Агора

Здравейте, и как сте?

Благодаря за връзката за достъп до книгата на бай Йордан и за интереса Ви.
Не веднъж съм споменавал, че познавам всички. Йордан Вълчев беше далечен мой познат. Единият от синовете му, а те бяха четирима, ако не ме лъже паметта, ми беше колега във вестник „Вечерни новини“. И той беше на твърд хонорар като мен. После изчезна. Май отиде в „Кооперативно село“, днес „Земя“.
Бай Йордан Вълчев е бил легионер. След като опознах старите легионери, страня от всички тях. Те са обратният вариант на комунистите. Прочетете тяхното Верую – устава им.
Бай Йордан имаше и налудничави възгледи. Няма да забравя как с друг мой познат – по-близък, по филателна линия – Виктор Топлийски, бяха поканени от Кеворкян. И във „Всяка неделя“, подчертавам: в пряк ефир, май пийнали, изфабрикуваха, че Аспарух бил Исперих. От там Испор Рих – цар Испор… Какво ли не съм виждал и чувал…
За последен път срещнах бай Йордан Вълчев, когато през 2005 година с Пламен Анакиев представяхме брошурата „1963 – отричането от България: Стенограма от Пленума на ЦК на БКП от 4.XII.1963 г. за присъединяването на България към Съветския съюз“. Не познавам книгите на Вълчев. Опитвал съм да чета фронтовите му разкази. Не издържах.
За мен остава нравственият въпрос: Как така другарите издаваха неговите книги? Бил е легионер, минал е през концлагерната система…
Вярно, че никой не изповядва моите ценности. Но резултатът е налице. Въпреки моите предупреждения от вече почти 37 години…
Жалко.