Банкерите решиха да управляват света

 

 

            В момента е в ход една брилянтна, но и предателска схема за контрол над ВСИЧКИ хора и ЦЯЛАТА собственост на ЦЕЛИЯ свят. Иска ми се да съм я знаела по рано. Със сигурност съм я подозирала от най-ранна възраст, но разбира се не съм имала основание да си мисля, че съм толкова проницателна и точна. През изминалите 45 години моите подозрения се потвърдиха с доказателства и всъщност се осъществиха на практика. Може да се каже, че съм го подозирала, следователно е станало реалност за мене, което ще обясня по-късно, засега възнамерявам да ви кажа какво се случва за да можете да имате избора да промените начина по който управлявате деловите си отношения. Господството над света, чрез конфискация на вашите $$$ е вече факт. Англия и Ротшилдови контролират $$$ на всяка страна по света, както и законите и. Преди двеста години губернаторът Корнуолис каза: „САЩ ще въведат Новия световен ред, а седалището му ще бъде в Англия.”

 

            „Това което се случва прилича на поредица от случайности, но правителството със сигурност го е планирало.” – ФДР (Франклин Делано Рузвелт).

 

            ФДР ни информира за това, което наистина се случва. Главата му, както и главите на всички световни ръководители беше / са пред дулото на оръдието. Те правят това, което ционистите, илюминатите, масоните и конспираторите, тоест властимащите  им наредят. Всичко което се е случило е документирано и ако се разровите ще намерите огромна информация, както и случаи от съдебната практика, кодекси, правила, наредби, закони и подзаконови актове в подкрепа на твърдението ми. За да не ви обременявам с подробности, аз ще цитирам най-важните източници. 

 

 

Договорът от Бретън Уудс – 1944 г.

 

 

            Това беше раждането на Международния валутен фонд, а от този момент и на всички чуждестранни агенции – CIA, FBI, IRS, BAR – контролират всичко чрез 14 –тата поправка за гражданите – за тези, които избраха да станат граждани на САЩ, вместо да си останат суверенни американци. Тези агенции бяха създадени с единствената цел да събират дълг. САЩ е корпорация притежавана от Англия – Короната – Ватикана.

 

            14-тата поправка към Конституцията на САЩ беше въведена за да се поробят онези,които сключиха договор с държавата, като по този начин се отказаха от дадените им от природата свободи, в замяна на така наречените „благодеяния”. За всяко едно „благодеяние”, което смятате, че получавате от държавата, независимо дали тя е САЩ или Канада, вие заплащате цена много по-голяма отколкото можете да си представите, освен ако не се отделите напълно, както аз направих. Влизайки във взаимоотношения с бандити, ние им предоставяме юрисдикцията и губим правата си. За щастие е лесно да си възвърнем правата си като отменим, анулираме и прекратим всичко на което сме написали нашето „име”, „дата на раждане”, „социалистически номер (SSN, SIN)” и подпис, както и всичко, което е създадено от банкстерите като договор. Даже и доставката на пощата до дома ни се счита за „благодеяние на правителството”. Използвах доставка до пощенски клон в продължение на 4 месеца, след което те пожелаха да ме таксуват. Погасих таксата  и въпреки това нещата не се развиха добре, понеже аз бях пожелала тази услуга. Получи се нещо като затворен кръг, тъй като бях пожелала тази услуга – моята политика е да не разкривам пред тези, които имат намерение да конфискуват правата и труда ми къде спя. Спрях да се тревожа за всички тези неща, когато осъзнах, че не мога да бъда съдена и никой полицай не би се осмелил да ме потърси в дома ми, тъй като имах потвърждение на договорите с няколко канадски министъра, които гарантират правата и безопасността ми.

 

            Впрочем, Елизабет от династията Уиндзор (които промениха името си за да звучи по-добре на английски език, отколкото името на германските аристократи, каквито са) не е монарх на Канада. „НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ ВТОРА” е корпорация, както и всяка друга измислица. За нещастие, (това също е и предателство) всички наши политици са положили клетва за вярност към тази чуждестранна единица. Не по-малко абсурдно е това, че Елизабет при коронацията си се е заклела да спазва Божиите закони. Какви ще да са тези закони? Бих желала да ми ги изброи. Няма такива. Клетвите на политиците „за вярност към Кралицата” са измама и държавна измяна.

 

            Да се върнем на отвратителната история. Всички тези индустриалци и банкери, чиито имена сте чували милион пъти – Рокфелеровци, Ротшилдовци, Моргановци и т.н. – решиха, че тъй като вече притежаваха всичко което биха могли да пожелаят, да притежават света ще е забавна игричка. За да не скучаят, те изобретиха схема чрез която да контролират света. Ние всички бихме постъпили като тях, ако имахме умовете и средствата им, нали? Те ги имаха и го направиха. Те просто подкупиха политиците на САЩ да се откажат от собствената си система за създаване на пари. Конгресът създаваше парите и по някакъв начин Конгресът беше „убеден” (да се чете „подкупен”) да предостави тази отговорност на една частна корпорация притежавана и ръководена от тези банкстери. Не ме разбирайте погрешно – и аз бих го направила, ако ми беше минало през ума – но те буквално унищожиха американските щати и всички държави които попаднаха под властта им след създаването на корпорацията САЩ.

 

            „Банкерите илюминати управляват света чрез дълг, пари създадени от нищото. Те се нуждаят от световно правителство за да не може нито една страна да спре да им плаща и да отхвърли господството им.  Докато частните банкери, а не правителството създават парите, човешката раса е обречена. Тези банкери и слугите им са изкупили всичко и всеки един от нас.” – Хенри Макоу [евреин от Канада].

 

            „Аз искам или по-малко корупция, или по-голямо участие в нея.” – Ашли Брилиант.

 

 

Регистрация и документиране

 

 

            „Регистрация” произхожда от латинската дума „rex, regis”, което значи кралски. Помислете си какво се случва с това, което „регистрирате” – вие предавате законното си право на собственост на Короната. Когато публично „регистрирате” нещо, корпорацията наречена правителството става законен собственик, за вас остава само правото да го ползвате, а за да го ползвате трябва да плащате „данък за ползване”, в който се включват всички възможни данъци – ДОД, данък социално осигуряване, данък върху продажбите, данък върху собствеността и т.н. вместо законосъобразните данъци – митата и акцизите. За да не си проличи, че сега правителството притежава собствеността, която сте регистрирали, тя се записва на име, което толкова много прилича на вашето, че не можете да направите разликата. Това ИМЕ обаче, се притежава от правителството. Ако вместо това изберете да документирате собствеността си, вие си запазвате статута на „притежател на собствеността”. Това е едно от най-важните неща, които ще научите във връзка с деловите ви отношения.

 

            Най-удачния пример за ефекта от регистрацията е актът за раждане. Една банкрутирала единица – град, щат / провинция, държава – не може да извършва търговски сделки. Какъв е изходът? Тъй като USA / CA са в неплатежоспособност от преди няколко десетилетия поради липсата на веществени активи като злато и сребро, единственият актив, който им е останал са мъжете и жените, както и труда им. Ние сме обезпечението за лихвата по заема от Световната банка. Всеки от нас е регистриран чрез акта си за раждане. Хазната емитира облигация въз основа на акта за раждане, която се регистрира на фондовата борса и се купува от банката на Федералния резерв / Банк ъф Канада.[1] Облигацията е обезпечение за емитирането на банкноти. Облигацията се съхранява в попечителски депозитар (Depository Trust Corporation). Ние сме гаранцията по тази облигация. Нашия труд и енергия се заплащат в бъдещето. Ние се превръщаме в средство за преотстъпване на енергия. За да предостави необходимите стоки и услуги, американското / канадското правителство емитира търговската облигация (разписка за получен заем), която се гарантира от собствеността, труда, телата и живота ни като средство за плащане на дълга (фалита). Тази търговска облигация превръща всички нас в движимо имущество (собственост). Ние не сме нищо повече от „човешки ресурси” и обезпечение по дълга. Това се извършва без нашето знание или съгласие, чрез вписването (регистрацията) на актовете ни за раждане. Когато майките подават молба за издаване на Акт за раждане, тази молба се регистрира. Законната собственост над бебето и след това се прехвърля от майката на Държавата. Майката остава само с „валидни по справедливост” права над детето си, които тя може да ползва само срещу заплащането на „данък за ползване”. Тъй като бебето не е нейна собственост, тя трябва да се отнася към него по начина, по който собственикът иска.

            Полковник Едуард Мандел Хаус дава подробно описание на плана който е трябвало да се изпълни, за да се пороби американския народ. На закрита среща с Уудроу Уилсън (президент от 1913 до 1921 г.) той заявява:

 

„Съвсем скоро всеки американец ще трябва да регистрира биологичната си собственост (това сте вие и децата ви) в една национална система, целта на която ще бъде да се следят хората и която ще се основава на древната система на обезпечаване чрез залог. По този начин ние ще принудим хората да се подчинят на нашия план. Те ще бъдат обезпечение за нашата хартиена валута.

 

            Всеки американец ще бъде задължен да се регистрира, в противен случай не ще може да работи и да си изкарва прехраната. Те ще са нашата движима собственост и ние ще получаваме лихва от тях за вечни времена, като прилагаме Търговския закон и схемата за обезпечаване на сделките. Поради незнание и без да го осъзнават, американците ще ни предоставят своята товарителница (Акта за раждане), което ще ги направи неплатежоспособни и те завинаги ще си останат икономически роби на данъчното облагане обезпечено от техния залог.

             Правата им ще бъдат отнети и те ще получат търговска стойност, от което ще печелим ние. Никой, даже един от един милион души, не ще бъде в състояние да разбере плановете ни. Ако случайно един или двама се досетят, ние ще разполагаме с богат арсенал от благовидни  доказателства за да ги опровергаем. Всъщност, това е единственият начин да се финансира едно правителство чрез емитиране на права на залог и дълг за сметка на регистрираните, под формата на облаги и привилегии.

            Така ние ще извлечем огромни печалби, немислими дори и за хора с богато въображение, като всеки американец ще дава приноса си към тази измама, която ще наречем  „социално осигуряване”. Без да го осъзнава, всеки американец ще ни застрахова срещу каквито и да е било загуби, които биха ни сполетели, като по този начин всеки американец несъзнателно ще стане наш слуга, независимо дали иска или не. Хората ще бъдат безпомощни и ще изгубят вяра в спасението си, а ние ще използваме върховната институция (президента) на нашата фиктивна корпорация (USA) за да провокираме този заговор срещу Америка.” – полковник Едуард Мандел Хаус.

 

            Ето защо аз съветвам тези, които възнамеряват да сключат брак, да не подписват нищо. Преди много векове, мъжът е слагал простен на пръста на жената и е заявявал: „С този пръстен те вземам за жена.” Членове на семействата са били свидетелите и това е било всичко. Не е трябвало да се подписва свидетелство издадено от държавата. Децата могат да бъдат вземани от родителите им поради наличието на Свидетелство за встъпване в граждански брак. Не канете в своите лични договори трета страна, която е обществена, която не се грижи за интересите на другите две страни и която има законното право да ги принуди да правят това, което тя иска. Вашият брак престава да бъде ваш; третата страна ви казва дали и кога ще прекратите брака; третата страна ще задължи вашите деца:

1. да имат Акт за раждане и SSN / SIN;
2. да имат определени от правителството лекари, които да се грижат за здравето им;
3. да бъдат задължително ваксинирани;
4. да посещават Системата за оглупяване на обществото (училища);
5. да им се предписва и да бъдат упоявани с „Риталин”;
6. да служат във въоръжените сили и т.н.

            Вашето дете ще бъде под опеката на държавата и държавата ще казва какво ТЯ смята, че е най-добре за вашето дете – вие няма да имате юрисдикция над него.

 

            Актът за раждане създава една ИЗМИСЛИЦА (името на бебето написано изцяло с главни букви). Щатът / провинцията продава акта за раждане на търговския отдел на корпорацията USA / CA, която от своя страна издава облигация, като по този начин го прави ценна книга с право на преотстъпване. В склада на корпорацията USA / CA влиза за съхранение фикция (измислица) наречена СЛАМЕН ЧОВЕК. BAR (Британски акредитационен регистър) притежаван и управляван от Короната получава правото на трета страна да представлява новосъздадената фикция (която повечето от нас си мислят, че сме ние) при подписването на договори. Не подценявайте силата криеща се зад този трик. Целта е да ни излъжат да влезем в договор с федералните власти, за да могат „законно” да конфискуват собствеността ни. Всички договори имат единствено нашия подпис върху тях, тъй като корпоративните фикции не могат да се договарят (само природните създания имат правото да се договарят или да не се договарят). Тъй като няма пълно оповестяване, – не ни се казва, че с подписа си се отказваме от това, което вярваме, че е наша собственост – тези договори са измама, следователно ние сме все още законосъобразните собственици, а печалбите реализирани от правителствените служители чрез продажбата на ценни книжа (нашата собственост), принадлежат на нас и трябва да влязат във фонд, от който да печелим  ние, всичко друго е измама. За да не бъдат обвинени в измама, държавните служители са създали възможност да се защитим, като се надяват, че няма да я открием.

 

            Десетилетия наред, чрез системата на „държавните” училища, правителството е успяло да ни заблуди относно някои от най-важните факти. Всички видове медии (печатни, радио и телевизия) упражняват все по-голямо влияние в живота ни и се контролират от правителството и неговите институции чрез лицензиране. Ние бавно и систематично сме въвеждани в заблудата, че имената ни, изписани по какъвто и да е начин ни представляват, което не е вярно.

 

 

История на света

 

 

            Всички проблеми, депресии, войни, бедствия, политически убийства – ВСИЧКИ са планирани, причинени, предизвикани и осъществени от Международните банкстери и от опитите им да създадат централни банки във всички страни на света, което вече са осъществили, благодарение на корумпираните и подкупни политици. Това е всичко, което трябва да знаете за историята на света. Джон Фитцджералд Кенеди, който емитираше сертификати обезпечени със сребро и Ейбръхам Линкълн, който емитираше банкноти (зеленогръбки), бяха единствените, които с делата си се опитаха да ги спрат. И двамата бяха убити от банкстерите. Гарфийлд и Маккинли призоваваха те да бъдат спрени. И двамата бяха убити от банкстерите.

 

            „Правителството трябва да създава, емитира и пуска в обръщение парите и кредитите необходими за удовлетворяването на потребностите си и покупателната способност на населението. Възприемайки тези принципи данъкоплатците ще си спестят огромните средства от лихвата. Парите ще спрат да бъдат  господари и ще станат слуги на човечеството.” – Ейбрахъм Линкълн.

 

            Международните банкери бяха безмилостни в желанието си да създават централни банки. В продължение на няколко десетилетия САЩ им се противопоставяха, защото системата на създаване на пари без дълг беше успешна. Банкерите знаеха, че ги очакват феноменални печалби, ако чрез заплахи въведат своята собствена банкова система и печатат свои собствени $$$. След това те можеха да ги дават в заем при кожодерски лихви (напр. прогресивен данък – втора точка на Комунистическия манифест). Те настояваха лихвата върху парите дадени в заем на правителството да бъде плащана в злато и след като правителството остана без злато (няма злато във Форт Нокс – златото беше предадено на Банк ъф Инглънд за да се изплатят лихвите по заема), то трябваше да намери друг вид актив, за обезпечаване на заемите, от които уж продължаваше да се нуждае. За какво бяха необходими тези заеми? За функционирането си едно правителството не се нуждае от много средства – издръжка на флотата, подпомагане на международната и междущатска търговия, както и за общото благосъстояние на всички хора. Всичко друго е грабителство.

 

            Какво би могло правителството да използва при липсата на злато? Аха, самите граждани. Но ние сме суверенни същества. Как можем да бъдем използвани като актив за един нереален дълг? Не можем, не е законосъобразно. Ние обаче можем да бъдем излъгани да повярваме, че сме отговорни за дълга като ни превърнат в гостоприемници на една измислица (Сламения човек), създадена от правителството. Чрез една обиколна, но превъзходна и унищожителна схема, ни накараха да повярваме, че ние сме тези, които не сме и че трябва да работим за да изплатим дълг, който не само че не сме натрупали, но също така е и ДЪЛГ, КОЙТО УВЕЛИЧАВАМЕ ЧРЕЗ ТРУДА СИ ПО ИЗПЛАЩАНЕТО МУ. Моля ви, спрете „да работите за преживяването си”. Може би се чудите как всичко това се осъществи. Не е толкова важно и все пак накратко ще ви дам мнението на онези, които са били свидетели. То е различно от това което се преподава в Системата за оглупяване на обществото.

 

            „Капиталът трябва да се самосъхранява по всички възможни начини, чрез комбинации и чрез законодателството. Дълговете трябва да се събират,  ипотекираните имоти да се поставят под възбрана, колкото се може по-бързо. Когато по законен път хората изгубят имотите си, те ще станат по-покорни и по лесни за управляване, посредством здравата ръка на правителството, направлявана от една централна сила състояща се от водещите финансисти. Тези истини са добре известни на ръководителите ни, които работят за завладяване на света чрез империализъм. Разделяйки гласоподавателите чрез системата на политическите партии, ние ще ги принудим да изразходват енергията си в безсмислени спорове. Така, чрез потайни действия, ние ще си осигурим това, което така внимателно сме планирали и така успешно сме привели в действие.” – 1924 г. списание на Асоциацията на банкерите в САЩ.

 

 

            Когато Ротшилд каза: „Позволете ми да печатам и контролирам парите на една страна и няма да ме интересува кой пише законите и”, беше поставено началото на финансовата, политическата, социалната, търговска и военна надпревара и подмолна дейност. – www.perfecteconomy.com

 

            „Финансовата система беше предоставена в ръцете на борда на Федералния резерв. Бордът прилага система на финансиране контролирана от група интересуваща се единствено от печалби. Системата е частна, създадена единствено да извлича възможно най-големи облаги от използването на чужди пари. Този закон (за Федералния резерв) създаде най-големия тръст на земята. Когато президентът го подпише, невидимата власт на парите ще бъде узаконена. Хората няма да го разберат веднага, но това ще си проличи само след няколко години. Чрез този банков закон се извърши най-голямото законодателно престъпление на нашата ера.” – Чарлз Линдбърг.

 

            „В тази страна имаме една от най-корумпираните институции, известни на света. Това е бордът на Федералния резерв. Тази институция разори жителите на САЩ и на практика докара правителството ни до банкрут. Това беше постигнато чрез порочните действия на ненаситните за пари лешояди, които я контролират. Една свръх държава, контролирана от международните банкери и индустриалци обединени в името на поробването на света за своето собствено удоволствие.” – Луис Макфадън.

 

            „Повечето американци не разбират какво наистина правят международните лихвари. Счетоводните сметки  на Системата на федералния резерв никога не са били одитирани. Тя оперира извън контрола на Конгреса и манипулира кредитите на САЩ.” – Бари Голдуотър.

 

            „Аз несъзнателно разорих страната си.” – Уудроу Уилсън след прокарването на закона за Федералния резерв от 1913 г. 

 

            “Ако човек разбере, че социализмът не е програма за преразпределяне на богатството, а всъщност метод за контрол и  консолидиране на богатството, тогава привидният парадокс супер богатите да пропагандират социализъм придобива  друг смисъл. Вместо това, той се очертава като логично и даже идеално оръжие в ръцете на мегаломаниаците търсещи все повече власт. Комунизмът и по-точно казано социализмът не е движение на потъпканите маси, а на икономическия елит.” – Гари Алън.

 

            „Тя, (Голямата депресия) не беше случайност; Това беше едно внимателно планирано събитие. Международните банкери искаха да ни доведат до отчаяние за да установят господство над всички нас.“ – Луис Макфадън.

 

            „Със сигурност може да се заяви, че Федералният резерв причини депресията, като сви с 1/3  количеството на парите в обръщение през периода 1929-1933 г.” – Милтън Фрийдмън.

 

            „Може и да има рецесия в цените на акциите, но не и нещо което да наподобява катастрофа.” – Ървинг Фишер, водещ икономист, вестник „Ню Йорк Таймс“, 5 септември 1929 г.

 

            „Действията на безскрупулните лихвари са получили присъдата в съда на общественото мнение и в сърцата и душите на хората. Лихварите сами напуснаха високопоставените си места в храма на нашата цивилизация.” – ФДР, който си призна, че никога не беше чел закона за изземването на златото от 1933 г.

 

            „Историята е запазила доказателства, че лихварите са използвали всички възможни форми на злоупотреба, интрига, измама и насилие за да поддържат контрола си над правителствата чрез контрол над парите и емитирането им.” – ДжеймзМадисън

 

            „За щастие, хората на тази нация не разбират банковото дело и паричната система, защото ако ги разбираха, ще имаме революция преди настъпването на новия ден.” – Хенри Форд.

 

            „Истинската цел на успешната политика е да държи простолюдието в състояние на постоянна тревога (а от там и желаещи да бъдат водени към спасение), чрез непрекъснати заплахи от поредица от  въображаеми призраци и таласъми.” – Х. Л. Менкен.

 

            Това, което трябва да знаем са резултатите: несправедливо данъчно облагане, умножаващи се разходи по жилището, увеличаващи се разходи за здравеопазване, контрол над енергията и ресурсите, контрол над изборите и политическите принципи и разрушаване на всеки политически процес чрез умножаване на разходите. Централните банки чрез МВФ / Световната банка, са погълнали света в математически невъзможна система за създаване на дълг и кредит.

 

            Преди около тридесет години, един гимназиален ученик направи груба формулировка на перфектната икономика от математическа гледна точка. През 1979 г. той публикува математическо доказателство, че икономика задвижвана от валута основаваща се на лихва в края на краищата завършва с дълг, който не може да се изплати.

            Когато попитали Алберт Айнщайн кое е най-фантастичното нещо, с което се е срещал при научните си изследвания, той отговорил: „Сложната лихва.” Банката на Федералният резерв днес е във всяка страна на света – в Канада тя е известна под името Банк ъф Канада. Банкстерите са адски създания, неетични, подли, безсъвестни, безчестнии страхливи тирани. Не трябва да прекалявам с определенията, но е крайно необходимо да разберете подлостта на схемата им и как тя в по-голяма или по-малка

 

степен е разрушила живота на всеки от нас. Те държат всички ни в крепостничество и повечето от нас в нищета. Аз не познавам човек, който да не е до някаква степен обсебен от парите или от липсата им. Основна максима в нашия живот се е превърнал израза „да имаш или да нямаш пари”, което значи, че никога не сме свободни, дори само от мисълта.

 

            По този начин всичко, което сме изучавали в часовете по история е без значение; фактите може и да са точни, но както ще разберем по-късно всичко, което е от значение е чест / безчестие, договор, кредит / дебит. Усилията ни са канализирани в една търговска игра, при което ни държат в невежество с цел да ни поробят. Може би е имало няколко века в световната история, при които търговията не е била най-важното нещо, но със сигурност основната цел през последните две хилядолетия е била поробването на масите за осигуряването на печалбите и начина на живот на световния елит. Тази цел е почти напълно осъществена.

 

            Винаги съм подозирала, че банковата система е измамна. Достатъчно е само да разберете, че най-високите и скъпоструващи сгради във всеки град са банките. Не е нужно да сте особено прозорлив за да видите какво се случва. Когато прочетох книгата на Торен, аз бях въодушевена и обезсърчена от откритието, че бях … права.    

 

            „Ние сме напълно зависими от търговските банки. Някой трябва да заеме всеки долар, който е в обръщение под  формата на кеш или кредит. Ако банките създават много синтетични пари, ние просперираме; ако не създават, гладуваме. Ние нямаме стабилна парична система. Това е най-важната тема, която интелигентните хора трябва да изследват и върху която да разсъждават. Тя е от такова значение, че ако не бъде разбрана от широките маси и дефектите и поправени, съвсем скоро съвременната цивилизация може да загине.” – Робърт Х. Хампхил, Банка на Федералния резерв в Атланта.   

 

            Ето какво имаме днес: банкова система контролирана от група частни лица; правителство, което е способно да разори и тероризира продуктивното население чрез контрол над това което отнасят в къщи като заплата или печалба; тайна полицейска организация, която следи, безпокои и понякога убива несъгласните, като в същото време прикрива престъпленията на елита; политика на манипулиране на масите, при която федералното правителство активно участва във формирането на общественото мнение.

 

            За нас е жизнено важно да разберем как тези от правителството обърнаха нещата с главата надолу и ни накараха да повярваме, че сме им подчинени, докато всъщност те са ни подчинени. Приблизително същото се случи в и Канада, малко по-късно, което значи, че когато Америка се сгромоляса, краят на провинциите няма да е далеч.

 

            1865 г. – Тринадесетата поправка – хората можеха доброволно да избират робството, като приемат федералните подаяния.

            1868 г. – Четиринадесетата поправка създаде нова класа граждани „лицата”, подчинени на федералното правителство.

            1871 г. – Федералното правителство се формира като корпорация – САЩ. Не знам датата на инкорпориране на КАНАДА.

            1913 г. – Централните банки на Федералния резерв бяха създадени.

            1933г. – Президентът Рузвелт приведе в изпълнение „Закон за търговията с врага”. Той се отнася само до гражданите на федерацията.

            1933 г. – Президентът Рузвелт иззе златото от хората, които бяха незаконосъобразно задължени да го дадат и които след това нямаха пари да изплатят дълговете си.

            Март 1933 г. – Законното право на притежание на цялата собственост (legal title) преминава в ръцете на щата. За хората остава само правото да я ползват (equitable title). Ползването трябва да отговаря на правилата установени от закона и да се подчинява на нуждите на щата. (Изненада! Прочетете го отново.)

            1933 г. – Президентът Рузвелт одобри HJR 192 на 5-ти юни1 1933 г. – тъй като правителството беше иззело златото и хората нямаха пари, правителството щеше да изплати „дълговете” на хората като им даде неограничен кредит. Който държи златото, той плаща сметките. Според този акт, никой не може да изисква определена форма на парите, тъй като който и да е вид и всички видове пари са ваш дълг. В противен случай се нарушава Постановление за обществената политика, PL 73-10. Тази политика на застраховане не само че защитава законодателите от обвинение в измама и предателство, но и предпазва хората от вреди нанесени им от федералните служби. 

            1938 г. – Делото „Железопътна линия Ери срещу Томпкинс” узакони договорите  като правило в практиката на съдилищата. Никой друг закон преди 1938 г. не може да се цитира при съдебни дела.

            1946 г. – Чрез „Закон за административните процедури” изгубихме правителството и съдебната система.

            1965 г. – среброто беше премахнато като средство за изплащане на дълг. Единният търговски кодекс (UCC) стана върховния закон на сушата, що се отнася до банковата система; съдилищата бяха обединени по силата на адмиралтейското, административното и гражданско (договорно, търговско и корпоративно) право. По този начин беше премахната пледоарията „невинен”, като пледоарията „невинен до доказване на вината” беше променена на „виновен до доказване на невинността”. Ценните книжа замениха веществените гаранции за дълг. Дългови инструменти и поръчители можеха да се използват вместо пари. В зависимост от търговската фикция, съдилищата можеха да одобрят ценни книжа като основа за задължително плащане или изпълнение.

            1966 г. – Федерален закон за ипотекиране на имотите на длъжниците: Цялата данъчна и парична система минава под контрола на Единния търговски кодекс (Uniform Commercial Code  – UCC).

 

            След обявяването на банкрута, когато нашите тела и труд бяха използвани като залог за изплащането на дълговете, ние бяхме лишени от собственост и права, като те бяха заменени с привилегии и облаги. Сега ние сме роби / движима собственост, тъй като несъзнателно сме влезли в задължаващи ни договори, без дори да сме напълно оповестени за сроковете и условията, което ги прави невалидни и измамни. Въпреки това, сме задължени да спазваме условията, до момента в който решим да поправим щетите като отхвърлим тази презумпция. Търговските актове – UCC / PPSA и всичко свързано с тях – Закон за полиците, Закон за собствеността и прехвърлянето и, Закон за съдилищата – замениха законите за природните същества с подзаконовите актове предназначени за фиктивни единици. Ние обаче не можем да играем тази фиктивна  игра – за това са ни необходими фиктивни единици. Така правителството създаде жетона, който ни замества – Сламения човек – и ни заблуди, като даде на Сламения човек име, което прилича на нашето. По този начин ни кара да мислим, че сме тези за които те казват, че сме ние и ни наричат с думи от рода на „лице”, „жител” и т. н., с тази разлика че ние не сме „лица” или „жители”. За целите на играта определението „лице” се отнася до измислената, несъществуваща, изкуствена, корпоративна единица създадена от правителството, която няма нищо общо с нас. Единствената връзка с нас е името, което са и дали и което прилича на името ни.  

 

            Единицата към която тези подзаконови актове се отнасят и прилагат е „лице” или „лица”. Ние обаче знаем, че това е фикция сътворена от правителството, която не съществува. Федералните служители и банкстерите внимателно и без нашето знание са изписали името на тази корпоративна измислица изцяло с главни букви за да се различава от живите същества от плът и душа, както и за да ни заблудят, че това сме ние. Тази разлика е от първостепенно значение. След като знаем, че името ни  изцяло с главни букви е корпорацията, че подзаконовите актове се отнасят само до корпорациите, както и че подзаконовите актове винаги използват думата „лице” за да покажат за кого се отнасят, можем да направим заключението, че „лице” е корпорация, а не живо същество. Ние не сме „лица”. Подзаконовите актове не се отнасят до нас. Само „законите” се отнасят до нас; Въпреки това, има само един закон: „Ние не трябва да нарушаваме правата, живота, свободата и собствеността на друго човешко същество.“ Ако нарушим този закон, човешкото същество, което е пострадало, може да заведе оплакване с клетвена декларация на свидетел в съда, а съдебните заседатели ще решат дали искът срещу нас е легитимен и ще произнесат съответната присъда. Това, което се случва в съдилищата днес е, че Сламеният човек – създадената от правителството корпорация – се обвинява в престъпление основаващо се на нарушението на подзаконов акт. Това не би било проблем, ако не бяхме поръчители за единицата, която не би могла да извърши нещо нередно, тъй като съществува само в умовете на онези, които желаят да конфискуват свободата ни. Ние не можем да бъдем обвинени от държавата в каквото и да е било престъпление, тъй като всички престъпления са търговски, … а търговията е нереална ситуация, в която не можем да бъдем включени, защото сме реално съществуващи. Фикциите не могат да бъдат свързвани с човешките същества; фикциите не могат да правят нещо, което изисква среща на умовете, да се договорират например, не притежават никое от сетивата ни – не виждат, не чуват, не мислят. Нашето използване на Сламения човек е за да можем да оперираме в търговията. Крайно време е да се научим как да го правим, за да започнем да печелим като „погасяваме дълга” и да „служим” на себе си. Ние не сме създадени да живеем по търговските закони.

 

            Думите в юридическата практика имат съвсем различно значение от думите в нормалния английски език, като най-добрата илюстрация на това правило е, когато

бившият президент Бил Клинтън каза: „Това зависи от значението на думата „е”[2] (is).” Беше ни смешно, но речника на юридическите термини „Бляк” (Black’s Law Dictionary)

дава 18 различни значения на думата „е”. Проверете някой от документите, които смятате, че ви идентифицират – акта за раждане, шофьорската книжка, паспорта, регистрацията ви като гласоподавател, сметка за ток и вода и т.н. Името, което ви представлява не е изписано на нито един от тях.

            Тъй като измислените единици не могат да влизат в договор с човешки същества, за да се осъществи тази връзка е необходим посредник. Сламеният човек осъществява ролята на посредник. Следователно всички договори между обществената институция и Сламения човек не са договори между живото човешко същество и обществената институция.

            „Дотолкова, доколкото всяко правителство е изкуствена единица, абстракция и единствено рожба на човешкия ум, правителството може да взаимодейства само с  други изкуствени творения. Тъй като въображаемото не съществува реално, нито пък е веществено, то не може да се оприличава с това, което е веществено. Юридическото следствие от това е, че което и да е правителство, закон, институция, гледна точка, съд и т.н. може да взаимодейства единствено с корпорации и изкуствени личности, както и с договорите между тях.” – Анонимно изказване във връзка с делото „Пенхалоу срещу данъчни изпълнители Доунз” (Penhallow vs Doanes Administrators) – 1795 г.

 

            Чрез системата за оглупяване на обществото, медиите и други „авторитети” в нашия живот, на нас ни е втълпено, че името на Сламения човек (измислено име, което е изписано изцяло с главни букви) е нашето собствено име. То не е . Целта на това име е да ни измами, за да станем поръчители на всяко задължение и договор, отнасящи се до Сламения човек. Тъй като правителствените чиновници са създали Сламения човек, те го контролират и подчиняват на кодекси, правила, наредби, подзаконови актове, декрети, допълнителни закони и законодателства. Независимите хора / суверените не са длъжни да им се подчиняват. Ако не знаем това, можем да бъдем измамени да станем гаранти по дълговете, финансовите и други задължения на Сламения човек.

 

            Ако „заловим” нашия Сламен човек, като напишем името му на Заявление за финансиране – единствения договор в света, който не може да бъде нарушен (UCC-1 / PPSA – отидете на уебсайта на вашия щатски секретар / ppsa.ca) – в щата / провинцията в която сме родени и в щата / провинцията в която живеем, ние ще го направим наш длъжник. Той вече не ще бъде подвластен на федералните служители, той ще бъде под наш контрол. Ние също така можем да си изискаме и акта за раждане, който е оригиналният документ за собственост над Сламения човек, като по този начин освободим себе си от всякакви дълговете, финансовите и други задължения на Сламения човек. Всички тези дългове съществуват на хартия, под формата на цифри в компютри, в един фиктивен свят на търговски взаимоотношения. Те не са истински, въпреки че банкстерите искат да мислим че са. Сега собствеността на живите същества е освободена от плащането на данъци и налози.

            Погледнете акта си за раждане и ще установите, че датата на „регистриране”, тоест раждането на Сламения човек е около две седмици след вашата предполагаема рождена дата. Вие не можете да сте сигурни в своята рождена дата, защото не притежавате информация от първа ръка, освен ако сам не сте документирали деня на раждането си, което е малко вероятно. Ако майка ви каже, че сте роден /а на някоя си дата, това вече е информация от втора ръка. Аз казах на по-малкия си син, че той няма представа на коя дата е роден – най-вече защото аз излъгах училищните власти и за да подкрепя измамата, празнувам рождения му ден в деня в който аз твърдя, че е роден. Бедното момче няма представа за истинската си рождена дата и поради това е в безопасност от посегателствата на федералните служители.

Приемете стойността на иска и го върнете за погасяване, покриване на задължението и закриване на сметката

 

            Измисленото правителство може да функционира единствено в един измислен търговски свят, където парите не са реални, а фиктивни средства, числа и счетоводни вписвания. Всички задължения представляват отрицателен търговски иск срещу Сламения човек, а не срещу нас. Числата се местят от едната страна на счетоводната сметка към другата – кредит и дебит. Противопоставянето ни на тези фиктивни задължения може само да ни донесе неприятности, така че трябва да ги приемем и да погасим иска, като балансираме сметката. Приемането на стойността на иска, което направих с MBNA, също така премахва и противоречието – няма спор за разрешаване и не може да се стигне до съд. Приемането на стойността на тежестта ни позволява да премахнем отрицателния иск срещу сметката и след време да станем собственици на тази тежест / задължение / иск и да пожелаем изравняването на баланса по сметката. Тъй като само ние притежаваме силата да създаваме дълг, само ние можем и да балансираме сметката. Целият дълг е създаден на лист хартия, така че той може да бъде погасен с … друг лист хартия.

 

            Като играем тази игра, която е търговска а не юридическата, ние можем да контролираме движението на числата и вписванията в сметката в наша полза, вместо в полза на тези, които желаят да конфискуват труда ни под формата на пари в брой. Сега никакви подзаконови актове, кодекси, правила и разпоредби не се отнасят до нас. Те се отнасят до Сламения човек, който ние контролираме. По този начин държавните служители нямат юрисдикция над нас, те нямат нашето съгласие нито пък сме част от

техния измислен търговски свят. Тези от нас, които изберат сами да контролират своите търговски дела стават част от решението, вместо да си останат част от проблема.  

 

            За да си възвърнем свободата и независимостта, трябва да си възвърнем притежанието и собствеността върху Сламения човек. Щом като контролираме Сламения човек, ние контролираме собствеността, която Сламеният човек е придобил. За да можем отново да придобием право на собственост върху тялото си, той трябва да започнем от акта за раждане. След като си го възстановим и го декларираме публично чрез Заявление за финансиране (Financing Statement), тогава ще придобием право на собственост чрез нашия Сламен човек, когото вече контролираме. Облигацията, създадена и продадена на пазара на името на Сламения човек, сега става наша собственост. 

 

            Представете си, че изтегляте карта „Шанс” докато играете играта Монопол, която ви задължава: „Платете училищна такса от  $150”, при което вие плащате $$$ на „банкера” (Мисля, че създателите на играта са искали да ни кажат нещо). Когато правителството таксува нашия Сламен човек, ние играчите сме гаранти за нашия символичен знак / Сламения човек и „сме длъжни да платим”, въпреки че таксата не се отнася до нас. Тя се отнася до нашия жетон (бомбе, състезателна кола, стара обувка). Ние плащаме вместо жетона, тъй като той не е реален и не може да направи нищо. Ние сме енергията зад този символ / Сламен човек. Тъй като и „парите” не са реални, не може да има и реална загуба за нас, живите същества, освен ако не приемем това за вярно.

 

            Някога животът ни беше истински, с истински пари. Сега играем играта Монопол с нейните пари. Вече не можем да живеем истински живот; ние сме впрегнати в играта. Това не се дължи на нашето съзнателно съгласие. Какво би станало ако решим отново да се завърнем към нашия реален живот? Ще трябва да излезем от играта. Това е трудно, защото властимащите контролират живота ни като конфискуват финансите ни и ни задължават да играем играта. Защо ще ни разрешат да излезем от играта, която те със сигурност ще спечелят, а ние сме обречени да изгубим? Няма начин да спрем да играем, освен ако съзнателно не направим това, което е необходимо за да се измъкнем от играта. Просто е, но не е лесно, защото банкстерите не признават че са победени. Освен това, повечето от нас не разбират, че имаме избор, тъй като повечето от нас смятат, че доброволно  играем игра, която не можем да спечелим. Кой би се съгласил да играе такава игра?

 

            Единният търговски кодекс (UCC) ни дава правилата на играта, като всеки участник в тази игра е „корпоративна” единица, тъй като никое човешко същество не може да я играе, тя е само за Сламени човеци. Следователно данъкът върху общия доход, като част от търговската игра, се отнася единствено до фиктивни единици, тъй като само те могат да играят. След като играта се нарича „конфискация на средства” те ни държат –  тези които желаем да живеем колкото се може по-свободно и да не „нарушаваме правата на другите” – като гаранти за предполагаемите дългове на Сламения ни човек. Но документите „Обществена политика”  в САЩ и Решение № 192 на Камарата на представителите на от 5 юни 1933 г. в САЩ както и „Кралски указ” № 16 от 10 април 1933 г. за Канада гласят, че тъй като няма веществени активи с които да се „плати” дълга, тогава той трябва да бъде „погасен”. Как можем да „изплатим” дълг, след като няма с какво да се „плаща”? Не можем, така че това което можем да направим е да го погасим. Тъй като не съществуват пари, единственото което ни остава е кредит,

следователно можем да „платим” дълга с кредит Как се създава кредита? ЧРЕЗ НАШИЯ ПОДПИС. Винаги когато сложим подписа си върху някакъв документ за дълг, ние създаваме кредит. Следователно имаме много кредит. Използваме ли го, или някоя обществена единица го използва? Винаги когато слагаме подписа си под документ на обществена единица, ние се отказваме от привилегиите си. Какво получаваме в замяна?

 

            Ако например не спрете на знака STOP, глобата не е отправена към вас, а към вашия Сламен човек, защото неговото име е изписано на документа ви за правоуправление който носите със себе си и който, без да се замисляте, използвате за установяване на „самоличността” си. Също така всяко цитиране на име се отнася до Сламения човек; вашето име не е написано никъде. Обаче, тъй като Сламения човек не съществува, вие сте гарант за тази глоба. Подла игра, нали? Вие ще кажете: „Нали аз наруших закона като не спрях на знака STOP?” Какъв закон? Запомнете, че няма друг закон освен този, който защитава живота, свободата, правата и собствеността на всички живи същества. Следователно, вие не сте нарушили закона, освен ако не сте наранили някого, при което като почтен човек, вие трябва да го компенсирате.

 

            За тази цел, в случай на произшествие, при което се наложи да компенсирам друго човешко същество, аз изпратих облигация до Министъра на транспорта. Няма да плащам на корпорация притежавана от държавата наречена застрахователен агент да ме „защитава”. Чичо ми казваше: „Пазете ме от тези които ме пазят.” Облигацията е гарантирана от моя достъп до средствата ми, които са неограничени. Кое е по-добре? – да работиш като роб за да плащаш премиите на една институция, която може и да не покрие щетите от нарушението ти и да прекрати полицата ти когато си пожелае, или да гарантираш търговското си задължение с обезпечена облигация чрез достъпа до средствата си, които са неограничени? Бих казала, че второто е по-безопасно.

 

            Скоро ще започнем взаимно да се застраховаме. Когато складът на фермера изгори, съседите ще му помогнат да го построи отново, тъй като при нужда те ще получат помощ от своите съседи фермери – това е добрата застраховка. Банкстерите се инфилтрираха в този успешен план, като създадоха застрахователна индустрия, по същия начин по който се инфилтрираха в търговията на хората, като създадоха парична система основаваща се на дълг. „Сега вие трябва да използвате нашите пари и застрахователни компании, вместо да разчитате на себе си, но за това ще ни плащате.” Кой би одобрил това? Защо човек трябва да се доверява на една фиктивна единица, след като десетилетия наред се е доверявал на своите съседи? Аз не го одобрявам.

 

            Да се върнем на случая с пътния знак. Това, което всъщност се случи е че сте нарушили подзаконов акт при което вие отговаряте за глобата написана на Сламения човек. Подзаконовите актове се отнасят единствено до фиктивните единици и след като Сламеният човек не може да направи нищо, да не говорим за спиране пред знак STOP, полицаят (който може би знае това) ще ви накара да повярвате, че вие сте извършили нарушението. Никакви подзаконови актове, като например  командите „Отиди в затвора!”, „Не преминавай!”, „Не получаваш $ 200!” в играта Монопол не се отнасят до живите същества, те се отнасят до жетона (състезателната кола).

 

            Твърде много от нас се страхуват. Забелязах, че този страх се превръща в $$$. Попитала съм достатъчно много хора от различни възрасти какво биха желали да имат, като по-голяма част от тях са ми отговаряли: „Повече пари”. Когато хората имат това, което те наричат „проблем”, те обикновено се опитват да се борят с ефекта, а не с причината. Те си търсят втора работа, пращат още един член на семейството на работа, или вземат в заем $$$ за да „свържат двата края”. Дали някой от тези отчаяни мъченици си е задавал въпроса: „Защо нямаме никакви $$$?” Ако са си го задавали, те си отговарят по начина, по който ги програмират всеки ден: „Канадците / американците харчат много повече отколкото могат да си позволят и затъват в дългове.” Това е пълна ЛЪЖА. Повечето от нас се чувстват виновни, тъй като смятат, че те самите са причината и това което правят е да покрият раната с марля, вместо да потърсят причината.

            НИЩО от това, което са ви принудили да вярвате за „държавния или личен дълг” не е вярно. Господарите на банковото дело ви лъжат. Отново ви моля никога да не забравяте, че ВСИЧКО това е програмирано – един превъзходен план за конфискуване на собствеността, земята, парите, активите и всичко което има стойност на хората от целия свят, както и труда ни – с единствената цел да бъдем под контрол.