Прекалиха!

Сума време гледам и слушам как потомците на комунистическите терористи за пореден път искат да узаконят престъпленията на своите предци. В сряда, 18 април 2012 г., банда разюздани болшевишки талибани затвориха кръстовището на Орлов мост в София с искане за нов Народен съд и национализация в полза на алчно червената номенклатура. „Студенти“ от „Националната спортна академия“ показаха истинския си мутренски лик. Предвождаше ги някой си „доцент“ Константинов. С характерната за болшевиките „смелост“ той побърза да се скрие зад „Студентския съвет“ – днешните комсомолски натегачи.[1]

Какви са исканията на гангстерите? Да бъде отнета законната собственост на „реститутите“ в Равда. За да могат инструкторите от Държавна сигурност необозпокоявано да подготвят бъдещите мутри.

Да уточним понятията и причината за кавичките, които използвах до тук. Първо, що за „академия“ е бившият Висш институт за физическа култура и спорт „Георги Димитров“? Кой не знае, че там обучават изключително в помпане на желязо, трупане на планини от мускули, а единственият изпит, който се взима с глава, е челната стойка. Поне половината мутренско войнство беше преминало през тази школа за насилие и тормоз на репресивните секретни служби на режима. Къде другаде по света има подобни „академии“?

Например в настоящия тукашен образец – САЩ, спортът е част от образователната програма на колежите и университетите. Голяма част от най-успелите спортисти само се водят „студенти“ в тях. И получават солидни стипендии за… неучене. Което предизвиква нарастващо недоволство сред все още съществуващата общественост. А тук? Изчезна не само студентският и ученическият спорт. Отдавна децата не играят в махалите. Няма къде, пък и кога. Национализират ги. Скоро насилствено ще ги взимат от двегодишни в яслите, градините, забавачките – конвачници на еничари. Болестите пируват върху телата на следовниците ни. А кандидат мутрите имат претенции – за какво?

Партията-майка държеше на това псевдо висше училище, защото то беше инкубатор на кадри за Държавна сигурност, антиНародната милиция, митниците – изобщо за всички униформени и цивилни специални организации за следене и репресии над населението. Изобщо не ме интересува какво ще кажат нискочелите запалянковци, но истината е, че техният идол Георги Аспарухов беше член на БКП, комсомолски секретар на националния отбор и майор от ДС. Всички псевдолевскари, чорбари, слависти, локомотивци, спартаковци, ботевци и т.н. бяха под фуражка и пагон. И никой да не се извинява с… времето. Както веднъж ми рече Иван Вуцов – един от най-близките приятели на Гунди: „Може да ме ругаеш, но той стана партиец, а аз не…“

Днес спортът е в ръцете на червената номенклатура и на мутрите. Аз съм потомствен славист, но не мога да бъда от „Славия“ на СИК и на нищожеството Венццислав Стефанов, агент на ДС. 10 ноември 1989 г. го завари като бензаджия в гаража на ЦК на БКП. Как може някой да се смята за „левскар“, а да търпи Батков. Та този комсомолски деец, комунист по наследство и агент на ДС подписа искането за промяната на името на отбора във… „Витоша“! Що за същества са тези „левскари“? Явно – болшевишки помияри.

Аз, славистът, помагах на Петър „Кучето“ Петров, Цветан „Меци“ Веселинов и оказалия се ченге Златин „Голди“ Тепсиев да отнемат клуба от МВР. Предоставих им дори страниците на своя вестник „Огледало“. Ей, „левскарите“????…

Възможно е гневът ми да личи прекалено остро, но постоянното споменаване на обидата „реститути“ ме кара да реагирам сякаш съм докоснал оголен нерв на повреден зъб. Да, нашите рани – на моите събратя и посестрими по съдба – не само не са зараснали. Никой не пожела да положи поне по тънък слой мехлем върху тях. А БКП и нейните продължители ни дължат по един живот. Кой ще го реституира? А живота на родителите ни и на техните родители?…

В различни телевизионни репортажи въпросният „доцент“, навярно специалист по замах с лява ръка в плуване по гръб, многократно и със злоба произнесе „реститутите“. Същото непрестанно си позволява недодяланата банкянска мома Б.Б., възпитаничка на друга школа за палачи – на МВР. Тази потомствена комунистка и майорка от ДС не престава да процежда с презрение и злост „реститути“…

Ако имах власт, щях да инкриминирам употребата на тази обида. Тя за пореден път убива измъчените наследници на поне две поколения достойни българи, чийто живот беше унищожен или ограбен. Нека припомня свидетелството на кинорежисьора Атанас Киряков, който на всичко отгоре е Тяхно момче[2]: „Във втората част на филма за [министър-председателя Иван] Багрянов показах разговори с децата на избитите представители на някогашната интелигенция – ами те бяха полуграмотни и смачкани хора. Синът на Багрянов е бил на 7 години, когато убиват баща му. Единственото, което са му позволявали, е да опложда крави и през цялото време са го подозирали, че може да направи саботаж. И как искате да има интелигенция? Всъщност създаден бе един нов тип интелигенция, по новата система, в щастието на която едни бяха повярвали, а други бяха накарани да повярват. И макар голяма част от тези хора да бяха разочаровани, те вече бяха влезли в капана. Така започна създаването на една продажна класа – новата интелигенция.“[3]

Знаете ли колко измъчени хора познавах? Честни българи, които никога не са се занимавали с политика, а са се трудили. Те бяха премазани от тоталитарната машина без съд и без право на обяснение, камо ли на защита. Изритаха ги на бунището на живота заедно с напълно невинните им деца.

Знаехме се например със сина на издателя Дамянов – доведен до лудост от изтезанията и гаврите на другарите. Баща му предлагал та читателите три вестника: десния всекидневник „Утро“, левия „Заря“ и семейния седмичник „Дневник“. Негова е била сградата на софийския булевард „Дондуков“, в която незаконно се шири Националната агенция по приходите. По-рано там се мъдреше отмъкнатия от нас профсъюзен „орган“ вестник „Труд“. Никой не посегна да върне онова, което комунистите откраднаха от Дамянови.

Ами Невена Крапчева – дъщерята на известния директор на всекидневника „Зора“? Масонската „благодарност“ на другарите за това, че известният журналист пръв подал ръка на младия Никола Вапцаров, бил куршумът на комунистическите канибали, застигнал го на 10 септември 1944 г. в Горна Джумая. Невена беше докарана до там да живее като истинска клошарка. Ходеше облечена като мъж с вечната цигара в уста. Но за разлика от много други – „успели“, не продаде душата. Колко искаше да възстанови вестника и аз да бъда неговият главен редактор! Не й върнаха и един квадратен метър от зданието на редакцията и печатницата на столичната улица „11 август“. Имало… надстройка, правена от „народната власт“?!…

Там се помещаваше изданието на ЦК на БКП „Кооперативно село“. Нямам представа дали след като го приватизира и превърна в „Земя“, архипрестъпникът Димитър Иванов – офицер от зловещото Шесто управление на Държавна сигурност, получи и Крапчевата сграда. Кой „одраска“ поне със слово изпечения садист и пладнешки крадец, известен с прозвището „Гестапото“? Аз го наричам с по-точното – „Кагебето“. Не само беше вицепрезидент на мафиотското подразделение „Мултигруп“, ами марксистките „учени“ прибавиха по едно „проф“ и „д-р“ пред името му, олицетворяващо човешкото падение, подлостта и позора… Каква гавра! Тук нищо не е помръднало. Другарите все така господстват навсякъде и във всичко.

Комунистическите бандити и техните потомци надменно и с ненавист наричат мъченици като споменатите още стотици хиляди техни сродни души „реститути“. Никой от т. нар. общество, не вдигна глас срещу тях – истинските престъпници, „приватизаторите“, които „като пладнешки разбойници за пореден път ограбиха страната до шушка“ и ни докараха до това дередже. През целия „преход“ създадената и отгледана от БКП и ДС „опозиция“ си траеше и действаше в полза на алчно червената номенклатура.

Помните ли, че: „Когато през 1998–1999 г. активисти седесари попитаха Александър Божков защо всичко се продава на комунистите, той им отговори: „Е, парите са у тях, кой искате да купува предприятията”.“[4] “Pecunia non olet” – „Парите не миришат“, както красноречиво и назидателно римският император Веспасиян обяснил на своя гнуслив син, отказващ да прибира такси от обществените тоалетни. Другарите превърнаха страната ни в огромен нужник и изсмукват вяка стотинка от пребиваващите в него. Така е, защото това не е държава, а опит за такава. И експериментът се провежда от… мафията.

„Реститутите“ ли са виновни за бедите в Студентския град? Кои са основните собственици на тамошните вертепи? Нима не са комунистическите номенклатурчици, техните рожби и слуги с прякори, взети от флората и фауната? Защо „демократичната“ общинска власт не ги обезщети с нейни терени, за да запази тази отблъскваща спалня за бедни студенти? Та нали някогашни казарми бяха превърнати във „висши учебни заведения“? Вместо библиотеки, физкултурни площадки, зали за културни прояви и спортни състезания, паркова обстановка, този образец на болшевишкото архитектруно и социално скудоумие заприлича на бардак, сполучливо наречен чалготека…

Ако не са прибрали по незаконен начин чужди терени, собствениците на земи в Равда са напълно прави. Мъчат се да ги ограбят повторно. Ако бяха на мястото си, държавата и общините щяха да им предложат достойно обезщетение, за да запазят вифаджийската база. Вместо това Б.Б. и други представители на непомръднатата тоталитарна система се умилкват около студентките и студентите. Като истински шантонерки им правят мили очи, а на практика забиват нож в техните гърбове. Те не са издигнати на тези високи по дефиниция места, за да служат на хората, а на мафията. Защото им е поверено ръководството на нейната, а не на нашата държава. Тези полуграмотни лакеи от най-нисше потекло са просто кормчиите. Други определят курса и им го спускат за изпълнение. Не го ли проумяхте?

Студентите от т. нар. НСА са или ваши деца, или наследници на ваши роднини, близки, съседи. Не настъпи ли най-накрая времето да седнете и да им обясните, че не някакви „реститути“, „буржоа“, „кулаци“, „врагове на народа“ са виновни за всички престъпления и безобразия, които се вършат. А алчно червената номенклатура и нейните прислужници – приватизаторите, новобогаташите, парвенютата, каймакът на помията на някогашното нормално общество.

Когато обсъждам НСА, тамошните „преподаватели“ и студенти, го правя от позицията на бивш спортен журналист, който има представа що за стока са другарите „професори“ и „доценти“ в „академията“. Да не споменавам, че през 1990 г. бях съставител на „Списък на позора в спорта“. Той се запълваше с предложения на читатели, аргументирани с документи. През 1991-1992 г. ме съдеше бившият шеф на БСФС, „чавдарецът“ Желязко Колев, описан от Георги Марков като шеф на охраната на правешкия диктатор. Преди това ме беше погнал последният гаулайтер на тази социалистическия спорт, дрягарят Трендафил Мартински. Всуе, но тогава…

Искам да кажа, че със собствуния си живот съм защитил своето право да бъркам с пръст в раната.  Само като се сетя за „професора по борба“ Райко Петров или за неговия наследник в същата „катедра“, световния и олимпийски шампион Петър Киров… Те за магарета не стават, вие за хора ги броите. С Киров се запознах през 1976 г., когато постъпих на работа по разпределение. Някой го беше излъгал да стане филателист, за да влага парите си… Караше „Волга“ и беше тъп като чугунена отливка. Да не допускате, че за тези 37 лета се е превърнал във висококачествена легирана стомана?

Ами „професора по бокс“ Емил Жечев или „по футбол“ Ангел Шишков! Какво „преподават“ тези малоумни комунистически подлоги, отчувани в районните и градските комитети на БКП? Например вторият – как да бъде построена стена пред вратата,  когато на съпреника му предстои да изпълни пряк свободен удар? Нали това обсъждаха всички партийни глашатаи из пресата след злополучното ни участие в Световното първенство по футбол в Англия през 1966 година? Сетне отново, но четири години по-късно. По нареждане на Милко Балев моят покоен колега Богомил Янков написа прословутата статия в „Работническо дело“ за „недъзите в българския футбол“. Подписа я с „Иван Петров“. По-късно тя се оказа в… том 17 от Събраните съчинения на Тодор Живков?!

Всичко при социализма беше фалшиво. Когато стана ясно, че иначе съвсем невзрачният игрален филм „Кит“ иронизира системата, от най-високо място спряха прожекциите му. Толкова беше акълът на другарите. Народът е казал: „Гузен, негонен бяга.“ Те бяха наясно с престъпленията, които бяха извършили. Затова се плашеха и от сянката си. Бяха им необходими силни, здрави, физически добре тренирани, сериозно обучени на насилствени похвати и умения тъпанари, които да ги защитават от „народната любов“. Когато от Интернационала разпоредиха обръщането на палачинката, комунистите не изпълниха дори кълбо напред. Просто се самопровъзгласиха за… капиталисти. Преторианската им гвардия беше готова. ДС, милицията и ВИФ – пардон, НСА, се бяха погрижила за това.

И още нещо. Коментирам и в качеството си на близък роднина на двама от първите випускници на някогашния ВИФ. Той бил създаден, за да приютява не дотам силните абитуриенти. Да завършват нещо… Учението е било толкова „сложно“, че докато следвал право в Софийския университет, покойният ми тъст припечелвал като… асистент по баскетбол във ВИФ. Помогнало му учението в Американския колеж и битността на състезател от „Левски“ и националния отбор. Там се запознали с тъща ми. Когато „народната власт“ го лишила от правото да „упражнява юридическата професия“, се принудил да завърши задочно ВИФ, та да може да си изкарва хляба като треньор. Остана вторият засега български наставник, завел мъжкия ни баскетболен отбор на финали на олимпийски игри – в Мексико през 1968 година. (За първи път това става в Мелбърн през 1956 г.) Възрастни баскетболисти още го споменават като пионер в привнасянето на елементи от опита на САЩ в този спорт.

Родният чичо на съпругата ми – също завършил Американкия колеж – е първият треньор на женския баскетболен отбор на „Левски“ и също така първият наставник на мъжкия национален отбор на Царство България. Без да е завършил „висше физкултурно образование“. Юрист, преминал близо пет лазарника през преизподнята в концлагера Белене, накрая бил „въдворен“ като копач в някоя от родопските мини… Какъв „прекрасен“ живот му беше осигурила „народната власт“!

Да продължавам ли? Не злословя, а излагам факти. Комунистите и техният престъпен режим нямат оправдание. Те не бяха осъдени, нито дори преследвани. Продължават да ръководят и ще досъсипят страната. Това следва да бъде парадигмата, както стана модно да се говори, на всяко добро българско семейство при възпитанието на децата. За да може истината да излезе наяве. И да престане нейното изопачаване, което е унизителното не за страдалците, а за техните обвинители и хулители.

Кога ще настъпи българският Великден, за да посочим действителните виновници за нашата трагедия – приватизаторите от БКП, БЗНС, ДС и техните подразделения? Едно от тях – силовашкият им тил, е Националната спортна академия. Тя раждаше изроди, гладиатори в спортове, от които в нормалните страни се гнусяха и ги избягваха: борба, самбо, вдигане на тежести и разбира се най-зрелищната дисциплина за примитивите – боксът. Тя беше отредена предимно за негрите, за бедните ирландци, а по-късно и за несретниците от съветския блок, в т.ч. и Куба. Единствените проблясъци на тукашните спортисти се родиха въпреки системата. Ако футболистите ни не играеха в елитни европейски отбори, американското лято на 1994 година нямаше да бъде възможно. Йорданка Донкова, Гинка Загорчева, Стефка Костадинова тренираха далеч от родината. Сестрите Малееви станаха „звезди“ благодарение на своя вуйчо и майчините си родители във Флорида…

Тази истина следва да лъсне, та децата ви да не живеят в заблудата за „добрия“ Тато и за неговия „чудесен“ режим, когато мама и татко са „ходели  на море“…

Дано. В противен случай – Бог да ни е на помощ!

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря Венцислав Василев от Разград, на Борис Андонов от Пловдив и на всички останали досегашни дарители. Ако те ме известят, че желаят, съм готов да публикувам имената им.

Истина ви казвам: за да продължи да съществува и действа тази медия, е необходима вашата щедрост.

Даренията си можете да изпращате на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница. Достатъчно е да натиснете тази позиция и цялата информация ще се покаже.

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Все още можете да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“ YouTube от: http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

Иван Занев, WEB-дизайнър