Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

2 ЮНИ ИЛИ 2 ЮНИ – ИЗБЕРЕТЕ САМИ. НАЛИ Е ДЕМОКРАЦИЯ, И ЛИБЕРАЛНА ПРИ ТОВА?…

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Човеци със съвест и морал, способни да мислят, да се справят с по-пространни, подробни творби, които не са просто четива. Готови да търсят истината, като се запознават с повече факти и сами ги анализират. Не изпитващи потребност от онези злободневни случки и постъпки, с които всекидневно и масово тровят и промиват остатъците от ум, възприятия и свяст. За да стигнат до истината. Тази мултимедия е единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито едно друго подобно средство за осведомяване не само в този провален опит за държава, не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

 

В тази мултимедия иде реч за публицистика.

 

The Daily Telegraph”, още много световно известни медии с богати издатели, въведоха платен достъп до електронната си версия с малък и то временно действащ гратис от пет влизания седмично. “The New York Times”, “The Wall Street Journal”, “The Economist”, и доста други, вече – само срещу абонамент.  А “The Guardianобяви, че без дарения от страна на читателите, оцеляването му съвсем не е сигурно.

 

Всеки да го разбира, както желае.

 

Освен това е добре да преглеждате илюстрациите и видеозаписите в текста хронологично – така, както са поместени. Те съдържат допълнителна информация и дообогатяват общото възприятие на обсъжданите теми.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

Петък, 2 юни 2017 година. На този ден се навършиха 1562 години, откакто българските войски застанали пред портите на крепостта Рим. Съвсем скоро краят на римската епоха настъпил.

 

Петък, 2 юни 2017 година. Честват нещо, някои, от някога до

 

Откога, поради какви причини? И защо толкова много съвременни „интелигентипризнават, чебългарите имат нужда от герои“ и „не бива да се отказваме от митовете за тях“?

 

 

 

141 години в лъжа и изолация,

вместо 1572 години повод за някаква гордост

 

 

 

Чие национално достойнство и самочувствие се гради върху основата на митове и легенди? Нормалните народи не се нуждаят от такива. „Национални героиотсъстват в историята на Британия, Франция, Германия… Да не споменавам далеч по-преуспяващите Люксембург, Монако, Дания, Швеция

 

Защо едни са герои, а други не? Кому е потребна тази манипулация не само на общественото съзнание, а и на ценностната система. Тя е резултат от вече 140-годишната непрестанна намеса на чужди сили в нашите вътрешни работи. Не би била възможна без угодническото прислужване на нашенциполитици, „учени“, писатели, рисувачипоставили се в услуга на външни господари, дето никога не са мислили доброто на българите.

 

Вярно, най-прочутият паметник в Копенхаген е на русалката от Андерсеновата приказка. Тоест – на приказна героиня. Но не и на разбойник, главорез, подпалвач на сънародниците си, като тукашнитенационал-революционери“.

 

Не веднъж съм изтъквал, кои са били инициаторите на паметника на Васил Кунчев в столицата. Как той е станал факт. Споменавал съм съдбата на майка му, на неговите братя и сестра. Нито един българин не е дал грош за монумента. Съвременниците нагерояне желаели да чуят името му, защото добре познавали семката му рода, от който произлизал. На първо място – карловчани, които един „идиот-академик“, естествено – комунист, обруга, че билитурци“.[1]Турчинкато народностно понятие се е появило на границата между ХVІІІ и ХІХ век, заедно с формирането на нациите. Дотогава то е означавало беден или прост, низш човек.

 

Защо две десетилетия следосвобождениетобългарите не изпитвали необходимост от митологията за днешните „национални герои“? А няколко лазарника след появата на Иван-Вазовата стихосбирка „Епопея на забравените“, хонорувана с рубли, легендите за фалшивата храброст на хъшлаците отвъд Дунава се превърнали в историческабелетристика за „патриотичниавантюри на някакви „хъшове“?

 

Ето как оценява това сегашна комунистическаисторичка“ – милиционерка с професорски пагони:

 

… Съществено е да се отбележи, че в книгите си за българското революционно движение и в други публикации за него и за най-големите фигури като В. Левски, Хр. Ботев, частично и за Л. Каравелов, Захари Стоянов, както и Стоян Заимов, отстояват и популяризират едно от политическите течения в българското освободително движение до 1878 г., което има своите горещи привърженици, но и твърде пристрастни противници не само след Освобождението, но и при новите условия, когато именно противниците, а не тези, които са довели до свободата, заемат ръководните позиции в правителството и по-голямата част от държавния апарат. Сега, когато главните им политически антагонисти и критициидеолозите и ръководителите на революционното движениене са между живите, идва техният върховен миг за безответно отмъщение и пирова победа над политическите им опоненти и разобличители от Възрожденската епоха – не само да управляват България, не само да представят и използват подкрепяната от Русия консервативна партия, но и, необезпокоявани от разобличенията на критиката им, да им дадат посмъртнореванш“. Това е в основата на кампанията от 1884-1885 г. срещу Л. Каравелов и революционното движение, която организира П. Кисимов, бившият дуалист и най-известен теоретик на дуализма чак до 1876 г. включително, а сега – консерватор.[2] Тази кампания има и съвременни партизански и политически подбуди и целисрещу либералите, следосвобожденските противници на консерваторите, към които принадлежат мнозина от бившите революционери, а братът на ЛюбенПетко Каравелов – тъкмо по това време става твърде активен и влиятелен политик и държавник. Така че новите клевети на бившите дуалисти и туркофили, на разнородните противници на революционното движение, вече консерватори, целят, от една страна да уязвят, предосвобожденските си политически антагонистиреволюционерите, които те страстно желаят да развенчаят, да попречат на популярността им и принизят значението и приноса на революционните борби за политическо освобождение на България, а от друга страна, чрез тази си кампания да подкопаят силното влияние на новите си съперници – сега за властталибералите.

 

Книгите на Захари Стоянов за Левски, Априлското въстание, четите и Ботев, на Стоян Заимов за комитетската организация и нейните дейци се противопоставят на тази враждебна тенденция и сами по себе си опровергават клеветите на консервативната кампания. Това е остър сблъсък както на две течения в българското освободително движение в миналото, така и между две насоки на оценките за това минало, успоредно със съвременните следосвобожденски политически пристрастия.

 

Старите и новите политически антагонизми обясняват и доста хладното отношение на малобройните през 80-те и 90-те години на ХІХ в. научни и литературни издания към трудовете на Захари Стоянов и Стоян Заимов, обясняват и факта, че признанието на Захари като литературен автор идва доста по-късно, докато съдържанието на книгите му и до днес е подложено на пълноценна критична и обективна преценка. Стоян Заимов пък, поради независимия характер и политическо поведение, изобщо не получава достойно признание.[3]

 

Стилът, езикът и правописът са запазени. Те са типични за милиционерите, които партията-майка натика в университетските среди, за да претворяват позициите на Коминтерна в туземната ни историография. От 1944 година до мига, в който четете настоящите редове, тези същества – тахтабите на интернационалния милиционер-социализъмсътворяваха фалшификациите на българската история. Най-малко четвърт векЗапискитена Захарий Стоянов, даже някои творби на Иван Вазов – например „Нова земя“, продължение наПод игото“, бяха забранени в социалистическата народна република. Не ги издаваха.

 

За авторката на „разсъжденията“ е известно, че се е пръкнала в Неврокоп, откъдето са дошли не една и две беди за народа ни. Малки ли бяха комунистическият президент-лъжец, товарищ Плевнелиев, Росен Асенович, другарят Александър Праматарски, комунистическият деятел и – О, Божекмет на София, Петър Междуречки, или участникът в Октомврийския метеж в Русия през 1917 година, сетне генералът Димитър Антонов?

 

През 1948 година другарката Шарова станала членка на БКП. Година по-рано завършила съкратен курс по история във вече обезглавения Софийски университет. След осем лазарника я виждаме като старша научна сътрудничка в Института по история на БКП. По-късно е работила в Института по история при БАН. А от 1973 година завеждала секцията „История на българския народ XV-XIX“.[4]

 

Да вярвате наистория“, съставена от комунисти и то рабфаковци, е все едно да ви лекува д-р Стефан Божков, както се шегувахме като деца в махалата. То представляваше нещо като проклятия. Ако не знаете кой беше Сте-Вето, да ви обадя: футболист от ЦДНА, получил диплома по медицина в Чехословакия. Но без ден докторски стаж. Като треньор доказа, че и от футбол разбира толкова… Помним онова 2:0 срещу Перу на Мексико-1970“, приключило като 2:3. И последвалата статия занедъзите на българския футбол“ в „Работническо дело“. Която, макар и написана от шефа на спортния отдел на вестника Богомил Янков Костов, попълни многотомното издание на най-плодовития автор, „незабравимия“ другар Тодор Живков.

 

Още един факт, който говори достатъчно красноречиво за другарката „професорШарова с изумително „женственото“ малко име Крумка: през 1984 година тя била удостоена с орденНародна република България“, ІІІ степен.[5]

 

Какво общо може да има Консервативната партия с посочената от авторката „кампания от 1884-1885 година“, когато тя е просъществувала съвсем кратко – от 1879 до 1884 година? Сиреч, вече не я е имало по време на посочената като начало на акцията дата.

 

Вярно е, че някои от инициаторите и основни дейци на тази партия са русофили. Например масоните Марко Балабанов и Драган Цанков. Но доста преди „кампанията“ те намират келепира сред либералите. Други, като Димитър Греков и Григор Начевичоткриват себе сив Стефан-Стамболовата Народнолиберална партия. Константин Стоилов като квачка сбира оцелелите пилци с консервативни щения, нагласи или по-скоро етикет, в Народната партия.

 

Твърде важно е да се наблегне на факта, че Балабанов и Цанков са колкото проруски, толкова прозападно настроени. В никакъв случай – „туркофили“, както се мъчи да ни внуши другарката „професор“. Тях неосъществените задгранични революционери, подпомогнати финансово и отчорбаджиите изедницив Габровско, Севлиевско, Тревненско, Котелско, както и от патриотичната имиграция в Истанбул, през май-юни 1876 година проводили да пропагандират страданията на българите и да просят помощ от западните велики сили и от Санкт-Петербург.

 

В Лондон Гладстон им предложил да ги посети. Но, заети с пътуване до Бирмингам, превърнали се в обект на внимание, канени на банкети, срещи и тем подобни, първоначално те даже не благоволили да отговорят на писмото му. А неговата аудиенция уж била мечтата на двамината?! Завърнали се в столицата, намерили второ писмо от вече възрастния политик. Уговорили се, те да го навестят.

 

Така, най-сетне, „трогнати от тази любезност на великия мъж“, в четвъртък, 14/26 октомври 1876 г., Цанков и Балабанов се завлекли до дома на лорд Гренвил, където Гладстон бил отседнал.

 

Тоя уречен ден и тъкмо в определения час ние бяхме при Гладстон, който ни посрещна и прие като баща. „Светла физиономия, ясен ум, добра душа“, съм забелязал буквално в записките си след това незабравимо свиждане.[6]

 

Толкова за „консерваторите русофили“. И за историографията, действаща под диктовката на масонските ложи, превзети и ръководени от илюминатите.

 

 

 

Кой, как и по какъв начин пише историята ни?

 

 

 

Навярно без да осъзнава значението на своите думи, още през 1895 година Стоян Заимов посочва:

 

З. Стоянов, съзнавайки нравствената мощ на дейците от миналото и чувствайки дребнавостта на героите от сегашното, усетил се е извънредно силен пред новото поколение, и с един замах на перото си е поискал да осмее героите на сегашното и да възвеличае дейците на миналото… Ето психологическият ключ, който отваря тайните вратца, що водят в дълбочините на авторската душа, из които дълбини е изпълзяло на бял свят предисловието на том І отЗаписките“.[7]

 

Разбира се Заимов се е почувствал лично засегнат от пренебрежението на Джендо към него. Освен това е застанал разкрачен – хем „деец от миналото“, хем „герой от сегашното“. Освен това той упреква летописеца на Априлското въстание врусофобия. Както, впрочем, и цитираната комунистическа професорка. И двамата жонглират сфилиитеифобиитеспоред това, какво им е потребно в конкретния миг. Марксистката обвинява „консерваторите“ в „русофилство“. Същевременно възвеличава Заимова, „забравяйкиполученото от него висше учителско образование в Москва със съдействието на руските окупационни власти в Княжество България.

 

Освен това и двамата изтъкват заслугите на Иван Вазов за прокарването на измамата в нашата национална история, които са безспорни.

 

Г-н Иван Вазов, достойният певец на миналото“ – изтъква Стоян Заимов, – „пръв е почувствал натякванията намедвенския овчар[8] и от името на сегашното с божествената свирка на Орфея възпя героите на възражданието: неговата „Епопея на забравенитее жив отклик на мърморението… Да, със своята „Епопея на забравените“ г-н Вазов удовлетвори справедливите амбиции на миналото, а на сегашното даде да разбере, че дълбоко е нагазило в калта на грубия материализъм!…[9]

 

Нима Вазов не е бил отявлен русофил, заслужил добрата си плата отматушката“? Що се отнася до „калта на грубия материализъм“, то почти всичкидейци от миналото“ били нагазили дълбоко в нея. По времето, когато публикувал цитирания текст, Стоян Заимов бил в ръководството на националната образователна система. Държавен сановник с висока и не единствена заплата, живеещ охолно. Неговите наследници ще се продават комуто могат – щом не става на нацистите, на съветските комунисти. Внучката и правнуците и на западните[10]

 

Пък и от една страна тези марксистки автори хвалят Захарий Стоянов,[11] а от друга го осъждат. Бил „русофоб“, видите ли. Ама нали отначало Шарова се опълчва срещу русофилите? Дори ги обвинява?! Сетнедруго. Типично по комунистическикога, както е изгодно. Пък и се сблъскваме със следното признание за създателите на т. нар. историческа наука у нас:

 

Тъкмо поради ранната фаза в развитието на българската историческа наука чак до 20-те и 30-те години на ХХ в. професионалните историци, станали класици на тази наука, все още се занимават главно със средновековна българска история, нуждаеща се от по-обстойно проучване. С възрожденски проблеми, но по изключение с революционна тематика, от учените първи, но доста по-късно от Захари Стоянов и Стоян Заимов започват да се занимават литератори (Ив. Шишманов, Б. Пенев, М. Арнаудов, Б. Йоцов), какъвто впрочем и е Д. Т. Страшимиров, и по образование, и по лична нагласа, а до голяма степен и по подход към историческите явления.

 

В светлината на това естествено развитие на българската историческа наука след 1878 г. може да бъде по-добре разбрана значимостта на първите стъпки, които правят Захари Стоянов, Стоян Заимов и след тях други автори, за формиране на историческото познание за революционното движение, в раждащата се наука за неотдавнашното минало на България. Това не означава, че между двамата не са налице различия в приносите…[12]

 

Преди да хвърля бегъл поглед върху „различията“, да посоча: Така е, литератори се запретнали да пишат историята на народа ни. Но как?

 

Например, след като се облажили от панаира в Пловдив, тамошните търговци усетилиби било добра реклама, ако в новосъздадената обстановка изкарат и недалечното минало на този благодатен край по-героично, отколкото е било в действителност. Така спазарили с Димитър Т. Страшимиров – първия директор на Музея на Възраждането, създаден по идея на Стоян Заимовда напише история на Априлското въстание. Но такава, от която да стане видно, че именно Пловдивският край бил най-борчески.

 

Речено, сторено. Така през 1907 година се появила тритомнатаИстория на Априлското въстание“. Въстанието в Търновско, с много по-ожесточени сражения, било забравено. Димитър Страшимиров изпълнил поръчката и продължил в същия дух. Сетне неговият брат, писателя Антон Страшимиров, ще напише един от пропагандните прокомунистически апотеози на Септември 1923 година – повестта „Хоро“.

 

Като разглежда опитите за биография на Христо Ботйов от Захарий Стоянов и Димитър Т. Страшимиров, поетът Пенчо Славейков се разграничава от тях и то от позицията на противник на всякакви революции. Думите на Захарий Стоянов, че Ботев бил човек роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, за да води подире си тълпите, да заповядва и прави епохи“, синът на просветителя Петко Славейков преценява като проява на овчарското простодушие на техния автор. Според него за мислещия човек Ботев няма как да бъде такъв, даже не може да бъде герой насвободната мисъл“.

 

А когато коментира твърдението на Страшимиров, че „Ботев е най-добрият учител на младежта, кристализиран индивид, хармоничен в своите дела и думи, Пенчо Славейков отсича: Не само едно по-основно запознанство с Ботеваби показало фалшивостта на това положение, но даже един бегъл поглед на разрушителното влияние, което животът и произведенията на Ботева упражняват върху нашата младеж, би подсетил всекиго, че ние тук имаме работа с нещо мъчно, неуталожено, буйно, нещо, което зашеметява със своя кипеж, а не обистря, както би трябвало да прави онзи, когото поставят за учител на младежта.[13]

 

За Славейков Ботев е тъй „ирационален, че ако ние учим младежта да гледа през призмата на неговия характер и дела, ние ще възпитаме чардафоновска младеж, която ще се интересува само от собствените си вагабондажи“.[14] Авторът на „Кървава песенсмята Ботев за човек с незавършен характер и с мътен бродеж на духа“.[15]

 

Резултатът? Шепата фашисти имали претенции за притежание на поета-революционер. Комунистите, които с Ботйов на уста ту били с нацистите, тупротив тях. Ставали шумкари по заповед; заради своите „вагабондажи“. Но с неизменното желание и представа за сетнешни облагипостове, пенсии… Досущ, както завърналият се от Русия син на даскал Ботьо Петков разкривал пред ненавиждащата труда и клоняща към престъпления карловска младеж своите въжделения да се разправи с чорбаджиите, за да заеме местата им. Не случайно възприели от него невярната представа „за робската земя на Ботев и Левски“. И я превърнали в бойна песен.

 

 

 

 

 

Колко прав е бил класикът Пенчо Славейков личи и от това, че даже един изрусен цигански хомосексуалист, който произвежда огромно количество музикален кич, минаващ за „върховно изкуство“, смята нехранимайковците едва ли не за светии. Питат чалгаджията Азис, който всъщност е Васил, но сам се нарича Василка:

 

Понеже споменахме Левски, кои са според вас националните герои на България?“

 

И той или тя, да ме прости Господ, отвръща:

 

Левски и Ботев, макар да звучи като клише. За тях трябва да има празници, да се вдигат паметници, да се споменават имената им не само на годишнини от рождението или смъртта.[16]

 

От своя страна, интервюиращата също минаваше зависока топкав театралната- и кинокритиката, за водеща журналистка в областта на културата?! Какъв избор на събеседник и какво възпитание! Е, преститутката Кристина надхвърли границата на своята некомпетентност и понастоящем е високоплатен душеприказчик[17] на чалгарския псевдо елит

 

 

 

Кому да вярваме и по каква причина, докато

любимците ви – „национални герои“ и „народни поети – пеят дитирамби

от сорта на „кат Русия няма втора тъй могъща на света“

 

 

 

Да илюстрирам някои от „различията“ между  Захарий Стоянов и Стоян Заимов. Като оставям настрана Джендовото описание на вторияпредводител на революционен окръг, надянал женски дрехи, криещ се из лозята край Враца.[18] Пристъпвам към темата с ясното съзнание, че поради своята субективност спомените са твърде съмнителен исторически източник. Уви, не разполагаме с достатъчен документален материал. Ако е налице, той е укриван от официалната историография, която обслужва властниците.

 

Да хвърлим поглед към дребен на пръв поглед детайл. Който показва, доколко достоверни са твърденията на участниците в събитията. Стоян Заимов посочва:

 

На с. 51 под бележка, авторът[19] невярно съобщава, че Бенковски, Божем, знаял езиците: турски, арапски, персидски, гръцки, полски, румънски и италиански!… Бенковски владееше устно само следните езици: турски, гръцки и румънски, а българския език писмено владееше толкова, доколкото бе успял да го научи на четмо и писмо Ст. Заимов в продължение на 9 месеци (от март месец до 20-й декември 1875 г.). Заимов редактираше и издаваше (през 1875 г.) сатиричен вестник „Михал“. Бенковски, в качеството си на агент на вестника, се навърташе в редакцията и всеки ден му се даваше от Заимова по една порция отбългарската азбукапо Войниковата граматика.[20]

 

Като отрича принадлежността на Бенковски към руския шпионаж, същият автор споменава не до там известната история с луксозната сабя на Бенковски. Изнася сведение, което впоследствие, навярно забравил какво е писал, двукратно самоопровергава.

 

На с. 69 авторът казва: „Бенковски свика Панагюрските златари, на които даде 50 рубли екатеринки да му обковат саблята и да направят голям печатдържавен!“

 

Кратката история на „сребърните катеринки“ е следнята: през декември месец 1875 г. Волов и Бенковски напуснаха казармата[21] в Гюргево и се упътиха през Враца за центъра на Пловдивското въоръжено окръжие Панагюрище. Заимов и Обретенов ги съпроводиха до Букурещ. В Букурещ Бенковски пришепнал Заимову, че дадените нему 15 наполеона запътнидо Пловдив не ще му стигнат, защото десет от тях дал за изплащание на дълга си на Тодора (другар и ортак на Бенковски по търговията с хлебарство, през 1873-1874 г.), Заимов дал на Бенковски шифрована разписка, адресирана до хаджи Ангелаки Йоцев във Враца, касиер на Врачанския комитет. Йоцев изпълнил просбата на Заимова: дал в заем на Бенковски 65 сребърни катеринки.

 

Предметните катеринки Бенковски не похарчил, защото Панагюрци не го оставили да похарчи нито пет пари от себе си, било за храна, било за облекло, било за каквото и да е. В едно от писмата си (15 март) между другото Бенковски шеговито съобщава на Заимова, че 65-тяхизтрити катеринки“, дадени му на заем от касиера на Врачанския комитет, стоят още непокътнати, че ще ги пази до деня на въстанието за спомен на своето тридневно прибивание в гр. Враца, и че в случай на победа, предметните катеринки ще проводи на султан Абдул Азис, за да си изплати дълговете на Англия

 

И тъй, Врачанският комитет случайно е спомогнал да се обкове с руско сребросабята на Бенковски и да се направи от същото сребро първия държавен печат на Свободна България.[22]

 

Тук се натъкваме на няколко противоречащи си факта. Първо и най-важно: не е било възможно по легален пътрублите екатерининкида стигнат до Враца, а от тамошния комитет – до Бенковски, за да бъдат използвани в Панагюрище. Което говори за някакви тайни връзки на съзаклятническите ръководители с Русия. Несъмнено.

 

Второ, писмото на Бенковски до Заимовтежи“, колкото думите на Захарий Стоянов. Тъй като Джендо е съпровождал неотлъчно копривщенеца Хлътев или Хлатев. Обаче остава друго – сабята била обкована сруско сребро“. От същия метал изработили и печата, за който бунтовническите главатари си въобразявали, че ще стане „държавен“. Не е ли любопитно, защо не от виенско сребро, например? Или от румънско, сръбско, гръцкоНе дай Боже на русофилите, обявяващи се за русофоби, да си помислим за английско!

 

Накрая, но съвсем не на последно място, трябва да отбележим наивната преданост на панагюрци. С каква щедрост обсипвали войводата Бенковски, който, подобно на Левски, държал да е издокаран с хубави дрехи. А той им отвърнал с палежи на околните села. Които впоследствие били приписани на някаквитурци“… Защо не чететеЗаписките“? Захарий е посветил цяла глава от тях на палежите по мафиотски образец, които Хвърковатата чета на Бенковски извършвала в Панагюрско – селата Петрич, Еледжик, Сестримо, Белово, Мухово, Смолскоцарското село… Да припомня:

 

Селото Смолско е чисто българско село, разположено в западните склонове на Средна гора. Има 150 къщи, хубава черква и ново училище. Ето какво ни разказва З. Стоянов за подпалванието на това хубаво село отХвърковатата чета“.

 

Раздадох на всичките от приготвените запалителни вещества и се разпръснахме из разни улици на селото, да палим на ред, по край която къща минем. Жива човешка душа не се виждаше из селото. Само разсърдените кучета тичаха по улиците и лаяха отчаяно. Моите другари, които аз мислех, че се решиха да палят, не смееха да турят още огън ни на едно здание. Тие не захванаха дотогава, докато аз не направих начало. Подир няколко минути в селото беше вече буря. Буйни червени пламъци размесени с дим и всякакви пригорели материали, които затуляха ясното пролетно слънце, чупеха се надолу-нагоре и най-после вземаха направление към небото. Затрещя, заплющя, рухнаха да се събарят здания, потъмня всичкото село, уплашихме се и ние сами от своите действия! Всички животни, които се намираха още из нещастното село, бягаха напредя ни уплашени от страшния пожар към неподпалената още махала; кучетата лаяха и виеха с дигнати към небето глави, които като да искаха пощада, жално и подозрително ни изглеждаха тия и с подгънати опашки между краката, знак на покорство, отстъпаха безсъзнателно. Биволи, биволици, крави и телета, които макар и да бяха откарани вече един път при техните стопани, но като не можеха да забравят така лесно своето жилище, бяха се върнали в селото, в старите си свърталища. Сега тичаха омаяни на доли на горе, ревяха сърцераздирателно и като не можаха да намерят изход, хвърляха са безсъзнателно в буйните пламъци

 

По-нататък из улицата срещнахме двама души от другарите си, които ни съветваха да бягаме вече на края на селото, защото после малко пожарът ще да ни загради пътя и мъчно ще можем да намерим изход.[23]

 

Каквочовеколюбие“ и „обич към българите“! Истинско „геройство“! Едва после дошли черкезите

 

Стигнало се до там, че селяните от Панагюрско заговорничели за ликвидирането на Бенковски. Като го припознали като „руски агент“, какъвто в действителност бил, се отказали.

 

Муховци ни разказаха от игла до конец за станалото на Еледжик-планина. Разказаха ни в подробност и плана за убиванието на Георги Бенковски. Искали да му отсекат главата, и да я поднесат на тепсия пред Кел Хасан паша, с цел да измолят милост за десетхилядното население,[24] събрано на бунтовнически лагер в Еледжик-планинаМуховци не извършили убийството, защото комендантът на Еледжик, Теофил Байков, троснато им извикал: Бре, хора, я си помислете, кого ще убивате!… Бенковски войвода е човек на Русия. Ако го убиете, Русия ще го иска от децата ни и внуците ни!…“

 

Муховци се поколебали, но при все това се опитали да го убият: завзели пътеката, по която Бенковски е слезвал от Еледжик на р. Тополница и със запрегнати шишанета очаквали неговото появявание. „Замръзнахме на мястото си, когато видехме лицето на Бенковски войвода!… уплашихме се, па ни и дожале да убиеме такъв народен човек“ каза ни Стоян Муховченина и цалуна хлеба в знак, че казаното от него е истина.[25]

 

Допада ли ви този „революционен терор“? Днес, трагедията на протекъл покрив на безплатно санирано жилище в Мездра, да речем, се превръща във водеща телевизионна новина от национално значение. Вие разсъждавайте що за „национални герои“ тачите.

 

За да стигнем до онзи момент, в който Бенковски застанал в местността Лисец над горящото Панагюрище пред цялата чета казал:

 

Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей; а на Русиянека тя заповяда![26]

 

Кой му поставил целта за изпълнение?

 

Какъв „патриотизъмслед зверствата срещу собствения народ!

 

Допускате, че „революционерите“, вождовете на въстанието, до един агенти на чужди интереси, включително на отомански, не са знаели какво ще стане? Ако е така, сте наивници, вярващи в конспиративни теории!

 

Въстанието бе потъпкано, защото не можеше да не бъде потъпкано“ – признава главният апостол на Врачанския революционен окръг. – „Всичките революционни окръжия не въстанаха в размера на Пловдивското, защото се намираха в нееднакви военно-административни и етнографически условия: въстаническите огнища на Пловдивското революционно окръжие Панагюрище, Копривщица, Клисура, Батак, Брацигово и Перущица бяха (и днес са) чисто български пунктове, а центровете: Търново, Сливен и Враца бяха населени наполовина с турско население; при това в тях квартируваха и военни гарнизониГенералният план, скроен от Апостолите в Гюргево, не можа напълно да се приложи в действие, защото той (планът) надминуваше хилядо пъти повече силите на хората, които го наредиха и сами се нагърбиха да го изпълнятПлановете надминаваха силите на ония, които ги скроиха и прилагаха!…[27] Захарий Стоянов трябваше да разбере горната истина и с нея трябваше да измерва делата на хората, които, макар и да бяха юноши, но с юношески ентусиазъм решиха да се произведе смут в страната, решиха да се вдигне знамето на свободата!…[28]

 

Никой няма право да излага на сигурна смърт стотици хиляди хора, с умишлен терор да ги предизвиква да напуснат домовете си. Обърнахте ли внимание на описанието на село Смолско? С население от „десет хиляди души“, „хубава църква“ и „ново училище“? „Апостолите“ – безжалостни убийци, крадци, лежали по занданите за грабежи не в империятаКунчев в Зайчар за обир на банка, Ботйов – многократно в Румънияза банки и дюкяни, били съсипници, ненавиждащи българите

 

Днешните безумци, глупави, необразовани дегенерати, които ги честват като национални герои“, са най-лошите изменници на българщината. Долнопробни продажници, слугуващи на руски интереси. Преди това предците им на Съветите, на германци, англичани, американци… Сега същите негодници се прехласват пред някакви евроатлантически ценности, по партийна линия бранят Русия или Турция, отстояват интересите на САЩ, Британия или на Европейския съюз – новия СССР. Вече започнаха да се подреждат в строя под звуците на тръбачите в Пекин.

 

 

 

Какво празнувате, кои прославяте?

 

 

 

Когато тези мизерници, егоисти, майкопродавци, върли човеконенавистници, готови на всичко в името на келепира, се предрешат в народни носии с шевици, ги наритвайте така, както онзи шведски турист шутира хотелската чистачка с висше образование. Декомунизация, съпроводена от кютек, национализация и каторга – ето го единственото лечение на българоубийството и българомразенето.

 

И още нещо. Защо не познаваме трудовете на т. нар. дуалисти? Защо не знаем нищо за  Иван Грудов, Иван Адженов и най-вече за Пандели Кисимов и неговата дипломатическа дейност на Запад за създаване на турско-българска държава, стигнала чак до британската кралица Виктория? Как е станало тъй, че се е наложила единственатаправилналиния на т. нар. революционери?

 

Както съм писал, един от тях, твърде закъснелият дуалист, „храбриятСтефан Стамболов, по време на Старозагорското въстание от 1875 година на бърза ръка избягал в Румъния, зарязвайки бунтовниците, дето уж трябвало да предвожда. През Руско-Турската война не се включил в българското опълчение. Завъртял далавера с еврейското дружество „Хоровиц, Грегер, Коган“, което по силата на договор с Генералния щаб на руската армия осигурявало снабдяването й. А след прогонването на отоманците ги заместило в събирането на десятъка от българите.[29] След „освобождението“ поборникът Стамболов се погрижил за спешното си забогатяване. Станал собственик на един от най-големите чифлици по тези земи…

 

Когато го назначили за министър-председател, бай ви Стефан предложил на султан Абдул Хамид ІІ Княжество България да се върне в империята като нейна васална провинция. Впрочем същото сторил и „русофилътДраган Цанков. Тук всички политици винаги са имали цена

 

Което не пречи да ги чествате. Особено Стамболов, чийто паметник е дело наМултигруп“. А главен съвременен „стамболоведе товарищ Димитър Иванов – заместник-началник и за кратко началник на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност.

 

Повечето тук са комунисти и това е…

 

Какво да празнуваме?

 

Помислете само: защо в Швейцария трудно ще стигнете до паметник на Вилхелм Тел? Не ми е известно в Англия да има паметник на Робин Хууд, нито в САЩ на Джеси Джеймс.[30] Докато нашата страна е осеяна с монументи на по-стари или по-близки до днешния ден нехранимайковци, лентяи, мерзавци, разбойници, бандити и терористи. Още по-лошо – на чужди войски и чинове, тъпкали Отечеството ни.

 

Прочее какъв е този нравствен мазохизъм, който ни кара да извисяваме злите, съсипителите, хайдуците и да ги поставяме в народния Пантеон? Докато обругаваме и обричаме на забрава съзидателите, оставили нещо духовно възвишено и материално ценно зад себе си?

 

Ще посоча примери от днешния ден. Показателно е, че на парламентарните избори, произведени на 5 юли 2009 г., скритата власт нагласи нещата така, че да победи политическата сила ГЕРБ, създадена от комунистическата номенклатура. Ръководството й е съставено изключително от милиционеридеца на прислугата на болшевишкатааристокрация“ (Цветан Цветанов е син на шофьор от МВР, най-често ползван от дългогодишния заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, отговарял за Държавна сигурност) и зависими от миналото си момичета и момчета, готови на всичко в името на успеха. Начело застана една полумутра с неизяснен пол. Дъщеря или син на комунист, сама членувала в БКП. Отказала да се деполитизира и да напусне любимата си партия-майка Бойка Борисова – тази банкянска Брижит Бардо, даже беше гудена за министър-председателка. Понастоящем – за трети път.

 

Смятам, че всеки човек – ще рече личност, притежаваща ум, който използва по предназначениепознава миналото на пишман каратистката и пожарникарка, отгледана от секретен кръг от висши и старши офицери от ДС, познат като „Банкя“, а по-късно като „Монтерей“. Най-голямата й заслуга е, че е охранявала безплатно диктатора Тодор Живков, а след него – и Симеон Сакскобургготев. Самата Б.Б. признава, че е научила много от тях, особено от „царя“. Без да уточнява койправешки или мадридски?

 

Изцяло подчинена на господарите си от уж бившето Политбюро на ЦК на БКП и лично на споменатите фамилии, Б.Б. беше приета с въодушевление от поне една трета българи. Което издава известна подобна на наркотичната пристрастеност към подобнигерои“ – псевдо бабаити, на значителна част от нашето население. Макар в американския и западноевропейския печат, както и в книгите на някои тамошни автори да бе разказана меко казано „съмнителнатабиография на тази „лидерка на нацията“, нищо не попречи на номенклатурата да я произведе в чинове генерал и премиер. А значителна част от т. нар. общество да го припознае за свой истински герой?!

 

Например, преди десетилетие английският разследващ журналист Миша Глени описа Б.Б. по следния начин:

 

Около 45-годишен, бившият главен секретар на МВР има черен колан по карате. Той също се беше включил в застрахователния бизнес, преди да придружава премиера Сакскобургготски като негов бодигард. Типичен бракониер, превърнал се в дивечовъд, Борисов притежава дълбоки познания относно криминализирането на България.[31]

 

Дали зад този особен вид национален нихилизъм и преклонение пред бабаитлъка и грубостта не се крие зловещата усмивка на онази тайна сила, която е овладяла финансовата и икономическата власт на планетата? И с костеливата си ръка мести политическите фигури върху световната шахматна дъска. Каква е целта на тази мощ, скрита от погледите на увлечените от всекидневните си грижи хора, се постарах да разкрия в книги.[32] Този път спирам вниманието си на нашенската летопис и то преди всичко от времето на т. нар. Възраждане. Тъй като духът на националния нихилизъм бил внедрен у мнозина още тогава.

 

Мой състудент, софиянец, цинично квалифицираше празнуването на 2 юни като празник на чекиджиите в Самоков“. Казваше, че по Ботевите тържества ще бъде в СамоКов… Определението на произхода му се налага, за да подчертае твърде изостаналия, провинциалния характер на подобни тържества.

 

От 2 юни 455 година нататък българските войски започнали да надделяват окончателно над могъщия Рим.[33] Тук никой не зачита, камо ли да отбелязва събитието. Не се намира нито един историк, която да заяви открито, на висок глас, че не някаквивандали“ – германци или французиса завладели Римската империя, а българите, предвождани от преките наследници на кан Атиленай-великия владетел на Средновековието.

 

И да, тази нова епоха е започнала с падането на Западната римска империя под неудържимата мощ на българите.

 

Когато ви рекат, че император Атиле, а не Атила, както ви втълпяват „историците“, не е имал нищо общо с българите, се засмейте и подминете. Той бил представител на рода Дуло, чиито корени можете да търсите през VІ-V век пр.Р.Хр. в Хорезм – областта източно от Черно море, част от Средна Азия, заключена между Аралско море на север и североизточните брегове на Каспийско море.

 

Срамно е, че в наши дни повече чужди историци откриват българския корен на т. нар. хуни. Но за най-новите им признания – след съвсем малко.

 

През 1930 г. британецът Стивън Рънсиман цитирал „Именника на българските канове“ и посочил, че Атиле принадлежи на рода Дуло. Двама от предшествениците му били от същата династия, докато третият, когото пряко наследил, бил от рода Ерми?![34]

 

Първият споменат монарх бил Авитохол от династията Дуло… Следователно Авитохол, наследник на първата българска царска династия, бил не някой друг, а син на самия Ной.[35]

 

За да последва доста по-нататък измамата, хвърлена като ръкавица на тукашните историци. Но те, като всички гои, каквито били, не приели дуела. Рънсиман заявил:

 

Разглеждам Авитохол, както и Атила, като доразвита форма на Авит – от турското за предшественик, което е придобило ново значение, когато библейските истории достигнали степите, а турците, хазарите и хуните решили да търсят своя произход от Яфет.[36]

 

След което масово тръгнала теорията за някакъвтурски“ или „тюркскипроизход на българите. Възприет от съветската историография, той беше въведен не само в училищните учебници, а и в многотомните издания на българската история, съставени от БАН?! Когато учех за кандидат-студентски изпит от едно такова, появило се в началото на шейсетте обемисто петтомно чудо, с изумление прочетох, че „водим началото си от 681 година и сме тюрки“?!

 

Даже в държавния герб на Народна република България другарите бяха заключили българската история между две дати: 681 и 1944 година. (Вижте илюстрацията.) Което беше правилно, тъй като след 9 септември на втората животът беше спрял. Бе настъпило безвремие. Народът и неговите лидериунищожени. Новоназначеният псевдо елит – съставен от нискочели дегенерати. В страната – вакханалия на чужди държавни образувания… Не, че сега е тръгнал кой знае как. Крета някак си. Това не важи за алчно червената фашистка номенклатура, за нейните слуги и охранители.

 

Та каквитурци“, „тюрки“, „хазари“?… На древнобългарскитрьок“, претърпяло видоизменение във времето до „трак“, е синоним на българин. Хазарите се откъснали от българите някъде през VІ век, столетие след смъртта на Атиле. Така наречените селджукски турци произлизат от Селджук, който бил главен пълководец, нещо като министър на отбраната, на Хазарската империя. Той бил българин от рода Отоман, който приел юдаизма.[37] Синовете му носели старозаветни имена. Но техните внуци, покорявали народите на Балканския полуостров вече под знамето на исляма.

 

 

 

Ние сме арийци,… българският народ излезе в древността

до Черното море и до река Волга от великата Скандинавия

 

 

 

Западнитеучѐниса си плюли в устите със своите руско-съветски колеги. И безцеремонно заявяват, че родът Дуло е митичен. Разбира се, срещат се изключения, като например британския юрист и историк сър Едуард Шефърд Грийзи, който в средата на деветнадесетото столетие, когато нашите предци още живуркали под отоманска власт, „националните герои“, без Раковски, не се били появили или били деца, без притеснение обявил:[38]

 

Римлянин (Присций), който бил в лагера на хуните с посланическа мисия, записал в своите спомени, че Атила придобил това свръхестествено оръжие и необятно влияние върху умовете на варварските племена, които това притежание му предоставяло. В титлата, която той приел, ще забележим умението, с което се ползвал с легендите и верските убеждения на други народи, както и на неговия собствен. Той се обозначавал като АТИЛА, наследник на великия Нимрод. Отгледан в Енгади.[39] По Божията милост цар на хуните, готите, датчаните и мидийците.[40] Страшилището на света…[41]

 

Авторът уточнява що за „свръхестествено оръжие“ притежавал Атиле.

 

По време на един от първите си походи той се появил пред своите войски с древен железен меч в ръце, за който им казал, че е богът на войната, почитан от техните предци. Със сигурност номадските племена от Северна Азия, които Херодот описал под името скити, от най-древни времена въздигали в култ гол меч като свой бог. Във времето на Атила се смятало, че този меч е изчезнал от земята. Но сега хунският цар твърдял, че го е получил чрез специално откровение. Говорело се, че пастир, който следвал в пустинята ранена юница по капките кръв намерил вълшебния меч, забит в земята, сякаш бил метнат от небето. Пастирът го занесъл на Атила. За когото оттогава хуните вярвали, че притежава духа на смъртта в битка. А гадателите предсказвали, че този меч ще унищожи света.[42]

 

Как ли не са ни наричали? Илири, траки, шумери, акадци, вавилонци, морски или пастирски народ, сиреч – хети или финикийци. Също така – кимерийци. По-късно – алани… Може би най-често скити.

 

В древността българите наричали СкитияАгаджир – „Земята [ир] на Агадж“, територията на Източна Европа от Карпатите до Дон и от Причерноморието до Карския полуостров“. Също така „цялата територия на Аскъп („Скития“). Агаджирски българи – знатните българи на Украйна. Агаджирци – 1) едно от названията на българите на Агадж – най-големия син на синджак-българския цар (Карт-) Аслан (5000-4950 г. пр. н.е.); прозвище на европейските или на западните българи.[43]

 

Като оставим настрани легендите, няма как да не се впечатлим от две неща. Първо, Херодот наричал предшествениците на Атилескити“. Знаел го е още Съби Стойков Попович, известен като Георги Раковски. Той възкликнал:

 

Ние сме арийци, и доказателство за това е нашето народностно име Болгари.[44]

 

За да продължи с още названия и факти, които смайват съвременния „образован“, но и самозванбългарин“:

 

Българският народ излезе в древността до Черното море и до река Волга от великата Скандинавия (Памир?), и зваха се тамо Гимери и Кимери[45]

 

Имаме родство с датчаните. Наистина. Както и с шведите.

 

Но три века преди Раковски, още в началото на ХVІ век изключително уважаваният по онова време германски историк Франц Фридлиб, който пишел под псевдонима Франциск Иреник, посочил, че българите най-напред се появили от Скандинавия, откъдето се преселили в крайбрежните земи на Померания.[46] А Померания се намира от двете страни на река Одер, близо до устието й в Балтийско море!

 

Сетнешните германски историци никога повече не допуснали подобнагрешка“. До този момент винаги са настоявали, че ставало дума за гети, сиреч загерманци. Цялата ни история, която е и летопис на цивилизацията на бялата раса, е ограбена и разпиляна по същия начин. Присвоена е от различни народи или е пришита към тяхното недействително минало.

 

Няма „турки“, „хазари“, „турци“…

 

Второ, без да е игра на думи, какво търсел пастирят? Юница. Как се наричала главната богиня в римската митология? Юнона, която била жена на Юпитер – най-овластения бог. Става дума за приемственост не само в езика, но и в традициите, обичаите.

 

Ала кои билихуните“? Откъде се взели? И кой всъщност бил техният прочут предводител Атила?

 

Трябваше роденият в Сеул, Южна Корея, израсъл в Нова Зеландия, възпитаник на Оксфорд, специализиралият в Сидни преподавател по история в Мелбърнския университет Хюн Жин Ким да стигне до някои истини, макар и те – не съвсем верни. Като например тази, че „хазарите сменили аварите и хуно-българите в черноморските степи,… приели хуно-българския език“. Впоследствие от него се появили окончанията в късно формиралия се турски език.[47]

 

И Хюн Жин Ким е доникъде с произхода на т. нар. хуни. Понеже смятабългарите“ и „кутригурите“ (?!) за потомци на хуните.[48] Кутригури е късно название на част от българите между Черно, Азовско и Каспийско море. Ким поне определя кан Кубрат като „българо-хун“.[49] Признава, че т. нар. „оногундури“ или просто „оногурибилиподразделение, коляно на българите“. Както и „кутригурите, утигурите“ – все „оногундурски хуни“, тоест – българи.[50] Говори за „българска конфедерация“ и за „конфедерация на наследниците на Атила“.[51] Изобщо, за него хуни и българи означават един народ, необятна империя. Смята, че „името българи, което на турски означаваобъркване, безпорядък, смес“, навярно се отнася до процеса на племенно обединение на огурите и хуните при Атилид“.[52]

 

Не е съвсем ясно какво е имал предвид. Навярно някой от многобройните синове на император Атиле, починал през 453 г. Ала иде реч за българска държава. Останалото е въпрос на още време…

 

И така, различни, често противоречащи си източници, са единни в мнението за множеството това, че хуните биливоенна конфедерация“, готова да интегрира други групи от население, за да увеличи своята военна мощ в евразийските степи.[53] Изследователите вдигат ръце и се предават, колчем се заговори за техния произход и поява. Смятат проблема за нерешен, отворен.[54]

 

Всичко, което можем да речем със сигурност“ – заявява австриецът Валтер Пол, специалист по миграция на населението през ранното Средновековие от виенския Institut für Mittelalterforschung,[55] – „е, че в късната античност названиетохуние обозначавало престижна управляваща групировка от воини от степите.[56]

 

Римският военен Амиян Марцелин (ок. 325 – ок. 391–400) се превърнал в историк. Смятан е за последният, който е оставил значимо писмено наследство във финалната епоха на западащата Римска империя. През 390 година той е завещал подробно описание на хуните, което няма да цитирам подробно.

 

Следните обстоятелства бяха първопричината за цялото разрушение и за различните бедствия, които гневът на Марс предизвика, хвърляйки всичко в безпорядък чрез своето обичайно гибелно насилие; народът, наречен хуни, едва споменаван в древните архиви, живее отвъд Азовско море, на границата с Ледовития океан, и е дива раса извън всякакво сравнение.[57]

 

Следва още по-неласкаво описание на облеклото, обичаите, включително – на пиърсинга, както днес бихме назовали „пробиването с железа на бузите на техните бебета“, според римлянина. Обаче все пак „споменаван в древните архиви“.

 

Следващ римски историк, роденият в Далмация и най-вероятно българин по кръв Евсевий Йероним Софроний, обявен за светия под името Йероним Блажени, свързвал хуните със скитите.[58] Легендите донасяли, че те били част от империята на Александър Велики. Свързвали нашествието им в Римската империя с появата на антихриста. Смятали ги за Божие наказание.[59] Навярно оттук и популярното даже в наши дни прозвище на Атилебич Божи“. В своята „Гетика[60] Йорданес продължава демонизацията на хуните, като ги определя като произлезли отнечисти духове“.[61] В някои злонамерени митове се говорело, че хуните били вещици и магьосници, прогонени от… готите.[62]

 

Не е чудно, че тукашнитеисторицис охота се позовават на чужди, враждебни нам източници. Но не припознават историята на историите, книгата на книгите, най-древната летопис на земята. Те са безродници, платени агенти на външни сили, внедрени тъкмо за това – да принизяват нашето национално самочувствие. Да внушават незаслужена горделивост чрез зачитане на престъпници, като омаловажават истински забележителните исторически фигури. А в споменатия безценен български извор намираме истината за древнитескити“ – българи:

 

Кашан или Карт-Кашан – 1) син на (Карт-) Бурджан, основателя на Кашанското царство с център при река Сър-Даря и династията на кашанските Дуло и българското племе на кашанците [кушаните] или на белите хуни („НТ“); 2) царство с център Коментарии на река Сър-Даря, основано от Карт-Кашан през 50 в. пр. н.е.[63]

 

В още едно нещо, в което различаващи се едни от други изследвания и източници са единни: Император Атиле имал много деца.[64] Не се съмнявам, че във вените на европейските владетели от VІ поне до Х или ХІ век течала и българска династична кръв – тази на Дуло.

 

 

 

Българите са най-древният бял народ на земята

и това ще се докаже, рано или късно

 

 

 

В края на дванадесетото столетие даже унгарският кралски двор се самопровъзгласил за произлизащ от император Атиле. Митът за него бил толкова силен, че някои историци си въобразяват съществуването на киевска царица Анастасия, която притежавала меча на Атила[65]

 

И така, на 2 юни 455 година обединените български войски пристигнали пред портите на Вечния град. Неговите жители схванали, че лошо им се пише. Вече били изпитвали мощта навандалите“, „варварите“, както наричали всички неримляни. По техен модел хазарите, приели юдаизма, се отнасят към другитекато към гоидобичета.

 

Никой не обелва дума за събитието, довело до края на античността. Съвсем – за това, че то е неделима част от нашата история. Търпим да ни я крадат. Изкараха „вандалите“, които превзели Рим, „германски народ“.[66] Явно се срамуваме от миналото си. Може би, понеже император Атиле бил високо образована личност. Владеел пет или седем чужди езика, както и дворцовите маниери на римските патриции. Бил прочут като човек на думата и честта. Нищо, че и сега се срещат „историци“, които го наричат „дивак“, „варварин“…

 

Или добиваме самочувствие само, щом зърнемкрасивите“, „светли“, увенчани с ореола на победители ликове наумните“, слабограмотни дегенерати като правешкиягенийТато, на Б.Б., дето разтривала ушите му, и на неговия незаконен син Р.Р., мъдрещ се в сградата с надпис „Президент“…

 

Стигна се до там, че намъдрия български народму вкараха в парламента Питбул. Сега, предпочелият Азербайджан заради паричист българинВладимир Вълев, действително приличащ на грозно бойно псе, „кове закони“ като депутат от парламентарната група на БКП-ГЕРБ. Сбъдна се Алековото пророчество, изразено чрез думите на прочутия му герой Бай Ганьо:

 

Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара![67]

 

Е, не е магаре, а бойно куче марка „Питбул“, варненска направа… Личен избор на друг „красавец“, представител на ярката болшевишка фамилия Кралеви. Очакваме Ризеншнауцера да влезе в Народното събрание

 

Както рекъл АлековиятпредприемачБалкански, то е лесна работа:

 

Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева. Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол, от въже, тъй 40-50 прангаджии и да ги наредя в две-три кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: „Ха бакалъм! Да живее България!“ Хе-е! Тука ли си, Пенке ле!… Като накървят ония ми ти изпъкнали очи, като почнат да вадят от поясите ония ми ти ножове, да ги бучат по масите, като дигнат една олелия с ония ми ти прегракнали, дрезгави гласовестрах да те побие! Па земи, че поведи през нощта тази страхотия през сред градаОпозиция ли?… Дяволът не може да ти излезе насреща! Прекарай ги край къщата на някой противник… Мале мила! Като разтворят ония ми ти гърла!… От един сахат място да ги чуеш, мравки ще запъплят под кожата ти, като на таралеж ще ти настръхнат косите!… Па свикай селските кметове и писари, па им светни с очи, па им скръцни със зъби, па им посочи тия синковциИзбиратели ли?… – И сянката им няма да видиш! Като ти кацнат от всяко село по 12 души общински съветници с кметовете барабар, като събереш чиновниците и писарите, постави по краищата жандарми да връщат другите селяни, окръжи бюрото с тия 40-50 катили, направи някоя шашарма, наблъскай в кутиите няколко снопа бюлетини и ето ти тебе магарето народен представител, ха-ха-ха![68]

 

Всичко е, както е било описано преди повече от век. Ето ви ги „патриотите“, които крещят: Ха бакалъм! Да живее България!“ Те даже харамии не са били. Ту с едни, ту с други, „келепир има в тия работи“!… Дърляха се помежду си, обиждаха се, без да си поплюват. Пък се взеха

 

А в Берлин, пред одобрителния поглед на нейната надзорничка от Щази, Kamaradin Ангела Меркел, партийната му лидерка, банкянската пожарникар-премиерка, демонстрира знания. Научила е нова думаАлкатрас. И при това явно правилно я свързва със затвор.

 

Водещи и техни гости с вид на завършени дегенерати ви плещят от телевизионните екрани. Случват се невероятни неща.

 

Например шведски турист изрита в главата камериерка в хотел на един от големите морски курорти. Казват – безпричинно. От видеозаписа не става ясно, дали жената не е подхвърлила реплика към минувача. Телевизионните репортажи доказаха, че самата тяприслужница, чистачкае по-интелигентна от шефа на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация.

 

Той, другарят Благой Рагин, „помолил шведска фирма да даде пари на изританата в главата от шведски турист камериерка в Слънчев бряг“.[69] Понеже изпитвал опасения, „да не обидим шведските туристи с шума около ритнатата камериерка“!

 

В интервю… председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин обясни, че такива неща стават навсякъде по света и за бранша би било хубаво този инцидент да отшуми по-бързо, за да не загубим скандинавските туристи.

 

 

Шведските туристи са много чувствителни. Преди години имаше един случай – беше убит един барман. И те се обидиха и направиха бойкот. Няколко години не идваха по нашето Черноморие“, обясни Рагин.

 

По думите му тази година в туризма ни ще се влеят 250 милиона евро от скандинавските туристи, и то само от пакетите:

 

Клиентите са 17 типа и според нашите правила те винаги трябва да бъдат посрещани с усмивка. Неписаните правила са: „С клиент не се спори“, „клиентът винаги е прав“ и третото правило – „усмивката винаги е задължителна“. Няма как – хората, които работят в сферата на услугите трябва да се съобразяват с всичките тези характери“.[70]

 

Тоест, да търпят ритници и даже да бъдат убивани. Защото клиентът е като Партията – „винаги е прав“. Остава да допълним с: „когато съгреши дори“.

 

А парите, които Рагин е помолил шведската фирма да даде, а не е поискал? Те колко са? Каква цена на достойнството е определило чудото на комунизма Благой? Ето до какво се свежда всичко по тези земи, в които на 2 юни почитатнационални герои“. Иначехраброигеройскисе продават за сребърници. Щях да напиша, че шиткат достойнството си. Но се сетих, че това усещане не съществува сред туземното ни свинско стадо от покорни овце.

 

Вместо да коментира самата фигура Рагин, както и унизителната му постъпка, преститутка побърза да му лепне етикета „родоотстъпник“, придружен от въпросителен знак – за всеки случай.[71] А въпросният Благой е просто примитив. Дърт селяндур нейде от Самоковско, вапцал косата си. Комуняга, чийто брат строителен предприемач“, назначен от БКПбеше намерен провесен на въже от най-високия пътен мост у нас, виадуктаБебрешпреди около две десетилетия.

 

Ала дойде ред и за вендетата по селски.

 

Отново агресия на Черноморието – този път на българи към чужденци. Само за десетина минути пияни младежи нападнаха последователно чужди туристи и набиха охранител в дискотека в Слънчев бряг. Хулиганите са задържани.

 

Двамата младежи дошли от Руенския Балкан на обиколка из заведенията в курорта. След като пили цяла нощ, почнали да вилнеят. Нападнали и ограбили английски и германски туристи.

 

Минали през плажния бар, където трошили бутилки и набили охранителя. И за финал – ограбили италиански турист, съобщи bTV.[72]

 

Няма сведения за коментар от страна на другарите Благой Рагин и Румен Драганов. Това, че първият подаде оставката си под натиск, не променя нищо. Просто Номенклатурия се брани. Рагиновци винаги плуват на повърхността. Защото са екскременти.

 

Такива посредствени твари се правят на загрижени за общото ни бъдеще?!

 

А първото, което трябва да имаме предвид, когато обсъждаме бъдещето си, е опитът на предците ни. Животът не започва от нас. Мъдрият Луций Сенека завещал: “Corrige praeteritum, praesens rege, cerne futurum” – „поправяй миналото, ръководи настоящето, предвиждай бъдещето“.

 

Преди 70 лета Ерик Артър Блеър, познат като Джордж Оруел, перифразирал максимата по следния начин: “Who controls the past controls the future; who controls the present controls the past” – „който владее миналото, владее бъдещето; който владее настоящето, владее и миналото“.[73]

 

Ето за какво е борбата – за бъдещето!

 

 

 

Триумфът на българомразците

 

 

 

По тези места триумфът на Партията е пълен. Никой не се интересува от миналото, а невежеството наистина е сила.

 

Ашколсун! Честит такъвЪ народ с такЪви лидери и интелектуален елит!

 

Имаме ли право да се гордеем с превземането и разрушаването на Рим? Според мен не. Както нямаме основания за гордост от престъпните действия на национал-революционерите“ – убийци и крадци, но „герои“, от които сме наследили само злини.

 

В спомените си Панайот Хитов разказва, как щом някой от четата му се разболеел, го убивали. Понеже било невъзможно да се грижат за него в планината. А байрактарят отсичал главата на нещастния четник. Кой билмилостивиятзнаменосец? Васил Иванов Кунчев, за когото Христо Георгиев, единият от братята карловци, на които дължим сградата на Софийския университет и не само, писал:

 

Прокламациите, що сте видели у Дякона, те се отпечатаха тука от Райнов и Касабов, и се придадоха всичките на Дякона, за да ги раздаде. Дяконът е онзи, дето прави лъжливите писма на Райнова, за да се препоръча, че е добър шпионин, какъвто Райнов, такъв е и Дяконът, и двамата за пари и баща си продават[74]

 

Пари? Кунчев? Невъзможно?

 

Било ли е възможно няколко години след това? Каква е била най-вероятната причина за смъртта на Христо Ботйов?[75]

 

 

 

 

 

Никола Обретенов не проговорил до края на дните си. Единствен той е оставил в своите спомени съобщение за куршум в главата на войводата. Всички останали четници си спомнят, че Ботйов е бил покосен в сърцето. Говорих и писах – куршумът в главата наподобява контролен мафиотски изстрел за пълна гаранция. Така постъпваха и мутрите. А мафията била дело на революционните илюминати, начело с евреина Джузепе Мацини, при когото ходил Теофан Райнов.

 

Да беше тука главният шпионин Теофан Райнов се можеше да го слъжи и нещо или да го понаучи как да се отнесе, но за зла чест го няма, тръгна за Париж както казват, че какви ще ги рови и по тамо не знам[76]

 

Ето какво е правил „главният шпионинТеофан Райнов по време на това пътуване зад граница. Бидейки част от Черния кабинет – тайната полиция – на „Али паша, тогава министър на външните дела“, само съученикът на Васил Кунчев и негов приятел, карловецът Райнов, знаел какво е вършел. Както ни обяснява съвременникът Стоян Заимов, в края на шейсетте години на деветнадесети век Али паша, по образеца на Наполеона ІІІ,[77] наредил „черен кабинет“ – специално шпионско отделение. За началник на „черния кабинет“ – генерал на шпионите – Али паша назначил хитрия Шнайдер ефенди, австрийски евреин, син на Шнайдера, секретар на турското генерално посолство във ВиенаШнайдер ефенди вземал за съветник Жиоли, полски евреин, шпионин на Наполеона ІІІ в Цариград, бивши фалшификатор на руски бумажки. Жиоли препоръчал на Шнайдер ефенди гърка царигражданин Леонос ефенди [също евреин], търговец обанкрутен, бивши турски шпионин в Гърция във време на Критското въстание.[78]

 

Следва кратък списък на евреи с полски произход и на поляци, които служили на Шнайдер ефенди като агенти на „черния кабинет“. Нататък авторът ни известява за поредица българи, действали като платени шпиони в същата секретна служба на Али паша. Сред тях се откроявал Теофан Райнов. От всички „шпиони-българе“ от „нощните хора“ на Али паша“, на някой си „Манол ефенди“, или „Манолчо ефендиМанол Иванов – родом от Стара Загора, един от първите търговци от БалкапанЦариград“, сетне адвокат, било възложено да разпределя 3 хиляди лири за шпионски нужди в полза на Отоманската империя.

 

Той, изглежда, е бил и вторият вербовчик на Теофан Райнов, негов близък. Не е знаел, че той вече служел начерния кабинет“. Така „приятелите на Манола се възхитили на идеята му: „с турски пари българско въстание да се подготви“ и на драго сърце приели да му спомогнат в реализирането на бунтовническия му план“.[79]

 

Точка 3 от тази програма, включваща начина за харчене на парите, предоставени отбезмозъчнитеотомански тайни служби под ръководството на виенския евреин Шнайдер, гласяла:

 

Да се отпуснат 600 лири лично на Теофан Райнов, със задължение да посети по-видните революционери в Европа (Гарибалди, Мацини, Кошут, Бакунин) и да поиска съдействието им за освобождението на България

 

През месец септември 1868 г. Теофан Райнов отпътувал за Румъния, а доктор Миркович [другия от „приятелите на Манолчо ефенди] за Лом-Паланка, в качеството си на ломски градски лекар. По искането на Манол ефенди Али паша издал от името на „черния кабинетдве конфиденциални записки: една до Азис паша, управителя на Видинския санджак, с която се препоръчвал доктор Миркович за таен агент на черния кабинет“, та в случай на нужда да му се дава поддръжка; другата била адресирана до турския генерален консул в Букурещ, с която се препоръчвал Теофан Райнов за пратеник начерния кабинет“.

 

Съгласно решението на „тримата приятели“, Райнов дал на Иван Касабов 300 лири турски за покупка на печатница. Войников, редактор-издател на „Дунавска зора“ съвършено случайно се срещнал в Букурещ, в хотел „Габровени“ с Т. Райнов, който му броил определената сума 100 лири. В края на октомврия, 1869 г. Райнов изпроводил фалшивия си паспорт в Цариград и отпътувал за Женева. В Женева седенкувал цяла седмица у Бакунина. Бакунин му далпрепоръчителнодо Мацини и Гарибалди, живущи тогава в Лондон. Мацини и Гарибалди приели радушно пратеника на българите-свободолюбци и го посъветвали да не обажда на Кошута намеренията на българските патриоти, защото, той като фанатизиран туркоман, при това и турски пенсионер, може да предаде на турския посланик в Лондон плановете на въстанието.

 

През декемврия месец (1869 г.) Райнов се завърнал от Лондон в Букурещ, вярвайки, че Ив. Касабов е купил печатница и урежда вестник „Свободна България“, съгласно дадената от него честна дума; но, по показването на Райнова, Касабов пресметнал и намерил, че по-добре е да се поожени на турски лири, отколкото да редактира вестници и брошури; и наместо печатница, купил си жена, като се преименувал от Иван Касабов на Иоан Касабияно.[80]

 

Какъвто Касабов, „какъвто Райнов, такъв е и Дяконът, и двамата за пари и баща си продаватКунчев обичал да се носи по последна мода. А за това били необходими пари. Тефтерчето му е пълно с това, а не с друго. Като повечето сребролюбци, той треперел и над грошовете

 

 

 

Долни слуги на интернационалната мафия

 

 

 

Мацини и подчиненият му масон Гарибалди били в английската столица под прекия контрол на Ротшилдови. Зад Атлантика техен колега се оказал предателят на своите от Гражданската война Албърт Пайк, генерал от армията на Конфедерацията в Юга.

 

На свой ред Михаил Бакунин бил идеологът на анархокомунизма. Секта, откъснала се от Интернационала на Маркс и Енгелс. Но отстояваща схващането, че всяка власт е зло. На първо място – държавата, неговото олицетворение. Той учел, че тя не е необходима, излишна е. Според потомъка на руски аристократи, „свободните хорамогат да се самоуправляват. Тяхната власт в антивластта е постижима единствено чрез въоръжено насилиевъстание на народите! Милиони повярвали в брътвежите му.

 

Както, надявам се, разбирате, независимо от показните им противоречия, и дватавраждуващилагера на комунизма били подчинени на общо командване. И работели в синхрон в името на световната революция. Нашенскитенационални герои“ – тоже. Ето какви ментори имали тепсевдо революционерите, поставили се в услуга на сили, враждебни на националното. Тоест – настроени против българската политическа свобода и самостоятелност. Нещо повече – Христо Ботйов завършил земните си дни като убеден комунист.

 

Дългогодишният служител на ЦРУ Григорий Климов заключава:

 

Работата е в това, че всички тези революционери – това по правило са всякакви психопати, психотици и невротици, които са задвижвани не от любовта, равенството и братството, за които всички те крещят, а от тъмни фройдистки комплекси, където комплексът за власт е главната движеща сила.[81]

 

Според еврейския изследовател Бенджамин Карпманвластовият комплекс е подтиснат садизъм и по правило е свързан с хомосексуалността“.[82] Това е „тайнственият „Ленинов комплекс“, който превръща хората в истински революционери“.[83]

 

След десетилетия хилядите затворници в килиите и концентрационните лагери на комунизма опитаха на гърбовете симедана тези червени комплексари. От своя страна фашистките болшевикикомуниститеслужеха вярно на западния финансов Интернационал. Техните служби за партийна сигурност вършеха всичко, съвместно със западните сиврагове“.

 

Един от най-красноречивите примери е този със западногерманката Габриеле Гаст. Тя била вербувана от източногерманското разузнаване HVА[84] по линията на „шпионажа Ромео“. Пробутали й хубав германец, агент на съветското КГБ, който пленил сърцето й. Така през 1973 година той я вербувал и тя заработила усърдно за комунистическите режими. Била толкова добра, че я приели в Bundesnachrichtendienst BND, основаната от нацисткия генерал-майор Райнхард Гелен външнополитическата шпионска служба на ФРГ. В нея през 1987 година влюбената Габриеле се издигнала дозаместник-началничка на управлението, занимаващо се със съветския блок. Така станала най-високопоставената жена в агенцията.

 

Маркус Волф признал:

 

Работата на Габи за нас беше безупречна. Тя ни доставяше вярна картина на познанията на Запада и на неговата преценка за целия съветски блок. Това се оказа жизнено важно за нас, при справянето съсСолидарноств Полша след неговото възникване в началото на осемдесетте.“

 

Някои от сведенията, осигурени от Гаст, които толкова силно впечатлили Волф, дебаркирали също така върху бюрото на канцлера [Хелмут] Кол, и съвсем сигурно, на тези на Андропов, Черненко, а също и на Горбачов.[85]

 

Надявам се, да сте схванали, какво се крие зад това. „Обединителят на Германияполучавал същите сведения, които и едни от нейните поробителиСъветите. Вторите нейни завоеватели, американците, не са помръднали още от 1945 година. А същинските угнетители на германския народ ционистите – поголовно ръководят всички. Те определят дневния ред на държавата и решават съдбите на хората.

 

Ако някога все пак проявяваха кумова срама и прикриваха общата си дейност, днес не си правят и този труд за политиците – тези маши на интернационалното Братство. Комунисти и агенти на съветските секретни служби безпроблемно управляват Европейския съюз, Германия, Франция, Британия, Латвия, НАТО, Световната банка

 

Във времената, когато действали Теофан Райнов, Иван Касабов и Васил Кунчев мафията вече не наподобявала паяк, изпридащ интернационална мрежа. По-скоро представлявала октопод, който не прощавал грешките.

 

А историкът Чарлз Хекъторн настоява, че названието „мафия“ произлиза от акронима „Mazzini Autorizza Furti, Incendi, Avvelenameti”, което ще рече „Мацини възлага обирите, палежите и отровителството“.[86]

 

Накрая, още едно „съвпадение“:

 

Какво грубо напластяване на събития исторични!“ – чуди се Стоян Заимов в бележка, отнасяща се до Шнайдер ефенди. – „Къщата в Сан Стефано, в която се подписа Сан-Стефанския договор,[87] е притежание на Шнайдер Ефенди. Вестник „Съгласиепредлага да се откупи предметната къща; напълно сме съгласни с предложението на Г. Македонски, защото въпросната къща за България има историческо значение.[88]

 

Тайната разходка на Райнова от Букурещ до Лондон станала известна на Шнайдер ефенди – генерала на Али-Пашовите шпиони; понеже „тайната екскурзияе станала без неговото знание, той се усъмнил в искреността на шпионите-българи и за това проводил в дирите им ревизори: Николаиди бил изпроводен да следи за делата на Т. Райнов, Леонос ефенди – за делата на доктор Миркович, а Жиоли за Манолчо ефенди.[89]

 

Всички и всичко били под контрола на Шнайдер ефенди, респективно – на Али паша. Цялата Одисея е описана в рамките на две-три страници. Това и много други наблюдения дали основание на Марко Балабанов да се възмути и да изложи истината. Разбира се, в съавторство с Драган Цанков. Като свидетели на тези истории в самия център – в Истанбул или Цариград, бъдещите пратеници на нашенските големци – истинските патриоти – на Запад и в Русия, непосредствено след потушаването на Априлското въстание, през лятото на 1876 година, двамата запитали:

 

Защо турските власти се преструваха, че не знаят уж нищо за действията, повече от явни, на някои пратеници или апостоли, които кръстосваха свободно страната в началото на пролетта? Защото тия апостоли, облечени в костюм на български патриоти, действаха със знанието често на самите тия власти, желаещи да предизвикат по тоя начин едно изкуствено движение, от което да вземат повод, за да турят в действие скроения си план да изтребят българите и да опустошат България.[90]

 

Истинските шпиони в полза и на българите, като доктор Миркович, „бяха осъдени на заточение в гр. Мосул – Стара Неневия“, сега в Ирак. Марко Балабанов станал първия български министър на външните работи, а Драган Цанков – двукратно министър-председател.

 

Теофан Райнов (Иван) днес е бургаски окръжен управител.[91]

 

Едно и също. Гдето е текло, пак тече. И днес е така…

 

Христо Ботйов мечтаел да изколи чорбаджиите, за да заживее като тяхв домовете им, със спечеленото с техния труд имане. Обичал лукса, обикалял кръчмите. Ненавиждал труда.

 

Що за личност бил Христо, синът на даскал Ботьо Петков? Да чуем мнението на Любен Каравелов за него и то във времето, когато Ботйов живеел и работил при бай Любен. Ще речете, ако е имало противоречия, те са били идейни или поколенски. Първото е възможно, а второто само изглежда да е така, но не е съвсем вероятно. Тъй като Каравелов бил с около 14 години по-възрастен. Става дума за Ботйов като човек, в живота, в бита; за неговото отношение към труда и другите. В своите спомени вторият заместник на Левски (първият бил Ангел Кънчев) Михаил Греков е записал разговора си с бай Любен, когато му гостувал в неговата букурещка печатница – същевременно и дом.

 

Изпърво той изля злъчката си върху Ботева, като начена така:

 

Кому да се сърдиш, не зная. Нямаме подготвени младежи и тие, които ги имаме, нищо не струват! – сърдито каза той.

 

– Да вземем за пример Ботева, с когото сегичка ще се запознаеш, човек е той с блестящи способности, ала с класически мързел и немарливост. Ботев е способен по цели дни да се весели, да пее песни, но не и да работи, от работа той бяга като от чума, какво с такъв младеж да направиш? Той се е задължил пред мене, ала карам го със сила да работи, стои в стаята като вързан… Да се веселя и аз обичам, но трябва да се помни, че веселбата е веселба, работатаработа! Е, моля ти се, такъв човек, където и да го пратиш, той същият ще си остане![92]

 

Сетне Каравелов обяснил на госта си, че вместо да се занимават с комитетите, за които се чувало из българско, нашенските млади хъшове из „тая свободна земя Влашко, що е плувнала в разврат, са останали без носове!… Те не могат да си отворят очите от пиянство и развратСпособни ръце да пишат няма; глави да мислят свободно, самостоятелноняма; като изключим Ботева и още един-двоица, останалото е боклук, боклук, никому не потребен.[93]

 

Да, но по-късно същите тези „никому непотребни боклуципретендирали, че са поборници и са заслужили високи държавни постове, пенсии и почести. Мнозина постигнали най-малко едно от тези неща, доста – даже две или всичките. Как ли биха изглеждали „народните герои“, стига да бяха оцелели? Това е предмет на фантазията и художественото творчество, който няма място в историята. Стига да е истинска

 

 

 

 

Ботйов би могъл да се назове поет на възмущението;

в това е главният елемент на неговия характер[94]

 

 

 

Оценката в горното подзаглавие е направена от Пенчо Славейков, комуто завистта попречила да стане Нобелов лауреат и прогонила в Италия. Той продължил:

 

И като всякой млад, той често се възмущава от неща, които заслужават най-много една усмивка. И това подбива цената на човека у поета.[95]

 

Добре, ама спуканият мехур на техните революционни блянове и стремежи, доколкото съществували извън ламтежа за пари, без време отнесъл в отвъдното повече от петнадесет хиляди българи. Такава ужасяваща сметка няма плата! Нито заслужава прошка.

 

За да не възразите, че завистта тласка Славейков-син, ще цирам писаното от него за собствения му баща:

 

От тримата поети на миналото Славейков е най-разнообразен в темите и формите при тяхната обработка. В историко-литературно отношение той заема преднина пред тях, и ако Ботйов, пряк негов ученик в много неща, го е отминал далеч напред по глъбината на своето поетическо чувство и конкретността на въображението си, все пак поетическите похвати у Славейкова са по-разнообразни. И струва ми се, че няма да сбъркам, като кажа, че Ботйов е надминал Славейкова като поет, но не и като художник.[96]

 

Но да се върнем в началото на седемдесетте години на деветнадесетото столетие в дома на Каравелов. Тъкмо домакинът изрекъл упреците си към младите революционни дейци, дето не изграждали никакви комитети, на сцената на живота се появил Христо Ботйов. Стопанката предложила вечеря.

 

Компанията похапвала, разприказвала се и поради липса на чаши отпивала вино от едно гърне. Това не било поради бедност. Случвало се в румънската столица, която все повече заприличвала на западноевропейски град. Местната буржоазия се докарвала съвсем а ла франкапо французки, както се изразявали тогава. Просто такъв бил манталитетът на тогавашния „революционен елит“, който имал претенциите даоправи българите“. Кулминацията на цинизма в товаоправяне“ не закъсняла и се нарича Батак!

 

А тогава, по време на първото посещение на Греков у Каравелови, съдът с пенливия ферментирал гроздов сок, който възбуждал апетита и емоциите, обикалял от уста на уста… По едно време Ната[97] Каравелова забелязала, че виното вече е отишло, та се обърнала към Ботйова:

 

Христо, а вземи гърнето, па го напълни с вино!

 

Само това чакаше Ботев, който припна като сърна с гърнето в ръка и само след няколко минути изнесе шипящото като змия драгошанско вино.

 

– Че що си го толкози препълнил! – се обаждаше Ната.

 

– Е, госпожо – отговори Ботев, – когато се прелива, то е на добро! Преливането означава обилие: бъчвата от половината е нагоре, кога ще го пием, ако не сега с добри гости, скъпи другари

 

Аресвам те – му каза Любен, – ала искам и на работа да бъдеш тъй пъргав, хайде сега попей ни някоя старовременна песен!

 

Ботев едва чакаше да го поканят; той почна и свърши след полунощ.[98]

 

 

На другия ден Греков влязъл в печатницата. Заварил двамата си сътрапезници от предната вечер надвесени над бюрата.

 

Не бях сварил още да ги поздравя, когато домакинята ме хвана за ръката и ми каза:

 

Оставете ги да поработят! Ботев за цяла седмица едвам вчера и днес е седнал да работи, пък е вземал сума пари от Любена, нека поработи да се поизплати.

 

Каравелов разказва на Михаил Греков:

 

 „Ботев не е като мене [да работи системно]. Не отричам способностите му – талантлив е Ботев и силите му са равни с моите, ала неговите маниери са други, някога напише нещо отеднаж, друг път пише и зачертва, докато излезе това, що го желай.

 

От друга страна Ботев има талант да говори, много хубаво да говори, той обладава и голяма доза нахалство, което много му помага. Ботев не можеш го смути с нищо, когато иска, окото му не мърда от нищо![99]

 

Думите на Каравелов са потвърдени и от по-малкия брат на Ботйов. На 80-годишна възраст генерал Кирил Ботйов признал:

 

Каравелов работеше много повече от брат ми, но нямаше дар слово, беше вързан. А Христо говореше много хубаво, беше оратор човек… Сега наистина не се знае какво щеше да стане с него, защото той не търпеше никого.[100]

 

Ето какви люде допадат на нашенци. Тях те избират за свои „герои“. Не на Бог, а тям, пред истукани – паметници и портрети – кадят неправеден тамян и принасят фалшиви клетви. Четат фантасмагориите им залошите чорбаджии“, дето били „изедници“. Защото искали работа, но и сами се трудели от зори до мрак. Затова от тях е останало онова, което днес показваме на чужденците. Стига да не е сринато от новите Ботйовци. А от революционерите сме наследили единствено притворството, лицемерието, измамата, фасадния патриотизъм, зад който е стаен егоизмът, придружен от болни амбиции. Те така и са си отишли от този святс предателства, вероломства, братоубийства.

 

 

Какво представлявала спалнята на нашия „геройБотйов в дома на Каравелови? През топлите сезони той спял в библиотеката. Зиматана нещо като таванче, до което се стигало по една „антична стълба“. Дали бай Любен нарочно не устройвал Ботйова по-добре, няма как да узнаем. Обаче има неща, които са зависели само от нашия поет и революционер. А според Михаил Греков те не представят Ботйов в по-добра светлина. Тъкмо обратното.

 

Качи се и Ботев след мене и при светлината на свещта аз сварих да разгледам постелката, завивката, подглавкаталеглото на което поетът спеше, и признавам си бях поразен! Що е чаршав Ботевата спалня не знаеше, пък дюшекът му се състоеше от вехт юрган, а с друг такъв той се завиваше, като под главата си туряше вместо подглавка вехтото Каравелово палто, с което последният бе спал в Австрийската крепост на заключението му. Всичките тия принадлежности бяха толкози нечисти, че отвращение хващаше човек само от вида им.[101]

 

Каквато спалнята, такъв и спящият в нея. В подобни условия нормален човек не би могъл да мигне. Тъй станало и със заместника на Левски.

 

От една страна спалнята беше удушлива, пълна с развален въздух… и бе пълна, препълнена с хиляди паразити, що възползвани от случая забиха жилото си в тялото ми, нанисаха мъчителни безпокойства. Бълхите бяха по-милостиви към мене, ала дървениците, подобно на страшния рушчушки валия Митхад паша, що е милост, незнаеха. Ботев щом легна и захърка, ала за мене това бе невъзможно… Поисках да слеза и да избягамБеше немислимо да се спи на подобно място, дето вонещий, развалений въздух7-8 души цял ден в тая стая живееха, дишаха, плюеха, секнеха се и всички тия изпарения се смесваха с ония на типографското мастило, можеше зловредно да подейства и разстрои и железно здраве. Но другарят ми нехаеше, той не обръщаше внимание на нищобеше навикнал и обръгнал на невзгоди.[102]

 

Ботйов признал мечтата си да замине четник из Балкана. Гостът взел да го разубеждава:

 

Нямаш ти работа на Стара планина, брате мой! – му казах, – нея остави на простите, некадърните за умствен труд люде, пък ти само перото налягай и си гледай спокойствието! За Стара планина ще се намерят много юнаци, що са родени за там, що не могат да пишат, поучават, пък твоето назначение е друго, сам това не разбираш ли го?

 

Така и аз мисля, но не съм още установил, не съм решил какво да правя, пък от друга страна, Любен се обхожда с мене жестоко, той ме стиска в таралежови ръкавици, не дава ми бял ден да видяДал ми е в заем пари и иска душата да ми изкара!… Като рекъл: „Работи, работи, печатницата губи!” Нима аз съм крив, че има печатница, нека си работи…

 

Не си ти, Ботев, правата страна! – му отговорих, – юнашка сила имаш, талант ти е Бог дал, работата ти скъпо се цени, следователно налегни си парцалите, поработи цял месец и ето ти всичко платено, а после, може би, Бог ще ти помогне и своя печатница да имаш. Пък ти, както се уверих, си разпуснат, пара не държиш… Ето снощи изхарчихме с тебе 20 франка за вятъра, когато с тия пари можеш да си купиш прилична постелка.“[103]

 

Сами се убеждавате, че „елитът, номенклатуратане са от вчера. Още навремето е имало хора за всичко: едни били за борбите, а други за банкетите, както се изразяваха другарите. Ботйов бил от вторите, дето са определени да ръководят. Борбата била запростите, некадърните за умствен труд люде“. Нашият поет не бил предназначен за битки с оръжие в ръка. Трябвало даси наляга перото“ и даси гледа спокойствието“!

 

Няма как да не се сетите за Джордж Оруел и за неговото прословуто последно правило, което било въведено вживотинската ферма“. То гласяло:

 

Всички животни са равни, но някои са по-равни!

 

Нашите нехранимайковци били от „по-равните“. „За Стара планина щели да се намерят много юнаци, що са родени за там, що не могат да пишат, поучават…“

 

Сблъскваме се с комунизма, с юдейската идея за избраността, заложена в Танаха:

 

… Ето народ, който живее отделно и не се брои между народите… Аз ще почна да разпръсвам страх и ужас пред тебе върху народите под цялото небе; ония, които чуят за тебе, ще се разтреперят и в ужас ще дойдат от тебе.[104]

 

Така върви светът от най-малко четвърт хилядолетие насам. Заразата на богоизбраността и революциите проникнала и сред онези нашенски среди, които си въобразявали, че са повече от другите българи. Ботйов бил съгласен с това. Самовнушението, че е над останалите, липсата на психическа устойчивост, на физическа закалка и на военни качества му изяли главата. Както сте се уверили, надявам се, за това спомогнали други от Братството, в което бил приет.

 

 

 

В сравнение с цариградските деятели, емигрантите са знаели

твърде малко своя народ, материала,

с който са искали да градят палата на бъдещето[105]

 

 

 

Народът не ги желаел. Нямал необходимост от тези готованци, които плямпали за бунт и свобода. Но чакали да бъдат нахранени и облечени. И не излизали от кръчмите. Дето се казва, не можели един пирон да забият. А поучавали другите!

 

 

 

 

 

Наистина ли това сагероите“, които ви служат за пример и ви вдъхновяват? Хора, които нямали трудови навици, не притежавали упоритостта, необходима за постигане на набелязаните цели? Как би било възможно някой, неспособен да полага всекидневен труд в една печатничка, даоре народната нива“?

 

При втората среща на Греков с Каравелов, състояла се през 1874 г., го придружавал Олимпи Панов. Двамата били на обяд у Каравелови. Налагало се Панов да отпътува по-рано. На тръгване двамата гости „минали през писалището на Каравелова, дето вече Ботев се навождаше, редеше нескончаеми редове и пожела да ни придружи до станцията [гарата], на което Любен се съпротиви, като казваше:

 

Ботев, къде ще отидеш? Три дни нищо не си барнал, работа има, вестникът трябва да излезе, работниците чакат!?

 

Само до станцията ще отида и ще се върна сегичка!

 

Каравелов говореше нещо, но него нямаше кой да слуша, защото Хр. Ботев седна при нас във фаетона, ние отпътувахме, изпровождахме Панова. На станцията беше шумно, весело, изпитата бира ни развесели, Ботев забрави за работата, но поведе ме изпърво по градините, при неговите му познати, пък надвечер из тъмните кюшета на изнежена ромънска столица, така че едва на другия ден в 10 часа сутринта ние сварихме да се явим с тежки глави при Каравелова, аз да кажа сбогом, а Ботев да седне да работи.[106]

 

След като знаете тези подробности, продължавате ли да вярвате, че поводът за разрива между Каравелов и Ботйов бил идеологически“? Явно копривщенецът бай Любен бил вдигнал ръце не само от сина на уважавания калоферски даскал Ботьо Петков. Кой би желал да има взимане-даване с подобни твари? На всичко отгоре Каравелов признал на Греков:

 

Ботев тайна не държи.“

 

Затова искал „да го изолира от заседанията на БРЦК“.[107]

 

Разгневен от нехайството спрямо работата и от безотговорността на Ботйов, Каравеловсе явил в образ на строг, неумолим баща, що иска да накаже непокорний, непослушний, неуправний син Взел да хвърля „гръм и молния из големия салон“ на къщата си.

 

Ботевото самолюбие силно беше докачено, толкози повече, че нему четяха нотации пред работниците, слугите, той почна да плаче…“[108]

 

Какъв „герой“! През последния си земен час се разплакал отново.

 

Разправията с Каравелов била за взетите от поета назаем 300 франка, които просто нямало как да върне на домакина си, тъй като не се трудел. На всичкото отгоре Каравелов бил разлютен, понеже благодарение на Ботевия мързелвестникът не излязъл“.

 

Когато по-късно същата година Михаил Греков се върнал в Букурещ, „Ботев вече бил напуснал Любеновата печатница“. Той го намерил в Букурещкото училище и „слушал от него най-лоши отзиви за бившия негов патронЗа Каравелов Ботев не искаше и да чуе…“ Не бил изпълнил и възложената му от събранието на БРЦК задача да събира пари. Оправдал се, че билзанят с училището, времето му не позволявало да ходи и събира пари, па и неговата среда би го запитала за кои цели събират тия пари.“

 

Всеки с предопределението си. Какво чудно? Нали година по-рано същият революционер Греков убеждавал Ботйова, че трябва да остави борбатана простите, некадърните за умствен труд люде“? Поетът трябвалосамо да си наляга перото“ и даси гледа спокойствието“? Ето го покритието между думи и дела.

 

Революционери

 

Когато приели предложението му да поведе чета, Ботйов си поръчал луксозни ботуши. Не, както твърдят в следващия кинодокумент. Също – специална униформаот по-хубава материя, с друг цвят, за да личи, че е войвода.

 

 

 

 

 

Не, като всеки комунист, и другарят Андрей Пантев с милиционерски чин професор лъже. През последните 250 години тъкмо „загладените бакалчета“, „прекупвачите“, „сарафитеправят историята. Мъжете от семейство Ротшилд и тяхната компаниялихвари, прекупвачи, манипулаториплащат на Андрей-Пантевци, за да изопачават историческите събития, пишейки. Да ги замазват и фризират, представяйки лъжите и фалшификациите катодействителност.

 

Истината е, че Филип Тотю е поискал 1000 златниавстрийски наполеона“, та да поведе четата. Рекъл, че е… „професионален революционер“. Фраза, станала толкова позната през двадесетото столетие предимно сред комунистите.

 

Панайот Хитов първоначално кандисал. Сетне категорично отказал. Женен за сръбкиня, с парите, предоставени му отреволюционниякомитет, практически – събрани във Врачанско – той си купил лозе край Белград. И вече не изпитвал ни най-малко желание да разваля рахатлъка си.

 

А Ботйов поел ангажимента преди да бъде оправдан от комитетските лидери. Нямало връщане назад. Умните са схванали какво представлявали „революционерите“. Хаймани, наливащи се с алкохол из кръчмите в румънско

 

А дали е имало надлъгване между комитетските дейци от двете страни на Дунава, е трудно да отсъдим. Нашенци отказвали да припознаят Ботйов и четниците му като свои българи. Отбягвали ги. Искали пари за храната, която нямало как да не им предоставят. Зер сто и кусур души с пушки се изтъпанчвали пред горките хора. Вие помислете защо.

 

Нали преди това се намерили и такива, които предали четиримата разбойници от Панагюрско за жълтиците на хаджиятаГавраил Хлатев или Бенковски.

 

От сведенията, които намираме в дописките и спомените на руските военни кореспонденти по време на войната с Отоманската империя от 1877 година разбираме: нашенци не са желаели и Дядо Ивана. Посрещали войските му като чужди завоеватели, каквито те практически били. Вече виждали пътя към политическата свобода. Той личал, защото бил постлан. Но не с измамнитедобри намеренияна руските имперски окупационни корпуси. А с ума, труда и влиянието на българските първенци в Истамбул, Букурещ, Пловдив, София

 

Затова е редно да признаем: Не, българите не били виновни, задето земята им раждала всичко, както признал в дневника си писателят Фьодор Достоевски. Нито затова, че били трудолюбиви и имали всичко необходимо. Без две нещасправедливост и политическа свобода.

 

Второто се виждало. Отсъствала необходимост от масово насилие. „Революционеритене били потребни никому, освен на техните господари и на самите себе си. За да пълнят джобовете си, без да се трудят.

 

Първото не съществува никъде по земята и сега, почти век и половина по-късно.

 

Христо Ботйов настоявал за преминаване в Сърбия заради разранените си крака. Останалите – Апостолов, Войновски и Обретенов имали мисия, зададена от масоните. Тези неща милиционерите, официализирани като „историци“, няма как да ви съобщят, даже и да ги знаят. Макар да се съмнявам в последното.

 

Практиката на Филип-Панайотовата дружина в Балкана била възприета от Ботйов и неговата чета. Ето свидетелства:

 

 

 

 

 

Същото четническо презрение към живота на ранените и болните било пренесено и прилагано от комунистите шумкари. Не полицията, а те – „народните синове“ – режели и захвърляли надалеч главите на болните си другари по тероризъм. Все така народът не ги харесвал. Смятал партизаните за терористи, убийци, пладнешки крадци.

 

 

 

Ала сиренето е с пари…

 

 

 

Пак комунистите изповядвали Ботйовата мечта. Жаждали убийства, високи постове, народни пенсии, привилегии. Когато Интернационалът в лицето на Сталин ги гудил във властта, запретнали ръкави и поголовно избили 222 000 българи! Още толкова минали през затворите и концентрационните им лагери.

 

Другарите съветчици провъзгласили трудолюбивите и предприемчиви „чорбаджиитезакулаци“ и „врагове на народа“. Прогонили ги от имотите им, за да се настанят в тях. Не прощаваха и на децата. А вие искате да сме милозливи. Към кого? Към вълците, идващи сред нас в овчи кожи?

 

Погледнете се. Вижте какво представлявате. Смятате, че всеки има право да се променя. Сигурно – цял живот.

 

Пенчо Славейков знаел, че „в сравнение с цариградските деятели, емигрантите са знаели твърде малко своя народ. Изкушени от материалното и мързела, те нямали почти никаква представа за „материала, с който са искали да градят палата на бъдещето“.[109]

 

Същото се отнасяше до комунистическите властници. Дали се бяха откъснали от народа? Не, който мисли така, се заблуждава. Тези  синковци, долни изверги, никога не са му принадлежали. Те бяха дървета без корен. Родени злодеи, отгледани като зверове, изградили си мироглед на безскрупулни, корумпирани кариеристи, те смятаха онези под тях за рая. А себе си за елит, прости Господи.

 

Какви корени би могъл да има Георги Димитров – „Тарабата“? Пръкнал се в нищетата на бежанско семейство от ленивци, едва завършил шести клас, отрано посегнал към бутилката и привикнал с нея, това нещо не е имало среда, приятели. Кой да възпита у него ценностна система? Тя дошла по естествен пътот уличните канавки, където битувал на младини. Тези места изграждат устойчиви типове, жадни за живот на всяка цена. Обществената помия е развъдник на страхливи подлеци и предатели, какъвто без ни най-малко съмнение бил съветският гражданин Димитров, Георгий Михайлович.

 

Или да вземем, да вземем“, както се изразяваше другарят Живков, самия него. Пръкнал се в циганско семейство в село Правец, Орханийско. Баща му бил пияница. Вместо да се занимава със земеделие и животновъдство, за да гледа семейството си, той наблягал на ракията. Запомнили каруцаря Христо Замфиркьов, каквото било истинското фамилно име напървия“, като вечно пиян, люлеещ се върху капрата.

 

Майката отрано отбила децата си. Не мизерията (семейството притежавало 40 декара земя), а пропадналостта на родителите била причината за Замфиркьов-Живковата поява в столицата. Отново средаталошо семейство и ючбунарска младостформирала калтака, мръсника, у бъдещия Тато. Първо служил на полицията като добре прикрит агент. Сетнена британското разузнаване, колкото и невероятно да звучи на по-елементарните в мисловно отношение.

 

Паско Божков, представен като „бивш контраразузнавач“, бил на работа в Лондон, когато умря Георги Марков. Той твърдеше:

 

„„Всичко [свързано с убийството на Георги Марков] се върти все около КГБ, нашето участие някак се размива. Англичаните или не искат, или са изключително некадърни да се справят с тази задача.[110]

 

Запитан „защо все пак англичаните не извадиха нищо“, Паско Божков отговаря:

 

Може би тайната се крие в слабостта им към Тодор Живков.

 

Лондон към Живков?

 

– Когато бях в контраразузнаването, имах официално разрешение да проуча всичко около личността на полицейския шеф отпреди 9 септември 1944 г. Николай Гешев. Това име бе станало легенда. След проверката на много документи стигнах до заключението, че англичаните са го изкарали от България през Турция по свой коридор и той се е озовал в Лондон. Имах поверителен разговор с човек от британските служби, който категорично заяви, че до 1957-1958 г. Гешев е работил за британските служби. Не просто сътрудничил, а работил.

 

Какво означава това за България?

 

– Ако са верни дори част от твърденията, че Гешев е вербувал за свои агенти немалко комунистически функционери, сред които и Тодор Живков, то той, респективно службите в Лондон, са имали влияние в тези среди. Априлският пленум през 1956 г. се е провел, без да се водят стенограми на заседанията. Ако някой може да каже точно кой е присъствал на този пленум, кой се е изказал, какво е казал, кои и как са гласувалинещата биха били ясни. Щом Гешев е работил за англичаните, ясно за какво става дума.

 

Искате да кажете, че Англия е повлияла на Априлския пленум?

 

– Имала е свой фаворит и той е станал ръководител на партията, а по-късно и на държавата. Това не означава, че се е срещал тайно с английски шпиони и че е предавал шифрограми. Има начини за осъществяване на контакт по време на официални визити.

 

Все пак звучи неправдоподобно?

 

– Възможно ли е да съществуват Ким Филби и Уиндзорската петорка,[111] петима асове от британския шпионаж, които са работили за Москва по убеждения, а не за пари [глупости], а не да допускаме обратния случай.

 

Поне не са известни примери.

 

В ДС веднъж ме извика висш шеф и разпореди да вземем на разработка зам.-шефа на Народното събрание Георги Кулишев и президента на БОК и член на МОК ген. Владимир Стойчев. Тогавашният шеф на КДС[112] Ангел Солаков казал, че не им е чиста работата и сигурно са агенти на британските служби. Заповедта си е заповед и веднага прикрепихме хора, започнахме и подслушване. След известно време ме вика Тодор Нецов, беше ми пряк шеф, и обявява край на разработката. Тодор Живков лично забранил да пипаме тези двамата.[113]

 

Обикновено комунистическите пропагандатори вплитат в едно истини, полуистини и откровени лъжи. Усъмних се, че „Априлският пленум през 1956 г. се е провел, без да се водят стенограми на заседанията“. Достигнах до известие, че след 46 години укриване, през 2002 г. те са били обнародвани в отделна брошура. Даже срещнах библиографска справка.[114] Значи…

 

Божков оцеля още десетилетие. Той и съпругата му, актрисата Лили Славова, поддържали близки връзки с лица от комунистическата мафиотска мрежа, пръснати по света: от назначения милионер, шефа на „МултигрупИлия Павлов, профсъюзния бос, потомък на Георги Димитров, Никола Вапцаров и на баща комунист Константин Тренчев и бившия Симеон ІІ (вижте илюстрацията) до мутри, като висаджията Георги Илиев, Митко Джамов, проститутките, прикрити като аркашки, Ирен Кривошиева, Аня Пенчева и Нели Топалова, шансонерката Маргарита Хранова, близка на Илияна Раева и Насо Сираков, Славчо Трифонов, готвен за поредния ви „спасител“… Сега е женена за някакъв непознат на моя скромност, но „култовактьор на име Краси Ранков.[115]

 

Тодор-Живковите изяви непосредствено след 9 септември 1944 година издават проклета, зла твар, истински изверг. Такива бяха комунистическите лидери. Обаче мнозинството от нашенци, смятащи се за хора, че и българи на всичко отгоре, изпитват носталгия по убийците и грабителите. Съществуват Димитровград, музеи и паметници навожда и учителя на българския народ“. Улици на негово име дал продължаващият милиционер-социализъм. Колко са паметниците на болшевишката мижитурка Тодор Правешки?

 

Какви са днешните ви кресливиобединени патриотчета“, които дерат гърла най-гръмогласно на 2 юни, например? До един комунисти и ченгета или дечица на такива.

 

 

 

Обединен патриотизъм в милиционерско-чалгарски Булгаристан

 

 

 

Какво да речем за другаря Волен, който действително върши всичко неволноне по своя воля. Вербуван като агент на криминалната милиция през осемдесетте, работил във Врачанското окръжно управление на МВР, внедрен в т. нар. неформални организации, без образование и журналистически стаж назначен за главен редактор на вестник „Демокрация“. Шашналдемократичната общественостсъс снимки по пишка и стихотворение, в което се отказва от родителите си!

 

След като го натириха, оглави списание, издавано от комунистическо-милиционерския тандем Андрей Райчев Кънчо Стойчев, поддържан от Запада. Как иначе, след като Райчевият дядо е бил личен преводач на Леон Троцки в Ню Йорк, а неговите родителиприятели на Борис Елцин и Андрей Луканов? После Сидеров стана говорител на Овергаз“, по онова време част отМултигруп“. Понеже Сашо Дончев, състудент на Рем-Вяхиревия син в Москва и кумец на Богдан Будзуляк, вицепрезидент на „Газпром“, го познавал от ямболската математическа гимназия. Прочее, Дончев е съученик с брата на Валерий Симеонов Балевски – в момента вицепремиер.

 

Когато „Мултигруп“, Жан Виденов и БСП предложиха Венцислав Йосифов за кмет на столицата, съвсем естествено другарят Волен оглави пресцентъра на кандидата на столетницата. Венцислав Йосифов е комунист и ченге, превърнато в банкер менте. През ония години беше женен за настоящата съпруга на СерГей Станишев

 

После направиха Волен заместник-главен редактор на Петьо-Блъсковия всекидневник „Монитор“. БанишорскиятСопол“, както в махалата наричали Изблъскания, беше последният заместник секретар на първичната партийна организация на БКП във вестник „Отечествен фронт“. Той осигури хартията за отпечатването на първия брой на вестник… „Демокрация“. Демократично, нали?

 

През онези години Сидеров минаваше за главенантисемит“. На премиерата на книгата му „Бумерангът на злото“ се мъдреха Николай Хайтов, Стефан Данаилов и един от телохранителите на Костадин ТренчевТрайчо от Белово. Евреите ругаеха ямболеца, а той тях. Каква взаимност само!

 

Накрая, волю-неволю, настаниха Волен в телевизия СКАТ, дарена от БКП на неговите приятели от Ямбол Валерий Симеонов черкезин, и Данчо Хаджиев – неуспял кандидат за членство в БКП. Там той издигна кандидатурата си също за кмет на София. (Интересно, все несофиянци се напъват за това софийско място.) Тя намери подкрепа от Яне Янев, който вече беше напуснал БЗНС и си търсеше поредното място под прожекторите на корумпирания политически живот. И Красимир Каракачанов удари едно рамо Волену. С което заслужи да бъде наричан от СидеровагентИван“ и то от парламентарната трибуна.

 

По-нататъшните „атакуващиприключения на храбрия и пъргав гном Волен са известни. Той забрави, че трябва да изпълнява ролята наантисемити взе да целува ръката на съветския комунист, евреина Йосиф Кобзон, който има забрана за влизане в САЩ. Защото е смятан за главатар начервената мафия“, както нюйоркски журналист беше определил еврейските престъпници от КГБ, изнесли стотици милиарди по цялото земно кълбо.[116] От тези позорни събития на Волен му остана прозвището Кобзон.

 

Ругаха се с Валери черкезина, и с Краси каракачанеца. Пък се прегърнаха. Тримцата забравиха своите антинатовски позиции. Сега не само са за НАТО, ами агентът на Държавна сигурност с псевдонимИване и министър на отбраната. Тази сбъдната от ДС мечта го отвежда на всички форуми на Североатлантическия пакт. Въпросната тъй ненавиждана от него организация – донеотдавна… Какво странно, след като я оглавява комунист, организирал антинатовски демонстрации, свързан с СССР и неговите репресивни тайни служби?

 

Нима „ИванКаракачанов не премина през десетки организации – от ОЗКНИ,[117] където беше с Ахмед Доган и цяла гвардия от офицери и агенти на ДС, през Иван-Костовите Обединени демократични сили, сетне – БЗНС-НС на Анастасия Мозер и Съюза на свободните демократи (ССД) на Стефан Софиянски, Ковачки, Дилов-син, Янето, Бареков

 

Е, това е вашето лелеяно правило, че всеки има право да се променя. Така е било и през т. нар. Възраждане.

 

За капак, Волен приюти зетя на комунистическия милиционер Камен Пенков. Сега това чудо на природата, наречено Светослав Лазаров, е съветник на „Атака“. И пътува до Москва с лидера Сидеров.[118] Нещо повече, има очакване, че тъкмо този милиционер някой ден ще стане главен секретар на МВР.[119]

 

Преди десетилетие, когато РуменПикаещият във фонтаниПетков оглавяваше МВР, Камен Пенков беше негов солташак, моля по-чувствителните да ми простят за израза. Двамата още от зори надигаха стаканите с водкаAbsolut”. Знам го от първа ръка. Така се случи…

 

Тогава Волен Кобзон нападаше с обидни думи министъра на вътрешните работи Румен, по случайност – като студент наемател на стая в апартамента на родителите на цумаджията Георги Герговсвинаря на БКП, по-късно – от СДС, сега в БСП. Сега, когато Каменчо Пенков се напечели и живее в Испания с младата си жена, за Сидеров неговият зет е същото, каквото беше тъстът за бившия плевенски кмет Петков, влюбен в местните шадравани.

 

Обърнахте ли внимание на плетеницата от връзки, която представих. Истински свински черва, навързани от управляващата вече почти 73 години БКП и нейните действащи служби за партийна сигурност, под ръководството и надзора на финансовия Интернационал.

 

Всичко това е възможно, понеже властва философията, че всеки има право да се променя. По всяко време и до безкрайност. Тази безкритичност ни обрича. Понеже човеците, личностите, които не изповядват подобно правило, сме съвсем тънко малцинство. Но е добре, че още ни има

 

Нека припомня изреченото от четвърт евреина Кирил Маричков, сина на Тодор-Живковия юридически съветник Кирил Маричков, сетнешен „демократичен“ посланик във Ватикана по времето на „антикомунистическияеврейски папа Йоан Павел ІІ:

 

Простотията и мнозинството, а мнозинството е посредствено в цял свят, не само в България, казвам го съвсем твърдо – аз съм на мнение, че мнозинството от хората са посредственинямаше глас. Сега вече има. Не само има глас чрез социалните мрежи и интернет, а много лесно се манипулира от огромни организации, които искат да го манипулират. Дават се много пари за това. Но всичките пари, които се дават, са по-малко от цената на един самолетоносач.[120]

 

Така е. Само че такива като Маричков нито стигат до причината за посредствеността на мнозинството. Нито разполагат с капацитета от знания, за да я изяснят. Интересува ме малцинството, което посещава тази медия, и разбира нейната позиция. То мисли, анализира, възприема събитията по света в тяхната реалноств причинно-следствена връзка и като част от мащабен проект.

 

Нима Маричков и сие не схващат, че някакви „огромни организацииимат полза от това да държат мнозинството във вида, в който го виждаме? За да отклоняват вниманието създават и да разпространяват играчки, които всъщност представляват мощно оръжие за поразяване на масовото съзнание. Имам предвид интернет и т. нар. социални мрежи.

 

Тези средства предоставят възможност за избор. От отделния човек зависи за какво да ги използва. Кой може да отрече изключителната полезност на световната съобщителна мрежаелектронно-клетъчна и интернет? Ако не беше така, погледите ви нямаше да се плъзгат по тези букви…

 

Обаче същите „огромни организацииумишлено държат мнозинствата в състояние на посредственост. Така никой от тези хора, превърнати в тълпи, впоследствие разединени, скрити в стаички с компютри, не си задава въпроса: Qui habet beneficiumкой има полза (от това)?

 

Атентати стават по цялото земно кълбо. Едва, когато поразиха Европа и САЩ, някои се направиха, че уж ги заболя. Същите бяха организаторите на терористичните групировкиот Ал-Кайда до Ислямска държава. Британците сякаш забравиха Северна Ирландия, войната в тази окупирана част на съвсем необединеното кралство, и тероризма, свързан с английското военно насилие в него.

 

Кой извърши нападенията в Ню Йорк и над Пентагона на 11 септември 2001 година? Това беше поводът за официалното начало на Войната срещу тероризма“. Ала не само западните политици и специални служби бяха творците на този тероризъм. Как постъпваше Съветският съюз първо срещу народите, поробени от него и от Руската империя преди това? Не бяха ли съветските танкове жестоките потушители на освободителните въстания с национален привкус през 1948 и 1968 година в Прага, през 1953в Източен Берлин, три лета по-късно в Будапеща, през 1980 година във Варшава и Гданск?…

 

Кои бяха техните съюзници, помагачи, съизвършители и съучастници в тежките престъпления? Защо удобно забравяте комунистическите режими и войските на Варшавския договор? След козметичните промени същите престъпници станаха част от НАТО. Организация, с която дотогава белким „воюваха“ – не само на медийния фронт?!

 

Когато ударим чертата, с математическа точност установяваме, че западните и източните елити никога не са враждували. Даже тежките, изтощителни войни в Корея и Виетнам бяха общо дело, облагодетелствало военно-промишления комплекс и свързаните с него отрасли от двете страни на фронтовата линия. Тези конфликти правеха интернационалната номенклатура още по-богата и следователно – по-силна. За да стане всевластна.

 

 

 

Светът се превръща в чалга,

милиционерска при това

 

 

 

Не ще се посвеня да припомня диалога между американския военен разузнавач полковник Филип Корсо и неговия шеф генерал-лейтенант Артър Дж. Трюдо, началник на Отдела за изследвания и развитие на армията на САЩ. Той бил проведен през пролетта на 1962 г., в началото на онзи изфабрикуван конфликт, който получи названието Карибска криза.

 

Десетилетие преди това двамата се сражавали рамо до рамо в Корея. Току що съобщили на генерала, „че няма да го назначат за командващ на силите на САЩ във Виетнам. През своята военна кариера с оръжие в ръка старецът бе преодолял достатъчно много препятствия и бе изстрелял достатъчно куршуми право във врага. Каквото и да е чувствал вътре в себе си, а все пак генерал Трюдо беше просто човек и нищо повече, той никога не бе показал, че го е страх. Беше безпощаден спрямо онези, които не изпълняваха неговите заповеди, неотстъпчив спрямо опонентите си и никога не избягна битка. Онези, които го познаваха, или го уважаваха, или се бояха от него. Но никога не го пренебрегваха. Завършил „Уест Пойнт“,[121] той беше част от едно поколение от американски военни, което не изпитваше абсолютно никакви съмнения кое е правилно и кое не.[122] Той бе преминал през две войни и беше заемал редица командни длъжности, включително и началник на Военното разузнаване на САЩ. Беше служил със съзнанието, че е на добрата, на правилната страна.

 

Това бяха изключителни качества за един военновременен командир. Обаче както двамата с генерал Трюдо установихме, те можеха да се окажат онова нещо, което да те направи уязвим в армията от политици по време на една Студена война. Става дума за онази войска от жадни за власт люде, които водеха битка срещу враг, когото не можеха да видят и чието присъствие се усещаше само индиректно.

 

– Вече няма Порк Чоп Хилз,[123]  Фил – каза ми генерал Трюдо, след като узна, че генерал Максуел Тейлър с подкрепата на ръководството на армията е надделял над него по пътя към длъжността на командващ в Южен Виетнам. Това означаваше, че настоящата му длъжност е неговият последен пост на командир и ще се пенсионира като генерал-лейтенант. – И се опасявам, че това е война, която армията ще води със средствата на политиката вместо на бойното поле.

 

Бихме могли да победим, ако ние бяхме там, генерале – рекох аз, като усещах как гневът се надига в гърдите ми. – Вие и аз знаем какво научихме в Корея.

 

Може би генералът бе в състояние да забележи как лицето ми почервенява, защото каза:

 

Не, навярно щяха да ни изправят пред военен трибунал заради онова, което научихме в Корея. Само помисли как щяха да се разправят с нас, ако бяхме спечелили тогавашната война.  – След това се засмя и ми разказа как дирил начин да се пенсионира. – Щяхме да направим така, че комунистите да изглеждат лоши и да им причиним зло. Добре знаеш Фил, че нямаме право да го сторим.

 

Даже докато разговаряхме този следобед в края на лятото, друг съветски траулер навлизаше в пристанището на Хавана. Той чакаше инструкции за разтоварване на своя багаж. През това време един от нашите самолети за наблюдение кръжеше високо над него и правеше снимки на импрегнираните брезенти, покриващи като навес средната палуба, под които се подаваха междуконтинентални балистични ракети.[124]

 

Вярвате или не, не променя нищо. Такъв е животът

 

Надявам се да не сте забравили, как германецът Ян Удо Холей, който пише с псевдонима Ян ван Хелсинг, разговарял с виден масон:

 

Смених темата. Започнах да говоря за децата и посочих, че масмедиите умишлено водят хората до затъпяване и ги принизяват. Той отговори: „Със сигурност. Но всеки може да избира кое предаване да гледа. От нас не идват единствено порнографските канали, които разяждат духа, но и театралните представления и концертите. Допускате ли, че гледам Talk-Show? Това са неща за най-нисшите. С тези неща занимаваме тълпите, за да не вършат други глупости. След няколко години всички те ще имат чипове под кожата си и вече няма да могат да правят бели. Смятате ли, че възпитаваме моите деца и децата от останалите наши семейства по същия начин, като останалите младежи? В никакъв случай. Нашите деца са спретнати и елегантни. Посещават елитни училища, говорят по няколко чужди езика и мислят глобално. Това са бъдещите водачи. Виждате как изглеждат днешните млади хора. Някои дори не се поглеждат в очите, какво остава да си стиснат ръцете или да проведат смислен разговор помежду си. Признавам: ние ги объркваме. Ала всеки сам решава дали да се остави да го объркватсам носи отговорността за това… Който търси, намира. Но повечето хора изобщо не желаят да търсят. Ето защо ние не ги различаваме от животните. Защото като тях не търсят. Ясно ли ви е? Онзи, който не използва своя ум и не се бори за свободата си, не усеща нейната липса.[125]

 

Съвсем вярно. С което стигаме до причините.

 

Те са заровени дълбоко в най-огромната организация по скалата на Маричковсветовната революция. Тя изпробва и включва всевъзможни методи, сред които се открояват комунистическата идеология и практика: диктатура на пролетариата, военен комунизъм, фашизъм, национал-социализъм, маоизъм, развито социалистическо общество, либерална демокрация, неоконсерватизъм

 

Какво става, когато някой извърши убийство? Каква е реакцията на властта и на обществото? Изправят извършителя пред съда и му определят присъда, нали?

 

А при кражба или грабеж, в които извършителите са заловени? И тях ги съдят, все пак.

 

Разбира се, в наши дни сме наспорили на примери за големци или свързани с тях лица, по един или друг начин избягнали правосъдието. Ала крушката си има опашка.

 

Гигантска несправедливост виси като дамоклев меч над главите ни. Липсата на правосъдие за извършителите на толкова крупни, невиждани престъпления, каквито са масовите убийства, изтезанията, конфискацията с крайно насилие, (принудителното отнемане на собствеността и натикването в привнесената отвън колхозна система), различните видове ограничения и забрани, въвеждането и насърчаването на доносничеството, намесата в бита на населението, даже в най-интимните моменти от живота на хората, държавно устройство с разделение по партиен принцип, включваща привилегировани и безправни класи, унищожава както общественото съзнание, така и нацията като единно физическо тяло.

 

Само смахнатият не се грижи за пребиваването си на този свят. При най-малка възможност за свобода човеците правят своя избор. Затова повече от 2,5 милиона нашенци захвърлиха петолъчките, сърповете и чуковете на другарите, и предпочетоха повечето справедливост, уредени обществени отношения и шансове за добруване и развитие зад граница.

 

Докато тази несправедливост не бъде премахната, нямаме ни най-малък шанс за оцеляване. Което означава, че изконно, неотменно, безусловно е необходима декомунизация.

 

Не някаква кака да дере гърлото си от трибуната на Народното събрание, че товаобижда повече от 1 милион души“. Когато тази сбирщина от престъпници е вилняла и не просто обиждала, а унищожавала хора, българи, е заслужила участта да бъде съдена и пратена зад решетките, където е единствено подходящото място за нея.

 

За огромно мое съжаление ограничаването на човешките свободи, неравнопоставеността пред законите, отсъствието на съпричастност и милосърдие, прекланянето пред парите и властта се превръщат в глобален феномен. Противно на прокламираните „борбиот последните двеста и петдесет лета.

 

Не случайно заглавие като това от илюстрацията – „Британският демократичен начин на живот трябва да се изправи твърдо срещу терористичното насилие“ – би могло да украси всяка соцгазета от епохата на социализЪма – от „Правда“ и „Известия“, през „Работническо дело“ и „Отечествен фронт“, до чехословашкатаRudé právo”, унгарскатаNépszabadság” или албанскатаZëri i Popullit”.[126] Още повече, че увенчава секцията за читателски писма в „десния“, проконсервативен всекидневник “The Daily Telegraph”.[127]

 

Остава да прочетем посланията на трудови колективи срещу „мЪрсните ислямски империалисти“, които искат да завладеят милата Британска империя. И по този начин „да турнат спица у коллото на историята“. Но те, британските трудещи сенемаа позволат това и не ще пожалат най-скъпото си кое своя уй, за да го турнат на мЪрсните терористи къде у ъзо, у зо!

 

Точно така говореха тукашните партийни секретари от БКП през петдесетте и донякъде през шейсетте години на миналия век. Да не забравяме, че Джордж Оруел е писал своята най-прочута книга – „1984“, като антиутопичен роман за Англия

 

За жалост, успехът на терористите е налице. Паническото бягство на тълпата в Торино, събрала се в съботната вечер на 3 юни, за да наблюдава финала на европейския турнир за Шампионската лига на голям екран, е факт. Една бомбичкапиратка“, кой знае защо определяна като детска“, се оказа достатъчна за предизвикване на безразсъдна паника и повече от 1000 ранени, стъпкани в суматохата.[128] Младежите признаха, че се уплашили, защото помислили за терористична атака

 

Така е, защото всеки има право да се променя. Включително – да става терорист. Демокрация е все пак. Либерална при това…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

Този и за кой ли път – специално за постоянната щедрост на Красимира А. Н. от Пловдив, Дечо Ц. Т. от Русе, Христо Н. М., Методи А. А., Георги Б. Р. от София, Евгени М. от Русе.

 

 

Моля, извинете за нахалството, но за да се получават дарения независимо по какъв начин, е необходимо изписването на четирите имена на получателката:

 

 

Светла Кирилова Хайтова – Ифандиева.

 

Бог да ви въздаделично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, четова е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получаваогромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1300. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 650. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Това ще рече отказ от един не скъп вестник на четири седмици.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Даренияпод главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратнотомалцинас големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаванетоДиагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчваме 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

  • Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

  • Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Вж. 006 – Video – Communist Militiaman Appointed as an ‘Academician’ Claims That Karlovo and Kalofer Have Been ‘Turkish Towns’, в: Георги Ифандиев – „Участваме в театрална постановка, но мнозинството от хората са неподготвени: не са репетирали, не знаят репликите си, и даже съдържанието на пиесата…“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 12 юни 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%B2-%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%BE-%D0%BC или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=1RLJHJjoEOo

[2] „Напредък“, бр. 1, 1 .ІІІ. 1, 1889м ЗСтДЛ, с. 407, – Бел. на Кр. Ш.

[3] Крумка Шарова – „Етюдите“ на Стоян Заимов – една изненада и ново явление в историята и историографията на българското революционно движение“, в: Стоян Заимов – „Миналото: Етюди върху „Записките“ на Захари Стоянов“, Издателство „Парадокс“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2004 г., стр. 148-149. Книгата е в библиотеката на автора.

[4] Вж. Секция „Българите, Османската империя и Европа“, Николай Жечев, Елена Грозданова, Крумка Шарова, Илия Тодев, Институт по история към БАН, Институт за исторически изследвания, ihist.bas.bg, БАН, София, 2017 г., online: http://www.ihist.bas.bg/sekcii/XV-XIX%20vek/nachalo_istorija.htm

[5] Вж. „Почина Крумка Шарова“, Дарик радио – Сливен, dariknews.bg, Сливен-София, 25 октомври 2006 г., online: https://dariknews.bg/regioni/sliven/pochina-prof.-krumka-sharova-93394

[6] Марко Д. Балабанов – „Страници от политическото ни възраждане“, Издателство „Стефан Добрев“, стр. 246.

[7] Стоян Заимов – „Миналото: Етюди върху „Записките“ на Захари Стоянов“, Издателство „Парадокс“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, вече цит. съч., стр. 11-12.

[8] Захарий Стоянов.

[9] Пак там, стр. 14.

[10] Вж. напр. Стефан Богданов – „Две смърти няма, а без една не може“, „Издателска компания „К и М“, вече цит. съч., стр. 106-107 и още множество подробности в: Георги Ифандиев – „9 септември 1944 година – денят, в който поднесоха България като блюдо на пиршеството на хищниците от интернационалното Братство“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 6 септември 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/9-%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-1944-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%82-%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%B4#_ednref64

[11] Прякорът му бил Джендо. Ще го срещате нататък в текста.

[12] Крумка Шарова – „Етюдите“ на Стоян Заимов – една изненада и ново явление в историята и историографията на българското революционно движение“, в: Стоян Заимов – „Миналото: Етюди върху „Записките“ на Захари Стоянов“, Издателство „Парадокс“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, вече цит. съч., стр. 146.

[13] Пенчо Славейковъ – „Българска литература”, Книгоиздателство Паскалевъ, София, 1923 г., стр. 110-115.

[14] Пак там.

[15] Пак там.

[16] Кристина Патрашкова – Азис: Ако можех да избирам, нямаше да бъда гей”, в. „Уикенд”, Брой 27 /295/, София, 4–10 юли 2009 г., стр. 70.

[17] В официалния литературен български език думата съществува само в мъжки род. Не проумявам какво пречи да има душеприказчичка? В случая – „високоплатена душеприказчица“.

[18] Освен „Записките“ на Захарий Стоянов, вж. също Стефан Влахов-Мицов – „Кой уби Ботев?“, второ издание, Издателство „Пропелер“, София, 2006 г., стр. 26. Това е описано в доста източници – предимно в спомени на съвременници. Вж. напр. „Ботевите четници разказват“, съставител Никола Ферменджиев, Издателство „Народна младеж“, София, 1975 г.; Боянъ Пеневъ – „Де и какъ е загиналъ Ботевъ?“, сп. „Златорогъ“, година 7-ма, книжка 5 и 6, София, май и юний 1926 г., стр. 282.

[19] Става дума за първото издание на „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов в два тома.

[20] Стоян Заимов – „Миналото: Етюди върху „Записките“ на Захари Стоянов“, Издателство „Парадокс“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, вече цит. съч., стр. 91-92.

[21] Сграда, наета с цел да бъде нещо като щаб на въстанието при неговата подготовка. В нея живеели само определените за негови началници. Достъп до нея имали шепа доверени лица.

[22] Пак там, стр. 94-95.

[23] Пак там, стр. 96-97.

[24] На едно подбалканско село!

[25] Пак там, стр. 105.

[26] Захари Стоянов – „Записки по българските въстания“, Издателство „Български писател“, София, 1975 г., стр. 512. Книгата е в библиотеката на автора.

[27] Това подчертаване е на самия автор Стоян Заимов. Ако го анализирате внимателно, то съдържа присъда над „апостолите в Гюргево“.

[28] Стоян Заимов – „Миналото: Етюди върху „Записките“ на Захари Стоянов“, Издателство „Парадокс“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, вече цит. съч., стр. 109.

[29] Вж. напр. Евгений Утин – „Писма от България през 1877 година“, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2017 г., стр. 113.

[30] Джеси Ууудсън Джеймс (1847–1882) – американски престъпник, обирал банки и влакове. Той бил нещо като хайдутите на Балканите на американска почва. Заради несправедливост взел правосъдието в свои ръце. Намерил подкрепа сред населението на родния си щат Мисури, тъй като след обирите раздавал част от плячката на бедните. Популярността на него и брат му Франк Джеймс започнала още през Гражданската война. Те станали партизани, воюващи срещу зверствата на „сините войници“ от Севера. Сетне ги превърнала в нещо като борци за правдини. Бандата им се разраснала след включването в нея на братята Янгър – Коул, Джим, Джон и Боб. След разкол в бандата бил застрелян по време на поредния обир. Подобно на Робин Хууд в Англия, Джеси Джеймс е превърнат в знаменитост. Но не от народа, а от… Холивуд.

[31] Миша Глени – „Макмафия. Престъпност без граници“, Издателство „Сиела“, София, 2008 г., стр. 27. Книгата е в библиотеката на автора.

[32] Вж. поредиците ми „Сянката на Цион“ – пет част и общо девет тома; „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“, в два тома, както и трилогията „Спомени за изгубения живот“, „Чудовището“ и „Името на звяра“.

[33] На Запад много исдторици приемат, че падането на Римската империя е било дело на самия император Атиле – между 444 и 453 година. Имат основание. Практически военното превъзходство на българите и стратегическо-тактическия талант на техния предводител довели до краха на Западната Римска империя.

[34] Вж. Steven Runciman – “A History of the First Bulgarian Empire”, G. Bell & Sons, London, 1930 г., стp. 11.

[35] Пак там, стp. 12. Става дума за несъществувалия библейски герой. Двата големи потопа в историята на Европа са станали именно в Черно море. Описани са в нашите древни извори. Юдеите само са отмъкнали историческите факти и са ги пригодили за нуждите на своя политико-религиозен елит – фарисеите и садукеите. Съвременните псевдо евреи, пишман християни и мюсюлмани сляпо приемат равинските измислици.

[36] Пак там, стр. 281.

[37] Вж. напр. Arthur Koestler – “The Thirteenth Tribe: The Khazar Empire and its Heritage”, Random House, New York, NY, 1976 г., стр. 54-55. Книгата е в библиотеката на автора.

[38] Става дума за 1851 г.

[39] Понастоящем Ein Gedi – курортно градче с минерален извор в близост до Мъртво море в Израел.

[40] Персийците, наричани още меди.

[41] Edward Shepherd Creasy – “Fifteen Decisive Battles of the World from Marathon to Waterloo”, Harper ed., Heritage Press/BiblioLife, Collinsville, Mississippi, Chapter VI. “The Battle of Chalons, A.D. 451”, 1969 г., стp. 149, Electronic edition, стр. 76. Електронното издание е в архива на автора.

[42] Пак там.

[43] Кубан Боян – „Чулман Толгау“, с предговор и коментари от Фаргат Габдул-Хамитович Нурутдинов, превод и допълнителни бележки и уточнения на Пламен Анакиев, ИК „Огледало“, София, 2009 г., стр. 570. Книгата е в библиотеката и в архива на автора.

[44] Георги Стойков Раковски – „Съчинения в четири тома”, Том ІV – Езикознание. Етнография. Фолклор, Издателство „Български писател”, София, 1988 г., стр. 261-262.

[45] Пак там, 265.

[46] Вж. Franciscus Irenicus – “Germaniae exegesis”, Volumina I, Ioannis Kobergii (Verlag Koberger), Norimbergae (Nürnberg), Typis Thomae Anshelmi, Hagenoae (Hagenau), 1518 г., стр. 32.

[47] Вж. Hyun Jin Kim – “The Huns, Rome and the Birth of Europe”, Cambridge University Press, New York, NY, 2013 г., стр. 93.

[48] Пак там, стр. 63.

[49] Пак там , стр. 16.

[50] Пак там , стр. 252.

[51] Пак там, стр. 132, 142, 176, 252.

[52] Пак там, стр. 137.

[53] Вж. Walter Pohl – “Huns”, в G. W. Bowersock, Peter Brown, Oleg Grabar – “Late Antiquity: A Guide to the Postclassical World”, The Belknap Press of Harvard University Press, Cambridge, MA, 1999 г., стp. 501-502.

[54] Вж. Peter Heather – “Empires and Barbarians: The Fall of Rome and the Birth of Europe”, Oxford University Press, Oxford, New York, 2010 г., стp. 502.][ Étienne de la Vaissière – “The Steppe World and the Rise of the Huns”, в: Michael Maas, Ed. – “The Cambridge Companion to the Age of Attila”, Cambridge University Press, New York, NY, 2015 г., стp. 176.

[55] Институт за изследване на Средновековието, нем.

[56] Walter Pohl – “Huns”, в G. W. Bowersock, Peter Brown, Oleg Grabar – “Late Antiquity: A Guide to the Postclassical World”, The Belknap Press of Harvard University Press, вече цит., съч., стр. 502.

[57] Ammianus Marcellinus – “The Roman History of Ammianus Marcellinus During the Reigns of  the Emperors Constantius, Julian, Jovianus, Valentinian, and Valens”, Translated by C. D. Yonge, M.A., G. Bell and sons, ltd, London, 1911 г., Reprinted from Stereotype plates, The Project Gutenberg EBook, 2009 г., Book XXXI, 2.1, Книгата е в архива на автора..][, стр. 177.

[58] Вж. Otto J. Maenchen-Helfen – “The World of the Huns: Studies in Their History and Culture”, Edited by Max Knight, University of California Press, Oakland, CЬ, 1973 г., стp. 4.

[59] Пак там, стр. 2-4.

[60] Истинското заглавие било “De origine actibusque Getarum” – „За произхода и делата на гетите“.

[61] Вж. “The Gothic History of Jordanes”, English version, Princeton University Press, Princeton, NJ, 1915 г., Speculum Historiale, Cambridge, Barnes & Nobles, New York, 1966 г., стp. 85. Това са еднакви фототипни издания. Историята на гетите или готите – поредно българско коляно – е написана от Йорданес през VІ век.

[62] Вж. “The Gothic History of Jordanes”, English version, Princeton University Press, Princeton, NJ, 1915 г., Speculum Historiale, Cambridge, Barnes & Nobles, New York, 1966 г., стp. 85.] and expelled Gothic witches.[Вж. Otto J. Maenchen-Helfen – “The World of the Huns: Studies in Their History and Culture”, вече цит. съч., стр. 5; Peter Heather – “Empires and Barbarians: The Fall of Rome and the Birth of Europe”, Oxford University Press, вече цит. съч., стр. 209.

[63] Кубан Боян – „Чулман Толгау“, с предговор и коментари от Фаргат Габдул-Хамитович Нурутдинов, превод и допълнителни бележки и уточнения на Пламен Анакиев, ИК „Огледало“, стр. 610-611.

[64] Вж. напр. Peter Benjamin Golden – “An Introduction to the History of the Turkic Peoples: Ethnogenesis and State Formation in Medieval and Early modern Eurasia and the Middle East”, Otto Harrassowitz, Wiesbaden, 1992 г. Книгата е в архива на автора. Hyun Jin Kim – “The Huns, Rome and the Birth of Europe”, Cambridge University Press, New York, NY, 2013 г., стр. 16, 93, 103 и сл.; Ivan Biliarsky – “The Tale of the Prophet Isaiah: The Destiny and Meanings of an Apocryphal Text”, Brill LV, Leiden, The Nederlands, 2013 г., стp. 59.

[65] Вж. Ewart Oakeshott – “European Weapons and Armour: From the Renaissance to the Industrial Revolution”, Boydell Press, Woodbridge, UK, 2012 г., стp. 151.

[66] Вж. “On this day in AD 455: the beginning of the end for Rome” by Dominic Selwood, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 2 June 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/06/02/day-ad-455-beginning-end-rome/

[67] Алеко Константинов – „Бай Ганьо прави избори“, в: – Алеко Константинов“ – „Съчинения в два тома“, Том 1: Бай Ганьо. Очерки. Разкази. Пътеписи, Издателство „Български писател“, София, 1974 г., стр. 100.

[68] Пак там.

[69] Златко Желев – „Рагин, родоостъпник? Искал пари от шведи за ритника“, Dnes.bg, София, четвъртък, 8 юни 2017 г., online: http://www.dnes.bg/obshtestvo/2017/06/08/ragin-rodoostypnik-iskal-pari-ot-shvedi-za-ritnika.343612

[70] Кремена Андреева – „Рагин е притеснен: Да не обидим шведските туристи с шума около ритнатата камериерка“, Dariknews, dariknews.bg, София, сряда, 7 юни 2017 г., online: https://dariknews.bg/novini/bylgariia/ragin-e-pritesnen-da-ne-obidim-shvedskite-turisti-s-shuma-okolo-ritnatata-kamerierka-2028899

[71] Вж. Златко Желев – „Рагин, родоостъпник? Искал пари от шведи за ритника“, Dnes.bg, София, четвъртък, 8 юни 2017 г., online: http://www.dnes.bg/obshtestvo/2017/06/08/ragin-rodoostypnik-iskal-pari-ot-shvedi-za-ritnika.343612

[72] Петя Славова – „Пак агресия по морето – българи млатят чужденци“, Dnes.bg, София, четвъртък, 8 юни 2017 г., online: http://www.dnes.bg/crime/2017/06/08/pak-agresiia-po-moreto-bylgari-mlatiat-chujdenci.343596

[73] Джордж Оруел – „1984“, Издателство „Партиздат“, София, 1989 г., Първа част, 3.

[74] „Из архивата на Найден Геров“, стр. 296-297, писмо 473, Христо Георгиев до Найден Геров, 14 юни 1869 г. в: Евгений Волков – „Христо Ботев“, Превод от руски под редакцията на Михаил Попруженко, Боян Пенев и Михаил Арнаудов, Издание на ФАБ, София, 2009 г., стр. 289; в оригиналното издание: Евгени Волковъ – „Христо Ботевъ“, Библиотека „Мисъль и дейность“ № 2, Печатница „Бр. Миладинови“ София, 1929 г., стр. 117. Книгата е в библиотеката и в архива на автора.

[75] Понастоящем е възприето Ботев. Така името е добило гражданственост, но не е вярно. Захарий Стоянов и други съвременници на Христо Ботйов изписват името му по тогавашните правила Ботйов. Ала то е бащино име и произлиза от Ботьо. Бащата на Христо се казвал Ботьо Петков. Не намирам причина името да бъде изписвано и произнасяно по друг начин. Обаче ще се съобразя и ще използвам Христо Ботйов Петков. Не постъпвам така, за да оригиналнича, а в името на достоверността.

[76] Пак там, съотв. стр. 289 и стр. 117.

[77] Шарл Луи Наполеон Бонапарт (1808–1873) – френски политик, племенник на Наполеон I Бонапарт, император, оглавявал Втората империя под името Наполеон III.

[78] Стоян Заимов – „Миналото: Етюди върху „Записките“ на Захари Стоянов“, Издателство „Парадокс“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, вече цит. съч., стр. 39.

[79] Пак там, стр. 40-41.

[80] Пак там, стр. 41-42.

[81] Григорий Климов – „Протоколы советских мудрецов“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1995 г., стр. 189. Книгата е в библиотеката на автора.

[82] Григорий Климов – „Красная Каббала“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1996 г., стр. 24. Книгата е в библиотеката на автора.

[83] Вж. Григорий Климов – „Имя мое легион“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1994 г., стр. 34. Книгата е преведена и издадена на български.

[84] Съкращение от Hauptverwaltung Aufklärung – Главна разузнавателна администрация, външнополитическото разузнаване на ГДР, дълги години оглавявана от легендарния еврейски комунистически убиец Маркус Волф.

[85] Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, New York, NY, 1999 г., стр. 451. Книгата е в архива на автора.

[86] Вж. Paul A. Fisher – „Their God is the Devil: Papal Encyclicals And Freemasonry”, American Research Foundation, Inc., Baltimore, Maryland, 1991 г., стр. 17; Andrew Varna – “World Underworld”, Museum Press, London, 1957 г., стр. 58.

[87] Правописът е запазен. В случая следва да има пълен член, тъй като Сан-Стефанският договор е подлог.

[88] Стоян Заимов – „Миналото: Етюди върху „Записките“ на Захари Стоянов“, Издателство „Парадокс“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, вече цит. съч., стр. 39.

[89] Пак там, стр. 42.

[90] Марко Балабанов – „Страница от политическото ни Възраждане“, Издателство „Стефан Добрев“, София, 2013 г., стр. 467. Книгата е в библиотеката на автора.

[91] Стоян Заимов – „Миналото: Етюди върху „Записките“ на Захари Стоянов“, Издателство „Парадокс“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, вече цит. съч., стр. 46.

[92] Михаил Греков – „Как ние освобождавахме България“, спомени, Държавен архив, ф. 250, опис І, арх. ед. 25, стр. 326-340 или нови 226а-235 в: „Ботев в спомените на съвременниците си“, събрал и изследвал Стефан Каракостов, Том Първи, „Партиздат“, София, 1977 г., стр. 543.

[93] Пак там.

[94] Пенчо Славейков – „Българската поезия“ в: Пенчо Славейков – „Статии“, slovo.bg, Сдружение с идеална цел „Словото“, София, 2000-2017 г., online: http://www.slovo.bg/old/slaveykov/pub/bgpoetry.htm

[95] Пак там.

[96] Пак там.

[97] Хубава сръбкиня на име Наталия.

[98] Михаил Греков – „Как ние освобождавахме България“, спомени, Държавен архив, ф. 250, опис І, арх. ед. 25, стр. 326-340 или нови 226а-235 в: „Ботев в спомените на съвременниците си“, събрал и изследвал Стефан Каракостов, Том Първи, „Партиздат“, вече цит. съч., стр. 544.

[99] Пак там, стр. 545.

[100] Коста Георгиев – „Един час при брата на Христо Ботев”, в. „Литературен глас”, брой 318, 3 май 1936 г. в: „Ботев в спомените на съвременниците си”, събрал и изследвал Стефан Каракостов, Том Втори, „Партиздат”, София, 1977 г., стр. 556.

[101] Михаил Греков – „Как ние освобождавахме България”, спомени, Държавен архив, ф. 250, опис І, арх. ед. 25, стр. 326-340 или нови 226а-235 в: „Ботев в спомените на съвременниците си”, събрал и изследвал Стефан Каракостов, Том Първи, „Партиздат”, София, 1977 г., стр. 546.

[102] Пак там, стр. 546-547.

[103] Пак там, стр. 547-548.

[104] Библия, „Четвърта книга Моисеева – Числа”, гл. 23, ст. 9; “Пета книга Моисеева – Второзаконие”, гл. 2, ст. 25.

[105] Пенчо Славейков – „Българската поезия“ в: Пенчо Славейков – „Статии“, slovo.bg, вече цит. съч., online: http://www.slovo.bg/old/slaveykov/pub/bgpoetry.htm

[106] Михаил Греков – „Как ние освобождавахме България”, спомени, Държавен архив, ф. 250, опис І, арх. ед. 25, стр. 326-340 или нови 226а-235 в: „Ботев в спомените на съвременниците си”, събрал и изследвал Стефан Каракостов, Том Първи, „Партиздат”, София, 1977 г., стр. 548-549.

[107] Пак там, стр. 548.

[108] Пак там.

[109] Вж. Пенчо Славейков – „Българската поезия“ в: Пенчо Славейков – „Статии“, slovo.bg, вече цит. съч., online: http://www.slovo.bg/old/slaveykov/pub/bgpoetry.htm

[110] Огнян Стефанов – „Паско Божков, бивш контраразузнавач: Бях в Лондон, когато убиха Георги Марков. Английските служби влияели на Тодор Живков, сигурен е ексофицерът от ДС“, в. „24 часа“, София, 5 април 2005 г., стр. 14. Екземпляр от броя в библиотеката на автора.

[111] Грешка от невежеството и на двете събеседващи ченгета, както и на редакторите – Кеймбриджската.

[112] Комитет за държавна сигурност.

[113] Пак там.

[114] Вж. „Априлският пленум: Пълен стенографски протокол“, съставители и редактори: Йордан Василев Зарчев и Марин Илиев Цуцов, въведение: Мито Цеков Исусов, послепис: Константин Дилчев Василев, ИК „Атлас-Прес“, София, 2002 г.

[115] Вж. „Почина ченгето от Първо главно на ДС Паско Божков“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 20 септември 2015 г., online: https://www.blitz.bg/obshtestvo/pochina-chengeto-ot-prvo-glavno-na-ds-pasko-bozhkov_news362407.html

[116] Вж. Robert I. Friedman – “Red Mafiya: How the Russian Mob Has Invaded America”, Little, Brown and Company, Boston, New York, London, 2000 г., и българското издание: Робърт Фридман – „Червената мафия: Как руските гангстери превзеха Америка“, „Факел експрес“, София, 2000 г. Двата варианта на книгата се намират в библиотеката на автора.

[117] Съкращение от Общонароден комитет за защита на националните интереси – организация, създадена на 7 януари 1990 година от Държавна сигурност, която събра преди всичко щатни и нещатни служители на службата, захвърлили комунистическия интернационализъм, и ужким възприели някакъв долнопробен псевдо национализъм.

[118] Вж. напр. Георги Маринчев – „Волен Сидеров и Светлозар Лазаров участват в международен форум в Москва“, в. „Атака“, vestnikataka.bg, София, петък, 2 юни 2017 г., online: http://www.vestnikataka.bg/2017/06/%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D1%80-%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D1%83%D1%87%D0%B0/

[119] Вж. „Зет на Камен Пенков предложен за главен секретар на МВР: Светлозар Лазаров със стремителна кариера от командос в СОБТ до началник сектор в НСС и шеф на отдел в ДАНС“, Mediapool, София, 5 януари 2015 г., online: http://www.mediapool.bg/zet-na-kamen-penkov-predlozhen-za-glaven-sekretar-na-mvr-news207214.html

[120] 004 – Video – In the Kingdom of Vulgarity and Some Truths About It, в: Георги Ифандиев „Когато светът и номенклатурна чалгария в него потъваха“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 1 юни 2017 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%ba%d0%be%d0%b3%d0%b0%d1%82%d0%be-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d1%8a%d1%82-%d0%b8-%d0%bd%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d1%82%d1%83%d1%80%d0%bd%d0%b0-%d1%87%d0%b0%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=-26QhZZzPuM

[121] “West Point” е федералната Военна академия на САЩ, разположена в градчето Уест Пойнт, щата Ню Йорк. Курсът на обучение в нея е четиригодишен. От 1976 г. това висше военно училище приема и жени-кадетки. До 1985 г. „Уест Пойнт” имаше ранг на генерал-щабна академия. След това се превърна в обикновено висше военно училище, чиито випускници получават ранг на бакалаври. Генерал-щабната част е следващата степен на обучение – магистърската. През 1981 г. завършва първата жена, дипломирана с шансове да стане генерал – Ребека Халстед. Днес тази външно приличаща на мъж бивша кадетка, участвала във войните в Ирак и Афганистан, вече е бригаден генерал от резерва.

[122] Чист комунизъм.

[123] Стратегическо възвишение, което по време на Корейската война американците неколкократно превземали. Накрая под командването и с личния пример на генерал Трюдо го завзели окончателно, за което става дума в първия том на тази книга.. Буквално названието Pork Chop Hill означава Хълма на свинската кайма, англ.

[124] Полковник Филип Дж. Корсо с Уилям Дж. Бърнс – „Денят след Розуел: Бивш служител на Съвета за национална сигурност и на Пентагона разкрива шокиращи правителствени тайни за дългоукриваното присъствие на НЛО“, Том ІІ, ИК „Огледало“, София, 2009 г., стр. 175-176. Книгата е преведена от автора и е в неговата библиотека.

[125] Jan van Helsing – “Hande weg von diesem Buch”, Ama Deus Verlag, Fichtenau, Deutschland,  2004 г., стр. 216-223.

Пак там, стр. 220-221. Книгата е в архива на автора. Издадена е в превод на български.

[126] Съответно „Червената истина“, чеш.; „Свобода за народа“, унг.; „Народен глас“, алб.

[127] “Letters: Britain’s democratic way of life must stand firm against terrorist violence”, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Monday, 5 June 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/opinion/2017/06/04/letters-britains-democratic-way-life-must-stand-firm-against/

[128] Вж. напр. “Stampede in Turin as fans watch soccer game; 1,000-plus injuriesЧ фy Joe Sterling, Valentina Di Donato and Nicole Chavez, CNN, edition.cnn.com, Atlanta, GE, Saunday, June 4, 2017 г., online: http://edition.cnn.com/2017/06/04/europe/italy-soccer-stampede/

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...