Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

Върховната илюзия или провалът „Първанов”

 

 

 „МИРИШАТ ЛОШО МЪРТВИТЕ СЛОВА“[1]

 

 

 

 

                                                           Когато местиш гробище, не можеш да разчиташ на съдействие от обитателите му.

 

Английска пословица

 

 

 

 

Вече 22 години управляващите партии, коалиции, клики, групировки и индивиди заблуждават българското общество, че градят или че участват в изграждането на съвременни, компактни, ефективни и високомотивирани Въоръжени сили.

През десет от тези 22 години президентът Георги Първанов игра поддържащата роля на върховен главнокомандващ. Два пълни мандата г-н Първанов твърде формално се отнасяше към тази част от задълженията си. Нередовно, след удивително дълги паузи, след обществен и политически натиск  свикваше Консултативния съвет по национална сигурност, където течаха вяли и безплодни разисквания.

Първанов нито веднъж не зае ясна и конструктивна позиция при важни за националната отбрана и в частност за Българската армия събития. Ту категорично заявяваше, че „санитарният минимум за числеността на армията е 45 000 души”, ту млъкваше задълго при започване на необосновани съкращения. В писмените източници, в сайта и в други свидетелства за дейността на президентската институция няма да останат проучвания, конференции, кръгли маси, обръщения към нацията или към парламента, статии и интервюта по теми за националната отбрана. Приказки на парче, скучни и самоповтарящи се слова пред парадите на 6 май очертават „приноса” на Първанов към военното строителство и отбраната на българската държава.

Ще се осмеля да припомня на г-н Първанов, че главното задължение на държавника-главнокомандващ е не да приема паради и да държи натруфени речи. А

 

       да мисли. Да прогнозира. Да чертае политики. Да залага основи

 

Заедно с военното ръководство да сочи перспективите на армията, да проектира архитектурата на сигурността за следващите поколения.

Нито веднъж г-н Първанов не алармира обществото, че страната ни изостава в модернизацията на Въоръжените сили, че почти всички средства от военния бюджет отиват за текуща издръжка, че закъсняват въвеждането и прилагането на стандартите на НАТО, че управленската структура на БА е стара, тромава и скъпа. Че в бойната подготовка ударението все още пада не върху  обучението и оборудването на контингентите за мисии, на войските и силите, предназначени да защитават територията на Отечеството.

Вместо да прави ченгесарски записи на разговора си с министъра на финансите и да ги публикува без негово съгласие, Г. Първанов бе длъжен да порицае Симеон Дянков за подлия му опит да противопостави майките на малки деца срещу военнослужещите, които уж взимали социалните им осигуровки.[2]

Нито Първанов, нито който и да е от съветниците му не удостоиха с внимание най-новата заплаха за военната ни сигурност – кибератаките.

Президентът не бе и не би могъл да бъде активен и ефективен във военната си политика, след като в администрацията му непрекъснато пребиваваха и заемаха отговорни постове

 

агенти на Държавна сигурност

 

доказани кариеристи и издънки на комунистическата номенклатура. С усилията на ВКР и на други фактори, свързани с (уж) бившата българска Секуритате, в администрацията на държавния глава винаги са присъствали офицери, зависими от тайните служби. През последните 17 години в президентската администрация работят общо 21 сътрудници на репресивния апарат на соца. Единадесет от тях са в щата, утвърден от Георги Първанов, което представлява рекорд в 21-годишната история на тази институция. „Свитата прави краля”, гласи класическо правило от европейската драматургия. „Агентите правят (п)резидента”, бихме добавили в побългарен вариант.

Провалът на Първанов като върховен главнокомандващ е най-забележим в

 

кадровата му политика

 

Десет години презцидентът подписваше укази за повишаване в звание, за назначаване или пенсиониране на лица, облечени в генералска униформа. Лица, страдащи от наследствените болести на социалистическата армия и на съветската военна школа: скромна обща култура, недоказан професионализъм, липса на инициатива и самостоятелност, неизградени лидерски качества, слаба езикова подготовка, комплекс за малоценност, шуробаджанащина и родова обремененост от комунистическата номенклатура.

Само безпощадна хирургическа намеса или химиотерапия може да премахне матастазите на комунизма, заложени в генезиса на българския генералитет. В противен случай монтираната от БКП/ДС матрица ще възпроизвежда удобни безличия, синове и внуци на активни борци, а обществото ще се чуди защо разликата между генералите от НАТО и нашите висши офицери не се скъсява. „Президентът наложи и други спорни назначения на висши военни“, пише в грама на бившия американския посланик Нанси Макълдауни, публикувана в Уикилийкс. Според коментара на щатските дипломати, назначенията показват липса на желание за реформи.[3]

При стабилно военно ръководство редица провали на цивилните шефове в сферата на отбраната можеха да бъдат спестени или минимизирани. У нас обаче се насложиха две негативни явления: лошо политическо ръководство и липса на военни лидери. Заедно с БСП, НДСВ и ДПС Г. Първанов носи част от отговорността за деградацията на българския генералитет и на отбранителната ни политика през последното десетилетие.

В скандала около военното разузнаване през лятото на 2010 г. кристализира цялостният облик на десетгодишното „главнокомандване” от Първанов: задкулисно, незаконно, користно заграбване на власт, с постоянен стремеж към превишаване на пълномощията.

Ако Първанов бе посветил минимална част от ловните си усилия или от енергията, вложена за защитата на руските енергийни интереси, на борбата

 

срещу корупцията в армията

 

би спечелил завидно място в най-новата ни история. Десет години държавният глава получаваше цялостна, достоверна и многоканална информация за състоянието на видовете въоръжени сили и на службите за сигурност. По линия на ВКР, НРС, НСО, служба „Военна информация”, по партийни и обществени източници честни българи са подавали тревожни сигнали за злоупотреби, за престъпни схеми и намерения, за конфликти на интереси и други начини за източване на отбранителния бюджет. Глас в пустиня.

През двата мандата на Първанов са похарчени над 2 млрд. лева за техника, сочат журналистически разследвания. Колко са комисионите, можем само да гадаем. Но при поръчките на военна техника те са далеч по-високи, отколкото при граждански сделки.

Президентът мълчаливо е трупал чувствителна информация, която е използвал за задкулисните си операции. И която вероятно ще послужи при новия старт на политическата му кариера. Защото е валута, неподлежаща на девалвация.

 

Двата мандата на Първанов = десет изгубени години

 

Десет години, потънали в приказки, в стратегически прегледи, в писане на доктрини, стратегии и концепции. Резултатът не може да бъде маскиран: днес Българската армия не е по-боеспособна, по-мотивирана и по-авторитетна от стохилядната БНА отпреди 22 години. След като десетки хиляди професионални воини свалиха мундирите, но армията не придоби нови оръжия, нова техника и не разви нови способности за водене на бойни действия, все по-разбираеми стават гласовете на носталгиците по „славните” времена на Варшавския договор.

 

„Прошла зима, прошло и лето.

Спасибо, Партия, за это!”

 

Първанов не е най-виновният. Да беше само той, с мед да го намажем. Гошо само е типичен представител на своята партия и на своята политическа класа. Армията ни дружно бе мачкана, рязана, унижавана и кастрирана от прослойката, поставена на власт след 1989 г. От издънките на ДС, на партията-ръководителка и на нейния „димитровски комсомол”. От назначените милионери, получили прословутите си куфарчета на 9 ноември 1989 г.

За тях съществуването на стабилна, единна, себеуверена Българска войска си е истинска заплаха. Защото рано или късно на някой офицер все ще му дойде мисълта, осветила пътя на храбрите ни предци през 1923 и 1934 г. Когато герои от три войни казват на т. нар. политици: „Кои сте ви бре, мишоци? Какво сте направили за държавата? Я марш по дупките!”. Или тачени военачалници гордо ще хвърлят оставки, както направиха трима турски генерали и един адмирал през лятото. Или ще се изправят срещу президента като строителя на съвременна Япония генерал Дъглас Макартър и ще оставят на идните поколения знаменитата фраза: „Човек се прочува със заповедите, на които не се е подчинил”.

На фона на мощните и мотивирани Въоръжени сили още по-жалко биха изглеждали „ювелирните” акции на МВР, все по-„резултатната” борба с организираната престъпност, все по-ярките примери за срастване на милицията и на други държавни институции с престъпни групировки. Все по-зловеща окраска ще придобива неотвратимото проникване на мафиите до най-високите етажи на държавното ръководство. За подобни строители на поредната фаза от развития милиционер-социализъм, наричана с по-нови и по-примамливи имена, силната армия е като неподкупен прокурор за хванат на местопроизшествието джебчия.

Затова имаме и ще имаме пернишка милиция, пернишка армия, пернишко правосъдие, пернишко образование. Да ме простят почтените жители на гр. Перник! Не тях искам да обидя.

 

            Миришат лошо мъртвите слова”, казва убитият от болшевиките руски поет Николай Гумильов. След толкова мъртви слова на мъртвородени политици за светлото бъдеще на войската, явно ще трябва да започнем почти от кота „нула”. С нови надежди, с нови илюзии. И с повече мъдрост, постигната чрез болка.

Изводът е ясен: общото между политиците и пелените е, че и двете трябва да бъдат сменяни редовно. По една и съща причина.
            Новият главнокомандващ има златен шанс. След провала на предшественика си би могъл внимателно да избягва пропуските, чиито дълъг списък вероятно са направили хората от екипа му. Само това да направи, би превърнал в успешен половината от мандата си. За другата половина ще трябва да се потруди сам
.

 

                                                                                                           

                                                   



[1] Статията е публикувана във в. „Българска армия” от 20 януари 2012 г.

[2] Подч. мое, – Г.Иф.

[3] Подч. мое, – Г.Иф.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...