- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

ЕС гради „Homo Europaeu” по болшевишки рецепти

 

 

 

 

Производството на души е по-важно от производството на танкове. Ето защо аз вдигам наздравица за вас, писателите – инженерите на човешката душа.

Й.В.Сталин, 26 октомври 1932 г.

 

 

 

 

 

Тези дни в София протече поредната раздумка (публичен дебат) на ЕС-тематика под мотото „Европа на солидарността или Европа на егоизма?“. На пръв поглед нищо ново, обичайната скука и общи приказки. Подобни сбирки се случват вече ката месец, организирани от многобройните НПО-та с брюкселски субсидии. Лично аз обаче, за първи път чувам в България така остро и директно да се говори за конструирането на бъдещата ни обща „европейска идентичност“, през трупа на националните държави, като безалтернативен изход от кризата на Съюза. В този дух бе изказването на журналиста от „Дойче Веле“ Александър Андреев.[1] Андреев е просто говорител на федералистите в Берлин, но смятам, че си струва да извадя няколко пасажа от речта му, все пак произнесена от трибуната на Народното събрание.

Та нали Европейският съюз по замисъл е общност на солидарността! Ако ни трябваха националните егоизми – тях си ги има предостатъчно и без ЕС. Очевидно обаче в тази общност на солидарността през последните години се е случило нещо, което актуализира въпроса за егоизмите. Или пък – нека разсъдим и над тази възможност – в някогашния хармоничен и безкризисен Европейски съюз солидарността е била просто смокинов лист, прикриващ настървеното опазване на отделните национални градинки.

Да, знам, че всички на висок глас настояват за повече демокрация в ЕС, но знам също така, че тя още се гърчи в родилни мъки. Защо е така ли? Сигурен съм, че това не е така, понеже стотиците милиони европейци не я искат или пък защото тя им е безразлична. Напротив. Допитванията показват, че в мнозинството си тези стотици милиони харесват Евросъюза и искат да имат глас в него. Работата обаче е там, че къде осъзнато, къде не, те се опитват да се доберат до този глас и да въздействат върху европейската политика по един много по-дълъг и заобиколен път: през националните си избори и политици. Получава се един порочен кръг. Самите национални политици се съобразяват със своите избиратели и затова непрекъснато удрят спирачките на федеративното развитие на ЕС.

В Германия например никой не се замисля за това гигантско преразпределение. Хората са убедени, че то е нормално и естествено. Е, ще чуете, разбира се, да се говори за стотиците милиарди, които се наляха в Източна Германия, но същински конфликт по тази тема няма. Когато обаче се оказа, че такова преразпределение е необходимо вътре в ЕС, че някои от по-бедните страни-членки по една или друга причина се нуждаят от тази солидарностскандалът беше невероятен. Защо?

Ами защото хората възприемат националната си държава като даденост, към която имат ангажимент.
Ключът е политически. Така, както през столетията са възниквали националните държави и се е избистряла националната идентичност на техните граждани, такано много по-бързотрябва да възникне и Федерална Европа, чиито граждани да развият своята нова, федерално-европейска идентичност. Това е големият проект, за който всъщност става дума. И към който вече гледат някои от най-прозорливите европейски политици, без да смеят обаче да го назоват с истинското му име

Какво прави впечатление? За федералистите, „национална държавае мръсна дума, равна наегоизъм“, съответно е наложително е да бъдепреодоляна“ (унищожена). От друга страна ни се пробутва откровената неистина, че европейците си харесвали Съюза. Това твърдение се опровергава на всеки пореден вот за Европарламент, типичен с апатията и ниската активност у избирателите. Тук федералистите ще оспорят, че ниският интерес се дължи на слабите правомощия, които имат депутатите в Страсбург. Да, но опитите за придвижване към Федерална Европа чрез плебесцити претърпя дори по-шумен крах. Европейската конституция бе бламирана още на първите два провели се референдума, а единственото допитване до гражданите относно Лисабонския договор (в Иралндия) беше „преиграно“, до постигане на желания резултат. Очевидно федералистите вече добре си дават сметка, че не могат да постигнат целите си в обозримо бъдеще с инструментите на демокрацията.

Няма човек, няма проблем“, обичаше да казва другарят Коба. След като французи, холандци, англичани, чехи, фини и т.н. са пречка, на тяхно място ще бъде конструиран човек от нов тип, освободен от тежестта на националната си принадлежност и традиции. „Homo Europaeus“ – „летливкосмополит без сантименти, прагматик с ляво-либерален уклон, с охота принесъл жертва локалните сипредрасъдъципред олтара на солидарността“, „дружбата между народите и, то се знае, „светлото съвместно бъдеще“, олицетворено от неизбежното завръщане на всеобщото материалното благоденствие, този път окончателно.
И пак, нищо ново под слънцето.

Подобна социо-ментална инженерика е добре позната на изток от Берлинската стена. Експериментите бяха всъщност два, в СССР и в Югославия. Отсъветския човексе очакваше да изгради последната фаза на бленувания комунизъм. Ключовата за болшевиките целоправдаизключително жестоки средствадепортация на балтийските и кавказките народи, геноцид над украинския народ (Гладомор), затвор, психушки и ГУЛАГ за неподатливите на менталната асимилация индивиди. Катастрофалния резултат от експеримента, описа още в разгара на перестройката, руският социолог в емиграция Александър Зиновиев.

Същите тези т. нар.совкии техните деца, съставляват в съвременна Русия ядрото гласоподватели на Владимир Путин, срещу чието преизбиране брюкселските бюрократи лицемерно пищят.

Югославският експеримент протече малко по-различно. Тито използваше по-често моркова и по-рядко тоягата (концлагера Голи оток), за да направиюгославяниот десетте етнически групи населяващи Федеративната република. Самоопределящите се катоюгославяниразвиваха по-бързо кариери и се радваха на специални привилегии, особено в армията и системата за сигурност.

Като студент съм чел интересни изследвания на феномена „югославянин“. С най-голяма охота новата си идентичност са приемали бошняците и албанцитедвете групи в страната, изповядващи исляма. Югославският идентитет за тях е бил удобният компромис, чрез който да преодолеят изолацията на малцинство и по-успешно да се впишат в новто общество. Силно подозирам, че по-сходни подбуди най-възторжено и първи, за „европейцище се обяват четрите милиона граждани от турски произход в Германия, наред с всички по-слабо интегрирани имигрантски общности на територията на Европа.

Нека обаче си припомним как завърши експериментът в Югославия. Зад казионно приетата нова „идентичност“, повечето сърби и хървати съхраниха етническото си самосъзнание, част от което е взаимната ненавист и споменът за кървавите кланета по време на ВСВ.

Стъпвайки върху така натрупания опит, другарите от Брюксел са решили да комбинират позитивния стимул от югославския експеримент (модата на лагерите вече поотмина), с активното промиване на мозъци по съветски модел. А мозъци се промиват най-ефективно в ранна детска възраст. Вече са създадени и необходимите за целта „европейски училища“.

Забележете думите на Денис Абът, говорител на комисаря по образованието (поредназаемкаот болшевиките) – „нашата цел не е пропаганда или промиване на мозъци, ние искаме просто да информираме хората, да ги информираме защо ЕС е ХУБАВО нещо“.

Щеше да е много смешено, ако не беше ужасно тъжно…

 



[1]По време на Живковия режим Александър Андреев е журналист в Радио София. Избран е за комсомолски секретар на Програма „Хоризонт“. Впоселдствие става водещ на предаване в Програма „Христо Ботев“. Оглавява Военната редакция. За този пост, номенклатура или на Градския комитет на БКП, или на ЦК на БКП, се изискваше членство в БКП или поне сътрудничество на репресивните секретни служби на престъпния комунистически режим. По твърденията на Пашанко Димитров, дългогодишен водещ на рубрика за музика в Българската секция на Радио BBC – Лондон, който никога не е живял в „социалистическа“ България, от началото на петдесетте години на миналия век в западните радиостанции са постъпвали само хора, изпратени от комунистическите партии и техните тайни служби за партийна – държавна – сигурност. – Бел. на Г.И.