Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

С ПАВЕТА В ГЛАВИТЕ: ПРИЗНАНИЕ НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР, НО НЕ ПРЕД ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА, А ПРЕД ПУБЛИКАТА, С ПРИЗИВ КЪМ ЕДИН МУРГАВ МИШОК

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Човеци със съвест и морал, способни да мислят, да се справят с по-пространни, подробни творби, които не са просто четива. Готови да търсят истината, като се запознават с повече факти и сами ги анализират. Не изпитващи потребност от онези злободневни случки и постъпки, с които всекидневно и масово тровят и промиват остатъците от ум, възприятия и свяст. За да стигнат до истината. Тази мултимедия е единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито едно друго подобно средство за осведомяване не само в този провален опит за държава, не може да си позволи.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

От години всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“ Същото се отнася и до “The Times”, списанията “Time” и “Foreign Policy”.

 

В тази мултимедия иде реч за публицистика.

 

The Daily Telegraph”, още много световно известни медии с богати издатели, въведоха платен достъп до електронната си версия с малък и то временно действащ гратис от пет влизания седмично. “The New York Times”, “The Wall Street Journal”, “The Economist”, и доста други, вече – само срещу абонамент.  А “The Guardianобяви, че без дарения от страна на читателите, оцеляването му съвсем не е сигурно.

 

Всеки да го разбира, както желае. Но трудът, положен, за да съществува, също заслужава материално признание.

 

Освен това е добре да преглеждате илюстрациите и видеозаписите в текста хронологично – така, както са поместени. Те съдържат допълнителна информация и дообогатяват общото възприятие на обсъжданите теми.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

Постоянно ни натякват, че трябва да уважаваме институциите. Изтъпанчва се на телевизионния екран някой от множеството нищожества, упълномощени кой знае защо с известна власт, или натоварени с quindecim minuta gloriam.[1] И безсрамно ни поучава, как сме длъжни да зачитаме и даже да почитаме институциите. Кои институции? Всички. Но на първо място президента, парламента, правителството, съда, прокуратурата, милицията

 

 

 

Институциите на организираната престъпност

или мафията като държава

 

 

 

Но какво е институция? Що за образувание е това? Някой някога да ви е обяснявал от какъв зор е измислено и въведено?

 

Миналото двадесето столетие след Христа осигури терен за всевъзможни волни дефиниции и тълкувания на институциите. При това, ако бъдем честни, тези формирования не могат да бъдат поставени на равна нога. Как да съпоставяте институциите, формиращи и управляващи една държава, със съвсем други невидими, имагинерни? Такава абстрактна институция например е бракът – омъжването или оженването. Днес човек все по-често се обърква в нея…

 

Съществуват институции, които материализират животабанки, транспортни организации и каквото се сетите. Но различните разновидности на институциите често биват смесвани. Например парите и бракът

 

Общо взето човешките дейности са почти невъзможни отделени една от друга. Свързвани са с други дейности според ситуацията. Така дейностите на човека могат да бъдат разглеждани като дълги и сложнивериги“. За да получите по-ясна представа, проектирана върху реалната действителност, цялата структура на институциите съставлява неимоверно голяма по обхват, сложно преплетена мрежа.

 

Тоест, ако повярваме на пространните и умишлено (според мен) объркани философски обяснения, институциите в рамките на една страна, в обединение от държави, върху цялото земно кълбо, представляват колхоз, в който всяко звено е свързано по някакъв начин с друго.[2] Но звената не съществуват обективно. Не са възникнали от нищото. Така, за седем дни (да приемем това за седем епохи), по промисъла на някакъв завистлив, ревнив и жесток Яхве-Йехова, дето „сътворил света“, както смятат евреите и псевдохристияните. Като от самото начало проектът се отличавал с крайна несправедливост: Яхве-Йехова предпочел братоубиеца Каин пред кроткия и работлив Авел; някакъв „еврейски народ“ бил „обявен за богоизбран“ по неизяснени критерии. Тоест – поставен над всички останали

 

Искам да изясня, че не, институциите са човешко творение. Те са плод на дългия житейски опит и са създадени за удобство. Ужким. Тоест, те наистина представляват гъста и сложна мрежа от връзки между отделни хора, които ги представляват. Накратко: институциите са лица със съответни отношения помежду им, които решават индивидуални, групови и обществени проблеми.

 

Институциите са инструментът на държавата, чрез който тя налага съответен обществен ред и го защитава. Каквито са фигурите, които владеят тези средства за управление, такава е и системата. Когато начело на институциите имате комунисти, то значи живеете в условията на комунистически строй. А той, според доказателствата от практиката, не допуска наличието на общество.

 

Ако слушате все по-забравяния масон и слуга на Интернационала, покойния Семюъл Хънтингтън, институциите представляват стабилни [устойчиви], важни [полезни], повтарящи се примери за поведение“.[3]

 

Съчетаем ли двете, ще стигнем до истината, че хора, заемащи важна, отговорна позиция, са натоварени или са присвоили правото да решават важни проблеми на други хора. От техния морал, от поведението им, зависи дали институциите, които олицетворяват, да бъдат уважавани или не. Както – и от кого.

 

Всеки има възможността да разсъждава и да оформи своето отношение към институциите. Аз мога да говоря само от свое име. Като използвам ска̀ла от свои критерии, според личния ми мироглед и съзнание, формирани през годините. Откакто започнах да разбирам този свят, не се е намерила институция, която да ме накара да я уважавам.

 

Най-често, да не река винаги, институциите са воювали с мен, роднините и близките ми. Затова им отвръщам със същотосъс своя незабележима схватка с тях. Винаги, когато ми се отдаде случай, ги саботирам. Тъй като институциите са не просто символ, а въплъщение на държавата с цялата нейна власт и могъщество. Тя е била и е враждебна спрямо мен. Моят отговор, макар и нереципрочен – по обясними причини, все едно библейската схватка между Давид и Голиат – все пак е тъждествен.

 

С враг врагувам мяра според мярас благ благувам вяра зарад вяра“, както се е произнесъл поетът.[4]

 

Повтарям: въпросът опира до морал и светоглед. Престанах да се учудвам, как така хора, които пледират за законност и равенство пред официално приетите норми, приемат беззаконието? Например, цялото тукашно държавно устройство е невалидно, понеже е незаконно. Противоречи на Конституцията, наричана Търновска, която би следвало все още да действа като основен закон. Тя не предвижда провеждането на референдуми. Съгласно нейните норми всяка промяна на държавното устройство може да бъде предприета и приета само от Велико народно събрание, свикано след специални избори за такова.

 

Обаче на 8 септември 1946 година, в нарушение на Конституцията и в условия на окупация от външни военни сили СССР, САЩ и Британия, е проведен референдум за промяна на държавното устройство. Той решава, че страната ще бъде република. Лидерът на тогавашната опозиция, земеделецът Никола Петков заявява:

 

Референдумът за Република се проведе при пълна свобода, защото целият народ бе единодушен за премахването на монархическия режим, който докара на България само нещастия и катастрофи.[5]

 

Едва година и нещо след това и той увисва на въжето, окачен от своите, „за да се поизсуши“, по думите на друг поет. Но онези, на които в съюз с останалите зли сили комунисти, социалисти, радикал-демократи, военни, престъпили дадената клетва – е отнел хубавия живот в приветливата България, честват този масон,[6] пияница и развратник като герой?! Е, кажете ми, глупостта има ли граници?

 

Беззаконието е извършено пред погледите на Съюзната контролна комисия, съставена от представители на трите споменати страни, съюзнички във Втората световна война. И не само. Известни са нейните решаващи намеси в полза на отечественофронтовската власт, инсталирана от тях, в която солиден превес има Българската работническа партия (комунисти). Същият военно-контролен орган действа и след прословутата фултънска реч на британския юдеомасон и криптокомунист Уинстън Чърчил. Чак до 15 септември 1947 година.

 

Не е връщане назад. Поставям въпроса за законността на държавата, която обитавате.

 

Но да погледнем към нашето настояще от днешния ден. Начело на институцията президент стои престъпник. Главатарката на парламента е съучастничка на мафиоти. (Доскоро бяха все бандити.) Министър-председателката е членка на престъпна организация. Такъв е и главният прокурор

 

Главата на църквата ви е агент на Държавна сигурност и без съмнение – на КГБ. Даже двамата главни мюфтии са банални доносници. Единият е и под пагон[7] (Вижте илюстрацията.) Цялото държавно управление и измамно обявяващите се за неправителствени организации са изцяло омърсени от евреи и масони – престъпници.

 

За какъв дявол е необходимо да продължавам? Да обслужвам техния баща ли?

 

Точно така, по-схватливите и помнещите от вас са се досетили: става дума за твари, които са били част от Българската комунистическа партия, обявена със закон за престъпна организация. Сиреч – за мафия.[8]

 

Обяснете ми, моля ви, как е възможно да уважавате институции, които не зачитат действащото законодателство? Съществуват в нарушение на основния закон. Те би следвало да бъдат смятани за действащи извън правния мир, за нелегитимни. Освен това институциите не спазват най-елементарните разпоредби на другите закони.

 

Е, тогава, как да ги уважавам?

 

А както изяснихме, институциите не са нищо повече от хора, свързани в мрежа от отношения помежду си. Възможно ли е да почитате престъпници? Явно да.

 

 

 

Sfida di un ex-capo procuratore a ex-primo ministro della

Repubblica Nomenclaturia alias Bulgaria[9]

 

 

 

Тук стигаме до повода за тази публикация, последна за настоящата календарна година.

 

В началото на седемдесетте години на миналия век за кратко нашумя игралния филм на прочутия италиански кинорежисьор Дамяно ДамяниИзповедта на един полицейски комисар пред прокурора на републиката“.[10]

 

Разказан с няколко изречения, сюжетът представлява правдив – надявам се – разказ за живота в италианска провинция. Там местният полицейски комисар разследва мрежата на организираната престъпност. И достига до нейните корени в системата. Най-богатите предприемачи, владеещи околията като феодали, дърпат конците на мафиотите.

 

Когато главният герой се обръща за съдействие към окръжния прокурор, и не го получава, става vigilante поема правосъдието в собствените си ръце и започва сам да раздава справедливост, без да има такава власт и право на това – извън закона и институциите. Което ще рече, че държавата се изражда в хайдутска.

 

Странно, на Запад се направиха, че не забелязват филма. А на Седмия Московски кинофестивал му присъдиха Златната награда. Странно, помислих тогава. Сега разбирам… СССР представляваше същото, но в узаконена форма. Тоест – мафията беше легитимирана във вид на КПСС и нейния юмрук КГБ, ГРУ, милицията, доброволните отряди

 

И ето, на 19 декември 2017 г., една от главните кабеларки на ЦК на БКП, ни представи нещо, наподобяващо възстановка на въпросната кинотворба отпреди повече от 46 години. Тя завърши с предизвикателно обръщение на една институцияглавен прокурор, към друга – министър-председател. Бивши, но независимо от това – институции.

 

 

 

 

 

Повече от шейсет лета слушам за политика и се интересувам от нея. Доста задълбочено, без да се хваля. Не съм срещал такова чудо – видял, чул, прочел. Институция да се отнася с такава омраза и пренебрежение към друга институция. Да го кажа точно: тъй крайно, желаейки да я шамароса веднъж завинаги. Та „след това да се занимава само с ръчно плетиво, ръкоделие и шевици“…

 

Това е прецедент. Струва ми се – световен.

 

Кой го забеляза? Обърнаха ли му вниманието, което инцидентът, представляващ политико-правен казус, заслужава?

 

Не последва никаква ответна реакция. Нищо. Истинският човек, мъж или дори жена – особено сега – на всичко отгоре заемал най-високия управленски пост в държавата, преливащ от фалшиво самочувствие, че е изпълнил мисия, би рискувал дори да бъде набит. Но щеше да приеме хвърлената ръкавица. Уви… Костов е образец на посредствеността, обладала същество, изглеждащо като човешко.

 

Думите на Никола Филчев потънаха като камък в блатото. Изобщо не отекнаха. Никоя телевизия не им обърна внимание. Нещо, което наподобяваше липсата на внимание към филма на Дамяно Дамяни навремето.

 

А това беше скандал. Истински, огромен маскарлък. Позор!

 

Да очакваме нещо от институцията министър-председател, олицетворявана от поплювкото Костов, Иван Йорданович, е все едно да повярваме, че Червената шапчица е надвила сивия вълк. Да припомним що за Крали Марко е мургавият товарищ с дълбоки дупнишко-драгомански комунистически корени, занимаващ се с ръкоделие под болшевишкия чехъл на Мъжкото Ленче.

 

 

 

 

 

За всички ни е по-важно какво беше предизвикало гнева Филчев? Да видим и чуем.

 

 

 

 

 

Не, за кой ли път изпеченият лъжец Костов, Иван Йорданович, советский выпускник, мами. Твърдението му, че „приватизацията е единственият начин да се създаде пазарна икономика в България“, е вярно единствено за него и в рамките на любимата му марксистка политикономия.

 

През зимата на 1989-1990 година най-малко 60-65 на сто от нашенци, сред които и не малко членове на БКП, искаха нещо съвсем друго. То беше смяна на системата! Забравихте ли, че я наричаха „командно-административна“? А както знаем, системата представлява мрежа от институции, свързани помежду си. След като хора са въплъщението на институциите, стигаме до истински верния извод: Ние искахме краха на социалистическата командно-административна система, олицетворявана от комунистическата партия и присъдружния й казионен земеделски съюз, чиято власт се основаваше на терора. И се крепеше само с насилието, осъществявано от секретните служби на тоталитарния режим, от милицията, армията и т.н.

 

Това искаха хората. Такива лозунги издигаха. Всеки тайно мечтаеше за свобода и право да реализира собствените си способности. Справедлива приватизация беше възможна, ако беше стъпила върху този принцип на всеобщото право на собственост, но след отстраняването на върхушката на старата зла държава и на нейните преториански гвардии.

 

Вместо това се оказа, че са протекли няколко паралелни процеса, останали скрити от нашенци. Станали са неща, които спокойно мога да квалифицирам като чудовищни. И ето, командно-административната система си е на мястото. Почти непокътната. Тато бе заменен от Командира, Царо, Пожарникаро

 

Първо, в унисон с изискванията на световните господари далеч по-рано е започнало престрояване на алчно червената номенклатура. Можем да проследим началото най-малко до първите дни на юли 1982 година, когато бившият американски президент Ричард Никсънсоциалист, пребоядисал се в републиканец, посещава комунистическия диктатор на най-близкия съветски сателит.

 

Целта на визитата? Да предаде заповедта на интернационалното Братство за следващия етап на световната революциядемонтирането на фасадния социализъм и вапцането му в привидно частно-собственически капитализъм.

 

Редовните посетители на тази медия и зрителите на потъналото в небитието едноименно телевизионно предаване са съвсем наясно, че всичко е било изумително добре подготвено. До такава степен, че тогавашният заместник-министър на външните работи и дотогавашен заместник-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност Любен Гоцев е бил изненадан.

 

Какво имам предвид? Най-малкото факта, че комунистката Елена Поптодорова, лична преводачка на Тодор Живков, свързана с ДС, е била пожелана лично, поименно от госта. Второто е невероятно високата оценка – навярно от дребна куртоазия – която той е дал на правешкия каскет. (Дай Боже самозваните „американци да имат все такива Тръмп им е малко!)

 

В Москва последва пятилетие великих похоронпетилетката на големите погребения. Кой от нас – „обикновените хора“, е предполагал, че Михаил Сергеевич е бил забелязан отдавна и изтикван нагоре във властта, за да завърши конвергенциятасливането на елититена Изток контролирани от Юрий Андропов?

 

Новите московски властници си затваряха зъркелите пред волностите на васалните им компартийни диктатори, разигравани на Запад. Странно, си казвахме някои тогава, колко бързо и лесно се сближиха западногерманските лидери с тираните в България,  ГДР, Унгария

 

През това време „дяснатабританска министър-председателка се радваше на ухажванията на белязания Миша – предшественика на Макрон. До ден днешен в Русия се говори, че Горби бил влюбен както в еврейската си съпруга Раиса Максимовна, така и в мамаТачър. Той се оказа регистриран не просто в шайка, а в цяла армия от психично увредени твари, страдащи откомплекса за властта, вождисткия комплекс, хомосексуалния комплекс на другаря Ленин“. Едиповият комплекс е част от Лениновия.

 

В СССР харесаха Роналд Рейгън, а в САЩ Михаил Горбачов.

 

Ето как беше спасена и съхранена комунистическата система. Нейните главни герои палачите на цели народи – внезапно (за нас) се събудиха капиталисти и демократи, бранещи свободата. И най-важното – приети от Запада. А антикомунистите, хората давали живота и младините си в битката срещу системата, останаха зарязани в кьошетата на живота. Е, за разлика от преди, от време навреме някой дембелин, например Б.Б., им оказваше жалко внимание. Ако това им е стигало, били са доволни, на свестните българи не, в никакъв случай.

 

 

 

„Антифашизмът“ на еврейските фашисти, псевдолибералното

политиканстване на юдео-масонските нацисти,

са прикритие на комунизма

и на най-голямото зло – ционизма, расисткия юдаизъм,

насаждащи омраза към всички останали и различни хора

 

 

 

Антикомунизмът не се състоя никъде – нито у нас, нито в уж бившия съветски блок. Може би не е панацея, но би поставил солидни здрави основи за изграждане на общества на мира, свободата, любовта и истинското благоденствие. Благодарение на дългата и добре проведена подготовка, решаваща роля в която имаха медиите, привидно „листът се обърна“. Но мутрите, запечатани върху него, останаха същите. Ако по-дъртите взеха да се снишават и крият, се появяваха дечицата и внуците им. Твърде често под имена, с които да не бъдат разпознати.

 

Например, как да идентифицирате Михаил Мирчев като син на секретаря на ЦК на БКП по идеологията Стоян Михайлов? Или неговия внук, който в момента е депутат в парламента под името Стоян Мирчев?!

 

Друг пример. Разпознавате ли в „сложнатамутра на депутата от БСП Крум Зарков внука на генерал Леонид Кацамунски? Този престъпник – дядото, с размери на мишок, алкохолик със злобна мижитурска душичка, беше началник на Главното следствено управление на Държавна сигурност. Колко животи е съсипал, що съдби е прекършил! На всичко отгоре наистина е свързан с Дядото отреклия се от българския си произход Димитър Благоев.

 

Този Зарков е завършил право във Франция, а не в СССР. А вие или вашите деца?… Гледах видеозапис, в който „антикомунистът“ и апологет на Ахмед Доган и ДПС от периода на раннатадемокрациятаВолен Кобзон пита: „Какво да направим, да ги избием ли, да ги изтрепем или забраним?“ Става дума за комунистите, които – видите ли – били един милион.

 

Жалеше себе си.

 

Избиването би било идеалния случайрадикално и окончателно решение на проблема. Те избиха 222 000 българи и унищожиха цял народ барабар със започналата да става прекрасна негова държава. Защо да бъдем милостиви? Лицемерно е.

 

Обаче вижте и чуйте тези мерзавци, продуктите на перестроечния замисъл, роден в лабораториите на интернационалното Братство. Те са правени по калъп – един и същ, като трандафорите навремето. Типов проект на БКП и КПСС.

 

 

 

 

 

Комунисти щели да „се отличават от комунистите“?! Това е шизофрения!

 

Разказаният от товарищ Радан виц е илюстрация на ставащото и днес.

 

Лошото е, че времето на тези престъпници, преносители и разпространители на дегенерацията, не изтича, както обяви водещата – произлизаща от същото увредено котило. Затова пледирам за краткотрайна диктатура със сталинистка настървеност, но с обратен знак. Която да разчисти комунистическите обори, в каквото другарите простаци превърнаха чудесната ни Татковина. Сетне – напред и нагоре към напредъка. И всекиму според способностите, силите и вложените сиво вещество и упорит, полезен труд.

 

Волен Кобзон билсвободен интелектуалец“? С килийното си образование във фотографски техникум? След ареста, извършен лично от комуниста Богомил Ангелов Бонев, капитан от криминалната милиция? Когато е започнал да слухти и щрака с фотоапарата срещу добра заплата в Окръжното управление на МВР във Враца? А сетне – в Музея на българската литература, чийто директор беше Георги Свежин – прочут, легендарен живковист?

 

Ето ви ги Радан-Къневчетатанаследници на еврейски шумкари и хомосексуалисти,[11] самите те сбъркани, обратни,[12] сключващи бракове с наследнички и наследници на комунета и ченгета. Същият – ямболският случай Сидеров-Кобзон. Това представлява и товарищ Костов, Иван Йорданович, омъжен за по-възрастната от него Елена, касиерка на първична партийна организация на БКП, известна като Мъжкото Ленче.

 

И не, животът не е такъв. Направиха го, за да ликвидират трудолюбивите и умни българи, в чиито души пламтеше искрата на прогреса.

 

Впрочем, другарят Волен го рече: какъвтонародът“, такива и Сидеров-Кобзонците и Радановците, и Костовците му.

 

Да се върнем към „институциятаИван Костов. Този долен мушморок заяви, че някой насажда погрешни впечатления и възприятия сред нас. Не случайно „в българското обществое останалапредставата, че нещо лошо е направено, когато е сменяна структурата на икономиката“.

 

Пак казвам: хората очакваха истинска промяна, която буквално да изрине гнилата комунистическа номенклатура, плуеща в тлъстини, натрупани от ограбеното. Чувстваха по самите себе си, как червените фашисти свалят и последната риза от гърба им. Гледаха безочието на нявгашните мизерници, които бяха монтирани като висша класа и изпращаха наследниците си да учат на Запад. В същия онзи Запад, който непрестанно ругаеха и обвиняваха. Докато не позволяваха на народните маси да отидат и да се убедят с очите си каква е истината.

 

Несправедливостта се беше натрупала не като купа сено, а като многотонен гигантски товар върху народната снага. Бремето бе толкова непосилно, че постепенно надигна заглушаваното с десетилетия чувство за справедливост. През есента и зимата на 1989-1990 година, сетне – през 1992-а и отново през мразовитите януарско-февруарски дни на 1997 година нашенци поискаха правда, правосъдие и възмездие.

 

Кой ще отрече това?

 

Какво получиха в замяна? Тайфа от долнопробни комунисти, ченгета, техни наследници, преминали специални школи по мамене, изобразявано като „светатаистина. А след като комунистическият Интернационал въдвори своята добре отгледана и огледана отвсякъде рожба Иван Костов на върха на властта – да не се заблуждаваме, тази страна е премиерска диктатурабяха засипани с лъжи, зад които прозираше гадната мутра на световната революция.

 

Вместо правда и наказания за алчно червената фашистка номенклатура, дадоха на хората тъкмо обратното. Старите, изпедепсани комунистически фамилии взеха да гастролират, предрешени като бизнесмени, банкери, политици. Даже влязоха в ролята на ментори, лишени от нравственост, но морализаторстващи върху нашия гръб и в лицата ни.

 

 

 

Комунизмът е патологичен негативизъм[13]

 

 

 

 

Комунистическите бандити и техните потомци надменно и с ненавист наричат стотици хиляди мъченици, ограбени и опустошени наследници на старата градска и селска буржоазия – нека я наречем така, макар буржоа да означава гражданин – „реститути“. Никой от т. нар. общество, не вдигна глас срещу тях истинските престъпници,приватизаторите“, които като пладнешки разбойници за пореден път ограбиха страната до шушка и ни докараха до това дередже. През целия „преход“ създадената и отгледана от БКП и ДСопозицияси траеше и действаше в полза на алчно червената крайно фашизирана номенклатура.

 

Помните ли, че „когато през 1998–1999 г. активисти седесари попитаха Александър Божков защо всичко се продава на комунистите, той им отговори: „Е, парите са у тях, кой искате да купува предприятията.[14]

 

Pecunia non olet” – „Парите не миришат“, както красноречиво и назидателно римският император Веспасиян обяснил на своя гнуслив син, отказващ да прибира такси от обществените тоалетни. Другарите превърнаха страната ни в огромен нужник и изсмукват всяка стотинка от пребиваващите в него. Така е, защото това не е държава, а опит за такава. И експериментът се провежда отмафията.

 

Нам, на българите, бяха необходими умни и сърцати мъже, които, прегазвайки съществуващото фашистко законодателство да приберат народните активи, плячкосани от комунистическите мафиоти. Да натикат цялата челна номенклатурна дружина на тоталитарния режим в каторги – не зад затворнически решетки, а в трудово-възпитателни общежития, както те цинично и без свян наричаха концлагерите. Да приемат Крумови закони, за да не могат и наследниците на алчно червените фашаги, вече лишени от всякакви имоти, да крадат отново.

 

И чак тогава, след приемането на нова Конституция и множество промени в действащото законодателство, да преминат към реституция и приватизация. Умно, мъдро, с вслушване в експертните мнения, без глупави идеологически залитания. Разяснявайки всички свои действия пред народа и света.

 

Не би. Получихме комунистите и ченгетата Желю Желев, Петър Берон, Петър Дертлиев, Филип Димитров, Стефан Савов, Иван Костов, видният еднакво отвсякъде Сашко Йорданов, Едвин Слугарев, Петър Стоянов, ЕвГений Бакърджиев, ЕвГений Михайлов, Любомир ПъпкатаПавлов, Гошо Тъпото“, НадкаГаражната“, Васко Нубиеца и останалата московска болшевишка шайка. И циганскияцарКиро Рашков за капак! Нали знаете – търкулнало се гърнето, та си намерило похлупак

 

Сега най-сетне разбирате ли, че всяка проява на носталгия по социалистическото минало означава връщане в лоното на крайното зло и е път към небитието? Не някакви „демократи“ – „буржоа“, „кулаци“, „врагове на народа“, „бивши хора“, „реститути“ – ви ограбиха. Сториха го комунистите под формата на уж различни „политически сили“. Всъщност – отдадени на единствената идея за лично обогатяване, представяно като „солидарност“ и „грижа за общото благо“.

 

Лицето Иван Йорданов е еманация на тази смрад. Нему принадлежи видимият й Еверест. Неговите кукловоди остават скрити от погледите на мнозинството.

 

Иван Костов е главатарят на онази гангстерска дружина, подразделение на червената мафия, която превърна старата комунистическа номенклатура в класа от новобогаташи, не знаещи какво да правят с ограбените от нас пари. На тези твари са им спестени мозък, възможност да мислят, състрадание, чувство за съпричастност и притичане на помощ. Затова, в своя егоизъм, вместо да насочат усилията си за запазване на построеното в икономиката, към неговото осъвременяванеактуализацияпривеждане в крак с епохата и предаване за управление на българските граждани, които да развиват страната, те унищожиха повечето от съществуващите производствени мощности.

 

Навремето предците им бяха ликвидирали селското стопанство. На практика – утрепали българското село. С колективизацията колхозите, текезесетата, дезесетата, метесетата, по-късно апекатата[15] – и безумната индустриализация, те отчуждиха българите от изконната им свързаност със земята. Този път довършиха окончателно земеделието, животновъдството и свързаната с тях хранително-вкусова промишленост. За да внасяме лук, картофи и ябълки от Полша; боб от Египет; домати и краставици от Гърция, Турция и Македония; магданоз, копър и дори коприва от Израел!

 

Чудо! Комунистическо.

 

Така не биха постъпили и най-големите българомразци. Е, другарите комунисти и сдружени земеделци го сториха. И край. Край на българите.

 

Много от производствените активи бяха съсипани, за да не конкурират други, притежавани от новите господари на комунистите. Никога не пропускайте от ума си, че каквото и да става, както и да говорят, те винаги, непрестанно с периферното си зрение поглеждат към Русия. Следят какво става там. Тъй като тяхната пътеводна светлина още огрява любимия им свят от Спаската кула на кремълската крепост.

 

Веднъж комунист и ченге, завинаги комунист и ченге. Сатаната, бащата на дегенерацията и лъжата, не знае що е прошка.

 

На БКП Българската комунистическа партияи нейните служби за партийна сигурност дължите това, драги мои. Ликувайте! Искайте завръщането надобрия социализъми неговия Tato di tutti tati.

 

Но комунистите произведоха и нов псевдоелит. Това са всевъзможни Чебурашки със силикон в мозъците, устните и циците. Маса „богатирисъс задници вместо глави и бицепси, напомпани със стероиди. Нароиха безумни твари и ги изтипосват като върха на онова, което нацията е произвела във вид на човешки матрял.

 

Затова и съвсем не случайно младите приемат за елит курви, аркашки, манекенки и певачки с прекалено леко поведение, шивачки – дизайнерки, фризьори – стилисти, готвачи – шефове и т.н. Нищо лошо в споменатите занаяти. Но те ли трябва да формират елита на една нация?

 

Ето какво ни причини интернационалното Братство чрез своите местни ратаи от БКП, БЗНС и техните въоръжени гангстерски отряди милиция, Държавна сигурност, Военно разузнаване, войска, даже митници и т.н. Пряко подчинените на световните господари, баш началниците, повериха изпълнението на програмата на шаяци като Иван Костов, Филип Димитров и останалите – все произлизащи от недрата на комунистическата система и неразделно свързани с нея не просто до гроб, а до поколения след тях.

 

Ако не съм прав, да видим и чуем тези, които са съучастници на Костов и сие.

 

 

 

 

 

 

 

Костовите съучастници не са кой знае колко обидени. И те се нагушиха, както казват на жаргон. Дотегнало им е да сочат с пръст само тях, а да пропускат главния виновник.

 

Повярвайте ми, а може би не малко от вас си спомнят, че през 1989-1990 година ликуващите хора, издигащи плакатиТошизмът падна!“ и „Смърт на червената буржоазия!“, изобщо не очакваха онова, което стана. Ако знаеха как „опозицията“, излюпена в милиционерските инкубатори за доверени лица на комунистическата диктатура, доста от които, начело с шефа мургавелко, главния приватизатор, бяха минали през обучение в СССР, щяха да свият лозунгите и да се приберат по домовете си. Впрочем, както на 12 декември 1989 година ги подканиха в една от ранните измами някои от тези негоднициЖелю Желев, Костадин Тренчев, Ивайло Трифонов, Петко Симеонов

 

 

 

 

Confessione di un capo procuratore al pubblico piccolo[16]

 

 

 

 

Товарищ Иван Йорданович предизвика друга институцияглавен прокурор, макар и бивш. И сега той не му спести доста неща. Но много укри – за пореден път. Включително защо през ноември 1991 г. двамата с Филип Димитров закриха Министерството на външно-икономическите връзки, чийто архив изчезна сякаш вдън земя две седмици по-късно? И какво го спря да издири парите на българите, откраднати от алчната червена мафия? А с тях бяха платени много приватизационни сделки. Този израз беше евфемизъм на подарък от Партията, направен със златото, отмъкнато от нас – нещастното поробено население.

 

 

 

 

 

 

 

Защо „не всички комунисти“, възразява другарят Юли Москов? Понеже произлиза от тежко болшевишко семейство Москови. Нали не се съмнявате с какво е свързано фамилното име?

 

Например Атанас Москов, представян като концлагерник, беше сред онези социалисти комунисти-меншевики, които през 1944-1946 година са крещели по площадите за смърт на буржоазията. После го получили от своите. Цялото семейство Москови са били вербувани. Не се ли замисляте как още от шейсетте племенникът обикалял безпрепятствено света като музикант? А снахатаРада, стана драматуржка на Младежкия театър. Играеха пиесите й. Снимаха филми по нейни сценарии. Внукът Стефан – пухкавото Тедизавършил идеологическия ВИТИЗ и станал режисьор. Всичко това – при милиционер-социализЪма?! А сетне се изкараха… репресирани!

 

Хайде де! Ние да не ядем дините с корите?

 

А Юли Москов е от друго разклонениена Енчо Москов, първи секретар на ЦК на ДКМС. Сам той беше заместник-секретар на първичната партийна организация на БКП във вестник „Народна младеж“ и спортен журналист, пътуващ на Запад. Да виждате корабче да плува в очите ми?

 

Любопитно е, че разговорът с Никола Филчев се е състоял на 6 декември 2017 година Никулден. Но е преседял 10 дни в чекмеджетата на цензурата. Докато някой е позволил или заповядал видеозаписът да бъде представен.

 

Не между другото, това е пропуснат шанс. Но за това – след като изгледате следващите откъси.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Така, чрез специално създаденото законодателство, с помощта на западните комунисти. Например поканените отантикомунистическияпартньор на Запада товарищ Луканов, Анрей Карловичекспертиот Търговската камара на САЩ Ричард Ран и Роналд Ът, които разговаряха с него на пет очи. Както е известно, Луканов беше комунист трето поколение, роден в СССР, завършил образованието си в Москва, и доверено лице на еврейския Интернационал.[17]

 

На тези момчета, проводени от един от филиалите на световната революция, изобщо не им беше до някакъв български народ. Нито имаха задача да се занимават с възцаряването на правдата и равенството пред закона. Те изпълняваха заповед. А тя беше: старите комунистически ръководители и/или техните потомци да продължат да служат на глобалната комунистическа система. За целта се бяха разбрали с КПСС в лицето на нейния генсек Михаил Горбачов. И включиха зеления светофар пред комунистическата номенклатура в нейния устрем към светлото пишман капиталистическо бъдеще.

 

 

 

 

Ivan Kostov è una vergogna della nazione[18]

 

 

 

 

Няма смисъл да ви занимавам. Кой от вас още не е сигурен, че всички стари комунистически семейства живеят чудесно? Някои от техните представители изградиха витринната псевдоопозиция. А когато споменавам, че интервюто с Никола Филчев е пропуснат шанс, имам предвид, че това се дължи на онази, която го е осъществила.

 

Водещата, с вид на хитра лисанка, произлязла от семейство на комунистически офицер, израснала в болшевишкото творение Велинград, доколкото ме светнаха, е част от екипа на товарищ Емил Кошлуков и Николай Дудука Бареков. За него – след малко.

 

Думата ми е за момето. Ако на негово място беше умен и подготвен интервюиращ, натрупал достатъчно познания по обсъжданите теми и за миналото на лицата, засегнати в разговора, щеше да е друга работа. Кой знае, подходящо насочван, колкото и да е умел, Филчев можеше да се разприказва за силите, които стоят зад погрома над българите. Това е по-важното. Поради елементарното обяснение, че само идиотите могат да си въобразяват някакви по-важни роли на Костов и Прокопов – извинете – Прокопиев.

 

Би било възможно да се стигне поне до част от онези сценаристи и режисьори, които разработиха и направляваха т. нар. преход. Нито Иван Йорданович, нито „разградският гризач“, който на 21 години вече бил богат и имал медия, са кой знае какви фигури. Ще ги духнат, и ще изчезнат от политико-икономическата сцена.

 

Показателен е фактът, че периодично ги появяват. Да, да – изтикватват ги на видело. Сами не биха могли. Затова ги появяват. Колкото и да не им се иска. Особено на Командира или Гаргамел – не съм сигурен във всички прозвища на дупнишкия мангал. Но интервюто е пропусната възможност за много повече…

 

А Емил Кошлуков? Това момче винаги е живяло добре. При милиционерсоциализЪма, с баща уж репресиран е завършилономенклатурната пловдивска английска гимназия. Всъщност таткото май е бил агент на тайните служби. Кой е подготвял Емчотук и зад Океана? Както и онези, представяни като сътворили пишман опозицията?

 

Ето две свидетелства на задоволени офицери от ония служби. Както и на други масово познати негодници, които изричат истината за мургавия баш приватизатор, комуто БКП някой ден ще вдигне паметник на признателност. Тъй като негова е главната реално видима заслуга тази престъпна организация да продължи да управлява.

 

Когато Иван Костов бе на власт, имаше мнозинство, с което беше възможно да извърши и конституционни промени. Отначало се ползваше и с безрезервното доверие на поне 60 процента от туземното ни население. Опростачено до такава степен, че да не различава истината от лъжата, измамниците от почтените хора, знаещите и можещите от снобите, избутани на властовите позиции с цел да отстояват интересите на алчно червената фашистка номенклатура на БКП – уж врага.

 

По този начин мафиотите продължиха да държат юздите на системата. Подложено на постоянен натиск в условията на често променящи се правила, населението взе да се топи като мартенския сняг. Чухте какво рече Никола Филчев. А той знае: Шест милиона души обитават тази територия.

 

Другите приказки на комунистически пропагандисти, всеядни лумпени като Мишката Константинов, тривиален онанист, наследил от баща си иметопрофесор“, са плява и не заслужават внимание. Те изпълняват заповеди, гонят задачите на сайбиите си. И папкат охолно.

 

Да видим и чуем още свидетелства за приватизацията и приватизаторите.

 

 

 

 

 

 

 

Такива са резултатите от конвергенцията. Комунистическите елити от Изтока и Запада се сляха.

 

Не вярвате, че западните са комунистически? Жалко за вас.

 

Колко увреден морално, духовно трябва да е някой, за да приема кражбата за нещо добро? А мнозинството от нашенци да вярват, че съществуват различни партии. Да се карат и саморазправят заради тях, досущ както го правят онези главанацифутболните запалянковци.

 

Не, драги мои, от 1944 година до мига, в който четете това, на тази територия безчинства Българската комунистическа партия. Тя е перце от официалното някога крило на Интернационала, провеждащ световната революция. А от близо тридесет лазарника нейните дейци се крият зад различни наименования и разцветки. Но пак са тук и са си все същите.

 

Впрочем, както е навсякъде. Особено в Европейския съюз и САЩ.

 

Нищо чудно. Идеологиите замениха религиите.

 

 

 

Nikola Filchev è un modello di disonestà[19]

 

 

 

 

А Никола Филчев – тази бивша институция?

 

Нека оставим един от кумовете на сватбата му да разкрие неговия истински морален облик.

 

 

 

 

 

В коя друга медия би било възможно да видите и чуете такива разкрития? При онова моме в кабеларката на БКП, наречена с подходящото имеКанал“ ли? И тук не си поплюваме. Наричаме с истинските им имена подлеците, мръсниците, престъпниците – изобщо – комунистите и техните слуги. Няма прошка.

 

Намериха се мерзавци, шушумиги подобни на Иван Костов, които опитаха да оплюят Янко Янков. Не бил политически затворник, а ченге. Такъв го изкарали фалшификациите на техните водещи офицери от БКП и ДС. Особено активно беше едно мекере, син на герой на социалистическия труд, прощъпулникът на чиито телевизионни гастроли беше в моето предаване. Пробутаха ми го. Аз съм доверчив и наивен.

 

От благодарност Партията го назначи за народен представител, а то се опусна връз депутатското кресло

 

От десетилетие моделират образа му на всезнайко, уж подплатяващданните“, които изнася, с документи. Само дето не си бе направил труда да провери наличните тъкмо документи, доказващи, че спрямо политическия затворник на комунизма Янко Янков е било извършено престъпление. Сътворили са фалшиво досие, използвайки негов съименниксъвпадение и на трите имена. На всичко отгоре въпросният действителен агент е купил апартамент срещу този на оригиналав една и съща сграда, точно на този етаж. И бидеутрепан. Да, визирам някогашния кмет на Елин Пелин.

 

Така действа Държавна сигурност и в ден днешен. И издига слугите си, използващи словесни бухалки. Отплата за робското им послушание.

 

А нашата отплата? Защо я загърбвате? Не желаете ли справедливост?

 

В заключение към повода – интервюто с Никола Филчев. Изложеният на показ негов безнравствен вид не означава, че не бива да се вярва на думите му. Той е опитен и ловък юридически въжеиграч. Отлично познава онези казуси и фигури, които евентуално биха прибегнали до вендета. Не е престарял, цени живота си. И е наясно, че е ударил часът, в който може да поднесе късове от истината. Но не и цялата. В това е пропуснатият шанс.

 

Защо сега? Нямам представа. Отправен към бившия главен прокурор, въпросът звучи логично. Да – защо чак сега?

 

Моето обяснение включва нашата обща вина. Тя се състои във волското ни търпение. В приемането на остарели максими от сорта на „преклонена главица остра сабя не я сече“; „каквото за всички, това и за гол Хасан“; „аз ли ще оправя света“…

 

Който отказва да се бори, се предоставя на милостта на комунистите. А те са безжалостни. Доказали са го.

 

Още по-цинично е, че от години у нас се разиграват други скандали, а всички се правят, че не ги забелязват.

 

Първият е с мнимия антикомунизъм на милиционер-премиерката Брижит Бардо от село Банкя, Софийско. Тя е комунистка по наследство. И баща й е бил член на БКП. Тъй като няма морал, не притежава и затова не спазва нравствени ценности, нищо не я спира в разиграването на просташки етюди, пълни с верни обвинения срещу компартията и нейния кървав режим. Правейки се на ни лук яла, ни лук мирисала.

 

Самата Б.Б. е неразривно свързана с престъпната партия, представляваща гигантска мафиотска структура. По време на обидния за нормалните хора Възродителен процес, изорал доста дълбока и широка разделителна бразда насред нацията, банкянската мома е издевателствала над трудолюбиви българи, изповядващи исляма или имащи се за мюсюлмани. Имам предвид, че се е гаврила с тях. С удоволствие се е отдавала на изстъпления с хора, виновни в това, че носят нетрадиционни за нас имена.

 

А след промените, в качеството си на главна секретарка на МВР, назначена от бившия еврейски цар по нареждане от кръга Монтерей“,[20] издаде заповед за бруталния разстрел с гранатомети и автомати на Ангел Димитров Чората пред очите на сина на жертвата. Комай единствен обвиних другарката Бойка Борисова в предумишлено убийство. Обаче тя е недосегаема. Нима не доказа, че е добра ученичка на своя ментор Тато и отлична активистка на Българската комунистическа партия?

 

Как е възможно нормално човешко същество да й вярва? Досега това остава загадка за мен. Умът ми не побира толкова гигантска поквара, каквато е проникнала у нашенци и ги е обладала изцяло, до последната им клетка.

 

Вижте и кройте капа на Б.Б. и комунистите.

 

 

 

 

 

Това е. Паветата са в главите на комунистите.

 

А Б.Б. лъже. Мами безочливо. Прави го, понеже е напълно убедена, че няма кой да я изобличи. Затова понякога отделя отскъпоценнотоси време за футболни мачове, бридж-белот, тенис и интригантстване, за да удостои със своето височайшето внимание шепа от остатъците от политзатворници на любимия й комунистически режим. Сами съдете за нравствеността на тези клетници

 

 

 

Методът на комунизма – това е един мащабен опит

да се създаде международно недоразумение[21]

 

 

 

Но има още и то е даже по-важно.

 

Покойният Илия Минев беше първият и един от главните застъпници за правата на тези наши сънародници, които се смятаха за жертви на Възродителния процес. Казвам „смятаха се“, тъй като не малко от тях съдействаха за провеждането му, бяха съучастници. Например Юнал Лютфи или Юлиян Лютвиев, агент на Второ главно управление на ДС с псевдоним „Мурад“, Недим Генджев, Феим Юсеинов Чаушев или Петър Юриев Чаушев от ЦК на БКП, учил в СССР, от ученик агент на ДС с псевдоним „Бисер“, Лютви Местан или Владимир Зидаров, агент на ДС с псевдоним „Павел“… Говори се за самия aşiret reisi[22] Доган, Ахмед Демирович

 

При инцидентна среща в София с американски сенатор, предприета от посолството на САЩ, бай Илия Минев споменал и това. Но той е забравен. Защо ли? Беше неудобен и остава такъв за властващите официализирани комунистически антикомунисти“. Защото говореше истината, доколкото я познаваше. Рекъл на сенатора:

 

В Русия системата винаги ще е империалистическа. Тя не може без империализъм. Не говоря за руския народ. Той е добър и благ[Не съм съгласен.]… Но политическата му интелигенция е вдън душа ултрашовинистка, през всички режими! Ама Ленин ли ще бъде, Сталин или Николаевци, Александровците винаги са и ще бъдат империалисти. Затова на г-н сенатора му казах ясно и категорично: „Който и да управлява в Русия, ако ще пак да дойдат монархистите на власт, те ще имат своя империя. И тя ще е със своя си демокрация. Безспорно, няма да е като ленинската, но никога няма да бъде нито парламентарната англо-френска, нито президентската на САЩ. Защото в Русия имат свой мисловен процес. Мистичен процес!“

 

И продължавам: „Вземете трудовете на г-н Солженицин, един от първите дисиденти на СССР, когото аз много уважавам. Ако прочетете неговото писмо от 20 страници, което той пише до Главния прокурор, преди да бъде екстрадиран от Русия, ще видите, че той вижда мисията на Русия в религията. Мисия световна! А това на обикновен политически език си е чист шовинизъм!..

 

Дори г-н Сахаров допринасяше за величието на руската империя. Самото обстоятелство, че той създаде заедно с Корчатов съветската водородна бомба през 1953-1954 г., е предостатъчно, за да го смятаме за шовинист, макар и неосъзнат…[23]

 

Така че, ако някой смята, че там някога ще има истинска свобода, е в грешка.[24]

 

Г-н Пепър ме уведомява, че е оглавявал парламентарна делегация, с която идва от СССР. Срещал се с такива като мен. По този повод ли, внезапно ме попита дали съм евреин. Отговорих, че въпреки уважението ми към евреите – ето, дори Исус Христос е такъв,[25] Маркс също, други – трети, аз съм си българин. Той продължи:

 

„Г-н Минев, виждам, че тук положението е много трудно. Нямате храна, това-онова. Ако желаете, още днес ще ви издействам паспорт и ще дойдете с мен.“

 

Отвърнах, че няма да замина за САЩ или другаде, защото за свободата е нужно да се воюва навсякъде. Трябва да помогнем тя да дойде и в България. Освен това, казвам, нашият народ е много изплашен. Ако и такива като мен почнат да напускат страната, това ще е доказателство, че сме се превърнали в истински роби – не само душевно, но и политически. Трябва да остана, дори и да ме заплашва смърт. Единствената молба, която отправих към него, беше да съдейства за промяна на българската политика в посока, която да попречи на духовното ни асимилиране от руснаците. Защото човек не е само биологиястомах и пр., а трябва да има свой образ, история и религия.

 

Накрая г-н Пепър ми даде визитната си картичка и ме посъветва, при нужда, хората, които евентуално биха ми създали проблеми, да позвънят на посочения телефон[Що за влияние на един „враг“?]

 

Върнах се същия ден. Още при слизането на гарата една моя съседка ми каза, че колите пред къщата ми са се увеличили. Помислих си, че пак ще ме задържат, но всичко мина нормално. Изпразних пощенската кутия (бях абониран за почти всички вестници и списания). Когато разгръщам „Работническо дело“, виждам, че въпросният сенатор бил известен в САЩ каточервения Пепър“ и сам обичал да се нарича така. Аз цял живот бягам от червени, а и в американското посолство налетях на такъв.[26]

 

Добре е имигрантите ни, които се взимат насериозно за българи, да вникнат в горните слова на бай Илия Минев, Бог да го прости. Ала друго исках да кажа. Колко всеотдаен е бил! Един от онези, завършили преди Втората световна война на Запад, в Тулуза, Франция. Но завърнали се, за да изграждат Майка България, не да бягат от нея. Хора свободни, с достойнство и чест, безстрашни и искрени патриоти, а не пишман националисти и просташки шовинисти като днешните, пръкнали се в безродни комунистически семейства.

 

Разликата между мирогледа на Илия Минев и сетнешните ни управници, чак до този ден, е като разстоянието от Земята до слънцето. Другарите комунисти от СССР, САЩ и Британия докараха управници, само родени у нас. Нямащи нищо общо с българщината. Интернационални същества, за които единствено тяхното лично благоденствие и интересите на чорбаджиите им имаха значение. От масона Кимон Георгиев, през Георги Димитров, Васил Коларов,[27] Вълко Червенков, до Тодор Живков и следовниците му до неговата телохранителка, която се гордее, задето допускал да разтрива ушите му.

 

Видяхте какво представляват те – по-рано лазещите по корем пред кремълските си стопани, днес клечащи пред своите брюкселски и вашингтонски дресьори.

 

Връщам се към началото. Навсякъде е едно и също. Разликата е в нюансите. Обаче никъде главен прокурор не е нападал и предизвиквал тъй вулгарно министър-председател. По мое мнение – напълно заслужено.

 

Днес имаме друг не по-малко тежък случай. И отново населението, или най-значителната част от него, боготвори това недоразумениегрешка на природата или продукт на сатаната. Никъде няма да срещнете толкова цинично откровение за бъдещата кариера на политик, дадена от чуждестранен посланик.

 

Тъкмо това е вторият скандал, свързан с Б.Б. През 2006 г., в секретна телеграма до Държавния департамент на САЩ, тогавашният американския посланик в София, кадровият агент на ЦРУ comrade Джон Байърли описва действията на Бойка Борисова в подземния свят и продължаващите й връзки с видни представители на организираната престъпност. Не крие участието й в незаконни дейности като търговия с амфетамини. Нашумя и беше забравено. Всяко чудо за три дни. У нас – за няколко часа.

 

Байърли представя вече произведения в чин генерал бивш пожарникарски фатмак катоподдържащ тесни връзки с Лукойл и руското посолство“.[28] Но преди това уточнява:

 

Борисов(а) отрече слуховете, че ще бъде кандидат(ка) за президент на изборите през тази есен; вместо това, изглежда е хвърлил(а) око на по-властовия пост на министър-председател(ка)… В миналото Борисов(а) си е сътрудничил(а) тясно с посолството [на САЩ] за налагане на закона и, поне публично, остава силно проамерикански настроен(а)…[29]

 

По онова време Б.Б. е кметица на столицата. Зарежете другото, как ви звучи бъдеща премиерка да епроамерикански настроена“? Можеше и проруски! Това щеше да е по-естествено. Да не пропуснете, че банкянската пожарникарка е комунистка, членка на БКП. И изведнъж… „проамерикански настроена“?! Що за повратливостфизическа и политическа. Напълно съм уверен, че Le Pompier Soleil[30] не притежава душа и дух. Или е била пропусната при нейното зачеване от родителите й червено-оранжеви комуняги, или ги е продала в амбициите си за кариера.

 

Като прескачаме нейните „националистическите заявки затвърда ръка“, проевропейската риторика и популисткия стил“, както и заканите за разправа с Атака“, прави впечатление констатацията, че по онова време – 2006 година, „партията [ГЕРБ] има в момента по-малко от 5 на сто подкрепа в проучванията, според които Борисов(а) есвършенаи би се замислил(а) за партньорство, „за да запази марката жива“.[31]

 

 

 

Gaudeamus igitur[32]

 

 

 

 

Още по-сложно става нататък. Както навремето Живков се хвалеше как Хрушчов го драл“, а после Стефан Софиянски се пъчеше, че Черномирдинму се карал така, както никой не го е правил от времето, когато бил ученик“, така и Б.Б. постоянно изувала грамадните си гащи (някой се пошегува, че с бикините на Лилето Павлова и неговите понастоящем, за Коледа и Нова година, бил украсен столичният булевард Витоша“) пред американските представители у нас.

 

Борисов(а) многократно ни уверява, че подкрепя близките отношения със САЩ, включително и базирането на американски войски на българска територия. В статия на 5 май описа подписването на Споразумението за сътрудничество във военната област катопобедаза България, подчертавайки ползите от съвместните учения и от американските инвестиции и призова опонентите на базитеда държат езика си зад зъбите, за да защитят националните интереси“.

 

Понякога, обаче, Борисов(а) променя посланието, особено когато се опитва да критикува непопулярния начин, по който правителството се ангажира с инициативата. В реч в Хасково на 5 април заяви на публика от няколко стотин човека, че лично подкрепя базирането на американски войски в България, но описа нежеланието на правителството да проведе референдум по темата като фундаментален пропуск“. Други коментари, в следващо интервю, бяха по-твърди. „В Ирак (правителството) каза, че ще изтегли войските ни незабавно. Не ги изтегли, изпрати още една бригада там. Дадоха и бази на американците, без да поискат нищо в замяна.“ Писмо от посланика, насочено твърдо към тези коментари, постигна желания резултаткметът се отказа да критикува правителството по този въпрос, и в обширна статия, излязла на 5 май (повтаряйки дословно аргументацията на посланика) изрази подкрепа за съвместните военни бази.[33]

 

Сравнете мирогледа и морала на Илия Минев с разпътната безнравственост на овластената комунистка Б.Б. – Брижит Бардо от село Банкя. Разликата е космическа – от земята до небето. Но и това не е всичко. Става още по-лошо.

 

Борисов(а) безсрамно си правеше реклама като главен секретар, умело комбинирайки влиятелни контакти със собствениците на медии и по холивудски перфектните си медийни инстинкти, за да осигури благоприятно отразяване, върху което се базира имиджът му

 

В частни разговори, Борисов се представя като яростен антикомунистепитет (комунисти, комунистически), който прилага към съвременната Българска социалистическа партия, както и към бившия режим. Той често споменава смъртта на дядо си от ръцете на комунистите и ръмжи срещу водещата роля на потомците на старите комунистически семейства“, като министър-председателя Станишев, главния прокурор Велчев и председателя на Народното събрание Пирински. Въпреки уличното си образование Борисов често изглежда наивен, както когато директно ни заяви, че очаква американска подкрепа за политическата си кариера, като знак на благодарност за нашето сътрудничество.[34]

 

Не е ли свръхскандално? Харесва ли ви? Такива нищожества ли трябва да представляват страната ни и да определят нашата съдба? Не се ли учудвате, че американците удобно пропускат членството в БКП на антикомунисткатаБ.Б. и на нейния баща? Те знаят почти всичко за тогавашната столична кметица, щурмуваща премиерския пост. Даже това, че няма „дядо, убит от комунистите“.

 

Ето още свидетелства, които потвърждават това:

 

„Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация сЛукойл“ и със сериозна контрабанда на метамфетамини. Информацията от SIMO[35] е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие своите криминални деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата“).

 

Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл БългарияВалентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажираЛукойлв множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: „Лукойлсе ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на Съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл“. Въпреки че сделката изглежда танто-за-танто, публичните договорки на Борисов с Лукойлса само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали…

 

Егото на Борисов може да е най-силния ни лост за влияние върху него – той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ. Ние трябва да продължим да вървим по тънката линия между това, да бъдем експлоатирани от пропагандната машина на Борисов или да отблъснем един изключително популярен и видимо проамерикански политик, който вероятно ще бъде следващият български лидер. С други думи, ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа.[36]

 

Какъв „антикомунизъмот пазителка на Паметника на Съветската армия? Що за „почтеностот гангстерка, замесена в пране на пари и далавери с наркотици? Обикновен мерак за внимание и власт на дребна шмекерка, която от дете смятана за страхливка. (Вижте илюстрацията.)

 

И това ви задоволява? Приемате го? Така желаете да протече животът ви – единственият на земята? Такова е завещанието, което ще оставите на вашите деца и внуци?

 

Вярно – ние с бай Илия Минев и още неколцина нямаме място сред вас и във вашия свят. Срам ме е заради Б.Б. и от цялата политико-икономическа и псевдокултурна банда около нея. От всички, които смятате и приемате за елит.

 

Не гледам любимите ви телевизионни предавания, нито познавам мръсната тиня, която ви заобикаля във всичкоотактуалнитестопански дейности до спорта, превърнат в казино. И не желая да се променям и на йота. Нито имам време за това.

 

Вашият начин на битуване ни доведе до най-долното ниво, което българите някога са преживявали. Въпреки това, не искате промени и не допускате и за миг, че хора като покойния Илия Минев са единствено възможните творци на евентуални изменения, на единствено възможната смяна на порочната, затриваща ни система.

 

Изобщо не ми дреме как ще се произнесат всевъзможните тролове – платените клозетници на комунизма.

 

Жалко за България и оскъдицата от оцелели и съхранили душите си и Божията искра българи.

 

Идва поредната нова година. Всички ще чествате календарното събитие, радвайки се, че остаряване, а повечето и обеднявате. Но… ще празнувате. Какво?

 

И въпреки, че няма как да оставим описаните мерзости в старата година. Те просто, автоматично ще бъдат пренесени в 2018 година. За да ни следват и дърпат към дъното и пропастта, в която не след толкова дълго ще загинем.

 

Добре, не мислете и се веселете.

 

Post iucundam iuventutem, post molestam senectutem, nos habebit humus.[37]

 

Наистина, има ли някой, който обича вестителите на лоши новини като мен?

 

Pereat tristitia, pereant osores. Pereat diabolus![38]

 

Crescat una veritas![39]

 

 

Както съм подкарал нещата, напук на всички и всичко:

 

 

ЧЕСТИТА НОВАТА 2018 ГОДИНА!

 

 

 

Бъдете здрави и щастливи. Бедите и неприятностите нямат край. Нека не им се даваме. Да ги посрещаме с усмивка и да не позволяваме да ни пречупят.

 

Бог да е с добрите хора!

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

ifandiev.diagnosa@gmail.com

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

 

Този и за кой ли път – специално за постоянната щедрост на Благой Алексиев – Брайън Алекс от Калифорния, САЩ, Методи А. А. и Георги Б. Р. от София, Красимир А. Н., Елиян Н.К., Веселин Н. и Златан В.Ж. от Пловдив.

 

Не ми се сърдете, но съм длъжен да кажа, че без всеотдайността на Красимира Н., Стоянка Г., Веселин Н., Елиян Н. К., Борис А., Димитър С. П. и Владимир Б. от Пловдив, на Лиляна П. Р. от град Раковски, Николай М. от Враца, Гено И. К., Иван Н. Н. и Георги К. Ц. от Бургас, Събина Ц. от Поморие, Милан К. К. и Георги А. А. от Варна, Лидия Д. С., Христо Н. М., Методи А. А., Злати И. И., Райна Г. З., Христо Н. М.  от София, Пламен К. П., Симеон Г. М., Анна-Мария И., Евгения Е. от Добрич, Дечо Ц. Т. и Евгени М. М. от Русе, Тихомир Д. Т., Димитър Д. Т., Николай О. и Боянка К. Р. от Стара Загора, Анатолий Й. К. от Сливен, Стефан Г. П. от Ямбол, Илия Тр. от Хасково, Георги Н. С. от Чирпан, Георги Т. Г. от Обединение, Великотърновско, Христо Т. Т. от Габрово, Николай В. Г. от Нови Искър, Венка И. М. от Добринище, Николай И. М. от Свети Врач (Сандански), Гинка Н. Д. от село Змейово, Старозагорско, Апостол З. от село Железница, Софийско. И специално да спомена Владимир Симеонов от Вакарел, Бог да го прости. Както и Димитър Русков от Германия, Светослав Б. В. от Белгия, Тодор Митев от Канада, Михаил Ц. и всички останали. Не бива да пропускам Евгения Е. от Лондон за коригирането на публикациите – напълно безвъзмездно, но безценно.

Сполай ви! 

 

 

Моля, извинете за нахалството, но за да се получават дарения независимо по какъв начин, е необходимо изписването на четирите имена на получателката:

 

 

Светла Кирилова Хайтова – Ифандиева.

 

 

Бог да ви въздаделично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, четова е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получаваогромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1300. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 650. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Това ще рече отказ от един не скъп вестник на четири седмици.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Даренияпод главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратнотомалцинас големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаванетоДиагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчваме 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

  • Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

  • Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Петнадесет минути слава, лат.

[2] Вж. напр. “Social Institutions”, “The Stanford Encyclopedia of Philosophy”, plato.stanford.edu, Stanford, CA, First published Thuesday, January 4, 2007 г., substantive revision Tuesday, February 8, 2011 г., online: https://plato.stanford.edu/entries/social-institutions/

[3] Вж. Samuel P. Huntington – “Political Order in Changing Societies”, Yale University Press, New Haven, Connecticut, 1968 г., стp. 9.

[4] Пейо Яворов – „Хайдушки песни“, 1903 г., в: Пейо Яворов – „Подир сенките на облаците“, София, 1910, 1914 г.

[5] Недю Недев – „Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време“, Издателство „Сиела“, София, 2007 г., стр. 756.

[6] Вж. Недю Недев – „Българското масонство (1807-2007)“, Издателска къща „Хермес“, София, 2008 г., стр. 574-575. Книгата е в библиотеката на автора.

[7] Петдесет и пет-годишният Мустафа Алиш Хаджи е бил вербуван след промените – на 14 ноември 1989 година. Макар много от вас – по-плиткоумните и психически недоразвитите – да не вярват, че БКП и нейните служби за партийна – тогава държавна – сигурност все така ръководят всичко в страната. Псевдонимът на това помаче Хаджи от село Не-чуй-глас, Пазарджишко, е „Андрей“. Другият баш мюфтия – бивш и с настоящи претенции, 72-годишният Недим Хафъз Ибрахим Генджев, е стигнал до чин подполковник в ония служби. Сетне го направили агент – ухо, слушалка, фанте, та да донася за ближните си и да свидетелства срещу тях. Тоест – да фарисейства, според Божията оценка. (Вж. „Евангелие от Матей“, гл. 23, ст. 29-32.)

[8] Вж. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, приет от 38-то Народно събрание на 26 април 2000 г., обнародван в „Държавен вестник“, брой 37 от 5 май 2000 г.Член 3, алинея 1 и 2.

[9] Предизвикателство на един бивш главен прокурор към бивш министър-председател на Република Номенклатурия, наричана още България, ит.

[10] Вж. “Confessioni di un Commissario di Polizia al Procuratore della Repubblica”, sceneggiatura: Damiano Damiani, Fulvio Gicca Palli, Salvatore Laurani, regia: Damiano Damiani, attori: Franco Nero, Martin Balsam, Marilù Tolo, Claudio Gora, Arturo Dominici, Michele Gammino, Luciano Lorcas, Giancarlo Prete, Cinematografia: Claudio Ragona, Roma, 1971 г.

[11] Вж. 005 – Video – Radan Kunev Is a Hereditary Jewish Communist, в: Георги Ифандиев – „Докато светът и България се движат по орбитата на измамата“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 10 ноември 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D0%BE-%D0%BE или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=LIwqOSrjTV4

[12] Вж. „Ицо Петрофф: Радан Кънев е гей, няма защо да го усуква“, едно интервю на Славей Костадинов, в. „Шоу“, брой 46 (830), София, 18 – 24 ноември 2005 г., стр. 24-25. Екземпляр от изданието в библиотеката на автора.

[13] “Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html

[14] „Иван Костов е силно зависим от миналото си“, с Антон Тодоров разговаря Явор Дачков, „Гласове“, glasove.com, София, петък, 17 декември 2010 г., online: http://www.glasove.com/article-11217.php

[15] Популярни съкращения, превърнали се в нарицателни – от ТКЗС – трудово-кооперативно земеделско стопанство; ДЗС – държавно земеделско стопанство; МТС – машинно-тракторна станция; АПК – аграрно-промишлен комплекс.

[16] Признанието на един главен прокурор пред малка публика, ит.

[17]  След убийството на евреина, роден в Чехия като Ян Лудвик Хох, на погребението му в Израел са присъствали двама тукашни висши еврейски комунистически функционери – Андрей Луканов и Георги Пирински. Техните имена са гравирани на специалната мемориална плоча, отбелязваща само евреите. (Вж. Георги Тамбуев – „Власт, облечена в корупция“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2001 г., стр. 301. Книгата е в библиотеката на автора.)

[18] Иван Костов е позор за нацията, ит.

[19] Никола Филчев е образец на безчестие, ит.

[20] Вж. „Цвятко Цветков: Кръгът „Монтерей“ направи Бойко Борисов главен секретар“, едно интервю на Славей Костадинов, в. „Шоу“, Агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 16 септември 2008 г., online: http://www.blitz.bg/article/6838

[21] “Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, № 4, вече цит. съч.

[22] Племенен вожд или политически водач – лидер, тур.

[23] Двамата – Солженицин и Сахаров са членували в КПСС, били са свързани с НКВД-КГБ и еврейството. Солженицин беше полуевреин, а Сахаров – женен за разведена еврейка с деца. Чифутките, шикшите, много умеят да съблазняват мъжете, които са не дотам мъже.

[24] Не мога да твърдя нищо от лични впечатления. Но от свидетелства на много хора, някои – доста известни личности, разбирам, че в днешна Русия, наричана Путинова, има повече свобода в сравнение със Западна Европа и САЩ. Тъкмо в това се опитаха да ме убедят преди няколко години редакторите на лондонския всекидневник “The Independent”, когато ги упрекнах, че търпят съветски комунист и офицер от КГБ за собственик на изданието.

[25] Толкова е глупаво, че го оставям без коментар.

[26] Иван Гаджев – „Непримиримият: Илия Минев – от първо лице и другите за него“, Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, Farmington Hills, MI, Гоце Делчев, 2003 г., стр. 74-77. Книгата е в библиотеката на автора.

[27] Също масон.

[28] Вж. “Bulgaria’s most popular politician: great hopes, murky ties” by Ambassador John Beyrle, WikiLeaks, wikileaks.org, Sunshine Press, Ireland, declassified 9 September 2016 г., online: https://wikileaks.org/plusd/cables/06SOFIA647_a.html

[29] Пак там.

[30] Пожарникарката слънце, фр.

[31] Пак там.

[32] Затова – да се веселим, лат.

[33] Пак там.

[34] Пак там.

[35] Кодово название на ЦРУ, известно по целия свят.

[36] Пак там.

[37] След приятна младост и размирна старост земята ще ни погълне, лат.

[38] Нека тъгата изчезне, мразещите да загинат, нека дяволът пукне,лат.

[39] Дано само истината да пребъде, лат.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...