Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

RHAPSODY IN BLUE – РАПСОДИЯ В ТЪЖНО, ИЛИ ЧАЛГАРСКА МОЗАЙКА ИЗ МЕСТНАТА И СВЕТОВНА НОМЕНКЛАТУРИЯ – Част 2

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Човеци със съвест и морал, способни да мислят, да се справят с по-пространни, подробни творби, които не са просто четива. Готови да търсят истината, като се запознават с повече факти и сами ги анализират. Не изпитващи потребност от онези злободневни случки и постъпки, с които всекидневно и масово тровят и промиват остатъците от ум, възприятия и свяст. За да стигнат до истината. Тази мултимедия е единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито едно друго подобно средство за осведомяване не само в този провален опит за държава, не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

 

В тази мултимедия иде реч за публицистика.

 

The Daily Telegraph”, още много световно известни медии с богати издатели, въведоха платен достъп до електронната си версия с малък и то временно действащ гратис от пет влизания седмично. “The New York Times”, “The Wall Street Journal”, “The Economist”, и доста други, вече – само срещу абонамент.  А “The Guardianобяви, че без дарения от страна на читателите, оцеляването му съвсем не е сигурно.

 

Всеки да го разбира, както желае.

 

Освен това е добре да преглеждате илюстрациите и видеозаписите в текста хронологично – така, както са поместени. Те съдържат допълнителна информация и дообогатяват общото възприятие на обсъжданите теми.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

 

Седмицата, в която след летните месеци навлизаме в първия, с буквичката „р“ в названието, за мен е най-тъжна през годината. Нека представя нейния последен работен ден с извадки на заглавия от коментарната страница на „десниялондонски печат.

 

Първо ме впечатли следното:

 

Прочистването на лейбъристкото ръководство е акт на самоунищожение в епоха на западане на партиите.[1]

 

Защо то? Понеже практически отрича уводното ми твърдениезадесенпечат. Не бях ли пръв, който преди доста години извести: Нямалявоидясно“! Както се казва в стария виц за милиционерите, дето не знаели кой е авторът на романаПод игото“, та се наложило да им метнат един хубав кютек, накраяедин си призна“! Това стана.

 

 

 

За да отнеса няколко ругатни повече

 

 

 

Обаче колега на тозидемократичен“ писач се беше запънал като френско-италианско-руските войски при завоя на Черна. И държеше на познатите политически полюси. Няма как да отрека: беше направил откритие, което е невъзможно да не привлече вниманието на всеки що-годе нормален в психическо, физическо, а значи и в сексуално отношение човек:

 

Наистина ли някой е изненадан, чедеснитеимат по-добър сексуален живот?“ – интересуваше се съвременният лондонски Фройд.[2]

 

Винаги съм изпитвал съмнение, че лявото си е ляво. Уклон някакъв, странен. Не съм спал с комунистка. Не вярвам и жена ми да е залитнала нататък. Сетих се само за онзи предизборен лозунг на торитеконсерваторите, „десните“, от времето на евро-комуниста Харолд Макмилън. Разказвал съм го. Те крещели, че на британците никога няма да им бъде по-хубаво, отколкото при евентуално управление на торите!

 

През онези дни запъхтяна и раздърпана жена нахлула в полицейски участък и извикала:

 

Един тори ме изнасили!

 

Как разбрахте, че е тори“ – поинтересувал се дежурният полицай.

 

Никога не ми е било по-хубаво“ – въодушевено отвърнала „жертвата“.

 

Какви асоциации може да предизвика едноневиннои най-вече „умновестникарско заглавие!

 

Между цитираните два наслова беше закачен трети – по-крупнокегелен и с по-голяма снимка, при това – на авторка. То гласеше:

 

След Brexit-а не питайте какво може да направи тази страна за имигрантите, ами какво имигрантите могат да сторят за тази страна.[3]

 

Този път мислите ми се начумериха. Сетих се за прогнозата на политическия пандизчия на съветския комунистически режим Владимир Буковски с десетилетен стаж в тамошните тюрми и психиатрии. Той беше предупредил, че „и в Европейския съюз ще има ГУЛаг“. Значи ще го изпробват в Британия, си рекох. Докато още не е излязла от новия СССР със столица Брюксел.

 

Защото, преди век, когато тук приемали арменските бежанци от Отоманската империя, нашите от тракийските, македонските, добруджанските области и от покрайнините на запад, белогвардейците от Русия, нашите дядовци и баби – за някои – пра-прародители – не са си задавали такъв въпрос. Гледали са да помогнаткой с каквото може. Държавата и общините ги е имало. И не били предадени да ги коландрят мутрите.

 

Англичанката, възприела една от най-големите глупости, излязла от устата на Джон Ф. Кенеди, държи на това голи, боси, гладни и безимотни хора да оправят родината й? Какво християнско милосърдие“!

 

След което поизтрезнях. (Това „по“ – представката пред глаголите дее възможно май само в нашия език.) И се сетих за онази изобщо непоискана от менвисша благодарностна явно доста арменци, изразена в пасквил, поместен в медия на тяхна организация. Хулейки ме, те питаха: Какво е направила България за тях? И отсъдиха дословно:

 

България не е раздавала къщи, нито пари за къщи, нито пък е помагала на емигрантите да си намерят работа, а май ще е попресилено и да се каже, че е настанявала децата им в училища. Изобщо бъркаш събитията, периодите и най-вероятно мислиш с г.за си! Ние знаем и помним, че определени български правителства са им отпуснали земи, временно са ги настанявали в жп гари, казарми, складове и прочее. Какви пари за къщи, бе, ти добре ли си с главата? По същото време към Княжеството прииждат българи-македонци, тракийци и малоазийци, руснаци белогвардейци и пр. В страната има безработицаКакви ги плещиш изобщо? Ти просто се вживяваш в образа на спасителите, а на практика със сигурност нямаш нищо общо с тях. Много съжалявам, че така сме те разочаровали, ама доста късно се сещаш – защо преди писа други неща за нас?

 

Трябваше от самото начало да ни кажеш какви сме „Кеворкяновци“! Местните арменци и цялата арменска диаспора помагаше на емигрантите, но ако беше вярно това, което ти казваш, защо чак през 1960-те близо 20 000 български арменци са носили паспорти на нансенови поданници? Коя е тази България и тази държава изобщо, която ще прави подобни подаръци на чужденци и турстикъщи, земи, училищадрън-дрън!!! Не мога да си обясня като как така едновремено сме се продали и на Ротшилдовци и на „техните пророциМаркс, Енгелс и Ленини сме целували ръка наЖивков, Джуров, Балев, Луканов, Дойнов и прочие“. Повярвай, че едното изключва другото и това последното с последните лично сме те виждали да го правиш. По-сервилна писарушка от теб просто трудно се срещаше по онези дни![4]

 

Последното е долна клевета. Но комунягите не са способни на другосамо да убиват и крадат, се предават едни-други, да донасят, да лъжат, да завиждат, да обиждатЗа работа и нещо полезно не ги търсете. А не забравяйте, че делът на арменските комунисти пропорционално на общия им брой у нас със сигурност е поне петрактно по-висок от този на родените в България. Не допускам някой да обижда моята родина, която е такава за рода ми от дълбока древност, поставяйки почетното определение българин пред позорното слово комунист“. Няма как да ме ядосат подобни „умници“, по чиито чела две мравки не могат да се разминат. Както казваше леля ми Персифона:

 

Никога не забравяй, че предците ти са воювали за Атряч!

 

Тъпанарите няма как да знаят, че имената в т. нар. елинска митология са присвоени от дълбоката българска античност. Нито имат представа какво означава Атряч. Що се отнася до неблагодарността, когато тук са „прииждали българи-македонци, тракийци и малоазийци, руснаци белогвардейци“, България е била независимо Царство, а не Княжество, „мили арменчета“.

 

Всички клевети, не само тези от финала на арменското чифутско злословие, нека тежат на онези, които са ги изфабрикували. Няма някой, който се е заял с мен, и да не е пострадал. Даже изгубват децаГоспод си знае работата.

 

Та си помислих, дали пък британката не е права, като иска бежанцитемигрантитеда допринасят за страната й? Естествено, че е. Но преди това трябва да бъдат приютени. А британците, които някога са имали вековни умения в покоряването и укротяването на чужди народи, са ги загубили. Карат с омразата и бича, а така не става. Още повече, че те и другитеанглосаксонци“ – отвъдокеанските, са главните виновници за тази бежанска и мигрантска криза. Но преди това – за продължаващата голяма финансово-икономическа депресия.

 

Акоцивилизованият свят“ – който никога не е бил такъв, градил е напредъка си с варварско насилие и разправа с другите хората ако той живееше добре, какво биха представлявали 4-5 милиона души с по-мургав цвят на кожата? При това – повечето – добре образовани. Мнозинството – млади. Та Европейският съюз и САЩ наброяват общо 380 милиона! Значи иде реч за 1,42 на сто! Това ли е проблемът?

 

Уви – не е. Истината е, че Западът е в разруха. Някои държави се намират в навечерието на разпад. Както съобщи „The Wall Street Journal”, подкрепяйки марксистко-ленинския кейнсиански подход на Genossin Хитлери Клънтън, 35 на сто от пътната мрежа на САЩ е съсипана. Трябва да бъде оправена. Напълно сходна е картината в Британия.

 

Пътищата ни са възмутителни. Ние сме на ръба на автоармагедон.[5][6]

 

И на двете места държавата ще стане инвеститор. Тоест – основен предприемач, работодател. Но да си имаме уваженията – с посредничеството на частни фирми. Знаете чии

 

Така федералното и щатските правителства ще осигурят работни места и ще намалят безработицата. Ще повишат потреблението, което може да тласне производството (а може и да не успее). Life. По-скоро – жизнь в социалистически условия.

 

Нали парите на различните видове управления трябва да дойдат отнякъде. Откъде? От работещите. Тъй като корпорациите не плащат особено високи данъци. Даже белите мечки в Аляска знаят това. А за да се плаща на работници, са необходими пари. Банката на Федералния резерв ще ги отпечатва. Федералната власт във Вашингтон ще ги купува, сваляйки по две кожи от гърбовете на т. нар. (х)американци. Държавният дълг на САЩ е неизплатим. Поне една трета от него е собственост на комунистически Китай. Но Ротшилдови са в Пекин още от 1838 година

 

Да де, ала и в Европа картината е подобна. Щом като пътищата на Германия закъсват, няма никакъв смисъл да обсъждаме. Навсякъде кейнсианствонеомарксизъм, според мен по-точно – неоленинизмът. Ето какво проникна и уседна здраво в политическите схващания и практики. Затова журналистът Джон Мийчъм, бивш главен редактор на списание “Newsweek” и настоящ вицепрезидент на грамадното издателство с търговска мрежа в интернет “Random House”, е капиталист. Понеже е от онази хибридна класа на управителитемениджърите. Те се явяват наемни работници и съсобственици на корпорации едновременно. И са едни от най-яростните и усърдни защитници на корпоративния държавен капитализъмсоциализма, кейнсианството.

 

Преди седем лета и половина тъкмо  журналистът-капиталист Джон Мийчъм посочи:

 

Сега всички сме социалисти.[7]

 

От двеста години е така. Не, изобщо никойне строи комунизъм“, другарки и другари!

 

 

 

Честно бих описал неконсерватизма като неосъзнат

„неолиберал“, който недвусмислено набляга на „нео“[8]

 

 

 

Да не се връщам чак до епохата преди Френската революция и основаването на САЩпървата масонска държава. Тайният план за нейното създаване предвиждал да бъде и комунистическа. Не станало точно така, но сега променят и поправят проекта. Отивам едва 50-60 лазарника назад. Тогава днешните западноевропейски и американскидесни“ – носещите етикетите „консерватори“, „неоконсерватори“, „националисти“ и тем подобни, са били обикновени комуняги, заразени от идеите на марскизма-ленинизма.

 

Казано най-точно – поразени от интернационализма на основоположниците на комунизмаравините. Преди 250 лета на илюминатите и на първите Ротшилдови.

 

Как така? – може да възрази някой. Не съм ли прекалено краен?

 

Не, даже съм деликатен. Понеже през петдесетте и шейсетте настоящите деснидо един, с незначителни изключения, били левичари. И се делели на сталинисти, троцкисти и маоисти. Като започнете с идеолозите на движението – например Норман Подхорец и Ървинг Кристол,[9] внедрените в университетите като преподаватели еврейски дейци на Интернационала: Нейтън Глейзър от Харвард, Филип Селзник от Университета на Южна Калифорния в Бъркли,[10]  Питър Роси от УниверситетаДжон Хопкинс“, Мероу Бъргър от Принстънския университет, Милтън Сакс от УниверситетаБрандайс“,[11] Сеймър Мелмън от Колумбийския университет в Ню Йорк[12]

 

Преминете през политиците от края на седемдесетте и осемдесетте години на миналия век: например Маргарет Тачър, Роналд Рейгън, цялата ционистка паплач около двамата Джордж БушПол Уолфовиц, Ричард Пърл, Дъглас Фейт, Каспър Уайнбъргър, Джейн Къркпатрик, Доналд Ръмсфелд, Ричард Армитидж, Джеймс Бейкър, Дейвид Камерън

 

Бившето светило на неоконсерватизма Франсиз Фукояма от Станфордския университет (по-рано от „Джон Хопкинс“) сравнява неоконсервативното движение с ленинизма. Според Фукояма, в известна степен неоконсерватизмът е прераждане както на ленинизма, така и на болшевизма.

 

Наблюденията на Фукояма добиват смисъл даже, когато Ървинг Кристол, който основа движението, гордо признава: „Онази почест, която най-много ценя, беше фактът, че бях член на високо престижната (троцкистка) Младежка народна социалистическа лига[13] (Четвъртия интернационал).

 

А това неоконсервативно движение, както е показал еврейският автор Сидни Блументал, намери своята политическа и интелектуална идеологияв полемичното наследство на Талмуда“.

 

Дори след раждането на неоконсервативното движение много от неговите членове, като Стивън Шуортз [Шварц] от Weekly Standard и Джоан Уолстетър [Волщетер] от RAND Corporation,[14] все още изпитваха изгаряща жажда за Лев Давидович Бронщейн, известен като Леон Троцки.

 

В този смисъл, неоконсервативната секта е подривно движение, което започнало през двайсетте и трийсетте години. Преди няколко лета академичният правист Майкъл Линд посочи, че:

 

Повечето интелектуалци, отстояващи неоконсерватизма, имат свои корени в левицата, а не в дясното. Те са продукт на влиятелния еврейско-американски сектор на Троцкисткото движение от трийсетте и четиридесетте години, което между петдесетте и седемдесетте се трансформира в антикомунистически либерализъм. А накраяв нещо като милитаристка и империалистическа десница, която няма прецедент в американската култура или политическа история.[15]

 

Милитаризъм? Империализъм? Съвсем точно, понеже самият Лейба Давидович Бронщейн, който отмъкнал руското благородническо фамилно име Троцки, е идеологът на перманентната революция. Тя включва използването на терор. Троцки заявявал, че не се интересува от това, кои средства за борба човечеството смята за допустими или не.

 

Не знам дали този метод е добър или лош от гледна точка на приетата философия. И трябва да призная, че не ме интересува да разбера. Но със сигурност знам, че това е единственият начин, който човечеството е открило досега.

 

Тези разсъждения по никакъв начин не са опит даоправдаяреволюционния терор. Да се мъча да го оправдая, би означавало да взема под внимание бележките на обвинителите. А кои са те? Организаторите и експлоататорите на великата световна касапница? Новобогаташите, които предлагат на незнайния воинаромата на техните пури след вечеря? Пацифистите, които водеха война, когато нямаше такава. И които са готови да повторят своя противен маскарад?

 

Лойд Джордж, [Уудроу] Уилсън и Поанкаре, които се смятат за упълномощени да умъртвяват с глад германските деца заради престъпленията на Хохенцолерните и заради своите собствени злодеяния? Английските консерватори или френските републиканци, които раздухваха пламъците на гражданската война в Русия от сигурно разстояние. Докато се опитваха да изсмучат печалби от нейната кръв? Това може да бъде продължено до безкрайност.

 

За мен въпросът не е във философското оправдание, а по-скоро в политическото обяснение. Революцията е революция само, защото тя свива всички противоречия до алтернативатаживот или смърт“. Допустимо ли е хората, които всеки половин век решаваха проблема с независимостта на Елзас и Лотарингия с въздигането на планини от човешки трупове, да бъдат оставени да градят наново своите обществени отношения посредством нищо друго, освен с парламентарен вентрилоквизъм?[16]

 

Във всеки случай, още никой не ни е показал как може да бъде правено това. Ние прекършваме съпротивата на старите скали с помощта на стомана и динамит. А когато враговете ни стрелят по нас, в повечето случаи с оръжия от най-цивилизованите и демократични държави, ние отговаряме със същиядиалект“. Бърнард Шоу укорително разклати брадата си във връзка с това по посока на двете партии. Но никой не забеляза неговия тайнствен аргумент.[17]

 

През лятото на 1922 година въпросът за компенсациите придоби особена спешност, защото имаше връзка с лидерите на една партия, която веднъж беше вдигнала революционна борба против царизма, рамо до рамо с нас. Но след Октомврийската революция се беше превърнала в оръжие на терора против нас. Дезертьорите от лагера на социал-революционерите разкриха пред нас факта, че най-лошите терористични действия не бяха подстрекавани от лица, на които първоначално бяхме склонни да вярваме, а от партията. Макар тя да не се осмели да признае своята отговорност за убийствата които беше извършила.

 

Смъртната присъда, издадена от трибунала, беше неизбежна. Но нейното изпълнение неминуемо доведе до надигане на терористична вълна. Да сведем метода за наказание до хвърляне в затвора, даже за дълги срокове, означаваше да насърчим терористите. Тъй като те бяха най-малко убедените в оцеляването на Съветите. Нямаше никаква алтернатива, освен да извършваме екзекуциите на осъдените, независимо дали партията продължаваше терористичната борба или не. С други думи, лидерите на партията трябва да бъдат държани като заложници

 

Колкото повече се приближаваше до Петнадесетия си конгрес, насрочен за края на 1927 г., толкова повече партията чувстваше, че е достигнала исторически кръстопът. Тревогата се разпространяваше сред дейците й. Независимо от чудовищния терор, желанието да се изслуша опозицията се събуди в партията. Това можеше да бъде постигнато само със законови средства. В различни части на Москва и Ленинград се провеждаха тайни срещи. На тях присъстваха работници и студенти от двата пола, които се събираха на групи от по двадесет до сто души, и даже до двеста, за да чуят някои представители на опозицията.[18]

 

Това е идеологическата – разбирайте и (без)нравствената основа – на троцкизма. Тя непредотвратимо води до милитаризация и насилиетерор, ужас. Терористът Бронщейн пада под удара с пикела на Рамон Меркадернаемния убиец на неговия идеен и партиен другар Йосиф Джугашвили. Джелатинът бил вербуван по време на Гражданската война в Испания от еврейския съветски комисар Нахум Ейтингтон. Любопитна подробност за цвят е, че сестрата на Рамон Мария Меркадер беше съпруга на прочутия италиански кинорежисьор Виторио Де Сика.

 

Сам богаташ, милиардер, Лейба Бронщейн проповядвал против всякаква частна собственост?! Негова била идеята за формиране на Червената армия. Ето каква е основата на неоконсерватизма. Той наистина представлява възраждане на троцкизма, но с някои особености. Например, вместо да зове за отказ от собственост върху жилища, младият президент Джордж Буш, съвсем по живковистки – днес биха го определили като популизъмобещаваше дом за всеки американец. Уверете се сами.

 

 

 

 

 

През октомври 2007 година от екрана на вече несъществуващата пловдивска телевизия „Евроком-България“ обявих, че след САЩ, светът също навлиза във финансова и икономическа криза. Ако бях „надаренс интелектуалното равнище на пожарникар-премиерката Б.Б., бих могъл да запитам: Защо не ме назначихте за шеф на Банката на Федералния резерв? Доказах, че съм по-добър от Бернанке!

 

 

 

Нашенският неоконсерватизъм – продукт на Запада, а не на Москва

 

 

 

Според различни автори, повече от 25 милиона американски семейства са изгорели в тази криза, предизвикана от неоконсерваторитетроцкистите, реалните комунисти. Единият от авторите в документалния филмов откъс – еврейският финансист Питър Шиф, издаде книга, в която обяви родината си – САЩ, за фалирала държава. Цитирал съм заключенията в нея:

 

Америка повече не е в състояние да плаща сметките си.[19]

 

И постанови присъдата, от която няма мърдане:

 

Когато отделен човек потъне в дългове, които не е в състояние да изплати, обявява фалит. И тогава формулира възможния най-вероятен, изстискващ последните му жизнени сили план за издължаване спрямо своите кредитори. Но всички те го стрижат до голо.

 

Време е Съединените американски щати да обявят банкрут.[20]

 

Обърнахте ли внимание на това, че „и левите, и десните насърчавали придобиването на жилища“. Когато балонът се спука, наляха пари в частните банки и промишлени предприятия. Нарекоха това bail outспасяване на компании чрез оказване на финансова помощ, за да избягнат трудностите или банкрута. Парите взеха от данъкоплатците, най-малките от които и досега са най-крупните корпорации. За целта приложиха austerity measuresмерки за снижаване на бюджетния дефицит. Казано на народен език – затягане на коланите.

 

Но не се погрижиха за онези, които загубиха жилищата си в ипотечната криза. Интересуваше ги спасяването само на най-богатите на комунистите.

 

Като споменавам „левица“, да не пропусна: Сред образците на бивши крайни левичари, станали умеренилибералстващи, тоест – представяни като сегашната западна левица – са самозванителиберали“, през „социал-либералите“, каквото и да означава това, „социал-демократите“ до „демократичните социалисти“…

 

Да изброя неколцина: Бил и Хитлери Клинтън, Бернар Кушнер, Джон Кери, Жозе Мануел Барозу, Тони Блеър, Гордън Браун, настоящите претенденти за челния пост в ООН –  новозеландката Хелън Кларк и почти назначеният португалец Антонио Гутереш, Джереми Корбин

 

У нас претенции да садемократични социалистиимаше покойният член на Политбюро на ЦК на БКП Александър Лилов. Наследиха го Николай Камов – член на ЦК на ДКМС, ултралевият анархо-синдикалист Костадин Тренчев, неуморният опортюнист Ивайло Калфин, адвокатът на „МулртигрупТатян Дончев из Трявна, Сергей Станишев, който предвожда някаква Партия на европейските социалисти – всъщност новия Интернационал.

 

Обаче на първо място бе Андрей Луканов. Ето как най-дългогодишният началник на Шесто управление на Държавна сигурностполитическата милиция на комунистическия режимгенерал Петър Стоянов описва „реформаторана БКП.

 

Ако се приеме, че Луканов е бил сътрудник на КГБ, по всяка вероятност през годините преди 10 ноември 1989 г. с него е поддържал връзка Валентин Терехов, специалист по научно-техническото сътрудничество. С това може да се обясни и неестественото му седемгодишно пребиваване у нас като дипломат в Съветското посолство,[21] както и заминаването му от България след смяната на Живков.

 

Спомените на Терехов и действията му в България показват, че една от задачите му е била да поддържа с Луканов агентурни контакти, които умело били прикривани на базата на техните близки приятелски и семейни отношения.

 

Честите служебни посещения на Луканов в Москва бяха идеални възможности за редовни срещи с представители на правителството и съветското разузнаване от най-високо равнище, където е могъл да обсъжда всички въпроси, свързани с изпълнението на поставените му задачи.

 

Високото партийно и служебно положение на Луканов му е давало възможност да работи като един голям агент, който не само е могъл да прави сериозни анализи и глобални оценки, но и със своите действия да определя насоките и да решава редица въпроси, свързани с развитието на България в условията на тогавашната „перестройка“, включително и при провежданите мероприятия при смяната на Живков.

 

При едно от своите посещения в България на въпроса дали Йосиф Броз Тито е бил агент на англичаните, Ким Филби бе отговорил подобаващо:

 

Не, в случаи с такива ръководители не може да се говори за вербуване в оперативния смисъл на думата. Има привличане, обещания, уговорки като партньори, а не като разузнавач и агент…

 

Не става въпрос за класическо вербуване, както се постъпва в случаите на установяване на агентурни отношения с други лица, които нямат партийното и служебно положение на Луканов като кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и зам.-председател, по-късно председател на Министерския съвет. Той нито е писал агентурни сведения, нито е срещан в явочни квартири. Изхождайки от личните качества и възможности на Луканов, може да се предполага, че в резултат на сътрудничеството с него, КГБ и висшето ръководство на СССР са получавали ценна информация. Ако е имало формално вербуване, то може да е станало много по-рано, преди да е заел такова високо положение в партийната и държавната йерархия. Възможно е да са се убедили, че не е искрен и честен, придобивайки данни, че работи и за ЦРУ, като са използвали контактите си с него за провеждане на дезинформационни мероприятия на американското разузнаване

 

От разсекретени американски дипломатически документи за разговорите на посланик Полански с Андрей два месеца преди оставката му става ясно, че пръст в свалянето на Младенов от президентския пост има именно „приятелят“.[22] А записът от 14 декември 1989 г. с репликата – „По-добре танковете да дойдат“, предшествал с шест месеца събитията, за които става дума.

 

В този ден присъствах на сесията на Народното събрание. Бях до Младенов. Съвсем ясно чух репликата му. Твърдя, че каза: „Какво искат? Танковете ли да дойдат?“ Мисля, че има огромна разлика между изразите. Зная със сигурност, че записът беше изпращан в Полша и чак в Япония, за да се фалшифицира във вида, в който се повтаря сега. Тази подмяна нека тежи на съвестта на онези телевизионни и киноработници, които за пъкленото си дело получиха тлъсти постове[Например Евгений Михайлов, женен за дъщеря на активен борец против фашизма и капитализма и генерал, който по време на следването си в Москва е бил комсомолски секретар на всички тукашни студенти, учещи в съветската столица.]

 

Досега не е ясно дали А. Луканов е разчиствал пътя си към президентския пост за себе си или за д-р Ж. Желев. Искрено ли е помагал на т. нар. демократична опозиция? Едва ли. Ето какво отговорил на подобен въпрос Полански:

 

Луканов е прагматичен човек. Той помага единствено на собствените си интереси. И отстоявайки ги, застава срещу всеки.“…

 

След 10 ноември 1989 г. първата задача на Луканов бе да разбие структурите на Държавна сигурност

 

Положението на Луканов като министър-председател му даваше възможност да се запознава с ценна информация от архивите на МВР. Може би не случайно бе назначил за първи зам.-министър на МВР Любен Гоцев, чрез когото получаваше всичко онова, от което се интересуваше.[23]

 

Да спра за малко. Върховният постулат, който определя поведението на всички Лукановци и след гангстерската смърт на Андрей Карлович, е формулиран от ЦК на БКП. Следват го всички измамници и мафиоти. Например Любен Гоцев, Желю Желев,[24] Нора Ананиева, назначените милионери, някои даже – олигарси, Филип Димитров, Иван Костов, Сергей Станишев, Едвин Сугарев, Б.Б., даже Евгений Михайлов, Георги Марков, Евгений Дайнов и подобните им в политиката, банките, икономиката, медиите, културата, различните фондации с чуждестранно финансиране[25] Той е изречен на 10 януари 1990 г. от пак от този вездесъщ тогавашен заместник-министър на вътрешните работи генерал Любен Гоцев. И гласи:

 

Ние ще служим на Политбюро, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия.“ (Вижте илюстрацията.)

 

Преди това е припомнил:

 

На 15 януари [1990 г.]… ние вече не сме управляваща партия, запомнете го това!… Дайте си ясна оценка.[26]

 

С други думи – Член 1 на Живковата конституция отпада, но БКП трябва да продължи да властва. За целта е предприела всички мерки. И те запомниха този Любен-Гоцев завет!

 

Бъдете сигурни – нищо нито се е променило, нито ще допуснат изменение, без да ги хванем за гушите.

 

Само преди 25 месеца натъртвах, как разочарованата от изборните резултати за евродепутати комунистка Антония Първанова, напускащата брюкселското кресло, се обърна към нашенци от телевизионния екран така:

 

Държавна сигурност, мили граждани, ви управлява отново.[27]

 

Държавна сигурност обслужваше висшата комунистическа номенклатура. Защото „БКП е висша форма на политическа организация“.[28] Нима не го знаете? Прочетете истинските биографии на ръководителите на трите власти у нас.

 

В парламентарната република начело на Парламента е членката на БКП,очарователната“ другарка Цецка Цачева.[29] Президент е членът на БКП и агент на ДС, другарят Росен Плевнелиев.[30] А министър-председателка е майорката от ДС, другарката Бойка Борисова или Брижит Бардо от село Банкя, Софийско. Б.Б., както я нарекох, заимствайки рефрена на популярния в миналото шлагер на турския певец Дарио Морено,[31] посветен на оригинала:

 

Brigitte Bardot, Bardot. Brigitte Bardot, bravo, bravo. Oh! BB, BB, BB[32] Според фолклора най-високо я ценят в Симитли

 

 

 

Троцкисти – Божем неоконсерватори с дъх на цървул,

по битието им ща ги познаете

 

 

 

Триматаголемине са първо поколение комунисти, а са такива по наследствопотомствени. Те са лукановчета – част от реколтата на посятото от Карлович. Но да продължим с неговата характеристика, дадена от шумкаря, активния борец и виден ченгеджия Петър Стоянов:

 

А. Луканов отчаяно искал от началника на архива А-МВР (ген. П. Кипров) досиетата на политицитеЛуканов искал да стане пазител на досиетата и да ги ползва като компроматериали. Не е изключено този стремеж да му е изял главата през 1996 г.!…

 

След 10 ноември Андрей Луканов тръгна по един изключително труден и опасен път, който смея да твърдя, доведе до разрухата на българската икономика, на цялата държава

 

Въпреки че сам се отказа от изпълнителната държавна власт, Луканов продължаваше да бъде решаващ фактор в българския политически живот. Той стана основател и главен идеолог на съвременната „социалдемократическафракция в БСП. Неговото пребоядисване от червен в социалдемократ от нов европейски тип стана публично след 10 ноември. Заедно с проф. Чавдар Кюранов създадоха вътрешнопартийна и вътрешнодепутатска фракция, наречена Обединение за социална демокрация (ОСД), в чийто състав преобладаваха външнотърговски дейци, дипломати, журналисти [преподаватели, социолози – Петър-Емил Митев, Андрей Райчев]. Главната им задача бе да овладеят централните органи на БСП и по такъв начин да си осигурят постоянни депутатски места. Пред близки приятели-единомишленици в дома на Н. Хайтов, заявил, че той би могъл отвътре да разбие партията

 

Жан Виденов, който през периода 1990-1997 г. бе в центъра на политическите събития, стигна до убеждението, че Андрей Луканов еЗавършен троцкист“, т.е. „завършен глобалист“. Негов политически ориентир биласветовната финансова олигархия“, която се стреми да установи тотално господство над всички народи на света. С една дума очаква ни финансов колониализъм.[33] Разпространител на тази глобалистка идея е и създателят на фондация „Отворено обществоДжордж Сорос, на когото Андрей Луканов предостави имоти и пари за превръщането на България във васал. [Нима не беше такъв на СССР?] По-нататък Виденов пише, че „антибългарската перестроечна ръководна клика в БСП, нейният глобализъм и антипатриотизъм ни доведе до краха“.

 

На негласна среща в дома на Н. Хайтов Андрей Лукановдоверилна д-р Желев: „БКП е костелив орех. Отвън никога няма да можете да я разбиете. Само аз мога да направя за вас това отвътре.“…

 

Години наред България бе превърната в разграден двор… Всеизвестно е, че Луканов обслужваше повече личните си цели. Най-големият му грях обаче бе, че се опита да трансформира политическата власт в икономическа. Повечето от парите го вълнуваше властта, за него бе като опиум, средство да се разпорежда. Затова се интересуваше кой какви кредити е получил, кой и как ги е приватизирал, кадруваше кой да бъде банкер, кой арендатор. Просто искаше да изгради един капиталистически свят в България по свой модел. Това му спечели много противници. Мисля, че хора, на които бе помагал, предоставял огромни парични суми, не е изключено да са решили да бъдатзабравени завинаги“.

 

На 2 октомври 1996 г. бе застрелян пред дома му в София, което засили слуховете за връзките му с организираната престъпност

 

Той търсеше власт на всяка цена, заради което причини ужасни беди на България и българския народ. Не казвам „Родината“, защото той никога не се е чувствал българин.[34]

 

Не само последното, всичко, поднесено от баш ченгето Петър Стоянов, важи с пълна, ама съвсем страшна сила, за всички комунисти. Нима в „Манифеста на комунистическата партия“ не е записано, че пролетариите нямат родина? А крайната цел на комунистите е глобализмътединната комунистическа държава на планетата. Какво друго завещаха Ленин и Троцки, освен призиви за перманентна световна революция, която чрез терор да доведе именно до това?

 

Защо на Запад и досега предпочитат Лейба Бронщейн пред Йосиф Джугашвили? Поради стремежа на Сталин да утвърди социализма първо в СССР. Тоест – заради неговия в някаква степен националсоциализъм, наподобяващ този на Хитлер. Това и общите им цели за единна световна държава са ги направили съюзници. Естествено – на първо място общият им произход и техните едни и същи господари.

 

Ала сега става ли ви ясно, защо след посещението на Джеймс Бейкър от началото на февруари 1990 година в София, чрез посланика на САЩ у нас, евреина Сол Полански, Държавният департамент обяви, че за Съединените щати Андрей Луканов е представителят на антикомунистическата опозиция в България?

 

Трето поколение комунист, при това роден в Москва, главенантикомунист“? Да не е разказ от някоя психиатрия? Не? Тогава що за решение?

 

Какво е троцкизмът? Не е ли един от нюансите на интернационалния комунизъм – сега – неоконсерватизъм? В състояние ли сте да откриете по-консервативна и ретроградна партия от която и да е комунистическа?

 

Още преди промените официалният американски представител се изказал повече от ласкаво за тогавашния комунистически министър-председател на България:

 

Поланскиоценява избирането на Луканов за член на Политбюро и секретар на партията катоголяма победа“.[35]

 

Триумф на кого? На антикомунизма и демокрацията или на Белия дом? По-голям цинизъм не бях чувал! Освен ако не искате да изкарате Наполеон, Сталин, Хитлер, Труман, Мао, Дьо Гол, Никсън и Буш най-милосърдните и загрижени за живота и здравето на хората в Европа, Япония, Китай, Алжир, Югоизточна Азия, Афганистан, Ирак, Сирия и Либия.

 

А тези вътрешнопартийни идеолгически спорове за това, кои са „антибългарски“ и „антипатриотично“ настроени, оставям на другарите. Неприятното, даже страшното е, че те имат практическо значение за живота на всички ни. Също, както и идентичните твърдения на двамата съименици, а защо не и съмишленици, Петър Стояновци. Първият – генералът, заявява в книгата си:

 

Най-големият грях на Луканов обаче бе, че се опита да трансформира политическата власт в икономическа.

 

Вториятсъщото, но за ученика на Андрей Карлович, неоконсерватора Иван Йорданович Костов:

 

 

 

 

 

Историческа грешка“? Не, престъпление срещу българите!

 

Вацлав Хавел и Лех Валенсадостойни хора“? Не, и двамата са били агенти на съответните служби за сигурност.

 

Поставянето на Илия Минев редом с тях също е гнусно болшевишко престъпление. Ченгесарско внушение. Пример за морал до доносническа измет?!

 

Комунизмът билзамислен в лабораториите на най-висшите етажи на Комунистическата партия на Съветския съюз“? Не, лъжа! Дезинформация – умишлена или поради невежество. И в двата случая – престъпна.

 

Комунизмът се е зародил в античността като елитарна доктрина на ограничен елит от грамотни жреци, наричани фарисеи. Неговото възраждане започнало през осемнадесетото столетие, за да разцъфне в началото на ХХ век в други лабораториина интернационалните финансисти.

 

Колкото до „бизнесмените, базово почтени на принципите на демокрацията“, съм любопитен да узная какви точно са тези принципи. И как се измерва почтеността спрямо тях? Понеже другарят Стоянов, Петър Стефанович, твърди, че се намират такива – „млади“ – да не би да има предвид собствените си син и дъщеря, или своя племенник? Първите двама са милионери, получили дипломи на Запад, третият не по-беден е заместник-кмет на Пловдив от партията ГЕРБ, създадена от Държавна сигурност. Още по-конкретно, от кръга около Любен Гоцев, Чавдар Чернев, Христо Христов – „Илича“, Виктор Вълков, Димитър Събев, някога наричан „Банкя“, а по-късно – „Монтерей“.

 

 

 

В стъпките на някои от туземните ни

„демократи“ – комунистически „антикомунисти“

 

 

 

Да обсъдим почтеността на този Петър Стоянов за щастие на чалгарци и за нещастие на българите – белким президент. Защото другият – гаулайтерът на Шесто управлениее ясен отвсякъде.

 

Когато тъй деликатно критикува приватизацията в лицето на Иван Костов, макар да използва друг, изконно непочтен принципдумам ти дъще, сещай се снахотози Стоянов не обелва дума за своето лично мълчание. Знае се, че то е знак на съгласие. И израз на страх пост пази.

 

Не веднъж съм припомнял тъжното послание на германеца Фридрих Густав Емил Мартин Нимьолер. Протестантски пастор, който не понасял евреите, той бил натикан в нацистки концлагер по личната заповед на фюрера. Прекарал четири лазарника в Заксенхаузен и Дахау. Нарекли го „личния затворник на Хитлер“. Той разказал как мълчал, когато гестаповците прибирали едни, втори, трети… Бил безразличен – нямал нищо общо с тях.

 

Als sie mich holten, gab es keinen mehr, der protestieren konnte” – „Когато дойдоха за мен, вече нямаше кой да протестира“ – споделил пасторът.[36]

 

Онези, които имат представа от звучащата като предупреждение негова изповед, постоянно биват мамени. Умишлено и разбира се – лъжливо, ционистите приписаха на Мартин Нимьолер ненаписаните и неизричаните от него изречения:

 

Когато дойдоха за евреите, аз мълчах. Не бях евреин.[37]

 

Нещо повече, пастор Нимьолер е обвиняван в… „антисемитизъм“![38] Толкова години оттогава, а няма кой да разсее инсинуациите на Интернационала и на неговите пропагандисти

 

Ето колко простичко се раждат манипулациите. Те биват предавани от медия на медия; сетнеот уста на уста, докато изречени сто пъти, се превърнат в… „истина“! Точно както Ленин е формулирал това.

 

Тъкмо по този начин постъпва и Петър Стоянов – познат и като „Той е![39] През цялото време мълча. Това, което изрича сега, не върши работа. Освен ако някой като мен не дойде на власт. Ала е знайно, че Господ – сиреч народните маси – на бодлива крава рога не дава… Когато беше решаващо важно, „Той еси траеше. Все едно не видял и не чул. Сега е късно. Комунистите забременяха с баснословни суми и станаха неоконсерватори.

 

Впрочем, бившият началник на Главното политическо управление на престъпната организация Българска народна армияБНА, о.з. генерал Кирил Косев,  изложи съвсем ясно, че Стефан Стояновбащата на Петър, както и този на Евгений Бакърджиев – също Стефан, са били вербувани от комунистическите тайни служби.[40] Съименникът на президента, началникът на Шесто управление на Държавна сигурност генерал Петър Стоянов, е категоричен: Стефан Бакърджиев е бил сътрудник на Шесто управление.[41]

 

Не чак толкова отдавна, до 9 март 2016 година, Кирил Косев все още беше жив. Ако изнесеното от него не беше вярно, защо не го съдиха? Ама не – затраяха си…

 

Ще речете – те са над тези неща. Така ли? В същото време Петър Стоянов с връзките си се пребори в съда с Георги Жеков, който го беше осъдил на първа инстанция за хулиганска проява и телесна повреда. Естествено, продажната Темида, чиито ръце Фернанделизви, се отказа от първоначалното си решение.

 

Та този „почтен“ президент, намерил убежище сред американските неоконсерватори, троцкистите, произлизащи от левицатаБил Клинтън. Струва си да припомня: Едва наскоро узнахме, на чия страна е бил Уилям Джеферсонович по време на т. нар. Пражка пролет. Както сподели чешкият политически затворник на тоталитарния режим Петер Цибулка, публикувал списъци с агенти на StB – съкращение от Státní bezpečnostчехословашкият вариант на тукашната комунистическа Държавна сигурност, един от доносниците бил Вацлав Хавел.

 

Той беше в състояние да документира посещението на Бил Клинтън в Прага през януари 1970 г., когато бъдещият президент се отби на връщане от Москва. Клинтън отседна в семейство Кополд. По онова време г-н Кополд, комунистически деец, работеше за Чешката армия.[42] Кополдови са една от най-високопоставените комунистически фамилииТова ултракомунистическо семейство и Бил Клинтън бяха големи приятели, и с тях той се чувстваше като у дома си. Клинтън беше написал множество благодарствени писма за своя престой в Прага заедно с приятелската си комунистическа фамилия по време на окупацията на Червената армия. Разбира се, Клинтън не беше противник на съветската окупация на Чехословакия, а тъкмо обратното. Убеден съм, че много десетилетия Бил Клинтън е бил комунист. По моя преценка, неговите действия като президент на САЩ го доказват на 100 процента.[43]

 

Повече подробности за връзките на Бил Клинтън със семейство Кополд, Москва и комунистическата система могат да се намерят в неотдавна издадената книга, озаглавена „Момчето Клинтън: Политическата биография“. (Вижте илюстрацията.) В нея Кополдови са изкараникосмополити“?! Слава Богу, отсъства опит за изтриване на тяхното комунистическо минало и връзките им с най-високите равнище на Чехословашката комунистическа партия.[44]

 

Обаче, когато се вгледах в пътуването на Клинтън до Прага, стигнах до интересно откритие. Клинтън е отседнал в дома на Бедржих Кополд. Моите информатори в Прага, всички бивши дисиденти, ме светнаха, че членовете на семейство Кополд са били онова, което те наричатуправляваща класав комунистическата партия. Някои от тях действително са помагали за създаването на Чешката комунистическа партия.[45]

 

Следва припомняне на опитите Кополдови да бъдат интервюирани от различни западни медии. Те все „пропадали“. Даже авторът се постарал, но не особено усърдно. Докато през 1993 г., на път за среща с Борис Елцин в Москва, „Клинтън спря в Прага и покани семейство Кополд на чаша бира с него и с чешкия президент Вацлав Хавел. Медиите бяха пропуснали още една удивителна история с Клинтън.[46]

 

Изследователят на Клинтъновата биография споделя пражките си впечатления. През 1993 г. той, Робърт Емет Тайръл-младши, се постарал да намери Кополдови. Но преди това се запознал с още подробности от миналото на младия Бил Клинтън.

 

Той е участвал в събрания на Група 68“ – американски активисти за мир, подкрепяни от просъветския Британски съвет за мир. Докато бил в Осло се срещнал с водещи интернационални антивоенни дейци. Пребиваването му в Москва било чрез резервация в „Интурист“, държавната туристическа агенция.

 

Откъде са дошли парите за нея? Защо един американски студент е имал необходимост да се омърси със Съветите? Със сигурност са били замесени КГБ или някой от пропагандните инструменти на съветското правителство. Воините през Студената война винаги подозираха, че по някакъв начин интернационалното движение за мир беше контролирано от Москва. В продължение на ден или два след появата на тези две известия Вашингтон кънтеше от слухове. Предполагаше се, че архивите на Държавния департамент съдържат доказателства, как Клинтън се е отказал от своето [американско] гражданство, за да избегне призоваването в армията. Че е извършил предателство, а докато уж е бил в Москва, се е изплъзнал за едно нелегално пътуване до Ханой, подобно на широко огласените пътешествия, предприети от доста прочути антивоенни дейци като Джейн Фонда

 

Гражданските движения не поискаха честен отчет за неговото досие, за антивоенната му дейност, за неговите посещения в комунистически страни в разгара на Студената война. Визити, които, по всичко личи, са били подкрепяни от комунистическите правителства. Тези истории не оказаха никакво влияние върху изборите; някои даже ги развяваха като лозунги. Може би, защото по време на дебатите Клинтън вече беше одрал кожата на Джордж Буш, който беше поставил под съмнение патриотизма му. Бил беше нарекъл Бушмакартист“.

 

Внезапно той доведе администрацията на Буш до паническо отстъпление с обвиненията, че служителите й обръщат наопаки архивите на Държавния департамент. Според предизборния щаб на Клинтън, копоите на Буш разследвали дори Клинтъновата майка. Може би журналистите също се плашеха, да не бъдат наречени макартисти“. Във всички случаи пътешествията на Клинтън отвъд Желязната завеса и неговите антивоенни протести не оставиха никакъв отпечатък. Даже година, след като две истории се появиха в редакциите на лондонски и вашингтонски вестници, нито един американски журналист не дръзна да ги погледне, както щях да разкрия.[47]

 

Коя сила е била в състояние да уреди всичко това – страха в „свободния свят“, още повече – в „Америкафаклоноската на истината и правдата“? Чак след като БилиЛъжецаКлинтън бил назначен, авторът на цитираното скорошно биографично проучване Робърт Емет Тайръл-младши, консерватор, бивш главен редактор на патриотичното издание “The American Spectator” – „Американският наблюдател“, взел да рови в незарасналата рана с миналото на бившия президент. Колкото повече задълбавал, толкова по-голямо ставало любопитството му. Затова решил да разрови историята на Клинтъновите пътувания зад Желязната завеса.

 

Някои все още ги свързвали с КГБ, други – с ЦРУ. Станало ясно, че „през шейсетте не малко либерални и радикални студенти всъщност били финансирани от ЦРУ“.[48]

 

Който желае още факти, да ги потърси в архива на тази медия.[49]

 

Предстои за наемателка на Белия дом да бъде назначена близката до Петър Стоянов комунистка, явно свързаната с КГБ, другарката Хитлери Клинтън. Но не по-малко съществено, особено за нас, е миналото на другаря Петър Стояновпрезидента, не генерала.

 

По всяка вероятност Стефан Стоянов е бил вербуван в рамките на активното мероприятие агентурната група Х-11Легионерски център“, организирано от РО 2 – предшествало Държавна сигурност. Прислужникът на Тодор Живков, другарят Костадин Чакъров, пише, че насетне е „разгромявал горянското движение в Родопите след 9 септември? Чии бяха труповете, хвърлени в двора на пещерското и асеновградското управление…?[50]

 

Запомнете тозиактив“. Той, както и следващите факти, обясняват много неща. Да, занародната властпредателството, даже най-долното, кървавото, беше нещо положително, заслуга, стига да беше в нейна полза.

 

 

 

По следите на пропиляното от българите време

 

 

 

Кум на родителите му станал шумкар, активен борец против фашизма и капитализма. Майка му Стоянка, постъпила в редиците на БЗНС. Даже влязла в градското ръководство на присъдружната на БКП партия.[51] Навярно по този начин – с връзки и поради заслугите на родителите си към комунистическо-земеделската власт – самият Петърчо бил приет да учи в номенклатурната пловдивска езикова гимназия. Шумкарският наследник Велислав Дърев[52] си спомня:

 

Бях комсомолски секретар на класа в супер елитната пловдивска гимназияЛиляна Димитрова“, а комсомолски секретар на ученическия комитет бе Петър Стоянов. Той не ме гонеше заради църквата. Ние с него имахме други спорове, по-скоро научни. Не съм аз този, който трябва да му прости или не, че стана краен антикомунист“…[53]

 

Опа! Но майката Стоянка Стоянова отрича. Другите са виновни:

 

Петър насила го направиха училищен комсомолски секретар. Но не е бил активист. Истинските комсомолски секретари бяха онези в райкомите на партията, те бяха част от комунистическата номенклатура.[54]

 

Как така „насила“? Даже с родители активни борци Дърев е бил комсомолски секретар само на класа. А Петърчо, син нарепресиран“ – видите ли – „насила“ – на цялото училище! И не бил… „активист“! „В райкомите на партиятабяха членовете на БКП. Такива оглавяваха и комсомолската номенклатура. Кой от моето поколение не е наясно?

 

На Петър му беше забранено да специализира в чужбина[55]

 

Страхотна „репресия“! И откъде научихте за нея? Да припомня що е репресия заради родители:

 

Синът на Багрянов е бил на 7 години, когато убиват баща му. Единственото, което са му позволявали, е да опложда крави и през цялото време са го подозирали, че може да направи саботаж. И как искате да има интелигенция?[56]

 

Ако родителите му не бяха покровителствани от репресивния комунистически режим, как Петър Стоянов щеше да се озове велитната пловдивска гимназия“? На всичко отгоре да има възможността, да не река правото, „да гониДърев, чиито майка и баща били шумкариактивни борци?

 

Петър Стоянов завършва право и става адвокат. От офицери от Шесто и Първо главно управление на Държавна сигурност знам: Най-малко 90 на сто от медиците и почти всички юристи – на първо място адвокатите, с изключение на около процентса били сътрудници на ония служби. А бъдещият президент се специализирал в бракоразводните дела до такава степен, че станал най-търсеният за подобни казуси от алчно червената фашистка номенклатура в града под тепетата. И даже му издали книга по темата, която притежавам.

 

Като капак, е бил юридически консултант (?!) на телевизионното предаванеЗа един милиард“, което вървеше в пряк ефир от Панаирното градче. Странно. Сред водещите беше „репресиранатаНериман Терзиева, по-позната като Нери, съпруга на потомствения комунист Евгени Тодоров. В рамките на онази „почтеност“, за която днес пледира товарищ Стоянов, тъкмо тя оглави президентската пресслужба, когато той беше наместник на „Дондуков2 в столицата. Ръководителка на втората му президентска кампания пък беше Ива Николова, дипломирана поетеса, получила тази квалификация, иначе давана от Бога, в Москва от кремълските божества“. Господи, каквапочтеност“!

 

Петър Стоянов се жени за съгражданката си Антонина. Независимо от пикантното им звучене, си струва да припомня свидетелства за двамата. Според Николай Колев-Босия и двамата са сътрудничили на комунистическите тайни служби. Неговият псевдоним бил… „Виктор“.

 

Ще излязат още неща и за Петър Стоянов и за брат му – също. Например баща му на Петър Стоянов е бил легионер и чичо му също. А изведнъж и дваматаи брат му, и той правят завидна кариера, а с това потекло те не би трябвало да стигнат доникъде. Сега ще ви кажа и една истина. Имало е уговорка да не се вади досието на Виктор, защото Виктор се жени за щерката на изключително важен партиен функционер от Пловдив. Бащата на Антонина е бил шеф на кооперациите в Пловдивско[57] и е бил пръв приятел на Иван Панев [първи секретар на ОК на БКП, по-късно председател на Изпълнителния комитет на Софийския градски народен съвет, сиреч кмет на София]. Значи Петър Стоянов, който завършва право, което е много интересно, го изпращат в Съюза [Съветския] за 13 месеца да специализира право. Когато се жени за Антонина, той става доверено лице на пловдивската номенклатура, тъй като той води, както тук в София беше Йордан Соколов, тайните бракоразводни дела на номенклатурчиците от Пловдив.[58]

 

Всеизвестна тайна е, че бащата, чичото и жената на Петър Стоянов са били агенти на ДС. На жена му прякорът й е Шантонина. Не искам да се бъркам в личните работи на хората, но все пак тя беше президентша и трябва да си носи последствията. Тя отива да следва в Лайпциг без да е държала изпит със стипендия от ДС. Баща й е много близък приятел с Иван Панев, който беше дълго време първи секретар в Пловдив, а след това влезе в Политбюро. В Лайпциг тя води меко казано живот на Месалина като работи ужким по арабска и африканска линия към Второ управление. Само че се оказва, че тя не работи точно това, което очакват в България, а работи друго. Един търговски представител в Лайпциг пише писмо за това до София, предлага да я приберат, защото разваля имиджа на България. В резултат баща й отива в Лайпциг, шибва й два шамара и й казва като иска да си прави кефа да ходи в Прага и там анонимно, ако иска с негри, ако иска с араби, ако иска с ескимоси… И след това отзовават търговския представител, защото бръкнал там, където не му е работата.

 

Аз не виждам политическа фигура, която с качествата си може да заеме полагащото й се място в държавата. Както и в културата нормален човек не може да заеме полагаемото му се място. Докато е тая шайка, свързана с бившите съюзи, около Любо Левчев, Светлин Русев и пр., нищо няма да се промени. Те ще си правят услуги един друг, ще си слушат имената

 

Но за съжаление българинът е повреден ментално, натоварен е с митове и митологеми, които не му дават възможност да прескочи 12-годишна възраст. Българите са инфантили. Българите като чуят Левски, и забравят всичко останало. Те изобщо не разбират, че това е един мит.[59]

 

Id est situ, Minka. Thats the situation, Minka. Voilà la situation, Minka. Это положение, Минка. То је ситуација, Минка. Това е положението, Минке.

 

Никола Лечев – треньор по волейбол, а после офицер от МВРПловдив, си спомня:

 

Петър Стоянов е много умно момче. Когато завърши основното си образование, веднага се записа в елитната тогава гимназия Лиляна Димитрова“. Там беше един от видните комсомолци. Участваше активно в работата на ДКМС, като отличник играеше и активна роля в ръководството на самата гимназия.

 

Като един от най-силните ученици на Пловдив, го включиха в българския отбор, който трябваше да се срещне и състезава с руски средношколци. Петьо замина за СССР да представя нашата страна. На тази среща съветските средношколци разказват какво знаят за България, а българчетата демонстрират познанията си за Русия. Казвам ти, когато Петьо започна да разказва на съветските другарчета за родината им, за Сибир, за тайгатате онемяха, направи ги луди калинки! Те не знаеха една стотна от това, което той знаеше за родната им страна!

 

Петьо много ме уважава. Аз го уважавам и му се възхищавам… Не крия – помагал съм му и като служител на МВР.

 

По какъв начин си му помагал като служител на МВР?!

 

– Е, сега това е служебна тайна! Истина е, че много му дължа, защото и той ми е помагал.[60]

 

Обаче братята Петър и Емил Стоянови били репресиранис издадени книги! Може би – недостатъчно на брой?… И Антонина биласмазана“ от системата:

 

Тя ходеше в панаира като преводач от английски, френски и немски, защото адвокатската й заплата беше малка300 лева. Петър й поемаше делата в съда, за да може тя да прави преводи.[61]

 

Да призная, навярно съм невероятен некадърник. Тъй като при социализЪма не успях да добуря до такава заплата – „малка300 лева“!

 

А Петър имаше златна възможност. В Щатите изнасяше публични лекции заедно с Горбачов, Клинтън и бившия полски президент. Хонорарът само за една лекция е 20 хиляди долара. Вместо да остане и да печели пари, синът ми реши отново да бори комунизма. Горбачов, Клинтън и бившият полски президент станаха милионери, а нашият се върна да оправя България. За какво?! Да го омаскарят и оплюят отново…

 

Възхищавам се на сина си Петър, че заби плесница на онзи неврастеник Жеков. Ако бях аз – щях да му забия още една![62]

 

Такъв е нравственият облик на комунистав съзнанието му бушуват трудно обуздаеми страсти, желания за насилие и мераци трупане на пари. И това е жена?… И каква компания – все „антикомунисти“ – Горбачов, Бил Клинтън и Лех Валенса или агент „Болйек“! Dream team отбор мечта!

 

Някъде из архива ми се мъдри фотокопие от документ на Пловдивската организация на СДС от 1991 г. Той се отнася до свалянето на Петър Стоянов от поста говорители изключването му от ръководството. Поради неявяване на заседания и пълно пренебрежение към задълженията. Което не попречи на Йордан Василев, агент „Емил“, съпруг на комунистката Блага Димитрова, писала апологии за Сталин и елегии за Георги Димитров, да го предложи за заместник-министър на правосъдието. Нататък му тръгна една карта, та досега…

 

Юлий Павлов, агент на ДС, син на активен борец и личен доктор на Живков, беше участник в кандидатпрезидентската кампания на Петър Стоянов през 1996 г. Кариерата на „Виктор“ е свързана с участие в Тристранната комисия, която е позната и с английското си название Трилатерална. Това е един от съвещателните органи на тайното световно правителство. До него допускат изключително задълбочено проверени и прекалено доверени същества.

 

Тристранната комисия е основана през 1973 г. от Дейвид Рокфелер по заръка от семейство Ротшилд. Названието Тристранна се определя от нейните занимания в три световни региона – Северна Америка, Европа и Япония. „Дали е така, кой да ви каже“? Главният организатор се казва Збигнев Бжежински. По онова време той също бил левичар, преподавател в Колумбийския университет и личен съветник на Дейвид Рокфелер. Впрочем, последният не крие, че е социалист.

 

Двадесет и седма глава от „Спомените“ на Дейвид Рокфелер е озаглавена „Горд интернационалист“. В нея тарторът на семейството признава своите връзки с Фидел Кастро. Не отрича, че е „част от тайна кабалистка организация, действаща срещу интересите на Съединените щати“. Ругае „идеологическите екстремисти“, към които навярно спада и моя милост. Защото те „характеризират моята фамилия и мен катоинтернационалисти“, заговорничещи с други такива по света, за изграждането на по-взаимосвързана глобална политическа и икономическа структурана единен свят, ако щете. Ако обвинението е в това, признавам вината си и се гордея с нея.[63]

 

Друг известен американски левичар, евреинът Ноам Чомски, нарича членовете на тази подривна организация „по същество либерални интернационалисти… Ето откъде се пръкна цялото правителство на [масона] Джими Картър.[64] Същият автор упреква Трилатералната комисия за това, че се опитва да наложиповече умереност в демокрацията“. Какво означава това? Изолиране на хората от политическия и обществения животвъзпитаване на пасивност сред младите.[65]

 

Отварям Списъка на членовете на тайната организация от април 2013 г. В него четем дословно:

 

Цветелина Бориславова, основателка, собственичка и ръководителка на CSIF; председателка на Надзорния съвет на Българо-американската кредитна банка (BACB); основателка и председателка на Фондацията Credo Bonum – „Вяра в доброто; бивша председателка на Надзорния съвет на СИБанк, София.

 

Меглена Кунева, председателка на Съвета на Центъра за европейска политика; бивша членка на Европейската комисия (политиката по потреблението); бивша министърка по европейските въпроси и главна преговаряща с Европейската комисия, София.

 

Петър Стоянов, бивш президент на Република България, президент на Центъра за глобален диалог и сътрудничество, Виена.[66]

 

Пловдивският комсомолски деятел е посочен и каточлен на Изпълнителния комитетна Комисията.[67]

 

 

 

Шизофрения: комунисти-троцкисти стават неоконсерватори

 

 

 

Впрочем, вижте поне двама от тримата на влизане в един от луксозните румънски хотели, където от 15 до 17 октомври 2010 година е била проведена поредната Европейска регионална среща на Тристранната комисия. Сами си отговорете какво свързва тези тримата?

 

 

 

 

 

Мисля, че вероятният оправдателен отговор наФернанделби бил този, който вече ви е познат:

 

 

 

 

 

Да повярвате на лъжеца, би означавало да се приравните с него, да станете измамник, какъвто е той. Нали хубавецът е бил част от пловдивската номенклатура на компартията и нейните служби за сигурност? Със същото това минало на „син на репресиран легионербрат му Емил прави главоломна кариера.

 

Завършил същата немскапловдивска елитна гимназия“, в която Петър Стоянов бил секретар на Учкома на ДКМС, той беше депутат в Европейския парламент. Изтъкнат комсомолски кадър, не без помощта на своя брат навремето Емил беше в СДС. Бяха гоиздигнализа ръководен кадър в БНТ. През 1998 година бе заместник-генерален директор на телевизията-майка.

 

Три лета по-късно Интернационалът го дари с телевизия Европа“. Четири лазарника след това учреди фондация „Пигмалион“, която е специализирана в областта на литературата и връчва годишна стипендия на „талантливи студенти“ в Пловдивския университет. Кой и как ги избира и определя таланта им ли? Не очаквайте обяснение.

 

Удостоен е с почетни ордени от Австрия и Германия. Явно и там високо ценят комунистическата активност в полза на световната левитска мафия. През 1989 година, съгласно повелята на партията-майка, Емил Стоянов пее хулна чалга срещу Петър Манолов в агитката на „пловдивските писатели“. По това време е началник на пловдивския вестник „Комсомолска Искра“. По това време закрилница нарепресиранияЕмил Стоянов била „Милена Калудова, преподавател в Пловдивския университет, комунистическа церберка в Пловдивския университет[68] и жена на началника на МВР-ДС-Пловдив генерал Никола Калудов“.[69]

 

В същия източник четем, че е доказано: по-младият брат Стоянов е бил вербуван от Разузнавателното управление при Генералния щаб на БНА, по-популярно със съкращението РУМНО! Досието му е било ликвидирано сАкт001651/7.3.1990 г. за унищожаване на секретни материали.“ Според този акт комисия в състав: председател – полк.-инж. Христо Атанасов Христов и членове старшина Стоядин Николов Ивенчев и старшина Стефка Георгиева Желева извършва проверка и отделя за унищожаване следните ненужни секретни материали. Става дума за  „наводки“, т.е. сведения за лица, подходящи да бъдат привлечени към военното комунистическо разузнаване РУГЩ. Там, се вижда, че сред унищожените документи са и тези на 01941, който забелязваме че е идентичен с номера, присъстващ на Образец № 2. Забележете дата на този акт за унищожаване на секретни документи – 7 март 1990 г., най-активния период, в който бяха заличени стотици хиляди документи както от ПГУДС, така и от РУГЩ. За съжаление злото е сътворенос унищожаването на оригиналните документи Комисията по досиетата няма достатъчно законни основания, за да обяви различни ключови фигури от прехода като свързани със зависимости с тоталитарните репресивни служби на режима на комунистическата партия в България. Няма ги всички необходими и описани в закона атрибути. Не мога да го направя и аз. Имам обаче свой прочит на тези документи, отнасящи се до Емил Стоянов и той е свързан с еднозначно крайно негативна оценка на фона на всичко, което днес зная за този човек и неговия брат, бивш президент на демократична България от името на СДС.[70]

 

Сред най-дейнитекрайно десни“ – неоконсерватори, троцкистисе оказаха дългогодишният посланик в Москва, другарят Илиян Василев. Това момче, прекарало в съветската столица мандат и половина при Костов и Симо, е представител на висшата номенклатура на червения БЗНС. През периода 19811990 г. той е бил сътрудник в Международния отдел на Българския земеделски народен съюз. Работил е под прякото ръководство на Виктор Вълков и се е ползва с личното покровителство на другаря Петър Танчев! Проверено.

 

Други троцкисти неоконсерватори – са съветските възпитаници Евгени Михайлов и ИвоИвайлоИнджев. Тъй като вече споменах нещичко за втория, нека припомня, че режисьорът наКанарчетатае бил комсомолски секретар на всички български студенти в Москва. Някои от тях свидетелстваха, че ги е тормозел. А чрез характеристиките, които давал за тях, съсипвал и съдбите имКоето е висша форма на доносничество и даже е по-страшно предателството.

 

Мирослава Кортенска, вдовицата на актьора Кирил Господинов, понастоящем „професор“ от същото котило, заяви пред камерите на Нова телевизия, че като студент в НАТФИЗ, преди да замине за съветската столица, ЕвгенийКанарчетобил приет за член на БКП.

 

Променливо „крайно десен“, според конюнктурата и заповедите на водещите му офицери, понякога се оказва и потомственият агент на Държавна сигурност с псевдоним „Иван“, другарят Красимир Каракачанов.

 

Намирисва на шизофренияраздвоение на личността.

 

На младини покойният американски социолог, член на управителните тела на престижни институции като Университетите в Харвард, Принстън, Станфорд и „Джордж Мейсън“, ИнститутаХуувър“, преподавал политически науки в Бъркли, в Колумбийския университет и в този на Торонто, евреинът Сеймър Липсет, също членувал в познатата ви Младежка народна социалистическа лига. Записал се в Социалистическата партия. Заменил я с Демократическата. Проявил такава активност, че го направили шеф на Института за мир на САЩ, на още куп дружества и организации, сред които и на Американския еврейски комитет.

 

Та тази тачена фигура твърди в своите изследвания, чепървоначално терминът неоконсерватизъм бил използван от социалистите, за да критикуват социалдемократите“. Но станал обект назасилено медийно отразяване по време на президентството на Джордж У. Буш. Нещо повече – смятали го за „част от Доктрината Буш в американската външна политика“.[71]

 

За да схванете, какво означава това, следва да разровите корените на неоконсерватизма. След като знаете, че той е троцкизъм, учудвате ли се на агресивната външна политика на Съединените щати по времето на споменатия президент? Какво изповядвал Троцки? Перманентна революция с прибягване до военни действия, прилагане на крайно насилие, без никаква проява на милост. За да бъде изградена единна комунистическа държава на земята.

 

Накрая, когато това бъде постигнато, цялата собственост трябва да остане в ръцете на държавата. Което означава какво? Управлението на националните богатства, които ще бъдат събрани в тази обща държава, да бъде прерогатив единствено на нейното правителствона ограничен брой свръх овластени людеглобална номенклатура! Би следвало да бъде тяхно право да преотстъпват на други част от ръководството или да не го правят.

 

Какво имаше в СССР? Съвсем същото. С едно уточнение: Болшевиките оставили своите сайбииархикапиталистите, да грабят на воля несметните  природни богатства на Русия. Но успоредно с това отмъквали за себе си, каквото успеели да докопат. То не било никак малко. А чорбаджиите си затваряли очите. Оставяли ги да се превръщат в червени Харун-ал-Рашидовци на гърба на народите на необятната страна и на Руската православна църква.

 

Неоценими богатства били изнесени и продадени от приятеля на Ленин, американския еврейски комунист Арманд Хамър. Той делял полученото с Илич, Троцки, Зиновиев и останалата компания. Сталин май не могъл да се докопа. Дали пък това не го озлобило?…

 

Както в продължение на векове руснаците крадели и отнасяли в страната си богатствата на българските манастири и черкви, така този път еврейските комунисти вършели същото, но с руските църковни богатства. Евреи ли изтървах?…

 

 

 

Ние, еврейският народ, управляваме Америка,

и американците го знаят[72]

 

 

 

Отношението към Израел се превърнало в лакмус за принадлежност към неоконсерватизма.

 

От архивите на Съединените щати излизат документ след документ (специално от Юридичедския факултет на Йейл[73]) за Болшевишката революция. Един от тях е озаглавен „Документи, свързани с международните отношения на Съединените щати през 1918 г. с Русия, Том І Болшевишкият Coup dEtat,[74] 7 ноември 1917 г.“ Очевидно никой не е искал да толерира болшевизма.

 

В своя издаден неотдавна труд „Икономика на зомбитата“ бележитият австралийски икономист Джон Куигин[75] заявява, че „идеите имат дълъг живот. Често надживяват своите създатели и придобиват нови и различни форми. Някои идеи оцеляват, понеже са полезни. Други умират и биват забравени. Но даже, когато са доказали, че са погрешни и опасни, е твърде трудно да убиете идеите. Дори при наличието на достатъчно доказателства, че са били ликвидирани, те продължават да се завръщат.

 

 Тези идеи са ни живи, ни умрели; по-скоро са незагинали или зомбита.“

 

Болшевизмът или троцкизмът е една от тези зомбирани идеи, които постоянно се завръщат под различни форми. Те намират своето идеологическо прераждане, превъплъщение, в политическите полемики на неоконсервативното движение.

 

 Ако това звучи като преувеличение, и вие мислите, че менталното съществуване на троцкизма е приключено, се вслушайте в обясненията на Гейбриъл Шонфелд, старши съветника на Мит Ромни[76] в президентската му кампания, защо той подкрепяше Ромни за президент:

 

Моята подкрепа за Ромни има нещо общо с кораб, наречен Serpa Pinto[77] и с един американски марксистки революционер.“

 

По-късно Шонфелд заяви, че неговият баща е бил троцкист в революционен смисъл. И че Обама е прекалено кротък спрямо Близкия изток, и затова Ромни е по-добрият избор, защото ще се заеме с Иран. Шонфелд беше главен редактор на неоконсервативното списание Commentary.

 

Както се оказва, неоконсервативните think tanks,[78] като Американски институт за предприемачество,[79] в най-голяма степен представляват разпростиране на троцкизма главно по отношение на външната политика. Други мисловни центрове, като Фондацията „Брадли“, още от 1984 година насам са изцяло превзети от машината на неоконсерваторите.

 

Достатъчно известно е, че някои от тези двойни агенти са работили с еврейски групировки, поддържащи Ликуд, като Еврейския институт за проблеми на сигурносттаорганизация, която е „погълналанеколцинанееврейски специалисти по отбрана, изпращайки ги на пътешествия в Израел. Един от тях е запасният генерал Джей Гарнър, сега назначен от Буш за губернатор на окупирания Ирак.“

 

Филосемитските учени Стивън Халпър от Кеймбриджския университет и Джонатън Кларк от Института Cato[80] са съгласни, че плановете на неоконсерваторитеса довели американските международни отношения до плачевно състояние“. Което е още едно свидетелство, че основите на това движение не са онова, под което са се подписали бащите-основатели на САЩ. Те са настоявали Съединените щати да служат на американския народ по най-добър начин, без да се ангажират със съюзи и с чужди държави.

 

Още с появата на израелското лоби, от момента, в който неоконсервативното движение започна да формира външната политика на САЩ, от мига, когато Израел взе да диктува какво трябва да вършат Съединените щати в Близкия изток, Америка беше намразена от целия мюсюлмански свят. [Вече не само – и от много други.]

 

Нещо повече, бившият министър на отбраната Робърт Гейтс разясни пред обществеността в Съединените щати, че израелците нямат и не бива да имат монопол над американските интереси в Близкия изток. Заради което беше обруган от неоконсерватора Елиът Ейбръмс.

 

В този смисъл, като политическа и интелектуална тенденция, неоконсервативното движение представлява пета колона в Съединените щати. В това отношение то ловко и измамно дири начини за подкопаване на онова, което бащите-основатели отстояваха. И замяната му с друго, което бащите-основатели биха сметнали за ужасна външна политикаполитика, допринесла за унищожаването на уважението към Америка, на което тя се радваше някога.

 

Халпър и Кларк отиват по-нататък, заявявайки, че неоконсервативното движение ев пълен контрастс общия характер на американските нрави, въплътени с Декларацията за независимост“.

 

Убежденията на неоконсервативната секта са ужасяващи в смисъл, че повечето войни в Близкия изток бяха основани върху колосални измами, фалшификации и измислици.

 

Това стана още по-интересно, когато беше разкрито, че Израел е осъществявал тайни операции против САЩ на много равнища, включително контрабанда на оръжие и то в продължение на много години. Докато неоконсервативната машина не споменава нищо по тези проблеми и продължава да настоява, че Израел е образец на западни ценности в Близкия изток.

 

Израел е шпионирал Съединените щати от години, използвайки различни израелски или еврейски лица, включително важни фигури сред неоконсерваторите като Пол Уолфовиц. Той беше разследван за предоставянето на секретни документи на Израел.

 

ФБР разполага с многобройни документи, проследяващи израелския шпионаж в САЩ, но никой не излиза и не обявява това изрично в медиите. Защото повечето политически жреци ценят мамон повече от истината. Например, когато двама висши служители на AIPAC[81]Стивън Роузън и Кийт Уайзмънбяха заловени да предават секретни документи от Пентагона на Израел, Гейбриъл Шонфелд ги защити.

 

В годишния доклад на ФБР, озаглавен „Външноикономически данни и промишлен шпионаж“,[82] Израел е представен като основната страна, която най-често отмъква тайни. От години това е широко известно сред агентите на ЦРУ и ФБР, и сред правителствените служители в САЩ.

 

Бивш американски разузнавач обяви: „Наблюдава се огромен, агресивен, осъществяван комплекс от израелски действия, насочен срещу Съединените щати. Всеки, който е работил в контрашпионажа в професионално качество, ще ви каже, че израелците са сред най-агресивните и активни страни, прицелени в САЩ. Те предприемат широк спектър от технически и човешки операции. Тукашни хора служат като свръзказа агресивно придобиване на тайна разузнавателна информация от други хора. Отричането на това е смехотворно.“

 

През 1991 г. израелците се опитаха да вербуват бивш американски разузнавач, но той им отказа. „По време на Войната в Персийския залив във Вашингтон израелски офицер твърде нагло ме кандардисваше. Рекох му: „Не, пръждосай се!“ И докладвах на контраразузнаването.“

 

Израелците извършваха тайни операции в „случая през 1997 г., в който Националната агенция за сигурност успя да подслуша двама израелски шпионски служители във Вашингтон да обсъждат усилия за придобиване начувствителнадокументация от дипломатическото ведомство на САЩ. Израел отрече, да е извършил нещо лошо в този случай. И никой не беше разследван.“

 

Обаче и сега популярните медии рядко хвърлят светлина върху тези неща. Посочването им, според схващанията на Омри Серен от Commentary, списанието на петата колона, е равнозначно на антисемитизъм.

 

През 2003 година израелският министър-председател Ариел Шарон направи декларация, че Съединените щати вече са превзели Ирак, и е време да започнат своя поход срещу Иран, Сирия и Либия.[83]

 

Може би авторът на този обзор е истински антисемит? Възможно ли е да лъже или да преувеличава, воден от омраза към евреите и тяхната единна световна държава Израел? Да проверим чрез откровенията на един евреин, който е американски генерал, и оглавяваше войските наотбранителната организацияНАТО по време на тяхнатазащитнаВойна срещу Сърбия. Той е толкова храбър“, че когато неговите единоверциевреите от израелското лоби в САЩго насметоха, се отрече от думите си, които сега ви припомням:

 

 

 

 

 

Излиза, че изнесеното в цитирания преглед на болшевизма в САЩ, съживен под формата на никога не загивалия троцкизъм, подвизаващ се като неоконсерватизъм, напълно отговаря на истината. Даже не я обема изцяло. Такова е не само американскотодясно“. Същото е дясното навсякъде в онзи свят, който претенциозно се самоопределя каторазвитицивилизован“. А няма ни най-малки основания за това. Западът не е поаленял от вчера. Червената Аврора юдеомасонската луциферянска зораизгря първо над него. За да освети сега и цялото човечество.

 

При Обама предсказанието на Шарон стана действителност в Либия. А сега САЩ дестабилизират Сирия, като тайно поддържат сирийските бунтовници. Докато бият барабаните на войната в призиви срещу Иран.[84] В този процес Иран беше обвиняван за компютърни нападения в Близкия изток с незначителни доказателства. Но до есента на 2012 година Съединените щати и Израел вече обмисляха дажехирургически ударисрещу Иран. [Братството схвана, че е прекалено опасно, и ги спря.]

 

По същото време „демокрацията“, която неоконсерваторите мечтаеха да наложат в Ирак, беше станалавсе по-авторитарна и значително сектантска“, според ветеранът от ЦРУ с двадесет и осемгодишна служба Пол Р. Пилар, преподавател в Джорджтаунския университет. В своята встъпителна реч при поемането на втория си мандат президентът Обама предположи, че наближава края на вечната война.

 

Но по онова време САЩ вече строяваха някои от нашите най-скъпоценни мъже в Мали, а неотдавна британският министър-председател Дейвид Камерън заяви, че Войната в Мали по-вероятно от всякога ще продължи десетилетия. Което е друг начин да бъде казано, че вечните войни ще останат тук. А хората, които ще плащат за тях, са американските данъкоплатци. Това са почтени люде, които се мъчат да сложат храна на масата и да отгледат деца, дето ще бъдат потопени в гигантски държавен дълг и в студентски заеми.[85]

 

Така и стана. Бяхме и сме свидетели на толкова много неща. Онези, които гледат, но не виждат, трябва сами да се опарят. Никой и нищо не може да замени личния опит, нали?

 

Но още проверки никога не са излишни. Може пък да иде реч за пропаганда, дезинформация?

 

 

 

Съвсем неделикатно неравновесие

 

 

 

Професорите Стивън Уолт от Факултета по държавно управлениеДжон Кенеди“ при Харвардския университет и Джон Миършаймър от Чикагския университет, категорично отричат да са антисемити. Дори вторият е евреин. Преди 12 години двамата издадоха свое академично изследване, озаглавено „Израелското лоби и външната политика на САЩ“.

 

Според авторите „една от причините за успеха на еврейското лоби в Конгреса на Съединените щати е, че някои ключови депутати са християни ционисти, какъвто е например Дик Арми. През септември 2002 г. той заяви: „Моят приоритет № 1 във външната политика е да защитаваме Израел.“[86] На човек му се струва, че приоритет номер едно на всеки конгресмен би следвало да бъдеда защитава Америка“, но не това изрече Арми. Освен него има доста еврейски сенатори и конгресмени, които действат за това политиката на САЩ да подкрепя интересите на Израел.[87]

 

До какво води всичко това? До края на американската империя. Лондонски наблюдател, смятащ се за консерватор, обяви, че поведението й в Сирия показва колко слаби са САЩ“.[88] Ще опитам да го илюстрирам по необичаен начин. С инцидент, на който, по изброените вече причини, никой не обърна внимание.

 

Дали поднесените ви сведения и данни отговарят на истината? Да ги сверим с мнението на американския университетски преподавател Олег Калугин, бивш генерал от КГБ. Но да се уверим, дали онова, което той изрича, отговаря на действителността. Притежава ли Израел такава мощ?

 

 

 

 

 

Не съм в състояние да проумея, защо човечеството не проявява чувство за справедливост? Какво го кара да си затваря очите пред неделикатното неравновесие все в полза на Израел?

 

С какво държавата, чиято конституция съдържа расисткото определение „еврейска“, е по-добра от Северна Корея? Допитайте се до жителите на палестинските земи, окупирани от чифутите. Те не живеят в тотална мизерия и безнадеждност от половин век, а от столетие. Всичко им е откраднато. Избиват ги като добичета.

 

Натикани са в гета, наричани „бежански лагери“, или битуват направо под небето. Мислите ли, че тамошните майки са фанатички, екстремистки, за да учат децата си да се взривяват сред самозваните хазари от Русия и СССР, въобразили си, че са „евреи“? Нищо друго не остава на това отдавна прокудено население, подложено на геноцид, което властите се правят, че не забелязват. Или от време навреме промърворват по нещо незначително за неговото катастрофално дередже. Колкото да не ги сочат с пръст. Както постъпи на 20 септември 2016 година Обама, Барак Хюсеинович, в своето прощално обръщение пред Общото събрание но ООН.

 

В КНДР децата на слушащите режима имат шанс да пораснат. На палестинските територии той клони към нула.

 

Израелската еврейка Джесика Апъл, съоснователка и главна редакторка на светско списание за диабетици, е виждала името си в публикации изнай-демократичнимедии в англоезичния свят: “The New York Times Magazine”, “Financial Times Magazine”, “Slate”, “Tablet”, “The Forward”. Досещате се, че всички са еврейски и са твърде съмнителни по отношение на почтеността и достоверността на информацията. Едва дни назад Апъл обяви:

 

Ден след ден Израел става все по-религиозна и по-малко толерантна държава. Чувствате, че това става, така както усещате глобалното затопляне. С всяка година той става все по-репресивен. Когато основателите на Израел са си представяли държава, те са искали родина за еврейския народ. [Пропускаме факт на неговото изобретяване от ционистите през ХІХ век. Както и това, че най-малко 95 на сто от съвременните евреи всъщност са руснаци, украинци, поляци, литовци, естонци… – потомци на средновековните хазари, които през V век взели да се отделят от българите.] Не държава, управлявана съгласно религията, или място, където евреите могат да получат кашерно електричество

 

За разлика от повечето либерални демокрации, тук разделението на религията и държавата не съществува. В Израел религията е основата на държавата. И никога не е имало граждански бракове или такива между еднополови. През 2015 година законопроект, който трябваше да узакони и двете, беше отхвърлен в Кнесета. (Понеже моят съпруг и аз не искахме да се оженим чрез равината, сключихме брак в кабинета на чиновник в Калифорния.)[89]

 

По време на социализма у нас хората дълго време се страхуваха да се венчаят в черква. Нещата се поразхлабиха след 1980 година. Пък и църковните бракове не бяха признавани за валидни. Ако не знаете, и сега е така.

 

В КНДР всичко е под контрола на комунистическата партия. Култът към Първия надминава този към Сталин.

 

В Израел главните равини наподобяват севернокорейските лидери. Вместо изкривения съвременен азиатски вариант на комунистическата идеология, там прилагат оригинала. Това е талмудския юдаизъм, наричан класически, в който номенклатуратаравините, наследниците на фарисеите, – са вся и всьо. И всичко се върши все в полза на номенклатурата равината. Нищо, че не я наричат комунистическа.

 

Джесика Апъл разказва, че в угода на ултрарелигиозните партии, които участват в управляващата коалиция, министър-председателят Бенямин Нетаняху е отменил движението на влаковете в събота и неделя. Понеже съботата там е Шабатден за техния бог Яхвесатаната. Така, освен че са принудително закрепостени, много израелци не са в състояние да отидат навреме на работа в понеделник.

 

Точно това се случило с нейния личен доктор, с когото имала уговорен час за преглед в един понеделник на септември того. Той живее в Северен Израел, но практиката му е в Йерусалим, където е настанена другарката Апъл. Неговото обяснимо огромно закъснение я върнало към спомен отпреди 16 години. Тогава тя родила сина си. Когато настъпило времето майката и бебето да бъдат изписани, се оказало, че есъботаШабат. А дежурният доктор бил ортодоксален евреин, който спазвал всички глупотевини на равинската комунистическа номенклатура. Въпреки протестите на жената, сестрата обяснила на семейството, че се налага да изчака до неделята[90]

 

Това не е най-ужасното. На евреите е забранено да извършват каквато и да е дейност в събота. Изключения се правят само в случай на жизнена необходимост. И то – само за евреи. Гоитеневерницитекучета ги яли. Така, ако на някой неевреин му прилошее в събота, евреинът не бива – няма право – дори да позвъни по телефона на бърза помощ! Описано е от много потърпевши, не само от покойния професор в Телавивския университет Израел Шахак.

 

Той разяснява, че:

 

Според юдейската религия убийството на евреин е огромно престъпление и е един от трите най-ужасни гряха (другите два са идолопоклонничеството и прелюбодеянието). Еврейските религиозни съдилища и светските власти биват наставлявани да наказват всеки, виновен за убийството на евреин, дори извън пълномощията на обичайната правораздавателна администрация[И днес често тълпите взимат „правораздаването“ в ръцете си и избиват с камъни, както повеляват Старият завет и Талмудът.] Когато жертвата е неверник, отношението е съвсем различно. Евреин, убил неверник, е виновен единствено заради грехове към небесните закони, които са ненаказуеми от съда. Непрякото причиняване на смъртта на неверник въобще не е прегрешение.

 

Така един от двамата най-изтъкнати тълкуватели на [талмудския трактат] Шулхан Арух[91] обяснява, че щом се отнася до неверник, „човек не бива да вдига ръка, за да го нарани. Но може да го направи непряко. Например като премести стълбата, след като оня падне в пропаст (яма, цепнатина)… Няма забрана за това, понеже е сторено косвено.“

 

Убиец неверник, който случайно е под еврейска юрисдикция, трябва да бъде екзекутиран, независимо дали жертвата е евреин или не. Ако обаче жертвата е неверник, а убиецът приеме юдаизма, той не бива наказван.[92]

 

 

 

Светът, ръководен съгласно Халака,

или за троцкизма – неоконсерватизма и новия световен ред

 

 

 

След това Шахак ни представя разяснението на някакъв равин, изпратено до израелски войник, който го попитал дали е редно, или не, да убива арабски жени и деца. В своя отговор равинът цитирал Талмуда:

 

Убий най-добрия от неверниците; смажи главата на най-хубавата змия.“…

 

Халака [еврейското религиозно право] предполага, че всички неверници са напълно сбъркани. Произлезли са от смесване с животните. А стихът „чиято плът е плътта на магаретата и чието (семенно) излияние е като на конете“, се отнася за тяхКонцепцията за прелюбодеянието не се прилага при полови актове между евреин и неверница. Талмудът по-скоро отнася такова сношение към прегрешенията, определени като скотщина

 

Това не означава, че половият акт между евреин и неверница е разрешен. Тъкмо обратното. Тя следва да бъде умъртвена, дори и да е била изнасилена от евреина:

 

Ако евреин извърши сношение с жена от неверниците, независимо дали тя е тригодишно дете или е зряла, без значение дали е мома, или е омъжена, и дори ако е невръстнасамо на девет години и един ден, тя следва да бъде убита. Тъй както се постъпва с всеки звяр. Понеже чрез нея един евреин си е навлякъл беда.[93]

 

Според вас това либерално и демократично ли е?

 

У нас, както и в Северна Корея, комунистите отнеха земята и всички средства за производство от хората. В ционисткия рай земята е собственост единствено на държавата. Намирате ли сходства?

 

Но Израел има право да притежава ядрено оръжие.[94] Северна Корея не. Откъде накъде? Двете държави са марксистки и расистки.

 

Защо Иран да няма право да разработва ядрено оръжие? Да не би тази страна да е държава с ограничен суверенитет? И кой определя кому е позволено, и на когоне? Ако съществува някаква върховна глобална власт, световно правителство, защо не го заявят открито на земните жители? Кой тиражира конспиративните теории?

 

Иран не е водил нападателна, агресивна война. Тази, в която го набутаха през осемдесетте, беше започната от Ирак под американски натиск. Тогава начело на режима в Багдад стоеше Саддам Хюсеин. Той бе приятел на САЩ и Запада. Именно иракският диктатор цани за свой съветник по снабдяването, в това число и с оръжия, един от главните неоконсерватори, вездесъщият евреин Доналд Ръмсфелд. Твърде примитивен простак с университетска диплома. Каквито бяха повечето от близкото обкръжение на баща и син Буш.

 

По онова време израелците, макар и тайно, с посредничеството на ФРГ и нейната основана от нацисти шпионска служба BND, и на „вражеската“ тогава Чехословакия, доставяли резервни части за самолетите на Техеран. И обучавали иранските пилоти. Години наред тази далавера вървяла, без западногерманците и чехословацитеда се сетят“, че саврагове“.[95] На свой ред официален Тел Авив сякаш бил забравил, че аятоласите управляват в Техеран.

 

Съвременният вариант на древна Персия никога не отмени частната собственост. Впрочем, не веднъж съм припомнял, че любимият на Запада шах Мохамед Реза Пахлави беше паднал на сърцето и на комунистическите сатрапи. Как само интимничеха двамата с правешкия каскет и с наследниците му!

 

Освен това, аятолах Хомейни живееше в Париж, а не в Москва, Варшава или София, ако разбирате какво искам да кажа. Той ненавиждаше комунизма. Поне така твърдеше. Нито веднъж не се срещна с ръководители на социалистически страни.

 

Да припомня, че т. нар. Иранска революция не започна от Персия, а от големите американски градове и от френската столица. Кой я финансираше, организираше, снабдяваше шпиц-командите й с оръжие?

 

Не ми казвайте – СССР и васалите му. Това означава, че Сергей, роденият в СССР малък син на гаулайтера на Международния отдел на ЦК на БКП Димитър Яков Станишев, който разпределяше средствата за подобни цели, би трябвало да е зад решетките. А не да оглавява някаква Партия на европейските социалисти. Да дава пищни приеми за своята 50-годишнина, уважени от дегенерати, алчно червени антикомунистии дребни ратайчета на комунягите и ДС. Още по-малко – да получава шестцифрена годишна заплата от Европейския парламент, „Позитано20 и останалите милиционерски участъци на Интернационала.

 

Защо никой не проумява изведената и доказана като математическа теорема идеологическа истина: неоконсерватизмът, наричан също либерализъм, който понастоящем господства по планетата, всъщност е троцкизъм, тоест – болшевизъм? Може би, понеже влиятелните медии изобщо не ви занимават с това. Ако някой повдигне въпроса, незабавно го отстраняват. Като разчитат на постоянното ангажиране на масовото съзнание с всекидневните грижи, ставащи все повече и по-значителни.

 

Ето какво се случи в средата на септември того – преди дни:

 

Съединените щати ще дадат на Израел 38 милиарда долара във вид на военна помощ за десетилетие, най-големият подобен пакет в историята на САЩ, съгласно споразумение, разкрито тази седмица и подписано в сряда [14 септември 2016 г.].

 

Сделката, чиито подробности бяха съобщени от Reuters по-рано, ще позволи на Израел да обнови преобладаващата част от своята бойна авиация, да подобри подвижността на сухопътните си сили и да заякчи своите ракетни отбранителни системи, заяви висш американски служител.[96]

 

Какво излезе? Барак Обама, сочен с пръст едва ли не като „враг на Израел“, дойде с Нобелова награда за мир, разпали и поддържаше войните в арабския свят, и си тръгва с лаврово клонче зад ушите, които, ако размаха, може да полети. Кой ще плаща? „Гмуркащите се в благополучие и благоденствие американски данъкоплатци. Обаче чорбаджиите на военнопромишления комплекс цъфтят от задоволство.

 

Обитателят на Белия дом, чийто договор за наем изтича, е положил клетва за вярност пред израелския си гост, който на всичко отгоре не му е равен по ранг. Това четем в цитираната публикация. В нея са изброени някои от средствата за извършване на агресии и масови убийства в рамките на 3,3 милиарда долара годишно. Башка са другите помощи за Израел – преки финансови дарения и гаранции от страна на американското правителство за заеми на ционистите, които те по правило не издължават. Тоест – поема ги гарантът!

 

Договорено е по 500 милиона долара годишно да бъдат изразходвани за ракетнатаотбранана ционистката държава. Като при това за първи път в съглашението е включена клауза, предоставяща на евреите правото да изразходват 26,3 на сто от безвъзмездните американски пари за оръжия, произведени в самия Израел. Казано на всекидневен език, американският народ ще поеме значителен дял от издръжката на израелския военнопромишлен комплекс. За да има работа за тамошните жители. Нарастващата безработица в САЩ не трогва никого. Напротив – правителството разпространява лъжлива информация, според която икономиката се развива с небивали темпове, кризата е зад гърба на американците, те просперират! За кой ли път казвам – déjà vu – досущ като в забранения някога соцфилмКит“.

 

Освен това се отменят забраните за закупуване на горива за военни нужди с американски пари. Свободата в това отношение намирисва на тайна далавера с иранците, които бяха архивраг. До такава степен, че Нетаняху стана за смях с рисунката на допотопна бомба, която показа от трибуната на Общото събрание на ООН. Но времената се менят… Говори се, че Техеран предлага по-ниски от международните цени при подобни сделки.

 

Американската военна помощ ще позволи на Тел Авив да замени „лъвския пай“ от своите изтребители с новите “F-35 Joint Strike Fighters”, “made in USA”, с каквито никой в Близкия изток не разполага засега.[97] Но както знаете от заглавието на анализа на другарката Джесика Апъл, евреите се смятат за нищо по-малко от… “Start-up Nation” – „нацията, с която е започнал човешкият род“![98]

 

!הֵידָד Ние си казваме: Ашколсун!

 

Освен всичко друго, навременното сключване нановия пакт позволява сега на Нетаняху да избегне несигурността и непостоянството, които могат да обграждат следващия президент, независимо дали ще бъде демократката Хилъри Клинтън или републиканецът Доналд Тръмп. И да предостави на израелския военен елит възможността да планира изпреварващо.[99]

 

Малко ли е? В настоящата епоха на неоконсерватизъм, определена от троцкистите в Белия дом като „Нов американски век“.[100] (Вижте илюстрацията.) Изследвайки го, бивша анализаторка от ЦРУ още преди четири лета прогнозира, че Сирия ще бъде следващият Ирак. Позна. Как ли?

 

Що се отнася до характеристиките на този век, той се очертава по-скоро китайско-индийски. Но на мен ми се струва, че се превръща в епоха на прочистване на човешкия род и на залеза на цивилизацията на бялата раса. За това допринесоха всички, но най-вече днешнитедесни“ – измамниците, излюпени в инкубаторите на комунизма. Не на последно място хората, народите, ако щете. Загърбили Христовия завет и приели, че всеки има право да се променя и все да е начело?! Бог е постановил друго, следното:

 

Внимавайте с фалшивите пророци, които идват при вас в агнешки премени, но отвътре са ненаситни вълци. Ще ги познаете по плодовете. Защо, те събират ли гроздове от тръни или смокини от магарешки бодили? Добро дърво не може да роди лоши плодове, нито е възможно лошо дърво да даде добри плодове. Всяко дърво, което не ражда добри плодове, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня

 

О, лицемери, знаете как да преценявате изражението на небето, но не сте способни да различите знаците на настоящето време.[101]

 

Навремето Троцки беше нашият герой“ – призна наскоро американска неоконсерваторка, подвизаваща се в Англия. Ала – видите ли – късно установили, че той е билбезскрупулен войнолюбец, а не невинен светец“.[102]

 

Влюбен съм в такива двуличници. След промените на 10 ноември 1989 година масата от партийците твърдяха същото за зверствата на комунистическия режимне знаели, не били чували, не са им го казвали… Как така, едва десет годишен аз бях наясно? А те – „светата вода ненапита на компартията – „нямали никаква представа“!

 

 

 

Онова, което сега наричат неоконсерватизъм,

някога беше комунизъм

 

 

 

Другарката неоконсерваторка твърди, че е била троцкистка през шейсетте – „моето време“, както се изразява.

 

Имаше ключова фраза: това беше „Новата левица“, която се противопоставяше на старата комунистическа левица, дискредитирана от сталинисткия терор в Съветския съюз, а след това – окончателно, от смазването на Унгарското въстание през 1956 г.[103]

 

Странно звучи и споменът за трудностите в политическата и научната кариера за онези на Запад, „които до голяма степен зависеха от подкрепата на влиятелни фигури“. Както разбираме, и там сталинистите са владеели положението. А представителите на тази „Нова левица“ – троцкистите, установявали, колко „били притискани от старата непоколебимост на комунистическия Morning Star”. „Утринна звезда“ – това беше заглавието на всекидневника на Комунистическата партия на Британия. Синоним на АврораЗората, символ на Луцифер и масонството, на богоборството.[104] Точно така:

 

Това беше борба до смърт“ – драматизира нашата авторка.[105]

 

При комунистите, левичарите, всичко опира до смъртта, не до живота.

 

В действителност доста дълго присъединяването към троцкистка организация означаваше обвързаност към интернационалната кауза: към целта на световната революция и унищожението на онази ерессоциализъм в една страна“, която беше станала съветската правоверност… Преди всичко е решаващо да разберем, че убитият Леон Троцки беше ренегат, а не невинен. Той беше водил Червената армия по време на Болшевишката революция. И както Ленин, бе непоколебимо решен да изтрие от лицето на земята меншевиките, чийто по-умерен демократичен социализъм пръв беше надделял над царския авторитаризъм.

 

Аргументът не беше, че Троцки се явяваше свестно момче, а Сталин беше чудовище. Схващането на Троцки за перманентен интернационален класов сблъсък бе поне толкова безскрупулен, колкото по-сдържаната [?!] Сталинова бруталност в Русия

 

Това беше спор за доктрина: кой беше по-верен на маркситкия идеал? Имаше достатъчно много доказателства в подкрепа на троцкистката кауза срещу Сталиновия Съветски съюз. Маркс беше провидял социалистическата революция като извършваща се първо в Западна Европа: тя трябваше да избухне в страни, които бяха опиталибуржоазните свободи“, които демократичното общество предлагаше.

 

Веднъж завинаги трябва да се избавим от всички бръщолевения на верните на папата последователи за светостта на живота“.[106] Това би обезпечило „временната диктатура на пролетариатада остане временна. А пълното освобождение на хората чрез обща собственост върху средствата за производство би било неизбежно естествено следствие. Троцки не би възприел идеята, че една страна би могла да прескочи направо от царския тоталитаризъм в напълно процъфтяващ комунизъм – тъй че Сталиновият проект беше обречен от самото начало.

 

Връщането към марксисткия идеал беше широко използвано от троцкистите, за да отстояват, че комунизмът не се е провалил: той просто никога не е бил изпробван в правилната му форма. Но това не беше аргумент, който Троцки можеше да предложи, след като бе ентусиазиран участник в Руската революция. Той може да бе загубил в огромната борба за власт, която последва болшевишкия преврат. Но неговият дял в завземането на властта (която, спомнете си, дойде след като царят вече беше свален) беше подценен. Следователно самият човек може и да е твърдял, че революцията, за която се беше сражавал [никога не е и опитвал], е била предадена. Но не и това, че тя е била осъществена на погрешното място, както мнозина от неговите късни последователи бяха настоявали.[107]

 

Пропускам бързия преглед на част от историята на британския троцкизъм, който авторката прави. Тя открива неговото оцеляване и даже възраждане в днешната Социалистическа работническа партия. И съзира в нейните членове и симпатизанти някакъв прозилетизъм. Вярност, която произлиза от зилотитеюдейските староверци от античността. Те безуспешно се противопоставяли на фарисейския опортюнизъм. От което произлезли няколко въстания и краят на Юдея. Докато фарисеите – тези древни комунистиоцелели. За да се преродят в равините. А техните идеи са обсъждани и днес, както личи от тези редове. Нещо повече – те са водещи, колкото и чудно да ви се струва това.

 

Фарисейството е комунизъм – онази война, която най-богатите водят срещу всички, но на първо място против средната класа. Както редовните читатели добре знаят, тази тяхна система, каквито и определения да й прикачате, представлява „тип „обществена формациясъс закони, обусловени отживота в комуна“, където доминиращата обществена връзка е тази нашефи неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане“. Тя може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.[108]

 

Лудост е да смятате, че е възможенпо-умерен демократичен социализъм“?! Както и да вярвате в някаква „по-сдържаната Сталинова бруталност в Русия“. Грехота е да се броят трупове, но не мога да се сдържа. Количеството на Сталиновите жертви се измерва с десетки милиони. Както и тези на Мао Дзедун. Хитлеровитеняколко милиона. Във всеки случай – под десет. Малко ли е? Ами избитите от Рузвелт, Чърчил и Хирохито? Преди това в Първата световна война?

 

Вие си отговорете, като сравните отделните некрофилски вакханалии с онези милион и половина алжирци, избити от французите през петдесетте. С двата милиона и половина виетнамци, лаосци и камбоджанци, които Линдън Джонсън и Ричард Никсън пожертваха пред олтара на боговете Марс и Мамон във вид на банки и военнопромишлен комплекс. Защо не с онези милион и половина афганци, иракчани, сирийци, либийци, малийци, йеменци, повалени от Леонид Брежнев, Джордж У. Буш, Никола Саркози и Барак Обама. Не без съучастието накоалиции на желаещи“ откъде ли не! Даже – от тукашните болшевишки безгащнициsan culottes. Потуранковците, забравили цървулите

 

Да отварям ли дума за милионите невинни люде, изтребени в Нигерия, Уганда, Сомалия, Западна Африка…? Има ли смисъл да се връщам към десетките милиони коренни жители на Америка и Австралия? Било е отдавна ли? А европейците, паднали под калъча на Наполеон?…

 

Тогава по какви критерии да определяме доброто и злото, да отделяме праведните от грешните, честните от корумпираните?… Щом като църквата и джамията са превърнати в талмудски синагоги.

 

След като досега не спират с оправданията, че ималоспор за доктрина“, ще изяснят ли каква е тази на неоконсерватизмана дясното“, пръкнало се отлявото“? Нима не виждате, че то е изрод? Чудовище, което е съчетало в едно егоизма, алчността и интернационализма. Троцки проповядвал отказа от собственост като път къмосвобождениена личността. Ако приемем, че е следвал Христос, да сравним несравнимото.

 

Бог нямал нищо повече от дрехата на гърба си и сандалите, с които обикалял Галилея. В САЩ и Мексико милиони тогавашни долари, които днес биха били милиарди, очаквали Лейба Бронщайн.

 

Как се обръщал Исус към фарисеите? С „лицемери“. Ако отворите очи, ще се убедите – точно така изглеждат съвременните фарисеи. Джон Ленън ни призоваваше да си представим, че няма никаква собственост“. Следващият стих гласеше: „Бих се учудил, ако можете“. Тъй като сам той не бе в състояние. Не се отказа от един свой цент или квадратен метър площ – земя или постройка. За да стигне до мечта, която бе фалшива, защото не беше негова:

 

Без никаква необходимост за алчност или глад, братство на човеците. Представете си, че всички хора споделят целия свят.[109]

 

Не вярвайте на фалшивите пророци. Предстои в друга публикация да покажа какво представлява Ленъновият партньор – и „сър“ затова. Днес не „един процент от населението на земята“, а едва шейсет и двама душишепата най-големи капиталисти на планетата“, по един или друг начин „притежават повече от половината световно богатство“![110]

 

И наричат това глобализъм. Или нов световен ред. А вие го приемате, готови сте да му се покорите, даже да го обслужвате? Но в базата си то е борба за смърт, не за живот. В тази система бъдещето е предопределено за малцина от номенклатурата, не за цялата. Само онези по върховете й могат да бъдат сигурни. Въпреки че и те треперят и то не рядко. Бъдете сигурни.

 

На Тях са им необходими половин до един милиард прислужници, никакви други хора. И напредват в постигането на това. Сделката, в която корпорациятаBayer” – някогашната “I. G. Farben” – придобиMonsantoза 66 милиарда долара не е показателна.[111] Тя е невероятно опасна. За мен няма друго по-важно събитие на годината с тектонични измерения в бъдещето от нея. Не толкова отдавна опитах да ви запозная с трагичните последици за всеки, докоснал се до тези уроди на корпоратокрацията.[112] Влиятелните медии си траят…

 

Твърдя, че в днешния свят освен истината, собствеността ни прави свободни. Какви размери да има тя зависи от вярата на човека. У едного тя е колкото купа сено и тази личност притежава чувство за мярка. Сама може да се озапти, казано на народен език. Други имат вяра колкото топлийка. Трети изобщо не знаят какво е това. Тях ще ги погуби собствената им алчност. Понеже собствеността е като воденичен камък. Човек трябва да знае колко може да понесе врата му. Тя е отговорност. Или друго – път към сигурна погибел.

 

Аз вярвам в достатъчността на мнозинството, което би ги направило свободни хораличности. Когато е независим, човек може да полага усилия за своето усъвършенстване, какъвто е Божият промисъл. А по-голямата интелигентност и ерудиция дават възможност за съпоставки и оценки на поведението и постъпките от нравствена гледна точка. Свободният човек е склонен да върши добро. В него е заложена Божията дарба да е способен да обича и да се радва на обич, да се труди и да не завижда, да бъде щастлив.

 

Наистина щастието и любовта не се купуват с пари. Големите финанси не гарантират доброто. В интерес на истината, бедносттасъщо. Тя отдалечава човека от възвишеното. Той остава втренчен в баналните всекидневни проблеми, свързани с оцеляването. Те водят до обезчовечаване, до неусетно оскотяване.

 

Можете ли да носите две ризи едновременно? Или да шофирате няколко автомобила заедно? Да се тъпчете от няколко блюда наведнъж?

 

Следователно решението е в достатъчното, в чувството за мярка. Ето го разковничето.

 

 

 

Ние се придвижваме към нов световен ред,

света на комунизма[113]

 

 

 

Фанатиците на неоконсерватизма произлизат от троцкисткия прозилетизъм. То е все едно да градите къща отгоре надолу. Или да я строите, като за основи използвате кирпич, а за покрива бетон. Каквото и да правите, както и да се стараете, зданието няма да издържи.

 

Комунисти, които са се заканвали да копаят гробовете на капиталистите, да изграждат капитализъм, означава, че нещо в обществото е сбъркано. Не нещо – всичко.

 

Ние знаем отлично, че всяка държава, в която са въведени централна банка, подоходно облагане и задължителни осигуровки, е комунистическа. Тя е изпълнила най-важните точки отМанифеста на комунистическата партия“. А всеки може да я нарича, както желае.

 

 

 

 

 

Резултатът?

 

Либерализмът е с глава на хидра и крайно гъвкаво създание“ – отсъди някакъв от новите пророци. Но е прав. Още повече, когато продължи:

 

Навлезли сме в нова политическа ера.[114]

 

Твърде примитивно авторът се хваща за вече познатото понятие Brexitгласуването в Британия за напускане на Евросъюза. Смята го за „бунт срещу либерализма“. Как да му повярвате, когато от петилетка и повече на власт е Консервативната и обединителна партия на Британия? С други думи – говорим не за либерализъм, а за консерватизъм. И то за неговия нов варианттроцкизма. Да призная – няма разлика. През 2006 година тъкмо това изрече Еърън Русо в откъса от разговора си с Алекс Джоунс, който току-що някои от вас са изгледали.

 

До същия извод, само че отнасящ се за Британия, тези дни достигна едно от авторитетните издания на Братството. То обяви на всеослушание:

 

Британската държава е еднопартийна. Имплозията на лейбъристите оставя Британия без функционираща опозиция. Това е по-опасно, отколкото мнозина проумяват![115]

 

Глупости! Бог, близките ми и редовните читатели са свидетели: Доста преди да започна тази медия изговарях тези неща. Някои от гостите на телевизионното ми предаване също. Винаги, както ще стане и след тази публикация, увисваше въпросът: И какво от това?

 

В материала, на който се позовах, се спряга някаква „зомбирана опозиция“. Сякаш управляващите са различни! Онези от върхушката на торите – например главният губещ, държавния секретар Джордж Осборн, бивш Гидеън, водят борба за кокала. Лично тойв енергетиката, ядрената. Която, на свой ред, както все повече икономически отрасли на Запад, зависи главно от комунистически Китай. За това – след малко.

 

Истината е, че отдавна политиката е изгубила смисъл. Тя вече не е продължение на икономиката, а неин придатък или израстък. Понякога даже атавистичен, закърнял

 

Неоконсерватизмът и либерализмът са марксизъм и кейнсиянство, изпети на нов глас. Има ли значение, след като партитурата е една и съща.

 

В професионалните финансови среди в САЩ приемат Бил Грос като един от компетентните специалисти. Той е заемал различни ръководни постове в бранша, което е рядкост за неевреин. Съосновател е на гигантската корпорация “Pacific Investment Management” – PIMCO. В момента, в напреднала възраст – на 72 години е – заема поста директор по финансирането на компанията “Janus Capital”. Носят се слухове, че фирмата е брънка от мрежата, притежавана от Ротшилдови.

 

Предлагам ви мнението на Бил Грос за икономическите (не)схващания на ляватаХитлери Клинтън и надеснияДоналд Тръмп, споделено през август тази година:

 

 

 

 

 

Социализмът е непродуктивна централизирана система, при която съответната власт, най-често централнатаправителството, се разпорежда с чужди пари. Със средствата, които чрез облагането и наказанията е отмъкнала от гражданите. Тази форма на управление е кейнсианство неомарксизъм, етатизъм. В нея има много повече държавна намеса, отколкото е нормално и необходимо. Което неизменно води до намаляване на свободите и свиване на човешките права. Понеже се върши продължително време, хората не забелязват изминаването на пътя към несвободата. Придвижването е неусетно.

 

Клинтън и Тръмп не искат друго, а точно това да преразпределят богатство, създадено от американците. Тяхната цел е т. нар. голямо правителствомного държава. Така е и сега. Ставало е през трийсетте и четиридесетте в САЩ, Германия, Британия и най-вече в СССР. От петдесетте в половин поробена Европа, значителни дялове от Азия, Африка и даже в Южна Америка.

 

Но когато робът не желае, няма кой да го освободи.

 

 

 

Нагоре по пътя на социализма,

който води към всеобщото робство

 

 

 

Преди да стане неолиберал, което е равнозначно на неоконсерватор, Збигнев Бжежински също е бил социалист, левичар. Спирал съм се на статиите му, възвеличаващи Съветския съюз и пледиращи за сближаване между Запада и социалистическия блок. През 1970 година излиза неговата книга „Между две епохи: Ролята на Америка в технотронната ера“. По онова време никой не беше чувал за видеомагнетофони, камо ли да си представя, че електронни средства за връзка с нищожни размери и тегло, свръхскоростни самолети, влакове и автомобили, и най-вече глобалната информационна мрежа интернет ще превърнат света в едно село. Технотронна означава тъкмо товасимбиоза между напреднали технологии и комуникации. Самата дума произлиза от “technological” плюс “electronic” – „технологично“ плюс „електроника“.

 

Още тогава Бжежински предвижда, че „несигурната задача за създаване на справедливо многорасово общество може да се окаже безнадеждна“. И съзира тенденция за „влошаване на кризата в бъдеще въпреки предприетите мерки за подобрение“. Обобщава съществуващото „обществено безразличие и – още по-лошо –враждебността на обществото спрямо подобни усилия. Остава на позицията си за наличието наужасни перспективи пред отношенията бели-черни в Америка: за потискането на чернокожите и/или за тяхното изолиране“. И прогнозира единствено възможната развръзка: „упражняването на съкрушителен натиск спрямо реакцията“.[116]

 

Авторът признава израстването на елит сред чернокожите. Както и отказът на повечето от тях да се огъват пред натиска на белите. Обърнете взор към настоящето. Вижте действителната картина на междурасовите отношения в САЩ.

 

През 2015 година вестник The Washington Post разкри платформа за събиране на данни в реално време, за да следи полицейската стрелба с фатален изход. Проектът продължава и тази година. От 1 януари 2015 до неделя [10 юли 2016 г.] от дежурни полицейски служители са били застреляни и убити 1502 души. От тях 732са били бели, а 381чернокожи (останалите 382 души от други неустановени раси).[117]

 

Някоя от достъпните тук „либерални“ или „неоконсервативни“ – сиреч комунистическителевизии да ви известява за тези неща? Не, постоянно набиват, че “black lives matter” – „животът на черните е ценен“. За което няма спор. Ала се питам: А на белите? Кой има полза от насаждането на омраза и разделение на класова и верска основа? Как и защо превърнаха защитата на хомосексуалистите и всякакви други извратеняци в едва ли не висша обществена ценност?

 

Еърън Русо изясни целта да ликвидират традиционното семейство и да национализират децата.

 

Ако се върнем към конкретната тема за чиповете, през 1970 година Збигнев Бжежински се е изказал и по нея:

 

Друга заплаха, по-малко явна, но не по-малко фундаментална, се изправя срещу либералната демокрация. Тя е по-пряко свързана с влиянието на технологиите. Включва все по-нарастващото възникване на по-контролирано и направлявано общество. Такова общество може да бъде доминирано от елит, чиито претенции към политическата власт биха се основавали преди всичко на превъзходството в сферата на научното познание и умения. Забавян от спирачките на традиционните либерални ценности, този елит не би се поколебал да постигне своите политически цели чрез използването на най-новите съвременни технически средства за влияние върху поведението на обществото. И като държи обществото под близко наблюдение, проследяване и контрол. При такива обстоятелства научните, техническите и технологичните движещи сили на страната не биха могли да бъдат насочени обратно, а в действителност биха продължили да подхранват ситуацията, възползвайки се от нея.[118]

 

Как ви се струва? Не изглежда ли твърде футуристично за времето си – напомням – 1970 година? Едва ли Збигнев притежава специални качества да провижда в бъдещето. Подсказвали са му. Шест лазарника по-късно го включиха в екипа на неолиберала демократаДжими Картър, продукт на масонството и сбирките в Бохемската кория.[119] Бжежински стана съветник на президента по въпросите на националната сигурност. За да помогне САЩ да станат по-несигурна държава.

 

Пак навремето, преди 46 лета, той епредугадил“ „възникването на огромна, доминираща партия, редом с по-малобройните и по-интензивно доктринирани групировки вляво и вдясно. [Например Бърни Сандърс и т. нар. Чаена партия.] Което би могло да засили тенденцията към подобно технологично технократско управление.[120]

 

На английски: managerialism. Това е увереността във възможностите на съвременните корпоративни ръководителимениджъритеда прилагат едва ли не съвършени методи на управление. Чак до там, че да ръководят и правителства. Постоянно ни убеждават да се доверяваме на прагматици. Повече нямало необходимост от идеологии

 

Писал съм нееднократно за особената класа на управителитемениджърите. Тя съчетава в едно наемни работници и собственици. Тази хибридна класа направлява съвременните държави под формата на корпоратократична политическа система.

 

Колкото и да не схващате или да не желаете да го приемете, но днешният свят е почти изцяло корпоративно-социалистически. Ако ви е по-удобно, последвайте Еърън Русо и го класифицирайте като фашистки. Неговият действително значим документален филм е озаглавен именно така: „Америка: От свобода към фашизъм“.

 

В големите държави наличието на различни партии – обикновено две на брой, с рядко участие на третанаподобява еднопартийната система на БКП-БЗНС у нас, на Полската обединена работническа партиякомунистическата, съвместно с тази на тамошните земеделци. Същото беше в ГДР. Дали сте съгласни, или не, не променя нищо. Такива са фактите.

 

От време навреме ги констатират и обявяват в някои централни медии, както показах. Впоследствие керванът продължава своя ход, а кучетата само скимтят след него… Ето защо днес толкова често се говори за корпорации и социализъм.

 

Някои ще рекат – това е фашизмът. Още през 1939 г. американският равин Хари Уетън констатирал, чепазители на демокрацията, които бяха готови да умрат за нея, за една нощ станаха фашисти и се обърнаха срещу собствената си демокрация“.[121]

 

През вече далечната 1970 година, без да е пророк, Бжежински е бил наясно с бъдещия исторически парадокс“:

 

Поради своето възхищение от техническите постижения, традиционното демократично американско общество може да стане крайно контролирано. А следователно неговите хуманни и индивидуалистки качества биха се загубили… От друга страна, комунистическите страни, поради тяхната организационна неефективност и увеличаваща се загуба на политически контрол, трябва да бъдат все по-заети с въпросите на хуманизма. Тяхната социалистическа неефикасност, съчетана с повече загриженост за човечността, евентуално би могла да произведе по-гъвкав обществен ред в някои от тях.[122]

 

Хайде де! В Полша през 1980 и 1981 година свикаха под знамената убийци от останалите секретни служби на комунистическите страни. За да стрелят по стачкуващите полски миньори, корабостроители… „Гъвкаво“, нали?

 

Сетне, но съвсем не накрая, авторът ни прехвърля към прословутия Семюъл Хънтингтън, дирейки в него потвърждение на схващането си, че „социално-икономическата изостаналост на руската форма на комунизъм, както и тази на повечето социалистически страни, оспорват тази система“.[123]

 

Критикувайки „концепцията за сливането“ [convergence] Бжежински не вижда никаква възможност „за еволюция на комунистическата система в традиционна либерална демокрация“.[124]

 

Яд ме е, че отделям толкова внимание на некадърник и негодник като него. Обаче Те го използват и това ме принуждава. За да задам логичния въпрос: Ако всичко това не е пропагандно внушение, защо тогава САЩ, Западна Европа и Япония поеха по социалистически път на развитие? Който изведе икономиките и обществата им на магистралата, водеща към разрухата. И се прегърнаха с крупните комунистически престъпници от съветската Номенклатурия и техните сродни бездушия от соцлагера! Изобщо не се погнусиха от техните откраднати пари, напоени с кръв. Нещо, на което сме свидетели днес.

 

Държавният дълг на САЩ е неизплатим, даже необслужваем. Същото важи за този на Италия. След тях са се наредили Гърция, Испания, Португалия и Франция. На ред са почти всички останали държави-членки на Европейския съюз. Кипър беше купен от Русия. Германия пазарува гръцките държавни богатства инфраструктура, включително пристанища и летища, предприятия, острови. Когато споменавам държави като купувачки, имам предвид скритите елити, които ги използват като фасади.

 

Британия се опита да се измъкне, прилепвайки се до Китай. Но за това – след съвсем малко.

 

 

 

Комунизмът, или по-правилно – социализмът, не е движение

на потиснатите маси, а на икономическия елит[125]

 

 

 

 

Повтарям: Това е било обнародвано през 1970 г. Тридесет и шест години по-късно се появи интервюто на Еърън Русо – един преуспял богат евреин, взето от Алекс Джоунс – женен за еврейка от Полша, типичен представител на средната класа. В него се обсъждаха и нещата, които Бжежински е засегнал:

 

 

 

 

 

 

 

Хубаво, не вярвате на мен. Приемам го. Не сте длъжни, откъде накъде! Но се огледайте. И помислете.

 

По каква причина трябва да вярвате на Бил Грос или на Еърън Русо? Нямам представа. Вие решете. Аз споделям техните схващания. Ще река две думи за Бил Грос. Той отколе е трънче в петата на интернационалните финансисти и Те периодично успяват да го извадят и отстранят.

 

През годините следих редките му медийни изяви. Грос е почтен към хората, които искат да вложат сполучливо парите си. Не ги съветва къде и как. Образова ги и това дразни Братството. Понеже го лишава от улов на шарани. Бил Грос просто изяснява, кое е инвестиционен инструмент, и кое не е. Не крие съмненията си към много от т. нар. деривати, и така нататък.

 

Например напълно споделям схващането му, че облигациите, каквито и да са, не са инвестиция. Те са услуга по-скоро заем. Не съществува никаква гаранция, че онзи, който ги емитира, ще се издължи. Дори на пръв поглед да е почтен, даже да е държавата. Понеже инфлацията, обезценяването на парите, играта с лихвените проценти минимализират доходността им. Но това е друга тема.

 

А светът се движи към социализъм и робство. Онова, което преди години Бжежински и Русо осветиха, се превръща в реалност. До края на 2017 година всички американци трябва да бъдат снабдени с чипове, имплантирани в организмите им, за да бъдат обслужвани от т. нар. Obamacare – въведената социалистическата неефективна здравна система.

 

С микрочиповете за радиочестотно разпознаване (РЧР)[126] те могат да проследяват придвижването на хората, в които тези средства са имплантирани. Също така могат да контролират парите и храната на хората. Съобщава се и, че е възможно даже да убиват хора, които не се подчиняват. Законът HR 3962[127] е точно копие на Закона HR 3200,[128] с изключение на няколко премахнати думи, отнасящи се до микрочипа за РЧР. Но възможността всеки гражданин на Съединените щати да бъде чипосан все още е в закона. Отворете го и четете.[129]

 

Пак преди дни ми изпратиха следното:

 

Следят ни като на филм! Признанието дойде от висш ръководител на ФБР. Той заяви, че камерите и микрофоните на лаптопи и телефони могат да се ползват за непрекъснатото ни наблюдение. Съветът – да поставяме лепенки на обективите, ако правим нещо, което не е за пред хора. Доколко реална е опасността да попаднем в мрежите на истински BIG Brother?

 

На практика всяко устройство би могло да попадне в мрежата на недоброжелателите. Настолни компютри с микрофон и външна камера, лаптопи с вградена камера, таблети и телефони.

 

Много хора веднага ще си кажат първосигнално, че това не ги застрашава и че не крият нищо. Не е така. Само си представете, че крадец има достъп до камерата на компютъра ви вкъщи. Той ще знае във всеки един момент кога домът ви е празен и какви ценности има вътре. Да не говорим пък, ако залогът е не просто едно жилище, а банка или държавна институция.[130]

 

Нима сте безразлични и към собственото ви лично, интимно пространство? Нямате нищо против да бъдете роби? Може би затова ви допада, да вярвате в някакво несъществувалотурско робство“. По този начин си намирате универсално оправдание в миналото?

 

Преди 24 години, когато се запозна с мен, в краткия ни разговор бивш заместник-министър на външните работи, генерал от Държавна сигурност и заместник-началник на Първо главно управление месветна“, че у дома имабръмбари“, а в автомобила ми – „дървеници“. И следят всичко, което правим вкъщи, включително най-съкровените неща.

 

Да добавя, че телевизорите, произведени след 2010 година, също съдържат микрокамери. А системите за доставка на телевизонен сигнал по кабел или спътник представляват гигантска мрежа за предаване на данни. Научих го от първо лице, от две еврейчета, които ЦРУ беше проводило, за да пригодят кабелната мрежа на страната ни в средство за шпионаж. Но само те американцитеда могат да я използват. Скоро разбрах, че вече са си отишли. А компанията, която създадоха, беше погълната от друга и е на изчезване

 

По-рано Съветите постъпваха така с нас. Кой от вас е чувал за ядрените фугаси, вградени в язовирните стени из Родопите? Тукашните военни нямат данни за тях. Не знаят къде точно се намират. Русия ни държи за гушата и с това… А вие ме смятайте за „фантазьор“ и „разпространител на конспиративни теории“. На мен какво ми пука?…

 

Почти едновременно с книгата на Бжежински, на която се позовах, в САЩ излиза и историко-политическото изследване на американския консерватор и патриот Гари Алън, озаглавено „Никой не смее да нарече това конспирация“. В тази книга  той съвсем вярно посочи:

 

Повечето от нас смятат, че социализмът е онова, в което социалистите искат да повярвамепрограма за разпределение на богатството. Такава е теорията. Но дали тя действа така? 

 

Нека изследваме единствените социалистически страни, съществуващи днес на света, съгласно социалистическата дефиниция на думата. Това са комунистическите страни. Самите комунисти ги назовават социалистически държави, както е в наименованието на Съюза на съветските социалистически републики.

 

В него, в реалния социализъм, имате на върха една съвсем тясна олигархична клика, която обикновено не наброява повече от три процента от общото население. Но тя тотално контролира всичкото богатство, цялата продукция и самия живот на останалите деветдесет и седем на сто. Със сигурност Брежнев не живее като някой от бедните селяни от руските степи. Но според социалистическата теория се предполага той да прави точно това.

 

Ако човек прозре, че социализмът не е програма за разпределение на богатството, а фактически е метод за укрепване на богатството и за господство над него, тогава онова, което ви се струва като парадокссвръхбогатите да пропагандират социализма – се оказва, че изобщо не е никакъв парадокс. Обратното, то се превръща в логичния, даже перфектния инструмент на мегаломаниаците, преследващи властта…

 

Комунизмът или по-точно социализмът не е движение на угнетените маси, а на икономическия елит. В такъв случай планът на най-посветените заговорници не е да комунизират Съединените щати, а да ги социализират.[131]

 

Наистина световната революция продължава

 

 

 

Помнете, винаги си спомняйте,

че всички ние, а специално вие,

сме наследници на имигранти и революционери[132]

 

 

 

Може и да съм досадил с неколкокоратните отправки към невижданите почести и блясък, с които през октомври 2015 година беше посрещнат в Лондон китайският комунистически лидер Син Дзипин, съпругата му и делегацията от около 1000 бизнесмени от ЦК на ККП и провинциалните филиали на партията. Струва си да припомня, че британското кралско семейство беше поставено в условията на нещо като постоянно извънредно положение. Ако се наложеше, електронните тръби свирваха, и всеки наследник на короната припкаше, за да удостои с почести високия гост. Същото вършеха надпреварвайки се тогавашният премиер Дейвид Камерън, държавният секретар Джордж Осборн, и кметът на столицата Борис Джонсън – понастоящем външен министър.

 

Около десет месеца след това уникално посрещане, четем:

 

Британия ще трябва да се научи да живее с Китайда ги обиждаме не е най-добрият начин да започнем.[133]

 

Публикацията е в „десния“ – разбрахме се за цялата условност на тези понятия – всекидневник “The Daily Telegraph”. От тук следва предположението, че авторът е неоконсерватор и изразява неоконсервативната позиция на редакцията, респективно –  на свързаната с нея или обратно, Консервативна партия.

 

Коментарът е посветен на проектаHinkley Point”. Споменавал съм, че иде реч за предстоящо изграждане на ядрена електроцентрала. И статията натъртва: Британия не може да мине без него! Тъй като тя няма пари, капиталовложенията идват предимно от Китай. В медиите на Острова, за да не се набляга много на Пекин – днешната явна столица на световния комунизъмпоставят Франция на първо място. А сетнестраната с население от милиард и четвърт. Така е, ще има и френски инвестиции.

 

Ала о, беда! Да не ви стига! Всичко било готово за първата копка на обекта. Даже „шампанското било поставено в лед“. И тогава, изведнъж, виждате ли:

 

По маниера на американски губернатор от филмите, в последната минута издаващ заповед за отмяна на хвърлянето на затворника в газовата камера, Номер 10[134] разреши на Грег Кларк, министър на бизнеса, енергетиката и промишлената стратегия, да обяви преразглеждане на проекта.

 

Какво по дяволите става? Икономиката е изправена пред несигурността след Brexit. Нуждае се от голям инвестиционен тласък. А „Хинкли Пойнте точно рожбата на проекта готов за права лопата“, за което винаги призоваваха. Дали не се задават прекъсвания на доставките на електроенергия? Потреблението нараства, а старите електроцентрали ще бъдат извадени от строя. Неотложно са необходими нови мощности. А когато бъде завършена, тази централа ще осигурява 7 на сто от енергията, необходима на Обединеното кралство.[135]

 

Ала, ела зло, че без теб още по-голямо зло!

 

Източници от Номер 10[136] потвърждават, че това е решение на самата министър-председателка, бият тревога. Обаче, тя е била силно повлияна от кратка бележка от един от най-старши съветниците на Териза МейАртър Хенри Уорд – с която се сдобих. Тази бележка вади на показ опасения за сигурността поради китайското влияние в Британия в един силен абзац:

 

„Представете си персона, висока, слаба и лукава, с широки рамене, с вежди като Шекспир и лице на Сатана, с гладко обръснат череп и източени, магнетични очи в истинско котешко зелено: декорирайте го с всичкото зло коварство на цялата източна раса, събрани в един гигантски интелект…“

 

Това е истинският проблем на правителството с Hinkley Pointотношението спрямо Китай, което очевидно е неотличимо от паниката заради „Жълтата опасност“ от края на деветнадесети век. Определена параноя се съдържа в бележката по повод на опасенията засигурността“. Вземете страховете, че някой ден Китай може да бъде в състояние да удари шалтера на цялата британска електроснабдителна система посредством „задната врата“ в „Хинкли“ или други електроцентрали, които те могат да финансират и изградят…[137]

 

Като петел, кацнал върху плет, изкукурига и Джордж Осборн – пострадалият от съученика си Нат Ротшилд доскорошен финансов министър, и канцлер, наблюдаващ икономиката. Защити китайците. Изобщо не скри своята свързаност с друг такъв проектСевероизточната ядрена централа, договорена с Пекин пак миналия октомври. Може би ще го гудят за началник на обекта?… „Милиони да падат, наместо въшки“, би рекъл нашият поет.

 

Да се оправят. Не ви трябва да знаете имената на всички дегенерати, които ръководят Англия. Нито на обслужващите ги тамошни медийни идиоти. Тукашните ни стигат. Държа да изясня нещо, което всеки британски патриот, който познава историята, знае: Някога колонизацията е била осъществявана със силата на оръжията, за да бъде постигнат икономически просперитет. Днес е обратното. Първо покоряват с пари, а после пращат войските

 

Прав е Петер Юхас:

 

Не обичам диктатурата, но не виждам разлика между диктатурата на танка и диктатурата на някоя банка или идентичното с тяхОтворено общество“. Може би само тази, че докато в сянката на танковете строяхме жилища, училища и болници, днес затваряме училища и същите тези болници и изхвърляме на улицата, тези които не могат да си платят, макар че са работили цял живот.[138] И стана така, че заменихме диктатурата на оръжието с диктатурата на банките. А и българите, и унгарците са трудолюбиви, но са жертваЗа нашите две държави са изработени общи сценарии от КГБ.[139]

 

От това нас ни боли и ще ни боли, докато не изчезнем като народност. Нека сега започне и британците да ги смъди. После, с по-дълбокото навлизане на комунистическата кохорта, ще начене и болката. То е като булка девица през първата брачна нощ. Сетне започва да става хубаво, докато не установи, че женихът е безмилостен злодей.

 

Да им е наслука на британцитеангличанчета, шотландчета, северноирландчета, уелсчета! Докато не се скапят. Те, в лицето на тачения им „мислител на ХХ векУинстън Чърчил, ни предадоха на Съветите. Никога не се поинтересуваха от нас. Напротив, радиостанцията им BBC беше пристан на комуняги и ченгета. Хак да им е!

 

Авторът изнася нефелен урок по история. Обяснява, как „през последните хиляда години Китай е бил най-голямата икономика на светас изключение на последния век, когато страната беше почти унищожена от Мао. Те се върнаха, понеже са толкова големи, че няма как да се сблъскате с тях. Подозрения, инсинуации и обиди не са начинът. Време е правителството на Мей да извърши първия си обратен завой и да започне да сътрудничи без реверанси.[140]

 

Снимка на ухиления еврейски еленовъд Роман Абрамович припомня, как същите британци приеха съветските комунистическо-кагебистки олигарси, без да им връзват кусур. За това, кой беше председателят Мао, за маоистите на Албиона и в САЩ, предвождани от „променилиясе и „демократизиран“ държавен секретар Джон Кери, няма и дума. За Березовски или за Александър Лебедев – собственик на централни издания от ранга на “The Independent” – тоже.

 

Всички тези са готови да изуят гащи пред революционерите. Ами нали цялата работа започна от онези, дето били без гащисанкюлотите? Образците на деспотизъм и жестокост

 

Настъплението на новия световен ред върви на широк фронт, със сериозна подготовка – финансова, материална, всякаква, и с все по-бързи темпове. Това ще разгледам в следващата публикация. Сега по-добре да се запознаем с оценка на епохата, в която живеем (дали?), от друг ракурс.

 

В същото „дясно“ издание познатата троцкистка, настояща неоконсерваторка Джанет Дейли, заявява:

 

Сега навлизаме в ерата на глупостта. Как нашите гласоподаватели станаха толкова доверчиви?[141]

 

Тезата на другарката е развратна. Искам да кажа – по нея всеки може да разгулничи, както и колкото пожелае. Идете, че го опровергайте. Тя изнасянечуваната досега новина“, чеполитиката е минала през много епохи.[142]

 

Аферим, Джанет hanım! Струва си да вземете вана, пък да се изправите с целия неотразим  75-годишен блясък на своята явно незалязваща хубост (според вас), и да се провикнете като Архимед: „Εύρηκα!“ Което на вашия език ще рече “Еureka” – сиреч „Открих“, Дейли Hanım.

 

Имаше епохи на изолационизъм, на имперски завоевания, на егалитаризъм, на националистическа агресия. Сега, в презатлантическата сфера най-малкото, изглежда навлизаме в нова историческа фаза: Ерата на Глупостта.

 

Американските и британските политици в най-голяма степен се оказват ангажирани в състезание да разберат, кой може да пусне в обращение най-предизвикателните, зле подплатените с информираност, агресивни невежества по точно онези теми, които правителствата по традиция са разглеждали като въпроси на живот и смърт.

 

По някакъв начин това гьонсуратско простодушиебезсрамното демонстриране на провала си да проумеят даже основните значения на важни думи – изглежда се предлага като начин за свързване с обикновения човек. Сякаш неразбирането на сложни неща е мярка за автентичност.

 

Ислямска държава чества президента Обама. Той е основателят й. Той е нейният основател, разбирате ли? Той е основателят. Той създаде Ислямска държава. А аз бих казал, че другият й създател е престъпницата Хилъри Клинтън.“[143]

 

Доналд Тръмп предизвика национална вълна от стрес в САЩ чрез твърдението, сякаш е факт (няколко пъти той прояви склонност да издърдори този свой безсъвестен монолог), че Барак Обама бешеоснователят на Ислямска държава“, а Хилъри Клънтън е нейнатасъоснователка“. Съгласно нормалните дефиниции това означава, че президентът на Съединените щати и неговата бивша държавна секретарка преднамерено са предприели създаването на терористична организация, чиято цел е да унищожи Запада. С други думи, той очевидно ги обвинява в най-тежката форма на противодържавна дейност. Е, аз имам друго тълкувание, което е почти толкова шокиращо: Г-н Тръмп не знае какво означава думата основател“.

 

Онова, което той мислеше, че казва, беше, как политиката на администрацията на Обама в Сирия и Ирак създаде възможността за възникването на Ислямска държавакоето, разбира се, е правдоподобно твърдение. Но това приемливо твърдение беше съвършено подкопано в своя ефект от абсурдната неграмотност на неговия език.[144]

 

Дотегна ми. Спирам. Едва ли някой е приел думите наКозана американските официални десниТръмп буквално. Ако го е сторил, значи е идиот. Каквато, явно се оказва и другарката Джанет Дейли. За мен тя го е доказала със своите писания и убеждения. И то – отдавна. „Милатане може да схване, че не съществува лявоидясно“. Няма партии, нито демокрации. Още по-малко – „гробокопачи на капитализма“. Тъй като комунизмът е създаден от най-големите капиталисти. Или и аз съм „абсурдно неграмотен“?

 

 

 

Ако не мога да танцувам в нея,

това не е моята революция[145]

 

 

 

Обаче дойде съботата17 септември 2016 година. За да могат „умните“ и „грамотниамерикански военни да опердашат части на законното – повтарям: законното сирийско правителство, с такава бомбардировка, че свършеното заприлича на 11 септември, но петнадесет лета по-късно. Което даде основание на руското ръководство да поиска извънредно свикване на Съвета за сигурност.

 

На сирийските официални лица да заявят на всеослушание – гледах следните телевизии: парижката24 France”, катарско-израелскатаAl Jazeera”, прочетох публикациите в агенция Ройтерс и т.н. – че:

 

Предвожданата от САЩ коалиция е бомбардирала сирийски правителствени сили, разположени на позиция близо до източния град Дейр езЗор, убивайки 62 войници ипроправяйки пътяза бойците на Ислямска държава“, заяви пред сирийската национална телевизия главнокомандващият на Сирийската армия.[146]

 

Коалициятавключвала американски, бринтански, датски и австралийски бойни самолети, които никой не е канил в суверенна Сирия. Агресия, различаваща се от нахлуването на войските на СССР и Варшавския договор, съответно през 1956 г. в Унгария и през 1968 г. в Чехословакия, единствено по варварщината и размера на щетитечовешки жертви и материални разрушения. Но сега навсякъде е социализъм, нали?

 

Когато дни по-късно беше нападнат конвой на ООН, болшевишкият режим във Вашингтон директо обвини своите съкооператори в Кремъл:

 

САЩ заявиха, че обвиняват Русия за атаката над конвоя, независимо дали са били замесени руски самолети, или не[147]

 

Що щат американци, австралийци, британци, датчани и руснаци в Сирия? Ами иранците? Вярно, Башар ал-Ассад покани последните. След предизвикания от Запада ислямистки бунт срещу светската му държава и руските военни. Ала за пореден път напомням, че трагедиите се разиграват на територията на държава-членка на ООН, която се води независима.

 

Цялата риторика, свързана със сирийската катастрофа, която винаги изпуска кой, защо и как я започна, доказва: независимостта на страните съществува само на книга. Комунистите от финансовия сектор, свързани с военнопромишлените комплекси, ръководят петте членки на Съвета за сигурност. Сиреч – целия свят. А неговите жителичовечествотоспят

 

Освен това „инцидентът“ в Дейр езЗор за пореден път предостави на товарищ подполковник от КГБ Путин, Владимир Владимирович, шанса да покаже активност. Да заеме нападателна, но разумно сдържана позиция. И снизходително пропускайкиинцидента“, „добронамеренода потвърди, че руснаци и американци имат една и съща цел в Сириятраен мир. Разумните хора, с непромити мозъци разбраха обратното. Което е истинатапазари за военнопромишлените комплекси. И тази тема ще отложа за друга публикация…

 

Кой има полза Путин да изглежда найи по-, „върха на сладоледа“, както казват? И то в планетарен мащаб! Преглеждам мненията на читатели, стига да не са тукашни. Няма кой да плаща на толкова много тролове… Още повече, че нито една от медиите на Интернационала – богати, с огромни екипи и влияние – не помести и ред за инцидента“, или го отчете, сякаш е махленско сбиване.

 

В замяна, на Запад всички телевизии и многотиражни вестници – „леви“ и „десни“ – като в агитката при Дома на покойника при ЦК на АБПФК[148]се разквакаха – било „циничнода се свиква Съветът за сигурност?! Такъв тон им даде тяхната очарователна поне колкото Клара Цедкин дружинна ръководителка, пръкналата се в Ирландия еврейската троцкистка Саманта Пауър – постоянна представителка на САЩ в ООН. (Вижте илюстрацията.) Твърдят, че е жена и е само на 46. Невероятно! Човек вече не знае на какво да се довери. Очите ли ме лъжат? Нейсе.

 

Тя изрази мнението на Държавния департаментамериканското дипломатическо ведомство, че е „необходимо Русия наистина да престане да трупа евтини точки. И определи поведението на Москва като „забележително цинично и лицемерно“.[149]

 

Останалите ченгета от западните социалистически страни, акредитирани към световното правителство, мъркаха в хор песничкатаМила Саманта, хубавице наша, тъй неотразимо привлекателна си ти. И колко умен е твоят вожд и учител Джон Кери! Как озарява с глупостта си целия западен небосклон, та и той да аленее.

 

А аз си помислих, че не са виждали болшевишки цинизъм и лицемерие. Предстои им, и слава Богу. И за пореден път тъжно установих, че и този мач съм го гледал. Тогава наричаха комунистическата цитадела СССР. Сега е САЩ. Според Джералд Селенте и други свободомислещи американски патриотиСАСЩСъединени американски социалистически щати.

 

Обаче си посипвам главата с пепел – прибързах. По някаква причина, която засега не мога да изясня, неотразиматакрасавицаСаманта е хваната за топките още като студентка. Като журналистка в печатни медии, представяни като „либерални“, но знаем за какво иде реч, тя сравнявала САЩ с нацистка Германия.

 

В статия, поместена на 3 март 2003 г. в нюйоркското списание “The New Republic”, тя призовава за „преосмисляне на външната политика на САЩ. Няма нужда тя да бъде пощипвана, а да я подложат на основен ремонт. Имаме необходимост от: историческа преоценка на престъпленията, извършени, организирани или разрешени от Съединените щати. Това би изисквало възстановяване на Закона за свобода на информацията[150] в неговия размер отпреди Буш, отварянето на архивите и признаването на силата на мантрата, която прилагахме през последното десетилетие, в пропагандата в Гватемала, Южна Африка и Югославия: една държава трябва да се вглежда назад, преди да може да се придвижи напред. Въвеждането на правилото mea culpa [по моя или наша вина] би засилило доверието към нас, показвайки, че онези, които взимат решенията в Америка, не одобряват греховете на предците.

 

Когато Вили Бранд падна на коляно във Варшавското гето, неговият жест удовлетвори оцелелите във Втората световна война. Но той беше облагородяващ и пречистващ и за Германия. Възможно ли е такъв подход да е маловажен за Съединените щати? Неотдавнашното ми пътуване до Руанда подсказва, че такъв жест може да доведе до промяна. Единственият отговор на администрацията на Клинтън на изтреблението на 800 000 тутси и умерени хути през 1994 г. беше да настоява за изтегляне на мироопазващите сили на ООН, които предпазваха тутсите там. През 1998 г. Клинтън стана първият американски президент, посетил Руанда. И той изложи нещо като извинение: По целия свят има хора като мен, които заемат постове, ден след ден, ден след ден, и не осмислят напълно мащабите и бързината, с които вие бяхте погълнати от този невъобразим терор.“ Аз, както мнозина, намерих неговите думи безнравствени и уклончиви.[151]

 

Като старша съветничка в предизборната кампания на Барак Обама за президент през 2008 г. тя нарекла Хилари Клинтънчудовище“![152]

 

Когато Обама я предложи за постоянна представителка на САЩ в ООН, Саманта вече пееше друг рефрен. А зад гърба й стояха – забележете: републиканските сенатори Джон Маккейн – освидетелстван идиот, Линдзи Греъм – виден хомосексуалист, и евреинът Джоузеф Либерман, и тримата – ционисти. Тя получи личната подкрепа и на дипломата Денис Рос – също виден ционист, както и от Ейбрахъм Фоксман – наследник на престъпна еврейска фамилия. Предците му забогатели чрез контрабанда на алкохол, за да изградят корпорацията “Seagrams”. Фоксман, който е Gauleiter на еврейската нацистка паравоенна организация Антиклеветническа лига, е отявлен враг на християнството.

 

Зад гърба (може и друга, разположена по-ниско част) на comrade Пауър застанаха най-видните еврейски холокостоманиаци от израелското лоби. Например Алън Дършоуитз, защитник на порнографията и адвокат на свръх богати престъпници като Клаус фон Бюлов, О. Джей. Симпсън. Той водеше дело срещу полския антикомунистически кардинал Йозеф Глемп заради католически манастир край Аушвиц. Подкрепиха я директорът на AIPACАмерикано-израелския съвет за обществени дела, президентът на Равинския съюз на САЩ, директорът на Центъра Симон Визентал“, шефът на Националния еврейски демократичен съвет, равина Шмули Ботеах, израелският посланик във Вашингтон и още, и още – все чифути.

 

Пак тогава, преди три лазарника, нейният предшественик на поста в ООН Джон Болтън, твърдеше, че тя отстояваочевидно антиамериканска позиция. И тя е част от модната тенденция сред много обитатели на американската университетска общност в техния изискан, самоласкателен стил да действат по антиамерикански маниер. Сигурен съм, че в салоните на Европа тази статия е била приветствана със силни ръкопляскания… Това е едно световно схващане, че тъкмо Америка епроблемътв света[153]

 

Как бихте обяснили тази рязка промяна в мирогледа на Саманта Пауър? Тазиантиамериканка“, за каквато я смятат „десните“ в САЩ. За мен тя е ясна – другарката е опортюнистка, кавито са повечето комунисти. Наричайте го нагаждачество, корумпираност, както желаете. Знам, че ги държат за топките. Както беше и е с тукашните Андрей Луканов, Любен Гоцев, Желю Желев, Филип Димитров, Иван Костов, Симо, Б.Б. и останалите. Да не говоря за Кеворкяновците, Инджевците, Коритаровците, Аговците… Те са родени слуги, възпитани да бъдат прислужници.

 

Сигурно сте запознати с развитието на събитията около американската бомбардировка в Сирия, от която се възползва Ислямска държава. Думата ми е за друго. Вярвам, че сте ме разбрали. През това време Ротшилдови чрез две банки с тяхно участие, купиха и автомобилното зрелище, нареченоФормула 1“… Ама зарежете, „това са конспиративни теории“, както смятат 99 на сто от туземното ни стадо грухтящи прасета клозетниците. Един такъв ме попита: Дори да е истина, с какво ми помага?

 

Не му отговорих, макар че трябваше. С прочутия израз на Остап Бендер:

 

Може би трябва да ти дам и ключа от дома си, където са парите ми?[154]

 

В публикацията в тази медия с дата 28 февруари 2016 г. написах следното – вижте илюстрацията:

 

Очаквам есента да очертае края на войната в Сирия. През месеците дотогава Ислямска държава и режим в Анкара, който я подкрепя, ще отстъпват все повече. Бойците от ИДИЛ, заложили живота си на своеобразната руска рулетка, остават без спечеленото, рисковите авантюри. Заплатите им закъсняват, а като цяло парите намаляват. Не съм убеден в оцеляването на трима президенти, които ще бъдат предадени от своите покровители: Реджеп Таип Ердоган в Турция, Абдел Фатах ел-Сиси в Египет и Петро Порошенко в Украйна.

 

Едва ли и бъдещето пред Башар ал Ассад в Дамаск е особено сигурно в разпадащата се Сирия. Москва не само не вярва на сълзи. Кого от най-верните си сателити не е изоставяла? Миналата година запасният израелски военен и разузнавач Яков Кедми не скри, че за Кремъл името на сирийския диктатор не е от особено значение… Както посочил в своя „Дяволски дневникамериканският сатанист, журналист и издател Амброуз Гуинет Биърк:

 

Вярността е добродетел, присъщ на онези, които ще бъдат предадени.[155]

 

Путин, Медведев, Обама, Камерън, Оланд и сие не са от тях. Пък и кой ли ще ги пита?…

 

В Либия Западът ще хвърля нови оръжия. Както постъпва Русия в Сирия. По всеобщи признания на експерти, до голяма степен това се прави заради техните военно-промишлени комплекси. Единствените работещи отрасли.[156]

 

Познах ли, или съм се лъгал? Сами преценете. Каква е картината днес? Русия, САЩ, Турция и правителството в Дамаск едновременно громят Ислямска държава. Ердоган коленичи пред Путин. Държавният секретар на САЩ Джон Кери, който „има право да бъде глупав“,[157] не успява да крие своето подчинение пред руския външен министър Сергей Лавров. Достатъчно е да следите поведението им преди, по време и след техните съвместни пресконференции.

 

 

 

Когато всички спят[158]

 

 

 

По същото време Белият дом и Канцлерството в Берлин призовават за още санкции против Русия?!

 

А съдбата на Башар ал-Ассад? На кого му пука чак толкова?[159]

 

Както се уверихте, преди година и половина вездесъщият съветски израелец Яков Кедми разкри: За руснаците името на сирийския президент няма никакво значение. Дали се сещате? Показах откъс от интервюто, съдържащо коджа непристойната констатация. Което означава мнимо приятелство? Мога да илюстрирам това и други неща от пейзажа по-подробно. Защото Кедми, който е успял да избяга от съветскиярай“, за да се озове в другв ционисткия, или е истински антикомунист, или е внедрен от КГБ. Всеки да решава сам.

 

 

 

 

 

Колко прав е израелският шпионин – ако актуализираме неговото изявление[160] – когато обобщава:

 

Войната продължава вече пет години. И освен бежанци и разруха не е донесла нищо добро на Сирия.

 

А когато го питат за това, кои трябва да приемат бежанци, справедливо отсъжда:

 

Онзи, който разруши Сирия, нека ги приемаКойто разруши Ирак, нека се погрижи за тези бежанци. Които разрушиха Либия, нека те се занимават с тези бежанци… Ето, Саудитска Арабия, която вложи пари, и е бъкана с пари, и си играе с тях, нека тя приеме тези бежанци.

 

Днес в Саудитска Арабия с пари си играе само местната монархо-комунистическа номенклатура. В бюджета няма пари държавата да се разплати със своите служители и работници, да покрие други сметки. Но не престава да води война в Йемен и да финансира ислямските бойци в Сирия и Ирак.

 

Чрез излизането си от Европейския съюз Британия се изплъзва от тегобите.

 

В началото на септември слух разбуни духовете не само на Албиона. Дни по-късно излезе наяве парламентарната оценка за действията на бившия премиер Дейвид Камерън в Либия. Епизодът съвпадна с неговото напускане на депутатското кресло в Камарата на общините. То уж беше формулирано с друга причинанесъгласие с някои действия на заместничката му Териза Мей, и за да не пречи на кабинета й. Глупости на търкалета.

 

Направи ми впечатление, че парламентарната комисия в Лондон е използвала квалификацията „интервенция на Британия и Франция, която доведе до свалянето на либийския лидер Муамар Кадафи през 2011 г.[161]

 

Брей, рекох си, тези троцкисти – пардон: неоконсерватори и либералстващи – са си взели някаква поука. Започнали са да назовават нещата с истинските им имена. Може пък да стигнат и до предложение за предаване на съд на виновницитевоеннопрестъпниците Дейвид Камерън, Джордж Осборн, Филип Хамънд, Никола́ Саркози́ и Але́н Жупе́. Но след миг излязох от състоянието daydream, както американците наричат бленуването посред бял ден.

 

Върнах машината на историческите си познания назад, за да се сетя, че това не е било и няма да стане. Естествено, оказах се прав. Този път „чудотоне продължи и три дни. Беше премазано от лавина други събития по света от всякакъв род – войни, терористични актове, полицейско насилие, безплодни сбирки на брюкселската номенклатура заради поутихналата временно бежанска вълна, известия за безработица и бедност, раздумки и залагания около това, дали частните банкери от Системата на Федералния резерв в САЩ ще вдигнат макар и малко основния лихвен процент, поредица американци, застреляни от тамошната милиция, цените на петрола и предстоящите решения за тях в Алжир

 

Някак незабелязано отмина събитието на годината според моята скала – поглъщането на корпорациятаMonsantoот химико-фармацевтичния конгломерат “Bayer”. Въпреки специалната медийна кампания, преминала под мототоМонсантоиБайер“ – да напредваме заедно“.[162] Да го преведа.

 

Почти сигурно интернационалният концернBayerще свие и постепенно ще прекрати фармацевтичното си производство. Нямам представа какво ще правят онези, които са пристрастени към истинския аспирин. Обаче ръководството на корпорацията, което тегли гигантски кредити за осъществяването на сделката, не се вслуша в гласа на средните и дребни акционери. И обяви: Задачата пред новото чудовище е да държи 75 на сто от пазара на семена за посев в света! Освен това – около половината от средствата за растителна защита.

 

Монополът е мечта, присъща на всяка икономическа система. Въпросът е, дали обществено-политическата го допуска?

 

Добре известно е, че става дума за генно модифицирани растения – от пшеницата, царевицата и соята, през картофите и доматите, чак до овощните дървета. Бодящото в очите физическо израждане на хората през последните десетилетия, маса всевъзможни заболявания, които ги покосяват, в не малка степен се дължат и на храните, произведени от тези продукти. Само кръгъл тъпанар, на когото животът е дотегнал, би се съгласил да консумира домати, които изглеждат свежи годинаслед като са били набрани!…

 

Но да се върнем към парламентарния доклад за провала на Камерън в Либия. В него, без никакъв намек за връзката на comrade Дейвид с КГБ, той е обвинен в недостиг на съгласувана стратегия за въздушната кампания. Казва се, че интервенцията не е билаинформирана чрез достоверни разузнавателни сведения“. А това доведе до възникването на Ислямска държава в Северна Африка.[163]

 

Хайде бе! Другарката Джанет Дейлинеоконсерваторка, бивша троцкистка (нима?) – чела ли е това? Или не знае да чете. Може само да пише

 

Де е сега? Дали няма да обвини целия Британски парламент в дислекциянепознаване на значението на думите, както стори сКозана неоконсерватизма Доналд? Ужким с него са от едно коляно…

 

Правителството на Обединеното кралство заяви, че е имало интернационално решение за интервенция“ – продължава докладът. – „За акцията е призовала Арабската лига, и е била разрешена от Съвета за сигурност на ООН, допълни Министерството на външните работи.[164]

 

Което се оказа вярно, но донякъде. Нещо като „полегнала е Тодора“ – хем лежи, хем не съвсем… Но според публикациите в печата – текстът на доклада не беше обнародванглавният въпрос е: „Защо сега в Либия царува беззаконието?

 

В онова, което стигна до обществеността, се правят полезни констатации на познати събития. Тъй като животът е доказал: човешката памет е къса. Още римляните са постановили, че:

 

Repetitio est mater studiorum” – „повторението е майка на знанието“.

 

Похват, който не се свеня да използвам.

 

 

 

Привилегии само за евреи

 

 

 

И така, припомниха ни, как през март 2011 г. „международна коалиция, водена от Британия и Франция, предприе въздушни и ракетни нападения срещу силите на Муамар Кадафи, след като режимът заплаши с атака превзетия от бунтовници град Бенгази“.[165]

 

Чакайте, чакайте! Как така „режимът“? Нали същите фигури от парижкия Palais de l’Élysée и лондонската сграда с повече от 100 стаи наDowning Street10, приемаха главата на същиярежимкато скъп приятел и гост? Не само. И на проститутките от Rue Saint-Denis , недалеч от Les HallesХалите във френската столица, е известно, че Муамар Кадафилидерът на либийскиярежим“, е финансирал предизборната кампания на Никола Саркози, та евреинът със солунско-будапещенски корени да се настани за пет лета в Елисейския дворец. Братство по произход, по вяра, по идеи? Защото Муамар също беше евреин. Две негови братовчедки, живеещи в Израел, се изтъпаниха пред израелската телевизия “Channel 2 News”.

 

По възрастната от интервюираните – Гуита Браун, заяви, че е втора братовчедка на Кадафи. (Бабата на Браун е била сестра на бабата на Кадафи.) По-младата от двете жени – Рашел Саада, е внучка на Браун. Тя обясни с повече подробности:

 

„Според историята бабата на Кадафи, самата тя еврейка, първия път е била омъжена за евреин. Но той се отнасял зле с нея. Затова тя избягала и се омъжила за мюсюлмански шейх. Майката на Кадафи беше тяхно дете.

 

Макар, че бабата на Кадафи приела исляма, когато се омъжила за шейха, съгласно еврейския религиозен закон (и според общоприетите норми), тя все още била етническа еврейка.

 

На това място водещият на новините обяви: „Излиза, че всъщност Кадафи няма еврейски роднини, той е евреин!“ (Вижте илюстрацията.)

 

Слуховете за еврейското потекло на Кадафи не са нищо ново. Но при сегашното въстание в Либия, което заплашва с окончателно сваляне на диктатора, както стана в съседните страни Тунис и Египет, Кадафи може да потърси стратегия за бягство. Ако историята, разказана от Браун и Саада, е вярна, Кадафи има правото да имигрира в Израел като евреин, съгласно Закона за завръщането. Даже всички останали страни по света да му откажат убежище, според собствените си закони Израел би бил длъжен да приеме Кадафи.

 

По време на интервюто водещият иронично подхвърли: „Сигурен съм, че в Израел се намират някои местни власти, които биха били щастливи да вземат бившия президент в екипа си.[166]

 

Пръв у нас, преди петнадесетина години, извадих на светло данни за еврейския произход на Муамар Кадафи. Много е смешно, когато общоизвестни проститутки, каквито са политиците и журналята, започнат да се правят на девици от кармелитско училище. Иде ми да задам на британските парламентаристи перифраза на въпроса, съдържащ се в книгата на американския изследовател на масовата култура Чък Клостерман:

 

Кога точно всички политици в Англия станаха курви?[167]

 

Защо чак сега депутатите на Нейно величество прозряха, че тяхната разновидност на управление, която наричат „демокрация“, но представлява жесток диктат на номенклатурата, не допада на много народи? Не я желаят. А е известно, че насила хубост не става. Ето защо, както едва сега, петилетка по-късно са констатирали:

 

Ала след като Кадафи беше свален, Либия се отдаде на насилие. Със съперничещи си правителства и с формирането на стотици бойни групи. Докато т. нар. Ислямска държава, също така известна като ИЗИЛ или Daesh, сложи крак там.

 

Главните заключения на комисията са:

 

Възможността въоръжени екстремистки групировки да опитат да се облагодетелстват от бунта би следвало да е била предотвратена, а не да бъде закъсняла оценка;

 

Не забелязахме никакво доказателство, че правителството на Британия е извършило точен анализ на произхода на бунта в Либия. Стратегията на Обединеното кралство се е основавала на погрешни предположения и некомпетентно възприятие на събитията;

 

Ограничената интервенция за защита на цивилните доведе до опортюнистична политика за смяна на режима. Тази политика не беше подплатена от стратегия за подкрепа на Либия след Кадафи;

 

Политическото ангажиране трябваше да осигури защита на цивилното население, смяна на режима и реформи на по-ниска цена за Британия и Либия;

 

Не трябваше британски войски да бъдат разполагани в Либия в ролята на обучаващи, докато правителството на националното единство не беше установило пълен контрол, стабилизирало сигурността и отправило формална молба до правителството на Британия за подобна помощ, която трябваше да бъде обсъдена от Парламента на Обединеното кралство.“

 

Г-н Камерън защити начина, по който ръководеше ситуацията, като през януари [2011 г.] заяви на депутатите, че действията са необходими, защото Кадафи смазва жителите на Бенгази и заплашва да разстрелва собствения си народ като плъхове“.

 

Обаче Комисията по външна политика обяви: правителствотоне е успяло да различи, че заплахата за гражданите беше преувеличена“. Добавяйки, че тоумишлено е подбирало откъси от риториката на Кадафи, представяйки ги за чиста монета“.

 

Освен това правителството се провали и припознавъоръжените ислямски екстремистки елементи като въстаници“, споделиха членовете на Парламента.[168]

 

Това е достатъчно. В различни публикации бяха представени мащабите на лъжите, фалшификациите, измамите, тиражирани преднамерено, само и само да започнат бойни действия. “Cui bono, cui prodest?” – „Кой се облагодетелства, в чия полза?

 

Обаче след протестите срещу още незапочналото нахлуване накоалицията на желаещитев древния Вавилон от февруари-март 2003 г., човечеството сякаш заспа. Приспаха го множеството неволи, започнали от ипотечната криза в САЩ, и продължаващи понастоящем с неовладяната и изглеждаща безкрайна световна финансово икономическа рецесия.

 

По този начин е било поставено началото на Руско-Турската война от 1877-1878 годинапървата за петрол в историята. Сетне – почти всички: от Руско-Японската, през двете световни, Войните във Виетнам от началото на петдесетте и в Югоизточна Азия през шейсетте и седемдесетте, в Алжир, Шестдневната война, която Израел спечели през 1967 г., през нахлуването на съветските войски в Афганистан, Войната в Ливан, нападенията срещу Панама, Заир, войните в бивша Югославия, следващите – в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Йемен

 

Като споменах Югославия, да напомня: съвсем скоро на Б.Б. гостува министър-председателят на Сърбия, явният дегенерат Александър Вучич. Преди него, изчаквайки го, беше премиерът на Унгария, соросоидът Виктор Орбанпо баща циганин, по майкаевреин. Чудесна компания! Доказателство, че троцкистката неоконсерваторка Джанет Дейли има основание да смята: живеем в епохата на Глупостта с главна буква.

 

В Унгария все по-малко вярват нанационалистаВиктор Орбан. Днешният министър-председател е „започнал политическата си кариера“ още в недрата на социализма, когато всяко явно несъгласие с режима непременно водеше към затвора. През 1988 г. той биледин от 37-е млади студенти и интелектуалци, основали партия, която да атакува комунистическото управление в страната

 

Виктор Орбан, умно момче от дълбоката провинция, спечелил стипендия на Джордж Сорос за Оксфорд, за да изучава гражданското общество така, както го разглеждат либералните философи като например Джон Лок. Там той се запалил по „наелектризиращия танц на идеите“. Но дошла есента на 1989 г. и Берлинската стена паднала. Ето кога пред него се отворила възможността, да изгради либерално гражданско общество в родината си. „Казах си: Викторе, що щеш тук? И се възползвах от нашите първи свободни избори през март 1990 г., за да се завърна.[169]

 

В арменска медия се натъкнах на любопитна подробност. Орбан е нещо като нискоразреден унгарски вариант на тукашната Людмила Живкова. Ереванската информационна агенция PanARMENIAN Network е първата уж свободна осведомителна мрежа, основана след предоставянето на суверенитет на Армения. Доколко тази независимост е реална, е друг въпрос. Та в публикация на агенцията прочетох:

 

Виктор Орбан оглавява Унгарската националистическа партия. Неговият баща е циганин, а майка му е от еврейски произход. Орбан е женен за Анико Левай.[170]

 

Левай е унгарски вариант на Леви. Например на английски, в зависимост от изписването – ако е Levi, се произнася Ливай. Значи цигански евреинот дълбоката провинцияръководи Унгария!

 

Ами сега? Или и това е „лъжа“, „конспиративна теория“?

 

 

 

По метода на измамата[171]

 

 

 

 

Но защо го сравних с правешкатапринцеса“? Много просто.

 

Бащата на Орбан се казва Győző [Гьозьо], което е унгарският еквивалент на Виктор[172]

 

Истинското семейно име на дългогодишния ни комунистически диктатор Тодор Правешки е Замфиркьов. Което е циганският еквивалент на Живков.[173]

 

Каква стана тя?… Но това не е всичко.

 

На Орбановци, както на тукашните комунистически антикомунистии прочие псевдо демократска паплач, бяха изграждани биографични легенди. В съавторство между болшевишките и западните секретни служби, които са същите.

 

За другаря Орбан узнаваме, че бил почитател на Маргарет Тачър. Само редовните посетители на тази медия знаят, коя всъщност беше тя. Незначителна част от всички читатели е разбрала и приела необоримите факти от нейния измамен живот. Но така се коватлидери“…

 

Виктор Орбан се връща към времето на своята първа среща с Тачър:

 

Не съм доволна от вас“ – бяха първите й думи, спомня си той. Тя беше ядосана, задето Унгария не правеше повече, за да брани войниците на НАТО от сръбската агресия.[174]

 

Сръбската агресия в Сърбия?! Само идиотите ще подминат тази фантасмагория, без да размислят. Аз не мога да я оставя без кратко тълкувание. Ако приемате на юнашко доверие всички небивалици, с които медиите тук, там и навсякъде ви пълнят главите, ще останете с впечатление, че сърбите са нахлули някъде поне в Централна, ако не в Западна Европа. А защо не направо в САЩ?…

 

Тук ви лъже Б.Б., от време навреме ругаейки комунистите. А самата тя е членувала в БКП. Баща й, полковник от МВРсъщо. И неговият баща, дядото по бащина линия на банкянската майорка от Държавна сигурност, сегашна генерал-премиерка. А този по майчина е бил ляв земеделец. Утрепали го, понеже като кмет на село Хераково – недалеч от Банкя, твърде недодялано задирял булките. Посягал им съвсем не на шега. Явно някой от шумкарите е узнал, че кметът е закачал жена му, и го е натопил. Та неговите собствени другари му видели сметката

 

Изобщо, всички партии тук произлизат от една майкаБКП, и от нейните безмилостни служби за партийна сигурност. Не забравяйте признанието на БригадирБригоАспарухов:

 

Всички знаем за Бойко Борисов много неща. Той е популярна личност. На публичната сцена е от доста отдавна, от шест години. Имам заслуга за неговото развитие. Той имаше голямо желание да се върне в системата на МВР и това стана. Предложих го най-приятелски пред Симеон Сакскобургготски за главен секретар на МВР.[175]

 

Но сега въпросът е за сръбския гост на Б.Б. И защо се ползва с разположението както на Запада, така и на Русия.

 

Първо, вижте следващия кратък видеорепортаж:

 

 

 

 

 

Това става сега, в този момент. Навярно скоро ще представя панорама на оръжейната далавера, в която се забелязва и Чалгария с нейните традиционни комунистически търговци на смърт.

 

Кой е начело на сръбското правителство? Въпросното недоразумение Александър Вучич. През отминалата пролет Робърт Фиск, известният кореспондент в Близкия изток на лондонскияThe Independent”, понастоящем в съветски ръце, се възмути от двуличието на световните лидери.

 

В моите архиви пазя десетки хиляди страници с бележки, изрезки от вестници, документи и репортажи от Близкия изток през последните повече от 40 години“ – начева разказа си британският журналист. – „Някои от тези архиви отразяват и Войната в Босна. Гледам пред себе си кореспонденция, която написах преди 18 години, когато бях в косовската столица Прищина – все още част от Сърбия. И все така контролирана от главорези от сръбската паравоенна полиция. Но вече отчасти – и от така наречената Косовска освободителна армия.

 

На 18 юни 1998 г. отдолу, от сръбската столица Белград, пристига този привидно твърде вежлив, опасен младеж – нелюбезно имам предвид „неговото бебешко лице, дебели устни и мимолетна усмивка“ – който се опитва да убеди нас, журналистите, че всичко, което диктаторът Слободан Милошевич иска в Косово, е мир, диалог и човешки права за всички. Включително за 90-процентното мюсюлманско албанско косоварско население. Нито дума за сръбското потискане на косовската автономия през последните девет години.

 

Имайки предвид, че той беше министър на информацията на Милошевич, а донеотдавна – и говорител на Воислав Шешел, лидерът на сръбските милиции, които прочистиха етнически по-голямата част от Босна, а също така обяви, как неговите хора са били обучени да бъдатръждиви обувалки“, с които да вадят очите на хърватите, не очаквахме издокараният кавалер с неговия изгладен син блейзър с лъскави копчета, да каже нещо за етническото прочистване.

 

Беше ли наясно министърът, го попитах, че значителни области на Косово са под контрола на въоръжени албански сепаратисти?

 

Това е добро оправдание за присъствието на (сръбски) правителствени военни части на тази територия“ – отговори той. И изобщо не беше необходимо да използва сравнение с Босна, и – тук всички задържахме дъха си – както и с „речника за ситуацията в Сребреница“.

 

А, да, проблемът сречника“ – думи като масово убийство, изнасилване, плячкосване, най-гадните военни престъпления в Европа от 1945 г. Тази дума – „ситуация“, излезе от устните на Вучич, израз на страхлив мерзавец, малодушен плъх, отнасящ се до екзекуцията на повече от 8000 мюсюлмани в масови гробове, дело на сръбски убийци, която последва изоставянето от ООН на „сигурното небе“ над Сребреница през 1995 г.

 

Речникът за ситуацията в Сребреница“: ето какво представляваше сръбският министър по-малко от три години след клането. Пробутвайки ни тази Блеърова фраза, докато ни изнасяше лекция за граждански дълг, конституционни права, патриотизъм и ненасилие.

 

Когато спомена Сребреница, без ни най-малка емоция в неговата сладникава пропаганда, беше като да се натъкнете на къс стъкло в парче шоколад. Малко ужас, бързо погребан сред мекия словесен гъсталак.

 

Но защо трябваше да сме изненадани – пак казвам, по-малко от три години след онази смразяваща пресконференция в Прищина – да се натъкнем на същия висок, по-скоро длъгнест, но умен младеж, който придружаваше Воислав Шешел[176] (под секретно прикритие и в компанията на иракски тайни агенти) в пътуването му до Багдад като гост на Партията Баас на Саддам Хюсеин?

 

Шешел проведе дълга среща със Саддам – по онова време Ирак беше смазан от десетгодишни изтощителни санкции, които бяха наложени след иракското нахлуване в Кувейт през 1990 г….

 

Но сега трябва да ви представя на този амбициозен момък, чийто бос беше настанен в една от вилите на Саддам. И се присъедини към Саддам в осъждането на американската агресия. Да, бившият министър на информацията на Милошевич – който знаеше много добре, че през 1999 г., на връх Косовската война, Саддам беше изпратил телеграми за взаимна подкрепа на Милошевич. Когато сърбите, под въздушните нападения на НАТО, извеждаха 200 000 мюсюлмани вън от Косовотова не е никой друг, освен настоящият министър-председател на Сърбия.

 

Този човек е Александър Вучич, който иска Сърбия в Евросъюза. И поради това е обичан от нашите европейски партньори в Брюксел. А днес той е съветван – няма нужда от дълбоко поемане на дъх, моля – от Тони Блеър. И след като сега Блеърсъветвадиктатора на Узбекистан, а още по-скоро – лидера на преврата в Египет, бригадния генерал, президента Ал-Сиси, Вучич е в добра компания.

 

Значи честен чифт ръце, тези дни посрещани топло на Downing Streetи в Брюксел. Не просто блуден син, а човек, чиито решения да бъдат приемани като компромисна резолюция на ООН за Косовопризнаване от Световния съд, че косовската декларация за независимост беше законнабеше прегръщан от нашия брюкселски елит като „голям пробив“. Всичко това ще засили щенията на Белград за членство в Европейския съюз. Благословени да са миротворците.

 

Разбира се, Вучич върши всичко правилно. Сега ръководи Сръбската прогресивна партия, приеман е сърдечно от своя стар приятел Шешел – който беше оправдан за военните престъпления в Босна осем лета след заключването му в Хагския затвор – и даже миналата година се появи на възпоменателната церемония в Сребреница, където Бил Клинтън караше опечалените да му стискат ръката.

 

Вучич положи цветя на гробището. Босненските мюсюлмани обаче имат по-дълга памет, отколкото уравновесените чиновници от Евросъюза. Те си спомнят една реч на Вучич от годините на Босненската война – „За всеки убит сърбин ще избием по 100 мюсюлмани“ – и го обсипаха с камъни и бутилки.

 

Само дни по-рано злочестият Вучич караше Русия да наложи вето върху резолюция на ООН, която щеше да осъди масовото убийство в Сребреница като геноцид. Акт, който Европейският съюз, типично за него, пренебрегна. Но, който предизвика гнева на босненските мюсюлмани. Разбира се, да се ровя в моите стари записки от 1998 г. има доста смисъл.

 

Това беше същият стар проблем: За Вучич единственото затруднение, независимо от цветята, се свеждаше всичко на всичко доречника за ситуацията в Сребреница“. Масово убийство да. Геноцидне.

 

Няма за какво да се тревожи. Самият лорд Блеърмомчето, което бомбардираше Сърбия заради извършваното от неяпрочистванена мюсюлманите от Косовое на разположение, за да изглади пътя към величието на Александър Вучич. Докато той води своята нация вътре в общността на европейските държави. С приятели като тези…[177]

 

Кой от най-ужасните и отвратителни престъпници, кога и къде беше докоснат? Дали комунистическите убийци по целия свят? Или техните западни другари по идеология и жестокост, скрити зад фалшива терминология – „демократи“, „неоконсерватори“, „републиканци“, „либерали“, „социал-демократи“? Изобщо – комунисти, без значение от формулировката – марксисти, ленинисти, троцкисти, сталинисти, маоисти

 

Берия поне се погрижил за Сталин. Съюзниците – заедно – за шепа нацисти. За достоверност и цвят и от тяхната номенклатура.

 

Нямало да строим комунизъм ли? Ами какво правим, другарки и другари?

 

 

 

Британия няма да напусне Европейския съюз,

разбира се, че не[178]

 

 

 

 

Цялата истина изисква повече обем и време. Наскоро пукна диктаторът на Узбекистан. За Москва старият комунистически лидер, още от епохата на Леонид Брежнев, беше верен съюзник. Единствен от отцепилите се бивши азиатски републики на СССР не допуснал навлизането на ислямски терористи и религиозно влияние в страната.

 

След смъртта му, на връщане от срещата на Г20 в Пекин – една китайска подигравка с Барак ОбамаВладимир Путин мина през Ташкент. Не толкова, за да се поклони пред стария другар от съветските времена. По-скоро да удари рамо на онези, които са готови да вървят в крак с неговата Русия. Неговата.

 

Тони Блеър беше изобличен като военнопрестъпник от своите. И какво от това? И семейство Буш благоденства, както всички стари болшевишко-комунистическиаристократи“. Повечето от децата имна Запад, предимно в САЩ. Там, а не в Москва, Париж и Лондон, е съвременната Мека на комунизма. В европейските столици не можете да се разминете от цветнокожи. А комунистите са придирчиви. Държат на die rassenmässige Hygieneрасовата хигиена. По отношение на идеологическата, а не толкова на етническата изрядност, са даже крайни чистофайници. Смятат се за Herrenvolkгосподарска раса.

 

Как стана така, че най-богатите банкери създадоха идеология, която разпределиха на социалистическа, комунистическа, фашистка, либерална, националсоциалистическа, неоконсервативна и т.н.? Във всички случаи – насочена против самите тях. Обявиха своите марионетки, които доброволно, поради вродения им опортюнизъм, или принудително наеха за осъществители на тези доктрини, за гробокопачи на самите себе си! Такова чудо човешкият род не помнеше.

 

После, превзели Великобритания още през ХІХ век, посегнаха и на САЩ. Чрез системата на Федералния резерв триумфираха и превърнаха политическата власт във витринна изложбена зала за брантии. Разпалиха две световни и множество по-малки войни. Неизменните победители в тях бяха Те – индустриалците, търговците, но преди всичко финансистите, съставляващи интернационално свръхсекретно, затворено общество, сполучливо наречено The FraternityБратството.[179]

 

Ликвидираха империи, преначертаваха граници и като някакви земни богове създаваха нови държави. Финансираха и направляваха болшевиките, фашистите, нацистите. Допуснаха Сталин и Хитлер да се съюзят. Докато траеше това приятелство – между впрочем напълно естествено – комунистите, социалистите, представящите се заантифашистипо света, не позволяваха да бъде отпечатана и изречена и една критична дума срещу фюрера, дучето, Третия райх. И обратното.

 

Сетне „най-големите демокрациисе съюзиха с най-страховитата тирания в историята, без да спират деловите си търговско-икономически и финансови отношения с противниканацистка Германия.

 

През годините бях чувал за общото споразумение на определени важни фигури от американските, британските и германските делови среди за продължаване на техните взаимоотношения и сдружения и след Пърл Харбър“ – писа британският историк и журналист Чарлз Хайъм. – „Също така бях слушал, че определени фигури от воюващите правителства са уредили да подпомагат това. Но не бях виждал нито едно документално доказателство за тези неща. Сега отломки от сведения взеха да изплуват на повърхността. Започнах да търся и намирам документи. Успях да постигна разсекретяването им по силата на Закона за свобода на информациятаболезнено бавен и изтощителен процес, продължил две години и половина. Онова, което открих, беше твърде объркващо.

 

Роден съм в патриотично британско семейство. Баща ми беше събрал и формирал първите батальони от доброволци срещу Германия през Първата световна война. И беше изградил болницата за военни ветерани „Звезда и жартиера“ в Ричмънд, графство Съри. За неговата вярна служба на короната крал Джордж Пети го удостои с рицарско звание. Беше депутат в Парламента и член на правителство. Чувствам силна привързаност и лоялност към Великобритания, както и спрямо моята придобита нова родинаСъединените американски щати. Нещо повече – аз съм донякъде евреин. Аушвиц е дума, която се е отпечатала завинаги в сърцето ми.

 

Поради тази причина за мен беше тежък шок да узная, че някои от най-големите американски корпоративни лидери бяха в съюз с нацистки корпорации преди и след Пърл Харбър. Включително с I.G. Farben, колосалния нацистки тръст, който създаде Аушвиц. Тези лидери, станали близки, обединени в сдружение, аз нарекох The Fraternity.[180] Всеки от тези бизнес-лидери беше свързан с останалите чрез взаимно преплетени управителни тела или финансови източници. Интернационално всички бяха представлявани от National City Bank или от Chase National Bank,[181] но и от нацистките юристи Герхард Вестрик и д-р Хенрих Алберт. Те до един имаха връзки с главния икономист на нацистите Емил Пул от Хитлеровата Reichsbank и с Банката за интернационални разплащания.[182]

 

Магнатите бяха свързани и с една идеология: ИдеологиятаБизнес, както обикновено“. Мотивирани от еднакви реакционни идеи, членовете на Братството търсеха общо бъдеще във фашисткото господство, независимо от това кой световен лидер трябваше да реализира тази амбиция.

 

Неколцина от членовете не само диреха продължаване на съюза им по интереси по време на самата Втора световна война, а подкрепяха идеята за договорен мир с Германия, който би попречил на реорганизацията на Европа в либерална насока. Тя трябваше да остане полицейска държава, която да постави Братството в положение да притежава финансова, промишлена и политическа автономия. Когато стана ясно, че Германия губи войната, бизнесмените видимо станаха по-лоялни“.

 

Но сетне, когато войната свърши, оцелелите нахлуха в Германия, опазиха и задържаха своите активи, възстановиха приятелствата си с нацистите на високи постове, помогнаха за разпалването на Студената война и осигуриха перманентното бъдеще на Братството.

 

До ден днешен преобладаващото мнозинство от американците изобщо не подозират за съществуването на Братството. Правителството потули всичко по време и даже (непростимо) след войната. Какво щеше да стане, ако милиони американци и британци, борещи се за оцеляване в купонната система и опашките пред бензиностанциите, бяха узнали, че през 1942 г. управителите наStandard Oil of New Jersey доставяха на врага горива с цели кораби, разтоварвани [главно във френски пристанища], та товарите им да преминават през неутрална Швейцария? И че врагът използваше горивата на Съюзниците?

 

Да предположим, че обществеността беше открила, как след Пърл Харбър, в окупирания от нацистите Париж, Chase Bank печелеше милиони долари, като въртеше петролен бизнес с врага при пълната яснота за това в централата в Манхатън? Или че камионите Ford бяха специално изработени за германските окупационни войски във Франция с разрешението на Диърборн, щата Мичиган.[183]

 

Или че по време на войната полковник Состънъс Бен, главата на интернационалния американски телефонен конгломерат IT&T, излетя от Ню Йорк през Мадрид за Берн, за да помогне за подобряването на Хитлеровите комуникационни системи и да усъвършенства роботизираните бомби, които разрушиха Лондон?

 

Или че IT&T разработи самолетите Focke-Wulf, които хвърляха бомби над британските и американските войски?

 

Или че толкова важните машинни лагери бяха доставяни на клиенти в Латинска Америка, свързани с нацистите. В рамките на тайно споразумение на заместник-председателя на Съвета за военновременно производство на САЩ[184] в съдружие с братовчед на Гьоринг във Филаделфия. И то във време, когато американските въоръжени сили страдаха от отчайващ недостиг от тези продукти.

 

Или, когато разберат, че Вашингтон знаеше за тези уговорки и спогодби. И, или ги санкционираше, или умишлено ги пренебрегваше?[185]

 

Вярва ли ви се, или не, такава е историята на миналото столетие. Официалната, която ви преподават, е изтъкана от фалшификации, които пропагандата превърна вистини. Sic transit Mundus hodie[186] Обаче членовете на Братството, както и вие, последователи на съмняващия се Том, вярващи в конспиративни теории, не е лошо от време навреме да си спомняте, че „човек предполага, а Господ разполага“. Сам Бог е постановил:

 

Nihil enim est opertum, quod non revelabitur: et occultum, quod non scietur” – „няма нищо тайно, което не ще бъде разсекретено, и нищо скришно, което не ще бъде разкрито“.[187]

 

Втората световна война, както и Първата, но също и сетнешните, включително настоящите, завърши с пълен триумф на The Fraternity. Което ще рече – на марксизма.

 

Нацисткият Трети райх, чиято военна машина беше подготвена изцяло върху територията на СССР и изключително със съветски суровини и материали, изчезнатака внезапно, както се беше появил някога“. Той никому не е необходим, освен, да служи за стряскане на доведеното до обезумяване човечество. Вече 80 години го плашат с неговата сянка.

 

Когато Братството реши, че е дошло времето за това, се разпадна и Съветският съюз. Нацистите и болшевикитесе разтвориха в онези световни структури, които навремето ги изсипаха върху Германия и Русия“.[188]

 

Същата пропаганда, която разказва историята на човечеството и вие продължавате да й вярвате. Затова и съзнанието на мнозинството отхвърля елементарната истина за това, че фюрерът на Третия райх беше етническа, идеологическа и материална рожба на ционските мъдрециинтернационалните банкери. Единственият евреин (освен личният му адвокат и гаулайтер на окупирана Полша Ханс Франк[189] и д-р Дитрих Брондер[190]), който признава еврейския произход на фюрера сред стотината заглавия, които съм прегледал по темата, е Рон Розенбаум. Той също е убеден, че бащата на Хитлер бил полуевреин, рожба на извънбрачната връзка на Мария Анна и сина на банкер.

 

Сега схващате ли защо Рудолф Хес бил арестуван? След което десетилетия наред го държаха като един единствен затворник в прочутия берлински затвор „Шпандау“. Цели 32 години войници на официално обявените победителки СССР, САЩ, Великобритания и Франция (?!) строго го охраняваха, на смени от по една седмица.

 

За да не се… разприказва!

 

Накрая, на 17 август 1987 г., в навечерието на промените на Изток, обявиха смъртта му чрез… самоубийство. То беше лишено от всякакъв смисъл. Цели 41 години зад решетките и чак тогава!… Самоубиха го и синът му, станал пастор, твърди същото. Както и адвокатът на министъра на външните работи на Третия райх. Както се изразил: „На 93-годишна възраст той нямаше сили да извърши самоубийство.[191]

 

Но би могъл да проговори, нали?

 

 

 

Целта на разширението на Европейския съюз е

да донесе стабилност на Изток; и накрая

тази стабилност ще стигне до Русия[192]

 

 

 

Прочее Химлер също умира съвсем навреме. Самоубива се.

 

Остават съмненията, че са го самоубили, за да не бъде изправен пред трибунала в Нюрнберг и да спестят разказа му за истината окологазовите камерии крематориумите. И Гьоринг се самоубил“…

 

Тогава юдео-масонскотоБратство“, което разпали и проведе една ужасна война заради еврейските интереси и заради себе си, си отдъхнало с облекчение. Нали „евреин беше онзи, който каза: „Войните са еврейската жътва“?[193]

 

Новият еврейски глас говори чрез гласа на оръдиятаТова е новата Тора [Закон] на земята на Израел.[194]

 

Защото, както казва Дж. Дж. Голдбърг:

 

Евреите не са жертви. Ние сме изпълнителите.[195]

 

Тези, същитеизпълнители“, бързо и качествено заличиха следите си.

 

Нюрнбергските процеси успешно погребаха истината за отношенията в Братството – заключава Чарлз Хайъм… – „За успокоение на „БратствотоГьоринг и Химлер се самоубиха, отнасяйки със себе си тайната… [Доста по-късно и най-пазеният човек на планетата – Рудолф Хес, постъпи по същия начин.] Останалите от конспираторите изкараха целия отреден им свише цикъл. Онези, които се опълчиха срещуБратството“, не бяха такива късметлииДокато оцелелите фигури вБратствотоизплуваха отново, помагайки за формиране на технологията на следвоенното устройство, осмелилите се да разкрият гадостите им, бяха ликвидирани.

 

Водачите наБратството“, които умряха, можеха да спят спокойно в мрачните си гробове. Тъй като техните намерения бяха доведени до край.[196]

 

Колко от тукашните масови комунистически убийци бяха преследвани? Чий наследник се оттегли от живота, както потомците на нацистката номенклатура? Сега проглеждате ли за истинския мотив за подобна „милост“?

 

Те, комунистите, „помагаха за формиране на технологията на следвоенното устройство“…

 

Но не това е най-важното. Далеч по-страшно е, че лъжат света, а той им вярва. Затова нищо не помръдва.

 

А Европейският съюз – този Четвърти райх според някои? Преди десетилетие Владимир Буковски, когото в Британия доведоха до изкудкудякване, го беше обявил за „чудовище“ и за „новия СССР“.[197]

 

В средата на септември тази година неговият премиер – люксембургският пияница, назначен за председател на Европейската комисия Жан Юнкер, не скри:

 

Европейският съюз е изправен пред екзистенциална криза[198]

 

Какво да добавя? Марио Ренци се върна в Рим от евросрещата за бежанците в Братислава разочарован.[199] Нищо не било постигнато. Други участници – също.

 

Сал тукашната банкянска другарка – пардон, сега ги наричат „гуспоица“ или „гусжа“ – пожарникар-премиерката, си дойде грееща от доволство. Може случаят Симитли да е бил повторен, някой да я е уважил

 

След година във Франция предстоят президентски избори, на които електоратът няма да има полезен ход. Ще бъде в положение Zugzwang, както се изразяват шахматистите. Което ще рече – принудителен, но безполезен ход. Понеже на политическия тезгях ще бъдат изложени само отпадъци от сорта на настоящия президент Франсоа Оланд, бившия – Никола Саркози, и непочтената даже спрямо собствения си баща Марин Льо Пен. Пък намира ли се все още някой с ума си, който да вярва на избори?…

 

Ние се намираме на кръстопът. И ако Брюксел не превежда договореното на Анкара, първи ще го отнесем. Нямаме сили да се справим с вътрешната престъпностчист завет от комунистите, които един по един се измъкват навън – в по-привлекателни и приятни страни.

 

Тук единствено закоравелите комунягите и ченгетата бяха клакьори на западната интервенция в Ирак, Египет, Либия, Сирия, цинично обявена за „Арабска пролет“. Както и на руската отпреди година. Тези алчно червени фашаги никога не вършат нещо безплатно.

 

Както според Олег Калугин, този „раздисидентствал сегенерал-майор от КГБ, СССР финансирал списания и други медии в САЩ, тъй в наши дни туземните ни комунета се оказаха на хранилка на Сорос и останалата интернационална мошеническа измет в разни фондации и правозащитни сдружения. Каква е разликата? Още повече, че същите и предците им по-рано служеха на съветските специални служби под дипломатическо, журналистическо, външнотърговско, докторско, инженерно и всякакво възможно прикритие.

 

За тях Едуард Сноудън – несъмнено в лапите на кремълските шпионски агенциии Челси Манинг са предатели“. Какви са самите те? Помияри на разкладка на Интернационала. Не е важно от коя земна посока идват парите. Те винаги произлизат от един център – Братството. Лениновите и тези на Троцки също не се появиха от Изток, а от Германия и САЩ. Едва след това той – Изтокътвзе да аленее

 

Добре нахранените демократичниаркашки от световното кино – Холивуд, британското, френското, московскотоникога не изговарят тези истини. За поддържането на своите фигури, на муцуните и за дрехите си те изразходват толкова, колкото за издръжката на един цял бежански лагер. Обаче пропеят ли, започнат ли да рецитират, непременно се озовават в централата на ООН – своеобразния министерски съвет на световното правителство. Макар сравнението да не е съвсем точно.

 

Кои се борят да го оглавят? Родената в Народна република България комунистка Ирина Бокова и социалистът от Португалия, масонът Антонио Мануел де Оливейра Гутереш. Той не само оглавяваше Социалистическата партия в родината си, но беше застанал начело на Социалистическия интернационал!

 

След като от 1995 до 2002 година беше министър-председател на Португалия, като всеки дялан камък на ком-социализма го гудиха за Върховен комисар за бежанците на ООН. Цели десет лета – от 2005 до 2015 годинаполучаваше тлъста заплата на този пост. Мисля, че вече е назначен за генсек на ЦК на Комунистическата партия на обединените нации. Бокова, КриСталинка и останалите служеха за фон – бяха масовката.

 

Какво беше рекъл добре познатият ви беглец от СССР, израелски военен и шпионин Яков Кедми?

 

Ако вземете едно население, и в продължение на година промивате мозъка му, като му казвате… [пропускам, понеже е все едно], тогава населението ще повярва на това.[200]

 

Нали не сте забравили максимата, която „вождът и учителят на световния пролетариат“, милиардерът Владимир Илич УляновЛенин, е оставил като наследство на т. нар. журналисти, което е задължително за съблюдаване? Тя гласи:

 

Една лъжа, повтаряна достатъчно често, става истината.[201] (Вижте илюстрацията.)

 

Пробутват ви я, като уж изречена от нацисткия пропагандист Йозеф Гьобелс. Жененият за еврейка четвърт евреин и доктор по литература просто е бил приличен ученик на Илич. Перифразирайки Ленин, Хитлеровият министър на пропагандата, д-р Йозеф Гьобелс споделил с фюрера си:

 

Ако изречете достатъчно голяма лъжа и продължите да я повтаряте, е възможно накрая хората да й повярват. Лъжата може да бъде използвана само дотогава, докато държавата е в състояние да защитава народа от политическите, икономическите и/или военните последици от нея. Ето защо за държавата става жизнено важно да използва цялата своя власт и могъщество, за да потиска несъгласието. Понеже истината е смъртният враг на лъжата. И следователно, ако отидем по-нататък, истината е най-големият враг на държавата.[202]

 

На пъпа на руската столица все така се мъдри Мавзолеят на Ленин. Можете ли да си представите някъде да съществува гробница на Хитлер или Гьобелс? Фантазията ви не е чак толкова развинтена, както се казва?

 

Не си ли задавате въпроса: Защо? Тези дни арестуваха поредния 95-годишен нацист. Никой не докосва комунистите. И това не ви смущава? Не ви кара да се замислите?

 

Съпоставка на щетите от катастрофите, които режимите на едните и другите предизвикаха, би изкарала националсоциалистите хрисими първолачета в сравнение с техните нявгашни съветски другари и съюзници. Добавим ли и зверствата на комунистите в уж бившите социалистически страни, съотношението на пораженията, нанесени от нацистите и червените фашисти, превръща вторите в най-дивите хищници, които човечеството е виждало.

 

Но остават още много въпроси. Например този: Защо никой на Запад, където свободата и демокрацията – видите ли – дават толкова богата реколта, та чак тамошните политически складове преливат и хартисва за износне обсъждат поредица свръх важни, базисни проблеми. На първо място – за раждането на социалистическите и комунистическите идеи, за техния разцвет. От кого, къде и как бяха заченати? Сетне – за разпространението на тези идеологии, довели до насилственото изтребление на цели народи – повече от 100 милиона души!

 

Не е без значение и темата за фалшивото вменяване на приказката задвете системи“. Това се върши по току-що разкритите методи, споменавани от Ленин и Гьобелс. Какво представляват те? Едно и също, но под различни форми и степени на прилаганата жестокост. В състояние ли е някой да съпостави положението на другояче мислещ, хвърлен в концентрационен лагер при комунистически режим, с това на американец, възразил на полицай, или хванат да пуши марихуана, заради което е хвърлен за цели пет години зад решетките в днешнитесвободниСъединени щати – „най-демократичната страна“.[203]

 

 

 

Може би моята информация навреди повече на Съветския съюз,

отколкото му помогна, нямам никаква представа[204]

 

 

 

Кой и откъде ръководи целия процес – всичко? Защо нито на Изток, нито на Запад в часовете по история не преподават истината за възникването, разпространението и въздигането на тоталитарните идеологии? И за тяхното прилагане в живота, за господството им в днешните общества, придвижващи се към нови разновидности на тоталитарни диктатури.

 

Нормалният човешки ум трудно може да си обясни и възприеме, как стана възможно главните герои в кървавите комунистически диктатури и техните наследници да са толкова радушно приети на Запад! Да представя поредния пример. Този път с генерала от КГБ, товарищ Олег Данилович Калугин. Той е потомствен убиец. И баща му е бил в частите на НКВД, сетне – КГБ. Стигнал само до чин капитан. Ала синът му не го посрамил – удостоили го с широки лампази на униформените панталони и генералски пагони.

 

И ето че същият този генерал от КГБ, който през 1958 година, веднага след завършването на специалната школа, бил изпратен на „специализация“ в Колумбийския университет в Ню Йорк, не крие, че е бил сред любимците на Юрий Андропов. Спокойно разказва за ролята си в помощта, която кагебистите оказали на българските другарив подготовката на техническите средства за покушението на писателя Георги Марков, извършено на 7 септември 1978 г. в Лондон. И до тази фигура ще стигнем…

 

Дългогодишен заместник-резидент на КГБ в САЩ, ето ви го – от Елциновите времена насетне той живее и работи във Вашингтон. И не като чистач или шофьор на такси, както някой би помислил. От 1995 г. е преподавател в Католическия университет на Съединените щати във федералната столица. Американски журналист даже го провъзгласи за „съветски герой“![205] Какво ли разбират под това отвъд Океана?

 

След провал в Ню Йорк закрилникът на КалугинЮрий Андропов, го укрил в Ленинград. Там „понижилиОлег Данилович до… заместник-началник на Областната служба на КГБ! За да участва в подготовката на втората криминална комунистическа революция. Първата била организирана от Владимир Ленин от 1917 година нататък.

 

Тогава вестник „Ню Йорк Хералд Трибюн“ писа: „Излиза, че извършващата се в Русия болшевишка революция в действителност представлява една гигантска финансова операция, целта на която е да се изтръгнат от руски контрол огромни парични средства и да се прехвърлят под контрола на европейските и американските банки. Навярно истинските подбуди за това са известни само в Кремъл. Но сега вече определено може да се каже: колкото и да държат на войнствени речи за световна болшевишка революция и за неизбежната катастрофа на капитализма, Ленин и Ко. изглежда съзнават, че всъщност правят всичко, за да осигурят за дълги години процъфтяването и стремителния ръст на нашата икономика и стабилността на долара.[206]

Цели 70 лазарника след Илич съвсем същото стори Михаил Сергеевич, женен за съветската Естир – еврейката Раиса Максимовна. Горбачов бил вербуван от американските служби още през петдесетте. През цялото време това е било известно на дългогодишния шеф на КГБ и генсек на ЦК на КПСС, евреина Юрий Андропов, по баща Либерман, а по майка Фейнщейн. За да бъде възможно следното:

 

А златото на партията остана в сигурни ръце. И не го търсете, защото дори и да го намерите, няма да ви бъде от полза. Защо ли? Ами защото световната революция, за която бяха мечтали Илич и Парвус, вече е факт. Доларът окупира целия свят. Срещу него са безсилни всички средства за борба с окупатора, които са ни известни. Не можем да го смачкаме с танкове или да го тероризираме с партизански отряди. Него може да го победи само по-силна валутатакава, която да го смаже, както стана с нашата рубла. Но как да се създаде тази валута, след като всичкото злато на партията е препратено в Съединените щати?[207]

 

От 2003 година Олег Калугин, подобно на Светлана Алилуева, сина и внучките на Никита Хрушчов, Софико – наследницата на Едуард Шеварнадзе, олигарха-лесовъд Роман Абрамович и още стотици хиляди кагебисти, наместили се удобно в системите на задокеанското образование, култура, промишленост, търговия, обслужваща сфера и политика, е американски гражданин.

 

През 2012 година, в Ню Йорк, той даде интервю на Дмитрий Гордон. Младежът е роден в Киев, но по народност не е украинец, както може да се предполага. Неговият баща се казва Иля Яковлевич, а майка му – Мина Давидовна. Макар и завършил инженерство, младият Гордон е телевизионен водещ. Преди това е бил естраден певец. Има записи с видните еврейски изпълнители Валери Леонтиев, Александър Розенбаум, Тамара Гвердцители, Наталия Могилевская и т.н. Успял, благодарение на подкрепата – етно-религиозна и идейнана двама от видните дейци на еврейската мафия в СССР, другарите Леонид Утьосов и Йосиф Кобзон. Сега освен всичко останало е и депутат.

 

Предлагам кратките разяснения на Олег Калугин по настоящите ни теми, пред товарищ Дмитрий Гордон. Обърнете внимание и на жестикулациите и поведението на генерала. Още едно доказателство, че всеки комунист е активен или латентен хомосексуалист.

 

 

 

 

 

Няма да се посвеня, за кой ли път, да припомня откровението на полковник Филип Корсо, който прекарал целия си живот в американското военно разузнаване, включително в Белия дом и Пентагона:

 

В действителност КГБ и ЦРУ не бяха онези противници, които всички мислеха, че са… Тъй като всяка от двете агенции бе проникнала в другата, и двете се държаха като една и съща организация. Всички те бяха професионални шпиони в една силно раздута агенция, които играеха едни и съща шпионска игра и контрабандираха информация.

 

Информацията е власт, която трябва да се използва. Не само я предавате на вашето правителствено политическо ръководство, без значение дали е републиканско, на торите или на комунистите, просто защото те така ви заповядват. Вие не вярвате на политиците, но можете да имате доверие на другите шпиони. Поне така смятат разузнавачите. Затова и тяхната преданост е преди всичко към другите групировки, които играят същата игра. ЦРУ, КГБ, Британските секретни служби и цялото изобилие от чуждестранни разузнавателни институции на първо място бяха лоялни към себе си и професията, и бяха най-малко предани на своите правителства.

 

Това беше една от причините ние във войската да знаем, че ръководството на КГБ, не номенклатурата на комунистическата партия, която се интересуваше единствено по политически съображения, предаваше толкова сведения от съветското правителство, колкото ръководството на ЦРУ даваше за нашето. За да оцелеят, професионални шпионски организации като ЦРУ и КГБ трябва сами да се пазят помежду си. Ето защо нито американските, нито руските военни им се доверяваха. Ако добре разгледате как се водеше шпионската война в рамките на Студената, ще разберете, че ЦРУ и КГБ действаха като една организация: с много професионална вежливост, с огромно количество споделена помежду им информация, за да са сигурни, че никой от тях няма да бъде уволнен. И от време навреме с по някоя и друга човешка жертва, за достоверност и за да поддържат почтеността сред персонала си. Обаче опреше ли до лоялност, ЦРУ беше вярно на КГБ и обратното.[208]

 

Възможно ли е това да е дезинформация? Да се върнем към политиката, която е продължение на икономиката. И към онова именито разкритие, направено още през 1976 година в рамките на художествено произведение, но разкриващо истината:

 

Няма никакви нации. Няма никакви народи. Няма руснаци. Няма араби. Няма никакъв Трети свят. Няма никакъв Запад. Има само една холистична[209] система на системите! Една огромна и необятна, самоизградила се, взаимодействаща вътре в себе си, многовариантна, наднационална власт на доларите! Петродолари, електродолари, много и всякакви долари. Райхсмарки, рубли, лири-стерлинги и шекели! Това е интернационалната валутна система, която тотално определя живота на тази планета. Това е природният ред на нещата днес. Това е атомната и податомната, и галактичната структура на нещата днес…

 

Няма никаква Америка! Няма никаква демокрация! Има само IBM и ITT, и AT&T и DuPont, Dow, Union Carbide и Exxon. Това са нациите на днешния свят. За какво мислите, че си говорят руснаците в техните държавни съвети? За Карл Маркс? Те имат своите дълги програмни разпечатки, статистически  теории за взимане на решения, мини-макси отговори, изчисляват възможните печалби от транзакциите и инвестициите си, както го правим и ние. Ние вече не живеем в свят на нации и идеологииСветът е съюз от корпорации, мотивирани от неумолимите закони на бизнеса. Светът е бизнес.

 

Да проверим с още свидетелства. Първото съм показвал. То е на покойния заместник-шеф на Шесто управление на Държавна сигурност, члена на централното ръководство на БСП, масона Цвятко Цветков. Второто е от потомствения комунист и доносник Владимир Береану. Третото на комунистическия офицер от Държавна сигурност Коста Богацевски, който през „демократичните“ управления между 1990 и 1993 година беше заместник-началник на Главното следствено управление. А четвъртотона Ричард Нортън-Тейлър – журналист от лондонския вестник “The Guardian”. Последните три са направени по повод на зарязаното разследване на предполагаемото убийство на Георги Марков.

 

 

 

 

 

Преди няколко вечери гледах по една от телевизиите предпоследния филм на британския режисьор Гай Ричи, който беше женен за еврейската дегенератка Луиза Чиконе, известна като Мадона. Творбата е от 2015 година, а нейното заглавие е  „Мъжът от О.К.М.З.П“ – “The Man from U.N.C.L.E.” Имало е сериал, в който един от епизодите се казвал „Момичето от О.К.М.З.П“…

 

На английски съкращението се изговаря анкъл“, което нормално означава „чичо“ или „вуйчо“. Но произлиза от Обединена командна мрежа за законност и принудаUnited Network Command for Law and Enforcement. Това, разбира се, е измислена тайна интернационална разузнавателна служба, представена да действа в началото на шейсеттепри управлението на американския президент Кенеди и на съветския генсек Хрушчов. От филма недвусмислено става ясно, че още тогава шпионите от двете страни са действали заеднокато една организация. Естествено, с всички уговорки и условности, изложени от полковник Филип Корсо.

 

За мен – нищо чудно и изненадващо. Дано повече хора проумеят реалността.

 

 

 

Ченгетата са като ято – легион, понеже са много,

навсякъде и винаги са готови да ви натопят

 

 

 

Какво представлява настоящата уж постсъветска система в съвременна Русия на подполковника от КГБ и член на КПСС, товарищ Путин, Владимир Владимирович? Да оставим Олег Калугин да ни обясни:

 

 

 

 

 

Толкова – практично, без теоретизиране, направо от живота. Кратко и ясно. Както и тукДържавна сигурностмафията, притежава и ръководи този провален опит за държава. Съобразявайки се с доста желания и някои капризи на наследниците на алчно червената фашистка номенклатура. Запомнете най-сетне: Фашистка!

 

Що се отнася до писателя Георги Марков, занимавал съм се със случая. Разговарял съм с представители на старата нашенска имиграция в Лондон. Чел съм и съм изгледал доста неща – все общодостъпни. По-добре да изнеса само онова, което е доказано. Вие си вадете заключения.

 

Първо, неговият брат Николай Марков, сам призна, че е бил вербуван от Държавна сигурност.  А кум му станал някакъв голям и добъркомунистпартийният секретар на предприятието, където работел. За да не бъда голословен, нека цитирам:

 

Прощавайте, ще направя едно друго откровение, което на никого не съм казвал. Казах го само на брат ми и то е описано в книгатаЗадочни репортажи“ [лъжа]. „Ти от днес“ – каза [някакъв милиционер] – „ще станеш наш човек! Ти ще ни служиш. Ще ходиш в клуба на СНМ-то,[210] ще слушаш какво говорят и ще го донасяш!“ „Другарю подполковник“ – казвам – „но аз не зная да танцувам.“ – „Ще се научиш!“ „То, хората не говорят“ – казвам. – „Ще ги провокираш! И ще идваш всеки четвъртък тук“ – извика някакъв военен, агент ли – „ще се срещаш с него всеки четвъртък и ще му донасяш![211]

 

Следва кършене на ръце – не съм направил беля никому. Всички се оправдават по този начин, но архивите ги изобличават. За туземците ни обаче това няма никакво значение.

 

Георги Жеков показа фотокопие от оригинален донос на Петко Бочаров срещу бащата на наш близък приятел, чиито дядовци са ликвидирани от комунистите и гробовете им са неизвестни. Следдокладананевиннияагент, обектът на Бочаровите клевети ебил изселен! Но уважаваният приживе от клозетниците и медийните проституткидоайен на журналистиката“ – няма как да използвам определението българска за античовек – също лъжеше, че не е направил лошо никому. Оказа се рекордьор: „написал томове с доноси![212] И това е констатация на една от държанките, които са го възнасяли. Пък и пак този „разследващ журналистдонасял срещу колегите си и то след промените.

 

Древните са постановили: “Caecus non iudicat de colore” – „слепият не съди за цветовете“. У нас отдавна е наопаки и всеки върши онова, което не му е работа. Не само за разведряване ще посоча пример.

 

Имах колега пенсионер, шеф на спортния отдел на „Работническо дело“ и на Секцията на спортните журналисти в СБЖ, в който никога не съм членувал. Активен борец, но по наследствозаради заслуги на баща му. Неговият родител бил варненски фабрикант. Създал предприятието си с пари отНКВД! В предната публикация разказах случая. Доста от туземните никапиталистиса били такива. Имам предвид – nouveaux richesновобогаташите, пръкнали след т. нар. освобождение, новата буржоазия. България наистина е разядена отдавна, ала това е друга приказка…

 

Та споменатият покоен журналистически шеф – доста благ по душа човекбеше роден с дефект на едната ръкасухорук като Сталин, както казват руснаците. Наистина не можеше да върши почти нищо с нея. Крайникът му беше не само почти неподвижен, но и напълно недоразвитпо-къс и тънък.

 

През 1977 г. София домакинства на поредните Световни летни студентски игри – „Универсада77“. По онова време не съм и допускал, че някога ще осъществя мечтата си да работя във вестник. Нейсе…

 

Организаторите на събитието уредили приятелски футболен мач между отбори, съставени от тогавашните нашенски спортни журналисти и акредитираните им чуждестранни колеги. Като началник на тукашните съвсем естествено обявяват нашия човек – началника на тукашните – за капитан. Нещо повече – той избирал участниците и бил нещо като треньор. Повярвайте, препредавам разказа на един от играчите.

 

И така, след като определили състава, председателят на секцията на спортните журналисти взел да разпределя постовете в отбора. Досетете се кой избрал за себе си. Естественовратар! Типично по нашенски. Какво ни е наред, та да не е така – нормално. Казват за нас, че сме като кучето. Какво му е наред на него, та и опашката му да не е отзад и постоянно, но безуспешно да я гони?…

 

Спирам се на това, понеже тук партията и нейните служби предоставиха на един доказан доносник да се занимава и с Георги и Николай Маркови, и с изнесените навън пари и с начина на натрупване на външния дългНай-общо казанос досиетата. Че е донасял, не се съмнявайте – на новите господари, наследници на предишните. Разполагаме със свидетелства. Като например това:

 

Колцина от нас отритнаха купените от властта или хората на Сорос журналисти? Та един от тях, с все още мек провинциален акцент и брадичка катинарче, пишеше доноси срещу мен във в.Демокрация“, за да не ме назначава Енчо Мутафов за завеждащ „Разследвания“! И то при положение, че аз самата обявих, че не искам да ставам началник!

 

Товамомченцепреписва напоследък на поразия и си издава като свои книги преписани страници от чужд труд!

 

Товамомченцесе кланяше на Димитър Паница и така се уреди с финансова независимост“!

 

Наскоро чух, че недоволствал по несъвършенство на Закона за досиетата, че не вадел досиета на починали граждани с принадлежност към службите!

 

Убедена съм, че ако Георги Марков се бе надигнал да чуе кой го защитава, щеше пак да се върне в небитието!

 

Вместо да запретнем ръкави и да наричаме нещата с истинските им имена, мълчим.[213]

 

За разлика от авторката на това разкритие, направено с половин уста, в противоречие на нейния финален призив, мен не ме е страх. „Момченцетосе казва Христо Христов. То е като онзи сухорък мераклия за вратар. Вместо да отразява дейността на В и К единственото, което може и да му се отдава, го назначиха и провъзгласиха за главен борец срещу ДС“! А както обикновено, малоумните народни маси приемат това за вярно. Защото постоянно канят момчето“, положило огромни усилия за смекчаването на неговия вроден „мек провинциален акцент“, по най-различни медии електронни и печатни. Хората гледат и слушат със зяпнали уста. Какво друго им остава – на останалите тук?…

 

Създадоха му легенда на капацитет“. Предоставиха му привилегии, подобни на ползваните от неговия „геройГеорги Марков. Споделяли са с мен, че в комисиятаЕвтимовсе радва на предимства като никой друг. Служителите му стояли диван чапраз и го допускали до всичко в архива. Безпроблемно давали наизбраниявсичко, което му хрумне да поиска. Ето как опорочиха и тази и без друго съсипана тема. Излишно е да разяснявам колко е важна. Тук хартисаха малцина, които са в състояние да ме разберат. “Game over”, както казват с техния механичен глас „едноръките бандити“ – игралните автомати от блудкавите холивудски филми.

 

Играта свърши!

 

Така е. Ала сега да приключа с Георги Марков, а сетне да ви представя що за стока сме.

 

Агентът на Държавна сигурност Никола Марков получил задача, която за него представлява награда. Явно тъй добре е служил на ченгетата, та те го изпратили в Италия! Според официалната версия, която изнася, но без никакви доказателства и свидетелства, двама прекрасни партийци гарантирали за него?! През коя година се развило действието? „През 1963 г., заминах на 25 февруари, след всички тези гаранции.[214]

 

А следват лъжи, как попаднал в лагер за невъзвращенци“. В същото време разказва следното:

 

През 1963 г. за моето оставане в Италия не знаеше никой. Ни майка, ни баща, ни брат, ни жена. Никой не знаеше, че аз няма да се върна, че бях взел такова решение. Едва по-късно, когато взех политическо убежище в Италия, се разбра, че аз няма да се върна. Брат ми Георги идва при мен. Беше изпратен от органите да ме убеди да се върна.

 

Имали сте такъв разговор, така ли?

 

Аз бях още легален, когато брат ми дойде и каза: „Когато ми дадоха паспорта и преди това ми казаха да те уговоря, да те убедя да се върнеш. Той тогава беше на известна почит като писател, в края на 1963 г.[215]

 

Нали схващате, че е имало фигури, които отлично са знаели зарешението муда не се върне. Онези, които са взели това решение, и са го изпратили със съответната легенда и задачи. Значи хем бил легален“, хем влагер за невъзвращенци?! А брат му – и двамата се пишеха страдалци на режима – изпратен да го навива да се върне?!

 

Древните са знаели:

 

Mendacem memorem esse oportet” – „лъжецът трябва да помни“.

 

Явно Никола Марков не притежава солидна памет

 

Ченгета съвсем се забравиха. Взимат ни на подбив, мислят, че сме съвършени глупаци. Дали не си мислят, че корабчета плават в очите ни? Николай-Марковото безочие се родее с Петко-Бочаровия ултра гьонсуратлък.

 

Несъмнено важен агент е бил и самият писател. Както се уверихте, малко след като брат му Николаизбягалв ИталияНикола всъщност бил проводен от ДС със специална задача и съответна измислена история – „Джеризапочнал да го посещава… Как беше възможно това? Ние да не сме расли в саксия?

 

 

 

Именно жените, и преди всичко младите, бяха

най-ревностните последователи на партията, те попиваха лозунгите,

доброволно шпионираха и надушваха всичко неправоверно[216]

 

 

 

Партията или нейните служби за сигурност го настанили в луксозна държавна къща в Драгалевци. По-рано в нея живеел един от видните художници, обслужвали режима, графикът с най-високи звания Борис Ангелушев. Марков винаги е карал западен автомобилсвоеобразен лакмус, но и демонстрация за принадлежност към ДС. Старите столичани говорят същото за Антон Софиянскибащата на служебния премиер Стефан, дългогодишен кмет на София, подарил на алчната и фашизирана червена номенклатура второто по размери богатство в странатастоличното.

 

Дали не злословя? Нека разберем от устата на Анабел Маркова – вдовицата на писателя.

 

 

 

 

 

Не съм ли прекалено строг съдник? Това е въпрос на личната съвест и на степента на развитие на чувството за справедливост. Не се смятам за суров и несправедлив. Понеже живях в онова страшно време. Но за разлика от братята Маркови, моите близки не ставаха част отнай-приближения кръгна Тодор Живков, какъвто е точният превод на думите, изречени от Анабел Маркова. Впрочем тя използва правилно предаденото минало свършено времеPast Perfect verb tense. Да допускам ли, че е била свидетелка на всичко?

 

Свестните хора ги национализираха. Не съм чул подобни оплаквания от Маркови. Не говоря само за града. Макар Маркови да са от село Княжево, с истинско име Клисура. Наречено е така на княз Александър І Батенберг. Става квартал на София доста след като през 1901 г. трамвай номер 5 го свързва с града. Хората на село даже били по-свободни. С ръцете си изкарвали не само собствената прехрана, но и стока за пазара. Е, заграбиха земята, добитъка и инвентара им. Кои? Комунистите, с които Николай и Георги Маркови били доста повече от биз-бизе, както се казва.

 

Изселваха близките и роднините ни. Даже мой приятелпрез 1968 година, заради световния младежки фестивал. Отнемаха къщите и апартаментите им. А в своите „Задочни репортажиДжери се отнася повече от ласкаво към бившия собственик на фабрикаПобеда“, в която започнал работа. Това бил Кирил Славов – „добродетелният фабрикант на фабрика ФурнирКирил Славов, жертвал много средства за закриляните от него преди 9 септември нелегални и партизани“.[217] Тя крушката си има опашка. Дали пък няма да вдигнат монумент, както говорят сега, и на добродетелния фабрикант“?…

 

Останалото е въпрос на народопсихология. По тези земи останаха едни дръвници – „чукундури“, както се наричали помежду си Добри Джуров и неговите колеги по тероризъмшумкарите. Нагаждачи, опортюнисти, никому ненужни глисти, гърчещи се пред началствата. Каква демокрация и свобода? Всичко е за проданот душата и съвестта, през майката и бащата, братята и сестрите, приятелството, до моминската и мъжката чест, да ме прощава Господ.

 

 

 

 

 

В Чалгария 99 на сто от жалката болшевишкаинтелигенциясътрудничеше на Държавна сигурност. Поради същите мотиви, както в СССР – от „кариерни съображения“, според оценката на комунистическият престъпник Олег Калугин. Заради „израстването, понякога ги интересуваха парите“.

 

Ето какво мисли поредният любимец на клозетниците, секретният сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним „Ивайло“:

 

… Тогава такива ми бяха представите за живота. Всичко това изглеждаше много светло като перспектива. На младеж като моя милост хората от Държавна сигурност освен всичко друго обещават кариера, власт, влияние, пътувания, пари, разбира се. Звучеше много примамливо. И вълнуващо.[218]

 

Примамливо и вълнуващо“ да клеветите ближните си? Какво падение! То не е само нравствено. Такава поквара, низост, развратеност, подлост!

 

Не малка част от доносите наИвайло“ са написани не зад граница, а тук. Например, докато е бил на море – наЗлатни пясъци“. Слухтял около обектите, от които партията и нейниятжелезен юмрукДържавна сигурност се интересували. Вместо да плува, или да се пече на плажа, „Ивайлоследял живи хора, нямащи представа от неговото воайорство. Съсипал е съдбите не на един и двама. Но за клозетниците той е осъществен идеал: гявол момче.

 

Първо неговите дядо, баба, майка и вуйчо взимали властта в Княжево на 9 септември 1944 година. Това е евфемизъм на убийства, грабежи и всякакви други безчинства. Сетне цялата пасмина, в която се включили и наследницитемедийните курви Ясен и Иво Инджеви хайдуклуваха из мозъците на съсипаните нашенци. Днес пак са отгоре. Защото са екскрементина всяка власт наемната помия.

 

Както е отсъдил един архимръсник, бивш началник на Шесто управление на Държавна сигурност, за случай като този на ченгетата, които се нацупиха и се фръцнаха като опозиционери“:

 

Най-напред Пимен, когото направиха „втори патриарх“, работеше с нашия отдел, беше агент на Шесто управление, а след това се обърна на 180 градуса. Какво да се прави! Хорица!…[219]

 

Когато баш ченге, активен борец, съветски прислужник се отнесе тъй презрително към някого, всички останали присъди стават излишни. Ето какво представляваме:

 

 

 

 

 

Всеки да преценява със собствената си съвест, ценностна система и ум. Аз ще завърша тази част с присъдата на съвременник, дребен номенклатурчик, и то със съкращения:

 

У нас отдавна всички спят или се правят на заспали. Едни, защото ги надвил гладът, а другите, защото са преяли

 

Сънува българинът как яде. И пак държавен е бостанът! А ромът пък дори насън краде, каквото е останало…

 

А гърците не спират и вървят. Един от тях, уплашен и учуден, шепти: „Виж, българите спят! Ш-ш-шт! Тихо, да не ги събудим[220]

 

От обществото, което през 1940-1941 година е преживяло наивния възторг от присъединяването на добруджанския и македонския край към Родината, днес не е останало нищо. Тогавашното ликуване е било симптом на неговата незрялост, която го обрече на разпад. Понеже няма безплатен обяд и никой не дарява територии. Ала все пак…

 

От доста десетилетия имаме тоталитарна маса, обагрена в червено-розово от другарите. Цялата обсипана с кръпки от политическите деривати на техните дечица.

 

У нас е тихо. Даже Кръпчо Васков престана да лъже, чекомунизмът си отива“, дерейки се по митингите. СКАТа се. Отдаде се на “Pokemon Bluesв подуенско-чалгарска клубна версия. Обаче съчинена в къщата му току до Тутси Трифоновия мезонет във вече луксозното село Драгалевци.

 

А вместода гонят Михаля по завоите на Черна“, както правеха прадедите им в своя блян за обединение на Отечеството, днешните млади преследват покемони

 

Чалга е сега.

 

 

Лека нощ.

 

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

Този и за кой ли път – специално за постоянната щедрост на Борислав Байчев от Несебър, Красимира Н., Карина Н. и Елиян Н. К. от Пловдив, Методи А. А. от София.

И на Владимир Б. от Пловдив за невероятната колекция от записи на телевизионното ми предаване, правени от ефир през годините.

 

 

Моля, извинете за нахалството, но за да се получават дарения независимо по какъв начин, е необходимо изписването на четирите имена на получателката:

 

 

Светла Кирилова Хайтова – Ифандиева.

 

Бог да ви въздаделично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, четова е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получаваогромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1300. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 650. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Това ще рече отказ от един не скъп вестник на четири седмици.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Даренияпод главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратнотомалцинас големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаванетоДиагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчваме 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

  • Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

  • Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

 

 

 

[1] “Labour’s membership purge is an act of self-destruction in an age of declining parties” by Abi Wilkinson, “The Telegraph”, London, Friday, 2 September 2016 г. Не прилагам „жива връзка“, тъй като достъпът е с абонамент, а не мога да си позволя по-голям от минималния. Искам да кажа, че работейки на ваша издръжка, почти безплатно, няма как да поддържам повече от пет достъпа седмично. Обаче статията като публикация се появява безпроблемно само с набиране на заглавието й. Освен от приложената илюстрация, така можете да се уверите, че е истина.

[2] “Is anyone really surprised that Right-wingers have better sex lives?” by Michael Deacon, “The Telegraph”, London, Friday, 2 September 2016 г.

[3] “After Brexit, ask not what this country can do for immigrants, but what immigrants can do for this country” by Julia Hartley-Brewer, “The Telegraph”, London, Friday, 2 September 2016 г.

[4] „Георги Ифандиев за арменците“, Арменско-български културно-информационен офис, 3 март 2013 г., online: http://www.facebook.com/ArmBgKIOffice/posts/435522219860767

[5] В оригинала: “carmageddon” – от “car” – автомобил, кола, и “Armageddon” – предполагаемото място на окончателната битка между Христос и Антихриста, според виденията на Йоан, записани в „Откровенията“ му – Апокалипсиса.

[6] “Our roads are choked. We’re on the verge of carmageddon” by George Monbiot, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 20 September 2016 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/sep/20/roads-car-use-health-driving

[7] “We Are All Socialists Now” by Jon Meacham, “Newsweek”, newsweek.com, New York, NY, 15 February 2009 г., online: http://www.newsweek.com/we-are-all-socialists-now-82577

[8] Ървинг Кристол (1920–2009) – американски журналист, евреин, смятан за баща на неоконсерватизма. През четиридесетте завършил нюйоркския City College, той останал да преподава там чак до седемдесетте години. Бил един от лидерите на троцкистка и антисъветска група, която прераснала в онова, което е известно като The New York Intellectuals – Нюйоркските интелектуалци. (Irving Kristol – “Neoconservatism: The Autobiography of an Idea”, Elephant Paperbacks, Lanham, MD, 1999 г., стр. 484.)

[9] Вж. напр. Irving Kristol – “Reflections of a Neoconservative: Looking Back, Looking Ahead”, Basic Books, New York, NY, 1983 г.

[10] Отбелязвал съм, че през шейсетте и особено през седемдесетте години наричаха Бъркли Peoples Republic of Berkley – Народна република Бъркли. Още когато бях юноша, ми бе известно, че там бъка от съветски агенти. Година след „лятото на любовта“ – 1967-а, годината ни хипитата – бях наясно, че идеолозите на движението като поетът Алън Гинзбърг и останалите евреи край него, все свързани с Бъркли, са агенти на Москва.

[11] Носещ името на първия евреин, който с извиване на ръцете президентът Уудроу Уилсън назначил за върховен съдия – Луис Брандайз.

[12] Вж. напр. “The Neoconservative Movement is Trotskyism” by Jonas E. Alexis, “Veterans Today”, veteranstoday.com, Washington, DC, January 22, 2013 г., online: http://www.veteranstoday.com/2013/01/22/the-neoconservative-movement-is-trotskyism/

[13] Young People’s Socialist League.

[14] Шпионска организация, скрита под официалната фасада на „фирма за геополитически анализи“, в която тукашната Държавна сигурност е внедрила Александър Алексиев – познат като Алекс, сина на убития от Георги Боков интелектуалец, художник, писател-хуморист и издател Райко Алексиев. „Антикомунистът“ Алексиев, чиято майка е пусната „свободно“ да замине за Западна Германия, а брат му, след години в комунистическите затвори, е оставен да се засели „безпрепятствено“ в Швеция, оглавяваше българската секция на финансираното от ЦРУ Радио „Свободна Европа“. Медията беше пристан за членове на БКП и агенти на комунистическите тайни служби. Още от 1990 г. същият Алекс сътрудничеше на Кеворк Кеворкян – агент „Димитър“, в списанието „Всяка неделя“. Назначиха го за съветник на агента на ДС, еврейския наследник на комунистически убийци от Пазарджишко, другаря Филип Димитров. Сега все по-често се мотае тук в ролята на един от неонационалистите, явяващ се платен „враг“ на турския президент Ердоган. Прозрачна болшевишка подлога, корумпирана до мозъка на костите.

[15] “The Neoconservative Movement is Trotskyism” by Jonas E. Alexis, “Veterans Today”, вече цит. съч.

[16] Говорене през стомаха.

[17] Джордж Бърнард Шоу бил социалист и масон. Един от членовете на Фейбиънския клуб, от който се пръкнала Лейбъристката партия на Великобритания. Бидейки уважаван член на обществото, получил назначение на държавна служба. Станал рекордьор по висок размер на заплатата за своето време в брутно изражение. Чрез данъчната система номиналните му доходи били като на останалите англичани. Като социалист, станал възторжен поддръжник на Адолф Хитлер и неговия националсоциализъм.

[18] Leon Trotsky – “My Life”, Charles Schribner’s Sons, New York, NY, 1930 г., This edition by Chris Russell for Marxists Internet Archive, 2000 г., стр. 373-374, 418. Книгата е в архива на автора.

[19] Peter Schiff – “The Real Crash: America’s Coming Bankruptcy – How to Save Yourself and Your Country”, St. Martin’s Press, New York, NY, 2012 г., стр. 274.

[20] Пак там, стр. 274-275.

[21] Правописът е запазен. Той издава религиозното благоговение на комунистите и ченгетата пред СССР. А днес – на мнозина от тях и на почти всичките им наследници – пред САЩ и Евросъюза.

[22] Петър Младенов и Андрей Луканов бяха състуденти от МГИМО в Москва и роднини по сватовство. Първият беше кум на втория.

[23] Петър Стоянов – „Шесто управление: Моята истина“, Том 2, Издателство „Даниела Убенова“, София, 2009 г., стр. 309-311. Книгата е в библиотеката на автора.

[24] Приживе. Той беше кристален продукт на перестроечната система. Не е възможно да бъдат приети насериозно никакви аргументи, които да го оправдават.

[25] Всички, до е дна, са творение на комунистическия Интернационал. Няма значение, дали ги контролира Дьорд Шварц, известен като Джордж Сорос, или не. Те мобилизираха едни от най-егоистичните, алчни и амбициозни клозетници, които буржоазията – онази преди 9 септември 1944 година или червено-оранжевата – изходи в обществения ни нужник. Имената им са без значение. До един са увредени и белязани. Погледнете Иван Кръстев, Огнян Минчев, Красен Станчев и съпругата му Жулева от пазарджишко село, наричано „Малката Москва“… Всички са дегенерати, които не подлежат на лечение. Единствената оправия с тях е труд в каторга.

[26] Стенограма от заседание на Колегиума на МВР, което се проведе на 10.01.1990 г. от 16.00 до 20.00 часа в заседателната зала на министерството, стр. 39, с молив е изписано 49. Фотокопие от целия документ в архива на автора.

[27] Вж. „Антония Първанова: ДС, мили граждани, ви управлява отново. Според нея българите искат да са манипулирани и неинформирани“, “Nova News”, novanews.bg, Нова телевизия, София, 25 май 2014 г., online: http://novanews.bg/news/view/2014/05/25/76247/%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D1%81-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D0%B8-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE/

[28] Вж. Протокол „А“ № 184 на заседанието на политбюро на ЦК на БКП с решение за приемане изменения в Устава на БКП, придружено с докладна записка и справка относно предлаганите промени, София, 27 март 1971 г., online: http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_63-89/razdel1t1/f1bop35ae2079.pdf

[29] Из Плйевинску съм, чичо.

[30] От не чуй глас – Гоце-Делчевско, правилно – Неврокопско.

[31] Всъщност евреина Давид Аругет (1921–1968), който живееше във Франция. Баща му бил застрелян при инцидент, когато бил съвсем малък. Настанили го в религиозно еврейско сиропиталище в Измир, нещо като йешива – равинска школа. Там взимал уроци по френски език и китара. През петдесетте и шейсетте години на миналия век направи средно успешна кариера на поп-певец във Франция. Има две успешни песни, превърнали се в истински шлагери в Европа. Първата беше “Ya Mustafa” (1960 г.), издържана в стила на гръцкия градски фолклор. Тя започваше със следното „мъдро“ признание: “Chérie je t’aime, chéri je t’adore – come la salsa del pomodoro” – „Скъпа обичам те, обожавам те, като доматен сос“! Вторият “hit” на Морено, както се изразяват днес на „български“, беше именно “Brigitte Bardot”. Двете песни нашумяха и у нас. Аругет-Морено е пял и записвал песни от тогава младите Шарл Азнавур и Жилбер Беко. Освен това участваше и в доста френски филми. Сещата се по коя линия…

[32] Последното в рефрена звучи така: „Бе-Бе, Бе-Бе, Бе-Бе…“ (Вж. Dario Moreno – Brigitte Bardot”, Philips, Paris,1961 г., online: https://www.youtube.com/watch?v=iZ78HXuOCLk)

[33] Това подчертаване е на генерала-ченге Петър Стоянов.

[34] Петър Стоянов – „Шесто управление: Моята истина“, Том 2, Издателство „Даниела Убенова“, вече цит. съч., стр. 311-314.

[35] „Тайните US архиви проговарят за 10 ноември: Секретните доклади на Сол Полански“. 4. „Луканов: Ще накарам Младенов да подаде оставка“ от Алексения Димитрова, в. „24 часа“, брой 293 (4728), София, петък, 22 октомври 2004 г., стр. 14. Екземпляр от броя в библиотеката на автора.

[36] Martin Niemöller – “Als die Nazis die Kommunisten holten”, Das Zitat, Martin-Niemöller-Stiftung, Wiesbaden, Artikel vom 22. 9. 2005, online: http://www.martin-niemoeller-stiftung.de/4/daszitat/a31 Предлагам и оригиналния текст: “Als die Nazis die Kommunisten holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Kommunist. Als sie die Sozialdemokraten einsperrten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Sozialdemokrat. Als sie die Gewerkschafter holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Gewerkschafter. Als sie mich holten, gab es keinen mehr, der protestieren konnte.”

[37] Пак там.

[38] Вж. напр. “Theological Myth, German Antisemitism, and the Holocaust: The Case of Martin Niemoeller” by Robert Michael, “Holocaust and Genocide Studies”, Volume 2, Issue 1, Oxford University Press, Oxford, UK, 1987 г., стр. 105–122, откъс от статията от online: http://hgs.oxfordjournals.org/content/2/1/105.abstract; “Christian Theological Antisemitism” by Robert Michael, H-Antisemitism, East Lansing, MI, May 6, 1997 г., online: http://h-net.msu.edu/cgi-bin/logbrowse.pl?trx=vx&list=h-antisemitism&month=9705&week=&msg=kDdjwbF4rXCQ4ZXMDQMQ%2bw&user=&pw=

[39] Един от лозунгите на неговата предизборна кампания.

[40] Вж. О.з. ген. Полк. Кирил Косев – „Не пипайте досиетата на предано служилите на България родолюбци“, в. „Нова зора“, брой 30, София, вторник, 1 август 2006 г., стр. 5, online: http://www.novazora.net/2006/issue30/story_02.html Екземпляр от броя в библиотеката на автора.

[41] Вж. Петър Стоянов – „Шесто управление: Моята истина“, Том 1, Издателство „Даниела Убенова“, София, 2009 г., стр. 156. Книгата е в библиотеката на автора.

[42] Правилно чехословашката.

[43] “In Eastern Europe Things Are Not What They Seem: An interview with Petr Cibulka” by Jan Malina, Site Interview, JRNyquist.com, A Website for Patriots Who Think, jrnyquist.co, Irvine, CA, 10 March 2003 г., online: http://www.jrnyquist.com/petr_cibulka_2003_0310.htm

[44] R. Emmett Tyrrell, Jr. – “Boy Clinton: The Political Biography”, Regnery Publishing, Washington, DC, 2015 г.

[45] R. Emmett Tyrrell, Jr. – “Boy Clinton: The Political Biography”, Regnery Publishing, вече цит. съч., стр. 66.

[46] Пак там.

[47] Пак там, стр. 65-66.

[48] Пак там, стр. 66.

[49] Вж напр. най-пресната публикация по темата: Георги Ифандиев „Пари, пропаганда, „морал“ и още… нищо“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 14 май 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BB-%D0%B8-%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE

[50] Костадин Чакъров – „От втория етаж към нашествието на демократите“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2001 г., стр. 393. Книгата е в библиотеката на автора.

[51] Вж. напр. Красимир Иванджийски – „Дали П. Стоянов е „Виктор“, все пак“, в. „Строго секретно“, strogosekretno.com, София, май 2014 г., online: http://strogosekretno.com/228/8/%D0%94%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%9F-%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D0%92%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%B2%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%B0%D0%BA.html Авторът е агент на Държавна сигурност, син на активни борци, член на БКП, кореспондент на в. „Работническо дело“ в Хараре.

[52] Не е обидно. Дърев сам пише за себе си в мъжки род, както ще се убедите още от следващото изречение. Освен това, тази „вода ненапита“, още през 1990 или 1991 г., заедно с друга подобна – актрисата Виолета Гиндева – получи апартамент от Агенция „София прес“. Благодарение на Венцел Райчев – тогава генерален директор на учреждението. Той беше баща на Андрей и Владимир Райчеви и зет на Георги Андрейчин, личния преводач на Леон Троцки в Ню Йорк, и последователно секретар на Георги Димитров и Васил Коларов. Гигантска мрежа! Зловредна паяжина!

[53] „Велислава Дърева: От малка ходя на църква“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 26 април 2011 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/106637

[54] Емил Кацаров – „Стоянка Стоянова, Майката на Петър Стоянов: Синът ми беше унищожен от болшевиките в СДС“, в. „168 часа“, 168chasa.bg, София, 4 юни 2010 г., online: http://www.168chasa.bg/Article/502564

[55] Пак там.

[56] Димитрина Чернева – „Атанас Киряков: Комунизмът ни превърна в един лицемерен народ“, „Гласове“, glasove.com, София, петък, 7 октомври 2011 г., online: http://www.glasove.com/atanas-kiryakov-komunizmut-ni-prevurna-v-edin-litsemeren-narod-16622

[57] Казвал се Найден, ветеринарен доктор. Бил е член на БКП и шеф на ветеринарната лечебница в Раднево, сетне в Пловдив. Напуснал семейството си.

[58] Александрина Роканова – „Николай Колев-Босия: Димо Гяуров беше любовник на Антонина Стоянова“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 25 септември 2008 г., online: http://www.blitz.bg/article/7021; Валери Ценков, Таня Джоева – „Секс и политика“, сп. „Тема“, temanews.com, София, дата не е посочена, online: http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=536&aid=12974; „Николай Колев-Босия: Антонина Стоянова водела доста разпуснат сексуален живот“, Obshtestvo.net, София, октомври 2007 г., свалено от интернет, препечатано в „Клюки.нет“, София, сряда, 10 октомври 2007 г., свалено от интернет, в архива на автора.

[59] Александра Дерон – „Николай Колев-Босия: У нас мафията си има държава“, Общество.нет, obshtestvo.net, София, 20 юли 2006 г., online: http://www.obshtestvo.net/content/view/89/3/

[60] „Култовият пловдивчанин бай Кольо за президента Петър Стоянов: Жена му Антонина никаква я няма, отиде в Швейцария и го заряза тук!“, Plovdiv Media, plovdivmedia.com, Пловдив, 27 април 2014 г., online: http://www.plovdivmedia.com/80642.html

[61] Емил Кацаров – „Стоянка Стоянова, Майката на Петър Стоянов: Синът ми беше унищожен от болшевиките в СДС“, в. „168 часа“, вече цит. съч.

[62] Пак там.

[63] David Rockefeller – “Memoirs”, Random House Publishing Group, New York, NY, 2003 г., стр. 405. Книгата е достъпна за четене от online: http://books.google.bg/books/about/Memoirs.html?id=rViuAAAAIAAJ&redir_esc=y

[64] “Work, Learning and Freedom” by Noam Chomsky, “New Left Project”, местоположение не е посочено, 24 December 2012 г., online: http://www.newleftproject.org/index.php/site/article_comments/work_learning_and_freedom

[65] Пак там.

[66] “Membership of The Trilateral Commission, April 2013”, online: http://www.trilateral.org/download/file/TC_list_4-13.pdf

[67] Пак там.

[68] Текстът не е редактиран. Тавтологията е в оригинала.

[69] Антон Тодоров – „За Емил Стоянов и „чалгата на прехода“, “FrogNews”, frognews.bg, София, 7 октомври 2013 г., online: http://frognews.bg/news_59679/Za-Emil-Stoianov-i-chalgata-na-prehoda/

[70] Пак там.

[71] Вж. Seymour Lipset – “Neoconservatism: Myth and reality”, Transactions Society, New York, NY, 1988 г., стp. 39.

[72] Реплика на генерал Ариел Шарон, министър-председател на Израел, към своя тогавашен външен министър Шимон Перес, по-сетне станал президент на страната. (“Washington Report on Middle East Affairs”, wrmea.com, Washington, DC, October 10, 2001 г., online: от http://www.wrmea.com/html/newsitem_s.htm; както и http://www.fpp.co.uk/online/01/10/Sharon3.html или http://www.radioislam.net/islam/english/jewishp/usa/sharon.htm;  “Sharon to Peres: „We Control America”: Congressional Pandering to Israel proves him Right” by Mohamed Khodr, “Media Monitors Network”, mediamonitors.net, California, USA, November 20, 2001 г., online: http://www.mediamonitors.net/khodr49.html;  “Israeli Outlaws in America: The Case of Rafi Eitan” by Kurt Nimmo, “CounterPunch”, counterpunch.org, Petrolia, CA, August 25, 2003 г., online: http://www.counterpunch.org/nimmo08252003.html;  “The Night After: The Easier the Victory, the Harder the Peace” by Uri Avnery, “CounterPunch”, counterpunch.org, Petrolia, CA, April 10, 2003 г., online: http://www.counterpunch.org/avnery04102003.html;  “Sharon & God”, “New York’s Free Weekly Newspaper”, Volume 14, Issue 41, Thursday, October 11, 2001 г. и др.) „Десният“ Шарон от партията Ликуд беше първи братовчед на Ернесто „Че“ Гевара. Болшевизъм, троцкизъм, неоконсерватизъм – това е съвременното „дясно“!

[73] Yale Law School.

[74] Държавен преврат, фр.

[75] Пълното заглавие на книгата е „Икономика на зомбитата: Как мъртви идеи все още се разхождат сред нас“. (John Quiggin – “Zombie Economics: How Dead Ideas Still Walk among Us”, Princeton University Press, Princeton, NJ, 2012 г.)

[76] Улърд Мит Ромни – американски бизнесмен и политик, бивш губернатор на щата Масачузетс, който през тази и миналата 2015 година се бореше да спечели кандидатурата на Републиканската партия за президент на САЩ, но беше поразен от Доналд Тръмп. Споменатият негов съветник Гейбриъл Шонфелд е евреин, журналист, преминал през редакциите на водещи централни социалистически – либерални – издания, който сега действа като политически консултант.

[77] От началото на Втората световна война португалският кораб “Serpa Pinto” бил използван за превозване на еврейски имигранти. Неговата история е свързана с онова, което чифутите наричат „най-важни страници в еврейската история“. Обаче те са ужасни за човечеството, защото са свързани с хабадската нацистка талмудска секта от съветския град Любавичи, с нейния ребе и с онова, за което разказвам от години – потъването и разтварянето на златото на нацистката партия в нейната централа в Ню Йорк. Това станало по план, замислен от американските ционисти и изпълнен от „най-големите антисемити“ – Адолф Хитлер, адмирал Канарис и капитан Ернст Блох – и тримата с еврейско потекло. С две думи: На 12 юни 1941 година корабът отплувал от пристанището на Лисабон, пълен с евреи. След единадесет дни, на 23 юни 1941 г., 28 Сиван според еврейския календар, той акостирал на Стейтън Айлънд в Ню Йорк. И от него слезли бъдещият наследник на ребето на Любавичи, вече покойният Менахем Мендел Шнеерсон, зет на истинския равин, но приел неговото име. С него била и жена му Шая Мушка – дъщеря на ребе Шнеерсон. С тях – още стотици евреи от окупирана Европа. Как си представяте, че тези чифути са се придвижили от окупираните части на СССР – Съветска Украйна, Белорусия и т.н., до Португалия? Правилно попитала майката на професор Норман Финкелстайн, която преживяла 4 години в нацистки концлагери: „Хитлер кого уби?“

[78] Мисловни центрове, англ. Условно название на различни организации за влияние върху общественото мнение и политиците, като фондации, институти, социологически агенции, компании за връзки с общественосттта – PR, и т.н. У нас такива по-рано бяха различните съветски институции, както и културно-информационните центрове на социалистическите страни, макар да не бяха назовавани по този начин. В тях работеха изключително комунисти и ченгета, съпруги и съпрузи или деца и роднини на такива. Същите, без никаква разлика, още преди промените, но главно след това, бяха натикани в разните фондации и подобни организации за внушаване на „евро-атлантически ценности“. Става дума за шпионски гнезда и терористични клетки с различни разцветки – проамерикански, прозападноевропейски, проислямски, проруски под формата на псевдо православни, прокитайски, проазиатски и т.н. При една истинска българска национално отговорна власт всички те щяха да полагат обществено полезен труд в каторги – поправителни общежития, както предците им ги наричаха – в продължение на различни срокове, според размира на тяхната подлост, предателство, нагажодачество и нанесени щети на българския дух, култура и народно материално богатство.

[79] American Enterprise Institute.

[80] В оригинала: CATO Institute – think tank със седалище във Вашингтон, основан от евреина Чарлз Кох, финансирано от проционистки фондации. Смятат го за „най-добре захранваната с пари неправителствена организация“.

[81] Съкращение от American Israel Public Affairs Committee – Американо-израелски комитет за обществени дела, англ.

[82]Foreign Economic Collection and Industrial Espionage” – за да бъда по-точен, е добре да изясня, че става дума за сведения в областта на външноикономическите отношения, събрани от ФБР. Както и за промишления шпионаж срещу САЩ. По този начин през петдесетте и шейсетте години на ХХ век се роди „японското чудо“. След него – южнокорейското. С прекратяването на близките връзки между Вашингтон и Москва поради личното несъгласие на Сталин да не бъде определ за глава на единното световно правителство, „съветското чудо“ беше сведено до изследванията в космоса. Атомната бомба беше американско-еврейски подарък за болшевиките. А повече от 40 години автомобилите „Москвич“ бяха произвеждани с двигатели, откраднати от BMW в края на войната.

[83] “The Neoconservative Movement is Trotskyism” by Jonas E. Alexis, “Veterans Today”, вече цит. съч.

[84] Не забравяйте, че публикацията е отпреди близо четири години – от януари 2013-а.

[85] “The Neoconservative Movement is Trotskyism” by Jonas E. Alexis, “Veterans Today”, вече цит. съч.

[86] Questions for Dick Armey: Retiring, Not Shy” by Jake Tapper, “The New York Times Magazine”, New York, NY, September 1, 2002 г. Том ДиЛей също се обяви за „израелец по сърце“. Вж.“DeLay Says Palestinians Bear Burden for Achieving Peace” by James Bennet, “The New York Times”, New York, NY, July 30, 2003 г. – Бел. Д.М. и С.У.

[87] John J. Mearsheimer and Stephen Walt – “The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy”, Farrar, Straus and Giroux, New York, NY, 2007 г., стр. 17. Книгата е в архива на автора.

[88] Вж. “Attack on aid convoy shows how weak the US is” by Con Coughlin, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 21 September 2016 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2016/09/21/attack-on-aid-convoy-shows-how-weak-the-us-is/

[89]  “Shutting down the Start-up Nation” by Jessica Apple, “The Times of Israel”, timesofisrael.com, German Colony, Jerusalem, September 14, 2016 г., online: http://blogs.timesofisrael.com/shutting-down-the-start-up-nation/

[90] Пак там.

[91] Буквално: „Застлана маса“. Това е кодекс от правила, които евреите са длъжни да спазват във всекидневието си и по време на празници. Писан е изключително в България – в Никопол и Плевен, където живеел неговият автор, равинът Йосиф Каро (1488–1577). Самият трактат е образец на презрението и дори омразата, която евреите изпитват към гоите – неверниците, останалите.

[92] Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години“, ИК „Огледало“, София, 2003 г., стр. 9. Книгата е в библиотеката на автора, който е и преводачът й.

[93] Пак там, стр. 20, 21.

[94] Вж. “In leaked emails, Colin Powell says Israel has 200 nukes: While discussing Iran nuclear deal, former secretary of state apparently reveals extent of Jewish state’s alleged atomic arsenal” by Judah Ari Gross, “The Times of Israel”, timesofisrael.com, German Colony, Jerusalem, September 15, 2016 г., online: http://www.timesofisrael.com/in-leaked-emails-colin-powell-says-israel-has-200-nukes/

[95] Вж. Виктор Островски – „Мосад отвъд измамата“, Издателство „Атика“, София, 1998 г., стр. 173 и сл., 241-244. Книгата е в библиотеката на автора.

[96] “U.S., Israel sign $38 billion military aid package” by Matt Spetalnick, Washington, Reuters, reuters.com, New York, Wednesday, September 14, 2016 г., online: http://www.reuters.com/article/us-usa-israel-statement-idUSKCN11K2CI

[97] Пак там.

[98] Вж. “Shutting down the Start-up Nation” by Jessica Apple, “The Times of Israel”, вече цит. съч. Достатъчно е да погледнете заглавието.

[99] “U.S., Israel sign $38 billion military aid package” by Matt Spetalnick, вече цит. съч.

[100] Вж. “The Neocons’ Project for the New American Century: “American World Leadership” – Syria next to Pay the Price?” by Felicity Arbuthnot, Global Research, globalresearch.ca, Montreal, Qc, Canada, September 20, 2012 г., online: http://www.globalresearch.ca/the-neocons-project-for-the-new-american-century-american-world-leadership-syria-next-to-pay-the-price/5305447

[101] „Евангелие от Матей“, гл. 7, ст. 15-19; гл. 16, ст. 3. Текстът е от превода на английски от оригинала на арамейски, направен от асириеца д-р Джордж Ламза.

[102] Вж. “Leon Trotsky was our hero once – but he was a ruthless warlord, not an innocent martyr” by Janet Daley, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 16 August 2016 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2016/08/16/leon-trotsky-was-our-hero-once–but-he-was-a-ruthless-warlord-no/

[103] Пак там.

[104] Вж. Albert Pike – “Morals and Dogma”, published by the Supreme Council of the Thirty Third Degree for the Southern Jurisdiction of the United States Charleston, Charleston, SC, 1871 г., стр. 322. Книгата е в архива на автора.

[105] Пак там.

[106] Леон Троцки, – Бел. на Дж. Д.

[107] Пак там.

[108] Александър Зиновиев пред в. „Фигаро“, 1990 г., в: Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа“, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60.

[109] “Imagine” by John Oko Lennon, LP “Imagine”, Apple, London, 1971 г.

[110] Вж. напр. “Richest 62 people as wealthy as half of world’s population, says Oxfam” by Larry Elliott Economics editor, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 18 January 2016 г., online: https://www.theguardian.com/business/2016/jan/18/richest-62-billionaires-wealthy-half-world-population-combined

[111] Вж. “Bayer’s Monsanto acquisition to face politically charged scrutiny” by Diane Bartz and Greg Roumeliotis, Washington D.C./New York, Reuters, reuters.com, New York, Wednesday, September 14, 2016 г., online: http://www.reuters.com/article/us-monsanto-m-a-bayer-antitrust-idUSKCN11K2LG

[112] Вж. 008 – Video и – 009 – Video His Royal Virus Prince Philip – Human Population Reaching Plague Proportions, в: Георги Ифандиев – „Светът е сцена. Ала какво става, когато драматурзите, режисьорите и актьорите са злонамерени и калпави, а публиката е безразлична?“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 28 май 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B5-%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE или от Vimeo съответно от online: https://vimeo.com/168462051 и https://vimeo.com/168462092

[113] Михаил Горбачов, генерален секретар на ЦК на КПСС,  през 1987 г. (Kevin Tucker – “Web of the Illuminati”, Lulu.com, Raleigh, North Carolina,, 2013 г., стр. 11.)

[114] “Brexit was a revolt against liberalism. We’ve entered a new political era” by Martin Kettle, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 15 September 2016 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/sep/15/brexit-liberalism-post-liberal-age

[115] “British politics – Britain’s one-party state: Labour’s implosion leaves Britain without a functioning opposition. That is more dangerous than many realise”, “The Economist”, economist.com, London, Saturday, September 17th, 2016 г., online: http://www.economist.com/news/leaders/21707209-labours-implosion-leaves-britain-without-functioning-opposition-more-dangerous

[116] Вж. Zbigniew Brzezinski – “Between Two Ages: America’s Role in the Technetronic Era”, The Viking Press, Inc., New York, N.Y., 1970 г., стр. 96. Книгата е в архива на автора.

[117] “Aren’t more white people than black people killed by police? Yes, but no.” by Wesley Lowery, “The Washington Post”, washingtonpost.com, Washington, DC, Monday, July 11 2016 г., online: https://www.washingtonpost.com/news/post-nation/wp/2016/07/11/arent-more-white-people-than-black-people-killed-by-police-yes-but-no/?utm_term=.f2939496c212

[118] Zbigniew Brzezinski – “Between Two Ages: America’s Role in the Technetronic Era”, The Viking Press, вече цит. съч., стр. 96.

[119] Bohemian Grove – редовните читатели са наясно с тези 1100 хектара земя в Монте Рио, щата Калифорния, собственост на частен мъжки клуб от Сан Франциско, привидно занимаващ се с изобразително изкуство – Bohemian Club. Всяка година, в средата на юли, на това бясто биват организирани небивали оргии с участието на мъжки и женски проститутки. Видни личности, под прикритието на маски и друга дегизировка, се впускат в сатанинска вакханалия. Свидетели твърдят, че биват извършвани жертвоприношения на хора. Не мога да го приема на честна дума. Но е известно, че през Бохемската кория са преминали повечето американски президенти от средата на шейсетте години насам. Както и много сенатори, конгресмени, губернатори, прокурори, съдии, актьори…

[120] Пак там, стр. 96-97.

[121] Вж. Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 38. Книгата е в архива на автора.

[122] Zbigniew Brzezinski – “Between Two Ages: America’s Role in the Technetronic Era”, The Viking Press, вече цит. съч., стр. 97.

[123] Пак там.

[124] Пак там.

[125] Гари Алън, американски консерватор, журналист и политик. (Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Concord Press, Seal Beach, Ca, 1971 г., стр. 32. Книгата е в архива на автора.)

[126] Може и идентификация – съкратено РЧИ – Radio-frequency identification (RFID).

[127] Affordable Health Care for America Act – Закон за достъпните здравни грижи в Америка, наричан Obamacare, но също така и „знакън на звяра“ – от виденията на Йоан в неговите „Откровения“ – „Апокалипсис“, където става дума за числото „666“, с което всички ще бъдем жигосани.

[128] Същото, но озаглавено America’s Affordable Health Choices Act – Закон за допустимия избор на здравна грижа в Америка от предния Конгрес – 2009-2010 г.

[129] “All Americans Will Receive A Microchip Implant In 2017 Per Obamacare”, “D.C. Gazette”, dcgazette.com, Washington, D.C., Saturday, 17 September 2016 г., online: http://dcgazette.com/2014/all-americans-will-receive-a-microchip-implant-in-2017-per-obamacare/

[130] Петя Славова – „ФБР си призна: Следят ни като на филм! Заплахата може да е много по-сериозна, ако има злонамерен хакер“, Dnes.bg, София, събота, 17 септември 2016 г., online: http://www.dnes.bg/technology/2016/09/17/fbr-si-prizna-slediat-ni-kato-na-film.315848

[131] Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Concord Press, вече цит. съч., стр. 32.

[132] Франклин Делано Рузвелт, евреин, социалист, женен за комунистка, един от дейците на световното правителство, единственият четирикратен президент на САЩ, назначаван в нарушение на Конституцията – през 1938 г. в обръщение към организацията Дъщери на американската революция. (“Remarks to the Daughters of the American Revolution”, Washington, D.C., April 21, 1938, Franklin D. Roosevelt, XXXII President of the United States: 1933-1945, The American Presidency Project, presidency.ucsb.edu, University of California, Santa Barbara, CA, 2016 г., online: http://www.presidency.ucsb.edu/ws/?pid=15631)

[133] “Britain is going to have to learn to live with China – insulting them is not the best way to start” by John McTernan, “The Telegraph”, telegraph.co.u, London, Tuesday, 2 August 2016 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2016/08/02/britain-is-going-to-have-to-learn-to-live-with-china–insulting/

[134] Кратко название на резиденцията на британските министър-председатели и част от правителството, разположени на 10 “Downing Street” в Лондон. Има още по-кратко наричателно – само „10“.

[135] Пак там.

[136] Кратко название на резиденцията на британските министър-председатели и част от правителството, разположени на 10 “Downing Street” в Лондон. Има още по-кратко наричателно – само „10“.

[137] Пак там.

[138] Петер Юхас – „А ние, българите…?“, ИК „Огледало“, София, 2004 г., стр. 89. Книгата е в библиотеката на автора.

[139] Григор Николов – „Диктатурата на банките замени диктатурата на оръжието“, в. „Сега“, segabg.com, София, събота, 18 декември 2010 г., online: http://www.segabg.com/article.php?issueid=7824&sectionid=5&id=0000901

[140] Пак там.

[141] “We are now entering the Age of Stupid. How did our voters become so credulous?” by Janet Daley, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Saturday, 20 August 2016 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2016/08/20/this-is-an-age-of-unprecedented-political-stupidity-how-did-our/

[142] Пак там.

[143] Доналд Тръмп, – Бел. на Дж. Д.

[144] Пак там.

[145] Ема Голдман, еврейска анархокомунистка, родена в Ковно – сега Каунас, в Руската империя. Превъплътила се в „американска“ социалистка и революционерка. Свързана с болшевиките и техния режим. Една от първите, които разкрила, че целта на комунистическата революция в Русия била заради забогатяването на комунистите в СССР и на господарите им отвъд Океана.  (“Remarks to the Daughters of the American Revolution”, Washington, D.C., April 21, 1938, Franklin D. Roosevelt, XXXII President of the United States: 1933-1945, The American Presidency Project, presidency.ucsb.edu, University of California, Santa Barbara, CA, 2016 г., online: http://www.presidency.ucsb.edu/ws/?pid=15631)

[146] “US-led coalition aircraft strike Syrian army positions, kill 62 soldiers – military”, RT – Russian Television, rt.com, Autonomous Nonprofit Organization “TV-Novosti”, Moscow, Saturday, 17 September, 2016 г., online: https://www.rt.com/news/359678-us-strikes-syrian-army/

[147] “US blames Russia after UN aid convoy in Syria targeted by air attack” by Julian Borger in New York, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 20 September 2016 г., online: https://www.theguardian.com/world/2016/sep/19/syria-ceasefire-is-over-says-countrys-military

[148] Съюза на активните борци против фашизма и капитализма, сега се нарича САБ – Съюз на антифашистките борци. Той обединява тежки комунистически престъпници и ченгета, които, ако съблюдаваме дефиницията за фашизъм, са се борили против самите себе си.

[149] Вж. “Russia says ceasefire at risk after US bombing of Syrian troops” by Julian Borger, world affairs editor, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday, 18 September 2016 г., online: https://www.theguardian.com/world/2016/sep/18/us-accuses-russia-of-grandstanding-over-deadly-syria-air-strikes

[150] Freedom of Information Act (FOIA).

[151] “Force Full” by Samantha Power, “The New Republic”, newrepublic.co, New York, NY, March 3, 2003, online: https://newrepublic.com/article/66759/srebenica-liberalism-balkan-united-nations

[152] Вж. “After ‘Monster’ Remark, Aide to Obama Resigns” by Jeff Zeleny, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, March 7, 2008 г., online: http://thecaucus.blogs.nytimes.com/2008/03/07/obama-aide-apologizes-for-calling-clinton-a-monster/?_php=true&_type=blogs&_r=1

[153] “Samantha Power Will Concede US Self-determination to the UN” by Frank Gaffney, Center for Security Policy, centerforsecuritypolicy.org, Washington, D.C., June 14, 2013 г., online: http://www.centerforsecuritypolicy.org/2013/06/14/samantha-power-will-concede-us-self-determination-to-the-un/

[154] Иля Илф, Евгений Петров – „Дванадесетте стола“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983 г., Глава V – Великият комбинатор.

[155] Ambrose Bierce – “The Devil’s Dictionary”, First published 1881, Lulu.com, Raleigh, N.C., 2009 г., стр. 56.

[156] Георги Ифандиев – „Колкото по-дълго живеете, толкова повече смърт, нещастия и гадости виждате. Ще издържите ли? – Част 5“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 28 февруари 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bf%d0%be-%d0%b4%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%be-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d0%b5%d1%82%d0%b5-%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b2%d0%b5-4

[157] Вж. 006 – Video – In America Everybody Has the Right to be Stupid, в: Георги Ифандиев – „По комунизма им ще ги познаете“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 9 април 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bf%d0%be-%d0%b4%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%be-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d0%b5%d1%82%d0%b5-%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b2%d0%b5-4 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=-Qdg19VzDBw

[158] По стихотворението на бургаския поет Димитър Дерменджиев „Всички спят“, подписано с псевдонима Тома Троев. За жалост,  и този автор, който е действал в Пловдив, е представител на номенклатура – низшата.

[159] Вж. напр. “Russia ‘open to removal of Syria’s Bashar al-Assad’” by Reuters, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 18 December 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/12057311/Russia-open-to-removal-of-Syrias-Bashar-al-Assad.html

[160] То е от лятото на 2015 г.

[161] Вж. “MPs attack Cameron over Libya ‘collapse’”, BBC News, BBC, bbc.com, London, Wednesday, 14 September 2016 г., online: http://www.bbc.com/news/uk-politics-37356873

[162] Освен специалния сайт, достъпен от online: https://www.advancingtogether.com/en/social-disclaimer-b/, вж. също напр. “Bayer Monsanto: Advancing Together all’insegna della Smart Agriculture e dell’IoT” di Mauro Bellini, “Internet 4 Things”, internet4things.it, Milano, 8 settembre 2016 г., online: http://www.internet4things.it/smart-agrifood/bayer-monsanto-advancing-together-allinsegna-della-smart-agriculture-e-delliot/

[163] “MPs attack Cameron over Libya ‘collapse’”, BBC News, BBC, вече цит. съч.

[164] Пак там.

[165] Пак там.

[166] “Libya’s Gaddafi could find refuge in Israel” by Ryan Jones, “Israel Today”, israeltoday.co.il, Jerusalem, Monday, February 21, 2011 г., online: http://www.israeltoday.co.il/NewsItem/tabid/178/nid/22668/Default.aspx

[167] Chuck Klosterman – “Sex, Drugs, and Cocoa Puffs: A Low Culture Manifesto”, Faber and Faber Limited, London, 2008 г., стр. 109. Оригиналът на либералстващия германо-полски американец Чарлз Джон „Чък“ Клостерман гласи: „Кога точно всички домакини в Америка станаха курви?“

[168] “MPs attack Cameron over Libya ‘collapse’”, BBC News, BBC, вече цит. съч.

[169] “Viktor Orban interview: ‘Patriotism is a good thing’” by Charles Moore, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 15 October 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/hungary/10373959/Viktor-Orban-interview-Patriotism-is-a-good-thing.html

[170] “Non-existent Hungarian economy”, PanARMENIAN, PanARMENIAN Network: Armenian News, panarmenian.net, Yerevan, Armenia, September 29, 2012 г., online: http://www.panarmenian.net/eng/details/125111/

[171] Заглавие на една от книгите на бившия полковник от Моссад Виктор Островски, който осъди ционизма. (Вж. Victor Ostrovsky – By Way of Deception: The Making and Unmaking of a Mossad Officer, St. Martin’s Press, London, 1990 г. Книгата е в архива на автора, а преводът й на български, в библиотеката му.)

[172] “The Orbán family’s enrichment 1998-2002 – The Fidesz robber barons. Part III: The Orbán family’s enrichment 1998-2002”, “Hungarian Spectrum”, reflections on politics, economics, and culture, hungarianspectrum.wordpress.com, Bethany, Connecticut, November 28, 2013 г., online: http://hungarianspectrum.wordpress.com/2013/11/28/the-fidesz-robber-barons-part-iii-the-orban-familys-enrichment-1998-2002/

[173] Вж. Тодор Балкански – „Тодор Живков: Един езиковед за просопографията на Диктатора“, ИК „Знак ‘94“, Велико Търново, 1996 г., стр. 27-28, 29, 30-31. Книгата е в библиотеката на автора.

[174] “Viktor Orban interview: ‘Patriotism is a good thing’: The prime minister of Hungary, Viktor Orban, tells The Telegraph why his country agrees with Britain in its campaign against the ‘creeping’ power of Brussels” by Charles Moore, вече цит. съч.

[175] „Борисов дължи кариерата си на мен“, в. „Стандарт News“, Брой 5264, София, вторник, 4 септември 2007 г., online: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=202374; пълна стенограма от интервюто с Бригадир (Бриго) Аспарухов, кадрови офицер от ДС и бивш шеф на НРС, в предаването „Денят започва“ на БНТ в: „Бриго: Приятелски казах на царя да направи Бойко главен секретар“, mediapool.bg, София, понеделник, 3 септември 2007 г., online: http://www.mediapool.bg/%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%85-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%80-news131652.html

[176] Член на Съюза на югославските комунисти, лежал в затвора за антикомунистическа дейност. Кум на друг член на СЮК, другаря Вук Драшкович, който по едно време беше „демократичен“ външен министър.

[177] “Europe has a troublingly short memory over Serbia’s Aleksander Vucic” by Robert Fisk, “The Independent”, independent.co.uk, London, Saturday, May 2016 г., online: http://www.independent.co.uk/voices/europe-has-a-troublingly-short-memory-over-serbia-s-aleksander-vucic-a7029221.html

[178] Ник Клег, бивш лидер на Либералната партия на Британия и вицепремиер, свързан радствено с Русия и КГБ, в интервю за германското списание „Огледалото“. (“Nick Clegg on the EU: ‘We Are Condemned to Work with Each Other’”, Interview conducted by Marco Evers and Bernhard Zand, “Der Spiegel”, spiegel.de, Hamburg, May 21, 2012 г., online: http://www.spiegel.de/international/europe/spiegel-interview-with-british-deputy-prime-minister-nick-clegg-a-834120.html)

[179] Charles Higham – “Trading with the Enemy. The Nazi – American Money Plot 1933-1949”, Delacorte Press, New York, NY, 1983 г.

[180] Братството, англ. Друга дума със същото значение и Brotherhood. Но между двете съществува едва усещащо се различие, нещо като нюанс, който обаче е изключително важен. Brotherhood е по-скоро братство по родство или по побратимяване – висша форма на приятелство. Докато Fraternity е нещо като сближаване на верска или делова основа. Обединение въз основа на общи интереси, а не на родствени връзки или на емоции. В католическия свят съществуват ордени, наричани Fraternity. По-скоро общност на единомишленици, отколкото кръвно родство.

[181] На евреите Рокфелер.

[182] Banque des règlements internationaux, BRI, или Bank for International Settlements, както е на английски, е основана през 1930 година тъкмо с тази цел. Оттогава до ден днешен тя никога не е преставала да съществува и действа. Седалището й е в Базел, Швейцария. Контролът е осъществяван от доверени лица на семейство Ротшилд.

[183] Домът на Хенри Форд и мястото, където е централата на Ford Motors Corporation”. С тази разлика, че нейният основател никога не е криел своите връзки с Хитлер. Даже е бил награден от нацистката държава. Но макар и от по-късно, той, както и фюрерът, така и американските, британските и съветските ръководители, са членували в масонски ложи.

[184] Чарлз Уилсън, високопоставен служител на “General Electric Company”.

[185] Charles Higham – “Trading with the Enemy: The Nazi – American Money Plot 1933-1949”, Delacorte Press, New York, NY, 1983 г., стр. xiii-xv. Книгата е в архива на автора.

[186] Така върви светът днес, лат.

[187] „Евангелие от Матей“, гл. 10, ст. 26. По превода от оригина на арамейски, направен от д-р Джордж Ламза.

[188] Перифраза. Вж. Игор Бунич – „Златото на партията“, Издателство „Прозорец“, София, 1995 г., стр. 350. Книгата е в библиотеката на автора.

[189] Вж. напр. Hans Frank – “Im Angesicht des Galgens”, Grafelfing Verlag, Munchen, 1953 г., стр. 330 и сл.

[190] Евреин, офицер от Вермахта, достигнал до чин капитан, след войната преподавателят по литература д-р Дитрих Брондер бил озадачен от множеството най-различни и често противоречащи си сведения за причините за Втората световна война. Решил да провери биографиите на нацистките лидери. Това му отнело около десетилетие. Понеже обикалял техните родни места. Срещал спънки и неприязън… Накрая написал книга, озаглавена „Преди да дойде Хитлер“. (Вж. Dietrich Bronder – “Bevor Hitler Kam: Eine historische Studie”, 2. erweiterte Auflage, Verlag Marva, Genf, 1975 г. Книгата на немски и английски е в архива на автора.)

[191] Вж. Roy Conyers Nesbit; Georges van Acker – “The Flight of Rudolf Hess: Myths and Reality”, The History Press, History Press, Stroud, UK, 2011 г., стp. 132; “Bezirk feuert Krankenpfleger von Heß”, “Der Bild”, bild.de, Berlin, 23 der Januar 2009 г., online: http://web.archive.org/web/20090123071358/http://bild.de/BILD/berlin/aktuell/2008/07/24/bezirk-feuert-krankenpfleger-von/rudolf-hess.html

[192] Генерал Уесли Кларк, евреин, страхливец, бивш главнокомандващ на НАТО във Войната в Босна и кандидат за президент на САЩ. Тук срещу заплащане на своя партийна конференция го докара Николай Бареков, познат като „Дудука“ – евродепутат, близък до укриващия се в Сърбия „банкер“ от ДС Николай Василев. (“Former NATO Commander Wesley Clark: Crimea Is Not Kosovo” by Arben Xhixho and Mike Eckel, Voice of America – VOA, voanews.com, Washington, D.C., June 13, 2014 г., online: http://www.voanews.com/a/wesley-clark-kosovo-ukraine/1936649.html)

[193] George Pitt-Rivers – “The World Significance of the Russian Revolution”, Basil Blackwell, Onford, 1920 г., стр. 40, online:  http://www.sweetliberty.org/issues/wars/russian_revolution.htm; същото и в:  Nesta H. Webster – “Secret Societies and Subversive Movements”, The Book Tree, Escondido, CA, 2000 г., стр. 367, както и в:  Хенри Форд – “Интернационалните евреи”, Издателство “Жарава 2002”, София, 2002 г., стр. 70.

[194] Norman Bentwich – “For Zion Sake”. Biography of Judas Magnes”, Jewish Publication Society of America, Philadelphia, PA, 1954 г., стр. 131.

[195] “Jews Told to Stop Seeing Themselves as Victims” by Barbara Silverstein, “Canadain Jewish News”, North York, Ontario, Canada, October 30, 1997 г., стp. 5.

[196] Charles Higham – “Trading with the Enemy. The Nazi-American Money Plot 1933-1949”, Delacorte Press, вече цит. съч., стр. 210, 223.

[197] Вж. “Former Soviet Dissident Warns For EU Dictatorship”, from the desk of Paul Belien, “The Brussels Journal”, brusselsjournal.com,  Brussels, Monday, February 27, 2006 г., online: http://www.brusselsjournal.com/node/865

[198] “EU is facing existential crisis, says Jean-Claude Juncker” by Jennifer Rankin in Strasbourg, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 14 September 2016 г., online: https://www.theguardian.com/world/2016/sep/13/jean-claude-juncker-eu-is-facing-existential-crisis

[199] Вж. напр. “Renzi shatters illusion of unity in Bratislava”, “Euronews”, euronews.com, Lyon, Saturday, 17 September 2016 г., online: http://www.euronews.com/2016/09/17/renzi-shatters-illusion-of-unity-in-bratislava

[200] Вж. 007 – Video – Yakov Kedmy About Lithuania’s Communist President Dalia Grybauskaite as a KGB Agent в: Георги Ифандиев – „Дегенерати, облечени във власт – Част 5 – За кораба на глупците и курвите-навигаторки“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 6 ноември 2015 г., online: http://diagnosa.net/uncategorized/%d0%b4%d0%b5%d0%b3%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b8-%d0%be%d0%b1%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%b2%d1%8a%d0%b2-%d0%b2%d0%bb%d0%b0%d1%81%d1%82-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-5 или в YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=0F7Bc6s84KM#t=32

[201] Manoranjan Kumar – “Dictionary of Quotations“, APH Publishing Corp., New Delhi, 2008 г., стp. 134, 241.; същото в: Lenin (1870 – 1924), Russian Communist politician & revolutionary, “Quotations by Author“, The Quotations Page, quotationspage.com, online: http://www.quotationspage.com/quotes/Lenin/ Забелязахте ли – „истината“, членувано! Което ще рече – „единствената истина“!

[202] “Joseph Goebbels: On the “Big Lie”, Jewish Virtual Library, jewishvirtuallibrary.org, American-Israeli Cooperative Enterprise, Chevy Chase, Washington, D.C., it borders Chevy Chase, Maryland, 2016 г., online: http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/Holocaust/goebbelslie.html

[203] Вж. 001 – Video – The New York Times Is the ‘Most Liberty-loving Newspaper’ in the ‘Most Democratic State’ in the World, в: Георги Ифандиев – „Колкото по-дълго живеете, толкова повече смърт, нещастия и гадости виждате. Ще издържите ли? – Част 4“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 3 февруари 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5-3 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=xXCmf_r8g_k

[204] Олдрич Еймс, евреин, алчен служител на ЦРУ, вербуван и воден от генерала от КГБ Олег Калугин. Джеймс лежи в американски затвор с доживотна присъда. (“Interview with Aldrich Ames”, National Security Archive, The George Washington University, nsarchive.gwu.edu, Washington, D.C., дата не е посочена, online: http://nsarchive.gwu.edu/coldwar/interviews/episode-21/aldrich4.html) Водещият му офицер „раздава справедливост“ в качеството си на уважаван гражданин на САЩ и университетски преподавател…

[205] Вж. “From Soviet hero to traitor” by Scott Shane Scott, “Baltimore Sun”, articles.baltimoresun.com, Baltimore, MD, 26 June 2002 г., online: http://articles.baltimoresun.com/2002-06-26/news/0206260239_1_kgb-putin-traitor

[206] Игор Бунич – „Златото на партията“, издателство „Прозорец“, София, 1995 г., стр. 77-78. Книгата е в библиотеката на автора.

[207] Пак там, стр. 350.

[208] Col. Philip J. Corso, William J. Birnes – “The Day After Roswell”, Simon & Schuster Pocket Books, New York, NY, 1997 г., Electronic version pdf, стр. 37.

[209] Единна, съставена от взаимосвързани, взаимодействащи помежду си части.

[210] Съюз на народната младеж. – Бел. на Хр. Хр.

[211] „Николай Марков, брат на убития писател Георги Марков, проговори: ДС ме караше с бой да им донасям!“, интервю на Христо Христов, в. „Уикенд“, брой 37(461), София, събота, 8 – 14 септември 2012 г., стр. 25. Копие от броя в библиотеката на автора.

[212] Вж. „БЛИЦ Новини – Разследващият журналист Христо Христов Петко Бочаров е написал томове с доноси!“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 22 юли 2012 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/147410

[213] Люба Манолова – „Защо трябваше Асен Йорданов да бие път до Брюксел?“, „Хроники“, lubamanolova.info, София, петък, 8 юни 2012 г., online: http://lubamanolova.info/komentari/2012/2511-zashto-tryabvashe-asen-yordanov-da-bie-pat-do-bryuksel

[214] Никола Марков, брат на убития писател Георги Марков, проговори: Надхитрих комунистическата простащина“, интервю на Христо Христов, в. „Уикенд“, брой 38 (462), София, събота, 15 – 21 септември 2012 г., стр. 72. Копие от броя в библиотеката на автора.

[215] Пак там.

[216] Джордж Оруел – „1984“, Издателство „Профиздат“, София, 1989 г., Първа част – 1.

[217] Вж. Стефан Богданов – „Две смърти няма, а без една не може“, „Издателска компания „К и М“, София, 1991 г., стр. 64.

[218] „Иво Инджев в сензационна изповед пред „Шоу“: Отидох сам в ДС!“, едно интервю на Славей Костадинов, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 25 октомври 2007 г., online: http://www.blitz.bg/article/4017

[219] Петър Стоянов – „Шесто управление: Моята истина“, Том 2, Издателство „Даниела Убенова“, вече цит. съч., стр. 35.

[220] Тома Троев – „Българският народ, Всички спят, О,човеко, Задачата“, Движение за реална демокрация „Идея за България“, ideyazabulgaria.org, вторник, 10 януари 2012 г., online: http://ideyazabulgaria.org/autors/toma-troev/3404-2012-01-10-15-27-48

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...