обясня: Кадиев да ни проповядва морал, е все едно Херострат, Нерон или Гай Фокс да ни учат как да се борим с пожарите.

 

Защо? „Ignorance is strength” – „невежеството е сила“ – това е разпоредила партията в прочутата антиутопия на Джордж Оруел. Още в римското право е постановено: „Ignorantia legis non excusat” – „Непознаването на закона не е извинение“.

 

Не оправдавам никого, задето не търси и не познава истинската история. Поради което живее в опияняващата мъгла, разпръсквана от историците с дипломидо един ченгета, зависими от своите водещи офицери. Още по-малко онези, които не знаят какво е ставало съвсем неотдавна.

 

Георги Кадиев – другар по наследство, по убеждения и по битие, е обикновен мутренски драскач. Да припомня фактите.

 

През 1995 г., в разгара на болшевишкото управление, оглавявано от твърдоглавия комунист Жан Виденов, най-видният представител на новия борческо-предприемаческиелит“, шефът на „МултигрупИлия Павлов реши, че неговият обществено-делови родител Андрей Луканов е достатъчно слаб. А самият той – архипрестъпникът, криещ фамилията си Найденов, вече е прекалено силен, за да се отделиеманципира, както стана модерно да се казва – от своята родна БКП и по-точно от нейния главен филиал БСП.

 

Тогава във вестник „Дума“ – бивш „Работническо дело“,[7] се появи статия на Илия Павлов. В нея авторът формулираше идеята за това, че е крайно време „гущерът да откъсне опашката си“. В образа на влечугото той въплъщаваше т. нар. „едър бизнес“, кой знае защо, определян от него като „български“?

Статията признаваше, че той е заченат в грях. И се опитваше да внуши, че трябва да се примирим с това, да се научим да живеем с това обстоятелство. Твърдеше се, че на свой ред, държавата е длъжна да помогне на гущера. Тоест, да легитимира незаконното.

 

Измина цяло десетилетие, докато узнаем името на истинския автор на публикацията. Той се оказа настоящият „морален съдияГеорги с многозначителната фамилия Кадиев.

Приклещен, в интервю той призна следното:

 

Доста неща се казаха по ваш адрес по повод статията на Илия Павлов за опашката на гущера и вашата връзка сМултигруп“.

 

– Не, никаква връзка. Това беше преди 10 години, когато ме покани Димитър Иванов, тогава вицепрезидент наМултигруп“, на една среща. Аз не го познавах до този момент. Бях журналист в „24 часа“ и отговарях за извънпарламентарните сили, между които Партия Либерали на Петко Симеонов. Димитър Иванов съответно беше в някакъв политически клуб с тях. Чрез тях по някакъв начин е стигнал до мен, но предполагам, че е попитал: „Познавате ли някой журналист, който да напише нещо?“ и те са му дали моето име. Това беше март 1995 г., правителството на Жан Виденов беше на два месеца. На срещата си говорихме около един час и той обясняваше за организираната престъпност, че е време вече да се престане с тази организирана престъпност, да забравим за миналото и да започне да се работи нормално. В края на този едночасов разговор той ме попита мога ли всичко това, което ми е казал, да седна и да напиша статия от името на Илия Павлов. Аз го приех като чисто журналистическо предизвикателство.

Седнах и я написах за един час буквално. Дадох му я след два-три дни. Той я погледна, каза: „Много нашироко си го написал, Илия Павлов говори по-кратко.“ Аз казах: „Хубаво, ама аз никога не съм говорил с него и не знам как говори той, затова го написах така, както мисля, че трябва да бъде.“ След това вече по някакви пътища явно е била одобрена от Илия Павловнеговото име стои отдолу. След това беше публикувана във в. „Дума“ пак от негово име. Въпреки че аз съм чисто техническият изпълнител, стратегическите мисли в нея са на Димитър Иванов, авторът си е Илия Павлов, защото неговото име стои отдолу. Никой нямаше да й обърне внимание, ако аз я бях подписал с моето име. Така че – това е.[8]

 

 

Iniuriam, qui facturus est, iam[9]

 

 

Необходимо ли е да разяснявам?

 

Днес на нравственост ви учи момче, което е накиснато до уши в червената мръсотия и престъпност. По ген, като образование, в рамките на семейството си и по своята лична биография. Защо другарят Димитър Иванов, познат като „Гестапото“, а аз наричам „Кагебето“, не дойде при мен, да речем?

 

Не ви ли впечатлява готовността на Кадиев да услужи? Това му идва отвътре. Не случайно „седнал и написалстатиятаза един час буквално“.

 

Между него и тъй ненавиждания от възмутената му болшевишка същност Делян Пеевски има знак за равенство. Вижте кариерите им на вещи, които могат да бъдат преобразувани и пригаждани – да стават за всичко. И те са съгласни да бъдат манипулирани, преправяни.

Така са възпитани:

 

Аз, димитровският пионер, тържествено обещавам да бъда верен на заветите на Георги Димитров, да се боря всеотдайно за делото на Българската комунистическа партия, за победата на комунизма. Обещавам да се уча и работя неуморно, да бъда достоен гражданин и защитник на моето мило отечествоНародна Република България!

 

Това продължава нагоре с възрастта и т. нар. кариерно израстване. Личи по още един факт, свързващ СДС с ДС.

Освен това не се ли стряскате от признанието, че все още минаващият заантикомунистПетко Симеонов, член на БКП по наследство, гаулайтер напартия Либералии началникът на Шести отдел от Шесто управление на Държавна сигурност „Димитър Иванов съответно били в някакъв общ политически клуб“?

 

Та Петко Симеонов беше заместник-председател на СДС и първи директор на вестник Демокрация“! Онези, които са достатъчно тъпи, за да приемат истината за конспиративна теория“, не знаят ли, че този „герой“ нямаше как да избяга нито от своето членство в БКП, нито от комсомолската си активност, нито от своите родителиактивни борци против фашизма и капитализма.

 

Същият другар беше назначен за директор на отдавна закритата Агенция за чуждестранна помощ. Пак той навря в СДС другаря Спас Русев – бивш шофьор на члена на Политбюро на ЦК на БКП Стоян Марков – „Стенмарк“. Онзи, който живее в съседство със Сергей Станишев. Но преди това беше намерил убежище в Лондон при Огнян Дойнов и неговия покровител Робърт Максуел, убит от Моссад.

 

Георги Велчев, брат на Кобургготевия вицепремиер и министър на финансите Милен Велчев, е женен за дъщерята на „Стенмарк“. Спас Русев също неочаквано се озова в Лондон изабогатя! Внезапно и неочаквано.

Той организира прословутата среща на министрите с убития контрабандист и сътрудник на специалните служби Иван Тодоров – „Доктора“. Някой помни ли я? Какво последва от нея, от стотината убийства на фигури от комунистическия подземен свят, определяни като „знакови“?

 

Не забелязвате ли как кръгът се затваря – финансовият Интернационал, превземането на САЩ чрез Системата на Федералния резерв, Първата световна война и ликвидирането на Руската, Австро-Унгарската и Отоманската империи, Октомврийският метеж и създаването на СССР суровинна база на Братството, нацистка Германия, Втората световна война и разделянето на света по време на изфабрикуваната Студена война, довело до ликвидирането на християнството, Горбачов, перестройката

Понастоящем световната революция преминава във война срещу исляма, унищожаване на европейската цивилизация и пълно господство на интернационалното Братство.

Част от всичко това е нашият местен, мъничък кръг – от БКП, през псевдо опозицията до настоящия пълен упадък на българщината, разпада на държавността и залеза и изчезването на България.

 

От години всякакви пропагандисти – „леви“, „центристиидесни“ – ви втълпяват как трябва да загърбим миналото, да турим пепел връз престъпленията на комунистите, да приемем статуквотоПък да плеснем с ръце и да се прегърнемубийци и крадци със своите жертви.

Ето как вършел това МитьоКагебето“ през вече отдалечената 1995 г.: „… Той обясняваше за организираната престъпност, че е време вече да се престане с тази организирана престъпност, да забравим за миналото и да започне да се работи нормално.

 

С други думи, такива като моя милост следва да бъдат изкарвани какви ли не. Схващате ли защо ме замерят с квалификации от рода на „фашист“ или „комунист“, ту „ченге“?… За тях това е… закономерно.

 

Забавно е как повечето смятащи се за хора не различават клеветите и подлеците, които ги разпространяват? След втория тур на президентските избори през 2006 г., когато „антикомуниститеИван Костов и Надежда Михайлова – понастоящем Нейнски, призоваваха да се гласува за комуниста и ченгето ГеоргиГоцеПърванов, ме поканиха в съответното коментарно предаване на Нова телевизия. В компанията на потомствените комунисти и ченгета като Сашко Диков, Явор Дачков, Мира Янова – понастоящем Радева, Цонко Цонев – несменяем кмет на Каварна, и други подобни, заявих, че единственият ни шанс е да свалим недокоснатата комунистическа система. Непременно и задължително да проведем декомунизация и да започнем отначало и начисто.

 

След думите ми включиха пряко заместник-председателя на ДПС Юнал Лютфи, агент на Държавна сигурност с псевдоним „Мурад“. Водещата го попита дали е чул изреченото от мен. Сякаш плюл си в устата с МитьоГестапото“ и в хармония с дългогодишните призиви за загърбване на миналото, масонът Юнал,[10] който е донасял срещу родния си баща Саид, заяви дословно:

 

Господин Ифандиев е застинал някъде в 1990 годинаАнтикомунизмът остана там.

 

На следващия ден вестник „Труд“, откраднат и оглавяван от комуниста и агента на Държавна сигурност Тошко Тошев – агент „Бор“, обяви, че най-интересно е било предаването на Нова телевизия. Бяха изредени имената на гостите, без моето

Дни по-късно в рецензия на седмичник „Уикенд“, който, естествено, принадлежеше на алчно червената мафия в лицето на малкия син на известния комунистически стихоплетец Недялко Йорданов, но още не и на бандата зад лицето Делян Пеевски, декларира, че предаването на Нова телевизия е станало най-интересното, благодарение на Сашко Диков и моя милост.

 

По онова време Дикoff беше страстен поддръжник на Б.Б. В ефир неколкократно заяви, че е „голям фен“ на банкянската страхливка. Стараеше се да обясни как само тукашната Брижит Бардо може „да ни оправи“.

Светнах го, че ако моят проектозакон за декомунизацията влезе в сила, неговата любимка няма да има шанс да се докосне до политиката. Сашко полюбопитства защо. Отговорих му: „Най-малкото поради нейното членство в комунистическата партия, но също така и заради престъпното й сикаджийско минало.

 

Бившият ски-шампион онемя. Той е „цар на хамелеонщината“. Беше се отказал от своята близост с Милко Балев. Пред мен и доста свидетели се беше отрекъл от приятелството си с Батето“. Петилетка по-рано беше зарязал и своя по-краткотраен идол Иван Костов

 

А неговата тогавашна кумирка стана министър-председателка и наистина „ни оправи“…

 

Все по онова време Яне Янев беше напуснал земеделския съюз и СДС, а като всеки обратен, кандидатът за президент Волен Сидеров се целуваше уста в уста със своя кум Валери Симеонов Балевски.

 

Макар да дереше гърло по митингите на „Атака“, офицерът Енчев се подчиняваше на партийната дисциплина. И по заповед на Лукановия телохранител Георги Агафонов, агент на Държавна сигурност с псевдоним Здравков“, като Александър Матросов, Раймонда Диен и сините“, взети заедно, бранешеГоцеПърванов

 

Червени боклуци“!…

 

Да, народонаселението продължава да вярва на тези червени боклуци и да се влачи след тях. Върхът на малоумието е, че хем крещи „Червени боклуци“, хем ги тачи и следва?!

 

А видни слуги на БКП и нейните служби за партийна сигурност, като въпросният Георги Кадиев, биват признавани заморални стожерина (не)обществото, което тълпите от милиционер-социалистически безличия се мъчат да съставят.

 

Ratio est anima legis” – „разумът е душа на закона“ – са постановили древните.

Тук отдавна няма закон. А разум съвсем не е останал, ама хич

 

Затова заместник-министърът на финансите Георги Кадиев, който беше покровителствал измамите на данъчната шефка Мария Мургина, минава за „образец на нравственост“. Най-малко в пет-шест телевизионни предавания съм разплитал този клон от цялата престъпна мрежа, задушаваща страната ни. Тя включва част от видинската мафия, начело със съпруга на кореспондентката на БНТ в областта Лидия КаменоваСтефан. Между другото, другарката Каменова е членувала в БКП и е бивша секретарка на Окръжния комитет на ДКМС.

 

Покрай тях многократно повече са се облажили демократичните комунисти“, другарите Елена и Иван Костови, Светлин Нейнски – тогава все още само заглеждащ „демократичната“ министърка на външните работи НадкаГаражната“, и доста други.

 

Документи – дали ревизиите. Справедливост – невъздала местната Темида

 

Морал!

 

 

Тук вестник има да се пише, не е шега[11] или отново за истината,

за медиите, за техните собственици и за т. нар. журналисти

 

 

Необходимият разказ“. Така е озаглавила една трета от своя статия непозната ми дори като име журналистка.

Тя обича да използва квалификацията „полу“. Не споделям нейния полугняв, полуконформизъм и полуграмотност. (Тя например не използва кавички?!) Но в името на истината ще приведа цитат от болката й, която е описала:

 

Сега ще ви разкажа една история. Действието се развива през месец април 2009 година. По това време вестник „Монитор[12] бе една от малкото медии, настроени против Бойко Борисов. Аз работих във вестник „Новинар“. Вестник „Новинар“ бе обща собственост на Любен Дилов – син и небезизвестния Антоан Николов. Медията сключи негласен договор с набиращата скорост ГЕРБ, а тогавашният кмет на София се обаждаше по телефоните да псува, че не е отразен точно така както иска.

Отказах да работя това. Не беше моята кауза. Не беше моето дясно“. Напротив – искаше да убие моето „дясно“. И го стори сега през 2013 година, но това е друга тема.

Та… напуснах вестник „Новинар“ и се преселих точно в предизборната кампания в „Монитор“, където можех да пиша на воля колко прост, безжалостен и престъпен е Бойко Борисов. И го правих. До нощта на изборите, когато отношението къммутратарязко се смени в отношението къмспасителят на България от Тройната коалиция“.

Няколко месеца ставах свидетел на следното нещо – всяка Божа вечер някой от редакторите наМонитор“, неформална собственост на Делян Пеевски, се обаждаше на въпросния неформален собственик, изчитайки всички страници от така наречения разделВътрешна информация“, за да удостовери, че текстовете за ГЕРБ са „правилни“. Вестникът публикуваше не по-малко от три снимки на Борисоведна на първа страница задължително, и две във вътрешните. Изданието се сблъска с голям проблем – трябваше да намира красиви снимки на премиера.

Вестникът не се печаташе до полунощ, защото Борисов бе на среща с Путин и тя трябваше да бъде отразена героично. Или – политическите страници се променяха, само защото Бойко, вече фамилиарно наричан от издателите, може да не е доволен.

Включително една вечер отпечатването на броя бе забавено с два часа, защото неформалният издател заподозрял, че карикатурата е неправилна. На нея имаше цветя, а на издателят[13] [Делян Пеевски] му приличали на гербери. Разбирате, не може така човек да се подиграва на герберите, а какво ще каже Бойко Борисов?!

 

 

Червени боклуци! Но загърнати със сини плащове…

 

 

Какво последва? Ето това:

 

 

 

 

 

Вервайте им

 

Но освен това съм длъжен да напомня: Свободата е личен избор.

Авторката сама е решила да се продаде на комунистите и милиционерите. Водил съм предавания в три подобни телевизии, но винаги при две задължителни и ненакърними условия:

 

Първо, абсолютна свобода на словото и на правото да каня, когото желая, без да известявам никого или да давам отчет някому.

Второ, без да сключвам договор, регламентиращ трудово-правни взаимоотношения.

 

От декември 1993 г., когато алчно червената мафия назначи ИвоИвайлоИнджев за главен редактор на вестникЕкспрес“, за да разруши неговата наложила се опозиционност спрямо болшевишката власт, не съм бил в подобни взаимоотношения с никого.

Така опазих своята независимост.

 

Свободата е право, което не всеки е готов да ползва.

 

И още нещо. Споменатата мома, изпод чието перо е излязла горната изповед, е спестила доста неща. Например, че вестникНовинарбеше зачислен на двама усърдни и послушни комсомолски секретари.

 

Любен Дилов-син е последният комсомолски секретар на Журналистическия факултет на Софийския университет. Лично и без всякакъв свян е признавал пред мен, как, когато в края на 1989 г. в ръководството на БКП решило да създаде ново младежко телевизионно предаване, Андрей Луканов избрал него. А от току-що създаденото СДС посочили Петър Курумбашев.

Така, в гнездото на партията-квачка се излюпила Студентската програмаКу-ку“.

Днес сме свидетели на „смяна на местата“. Курумбашев и друго болшевишко чедо Мартин Захариев, са при своите истински родители. Докато след като се правеше на сираче, незаконно роденият Дилов-червен, известно време правещ се на син“, обслужва всяка власт. Стига да си плаща.

 

Какъвто е редът при тези момчета от пансионите на Държавна сигурност. Агент „Ивайло“ хвърля по-обилна светлина върху манталитета им, изграждан в техните семейства, в училището и в ония служби:

 

Истината е, че аз доброволно отидох при тях, инициативата беше моя. Имам предвид отидох при хората от Първо главно. Не се правя на жертва. Бях едва на 20 години. Току-що излязъл от казарма. А те ни промиваха мозъците още от детската градина. Пък и тогава такива ми бяха представите за живота. Всичко това изглеждаше много светло като перспектива. На младеж като моя милост хората от Държавна сигурност освен всичко друго обещават кариера, власт, влияние, пътувания, пари, разбира се. Звучеше много примамливо. И вълнуващо.

─ И какво стана по-нататък?

Бях държал изпити тук в Софийския университет и заминах да уча в Московския държавен университет като стипендиант на Държавна сигурност.[14]

 

Другият, на когото тандемът БКП-ДС  зачислил вестник „Новинар“ – другарят Антоан Николов, пък е последният комсомолски секретар на Юридическия факултет на Софийския университет. Повече от един мандат той беше председател на Столичния общински съвет, издигнат от все същия дует „БКП-ДС“ с помощта на друго доверено лице на партията – червения безенесар Евгений Бакърджиев. Преди това Антоан от село Бояна е бил и общински съветник от СДС

 

След огромни кражби, закриляне и потулване на масови грабежи на общинска собственост в особено големи размери все в полза на комунистическо-милиционерската номенклатура, днес Антоан Николов се води собственик на винзаводМагура“, който включва част от самата пещера?! Последното е в противоречие със закона, но кой ти гледа.

Dura lex, sed lex” – „законът е суров, но е закон“, важи само за простосмъртните. Антоанчо не е от тях.

Той е ехе-е-е, лукановоизбран!…

 

Заедно с група червени седесари, обединени във фирма, чието название дублира общинската „Триадица“, тогава все още младият другар Николов открадна от софиянци повече от 100 магазина, ресторанта и кафенета собственост на СО, разположени по протежението на бул. „Витоша“, улицитеАлабин“, „Граф ИгнатиевиРаковски“.[15]

Ползваше се от личната закрила на самия син фюрер“, другаря Иван Костов. За този доказано обратен „гений“ да се занимава и с издаване на вестник беше… фасулска работа.

 

Тъй де. Далеч преди тях с Дилов-червен Алековият герой е открил: „Че голям мурафет ли е един вестник да се издава? Тури си едно перде на очите (па и няма нужда), па псувай наляво и надясно. Ами как!“…

Донесоха мастика и мезе. Ама ще попита бай Манолчо, какво мезе? То не е важно, важното е, че бай Ганьо и Данко Харсъзина се запретнаха да ръководят общественото мнение.

Данко бе, нашия комшия страшно ми се пери, учен бил, честен бил и н’ам какви дивотии. Да му теглим ли един калай?

– Калай не, ами със земята барабар го направваме – заявява специалистът на псувните.

И почва се писането… „Научаваме се, че…“ – пише бай Ганьо и излага върху един лист бяла хартия такива черни хули срещу своя съсед, за каквито не само че не се е „научавал“ някой път, но нито насън му са минавали. Пише бай Ганьо, пише и зачерква, той е все недоволен от ядовитостта на своите стрели: крадец е за него нежна думица, той я зачерква и пише хайдук, но тая дума е станала обикновена, бай Ганьо добавя пладнешки и я съединява с едно фатален

– Карай, карай, карай! Блъскай, майка му стара, пред нищо недей се спира, пред нищо! Блъскаай! – гърми Данко Харсъзина, като че командува някое артилерийско сражение…

Европейци сме ний, ама все не сме дотам!… Прощавай, не е за чудо пак да се срещнем.[16]

 

Назначението на „дялания камък“ Делян Пеевски не ви ли напомня на напъните за изобретяване на заглавие на бай-Ганьовата газета и всичко, свързано с това:

 

Да му изтърсим една Народна храброст“, па да става, каквото ще. Ще турим за отговорен редактор Саръ-Чизмели Мехмедаа, а?[17]

 

Разгърнете днешните вестници. Включете което и да е радио или телевизия. Няма как да не срещнете познатото отпреди век и нещо: Научаваме се, че

Какво е помръднало у нас, та и журналистиката? Нали шепата свестни автори и водещи бяха прогонени? А старитеучителиот непреходната ера на милиционер-комунизЪма са все същите и пак са тук!

 

Точно като първообраза си бай Ганьо някои от тях все така правят медии. Други са водещи на предавания или на рубрики, даже на двете. Трети преподават във Факултета по журналистика, макар такава наука да не е позната по света

 

Ами до неотдавна бяхатурилиза министър на културата, която именуватбългарска“, лице, смятащо се затурчин. На всичко отгоре, удостоено с „почетното“ за милиционерите звание „главен мултак“!

 

Някои ще рекат: А ти какво постигна с твоя антикомунизъм?

Откровено казано – нищо. А вие, с вашия конформизъм, с примирението и приспособленчеството ви?

 

Сякаш сме “Fin du siècle” – „края на века“, както е отбелязал Щастливецът. На ХІХ век

Европейци сме ний, ама все не сме дотам!…

 

По-страшното е, че тяЕвропата, ни е погнала и май ще ни догони

 

 

Възхвала на глупостта

 

 

Когато чуете някой да претендира за смяна на системата, без подмяна на лицата, бъдете сигурни: мамят ви! Или просто говори тяхната глупост. А както е констатирал Еразъм Ротердамски: „Нали най-много прилича на Глупостта да бъде сама тръбач на своите похвали и лира сама за себе си?[18]

 

Системата се олицетворява от хора. Тя представлява подреждане на длъжности, свързани помежду си по определен начин и напълно зависими една от друга. Разбира се, в различна степен. Тези по върховете – в по-малка степен от нископоставените.

Но във всички случаи зад длъжностите се крият фигури. Често пъти нямаме никаква, ама абсолютно никаква представа за техния ранг. Понякога по-незабележими лица се оказват по-високопоставени от най-облъчваните от светлините на прожекторите.

 

Например, разказвали са ми, как даже Тодор Живков пристъпвал от крак на крак пред началника на „Металхим“ – обединението, зад което се е укривал тукашният военно-промишлен комплекс. Зад генералния директор стоял целият Съветски съюз, барабар с Червената армия и нейното Главно разузнавателно управлениеГРУ. На свой ред, те пък до ден днешен се отчитат отвъд Океана

 

Схващате ли?

 

По-голямата част от остатъчното население, въобразяващо си, че е българско, все така дири вината другаде, но не и у себе си. Виновни са му някакви „турци“, „ДПС“, „комунистите“, „Атака“… Наближава четвърт век, откакто му подариха правото да се плямпа, без заплаха от арести. Но до съзнанието му така и не достигна, че няма други партии, освен еднатази на парите. Тя е комунистическа и води война срещу свободните хора и преди всичко против средната класа. Стреми се да пороби цялото човечество.

 

Нашенските протести наподобяват вечерни разходки. В тях не се забелязва идея, мисъл – липсва какъвто и да е смисъл. Отсъства усилие. Това е promenade[19] на глупците.

 

Нали Глупостта се раждасред ония блажени острови, където, без да орат и без да сеят, всичко расте. Сред тия острови няма нито труд[20]

 

Някакви хорица се самоласкаят, че „са интелигентни“. Крещят срещу правителството, обаче нямат никакво понятие с какво да го заменят. Ще караме без кабинет, с президентска власт, или?… То и един президент – майка плаче! Ако преметнете бяла салфетка през лявата му ръка, може да започне да ви обслужва…

 

Младежи на воля зоват за задължителни избори. За миг не осъзнават, че това е форма на ограничаване на свободата. Това ние, възрастово по-зрелите, сме го живели. От „единната“ звъняха, че закъсняваме с гласуването и ще загубят съревнованието с останалите…

 

Хайде стига! Защо не върнем и жителството, а? Знаете ли, че тогава може отново да възлюбя родния си град? Но не съм наругал никой, задето е „цъфнал“ на жълтите павета в него, край които съм проплакал за първи път.

 

Да не отварям дума за самото гласуване и за онези, които вярват в него. Кой е отменил максимата, приписвана на товарищ Джугашвили-Сталин: „Не е важно кой как гласува, а кой брои бюлетините.

Ако гласуването можеше да промени нещо, щяха да го забранят.[21]

 

На всичко отгоре момчета и момичета, върху чиито чела две мравки не могат да се разминат, държат да ни натикат в поредица от избори.

 

Кого ще избираме? Пак същите ли? Накъде ще вървим? Пак натам, накъдето и сега ни водят слепите овчари?

 

Тогава от какъв зор ще ручаме фъшкиите?

 

Като наблюдавам „интелигентнителица от протестите, крайниците, върху които се е изляло изобилието на ателиетата за татуировки, ушите на мъжете“, окичени с тежки обеци, сякаш са аборигени или меки китки, си представям къде възнамеряват да ни отведат.

 

Баста! Другарите достатъчно ме водиха натам. Нямам намерение да вървя след децата и внуците им.

 

Усещам се като сред тълпа от Станишевци, Костовци, Догановци, Симовци, Флорес-Флоресовци, Куневци и Янета. Издялани по калъпа на партията, те се самовъзпроизвеждат.

Зърнах някакъв закърнял идиот на моя възраст, намъкнал се в калеврите на оня седесарски безпросветен министър Николай Василев комунист второ поколение, дето се хвалеше, че „свалил Тодор Живков“ и се пъчеше: „Ще сваля и Бойко“. Нали помните?

Та този лумпен се беше юрнал в атака към камерата на някаква телевизия. За да се похвали пред родата си, че преди 16 години бил свалил Жан, а сега щял да гъта Орешарски?!

 

Другарки и другаридемократи“, не ви ли писна? Преди четири лета узаконихте възкачването на пожарникар, син на офицер от пожарната, на премиерския пост. Внушиха ви, че сте го и смъкнали от властта.

Преди месец легитимирахте назначението на същата длъжност на друг пожарникарски синтози път на старшина. Стига вече.

 

Пък и да ви обадя, че Интернационалът вече е строил следващата кохорта от свои възпитаници. С кого ще замените сегашните отпадъци на милиционер-социализЪма? Със същите? И така, докато изчезнем от този свят?

 

Затова още преди 23-24 години зевзеците, с понятен за тях уличен цинизъм, твърдяха, че нов бардак със стари курви не се прави.

 

Преди близо две хилядолетия Исус Христос е отсъдил далеч по-образно и точно:

 

Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно. Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.[22]

 

Кой ли го проумява? „За да не бъде животът им скръбен и тъжен, Юпитер е дарил на хората повече чувства от разум.[23]

 

Знам едно: Докато не превърнем пътя от Калотина до Капитан Андреево въвVia Apia”,[24] по която комунистите и земеделците от номенклатурата, както и тежките ченгесарски разбойници да висят, разпънати на петолъчки, поне образно казано, няма никаква вероятност да оцелеем.

 

Без радикална декомунизация сме покойници. Затова настоявам за реванш – към деня, когато нашето развитие беше прекъснато толкова грубо!

 

Нам не е необходимо „гущерът да откъсне опашката си“. Известно е, че този негов орган притежава свойството да се възстановява.

Затова трябва просто да отсечем главата на червената змия, която вече седем десетилетия се увива около народната снага. И подобно на боа ни стяга в здравата си прегръдка до пълно задушаване. Та да престане да сменя кожата си и да залъгва наивниците с разноцветната пъстрота, под която крие основната си баграалената.

 

Който го съзнава и приема, поне може да предприеме мерки, та времето да погребението му да премине по-вкусно

 

Комунист се преодолява единствено с неговите средства. Както предупредил д-р Георги Михов Димитров: „Законът не би бил от голяма полза в борбата срещу комунистите, тъй като те непрекъснато работят извън него. Те много добре съзнават, че могат да бъдат победени само със средствата, които използват срещу своите враговеСрещу тях трябва да се използват собствените им конспиративни методи.[25]

 

Тъй като съм наясно с преобладаващия страх сред мнозинството нашенци, с тяхната псевдохристиянска милозливост, породена от семейни и приятелски връзки с комуняги, прекрасно знам, че никой няма да посегне на другарите. И ще изкреем в нищета.

 

Затова от години си позволявам убедено да се моля: Бог да прости България!

 

А в съвсем крехката си надежда, че ще намеря съмишленици, с които ще пречупим червената интернационална хидра, все така искам реванш!

 

Мечтая и силно желая да си върнем онази прекрасна България от началото на четиридесетте години, която привличала като силен магнит изпаднали австрийци, германци, италианци, финландци

 

Рестарт му е майката!

 

Вече споделих част от основанията си. В продължението на поредицата ще се дообоснова. Който е съхранил известна мъдрост и чувство за справедливост, ще ме разбере и подкрепи.

 

Останалите? „Какво наистина става сред смъртните, което да не е пълно с глупост, тоест, което да не се върши от глупци и сред глупци?[26]

 

На това разчитат онези от Братството. Ще се хванем ли?

 

Признавам, аз съм реваншист и се гордея с това.

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

Можете да гледате чисто новото издание на телевизионното предаване „Безкомпромисно с Георги Жеков“ на електронен адрес:

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=n_UYUoh9U0w

 

 

 

                 От сърце благодаря на всички дарители.

                 Този път преди всичко на Маргит Ф. от Франция, Гергана М., навярно зад граница, и на Владимир Б. от Пловдив.

                 Надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 2 лева месечно. Уви…

                 За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

                 Повече не мога да известявам броя на дарителите по банков път. През последния месец – една имигрантка.

                 Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

                 Длъжен съм да известя, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

                 Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

                 Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

                 Изглежда мнозинството послуша съвета му.

                 Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 10-12 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

                 В интерес на истината, с парите дарени напоследък, може би ще успея не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Толкова.

                 Преди няколко месеца един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език и преводач Петър Коритаров, преведе прилична за моите разбирания сума. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

                 Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 700. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 350. Всеки от тях да внася по 1,50 – 2 лева месечно – 18 до 24 лева годишно, бих могъл да продължа. Не става… Но ще се боря, докато мога.

                 Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар. Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

                 Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

                 Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

                 Признавам, че ми е късно да се променям.

                 Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

                 Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже. Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

                 По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

                  ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

                  ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link): http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Карлово.

 

 

 

 

                 ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] Вж. Соня Колчакова – „Кажете си за Станишев, зове Кадиев социалистите“, News.bg, news.ibox.bg, София, неделя, 16 юни 2013 г., online: http://news.ibox.bg/news/id_1443896223

[2] Вж. „Кадиев поиска във „Фейсбук“ незабавните оставки на Пеевски и Станишев“, „Дневник“, dnevnik.bg, София, събота, 15 юни 2013 г., online: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/06/15/2082380_kadiev_poiska_vuv_feisbuk_nezabavnite_ostavki_na/

[3] Вж. „Георги Кадиев“, Novini.bg, София, дата не е посочена, online: http://www.novini.bg/profile/148-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2.html; „Овчаров предлага Георги Кадиев за кандидат-кмет в София, Станишев изненадан“,Manager.bg, София, 27 юни 2010 г., online: http://www.manager.bg/news/ovcharov-predlaga-georgi-kadiev-za-kandidat-kmet-v-sofiya-stanishev-iznenadan

[4] „Кънчо Стойчев: Има вече една пета политическа сила – улицата“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, неделя, 16 юни 2013 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/205785

[5] Пак там.

[6] Вж. Валентина Петкова – „Масонството – убежище на кметове и митничари“, „Дневен Труд“, trud.bg, София, 12 март 2012 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1274912

[7] Георги Жеков справедливо го нарича „Разбойническо дело“.

[8] „Георги Кадиев: Писах от името на Илия Павлов, но не съм свързан с „Мултигруп“, интервю на Венелина Ангелова, в. „Новинар“, novinar.bg, София, вторник, 12 април 2005 г., online: http://novinar.bg/news/georgi-kadiev-pisah-ot-imeto-na-iliia-pavlov-no-ne-sam-svarzan-s-multigrup_MTU3ODs0Mw==.html

[9] Който вече има намерение да извърши закононарушение, го извършва.

[10] Вж. Валентина Петкова – „Масонството – убежище на кметове и митничари“, вече цит. Съч.

[11] Алеко Константинов – „Бай Ганьо журналист“.

[12] Навсякъде кавичките са от мен.

[13] Правописът е запазен.

[14] „Иво Инджев в сензационна изповед пред „Шоу“: Отидох самв ДС!“, едно интервю на Славей Костадинов, Информационна агенция БЛИЦ, София, 25 октомври 2007 г., online: http://www.blitz.bg/article/4017

[15] Вж. „Държавен вестник“, Неофициален раздел, брой 69, София, 1997 г.; брой 23, брой 28, брой 46, брой 74, брой 103, София, 1998 г.;  брой 23, София, 1999 г.

[16] Алеко Константинов – „Бай Ганьо журналист“.

[17] Пак там.

[18] Еразъм Ротердамски – „Възхвала на глупостта“, Издателство „Народна култура, София, 1969 г., „Глупостта говори“ – III. Защо Глупостта се хвали сама, цялата книга от online: http://chitanka.info/text/26839/0

[19] Разходка, фр. и англ.

[20] Пак там, VIII. Родно място на Глупостта.

[21] Заглавие на книга от Кен Ливингстън, издадена още през 1988 г. Вж. Ken Livingstone – “If Voting Changed Anything They’d Abolish it”, Fontana Press, Waukegan, IL, 1988 г.

[22] „От Матея свето Евангелие“, гл. 9, ст. 16-17.

[23] Еразъм Ротердамски – „Възхвала на глупостта“, вече цит. съч., XVI. Глупостта е навсякъде.

[24] От капуа, през „Вия Апия“ до Рим разпъвали на кръст разбунтувалите се роби, предвождани от Спартак, чието име приел като свой псевдоним основателят на Ордена на илюминатите, еврейският йезуит Адам Вайсхауп.

[25] Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г.М.Димитров: Биография”, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец”, София, 1992 г., стр. 225.

[26] Еразъм Ротердамски – „Възхвала на глупостта“, вече цит. съч., XXV..

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...