- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

КАК УНИЗИХ ВСИЧКИ БЮРОКРАТИЧНИ ИНСТИТУЦИИ КОНФИСКУВАЩИ ПАРИТЕ НИ: КНИГА ЗА ДУХОВНОСТТА, ИКОНОМИКАТА, $$$ И ДА ПОМНИМ КОИ СМЕ – ЧАСТ ВТОРА: КАК СЕ СЛУЧИ ТОВА – ПРОДЪЛЖЕНИЕ

 

 

 

 

 

 

 

Търговската игра

 

 

Тъй като не можем да плащаме дълг, ние също така не можем да създаваме и трупаме дълг. Сега „парите” се създават от банкерите. Древните златари са осъзнали, че са можели да издават сертификати за злато, като „обещание за плащане”, вместо да плащат със златни монети. Днешните банкноти представляват доверието на хората, че ще могат да ги разменят за стоки и услуги. Днес парите са само счетоводни вписвания – преместване на кредит и дебит. Някога имахме истински пари, сега нашият Сламен човек притежава банкноти, които могат да се използват единствено в играта (мислете си за Монопол) и които са без никаква стойност в голямата схема на живота. Правителството създаде Сламения човек за да ни вкара в тяхната игра. Името на Сламения човек е подобно на нашето, само че е изписано изцяло с главни букви – ще го видите на всичко което смятате, че ви идентифицира, обаче тази идентификация е създадена от правителството. Веднъж ми се наложи да каширам платежно нареждане в пощата. Помолиха ме да покажа документ за самоличност, при което им подадох паспорта си. След това ми поискаха втори документ за самоличност. Казах на служителката: „С този паспорт аз мога да вляза в която и да е страна на света, а нашите пощи смятат, че това не е достатъчно. Защо?” Отговорът и беше: „В случай, че паспортът ви е фалшив.” Аз и казах: „Ако съм достатъчно интелигентна за да мога да фалшифицирам паспорта си, не мислите ли, че съм достатъчно интелигентна за да фалшифицирам и още един документ за самоличност, за всеки случай? Винаги когато се оплаквам на правителството от правителството ми се казва, че аз съм правителството. Ето ви документ издаден от правителството.” Аз и подадох „Международния документ за правоуправление”, който сама създадох. Тя го прие. Да се смееш ли, или да плачеш? Информацията, която федералните служители имат, за да ми издадат „документ за самоличност” идва от мене. Това ме прави достоверен източник. Защо е нужно някой да вярва на трета страна, а не на мене, при положение, че аз  съм първоначалният източник на информация? Тя дори призна: „Няма много смисъл във всичко това.”

 

Всички договори, които сме подписали не са на нашето име, а на Сламения човек. Забелязали ли сте, че името ви на документа за правоуправление, на банковото извлечение и на сметките, които получавате е изписано изцяло с главни букви? Дори и в новия, „коригиран” канадски документ за правоуправление, третото ви име е на първо място, което го прави корпоративно название, понеже суверените нямат трето име; те имат име и фамилия. Как така правителствените служители могат да ни конфискуват домовете, собствеността, банковите сметки, децата, колите и т. н.? Защото ние не ги притежаваме.

 

Ние, живите същества нямаме „имена”; ние имаме описания, например Иван от рода Ковачеви – описание на занаята на човека. Ето защо „имената” на местните жители са такива, каквито са. Само корпорациите имат имена, поради което е глупаво да се отговаря, когато полицай или съдия ви попитат за името:

 

  1. Вие нямате „име”, следователно ако го кажете, ще излъжете;
  2. Това, което вярвате, че е вашето име не може да бъде вярно; то може да бъде само слух, защото нямате информация от първа ръка – от самите вас. Слушайки това име многократно през годините, вие сте повярвали, че то се отнася до вас. Вие не го знаете като „факт”.
  3. Когато кажете „името” си пред съда, вие сключвате договор със съда, като по този начин му давате юрисдикция. Ако кажете, че това сте вие, вие сключвате договор с бандити. Спомнете си случая, когато съдията ме попита за името ми. Аз му отговорих: „„Ако Ви кажа името си, ще вляза ли в договорни отношения с Вас?”, при което веднага бях изгонена от съдебната зала.
  4. Даването пред „съда” на показания основани на слухове е измама и „обида на съда”.

 

Спомнете си какво каза Питър Фонда: „Опитайте се да не плащате данъците си и да разберете кой притежава къщата ви.” Ние не притежаваме нищо. Изглежда, че нашият Сламен човек е собственик, обаче тъй като е една измислица, той не може да има законно право на собственост (Сертификат за произход от производителя). Създателят на тази измислица (правителството) е законен собственик. Ако Сламеният човек натрупа дългове, ние сме гаранцията за „изплащането” им и въпреки това не съществува средство, с което да платим. Защо тогава да  плащаме за нещо, което можем само да ползваме, но не и да притежаваме? Фикцията Сламен човек може да плаща само с фиктивни средства (FRN / BCN). За да може Сламеният човек да плаща дългове, банкстерите създадоха сметка. Това е вашият осигурителен / застрахователен номер (SSN, SIN). Забележете, че името ви не е написано на тази сметка. Там, изцяло с главни букви е написано името на корпорацията.

 

Днес правителството ни нарича „човешки ресурси” – залог за изплащането на националния дълг. Когато правителството на САЩ взриви Световния търговски център, хората, които загинаха бяха наречени „косвени щети”. Това значи, че правителството ни смята за залог.[1] И все пак някой трябва да е собственик на ресурсите за да ги използва като залог. Правителството е собственик на нашите актове за раждане – нашите складови разписки. Изглежда, че правителствените служители с времето стават собственици на нашите тела, труд, финанси, собственост и живот. Те са законните собственици, ние сме само ползватели; разрешено ни е само да ползваме телата, финансите и собствеността си – всичко това се притежава от държавата, а за привилегията да ги „ползваме” плащаме данък. Всъщност, взривяването на Световния търговски център целеше изчистване на корпоративен дълг. Как би могъл един феноменален дълг, създаден от корпорациите на този свят да бъде доказан, ако всички доказателства за този дълг са били унищожени в разрушените небостъргачи? „Кота нула” – дългът е балансиран.

 

Четох за един човек от Великобритания, Джон, защитил себе си и своята съпруга от двама крадци, като обезоръжава единия, който е размахвал нож. Единият нападател успява да избяга, а другият е прободен с ножа от Джон и в последствие умира. Джон е задържан от полицията за известно време, като повечето хора, които са чели тази история са останали с впечатлението, че е задържан за убийство. Учудващо е колко абсурдни са станали законите, за да обвинят в убийство човек, който се е самозащитил! Този случай няма нищо общо с убийството. Всички престъпления са търговски. Управляващите ни убедиха, че сме корпоративни единици, така че нарушението на Джон е търговско.

 

Общото право (Common Law), което важи за всички човешки същества гласи: „Ние сме свободни да правим каквото пожелаем, стига да не нарушаваме правата, живота и собствеността на друго човешко същество.” То не позволява на правителствата да ни глобяват за престъпления без жертви. Подзаконовите актове са произлезли за тази цел, но силата им е ограничена от здравия разум и от решителността на онези, които вдигнат в защита на естествените си права.

 

Човек може да бъде глобяван само ако е подписал и нарушил договор. Според общото право обаче, за да бъде един договор валиден, страните в него трябва да участват съзнателно, доброволно и преднамерено. Запомнете, че едно от изискванията за един договор е пълното оповестяване. Правителствените институции го знаят и го заобикалят като ни сплашват да подпишем договори, чиято цел е да обезсилят правата, дадени ни от общото право.

 

Този единствен закон, който се отнася до всички престъпления, сега е заместен от над шестдесет милиона подзаконови актове, всеки от който ни задължава да правим нещо. Законът не трябва да ни задължава. Всичките  60 000 000 подзаконови актове по своята същност са търговски. Следователно Джон беше арестуван за извършването на единственото възможно днес престъпление – възпрепятстване на търговията. Каква търговия?

 

Нека внимателно се вгледаме в неканените гости и защо те са били в къщата на Джон. Те са били „залог” принадлежащ на правителството. Джон не уби човешко същество – той унищожи собственост на правителството – залог за взетите заеми. Тъй като крадците рядко влизат в обитавани къщи, можем спокойно да предположим, че те са били дрогирани и са направили отчаян опит да откраднат нещо за да си купят дрога. Кой кредитира тези средства? Банкстерите и по-точно наркокартелът и ЦРУ. По този начин Джон изважда неканеният гост от търговската игра, което спира очакваните средства, които този човек би платил на банкстерите през останала част от живота си, да не говорим за средствата, които би спечелило ЦРУ от бизнеса с наркотици – да

прави децата зависими от наркотици. Джон попречи на този бизнес – ето защо беше арестуван – той беше задържан като заложник на своя Сламен човек, тъй като не той беше собственик на Сламения човек и вероятно ще бъде обвинен, но в какво престъпление? Съдът не може да разгласи тайната за търговската игра, така че след като съдът и адвокатите изнудят Джон да заплати огромна сума за да се защити, обвинението, което никога не е било отправяно към него, ще отпадне. Сигурна съм, че Джон не е наясно с това което му се случва и никога няма да го разбере, докато не се научи да играе търговската игра и не предяви иск чрез Сламения си човек към средствата си. Така Сламения човек ще престане да бъде длъжник на банкстерите. Всичко което той трябва да направи е да откаже да се договаря с правителствените служители. За съжаление повечето от нас не са наясно със силата на договора.

 

Като говорим за наркотици, ето какво казва Нормън Д. Ливъргуд за „Войната срещу наркотиците”: Тя

  1.                  предоставя прикритие на САЩ за военна намеса и контрол;
  2.                  увеличава военния бюджет;
  3.                  увеличава продажбите на американско оръжие за чужди страни;
  4.                  поддържа цените на наркотиците високи, а разходите ниски.

 

            „В САЩ войната срещу наркотиците вкарва в затвора  милиони нарушители, благодарение на задължителната минимална присъда, което носи печалби на приватизираните затвори компании, предоставя средства за американски организации и личности, чрез пране на парите от продажбата на наркотици: тайни институции за финансиране, политици и банкери, наети да  защитават приходите от наркотици, политици, чиито кампании се финансират от нарко пари, раздути разходи за полицейския апарат, както и нарастващи приходи  от дейността му – конфискация на средства, засилваща се репресия във вътрешността на страната и маскирани атаки срещу човешките права. За всеки затворник от другите страни по света, в САЩ (2% от населението на света) се падат 7 затворници.”

 

„Употребата на наркотици намалява от 1979 г. насам, но това се дължи на милионите, които са в затвора, както и на страха от наркотиците. Съществуват два подхода към този проблем:

 

  1.                  Изолиране на тези които ги употребяват в затвори и  военни действия за прекратяване на производството на наркотици в световен мащаб, ИЛИ
  2.                  Декриминализиране и лечение.”

 

            „Спомнете си забраната върху употребата на алкохол. С легализирането на алкохола се сложи край на  всички безсмислици. Защо тези които ръководят „войната срещу наркотиците” биха желали да убият кокошката, която снася златни яйца? Наркокартелът, банкстерите и икономическият елит правят голям удар с тази „война”. Сега очакваме 300 тона хероин от опиума произвеждан в Афганистан.”

 

В САЩ бизнесът със затворите е огромен. Под прикритието на наказание за извършено престъпление, собствениците на затворите разполагат с изключително евтина работна ръка. Най-малко 86%, а може би и 94% от всички затворници не са буйни. Те са в затворите, защото са влезли в договорни отношения с бандити – тези които са ги убедили, че употребата и притежанието на наркотици (по-голямата част се пада на марихуаната), трябва да бъдат преследвани от „закона”. Сега те работят за центове на час.

Наркобизнесът е само средство за постигането на крайната цел – престой в затвора. Затворнически облигации се продават на пазара на ценните книжа на компаниите A. G. Edwards иMerrill Lynch. Стойността на един престъпник е 4 милиона долара, градът в който е затворът получава 40 милиона долара. На инвеститорите се предлагат 40% от тези ценни книжа, като печалбата им е до 200%. Над 50% от облигациите продавани на пазара на парите се купуват в Далечния изток. Притежателите им са собственици на Correction Corporation of America, която притежава всички частни затвори и емитира ценни книжа за всеки затворник / роб. Paine Weber е основният им акционер.[2] Ако притежавате ценни книжа на   тези международни бизнеси, вие предавате интересите на тези хора, като ги държите в затвора за извършването на търговско престъпление, което всъщност не е

истинско престъпление, нито пък посегателство над живота, свободата, собствеността или правата на друго човешко същество. Чудите се как САЩ могат да си позволят да водят война? Банкстерите продават вашите сънародници като стоки, складирани в затворите на корпорациите САЩ и КАНАДА. Корпорациите печелещи от затворите са изброени на 16 страници. Всички тези инвестиционни фирми работят за корпорациите САЩ и КАНАДА. Ако и вие сте в този бизнес, не е зле да преоцените намеренията си от етична гледна точка. Всяка затворническа облигация има „Единен идентификационен номер”, така че можете да проследите търговията и да разберете каква е стойността на главницата (затворникът) –  средствата, които той никога няма да види.

„Кога ли ще  разберем, че „даването на  урок” на някого не поражда никога нещо друго освен негодувание – то единствено предизвиква все по-открити актове на неподчинение.” – Хари Браун

 

Замисълът на „войната срещу наркотиците” е тя да не бъде успешна за нас. Тя трябваше да бъде успешна за банкстерите. Същото важи и за „Войната срещу рака” на Никсън – тя беше успешна единствено за медицинската Мафия и по-точно за човекоубийствената  фармацевтична индустрия, а не за болните от рак.

 

Правителството работи в полза на нашия Сламен човек, който ние отъждествяваме с нас. За да си възвърнем контрола над живота, ние трябва да придобием контрол над Сламения човек. За щастие, сега знаем как да го направим. Тъй като човешките същества не могат да „изплащат” дълг (HJR 192 / Кралски указ № 16), сега ние можем само да „погасяваме” дълга. След като дългът се създава на хартия, той може да бъде погасен единствено с хартия. Когато придобиете контрол над вашия  Сламен човек, вие ще престанете да бъдете негов гарант и ще можете да погасите

дълговете му с подписа си – чрез обещание за плащане, това което правят и банкстерите.

 

„Банките създават кредит. Идеята, че някакъв кредит се създава от вложените пари в банките, е погрешна. Заем, даден от една банка увеличава обемът на парите в обществото с  точно толкова, колкото е размерът на заема.” –Енциклопедия Британика, 14 издание

 

„Противопоставянето наследявано векове наред, което рано или късно ще трябва да се разреши със сила е Народът срещу Банките.”лорд Актън, Върховен съдия на Англия, 1875 г.

 

„Нашата цел е постепенно да придобиваме богатството на света”– Сесил Роудс за тайната банкова кабала

 

„Боя се, че на гражданите няма да им се хареса истината, че банките могат да създават и унищожават парите и че те правят това. Тези, които контролират кредитите на един народ, те решават каква ще е политиката на

правителствата и държат в ръцете си съдбата на хората.” –Р. Мак Кена, бивш председател на Midland Bank, Лондон

 

„Не съществува по-лесен начин за придобиване на контрол върху даден народ от този чрез контрол над кредитната (паричната) му  система.” – Филип А. Бенсън, президент на Американската банкова асоциация, 8 юни 1939 г.

 

            „Тази истина е добре известна на нашите ръководители, чиито усилия са насочени към създаването на империя, в която Капиталът ще управлява света. Чрез системата на политическите партии, ние ще разединим гласоподавателите и ще ги принудим да изразходват енергията си в безсмислено боричкане. Така, по прикрит начин, ние ще си осигурим това, което толкова внимателно сме планирали и толкова успешно постигали.” – Сър Денисън Милър

 

„Банкерите притежават света. Ако желаете да останете роби на банкерите и да заплатите цената на вашето робско съществуване, позволете им да продължат да създават пари.” Сър Джозайя Стамп, гуверньор на Банк ъф Инглънд, 20-те години на миналия век.

 

 

 Вашите документи, моля

 

 

Изглежда, че превръщането на книжните активи във веществени е прагматично решение и въпреки това, трябва да помним, че ако не попълним подходящите документи, не ще притежаваме това, което смятаме че е наше. Едно правилно попълнено Заявление за финансиране (UCC / PPSA) ще ви гарантира имунитет срещу всякакви трикове от страна на Властимащите. Чувала съм го многократно, че евреите нямаше да бъдат разселвани, ако „документите” им бяха в ред. Във всички филми за

нацистка Германия има по един епизод, в който актьор със силен акцент заявява: „Вашите документи, моля.” Това не е случайно. Документите са имали значение. Не мисля, че е ставало дума за паспортите. От значение е било дали даден човек е бил кредитор или длъжник, дали той е бил истински собственик на активите си, или е бил използван като залог за някакъв предполагаем дълг, дали той е бил законен притежател на своето тяло права и собственост, или е имал само правото да ги ползва. Трябва да сложим в ред документите си. Не е трудно да се постигне – нужно е да желаем и да се научим как да го направим и да спрем да вярваме на пропагандата.

 

„Съвсем естествено е обикновените хора да не искат война – нито тези в Русия, нито в Англия, нито пък в Германия. Това е разбираемо. Но в края на краищата, ръководителите на страната са тези, които определят политиката и винаги е лесно да въвлекат народа след себе си, независимо дали говорим за демокрация или фашистка диктатура, за парламентарна република или комунистическа диктатура. Със съгласието му или без него, народът винаги изпълнява желанието на ръководителите си. Това не е трудно. Всичко, което трябва да се направи е да му се каже, че е нападнат и да се заяви, че тези които искат мир не са патриоти и излагат страната на опасност. Тази тактика е успешна във  всички страни.”– Херман Гьоринг на процеса в Нюрнберг.      

 

През 1992 година Джордж Х. У. Буш каза пред кореспондентката на Белия дом Сара Маклендън: „Ако някога хората узнаят какво сме направили, ние ще бъдем гонени по улиците и линчувани.”

 

 

Федерален данък върху доходите

 

 

Тези хора просто не желаят да плащат своя справедлив данък.

 

 

Веднъж една жена ми каза: „Аз дължа на данъчните служби на Канада цяло състояние. Благодарна съм на Бог, че вече няма затвори аз длъжници.” Тя не разбираше, че живее в един голям затвор за длъжници. Тъй като единственото престъпление е „възпрепятстване на търговията”, днес това е единствената причина за да вкарат някого в затвора. Разбира се вие ще възкликнете: „Ами убийството?” Спомнете си случая с Джон. Властите считат всеки за данъкоплатец и възнамеряват да съберат определено количество $$$ чрез данъците до момента в който това количество достигне върха си, но преди да им се наложи да връщат $$$ под формата на Социално осигурителен план / Канадски пенсионен план (SS / CP) да не говорим за здравеопазването. Всъщност има някаква граница – прегледайте статистиката. Ако някой убие другиго, преди тази граница да е достигната, правителството счита това за финансова загуба и наказателно преследва убиеца за „възпрепятстване на търговията”, въпреки че това се прави под прикритието на „отнемане на живота”. Счетоводните книги не се балансират. Правителството не ни счита за живи същества; то ни смята за залог на корпорация с ограничена отговорност (LLC), която е фиктивна единица създадена от правителството. Човешкото същество, залогът / поръчителят отива в затвора защото е създал дебит в счетоводните му книги.

 

Какъв беше резултатът от ураганите над Флорида? Съкращаване на разходите за здравеопазване за властите – по-голяма част от загиналите или „безследно изчезналите” бяха възрастни; казах ви че властите са отчаяни. Времето в САЩ се контролира в продължение на повече от десет години (вижте www.weatherwars.info ). Тези урагани най-вероятно са стратегически планирани. Семействата на тези, които са „безследно изчезнали” не получават застрахователни компенсации, тъй като „безследно изчезнал” липсва като термин и условие в застрахователния договор – единственият термин е

„загинал”. Ураганите над Флорида и разрушаването на Световния търговски център бяха причинени с една и съща цел – намаляване на корпоративния дълг.

 

Когато Нелсън Рокфелер е отговарял на въпроси пред Конгреса преди да бъде назначен на длъжност в правителството, той беше запитан: „Колко пари спечелихте миналата година?” Рокфелер отговорил: „650 милиона долара.” „Какви данъци сте платили върху тази сума?” – последвал въпрос. „Никакви” – беше отговорът. Ако вие плащате по-високи данъци от Рокфелер, не мислите ли, че трябва да се образовате по-добре?

 

Ако внимателно се вгледаме в това кой трябва да плаща подоходен данък в Канада още на първия ред ще видим, че той се отнася до някаква неодушевена единица. Същото ще ни разкрие и кодекса на Служба вътрешни приходи.

 

Закон за подоходното облагане в Канада, Преработени канадски закони 1985 г., глава първа (приложение 5), актуализирано издание, 31 декември 2000 година. Закон отнасящ се до данъка върху доходите.

 

 

СЪКРАТЕНО ЗАГЛАВИЕ

 

 

ЧАСТ I – ДАНЪК ВЪРХУ ДОХОДИТЕ – РАЗДЕЛ А – ДАНЪЧНА ОТГОВОРНОСТ

 

 

1. Този закон може да бъде цитиран като „Закон за подоходно облагане”.

 

2.(1) Според изискванията на този закон данък върху облагаемия доход трябва да се плаща всяка данъчна година от всяко лице намиращо се в Канада по всяко време на годината.“

 

Това е всичко. Вие не сте „лице”. Определението на „лице” според Тълкувателния речник на канадските закони и според 14-та поправка в САЩ е корпорация. Корпорациите получават „доход” и се „намират на адрес”. Канада е корпорация, включваща „територии”, а не провинции.  Компенсацията за труда ни се наричат заплата, а не доход, ние „обитаваме”, не се намираме, ние имаме „местоположение”, а не адрес, в провинция, а не в Канада.

 

Помнете, че вашият Сламен човек е корпоративна единица създадена от правителството. Ако вие сте гарант, тогава сте длъжни да плащате неговите данъци, обаче ако вие сте лицето което получава гаранция, кредитор на своя длъжник, тогава вие имате първо право на иск към него, а властите нямат никакъв контрол над него следователно и юрисдикция над вас. ВИЕ НЕ дължите данък върху дохода; освен това никой досега не е успял да дефинира понятието „доход”.  Спомнете си пелтечещия

служител на IRS, който не можа да намери в ръководството на данъчната служба, къде пише, че аз съм длъжна да плащам данъци върху своя „доход”. Отидете в H&R Block[3] и им погодете същия номер – ще ги побъркате. Това можете да го направите само ако умирате от скука, не си заслужава да си губите времето с такива шеги, достатъчно е да знаете че това е измама. Ако обаче сте като мене и обичате да дразните бюрократи, повярвайте ми – много е забавно. Можете да позвъните със същия въпрос на Канадската агенция по приходите и да ги слушате как се гърчат в обясненията си. Сега аз притежавам „Потвърждение за сключен договор”, според което комисарят на IRS, Марк Еверсън, комисарят на CRA, Алън Наймарк и министърът на данъчните приходи на Канада, Джон Мак Калъм са съгласни, че ние не сме длъжни да плащаме данък върху доходите си, или който и да е от данъците изброени по-горе – освен ако не се съгласим с условията на техния договор. Кой би го направил?

 

Повечето хора плащат данъци върху „дохода”, въпреки че този доход не е техен – той принадлежи на Сламения човек. Как е възможно да сме данъчно задължени за „доход”, който никога не сме получавали? Дори и да бяхме тези които са го получили, не съществува закон, който задължава някого да плаща какъвто и да е данък, да не говорим за „данък върху доходите”. Някои канадци оправдават конфискацията на приходите си, като казват, че има такъв закон, което не е вярно – даже и в Канада. Те се оплакват, че плащат данъци и въпреки това ги оправдават. Тези противоречиви емоции се наричат „Стокхолмски синдром” – поведение на хора в плен, които с времето започват да симпатизират на тези, които са ги похитили (названието идва от инцидент със заложници в Стокхолм през 1973 г. След шестдневно пленничество в една банка, няколко от жертвите са се противопоставили на опитите за освобождаването им и след това дори са отказали да дадат показания в съда срещу тези които са ги взели в плен). Пленниците започват да се идентифицират със своите похитители, като защитна реакция причинена от страха от насилие. Незначителни жестове на милост, (да се чете благодеяния от страна на правителството) се преувеличават, тъй като по определение е невъзможно да се намери изход от ситуация със заложници. Опитите за спасяване (от тези които възнамеряват да СЪБУДЯТ стадото) също се считат за заплаха, защото съществува опасност похитените да бъдат наранени. Следователно, да не се вярва на нестандартни хора като мене е психологически обосновано. Всъщност хората изпитват страх от мене – много повече отколкото от ролята на заложници на правителството, която повечето доброволно са приели.

 

Това което ме натъжава е, че те се самозалъгват. Тези, които плащат данъци усложняват проблема; те смятат, че нямат избор и така стават заложници. Дали ще плащат данъци или не, не е от значение в голямата схема. Важно е чувството което изпитват, а то е страх. Няма свобода и живот, там където цари страха. Всъщност хората се будят нощем мислейки си как ще платят „данъците” си. Въпреки че им

симпатизирам, сърцето ме боли. Тревогите им са напълно неоснователни.

 

Данъкът върху вашия доход НЕ се ползва от федералното правителство. Вашият чек отива в IRS/ Изпълнител по ликвидацията или CRA (и двете са частни корпорации). Кой го джиросва? Вижте кой получава $$$ на гърба на чека. Частните

корпорации FRB Inc. / Bank of Canada Inc. След това чекът отива при Секретаря на хазната на Международния валутен фонд / ООН. Тези които плащат данък върху

„дохода” си даряват спечелените с тежък труд пари на ООН – световна комунистическа организация, чиято крайна цел е колективизъм. Пет месеца от вашия труд отиват за издръжката на колективизма (бих казала комунизма, но това предизвиква ответната реакция: „Не вярвам в конспиративни теории”, затова използвам термина колективизъм). Средствата от данъците не се управляват от правителството или от която и да е от неговите програми; МВФ управлява правителството; вашите $$$ не се използват от правителството. Данъчното облагане е само средство за конфискуване на енергията ви. Нито един суверен не може да бъде облаган с данъци; само корпоративните единици могат. Това e възможно единствено ако вие сте се съгласили да станете гарант по дълговете. Бихте ли го направили доброволно и съзнателно? Не! Те ви принудиха да го направите чрез измама.

 

Много хора с негодувание плащат данъци. Тъй като се чувстват неспособни да направят нещо за да не плащат, те търсят начини да си възвърнат нещо от парите, които плащат на системата, която не работи за тях. Те го правят като се правят на болни, подават заявления за застрахователни и трудови компенсации и прочее, без да изпитват някакви угризения, защото твърдо вярват, че са си „платили”. Всичко това ги държи пленници на идеята, че „получават” нещо. Тъй като намерението е всичко, негодуванието обуславя поведението им. В дългосрочен план това не им помага, напротив – те стават зависими от подаянията на правителството. Не можем да си позволим да сме зависими от някоя институция, която не защитава нашите интереси. Още по-добре ще е да се освободим от страха, който се поражда от това че не знаем кои сме.

 

 

ДДС (Данък добавена стойност = Данък върху продажбите и т.н.)

 

 

Това е още един начин да ви конфискуват средствата и енергията. GST (Данък върху стоките и услугите) е още един данък „ползване”, който не трябва да плащаме, не само поради липсата на задължаващ закон, но и защото са ни убедили да забравим кои сме. Обичам да нося със себе си карта на която пише „Освободена да плаща данъци” или „Сертификат за освобождаване от данъчни задължения”, и я показвам на собствениците или управителите на местата, които често посещавам като доказателство, че не съм длъжна да плащам никакви данъци, да не говорим за това, че не съм длъжна да плащам за каквото и да е. Не само че съм си предплатила за всичко което искам, но и не съм длъжна да плащам какъвто и да е данък ad valorem (VAT). Казвам го отново: Суверените не са длъжни да плащат данъци. Ние сме суверени до момента в който поведението ни не опорочи това твърдение. Смятате ли че Кралицата е освободена от данъци? Папата ционист ли е?

 

Ние сме освободени от плащането на данъци и трябва да го заявим, въпреки че са ни втълпили да не вярваме в своя суверенитет. Моята основна грижа е бензинът, защото данъкът върху него е 37%. Знам, че не съм длъжна да го плащам, за това имам и подкрепата на CRA, проблемите ми обаче са със петролните корпорации – ето ви изненадата. След като прегледах сметките които бях платила, аз изпратих на финансовия директор сметка да ми бъдат платени 146 долара. Той все още не я е платил, затова аз платих сметката си с инструмент за прехвърляне. Той ми изпрати полицията, защото неговото доверено лице (да, банкстер) не го разпозна. Аз се оправих с Кралската конна полиция и казах на финансовия директор, че искам името на банковия служител тъй като  Изпълнителят по ликвидацията вероятно би искал да узнае, кой не е уважил моя инструмент за прехвърляне след като сме се договорили, че те ще бъдат уважени. Вероятно няма да си направя труда да попълвам заявление за финансиране (PPSA) срещу този глупак за жалките 146 долара данък върху горивата и GST, отговорността за чието плащане е незаконосъобразно прехвърлена на мене и на вас. Аз обаче ще изпратя на банките формуляр 1099 / Т4, както и копие до IRS / CRA, в който ще посоча дохода, който са получили за всички такси за обслужване. Това за тях е „доход”.

 

 

Законът

 

 

 

„Трябва ли да спазвам законите докато ги променят, или да ускоря промяната им като ги нарушавам?” – Ашли Брилиънт.

 

Веднъж бях спряна от полицай за това, че не си бях сложила безопасния колан. Аз го попитах: „Кой е пострадалия?” „Щатът на Ню Мексико.” Щатът на Ню Мексико не съществува; Има щат Ню Мексико. Попитах го: „Ако позова в съда щатът на Ню Мексико, кой би се явил?” Той не знаеше какво да отговори, защото никой нямаше и не би могъл да се яви. Никое име написано изцяло с главни букви не може да бъде пострадала страна, защото то е фикция, единица създадена от държавата. Само живи същества от плът и кръв могат да бъдат „пострадали”.

 

Тогава той ме попита за документ за правоуправление, който не носех, тъй като притежанието му ме поставяше под неговата юрисдикция, която той до този момент не притежаваше. Аз го попитах дали аз трябва да имам такъв документ и ако е така може ли той да ми цитира закона, който ме задължава. По-късно той наистина ми показа подзаконовия акт: „Всички водачи на МПС трябва да са лицензирани.”, но забелязах, че това не се отнася до мене, нито пък даваше някакви последици за така наречения „водач”, който отново не бях аз, ако това лице не е лицензирано. Липсваше и разпоредба, чрез която този акт влиза в сила – клауза задължаваща спазването му.  Това беше просто един от многото правилници за движение по пътищата, които се отнасят единствено до тези, които са ги измислили. Те не са от значение за тези от нас, които не са съгласни.

Законите не могат да задължават; те могат само да ни предпазват. Ако законът не ме предпазва, този закон не се отнася до мене. Следователно, има само един закон – златното правило, а нарушаването на този закон води до посегателство върху живота, свободата, собствеността или правата на човешко същество което има пълното право да търси обезщетение за вредата. Всички други „закони” са подзаконови актове и се отнасят само до тези, които им се подчиняват – най-вече тези, които са ги измислили. Всички кодекси, правила, разпоредби, подзаконови актове, постановления и декрети се отнасят само до тези, които са част от отдела, който ги е документирал. Каквоо?! Следователно кодекса на службата за вътрешни приходи се отнася само до служителите и, кодексите на CRA се отнасят само до служителите на CRA и всеки

друг, който влиза в договорни отношения с тези агенции. Вие от тях ли сте? Аз не съм.

 

„Функцията на закона не е да предоставя справедливост или да защитава свободата. Функцията на закона е да държи на власт тези, в чиито ръце е властта.“ – Джери Спенс „От свобода към робство“, 1993

 

„След като само адвокатите разбират законите, тогава само те трябва да им се подчиняват.“ – Чък Консиз

„Днешните закони смятат за престъпление, когато гражданин излъже служител на властта, но не и когато служител на властта излъже.” – Доналд М. Фрейзър

 

Тъй като „равенството пред закона е първостепенно и задължително по закон”, а ние знаем, че всички лъжат в съда – това е фарс – защо тогава Марта Стюарт[4] беше изпратена в затвора за …”лъжа”? Защото тя избра да не лъже. Тъй като договорът е единственият закон, тя наруши договора, като се съгласи „да каже истината…“. Ако беше отказала „да каже истината”, тя нямаше да бъде в затвора. Няма закон срещу „лъжата”.

„Когато нарушите основните закони, вие не получавате свобода, не получавате даже и анархия. Вие получавате второстепенните закони (кодекси, правила, разпоредби подзаконови актове, постановления).” – Г. К. Честъртън

 

„В момента, в който прочетете нещо което не разбирате, можете с голяма доза увереност да заявите, че то е написано от адвокат.” –Уил Роджърс.

 

 

„Да си вършим работата е единствения морален закон” –Фредерик Бастиат, „Законът”.

 

Питали са ме с доста саркастично: „Значи вие смятате, че сте над закона?” Разбира  се, аз съм над закона. Боб Дилън го е казал: „За да живееш извън закона трябва да си честен”. Създателят е винаги над творението си. Ако човек е създал законите, то тогава човекът е над това, което е създал. Никога не съм казвала, че съм над законите на Създателя. Аз твърдя, че съм над човешките закони… най-вече, защото те не се отнасят до мене, всъщност не това е идеята ми. Спомнете си Франкенщайн на Мери Шели. Ето ви пример, за това как творението е над своя творец. Какво спечели доктор Франкенщайн от това, че сътвори нещо по-могъщо от себе си? Каква ще е ползата за нас тогава?

 

Спирането пред знака STOP, когато далеч преди да сме стигнали кръстовището се вижда, че няма причина да се спира е идиотизъм. Дали в този случай намерението ни е да слугуваме на знака или сме създали знака за да ни служи? Защо се кланяме пред него? Дали не си казвате: „Спирам защото полицията няма да ме глоби за това, че не спирам пред знака STOP.”? Задълженията на полицията са променени.

 

Когато бях дете ме учеха: „Полицаят е твой приятел. Ако се изгубиш, намери полицай (който в онези дни обикаляше района си и чрез присъствието си предотвратяваше обирите, така че не беше трудно да бъде открит на ъгъла на две улици) и той ще те заведе у дома.” В знак на благодарност майките ги канеха в къщите си на чаша чай и бисквити. Аз трябваше да казвам на децата си: „Полицаят не е ваш приятел. Ако се изгубиш и отидеш при полицай, той може и да те заведе у дома, но ще ме прати в затвора за това, че съм позволила на детето си да се изгуби.” Помнете презумпцията, че моите деца не принадлежат на мен, а на държавата и ще бъда осъдена за безотговорно отношение към нейната собственост. Случи се така, че моите момчета ми принадлежаха, тъй като със всички сили се противопоставях на тази презумпция.

Всъщност чувствата ми към полицаите са проверени на практика, като в началото ги обичах. Когато бях на 20 години, пътувах на автостоп в северната част на Онтарио за да отида на гости на приятеля ми. Един полицай ме спря и си помислих, че здравата съм загазила. Както се оказа, той наистина беше загрижен за мен и спря една кола с няколко момчета и им нареди да ме закарат до Фърн ризорт в Орилиа. Полицаят ни ескортира до изхода на магистралата, а момчетата разбраха, че е сериозен и ме закараха там накъдето се бях запътила.

 

Спомних си за историята на един човек от Мичиган, който имаше пет деца, от които първите четири имаха актове за раждане. Най-малкото беше родено у дома си  и нямаше акт за раждане (както и моите деца). Веднъж бащата влезе в някакъв магазин с децата си и започна да крещи по едно от тях. Една жена, „с чувство за граждански дълг” го чу и като примерен доносник се обади в службата за защита на децата за да докладва грубо отношение. На следващия ден полицаите му ги конфискуваха – и петте. Ден след това полицаите върнаха най-малкото дете с думите: „Това дете не е наше.” Ето една достатъчно сериозна причина да направим всичко за да бъдат децата наши, а не на държавата. Тези канадци, които си мислят, че техните служителите на обществото са над подобен вид кражба, да си помислят отново. Това не е кражба. Ако сте предали децата си на обществото чрез акта за раждане, съветвам ви да си въведете ред документите си за да попречите на управляващите да ги използват – тези които вие наричате „моите деца” – като гаранти по дълга.

 

Каква е работата на полицаите в днешни дни? Тя не е „да служат и защитават”, освен ако това не се разбира като „да служат и защитават” Световните банкстери. Тяхната единствена задача е да събират приходи за дълга създаден от фалита. Те вече не са „въдворители на реда”. Отдел „Моторни превозни средства / „Транспортен отдел” (MVD / DOT) са под контрола на отдел „Данъци и приходи”. Какво ви говори това? Ето защо има толкова много идиотски подзаконови актове, рожба на Адмиралтейското законодателство, които не се отнасят до живите същества, те се отнасят до корпоративните единици. Как така стана, че трябва да плащаме глоба, когато подзаконовият акт не се отнася до нас?

 

Тъй като законът не може да задължава, няма закон, който да казва на притежателя на земя, че трябва да построи къщата си точно на определено място от собствеността си.  Какво ще стане ако го пренебрегне? Чии права ще бъдат нарушени? Вероятно на неговия съсед, като в този случай съседът му ще трябва да подаде подписано оплакване под клетва, което в идеалния случай ще е подписано от свидетел,

при което жури ще трябва да реши дали наистина той е пострадал. Законите не трябва да правят нищо друго освен да защитават живота, свободата, собствеността и правата на човешките същества. Законите се създават за да ни служат, ние не сме създадени за да служим на законите; „ако вашите закони не ме защитават, вашите закони не са за мен”. Да, разбира се, че ние сме над закона (когато думата „закон” означава подзаконов акт).

 

Сега подзаконовите актове са проблема. Подзаконовите актове ни задължават. Те изглежда ни казват всичко което сме длъжни да правим и всичко което не трябва да правим. Подзаконовите актове са заместили ЕДИНСТВЕНИЯ истински закон Докато преди можехме да бъдем виновни в нарушаването на единствения закон, днес можем да бъдем виновни за нищо – за това, че не сме постъпили точно така, както повелява подзаконовият акт. Тъй като те са толкова много, това ни се случва автоматично в живота ни.

 

Клишето „непознаването на закона не ви оправдава” е вярно за единствения закон, който сме длъжни да знаем. Но тъй като този единствен закон вече не съществува, клишето днес се отнася единствено до подзаконовите актове. „Непознаването на подзаконовите актове не ви оправдава.” Непознаването на подзаконовите актове НАПЪЛНО ви оправдава, тъй като броят им е 60 000 000, като за 59 999 973 от тях никой не ви е информирал. Повярвайте ми, вие сте виновни, че не спазвате някои, ако не и много от тях.

 

Какво се случва? Адвокатите създават подзаконовите актове, при което се сещам за няколко въпроса:

 

  1. За кого се отнасят тези подзаконови актове?
  2. Кой печели, когато някой не ги спазва?
  3.  Каква е целта на тези толкова много подзаконови актове, правила, наредби, постановления и на законодателството ?
  4. Откога на адвокатите е позволено да създават закони – по-скоро подзаконови актове?
  5. Законотворчеството не е ли работа на правителството?
  6. Защо е нужно представител на народа да гласува подзаконови актове, които не служат на неговите избиратели?

 

Законът за „Търговия с врага“ от 1917 г. ни класифицира като „врагове” в случай на извънредна ситуация (обявяване на война). Така те отнеха правата ни и създадоха Сламен човек с осигурителен номер (SSN / SIN). Тъй като политиците премахнаха Общото право, както и другия закон гарантиращ основните права на хората, с какво ги замениха? С Търговския закон.

 

Ето защо хората губят, когато спорят за „конституционни права”. Съдилищата са военни трибунали, които използват съкратени военни процедури срещу гражданите. Аргументи основаващи се на Конституцията и Общото право не се признават в тези съдилища. Ако се върнем към Общото право, колкото и грубо да изглежда, цялата система на социално осигуряване, данъците върху доходите, бюрокрацията, кодексите, указите, местните данъци, законодателството и правилата ще престанат да съществуват.

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] Игра на думи: collateral – непряк, косвен, както и залог, гаранция за изплащане на заем; collateral damage – косвени щети или унищожаване на залог. – Бел. на прев.

[2] Подробно описание на този процес можете да намерите тук: http://www.thetrustee911.com/archives/Profiteering%20of%20Prisoners.pdf  – Бел. на прев.

[3] H&R Block – една от най-големите счетоводни компании в САЩ и Канада. – Бел. на прев.

[4] Марта Стюарт – Популярна американска телевизионна звезда в областта на кулинарията и живота, водеща собствени предавания и авторка на бестселъри. През 2005 година е осъдена и прекарва 5 месеца в затвора за търговия на акции с вътрешна информация. – Бел. на прев.