Предлагам ви откъс от книгата „Семената на измамата“

 

 

 

 

Глава 2

 

Какво би могло да се развали? Непълен списък

 

 

 

През 1985 г. бяха създадени прасета с човешки ген, които произвежда хуманен хормон на растежа. Целта на учените бе да разработят прасета, които наддават по-бързо. Постижението им беше една куриозна гледка. „Със своята остра четина и широки зурли тези животни изобщо не приличаха на прасетата от фермата, която дядо ми имаше“[1], писа Бил Ламбрехт, репортер в „Сейнт Луис Поуст Диспеч“[1]. В едно от първите прасила на свиня-майка, отгледана с гени от хормона, женско прасенце беше безанус и гениталии. Някои от прасетата бяха прекалено сънливи и отпуснати, за да могат да се изправят. Други имаха артрит, увеличени сърца, дерматити, проблеми със зрението или бъбречни заболявания.[2] Това беше ранен образец в дълга поредица от експерименти с непредвидими резултати. На практика единственият най-често срещан резултат от генно инженерство беше удивлението.

● Учените разработиха тютюн, който да произвежда специфична киселина. Това бе всичко, което искаха: киселина и нищо друго. Ала растението създаваше и токсично съединение, което нормално не се среща в тютюна.[3]

● „Монсанто“ разработи два вида памук: един, който да издържа на пръскане с техния хербицид „Раундъп“; другият да произвеждасвой собствен пестицид, наречен Bt. Не се предвиждаше растенията да притежават други нови характеристики. През първата година след засяването на генно модифицирания памук десетки хиляди акри не израснаха. В Мисури падаха памучните топки на растенията; други загиваха при контакт с хербицида, който се очакваше да допускат. В Тексас някъде около 50 на сто от Bt-памука не успя да осигури очакваното ниво на инсектицид, а „доста земеделци имаха проблеми с поникването, с недостатъчниярастеж, с по-ниския добив и други подобни.“[4]

● Учени, които генетично модифицираха мая, за да засили нейната ферментация, бяха шокирани да открият, че тя увеличаваше равнището на естествено възникващата отрова с 40 до 200 пъти. В своя доклад, койтобеше публикуван в „Интърнешънъл Джърнъл ъф Фууд Сайънс енд Текнолъджи“[2] авторите признаваха, че техните резултати „могат да повдигнат някои въпроси относно безопасността и допустимостта на генетично разработените храни, и да признаят правото на множеството потребители, които все още не са готови да приемат храна, произведена чрез използването на технологии от генното инженерство.“[5] Те посочваха също така, че не са вмъкнали чужди гени в тяхната мая. По-скоро неочакваните за тях резултати са се получили след като са вкарали размножени копия на нейните собствени гени.

● Учени от Оксфордския университет, които се опитват да потиснат един ензим в картофеното растение, случайно повишиха съдържанието на нишесте в него. Професор Крис Лийвър, декан на Факултета по растителни науки, призна: „Бяхме по-изненадани от всеки друг.“ Лийвър отбеляза: „Нищо от настоящите ни разбирания на метаболичните пътища на растенията не би могло да предполага, че нашият ензим ще окаже такова силно влияние върху производството на нишесте.“[6]

За какво им е на учените, които разработват организми, да се стремят да постигнат един ефект, а накрая по-често да приключват с нещо напълно различно? Една от причините е, че в онова, което гените представляват, все още има много процеси, които не разбираме. Друга причина е, че много от основните научни принципи, които оформят основата на генното инженерство, излязоха доказано погрешни.

За да разберем възможните причини за деформацията на прасетата или на отровния тютюн, или на токсичните картофи на Пущай, трябва да вникнем в технологията на генното инженерство. А това обяснение започва с ДНК.

 

ДНК

 

Дезоксирибонуклеиновата киселина или ДНК е открита вътре в ядрото на всяка клетка. Тя представлява комплексна – наистина говорим за комплексна молекула – молекула с милиарди атоми, здраво опакована в двойна спираловидна структура (представете си стълба, огъната до спирала). Ако бъде „разопакована“, една единствена молекула на ДНК ще се разпъне до почти десет фута[3]. Сравняват ДНК със супер компютър – програмни продукти и централен процесор. По някакъв засега все още тайнствен начин ДНК нарежда на клетката как да се държи и носи информация, която се предава от поколение на поколение.

Точно както компютърният софтуер се основава на елементарен код от единици и нули, програмата на ДНК е съставена от четири повтарящи се елемента, наречени нуклеотиди или бази, подредени в чифтове. Подобно на софтуера поредицата от тези елементи носи информацията.

Всички клетъчни организми притежават ДНК, независимо че се различават по размер, съдържание и сложност. Човешката ДНК има три милиарда базисни [основни] двойки.

В опитите си да разбият този код, учените били решени, че в много висши организми едва от 1 до 3 процента от молекулата на ДНК е съставена от гени. Генът е специфична подредба на бази, които функционират като екип, пренасят определени „заповеди“ за тялото (или за ума).

Нашите гени могат да определят цвета на очите и косите ни, височината на нашето тяло и безброй други отличителни черти.

 

Генетичното инженерство не е продължение[4] на естественото размножаване

 

ДНК-о на видовете се променя и развива, до известна степен чрез възпроизводството по полов път. Гени от жена и мъж се съчетават и си взаимодействат по различни начини така, че някои от двамата родители намира изражение в рожбата.

Обаче ДНК може и да се видоизменя [да мутира]. И независимо от много интелигентните „устойчиви“ молекули в клетките на доста видове, чиято работа е да ремонтират ДНК-о, някои мутации [изменения] ще оцелеят и ще бъдат предадени на следващото поколение.

В продължение на векове земеделци, градинари и животновъди умишлено са отглеждали растения или животни с цел да съчетаят техните желани характерни белези.[5] Например, ако един сорт ориз расте добре, а друг е по-вкусен, селекционерът може да ги кръстоса с надеждата да създаде на по-вкусен и по-устойчив ориз. Понякога ДНК-о на потомството ще изпълни желанията на селекционера; в други случаи характерните белези просто няма да се съчетаят добре – природата има други планове.

Чрез генното инженерство селекционерите разполагат с цяла нова торба с фокуси. Вместо да разчитат на видовете за предаването на гени чрез сношение, биолозите отделят гена от ДНК-о на един вид, променят [модифицират] го и след това направо го вмъкват в ДНК-о на други видове. А след като вскички организми очевидно имат ДНК, не се налага учените да ограничават източниците на гени до представители на един и същ вид. Те могат да търсят навсякъде из растението, животното, бактерията, даже в човешкия свят, за да намерят гени с желаните характерни качества. Или даже в лабораторни условия да синтезират гени, които не съществуват в природата.

Например един учен знаеше за вид арктическа камбала[6], която е устойчива на измръзване при мразовити температури. Той искаше неговите домати да издържат на ниски температури, за да не загиват при мраз. Нямаше смисъл ученият да чака да се случи някакво необичайно събитие, та рибата да се чифтоса с домата. Вместо това той откри кой ген в рибата я предпазва от измръзване, отдели го и го извади. И след това вмести същия ген в ДНК-о на домата. Антифризният ген никога, ама наистина никога по-рано не бе съществувал в домат. Обаче сега се намира в доматите на учения и ще е налице в техните бъдещи поколения.

Защитниците на биотехнологиите редовно пропагандират своята технология като продължение на естественото размножаване. Например през март 2003 г. говорителят на Камарата на представителите на американския Конгрес заяви, че „от праисторически времена земеделците са модифицирали растенията, за да увеличат реколтата от тях и да създадат нови сортове, които да издържат на вредители и заболявания… Биотехнологиите са само следващата стъпка в развитието на този древен процес.“[7]

Макар че това може да бъде ново сечиво в кутията с инструменти на селекционера, множество учени непреклонно отстояват, че технологията напълно различна и не трябва да бъде бъркана с традиционнитеразмножителни практики.

Джордж Уолд, Нобелов лауреат по медицина и бивш усърден преподавател по биология в Харвардския университет, заяви, че генното инженерство предявява „пред нашето общество проблеми, които са без прецедент не само в историята на науката, но и на живота на Земята. То поставя в човешки ръце способността за препроектиране на живите организми, продукта на три милиарда години еволюция. Подобно вмешателство не може да бъде объркано с предходни нарушения на природния ред на живите организми; например в размножаването на животни и растения; или изкуствено предизвикване на мутации, като срентгеновите лъчи. Всички такива по-ранни процедури действаха в рамките на един или близко свързани видове. Същината на новата технология е да премества гени насам-натам, не само през разграниченията на видовете, но и през всички граници, които сега разделят живите организми.“

Според възгледите на Уолд фактът, че една риба не може да се сноши с домат, не е случайно. Това е резултат от естествената еволюция на живота на земята. Като прекрачват естествената, поставена преди много епохи бариера между видовете, генните инженери не само променят определени видове. Те  се намесват в еволюцията на всички видове. „Резултатът ще бъде напълно нови организми, самовъзпроизвеждащи се и следователно неизменни. Веднъж създадени, те не могат да бъдат върнати обратно.“

Уолд предупреди: „До ден днешен живите организми евоюлират прекалено бавно, а на новите видове им трябва доста дълго време, за да се установят. Сега само за едно денонощие целият протеин ще бъде пренесен в чисто нови биологични групи, с последствия, които никой не е в състояние да прогнозира – нито за живите организми, нито за техните гранични видове.“

Уолд твърдеше, че генното инженерство „навярно предявява най-крупния етичен проблем, пред който науката някога е била изправена.“ Той отправи и предупреждението, че „продължението в тази посока, може да се окаже не само неразумно, ами опасно.“

Потенциално е възможно то да е в състояние да развъди нови болести по животните и растенията, да разкрие нови източници на рак, да предизвика нови епидемии.“[8]

 

Генното инженерство се основава на отживял модел

 

Когато ученият взе противозамръзващия ген от рибата, постъпи така, понеже знаеше, че генът създава точно определен антифризен протеин. Това е протеинът, който помага на рибата да оцелее при мразовити температури. Гените издават своите заповеди на клетката чрез създаването на протеин, който, на свой ред, дарява характерния белег нарастението или животното.

Старата генетична теория отстояваше, че всеки ген е закодиран към свой собствен, единствен и уникален протеин. Освен това биолозите установиха, че броят на протеините в човешкото тяло е 100 000 или повече. Така те предсказаха, че в човешката ДНК вероятно съществуват около 100 000 гени. Когато броят на човешките гени беше окончателно установен и обявен на 26 юни 2000 г., той разтърси научния свят: оказаха се едва около 30 000. Олеле!

Това число не само не отчита изчисления брой на протеини. То се оказва недостатъчно, за да обясни огромното количество наследявани характерни белези в човешкото тяло. Нещо повече, има плевели с повече от 26 000 гени. Ако приемем теорията за един протеин – един ген, не би ли следвало хората да притежават далеч повече гени от бурените? Нещо изглежда ужасно объркано.

Излиза, че преобладаващото мнозинство от гени не е закодирано към един уникален протеин. Тъкмо обратното, някои гени произвеждат много, много протиени. Фактически, настоящият рекорд е поставен от един ген от плодова мушица[7], която може да произвежда до 38 016 различни протеинови молекули.[9]

При хората теоретично почти всички гени са в състояние да произведат два или повече протеина. Броят на човешките гени, способни да закодират самоедно единствено отличително качество, могат да бъдат преброени на пръстите на ръцете ви.

Фактът, че един ген създава множество протеини, може да обясни някои от изненадите, които продължават да изникват пред генните инженери. Точно това е първото нещо в нашия списък с онова, което може да доведе до объркване и защо.

 

1. Обърквачи на кода

 

За да направи протеин, ДНК използва своя уникален генетичен код, за да напише предписание за своя главен помощник – РНК[8]. РНК изпълнява рецептата, като създава и събира аминокиселини. Аминокиселините формират протеина. Но в някои случаи преди РНК да изпълни предписанието за протеина, се появяват спласомите (ще ги наречем обърквачина кода) – група молекули, които прекъсват РНК-а, пренареждат я и след това я сглобяват наново. Веднъж сглобена отново (снадена за пореден път), сега РНК има напълно ново предписание, чиято задача е създаването на изцяло нов протеин. Обърквачите на кода могат да пренастроят един единствен код на РНК по много, много начини, „като създават стотици и дори хиляди различни протеини от един ген.“[10]

Без съмнение обърквачите на кодове са своеволни в своята работа. Представете си блуждаещи молекули, които внимателно наблюдават минаващата РНК. Сравнете ги с картинките върху обявите за техните „десет най-издирвани“[9]. Когато съответният [протеин] бъде открит, обърквачът изскача. Той на бърза ръка проверява пейджъра, прикрепен на кръста му ─ снабден с устройство за текстови съобщения ─ за консултация с последния списък на „необходимите протеини“,… или нещо подобно.

Сега нека разгледаме как генът против замръзване прави своя дебют в ДНК-о на домат. Генът пише предписание, предназначено заРНК. Инструктира я да произведе протеин против замръзване. Ала какво става, когато тази РНК се скита покрай обърквачите на кодове? Какво би се случило, ако обърквачът провери своята листовка и сметне, че това е издирваният? Ако обърквачът скочи върху чуждата РНК, която никога по-рано не е срещал, и започне да разбърква нещата, Господ знае какъв протеин ще създаде. (Със сигурност никой не знае.)

Докато учените бяха абсолютно уверени, че един ген създава един и само един възможен протеин, те самонадеяно можеха да вкарват този ген в нови видове. И да бъдат сигурни, че той ще изработи онзи единствен протеин. Учените бяха абсолютно сигурни; но грешаха.

Според Бари Команър, страши научен сътрудник в Центъра за биология на природните системи при „Куийнс Колидж“: „Фактът, че един ген може да предизвика възникването на множество протеини… срива теоретичната основа на една индустрия, която върти много милиарди долари, генното инженерство на хранителните култури.“ В присъствието на обърквачите на кодове, чуждите гени, вкарани в генно модифицираните култури, създават много нежелани протеини „с непредсказуеми последици за екосистемите и за човешкото здраве.“[11]

Взаимоотношенията между гени и обърквачите на кодове са еволюирали в продължение на милиарди години, заедно с еволюцията на самата ДНК. Ние не разбираме напълно как те действат съвместно в едни и същи видове. Със сигурност не можем да прогнозираме как ще работят, когато ген от един вид се срещне с обърквач на кодове от друг. Дали обърквачите на кодове игнорират чуждия ген? Или пък обърквачите на кодове ще опитат да променят своето предписание и случайно ще създадат протеин, който може да бъде токсичен или да предизвиква алергии, или да е източник на нови болести? Трудно е да се каже; трудно е, след като като никой не е извършил генерални изследвания на това.

„Те не желаят да знаят“, казва Джоузеф Къминс, доцент по генетика в Университета на Западно Онтарио. Той твърди,че независимо от съкрушителните доказателства за обратното, биотехнологичната промишленост по-скоро би възприела, че чуждите гени в нейните продукти по някакъв начин ще избегнат обърквачите на приемния организъм. Ако не постъпят така, ще се окаже, че генното инженерство е прекалено рисково.[12]

Трябва да извиним инженерите за това, че когато са вкарвали гени от бактерия, не са извършвали проверка за нови протеини. За разлика от гените от растения, животни и хора, бактерийните гени обикновено не са разбъркани. За да бъдат объркани, гените се нуждаят от снабдяване с интрони[10] (ще ги наречем сигнални маяци). Тези маяци силно и ясно изпращат съобщение до обърквачите на кодове, кзвайки нещо от сорта на: „Вземете ме!“ Много учени приемат, че почти всички гени, които имат такива сигнали, приключват като биват обърквани. А онези, които не ги притежават, остават незасегнати. Повечето гени нарастения и животни имат сигнални маяци. Преобладаващото мнозинство сред бактериите нямат.

Тъй като бактерийните гени често не притежават сигналите, учените приемат, че те няма да бъдат объркани, когато бъдат вложени в различна генетична среда. Това би трябвало да означава, че генетично модифицираната Bt-царевица, памук и рапица са имунизирани срещу объркване. Bt-културите, включително царевица, памук и рапица са разработени така, че да произвеждат свои собствени инсектициди. Чуждият ген, който произвежда Bt-токсината, е от бактерия и е лишен от сигнални маяци.

Но когато инженерите първо поставяха Bt-ген в растения, генът не действаше много добре; той произвеждаше твърдемалко Bt-протеин. За да напомпат Bt-продукцията, те прикрепваха – познайте какво – СИГНАЛНИ МАЯЦИ! Оказва се, че тези сигнални маяци не само позволяват объркването. Те могат и да увеличават производството на протеин. Достатъчно сигурно е, че новоснабдените Bt-гени произвеждат повече Bt. Растенията генетично отговарят на сигналите. Но това би ли означавало, че обърквачите на кодове също биха отговорили?

Вместо да извършат задълбочен анализ, за да се уверят, че не биват създавани нежелани протеини, производителите на генно модифицирани култури решиха да запазят своите първоначални схващания. Съгласно твърденията на Команър, те приемат, „без адекватни експериментални доказателства, че например бактериен ген за инсектициден протеин, прехвърлен в царевичнорастение, ще произведе точно този протеин и нищо друго.“[13]

Обърквачите на кодове не са единствените неща, открити в една клетка, които могат да накарат вмъкнат чужд ген да промени своите характеристики.

 

2. Автостопаджии

 

Даже ако чуждият ген премине незасегнат покрай обърквачите на кодове и създаде своя нежелан протеин, има друг проблем. Според професор Дейвид Шубърт от Института за биологични изследвания „[Д-рДжонас] Салк“ ефектът, който определен протеин оказва върху едно растение или животно „може да бъде модифициран [променен] чрез прибавяне на молекули, като фосфат, сутфит, захари или липиди“. Тези допълнително вмъкнати молекули (наречете ги автостопаджии) променят целия организъм. „Всеки клетъчен вид изразява уникално съдържание“[14] от тях и може да модифицира протеина по различни начини. Например, същият протеин, открит както в  черния дроб, така и в мозъка, може да качи съвършено различни автостопаджии и следоватерно да има различни ефекти  върху тялото.

Чуждият инсектициден протеин ще качи ли молекула на автостопаджия в царевичното ядро на Bt-царевица, променяйки начина, по който се държи? Дали различен автостопаджия ще бъде взет в корени или листа, или стебла, променяйки поведението на протеина в тях? Отговорите са неизвестни. Учените не узнават непременно, ако  са добавени автостопаджии или какъв може да бъде техният ефект върху растението.

 

3. Чаперони[11]

 

В допълнение на своята зависимост от амино киселините и в присъствието на автостопаджии обликът на протеина определя и неговото значение. За да извършва правилно своята работа, „новопроизведеният протеин, една молекулна верига, трябва да  бъде нагънат в една прецизно организирана… структура“, казва Команър. Той посочва, че съгласно старата генетична теория протеинът „винаги сполучливо се затваря, щом веднъж неговият амино-киселинен ред бъде определен. Все пак през осемдесетте години беше открито, че е вероятно някои… протеини, да бъдат нагънати по свой начин – и следователно да останат биохимично неактивни – докато не влязат в контакт със специфичен вид „чаперонов“ протеин, който ги нагъне.[15]

Ето ви отново проблем: Какво става, когато чужд инсектициден протеин се изправи лице в лице с чапероновите „опаковки“ на царевицата? Няма начин да узнаем. Никога по-рано чапероните не бяха срещали протеин.

Д-р Питър Уайъс от Оклъндския университет предупреждава, че „при определени обстоятелства една неправилно опакована форма на един обикновен клетъчен протеин може… (да се удвои и да предизвика инфекциозно неврологично заболяване)“.[16] Прионите[12], отговорни за болестта луда крава и за смъртоносната болест на Кройцфелд-Якобс при хората, са примери на подобни опасно нагънати протеини.

Досега установихме три потенциални източника на неочаквани и нежелани ефекти, които не са взети под внимание гилдията на генните инженери: обърквачите на кодове, молекулите автостопаджийки и опаковачите [нагъвачите] чаперони.

По думите на Команс тези комплексни процеси „се развиват в хармонично отношение в продължение на дълъг еволюционен период“, възлизащ на „много хиляди години на проверки в природата“. Но когато вземете ген, който е използван за работа в бактерия и го поставите например в ДНК-о на соя, памук или царевица, „еволюционната история на растителната система се оказва твърде различна от тази на бактериалния ген“. Онова, което представляваше взаимна зависимост в тяхната собствена среда „е възможно да бъде разстроено по неопределни, неясни и… непредсказуеми начини“.

Според схващането на Команър „тези разстройства са разкрити в много експериментални провали, случили се още преди да бъде произведен (генно модифициран) организъм и чрез неочаквани генни изменения, които са се случвали даже, когато генът е бил успешно прехвърлен“.

Той заключава: „Биотехнологичната промишленост се основава на наука, която изостава с четиридесет години и удобно избягва по-съвременните резултати.“ Той заявява: „… Има сериозни причини за безпокойство от потенциалните последствия от размяната на гени на ДНК между видовете. Онова, от което обществото се страхува, не е експерименталната наука, а фундаментално безразсъдното решение за нейното извеждане навън от лабораториите в реалния свят и то преди да я разбираме истински.“[17]

Ричард Стромън, доцент в Калифорнийския университет в Бъркли, допълва: „Ние сме в критично положение, при което познаваме уязвимите места на генетичната концепция, но не знаем как да ги включим в едно по-комплексно схващане. „Монсанто“ е наясно с това. „ДюПон“ го знае. „Новартис“ също. Всички те знаят онова, което и аз. Но не искат да се вгледат в него, защото е толкова сложно и изчислението му ще струва прекалено скъпо.“[18]

 

4. Разбъркване на нормалната приемна ДНК

 

Когато описвахме поставянето на чужди гени в примно ДНК, използвахме думата „вкарване“ [„вмъкване“]. Това е повече от меко. Един от обичайните методи, използвани за „вкарване“ на гени, е те да бъдат изстреляни в ДНК-о с 22-калибрено генно оръдие. Учените първо облицоваха с чужди гени хиляди мънички късчета злато или волфрам. След това ги насочиха към плоча [за опити], съдържаща хиляди нищо неподозиращи клетки. После стреляха, като се надяваха най-малко някои от чуждите гени да попаднат на правилните места в поне неколцина от ДКТ-та. Това, между другото, е онова нещо, за което биотехнологичната индустрия твърди, че е изключителнопрезизен метод за обмен или прехвърляне на гени.

Както навярно сте се досетили, ударът на облицованите с гени, летящите със стотици мили в час частички, върху ДНК-о трябва да приключи с някои структурни „последици“. Естествените гени могат да бъдат увредени по начини, които инженерите не са в състояние да идентифицират.

Когато чужди гени успеят да се настанят в ДНК-о, независимо дали посредством генни оръдия или чрез други методи, товаможе да има драстични последици. Майкъл Антониу, старши преподавател по молекулярна патология и ръководител на изследователски екип в една от водещите лондонски университетски болници, казва: „Тази процедура завършва с разрушаването на генното описание на организма, което води до изцяло непредвидими последствия.“[19] Информацията в ДНК-о може да бъде реорганизирана и разбъркана.

„Феноменът на преподрежданията в точката на генното вмъкване е широко познат“, признава Маршъ Винсънт, говорителка на „Монсанто“.[20]  Ала нейният коментар подценява стълкновението. Предаването на Би Би Си “Tomorrow’s World Magazine”[13] е по-категорично: „Най-общо казано генното инженерство е постижение и провал едновременно. Гените могат да бъдат вкарвани по погрешен начин или много екзепляри [от тях] могат да бъдат разпръснати в генома[14] нарастението. Те могат да бъдат вместени в други гени – и така да поразят тяхната активност или пък да я увеличат прекомерно. По-тревожно е, че генетичната конструкция на едно растение може да стане нестабилна – отново с непредсказуеми резултати. Гените могат неочаквано да се включват и изключват с евентуални… непредвидени или непознати последици. Ни в клин, ни връкав гените могат да подскачат около генома, без никаква причина. Може да бъдат произведени нежелани токсини, а действието на съществуващите да бъде невероятно усилено. Подобни проблеми могат да възникнат дори при стотици поколения след първоначалната модификация на културите.“[21]

Неустойчивостта на ДНК-о е общ белег на генното инженерство. Всичко това излезе наяве в допитване до най-малко тридесет компании, разработващи генно модифицирани култури.[22] Наскоро нова технология с ДНК-чип[15] позволи на учените да наблюдават промените във функционирането на ДНК, когато са вкарани чужди гени. При един експеримент бяха регистрирани зашеметяващите 5 на сто разпадания в общото проявление на гените. Иначе казано, когато един чужд ген е бил добавен посредством генно инженерство, един от всеки 20 гени, които са създавали протеини или са увеличавали или са намалявали обема на своята продукция. Според Шубърт, „въпреки че тези образци на непредвидени промени в проявите на гените са твърде реални, не им е било отделяно достатъчно внимание извън общността на онези, които използват ДНК-чипа“. Той добавя, че „понастоящем не съществува никакъв начин за прогнозиране на измененията в протеиновия синтез“.“[23]

Промяната в приемната ДНК, дължаща се на процеса на вмъкване на чужд ген, се нарича „входна мутация“. Изследванията при лечение на хора чрез генна терапия потвърдиха, че входната мутация може да доведе до левкемия при децата. Този тип ефект е добре познат. Даже има термин „входен карциногенезис“[16], който го описва. При растенията, както твърди Къминс, разривите могат да бъдат точно толкова опасни, понеже се наблюдава производство на нежелани токсини. Но те не бяха задълбочено проучени.

 

5. Хоризонтален генен трансфер и устойчивост към антибиотици

 

След като чуждите гени бъдат изстреляни в клетките, само малък процент от от тях достигат до ДНК-о. За да разберат кои от хилядите клетки върху плочата са придобили чужди гени в своите ДНК, учените обикновено прикрепват своя чужд ген друг, който представлява маркер за устойчивост към антибиотици (ARM)[17]. Ако този пакет от гени проникне в ДНК, ARM-генът ще запази тази клетка незасегната от иначе смъртоносна доза антибиотици.

Така, след като гените са изстреляни в купчина клетки, всичките клетки са просмукани с антибиотици. Тези, които оцеляват, са получили гени в своята ДНК. Онези, които умират, не са. Само една на хиляда оцелява. Много учени се тревожат, че когато хора и животни ядат генно модифицирана храна, ARM-гените ще се прехвърлят в бактерията, намерена в храносмилателната система. Този процес, при който гени пътуват от един вид в друг, се нарича „Хоризонтален генен трансфер“. Ако ARM-ген се движи между различни видове, той може да причини нови и опасни заболявания, устойчиви на антибиотици. Британската медицинска асоциация спомена тази сериозна опасност като една от причините, поради която нейното ръководство призова за незабавен мораториум върху генно модифицираните храни.

Биотехнологичните компании уверяват обществото, че ARM-гените не могат да бъдат прехвърляни между човек и бактерия в човешкия стомашно-чревен тракт. Позовават се на резултати от изследвания на животни, извършени през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, които не успяха да намерят доказателства, че ДНК е оцеляла в храносмилателна система, споменава Майкъл Хансен. Все пак, когато от началото на осемдесетте техниката за откриване стана по-чувствителна, проучванията на храненето при животните потвърдиха, че ДНК не само оцелява, а направо се среща в кръвта, по стените на червата, в черния дроб, далака и изпражненията. Даже в продължение на повече от пет дни остава незасегната вътре в храносмилателната система. ДНК-о дори може да премине през плацентата в неродени мишлета. Обаче още по съществено е едно изследване от 2002 г., което бе премълчано, но бе „първото известен в света изпробване на генно модифицирани храни върху хора доброволци“. Изследователите използваха седем души, чиито дебели черва бяха предварително премахнати. Техните храносмилателни системи бяха извадени извън телата им и поставени в операционни торби. „Сравнително голяма част от генетично модифицирана ДНК оцеля преминаването през“[24] тънките черва и бе открита в храносмилателните им материали. Нещо повече, в три от седемте случая хоризонталният генен трансфер бе осъществен. Някои от храносмилателните им бактерии съдържаха ген, устойчив на хербициди, използван в соевите семена. След като не бе открито никакво нарастване на генния трансфер след като обектите бяха погълнали блюда с генно модифицирана соя, изследователите предположиха, че прехвърлянето [трансферът] може би е свързан с дългосрочното консумиране.

„Всички обикновено отричаха, че това беше възможно“, казва Антониу. „Това навежда на мисълта, че маркер-гените за устойчивост към антибиотици е възможно да проникнат и се разпространят в стомаха ви, което ще подложи на риск съпротивата срещу антибиотиците.“[25] Bt-царевицата съдържа ARM-ген, който издържа на обичайно предписваниа амиботик ампицилин. Учените се безпокоят, че това широко разпространено наличие на такива гени в човешката и животинската храна ще превърне ампицилина в нещо безполезно за лечението на болести. Британската здравна организация, британската Камара на лордовете, Американската медицинска асоциация и дори Кралското дружество призоваха за постепенно прекратяване на използването на ARM-гени.

 

6. Позиционен ефект[18]

 

Когато един чужд ген се промъкне в НКА, нищо не подсказва докъде ще стигне. Вмъкнатият ген би могъл да накърни доста от естествено изявените характеристики [белези] там, където дебаркира. Например когато учени вкараха чужд ген врастение от семейство Синапови, възможността на растението за кръстосване със сродни видове варираше в зависимост от това къде се намираше генът вътре в ДНК-о.[26]

По същия начин местоположението на един чужд ген може да определи доколко добре си върши работата. На някои места той въобще не ще произвежда своя протеин; надруги – ще произвежда прекалено малко. Тези промени на точното местоположение са наричани „позиционен ефект“ – един вид генна руска рулетка.

 

7. Генно заглушаване

 

Един обичаен позиционен ефект е, че както чуждият ген или рождените гени в тяхното родство биват спирани; те не могат повече да произвеждат своя протеин. Тези обичайни и непредсказуеми случки се наричат „генно заглушаване“.

Един от начините един рожден ген да бъде изваден за постоянно от строя на е, като чуждият ген завърши проникването си в самата сърцевина на рождения. Това се случи при един експеримент, а мишите ембриони приключиха летално.[27] Заглушаването на рождените гени може може да завърши във всевъзможни непредвидими последствия. Например в своите показания пред Агенцията за защита на околната среда на Съединените щати (АЗОС) Майкъл Хансен от Съюза на потребителите предупреди, че ако процесът на генното инженерство „изключи“ един рожден ген, чиято работа е да предотвратява „изявите на някоя токсина, нетният ефект от вмъкването му би бил увеличаването на равнището на тази отрова“.[28]

 

8. Влияние върху околната среда

 

Учените забелязаха генно заглушаване, когато произвеждаха чрез генно инженерство петунии. Вкараният чужд ген беше проектиран така, че да изразява качествата на червената сьомга. Очевидно експериментаторите очакваха всички цветя да разцъфнат със същия червен цвят. Вместо това цветята разцъфнаха в различни варианти на двата цвята на мострите. Изменението се дължеше на генното заглушаване на чуждите гени в някои от цветята.

Кои растения бяха заглушили чуждите гени зависеше от позиционния ефект – къде в ДНК-о бяха приключили пътя си чуждите гени.[29] Следователно в този експеримент имаше друг фактор, който повлия на растенията. Необяснима как цветът на тези петунии се променяха през целия сезон. По време на самия сезон повечето от чуждите гени биваха изключвани. Следователно измененията ввъншното генно изражение очевидно бяха свързани с промени на околната среда.

 

9. Ключове за осветление включват вашите гени (произволно?)

 

При нормални обстоятелства ген в дадена клетка усърдно ще произвежда своя протеин, докато в друга, същият този ген, просто ще виси неизползван; няма необходимост от неговя протеин. Например вземете гена, чийто протеин прави очите сини. Този ген е твърде зает в  пигментовите клетки на ириса. Но същият този ген бездейства в бялото на очите.

С други думи, ако бъде активиран, може би целите очи ще се оцветят в синьо. Кой казва на гените кога да работят и кога да почиват? По някакъв начин клетката осигурява точно определена работно предписание за всички свои гени. Работи тук; почивай там; работи за малко, след това спри. А работното предписание може да се променя в зависимост от нуждите на тялото.

Следователно, когато генни инженери вложат инсектициден ген в ДНК-о на царевица, царевичната клетка не може да реши какво да прави с този ген, ако не е виждала това по-рано. Дали да го включи или изключи? Биолозите не могат да говорят на езика на клетките. Те не знаят как да им кажат да наблюдават целия организъм и да включват новия ген само, когато е необходимо – както става с всички останали гени. Вместо това биолозите предприемат нещо безпрецедентно в преживяванията на клетката. Изпращат новия ген с неговия „ключ за осветление“  постоянно в положение „включено“ и то до най-високо напрежение. Това принуждава новия ген да работи по 24 часа дневно седем дни в седмицата, без прекъсване, във всички клетки на растението. Ключът на осветлението, наричан „организатор“, се състои от генетичен материал е прикрепен към инсектицидния ген още преди вмъкването му.

Подборът на този генетичен материал представлява интересно и опасно предизвикателство. Клетката брани ДНК-о от външни нашественици. При растенията и животните обикновено една сложна защитна система предотвратява проникването на чужди гени. Обаче със сигурност се намират и изключително агресивни окупатори, които преодоляват отбраната на клетката. Най-забележителни сред тях са вирусите, някои от които причиняват ракови заболявания. Те са в състояние да нанесат поразии в ДНК-о и в целия организъм.

Молекулярните биолози заемат ключа за осветление от един от тези вируси, тъй като този микроорганизъм действа в ДНК-о на всички видове растения. Наречен организатор[19] на мозайката по цветното зеле (CaMV), „той е проектиран да преодолява клетъчната защита на растението, за да не допусне чужда ДНК да намери израз“, твърди Хансен. CaMV-ключът за осветление или организаторът е ключов елемент, който позволява на вируса да „отвлече генетичния механизъм на клетката и да го накара да се саморазмножи в много екземпляри“.[30]

Това насилие над природата му позволява да действа снезависимо от нормалната, хармоничната и координираната саморегулация на клетката. Следователно, независимо от всички протести от страна на клетката или на нейната ДНК, CaMV-организаторът ще накара гена, към който е прикрепен, да се включи до краен предел.

Някои биолози предупреждават, че енергията и ресурсите, от които едно растение има нужда, за да задържи гените на всички клетки включени в продължение на цяло денонощие може да изтощи други системи. Няма начин да узнаем коя от другите системи ще бъде пожертвана или какво би означавало следствието от това за здравето на растението (или за онзи, който яде растението).

Но потенциалната заплаха от страна на CaMV-организатора е далеч по-голяма. Хансен заяви пред група от АЗОС, че след като този организатор действа „извън нормалните регулаторни органи“ на собственото ДНК на растението, той „може да се окаже една от причините, заради които (генно модифицираните храни) са известни със своята неустойчивост“.[31] Фактически екипът на д-р Пущай подозираше, че тъкмо неустойчивостта, нерегулираемостта и агресивността на организатора причиняваха уврежданията на имунитета и на органите на неговите плъхове. Учени от цял свята са изразявали своята загриженост относно CaMV с призиви за незабавната му забрана.

Тяхното безпокойство беше усилено от изследвания, които покваха, че CaMV-организаторът не само включва [задейства] чуждия ген, към който е прикрепен, но също така и други рождени гени. С други думи, гени, за които се предполага, че са инертни, като гените на синия цвят в бялото на очите, противно на желанията на клетката са принудени да започнат производството на свои протеини.

 

CaMV-организаторът може да включи [задейства] рождени клетки нагоре и надолу по спиралата на ДНК-о и то „от голямо разстояние“. Той даже може да включи гени в различна хромозома (сегмент от ДНК). Не съществува никакъв практически начин за изключване или настройка на силата на тези химически ключове.[32] Това може да създаде поток от протеини, които са напълно неподходящи.

Включването или изключването на гените е друга форма на руска рулетка. Само може да се предполага дали този процес създава нови токсини, алергени[20], ракови заболявания или промени в хранителната система.

 

10. Горещи точки

 

Изследвания показват и, че организаторът създава „гореща точка“ в ДНК-о. Това означава, че цялия сегмент на ДНК или хромозомата, може да стане неустойчив. Това може да причини прекъсване на редиците или размяна на гени с други хромозоми. Според Къминс един организатор може да е носител на  „същото въздействие, както голяма доза от гама радиация“.

 

11. Събуждане на спящи вируси

 

Естеството на CaMV-организатора предявява още една опасност, за която Къминс смята, че представлява „може би най-голямата заплаха от генетично променените култури“. Той твърди, че лабораторни изследвания доказват как „вкарването на изменени гени на вирус и насекомо в културите“ може „да сътвори силно болестотворни нови вируси“.[33]

За да разберем това, трябва отново да погледнем как се разви генетичната теория от началото на генното инженерство. Само малък процент от ДНК бе идентифицирана като гени. При хората това е между 1,1 и 1,4 на сто. По-голям дял от ДНК определен като „псевдо ДНК“. Учените я смятат за безполезен остатък от еволюцията на видовете. Изстрелването на чужди гени в псевдо ДНК се смяташе за нещо сигурно. В действителност може да се окаже тъкмо обратното.

С развитието на ДНК тя стана хранилище на генетичен материал за миналата вечност. Този материал съдържаше вируси, които в далечното минало си бяха проправяли път в ДНК, но сега са приспани. „Повечето вируси ерозираха“, казва Къминс, „и са изгубили своята способност да бъдат реактивирани като вируси.“ Ала той добавя, че „някои са доста съвършени и би било лесно да бъдат включени.“[34]

 

Къминс и други са разтревожени, че CaMV-организаторът, който бива използван в почти всички генно модифицирани храни, произведени с търговска цел, може би реактивира вируси. В допълнение освен от събуждането на вируси в ДНК-о на царевицата, соята и другите генно модифицирани храни, те са притеснени, че организаторите могат да се преместват между организмите чрез хоризонталния генен трансфер. Например да предположим, че CaMV-организаторът от зърно на генно модифицирана царевица излезе и започне да се скита в стомаха на човек и бъде прикрепен отново към ДНК-о на спящ [латентен] вирус.

В тяхната брошура „Организатор на мозайката по цветното зеле – рецепта за беда“ Хо, Райън и Къминс предупреждават: „Хоризонталният трансфер на CaMV-организатора… притежава потенциала да реактивира заспали вируси или (да създаде) нови вируси във всички видове, в които е прехвърлен.“[35]

 

12. Рак

 

CaMV-ключът за осветление и други вирусни организатори, използвани в генно модифицираните храни, могат да активират и други, невирусни гени във видовете, в които „ще бъдат прехвърлени“, споменават Хо и други. „Една от последиците от подобна неподходяща свръхизява на гени може да бъде ракът.“[36]

Стенли Юън, един от водещите шотлански специалисти в сферата на заболяванията на тъканите, е съгласен с това. Той казва, че CaMV-организаторът „може да засегне стомаха и дебелото черво като причини увеличението им с неизследвана възможност за скоротечно образуване на рак в тези органи“. Юън, който е сътрудничил с Пущай за публикацията в „Лансет“, може би е забелязал от първа ръка ранни признаци на подобно уголемяване при увеличените черва на плъховете. На практика всичките три изследвания, които съобщиха за необичайно клетъчно делене (описано в последната глава), може би са идентифицирали последиците от CaMV-организатора.

През декември 2002 г. Юън разпространи в Комисията по здравеопазване и обществени грижи на Шотландския парламент твърдо предупреждение, което се отнасяше до съдбата на следващите опити за злоупотреби с генно модифицирани храни. Юън заяви, че дори храната и водата в района близо до ГМ-реколтата могат да бъдат заразени с генно модифицирани материали. Той разкри и рисковете за животните от приемане на генно модифицирани фуражи. „Възможно е кравето мляко да съдържа ГМ-деривати, които да бъдат пряко погълнати от хората във вид на мляко или сирене. Даже леко сготвена, дебела пържола от филе би могла да съдържа активен генно модифициран материал.“

Възможно е пълното готвене да унищожи повечето от ГМ-материала. По същия начин стомашните киселини могат да го разрушат (въпреки че доказателствата, представени в следващите глави, оспорват това). Юън е загрижен, че онези, които накърняват храносмилателните си системи в резултат дори на широко разпространени стомашни инфекции, могат да се окажат изложени на повече опасности от незасегнати генно модифицирани гени и е вероятно да са уязвими на ефекта на нарастването, предизвикан от CaMV-организатора.

„Не желая да съм вестителят на лоши новини, а искам да бъда разбран“, обясни Юън. „Но съм твърде разтревожен, че хора, които разчитат на местна продукция, могат да си навредят сами.“[37]

 

13. Опасност от вдишване на генно модифицирана ДНК

 

През лятото на 2003 г. трийсет и девет души, живеещи в непосредствена близост до поле, засято с Bt-царевица на Филипините, развиха дихателни, чревни и кожни реакции по време на полинацията[21] [оплождането] на растенията. Изследванията на кръвта, извършени от Норвежкия институт за генна екология, удостовериха реакции с антитела на Bt-токсина, което показва имунна реакция на полените. Резултатите са предварителни и не е сигурно дали симптомите са свързани с царевицата. Години преди това Съвместната група за безопасност на храните и стандартите написа до Администрацията по храните и лекарствата на САЩ за потенциалните опасности от вдишване на генно модифицирани полени. Даже предупреди, че навярно гени се прехвърлят у хората.

Макар горното проучване да изглеждаше като реакция на Bt, а не на генен трансфер, други изследвания на норвежкия институт разкриха непокътнати CaMV-организатори в тъкани на плъхове два, шест часа и три дни след като генетичният материал бе смесен в едно общо блюдо. Чрез тестове в епруветки те доказаха и, че CaMV-организаторът функционира вътре в клетки на хора, плъхове и риба. Тези открития опровергават твърденията на индустрията, че хоризонталният генен трансфер е невъзможен, организаторът функционира единствено в растения.

Въпреки че CaMV е открит в карфиола и други зеленчуци, според Мей-Уан Хо, генетичка и биофизичка в Отворения университет на Обединеното кралство, вирусите, обикновено намирани в зеленчуците, са защитени от протеинова ципа, която като опаковка се е увила около ДНК. По този начин не допуска CaMV-организаторът да влезе в клетките на бозайниците. Все пак CaMV-организаторът в генно модифицираните храни е незащитена вирусна ДНК, без никакви подобни ограничения.[38]

 

Други неизвестни

 

Генното инженерство е изградено върху дълъг списък от предположения и схващания. Основното от тях е, че чуждите гени винаги ще действат по един и същ начин новия приемен организъм. Ето четири допълнителни възражения на тези схващания.

 

14. Синтетични гени

Повечето чужди гени, използвани в генно модифицираните култури, не са естествени. Те са синтетични. Тъй като растителните и бектерийните гени използват различнапоследователност за „разкриване“ [„описание“] на определени амино киселини, кодовете на бактерийните гени трябва да бъдат променени така, че да „разчитат“ правилно, когато са вътре в растението.

Къминс казва: „Използването на синтетични гени е широко разпространено в генно инженерство, а синтетичните гени са възприемани като равностойни [на естествените]. Обаче съществуват множество различия между тях, които са билипренебрегвани. По специално бактерийните гени използваха Bt-култури, а Roundup Ready-соята и царевицата са значителнопроменени.“ Той твърди, че правителствените институции просто приемат твърденията на компаниите за равностойността, понеже „регулаторите са профани в областта на генетиката и на молекулярната биология“.[39]

15. Генно прегрупиране

Поради не добре изяснени причини, вкарването на същия ген в различни сортове на едни и същи растителни видове може да има най-разнообразни резултати. Съгласно показанията на Хансен пред Научно-консултативния съвет на Агенцията за защита на околната среда на САЩ, той заявява: „При някоисортове характерният белег може да намери израз в достатъчно високи степени, за да има желаното въздействие. При други равнището на проявата им е толкова ниско, за да окаже исканото въздействие.“[40] По същия начин, когато бъде вмъкнат нов ген, разновидностите (сортовете) на едни и същи видове могат да се окажат предразположени към опасни странични ефекти. Обикновено изследванията на безопасността не засягат непредсказуемото въздействие на генното прегрупиране.

 

16. Комплекс от непредсказуеми взаимодействия

„Когато вкарате чужд ген, вие променяте целия метаболичен процес“, разяснява Шарад Фатак от Университета на Джорджия. Не променяте само едн нещо. Всяка промяна ще окаже влияние върху други пътища. Дали всеки един ген ще постави началото на цяла верига от промени? Не знаем със сигурност.“[41]

Гените могат да влияят помежду си. Протеините също могат да си влияят. А променени протеини могат да активират или дезактивират гени. Всяка следваща промяна може да даде началото на ново взаимодействие, което да доведе до още промени. Този вид непредсказуема верижна реакция е в състояние да произведе отровата, на която се дължи смъртоносната епидемия, описана в следващата глава.

17. Преобразувани кодове

Понякога процесът генното инженерство приключва с преобразуване на последователността на генната информация. Макар причината за това да е неизяснена, тя може да бъде свързвана с ефекта на генния залп, съчетан с опита на клетките да лекуват рани.

18. Натрупване на гени

Веорятността от непредсказуеми взаимодействия увеличава разнообразието, когато генно модифицирани продукти биват произвеждани не само с един чужд ген, а с множество „купчина“ гени. Например един сорт от новолистния картоф на „Монсанто“ беше снабден с осем различни характерни качества – той създаваше свой собствен пестицид, бе устойчив на заболявания, леко понасяше хербициди, увеличаваше теглото си и намаляваше натъртването.[42] Някои генно модифицирани култури придобиват допълнителни чужди гени чрез кръстосване. Например заводите „Канола“ в Канада вършеха това с чужди гени от две различни компании. Всеки от гените бе устойчив на хербицида на своята фирма.

Натрупаните гени и техните протеини могат да си взаимодействат по опасни начини. Традиционните пестициди илюстрират този принцип. Когато ги смесят с други пестициди или химикали, тяхната сила може да се умножи. „Нерядко се срещат смески, които повишават действието на пестицидите.“ На практика учените случайно откриха, че Bt-токсината, която създава разновидностите на генно модифицирана царевица, соя, памук и рапица, става „смъртоносна“ за насекомите, когато бъде смесена с много малки количества от естествено срещани аннтибиотици – бактериален биопродукт. Не са провеждани тестове, които да определят дали „силно повишената“[43] токсичност е опасна за хората или за дивата природа.

 19. Хранителни проблеми

 Промените в ДНК – както планирани, така и случайни – могат да повлияят хранителното съдържание на едно растение. Фактически много от потенциалните проблеми, на които вече се спряхме в този списък, могат да променят здравословната стойност на една генно модифицирана храна. Изследванията са посочили множество различия прикомпозирането на генно модифицирана царевица и соя, в сравнение с техните естествени, негенно модифицирани двойници. Промяната на хранителните свойства може да доведе до непредвидими странични ефекти. Например крави, хранени с генно модифицирана Roundup Ready-соя, дават мляко с увеличено съдържание на мазнини.[44] Това онагледява каскадния ефект, при който един проблем води до други.

 20. Алергени

Генното инженерство може по най-малко три различни начина да превърне една безвредна храна в такава, която съдържа потенциално смъртоносен алерген: 1. Равнището на естествено срещания алерген може да бъде увеличено. 2. Ген, взет от един вид храна, може да прехвърли алергенни свойства, когато бъде вкаран в друга храна; 3. Неизвестни алергени могат да произлязат от чужди гени и протеини, които никога по-рано не са били част от съставките на човешката храна. Тази сериозна тема е обсъдена в големи подробности в съответната й глава.

21. Човешка грешка

В допълнение на боравенето с мъгляви теории и ограниченото им разбиране, генните инженери действат и в едно поле, където са налице изобилие от възможности за човешка грешка. Някои грешки биват хващани. Други се изплъзват.

За една, която успя да убегне, беше съобщено на 21 февруари 1999 г. Според английския вестник „Индипендънт он Сънди“ [корпорацията] „Монсанто“ е объркала „решаваща информация“ за чужд ген, който е бил вмъкнат в хербицидоустойчива царевица. Неверните данни са били предоставени на Консултативната комисия по допускането в околната среда на Обединеното кралство за оценка на безопасността. „Членове“ на комисията „са били разгневени от това, че „Монсанто“ е поискал от тях да одобрят рекламата и употребата им с търговска цел въз основа на погрешна информация“, съобщаваше статията. „Те обвиниха „Монсанто“ в предоставяне за одобрение на немарливи изследвания, в „неубедителни тълкувания“ и в работа под изискуемите стандарти.“ „Монсанто“ бе обявена за „некомпетентна“, а нейните стандарти за работа за „напълно неприемливи“.

„Твърде тревожно е“, подчерта Джейни Уайт, молекулярна биоложка. „Това означава, че някой някъде в „Монсанто“ греши.“ Очевидно грешката вече се бе промъкнала през регулаторите в Съединените щати, където царевицата вече бе одобрена.[45]

В допълнение на грешките при създаването или оценката на ГМО, друг вид  често срещан пропуск е случайното допускане на неодобрени ГМО-а в търговската мрежа. Например, през февруари 2003 г. „Ройтерс“ съобщи: „Възможно е близо 400 прасета, използвани в биоинженерни изследвания в САЩ, да са влезли в магазините за хранителни стоки, защото са продадени на търговец на едро с добитък, вместо да бъдат унищожени.[46] По сходен начин година по-рано единадесет генно модифицирани малки прасенца случайно са били преработени в храна за домашни птици. Имаше още много инциденти с неодобрени сортове царевица, превърната в храна. Царевицата на StarLink беше най-прочутият пример. Генно-модифицирани култури, вкарвани в производството на фармацевтични продукти или на промишлени химикали също са замърсявали близките поляни чрез прехвърлянето на полени или чрез случайни смесвания.

 

Казус[22]: Rоundup Ready-соеви семена

 

През май 2000 г бе разкрита комбинация от човешка грешка и непредсказуеми последици на генното инженерство. Соевите семена Roundup Ready на „Монсанто“ вече от седем години бяха на пазара. От компанията смятаха, че са вкарали само единчужд ген (заедно с CaMV-организатор). Генът, произлязъл от бактерия, позволи на соята да оцелее при висока концентрация на хербицида на „Монсанто“, наречен „Раундъп“. За изненада на компанията, там разкриха, че съществуват два допълнителни генни фрагмента, които случайно са били вмъкнати в ДНК-о на соята.

Според Сю Мейър, директорка на независимия изследователски колектив „Генен наблюдател“: „Тези резултати демонстрират, че генното модифициране е неусъвършенствана технология, и въобще не е прецизна, както често твърдят. Няма никакъв контрол върху това колко гени, в какъв ред или къде биват напъхвани.“[47]

Тя бави: „Допълнителни екземпляри или фрагменти от гени може да засегнат действието на други вмъкнати гени, което би могло да окаже въздействие върху характера и състава на растението. Това може да има влияние върху безопасността на хората и околната среда.“

Чарли Кроник от „Грийнпийс“ допълни: „След години присъствие на пазара „Монсанто“ разкрива, че нито индустрията, нито регулаторите знаят в действителност какви гени има вътре в растенията. Какво друго не знаем?“

Много от онова, което не знаем, скоро бе разкрито. Година по-късно екип от белгийски учени обнародва своето изненадващо откритие, че близък до един от онези погрешно вмъкнати генни фрагменти беше следствие от ДНК – 534 базови двойки [чифтове] – който не беше част от гена на „Раундъп“, а също така не беше и от ДНК на естествената соя.[48]  

Според „Ню Йорк Таймс“ техните открития „предполагаха, че тази неизвестна ДНК навярно е собствена на самото растение, но по някакъв начин е била пренаредена или разбъркана по времето, когато генът от бактерията е бил вмъкнат. Друга вероятност, казваха те, е част от ДНК-о на растението да е била премахната, като е оставила друга ДНК в това положение.“[49]

Команър се позовава на трета възможност: Собствените протеини на растението, които обикновено биват използвани за коригиране на ДНК-грешките, трябва да са пренаредили базисните двойки [чифтове] на чуждия ген.[50]

Главният научен консултант на британския клон на „Грийнпийс“ Дъг Пар, предупреди: „Никой не знае каква е последователността [в сроежа] на този допълнителен ген, какво ще произвежда той в соевите семена и какви ще бъдат последиците от него.“[51]

Тони Комбъс от „Монсанто“ защити новооткрития вид ДНК, като заяви: „Това е била съставна част от соевите семена Roundup Ready, използвани във всички изследвания за оценка на безопасността.“

 

Оценки за безопасност?

 

Какво представляват изследванията на безопасността? Според Арпад Пущай той още не е виждал проучвания, които да са подходящи за идентифициране на потенциални рискове от планирания чужд ген, от оставените на свобода фрагменти или от повторно разбъркана ДНК.

Нека бъдем конкретни. Да погледнем всички изследвания за оценка на безопасността, включително двете публикувани проучвания и необнародваното, което „Монсанто“ предостави на британския Консултативен съвет по нови храни и технологии за одобрение. Ще разберем дали то извършва адекватни проверки за потенциалните опасности, които вече обсъдихме в тази глава.

1. За да е сигурно, че обърквачите на кодове не са пренаредили кода на чуждите гени на „Монсанто“ и не са създали нови, непредсказуеми протеини, от изследователите би трябвало да е изискано да идентифицират видо и количеството на всички протеини в соевите семена, както преди, така и след модификацията. Също би следвало да бъдат изискани предварителна и последваща проверка, за да бъде сигурно, че CaMV-ключът за осветление случайно не е включил никакви отрицателни гени в ДНК-о на соята. Изследователите не проведоха тези тестове.
2. За да се предпазят от непредвидено поведение на молекули-автостопаджийки, учените се изискваше да се уверят, че протеинът, който използваха, не съдържаше тези добавени молекули. А това налагаше постоянна работа в тази насока във всички части на растението и при многократно усложнени условия. Те не изпълниха това.
3. С цел да избегнат погрешното нагъване на новия протеин от страна на нагъващите чаперони, от учените се изискваше да сравняват формата на техния протеин в соевото растение с неговата естествена форма в бактерията, също при различни условия. Те не направиха и това.
4. Учените трябваше внимателно да изследват цялостната структура на ДНК-о на генно модифицираното растение, за да бъдат сигурни, че процесът на вмъкване на гена или на CaMV-горещата точка не нарушава друга последователност. Очевидно те не извършиха това, след като пропуснаха два фрагмента на чужда ДНК и загадъчната последователност на ДНК, която никой по-рано не бе виждал.
5. Фактът, че позиционните ефекти върху чуждия ген и другите фактори може да причини генно заглушаване – като случайно изключи рождения ген – се явява особено тежко предизвикателство. Някои рождени гени се изразяват само при твърде ограничени условия или в малки участъци от растението. Ако един от тези рядко използвани гени бъде заглушен, как учените ще узнаят за това? Те би трябвало да сравнят протеиновото изражение на всички части на естествените и генно модифицираните растения при огромно разнообразие от обстоятелства, като например различна възраст, заболявания, питателност, заобикаляща среда и вредители, за да не изреждам всички. Такъв задълбочен анализ не само трябва да е възможен. Излишно е да казвам, че той не бе предприет.
6. Изследователите се провалиха и при защитата срещу създаването на нови вируси, което на теория може да стане както посредством активирането на спящи приемни вируси или чрез хоризонтален генен трансфер. Също така изследователите не винаги проучват новите вируси, за да разберат дали техният произход е свързан с генно модифицирани източници.
7. В случая със соята Roundup Ready не става дума за прехвърлянето [трансфера] на устойчивост на антибиотици в заразена бактерия, тъй като тя не съдържа резистентен на антибиотици генен маркер. Това е проблем за генно модифицираната царевица и досега той не е бил адекватно изпитан.
8. Въздействието на околната среда върху генното изражение и различията в генния характер на соените сортове бяха оценени само при ограничени условия. Тяхното влияние бе измерено чрез използването на едва няколко фактора, като добив от царевицата.
9. Синтетичните гени бяха възприемани като равностойни. Нито едно от потенциалните различия не намери своя адрес в изследването.
10. Много малко изследвания оцениха неочакваните промени, дължащи се на сложни взаимодействия или на многобройни чужди гени, произведени или от планирана купчина гени, или чрез кръстосано опрашване.
11. Изследователите не издирваха трансфер на генен материал чрез погълнато месо или мляко, чрез заразена вода или посредством вдишване на генно модифициран полен. Те приеха, че никой от тези трансфери не е възможен.
12. Безпокойството на учените, че CaMV-организаторът може да увеличава деленето на клетката и да довежда до рак, не бяха изключени чрез щателни изследвания.
13. Макар някои сравнения на хранителността да буха формално извършени, те са прекалено ограничени в откриването на многото различия, които може би са били причинени от генното инженерство. Освен това някои промени в питателността, които бяха идентифицирани, бяха пренебрегнати.
14. Накрая, изследователите не успяха да проверят адекватно дали някой би бил алергичен към тяхната соя. Макар да бяха извършени няколко повърхностни анализа на нейните потенциални алергенни свойства, следваща глава ще разкрие, че все пак не бе планирано нито едно адекватно изпитание. Този дефицит на защити накарал Пущай да залепи на алергиите етикета „Ахилесова пета на генно модифицираната храна“.

Така, на каквито и оценки за безопасност да се позоваваше представителят на „Монсанто“, нито една от тях не бе открита по съответния начин и не предотвратяваше сериозните потенциални проблеми, които може би вече поразяваха обществото.

В нашия стремеж да открием причината за косматите прасета, токсичния тютюн и още редица други неблагополучия, повдигнахме повече въпроси от получените отговори. Можем да разберем по-добре изводите на един екип от учени, които бе сформиран, за да документира всичко непознато досега в науката за генно модифицираните култури. Те заявяваха: „Оказва се, че противоречията и  несъответствията в познанието личат на всички равнища.“[52]

Тези пропуски в познанието не са просто теоретични. „При нашето недостатъчно разбиране на последиците от технологията (на генното модифициране)“, подчертава Шубърт, „генно модифицираните храни не са безопасна възможност.“[53] Команър предупреждава: „Не бе извършна никоя от крайно необходимите проверки, а бяха отгледани милиарди трансгенни растения при наличието на само най-елементарно познание за (промените в тях).“ Той казва: „При положение, че някои неочаквани последици могат да се развият доста бавно, отглеждането на растенията би следвало да бъде наблюдавано и през следващите поколения.“

„Без постоянни и подробни анализи“, продължава Команър, „няма никакъв начин за изучаване на опасните последици, които могат да възникнат… Културите, които сега произвеждаме чрез генно инженерство, представляват мащабен неконтролиран експеримент, чийто изход е непредсказуем по природа. Резултатът може да бъде катастрофален.“[54]

Сред възможните катастрофи е създаването на нови отрови. „Понастоящем се наблюдава неочакваното производство на токсични субстнации в генно създадените бактерии, закваски [мая], растения и животни. Същевременно проблемите остават неизяснени, докато огромните опасности за здравето нарастват.“, казва Антониу. „Нещо повече, (генно модифицираните храни и генно модифицираните реактиви за производството им) могат да причинят незабавни последици или могат да изминат години, преди тяхната токсичност да излезе на светло.“[55]

В една от следващите глави ще разгледаме една такава смъртоносна опасност за здравето, чието откриване навярно е отнело много години. Изобщо нямаше да е така, ако не бяха уникалните и остри симптоми на заболяването, забележителната откривателска работа на един буден лекар и големия късмет.