Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

За двете лица на пандата или как екологичните кампаниите допринасят за съвременната колонизация

 

 

 

Докато у нас към настоящия момент екологичните организации са на гребена на вълната, не така стоят нещата в по-глобален план. През последните няколко месеца една книга разбуни духовете в Германия.

 

 

Какво се крие зад тъмната страна на пандата или иначе казано WWF / Световен фонд за защита на дивата природа?

 

 

Това се опитва да разкрие в своята наскоро излязла в Германия книга  Schwarzebuch WWF: Dunkle Geschäften im Zeichen des Panda – „Черната книга WWF: Тъмните сделки под знака на пандата“ журналистът и филмов продуцент Вилфред Хуисман.[1] Книгата е резултат на многогодишен труд и посещения в страни като Аржентина, Индия, Непал, САЩ, Швейцария и Чилиq и kd събиране на най-различна информация. Тя е предхождана от документалния филм  „Der Pakt mit dem Panda“ – „Договорът с пандата“.

След появата на книгата, реакцията от страна на германското поделение на  WWF бе незабавна. Върху големите интернет книжарници беше оказан натиск и те се видяха принудени да я изтеглят от продажба. Наложи се дори намесата на местния съд в Кьолн, който излезе със становище, че книгата може да се продава, но практически тя бе отстранена от пазара.[2]

Проблемът се прехвърли и на политическата сцена. Говорителят по медийните въпроси на фракцията на свободните либерали в Бундестага – Бурхард Зонксен, алармира за самоцензурата на големите търговци на литература. „Дали в книгата се излагат неверни факти, ще реши съдът, след изслушване на страните и на база на проведеното следствие“ – заяви той за неделното издание на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. Според него, налагането на самоцензура от търговците  на основание само на адвокатите на световния фонд, фактически води до ограничаване на свободата  на изразяване на личното мнение.[3]

От WWF приемали всякакви критични позиции, но не и излагането на неверни факти, се казва в специално изявление по случая. Според еколозите книгата описва множество проблеми на околната среда, за които фондът не носи отговорност.

За разлика от други подобни организации, като „Greenpeace“, WWF не залага на конфронтацията, а се опитва  да промени концепцията на отделните концерни чрез сътрудничество с индустрията.[4] WWF се различава от другите екологични организации и по това, че е склонна да получава дарения от големите компании.

„Зюддойче Цайтунг“ припомня, че Световният фонд за защита на природата често използва за кампаниите си големи енигматични животни като тигри, слонове или бели мечки. Даже крал Хуан Карлос е почетен председател на испанското подразделение на WWF. Друга персона със „синя кръв“, свързана с организацията, е съпругът на британската кралица принц Филип (президент на WWF), участвал в откриването на ловния сезон в резервата Каванго в Замбези. Хуисман пише: „Както и по-рано, дивата Африка отново принадлежи на големите бели ловци и на компаниите, занимаващи се с организиран лов.[5] 

Авторът“ – продължава Ларс Лангенау, – „разкрива  кървавите връзки на първия президент на WWF принц Бернхард Нидерландски[6] с режима на апартейд в Южна Африка, и доказва личните връзки между организацията и властта, без значение дали става дума представители на хунтите, управлявали Латинска Америка, или на средите от петролната търговия.

 

 

WWF – „съюз на парите и кървавата аристокрация“

 

 

 Вилфред Хуисман показва как WWF се превръща в едно „обединение на парите и кървавата аристокрация“ и влиза в тайния Клуб 1001“. Този клуб е известен  и като „мрежата на старите момчета“. Свързан е с имена като: Хенри Форд, барон фон Тисен,[7] Ага Хан,[8] Хуан Антонио Самаранч,[9] Алфред Хайнекен,[10] Бертолд Байц,[11] Фридрих Карл Флик[12] и военнопрестъпници като Мобуто  Сесе Секо.[13]

Сред примерите, които Хуисман посочва, е кампанията на WWF по спасяването на тигрите. Организацията събирала дарения за акцията си „Спасете тигрите“. Сто екземпляра трябвало да бъдат заселени в индийския национален парк Каха,… където някои от туристическите фирми, партньори на кампанията, предлагали организиране на сафари срещу 10 000 долара. Всекидневно в парка кръстосвали почти 155 джипа!

В резултат на кампанията десетки хиляди жители, свикнали да живеят от древни времена с дивите котки, трябвало да бъдат изселени от парка и да напуснат завинаги родината си. Естествено, масовото изселване било подсигурено и със решение на съответния съд. „Днес от изселване са заплашени към 1 милион души, тъй като се планира разширяване на националния парк, както и строителството на нов – твърди авторът.[14] Според Хуисман, за да се създаде място за дивите животни, само в Африка изселническата придобива колосални размери. Там 14 милиона души трябва да бъдат изселени против волята им! Той упреква WWF, че от самото начало гледа на опазването на околната среда като на налагане на един вид колониализъм, но с други средства.

Прави впечатление, че WWFполага грижиза дивите животни, но явно не се вълнува от съдбата на милиони човешки същества! Може би в наши дни хуманизмът е заменен отанимализъм?!

„Зюддойче Цайтунг“ цитира и неназован говорител на WWF, който признава, че прогонването на хората от местата, обитавани от тях от векове, била тъмна глава в историята на организацията. Но тя вече  си е „научила урока“ и отдавна не практикувала принудителното изселване.[15]

Обаче Вилфред Хуисман документира съвсем друга реалност. Той разкрива връзките на WWF с компаниятаМарине Харфест“,[16] дял в която има и  Йон Фридрексенфинансов инвеститор, собственик на една от най-големите флотилии от танкери в света; бизнесменът, контролиращ една трета от улова на сьомга на планетата! Една от компаниите му се занимава с улов на сьомга по чилийското крайбрежие. Рибата била държана в огромни  кафези и използвана за производство на антибиотик. Хуисман нарича тези кафези „плаващи аптеки“.[17]

За производството на един килограм месо от сьомга били убивани между 4 и 6 килограма риба, която била преработвана в  рибен фураж, както разкрива авторът. Въпреки това, през 2008 година WWF сключил договор за партньорство с тази компания. Каква грижа за дивата природа, нали!

В интервю за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ Хуисмансподеля, че няма нищо против WWF. Но при търсенето на информация за екологичната катастрофа, засегнала производството на сьомга в Чили, се натъкнал на тесните връзки на организацията  с тази индустрия.[18]

Сред стратегическите партньори на WWF били някакъв концерн, производител на палмово олио, както и небезизвестната корпорация „Монсанто“, притежаваща почти монополно положение в сферата на генно модифицираните храни. Например в Индонезия споменатият производител превърнал големи територии на Калимантан в плантации за добиване на палмово олио. Хуисман критикува как от фонда считали за успех факта, че световният концернWilmarобявил 2 на сто от обезлесената от него гора с площ от 300 000 хектара за защитена територия. От WWF дори взели участие в специална кръгла маса заедно с химически концерни като BayerиUnilever“. Срещата имала за цел по-нататъшното узаконяване на изсичането на горите. Нещо повече, чрез разпределението на сертификатите, разрешаващи подобна дейност, каквато била задачата на кръглата маса, никой повече не може да контролира дали компаниите спазват своите стандарти. Това накарало останалите екологични организации да я напуснат.

От WWF успели да предотвратят най лошото. В какво се състоял успехът все пак? Един от местните еколози направил следното заключение: „WWF  допринася за увеличаване броя на замърсителите на околната среда, за което получава пари.[19] 

Що се отнася до „Монсанто“, там връзката е Джейсън Клей, вицепрезидент на американския клон на WWF, участвал в съвместна лобистка организация заедно с технологичния концерн „Cargill“ и „Монсанто“. Така той се превръща в един от първите защитници на генните технологии. Сядайки пак на кръглата маса и участвайки в повторното раздаване на печатите за повсеместна употреба, WWF си изгражда един „прогресивен зелен имидж“. Според Хуисман тези печати не са универсалното лечебно средство. Те осигуряват единствено минималните стандарти. „Биопечатите често са с по-висока стойност“ – казва и вече цитираният говорител на екологичната организация.

Книгата на германския журналист поставя редица въпроси, които се нуждаят от отговори, а не от изявления и скъпоструващи жалби.

По нататък във вече споменатото интервю Хуисман твърди, че не е противник на сътрудничеството между големите концерни и екологичните организации. Само че последните трябва да защитават позициите си и подобно на „Greenpeace“ и BUND да не получават дарения от тях. Само така биха могл ида участват с високо вдигнати глави в преговорите. Той твърди, че в продължение на години заплатата на една от експертките по въпросите, свързани със сьомгата, е изплащана от „Марина Харфест“.

Според германското подразделение на Световния фонд, фирмените дарения съставляват само 7 на сто от общите приходи от дарения в организацията. В международно измерение нещата са още по-сериозни. Една от най-големите банки в света, базираната в Лондон HSCB Bank, отпуснала 100 милиона долара за съвместен еко проект с WWF. Тези средства не са отразени в баланса на фонда като дарение, а са били преведени директно за общия проект. В замяна на това от фонда давали на партньорските фирми специални рекламни лицензи.

 

 

WWF има непрозрачно ръководство

 

 

Трудно е да се каже кой точно стои зад WWF. Организацията, според Хуисман, представлява мрежа от регионални представителства, като шапката се намира в Швейцария. В САЩ например ръководителят на местния клон на WWF бива избиран от специален комитет. В момента начело на WWF там стои бивш шеф на Coca Cola“! Членовете на споменатия по-горе „Клуб 1001“ били един вид „зеленият елит на фонда“.[20]

Хуисман се опитал да отиде на годишния „панда-бал“, организиран от WWF и да направи снимки, но му било отказано. Той определя фонда като един вид „шизофренична организация“. И заключава, че негативните последици от нейната дейност са повече от положителните. Определя WWF като организация, в която, ако добрите неща не функционират, значи не работят и другите. И поставя въпроса: Какво би се случило с концерни катоCoca ColaиМариен Харфест“, получили знака с лика на пандата, само за да продават по-добре своята продукция, ако WWF изгуби зеления си имидж? В организацията по-голямо влияние имат водещите мениджъри и PR специалистите, отколкото еколозите. Годишната заплата на търговския директор на американското представителство на фонда например възлиза на 500 000 долара![21]

Хуисман заключава, че Световният фонд е търговски модел, който няма никакви шансове да се слее с големите петролни концерни. Защото е необходим за тяхно лице и като оправдание за тяхната антиекологична дейност. В Германия организацията тепърва се развива и разчита основно на държавни средства като например за проекта „Heart of Borneo“, поставил си за цел създаването на палмови плантации там. Проблемът, че за да има такива, трябва да се прибегне до изсичане на гори.

Освен това се оказва, че еколозите допринасят за узаконяването на генномодифицираната соя в Европа! Това става благодарение на сътрудничеството на WWF в проект, предвиждащ използването на  генномодифицирана соя за производството на биогорива. Далаверата бива представяна като инициатива „от особено значение за Европа“, където се концентрира производството на подобни горива. Ангела Меркел и други политици често са заявявали, че ако за производството на биогорива е необходимо да се изгарят десетки хиляди декари гори, то страната й ще поискат от ЕС издаването на разрешително за соята. И това станало факт на специална кръгла маса, посветена на соята. Оказало се, че дискусията третира и генно модифицираната соя. Така този опасен продукт елегантно, със съдействието на фонда и без много шум, навлязъл и на европейските пазари.

 

 

 

(По материали от германските медии) 

 

 

 
 
 


[1] Вж. Wilfried Huismann – “Schwarzbuch WWF: Dunkle Geschäfte im Zeichen des Panda”, Gütersloher Verlagshaus, Gütersloh, 2012 г.

[2] Druck auf Buchhändler WWF drängt kritisches Buch vom Markt, 2.06.2012, in: http://www.faz.net/aktuell/politik/inland/druck-auf-buchhaendler-wwf-draengt-kritisches-buch-vom-markt-11771956.html

[3] Пак там.

[4] Umweltstiftung  WWF in der  Kritik -Die Dunkle Seite des Panda von Lars Langenau, 28.05.2012, in: http://www.sueddeutsche.de/wissen/schwarzbuch-wwf-die-dunkle-seite-des-panda-1.1366518

[5] Umweltstiftung  WWF in der  Kritik -Die Dunkle Seite des Panda von Lars Langenau, 28.05.2012, in: http://www.sueddeutsche.de/wissen/schwarzbuch-wwf-die-dunkle-seite-des-panda-1.1366518

[6] Бернхард Нидерландски (1911-2004) – германски принц, членувал в нацистката партия. Съпруг на покойната кралица Юлиана и баща на настоящата – Беатрикс. Основател на едно от най-важните министерства на тайното световно правителство, клуба „Билдерберг“. Той е първият председател на Световния фонд за дивата природа.

[7] Хайнрих Тисен (1875-1947) – унгарски предприемач и колекционер на художествени предмети с немски корени. До смъртта му през 1947 година колекцията му достигнала 575 ценни произведения на изкуството.

[8] Вероятно става дума за Карим Ага Хан IV, глава на мюсюлманите шиити от 1957 година.   Роден е в Швейцария през 1936 година. Получава образование в Харвард, а през 1964 година участва от името на Иран на Зимната олимпиада в Инсбрук като ски бегач. Стойността на имуществото му почти не може да бъде измерена. В момента живее край Париж.

[9] Хуан Антонио Самаранч (1920-2010)- испански спортен функционер и президент на МОК между 1980 и 2001 година.

[10] Алфред Хайнекен (1923-2001) – холандски предприемач и пивовар. Приживе е считан за най-богатия холандец. Внук на основателя на компанията „Хайнекен”.

[11] Бертолд Байц (1913г.) – крупен бизнесмен, участвал в изграждането на концерна „Круп” и един от наследниците на Алфред Круп. След смъртта му като изпълнител на завещанието му създава специална фондация, която да управлява наследството му.

[12] Фридрих Карл Флик (1927-2006) – син на предприемача Фридрих Флик. Баща му е осъден на Нюрнбергския процес, където са му повдигнати обвинения за престъпления срещу човечеството. До 1960 Карл Флик поема ръководството на концерна за производство на стомана, основан от баща му. В холдинга Friedrich Flick KgaA  по това време влизали около 300 предприятия с над 300 000 служители.Годишният оборот  възлизал на 18 милиарда марки.

[13] Мобуто Сесе Секо (1930-1997) – един от най-дълго управлявалите диктатори в Африка. Той е начело на Демократична Република Конго между 1971 и 1997 година.  Установеният от него режим, подобно на този на Маркос във Филипините е истински пример за клептокрация. В резултат на корупционната си дейност по времето на своето управление, Мобуто натрупва по оценки на „Трансперънси интернейшънъл” капитал от около 5 милиаррда долара.

[14] Вече цит. публ, виж бележка 2.

[15] Вече цит. публ, виж бележка 2.

[16] Норвежката компания „Марина Харфест” е основана през 2006 година. Това е най-големият концерн за прерабодка на сьомга в света с оборот от 13,5 милиарда норвежки крони и със 7 500 служители. Компанията има свои клонове във Франция, Шотландия, Чили, Япония,Канада и Фарьорските острови. Йон Фридриксен влиза през 2006 година в концерна чрез вливането на Pan Fish и „Марина Харфест”.

[17] Вече цит. публ., виж бележка 2.

[18] „Der WWF ist schizophren“- интервю на Щефан Тоник с Вилфред Хуисман за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” от 3.06.2012 г. в: http://www.faz.net/aktuell/politik/inland/umweltschutz-der-wwf-ist-schizophren-11772066.html

[20] Виж бележка 11.

[21] Виж бележка 11.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...