Заповедта е дадена. Нахлуваме в Сирия, момчета!

От кого? Кога? Защо?

Déjà vu, но минава…

„В навечерието на пътуване до Вашингтон израелският президент Шимон Перец заяви“ по отношения на събитията в Сирия, че „усилията на интернационалната общност са неадекватни“. Той допълни: „Не можем да останем безразлични пред малките ковчези с трупове на деца. С всеки изминат ден тези масови убийства стават все по-лоши… Изпитвам дълбоко уважение към бунтовниците, които излагат живота си на огън и се надявам, че ще победят.“ Когато по-миналия март въстанието във враждебния северен съсед започна, израелските политици – с незначителни изключения – предпочетоха да „запазят мълчание“…“[1]

 

 

Убиецът вика: „Дръжте убиеца!“

 

 

Статията, откъс от която цитирам, се появи в първия работен ден от седмицата – неделя. Да, за евреите е така. И те винаги намират начин да изтъкнат на останалите, че са различни. Тя носи многозначителното заглавие „Израел призовава за действия, докато сирийски военни отново обстрелват Хомс: [британският външен министър] Хейг казва, че нищо не е разпоредено, но израелски лидер зове за интервенция сега, за да бъдат спрени масовите убийства“.[2]

Показвам илюстрации, които не са за всеки. По-жалостивите и онези, които не могат да понасят жестокости и кръв, е по-добре да не посягат към тях. Това не са дечица, разкъсани от канибала Башар Ассад. В продължение на повече от половин век всекидневно палестински деца стават жертва на нацисткия режим в Израел.

През пролетта на 1989 г. в Швейцария бе публикуван списъкът, съставен от преподавателя в Университета във Фрибург[3] Кристоф Юлингер. В него ученият изнася в нагледен вид трагедията на палестинския народ – разрушените му градове, градчета, села и паланки. Авторът предупреждава, че не използва термина „селище“, защото е неясен. Той е съставил нещо като таблици с наименованието на селищата, броя на жителите им съгласно британските архиви[4] и накрая източника на сведенията за жертвите. Селищата са групирани по райони.[5]

Швейцарецът не твърди, че всички жители са избити, а посочва броя им, за да разберем най-малкото колко души били лишени от всичко, повечето от тях – и от живота си. Понеже списъкът на Юлингер е дълъг и за да не ме обвинят в едностранчивост, ще изложа само обобщени данни.

Така например в района на Ал-Куд – Йерусалим, са сринати 37 населени места с 43 800 жители, за едно село липсват данни за населението.

В района на Ал-Халил – Хеброн – 15 с 19 680 души. Района на Газа – 45 с 58 610 жители.

Района на Тулкарм – 10 населени места със 7360 жители, като за едно селище няма данни за населението.

Района на Рамлех – 54 места с 46 740 души, липсват данни за 8.

В района на Яфа – 19 селища с 33 570 жители.

Района на Хайфа – 45 населени места с 30 519 души, няма данни за 7 селища.

В района на Ака – Акре – 25 места с 22 860 жители, липсват сведения за 3.

Района на Назарет – 4 селища със 7540 души.

В района на Дженин – 6 населени места с 3463 жители и без данни за 1.

Района на Бейсан – Бет Шеан – 22 места с 5063 души, без сведения за 6 места.

В района на Табурия – Тиберия – 24 селища с 14 942 жители, отсъстват сведения за 2.

Района на Сафед – Зефат – 76 населени места, с 34 152 души, без данни за 5 селища.[6]

Общо 300 изтрити от лицето на земята градове, градчета, села и селца, с всичко 269 689 жители, повечето от които изклани.[7] В нацистките концентрационни лагери намерили смъртта си преждевременно всичко 403 713 души. „Истинският брой на евреите, които умряха в лагерите – повечето от тиф и други болести”, посочва Грегъри Дъглас, „сега бе показан от пълните архиви на германската система от концентрационни лагери, издадени неотдавна от бившите Съветски архиви и той е приблизително 400 000 души.”[8] От тях малко повече от 274 000 били евреи.

Докато нацистките концентрационни лагери не само са запазени. Повечето от тях са достроени и превърнати в музеи, в които не само евреи прекланят глава пред паметта на загиналите. В същото време комунистическите лагери са ликвидирани от специални военни части, та да не останат следи от еврейските зверства в тях.[9] Колко отвратителни, даже позорни за самите тях и страните, които представляват, бяха задължителните екскурзии до Аушвиц на отборите, които участват в настоящето Европейско първенство по футбол на територията на Полша. Та „газовата камера“ там е издигната през 1946-1947 година от съветски войници!

Известният жрец на холокоста Кристофър Браунинг се позовава на показанията на пребивания до безсъзнание комендант на Аушвиц Рудолф Хьос, доведен до там, че да е готов да утвърди всичко, поднесено му за подпис. Ползва и „разказите“ на не по-малко изтезавания стопроцентов евреин Адолф Айхман. Жената и децата на Хьос също били заплашвани със смърт и със заточение в Сибир.[10] Та те двамата „признали под клетва“, че от лятото на 1941 г. насетне Химлер и Хайдрих започнали да действат така, като че ли Хитлер им бил дал „зелена светлина“ да подготвят програмата за изтребление. Хьос „си припомнил“ как през същото това лято бил привикан в Берлин, само за да научи лично от Химлер, че „фюрерът издал заповед за изтреблението на европейските евреи“.

Тогава началникът на главния нацистки концлагер бил посетен и от Айхман, който обсъдил с него съществуващите неадекватни методи за убиване, но не могъл да му даде подробности нито за някакви нови способи за унищожение на хора, нито за началната дата на изтреблението, нито данни за технологията на умъртвяването с „Циклон-Б”, която щяла да бъде прилагана. Кристофър Браунинг пояснява, че същият газ бил експериментиран първо върху руски военнопленници в Аушвиц и едва след успешните му изпитания върху тях бил избран за изтреблението на евреите, което започнало в началото на 1942 г.

Пред израелския съд Айхман свидетелствал, че в края на лятото на 1941 г. евреинът Райнхард Хайдрих го осведомил за решението на фюрера за физическо унищожение на евреите. И двамата отдавна не били сред живите. Какво по-лесно нещо от това да хвърлиш всякакви измислени вини върху покойници, за да се отървеш от средновековните мъчения? Мъртвите не могат да подирят сметка…

След изтезанията Хьос взел да бълнува. Заразказвал за някакъв лагер Волцек, какъвто всъщност въобще не съществувал. Нещастникът бил насилен „да признае“, че в Аушвиц били ликвидирани 2,5 милиона души, а още милион и половина умрели от различни болести.[11] От края на 1989 г. пред портала на музея Аушвиц е монтирана табела, която твърди за 1,5 милиона избити?!

Като перла в брошката на ционистките измами ще добавя неоспоримия факт, че Рудолф Хьос бил освободен от Аушвиц още през… 1943 г. И е нямало как да знае колко затворници влизали и колко излизали през портите на лагера през 1944 г., за когато се отнасяла основната част от неговите „показания“. За това далеч по-добре били осведомени англичаните, които месеци наред следели и снимали от въздуха всичко случващо се в главния „лагер на смъртта“. Ала сетне дълбоко засекретили цялата натрупана информация. Педантичните германци регистрирали всяка случка и събитие до най-малката подробност. Техните архиви се оказаха в Москва.

Когато през 1989 г. Михаил Горбачов позволи да бъдат отворени и да станат публично достояние, смайването на талмудистите бе невероятно. Оказа се, че точният брой на „изтребените евреи“ там е 38 031 души. Общо 73 137 човека намерили смъртта си в Аушвиц. Много е трудно да се пише по темата, защото ръцете се разтреперват – нали става дума за живота на много, на прекалено много хора. И все пак истинският, неподправеният нацистки архив, данните от който бяха публикувани в еврейския всекидневник „The New York Times” в броя си от 3 март 1991 г., разкри: общият брой на загиналите в германските концентрационни лагери от 1935 до 1945 г. е 403 713 души![12] Това били хора от всякакви раси, националности, религии. Сред тях – доста униформени от SS и други нацистки служители, тъй като траурните жътви на епидемиите не правели подбор по никакъв принцип. Акуратно са отбелязани причините за смъртта им: тиф, морбили, други шарки и болести, старост, накрая недохранване… и екзекуции.[13]

Възможно ли е това? Да вземем за пример „испанската болест“ – грип, инфлуенца, пренесена през 1918 г., в края на Първата световна война, предимно от американските войници. Тогава жертва на разразилата се ужасна епидемия стават 25 милиона души, сред които и моята родна баба по бащина линия – Бог да я прости.[14]

По същия начин Горбачов си навлече гнева на Интернационала, когато на 12 април 1990 г. потвърди, че през април 1940 г., по личното нареждане на Сталин, край Катин са избити около 15 000 полски офицери и интелигенти.[15] По-вероятният брой на загиналите поляци е между 10 и 12 хиляди души.[16] „Бившият офицер от НКВД Пьотър Сопруненко, който подписал заповедта за унищожението им, все още живее [1996 г.] в Москва като остаряващ пенсионер.“[17]

За жалост съществува и българско съучастие в измамата около унищожението на полския елит в Катинската гора. Правникът професор Марко Марков бил член на германската юридическа комисия и подписал, че нацистите нямат нищо общо с престъплението. След съответна „обработка“, по време на Нюрнбергския процес той е призован като свидетел от съветския обвинител и променя показанията си. Там той застава на страната на съветите, т.е. дава показания в смисъл, че „германците го заставили да одобри доклада на комисията“.[18] Което, разбира се, няма нищо общо с истината, както се оказа впоследствие

А в акуратните германски архиви не се среща нито една диагноза „слънчев удар“, зад която комунистическите изверги укриваха престъпленията си срещу човечността в лагера „Слънчев бряг” край Ловеч. Не е имало сапун или тор, произведени от хора. Всичко излезе една огромна лъжа! Най-страшният нацистки концлагер явно е бил санаториум, в сравнение с комунистическите „трудово-изправителни общежития”, като това на островите край Белене в „социалистическа” България. Място, където труповете на убитите по изключително мъчителен начин са били хвърляни за храна на прасетата!

Колко болен мозък, колко изкривено от юдео-болшевишките талмудски доктрини съзнание трябва да притежава някой, за да извърши такова дивашко жертвоприношение пред Йехова, Моллох, Маркс, Ленин или най-точно – Ротшилд! Да, диващина, а не зверство, защото дори зверовете убиват поради потребността да оцелеят и то, колкото им е необходимо, за да се заситят. При тях действа принципът на естествения подбор. А при талмудистите – ционисти, социалисти, комунисти, фашисти, нацисти, либерали – всякакви революционери и борци против установения Свише ред?

Могат ли да се нарекат хора онези, които проявяваха брутална безчовечност спрямо себеподобните си или пък техните учители и наставници, дето все така безочливо лъжат света за техните „шест милиона изтребени“?[19] А започнаха, пък някои доста дълго продължаваха да твърдят, че нацистите избили… 8 милиона евреи![20] Макар даже професорът по марксизъм, съветникът на комунистическия диктатор Тодор Живков, евреинът-болшевик Нансен Бехар да споменава друга въображаема бройка – 5 милиона![21] И нищо, че и холокостоманиакът Жан-Клод Пресак стига още по-далеч: „Сега на числото 4 000 000 жертви се приема като „емоция”, а далеч по-точно би било 1 000 000.”[22] За евреите всичко това няма значение. Те претоварват обикновените жители на планетата, най-вече християните, с бремето на един несторен грях!

За да добиете по-ясна представа за „нежността“ на талмудистите, вижте как с най-мека четка ненавиждащият Хьост антинацист Рупърт Бътлър рисува картината на арестуването на коменданта на концлагера Аушвиц: „В 5 часа сутринта на 11 март 1946 г. фрау Хьос отвори вратата пред шестима специалисти от разузнаването в британски униформи, повечето от тях високи, със заплашителен вид, всичките изпедепсани в най-изтънчените техники на доказано безмилостните разследвания… Кларки изкрещя: „Как се казваш?“ При всеки отговор „Фритц Ланг“, ръката на Кларки се стоварваше върху лицето на задържания. Когато това се случи за четвърти път, Хьос не издържа и призна кой е…

Признанието изведнъж развихри омразата на еврейските сержанти в групата, осъществила ареста… Затворникът бе издърпан от горния нар, пижамата се свлече от тялото му. След това го завлякоха гол до една от касапските маси, където на Кларки му се стори, че ударите и писъците бяха безкрайни. Най-накрая един медицински офицер настоя пред капитана: „Накарай ги да престанат, освен ако не искате да върнете труп.“

… Завлякоха го до задната седалка на колата на Кларки, където сержантът изля значително количество уиски в гърлото му. Тогава Хьос опита да заспи. Кларки напъха палката си под клепачите на човека и заповяда на немски: „Дръж си свинските очи отворени, ти свиньо.“… Групата се завърна в Хайде към три заранта. Снежната вихрушка продължаваше, но одеалото бе изтръгнато от Хьос и той бе принуден да премине напълно гол през затворническия двор до килията си. Отне им три дни, за да се доберат до свързано изявление от него.“[23]

Американският специалист по психология на затворниците Гъстав Малър Гилбърт, ангажиран с наблюдение на арестуваните нацисти, подслушва разговорите на задържаните. И с доносите си помага на обвинението. Обаче в книгата си „Нюрнбергски дневник, 1947 г.“ той признава, че „Хьос бил раздвоен“. Когато се появявал в залата на съда, бил като парцал. „Апатичен“,… става дума за „шизофренна апатия”.[24]

Днес не ще се намери здравомислещ и държащ на реномето си историк, който да приеме изнесените от коменданта на Аушвиц данни без насмешка и повдигане на рамене. Та нали Хьос бил готов да каже, подпише и направи всичко, само да сложи край на мъченията и да се опита да спаси семейството си. На всичко отгоре „победителите“ го измамили. След като превърнали все още младия нацистки офицер в кърваво парче месо, през 1947 г. го подарили на наложените с мощта на Червената армия полски юдео-болшевишки власти. Те побързали да му видят сметката. А така наречените „мемоари” на нещастника са образец на комунистическа фалшификация.[25]

В „Архипелагът ГУЛАГ“ Александър Солженицин излага случая с бавареца Юп Ашенбренер. През 1945 г. горкият човек бил садистично измъчван, докато не подписал показания, че по време на войната работил на подвижна газова камера, която умъртвявала евреи с въглероден окис от изгорели автомобилни газове?! Минали години, нещастникът посветил дните си на каузата да докаже своята невинност. Успял да го стори след няколко лета. Просто се добрал до документи за това, че в периода, заради който го изтезавали, учел за електроженист в Мюнхен![26]

В наши дни никое нормално правосъдие не би приело насериозно такива показания, дори завладените от талмудистите съдилища в САЩ. Международният военен трибунал в Нюрнберг обаче, не само ги взел под внимание, но и мотивирал част от присъдите си с тях. Както видяхте, това е въпрос не на правото, а на политическата целесъобразност.

За съжаление в съвремието ни тя бе издигната до основополагаща норма на международната юрисдикция. И сега преследват арабските диктатори. И с право. Обаче никога нито за миг не посегнаха на комунистическите, които унищожиха цели народи – физически и духовно. Защо „миротворците“ изобщо не дебаркираха у нас, в Румъния, Югославия, Унгария, Полша, Чехословакия?… Вместо това, безучастно наблюдаваха, чешеха си езиците из медиите, а зад гърба на измъчените народи отпускаха заеми на кървавите болшевишки сатрапи.

Това бяха и си остават Техни режими. Доказа го изборът им за „главен антикомунист“ тук – Андрей Луканов! Сергей Дмитриевич Станишев беше министър-председател! Ирина Георгиева Бокова оглавява ЮНЕСКО! Елена Поптодорова, личната преводачка на масовия убиец Тодор Живков, втори мандат „украсява“ Вашингтон като посланичка! Какъв по-голям пример за цинизъм и безочие искате още?

Да се запознаем с това как възприемали Нюрнбергския процес по-осведомените съвременници на събитието. В книгата си „Дръзки очерци“ покойният президент на САЩ Джон Кенеди цитира сенатора републиканец от Охайо Робърт Тафт, който пред аудиторията на „Кениън Колидж“ коментирал работата на интернационалните съдии: „Съдът на победителите над победените“, заяви той на внимаващата, макар донякъде удивена публика, „не може да бъде безпристрастен, независимо, че е изграден по правилата на правосъдието… Около цялото това правораздаване витае духът на отмъщението, а отмъщението рядко е справедливо. Обесването на единадесетте обвиняеми ще бъде петно върху американската репутация, за което дълго ще съжаляваме… В тези процеси ние възприехме руската представа за целесъобразността на делата – държавната политика, а не справедливостта, което има твърде малко общо с нашата англо-саксонска традиция. Като обличаме политиката в униформата на правната процедура, може да дискредитираме за много години напред цялото понятие за правосъдие в Европа.“[27]

Дейвид Дюк разширява погледа ни към съда в Нюрнберг: „Много от „доказателствата“ за холокоста, предлагани днес от някои историци, са „признания”, изтръгнати по време на процесите за военните престъпления. Помислих си, можем ли да се доверим на „признанията” на онези, чиито тестикули бяха премазвани по време на разпитите? Освен това бях шокиран, когато узнах, че руски офицери от КГБ [авторът греши – от НКВД], които сами бяха извършили огромни престъпления срещу човечността, седяха като съдии. Един от приятелите ми в Градския съвет ми каза, че някакъв американски съдия, който бил председател на един от трибуналите, извадил на показ несправедливостите на Нюрнбергските процеси. Открих, че съдията от Върховния съд на Айова Чарлз Ф. Уенърстърм бе подал оставка, отвратен от съдебните процедури. Той отправил упрек за това, че обвинението препятстваше защитата в сдобиването с улики и доказателства, за да подготви пледоариите си. Задето процесите не опитваха да създадат едно ново правно начало, а бяха мотивирани единствено от омразата към германците. Като допълнение юристът заявил, че 90 на сто от състава на Нюрнбергския съд бяха заети от люде, които по политически и расови причини бяха предубедени и настроени срещу обвиняемите. Той твърдял, че евреи, много от които бежанци от Германия, прясно направени „натурализирани” американски граждани, преобладавали сред съдиите в Нюрнбергския съд. И те били по-заинтересовани от отмъщението, отколкото от правосъдието. „Цялата атмосфера бе нездрава… Адвокати, чиновници, преводачи и следователи бяха избирани за назначение сред онези, които бяха станали американци едва през последните години, чието минало бе заровено в омразата и предразсъдъците на Европа.“[28]“[29]

Холокостът на прибалтийци, украинци, германци, поляци, руси, българи, унгарци, румънци; волските коли и вагоните за превоз на добитък, които ги отнесоха към небитието, не запълват ли холивудските стандарти, та тамошните обективи нито веднъж не фокусираха в тях? Вместо това колониалните ръководители в бившите социалистически страни се глезят и лигавят, уйдисват и се подлагат на талмудистите. Тъй стори през 1992 г. полуевреинът Филип Димитров, назначен от Синедриона за временен администратор на България. Същото направи през 1995 г. и президентът на Литва, който се поклони пред изкуствената газова камера на „Яд Вашем“ в Израел и поиска „прошка“ за своя „антисемитски“ народ, който бе жертва на еврейските комунистически убийци!

Това също бе престъпление, защото помогна да бъде укривана истината и призна „невинността” на садистите със старозаветни имена. Евреите „имат право“ да насилват, но не и своите. И никога не са виновни, а обратното, получават закрила: „И рече Господ на Исуса [Навина], думайки: кажи на синовете Израилеви: отредете си градове за убежище, за което ви говорих чрез Мойсея, за да може да забягва там убиец… И който забегне в един от тия градове, нека застане пред портите на града и високо да разкаже делото си на градските стареи [мъдреци]; те да го приемат при себе си в града и да му дадат място, за да живее при тях; и когато отмъстителят за кръв го сподири, те не бива да предават убиеца в ръцете му.“[30]

 Като литовския си събрат постъпиха и в останалите страни от уж бившия съветски блок. Такива отцепродавци, каквито са наместникът на талмудистите Петър Стоянов, бившият Симеон ІІ, мургавият драгалевски наследник на Луканов и купчината набедени министри, висши сановници и талмудски послушници, депутати, представляващи единствено себе си в Парламента, но кой знае защо наричащи се „народни представители“. За времето на откровения комунизъм с неговите „герои“ да не говорим… Всичко това бе сторено с измама, с подгънати пред фарисеите колене, в името на идола – златния телец, материалните блага, „що молецът ги изяжда”.

Тези същества продадоха душите си, но предадоха и народите, пред които се бяха клели, че ще им служат вярно и предано. „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота; тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.“[31] Споменатите същества се подиграха със справедливостта. Ако народите не ги осъдят, Всевишният неминуемо ще поправи това опущение.

И докато футболистите бяха подложени на насилствена манипулация от „екскурзоводи“ с ярмулки на главите, главното светилище на новата религия, налаганата като универсална „холокостика“, беше „осквернен“. Само преди дни, в понеделник, 11 юни 2012 г., Музеят на холокост „Яд Вашем“ в Израел осъмна вапцан с многозначителни надписи. „Най-малко 10 лозунга бяха открити върху външните стени на музея. Те гласят: „Хитлер, благодаря ти за холокоста“, „Ако Хитлер не съществуваше, ционистите щяха да го измислят“ и „Ционисти! Вие обявихте война на Хитлер в името на еврейския народ, и му навлякохте холокоста.“[32]

Някой по съвсем неподходяща аналогия може да възкликне: „Варварите са в Рим!“ Дали? Първо, потомците на безмилостните юдео-хазари нямат нищо общо с патрициите на Римската империя. И второ, нали се досещате, че главният храм на неоталмудизма – Музеят на холокоста „Яд Вашем“ едва ли е най-неохраняваната сграда в ционисткия „рай“. Представете си как несъгласни с Путиновия режим изписват със спрей антиправителствени лозунги по Мавзолея на Ленин. Беше ли възможно по-рано същото да се случи тук с Мавзолея на вечно пияния неграмотен сатрап Георги Димитров? То е все едно да отидете и безпрепятствено да нашарите зданията на „Дондуков“ 1 и 2 в столицата – селенията на гаулайтерите на филиала на обявената със закон за престъпна организация БКП, т. нар. политичечска партия ГЕРБ.

Да не сме вчерашни. В подобни случаи англичаните използват чудесен израз – inside job – вътрешна работа. По същия начин, с измами, дейците на Интернационала разпалиха Първата и Втората световна война, кръвопролитията във Виетнам, Афганистан, Ирак… Удари часът на Сирия. Въпросът е дали човечеството си задава изконния въпрос: За кого бие камбаната?

Не, авторството не е на Ърнест Хемингуей и той никога не е крил това. Въпросът е част от медитация ХVІІ, на практика от молитвата към бога за здраве на болния британски поет от ХVІ – ХVІІ век Джон Дън. Тя звучи горе-долу по следния начин: „Никой човек не е остров, затворен в себе си; всеки е парченце от сушата, частица от океана; и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява, тъй както ако нос е бил отнесен или домът на твой приятел, или пък твоят собствен; смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството; така че никога не питай за кого бие камбаната; тя бие за теб.“[33]

 

Хемингуей се сеща за това разсъждение, докато осмисля своя опит от участието си в Гражданската война в Испания. Минали повече от три години. Старият континент горял в пламъците на Втората световна война. Живеейки в разкошния уют на остров Куба, писателят осъзнал безумието на тези кървави вакханалии, особено за обикновените хора. Той взел да проумява, че те са цената, която всички плащат на тайния елит.

Сам писателят позволил да бъде въвлечен в такава измама. Сражавал се е на страната на републиканците и се е убедил: финансирани и подпомагани от Съветите, те били не по-малко безчовечни от франкистите. Главният герой на романа му знае, че след като разруши моста – най-важната задача в неговата битка, ще загине. По онова време авторът явно започнал да осмисля отсъствието на всякакъв смисъл в подобни каузи. Доказва го обречеността на героя му.

Към това е насочен и призивът, съдържащ се в заглавието. Само че той не достига до нашите съвременници. Поради най-малко две причини. Първо, грамотността намалява, а хората четат все по-малко. Второ, егоизмът триумфира. И ако преди четири столетия Джон Дън е прозрял, че „Европа се смалява“, сега светът ни окъсява, но разумът на човечеството не нараства…

Впрочем: „… За кого бие камбаната; тя бие за теб“!

Да се върнем към Сирия, Израел и цялостната обстановка в Близкия изток. Изложих данните и то само от миналото. Сравненията и коментарите оставам на вас.

Обаче не мога да се стърпя да не повторя, че само в България юдео-комунистическите садисти ликвидираха повече от 222 000 души – 300 000, според някои автори от политическата ни имиграция![34] И да не посоча, че нацистките концлагери са продължили малко над десет години, докато холокостът на палестинския народ тече и в момента. Общият брой на загиналите палестинци най-малко се е удвоил. Онези в нацистките лагери загинаха според замисъла и нареждането на евреи. Тяхната вина бе прехвърлена върху плещите на невинните германски, румънски, полски, унгарски, австрийски и пр. народи. Никой не докосна юдеоболшевиките в СССР, които подложиха християнското население на геноцид – повече от 60 милиона избити невинни жени, мъже, деца, възрастни хора! Върху кого ще стоварят силата и гнева си подгизналите от кръв талмудски лидери, ционските мъдреци?

 

 

Обичай ближния като себе си, но неевреинът не ти е ближен

 

 

„Обичай ближния си” означава да обичаш своя ближен израилтянин. „Не убивай” означава да не убиваш представителите на твоя собствен [еврейски] народ. [Юдейската] традиция учи, че същността на Тората е задължението да обичаш своите ближни като себе си. Като терминът „ближен” се прилага само спрямо „евреин”.”[35] Съвсем същото обяснява и равинът д-р Луис Джейкъбс.[36] И Менахем Герлитц прави идентично разкритие: „Обичай ближния си като самия себе си – това е важно правило от Тората. Всеки евреин трябва с цялото си сърце да обича своя ближен евреин. Баал Шем Тов[37] обичал да обяснява това, както следва: „Нашата Тора ни учи да „обичаме Хашем – нашия Бог с цялото си сърце”. Как можем да докажем на самите себе си, че изпълняваме тази заповед? Само чрез искрена любов към всеки евреин, към всеки син на „богоизбрания народ”, който Хашем е избрал сред другите народи, за да обича така, както човек обича сина на своя най-добър приятел.”[38]

Има ли смисъл да продължавам да досаждам? Още примери – колкото щете. Надявам се и най-яростните филоюдеи да са прозрели, че юдеоцентризмът няма как да отмине никого. Защо никой не повдига въпроса с обвинения в расизъм и език на омразата? Когато го сторят, както се случи на Конференциите на ООН по проблемите на расизма и расовата дискриминация в Дърбън, ЮАР през 2001 г. и в Женева през 2009 г., представителите на „великите сили“ (в Дърбън – на САЩ и Израел, в Женева – и на повечето западноевропейски страни) напускат събитието в знак на протест?! Осъждат подобни дискусии като „антисемитски“. Само защото, колкото и да не ви се вярва, живеем в условията на плутокрацията на Pax Judaica – еврейския мир (свят)

Това пренебрежение към неевреите, възприето като официална политическа максима на най-високо световно равнище, оправдава всички израелски престъпления против човечеството. А самата идеология на ционизма – войнстващия талмудизъм, на холокостиката, е такава. Даскалът в семинарията „Стария Йосиф“[39] на окупирания Западен бряг на река Йордан твърди, че е „разрешено да бъдат убивани даже бебета неевреи и деца, ако те представляват заплаха за Израел. Шапиро учи, че  спокойно могат да бъдат ликвидирани онези, които чрез словото си отслабват нашата [израелската] независимост. Позволено е да убиеш праведника от другите народи, даже ако те не носят отговорност за ситуацията, представляваща заплаха.

Неколцина прочути равини, включително равинът Ицхак Гинзбург и равинът Яков Йозеф, също препоръчаха книгата на своите ученици и последователи. По време на миналогодишната [2008 г.] израелска офанзива в ивицата Газа някои от водещите равини издадоха заповед, която разрешаваше да бъдат избивани цивилни жители на този крайбрежен анклав…

Според еврейския закон е позволено да бъдат изстрелвани мини и бомби по места от които се стреля, дори да са заселени с цивилни – гласеше заповедта, издадена от равина Яков Йосеф, равина Дов Лиор, равина Шалом Дов Волпе и равина Меир Мацуц.

Това разрешение развърза ръцете на израелското командване да атакува цивилното население по време на войната в ивицата Газа, в която бяха убити най-малко 1350 души, включително жени и деца.“[40]

Как реагираха световните лидери и „международната общност“ на тази проява на краен расизъм и антихуманизъм? Замълчаха. Това е брилянтният прийом при подобни случаи. По сталински: не е съобщено, няма проблем… Днес един от главатарите на ционистките главорези се кахъри за сирийските деца! Ако перифразирам латинската поговорка, „Quod non est in media, non est in mundo” – „което го няма в медиите, няма го в света“.

Е, що за свят е този?

Днес медиите се пълнят с измислени „факти“, за да ни покажат, колко валидна продължава да буде максимата „sub sole nihil novi est” – „нищо ново под слънцето“. След използването на кадри от иракската война, за да „докажат“ масовите убийства, извършвани от режима в Дамаск, се появиха и „новините“ за наличието на „оръжия за масово поразяване в Сирия“.

„Днес [11 юни 2012 г.] израелският министър на отбраната Йехуд Барак [бивш офицер на Моссад, изпълнявал мокри поръчки в Сирия – притежавам негово признание пред камера] се включи в пропагандната офанзива, прицелена в Сирия. Той заяви, че след падането на режима на Ассад архивраговете от Хизбула ще получат химически оръжия. „В момента, в който тамошният режим падне, ще последват тези неща. Но е много трудно да се предвиди какво точно ще стане там накрая“, каза Барак пред група младежи.

„Семейството на Ассад изколва своя народ с помощта на иранците и на Хизбула, а светът си мълчи“, рекъл той, според [телавивския всекидневник] „Haaretz”. Към Барак се присъединиха и други гласове от израелския елит, които предупреждават за не съвсем сигурна заплаха от сирийски оръжия за масово унищожение.

Заместник-началникът на Израелския генерален щаб, генерал-майор Яир Навех декларира пред някаква радиостанция, че сирийските резерви от химически оръжия накрая може да се окажат в ръцете на Ал-кайда и Хизбула, съобщи днес руската агенция „Новости“.

Още преди бележките на Навех, Айооб Кара, високопоставен член на Нетаняховата управляваща партия Ликуд, сподели пред израелско радио, че през последните месеци режимът на Башар ал-Ассад в Сирия е „използвал химически оръжия срещу мъже, жени и деца“.“[41]

 

Хайде, кажете ми, не съм ли прав, когато често споменавам, че всичко това е déjà vu – нещо виждано, преживяно, втръсващо?

Един от Тях, който поради принадлежността си към фарисеите, отлично познавал лукавството на тази секта-партия. И докато изпълнявал възложената му от нея мисия за подриване и превземане на християнството, изтървал истината: „Господ знае, че помислите на мъдреците са суетни.”[42] Ще допълня – и надменни! През лятото на 2003 г. Агенция Франс прес съобщи от Йерусалим: „Израел заяви, че никога няма да позволи завръщането на палестински бежанци на своя територия.”[43] Светът осъди ли това? Не!

На 21 октомври 2003 г. Общото събрание на ООН прие с гласовете на 144 страни поредната резолюция, с която настоява Израел да спре изграждането на стена, която да отделя страната от околните палестински територии и обявява това съоръжение за незаконно. Израелското правителство на часа отговори, че няма да изпълни резолюцията, защото тя е „унизителен фарс”. Професорът от Израел Йехуда Блум обяснява, че „през годините Хартата на Обединените нации бе подкопана от вредния ефект на диктатурата на мнозинството”. Според Блум, това дава шансове на антиизраелската пропаганда в ООН. От своя страна последната „дискредитира” организацията.

Друг израелски автор – Емануел Мреджен, обяви, че „страната му би подкрепила реформи” в ООН, които да дадат право на повече гласове на големите западни страни.[44] Защо и в чия полза, си отговорете сами. След поредния израелски отказ да се подчини на решение на Организацията на обединените нации не последва операция „Пустинна буря” или „Шок и ужас”, както в Ирак през 1990 и 2003 г.

 

Израел винаги има право.

Израел е над международното право.

Israel über alles!

 

Преди осем години, военнопрестъпникът Ариел Шарон, по онова време министър-председател, симулираше желание за изтегляне на израелските войски от окупираните палестински територии. Сякаш Израел е изграден върху друга, а не върху палестинска земя. Само двайсетина години по-рано схващанията на бившия генерал за арабите бяха крайно расистки. Той ги смяташе за „чужденци”, казваше, че „заемат държавна – разбирайте израелска – земя”. И се вайкаше, че скоро няма да има повече място за заселване на евреи. Затова, в качеството си на министър на земеделието, започна да национализира арабски земи.[45]

И Шарон винаги имаше право. Макар да е доказан джебчия и грабител дори на еврейски пари, него закон не го ловеше. До време.

Sharon über alles се превърна в Шарон е човек-зеленчук – от години лежи в кома…

Всичко това отново ми припомни горчивото заключение на Марлон Брандо относно Холивуд, изцяло завладян от евреите: „Виждали сте очернена всяка раса, но никога не сте виждали непривлекателен образ на чифут, защото евреите много внимават за това. Те никога не допуснаха на екрана да бъде показано подобно нещо.”[46]

Същото важи с пълна сила за всяка област на живота. Чифутите винаги са Жертви, по всяко време и навсякъде са просто симпатяги – умни, красиви, възпитани, етични… И неотменно нанасят удари точно, когато трябва. Тъкмо светът бе зашеметен от атентата в няколко влака в Мадрид, израелската армия разстреля с ракети от въздуха духовния водач на Хамаз шейх Ахмат Ясин, ликвидира няколко десетки палестинци и разруши дузина къщи в сектора Газа. В интервю за Тим Себастиян, журналист от BBC, заместник-министър-председателят на Израел Ехуд Олмерт оправда и защити този терористичен акт срещу един безпомощен старец на инвалидна количка.[47] Окупираното от ционистите правителство на Съветските американски щати, разбира се, наложи вето върху проекторезолюцията на Съвета за сигурност на ООН, която осъждаше израелските действия. Както сега окупираните от ционистите правителства в Москва и Пекин налагат вето върху резолюциите срещу сирийския режим.

Сещате ли се за поговорката: „Пазете се от данайците, дори когато принасят дарове!“ „Миротворците“ са еднакви. Имат общ корен и изповядват едни и същи аморални принципи. Да си спомним действията на американците – бомбардировките над мирния Дрезден, атомния Армагедон в Хирошима и Нагасаки, Войните във Виетнам, Афганистан, Ирак… Ами „миротворството“ на техните рожби, приятели и съюзници от СССР в следвоенна Централна и Източна Европа, в Прага през 1948 и 1968 година, в Берлин през 1953-а, в Будапеща през 1956 г., във Варшава през 1980-а, в Афганистан, а сега в Чеченя… Ами „любовта към ближните“ на китайските комунистически ръководители не само в Тибет, Виетнам или Кампучия, но и спрямо собствения им народ по време на „културната революция“ и на площад „Тянанмън“ през 1989 г.

Така е. Евреите винаги са прави.

Juden über alles!

 

 

Камбаната бие и за теб…

 

 

Някои ще ме попитат: Какво общо има това с нас и живота ни тук? Първо, да припомня, че „никой човек не е остров, затворен в себе си;… всеки от нас е частица от човечеството; така че никога не питай за кого бие камбаната; тя бие за теб“. Всичко, което става тук, е проекция на общите събития по планетата. Няма как да е другояче в този все по-отесняващ свят.

В понеделник, 11 юни 2012 г., говорителката на Държавния департамент – министерството на външните работи на САЩ, Виктория Нюлънд, огласи „дълбоката загриженост“ за съдбата на [сирийския град] Хафа, сцена на някои от най-ожесточените сражения в конфликта досега, при наличието на съобщения за правителствени танкове и тежка артилерия, които са обсадили града. Преди това Кофи Анан, авторът на вече провалилата се сделка за мир на ООН, разказа как хеликоптери са обстрелвали позиции на бунтовниците в Хафа след един ден на сериозни битки там.“[48]

Изричното подчертаване на „правителствени танкове“ подсказва, че има и неправителствени – бунтовнически, „въстанически“. Откъде разбунтувалите се са намерили пари за тях? Кой им ги достави? Има ли нещо вярно в твърдението, че „великите сили“ и техните пудели, като България на Б.Б., снабдяват с оръжие и двете вече воюващи страни? И това се върши по разпределение от тайното световно правителство…

Сега светва ли ви защо все използвам френския израз déjà vu. Всичко около събитията в Сирия по безспорен начин напомня случилото се преди това – във Виетнам, Куба, Чехословакия, Полша, Афганистан, Ирак и другаде.

Вече стана ясно, че взривът в склада за боеприпаси на фирма „Берета Трейдинг“, избухнал в началото на юни 2012 г., вероятно има косвена връзка с тази интернационална оръжейна далавера. Поне така твърди изглеждащият доста зловещо комунистически полковник Ангел Тюфекчиев, назначен от БКП и нейната ДС за „капиталист“ (собственик на бившето общинско предприятие „Градски транспорт“ – Пловдив) и за „националист“ – експерт на болшевишката партия „Атака“. „В селото, където са били складовете [Лозенец], не се е извършвало обезвреждане на боеприпаси. Защото не може един обущар, един дърводелец или там някакъв багерист да унищожават оръжие. Подбирали са годното оръжие за продажба, придавали са му търговски вид и са го отделяли…

Познавам отчасти дейността на фирма „Берета Трейдинг“. По наша, вътрешна [кои са „те“] информация, са натрупали някъде към 270 тона взривни материали. Всички те са били складирани и подготвяни за износ…

Според мен основният бизнес на този човек [Десислав Делев] е търговия с оръжие. Най-много върви в арабските държави, там, където се извършват така наречените нежни революции…

Друг въпрос е, че тази фирма („Берета Трейдинг“) не стои сама и не дели парите сама за себе си. Тя дава на този и на онзи, за да може да взима тези боеприпаси и да ги продаде. Който има възможността да осигури такова оръжие, си взима комисионите.“[49] Нали никой от вас вече не изпитва съмнение, че тези с комисионите – до един, без изключение – произлизат от БКП и имат връзка с нейните звена за терор, наричани „специални“ или „секретни“ служби.

В навечерието на американското нахлуване в Ирак, вече цитираният в предната част професор по политическа икономия в колежа „Стоктън“ Реза Гораши поднесе нещата така: „Ние сме убедени, че тази война е за новия световен ред (НСР). Старият ред принадлежеше на ерата на Студената война. Това бе една двуполюсна система. САЩ се нуждаят от съюзници. Представете си бедата за САЩ, ако страни като Франция и Германия бяха се съюзили със Съветския съюз.[50] Западноевропейците бяха третирани като партньори. С тях се консултираха по важни въпроси, а решенията се взимаха колективно. Никога повече! Твърдят го еднополюсниците[51] във Вашингтон. Няма никакъв смисъл да се продължава старият ред.

От разпада на двуполюсната система[52] остана само една свръхсила и тя може да върши каквото си иска. Останалите, основно бивши европейски съюзници, нямат друг избор освен да се подчинят. Войната в Ирак е послание до тях. Не Ирак, Иран или Северна Корея са в състояние да издигнат сериозно предизвикателство пред този НСР [нов световен ред]. Онези, които тревожат вашингтонските еднополюсници, са страните с истинска (Франция, Русия, Китай) или потенциална (Германия, Япония) военна мощ. Ирак бе избран като пробен камък, заради лекотата на операцията, както военна, така и политическа.

Както в САЩ, така и в по-голямата част на света, е лесно допълнително да охулят Саддам и да постигнат благоприятно обществено мнение за такава война. След 1991 г. иракската военщина бе покосена и не може да нанесе особени поражения на окупационните войски. Най-малко от началото на 1998 г. Доналд Ръмсфелд, участник в мозъчния тръст „Проект за нов американски век“ (наименованието е показателно), бе сред подписалите писмо до тогавашния президент Клинтън, подканващо го да нападне Ирак. Ако администрацията на Буш се измъкне с минимални човешки, финансови и политически вреди, НСР ще направи гигантски скок напред.

Опозицията срещу войната от страна на Франция и Германия, двама верни съюзници на САЩ, не е поради тяхната загриженост за прилагането на законността или за положението на иракския народ. Нито е от любов към Саддам или заради някакви търговски облаги (противопоставянето на САЩ ще им струва повече). Това е опозиция на този НСР, който, ако бъде въведен, ще ги маргинализира. Масовите демонстрации по целия свят от 15 февруари [2003 г.] бяха ясно послание, че хората не желаят да приемат еднополюсен световен ред, за който копнее администрацията на Буш.”[53]

А истински великите умове на човечеството отдавна са се произнесли, че: „В епоха, в която светът като цяло се превърна в ефективно поле за човешки дейности, даже държави от калибъра на Съединените щати и Съветския съюз ще разберат, че взаимната зависимост е жизнено необходима и за тях.”[54]

За двойните стандарти, прилагани от ционистите в и около Белия дом разказва в интервю за „Нюзуийк“ иракският шиитски лидер: „Съединените щати разбират долара по-добре, отколкото разбират човешките права. Тук искам да кажа администрацията на САЩ, а не народа на САЩ. През 1991 г. иракският народ вдигна интифада, която почти свали режима и тогава се намеси американското ръководство, което помогна на Саддам в потушаването на народното въстание. Съединените щати не осъдиха Саддам, когато той бомбардира с химически оръжия [град] Халабия (със същите оръжия през 1980 г. бяха убити хиляди кюрди), защото искаха от него да успее във войната си срещу Иран. Ние не вярваме, че Съединените щати дойдоха, за да освободят Ирак. Те го направиха, за да настанят нов диктатор с демократична външност; човек, който може по-добре да защитава техните интереси, отколкото Саддам. Ето защо иракският народ, особено шиитите, не вярват на Съединените щати.”[55] 

Дори израелският печат не издържа: „В своя междинен доклад до Съвета за сигурност… шефът на оръжейните инспектори на Обединените нации Ханс Бликс оспори аргументите на държавния секретар на САЩ Колин Пауъл срещу иракчаните, което бе плесница в лицето на Вашингтон и даде сили на онези, които се противопоставят на войната. Ако САЩ не представят скоро достоверна информация, доказваща значителни иракски нарушения по отношение на оръжията за масово унищожение, това ще се разглежда като сериозен провал на американското разузнаване.”[56]

Да не забравяме, че Ханс Бликс е евреин от Швеция. Неговата майка произхожда от еврейската фамилия Лам. От своя страна самият генерален секретар на ООН Кофи Анан е женен за русокосата еврейка от Швеция Нане. Неговата тъща Нина Лагергрен е сестра на почитания сред евреите шведски дипломат Раул Валенберг, издънка на известния банкерски клан Валенбергови.[57] Същият Валенберг, който бе американски шпионин, но пленен от групата СМЕРШ на НКВД, след войната, изглежда, живя щастливо в СССР.[58] В наши дни Валенбергови са най-богатата шведска фамилия със собственост и  интереси в най-големите тамошни предприятия.

Дори на невежите стана ясно, че т.нар. ястреби в Белия дом  и на „Даунинг Стрийт“ в Лондон въобще не поведоха тази война заради иракския народ и неговото освобождаване от един безспорен тиранин.[59] Както навремето не тръгнаха на поход срещу далеч по-кръвожадните потисници в Източна Европа. А пък днес се съюзяват с китайските комунисти срещу свободен Тайван или Китайско Тайпе, както в Пекин предпочитат да наричат относително демократичната държава, изградена на остров Формоса.

Не, дори романтично описаните рицарски войни, като тази между Бялата и Червената роза на Албиона, или Стогодишната война между Англия и Франция, са се водили все заради влияние и власт, които в края на краищата носят пари. А те, на свой ред, осигуряват още власт… И това перпетуум мобиле на злото се върти безкрайно, все в ущърб на народите и за благото на едни или други „елити“. Днес те са обединени в тайно световно правителство. И това не са фантасмагории на умопомрачени създатели на несъществуващи теории на конспирациите, а горчива реалност, в чиито условия съществуваме.

Самият еврейски министър-председател на Великобритания от последната четвърт на ХІХ век Бенджамин Дизраели „разбира, че криптоевреи ръководят делата” на държавата: „професори, посланици, генерали, съветници и членове на кабинета”. В романа си „Конингсби“ Дизраели пише, че „светът е управляван от съвсем различни персони. Те нямат нищо общо с представата на онези, които не са зад кулисите”.[60] С други думи – фалшивото възприятие на обикновените хора за света на политиката и управлението. А в реалния живот, „дни след издаването на тази книга”, Дизраели е поканен да вечеря с Ротшилд.[61] Просто самозваният властелин на планетата е дърпал ушите на иначе гордия британски премиер и българомразец.

Има неща, които може да се знаят, но не бива да се изричат на всеослушание. Дори в художествена форма. Този случай не е плод на предубедено въображение, а действително, състояло се събитие. Казано другояче, станало е, произлязло, имало го е, било е, няма как да се отрече или да бъде изтрито. Не е част от „конспиративна теория“, нали?

Прекият американски контрол над Близкия изток действително открива пред САЩ вратата за Азия. Но, от друга страна, натоварва народа на тази суперсила с непосилно бреме. В момента американците го носят и им е доста тежко – небивала безработица, спадане на доходите, отчуждение, увеличаваща се престъпност, безнадеждност…

Освен това няма как да се върви срещу обективно действащите закони. Някои от тях важат и за обществата, като например този за действието и противодействието. Нормална реакция е американският натиск да предизвика ответна реакция в доста страни. Изглежда, такива са законите на международните отношения още от древните т. нар. Пелопонески войни насам. Те се основават на баланса на силите.

Кристъфър Лейн посочва: „Историческият опит показва, че хегемонията никога не е била голямата печеливша стратегия в реалния свят. Причината е проста: основната задача на държавите в международната политика[62] е да оцеляват и да запазват своя суверенитет. А когато една държава стане прекалено могъща – превърне се в хегемон – неравновесието на силите в нейна полза е заплаха за сигурността на всички други държави. Така през цялата съвременна международна политическа история издигането на един евентуален хегемон винаги е довеждало до оформянето на контрахегемонни съюзи между други държави.”[63]

Струва ми се, че авторът „не вярва в конспиративни теории” и затова истината му убягва. Защото от Първата световна война насетне, а особено след Втората, хегемонът сформира и двете противостоящи коалиции. Дано не съм прав и греша. Дай, Боже, светът да се развива по съвсем друг начин, а човечеството да не е пленено от онази мрежа „в името на Израел”. Може пък Кристофър Лейн и онези, дето мислят като него, да са прави.

Обаче като обогатява нарисуваната от мен картина с още няколко щриха, Пол Кругман сякаш се възползва, за да ги опровергае: „Времената са трудни за архитектите на доктрината Буш за едностранен свят и превантивна война. Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд и рожбата на техните приятели „Проект за нов американски век“ разглеждат Ирак като пилотна операция, която ще утвърди схващанията им и ще разчисти пътя за по-нататъшни смени на режими. (Оттук линията на г-н Уолфовиц за „бъдещи усилия”.)”[64]

Става дума за проект на закон, който да легитимира агресията и завладяването на чужди земи и народи в перспектива – близка, средносрочна и в продължение на следващите сто лета. Нима съм пророк, че в книга, издадена през 2005 година, но завършена поне 24 месеца по-рано, прозрях следното: „Ала и в най-страшната доктрина се съдържа искрица оптимизъм. Така е и в този случай. Вече споменатият закон, насочен за поставяне на Сирия на колене, е в действие. Само след няколко години Израел ще бъде заобиколен с бленувания санитарен кордон от приятелски държави. В този политически етюд неразрешимият ход е бъдещето на палестинците. Дори изгражданата по идея на Шарон „берлинска стена” [която буквално отделя палестинските територии] се обръща като Франкенщайн срещу създателите си. По простата причина, че така палестинците вътре в ционистката държава остават затворени в нейните граници. По данни от края на 1996 г. те са повече от 1 милион от общо 5 764 000 израелци.[65] Още 2,5 милиона живеят на Западния бряг и ивицата Газа. След четвърт век тези хора ще бъдат мнозинство, след още петнадесетина ще ръководят мечтата на Ротшилд, Херцел, Хирш, Рокфелер, Шиф, Вайцман, Бен Гурион, Даян, Меир и останалите потомци на хазарите. Същите, чиито предци, както разказва българската „История на Джагфар“, още в края на VІІ век започнали да приемат юдаизма.“[66]

Жална ни майка, защото всичко това се сбъдва. Малцина ми вярват, но България е избрана за новата „обетована земя“. Тя вече е изпъстрена със селища от затворен тип – оградени със стени като тези, които изолират палестинците.[67] Еврейски капитали превземат икономиката ни. Тукашните политици избират израелски съветници и специалисти по пропагандата – сега я наричат „пи-ар“ – абревиатура от „Public relations”, което в буквален превод ще рече „обществени отношения“, но го превеждат като „връзки с обществеността“.[68] Централната частна телевизия се води собственост на президента на Световния еврейски конгрес. Негов Consigliere е потомствен офицер от Държавна сигурност, трето поколение комунист, чийто дядо е бил кмет на Правец по времето на диктатора Замфиркьов-Живков.

През 2003 г. израелското посолство даде нареждане за прекратяване на представянето на поредната ми книга. Преди четири месеца „собствениците“ на кабеларката, в която водех телевизионното събеседване „Диагноза“, недвусмислено ми дадоха да разбера, че ме свалят от екран пак предимно под натиска на това „дипломатическо“ представителство. Кой ръководи тази територия? Колония ли сме и чия?

Между VІІ и Х век българо-хазарите приели юдаизма като официална религия. Отначало недостойният Айбат, синът на техния уж достопочтен хакан (каган) Калга, а всъщност голям българомразец, разбит от Бат-Боян (Бат-Баян) – най-големия син на кан Курбат (Кубрат), който бил батко на нашия кан Атилкъсъ (Аспарух), си взел за жена еврейка от Бухара, „истинско страшилище”. А делото му продължил неговият внук, четвъртевреинът Булан. Същият, който заповядал да удушат баща му Барджил с копринено въженце.[69]

И за средновековните хазари, приели от нарочно поканени равини талмудизма, известен като юдаизъм, това се превърнало в ритуал за разчистване на политически сметки. От тези хазари (казари, козари) се пръкнали, етнически и верски, членовете на сектата, позната днес като еврейство. Или както най-точно ги определя някогашният ционист от най-висшите кръгове на световното правителство Бенджамин Фрийдман, „самозваните евреи”.[70] Самият той забранява да го наричат евреин. Веднъж даже вдига скандал на някакъв свещеник, който в катедралата с уважение споменава, че „сред тях се намира „евреин”. Фрийдмън уточнява: „Не, католик!”[71]

И е прав най-малко по две причини. Първата е, че опознал отвътре и отблизо еврейската номенклатура, не желае и дори се срамува да се самоопредели като представителите на тази секта. „От друга страна, евреин – дори да е син на Мойсей – който зареже юдаизма и Йехова и приеме друга религия, и се идентифицира с друг бог, е окончателно отрязан от еврейския народ и е смятан за мъртъв.”[72] А Бен Гурион признава, че: „Великите еврейски учени и философи от последните няколко поколения – Спиноза, Айнщайн, Фройд, Робърт Опенхаймър и други – са родени в Европа и Америка.”[73] Значи само вярата им е еврейска.

 

 

Проглеждане

 

 

Доста преди древните израилтяни, самозваните гърците се самовъзприемали като „избран народ“ и наричали останалите „варвари“. Това не им пречело да водят безброй войни помежду си. Днес сме наясно, че това били братоубийствени войни между отломки от античните българи.

Отслабени и разделени от постоянните вражди, те ставали лесна плячка на по-могъщите, какъвто бил Балдиу – царят на Макидан Филип II (359-336 г. пр.Р.Хр.), враг на Аскъп (Скития). Да, известният ви като Филип Македон, още по-неправилно назоваван „Македонски“. И когато той наложил принудителното уеднаквяване на покорените от него народи, прочутият майстор на речите Изократ стигнал до заключението, че терминът „гръцки“ вече не обозначава издънка на елинистичната раса, а се отнася за всеки човек, който е възприел гръцката култура, независимо от неговия произход.

Да уточня: „елиниситчина“ идва от Илат – огромната древна българска империя, разпаднала се на множество държави, но нито една от тях не е носела нименованието Елада. То е видоизменен спомен за нявгашното българско могъщество, когато столицата Атряч-Булгар – Троя, била центърът на света. Потомците на могъщите ни владетели пренесли спомена и го възродили в Рим.

Синът на субага (владетеля) на Макидан Балдиу или Филип – Аламир –известен на гърците под името Александър Македонски, се оставил да бъде носен по-скоро от вълните на Изократовата теория, отколкото да бъде воден от съветите на своя учител Аристотел. Прочутият български (тракийски) философ проповядвал, че покорените азиатски народи трябва да бъдат възприемани като родени роби. Според него такова било предназначението им на земята. Затова следвало да се пречи на инстинкта им да споделят свободата с по-висшите макиданите (макинадците – македоните, македонците).[74] Ето откъде фарисеите, творците на Стария завет и на Талмуда, заимствали идеята за „богоизбраността“ на евреите.

В условията на една универсална държава, каквато била Римската империя, нямало място за избрани. В Рим всички свободни „хора, независимо от расовите си различия, се радват на равни права като граждани, получават еднаква защита от правната система, създадена като олицетворение на всеобщата справедливост, а не плод на националния дух само на един народ. Тези хора са партньори и то в цивилизация, която претендира да е цивилизация на цялото човечество.”[75]

Римляните следвали древната българска традиция. Максимално възможното равноправие е основополагащ принцип при градежа на империите. Затова днес САЩ все още изглеждат привлекателни. Друг въпрос е доколко този фундамент бива съблюдаван… Ала за народа, възприел се като „богоизбран“, като специален, като по-висш от останалите, шансове за оцеляване в такава универсална среда просто не съществували.

Затова евреите били като чужди, като болни кръвни телца във вените на Рим. Докато държавната организация била все още могъща и притежава антитела, имунната й система ги изхвърляла, отстранявала, прогонвала ги. И ако Римската империя искала да бъде отечество за всички цивилизовани люде, последвалата християнска религия, която служи като фундамент на европейското държавно строителство, предложила друго – духовно отечество на всички, които я изповядвали, независимо от това къде били родени. „В течение на много поколения племенната и националната преданост е изцяло засенчена от един еталон на идеи, чувства и обреди, изтъкан от най-разнообразни нишки: юдейска религиозна практика, елинска философия (която мислеше, че расовото или националното наследство е равнозначно на стремежа на индивида за спасение на собствената му душа) и римски законови и административни правила.”[76]

В християнската среда богоизбраните били двойно по-чужди. От една страна, като трън в пръста, те дразнели народите-домакини. От друга, универсалният пример на християнството тормозел болните мозъци на равините с тяхната „изключителност“. Примерът на Исус и последователите Му бил тъй заразителен, че еврейските племенни вождове въвели изолацията и гетото, а т. нар. асимилация била провъзгласена за най-страшното зло, което заплашва юдеите. Ако дирим корените на крайния национализъм – на нацизма, ще ги открием тъкмо там, зад стените на гетото. За да го зърнем развит от наследниците на фарисейската секта във фашистка Италия, нацистка Германия и в апотеоза му – днешен Израел.

Заради унищожението на православието – твърдината на автентичното християнство, за отмъщение на Кръста, заради привидното равновесие, пък и за по-лесното постигане на целите, равините от синедриона въвели контрапункта на национализма – интернационализма. Независимо от формите му – космополитен либерализъм или интернационален комунизъм.

„Като логично следствие от теоретизирането от Маркс насетне”, смята Кевин Макдоналд, „се появи страх, че национализмът може да послужи като социална спойка, в резултат на което може да бъде постигнат компромис между класите в обществото. И така да се получи един в най-голяма степен обединен обществен ред, основан върху йерархични, но същевременно хармонични отношения между съществуващите социални класи. Това е просто онзи вид сплотена нееврейска обществена организация, която се разминава с юдаизма като еволюционна групова стратегия.

Както старата, така и новата левица активно се мъчат да разбият единството на социалната структура на неевреите, особено modus vivendi,[77] постигнат между бизнеса и труда от шейсетте години насам. Така станахме свидетели как зомбираното от евреи полско правителство поведе активна кампания против полския национализъм. И как същото управление се надигна срещу политическата и културната мощ на католическата църква, главната сила за социално единство в традиционното полско общество.”[78]

Така бе у нас и във всички останали страни с „народна демокрация”. Не случайно в църквата ни бяха инфилтрирани членове на БКП (митрополит Симеон и други). А целият клир се оказа с по няколко имена: едно – рождено, второ – монашеско, и трето – агентурен псевдоним в Държавна сигурност! В битката срещу изграждането на сплотени общества, като току-що описаното, бяха включени дори термини като „социалистически патриотизъм“?! Някой наема ли се да го обясни?

Главното е, че зад всички „изми“ се крият изкривените от жажда за власт, пари и още власт мутри на ционските мъдреци – интернационалните финансови магнати, начело с юдейския цар от дома на Ротшилд. Същите, които евреинът Чарлз Хайъм сполучливо определя като Братството.[79] Те родиха, финансираха, пропагандираха и осъществиха в живота всички изми. А когато бе необходимо, осъждаха един или друг от тях.

Така например след края на Втората световна война: „Нюрнбергските процеси успешно погребаха истината за отношенията в „Братството”… За успокоение на „Братството” Гьоринг и Химлер се самоубиха… Останалите от конспираторите изкараха целия отреден им свише жизнен цикъл… Онези, които се опълчиха срещу „Братството”, не бяха такива късметлии… Докато оцелелите фигури в „Братството” изплуваха отново, помагайки за формиране на технологията на следвоенното устройство, осмелилите се да разкрият гадостите им бяха ликвидирани. Водачите на „Братството”, които умряха, можеха да спят спокойно в своите гробове. Тъй като техните тъмни намерения бяха доведени докрай.”[80]

Като стана дума за това кой е евреин, Бенджамин-Фридмановият брат по кръв Алфред Лилиентал допълва етническия пейзаж в това отношение: „Ето един парадокс, най-изненадващ парадокс – един антропологичен факт, че навярно доста християни имат във вените си повече еврейско-израелтянска кръв в сравнение с техните еврейски съседи.”[81]

Обърнете внимание, че още в самото начало на „Еврейския годишник“ за 1980 г. четем: „Ако говорим точно, не е правилно да наричаме един древен израелтянин „евреин” или да назоваваме един съвременен евреин „израелтянин” или „юдей”.”[82] Като разсъждава върху идеите на основоположника на съвременния еврейски национализъм, учителя на Маркс Мозес Хес, юдеят Адам Уейзбъргър доста точно пояснява: „Раса, народ или религия са евреите, питат съвременните неверници и евреи. Отговорът зависи от това кой пита.”[83]

В този смисъл логичен е въпросът на д-р Оскар Леви: „Нима съвременните евреи не измислиха мита за богоизбрания народ?”[84] Изречено с думите на друг изследовател: „След като Бог се отказа от израилтяните като народ, можем да дирим сбъдването на Неговите намерения само в един духовен Израел… Физически израелтяните напуснаха историческата сцена.”[85]

Никога не са имали място на нея. Не съществува и близка връзка между палестинците и самозваните „евреи“. Те не са „братовчеди“ – „семити“, както масово ни втълпяват. На какво се дължи това? Преди всичко на факта, че най-малко 95 на сто от днешните ашкеназими – преобладаващата част от световното еврейство, са потомци на средновековните хазари или по-точно на българите хазари.

„Точно казано, неправилно е да наричаме един древен израилтянин „евреин” или да назоваваме един съвременен евреин израилтянин или юдей.”[86] Това е напълно вярно. Защото още от ІХ век пр.Р.Хр лабътците, т. нар. израилтяни са се претопили сред останалите народи. През І – ІІ век сл.Р.Хр. и юдеите са се трансформирали, за да изчезнат напълно от историческата сцена. За да ги срещнем във вид на съвсем различен и въпреки това не дотам народ, който, или чийто елит, през Средновековието приел юдаизма.

Като загърбим еврейската „сакралност” и склонност към виктимизация, нека поразсъждаваме над онова, което се случило с юдеите след въстанието им през І век? Християнската църква е създала представата за скитащия евреин. Ала какво е станало с древните юдеи от Палестина след въстанията им през І и ІІ век? Вече знаем мнението на съвременните изследователи – римляните не са извършвали геноцид, не са унищожавали цялото население.[87] Може би Йерусалим е бил опустошен, както Сам Господ предсказал: „И когато Исус излезе от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат сградите на храма. „А Исус им рече: виждате ли всичко това? Истина ви казвам: няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.”[88]

Така и станало. Обаче преобладаващата част от юдеите оцелели. Не малко от тях дори не били засегнати както от въстанието през 68-71 година и следващите две, така и от репресиите при потушаванията им. Те останали там, където се били родили. И продължили да обработват земята. Както впрочем става с всяко автохонно, местно население.

Слава Богу, светът проглежда. Даже в Израел се намират почтени люде, които не се срамуват да признаят, че еврейският народ е изобретен. Още през 1918 г. станалият по-късно пръв министър-председател на Израел Давид бен Гурион бил убеден, че „от материален интерес… древните юдейски селяни приели исляма… Като не се отделяли от земята си, те останали верни на своята родина.”[89] С други думи, днешните палестинци, неправилно възприемани като „араби“, са генетичните потомци на древните юдеи.

Това е т. нар. триумф на уседналостта. Почти никъде, може би с изключение на Северна Америка, завоевателите не са успели да надделеят числено над местните жители. Пак по тази причина съвременните генетични изследвания на българите показват наличието средно на 49 на сто тракийска кръв във вените ни. Освен това 11 на сто македонски, 15 процента славянски (все още никой не е обяснил какво означава това), 15 на сто елински и 5 на сто финикийски гени.[90] Докато изследването на швейцарската фирма за генетика „iGENEA”, проведено в съвременен Израел, показа, че едва между 3 и 5 на сто от тамошните жители имат кръвна връзка с древните юдеи.[91]

Казано по тяхному: „Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, – не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; оня Мой завет те нарушиха, ако и да оставах в съюз с тях, казва Господ.”[92] Обаче християнското учение пояснява: „Зная… хулите на ония, които казват за себе си, че са иудеи, а не са, но са сатанинско сборище.”[93]

Желая да стане ясно, че евреите всъщност са хазари, а от техния каган Булан насетне човечеството не вижда мира. Техните равини изработиха плана за световното юдейско управление.

Без да иска, потвърждение на горното ни дава юдеолюбът Фридрих Ницше[94]: „Евреите са най-забележителният народ в световната история, защото, изправени пред дилемата да бъдат или да не бъдат, посредством едно съвършено неестествено внушение, предпочетоха да бъдат на всяка цена: цената, която трябваше да платят, бе радикалната фалшификация на цялото естество, на всичко природно, на всяка действителност, както и на целия вътрешен мир, понеже като външни… се превърнаха в антитеза на природните условия…

Точно по тази причина евреите са най-пагубната нация в историята на света: техните наследници объркаха човечеството до такава степен, та днес християнинът да е способен да изпитва антиеврейски чувства, без да разбира, че е основен еврейски продукт… От гледна точка на психологията, евреите са нация с най-здрава жизнена енергия, която, поставена при невъзможни обстоятелства, доброволно, поради своята най-голяма проницателност при самозапазването си, застана на страната на най-упадъчните инстинкти – не като доминирана от тях, а защото предугади в тях една власт, посредством която може да възтържествува над „света”.”[95]

Не вярвам в бъдещето на империите, както и на комуните – на комунизма и на централизираното управление. Ако Божият промисъл беше такъв, нямаше да сме толкова различни. Това разнообразие, което обозначаваме с термини като „раси“, „народност“ („националност“) и т.н. не съществува случайно. Затова, без да твърдя, че е вярно онова, ще припомня мнението на главния редактор на списание „Нешънъл Интерест“ Оуен Харис. Той смята, че бившата Британската империя е единственият хегемон, непредизвикал коалиция срещу себе си, не завиждам на съдбата на американците. Защото имперският успех на Велика Британия произлезе от нейния внимателен подход.

„Тя избегна тази участ, като показа голяма сдържаност, предпазливост и благоразумие при прилагането на своята сила на основната политическа арена. В повечето случаи тя стоеше настрана и се самоограничаваше до ролята на балансьор, възможно от немай къде. Като постъпваше така, тя взимаше под внимание даденото й от Едмънд Бърк предупреждение, точно когато начеваше ерата на нейното превъзходство: „Боя се от собствената ни власт и амбиция. Боя се да не се боят прекалено много от нас.” Убеден съм, че сега Съединените щати въпиещо се нуждаят от едно подобно предупреждение.”[96]

Навярно е прав и дано. Може пък Съветската комунистическа империя да рухна тъкмо поради тази причина, което си е една надежда, нали? Тъй като бях свидетел на нейното сгромолясване, съм сигурен: за жалост не бе така. Планът „Ерата след Брежнев“, спуснат на КПСС от тайното световно правителство, се изпълняваше с методична прецизност.

Когато през 1986 г. за пръв и засега за последен път бях за седмица в Москва, една нощ часовникът на Спаската кула на Кремъл спря. Което бе знак, че щом комунистите бяха занемарили своя глобален символ, явно се готвеха за нещо друго, и то голямо. Всички масони държат неимоверно много на знаците. Когато се завърнах, обявих пред свидетели: комунизмът си отива. Присмиваха ми се до сълзи. И бяха прави. Полека-лека комунизмът побеждава в целия свят. Толкова по-зле за онези, които не са го проумели. Понеже, както вече го обсъдихме, той представлява обществено устройство, при което ограничен ръководен елит и налага масово подчинение. Е, това вече е факт. И тук не става дума за някакви несъществуващи „теории на конспирацията“, а за истинския, живия живот на планетата.

Факт е, че все повече хора отварят очите си за истината. Тук те са изключително малко, но на Запад самият живот кара умните и мислещите младежи да дирят причините за своите неблагополучия. Дали спонтанно се роди движение като „Окупирай“ или някой го финансира и планира? Как се появиха противоречиви творби и общности, като „Zeitgeist” – „Духът на времето“? Едва ли скоро ще намерим точните отговори на тези и много други въпроси. Но все по-често можем да гледаме акции като тази, която повечето от вас са наблюдавали, но не всички. Обърнете внимание на поведението на полицията, явно осведомена от „бдителни граждани“. Днес тя само наблюдава. А утре?…

 

 

http://youtu.be/_wxZ2QVNSpI

 

 

Подходът на Интернационала е изумително еднообразен. Затова често свежо хрумване като това, което току-що видяхте, върши повече работа от десетина тома, написани от такива като мен. Докато арсеналът от медийни оръжия на Братството почти не се разнообразява. Това говори за най-малко две неща. Първо, подценяват ни и не мислят, защото номерата Им минават. И второ, нито са толкова умни, нито ползват най-съзидателните експерти.

Не бива да търсим нашия шанс в техните пропуски. Той е в истината и в онова заложено  у всеки от нас чувство за справедливост и достойнство, което не бива да допускаме да заспи. Но за тези неща – в продължението. Тъжно е, че и събитията ще ни пришпорват.

Но такъв е животът…

 

 

 

 

 

П.П. Благодаря на г-жа Николова и г-н Юри Комсалов от Норвегия за видеозаписа.

 

 

 

 

 

Следва. 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

Независимо от притесненията спрямо тази медия и нейния собственик, „Диагноза“ продължава. Ако перифразирам древната мъдрост, съвсем наясно съм, че „quod medicina aliis, aliis est acre venenum” – „това, което за нас с вас е лекарство, за Тях е отрова“.  Също така ми е известно, че „terminus nullus falso est” – „лъжата няма край“. Но след като съм видял и преживял и две, и двеста, няма как да ме откажат. Докато има такива, като повечето от вас, на които диагнозите ми са потребни.

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички дарители. Ако те ме известят, че желаят, съм готов да публикувам имената им.

Истина ви казвам: за да продължи да съществува и действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И не бива само едни и същи, общо двайсетина души, да я подпомагат.

Даренията си можете да изпращате на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница. Достатъчно е да натиснете тази позиция и цялата информация ще се покаже.

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Все още можете да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“ YouTube от: http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

Иван Занев, WEB-дизайнър