ВОЙНАТА Е МИР! СВОБОДАТА Е РОБСТВО! НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА! ОБАЧЕ ПУКА ЛИ МУ НА НЯКОЙ? – Част 8

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

„Това е едно селско въстание, което Брюксел просто трябва да подмине.“[1]

 

Това е циничната присъда, която ексцентричният лондонски кмет, етническият турчин, мюсюлманинът Борис Джонсън даде на отминалите избори за Европейски парламент.

 

Докато из целия континент се разнесе мълвата, че те са знак: Европейците искат брюкселската бюрокрация да върне властта на хората! Нито повече, нито по-малко.

 

Дали самозваният евро елит ще чуе гласа на народите? Не вярвам. Но да проявим търпение. Белким ни е останала друга възможност… Времето и животът ще покажат.

 

 

 

И мнозина човеци от народите в страната станаха юдеи,

защото ги бе обзел страх пред юдеите[2]

 

 

 

Франциск стана поредният папа, който се уплаши от евреите. Както посочва кореспондентът на лондонския “The Daily Telegraph” в окупирания от израелците Йерусалим:

 

„В понеделник папа Франциск преклони глава пред израелския натиск и посети музея на жертвите на тероризма. Това стана след критиките по повод на неговата импровизирана молитвена церемония пред спорната разделителна стена на Западния бряг.

 

Непредвидената спирка в Мемориала на жертвите на терора на йерусалимския хълм Херцел[3] стана по настояване на Бенямин Нетаняху, премиера на Израел. То беше предизвикано от неприкрития израелски гняв, поради молитвата във Витлеем с високопоставени участници.“[4]

 

Кои бяха тези „елитни фигури“? Президентът на Палестинската автономия Махмуд Абас или Абу Мазен. Първо, той е потомък на юдеите от античността. Второ, винаги се е отнасял с уважение към християнството. Трето, най-малко една трета от жителите на страната са християни. А еретикът Франциск забрави кои са богоубийците.

 

Ако си въобразявате, че Абас е кой-знае колко по-различен, се заблуждавате. Той е номенклатура – палестинска, на Ал Фатах,[5] основаната от Ясер Арафат съпротивителна армия, прераснала в Организацията за освобождение на Палестина.

 

Естествено, част от обвиненията срещу Абас и неговия политически „баща“ Ясер Арафат може да са скалъпени от израелските шпионски служби. Те разполагат с гъста мрежа от агенти по цялото земно кълбо. Влиянието им в средствата за масово оглупяване на народите може да бъде определено като господство.

 

През 2002 г. генерал-майор Аарон Зе’еви с терористичен псевдоним Фаркаш, шеф на израелското военно разузнаване, пробута в Кнесета „вестта“, че личното състояние на Арафат е от порядъка на 1,3 милиарда долара![6]

 

Последва поредица от ревизии и проверки. Уж  не откриха нищо, но през 2003 година  екип от Международния валутен фонд,
нает от палестинското финансово  министерство, обяви: Лидерът на  автономията притежава дялове в компании като бутилиращия завод на “Coca-Cola”  в Рамала, в
тунизийски мобилен телефонен оператор и в други подобни икономически структури,  предимно в офшорни зони като Каймановите
острови, на обща сума от близо 900  милиона долара.[7]

 

Никой не успя да докаже убедително тези данни. Те увиснаха, сякаш умишлено подхвърлени. Както и твърденията за онези 10 милиарда долара, които, пак според израелски източници, лидерите на ООП са отклонили от бюджета и държат в банки под формата на лични депозити.[8] Но също така не се намери нито един отявлен защитник на Арафат, който да обясни с какви средства съпругата му, а сетне и негова вдовица, от десетилетия живее на широка нога в… Париж. Докато редовите й сънародници страдат под ботуша на расистката, марксистка израелска армия.

 

И така, Франциск падна на колене пред евреите, Нетаняху и онези, които притежават всички тях в частната държава Израел.

 

„Цели“ четири дни преди грехопадението на аржентинеца Хорхе Марио Берголио, от другия край на света, от Ню Йорк, долетя новината, поместена в личния блог на председателя на Световния еврейски конгрес (СЕК) Роналд Лоудър, познат у нас като Лаудер. Тя гласи:

 

 

„През тази седмица едно събитие в Йерусалим се превърна във витрина на онази дипломация, заради която Световният еврейски конгрес е ненадминат и то съвсем оправдано.

 

Българският министър-председател Пламен Орешарски избра като акцент на своята реч пред Световния Еврейски конгрес в Израел и пред неговата подопечна организация Израелски съвет за чуждестранни отношения, да бъде известието, че неговата страна постига значителен напредък в издирването на терористите, отговорни за терористичното нападение в Бургас, България, от юли 2012 г., при което бяха убити петима израелци.

 

„Усещам, че скоро ще бъдем способни да въздадем правосъдие над онези, които трябва да бъдат обвинени за този терористичен акт“ – заяви Орешарски пред препълнената със сановници зала на хотел „Цар Давид“.“[9]

 

Вот вам: „трябва да бъдат обвинени“?! Как така „трябва“? Що за правосъдие е това? Не напомня ли онова, въздадено преди близо 2000 години от синедриона над нашия Господ Бог? В онзи религиозен фарисейски и садукейски съд не били необходими доказателства. По същия начин и Орешарски, без това да влиза в задълженията му, обявява присъда. За да се отчете пред своите истински господари.

 

В наши дни даже израелски равини не само не отричат физическото съществуване, земното присъствие на Господ Бог. Те хвърлят вината за фалшивото и напълно несправедливо „правосъдие“ над Него върху садукеите – книжниците. Но не и върху фарисеите – далеч по-многобройната фракция в синедриона. Понеже самите те са наследници на фарисеите от епохата на Исус Христос.

 

Не веднъж съм се позовавал на уважавания като капацитет в юдаизма американски равин Луис Финкълстейн, който пояснява:

 

„Фарисейството стана талмудизъм. Талмудизмът се превърна в средновековно равинство. А средновековното равинство стана съвременното равинство. Но през цялата тази
промяна на названията,неизменното пригаждане към обичаите и съобразяването със закона [на приелите ги народи], духът на древните фарисеи оцеля непроменен.

Когато евреинът чете своята молитва, той рецитира формулировки, разработени от учените още през епохата преди Макавеите…[10] Когато изучава Талмуда, в действителност той преповтаря аргументите, използвани в палестинските училища.“[11]

 

Сега ще ви представя становището на друг равин, който носи почти същото име – Финкел. Той е израелски талмудски жрец, чиито родови корени са вкопани дълбоко в уж бившата Съветска и в още по-предната Руска империя. Каквито фактически са поне 95 на сто от жителите на ционисткия „рай“. Да видим и чуем какво мисли той за Исус Христос и Неговите съдници:

 

 

 

 

 

 

Ето на каква „любов“ юдаизмът учи евреите:

 

„И най-добрият от гоите трябва да бъде убит.“[12]

 

Освен това съвсем неапокрифното „произведение“, за което водещият отваря дума накрая, се нарича “ספר תולדות ישו” – “Sefer Toledot Yeshu” или “Toledoth
Jeschu”. Според различни автори заглавието означава „Книга за историята на Исус“ или „Произходът на Исус“, или „Животът на Исус““.[13]

 

 

 

Множество измами и изопачения на наш гръб

 

 

 

Това е равинска гнусотия, пълна с всевъзможни обиди спрямо Бог. Като започнете с това, че бил „копеле“, „незаконен син на римски войник“, „магьосник“, и стигнете до там, че заради магии бил осъден „да ври вечно в собствените си екскременти в ада“!

 

Както посочва американският теолог Робърт Е. Ван Воорст, изредените мерзости са нищожна част от „полемиката на пощръкляването“, обхващаща равините, колчем се заговори за Исус Христос – особено като Бог.[14]

 

Цели два века – между ХV и ХVІІ – изпълнената с небивала омраза книга е била забранена в Европа. Ала през 1614 година я тиражирали и то масово за онова време. И знаете ли кой сторил това? Замуел Фридрих Бенц, евреин от Нюрнберг. Отвратен от средата, в която израсъл, и от ненавистта към неевреите, в която бил възпитаван, той написал книга, озаглавена „Сменената кожа на еврейската змия“.[15]

 

Единствената истина, която се съдържа в лавината от измами и изопачени Евангелски текстове, която гърлото на равина Миша избълва, е неоспоримият факт за Божествения произход на Исус Христос. Повечето от останалото представлява полуистини. Най-често те са по-опасни от лъжата. Пък и са примесени с откровени заблуди и хлъзгави подвеждания. Първата от многобройните лукави клопки е цитатът от Глава 4, стих 22 на „Светото Евангелие от Йоан“. Тя е отвратителна, понеже напълно изопачава самия смисъл, духа на Христовия Завет. Да припомня какво изрече мошеникът равин Михаил Финкел:

 

„Нашето спасение и спасението на света е от юдеите, е казал Исус, в „Евангелие от Йоан“, глава 4, стих 22.“

 

Това заявява съветско-израелският фарисей Михаил Финкел, който междувпрочем е голям почитател на Путин.[16] Да проверим каква е истината.

 

В неподправения и пълен текст, а не в зле преведения и изваден от контекста, както е в официалните издания, историята е следната. Господ разговаря със случайно срещната самарянка – жителка на Самария, също неюдейска област. Тя пълнела вода от кладенец.

 

„Исус й казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града, за да си купят храна.

 

Жената самарянка Му рече: Как така, ти си юдей, а искаш от мен вода, за да пиеш; от мен, самарянката? (Защото юдеите нямаха обществени взаимоотношения със самаряните.)

 

Исус й отговори, като рече: Ако знаеше Божия дар, и кой е Човекът, Който ти казва: Дай Ми да пия вода, ти сама би Го помолила за това, и Той щеше да ти даде жива вода.

 

Жената Му каза: Господине, нямаш нито мех, нито дълбок кладенец; откъде ще вземеш жива вода? Нима Ти си по-голям от отца ни Яков, който ни даде тоя кладенец, и сам той пиел от него, и синовете му, и добитъкът му?

 

Исус й отговори и рече: Всеки, който пие от тази вода, ще ожаднее отново; но който пие от водата, която Аз ще му дам, той никога няма да ожаднее; тъй като водата, която ще му дам, вътре в него ще се превърне в извор, от който извира вечен живот.

 

Жената Му рече: Господине, дай ми от тази вода, за да не ожаднявам и да не идвам тук, за да вадя.

 

Исус й каза: Иди да повикаш мъжа си и елате тук.

 

Тя му каза: Нямам съпруг. Исус й отвърна: Добре го каза, че нямаш мъж; защото си имала петима съпрузи, но този, когото имаш сега, не ти е съпруг; това, което каза, е вярно.

 

Жената Му рече: Господине, виждам, че Си пророк. Нашите бащи се молеха на тази планина, а вие казвате, че мястото, където хората трябва да се молят, е в Йерусалим.

 

Исус й каза: Жено, повярвай Ми, че настъпва часът, в който те няма да се молят на Отца нито на тази планина, нито в Йерусалим. Вие почитате онова, което не познавате, а ние почитаме това, което знаем, защото избавлението е от юдеите.

 

Но иде часът, и вече е дошъл, когато истински вярващите ще почитат Отца с дух и с истина, защото и Отец иска такива вярващи като тези. Защото Бог е дух: и тия, които Му вярват, трябва да се прекланят с дух и с истина.

 

Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, ще ни научи на всичко.

 

Исус й рече: Аз съм Този, Който говори с теб.“[17]

 

Нека го представя на английски. Господ не заявява, че „спасението ще дойде от евреите“ – “salvation by the Jews”. Нито иска да освобождава тях – “salvation of the Jews”. Успокоява жената, че ще доведе до „спасение от юдеите“ – “salvation from the Jews”. Ето как с превод или/и с редакцията му изопачават нещата, преобръщат смисъла на Божието слово!

 

Господ споделя с презряната от юдеите жителка на Самария, чиито предци са били юдаизирани насилствено, че мисията, с която Неговият Отец – върховният Бог, Творецът на цялата вселена Го е изпратил, е да избави света от юдеите. От тази сатанинска напаст, която, за мое най-голямо огорчение, до ден днешен продължава да държи народите под своето финансово и духовно иго. А основно средство за това поробване е измамата, насаждана главно чрез медиите, но и посредством религиите.

„Избавлението е от юдеите“ – това обещава Бог. Казва го на жена от Самария. Област, която подобно на Галилея, е била принудена със сила да приеме юдаизма. Доста по-късно римляните били повикани от самите юдейски завоеватели, за да станат арбитри в гражданската война помежду им. Като видели колко са изостанали, воините на империята решили да покорят цялата територия. Така тя станала римска провинция с название Палестина.

 

С други думи, Господ обещал на самарянката обратното на онова, което твърди в своите инсинуации равинчето Миша Френкел – избавление от юдеите. Тъй като те не почитали Отца – Господ. Били надменни и тормозели околните народи.

 

Ако не знаете историята, като рибки лесно попадате във фарисейските мрежи. Близо две хилядолетия те ги мятат, за да ловят душите на лековерните, смятащи се християни. Които всъщност попадат под властта на княза на този свят.

 

В своето „Откровение“ Свети Йоан Богослов – най-младият ученик на Христос, разкрива чутото в преживяното от него видение:

 

„Виж, ще се обърна към онези от синагогата на сатаната, които твърдят, че са юдеи,[18] но не са такива, а лъжат…“[19]

 

Не случайно на английски език глаголната форма на думата за евреин – Jew, означава „измамвам“, „мамя“, „лъжа“![20] Даже в официалните речници отново взеха да се срещат следните синоними на тази дума като съществително: “Jew – лихвар, скъперник, кожодер.”[21]

 

Не по-малко груба лъжа е това, че Исус донесъл монотеизма на езическия свят. За първи път монотеизмът бил формулиран и представен от древно българския пророк и владетел Абар-Кам. Писал съм за това. Но нека припомня.

 

Абар-Кам основал българско царство в Тракия. Той фигурира в произведенията на някои древни автори. Платон споменава за легендарен лечител от Север на име Абарис.[22] „Абарис“ било названието на книгата, в която Абар-Кам изложил принципите на единобожието – монотеизма. Страбон го определя като пришълец от Скития.[23]

 

Спомнете си къде се намирала Скития? Това била изключително стара българска държава. Нейното истинско название било „Аскъп – „Българско (ас) поле (къп)“; оттук – „Скития“, както я нарекъл Херодот. Тя просъществувала цели… 46 столетия – от L (петдесети) до ІV век пр.Р.Хр.[24]

 

Рожденото име на Абар-Кам било Раджил Авар. „[Той] бил прогонен от Курган [територията зад Каспийско море, понякога в него включвали и Караджим
– Хорезм] от своя чичо Алвар. Отишъл в Аскъп [Скития], в град Булгар, откъдето – в Капдаг [Анталия, Мала Азия], където постъпил на служба при императора на Илат Могер (ХХ в. пр.Р.Хр.). При него Абар-Кам основал в Капдаг свое княжество „Кук Масгут“ („Северен Масгут“). Внезапно Могер станал враг на Абар-Кам и го принудил да избяга в Бирак (Тракия), където Абар-Кам станал цар на тракийците. Създал българо-агилския алфавит, който по-късно започнал да се нарича гръцки.“[25]

 

Ето от кого и кога била създадена първата буквена азбука, ако мога така да се изразя. Нататък всички „изобретатели“ в историята на индоевропейската – българската – цивилизация и писменост, включително Кирил и Методий, ползвали нея като основа на своите творения. Останалото е идеология и политика.

 

Фаргат Нарутдинов изрично подчертава:

 

„Но най-важното – Абар-Кам написал книга, в която изложил българската единобожка вяра „джам“ [„тангризма“]. Тази книга на Абар-Кам („Абарис“ у Херодот) била първият религиозен манифест на
единобожието, съдържанието й е залегнало в основата на
Библията и Корана. В тях името на Абар-Кам е
представено като Ибрахим и Авраам.“[26]

 

Както вече съм посочвал,[27] тази книга започнала да се разпространява от последователя на Абар-Кам – Гидж, владетеля на Джир – Сирия. От неговите ръце достигнала Арабския полуостров на юг и от там – земите на днешните Етиопия и Палестина. Поради предаността на Гидж към тази първа творба на монотеизма го нарекли Ерат.[28]

 

Защо? Ерат означава „Пеещо дърво“, „книга, написана върху дървени плочки“.[29] Ето ви я етимологията на „Танах“ и „Библия“, което ще рече същото – „Книгата“… Стига толкова.

 

Колко удобно е чифутите[30] да измиват ръцете си и с някакви садукеи! Дали първосвещеникът Йосиф Каяфа действително е бил садукей, е, меко казано, спорно. Представян  е и като… фарисей.[31] Тоест, напълно е възможно Михаил Френкел – заклеймителят, да се явява негов духовен последовател и приемник. Но даже да е бил садукей, чии интереси е представлявал Каяфа? Нито някой ще успее да обясни, що за религиозен съвет и съд бил онзи, начело на който стоял… еретик?!

 

Никой няма да оспори, че фарисеите са били по-многобройната и по-влиятелната партия. Защо тогава не се застъпили и не освободили невинния Исус?

 

Най-важното е, че според Евангелията Исус най-често и най-силно обвинява и осъжда именно фарисеите. Тъкмо те били преносителите на вавилонската религия в Юдея. Заедно с нея въвели и календара на своите учители – вавилонските жреци.[32]

 

 

По сходен начин, избран за хвърляне на вината върху садукеите, равинчето си избърсва ръцете с еврейските комунисти. То се мъчи да изкара главните болшевишки главорези някакви отрепки, които „не представляват еврейския народ“. Хайде де!

 

Съвсем точно еврейският професор по европейска история в Принстънския университет Арно Майер подчертава в своята книга „Защо небесата не помръкнаха?“:

 

„Диктатурата на пролетариата в Съветска Русия е диктатура на еврейството.“[33]

 

 

Нали през 1920 г. не друг, а едно еврейско издание публикува следното красноречиво „пророчество“:

 

„Болшевишката революция в Русия бе дело на еврейско планиране и еврейска неудовлетвореност. Нашата програма е да наложим нов световен ред. Онова, което по такъв чудесен начин бе извършено в Русия, ще се превърне в реалност в целия свят.“[34]

 

Все по същото време първият нееврейски милиардер в света Хенри Форд стига до заключението, че:

 

„Руският болшевизъм произлезе от Ийст Сайд в Ню Йорк, където бе откърмен и насърчаван – в религиозен, морален и финансов план – от еврейските водачи. Леон Троцки (Бронщейн) беше от Ийст Сайд… Руският болшевизъм беше подпомогнат да постигне целите си с еврейското злато от САЩ и с невежеството, наивността и безразличието на гоите.“[35]

 

Робърт Уилтън, кореспондентът на лондонския „The Times“ в Москва през онези години отбелязва, че болшевиките „не бяха руснаци; те бяха евреи. Те бяха интернационалисти,… прикрити зад руски имена.“[36]

 

 

 

Pax Communisticum pax judaeum est[37]

 

 

 

Веднага след Октомврийския метеж в Русия от 1917 г. става ясно:

 

„Болшевиките не могат повече да бъдат описвани
като политическа партия, която има крайни комунистически виждания. Те оформят една относително малка привилегирована класа, която е в състояние да тероризира останалото
население, защото притежава монопол над въоръжението и над хранителните доставки… Тази класа е съставена предимно от… евреи; последните са особено много на високите постове.“[38]

 

И още:

 

„Болшевиките използваха всяко възможно насилие, което можеха да измислят и злорадстваха над страданията на жертвите си“ – споделя Хенри Пиърсън. – „Движението е оглавявано изключително от евреи. Почти всеки комисар е евреин, а мнозинството от тях говорят английски, повечето – с американски акцент...“[39]

 

А като коментира Баварската революция от 1918 г., големият защитник на еврейството, английският историк и политик сър Иън Кършоу признава:

 

„Доста от революционните водачи излязоха евреи, някои от тях бяха източноевропейски евреи със симпатии и връзки с болшевиките.“[40]

 

Самонадеяният Леон Троцки признава, че например самият той, Зиновиев и Каменев били евреи.[41] Пак същият Лейба Бронщейн посочва четиримата най-висши ръководители на болшевишкия преврат от октомври 1917 г., а именно евреите Ленин, Зиновиев, Каменев и Троцки.[42] Впоследствие към тях добавя Сталин.[43]

 

Няма как да отминем и истинския владетел на юдео-болшевишка Хазария – нейният истински „император“ Лазар, запазил титлата във фамилното си име – Каганович. Съвременникът на онези събития Франк Бритън посочва факта, че:

 

„И Сталин, и дъщеря му Светлана се ожениха в могъщото еврейско семейство Каганович.“[44]

 

И приключва книгата си със заключението:

 

„Комбината Сталин-Молотов-Каганович, която управлява Русия днес, е тъй твърдо еврейска, колкото бе първоначалното управление на Ленин-Зиновиев-Каменев-Троцки.“[45]

 

По-късно, обсъждайки времето след края на Втората световна война, евреинът Едвард Радзински признава:

 

„Ционистите проникнаха даже до най-високите равнища на политическия елит.“[46]

 

През 1920 г. активният участник в реализацията на идеята за световно правителство Бертран Ръсел потвърждава в писмо до Отолин Морел, че болшевишкият режим в Русия е „тирания,
установена от американизирани евреи“.[47]

 

 

Самият бъдещ британски премиер Уинстън Чърчил пише:

 

„Няма нужда да се преувеличава ролята, изиграна от тези интернационални евреи, повечето от които са атеисти, в създаването на болшевизма и в действителното осъществяване на руската революция. Със сигурност тази роля е огромна – по-голяма, отколкото на всички останали. С изключение на Ленин,[48] болшинството от водещите фигури са евреи. Нещо повече, началното вдъхновение и движещата сила произлизат от еврейските водачи…

 

Преобладаващото присъствие на евреи в съветските институции е удивително. Значителна, а в действителност основната роля в системата за терор, прилагана от Извънредната комисия за борба с контрареволюцията,[49] се изпълнява от евреи, а в някои особено съществени случаи и от еврейки. Същата зловеща практика се прилагаше от евреи през краткия период, в който Бела Кун управляваше Унгария. Пак този феномен присъстваше в Германия (особено в Бавария)…“[50]

 

И понастоящем обвиняват Чърчил, който по майчина линия е бил евреин, задето бил твърдо уверен, че „Протоколите на ционските мъдреци“ са истина, а не фалшификат. Такъв е случаят с един от многото еврейски любимци на президента Джордж Уокър Буш, историка Дениъл Пайпс.[51] Стопанинът на Белия дом го назначи за директор на Института за мир на САЩ.

 

Струва ли си да продължавам?

 

Нашият народ е постановил, че „на лъжата краката са къси“. Германският вариант на поговорката е тъкмо обратният – „дълги са“.[52]

 

 

Нямам нерви, за да оборвам всички фалшификации на младия съветско-израелски равин Миша Финкел. Но никога не бих отминал най-отявлените лъжи.

 

Първо, че Исус Христос едва ли не е… евреин, който е дошъл, за да изпълни Тора – измисления т. нар. Мойсеев закон. Най-често равините злоупотребяват със следващите Негови думи:

 

„Не мислете, че съм дошъл да отслабя закона или пророците; не дойдох, за да го отслабя, а за да го наложа“[53]

 

Фалшификацията в тиражираната от неверниците Библия гласи:

 

„Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.“[54]

 

Огромната разлика се набива в очи. Едно е в оригиналния текст. Той показва, че Божият закон, който юдейският елит втълпява, е на фарисеите и садукеите. Този на Господ никога не е бил прилаган. Исус Спасителят идва, за да го предаде на човешкия род – „да го наложи“! Тъй като дотогава хората са били мамени от онези, които Той определя като „лицемери“!

 

На всичко отгоре тези слова не са били изречени пред някакви юдеи, а пред галилейците – арамеите, асирийците. Само век преди това те не са имали хабер от юдаизма. Били са завладени от Макавеите, които с терор им наложили да приемат тази зловеща сатанинска религия.

 

Какво да каже Бог на отрудените неграмотни люде, които били подложени на постоянна индоктринация? Онези от вас, дето са преминали през милиционер-социализЪма, може и да си спомнят, как другарите провеждаха всеобщото промиване на съзнанието. Кампанията
им продължава и затова си отиваме като народ.

 

Исус казва на простите хора нещата по такъв начин, че да ги разберат. Но напълно отрича Тора – юдейския закон, който всъщност е фарисейски. Даже не е садукейски, както равинчето Миша се опитва да изопачи Евангелската историческата истина.

 

Ето какво заявява Господ по-нататък:

 

„Истина ви казвам: никога досега измежду родените от жени не се е появявал някой, който да е бил по-велик от Иоан Кръстител; обаче и най-малкият човек в Царството небесно е по-голям от него.

 

От дните на Иоан Кръстител досега царството небесно бива управлявано чрез насилие, и само онези, които притежават власт, господстват в него. Защото всички пророци и законът бяха пророкувани преди появата на Иоан.“[55]

 

 

Опа! Какво излезе? Господ Бог Лично отменя чифутските „пророци“ и „закона“ им. Той заявява, че те се отнасят за времето „преди появата на Иоан“. Значи следва да бъдат отменени и захвърлени в миналото. Което опровергава лъжливите равински твърдения, че бил дошъл, „за да изпълни“.

 

Исус декларира: пристигнал е на земята, за „да наложи“ закона Божи. Понеже никой не го е прилагал. Понеже той изобщо не е бил даден на юдеите. Те съблюдавали правилата, които им вменил князът на този свят – сатаната.

 

Можем да предполагаме, че Христос не е пожелал да стряска невежите и плахи арамеи. Затова не е заявил директно, че дотогава нямало такъв закон. Че този, по който ги ръководели и съдели, не бил от Бога, а от дявола.

 

Освен това Исус показва, че земните хора, смъртните, са далеч по-низши творения. Защото Той е Христос – Спасител. Като пратеник на друга, далеч по-развита цивилизация, е имал мисията да отвори очите на човеците за Истината, която може да ги направи свободни. Навярно е дошъл като Месия – представен като Син на Онзи, Който, е начело на цивилизацията, сътворила нас, населението на тази планета. Но признава това без ни най-малка надменност. Не желае да обижда никого.

 

Който може, ще проумее посланието Му. За останалите нищо възвишено няма значение.

 

Сравнете този превод от оригинала на арамейски с фалшифицирания, изопачения, който ви предлагат еретиците, самопровъзгласили се за „архиереи“ на антихристиянската организация Българска православна църква:

 

„Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него.  А от дните на Иоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят; защото всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана.“[56]

 

Когато Господ провожда Своя Пратеник на земята – Сина Си, както сме свикнали да Го приемаме, постъпва така не случайно. Злото все повече се разпространявало под формата както на старозаветните фантасмагории и измами, така и във вида на т. нар. Устен закон – Мишна. Винаги щом Исус Христос посочва злото и даже го осъжда, непременно споменава както садукеите – книжниците, така и фарисеите. Но преди всичко вторите – духовните бащи на израелския съветски равин Михаил Финкел:

 

„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери,… слепи фарисеино,… водачи слепи,… безумни и слепи…“[57] И така – цели 13 пъти само в една глава!

 

Но ето я присъдата Му над фарисеите и техните събратя по сатанизъм – садукеите:

 

 

„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците; с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците; допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си [гробовете – ада]!

 

О, вие змии, скорпионско семе, как ще избегнете осъждането ви в ада?

 

Затова Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и писатели; и едни ще убиете и разпънете на кръст, а други ще бичувате във вашите синагоги и ще ги преследвате от град в град, та всичката праведна, проляна на земята, да падне върху вас…

 

Истина ви казвам: всичко това ще падне върху вашето потомство.

 

Йерусалиме, Йерусалиме, убиийца на пророците, която с камъни умъртвяваш пратените при нея![58] Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не пожела! Погледни, домът ти ще остане пуст.

 

Защото, казвам ти: няма да Ме видиш отсега нататък, докато не кажеш: благословен е Той, Който идва в името на Господ!“[59]

 

 

 

Евреите и техните лъжи[60]

 

 

 

Как така Неговите слова не се отнасяли до евреите? Господ поставя ултимативно условието: „докато не кажеш: благословен е Той, Който идва в името на Господ“. Преведено – докато не Го признаят за Бог.

 

Откровена, нагла лъжа е, че нямало нужда от това. Понеже „апостол“ Павел бил казал… Колко пъти трябва да обяснявам, че Шаул от Тарс, когото обезумелите скотове, въобразили си, че са християни, приемат за „апостол“, е изопачителят на Божието Учение – на истинското християнство. Той е създателят на настоящата църква, която е по-скоро синагога, „разбойнически вертеп“,[61] нежели Божи храм.[62] Защо не четете Божия завет и не го изпълнявате? А приемате „заповеди човешки“?[63]

 

Ето как, чрез Шаул – Павел, не други, а точно фарисеите превзеха този свят. Те служат на неговия княз – Велзевул, Луцифер, сатаната. На онзи, който се боял от светлината и им дал името Израил![64]

 

Какво разказал Шаул от Тарс, за да се внедри сред учениците Христови? Понеже можело да бъде разкрит, признал как преследвал и измъчвал християните. Но на път за Дамаск „със същата задача, с власт и пълномощия от първосвещениците, посред ден на пътя, царю, видях от небето светлина по-силна от слънчевата, която огря мене и онези, които пътуваха с мен“.[65]

 

Никой от „пътувалите с него“ не е свидетелствал, за да потвърди тази приказка. Но Бог ни е предупредил да внимаваме с лъжците, които единствени свидетелстват за себе си:

 

„Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Но когато чуя Съдията, моята присъда е справедлива, защото не търся Моята воля, а волята на Онзи, Който Ме е пратил. Ако Аз свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми не е истина. Друг свидетелствува за Мен; и знам, че Неговото свидетелство относно Мен е истина“[66]

 

 

Шаул от Тарс е единственият, свидетелствал сам за себе си, че е апостол. Даже преди да разпространи фалшивото си „откровение“, не е познавал никого от учениците на Хрстос. Нещо повече – преследвал ги е, даже е убивал вярващи в Господ Бог.

 

„… Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Исус Христово..“[67]

 

Какво ни учи Бог? Ето:

 

„… Ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та в устата на двама или трима свидетели всяка дума се потвърждава.“[68]

 

А светлината,„по-силна от слънчевата“, която уж огряла Шаул? Луцифер!…

 

 

В т. нар „Апокалипсис“ Бог, който се явил на Свети Йоан, му разкрил:

 

„… Зная делата ти, твоя труд и че не можеш да понасяш безбожниците; ти си изпитал онези, които казват, че са апостоли, а не са, и си открил тези лъжци.“[69]

 

„Деца Мои, за последен път е. И както чухте, че ще дойде фалшив Христос, даже сега има много
измамни имитатори на Христос; и от това узнаваме, че настъпва последното време. Те излязоха и се вмъкнаха сред нас, но не бяха от нас;
защото, ако бяха от нас, щяха да продължат с нас; но те ни напуснаха, за да стане ясно, че не са от нас.“[70]

 

 

Шаул не само не бил от тях. Вмъкнал се като вълк в кошара. И вече близо 2000 години неговите следовници разпердушинват стадото.

 

Това е.

 

Не веднъж съм обяснявал, че в стремежа Си да бъде разбран, Исус Христос прибягвал до притчи, литературни образи и легенди, които простите жители на Галилея били чували и можели да проумеят. Затова например Той Се постарал да придаде, да обрисува понятен облик, даже нещо като портрет на Йоан Предтеча. Та простите му слушатели все пак да добият представа за това, кой всъщност е бил Кръстителят:

 

„Ако щете, приемете, че той е Илия, който трябваше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша!“[71]

 

 

Имате ли уши, чувате ли? Толкова ли е трудно за схващане?

 

Освен това едва три дни – последните, преди да бъде арестуван и осъден в рамките на заговора – конспирацията, на юдейските първенци – фарисеите и садукеите от главния синедрион в Йерусалим, Господ е проповядвал в Юдея. Тя била съвсем нищожна по размери територия.

 

А опитът за сваляне на вината от евреите с броенето на присъстващите, които издали присъдата над Бог със съзнанието за последствията: „кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни“,[72] е съвсем несъстоятелен и жалък. Той е поредно злодейство спрямо Евангелските текстове. В тях наистина е записано:

 

„Хората отговориха и рекоха…“[73]

 

Така е в оригинала. В официалния превод е по-злостно:

 

„И целият народ отговори и рече…“

 

Евангелистът не е написал „народът“, а „хората“. Без да ги е броил. Има си хас!

 

Но те са били юдеи. Дали е имало изключения? Сигурно. Но както обикновено, те само потвърждават правилото. Юдеите, евреите са осъдили Бог и са Го предали на обиди, нечовешки мъчения[74] и разпятие.

 

Интерпретацията на равинчето Миша е тъй смешно, колкото днешните „преброявания“ на тълпите по време на политически митинги. Естествено Свети евангелист Матей не е имал предвид всички юдеи, без изключение. Искал е да предаде възможно най-правдиво атмосферата на настроенията, които по онова време владеели Йерусалим – Вавилонската блудница. Той бил главният град на римската провинция Палестина. Названието идва от антично-българското Бал-Истан.

 

Юдея е термин, използван за удобство от историците. Същият, какъвто е Византия, да речем. Никога не е имало държава Византия. Но наименованието е наложено и използвано тъй масово, сякаш е имало подобно политическо образувание. Този подход също не е случаен. Целта е да заличи българските следи от най-дълбока древност…

 

Защо Вавилонска блудница? Дълга история. Разяснявал съм я както в книга, така и в статии.

 

Най-общо казано, понеже елитът на юдеите, които избягали от мизерията в Юдея и се заселили във Вавилон, бил обучен от тамошните жреци. Те със сигурност са били потомци на онези далечни наши прародители от Самар – Шумер, които са имали досег с високоразвитата цивилизация, проводила Исус като Христос.

 

Жреците – звездобройците, познавали астрономията и дори… електричеството. Случайно ли първата работа на американския окупационен корпус в Багдад беше да остави тамошния Исторически
музей на „милостта“ на мародерите? В своя книга прогнозирах, че не след дълго ще започнат „да се появяват“ разнообразни „еврейски“ артефакти, с които ще опитат „да ни докажат“ колко достоверни са старозаветните глупости.

 

Точно така и стана. В средата на май ни „известиха“, че в Ирак са били намерени „еврейски архиви“.[75] От години „се натъкват“ на разни предмети с „важна стойност за еврейската история“?!

 

А един от експонатите във въпросния музей беше… акумулатор. Познавам очевидци, които са го виждали. Все още се намират снимкови и писмени свидетелства. Но предметът липсва. Не е далеч денят, когато „ще научим“, че всъщност е имало… „старозаветна еврейска“ батерия!

 

Накрая, но съвсем не на последно място, Господ Бог е отправял предупреждения, че хората са заплашени именно от фарисейския сатанизъм:

 

„Исус им рече: внимавайте и се пазете от кваса фарисейски и садукейски. А те мислеха в себе си и думаха: това ще да е, задето не взехме хляб.

 

Като разбра това Исус, рече им: маловерци, защо сте се замислили, че не сте взели хляб? Още ли не разбирате и не помните за петте хляба на пет хиляди души, и колко коша събрахте? Нито за седемте хляба на четири хиляди души, и колко кошници събрахте? Как не разбирате, че не за хляб ви казах: пазете се от кваса фарисейски и садукейски?

 

Тогава те разбраха, че Той им бе казал да се пазят не от хлебен квас, а от учението фарисейско и садукейско.“[76]

 

Да се обърна ли по същия начин към вас с „маловерци“? И да ви запитам: Как не разбирате? Защо не се пазите от „кваса фарисейски и садукейски“? Поради що слушате поповете – слугите на равините, които „проповядват заповеди човешки“? А загърбвате Божия Завет? Християни ли сте, или еврейски подлоги?

 

Също така не е вярно, че юдаизмът учи на любов. Напротив, той проповядва „изключителността“ на евреите. И ги учи да мразят, да тормозят и даже да убиват неевреите.

 

Преди две години в Израел се появи първият том на книжна поредица, който предизвика краткотрайна буря в чаша вода. Книгата е озаглавена “Torat Hamelech”, което ще рече „Царски закон“. Нейната първа част носи многозначителното название „Законите за живота и смъртта между Израел и народите“. Това е „230-странично резюме на Халака или еврейски религиозен закон, издадено йешива [семинарията] “עוד יוסף חי” [„Йосиф все още е жив“] в Ицхар. Гарнирано е с exposé от челната страница на израелския таблоид “Ma’ariv”който определя цялата работа като „еврейски терор“.“[77]

Ето докъде достига безнаказаният комунизъм, крайният еврейски расизъм, придружен от чувство за превъзходство над другите. До подобни издания, които всъщност са… учебници за гимназиите в „ционисткия рай“.

 

„Това е книга с твърди корици, сякаш изработени от мрамор, гравирана със златни букви на иврит, която изглежда като всяко друго религиозно коментарно издание, което ще намерите в ортодоксална юдейска книжарница. Но тя е нещо като равински наръчник с инструкции, който описва приемливите сценарии за убиване на нееврейски бебета, деца и възрастни.

 

„Забраната „не убивай“ се отнася само „до евреин, който убива евреин“ – пишат равините Ицхак Шапира и Йосеф Елитцур от селището Ицхар на Западния бряг. Неевреите са „безчувствени по природа“ и нападенията над тях „обуздават тяхната склонност към зло“. Следователно бебетата и децата на враговете на Израел могат да бъдат убивани, тъй като „е ясно, че те ще пораснат и ще ни навреждат“.“[78]

Това е цитат от най-известния израелски всекидневник! Става дума за съвременни автори и техните типично комунистически възгледи за света и хората. Нататък в публикацията се разкриват последиците от тези внушения, произлизащи от Халака – юдейския религиозен закон, с които пълнят главите на невръстните ученици от йешива “Od Yosef Chai”.

 

Служители от вътрешните секретни служби Шин Бет нахлули във въпросното селище и арестували 10 заселници. Те били заподозрени в опожаряването на джамия в близкото палестинско село Юсуф. Преди да я запалят, нападателите осквернили мюсюлманския храм.[79]

 

Въпреки че някои израелски религиозни водачи изразили своите съжаления за стореното, никой от тях – нито ашкеназките, нито сефарадските – нито един равин, не коментирал спомената книга. Всички отказвали да сторят това.

 

„… Докато други прочути равини я препоръчаха – сред тях – синът на равина Овадия Йосиф, известния лидер на сефарадското еврейство… Главният прокурор Менахем Мацуц също остана ням по отношение на [книгата] „Царската тора“, насърчаваща насилието над неевреите.

 

Понякога на публичната арена се появяват такива феномени, но нещата се оправят от само себе си“ – заяви говорителят на Министерството на
правосъдието Моше Коен пред списание “Forward”.“[80]

Вече чувам упреците на вечно индиферентните: Защо ни занимаваш с тези неща, ние не сме палестинци? Нима отнетият живот на едно бебенце, независимо от неговия произход, не ви трогва и натъжава? Никой не бива да се самозалъгва, че всичко това не се отнася до него. Както наскоро припомних, преди 70 години германецът Фридрих Густав Емил Мартин Нимьолер ни остави своето тъжно завещание:

 

„Първо дойдоха за…, не протестирах – не бях…. Когато дойдоха за мен, не беше останал никой, който да протестира.“[81]

Мери Сиркин подчертава, че един от най-авторитетните историци на ХХ век – Арнолд Тойнби, потвърждава:

 

„Макавеите насилствено поюдейчиха Идумея и Галилея и изкараха, че Ирод и Исус [Христос] са юдеи, а не езичници.“[82]

А кои били Макавеите? Тесногръди и сляпо вярващи юдеи, вдигнали се на бунт срещу елинското владичество. Тойнби споделя, че техният фанатизъм се е прехвърлил в християнството – кръстоносците, и в исляма – джихад, свещените войни. Той признава:

 

„Първите „фанатици“ в историята, за които знам, са… Макавеите. Ако, разбира се, „фанатик“ означава (а съм убеден, че е така), не само гонител въобще, а човек, който преследва хора заради другата им религия, поради техните различия във верските обреди и вярвания.“[83]

 

Е, юдеите насилили галилейците да приемат вярата и обичаите им. Затова и Йосиф завел бебето Исус още на осмия ден в храма, за да го обрежат. Но изпълнението на ритуала нямало нищо общо с произхода на Божия Син. Било е съвсем невъзможно за новороденото да избира, нали?

Тук е мястото още веднъж да припомня, че единадесет от дванадесетте апостоли били също галилейци, арамеи. Да ги определим като потомци на древните асирийци, на Абар-Камовите авари.  Единствен Юда бил юдей-зелот. Зелотите или зилотите – буквално: предано вярващи, воини на вярата – били староверци – книжници, садукеи, а не последователи на устния закон Мишна – фарисеи. Те били революционни съзаклятници, които се борели за освобождение от римляните дори чрез въоръжено въстание.

 

На онези, на които съм досадил, ще обясня: Отделих такова внимание на тази история, за да проумеете от кога и от кого е тръгнала войната против нас – европейците. Да стане ясно каква е етимологията на цялото насилие срещу най-древното бяло население на земята. Ако евреите действително са генетични наследници на античните юдеи, трябва да признаят, че не принадлежат на бялата раса. Няма как да избягат от това.

 

А за да се уверите, че връзката между юдаизма и нацизма е пряка и то роднинска – между родител и отроче, ви предлагам разсъжденията на един от идеолозите на еврейския Интернационал, изключително тачения американски равин Хари Уетън:

 

„Какво е нацизъм? Нацизмът е имитация на юдаизъм. Нацизмът възприе принципите и идеите на юдаизма…

 

Няма нужда юдаизмът да се бори срещу нацизма и евреите не изпитват никаква необходимост да се бият с нацизма. Защото юдаизмът превъзхожда нацизма, а евреите са по-висши от нацистите. Това, както ще разберем сега, признават самите нацисти. Ще видим, че нацизмът не е нищо друго, освен имитация на юдаизма. Нацизмът възприе принципите и идеите на юдаизма. По същия начин нацистите силно се мъчат яко да имитират евреите…

 

Сетне нека ви разкрия една тайна: нацизмът не е нищо друго, освен имитация и извращение на марксизма. В нацизма няма нищо, което да не е взето от марксизма. Изследвайте Хитлеровата антимарксистка Библия „Майн Кампф“, прочетете я внимателно. И какво ще откриете? Ще откриете, че Хитлер е възприел принципите, идеите, политиката и методите на марксизма. Националсоциалистическата партия на Хитлер бе изваяна по образеца на Комунистическата партия на Съветска Русия, а и двете бяха моделирани съгласно идеите на марксизма..“[84]

 

 

 

To Jew, to jew, to  jew[85]

 

 

 

На Хитлер дори му изпратиха главен идеолог от Москва, евреина, болшевика Алфред Розенберг. Тези неща нито евреите, нито комунистите, нито неонацистите са готови да приемат. Достатъчно е да погледнете илюстрацията с изображението на Волен Кобзон…

 

Тези безспорни факти не достигат до съзнанието на индоктринираните, заключено за истината. А тя действително е такава. Розенберг бил евреин от Естония, който е членувал в Лениновата партия. И го проводили в Берлин, за да оформи нацистката идеология.[86]

 

Тъкмо това идеологически изяснил равинът Хари Уетън половин година преди сключването на пакта „Рибентроп-Молотов“ и началото на Втората световна война:

„Както революционните марксисти, Хитлер наблегна на трудовите маси. Откъде нацистите взеха идеята за националсоциалистическата партия, откъде взеха принципите и търсенията, въплътени в двадесет и петте искания на нацистката партия? И кои бяха теоретиците на нацизма? Не бяха ли социалисти, комунисти и мъже и жени, които получиха образованието си от марксизма? Откъде Хитлер и неговите последователи взеха идеята за интернационалния капитал, за експлоатацията, от една страна, и социализма и националното планиране, от друга? Не заимстваха ли и не приеха ли всичко това от марксизма?

 

Но онова, което е най-важно, е следното. Ако не беше огромната работа, свършена от марксистите, ако не бе руската революция, ако не бе почвата, подготвена от социалисти и комунисти, Хитлер, нацистите и националсоциалистическата партия никога нямаше да съществуват…

 

Комунистите са против религията и се стремят да я унищожат. Обаче, ако се вгледаме по-дълбоко в естеството на комунизма, виждаме, че по същество той не е нищо друго, освен религия. Това, че комунистите се мъчат да ликвидират съществуващите религии, не е важно. Всички нови религии първо трябваше да унищожат съществуващите, да изчистят терен за собственото си съществуване. Такъв бе случаят с юдаизма, християнството,[87] мохамеданството, будизма и всички други религии.

 

След това, когато пренебрегнем научната мантия на марксизма, виждаме, че в основата си той не е нищо друго, освен религия. Маркс вярваше, че е учен и ненавиждаше метафизиката. Все пак той бе най-великият метафизик на съвремието. А величието на Маркс се състои точно в това, че беше религиозен метафизик. Неговите научни теории може да се окажат фалшиви, но религиозните му предписания за съдбата на човечеството ще живеят вечно.“[88]

 

Какво ви пука ли?

 

Жителят на ционисткия „рай“ Израел Шамир обяснява за Тома-Неверници, каквито са повечето от вас:

 

„С помощта на разказите за холокоста,“ – пише Норман Финкълстайн[89] – „представят като „потенциална жертва” една от най-силните във военно отношение държави на света, с чудовищно нарушаване на човешките права в нея, а най-преуспяващата етническа група в САЩ – като нещастни бежанци. Статутът на жертва на първо място дава имунитет срещу заслужената критика.“

 

За нас, израелците, думите на Норман Финкълстайн не са новост. Мнозина израелски публицисти и историци писаха, че ционизмът използва паметта на жертвите на нацизма за свои користни интереси. Така например израелският публицист Ари Шавит с горчива ирония писа (във вестник „А’арец“, след убийството на сто бежанци в селцето Кана в Ливан през 1996 г.):

 

„Ние можем да убиваме безнаказано, понеже на наша страна е Музеят на холокоста.“

 

Боаз Еврон, Том Сегев и други израелски автори изпревариха много от изявленията на Финкълстайн. Но в Израел винаги е имало повече свобода, отколкото в еврейските общини в разселението.

 

В САЩ не много са готови да рискуват. На Финкълстайн му помага произходът. Той е син на жертви на холокоста. Цялото му семейство загинало от ръцете на нацистите, само баща му и майка му преминали през Варшавското гето, концлагерите, принудителния труд и се добрали до бреговете на Америка. [Въпреки това тамошните юдеи го наричат… „отвратителен евреин“.] Това придава особен ефект на неговите думи, когато той говори прямо за онези, които печелят от кръвта на жертвите.“[90]

 

Преди три седмици световно популярният израелски писател „Амон Оз дамгоса еврейските екстремисти
с „еврейски неонацисти“, след надигналата се вълна от престъпления от омраза срещу мюсюлмани и християни. В неделя [11 май 2014 г.], в
навечерието на посещението на папата,  тя беше заклеймена от католическата църква.

 

Авторът, носител на множество награди, сред чиито творби личи „Приказка за любов и мрак“[91] отправи най-прямата критика досега срещу прилива на престъпления, мотивирани от национализъм, известни като „етикети“. Те включват палежи и изписване на графити върху джамии и черкви, както и отправяне на заплахи към религиозни лидери.“[92]

 

 

Затова ви занимавам. Понеже в Израел този вид терор се превърна във всекидневие. Редовно изписват обиди спрямо Исус Христос. Ругаят християните. А в Европа никой не обръща внимание. Даже т. нар. папа отиде да подгъне коляно пред ционистките нацисти.

 

И заради Орешарски, към когото ще се върна след малко. Също така, понеже преди дни в Брюксел застреляха четирима души, които влизаха в еврейски музей. Вдигна се олелия до небето, която беше потушена на бърза ръка. Предполагате, че причината бяха евроизборите? Грешите. Нямаше да спрат чудесията, ако…

 

Ако загиналите не се бяха оказали… агенти на Моссад под прикритие. Единият работел като… счетоводител![93]

 

Не го твърдя аз. Що-годе съвестни евреи вадят фактите на показ. Например Ричард Силвърстайн. Той живее в Сиатъл, щата Вашингтон, и е син на еврейски преподавател. Учил е в Израел. Самоопределя се като ционист, произраелски настроен журналист и либерал.

 

В замяна, белгийската полиция побърза да замете следите, та случаят да остане незапомнен.[94] Вие знаете ли за него? Сещате ли се какво стана по време, когато в Евросъюза се произвеждаха избори за парламент на новата обединена държава?

 

 

Не само това. Ционистите на часа се възползваха, за да обърнат нещата в тяхна полза. Инцидентът беше определен като „естествена последица“. От какво? Ето:

 

„От години в Белгия атмосферата на антисемитизъм се нагнетява – беше само въпрос на време за това смъртоносно нападение.“[95]

 

 

Опасни момчета, „живи дяволи“, както се изразява народът! Докато юдаизмът и ционизмът не бъдат забранени по цялото земно кълбо и не бъдат преследвани като изконно и най-голямо зло, мирът няма да се възцари на този свят. Те – чифутите – са слуги на неговия княз. Всеки да го разбира, както желае.

 

Сега – обратно към Пламен от Бобов дол. Запомнихте ли къде се е провело глаголстването му пред чиновници на ционистката власт? В хотел „Цар Давид“ в Йерусалим. Само тази постъпка на туземния ни премиер е достойна за осъждане. Тъй като тя издава неофициално признаване на окупацията на една международна територия, каквато е този град. Но мястото е покрито и с трагична слава в буквалния смисъл. То е записано в аналите на тероризма като една от сцените на най-масово убийство на цивилни граждани, извършено от въоръжени гангстери.

 

На 22 юли 1946 г. дясноекстремистки еврейски терористи взривяват сградата. Загиват 91 души. Повечето от тях са напълно невинни служители на хотела, чиято единствена грешка е била, че… в този ден са отишли на работа. Сред жертвите има 41 араби, 28 британци, 17 евреи, 2 арменци, по един руснак, грък и египтянин. Ранените са 46. Каква е разликата с 11 септември 2011 г.? Броят на убитите ли?

 

Атентатът е дело на терористичната групировка „Иргун цевай леуми“, която прераства в… Израелски отбранителни сили. Нормално. Тероризмът е държавна политика на „ционисткия рай“. „Иргун“ е основана от кръвожадни разбойници. Някои даже смятат, че тя е твърде „мека“ и се отделят в групировката „Бандата на Щерн“, позната като „Лехи“. Тя е организирана от фашиста Абрахам Щерн, последовател на Владимир „Зеев“ Жаботински.

 

Същият Щерн, който през 1940 г. подписва предложенията за сътрудничество между ционисти, от една страна, и фашисти и нацисти, от друга. Те са адресирани лично до Бенито Мусолини и Адолф Хитлер.[96]

 

Макар двамата да не удостояват с вниманието си усилията на циониста – планът на интернационалната левитска мафия е бил съвсем различен, признателният народ на държавата Израел го удостои с пощенска марка, носеща лика му! (Вижте илюстрацията.) Не е ли
многозначително, че убиецът Щерн пишел стихове. И признавал, че се вдъхновявал от певеца на болшевизма Владимир Маяковски. Впрочем издателството на източника носи името на терориста![97]

 

Имате ли представа кой е отговарял за „успеха“ на атентата в хотел „Цар Давид“? Ицхак Шамир, заместник на фашиста Абрахам Щерн.[98] Той беше министър-председател на Израел. И това е нормално, нали?

 

Но ето още една „българска връзка“. Съпругата му Сарика Леви – Шуламид Шамир, беше родена у нас. Двамата „десни“ гостуваха в страната преди 10 ноември 1989 г. и чудесно се разбираха с тукашните комунисти. Това също изобщо не е учудващо – за пореден път,  нали?… (Вижте илюстрацията.) Та да сте наясно и да не допуснете грешка: еврейските терористи и убийци са добри терористи и убийци. Всички останали са… отвратителни.

 

 

Така стигаме до някои откровения на министър-председателя Пламен Орешарски, които звучат като полагане на клетва за вярност.

 

„Орешарски приветства Израел като най-близкият съюзник на България. Той заяви, че „стратегическият характер на нашите връзки трябва да продължи да се развива, основавайки са на взаимното доверие, ползотворните икономически и търговски взаимоотношения, и сърдечното приятелство между двата народа“. Като подчерта, че България е отказала да задоволи германските искания за депортиране на еврейското население на страната към нацистките лагери на смъртта. И добави: „Силно съм впечатлен от топлите дълбоки чувства спрямо България на израелците от български произход.“

 

Всекидневно, по целия свят, Световният еврейски конгрес посвещава прослойка от лидери в преданост към еврейството. Освен това неговият
щаб е способен тихичко да работи посредством личната дипломация за придвижването напред на интересите на еврейския народ и на Израел, като използва правителства, интернационални организации и верски групировки. Някой може да се присмее на тази малко огласявана дейност, която поради необходимост се извършва извън
погледа на обществеността. Но аз поддържам схващането, че това е жизнено важно за еврейския народ и държава.

 

 

На пръв поглед личната дипломация може да не постига толкова много. Но тя постоянно създава и натрупва условията за приятелства и напредък. Нещо повече, ние не можем и не ще зарежем това поле на нашите врагове и хулители, които се занимават с лична дипломация не по-малко от нас.

 

В такъв случай подобна търпелива работа понякога достига до своята кулминация в бляскави вечери, като това събитие [срещата с Орешарски] в Йерусалим. На които приятелството с Израел и с еврейския народ бива заявено на всеослушание“[99]

 

 

 

Heil Poroshenko! Israel ist Über Alles in der Welt![100]

 

 

 

Какво означава че „Израел е най-близкият съюзник на България“? Някой ще преведе ли и значението на това връзките на България с Израел да имат „стратегически характер“?

 

„Най-близък приятел“ означава, че България не е част от Европейския съюз, а е залепила да̀шна кълка до израелската. „Стратегически характер на отношенията“ ще рече, че народната република, проваленият опит за държава на алчно червената фашистка мафия, който продължава вече 70 лазарника, се стреми към Тел Авив. А президентът на Световния еврейски конгрес съвсем точно разкрива, кой за кого работи. Тукашните болшевишки ръководители – „за придвижването напред на интересите на еврейския народ и на Израел, като използва правителства“.

 

Кой от тях не удари чело пред Тел Авив? Като започнете от Тодор Живков – връзките му с Шамир и Робърт Максуел, Андрей Луканов и Георги Пирински,[101] Филип Димитров, който демонстративно стъпи върху Голанските възвишения, Иван Костов, Симеон Мадридски… А за Б.Б. да не отварям приказка.

 

Като премиерка, пожарникарката беше уникална. Тя заведе цялото си правителство на съвместно заседание с израелското в… Йерусалим. Уникат в световната дипломатическа практика! Което освен това – повтарям – е нарушение на международното право.

 

Следващата година Бойка Борисова, слугиня в криминалната групировка СИК и шофьорка на Тато, прие тук военнопрестъпника Бенямин Нетаняху и неговия кабинет!

 

Колко прав е Роналд Лоудър, който заявява:

 

„Освен това щабът на Световния еврейски конгрес е способен да работи тихичко със средствата на личната дипломация за придвижването напред на интересите на еврейския народ и на Израел, като използва правителства, интернационални организации и верски групировки.“

 

 

Да видим кои са днешните ратаи на СЕК. Всички, които са били във властта. Но да се взрем в настоящите.

 

Пламен Орешарски е роден в Дупница, но е израснал в Бобов дол. Да ме прощават изчезващите тамошни кореняци, но селището им съвсем не е „центъра на просветата“. Ала нейсе.

 

През деветдесетте е бил изпратен да специализира в САЩ. На какво ли са го обучили? Да бъде шавлив като шантонерка?

 

След завръщането си е преподавал в УНСС, както преименуваха ВИИ „Карл Маркс“, но така и във финансирания от еврейски кръгове Нов (анти)български университет. И сега внимавайте, ако сте забравили.

 

В периода 1993–1997 г. оглавяваше Управление „Държавно
съкровище и дълг“ към Министерството
на финансите. Под негово ръководство беше поставено началото на отпечатването на бандероли, и на
цялостния процес за производството на този специфичен
вид на практика ценни книжа. Сещате
се за какво намеквам…

 

 

От 1997 до 2001 г. беше заместник-министър на финансите в правителството на ОДС с мандата на СДС на министър-председателя Иван Костов. Неговият ресор се оказа Управление на държавния дълг и финансови пазари; Управление на пазара на ценни книжа в България. На практика той управляваше вътрешния и външния дълг. Орешарски участваше и в екипа, осъществил въвеждането на Паричиния съвет – Валутния борд, в България.

 

От 2002 до 2003 г. виждахме Пламенчо като заместник-председател на Националния изпълнителен съвет на СДС. През 2003 г. го определиха за кандидат за кмет на София от СДС за местните избори. Срещата му с крупния червен далавераджия Васил Божков – „Черепа“, доведе до сваляне на кандидатурата му. Седесарят Орешарски напусна партията.

 

Къде отиде? Не се отказа нито от политиката, нито от промиването на мозъци. Пак преподаваше измами на горките студенти. Като едновременно с това го включиха в колектива, който през 2004 г. подготви първия икономически доклад за президента Георги Първанов.

 

След което, през август 2005 г., беше назначен за титулярен министър на финансите в кабинета на т. нар. Тройна коалиция. Кабинетът беше оглавяван от Сергей Станишев – председател на БКП-БСП и наследник на комунистически терорист?!

 

 

При управлението на БКП-ГЕРБ седесарят Орешарски се явяваше депутат от… Коалиция за България! А от май 2013 г. е министър-председател с мандата на същата политическа сила!

 

Всеки има право да се променя… Такава е философията на идиотите.

 

Да погледнем другата фигура. Роналд Лоудър има свой представител в София. Неговото име е Емил Кало. Той е потомствен комунист. Родителите му са активни борци. Бащата – личен секретар на кървавия сатрап Антон Югов. Сам Емил беше близък до „стратега“ Александър Лилов.

 

Когато неговата партия БКП проформа обявяваше ционизма за враг – с членството си в нея Кало заявяваше своето съгласие с това. Впоследствие
застана начело на комунистическата еврейска организация „Шалом“. И декларира, че всички евреи у нас винаги са били … ционисти?!

 

 

Нека бъда пунктуален. Ето как се е обърнал другарят Емил към гостуващия тук израелски президент Моше Кацав. Същият, който в момента се ва̀ля по тъмничните постели в своята страна:

 

„Президентът на Израел бе посрещнат топло и в софийската синагога, където се срещна с представителите на еврейската общност у нас.

 

Българската еврейска общност винаги е била дълбоко ционистка общност и вие сте не само сред братя и сестри, но и сред горещи привърженици на Държавата Израел, заяви в приветствието си Емил Кало, председател на организацията на евреите в България „Шалом“.“[102]

 

Къде е Емил Кало сега? Той е сред учредителите на Първановия проект БКП-АБВ. Телевизионните репортажи го показват като лявото бастунче на агент „Гоце“. Макар за себе си да съм наясно, че зависимостите са обратни – Кало е пряк надзирател на Седефчов…

 

 

Стана ли ви ясно? Седесар, комунисти, гербери, бесепари, азбукари… Всички те са едни и същи. И до един са подчинени на онези, чийто витринен вожд е Роналд Лоудър. Те са част от тяхната „тиха, лична дипломация“!

 

А вие вярвайте не в Бога, а в това, че всеки има право да се променя. Господ учи друго:

 

„Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.“[103]

 

 

Sorry, както се изразяват бъдещите българи от Факултето, Столипиново, Нов път и село Мечка, Плевенско…

 

„Израел приветства резултатите от украинските президентски избори.“[104]

 

Нататък се разказва, как „поздравленията заливат
европейските нации по повод на избирането“ на Петро Порошенко. Но всички „запазват мълчание по въпроса за националната
цялост“ на Украйна.[105]

 

В тази реакция няма нищо изненадващо и чудно. Основаното през 1897 година нюйоркско еврейско издание “Forward” – „Напред“, не пропусна да се похвали, че:

 

„Бащата на „шоколадения цар“ е евреин, който приел името на съпругата си.“[106]

 

Още през зимата разкрих истинските мутри на юдео-хазарската хунта, която левитският Интернационал въдвори начело на властта в Киев. Товарищ милиардер Порошенко е поредната послушна чифутска издънка. Но и още
нещо. Единствен на тази територия показах свидетелство, че битките на киевския Майдан са командвани от израелски военни. Сторих го с телевизионен репортаж от иранска телевизия. За да отнеса поредните псувни и нелицеприятни квалификации. Тук идиотщината е в изобилие, прелива…

 

 

 

Ein Volk, ein Fuehrer, ein Israel[107]

 

 

 

Дни по-късно водещият телавивски всекидневник “Haaretz” потвърди изнесеното от иранците във версиите си на иврит и на английски:

 

„Частите „Делта“, състоящи се от 40 мъже и жени, предвождаха „сините каски на Майдана“. Сред тях имаше ветерани от Израелските отбранителни сили.[108] Те влязоха в яростни сблъсъци с правителствените войски.“[109]

 

Нека продължа с малко подробности.

 

„Той нарича своите военни части „сините каски на Майдана“. Но цветът на каските, които „Делта“ – названието на въоръжените[110] опълченски отреди под еврейско командване, които участваха в Украинската революция – е кафяв.[111] Под своята каска той носи и кепа̀.[112]

 

„Делта“ – роден в Украйна бивш войник от Израелските отбранителни сили, разговаря с ЕТА при условие за анонимност. Той обясни как се е стигнало до използването на бойните умения, които той е придобил в батальона Шу’алей Шимшон.[113] Той е част от пехотната бригада Гивати. Бил е изпратен, за да вдигне равнището на уличните бойци в Киев. Той е командвал 40 мъже и жени – сред тях и неколцина негови съказарменици от Израелските отбранителни сили – които влезли в схватки с правителствените сили.“[114]

 

 

Колко „мило“ и „законно“. Как се прави революция, а? От 1905-а и 1917 година в Русия насам все едно и също. Зарежете! Това са… „конспиративни теории“…

 

„Марина Лисак, еврейска активистка, която участваше в протестното движение, известно като Майдан, наречено на централния киевски площад, където се проведе всичко, заяви пред ЕТА,[115]че хората от палатката, които дежурят там, стоят, за да изпращат послание към онзи, който надделее в изборите.

 

Неговото съдържание е: „Наблюдаваме те.[116] Ако отново ни предадеш,[117] няма да замълчим“ – каза Лисак.“[118]

 

Ето как изданието характеризира еврейския послушник, който „спечели“ изборите в Киев:

 

„… Петро Порошенко, 48-годишен, олигарх от Одеса и глава на бонбонена империя.“[119]

 

 

Кой го сътвори? Във всеки случай не е Бог. Със сигурност – Украинският филиал на КПСС и КГБ, които са клонка от Давидовото коляно. Но не ми вярвайте. Нали разпространявам „конспиративни теории“…

 

Какво ще стане с украинците? Кой се вълнува от това?

 

Да видим и чуем как Фаѝна Киршенбаум, заместник-министърка на вътрешните работи на Израел, която вече е позната на редовните читатели и зрителите на телевизионното предаване „Диагноза“, възприема събитията в Украйна. Фактически тя обяснява отношението и официалната позиция на ционистката държава към тях. Останалото е под повърхността – в сферата на „теориите за конспирацията“…

 

 

 

 

 

 

Това е положението. Ако сте прочели всичко до тук, сте наясно: Другарката Фаина лъже за ненамесата на Израел. Но както знаете, това е характерна, същностна черта на евреите – да мамят.

 

Само един от множеството коментатори, с чиито тълкувания се запознах, изрече истината. А тя е:

 

„Украинските гласоподаватели няма към кого да се обърнат.“[120]

 

 

Навсякъде комунисти и то еврейски. Нима тук е по-различно? Или сте на друго мнение?

 

А събитията валят и ви заливат. Някой спомня ли си за онзи самолет – огромен лайнер – който преди около два месеца изчезна безследно? Каква беше причината? Изясни ли се нещо?

 

Не, между закуската, обяда и вечерята, сред перманентната оскъдица, май вече нищо няма значение. Опровергайте ме. От колко лета говоря, призовавам, даже крещя? Обаче гласът ми остава като на викащия в пустинята…

 

Време е да се втренчим отново в Европейския съюз, нали?

 

 

 

Трябва да бъдем скромни[121]

 

 

 

Цитатът издава цинизма на евробюрократите. Дали някой от тях е готов да се откаже от множеството „мънички“ привилегии, които обилно пълнят кесията му със съвременни жълтици – евра? В предходни публикации от тази поредица извадих на показ колко щедри са европейците към брюкселската номенклатурна класа. Достатъчен е следният съвсем пресен пример.

 

За всеки човек навярно би представлявало въпрос на най-голяма чест да бъде предложен и даже – назначен за министър. Но настоящата тукашна министърка на околната среда предпочита да се откаже от това признание и да стане депутатка в Европейския парламент! Как го приемате? Дали е загубенячка?

 

Не ми казвайте, че няма избор. Всеки може да устоява на съблазните, стига да иска. Да съхранява достойнството си и да проявява смелост, ако не е мекотело и притежава характер. Да му стиска дупе, както е казал народът. Останалото е мижитурство. Понеже 90 на сто от туземното ни население е такова – шушумиги. Затова се затриваме. Никой не ни е виновен.

 

Същото двуличие и дебелоочие срещаме и отвъд Океана.

 

От една страна американският президент декларира:

 

„САЩ не могат да решават всички световни проблеми чрез военна намеса…

 

Барак
Обама подири начин за предефиниране на представата за външната политика на САЩ, основаваща се на мускулите, като отправи и предупреждение против „военните авантюри“. Той заяви, че Америка трябва да предвожда света чрез дипломация и помощ, а не с война.“[122]

 

 

Чудесно! Редовните читатели са наясно с новата, прекроена външнополитическа доктрина на империята в залез. Преди повече от година обясних с нея назначението на републиканеца Чък Хейгъл за министър на отбраната на САЩ в кабинета на демократите. На 15 януари 2013 г. попитах:

 

„Но защо сега точно Чък Хейгъл, който е нежелан от еврейското лоби заради две-три непредпазливо изречени фрази?“[123]

 

И незабавно предложих отговора: „Чък Хейгъл беше издигнат и предложен, за да надзирава началото на процеса от съкращения [на военните разходи], който ще продължи цяло едно поколение. Ако президент от Демократическата партия ще орязва отбраната, той може би иска да има републиканец в Пентагона, който да му осигурява политическо прикритие. И навярно предпочита някой ден да изрита заради това един награждаван герой от войните.

 

 

Всички обвинения спрямо схващанията на Хейгъл относно Израел са второстепенни. Истинският въпрос е, как той ще започне този дълъг процес на съкращения? Как ще успее да балансира модернизирането на армията и заплащането на военния персонал? Как ще преструктурира американската военна стратегия с – да предположим – 455 000 униформени по-малко?

 

Накратко казано, ще може ли Хейгъл да контролира началото на американския военен упадък? Ако конгресмените не желаят Америка да залязва военно, какво им остава, освен да обвиняват гласоподавателите и самите себе си?“[124]

 

 

Както разбирате, трябваше да бъде намерен „необходимият грешник“, за да опере пешкира на съкратените военни разходи и военното отстъпление на американската империя. Подчертавам: Не незабавното, а постепенното й оттегляне. Докато новата – Китай, набере въоръжена мощ. Все под контрола на Братството.

 

Да уточня. На английски наричат малките, вътрешните братства, “Brotherhood”. А голямото, интернационалното, което ръководи света – “Fraternity”.

 

А партиите? Републиканец при демократите или консерватор сред либералите? Не, драги мои, всички са комунисти! За да не стряскат прекалено силно „обществата“, се наричат „социалисти“. По приемливо е някак. Защо не попитат малцината от онези жители на бившия съветски концлагер, които са успели да съхранят своята нормалност?…

 

Ще илюстрирам това с разкритията на свидетелство на Кей Гигс. Тази жена е била „вътрешна“ – от т. нар. инсайдъри, посветените. Който има очи и уши, да гледа и слуша.

 

 

 

 

 

Ще добавя два факта, които потвърждават думите на Кей Гигс. На финала за Хейгъл гласуваха даже неговите най-върли критици. Например крайно проционистки настроените.[125] Двама от тях са провалилият се кандидат за вицепрезидент конгресмен Пол Райън и сенаторът Ранд Пол.

 

 

В САЩ възприеха това за „изненада“, а то не е. Държат и него. Как? Знае ли човек? Може и по линия на „левия тротоар“, както се оказва…

 

Другарят Чък беше направил и поредица антихомосексуални изказвания. Накрая е продал „ауспуха“, казано на жаргон. Приели са го в Бохемиън Гроув. Не е време да обяснявам значението на това… Не допускат независими по върховете. Никъде.

 

Ала защо преди малко написах, че и отвъд Океана срещаме двуличие и дебелоочие подобно на наглостта на евробюрократите? Да цитирам ли банализираната реплика от романите и филмите, чийто герой е прочутият едва ли не като историческа личност Шерлок Холмс? Тя звучи така:

 

“Elementary, my dear Watson” – „Елементарно, скъпи ми Уотсън“.

 

 

 

Лицемерие? Когато комунист даде мнението си, той е прав;

когато почтен човек стори това, той е негодник[126]

 

 

 

Наистина отговорът не би затруднил никого. Стига да е що-годе осведомен и с ума си.

 

От една страна, Барак Обама декларира отказ от „военна намеса“ на САЩ по планетата. Прокламира, че „Америка трябва да предвожда света чрез дипломация и помощ, а не с война.“

 

От друга, същия ден научихме, че „Съединените щати ще увеличат своята подкрепа за сирийската опозиция“.[127]

 

„Според съобщения Барак Обама е готов да подпише програми за военно обучение на умерени бунтовници, които да се противопоставят срещу надигането на свързаните с Ал-Кайда екстремисти.“[128]

 

Както се изрази „вездесъщата“ телевизионна водеща Кристиян Аманпур:

 

„Барак Обама изпраща противоречиви послания.“[129]

 

Кой и по какви критерии определя дали едни въоръжени фигури са „умерени бунтовници“, или са „терористи, свързани с Ал-Кайда“?

 

Беше съобщено, че ден преди цитираната от мен кореспонденция, за едва 24 часа само в Алепо са били убити 40 цивилни! Още двадесет и двама паднаха жертва в други пет селища. В самия ден на публикацията нови 21 сирийци загубиха живота си. Сред тях – девет деца!

 

 

Явно в Белия дом не знаят какво прави лявата ръка, докато дясната е вдигната в знак за мир. Или има друго нещо?

 

Да, САЩ не могат повече да издържат толкова големи въоръжени сили. Предоставят задачата на своята нова половинка – Китай. Нали са Кимерика? Някой от вас ще се сети ли какво писах не чак толкова отдавна – на 24 февруари 2014 година? Ще припомня:

 

„Тези дни западните медии заговориха за това, че „Китай предприема обучение на своята армия за „кратка, остра война“, чиято цел е да отнеме от Япония спорните острови Сенкаку“. До този извод достигнало Военноморското разузнаване на Съединените щати.[130]“[131]

 

Какво става в момента? Буквално преди часове отново включиха в играта споменатия републиканец в администрацията на Демократическата партия – американския военен министър Чък Хейгъл.

 

„В събота [31 май 2014 г.] Съединените щати предупредиха Китай да престанат с дестабилизацията в Азия, докато Вашингтон и неговите съюзници търсят начини за насърчаване на сътрудничеството в сферата на отбраната пред лицето на онова, което Япония нарече „нарастваща неотстъпчивост“ в областта на сигурността.

 

Като използва обичайния за него силен език, министърът на отбраната на САЩ Чък Хейгъл заяви пред Форума за азиатско-тихоокеанска сигурност, че Съединените щати държат на пренареждането на своите стратегически интереси в региона. И „няма просто да наблюдават, когато фундаментални принципи на международния ред биват заплашени“.

 

„През последните месеци Китай провежда дестабилизация, предприема едностранни действия, като отстоява своите претенции в Южнокитайско море“ – рече той в реч по време на диалога в рамките на междуправителствения форум по сигурността[132] в Сингапур.“[133]

 

Как се връзва това с отказа от „военна намеса“ на САЩ по планетата и с патетичното твърдения, че „Америка трябва да предвожда света чрез дипломация и помощ, а не с война“? В предната статия писах:

 

„Неотдавна, по време на втората си азиатска разходка, Обама декларира готовността на Белия дом да подкрепи сигурността на Япония. Преди дни в Пекин руският му колега Владимир Путин повтори същото, но заставайки зад Китай. Схващате ли какво се опитвам да кажа?“[134]

 

Ха дано, както се казва…

 

 

Именно това двуличие отблъсква най-силно хората по света и от американците и Запада като цяло, и от руснаците и китайците. Човечеството е обезверено. То сякаш гледа, но не вижда; слуша, но не чува. Имам усещането, че някакъв извънземен гигант помита сивото вещество от планетата. За да останат само онези, които смятат, че 1 милиард души максимум ще са достатъчни, за да Им слугуват в настъпващата епоха на роботизация.

 

Британски журналист ме върна във времената на погубените надежди. Той си спомня, как през деветдесетте обяснявал на свои руски приятели недъзите на капитализма.

 

„Това беше време, когато повечето млади европейски интелектуалци жадно поглъщаха всичко, свързано с конкретната икономическа система…[135] Винаги, когато опитвах да отбележа някои криминални проявления на олигарсите и на покварените политици, които приватизирайки техните страни, прибираха всичко в собствените си джобове, тези хора само повдигаха рамене.

 

 

Спомням си как един весел, очилат руснак на двадесет и няколко години, ми обясняваше: „Ако се вгледате в Америка, през ХІХ век с всички железни пътища и други подобни проекти, там е имало всички разбойничества като тукашните. Все още сме на дивашкия стадий. Винаги отнема поколение или две, та капитализмът да може да се цивилизова.“

 

„И вие действително мислите, че капитализмът ще стори това сам?“

 

„Погледнете историята! В Америка имахте вашите крадливи барони, после – 50 години по-късно – новия курс [Рузвелтовия нов ред]. В Европа имахте социалната държава на благоденствието…“

 

„Но, Сергей,“ – възразих му аз (всъщност съм забравил истинското му име) – „това не стана, понеже капиталистите просто решиха да бъдат добри. Случи се, защото те се плашеха от вас.“

 

Той изглежда беше трогнат от моята „наивност“.“[136]

 

Не търсете никакви „социалистически“ пристрастия в цитата. Ще е като да дирите под вола теле. Бил съм като този въображаем и все пак истински „Сергей“. Запитайте младите хора в такива уж развити икономики и „демокрации“, като Италия, Гърция и Испания, да речем, за какво става дума. Нали при тях съществува „цивилизован капитализъм“? А от няколко години говорят за „поколение от безработни“.

 

Преди година броят на безработните младежи в държавите, в които се води такава статистика, надхвърляше населението на Съединените щати – около 320 милиона! Сега гони количеството на онези, които населяват Европейския съюз…[137]

 

 

Най-страшното е, че тези хора са обезверени. Знам колко е неприятно, понеже бях повече от онзи „Сергей“. Но изгубих илюзиите си. Точно така – собствената си заблуда, самоизмама, своите миражи. Всичко се оказа сложно и гадно – химера, блян, фантазия. Преди тридесет години трудно щяхте да откриете по-голям и твърдоглав американофил от мен на тази територия.

 

Няма да забравя, как моя близка, тогава живееща в Париж, ме убеждаваше да не гледам на живота там от ракурса на турист, а през призмата на човек, който се труди в „града на светлината“. И то не както при социализЪма – през куп за грош…

 

Майката на мои близки в Люксембург, Бог да я прости, също ме уверяваше, че „никъде няма лесно и не дават наготово.“

 

Най-силно се е запечатало в съзнанието твърдението на татко:

 

„Сине, най-трудно е да си частник и да носиш отговорност. Чиновниците бяха най-добре. Техният работен ден свършваше в 17 часа. Прибираха се по домовете си и забравяха за службата. Заплатите им бяха достатъчни, за да гледат семействата си – винаги сити, добре облечени, два пъти годишно ходеха на курорт. Съпругите на повечето от тях не работеха. Въртяха къщата, възпитаваха децата.

 

Докато аз трябваше да ставам в 5 часа, за да подготвя всичко. И когато дойдат работниците, незабавно да започват да се трудят. Вечер те си тръгваха, а аз приключвах към 22 часа… И бях дребен собственик. На фабрикантите какво им беше…“

 

Въпреки всичко нито за миг не прие социализЪма с всичките му „благини“. Не доживя пенсия. Отиде си с очи, отворени към миналото. Защото тогава е бил свободен, даже не е имал началник… Повече от три-четвърти от нашенци са живеели така – волно, самоосигурявайки се, както казват днес!

 

Доста време и усилия ми отне, за да стигна до разбирането: Нямаше социализъм. Живяхме в условията на капитализъм, но държавен. При диктатурата на една партия, която ръководеше чрез терор. Повечето люде, не само тук, не проумяват това.

 

С риск да се повторя, ще припомня единствения случай, когато разговарях с един от местните ни „олигарси“ – роден на село, останал със селския си манталитет, но внезапно, без да е случайно, забогатял прекомерно и даже станал масон. Попитах го, ако му предложат да избира: Да се върне при живковизма и отново го направят генерален директор, или да запази цялото си имане, барабар с кредитите, които висят като Дамоклев меч над чутурата му, той призна – първото.

 

Втренчи се в лицето ми, а всъщност гледаше през мен. В някакъв унес взе да разправя, как разполагал с голям кабинет. Е, не чак колкото този, но все пак… Уважавали го, даже се страхували от него.

 

Това със страха, ме впечатли най-силно. Моят събеседник продължи:

 

 

„Когато някой искаше да влезе, отиваше при секретарката ми. А тя плахо почукваше по тапицираната врата. Бях привикнал да чувам този приятен, приглушен звук. Понякога казвах посетителят да влезе, друг път го отпращах…“

 

Очаквах да въздъхне с онова възклицание на Алековия герой: „Кеф!“…

 

 

 

Разкрачени между Барак и Володя, сред Оланд и Цзинпин, край Станишко и Б.Б.,

или отново за световната комунистическа номенклатура

 

 

 

Както посочих, преди дни ни поднесоха поредната порция заблуди.

 

„Господин Обама потвърди обаче, че силата на САЩ не почива единствено на военното могъщество или на желанието да разпалва война. „Военните действия на САЩ не могат да бъдат единственият – или даже главният – компонент на нашето лидерство във всички случаи… Само защото имаме най-добрият чук, не означава, че всеки проблем е гвоздей“ – рече той..“[138]

 

В същото време нито веднъж не заяви за намеренията си да умиротвори света. Както би постъпил истински некомплексиран лидер. Обратното – уж намалява напрежението в Афганистан, а налива ново масло в огъня на сирийското братоубийство. Тъкмо това заяви говорителят на Белия дом Джей Карни: „Нарастваща подкрепа за умерената опозиция“.[139]

 

След дни – на 3 юни, сирийците ще бъдат изправени пред дилемата дали да избират. Какво и кого? Както навсякъде, изобщо не вярвам в почтеността и смисъла на тамошното явяване пред урните. Но населението на тази страна е поредният красноречив и най-краен пример за това, как поставят хората в екстремални условия. Довеждат ги до неизбежното предпочитане на по-малко зло. А злото е зло, нали? Не е добро…

 

От сега никой да не се заблуждава. Изборите в Египет са признати за „демократични“ и „свободни“. Тези в Сирия са отхвърлени предварително от Запада. Както се изрази в Киев вицепрезидентът на САЩ, другарят социалист Джо Байдън, „Понякога демокрацията може да бъде предоставена на Украйна.“ Показах видеозапис в предишната публикация, както и в телевизионното предаване „Диагноза“.

 

Съвсем спокойно можех да преведа „да бъде доставена“. Точно това имаше предвид Джоуи, който уреди синчето си Хънтър Байдън в Съвета на директорите на най-голямата украинска газо- и петролодобивна компания „Бурисма“. Непорасналият 44-годишен Хънтърчо е там заедно със своя състудент, 39-годишния Девон Арчър, доведения син на другаря комунист-маоист Джон Кери. Арчър е наследник на Кристофър Хайнз – „краля на кетчупа“ в Съединените щати.

 

Симпатяги.

 

Да не сте на мястото на сирийците. Да ви се налага да правите избор между злото, олицетворявано от подкрепяния от Кремъл, но моделиран на Запад диктатор Башар ал-Ассад, и интернационалните ислямски въоръжени до зъби от Вашингтон, Риад, Лондон и Париж терористични бригади, които доведоха до следното:

 

Повече от 120 000 загинали в Гражданската война, която се води в Сирия от 2011 година.

 

Над 2,5 милиона бежанци, които съществуват при нечовешки условия, преди всичко в Ливан, Йордания, Ирак и Турция.

 

Разорена страна, за чието възстановяване ще са необходими стотици милиарди долари. Спомнете си отново подходящия епизод от филма на Чарли Чаплин „Хлапето“ с чупенето на стъклата и джамджията, пристигащ като генерал Радецки на Шипка според Дядо Вазов – „тъкмо навреме“.

 

Какво ще последва? Имам предвид не след изборите, а когато Братството реши да постави край на кървавия конфликт. Най-вероятно нова кюрдска държава, която вече почти се е оформила в Северен Ирак барабар с петролните кладенци. Като към нея бъдат присъединени части от Сирия и Турция. Затова от две лета извиват ръцете на еврейчето Ердоган, понеже упорства. Запънало се е като германец пред Сталинград, или как советский человек в обсадения Ленинград… Иран няма да кандиса да се раздели със своята малка територия, населена с това племе или народ, кой знае?…

 

Големи компании, притежавани изключително от евреи, независимо дали от Израел или Запада, ще изпомпват природен газ и нефт от новооткритите находища на сирийска земя. Докато „анализатори“ със световна известност ще разясняват на земното население защо египтяните са гласували като един за генерал Сиси, и почему, независимо от преобладаващите гласове на сирийците, так сказать, Башар нельзя больше царствовать в Дамаске.

 

Ако утре нещата се обърнат, ще се наложи да глътнат думите си обратно. За да могат да сочат и правилно да тълкуват новата партийна линия. Кой не помни Асен Агов с неговите антиамерикански проповеди и даже с цяла книга, заклеймяваща НАТО и „мръсния западен империализъм“? Даже като водещ на митинги на БКП-БСП и с явяването като самостоятелен кандидат срещу СДС на „първите демократични избори“. Пък я какъв американофил стана!…

 

Ами Иван Гарелов, Петко Бочаров, Даниела Кънева, Тома Томов, Иво Инджев, Бойко Станкушев… Легион, защото са много![140]

 

В САЩ през седемдесетте Том Брокоу лаел като разярен пудел срещу онези, които разкриха аферата “Watergate”. Беше първият, когото пуснаха да интервюира Михаил Горбачов, а сетне Владимир Путин. (Вижте илюстрацията.) На 11 септември 2001 г. виеше като койот:

 

„Това е война! Това е обявяване и осъществяване на нападение над Съединените щати.“[141]

 

 

Когато през 2003 година се обади, оспорвайки основанията за Войната в Ирак, изпадна в немилост. Докле през 2006-а тръбата на Братството не го призова да обслужва кампанията на републиканския кандидат за президент, масово възприемания като идиот Джон Маккейн. Натикаха Брокоу и в Съвета за чуждестранни отношения, един от консулатнтските органи на тайното световно правителство.

 

Какво представлява Боб Уудруф? Нима не е същият орален аналомияч? Промените в Източна Европа го завариха като преподавател по право в… Пекин! Не е изрекъл или написал даже дума за убийствата на студенти на площад „Тянанмън“… Телевизия CBS го беше наела, за да отразява „обективно“ събитията…

 

И той възрази срещу Иракската авантюра на Джордж Буш, Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд, Пол Уолфовиц и господарите им. Отзоваха го от Багдад. Даже да ровите в интернет, трудно ще откриете следа от тази проява на „свобода на словото“. Само че се срещат и паметливи като мен…

 

Същата е и лондонската иранка Аманпур. Едно и също навсякъде…

 

Датският философ Сьорен Киркегор иронизира мнозинството:

 

„Хората искат свобода на словото като компенсация за свободата на мисълта, която не използват.“[142]

 

 

Затова не осмисляме нарастващия дефицит на всякакъв вид свобода. Всъщност – на истина. Не сте ли чували, че тайната на щастието е в свободата. А смелостта е ключът към свободата.

 

Мислете.

 

Иначе в Сирия и около нея бизнесът на Седемте сестри, както Антъни Семпсън нарече най-големите петролни компании, трябва да върви.[143] Само това, нищо повече…[144]

 

 

Знаете за новооткритите газови находища в Средиземно море край Гърция и Кипър. Какво ги сполетя?

 

А Израел незаконно разработва ливанските. Как да има мир?

 

Да се готвят в Саудитска Арабия.

 

Да си имаме уважението. Световната революция не може да спре по средата все пак… Тя се придвижва напред, на Изток, до пълната победа на комунизма по света! Това са продиктували chaverim[145] Нейтън Майер Ротшилд, а сетне и синът му Лайънъл Нейтън, на Kamerad Карл Маркс. Не бива да пропускаме и тяхното родство.

 

Съпругата на Нейтън – лондонския „гений“ на фамилията, Хана Барент-Коен
(1783–1850), е била братовчедка на Сара Брандес – прабабата на Мордехай Леви.[146] На практика Кашиел Мордеехай Леви или Карл Маркс се оказал трети братовчед с внуците на Нейтън Майер Ротшилд.

 

 

Както някои от вас знаят, самият „Манифест на комунистическата партия“ бил поръчан от Ротшилд в съответния дух и формат срещу щедро възнаграждение.

 

„Нейтън Ротшилд връчил на [Карл] Маркс два чека за общо няколко хиляди английски лири (днес равняващи се на стотици хиляди или дори на милиони долари), за да финансира каузата на социализма. Чековете бяха изложени в Британския музей, след като лорд Лайънъл  Уолтър Ротшилд – попечител на музея – завеща собствената си сбирка и библиотека на Бритиш Мюзеум.“[147]

 

Но да се върна към Сирия. Там предварително се знае, че изборите няма
да бъдат проведени, както трябва. Няма да приличат на онези в „демократичния“ Запад. Например в Съединените щати, където е възможно
онзи, който има по-малко гласове, да… „спечели“. Така стана с първия мандат на Джордж Уокър Буш през 2000 година.

 

Сал идиотите останаха да вярват, че Съединените щати не са съветски, а са „страна на свободата“. Въпреки че около 96 процента от американците разчитат на някакъв вид правителствена помощ – белег за чист социализъм. Населението на САЩ е 5 на сто от цялото на планетата. Обаче една четвърт от затворниците на земята са заключени именно в техните зандани!

 

Та в Сирия предстоят нечестни избори, а в Египет завършиха „най-честните“ на света! Преди две години там пак имаше „свободно“ и „демократично“ явяване пред урните. „Победи“ американски гражданин, а Западът и Изтокът си плюха в устите и признаха: всичко е минало отлично, по вода.

 

Година по-късно същите сили, които одобриха „демократично избрания египетски президент“, му спретнаха класически coup d’état – държавен преврат. С военни, с танкове, с ниско прелитащи самолети, с извънредно положение и вечерен час – изобщо като в холивудски екшън…

 

Сега поданикът на негово нищожество Обама, comrade Мохамед Морси, си отдъхва като Яхова след шестия ден. Само че рендосвайки тюремните нарове. А превратаджията Абдел Фатах ал-Сиси – генерал и главнокомандващ на въоръжените сили, беше успешно „избран“! Ако кажа назначен, ще ме обявят за „комунист“, „фашист“, „тоталитарист“, „антиамериканист“, „русофил“, „човек на Путин“, „агент на ДС“, „на КГБ“, но също така – „на ЦРУ“, „на Моссад“… Зависи откъде ще бъдат отправени стрелите с етикетите върху тях.

 

Вече година, откакто в Кайро военна хунта узурпира властта. Никой не се впечатлява – нито на Изток, нито на Запад. Единни са в мълчанието и безразличието си. Навремето поне някои хулеха еврейския генерал Франциско Франко в Испания, Антониу ди Салазар в Португалия и генерал Аугусто Пиночен в Чили… Сега стана съвсем скучно. Все едно живеем при Тодор Живков.

 

Точно  така. Генерал Сиси постигна зашеметяващ изборен успех,  какъвто беше възможен само при тоталитарните режими. За целта в английския език използват думата „landslide“.  Тя буквално означава огромно свлачище,  лавина от земна маса. Но в политическия речник – и съкрушителна  изборна победа. Нейното измерение в относителен  дял от гласувалите се движи от 92 до 95,5 на сто, според различните източници![148]

 

Наистина само комунистическите диктатори са поставяли по-големи рекорди. Тук обикновено – около 99,2 или 99,3 на сто. Празнината до пълния изборен триумф беше оставяна умишлено – за достоверност.

 

Някои вярваха… Какво пък, има и такива, които уцелват в тото или печелят в лотарията. Случва се. Така казват…

 

 

 

Лицемерието ме ядосва; хората трябва да се поглеждат в огледалото;

нека подържа огледало пред лицето ти[149]

 

 

 

И така, какво излиза? Че в Белия дом лявата ръка не знае какво прави дясната? Или това е поредното доказателство, че изпълнителите на главните роли в световния политически театър са просто актьори, които произнасят реплики, написани от други. Докато истинските автори, реалните действащите лица, са зад кулисите. Вече не се нуждаят и от суфльори. Електрониката напредна прекалено…

 

От трета страна, все повече хора остават без илюзии, подобно на мен. Не само у нас мафията си има държава. Това е така навсякъде, колкото и някои „учени“ глави да си въобразяват, че сме изключение. И да вярват, че в Европа е другояче. Повсеместно е, тъй като народите бяха приспани и се отказаха да осъществяват контрол.

 

След промените тук приеха най-лошото от живота на Запада. Но за още по-голямо съжаление, понеже освен историческото време, бяха прахосани и надеждите ни, Западът взе да прилага най-отрицателните практики от комунистическия Изток. За небивалата по мащаби корупция в рамките на Европейския съюз стана дума в предната публикация от тази поредица.

 

Поредното доказателство дойде от Италия. Там един мафиот проговори. Разказът му е потресаващ за онези, които все още живеят с фантазии за „добрия Запад“, но не и за мен.

 

„Най-страшната италианска мафия – Camorra, е успяла да изгради преуспяваща криминална империя, благодарение на споразумението си с политици от всички разцветки. Това разказа пред съда един от Кръстниците, превърнал се в доносник.

 

 

Политици от дясно и ляво – всички до един са се корумпирали помежду си, според Антонио Ловине, който беше глава на Камората и в продължение на 14 години беше издирван и бягаше, преди най-сетне да бъде заловен да се укрива в апартамент в градчето Касал ди Принчипе току до Неапол.

 

През 2010 година той беше хвърлен в затвора по обвинения в убийство, изнудване и престъпно сдружаване. Но през последните няколко седмици стана информатор или “pentito”, както е на италиански.

 

„Добре съм запознат с престъпленията, които опетняват моето минало. Но Камората не е единственият виновник“ – заяви Ловине, неуместно наричан на неаполитански диалект “O Ninno“ или „Бебето“.

 

Ловине, който е на 49 години, и участваше в прочутия клан Касалези – водещ в Camorra, обясни:

 

„Имаше пари за всички в системата, която се оказа напълно корумпирана. Нямаше никаква разлика между това какъв политически цвят има един кмет. Защото системата действаше – и все още действа – по един и същ начин. Общо взето, на мен ми беше напълно безразлично кой ще се изтъпанчи напред, за да стане кмет. Тъй като който и да беше, автоматично ставаше част от системата, която ние управлявахме.“[150]

 

 

Тепърва предстоят още и навярно скандални разкрития. Но нима някой от големците е бил натикан зад решетките? Върнете се към разкритията на английския професор по интелектуална история Пери Андерсън, които ви представих в предния анализ от тази поредица.

 

Успокоява ли ви, че и онези оттатък – в уж „по-добрия свят“ – са същите като тукашните политико-икономически боклуци? Мен не. Предпочитам да имам надежда, смислена цел, към която да се стремя. Уви, за кой ли път déjà vu – цял живот едно и също. Този филм сме го гледали…

 

В тази мрачна обстановка гражданите на Стария континент все по често се питат: Кой определя правилата в Европейския съюз? Защо хора, за които не сме гласували, стават министри – пардон – комисари, като при Ленин и Сталин?

 

Сега отново има тайни договорки. Вместо гражданите с гласовете си да определят кой става, министър-председателите на страните-членки – до един закоравели мухльовци, човешки падения, уж решават това. И пак не успяват.

 

Сега се заговори, че Ангела Меркел удря рамо на Жан-Клод Ю̀нкер.[151] По партийна линия. Били… „десни“, моля ви се. Тя – комсомолска активистка, той вечно балансиращ и крепящ се на повърхността либерал, сиреч центрист. Къде е Киро на кирия? Май наистина Kameradin Меркел е Kaiserin[152] Ангела Европейска…

 

 

Някакви коментатори – все угодници на Интернационала, масово тиражират едни и същи глупости: Успех на евроскептиците. Нищо подобно, обратното – триумф на еврооптимистите. Стига да беше вярно, че Марин Льо Пен и Найджъл Фаридж са различни. Вятър и мъгла – и те са част от световната номенклатура. Дайте им по едно огледало…

 

Все пак нека накрая чуем нещо, което звучи като фуга от Бах в ушите ми. Хем каращо кожата да настръхва от уважение пред гения, хем красиво и оптимистично. За жалост излиза от устата на един негодник. Но като се поразрових, установих – и той понякога е бил преекспониран като палячо. Ала нямам намерение да му ставам адвокат.

 

Да чуем и видим Силвио Берлускони. Ако не с друго, ще го запомня с това, как мереше с педи гърба на тукашната си изгора Б.Б. С това, че е излъгал Владимир Путин да си прави пластични операции и да пълни бузите си с ботокс или силикон – не разбирам, та ми простете, ако греша. Двамата са заприличали на ГМО – генно модифицирани организми. Лицата им наподобяват изображения на мандарини в средновековен Китай…

 

Пък и какво да си кривя душата – някои от момичетата, които канеше на своите купони „бунга-бунга“ – казват, че били прекалено разгулни – са доста изящни представителки на нежния пол. Споделям това от чисто естетична гледна точка… И се извинявам за един нецензурен израз. Но интервюиращият го изрича в ефир, без никакво подправяне или редакция.

 

Впрочем,  убедете се сами.

 

 

 

 

 

 

Да оставим пикантните неща. Както и Бепе Грило, който е поредното плашило, размахвано от Инернационала, за да стряска непослушните му слуги. Като тукашните „реализирани“ Бойка Борисова, Волен Кобзон, Красимир Каракачанов – агент „Иван“, Николай „Дудука“ Бареков, и неосъщественият Валери Симеонов Балевски в комбина с мутрата Слави Бинев и вечния опортюнист, офицера Енчев. Останалите, от Костов, през Симо и Доган, до Станишко, са номенклатура, типична част от Системата. Друго е същественото.

 

За моя скромност присъдата, която Берлускони произнася за Европейския съюз, действително е музика. Защото съм истински еврооптимист. Желая свободна Европа с действащ пазар, достъпен за всички. Обаче шарена по етно-държавен и културен състав. Континент на хората, на който отделният човек има еднаква цена навсякъде. Но също така и равни права, за да твори и да се състезава на равна нога с останалите чрез своите постижения. В който политиката ще бъде насочена към хуманността, а не към жестокостта и унищожението.

 

Германският всекидневник “Die Welt” бил „изригнал“, че „Има нещо гнило в Европа.“[153]

 

Не, драги мои. Няма „нещо гнило“. Европа е загнила изцяло – до корените. Цели две хилядолетия те бяха закопани дълбоко в християнството. Което, след като взе да се измъква от схоластиката, се обърна към Творението – човека. Също – към истината, което означава – към свободата. За да подтикне най-висшето Божие произведение към възвисяване. Както Бог ни учи да се стремим към съвършенство.

 

Когато на континента дружествата за защита на човека станат повече от тези, бранещи животните (обичам ги), щом християнските ценности надделеят над дегенератските модни увлечения, може и да се усмихна.

 

Засега нямам никакъв повод. Още по-малко – основания, причини за това.

 

А накъде, Европа? Не бързайте – в продължението.

 

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички дарители.

 

Този път специално на Владимир Б. и Стоянка Г. от Пловдив.

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1100. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 550. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа.

Не става… Но ще се боря, докато мога.

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар.

Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

Признавам, че ми е късно да се променям.

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“ YouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link):

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

и във VBOX7 от:

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – View – Изглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – Zoom – Увеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

                  Единствено за отстраняване на технически проблеми:

      support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---