Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

ВСИЧКО ОКОЛО ИЗЧЕЗВАНЕТО НА СЪВЕСТИН ДЕЯНОВ Е ПОТУЛЕНО, НО ДА ЗАБРАВИМ ЛИ?

 

 

 

ИЛИ КАК СТОПЯВВАЩИТЕ СЕ НАШЕНЦИ СЕ ПРИМИРИХА С ОТКРАДВАНЕТО НА ЧУДЕСНО БЪЛГАРСКО ДЕТЕ

 

 

 

 

 

 

ДО ПРЕЗИДЕНТ НА Р.БЪЛГАРИЯ

                                                                                              Получено на 28.10.2013 – вх. № 94-00-2736

 

 

 

ИСКАНЕ

ОТ ТОДОР СТАНИСЛАВОВ ДЕЯНОВ

София, Люлин бл.521 вх. Г, ап. 87

 

 

ПАЗИТЕЛЮ НА ЗАКОННОСТТА,

 

 

Обръщам се към Вас с вяра, че ще съдействате приложените ми две жалби да стигнат до главен прокурор Сотир Цацаров.

 

Малолетното ми дете беше отвлечено на 6 май 1997 г. След многогодишни дела, през 2011 г., прокуратуратурата бе окончателно осъдена по всички 14 възможни бездействия, защото синът ми Съвестин Тодоров Деянов не е издирван от компетентните органи.

 

Цитирам точно:   Установи се, че през всичките тези години от 06.05.1997г. и до настоящия момент ищецът сам, разчитайки на своите възможности, се опитва да открие истината за изчезналото си дете, включително и посещавайки чужди държави в търсенето му. В тези свои действия той  нито в един момент не е подкрепен от държавата в лицето на компетентните за това органи.

Уви , вместо да се засрамят, в прокуратурата продължават тъпо, упорито и тенденциозно да пречат. Витаят по нелогични и доказано несъстоятелни версии, но отказват да се работи по версия отвличане с цел незаконно осиновяване.

 

Не работят по ченгетата, организирали отвличането на Съвестин и през 1999 г. избягали в Канада.

 

Като последно, напълно бе унищожен сигнала от миналата година за евентуално разпознаване на Съвестин в Лион, Франция. За пореден път съм унижен и безпомощен.

 

Публичното затриване на сигнала от Лион е обществено опасно, защото е нагла демонстрация, че никое отвлечено българче няма да има абсолютно никакакъв шанс за каквото и да е!

 

Вместо ефективни действия, от СГП най-калташки опитаха изобщо да прекратят следственото дело и да заличат всичко. Номерът им не мина пред съда.

 

В яда си прокурорът Н. Христов пише в постановлението си от 17-04-2013, № 5682/2006г.:

 

„.. Но няма житейска, дори и правна логика, някой да бъде лишен от свобода 16 (шестнадесет години).

 

Той изписва горната тъпотия точно тогава,  когатo цял свят тиражираше разкрит случай след 18-годишен плен на три американски девойки! Eдна от жертвите бе родила от похитителя.

 

И това не е инцидентен случай в житейската и криминална практика! Каква логика изповядва този Н. Христов от СГП, след като е скаран и с правната, и с житейската логика!?

 

 

                                    УВАЖАЕМИ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА,

 

 

Считам, че адресираните и официално депозирани мой жалби с искания до главния прокурор са потулени и затова от април нямам никакъв отговор. Налице е  продължаващо фактическо бездействие. Продължавам да търпя конкретни и съдбовни за мен  вреди.

 

ПРИЛАГАМ  копие на ЖАЛБА до Главен прокурор вх. № 25143/06 ІІІ, получена 16.04.2013    и копие на  ЖАЛБА ПОВТОРНА до Главен прокурор, вх.№10423/2013, получена на 11.07.2013г., които жалби, съгласно Административно-процесуален кодекс следва да препратите по компетентност на Сотир Цацаров. Така, този път жалбите ми няма да бъдат потулени.

 

 

 

                                                         ЛИЧНО:

Т. Деянов

София, 28 октомври 2013 г.

 

 

 

 

 

 

 

ПОСЛЕПИС

 

 

 

 

 

През февруари 2012 г. Тодор Деянов трябваше да бъде моят следващ гост в предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“ на телевизия „Евроком“. Каква друга тема можехме да обсъждаме, освен изчезването на малкия Съвестин и вината на българските комунистически власти в тоталитарната ни демокрация за това? Всичко беше уговорено…

 

Ръководителите на „Евроком“ свалиха предаването и разговорът така и не се състоя.

 

Всичко това става в епоха на затриване на българската народност. Още от 2005 година, от екрана на предаването Между редовете на друга телевизия, започнах да бия камбаната за нашето изчезване. Оттогава досега не съм спрял. Но гласът ми е като на викащия в пустинята

 

Има други, на които предоставят думата. В националната катастрофа с изчезването на българския род авторството няма значение. Месеци след моето отстраняване от екран, се появиха съобщения като следното: „Намаляваме с 6 души на час, до 10 години сме малцинство.[1] Бяха изминали15 години от открадването на прекрасното българско момченце Съвестин.

 

Що за хора сме, щом равнодушно приемаме не просто трагедията, сполетяла един баща? Загубата на Съвестин не е само пожертване на едно българче, а на цял един свят.

 

Ако не сме в състояние да се опомним и да се вслушаме в гласовете на истината, можем поне да се помолим за Съвестин. С надеждата да е жив и някой ден да се обади. Също така – за здравето и дълголетието на неговия баща, нашия сънародник Тодор Деянов.

 

Не забелязвате ли символа? Името на чудесното българче е предизвикателство към нашата съвест!

 

Боже Господи, от сърце и душа ти се моля аз, твоят смирен раб, запази Съвестин и го събери с баща му.

 

 

Георги Ифандиев

 

 


[1] „Намаляваме с 6 души на час, до 10 години сме малцинство“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, 6 юни 2012 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1409425

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...