Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

ХРОНИКА НА ПРОВАЛА И БЪЛГАРСКИЯТ УСПЕХ НА СОРОС

 

 

 

 

 

НЕПЪЛЕН ОБЗОР НА ВЪРТЕНЕТО В КРЪГ ОТ 10 НОЕМВРИ 1989 ГОДИНА ДОСЕГА[1]

 

 

 

 

 

Ще се опитам да се спра на основните моменти, довели страната до пропастта. Изминаха 23 години и тези, които тогава са били невръстни деца или току що родени, имат правото да знаят как днес стигнахме до тук и защо, къде е вината, кои са виновниците? Времето доказа, че фомулировката „всички са виновни“ устройва действителните виновници и е арогантна по отношение на действителните потърпевши. Примери повече от достатъчно. Как започна всичко? В 80-те години на миналия век се доказа на практика, че темповете на икономическите системи, противостоящи на фронта на Студената война, сериозно се разминават по много причини.

И поради ограничените икономически възможности, и нуждата от баланс на силите, се изискваше налагането на сериозни социални и потребителски ограничения за населението в т.нар. социалистически страни. Подобно на днешната ситуация в Северна Корея. Ускоряването на темпа на въоръжаването – използването на обеднен уран в наземните системи, сателитна ракетна защита и възможността за водене на ограничени, локални войни, постави пред социалистическите страни задачата за интензификация на икономическото им развитие и очовечаване на действащите управления – тоталитарно налагани от съответните комунистически партии и мнима многопартийност в страните от „лагера“. Появи се терминът „перестройка“ в СССР, за чието лице бе „избран“ товарищ Горбачов.

У нас другарят Живков, повече от 30 години несменяем ген. сек. на БКП и ръководител на държавата, заедно с прислужващите го от

 

плеядата партийни другари, търсеха неистово изход от положението

 

Но при едно, единствено условие – запазване на властовите позиции с цената на всичко.

След редицата „нови икономичски механизми“ – развит, недоразвит социализъм, предаване на държавната собственост (общонародната) за управление на трудещите се, разбирай на подбрани наши хора, се дойде до 10.11.1989 година. Обаче – извършваните в навечерието на тази сакрална дата структурни реформи в икономиката и финансите бяха насочвани към постепенно овладяване на управленчески позиции в икономиката (все още държавна) – у нас и в чужбина. От проверени, верни на Партията кандидат-капиталисти.

Зад граница, практически във всички краища на света, се появиха над 360 ВТО-та – външнотърговски организации. Ръководени от офицери на ДС. И така стигнахме до въпросната сакрална дата – 10.11.1989 година. Един ден по-рано падна Берлинската стена.

Няма да се спирам на подготвителните операции за туширане и яхване на отзвука от това прогнозирано събитие в София – „производството“ на местни дисиденти, закуската с Митеран, Русенският клуб, екологичната демонстрация в градинката пред столичното заведение „Кристал“ и т.н. Нежелано, но неизбежно все пак някак си трябваше започне „демократизацията“ на страната. Така се казваше, или така си мислеха хората.

 

Но други мисли имаха кукловодите им

 

Преди всичко осъвременяване на партийното (БКП) ръководство с адекватни перестройчици на руското – извинете съветско ръководство. България получи държавен ръководител ПРЕДСЕДАТЕЛ-ПРЕЗИДЕНТ (да пасва на всички)!! Трябваше да си създадем и един нов субект, дълбоко нежелан при тоталитарните режими – опозицията.Това беше програмно създадена изкуствена опозиция – с неясни цели и още по-неясни водачи. За реализацията на проекта бе използвана нечистоплътна и камуфлажнареституцияна политически формации от преди 9 септември 1944 година. В резултат – няколко БЗНС-та, с еднакви цели и различни!! С водачи, всеки по-истински от другите. Подобна беше ситуацията и с другите стари партиинапример БСДП. След като беше създадена псевдодемократичната структура от две политически образования, но в основата си от един и същи корен, започна ударно строителство на капитализма. Какъв? Резултатите до момента са достатъчно изразителни. Едните перестроичици, а другите православни комунисти, но заедно строители на капитализма, като разбира се в първите редици бяха първия ешелон партийни ръководители, старши офицери от службите, преподаватели по политикономия на социализма (извинявам се – Какво беше това?) и изтъкнати юристи, икономисти и финансисти от партийния кадрови ресурс.Тези, които до вчера проклинаха упадъчния капитализъм се оказаха отличниците и внедрителите на прогреса. Всички, прекарали до този момент живота си между соц.лозунги и догми изведнъж се събудиха и започнаха да пеят,че:

 

Държавата е лош стопанин“. Като че ли не бяха пяли до тогава, че държавата е единственият легитимен собственик, представител на обществото. Няма значение, на дневен ред е нова панацея за лечение на наистина злокачествено боледуващата българска икономика:

Приватизацията на цялата икономика е гаранция за успеха и е от самосебе си понятно, че

 

самоизбралият се политически елит

 

следва да стане новият собственик, при това за жълти стотинки. Да проследим фактите:

1. Преобразуване на държавната собственост (ДСОДържавно стопанско обединение в ЕАД или ЕООДеднолично акционерно дружество или еднолично дружество с ограничена отговорност). Оказа се, че тези които развиваха в кабинетите си основите на всякакъв вид социализъм, започнаха да изграждат капитализъм, така както те си го въобразяваха, а тези дошли от Запад изобщо не се интересуваха от икономиката на страната, а от пазарите й, от ликвидацията на каквато и да е конкуренция. Никой не попита какво се случи с фондовете на предприятиятаРТУ (развитие и техническо усъвършенстване), СБКМ (Социалният фонд)? Къде се стопи националният фонд ТНТМ (младежко творчество)? Кой и как определи капитала на новосъздадените акционерни дружества? Въпроси, които никога не получиха отговор. Не се задаваха нито от опозицията, когато беше такава, но не се задаваха и от управляващите, когато бяха в такава позиция. Както много рядко се случва у нас – пълно единодушие. Защо ли?

Да сте чули тези неудобни въпроси от синдикатите, да сте ги видяли в редицата предизборни програми или на кръгла маса, където поне в общи линии да е очертавано бъдещето на страната? Необяснимо, защото от зората на демокрацията, основните играчи са същите Венцислав Димитров, Иван Костов, проф. Вълчев, проф. Ангелов, Венцислав Антонов, проф. Д. Иванов, г-н Любомир Филипов и т.н., и т.н.

Нима г-н Ив. Костов и г-н Пушкаров не бяха първите министри – съответно на финансите и индустрията, в правителството на Д. Попов, първите от опозицията, която разбра, че има министри в кабинета „Попов“, когато съобщиха състава му. Вероятно трудно без г-н Гаврийски, г-н Ив. Костов ще обясни какво се случи с положителните салда от преводни рубли, или може би е разумно да попитаме за случилото се г-н Кр. Стойчев и Първа частна финансова къща. Това беше началото, в далечните 1990–1991 година. За „Сапио“ съответните служби да си свършат работата.

Първият кабинет на опозицията (СДС) с министър-председател Ф. Димитров (ноември 1991 г.) беше първи и за винаги!!! – 10 месеца. Но и не можеше да бъде иначе, тъй като се казваше, че строим пазарен капитализъм. Това не беше много ясно дори на голяма част от Министерския съвет, тъй като практически никой не се интересуваше от производство, от реализация, от пазар.

 

Страната беше оставена на автопилот

 

в ръцете на някакви съветници, без опит, без познания и отговорност, но с чужд паспорт. Така с две решения страната остана без земеделие или по-правилно земеделието премина в ръцете на бившите партийни секретари и председатели на ТКЗС-та. Някой да е поел отговорност за извършените глупости? Връщане на земята на собствениците – без правила, без перспектива, без кредити. Банките са вече частни и в ръцете на „нашитехора, после фалити, щастливи кредитни милионери

И всички тези „грешки на растежа“ удобно заминават в архива на забравата. Като историята със заема от Световната банка за нефт, където г-дата Хърсев – подуправител на БНБ,[2] и министърът на финансите г-н Ив. Костов са заплатили 13 карга (танкери) за НЕФТОХИМ, някои от тях по 300 хиляди тона, независимо, че в пристанището на комбината могат да влизат танкери с товароподемност до максимум 70 хиляди тона! Може би това е причината комбинатът да бъде приватизиран от ЛУКОЙЛ за 100 млн. долара при производствена мощност 10,5 милиона тона годишно. Показател, който приватизираният комбинат никога не е достигал, в приватизационния договор никой не е поставял такова условие, но от радост за изгодната продажба сме подарили на купувача и близкото до рафинерията бургаско езерокато добавка към пристанището.

 

2. Постиженията на гордо хвалещите се с тоталната приватизация по време на тяхното управлениеИв. Костов и СДС:

 

Приватизирани завършени и незавършени основни фондове на страната за периода 1997–2001 г. около 70 млрд. долара, официално получени около 7 млрд. лева?! Някои фрапиращи примери – продажбата на белгийско дружество на Медодобивния комбинат в Пирдоп, където намиращата се там готова продукция превишава по стойност продажната цена на комбината. Отделен е въпросът с концесията на медните рудници, съпровождащият добив на редки метали, Асарел-Медет, проблемите с екологията. Следват – продажбата на завода за соди в Девня, стъкларския завод в Разград на турския държавен концернШише-Джам“ – нищо страшно, по-малко конкуренция за Турция, повече лични печалби занас“. В същия „успешен“ списък е продажбата и практически затварянето наХимко“ – Враца. Резултатът – пак освобождаване от конкуренция на пазара за подобни химически комбинати в Русия и Украйна, лишаване на азотно-торовият завод в Девня от жизнено необходимото производство наХимко“ – Враца, а българското земеделие от торове.

Случайно ли?

 

Меко казано, липсата на познания не освобождава от отговорност виновните лица. Христоматиен пример за корупция на висши държавни ръководители е технологичното разделяне, изкуствен фалит и продажбата на авиокомпаниятаБалкан“ – национален, 100% държавен авиопревозвач – на нищо неподозиращата, вън от този бизнес израелска компанияГад-Зееви“. Която бързо се ориентира в обстановката и купи авиокомпанията за дребната сума от 150 хиляди долара! Внимание – имуществото на авиокомпанията включва: Самолетен парк от поне 20-30 самолета, въздушни трасета до различни точки на света на брой 134, всяко едно с цена 3 до 5 млн. долара, сгради на компанията у нас и зад границанай малко 50 броя, акции за 60 млн. долара в Сита“ – международната компания на авиопревозвачите и т.н.

Като капак израелската компания осъди поради пропуски в приватизационния договор българската държава в Париж за допълнително 200 млн. долара, използвайки „стика“ между правителството на Ив. Костов и това на Сакс-Кобургготски през 2001 година.

Но България е богата страна пък имаме и поговорка: „За лудия и зелника“. През този период беше изцяло ликвидирано каростоенето, производството на металорежещи машини, на малки трактори и малки селскостопански машини, ремонтът и корабостроенето, в т.ч малките стапели в Корабостроителния завод – Варна.

Бе почти изцяло загубен военнопромишленият комплекс. Няма да се спирам на опитите за приватизацията на телекомуникациите, за приваитзацията (?!) чрез държавната Телеком на Гърция. Изглежда във всяка друга страна държавата може да бъде добър стопанин, само у насне! Тук може да се добави чешката ЧЕЗ, но за нея по-късно. Може би в тези страни съществуват национални цели, национално самочувствие?!! Може би г-дата Ив. Костов, Муравей Радев, Ал. Божков, Краус са имали свои представи за бъдещето на България, за бъдещето на нейните граждани, но

 

фактите говорят сами за себе си

 

Договорите за ТЕЦМарица“ 1 и 3 са подписани от Ив. Костов през юни 2001 г. – дни преди края на мандата на правителството му. Името на дружеството е ТЕЦ АЕS Гълъбово. То е създадено въз основа на лиценз, даден на една офшорна компания, регистрирана в щата Делауер САЩ, чиято собственост е неясна, вероятно и за генерал Атанасов?!! Според договора, НЕК трябва да плаща в продължение на 15 години една изключително скъпа енергия. Тук коректността изисква и една изключително интересна и важна подробност – централата е пусната в експлоатация през 2011 г., без държавата в продължение на 10 години, да протестира договорите, при това официално управлявана от три „разноцветни“ правителства. Това са правителствата на Сакс-Кобургготски – 2001-2005 г., на Станишев – 2005–2009 г. и на ГЕРБ – 2009–2013 година.

Средната изкупна цена за мегават от ТЕЦМарица1 е 116 лв. срещу 39 лева на мегават от държавната „Марица2 – Изток. ДориМарица1 да не работи, НЕК трябва да й плаща за бездействието 500 млн. лв., или за 15 години10 млрд. лева! От първоначална цена 500 млн. долара пуск при 1,2 млрд. долара. Това е толкова неизгоден договор, че може да бъде очевадно корупционен. Има сериозни аргументи, че пускането на проекта в експлоатация е незаконосъобразно и за това вина носи последното правителство и специално Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ръководено първоначално от станалия впоследствие президент Плевнелиев, а сетне от заместничката му в министерството Павлова, внучка на някогашния виден комунистически идеолог и висш соц. деец Георги Павлов.[3] Състоянието на „Марица3 е подобно, но тук цената на мегават е „само“ 84 лв. за мегават!

Зад проекта „Марица1 стоят освен Ив. Костов, покойният вече бивш шеф на ДКЕВР проф. Шушулов, бившият шеф на НЕК Ив. Шиляшки и г-н Константин Димитров – основен консултант по проекта, дългогодишен служител на ДС, но г-н Ив. Костов не знае. Да не би някой да си помисли, че правителството на Ив. Костов е провалило България – извинявам се, но то не е само. Правителството на Жан Виденов срути банките, за да си върнат по спешност някои кредитополучтели в милиони лева с по-дребни сумитака де и те са хора, при това наши другари.

За жилищните влогове няма да ви подсещам, но за глупосттаМасова приватизация“ трябва. Тъй като „социалнатаБСП не можа да измисли нещо по-умно.

И така, за времето 2001–2005 г. Република България има честта да се управлява от министър-председателцар. Който, ако приемем, че социалистическата държава не успя да откаже българския народ от мисълта за монархия, то той го постигна успешно за по-малко от година. Разбира се Кобургът не би успял без помощта на

 

„ВЕЛИКДЕНЦИТЕ“ – даровитите деца на заслужили соц.номенклатурни родители

 

(както ви се харесва). Всички с ярки изяви във водещи западни фирми (може и банки), но свързани с една – за други страни вероятно сериозна „слабост“. У нас обаче това няма значение – ако им съберем сумарно трудовия стаж на всичките щастливи юпи „великденчета“, не съм сигурен дали ще има и за две пенсии на човек.

Това във никакъв случай не се отнася за направените от тях поразии – загуби, измервани в милиарди евро за българската икономика. Въпросът за обмяната на българския външен дълг е многократно дискутиран, но загубите от „далновидната“ операция, изчисляващи се за над 4 млрд. лв., продажбата на Телекома за жълти стотинки (250 млн. евро) на спешно създадена за случая офшорна фирма. На която на по-късен етап единият от участниците в сделката, представляващ българското правителство – икономическият тогава министър г-н Николай Василев, като частно лице „помогна“ за успешната й реализация – продажбата на Телекома за малко по-голямата сума от 1,6 млрд. евро, с която „честно“ бе „бита“ офертата на конкурента на щатската офшорка.

Това не е първият случай за добри комисионни удари, реализирани от членове на „царското“ правителство. Спомнете си фармацевтичната промишленост. Особено очеваден е примерът с 3 и 4 реактор на Козлодуй“, за чието затваряне не можа да се намери официален документ-искане от ЕС, нито меродавно държавно решение на изпълнителната власт в България. Проблемът с г-жа Кунева, участието й в борда на френската ПАРИБА,[4] интересите на банката към българската енергетика, кредитът на ПАРИБА за АЕЦ-Белене и т.н. отдавна би следвало да ангажира съответните органи у нас. Удивителна е позицията на БСП по тази тема. От една страна социалистите гръмогласно се борят за социална справедливост, но от друга неистово настояват да се строи АЕЦ Белене, въпреки независимите изводи на НЕРА Икономик Консълтънт, където недвусмислено се посочва, че България има инсталирани мощности за около 12 гигавата с върхово натоварване около 7 гигавата. Което означава още дълго свръхпредлагане на електрическа енергия у нас. На този фон е необясним натискът за референдум, че един, че втори с един адрес – БСП. Харченето на средства в нашите условия е меко казано безотговорно за безсмислени действия и мирише на корупционен интерес. В икономиката има едно просто правило – ако проектът е пазарно ефективен ще се намерят инвеститори да го реализират и без държавни гаранции. Неправилно, лошо избраният проект на хидроенергиен възел „Цанков камък“ беше с непрекъснато увеличаващи се разходи от първоначална цена 220 млн. евро на 520 млн. евро. Това означава, че за 80 мегавата инсталирана мощност 1 киловат струва около 6500 евро, докато международната цена за такива ВЕЦ не надхвърля 1250 евро и възвръщаемост на средствата 8-9 години, или отново имаме други интереси.

За

 

приватизацията на енергоразпределителните дружества

 

станали повод за днешните улични бунтове, пряко е заангажиран г-н Илко Йоцов, зам.-министър на енергетиката в кабинета „Сакс-Кобургготски“, издигнат на поста от ДПС. 67% от енергоразпределителните дружества са продадени на ЕВН, ЧЕЗ и Е.ОН. Консултант по сделката обаче е отново френската ПАРИБА! Г-н Илко Йоцов не е случаен в този бизнес – кадър наМултигруп“, заедно със Стефан Софиянски, Иво Прокопиев, Цветелина Бориславова и Кирил Добрев (БСП) са собственици на най-големите соларни и вятърни паркове. Да не забравяме и „изтъкнатият“ бизнесмен Ковачки, който започва да изгражда империята си в края на мандата на правителството на Ив. Костов, като се свързва печалбата от продажбата на „картофи“ от страна на Косьо Самоковеца. При кабинета „Сакс-Кобургготски“ г-н Ковачев печели една след друга сделки в областта на енергетиката, вероятно поради близки отношения фирмата „Нордекс“, сочена от западни журналисти като звено на КГБ.[5] ЕС блокира някои негови сметки, а „независимата“ у нас съдебна власт му даде условна присъда за присвоени 16 млн. лв. от ДДС. Това допълнително обърка наблюдаващите от ЕС, връзките му със сръбската мафия – Сретен Йосич, не подлежат на съмнение, но у нас Ковачки е лоялен бизнесмен.

От тази недосегаема група с неограничен кредит на доверие и пари можем да отделим още един „почтенбизнесмен – г-н Валентин Захариев, който намери 1 долар, за да купи от правителството на Ив. Костов металургичния комбинат „Кремиковци“. Историята е толкова известна, че ще ви я спестя, но с много подробности може да я разкаже г-н Ал. Томов. Едно е ясно, че след като г-н В. Захариев се справи сКремиковци“ – срещу 1 долар напусна комбината с 1 млрд., увеличавайки дълга му до 2,3 милиарда. Интересно е как го избраха управляващите (независимо кои), за да му подарят ГОРУБСО със съответната концесия и Оловно цинковия комбинат в Кърджали. Как може работниците да работят без заплата и на двете места, да произвеждат продукция, но да не получават заплата, при това от вън пред предприятията няма изостанала, нереализирана продукция! Пита се къде са парите от готовата продукция, кой ги е взел и на какво основание г-н Захариев не е на топло отдавна? Вероятно проблемът с ВМЗСопот стои идентично – работниците работят, произвеждат, продукция на склад, която не е реализирана няма я, тогава простият въпрос –

 

Къде са парите?

 

Драги сънародници, това е една част от безобразията, щетите, виновниците и може би е време да се отворят очите ни и се спре с популистките митологии. През целия период се прокрадва една фондация, станала по-видима през 1995 година. Оттогава и до сега тя вече съвсем открито, и в редица случаи брутално, се намесва в политико-икономическия живот на страната. Членове на фондацията си позволяват да дават мнение и оценки „свише“. Да, вероятно се досещате – става въпрос за фондация „Отворено общесто“, като част от империята „Сорос“. Вероятно неслучайно фондацията се е настанила с успех в България, Румъния и Унгария – все пак Сорос е унгарски евреин, и не толкова успешно в Словения, Чехия и Полша!! У нас обаче българското поделение на г-н Сорос се е превърнало в кадровик на правителствата и на държавното управление. Може би е необходимо съответните служби да преценят отделните действия на членове на различните разклонения и програми на въпросната фондация през призмата на националните интереси – независимо финансово-икономически или политическите. Все пак сме в ЕС, примерът на Гърция е достатъчно поучителен! Съдете сами:

 

• Сдружение „Глобална България“ – Цветелина Бориславова, институт за пазарна икономика – Красен Станчев, фондация „Типинг пойнт“, г-н Светослав Божилов, г-н Левон Хампарцумян, Огнян Шентов, Иван Кръстев, Георги Ангелов, Ал. Божков (покойният министър, получил прозвището „министър 10 процента“), Йордан Караджов, Франк Бауер, фалиралата Re TV – индиректна собственост на Св. Божилов, Иван Кръстев и Иво Прокопиев, закрита след успеха на ГЕРБ на изборите 2009 година. В добавка на картината – Николай Младенов, първо военен, по-късно външен министър в правителството на ГЕРБ – програмен директор на фондация „Отворено общество“ – София, 1996–1998 година.

Томислав Дончев, досегашен министър на еврофондовете – главен секретар на КлубОтворено общество“ – Габрово, 2000-2004 г., програмен директор на „Отворено общество“, 2004 -2007 година.

• Сергей Игнатов, досегашен министър на образованието – ректор на спонсорирания от Сорос Нов български университет.

• За връзката със Световната банка и подаръка „Дянков“ не са нужни много обяснения.

 

Е, кой безотговорно и безнаказано се подиграва с нищетата на българския народ, кой експериментира на неговия гръб и дава безотговорно „умни“ съвети? Трябва ли да продължава този уродлив цирк? Но нали знаете: „Не е луд, който яде баницата, а този който му я дава“.

 

От 13 март 2013г служебно политическата баница ще делят:

 

Марин Райков – няма да намерите никъде нормална биография. Пълно потвърждение на написаното до тук. Близък до кръга „Иво Прокопиев“, което е определящото за случая , а не дипломатическата кариера на Райков, която е блестяща ?!!!! като такава, но не и резултати! Не трябва да се забравя, че назначеният служебен премиер е потомствен дипломат. Бащата му е културен аташе !!! в Ню-Йорк на млади години при ООН, тъй като по онова време все още нямаме дипломатически отношения със САЩ. След това Райков-старши има мисия „Париж“ (аферата ЕРНО), през 80-те години посланик в Рим (горещата тема АгджаСергей Антонов). Младши се ражда в Ню-Йорк 1960г. и има шанса да получи екстри – обучение, езици, условия за живот и реализация – като другият противник на органите на ДС – г-н Николай Младенов, за сметка на специалния бюджет на службите!!

 

Едва ли е изненада, че г-н Марин Райков е тръгнал по пътя на баща си – работа в МВнР от началото на кариерата си до сега. Зам.-мнистър при синята Надка Михайлова (Неинска) в правителството на Ив. Костов, посланик в ПАРИЖ, „случайно“ познат с г-жа М. Кунева – нали е посланик при правителството на Сакс-Кобургготски. По-късно е зам.-министър на външните работи – до 2012 година. Тоест – равноотдалечен или близък на всички, както каза президентът Плевнелиев.

 

А тези „всички“ са били винаги едно – БКП:

 

Калин Христов – зам.-гуверньор на БНБ, от квотата на НС, стипендиант на фондация на „Сорос“, решил да излезе в неплатен отпуск ?!!! за времето на служебното правителство. Може, но ако незабавно напусне мястото си в банката. Без да се задълбочавам погледнете прессъобщението на Пресцентъра на БНБ за г- н Искров – ситуацията е идентична!!!

Още за Калин Христов – председател на УС на Българската макроикономическа асоциация. Организацията е силен поддръжник на либертарианството и неолибералната икономическа доктрина. Въпреки че предметът на дейност на асоциацията е насочен към обществото и в частност, към макроикономиката, от юридическа гл. т. като ЮЛ е регистрирана в ЧАСТНА ПОЛЗА! Неофициално, става въпрос за афилиейт организация към „Отворено общество“ и Сорос, който ги финансира.

 

http://www.bma-bg.org/bg/gov-members

 

http://www.bma-bg.org/bg/members/ustav

 

За Илиана Цанова – стипендиант на USAID. В качеството й на експерт по общините в Европейската банка за възстановяване и развитие е консултант на почти всички заеми от Пакета от водните заеми в България – кредитни линии, отпуснати от ЕБВР на над 200 общини в България, вкл. община София за ремонт на ВиК дружествата и довеждащите водопроводни инсталации. Някои от топлофикациите, вкл. тецовете на Ковачки и Мариците на американците, също имат инсталации, реновирани с кредитни линии, отпуснати от ЕБВР. Мисля, че Цанова е отлично запозната с дългосрочните стратегии на Цв. Бориславова в енергийния сектор и ключовите инфраструктури по отделните нива на веригата. Ако тя е неин агент на промяната, ще работи за запазване и утвърждаване на текущите й позиции.

 

За Асен Василев – вероятно това ще е първият министър на икономиката САМО с бакалавърска степен.

 

http://www.everbread.com/company/management#AssenVasilev

 

Прекъснал е МВА програмата си? На сайта им пише, че „си почива“?

Как създателят на фирма за продажба и ценообразуване на самолетни билети може да стане министър на икономиката без нито един ден практика на ниво макроикономика?

 

За Проф. Николай Петровдокторът, оперирал туморът на д-р Иванова, каката на Б. Борисов!

 

За Роман Василев – член на Борда на директорите на АТК в България, но като индивидуален член! Със статут на индивидуален член е и Соломон Паси. Камарата се помещава в Бизнес парка в Младост.[6] Johnson Controls Electronics, на която президент е Василев, е финансов донор на „Отворено общество“ и Европейския институт. Компанията е партньор и аутсорсър на „Банксервис“ и „Борика“ по линия на мрежата от банкомати, тъй като софтуера им е на Johnson.

 

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1836252

http://tv7.bg/news/politics/9668582.html

 

 

 

 

 

 



[1] Статията е публикувана под същото заглавие в електронната медия „ФорумЪт“ в петък, 15 март 2013 г., online: http://www.forumat-bg.com/ikonomika/2335-hronika-na-provala-i-balgarskiyat-uspeh-na-soros  Благодаря на автора и на собствениците на споменатия приятелски сайт за разрешението да препечатам статията. Нейният автор е внук на прочутото патриотично семейство Султана и генерал Рачо Петрови. Подзаглавието е на „Диагноза“.

[2] Масон, син на висш номенклатурчик от Живковото Министерство на вътрешната търговия, близък до кръга около покойния зместник-началник на Шесто управление на Държавна сигурност Цвятко Цветков. – Бел. Г.И.

[3] Шумкар от терористичната банда „Чавдар“, министър на химическата промишленост през седемдесетте години на миналия век. – Бел. Г.И.

[4] Както през миналата година докозахме в тази медия, въпросната банка е част от групировката на семейство Ротшилд. Инвестициите на фамилията у нас са насочени приоритетно към енергетиката, строителството, селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, финансовата сфера. – Бел. Г.И.

[5] С нея са свързани Огнян Дойнов, Атанас Тилев – агент „Румянцев“, който привлича Симеон Сакс-Кобургготев… – Бел. Г.И.

[6] Изградена от строителния предприемач Росен Плевнелиев, който е инженер със специалност „Електроника“. Инвестициите са от германски ционистки фирми. – Бел. Г.И.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...