Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

Отворено писмо до 18 посолства с искане за съдействие за УБЕЖИЩЕ, ЗАКРИЛА И ПРАВОСЪДИЕ – 22 Септември 2012 г.

 

 

 

 

 

Address for letters:

Янко Николов Янков –

Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,

Председател на Партия Либерален конгрес,

Председател на Съюза на юристите-демократи,

Председател на УС на Базисния Институт

за Проучване и защита на човешките права

–––––

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София

Ianko N. Iankov

Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria

Web sites:

http://iankov.info

http://iankov.com

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%28%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%29

 

 

*    *    *

 

 

22 Септември 2012 г.

 

Отворено писмо до 18 посолства с искане

за съдействие за

УБЕЖИЩЕ, ЗАКРИЛА И ПРАВОСЪДИЕ –

22 Септември 2012 г.

 

 

 

До Техни Превъзходителства Посланиците на:

 

Република Австрия – ул. „Шипка“, № 4, 1000 (1087) София

 

Кралство Белгия – бул. „Джеймс Баучер” № 103, 1407 София

 

Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия –

ул. „Московска“ № 9, 1000 София

 

Федерална Република Германия

ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София

 

Кралство Дания – бул. „Княз Дондуков” № 54, 1000 (1504) София

 

Европейската комисия в България

ул. „Московска” № 9, етаж 1, 1000 София

 

Република Ирландия – ул. „Бачо Киро” 26, 1000 София

 

Кралство Испания – ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София

 

Република Италия – ул. „Шипка“ № 2, 1000 (1087) София

 

Княжество Лихтенщайн – ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София

(чрез: Негово Превъзходителство посланика на Швейцария, представляващ интересите на Княжество Лихтенщайн в България)

 

Великото Херцогство Люксембург – ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504) София

(чрез: Негово Превъзходителство посланика на Нидерландия, представляващ политическите интереси на Великото Херцогство Люксембург в България)

 

Кралство Норвегия – бул. „Княз Дондуков” № 54В , 1000 София

 

Република Португалия – ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София

 

Федерална конституционна Република

Съединените американски щати (САЩ) –

ул. „Козяк” № 16, 1407 София

 

Република Франция – ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 (1087) София

 

Кралство Нидерландия – ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504) София

 

Конфедерация Швейцария – ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София

 

Кралство Швеция – ул. „Алфред Нобел“ № 4, 1113 (1087) София

 

 

 *    *    *

 

 

Информационно копие до

Борис Велчев –

внук и син на световно известни комунистически престъпници,

вербуван на хомосексуална основа агент на комунистическата ДС

и на посткомунистическите НСС и ДАНС,

ПРЕСТЪПЕН нискойерархичен

МАРИОНЕТЕН държавновластнически слуга

на българския клан на руската Червена мафия и на българския

ПАРАВОЕНЕН ченгеджийско-мафиотски политически режим,

изпълняващ длъжността Главен прокурор на България,

бул. „Витоша” № 2, 1000 София

ВКП вх. №3704 /2012 г. ІІ

 

До Бойко Борисов –

Министър-Председатал на поредното престъпно Правителство

на българския ПАРАВОЕНЕН комунистически и посткомунистически

ченгеджийско-мафиотски политически режим,

един от институционално и лично съпричастните към

извършеното върху мен

на 21 Юни 2010 г. ПРЕД СЪДЕБНАТА ПАЛАТА

драстично осакатяващо покушение

(имащо характера на опит за убийство),

за подготовката на което е бил предварително и официално сезиран

с надлежно регистриран писмен текст.

Припомням, че съгласно чл. 105 от Конституцията

Премиерът е длъжен да ръководи и осъществява

вътрешната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите

и да осигурява обществения ред и националната сигурност;

при което

едно от неговите най-важни и първостепенни задължения

е да обезпечава сигурността, зачитането на правата и

защитата на българските граждани,

включително и от престъпните посегателства

на контролираните от самия него специални служби

 

Министерски съвет (МС), бул. „Княз Дондуков” № 1, 1000 (1194) София

Към: (персонален) вх. №4379/2003-2012 г.

 

 

 

 *    *    *

 

 

І.

           

Ваши Превъзходителства,

 

            През Декември 1973 г. завърших Юридическия факултет при Софийския университет и се дипломирах като юрист, а само три месеци след това,           през Април 1974 г., постъпих на работа като преподавател в същия факултет на същия университет и като научен изследовател в Българската академия на науките; и оттогава до сега, макар и да съм бил и (в продължение на шест години) политически затворник на комунизма, и сенатор (депутат в Седмото Велико Народно Събрание), и видна или „скандална“ фигура в политическия живот на страната, и фермер-бизнесмен (господар на голям брой различни животни, включително и на няколко милиона хвъркати пчелни работници),

 

единствената ми основна професионална ангажираност е била трудовата ми функция на университетски преподавател в няколко юридически факултети и работата ми като научен изследовател,

в резултат на което днес съм

 

            както автор на повече от 60 (шестдесет) отпечатани (издадени) научни и документални книги,

            така и преподавател („учител“ или „възпитател“) на почти всички функциониращи в България вече няколко десетилетия прокурори и съдии.

 

            Така че, в качеството ми на такъв и от позицията ми на експерт-познавач на теоретическите и практическите характеристични особености и проблеми на българското комунистическо и посткомунистическо правосъдие, тук и сега (а иначе – може би вече за стотен път…) официално заявявам и декларирам, че

            не познавам и не зная дали някой познава прокурор или съдия, който да не е яко и тъпкано шибан и тотално зависим от господарите си от специалните служби и от Мафията.

 

            При това съм абсолютно категоричен, че ако имаше такъв, то първата и главната му работа щеше да е да разследва именно престъпниците от специалните служби и от Мафията.

            Но – STOPза да уточня, че това, което през последната едва-две години се разиграва на сцената на правосъдния театър като „правосъдие срещу Октопода“, си е чиста проба дори не театър, а нескопосано режисиран фарс, наподобяващ примитивната мозъчна функционалност на сценариотехниката на селските вечеринки от миналия век, предназначението на която е да хвърли камуфлажен прах както в (по наследственост и по личен избор) слепите очи на кретенизираното българско население, така и в несъмнено зрящите очи на несъмнено благосклонните към техните престъпления корумпирани европейски и световни елити.

 

 

ІІ.

 

            Ваши Превъзходителства,

 

            За пореден път обръщам Вашето внимание върху факта, че поредната серия мои официални искания за Правосъдие е озаглавена      „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции“; като в тази серия към днешния момент са конкретно посочени и описани параметрите на повече от 500 (петстотин)

 

            ПОЛИТИЧЕСКИ ГЕНОЦИДНО МОТИВИРАНИ престъпни актове, извършени от функционерите на държавната власт от 1971 г. до днес,

 

непосредствена жертва на които престъпни актове СА ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА МИ И НА ПЪРВОТО И ВТОРОТО МИ СЕМЕЙСТВО, при което и днес е валидна и водеща стратегията, която ми бе изрично казана ОТ ВИСОКОПОСТАВЕНИ ОФИЦЕРИ ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ НЕ САМО още при арестуването ми през 80-те години, НО И ПО-КЪСНО, В ГОДИНИТЕ НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ ГЕНОЦИД, а именно:

            „Ти ще умреш последен, за да понесеш страданията за това, че заради теб от нас са избити всичките ти близки хора!.

 

            При това пределно ясно уточнявам, че точните факти и параметри на визираните престъпни актове са обстоятелствено описани не толкова от мен, колкото от самите престъпници в съответните документални масиви, съставени от Специалните служби, от Прокуратурата и от Съда, както и че въпреки моите изключително интензивни искания за разследване на визираните престъпления и за налагане на наказателна и репараторна отговорност от престъпните лица, шибаняците от прокуратурата не само дори не ми отговарят каквото и да е, а пределно ясно обезпечават безотговорност за престъпните си господари от специалните служби като институционално оневиняват техните нови посегателства върху мен и близките ми хора.

 

            Така, в контекста на тази ситуация,

            с настоящето мое поредно отворено писмо до Вас, Ваши Превъзходителства, настоятелно Ви призовавам да проявите ясно изразена ангажираност относно необходимостта от спешно официално разкриване на истината и налагане на наказателна и репараторна отговорност относно изключително многообразната политически мотивирана широкоспектърна геноцидна престъпна дейност, извършвана от функционерите на българските специални служби;

            която престъпна геноцидна дейност от 70-те години досега, включително и днес,

            е извършвана и продължава да бъде интензивно извършвана спрямо всичките мои близки фамилни роднини и членове на предишното и на новото ми семейство.

 

            В частност с настоящето мое поредно отворено писмо до Вас, Ваши Превъзходителства, настоятелно Ви призовавам да проявите ясно изразена ангажираност относно необходимостта от спешно официално разкриване на съдържанието на абсолютно всички архивни и актуални секретни и всякакъв друг вид документално-информационни масиви на българските специални служби от 70-те години до днес, включително и днес;

 

            при което да бъдат разкрити имената и дейността на всички лица, които по един или друг начин са участвували и участвуват в престъпната политически мотивирана геноцидна дейност на специалните служби;

            при което всеки от тези лица да получи и да понесе предвидената в нормите на Правото наказателна и репараторна отговорност.

 

 

ІІІ.

 

            Ваши Превъзходителства,

 

            След като през лятото и есента на миналата година видни професори-юристи многократно ме предупреждаваха или заплашваха, че ако не спра да настоявам за разследване на престъпленията на офицерите и агентите на специалните служби,

 

            ще бъда наказан, като пострадат членовете на семейството ми;

 

            и след като в отговор на техните заплахи аз не само продължих интензивно да настоявам за отговорност, но и използувах предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“ в ефира на телевизия „Евроком“,[1] за да огласявам както заплахите, така и имената и агентурната ангажираност на добронамеренитепровокатори, както и да описвам оперативните мероприятия на кретеноидите от специалните служби (записите на тези предавания, впрочем, и понастоящем можете да видите във видеосферата на Интернет);

 

            още през февруари същата година

           

не само журналистът от телевизията бе абсолютно противоправно уволнен, но и самият аз бях абсолютно противоправно уволнен от преподавателската ми работа в Юридическия факултет на Пловдивския университет (и както в прословутия роман на Джордж Оруел интернет-сайтът на Университета бе санитарно прочистен от моето име).

 

            ПРИ ТОВА, ОТБЕЛЕЖЕТЕ – ТОВА БЕ НАПРАВЕНО ПРИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО АКТИВНОТО УЧАСТИЕ на двама от най-елитните слуги на тези специалните служби, а именно: ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР БОРИС ВЕЛЧЕВ и МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ БОЙКО БОРИСОВ, в офиса на които далеч преди това са регистрирани няколко мои преписки с пределно ясни искания за разследване на престъпната шантажно-манипулационна секретна дейност на специалните служби (най-вече ДАНС и ГДБОП) в кадровата, научната и преподавателската дейност на уж независимите преподаватели-юристи от този университет и от Института за правни науки при БАН.

 

            Така, само дни след това, аз заминах на университетска преподавателска работа в Косово, а по времето на моето отсъствие абсолютно всички мои близки хора са били подложени на изключително интензивни оперативни мероприятия на ДАНС и ГДБОП, единият от ефектите на които бе този, че

 

            бащата на съпругата ми почина при абсолютно неизяснени обстоятелства, а от болницата, в която той почина, категорично отказват да ни дадат каквито и да са медицински документи относно неговото лечение и смъртта му.

 

            Както вече знаете от писмото ми до Вас от 03 Септември т.г., по повод и във връзка именно с моето пребиваване в Косово в ДАНС е бил разпитан Александър Йорданов – който, както е известно, е виден български интелектуалец, виден български политик и виден български дипломат.

            Разпитвани са били и са били „снети“ ( т.е. взети) писмените показания най-малко и на още осем души професори от Софийския университет, от Института за правни науки при БАН и от Пловдивския университет.

 

            При това първият акцент на разпита на тези хора е бил поставен върху моята престъпна дейност като трафикант на изключително редки и ценни антични предмети,

            а вторият акцент е бил поставен върху моята престъпна дейност не просто като терорист, а като преподавател-инструктор в базиран в Косово радикален ислямски център за терористи-камикадзета.

 

            При това най-странното или може би най-естествено нещо, което се набива в очите ми, е че след това „разпитаните“ не само не са запазили необходимата най-строга секретност, но дори по време на своите редовни срещи с другите преподаватели в „кампусите“ (т.е. в кафенетата в дворовете) на Софийския и Пловдивския университети интензивно са започнали да „коментират“ моята престъпна дейност в тези именно две сфери.

 

            Нещо повече – по силата на „някакво странно стечение на обстоятелствата“ този тип уж „кафеджийски приказкиизведнъж намерили не само известен „прием“ във форумите на Интернет, но започнали да се радват и изключително впечатляващо „обсъждане“ сред някои от най-примитивните среди на националистически ориентираните ултраси.

 

            Така, в контекста на тази ситуация, Ваши Превъзходителства, ще се изненадате ли, ако аз и членовете на семейството ми станем обект на „случайни“ улични или битови осакатяващи „събития“,

            и бихте ли повервали, че специалните служби нямат нищо общо с такъв тип и специално с тези „събития?

 

 

ІV.

 

            Ваши Превъзходителства,

 

            тъй като многократно съм Ви уведомявал, Вие, разбира се, би трябвало да знаете, но въпреки това тук и сега, макар и съвсем лаконично, отново ще Ви разкажа генезиса и предисторията на по-горе визираните два вида моя престъпна дейност,

 

            В КОНТЕКСТА НА КОЕТО ИЗЛОЖЕНИЕ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ СЕ ОБРЪЩАМ КЪМ ВАС С ПРЕДЕЛНО ЯСНО ФОРМУЛИРАНИТЕ СЛЕДНИ ИСКАНИЯ:

           

ПЪРВО: да обезпечите пълното разсекретяване на абсолютно всички секретни информационни, дезинформационни и манипулационни масиви на всички български специални служби, в които се среща моето име и имената на членовете на моята фамилия и на членовете на първото и второто ми семейство;

 

            ВТОРО: да обезпечите пълно официално и публично оповестено разследване на абсолютно всички съдържащи се в тези масиви „информации“;

 

            ТРЕТО: да обезпечите моето най-строго разследване и осъждане за абсолютно всяко мое престъпно деяние, описанието на което се съдържа в тези „масиви“;

 

            ЧЕТВЪРТО: да обезпечите затварянето в лудницата или в затвора на абсолютно всеки функционер на специалните служби, който е бил ангажиран с визирана в тези текстове дейност, ако от тези текстове е видно, че аз и свързаните с мен лица не са били вършели абсолютно никаква укорима или престъпна дейност, и че въпреки това тези функционери абсолютно перверзно са си били измисляли фалшиви поводи и основания да извършват спрямо нас така наречените „строго секретни оперативни мероприятия“.

 

 

V.

 

            Ваши Превъзходителства,

 

            Ще започна с кратко описание на онази моя престъпна дейност, която съм бил извършвал в продължение на почти две десетилетия, но за която абсолютно никой, абсолютно никога не ме е разпитвал и не ми е предявявал абсолютно никакви обвинения, и за съществуването на която моя престъпна дейност самият аз абсолютно никога не съм и подозирал или предполагал, че я върша;

 

            при което, обаче,

 

за извършваната от мен тази именно престъпна дейност редовно и ежегодно са били уведомявани всички европейски и някои световни специални служби, от които е било искано по време на моето пребиваване в техните държави да ме следят като особено опасен престъпник.

 

            Впрочем, за самото извършване на тази моя престъпна дейност самият аз узнах, че съм я бил вършел, едва на 05 Ноември 2010 г., когато по време на публичен семинар за обучение на медии, магистрати и полицаи ТРИМА ПРОПРАВИТЕЛСТВЕНИ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ КРЕТЕНОИДИ, А ИМЕННО:

 

            прокурорът от Върховната касационна прокуратура Николай Соларов (известен и като агент на комунистическата ДС с псевдоним „Петров“),

            заместник-министърът Тодор Чобанов и

            Володя Велков – Директор на дирекцията, разследваща трафика на антични предмети,

            официално обявили, че аз съм особено опасен международен престъпник-трафикант на особено скъпи антични предмети;

 

при което като „доказателства“ за твърдението си посочили „факта“, че аз съм бил кум на сватбата на бившия главен прокурор Никола Филчев, а неговият брат е трафикант на точно такива предмети, и че точно това са съвсем „неслучайни случайности“, доказващи и обосноваващи моята престъпна дейност;

 

            при това, разбира се, „случайно“ са пропуснали да кажат, че още преди много години, в специално предаване по телевезия „СКАТ“ със заглавие „Между редовете“ и водещ Георги Ифандиев аз изрично и пределно ясно съм „разкумил“ Филчев, като съм го обвинил в това, че в качеството си на Главен прокурор се е превърнал в заложник и слуга на Правителството и на правителствените специални служби и безропотно изпълнява тяхната престъпна воля; която правителствена воля изрично и ясно съм характеризирал като чистопробна воля на българския клан на руската Червена Мафия; впрочем, видеозапис на това телевизионно предаване и днес се намира във видеосферата на Интернет.

 

            Нещо повече: в българското информационно пространство не съществува нито едно съобщение, в което да се съдържа ясна информация, че братът на Никола Филчев е бил разследван и осъждан за трафик на антични ценности; и такава информация не съществува както по времето, преди Филчев да стане Главен прокурор, така и по времето на неговия прокурорски мандат, така и сега, когато поне официално Филчев е третиран като като нямащ абсолютно никаква власт и авторитет, с които би мотъл да злоупотреби и да спаси от съдебно преследване „престъпния“ си брат; има само голословни журналистически заяждания с него, предназначени да го дразнят.

 

            Освен това като „втора група доказателства“ е посочено, че през 1990-1991 г. като депутат във Великото Народно събрание аз съм бил използувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си имунитет, за да скрия в багажника и да изведа с колата си извън границата преследвания от българското Правосъдие „международен престъпник-трафикант на антични ценности Митко Станков-Бузата“;

            при което, разбира се, са пропуснали да отбележат, че по времето, когато аз съм бил депутат, не само Парламентът не е разполагал с нито един Мерцедес“, но и самият аз въобще не съм бил имал нито служебна, нито лична лека кола; както и че визираното лице съвсем спокойно и напълно легално е отпътувал с влак и притежава паспорт, върху чийто страници този именно факт е надлежно отбелязан.

            Нещо повече, визираните проправителствени и ченгеджийско-мафиотски кретеноиди са пропуснали да кажат, че Митко Станков-Бузата абсолютно никога не е бил осъждан за абсолютно нищо, че него са го преследвали високопоставени български ченгета, които са искали да сложат ръка върху и да си присвоят неговата фантастично богата колекция. Също така са пропуснали да отбележат и това, че съответните западноевропейски власти в държавите, в които той живее и пребивава, абсолютно никога не са се съобразявали с престъпните искания на българската държавна власт, която няколко пъти е настоявала тези власти да екстрадират въпросното лице и да го предадат всправедливитекървави лапи на българската Мафия.

 

            Впрочем, Ваши Превъзходителства, МАКАР ЧЕ ВЕЧЕ неколкократно съм Ви уведомявал и би трябвало не само да знаете, но и да реализирате задълженията си по Стокхолмската програма за защита на гражданите на Европейския съюз (което, обаче, ВИЕ НЕ СТЕ НАПРАВИЛИ…),

            по повод и във връзка с тук визираните факти и обстоятелства аз вече многократно и официално съм се обръщал както към съответните български държавни институции, така и към западните дипломатически представителства,

 

            КАТО СЪМ ПОИСКАЛ ДА БЪДЕ ПОТЪРСЕНА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ФУНКЦИОНЕРИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ И В ЧАСТНОСТ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ ЗА ТЕЗИ ИМ ИМЕННО ПРЕСТЪПНИ ПОСЕГАТЕЛСТВА СПРЯМО МЕН.

 

            Благоволете да отбележите, Ваши Превъзходителства:

            ***че тези мои официални искания имат датите 08 Ноември 2010 г., 11 Ноември 2010 г. и 25 Май 2011 г.;

            ***че в тях съм обосновал тезата, че визираните кретеноидни аргументи на престъпните функционери на българските държавни институции и в частност на специалните служби имат само едно-единствено предназначение, а именно:

            да осъществят личностно компрометиране, с което да ме представят като законосъобразно преследван престъпник, и така да неутрализират моите изключително многобройни искания за Правосъдие;

            ***че в тези мои изложения пределно ясно съм поискал

            да бъде извършено наказателно разследване не само срещу визираните трима кретеноиди, но и срещу техните високопоставени подобия, заемащи длъжностите Главен Прокурор, Министър-Председател и Министър на вътрешните работи.

 

 

VІ.

 

            Ваши Превъзходителства,

 

            Ще продължа с кратко описание на моята половинвековна престъпна дейност като терорист.

 

            Първо: От съдържанието на Строго секретно оперативно дело №13304, заведено на 02 Октомври 1976 г. в Първи отдел на Шесто управление на Държавна сигурност е видно, че далеч преди него, неуточнено точно кога, но най-вероятно в началото на 1974 г., срещу мен е било образувано и регистрирано друго такова строго секретно оперативно дело с кодовото наименование „Терорист“; записано е, че по донесение на агент „Страхил аз притежавам пистолет и две пачки патрони и възнамерявам да извърша терористични актове срещу видни партийни комунистически и държавни ръководители.

            От съдържанието на това косвено по своя характер дело е видно, че за моето разобличаване като „Терорист“ са били вербувани голям брой (няколко десетки) агенти, и В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА НЯКОЛКО ГОДИНИ са били извършени голямо множество интензивни оперативни мероприятия за потвърждаване на информацията, за изземване на оръжието и за осъждането ми,

            при което в цялата тази абсурдна или бутафорна (от фактическа и правно-основателна гледна точка) дейност на специалните служби

            е била жестоко шантажирана и вербувана и тогавашната ми съпруга,

            с която се разведохме веднага след като аз констатирах факта на нейното вербуване и ангажиране в оперативните мероприятия на ДС срещу мен.

            От съдържанието на същото дело е видно, че след няколко години е било „установено“, че липсват каквито и да са данни, че аз притежавам каквото и да е оръжие;       при което, разбира се, нито един от вербуваните за визираната цел агенти не е бил освободен от агентурна зависимост.

            Впрочем, от съдържанието на делото е видно, че визираният агент „Страхил“ е бил заставен да напише лъжливите доноси, за да обезпечи на офицерите от Държавна сигурност нужните им формални поводи и основания за тяхната престъпна дейност не само срещу самия мен, но и срещу всичките ми роднини и приятели.

 

            Второ: ТЪЙ КАТО въпреки моите интензивни искания да ми бъде даден директен информационен достъп до самата папка на това дело, И ТЪЙ КАТО ДО ДНЕС ТАКЪВ ДОСТЪП НЕ МИ Е ДАДЕН,   за мен е напълно убедителен изводът,

            че това строго секретно дело е функционално валидно включително и днес;

            още повече, че от редица други архивни дела и от редица съвременни, включително и днешни, събития, за мен е пределно ясно, че       специалните служби никога не са спирали да се опитват да ме набутат в каквато и да е режисирана и контролирана от самите тех реална или фантасмагорична сценична терористична ситуация, за да извлекат нужните им съответни дивиденти.

 

            Така, от страниците на Том 1, Строго секретно оперативно дело №21441, ДОР „Дракон“ е видно, че самият Военен отдел“ при ЦК на БКП директно е ръководел извършваното от неколко отдели на Държавна сигурност оперативно мероприятие, съгласно което е трябвало да бъде обезпечено моето подмамване да попадна в директна близост до тогавашния вицепрезидент (Заместник-Председател на Държавния съвет) академик професор Ярослав Радев

            и да бъда обвинен в опит за терористично покушение върху него.

 

            Също така от документалните масиви на Том 1, Строго секретно оперативно дело №24491, ЛДОР „Твърдоглавия“ е видно, че е съществувал строго секретен оперативен план, съгласно който по време на моето концлагерно заточение на принудителен тежък физически труд в химическите заводи в град Девня, окръг Варна е трябвало да възникне взрив,

            след което именно аз да бъда обвинен като организатор и изпълнител,

            а като мои „вдъхновители“ и „поръчители“ да бъдат обвинени дипломатите от западните посолства, с които аз не само вече отдавна съм контактувал, но и един от които (секретарят на посолството на САЩ Джоузеф Кийл) наскоро преди това бе посетил родното ми село и се бе запознал с родителите ми.

 

            Тъй като, обаче, аз вече напълно закономерно бех разгадал съществуването на такъв план, проведох осъществяването на множество интензивни фалшиви (aberatioictus) акции, благодарение на които принудих ДС да ме арестува прибързано по други обвинения, които впоследствие отпаднаха и за осъждането ми заради които бех напълно оправдан.

 

            Трето: ТЪЙ КАТО по време на пребиваването ми в затвора международната правозащитна организация Amnesty International бе издала серия от бюлетини в моя защита, и ТЪЙ КАТО в бюлетина от 12 Октомври 1988 г. е записано, че официалната българска държавна власт официално е била протестирала пред западните правозащитни организации, като е била изпратила документация, от която е било видно, че аз съм бил осъден за извършени от мен терористични акции;

            И ТЪЙ КАТО това официално твърдение на българските държавни институции, разбира се, не е имало и няма абсолютно нищо общо както с реалността, така и с официалния текст на натрапената ми присъда;

            след освобождаването ми от затвора, по времето когато вече бех видна и дори авторитетна политическа фигура, депозирах официално искане до Главния прокурор за извършване на разследване на виновните лица, които очевидно са били извършили престъпление, като са предоставили на Amnesty International официален документ с невярно съдържание.

            Така, в отговор на това мое искане за разследване аз получих две писма, регистрирани с №-14015/95.ІІІ, датирани 12 Декември 1995 г. и подписани от прокурор Бончева от отдел „Следствен“ при Главната прокуратура.

            В тези писма казусът вече бе придобил фантасмагоричния облик, съгласно който следва да бъдат разследвани лицата, които са били подготвили и издали самия бюлетин на Amnesty International, който именно бюлетин е бил имал характера на документ с невярно съдържание?!

 

            Четвърто: ТЪЙ КАТО отдавна съм написал и публикувал книга, озаглавена „Политическите убийства“, Книга IІ: Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов“, С., „Янус”, 2007 г., 156 страници; ISBN-10: 954-8550-12-1 (Книга 2), ISBN-13: 978-954-8550-12-3, формат 60 х 84 х 16,

            тук и сега няма да разглеждам казуса, при който е било планирано да бъда отведен на мястото, където за същия ден и час е било предвидено да бъде убит експремиера Андрей Луканов, след което именно аз да бъда обвинен като извършител.

 

            Пето: По персонална покана на лице, чието име преди това никога не бях чувал и за когото не знаех абсолютно нищо, на 20 Ноември 2005 г. пристигнах в град Истанбул, Република Турция и встъпих като участник в конференция на учени и политици от балканския регион. По повод и във връзка с изнесения от мен научен доклад турската новинарска сателитна телевизия TGRT Haber взе интервю с мен, посветено на темата за ролята на бившите съветски тайни служби (КГБ) и техната днешна мафиотска трансформация (Червената мафия) в протичащите понастоящем в България вътрешнополитически и икономически процеси, а после, в продължение на пет дни, това интервю бе излъчвано от телевизията на всеки кръгъл час.

            Само няколко дни по-късно, в изпълнение на секретна поръчка, възложена от висшето ръководство на българския филиал на Червената мафия и от специалните служби на Министерството на вътрешните работи, на 05 Декември 2005 г. Директорът на Института за правни науки при БАН е издал заповед за моето уволнение, влизаща в сила още същия ден, за което обстоятелство аз съм уведомен едва три дни по-късно, на 08 Декември 2005 г., и то с писмо, получено по пощата. В продължение на почти половин година аз бях убеден, че причината за абсолютно противоправното ми уволнение е именно телевизионното ми интервю.

            Тъй като след завръщането ми в България в продължение на няколко месеца, почти всека седмица, участвувах интензивно в едночасови горещи или скандални политически предавания на телевизия СКАТ,[2] получих заплахи за убийство, и както писмено и официално до институциите, така и от телевизионния екран интензивно настоях за разследване.

            Така бях поканен в кабинета на Директора на Столичната служба „Борба с организираната престъпност“ полковник Иван Манев, когато преди това въобще не познавах, но който се оказа мой съсед в квартала; при това се оказа и че балконите на жилищата ни са разположени един срещу друг.

            Както при тази ни служебна среща, така и после при няколкото ни „чисто лични“ или „съседски“ срещи той подчерта, че произходжа отбетоннокомунистическо семейство, и че именно това му е било позволило още по-рано, по времето на комунистическия режим, да бъде в почти максимална степен независим в строго професионалната си дейност и да не се замесва и да не изпълнява политически поръчки срещу хора като мен; и че сега, по времето на демокрацията, също така няма да изпълни поръчката, която му е била секретно възложена да осъществи срещу мен.

 

            Така той изрично и пределно ясно ми каза, че аз съм обект на специално строго секретно ЕЛИМИНАЦИОННО, така наречено „ОСТРО“ ОПЕРАТИВНО РАЗРАБОТВАНЕ от специалната контраразузнавателна службата на фамозния генерал Иван Чобанов, тясната специалност на който е именно „оперативна елиминационна психология“; и че съгласно мотивите на това мероприятие аз съм квалифициран като потенциален терорист, свързан с турска терористична организация; и че били съществували оперативни данни, че или ми е било възложено, или сам съм си бил поставил целта да убия не само моя бивш приятел и съкилийник от затвора Ахмед Доган, но и отдавна напикаващия се и напълно изкукуригал и изфирясъл академик Иван Юхновски, Председател на Българската академия на науките.

 

            Полковник Иван Манев изрично и ясно ми каза, че от него е било поискано той да встъпи като „свидетел“, че при моето посещение при него аз съм се държал „очевидно агресивно, несамоконтролирано и неадекватно“, и още докато съм при него да обезпечи ситуация, при която на мен да ми бъде дадена спешна медицинска помощ за укротяване на агресията, която съм бил проявил в неговия кабинет срещу самия него.

 

            Във връзка с това той ми каза, че той сега ще провали това мероприятие срещу мен, но че в скоро време изпълнението ще бъде възложено на друг, който ще ме покани доброволно да посетя сградата на Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи;

            и че в мой интерес е никога да не посещавам тази сграда доброволно,

            а ако бъда принудително отведен в нея, да бъда изключително предпазлив с поведението си и с думите си, тъй като ще се опитат да ме предизвикат, а видеозаписът ще бъде манипулиран така, че в него да не фигурира предизвикателството им, а повишения интензитет на поведението ми да бъде представен като обществено опасно обичайно мое състояние.

 

            След неколко месеца случайно узнах, че точно по същото време именно с водещ терористичен мотив е било забранено влизането в България на същия онзи човек, чието име аз въобще не се бях постарал да запомня, но който именно ме е бил поканил на визираната научна конференция; и че той също така е бил имал намерението да организира убийството на Ахмед Доган.

 

            Така узнах, че името на този човек е Ялчън Кочак, и че той е виден турски общественик и политик, депутат от Парламента на Репубрика Турция, близък личен приятел, политически съратник и Генерален Секретар на политическата партия на мистериозно починалия Президент на Република Турция Тургут Йозал, виден високопоставен правителствен дипломат ad hoc, както и човек, който официално е обявен за почетен гражданин на Турция, и като такъв заедно със семейството си живее в резиденция „Ататюрк” в Истанбул.

 

            Впрочем, така именно узнах, че именно Ялчън Кочак е главното действуващо лице, което интензивно и неспирно настоява пред турските правосъдни институции

            да осъществят ексхумация на тялото на Тургут Йозал      и да бъде разследвана версията, съгласно която

            смъртта на Президента е била предизвикана от българските специални служби,

които по време на неговото посещение в българското посолство са му били поднесли лимонада, която именно само часове по-късно е била предизвикала неговата смърт.

 

            Така именно узнах, че за българските специални служби е било абсолютно неприемливо да позволят на този човек да посещава България –       при което, разбира се, е било и абсолютно неприемливо да кажат истината за забраната за посещението му в нашата страна.

            И че именно поради това е било необходимо той да бъде обвинен в планирано терористично покушение върху Ахмед Доган.

            Както и че поради моя добре познат „отдавнашен занаят“ като „терорист“           аз съм се бил вписвал като напълно удобна фигура за разиграване на описания по-горе бутафорен сценарий.

 

            Впрочем, ако българските специални служби имат друга версия,             сега, в условията на евроинтеграционните процеси както на България, така и на Турция,

            би било не просто напълно редно, а абсолютно необходимо и задължително,

да я оповестят.

 

 

VІІ.

 

            Ваши Превъзходителства,

 

            Накрая ще си позволя да обърна Вашето внимание върху факта, че по силата на някакво „странно“ стечение на фактите и обстоятелствата,     именно в контекста на извършеното срещу мен през последните няколко месеци секретно разследване за тероризъм,

            само преди два месеца на летището в Бургас бе извършен дързък терористичен акт,

            а едва преди десетина дни срещу Ахмед Доган е било стреляно точно два пъти, поради което, както и за да обезпечи сигурността му, лично Премиерът Бойко Борисов е бил поставил Ахмед Доган под „грижовен домашен арест“ – без, обаче, да е ясно КОЙ ЩЕ ГО ПАЗИ ОТ ПАЗАЧИТЕ МУ.

 

 

VІІІ.

 

            Ваши Превъзходителства,

 

            Като се надявам, че „политическата коректност“ към Вашите „демократични партньори“ от българския клан на Руската Червена мафия няма да Ви мотивира към съучастие в престъпните деяния на българските специални служби,

            се обръщам към Вас с надеждата,

            че ще благоволите да спазите изискванията на Стокхолмската програма

            и ще направите онова, което е нужно за моята и на членовете на семейството ми защита от перверзните престъпни посегателства на българските специални служби.

 

 

                                                           Янко Н. Янков

 

22 Септември 2012 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



[1] В понеделник, 24 септември 2012 г., в 9:30 часа, водещият на предаването е призован като свидетел срещу… самия себе си. След което се очаква Съветът за електронни медии съвместно с телевизия „Евроком“ да го превърнат в обвиняем.

[2] „Между редовете“ с водещ Георги Ифандиев.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...