- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

Джефри М. Смит – „Семената на измамата“

 

 

Откъсите се публикуват с разрешението на Издателство „Оргон“.

 

За да се сдобиете с книгата, най-лесно е да я поръчате от електронната книжарница на издателството на адрес: booktraffic.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

Предговор

 

от Майкъл Мийчър

 

 

Тази книга е невероятна – тя съчетава задълбочен анализ на истинската природа на генното инженерство, унищожителна критика на рисковете, на които ГМО обричат околната среда и здравето на хората, плюс изумителни примери за манипулацията на науката, както и на медиите от страна на биотехнологичната промишленост.

Независимо от разгърналия се през 2003 г. във Великобритания национален дебат по проблемите на генното инженерство (ГИ), равнището на разбиране в Обединеното кралство остава тревожно ниско. СЕМЕНАТА НА ИЗМАМАТА би следвало да се превърне в задължително четиво не само за масовата публика. Книгата е двойно по-необходима на онези, които взимат решенията и пред които никога не е бил представян систематичен анализ на проблемите, които генетично манипулираните продукти създават.

СЕМЕНАТА НА ИЗМАМАТА впечатлява с това, че не е сух текст от научни обяснения – книгата гъмжи от задкулисните интриги и заговори на големите биотехнологични компании в техния неистов стремеж да бъдат възприети на всяка цена. Тя е щателно и добросъвестно аргументирана, а стилът й е нещо средно между документалистика и приключение – въздейства силно.

Книгата преди всичко разкрива, че генното инженерство не е някакъв мистериозен научен или технологичен проблем, а че в максимална степен става дума за власт! Продуктите на ГИ не предлагат никакви предимства на потребителите, а тези за фермерите са твърде спорни; изследвания върху здравето и околната среда никога не е имало, затова бъдещето на не-ГМ-производителите е изложено на сериозна опасност.

Тогава защо изобщо ГМО са налагани? Отговорите в тази книга са болезнени и тревожни. Тя до голяма степен разказва как се упражнява властта днес: финансиране на политическите партии и на важни личности; изплитане на мрежи около онези, които оформят общественото мнение и приемат решенията; и хора, налагащи стратегическите тенденции при създаването на работни места в пространството между биотехнологичната промишленост и правителството. И това не са догадки! Посочени са редица примери, които илюстрират колко тайнствени и пагубни са тези влияния и намеси.

Без съмнение основната укривана сфера, върху която генните модификации влияят, е здравето. Потресаващ факт е, че в действителност не е имало никакви клинични или биохимични изпитания на последствията от употребата на ГМ-храни върху човешкото здраве. Като в детективски роман Джефри Смит разплита провала на Ltryptophan[1]; разкрива алергията, предизвиквана от царевицата StarLink[2]; заплахата от приложението на промотора[3] на мозаечния вирус[4]; както и множество най-различни други рискове за здравето – както предвидими, така и непредсказуеми.

Ала най-същественото в книгата е показването на комерсиализирането на политиката и на политизирането на науката. Настоящото четиво ще се окаже шокиращо за онези, които все още вярват в конституционните измишльотини, според които правителствата действат съгласно своите обещания в интерес на цялото общество. Днес упражняването на властта е далеч по-брутално и по-безскрупулно. И не избирателите, а големият бизнес диктува властта. Разследвайки тази незаконна отмяна на демократичната отговорност, трудът на Джефри М. Смит е истинско откровение. Преди всичко той е призив за борба не само за предотвратяване на замърсяването на нашите национални хранителни източници, но много повече и за борба срещу отравянето на системата, която взема решения. Защото пораженията върху нея биват нанасяни чрез влиянието на икономическата и финансовата мощ и рекламните и медийните манипулации от страна на големите биотех-корпорации.

 

 

Март 2004 г.

 

 

Почитаемият Майкъл Мийчър, депутат, е държавен министър на околната среда от 1997 г. до юни 2003 г. По-дълго от всеки друг в правителството той е министър и опозиционен говорител.
През 27 от последните 30 години – още от времето, когато през 1974 г. Харълд Уилсън го назначи за заместник-министър на промишлеността – той заема предните места в парламентарната зала.

 

 

 

Въведение

 

На 23 май 2003 г. президентът Буш II предложи „Инициатива за ликвидиране на глада в Африка“ посредством използване на ГМ-храни. Той обвини Европа, че нейните „необосновани и ненаучни опасения“ от тези храни възпрепятстват усилията за борба с глада. Буш беше уверен, че ГМ-храните са ключът към по-големите добиви, към увеличения износ на САЩ и – естествено – към един по-добър свят. Неговата риторика изобщо не бе нова. В Америка тя се унаследява от президент на президент и е представяна пред американското общество чрез непрекъснати новинарски репортажи и рекламите на промишлената индустрия.

На практика съобщението бе част от един широкомащабен план, разработен от корпорации, които възнамеряваха да контролират хранителните доставки на цялата планета Земя. Това стана ясно по време на конференция на биотехническата индустрия, проведена през януари 1999 г. На нея представител на Arthur Andersen Consulting Group разясни как компанията му е подпомогнала „Монсанто“[5] при създаването на този план. Първо попитали „Монсанто“ как си представят своето идеално бъдеще след петнайсет или двайсет години. Президентите на „Монсанто“ описали един свят, в който 100% от всички продавани семена са генетично модифицирани и патентовани. Andersen Consulting започват да подготвят пътя за крайната цел и разработват стратегия за постигането й. Те представят на корпорацията план, включващ отделни етапи и процедури, които са необходими, за да заеме господстващо място в света. В него естествените посевни семена просто липсват!

Неразделна част от плана е „Монсанто“ да оказва влияние върху различни правителства, които трябва да пропагандират технологията и да подпомагат бързото внедряване на храните на световните пазари, преди още да се е зародила съпротива срещу това. По-късно един от консултантите споделя:

„Промишлеността заложи на изпреварването: след време пазарите да са така наводнени, че да не можете да предприемете нищо срещу това. Да не ви остане нищо друго, освен да се предадете.“

 

Актуалните ходове за завладяване на световните пазари бяха разкрити от представител на друга биотехническа фирма, присъствал на конференцията. Човекът представи графики, които отразяват как от една година количествата на естествените семена намаляват. И подчерта: след пет години около 95% от всички семена ще бъдат генетично модифицирани!

Докато присъстващите се ужасяваха от това, което приемаха за арогантно и опасно неуважение към природата, за промишлеността то бе един добър бизнес. Нейното отношение красноречиво се илюстрира с откъс от една реклама на „Монсанто“:

„И така, вие разбирате, че не съществува особена разлика между храната, създадена от Майката Природа, и онази, произведена от човека. Единственото изкуствено нещо е линията, прокарана между тях.“

 

За да приложат своята стратегия, биотехнологичните компании се нуждаеха от контрол над семената. Затова отидоха по-далеч и без да жалят финансови средства, придобиха около 23% от световните компании за посевен материал. „Монсанто“ се сдоби с доминираща позиция, като заграби 91% от пазара на генно модифицираните храни. Индустрията обаче не успя да сбъдне плановете си за преобръщане на доставките на естествени семена в своя полза. Гражданите – които не споделят убеждението на промишлеността, че ако не по-добри, то ГМ-храните са поне безопасни – просто нямат намерение да се предадат.

Широката съпротива срещу ГМ-храните доведе до глобална конфронтация. Износът на генно модифицирана царевица и соя от САЩ намалява, а гладните африкански народи изобщо не желаят да приемат ГМ-продукцията като помощ под формата на храни. Европейският съюз (ЕС) въведе по-строга програма за поставяне на етикети и обозначаване на произход. „Монсанто“ закъсва финансово и е отчаяна по отношение на разкриването на нови пазари. Правителството на САЩ е убедено, че съпротивата на ЕС е основното препятствие за внедряването на ГМО и е твърдо решено да промени това. На 13 май 2003 г. САЩ заведоха жалба в Световната търговска организация (СТО), в която претендират, че рестриктивната политика на ЕС по отношение на генно модифицираните храни нарушава международните споразумения.

В деня, в който жалбата бе заведена, търговският представител на САЩ Робърт Зелик заяви:

„Необорими научни изследвания показват, че биотехнологичните храни са безвредни и здравословни.“

 

Това бе припевът, който индустрията пееше от самото начало. Той е залегнал и в основата на нейния мащабен план, на жалбата й в СТО и в президентската кампания за ликвидиране на глада. На всичкото отгоре казаното изобщо не отговаря на истината.

Следващите глави на тази книга разкриват, че тъкмо влиянието на промишлеността, а не истинската наука, допусна появата на тези храни на пазара. Нещо повече: ако научните изследвания показват нещо необоримо, то е, че тези храни никога не трябва да бъдат одобрени!

Макар величествените индустриални планове да спираха дъха, стана ясно, че лъжите и прикритията са не по-малко колосални. Много от историите, разказани в настоящата книга, разкриват маневрите на правителствата и корпорациите, които заслужават да бъдат описани в приключенски роман. Много хора по света поглъщат такива храни при всяко хранене. Следващите глави не само оборват твърдението, че ГМ-храните са безопасни. Те ще ви информират за стъпките, които можете да предприемете, за да предпазите себе си и семейството си.

 

Февруари 2004 г.

 

 

 

 

Глава 1

Потулване на доказателства

 

Когато Сюзън отвори вратата, не очакваше репортерите, които изникнаха срещу нея. Мнозина се затичаха от колите си и тя успя да зърне още автомобили и микробуси на телевизии, паркирани на нейната улица.

– Знаете, че не можем да разговаряме за станалото. Ще ни съдят и…

– Всичко е наред – прекъсна я репортерът на телевизия „Канал четири“, като размахваше къс хартия пред погледа й. – Освободиха вашия съпруг. Той може да говори пред нас.

 Сюзън взе листа.

– Арпад, ела тук – повика го тя.

Арпад Пущай, добре изглеждащ мъж в края на шейсетте, вече идваше. Докато съпругата му показваше документа, репортерите се вмъкнаха покрай него навътре в къщата. Но Арпад не ги забеляза; той се бе взрял в хартията, която неговата жена току-що му беше подала.

Веднага разпозна знака на бланката – на Института „Роует“ (Rowett Institute), Абърдийн, Шотландия. Той беше един от водещите световни хранително-вкусови институти и негов работодател през последните тридесет и пет години – до внезапното му закриване преди седем месеца. И ето сега, написано черно на бяло: бяха вдигнали забраната си. Той можеше да говори.

Документът носеше датата на същия ден, 16 февруари 1999 г. Всъщност двайсетина минути по-рано репортерите бяха присъствали на пресконференцията на Института „Роует“ и чуха неговия директор проф. Филип Джеймс небрежно да споменава, че наложените ограничения на д-р Пущай да не говори пред пресата, са вдигнати. Преди Джеймс да довърши изявлението си, те се втурнаха към вратата. Наскачаха в колите си и се отправиха направо към дома на Пущай на „Ашли Парк Норд“. Този адрес бе познат на повечето от тях, тъй като седем месеца по-рано Пущай действително се бе оказал под тяхна обсада. Сега тези трийсетина репортери с телевизионните си камери и касетофони се блъскаха в дневната на Пущай.

Арпад Пущай прочете документа – два пъти. Когато вдигна поглед, репортерите като един го връхлетяха с въпросите си. Той се засмя, от доста време не бе дишал с такава лекота. Беше изгубил всяка надежда. Сега, най-сетне, имаше възможността да сподели онова, което знаеше за опасностите от генетично модифицираните храни.

В продължение на месеци разказът на Арпад Пущай бе водеща новина на медиите из цяла Европа. Той постави пред публиката тревожния въпрос за някои от сериозните рискове относно здравето, произтичащи от генно модифицираните храни. Средствата за масова информация в САЩ го споменаваха само с половин уста. Медийните наблюдатели от Project Censored („Цензурирани проекти“) го обявиха за едно от десетте най-слабо отразени събития на годината[i]. На практика до май 1999 г. основните американски медии избягваха почти всяка дискусия за противоречията около ГМО. Но дори и когато това стана, поводът беше предпазването на пеперудата „Монарх“ от полените на ГМ-царевицата, а не безопасността на храните за хората.

Чак след масираното изземване на храни от пазара, предизвикано от царевицата на StarLink©[6], американците все пак се разтревожиха от факта, че всекидневно приемат ГМ-храни. Нещо повече, американската преса бе принудена да пита дали генно модифицираните храни са безвредни. Дотогава медиите описваха европейската съпротива срещу американската ГМ-царевица като „ненаучен антиамериканизъм”. След разпространението на историята на Арпад Пущай стана ясно, че настроението им се основава по-скоро на далеч по-големите рискове за здравето, отколкото на хаотичните съобщения за алергични реакции, приписвани на StarLink.

 

 

Първият шок

 

Арпад Пущай е бил повече от добър в работата си. В други професии биха го нарекли „велик”. Но в консервативния и придирчив свят на експерименталната биология похвалата се изчерпва със „старателен“. В продължение на петдесет години усърдието на Пущай го изкачва на върха на професията. Той е публикувал повече от 300 научни статии, написал е или е редактирал дванайсет книги и редовно сътрудничи на водещи изследователи от целия свят.

През 1995 г. Арпад, съпругата му Сюзън (също уважаван и високопоставен учен) и техни колеги от „Роует“, Шотландският изследователски институт за растенията и Факултетът по биология към Дърамския университет получават от шотландското Министерство на земеделието, храните и риболова (MAFF) субсидия в размер на 1,6 милиона лири стерлинги, предназначена за научни изследвания. Те са избрани измежду двайсет и седем други претенденти. Целта е научният колектив на Арпад Пущай да създаде модел за проверка на ГМ-храните. Очаква се тестът да удостовери, че те са безвредни за ядене, и методологията да се превърне в стандарт за Великобритания. По всяка вероятност те щяха да бъдат възприети от целия Европейски съюз.

До получаването на субсидията все още нито едно изследване на ГМ-храни не е видяло бял свят. Световната научна общност има достатъчно много въпроси и безпокойства. Пущай и неговият екип са натоварени да създадат система от тестове, която да е обоснована и – разбира се – истинна.

Учените работят в продължение на две години, когато през април 1998 г. директорът на „Роует“ проф. Филип Джеймс влиза в кабинета на Пущай и стоварва купчина с документи върху бюрото му. Извиква и Сюзън от съседния кабинет.

Началникът съобщава на Пущай, че в Брюксел предстои среща на министри от цяла Европа. Те щели да обсъждат и гласуват регулирането на генно модифицираните храни. Документите представляват отчети на биотехнологични компании, които искат одобрение за своите разновидности на генетично модифицирана соя, царевица и домати. MAFF ще участва в конференцията и се нуждае от научно мнение дали да ги препоръча.

Проф. Джеймс е един от дванайсетте учени, които съставляват Консултативния съвет за нови храни и технологии (ACNFP), одобряващи продажбите на ГМ-продукти във Великобритания. Джеймс извършва хранителните анализи.

Пущай погледнал купчината от документи. Имало около шест или седем папки, всяка от които представя различни искания за одобрение – общо около 700 страници. Той е наясно, че Джеймс и останалите единайсет членове на ACNFP никога не са ги чели – те са твърде заети хора. Проф. Джеймс например участва в десетина подобни комисии и редовно произнася речи на международни конференции. Той толкова често отсъства от института, че се е случвало Пущай да го поздравява във фоайето със „Здравей, непознати“. Джеймс и повечето от останалите не са активно действащи учени. Те са хора от комисиите – администратори, които участват в набирането на парични средства, определят посоката и се грижат за научната политика. От друга страна, в продължение на повече от две години Арпад и Сюзън работят по създаването на методи за одобрение на ГМ-храни. Част от задачата им е да правят тестове на различни сортове картофи, произведени чрез генно инженерство, които шотландското министерство се надява да използва за търговски цели. Те не просто знаят теорията – те имат практически опит. Семейство Пущай е сред най-квалифицираните учени в света. Двамата са сред малцината, които могат да прочетат и оценят купчината с документи, връчена им от Джеймс.

– Колко спешно се нуждае министърът от становище? – попитал Пущай.

– Два часа и половина – отвърнал Джеймс.

Арпад и Сюзън запретват ръкави. Разделят книжата и се съсредоточават върху най-същественото доказателство в документите – изследователските проекти и резултатите.

Докато Арпад преглежда свидетелствата едно по едно, остава поразен.

– Като учен наистина бях шокиран – споделя той. – Тогава за първи път прозрях колко необосновани доказателства са били представяни пред Съвета. В действителност липсваха данни, сочеха се множество безсъдържателни опити и посредствени изследователски тестове. Казусът беше много неубедителен. Да не говорим, че част от работата бе свършена наистина много зле. Искам да подчертая: това беше шок.

Макар в първия момент Арпад и Сюзън да мислят, че за два часа и половина ще могат да предоставят на министъра само предварителни препоръки, се оказва, че времето е повече от достатъчно за техния окончателен отговор. Представеното изследване по никакъв начин не е в състояние да докаже, че описаните ГМ-храни като цяло са безвредни за консумация от хората и животните. Няма нито едно убедително доказателство от нито една разработка. Пущай се обадил по телефона.

­- На базата на онова, което все пак успяхме да видим даже в рамките на два часа и половина, аз посъветвах министъра да бъде изключително предпазлив и да не приема всичко това – споделя той. – И тогава министърът каза нещо, което намирам за наистина поразително: „Нямам представа защо ми го казвате. Проф. Джеймс вече ги одобри.”

Пущай е изумен. Оказва се, че Съветът не само е одобрил молбите за ГМ-храни, основаващи се на неубедителни доказателства, а дори е направил това две години по-рано! Джеймс просто е искал някакви научни потвърждения, на които министърът да се позове. Нито Пущай, нито други учени, работещи в тази област, нито даже 58 милиона души в Обединеното кралство са имали представа, че вече ядат генно модифицирани домати, соя и царевица – и то в продължение на почти две години. Всичко е било одобрено в пълна тайна.

За Пущай инцидентът се превръща в повратна точка. До този момент той вярва, че научната и регулаторната общност внимателно, подробно и задълбочено изследва новата технология. Но сега е обезпокоен. И много загрижен.

 



[1] Една от основните аминокиселини. – Бел. пр.

[2] StarLink е разнообразие от царевични сортове, които използват Bt Bacillus thuringiensis. Това е почвен бацил, произвеждащ отрови, които унищожават вредителите. Става дума за царевични сортове, които сами се борят с вредителите. През 2002 г. патентите са закупени от Bayer AG с намерение да бъдат произвеждани фуражи за изхранване на селскостопански животни. – Бел. пр.

[3] От фр. „инициатор – секвенция от вещества в ДНК, които съдействат за контролирана проява (експресия) на гена, предавайки по този начин специфични морфологични качества на организма или клетката. – Бел. ред.

[4] Cauliflower mosaic virus (CaMV) – част от сложна фамилия вируси, шест вида, които се самовъзпроизвеждат. Използват се в производството на хербициди за растителна защита. Внедрени в семената за посев чрез генното инженерство, те осигуряват самозащитата на растенията от вредители. Изключително вредни за потребителите на храните – хора и животни. Смята се, че предизвикват левкемия и хепатит у хората и дори се говори, че влияят на имунната система и благоприятстват развитието на СПИН. – Бел. пр.

[5] Многонационална корпорация със седалище в САЩ, основана през 1901 г. Първоначално произвежда основно захарин и кофеин. През 1960 г. се насочва към аграрната химия и ГМ-посеви. Тя е водещ световен производител на хербицида глифосат, познат у нас под търговското наименование „Раундъп“. Фирмата произвежда 90% от технологиите за производство на ГМ-семена в света. – Бел. пр.

[6] StarLink е запазена марка на фармацевтичния концерн Aventis, Страсбург, Франция. – Бел. авт.



[i] StarLink е запазена марка на Aventis.