- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА! ИЛИ НЕВЧЕСАНИ РАЗМИСЛИ ОКОЛО НЕДЕЛЯТА НА ТОМ И СЛЕД ТОВА

 

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

От една страна имаме Украйна, в която положението не се подобрява; в Израел и Палестина нещата се влошават; катастрофата, която американците оставиха в Ирак, зверствата на Ислямска държава и сирийският проблем. Навсякъде има война.

 

Продължаваме да рискуваме с извършването на същите грешки, както преди. Затова, ако не го проумеем, движейки се като сомнамбули, можем да предизвикаме световна война.[1]

 

Това са думи на покойния германски писател Гюнтер Грас, изречени в интервю за най-многотиражния испански всекидневник “El Pais”, публикувано ден след неговата кончина. Според редакцията на изданието, то е било взето на 21 март 2015 г. в дома на Грас в Любек.

 

 

 

Silentium stultorum virtus[2]

 

 

 

Гюнтер Грас може да е бил всякакъв, но не беше глупак. Заключението на автора на „Тенекиеният барабан“ в цитираното интервю е твърде обезкуражаващо:

 

Всичко това, взето заедно, ме кара да разбера, че нещата са предрешени. И не ни е отредено още много време.[3]

 

От доста години тръбя същото. Мнозинството не чува, не виждаА малцината, които схващат, погиват в безсилието си. Ние май вече никому не сме нужни. Но кой да го разбере?…

 

Изминаха малко повече от три години от деня, в който германски вестник обнародва поемата на Гюнтер Грас, озаглавена “Was gesagt werden muss” – „Какво трябва да бъде казано“. Потъналите в грижи за насъщния бюргери нямаше и да я забележат, ако не бяха „будните интелектуалци“. Тази „съвестна човечеството. Като под „човечествосе разбира само една верска сектаеврейството. Което смята всички останали за нечовеци.

 

Поемата взриви чифутите и техните прозилоти от всички верски деноминации и политически разцветки. Като започнете от т. нар. крайна левицаанархокомунистите и комунистите, минете през центъраконсерватори, либерали, християни всякакви други демократи“, и свършите с „екстремната десница“ – холандските, френските, английските и прочие пишман националисти. Какво толкова „трябваше да каже“ писателят, за да го залее цунамито на тяхното възмущение?

 

Ами следното:

 

 „Защо мълча, защо аз премълчавам толкоз дълго, за нещо очевидно, упражнено при игри военни, но в чийто край ний, оцелелите, в най-добрия случай ще сме бележки под линия?

 

За правото на първи удар аз говоря, с който иранския народ би бил унищожен, поробен от кресливец, подкрепян от гръмогласни, организирани тълпи, манифестиращи, защото този народ е заподозрян, че има власт да разработи атомна бомба.

 

Пак тъй, защо се колебая да назова страната друга, която от годинимакар и тайноразполага с все по-голям ядрен потенциал, оставен извън проверка и контрол, неподлежащ на никаква инспекция?

 

Всеобщото премълчаване на тези факти, на които собственото ми безмълвие бе подчинено, изглежда ме тормози, принуждава ме да лъжа, понеже води до вероятно наказание, в момента, в който пренебрегна това, присъдата антисемитизъмпроизнасят лесно. (Вижте илюстрацията.)

 

Ала сега, когато страната ми постоянно бива изправяна да отговаря за свои стари, известни и доказани престъпления, а достави още една подводница на Израел (в нещо, което е чиста търговска сделка, макар и лъжливо обявена като изплащане на репарации), чиято особеност се състои в способността й да насочва ядрени бойни глави към район, в който не е било доказано съществуването на нито една атомна бомба, но опасението от това се приема за достатъчно доказателство, ще кажа онова, което трябва да бъде казано.

 

Но защо си траех досега? Защото смятах, че собственият ми произход, опетнен с неизтриваемо леке, означаваше: не бих могъл да очаквам Израел, страна, с която съм и винаги ще бъда свързан, да приеме такова открито обявяване на истината.

 

Защо едва сега, когато остарях, и пиша с последното ми незасъхнало мастило, аз казвам: Атомната мощ на Израел застрашава вече и без друго крехкия световен мир? Това трябва да се изрече, защото и да го кажем утре, може да е твърде късно; и понеже – обременени достатъчно като германци – ние може би осигуряваме материал за престъпление, което е предвидимо, тъй че нашето съучастничество няма да бъде изтрито от никакви обичайни оправдания.

 

Пък и признавам: Наруших мълчанието си, защото ми дотегна от лицемерието на Запада; а също се надявам, че още много хора ще се освободят от своето мълчание и може да изискат онези, които са отговорни за явната опасност пред която сме изправени, да се откажат от употребата на сила, може да настояват пред правителствата, както на Иран, така и на Израел, да допуснат международни власти за свободна и открита инспекция на ядрения потенциал и капацитет на двете страни[4]

 

Имам още един отговор на въпроса „Защо сега?“, премълчан от Грас. Вече беше удостоен с Нобеловата награда за литература. Мотивите за това? Шведската академия отсъди:

 

Писател, чиито игриви черни басни рисуват един забравен исторически портрет[5]

 

Освен това напредналата възраст явно е вдъхнала кураж на литератора. Както сам авторът очакваше, правителството на Израел незабавно го обяви за persona non grata![6]

 

Последва поемата му “Europas Schande” – „Позор за Европа“, посветена на началото на разправата с гърците.

 

На 7 април 2012 г. реагирах в тази медия:

 

Преди дни излизащият в Мюнхен популярен германски всекидневник “Süddeutsche Zeitung” помести ново стихотворение на прочутия писател Гюнтер Грас, озаглавено “Was gesagt werden muss” – „Какво трябва да бъде казано“. То съдържа строфа, която, преведена, без спазване на рима, гласи…[7]

 

Незабавно изкараха нобеловия лауреат Граснацист“, „антисемит“, какъв ли не още! Както в неговата родина, така и в „ционисткия рай“. Припомниха, че е служил във войските на Waffen-SS. Не пропуснаха дебело да подчертаят, че Германия е виновна за т. нар. холокост. С други думии Гюнтер Грас носи отговорност, част от колективна вина, едно типично юдеокомунистическо изобретение. Поставиха го под непосилен натискотвсякъдеот германското и израелското правителство, отобществеността“, без да уточняват коя и т.н.[8]

 

Млад ревностен ционист, чието име спестявам, за да не правя реклама на откровен престъпник, посвети на автора пространна статия под надслов „Моралната слепота на Гюнтер Грас“.[9]

 

Къде обаче еморалната слепотана евреите? Нали цялото нацистко политбюро начело с Адолф Хитлер е било съставено от люде с еврейски произход? Да, като започнете с фюрера, минете през най-приближените му Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс, Рудолф Хес, Мартин Борман, Йоахим фон Рибентроп, Хайнрих Химлер, адмирал Вилхелм Канарис, Алфред Розенберг, Райнхард Хайдрих, Адолф Айхман, д-р Йозеф Менгеле, Роберт Лей, Ерхард (Ерих) Милх и т.н., всички![10]

 

Що за избирателна памет! Ето защо на Гюнтер Грас му е „дошло до гуша от лицемерието на Запада“. А от еврейското?[11]

 

Ако някой все пак дръзне да проговори срещу политиката на ционистката държава, ще бъде материално унищожен. Цялата мощ на световните медии ще се стовари върху него. Който не вярва, да попита Гюнтер Грас… Или младия канадец и евреин Дейвид Коул, англичанина Дейвид Ървинг, френския професор Робер Форисон, гръка Микис Теодоракис, американския преподавател, евреина Норман Финкълстейн[12]

 

Намират се що-годе почтени евреи, които се мъчат да заемат обективна позиция. Един такъв припомни как преди години германскиятDie Welt” публикувал негова критична статия. В нея авторът изваждал на показ малка част от язвите в израелската политика.

 

… Един от редакторите на изданието ми рече: „Никой от нашите журналисти не би могъл да напише такава статия.“ Никога повече не ме поканиха да сътруднича на вестника.

 

В продължение на години журналистите, които постъпваха на работа в големия медиен конгломерат на [евреина] Аксел Шпрингер, бяха принуждавани да подпишат клетвени декларации, че никога няма да напишат нищо което засяга правото на съществуване на Израел. Тази нездрава атмосфера доведе до изригването на прекалена критичност, като тази на [Гюнтер] Грас.[13]

 

Грас не е сам. През последните години друга не по-малко видна фигура, големият писател Хозе де Соуса Сарамахо, даде воля на чувствата си. След посещение на окупираните [палестински] територии той сравни ставащото там с Аушвиц. Както и Грас, Сарамахо прекали, но неговите забележки към израелците трябва да бъдат взети под внимание: „Да живеят под сянката на холокоста и да очакват прошка за всичко, което вършат в името на тяхното минало страдание, изглежда вулгарно. Тези хора не са научили нищо от мъките на техните родители и прадеди.[14]

 

Кой предизвика тези мъки и от какъв зор, вечно бива премълчавано. Обаче…

 

 

 

Стари лъжи на нов глас

 

 

 

Тялото на Гюнтер Грас още не беше изстинало, и се завъртя същата латерна, която го беше предизвикала три години по-рано. Новият-стар израелски министър-председател, човекомразецът и военнопрестъпникът Бенямин Нетаняху сравни Иран с Хитлерова Германия“.[15] Като, съвсем естествено, пропусна да спомене, че без Адолф Алойзович Ротшилд изобщо нямаше да има какво да управлява

 

В реч в йерусалимския Мемориал на холокоста Яд Вашем“, докато Израел отбелязваше 70-годишнината от освобождението на нацистките лагери на смъртта, г-н Нетаняху обвини Иран, че питае амбиции за контрол над целия Близък изток.

 

Както нацистите искаха да стъпчат цивилизацията и да установят властта на господарската раса по земята,… като заличат еврейския народ, така и Иран се стреми към господство в региона, към експанзия и унищожение на еврейската държава“ – заяви той.

 

Този месец световните сили се споразумяха с Иран за рамката на сделка по неговата ядрена програма, в замяна на вдигане на интернационалните санкции.[16]

 

Крадецът викадръжте крадеца“! Израел винаги и за всичко има право. Затова неговите лидери си позволяват да лъжат на едро.

 

Ако евреинът Хитлер е „стъпкал цивилизацията“, как постъпва Нетаняху? А неговите предшественици? От четири години ислямските терористи, днес оформени в организация, наречена Ислямска държава, чиито насечени граници се простират от Ирак, през Йемен, Сирия, Тунис, Либия, чак до Централна и Южна Африка, планомерно унищожават всички безценни материални останки от древни цивилизации и от християнското културно-историческо наследство.

 

Не веднъж съм посочвал, че първата работа на униформените американски комунистически варвари след влизането им в Багдад през пролетта на 2003 г. беше да ограбят Националния исторически музей и неговите провинциални филиали, включително този в град Ур.

 

Кой планира всичко това? Онзи, който има ползасветовното еврейство и ционистката държава. Сега американците взеха да връщат някои от откраднатите артефакти. Само че от десетилетие и повече насам израелските археолозиоткриват“ още и още „доказателства“ за това, че в древността са съществували еврейски държави. А Аврамчо, Мошето и Давидчо не са литературни герои, а са билиисторически фигури?! На което всеки почтен и образован историк, занимаващ се с Месопотамия, се надсмива. И какво от това, щом историята се пише от победителите?

 

Но онези, които потомственият болшевик Нетаняху ругае на думи, бяха ционисти. Да вземем за пример отвлечения от Моссад нацистки военнопрестъпник Адолф Айхман – стопроцентов евреин.[17] Той бил последователен ционист.

 

През 1939 г. еврейката Ани Щерн потеглила от родната си Чехословакия към Палестина.

 

Ционистка ли сте?“ – попитал я Адолф Айхман, Хитлеровият специалист по еврейските въпроси. – “Jawohl” – отговорила тя. „Това е хубаво“ – рекъл той. – „И аз съм ционист. Искам всички евреи да отидат в Палестина.[18]

 

В спомените си „юдоедътАйхман не пести суперлативите си за своите приближени и подчинени евреи в униформи на SS. Не пропуска и благодарностите на еврейската общност за множеството добрини, които й сторил.[19] И категорично отрича някой от нацистките лидери да е издавал заповед за „изтребление на евреите“. Изрично подчертава, че нито от кабинета на Хитлер, нито от този на Химлер, нито от някоя друга служба на Райха, са излизали такива заповеди.[20]

 

Обяснете ми, моля ви, какъв смисъл е имало да рискува и да ги пази? Става дума за разказ от 1960 г. Отдавна всички били хвърлили цялата вина върху фюрера

 

След този успех на Моссад, как да повярваме в горните приспивни приказки?

 

Сега Бенямин Нетаняху пее старата песен на нов глас. И все те – евреите, сажертви“. Но същевременно… управляват света?! Дай Боже всекиму, както се казва.

 

Гюнтер Грас вече го няма. Но преди три лета, все във връзка с него, моя милост писа:

 

Убеден съм, че нищо, което е от човека, не е вечно. Pax Judaica ще изчезне в историята, както вече съветската империя, ужхилядолетният райх“, Наполеонова Франция, Рим и т.н. отдавна са там. Дали дотогава няма да изчезнем под ударите на комунистите, циганите, юдеите и все повече нахлуващите азиатци?

 

To be, or not to be, that is the question.

 

За нас това питане, повдигнато от гениалния Шекспир през твърде далечната 1602 година, звучи така:

 

Ще ни бъде или не, там е въпросът?

 

Можем ли да издържим на ударите нанашии чужди?

 

Отново се налага да се отклоня, на направя своеобразен антракт. Докато пишех тези редове, едно дебеловеждо чудовище на име Леа Коен придружаваше пожарникар-премиерката и нейния любим турчин Веждю – главен мултак, в Париж. Другарката се оказа включена в делегацията, която намери начин да стигне до „столицата на разврата“ покрай изложбата на българските произведения на изкуството, безродно представени като „съкровища на траките“. Съпругата ми съвсем закономерно и логично се учуди:

 

Как така „тракийски съкровища“, а пък „по българските земи“? Значи и произведенията на изкуството са били български. Иначе би следвало да бъде „по тракийските земи“?!

 

Забележката е точна. Но кой да отговори – Б.Б., мултак Веждю, Леа или милиционерите с дипломи за историци от техния антураж в стил Бай Тошо? Но това е друга тема. Сега да се върна към публикацията си от 7 април 2012 г., когато:

 

МилатаКоен взе да обстрелва германския писател Гюнтер Грас. Признавам, че той не ми е симпатичен с нищо. Но човек е така устроен, да дири справедливостта и някак естествено да застава на нейната страна. А тази „моралистка“, която всъщност не е нищо повече от провиснала, банална юдео-болшевишка курва – без никакво извинение към никого – може да настрои душата единствено на най-грозно звучащите струни.

 

До тук с автоцитирането.

 

Откъсната от всички световни лидери и то по много причини – семейно и лично минало, липса на качества – вродена тъпота, липса на образование, незнаене на чужди езици и гигантски конформизъм, банкянската Брижит Бардо използва експозицията в Париж като пукнатина в тоталната изолация, в която е поставена. А Леа й е необходима като еврейски таран, чрез който да опита да разчупи скалата на пренебрежението, издигната пред Б.Б.

 

С кого се срещна Le Pompier Soleil? Ами с еврейчетата Франсоа Оланд – от родината на дедите му – Холандия, и с Никола Саркози, наследник на солунски дьонмета и на унгарски чифути.

 

Ведно под знамената бяха свикани всички евтини шантонерки на милиционер-демокрацията – по-рано на социализЪма. Редом до сатрапа на изобразителното изкуство Светлин Друсев и до вечния нагаждач Антон Дончев, като гъски въртяха тлъсти задници Валерия Велева и щерката на тоталитарния убиец на културата Дико Фучеджиев – полуграмотната „писателка“ Милена.[21] Към тях, като по-шарена кръпка, се пришила Силви Вартан. Никога не е късно някой да стане за резил…

 

Край всички тях припкаше пърхащата като прясно назобена кобила и любимката на световния комунистически „елит“ Ирина Бокова, Божем Führerin на ЮНЕСКО! Догодина – на ООН… Зад нея, на един милиард разстояние, също така извънделегационно се мъчеше да демонстрира достойнство Цветелина Бориславова Карагьозова.[22] Отчайващо невъзможна задача. Престижът и достолепието се наследяват, но и възпитават. Откъде дъщерята на дребен милиционер и бивша снаха на Иван Абаджиев да се снабди с тях? Няма магазин, от който да ги купи.

 

Те са „дрехи“, с които дребната взривена куртизанка, паднала от ЦК на БКП до Политбюро на ГЕРБ, няма как да се снабди. Навлечена с най-маркови облекла, тази Месалина на народната демокрация е родена в престъпление и е отгледана в позор. Пръкнала се е с алчно червената петолъчка със силуета на Бафомет на челото. Колкото и да си играят на „аристокрация“ и „буржоазия“, тези типове в рокли, имам предвид и нейната бивша (дали) метреса Б.Б., пишман Жерминалки, не са в състояние да достигнат нивото на Фани Хил,[23] а още по-малко – на Нинон дьо Ланкло.[24] Затова си остават просто Лолити[25]

 

Крещящо изпъкваше старицата Леа Коен. Не съм ли краен? Откъде накъде? Тази същата „хубавица“, сбръчкана като сюнгер, преди три лазарника осъди Гюнтер Грас. Но за това – след малко.

 

 

 

Един писател измисля нещата, за да помогне на други хора;

Един лъжец фабрикува нещата, за да помогне на себе си[26]

 

 

 

 

Сега е по-важно да уточня: Ами въпросната твар явно страда от прогресивна dementia и senilità.[27] От тях произлиза тежката й amnesia.[28] За по-малко от две години е забравила, как беше окачествила водача на делегацията, когото сега гледаше със сласт и кучешко преклонение. Ето как:

 

Това е един автентичен, малокултурен държавник, какъвто рядко е имала България, и който за мен е изключително неприемлив. Не съм виждала цивилизована държава, нито в Европа, нито в Америка, в която един отговорен човек, бил той министър, премиер или президент, да си позволява такъв език и такова поведение…

 

В поведението и отношенията си правителството на ГЕРБ и медиите са стигнали най-ниската си критична точка. Такова безобразно съотношение не може да се види в нито една цивилизована страна. Аз не разбирам търпимостта на българския гражданин към тази, да я наречем конвенция, защото тя се прави със съгласието на двете страни. Медиите приемат това отношение на Борисов, но и гражданското общество не реагира…

 

Онова, което най-много липсва на екипа на ГЕРБ, е интелигентност. Понятието хумор е несъвместимо с тях. Тези хора не се усмихват. Те имат каменни арогантно-надменни физиономии. Те не могат да комуникират. Когато се усмихват, го правят покровителствено.

 

Аз съм гледала Борисов и Цветанов – те се усмихват или покровителствено, или саркастично. И показват винаги своето високомерие, както към обществото, така към събеседника или този, който седи срещу тях. От друга страна, това се възпроизвежда от медиите и аз виждам, например в електронните медии, същото поведение. Водещите се държат като малки копия на Борисов. Някакви арогантни, важни особи, които са седнали като на фараонски трон, от който наблюдават обществото, така както Господ Бог наблюдава бедната земя с мравките по нея. Всичко това е смалило до неузнаваемост  функциите на гражданското общество и мащаба на това страхотно понятие гражданство. Това е най-големият проблем и най-голямата язва на обществото…

 

Наблюдавайки смяната на режимите и хората, които се въртят около тях, мога да установя, че царете се сменят, но царедворците остават. И, за съжаление, това изигра много лоша роля и за тях самите, и за самото общество. Мисля, че това е също един от нашите големи провали. В много случаи, когато се получават взривоопасни ситуации, когато трябва по някакъв начин да се осмисли, да се формулира, хората които работят с думите, трябва първи да го направят.

 

А мълчат, защото така е удобно. Пазят собствените си интереси. В редките случаи, когато се допитат до тях, говорят повърхностно, имат абсолютно конформистко поведение и по този начин съдействат активно за цялата тази среда. Разбира се, има и много ярки хора, няма да ги назовавам, защото може и да забравя някого, но точно по тази причина те не са особено популярни и спрямо тях веднага се налагат ограничения. Тази вътрешна цензура е най-страшна, защото в днешно време цензурата вече не се налага от специалния отдел на ЦК на БКП, а по много по-практичен начин. В това отношение няма леви, няма десни медии. Всички в голяма степен се държат по подобен начин. Дори понякога е и забавно да се види например как човек от обслужващия медиен отряд на ГЕРБ и Борисов, изведнъж, за една нощ се пръква опозиционер.[29]

 

Ще речете: Каква интелектуалка и бунтарка! Дали?

 

Тъй като все повече млади хора посещават тази медия, пък и хората забравят, нека припомня що за стока е это старушка болгарской интеллектуальной жизни, казано на любимия й език?

 

Като участник в съставите на (анти)Народния съд бащата на Леа – Папо Коен, е изпратил на заколение стотици достойни български патриоти. Сетне, вживял се в ролята на смъртта, като гаулайтер на концентрационния лагер „Росица“, усърдно е размахвал косата над редови нашенци – селяни, работници, интелигенти. Ликвидирал ги е по заповед на своята любима комунистическа партия само за това, защото те не били съвсем съгласни с нейната политика на терор и всеобщо разорение на българите.

 

Леа – щерката на убиеца Пепо Коен, носи същите обувки като своя родител. Но е още по-велика нагаждачка от него. Записва се в БКП. Това си върви по семейна линия, подразбира се. Завършва Консерваторията. Издига се, като приема да сътрудничи на Държавна сигурност. Правят я главен драматург и изпълнителен директор на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“.

 

По линия на изконната еврейска и болшевишка подлост се докопва до специализация в Утрехт, Холандия. Откъдето, след изтичането на срока, за който е изпратена, за да подготви и защити дисертация, „забравя“ да се върне. Изкарва още близо две години отгоре.

 

Обратно в София, на свой ред, ония служби „забравят“ да я приберат „на топло“, както всички други „изменници на родината“. Вместо това я правят началничка на Софийската филхармония и заместник-секретарка на първичната партийна организация на БКП в нея.

 

Междувременно, тя е успяла да разведе диригента Константин Илиев и да го прилъже да я придружи на Запад. По-късно се омъжва за чичото на покойния виден отвсякъде „демократ“ от създадената от ЦК на БКП партия ОДЦ в СДС, сетне ОХДЦ, Александър Божков. Запомниха го като „мистър 10 процента“. Това е друга драма – също „демократска“!

 

Когато вашингтонската „Аврора“ от река Потомък възвести пукването на „свободата“ и „демокрацията“ в съветския концлагер, лично американският посланик Сол – по-точно Шаул – Полански, единоверец и съидейник на другарката Коен, й предава точния смисъл от ехото на тези „залпове“. По този начин, за една нощ от потомствена комунистка, „милата“ Леа завърта гъзицата си и се превръща в „ярка демократка“! „Революция“. Така стават нещата, когато човек не принадлежи на вярата, превръщаща го в „неудачник“…

 

Загърбила досегашната си религия – „единний и светлий комунизъм“, тя се оказва… яростна ционистка. И редом с Илко Ескенази, Жан Соломон, Самуел Леви и пЛеада други „демократични другари“ от семейства на активни борци, подготвени от ДС, става съоснователка на Съюза на евреите „Цион“. Той е „опонент“ на тоталитарния „Шалом“. Но не устоя и се стопи. Остатъците от него се върнаха при корените си – компартийния, чийто еврейски дом продължава да носи името на болшевишкия терорист Емил Шекерджийски.

 

Леа Коен я знам от ангажирането ми с подкрепа за СДС от създаването му като чевръсто пребоядисал се около 1989 г. виден номенклатурчик-директор от комунистическо време, с неизбежен „начален тласък“ в живота й поради комунистическите заслуги на баща й, съдил като „съдия“ в „народния съд“ невинни хора на смърт и унищожителен затвор, осъдил на 15 г. затвор за „антисемитизъм“ и спасителя на българските евреи Димитър Пешев (същият, комуто израелските държава и граждани направиха почетен гражданин на държавата си и му направиха му паметници и му наименуваха улици и площади).[30]

 

Да пропуснем покрай погледа и съзнанието си глупостите за „спасителя на българските евреи Димитър Пешев“. Останалото е прекалено пестеливо. А другарката Леа Коен е болшевишко-милиционерска паламида, която, подобно на другите бурени, обилно разсадени на родна почва, ликвидираха кълновете на свободата у нас.

 

Нахлузила демократична дрешка, от началото на деветдесетте, като истински скитаща еврейка, товарищ Леа тръгна по света. Назначиха я за посланичка – трудно сменяема. Като започнете от 1991 година – в Белгия, Люксембург и Европейския съюз; втори път – в Белгия, Люксембург, НАТО и Западноевропейския съюз; сетне – в Швейцария и Лихтенщайн – общо десет години!

 

От страната, където кравите са по-красиви от жените, се завръща с ново фамилно име – Аугсбургер. Омъжила се е за швейцарец, кмет на градче. Скоро овдовява отново. Умее ги тези работи. Но пък се сдобива с длъжност. От 2002 г. ръководи Агенция „Арденте“ за културен обмен. Тоест – за разделяне на българите и европейците. И за насаждане на прословутия мултикултуризъм…

 

Тукашните власти, кой знае защо наричани посткомунистически, потулват близките й отношения и далавери с друга героиня от този калибър. Говори се, че двете с Елена Кирчева не само си гостували, докато били видни дипломатки. Но и въртяли далавера с вина, доставяни евтино на посолствата.[31]

 

Другарката Кирчева, говорителка на червения БЗНС, също като Коен беше депутатка във Великото народно събрание. Сетне я гудиха за извънреден и пълномощен посланик на НРБ в Берн. Когато мандатът й изтече, я преместиха в Хелзинки. След края и на тази авантюра понечиха да я преместят на идентична длъжност, но във Виена. Тогава по ченгесарско-журналистическа линия изтече следното:

 

Австрия няма да даде агреман на Елена Кирчева, научи „Сега“ от добре информиран източник. От 1999 г. тя е посланик на България във Финландия. Преди време тя стана известна с това, че създаде немалко проблеми по време на посланическия си мандат в Швейцария. Там тя се омъжи за местен политик от български произход, известен с неонацистките си и антисемитски изяви. После се разведе.

 

Според нашия източник засечката в Австрия е заради бившия съпруг на Кирчева. Говорителят на Външно Радко Влайков каза пред „Сега“, че никога не обсъжда въпроси, свързани с агремани.[32]

 

Ченге ченгето клевети. Авторът – Георги Горанов Готев, потомствен агент на Държавна сигурност, се подвизава като водещ журналист в европейско издание в Брюксел. Да не пропусна, че Радко Влайков се ожени за дъщерята на Муравей Радев – министър на финансите в кабинета Костов.[33] А вие и вашите деца имате право да рупате скъпи марули. Щото… имало много дъждове, или било суша…

 

 

 

На всяко общество наемната утайка

 

 

 

 

Именно за подобни „светли образи“, като тези две „героини“, Джордж Бърнард Шоу – „антисемит“, но и масон (?!), е отсъдил:

 

Точно както наказанието на лъжеца не е, че изобщо не му вярват. А че той не може да вярва на никой друг.[34]

 

Кое се е оказало по-важно за Елена Кирчева – съпругът й или нейното келепирджийско приятелство с Леа Коен, личи от развода, който последвал.

 

За Елена-Кирчевия мъж мимолетно си спомня политическият затворник и имигрант Георги Константинов, който нито за миг не се пребоядиса. До ден днешен е убеден анархокомунист.

 

 „Особено „ярко“ бе участието[35] на онова леке и бъдещ зъболекар Петър Хаджидимитров от Берн (?), което скоро след събора на БОД започна да издава „сговористко“ списание, в което пръв „реабилитира“ Александър Цанков, а след „подмяната от 1989 г.“ се ожени за изпратената от СДС (или по-скоро от ДС) като български посланик в Швейцария „парламентарна лъвица“ от казионния БЗНС – Елена Кирчева (с псевдоним „Ива“ към Второ главно управление – ДС, 08, 01.)…[36]

 

От 2005 г. „Ива“, пардон – Елена Кирчева, е генерален секретар на Виенския икономически форум.[37] Ченгетата са като ято. Няма отърване от тях. Пък и май почти никой не желае това.

 

А комунистката Леа Коен, нявгашна музиковедка и настояща „писателка“ – най-вече – професионална лъжкиня и клеветница, дава своя принос в „изобличаването“ на Гюнтер Грас.

 

Преди няколко дни един образован човек, собственик на либерален сайт, ме попита „Що е антисемитизъм“? Помислих, че се шегува. Всеки средно образован индивид е повече или по-малко наясно със смисъла на това печално известно понятие. Неговият въпрос обаче не беше невинен, тъй като се появи като последица от разгорял се на страниците на други либерални и демократични сайтове спор относно нобелиста Гюнтер Грас, чиято новопоявила се поемна проза „Това трябва да се каже“ предизвика изключително противоречиви реакции и обвинения в антисемитизъм.

 

Дали е антисемитизъм фактът да бъде критикувана държавата Израел и как може да бъде определена като политически коректна подобна критика?

 

Това е въпросът, който защитници на Грас задават с понятна настойчивост и от желание да бъде опазена свободата за изразяване на политически мнения.

 

Отговорът на първата част на въпроса е безспорно отрицателен и това е доказано чрез критиките, които се отправят към Израел, страна с важно значение в района на Близкия изток, която ежедневно фокусира върху себе си вниманието на световните медии.

 

Отговорът на целия въпрос е обаче по-сложен.

 

Критиката срещу държавата Израел много често придобива характер на нападки срещу евреите като такива, включвайки в тях дори онези, които не живеят в Израел. Това се прави с презумцията, че по принцип евреите са безусловни поддръжници на държавата Израел, каквато и да е нейната политика. Но ако евреите, във и извън Израел, го възприемат и подкрепят като единствена световна територия, свободна от антисемитизъм, то те имат доста по-диференцирано отношение към политиката на неговите правителства, което изразяват по напълно демократичен начин според собствените си, лични, формирани при различни обстоятелства политически възгледи и култура.

 

Има не малко случаи обаче, когато критиката към Израел добива форма на антисемитизъм, като това се прави или директно, или чрез включване на лесно откриваеми „ритуалнословесни, метафорични форми.

 

Определението за „антисемитизъме сравнително просто и няма какво да се философства върху него, бих желала да отговоря на либерала, който ми зададе въпроса. Това е идеология, която проповядва не само омраза към евреите, но и тяхното премахване. За да стане то възможно, по традиция се създава специална враждебна среда, която включва описанието на евреина като изключително противно, притворно и престъпно същество, а неговата общност като враг на останалата част на човечеството и неин разрушител. По този начин премахването на евреите се представя като превантивен акт на самозащита (право на първия удар). На тази елементарна пропагандна основа е изградена цялата стратегия на нацизма с познатите му резултати, довели до Холокоста (изпепеляването на евреите) и тяхното частично премахване.

 

След прочистване на Европа от евреи (от 11 500 000 през 1942 днес те са по-малко от 1 милион) естествено е идеологията на антисемитизма да се прехвърли към местата с най-голяма концентрация на евреиИзраел и Съединените щати, където общо живеят около 12 милиона евреи. Тази нова тенденция, която някои наричат неоантисемитизъм, е по-малко насочена към отделния индивид или малки групи, а повече към цялата общност. През последните години в политическия език се утвърди антисемитското охулване на Израел от страни с ислямски фундаментализъм (на първо място Иран). Някои се питат дали лидери като Ахмадинежад, Насрала и други не казват на глас онова, което други си мислят по на Запад, но се въздържат да формулират по причини на задължителна в демократичното говорене коректност спрямо евреите?

 

И ето, един безспорно голям писател, с висока обществена легитимност поради присъдена му Нобелова награда, решава да отхвърли товатабу“ и да даде подобаващ пример. За целта той написва нещо като „политически манифест“, който нарича „поема“. Тази творба размишлява за Recht auf den Erstschlag (Правото на първи удар), формулировка на нацистите за тяхната глобална стратегия, включително към евреите. Грас пояснява, че пише своя текст от името на „an deren Ende als Überlebende“ (от името на оцелелите), формулировка, която се използва по традиция за „оцелелите“ от Холокоста.

 

С тази заявка писателят дава ясно да се разбере, че става въпрос за голяма метафорична форма, в която той замества ИЗЦЯЛО традиционните места на палачи и жертви на Холокоста, превръщайки държавата Израел (разбирай евреите) в извършители на престъплението, а самите германцив техни жертви (за тях от Израел е предвидена унизителна роля на съучастници на самите палачи чрез доставка на германска атомна подводница, от която ще бъде изстреляна атомната бомба и прочее фантазии, които показват пълна неподготвеност на нобелиста по този технически от военна точка въпрос).

 

Нобелистът продължава своята перверзна инверсия и заявява, че предстои нещо, което [das] iranische Volk auslöschen könnte (би могло да премахне иранския народ), при което също си служи с ритуално подбрана дума от многобройните синоними, просто заради факта, че тя асоциира с премахването на евреите, известно като Endlösung (окончателно решение).

 

Средството за това премахване е също в стила на избраната метафора: това ще бъде атомна бомба, която предизвиква пълно изгаряне (изпепеляване, Холокост).

 

Нобелистът, впрочем известен и като член на СС, привършва своята инверсия на истината със стих, който може да вкара в недоумение неизкушения читател:

 

diese Tatsache als ausgesprochene Wahrheit dem Land Israel, dem ich verbunden bin und bleiben will, zuzumuten.

 

„Този факт е очевидна истина за страната Израел, с която съм свързан и искам да остана такъв.“

 

Тези строфи накараха обаче осведомените чистосърдечно да се изсмеят, знаейки, че Грас никога не е обичал Израел и е писал неведнъж срещу него, защото веднага проумяха действителния смисъл на фразатасвързан със земята на Израел, какъвто искам да остана“ (очевидно писателят в стила на цялата перверзна инверсия на поемата казва, че е свързан с държавата на евреите не чрез връзките на симпатии, а на омразата). Именно този стих накара един от най-известните израелски психиатри да направи психологически профил на писателя, за да установи, че вероятно страда от „антисемитска абстиненция, която го докарва до тежка криза“..

 

Както написа френският философ Бернар Анри Леви,[38]този текст докара до екстатичен ентусиазъм всички павловизирани кретени, които заразени от чумообразната смес на посланието на Грас се хвърлиха да му подражават, абсолютно омесвайки отхвърлянето на политическата коректност със словесната разпуснатост, която позволява да се възпроизвежда антисемитизъм.“[39]

 

На мен ми е достатъчно. Даже – прекалено. Но признавам: Заслужаваме си наказанието Коеновци и Левиевци да ни обиждат за щяло и нещяло; в собствения ни дом, който поне засега все още се нарича България, а не Чифутландия.

 

 

 

Лъжецът беше най-горещият защитник на своята честност,

страхливецът – на смелостта си, зле възпитаният – на своето кавалерство,

а мерзавецът – на достойнството си[40]

 

 

 

Всичко в подзаглавието великолепно пасва на другарката Леа Коен, но и на „френският философ Бернар Анри Леви“, на чийто цинизъм се позовава. Явно разчитайки на масовото невежество, та като цитира някой „по-така“, да приложи номера на китайката, както се казва. Но не е случила, поне с тази медия. Понеже съм показвал истинската демонска същност на съществото Бернар-Анри Леви.

 

Той отвсякъде е верски близнак на другарката Леа Паповна, както казват младите. Поклонник на друг евреин, развявал фалшивото знаме на свободата“, платено от котарацитеинтернационалните банкери, Клод Левиевич е другото аз на другарката Коен. Двамата са закърмени с марксизма.

 

Но идеологът на бунтовете в името на свободата Клод Леви-Строс има сериозни последователи в лицето на Бернар-Анри Леви, да речем. Някой ще възрази, че греша. Не, „бащицата“ на “Nouveaux Philosophes” – „новата философия“, само се прави на критик на марксизма. Подобно на маса тукашни митингови антикомунисти“ –  определението е на Петър Гогов –  той еразочарованкомунист. Сложил е край на връзките си слевите“, след отказа им да приключат почти успешнияреволюционен студентски бунтвъв Франция през 1968 г. Бил е част отгрупировката, която скъса с марксистката идеология, доминираща във Франция в края на шейсетте, и с крайната левица, олицетворявана от Жан-Пол Сартър“.[41]

 

Ето ги настоящите „десни“. Редовните читатели са наясно, че почти цялата амeриканска и европейска десница произлиза от крайно лявото. Като започнете от т. нар. неоконсерватори около бившия президент на САЩ Джордж Буш–младши и стигнете до председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

 

А у нас такива са всички официално пробутвани задесни“, без нито едно изключение: от СДС, една от чиито плашила беше „милатаЛеа Коен, през ненаситните като пеликани Костови лумпени и останалата непоследователна и изменчива компания от някаква „стара десница“, до ГЕРБ иновитев лицето на Кунева, хомосексуалния еврейски наследник на шумкари Радан, Бинев, Марешки или Магарешки, така и не запомних, и прочие алчно червени номенклатурни чада, роднини по сватовство, съветски възпитаници и укротени мутри, които илюзионистите от ЦК на БКП вадят от широкия си ръкав.

 

Президентът Жак Ширак, известен като пладнешки джебчия, използваше новопроизведенияконсерваторБернар-Анри Леви като специален пратеник в Афганистан и другаде. Накрая този Леви завърши на най-естетвеното за него и главните световни чалгаджии мястов столицата на тази политическа масова култура, превзетия от самозваните евреи“ Йерусалим! Там основа „Левинаски“ факултет – на името на родения в Литвафренскиталмудски философ Емануел Левинас.

 

Такива са корените на интернационалното чалга-движение. А човечеството, прехластнато по лесно достъпната масова култура, заслужи настоящата си ставаща все по-печална съдба.

 

Но от „творбата“ на Леа Паповна узнах, че съм отдаден на… „идеология“ – тази на „антисемитизма“. Понеже в близки до нея ляво-десни, черевено-сини, издания ме изкарват такъв. Кой и как изобрети „антисемитизма“, доказах в предходна публикация от 11 април 2015 г. Естествено – ционистите. Никой друг не би имал полза?

 

Отделен въпрос е, че когато започнат да смесват тезичервениисини“, най-често се получава кафявоцвета на нацистката партия. Впрочем, нейната идеология е дело на Алфред Розенберг, евреин от Естония.[42] Досещате се – изпратен от болшевиките, за да услужи на техния съидейник, приятел и бъдещ съюзник Адолф Алойзович. През онези години бащата на ЛеаПапо Менахемович Коен, твърдо отстоявал болшевишката кауза.

 

Не само непосредствено след края на Втората световна война, даже в началото на петдесетте години на ХХ век, не толкова по света, колкото в самия Израел, съществуването на т. нар. холокост е било отричано. Даже – оценявано като срамно предателство от страна на евреите. Оцелелите в него били смятани за престъпници и подлеци даже от ръководителите на държавата.

 

Предлагам едно свидетелство за всичко това. То е от разговор в предаване на най-голямата израелска рускоезична телевизия, проведен на 11 април 2012 г. – Международен ден на концлагеристите и политическите затворници. Който не се отнася до затворниците на съвестта в комунистическите режими. Събеседник в него е Алекс Векслерсоветский человек, днес представян като „военно-политически наблюдател и политолог“.

 

Роден в Баку, той е наследник на Хаим Лвович Щейнер – един от първите ашкеназки евреи в Азербайджан. Този негов прадядо се преселил от Бесарабия. Причината? Останал сирак след румънски погром през 1870 г. Какво ли е предизвикало северните ни съседи?…

 

Понеже руските владетели били такива „кръвопийци“, предците на товарищ Векслер били удостоени с привилегиите на „доставчици на Негово Императорско Величество“! Имали мелница и какво ли не.

 

Но най-големият абсурд на тези невероятни и фантастични времена се състоял в това, че, когато през август 1918 г. англичаните влезли в Баку, моят прадядо Хаим Щейнер извел семейството си от Баку по море и го отвел в Персия при своите ирански приятели и партньори… Може ли сега някой да повярва в това, че евреите избягали от просветените англичани в шиитска Персия?…[43]

 

Тези лични възпоминания и признания на израелскиявоенно-политически наблюдател и политолог“, продължават с откровението:

 

Моите предци били пламенни революционерии техни учители[44]

 

Като деца на богати родители те не следвали в Русия, а в чужбина.

 

През студентските си години в Лайпциг баба ми, както и много студенти от Русия, нееднократно се е срещала с Владимир Улянов (Ленин) и е слушала неговите речи, както и изявите на много други ръководители и активисти на РСДРП, по време на техните европейски заточения, ваканции и курортен отдих в имиграция

 

Като мъж и човек с огромна социално-политическа отговорност и активност, дядо ми станал член на партията на есерите (социал-революционерите).[45] И даже след Февруарската революция от 1917 г. е бил избран за председател на Военно-революционния комитет на полка, в който служил през Първата световна война.[46]

 

Но не било само това. На младини една от бабите на „коментатора“ – Клара–Хаи, била близка стоварищ Коба, който след две десетилетия станал Велик Вожд на всички времена и народи! Семейството притежавалопечатница, която изпълнявала неголеми поръчки, както на товарищ Коба, така и на другарите Степан Шаумян, Сергей Алилуев (бащата на Надежда Алилуева – жената на Сталин), Лаврентий Берия, Яков Зевин и на останалите бъдещи вождове, както на Бакинската комуна, така и на съветската държава. Поръчките на бакинските революционери се изпълнявали в кратки срокове, на много високо равнище и напълно безплатно.[47]

 

Хайде сега да чуем, какво ще си спомни за отношението към холокостав Израел потомъкът на тези революционери, представящ се като… „репресиран“. Понеже съветските власти не го пуснали веднага, щом поискал, да се изсели в Израел!…

 

Едно и също. Déjà vu.

 

 

 

 

 

Само в ционистката митология, в религията холокостика, жертвитеоцеляват?! В класическия си смисъл тази дума означава живо същество, което е било умъртвено в рамките на ритуал, и принесено в дар на по-висше същество – например бог. По-общо – било е нападнато, наранено и убито от друго живо същество. В холокостиката жертвите оцеляват

 

Никой не желаел евреите! Даже партизаните! Как ви се струва?

 

А „холокостътбеше раздут едва след Суецката криза от 1956 и особено след Шестдневната война от лятото на 1967-а. Тогава светът беше настръхнал срещу ционистката държава. И стовариха върху главите му измислицата замащабите на холокоста“. Като медиите, все в еврейски ръце, заклеймяваха всеки опит за обсъждане на темата като… „проява на антисемитизъм“!

 

Ляво, дясноНакраядесетки милиони избити невинни хора, най-вече – християни. Онези, които „авторитетът“, на когото тази Леа се позовава, квалифицира сизящното“ и „необидно“ словосъчетание „ентусиазирани павловизирани кретени“!

 

Дали е имал предвид фарисея-убиец на християни Шаул от Тарс, когото синедрионът успял да внедри в църквата като Павел и „апостол“ при това? Или просто онзи руски биолог Иван Петрович Павлов, който, извършвайки опити с кучета, открил т. нар. условен рефлекс. Един вид – ние сме гоикучета. А те – „расата на господарите“!

 

Обикновен комунизъм. Ако повече ви харесва – фашизъм. Еврейска хавра, както се изразяваше един от някогашните приятели на Леа от „демократичнияеврейски клуб „Цион“.

 

Това е само бегъл преглед на етимологията на глобалното лицемерие. Когато оценявате едни или други събития, следва да имате предвид не само този общ произход на всички „леви“, „центристи“ и „десни“. Като при всяко престъпление е редно преди всичко да проверявате кои имат ползамотив? Така ще съкратите пътя до истината, като не забравяте, че само тяще ви направи свободни“…[48]

 

Как ще определите другарите Леа Коен и нейния идеологически брат Бернар-Анри Леви, решете вие. Но знайте: Те винаги имат право. Нямам намерение да обяснявам защо. Четете.

 

Любопитен обаче е онзи хъс, с който тукашните евреи защитават Израел. Какво общо имат с тази чужда държава? Нали посиняха от бой в гърдите, че са български патриоти? Пък и всички течленове на БКП, само допреди четвърт век по устав проклинаха и заклеймяваха ционизма като форма на шовинизъм и империализъм? Кога станаха калайджии, кога им почерняха прекалено охранените задници? Не намирисва ли на шизофрения, характерна за тях, поради множеството кръвосмешения за съхраняване на племето? Или има нещо другопо-завързано и подплатено с рубли? С много рубли.

 

 

 

Антисемитите ще станат наши приятели,

на които най-много ще разчитаме[49]

 

 

 

Кой не знае, че президентът на САЩ Хари Труман бил противник на създаването на еврейска държава? Но Давид Бен Гурион и Хаим Вайцман имали най-солидния възможен гръб – този набащата на народите“. Тъкмо Йосиф Висарионович Джугашвили, по-точно Ротшилд, проводил своя външнополитически ратай Андрей Громико След дългата и прочувствена реч на първия постоянен представител на Съветския съюз в ООН, произнесена на 29 ноември 1947 г., се родила държавата Израел.

 

Както разказва съветско-руският писател, учен и дисидент Жорес Медведев, брат на историка Рой Медведев, след нея, „при решаващото гласуване на Общото събрание на ООН, 33 страни подкрепиха резолюцията за създаване на независими арабска и еврейска държави; 13 страни гласуваха против този проект, а броят на въздържалите се намаля до 10. Пет страни от съветския блок обезпечиха необходимото мнозинство от две трети. Ако тези страни бяха подкрепили арабската позиция, то съотношението междузаипротивщеше да съставлява 28 на 18. Което нямаше да осигури мнозинство от две трети. И затова създаването на Израел не би получило мандата на ООН.

 

В това гласуване против създаването на Израел бяха мюсюлманските страни: Афганистан, Египет, Иран, Ирак, Ливан, Пакистан, Саудитска Арабия, Сирия, Турция и Йемен. Също така против гласуваха Индия, Гърция и Куба.[50] Югославия и Великобритания, които по време на дебатите се обявиха против създаването на независима еврейска държава, се въздържаха при гласуването. Югославия не можеше да излезе срещу СССР, Великобританияпротив САЩ.

 

Своята първоначална позиция  между първото и второто гласуване промениха: Белгия, Франция, Холандия, Нова Зеландия, Люксембург, Либерия, Хаити. През 1947 г. всички тези страни силно зависеха от американската икономическа помощ посредством плана „Маршал“…

 

Когато на 17 май 1948 г. Израел беше провъзгласен формално като независима държава, то на следващия ден САЩ я признаха, но само де-факто. Което не предполагаше пълни дипломатически отношения. СССР призна Израел след два дни, наведнъж, изцялои де-юре. СССР беше първата страна, която установи дипломатически отношения с Израел. САЩ предприеха тази крачка едва през 1949 г. …

 

  Твърде често се изказват предположения за това, как Сталин предполагал, че ще му са отдаде да присъедини Израел към съветския блок. Сталин нямаше такова намерение. Проамериканската ориентация на Израел беше достатъчно ясна. Новата страна се създаваше с парите на богатите американски ционистки организации, които заплащаха и за онова оръжие, което биваше купувано от Източна Европа. През 1947 г. мнозина в СССР и в Израел смятаха, че позицията на Съветския съюз в ООН е била определяна от морални съображения. За съвсем кратко време Громико стана най-популярният човек в Израел. Даже през 1947 и 1948 г. Голда Меир[51] беше убедена, че Сталин помага на евреите от някакви високи морални съображения.

 

„Признаването от страна на Съветския съюз, последвало американското, имаше други корени. Сега не се съмнявам, че за Съветите основното беше прогонването на Англия от Близкия изток. Но през есента на 1947 г., когато течаха дебатите в Обединените нации, ми се струваше, че съветският блок ни подкрепя и понеже самите руснаци заплатиха своята победа на страшна цена. И затова, като съчувстваха дълбоко на евреите, също тежко пострадали от нацистите, разбират, че те са заслужили своята държава.“[52]

 

В действителност, по мнението на Сталин, в онзи период и в обозримо бъдеще, създаването на Израел отговаряше на външнополитическите интереси на СССР. Като подкрепяше Израел, Сталинзабиваше клинв отношенията между САЩ и Великобритания, и в тези между САЩ и арабските страни.

 

Според свидетелството на Судоплатов,[53] Сталин предвидил, че впоследствие арабските страни ще се обърнат на страната на Съветския съюз, след като се разочароват от англичаните и американците заради тяхната подкрепа на Израел. Михаил Вертов, помощникът на Молотов, преразказал на Судоплатов думите на Сталин:

 

Хайде да се съгласим с образуването на Израел. Това ще бъде нещо като шило в задниците на арабските държави и ще ги принуди да загърбят Великобритания. В края на краищата, британското влияние ще бъде напълно подронено в Египет, Сирия, Турция и Ирак.“[54]

 

В основата си външнополитическата прогноза на Сталин се оправда. Влиянието не само на Великобритания, но и на САЩ в арабските и в много други мюсюлмански страни беше подкопано.[55]

 

Онова, което този автор, нито някой друг, с изключение на най-смелите и дръзките, представят, е самата истина: Сталин не е притежавал никакви сериозни качества в каквато и да било област. Той бил същият чукундур, какъвто имахме достатъчно дълго тук. Държавата Израел е основана заради предсмъртния завет на Майер Амшел БауерРотшилд с парите на семейството и останалите свръхбогати еврейски банкери и корпоратократори.

 

Ционизмът е замислен пак от тях. Той е канавата, вътъкът, върху които са изтъкани идеологиите, оформили се през ХІХ и ХХ вексоциализъм, комунизъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм

 

Нима в своята „Програма за евреите и отговор на всички антисемитиамериканският равин Хари Уетън не подчертава:

 

Комунистическата душа е душата на юдаизма. Оттук следва, че както в Руската революция триумфът на комунизма беше триумф на юдаизма, точно така юдаизмът ще триумфира с триумфа на фашизмаКомунистите са марксисти, болшевики, интернационалисти, евреи, врагове на арийците и на тяхната култура. Съветска Русия се управлява от евреи и варвари, които не са способни да създават култура. В такъв случай ето я първата стъпка в Програмата: Евреите трябва да се спогодят с нацистка Германия, фашистка Италия и фашизма като цяло.[56]

 

Но ние търпим Леа Коен и сходните й сатанисти да ни тормозят и даже експлоатиратНа кого служи тази другарка, щом като днес в самия ционисткирайиздават книги като тази, озаглавенаИзраел става руски© = Израилтяни. Произведено в СССР“.[57] (Вижте Илюстрацията.)

 

Авторката, родената в СССР израелска журналистка Нели Гутина сваля завесата, прикриваща срамотиите върху витрината на ционисткото общество. За да лъсне голата истина, че преобладаващото мнозинство от израелските евреи всъщност са руснаци или са здраво свързани с тази страна. А шепата сабри – наследници на древните юдеи, и старите имигранти, смятатруските евреи за фашисти“![58]

 

Е, питам аз, кому служат Леа Коен и сродните и комунистически гангстери, чийто режим е обявен със закон за престъпен? И срещу какви суми са се продали? Но продават и предават родината ни нашата България! Само че тукашната Темида отдавна е купена. Нима не е така почти навсякъде?

 

Искам да кажа, че Коен и цялата местна синагога на сатаната отдавна са продали душите на СССР и Съветска Русия, неизвестно защо смятана за… посткомунистическа?! Докъде е проникнала еврейската комунистическа поквара сред нашенци и в останалите европейски общества, личи от начина, по който те приемат болшевиките Леа Коен и Бернар Анри Леви. Също така – по степента на обезумяване, когато бъде повдигнат въпросът за справедливостта, за осъждането на комунизма и за забраната му, поради престъпленията в неговото практическо приложение. Както във вече далечната 1976 г. моят адаш Георги Константинов – „Анархията“ се запитал:

 

Защовеликите демокрацииобразуваха т. нар. антифашистка коалиция с Русия на Сталин, жертвите на чиято диктатура надхвърляха по това време (1941 г.) стократно, ако не и хилядократно жертвите на хитлеризма??? (Дванадесетте милиона загинали в нацистките концлагери, за които говорят британски източници,[59] бяха избити главно след тази година!!!)

 

Наистина страненСв. Св.“![60] Нито един от прочутите дисиденти, които пристигнаха на Запад, откакто съм тукот Солженицин през Плюшч до Амалрикнито веднъж не казаха истината за този свят, чиито сергии те защитават… рицарски. Пазарът наистина е велика сила…[61]

 

Какво да очакваме от комунистическитеантикомунисти“, „грачещи грозно, зловещо срещу всяка истина? Нима Александър Исайевич Солженицин, полуевреин, чиито рождени бащино и фамилно имена са Исакович Щербак, не е членувал в КПСС? Ами Андрей Амалрик, син на еврейски болшевишки номенклатурчик? Или Александър Зиновиев, опознал системата отвътре. И то, наблюдавайки я от доста висока катедра. Та след неуспешния пуч в Москва от лятото на 1991 г. да се върне към корените си!…

 

Същият „свободен свят“, за който иде реч, си дружеше чудесно и твърде доходно с комунистическите режими на Изток.

 

Защо, чрез устата на най-отговорните си дипломати, цитаделата на капиталаСАЩпоставя като главна цел на американската външна политика спрямо Източна Европа съхранението на статуквото, а нейните капиталисти и политици, заинтересувани от просторния пазар на Руската империя [отдавна преработена от самите тях в съветска], са готови и ще й дадат статута нанай-облагодетелстваната нация“?“ – тревожи се преди 39 лета моят адаш Константинов.

 

Защо Германия, Франция, Белгия, Холандия и т.н., и т.н. „свободни държави предоставят кредити и капитали на България и другите народни демокрации“?

 

Защо финансират и предоставят оръжие надемократаТито?

 

Защо след Втората световна война изоставиха всичките сисъюзнициот Източна Европа, от Миколайчик и Дража Михайлович до Никола Петков и Ян Масарик?

 

Има още десетки такива ЗАЩО?[62]

 

И всичко това, когато из целия съветски (конц)лагер бесилките нямаха покой, милиционерските куршуми изпълняваха ролята си на жътвари на оная с косата, а бичът на надзирателите и надзирателките неуморно плющеше върху гърбовете на несъгласните с режима? Докато роднините на жертвите и на съпротивляващите се биваха натиквани в канавката на живота

 

ГУЛаг, както правилно отбеляза Солженицин, по броя нанаселениетоси се равняваше на средна европейска държава и осигуряваше на страната всички видове суровини, включително и злато, при това практически съвсем безплатно.

 

Аграрният сектор на империята се обезпечаваше от многомилионната армия колхозници, поставени на по-ниско равнище от крепостните селяни през старите времена на руския абсолютизъм. Селяните нямаха паспорти и без специално разрешение от местнияпомешчик“ – председателя, нямаха право да излизат извън селото си (дори и на пазара). За своя труд те всъщност не получаваха нищо, освен прословутите „пръчици трудодни“, като представляваха резерв за попълване на ГУЛаг и армията. Така вървеше осигуряването на страната с храни и други селскостопански продукти.

 

В строителството всички нулеви и начални цикли се изпълняваха от затворници. Те съставляваха 60 процента от общия брой на работещите в този отрасъл и превишаваха числеността дори на армейските строителни батальони, които също се използваха за робски труд. В обработващата промишленост и в транспорта броят на затворниците бе значително по-малък. Носвободнитеработници, даже висококвалифицираните, получаваха просешка заплата и влачеха жалко съществуване с постоянния риск при най-незначително провинение да се озоват от другата страна на бодливата тел. Във въоръжените сили служеха в мирно време осем милиона души.

 

Така съществуваше народът, хвърлен в месомелачката на безкрайния терор и в най-страшната в историята на човечеството война.

 

И така:

 

12 милиона в ГУЛаг,[63]

8 милиона в армията,

30 милиона в колхозите,

40 милиона в промишлеността…[64]

 

Това изобщо не смущаваше западнитедемократи“. Нито им пречи днес. Напротив, ако подирите правда и поискате приравняването на престъпленията на комунистите с тези на нацистите, се вдига врява да възбога. Как може? Нали комунистите са… „освободителитена Европа? Ами защо честно не си признаят – те са бъдещето на човечеството? За такава перспектива неусетно ни подготвят.

 

 

 

Херцел признаваше, че антисемитизмът ще бъде впрегнат,

за да служи на неговите ционистки цели[65]

 

 

 

Каква боркиня против някакъв антисемитизъмможе да е Леа Коен, щом баща й е приел да бъде активист на партия, съюзничка на уж баш антисемититегерманските национал-социалисти? Значи до 22 юни 1941 г. той е бил съгласен с политиката и методите на нацистите.

 

Същата тази партия, в чиито редици бил Папо Менахем Коен – таткото на Леа, вярна на Димитровската коминтерновска линия, даже разпространявала позиви, агитиращи „за присъединяването на България към Тристранния пакт и така да вземе страната на хитлеристка Германия във Втората световна война“![66] Което, според Иван Костов, автоматично превръща комунистите, в това число и еврейските членове на БРП (к), вантисемити“![67] Излиза, че нашенските комунисти, в това число баща и дъщеря Коен, изобщо не са „спасители на евреите“.

 

Но защо да преразказвам. Най-добре е да се убедите сами. Ето видеото, което вече веднъж „свободнатамрежа YouTube изтри:

 

 

 

 

 

Когато Леа Коен или някой друг от безкрайната редица комунисти изтъкват своите собствени чувства, те не биват изпълвани с никакво възприятие за вина и срам. Самите те се усещаха като недосегаеми. Но има достатъчно много причини, заради които всеки друг щеше да бъде засрамен.

 

Знаете ли, това е перифразиран цитат. Той принадлежи на Йоахим Фест – известен германски журналист и историк, който разкри еврейското потекло на част от нацистките лидери. Например – на Райнхард Хайдрих, три-четвърти евреин, който, според Коеновци, „осъществявал на делонякакворешение на еврейския въпрос“.

 

Рус, синеок, висок, Хайдрих минавал за образец на ариец! Той бил SS-Obergruppenführer – генерал от SS; началник на SS-ReichssicherheitshauptamtГлавното управление за имперска сигурност, което включвало Gestapo, Kripo и SDSicherheitsdienst des Reichsführers-SSвътрешното разузнаване;  Stellvertretender Reichsprotektorзаместник на имперския протектор на Бохемия и Моравия.

 

В цитата на Йоахим Фест съм заменил нацист с комунист. Нищо повече. Още от двайсетте години на миналия век, през цялото господство на Германската работническа национал-социалистическа партия, семейство Фест се съпротивлявало на диктатурата. То е упрек, отправен преди всичко към онези, които post–factum, след това, със закъснение, признаха съучастието си в престъпленията на комунистическия режим.

 

Тук нито един комунистически престъпник нито веднъж не посипа главата си с пепел. Когато взеха да вадят кирливото бельо от скриновете на миналото им, особено онова, свързано с репресивните служби на мръсния червен фашистки режим, едни се сетиха, че се гордеят“. Други замълчаха. Трети замаршируваха в редиците на новия строй, който е reformandam, remake, преработка на предишния.

 

Няма кой да успокои риданията на вдовиците и сираците, станали такива, благодарение на комунистическия садизъм. Пък и повечето от тях също заминаха в отвъднотоНито някой ще компенсира съсипаните съдби, ще изцери духовните каверни, ще възстанови материалните щети. Наскоро млад британски драматург написа, че:

 

Бежанците не се нуждаят от нашите сълзи. Те имат необходимост от това, да престанем да ги превръщаме в бежанци.[68]

 

И запита:

 

След като политиката на Евросъюза de facto е да оставя имигрантите да се издавят, та останалите да престанат да идват, още колко загинали можем да преглътнем?[69]

 

Кой ли ще го чуе? Никой от т. нар. валидни люде.

 

Тук гаврата с жертвите на комунизма, с пострадалите от тоталитарния режим, продължават. Даже комунягите се подиграват, наричайки ощетените реститути“. Банкянската кокона Бойка Борисова е челничка и в товаСякаш спечеленото с труд е нещо лошо, опозоряващо. А това, което комунистите и безенесарите постигнаха чрез убийства, грабежи и измами, е добро, достойно за гордост!

 

И така, до края на света

 

При такава обърната пирамида на ценностите, няма как да очакваме нещо положително. Обратното – изчезването ни е напълно справедливо и оправдано. Мъките ни в общия недоимъкморален и материаленсъщо.

 

Ето какви твари нападаха личност като Гюнтер Грас тук. А по света?

 

Преди година и половина се помина поредният еврейскигений“. Едва ли някой от вас е чувал за германския гражданин Марсел Райх-Раницки. Той не е германец по рождение. Пръкнал се е в Полша, където е натворил

 

Ще речете: Какво толкова? Да, дотук добре. Явно е имал достойнство да зашлевява жертвите си. Но дали не е пердашил вързани хора, ако ми позволите тази метафора?

 

Точно така. Скандалният Juden Literaturpapst[70] се нахвърлял върху хора, които не били в състояние да се отбраняват. Например, обявил за „неструващ“ романа „Тъй далеч от дома“ на смятания за най-добър следвоенен германски романист Гюнтер Грас.[71]

 

Не търсете противоречие. Грас става Нобелов лауреат четири лета по-сетне. А вече е известно, че Марсел Райх-Раницки имал представа за миналото на писателя. Какво било то? Елементарно – по време на Втората световна война служел като офицер във Waffen-SS. Цели 60 години укривал това. Разкри го през 2006-а по повод на първия том от автобиографичната си книга „Да люспиш лука“ – “Beim Häuten der Zwiebel”.

 

След войната, чак до смъртта на Сталин през 1953 година, Гюнтер Грас наистина се препитавал като селскостопански работник и миньор. Даже във ФРГ фигурата на „главния антинацист“ – бившия съюзник на Хитлер, хвърляла прекалено дебела сянка, опасна за здравето и живота. Поредното доказателство за измамата, в която живяхме.

 

Тук също всеки, който не се вместваше в комунистическите представи заближен“, както и несъгласните с режима, биваха обявяваниот комунистите за фашисти“.

 

Без разлика кой е той, и какво е направил.[72]

 

Ако оцелееха в буквалния смисъл, тези българи бяха принуждавани да стават рудокопачи, пътни– и сградостроители, животновъди, земеделци, портиери, чистачи… Нищо лошо или обидно. Да изтъкна, че „мерките на народната властзасягаха предимно образованите. Пита ли се някой, какво и колко загуби страната от низходящата метаморфоза на своята интелигенция?

 

 

 

Веднъж курва, завинаги курва.[73] Веднъж комунист, завинаги комунист.

То е едно и също…

 

 

 

 

Обаче Райх-Раницки – „най-влиятелният западногермански литературен критик“ – бил наясно с всички не до там благоприятни перспективи не само поради миналото на Гюнтер Грас. И изпреварил събитията. Разкрил всичко.

 

Откъде е узнал, какво може да го очаква? Ами от своята собствена битност на посветен. Миналото му дълго е било засекретено, защото е мрачно и свързано с шпионски централи. Затова, нека се вгледаме в биографията на Марсел Райх-Раницки.

 

Писал съм за чифута Марсел Райх-Раницки. За него може да се каже, че е човек по Достоевскиподлец. Един от най-безнравствените и последователните в своята морална низост. Твърдял, че „никой не може да му отнеме неговата Deutschtum“ – принадлежност на германщината. Въпреки че тръбял наляво и надясно, как „Хитлеровите палачи унищожили цялото му семейство“! Хвалел се с познанията си върху Шилер, Гьоте, Хайне и други автори, смятани за „национални“.!

 

Освен това Райх-Раницки можел да изрече и невъзможното за казване: Че Вагнер е най-големият антисемит в германската култура, но „Тристан и Изолдае най-добрата опера на света.[74]

 

Казват, че същият роден в Полша евреин и германски националист (не е ли шизофренно), „обявил литературната теория и научния жаргон за фалшива изисканост. Правилният начин на писане бил чрез използване на кристално чист език,… като се употребяват подходящите немски думи, а не модните чуждици.[74] Нещо, с което съм напълно съгласен. Но кой ме пита?…

 

Стига толкова. Хайде да видим кой бил този извисенинеопетненинтелектуалец, който смело и безнаказано раздавал присъди в западногерманската култура, а по-късно и в интелектуалния живот на обединена Германия?

 

Ще си позволя да отсъдя: Съвършен дегенерат, който напълно отговаря на всички дефиниции на Бердяев-Бердичевски и Климовзавършено съчетание на сатаната с антихриста.

 

Роден през 1920 година, Марсел Райх-Раницки бил внук на равин. През 1929 година баща му Давид Райх фалирал и семейството се преместило в Берлин. Осем години по-късно нацистите го депортирали обратно в родината му. Но там избегнал тегобите на антиеврейските преследвания и репресии. Как?

 

Успял да се вреди като преводач в die Judenräte на Варшавското гето. Това ще рече, че обслужвал еврейската управа. Германците изцяло поверили на тамошния еврейски хайлайф да ръководи бита в гетото. Според легендите, по този начин „нацистите принудили евреите да администрират собственото си унищожение“. Пак друга тема е, кому било необходимо това…

 

Благодарение на своята работа той успял да отмъкне заповедта за  депортация на своята приятелка. На бърза ръка се оженил за нея. Двамата избягали и живели щастливо през 68-годишния си брак.[75]

 

Да не спестяваме, че „служителите на die Judenräte и техните съпруги били изключени от депортациите“.[76] Също така – че въпросните служители топели своите едноверци, всячески съдействали на военните от SS и вършели възможно най-лошите неща на евреите, каквито нацистите даже не помисляли.

 

След войната никой не подирил сметка от тези еврейски изменници. Убитият от Моссад американец от еврейски произход Джак Бърнстейн, който петнадесетина години беше гражданин на Израел, свидетелства:

 

Едновременно със своите сим­па­тии към ко­му­низ­ма и подкрепата си за него, еш­ке­наз­ки­те ев­реи, кои­то ими­гри­ра­ха в Из­раел от Гер­ма­ния, са склон­ни да одо­брява­т на­цис­тка­та раз­но­вид­ност на фа­шиз­ма. В Гер­ма­ния, по вре­ме на Втора­та све­тов­на вой­на, те­зи ели­тни цио­нис­тки еш­ке­наз­ки ев­реи ра­бо­те­ха в тясно сът­руд­ни­чес­тво с Хит­ле­ро­во­то Гес­та­по при прес­лед­ва­не­то на гер­ман­ски­те ев­реи от нис­ши­те кла­си и дос­тав­яне­то им в кон­цен­тра­цион­ни­те ла­ге­ри. Се­га, жи­веей­ки в Из­раел, същите ели­тни цио­нис­тки ев­реи, кои­то бяха доб­ре обу­че­ни във фа­шиз­ма по на­цис­тки об­ра­зец и го пред­по­чи­тат, въ­ве­до­ха мно­го от аспектите на фа­шиз­ма в Из­раел.[77]

 

През 1944 година Райх-Раницки обърнал палачинката, както се казва, и се присъединил към Полската народна армия, вярна на СССР. В следвоенна Полша добавил още едно име към фамилията си – „Раницки с тире отпред. Дали не е прибягнал до това, за да се укрие от зловещото си минало на еврейски ренегат и предател? Не, след малко ще разберете истината.

 

Обаче едно е сигурно: станал офицер в Urząd BezpieczeństwaСлужба за сигурносттайната комунистическа милиция, която се отдала на свиреп разгул и репресии, подобно на всички организации, сродни на нея, в останалите т. нар. социалистически страни. Разбира се, towarzysz Марсел постъпил в редовете на Полската работническа партия, както се наричаше тамошната властваща комунистическа формация. И станал първият главен организатор на болшевишката цензура в страната.

 

През 1948-1949 година бил полски дипломат и работник в разузнаването в Лондон (действал под псевдонима „Раницки“).“ Ето и произходът (етимологията) на наставката към фамилното му име!

 

В края на 1949 година го отзовали от английската столица. Изключили го от партията заради идеологически отклонения“, и за кратко го хвърлили зад решетките.[78]

 

Но след това му се извинили и го направили редактор и издател предимно на източногермански автори. Едновременно с това работел и като журналист в печата и радиото.[79]

 

Веднага след войната пък се изявил като кошаревски свидетел срещу своите бивши нацистки началници. Особено се прочул в процеса против SS-Sturmbannführer Херман Хьофле, австриец, бивш автомеханик, чиито очи не бил виждал.[83] По този начин замазал своето сътрудничество на нацистите. А през 1958 година избягал във ФРГ. Знаем как бяха осъществявани подобни „спасения“…

 

В Западна Германия кариерата на нацисткия помощник, комуниста и офицера от репресивните служби на диктатурата в Полша, тръгнала по стръмна възходяща права. Станал телевизионен водещ и литературен редактор в известния еврейски вестник “Frankfurter Allgemeine Zeitung”.

 

Защо отделих толкова внимание на този мизерник? Понеже това са личностите и моделите на поведение, които по цял свят налагат за следване. Не остана западен вестник или електронна медия, които да не проляха сълзи за смъртта на архинегодника Марсел Райх-Раницки.

 

Преди това, през 2004 година, германският писател Мартин Валзер му посветил романа „Смъртта на един критик“ – “Tod eines Kritikers”. В него неприкрито намеква за нацисткото минало на главния герой, чийто прототип е Райх-Раницки. Ала критиката обяви творбата на Валзер за „противоречива“. А Марсел Райх-Раницки – за едва ли не неопетнен интелектуалец.

 

Знаете ли, кое е забележителното. И двамата – и Мартин Валзер и Райх-Раницки са извървели пътя от крайно лявото до дясното, с всички условности на тези понятия. Което няма как да не породи асоциация с Джордж-Оруеловото:

 

Запомнете, че за непочтеността, безчестието и малодушието винаги се заплаща. Не си представяйте, че когато години наред не сте били нищо друго, освен раболепен и чинен пропагандист на съветския режим или на някой друг подобен, изведнъж ще се върнете към умственото, към духовното приличие. Веднъж курва, завинаги курва.[80]

 

Курвите от „Дойче Веле“ – „Гласът на Германия“, провъзгласиха завършения мръсник Марсел Райх-Раницки за… „един забележителен човек“![81]

 

Déjà vu. Не сме ли го преживявали. А каква е настоящата обстановка?

 

 

 

Колкото повече антисемитизъм има на света,

толкова повече евреи ще идват в Израел[82]

 

 

 

Някогашните ченгета и комунисти днес са яростни антикомунисти“. От друга страна, това е роля. Но и в двата случая едни и същи дегенерати управляват света, в това число и тази съсипана територия.

 

Преди три петилетки израелският историк Бени Морис припомни, защо е така. Като мимолетно маркира някои общи черти между основните идеологии на миналия век с ционизма, той подчерта, че Теодор Херцел – официално водещ се като „основателна тази нова религия, смятал неговия триумф за неизбежен. Дали това не е означавало, че като в детската приказка за Златното момиче, първо е трябвало да мине червената вода, сещате се на кой „изъм“? После – черната – на фашизма. След това – кафявата, на национал-социализма. И по някое време да заприижда златната – на ционизма.

 

Прочее, още на учредителния ционистки конгрес в Базел през 1897 г. Херцел предложил знамето на бъдещата еврейска държава да бъде бяло, със златни инкрустации. Кой не прави аналогия между евреи и злато? Обаче надделели ашкеназимите от Русия и наложили светло синьото

 

Бени Морис цитира думите на Теодор Херцел:

 

В края на краищата европейският политически елит ще бъде принуден да поощрява ционизма.[83]

 

Haben Sie verstanden? Поняли? Просветна ли ви, схванахте ли? За какъв антикомунизъм ви е прихванало?

 

Свободолюбивият“, „справедливидемократиченЗапад гони одъртелите нацисти, но като орлицаизраз, типичен за БКПбди над своите рожби, комунистическите престъпници. Нищо, че ако нацистите са ликвидирали 5-6 милиона души, комунистите видяха сметката на 120 милиона! Може би по възприетата от Тях логика на собствения Им „мил товарищЙосиф Висарионович, първото епрестъпление“, а второтопросто статистика“?

 

Ето защо преди две годинидемократичниятЕвропейски съюз отхвърли призива на външните министри на шест страни-членки, подписали т. нар. Пражка декларация.[84] В него се настояваше Европейската комисия даприеме, че отричането или омаловажаването на комунистическите престъпленияе криминално закононарушение и обида в целия ЕС.[85]

 

Стремежът беше уеднаквяването на стандартите, по които се отсъжда отричането на престъпленията и на нацистите, и на комунистите.

 

В някои страни, като Полша, Чехия, Литва и Унгария, отричането на тоталитарните престъпления са криминализирани.[86] Забелязахме и определена активност от страна на някои първи дипломати. Например външният министър на Литва Аудрониус Ажубалис, който беше инициатор на писмото с искането,[87] го описа като „биене на тревога“ пред Брюксел. И допълни, че „всички знаят за престъпленията на нацизма, но само част от Европа има представа от престъпленията на комунистите“.[88]

 

А чешкият министър на външните работи Карел Шварценберг заяви, че отричането на престъпленията на комунизма е аналогично на отричането на престъпленията на нацизма, което е престъпление в доста от страните от ЕС. И подчерта как на Изток съществувапринципно безпокойство, че тоталитарните системи не са оценявани по един и същ стандарт“.[89]

 

Готов съм да свидетелствам, че това не важи поне у нас. Тук вече почти 26 години мнозинството от хората дава доверието си само на комунисти, на техните присъдружни червени земеделци и на щатни и нещатни сътрудници на репресивните органи за партийна сигурност на тоталитарния престъпен болшевишки режим. Даже в момента трите основни политически властиНародно събрание, президентска институция и правителство, са оглавявани от членове на комунистическата партия!

 

Всичко това става под егидата на „милия“, „хуманния“, „свободолюбивия“ и „демократиченЕвропейски съюз. Преди пет лета Европейската комисия отхвърли предложението, за приравняване на комунистическите престъпления към нацистките. И така не само защити комунистическите престъпници. Остави ги да разиграват коня си в една трета от страните-членки на Евросъюза! Стори го, като се позова на „независимдоклад, чието изработване беше възложила, за да проучи действащото законодателство на отделните държави.[90]

 

Първоначално комисарите – название досущ като в Лениново-Сталиновия СССР – се оправдаха с „различния подход в отделните държави-членки“. Накрая не издържаха и признаха, че „очевидно в основата си онова, което комунистическите режими вършеха, беше ужасно, но те не засегнаха етническите малцинства“.[91]

 

Последното е чиста лъжа и изобщо не отговаря на истината. То напълно се вмества в понятието политическа чалга“. Достатъчно е да припомня т. нар. Възродителен процес у нас. Стана ясно къде западнитедемократиги стяга чепикът. Явно целта беше да се отделитрагедиятана евреите при нацизма от тази на останалите народи. Тя да бъде нещо „висше“, непостижимо за останалите.

 

Пък и съвсем неудобно е злините на нацизма да бъдат приравнени със зверствата на комунистите, извършвани предимно от евреи. В противен случай щеше да стане наложително изясняването на цялата историческа истина. А тя е прекалено нелицеприятна: и нацисткото, и комунистическите ръководства бяха съставени изключително от същества с еврейски произход. Доказателства – колкото щете…

 

Днес, казано по народному, циркът е пълен. Уважавам това изкуство и моля за извинение трудолюбивите негови майстори и артисти. Но изразът е добил гражданственост. Използвам го, за да бъда разбран по-лесно.

 

По съвсем същия начин сега разиграват жалък фарс. Еврейското комунистическо ръководство в Киев, чиста проба болшевишка хунта в добрия стил на октомври 1917 г., уж иска да прокара закон за лустрация. Която, както добре знаят редовните читатели на моите публикации, няма да засяга тях. В никакъв случай.

 

Любопитно е друго. В Израел обсъждат още едно предложение за приравняване на комунистическите престъпления към нацистките. Обърнете внимание, че в откъса от предаване на най-голямата тамошна рускоезична телевизия, участват все советские товарищи, подирилиизбавлениеотсъветската система. За тях се предполага, че следва да са крайно антисъветски и антируски настроени. Обаче…

 

 

 

 

 

И на това сме се наслушали. Тук милиционерите от Симеоновската историческа школа, тези Божидар-Димитровци на постсъветската социалистическа система, непрестанно и неуморно ни внушават същото: Изчакайте, не бързайте. Нека минат поне 100 години. И тогава историците ще се произнесат.

 

Целта? Ами да не остане нито един жив свидетел на сътвореното зло. Не виждате ли, че със зъби и нокти се стремят към това? Времето лекува. Забравата покрива незарасналите рани с тънка коричка, която все пак намалява болката. Ето как забравихме не трагедията, а ужаса на тоталитарната власт, на милиционер-социализЪма. При който избрани представители на класата-хегемонпролетарските аристократибяха в състояние да впрягат и яхат истинския образован и възпитан елит. А обяздените да не можеха да гъкнат. В противен случай – тюрма, концлагер, даже смърт

 

Не е ли забавно, че тъкмо управляващата киевска еврейска клика, чиито членове, без нито едно изключение, са здраво родово свързани с КПСС, НКВД и КГБ,[92] единствена постъпи справедливо. Поне видимо опита да приравни комунизма с нацизма. Може би наставниците на Порошенко, Арсенюк,[93] Кличко, Тимошенко, Тяхнибок и специално на Ихор Коломойский  предварително са успокоили своите питомци, че „демократичният святне ще приеме това. И никой от тях и близките им няма да бъде засегнат от евентуална декомунизация, съпроводена от лустрация и конфискацияекспроприация, според терминологията на учителите на техните родители.

 

 

 

Смяна на понятията

 

 

 

Какво рекъл Ефраим Зуров, „израелски историк от американски произход“,[94] както е записано в биографията му? Главата на ЦентъраСимон Визентал[95] заявил, че решението на украинския парламентВърховната рада – „е възмутително. Това е голяма лъжа, която превръща палачите в жертви. Върховната рада се опитва да отвлече вниманието от престъпленията на Украйна по време на холокоста. Като измамно приравнява нацизма с комунизма.

 

А Венецианската комисия? Нейното официално название е Европейска комисия за демокрация чрез право. Тя е съвещателен орган по конституционо право към Съвета на Европа. Вече повече от десетилетие в нейната работата могат да участват и страни извън Съвета на Европа.

 

Комисията анализира законите и законопроектите на държавите-членки, особено във връзка с тяхното хармонизиране с конституционното право. Занимава се с изборните процедури, с правата на малцинствата, но и със свободите, както тя ги тълкува. Без никакъв регламент този орган е възприел фашизма нацизма за изконни злини. Но се прави, че не забелязва многократно по-ужасните престъпления на комунизма. Какво означава това?

 

Седалището на комисията е във Венеция, откъдето произлиза прословутата дума „гето“. От полуостровчето Канареджо, където евреите се заселили. Там имало нова ЛеарнаGettare nuovo. Което постепенно станало Ghettoгето. Всъщност Gettare Nuovo или Ghetto Nuovoновата Леарна, новото гето, е по-старо от Gettare vecchio или Ghetto vecchioстарата Леарна, старото гето.

 

А радвайки се на свободата, предоставена на всички венеционци от дожите, тамошният синедрион забогатял и започнал да подпомага еврейските общини в Европа. Но и да им влияе.

 

Понастоящем, без да шуми около себе си, този непознатият, даже тайнствен орган, разговорно познат като Венецианска комисия, фактически налага не само на европейските страни законодателни стандарти. Решенията на комисията са de facto, практически, задължителни за страните-членки на Европейския съюз.

 

Целият символизъм, заложен в седалището на Европейска комисия за демокрация чрез право, се състои в това: да се знае, кой ръководи най-малкото Европа.

 

Имаме работа с предварително установени Ин и Ян, с постановени добро и зло, утвърдени и наложени във вид на догма. А както знаете, догмите не подлежат на обсъждане. Те са основата на религиите. Щом в „най-истинската книга“ – Стария завет, е записано, че хората са произлезли от Адамчо и Евичка, тоест – изработени са от кал и ребро, произведено от същия материал, значи е така. Нямате право да се съмнявате. Толкоз. Край!

 

Навремето за подобни волности са изгаряли на клада или най-малкото са хвърляли в тъмница. Не се учудвайте, ако срещате все повече калтаци

 

В мюсюлманските общества и общности непрестанно крещят: „Аллах е велик!“ Оспорете го, пък да видим какво ще ви стигне. Друг въпрос е, има ли смисъл от такъв спор. Но някои насилствено въвеждат необичаен мултикултуризъм в и без друго многокултурната, но в темелите си християнска Европа. В онзи, в ислямския свят, нека си съблюдават шериатското право. Но как стана така, че допуснахме да безчинстват тук?

 

Днес същото се отнася до всеки, който дръзне да рече, че Сталин е бил като Хитлер. Аз твърдя – хилядократно по-зъл и отвратителен!

 

Ако го прочетат, разни Коеновци, Пасита, Ешкеназита, Каловци и прочие дьонмета, ще ме обвинят, че съм… „хейтър“.[96] И ще ме разпънат заради използване на език на омразата“. Тукашни ратайчета от нищожния, но овластен мащаб на посредници като „ГоцеПърванов, Б.Б. и даже ГогоПапийонката“, се надупват на ционистите. И по тяхна заповед пердашат българив преносния, но понякога и в буквалния смисъл. Зад тях е гърбът на „западните демократи“.

 

Западът винаги и неотклонно е с Израел. Приема неговата политика, следва указанията на ционистките лидери. Той е с тях, с нашите палачи. Естествено – със своите рожбикомунистите. Неговото невероятно лицемерие, конюнктурна повратливост и гьонсуратско прилагане на двойни стандарти възмущава даже някои не съвсем редови израелски фигури. Например бившия шпионин Яков Кедми, който преди години оглавявал разузнавателната служба Натив. Освен че е избягал от СССР, от 2001 г. той, който по шпионска линия лично се познава с Владимир Путин, има забрана да влиза в Русия.

 

Да предупредя още преди да видите откъса, че когато иде реч за интересите на НАТО и на неговото политическо ръководство“, не бива да забравяте кой оглавява Организацията на Северноатлантическия пакт. Генералният секретар (не ви ли напомня комунистическите партии) на НАТО се казва Йенс Столтенберг. Още от ученическа възраст той е членувал в норвежките младежки комунистически организации. Сетне – в комунистическата партия. Организирал е протестни демонстрации против САЩ и НАТО, за което даже е бил арестуван! Документално е доказано, че е бил вербуван за агент на КГБ. Агентурният му псевдоним е „Стеклов“.

 

Е, според вас, чии интереси защитава този генсек? Под чие командване всъщност се намира НАТО? Не ви ли мирише на Елена Поптодорова, Сергей Станишев, Ирина Бокова, Сталинка Кристалина Георгиева, Далия Грибаускайте, Андрис Пиебалгс,  и на множеството други висши номенклатурни кадри на съответните комунистически партии, които заемат ръководни постове в световни, регионални и национални институции?

 

А като уточнява, че повече от 13 години не се е срещал с руския президент, на 5 април 2015 г. Яков Кедми коментира следното.

 

 

 

 

 

ИрландецътТом Фрийдман е онзи еврейски репортер на “The New York Times”, който придружавал държавния секретар на Съединените щати Джеймс Бейкър по време на посещението му у нас в първите дни на февруари 1990 г.

 

Тъкмо той известил – използвам това глаголно време, понеже едва преди година се натъкнах на репортажа му – че тогавашният главен американски дипломат идвал от Москва. Там „докладвал пред Върховния съвет на СССР“…[97]

 

Уважавам иронията с „ирландския“ произход на Томас Л. Фрийдман. Но не и това вечно двойствено отношение към Втората световна война, ролите на отделните сили в нея, както и спрямо последиците от кръвопролитието.

 

Как да се сърдим на нашенската Темида, след като отдавна и навсякъде нейните очи са развързани от ционистите? Които излагат пред нейния поглед една и съща картинана нацистки престъпления с безкраен брой извършители. Повечето от тях – войничета, изпълнявали заповеди.

 

 

 

Винаги казвам истината, даже, когато лъжа[98]

 

 

 

Ако някой може да влезе в обувките на евреина Яков Кедми и да разбере неговото промито съзнание, как да се отнасяме към германските германомразци? Тези дни започна съдебното дело срещу Оскар Грьонинг. Той е на 93 години и според „свободната“ и „демократичназападна преса, която „представя истината“, е бил „нацист, известен катоделоводителя на Аушвиц“.

 

Обаче на никого дори за миг не минава през ума да опита да навлече неговия шинел тогава – през първата половина на четиридесетте. Впрочем, нищо чудно да изкарат „книжния плъхс ръкавели върху куртката и… „масов убиец от газовите камери“. Говорим за човечество, но дали то е съставено от човеци?…

 

Някакъв германски писател на име Кристоф Хюбнер, явно изпитващ силна ненавист към сънародниците си, се прехранва като вицепрезидент на Интернационалния комитет за Аушвиц. Какви ли доволства има в света на ционизма? Със сигурност го хранят хубаво, а и той зоба без насита. Защото е оригнал следното:

 

Седемдесет години след Аушвиц все още ще имаме съдебни процеси, понеже германското правосъдие се провали ужасно по този проблем. Много извършители никога не зърнаха интериора на съдебна зала и умряха, без да бъдат изправени лице в лице със своята вина. Това е дълготраен скандал, който предизвика огромно негодувание сред оцелелите.[99]

 

Кои са „оцелелите“, в какво са „оцелели“, вижте по-горе, както в архива на тази медия и в книгите ми. Същественото е, че тези ционистки маши никога и не помислят да приложат идентични юридически стандарти спрямо дейците на комунистическите и социалистическите партии в самата Германия. Какво да говорим за останалата част от огромния съветски концлагер? А нима понастоящем светът не се превръща в необятен концентрационен лагер?

 

Вдовицата на комунистическия убиец Ерих Хонекер претендира за по-висока пенсия в републиката на „свободнитегерманци, оглавявана от затъналите до шии в предателства и нагаждачества другари Йоахим Гаук и Ангела Меркел. Това е скандалът! Истинският мискинлък, безобразие, маскарлък! Някой изобщо обръща ли внимание на милионите оцелели в комунистическите диктатури? Къде захвърлиха Холокостадействителниятози на европейските християни, дело преди всичко на еврейските комунистически ръководители и на техните садистични комисари от репресивните служби?

 

Общо в СССР и в европейската част на неговата империя броят на жертвите надхвърля 70 милиона души. Ако включим и азиатскатаКНР, КНДР, Северен Виетнам, Камбоджа, това число превишава 120 милиона души!

 

Колкосвободна“ е Федералната република Германия, щом в нея са отменени човешките права, регламентирани още в Преабмюла, както и в членове 18, 19 и 20 от Всеобща декларация за правата на човека на ООН?[100] Но също така и с най-малко три подобни документа на Съвета на Европа. Хармонизирано ли е германското законодателство с тях? И ако не е, защо ООН и Евросъюзът допускат това и се примиряват с него? Да не би да съществува скрита, неогласена причина за подобно двулично отношение?

 

Как се връзва съдебното преследване на всеки опит за обсъждане на темата за евреите в Германия през Втората световна война (150 000 пълни, полу-, и четвърт евреи, се сражавали във всички родове войски на Третия райх с викове “Heil Hitler”; нацисткото политбюро и много фелдмаршали, генерали и адмирали били евреи или с еврейско потекло[101]), без право на мнение по въпроса и на дирене на истината, със следния текст:

 

Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията

 

Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.

 

Всеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения.[102]

 

Или със следните:

 

Тоталитарните комунистически режими, които управляваха в Централна и Източна Европа през последното столетие, и които все още са на власт в няколко страни по света, са се характеризирали, без изключение, с тежки нарушения на човешките права. Нарушенията са варирали в зависимост от културата, страната и историческия период и са включвали индивидуални и колективни убийства и екзекуции, смърт в концентрационни лагери, умиране от глад, депортации, изтезания, робски труд и други форми на масов физически терор, преследвания на етническа и религиозна основа, нарушения на свободата на съвестта, мисълта и изразяването, на свободата на пресата, а също липса на политически плурализъм.

 

Престъпленията са били оправдавани в името на теорията на класовата борба и принципа на диктатурата на пролетариата. Интерпретацията на тези два принципа е узаконявалаелиминиранетона хора, които са били смятани за вредни за построяването на ново общество и, като такива, за врагове на тоталитарните комунистически режими. Огромен брой от жертвите във всяка страна са били самите нейни граждани

 

Падането на тоталитарните комунистически режими в Централна и Източна Европа не е било последвано във всички случаи от международно разследване на извършените от тях престъпления. Освен това извършителите на тези престъпления не са били дадени под съд от международната общност, какъвто беше случаят с ужасните престъпления, извършени от националсоциализма (нацизма).

 

Вследствие на това познанието на обществото за престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, е много слабо. Комунистическите партии са легални и активни в някои страни, дори в някои случаи не са се дистанцирали от престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими в миналото.[103]

 

Последното се отнася за Германия, но и за България. Престъпленията на комунистите продължават, като нанасят неимоверни духовни щети на обществата, поразени от техните тоталитарни диктатури. Как другояче може да бъде възприето и окачествено назначаването на Ирина Бокова за генерална секретарка на ЮНЕСКО? След като тя беше участничка в тоталитарни правителства на БКП, за каквито иде реч в цитираната Резолюция? Нима не е морална гавраизбиранетона Сергей Станишевнаследник на терорист и убиец, дългогодишен висш член на комунистическите ръководства, за най-малкото показен водач на социнтерна?

 

Да попитам германския писател Кристоф Хюбнер: Как би се почувствал, ако във ФРГ съществуваше Хитлерщат? Защото в Номенклатурна България има Димитровград. Дали прави някаква разлика между масовите убийци Адолф Алойзович и Георгий Михайлович? Би ли приел например синът на – да речем – Алберт Шпеер вместо да се занимава с архитектура, както е в реалността, да оглави един национал-социалистически интернационал? Понеже наследникът на шефа на Международния отдел на ЦК на БКП Димитър Яков Станишев е Gauleiter на Партията на европейските социалисти, в която германското участие е най-многобройно и влиятелно?

 

Вместо да му задават такива въпроси, услужливите журналя отправят следния:

 

Това може да се окаже последният процес за нацистките престъпления в Германия. Как се справи германската правосъдна система с раздаването на справедливост на виновните?

 

Мизерно, това е един продължаващ скандал от следвоенната история. Общо 43 души от SS бяха изправени пред съд, девет получиха доживотни присъди, 25 бяха изпратени в затвора, а останалите бяха оправдани. Това е всичко от общо 6500 души от SS в концентрационните лагери, които бяха живи в края на войната. Можете да се убедите, само малък процент от тях изобщо бяха изправени пред правосъдие.

 

В основата си извършителите се завърнаха в обществото, от което произлизаха. Изчезнаха обратно в своите стари квартали. Доста години на никой не му пукаше, какво бяха сторили те. За оцелелите това, че имаше толкова малък интерес и тъй малко беше направено за предаването на виновниците на правосъдието, е горчив факт.[104]

 

Отново ще полюбопитствам: Колко от ръководителите на Единната германска работническа партиякомунистическата, властвала цели 40 години в ГДР, избивала, ограбвала, изпращала в лагери и затвори, освен това лишавала от елементарни права и собственост почти всички граждани, бяха осъдени? Ами извергите от Щази, надзирателите от Gefängnisse?[105] Ами тук?

 

В Номенклатурия дори един от убийците, които с наслада изтезавали и ликвидирали затворниците на съвестта в мрежата от сто и двадесетина концентрационни лагера и десетина тюрми на милиционер-социализЪма, не получи присъда! Къде е справедливостта? Защомеждународната общност“, „свободният свят“, мълчат?

 

Вместо това, през цялото време другаруваха с комунягите. Не, всички тези безбожни, противоестествени, човеконенавистни, жестоки, убийствени идеологии не бяха сътворени на Изток, а на Запад. Спуснаха ги върху нашите нещастни народи, за да експериментират с тяхната издържливост на злото и мъките.

 

През годините на най-масовия терор в човешката история западните елити отпускаха финансови и материални кредити на комунистическите изедници.  Понеже като техни родители бяха наясно: източните диктатори са в ръцете им, няма къде да мърдат. Те бяха най-добрите длъжници. Винаги изплащаха гигантските си борчове с несъразмерно висока лихва. Като ги гарантираха с държавното имущество, а даже – с живота на поробените им народи!

 

Е, оставаше и за тяхзановата класа“, за алчно червените фашистки номенклатурчици. Такава е била уговорката още от началото на миналия век. Нали още навремето „Ню Йорк Таймс“ писал: „Целта на „работническителидери на болшевишка Русия изглежда е максималното им желание да станат втори Харун ал Рашидовци с тази разлика, че легендарният халиф е съхранявал съкровищата си в подземията на двореца си в Багдад, докато болшевиките предпочитат да ги държат в банките на Европа и Америка.[106]

 

Това е истината. Може да не е лицеприятна за някои, но е такава.

 

И никой да не е посмял да ме обвини, че защитавам нацистите. Ще отговоря с Тяхното:

 

¡No pasarán! Ils ne passeront pas! Перифразирано: Няма да мине. Не нам!

 

Има още нещо, което е актуално тези дни. Смело и с чиста съвест твърдя, че съм вторият автор в света – претендирам да познавам литературата по темата – който разкри основните истини около трагедията, ако щете геноцида, на арменците в Отоманската империя. Тукашните арменци, здраво прилепнали към комунизма, което по дефиниция означава – към юдаизма и евреите, ми отказаха не материална, а елементарна морална подкрепа. Та изследването ми да бъде издадено във вид на книга.

 

 

 

Заговорът продължава, но никой не смее да го нарече така

 

 

 

От няколко месеца арменците по света надуват зурните, понеже се навършва век от катастрофата, която преживели предците им. Доскоро на практика никой в Израел не ги подкрепяше. Най-малкото – на правителствено или на верско равнище. Защото ционистката държава беше biz bizeтвърде интимно близка, с турските ръководства. Пък и „холокостъттрябва да остане уникално, еврейско събитие. Никой друг народ няма право да се смята за „подложен на такова небивало изпитание“. (За мен – в пряк и преносен смисъл.) А накрая, освен „да издържи“, да излезе от него по-силен. И да основе своя държава, основаваща се на сборник от зле написани приказки.

 

По понятни съображения, напоследък в Израел се забелязва известноумилостивяване“ по отношение на арменския геноцид. Но въпреки това в дните, когато арменският поп канонизира за светци (как става това) 1,5 милиона жертви на масовите убийства от 1915 г., Израел, САЩ и много други страни, включително България, отказаха да използват термина „геноцид“.[107]

 

В четвъртък, 23 април, в самото навечерие на годишнината, се насладих на отчайващото мижитурство на един от водещите арменските интелектуалцив световен мащаб. Телевизия CNN беше поканила за коментар един от основните „летописци“ на геноцида, товарищ Питър Балакян, преподавател в УниверситетаКолгейт“. Включиха го чрез Skype от неговия дом в Тийнек, щата Ню Джърси.

 

Както можеше да се очаква, с привидно спокоен тон, „поетът на геноцидасе нахвърли и захапа турското правителство. Задето, видите ли, век след трагедията, продължава да се инати. И отказва да признае избиванията на арменци за геноцид. За хилядите згинали турски граждани от всякакви националности никой никога не отваря дума. За истинските организаторисъвсем. Там е свръх горещо, пари, даже изгаря. Като вхолокост.

 

Само че, в конкретния случай, забравили политическата коректност, телевизионните водещи полюбопитстваха защо comrade Балакян не анализира поведението на президента на неговата страна? При което „привлекателната“, наподобяваща Бафомет мутра на учениясе изопна. “His face grew long[108] – би казал Джон Ленън.

 

И американският арменец или обратното, както ви е удобно, изпадна в словесен гърч. Взе да суче и увърта, как Турция е най-силния и верен съюзник на САЩ вонзирегион. Затова Барак Обама не може да пренебрегне турския интерес и тям подобни

 

Нищо, че по време на втората си предизборна кампания за президент Хюсеинович беше обещал тъкмо това на арменците да признае събитията от 1915 г. в Отоманската империя за геноцид.[109]

 

Обама даже не посмя да се срещне с представителите на арменците.

 

На среща с арменските американски лидери във вторник [21 април 2015 г.] отиде Денис Макданъф – водещ външнополитически съветник на Обама, шеф на администрацията на Белия дом.

 

Според изявление на Съвета за национална сигурност Макданъф и заместник-съветникът по въпросите на националната сигурност Бен Роудс[110]обсъдиха значението на това събитие за почитане на 1,5 милиона човешки живота, угаснали през онзи ужасен период“. Като през цялото време внимателно избягваха терминагеноцид“.[111]

 

Все факти, който верноподаникът-интелигент  Питър Балакян пропусна да спомене.

 

Как да симпатизирате на арменците? Лично аз, след като се сблъсках с тукашния арменскиелит“, изобщо не изпитвам ни най-малко съчувствие. Все едно да жаля комунягите.

 

Неотдавна и римският папа вдигна глас към миряните, да почетат трагедията във връзка с кръглата годишнина от нейното начало. Даже обяви това за „първия геноцид на ХХ век“![112]

 

Няма да се спирам на разправиите между Анкара и Ватикана. Но държа да изясня: изреченото от папа Франциск не е вярно. Отдавам го по-скоро на невежеството му, отколкото на злоумишлена лъжа.

 

Мрачното отличие „пръв геноцид на ХХ векследва да бъде присъдено на два коренни народахереро и намав Намибия, юга на Африка. Геноцидът на намибийците е извършен между 1904 и 1909 г. от германски колонизатори.

 

Систематичното изтребление на около 80 на сто от народа хереро и на 50 процента от нама беше общо дело на германските войници и колониални управници; банални, бюрократични убийци. Най-достоверните данни установяват избиването на 90 000 души.[113]

 

Авторът на горните редове, заедно със свой сънародник, са издали книга, озаглавена „Забравеният германски геноцид и колониалните корени на нацизма“.[114] (Вижте илюстрацията.) Трудно ми е да приема, че злото на национал-социализма е заровено тъкмо в Югозападна Африка. За кой ли път се сблъскваме със задачата, да установим, дали имаме работа с недостатъчно знания или с преднамереност. Нека великодушно приемем първото.

 

Но младият чернокож южноафриканец тръгва в погрешна посока. Тя едва ли служи на каузата на родината му. Нима не знае, кои бяха и остават най-богатите банкери, предприемачи, търговци, а по-рано и продавачи на роби, в Република Южна Африка и преди това?

 

И още нещо. В стремежа си да изкара своето отечество първо, макар и в сферата на танатосологията, допуска още един пропуск. Твърди, че тогава се появили първите лагери, които впоследствие нацистите доусъвършенствали, ако имаме право да употребим този глагол.

 

Не веднъж съм изтъквал, че най-ранният регистриран опит за изграждане на система от концентрационни лагери принадлежи на британците. Те експериментирали този жесток метод пак в Южна Африка, по време на Англо-бурските войни. Но първите затворници се оказали не кореняците, а буритепришълци от Холандия. Освен това пострадалите били най-вече жени и деца.

 

Владимир Илич и Йосиф Висарионович почерпили от британския опит в Южна Африка, а не от германския в Намибия. Национал-социалистите просто прилежно научавали онова, което техните болшевишки учители им преподавали. Възможно е, когато през трийсетте изграждал трудовите лагери по програмата за Граждански охранителен корпус,[115] американската империя ГУЛаг, Франклин Рузвелт да е следвал споделеното и от британския, и от съветския империализъм.

 

Системата от трудови лагери – фактически чиста проба концентрационнидействала от 1933 до 1942 г. След последната дата единствено японците – т. нар. Japs, останали засегнати от нея, но до крак.

 

Първоначално Рузвелтовата полиция натикала зад телените огради всички безработни младежи между 18 и 23-годишна възраст. Сетне „ножицатасе разтворилаот 17 до 28 години. Накрая Рузвелтовият нов редновият курс, както евфемистично го превеждат тукашните комунета, закърмени с московски квас – обхванал почти всички незаети, които не успели да се укрият от шерифите, от щатските и федералните полицейски органи и дори от ФБР – тамошното съчетание от криминална и политическа милиция.

 

Не се заблуждавайте от наименованието. Никакъв корпус за охрана на природата, а чиста трудова повинносттова представлявала Рузвелтовата програма. И не била само тя. Четете Стайнбек. И си спомнете, че съм отбелязвал невинните американцимежду 7 и 8 милиона души, които се простили с живота си в душегубките на новия световен ред. Нито забравяйте, че той започнал през 1933 година едновременно в Москва, Берлин и Вашингтон. Поредността не е важна. Под неговия хомот опъваме жили и сега.

 

Все по онова време в трите споменати държави било въведено задължителното централизирано образование. Както и противоконституционните социално осигуряване, данъци върху доходитецялата палитра от мерки, предвидени от Карл Маркс и неговите наставници от семейство Ротшилд.

 

Целта на Рокфелерови и на техните съюзници е да създадат едно световно правителство, съчетаващо свръхкапитализъм и комунизъм под един и същ навес, изцяло под техен контрол. Дали имам предвид конспирация? Да, точно това. Убеден съм, че съществува такъв заговор, интернационален по обхват, чието планиране продължава от поколения, невероятно зъл по своите намерения.[116]

 

Видяха сметката и на Лари Макдоналд – автора на горните редове. Писал съм за това. Близките му са сигурни, че е жив. Има свидетели, които под клетва са разказвали, че са го виждали из концентрационните лагери на Горбачовата империя ГУЛаг.

 

Усмихвате се? Смятате, че това вече е налудничаво?

 

Чакайте, първо, никой не разследва сериозно нашумялата отначало самолетна катастрофа от 1983 г., в която изчезна конгресменът Макдонълд. Да възприемате Горби катореформатор“ и нещо повече – катосветла фигура“, е безобразно жалко. Като оставим целия му кариеризъм от просто цървуланче до върха на КПСС и на СССР, ще приведа един пример.

 

В края на седемдесетте години на ХХ век съветското ръководство наистина е приело план за ликвидиране наполскияпонтиф Йоан Павел ІІ.

 

В свръхсекретна заповед то е разпоредило на КГБ да употреби срещу папатасредства, които, ако е необходимо, могат да бъдат повече от дезинформацията и дискредитирането“. В нея се казва още, че „трябва да бъдат използвани всички достъпни средства, за да бъде избягната новата посока в политиката, започнала от полския папа“.

 

Под заповедта стояли подписите на членовете на Политбюро или Президиума на ЦК на КПСС Михаил Суслов, Андрей Кириленко, Константин Черненко, и на секретарите на ЦК Константин Русаков, Владимир Пономарьов, Михаил Зимянин, Иван Капитонов, Владимир Долгих и, кой мислите,… Михаил Горбачов!!![117]

 

Такива работи. Комунизмички.

 

Не мога да кажа със сигурност, доколко в днешна Европа Deutschland ist über alles, über alles in der Welt.[118] Но Израел със сигурност е над всички. И това не е от вчера или днес. Сякаш, за да потвърдят, че няма нищо по-вярно от Божите правила и максими, тези дни в някои западни медии се появиха разкрития за това, какЗападна Германия тайно финансирала израелската атомна бомба“, независимо, че отричала“![119]

 

Ето как се върнахме към самото начало и Гюнтер Грас. Тъкмо от тези ужасни неща се срамувал и опасявал писателят. Но, понеже беше неудобен, му лепнаха най-масовия етикет антисемит“, раздаван с лека ръка наляво и надясно. Не е ли крайно време ние да лепим наши – например: „античовек“? Или: „мразещ по рождение“?

 

Първите, които го заслужават, са евреите. Всички, даже и неционистите. Те по закон мразят и презират останалите хора и на първо място християните. С каквато мярка ни мерят, с такава да ги отмерим.

 

Ще приведа най-елементарния и не чак толкова краен в жестокостта си пример. В един от най-известните и най-спазвани трактати на Талмуда се обсъжда, дали е възможно да се ликвидира гойневерник, възприеман точно като говедо. Представен е казус с яма, в която може да се влиза и излиза. Ако пожелаят, те имат правото да отнемат живота на гой, нонепряко. Как?

 

Раба и Р. Йосеф, и двамата, казват: Това означава да предадете, че ако има камък, който лежи до отвора на ямата, човек [разбирайте само евреин] може да я покрие с него, като заяви, че го прави за (безопасността) на минаващите животни. Рабина каза: Това означава да предадете, че ако там има стълба, той [евреинът] може да я махне, като каже, „искам я, за да сваля сина си от покрива“.[120]

 

Тоест, ако в ямата има гой, нищо не бива да спъва евреина в желанието му да постави тежкия каменен капак връз дупката и да забрави за неверника. Също така, щом неевреин е в яма, да вземе стълбата му, и той да не може да се измъкне от нея.

 

Какъв „хуманизъм“ и „милосърдие“!

 

Впрочем, според Талмуда, евреинът е в правото си да се разпорежда с имуществото на гоите. Обратното не се допуска и се осъжда даже със смърт! А в посочения трактат ‘Abodah Zarah, което ще рече идолопоклонничество или преклонение пред чуждо, отношението към нееврейките е такова, че прочете ли ги съвременна жена, на часа ще възненавиди всичко еврейско. Белите петна, с които криели омразата си към нас, вече не вършат работа.

 

Какво рекъл Исус Христос на Своите ученици, докато им предавал уменията Си за изцеление на болни и прокажени, и за прогонване на демони? Като им заръчал, да вършат всичко даром, защото и те така са получили тези знания. И ги насърчавал, да не се боят от болести, зли духове и хора. Ето какво завещал на дванадесетте, но следователно – и на нас:

 

Няма нищо скрито, което не ще бъде разкрито, и запазено в тайна, което да не бъде научено.[121]

 

Да ви върна към началото. Но не съвсем, а към стихотворението на Гюнтер Грас, в което той се тревожеше, че родината му ще достави ядрена подводница на терористичния израелски режим. Това е нищо, както се казваше в стар виц.

 

Западна Германия тайно е финансирала разработването на израелските ядрени оръжия, потвърди германски вестник, независимо, че Израел отрича.[122]

 

Ето какво стана известно тези дни. Подозирам, че Гюнтер Грас, който е бил ухажван от различни политици, го е знаел. Не случайно се е опасявал. Но „демократите“, до един поели по пътя на кариерата от комунистическите и социалистическите организации, всячески се стараят да омаловажат, както целия скандал, така конкретно и усилията на покойния писател.

 

Кои са тези кукувци? Леа-Коеновците и Бернар-Анри-Левиевцитенай-дегенериралата и най-ретроградната част от човешкия род. Ако изобщо имаме право да ги смятаме за негови представители. Понеже те се смятат за произлезли от някакво израилево племе. А Израил означава борил се с бога“. Но това бил богът на мрака, на подземното царство, сатаната.[123]

 

 

 

Никога не спорете с противни личности,

защото те нямат какво да губят[124]

 

 

 

Ядрените оръжия на Израел са тайна единствено за незаинтересуваните и за „говорещите глави“. Шайката от пропагандисти, на които плащат, за да приказват онова, което им поръчат. Те по един или друг начин са се ангажирали с псевдо-каузи. Или са били вербувани, наетидявол и ченгетата, което е все едно, знае как става това. Уж се бунтуват, но са размирници без кауза. Като всички наемници, щом им плащат, пристрастията им стават променливи като решенията на Б.Б.

 

Сред тази тайфа най-ярки са ченгетата, които от русофили по ген, влюбени в Съветския съюз по възпитание, за една нощ преживяха необяснима метаморфоза. И без да късат пъпната си връв, се писаха… „русофоби“. Няма да срещнете по-гръмогласни от тях. Обикновено – биещи самара, а не магарето. Дерящи гърла все за незначителни неща. Например – против Паметника на Съветската армия. Но не и за онази поробваща икономическа зависимост от Москва, в която Западът допусна или накара демократитене само да ни натикат, а да ни я осигурят от векове за векове“.

 

Фирми на БКП-ДС дори издават многотомни епопеи на българо-руската и българо-съветска дружба, за момента представяна от обратния ракурс. Точно така – засега.

 

Утре, ако се обърне палачинката, ако ми позволите жаргонния израз, те ще се върнат при корените си. И пак ще замаршируват, вдигнали ръце, свити в юмруци, прославяйкивечната е нерушимата“, коятое необходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество“.[125] Но… глупците налапват въдицата. За тях кой, какъв е бил, няма значение. Искат да чуват как попът ги мами. Не се интересуват, какво е вършил и прави понастоящем.

 

Един такъв другар, който преди промените е следвал в Прага, а сетне слетящ стартзапочнал да пропагандира в прекия ефир на РадиоСофия“,[126] хвърля премрежена светлина върху тази професионална русофобия.

 

 

 

 

 

Но тези „мили“ и побеснелиантисъветчици“, „русофоби“, „демократи“, „антипутиновци“, „дисиденти“ – изобщо комунистическиантикомунисти“, на които, кой знае защо, дават думата в ефирките и големите радиа, ще поискат да им покажете документи, доказващи наличието на ядрено оръжие в Израел. Затова да оставим ятото от противни личности да си словоблудства. А ние да продължим още малко с темата.

 

В подробен репортаж Weltутвърждава, че финансовите средства били замаскирани като заем от 500 милиона долара (338 милиона английски лири), предназначен за развитие на пустинята Негев.

 

Споразумението е било постигнато при среща между г-н Аденауер и Давид Бен-Гурион, израелския министър-председател, през 1960 г. в Ню Йорк, твърди вестникът.

 

Споразумението било неофициално и никога не е било обсъждано от правителството на Западна Германия или от парламента.

 

Било е известно като “Aktion Geschäftsfreund” или „Сдружение за делово действие“ към западногерманското външно министерство.

 

Парите били прехвърлени в Израел през Kreditanstalt für Wiederaufbau – инвестиционна банка, собственост на правителството. Банката е отказала да разкрие подробности от нейните преводи към Израел по тази програма.

 

Отдавна се твърдеше, че Западна Германия помагаше с финанси на израелската програма за ядрени оръжия, но по-рано този месец г-н Перес отрече това. На 91 години, той заяви пред списание Spiegel, че твърденията са резултат от неразбиране.

 

Съмненията датират далеч назад, когато Франц Йозеф Щраус, бивш министър на отбраната на Западна Германия, настояваше, че през 1961 г. в Париж е имал тайна среща с г-н Бен-Гурион. Бившият израелски министър-председател „дошъл, за да разговарят за производството на ядрени оръжия“, твърдеше г-н Щраус.

 

Г-н Перес, който също е бил на срещата, каза пред Spiegel: „Може би Щраус е разбрал това така, но не съм чувал Бен-Гурион да го казва.“

 

Той заяви пред списанието, че наистина западногермански пари са били изразходвани за развитието на пустинята Негев“.

 

Смята се, че именно г-н Перес е отговарял за проектирането на израелските ядрени оръжия.

 

През 1986 г. категорични подробности и фотографии на този проект за оръжия изтекоха благодарение на Мордехай Ванунубивш ядрен техник.[127]

 

Никога по-рано подобни теми не са били обсъждани от влиятелните медии, притежавани от ирландците“. Какво ви говори това? Не ви ли навежда на мисълта, че трябва да се стягаме? Понеже се задава ново преселение на хазарите. Този път обратно – към родните им места в районите на Украйна, Крим, Русия и Кавказ

 

Затова ли бедният Мордехай Вануну, който за мен е не по-малък герой от Едуард Сноудън и редник Брадли Манинг,  прекара близо 18 години зад решетките на един от най-гадните затвори в еврейската държава?

 

Когато излезе от зандана, той се оказа в условията на контролирана псевдо-свобода. Отказа се от юдаизма и прие християнството. До ден днешен го тормозят, понечи ли да отиде на черква!… Тоталитарен военен комунизъм от най-чиста проба.

 

В началото на тази година, 11 лазарника след като го пуснаха от затвора, без да му позволяват да напуска ционисткиярай“, Върховният съд на Израел постанови, че тозисвободенгражданин се ползва сограничена свобода! Ето ви „висша форма на демокрация“![128]

 

 

 

В Съединените щати има повече комунисти,

отколкото в Съветска Русия[129]

 

 

 

Така беше при тоталитарния социализъмедин голям концентрационен лагер, ограден с бодлива тел. През тази ограда и пиле не можеше да прехвръкне. Но за тези неща не във вид на прогноза, а като факти, е писал още преди повече от 90 години Хенри Форд. За пълзящата световна комунистическа революция, която вече завладявала САЩ. Разглеждайки връзките между профсъюзите, комунистите и еврейството, той оборва опитите тази реалност да бъде отречена.

 

Обаче защитата се оказва неадекватна, когато се сблъска с друг набор от факти, в които същите профсъюзни лидери и комунисти са показани с техните връзки със съветското правителство в Съединените щати. А съветското правителство в Съединените щати не е илюзия. Тъкмо Москва постоянно заявява, че целта на правителството на  Ленин и Троцки е била една световна революция. А една от причините за колосалния икономически провал на съветския правителствен експеримент беше пренебрежението на еврейските съветски лидери към тяхната същинска работа, която идваше след този фетиш на световната революция. Ако беше положена една десета от необходимото усилие за управление и изхранване на Русия, щяхме да видим болшевишките идеи и в други страни. Тогава Русия щеше да бъде в по-малко трагично положение. Пропагандата е единственото изкуство, в което болшевиките са станали майстори.

 

Следователно, това съветско правителство в Съединените щати трябва да бъде разглеждано като преден пост на световната революция. Така гледат на него онези, които знаят нещо за това.[130]

 

Да не би да смятате, че един от най-преуспелите предприемачи в човешката история е бил ненормален? Няма как да обясните всичко със съветския режим в Русия. Сега излизат толкова факти. Вярно, една от целите на пропагандата е да ви обърка в кошмарната каша от частични истини и полуистини, забъркани в мътилка от откровени лъжи.

 

Преди дни един от кандидатите за президент на Полша, съвсем нелевиятЯнуш Корвин-Микке, направи разкрития, които едва ли изненадват редовните читатели. На 73 годишна възраст този, представян като „консервативен либерал“, което според мен е нещо като дървено желязо, се кандидатира за държавен глава. Той е основател на партията Коалиция за възраждане на републикатаСвобода и надежда. Депутат е в Европейския парламент.

 

В интервю за полско издание, смятано за сериозно, го попитаха:

 

Знае се за онези пари от времето на разпада на Съветския съюз през 1991 г., които САЩ дават за демокрацията в Украйна. Но е имало средства и за организиране на Майдана. Господинът още ли поддържа тезата, че това е била операция на ЦРУ?

 

Майданът беше също така и наша операция. Снайперистите бяха обучавани и в Полша. За онези, които действително стреляха на Майдана, неотдавна първи писа вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung. В тези провокирани безредици терористите застреляха 40 демонстранти на Майдана и 20 полицаи.

 

Защо Полша би подготвялатерористи“, както твърди господинът?

 

– Повтарям: Защото се слагаме на Вашингтон.[131]

 

Вярвате или не, това е положението. През цялото време не престанаха да ядат кокалите на Гюнтер Грас, както гласи идиомътизразът, на разговорен език. Сравняваха го с японци, упрекваха го, че признанието му към SS е закъсняло, пробваха пропагандно наточените си пера за всичко. Чак до отново изваденият въпрос заважността на националната вина“.[132]

 

Никой нито веднъж не посочи Съветите. Още по-малко – силите, които ги сътвориха и спуснаха като с парашут в Русия, България, Румъния, Унгария… – свръхбогатият еврейски елит.

 

Сякаш знаещи български език или по-скоро по заповед от синедриона, се намериха „автори“, които повториха тезите навеликолепнатаеврейска комунистка Леа Коен отпреди три лета:

 

Той [Гюнтер Грас] си се представяше като оцелял в израелски ядрен удар над Иран. И използва германския глагол auslöschen (който буквално означава „да унищожа“ или да „изтребя“, но пресъздава геноцид, като цяло, или холокоста,[133] в частност), за да опише какво Израел планираше да стори на Иран.[134]

 

Помислих си: Дали понеже лудостта сред евреите се среща шесткратно по-често поради кръвосмешенията, както е установил италианскиятбаща на криминологията“, евреинът д-р Чезаре Ломброзо – професор по медицина, те искат на всяка цена, първо, да направят от света огромна кланица? А накрая земята да се превърне във всеобща лудница. В която по право, дадено им от Яхве-Йехова, както наричат сатаната, само евреи да бъдат доктори.

 

С кланиците успяхана два пъти през миналия век. Оттогава не са преставали да опитват. А относно лудницата, огледайте се – наоколо и в себе си…

 

Все по същото време обявиха „десетте най-репресивни режимана планетата. Според Тях, те са – спазвам реда, без да номерирам: Еритрея, Северна Корея, Саудитска Арабия, Етиопия, Азербайджан, Виетнам, Иран, Китай, Бирма, Куба.[135]

 

Дали САЩ са на единадесето място? Ако питате Рей Макгавърн, Пол Крейг Робъртс, Джералд Селенте, Аврам Ноам Чомски, Брат Натаниъл, Алекс Джоунс или някой друг от наблюдаваните, оставени да се надисиденстват, USSA трябва да са в десетката. Но нима не са приятели с режимите в третата, петата, шестата и осмата страни от включените в този Top 10 на ужаса? И са в процес на сближаване с втория, седмия и десетия!

 

Тъкмо смятах да приключвам, съобщиха, че макар да е обявила своята военна операция срещу уж независим Йемен за приключена, Саудитска Арабия продължава да бомбардира хутите. А градският транспорт на Ню Йорк предстои да бъде тапициран с плакати под мотото „Да убивате евреи е благочестие“.

 

Мислите, че само напълно откачили същества могат да предприемат такова нещо? Познахте. Прави сте. Но не съвсем. Наистина еврейски организации ще го организират. Това, че кметът на Ню Йорк Бил де Блейшо не е съгласен, няма никакво значение. Кой е той? Не знаете ли, че едно от задълженията му в неговата трудова характеристика – няма майтап, така се нарича – е да се грижи за интересите на Израел?[136]

 

Ислямофобски плакати, показващи джихадист, прославен в „убиване на евреи“, ще бъдат изложени отстрани върху каросериите на нюйоркските автобуси и по влакчетата на метрото, независимо от опитите от страна на кмета на града да ги блокира.

 

Плакатите, показващи човек в близкоизточно облекло [извинете, възможно ли е да е израелски евреин], съдържат заглавието „Убиването на евреи е благочестие, което ни приближава до Аллах“ – цитат, приписван на “Hamas MTV[и такава MTV ли има?!]. И завършва с провокативната фраза: „Това е неговият джихад. Какъв е твоят?[137]

 

Рекох си: Защо да не пожелая да се сбъдне. Амин!

 

На финала се връщам по-назад, в началото на април. Най-сетне се намери някой, който да зашлеви самозабравилите се американски комунистически дейци. За жалост, това за пореден път беше свършено от Техенот комуниста Милош Земан. Президентът на Чехия публично заяви:

 

Не бих оставил никой посланик да одумва моите задгранични пътувания. Вратите на Замъка са затворени за посланик Шапиро.[138]

 

Отново опираме до еврейската надменност. Шапиро, естествено, е чифут с корени в Чехия и още по-отколешни – в Русия.[139] Реакцията на президента Земан, членувал в Чехословашката компартия, беше в отговор на критиките към него, отправени от посланика на САЩ в Прага. Дали по заповед на престараващия се Държавен департамент или по своя инициатива, младият Андрю Шапиро си позволил да обсъжда обявеното предстоящо пътуване на чешкия президент до Москва във връзка с тържествата по случай края на Втората световна война.

 

Лидерите на Европейския съюз бойкотират церемонията през май заради ролята на Русия в украинския конфликт. Но г-н Земан, който често се отдалечаваше от линията на Евросъюза, обяви, че ще присъства.[140]

 

Лично на мен ми е дотегнало неоспорими глупаци да водят страната ми, спазвайки някакваправилналиния. Без значение дали ще е спусната от Москва, Вашингтон, Брюксел или ще я нарекат „априлска“!

 

Западните лидери са превърнати в послушни палета, чието основно задължение е да почистват орално аналните части на политиците в окръг Колумбия. А още по-важно – да извършват всякакъв вид политически услуги, често със сексуален привкус, на корпоратократитереалните чорбаджии на новия световен ред. Наричат това „специални отношения“. Докато, учудващо за комунист, Милош Земан е проявил достойнство и е посочил:

 

Не мога да си представя, че чешкият посланик във Вашингтон би могъл да дава съвети на американския президент относно това, къде да пътува“ – съобщи г-н Земан пред новинарския портал Parlamentni Listy.[141]

 

Може би държавният глава забравя, че като всеки чифут, Андрю Шапиро е възпитан да се смята нещо повече от другите хора. И с пълна увереност да приема еврейската status in statu държава в държавата – наречена Съветски американски щати, за висш, наднационален законодателен и изпълнителен орган на световната ционистка власт. Този „умник“ е служил в Съвета на директорите на Еврейския съвет по градоустройствени проблеми в Чикаго. А сетне – в съдилище на ООН.[142] Синагогата го е научила от най-ранна детска възраст, че той и неговата общност с обрязано краекожие са по-равни от останалите.

 

В Харвард другарят Шапиро е бил в един и същ курс с товарищ Барак Хюсеинович. Тойе събрал общо 1,26 милиона долара за президентската кампания на Обама“. Норман Айзен, неговият предшественик в американското посолство в Прага, също е чифут.[143]

 

АшколсунОколо неделята на Том и след това.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

Този път, специално за изключителата щедрост на Веселин Б. от София, както и на Апостол Звезданов от Железница, Софийско, Христо К. Хр. Също от София, Лиляна Р. от Раковски, Тихомир Т. от Стара Загора, Дечо Т. от Русе, Красимира Н. и Веселин Н. от Пловдив.

 

Бог да въздаде на него и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата. 

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1100. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 550. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

 

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар.

Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link):

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

и във VBOX7 от:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

  1. Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

  1. Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

  1. Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

  1. Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

 

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

 

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 Иван Занев, WEB-дизайнър

Единствено за отстраняване на технически проблеми:

support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Juan Cruz – “Günter Grass: “El dolor es la principal causa que me hace trabajar y crear” by Martin Chilton, Culture Editor online, “El País”, elpais.com, Madrid, Martes, 14 Abril 2015 г., online: http://cultura.elpais.com/cultura/2015/04/13/actualidad/1428918239_167030.html

[2] Мълчанието е добродетел на глупците, лат. Франсиз Бейкън, английски философ от ХVІ-ХVІІ век, във: Francis Bacon – “De Dignitate et Augmentis Scientiarum”, Libri VI, в: “The Works of Francis Bacon, Bdron of Verulam, Viscount St. Alban and Lord High Chancellor of England, In Ten Volumes”, Volume VII – “In Hoc Volumine Contnentur, Opera philosophica”, Printed for J. Johnson, W. J. and J. Richardson, etc., London, 1803 стр. 330.

[3] Juan Cruz – “Günter Grass: “El dolor es la principal causa que me hace trabajar y crear” by Martin Chilton, Culture Editor online, “El País”, вече цит. съч.

[4] Günter Grass – “What Must Be Said” в: “Günter Grass: ‘What Must Be Said’: Poem published in the “Süddeutsche Zeitung”, has created a heated debate in both Germany and Israel” by Günter Grass, Translated by Breon Mitchell, , “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 5 April 2012 г., online: http://www.theguardian.com/books/2012/apr/05/gunter-grass-what-must-be-said

[5] “The Nobel Prize in Literature 1999: Günter Grass”, Prizes and Laureates, Nobelprize.org, the official web site of the Nobel Prize, The Nobel Foundation, Stockholm, 1999 г., online: http://www.nobelprize.org/nobel_prizes/literature/laureates/1999/

[6] Вж. “Interior Minister declares Gunter Grass persona non grata in Israel” by Ophir Bar-Zohar, Barak Ravid, “Haaretz”, haaretz.com,  8 April 2012 г., online: http://www.haaretz.com/news/diplomacy-defense/interior-minister-declares-gunter-grass-persona-non-grata-in-israel-1.423239

[7] Следва цитат от стихотворението, приведен и тук, малко по-горе. Повтарянето му е излишно.

[8] Вж. напр. “Gunter Grass accuses Israel of plotting to ‘wipe out’ Iran” by Deborah Cole, Associated Press, New York, NY, Wednesday, April 4, 2012 г., online: http://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5gMlVY2OQxp-ESLm0CKYOCvNbdjfg?docId=CNG.a6164a792a6ceaa28c4f10c558ab597d.881; “Storm Continues After German Writer’s Poem Against Israel” by Nicholas Kulish and Ethan Bronner, “The New York Times”, New York, NY, Friday, April 6, 2012 г., online: http://www.nytimes.com/2012/04/07/world/europe/storm-continues-after-gunter-grass-poem-against-israel.html?_r=1&hp

[9] Вж. “The moral blindness of Gunter Grass” by Anshel Pfeffer, “Haaretz”, haaretz.com, Tel Aviv, Friday, April 6, 2012 г., Nisan 14, 5772, online: http://www.haaretz.com/weekend/jerusalem-babylon/the-moral-blindness-of-gunter-grass-1.422922

[10] Вж. Dietrich Bronder  – “Bevor Hitler kam”, Hans Pfeiffer Verlag, Hanover, 1964 г., стр. 204; Hennecke Kardel – “Adolf Hitler – Begründer Israels”, 2. Auflage, Marva Verlag, Genf, 1978 г., стр. 12, 14, 17, 107, 117, 143; Walter C. Langer – “The Mind of Adolf Hitler: The Secret Wartime Report”, Basic Books, Inc., Publishers, New York, NY, 1972 г., стр. 237; Joachim E. Fest – “The Face Of The Third Reich: Portraits Of The Nazi Leadership”, Da Capo Press, Cambridge, MA, 1999 г., цялата книга;  Susan Griffin – “Pornography and Silence. Culture’s Revenge Against Nature”, Harper & Row, New York, 1981 г., стр. 197-198;  Walter Hagen – “The secret front”, First edition, Weidenfeld and Nicolson, London, 1953 г.; M. Hirsh Goldberg – “The incredible… ironic … bizarre … funny … and provocative in the story of the Jews”, Stein and Day, Publishers, New York, 1976 г., стр. 114;  “Hitler’s Family Secret: A file recovered from the Nazi Archives tells of a Gestapo investigation into the Fuehrer’s murky family history” by Ben S. Swearingen, “Civilization: The Magazine of the Library of Congress”, Volume 2, Number 2, Washington, DC, March/April 1995 г., стp. 54-55; Ron Rosenbaum – “Explaining Hitler: The Search for the Origins of His Evil”, Random House, New York, NY, 1998 г., стр. 20 и 22; Bryan Mark Rigg – “Hitler’s Jewish Soldiers. The Untold Story of Nazi Racial Laws and Men of Jewish Descent in the German Military”, University of Kansas Press, Kansas, 2002 г., стр. 342, на практика цялата книга;  вж. също  “Hitler’s Martial Jews”, “The Times”, London, December 6, 1996 г., online: http://www.codoh.com/newsdesk/961206.HTML  и други източници.

[11] Георги Ифандиев – „У нас мафията си има държава – Част 8: Крадецът вика „Дръжте крадеца“ или отново за безграничното търпение на нашенци“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 7 април 2012 г., onlinе: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%BC%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-8#_ednref38

[12] Добавено сега.

[13] За мен в позицията на писателя Нобелов лауреат няма нищо невярно и преувеличено.

[14] “Israelis can be angry with Gunter Grass, but they must listen to him” by Gideon Levy, “Haaretz”, haaretz.com, Tel Aviv, Sunday, April 8, 2012 г., Nisan 16, 5772, http://www.haaretz.com/opinion/israelis-can-be-angry-with-gunter-grass-but-they-must-listen-to-him-1.423194

[15] Вж. “Israel’s PM Benjamin Netanyahu: Iran proves the world hasn’t learnt from Holocaust” by AFP, ABC News, Australian Broadcasting Corporation, abc.net.au, Sydney, Australia, Wednesday, 15 April 2015 г., online: http://www.abc.net.au/news/2015-04-16/netanyahu-likens-iran-to-nazi-regime-on-holocaust-day/6397664

[16] Пак там.

[17] Вж. Hannah Aarendt – “Eichmann in Jerusalem: A Report on the Banality of Evil”, The Viking Press, New York, NY, 1963 г., стр. 178.; Gerald Reitlinger – “The Final Solution: The Attempt to Exterminate the Jews of Europe”, Vallentine, Mitchell, London, 1968 г., стр. 77.

[18] “Hell’s Own Cookbook” by Lore Dickstein, “The New York Times”, New York, NY, 17 November 1996 г., Book Review Section, стp. 7, online: http://www.nytimes.com/1996/11/17/books/hell-s-own-cookbook.html?pagewanted=all&src=pm

[19] “Eichmann Tells His Own Damning Story” by Adolf Eichmann, “Life Magazine”, Volume 49, Number 22, New York, NY, 28 November 1960 г., стp. 19-25, 101-112, online: http://books.google.bg/books?id=0U0EAAAAMBAJ&pg=PA19&lpg=PA19&dq=Eichmann+Tells+His+Own+Damning+Story&source=bl&ots=AKYv5V5y7B&sig=oId_S6PfMzc1YsF-TyRuTl0RFJM&hl=bg&sa=X&ei=0SVrUeOEFsOHtAbtuoG4Cg&ved=0CCsQ6AEwAA#v=onepage&q=Eichmann%20Tells%20His%20Own%20Damning%20Story&f=false

[20] Пак там, стр. 101.

[21] Вж. напр. Марица Бисарска – „Интелектуалната напаст Мата Фучеджиева“, сп. “Luxury Life”, Брой 30, luxurybg.eu, София, 2011 г., online: http://luxurybg.eu/issue-30/164-life/197-luxury-life

[22] Валерия Велева – „Цветелина Бориславова: Изложбата в Лувъра е велико събитие за България, но у нас това не се разбра“, в. „Преса Daily”, presa.bg, София, петък, 17 април 2015 г., online: http://presa.bg/article/Izlozhbata-v-Luvara-e-veliko-sabitie-za-Balgariya-no-u-nas-tova-ne-se-razbra/71251/6/86

[23] Героиня на нашумелия едноименен еротичен роман на английския писател Джон Клилънд (1709–1789).

[24] Известна парижка куртизанка от благородническо потекло. Сама писателка, Нинон дьо Ланкло се прочула с остроумието си и с доста разкрепостените тържества в литературния салон, който организирала.

[25] Лолита е невръстната главна героиня на едноименния еротичен роман на напълно побъркания руски писател Владимир Набоков. Заради нейния неприкрито педофилски сюжет книгата е била забранена във Франция от 1956 до 1959 г., в Англия и ЮАР от 1974 до 1982 г., в Аржентина, Нова Зеландия и другаде.

[26] Даниел Уолъс – съвременен американски романист в: Daniel Wallace – “The Kings and Queens of Roam: A Novel”, Simon and Schuster, New York, NY, 2013 г, стр. 244.

[27] Оглупяване, слабоумие и изкуфяване, обикновено свързвани с напредналата възраст на хората.

[28] Загуба на паметта, обикновено поради старост.

[29] „Леа Коен: Държавник като Борисов е невъзможен в цивилизования свят“, „Гласове“, http://glasove.com/interviuta/27100-lea-koen-durzhavnik-kato-borisov-e-nevuzmozhen-v-tsivilizovaniya-svyat, София, 9 май 2013 г., online: http://glasove.com/interviuta/27100-lea-koen-durzhavnik-kato-borisov-e-nevuzmozhen-v-tsivilizovaniya-svyat

[30] Иван Иванов, Упсала, Швеция – „Вокалисти на „Ария на клеветата“, Svobodata.com, София, 23 април 2012 г., online: http://www.svobodata.com/page.php?pid=9029&rid=29

[31] Вж. напр. Христо Марков – „Литературната война Игов – Леа Коен“, Plovdiv Media, plovdivmedia.com, Пловдив, 19 юли 2009 г., online: http://www.plovdivmedia.com/13471.html

[32] Георги Готев – „Австрия не ще Елена Кирчева за посланик“, в. „Сега“, segabg, София, 11 юни 2001 г., online: http://www.segabg.com/article.php?id=183475

[33] Според генерал Кирил Косев, завършил царско военно училище, но продал душата си на комунистите, бащата на Муравей Радев – Георги, е бил агент на тоталитарните репресивни тайни служби. (Вж. О.з. ген. Полк. Кирил Косев – „Не пипайте досиетата на предано служилите на България родолюбци“, в. „Нова зора“, брой 30, София, вторник, 1 август 2006 г., стр. 5, 6, online: http://www.novazora.net/2006/issue30/story_02.html) Веднъж вече писах, че за сведение, да не употребя по-тежък израз, Кирил Косев е жив. Ако изнесените от него факти не са верни, засегнатите лица могат да го съдят. Как поне един не се засегна! Какво ви говори това?

[34] Bernard Shaw – “The Quintessence of Ibsenism”, Courier Corporation, Mineola, NY, 1994 г., стр. 1-2.

[35] В учредителен конгрес на някакво Българско освободително движение – поредния проект на Държавна сигурност сред имигрантите.

[36] Георги Константинов – „Емигрантски спомени“, Том 2, Издателство Шрапнел“, София, 2011 г., стр. 151.

[37] Вж. напр. „Представяне на бизнес условията в България в рамките на Виенския Икономически форум договориха заместник-министър Любен Петров и Н.Пр. д-р Елена Кирчева“, Министерство на икономиката, mi.government.bg, София, 17 март 2015 г., online: http://www.mi.government.bg/bg/news/predstavyane-na-biznes-usloviyata-v-balgariya-v-ramkite-na-vienskiya-ikonomicheski-forum-dogovoriha-zames-2073.html

[38] Правописът на музиковед-писателката е запазен.

[39] Леа Коен – „Няколко думи за поемата на Гюнтер Грас и споровете около нея“, „Либерален преглед“, librev.com, София, 30 Април 2012 г., online: http://www.librev.com/index.php/discussion-world-publisher/1582-2012-04-30-09-22-34 Признавам, че поправих правописните грешки на „писателката“. Може не биваше. Но всеки може да се натъкне на тях, ако си направи труда да прочете оригинала, връзката с който надлежно съм посочил.

[40] Американската писателка Маргарет Мичъл в прочутия си роман „Отнесени от вихъра“, който не заслежава пренебрежението, на което е подложен от „интелектуалците“. (Margaret Mitchell, Pat Conroy – “Gone with the Wind”, Simon and Schuster, New York, NY, 2009 г., стр. 310.)

[41] Вж. “Commentary: Bernard Henri-Lévy takes heat” by Beth R. Alexander, UPI Perspectives, UPI, upi.com, Washington, DC, 10 November 2004 г., препечатано в: “The Washington Times” 10 November 2004 г., online: http://www.upi.com/Business_News/Security-Industry/2004/11/10/Commentary-Bernard-Henri-Levy-takes-heat/23751100118617/

[42] Вж. Высокопреосвященнейший Иоан, митрополит Санкт-Петербулгский и Ладожский – „Самодержание духа: Очерки русского самосознания“, Издательство „Царское дело“, Пресс-служба митрополита Санкт-Петербургского и Ладожского Иоанна, Издательство Л. С. Яковлевой, Саткт-Петербург, 1995 г., стр. 294-296; почти същото в:  Hennecke Kardel – “Adolf Hitler – Begründer Israels”, Marva Verlag, Genf, 1978 г., стр. 16.

[43] Алекс Векслер – „Моя страна, мой народ, моя семья“, „Наш Баку“, ourbaku.com, г. Берген, Германия, 23 мая 2014 г., online: http://www.ourbaku.com/index.php5/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81_%D0%92%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BB%D0%B5%D1%80_%22%D0%9C%D0%BE%D1%8F_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0,_%D0%BC%D0%BE%D0%B9_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4,_%D0%BC%D0%BE%D1%8F_%D1%81%D0%B5%D0%BC%D1%8C%D1%8F%22

[44] Пак там.

[45] Всъщност – анархокомунистите.

[46] Пак там.

[47] Пак там.

[48] Вж. „Свето Евангелие от Йоан“, гл. 8, ст. 32.

[49] Теодор Херцел, основателят на политическия ционизъм. (“The Complete Diaries of Theodor Herzl”, Vol. 1, edited by Raphael Patai, translated by Harry Zohn, Herzl Press and Thomas Yoseloff, New York, London, 1960 г., стр. 84. В архива на автора.)

[50] Official Records of the General Assembly of UN. Second Session. 12th Meeting. – P. 1424-1425. – Бел. на Ж.М.

[51] Върла ционистка, по време на Шестдневната война от 1967 г. – министър-председателка на Израел. Родена в Руската империя, тя изминала пътя от левичарството до яростния, нетърпящ възражения и други схващания нацизъм – ционизма.

[52] Meir Golda – “My Life”, Wpidenfeld and Nicolson, London, 1975 г., стр. 188-189; Голда Meup – „Моя жизнь. Автобиография“, Б-ка Алия, Иерусалим, 1990 г., стр. 257. – Бел. на Ж.М.

[53] Павел Анатолиевич Судоплаатов – съветски шпионин, започнал от ЧК и завършил като генерал-лейтенант от МВР на СССР. Преминал през всички етапи на съветските репресивни органи – ОГПУ, НКВД, НКГБ, чак до МВР. Организатор на убийството на Лев Троцки в Мексико. През 1953 г. бил арестуван от наследниците на Сталин. Оставил пространни мемоари, в които става дума и за България.

[54] Павел Судоплатов – „Разведка и Кремль“, Издательство „Гея“, Москва, 1996 г., стр. 296. – Бел. на Ж.М.

[55] Жорес Медведев – „Сталин и создание государства Израиль“ в: Жорес Медведев – „Сталин и еврейская проблема. Новый анализ“, „Скепсис“, научно-просветительский журнал, scepsis.net, Москва, 2003 г., online: http://scepsis.net/library/id_1633.html#_ftnref63

[56] Harry Waton – “A Program for the Jews. An Answer to All Anti-Semites. A Program for Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, Astoria Press, N. Y. C., New York, NY, 1939 г., стр. 143-144. Книга е в архива на автора.

[57] Nelli Gutina – “Israel goes Russian© = Izrailʹti͡ane. Sdelano v SSSR”, Mercur publications, Tel Aviv, 2011 г.

[58] Вж. „Iton-tv: Ивритская пресса: „Русские“ евреи – фашисты!“, Iton.tv, Русское телевидение Израиля, itontvcom, Тель-Авив, February 20, 2012 г., online: https://www.youtube.com/watch?v=37jrIRRl-sI

[59] Съвършена пропагандна измислица, подобна на тази за шестте милиона евреи, която се търкаля от Талмуда, през аферата „Драйфус“, провалената еврейско-комунистическа революция в Русия от 1905 г., Първата световна война, та чак до наши дни, на която единствено кръгъл идиот може да повярва.

[60] Авторът иронизира Запада с неговото фалшиво християнство, като изписва така онова, което ни пробутваха за… „свободен свят“.

[61] Георги Константинов – „Емигрантски спомени“, Том 2, вече цит. съч., стр. 163.

[62] Пак там.

[63] Държа да подчертая, че това е постоянно поддържана величина при наличието на огромна смъртност. Общо през комунистическите ковцентрационни лагери са преминали около… 60 милиона души!

[64] Игор Бунич – „Златото на партията“, Издателство „Прозорец“, София, 1995 г., стр. 165-166.

[65] Бени Морис – израелски историк, професор във Факултета за близкоизточни проучвания на Негевския университет „Бен-Гурион“ в град Беер Шева. (Benny Morris – “Righteous Victims: A history of the Zionist–Arab Conflict, 1881–2001”, Vintage Books, New York, NY, 2001 г., стp. 21.)

[66] Вж. „Позив от 1941 г. оживи парламента в последния му работен ден: Проф. Пантев припомни за кратък предвоенен период на сближаване между Германия и Съветския съюз“, Nova News, Нова телевизия, София, 8 март 2013 г., online: http://novanews.bg/news/view/2013/03/08/45896/%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D0%B2-%D0%BE%D1%82-1941-%D0%B3.-%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D1%83-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%B5%D0%BD/

[67] Пак там, вж. видеозаписа.

[68] “Refugees don’t need our tears. They need us to stop making them refugees” by Anders Lustgarten, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 17 April 2015 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2015/apr/17/refugees-eu-policy-migrants-how-many-deaths

[69] Пак там.

[70] Еврейски литературен папа.

[71] “Ein weites Feld”, 1995 Г., на английски – “Too Far Afield”, 2000 г.

[72] Иван Дочев – „Шест десетилетия борба против комунизма за свободата на България“, Издателство „Пигмалион“, Пловдив, 1995 г., стр. 183.

[73] Джордж Оруел в: “As I Please” by George Orwell, “The Tribune”, London, 1 September 1944 г.

[74] “Obituary: Marcel Reich-Ranicki, a Jew from Poland who became Germany’s foremost literary critic, died on September 18th, aged 93”, “The Economist”, economist.com, London, September 28th 2013 г., online: http://www.economist.com/news/obituary/21586803-marcel-reich-ranicki-jew-poland-who-became-germanys-foremost-literary-critic-died

[75] Obituary: Marcel Reich-Ranicki, a Jew from Poland who became Germany’s foremost literary critic, died on September 18th, aged 93”, “The Economist”, вече цит. съч.

[76] Пак там.

[77] Jack Bernstein ­ “Life of an American Jew in Racist, Marxist Israel”, Noontide Press, Newport Beach, CA, 1991 г., Chapter: Three Faces of Israel. Цялата книга е достъпно от online: http://www.biblebelievers.org.au/israel.htm или http://www.rense.com/general31/lifeof.htm

[78] Вж. “Marcel Reich-Ranicki, Warsaw Ghetto survivor and best-known German literary critic, dies at 93”, by Associated Press,  “The Washington Post”, Washington, DC, 18 September 2013. Публикацията е изтрита от интернет.

[79] Вж. “”Marcel Reich-Ranicki ist tot – Ein Nachruf” Von Ruth Schneeberger, “Süddeutschen Zeitung”, sueddeutsche.de, München, 18. September 2013 г., online: http://www.sueddeutsche.de/kultur/marcel-reich-ranicki-ist-tot-der-mann-der-uns-das-lesen-lehrte-1.1379918; “German Critic Marcel Reich-Ranicki, Dies at 93” by Catherine Hickley, Bloomberg L.P., bloomberg.com/news, New York, NY, 19 September 2013 г., online: http://www.bloomberg.com/news/2013-09-18/german-critic-marcel-reich-ranicki-german-dies-at-93.html; “Germany’s top literary critic, Holocaust survivor, dead”, “France 24”, france24.com, Issy-les-Moulineaux, France,  18 September 2013 г., online: http://www.france24.com/en/20130918-germanys-top-literary-critic-holocaust-survivor-dead; “Marcel Reich-Ranicki”, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 19 September 2013 г., online: http://www.theguardian.com/books/2013/sep/19/marcel-reich-ranicki

[80] “As I Please” by George Orwell, “The Tribune”, London, 1 September 1944 г. За да не бъда обвинен в подправяне на текста, привеждам откъса, както е в оригинала: “Do remember that dishonesty and cowardice always have to be paid for. Don’t imagine that for years on end you can make yourself the boot-licking propagandist of the Soviet régime, or any other régime, and then suddenly return to mental decency. Once a whore, always a whore.”

[81] К. Шлузен, Б. Узунова – „Един забележителен човек“, редактор: Д. Попова-Витцел, “Deutsche Welle”, dw.de, Bonn, 19 септември 2013 г, online: http://www.dw.de/%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA/a-17099850

[82] Мариян Беленки – израелски писател и журналист от „руски произход“, както сам държи да го представят. (002 – Video – Jewish Arrogance in Israel Toward Russians and Other Peoples и 003 – Video – Jewish Arrogance in Israel Toward Russians and Other Peoples в: Георги Ифандиев – „Христос Възкръсна! Наистина! А християните и християнството?“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, събота, 11 април 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%81-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%ba%d1%80%d1%8a%d1%81%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%b0-%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%8f или от YouTube от online, съответно: https://www.youtube.com/watch?v=plAGgFB1kYI и https://www.youtube.com/watch?v=8BV2LM-Kjy8)

[83] Benny Morris – “Righteous Victims: A history of the Zionist–Arab Conflict, 1881–2001”, вече цит. съч., стр. 21.

[84] Вж. The Prague Declaration “Towards An Information Literate Society”, Praguedeclaration.org, Prague, October 20, 2011 г., online: http://praguedeclaration.org/

[85] Вж. напр. “EU won’t legislate on communist crimes”, BBC, London, December 22, 2010 г., online: http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-12059475

[86] Вж. напр. “Senate calls on EC to seek totalitarian crimes punishment”, “Prague Daily Monitor”, Archived from the original on 16 May 2011 г., online: http://www.webcitation.org/5ymBrMzYv

[87] Вж. “Lithuania seeks to keep alive the memory of totalitarian regimes”, “Alfa Media”, alfa.lt, Vilnius, 16.12.2011 г., online: http://www.alfa.lt/straipsnis/10430386/?Lithuania.seeks.to.keep.alive.the.memory.of.totalitarian.regimes=2010-12-16_11-37

[88] Вж. напр. “EU newcomers demand ban on communist crime denial”, “Eubusiness”, Richmond, Surrey, United Kingdom, 14 December 2010 г., online: http://www.webcitation.org/5yf8L7fwR

[89] Вж. “Czech Foreign Minister: Denial of communist crimes like denial of Nazi crimes”, Romea.cz, Prague, 15.12.2010 г., online: http://www.webcitation.org/5yf7qICc8

[90] Вж. “Commission turns down EU anti-communist calls”, EurActiv, Brussels, 23 December 2010 г., online: http://www.euractiv.com/future-eu/commission-turns-down-eu-anti-communist-calls-news-500881; “Study on how the memory of crimes committed by totalitarian regimes in Europe is dealt with in the Member States” by Carlos Montero, EU, Brussels, January 2010 г., http://ec.europa.eu/justice/doc_centre/rights/studies/docs/memory_of_crimes_en.pdf

[91] Вж. “EU rejects eastern states’ call to outlaw denial of crimes by communist regimes” by Leigh Phillips, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Tuesday, 21 December 2010 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/2010/dec/21/european-commission-communist-crimes-nazism

[92] Георги Ифандиев – „Янукович, Тимошенко, Кличко, Тяхнибок или как световната революция държи поправителен изпит в Украйна“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 24 февруари 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87-%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%82%D1%8F%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%BA-%D0%B8; за Петро Порошенко вж. Георги Ифандиев – „Елегия за отминалото бъдеще – Част 1“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 7 февруари 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B5-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-1

[93] От Арсений и Яценюк, както с малко груба ирония, но сполучливо и заслужено, го нарича неговият събрат по произход Владимир Волфович Жириновски или Еделщейн – „руски патриот“.

[94] Вж. Efraim Zuroff, From Wikipedia, the free encyclopedia, Wikipedia, en.wikipedia.org, San Francisco, CA, last modified on 26 February 2015 г., online: http://en.wikipedia.org/wiki/Efraim_Zuroff

[95] Със седалище в Йерусалим.

[96] Колко бързо им преподадоха – втълпиха, това английско отглаголно съществително. А те бързо и прилежно го научиха. Напоследък чувам и чета, как „синът на милиционерския полк“ Георги „Гого“ Лозанов употрубява думата като щит, с който, подобно на лудия идалго, но с отрицателен знак, се брани от въображаеми врагове, битуващи само в болното му комунистическо съзнание. Всъщност това не са даже вятърни мелници, както е в прочутия класически роман на Сервантес. У нас тежко болни твари ръководят прекалено важни неща. Толкова значими, като т. нар. четвърта власт, че не бива да бъдат поверявани и на много от здравите. Уви…

[97] Вж. “UPHEAVAL IN THE EAST: Bulgaria; Baker Asks Bulgaria for Fair Election” by THOMAS L. FRIEDMAN, Special to The New York Times, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, February 11, 1990 г., online: http://www.nytimes.com/1990/02/11/world/upheaval-in-the-east-bulgaria-baker-asks-bulgaria-for-fair-election.html

[98] Реплика на Тони Монтана, главен герой във филма „Белязаният“, чиято роля изпълнява Ал Пачино. (Вж. „Белязаният“, оригинално заглавие “Scarface”, Screenplay writer: Oliver Stone, Director: Brian De Palma, with Al Pacino, Michelle Pfeiffer, Universal Pictures, Los Angeles, CA, 1983 г.)

[99] “Oskar Groening Q&A: Auschwitz expert calls delayed justice a ‘disaster’” by AFP, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 21 April 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/history/world-war-two/11550706/Oskar-Groening-QandA-Auschwitz-expert-calls-delayed-justice-a-disaster.html

[100] Вж. Всеобща декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г., преведена на 375 езика и диалекта, online: http://drom-vidin.org/images/webpics/ok_Vseobshta.pdf

[101] Вж. Bryan Mark Rigg – “Hitler’s Jewish Soldiers. The Untold Story of Nazi Racial Laws and Men of Jewish Descent in the German Military”, University of Kansas Press, Kansas, 2002 г. Книгата е в библиотеката на автора. Също и бележка 8 в настоящата публикация.

[102] Всеобща декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г., вече цит съч., членове 18, 19 и 20.

[103] Резолюция 1418 (2006) на Парламентарната асамбЛеа на Съвета на Европа относно необходимост от международно осъждане престъпленията на тоталитарните комунистически режими, приета на Петото заседание на АсамбЛеата, 25 януари 2006 г., членове 2, 3, 5, 6.

[104] “Oskar Groening Q&A: Auschwitz expert calls delayed justice a ‘disaster’” by AFP, “The Telegraph”, вече цит. съч.

[105] Затвори, нем.

[106] Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“, София, 1995 г., стр. 94.

[107] Вж. напр. “Obama won’t call it Armenian ‘genocide’ on 100th anniversary of atrocity” by Jim Acosta and Kevin Liptak, CNN, cnn.com, Atlanta, GE, Wednesday, April 22, 2015 г., online: http://edition.cnn.com/2015/04/21/politics/obama-armenian-genocide-100th-anniversary/

[108] Има такъв стих в текста на песента „Аз съм моржът“ – “I Am The Walrus”, от безобразно тъпия телевизионен филм „Вълшебно загадъчно пътешествие“ – “Magical Mystery Tour” от 1967 г. с участието на “The Beatles”.

[109] Вж. напр. “Obama Officials Tell Armenians He Won’t Recognize Genocide: Despite pre-election promise of recognition, White House officials tell Armenian leaders Obama won’t do so at 100 anniversary” by Ari Yashar, “Arutz Sheva”, israelnationalnews.com, Beit El yeshiva, Palestine occupied territory, Wednesday, April 22, 2015 г., online: http://www.israelnationalnews.com/News/News.aspx/194420#.VTn-iJuJi70

[110] Евреин.

[111] Пак там.

[112] Вж. напр. “Pope Francis Calls Armenian Deaths ‘First Genocide of 20th Century’: Pontiff’s comments spark diplomatic furor with Turkey” by Francis X. Rocca in Rome and Emre Peker in Istanbul, “The Wall Street Journal”, wsj.com, New York, NY, April 12, 2015 г., online: http://www.wsj.com/articles/pope-francis-calls-armenian-slaughter-first-genocide-of-20th-century-1428824472

[113] “Dear Pope Francis, Namibia was the 20th century’s first genocide” by David Olusoga, “The Guardian”, theguardian.com, London, Saturday, 18 April 2015 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2015/apr/18/pope-francis-armenian-genocide-first-20th-century-namibia

[114] Вж. Casper Erichsen, David Olusoga – “The Kaiser’s Holocaust: Germany’s Forgotten Genocide and the Colonial Roots of Nazism”, Faber & Faber Ltd, London, 201f г.

[115] The Civilian Conservation Corps

[116] Rep. Larry P. MacDonald – “Introduction”, 1976 г., в: Gary Allen – “The Rockefeller File”, Buccaneer Books, Cutchogue NY, 1998 г. Лари Макдоналд, конгресмен от Републиканската партия, загина през 1983 г. в самолетната катастрофа на Корейските въздушни линии по Полет 007. Близките му са убедени, че е останал жив. Виждан е в концентрационен лагер в СССР. Никой не довърши разследването. Книгата е в архива на автора.

[117] Георги Константинов – „Емигрантски спомени“, Том 2, вече цит. съч., стр. 54.

[118] Германия над всички, над всички на света, нем.

[119] “West Germany ‘secretly funded Israel’s nuclear bomb’, despite Israel denials” by Justin Huggler, Berlin, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, April 14th 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/germany/11535629/West-Germany-secretly-funded-Israels-nuclear-bomb-despite-Israel-denials.html

[120] Babylonian Talmud: Tractate ‘Abodah Zarah, Translated into English with notes, glossary and indices Folios 1-35b by A. Mishcon, Folios 35b to the end by A. Cohen, M.A., Ph.D., Under the editorship of Rabbi Dr I. Epstein, B.A., Ph.D., D. Lit., Soncino Press, London, 1936 г., ‘Abodah Zarah 26b, online: http://www.come-and-hear.com/zarah/zarah_26.html

[121] „Свето Евангелие от Матей“, гл. 10, ст. 26. По превода на Джордж Ламза от оригинала на арамейски.

[122] “West Germany ‘secretly funded Israel’s nuclear bomb’, despite Israel denials” by Justin Huggler, Berlin, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, April 14th 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/germany/11535629/West-Germany-secretly-funded-Israels-nuclear-bomb-despite-Israel-denials.html

[123] Вж. „Библия, „Първа книга на Мойсе – Сътворение“, гл. 32, ст. 26-29.

[124] Робин Уилямс, американски актьор, в реплика от филма „Госпожа Даутфайър“ на режисьора Крис Калъмбъс, 1953 г. (“Robin Williams: 50 great quotes”, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 23 April 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/culture/culturepicturegalleries/11027564/Robin-Williams-50-great-quotes.html?frame=3003267)

[125] Изразът е на „милия“ техен „вожд и учител“ Георги Михайлович Димитров, изпратил хиляди хора, в т.ч. много комунисти, на заколение или заточение – както в СССР, така и у нас.

[126] Само кръгъл идиот няма да е наясно, че е свързан с ония служби, които са укрили неговата принадлежност. Засега. Същият беше в екипа от ченгета на Радио „Свободна Европа“, редом с агентите „Алберт“ и „Ивайло“.

[127] “West Germany ‘secretly funded Israel’s nuclear bomb’, despite Israel denials” by Justin Huggler, Berlin, “The Telegraph”, вече цит. съч.

[128] Вж. “High Court: State can continue restricting Mordechai Vanunu’s freedoms” by Haggai Matar, +972, 972mag.com, Israel and Palestine, January 31, 2015 г., online: http://972mag.com/high-court-state-can-continue-restricting-mordechai-vanunus-freedoms/102122/

[129] Хенри Форд. (Хенри Форд – „Интернационалните евреи: Най-наболелият световен проблем“, Издателство „Жарава“, София, 2002 г., стр. 158.)

[130] Henry Ford – “The International Jew: The World’s Foremost Problem”, AAARGH Internet edition, Chicago, IL, 2003 г., стр. 309.

[131] Joanna Stanisławska – “Korwin-Mikke: snajperzy z Majdanu byli szkoleni w Polsce”, wiadomosci.wp.pl, Warszawa, 15.04.2015 г., online: http://wiadomosci.wp.pl/kat,1027139,title,Korwin-Mikke-snajperzy-z-Majdanu-byli-szkoleni-w-Polsce,wid,17449668,wiadomosc.html?ticaid=114bd7

[132] “Günter Grass, Haruki Murakami and the importance of national guilt” by Peter Thompson, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 21 April 2015 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2015/apr/21/gunter-grass-haruki-murakami-germany-japan

[133] Геноцид е изписано с малка буква, но холокост – с главна. Това е Геноцидът – единствената и неповторима Шоа – Катастрофа, за която са били достойни само евреите. Моля се Богу, да бъде осъществена в действителност! Да видим тогава кон боб яде ли…

[134] “Günter Grass personified Germany’s difficult relationship with its Nazi past” by Hans Kundnani, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 21 April 2015 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2015/apr/14/gunter-grass-personified-germanys-relationship-nazi-past

[135] Вж. “Why so many migrants flee Eritrea: the world’s 10 most repressive regimes” by Andrew Marszal, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 22 April 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/africaandindianocean/eritrea/11556045/Why-so-many-migrants-flee-Eritrea-the-worlds-10-most-repressive-regimes.html

[136] Вж. напр. 007 – Video – Stephen Walt The Special Relationship and What Has Changed Since The Israel Lobby в: Георги Ифандиев – „Мазохизъм: Животът сред пропагандата на „демокрацията“ е като сопата на тоталитаризма, но допада на мнозина – Част 3“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, събота, 21 март 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%85%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-5 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=AmHZ221ecl8

[137]  “’Killing Jews is worship’ posters to be displayed in New York subways” by Peter Foster, Washington, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 22 April 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/11556560/Killing-Jews-is-worship-posters-to-be-displayed-in-New-York-subways.html

[138] “Czech president bans US ambassador from Prague castle: Milos Zeman says he has “closed the door” of the castle to Ambassador Andrew Schapiro in row over Ukraine” by Reuters, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Sunday, 5 April 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/czechrepublic/11517662/Czech-president-bans-US-ambassador-from-Prague-castle.html

[139] Вж. напр. “New U.S. envoy to Czech Republic reconnects with family’s Jewish roots”, Jewish Telegraphic Agency – JTA, jta.org, New York, NY, October 1, 2014 г., online: http://www.jta.org/2014/10/01/news-opinion/world/new-u-s-envoy-to-czech-republic-reconnects-with-familys-jewish-roots

[140] Пак там.

[141] Пак там.

[142] Вж. напр. “Andrew H. Schapiro”, Embassy of the United States of America, Prague, Czech Republic, prague.usembassy.gov, Praha, 2014 г., online: http://prague.usembassy.gov/ambassador.html

[143] Вж. “New U.S. envoy to Czech Republic reconnects with family’s Jewish roots”, Jewish Telegraphic Agency – JTA, вече цит. съч.