- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

КАК УНИЗИХ ВСИЧКИ БЮРОКРАТИЧНИ ИНСТИТУЦИИ, КОНФИСКУВАЩИ ПАРИТЕ НИ: КНИГА ЗА ДУХОВНОСТТА, ИКОНОМИКАТА, $$$, И ДА ПОМНИМ КОИ СМЕ – ЧАСТ ПЪРВА: КАКВО СЕ СЛУЧИ – ПРОДЪЛЖЕНИЕ

 

 

 

 

 

 

Една от големите адвокатски фирми от Торонто заплаши да ме съди от името на техния клиент, банка CIBC за $ 11 000. Разменихме си по няколко писма, като накрая написах: „Аз не съм корпорация или фикция създадена от държавата. Не ви позволявам да правите юридически заключения за мене или юридическата личност, към която се обръщате; вие не ми предоставихте доказателства за договор между МЕРИ и АДВОКАТСКАТА ФИРМА, както и доказателства за вашето равностойно насрещно задължение и не включихте  във вашия проектодоговор клауза, че подлежите на наказание за лъжесвидетелство. Гореизложените недостатъци доказват, че сте трета страна и натрапници, че вие нямате правно основание, че не сте непосредствено запознати с материята и че искът ви е измама.” Те никога вече не ми се обадиха. Разбрах, че бях успяла след като получих обаждане от посредник при събиране на дългове, който представляваше банка CIBC. Едва успях да сдържа радостта си. Това беше потвърждение, че адвокатската фирма се е обадила на CIBC, че не могат да ме съдят и в отчаянието си банката просто е продала сметката на друг посредник, който заплашваше да ме съди. Казах му, че с нетърпение го очаквам. Умирах от желание да му кажа: „След като една от най-големите адвокатски фирми в Торонто не успя да ме осъди, защо мислите, че вие ще успеете?”

 

Нямах представа, че глобите за превишена скорост в Британска Колумбия са толкова кожодерски и все пак това ми харесва, тъй като колкото по-голяма е сумата, толкова по-щастлива се чувствам. Една позната получи глоба от $ 358 за превишаване на скоростта с над 30 км. Глобата за превишаване на скоростта с повече от 30 километра автоматично се покачва на над  $ 300. Накарах я да напише на глобата: „Потвърждавам получаването на вашето предложение за договор и ви го връщам за ликвидация и закриване поради това, че не успяхте да съставите иск, по силата на който да търсите възмездие. Не желая да влизам в договорни отношения с Вас.” Дата, име, подпис, упълномощено лице. Това беше всичко. Длъжна съм да ви кажа, че след като успешно приложих гореизброените тактики, аз открих нови по-лесни, по-ясни и по-бързи средства, които ще изброя за вас и които продължавам да усъвършенствувам.

 

Омръзна ли ви да плащате GST? (Goods and Services Tax – Данък върху стоките и услугите) Предложението ми към тези, които събират GST за правителството и които не получават компенсация за времето и труда си, да им изпратят фактура за поне 90% от хонорара, който им се полага за това, че им вършат тази неприятна работа, да го приспаднат от това, което са събрали и да им напишат чек за останалата сума. По-добра идея е да престанат да облагат клиентите си с данък, който те не са длъжни да плащат. Това ще им даде предимство пред конкурентите им, които вярват, че трябва да облагат клиентите си с GST.

 

Продължавам да се занимавам с посредници при събирането на дългове и банки издаващи кредитни карти, но сега ми е много по-забавно. Искам от тях да ми изпратят сметка, а не счетоводно извлечение (Statement), копие от договора, с доказателство за тяхното равностойно насрещно задължение (това, което те ми дават – нищо – в замяна на $$$, които искат). Документите трябва да бъдат подписани, с което се поема пълна търговска отговорност от човека, който може да обвърже корпорацията с договор. Тъй като те не могат да го направят, а ако го направят ще бъде равносилно на измама, те прехвърлят отговорността на посредник по събирането на дългове, с които е още по-забавно, защото кои всъщност са те? Аз никога не съм сключвала договор с тях. Те са трета страна, събирачи на дългове и натрапници. Аз просто им казвам да не се месят в моите делови отношения. Най-много обичам тези, които използват адвокати за да им пишат писмата, тъй като колкото по-големи се смятат, толкова повече ги боли от загубата. Последната ми шегичка е да им платя с инструмент за прехвърляне – това ги вбесява.

 

Бизнесът на банките е фалшифицирането. Чрез измама, те ни карат да си мислим, че ни дават в заем средствата на вложителите.  Банкстерите ни натрапват мисълта, че ако не изплатим заема си, банката и нейните вложители ще останат без средства. Запомнете, това което вземате в заем е монетизиран кредит, който подписът ви създава – около   $100 000, 10% от които банката ви връща. Вие сами си давате пари в заем. Защо трябва отново да ги изплащате на някой друг? Попитайте банкер за това, както аз направих и ще видите как ще се наруши дишането му.

 

Ако някой фалшифицира $$$ и ни ги даде в заем, имаме ли морално или законово задължение да изплатим този заем? НЕ! Законът (законодателният акт) заявява, че фалшифицирането на пари е незаконно и ние не трябва да изплащаме парите на фалшификатора. Банкстерите обаче са внимателни. Ръководството на банката гласи: „Не е задължително парите да се издават от правителството, или пък да имат някаква определена форма. Парите са всичко това, което може да се продаде за пари в наличност и които банките приемат за пари.” Не ви ли звучи комично?

 

Дан Махони, който измами една банка с няколко милиона $$$, както и Франк Абигнейл, който написа книгата „Хвани ме, ако можеш” не са крали ничии пари. Срещу всички долари, който Дан и Франк бяха получили, стояха подписите им. Те сами създадоха средствата. Никой не изгуби никакви $$$, нито инвеститорите в случая с Махони, нито служителите на PanAm, в случая с Абигнейл. Обзалагам се, че до ден днешен и двамата си мислят, че са извършили нещо противозаконно. Въпреки това, нито едно живо същество не загуби $$$ от тях. Корпорациите ги обявиха за крадци и ги наказаха за да прикрият и увековечат измамата.

 

Когато купите нещо от магазин и след това го върнете, защо мислите, че искат касовата бележка? Не, не като доказателство, че сте платили, защото не плащате за нищо. Тази бележка е свидетелство за извършена размяна. Стоките не са от по-голямо значение, отколкото главницата по „заема”. Всичко което искат е лихвата. Вижте какво е минималното плащане по кредитната ви карта, то представлява лихвата. „Заемът” не съществува. Те ТРЯБВА да платят на МВФ лихвата по заема.

 

Един познат ми каза: „Ние не се тревожим за пари, ако това е което искаш да знаеш.” Приятно ми беше да го чуя, но знам, че това е само временно. Той и жена му плащат чрез труда си може би 4 пъти по-висока цена за къщата си с 5 спални, което означава 30 годишно изплащане на стойността на може би 6 месечен труд плюс материалите. Това отчаяно съотношение никога не е предизвиквало въпроси. На кого плащат? На банките. За какво? За кредита. Получиха ли нещо за труда си? Може би си мислите, че са получили къщата за труда си и все пак не е така. Те получиха къщата в замяна на подписа си върху разписката за заем. Трудът им е конфискация на живота им.

 

„Самият процес на създаване на пари се извършва главно в банките… банкерите са  установили, че могат да дават заеми на заемополучателите само чрез обещания за плащане (или банкноти). По този начин банките са започнали да създават пари. Депозитите по сделките са днешното съответствие на банкнотите. Направена беше малката крачка от печатане на банкноти до счетоводните   вписвания, при което заемополучателите получават депозити, които заемополучателите на свой ред могат да “похарчат” пишейки чекове. Така те “печатат” свои собствени пари.”(„Механика на съвременните пари”, банка на Федералния резерв – Чикаго.)

 

За пръв път осъзнах, че всичките ми подозрения относно банковата система са били основателни, когато прочетох книгата на Торен „Истината за парите”. Аз научих, че всички пари се създават чрез дълг. Те не съществуват до момента в който някой вземе заем. Те се създават от заеми и по тази причина не са истински пари, тъй като истинските пари се базират на някакво вещество – злато, сребро и т.н. Тъй като всичките пари се създават чрез заеми, откъде идват парите за лихвата? Те не съществуват. По какъв начин могат да се изплатят? Те не могат да се изплатят, понеже не са част от това което е създадено. Те просто не съществуват. Парите които използваме са нашият труд в бъдещето, който федералните служители са обещали на банкстерите. Този труд също не съществува. Бъдещите поколения са вече поробени да изплащат дълг, който не съществува.  

 

Ние не можем да изплащаме дълг с нещо което не е веществено. Ние трябва да се вгледаме в начина по който извлеченията за състоянието на сметките се съставят. Стоките и услугите получават стойност; всичко е вярно само защото някой го е казал, а някой друг се е съгласил с това. Съмнявате ли се в сметките, които получавате, които не са истински търговски сметки, а извлечения за състоянието на сметката? „Дължимата сума” е само едно понятие. Какво ще направите ако разберете, че всичко, от което сте се нуждаели и желали, е вече платено, че не дължите нищо на никого?

 

Когато отидете в магазин за да си купите книга, какво получавате в замяна на вашите пари? Не, не книгата; вие получавате фактура. Свидетелство за това е, че доларите на фактурата са точно толкова, колкото и доларите, които сте платили. Размяната е равностойна. Книгата не е част от уравнението. Тя е предварително платена; всичко което сте направили е, че сте изявили претенция и сте си я взели. За да разберете смисъла на „предварително платена” си представете следната ситуация.

 

Да предположим, че искате да отворите ресторант и се нуждаете от $ 10 000. Вие отивате при приятел с молба да ви ги заеме. Знаейки, че не съществуват пари и валутата, която приятелят ви има е без никаква стойност в сравнение с това, което истински желае, той не би имал нещо против да ви ги даде в заем. След няколко месеца вие засрамено отивате при него за да му кажете, че по никакъв начин не можете да му върнете заема, да не говорим за лихвите, но сте му толкова благодарен, че той може да се храни в ресторанта ви безплатно по всяко време. Не само това, но и че ще му бъдете благодарен всеки път когато дойде, защото това ще успокоява гузната ви съвест. Всичко което се иска от него, когато сервитьорът му представи сметката е да я подпише; няма нужда да плаща – тя е предплатена.

 

По същия начин, нашите сметки са предплатени, и всъщност, корпоративната единица издаваща сметката ще бъде много благодарна, ако се възползваме от факта, че сме си предплатили, защото няма да им се наложи да плаща данък върху $$$, които им изпращаме. Следователно, всичко което трябва да направим е да подпишем сметката и да им я върнем. Телефонната компания се финансира от правителството; аз, вие и всеки, който има акт за раждане или социалистически номер, сме финансирали правителството. Така че, ние сме „привилегировани” по същия начин, по който приятелят ви има привилегията да не плаща в ресторанта ви. Защо телефонната компания ни изпраща извлечение (а не фактура) с „дължима сума”? Ние вече сме си платили. Ние законосъобразно притежаваме всички стоки и услуги – трябва само да си ги поискаме.  

 

Няколко години аз пътувах с моя Кадилак 92, първоначално регистриран и застрахован в щата Ню Мексико. Трябва да ви кажа, че много хора са ме съветвали да си го регистрирам в Алберта, 45 дни след заселването ми там. Как така „всеки знае” това? Това беше преди четири години, така че по техните стандарти аз съм малко „позакъсняла”

 

Тъй като знам каква е разликата между „регистрация” и „документиране”, аз изпратих на Министъра на транспорта (аз използвам министрите на канадското правителство да работят за мене) „Предложение за договор”, условията на който са, че това което поставя на табелите на моя автомобил ще го идентифицира като един от тези, които не им принадлежат. Той е мой. Също така, аз се съгласих, в случай на произшествие да нося със себе си документ за самоличност, който сама си създадох. Аз също така изпратих и облигация гарантираща уреждането на иск в случай на инцидент, при който трябва да заплатя компенсация на друго живо същество. Изпратих копие и до местното полицейско управление. Ако ме попитат за „застраховка”, аз им показвам доказателство, че съм изпратила облигация за един милион долара.

 

Полицаите проявяваха разбиране винаги когато съм им показвала своя „Международен документ за правоуправление”…който излезе от компютъра ми. На него залепих и моя снимка, направена от сина ми. Полицаите обаче, се правеха на „загрижени” относно валидността му. Въпреки това забелязах, че те разбираха, че не съм в тяхната юрисдикция (за това ще говорим в раздел „Лицензиране”). Ако ме спрат, аз имам със себе си свидетелство, за мълчаливото съгласие на самия министър, че това, което правя е „законосъобразно”. Ако не е, той мълчаливо се е съгласил да носи отговорност за това. Тъй като съм предявила иск за своя Кадилак чрез формуляр UCC 3 Addendum в моето „Заявление за финансиране” (Financing Statement, UCC1), както и на „Заявлението за финансиране”, което подадох в Канада (PPSA), аз имам пълен контрол над своя Кадилак и мога да докажа, че никой полицейски участък не може да го конфискува, освен ако не ме компенсират за това. На табелката, там където се обозначава срока на валидността, аз написах „Неограничен”. 

 

Забавно ще е да ви спре полицай и на въпроса му: „Мога ли да видя документа ви за правоуправление?”, да му отговорите: „Защо ми е необходимо такова нещо?” Трудно може да се намери отговор на този въпрос, защото кой е този глупак, който ще носи със себе си нещото, което може да му създаде неприятности. Мисля, че пистолет 38-ми калибър на предната седалка ще ви създаде по-малко неприятности, най-малко защото не го криете. Единствено тези, които извършват търговска дейност, се нуждаят от такъв документ, така че ако не сте нает от някого – не извършвате търговска услуга – не е необходимо да имате документ за правоуправление.

 

Представете си какво би станало, ако всеки направи това, което аз и много други направиха. Властимащите ще изгубят властта си. Единственото нещо, което спира хората да го направят е страхът, дължащ се на липсата на информация, време и яснота относно идеята. Аз възнамерявам да променя представите ви, за да започнете да живеете „своя собствен живот” и да правите това което желаете, а не да „преживявате” ден за ден. Твърде много са тези, които с непосилен труд плащат за:

 

  1. неща, които вече са техни, тъй като са ги предплатили и това което трябва да направят е да си ги поискат; и
  2. задължения, които поначало не трябва да плащат, тъй като те не се отнасят до тях.

 

След като се научих да създавам договори, които да са полезни за мене, най-сериозното доказателство за което беше потвърждението за договора ми с Министъра на транспорта на Канада, аз продължих да се забавлявам по същия начин. Написах на Министъра на правосъдието на Канада, че възнамерявам да отглеждам, обработвам, пласирам, продавам и използвам канабис (марихуана). След 30 дни му изпратих потвърждение за съгласието му да сключим договор при моите условия  и ако някога реша да отглеждам, продавам или пуша марихуана, трябва само да уведомя полицаите от местния участък за да не ме безпокоят. Едно от условията в договора ни беше, че ако имам неприятности, той е съгласен да отговаря вместо мене. 

 

В същия дух, аз написах писма до Министър председателя на провинцията и на общинския съветник по процедурните въпроси и проблемите на общината, в които ги попитах за данъка върху собствеността. Нито един от тях не можа да докаже, че трябва да плащам данък върху собствеността. За да спрете да плащате каквито и да е било данъци, а не само данък върху собствеността,  трябва да помните, че сте суверен и да започнете да се държите като такъв.  На тези, които имат това, което аз искам, ще покажа договора който имам с тях. Ще покажа на хората – сещам се за зъболекаря си например – как да спестят хиляди долари годишно, а в замяна на това ще се договоря с тях за това от което аз се нуждая. Данъкът върху собствеността, там където аз живея е $ 5 000 годишно.

 

            Аз също така изпратих и писма до господата Наймарк и Маккалъм, комисар на CRA  и Министър на държавните приходи, заедно с моя „Сертификат за освобождаване от плащане на данъци и такси”, с молба да ми докажат, че дължа плащането на данъци. Времето за отговор изтече. Те мълчаливо се съгласиха, че никой не е длъжен да плаща какъвто и да е данък, не само данък върху доходите, но и един безкраен списък от други данъци, такси, хонорари за услуги, глоби, санкции и т.н., които принуждават хората да се занимават с неща, които не обичат и които ги отделят от семействата, които те обичат.

 

Аз пресметнах, че времето, което влагах в писане на писма, до банките издаващи кредитни карти, както и в отегчителни разговори по телефона със служителите им и т.н. възлиза на не повече от 40 часа за кредитор. Тъй като парите, които получавам от всеки кредит са около $ 10 000, установих, че това ми носи много повече доход на час, отколкото някога съм получавала от медицинската Мафия. Признавам си, че е непостоянен, но със сигурност е много по-забавен. Съдебният процес, заведен от MBNA, беше един от основните моменти в живота ми. Обичам подобни предизвикателства. Мисълта, че адвокатската фирма, представляваща CIBC беше принудена да се откаже от делото, което възнамеряваше да заведе, заради писмото, в което показах, че „знам коя съм”, ми достави още по-голямо удоволствие.

 

Преди няколко години трябваше да пътувам до Орегон. Винаги съм нервна, когато пресичам границата, поради простата причина, че граничната охрана, както и полицаите не са уверени в личните си възможности, затова избират работа, която ги прави да изглеждат силни, ето защо неувереността им понякога дразни. Все още не бях си купила билета, така че цената му растеше с всеки изминал ден. Когато пристигнах на летището, цената му вече надхвърляше $ 900. Написах чек на закрита банкова сметка и за мое облекчение той беше приет, което успокои тревогите ми свързани с пресичането на границата. До ден днешен не съм сигурна дали средствата от закритата ми банкова сметка са били прехвърлени на United Airlines, или съм дала своя малък принос към банкрута им няколко месеца по-късно.      

 

Тези, които смятат, че бях излъгала авиолинията, нека да си помислят отново. Чекът беше написан на поверителната част на банковата сметка, – скритата – която не трябва да се греши с публичната част, откъдето влизат парите. Спомнете си, че билетът беше предварително платен, така че чрез поверителният чек аз се възползвах от правото си да не плащам. Авиолинията не остана без нищо. Сметката им беше кредитирана чрез EFT (прехвърляне на средства по електронен път). Ползата от това беше, че авиолинията не трябваше да плаща данък върху този доход, тъй като тя не беше получила „декретни пари”, което е причината ние да плащаме данък върху тях – те не са истински, а измислица на банкстерите, които искат данък за това, че ги използваме. Понеже използвах реални активи, авиолинията не трябваше да плаща данък върху тях. Би трябвало да ме обичат за това.

 

В самолета аз взех едно от тези бляскави списания, които продават всичко от което никой не се нуждае през Коледните празници и си поръчах няколко скъпи неща. Платих със „закрит”  чек и поръчах стоките да бъдат изпратени на една приятелка в Ню Мексико, след което тя ми ги препрати (компанията не правеше доставки извън пределите на USA). Всичко премина добре. Приятелката ми изпрати стоките чрез FedEx от които получих сметка за $ 75.00. Приех предложението им и върнах сметката за погасяването и закриването и.

 

След един месец аз не само че получих още една сметка, но и „Кратко изложение” на иска им. Написах им писмо с въпрос какво са направили с моето плащане. След още един месец, получих друго писмо, което не отворих веднага. На следващия ден получих писмо от агент по събирането на дългове, който твърдеше, че събира дълга на FedEx. Това ме подсети да отворя писмото на FedEx. В него се поднасяше извинение за безпокойството, което ми бяха причинили и че сметката „е изплатена напълно”. Позвъних на агента по събирането на дългове и му предложих да се свърже с FedEx, които с последното си писмо потвърждаваха, че сметката е платена.

 

Случвало ли ви се някога да занесете чек за осребряване в банката от която чекът е издаден и банкстерът да ви каже, че ако нямате сметка трябва да платите такса? Банкстерът се опитва да ви убеди, че ви върши услуга като кашира чека ви. Нищо подобно. Банката се явява доверено лице на клиента си, който ви е написал чека и който за това плаща такса за обслужване. Този, който е написал чека ви е длъжник на вас, кредитора. Той е длъжен да дойде в дома ви и да ви плати в наличност. Тъй като за него е по-удобно, той ви пише чек и наема банкстера за да си спести време и  усилия. Вие дори не трябва и да ходите в банката; банкстерът трябва да се отбие до дома ви с парите; въпреки всичко той има наглостта да ви иска пари, при положение че вие сте отишли при него. Това са бизнес отношения между клиент и доверено лице и вие не сте страна. Въпреки това, банкстерът ще направи всичко за да ви изнуди да платите, ако може да ви излъже, че ви прави услуга. Той не ви върши услуга. Той прави това, за което е нает. Не се подавайте на измамата. Ако той настоява да ви обложи с такса, вие трябва да се обадите на клиента и, и да му кажете, че трябва да дойде в банката за да осребри чека и да ви даде парите. Смятам, че клиентът ще каже на банкстера, че иска да говори с управителя, на когото ще каже: „Наел съм ви за да осребрявате чековете вместо мене. За какво ви плащам?”

 

 

 

Следва.