Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

9 СЕПТЕМВРИ 1944 ГОДИНА – ДЕНЯТ, В КОЙТО ПОДНЕСОХА БЪЛГАРИЯ КАТО БЛЮДО НА ПИРШЕСТВОТО НА ХИЩНИЦИТЕ ОТ ИНТЕРНАЦИОНАЛНОТО БРАТСТВО

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Човеци със съвест и морал, способни да мислят, да се справят с по-пространни, подробни творби, които не са просто четива. Готови да търсят истината, като се запознават с повече факти и сами ги анализират. Не изпитващи потребност от онези злободневни случки и постъпки, с които всекидневно и масово тровят и промиват остатъците от ум, възприятия и свяст. За да стигнат до истината. Тази мултимедия е единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито едно друго подобно средство за осведомяване не само в този провален опит за държава, не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

 

В тази мултимедия иде реч за публицистика.

 

The Daily Telegraph”, още много световно известни медии с богати издатели, въведоха платен достъп до електронната си версия с малък и то временно действащ гратис от пет влизания седмично. “The New York Times”, “The Wall Street Journal”, “The Economist”, и доста други, вече – само срещу абонамент.  А “The Guardianобяви, че без дарения от страна на читателите, оцеляването му съвсем не е сигурно.

 

Всеки да го разбира, както желае.

 

Освен това е добре да преглеждате илюстрациите и видеозаписите в текста хронологично – така, както са поместени. Те съдържат допълнителна информация и дообогатяват общото възприятие на обсъжданите теми.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

Да уточня: Пиша тези редове, за да бъдат прочетени преди и след 9 септември, но около тази дата, останала като най-скверната в българската история. Самият ден е просто част от календара, изобретен от човеците, а не от Бога. По странно (дали) стечение на обстоятелствата, на същата дата е националният празник на Северна Корея, с официално название Корейска народно-демократична република, съкратено – КНДРпоследния бастион на военния комунизъм.

 

Освен това за пореден път искам да изясня: Повече от два века всевъзможни негодницизлодеичужди и туземни, са разорявали народа ми все в негово име и с Българияна уста. Никой от тези злосторници не е обичал хоратабългарите.

 

А аз?

 

 

 

Комунистът не знае морала на помощта

и съчувствието към страдащия[1]

 

 

 

Огледайте се. Вече почти 27 години се въртите в един и същи омагьосан кръг и не можете да се избавите от прокобата на комунизма. Защото не осъзнавате, че това е така. Не търсите истината, затова не откривате причините. Не сте слепи – гледате, но не виждате. Не сте глухи – слушате, но не чувате. Не сте съвсем неграмотни – четете, но не схващате. Защо?

 

Понеже сте обладани от злото. Манипулирали са ви. Всичко човешко е изтрито от вашето съзнание. Заменено е отдоктрини на човешки заповеди“, както установил сам Бог Исус Христос.“[2]

 

Никой не е виновен, че като във войнишки строй марширувате в манифестацията на злополучието по маршрут, който води към смъртта. Набивате крак, в такт с ритъма, зададен от барабаните на сатаната. Не слушате словото Божие, а това на фарисеите, политиците, и техните слуги антихристите в раса, поповете. Не спазвате законите, дадени на човеците от Христос. Него смятате за човек, който – възможно е, си казвате – понякога се проявявал като Бог.

 

Не се молите нему и на Онзи, Който го е пратил, а на тотеми, материални остатъци костички, на предмети късове плат, и на изображения на хора като вас, излезли изпод човешки пръсти. И смеете да се наречете вярващи, християни? Да смятате другите, различните, за езичници? Що за твари сте?

 

Нека започна с поредицата въпроси: Кои сме, какво искаме от света и накъде сме се запътили?

 

Редно е да поставя началото с първия „възродител“ – Паисий, но нека преди това предложа ключове към челния от горните въпроси.

 

Знае се, че от утробата на женадете се ражда, от краватателе, а от вълчицата вълк. По тази проста логика, неподлежаща на оспорване, „Родинае рожба на буржоазно-фашистката власт и е създадена да изпълнява нейни задачи. Разбира се, в началото вълчето е облечено в овча кожа, докато се поукрепи, докатопроходии се създават условия за смъкване на кожата.[3]

 

По тази проста логика, неподлежаща на оспорване, от утробата на комунистка комунѐ се ражда“.

 

Да, да, точно така. Варете ги, на шиш ги печете, но нито вълкът ще стане агне, нито комунистът човек. Направете си труда да погледнете кой е произнесъл горната присъда. Точно така – „не човек, а желязо“ – член на БКПкомунист, милиционер с възможно най-високото звание в раздела на старши-офицерите от болшевишкото МВР.

 

Работилият за ЦРУ американски психолог Григорий Климов твърди, че всеки комунист е активен или латентен хомосексуалист. В него тлее нещо сбъркано по рождение. Като някакъв скрит лоцман алчността и жаждата за власт, а аз бих добавил и за изява (болната амбиция, нарцисизмът) води тези хора не само към грехопадението, но и към дегенерацията.

 

Те са осъзнати или неосъзнати садисти. Поради тяхната сбъркана психика или зависимост от миналото им, често пъти идентичната ръководна среда превръща тези техни дефекти в предимство, осигурява им различни високи постове.

 

Климов обяснява:

 

Редица западни учени се занимаваха с подобни изследвания сред негърските магьосници в Африка и на островите в южните морета. И тези учени-социолози забелязаха следната странна закономерност. Мнозинството негърски чародейци, от една страна, били сексуално извратени. А от друга, от клинична гледна точка, те били онова, което наричаме психопати, псохитици или невротици. Тоест – душевно болни

 

И така, мнозинството негърски магьосници, както и шаманите, били типични дегенерати. А заедно с това, в условията на примитивното негърско общество, при обстоятелствата на първичната демокрация, така да се каже, по някакви тайнствени причини тези дегенерати ставали магьосници, жреци или вождове на своята общност. Съвсем идентична е историята и с шаманите. Едно и също явление в напълно различни части на света. Значи психодинамиката е еднаква. Което означава, че съществува някаква закономерност. Но каква?

 

Тук пристъпваме към загадкатакомплекс на властта“. Той създава онова, наричано „роденивождове. Като се започне със сибирските шамани и негърските магьосници, и се свърши с Керенски и Троцки, Ленин и Сталин, Хитлер и даже Рузвелт.

 

За да намерим ключа къмкомплекса на властта“, трябва да надникнем в областта на сексуалната психопатология. Този ключ е скрит в мрачно кьоше, където малцина поглеждат. В онова мръсно място, което се нарича садизъм.

 

Като говорят за садизма, мнозинството от авторитетните учени стигат до заключението, че стремежът към власт е психологическият корен на садизма. Иначе казано, болезнената, патологична потребност за доминиране, командване, за господство. А когато има власт, то пред такъв садист от само себе си се разтварят широки перспективи да измъчва другите не само психически, но и физически.

 

От една страна, садизмът ражда комплекса за власт“, който често и довежда до властта. Но от друга страна, садизмът обикновено е свързан с хомосексуалносттапълна или частична, явна или скрита, латентна или потисната. Това е един вид отплатата, която дяволът на дегенерацията взима за властта, за славата и величието.

 

Освен хомосексуалност, „комплексът за властта“ – по-нататък понякога за краткост ще споменавам само хомосекспредизвиква още цял ред трудни и деликатни комплекси. Принципно, хомосексът бива два типа активен и пасивен. Ако вземете двойка педерасти или лесбийки, то единият обикновено е активен, сякаш като мъжки типаж, а вторият по правило е пасивен, нещо като женски вариант.

 

Активният хомосекс често е свързан със садизъм, от който произлиза не само „комплексът за власт“, но и този за разрушение, чиято крайна форма е убийството. А пасивният хомосекс често е свързан с мазохизма, който предизвиква друга крайност комплекс за самоунищожение, чиято екстремна форма се явява самоубийството.

 

Тези комплекси на разрушението и самоунищожението са твърде характерни за нихилистите, анархистите и за революционерите въобще. Където, в края на краищата, те се унищожават едни други.[4]

 

Точно така е.

 

 

 

Интернационалният революционен кръг

 

 

 

Кратка, но наложителна пауза за уточнение. Прочута е фразатареволюцията изяжда децата си“. Тя не е пълна и е неточна. Не са много хората, които знаят, че това били последните думи на френския юрист и революционер Пиер Фиктюрниен Верньо, изречени малко преди да бъде изпълнена смъртната му присъда на 31 октомври 1793 г.

 

Неговата лична драма била пълна. Сам участник в революцията и жирондист, по време на la Terreurгосподството на Терорабил осъден на смърт от онези, които смятал за свои водачи. Станал свидетел как паднали главите под гилотината на неговите политически и лични приятели Жак-Пиер Брисо, който приел псевдонима Дьо Варвил, Жан-Баптист Бойе-Фонфред, Жан-Франсоа Дюко… Всички те били обвинени в шпионаж в полза на монархистите лично от Жан-Пол Марат, Максимилиан Робеспиер и останалите лидери на якобинското движение.

 

Според легендата, докато изкачвал стъпалата на ешафода, водещ към гилотината, Верньо пеел Марсилезата“. Понеже го посекли последен, преди гилотината да клъцне и неговата глава, имал възможност да се обърне към тълпата, жадна за дивашки зрелища, с предупреждението:

 

Citoyens, il est à cramdre que la révolution, comme Saturne, ne dévore successivement tous ses enfants et nengendre enfin le despotisme avec les calamités qui l’accompagnent.[5]

 

Което означава:

 

Граждани, имаме основания да се страхуваме, че революцията, както Сатурн, ще погълне успешно всички свои деца, а накрая ще произведе деспотизъм с гибелните бедствия, които го съпровождат.

 

Но да си спомним битката между троцкистите и сталинистите в Болшевишката партия, чиито пламъчета били забелязани още преди смъртта на Ленин. После – така наречената Nacht der langen Messer Нощ на дългите ножовепрез лятото на 1934 година в Германия. Операцията получила известност като Röhm-PutschПучът срещу Рьом. Под сурдинка германци я назовавали и ReichsmordwocheСедмица на държавните убийства.

 

С нея Хитлер предприел вътрешнопартийната чистка, в която били затрити някои от най-приближените му, като например хомосексуалистът Ернст Рьом – командир на щурмовите батальони на нацистката партияSturmabteilung или SA. Също – Грегор Щрасер. С тях изчезнали тайни, които плашели фюрера. Като например истината за неговото еврейско потекло. Или другата – че по време на Баварската революция бил укрит в охраната на болшевишкия комисар Евгений Левин. Този евреин бил изпратен специално от Ленин и Троцки, за да оглави Баварската социалистическа република.

 

В книгата си „Отплата? Историята на Ото Щрасер“ очевидецът на събитията Дъглас Рийд разказва как на 12 януари 1919 г. били проведени изборите за демократичен Ландстаг на провинция Бавария. Месец и половина по-късно, на 21 февруари 1919 г., паднал убит министър-председателят Курт Айзнер. Незабавно била провъзгласеначервена република“. Лява коалиция на социалисти и комунисти излъчила правителство.

 

Евгений Левин, руски евреин и пратеник на Москва, беше движещият дух на Мюнхенската съветска република; други евреи в нея бяха Ернст Толер и Ерих Мюхзам. Най-прочутият баварски военен, генерал Фон Еп, започна да набира хора за да изтласка червеното правителство от Мюнхен.[6]

 

Началник-щаб на освободителния корпус на Еп бил някакъв капитан на име Ернст Рьом. Същият, който станал тъй близък с Хитлер и от когото, щом завзел властта, фюрерът се освободил завинаги. Рьом бил изключително предан на фюрера – негов другар – така са се наричали, още от фронта. Обаче в негово лице Адолф Алойзович съзирал сериозна заплаха за самия себе си. Шишкавият Ернст знаел прекалено много нелицеприятни тайни от миналото на новоизбрания канцлер.

 

В качеството си на кореспондент на лондонския всекидневник “The TimesДъглас Рийд няколко пъти се срещал с Рьом и научил доста премълчавани неща от човека, който знаел много. Защото капитанът участвал в едни от най-важните и най-превратните събития на ХХ век. Например в напрегнатите дни, когато много баварци се стремяли да се включат в корпуса на генерал Еп. През това време съветските евреи изписвали със златни букви една от славните страници на еврейската апологиямъчели се да закрепят третата еврейска държава само в разстояние на година и половина! Първата била поробената Русия. След нея Унгария, прясно откъсната от Австрия, едва се спасила.

 

Ала в Бавария ставали събития, които заслужават сериозно място в историята, а летописците ги пропускат. Левин и другарите му пленили не малко врагове.

 

Сред пленниците бяха двадесет и двама членове на обществотоТуле“…[7] Антисемитизмът беше неразделна част от неговото учение; такова бе и антихристиянството.[8]

 

Еврейското ръководство на Баварската съветска република оставило на мира всички останали пленници, но разстреляло тъкмо членовете на обществотоТуле“, сред които и една жена – графиня Вестарп. Всички видни фигури, които впоследствие играели водещи роли в европейската драма, се събирали в освободителния корпус на генерал Еп. Отсъствала най-малкатаукрилият се Хитлер! Дали е вярно?

 

Хитлер беше в Мюнхен. Той все още бе войник. Както казва в „Моята борба“, в болницата в Пасевалк е положил онази страховита антиболшевишка клетва. Той вече е взел решение да избави Мюнхен от болшевизма. Ала не поема навън и не се присъединява към освободителния корпус на Еп, въпреки че, както се твърди, е обгорял в битките. Той беше в Мюнхен и бе войник. Но войниците в Мюнхен бяха под командването на червеното правителство, еврейското правителство, ръководено от Москва. Ако е бил в бараките, значи е билчервен! В по-сетнешните години сред националсоциалистическите лидери имаше мърморене и ропот. Повечето клатеха загадъчно глави за това, но от Хитлер не дойде нито един намек за обяснение на неговите дела в Мюнхен по онова време.

 

Това напълно липсва в „Моята борба“. То е и едно от най-тъмните неща в цялата негова история. Бих дал почти всичко, което имам, за да узная за кого работеше този човек не само тогава, но и през цялото време след това. Ото Щрасер пръв насочи специалното ми внимание към този необичаен епизод от живота на Хитлер. Макар да бях изучавал внимателно повечето неща, бях го пропуснал и сега мисля, че никой друг автор не забеляза неговото значение и не го обсъди.[9]

 

Това е важно. Препоръчвам ви, да го запомните.

 

Като журналист, кореспондент на уважавания лондонскиThe Times” със седалище в Берлин, Дъглас Рийд лично познавал фюрера на Третия райх. И в книгите си споделя, че е сигурен: Хитлер играел двойна и тройна игра.

 

В изследването на живота на брата на покосения през Нощта на дългите ножове националсоциалистически лидер Грегор Щрасер, озаглавено „Затворникът от Отава: Ото ЩрасерРийд споделя:

 

Друго забележително нещо във връзка с кратко просъществувалата Баварска съветска република е, че един Адолф Хитлер, който изчезна, когато през 1945 г. комунистическите армии нахлуха в Берлин, през 1919 г., по време на Съветската република, беше войник на служба в Мюнхен и остана там. Тъй че той трябва да е бил под нейно командване. Червеният режим там продължи от ноември 1918 г. до 1 май 1919 г. Според собствения му отчет в “Mein Kampf“, излекуван и освободен от болница, към края на ноември Хитлер рапортувал пред щаба на своята част в Мюнхен. Неговият батальон беше под командването на Революционния войнишки съвет. Съгласно „Моята борбатова така го възмутило, че той замислил начин да бъде преместен в лагер в Траунщайн, отстоящ на няколко мили. Ала „през мартсе завърнал в Мюнхен.

 

Все пак в течение на два месеца той беше в Мюнхен, войник на служба, под командването на един комисар, изпратен от Москва.[10]

 

Струва си да запомните и това:

 

Хитлер, който изчезна, когато през 1945 г. комунистическите армии нахлуха в Берлин

 

Не се говори за самоубийство, нали?

 

В своята най-прочута и най-преследвана творба „Отплата за Цион“ (“Controversy of Zion”),[11] излязла у нас в безобразен и неправилен превод от руски като „Спорът за Цион“, Дъглас Рийд уточнява, че този комисар е прочутият евреин от ЧК, по-късно НКВД, Евгений Левин. Да, същият онзи Ойген Левин, както се произнася името на евреина Евгений на немски![12]

 

Книгата на Хитлер, която отделя толкова много място за ругатни на комунистите и комунизма“ – продължава Дъглас Рийд, – „кротко отминава тези два месеца от неговия живот в Мюнхен. Тя не отронва и дума за събитията там, макар да хули нашироко масовите убийства в далечна Москва. Единственото споменаване на този период е неразбираемата забележка, че Хитлер бешепочти арестувантри дни преди комунистите да бъдат отблъснати; от това той преминава към едно изречение, започващо: „Няколко дни след освобождението аз бях…“ Няма нищо за лично изпитаните ужаси на един комунистически режим или за жестоката битка, която предшестваше освобождението, и нищо за триумфалното навлизане на освободителите.

 

Човекът, който заявява, че вече се е заклел да се бие срещу болшевизма, докато е в болницата в Пасевалк, мълчи за дните и случилото се! Този странен период в живота на Хитлер става още по-необикновен, когато се свърже с поразяващата непълнота на публикуваната информация за връзките му в годините на неговото формиране във Виена и с мистерията на изчезването му през 1945 г.

 

Тези факти са ясни: действащите войници, които не приемаха комунистическата република, избягаха от Мюнхен, за да се присъединят към външните сили, подготвящи се да я свалят. Ясно е също, че Хитлер остана в Мюнхен, както изглежда, по свое желание. Изводът е точно толкова ясен: като действащ войник под команда, той е носел на ръката си червената лента и в известна степен е взел участие в съпротивата срещу освободителните войски.[13]

 

По-късно Ото Щрасер често стряска националсоциалистките лидери като им задава въпроса:

 

Какво правеше Адолф Хитлер в Мюнхен през март и април 1919 г.?“ Отговорът винаги беше повдигане на раменете в смущение, клатене на глава или промяна на темата.[14]

 

Социалистът Ото Щрасер, брат на националсоциалиста Грегор, ясно разбирал, че евроазиатският комунизъм не е онзи революционен социализъм, който си е представял. Той също лежал в мюнхенска болница, но се измъкнал и с риск на живота си избягал при антикомунистическите сили край Ордруф в Тюрингия. Когато се сформирал освободителният корпус на генерал Фон Еп, той се включил в него. Там бил и брат му Грегор Щрасер, извънредно популярен човек, за известно време управител на Долна Бавария. През деня той въртял аптеката си, а нощем се преобразявал в един от водачите на освободителния корпус.

 

 

 

В служба на сатаната

 

 

 

В поредна своя акция взел за помощник някакъв младеж, който впоследствие станал негов убиецХайнрих Химлер. Грегор Щрасер вкарал в корпуса повече от 2000 души, а също така – въоръжение и муниции. Той, заедно с миниатюрната си армия, се присъединили към Фон Еп. Химлер не го направил. Ето ви още една загадка, подобна на Хитлеровото присъствие в Мюнхен.

 

Щрасерови и редовни пруски дивизии поели към Мюнхен. След двудневни боеве, докато Хитлер се криел някъде из града, а Химлер наблюдавал събитията от доста далеч, битката била спечелена. Съветският комисар, евреинът Левин, бил заловен, изправен пред съд и получил присъда. Ото Щрасер, социалистът-революционер, бил сред бойците, освободили града от юдео-комунистите. Наградили го със „Златен лъв“, който имал право да носи върху левия ръкав, когато е с униформа. Сред онези, които той и другарите му освободили, бил никому неизвестен човекАдолф Хитлер, „архи антикомунистът“![15]

 

Митът за Хитлеровия антикомунизъме толкова устойчив, колкото за неговия антисемитизъм“! Както и за самоубийството му в бункера под Канцлерството в центъра на Берлин. След толкова години, множество достоверни проучвания и всевъзможни доказателства за еврейско-африканските корени на фюрера и неговото бягство в Аржентина, легендите не само не са разбити. Не са разклатени.

 

При наличието на огромна глобална пропагандна машинателевизии, кино, радиостанции, печатни издания, включително най-големите книгоиздателства – намиращи се в ръцете на ционистите, това изобщо не ме впечатлява, камо ли да ме учудва. Смешно ми е да наблюдавам патоса, с който твари, набедени засвръхинтелигенти“, неуморно бранят съвременни фантасмагории. А масите – също „умни“, „образовани“ и „ерудирани“, им вярват. Така, кактов сръчно компилирани литературни произведения като Стария завет, Зоар, Корана, „Манифеста на комунистическата партия“…

 

Мога да продължа с проваления опит за съветска революция и в Австрия през 1920 г. Там „социалистическото правителство беше предвождано от евреите Фридрих Адлер, Ото Бауер, Карл Зайц, Юлиус Дойч и Хуго Брайтнер“.[16]

 

Австрийската социалдемократическа партия беше основана от Виктор Адлер, нерелигиозен евреин от добре известно пражко еврейско семейство. Партийният вестник беше редактиран от Фридрих Аустерлицморавски евреин. Партийното ръководство включваше и други прочути евреиВилхелм Еленгбоген, Ото Бауер, Роберт Даненберг и Макс Адлер.[17]

 

Моля, моля, да не приемете изброените неща за историческа истина. Те садолнопробна конспиративна теория“, дело назлонамерени и злостни антисемити“…

 

От какъв зор ви занимавам с всичко това? Повтарям: Революциите са сложна работа. Но страшно си приличат. Едни и същи са. Зло!

 

На 25 декември 1793 г. Максимилиан Робеспиер – един от главните якобински главорези, декларирал:

 

Целта на конституционното управление е да запази републиката; целта на революционното правителство е да я установиРеволюционното правителство дължи на добрите граждани цялата защита на държавата. То не дължи нищо на враговете на народа, освен смърт

 

Тези идеи биха били достатъчни, за да обясним произхода и естеството на законите, които наричаме революционни… Ако потрябва революционното да стане по-активно в своя марш и по-свободно в своите действия, отколкото обикновеното правителство, това прави ли го по-малко честно и законно? Не. То е подкрепено от най-голямото благочестие, в сравнение с всички закони: Спасението на народа.[18]

 

На кой народ? Революционерите винаги вършат престъпленията сив името на народа“, понеже няма как да го пипнете и видите. В пламъците на това „най-голямото благочестие“ – „спасението на народа“, изгорели повече от 1,5 милиона души. Горе-долу такова или по-малко е населението на доста съвременни европейски държави: Словения, Люксембург, Косово, Лихтенщайн, Черна гора, Сан Марино, Монако, Андора

 

Различията между отделните революции са единствено в мащабите им и в броя на техните жертви. Ако проследите как са били заченати и са се развивали, неминуемо ще стигнете до семейство Ротшилд и революционния кръг около него. Онези, които са ви познати, са видимата част на световното правителство. Просто никой досега не го е обявил официално като такова. А невидимата? Тя определя политиката, сиречнашата съдба.

 

Точно така станало на 9 септември 1944 година.

 

Но да довърша с фалшивия антикомунизъм на Genosse Адолф Хитлер. Както вече знаете, по време на Баварската революция от 1918-1919 г. бъдещият нацистки фюрер се намирал сред охраната на болшевишкия еврейски комисар Евгений Левин.[19] Сетне започнал своята политическа дейност като член на малката  Германска работническа партия. Адолф Хитлер, самото лице на национализма във вида, в който за пореден път ни го поднасят, е поел по своя безславен политически път комунистическа организация. За да бъде въдворен във властта от най-крупните банкери на земята чрез Германската работническа национал-социалистическа партия.

 

Наименованието на Националсоциалистическата партия, което самият Хитлер в началото предлага, е Социалреволюционна партия; сам той се описва катоосъществител на марксизма“ (не негов палач); и той разказа на Херман Раушнинг, че изградил своята организация по модела на комунизма.[20]

 

Простете, но това става доста по-късно. Заслужава си пак да припомня детайл, отнасящ се до част от скритите сили и фигури, които са въздигнали някогашния чест посетител на дома на виенските Ротшилдови – Genosse Адолф Алойзович. Както редовните читатели знаят, там той играел шахмат с друг подобен нему – скитащия се из Европа, а сетне и из Америка, товарищ Лейба Бронщейн или Лев Троцки, идеолога на перманентната революция. Емма Льовенщрам, преподавателката по рисуване на бъдещия der Führer на das Drittes Reich, е запечатала върху рисунка от натура момент от такава партия. (Вижте илюстрацията.)

 

Рисунката била направена през 1909 г. Точно век по-късно, през есента на 2009 г., творбата мина под чукчето на поредния търг и потъна в частна колекция.[21] Объркването на Троцки с Ленин никак не е друга тема. То се дължи както на авторката, така и на неначетеността на английските журналисти и изкуствоведи.

 

Frau Льовенщрам е имала оправданието, че не е познавала многото еврейски революционери от Русия и Германия, които нейните съграждани и едноверци Ротшилдови приемали в грамадната си къща. По онова време Владимир Илич е живеел в Швейцария, а Лейба Давидович – в Австрия.

 

Покрай втората си съпруга Наталия Седова банкерска дъщеря и роднина на Животовски, който бил свързан с банкерите Уорбърг, партньори и роднини на Яков Шифф, т.е.… на онази финансова групировка, която вече бе финансирала революцията от 1905 г.Троцки се запознал с Ротшилдови.

 

Ето я причината, поради която само с един ход Троцки се изкачва на върха на списъка с революционери.[22]

 

В австрийската столица комунистът Лейба Давидович се сближил с архикапиталиста Ротшилд. Двамата често играели шах. Троцки говорелидиш.[23]

 

Но за вестникарите с претенции, като тези в Лондон, да осведомяват многомилионни аудитории това е направо позор. Най-малкото бяха длъжни да забележат, че партньорът на Шикелгрубер изобщо не прилича на вожда и учителя на световния пролетариат“.

 

Тази рисунка е многозначителна. Тя разказва история. Но единствено за хората със сетива за обществените процеси и онова, което се крие зад тях. Преди всичко отколешното познанство на главния нацист с втория по ранг болшевик. Понякога истината изглежда по-странна от измислица!

 

Ала нима всички измисоциализъм, комунизъм, ционизъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм, не са продукт на една и съща религияюдаизма? За да се уверите, че връзката между юдаизма и нацизма е пряка и то роднинскамежду родител и отроче, ви предлагам разсъжденията на един от идеолозите на еврейския интернационал, изключително тачения американски равин Хари Уетън:

 

Какво е нацизъм? Нацизмът е имитация на юдаизъм. Нацизмът възприе принципите и идеите на юдаизма, с които да унищожи юдаизма и евреите

 

Вече заявих, че нацизмът е имитация на юдаизма. Нацизмът възприе принципите и идеите на юдаизма, с които да унищожи юдаизма и евреите… Каква ще бъде нашата превъзхождаща философия? Самата философия, която представлява нацизмът, е насочена да разруши преди всичко юдаизма. Ще посрещнем нацистката философия с юдаизма. Евреите винаги гледаха на юдаизма като на религия, но сега евреите трябва да погледнат на юдаизма и като на световна философия. Хитлер оказа неизмерима услуга на юдаизма и на евреите като изясни, че юдаизмът е световна философия

 

Няма нужда юдаизмът да се бори срещу нацизма и евреите не изпитват никаква необходимост да се бият с нацизма. Защото юдаизмът превъзхожда нацизма, а евреите са по-висши от нацистите. Това, както ще разберем сега, признават самите нацисти. Ще видим, че нацизмът не е нищо друго, освен имитация на юдаизма. Нацизмът възприе принципите и идеите на юдаизма. По същия начин нацистите силно се мъчат яко да имитират евреите. Тогава нацистите се изправят пред следната алтернатива: ако успеят да придобият достойнствата и способностите на евреите, нацистите ще станат евреи.

 

От друга страна, ако нацистите се провалят и не добият достойнствата и качествата на евреите, те ще изчезнат от историческата сцена. Цялата нацистка философия е напълно обсебена от тази истина. А нацизмът, повече от всяка друга идейна система, подкрепя юдаизма и евреите. Ето как Йехова превръща нацистките проклятия в благословия към евреите

 

Сетне нека ви разкрия една тайна: нацизмът не е нищо друго, освен имитация и извращение на марксизма. В нацизма няма нищо, което да не е взето от марксизма. Изследвайте Хитлеровата антимарксистка Библия Майн Кампф“, прочетете я внимателно. И какво ще откриете? Ще откриете, че Хитлер е възприел принципите, идеите, политиката и методите на марксизма. Националсоциалистическата партия на Хитлер беше изваяна по образеца на Комунистическата партия на Съветска Русия, а и двете бяха моделирани съгласно идеите на марксизма.[24]

 

Както революционните марксисти, Хитлер наблегна на трудовите маси. Откъде нацистите взеха идеята за националсоциалистическата партия, откъде взеха принципите и търсенията, въплатени в двадесет и петте искания на нацистката партия? И кои бяха теоретиците на нацизма? Не бяха ли социалисти, комунисти и мъже и жени, които получиха образованието си от марксизма? Откъде Хитлер и неговите последователи взеха идеята за интернационалния капитал, за експлоатацията, от една страна, и социализма и националното планиране, от друга? Не заимстваха ли и не приеха ли всичко това от марксизма?

 

Но онова, което е най-важно, е следното. Ако не бе огромната работа, свършена от марксистите, ако не бе руската революция, ако не бе почвата, подготвена от социалисти и комунисти, Хитлер, нацистите и националсоциалистическата партия никога нямаше да съществуват[25]

 

През 1923 г., малко преди смъртта си Дитрих Екарт, духовният баща на фюрера, активистът на тайното общество „Туле“ писал:

 

Следвайте Хитлер! Той ще танцува, но онзи, който намери музика за него, съм тъкмо аз. Ние го снабдихме със средства за връзка с Тях. Не тъгувайте за мен: аз повлиях на историята повече, отколкото който и да е друг германец.[26]

 

Неонацистите и хитлеролюбците смятат, че под „Тях“ Екарт разбирал някаквивисши сили“ и се позовават на Херман Раушнинг. Защото той описва как понякога фюрерът се сдобивал с някаквасила, която  пада от небето“.[27] Аз пък съм на мнение, че пред смъртта си масонът се опитвал да разкрие истината. И с онова изтървано „Тях“ имал предвид ционските мъдреци, често назовавани и левитска мафия.

 

 

 

Пирът на дегенератите

 

 

 

Че те съществуват, признава Менахем Мендел Шнеерсон – прословутият равин на Любавичи. Той определя себе си и себеподобните си като „талмудски мъдреци“.[28] Дори смятаният за „фашистКонстантин Родзаевски признава, че още през 1936 г. харбинското издание Наш Путь наричало фюрера на Третия райхКаган на обновена Германия“.[29]

 

Такива са фактите, които усърдно укриват от т. нар. широка общественост. Всичко това се стоварило върху главите на българите през есента на 1944 година.

 

Обаче да не крием истината: Подготовката за удара била дълга, а управниците нехаели. Лесно е от дистанцията на времето да ги упреквам ли?

 

Не, нали виждам какво става, кои продължават да властват. А нашенци не престават да проявяват може би най-ярката черта на националния ни характерда бъдемхора, дето нищо не щат да вършат. Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!  „Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас. И не знаем, не можеме, не щеме  да работим за себе си със време.Само знаем и можеме, и щеме един други злобно да се ядеме[30]

 

Когато цитирам „един други“, нямам предвид комунистите. Вече изяснихме, че според тяхната собствена формула те не са човеци.

 

Наясно съм, че най-малко половината от редовните читатели не се засягат от моите упреци. Те са като менжертви на тотално недоглеждане, пренебрежение към злото. Но дали изобщо е било възможно то да бъде избегнато? Не се усмихвайте – Швейцария е пример за това. Защо тук никой не е мръднал гънка от мозъка си, за да предложи учредяването на банка като тази за международни разплащания в тогава просперираща България?

 

Никаква пишман реституция не е в състояние да възстанови посечения живот на стотици хиляди българи. Нито пропуснатите ползисъсипани съдби, огромна загуба материални блага, довела до икономическа катастрофа, на духовни ценности, чиито плодове са разрушената нравственостНие, нормалните хора, колкото и малко да сме, сме дали своя влог в националното. Даже много повече. Извървели сме своя път към общото смирение и благоденствие. Стига все ние!

 

Помирение между палачи и жертви е невъзможно. Освен ако вторите не са мъртви. Не пледирам за физическа разправа с убийците и разорителите на Отечеството ни и с техните наследници. Но без декомунизация, която да отпрати тях дегенератитена нашето мястона дъното, обрат е невъзможен. Всичко друго ни обрича. Няма нужда от нов 9 септември. Ей така, сами ще си изтлеем и изгаснем.

 

Убедихте ли се, че онова, за което разказва Климов, и историческите факти се препокриват? Става ясно, че иде реч за истината, каквато е. Григорий Петрович продължава с разясненията. Да започнем с едно повторение на констатацията, че:

 

Тези комплекси на разрушението и самоунищожението са твърде характерни за нихилистите, анархистите и за революционерите въобще. Където, в края на краищата, те се унищожават едни други. Марксистко единство и борба на противоположностите. Най-добрият пример за това се явява Голямата чистка от трийсетте години. Диалектически цикъл.[31]

 

Доверяваме се на дегенерати и те ни въртят в дяволскиядиалектически цикъл“. Открай време е така.

 

Да се върнем и започнем с Паисий, който, служейки на Русия, четял наши стари книжки, подхвърляни от петербургски шпиони, предрешени като монаси. Как е нарекъл нашите предци? Не е ли „юроди“?

 

Какво гойско умиление в сърцата на обездушените и отказали се да мислят туземци предизвикват стиховете: „един монах тъмен, непознат и бледен пред лампа жумеща пишеше наведен“![32]

 

Не е необходим литературен анализ, а просто осмисляне на описанието, за да откриете, колко тъпо, безсмислено, даже унизително за читателите е то. Да приемете загерой“ някакъв никому неизвестенмонах“,  който на всичко отгоретъмен“, е равносилно на масовата гордост от това, че  сте потомци на роби. За капак, той „драска“ вашата история. Върхът – „пише наведен“. Как иначе се пише? Полегнал? Положение на тялото, възможно единствено в нашия език, май.

 

За да станем за кашмер на чифутите по света.

 

Българският национализъм се надигна първо от една книга: „История на славяно-българския народ, царе и светии“ (1762) от Паисий Хилендарски, монах от планината Атон, родом от Самоков, който от монашеската си килия призова за връщане към произхода на нацията чрез изучаване на нейната история и за замяната на гръцкия с нейния оригинален език.

 

Паисий имал за цел по-скоро духовно, отколкото политическо освобождение, съзнавайки, че въздигането на селския диалектдо който старите българи се изродилидо равнището на писмен език, би трябвало да предшества всички други усилия. Едновременно с това той се опита да възстанови чувството за национално достойнство чрез съживяване на славното минало

 

Един стимул беше налице  първите семена бяха хвърлени. Но щяха да минат десетилетия, преди да захванат корени и да родят плод в Българското Възраждане. Докато сърби и гърци вдигаха въоръжени въстания срещу турците (съответно през 1804 и 1821 година), българите едва се съвземаха. Те бяха забравили как да четат собствения си език и нямаха никакви печатарски преси; Книгата на Паисий можеше да циркулира само сред църковниците в ръкописна форма. Чорбаджиите, които продължаваха да потискат населението посредством даване на пари назаем с висока лихва, се противопоставяха на всякаква тенденция за просвета, дето би могла да обуздае техните експлоататорски практики, и изобщо не се колебаеха да предадат на държавните или църковните власти всеки, който се стреми към промяна.[33]

 

Последното не ви ли се струва повторение на завещаното отнационалните ви героизачорбаджии изедници“? Което се разминава с историческата истина така, както Дунав и Мисисипи няма как да се слеят. Ето как е разтълкувала чифутската изследователкасловата на онзи, когото Вазоввеликодушное обрисувал катодив Светогорецза рая негоден“!

 

Ашколсун!

 

Разумните хора с изследователски нюх са наясно: Тъкмо богатите българи са дали тласък на образованието и духовността. Те били основните дарители за строителството на училища, черкви и манастири.

 

Имало евинаги съм казвал, винаги ще казвам, ще изтъквам, друга една българска буржоазия: онази, давала средства за черквите, училищата, за зараждащата се книжнина, за националната (включително и под формата на Черковния въпрос“) борба. Но тя е в… ХІХ век! А в ХХ век тя изчезна, бе в широк размер изместена[34]

 

Авторът на горните редове пък остана в онази България, която въпреки всичко се оказа по-добра от следдеветосептемврийската. Имам предвид и настоящата. За тази сега бъдеще взорът ми не види. Мина през преизподнята на социализЪма в концлагерната България. Така я и нарече.

 

Добре че „историчкатана еврейския живот у нас, смесваща чифутските практики с тези на заможните българи, не е отрекла: Истински тласък към самостоятелно мислене и усещане за българско национално самочувствие дало отделянето на църквата от гръцкатасъздаването на Екзархията. Борбата за църковна независимост била изцяло дело на заможните нашенци, живеещи в Истанбул, а не на хъшовете“, освинващи се из кръчмите на Одеса, Букурещ и Браила.[35] Помагали и тукашни чорбаджии – главно от Габровско. По-малко – от Подбалканските села.

 

Първата покана към мен от телевизионни зрители беше от панагюрци. През 2005 година заварих града парализиран от страх пред две комунистически семейства – истински изедници. Това е важна тема, но за нея отворих дума.

 

Заведоха ме в къщата на най-богатия местен чорбаджия, сега филиал на Историческия музей. Екскурзоводът разказа, как този достоен българин отглеждал десетки хиляди овце и ги продавал на отоманската войска. Когато приключвал и се завръщал в Панагюрище, преди да се отбие у дома, обикалял всички кръчми и кафенета и погасявал вересиите на бедняците. Как ви се струва? Може би „изедник“?

 

Бил против обявяването на въстание. Но щом разбойниците на ХлътевБенковски взели да опожаряват околните села, а накрая и самото Панагюрище, не се отделил от събратята си. Бил един от онези, сполетени от най-трагична съдба. Отоманците превзели градеца и убили напълно невинния чорбаджия и семейството му в тяхната собствена къща.

 

Някой от присъстващите промърмори, че може да са били османците. Другите обърнаха глави и изстреляха злобните си погледи към него. Обаче не знаеха или се правеха, че не са чували, каква участ застигнала синовете наКнягинятаРайна Попгеоргиеваизклани от комунягите! Каква работа е това, освен руска?

 

Големият грях на Паисий се състои именно в привързването на българите към някакво несъществуващославянство“. От неговата книжицанасетне митът за Дядо Иван взел да изправя все по-солиден ръст. Най-страшното е, че до такава степен се е загнездил в душите на много нашенци като носител на надежда, че още е жив.

 

По времето, когато самоковецът завършил историята си, в Англия и нейните задморски колонии, най-вече в бъдещите САЩ, робството преживявало разцвет. Испанците и португалците поробвали коренното население на Централна и Южна Америка и също търгували с роби. Започнали пътешествията до Австралия, където прокудени бандити и клети сиромаси унищожавали аборигените.

 

В баварския град Инголщат йезуитският професор Адам Вайсхаупт кроел планове за световен комунизъм. А какво ставало в Русия – тази „освободителка“, каквото било внушението от Паисий и Софроний Врачански насам? Взели да я имплантират в националното съзнание на предците ни чрез образа на някакъв „могъщ Дядо Иван“, загрижен за избавлението набратята християни“. Даже още по-конкретно – набългарите“?

 

Не веднъж съм ви представял начина, по който Захарий Стоянов е описал нейната истинска мутра:

 

Него време самите ни освободители, които са газили Дунава уж да ни освободят, са били роби, десет пъти по-мъчени и по-угнетявани, отколкото ние, раята. Разликата е била само в това, че на Балканския полуостров тираните са били с чалми, а в Русия с шапки. Солдатинътроб, който е умирал по крайдунавските брегове, без да знае защо, брат му е умирал в това същото време в своето отечество на бесилото.

 

В Турция по онова време биеха само селяните, а в Русия наред. Достатъчно е да ви припомня горчивата участ само на нещастния малорусийски поет Тараса Шевченка, когото хищният негов господар помешчик биел по лицето, докато страните на поета станат червени като на рак! А Щепкин? А Тропинин? Сибиряков? Тях са ги биели така също само затова, защото са били талантливи. В Турция отнемаха само имуществото на раята, добитъка и пр. А в Света Русия помешчикът имаше право да отнеме и любезното чедо на милозливата майка и го продаваше на пазара. А знаете ли каква продажба? Трампа за две ловджийски кучета! Най-после мислимо ли е било да се чака по онова време освобождение от такова едно правителство, което забранявало да се произнесе думата свобода и народ (наместо народ туряло се население), което забранявало на 21 000 000 същества, свои братя малоруси, да пишат и четат на майчиния си език?[36]

 

Ето я „освободителката“! Но и Захарий бива приеман нееднозначно. Едва ли не – като лъжец. И него понякога изкарватразпространител на конспиративни теории“. Добре, но защо взимат само онова, което уйдисва на предразсъдъците, на предварително формираните тези, на догмите и доктрините на комунистическите пропагандисти с дипломи на „учени“? Пази Боже!

 

 

 

Quis custodiet ipsos custodies?[37]

 

 

 

Георги Раковски посветил цяла брошура на „руската убийствена политика за българите“. Той зовял предците ни:

 

Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинската област!

 

Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част

 

От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите почнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е притърпяло нашето бедно ОтечествоОт друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства [семейства] и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда!…

 

Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни Българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала и най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завоевателните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползувала се е от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител![38]

 

И досега никой не обръща внимание на тези слова на Раковски. Недостойни твари развяват името му при удобни за тях поводи като знаме на техния фалшив, парцалив псевдо национализъм. Нали 99 на сто от тези негодници до онзи ден бяха комунисти, изповядващи интернационализма, клели се във вярност на новата Руска империя – по-точно болшевишка Хазария, наречена СССР! Или и това е било лъжовно и неискрено, заради келепира?

 

Как само се прекълбичнаха и загърбиха интернационализма! Без съмнение, не са го забравили. Ако се наложи, ще направят кълбо назад и ще заменят цървулите и навущата на патриотарството, надявайки тъй добре прилягащите им валенки.

 

Не мога да проумея, по какъв начин митът за Русия като избавителка се е пръкнал и е добил такива опасни за българщината размери! Друг агент на тази зла империя е провидял в Паисиевата историйца именно това. И го възвеличил с думите: „че и ний сме дали нещо на светът и на вси Словене книга да четът“.[39]

 

От тук нататък, за разлика от нашите братовчеди – сърбите, също набедени за славяни, но никога не забравили корените си, продажни нашенци лека-полека заотваряли портите на българското пред нашествието на зараждащия се панславизъм. Те имали господари, които разорявали страната ни, все за доброто набратята християни“, после – „славяни“. Първоначално Раковски, който по-късно също се предал на Русия, чието правителство финансирало двете му белградски легии, не се отнасял ласкаво къмосвободителката“. За разлика от Вазов не чак толкова дълго след него.

 

Горският пътник“ посочил неблагодарността на руснаците:

 

Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.

 

Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето:

 

Разорили и завладели Волжкото им пространно царство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили езика си.

 

До времето на Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия [Украйна], са били населени се от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени

 

Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отгдето намалко остана да го предадат неприятелите му на туците.[40]

 

Щели да ни освобождават. От кого? От самите нас, като завличали стотици хиляди в робство из руските пустини? Насред българската столица, с лице към Народното събрание, в цял ръст, яхнал кон се е изпружил император Александър ІІ във вид на монумент скулптурна композиция. Него малоумните нашенци тачат като „освободител“. А той е получил това прозвище заради премахването на крепостничеството в родината му през 1861 г. Малко по-нататък на същия булевард, наречен „Руски“, се въздига обидния паметник на създадената от Леон Троцки Червена армия. За нормалните хора тя е наша окупаторка и поробителка. За комунистическите античовеци – „освободителка“?! Съвсем прекалено.

 

В самото начало на своята брошура Паисий, богохулно назоваван отец“,[41] жестоко укорява своите български сънародници: „О, неразумни и юроди, защо се срамувате да се назовавате българи?“…

 

Така е представила цитата авторката на книгата „България и нейните евреи“. На съвременен български той изглежда така:

 

О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.[42]

 

Не, не сме „славяни“. Но от тези редове измамата потеглила и няма спиране до наши дни. Знаел го е още Съби Стойков Попович, известен като Георги Стойков Раковски. Той възкликнал:

 

Ние сме арийци, и доказателство за това е нашето народностно име Болгари.[43]

 

За да продължи с още названия и факти, които смайват съвременнияобразован“, но и самозванбългарин“:

 

Българският народ излезе в древността до Черното море и до река Волга от великата Скандинавия (Памир?), и зваха се тамо Гимери и Кимери[44]

 

Сетнешните германски историци не допуснали подобна „грешка“. И настоявали, че ставало дума за гети, сиреч за… германци. Цялата ни история, която е и летопис на цивилизацията на бялата раса, е ограбена и разпиляна по същия начин. Присвоена е от различни народи, или е пришита към тяхното недействително минало. Впрочем, тъкмо Франциск Иреник въвел „за удобство“, както се изразил, названието Византия вместо Римска империя. В нито един средновековен документ, свързан с българите, няма да срещнете никаква Византия. Все иде реч за ромеиримляни. За Ромелия, изопачена от отоманците в Румелия.

 

Ала съществува още по-странна, меко казано, хипотеза дори с претенции за теория. Понякога тя минава, приемат я за вярна. И единствената причина за това е, че е родена в главата на наложил се дипломиран археолог с дългогодишна практика „на терен“, както гласи жаргонът на тази професия. Нейният създател е д-р Херман Хьох. Според него германците са асирийци и се явяват ни повече, ни по-малко… „най-ранните заселници в Европа“?!

 

Днес това предизвиква добронамерено снизходителна усмивка сред запознатите с действителния ход на процесите в развитието на човечеството. Ала е още едно доказателство за това как всяка нация дърпа чергата на историята към себе си. И май само ние, българите, може би от висотата на съзнанието, че сме най-древни, не провеждаме никаква политика в защита на истината не само за нашия произход, но и за зараждането на цялата цивилизация на белите хора тук, по нашите земи.

 

Не, не е така. Днешното население и почти никой от пропагандистите с милиционерско званиеисторик“, нямат никакво реално понятие от древната история на човечеството, която съвпада сбългарската!

 

Във всички случаи не сме славяни. Пак казвам, ако някой изобщо може да изясни тазинародност“.

 

Как е било възможно в средата на деветнадесетото столетие котленецът Попович-Раковски да е знаел, а „модерните“ му „последователи“, мнозина от които развяват неговото име като знаме, да смятат, че България се е пръкнала през 681 година в резултат на сношаването между орда полудиви конници, наричани „прабългари“, и някакви „славяни“. Но и едните, и другите – „варвари“? Разликата е в това, че Раковски е знаел, а тези – днешните, не. Обаче са снабдени с кетапидипломи. Думата „кетап“ също е от древния български – „китабъ“, и означава „книга“.[45]

 

Та в началото на осемдесетте години на ХІХ век бъдещият генерал Георги Вазов е бил наясно с тези и много повече неща. Той установил, че:

 

Има народи Антропофаги и други Лотофаги. Последните със своето безпаметство стават храна на първите, както добитъкът със своето безпаметство е храна на човека.[46]

 

Е, ние се ядем, защото сме „лотофаги“. А „националистите“, които в неистова омраза, но винаги на глутници, крещят против някакви „турци“, „ислямисти“ и т.н., са пълни профани по темата.

 

 

 

Развенчаване на гнили митове

 

 

 

Ако се връщам обратно и стигам до генерал Георги Вазов, то е за да може истината да излезе наяве. Онова, което той е написал, не е по силите на нито един съвременен учѐн… То какви историци въобще? Само милиционери.

 

Даже една тъй близка до интернационалните власти лелка[47] не се сдържа и избухна:

 

Божидар Димитров е едно ченге и политик, който само се представя и се маскира като учен. И не е възможно той винаги да е навсякъде и да има последната дума.[48]

 

След което насочи стрелите на справедливия си гняв към Божидар-Димитровите колеги и по диплома, и по милиционерщина, другарите ГеоргиГоцеПърванов и КрасимирИванКаракачанов:

 

Академичните правиласа: да изложиш своите аргументи против, да направиш академични публикации, да се позовеш на литература, на извори, на каквото искаш и всичко това да се публикува. Патриотизъм се възпитава, когато обществото има възможност да се запознае с всички гледни точки.

 

А тук става дума за някаква просташка истерия, която ще заглъхне, но щетите на България са нанесени.[49]

 

Съвсем вярно. Ала има нещо още по-ужасно. Тези ченгета, загърнати в тоги на университетски преподаватели, изследователи от БАН и всякакви други подобни институции, произлизащи от ЦК на БКП и свързани с нейните служби за сигурност, минават за… „истински патриоти“. На практика са сред най-големите продажници. Винаги се позовават на чужди източници от страни, враждебни нам. Извадите ли им български извор, го отхвърлят с презрение – бил „фалшификат“.

 

Паднаха до там, че един от тях веднъж ми обясни“, как не е възможно да се позове на такива сведения, понеже не били признатихомологираниот международната историческа общност?!

 

Покъртително! Ами кой иска да има насреща си страна с по-древна и славна история?

 

Националисти? Патриоти? Ченгета!

 

И все в служба на Русия. От Паисий та досега.

 

Първият преписвач и разпространител на История славянобългарска Софроний Врачански е бил вербуван за шпионин от руснаците! Военен историк бил на специализация в Русия. Допуснали го до някои от имперските архиви, та узнал… Беше цитиран в книга на бивш началник на комунистическия военен шпионаж.[50] Последният даже предупреди, че „в България към момента се подценява дейността на чуждите разузнавания“.[51]

 

Нима не е истина, че всеки, учил в СССР, е бил вербуван? Както и работилите на ръководни служби там. Колко са изключенията? Мнозина офицери от Държавна сигурност и агенти на репресивната служба бяха вербувани и за други шпионски централи. Наскоро, останал извън този списък бивш резидент на ДС на Запад, ме осветли, че настоящ кандидат за вицепрезидент, свързан с банките, станал масон и сътрудник на британското външнополитическо разузнаване MI6. Защо ли не се изненадах?…

 

След Паисий и Софроний, Георги Раковски и Любен Каравелов били наети срещу заплащане от руските имперски шпионски служби. Не само те – почти всички, които са се занимавали с национално-освободителните борби“. Сред тях – братята Евлоги и Христо Георгиеви, Добри Войников, Стефан Стамболов,… Двете легии на Раковски са финансирани от Санкт-Петербург. Едва ли ще се намери луд невежа, който да отрече това. Втората – чрез посредничеството на сръбското правителство, което държало руските пари. И отпускало конкретни суми при доказана необходимост. Просто войводата имал доста широки пръсти

 

Освен тях – още многолегион:

 

Евлоги Георгиев е изграден като опитен вербовчик. Един от най-добрите му агенти става Григор Начович, негов търговски агент във Виена. Нека припомня, че Григор Начович е основател на Консервативната партия през 1879 г. и многократно министър на финансите, външните работи, земеделието, вътрешните работи, търговията, кмет на София и т.н. Първият консервативен български премиер Тодор Бурмов също е доверено лице на руснаците като щатен служител на руската легация в Цариград от 1867 г.

 

Драган Цанков, Марко Балабанов, Георги Геров, Величко Пенчович, Пенчо Черковски, Христо Иванов, Тома Кърджиев, Петър Груев, Христо Кръстев, Александър Цветков, Димитър Филов, Атанас Узунов, Радко Димитриев, Олимпи Панов, Анастас Бендерев,… Филип Симидов, Никола Славков, Христо Стоянов, Георги Ранчев, Димитър Костов, Стою Филипов, Христо Караминков. За руското имперско военно разузнаване са работили и Панайот Хитов, игуменът на Троянския манастир Макарий, а поетът П. Р. Славейков достига дори до позицията „завеждащ разузнавателната служба“ при генерал Скобелев

 

Анастас Бендерев след години ще стане и съветски агентГПУ го вербува през 1919 г., докато е в армията на ген. Деникин, и го изпраща във Варна да създава съветска шпионска мрежа. За малък кръг изследователи не е тайна, че бъдещият министър-председател Богдан Филов се е обучавал в началото на XX век по специалносттаКласическа филологияв Лайпциг с пари на Азиатския департамент на руското имперско министерство на външните работи. Стипендията идва от някогашния фонд „Българска добродетелна дружина“, създадена от Евлоги Георгиев, който както вече научихте, е бил вербуван от руското имперско военно разузнаване в средата на 70-те години на XIX век. След смъртта му през 1897 г. фондът преустановява дейността си, но за капиталите в него остава да се грижи банкерската къща в Букурещ, наследена от Иван Евстратиев Гешов и управлявана от Христо Пулиев, племенник на Евлоги Георгиев. Руският посланик в Букурещ Михаил Александрович Хитровo (организатор и вербовчик на множество руски агенти сред българите от години) организира отпътуването на всички роднини на осъдените в русофилския бунт за Румъния (сред тях е и Богдан Филов, чийто баща е участник в русофилския бунт през 1887 г.),[52] а оттам за Одеса, където Славянският комитет ги осигурява финансово до Първата световна война.[53]

 

Някой изпитва ли съмнения, че Георги Бенковски – фактически Гаврил Хлътев, е бил руски агент?[54]

 

Името Георги Бенковски не е просто случайност. То принадлежи на полски патриот, заточен от руското правителство в остров Сахалин. Тоя поляк сполучил да избяга от каторгите и стъпил в Япония. Френският посланик в Едо го взел под своя защита, защото французите и до днес не са отказали още да дават своето покровителство на нещастните поляци. Той дал на поляка френски паспорт, в който се бележело и името муАнтон Бенковски, за да се върне с него в Европа.

 

Антон Бенковски си избрал за местожителство Турция, така също гореща покровителка на неговите съотечественици, и тръгнал за Цариград. В паспорта му се говорело открито, че той е полски емигрантин. Като пристигнал в Диарбекир, срещнал се случайно със Стояна Заимова… Тоя, последният, така също заточеник от турското правителство, бил турил вече намерение да избяга. Като си разправил хала на А. Бенковски, предложил му, ако желае, да си отстъпи нему френския паспорт, а той да си извади турско тескере. А. Бенковски склонил и продал паспорта на Заимова за 5 лири. С тоя паспорт Заимов сполучил да избяга в Румъния през 1875 година.

 

Когато нашият Бенковски тръгнал за Цариград през същата година, за да го пали, както споменах вече по-горе, то Заимов му дал паспорта на А. Бенковски, и така нашият Гаврил Хлътев бил принуден да замести своята българска фамилия с поляшка.

 

По-преди Бенковски е продавал на букурещките улици дребни работи за по 1-2 бана. Той можел твърде слабо да прочита и да писва, но отпосле, между емигрантите, поотракал се.[55]

 

Цялата ни история след Паисий е проядена от шпионажа главно в полза на Русия, а след това – и на СССР. Сред имената на предателите, работили срещу заплащане за руското разузнаване, личат до известна степен познати фигури като деецът на ВМРО и масон Христо Силянов, Коста Списаревски, близкият до македонската организация и до Александър Стамболийски офицер Антон Прудкин, който става и съветски агентПо-сетне, особено от Балканските войни насам, не малко политически, стопански и културни дейци се продали и на други държави.

 

Почти не ще срещнете тукашен масон, който да не се е бил поставил в услуга на чужди шпионски служби, на първо място – на руските и съветските. Повечето от офицерите-превратаджии от Военния съюз, сетне от кръгаЗвено“ – все едни и същи – които организирали преврата на 9 юни 1923 г., също служили на СССР. Ако е имало наченки на фашизъм, те са се появили по време на земеделското правителство, оглавявано от посредствения и извънредно корумпиран развратник Александър Стамболийски. На споменатата дата той бил свален с кървав преврат от масонска шайка. Същата, която след потушаването на Септемврийския метеж от 1923 година събирала пари за пострадалите семейства на комунистите?![56]

 

Какво да кажем за политика и донякъде банкера Атанас Буровяростен русофил, чиято дъщеря, като агентка на Държавна сигурност, е донасяла срещу семейството на мои изключително близки приятели.[57] Изобщо, около Атанас Буров е създадена митология, която няма нищо общо с действителността. Няма как да го докажа, но от мои близки знам, че е „забогатялс руски и съветски пари. Макар да съществуват косвени податки.

 

Например в своите мемоари генералният секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов, чиито наследници са на луксозна хранилка в САЩ, си спомня за „есента на 1941 г., когато територията на Украйна и Белорусия вече беше завзета от немците. Сталин потърси контакт с Хитлер, та на основата на отстъпването на Украйна, Белорусия и на райони от РСФСР на немците, окупирани от хитлеристите, да се договорят за прекратяване на военните действия.

 

Берия имаше връзка с един банкер от България, който се явяваше агент на Хитлерова Германия. По лично указание на Сталин наш човек беше изпратен в България. Беше му заповядано да намери връзка с немците, да започне преговори и да им заяви, че отстъпките от страна на Съветския съюз са такива и такива.

 

Но отговор от Хитлер не беше получен. Видимо, тогава Хитлер беше дотолкова уверен в своята победа, че е сметнал: дните на съществуването на Съветския съюз са преброени и затова няма смисъл да влиза в контакт и преговори, когато неговата войска вече е ето къде. Той планираше по-нататъшното развитие на настъпателните действия, превземането на Москва, смазването на Русия и унищожаването на нейната държава.[58]

 

Въпросният „банкер“ – агент на две разузнавания, бил Атанас Буров. През 1931 г. по-малкият син на ГубиделниковТодор, и Атанас Буров – „свободни зидари“ – били сред основателите на комасонската, подривна комунистическа организацияРотари Клъб“. Социалист още от ученик, до края на дните си бай ви Атанас останал убеден русофил.

 

 

 

Истина, която е по-ужасна от измислиците

 

 

 

След налудничавото си завръщане от Швейцария у нас през 1945 година Стефан Бочев, зетят на Георги Кьосеиванов, влизъл в т. нар. кръг „Юнион клуб“. Атанас Буров бил „вероятно най-влиятелният стар член“. И станал нещо като покровител на младия дипломат, зарязал семейството си в Берн, за да помага на тукашната опозиция.

 

Затова „отзовавайки се на отправената покана отбай Атанас“, почнах редовно да посещавам дома му на ул. „11 август“. Къщата и сега е там – много солидна, качествено построенакооперация“, в която Буров живееше в един хубав апартамент (не обаче негова собственост – тази подробност е добре да се запомни; по-специално от тези, които не могат да се наприказват за Атанас Буров като за някакъв си свръхбогаташ, бакер и намщо си…).[59]

 

Бочев предава разказа на своя приятел Йордан Пеев. Той, „братов син на убития при мистериозни обстоятелства през лятото на 1938 г. заместник-началник на щаба на войската генерал Пеев“, си спомнил как преди 9 септември се събирали във вилата на неговото богато семейство в Чамкория.

 

Буров, седнал във фотьойл на първата редицав центъра, разбира се – все повтаряше…: „Аз винаги съм предупреждавал, че трябва да вървим с Русия, че тя е нашият приятел[60]

 

По-късно, през зимата на 1944-1945 г., разказал този Данчо Пеев:

 

Пак бай Буров седеше във фотьойла в средата на първата редица. И пак вдигаше пръст и говореше с традиционния си апломбСамо че – смее се Данчо, като си спомня картинката – този път той говореше… точно обратното: „Аз винаги съм предупреждавал, че трябва да се пазим от Русия, че опасността за нас иде, ще дойде от там!…

 

Аз, разказва Данчокато чух това, просто не можах да се въздържа: „Ах, пардон, господин Буров, рекох, само че Вие точно от този фотьойл и точно преди една година говорехте… точно обратното: че винаги сте бил предупреждавал, че трябвало да вървим с Русия, защото тя била нашият приятел. Това казвахте тогава Вие, а не, че трябвало да се пазим от Русия и че опасността идвала от там!…“

 

Та това беше политическатадалновидностна Атанас Буров тогава – непосредствено преди и непосредствено след 9 септември 1944 г.[61]

 

Ако е бил убит, Атанас Буров е бил ликвидиран от своите. Твърде вероятно, за да не проговори за някого. Съветските агенти били тъй наплашени, че не смеели да се разкрият пред тукашните подлоги наЛубянка“. С мълчанието си Буров спасил своята дъщеря и проправил пъртината към нейното сътрудничество с комунистическите убийци от Държавна сигурност. За благодарност за нейната вярна служба в полза на БКП и железния репресивен юмрук на партията, през 1987 година генерал Димитър Стоянов, зловещият министър на вътрешните работи, лично предложил на Недялка Бурова – „Беба“, както я наричаха познатите й, да бъде отпусната специална персонална пенсия. (Вижте илюстрацията.)

 

Какво да кажем за генерал Владимир Заимов, чийто баща Стоян не само бил руски агент. Твърде много обичал парите. Членовете на това семейство имат дълга история на предателства – вече четири поколения, но и по сватовство!

 

Синът на Стоян Заимов – генерал Владимир, изобщо не бил „червен“, както го знаят. Пак парите станали причината за неговите предателства. Стефан Богданов, съветски агент и един от създателите на Държавна сигурност, хвърлен в концлагера Белене също от своите съпартийци и другари по садизъм, разказва многозначителен епизод. От него става ясно, как най-близки роднини се топят помежду си. Такъв е ефектът от подлостта, масово насадена като добродетел“. И от произвеждането на предателичрез изкушения, или насилствено.

 

Като директор на Българска фотография един ден бях посетен в кабинета си на ул. „Цар Шишман31 от състарилия се вече Евгений Чемширов, племенника на генерал Владимир Заимов… Той ми заяви, че идва при мен от моралното задължение да каже някои истини и то на човек, комуто още вярва. Той ми напомни, че знае, че аз съм му запазил живота и ми напомни за моя разпит при временния му арест в една от моите канцеларии. Добави, че при тогавашната обстановка не е смеел да ми каже истината, защото сме щели да го унищожим заради нея, но сега, след ХХ конгрес на КПСС, той се чувства задължен лично към мен да я съобщи, за да не премълчава едно позорно минало.

 

Каза: „Нямам нищо против да имате един червен генерал повече, при това ми е и близък роднина и аз не съм имал с него каквито и да било ежби и недоразумения. Служех му вярно, активно и честно, и получавах за това прилично възнаграждение. Но на теб искам да кажа за непочтеността и алчността на тоя ваш герой…“

 

И Чемширов ми разказа, как когато синът на Заимов – попдпоручих Стоян Заимов, на работа преди 9 септември в РО-то на Шуменския гарнизон, по някакъв финансов начет в службата бил изпаднал в тежко положение, баща му бил много угрижен да му търси крупна сума пари. Той тогава именно извикал Евгений и му дал следното поръчение:

 

Отиваш в Берлин (по времето на Хитлер), в Гестапо ще се срещнеш с голям началник и ще му предадеш моето лично предложениеработа в разузнавателната мрежа на СССР в България. Съобщавам ви тоя факт точно и моето желание е да мина на паралелна работа при немското разузнаване, като към немците ще бъда коректен. Какви финансови условия може да му предложи Гестапо, като той се задължава това да се запази в тайна пред руснаците…“

 

От Гестапо след няколко дни му отговорили, че това е някаква руска провокация и не се хванали на въдицата. Отиването на Чемширов в Берлин не било тайна и това може би е голословното основание да го картотекират като агент на немците.

 

Бях потресен от тоя разказ на Чемширов, но нямах никакви съмнения в искреността му. Казах му, че всичко това той трябва да напише подробно и понеже аз вярвам още само на един човек в МВР – министъра Дико Диков, да отиде лично при него и там да го разкаже и напише. Разбрах после по запитване на един полковник от щаба на Диков, че Чемширов е бил наистина там и е дал тези сведения, защото искаха от мен характеристика за него. Дано тая ценна и истинна документация по един прехвален убит човек е запазена.

 

В унисон на тия сведения за Заимов е и докладът на самоуволнилата се назначена директорка на проектирания Музей Заимов“ – София Данон,[62] която 2 години обстойно проучва материалите за генерала и установи, че до 1920 година той е бил върл комунистоядец и много още други неприятни факти. Затова тя даде писмено заключение, че за Владимир Заимов не следва да се прави музей и сама напусна определения й пост.

 

Във връзка с изясняване моралния лик на генерал Заимов по наличните приведени сигнали аз тогава се явих лично при живия още Кимон Георгиев[63] и поисках от него една по-точна характеристика за неговия някогашен колега. Кимон Георгиев ми каза две неща. По събитията около преврата на 19 май 1934 г. генерал Златев и генерал Заимов иматтъмна роляи определени връзки с царя; за Заимов си припомни и още единстранен факт“.

 

Когато още като полковник Кимон е бил началник на военното училище, при него се явил някакъв шоп от Бояна с жалба, че той всяка година доставял редовно сено в гвардейския конен полк на улицаРегентска“ (сега „Владимир Заимов“), но тая година още преди да докара сеното го извикал командирът на полка, майор Заимов, и му поискал предварителен рушвет за доставката. Това за честта на български офицер по онова време било недопустима проява, с която се е занимал военният съвет, но се смилили над Заимов[64]

 

Тези офицери, повечето от които действително държали на честта на пагона, или бяха избити от другарите, или ги натикаха по концлагери и затвори, където ги моделираха в мекотели доносници на комунистическите репресивни тайни служби, изселиха ги, и ги лишиха от всякакви права. Много от тях работеха в строителството, в комуналните услуги, в селското стопанство. Бяха ги обявили за „бивши хора“.

 

Синът на генерал Владимир ЗаимовСтоян – също ставагенерал. Водеха го „военен дипломати прекара половината си живот в тежкатакапиталистическа чужбина. За тези момчета и момичета няма значение на кого служат. Стига да им плащат добре и редовно.

 

Пък и Gestapo, КГБ, ЦРУ или MI6не е ли все едно? Интернационалът е един, макар партиите, които създава и пробутва на глупците, да носят различни имена и да са нагиздени в разнообразни политически разцветки. Крайната цел на всички е световната революция.

 

Зетят на генерал Владимир ЗаимовМайкъл Голдсмит почина в края на октомври 1990 г. Той беше роднина по сватовство на Евгений Чемширов. Вторият му брак бе с първа братовчедка на сина на Людмила Стоянова Заимова, по мъж – Чемширова. През последните му дни неговата бивша жена майката на двамата му синове Мартин и Михаил, но не Голдсмит, а Заимовисе мъчеше всячески да свали номенклатурната си кожа и да надене нови, „демократичнидрешки. Дечицата йсъщо. Трудно можем да кажем, че тя успя. Обаче отроците – всеки от тях поотделно – вкараха по хет-трик, както се казва на футболен език.

 

Няма как да намерите достатъчно сведения за този Голдсмит. Освен, ако не сте чели публикациите в тази медия и сте изгледали видеозаписите. По майчина линия Кейт, настоящата  херцогиня на Кембридж, е омъжена за втория по ред на опашката за британската корона – принц Уилям. Но тя носи същата еврейска фамилия. Съществуват достатъчно доказателства, че майката на херцога на Кембридж – покойната принцеса Даяна, е била незаконна дъщеря на еврейския банкер Джеймс Голдсмит, който си купил титлата „сър“.[65]

 

От некролога на Майкъл Голдсмит, поместен в „най-демократичния вестник внай-демократичната държава“,[66] узнаваме, че неговото пълно име било Майкъл Манюъл Густав Голдсмит. Цели 45 години той е бил задграничен кореспондент на Associated Press.

 

Г-н Голдсмит беше роден във Виена от британски родители. Получил образование в Лондонския университет и служил като офицер от разузнаването в Британската армия през Втората световна война.[67]

 

Както е известно, няма бивши шпиони. Веднъж ченге, завинаги ченге. Май го разбрахме от романите на Греъм Грийн.

 

 

 

Комунист комунисту око не вади

 

 

 

Дъщерята на генерал Владимир Заимов, сестрата на генерал Стоян Заимов – другарката Клавдия не спираше да се възмущава“, ала след промените от 10 ноември 1989 г.:

 

Безотговорните приказки, че съпругът ми е бил агент от МИ-6, са напълно опровергани от документите в архива. Доказателство е досието му, в което открих, че след няколко години разработване ДС е взела решение да се преустанови следенето на мъжа ми с мотива, че не представлява интерес за тях.[68]

 

Естествено, „демократичната“ другарка Клавдия е уредила това. Заради дечицата си. Принадлежността на бившия й еврейски съпруг на тайните служби вече уточних, надявам се. Ала сега е моментът за макар и повърхностно вглеждане в биографията на Заимова.

 

Според самата нея, тя е напуснала страната през 1947 година. Това вече е било изключено да стане по нормален начин. Няма данни да е избягала. Никога не е твърдяла, че е преминала границата нелегално. Остава само една възможност – била е изпратена от службите.

 

Потвърждение на тази вероятност, превръщаща я в реалност, е фактът, че през всичкото това време нейният брат Стоян Заимов расте в кариерата си на комунист, военен шпионин и дипломат. Ето какво четем, а източникът, доколкото знам, не е опроверган, камо ли – осъден:

 

Факт е, че майка на МартинКлавдия Заимова слага край на социалистическата сиромашия като забягва в Италия. По една случайност точно тогава брат й Стоян работи там катовоенно аташе. В Италия будната Клавдия не се задържа задълго. Заминава за Швейцария да следва социология. Там сключва брак с журналиста-разведчик Майкъл Голдсмит. Кой би допуснал в ония времена сестрата на военното аташе да емигрира и това да не се отрази пагубно на кариерата му? Ако не и на живота му. Каква е тази емиграция без никакви последствия при завръщането? Всички тези въпроси остават без отговор.[69]

 

Чемшировата първа братовчедка Клавдия Заимова, товарищ Клавдия, приятелка на Людмила Живкова, остави двама сина от Майкъл Голдсмит. Техните дечица – Мартин и Михаилне носят бащиното си фамилно име. Мартинчо е бил лява кълка на първия зет на народната република, товарищ Иван Живков, с моминско име Славков. Какво от това ли?… Двамата с братчето му, носещо малкото име на техния татко, се извъдиха отнякъде или по-скороот нищото. Най-точно – от западната масонско-комунистическа ченгеджийница. За да ги произведат в милиционерски чиновевърли седесари“.

 

Освен това – единият, с инженерното си образование – подуправител на Българската народна банка. Вториятначалник на Консулския отдел на Министерството на външните работи.

 

Ашколсун! През това време на „демократично“ и „антикомунистическоуправление на СДС, мои приятели, дългогодишни политически затворници на комунизма, не можеха да намерят работа за трохичка хляб! Някои – с висше образование. В замяна, всички врати биваха отваряни пред интернационалните ченгета. Така е и днес.

 

Михаил Заимов е сътрудник на Държавна сигурност с агентурен псевдоним „Пиер“. Това не му пречи и сега да е преуспяващ бизнесмен. Нещо повече – приятел е на Христо Явашев, този „антикомунистическичистофайник[70]

 

Точно на „царятна опаковките, който иначе се гнуси да говори на български език. Представя се като „Кристо“. Не желае да стъпи в родината си, понеже е комунистическа. Но няма нищо против потомствените комунета и ченгета. Не само МихаилПиерЗаимов, но и Евгения Атанасовадъщеря на член на БКП и завеждащ отдел във вестник Вечерни новини“. Длъжност, до която не допускаха случайни хора! „Мирише на плъх“, както тревожно възбудено се изразяваше герой на холивудски филм, надушил предателство. Смърди на Георги-Марковщинана ченгесарство – и на писателя, и на юриста-депутат.

 

Майката на Мартин и Михаил, другарката Заимова ползвала всички битови привилегии на червената буржоазия – „новата класа“, по определението на югославския комунист Милован Джилас. Сред тях – доставка на специална храна на безценица в дома й. Право да посещава и даже да води гости в ресторанта на ЦК на БКП, преди това – „Рила“. Лечение на нея и семейството й в правителствена болница. Командировки в чужбина, финансиране на нейната „изследователска дейностот министерствата и останалите учреждения

 

Ухажването й от властта стигало чак до там, че по разкази на хора, по-млади от мен, развеждали другарката по училищата, за да разказва на пионерите и комсомолците заантифашистката дейност на нейния баща в полза на СССР. Обаче, не щете ли, след промените, вдруг, както казват руснаците, тя, нейните синчета и някои податливи поради агентурната си принадлежност историци“, се опитаха да изкарат Владимир Заимов народен генерал“, който нямал нищо общо с шпионажа и Съветския съюз!

 

Върхът на всичко е, че по някое време другарката Клавдия Владимировна Заимова, „репресиранаот комунистическия режим, била удостоена с върховното званиеактивен борец против фашизма и капитализма“. Което тя с гордо удовлетворение и благодарност към Партията приела. То й носело подобаващи ежемесечни приходи

 

В отговор, и заради светлото бъдеще на рожбите си, Клавдия набутала двамата си сина да учат в руското училище. Онова, на тогавашната улицаТрайчо Костов“, преди туй – „Конявски проход“, а понастоящем „Свети Наум“. Там обучаваха и децата на съветските дипломати и останали представители в София. Нали не се съмнявате, че днес би ги вкарала в Американския колеж?…

 

От тогава датира и близкото приятелство на Мартинчо със Сергей Станишев

 

Идва 10 ноември. Новата дата на свободата внася дискомфорт в душата на боркинята срещу фашизма и капитализма, дъщерята на героя на Съветския съюз и лауреатка на народна пенсия. За да встъпи в крак с новото време, тя атакува новопоявилия се опозиционен печат с нови версии за подвига на генерал Заимов.

 

Внезапно се оказва, че той не е имал нищо общо с ГПУ и Съветския съюз, ами е бил голям български патриот, който имал вземане-даване с германското разузнаване. [Както разбрахте – безуспешно.]

 

В. „Стандарт[създаден от агенти на ДС и политически криволичещ, но все държащ „правилната линия“] в специална поредица отпечатва тези нови, нестандартни и дори сюрреалистични версии.[71]

 

Врагът на страната Клавдия Заимова се докопал до… народна пенсия и висши номенклатурни привилегии?! Леле-мале! И тя – „врагът“, удостоен със званието „активен борец против фашизма и капитализма“, се изкарвапострадалаот режима, в който е била доста високопоставена участничка? Не ви напушва тъжен смях? Не ви ли домъчнява за самите вас?

 

В света на репресиращите, въобразяващи си, че са репресирани, няма място за истинските мъченици на комунистическата тирания. Те останаха не извън играта, а извън живота. Единственият издигнат, но след това забравен, беше Тодор Калайджиеввицепрезидент. Може би, понеже беше земеделец. Да сте го чували или виждали по медиите?… Какво да очакваме за останалите?

 

Но се замислете за самите вас. Това ли искате? А понякога, когато срещне крайно безочие, дори партията-майка се гневи.

 

Де-мо-кра-ци-я!“ – викаха тълпите по площадите и умираха от глад. Докато Костовцитеновата лумпен-номенклатура, ги залъгваше с обещания, че „няма да ги предадат“!

 

Както вече отбелязах, до самата си смърт в Пазарджишкия затвор агентът на Москва Атанас Буров не посмял да се разкрие. Бил наясно, какво ще стане с неговата жена и деца. Същото се отнася и до Кирил Славовфабрикант, собственик на фабрика „Фурнир“ в днешния столичен квартал „Дианабад“. Масон, женен за еврейка, която му довела дете конфекция“, той забогатял с пари на НКВД. Арестуван от своите, не понесъл извращенията им. Но не признал, че бил подчинен на Москва. Знаел какво щяло да последва.

 

Друг характерен случай за безогледно насилие, станало и със знанието на министър Антон Югов“ – си спомня Стефан Богданов, – „бе самоубийството на добродетелния фабрикант на фабрика ФурнирКирил Славов, жертвал много средства за закриляните от него преди 9 септември нелегални и партизани. Той е трябвало да признае, че е английски шпионин, свързан с помощник-министъра при Трайчо Костов, агронома Никола Начев. Славов не издържа на изтезанията и гаврите на садиста Бачи Зеев и се хвърли от прозореца на стаята му по време на чудовищното следствие.[72]

 

Да продължавам ли? Има ли смисъл да припомня христоматийния случай със семейството на Александър Сталийски? Той, юрист,  бил един от шепата убедени фашисти у нас. За него пишат:

 

Александър Сталийскиедин от първите идеолози и организатори на фашизма в България.[73]

 

През 1944 година той става министър на правосъдието. (Анти)Народният съд го обрича на смърт. Разстрелян е заедно с останалите регенти, министри и депутати в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Гробът му е неизвестен.

 

При такъв баща двамата му синове Александър, носещ бащиното име, и Цанко – това на дядо си по татковата си линия, завършват висше образование. Странно. Единият става юрист, а другиятспортен журналист в правителствения орган на комунистическия режим, вестник „Отечествен фронт“.[74] Наистина изумително!

 

Нека припомня свидетелството на кинорежисьора Атанас Киряков, който на всичко отгоре е Тяхно момче:[75]

 

Във втората част на филма за Багрянов показах разговори с децата на избитите представители на някогашната интелигенция – ами те бяха полуграмотни и смачкани хора. Синът на Багрянов е бил на 7 години, когато убиват баща му. Единственото, което са му позволявали, е да опложда крави и през цялото време са го подозирали, че може да направи саботаж. И как искате да има интелигенция?

 

Всъщност създаден бе един нов тип интелигенция, по новата система, в щастието на която едни бяха повярвали, а други бяха накарани да повярват. И макар голяма част от тези хора да бяха разочаровани, те вече бяха влезли в капана. Така започна създаването на една продажна класа новата интелигенция.[76]

 

Колко кратко и точно! Иван Багрянов бил офицер, завършил право в София и агрономство в Лайпциг, член на БЗНС. Участвал е в трите войни между 1912 и 1918 г. Едър земевладелец, той се сприятелил с цар Борис ІІІ. Разказвали са ми, че бил от онези, които се смятали за заклети демократи, каквото и да означава това. Ненавиждал кръга „Звено“ и подобните му. Както фашизма и нацизма.

 

Иван Багрянов бил министър в правителства на Георги Кьосеиванов и на Богдан Филов. Когато през пролетта на 1944 година Съветският съюз отправил ултиматум за откриване на негови консулства в Русе и Бургас, министър-председателят Добри Божилов подал оставка. Регентите възложили съставянето на ново правителство на Багрянов, именно заради репутацията му на демократ, необвързан с Германия.

 

Смята се, че имал намерение да изведе България от Тристранния пакт и да възстанови партиите. Получил тайната подкрепа на комунистите и на съветския посланик. Отначало в правителството му бил включен Дончо Костов. За никого не било тайна, че той бил комунист и агент на СССР. Обаче от Москва Георги Димитров заповядал комунистите да се дистанцират от кабинета и да подновят партизанската война.

 

 

 

Да имате вуйчо комунистически владика

 

 

 

Както виждате, между Сталийски и Багрянов съществувала огромна разлика. Но синовете на първия преуспели, а рожбата на втория се оказала на общественото дъно. Казват, че Иван Багрянов не бил съветски агент.

 

Неговият син остана никой и след промените. А бай ви Сашо Сталийски – народен представител от СДС и министър на отбраната в правителството на Филип Димитров, беше приеман възторжено от народните маси. Идиотът е непобедим…

 

От участник в събитието, знам: Известили му, че е разкрит като агент на ония служби. Там, в министерския си кабинет, той заплашил, че ако извадят това публично, ще се гръмне с пистолета си. Филип му даде документ зачисто минало“. Както впрочем на десетки други ченгета и на самия себе си?!

 

И Сашо, и брат му, който 40 лазарника се подписваше Цанко Александров, се оказаха агенти на Държавна сигурност. Само това ли ги беше спасило?

 

Не, драги мои. Излезе, че фашистът Александър Сталийски – царски министър, се оженил за сестрата на Владимир Топенчаров – отявлен болшевик, московец и виден комунистически злодей. Дългогодишен член на ЦК на БКП, той първо спасил племенниците си. След това и им осигурил безпрепятствен достъп до образование. Беше главен редактор на „Отечествен фронт“. Навярно тогава е внедрил и племенника сисина наАлександър Цанков Сталийски български крайнодесен политик от първата половина на ХХ век. Определян е като един от първите идеолози, организатори и теоретици на фашизма в България.[77]

 

И още нещо. Имах колега, син на активен борец против фашизма и капитализма. Преди да се запознаем, е бил шеф на спортния отдел наРаботническо дело“ и председател на Секцията на спортните журналисти при Съюза на българските журналисти СБЖ. Преподавал е във Факултета по журналистика. Дойде в спортния отдел на вестник „Софийски новини“ – издание на четири, после на пет езика, с общ тираж около 6000 екземпляра, като пенсионер с връзки и на хонорар.

 

Така се опознахме. Разбрах, че четял лекции по история на съветската журналистика. Къде на майтап, къде на истина, му казвах, че е тъпчел мозъците на студентите със сталинизъм. Той – по същия начин – ми отговаряше, че те и без друго преливали от това още преди университета. Кой можеше да влезе да следва журналистика?…

 

Не за това ми е думата. Богомил беше син на собственика на консервната фабрикаМакедонка“ във Варна. Чакай – ще ме прекъсне някой, и с право. Нали баща му е бил активен борец? Съвсем вярно. Станал фабрикант с пари от Съветския съюз. Имал повече от сто души работници! Фабриката – според днешните представи цех – била край града. Разполагала със собствен кей. Удобно място за стоварване на оръжие, транспортирано с лодки.

 

Ама не говорим за времето на войната, а за края на двайсетте и за трийсетте години. Разбирате ли от кога Интернационалът в лицето на БРП (к) се е подготвял за 9 септември 1944 година? Понякога си мисля, че и датата е била избрана предварително.

 

Стефан Бочев, зетят на най-успешния министър-председателГеорги Кьосеиванов, полага щрих след щрих, но все в тъжни сиво-кафяви тонове:

 

Така че, ако за новата действителност, като пострадавш от нея, бях длъжен да се произнасям с особена осторожност, тъй че да не би поради привкуса от няколко тояги (евфемистично речено де: защото знаем, че истинското име на тия няколко тояги е тридесет хиляди трупаи вече четвърто десетилетие режим на жива сатрапия) да се подведа да и тегля една субективистична, а не обективна присъда, то виж, за буржоазната България, от която бяха останали тези фасади (включително и хората-фасади на миналото, от каквито виждах да гъмжи наоколо и в които, дадох си сметка, че в голяма степен няма как другояче, трябва да включа и себе си), присъдата се беше бавно, обективно оформила вдън душата ми. И тя беше тежка: криво се роди, криво живя, криво умря.[78]

 

Кого замести тазикривороденабуржоазия? И кой я създаде? Защото същият автор признава: „Имало евинаги съм казвал, винаги ще казвам, ще изтъквам! – и друга една българска буржоазия: онази, давала средства за черквите, училищата, за зараждащата се книжнина, за националната (включително и под формата наЧерковния въпрос“) борба. Но тя е вХІХ век. А в ХХ век тя изчезна.

 

Онази друга буржоазиянационално отговорна, градила за общото благо и изчезнала през ХХ век, „бе в широк размер изместена от една набързо възникнала: без у нея вече онзи силен национален и морален елемент от ХІХ век, века на „ерупцията“ [изригването] на българската нация обратно на сцената на историята; оказа се без никаква своя вътрешна опора.

 

Та затова и човек се пита как така ли неколцината представители на тази нашенска буржоазияготовата да бъде мекере на новите, настанили се у нас червени агибяха попаднали в концлагера? И впрочем те изобщо много и не стояха: едва ги докарали и мине се не мине някой и друг месец, тях гиоткупуваха“ отвън.[79]

 

Онази стара предосвобожденска, така да се каже, буржоазия, била изместена от революционните сили“. Преди това я обявили, дори осъдили от същите тези революционери – до един или масони, или добре платени алчни слуги на външни, враждебни, антибългарски интересиза съставена от „чорбаджии изедници“!

 

Няма да срещнете това нито в учебниците по история, нито в масово тиражираните трудове на т. нар. историци. Те са същите – храненици на българофобите, които винаги са насаждали нихилизъм и чувство за малоценност у нашенци. Това са милиционери, използващи псевдо научни средства и чисто ченгесарски похвати.

 

България паднала жертва на съвместните интереси на фамилията Ротшилд и руското императорско семейство. (Който желае, нека се върне за подробности към поредицата ми, посветена на Първата петролна война, в тази медия.) Но преди всичкона масонството и на неговата основна линия от онази епохаизмамата, наречена национално-освободителни движения“. Вече цитираният Достоевски, преминал през психиатрична клиника, ги оприличи на „бесове“!

 

Десетилетия по-късно идентична лексика и методи прилагаха комунистите с тяхната помощ занационално-осовободителните революциив Азия, Африка и Латинска Америка. Още прибират дивиденти от този доходоносен бизнес. На него дължи европейския си пост и младият Станишев, сина на Димитър Яков.

 

За да ме избави от всякакви илюзии, моят колега – прочее автор на прословутата статия за състоянието на българския футбол, поместена в „Работническо дело“ след Световното първенство в Мексико през 1970 годинами отвори очите за друга истина. Тя е, че значителна част от предприемачитебуржоазиятапреди 9 септември 1944 година, са станали богаташи, както Лукановите назначени милионери, но със съветски пари. Взех да се интересувам и мога да твърдя с чиста съвестнай-малко 40 на сто от индустриалците и търговците са били левичари и даже комунисти!

 

Такъв е бил например бащата на Христо Друмев. Участник в Септемврийския метеж от 1923 г., той избягал в Сърбия. След обявената амнистия, се завърнал. Станал представител на германска фирма за пишещи машини със седалище на улица „Търговска“ в София. Нея отдавна я няма. Даже аз не я помня. Там сега е Партийният дом.

 

Христо ми е показвал документите. Имали са къща с магазин и ателие под нея. Дали е била на фирмата? Може би, но по някакъв начин семейството му се сдобили с нотариални актове. Комунистите са невероятни факири в такива далавери.

 

Какво станало? След 9 септември 1944 година бащата извадил своето бунтовно комунистическо минало. Писал се активен борец. Христо подписал с Държавна сигурност. Промените го завариха директор на културния център Дом Витгенщайн във Виена. Бях писал, че е откраднал бая сума народни пари от там. Така се запознахме.

 

Възмутил се. Поискал среща с мен. Доведе го един от заместник-главните редактори на вестник „Демокрация“! Не написах опровержение.

 

После Друмев се сближи с други седерасти – например с ЛюбомирПъпкатаПавлов. Направиха го директор на НДК. Мои приятели, политически затворници, аз самият, дълго стояхме без работа. Той – като „Вечната Амбър“ – непоклатим! Неподлежащ на уволнение. И вечно наведен. Това живот ли е?

 

Веднъж при твърде странни обстоятелства, в които не се съдържа нищо тайно, на четири очи ме попита заПъпката“, Софиянски, „Ивайло“ и подобните им:

 

Какво правиш с тези педерасти?

 

Вярно! Какво общо можех да имам с тях и с останалите? След месеци почти се сблъска с мен. Направи се, че не ме познаваПедераст!

 

Благодаря на Господ за това, наистина.

 

Та нали всички те са рожби на сатаната – пардон – на Интернационала? Затова циганията е пълна. Погледнете „националистите“, позитановците, които се правят на скарани, „десните“, начело с комунистите Б.Б., Росенчо и плевенското чудо на природата Цачев! Или другото крилце, сред което блестят в алчно червено приятел на Ердоган и племенник на хомосексуални шумкари от отрядаАнтон Иванов“, отдавна пребиваващи в Израел!

 

Ако не бяха Ротшилдови и илюминатите, описаната стара буржоазия, която вече беше извоювала църковна независимост и залагала на масовото образование на българчетата, щеше да постигне и възстановяването на нашата национална държава на световната политическа карта. Но щеше да го стори по еволюционен път, с мозък и без да дължи никому нищо. Докато „освободителите“ не само ни принудиха да платим за непоисканата от насуслуга“, но до ден днешен ни държат в зависимост.

 

Каквото и да говорим, както и да въртим, да усукваме нещата от миналото, едно е безспорно: даже и новосъздадената с участието на външна намеса следосвобожденска буржоазия била хилядократно по-свястна, справедлива и човеколюбива от живата сатрапия“ на комунистите. Стефан Бочев греши, защото извън онези тридесет хиляди трупа“, които споменава, другарите оставиха зад себе си цели бойни полета, осеяни с камари от невинни, цивилни жертвиобщо още близо двеста хиляди!

 

Освен това – една напълно обрулена страна, с фалирала икономика, с ограбени и изнесени в чужбина финанси. И народ, лишен от собственост, от инициативност, от самочувствие, от правото да мисли и да решава дори собствената си съдба. Но преди всичкоот свобода, от вяра в Бога и в себе си. Население, стадо, гои

 

Загубило инстинкт за самосъхранение и имунна система, на него му е безразлично. Всичко му се струва шегапошла, но увлекателна и най-вече развлекателна копродукция на Hollywood и Мосфильм. Нататък е мълчанието, което е вечно.

 

А Богомиловата статия за българския футбол влязла в съчиненията на другаря Тодор Живков. Милко Балев написал назидателния финален пасаж. Истинският автор получил нечувания дотогава хонорар от 400 лева! Татомилиони. Наследниците мумилиарди.

 

Suum cuiqueвсекиму своето

 

Спирам. Който успял, вредил се. Край! Демокрацията е обременена.

 

 

 

Извън илюзиите

 

 

 

Ако попитате някого, защо прославя Ботев и Левски, ще ви погледне, сякаш сте извънземни. Продължите ли да настоявате, ще ви даде най-баналния и неимоверно лишен от смисъл отговор: Всички знаят, че така е. Прескачате: кои всички? Продължите ли да разпитвате, например, задавайки въпроса, дали лично е изследвал биографиите на двамата или събитията, свързани с тях, най-много да си изкарате един кютек.

 

Такава е историческата истинатук. Отдавна е тъй, не случайно поциганяхме. Още през трийсеттепрофесоритепо история от Софийския университет успели да принудят Ганчо Ценов да предпочете Бавария пред родината си, която толкова силно обичал. И направил доста за разкриването на нейното истинско минало. Бил сред първите, отхвърлилиславянския произходна българите

 

Да видим как до истината може да се достигне въпреки нейното снизходително отхвърляне от официалните историци. Обикновено, по всеизвестно правило, я откриват истинските търсачилюбителите. Тъй като по принцип, съгласно първия постулат на формално признатата наука история, нея я пишат ограмотени слуги в тоги на учени, но под диктовката на победителите.

 

Шлиман, а не канцеларски псевдо археолог, похарчил цяло състояние, за да достигне до останките на Атряч-Болгар, известен като Троя. Нанесъл е маса щети. Но поне никой не може да отрече градът е съществувал. Неговото създаване, бурна история и трагичен край са регистрирани в древните български извори. Описанията в тях обясняват далеч по-точно на находките вТрояот фантазията, приписвана на сляп елин. Затова втората важна тема е онова, което разказват руините и артефактите под тях.

 

Приемането на поеми, макар и епични, за историческа истина, е смехотворно. То е все едно да съдите за подвига на действителна историческа фигура по популярния стих:

 

Той се не боеше, под небето спеше[80]

 

Голямогеройство“, няма що…

 

Повече от век изследователите на събитията, свързани с Ботйовата чета, чието усърие и последователност  в това занятие може би произлизат от това, че са аматьори и това им е хоби, отдавна разкриха действителността за финалните събития от авантюрата на Христо Ботйов. След като преди осем години се захванах със същото, с намерения да напиша книга, установих: Едва двама са достигнали до истинската развръзка в нейната цялост.

 

С откритите от тях парченца своеобразната мозайка се подрежда изцяло и губи своя характер на загадка. Картината, която изплува от нея, е тъжна, но обяснима и по човешки разбираема.

 

А книгата зарязах. Няма смисъл. Тя не би заинтересувала никого. Вместо това, нека използвам чужд труд, за да повдигна само донякъде булото, прикриващо трагичния край на войводата. Не напълно. Тъй като в документалния откъс не ще чуете точните имена на извършителите и начина, по който са постъпили. А той е типичен за революционеритемафиотски, мутренски.

 

 

 

 

 

Споменах „мафиотски, мутренски“. Не забравяйте, че както установил историкът Чарлз Хекъторн, „названието мафия произлиза от акронима „Mazzini Autoriza Furti, Incendi, Avelenameti”. Което ще рече „Мацини възлага обирите, палежите и отровителството“.[81] Кои от тукашните съзаклятници на неосъществената „национална революция“ са се срещали с Мацини? На първо място – карловчанинът Теофан Райнов, съученик на Васил Кунчев и по всяка вероятност негов пряк командир. Той бил отомански шпионин с агентурен псевдоним „Иван“.

 

Поддържа връзки с Раковски, Каравелов, Левски и Иван Касабов. Крупни суми, които му са дадени от турското разузнаване за подкупване на български революционери, той ги дарява за закупуване на печатница и издаване на вестниците „Дунавска зора“, „Ле Етеоалд Ориент“, „Народност“ и „Свободна България“. Освен това отпуска крупна сума за революционната обиколка на Левски в България.[82]

 

Сега свържете това с цитата от писмото на друг карловчанинХристо Георгиев, който с брат си Евлоги били руски агенти и поддържали редовна кореспонденция с Найден Геров, резидента на имперската шпионска служба в Пловдив. Тези откровения са познати до болка на редовните читатели. Те гласят:

 

Дяконът е онзи, дето прави лъжливите писма на Райнова, за да се препоръча, че е добър шпионин, какъвто Райнов, такъв е и Дяконът, и двамата за пари и баща си продават[83]

 

В изпълнение на шпионската си мисия „Теофан Райнов участва в учредителната сбирка на БРЦК, на която се обсъжда положението у нас и се приема план за революционни действия за освобождението на българския народ. На това събрание се взема решение да се изпрати  делегация от двама душиза да се срещне с видни революционери, живеещи в Западна Европа и да  потърси от тях съвет, по какъв начин да се извърши освобождението на българите. В изпълнение  на това решение през юни 1869 г. Теофан Райнов заедно с Райчо Попгръблев заминават за Западна Европа. Те се срещат в Женева  с руските революционери Александър Херцен, Михаил Бакунин, Сергей Нечаев и Николай Жуковски.  Говорят с тях за революцията и бъдещата форма на държавното управление и обществена уредба на свободна България. От  Бакунин те получават  препоръчителни писма за Джузепе Мацини, за да ги приеме. Заминават за Лондон, където се срещат с  идеолога наМлада Италия“, за да обсъдят въпроса за освобождението на поробения български народ. Мацини им връчил писмо от Гарибалди, в което той изразява готовност да се яви със своите волонтирски дружини в Балкана, щом българският народ се вдигне на бунт.[84]

 

А какво известява братът на Евлоги Георгиев на Найден Геров? Същото:

 

Да беше тука главният шпионин Теофан Райнов се можеше да го слъжи и нещо или да го понаучи как да се отнесе, но за зла чест го няма, тръгна за Париж както казват,[85] че какви ще ги рови и по тамо не знам, сега остава вече ако може да се научи нещо от наместника на РайновКасабов.

 

Прокламациите, що сте видели у Дякона, те се отпечатаха тука от Райнов и Касабов, и се придадоха всичките на Дякона, за да ги раздаде.[86]

 

 

Когато ваят образа на „главния шпионин Теофан Райнов“, съвременните официални историци забравят, че са лъгали. Даже в сравнително кратки текстове. Римската максима гласи:

 

Mendacem memorem esse oportet” – „лъжецът трябва да помни“.

 

Да, но тукашните учѐни са слабоумни и не помнят. „Историкът“ от „патриотичното“ издание, когото цитирам, твърди, че Теофан Райновизпраща в Цариград  рапорти до шефа на турското разузнаване, пълни с неверни факти за българската революционна емиграция в Румъния“. Истински Щирлиц на ХІХ век! Но „докторътпо история продължава:

 

Шефът на турското разузнаване узнал, че Теофан  Райнов е пребивавал в Женева и Лондон. И решава да изпрати във Влашко гърка Николаиди, за да го разконспирира и ликвидира. Теофан Райнов узнава за това и чрез Добри Войников нарежда на група хъшове да проследят гърка и да го ограбят, и набият.[87] Разкритият  Николаиди решил да не се оплаква в полицията и да се завърне в Цариград.  Съобразителният Райнов светкавично написал гневен рапорт до своя шеф в шпионската организация Манол Иванов и го помолил повече да не изпращат такива неопитни хора като Николаиди, които с безумното си държание ще компрометират шпионската му дейност сред българската емиграция във Влашко. Разбира се, този доклад бил предназначен за очите на ръководителя на турското разузнаванеШнайдер. Затова и Манол Иванов мигновено препратил рапорта на Шнайдер в Цариград.

 

Узнавайки, че е разкрит, Райнов заминал за Цюрих. Като разбрал за двойната игра на българските си шпиони, великият везир Али паша веднага разтурил шпионската организация. След смъртта му през  1872 г.  Райнов  заминава за Цариград.   През есента на 1872 г. Теофан Райнов, чрез протекцията на няколко цариградски големци, е назначен за главен управител на  Барон Хиршовата железница в Пловдив.[88]

 

Не ви ли е досмешавало, когато – например във филмите – вечно изкарват нацистите глупци, бъзливци, склонни към предателство. А комуниститеСъюзниците: Съветите, американците, англичаните – винаги и непременно са „гениални“ и неимоверно „храбри“? Същото важи при изобразяването на отоманците – простете – „турците“. Те неизменно са предизвикващи отвращение тъпанари, кръгли идиоти и малодушни шубелии. Някакви бунтовници, по норматив подкрепяни от Русия, ги правели на маймуни, едва ли не. Как ли империята е оцеляла толкова дълго?

 

На всичко отгоре продължава да съществува. Въпреки че е в различен вид, тя е достатъчно могъща. Притежава силна икономика и втората по мащаби армия в рамките на НАТО.

 

 

 

Ние не правим история; историята прави нас[89]

 

 

 

Историческата правда представя нещата в твърде различна светлина. Сега от истински участници в събитията от онова време1876 година, узнаваме, че всички тези мекерета – „националните герои“ – са били отомански агенти. С неприкрито негодувание през лятото на 1876 г. пратениците на истанбулските българи Драган Цанков и Марко Балабанов посочили:

 

Защо турските власти се преструваха, че не знаят уж нищо за действията, повече от явни, на някои пратеници или апостоли, които кръстосваха свободно страната в началото на пролетта? Защото тия апостоли, облечени в костюм на български патриоти, действаха със знанието често на самите тия власти, желаещи да предизвикат по тоя начин едно изкуствено движение, от което да вземат повод, за да турят в действие скроения си план да изтребят българите и да опустошат България.[90]

 

Но не би. Щом се отнася за „националните икони“, например за съученика и началника на Кунчев, задължително ни представят история в стил Джеймс Бонд – героя на Иън Флеминг с кодово обозначение „007“. Точно така изглежда и Теофан Райнов, когато образът му бива моделиран от официалните историци. Обикновен авантюрист и сребролюбец, пред нас фигурата му се въздига като титан нанационалното освобождение“! Затова заслужил всички последвали почести и благини.

 

Според титулования автор, на чието писание се позовавам, до 1877 година Теофан Райнов останал „главен управител на  Барон Хиршовата железница в Пловдив“.

 

Използвайки служебното си положение той назначава на работа редица верни на революционното дело лица, които укриват по гарите издирваните от турската полиция, апостоли от Старозагорското и Априлското въстанияЗахари Стоянов, Георги Икономов, Панайот Волов и др. През пролетта на 1877 г. Теофан Райнов е заподозрян от турските власти за извършване на конспиративна дейност. Разбрал за готвения му  арест  той заминава за Триест. От там се озовава в Букурещ.  Взема участие в Руско-турската  война 1877-1978 г., като военен чиновник в канцеларията на руския императорски комисар, княз Черкаски.

 

След Освобождението е назначен за окръжен управител на Карлово.  През 1879 г. е издигнат за префект на  Пловдив. В следващите години последователно е назначаван на редица високи длъжности. От октомври  1882 г. до януари 1883 г. е  помощник-кмет на София. След това е  околийски управител на   Омуртаг, окръжен управител на Хасково, Бургас, Силистра, Видин, Свищов, Разград, Трън, Севлиево, Пазарджик и Кюстендил. [Оле, мале! Кога е насмогнал?] За приноса му за изграждане на българската държавност през 1890 г. е награден с орден „Св. Александър“ – Пета степен с грамота.

 

След своето пенсиониране, през 1889 г. се завръща в Карлово. Включва се активно в обществения живот. Първият български двоен агент умира на 18 септември 1910 г. на 73 годишна възраст.[91]

 

Аз знам съвсем различна истина. Теофан-Райновци са унищожили съществувалатадруга една българска буржоазия: онази, давала средства за черквите, училищата, за зараждащата се книжнина, за националната (включително и под формата на Черковния въпрос“) борба. Но тя е в… ХІХ век! А в ХХ век тя изчезна, бе в широк размер изместена[92]

 

А историята ни, каквато ни я внушават, била написана от чужди агенти. Изопачили я така, че трудно да й хванете края. Нима не е известна максимата на Партията, формулирана от Джордж Оруел в антиутопичния му роман „1984“:

 

Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото.

 

В действителната ни история не се съдържа нищо по-различно от летописите на останалите народи. В нея има всичко – възходи и падения, героизъм и страх, коварство, подлост, предателства, но и достойнство и храбростЗащо никой не желае да бъде извадена на светло и преподавана такава, каквато е? Поради горната максима – за да е възможно населението да бъде държано в робско покорство. И да набират – вербуват, неговия пишман елит от обществената утайка. Та да е покорен. Затова.

 

Останало е измислица, измама. Тя се дължи и на отсъствието на вяра в Бога и в собствените ни сили и възможности.

 

У нас „християнствотое оставило главно външни напластявания: и черквите – някакви средновековнитреби“; в душитежалки, плачевни суеверия, ако изобщо ги има даже и тях.[93]

 

В това отношение знаменателна беше Великденската случка в Хасково от пролетта на 2009 г. спророкаЕмил Лещански. Той предрече разрушително земетресение в региона. „Прогнозатаму не се сбъдна. И слава Богу.

 

Хасковски медии обаче тиражираха очакването за бъдещ апокалипсис и това завладя съзнанието на лековерните.“ Двойно скочиха продажбите на полици за щети от природни бедствия и аварии на движимо и недвижимо имущество. При сключването на договорите се изтъква точно вероятността от бъдещо люлеене на земята“, потвърдиха от клонове на застрахователи в областния град.“ Разбрахме от медиите за предвещанието. Страх ме е. Ако обаче на човек му е писано да умре от земетресение, може да се случи и на вилата, и на село“, каза 56-годишната продавачка на пазара Недялка Берова. Дали заради почивните дни по Великден, дали заради виденията на астролога, стотици хасковлии възнамеряват да напуснат града тази нощ.[94]

 

Несъстоялото се земетресение доказа, че не е дадено на човека да поглежда в бъдещето. Ала тази тема заслужава отделен коментар, защото наистина е важна.

 

Ето ги „жалките, плачевни суеверия“ в душите ни. Защо е така? Понеже:

 

Онова дълбоко сътресение, присъщо на активното, реалното християнство виж европейското Средновековие, Реформацията, Ренесансане е могло да се състои в духа на българина – поне не след богомилството. Тъй че какво чудно, дето нашенският човек е останал духовнобеден“ – не се е обогатил духът му от дълбокото рало накултивиращотовъздействие на християнското чудо.[95]

 

Богомилството било възродено през деветнадесетото столетие и продължило през следващите, та чак до този миг. Даже организират симпозиуми, пътувания, издават богохулни книги за богоборци – да речем за Петър Дънов. Кой финансира всичко това?

 

Не твърдя, че в богомилството не се съдържала и истина. Още по-малкоче тя е в църквата и поповете. Ала дяволът привлича такаизкушава с нещо вярно. А след това ви хваща за ръката и ви повежда към ада.

 

Този богохулен, ако щете – богомилски светоглед, ракурс към живота, бил привнесен пак с руски пари. Чрез образованието той се настанил трайно в душите на нашенци. Намерил място в съзнанието на всички поколения, появили се от самия край на ХІХ и началото на ХХ век. Заседнал в мирогледа им. Винаги са преподавали стиховете, които отхвърляли Бога и вярата в бъдния живот:

 

Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир.

 

Мойта съвест инак днеска ми говори. Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа химн да пея богу,[96] да получа раят, мисля, че той слуша тия, що ридаят в тоя дол плачевни, живот нестърпим.

 

И мойта молитва се губи кат дим, и господ[97] сърдит си затуля ухото на светата песен и херувикото.

 

Мисля, че вратата на небесний рай на къде изглеждат никой ги не знай, че не таз килия извожда нататък, че из света шумен пътят е по-кратък

 

Мисля, че човекът, тук на тоя свят има един ближен, има един брат,… че цел по-висока Бог ни тук показа, че не с това расо и не с таз брада мога да отмахна някоя беда от оня, що страда;… че ближний ми има нужда не в молитва, а в съвет и помощ, когато залитва

 

Рече и излезе.[98]

 

Току-що се запознахте с апотеоз на отказа от вярата и на опортюнизма. На онзи антиморал, който позволява днес да сте едни, а утресъвсем различни. Ето я безнравствеността на комунистите.

 

Героят на стихотворението два пъти се замонашвал и напускал манастира. Точно така някои съвременнинационални иконипо няколко пъти влизаха в БКП. Сещам се за Николай Хайтов, когото някои смятат за литературен крадец. Преди двукратно да стане член на партията-майка, чиято идеология в основата си е интернационализмът, той бил националист. Казват – и легионер… Приключи земните си дни като комунист. Което означава – като интернационал-националист – дървен камък!

 

Според оногова, когото обявиха за „народен поет“, пътят към „из света шумен е по-кратък“. Така смятат и равините. Те не приемат Исус Христос. Осъдили го на кръстна смърт и изпълнили присъдата.[99] Понеже той вестил Божията истина, че има живот не само тук, на земята, но и в отвъдното. При това – вечен. А като родоначалници на комунизма фарисеите искали всичко тук и сега. Същото отношение към света продължава и сега в юдаизма.

 

Не мислете, че бедите връз нас са случайни. Авторът на цитираното стихотворение написал богохулен стих, вплетен в текста на онова, което имате за „национален химн“. В него се пее:

 

Мила Родино,ти си земен рай.

 

Как така рай, пък на земята? Какво общо има това с християнството? Това не се прощава:

 

Следователно ви казвам, че всички грехове и богохулства ще бъдат простени на хората; но богохулството срещу Духа няма да им бъде простено.[100] 

 

За капак, мелодията на припева нахимнае заимствана от еврейска пиянска песничка, която клезмеритееврейски музиканти, пътуващите по Дунав, изпълнявали из кръчмите.[101]

 

 

 

Авторите от епохата на френското Просвещение

използваха богохулството преднамерено[102]

 

 

 

До къде може да се простре богохулството? Съдете сами, щом смъртта на един опортюнист и материалист, отрекъл се от Господа, умъртвен заради убийство, бъде сравнявана с Христовата кръстна смъртизкупление за човешките грехове?

 

Той биде обесен. О, бесило славно! По срам и по блясък ти си с кръста равно!.. О, бесило славно!… Свещено си ти.[103]

 

Наясно съм, че Бог не може да бъде убит, да умре. Но събитието, трагедията в Голготската сцена, били необходими, та някои да се стреснат. Уви…

 

Популярни, харесвани песни, превърнали се в шлагери, прокламират, хора дасе кълнат в дявола и Бога“. Този стих е дело на твар, чийто баща комунистически полковник го нарекъл Владилен, според едни, и Ленин, според други негови съученици от Ловешката езикова гимназия – школа на Държавна сигурност. Пак в песньовка се твърди, че любимата може да е и мъж, знае ли вече човек – еи ад, и рай“! Къде другаде, освен тук, наричат крадеца гявол момче“? Като влагат възхищение в израза. Тоест, не Бог, а дяволът буди адмирации у повечето нашенци.

 

Алеко Константинов забелязал тази нашенска склонност към келепира и писал:

 

Тоз пусти гряхскъперничествотопо зараза на окръжающата домашна среда вгнездява се почти от детски години; изсушава душата на младия човек, като го превръща в най-студен егоист: нищо нежно, нищо благородно не остава у него. Материалният интерес управлява всичките действия на скъперника и определя отношенията му към окръжающите: никакво морално подбуждение не предшествува, никакво разкаяние не следва действията му, насочени без разбор на средствата към добиване на изгоди. Даже тогава, когато тия действия влекат бедствие или позор за някого, и тогава вместо угризения егоистът-скъперник сеща доволство, като че загубата на другите е негова печалба, нещастието на другите е негово щастие.

 

Едно би смутило нашия млад егоист да го надхитрува някой. Когато в другите народи думата хитъре синоним с лукав, вероломен и прикачена на някое лице, би го понижила в мнението на обществото, у нас с епитета хитър се кичат като с най-почтена декорация: „Брей! Хитро момче излезе, да е живо на баща си, всинца ни измами! Не можахме да го излъжем! Ашколсун. Браво![104]

 

Как смятате, трябва ли Бог да ни прости всички тези неща?

 

Тъй че „християнствотона трупащите се около черквите в средата на века не беше проява на никаквивярващи“. А пък „атеистите”, дето разгонваха пък тия псевдовярващи“, те си бяха най-обикновена проба изпълняващи партийно поръчение хулигани[105]

 

Излъгах ли с всичко, което ви поднесох наготово, на тепсия, както се казва? Ако не намерите измама, няма в какво да ме обвините. Тогава, защо не ми вярвате? Не съм ли доказал, че Бог и свободата стоят най-високо йерархията на моите ценности? Което означава, че поставям истината начело, почти наравно с Бога. Понеже тя е у него. А както лично Исус Христос се е произнесъл, само тя ще ни направи свободни!

 

Някога Едгар Алън По писал на своя приятел Джоузеф Евънс Сноуграс:

 

В критиката си ще бъда смел и напълно непреклонен, абсолютно еднакво както с приятел, така и с враг. Нищо не може да ме отклони от това ми намерение.[106]

 

Какво остана от българската душевност? Ако дръзна да перифразирам Шекспир:

 

Малодушие, непостоянство и нагаждачество, вашето име е българин.

 

Така е, понеже нашенци не са свободни. Не ценят това върховно благо, дарено ни от Бога. Нежели да изпитват никаква потребност от истината, която да разчупи духовните им окови. Тъй като не вярват в Бога, все повече оскотяват. Свеждат живота си на този свят до животинско съществуванеракийката, салатката

 

Това е моето обяснение на тревожния проблем: Защо днес продължаваме да се лутаме като освободени роби и накрая кротваме пред бившите господари от алчно червената номенклатурасъвършени нищожества в човешки образ? В далеч по-голяма степен отпреди век е валидна онази тъжна констатация на Стоян Михайловски:

 

Българинът не е свободен: българинът е само освободен. Свободата е явление из вътрешния живот. Освобождението е явление из външния живот… Има, наопаки, случай, когато вънкашната свобода усиля вътрешната, духовното робуване, като дава на развалата възможност да се развива безпрепятствено и безнаказано! Така стана с българите. Българинът не е свободен, българинът е само освободенТакава е съдбата на духовно безоките народи.[107]

 

Ала авторът на „Върви, народе възродени“ е отишъл още по-далеч в своя откровен разказ на несвободния нашенец (през 1911 г.):

 

Колкото и чудовищно да се вижда следното заключение – то е израз на една жизнена същина: – самозаробените сегашни българи са сто пъти по-разнебитени и погазени от турската рая преди тридесет и три години![108]

 

Безоки лотофаги – това представляваме.

 

Да, през 1919-а нашенци се оказали далеч по-несвободни и разединени в сравнения с 1878-а – годината, която някои приемат за дата на някакво освобождение. Като за пореден път плащат данък на материализма. Не разполагат с капацитета да осъзнаят, че иде реч преди всичко за духовно понятие.

 

Политически затворници са ми казвали, че даже в затвора са се усещали свободни. Препоръчвам всекиму навършилата вече двадесет лазарника холивудска продукция „Изкуплението Шоушенк“ по разказ на Стивън Кинг.[109] Никак не е несериозно. Става дума за съвсем всекидневна, човешка история. Така е само на пръв поглед.

 

В действителност се оказваме свидетели на монументална кинематографична ода за възвишения, величав човешки дух, който не може да бъде прекършен, ако действително е устремен към истината и свободата. Тази драматична сага няма как да остави зрителя равнодушен, да не бъде съпреживяна.

 

Починалият в имиграция във ФРГ наш писател Стефан Попов беше изумителен ерудит. Това не му попречи да преживее провал като наставник на юношата Симеон, тогава все още Втори. Призна го и напусна двора. В разговор с мой познат е обяснил причините за неудачата сисвоята и на младия цар, които ще спестя. За да не интригантствам. Тъй като няма как да докажа твърдението.

 

Като обединител на български учени-имигранти той се радваше на безспорен авторитет дори сред нас – тукашните незаключени затворници на режима. Не съм сигурен, дали някой ден няма да изживеем поредното разочарование. Но навремето Стефан Попов припомни:

 

Един германски социолог бе писал: „Не е страшна липсата на свобода, страшно е умирането на волята за свобода.“ Ако приемем, че българският народ е загубил тази воля, което се вижда от изчезването на всякакво открито обществено мнение в днешна България, тогава е неизбежно да заключим, че атрофирането на тази воля е най-тежкото престъпление, извършено срещу този народ от комунистическите му управници, защото го оставя и без собствен исторически разум.[110]

 

Изглежда поривът за свобода приключва там, където започва ситостта.

 

Доста преди това мъдрецът Михайловски беше отсъдил:

 

Държавните службаши са прилични на книгата в една библиотека: най-непотребните са най-високо поставени!…

 

Велможеството е право своеобразно: право за прозявка!

 

Ленивостта е – казват, – грях… Да, само за хора, длъжни данъци да плащатшивачи, земеделци и бербери, мечкари стихотворци и кичеци, па и велики философи даже

 

Но за онез, които имат право да вземат, без да дават да събират насила такси, глоби и бериии да си ги делят на равни части, ленивостта е догма, Символ Вери

 

Те са по милост Божия денгубци, те са безделници по висша нужда. Те са с ферман снабдени готованци, те имат приказанье да поддържат – чрез тунеядстворавновес обществен!

 

Те са ремеслениците на Кефа; а няма кеф вън от сибаритизма![111][112]

 

Ето кои народните маси – тук и по света – припознават като авторитети – „ремеслениците на Кефа“, „готованци“ и „тунеядци“. На тях разчитат като на „спасители“. Вместо да се уповават на Бога и на собствените си сили.

 

Днес САЩ все още проклинат Иран като свой отявлен враг. Израел тоже. Нищо от това не попречи преди 14 месеца да сключат споразумение, което отдавна действа. Как така изведнъж едните и другите се съюзяват? А хората смятат това не просто за допустимо, ами за нормално? Съжалявам, моят ум отказва да го приеме. Още повече, като се сеща, че пълното наименование на режима в Техеран е Ислямска република Иран. А тази държава, в която господства религиозният закон, за пореден път се е запътила насвещена войнасрещу други мюсюлмани?!

 

Аятоласи против аятоласи? Колко тъп, наивен и примирен трябва да е онзи, който допуска да промиват съзнанието му с такава измама? Даже някои от церемониалните журналисти на Запад се възмутиха. Близкият до торите всекидневник “The Daily Telegraph” командирова в Техеран своя заместник-главен редактор и водещ външнополитически коментатор Бенедикт Броугън и му предостави известно право на свободно слово. Разбира се, в рамките на приетата цензура. В изпълнение на бойната задача той предупреди от Техеран:

 

Западът трябва да помисли внимателно, преди да прегърне иранските молли.[113]

 

Съглашателството е факт. Сега същият Запад води война в Сирия, рамо до рамо с руските и турските военни части. Но санкциите срещу Москва са в ход, а медийното мърморене може да заблуди само най-изостаналите и повърхностните. От режима на тези санкции обедняват страните, които ги наложиха.

 

Cui bono? – В полза на кого?

 

 

 

Миналото се актуализираше ден след ден и почти

минута след минута; по този начин с документи

можеше да се докаже, че е вярна всяка прогноза на партията[114]

 

 

 

Преди дни направиха „откритието“, че Британия продава оръжие на тираничния режим в Саудитска Арабия, дето воюва в Йемен и поддържа Ислямска държава. Да сте чули друго, освенкак ехото заглъхва“, според Крачолов.

 

Не всеки е длъжен да знае, че в исляма  молла е титлата, която е подобна на богохулното, греховното обръщение „отче“ в християнството. Тя е приложима към всяко духовно лице – от членовете на монашеските ордени, през имамите – настоятелите на джамиите, до най-високопоставените мюсюлмански законодатели.

 

С други думи, цитираният по-горе журналист е искал да каже, че всички верски служители в Иран представляват заплаха. Не обяснява защо. Но е доста по-прецизен, когато излага други, вече верни аргументи. Като например този:

 

За страна, скована от икономически санкции, която е в центъра на опасна военна и дипломатическа криза, Ислямската република Иран изглежда и се чувства твърде спокойно. По пътищата няма пропускателни пунктове за проверка, нито въоръжени войници по улиците. Влюбени двойки се държат за ръцете, докато спокойно се разхождат по тротоарите… Никакъв белег на паника не смущава всекидневния живот в страната.

 

Дано е за добро. Иран е във възход. Той има основания да се чувства самоуверен, че след 35 години на революция нещата поемат по естествения си път. Един безсилен[115] Запад трябва да размишлява над немислимото: да се съюзи с моллите в Техеран, за да спре внезапното, неумолимо напредване на сунитските екстремисти в Ирак, които, изглежда, са на прага на създаването на нов, могъщ терористичен анклав на удивително малко разстояние от Израел, НАТО, Турция, Персийския залив и от останалите прозападни режими в Близкия изток.[116]

 

Репортажът е от 2014 година. Сега, когато много от санкциите срещу Техеран са вдигнати, а САЩ и Британия тайно връщат крупни суми на моллите, тези ислямскимъдрецидържат ключа към мястото, където биват определяни цените на петрола. През това време Русия, омразна на аятоласите заради християнството и атеистичния комунизъм, използва ирански летища за нападения над други мюсюлмани. Израел и световните медии си траят. Нещо повече, Ердоган и Нетаняху са на път да подновят любовната си връзка

 

Не ви ли се струва необичайно?

 

Може би тук е мястото за сериозно отклонение по тема, на която многократно съм се спирал. Обобщено и най-кратко тя може да бъде формулирана така: „Казаха го по телевизията.“

 

Непрестанно слушам, че използвайки интернет оглупяваме. Не съм съгласен. Елементарно е и евтино оправдание за нечие изоставанерегрес. Винаги съм твърдял, че всичко се определя от чувството за мярка, което личността си е изградила. То е все едно да обвините влака, задето е изместил конските впрягове. Дали някой мечтае отново да пере на ръка, вместо да използва машина?

 

Подчертавам: зависи от личността; от семейната среда, в която е израснал човекът, от възпитанието, което е получил в нея, в училището и махалата; от мирогледа, който си е формирал. Решаващо значение има неговото собствено желание и положено усилие за придобиване на знания, умения и опит, за усъвършенстване. Не са ни виновни компютрите исветовната мрежа“. Те не ни налагат нищо. Ние сами го правим.

 

Синът на мой състудент беше на около 25-годишна възраст, когато сподели с мен, че първата книга, която разгърнал в живота си, била една от моите. Единствената причина да посегне към четивото, била познанството ни. Стигнал до десета страница и зарязал томчето. Беше се сдобил с бакалавърска дипломаза полувисше. На месец печелеше толкова, колкото аз никога за цяла година работа… Началник!

 

Баща му обичаше литературата, четеше. Неговата майкапо-рядко. Двамата са опортюнисти и заклети материалисти. От вида, който знае цените на стоките на много местаТакива хора – и тримата – са способни да поемат всякакви ангажименти, срещу съответно заплащане. Например да драскат всевъзможни безобразни неща в интернет. Разбира се – анонимно, с псевдоними. Наричате ги „тролове“. Не рядко се ожесточават. Ала с тях също така се спекулира.[117] (Вижте илюстрацията.)

 

Обаче има и явни тролове – родени и отгледани като ратаи. Те са водещи в телевизии и радиостанции, работят в печатни медии. Тиражират имената им. Канят ги насам-натам, с което ги правят популярни. Обикновено зад тях стоят връзки. Навремето беше ясно, кой на кого е човек. Знаеше се, че редовите хора като мен могат да се промъкнат почти по чудо. И никога не успяваха да изградятчистакариера, ако ми позволите този израз.

 

Искам да кажа, че имаше съпруги, синове и дъщери на големци от различни рангове. Говоря за партийни номенклатурни кадри във всички области. Понякога нещата достигаха удивително изкривяване. Току-що завършилата гимназия дъщеря на втория човек в официоза „Отечествен фронтзапочна работа на половин щат в друг вестник. Следваше журналистика, но задочно. За да започне да се придвижва нагоре по кариерната стълба, без да губи време.

 

Успя. Мина през „Работническо дело“ и „Дума“. След промените, въпреки тъмно червеното й потекло, стана водеща на глуповато предаване в един от най-гледаните съботни времеви пояси на единствената телевизия. Сега е директорка в майкатаБНТ.

 

Какво пропусна? Преди всичко – младостта си, която се дава веднъж на този свят. Онова прекрасно време на понякога глупави въодушевления и надежди, които пожелавам всекиму да изживее. На 19 беше завършена прагматичка, според новата терминология. Петилетка по-късно тази млада бабичка имаше манталитет на улегнала партийна деятелка. Апропо – и такава външност.

 

Не успя да запази първия си брак. Вторият й мъж е богаташ, обречен на презрение. Чувам, че спели с гръб един към друг. Сигурно е обиколила света. Навярно обитава огромна къща в свлачищен квартал без канализация край София. Не се съмнявам, че битува сред лукс. Но също така съм уверен, че всяко трето циганско семейство е много по-щастливо от нея. Тя е от породата компартийни лумпени, пръкнали се от нищото.

 

Разказвам тези неща, защото имам представа от нищожествата, които всекидневно гледате. Изстрелват ги, за да ги допуснете във вашите домове. Без изобщо да знаете, що за допотопни и кухи твари са като мислене, ерудиция и светоглед. Роботизирани до там, че все по-често говорят глупости, без да съзнават. Знаят, че някой е спуснал текста и са длъжни да го възпроизведат

 

Кои са тези някои? Стражите на идеологическата чистота от ЦК на БКП. Само тъпанар би разтегнал устни в усмивка на това място. Партията никога не е отстъпвала властта. Нейните хубостници – кадри, пробутвани на аудиторията под различни етикети – непрестанно ви манипулират. А вие – балъците – лапате стръвта като шараните в блатото. Така неусетно се стига до най-страшнотототалитаризма, военния комунизъм. Наблюдавам как го постигат на Запад. Описано е отдавна и се отнася до Англия:

 

Още през първите трийсет секунди от омразата половината от хората в помещението започнаха спонтанно да издават гневни възклицания. Самодоволното овче лице от екрана и ужасяващата мощ на евразийската армия им идваха прекалено много: впрочем видът и дори мисълта за Голдщайн автоматично предизвикваха страх и ярост. Той беше по-постоянен обект на омраза, отколкото Евразия или Изтазия, тъй като, докато воюваше с една от тези сили, Океания обикновено беше в мир с другата. И което бе най-удивително, въпреки че всички мразеха и презираха Голдщайн, въпреки че по хиляда пъти на ден от трибуни, теле екрани, във вестници и книги неговите теории се отхвърляха, разбиваха на пух и прах, осмиваха, разобличаваха пред всички като жалка глупост, каквато и бяха – въпреки всичко това неговото влияние сякаш не отслабваше. Винаги се намираха нови наивници, готови да бъдат подведени. Не минаваше ден, без Полицията на мисълта да не разобличи шпиони и вредители, действащи под негово ръководство. Той командваше огромна призрачна армия, нелегална мрежа от заговорници, чиято цел бе да унищожат държавата. Говореше се, че се наричала Братството

 

През втората минута омразата стигна до изстъпление. Хората подскачаха на местата си и крещяха с всичка сила, за да заглушат влудяващото блеене от теле екрана. Дребната сламеноруса жена бе порозовяла, а устата й се отваряше и затваряше като на риба на сухо. Дори суровото лице на ОБрайън бе почервеняло. Той седеше с изправен торс, мощният му гръден кош се издуваше и потрепваше, сякаш се готвеше да поеме удара на вълна. Тъмнокосото момиче зад Уинстън крещеше: „Свиня! Свиня! Свиня!“. После изведнъж грабна тежък речник по новоговор и го запокити по теле екрана. Той удари носа на Голдщайн и отскочи, а гласът неумолимо продължаваше да кънти.

 

В някакъв момент на проблясък Уинстън установи, че и той крещи с другите и яростно рита по краката на стола. Най-ужасното в Двеминутката на омразата беше не това, че си задължен да играеш роля, а напротив, че е невъзможно да й се съпротивляваш. След първите трийсет секунди не бяха необходими никакви преструвки. Като електрически ток през цялата група преминаваше отвратителен екстаз на страх и мъст, желание да убиваш, измъчваш, да разбиваш лица с ковашки чук, което пряко волята му превръщаше всекиго в гримасничещ, крещящ безумец. Но обхваналата ги омраза беше абстрактно, неконкретно чувство, което можеше да бъде прехвърлено от един обект на друг като пламъка на горелка. Така в един миг омразата на Уинстън изобщо не беше насочена към Голдщайн, а напротив, към Големия брат, партията и Полицията на мисълта и в подобни моменти сърцето му, симпатиите му бяха със самотния, осмиван еретик от екрана, единствен пазител на истината и на здравия разум в свят от лъжи.

 

Въпреки това в следващия миг Уинстън се сливаше с хората наоколо и всичко, което се говореше за Голдщайн, му звучеше вярно. В такива моменти тайната му ненавист към Големия брат се превръщаше в обожание. Струваше му се, че Големият брат се извисява като непобедим, безстрашен защитник, като скала срещу азиатските орди, а Голдщайн, въпреки своята изолация, безпомощност и съмнението дали изобщо е съществувал, му изглеждаше зловещ магьосник, способен само със силата на гласа си да унищожи цивилизацията.

 

Дори в такива моменти обаче бе възможно съзнателно да превключиш омразата си от едно лице към друго. Изведнъж с неистово усилие, както човек откъсва глава от възглавницата, когато сънува кошмар, Уинстън успя да прехвърли омразата си от лицето на екрана върху тъмнокосото момиче отзад. Ярки, красиви видения нахлуха в съзнанието му. Ще я шиба до смърт с гумена палка. Ще я завърже гола за кол и ще я надупчи със стрели като свети Себастиан. Ще я изнасили и във върховния момент ще пререже гърлото й. Нещо повече, по-ясно от всякога той осъзна защо я ненавижда. Ненавиждаше я, защото беше млада, красива и безполова, защото искаше да се люби с нея, а никога нямаше да го стори

 

Омразата стигна кулминацията си. Гласът на Голдщайн беше преминал в същинско блеене и за миг лицето му заприлича на овча муцуна. След това муцуната преля във фигурата на евразийски войник, който настъпваше, огромен и страшен, с гърмящ автомат, сякаш щеше да изскочи от екрана, и някои хора от първия ред инстинктивно се дръпнаха назад в столовете си. Но в същия миг, като изтръгна от всички въздишка на облекчение, враждебната фигура преля в лицето на Големия брат, с черни коси и мустаци; то излъчваше сила и тайнствен покой и бе така огромно, че почти изпълни екрана. Никой не чуваше какво говори Големия брат. Няколко окуражителни думи, каквито се казват в разгара на битката, неразличими една от друга, но вдъхващи увереност със самото изговаряне. След това лицето на Големия брат избледня и на негово място се появиха изписани с черни главни букви трите лозунга на партията:

 

Войната е мир!

 

Свободата е робство!

 

Невежеството е сила!

 

Но лицето на Големия брат остана още за няколко секунди на екрана, като че ли се бе запечатало в зениците на всички прекалено ярко, за да избледнее незабавно. Дребната сламеноруса жена се бе хвърлила върху облегалката на стола отпред. Като шепнеше възбуденоСпасителю мой“, тя протягаше ръце към екрана. После покри лицето си с длани. Очевидно се молеше.

 

В този миг цялата група започна бавно и ритмично да скандира „ГБ!… ГБ!… ГБ!“ — отново и отново, много бавно и с големи паузи междуГ“ и „Б“, силен гъгнещ шум, в който имаше нещо дивашко, и като фон сякаш долиташе тропот на боси крака и думкане на тамтами. Това продължи около трийсет секунди. Този напев често звучеше в минутите на екзалтация. Беше нещо като химн във възхвала на мъдростта и могъществото на Големия брат, но в много по-голяма степен беше самохипноза, умишлено заглушаване на съзнанието с ритмичен шум.

 

Вътрешностите на Уинстън изстинаха. По време на Двеминутката на омразата не можеше да устои на общото изстъпление, но това получовешко скандиране: „ГБ!… ГБ!…“ винаги го изпълваше с ужас. Естествено и той скандираше с останалите – иначе не можеше. Инстинктивно прикриваш чувствата си, контролираш лицето си, държиш се като другите. И все пак за секунда или две изражението на очите му би могло да го издаде.[118]

 

Ето в какво ви превръщат. Правят го, без да се усетите. Когато върнат „Двеминутката на омразата“, както Оруел нарече насъскването между хората, ще бъде късно.

 

 

 

Знанието е власт; власт да върши злини… или властта,

за да прави добро; самата власт не е зло;

тъй че самото познание не е зло[119]

 

 

 

Ако ме видите като действащ служител на влиятелна медия, не изпитвайте съмнение, че съм продал душата. Там всичко е сто процентаняма изключения! Даже поканата за участие в предаване издава същото. В това отношение е възможно да се допускат незначителни пропуски.

 

Дали да се доверявате на малодушни дребни престъпници комунистически брантии, за благоприличие наричани журналисти, извършващи едни от най-тежките криминални действияпромиване на съзнанието, е ваш, а не мой проблем. (Веднъж и аз да съм съгласен с Христо Стоичков, който „чистосърдечно заяви, че „родните журналистите нямат общо с хората“!)[120] Пак така стоят нещата, ако ги допускате до дома си, класирате злото по размери, убедени сте, че няма значение кой от къде е и какъв е бил, какво е вършил. Смятате за важно какво разправя сега. Това е форма на невменяемост. Защо да увъртам? Нека му поставя истинската диагнозалудост.

 

Повечето твари, пъплещи по земята и възприемащи се като хора, не вярват на истината и на онези, които им я поднасят. Тя често е нелицеприятна. А от античността е известно, че никой не харесва приносителите на лоши вести. Тях обикновено ги убиват. Сегас мълчание, съгласно Сталиновия принцип: „Има човек, има проблем; няма човек, няма проблем.

 

Физическото съществуване не винаги е достатъчно за онези, които имат какво смислено да споделят с вас. В определени моменти то е по-лошо от физическото убийство. Отнася се и за аудиторията, стига да има потенциала да прозре размера на загубата. Лично аз съм мъртво роден.

 

Не, новите технологии, наричани „високи“, не са ни виновни. Нито са толкова „високи“, щом като всеки, даже неграмотният, може да ползва умнителефони и интернет. Сигурно някога използването на парата в двигател е минавало зависока технология“.

 

Да подозирате, че интернет ни прави по-глупави, не е същото като това да успеете да го докажете. Въпросът опира до нашата същност, до онова, което представляваме. Няма как много простаци да формират възпитано общество. Нарочно използвам мек пример…

 

Катастрофата е пред нас. Животът назаем затрива западните народи, които бяха доста по-напреднали от нас – и материално, и културно. Не казвам духовно. Въпреки че там не бяха посягали с такава жестокост на вярата в Бога. Нейната окончателна и пълна замяна започна през седемдесетте и я извършваха постепенно. Когато вещите заместиха молитвата. Или обратното – хората се молеха завещи. Въпреки Божието предупреждение да не събираме съкровища на земята.

 

Преди две седмици откраднаха половината ми колекция от оригинални картини и доста други неща, свързани с културата. Не се трогнах особено. Поради предходната Христова повеля.

 

Като говоря за катастрофа, имам предвид изчезването ни като нация. И без друго останахме малко. Няма как да броим комунистите като българи. Те са по-близки с Русия, която още смятат за съвсем Съветска.

 

След десетилетие механичният чук на отрицателната раждаемост ще се е залюлял до противоположната крайна мъртва точка. След което за три-четири години ще тръгне към нас и ще ни порази със страшна сила.

 

Кой се вълнува от това? Довечера има чалга-концерт или футболен мач. Ето, комунистическо-милиционерският запъртък Спас Русев (из Радомирско съм, чичо) беше обявен за… собственик на футболния клубЛевски“ – София.[121] На милиционерите от Аспарухов, всъщност спартаковците Жечев, Аладжов, Гошо Цветков, Иван Типеца Стоянов, пернишкия металургчанин Ивков, септемвриеца Панов и сие, до Христо Драганов“ „БорилДрумев, агент „Димитър“,  Георги Николай Марков, Златин Тепсиев, Бранимир Ботев, Стефан Софиянски, Татян Дончев насам – честито! То кое е наред, та и футболът да не е милиционер-комунистически?

 

Нашенецът загуби инстинкта си за живот. Да го река по-просто – май не му се живее повече. По никакъв начин.

 

А това, че не сме сами, не ме успокоява. Винаги съм искал и на Вуте да му е добре.

 

Днес западният свят не е онова, което представляваше до преди две десетилетия. Той е коленичил, включително – материално и интелектуално. Новостите в споменатите „високи технологиисе раждат в Азия. Някогашният богат Запад още не е в състояние да осмисли кризата, която го е обхванала.

 

В такъв случай нищо чудно, че британските елити са тъй извънредно непознати за по-широкото население. Частните училища обучават едва 7 на сто от британците. Въпреки това, според тазгодишно проучване на ФондациятаСътън“, възпитаници на частни училища съставляват почти три четвърти от ръководителите и главните магистрати в съдебната система, повече от две трети от спечелилите наградаОскар“, шест от всеки десет най-успешни доктори, над половината от върховите журналисти и почти една трета от депутатите.[122]

 

Зависи кои са мама и тате. Досущ, както тук при социализЪма от 9 септември 1944 г. до ден днешен. При това – и на Запад на фона на рязко спадащото качество на образованието не само в държавните и общинските, но и в частните училища и университети. Мой познат е на 71 години и продължава да преподава там… Защото при това заплащане няма кой!

 

Но щом като „частните училища обучават едва 7 на сто от британците“, тъй рязко ли е намаляло населението на Албиона? Или е редно да полюбопитстваме: Каква народност имат останалите техни питомци? Няма откъде да узнаем. Което не ми пречи да се обзаложа: Преди всичко дечица на приказно богати комунисти от Китай, Русия и останалите соцстрани. Както и индийци, сингапурци, пакистанци, принцове от петролните шейхства в района на Персийския залив

 

Светът се променя. Сега е социализъм. С типичното за него неравенство и невъзможност за кариерно преливане от ниските класи нагоре, независимо от качествата на младежите. Щом нямате татко, дядо или поне вуйчо номенклатурчик, бариерата с надпис „До тук!“ бива спускана пред мераклиите.

 

Тъп лаф гласи, че „който има крава, пие мляко“. Никой не обсъжда качеството и количеството на продукта, извлечен от вимето на добичето… Народът ни знаел, че „от всяко дърво свирка не става“. Обратното – „лошо дърво да даде добри плодове“ – също е невъзможно[123]

 

Онова, което също доближава Запада до нас, вместо да е обратното, е стопяването на населението. Ние сме заседнали напочетнототрето място в света по равнище на смъртността – 14,4 на хиляда души.[124] (Вижте илюстрацията.) Изпреварват ни Украйна – пак с българско население, и Лесото!

 

Без да проявявам ни най-малко расизъм, държа да кажа: Белите хора са застрашен вид. На изчезване са. Ако се доверим на официални демографски данни, в момента представителите на бялата раса са 1,3 милиарда[125] от общо 7 347 820 000 жители на планетата.[126] Което прави 17,69 на сто от земните хора. Световният елит, оглавяван от евреи, води расова война спрямо насбелите. Като с типичното талмудско лукавство ни втълпява чувство за винасякаш ние сме расистите. Нашего брата проявяваме търпение, характерно за добичетата гоите.

 

Малцинство от учениците в Съединените щати са бели. А в рамките на 25 години белите ще станат малцинство сред американското население като цяло.[127]

 

Не е вярно. Либералстващите социалисти нарочно пробутват оптимистични прогнози. Преди десетилетие ЦРУ предупреди: След 2022 година белите ще представляват малцинство в САЩ, които вече са си Съветски африкански щати.

 

В САЩ и някои западни страни все още правят проучвания на това, от какви среди произлизат онези, които подкрепят едни или други идеи и политици. Макар работата донякъде да е безсмислена. Особено, ако изследванията са финансирани от същия елит, както е в почти всички случаи. Но все пак дават известна скромна, храна за размисъл. Който има ум и знае как до го използва, търси и други източници, за да оформи своя собствена представа. По този път може да достигне и до истината.

 

Наскоро например обявиха, че „през 1960 година едва 5 на сто от американците биха били разстроени, ако тяхно дете се ожени за поддръжник на противната партия. През 2010 година техният брой вече е 40 процента.[128]

 

Подобно политизиране е типично за държави с влошаваща се икономическа, а от там – и жизнена среда, в които се твърди, че съществува псевдодемокрация. До края на 2018 година американците трябва да бъдат чипирани. По един или друг повод, ще вкарат микроскопични чипове в организмите им. Тогава да видите какъв социализъм ще настане. Как Big Brother не само ще наблюдава всички, но и ще вилнее.

 

Там дресираха населението. Нищо не е останало от онзи безстрашен и авантюристичен дух, с който ни мамеха, че европейските пришълци са превземали Америка. Днешните американци, каквото и да разбирате под това, имат склонност към покорство.

 

Съобщиха, че през почивните дниweekendоколо националния празник 4 юли, само в Чикаго са били убитиповече от 60 души“![129] Тези дни уточниха броя – 56! В предаване на Мърдоковата телевизия “Sky News”, което не мога да открия на запис, гледах и слушах чернокож професор по журналистика в Чикагския университет. Около петдесетгодишният човек с доста интелигентна физиономия и достолепен вид сподели, че вече го е страх да излезе с автомобил в града. Можело да бъде спрян и убит от улични бандити или от полицаите?!

 

Каква е връзката на тези неща с 9 септември 1944 година? Пряка. Да не река – възможно най-директна.

 

Първо, тук нахълтаха съветските изверги, които бяха създадени благодарение на интернационалните банкери в Германия, Британия и САЩ. Второ, комунистите се оказаха агенти на това Братство. Трето, по тази причина по време на Втората световна война САЩ и преди всичко Британия финансирали шумкарските терористични банди, както правят това сега в Близкия изток под формата на Ислямска държава, Джабат ал-Нусра, кюрдските разбойници, а преди това – Ал-Кайда. Четвърто, по време на социализЪма не си мръднаха пръста за нашето избавление от оковите на робството. Напротив – финансираха проектите на най-репресивната диктатура в Европа от всички възможни – тукашната на БКП-БЗНС.

 

Когато фактите говорят, и троловете – тези истински хейтъриследва да замълчат.

 

 

 

Съветските лидери бяха хванати в капана на страха от Сталин,

а даже той беше в клопката на своя страх,

породен от тяхното желание да се избавят от него[130]

 

 

 

Един от тези факти гласи: САЩ са най-полицейската държава, чийто комунистически режим, необявен за такъв, си служи с невероятни репресии. В тях, по официални данни, има 2,5 милиона затворници! Повече от Русия, Китай и Европейския съюз, взети заедно.

 

Мозъкът и ръката, която мести политико-икономическите фигури по глобалната шахматна дъска, правят всичко възможно Владимир Путин – офицерът от КГБ, вербувал част от висшия елит в Европа и НАТО, да изглежда като кротък и почти съвършен демократ. Ето какво имам предвид.

 

 

 

 

 

Откъде накъде безнравствените негодници отвъд Атлантика, безродните комунисти, си позволяват да наставляват и да раздават глобална справедливост като световни полицаи, следователи, прокурори и съдии?

 

Навремето безумните съветски ръководители, подбрани и вербувани от финансовия Интернационал, раздаваха ум и заповеди на тукашните си комунистически подлоги. „Деряха ги“, според признанието на сатрапа Тодор Живков. Не сме се освободили от тях, не се залъгвайте. Московците не са помръдвали от тук. Клечат и чакатс цялата си пета колона, заеладемократичнипози, правеща се, че е отправила взор на Запад. Само се ослушват и оглеждат да им дадат сигнал, за да ни почнат отново. Не че са спирали…

 

От години същото вършат ръководните дейци на Съветските американски щати. Свикнаха останалите да се свиват пред тях и да им се подчиняват, както вършат това западноевропейците и особено британците. Спомнете си скандала от тази пролет, когато Борис Джонсън, настоящият външен министър на кралството, заяви, че „поради отчасти кенийското си миналонаемателят на Белия домизпитва наследствена неприязън към Британската империя“.[131] Обама беше дотърчал в Лондон непредвидено, за давразумяваостровитяните да не гласуват за напускането на Евросъюза.

 

В навечерието на срещата на Организацията на страните от Югоизточна АзияASEAN, която се проведе в Лаос, Барак Обама отправи ред упреци и заплахи към филипинския президент Родриго Дутерте. Обаче този не му остана длъжен. Даже пощръкля и заяви следното:

 

 

 

 

 

Естествено, предварително подготвената среща между Дутерте и Обама беше отменена по искане на Белия дом. Сигурен съм, че някъде в Англия Тони Блеър и Дейвид Камерън – оръфляци – са потривали ръце с удовлетворение и удоволствие. Друг стори онова, което двамата плъшоци не посмяха.

 

Не бих заложил и петак на САЩ. Те си отиват и даже мишките се гаврят с тях. Например в последния ден на август 2016парижката държавна телевизия “France 24” представи репортаж за американските затвори. Той показва как нейните пратеници отвъд Океана са видели тамошната система на местата за изтърпяване на наказанията.

 

В началото се прокрадва тлъст опит за измама, че – видите ли – в пандизитеповече от 2 милиона души живеят на издръжка на затворническата система в САЩ“. Откровена лъжа. Първо, по признанието на самия Обама, направено преди година, на което у нас само тази медия отдели внимание,[132] броят на хвърлените зад решетките надвишава 2,5 милиона души. Преобладаващото мнозинство от тях се намират там заради дребни провинения.

 

Но думата ми е за друго. Лъжа е, че тези хора тежат на гърбовете на данъкоплатците. В Съветските африкански щати действа система от частни затвори повече от 80. Това са концентрационни лагери, собственост на големи корпорации. Компаниите трупат печалба от робския труд на нещастните хора. За хранене три пъти дневно с генно модифицираните продукти на други корпорации, стотици хиляди съвременни клетници предимно цветнокожи Жан-Валжановциблъскат по 8, 10, даже 12 часа дневно в каторгитефабричните цехове.

 

Най-добре да се убедите сами от репортажа наFrance 24”, показан на 31 август 2016 г.

 

 

 

 

 

Обърнахте ли внимание на младия симпатичен на вид бял наркоман. Той говореше за образование, достъпно за всички. Това е нещо като панацея. И не говоря глупости. Още дедите ни са съзнавали, че образованието, познанието и вярата в Бога и в силите на човека е лек. Включително и за преодоляване на бедността. Запомнете го, понеже на финала ще опитам да ви открехна: целите и намеренията на Братството са различни. И това не е от вчера

 

 

 

Много дегенерати притежават необичайни

качества – например желание да господстват,

както и патологичен стремеж винаги да са на върха[133]

 

 

 

Един от вариантите за национализацията на децата и превръщането им в безпорсветни роботи, способни само на еднообразни манипулации край конвейера, е откъсването на майките от тях. Как? Като ги изпращат зад решетките за дребни нарушения, но задълго. Например за една цигара с марихуана, която не е навредила никому. Така връзката между деца и родители бива прекъсната. Новите поколения нямат допирни точки с предишните и не познават онзи по-добър свят, в който предците им са пребивавали. Нещата добиват истински Оруелов или Пин-Флойдски смисъл и измерения!

 

We dont need your education. We dont need no thought control.” – „Не ни е необходимо вашето образование. Не се нуждаем от никакъв контрол над мисленето.

 

Това пеят учениците в „Още една тухла в стената“ на британската група.[134]

 

Не искаха Големия брат. А ние тук някои от нас комунистичесаката система с нейната необразованист, военщина, безсърдечностНас ни премазаха. Сега те са наред. Деца и родители не се понасят.

 

Déjà vu… Този урок го минавам постоянно, като perpetuum mobile на омразата и безчовечността, откакто съм се родил, та и сега.

 

Затова комунистите, нацистите, всички конформисти, са идеалните изпълнители на пъклените планове на глобалистите. Те са отгледани като слуги. Така са моделирани. И като добре обучени, дисциплинирани добермани, са готови да се подчиняват и да вършат злини, без да мислят. Не се свенят да отмъкват и децата. Най-важното – тяхното съзнание, отучвайки ги да мислят и като им втълпяват своите човеконенавистни догми.

 

Разберете и запомнете.

 

Да призная, преди години, покрай мой съученик, който работи като изследовател в известен американски университет, попаднах в компанията на негов приятел и бивш научен ръководител на дисертацията мупълен професор на щат. Двамата признаха, че в университетските среди съботата е предназначена за купонясване. Събират се, пият, пушат марихуана, някои използват други наркотици. Неделята е ден за разпускане. А от понеделникотново: леви, десни, леви, десни… , Като роботи.

 

По правило тези хора не попадат зад решетките. Рамона Бранд, чернокожата жена от репортажа, е завършила колеж. Но е с тъмен цвят на тялото. Аз ли съм расист?

 

Моят съученик и брат му – международно известен футболен съдия, който беше заместник на Весела Лечева в спортното ведомство, са членове на БКП. Не използвам минало време. Веднъж комунист, завинаги такъв. Съветските африкански щати се напълниха с такива от целия уж бивш соцлагер. Западна Европа също. Хак им е. На рамо да си ги носят!

 

Лечева и съпругът й причиниха смъртта на мой приятел. Той не им въздаде, поне орално, както му предложих и имах възможност да осигуря. Господ свърши тази работа. Той може да отложи, но не забравя и не прощава. За разлика от вас – „храбритеиздънки на милиционер-социализЪма, клозетниците, оставили комунистическите мангасари да беснеят над бащини ви огнища.

 

Това с милостта към убийците е чифутски принос в Христовото учение, изкривил го до неузнаваемост. Не пледирам за избиване, а за справедливо наказание на враговете ви. Като не пропускате да ги обичате, наказвайки ги

 

Върнете ли се към откъса от книгата на Оруел, няма как да не разпознаете мутрата на сега действащата пожарникар-премиерка. Но и на нейните предшественици, както и на създателите й от секретните служби на комунистическия режим. Ако не успеете, сърдете се на задръстеното си съзнание, лишено не от въображение, а от реална представа за фигурите по върховете. Ако не беше толкова тъжно, бих казал – във вдлъбнатостта

 

На тази територия работят изключително с внушения. А благодарение на „златото на партията“ и непрестаналия да действа отдел „Пропаганда и агитацияна ЦК на БКП, който освен основните медии, чрез т. нар. тролове ползва широковълновият интернет, достъпен и в селските хоремази, за „престижнаричаниресторанти“, промиването на мозъци е почти тотално.[135]

 

Не бива да забравяме, че техните предци се отнасялиласкавопомежду си. Като в своите отношения използвали толковавежливото“ и „сърдечно“ обръщение „чукундур“![136] И са обучили в чукундурщината отлично своите наследници. Ето какво произвежда тя:

 

 

 

 

 

След това Б.Б. я набили. Били я много – да личи. И тя се отдаде на дневни сънища, на блянове за хъбчегазово[137]

 

От хилядолетния си опит нашенци знаят, че бит и такован насита нямат

 

Такава система ни полази. Ама сега Демокрацията и Б.Б. са бременни. Кака им не може да прихване. На уцелилитечестито!

 

Дегенерация! Комунистическа. А каква друга?…

 

Действието се е развило по време на банкет в рамките на събор в село Черничене, община Симитли, област Благоевград, както комунистите и досега наричат нявгашния бежански център Горна Джумая. Коя друга нация биудостоиланаселено място с името на някой, който се е отрекъл от нея? В това отношение чалгарци са уникални в глобален мащаб!

 

Автор на разкритието, отнасящо се до топлата мъжка дружба между Апостол Апостолов, кмет на село Симитли – обявен за активен, и Б.Б. – премиер-министъркапасивна, е началникът на „Агромах“, някой си Методи Бачев. Естествено, пак тяхно момче. „Съпругата му е банкер“, както е правилно на Мурдаров антибългарски новоговор.[138]

 

Агромахе фирма[139] през която минаваха купища обществени поръчки на близки до Борисов, Лиляна Павлова и ГЕРБ. По-късно на Бачев му спретнаха специализирана акция, а според злостни коментари, когато подобна фигура я сполети прокуратурата, то означава, че нещо сотчитанетопо върховете се е прецакало.[140]

 

Положението стана съвсем пиперливо, когато кметът, набеден за активен хомосексуалист, взе да кърши ръце, оправдавайки се:

 

Не ме занимавайте с глупости, не съм спал с премиера, приятна вечер…[141]

 

Деликатна работа“ – ще поклати глава поредният „уменикрасивпротестър на заплата в някоя чужда фондация. След което дойде ред на най-невероятното, потвърдило окончателния разпад на морала и държавността:

 

Полицията в Благоевград проверява бизнесмена Методи Бачев, шеф на мощната строителна фирмаАгромах“, за изречени обиди по адрес на премиера Бойко Борисов. На събор в симитлийското с. Черниче преди дни, Бачев взел микрофона и казал, че кметът на Симитли е е..л Бойко Борисов. Видеоклип от пиянската му реч бе качен в сайта … на 30 август. Веднага е започнала проверка. Собственикът на сайта Иван Хамбарджийски е бил задържан със заповед за 24 ч. и е написал обяснение. Заедно с него е бил задържан и бизнесменът Бачев. Двамата са прекарали нощта в ареста и са били освободени днес по обяд. „Възложили сме на полицията проверка за евентуално противоправно поведение на Бачев. Очакваме следващата седмица да приключи и да се прецени дали има индикации за хулиганска проява“, каза шефът на районната прокуратура в Благоевград Борислав Ковачки.[142]

 

Ковачки? Тъй де, особата е неприкосновена. Кой може да притежава „мощната строителна фирма“? Дали няма да ме арестуват заради същото – „противоправно поведениеспрямо особата? Чалгария е втасала с всичко друго. Остава да отстоява недосегаемостта на Номенклатурия.

 

 

 

Дано злите сили не се объркат по пътя към вашия дом[143]

 

 

 

Никъде в електронните варианти на вестници и телевизии не срещнах и дума във връзка с поредната годишнина от германското нахлуване в Полша на 1 септември 1939 г. Тази дата е обявена за начало на Втората световна война. Вместо това навсякъде се мъдреха публикации за активността на прокуратурата послучая Симитли“!

 

По „царско време“ – 2003-2004 годинанякой беше навил пружинката на главната секретарка на МВР, другарката Б.Б., издигната от Бриго и други генерали. И тя, милата, обикаляше сергиите за продажба на книги на площад „Славейков“, заплашвайки продавачите, че ако продължат да предлагат моите творби, ще им прекрати наемните договори. Израсна до там, че сега за нея се грижат цацаровчетата.

 

Нали пребиваваме в милиционер-монархия, в която скрити сили са гудили на трона Le Pompier Soleil. А Цацаров е главен телохранител на особата.

 

Странно, преди години мой приятел подаде иск в Международния съд за правата на човека в Страсбург. Върховният административен съд на РБ беше присъдил областният управител на София да му предаде компенсаторни бонове за отнетите отнародната властимоти в центъра на столицата ни съгласно закона, наречен „Лучников“. Хартийки!

 

Не би! Поредица шефове на София-град отказваха да изпълнят решението на съда. Повтарям: Върховния. Явно по тези земи законът е у вра̀та у по̀ле и само глупците минават през нея

 

Искът на приятеля ми беше оставен без последствие. Той получи кратко писмо, в което му беше обяснено, че съдът в Страсбург защитава правата на Човека. Знаехме и не сме забравили кой е той. Затова и съдиите в Страсбург вършат всичко в името на Човека и за благото на Човека. Тази интернационална институция е длъжна да брани Неговите права, а не тези на приятеля ми или на останалите „обикновени хора“!

 

Писмото беше подписано от македонска съдийка, чието  малко име е… Цаца! А ние имаме Цацаров. Ехе! Кой не се страхува от малкото сиво и очилато филибетлийско вълче?

 

Да живей цацаратурата!

 

Според скромното ми мнение, най-същественото е, че в телевизионния репортаж, който е възможно да сте изгледали, „Красие аркашката Краси Радков. А „Коцее прочут фолк-певец и богаташ, който беше замесен с престъпление в собствената му дискотека в столичния Студентски град. Измъкна се от инцидента по номенклатурному, явно заради ченгесарски услуги.

 

Защо смятам, че това е важно? Просто е: тези двама халтурджии са любимци на народните маси. Медиите, чрез които бяха популяризирани скандалите, принадлежат на всеядна варненска фаворитка на дърти, но овластени шефове от Държавна сигурност от ранга на генерал Любен Гоцев, и на потомствен плевенски комунист, завършил военно училище в СССР, стажувал в семкаджийската газетка „24 часа“, и изгрял като агент на ДС с псевдоним… „Академика“!

 

Такива са сегашните „национални герои“, припознати от публиката. Те и господарите им отровиха цялата атмосфера в Чалгария със смръднята на милиционерски нужник. У нас вони наДухи Ленина и Дзержинского“. А клозетниците смятат вонята за благоухание, равно на продукт от “Christian Dior”, “Yves Rocher” или поне на “Chanel No. 5”. Когато това е така, от тук нататък всичко губи почва. На първо място – истината. А всякакви шансове на честните изследователи да поднесат онова, до което са стигнали, изчезват.

 

Например, в историята няма как да се придвижите и миша стъпка напред на фона на постоянното присъствие на комунистическо-милиционерски пропагандатори с професорско-докторски свидетелства от ранга на Андрей-Пантевци, Божидар-Димитровци, Николай-Овчаровци, Илчо-Димитровци, Иван-Илчо-Димитровци, Пламен-Митевци(Вижте илюстрацията.) Те внушават лъжи както за онова, което се отнася домонархо-фашизма“ – според тях, до социалистическото строителствои незначителните по обем измами за настоящето. Като ги превръщат във… „факти“. Някои от тях са натоварени с лъскавите инсигнии на началници в онези заведения – сиреч кръчмикоито бащите им комуняги нарекохаучебни“?!

 

Съвсем същото е при обсъждането на проблеми от икономиката, политиката, културата, спортаСтарите кадри бяха заместени с техните не по-малко алчно червени рожбички или с роднини – даже по сватовство. Те са навсякъдеот държавните и стопанските върхове, включително и на назначените милионери, до местните think-tanks безмозъчните центрове. Защо такава квалификация? Тъй като и на уличните кучета е ясно: комунистите са лишени от този човешки орган. Така е според собствената им формула – не са човешки същества. (Вижте началото.)

 

Кой ще повярва на някому, когото не канят непрестанно из телевизионните студия, в радиостанциите (винаги съм се учудвал кой ги слуша)? Не правят интервюта с почтени хора личности, които да поместват по жълтите страници на червените си печатни медии.

 

А защо удостоените с дипломи и звания заисторициса ставали милиционери? Според британска авторка, „хората се включват в полицията по две причини: понеже мислят, че могат да направят нещо добро, или защото изпитват удоволствие да заповядват на някого.[144]

 

Тук, през неотминалата, а престроена епоха на социализЪма, поради още два фактора. Първият е наречен кариера. Вторият, при хващане в крачка, казано на жаргон. Когато някой има дефект в характера и поведението – например хомосексуалност, женкарство, пристрастеност към алкохол, наркотици, клептомания, „лошбуржоазен произход и т.н. Често – по донос на колега, приятел, даже роднина

 

На онези, които се интересуват, са известни позорните случаи с Христо Друмев, който донасял за родната си майка, или Стефан Солаковпостарал се да изпрати своята в лудница. Или с Петко Бочаров, който „клепал“ първата си съпруга, своя роден брат, съучениците и приятелите си

 

Тези дни мой познат ми разказа, как неговият 74-годишен по-голям брат едва сега признал, че преди 45 години е станал агент по свое желание. Искал да напредне в службата. И писал доноси срещу родния си брат?! Ако се налагало, сега пак бил способен да върши същото!

 

Нормалното съзнание не може да приеме такава безчовечност. Отхвърля я като… неистина, но е факт.

 

Даже един от големите комунистически престъпници, чието име следва да бъде забравено – убиецът Георги Андреев, познат като литературен крадец с псевдоним Веселин Андреев, постъпи по-честносамоуби се. И в предсмъртното си писмо прокле онова, заради което затри не малко хора и съдейства за заличаването на нацията ни. „Партизанският поет“ завеща:

 

Преди да изляза от живота, аз излизам от Българската социалистическа партия. Нека народът преценява, нека вижда и добро в нея. Но ако знаех стопанските, политическите, античовешките престъпления, аз бих излязъл от нея преди 10 ноември 1989 г. А аз не ги знаех. Сега това ме убива. С ума си разбирам всичко, зная, че трябва да живея, да работя за народа си, но вече болката е непреодолима. Не отчаянието на ума, а болката на душата, станала и на тялотофизическа, ме убива. Проклет да е Живков! И живковистите![145]

 

Добре, но по тези места преливаме от живковисти. Пиша, преди те да отпразнуват шумно 105-ия рожден ден на своягерой“. Образец на тъпанар и селски хитрец, провъзгласен завожд и учител“, затитан на марксизма-ленинизма“?! А винаги, щом ножът е опирал до кокала им, комунистическите престъпници са се правили на ни лук яли, ни лук помирисвали.

 

Как така Георги ВеселинАндреев не е знаел за ужасните варварщини на своите съпартийци, след като е бил не просто един от тях, а от извършителите?

 

Вълкът козината си мени, но нрава не. В самото навечерие на 72-годишнината от 9 септември 1944-а, не мога да спестя, че комунистът е мошеник, алчен материалист, извратен лъжец, безбожен убиец и крадец. Защо е било възможно за чехословашкия писател Карел Чапек да е наясно със същността на тази антихуманна доктрина още през далечната 1924 година, а за терориста чавдарец Андреев това да се изясни чак през 1991-ва? Причината за твърде закъснялото му връщане към достойнството не е ли биланепреодолимата болка,… станала и на тялотофизическа“, която го „убивала“?

 

Доста преди Николай Бердяев, Милован Джилас, Александър Зиновиев, Григорий Климов и останалите, разкрили дивашката същност на комунизма, Карел Чапек ни е оставил следната своя синтезирана присъда над тази най-скверна идеология:

 

Омраза, пренебрежение и изконно недовериеето го физическият свят на комунизма; една медицинска диагноза би постановила, че това е патологичен негативизъм. Ако някой стане част от масите, той явно е предразположен към тази зараза

 

Целта на комунизма е да властва, а не да спасява; на неговото знаме е изписан лозунгът на властта, а не на помощта. А гладните искат не да властват, а да се наситят.

 

Аз не мога да бъда комунист, защото комунистът не знае морала на помощта и съчувствието към страдащия. Защото той проповядва премахването на социалния порядък, а не на този ужасяващ безпорядък, какъвто се явява нищетата. Ако комунистът се съгласява да помогне на нещастните, то става само при едно условие: първо ние ще завземем властта, а после (възможно е) работата да опре и до вас. За съжаление, даже подобно условно обещание за помощ не е гарантирано с нищо. Дори да преобърнете обществото нагоре с краката, и тогава бедните ще отидат отново на дъното, като към тях ще се добавят и много други.

 

Най-удивителното и най-безчовечното в комунизматова е с нищо несравнимата му мрачност. Климатът на комунизма е неприветлив и безчовечен

 

Накрая, съществува и проблемът с насилието. Порядъчният човек не може да поддържа тези, които заплашват, призовават към разстрели и обесване и разлагат обществото не с факта, че извършват социален преврат, а с това, че нарушават естествените и нормални нравствени закони

 

Ако комунистите предполагат, че при известни обстоятелства да се бесят и разстрелват хора е толкова сериозна работа, колкото и да се давят дървеници, то аз не мога да разбера и много се страхувам, че така ние никога не бихме се договорили. Методът на комунизма – това е един мащабен опит да се създаде международно недоразумение. Това е опит да се разбие човечеството на отделни части, изобщо несвързани помежду си, които не се разбират една с друга. Това, което е добро за едната страна, просто не може да се окаже добро и за другата.[146]

 

Вижте какви събития стават по планетата. Как настройват едни срещу други огромни религиозни общности, векове живели в мир помежду си; безпричинно изправят народи против народи. Осъзнайте причините посредством вглеждането в мащабите на унищожението в името на грабителството и обогатяването на малцина.

 

Това е комунизмът!

 

 

 

Систематичната измама води до всеобщо невежество,

самодоволно покорство и униние

 

 

 

Къде е моралът? Той е на страната на Чапек, който в далечната 1924 година заявил, чене може да бъде комунист“! Доста след това другарят ГеоргиВеселинАндреев се е стремял да влезе в компартията. Не за да „помага и съчувства на страдащия“. Съвсем друга е била водещата го сила. Жаждал е да избие и прогони човеци, постигнали нещо с мисъл и труд. Та да се настани на тяхното място. И то, стъпвайки върху чуждата трагедия, която той и съпартийците му са причинили. Освен това – като собственик на заграбеното чуждо.

 

Не ще забравя доволната му мутра, когато тъй „намразеният“ от него (пак със закъснение) Живков му връчваше ордени. Техните прегръдки и целувки – характерен белег на хомосексуализма, неразделна част от догмата им. Те, другарите, гледаха все нагорекакво вършат високопоставените. Като Алековия герой, щом товарищ Брежнев мляснеше Първия по миризливите устенца, те повтарях жеста. Изобщо „не се даваха. Ти ще цалунеш ръка, аздвете ръце; ти ще цалунеш скута, азкраката; ти ще цалунеш на друго място, аз на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?[147]

 

Ето какво представлява комунистическата нравственост. Взрете се в Б.Б. – материализиран вариант на Бай ви Ганьо. Не е ли същата? Ами другите, които по-рано целуваха всеки преуспял червен дирник, а днес посинелите, но не от бой…

 

Да не проумявате, че всичко, което човечеството изпитва днес, е резултат от комунизма като сатанинска философия и на комунистите като палачи, означава, че ви се пада да изчезнете от света.

 

Неосъзнатата трагедия, която преживяваме на път към окончателното ни затриване като народност, е функция на същото. Факторите за катастрофата са се натрупвали във времето. Днешните им проекции са резултатът от дейността на кланица за хора, чието многогодишно функциониране доведе до всичко това. Но касапите не са свършили работа и точат ножовете си за още жертви!

 

Светът не е такъв, какъвто ви се струва, че го виждате. Нитокакъвто интернационалната левитска мафия ви го представя чрез притежаваните от нея средства за масова дезинформация – телевизия, кино, радио, вестници, списания и многотиражни книги. Ако имат полза и се налага, членовете на Братството могат да обявят война на когото пожелаят. Например – на Ирак, заради това, че… „притежавал оръжия за масово унищожение“. А когато това се окаже лъжа и тя лъсне, пак няма значение. Важното е, че:

 

От брутална диктатура и яростен враг на Америка Ирак стана една арабска демокрация в сърцето на Близкия изток и приятел на САЩ.[148]

 

Това заяви в прощалната си реч като президент образецът на човешко падение Джордж Буш. Но неговото изречение не съдържа нито една вярна дума. Както и заклинания от рода на ос на злото и подобните им. Тъй като са успешно приложими и към Ирак, Сирия, Северна Корея, но и спрямо Съветска Русия, Великобритания и най-вече към Съединените американски щати, които по-скоро са съветски.

 

Наистина кой ръководи живота на планетата? Схващате ли колко страшно е всичко това, в чии ръце е съдбата на човечеството? А откъде точно се определя тя, е по-скоро въпрос, подходящ за т. нар. жълти  хроники? Начинът, по който интересите на незначителна по територия и население държава, каквато е Израел, биват поставяни над всичко, дава основание на не малко анализатори да смятат, че тайният генерален щаб е именно там.  Намират се и такива, които отиват тъй далече, че дори съзират Божия намеса във всичко това. И имат известно основание, защото така излиза. Като се има предвид, че Израел е заобиколен от арабско (мюсюлманско) море и от океан от петродолари. И ако арабите (мюсюлманите) не бяха страхливи, лениви, лишени от чувство за взаимопомощ и не на последно място подкупни и разединени, за часове вълните на техния справедлив гняв щяха да изтрият ционистката държава от картата на света. Вместо това тя с лекота се разправя с всички претенции спрямо нея.

 

Истината е, че без повече от петте милиарда долара годишна финансова и военна помощ от Съединените щати, Израел не би имал възможността да унищожава хиляди палестинци, които му отвръщат скамъни. Преди време, когато бе начело на правителството на ционистката държава, Ариел Шарон се обърна към тогавашния външен министър и сетнешен президент Шимон  Перес със следното откровение:

 

Искам съвсем ясно да ти обясня нещо. Не се тревожи от американски натиск над Израел, защото ние, еврейският народ, управляваме Америка. И американците го знаят.[149]

 

Ционистите се опитват да се измъкнат, като обявяват цитата за фалшификат. Този път свидетелите и източниците са много и неумолимо откровени. Думите на масовия убиец от ливанските концлагери за палестинци Шабра и Шатила могат да бъдат чути.

 

Признанието на израелския министър-председател се отнася до останалата единствена свръх сила на планетата. Тя все повече отслабва – не само военно, но и икономически. Губи своя престиж пред останалите нации на земята. Освен това, както многократно съм изяснявал, постепенно се оттегля от Израел и от целия регион, обозначаван като Близък изток. Интересите на Братството я отвеждат в сърцето и Изтока на Азия.

 

Съвсем естествено се натрапва въпросът: На кого да вярваме? Някои автори твърдят, че банковата столица на света е Лондон. И оттам ръководят Съединените щати. Други са убедени, че това става от Кремъл. Трети пък втълпяват, че Израел управлява Америка. Къде е истината? Тя най-точно се съдържа в току-що цитираното признание на Ариел Шарон. Ала сега ще ви представя нейния най-синтезиран вид.

 

Във вторник, 16 октомври 2003 г., тогавашният премиер на Малайзия, университетският преподавател д-р Мохатир Мохамад заяви в реч пред ислямски лидери следното:

 

 

 

 

 

Евреите управляват света чрез посредници… Ето как те постигнаха господство над най-могъщите страни. И те, тази миниатюрна общност, се превърнаха в световна сила.

 

Само след седмица това му струва премиерския пост…

 

Всяко от цитираните твърдения съдържа доза истина. А цялата гласи: един ограничен, до умопомрачение повярвал в предопределението си и полагащите му се свръхпривилегии таен елит, отхвърлил Бога и повярвал в княза на този свят, ръководи човешкия свят и съсипва Господния. Без значение как ще го наречем – Интернационал, Братство или левитска мафия, той е узурпирал земната власт и протяга костелива алчна ръка към Божествената.

 

Това талмудистко сборище няма народност, не принадлежи на никоя нация. Пропагандира и насажда юдаизма, тъй като му е най-близък и удобен. Тъкмо фарисейството (равинатът) с неговия расистки постулат за богоизбраността дават лесни отговори на почти всички въпроси, които членовете на Братството умишлено повдигат. Талмудизмът най-добре обслужва интересите на този зъл елит.  Ала когато се наложи, те бързо забравят за юдеите и с лека ръка ги жертват. Така както сториха с няколко стотин хиляди от тях в болшевишкия Съветски съюз и в нацистка Германия. Тъй като родината на тази сбирщина от илюминати (жените принадлежат към парамасонските сдружения) е там, където са добре. Затова днес проповядват неовавилонизмаглобализма. На Волтер приписват максимата:

 

Историята е пълноводна река от лъжи.

 

Има, или няма нов световен ред под върховното командване на интернационалното юдействоPax Judaica?

 

Адолф Хитлер, Ева Браун и Мартин Борман не умират в Берлин, а още поне две-три десетилетия живеят в Южна Америка. След загубата на Втората световна война фюрерът не прекарва заника на живота си, седейки със скръстени ръце под лъчите на патагонското слънце, а работи над план Б – по всяка вероятност над нова военна структура. Явно е имал и деца, които да ръководят или, поне да представляват тази структура, и един ден зловещо да изненадат света! Федералната разузнавателна служба (BND) поне частично би трябвало да разполага със сведения по случая. Не е изключено през 2009 г. Ева Браун още да е била жива.[150]

 

Констатацията-предположение, смущаваща едни и предизвикваща снизходителни усмивки у други, датира от 2010 или 2011 година. По това време излезе моята книга „Хитлер в Патагония“.[151] Само че десетилетие по-рано шефът на Харковския кехил – местната еврейска общност – Едуард Ходос обнародва това. В началото на октомври 1991 г. делегация, начело с главния равин на СССР Берл Лазар, излетяла за Ню Йорк. В състава й били ръководители на шестте най-големи еврейски общини. Един от тях бил Ходос.

 

 

 

Истината е по-странна от измислицата, но това е така,

защото фикцията е длъжна да се придържа към възможностите;

истината не е[152]

 

 

 

След като прекарал цял месец в централата на любавическата юдейска секта Хабад, той сподели чутото там.[153] Започна с уговорката:

 

Този път не става дума за главозамайващия възход на един отделен човек, а на група хора, изкачили се на самия връх на световната финансова, а следователно и политическа пирамида. Това е версията за историята на възникването на могъщия икономически потенциал на малкоизвестната (до неотдавна) ултраортодоксална юдейска секта, преселила се от СССР в Америка. На пръв поглед това е фантастичен разказ, свързан със загадката за безследното изчезване на втория човек във фашистка ГерманияМартин Борман. И за съдбата на нацистките пари,[154] така нареченото „злато на партията“, което се намирало под опеката на този партайгеносе.

 

… През 1945 г., когато краят на Германия станал неизбежен, когато вече станало ясно кои са победителите и победените, пред Борман, безусловно, остро възникнал проблемът не само за неговото собствено спасение, но и за надеждното укриване на повереното му партийно съкровище. Съдейки по всичко той се справил блестящо и с двете задачи. И досега на потомците не остава нищо друго, освен да правят многочислени догадки по отношение на мястото на предислокациятананацист № 2 и на неговия златенбагаж“.

 

И така, в това напрегнато следвоенно време по примера на много нацистки главатари Борман можел да дири убежище само отвъд Океана. И тогава, според чутата от мен в Ню Йорк версия, далновидният Борман приел на пръв поглед парадоксално, а всъщност единственото правилно за него решениеда се скрие там, където никой никога не би го търсил. В еврейска среда. Ето защо била избрана ултраортодоксалната затворена еврейска секта Хабад, която малко по-рано се настанила в Ню Йорк. И която по своя мироглед и структура е много близка до фашизма[155]

 

Непременно, направо наложително уточнение, чието съдържание е познато на редовните читатели. Но съм сигурен, че те любезно ще ми простят повторението.

 

В самия разгар на Втората световна война синедрионът се разтревожил за бащата на същия този равин на Любавичи Менахем Мендел Шнеерсон – по думите на американския равин Луис Финкълстейндуховен продължител на пъкленото фарисейско дело. Защото:

 

Фарисейството стана талмудизъм. Талмудизмът се превърна в средновековно равинство. А средновековното равинство стана съвременното равинство. Но през цялата тази промяна на названията, неизменното пригаждане към обичаите и съобразяването със закона [на приелите ги народи], духът на древните фарисеи оцеля непроменен. Когато евреинът чете своята молитва, той рецитира формулировки, разработени от учените още през епохата преди Макавеите.[156] Когато надява предписаната за Деня на изкуплението[157] и за Песах[158] мантия, той облича празничната премяна на древния Йерусалим. Когато изучава Талмуда, в действителност той преповтаря аргументите, използвани в палестинските училища.[159]

 

Споменавам всичко това, за да не се заблуждавате: фарисейството, срещу което се бореше нашия Господ Бог Исус Христос, и което го осъди на смърт, продължава да царува навсякъде не само из еврейския свят, а навсякъде под формата на настоящия нов световен редглобализъм, корпоратокрация, държавен капитализъм, социализъмPan Judaica. То е превзело християнската църква и ислямската джамия. Във всички Евангелски разкази срещаме Исус Христос в схватка с фарисеите днешните равини. Понастоящем същото или даже още по-перфидно фарисейство осъществява поход за завладяване на таоизма, хиндуизма, будизма и пр. източни религии. Неговите съвременни носители нямат никаква кръвна връзка с древните фарисеи, за които говори равинът Финкълстейн. Те са техни духовни, а не физически наследници. И като потомци преди всичко на хазарите и на други европейски народи, с които са се смесили. Не са нищо друго, освен имагинерниюдеи“ – келепирджии.

 

Да се върнем към годините на Втората световна война. След нахлуването на германците в СССР селцето Любавичистолицата на хасидското движение Хабад, днес в Смоленска област на Русия, било окупирано от частите на Wehrmacht-а. Загрижените за ребето[160] гаулайтери на световния ционизъм се свързали с Адолф Хитлер. За да угоди на своите господари, той възложил операцията по извеждането на неофарисея Шнеерсон от окупирания Съветски съюз и транспортирането му чак до САЩ, на полуевреина и началник на военното разузнаванеAbwehr,[161] адмирал Вилхелм Канарис. Неговият баща бил роден в Солун и членувал в сектата Дьонме.

 

На свой ред Канарис натоварил със задачата полковник Ернст Блох, който по онова време посвещавал воините на нацистка Германия в изкуството на войната. Този доблестен офицер също бил… полуевреин. Което никак не му пречело с всички сили да брани уж антиеврейския нацистки режим, нито да изведе фюрера на еврейската нацистка секта Хабад ребе Шнеерсон от Любавичи. С помощта на нацисткото и американското ръководство евреинът Ернст Блох  поел ребето и неговото семейство в Любавичи. После превел тъй „ценната“ фамилия през балтийските държави и Швеция, за да бъде отведена в САЩ.[162]

 

Важно уточнение, нали?

 

От момента на възникване на Хабад, тоест от ХVІІІ век“ – продължава Едуард Ходос, – „сектата е управлявана от ребето на Любавичи и то на принципа на наследственосттаТова е единствената секта в юдаизма, изградена на този принцип. В Ню Йорк я отвел шестият по ред ребе на Любавичи. През 1950 г. я оглавил седмият и последенМенахем Мендел Шнеерсон. От този момент започнало влиянието на сектата върху световните и преди всичко върху американските икономически и политически властови структури.

 

Според чутата от мен версия „нацист № 2 се разтворил именно в тази среда, заедно с поверените му капитали. При това му било достатъчно лесно да успее: отдавна по целия свят широко се практикуват такива методи, като пластичните операции, подмените, двойниците и т.н. Внесеното от Борман нацистко злато станало и залогът за финансовата мощ на Хабад.[163]

 

Направи ли ви впечатление използването на глагола „разтворил“? По същия начин Игор Бунич разказва за перестройчиците – дейците на болшевизма и на КПСС:

 

Болшевиките изчезнаха така внезапно, както се бяха появили някога. Разтвориха се в онези световни структури, които тогава ги изсипаха в Русия.[164]

 

Някой ще рече, че останките на Борман са намерени отдавна. Така е само на пръв поглед. Защото това е официалната версия на победителите. Тя е за пред хората. Представят ви я по телевизиятаИстината е известна на малцина.

 

Още през годините след края на войната офицери от американското разузнаване съобщават в доклад, че:

 

До този момент съветските усилия бяха насочени за откриване на останки от Хитлер, Борман и генерала от SS Фегелайн. Твърдението на Съветите, че тези лидери са избягали от Берлин през април-май 1945 г. и са намерили убежище на Запад, беше официално и решително опровергано при внимателна координация на всички заинтересувани западни служби.[165]

 

Към документа има приложение, подписано от офицера Ендрю Вентърс. В него са изнесени следните данни:

 

Бе доказано, че прехвърлянето на огромни суми пари зад граница от Борман през последните години на войната е от голяма полза за западните сили. Бившите нацисти се съгласиха да отпуснат част от техните финанси в помощ на Съединените щати, за да им помогнат да защитят Европа от съветските военни авантюри.[166]

 

Известният американски изследовател на връзките на нацистите с американските тайни служби Грегъри Дъглас, когото ционистите опитаха да изкарат несъществуваща личност и дори… племенник на прословутия шеф на Gestapo генерал Хайнрих Мюлер, пояснява:

 

Основните факти, отнасящи се до Мартин Борман, са, че на 1 май 1945 г. онези персони, които останали в бункера на Канцлерския комплекс, направили опит да избягат от подземния затвор на последната щаб-квратира на Хитлер. Сред тях били Борман, д-р Лудвиг Щумпфегер – последният лекар на Хитлер, Артур Аксман – водач на Hitler-Jugend и други…

 

След прекратяването на огъня съветските и германските граждани изнесли телата от улиците и ги погребали по възможно най-бързия начин. По-късно се появили няколко души, които заявили, че останките на Щумпфегер и Борман били погребани под изложбената зала близо до гаровия мост. Било предприето издирване, но не били открити никакви тела. Борман беше обвинен задочно, съден и осъден в Нюрнберг[167]

 

Нататък авторът излага множеството слухове, предимно в медиите, за това че наследникът на фюрера бил забелязан в Мюнхен, Рим, Москва, Сирия, Ливан, Египет, Аржентина, Парагвай, Бразилия, Чили, Испания, Дания, Швеция, Португалия, Япония и Панама.

 

Бил предрешен като земеделец, францискански монах, външнотърговец или собственик на зала за боулинг в Буенос Айрес. Избягал от берлинския бункер тичайки, с хеликоптер, с лодка, с хидроплан и дори на… магаре. Едновременно избягал в Дания или в Баварските Алпи и оттам започнал своето пътешествие по света – тези мълви занимаваха [съзнанието на] различни хора през годините.[168]

 

Никой не е отговорил по какви причини в края на дните си като фюрер на Третия райх Хитлер заклеймява катопредатели“ почти всички свои приближени и се доверява единствено на Мартин Борман? В своето последно политическо завещание водачът на нацистите заповядва:

 

Преди смъртта си изключвам от партията бившия Reichsmarschall Херман Гьоринг и го лишавам от всички привилегии, на които може да се наслаждава въз основа на Декрета от 29 юни 1941 г….

 

Преди моята смърт изключвам от партията и свалям от всички държавни длъжности бившия Reichsfuehrer-SS и министър на вътрешните работи Хайнрих Химлер.[169]

 

Обърнете внимание: в завещанието си Хитлер назначава за президент на Райха адмирал Дьониц, за канцлер (министър-председател) – д-р Гьобелс, за външен министър Зайс-Инкварт… И изведнъж и то на трето място поставя Мартин Борман като шеф на партията.[170]

 

 

 

Всичко, от което се нуждаете в този живот, е невежество,

и тогава успехът ви е сигурен[171]

 

 

 

Парите на държавата винаги са под контрол, но златото на партията е под разпореждането на нейния фюрер! Германия вече не представлява интерес за Адолф Алойзович, както го наричат руснаците. Тойумираза нея и то разочарован и огорчен, осъдил народа й. Но златото на партията го интересува, защото очаква своето „възкресение“ след инсценираната смърт. В Барилоче, някъде там в подножието на Андите, в Патагония, АржентинаКолко прилича на Баварските Алпи!

 

Който се интересува, да се снабди с моята спомената книга, която още е достъпна, струва ми се. Запалих се за нея от аржентинеца Абел Бастиосновния автор на вече цитираното ново тукашно издание с още двама негови германски сътрудници. Не съм огорчен, че немците не са се позовали на моя труд. Знам откъде и как им е известен. Без никаква скромност твърдя, че имам принос към разкриването на истината за изчезването на Хитлер и Ева Браун. В известна степен това се дължи на предимството ми пред западните автори, да ползвам руски език. Не забравяйте, че главните събития са станали в окупираната от Червената армия зона на Берлин.

 

Освен това смятам, че единствен успях да свържа и то смислено Хитлер с аржентинския комунистически касапин ЕрнестоЧеГеварапърви братовчед на споменатия израелски сатрап, генерал Ариел Шарон.

 

… През 1965 г. „Че Гевара изненадващо научил от майка си Селия ла Серна на нейния смъртен одър, че по линията на нейния род еевреин. Да, родителката му се пръкнала в Аржентина, но нейните баща и майка били еврейски имигранти от Русия. Моминската й фамилия била Шайнерман. И не само това, ами „Че излязъл и първи братовчед на израелския генерал Ариел Шаронмасовия убиец на палестински араби в лагерите Шабра и Шатила.

 

Бившият министър-председател на ционистката държава е син на Самуел Шайнерманбрат на другарката Ла Серна, родната майка на Ернесто Че Гевара.[172] Истинската фамилия на АриелАрикШарон действително е Шайнерман[173] и това лесно може да се провери. Изглежда, благодарение на своята мащабна шпионска мрежа, семейство Ротшилд е най-осведоменото правителство на планетата[174]

 

Думата ми е за друго.

 

Басти е журналист, който живее и работи в Барилоче. Това е малко градче в Патагония, близо до границата с Чили. В него безпроблемно съжителстват изумително много евреи и нацисти. И едните, и другите, пристигнали след края на Втората световна война.

 

Абел Басти не е първият, разследвал бягството и битието на фюрера в Аржентина. Но поне за мен той безспорно е най-напредналият в доказателствата за тази историческа истина, звучаща невероятно. Понеже не са я показали по телевизията… Което също не е вярно. Ала да вървим по реда. Тъй като темата е 9 септември 1944 година и комунистическото робство.

 

Ян ван Хелсинг не крие първоначалното си смущение:

 

Дори и днес, когато книгата отдавна е завършена, не сме напълно сигурни как да оценим и подредим всичко онова, до което се добрахме.

 

Възможно ли е наистина да е вярно? Знам, че за мнозина звучи абсурдно, чудовищно. Още по-смайващо е, че събеседниците ни са изключително сериозни хора, отчасти с военни звания, които нито имат нужда на преклонна възраст да дрънкат измислици, нито пък да важничат и да търсят сензации“. Не извличат никакви финансови облаги, защо им е да лъжат?[175]

 

Отдавна получих хонорара си за моята книга – цели 450 лева! Такава е тукашната действителност. Ако смятате, че някой ми дава или вие ме храните“, както натякват разни нискочели тролове, пуснати от Милицията на мисълта да хулят на воля, дълбоко се лъжете. Споделям го с огромна благодарност към спомоществувателите.

 

Какво остава тогава? Кой мотив може да движи такива като Басти и мен? Истината и нищо друго. А тя понякога наистина епо-странна от измислица“!

 

С цялото ми уважение към аржентинеца, който почти петнадесет години не намираше издател за превод на двете си книги, издаваше ги сам на родния си испански и пак така ги разпространяваше, той е специалист по конкретната тема. И е твърде невеж в световната политика. Не се е занимавал последователно и упорито с разгадаването на онези обществено-икономически и военно-политически уравнения, които формират Тяхната матрица. Затова се излага със съвършено неверни, да не кажа глупави твърдения. Например:

 

Съюзниците крият огромно количество информация [съвсем вярно], която може да накърни авторитета им, например тайните споразумения с нацистите. Ако тогава се е знаело, че американците и особено военните кръгове се пазарят с врага, това би повлияло отрицателно на международното мнение. Все пак е било неразумно да се смята, че „фюрерътще се споразумее с Америка.

 

Предполага се, че когато взема властта, Адолф Хитлер се възхищава на расистката политика на Съединените щати и че желанието му е било германците да настигнат в това отношение американците. През 20-те години, когато разпространява фашистката идеология,[176] той заявява:

 

„Тъй като Съединените щати принципно забраняват навлизането на нездравословни елементи и просто изключват определени раси от придобиване на гражданство, неусетно се доближават до понятието за народна държава.“[177]

 

Хитлер се задържа на власт – преди и по време на войната, – като непрекъснато е подкрепян от ултрадесните Америка и Англия: Ето и ключът за разбирането на изложените в книгата факти: връзката между нацистите и англоамериканците е значително по-силна, отколкото се предполага. Ежедневно изплуват нови факти и доказателства, които компрометират лица, приети за уважавани политици, предприемачи или военни от най-могъщата нация на планетата.[178]

 

Бягството на Хитлер през 1945 г. е немислимо без подкрепата на Съединените щати и могъщи, идеологически благосклонни към Хитлер кръгове, без значение от държавата, където е седалището им.

 

Горната констатация, която най-често шокира и буди удивление, а не равнодушие, има своето основание в международната политическа структура от последните дни на войната. Именно руснаците [неправилно – Съветите] настъпват в Берлин по посока на бункера, където петдесет и шест годишният Хитлер се съпротивлява на вече необратимите събития. Съветските части преодоляват защитата на града[179] и нахлуват в дотогава непревземаемото убежище, за да пленят фюрера.

 

В онзи момент – нацистите отдавна знаят, че ще загубят войната, и разполагат с евакуационен план – Хитлер, великият, някога непобедим враг, лежи в прахта. Все пак мнозина вярват, че той би могъл да бъде полезен при очертаващата се борба против комунизма. Съюзниците го знаят много добре и смъртта му би означавала голяма, ако не и възможно най-голямата загуба при задаващата се конфронтация със Съветите. Затова Съединените щати и особено крайнодесните англоамерикански групировки са готови да изведат от Германия фюрера и още няколко хиляди нацисти. Могат да „пожертват“ малка част от предните редици“, които са осъдени на Нюрнбергските процеси, но не иНомер едно“. (Сталин предлага да осъдят Хитлерзадочно“, както постъпват с Борман, но съюзниците предпочитат час по-скоро да обявят смъртта му – въпреки че за нея няма доказателства, – за да избегнат осъждането му.

 

Съпругата му Ева Браун също е протежирана – точно както някои високопоставени фашисти, които се измъкват от арест и мирно и тихо живеят в изгнание. Първоначалният план е подготвен от нацистите, но е осъществен едва след като Берлин получава зелена светлина от Вашингтон. Затова Хитлер е евакуиран на твърде отдалечено и сигурно място: Патагония, гигантски район в Южна Аржентина, който е откъснат от света и почти не е населен…

 

Когато съветските части нахлуват в бункера на Хитлер, държавният глава Йосиф Сталин изисква незабавен доклад за съдбата на немския фюрер. Съобщението, което получава от генералите си, е недвусмислено: „Най-търсеният човек на света се е измъкнал.“

 

Тези думи Сталин препредава на Съединените щати. На Потсдамската конференция през юли 1945 г. той обявява пред американския външен министър Джеймс Бърнс и съветника на ТруманЛий, че Хитлер е избягал с подводница, вероятно към Испания или Аржентина.

 

В мемоарите си Джеймс Ф. Бърнс пише:

 

„На Потсдамската конференция Сталин се надигна, дойде при мен и приятелски чукна чаша в моята. Попитах го: „Маршал Сталин, каква е вашата теория за смъртта на Хитлер?“ Отговори ми: „Той не е мъртъв. Избягал е в Испания или в Аржентина.“[180]

 

Всичко, казано дотук, е документирано и някои неща дори са публикувани във вестниците. А който оспорва бягството на Хитлер, най-напред да се запознае с онази част от официалната история, която по-късно е прикрита с дезинформациясъщо официална. Още тогава на всички е ясно, че дислоцирането на сталинските войски в Германия и в голяма част от Европа поставя началото на нова ситуация, която ще доведе до нарастващо напрежение между съюзниците и московското правителство.

 

Тук капитализмът и атеистичният комунизъм решително се сблъскват. Националсоциалистите отхвърлят идеологията на Карл Маркс, като допускат съществуването на капитал и частна инициатива. Наистина германската икономика е подложена на строг държавен контрол и търси по-добро разпределение на благата от традиционния капитализъм, но все пак помирява пазарните закони със стопанското предприемачество и частната собственост. Много немски фирми имат важни споразумения с американските си партньори. Затова Третият райх е по-близо до Вашингтон, отколкото до Москва.

 

Спасяванетона Хитлер и хиляди нацисти означава триумф над надвисналата червена опасност“, която е готова да се разпространи и в други държави по света. Осигурен е животът на един политически водач, който при определени обстоятелства може да е полезен за в бъдеще. Експертите не изключват възможността за Трета световна война – трябва на всяка цена да изтласкат руснаците назад към Изток – и тя може да започне само няколко месеца след края на Втората. Такива сметки си правят съюзническите сили.[181]   

 

Защо тази война не е избухнала? СССР е бил изтощен. Без решаващата помощ на Съюзниците съветската икономика е била в полумъртво състояние. Нейното връщане от военни към граждански релси отне най-малко четвърт век. При това – условно.

 

 

 

Комунистите имат милост само за комунисти

 

 

 

Нали Белият дом е държал и копчето на решаващото оръжие, с което Хитлер е разполагал преди негоатомната бомба? Какво е попречило на фюрера да реши войната, вместо да бяга? И на американското ръководство да постави Сталин на колене, вместо през 1946 година да му предложи участие в световно правителство чрез Бърнард Барух, пратеника на Братството. А след като генералисимус Джугашвили-Ротшилд не се вижда начело на този глобален кабинет и отпраща посредника, да се скарат с него?

 

Няма логика. Значи е съществувало нещо друго. То се нарича общ план за световна революция и единна комунистическа държава на земята. Реализацията му е в изключително напреднала фаза.

 

Не изясних ли „антикомунизмана Хитлер? Не доказах ли, че той израства в средите на болшевиките – от партиите шах с Троцки през 1909 г. във Виена, през охраната на съветския еврейски комисар Евгений Левин в Мюнхен през 1918-1919-а, неговото първо членуване в партияГерманска и работническа при това, признанието му, че е осъществител на марксизма, названието на самата ръководеща партия в Третия райхработническа и националсоциалистическа, до договора му за ненападение със СССР, подялбата на Полша между нацисти и комунисти, и неговото предложение да помогне на Сталин във Войната срещу Финландия от зимата на 1939-1940 година!

 

Ако се доверим на Басти, следва да се позаинтересуваме що заекспертиса били онези, детоне изключвали възможността за Трета световна война, заради която трябвало на всяка цена да изтласкат руснаците назад към Изток“? Те напуснаха Германия чак през 1992 година. ФРГ е държава, която все още не е приключила окончателно Втората световна война. Няма подписан мирен договор и е окупирана. Сега – само от американски войски.

 

Преди войната същите англоамерикански – фактически еврейскибанки и корпорации, които финансирали и въоръжавали Хитлер, правели същото в Сталинова Русия. През цялата война СССР получавал всичко възможно от Съюзниците сиархикапиталисти: храни, облекла, метали, други суровини, оръжия, амуниции, транспортни средства… Не само това – американците предоставили на Кремъл целия завършен проект „Манхатън“ – за атомната бомба. Тази е причината на Потсдамската конференция, когато недостатъчно осведоменият нов президент Хари Труман се похвалил на Йосиф Висорионович с най-ужасното оръжие, еврейско-грузинският сатрап просто да му отвърне: „Знам.И да продължи да пуши папиросата сиГерцеговина Флор“, без мускулче на лицето му да трепне…

 

На изключително важно място следва да поставим и Договора от Рапало. Той е подписан на 16 април 1922 г. в малкото италианско градче, чието название носи. Със секретен анекс към този пакт, носещ датата 29 юли 1922 г., се предвижда Германия да обучава свои военни части на територията на Съветския съюз, в нарушение на Версайския договор. „Великите сили“ победителки – Великобритания, Франция и САЩ, си затварят очите и пред сключения през 1926 г. Берлински договор, който вече напълно открито урежда това.

 

От германска страна Договорът от Рапало е скрепен с подписа на Валтер Ратенау – тогавашния външен министър на Ваймарската република.

 

В книгата си „Водите текат на изток: войната срещу Христовото царствоЛесли Фрай – псевдоним на Пакита дьо Шишмареф, подчертава:

 

В статия за германския вестник „Weiner Frei Presse“ от 24 декември 1912 г. Валтер Ратенау, еврейският банкер зад кайзера, заяви: „Триста души, всеки от които познава останалите, управляват икономиката на европейския континент и избират своите приемници [единствено] от собственото си обкръжение.[182]

 

Този многозначителен цитат е широко известен. И понеже е документиран (има го в течението на споменатия вестник), няма как да бъде отречен или обявен зафантасмагорияв рамките на някакваконспиративна теория“.

 

По-нататък Лесли Фрай допълва:

 

Двадесет години по-късно, през 1931изявлението на Ратенау беше потвърдено. Тогава Жан Изуле – виден член на еврейския Alliance Israelite Universelle,[183] написа в статията си „Парижстолицата на религиите“: „Знаменателното в историята на последния век е, че 300 еврейски финансисти, до един майстори на [масонски] ложи, управляват света.“

 

На 31 юли 1916 г. в своята статия „Народна държаваРатенау пише: „От години предугаждах упадъка на народите, които иначе приветствах в своите речи.“[184]

 

В есето си „Грядущи дни[185] Ратенау признава: „Нито една част от света [вече] не е затворена за нас. Не съществува материална цел, която да е невъзможно да постигнем. Всички съкровища на света са наши. Няма идея, която да остане скрита за нас. Всяко начинание може да бъде наша, и то постижима задача. Целта ни е да подобрим разпределението на собствеността в света. Трябва да открием сила, която да върши това и да предизвиква или да потушава активността на масите.“[186]

 

И така, още през първата четвърт на двадесетото столетие светът се оказва бизнес. От 1922 до 1936 година германците провеждат своите военни учения на територията на СССР. Значителна част от заводите за производство на продукция с военно предназначение също са преместени на съветска територия. Обучението на офицери от всякакъв ранг, които участват в бъдещата Втора световна война, чак до прочутия командващ на танковите войски генерал Хайнц Гудериан, се извършва в съветските военни училища и академии.[187]

 

Успоредно с „лошите“, през трийсетте години САЩ усилено изнасят промишлени предприятия за страната на победилия комунизъм.

 

Искам да кажа, че измамата е пълна. Германия и СССР се бият една срещу друга в Испания и то съвсем не завоалирано. Само половин година по-късно вече са съюзници. И са се договорили да нападнат Полша. Съветите правят това 17 дни след германците. След триумфа си болшевики и нацисти се прегръщат, пируват заедно в чест на „голямата победа“. И даже провеждат съвместен военен парад.

 

Фактически Договорът от Рапало е послужил като пробен камък за следващия пакт – Рибентроп-Молотов.

 

Нима полковник Корсо, един от съветниците на президента Дуайт Айзенхауер по въпросите на  националната сигурност и служител на военното разузнаване не споделя:

 

Персоналът на нашето разузнаване ни каза, че Съветите тършуват толкова здраво из военните ни тайни, че в Кремъл знаят неща за нас, преди нашият Конгрес да ги научи. В армията най-малкото бяха наясно, че КГБ бе проникнал в ЦРУ И макар че групата мислеше, че държи някакви тайни, те със сигурност съвсем не бяха такива за КГБ

 

В действителност КГБ и ЦРУ не бяха онези противници, които всички мислеха, че са. Те се шпионираха помежду си, но само във връзка с практически цели. А освен това, тъй като всяка от двете агенции бе проникнала в другата, и двете се държаха като една и съща организация. Всички те бяха професионални шпиони в една силно раздута агенция, които играеха едни и съща шпионска игра и контрабандираха информация.

 

Информацията е власт, която трябва да се използва. Не само я предавате на вашето правителствено политическо ръководство, без значение дали е републиканско, на торите или на комунистите, просто защото те така ви заповядват. Вие не вярвате на политиците, но можете да имате доверие на другите шпиони. Поне така смятат разузнавачите. Затова и тяхната преданост е преди всичко към другите групировки, които играят същата игра. ЦРУ, КГБ, Британските секретни служби и цялото изобилие от чуждестранни разузнавателни институции на първо място бяха лоялни към себе си и професията, и бяха най-малко предани на своите правителства.

 

Това беше една от причините ние във войската да знаем, че ръководството на КГБ, не номенклатурата на комунистическата партия, която се интересуваше единствено по политически съображения, предаваше толкова сведения от съветското правителство, колкото ръководството на ЦРУ даваше за нашето. За да оцелеят, професионални шпионски организации като ЦРУ и КГБ трябва сами да се пазят помежду си. Ето защо нито американските, нито руските военни им се доверяваха. Ако добре разгледате как се водеше шпионската война в рамките на Студената, ще разберете, че ЦРУ и КГБ действаха като една организация: с много професионална вежливост, с огромно количество споделена помежду им информация, за да са сигурни, че никой от тях няма да бъде уволнен. И от време навреме с по някоя и друга човешка жертва, за достоверност и за да поддържат почтеността сред персонала си. Обаче опреше ли до лоялност, ЦРУ беше вярно на КГБ и обратното.

 

Убеден съм, че поведението им имаше смисъл. Знам, че смятаха останалите от нас за прекалено глупави, за да опазят света. И чрез обмена на информация ни предпазваха от ядрена война. Вярвам в това, тъй като по време на службата си се запознах с доста агенти на КГБ и получих от тях достатъчно сведения извън правилата, за да добия по-пълна представа за картината в Съветския съюз през петдесетте и шейсетте. А тя бе съвсем различна от онази, чиито описания четете от първата страница на The New York Times.

 

Проникването на КГБ в ЦРУ и онова, което ние, военните, приемахме като тяхна обща шпионска дейност, беше факт, който през петдесетте и шейсетте просто бяхме приели. Въпреки че повечето от нас в Пентагона си играехме на шпиони един срещу друг, доколкото можехме… Имахме агент-контраразузнавач в кабинета на военното attaché в руското консулство във Вашингтон. Неговите приятели в Съветската армия имаха по-малко доверие в КГБ, отколкото аз самият. Ако името ми се появеше във връзка с някой случай, той незабавно ме уведомяваше. Но никога не би съобщил на ЦРУ. Ако щете вярвайте, но в самата столица на моята родина този вид информация ми помагаше да оцелея жив. Бе много обезкуражаващо и объркващо да узная, че през всичките мои четири години служба в Белия дом ЦРУ е поддържало опашка зад гърба ми.[188]

 

 

 

Злото, което съществува на света,

винаги произлиза от невежеството[189]

 

 

 

Колегата на Корсо от американското военноморско разузнаване Милтън Уилям Куупър заявява:

 

Английската франкмасонска организация беше използвана от КГБ, за да проникне в Британското разузнаване и да го превземе отвътре. Британското разузнаване е синоним на Четъм Хауз, по-известно като Кралски институт по интернационални въпроси, организацията-майка на Съвета за чуждестранни отношения в Съединените щати. Английската държавна полиция Скотланд Ярд разпореди на своя персонал да не се присъединява към масоните от страх, че същото може да се случи и на нея. Разбира се, цял живот ви казват, че франкмасоните са благотворителна организация на братя, които имат склонност да служат на обществото. Продължавай да четеш, о, ти, невинни човече!…

 

Всички офицери от военноморското разузнаване [на САЩ], с които съм работил, бяха масони. По-рано признах, че връзката ми с обществото „Дьо Моле[190] на младини може би е била причината да бъда одобрен и приет в службата за военноморска сигурност и разузнаване. Поне така си мисля…

 

Докато се подвизавах във военноморското разузнаване, прочетох, че поне веднъж годишно, може и по-често, две ядрени подводници се срещат под вечно ледената полярна шапка, събират се и си другаруват при затворени люкове. Представители на Съветския съюз се срещат с Политическата комисия на групата Билдерберг. Дават на руснаците писмения сценарий за техните следващи действия и изяви. Темите от дневния ред включват съвместни усилия в тайната космическа програма, която ръководи „Алтернатива 3. Сега притежавам официални фотоснимки на НАСА на лунна база в кратера Коперник.[191]

 

Найджъл Уест направи цялостно и подробно изследване на проникването на офицери и сътрудници на съветските секретни служби в британските. Книгата му, озаглавена „Циркът: Операциите на MI5 1945-1972[192] е истинско изобличение на лицемерието на западния елит.

 

Никак не е случайно, че някога финансираният от Ротшилд най-голям ционистки лидер и пръв президент на държавата Израел Хаим Вайцман заявил:

 

Независимо от привидните търкания, удари под кръста и различия между американската и съветската демокрации ние сме един народ. Ние сме едно цяло и не е в наш интерес Западът да освободи Изтока. Защото стори ли го, избави ли поробените народи на изток, Западът неизбежно ще лиши еврейството от източната половина на неговата империя.[193]

 

Всичко в името на Израел! Така изглежда, но е по-точно да се каже, че и Израел действа в полза на Братствотона тайния финансов интернационал.

 

През последните 90 години САЩ, СССР и Русия винаги са действали в синхрон. Вижте какво става в Сирия! И според мен не е чак толкова важно кой от двата края на тази ос на злото е доминирал. Може би най-точно е да се каже, че водещият полюс е бивал сменян в зависимост от конкретната обстановка и необходимост.

 

Щатите, този съвременен Вавилон, блудницата на света, може би новата столица на левитската мафия, но едва ли, са приютили безродна сбирщина от всички краища на планетата, убедена, че е станалановнародамерикански?! Тази аморфна маса, само външно наподобяваща общество, съставено от homo sapiens, не проумява, че е поробена от финансовия Интернационал. Чрез контролираните от него медии той е зомбирал мекотелата тълпа да потребява все повече и повече.

 

И тя се тъпче пред входовете на големите магазини, за да дебелее от всякакви евтини ерзац храни. Заради бунгала, кой знае защо наричани еднофамилни къщи, за малотрайни автомобили и всякакви нужни или не електроуреди, придобивани на кредит. Тълпата посвещава живота и душата си на лихварите. На тях им остава само да превърнат тези бивши хора в безволево, лесно управляемо стадо. Процесът върви към привършване…

 

Една от целите на илюминатите-комунисти, предвождани от Ротшилд, е постигната. Стопяването на средната класа е факт навсякъде по света. Чрез собственото си свръхбогатство и непрестанното причиняване на разорения и бедност сред мнозинството, те добиват много власт, абсолютна власт.

 

В наши дни, в настоящия момент, лаврите и почестите към сатанизма са многобройни и продължават. Светът става все по-нагъл и безочлив.

 

Относно „самоубийствотона Адолф Хитлер и Ева Браун е добре да представя някои факти. Едни ще ги приемат, други ще подминат всичко като всекидневна баничка с боза, а мнозинството ще се присмеят – „конспиративни теории“. Щом не са били показани по телевизията

 

Абел Басти е човекът, срещал се и регистрирал на видеозаписи най-много свидетелски показания за пребиваването на фюрера в Аржентина. В книгата си той говори за „хърватска следа“. Тя била свързана с военновременния хърватски президент Анте Павелич, който избягал и беше известно, че живее в Аржентина. Странно, но Тито никога не е издавал заповед за издирването му!

 

Павелич винаги е бил близък с фюрера на Третия райх. А с ПавеличИванВанчеМихайлов, покойният лидер на една от фракциите на ВМРО. Някой ден може и да изнеса повече подробности от неговата биография, които по-рано бяха затулени с лепкавия идеологически мрак, а сега – от същото, но с обратен знак. Ужким, както установих…

 

Тази „хърватска връзка“ отвела Абел Бастидо градчето Сапала в патагонската провинция Неукен… Пристигнах крайно мотивиран в селцето, след като едни хървати, които подкрепяха разследванията ми, посочиха ключовата фигура Ернан Ансин. В поредното пътуване бях придружен от оператор, защото ако откриех въпросния човек, беше важно да запазя изявленията му, за да излязат на бял свят и други факти

 

През 1997 г. издирих този човек, който живееше в гаровия квартал на Сапала

 

Жилището край гарата беше скромно и разположено близо до релсите. Почуках и отвори възрастен човек – Ернан Ансин, който любезно се осведоми за причината на посещението. Казах му директно, че съм журналист и правя разследване за пребиваването на Хитлер в Аржентина след Втората световна война.

 

Високият, кльощав и посивял мъж с твърд и непроницаем поглед не реагира нито изненадано, нито нервно, както всъщност и очаквах. Напротив! Покани ме да вляза и без заобикалки потвърди отношенията си с Павелич. Седнахме на кухненската маса, където в оживен разговор Ансин призна, че е присъствал на една среща между Хитлер и Павелич. През 50-те години те се провеждат в Мар дел Плата, морски курорт в провинция Буенос Айрес. След като преодолях първоначалното учудване, заявих, че бих желал да заснема разговора, и той не се възпротиви. Операторът подготви камерата и започнахме записа.[194]

 

Вижте откъс:

 

 

 

 

 

Има разлика между нацизма и комунизма. И тя не е в полза на второто. Ще я откриете на много места, но преди всичко в човещината, в отношението на комунистите и нацистите спрямо другите хора. Когато нещо подобно е ставало, то е било показно – предварително добре организирано: Пионерчета сурвакат другаря Живков и останалите

 

Преди 9 септември милионерите – толкова малко, че е било възможно да ги изброят поименно – са имали по една-две прислужници и максимумшофьор. Тато Правешки разполагаше с цяла службаУправление за безопасност и охрана (УБО) при Държавна сигурност. Рота от слугини с пагони угаждаше напървия“, на семейството му и на неговите приближени правоимащите. Точно по Карел-Чапевски: „Климатът на комунизма е неприветлив и безчовечен“ Ще допълня: бездуховен и бездушевен е.

 

При всички комунисти се забелязваше надменност, чувство за превъзходство над другите. Това прикриваше тежкия им комплекс за малоценност. Първоночално почти всички произлизали от низините. Но от онази обществена утайка, която се отнасяла към труда, както еврейският бог и Троцки комунистите смятали го за наказание. Отказвали да работят. По думите на мама, най-често това били мързеливи и завистливи същества, които били изтъкани от омраза и пороци.Не рядко – пияници.

 

Да сте чули селската докторка баба Мара Малеева или самият Тато, докато властваха, да са се отнесли така към някого, както Анте Павелич и Адолф Хитлер? Не, невъзможно. Те бяха „аристократи“: тоймангал от село Правец, на 32-годишна възраст удостоен от тайната полиция с диплома за средно образование за заслугите си към нея. Тяот пловдивските крайни квартали. И двамата имат паметницизнаци на комунистическата безчовечност. Но и за безумието на туземното население.

 

 

 

Тържеството на дегенерацията

 

 

 

Вместо да е в каторга, синът на Величко Минеков, на автора на Мара-Малеевия паметниксе гласи да става президент и то от някаквиреформатори“?! Те са остатъци от разпарчетосанитедемократични силина ДС. Представляват алчна шайка от номенклатурни деца, снахи и зетьове, от потомци на шумкари, някои – евреи, турчеещи се негодници, свикнали да се нагаждат… Това е лудост!

 

Абел Басти не е пионер по темата за Хитлер и живота му в Аржентина. Имаше още един аржентинец, американец, след тях телевизионният канал “Discovery”, който засне приличен документален филм. В него са включени откъси от интервютата на Басти. Например с обикновени аржентинци, работници, като Каталина Гамиро.[195] Моля:

 

 

 

 

 

Притежавам още много свидетелства, копия от документи, книги, видеозаписи, снимки по темата… Смятам, че бях петият или шестият в света, разкрил детайли от нея. Може и да съм помогнал за подреждането на целия пъзел. Нищо, че езикът, на който пиша, е непопулярен. Те имат на разположение толкова много местни слугинчета! От вербувани от другарите буржоа като Александър Алексиев до дърти комунистически кадри на съветско-американска ясла, каквато е Елена Поптодорова, да речем…

 

Онова, което ви е известно, рядко има допирни точки с действителните събития и фигурите, които са ги предизвикали. Не само тук – навсякъде – се намират същества, благоговеещи при споменаването на Хитлер. Името на фюрера ги изпълва с възторг и вдъхновение. За какво? За злини, но само в мислите им. Те са завършени тъпанари и страхливци. Поне тукашните са изроди, обикновено произлизащи от комунистически родове. Те няма как да проумеят, че ако не беше Адолф Алойзович, може би щеше да е друг. Но със сигурност тъкмо той докара Сталин и комунистическите касапи в нашата Татковина.

 

Не ме увещавайте, да съм по-мек и да не обиждам. След като по признания на членове на БКП комунистът не е човек“, значи той няма достойнство. Невъзможно е да го засегнете. Да сте виждали разсърден камък?…

 

Някой постоянно навиква и преследва нацисти, а щади комунистите. Наложи ли се, никога не споменава за тях като такива. Ако все пак сгреши и го стори, ги изкарва хрисими агънца. А те са страшни хищници, пред които лъвът и вълкът биха потреперили и избягали с подвити опашки.

 

Така е, понеже нацизмът е обявен за изконно зло. А комунизмътза върховно добро. Нали всички строим него? Не е необходимо да ви отварят очите, за да видите, че се движите към онова, което тъй дълго представлявахмецели 45 лазарника. Приличаме на несретниците от библейската легенда за Мойсей, дето сменяли боговете си, за да постигнат блаженствотонявгашната представа за welfare. Изкарват ги вярващи в бог, който ги назал с труд?! Накрая се върнали обратно, откъдето тръгнали.

 

Комунистите, социалистите, са съвременните земни богове. Докато на 25 август того Сергей Станишев осъществи посещение за контрол на френските си подчинени, прислужничката на номенклатурата Б.Б. клечеше пред Ердоган и го целуваше по ниското. Изненадана от султанската милост на Реджеп Таип да я изслуша, не спря да се хвали. Силно увеличила теглото, но поне леко свила кипренето.

 

Едно е да си син на компартиен аристократ и ковчежник, другона пожарникар-комунист или комунист-пожарникар – все едно. Не им разпознавам званията. Какво да кажем всички ние, които нямаме нищо общо с комунизЪма, социализЪма, либерал-демократизЪма?…

 

Станишковият баща е охранвал Франсоа, носещ фамилно име на съседна на Франция страна. Който дава папото, спуска задачите. Пък и рожбата на Димитър Яков, пръкнала се в еврейски ХерсонУкраинска ССР, се явява началничка по партийна линия на целия френски кабинет. Не гвардейци, ами и Оландовица, ако имаше такава, щеше да поднася букет, нагиздена в национална носия от Provence.

 

Затова camarade Франсоа Жерар Жорж Никола Оланд – последният да заключи портата – беше строил половината френски кабинет начело с министър-председателя, антибуркиста Манюел Валс, пред парадния вход на Palais de lÉlysée. За да посрещнат тържествено високия гост. Той не изглеждаше пърхащ от радост. Даже – леко отегчен. (Вижте илюстрацията.) Социалистите са толкова фалшиви, че това личи и на усмивките им. Заешките устни на Станишко Яковович даже не могат да се разтворят малко…

 

Дали парижкият Ротшилд, който притежава обширен етаж от сграда точно срещу Palais de lÉlysée, е наблюдавал и се е смял?

 

В Турция пожарникар-премиерката, измучала за пръв път на този свят в село Банкя, Софийско, цяла светеше от щастие, че не само премиерът я удостоил, ами и негово величество Реджеп Таип, султан Ердоган І. Ако се наложи, как ли Б.Б. ще прочете името му? Може би каточичо Митко“ – „Ердоган едно“!

 

Отвратително. Социализъм и комунисти – егати съчетанието!

 

 

 

Социализмът е провалена философия, символът на невежеството

и евангелието на завистта[196]

 

 

 

Смятат ви за гои – дали не с основание – и подобно на Мойсей ви водят в кръгот социализъм към същото.

 

Възприемаха левичаря Кристофър Хичинс  едва ли не за свръхинтелектуалец. Роден в Англия, късно установил, че е евреин, той направи солидна журналистическа и публицистична кариера отвъд Атлантика. Почина петилетка назад. Преди да узная за съществуването му, се е самоопределял като социалист и марксист. Близостта му до семейство Клинтън го отблъснала и отдалечила от левицата и особено от нейния елит.

 

Когато за пръв път чух за него, няколко години преди смъртта му, вече се смяташе за либерал и независим. Също – за автор с широки възгледи. Не съм имал хабер от Хичинс  и не мога да изясня какво означаваше личното му твърдение за себе си. Но помня, че ту защитаваше Израел, ту го нападаше. Подкрепял е Бил Клинтън, пък се оказал на страната на антивоенното движение, когато между 19921995 г. НАТО водеше война срещу Сърбия в Босна и Херцеговина. Левичарска му работа.

 

Няма как да отрека, че имаше попадения. В една от книгите си ни запознава със своята леля Дороти Хийли ветеранка на американското комунистическо движение. Еврейка, разбира се. Тези неща вървят ръка за ръка, както сатаната и антихриста. Известно е, че той ще бъде талмудист.[197]

 

Запалена по СССР, тя била нещо като менторка на познатата и у нас Анджела Дейвис. Писал съм коя е тя.[198]

 

Дороти бе преминала през множество свои убеждения, докато през Голямата депресия не беше станала пролетарски червена. И поради същите тези убеждения твърде дълго се беше люшкала насам-натам. Тя беше успяла да се измъкне от съветските репресии и агресии. В радиопредаването, което водеше в Pacifica channel,[199] често предоставяше ефирно време на гостуващи официални лица от Москва.

 

Веднъж, скоро след прогонването на Александър Солженицин от СССР, тя покани някакъв съветски културен деецнекадърник, за да отговори наистерията в стил Студената война“, че инцидентът е сътворен в доминираната от империалисти американска преса. Негодникът обясни, че Солженицин еprovocateur[200] и оръдие на реакцията. И автор на лъжлива история за Сталиновата епоха, и… Внезапно Дороти му зададе въпрос, който не беше планирала: „Казвате, че това е ужасна книга, пълна с лъжи?“[201] „Да“ – отвърна тъпакът. „И как само“ – заразпитва тя, – „узнахте това?“ „Защото“ – отвърна драскачът, – „я прочетох.“

 

Дороти изчака малко, за да премине обзелото я възмущение, преди да изрече следващото. Като взе да викав пряк ефирта всички другари да чуят отговора: „Как е възможно да сте я чели, ако тя е забранена за всички други в Съветския съюз?“

 

Тогава, на мига, както ми каза сама, без да е имала никакво предварително намерение да постъпи така, разбрала, че вече е напуснала Комунистическата партия. Но въпреки това, усещам, че известно време тя още продължаваше да се задушава от опасения, че е постъпила неправилно. И достигна до точката, в която всеки момент можеше да се пръсне.[202]

 

Опитвам се да докажа още веднъж, че заразата на комунизма е неизлечима. Колкото и да се старае да се излекува поразеният от нея, тя не го оставя на мира до края на дните му. Както постановил прочутият руски психиатър Бехтерев, който се грижел и за психясалите съветски ръководители, даже за самия Сталин, това е „пример за съюза между сатаната и антихриста“,… „за който говорел и философът Бердяев“.[203] Никой не се е измъкнал от него.

 

Антихристът – това са евреите, а сатаната – това са дегенератите от обкръжаващата ги среда…

 

Маркс съчинил драма, в чието название била закодирана думатаантихрист“, а самият сатана бил главният герой в тази пиеса.[204]

 

А пък всички комунисти – „прогресивни“ – са психопати.

 

Без да уточнява причината и да поставя диагноза, Кристофър Хичинс, вярващ на измамата „холокост“, и разглеждащ само участта на що-годе по-леко отървалите се поляци, заявява, че:

 

Онова, което хората все още не могат да разберат, е, че имаше две престъпления под формата на едно. Точно както унищожението на еврейството беше необходимото условие за въздигането и разрастването на нацизма, така и етническото прочистване на германци беше предпоставка за сталинизацията на Полша. За първи път забелязах това, когато прочетох есе на покойния Ърнест Гелнър.[205] В края на войната той беше предупредил източноевропейците, че колективното наказание на германците би ги поставило под Сталиново ръководство и то за неопределено дълго. Те винаги щяха да чувстват необходимостта от виновници, като свои съюзници срещу потенциално германско възмездие. Тъкмо страхът от отмъщение мотивира най-големите престъпления – от избиването на децата на враговете, вместо да бъдат оставени да пораснат и да извръвят своя собствен път, до заличаването на гробищата на неприятелите и на техните свещени места, за да е възможно омразните им имена да бъдат забравени.

 

Обаче ето как, за мое крайно и най-печално откритие: Огромен брой от Сталиновите насилници и палачи в Източна Европа бяха евреи. И не само голям брой, а грамаден процент. Относителният им дял беше особено висок в тайната полиция и службите за сигурност“, където несъмнено отмъщението играеше своя собствена роля. Както и – идеологическата свързаност с комунизма, която беше толкова силна сред интернационално настроените евреи през онзи период: юдеи като Давид Шмулевски.[206]

 

В Чехословакия и Източна Германия имаше сравнително силни комунистически партии, но в Унгария и Полша комунистите бяха нищожно малцинство и го знаеха. Те бяха зависими от Червената армия и наясно с този факт. Освен това сред тях евреите бяха непропорционално много и по тази причина – масово ненавиждани. Много от наказателните трудови лагери, построени от нацистите, по-късно бяха използвани за задържане на германци, депортирани от комунистите. А доста от онези, които ръководеха тези мрачни места, бяха евреи.

 

Никой от евреите в Израел или от разселението, който отива в Източна Европа, за да се запознае със семейната си история, не бива да забравя шанса да открие – повече или по-малко – от това в своето туристическо пътуване, което му е било обещано. Лесно е да се каже с думите на Албѐр Камю̀, че тенито са жертви, нито палачи“. Но истинската история е по-безмилостна, отколкото са ви я разказвали.

 

Такъв човек може да бъде толкова язвителен, колкото руско-еврейските писатели в тяхното изобличаване на евреите и Израел – по-точно – на израелското правителство.

 

Да последва Менделе [Менделе Мохер Стефарим (1836–1917, основоположник на литературата на идиш в Русия], когато сравняваше евреите с гърбици („Еврейското робство и избавление“, 1951 г.). Макар той също да подражаваше на алегорията на Кафка относно еврейската уродливост, „Обяснение за учените“.[207] [Айзая] Бърлин вярваше, че еманципацията е превърнала евреите в бездомници, в психично деформирани чужденци, опитващи се да бъдат приети в света на неверниците.“

 

Дейвид Аберахт, в посвещение за едновековния юбилей на Айзая Бърлин,[208] юни 2009 г.[209][210]

 

Не бива да забравяте, че Хичинс беше евреин. На него му е било известно, че в СССР и навсякъде в Източна Европа водещите комунистически ръководители и палачи от концентрационните лагери и затворите бяха евреи.

 

И още нещо. Споменатият разказ на Франц Кафка – “Ein Bericht für eine Akademie” – „Обяснение за учените“, бил публикуван през 1917 г. Главният герой в него е човекоподобна маймуна на име Червен Петър. Тя се научава да се държи като човек, и представя пред академичната общност историята на своето преобразяване.

 

Името на маймуната издава, какво е мислел за комунистите прочутият автор на разказа…

 

 

 

При социализма най-лошото беше това, което дойде след него[211]

 

 

 

Да се доверим на виден антикомунист, служил в ЦРУГригорий Климов. Той си спомня:

 

Веднъж срещнах някакъв евреин. Това беше доста културен и интересен мъж на около 45 години. В Съюза е работил в някакъв отдел на ЦК. С една дума информиран човек. След като прочете книгата ми „Протоколите на съветските мъдреци”, той ми каза: „Да, вие сте прав. Вижте какво евреите са повече склонни към оралния секс, а арменците към аналния. Има даже и такъв израз: „арменски двойки“ – това са педерастите. Въпросното определение на арменците е дадено от народа, а народният глас е глас на мъдростта.“

 

Както и евреите, повечето арменци се намират в диаспора и не смятат да се завърнат в родината си. Както и при евреите, арменците имат силно влечение към търговията и неприкрито отвращение към земеделието. Както и при евреите, при арменците също е имало погроми, най-големият е бил в началото на ХХ век и ако Русия не ги е била взела под закрилата си, не се знае дали са щели да оцелеят като нация

 

Трябва да отбележим още една закономерност. Веднага след революцията властта се е намирала в ръцете на евреите. След това властта преминава в ръцете на прикритите полуевреи. Сталин е от прикритите кавказки полуевреи. Берия също е прикрит кавказки полуевреин. След смъртта на Сталин властта, колкото и странно да е, преминава в ръцете на еврейските жени, тъй като всички ръководители след Сталин са били женени за еврейки.

 

В първия си брак Хрушчов е бил женен за еврейката Горская, която Сталин е разстрелял. Разбира се, всички деца на Хрушчов от тази еврейка са полуевреи. Всички те в браковете си се връщат назад към еврейството. След Хрушчов, Брежнев също е бил женен за еврейка. Андропов, който е бил полуарменец, полуевреин,[212] е бил женен за еврейка. Само Горбачов може би не е в този списък, но дъщеря му е омъжена за евреин.[213]

 

Виждаме, че в правителството е имало няколко души с фамилия Каганович. Съвсем наскоро, преди около една седмица [1989 г.] в еврейския вестник „Ново руско слово“ прочетох следната информация – Лазар Каганович (тъста на Сталин) е имал трима братя на много високи държавни длъжности. Всичките те били разстреляни от Сталин. А Лазар Каганович дори не е и гъкнал, а напротив е говорел: „Аз имам само един братСталин!“

 

Днес се забелязва, че в третата еврейска емиграция от Съветския съюз има много на брой грузински евреи. Много на брой! По мое време не бях чувал за грузинските евреи. Но веднага със започването на третата емиграция от Съюза, изведнъж десетки хиляди грузинци бяха обявени за евреи.

 

Ако разгледаме списъка на Съветското правителство в края на тридесетте години, ще видим, че и тогава картинката в Русия е същата. Приблизително 80 на сто от състава на правителството са били отново тези евреисъщият тозибогоизбран народ“.

 

 А сега нека да видим кой е ликвидирал и унищожавал всичките тези евреи…? Да разгледаме състава на ОГПУ. Онези, които се занимаваха с Великата чистка, когато Сталин е унищожавал привържениците на Ленин. А мнозинството от тях били евреи.

 

Всичко: евреи14; неевреи6.

 

Какво разбираме от тези списъци? Едните евреи, след като идват на власт, изграждат страната и народа на Русия, а другите евреи от ОГПУ (НКВД) са разстрелвали и репресирали евреите, които са били на власт. Работата е там, че в революцията по правило са участвали ненормалните евреи. От тук влиза в сила комплекса за саморазрушение, който е присъщ за такива ненормални хора, в случая евреите. Това се вижда не само в Русия. Същата история се повтаря и в хитлеристка Германия.

 

Цялата върхушка на нацистката партия се е състояла от хора с еврейска кръв. Самият Хитлер е бил четвърт евреин, началникът на Гестапо [Хайнрих Химлер] е бил полуевреин, а неговият заместник [Райнхард Хайдрих] е бил три четвърти евреин. В днешно време еврейските специални служби заловиха главния гонител и изтребител на евреитеАйхман. Него го съдиха и обесиха в Израел. Но Айхман беше чистокръвен, покръстил се евреин, за което пресата мълчи. Всичко това е резултат от комплекса за саморазрушение.

 

Казват, че последните думи на Айхман на ешафода били: „Е хайде, бесете, бесете! Още един евреин по-малко.“ Тук е уместно да си спомним ръководителя на фашистка Испания, генералисимус Франко. Той също е бил стопроцентов покръстен евреин. А от другата страна комунистите са били направлявани от Пасионария, Долорес Ибарури. А Пасионария означава ПламеннатаТака че гражданската война, цялата гражданска война в Испания е била ръководена от двама евреи.

 

Във фашистка Италия е бил Бенито Мусолини.

 

Да, там също имаме една комедия. Жена му се е наричала Рахил, а майка му Роза. Тези две еврейски имена означават нещо.

 

Знаменитият професор Ломброзо твърди, че сред евреите има много образовани и талантливи хора, но и лудите сред евреите са 6 пъти повече отколкото при другите народи. Запомнете този коефициент6 пъти повече!

 

Ако днес в Америка 20 на сто от населението са психически ненормални, то колко трябва да са ненормалните при евреите? 20 процента по 6 е равно на 120 на стоТова означава, че сред евреите психически болните или ненормалните са повече от самите евреи… За да разберете тази аритметика, припомнете си един от главните закони на марксистко-ленинската философия. Имам предвид закона за прехода на количеството в качество. Получава се, че всички евреи са повече или по-малко ненормални.[214]

 

Тези неща не ще прочетете или чуете другаде. Те не саконспиративна теория“, а реалност. Няма ги в иначе откровените американски, английски и прочие документални продукции. Отсъстват в смелите телевизионни предавания на хора като Алекс Джоунс. За тях се мълчи, понеже е опасно.

 

Който е чел Танаха, помни: „И във всяка област, във всеки град и всяко мястобиваше радост у юдеите, веселба, гощавка и празник. А мнозина човеци от народите в страната станаха юдеи, защото ги бе обзел страх пред юдеите.[215]

 

Теб не те ли е страх, може да попита някой. Само лудите не се плашат от нищо. Но няма какво да губя. Мъртво роден съм. Вярвам в Исус Христос и вечния щастлив живот в отвъдното. Някои сигурно ще сметнат това за проява на ненормалност. Който вярва в парите, в земното богатство, приема сатаната и става комунист.

 

След Унгарското въстание през 1956 година майката на моя добър познат Петер Юхас си върнала партийния билет. Сам той се озовал в затвора. Преди време разказа първия епизод в описание на своя среща с бившия председател на Съюза на българските писатели Георги Джагаров. Освен всички други постове, поетът беше заместник на Тодор Живков в Държавния съвет на НРБ. Юхас го зърналв един мрачен ъгъл на кафенето на писателите“ – спомня си Юхас. – „Беше се свил самотен. Сателитите му бяха изчезнали в космоса като падащи звезди.

 

Като седнах до него, веднага ме попита: „Чете ли откритото ми писмо? Написал съм защо напуснах партията.“

 

„Четох го, Георги, тя и майка ми я напусна преди двайсет години, още преди да започне да потъва корабът. Беше обикновена селска жена, но нейното обяснение повече ми хареса.“

 

Какво каза майка ти?“ – попита стреснат.

 

„Каза ми: напускам, сине, не искам на погребението ми да говори този глупак партийният секретар. Попът говори много по-хубаво.“

 

Миналата година почина и Джагаров, отиде си и Тодор Живков, за когото вече казват, че е бил голям човек – надживя собствената си статуя[216]

 

За жалост на Петер, не само възстановиха премахнатия паметник на Живков. Издигнаха му още най-малко един?!

 

А Георги-Джагаровитесателити“, коитобили изчезнали в космоса като падащи звезди“, сега са спътници на други силиСАЩ, Европейския съюз… При тях водещата сила е келепирът. Както не веднъж съм заявявал, наложи ли се, за пореден път ще ги видите като посрещачи на столичния Орлов мост. Този път, ако марсианци се задават насам, ще са надянали шлемове с антенки на чутурите си.

 

Наредят ли им, ще отидат пред американското посолство и ще протестират срещу новоиздигнатия монумент там, издигайки плакати с познатия надпис: „Вдигайте си чуковете!

 

Те са едни и същислагачи, нагаждачи, опортюнисти – изобщо – комунисти! Чукундури.

 

Няма причина да кривим душите си: „огледалният образ на лайното пак е лайно“.[217]

 

Народ ли е това?

 

Да потърсим връзката между комунизма и злотоантихриста, сатаната, пак в лекциите на Климов. Може би ще намерим отговор на смущаващия въпрос: Защо дъщерята на Сталин, синът и внуците на Хрушчов, дъщерите на Горбачов, синът и внучката на Шеварнадзе, едната щерка на Путин, видни комунисти като Гари Каспаров, кагебисти от ранга на Роман Абрамович и цялата останала комунистическа банда намериха такъв уютен пристан преди всичко в САЩ? Но не по-малко радушен прием в Британия (Борис Березовски, Олег Дерипаска, преди това Огнян Дойнов, Стоян Марков Стенмар“ и шофьорът му Спас Русев) и останалите западноевропейски страни, чак до Швейцария (Красимир Георгиев,[218] Младен МихалевМаджо), Австрия (Добромир Гущеров), Италия (Петър Манджуков) и МонакоЛюбомирПъпкатаПавлов!

 

Произходът на управляващите клики по света днес е един и същ.

 

 

 

Не обичам диктатурата, но не виждам разлика

между диктатурата на танка и диктатурата на някоя банка,

или на идентичното с тях Отворено общество[219]

 

 

 

През 1884 година римският папа Лъв ХІІІ издал Енциклика, тоест „Писмено обръщение към света“, в което направо говорел, че човешкият род е разделен на два противоположни лагера: едните били приели Бога, а другите сатаната.

 

С Богатова са нормалните, здравите хора, а при сатанатадегенератите. Обърнете внимание – не някъде през средните векове, а съвсем не чак толкова отдавна, в края на ХІХ век.

 

След половин столетие статистиката на доктор Куинси потвърди верността на тази Енциклика. Но цялата беда се състои в това, че нормалните хора, тоест онези, които са приели Бога, не знаят нищо за съществуването на огромна класа от дегенерати и изобщо не се оправят с тях, и тези неща.

 

В крайна сметка, именно те се оказват губещите. Това най-често завършва с развод, а децата ще носят печата на дявола. Иначе казано, ще бъдат със значителни отклонения от нормите.

 

До самата си смърт те така и няма да разберат, кой е виновен за всичко това. А за него е виновен дяволът на дегенерацията.

 

За да разберете по-добре проблема с масонството, е необходимо да си изясните, че между масонството и комунистическата партия в Съветския съюз имаше много общо.

 

Ако в Съветския съюз управляваше комунистическата партия, то в западните страни масонството ръководи по подобен начин. В масонството точно така има членове на партията, кандидат-партийни членове, подаващи заявления и симпатизанти.

 

Вече говорихме, че коренът на всичко това се явява Комплексът за власт, който е свързан с потиснатата хомосексуалност, или също Комплексът на рицаря скъперник,[220] който създава милионерите и банкерите

 

През 1874 година, когато Русия поиска да приравни правата на евреите към тези на другите народи в империята по отношение на всеобщата военна повинност, изведнъж хиляди млади евреи незабавно побягнаха от страната, гръмогласно оскърбявайки я за ужасното потисничество на евреите. Евреите отдавна измайсторяват от Русия чудовището на антисемитизма. Нито войните, нито революциите им пречат в това занятие. Нито даже тяхната собствена еврейска власт в Русия.

 

Контрареволюционерите възобновиха преследването на евреите, използвайки глада, умората, а също незрелостта на най-изостаналите маси и остатъците от вражда спрямо евреите, която беше наложена на народа от самодържавието. Буржоазната контрареволюция взима в ръцете си оръжието, което падна от дланите на царя“ – писа Ленин в Постановлението на Съвета на народните комисари за борба с антисемитизма и еврейските погроми през юли 1918 година. Като изискваше от всички съветски депутати „да предприемат решителни мерки за изкореняване на антисемитското движение“. И да поставят антисемитите извън закона“. След това болшевиките обявихасмъртен бой на великоруския шовинизъм“.

 

Ами можеше ли да се очаква друго от превзелите властта Троцкиеви, Свердлови, Радекови, Кагановичови, Урицкиеви, Бергманови, Фериниеви, Финкелщейнови, Мезнерови…? От грамадното еврейско мнозинство, което се промъкна в тялото на Русия. Ненавижданото от чифутите Самодержавие беше свалено. Цялата власт премина в евреите. Достигаше се до там, че в редица министерства, комисариати, както ги наричаха тогава, нямаше нито един неевреин. Но по онова време нямаше нито книги, нито филми, нито спомени за русофобията. Затова пък имаше изобилие от такива застраданията на евреите при съветската власт. И това продължи през всичките години на болшевизма. Евреите се оплакваха от своите страдания през всичките осемдесет години на властта на комунистите, която, оказва се, смени антисемитското царско правителство, и провеждашеполитика на държавен антисемитизъм“.

 

М. С. Горбачов получи от евреите премията „Цар Давидкато борецпротив антисемитизма в бившия Съветски съюз“. Тъй че с идването на болшевишката власт през 1917 г. митът за антисемитизма в Русия не залезе. Извинете, това е единственото, което с усилията на чифутите, без щети и недостатъци, премина от царска Русия в новата съветска държава.  Нито едно посещение в СССР на президент, министър, прочут артист или легендарен спортист от чужбина не минаваше, без те да изразят недоволството си от нас заради бедните евреи, без да повдигнат въпрос за тях – „унижените, забравените, оскърбените“.

 

Но ето че отново знамето над Русия смени цветовете си. Сега две трети от него е синьо-бяло, повече израелско, отколкото руско, без да е приет закон за това, самозвано издигнато от ционокрацията. А чучелото на антисемитизма отново е на предишното място. Да, и не е само: редом с него, в роднинство с него, за да го укрепят, чифутите сътворяват още едно юдино чудо – „руски фашизъм“! Кого и защо искат евреите да стреснат с тези плашила?

 

Днес в Русия има пълно царстване на чифутите. Те са на всички клони, на всяко перо на властта: Гайдар, Бурбулис, Явлински, Кириенко, Шохин, Жириновски, Чубайс, Сатаров, Батурин, Лившиц, Авен, Мостовой, Ясин, Ресин, Уринсон, Кох, Музикантски… В чифутските руски медии: Голембиовски, Яковлев, Познер, Сванидзе, Лошак, Третяков, Пумпянски, Игнатенко, Бергер, Швидкой, Гутионтов Евреи притежават нашите финанси, заводи, нефта и газа: Боровой, Березовски, Гусински, Ходорковски, Хайт, Малкин[221]

 

Това е остаряло. Вече знаем, че незабавно след Болшевишкия метеж през 1917 година световните олигарси, начело с Ротшилдови, се настанили, за да експлоатират руските природни богатства. Първо изпратили своя довереник Арман Хамър – приятел на Ленин. Името му произлиза от Arm and Hammerръка и чук. Тъй като неговият еврейски баща бил петият организиран комунист в САЩ!

 

Също така сме наясно, че още Улянов-Бланк е продал полуостров Крим.[222] Имената на еврейските олигарси в Русия и Украйна, включително в политиката, са трудно изброими: от Путин и Медведев, през Немцов и Леваев, до Аценюк и Порошенко. Техните пари, откраднати от вечно нещастните народи на двете империицарската и комунистическата, направляват днешната европейска и световна политика.

 

Затова гледаме с изумление Станишевци и Боковки по интернационалните върхове. Но нито един български представител. На онази добра и патриотична буржоазия, която е изградила родината ни. Та синедрионът да гуди комунистическите унищожители във властта, за да я опустошат. Като облагодетелстват само себе си. Ошушкаха я като пладнешки крадци, каквито са.

 

Самото неразбиране на тази шеметно звучаща историческа истина издава отказ от живот и бъдеще на поколенията ни. Близък край на България.

 

Как да не напомня, че „между масонството и комунистическата партия в Съветския съюз имаше много общо“. Навсякъде, където е имало комунисти и социалисти на власт. Но отдавна – и либерали, еколози и даже консерватори. Да ви подсетя, че „в Съветския съюз управляваше комунистическата партия, а в западните страни масонството“. И то по сходен, почти еднакъв начин.

 

През 1976 година авторите на филма „Телевизионна мрежа“ известиха:

 

За какво мислите, че си говорят руснаците в техните държавни съвети? За Карл Маркс? Те имат своите дълги програмни разпечатки, статистически  теории за взимане на решения, мини-макси отговори, изчисляват възможните печалби от транзакциите и инвестициите си, както го правим и ние. Ние вече не живеем в свят на нации и идеологии, мистър Бийл. Светът е съюз от корпорации, мотивирани от неумолимите закони на бизнеса. Светът е бизнес.[223]

 

Седем години преди това Гари Алън опита да ни отвори очите:

 

Със сигурност Брежнев не живее като някой от бедните селяни от руските степи. Но според социалистическата теория се предполага той да прави точно това… В него, в реалния социализъм, имате на върха една съвсем тясна олигархична клика, която обикновено не наброява повече от три процента от общото население. Но тя тотално контролира всичкото богатство, цялата продукция и самия живот на останалите деветдесет и седем на сто.[224]

 

Кой да го провери, проучи, анализира, осмисли и запомни? И да разпространява описанието на тази тъжна и за жалост вярна картина?…

 

Българите, когато били народ, знаели, че краставите магаретадегенератитесе надушват. Друга добре поговорка гласи, че:

 

Търкулнало се гърнето, та си намерило похлупак.

 

Доста отдавна, не само в наши дни, комунистите правят всичко възможно, за да изпълнят народната мъдрост със съдържание. Сега миналото няма значение. Джордж Оруел, сражавал се в Испанската гражданска война, и видял всичко с очите си, е „скучен“ и „старомоден“! Дотолкова, че през 1948-1949 година не е успял да провиди и да постави сред героите на своята „Животинска ферма“ – хора и свине – поне един хомосексуалист. А днес тъкмо такива стават държавни глави и оглавяват правителства. Те са authorityвидимата власт!

 

По тази причина сега дегенератката Ирина Бокова е сред водещите претенденти за поста генерален секретар на ООН. Знам, че няма да я назначат, но все пак… Пък и кои имаха главни секретари? Комунистическите партии!

 

 

 

Semper unum et idem est[225]

 

 

 

В коментар, озаглавен „От Тимбукту до Гримсби наследството заслужава да бъде реставрирано и почитано“,[226] уважаваният от мен британски журналист Саймън Дженкинс за пореден път демонстрира безразличието към миналото на режимите и на онези, които са ги олицетворявали. То е специфична отличителна черта на тъпотата на западняците. Характерна особеност на тяхното примирение с измамата. Което е отказ от истината. В резултат, там настъплението на несвободата върви с гигантски крачки. И не намирам, че заслужават друго.

 

С една уговорка – стига да не става дума за нацизъм и нацисти. Понеже не са виждали комунисти в действие, повечето западняци, предимно със силно промито съзнание, възприемат нацистите като изконното зло. С което доказват, че пропагандната машина на синедриона върши отлична работа.

 

Знакът за равенство между комунистите и нацистите би бил крайно несправедлив спрямо вторите. Макар двете идеологиикомунистическата и нацистката да са подобни, както е известно на редовните читатели, възприемащи новостите в света на истината, включително на историята, философията, икономиката, политиката и прочие, добре е постоянно да се припомня: Нацистите са рожби на комунистите. А на свой ред тена талмудизма и ционистите.[227]

 

Едва ли полуевреинът Уинстън Чърчил е имал право, когато е делял евреите на националниционисти, и интернационални комунисти.[228] Вярно, че да приемате тъпанар като Чърчил за сведущ по каквото и да е, означава да имате изключително ниско мнение за себе си. Само погледнете снимката му на илюстрацията!

 

Има ли тъпи народи? Разбира се. За мен такива със сигурност са англичаните, германците и руснаците. Само низши твари като островитяните могат да обявят заличност на ХХ векнякого, когото собственият му баща смятал за глупак по рождение. Нищо не им попречи. Тъпоумието и невъзприемчивостта им са огромни като Еверест. Затова им натрапиха Чърчил замислител“, че и на века?! Вие да видите!

 

Пак те – англичаните, излъчиха замислител на хилядолетиетоКарл Маркс. Гробът му е туристическа забележителност в столицата им. Не написах „атракция“. Какво привлекателно може да има в гробище?…

 

По същия начин германците, единствено сред които беше възможна появата на сатанински изчадия с мащабите на Маркс, но и на неговите създателиАдам Вайсхаупт и Майер Амшел Ротшилдпазят като светиня най-големите паметници на Мордехай Леви. Руснаците също. Те имат известно смекчаващо вината обстоятелство: винаги са били управлявани с непоносим терор. Затова са свикнали да траят и да търпят. Самогон и огурец да има

 

Навярно не сте осведомени, но основателят и Führer на екстремистката нацистка военна организация на ционистите в САЩЕврейската отбранителна организацияJewish Defense Organization (JDO), се казва Мордехай Леви. Родителите му го нарекли Марк Левей. Според вас случайно ли е приел рождените имена на Маркс? Той се отдели от Еврейската защитна лига на масовия убиец Мейр Кахане. Но неговата шпиц-команда е клон на каханизма.

 

Антиклеветническата лига на терориста Едгар Бронфман – наследник на производители и контрабандисти на алкохол, станали прототипи на герои в романа и киносагата „Кръстникът“ – тяхна е корпорацията “Seagrams”, твърди:

 

Каханисткото движение се състои от Еврейската отбранителна лига,[229] Еврейската отбранителна организация в Съединените щати, Кахът[230] и групировката Кахане Чай („Кахане живее“), основана след убийството на Кахане. Движението действа както в Израел, така и в САЩ. Вече издържа 26 години [2008 г.], като стана изразител на основната задача за омраза, насаждане на страх и за насилие.“[231]

 

Организацията признава, „че се е отделила от Лигата на равина Мейр Кахане. Основана е върху принципите, първо формулирани от уважавания Зеев Жаботински, създателя на ревизионисткия ционизъм. Жаботински, поет, държавник и милитарист, още преди холокоста беше заявил на еврейската общност, че трябва да напусне Европа. Освен това той съветваше евреите да създават свои групи за защита.[232] (Вижте илюстрацията.)

 

Жаботински бил Владимир. Потомствен гражданин на Руската империя. Дребен и куц, мечтаел да се види в униформа. Бленувал за военни подвизи.

 

Известно е, че дребните мъже биват разтърсвани от най-малко три тежки и свързани помежду си комплексамания за величиеНаполеонов, за властЛенинов, и за преследванешизофрения с параноичен синдром. Погледнете Волен Кобзон и кумеца му Валери Балевски, с бащино име Симеонов. Той е като Марк Левей, който си избрал името Мордехай Леви. Валерката поставил малкото на баща си на квадрат! Тях двамата (дали в две тела не чувстват повече лица) все някой ги преследва, напада, тормозиЛъгаха за едно, за друго, за третоДокато не започнаха да се обиждат. Да сте ги видели да се сбият като мъже?…

 

От манията за величие се роди култа към личността на Сталин, а от манията за преследванебезкрайните арести и вечните чистки. За опитния психиатър това било видно веднага.

 

Освен това на ръст Сталин бил 155 сантиметра. В Съветската армия имаше ограничение – хора, по-ниски от 150 сантиметра, не ги взимаха в редиците й (пушката беше по-висока от такъв боец). А Сталин с малко надрасна това ограничение.

 

Моят ръст е 180 сантиметра. А 155 сантиметра – това е малък ръст даже за жените. Имам специална картичка с джуджета.[233]

 

Климов е бил офицер от Съветската армия. Сражавал се е по фронтовете на Втората световна война. Познава материята.

 

Хитлер също не бил високнямал 175 сантиметра. И Ленин тоже – едва достигал 170. За Наполеон да не говорим. Путин е дребен

 

Владимир Жаботински станал член на Фашистката партия. Какво ли е знаел, че отрано предупредил евреите да напускат Европа? И кой му го съобщил? Дали дуче, който лично дарил униформи на еврейската младежка военна организацияБейтар“, основана от ВладимирЗеев“. На паради младите еврейски бойци марширували, накипрени в черните военни дрехи, подарък от Мусолини.

 

А ние сме лотофаги. За да не ме упрекнете в ксенофобия.

 

Безхаберието и даже пренебрежението към историческата правда, тъй характерно за западняците, може да им навлече доста беди. То е типично за немислещите люде. Явно на Албиона, включително Саймън Дженкинс и почти всички негови колеги – все проституткиса престанали да използват мозъците си по Божието предназначение. Партията ги е заменила в това начинание, изискващо усилие все пак.

 

Когато справедливо укорява унищожаването на историческите паметници, по думите на Исус Христос Саймън Дженкинс свидетелства срещу себе си и против своя нецивилизован свят.[234] Поради елементарната причина, че тезападните жителипричиниха сегашните трагедии в Афганистан, Близкия изток, Турция, на Стария континент. И не само. В общо съгласие между управляващите комунисти в техните страни и тези в Москва и Изтока.

 

Ще речете – техните ръководители. Ами защо ги търпяха? Нали надменно ни се надсмиваха, задето сме търпели тъй дълго комунистическата тирания. Как и защо? – питаха. Да ви се върне тройно – отговарям щедро!

 

Ако разрушите историческо здание в Тимбукту, извършвате военно престъпление“ – писа Дженкинс. И продължи: – „Ако унищожите такова в Британия, сте подали искане за преразглеждане на разрешителното за проектиране. Каква е разликата?

 

Решението на Международния съд в Хага да съди бившия бунтовник от Ал-Кайда Ахмад ал-Махди, е невероятно знаменателно. Понеже за първи път схващането криминализирането на военните престъпления беше разширено от убиване на хора до опита да се изтрие тяхното културно наследство.

 

През 2012 година Ал-Махди и банда джихадисти систематично разрушиха остатъците от древния културен плурализъм на Мали, като твърдяха, че той е обида на ислямския фундаментализъм. Три джамии в Тимбукту и неговият мавзолей бяха безценни богатства на сахарска Африка. На една култура, която е процъфтявала едновременно с Ренесанса във Флоренция.[235]

 

Опа! Чакайте! Кой създаде исляма и с каква цел? Да не връщам толкова назад ли? Ама Саймън отива чак в ХІІІ век! Защо аз да нямам право? По-малко европеец ли съм или понеже съм от Изтока, трябва да ни запушват устите?

 

Но освен това, защомилиятмой коментатор не споменава нищо за това, кой разклати духа в бутилката и сетне изпусна джиналошия призракнавън? Каква беше ролята на Запада и по-специално на Франция – тази „люлка на свободата“, чийто национален химн е революционна песньовка от епохата, известна като la Terreurцарството на Терора? А още по-конкретнона комунистическия опортюнист Бернар Кушнер – тогавашния външен министър в… „дясното“ правителство на чифута Никола Саркози! Това е гавра с паметта на малийците, загинали невинни и в битките. Но е подигравка и с паметта и съвестта на свестните, почтените хора.

 

Тези дни мой приятелизвестен политически затворник – ми изпрати поредното си послание до западните дипломати у нас. За кой ли път ме напуши смях, когато прочетох за „началото на Март 1983 г.“, когато „бе произнесена знаменитата реч на Президента на САЩ Роналд Рейгън, с която той въведе в политически оборот понятиетоИмперия на Злото“. И за „живеещия в Мюнхен, Германия, St. M., доктор по философия (PhD) на Кьолнския университет, бивш политически съветник на Конрад Аденауер и на Франц Йозеф Щраус, автор на няколко книги, една от които официално е призната за „вдъхновителен импулсза формирането на политическата концепция на Роналд Рейгън и обявяването на СССР заИмперия на Злото“.

 

 

 

Déjà vu – yeterli, hadi. Amman![236]

 

 

 

Да ме прости приятелят ми, но явно Оруел е абсолютно прав – „невежеството е сила“. Евреите Конрад Аденауер и Франц Йозеф Щраус бяха завършени комунисти. Вторият поддържаше тесни приятелски връзки с диктатора, пратил моя приятел зад решетките. Докато „живеещия в Мюнхен, Германия, St. M.“, който пишеше под псевдонима Стефан Троянски, разказва за майка си:[237]

 

Ана Стефанова Йовева. Родомъ отъ Котелъ, отъ рода на капитанъ Георги Мамарчевъ, Г. С. Раковски, Петъръ Беронъ.[238] Тя участвува въ конгреса на БКП като делегатка отъ ВарнаСестра е на д-ръ Иванъ Стефановъ, финансовъ министъръ въ първия комунистически кабинетъ следъ 9 септември. Този виденъ комунистъ е подсъдимъ въ процеса на Трайчо Костовъ, и получава доживотенъ затворъ.[239]

 

Какво, да издигнем паметник навидния комунист“, понеже са го осъдили с масовия убиец и съветски агент Трайчо Костов? Все по тази линия строят монументи на комуняги, партийни секретари и ченгетаот Радой, Калоянчев и Тодор Колев, до Георги Марков. Анадън му!

 

В тази медия няма този казал на онзи“ или „една леля ми пошушна“. Всичко е с доказателства и съответните източници. Да започна с аргументите.

 

Братството никога не наема, не мобилизира, независими и съвестни личности. То разполага със свои центрове за събиране и обработка на информацияthink-tanks. Както се изразяваше покойният заместник-началник на Шесто управление на Държавна сигурност полковник Цвятко Цветков:

 

Умният събира информация за всичко. Мъдрият за всеки.[240]

 

Интернационалът внимателно подбира необходимите му кадри и винаги ги държи изкъсо. За да няма случайности.

 

Така например списанието “Der Spiegel” е създадено през 1947 година от Рудолф Аугщайн, офицер-радист от Хитлеровия Wehrmacht под прекия контрол на американските военни власти. Специализира се в сферата на журналистическите разследвания. През 1961 г. избухва т. нар. „Скандал с Der Spiegel“. Аугщайн е арестуван и престоява повече от три месеца в карцера. Обаче накрая излиза като Ангела Меркелокъпан в славата на победител. Франц Йозеф Щраус е принуден да подаде оставка от поста министър на отбраната.

 

Като офицери от Wehrmacht-а и двамата – и Рудолф Аугщайн, и Франц Йозеф Щраус, бяха зависими от своето нацистко минало. Министър-председателят на провинция Бавариямного повече. Понеже е бил… NSFONationalsozialistischer Führungsoffizierнационалсоциалистически политически офицер![241]

 

Дотогава „баварският ястреб“ наистина си беше изградил образ на бетонен антикомунист. Обаче Рудолф Аугщайн извади на светло неговите нелегитимни, но добре законспирирани и регламентирани връзки със строителната корпорация FIBAG, сключила крупни договори за изграждане на множество големи военни обекти. Оказа се, че деловите отношения са били скрепени с огромни подкупи. Всички те, преминавали през „разпределителния центърФранц Йозеф Щраус.

 

И макар канцлерът Аденауер да беше осведомен за далаверата, той всячески се мъчеше да опази своя военен министър. Може би по еврейска линия.[242] Казва ли ни някой?… Конрад също беше подвластен на нацисткото си минало. Така го държаха в ръцете си – марионетка.

 

В спомените на хитлеристкия министър на снабдяването, архитекта Алберт Шпеер, четем за възхищението на фюрера от качествата на Аденауер.[243]

 

Накрая и Франц Йозеф Щраус, и канцлерът Конрад Аденауер бяха принудени да отстъпят пред лавината от изобличителни факти, която заплашваше да ги помете. Тогавашният вътрешен министър Херман Хьохерл изрече незабравимата фраза, оправдала избавлението на колегата му от Министерството на отбраната от правосъдната система:

 

Etwas außerhalb der Legalität” – „нещо извън закона“.[244]

 

Схващате ли? Хем е „извън закона“, но също така не епрестъпление! За кой път да припомня онази могъща рок-атака от 1971 г., в която се пееше: „Има закон за богатите и друг за бедните[245] Когато са били народ, българите са постановили: „Има закон за кон, но не и за лъв“ А тарикатите, гявол-момчетата от Шоплука, са отсъдили: „Законот е вра̀та у по̀ле и само гла̀мавите се бутат през нея.

 

За останалите важи древноримската максима: “Dura lex, sed lex Dura lex, sed lex” – „Суров закон, но е закон“.

 

След скандала банковите сметки на Щраус сериозно набъбнаха. В замяна, антикомунизмът му се сви и спихна като пробит балон. Та в края на дните си той се оказа близък приятел на комунистическите диктатори Ерих Хонекер и Тодор Живков. Помагаше им за тегленето на кредити от германски банки, които са част от бремето, което все така ни тежи. Сещате се срещу какво.

 

Франц Йозеф прелиташе от Бавария до България със собствения си самолет, влачейки и сина си – също запален ловец. Най-често отскачаха в Държавното ловно стопанство Воден“. Директор на това място беше един офицер от Държавна сигурност, баща на настоящия „бизнесменИво Прокопиев.

 

Прочее, както съм изтъквал, братът на ваклото разградчанче също е бил под пагона на тези дяволски служби. Което не попречи на младия другар Иво тъкмо при Иван-Костовото управление да се издигне от слугинче в българския филиал на Агенция Ройтерс до медиен магнат и промишлен предприемач.

 

През 1996-1997 г. беше член на Икономическия съвет на демократичния президент Петър Стоянов. Казват, че е участвал във въвеждането на валутния борд и реструктурирането на банковия сектор. При споменаването на това винаги се прекръствам. И плюя в пазва против уроки

 

Десетилетие по-късно Иво Прокопиев става и председател на Надзорния съвет на Националния социално-осигурителен институт. Пенсионерите спокойно могат да насочат част от стрелите на своята любов и към него… Прочетох, че:

 

Иво Прокопиев има ключова роля в създаването и популяризирането на Етичния кодекс на българските медии и установяването на саморегулаторни органи в сектора на печатните медии.[246]

 

Може би ще вдигаме паметник и нему?…

 

Става ли ви ясно, защо дереджето в този сектор е такова, а комунистическо-милиционерската номенклатура в тях не е помръднала? Прав ли съм, като казвам:

 

Déjà vu. Genug. Abbastanza. Стига!

 

А че Роналд Рейгън беше агент на комунистите в Белия дом, мисля да съм доказал достатъчно убедително. Предстои на Запад да извадят още подробности от биографията на цялата тамошна болшевишка шайкаот Франклин Д. Рузвелт, през Ричард Никсън, двамата Джордж Буш, Бил Клинтън и Барак Обама, до онази, която предстои да влезе като последна представителка на Братството преди официалния финал на световната революция.

 

Сега внимавайте, за да разберете защо ми е дотегнало.

 

Независимо от усилията на техните пазачи“ – напредва Саймън Дженкинс, – „[малийските] ръкописи и книги, датирани към ХІІІ век, бяха загубени. Генералната секретарка на ЮНЕСКО Ирина Бокова нарече нападението част от „геноциден проект, опит за изтребление на характерното и различното.“ Кметът на Тимбукту рече, че гробницитепринадлежат на целия свят“.[247]

 

Засега да оставим на мира онова, което западнитецивилизатори“ – англичани, французи, испанци, португалци, холандци, белгийци, италианци, германци, американци; и източните руснаци и най-вече Съветите, унищожиха в Америка, Азия, Африка, Австралия и Океания и в самата Европа.

 

Какво остана от Алжир следсвободолюбивитефрансета? Димът от пепелищата на сринатите от американците пагоди във Виетнам, Лаос и Камбоджа още се вие към небесата. Изобщо не са зараснали раните, нанесени от натовците в бивша Югославия. Какво да кажем за нашите исторически и културни ценности, крадени векове наред от руски шпиони? Та най-накрая да дойдат пияните червеноармейци, за да ги използват като топливо през зимата!

 

Наскоро австралийското правителство поднесе извинение на аборигените. Докато не беше открит таен затвор, познато наречен „поправителен дом“, зааборигенски сираци. С всички зверства на комунисти и нацисти, които можете да си представите, прилагани безпричинно върху невръстни!

 

Най-страшното от всичко е разделението между хората. Тук социалистите на Благоев, Кирков, комунистите на Димитров, Коларов направо разсекоха онова доста хомогенно и задоволено българско следосвобожденско общество. Но от 1941 година досега всички алчно червени фашисти на Живков и сетнешните го насичат на дребни късове. Като насъскват все още шаващите остатъци едни срещу други, само и само да не се обединят и да не хванат тяхубийцитеза гушите.

 

Не мога да зарежа Боковата квалификация геноциден проект, опит за изтребление на характерното и различното“. Няма как, ще се пръсна от възмущение и гняв.

 

Комунистите прилагаха политика на демоцидунищожаване на цял народ. Накрая ни поробиха остатъците от българите. Те унищожаваха не само хора, но и всичко, което срещаха по пътя си и смятаха за… „буржоазна отживелица“. Като започнете с духовенството и елита в Русия и продължите със същото у нас.

 

 

 

Тъпотата е единственото престъпление,

за което редактор трябва да бъде обесен[248]

 

 

 

Кой съд ще въздаде за отнетия живот на поне 222 000 българи? Как ще върне здравето и нормалния живот на милион осакатени? Какво ще присъди на почти цялото население, чиято земя, добитък, мандри, фабрики, цехове, ателиета, дюкяни и т.н. бяха унищожени? Има ли власт, която да изчисли и възстанови пропуснатите ползи?

 

Драги Саймън, знаете ли вие на Запад, как Лазар Мойсеевич Каганович лично ръководел разрушаването на храма „Христос Спасителят“ в Москва? Преди това – Голодоморътумишлено предизвиканият глад в Съветска Украйна. Комунистическото мероприятие по колективизацията отнесло в небитието между 6 и 12 милиона души! Родители изяждали децата си. Истина е, макар и ужасна като описание адово.

 

Виждали ли сте фотографии на сринатите и изоставени църкви и манастири у нас? Не е ли кощунство да ги превръщат в концентрационни лагери за политически затворницинесъгласни с режима, или в свинарници, обори, пионерски лагери?

 

Нямам сили да преведа на английски, да монтирам субтитри и да ви изпратя – лично на вастози откъс от репортаж, който е доста невинно свидетелство за зверствата на комунистите. Вие, които наистина се интересувате от истината и от тази медия, гледайте и мислете:

 

 

 

 

 

Защо, Саймън, от какъв зор, другарю Дженкинс, на доста зряла възрастаха да капнеш в кошницата на оная с косатасам се направи за майтап на селските кучета у нас? Приравнихте се с онези мили хораот официално болшевишкия печат, убийците и крадците, с които човеците се майтапим! Да ви взимат на подбив из неколцината кръчми, посещавани от оцелели люде сред всеобщата овча британска пустош! Лично си го причинихте. Никой не ви е виновен.

 

Ще дам други примери, извън документалния филмов разказ. Черквата в село БързицаЦар Александрово, Видинско, сега град, носещ името на шумкарски терористи и убиецДимово, е била превърната в свинарник. Храмът в близкото село Макреш – също. Идентична беше картината на комунистическите ужаси из цялата страна.

 

Току-що навлизащ в юношеството си станах неволен свидетел на прогонването на монасите от Рилския манастир. Няма да забравя прегърбената фигура на ключаря Корнелий, чието расо попиваше праха от подминаващите автомобили. А пасажерите му подхвърляха обидни подмятания. Манастирът, оцелял под чужда власт, осиротя, съсухри се. Стана нищо не значещо, безмълвно средище на секуларизма светското.

 

Чуждите – „турците“ – разрушили манастира след въстание, бунт. Но през 1814 година оставили робитенапълно свободно да го възстановят. Нещо, което комунистите не допускаха. Комунистите са олицетворение на изконното зло. Ирина Бокова е една от тях.

 

Сам Господ безмилостно е осъдил първите комунистифарисеите:

 

Проклети да сте, книжници и фарисеи, двуличници! Понеже градите гробници на пророците и украсявате гробовете на праведните; и казвате, ако бяхме живели в дните на нашите предци, нямаше да съучастваме с тях в проливането на кръвта на пророците. Сега свидетелствате относно самите себе си; затова, че сте деца на онези, които убиха пророците.

 

Вие също запълнете мярката на бащите си.

 

О, вие змии, и семе на скорпиони! Как можете да избягате от осъждането ви на мъки в ада?[249]

 

Бокова и семейството йубийци и грабители не само са неосъдени. Смятат я за национален шанс“?! Как тогава могат да се надяват на Божия милост и десница за помощ? Когато сами се опълчват срещу Господ? Тъй като Бог произнесе и изпълни присъдата си.

 

Боковата племенницадъщерята на брат й Филип, който богохулно и цинично антинародно „поемаше вината само с мезета“, се самообеси. Нейният племенник, дето носеше името на баща йГеорги, убиеца на невинния интелигент Райко Алексиев, беше крадец. Пребиваше майка си. Накрая се претрепа в катастрофа барабар с жена си.

 

Снахата на червената Ирина беше клептоманка. Заради кражба още по Татово време върнаха Филип Боков от Лондон, където беше някакъв вид шпионин в посолството на комунистическата народна република. Той се разведе. Чувам, че бившата му съпруга – също от виден болшевишки родне излиза от психиатричните клиники. На свой ред той е болен от рак. Така говорят ли? Твърдят го!

 

Това постанови и изпълни Господ.

 

Аз ли проповядвам насилие или Бог Исус Христос? Но ако посегнете на другарите, няма как да отминете роднините си, нали? Алаберат ли грозде от тръни или смокини от магарешки тръни?[250]

 

Ето кое Саймън Дженкинс, всички автори и водещи журналя във влиятелните медии по света и у нас, а за жалост вече и хората, въобразяващи си, че са християни, не могат да проумеят. Какво остава – да приемат, спазват и изпълняват!

 

Те са достатъчно млади, за да не са виждали, но са чели и чували други неща. Непременно да уточня, че на Албиона не са срещали други комуняги, освен своите, и други фашаги, извън тамошните. Путин действително заприличва на Сталин, но това му е наредено и е принудително. Висарионович е предприел две задгранични пътуваниядо Техеран и Потсдам. Сега Путин само посреща… Помислете за силата, върнала ни седемдесет лазарника назад.

 

Онова, с което са плашели the baby boomersпоколенията, родени между 1946 и 1964 годинане били болшевиките, комунистите, както нашите ме стряскаха. Сякаш червените бяха като Чичо Манджул. Там са развявали плашилото на нацизма. Нещо, което при нас беше привнесено и даже не вторично, а третично.

 

Днес вече не е тайна, че хората на Гестапо са директно привличани в Управлението на стратегическите служби[251] и че немските учени изграждат НАСА. В съвременната международна политика това е информация за събития от всяко кътче на света – например конфликтът на Съединените щати с Ирак – и въпреки че слушаме версията на американците, сме запознати с други коренно различни гледища, предавани от информационни канали, които не са подчинени на американските интереси.

 

Когато през 2004 година светът наблюдаваше по телевизията бомбардировките на цивилно иракско население – най-често ужасни трагедии, които после бяха класифицирани като странични ефекти“, – или ставаше свидетел на изтезанията, на които иракските военнопленници бяха подлагани от американските военни части, мнозина разбраха, че Джон Уейн е мъртъв.[252] Става ясно, че лошите невинаги са от другата страна и че американското правителство, както и няколко мултинационални концерна подклаждат войни, убиват и дестабилизират останалите нации, безнаказано налагат деспотични и кръвожадни диктатори.

 

Същото е било и преди с тази разлика, че съвременното човечество има достъп до повече данни, които произхождат от най-различни източници и увеличават количеството информация, от която човек се нуждае за изграждане на собствено мнение. Светкавичното разпространение на интернет е революционно и променя старата комуникационна система, която позволяваше на властимащите да манипулират информацията, без да допуснат друга версия за случилото се.[253]

 

Първата част е вярна, втората не. Какво ме кара да мисля така? Предлагам ви илюстрация. Тя показва преобладаващите мнения след грамадна публикация на героя на социалистическия труд, члена на БКП, червения милионер, грабителя на жителите на Стражица другаря Игнат Раденков. Само това е достатъчно, за да бъде осъден и да прекара остатъка от дните си в каторга, за пръв път в живота си полагайки полезен труд. А не навеждане пред компартийното началство и плюскане за народна сметка.

 

Навремето два пъти ми писа с молба да го каня в телевизионното ми предаване. Въобще не му обърнах внимание. Бяха ми потребни хора, а не комунисти, грабителиЗа този разпитайте в Стражица.

 

Втората част, която е възможно да бъде видяна на илюстрацията, показва обърканите мнения. Най-важното – подигравките и лекотата, с която безпросветните и неграмотни масиклозетницителепят етикети всекиму.

 

Сами преценете къде е истината. Наблюдавайки доста отдалече състоянието на множеството, което се има за българи и за народ при това, заключавам: Даже не толкова етническият състав, генетиката на нашенци е необратимо променена към лошо. Когато ходя по улиците, се чувствам сякаш попаднал във филма „Красавицата и звярът“. Но на нас пак се е паднала само втората част

 

Като в стария виц за ресторранта, рекламиран като рог на изобилието. А някакъв – за екзотикаси поръчал слонски гъз с гарнитура. Сервитьорът му донесъл празна чиния с гарнитура околовръст. На въпросителния поглед на клиента-гявол, обяснил:

 

Падна ви се дупката, сър.

 

За мен, колкото по-бързо махнат от света тези дегенерати, които мърсят света около мен, толкова по-добре за човешкия род. Където е минал комунист, трева не е поникнала и действащ ум не се е съхранил.

 

 

 

Геният не е във вдъхновението;

вдъхновението е потенето в работата[254]

 

 

 

Пак Бог е разкрил своята мисия:

 

Не очаквайте, че съм дошъл да донеса мир на земята. Не съм дошъл, за да донеса мир, а меч. Защото дойдох да настроя мъжа срещу баща му, и дъщеря против нейната майка, а снаха срещу свекърва й. И членовете на собственото му семейство ще бъдат врагове на човека.[255]

 

Това е невъзможно у нас. Когато за пореден път го освободили от концлагера Белене, дипломатът и журналистът Стефан Бочев забелязал тълпа пред храма „Свети Александър Невски“. Било на Велики петък. Зетят на министър-председателя Георги Кьосеиванов отбелязва:

 

Вече беше почнало онова натрупване на хора около храма, което скоро щеше да стане нещо като една великденска мода. Не че имаше в България тогава религиозна вълна“. Хората чисто и просто се събираха в някаква спонтанна реакция, бледа и безопасна, против ежедневието. Пък ставаха там и интересни неща: банди безбожничестващиатеистипровокираха, издигаха атеистични лозунги. Тяхната работа празна и тя, както и тази на мнимитебогомолци. Защото какви ти богомолци? Ами че те трябва да са вярващи, за да са богомолстващи.

 

Атеисти?“ Атеисти може да има само, където има и вярващи. А пък у нас как да го има едното, като го няма другото? Как да имаатеисти“, като няма вярващи“? Какви тивярващи, че няма Бог“, като няма „вярващи, че има”? Ние сме си всъщност все още езичницис някои и други остатъци от византийско-християнско варакладосване. Това е, ако искаме да говорим истината. Инак – приказки колкото щеш.

 

У насхристиянствотое оставило главно външни напластявания: и черквите – някакви средновековни „треби“; в душитежалки, плачевни суеверия, ако изобщо ги има даже и тях. Онова дълбоко сътресение, присъщо на активното, реалното християнствовиж европейското Средновековие, Реформацията, Ренесансане е могло да се състои в духа на българинапоне не след богомилството. Тъй че какво чудно, дето нашенският човек е останал духовнобеден“ – не се е обогатил духът му от дълбокото рало на култивиращотовъздействие на християнското чудо

 

Тъй че „християнствотона трупащите се около черквите в средата на века не беше проява на никаквивярващи“. А пъкатеистите“, дето разгонваха тия псевдо вярващи“, те си бяха най-обикновена проба изпълняващи партийно поръчение хулигани[256]

 

През 2009 г., в навечерието на Възкресение Христово, дребен мошеник на име Емил Лещански, обявил се за  „пророк“, предупреди, че Хасково е заплашено от голямо земетресение. Десетки хиляди се хванаха на въдицата, точно защото не са вярващи в Бога. Естествено, никакъв катаклизъм не сполетя града. Обаче паниката докара болести и най-важното – маса домашни кражби от зарязаните жилища… Заблуждавах се, че тази тема заслужава отделен анализ, защото наистина е важна. Не, вече не смятам така. Не и за масите.

 

Заради по-раншни  коментари няколко поредни вечери отделях по петнадесетина минути на предаване с врачки по една от дъщерните телевизии на Нова. Телефоните не спряха да звънят! Име, дата на раждане иизгаряна на късче хартия. Всичко това придружено от обещания за „развалена магия“, „работа в чужбина“ и най-важното – пари!

 

Туй жажда нашенецът.

 

Ако перифразираме Алеко: „Вярващи сме ний, ама все не сме дотам!…

 

И Господ да слезе, няма как „да разлъчи човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й“. Даже за Него това би било causa perdutaневъзможна задача, кауза

 

Не е богохулно. Българите са го формулирали. Когато все още са били народ, са казали:

 

Господ помага, но в кошара не вкарва.

 

Нищо не може да накара нашенеца да въстане срещу комунизма и комунистите. Няма как даже Бог да го накара да се обърне срещу болшевиките в рода си, да серазлъчиот баща, майка, баба, дядо… А го правеше.

 

Що се отнася до това, че днес в Тимбукту има повече справедливост, отколкото в Лондон, сигурно е вярно. Дженкинс възнегодува, че:

 

Ако унищожите такова в Британия, сте подали искане за преразглеждане на разрешителното за проектиране. Каква е разликата?

 

В това, че при вас, драги Саймън, поне става по-цивилизовано. Не винаги е било така. Сега у нас вашите довереницикомунистите, в това число във вид на управители на съветски петролни компании или на чуждестранни инвеститори“, могат да купят ценна сграда и да изчакат времето да си каже думата. Когато в резултата на това реставрацията й, която не задоволява техните парвенюшки мераци, стане невъзможна поради разрухата, я събарят. И строят онова, за което са мечтали в часовете по стрелба в московските милиционерски училища.

 

Често се среща истинска, съвсем недодялана вандалщина. Само преди дни в древния Пловдив безскрупулно подпалиха и изгоря цял квартал. Саймън, задържаха невинен клошар, за да опере пешкира. Не знам какъв е вашият идиом за това. Сега вече „италианският собственикще може да осъществи своите неумолимо алчни инвестиционни намерения. Българската история, артефактите и наследството от нея, барабар с онези хора, които са градили държавата ни, кучета ги яли. Те отдавна бяха осъдени като бивши“. И обречениТова на Запад не сте виждали от нацистите, нали?

 

Знам, че не харесват руските олигарси. Както и лицемерието на вашите политически балони, които заради парите, отмъкнати от КПСС и КГБ от съветските народи, са готови да изуят гащи пред най-ярките престъпници. Аз се насладих на посещението на Си Дзинпин у вас миналия октомври. Великолепен спектакъл, демонстриращ националното ви унижение. Ашколсун на кралицата, Камерън, Осборн и вечният албинос Борис!

 

Преди две лета справедливо отчетохте:

 

За Великобритания или Америка опитът да бъде наложено ограничение на Русия в рамките на собствените й граници е скандална лудост. Да използвате трагичния самолетен инцидент като претекст е също толкова налудничаво. Наподобява мачо, който се бие в гърдите. А ние отново сме се насочили към безумието на сбърканите икономически санкции.

 

Когато настоява за санкции срещу Москва, Западът прекрачва всички граници на лицемерието. Като по същото време със задоволство купува руски газ и продава на Русия оръжия, кораби, апартаменти в престижния лондонски квартал „Найтсбридж“ и места в колежа Ийтън. Тези двойни стандарти са наш патент.

 

Според Комисията по износа на оръжия при Камарата на общините, понастоящем Великобритания продава оръжия на стойност 12 милиарда лири на 27 страни, които са в списъка на Външното министерство поради „проблеми с правата на човека“.

 

Няма как мирът в света да бъде заздравен посредством поскъпването на енергията в Европа, и като правят кредитите за Русия по-неизгодни и по-малко достъпни за приближените на Путин“.

 

На Путин изобщо не му пука.[257]

 

Докато пиша това, президентът Барак Обама се отчиташе пред вицекраля на САЩ комуниста Си Дзинпин, понастоящем на вахта. Заради срещата на Г20изпратиха на почивка2 милиона души – жители на деветмилионния мегаполис Ханджоу. Това са 22,22 процента от човешкото стадо, което го изпълва! Изразът бяха помолени да отидат на почивкае евфемизъм на изселване. Писаха, че Ханджоу заприличал напризрачен град“.[258]

 

Преживял съм и това. Въпреки всичко признавам, драги Дженкинс, че подобни мащаби остават извън обсега на моето съзнание. Не съм в състояние да ги обема.

 

Буквално дни назад Саймън Дженкинс се възмути:

 

Когато през юли Териза Мей встъпи в длъжност, обяви щурм срещу неравенството и край на привилегиите в политиката. Днес тя дава обед за 3150 лири стерлинги за себе си и за своите партийни консултанти. Можем да приемем, че цената не отразява храната.

 

Министър-председателката може и да е достатъчно сладкодумна събеседничка, но лидерите от бизнеса и лобистите, които заливат тези срещи, предварително ще плащат за тях. Политическата култура на Британия не би следвало да е пари в брой за достъп. Ако партиите се нуждаят от средства, трябва да ги взимат от дарители или от своите членове. Но не бива да продават обществените интереси.

 

Лицемерието винаги е било най-непривлекателната  политическа характеристика. Кръстоносният поход на Дейвид Камерън срещу корупцията у дома и навън стоеше зле на фона на собствената му склонност към лобиране – за всичко – от енергийната политика, през летищата до планирането. Неговият бивш директор по стратегиите Стийв Хилтън съобщи след завръщането си от своята обиколка на неотдавнашните американски партийни конференции за „отвратителната смръдня на корупция, която се е просмукала в заседанията“.

 

Някакъв лобист му обяснил, че понастоящем такива конференции сабанката“. Британия на Камерън, допълни Хилтън, върви по същия път.[259]

 

Нямам представа струва ли си да пиша на Саймън Дженкинс, за да стигна до съзнанието му. Той и масата западняци не са в състояние да проумеят размера на бедността и стагнацията у нас. Те може да се сравняват с тези в Горна Волта или Гвинея Бисау, да речем. В редките случаи, когато споделя размера на минималната пенсия и заплата тук с някои гости от Запад, не ми вярват. Мислят, че по някаква низяснена причина силно мразя страната си. Не, не понасям опита за държава, който мафията толкова години – вече 72провежда тук.

 

През март ми се случи да споделя с британски професор, че минималната пенсия у нас е точно 82,31 евро. Той ме попита: „На ден ли?“ Осъзнал къде се намира, се коригира: „На седмица?“ Когато му обясних, че става дума за месечен доход и то на невероятно много нашенциповече от 1,85 милиона душисе радватна социални помощи, неизвестно защо определяни катопенсии“, по-ниски от минималната работна заплата недоверчиво поклати глава. Едновременно ми даде знак, че не ми вярва, но е по-добре да прекратим обсъждането на темата. Един вид – предубеден съм и не мога да бъда достоверен източник на данни

 

А тя, минималната работна заплата, е 420 лева или 214,74 евро. Толкова получават хора, които всеки ден стават рано, пътуват и се трудят! В западния свят ги наричат работещи бедни. Невероятно, както при социализма, когато не според анекдота, а в действителност изкарвахме последната седмица от всеки месец с върнати бутилки и буркани

 

 

 

Талантът е даден, бъдете скромни;

славата е от хората, бъдете благодарни;

самонадеяността е от вас, бъдете внимателни[260]

 

 

 

Днешните бедни връзват двата края главно, благодарение на щедростта на своите рожби, прокудени в странство от продължаващия комунистически режим. Страшното е, че те не осъзнават: от 9 септември 1944 г. БКП, узурпирала властта със силата на чужда армия и финансова подкрепа от Съюзниците, до мига, в който четете тези думи, изобщо не е отстъпвала властта.

 

Как да обясня на Саймън, че на този трагичен фон кандидатурата на който и да е туземен жител би изглеждала като пир по време на катастрофа. Те тукашните не ме разбират! Как да очаквам подобно нещо от него – навярно тотален безхаберник по отношение на комунизма и комунистите? А Боковата кандидатура е съвсем бамбашка. И има своите материални измерения, за които никой, даже най-запалените й пропагандисти като бившия Явор на Кулезич, не отваря дума. Не се колебая да твърдя, че пак ние поемаме масрафас данъците, високите акцизи, с цялата ни задълбочаваща се мизерия.

 

Кампанията на съветското чедо товарищ Бокова, Ирина Георгиевна, се ръководи от сватята на Бил и Хитлери Клинтън. Да, от майката на съпруга на Челси Клинтън. Иначе казано – от свекървата на Клинтъновата щерка. Тя, както може да се предполага, е еврейка. Писах за това, но ще припомня. Сещате се защо:

 

Не можем да открием архив със схващането на г-жа Клинтън относно финансирането на ЮНЕСКО, но без съмнение тя знаеше коя е г-ца Бокова, която беше участвала в мероприятията на Clinton Global Initiative.[261] Освен това г-ца Бокова е близка с активистката на движението за права на жените Марджъри Марголис, бивша депутатка в Конгреса от Демократическата партия, която е съдружничка в Института по управлениеФелс“ на Университета на Пенсилвания, и свекърва на Челси. Във вторник [2 февруари 2016 г.], след като госпожица Бокова изнесе лекция в ИнститутаФелс“, тя и госпожица Марголис ще участват заедно вразговор“ и в Q&A,[262] с публика.

 

На следващия ден бившата посланичка Естър Куупърсмит[263] ще домакинства на вечеря в чест на г-ца Бокова във Вашингтон. „За да научи повече за нейната кандидатура за генерална секретарка на Организацията на обединените нации“, както е посочено в поканите. През декември 2013 г. списание Washingtonian [„Вашингтонец“] съобщи, че госпожица Куупърсмит е близка на бившата държавна секретарка Хилари Клинтън“.

 

Списание The Economist пък осведоми, че г-ца Бокова е икандидатката, предпочитана от Русия“. Миналата година тя присъстваше на Парада на победата в Москва, организиран от Владимир Путин – най-голямото военно изложение в руската история. Повечето западни лидери отказаха да съучастват в Путиновата бурлеска в знак на протест срещу опустошението, което той нанесе на Украйна. Но госпожица Бокова беше на разположение, редом с други подобни, като китайския президент Си Цзинпин и кубинскияРаул Кастро.[264]

 

Тези дни някъде в западния печат подхвърлиха, че назначениията на генералните секретари, които в основата си са право на петте държави постоянни членки на Съвета за сигурност, става на негласен ротационен принцип. Та сега бил ред на Русия… Не се подписвам под изявлението.

 

Искам да кажа, че са ни докарали – не без помощта на всеки от нас – до положение гол задник. А някой иска да ни върже чифте пищови отгоре. Не, за да прикрие срамотията ни, а за да одере и кожата от седалищния орган

 

Ама каква Ирина Бокова, моля ви се? Каква пазителка на исторически ценности“? Луди ли сте на Запад? Или марксизмът, кейнсианството напълно са замъглили съзнанието и на свестните? Защо разговарят с официалните представители на тукашните милиционер-болшевишки власти? Как така нито веднъж не подириха среща с истинските, нормалните българичовеците. Те биха могли да им отворят очите и умовете за истината. Но не би…

 

Вместо това, четем похвални слова за потомствената комунистка и милиционерка, за съветската агентка Бокова, Ирина Георгиевна. Не у нас. Тук е ясно – всички медии със значение принадлежат на ЦК на БКП. Говоря засвободнияидемократичензападен печат.

 

Един ден през миналата пролет Ирина Бокова беше в централата на ЮНЕСКО в Париж, през Champ de Mars,[265] недалече от Айфеловата кула, когато група колеги отидохме в нейния кабинет, за да запитаме, дали е забелязала какво стори Ислямска държава в музея на Мосул“ – започва със спомен разказа си Чарли Инглиш.[266]

 

Преди да започна да чета каквото и да е, непременно поглеждам името на автора. Този път то ме впечатли и даже предизвика лека изненада. Що за име е това, си рекох? Charlie EnglishЧарли Инглиш, Чарли Англичанина! Нещо като Конан Варварина?

 

Преди време бях гледал интервю с Ерик Бърдън, вокалиста на легендарната за моето поколения нюкасълска група “The Animals”. Той е десет лазарника по-голям от мен. И сподели, как се запалил по рок-енд-рола. Бил юноша, когато чул по радиото необичайното, възбуждащо изпълнение на някой си Елвис Пресли. Толкова му харесало, че се замислил: „Що за име е това Елвис Пресли? Изобщо има ли такова име Елвис?“ По-късно открил, че в Швеция има доста Елвисовци

 

Та и аз така. Взех да издирвам този несрещан досега от мен британски демократичен писател, и не го открих. Публикацията е от юни тази година – интернет направо пламти. А Чарли Инглиш го няма всветовната мрежа“. Липсва. Все едно не съществува и никога не го е имало.

 

Тогава ми светна, че иде реч за редакционен псевдоним. Както навремето в „Работническо делоподписваха материалите, спуснати от началствата в Политбюро, ЦК, неговия Секретариат и даже лично от другаря Тодор Живков с Иван Петров. Всеки с акъла си беше наясно – това бе Партията.

 

И ето, сега, двадесет и шест години след изчезването на Работническо дело“, най-многотиражният британски вестникThe Guardianси служи със същите прийоми. Странно? Не, естествено, като знаем накъде се е запътило кралството, засега все още обединено. Социализмът е роден някъде там. Медийните мурафети на социалистите също са заченати на Албиона и в Германия. За да бъдат изведени до съвършенство в СССР – „страната на победилия социализъм“. И спуснати на останалите поробени от комунистите-социалисти страни за да умопомрачават тяхното население.

 

Ще ви спестя твърде проточилите се уж първоначални подробности за изумителните постижения на Ирина Бокова в издирването и спасяването на културно-историческите ценности по целия глобус. Нямам нерви. Все пак, за да добиете някакво впечатление, си представете археоложко-историческо-художествено-религиозно-литературен богатир, пред когото Индиана Джоунс и рицарят тамплиерКолчо Овчаров, взети заедно, изглеждат същински лилипути.

 

Като Супермен, но във фуста – навярно – SuperwomanБокова преодолява пространства със скорост, непостижима и за Конкорд“. (Дали не спряха полетите му заради нея?) Тя е навсякъде едновременнов Ирак, Афганистан, Йемен, в Британския музей, в Русия, в Сирия, в Париж… Как успява, но явно е свръхспособна и затова по едно и също време е в състояние да присъства на изложба на Джакомети, в гробницата на някакъв, набеден във Вехтия завет за „пророк Йона“, на концерт на Жан-Мишел Жар, пред сграда, проектирана от Льо Корбюзие, край скулптура на Хенри Моор

 

Някои неща се оказват по човешки възможни. Например зданието, в което се помещава седалището на ЮНЕСКО, е дело на архитектите Льо Корбюзие, германеца Валтер Гропиус – основателя на стила и школата Bauhaus, Марсел Брюер и други. В градината, до конструкция от изобретателя на кинетичното изкуство, американеца Аликзандър Калдър, е поставена статуя от Хенри Моор, ако можем да използваме това понятие за заоблените му абстрактни творби. Стена във фоайето е украсена с огромен килим по проект на Пабло Пикасо по темата „Падането на Икар“…

 

Но да не бъда придирчив. По-добре да ви запозная с начина, по който авторът Чарли Инглиш е възприел и описал външността на нашата героиня:

 

Бокова, слаба, изящна, с остри синьо-зелени очи и гердан от перли, е придружавана със свежа крачка през тези пространства от една енергична помощничка Снежана, която има облак от ярко червена коса. През двата дни, които прекарах с нея, [установих], че Бокова е френетична: започва утрото с дискусия от типа кръгла маса с двуезична реч на френски и на английски с български акцент, преди да се изниже навън за телевизионно интервю и поредица от куртоазни посрещания и бърборене с дълъг списък от делегации – от Франция, Сенегал, Латвия, Антиохия [не знаех за съществуването на такава държава, това е област в Турция]здрависва се пред камерите на фона на карта на света и знамето на ООН. Обяд в ресторанта на седмия етаж (с гледки към Айфеловата кула и златното кубе на Les Invalides)[267] с посланиците на добра воля на ЮНЕСКО, чийто председател е електронният музикант Жан-Мишел Жар.[268]

 

Хайде стига! Да припомня, че и Христо Стоичков е средпосланиците на добра воля на ЮНЕСКО“. Не знам дали се подчинява на „електронния музикант Жан-Мишел Жар“. (Доколкото съм го виждал по телевизията, евреинът прилича на човек, изпълняващ електронна музика, а не на продукт на електрониката.) Ала напоследък проститутките от тукашните медии му се понацупиха заради проявена недобра воля към тях

 

Още нещо: в интерес на истината и по мое мнение Ирина Бокова говори перфектно английски с американски акцент. Все пак е живяла там най-малко десетилетие, нали? Също така – отличен испански и достатъчно добър френски. В Париж е вече втора петилетка

 

Запитайте се: Кой от нас децата на народа, в чието име нейният баща Георги Боков, началниците му и цялата комунистическа клика вършеха такива престъпления против човечеството, че отначало човешкият ум отказваше да ги приеме и мнозина не вярваха, някога е имал нейните възможности?

 

Нали като завърших седми клас с пълен отличенсамо шестици, отгоре до долу, пазя свидетелствата си и съучениците ми са живи, слава Богупожелах да кандидатствам за учение в Английската гимназия. А мама ме разубеди. Посъветва ме да не си губя лятото. Тъй като там не е за такива като мен, с подобни родители, национализирани, пролетаризирани, обявени за „бивши хора“.

 

Сетне съпругата ми сподели, че е имала съвсем същото преживяване. Прочее тя завърши гимназия със златен медал. А има редова инженерна диплома, ако разбирате какво искам да кажа. С потекло като нейното, в което има лагерник от Белене, баща юрист, лишен от права по политически причини, можеше ли да съперничи на номенклатурните чеда в конкуренцията за някоя по-престижна специалноствъншна търговия или журналистика, например? Кой смееше да помисли за чужбина?…

 

В замяна Филип и Ирина Бокови са завършили Английската гимназия и МГИМО вМосква. Децата им – поне нейните, на Запад. Как иначе? Палачинката се обърна

 

 

 

Политиката – театърът на шарлатаните

 

 

 

Не става въпрос за някаква завист или за оназизлоба на роба“, описана от комунистическия поет. Завистта е отвратително и деструктивно чувство. Кой иска да се самоунищожи? Нямам комунистидегенератиназад в рода си. Излоба на роба“ не е. Най-малкото, понеже никой от предците ни никога не е бил роб. Което отрича и онова определение „вековна“, което стихоплетецът е прилепил към лошото чувство.

 

Комунистите, социалистите са способни на такива отрицателни преживявания. Къде е моралът, справедливостта на Запада? Никога не е имало такава обществена нравствена ценност.

 

За срам на Съюзниците, те наемат на работа множество нацистки военнопрестъпници[269] заради познания за Червената армия и за възможностите на Съветския съюз в условията на започващата в края на 40-те години на ХХ в. Студена война. Хора като Клаус Барби, Касапина на Лион, са били години наред на работа в западни разузнавателни централи и това е един неудобен факт, който доскоро беше държан в тайна. Повечето от тези нацисти се оказват безполезни по време на новата конфронтация със Съветския съюз.

 

Също толкова обезпокоително е, че в замяна на предоставяните от тях услуги множество нацистки военнопрестъпници получават възможност да се устроят в страните от Северна и Южна Америка, както и в Австралия, възползвайки се от програмите за набиране на имигранти в тези държави.[270]

 

Заменете „нацисткис комунистически. КъмСеверна и Южна Америка, както и в Австралиядобавете Европа и международните организации, и ще зърнете картината на сегашната действителност. Нашата епоха е време на същите измамници, но обагрени не във фашистко черно или нацистко кафяво, а в комунистическо-социалистическо алчно червено.

 

Сега е времето на комунистите и всички опортюнисти. Те умело се нагаждат. Като хамелеони сменят политическите си цветове. „Левиставатдесни“. Стига да има кой да им вярва. А не само се намират такива. Те салегион, защото са много“.[271] Ако се доверим на Евангелските свидетелства, човечеството е подложено на масово психясване!

 

При това ни заливат с приказки, типични за екстремистите. Само че нито ги преследват, нито отричат изреченото. Всичко е като в глобална бурлескаокарикатуряване на действителността. До такава степен, че никой да не вярва на своите сетива, на очите и ушите си! От там следва обезумяването

 

Обаче има две неща, които винаги ме правят предпазлив. И по-рано, и днес нацистите са изконното зло, а комуниститесоциалистите, никога не биват реално притеснявани. Какво говоря – даже закачани. Освен това, когато някой или нещо бъде набедено за универсална причина, която обяснява цялото зло, заставам нащрек.

 

Никога не става дума за истинския глобален проект, чието осъществяване се извършва пред очите ни и с нашето мълчаливо съгласие, даже съучастие. Той не е никак елементарен. Доста сложно е да въртите света. Макар да използват варианти на една и съща матрица и рядко да променят методите за действие. Само че чрез медиите втълпяват: всичко това еконспиративна теория“. Когато това се върши денонощно, по осем дни в седмицата,[272] в продължение на много години, от съзнанието на угнетените и угрижените хора не остава много.

 

Едно признание не бива да ви убягва: По някакво неизяснено правило приписват тези теории за конспирациятана комунистите, социалистите – условно „левите“. С което разкриват собствените си мутри зад тях. Но колко от аудиторията са в състояние да ги забележат и разпознаят?…

 

Казват ни всичко. Ние не разбираме. Отказали сме се да гледаме и да виждаме, да слушаме и да чуваме, най-вече – да мислим и анализираме.

 

Признавам, че последното нещо, което би ми дошло на ум, ако трябваше да обрисувам Боковата външност, би билослаба, изящна“. За мен е грозна. Но това е индивидуално въпрос на вкус.

 

Майната й, биха рекли в старата ми махала и в Коньовица. Други неща са по-важни. Методиката, разработена от интернационалното Братсво, за да налага своите слугинчета и да ги превръща в световни лидери. Сред тях няма да откриете нито един реален антикомунист. Запомнете това, ако желаете.

 

Но да продължа с онази част от обширниятруд“ на Чарли Инглиш, която ме интересува. А вярвам – и вас:

 

Надпреварата за поста следващ генерален секретар на ООН никога не е била толкова публична. Въпреки че решението ще бъде взето през лятото [още не е] при закрити врати в Съвета за сигурност, бяха проведени предизборни изслушвания като част от това кандидатурите да бъдат по-прозрачни. Изборът на кандидата най-вероятно ще бъде сведен до пазарлък между Вашингтон и Москва. Но засега Бокова е сред фаворитите на букмейкърите. Ако тя бъде избрана, ще стане едновременно първата жена и първата източноевропейка начело на Организацията на обединените нации. Питам я, кое от тези неща я прави по-горда?

 

Източноевропейка“ – отговаря тя. – „Мисля, че има силен стремеж да намерят жена. И смятам, че ще е жена. Но Източна Европа винаги е била някъде по средата.“ Специално България е билана ръба“. Приклещена между велики сили, заявява тя. Ако вземе поста, това ще ознаменува окончателното интегриране на това пренебрегвано кьоше на светав Евросъюза, в НАТО, в демокрацията – след падането на Берлинската стена.[273]

 

Не ви ли смайва лекотата на преминаване от един полюс в друг, на която комунистите са способни? Каква променливост? Еластични са като дълго употребявана дъвка. До вчера Ирина Бокова беше с Кремъл, СИВ и Варшавския договор. Наистина донеотдавна.

 

Та нали през 1995-1996 година, когато за кратко даже зае поста и.д. външен министър, нейната партия и премиерът й – агентът на Държавна сигурност Жан Виденов, барабар с всичките техни антибългарски министри, още предвождаха антинатовски демонстрации? Политико-икономическите въжета, които ги свързваха с Москва, бяха дебели и наподобяваха тръбопроводи за стоки и пари. Как се обърнаха, а?

 

Ако България е на ръба на Европа“ – продължава Charlie English – „Бокова прекара ранната част от своя живот на ръба на България.[274] Тя е родена в София през 1952 г., а семейството на нейната майка е произлязло от беден планински югозападен район.[275] Тази част на България късно се избави от Отоманската империя, казва тя, и приписва мирогледа си на това, че е била отгледана на културен кръстопът, където християнският и мюсюлманският свят се срещаха. И двете й баби бяха неграмотни: едната беше толкова бедна, за да си позволи образование, другата беше смятала, че няма полза от негокато жена. „Типична история“ – казва Бокова. Майка й напусна училище още в отделенията [до четвърти клас], но се върна, след като се сдоби с деца, с достатъчно усърдие, за да стане доктор по медицина и доктор по философия.[276]

 

Само кръгъл идиот, изобщо не познаващ комунистическата действителност, не знае, че видните комуняги, особено след като въведоха институцията на активните борци против фашизма и капитализма, ги удостояваха с дипломи. За година-две от второкласници ги произвеждаха във висшисти. На книга. Какво от това, след като ни ставаха началници? Моят първи шеф беше точно такъв удостоен.

 

Използвахме такива „доктори“ за нещо като проклятие. Казвахме: Доктор еди-кой си да те лекува! Например сред футболистите съществуваше конкретно наречие: „Доктор Стефан Божков да те цери!Стевето, както го наричахме, беше взел диплома в Чехословакия. Но май нямаше нито един работен ден в медицината

 

В СССР имало частушка за такива:

 

Ты калека, я калека будем делать человека.[277]

 

Можех да ви запозная с цяла влакова композиция от високо образовани хора, някои завършили в чужбина, на които комунистите не позволиха да подготвят и защитят поне една кандидатска дисертация. Пращаха висшисти с по две и повече дипломи на работа в мините или по строежите, в селското стопанство. Нищо обидно, но такава ли е целта на социализЪма? Утвърдителният отговор би предизвикал следващия логичен въпрос: Защо я криехте?

 

Върнете се към историята със сина на Иван Багрянов. „Враговете на народа“, „кулаците“, „бившите хора“ и ние – техните наследници, нямахме никакъв шанс. Ще ни реституират ли пропуснатия живот?

 

Колко пъти да казвам: Каквито са ви инженерите, докторите, халтураджиите, такива са ви пътищата и мостовете, сградите, здравната система, кичозната имитация на изкустваУ нас вече 70 лета и отгоре всичко е ерзац. По улиците вече се движат ерзац хора. Слепи ли сте или сте от тях? Какъвто и да е, Барак Обама е юрист, а не пожарникар, нали? Дори Путин е завършил право, макар и милиционерскоТукашното чудо го няма никъде другаде, даже в Лесото!

 

Доброто образование на Бокова беше осигурено от нейния баща Георги Боков, стриктно държащ на дисциплината, който я научи да разчита на себе си преди всичко. [?! – не мога да се сдържа.] Но по-голямо влияние върху нея безспорно имаше майка й, заявява тя, тъй като „тя винаги ме подкрепяше,… (казвайки ми), че трябва да уча, да постигам нещата, даже сега“. По време на войната нейните родители се включиха в комунистическата съпротива срещу нацистите [?!]. А след това баща й стана главен редактор на вестника партиен официоз.

 

През 1976 година той падна от шефското място („не беше дисидент, просто леко инатлив“) и го свалиха от всички партийни постове. Но по това време Ирина вече беше в елитния Институт за международни отношения в Москва, този „руски Харвард“, както веднъж го представи Хенри Кисинджър. В Москва тя роди две децаи двете живеят в Съединените щати – от журналиста Любомир Коларов. Сега тя е омъжена повторно за банкера Калин Митрев.

 

През 1989-а – „голямата година на промените“, както я определя, – тя отиде на Запад, намирайки си работа във Факултета по обществени отношения на Университета на Мериленд, където, освен с другите, се запозна с бъдещата държавна секретарка на САЩ Мадлийн Олбрайт. Завърна се у дома, за да работи за реформирането на България в правителството на Петър Младенов. Но дипломацията, а не политиката, я зовеше. През 2005 година стана посланичка във Франция и ЮНЕСКО; през ноември 2009 г. беше избрана за генерален директор на ЮНЕСКО.

 

Скоро организацията беше поразена от онова, което тя изобразява като огромна криза. През 2011 г. с голямо мнозинство държавите-членки гласуваха за членството на Палестина в ООН, против желанията на Америка и Израел. Бокова нямаше участие в решението, но то задейства законодателството на САЩ за автоматично съкращаване на финансирането на институции, които признаха палестинската държава. Една трета от бюджета на организацията се изпари за една нощ. А тя беше принудена да започне серия от брутални икономии. Бяха загубени четиристотин работни места. Трябваше да се просят пари от частния сектор, от страни-дарителки и от Евросъюза (разговорите в сградата все още започват с предупреждението „понеже ЮНЕСКО няма никакви пари“), но по някакъв начин организацията се измъкна.

 

Нейните симпатизанти използват начин, по който Бокова се справи с тази криза, като доказателство, че тя е готова за работата.[278]

 

Тъпо, тъпо, тъпо“ – биха възкликнали старците от балкона в куклената анимация „Представлението на мъпетите“ – “The Muppet Show”. Отвратително, ужасно, отчайващо – крещя аз!

 

Благодаря за „реформирането на България в правителството на Петър Младенов“! По-добре да не бяхте го започвали. Заумните“ и „знаещите“ да река, че Петър Младенов никога не е имал правителство. Не е оглавявал кабинет. Нито веднъж не е бил министър-председател. Беше министър на външните работи. Стана генерален секретар на ЦК на БКП и председател (президент) на Народна република България. Както узнахме от някои документи на ДС, вреформаторскияму екип като държавен глава на НРБ се срещали и другидемократстващикомунета. (Вижте илюстрацията.)

 

Освен това у нас никога не е имало нацизъм. Нито сме били окупирани от нацистка Германия. От 9 септември 1944 година до декември 1989 година имаше фашизъм и цялото семейство Бокови бяха високопоставени участници в този кървав тоталитарен режим, който беше свръхжесток и погубващ не само живота, но и всичко човешко.

 

Ирина Бокова е рожба на онзи таен проект, който по-рано набираше нацисти, както се заблуждават повечето хора, а сегакомунисти. Нищо подобно – винагивсички: социалистиесери и от Бунда, от съюзаСпартак“, от Фейбиънското движениеЛейбъристката партия, либерали, болшевики, всевъзможни анархисти, земеделски дружбаши, цивилни и военни масонизвенари, комунистически терористи, всякакви мераклии за власт, пари и слава. Дегенерати.

 

Последните два века са ера на келнерите, угодниците. На сервитьора му е безразлично в какво заведение работи. Ако е възможно – по-висш клас, но не е задължително. Понякога това не е най-доброто. Той разчита повече на бакшишите, отколкото на заплатата. За да ги заслужи, уйдисва. И няма значение какво ще сервира.  Върнете се към епистоларната присъда на Христо Георгиев над „националните икони“: „… За пари и баща си продават“.

 

 

 

Познанието идва, но мъдростта се изплъзва[279]

 

 

 

За главните комунисти от интернационалната върхушка тези под тях, зависимите от невидимата страна Номенклатурия, са идеалните келнери. Не ги интересува родина, родители, идеи, вяраДуховно те са кухи. И са роботизирани. За тях единственото важно в живота е да се придвижват нагоре, имотите и банковите им сметки да се множат и да стават още по-обемисти.

 

Точка.

 

Тази негодница – Бокова, Ирина Георгиевна, е тъпа, недостатъчно образована, неерудирана. Това, че знае няколко езика, произлиза от номенклатурния й произход и живота под крилото на Партията. Така е и с онова нещо, което води Панорамапо БНТ. То плещи на още повече езици.

 

Кой от естествените българи, от хората, можеше да постигне нещо подобно? Та за записване в Алианса се чакаше по цяла нощ! И то – в столицата. А извън нея?…

 

Пак ще припомня докъде й стига акълът и знанията на Бокова:

 

 

 

 

 

Не ми се занимава, затова мимоходом ще известя: организацията ЮНЕСКО е основана за съсипване на традиционното образование и националните култури. Отдавна, още през Втората световна война, ликвидирането на Европа като люлка на бялата раса и на християнската цивилизация е било предвидено и планирано. Многокултурализмът е замислен не наскоро, а отколе.

 

Нещо по-страшно се съдържа в програмата за учредяването на тази организация. Можете да откриете доста в книгата на нейния пръв генерален директор, британския биолог, евгеник и интернационалист сър Джулиъс Сорел Хъксли – един от основателите на ЮНЕСКО. Тя била издадена през 1946 година и е озаглавена:  „ЮНЕСКО: Нейната цел и философията й“.[280] (Вижте илюстрацията.)

 

Съгласно тази програма, която всеки ползващ английски език може да намери в интернет, една от задачите на ЮНЕСКО е да развива евгениката. Писал съм достатъчно и по този страшен проблем. Който се интересува, нека понавакса с ограмотяването. Срещаме евгениката още в началото. Но втората глава на въпросния том е посветена специално на нея.

 

Създателите на организацията, сред които евгеникът и расистът Джулиъс Хъксли, смятали, че земното население е прекалено многобройно. Освен това – доста некачествено по състав. Още тогава крояли планове за неговото намаляване според определени принципи и изискваниярасова принадлежност, недъгавост, болести и т.н. Разбира се – и имуществен ценз. Общо взето религията не била споменавана. Това взело да става едва след създаването на Римския клуб през 1956 година, тайна частна организация, специализирана за управление на човешките ресурси и населението на земята.

 

Кажете ми: Кога комунист е бил на страната на доброто, вярвал е в Бога, действал е в полза на ближните си, а не срещу тях, та и Ирина Бокова да го прави?

 

Алеви“, „десни“, „центристи“, „комунисти“, „либерали“, „фашисти“… Всичко в политиката е условно. Зависи от конюнктурата.

 

Ето, Ирина Бокова споделила, че насила влязла в БКП – „по необходимост“.[281] Иначе била „дясна“. Кой е предизвикал необходимостта“? Интересът? Товадясноли я е изпратило да учи института за номенклатурни комунистически кадри в Москва? „Дясна“ ли е била, когато участваше във Висшия съвет на БСП – най-пряката правоприемница на партията-майка? Или като служителка на Министерството на външните работи, негова заместник-министърка, депутатка от БКП, от БСП, кандидатка за вицепрезидентка от левицата?

 

Ами „дясно роденили са дечицата й, с чието прекрасно кариерно и материално уреждане в САЩ се похвалила? Техни бащи са комунистите Любомир Коларов – кореспондент на телевизията в СССР, и Калин Митрев, номенклатурчик, шеф на Агенцията по приватизацията в навярно „десния“ кабинет на Жан Виденов. Прочее в това правителство ярко грееше с дяснатаси светлина и Бокова, Ирина Георгиевна.

 

Тя и семейството й – в това число двете й мъжлетаса сред опустошителите на България. Както в материален, така и в духовен смисъл. Не случайно я поставиха да беснее като онази с косата из световната образователно-културна нива.

 

По необходимост

 

Колко са като нея? Премиерката Б.Б., нежната президентка Росенка Ирландската пастиркаПлевнелиева, шефът на Народното събрание Цецко Цачев, лидерите, депутатите, министрите, кметовете и прочие обществена сволоч от СДС, ДПС, БЗНС, ДСБ, НДСВ… Всички, за които се сетите.

 

Ето какво мисли задемократитеи за лъжите на всички политици, които произлизат от едно котило, внукът на генерал Рачо Петров и неговата прочута съпруга Султана. Той носи името на своя дядо.

 

Рачо Петров е представител на онази по-висша и богата буржоазна прослойка преди 9 септември 1944 година, която продаде душите. Женен за източногерманка, живеещ предимно във ФРГ, той кандиса да бъде заместник-министър на икономиката в четири последователни правителства, като се започне с това на Филип Димитров. Точно като мен, той смята, чепрез последните 26 години БКП-БСП никога не са изпускали властовите позиции в страната“.[282]

 

 

 

 

 

Някой умник ще заключи, че никога няма за всички. Така е, но въпросът опира и до морала, до двуличието, до масовото заблуждаване на народи. Защо никой не каза като народниягенийв СССР:

 

Обижается народ, мало партия даёт! Наша партия не блядь, чтобы каждому давать![283]

 

Всичко объркаха и обърнаха. Сега се опитват да отнемат и мечтите. Днешната полиция на мисълта разполага с далеч по-съвършени и перфидни средства, в сравнение с онази през 1984 година, както си я представял Ерик Артър БлеърДжордж Оруел, през 1947-1948-а.

 

Джереми Корбин е консерватор.[284]

 

Не, няма грешка, точно така е отпечатано. Нали е лейбърист, сиреч ляв, социалист? Какво значение има етикетът? Няма да е приятно, ако сте си купили консерва, върху която е посочено, че съдържа грах. А се окаже, че е туршия от чесън, която не понасяте. И няма какво да сготвите, за да се нахраните.

 

Джереми Корбин е консерватор.

 

Не изглежда такъв, защото неговата изборна стратегия е смела до точката на фантазията. Той и поддръжниците му не разглеждат британската история като процес на предимно органични обществени и икономически промени, а като редуване на поредица от неконтролируеми придвижвания напред, главно посредством авангард от отреди, съставени от партийни агитатори. Следователно те са уверени, че електорат, който току-що е отхвърлил умерена лявоцентристка програма, в полза на консервативна, може да бъде накаран да приеме една далеч по-социалистическа платформа.

 

Всичко, което лейбъристите трябва да сторят, е посредством енергия, организация и внушения да преместят налявоидеологическия пейзаж“ – рамката, в която е поместена картината, разкриваща какво преобладава в политиката, и кое е приемливото

 

С други думи, те вярват, че волята и самообладанието могат да преодолеят политическите пристрастия. Това е радикализъм, макар и късоглед

 

Поддръжниците на Джереми Корбин тълкуват неправилно скептичната, консуматорска страна, към чието управление се домогват.[285]

 

А останалите? Un seul et mêmeедно и също.

 

 

Всички събития, факти и фигури, които събрах в тази публикация, равняваща се на книга, са свързани помежду си. Те са нещо като жалони и знаци на нашето унищожение. Като нервен сплит на нацията връзките между тях се преплитат в датата 9 септември 1944 година. Кой каквото ще да приказва, след нея зеленината на живота не се възстанови по тази земя. И сега изгасваметъжно, някои в мъки, но неизбежно.

 

Бяхме поднесени като едно от блюдата на пиршеството на хищниците от интернационалното Братство.

 

Преди това загубихме жаждата си за живот. Постепенно отвикнахме да се радваме и на дребните неща. А често те са най-значими. Нашата национална имунна система за съпротива на злото е тотално срината. Разделени сме. Никой не желае да изслуша и разбере другия. Всеки знае повече от останалите, неговите болки и стремления са най-важни.

 

Навъдиха се много пророци. Гласовете на истината прегракнаха и заглъхват. Пък и ги заглушават.

 

Ще речете – каквото е решил Господ. Ваше право.

 

Не мога да живея в примирение. Не и вече, когато вкусих сладостта на свободата. След Бога, това е моята голяма обич и стремеж.

 

Не проповядвам и не наставлявам. Всеки решава за себе си.

 

Шекспир е казал:

 

As You Like It” – „Както ви харесва“.

 

Да не съм по-мъдър от него? Затова само ще се помоля:

 

Бог да пази влюбените в истината и свободата, вършещите добро!

 

 

Впрочем, онези, които сте клозетници, съединихте ли се? Честито!

 

Живков да ви води!

 

 

 

 

 

ДОПЪЛНЕНИЕ В ИМЕТО НА ИСТИНАТА

 

 

 

Пловдив, вторник, 6 септември 2016 годинаДен на Съединението на Княжество България с Източна Румелия:

 

 

 

 

 

Преди да отсъдите, е добре да знаете истината. В тази медия тя е на пиедестал.

 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

Този и за кой ли път специално за изключителната щедрост на Елиян Н. К. от Пловдив, Злати И. И. от София.

 

 

Моля, извинете за нахалството, но за да се получават дарения независимо по какъв начин, е необходимо изписването на четирите имена на получателката:

 

 

Светла Кирилова Хайтова – Ифандиева.

 

Бог да ви въздаделично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, четова е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получаваогромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1300. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 650. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Това ще рече отказ от един не скъп вестник на четири седмици.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Даренияпод главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратнотомалцинас големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаванетоДиагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчваме 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

  • Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

  • Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

 

 

 

[1] Карел Чапек – чешки писател. (“Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html)

[2] „Евангелие от Матей“, гл. 15, ст. 9.

[3] Изложение от о.з. полковник Тодор Атанасов Тодоров – от гр. Смолян, ул. „Кап.Петко войвода“ № 9, тел. 3-49-90, роден 1921 година, около 29 години отговорен работник в органите на МВР, бивш зав.отдел „Военно-административен“ на Окръжния комитет на БКП – Смолян, сега пенсионер. Относно: 1. Основаването на „Българска мохамеданска културно-просветна и благотворителна дружба „Родина“ през 1937 год. в гр.Смолян, нейният живот и дейност и 2. Несъгласие с частичното отменяне на присъдата на Камен Асенов Боляров от гр. Смолян, от Върховния съд на НРБ – София, стр. 6-7. Правописът, както в наслова, така и в цитатите от текста, е запазен. Документът е в библиотеката на автора.

[4] Григорий Климов – „Протоколы советских мудрецов“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1995 г., стр. 44. Книгата е в библиотеката на автора.

[5] F. A. Mignet – “Histoire de la révolution française: depuis 1789 jusq’uen 1814”, Quatriém édition, Godéfr. Basse, Libraire, Quedlinbourg, Saxe-Anhalt, Allemagne, 1868 г., стр. 198.

[6] Douglas Reed – “Nemesis? The Story of Otto Strasser”, Jonathan Cape, London, 1940 г., electronic edition, стр. 23. Книгата е в архива на автора.

[7] Практически – масонска ложа, отдадена на източния мистицизъм. Вж. известни подробности в Георги Ифандиев – „Сянката на Цион“, част ІІІ, том 2, Издателство „Огледало“, София, 2003 г., стр. 63-69.

[8] Douglas Reed – “Nemesis? The Story of Otto Strasser”, вече цит. съч., стр. 23.

[9] Пак там, стр. 23-24.

[10] Douglas Reed – “The Prisoner of Ottawa: Otto Strasser”, Jonathan Cape, London, 1953 г., electronic edition, стр. 21-22. Книгата е в архива на автора.

[11] Авторът е заимствал заглавието от библейския стих: „Защото настана ден за отмъщение Господне, година на отплата за Цион.“ (Библия, „Книга на пророк Исай“, гл. 34, ст. 8.)

[12] Вж. Douglas Reed – “The Controversy of Zion”, The Noontide Press, Torrance, CA, Under licence from: Veritas Publishing Company Pty., Ltd., Bullsbrook, Western Australia, 1985 г., стр. 395  или българското издание:  Дъглас Рид – “Спорът за Цион”, Издателство “Жар птица”, София, 2002 г., стр. 506;  същото и в:  Hennecke Kardel – “Adolf Hitler – Begründer Israels”, Marva Verlag, Genf, 1974 г., 1978 г.

[13] Douglas Reed – “The Prisoner of Ottawa: Otto Strasser”, вече цит. съч., стр. 21-22.

[14] Пак там, стр. 22.

[15] Пак там, стр. 22-23.

[16] Вж. Еarl A. Grollman – “Judaism in Sigmund Freud’s World”, Foreward by Nathan W. Ackerman, M. D., Appleton-Century, New York, NY; by Special Arrangement with Bloch Publishing Company, 1965 г., стp. 117.

[17] Stanley Rothman, S. Robert Lichter – “Roots of Radicalism: Jews, Christians, and the New Left”, Oxford University Press, New York, Oxford, 1982 г., стp. 88.

[18] Jacques M.C. Heynen – “Murders Without Assassins”, Lulu.com, Raleigh, NC, 2008 г., стp. 36.

[19] Вж. Douglas Reed – “The Controversy of Zion”, The Noontide Press, Torrance, CA, Under licence from: Veritas Publishing Company Pty., Ltd., Bullsbrook, Western Australia, 1985 г., стр. 395; Douglas Reed – “Nemesis? The Story of Otto Strasser”, Jonathan Cape, London, 1940 г., electronic edition, стр. 23; Douglas Reed – “The Prisoner of Ottawa: Otto Strasser”, Jonathan Cape, London, 1953 г., electronic edition, стр. 21, 22, 23. Всички книги на Дъглас Рийд се съхраняват в архива на автора.

[20] Douglas Reed – “The Controversy of Zion”, The Noontide Press,вече цит. съч., стр. 395. Вж. също: Херман Раушнинг – „Хитлер каза…: Поверителни разговори на фюрера за плановете му за завладяване на света“, Книгоиздателско сдружение „АЛ“, Варна, 1992 г., стр. 103-104.

[21] Вж. напр. “Pictured: Hitler playing chess with Lenin”, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 3 September 2009 г., online: http://www.telegraph.co.uk/culture/culturenews/6130672/Pictured-Hitler-playing-chess-with-Lenin.html; “Sketch of young Adolf Hitler playing chess with Lenin put up for auction… but does it capture a genuine historical event?” by Daily Mail Reporter, “The Daily Mail”, dailymail.co.uk, London, 4 September 2009 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-1210950/Pictured-Young-Adolf-Hitler-playing-chess-Lenin.html

[22] Dr. J. Landowsky – “Red Symphony”, translated by George Knupffer, Christian Book Club of America. Palmdale, CA, 2002 г., стр. 27. Освен, че се намира в архива на автора, книгата е преведена от него. Отдавна е издадена на български.

[23] Вж. Joseph Nedava – “Trotsky and the Jews”, The Jewish Publication  Society of America, Philadelphia, PA, 5732 / 1972 г., стр. 36, 37.

[24] На Хитлер дори му изпратиха главен идеолог от Москва, литовския евреин, болшевика Алфред Розенберг. (Вж. Высокопреосвященнейший Иоан, митрополит Санкт-Петербулгский и Ладожский – “Самодержание духа: Очерки русского самосознания”, Издательство “Царское дело”, Пресс-служба митрополита Санкт-Петербургского и Ладожского Иоанна, Издательство Л. С. Яковлевой, Саткт-Петербург, 1995 г., стр. 294-296;  почти същото в:  Hennecke Kardel – “Adolf Hitler – Begründer Israels”, Marva Verlag, Genf, 1978 г., стр. 16. Книгата е в библиотеката на автора.) Тези неща нито евреите, нито комунистите, неонацистите са готови да приемат. Те не достигат до тяхното съзнание, заключено за истината.

[25] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 54-56 и 63, 81 и 138. Книгата е в архива на автора.

[26] В. Пруссаков – “Оккультный мессия и его рейх”, Издательство “Молодая гвардия”, Москва, 1992 г., стр. 24.

[27] Вж. напр. Владимир Истархов – „Удар Руских Богов“, Издательство ЛИО „Редактор“, Санкт-Петербург, 2001 г., стр. 316. Книгата е в архива на автора.

[28] Вж. Israel Shahak and Norton Mezvinsky – “Jewish Fundamentalism in Israel”, Pluto Press, London, 1999 г., стр. 59.

[29] Вж. Константин Родзаевский – „Современная иудаизация мира или Еврейский вопрос в ХХ столетии“, Харбин, 1943 г., преиздадена под преднамереното заглавие „Завещание русского фашиста“, ООО „Фэри-В“, Москва, 2001 г., стр. 348.

[30] Петко Р. Славейков – „Не сме народ“, 1875 г.

[31] Григорий Климов – „Протоколы советских мудрецов“, Издательство и типография „Советская Кубань“, вече цит. съч., стр. 44.

[32] Вж. Иван Вазов – Паисий“, в: Иван Вазов“ – „Епопея на забравените“, 1881-1884 г.

[33] Vicki Tamir – “Bulgaria and Her Jews: The History of a Dubious Symbiosis”, Sepher-Hermon Press, Inc for Yeshiva University Press, New York, NY, 1979 г., стр. 81-82. Книгата е в библиотеката на автора.

[34] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Фондация „Българска наука и изкуство“, София, 2003 г., стр. 683. Книгата е в библиотеката на автора.

[35] Прогледнете! Проверете коя е главната мисъл, преминаваща през Иван-Вазовата повест „Немили, недраги“. Преди бунта, непременно, постоянно се говори за боб, хляб, вино, пари, кражби, моми, които са богати наследници… Авторът ни превръща в свидетели на кръчмарски бабаитлък от най-ниска проба, пръкнал се в не дотам богатата му фантазия.

[36] Захарий Стоянов – „Записки по българските въстания“, Издателство „Български писател“, София, 1975 г., стр. 226.

[37] Кой ще ни пази от самите пазачи?, лат. Римският поет Ювенал. (Juvenal – “Satires”, Satire VI, lines 347-348; „Сатири”, Сатира VІ, ст. 347-348.)

[38] Георги С. Раковски – „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“, в: Георги С. Раковски – „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“; Кръстьо Раковски – „Русия на Изток“, ИК „Стрелец“, София, 2004 г., стр. 14-15, 16-17. Книгата е в библиотеката на автора.

[39] Иван Вазов – „Паисий“, вече цит. съч.

[40] Георги С. Раковски – „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“, ИК „Стрелец“, вече цит. съч., стр. 15.

[41] Защо, вижте в „Евангелие от Матей“, гл. 23., ст. 9.

[42] Паисий – „История славянобългарска“, Предисловие към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история, ок. 1762 г.

[43] Георги Стойков Раковски – „Съчинения в четири тома“, Том ІV – Езикознание. Етнография. Фолклор, Издателство „Български писател“, София, 1988 г., стр. 261-262.

[44] Пак там, 265.

[45] Вж. Кубан Боян – „Чулман Толгау“, с предговор и коментари от Фаргат Габдул-Хамитович Нурутдинов, превод и допълнителни коментари на Пламен Анакиев, ИК „Огледало“, София, 2009 г., стр. 617. Книгата е в библиотеката и в архива на автора.

[46] Георги М. Вазов, Генерал-лейтенант о.з., бивш министър на войната – „В пустините на Средна Азия: Службата ми в Русия. Спомени на един офицер“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, София, 1993 г., стр. 164-165. Книгата е в библиотеката на автора.

[47] Антонина Желязкова, която е председателка на добре платен от когото трябва Международен център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия, снима твърде противоречиви документални филми, меко казано. Свързана с Москва, сега изцяло се е предала на Вашингтон и Брюксел.

[48] „Антонина Желязкова: Безпрецедентна цензура, варварство“, в. „Дневник“, dnevnik.bg, София, 26 април 2007 г., online: http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2007/04/26/334436_antonina_jeliazkova_bezprecedentna_cenzura_varvarstvo/

[49] Пак там.

[50] Вж. Иван Пенков – „Катарзисът: Военно разузнаване“, Книга 1, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Военно издателство, София, 2012 г., стр. 29.

[51] Вж. Цветелина Пенчева – „Иван Пенков: В България към момента се подценява дейността на чуждите разузнавания“, Информационна агенция „Фокус“, focus-news.net, София, 22 януари 2014 г., online: http://www.focus-news.net/opinion/2014/01/22/27018/ivan-penkov-v-balgariya-kam-momenta-se-podtsenyava-deynostta-na-chuzhdite-razuznavaniya.html

[52] Както съм споменавал, той бил осъден на смърт, но починал малко преди изпълнението на присъдата.

[53] Антон Тодоров – „Софроний Врачански информатор на княз Багратион: Руската разведка от освободителната борба до Девети септември. Премиери, градоначалници, воеводи и игумени сред шпионите“, в. „Политика“, politika.bg, София, петък 19 август, 2016 г., online: http://www.politika.bg/article?id=47929

[54] Вж. Силвия Николова – „Бенковски е бил руски шпионин“, в. „Стандарт News“, standartnews.com, София, сряда, 10 май, 1999 г., online: http://paper.standartnews.com/archive/2000/05/10/society/interv.htm

[55] Захарий Стоянов – „Записки по българските въстания“, вече цит. съч., стр. 596-597, бележка под линия.

[56] Вж. напр. Димитър Недков – „Масоните се върнаха в България“, Първи том: „Възраждането на идеята за Братството“, Второ, преработено и допълнено издание, Издателство „Мириам“, София, 2005 г., стр. 204. Книгата е в библиотеката на автора.

[57] Вж. Милена Нейова – „Дъщерята на Атанас Буров става доносник на ДС две години след смъртта му“, в. „Гласове“, glasove.com, София, 10 октомври 2012 г., online: http://www.glasove.com/dushteryata-na-atanas-burov-stava-donosnik-na-ds-dve-godini-sled-smurtta-mu-22729

[58] Никита Сергеевич Хрущев – „Время. Люди. Власть.“ (Воспоминания), Книга 1, Информационно-издательская компания „Московские Новости“, Москва, 1999 г., Глава: 1942 Год: От зимы к лету, online: http://lib.ru/MEMUARY/HRUSHEW/wospominaniya1.txt

[59] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Второ пълно издание, Фондация „Българска наука и изкуство“, София, 2003 г., стр. 130. Книгата е в библиотеката на автора.

[60] Пак там, стр. 131.

[61] Пак там, стр. 131-132.

[62] Еврейка, комунистическа терористка. Родственица на едноименния френски клон, който като фирма владее млечната ни промишленост. По еврейско-болшевишка линия компанията „Данон“ е наела за рекламно и медийно обслужване също потомствения комунист Максим Бехар от вестник „Работническо дело“, агент на Държавна сигурност с псевдоним „Димо“.

[63] Вж. „Академик Георги Марков: Кимон Георгиев е бил агент на Съветския съюз, има документи за това“, „Делник“, delnik.net, Ямбол, 14 септември 2015 г., online: http://delnik.net/%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BA-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%BA%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5/

[64] Стефан Богданов – „Две смърти няма, а без една не може“, „Издателска компания „К и М“, вече цит. съч., стр. 106-107.

[65] Вж. 004 – Video The English Royal Family Are Pedophiles and Nazis, в: Георги Ифандиев – „Дегенерати, облечени във власт – Част 1 – Кмет, кралица или за овчедушието на нациите“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, вторник, 1 септември 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%b4%d0%b5%d0%b3%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b8-%d0%be%d0%b1%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%b2%d1%8a%d0%b2-%d0%b2%d0%bb%d0%b0%d1%81%d1%82-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-1 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=Ozs5KPM9hSw

[66] Вж. напр. 004 – Video – The New York Times Announced Hitler ‘Man of the Year’ в: Георги Ифандиев – „Христос възкръсна! Или невчесани размисли около Неделята на Том и след това“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 24 април 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%81-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%ba%d1%80%d1%8a%d1%81%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%bc или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=gXSiLyUpmcA, както и в телевизионното предаване „Диагноза с Георги Ифандиев“, „Евроком“, София, сряда, 6 май 2015 г., online: http://eurocom.bg/shows/video/diagnoza/1061 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=kxxnsB3nNgA

[67] “Michael Goldsmith, 68, Foreign Correspondent” by AP, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, October 25, 1990 г., online: http://www.nytimes.com/1990/10/25/obituaries/michael-goldsmith-68-foreign-correspondent.html

[68] Пак там.

[69] „Мартин Заимов Голдсмит – Червеният седесар на Станишев“, в. „Атака“, София, 11 септември 2007 г., online: http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=36503&format=print&edition_id=600

[70] Вж. „Водолазът Михаил Заимов имал пръст в проекта на Кристо „Плаващите кейове“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, 3 юли 2016 г., online: https://www.24chasa.bg/novini/article/5619926

[71] Пак там.

[72] Стефан Богданов – „Две смърти няма, а без една не може“, „Издателска компания „К и М“, вече цит. съч., стр. 64.

[73] Илчо Димитров – „Иван Багрянов – царедворец, политик, държавник: Исторически очерк“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1995 г., стр. 61.

[74] Вестник „Работническо дело“ беше орган на ЦК на БКП. „Земеделско знаме“ – на БЗНС, който беше партия без програма. Земеделците се водеха прегърнали програмата на БКП. Вестник „Отечествен фронт“ – на отечественофронтовското правителство. Главното редакторство на каквото и да е издание изискваше архи високи връзки. Бащата на социоложката Румяна Бъчварова – министърка на вътрешните работи, другарят Генчо, дълги години ръководеше тъкмо органа на правителството на ОФ! Какво се е променило?

[75] В официалната му биография четем: „Завършва през 1963 г. кинорежисура в ИДЕК в Париж.“ („Атанас Киряков“, от Уикипедия, свободната енциклопедия, София, Wikipedia, San Francisco, CA, bg.wikipedia.org, София, 15 юни 2016 г., online: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%9A%D0%B8%D1%80%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B2)

[76] Димитрина Чернева – „Атанас Киряков: Комунизмът ни превърна в един лицемерен народ“, „Гласове“, glasove.com, София, петък, 7 октомври 2011 г., online: http://www.glasove.com/atanas-kiryakov-komunizmut-ni-prevurna-v-edin-litsemeren-narod-16622

[77] Александър Сталийски (министър на правосъдието), от Уикипедия, свободната енциклопедия, Wikipedia, San Francisco, CA, bg.wikipedia.org, София, 28 февруари 2016 г., online: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_(%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE)

[78] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Фондация „Българска наука и изкуство“, вече цит. съч., стр. 215.

[79] Пак там, стр. 683.

[80] Иван Вазов – „Левски“, в: Иван Вазов – „Епопея на забравените“, вече цит. съч.

[81] Вж. Paul A. Fisher – „Their God is the Devil: Papal Encyclicals And Freemasonry”, American Research Foundation, Inc., Baltimore, Maryland, 1991 г., стр. 17.

[82] Д-р Петър Ненков – „Първият български двоен агент е Теофан Райнов“, „Отбрана.com”, вестник за войската и народа, otbrana.com, София, 18 октомври 2013 г., online: http://www.otbrana.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_4722

[83] „Из архивата на Найден Геров“, стр. 296-297, писмо 473, Христо Георгиев до Найден Геров, 14 юни 1869 г. в: Евгений Волков – „Христо Ботев“, Превод от руски под редакцията на Михаил Попруженко, Боян Пенев и Михаил Арнаудов, Издание на ФАБ, София, 2009 г., стр. 289; в оригиналното издание: Евгени Волковъ – „Христо Ботевъ“, Библиотека „Мисъль и дейность“ № 2, Печатница „Бр. Миладинови“ София, 1929 г., стр. 117. Книгата е в библиотеката и в архива на автора.

[84] Д-р Петър Ненков – „Първият български двоен агент е Теофан Райнов“, „Отбрана.com”, вече цит. съч.

[85] Възможно е да е имал среща с предводителя на всички европейски революционери Джузепе Мацини, еврейския масон от Италия.

[86] Из архивата на Найден Геров“, стр. 296-297, писмо 473, Христо Георгиев до Найден Геров, 14 юни 1869 г. в: Евгений Волков – „Христо Ботев“, Превод от руски под редакцията на Михаил Попруженко, Боян Пенев и Михаил Арнаудов, Издание на ФАБ, вече цит. съч.

[87] Текстът е без редакция, но не е съвсем непокътнат. Коригиран е донякъде.

[88] Д-р Петър Ненков – „Първият български двоен агент е Теофан Райнов“, „Отбрана.com”, вече цит. съч.

[89] Доктор Мартин Лутър Кинг–младши – американски баптистки свещеник, борец за граждански права на чернокожите, алчен развратник. (Martin Luther King Jr. – “Strength to love”, Harper & Row, New York City, 1963 г., стр. 10.)

[90] „България“, брошура от двамата й делегати Димитър Цанков и Марко Балабанов, Лондон, 1876 г., издадена на английски и френски, в: Марко Д. Балабанов – „Страници от политическото ни възраждане“, Издателство „Стефан Добрев“, София, 2013 г., стр. 467. Книгата е в библиотеката на автора.

[91] Д-р Петър Ненков – „Първият български двоен агент е Теофан Райнов“, „Отбрана.com”, вече цит. съч.

[92] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Фондация „Българска наука и изкуство“, София, 2003 г., стр. 683. Книгата е в библиотеката на автора.

[93] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Фондация „Българска наука и изкуство“, вече цит. съч., стр. 512.

[94] Николай Грудев – „Съд за астролога, прогнозирал силен трус в Хасково“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, 17 април 2009 г. , online: https://www.24chasa.bg/Article/59160

[95] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Фондация „Българска наука и изкуство“, вече цит. съч., стр. 512.

[96] Малката буква е на автора, „народния поет“.

[97] Същото като в предходната бележка.

[98] Иван Вазов – „Левски“, вече цит. съч.

[99] Вж. Israel Shahak – “Jewish History, Jewish Religion: The Weight of Two Thousand Years”, Pluto Press, London, 1994 г., стр. 97; в превода на български: Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години“, второ издание, ИК „Огледало“, София, 2008 г., стр. 162. Книгите са в архива и в библиотеката на автора, който е и преводач на българското издание.

[100] „Евангелие от Матей“, гл. 12, ст. 31.

[101] Вж. Николай Кауфман – „Поглед върху народната музика на балканските евреи“ в: „Българи и евреи“, Втора част, ТАНГРА ТанНакРа Общобългарска фондация, Организация на евреите в България „Шалом“, Център за изследвания на българите, София, 2000 г., стр. 203-204. Книгата е в библиотеката на автора.

[102] Салман Рушди – индийски писател, който от четвърт век живее предимно в Британия. (“Salman Rushdie ups ante, says there’s need for blasphemy” by Ashis Ray, “The Times of India”, timesofindia.indiatimes.com, Mumbai, September 18, 2012 г., online: http://timesofindia.indiatimes.com/world/uk/Salman-Rushdie-ups-ante-says-theres-need-for-blasphemy/articleshow/16442971.cms) Рушди е роден в някогашната Британска Индия в семейство на заможни мюсюлмани. Работил е в Пакистан. Сам се определя като „твърдоглав атеист“. (Вж. “Bill Moyers and Salman Rushdie”, “Bill Moyers on Faith & Reason”, Public Affairs Television – PBS, pbs.org, New York, NY, June 23, 2006 г., online: http://www.pbs.org/moyers/faithandreason/print/faithandreason101_print.html) От четвъртия му романа „Сатанински строфи“ нататък е преследван от крайните ислямисти. Оцелял в няколко опита за убийство.

[103] Иван Вазов – „Левски“, вече цит. съч.

[104] Алеко Константинов – „Бай Ганьо на гости“, в: Алеко Константинов – „Събрани съчинения в четири тома“, Том 1 – „До Чикаго и назад“, „Бай Ганьо“, Издателство „Български писател“, София, 1980 г., стр. 54.

[105] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Фондация „Българска наука и изкуство“, вече цит. съч., стр. 512.

[106] Edgar Allan Poe to Joseph Evans Snodgrass — January 17, 1841 (LTR-107), в: Works – Letters, Poe to J. E. Snodgrass, The Writings of Edgar Allan Poe, The Edgar Allan Poe Society of Baltimore, Towson, MD and University of Baltimore, Baltimore, MD, online: http://www.eapoe.org/works/letters/p4101170.htm

[107] Стоян Михайловски – „Как западат и се провалят държавите“ в: „Защо сме такива?: В търсене на българската културна идентичност“, Иван Еленков и Румен Даскалов, съставители, Издателство „Просвета“, София, 1994 г., стр. 102.

[108] Стоян Михайловски – „Позив към българския народ и българската интелигенция“, Част І, София, 1911 г., стр. 9, в: Стоян Михайловски – „Книга за българския народ“, Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2002 г., стр. 330. Книгата е в библиотеката на автора.

[109] “The Shawshank Redemption”, Based on short story “Rita Hayworth and Shawshank Redemption” by Steven King, Screenplay and directed by Frank Darabont, Starring Tim Robbins and Morgan Freeman, Castle Rock Entertainment, Los Angeles, CA, 1994 г.

[110] Стефан Попов – „Народът“, в: Стефан Попов – „Българската идея: Исторически очерци“, Издателство „Летописи“, София, 1994 г., стр. 209.

[111] Крайна безнадеждност, без никакви очаквания.

[112] Стоян Михайловски – „Книга за българския народ“, вече цит. съч., стр. 223.

[113] “The West should think carefully before embracing Iran’s mullahs” by Benedict Brogan, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Monday, June 16th, 2014 г., online: http://blogs.telegraph.co.uk/news/benedictbrogan/100276578/the-west-should-think-carefully-before-embracing-irans-mullahs/

[114] Джордж Оруел – британски писател, социалист, членувал във Фейбиънското общество, където узнал много тайни за бъдещето, планирани от Братството. Може би пръв използвал това понятие в литературата като обозначение на тайното световно правителство, съставено от представители на един общ елит, който симулира вражди. (Джордж Оруел – „1984“, Издателство „Профиздат“, София, 1989 г., Първа част – 4.)

[115] В оригинала е използвана думата “impotent” – „импотентен“, която спокойно може да бъде оставена, защото използването й в текста съответства на значението, което обикновено влагаме в нея.

[116] “The West should think carefully before embracing Iran’s mullahs” by Benedict Brogan, “The Telegraph”, вече цит. съч.

[117] Вж. напр. „Топ скандал! Човек на Кристалина Георгиева пише мерзки „насоки за коментари в социалните мрежи“ и плаща за това!!!“, Afera.bg, Варна, сряда, 31 август 2016 г., online: http://afera.bg/%d1%82%d0%be%d0%bf-%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b0%d0%bb-%d1%87%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%ba-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3.html; Явор Дачков – „Кристалина Георгиева удари дъното в битката си срещу Бокова“, „Гласове“, glasove.com, София, 26 август 2016 г., online: http://www.glasove.com/categories/komentari/news/kristalina-georgieva-udari-dynoto-v-bitkata-si-sreshtu-bokova

[118] Джордж Оруел – „1984“, Издателство „Профиздат“, вече цит. съч., Първа част – 1.

[119] Вероника Рот – еврейка, сама приела християнството; млада американска писателка, нашумяла с фантастичните си книги, в които настъпва епоха на глобален тоталитаризъм. Особено, след като по първия й роман „Различен“ – “Divergent”, беше заснет игрален филм. (Veronica Roth – “Allegiant”, Harper Collins, New York City, 2013 г., стр. 41.)

[120] Вж. Александър Попов – „Бегай, бе, цървулин! За (не)споделената любов между Стоичков и журналистите“, Dnes.bg, София, понеделник, 29 август 2016 г., online: http://www.dnes.bg/redakcia/2016/08/29/begai-be-cyrvulin.313916

[121] Подробности за другаря Спас Русев в: Георги Ифандиев – „Колкото по-дълго живеете, толкова повече смърт, нещастия и гадости виждате. Ще издържите ли? – Част 1“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 10 декември 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5; Георги Ифандиев – „Закон за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност? Чудесно, ала забравете!“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 3 май 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D1%83%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B4; Георги Ифандиев – „Реваншизъм? Какво по-джентълменско, когато е стремеж към справедливост? – Част 2“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 17 юни 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D0%BE-2 и т.н., още от 2009 година във „ФорумЪт“, а от телевизионния екран – от 2005-а.

[122] “The left must refocus on class, and show it still cares about workers” by Owen Jones, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 18 August 2016 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/aug/18/left-must-refocus-on-class-care-about-workers-liberals-priority-right-exploit-divisions

[123] „Евангелие от Матей“, гл. 7, 18.

[124] Вж. “Country comparison: Death rate”, “The World Factbook”, Central Intelligence Agency – CIA, cia.gov, Washington, D.C., година не е посочена – вероятно 2015-а, online: https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2066rank.html

[125] Вж. напр. “How many white people are there in the world?”, “Quora”, quora.com, Mountain View, CA, 27 July 2016 г., online: https://www.quora.com/How-many-white-people-are-there-in-the-world

[126] Вж. “World POPClock Projection”, U.S. Census Bureau, census.gov, Washington, DC, 1 September 2016 г., online: http://www.census.gov/popclock/

[127] “Did better broadband make Americans more partisan?” by Nick Cohen, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday 28 August 2016 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/aug/27/donald-trump-fox-news-charlie-sykes-modern-debate

[128] “Did better broadband make Americans more partisan?” by Nick Cohen, “The Guardian”, вече цит. съч.

[129] Вж. “More than 60 shot in Chicago over July 4th weekend” by Aamer Madhani, “USA Today”, usatoday.com, New York, NY, July 5, 2016 г., online: http://www.usatoday.com/story/news/2016/07/05/more-than-60-shot-chicago-over-july-4th-weekend/86707218/

[130] Джонатън Глоувър – съвременен британски философ, преподавател по етика в Оксфорд, а понастоящем в Лондон. (Jonathan Glover – “Humanity: A Moral History of the Twentieth Century”, Yale University Press, New Haven, Connecticut, 2000 г.)

[131] Вж. напр. “Boris Johnson suggests ‘part-Kenyan’ Obama may have ‘ancestral dislike’ of UK: The Mayor of London attacked the president for endorsing the UK’s position in the EU” by Jon Stone, “The Independent”, independent.co.uk, London, Friday, 22 April 2016 г., online: http://www.independent.co.uk/news/uk/politics/boris-johnson-suggests-part-kenyan-obama-may-have-an-ancestral-dislike-of-britain-a6995826.html

[132] Вж. 009 – Video – Obama Confirms That ‘the Land of the Free’ Has Been Turned into a Prison State, в: Георги Ифандиев – „Мразещите минават за обичащи и градят мостове, които разделят…“, Диагноза с Георги Ифандиев, diagnosa.net, София, 27 юни 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%bc%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b5%d1%89%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d0%b8%d1%87%d0%b0%d1%89%d0%b8-%d0%b8-%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4%d1%8f%d1%82 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=7sEGq2SPVk0

[133] Григорий Климов (1918–2007) – псевдоним на Игор Борисович Калмиков, известен и като Ралф Вернер. Съветски офицер, избягал или изпратен на Запад. Докато бил в Германия го вербували от ЦРУ. Започнал работа като изследовател в т. нар. Харвардски проект за висша социология. Занимавал се преди всичко с проучване на имигранти от СССР. Главната част от тях били евреи. Така започнал да изследва произхода и същността на юдаизма и еврейската секта. От началото на шейсетте години до смъртта си живя в изгнание в Ню Йорк, където почина. (Григорий Климов – „Божий народ“, Издательства „Советская Кубань“ и „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, стр. 3. Книгата е в архива на автора.)

[134] “Another Brick in the Wall – Part 2” by Pink Floyd, LP “The Wall”, Harvest Records, London, 1979 г.

[135] След публикация, посветена на другарката министърка Лиляна Павлова, която в повереното й от ЦК на БКП министерство действително наричат Лилянището, погледнах коментарите. За почти никого нямаше значение миналото на чудовището. Забележително с това, че навярно изразява мирогледа на 99 на сто от младежите у нас, както и тяхната грамотност на „висшисти“, беше мнението на същество, подписало се като „студента“ в отговор на друг изявил се: „студента в 10:49: Учудват ме тези коментари – отдавна мина времето, когато произхода на хора беше определящо за тяхното развитие. Способностите бяха на заден план. ВСУ „Черноризац Храбър“ е авторитетен и даващ качествено образование, признато в Европа, а проф.Павел Павлов е доказан преподавател и учен. Аз ума във Филиала на ВСУ в Смолян и съм доволен от обучението, не виждам да се толелират членове на ДПС. Тук никой не се интересува кой какви политически пристрастия има!“ Преди него се беше изявила друга твар: „леля ви Карамфила, 16.09.2011 в 8:46: „драги ми банани(от банановата държава),било какво било,от сега на там-както си е било!Идват избори.Ха да видиме дали тоя път ще случиме на поробител!?!?“ А след „студента“ – това: „SS, 20.12.2012 в 0:55 „Тоя „университет“ е пълен ташак. Искаш диплома – отиваш да „учиш“ там. Мижи да те лажем. Само прибират парите за „наука“. 🙂 Всички некадърници – там.“ (Министър Лиляна Павлова е внучка на партизанин от отряда „Чавдар“, „Скандално“, skandalno.net, София, 14 септември 2011 г., online: http://skandalno.net/ministar-lilyana-pavlova-e-vnuchka-na-pa-23979/) Веселба! Tel est le cas, Minke – Това е положението, Минке!

[136] Вж. Добри и Елена Джуров – „Мургаш“, Четвърто издание, Военно издателство, София, 1983 г., стр. 641-642. Книгата е в библиотеката на автора.

[137] От английската дума “hub” – в случая – „център“, „съсредоточие“.

[138] Ваня Симеонова – „Съсобственикът на „Агромах“ Методи Бачев: Моите пари са похарчените пари, не съм алчен, доскоро ходех с дрехи втора употреба“, в. „Струма“, struma.bg, Горна Джумая, 1 март 2013 г., online: http://struma.bg/news/3992/1/1/Susobstvenikut-na-Agromah-Metodi-Bachev-Moite-pari-sa-poharchenite-pari-ne-sum-alchen-doskoro-hodeh-s-drehi-vtora-upotreba.html

[139] Правописът на цитираната медия е запазен.

[140] „Шефът на „Агромах“: „Кметът на Симитли е ебал Бойко Борисов!“. Слънце грее, дъжд вали, а на Боко му го слагат в Симитли“, Afera.bg, Варна, вторник, 30 август 2016 г., online: http://afera.bg/%D1%88%D0%B5%D1%84%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%85-%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82.html

[141] „Кметът на Симитли: Не съм спал с Бойко Борисов“, “FrogNews”, frognews.bg, София, вторник, 30 август 2016 г., online: https://frognews.bg/news_118222/Kmetat-na-Simitli-Ne-sam-spal-s-Boiko-Borisov/

[142] Антоанета Маскръчка – „Бизнесменът Методи Бачев прекара нощта в ареста заради клип с обида към Борисов“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, четвъртък, 1 септември 2016 г., online: https://www.24chasa.bg/novini/article/5741099

[143] Перифраза на мисъл от Джордж Карлин, вече покоен американски комик с ирландски корени, изнасящ представления в стил монолог, киноактьор и писател, един от майсторите на т. нар. черен хумор. Тя гласи: “May the forces of evil become confused on the way to your house” – „Нека злите сили се объркат по пътя към твоята къща“. (George Carlin – “Napalm & Silly Putty”, 1 edition, Hyperion, New York, NY, 2001 г., Chapter: Hello-Goodbye.)

[144] “May the force be with us” by Victoria Coren Mitchell, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday, 28 August 2016 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/aug/27/may-the-force-be-with-us

[145] Предсмъртно писмо на поета Веселин Андреев (роден Георги Андреев) от 10 февруари 1991 г. в: Пенчо Ковачев – „Веселин Андреев ли разстрелва принц Кирил?“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, сряда, 9 февруари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=773740

[146] “Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html

[147] Алеко Константинов – „Бай Ганю и опозиция – ама де-де!“, в: Алеко Константинов – „Събрани съчинения в четири тома“, Том 1 – „До Чикаго и назад“, „Бай Ганьо“, вече цит. съч., стр.135.

[148] “Bush backs record in final speech”, BBC News, ews.bbc.co.uk, BBC, London, Friday, 16 January 2009 г., online: http://news.bbc.co.uk/2/hi/-americas/7832252.stm

[149] “Washington Report on Middle East Affairs”, wrmea.com, Washington, DC, October 10, 2001 г., online: от http://www.wrmea.com/html/newsitem_s.htm; както и http://www.fpp.co.uk/online/01/10/Sharon3.html или http://www. radioislam.net/islam/english/jewishp/usa/sharon.htm;  “Sharon to Peres: „We Control America”: Congressional Pandering to Israel proves him Right” by Mohamed Khodr, “Media Monitors Network”, mediamonitors.net, California, USA, November 20, 2001 г., online: http://www.mediamonitors.net/khodr49.html;  “Israeli Outlaws in America: The Case of Rafi Eitan” by Kurt Nimmo, “CounterPunch”, counterpunch.org, Petrolia, CA, August 25, 2003 г., online: http://www.counterpunch.org/nimmo08252003.html;  “The Night After: The Easier the Victory, the Harder the Peace” by Uri Avnery, “CounterPunch”, counterpunch.org, Petrolia, CA, April 10, 2003 г., online: http://www.counterpunch.org/avnery04102003.html;  “Sharon & God”, “New York’s Free Weekly Newspaper”, Volume 14, Issue 41, Thursday, October 11, 2001 г. и др.

[150] Абел Басти, Ян ван Хелсинг, Щефан Едерман – „Хитлер живя в Аржентина“, Издателство „Дилок“, София, 2016 г., стр. 16. Благодарение на Стоян Тенев от Смолян книгата е в библиотеката на автора.

[151] Вж. Георги Ифандиев – „Хитлер в Патагония“, ИК „Огледало“, София, 2011 г.

[152] Марк Твен – американски писател. (Mark Twain – “Following the Equator: A Journey Around the World”, Volume 5: “Australia – Description and travel”, Harper & Brothers, New York, NY, 1899 г., стр. 155.)

[153] Вж. Эдуард Ходос – „Еврейский синдром: Публицистический цикл“, Издательство „Свитовыд“, Харьков, 2001 г., стр. 13. Книгата е в библиотеката на автора.

[154] Няма такива – това са пари, откраднати от народа. Същото важи и за т. нар. „злато [на комунистическата] партия“, откраднато от поробените народи от бившия социалистически (конц)лагер. Днес тези ограбени от нас пари вече са превърнати в излишен и безвкусен лукс, който не е капитал – не създава нова стойност. С други думи огромните суми са просто прахосани и безвъзвратно загубени.

[155] Эдуард Ходос – „Еврейский синдром: Публицистический цикл“, Издательство „Свитовыд“, вече цит. съч., стр. 83-85.

[156] Действително съществувал юдейски род, който води началото си от Юда Макавей, живял около 150 години след смъртта на нашия древен император Аламир – син на субага на Макидан – Македония – Балдиу (359-336 г. пр.Пр.Хр.), известен ви като Филип, познат на хората под името Александър Велики Македонски, който завладял земите на тези племена. Юда Макавей станал основател на Хасмонидската юдейска династия, извювала освобождението на народа му от нашите предци и техните царе Птоломеите. Практически едва тогава възникнала държавата Юдея. Другото не е нищо повече от фантасмагории. Братоубийствените граждански войни между различните колена на Макавеите довела до там, че в средата на І век пр.Пр.Хр. те повикали намиращите се наблизо римляни, за да ги разтърват и да станат арбитри в подялбата на Юдея. Обаче император Гней Помпей харесал Йерусалим и през 63 г. пр.Пр.Хр. покорил юдеите. (Вж. напр. Стивън М. Уайлен – „Евреите по времето на Исус“, ИК „Витлеем“, София, 2007 г., стр. 113. Книгата е в библиотеката на автора.)

[157] Йом Кипур – десетият ден от т. нар. празник на покаянието. На този ден евреите изобщо не бива да ядат и пият.

[158] Пасха – празник на безквасните хлебчета – на т. нар. изход от Египет, което е удобна литературна измислица. Ако приемете „египетския плен“ за истина, първо трябва да прочетете приказката за старозаветния Йосиф. Той бил продаден от братята си в робство, но се издигнал до пръв съветник на фараона. Впоследствие простил на родата си и приел „еврейския народ“ в египетската империя, като постепенно излиза, че юдеите поробили египтяните. (Вж. Библия, „Първа книга на Мойсей – Битие”, гл. 37-50 и „Втора книга на Мойсей – Изход”, гл. 1.) Не един, а много учени, сред които се откроява Шломо Занд, професор по история в Университета на Тел Авив, доказаха: Ако е имало „изход от Египет“, той е бил лишен от смисъл. Тъй като след четиридесет-годишни обиколки несъществувалият Моше – Мойсей, отвел съплеменниците си… обратно в Египет. (Shlomo Sand – “The Invention of the Jewish People”, Translated by Yael Lotan, Verso Books, London, 2009 г.; Шломо Занд – „Изобретяването на еврейския народ“, Издателство „БГкнига“, София, 2011 г.; видеозапис от лекция на проф. Шломо Занд в Ню Йорк в: „Диагноза с Георги Ифандиев“, телевизия „Евроком“, София, 14 януари 2015 г., online: https://www.youtube.com/watch?v=47dmHVtXKqQ&spfreload=10 от 13:55 минути нататък.)  Двама съвременни археолози от еврейски произход, специалисти в разкопките в Палестина – израелският Израел Финкелщайн и американският Нийл Ешър Зилбърман, подчертават: „Историческата сага, която се съдържа в Библията – от срещата на Аврам с Бога и неговото пътешествие до Ханаан, през Мойсей и избавлението на децата на Израел от робство, до възхода и падането на царствата на Израел и Юда – не са чудотворно откровение, а блестящо произведение на човешкото въображение.“ (Israel Finkelstein and Neil Asher Silberman – “The Bible Unearthed: Archaeology’s New Vision of Ancient Israel and the Origin of Its Sacred Texts”, The Free Press, New York, NY, 2002 г., стр. 1.) Всъщност не е правилно да се говори за юдеи в един толкова ранен период, когато тези семейства или по-рядко родове – дори не племена, ако изобщо са съществували, са се скитали из пустините и са дирели прехрана, само и само да оцелеят.

[159] Louis Finkelstein – “The Pharisees: The Sociological Background of Their Faith”, Volume I, The Jewish Publication Society of America, Piladelphia, PA, 1938 г., стр. хxi.

[160] Равинът на Любавичи се води ребе. На английски равин е Rabbi – чете се рабай, а равин на Любавичи е Rebbe – ребей.

[161] Amt Ausland/Abwehr im Oberkommando der Wehrmacht – Външнополитически отдел към Отбранителната служба при Главното командване на въоръжените сили.

[162] Вж. Bryan Mark Rigg – “Hitler’s Jewish Soldiers. The Untold Story of Nazi Racial Laws and Men of Jewish Descent in the German Military”, University of Kansas Press, Kansas, 2002 г., стр. 342. Книгата е в библиотеката на автора. Вж. също  “Hitler’s Martial Jews”, “The Times”, London, December 6, 1996 г., online: http://www.codoh.com/newsdesk/961206.HTML

[163] Эдуард Ходос – „Еврейский синдром: Публицистический цикл“, Издательство „Свитовыд“, вече цит. съч., стр. 83-85.

[164] Игор Бунич – „Златото на партията”, ИК „Прозорец”, София, 1996 г., стр. 350.

[165] US Army Counter Intelligence (CIC) report WD 341/1 June 47, Severin F. Wallach (signature), Special Agent CIC; Approved: Andrew L. Venters (signature); Andrew L.Venters, Special Agent CIC Operations Officer, CIC Region VIII headquarters – Berlin, November 30, 1948 г. в: Gregory Douglas – “The CIA Covenant: Nazis in Washington”, The Barnes Review Book Club, TBRNews.org Ebooks, Washington, DC, 1999 г., pdf, стр. 4.

[166] “Secret”: Annex “A”- The Development and Usage of Former Senior SS Officers Subject: Former SS Generals Globochnik and Mueller в: Gregory Douglas – “The CIA Covenant: Nazis in Washington”, Region VIII headquarters – Berlin, November 30, 1948 г. в: Gregory Douglas – “The CIA Covenant: Nazis in Washington”, The Barnes Review Book Club, вече цит. съч., стр. 6.

[167] Пак там, стр. 19.

[168] Пак там.

[169] “Adolf Hitler’s Final Political Testament”, United States, Office of United States Chief of Counsel for Prosecution of Axis Criminality, Nazi Conspiracy and Aggression, 8 vols. and 2 suppl. vols., Government Printing Office, Washington, DC, 1946-1948 г., Vol. VI, Doc. No. 3569-PS, стр. 259-263, достъпно от online: http://www.ibiblio.org/pha/policy/1945/450429a.html или от http://www.ess.uwe.ac.uk/documents/poltest.htm

[170] Пак там.

[171] Марк Твен. (“Conquering the Enemy Within: Ignorance + Confidence = Success” by Jack Busch, “Primer”, primermagazine.com, Atlanta, GE, March 12, 2012 г., online: http://www.primermagazine.com/2012/live/conquering-the-enemy-within-ignorance-confidence-success)

[172] Вж. напр. „Negado parentesco entre Ariel Sharon e Che Guevara“, „O Globo“, Rio de Janeiro, Brazil, 3 Agosto 2007 г., online: http://oglobo.globo.com/mundo/mat/2007/08/03/297098227.asp; „¿El Che Guevara, primo de Ariel Sharon?“, Clarín.com, Buenos Aires, Argentina, 2004 г., online: http://www.clarin.com/diario/2007/08/04/elmundo/i-04001.htm; „El Che Guevara era primo de Ariel Sharon, segun diario israeli“, derkeiler.com, Saturday, August 4, 2007 г., online: http://newsgroups.derkeiler.com/Archive/Soc/soc.culture.argentina/2007–08/msg00214.html Всички публикации в израелския печат изчезнаха от интернет.

[173] ןמרנייש לאירא, иврит.

[174] Георги Ифандиев – „Хитлер в Патагония“, ИК „Огледало“, вече цит. съч., стр. 107-108.

[175] Абел Басти, Ян ван Хелсинг, Щефан Едерман – „Хитлер живя в Аржентина“, Издателство „Дилок“, вече цит. съч., стр. 16.

[176] Грешно! Нацизмът се родее с фашизма, но е по-близо до комунизма; Хитлер никога не е тиражирал фашистки доктрини – за корпоративна власт.

[177] Adolf Hitler – “Mein Kampf”, 1924 г., – Бел. на Аб. Б.

[178] За обяснение на финансовите и идеологическите връзки между Хитлер и американските фирми виж “Los Secretos de Hitler”, Abel Basti, Sudamericana-Mondradori, – Бел. на Аб. Б.

[179] В неговата отбрана, с възгласи “Heil Hitler”, загива евреина капитан Ернст Блох, вече с чин полковник, който извел успешно ребето на Любавичи от руската територия, окупирана от германците.

[180] James Byrnes, “Speaking Frankly”, – Бел. на Аб. Б.

[181] Абел Басти, Ян ван Хелсинг, Щефан Едерман – „Хитлер живя в Аржентина“, Издателство „Дилок“, вече цит. съч., стр. 31-34.

[182] Leslie Fry – „Waters Flowing Eastward: The War Against the Kingship of Christ“, Edited and Revised by The Rev. Denis Fahey, C.S.S.P., B.A., D.Ph., D.D. (Professor of Philosophy and Church History), 7th Edition, Flanders Hall Publishing Company, New Orleans, LA, 1998 г., стp. 108. Книгата е в архива на автора. Съвсем същият цитат и в: Yehoshafat Harkabi – “Arab Attitudes to Israel”, John Wiley & Sons, New York, NY, 1974 г., стр. 235.

[183] Всемирен израелски съюз, фр.

[184] „A People’s State“ by Walter Rathenau. – Бел. на Л.Ф.

[185] „In Days to Come“ by Walter Rathenau, 1921 г. – Бел. на Л.Ф.

[186] Пак там.

[187] Вж. напр. Heinz Guderian – “Achtung – Panzer!”, Stuttgart, 1937 г.

[188] Col. Philip J. Corso, William J. Birnes – “The Day After Roswell”, Simon & Schuster Pocket Books, New York, NY, 1997 г., Electronic version pdf, стр. 37.

[189] Албер Камю – френски философ, журналист и писател, роден в Алжир. На младини се смятал за революционер основал организация за връзка, която да отрече идеологиите в САЩ и СССР и да се бори с тях. Впоследствие станал един от водещите европейски федералисти, смятали, че бъдещето е в обща държава на континента. (Aleatha Romig – “Convicted”, Romig Works LLC, New York, NY, 2013 г., Chapter 47.)

[190] От Жак дьо Моле – великият магистър (майстор) на рицарите тамплиери. Когато крал Филип Хубавия обвинил ордена в содомия, хомосексуализъм, кражби и злоупотреби и го разбил, основният обвиняем бил тъкмо Дьо Моле. На разсъмване на 13 октомври 1307 г., петък, френските власти заловили огромното множество от членове на ордена. Тъкмо оттогава и поради това остава фаталисткото вярване, че петък, 13-и е лош ден. Жак дьо Моле успял да укрие съкровището на тайната си организация. „Най-голямата загадка е изчезването както на тамплиерската флота, така и на натрупаното богатство в Темпъл  в Париж.“ (Джим Марс – „Господство и потайност: Тайната история, която свързва Трилатералната комисия, масоните и Великите пирамиди“, Издателство „Дилок“, София, 2004 г., стр. 271. Книгата е в библиотеката на автора.) Дали било така? Разпорстранено е и становището, че всъщност Великият магистър или майстор (без значение) Жак дьо Моле успял да скрие съкровището и впоследствие да организира пренасянето му в Ла Рошел – крепостта на катарите, а по-късно и на протестантите – хугенотите. Обърнете внимание, че става дума за провинцията Лангелок, за която тайните общества нашепвали богохулната мълва, че била мястото на акустиране на Мария от Магдала (Магдалена) със своето отроче, чийто баща бил… Исус Христос. Това бил и Свещеният граал?! Той бил символ, защото детето носело Христовата кръв. Оттам, от Лангелок, богатството било натоварено на осемнадесет галери, които го транспортирали до Шотландия. (Вж. Laurence Gardner – „Bloodline of the Holy Grail: The Hidden Lineage of Jesus Revealed”, Element Books, Ltd, Rockport, MA, 1996 г., стр. 272.) Все по онова време във Франция на практика били изтребени или прогонени почти всички тамплиери. На 12 май 1310 г. като разпространители на ерес 54 рицари-тамплиери били хвърлени на кладата. През 1310 г. започнал процесът срещу последния им Велик магистър или майстор – Жак дьо Моле. Той бил осъден на смърт и близо 4 години по-късно на 14 март 1314 г., го екзекутирали също като вещер, магьосник – чрез изгаряне. (Вж. Nesta H. Webster – “Secret Societies and Subversive Movements”, The Book Tree, Escondido, CA, 2000 г., стр. 56. Книгата е в библиотеката на автора. Същото в: Edith Starr Miller – „Occult Theocracy”, Christian Book Club of America, Hawthorne, CA, 1933 г., this edition published by the Christian Book Club of America, Hawthorne, CA, 1980 г., стр. 144.) Легендата гласи, че на кладата проклел папата и краля. Предрекъл, че до една година ще се срещнат там, горе, пред Страшния съд. Действително година по-късно главите на католическата църква и на Франция заминали към отвъдното!

[191] Milton William Cooper – “Behold A Pale Horse”, Light Technology Publications, Flagstaff, AZ, 1991 г., стр. 78, 94.

[192] Вж. Nigel West – “The Circus – MI5 Operations 1945-1972”, Stein and Day, New York, NY, 1984 г.

[193] Louis Marschalko – “The World Conquerors: The Real War Criminals”, Christian Book Club, Palmdale, CA, 1978 г., стр. 227.

[194] Абел Басти, Ян ван Хелсинг, Щефан Едерман – „Хитлер живя в Аржентина“, Издателство „Дилок“, вече цит. съч., стр. 312-313.

[195] Произношението на името е уточнено и представено така, както го изговарят в Аржентина.

[196] Уинстън Чърчил, когото е излишно да представям. (“Socialism is the philosophy of failure…” – Winston Churchill” by The Churchill Project”, Hillsdale College, winstonchurchill.hillsdale.edu, Hillsdale, Ml, July 30, 2015 г., online: https://winstonchurchill.hillsdale.edu/socialism-is-the-philosophy-of-failure-winston-churchill/)

[197] „Съществува цял ред легенди за антихриста, в които направо се говори, че той, като символ, ще бъде роден от еврейска майка и баща неевреин. Добре запомнете тази формула.“ (Григорий Климов – „Божий народ“, Издательства „Советская Кубань“ и „Пересвет“, Краснодар, вече цит. съч., стр. 24.)

[198] Вж. Георги Ифандиев – „От частушките до чалгата няма и една крачица – Част 7“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 15 август 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BE%D1%82-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%BE-%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B8-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BA-4

[199] Пацивистка станция, анг.

[200] Провокатор, фр., анг.

[201] Става дума за издадената първо в Париж на руски език „Архипелагът ГУЛаг“, появил се после и в САЩ, преведена на английски. Тя беше забранена и тук преследваха даже за нейното споменаване.

[202] Christopher Hitchens – “Hitch-22 – A Memoir”, Hachette Book Group, New York, NY, 2010 г., стр. 441-442. Книгата е в архива на автора.

[203] Вж. Григорий Климов – „Божий народ“, Издательства „Советская Кубань“ и „Пересвет“, Краснодар, вече цит. съч., стр. 27, 33.

[204] Пак там, стр. 254, 425.

[205] В Чехия и Германия го знаят като Ернест Гелнер. Пълното му име е Ernest André Gellner. Ударението е заради неговото родно място – Париж. Родителите му били евреи от Чехословакия. Неговото детство и финалните му години преминали в Прага. Там и почина. Става доктор по философия в Оксофрд и цял живот преподава. Никога не успя да се откъсне от своите корени – левичарството, типично за евреите, както и връзката си с интернационалния аферист Дьорд Шнарц – Джордж Сорос, чийто слуга беше. Тъкмо с пари и съдействие на Сорос създаде интернационалисткия Институт за изследване на национализма в Прага.

[206] Оцелял в Аушвиц – как ли, щом като твърдят, че това бил „лагер на смъртта“ – той станал пламенен офицер от службите за сигурност на полския комунистически режим. Избягва в Израел и се отдава на обругаване на всичко, което не е еврейско и комунистическо. Смята масовите убийства за допустима мярка, ако са в името на идеите – талмудизма, комунизма.

[207] Franz Kafka – “Ein Bericht für eine Akademie”, на английски – “A Report To An Academy”, 1917 г.

[208] Руско-британски социалист и политик, социолог, историк, евреин, удостоен от кралицата с титлата „сър“. Роден през 1909, поминал се през 1997 г., той беше един от най-противоречащите си изследователи на обществените ценности и отношения. От противник на Просвещението стана защитник на пълната свобода и т.н.

[209] David Aberbach on the centennial of Isaiah

Berlin, June 2009 г., – Бел. на Кр. Х.

[210] Christopher Hitchens – “Hitch-22 – A Memoir”, Hachette Book Group, вече цит. съч., стр. 403-405.

[211] Петер Юхас, унгарски българист, бивш професор в Софийския университет. (Петер Юхас – „Смъртта не е алиби“ (Анекдоти за български писатели), ИК „Огледало“, Унгарски Културен Институт, София, 1999 г., стр. 226. Книгата е в библиотеката на автора. Вж. също: Петер Юхас гостува на „Диагноза с Георги Ифандиев“, НКТ „Евроком“, София, петък, 15 юли 2011 г., видеозапис от online: http://www.youtube.com/watch?v=90K1WDUqpqY)

[212] Грешка! Андропов беше стопроцентов евреин.

[213] Пак грешка! Раиса Максимовна беше еврейка.

[214] Григорий Климов – „Божий народ“, Издательства „Советская Кубань“ и „Пересвет“, вече цит. съч., стр. 31, 42-45.

[215] Библия, „Книга на Естир“, гл. 8, ст. 17.

[216] Петер Юхас – „Смъртта не е алиби“ (Анекдоти за български писатели), ИК „Огледало“, Унгарски Културен Институт – София, 1999 г., Четвърта корица. Книгата е в библиотеката на автора.

[217] Вж. „Горбачов ни видя сметката: Заговорът в Малта обрече нашите държави на мизерия, твърди унгарският проф. д.ф.н. Петер Юхас“, интервю на Йовка Николова, в. „Старозагорски новини“, бр. 90, Стара Загора, 10 май 2002 г., в: Петер Юхас – „А ние, българите…?“, ИК „Огледало“, София, 2004 г. стр. 84. Книгата е в библиотеката на автора.

[218] Номенклатурно чедо, завършило в СССР. Бил състудент с Румен Овчаров – „Дългия инкасатор“. Собственик на фирма „Фронтиер“ за когото се твърди, че заедно с Пастиров задкулисно командват тукашната енергетика. Говори се, че негов наместник у нас е Богомил Манчев. Освен всичко друго, Манчев притежава архива на бившата крупна държавна проектантска организация „Еергопроект“. По времето, когато я оглавяваше Кирил Цочев – заместник-председател на Народното събрание и бивш вицепремиер, щатен наместник на ЦК на БКП в нея беше именно Румен Овчаров.

[219] Петер Юхас. („Петер Юхас награден с орден „Стара планина“, интервю на Татяна Кръстева, в. „Български вестник“, бр. 7, Будапеща, 30 септември 2001 г., в: Петер Юхас – „А ние, българите…?“, ИК „Огледало“, вече цит. съч., стр. 89.)

[220] От герои на Шекспир и Пушкин, но преди всичко от евангелския текст на Лука за „фарисеите сребролюбци“. (Вж. „Евангелие от Лука“, гл. 16, ст. 14.)

[221] Григорий Климов – „Божий народ“, Издательства „Советская Кубань“ и „Пересвет“, вече цит. съч., стр. 204, 399-400.

[222] Вж. 004 – Video – Lenin and Stalin Put Crimea in Pawn to the US Elite в: Георги Ифандиев – „Мазохизъм: Животът сред пропагандата на „демокрацията“ е като сопата на тоталитаризма, но допада на мнозина – Част 5“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 5 май 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%85%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-4 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=eIucY7uCBvM

[223] “Network”, Written by Paddy Chayefsky (Sidney Aaron Chayefsky), Directed by Sidney Lumet, Starring Faye Dunaway, William Holden, Peter Finch, Robert Duvall, Produced by Howard Gottfried, MGM, Los Angeles, CA, 1976 г., от  1:32:09 до 1:37:45 ч.

[224] Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Concord Press, Seal Beach, Ca, 1971 г., стр. 32. Книгата е в архива на автора.

[225] Винаги едно и също, лат.

[226] “From Timbuktu to Grimsby, heritage deserves to be restored and revered” by Simon Jenkins, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 25 August 2016 г., online: https://www.theguardian.com/culture/commentisfree/2016/aug/25/timbuktu-grimsby-heritage-restored-revered

[227] Вж. Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, вече цит. съч., стр. 13, 143-144.

[228] Вж. “Zionism versus Bolshevism: A Struggle for the Soul of the Jewish People” by the Rt. Hon. Winston S. Churchill, “Illustrated Sunday Herald”, London, February 8, 1920 г., стр. 5.

[229] Jewish Defense League (JDL).

[230] The Kach – от Kahane, фамилното име на Meir Kahane.

[231] Jewish Defense Organization, from Wikipedia, the free encyclopedia, en.wikipedia.org, Wikipedia, San Francisco, last modified on 2 March 2016 г., online: https://en.wikipedia.org/wiki/Jewish_Defense_Organization#cite_ref-4

[232] “A Brief History of the Jewish Defense Organization” by B’SD, Jewish Defense Organization, jewishdefenseorganization.info, USA, 2008 г., стр. 1, online: http://jewishdefenseorganization.info/jdohistory.pdf Брошурата е в архива на автора.

[233] Григорий Климов – „Божий народ“, Издательства „Советская Кубань“ и „Пересвет“, вече цит. съч., стр. 27.

[234] Вж. „Евангелие от Матей“, гл. 23, ст. 31.

[235] “From Timbuktu to Grimsby, heritage deserves to be restored and revered” by Simon Jenkins, “The Guardian”, вече цит. съч.

[236] Вече виждано – достатъчно, стига. Писна ми, стига, фр. и тур.

[237] Правописът е запазен.

[238] Хвала! Някога в своята фалшифицирана биография високопоставеният илюминат Кръстьо Раковски, издигнал се до шеф на Комунистическата партия на Украйна и до съветски посланик в Париж и Лондон, също твърдял, че произлиза от този род. Днес вече знаем, че неговото истинско име било Хаим Раковер. (Вж. подробности в Георги Ифандиев – „Към хората с незадрямала съвест“ в: Д-р Йожи Ландовски – „Червена симфония: Протоколите от разпитите на Кристиян (Кръстьо) Раковски по време на следствието в НКВД – януари 1938 г.“, ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 5-23.)

[239] Пак там, стр. 308.

[240] Георги Ифандиев – „Реваншизъм? Какво по-джентълменско, когато е стремеж към справедливост? – Част 18“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, София, неделя, 22 септември 2013 г., Видеозапис 003 – Video – Bulgaria Is a Mafia State, 6:28 до 6:37 мин., от online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d1%88%d%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%bf%d0%be-%d0%b4%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%8a%d0%bb%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%be-%d0%ba%d0%be-18

[241] Вж. напр. “Strauss: Einer der Schärfsten”, “Der Spiegel”, No. 23, spiegel.de, Hanover, 1.06.1981 г., online: http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-14335702.html

[242] Упорито крият еврейското потекло на Щраус, макар самите му имена Йозеф и Щраус да го издават. Има и други следи. (Вж. напр. “Crème de la Crème: Franz Josef Strauss”, HIRAM7 REVIEW, Hamburg, Germany, online: http://www.fjs.de/) По същия начин забулват в мрак еврейските корени на Конрад Аденауер. Но те вече са изяснени. (Вж. напр. Hans-Peter Schwarz – „Konrad Adenauer : A German Politician and Statesman in a Period of War, Revolution, and Reconstruction“, Vol. 1, Berghahn Books, Providence, RI, USA; Oxford, UK, 1995 г., стр. 218-219.)

[243] Вж. Albert Speer – “Spandau: The Secret Diaries”, Translated by Richard Winston and Clara Winston, with Introduction by Sam Sloan, Ishi Press, Mountain View, CA, 2010 г., стр. 137.

[244] Вж. напр. “Gestorben: Hermann Höcherl”, “Der Spiegel”, No. 21, spiegel.de, Hanover, 22.05.1989 г., online: http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-13495876.html

[245] “No One Came” by “Deep Purple”, LP “Firball”, Harvest Records, London, 1971 г.

[246] „Иво Прокопиев“, от Уикипедия, свободната енциклопедия, bg.wikipedia.org, София, четвъртък, 20 септември 2013 г., online: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%BE_%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D0%B5%D0%B2

[247] “From Timbuktu to Grimsby, heritage deserves to be restored and revered” by Simon Jenkins, “The Guardian”, вече цит. съч.

[248] Джоузеф Дениълс (1862–1948) – член на Демократическата партия на САЩ, главен редактор на вестник в щата Нова Каролина. По време на Първата световна война президентът Уудроу Уилсън го назначил за министър на военноморския флот. Сетне станал дипломат. Социалист, приятел на комуниста Франклин Д. Рузвелт. Понякога е левичарите говорят умни неща. Понеже узнават истината отвътре. Пример за това е Джордж Оруел. (“Ocracoke Newsletter” by Josephus Daniels, February 21, 2012 г., The Civil War, Ocracoke, & Josephus Daniels, “Village Craftsmen”, villagecraftsmen.com, Village Craftsmen of Ocracoke, Inc., Ocracoke Island, NC, 2012 г., online: http://www.villagecraftsmen.com/news022112.htm)

[249] „Евангелие от Матей“, гл. 23, ст. 4-12, 19-33. Преводът е от онзи, направен от д-р Джордж Ламза от оригинала на арамейски.

[250] Пак там, гл. 7, ст. 16.

[251] Лош превод. Оригиналната бележка на преводача – явно неук, но без сериозни финансови претенции- гласи: “Office of Strategic Services – (англ.) Разузнавателна агенция, създадена по време на Втората световна война с цел координиране на шпионските дейности зад вражеските линии. Предшественик на Централното разузнавателно управление (ЦРУ).“ Истината е, че става дума за основната външнополитическа разузнавателна агенция на САЩ, която е действала далеч преди войната и не само „зад вражеските линии“. Нейни агенти от младежките си години били Мао Дзедун и Чан кайши, Хо Ши Мин и кой ли не от известните по-късно като „отявлени комунисти“ масони, възпитаници на американски училища и специални школи.

[252] Актьорът Джон Уейн – истинското му име е Марион Мичъл Морисън (1907–1979) изиграва 157 главни роли, повечето в уестърни, където е представен като благороден американски герой, чиято задача е да се бори със злото. Уейн, който на екрана винаги е патриотичен каубой, в живота е отявлен антикомунист. През лятото на 1950 г. американските агенти осуетяват план на руснаците да убият известния актьор. Убийството е трябвало да се извърши от двама наемници в студията на „Уорнър“ в Холивуд. – Бел. на Аб. Б.

[253]Абел Басти, Ян ван Хелсинг, Щефан Едерман – „Хитлер живя в Аржентина“, Издателство „Дилок“, вече цит. съч., стр. 30.

[254] Томас Алва Едисън (1847–1931) – прочут американски изобретател. (Thomas Edison в: “Ladies Home Journal”, April 1898 г., в: “Context of Thomas Edison’s quote “Genius is not inspired. Inspiration is perspiration”, “Today in science history”, todayinsci.com, USAр 2016 г., online: http://todayinsci.com/E/Edison_Thomas/EdisonThomas-GeniusQuote500px.htm)

[255] „Евангелие от Матей“, гл. 10, ст. 34-35.

[256] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Фондация „Българска наука и изкуство“, вече цит. съч., стр. 512.

[257] “To mock President Putin’s pride and test his paranoia is folly” by Simon Jenkins, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 25 July 2014 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/jul/25/mock-putin-pride-paranoia-mh17-excuse-punish-russia

[258] Вж. „Китайските власти пратиха 2 млн. души на почивка заради срещата на Г-20: Деветмилионният мегаполис Ханджоу прилича на призрачен град“, bTV новините, btvnovinite.bg, bTV, София, събота, 3 септември 2016 г., online: http://btvnovinite.bg/article/svetut/kitajskite-vlasti-pratiha-2-mln-dushi-na-pochivka-zaradi-sreshtata-na-g-20.html

[259] “Theresa May’s £3,150 lunch shows that democracy is still for sale” by Simon Jenkins, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 2 September 2016 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/sep/02/theresa-may-3150-lunch-democracy-for-sale-lobbyists

[260] Джон Робърт Уудън (1910–2010) – американски баскетболист и треньор, наречен „Магьосникът от Уестууд“. Рекордьор в колежанската лига по титли като състезател и наставник. (“Talent is God given. Be humble. Fame is man-given. Be grateful. Conceit is self-given. Be careful.” by philosiblog, philosiblog.com, USA, 20 November 2013 г., online: http://philosiblog.com/2013/11/20/talent-is-god-given-be-humble-fame-is-man-given-be-grateful-conceit-is-self-given-be-careful/)

[261] Глобалните нацинания на Клинтън, англ.

[262] Съкращение от Въпроси и отговори“ – популярно американско телевизионно предаване, излъчвано всяка събота вечер, което е започнало през декември 2014 г.

[263] Както личи от името – еврейка, постоянна представителка на САЩ в ООН през 1979-1980 година при управлението на президента Джими Картър. Известна феминистка, за която се носят слухове, че е близка с Хилари Клинтън не само по еврейска, но и по лесбийска линия. Ако помните, Ирина Бокова станала приятелка с друга дърта еврейска дипломатка – Мадлийн Олбрайт, държавна секретарка на САЩ при Бил Клинтън. Нейното име фигурира в списъците с любовниците на Хилъри, които се появиха след аферата Луински.

[264] Пак там.

[265] Марсово поле, фр. – парк, насред който е издигната Айфеловата кула. От едната страна завършва пред двора на École Militaire – Военното училище. Носи името на римския бог на войната Марс, защото там, на Campus Martius – Марсовите поля, били провеждани военни учения. Впоследствие – военни паради.

[266] “Irina Bokova: the woman standing between Isis and world heritageD” by Charlie English, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 3 June 2016 г., online: https://www.theguardian.com/culture/2016/jun/03/irina-bokova-un-unesco-world-heritage-palmyra-isis

[267] Там, в специален мавзолей и в няколко саркофага, са погребани специално пренесените останки на Наполеон – този Сталин или Хитлер на ХІХ век. В някои случаи отдават дължимото и на победените…

[268] Пак там.

[269] New York Times, “Nazis Were Given Safe Haven in U.S., Report Says”, November 13, 2010, http://www.nytimes.com/2010/11/14/us/14nazis.html?_r=0. Вж. също: The Office of Special Investigations: Striving for Accountability in the Aftermath of the Holocaust, Department of Justice, Criminal Division, 2006, Report: “Klaus Barbie: The Butcher of Lyon”. – Бел. на С. Д. и Дж. У.

[270] Саймън Дънстън, Джерард Уилямс – „Сивия вълк: Бягството на Адолф Хитлер“, Издателство CIELA, София, 2014 г., стр. 23-24.

[271] Вж. „Евангелие от Марк“, гл. 5, ст. 9.

[272] “Eight Days A Week” by The Beatles, LP “Beatles for Sale”, Parlophone, London, 1964 г. Фразата е нарицателно за дълги и упорити усилия.

[273] “Irina Bokova: the woman standing between Isis and world heritageD” by Charlie English, “The Guardian”, вече цит. съч.

[274] Запазил съм оригиналното глаголно време на „видния“ автор – минало перфектно – Past Perfect verb tense.

[275] Престъпният й баща да не изсран в столицата? И той там. Нужникът, където са го опуснали, се нарича Якоруда. Пак в Югозапада.

[276] Пак там.

[277] Ти си саката, аз съм инвалид, хайде да направим човек, рус.

[278] Пак там.

[279] Алфред, лорд Тенисън  (1809–1892) – британски поет, смятан за един от най-значимите в историята на литературата. (Bryan Lawson – “What Designers Know”, Routledge, Abingdon, Oxon OX and London, 2012 г., стр. 1.)

[280] Вж. Julian Huxley – “UNESCO: Its Purpose and Philosophy”, Preparatory Commission of the United Nations Educational, Scientific and Cultural Organisation, място на издаването не е указано, 1946 г. Книгата е в архива на автора.

[281] Вж. „Цинизъм: Ирина Бокова твърди, че била член на БКП „по необходимост“, Faktor.bg, София, 6 юни 2015 г., online: http://www.faktor.bg/novini/balgariya/47188-tzinizam-irina-bokova-tvardi-che-bila-chlen-na-bkp-po-neobhodimost.html%7D

[282] Вж. „Рачо Петров: Орешарски ще защитава интересите, които бранеше и Бойко Борисов“, Factor.bg, София, 30 май 2013 г., online: http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu/9386-racho-petrov-oresharski-ste-zastitava-interesite-koito-braneshe-i-boyko-borisov.html%7D

[283] Народът се обижда, че партията дава малко. Нашата партия не е курва, за да дава на всеки, рус.

[284] “The Labour Party conference: A Jeremy Corbyn primer”, “The Economist”, economist.com, London, Saturday, September 27th, 2015 г., online: http://www.economist.com/blogs/bagehot/2015/09/labour-party-conference

[285] Пак там.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...