- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

КАК УНИЗИХ ВСИЧКИ БЮРОКРАТИЧНИ ИНСТИТУЦИИ, КОНФИСКУВАЩИ ПАРИТЕ НИ: КНИГА ЗА ДУХОВНОСТТА, ИКОНОМИКАТА, $$$, И ДА ПОМНИМ КОИ СМЕ – ЧАСТ ВТОРА: КАК СЕ СЛУЧИ ТОВА – Продължение

 

 

 

 

 

 

 

 

Заеми

 

Депозит създаден от заем е дълг, който трябва да се изплати при поискване на вложителя, по същата логика  както и дългът,  който се създава когато клиент депозира чекове или валута в банката. Разбира се те (банките) не изплащат заемите с парите получени от депозитите. Ако го правеха, не биха се създавали нови пари. Това което правят, когато дават заеми е да приемат разписки за заеми и да кредитират сметките на длъжника.” – Банка на Федералния резерв Чикаго, „Механика на съвременните пари”, стр. 6.

 

Когато сключите договор за заем с банка, вие подписвате разписка или договор с обещанието, че ще изплатите заема на банката както и че сте съгласен да предоставите обезпечение, което банката може да заграби ако не си изплатите заема. Предполага се, че договорът ви „дава правото” да получите парите на банката. Банката или продава или ипотекира вашата разписка за заем, преди да подпишете заключителния договор към този „заем”. На практика банката получава приходите от продажбата или ипотеката преди да купи или приеме вашата разписка като заем към себе си.

 

На банките се забранява да дават в заем „собствените си пари” от активите си или от други вложители. Тогава, откъде идват $$$? Договорът който сме подписали (нашата разписка за заем) е превърнат в ценна книга, която може да бъде преотстъпена от банката и е станала актив в счетоводните и книги. Според UCC 1 – 201 (24) и 3-104, нашият подпис върху разписката за заем създава $$$.

 

Нашата разписка за заем („парите”) се вписва като актив на банката и се продава от банката за кеш без ние да получим „равностойно насрещно задължение”. Банката ни

дава разписка за парите, които сме и дали, по същия начин по който тя ни дава

разписка за парите, които депозираме. След това създава сметка, която съдържа тези $$$, които току що сме създали. Издава се чек с нашия подпис и тази сметка е източникът на средства за чека, който получаваме като „заем”.

 

Банката не рискува никакви свои активи по този така наречен „заем” който ни е дала. Всъщност, тя използва нашата разписка за заем, за да събере средствата и да плати на продавача. Тя също така използва и номиналната стойност на разписката като „главница” на заема, който тя твърди, че ви е дала и за който трябва да плащате и лихва.  Не съществува никакво равностойно насрещно задължение от страна на банката, така че тя не може да изгуби нищо. Тя не може да понесе загуба. Тъй като равностойното насрещно задължение е основен принцип в договорните отношения и тъй като разписката за заем е създадена чрез измама, то цялата сделка (договор) е измама.

 

В делото Ашли от 1988 г., банковата измама беше доказана, защото по думите на обвиняемия: „Банките ми казаха, че имат „пари” да дадат в заем, но те нямаха.”

 

Ипотечните договори са написани така, че да създадат впечатлението, че банката ни дава в заем средствата, преди да получи разписката за заем (договора), която банката използва като квитанция и която тя може да продаде. В договора пише: „Получих в заем…”, но всъщност вие не сте получили все още нищо. Ние подписваме и даваме договора / разписката на банката, преди тя да ни е дала средствата. Така че, молбата за заем създава средствата (върху нея стои нашия подпис), а разписката за заем (с нашия подпис) осигурява средствата, с които се „изплаща заема”. Отново повтарям – това е стопроцентова измама.

Бащата на моите синове получи „заем” през 1972 г. за покупка на къща в размер на $46 000. Тъй като той все още е собственик на разписката за заем и тъй като тя продължава да печели лихва, въпреки че вече си е изплатил заема, неговото имущество възлиза на повече от $5 000 000. Ние връщаме гореспоменатото си имущество на банките и  плащаме лихва за ползване от 3 до 8%, или най-малко $150 000 годишно. Ако все още продължавате да плащате на банката това което тя никога не ви е дала, платете на мен – ще се чувствате по-добре.

 

 

Измамата наречена „държавен дълг”

 

 

Войните са основната причина за дълговете и точно това искат банкстерите – колкото се може по-голям дълг –  за да събират повече лихва от него. В Канада подоходното облагане беше въведено през 1917 г. като временна мярка за изплащането на дълговете от Първата световна война. Това е истинската цел на една война. Въпреки това хората повярваха на лъжи от рода на „хуманитарни цели” или което е още по-лошо „да създадем навсякъде по света условия за демокрация”, която е най-ужасната система на управление. Всички играчи се манипулират от банкстерите. Те подкрепят и двете враждуващи страни. Причината поради която банкстерите искат демокрация е, че това е единствената форма на управление, която те могат да манипулират и контролират чрез Търговския закон. Всяка демокрация известна на света е завършвала с икономически крах. Не ме разбирайте погрешно – не ви пробутвам идеята за тиранична диктатура или архаична монархия. Когато обаче даден режим е принуден да премине към демокрация, той умира икономически. Повярвайте ми, властимащите не желаят демокрация за нашето благо, те я искат за себе си.

„Демокрацията е крайно необходима на социализма” – В. И. Ленин

 

„Социализмът води към комунизъм” – Карл Маркс

 

Тъй като използваме разписки за заем за да „закупим”[1] нещо, това значи, че имаме право само да го ползваме (equitable title). „Купувам” означава наличието на

юридическо право на собственост. Това, което правим е, че си прехвърляме един на друг дълг, при което с всяка транзакция увеличаваме лихвата. Ето истинския план на банкстерите. Това е класически пример – богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни. Те получават приходите от данъците, а за нас остават банкнотите, които се опитваме да похарчим преди те напълно да се обезценят. Когато някои хора получат предложение за компенсации „ в пакет” при напускане, което е популярно в днешни дни, благодарение на съкращенията и свиването на бизнесите, да не говорим за аутсорсинга, те „вземат парите и бягат”. Това е добра стратегия. Не продължавайте да работите, не се обръщайте назад. Махнете се докато все още можете и започнете да вършите нещо, което да си струва изразходваното време и енергия.

 

Подозирам, че когато съкратят някого от работа, това не е защото компанията не може повече да му плаща заплата, а поради това, че социалните осигуровки са разходи за нея. Спомнете си, че тези „осигуровки” са вече наши, тъй като всичко, което бихме желали и от което се нуждаем е вече предплатено, но ни карат да вярваме, че това са „привилегии”, а не права и трябва да работим като роби за тях. Нашият труд се овеществява чрез чека, който „захранваме” с подписа си от предплатените ни средства и въпреки това компаниите не могат да изплащат така наречените „осигуровки”, защото това са реални разходи за тях. Защо мислите, че масовите съкращения с компенсации „в пакет”  толкова привлекателни за компаниите? Защото вие ги финансирате от своите предплатени средства към които компанията има достъп след като сте напуснали, чрез вашия социален номер (SSN/SIN). Ако някога ви кажат, че ви съкращават, опитайте се да кажете, че ще работите само за заплата, без социални осигуровки. Това не би променило политиката им, тъй като вие сте само една капка в морето, но ще видите как очите им се разширяват, при предложението за измамата, която никой от работещите в отдел „Човешки ресурси” не знае – в противен случай нямаше да си губи времето в този отдел.

 

Банките на федералния резерв са собственост на няколко частни инвеститори (Световния елит). Целта им е да манипулират заграбването на привидно „частно притежавана” собственост. Средствата на Федералния резерв не са обезпечени с нищо веществено, и въпреки това според счетоводните вписвания парите се местят в различни сметки в резултат на което хората стават роби на системата. Истинските им доходи от тази незаконосъобразна парична система са от лихвата върху тези фиктивни заеми.

 

 

„Най-сигурният начин да се отхвърли съществуващия социален строй е като се опорочи валутата му.” – Ленин

„Има два и само два начина по които нуждите и желанията на човек могат да бъдат удовлетворени. Единият е чрез производството и размяната на блага; това е икономическия начин. Другият е чрез присвояване, без насрещна компенсация, на благата произведени от другите; това е политическия начин.” – Алберт Джей Нок

 

През 1990 г. аз прочетох книгата на „Истината за парите” от Теодор Р. Торен,  който твърди, че държавният дълг е илюзия понеже лихвата по този дълг, при тази парична система, е неизплатима; тя просто се трупа до безкрай. За да наложат тази система, държавните служители позволиха на банкстерите да откраднат златото от хората за да се изплати лихвата по банкрута и за да криминализират притежаването на злато.

Ето какво каза Хауърд Фриймън за златния стандарт: „Сега отново ни позволяват да притежаваме злато, защото намерението е отново да се наложи на хората от Канада и Америка златен стандарт, докато ние все още не притежаваме златото, което би позволило на системата да функционира даже и частично. Насилственото налагане на златния стандарт, под прикритието на нашата „доказана” неспособност да управляваме дълга, ще довърши унищожението на средната класа и напълно ще ни подчини на международните банкери и ООН.” Свободните хора обаче никога не могат да бъдат длъжници.

 

„Ние определяме цената на златото и среброто и ги правим скъпи или евтини.” – Дж. П. Морган в писмо до сина си.

 

„В отсъствието на златен стандарт не съществува начин по който да се спасят спестяванията от конфискация чрез инфлация.  Няма  сигурно средство за съхраняване на стойност. Ако то съществуваше, книжните държавни активи трябва да бъдат обявени за незаконни, както се постъпи със златото. Финансовата политика на социалното общество изисква да не се дава възможност на притежателите на богатство да се защитят. Това е жалката истина за тирадите на привържениците на държавното планиране срещу златото. Дефицитното харчене е просто една схема за скрита конфискация на богатство. Златото е пречка по пътя на този коварен процес. То се явява като защитник на правото на собственост.”– Алън Грийнспан, „Златото и икономическата свобода”.

 

Тъй като всички (обучени от правителството) финансови съветници предлагат да се купува злато за оцеляване в сегашната депресия, ако смятате че благородните метали ще ви спасят, аз предлагам да купувате сребро.

 

„Първо банкстерите купиха всички политици. След това купиха всички основни медии за да разпространят илюзията, че политиците представляват нашите интереси. После придобиха контрол върху образователната система, за да са сигурни, че децата ще спрат да мислят от най-ранна възраст. Департаментът по вътрешна сигурност е създаден за да ни контролира с цел конфискация на нашите средства за изплащането на предполагаемия дълг от трилиони долари. Въпрос на време е да бъдем лишени от пари пенсии, държавни „помощи”. Ако се противопоставим, налице е Оруеловска полицейска държава и военна полиция да я защитават.”– неизвестен автор

 

 

Медиите

 

 

„Дайте ми контрол над германските медии и аз ще мога да контролирам народа на Германия.” – Йозеф Гъобелс, министър на пропагандата на Хитлер.

„През март 1915 г., Дж. П. Морган и група индустриалци, представители на стоманодобивната, корабостроителната и оръжейната промишленост, както и ръководители на техните дъщерни фирми привикаха 12 от най-

високопоставените мъже във вестникарската индустрия и им поставиха задачата да подберат най-влиятелните вестници в САЩ и голям брой от другите, за да контролират политиката на ежедневната преса… Те откриха, че е необходимо да купят контрола над 25 от най-големите вестници. Постигнато беше споразумение политиката на вестниците да бъде откупувана всеки месец; на всеки вестник се назначаваше редактор, който трябваше да следи и редактира информацията относно готовността за водене  на война, милитаризъм, финансова политика и други национални и международни теми от жизнено важно значение за купувачите.” – конгресмен Оскар Калауей, 1917 г.

„Ние сме благодарни на The Washington  Post, The New York Times, Time Magazine и други големи издания, чиито директори присъстваха на заседанията ни през последните 40 години и спазиха обещанията си за дискретност. Ние не бихме могли да развием нашия план за света, ако бяхме под ярката светлина на гласността през тези години. Сега светът е по-съвършен  и хората са готови да маршируват към установяване на световно правителство. Наднационалното управление на интелектуалния елит и световните банкери е за предпочитане пред националното самоопределение характерно за последните векове.” – Дейвид Рокфелер основател на Тристранната комисия в обръщение пред членовете и през юни 1991 г.

„Нашата работа не е да даваме на хората това, което те искат, а това което ние решим, че трябва да имат.”– Ричард Салант, бивш президент на CBS News.

„Работата на журналиста е да изрича 100%-ви лъжи, да изопачава, клевети и ласкае под краката на Мамон и да продава страната и народа си за своя хляб. Вие го знаете, аз също го зная. Що за глупост е да вдигаме тост за независимата преса? Ние сме оръдия и васали на богаташите зад сцената. Те дърпат конците и НИЕ ТАНЦУВАМЕ.”– Джон Суинтън, бивш началник на отдел „Личен състав” на вестник New York Times в обръщение към свои колеги журналисти.

„Когато контролирате мнението, чрез притежание на медиите, по начина по който корпоративна Америка контролира общественото мнение в САЩ, вие можете да накарате тълпата да вярва в това, което вие искате, и да я направлявате.”– Гор Видал от книгата „Златният век”.

„Човешките маси  по-лесно ще повярват на голямата лъжа, отколкото на малката. Какво щастие за управниците, че хората не мислят.” – Адолф Хитлер.

„Човек, който никога не е отварял вестници е по-добре информиран от този, който ги чете. По същата логика този, който не знае нищо е по-близо до истината от този, чиято глава е пълна с лъжи и измислици. Тъжна истина е, че потискането на пресата не би било  така  вредно за нацията поради превръщането и в проститутка на лъжата.” – Томас Джеферсън

 

Всички медии са негативни, лъжливи и неблагонадеждни. Когато получите някаква информация от телевизията, радиото, вестниците, списанията, училището или правителството, за това какво се случва по света, бъдете сигурни, че истината е противоположна на тази информация. Всички журналисти трябва да подпишат следната клетвена декларация: „Поемайки пълна търговска отговорност, аз заявявам, че това което твърдя е вярно цялата и неподвеждаща истина.

Но защо да не разрешим на медиите да продължат да проституират, знаейки че това е единственото нещо което вършат? Такава им е природата. Нашето его харесва медиите; те са олицетворение на страха, който ни мотивира. Знаейки това можем да изберем да не се влияем от тях. Трябва да сте наясно, че повечето медии се контролират от няколко души. Бъдете проницателни. Защо ни се предлага тази информация? Каква е истинската цел? Дали това не е класически пример на проблем-реакция-решение?  Дали те не създават проблем, за да реагираме и търсим начини за решаването му и след това да ни предложат своето решение? „Решението” е това, което те първоначално са искали.

 

Преди около една година, синът ми каза, че през целия ден по новините са говорили единствено за Майкъл Джаксън. Аз го попитах, защо според него това е било единственото събитие за деня. Обясних му, че нещо друго се е случило и че целта е да ни се отвлече вниманието от нещо далеч по-сериозно. По-късно научих, че Джордж У.

Буш е бил в Лондон и че е имало големи протести срещу войната. CNN реши, че не трябва да знаем това, ето защо ние научихме всичко, което никога не сме искали да научим за Майкъл Джаксън.

 

 

Рекламната индустрия

 

 

Аз искам да спра да искам това, което те искат аз да искам.

 

Не мислите ли, че потопът от реклами заливащ училищата се дължи на причината, че могъщите корпорации са решили, че най-големият им и най-добър пазар са децата? Какъв по-лесен начин да се вкарат семействата в блатото на дълга от този да ги накарат да мислят, че не дават на децата си това, което те искат? Ние можем да се лишаваме от някои неща, но всички искаме децата ни да имат това, което те вярват, че искат. Те не искат тези неща; те само си мислят, че ги искат понеже са програмирани. Купувайте на децата това което те искат и скоро ще затънете в дълг. Въпреки всичко помнете – този дълг не е наш.

Ето какво трябва да правите, когато децата ви казват, че „са готови на всичко” за да им купите нещо. Ако това нещо би обогатило живота им, чрез някакво несравнимо преживяване, тогава трябва да им позволим това преживяване. Ако обаче те искат нещо само защото другите ще ги възприемат по-добре, ще привличат по-лесно приятели, ще удовлетворят желанието си  „да изглеждат по-добре”, „да бъдат известни”, попълнете тази празнина с нещо друго – като например родителски грижи – и лесно ще решите проблема.

Ние сме програмирани да желаем не само безполезни неща, но и късчета хартия, които нямат стойност, за които ни е втълпено, че ще ни донесат много други безполезни неща, които искаме и  колкото повече имаме, толкова по-щастливи ще бъдем. Можем да се научим да заявяваме това което искаме и да забравим за парите, които ще ни го доставят. Защо трябва да правим този процес в два етапа?  Не „парите” са това, което искаме; ние искаме това, което парите ще ни „купят”. Защо трябва да ставаме жертва на това заблуждение, с което банкстерите постоянно ни захранват? Ние сме свързани с нашия източник.  Нека да използваме тази сила, вместо „парите”, за да получим това, което желаем. На това ще се спра по-късно.

 

 

Съучастничество и конспирация

 

 

Когато знаем някаква информация и изберем да я пренебрегнем и да не се намесваме, ние се лишаваме от правото си на избор, защото самата информация е това, което ни въвлича в ситуацията. Сега вече изборът е между това дали желаем да останем част от проблема или да станем част от решението. Не можем да бъдем безучастни зрители в живота. Не можем да сме наясно с това какво се извършва и да не вземем страна. Този, който пренебрегва това, което се случва, се оправдава, че няма информацията, която вече притежава. Не можем да се „отучим” от нещо, което знаем; можем само да променим съзнанието си базирайки се на наученото. Няма връщане назад. Информацията в тази книга противоречи на системата от убеждения на хората на тази планета. Те вземат страна, като я наричат „конспиративна теория”. Това прави задачата ни да променим нещата още по-трудна. Те продължават да бъдат в зоната на спокойствието си, която по мое мнение трябва да напуснем.

„Ако спокойствието е това, което търсите, не можете да го постигнете в живота.” – Вернер Ерхард

„Ако при вида на несправедливост си замълчите, вие вземате страната на потисника.”– Дезмънд Туту

 „Ако знаете нещо, кажете го! Страхът да го направите не може дори и да се сравнява с последиците за вас и децата ви от това, че сте отказали да вземете страна.” – Дейвид Айк

„Отказът да бъдем решителни е погрешното решение.” – Уилям Джеймз

 

Когато чуя: „Не вярвам на конспиративните теории”, аз разбирам: „Аз мисля така както медийната Мафия ми внушава чрез пропагандата си по телевизията, радиото и вестниците; моля не вземайте мнението ми за истината.” Тези хора всъщност наистина вярват в конспиративните теории – теориите, които непрекъснато им се предлагат. Ако това в което вярват (това което им се налага като начин на мислене) беше истина, нямаше да има нужда да му вярват. Убежденията се отнасят до нашето его, от което следва, че те са погрешни. Когато знаем, че нещо е вярно, не е необходимо да намесваме нашето его. Ето защо ние не сме много емоционално привързани към истината. Тя просто си съществува. Когато хората станат емоционални на дадена тема аз зная, че те просто „са убедени”. Това обикновено се случва с религиозни и политически убеждения. По този начин хората защитават програмирането си, загнездило се в тяхното его. Истината е чужда на тези, които спорят по тези две теми. Незнанието им е причината за емоционалната реакция. Тези, които от опит знаят нещо, не са емоционално заредени на тази тема. По определение споренето е реакция на егото. Ето защо никой не побеждава при спор. Не може да има победа, когато егото смята, че е победител.

 

Медиите са слуги на тези, които изпълняват своя план. Това не е конспирация – „заговор с цел измяна, убийство, подмолна дейност или други злодеяния” (Оксфордски речник на английския език) – това е съучастничество – „подпомагане и партниране при престъпно поведение”.

 

Думата „теория” означава разсъждение което трябва да се докаже. Следователно, ако се позамислим, изречението: „Аз не вярвам в конспиративни теории”, не звучи много убедително. Аз също не вярвам в конспиративни теории, а и не се нуждая от тях. Аз имам доказателства за съучастничество. Обвиняват ме не само, че вярвам в „конспиративни теории”, но и че съм цинична.

 

„Циниците са прави в 9 от 10 възможни случая.”– Х. Л. Менкен

 

Обвиняват ме също така, че съм песимистка, въпреки това, песимизмът е прекрасно чувство. Аз не съм стресирана от това, което ще се случи. Очаквам с нетърпение промяната, която трябва да се извърши за да избягаме от затвора си. Освен това, според Томас Шаш, песимистите са по-често прави. Ние също така сме или прави, или щастливи – прави, когато нещата се окажат наистина толкова лоши, или щастливи, когато неща не са така зле. Оптимистите са винаги или прави или разтревожени. Прави и щастливи, когато всичко е наред и объркани и нещастни в противния случай. От емоционална гледна точка, аз никога не съм била по-щастлива от днес, когато съм сигурна, че предстои катаклизъм. Аз го приветствам – ние трябва да се събудим от този кошмар и да се доверяваме на духа си.

 

 

Лихварство

 

 

Ако взема в заем колата ви с пълен догоре резервоар, как бих могла да ви върна нещо повече от колата, която съм взела в заем? Не мога, защото това нещо не съществува. Количеството на парите в наличност е ограничено. Някой, някъде знае точно колко пари има в обръщение. Според Рон Супински от отдел „Обществена информация” към банката на Федералния резерв в Сан Франциско, банкнотите на Федералния резерв са обезпечени от възможността на Конгреса да събира данъци. Отпечатването на една банкнота от $ 100 струва на банката на Федералния резерв 2 цента – доста добра възвращаемост. Това не е ли 500 000% печалба, без лихвата която тази банкнота носи ВСЕКИ път когато тя сменя собствениците си, при положение, че те я считат за доход и се чувстват задължени да плащат данък или лихва за нея?  Тъй като всичко, което смятаме за пари се създава чрез заем, което значи, че не съществува, докато някой не сложи подписа си под няколко цифри върху разписка за заем, как може да се плати лихвата? Тя не съществува. Ако заема (създам) $ 10 000 и те са всички съществуващи пари, което трябва да е вярно, тъй като те не са съществували преди да подпиша разписката с тази цифра, откъде ще намеря десетте процента, с които да покрия лихвата по заема? Създаването на пари чрез дълг (или създаването на средства чрез заем) е като пиенето на морска вода. За известно време се чувствате удовлетворен, но жаждата, която продължава да ви мъчи е далеч по-силна от наличните възможности тя да се удовлетвори.

 

 

Няма „пари”

 

 

Могъщите индустриалци и банкери подкупиха политиците в почти всяка страна на света, за да се откажат от конституционното си право да отпечатват банкноти за хазната. Те подариха тази власт на една частна корпорация, която емитира банкноти на Федералния резерв, който не е „федерален и няма „резерви” (може би само 10%), а и банкнотите не са истински – те са само разписки за дълг. Това е трудно за разбиране. Това, което смятаме за пари не съществува, то се създава чрез дълг.  Парите не са някакво вещество, или стока или нещо което съществува, като например водата. Те не съществуват до момента в който някой създаде дълг. Този дълг може да бъде създаден от точно такава несъществуваща единица. Не придобивате ли чувството, че в главата ви започват да подскачат топчета за пинг-понг? Тази несъществуваща единица е „обществото”. Първо трябва да направите разграничението, че ние сме самостоятелно съществуващи, а всички корпорации, бюрократични системи, правителства и т.н. са обществото – те съществуват единствено на лист хартия.

 

Няма пари. Някога е имало – например Колониалните разписки, злато, сребро, зеленогръбките на Линкълн както и обезпечените със сребро сертификати на Кенеди. Досетихте ли се, че тези президенти бяха убити защото създадоха банкноти, които не се основават на дълг? Това не се хареса на банкстерите. Те притежаваха монопол върху валутата и не бяха съгласни някой да ги победи в тяхната измамническа игра.

 

Ние нито получаваме, нито харчим „пари”. Те не съществуват. Парите, които си мислите че имате под формата на кеш се създават като дълг в момента, в който поставите подписа си под каквото и да е било – чек, разписка за теглене на пари, молба или договор. Изискването да се подпишете има ЕДНА единствена цел – да се създадат кредитни пари. С всеки подпис вие, да вие, потъвате все повече в дълг.

 

Когато „вземаме пари в заем” от банката, която изглежда е единственото място от където можем направим това, подписа ни под „обещанието да платим”, не само че ни осигурява заема, но е и средството, което веднага изплаща заема. Банката дава ли ни пари? Не. Няма пари! Тя не ни даде „пари” в заем, тя размени създадения от нас кредит за разписки за заем. Виждала съм особен блясък в очите на хората, когато спомена тази идея, така че нека да си представим следното:

 

Отивам в магазин Sears и с кредитната си карта купувам стоки на стойност $ 100. Подписвам се там където пише: „Съгласна съм да платя …” Аз наистина съм съгласна да платя, ако те могат да измислят начин по който да го направя. От 1933 година, когато САЩ обявиха фалит и Бог знае от кога за Канада (тъй като Канада е напускала и отново въвеждала златния стандарт, след като САЩ попаднаха под робството на

банкстерите), Обществената политика* (в САЩ чрез HJR 102 от 5 юни 1933 г., а в Канада чрез „Кралски указ” № 16 от 10 април 1933 г.) ме задължава след като няма нищо веществено с което да платя, аз само мога да обещая, че ще платя. Целият дълг на обществото ще бъде погасен от федералните служители.  Тези, които държат

златото, плащат дълговете. Единственият начин да се направи това е като се подпише разписка с някаква цифра на нея. Това е разписка за заем, същата като тази, която подписваме в банката, след като служителите и ни кажат, че няма да ни дадат пари в кеш.

 

Питала съм служители по отпускането на заеми, защо просто не ми дадат парите, които току що съм заела от тях в кеш. Те казват: „Аз нямам пари в кеш при мене, ще ви дам чек, който можете да занесете на касиерката и тя или ще го депозира в сметката ви, от която можете да изтеглите кеш, или ще ви даде парите на място.” Отново ги питам: „След като касиерката е хей там, защо не отидете вместо мене и да ми донесете парите?” Тогава те ми казват, че трябва да подпиша чека, който те възнамеряват да ми дадат. Но аз се подписах за пари в брой. Обещавам да платя $10 000 плюс лихвата за $ 10 000, а не за парче хартия с дата и някакви цифри на него. Защо не направим размяна – разписка за пари в брой? Защото те искат два подписа. Не забравяйте, че винаги, когато подпишем нещо, ние създаваме кредит и ако поради някаква причина ние не получим този кредит, бъдете сигурни, че някой друг го е получил, чрез кражба на нашето привилегировано положение[2] (виж стр. 24). Още по-зле е, че сме съгласни с това. Погледнете едностранните (а от там и невалидни) договори, независимо дали това е свидетелството ви за правоуправление или молбата ви за издаване на кредитна карта. Вашето привилегировано положение се краде чрез подписа ви. Той струва цяло състояние. Не е ли време да вземем контрола в собствените си ръце?

 

Да се върнем отново в Sears. Когато влязох в магазина и направих плащане за стоките, независимо от формата му, какво получих срещу плащането си? Не, не стоките. Аз получих касова бележка. Извършена беше пряка размяна – подпис срещу касова бележка. Стоките бяха вече мои; аз просто минах да си ги взема. Търговецът беше доволен, тъй като аз се подписах за стоките, тоест, той размени стоките за подписа ми, който в този случай имаше стойност $ 100 и балансира счетоводните си сметки. Той не разбира, че размяната е неговата касова бележка за моя подпис. Моето счетоводство е балансирано, понеже аз размених подписа си за неговата касова бележка, като също така и получих стоките, които бяха предварително платени. След това търговецът изпраща на банката моя подпис, заедно със стотици други, събрани същия ден. Банката по електронен път прехвърля средства на Sears. Банката не изпраща пари в брой на Sears, тя просто прехвърля с няколко щраквания по клавишите на компютъра (прехвърляне на средства по електронен път) съответната сума, като по този начин балансира сбора от касовите бележки. Казвам го отново, защото това е толкова стряскащо – НИКАКВИ ПАРИ не са напускали банката при плащането на Sears. Следващата изненада е, че на другия ден получавам сметка от  VISAза $ 100. За какво? Аз вече съм „платила” до толкова, доколкото мога. Обществената политика ми казва, че това е всичко, което мога да направя. Как ще „платите” за стоки, които вече са ваши? Като работите четиридесет часа седмично? Или чрез вашия подпис, като им дадете достъп до привилегированото си положение?

 

Важно е да разберете, че измамната банкова система е извън нормалната практика – тя е посредник. Ние трябва да работим за това което искаме – пряка размяна. Кой ни излъга да вярваме, че трябва да работим за парче хартия, наречено

чек? След това ние слагаме върху това парче хартия нашия ценен подпис. Този подпис създава средствата изписани върху чека. Тъй като това са средства създадени чрез дълг, ние създадохме още дълг. Всъщност ние създадохме кредита, въз основа на който институцията, която ви даде чека, ще създаде съответстващото количество дълг и на практика ние сме отговорни за създаването на този предполагаем дълг, защото след като върху тези средства се слага лихва, ние потъваме все по-дълбоко в бездната от която не можем да излезем. Банката ни дава други парчета хартия, с които отиваме да пазаруваме. Въпреки че вярвате, че сте купили стоки с тези разписки за дълг, вие не можете да притежавате тези стоки, защото не сте дали нищо веществено в замяна. Вие само сте удвоили дълга.

 

Квитанцията на стойност $ 300 000, за вашата къща се базира на дългови средства. Ако връчите 300 000 канадски или американски долара в брой, вие не погасявате, нито пък анулирате дълга; вие го правите $ 600 000. Вие не притежавате нещото, което сте разменили с нещо невеществено. Вие имате само право на ползване.  Законно право на собственост се сменя само при пряка размяна (без посредник) за нещо веществено, например труда ви. Ако вие се трудите и получавате в замяна средства,

които са дълг, и след това ги размените за нещо, опорочава се не само вашият труд, но и това което си мислите, че сте купили. Защо просто не се трудите за това, което искате? Трудът е реален, и това което искате – вашата къща – е реално. И двете се превръщат във фикция, когато ги разменяте за нищо. Вие сте програмирани да вярвате, че се нуждаете от пари. Напротив – парите са това, което ни отдалечава от нещата, които желаем. Колкото повече пари имаме, толкова повече е дългът ни. ЗАЩО си мислим, че ни трябват „пари”?

Чувствам се неспокойна, когато чуя „финансов съветник” да казва: „Освободете се от дълговете си!”. Слушателите разбират това като: „Изплатете дълговете си!”, докато смисълът е друг – всъщност може би съветникът наистина иска да каже това, защото той не знае истината. Веднъж попаднах на разговор със Сюзи Орман.[3] След около 30 секунди аз изкрещях от гняв и напуснах залата. Не слушайте тези „правителствени експерти”. „Освободете се от дългове!” означава „Погасете дълговете си” и престанете да трупате банкноти създадени чрез дълг. Това също така означава всички онези неща, за които сте се трудили като роб, да бъдат записани на Вашето Име. Този, който завърши земния си път с най-много кеш, ГУБИ. Парите в брой представляват вашия труд, а количеството им безполезността на вашия труд. Те ни дават част от резултатите от нашия труд с цел да ни държат в неведение за схемата им и въпреки това вземат огромна част за да покрият лихвата по заема, който ние им дадохме.

Всеки данък, който плащаме, изплаща лихвата по заема, който ние им дадохме (или се присвоява от политиците). Ако сметнем всички данъци – преки и непреки, акцизи и мита: данък върху доходите (федерален, щатски / провинциален и  местен), данък върху продажбите GST, данък върху пороците (алкохол и тютюн), разрешителни (за притежание на оръжие, за строеж, за отточни води, за кладенци), безкрайните банкови услуги (кредитни карти, за закупуване на акции и облигации, за откриване и поддържане на банкови сметки…), безбройните глоби и наказания (за пътно транспортни нарушения, за закъснели плащания…), за пътуване (за полет, за хотел, за наем), данък върху прираста на капитала, корпоративен подоходен, съдебни разходи,

лицензи (при женитба, за лов и риболов, за правоуправление на МПС, всички професионални и бизнес лицензи), за застраховане (на собствеността, живота, здравна застраховка, на МПС, трудови застраховки и компенсации), акцизи върху горивата и бензина (около 37%), данъци върху наследството и материалните запаси, лихви и наказателни плащания на IRS / CRA(данък върху данъка), данък лукс, данък върху собствеността и недвижимото имущество, данък социално осигуряване / Канадски пенсионен фонд, пътен данък за товарните камиони, такси за регистрация (при раждане, за упражняване на професия, за всички МПС), училищни, спортни, за комуникации (кабелна и сателитна телевизия, факс, безкрайните телефонни услуги), всеобщи, федерални, щатски / провинциални и местни данъци, допълнителни данъци, такси за минимално използване…, такси за пътища, мостове и тунели, такси за комунални услуги (за вода, газ, електричество, смет) и най-големият и най-коварен от всички: инфлацията, който е данък върху самите пари – дишайте дълбоко, защото ни облагат с данъци, надвишаващи всякакви стойности, които предварително бихме могли да си представим. Като ги съберете, при което никой нормален човек не би останал равнодушен, ще разберете, че 85 % от труда ви отива за … НИЩО. Не, вие не плащате за да може държавата ви да функционира. Вие плащате за да направите богати

политиците, които са ви излъгали да повярвате в тяхната измама. Съжалявам, че ви го казвам, но чрез „плащането на данъците си”, вие допринасяте за злоупотребата с децата. МВФ използва данъците ви за да тероризира, разорява и да изтощава от глад децата. Ако искате подробности, прочетете книгите на  Дейвид Айк, или книгата на Кати О’Брайън „(Транс)Формирането на Америка”, защото побеснявам само като си помисля за това.

Хората, необяснимо защо, все още си мислят, че играта наречена „законодателство” или творене на закони, която политиците играят е в полза на нас, хората. Играта на политиците е в тяхна полза, а не в наша. Ако ние определяме правилата в нашите домове или обществени групи, длъжни ли са политиците да се съобразяват с нашите правила? Не. Необходимо ли е? Не. Защо тогава трябва да си мислим, че ние сме длъжни да спазваме техните правила?

 

Веднъж една приятелка оправда плащането на подоходния данък така: „Смятам, че данъкът върху доходите е вид наем за това, че живеем в тази страна.” Аз и отговорих: „Това е все едно да плащаш наем за да живееш в къща, която вече притежаваш.” Единствената задача на едно правителство е да ни служи и защитава правата, които получаваме с раждането си: ние не му дължим нищо. Вие се трудите за да изплатите нещо, което не може да се изплати – лихвата по заемите, които вие сте му дали. Тя не може да се изплати поради няколко причини:

 

  1. Самият заем не е веществен. Как бихме могли да изплатим нещо, което никога не е съществувало (освен на хартия).
  2. Енергията за изплащането на лихвата не съществува, тъй като всички „пари” съществуват единствено на хартия и няма повече от тях, защото те са създадени чрез дълг. Така че, възможно ли е да съществуват повече пари за изплащането на лихвата, от тези които не съществуват? Зная, че това звучи извратено, но трябва да сте наясно – системата е извратена. Това е начинът по който измамата е оцеляла – нека да си припомним изказването на Хитлер, че колкото е по-голяма лъжата, толкова по-лесно се възприема.

Най-добрият пример за това как те изопачиха нещата е когато депозирате в банковата си сметка средства, от които вие се надявате да спечелите някаква лихва и да разберете от извлечението, което ви се дава на следващия месец, че вместо да ви плащат лихва върху депозита ви (средства, които сте дали в заем на банката, за да може тя да ги даде в заем с по-голяма лихва, от тази която те са съгласни да ви плащат), те ви вземат лихвата, под формата на „такси за обслужване”. Вижте докъде са стигнали правителствата в отчаянието си да платят лихвите по заемите, които банкстерите са им дали. Кредитните акули са прекрасни момчета в сравнение с банкстерите. Кредитните акули могат само да ви счупят краката: банкстерите ви държат в робство цял живот. Единствената причина, поради която ги търпите е, че ви позволяват някои удоволствия в живота, въпреки че цената, която плащате за това е огромна.

 

Това ми прилича на експеримента с жабата, поставена в хладка вода, която си остава във водата докато заври и умре, само защото не е усетила повишаването на температурата. Ако не бяхме постепенно свикнали с робството, щяхме да забележим, че това коварно и постепенно обезценяване на парите ни – инфлацията – е

посегателство върху нас. Тъй като правителствените чиновници са в паника, те ускоряват процеса, защото банкстерите се канят да си искат заемите и ако не си ги получат, ще ни наложат своя план за глобален контрол.

 

Когато някой вземе „заем” от финансова институция, подписаната разписка за заем се „депозира” като кредит в банката. След това банката издава чек на заемополучателя. Сега счетоводството на банката е балансирано.  Когато банката го депозира като актив, в главната си счетоводна книга, банката става длъжник на заемополучателя. С други думи, заемополучателят всъщност създава кредита, като в края на краищата изплаща с лихва това, което той е дал в заем на банката, докато банката не изплаща „кредита”, който заемополучателят е създал. Ако договорът включва и допълнителна гаранция, банката има право да „конфискува” това имущество, при положение, че заемополучателят (създателят на кредит) не изплати повече от три (3) пъти стойността на това, което е създал. Единицата, която е натоварена с изплащането на взетите в заем средства е винаги „основен длъжник” – това сте вие, създателят на средствата.

 

Собствеността, която смятате, че притежавате (включително и тялото ви), вече принадлежи на МВФ и скоро това ще ни стане известно, когато те пожелаят да им дадете доказателство, че я притежавате, което не ще можете да направите. Актовете за раждане са единственото свидетелство, че Първоначалното право на собственост (законното право) принадлежи на някой друг. Вие не притежавате законно право на собственост върху тялото си ако не изявите претенция за това. Ето защо не ви се позволява да вкарвате определени вещества в него. Когато отчаянието на правителствените служители достигне краен предел, те ще предявят претенции върху собствеността ви, както и върху тялото ви. Те ще изискат всички гаранции „незабавно”. Нищо лично, просто бизнес.

Това е причината все повече хора днес да са в затворите (за длъжници). По своята природа всички престъпления са търговски. Това е причината за нарастващите на брой съдебни дела за пътни нарушения. Полицаите вече не са въдворители на спокойствието – днес те изпълняват ролята на данъчни агенти и бирници. Това е, което вършат. Не им позволявайте да ви залъгват за причината, поради която те искат да си слагате обезопасителен колан. Причината не е опазването на живота ви – причината е опазването на потенциалните доходи / данъци, които ще им спечелите / платите през целия ви живот, да не говорим за разходите, които застрахователните компании (също така корпоративни и несъществуващи единици) ще си спестят от исковете за злополука. Не убивайте кокошката която снася златни яйца! Не съм го измислила аз.

 

Наясно ли сте с рекета, на който ни подлага правителството? Ако аз взема в заем нещо от вас и ви дам нещо в залог, че ще ви върна това което съм заела, тогава след като ви го върна това, вие ще ми върнете и това което съм заложила. Обикновено при персоналните заеми този залог е нещо веществено. При банките обаче, вашия залог е вашия подпис и ако не си платите „заема”, те ще ви подгонят, но за какво? Запомнете, че дългът съществува само на хартия и той може да бъде погасен само с друго парче хартия: той не може да бъде „изплатен”, защото не съществува средство, с което да бъде изплатен. Това е Обществената политика, според която общественият дълг вече не може да бъде „изплатен”; той може само да бъде погасен и е по-добре да не сте против Обществената политика …това няма нищо общо със закона (за който скоро ще говорим). Вашата разписка за заем е залогът ви и ако „изплатите” заема с резултатите от вашия труд, и след това си  поискате залога, разписката за заем, може би наистина ще си получите първоначалната разписка, но не и преди средствата, създадени от разписката да са дадени в заем няколко пъти. Вашият подпис / разписка се ипотекира неограничен брой пъти, за най-малко 90% от средствата създадени чрез  него / нея (според банката на Федералния резерв в Сан Франциско). Така че, за вашият заем от $ 10 000, които ви излиза поне двойно по-скъп и който не струва НИЩО на банката, банката печели над половин милион долара. Този бизнес не е за нас.

 

Ако 25 души съберем достатъчно пари за да си платим лиценза да печатаме $$$, около $ 150 000 или четвърт милион канадски долара, можем да започнем да изпращаме чекове, което правят финансовите компании, банките издаващи кредитни карти и т.н. Първоначалните разходи са ниски – за отпечатването на чековете, плюс пощенските разходи – а приходите са огромни. Можем да спечелим милиони за много кратко време. Спомнете си за банката, която ми даде по Коледните празници $ 3 500 срещу подписа ми. Мисля, че етиката ви, както и моята не ще позволи това.

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] Вече ни е известно думите в юридическия жаргон (legalese) имат съвсем различно значение от думите в разговорния английски език. Поради тази причина авторката не „плаща” дълг (pay), а го „погасява” (extinguish). Поради същата причина тя не използва думата „закупувам” (purchase), a „купувам” (buy). – Бел. прев.

[2] Public Policy – Система от закони, финансови приоритети, регулаторни мерки и дейности, засягащи проблеми оповестени от правителствени институции или представителите им. – Бел. прев.

[3] Suze Orman – Всепризнат авторитет в областта на личните финанси и инвестиране, авторка на редица бестселъри.