Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

СЪВПАДЕНИЯ ЛИ?

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Човеци със съвест и морал, способни да мислят, да се справят с по-пространни, подробни творби, които не са просто четива. Готови да търсят истината, като се запознават с повече факти и сами ги анализират. Не изпитващи потребност от онези злободневни случки и постъпки, с които всекидневно и масово тровят и промиват остатъците от ум, възприятия и свяст. За да стигнат до истината. Тази мултимедия е единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито едно друго подобно средство за осведомяване не само в този провален опит за държава, не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

 

В тази мултимедия иде реч за публицистика.

 

The Daily Telegraph”, още много световно известни медии с богати издатели, въведоха платен достъп до електронната си версия с малък и то временно действащ гратис от пет влизания седмично. “The New York Times”, “The Wall Street Journal”, “The Economist”, и доста други, вече – само срещу абонамент.  А “The Guardianобяви, че без дарения от страна на читателите, оцеляването му съвсем не е сигурно.

 

Всеки да го разбира, както желае.

 

Освен това е добре да преглеждате илюстрациите и видеозаписите в текста хронологично – така, както са поместени. Те съдържат допълнителна информация и дообогатяват общото възприятие на обсъжданите теми.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

В един и същ ден – 14 юни 2017 годинапламна лондонски небостъргач и простреляха американски конгресмен.[1]

 

Седемдесет и девет души изгоряха в пожара в британската столица. (Първоначално обявиха осем, после дванадесет души, сетне петдесет и осемБроят на жертвите набъбваше цяла седмица.) Сред тях – нито един англичанин.[2] А уж дясната министър-председателка Териза Мей обяви трагедията закорпоративна касапница“.[3]

 

 

 

Критиката към неевреите заради тяхната глупост,

която тези „Протоколи“ съдържат, е справедлива[4]

 

 

 

И има право. Най-малко една четвърт от апартаментите в сградата, наречена „Гренфел Тауър“ – „Кулата Гренфел“, са притежание на депутати от парламента, които ги отдават под наем на имигранти.

 

Само нападателят загина при атентата срещу комунисти на игрище за бейзбол в щата Вирджиния, току до Вашингтон, Федерален окръг Колумбия. Не греша. Четиримата ранени, начело с конгресмена Стийв Скалайз, са членове на Републиканската партия – крило на комунистическия Интернационал.

 

Тук масовите идиоти ще пробват иронията си. Те са плод на родители от долнопробни среди, пръкнали са се тъпипо наследство. Кой комунист не е дивак, простак, варварин и престъпник? Такива са всички по дефиниция, ноторно, както се казва в правото. Независимо дали се смятат и самообявяват за социалисти, фашисти, либерали, неоконсерватори, природозащитници… Тази порода клозетници смятат, че всички имат право да се променят. Вече толкова десетилетия изминаха от опита за фалшиви, козметични промени, а те не разбират, че по поетия от тях и любимите им политици път България отива към пропастта, от която няма връщане.

 

Малък пример. Днес два областни града имат по не повече от 17 000 жители. Имам предвид Видин и Смолян. В средата на ХІХ век по толкова българи са наброявали тогавашните села Сопот, Карлово, КалоферЧетете бае ви Любена Каравелова, другарки и другари комунистически отроци, тъпанари, потомци на изедници.

 

Изглежда Господ си знае работата. Народите на Източна Европа, предадени и продадени от Запада, все по-често ще бъдат удовлетворени. От трагедиите на онези самодоволни глупци, които останаха извън умишлено и изкуствено спуснатата желязна завеса. Ако не беше така, без да бъдем посечени от Съюзниците, сега Западът щеше да диша праха ни. Вместо това, поради вроденото малоумие и отгледания егоизъм на комунистическите нищожества, всеки се спасява поединично.

 

И то как? Като захвърля инсигниите надобриямилиционер-социализъм, все още тлеещ в силиконовите мозъчета на народните маси. И с животински инстинкт побягва към същия този, но вече западащ Запад, в търсене на препитание. Обаче петолъчките, сърповете и чуковете остават тук като паднала щафета в провалено отборно бягане

 

Кой може да отрече фактите. Нали казват, че те запушват устите и на боговетеНе и у нас.

 

Попадам на Сашко-Диковата телевизия. Сутрешно предаване в събота. Тъкмо ще пия кафе, но образите от екрана ме тласкат като булдозери към компютъра. Тъй като на екрана зърнах две каки, които могат да изплашат всяко що-годе нормално дете по земята.

 

Едната – казват – работила в РадиоСвободна Европа“. Тя, то или той е от онези новополови същества, които в младостта ми вечер обитаваха Магарешкия рай. Частта от нявгашната Княжевска градинка непосредствено зад Паметника на Съветската армия. Та тази твар спокойно може да прекъсне предаването с репликата: „А сега отивам да се състезавам в турнира по борба.“ Възможна е замяната на последното с кеч, кик-бокс и каквото се сетите от съвременнитеспортове“, възпитаващи насилие, ненавист и жестокост. Но недопринасящи за здравето, а обратното…

 

Другата водеща се е подвизавала в софийското радио. Питайте мен как беше възможно това. И двете станции бяха ченгеджийници за дечица на номенклатурата и за дупедавци, поразени от най-тежката форма на конформистката болест, наречена изуй гащи. Втората медия, практически – милиционерски участък, и сега върши работа на алчно червените фашаги и на техните репресивни служби.

 

На каките гостуват двама „журналисти“. Самото споменаването на имената им ме връща в края на Живковото време, когато никъде не ми даваха работа. Даже в строителството. (Не съм опитвал в чистотата…)

 

Петър Волгин или Донски (имаше такъв главен редактор на вестник „Старт“, разбира се – активен борец), е наследник на баща, за когото се говори, че бил синоним на повратливото партийно членство. Някои го смятат за „ДеСеДент“. Тъй де, тук думата има значение на член на БКП, изразяващ различно мислене от това наколективнотопартийно ръководство – разбирайте Тато. И то – донякъде.

 

Втората се нарича Мария Касимова и се мъдреше в екипите на вездесъщото природно чудо Васа Ганчева, сестра на друго такова – зВера, булката на априлския поет Владимир Башев. Дветеприятелки на правешкатапринцесаЛюдмила… Та навремето тази Мария, дъщеря на другаря Хиндо, беше участничка в евтината болшевишка телевизионна пропаганда на милиционер-социализЪма, прицелена в младежта. Май приключи с другарката Бригита ЧолаковаЕто явъзкресена след толкова години! Защо? От какъв зор? Поради каква причина не е на бунището за отрепки на милиционер-социализЪма? Кому е необходима?

 

Може би на носталгиците, които не са в състояние да осъзнаят две неща: Първо, че старото време няма да се върне. Второ, че новото е продължение на предишното, а основните герои в него са причинителите на бедите им. Ако се наложи отново да строим комунизЪма, ще станем действащи лица в тежък фарс.

 

България западна в резултат на комунистическото управление, преминало през различни етапи на диктатура на алчно червената фашистка мафия. Нейните ръководни кланове от Политбюро, окръжните, градските и селските комитети на БКП я докараха до настоящето предсмъртно състояние. Тези факти, невъзможни за оспорване по никакъв начин, населението, превърнато в грухтящо овче стадо, вече няма капацитет да възприеме и осмисли. Силиконът, а не интелектът, властва по тези земи. Затова се топим и изчезваме. Не веднъж бих тревога за това, че „ни варят като жаби, а ние не усещаме“.[5] Е, нима цялата властполитическа, икономическа, медийнане е в ръцете на комунистите?

 

Цинично прилагане на двойни стандарти е да си затваряте очите пред членството в БКП и принадлежността на репресивните комунистически секретни служби на другарите президент, министър-председателка, шеф на парламента, някои министри… Всички останали са дечица и внуци на такива мерзавци. Не забравяйте, че науката е доказала: престъпниците се раждат, или биват отглеждани като такива в съответната криминална среда.

 

Например, в резултат на клинични наблюдения и експерименти, италианският професор по психиатрия, д-р Чезаре Ломброзо, евреин, смятан за „баща на криминалистиката“, потвърди, че престъпниците са психично болни и се раждат такива.[6] Неговият приятел Макс Нордау, смятан за „дясната ръка“ на ционисткия лидер Теодор Херцел, „беше истински популяризатор на концепцията за дегенерацията“.[7] Книгата му „Дегенерацията“ била посветена на Ломброзо. Роденият в Германия еврейски историк на културата, американецът Джордж Мосе, твърдеше, че нито Чезаре Ломброзо, нито Макс Нордау са били расисти.[8]

 

И аз не съм. Както съм сигурен, че законът трябва да стои над всичко. И да действа, да бъде прилаган, с напълно еднаква сила спрямо всички. Затова, когато ми рекат, че децата не отговарят за стореното от техните родители, излизам от кожата си. В такъв случай не бива да наследяват материалните ползи. Защото, ако законът важи, следва да приемат активите и пасивите на своите предци, а не само първото. Не съм ли прав?

 

Споменатата телевизийка е населена единствено от потомци на комунисти. В Чикаго главната шефка – изглежда – другарката Ралица Василева, прогонена от CNN, е момиченце на баща комунист и офицер от Държавна сигурност, изпратен на работа в Америка.

 

Там баща й бил дипломат в българското посолство. Пак със семейството си е живяла и в Индия. Когато се върнали в София, продължила да учи в английска гимназия[9]

 

В ония години това шоколо беше достъпно само за номенклатурни деца. И заедно с ловешката езикова, преди това немска гимназия, с пловдивскатаЛиляна Димитрова[10] и с още неколцина математически средни училища, като ямболското например, представляваше инкубатор за комунистически ченгета.

 

Бащата на другия шеф – Сашко Диков – бил милиционер в Троян. Една от водещите водещи, комунистката Любица Михайло Кулезич, дъщеря на сръбски комунист и активен борец, с вуйчо в Държавна сигурност и първи братовчед Николай Банев, назначения милионер от БКП, заяви право в мутрата на своя тогава още бъдещ шеф:

 

На баща ти са викали Дико Куката.[11]

 

Майката на Сашко е била делегатка на Петия конгрес на БКП, смятан за решаващ за по-нататъшната съдба на компартията и окончателното превръщане на НРБ в тоталитарна държава. Проведен през 1948 година, ръководен лично от Георги Димитров, в него участвали невероятна прегледани и прецедени делегати. Например – Сашко-Диковата майка. На този конгрес бил очертан в общи линии пътят на болшевишкото развитие у нас, спуснат от другаря Сталин. А тъкмо на него БРП (к) се преименувала в БКП. Поради големия наплив от мераклии за записване в партията, въвели кандидат-членството в нея…

 

Години наред другарят Диков живееше в апартамент, щедро осигурен на семейството му лично от правешкия каскет Замфиркьов-Живков. По тези и други причини се сетих, как преди половин година или повече мой познат, който страда от същата дупедавска зараза, ми рече, че тази телевизия, чието гнусно название е излишно да споменавам, е събралавсички журналисти ДеСеденти“. Тогава се прекръстих. Наистина. Готов съм да заведа всеки съмняващ се при нагаждача.

 

Сега установих, че цялата ченгесарска измет, начело с Диковчето, Курвалезич и сие, както и задокеанската Ралица, са свикани под знамената на въпросния милиционерски полк. „Медията“ се водела на името на двама „български турци“, живеещи в Чикаго.

 

Вятър и мъгла. Като оставим настрана неграмотното словосъчетание, обозначаващо етническата принадлежност на другарите, няма как да не отчетем: Те са проводени от Държавна сигурност. „Успели сас пари, които комунистическите пладнешки крадци отмъкнаха от нас. Същите са като Игнат Канев в Торонто – „милионерина народен гръб. Канев е приемал и се е снимал с Живковите син и зет Владко и „Батко“. Павел Матев, Трендафил Мартински и цяла плеяда чавдарци, творци на социалистическото безкултурие и спорт, граден върху химия, „украсяват“ извадката от Игнат-Каневия фотоалбум, с която разполагам.

 

 

 

Living in the age of the hoax[12]

 

 

 

Е, единият от тези „български турци“ беше заявил в старо Диково предаване, че иска да навести другаря Тодор Живков. Защо ли? Ами кой друг, ако не първият, му е осигурил осъществяването на американската мечта? Естествено, официалната ченгесарска версия е различна. Според нея, роденият в Мадан през 1939 година Шефкет Чападжиев бяга от България през 1963 гВ Америка пристига със 75 цента в джоба си, а по-късно се превръща в един от най-богатите и най-преуспелите хора.[13]

 

Вие да видите – истински Рокфелер първо поколение! Младите ще помислят, че в ония години народната република е била нещо като разграден двор. А границата е била вра̀та у по̀ле. Само лудите преминавали през съответните контролни пунктовеЯвно на 24-годишна възраст смятащото се за турчѐ не е било сред тях…

 

В друго предаване другарят „преуспял имигрант“ и „един от най-богатите българи“, „разказва какви качества ти трябват, за да станеш богат“.[14] За съжаление е пропуснал най-важното: да спомене, че е било задължително да стане доверено лица на властта чрез сътрудничество на репресивните служби за сигурност на партията-държава. Само самоотвержен кръгъл идиот би повярвал, чеизменник на родината“, за какъвто се представя другарят Шефкет, би могъл да се връща тук преди падането на Берлинската стена и отварянето на границите. Не само това, а много повече.

 

А пред „вездесъщияСашко Диков той признал:

 

Срещнал се и с Тодор Живков навремето, купил си костюм от ЦУМ, защото му изчезнал багажа.[15]

 

Как така невъзвращенец, пък се срещнал с тогавашния комунистически държавен глава? Със сатрапа, от когото уж избягал?!

 

Изведнъж всичко си идва по местата:

 

Чападжиев разкри, че българи правят българска телевизия в Чикаго. „Откриха я неотдавна. Такава телевизия нямате дори тук. Тръгнаха от нищо, сега имат фирма с много тирове“, сподели богаташът[16]

 

Виж ти, рекох си. Само че, тезибегълци от комунизма“, протурскиизгнаници клети“, предпочели, избрали за свои журналя, все комунисти, ченгета и наследници на такива. И вот вам – Сашко-Диковия гълъбарник за преститутки.

 

Обяснението го дава самият товарищ Шефкет Чападжиев. Вместо като преследван от системата и пострадал от нея, както се самоизобразява, да бъде антикомунист, той станал… Сами вижте и чуйте:

 

 

 

 

 

Добре, но вие изговаряте ли тези неща пред потомците си? Разказвате ли им кой кой е, та да не се доверяват на болшевишки дегенерати? Споделяте ли с тях, че единственото спасение за България е в декомунизацията като първа стъпка. Иначе е невъзможно.

 

Това, че без три милиона престъпници, бихме процъфтявали, ви се струва „политически некоректно“, „неосъществимо“ и даже… „нехуманно“! Може би смятате за редно и нормално децата ви да гледат как възрастните им роднини изтлейват в мизерия?

 

За мен е неестествено. Истината е, че не съм нито комунист, нито расист, нито фашист, нито либерал… Смятам се за човек. Което ще рече – Божие създание, което вярва единствено в Твореца и в своите собствени сили. Не сме поискали, не сме постигнали Швейцария на Балканите. Така ни учи Господ. Уви, мнозинството ходи на черква на двата големи празника и при нужда. Вярва на всичко друго, но не и на живия Бог.

 

В този смисъл, прободеното с нож момче заради фланелка с емблема и надписЦСКА“ е нещо също толкова естествено и нормално, колкото понасянето на комунягите. Как никой не зададе въпроса: „Защо изобщо съществува организация, носеща срамното имеЦСКА“? Единствен през 1990 година, от страниците на вестник „Софийски вести“, поисках закриването и забраната на ЦСКА. Ако ме питате сега – и на всички останали: от „Левски“ и множеството „Ботев“, през „Спартак“, „Локомотивите“ и „Славия“, до „Бистришките тигри“ и надолу.

 

Резултатите от първенствата във всички видове спорт да бъдат заличени. Тъй като онзи режим действаше в безвремие. Да премахнем това ужасно минало, скъсвайки пъпната връв, свързваща ни с него. А „героитему да оставим без пенсии. Да са мислили. Деятелитев затвора. Ако са пукнали, наследниците им да понесат присъдителишаване от всякакво имущество. То да бъде внесено в полза на новата система на спорта в рамките на здравеопазванетоизграждане на достъпни за всички басейни, спортни площадки и т.н.

 

Освен това, да нямат право да регистрират фирми, да заемат ръководни постове. Както комунистите забранили на сина на министър-председателя Иван Багрянов да учи и му позволили да бъде осеменител на крави и нищо друго, така и потомците на номенклатурата следва да прегазят изпепеляваща жарава, останала след техните създатели.

 

Я сложете ръка на сърцето. Колцина от вас желаят това? Има ли изобщо някой, който би го приел? Е, щом е така, мизерувайте и одумвайте. Моя милост до последния си дъх ще зове за това, да ми бъде реституиран животът, ограбен от комунистите и сдружените земеделци. И онзи, похабеният, на моите родители и роднини.

 

 

 

Евреинът е убеден, че притежава най-добрата религия,

най-добрия морал, най-добрия метод за обучение,

най-добрите обществени образци, най-добрия идеал[17]

 

 

 

Да се върна към каките от Сашко-Диковата ченгеджийница. Едната е копие на Татян Дончев. Него, тревненското чудо, пък зърнах на опашката пред Симо в очакване да се ръкува с абдикиралия бивш цар. Другата също може да ви стресне, ако я срещнете по тъмно. И се запитах: Нали названиетотелевизиясъдържа тъкмо „визия“ – „изображение“, но и „представа“?

 

Хубаво, каква представа създаваха у сегашните нашенци на средна възраст уродливи мазници като К.К – агент „Димитър“, и Иван Гарелов – агент „Талев“? Не, и по дрехите изпращат

 

Нали през шейсетте, в разгара на „строителството на развития социализъм“, моя съседка, живяла в Германия, не се сдържа и писа до единствената тогава телевизия. Без да се крие, жената се оплака от това, че на екрана се появяваше Борис БобиСимеонов и четеше новините.

 

Човекът имаше прекрасен глас. „Шпикер“, както казваха в махалата, в радиото още преди войната. Наш съсед – живеехме на една и съща уличка през две преки. Но със своето едро, широко лице и огромните очила с рогови рамки изглеждаше по-страшен от нашумелия тогава киногерой Фантомас. Та леля Пѐка[18] писа на телевизионните шефове, че няма нищо против човека. Но като го зърне, не може да заспи по цяла нощ. Един вид – настояваше да го свалят от екран. Което не след дълго и стана

 

Искам да кажа, че не е въпрос на индивидуален вкус. Има общи стандарти, които следва да бъдат спазвани. А ги разрушават пред очите ви. За да  ви въвеждат в тотално малоумие.

 

Само идиот може да иска тъй грозни, отблъскващи и примитивни твари като Тодор Живков, Р.Р. или Б.Б. да представляват страната. Да, това става, но не в България, а в чалгарска Номенклатурия. Също така единствено завършени откачалки могат да понасят водещи от дегенеративната порода на другарите Кеворкян, „АлбертКоритаров, трите лелки от съботните сутрешни прояви набаджак-журналистиката“ по определението на „капацитетаНиколайДудука“, и останалите.

 

Какво, да ги избием ли? Не, просто не са за телевизия. Иначе, престъпниците сред тяхв каторга, но минали през съд. Останалите – да работят каквото щат, но не и да водят телевизионни предавания.

 

Ще речете: В такъв случай трябва да гледаме само поп-фолк-фуриите по телевизиите. Не, срещат се достатъчно красиви и интелигентни българчета. Трябва им специално образование. Както и още нещо.

 

Журналята са преститутки. За какъв дявол са ви потребни? По-добре влезте в интернет и си намерете порно за гледане. Поне ще е по-свежо от повяхналата плът на вечните грозотии кака Люба, кака Лара, кака Божидара Димитрова, кака Гого Лозанова и останалите курви в медийните бардаци на милиционерщината. Освен ако не сте извратени и не се кефите на Тедито, турчето от СКАТ, на когото Волен крещеше: „Извини се, бе! Ти ще се извиниш ли, бе?

 

На мен последното ми идва съвсем над козирката

 

Иначе, всички имали право да се променят, гласи максимата, сътворена неизвестно от кого. Но възприета от вас едва ли не като закон на физиката. Господ отсъжда другояче:

 

Добро дърво не може да роди лоши плодове, нито е възможно лошо дърво да даде добри плодове. Всяко дърво, което не ражда добри плодове, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня.[19]

 

Това е изключително важно. Защото външният вид може да бъде преглътнат. По-страшното е, че преститутките не говорят истината. Произнасят поръчани им текстове. Други четат готови… Пак Бог се е произнесъл, че „ще узнаем истината и тя ще ни направи свободни“.

 

А Сашко Диков е дребен и долен негодник. Мерзавец, който ми вдигна скандал, задетосъм го изкарал приятел на Иван Славков“. Та му се извиних от страниците на вестника, в който работех. А после… (Вижте илюстрацията.)

 

Кълнеше се, че е „най-големият фен на Бойко“, а сега, като изпедепсана курва, сякаш изживява оргазъм, колчем мята камъчета по бившата си любимка. Повтарям: камъчета, а не камъни. И заоблени, а не с остри ръбове. За всеки случай. Зер, палачинката може да се обърне.

 

И Кулезич е с него. Въпреки разменените обиди през годините. Келепир има в тая работа. Не и достойнство. Ама колко ще ви броят за него в заложните къщи?…

 

Обикновен комунизъм и ченгесарство.

 

Вижте и чуйте:

 

 

 

 

 

Сашо Диков е курва. Банална, евтина и дашна селска невестарка. Не е проститутка. Второто е професия, а първотоопределение на характера.

 

За пореден път заявявам: Проява на краен цинизъм е членка на БКП, каквато е другарката Ц.Ц., за някои – другарят Цецко Цачев – да плаши с „тоталитарно минало“. Нали тя е сред онези повече от милион престъпници, които го създадоха, развиваха и пазеха всячески. Била е в ръководството на първичната партийна организация на БКП в Общинския народен съвет в Плевен.

 

Бойка Борисова също извънредно много е държала на членството си в БКП. Отказала да се деполитизира. Признавам, че не ми се вярва. Разкрили са пред нея онова, което ще прави. И Б.Б. – банкянската Брижит Бардое изиграла съответната роля. През СИК до охранителната фирма „Ипон“. Впрочем, в нарушение на действащия закон, лицензът за нея е бил предоставен от тогавашния финансов министър в кабинета на СДС, товарищ Костов, Иван Йорданович.

 

Тези същества нямат достойнство, нито чувство за срам. Обаче да ги приемате е проява на извънредно лош вкус. Само че след тези 73 години комунизъм по тези земи у населението са настъпили промени на генно ниво. Почти не останаха българи, човеци. Насам-натам щъкат, лутат се, представители на видависоко развита социалистическа личност“. Ако шепата хора се вгледат в тях, ще забележат, че сякаш всички са произведени на Замфиркьовия конвейер в Правец.

 

Техните потомци заливат света с простотията, възпитавана от най-малко две поколения Homo Comunisticus. Пренасят я и извън пределите на съветския блок. А тя, чалгата като манталитет, е заразна.

 

Прав е товарищ Маричков, Кирил Кирилович, когато заключава:

 

Простотията и мнозинството, а мнозинството е посредствено в цял свят, не само в България,… мнозинството от хората са посредствени.[20]

 

Кого го е еня? Младите не са чували за Тодор Живков. А аз пиша за Сталин и дори за Маркс?!

 

Будала! Ама нейсе. Всеки със своето… Тъй като битуваме според постулатите на Партията, един от които гласи:

 

Невежеството е сила.[21]

 

Факт.

 

 

 

Преди 52 години, без да се обръщаме с гняв назад

 

 

 

Това – по предстоящата за обсъждане след малко тема за Доналд-Тръмповите стандарти за комунизъм, антикомунизъм, тероризъм, антитероризъм, консерватизъм и либерализъмНе само неговите. Те са едни и същи за целия Запад. Такива като мен – луди, които „не си пият хапчетата“ – останахме мърцина по земята. У нас сме двама. За себе си съм сигурен. И полза от нас никаква. Хората си искат комунизма и си харесват дереджето.

 

А сега – назад във времето. Нека опитаме посредством факти да върнем във въображението си кинолентата на някои изумителни събития, оказали се ключови и за настоящето.

 

Годината е 1965-а. Франция е просмукана от болшевишките съветски специални служби. Това е започнало още от началото на ХХ век, ако не и малко по-рано. Комунистите, поддържани финансово и идеологически от Москва, били в основата на т. нар. съпротива. Съпротива срещу кого? Та нали, когато Третият райх прегазвал родината им, Хитлер и Сталин били съюзници? Преди това в Париж миролюбиво наблюдавали как нацисти и комунисти си поделят Полша. Френските болшевики безпрекословно изпълнявали заповедите на ЦентъраКремъл, както и на разположения недалеч Коминтерн, оглавяван от родения в Царство България советский товарищ Димитров, Георгий Михайлович. Там, вчервенокаменнаМосква бил и евреинът Морис Торез, безродния ръководител на комунистите в страната на галите.

 

Много преди това, както единствен съм изнасял, Съветите проникнали в държавата чрез продажната интелигенция, предимно еврейска. Но и самият тамошен културенелит“ – все комунисти и социалистисъдействал всячески. На първо място срещу пари. Учени, университетски преподаватели, писатели, философи, художници, музиканлни дейци се предлагали като шантонерки на съветските шпиони. На второ място по убеждение. Така представят нещата историците, но не им вярвам. Всичко било заради тлъстите суми, с които московските лидери тъпчели банковите сметки на френските Kulturträgers.[22] А няма безплатен обяд

 

От съветската столица с охота провождали свои троянски коне в Париж – основата на бъдещата пета колона на световната революция.

 

След спогодбата за британскатавеликолепна седморка[23] през 1951 г., през цялото останало десетилетие за КГБ Франция стана най-продуктивният източник на разузнавателна информация за западната политика спрямо съветския блок. През 1954 г. бегълците от КГБ Владимир и Евдокия Петрови докладваха, че Центърътнамираше за особено лесна шпионската работа във ФранцияФренският оперативен сектор беше безразборно препълнен с неща, които изглеждаха като фотокопия на оригинални френски документи.“

 

Парижката резидентура се сдоби с важни разузнавателни сведения относно преговорните позиции на Запада в навечерието на Берлинската конференция през 1954 г. Първата между съветския, американския, британския и френския външни министри от 1949 година. И преди Женевската среща на високо равнище на четирите велики сили през юли 1955 г. – първата на правителствени глави от сбирката на Големите трима в Потсдам десет години по-рано.

 

Благодарение на дипломатическите шифри, осигурени от „Жур“,[24] чиновник по шифрите в Quai d’Orsay,[25] вербуван през 1945 г., Центърът изглежда имаше достъп и до изобилие от френски материали, придобити чрез прихващането им. През 1957 г. Jour беше награден с ОрденаЧервена звезда“. По време на Карибската криза може би благодарение тъкмо наЖурКГБ бе способен да доставя на Кремъл дословни копия на дипломатическия трафик между Quai d’Orsay и неговите посолства в Москва и Вашингтон.

 

В началото на Студената война парижката резидентура се оказа и най-успешният разпространител на активни мероприятия, проектирани да оказват влияние върху западното обществено мнение и онези, които го формират. Между 1947 и 1955 година резидентурата финансира поредица от фалшиви мемоари и други пропагандистки разработки, сред които Jai choisi la potence („Предпочетох бесилото“) от генерал Андрей Власов, който се беше сражавал на източния фронт заедно с германците; също толкова изфабрикуваното Ma carriäre Ö l’êtat-major soviétique („Моята кариера в съветското Главно командване“) от „Иван Крилов“; и мнимата кореспонденция между Сталин и Тито, обнародвана в седмичното списание Carrefour [„Кръстопът“], в кято Тито признава, че е троцкист. Основният автор на тези фалшификати беше Григорий Беседовски, бивш съветски дипломат, който се беше установил в Париж.

 

Някои от фалшификатите на Беседовски, сред които бяха две книги за Сталин и за несъществуващ негов племенник, бяха достатъчно интелигентно написани, за да измамят даже толкова признат и уважаван учен, специалист по Съветите, като Е. Х. Кар. През 1955 г. той подготви предговор към „Бележки за едно списание“, невярно приписани на Максим Литвинов.[26] Резидент в Париж от 1946 до 1948 г.,[27] Иван Иванович Агаянтс, който лансира фалшификациите на Беседовски, по-късно беше назначен за началник на секцията за дезинформация при Първо главно управление, ОтделД“ (съответно направлениеА“), основана през 1959 г.

 

В резултат на това резидентурата в следвоенна Франция разполагаше със свое собствено седмично списание, фокусирано върху международните отношения: La Tribune des Nations (псевдоним École).[28] Основано през 1946 г. от Андре Улман[29] с помощта на съветски субсидии, абонатите на Tribune включваха както френски  министерства, така и чуждестранни посолства. Публично, Улман отричаше всякакви връзки с Френската комунистическа партия (ФКП). Според неговия приятел Пиер Декс:

 

„Не се намери нищо сталинистко за него. Той даже не изглеждаше като комунист.[30] Бе прогресивен интелектуалец, но без нищо от утопиите или от идеалистките глупости, свързвани с тази фраза. Краката му стояха твърдо на земята.“

 

Досието на Улман в КГБ, обаче, разкрива, че той е бил таен член на ФКП.[31] Препоръчан на парижката резидентура от партийното ръководство, той е бил вербуван като агент „Дюран“ през 1946 г. От 1948-а нататък Улман е работил и като агент на Полската разузнавателна служба, която му дала псевдонима „Юли“. И го поддържала с месечни субсидии от по 200 000 франка, за да подпомага издаването на La Tribune des Nations.

 

Между 1946 и смъртта му през 1970Улман получи от парижката резидентура общо 3 552 100 франка. Както и (неустановена) съветска награда за неговата работа за КГБ. Обаче за най-малко неколцина парижки журналисти неговото прикритие беше донякъде прозрачно. Историчката на ФКП Ани Кригел,[32] самата тя партийна членка от бойните отряди, си спомня, че е чувала как Улман е бил описан от един от приятелите й катотаен агент, дегизиран като таен агент“.

 

Независимо от успехите на парижката резидентура през петдесетте години, Центърът не беше доволен от вербуваните нови попълнения. На Москва й бяха необходими няколко години, за да се примири с това. Особено след края на комунистическото участие в правителството през 1947 г. вербуването на агенти демонстрира тенденция на забавяне. В секретна телеграма до парижката резиденция от 5 февруари 1954 г. Центърът настоя за засилване на стъпките по вербуването на нови агенти вътре във външното министерство, сред правителствения секретариат, в SDECE,[33] DST,[34] Втори отдел на Генералния щаб, въоръжените сили на НАТО. „Резидентурата“ – недоволстваше се в телеграмата, – „живурка върху старите си лаври и не предприема енергични мерки за придобиването на нови, ценни източници на информация.[35]

 

След Втората световна война, до 1947 година, Френската комунистическа партия неизменно участвала със свои членове в правителството. Традицията била прекъсната, но отдавна възникналият и затвърден дух на френско-руско приятелство, чиито корени можете да дирите в аристокрацията с българско потекло, се запазили.

 

Ако се изненадвате, че споменавам българския произход на благородниците в двете държави, да припомня или да известя. Тъй като за повечето от вас може да е новост. Първата френска кралска династияМировингитепроизлизала от античните българи и това е известно на почтените историци. Френските крале се заклевали, поставяйки длан върху стара българска библия, понастоящем обявявана захърватска“. Да припомня ли, че преди да стане владетел, кан Курбат или Кубрат, потомък на династията Дуло, бил управител на областта от Велика България, наречена по-сетне на негово име Корватия или Кроатия

 

За кого е тайна, че цялата руска, украинска, молдовска, белоруска аристокрация произлязла от същата наша държава? Чак Иван Грозни я приключил с небивало насилие, като прекъснал привързаността и даже споменаването на нейните родови корени.

 

Но да се върнем към 1965 година в Париж. Към Петата република, „десния“ президент генерал Шарл дьо Гол, уважаван от мен до не чак толкова отдавна. Тогава „най-успешната френска вербовка в Москва, от записаните в архива на Митрохин“, получава задача от Елисейския дворецда извести Москва по въпроса за държавно посещение“.[36] Не става известно, дали КГБ е поискал това от него, или, „познавайки желанията на Дьо Гол, той сам е поел инициативата. Обаче Центърът си приписа по-значителната част от заслугите за решението на Дьо Гол да отдалечи Франция от НАТО и да подобри отношенията със Съветския съюз. През март 1966 г. Франция се изтегли от общото командване на НАТО.

 

Три месеца по-късно Дьо Гол направи триумфално държавно посещение в Съветския съюз. В действителност КГБ имаше малко влияние и за двете решения.[37] Винаги, откакто Съединените щати и Британия отхвърлили неговото предложение в самото начало на Петата република съвместно с Франция да съставят тристранно ръководство начело на НАТО, Дьо Гол все повече проявяваше склонност да се отдалечи от организацията. Неговият опит да използва Съветския съюз като противовес на американското влияние в Европа датираше от военновременните му години като лидер на Свободна Франция, когато Рузвелт и Чърчил отказаха да се отнасят с него като с равен.

 

„А, Monsieur Генерален секретар“ – рече той на Брежнев по време на визитата си в Москва, – „колко сме щастливи да ви имаме в помощ на съпротивата срещу американския натиск – както сме доволни, да имаме Съединените щати в помощ на съпротивата срещу натиска на Съветския съюз!“

 

Но ако – противно на отделни самохвалства на Центъраактивните мероприятия на КГБ не определяха външната политика на Дьо Гол, те изиграха поне малка роля за засилването на неговото убеждение, че Съветският съюз е традиционна велика сила с все по-малка комунистическа обвивка. Неговият доклад пред френското правителство за посещението му в Русия съвпадаше с гледищата, изразени от Саар-Демишел.

 

Съветският съюз, декларира Дьо Гол, „се развива от идеология към технокрация: Не разговарях с никой, който да ми каже, „аз съм войнстващ комунистически деец или партиен лидер“… Ако човек остави настрана техните пропагандни изявления, те осъществяват миролюбива (външна) политика.[38]

 

Преднамерено наивно или просто проява на поредното невежество?

 

През това време съветската репресивна система ГУЛаг действаше с пълна пара. Политическите затворници бяха милиони. Ужасите на концлагерната държава в държавата бяха описани от неколцина автори, най-известният от които беше Александър Солженицин. Друг въпрос е как техните произведения се добираха до западните издателства и колко от тях видяха бял свят там.

 

 

 

Когато бяхме безсрамно продадени от Запада…

 

 

 

Онова, което генерал Дьо Гол не знаеше, беше формулирано три десетилетия по-късно. Но ние – народите от Изтокаго преживяхме. Всеки от нас си знае какво му е струвало това.

 

Шарл дьо Гол беше военен, а не философ. Както почти всички, които не го бяха изпитали на гърба си, и той не познаваше същността на комунизма. Огромната измама, заключена в античовечна идеология, представяна така, че да изглежда най-хуманната. Понеже тя пренебрегва характера на човека с присъщия му егоизъм, алчност, стремеж за изява, водещ до кариеризъм за сметка на други хора. Докато нацизмът, „еднояйчен близнакна комунизма, е бил по-честен.

 

С известен реализъм нацистките вождове обещаваха кръв и сълзи и предвиждаха смъртна схватка, за да се възстанови човечеството в нормалния му расов порядък. Докато напротив, Ленин смята, че времето е съзряло и че есхатологията ще се изпълни, когатокапитализмътбъде повален. Революцията е трябвало да подпали целия свят. Щом само експроприаторите бъдат експроприирани, очертанията на социализма е трябвало да дойдат от само себе си.

 

Нищо подобно обаче не се е случило на утрото след 7 ноември 1917 г. и завесата се е вдигнала над празна сцена. Къде е останал пролетариатът, бедното и средното селячество, пролетарският интернационализъм? Ленин се е оказал съвсем сам със своята партия и шепа красноармейци в един враждебен и равнодушен свят.[39]

 

Последното е съвършено невярно. Подобно на генерал Дьо Гол, и този френски автор, не е схванал нищо от „идеологиятана комунизма. Такава не съществува. Става дума за програма, чиято крайна цел е световното господство на елита от религиозна секта, въобразяващ си, че е „солта на земята“. Класата на „експроприаторите“. И поради това висшата ръководна позиция, която осигурява владеенето над всички други хора, му се полага. Ленин и върхушката отнеговатапартия са си фантазирали, че принадлежат именно към елита на тази религиозна секта. Но в един момент, когато истинските ръководители на същия този елит решили да пристъпят към следващия етап на световната революцияхвърлянето във война на нацисти срещу комунистиЛениновата гвардия си намерила майстора

 

Който не е в състояние да разбере това, няма ни най-малка представа от истинската история на човечеството през последните две хиляди години. По-конкретно – през времето от 1776 година и основаването на САЩ, през Френската и останалите революции, чак до наши дни.

 

Понастоящем обаче“ – посочва Хенри Форд в началото на двайсетте години на миналия век, – „евреинът, като такъв, беше поставян под микроскопа на икономическото проучване, за да могат да бъдат дефинирани и разбрани причините за неговата власт, причините за изолацията му от другите, причините за неговото страдание.

 

В Русия той е обвиняван затова, че е бил източникът на болшевизма. Обвинение, което е сериозно или не, в зависимост от кръга, в който е повдигнато. Ние в Америка, слушайки разпаленото красноречие и преобладаващия пророчески плам на млади еврейски борци за обществена и промишлена реформа, можем спокойно да преценим как стоят нещата.

 

В Германия той е обвиняван, задето е причинил рухването на империята. Появи се и твърде обширна литература, която, общо взето, съдържа подробни доказателства, даващи храна на мислителя. В Англия той е обвиняван, че е истинският световен управник, който в нещо като свръхдържава ръководи останалите нации; че управлява чрез властта на златото и за постигане на своите цели противопоставя народ срещу народ, дискретно оставайки скрит на заден план.

 

В Америка посочват до каква степен старите богати евреи и младите амбициозни евреи се издигнаха посредством военните организации – основно чрез онези министерства и институции, които се занимават с военните търговски и промишлени отрасли; а също за степента, до която те се възползват от преимуществата, които тяхното положение на правителствени агенти им осигурява.

 

Казано просто, въпросът за евреите излиза на преден план. Но както и други проблеми, които се дължат на предразсъдъци, ще бъдат положени усилия за неговото принудително приглушаване като нецелесъобразен за отворено обсъждане“…

 

Евреинът е световна загадка. Неговите маси са бедни, а той контролира световните финанси. Разпръснат навсякъде, без държава или правителство, той представлява непреставащо обединение на расова основа, което никой друг народ не е постигал. Живеейки в законови ограничения в почти всяка страна, той се е превърнал във властта зад всеки трон

 

Елементарното описание, което се отнася до преобладаващата част от евреите, а не до никоя друга раса, е следното: той, евреинът, е в далаверата. Може само да събира парцали и да ги продава, но е в далаверата.

 

Защото от продажбата на дрехи до господството в интернационалната търговия и финанси, евреинът е изключително даровит в далавератаНееврейското момче си пробива път, като приема да се труди в производствен или технически отдел; но еврейското момче предпочита да започне като посредник, търговец или чиновник – доколкото е свързан с търговската страна на бизнеса. Едно от първите преброявания на населението в Прусия илюстрира тези характеристики: От всички тях [евреите] 12 000 се оказаха търговци, а 4164 бяха работници. От нееврейското население – останалите 94 процента или 153 236 души – имаше само 17 000 търговци.

 

Съвременно преброяване би показало по-обширна професионална и образована класа, присъединена към търговците.[40] Но никакво намаляване на количеството на търговците и никакво увеличение на броя на наемните работници.

 

Ако вземем само Америка, повечето от големите компании, тръстовете и банките, природните ресурси и основните земеделски продукти, особено тютюнът, памукът и захарта, са под контрола на еврейски финансисти или на техни агенти. Тук еврейски журналисти са най-обширната овластена група [в медиите]. „Голям брой универсални магазини са собственост на еврейски фирми“ – твърди „Еврейската енциклопедия“, – „а много, ако не и всички, са управлявани под нееврейски фамилни имена. Евреи са най-многобройните наемодатели на жилища в страната и то с най-голяма [притежавана] собственост.

 

Те имат върховенство в театралния свят. Притежават пълен контрол над тиражите на изданията в цялата страна. Макар и малко, ако изобщо сред нас има някаква друга такава раса, те получават всекидневна благоприятна реклама и пропаганда. Което би било невъзможно, ако не разполагаха с мощностите да я създават и разпространяват сами.[41]

 

В книгата си „Евреите и съвременният капитализъм[42] Вернер Зомбарт казва: „Ако условията в Америка продължават да се развиват в същата посока, както през последното поколение, ако имиграционната статистика и пропорциите на ражданията сред отделните националности останат същите, нашето въображение ще може да изобрази Съединените щати след петдесет или сто години като територия, населена от славяни, негри и евреи. Като евреите ще заемат позицията на ръководна икономическа сила. Зомбарт е проеврейски автор. [И е сгрешил със „славяните“, като не е забелязал и е пропуснал испаноговорящите от Латинска Америка.]

 

Въпросът е: Ако евреите господстват, как ще го постигнат? Това е свободна страна. Евреите съставляват само около три процента от населението; има 97 неевреи на всеки евреин; срещу 3 000 000 евреи в Съединените щати има 97 000 000 неевреи. Ако евреинът държи контрола, то е или заради неговите висши качества, или поради самоподценяването и безразличното отношение на неевреите?

 

Би било твърде лесно да отговорим, че евреите дойдоха в Америка, използваха своя шанс като останалите хора, и се доказаха като по-успешни в конкурентната борба. Но това не би включвало всички факти.

 

А преди да бъде даден по-адекватен отговор, трябва да се изяснят два момента. Първият е този: не всички евреи са заможни владетели на богатство. Има достатъчно много бедни евреи, въпреки че повечето от тях и в бедността си сами са си господари. Докато може да е вярно, че главните финансови властелини на страната са евреи, не е вярно, че всеки евреин е един от финансовите господари в държавата. Трябва да се прави разлика в класите поради причина, която ще изплува, когато се разглежда обособяването на методите за придобиване на власт на богатите и на бедните евреи.

 

Второ, фактът на еврейската солидарност се поддава трудно на измерване, тъй като не съществува един и същ стандарт за определяне на постиженията на неевреите и евреите

 

Най-важното еврейско влияние, което се свързва с пропадането на установения германски ред, може да бъде дефинирано с три основни пункта: (а) духът на болшевизма, който се предреши като германски социализъм; (б) еврейското притежание и контрол върху медиите; (в) еврейското господство в доставките на храна и на промишлена техника в страната. Има четвърта, „по-значима“, но всички те се стовариха пряко върху германския народ.

 

Доколкото въобще е възможно германските изводи по този въпрос да бъдат възприети от хора, чието обществено мнение е било формирано под еврейско влияние, може да ни бъде от помощ да цитираме лондончанина Джордж Питър-Уилсън, който в началото на април  1919 година писа: „Болшевизмът представлява лишаване от собственост на християнските народи по света в такива размери, че никакъв капитал не ще остане в ръцете на християните. Така всички евреи заедно ще могат да държат света в своите ръце и да управляват, където пожелаят.“

 

Най-малкото от втората година на войната[43] германските евреи проповядваха, че загубата на Германия е необходима за надигането на пролетариата. По това време Щробел[44] обяви: „Открито признавам, че една пълна победа на страната не би била полезна за социалдемократите.“ Навсякъде проповядваха, че „след спечелена победа надигането на пролетариата би било невъзможно“.

 

Цитирам тези примери, освен множеството останали, не за да отворя наново въпроса за войната. А за да покажа как така наречените германски евреи забравиха лоялността към страната, в която живееха, и се присъединиха към евреите извън нея, за да приключат разпадането на Германия. И не само да избавят Германия от милитаризма, което всеки разумен германец желаеше, а за да хвърлят страната в такава бъркотия, която да им позволи да поемат контрола в нея

 

 

 

Болшевиките и меншевиките бяха предвождани от евреи[45]

 

 

 

Евреинът не е анархист. Той не е разрушител. Всичко това е вярно, въпреки че той е световният болшевик

 

Като население евреите установиха в Ню Йорк повече власт, отколкото изобщо някога са имали през християнската епоха, където и да е, с изключение на сегашната Русия.

 

Еврейската революция в Русия беше осигурена с хора от Ню Йорк. Сегашното правителство на Русия беше транспортирано като цяло от нюйоркския квартал Долен Ийст Сайд. Доста отдавна нюйоркското гето заливаше този квартал lower East Side.

 

Браунсвил в Бруклин е еврейски град със свой език, театри и медии. Практически кварталът горен Ийст Сайд на Ню Йорк е огромна част от еврейското гето. Проспериращият Уест Сайд и частта на града северно от Сентръл Парк, заселена от средната класа, са еврейски[46]

 

Въпреки, че като последица от войната временните затруднения доведоха до намаляване на еврейската власт на Wall Street, навярно без да прекъсне връзките между еврейските финансови фирми в Съединените щати и техните съдружници отвъд Океана, вследствие на нея бе постигнато огромно нарастване на еврейското богатство в тази държава. От страна на добре информиран еврейски източник беше заявено, че в Ню Йорк Сити цели 73 процента от военните милионери[47] са евреи.

 

Не бива да се допуска грешка, като се приема, че заради временните спънки на Wall Street войната означаваше тотално препятствие за еврейската програма. Не беше така. Еврейството излезе от войната укрепено още по-силно във властта, отколкото бе преди, даже в Съединените щати. А по света огромният възход на евреина, даже там, където той господстваше и преди, е твърде забележителен.

 

Сега евреин е президент на Лигата на нациите.

 

Ционист е председател на Съвета на Лигата на нациите.

 

Евреин е президент на Франция.

 

Евреин беше председател на Комисията за разследване на отговорността за войната. А един от инцидентите по време на службата му беше изчезването на важни документи.

 

Във Франция, Германия и Англия финансовата мощ на евреите, както и проникването на техните опасни идеи за обществени безредици, нараснаха неимоверно. Наистина е забележителен факт, че в тези държави, които справедливо могат да бъдат наречени антисемитски, властта и управлението на евреите са по-силни от всякъде другаде. Колкото повече им се противопоставят, толкова повече демонстрират своята власт.[48]

 

Днес Германия е антисемитска страна. Обаче, независимо от всичко, което германският народ свърши, за да се избави от очевидното демонстриране на еврейското могъщество, то се затвърди още по-силно от преди, и е извън обсега на германската народна воля.

 

Франция става все по-антисемитска. А докато антиеврейската вълна нараства, се появява еврейски президент. По същество самата Русия е антисемитска. А евреинът е новият тиранин в Русия.

 

А в момент, в който всички еврейски говорители ни осведомяват, че се надига световна вълна от антисемитизъм – което е тяхното название на едно ново пробуждане на народите за ставащото – какво би станало, щом начело на Лигата на нациите, на длъжност, която при отсъствието на Съединените щати би представлявала Главен световен арбитраж, се появява евреин. Изглежда никой не знае защо. Нито предишното [предвоенното] устройство, нито публичното желание са го излъчилино ето го, той е там!

 

В собствената ни страна току-що имахме четиригодишен мандат на еврейско управление. Почти същото, каквото съществува в Русия. Това може да изглежда като преувеличено заявление, но е доста по-меко от фактическото положение. А самите факти не произлизат от слухове. Нито са продукт на предубедена гледна точка. Те са плод на изследване от страна на законни служители на Съединените щати, които бяха отстранени от длъжностите си в полза на едно вече готово еврейско правителство. Но тези факти вече са разпространени завинаги в официалните архиви на Съединените щати.

 

Откакто се помним евреите доказаха, че контролът над Wall Streetне е непременно контрол на американския народ. А личността, посредством която доказаха това, беше евреинът от Wall Street.

 

Този човек беше нареченгубернатор на колонията Юдея в Америка“.

 

Казват, че веднъж, говорейки за себе си, той възкликнал: „Гледате Дизраели на Съединените щати!“…

 

Сега в тази страна [САЩ] има руски болшевики, ловуващи по улиците на Ню Йорк златните табакери, които откраднаха от руски семейства, и фамилни бижута, сватбени и кръщелни пръстени, дето задигнаха от рускини. Болшевизмът никога не отиде по-далеч от представата за заложна къща и „препятствиетопред взломаджията. Не след дълго доказателствата за тази незаконна търговия ще накара някои хора да се укриват. Ще измине доста дълго време, преди Америка да започне да получава заповеди на идиш,[49] или американките ще предават сами своите бижута на избраната раса“…

 

А при такава връзка между американското еврейство, руския болшевизъм и Протоколите“, все още се намират еврейски публицисти с нахалството да заявяват, че само луди хора биха могли да зърнат връзката. Единствено слепци не ще я видят. Но това е само малка връзка. Поредицата от статии не почиват на нищо тъй случайно, като апологията на болшевизма по случай еврейската нова година в най-големия еврейски седмичник в Съединените щати.

 

Съветът не е руска, а еврейска институция. Нито е изобретение на руски евреи в настоящето – нов политически инструмент, който е бил въведен, за да разпространява идеите на Ленин и Троцки. Съветът има древен еврейски произход. Устройство, което самите евреи са изобретили, за да управляват своя характерен расов и национален живот след превземането на Палестина от римляните.

 

Съвременния болшевизъм, който сега е познат просто като външно прикритие на дълго планирано установяване на господството на една раса, незабавно въведе Съвета като форма на управление. Защото евреите от всички страни, които допринесоха за руския болшевизъм, дълго време бяха обучавани в естеството и структурата на Съвета.

 

Съветът се появява вПротоколите на ционските мъдреципод античното название КАХАЛ

 

Не друг, а Уейнингър, евреин – но също и ненавиждащ евреитебеше онзи, който обясни защо толкова много евреи са естествени комунисти. Комунизмът не е само интернационална идеология. Той въвежда отказа от недвижима собственост, особено върху земя. А евреите, макар и интернационалисти, никога не са изпитвали вкус към недвижима собственост. Те предпочитат парите.

 

Парите са инструмент на властта. Макар, в края на краищата, разбира се, комунистите да твърдят, че ще се оправят и без пари. Когато тяхното господство бъде достатъчно установено, ще им даде възможност да управляват стоки и да упражняват деспотична власт без тях.

 

Съвсем същият мотив подтиква еврейския комунист и неговия очевиден враг, финансовия евреин. Когато във времена на икономическа криза собствениците на недвижими имоти почувстват притеснението на усложнени обстоятелства, тъкмо еврейските лихвари стават най-богати. И с цялата доброта на сърцата си се притичат на помощна определена цена

 

Опитаха да отправят най-настойчивите и упорити опровержения спрямо заявлението, че болшевизмът навсякъде, не само в Русия или в Съединените щати, е еврейски. В тези опровержения може би срещаме един от най-безсрамните примери на двойно съдържаниесмисъл, отнесен към горното. Отричането на еврейския характер на болшевизма е насочено към неевреина. Но в поверителността и секретността на еврейските комуникации, или заровен в диалекта идиш или замъглено прикриван в еврейските печатни издания, намираме направени горди потвържденияспрямо техните хораче болшевизмът е еврейски.[50]

 

Това и още много други неща е трябвало да знаят генерал Шарл дьо Гол и адвокатстващия на евреите негов сънародник Ален Безансон.

 

Изнасянето на тези факти е започнало по време на Първата световна война, когато Русия не е била болшевишка и не е съществувала ЧК Извънредната комисия на евреина Дзержински.

 

 

 

Не само в Русия, навсякъде по света комунизмът е еврейски[51]

 

 

 

Да приемем, че Хенри Форд е нарочен за… „закоравял антисемит“. Естествено – съвършена идиотщина за един от най-успелите и най-човечни предприемачи в американската история. Но такъв ли е бил и кореспондентът в Русия на лондонския вестник “The TimesРобърт Уилтън, когато през 1920 година, като пряк свидетел на събитията, отбелязал, че „болшевиките не бяха руснаци; те бяха евреи. Те бяха интернационалисти,… прикрити зад руски имена.[52]

 

Веднага след Октомврийския преврат в Русия от 1917 г. станало ясно:

 

Болшевиките не могат повече да бъдат описвани като политическа партия, която има крайни комунистически виждания. Те оформят една относително малка привилегирована класа, която е в състояние да тероризира останалото население, защото притежава монопол над въоръжението и над хранителните доставкиТази класа е съставена предимно отевреи; последните са особено много на високите постове.[53]

 

Цитатът е от доклад на клона на Британския съвет в Екатерининбург, изготвен и изпратен в Англия година преди констатацията на журналиста Робърт Уилтън. Може би служителите в него също са билиантисемити“?

 

Бъртран Ръсъл, издънка на знатен британски род, философ, математик, историк, писател, политик, обществен деец, стана Нобелов лауреат за мир. Помня неговата активна дейност. Освен всичко друго, той е бил деец на Фабианското движение, родило Лейбъристката партия на Британия. Тоест – легализирало социализма в Обединеното кралство.

 

Ръсъл бил интимен приятел със смятаната за красавица генералска дъщеря Отолин Вайълит Ан Кавендиш-Бентинк.[54] Тя се прочула с твърде фриволното си поведение и множеството свои любовни афери, които скандализирали тогавашното обществено мнение. Накрая кротнала и се омъжила сполучливо за богатия евреин Филип Едуард Морелсоциалист, депутат в парламента и президент на колеж в Оксфорд.

 

Отолин Морел формирала около себе си кръг, представян като литературен и престижен. Освен Бъртран Ръсъл, край нея се въртели Върджиния Уулф, Улиям Бътлър Йейтс, Олдъс Хъксли, Томас Стърнс Елиът. Слуховете носят, че именно тя била прототипът на главната героиня в прословутия еротичен роман „Любовникът на лейди Чатърлей“ на Дейвид Хърбърт Лоурънс, по-познат като Д. Х. Лоурънс. Освен това поддържала добри отношения с членове на тайното общество Фейбиън Клъб, в който членувал и бившият й любовник Бъртран Ръсъл.

 

Та след като през 1920 г. фейбианският социалист – сиреч меншевик – същият този Ръсъл, посетил Съветска Русия, уж започнал да проглежда за истината. Написал на своята приятелка Отолин Морел:

 

Болшевизмът е завършена тиранична бюрокрация с шпионска система, която е далеч по-съвършена и ужасна от царската и с една тъй високомерна и безчувствена аристокрация“, съставена от американизирани евреи. В нея няма и помен от някакви остатъци от свободата на мисълта, на словото и на действията.[55]

 

Което не му попречи в края на петдесетте да пледира за сближаване между САЩ и СССР. Известни са писмата му до Дуайт Айзенхауер – президента на САЩ, и до Никита Хрушчов – генерален секретар на ЦК на КПСС. А в края на шейсетте Ръсъл настояваше за включването на комунистически Китай като пети постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

 

И други видни фигури от онази епоха са оценявали доколко руски е болшевизмът на Ленин и сие:

 

Болшевиките използваха всяко възможно насилие, което можеха да измислят и злорадстваха над страданията на жертвите си – споделя Хенри Пиърсън. – „Движението е оглавявано изключително от евреи. Почти всеки комисар е евреин, а мнозинството от тях говорят английски, повечето – с американски акцент.[56]

 

Самонадеяният Леон Троцки признава, че например самият той, Зиновиев и Каменев са евреи.[57] Не е ли любопитно, че дейците на Октомврийския метеж, въздигнат в „революция“, неизменно пропускали да споменат своя главен идеолог Израил Хелфанд, познат като Александър Парвус. Тъкмо той убедил Ленин, че настъпва време за революция, от която да се обогатят. Неговият силует личал зад гърба на банкера Макс Варбург, който, като началник на германското военно разузнаване, убедил кайзера да подпише документ за отпускане на огромна финансова помощ на Улянов и болшевиките. Днес, казват, тя би възлизала на повече от 1,5 милиарда долара!

 

Пак същият Лейба Бронщейн-Троцки посочва четиримата най-висши ръководители на болшевишкия преврат от октомври 1917 г., а именно евреите Ленин, Зиновиев, Каменев и себе си – Троцки.[58] Впоследствие добавя Сталин към тях.[59]

 

А като коментира Баварската революция от 1918 г., големият защитник на еврейството, английският историк и политик Иън Кършоу признава:

 

Доста от революционните водачи се оказаха евреи. Някои от тях бяха източноевропейски евреи със симпатии и връзки с болшевиките.[60]

 

Няма как да отминем и истинския владетел на юдео-болшевишка Хазария – нейният скрит „императорЛазар, запазил титлата във фамилното си име Каганович. Съвременникът на онези събития Франк Бритън посочва факта, че:

 

И Сталин и дъщеря му Светлана се ожениха в могъщото еврейско семейство Каганович.[61]

 

И приключва книгата си със заключението:

 

Комбината Сталин-Молотов-Каганович, която ръководи Русия днес, е тъй твърдо еврейска, колкото беше първоначалното управление на Ленин-Зиновиев-Каменев-Троцки.[62]

 

По-късно, обсъждайки времето след края на Втората световна война, евреинът Едвард Радзински признава:

 

Ционистите проникнаха даже до най-високите равнища на политическия елит.[63]

 

Самият сетнешен британски премиер, вездесъщият Уинстън Чърчил, пише:

 

Няма нужда да се преувеличава ролята, изиграна от тези интернационални евреи, повечето от които са атеисти, в създаването на болшевизма и в действителното осъществяване на руската революция. Със сигурност тази роля е огромнапо-голяма, отколкото на всички останали. С изключение на Ленин,[64] болшинството от водещите фигури са евреи. Нещо повече, началното вдъхновение и движещата сила произлизат от еврейските водачи

 

Преобладаващото присъствие на евреи в съветските институции е удивително. Значителна, а в действителност основната роля в системата за терор, прилагана от Извънредната комисия за борба с контрареволюцията,[65] се изпълнява от евреи, а в някои особено съществени случаи и от еврейки. Същата зловеща практика се прилагаше от евреи през краткия период, в който Бела Кун управляваше Унгария. Пак този феномен присъстваше в Германия (особено в Бавария)…[66]

 

Нека допълня за цвят. На практика Баварската съветска република била ръководена от болшевиките. В нея бъдещият фюрер на Третия райх бил нещо като нашенската Б.Б. при Таточаст от охраната на болшевишкия комисар, евреина Евгений Левин,[67] който през 1918-1919 г. всъщност е оглавявал бунта. Нищо чудно. Сам фюрерът бил марксист и е започнал политическата си дейност в малка комунистическа партия. И това не е изненадващо, като имаме предвид общия еврейски произход на дваматаХитлер и Левин.

 

Не пропускайте неоспоримото обстоятелство за връзката между еврейския банков елит в Германия и Съединените щати, включително на Банката на Федералния резерв на САЩ, с болшевиките. Паул Варбург, брат на споменатия Макс Варбург, вече бил женен за дъщерята на един от учредителите на нюйоркската банка “Kuhn, Loeb & Co.”. Само дето отвъд Атлантика произнасяли името му Пол Уорбърг.

 

Нему била възложена ролята да инициира основаването на Системата на Федералния резерв. Него излъчили като първи председател на нейния Съвет на директорите. А “Kuhn, Loeb & Co.” предоставила безвъзмездно на пребиваващия в Ню Йорк Леон Троцки 20 милиона тогавашни долара. Днес, според специалисти, равняващи се на около 4,5 милиарда долара!

 

Както посочва Хенри Форд, тъкмо нюйоркският КахалСъвет на еврейските общностирекрутирал еврейски терористи за болшевишкия отряд, предвождан от Бронщейн-Троцки. Да не пропускаме от вниманието си, че в Америка личен преводач на идеолога на перманентната революция и създател на Червената армия бил Георги Андрейчин от село Белица, Горноджумайско. Той се явявал дядо на социолога Андрей Райчев. Което обяснява положението му на комунистически парвеню, забогатял с престъпления. Както и неговата недосегаемост.

 

Приписването на някаква „световна еврейска конспирацияна КГБ е жалко за самите пропагандисти. Преди всичко, един от първите декрети на болшевишката власт бил този за борба с антисемитизма. Всяка акция в тази посока издава приемане на комунизма в неговия военен болшевишки вид, на ленинизма. Претенциите за поредната борба с някакъвантисемитизъм“, които не са спирали от средата на шейсетте години, означават еднаква, обща философия, идеология с комунистите. И синхронни действия с тях. Съдействието на „борците против антисемитизма“ – тоест – против нещо измислено, фалшиво, несъществуващо в реалния живот, натрапено от сатанистите, показва съучастие в комунистическите престъплениянай-гигантските и най-жестоките в човешката история.

 

 

 

Once a Jew, always a Jew[68]

 

 

 

Защитата на самозванитеевреи“, потомците на средновековните хазари, представлява едно единствено нещо: бунт против Бога. Заемане на място в редиците на изконното злоционизма – с неговите подразделения комунизма, социализма, включително националсоциализма, фашизма, либерализма на отвратителните антихуманни популисти и т.н. Съвсем наскоро призоваха американския патокДоналд именно към товада застане на ясни и яростниантисемитски позиции“.[69]

 

Което ще рече – да признае, че е комунист. Което е ноторно известно на умните и мислещите. Тъй като нормалните хора приемат и знят, че всеки, нареждащ се в този строй, е комунистически престъпник. Освен това, както ни е известно от признанието на отявлен комуняга, герой на социалистическия труд, „който е комунист, той не е човек“.[70]

 

Сетне КГБ, тази шпионска централа е наследница на репресивните органи, чието начало поставила Извънредната комисия ЧК, създадена по личното нареждане на вожда Ленин. Първият й ръководител бил роденият в Полша свръхстрахлив и поради това невероятно безмилостен и жесток полуевреин Феликс Дзержински.

 

Нататък списъкът от началници на съветските репресивни тайни служби е изпълнен с евреи: Хенрих Ягода – всъщност Йенох Хершевич Йехуда, Яков Саулович Агранов с рождено име Янкел Самойлович Соресон, Лаврентий Берия, братовчед на Лазар Каганович, Юрий Андропов – по баща Либерман, а по майка Фейнщейн. Всички ръководители на концлагерната империя ГУЛаг били евреи

 

Ако повярвате в измамната пропагандна глупост законспиративни теориизасветовен еврейски заговор“, които – видите ли – са фабрикувани и тиражирани от КГБ, означава да приемате, че евреите са преследвали преди всичко себе си. Следователно, по-добре се погрижете за психичното си здраве.

 

Няма как човек да е почтен, ако отрича престъпленията на еврейския елит и не само: създаването на комунистическите, социалистическите, фашистките, либералните, екологичните, феминистките и Бог знае още какви движения. Разкриването и използването на концентрационни лагери – първо в Южна Африка. След това в Съветска Русия СССР, Германия, САЩ, а след войната – в целия т. нар. социалистически лагер.

 

Повечето надзиратели и палачи в комунистическите и нацистките лагери на смъртта са били евреи. Преобладаващото мнозинство от еврейските историци, претендиращи да са изследователи на проблема за червения терор, заобикалят темата. Свикнали са да съблюдават спуснатите им стандарти, според които евреите сажертви“, даже когато действат като потисници.

 

Например евреинът Аркадий Ваксберг, член на КПСС, свързан с КГБ, баща на уважаваната от мнозина съветска журналистка Татяна Ваксберг, подвизавала се и в РадиоСвободна Европа“, има дръзкото нахалство да твърди, че неговите събратя по вяра билипринуждавани да стават садисти. Абсурдно е да приемем, че – както пише другарят Ваксбергпричината евреи да бъдат коменданти на 11 от общо 12 основни лагера от архипелага ГУЛаг,… била една: „Сталин искал да изкара евреите да изглеждат лоши, за да възбуди антисемитизъм“?!

 

Не е било възможно“ – настоява същият автор, – „да имате чиста съвест.[71]

 

Досещате се, че Ваксберг остава сляп за всички други причини. И пропуска повечето от онези факти, които доказват, че дори „много от свидетелите на обвинението и агент-провокаторите срещу еврейските врагове на комунистическата държава също бяха евреи“…

 

Някои от главните инструменти на терора също бяха от еврейско потекло: М. И. Гай, който оглавяваше тайният милиционерски отдел;[72] А. А. Слуцки и неговите заместници Борис Берман и Шпигелглас, които се занимаваха с терор и шпионаж зад граница; и Паукер, началникът на операциите в НКВД. Никой от тези масови палачи не оцеля…[73]

 

Вече трудно ще откриете чак такъв идиот, който да отрича, че Яков Юровски – командирът на взвода от палачи, екзекутирал царското семейство, както и повечето от неговите подчинени убийци, били евреи. Юровски изпълнявал преките заповеди на друг еврейски болшевишки лидер Яков Свердлов. На върха на пирамидата от касапи на хора стоял Владимир Улянов, по майка Бланк, товарищ Ленин.[74]

 

Даже „милияткомунистически чифут и доносник Аркадий Ваксберг не успява да избегне явната истина:

 

Няма как да заобиколим факта, че първите цигулки в оркестъра на смъртта на царя и неговото семейство, бяха четирима евреиЯков Юровски, Шая Голошчекин, Лев Сосновски и Пинкус Вайнер (Павел Войков). Концертмайстор и диригент беше Яков Свердлов.[75]

 

От самото си начало, за да оцелее, съветската държава разчиташе на военните, на полицията и на службите за сигурност“ – потвърждава евреинът Бенджамин Гинсбърг. – „А евреите бяха активисти в тези институцииЕвреи съставляваха личния състав и ръководеха средствата за насилие, които държавата налагаше, за да контролира своите граждани.[76]

 

Да продължавам ли? На кого не е ясно, че комунизмът е еврейско изобретение? А практическото му приложение не само в Русия, а навсякъде, включително и у нас, е било поверено на евреи. Тези доказани факти ли съставляват „конспиративна теория“?

 

Например самото използване на робски труд в концентрационни лагери хрумнало на Ленин, който използвал богатия британски опит в юга на Африка. Но главните организатори на масовия терор били евреите Матвей Берман и Нафтали Френкел. Те поставили рекорда на съветския робовладелчески строй с 200 000 загинали работници само на един обектБеломор канал.[77]

 

Повечето от главните надзиратели на Канала бяха евреи. Солженицин ги описва като „шестима наемни убийци, всеки от които е отговорен за по тридесет хиляди живота: Фирин, Берман, Френкел, Коган, Рапопорт, Жук

 

С месиански плам хиляди еврейски революционери се втурнаха да помагат като остриета на копието на терора. Още през 1922 година един от тях, Матей Берман, беше спомогнал за установяването на робския труд и за превръщането му в институция.[78]

 

Примерите са милиони! Всички те са проява на онова зло, което е заседнало в еврейската душа. То се е настанило там след дългото му възпитаване – поколение след поколение. Чрез религията на сатанизма, чийто апотеоз е Талмудът. Но той е развитие на Танаха – т. нар. Стар завет. Двете идеологически основи на юдаизма насаждат и утвърждават чувството на превъзходство, което всички евреи изпитват спрямо останалите хора. Също – еврейската изолация, преминаваща границите на расизма.

 

Кой ще отрече варварството и животинския нрав на евреите в следния епизод от нашата история:

 

От 13 до 15 май главата на Бенковски, натъкната на върлина, стърчала в двора на тетевенския конак, а на 18-и, бидейки турната в конска торба, представена била в София на Махзар паша. От 18-21-и главата на показ била изложена в пашевския конак. Софийските евреи и шоплаци се извървявали в пашевския конак (днес княжеввски дворец) да гледат главата на человека, който от върховете на Еледжик планина и от Беловската станция бе изпоплашил мирното население в Тракия и Шопландия. Според уверенията на покойния Милетий, тогава Митрополит Софийски, евреите и кадъните заплювали мъртвата глава на Бенковски войвода; с игла дупчили надутия му и посинял език, говорейки: „на, така се пада на тоз, който въстава против падишаха.“ А циганите (днес протежирани избиратели на българската столица) запършвали нагоре клепачите на мъртвите очи и с това правили смях на непочитаемата публика!… Същите тия цигани люшкаха на бесилката мъртвото тяло на В. Левски!… Същите тия цигани днес продават с голямо наддавание (мезат) избирателното си право, и с ками и сопи в деня на изборите гонятбратята шопиисиновете израилеви“, които през 1876 г. с игла боцкаха мъртвия език на Бенковски Войвода

 

Соколовите очи на Гавриил Хлътов, които на 27априлий молнии стреляха на Беловската станция, на 20-и май служеха за смешка на братята шопи, на синовете израилеви и на потомците фараонови!…[79]

 

Да не се разбира това, е простимо. Ще го отдадем на невежество. Но да се отхвърлят доказаните факти, престъпленията на извергите, издава нечиста съвест и подкупност. Като си затворим очи пред „невежествотона съвременния френски автор, нека се запознаем с начина, по който той продължава да изяснява същността на комунизма като практика. Онова, което президентът Шарл дьо Гол не е забелязал. Или…

 

Обаче марксизмът-ленинизмът е научен. Следователно е трябвало опитът да донесе доказателства за теорията. Щом капитализмът е повален, важно е било да настъпи социализмът.[80] И понеже той явно не е нестъпвал, не е оставало нищо друго, освен да бъде изграден съгласно указанията на теорията, като във всеки момент се е проверявало дали резултатът съответства на предначертанието. Така пласт след пласт се е изграждал един фалшив свят, предназначен да замести истинския, а атмосферата на всеобщата лъжа се е сгъстявала и то дотолкова, че фактите все повече са се отделяли от думите, натоварени с тяхното описание. Доброто се е утвърждавало неистово, за да се отрече реалността на злото.

 

Ето по този път се е извършило моралното разрушение при комунистическия строй. Както при нацизма, то се е разпространявало по концентрични кръгове около основното ядро.

 

В центъра се е намирала партията, а вътре в партията – нейният ръководен кръг. В първия период на управлението той все още е бил под пълното влияние на идеологията.  Именно тогава се е извършвало елиминирането на класовия враг“. С напълно откровена съвест и в името на утопията са били унищожавани цели категории хора. Един бегъл поглед назад показва, че независимо дали говорим за Русия, Корея, Китай, Румъния, Полша или Камбоджа, това първоначално пускане на кръв е едно от най-големите в историята на тези държави: понякога от порядъка на 10 на сто от населението, понякога и повече.

 

 

 

Фактически машината на комунистическия терор в Полша

функционираше подобно на онези, които използваха

в други страни в Европа, управлявани от комунисти[81]

 

 

 

Когато се е оказало, че утопичният блян все още не се осъществява, а жертвата на всеки десет не води до нищо, се е извършило приплъзване от утопията към чистото съхраняване на властта. Обективният враг вече е бил изтребен и затова е трябвало да се следи той да не се надигне наново в самите редици на партията. Това е моментът на втория терор, който изглежда абсурден, защото не съответства на някаква обществено-политическа съпротива, а цели да установи пълен контрол над всички хора и всички мисли. Тогава страхът става универсален и се разпространява в самата партия, всеки член на която започва да се чувства застрашен. Всички донасят за всички; предателството е верижно.

 

След това настъпва третият стадий: партията взема мерки срещу перманентната чистка. Тя се задоволява с рутинно упражняване на властта и на своята сигурност.[82] Тя вече не вярва в идеологията, но продължава да говори на нейния език и бди този език, чиято лъжливост й е добре известна, да остане единственият говорим език, доколкото той е знак за нейното господство. Партията натрупва привилегии и облаги. Тя се трансформира в каста. Настъпва всеобща корупция. Сред народа нейните членове вече не се сравняват с вълци, а със свине.

 

Периферията се формира от останалото население. То изцяло и незабавно е призвано и мобилизирано за построяването на социализма. Но като цяло е заплашвано, подложено на измама и подбудено към участие в престъпление.[83]

 

Е, именно това наблюдаваме на този етап от световната революция на Запад. Отдавна политиците се обособиха в отделна каста. Преди това същото сториха управителите на корпорациимениджърите. И двете прослойки представляват на пръв поглед странен хибрид между собственици на средства за производство и наемни работници. Изключенията сред политиците са рядкост, потвърждаваща правилото.

 

Същото се отнася и за „всеобщата корупция“. Достатъчно е да погледнете как президентът на отстъпващата водещото си място глобална империя Доналд Тръмп използва своето служебно положение, както се изразяват юристите, за да увеличи богатството си. Ежеседмичните му полети на държавна сметка до Флорида, за да рекламира своето имение като престижен клуб за избрани, го доказват. Съпругата му така и не се отказа от своите фирми. Двамата, особено тя, поддържат бизнеса в нюйоркския Тръмп Тауър. Отделно неговата дъщеря и зет му са едновременно съветници в Белия дом и преуспяващи предприемачи.

 

Да продължим:

 

Но докато революцията не победи в световен мащаб, външният свят, бил той сведен и до незначително островче [например Куба], си остава смъртоносна заплаха… За да държи реалния свят на дистанция, партията трябва да разполага с реална сила, а такава може да бъде извлечена единствено от контролираната от партията реалност. Партията се нуждае от икономика, за да изхрани населението, от минимум технологии и промишленост, за да въоръжи армията. По такъв начин оцеляват производителите, техниците, учените. Партията не може да отпрати от другата страна на огледалото всичко, което е, защото тогава сама ще бъде повлечена от създаденото от нея небитие.

 

И най-сетне, на последния етап следва разрушението на самата партия, която се сблъсква с виталните инстинкти на оцеляването. След големите чистки на Сталин и Мао партията взема гаранции и предохранителни мерки. Комунистите вече не избиват комунисти, жертвите изпадат само в немилост.

 

В Русия именно така започва упадъкът на системата.[84]

 

Уви, и тези високопарни разсъждения се родеят твърде далечно с истината. Горбачов беше поставен, за да произведе много подпартийки от единствената партия. Но все подчинени на майката. Както е тук и навсякъде в уж бившия съветски (конц)лагер.

 

Обратно, на Запад изчезват т. нар. традиционни партии. Появяват се нови, силно наподобяващи основната партия при социализЪма на другарите. Какво друго е Макроновата във Франция?

 

Липсва свързващото звено между всички системи – например комунистическата, фашистката, нацистката, либерал-демократическата. То е техният създателинтернационалното Братство на еврейските финансисти и индустриалци.

 

На последните парламентарни избори във Франция, произведени на 18 юни 2017 година пред урните се явиха едва 44 на сто от имащите право на глас. Ако приемем, че там не манипулират данните за избирателната активност, ще ни светне: французите започват да проумяват. На тях им извадиха вожд обединител. Толкова дефектен, че и тъпанарите схванаха – не е нищо повече от елементарна кукла на конци. А кукловодите?

 

Същите, които осемдесет лета по-рано бяха изтикали на преден план Сталин, Рузвелт, Хитлер, а по-късно извадиха и своя скрит коз Чърчил.

 

Партията (чрез гласа на Сталин) констатира върху цялото пространство на лагера [социалистическия], чекапитализмът е по-силен от всякога“. Той прониква в самата партия – и единствено тойследва да разруши партията, за да създаде нова партия от частите й. Тази опасна операция изисква нарастване на харизмата на вожда, сходен с нацисткия фюрер. Щом един път той съсредоточи в своята личност духа[85] на историята, както фюрерът олицетворява духа[86] на расата, той може да си позволи в блестящата си изолация и впрякатаси връзка с масите да ликвидира техния колективен палач. Сталин е правил един път това, не без подражание на Хитлер и неговата „нощ на дългите ножове“.[87] Той се е подготвял да го направи и втори път (както и да депортира всички евреи), когато го сварва смъртта.[88]

 

Ето я лъжата, повторена многократно. Както смятал другарят Ленин, така тя се превръща в… „истина“. Вярват й. А фразата е приписана налошите“ – на нацисткия министър на пропагандата д-р Йозеф Гьобелс, четвърт евреин

 

Сталин никога не е възнамерявалда депортира всички евреи“. Сам евреин и то не какъв, а Ротшилд, той се е опълчил срещу своите създатели. И си го е получил. Лаврентий Берия се погрижил за здравето му. А дядото на Владимир Путин изглежда е резервирал място за внука си в бъдещата политика, поднасяйки отровата на вожда.

 

Изброените току-що неща наблюдаваме днес на Запад и най-вече в САЩ.

 

Просто комунизъм.

 

Иначе, „теорията“, че всичкилегендизасветовен еврейски заговордължим на КГБ, не се крепи и на едно прогнило краче. Офицерът от КГБ и евреин от КПСС при това, товарищ Владимир Путин, е образец на твърдението ми. Той ни представи най-новото доказателство в спор с американскатаспециалистка по компютърни намеси“ – хаквания, Мегън Кели. Стори го демонстративно през май по време на публично обсъждане, предавано пряко по телевизията. До него седеше индийският премиер Нарендра Моди. Уверете се сами.

 

 

 

 

 

Ето как стават тези неща. „Прекратите“ – заповяда Путин. Сам забравяйки, че е признал: „80 или 85 на сто от първото съветско правителство са били евреи“. С което завърши видеосвидетелството.

 

Ами сега? Койсъчинява конспиративни теории за световен еврейски заговор“? КГБ ли?

 

Глупакът наистина е глупак. А Владимир Владимирович е обикновен комунист. Доста посредствен, ако следите поведението и думите му, и се замислите. Марионетка. Обаче цели щабове в Русия, САЩ, Европейския съюз се грижат да не изглежда тъп

 

Още едно нещо, което не е вярно в старанието на Безансон за разясняване на комунизма, е самата същност на плана. Той не е нищо друго, освен война на най-богатите срещу останалите и най-вече против средната класа. Затова тя е на изчезване. Общественото разслоение на Запад, чиито граници бяха размити дотолкова, че да не бъдат забелязвани, сега се превръща в пропаст.

 

А генерал Дьо Гол е бил подвеждан, както и всички останали западни държавни ръководители.

 

 

 

Съветското проникване на Запад

и предателството на тамошния елит

 

 

 

Но коя е тази фигура „Саар-Демишел“, изплувала от архивите на КГБ?

 

Франсоа Саар-Демишел с псевдоним „НН“, наистина бил смятан за най-успешния агент на КГБ през шейсетте години. Кой бил той?

 

Участник в съпротивата против нацистката окупация на Франция, за кратко служил в DGER[89]Генералната дирекция за специални проучвания и разследване, и в нейната наследница SDECE[90]Служба за снабдяване с документи от чужбина и за контраразузнаване. През 1947 година внезапно напуснал и се захванал с бизнес. Седем лета по-късно станал изключителен представител на съветското външнотърговско обединение, което търгувало с дървесина за производство на хартия.

 

Доста важно, понеже Франсоа Саар-Демишел се оказал почти монополист при доставките на суровини за френската хартиена промишленост. По този начин практически той индиректно държал ключа към производството на печатни изданиявестници, списания, книги, рекламни материали… Тъй като от осигуряваната от него съветска дървесина изработвали и вестникарската хартия.

 

През 1958 година, при поредното му посещение в Москва, Саар-Демишел бил вербуван за агент на КГБ. По инструкции от Центъра – разбирайте главната квартира на КГБ на площад „Лубянкав съветската столица, използвал своите връзки от съпротивата, за да се свърже и сближи с някои от най-важните поддръжници и съветници на генерал Шарл дьо Гол.

 

След избирането на генерала за президент Саар-Демишел сполучил да се сдобие с достъп до Елисейския дворец. По време на деловите си пътувания до Москва редовно докладвал всичко, което научавал от самото ядро на френската държавна власт.[91]

 

Според Константен Мелник,[92] съветник по сигурността на Мишел Дебре, първия министър-председател в Петата република, „повече от всяко друго политическо движение, голизмът беше претъпкан с агенти за влияние, поставили се в услуга на КГБ, които никога не успяхме да държим настрана от Дьо Гол.“ Навярно най-важният от тях е бил Саар-Демишел.

 

Неговите доклади били проектирани от Центъра така, та да засилят убедеността на Дьо Гол, че съветските лидери не са водени от комунистическата идеология, а от традиционните руски интереси. И да го уверят, че те са искрено загрижени за разбирателството с Франция:

 

„Понастоящем моите съветски събеседници използват все по-малко марксистко-ленинската фразеологияТе са твърде отворени за диалог и правят ясно разграничение между пропагандните изявления и решенията, основани на точни фактиБремето на идеологията изчезва, особено сред новото поколение. Изправено пред такава промяна на общественото мнение, ръководството не предприема никакви опити да спре тази линия.“

 

Също така, по време на своите пътувания до Москва Саар-Демишел редовно захранвал Центъра с доклади за външната политика на Дьо Гол. Той твърдеше, че след подписването на договора за сътрудничество между Франция и Западна Германия през януари 1963 г., който беше посрещнат зле в Москва, в личен разговор Дьо Гол заявил: „Разпростряхме нашата ръка върху германците още по-нататък, за да сме сигурни, че те няма да държат нож в своята.[93]

 

Освен Улман и Саар-Демишел, още много изтъкнати френски предприемачи, културни дейци и политици работели за Кремъл. Освен с пряк шпионаж, те се занимавали с пропаганда вътре във Франция и извън нейните предели. Водели се собственици и редактори на медии. Тиражирали дезинформации и контрадезинформации… Не малка част от тези неща били запазени в архива на КГБ. Същото се отнася и за тукашната Държавна сигурност. Което още преди години ми даде основание да не им вярвам сляпо и изцяло. А да анализирам и осмислям фактите и личностите, свързани с тях.

 

Един от най-известните сред тези сътрудници на съветското разузнаване бил Пиер-Шарл Патѐ. Вербували го през 1961 година и първоначално носел агентурния псевдоним „Печерин“, заменен от „Масон“. Журналист, син на прочутия филмов магнат и милионер Pathé, чиито кинопрегледи и игрални продукции по-възрастните читатели сигурно помнят, противно на очакванията Пиер-Шарл се оказал безценен информатор, действал запари. В просъветска статия обосновал отношението си така:

 

Жестокостите на сталинизма бяха само едно детско заболяване.[94] Триумфът на Съветския съюз е победа на правилния поглед и разбиране за похода на историята. СССР, тази лаборатория за нови идеи за най-напредничаво развитие на обществото, ще надделее над гигантизма на Съединените щати.[95]

 

От 1961 до 1967 г. за такива и далеч по-неприятни, даже опасни за Франция услуги, Пиер-Шарл Патѐ получавал от КГБ средно по 6000 франка месечно. Плюс висока заплата като издател и редактор. Той успял да формира около себе си кръг от известни интелектуалци, политици, бизнесмени, журналисти и дипломати, които – знаели или не – работели в полза на Съветския съюз. Пак казвам: приносът на БКП и Държавна сигурност в тази продължаваща операция, са фигури като Цветан Тодоров, Юлия Кръстева и Кристо, например. Фактът, че никой не ме чува, не обръща внимание, издава, че акцията не е спирала. Все така е в ход

 

Не случайно пред втрещените ни погледи назначихашироко скроения“ политически бабоеб МакронПиер-Шарл Патѐ действал по време на управлението на т. нар. традиционна френска десница. Която, както става ясно, била проядена от комунистическите дървояди с непробиваеми железобетонни чутури.

 

Главната задача на активните мероприятия, прилагани от Патѐ и останалите агенти за влияние от парижката резидентура по време на Петата република, беше да увредят френско-американските отношения, да насърчат френско-съветското сближаване и да отделят Франция от НАТО. Саар-Демишел докладва за напредък по трите фронта. Неговият звезден миг като агент на КГБ настъпи през март 1965 г. по време на визита в Москва, за да преговаря за продажбата на френската система за цветна телевизия SECAM на съветската телевизия, когато заяви на своите водещи офицери, че Дьо Гол е пожелал да посети Съветския съюз през следващата година.[96] Дьо Гол, заяви той, не отдавал никакво значение на френско-съветските идеологически различия. И му казал:

 

Русия беше, е и ще продължи да бъде велика сила в Европа. Забележителните качества на руския народ останаха същите независимо от идеологията на комунистическото управление. Но в настоящия ден комунистическата идеология играе ролята на свързващо звено, което държи сплотена заедно тази огромна многонационална федерация.“ Следователно не идеологията, а държавните аргументи изпълняват главната роля. Колкото до обединението на Германия, на което Съветският съюз се противопоставя решително, Дьо Гол искаше да го отлага, възможно по-дълго. „Колкото по-дълго, толкова по-добре.“ Без съмнение екзалтиран, Центърът изпрати съобщението на Саар-Демишел на Централния комитет.[97]

 

Как ви се струва? Продължавате ли да вярвате в „Студената война“, „противопоставянето между двете системи“, „Карибската криза“, „враждуването по време на агресиитеамериканската във Виетнам и съветската в Афганистан“, останалите войни, които корпорациите от военно-промишлените комплексиистинските съвременни държавни структуриводеха и не прекратяват?

 

Та нали децата и внуците на нашите поробителисъветските и туземните ни комунисти отидоха на Запад? И ги приеха с широко отворени обятия барабар с парите им, отмъкнати от нас от тези пладнешки крадци. Необходимо ли е всеки път да споменавам, че повечето от наследниците на Сталин, Хрушчов, Горбачов, Елцин и Путин се подвизават в САЩ и Западна Европа? Там приютиха повечето главни гангстери от КГБ, „до шушка ограбили народа и накрая унищожили държавата“, по израза на Игор Бунич.[98] Почти всички от назначените милиардери, някои обявявани за олигарси, се скриха на Запад. А той ги посрещна гостоприемно, алчно втренчен в торбите с откраднатото богатство на народа, представяно като „златото на партията“! Какви идеологии и антикомунизъм?…

 

Някои от тези родени престъпници, изпедепсани мошеници, закоравели бандити, ни бяха върнати. Само си спомнете четирите години владичество на Симо Мадридски и НДСВ с мандата на офицера от военното разузнаване Тошо Пейков, син на комунист. За онзи т. нар. лондонски кръг около сина му Кирил, който след това сякаш се стопи и разтвори. Но не в западни, а в съветски – пардон: руски –  структури. Да припомня братята Милен и Георги Велчеви, другарите Катев, Ал-Джабури, по-сетнешния Симеон Дянков… Според вас чии задачи изпълнява в Световната банка товарищ Сталинка КриСталинаГеоргиева?

 

Нали ужким ни ръководи личната телохранителка на Симеон-Кобурговото тяло, членката на БКП и майорка от Държавна сигурност Бойка Борисова, по-позната като банкянската Брижит БардоБ.Б.? Въпреки че одъртя и наля доста грозна плът, бившата телячка, гордееща се, задето е разтривала ушите на комунистическия диктатор Тодор Живков, се фръцка чевръсто между Меркел и Ердоган, Путин и Обама. Скоро Тръмп ще има шанс да наблюдава нейното изпълнение на кол – sorry: на пилон

 

Voici, cest ça,[99] както казват „французите“ в Столипиново

 

Никой не отправя питането: Нали уж имаше промени? След тях ние, останалите, некомунистите и ченгетата, къде сме? Est-ce quil y a un endroit pour nous sous le soleil du la Révolution mondiale?[100]

 

Нито е времето, още по-малко мястото, за по-цялостно и подробно разкриване на мащабите на проникване на съветската власт в Западна Европа и САЩ, по-специално във Франция. То е било всеобхватно. Архивите на КГБ, поднесени ни от Митрохин, показват: няма френски президент след генерал Шарл дьо Гол, чиито съветници, някои – най-близки и по стратегически важни въпросида не са били вербувани, или попаднали под влиянието на КГБ.

 

Най-силно било проникването около Валери Жискар дЕстен и Франсоа Митеран. Московският Център използвал за съветските цели и подчинените му секретни служби в социалистическите страничешки, източногермански, полски

 

Митрохин е записал онова, което е могъл. В бележките му и в изнесените от него документи отсъства сериозна българската следа, оставена във Франция. За мен причината е, че несъмнено тя е достигнала до най-високото равнище на истинската власт. И е работила в помощ на една варварска, фашистка диктатура, каквато беше комунистическата, обявена със Закон за престъпна.

 

Имам предвид не само редовите агенти на Държавна сигурност като първобитния Райко Николов. Преди всички визирам баронеса Ротшилд – моята непозната съкварталка Веселина Георгиева.[101]

 

 

 

La convergence или отново за прегръдката

между западните меншевики и източните болшевики

 

 

 

Що се отнася до несекналата връзка между комунистическите режими на Изток и Запад, независимо че повечето от вас не ги възприемат и схващат като такива, зашеметяващ пример е Марин Райков, който спестява фамилното си име Николов. И в този момент въпросното чудо на зверската, кървава комунистическа система е посланик в Италия и Ватикана на чалгарска Номенклатурия, престъпно представяна като „България“.

 

Цял живот другарят Марин Райков Николов е бил тоталитарен и демократичендипломат. Нещо като местен Вишински, но от по-нисък ранг. (Да не пропуснем от вниманието си, че Андрей Януаревич е бил сред надзирателите при изготвянето на плана за днешния Европейски съюз.) А върхът на позора – и министър-председател, макар и служебен, както и министър на външните работи.

 

Роденият във Вашингтон агент на ДС и КГБ беше заместник-министър на външните работи в кабинетите на Иван Костов (1998 – 2001) и Бойка Борисова (2009 – 2010). От 1997 г. до 1998 г., по време нанай-демократичниярежим – този на съветския агент товарищ Костов, Иван Йорданович, и на външната Му министърка Надка, Марин Райков Николов беше гуден за заместник-постоянен представител в Постоянното представителство на България към Съвета на Европа в Страсбург. „Демократично“, не мислите ли?

 

По време на процеса срещу медиците в Триполи съпругът на една от медицинските сестри поиска Николов да бъде арестуван и съден заедно сГаражнатаи с члена на БКП и офицер от ДС Людмил Спасов – „демократиченпосланик в Либия, задето са укрили истината за изтезанията, на които либийските власти подложили жена му и нейните колежки.[102] Комунистическата практика при подобни случаи ви е известна: никой от споменатите алчно червени фашисти не биваше да бъде засегнат. Днес Надка е посланичка в Анкара, Маринчо в Рим, а Спасов и жена му Нина – също офицерка от ДС, са чести гости на телевизиите – „свободниидемократични“, разбира се.

 

Бащата на Марин – уродливият Райко Николове изгонен от Франция заради опита да вербува Шарл Ерню, многозначително – шеф на „Клуба на якобинците“, който впоследствие стана министър на отбраната. Което не попречи на Маринчо да получи агреман и да стане посланик надемократичнаБългария в Париж!

 

Ама как така? Нали всеки има право да се променя, ще възкликнат либералстващите комунисти. Понеже им е паднало. Така им постлахме и загиваме.

 

Неговата майка е сестра на комунистическия престъпник Валентин Вацев – яростен живковист, депутат от БСП, плямпало, също неизменно показвано да плещи врели некипели всвободнитемедии. Чалгарците вярват нему и подобните му, не на честните хора.

 

А единний комунизъм е завладял планетата. Днес не се свенят да прикриват неговите главни действащи лица зад измислени биографии. Направо ги назначаватамериканските и френските президенти, британските и германските министър-председатели, Доналд Туск, Жан-Клод Юнкер, генсека на НАТО товарищ Йенс Столтенберг, агент на КГБ с псевдоним „Стеклов“… За примитивните дивашки, болшевишки мутри на управниците вбившитесоцстрани да не отварям дума. Те са огледално отражение на колективния народен образ, останал запечатан след смачкването от съветския ботуш.

 

Какво е виновен Путин, че всички тези лица са му поднесени на тепсия, за да направлява техните действия? Такова е решението на генщаба на световната революция на етапа корпоратокрациядържавен капитализъм.

 

Същевременно не престават да следят под лупа, даже под микроскоп, дали някъде не са оцелели нацисти, не се срещат запазени артефакти от Третия райх. Неотдавна за кой ли път изквичаха срещу Аржентина. Там, в „тайно помещение, сред най-големия аржентински улов на нацистки артефактибил намеренбюст на Хитлер“![103] Колко страшно! Каква наглост! Олеле мале – какво престъпление против човечеството!

 

Оставете другото, ами там явно са се укривали „високопоставен нацист или нацисти“.

 

Хипотезата сред разследващите и членовете на аржентинската еврейска общност е, че само такива биха могли да докарат товара в Аржентина след Втората световна война. Когато южноамериканската държава стана убежище на бягащи военнопрестъпници, включително на най-известния.

 

Докато лидерите на Хитлеровия Трети райх бяха изправени пред трибунал за военни престъпления, Йозеф Менгеле избяга в Аржентина и цяло десетилетие живя в Буенос Айрес. Премести се в Парагвай след като агентите на израелската Моссад заловиха ръководителя на холокоста Адолф Айхман, който също живееше в Буенос Айрес. По-късно, през 1979 г., Менгеле почина в Бразилия, плувайки на плажа в град Бертиога.[104]

 

Каква дързост – крещи световнатадемократична общественост“! Сигурно и вездесъщият неуспял кандидат за американски президент, социалистът-демократ Бърни Сандърс е възмутен. Даже „деснитев Британия, одеснялата комсомолска деятелка, оглавяваща ляво-дясното коалиционно правителство надемократичноокупираната Германия, дори руското ръководство – може би…

 

Да не забравяме, че Адолф Айхман бил стопроцентов евреин, застанал под израелското бесило с признание за произхода си на уста. Доктор Йозеф Менгеле – едва с четвърт еврейска кръв… Но не, нацистите не са имали нищо общо с евреите, крещят ционистчетата и юдеофилите по света.

 

Никой от комунистическите масови убийциот Сталин, Мао, Тито, Енвер Ходжа, през Тодор Живков, Валтер Улбрих, Янош Кадър, та чак до Войчех Ярузелски, не беше осъден поне задочно, даже посмъртно, ей тъй – за кумова срама. Ерих Хонекер беше оставен да умре в леглото си, при своята дъщеря, която се беше устроила в Чили при диктатурата на генерал Аугусто Пиночет. Сал румънският негодник Николае Чаушеску и жена му Елена отнесоха оловото

 

Навсякъде имуществото на комунистическите палачи бе запазено и остана у наследниците им. Даже го умножиха, заграбвайки националното богатство

 

Господи, на каквасправедливост“, „демократичност“ и прилагане наеднакви стандартиот същата тази „световна обществености нейните лидери – все комунисти, сме свидетели!

 

Ти да ни си неонацистче бре, момче – сигурно ще възкликне поредният чалгарски Бай-Ганьовец. Единственото, което ми остава, е да повдигна рамене и отмина с мисълта, че идиотът е непобедим. А сега му предоставиха думата по целия свят. Да излива простотията и простащината си на воля и в неограничени обеми, колкото продадената му душа и сатаната искат.

 

Тук шумолят около някакво предполагаемо влизане в еврозоната, което да замени и без друго пробития валутен борд. Някому не харесва да имаме само толкова национален дълг. Ще му се да предостави на туземната ни сбирщина от комунета и ченгета, представящи се за различни, но действащи единни като юмрукюмрука на партията, да тегли кредити от закъсалата Европейска централна банка. Нейният „храбър“ шеф Марио Драги, по-рано отGoldman Sachs”, това и чака. Колко е хубаво като перспектива, питайте гърците.

 

Представяте ли си какво ни очаква, ако допуснемумната“, „образована“, „опитна“, „самостоятелнабанкянска мома и нейните нискочели министърчета от колектива на БКП-ДС да измислят поводи за теглене на кредити. По-скоро – да им подсказват, а те само да гепятБ.Б., финансистчето й, Валерката, Красито, Цецките, да не дава Господ – и Волен Кобзон, любител на скъпи хотели във Варадеро и на луксозни парижки ресторанти

 

От години питам: Защо ви е необходимо членството на България в Европейския съюз? Какво ви дава то? Питам ви за трети път, защото например в Англия още през октомври 2011 година поставиха началото на движението Извадете Великобритания от Европа!“ Поде го авторитетният седмичник “The Daily Express”. Единствен го отбелязах. (Вижте илюстрацията.)

 

Тогава писах:

 

„От няколко дни с неприкрита гордост изданието тръби: „The Daily Express е първият национален вестник, който призовава Великобритания да напусне Европейския съюз.Ако тук някоя медия постъпи по същия начин, ще бъде залята от всякакви нелицеприятни квалификации и дори със закани за възможно най-жестоки видове ликвидация на редакторите й. Въпрос на свободомислие и уважение на правото на мнение. Но и още нещо.“

 

Това, следващотослед малко.

 

В Британия проведоха референдум. На мнозина той се зловидя, понеже – видите ли – бил проява на пряка демокрация. А народът, нищо че уж е суверенът, няма качествата да решава. Така говореха, „разясняваха“. Затова са изобретили и въвели представителната демокрация. За да могатизбраницитена същия недъгав и некадърен народ – например загубилите изборите като Джордж Буш-син и Доналд Тръмпда взимат решенията. Първият натика САЩ във война срещу Афганистан и Ирак. После типично „подясномупримами американците да взимат заеми от инвестиционните банки, за да си купуват жилища. Било „право на всеки“, рече Буш. Кой ще възрази? Даже – „осъществена американска мечта“.

 

Off, мамо!

 

Накрая банковата система фалира. Промишлеността също. Даже грамадните търговски вериги затвориха много от магазините си. Мандатите на Буш изтекоха и той, припозналият десните комунисти Първанов и Станишев, личният приятел на „некрадливата“ „некомунистка“, еврейката Еленка Поптодорова (според нейните твърдения), се измъкна като мокра връв. Наследникът му Барак Обама приложи типично комунистически мерки, прекопирани от учебник по марксизъм-ленинизъм. И с пари на данъкоплатците спаси в буквалния смисъл огромни частни финансови фирми и промишлени корпорации.

 

Получи Нобелова награда за мир и основа, заедно с външната си министърка Хитлери Клинтън, терористичната Ислямска държава. Слушайте речите на действащия президент Тръмп, другарки и другари евроатлантици и други съветофили. Обамамиролюбиво“, както приляга на нобелов лауреат, натика страната във война против Либия, Сирия, къде ли не в изфабрикуваната Арабска пролет. Казват – недостатъчно мащабно, яростно и решително. Какво ли не говорят идиотите?…

 

 

 

Емоции или прагматизъм? А моралът?

 

 

 

Хората на Запад преглътнаха това. Попаднали във въртопа на световната финансово-икономическа криза, завихрен от Буш и компания по заповед на интернационалното Братство, те забравиха всички останали проблеми на човечеството. За да не раздвояват вниманието си и да им държи влага – зер има и по-лошо – секретните служби в съответните страни им спретват по някой атентат, който приписват на джихадистите от Ислямска държава. А последните лакомо, като деца, ненаситили се на сладолед, приемат да са осъществителите.

 

Правилно. Има ли разлика, щом Саудитска АрабияЦентърът на ислямския тероризъмстанадемократичнадържава и важен съюзник на САЩ… Впрочем, винаги е била. И други се радваха на такова привидно благоприятно положение, близо до пулсиращото сърце на Вашингтон. Но се оказаха предадени. Сега – пак déjà vu.

 

Обратно в Лондон. Днес, след пет години и половина, британците, казалидана Бризход, „по българскинаричан Brexit, наченаха преговорите за напускането на Евросъюза. Искат да се махнат от контрола и корупцията на брюкселската номенклатура. И им разрешиха да го сторят. Може би, понеже там, на Албиона, се е настанил най-могъщият клон на клана Ротшилд, смятащ се за Давидово коляно.

 

Но каква полза имате вие от Евросъюза? Може би сте мазохисти, обичащи да ви третират като гастарбайтери трета ръка? Или от носталгия по социализЪма, имаща връзка със Съветския съюз? Затова се натискате като краставици на сол, както се изразяват в най-запустелия и забравен роден край, за оставане в новия вариант на СССРЕвропейския съюз. Защо? 

 

И така, отново задавам въпроса: Защо ви е членството на България в Европейския съюз? Какво ви осигурява то?

 

Тези хора на Запад нямат никакво понятие за повечето зверства на комунистическите изверги, чиито наследници продължават да ни ръководят. Даже не са чували за тях и не ги интересува. По-страшното е, че мнозинството от нашенцитесъщо. А е известно, че „историята се повтаря“. Но първо като трагедия, а после като фарс“!

 

Знаете ли на кого принадлежи тази мъдрост? На Мордехай Леви, аргатина на Ротшилдови, който е цитирал и допълнил своя учител по диалектика Хегел. Точната фраза, с която започва едно от Марксовите съчинения, е:

 

Някъде Хегел казваше, че големите исторически факти и персонажи се повтарят.“ Той е забравил да добави: „Веднъж като трагедия и още веднъж като фарс.[105]

 

От Джордж Оруел знаем максимата за контрола над бъдещето. Че то зависи от това, кой владее миналото. Притеснява ме, че западняците може да изтърват пусалата и да преживеят нашата трагедия. Ние не сме я напускали. Понастоящем сме част от масовката в нейния малко по-мек вариант. Ала никак, ама изобщо не ми се иска да участваме в същата драма, пренаписана като фарс

 

Върнете се към „втория терор, който изглежда абсурден“ на Ален Безансон. Обаче днес целият Запад битува в него. В цитата заменетепартиясдържаваили сЕвропейски съюз“, и пред вас ще лъсне картината на настоящия терор над собственото население. При него страхът наистина „става универсален и се разпространява в самата държава“. Тогава освен за „доносничество на всички срещу всичкиможем да говорим и за всеобщо или универсално подслушване и проследяване. Не само по етажите на властта, даже висшата, но и сред плебеите от предградията и даже селяните… Без да рискуваме да излъжем или преиначим, сме в състояние да заключим, че „всички биват подслушвани; проследяването е верижно.

 

Прав е Владимир Путин, когато пита защо Kamaradin Ангела Меркел проявява чувствителност и има претенции само, когато започне разговор за подслушване и проследяване на германци, извършвано от Русия. А не се разгневи, щом стана документално ясно, че самата тя е под американско наблюдениепостоянно25 часа в денонощието, 8 дни в седмицата! И това, разбира се, не е поведение на кандидатка за евроимператрица, а на момиче от прислугата.

 

Стигна се до там, че без да искат – сигурен съм в невежеството им – отявлени комуняги предлагат фашистки мерки и диктатури. Нищо необичайно и изненадващо. Просто кръгът се затваря.

 

Това може да учуди единствено малоумните, ниско интелигентни и необразовани чукундури, които нямат мозъчен капацитет, за да схванат голата истина, че няма идеологии. Съществува единна глобална религия. Дали ще я наречете юдаизъм, ционизъм, кибуцизъм, комунизъм с изфабрикуваните му разновидности: ленинизъм, сталинизъм, троцкизъм, еврокомунизъм, фашизъм, национал– или друг вид социализъм, либерализъм, неоконсерватизъм, екологични теории и прочие, става дума за едно и също.

 

Всички те привличат последователи с прелъстително извращение на реалността, представено катоблага вест“. А тази „универсална новина“, еднакво изкусителна за евреина и християнина, „възвестена на бедните и малките“ е, че „вече няма нито евреин, нито грък, нито роб, нито свободен, нито мъж, нито жена, както обещава апостол Павел. Той отменя националните бариери, което е равносилно на спасението, обещано на „нациите“.[106]

 

Най-добре Gay Pride да започне, мисля аз. Нали вече „няма нито мъж, нито жена“, както е обещал Павел. И прокламирал глобализма. Който е неделима част от комунизма.

 

Но същият този фарисей, преследвач и убиец на християни Павел, всъщност Шаул от градчето Тарс, от една страна проповядвал интернационализма и всеобщото равенство. Но от друга обикалял синагогите, за да убеждава юдеите, съмняващи се в Тора и Мишна, че сам той е обрязан, спазва Закона на Мойсей и препоръчва и те да продължат да го правят. За пореден път опряхме до лъжецърквата на лъжехристиянина Савел, както го записват издателите на псевдо християнските Евангелия.

 

Живелият през ІІ век Макрион разкрил измамата и отхвърлил бога на Аврамчо. Впрочем – фалшив, откраднат герой, превърнат в митологичен основоположник на еврейството от юдейския елит. Според Макрион това същество няма нищо общо с Бога на спасението чрез любовта, наричан Исус.

 

Макрионовският месия не търси нито своите доказателства, нито генеалогията си[107] в библейското пророчество. Неговата легитимност е в зависимост от стойността напосланието“, извлечено от Евангелието (при това доста почистено), с добавки от гностическата митология… Христос донасядруг моралвъзвишен, героичен, парадоксален. Призванието на този морал е да подмени общоприетия морал, утвърден от библейските заповеди.

 

Така според Макрион в ада ще бъдат затворени старозаветните праведници, слугите на бога творец, докато Богът Спасител ще приеме в своя рай жителите на Содом и египтяните, отказали да склонят глава пред Стария Закон. В светлината на тази ерес евреите се превръщат в адекватен образ на отминалия свят и на остарялата етика, дело на злия бог.[108]

 

Тъкмо това представлява комунизмът в основата си – връщането към отвратителната етика на неравенството, насаждана чрез проповеди за фалшиво, непостижимо всеобщо равенство. Комунизмът е юдаизъм, талмудизъм, Павлово антихристиянство. Да сте в лоното на църквата означава, че сте се разбунтували против живия Бог.

 

Помислете. Макрион е живял в епоха, когато още се срещали онези, дето били известни като земни роднини на Исус. Те, а не друг, чрез написаното от Юда, смятан за Исусов брат и апостол, предупредили за проникването на юдаизма сред християните. За предумишленото изопачаване на истинското Христово учение и завет:

 

Защото между вас тайно са се промъкнали някои нечестни хора, които от самото начало заслужиха това порицаниеБезбожници, които обърнаха милостта на нашия Бог в похот[109]

 

Имал предвидвизирал е, както стана модно да се говори – именно Шаул от Тарс, облякъл овчата кожа на Павел и апостол при това. И не случайно предупредил за предстояща намеса на Бога, „за да наложи правото над всички и да накаже до един онези, които безбожно рушат морала заради техните безбожни и безнравстевни дела, дето безбожно извършиха.[110]

 

Не, маркионизмът не е ерес. Обратното, ерес еапостолската църква“, създадена от безбожника Шаул, представян като Павел и апостол. Апостол ще рече ученик. Шаул никога не е виждал Христос. Неговият разказ, който му послужил като средство за промъкване сред вярващите в Христос, представя богохулно събитие без свидетели. Сред спътниците му не се намерил нито един, който да го потвърди. В тази злокобна измислица, обиждаща християните, техният Бог Исус е представен като немощно същество, молещо милост от фарисея, питайки го: „Шауле, и защо ме преследваш?[111]

 

Комунистите са безбожници. Но такива са и техните патриарси от Стария завет. Затова те преследват истинския Бог и неговите последователи.

 

Комунизмът израства за сметка на масово отстъпничество от християнството. Но не е сигурно, че това отстъпничество, както и всевъзможните компромиси и съучастничество, се оценяват като виновност. Обикновено ги смятат за простими заблуждения, а често съзират в тях и благи намерения. Причината за всичко това е съвсем проста: християните все още не са се пречистили докрай от комунистическите идеи, които се смесват в съзнанието им с хуманност и именно така са проникнали сред вярващите и духовенството. Тези идеи са все още активни, макар да присъстват в скрити и неосъзнати форми

 

Евреите присъстват навсякъде в щастливата или бедствена история на мисълта, в политическия, икономическия и обществения живот. С изключение на нацизма, разбира се. [Напротив, те съставлявали неговото ядро и върхушката му.] В това начинание, изцяло устремено към злото, сравнимо в нашия [ХХ] век единствено с комунизма, евреите са жертви, а не виновници. Библейските пророци биха сметнали това за велика благодат

 

Нацизмът се представя за открит враг на демокрацията [идвайки на власт чрез избори], докато комунизмът се представя за нейното осъществяване [налагайки се не с демократични средства, а с революционно насилие и краен терор]; по силата на това комунизмът се превръща в този отрицателен полюс, по отношение на който се определя движението на демокрацията след 1945 година.[112]

 

За знаещите краката на измамата са къси. Защо едва след 1945 година? И как така „нацизмът се представя за открит враг на демокрацията“? От 1933 чак до 1939 година Хитлер не престава и за миг да предлага мир на британците и французите. Даже провожда най-близкия си – своя съкилийник Рудолф Хес, в Англия, където „миротворцитего арестуват. Синът на Хес е уверен, че баща му, единственият затворник на съвестта в Шпандау край Берлин, охраняван от американски, съветски, британски и френски стражи, е бил убит, та истината да не излезе наяве.

 

Освен това, след като превзема Франция Хитлер протяга ръка за приятелство и сътрудничество на островитяните. Кой друг, ако не фюрерът, спасява цялата британска войска и остатъците от френската, приклещени край Дюнкерк. Когато фелдмаршал Гьоринг заявява, че ще ги унищожи до един от въздуха, без да се налага сухопътна или морска операция, Адолф Алойзович го спира. И предоставя три дни на англо-французите да се изтеглят необезпокоявани от многократно превъзхождащите ги германски части от всички родове войски. На какво ви прилича това?

 

 

 

Всички животни са равни,

но някои са по-равни от другите[113]

 

 

 

На второ място, как таканацизмът се представя за открит враг на демокрацията“, акомунизмът за нейното осъществяване“, след като нацистка Германия и комунистическият Съветски съюз се съюзяват и рамо до рамо водят завоевателната война срещу Полша? Докато Британия и Франция обещават връщане на демокрацията на горките поляци. Което не стана поне до 1989 година

 

Толкова ли е къса паметта на човеците?

 

Не е ли било предопределено кой ще бъде изобразяван като изконно зло и вечен враг, и кой като съюзник и приятел? Промяната в отношението към приятелите комунисти настъпила  „едва след 1945 година“? Чак след капризния мегаломански отказ на Сталин да включи СССР в глобалната държава, ръководена от единно световно правителство. Защото не бил предвиден за глава на тази власт. И на свой ред преминал в нацисткия строй

 

Тези събития не са отпреди 2000 години. Още има живи свидетели, множество документи, спомени на участници в тях. Ето как лъжата, повторена хиляди пъти, е станала истина. И то каква!

 

Още в навечерието на Втората световна война вече уважаваният и доста популярен американски равин Хари Уетън разкрил в щателно укриван трактат:

 

Юдаизмът е комунизъм, интернационализъм, универсалното братство на човека… Ето, с тези духовни оръжия евреите ще завладеят света и човешката раса

 

Комунистите са марксисти, болшевишки интернационалисти, евреи, врагове на арийците[114] и на тяхната култура

 

Нещо повече, когато се вгледаме по-надълбоко в темата, виждаме, че нацистка Германия е просто имитация на Съветска Русия. В Германия нацистите са възприели философията, политиката и методите на Съветска Русия. Нацизмът в Германия е болшевизмът в Русия.

 

Болшевишката революция в Русия вече постигна своята цел. Докато в Германия болшевишката революция все още преследва целта си. Но тя е неотменима: Нацистка Германия е антисемитска, докато Съветска Русия не е антисемитска

 

Използвам термина фашизъм, като обхващащ нацизма и комунизма. Тъй като, както ще се убедите, те са едно и също. Всички те означават нов обществен ред и нова философия на животаФашизмът не падна от небето, нито беше създаден от Мусолини, Сталин или Хитлер. Фашизмът възникна от определени исторически и икономически условия и имаше определена историческа функция, която трябваше да изпълни…

 

Държавният капитализъм и фашизмът са новият обществен ред, който ще се разпростре по целия свят. И този социален ред ще просъществува векове. Никаква новосъздадена сила и власт не могат да спрат тази трансформация. В борбата си срещу държавния капитализъм и фашизма хората се сражават с историята. А онзи, който се бие с историята, бива унищожен от нея. Държавният капитализъм може да бъде победен само с държавен капитализъм; а само още фашизъм е в състояние да надделее над фашизма.

 

В битката си против държавния капитализъм и фашизма демократичните страни ще бъдат принудени да станат фашистки и да установят държавен капитализъм. Следователно въпросът е: Способни ли са евреите да се сражават срещу държавния капитализъм и фашизма? Могат ли евреите да разчитат на съществуващите демократични държави?

 

Видяхме, как за няколко месеца демократични страни се превърнаха във фашистки. Станахме свидетели на това, как крепители на демокрацията, които бяга готови да загинат за нея, за една нощ станаха фашисти и се обърнаха срещу тяхната собствена демокрация. Евреите не могат да разчитат на никого, даже на своите най-добри приятели. Както в миналото, така сега и в бъдеще, евреите ще трябва да се борят съвсем сами за своето съществуване. Могат ли евреите да се сражават срещу ситуацията в света, в която загиват могъщи нации и сили?

 

Що се отнася до другите народи, те се бият за нещо положително – сражават се за своите страни, за институциите си, за своята независимост и за политическите си позиции в света. Но за какво могат да се борят евреите?

 

Наивните американци смятат, че онова, което стана в Съветска Русия, нацистка Германия и фашистка Италия няма да се случи тук. Това е илюзия: това, което стана там, вече се случва тук; ние вече сме затънали до гушата в държавен капитализъм и фашизъм. De te fabula narratur![115]

 

Наивните американци все още вярват в правата, които Конституцията им гарантира. Но не разбират, че в основата си Конституцията вече промени своя характер. Президентът Рузвелт може напълно честно да вярва, че не е диктатор и навярно искрено ненавижда диктатурата. Само че от ден на ден той все повече и повече се превръща в диктатор

 

Държавният капитализъм и фашизмът са неизбежни в тази страна, както и в останалите държави. Всичко, което е необходимо за окончателното им установяване, е извънредно положение или война. Веднъж щом бъде въведена общонационална извънредна ситуация или бъде разпалена война – а това е неизбежно в най-близко бъдеще – ще имаме същия държавен капитализъм и фашизъм, каквито наблюдаваме в Съветска Русия и нацистка Германия

 

Фашизмът е рожбата на болшевизма

 

Нацистите играят ролята на положителния герой, за да може нещата да изглежда така, сякаш те са невинни и добронамерени. Крещят против марксизма, комунизма, интернационализма, болшевизма и подобните им. Докато, фактически, те не са нищо друго, освен карикатури на марксисти, комунисти, интернационалисти и революционни болшевики.

 

Но логиката на събитията ще ги принуди да се демаскират и да се появят в своите истински цветове. Логиката на събитията ще ги накара да се съюзят с ненавижданите комунисти, да обединят нацистка Германия със Съветска Русия. А след това ще излезе, че те са едни и същи, с еднакви интереси и цели, най-сетне са се припознали едни други и просто са се събрали в едно стадо.[116]

 

Но денят, в който нацистка Германия и Съветска Русия ще се съюзят, ще бъде и денят на пропадането на Хитлер и Сталин. Следователно онова, заради което нацистите осъждаха юдаизма и евреите като греховни и престъпни, се оказа добродетелно и благородно.[117]

 

Книгата била издадена през януари 1939 година. Кое в представените цитати не отговаря на истината? Нима съюзът между нацистка Германия и Съветска Русия и последвалите събития, превърнали се в края на Хитлер и Сталин? С междинен алианс между архикапиталистите в Британия и САЩ и технитегробокопачи“ – комунистите от СССР. Чърчил и Рузвелт не само нямали нищо против кремълския вожд, който бил партньор на Хитлер не просто на хартия, а и в превземането и подялбата на Полша. Конкурирали се за неговото благоразположение.

 

Също така, съвсем според предписанията на равина Хари Уетън, 1939 година се превърнала  в ден първи на държавния капитализъм като световна обществена формация, ако ми позволите неугледната метафора.

 

За да стигнем до днешния ден, в който потомственият комунист, агент на Държавна сигурност и – по собствените му признания – на Главното разузнавателно управление на Съветската армия Кольо Парамов, заяви „единствено възможния изходот сегашното ни незавидно дередже. Тази прелетна оса, бъркала в меда на БКП, БСП, играла роля на приближена и на съветничка на техните филиали СДС и ГЕРБ, обяви: необходим ни е Пиночет!

 

Ха сега, де! Допреди има няма четвърт век Парамовци квичаха като прасета на заколение, че чилийският генерал Аугусто е фашист. Нито повече, нито по-малко. Фашага и толкова!

 

Сега бачо ви Кольо доносникът с особената глава и мутра, нахъсва патриотичнияофициоз СКАТ да пропагандира идването на фашистки диктатор спасител. Зрителка припозна него в ролята. Което предизвика изключително задоволство върху странната физиономия на товарищ Парамов.[118]

 

Защо станаха възможни метаморфози от този стъписващ, смайващ на пръв поглед вид? Нашият френски автор Ален Безансон е напипал нещичко от истината. Обаче не са му стигнали ерудицията, разсъдък и съвестта, за да направи сериозни изводи.

 

Има разногласие дори по това, което най-вече отличава този [ХХ] век от всички останали: невероятното по размерите си човекоубийство, станало възможно при завземането на властта от комунизма от ленински тип и хитлеристкия нацизъм… Макар враждебни един на друг и с различна история [дали – това издава непознаване на материята], те имат много общи черти. Тяхната цел е била да доведат до съвършено общество, изтръгвайки от корен злото, което би било пречка за това. Оттук и претенциите им за филантропия, понеже комунизмът желае благото на цялото човечество, нацизмътна германския народ, а самият идеал е да предизвиква ентусиазирана преданост и героични постъпки. Но това, което най-вече ги сближава, е, че и двете идеологии са си отредили правото – и дори дълга[119] да убиват, като и двата режима са го вършели със сходни методи и непознат дотогава исторически размах.

 

Ала днес историческата памет не ги третира еднакво. Нацизмът, напълно изчезнал от половин век, както и преди предизвиква отвращение, ненамаляващо с времето. А изпълнените с ужас размисли по този повод от година на година се задълбочават. Докато комунизмът, който е толкова близко до нас и чийто крах бе така скорошен, се ползва с амнезия и амнистия, дадена му почти единодушно. При това не само от неговите привърженици (защото той все още съществува), но и от най-заклетите му врагове и дори от неговите жертви. Нито едните, нито другите смятат за уместно да го извлекат от забравата. [Как, след като авторът твърди, че той продължава да съществува; сблъскваме се с явно раздвоение на личността – шизофрения.] Но понякога ковчегът на Дракула се открехва. Така в края на 1997 г. в „Черната книга на комунизма“ бе направен опит да се пресметне броят на мъртъвците, които следва да се впишат в неговата сметка. Жертвите варираха в интервала между 85 и 100 млн. души. Скандалът обаче не продължи дълго и ковчегът се затваря, без посочените цифри да са сериозно оспорени…

 

С идването си на власт двете доктрини [комунизмът и нацизмът] осъществиха програмата си с невиждан в историята размах. В очите на хората, чужди на системата, нацизмът и комунизмът са престъпни. Но еднакво ли са престъпни? След като вече сме ги изучили [дали, едва ли], след като познаваме престъпните рекорди на нацизма по интензивност (газовите камери) [лъжа, повторена милион пъти става… фалшива новина, както казват напоследък], рекордите на комунизма по екстензивност (над 60 млн. жертви) [поредната фалшива новина – минимум 100 милиона], както и развращаването на душите и умовете, извършено от двете доктрини, смятам, че не би трябвало да се впускаме в подобна опасна дискусия и че следва  просто и твърдо: да, те са еднакво престъпни.[120]

 

Не, това е долна манипулация. Нацизмът е комунизъм в национални рамки, който не посегна предумишлено на живота на жителите на териториите, които завладя. Неговите жертви едва ли надхвърлят общо 6 милиона души в Европа и Северна Африка.

 

 

 

За „богоизбраните“ и хората[121]

 

 

 

Измамата с т. нар. холокостбеди, стоварени върху еврейското население по настоятелно искане на ционистките организации и с подписани договори между тях и нацистите, е прекалено банална, за да бъде възприемана от психично здрава личност с ум. След толкова много изписани страници в книги и медийни публикации нямам никакво намерение да отварям очите на онези, които се правят на незрящи за истината, и не желаят да прогледнат, за да я видят.

 

Най-общо казано, тя е елементарна. Комунистите и нацистите дошли на власт по волята, с парите, организацията, въоръжението илидемократичнитеприйоми – чрез „избори“ – на един и същ глобален център. Така, гледайки повърхностно, можем да кажем, че Хитлер е създал държавата Израел. По същия начин той бил причината за възникването на съветския блок, формиран от Сталин.

 

Но това е вярно едва донякъде. Хитлер е бил същата марионетка, каквато и Йосиф Висарионович. Такива са политиците и държавниците от най-малко два века насам. Израел, социалистическият концлагер, сегашните либерални блокове от сорта на Европейския съюз, са възниквали и се появяват единствено поради плановете на интернационалното Братство на еврейските финансисти и индустриалци. Те не представляват хрумвания и капризи, а целенасочена програма за господство над света.

 

Неразбирането на проблема не отменя неговото съществуване. Припознаването на едните злодеи не означава, че другите не са съществували.

 

Същият французин се позовава на реч на Reichsführer-а на Schutzstaffel нацистките сили за сигурност, известни като SS, полуевреина Хайнрих Химлер. Той цитира негова реч, произнесена на 6 октомври 1943 г. В нея шефът на нацистката държавна сигурност споменава:

 

Фразата „Евреите трябва да бъдат изтребенисъдържа само няколко думи и бързо се произнася, господа. Но това, което тя изисква от изпълнителя, е сред най-тежкото и трудното в света. Разбира се, това са евреи, само евреи и това е очевидно; но помислете колко много хора – в това число и партийни другарисе обръщаха към различни служби или към мен самия с прословути ходатайства, казвайки, че, разбира се, всички евреи са свине, без този или еди-кой си, които са порядъчни евреи и не трябва да им правим нищо. Осмелявам се да твърдя, че ако се съди по броя на тези ходатайства и такива мнения в Германия, ще се окаже, че има повече порядъчни евреи, отколкото са евреите изобщо.[122]

 

Точно така, поради една или друга причина, много от жертвите на комунизма взеха да плямпат, че този или онзи комунист или ченге били добри. Сиреч – те са наши комунета и ченгета. А останалите? Как да постъпим с тях? Никак. Вдигнаха ръце.

 

В противовес на нацистите и Химлер, на пострадалите от комунизма, израелският сефарадски лидер, равинът Овадия Йосеф, не остави алтернатива на нас – неевреите. Той заяви, че „неевреите съществуват, за да слугуват на евреите.

 

Гоите са родени, за да ни обслужват. Без това, те нямат никакво място на света; само да служат на народа на Израел“ – заяви той, по време на публично обсъждане на това, каква работа е допустима да бъде възлагана на неевреите, за да се спазва Шабат.

 

Защо са необходими неверниците? Те ще работят, ще орат, ще жънат. Ние ще си седим като effendi и ще ядем“ – рече той под одобрителния смях на някои.

 

Йосеф, духовният лидер на партията Шас и бивш главен сефарадски равин на Израел, каза също, че животът на неевреите бива запазван единствено, за да бъдат предотвратени финансови загуби за евреите.

 

С неверниците трябва да бъде като с всеки друг: Те трябва да умрат, но господ ще им даде дълголетие. Защо? Представете си, че нечие магаре умре. Това ще е загуба на пари. То е слуга на съответния човек. Затова и получава дълъг живот, за да се труди усърдно за своя евреин“ – рече равинът.[123]

 

Никой не се възмути, не намери проповедта за расистка. Ако опитаме да претеглим, премерим, изчислим, кои са по-големи човеконенавистницинацистките лидери, почти три четвърти от които с еврейски произход, или израелците – потомци на средновековните хазари?

 

Типичен комунизъм.

 

А ние, жертвите на комунизма, каквито – осъзнати или не – сме най-малко две трети от жителите на уж бившия съветски лагер? Не само масата от нас приема, че нацистите и комунистите са еднакво престъпни. Мнозинството ненавижда нацизма и нацистите. Одобрява преследването на опикаващи се нацистки военни. Обаче няма нищо против да бъде ограбен от комунисти, ръководен от комунисти, мамен от комунистиЗатова трите основни поста в опита за държава, престъпно наричана България, са заети от комуняги. Двама – униформени. А депутатите и всички останали на ключови и важни постове са или комунисти и ченгета, или наследници на такива.

 

За тази странна, меко казано, сиромахомилска милост, споменава и camarade Ален Безансон:

 

Пред нас изниква следният проблем: как стана така, че днес, тоест през 1997 г., историческата памет ги третира[124] толкова различно, че дори забравя за комунизма? Не е необходимо обстойно да се спираме над тази неравнопоставеност. Още през 1989 г. полската опозиция, начело с примата на Църквата, препоръча забрава и прошка. В повечето страни, излизащи от комунизма, въобще не стана дума да се накажат отговорните лица, които в продължение на три поколения са избивали, лишавали от свобода, съсипвали и промивали мозъците на своите граждани. С изключение на Източна Германия и Чешката република, на комунистите навсякъде бе разрешено [от кого] да останат в политическата игра, благодарение на което тук-там те се връщат на власт.[125] В Русия и другите републики дипломатическите и полицейските кадри си останаха по местата. На Запад тази фактическа амнистия получи благосклонна оценка. Дори сравняватноменклатурата“, дошла отново на власт, с термидорианската еволюция на бившите якобинци. От известно време насам нашите медии пак говорят закомунистическа епопея“. Коминтерновското минало на Френската комунистическа партия, макар изяснено и потвърдено с документи, изобщо не й пречи да бъде приета в лоното на френската демокрация.

 

Напротив, damnatio memoriae[126] на нацизма не само, че няма давност, но и се утежнява от ден на ден. Обширната библиотека по случая се обогатява непрестанно. Музеи и изложби – и то с пълно право – поддържат съзнанието за ужаса на престъплението“.

 

Нека консултираме по „Минителслужбата за документация на голям вечерен вестник. И да проучим обозначените с ключови думи „сюжетимежду 1990 г. и 14 юни 1997 г. (по времето, когато извърших консултацията). Думата „нацизъме употребена 480 пъти; „сталинизъм“ – 7 пъти. „Аушвиц“ – 108 пъти, „Колима“ – 2 пъти, „Магадан“ – 2 пъти, „Куропати“ – 0. А проучването на сюжета „глад в Украйнае с нулева стойност (въпреки че през 1933 г. там загиват между 5 и 6 милиона души). Този сондаж, разбира се, има само приблизителна стойност.[127]

 

МилиятБезансон! Лъже се или, нахално лъже, че в Чехия и Германия е било по-различно. Не споменава, че навсякъде в соцлагера комунистическите партии, под настойничеството на Запада, създавахаопозицииот свои агенти и доверени лица. Например Лех Валенса – ръководителят на наистина могъщия профсъюз „Солидарност“, фигурира като агент на комунистическите полски служби още в архива на Василий Митрохин – полковник от КГБ![128] Колко време и усилия отне изваждането му на светло. А още доста идиоти и полуидиоти не вярват, че той е бил такъв мръсник. А друг агент на източногерманските секретни служби Stasi, респективно – на КГБ, е президент на Евросъюза. Имам предвид полскияпатокДоналд или „Оскар“. Онзи, чийто дядо бил нацистки офицер. А името му на английски означава „бивни“ – слонски или глигански.

 

Колко нашенци все така вярват, че другарят Желю Желев – два пъти член на БКПбеше завършен негодник. Наскоро безпартийният комунист Благовест Сендов призна, че като заместник-секретар на организацията на комсомола в Софийския университет марксистът Желев участвал в неговото изключване. Вината на Сендов била, че произлиза от заможно протестантско, асеновградско семейство. Сетне и той – другарят Благовест де – продал душата

 

МилиятБезансон! Дали ако пишеше книгата си днес, щеше да отбележи пълното сливане на източните със западните елити конвергенцията? При което не просто Френската компартия вече не бива вадена на показ с нейното позорно сталинистко, коминтерновско минало. Един от водачите на студентските протести през 1968 г., довели до падането на генерал Шарл дьо Гол, еврейският комунист Бернар Кушнер, стана министър на външните работи вдясното“ псевдо голитско правителство на евреина Никола Саркози.

 

А близкият до кръга на партийния орган, вестник “LHumanité”, издаван благодарение на кремълската финансова поддръжка, товарищ Жан Клод Юнкер оглавява Европейската комисия – главния ръководен орган на СССР – пардон – на Европейския съюз. Грешката е вярна, както се казва.

 

 

 

Онова, което не знаят, или не искат да научат

 

 

 

МилиятБезансон! Днес Германия, която уж се избавила от комунетата, е ръководена от източногерманска комсомолска активистка, за която смели нейни биографи твърдят, че е била вербувана в Дрезден лично от Володята Путин. Точно така, за Kamaradin Ангела Меркел ми е думата. Тя е била заместник-секретарка на комсомола в Академията на науките на ГДР. Заемала е длъжност, контролирана от офицерите под командването на прословутия еврейски комунистически убиец Маркус Волф. Печелила е конкурс по руски език. Наградата я отвела в СССР

 

МилиятБезансон! Лъже се, или лъже и за Чешката република. И там, както навсякъде в соцлагера, комунистическата номенклатура владее икономиката, политиката, науката, културата, спорта… Просто във всяко отношение Чехия е била по-напред от останалите соцстрани – и преди Втората световна война, и след нея. Инерцията още си казва думата

 

МилиятБезансон! Той забеляза, че занацизма не само, че няма давност, но и се утежнява от ден на ден“. Вечерта в петък, 23 юни того, БНТ показа документален филм на Британската радиоразпръсквателна служба BBC, посветен на семейството на настоящия американски президент. В него Доналд и баща му бяха изкарани люде, имащи се за нещо повече от останалите. Без пряко споменаване, зрителят получи солидна доза пропагандно внушение, че двамата Тръмп са фашисти или по-скоро нацисти.

 

Този подход – на дезинформация, подкрепена с верни факти и полуистиние особено опасна. Загнездва се в подсъзнанието. При подходящ случай лесно може да бъде възстановена, но вече – обременена и с личното възприятие на индивида.

 

Както се досещате, в кинотворбата не се диреха корените на това чувство за превъзходствоsupremacy, както е на английски. Те са заровени в ТанахаСтария завет. В постулатите за „богоизбраносттана несъществувалия „еврейски народ“. Умните и начетените са наясно, че неговото формиране е започнало в средата на ХІХ век в изпълнение на един от предсмъртните завети на Майер Амшел Ротшилд. Дотогава евреите, особено в Западна Европа, са се чувствали част от нацията. Например Хайнрих Хайне бил пламенен германски националист. Докато не попаднал под влиянието (и издръжката) на Бети Ротшилд

 

Когато само морковът не стигал, прибягвали към политиката на тоягата.

 

Защо им е трябвало на нацистите да се откъсват от войната, да правят разходи, да претоварват транспорта, да мобилизират хора и всичко това, за да заловят някое скрито на тавана еврейско момиченце и да го пратят на смърт?[129]

 

И не само. Не сте ли се замисляли, че отсъства каквато и да е логика в това да заловите някого във Франция или Холандия, да речем, и да го превозите до Полша, само за да го убиете там. Не е ли било по-лесно, по-бързо и по-евтино – простете за израза, но той се налага с рационалността на здравия разум – да го застреляте на място с куршум, два, струващи няколко десетки пфенига? И да го заровите там.

 

Още повече, че – ако се доверяваме на фалшивите историинацистките лидери вярвали, че Третият райх ще продължи най-малко хилядолетие. Което означава, че не се плашели от възможността някой да им потърси отговорност. Нюрнбергските процеси, макар замислени по-рано, едва ли са били сведени до знанието на всички около Хитлер. Като изследовател на съдбата на фюрера съм убеден: той е бил осведомен. Затова в удобния момент изчезнал и се укрил в Патагония.[130]

 

Обяснението на „холокоста“ с това, че нацистките водачи били ненормални, издържа проверката само на болните малки мозъчета на същества, покварени от страха при тоталитаризма, свикнали да приемат всяка измама като истина.

 

Може дори да се стигне до заключението, че престъплението граничи с лудост. Но това не е обичайната лудост, каквато сме срещали у ненормални тирани; понеже в тази лудост има доза случайност, тя щади зоните на отдиха и играта.[131]

 

Възможно е това да е било така при нацисткия режим. Влагера на смърттаАушвиц затворниците ползвали плувен басейн, игрища. Провеждали се състезания по футбол. Имало симфоничен оркестър, театрални трупи поставяли спектаклиЖивите скелети от пропагандните фотографии са от най-късния период, когато лагерниците се хранели поне веднъж дневно. Докато цивилните германци – по един път на три дни… Или са фалшификацииснимки от съветските лагери, приписани на нацистите.

 

Къде при Сталин и сие такъвразкош“? Питайте оцелелите в българския комунистически холокост какво представляваха концлагерите. Техният символ са милиционерът, тоягата и прасетата, хранени с труповете на хора, убити в рамките на някаква зловеща норма!

 

И още нещо, което остава незабелязвано и следователно – подминаваноот масовото съзнание. Не съществува изконно зло извън онова, което е умишлено възпитавано с поколения. Затова „най-проницателните умове са разбирали, че претендентът за тиран, всъщност не е тиран, понеже не действа заради своето лично благо, а сам той попада под тиранията на някакъв по-висш порядък.[132]

 

Ако свържете въпросния „по-висш порядъкс Бога, ще допуснете тежко прегрешение. Този „по-висш порядъкще откриете в дворците и просторните кабинети на онази шепа извратеняци, поставили се над останалите хора. Налудничаво въобразявайки си, че стоят по-високо от нас народите. И поради това им се полага, имат право, да се разпореждат със съдбите на милиардите човешки същества на земята.

 

Мислещите хора, дори и недотам религиозните, са били склонни да съзрат зад умопостижимия човешки порядък на нещата някаква висша сила от друг порядък. Не само бремето на несправедливостта, но и близостта на злото, както и невъзможността случващото се да бъде обяснено с нещо познато, ги е карала да се обърнат с въпроси към небесата. Още повече, че и двата режима са изповядвали активна ненавист към всички религии, почитащи божествен порядък, различен от този, установен от хората. Нацизмът е ненавиждал бога на Авраам,[133] а комунизмът всяко божество и най-вече този богХристияни, евреи, мюсюлмани, будисти, конфуцианци и даоисти – всички те са като такива са били подлагани на гонения, и то не за определено време, а постоянно. От тези гонения не е имало никаква политическа полза, по-скоро те са пораждали маса неудобства и въпреки това са продължавали до сетния час.

 

Затова мнозина мъченици на тези режими съзират в тях действието на някакъв свръхчовешки, „ангелскихарактер, способен да упражнява пряка власт. Власт, която действа не посредством злата воля на хората, а ги движи без тяхно знание и по начин, че те не знаят какво правят. Власт, която приспива здравия разум и съвестта и която като по вълшебство превръща човека в марионетка на конци. Според тази интуиция върховният тиран не е нито Хитлер, нито Ленин, нито Мао, аличноКнязът на тоя свят

 

… Ние с положителност не знаем нищо за света на ангелите, освен че злата воля на падналия ангел, поради по-високия му чин, го яде отвътре в много по-голяма степен, отколкото злата воля на човека.

 

Той най-напред изпитва над себе си акт на ониществяване, и то по такъв начин, че неговата субстанция (макар у нас, хората, понятието субстанция да извиква идеята за позитивна, неразрушима и неразвалена от греха природа) постепенно се свежда до чистата му воля за зло. По силата на способността му към висше зло, дори съхранилото се у него от естествения злодей – сиреч личносттае безпределно устремено към безличностното. Личността на падналия ангел явно е способна да понесе максимум безличностност.

 

Това, разбира се, е само спекулация. Но тя отдава дължимото на понятиетобезличностна личност“, което постоянно се среща в творбите на свидетелите, най-вече потресени от едноизмерността, нищета и баналността на хората, причинили им страдания и смърт, както и от безличието на цялата йерархия на властта, включително до върховете.[134] Те са смаяни от контраста между невероятната разрушителна мощ на този механизъм, от невероятната му изобретателност и способност да навлиза в детайл и да организира, да създаде или просто да съхрани най-елементарни неща, необходими за живота и собственото му оцеляване.

 

Кой има власт при чисто нацисткия или при комунистическия режим? На този простичък въпрос изглежда, че би трябвало да е по-лесно да се отговори, отколкото при всеки друг режим, понеже притежателят на всички видове властфюрерът, генералният секретар, партията – навсякъде е зрим. И въпреки това въпросът си остава загадка за хора, способни на философско размишление… Те едва промълвяват нещо, което религиозни душизаявяват на висок глас: това е дяволът! Той е предал на подвластните си своята човешка безличностност. Достоевски и Владимир Соловьов интуитивно са предсказали това. Да не упоменем тази фигура би означавало да не се вслушаме във всички тези свидетелства. При все това трябва да проявим известна сдържаност към този тайнствен център, назован от самите тях, чиято близост и пълна очевидност те са долавяли в опита си.

 

Нищо не ознаменува по-добре библейската следа в комунизма и нацизма, отколкото общата им воля да спасят света, включително и това, че самата библейска следа е заличена от техния арсенал на спасението.[135]

 

Последното е изключително важно. Останалото е въпрос на смелост и несъобразяване сполитическата коректност“, отвеждаща всеки мислител до пълната копаня в животинската ферма. Нищо, че е възможно да не се усеща гойдобиче. И да е с високо самомнение.

 

Името на техния „бог“, на лидера им, на истинския Der Führer, е записано още през 1823 година от лорд Джордж Гордън Байрън в пространната му поема „Дон Жуан“:

 

Евреинът Ротшилд и неговият християнински брат отБеърингс“. Ето кои – те и действителният либерал [злият пират] Лафит са истинските господари на Европа. Всеки кредит не просто е спекулативен удар. Той нация завзема или катурва трон. Тя и републиката има дял в това[136]

 

Тъй като на Запад не са живели под ботуша на военния комунизъм, възприемат тоталитарната власт единствено в нацистки образ. А тя беше многократно по-ужасна и безчовечна при комунистите. Не очаквайте да разберат последното. Даже нашите наследници не го знаят, нито биха го проумели. Явно всеки човек, народ или поколение се учат емпиричноот собствения си опит.

 

 

 

Когато дойдоха за мен,

не беше останал никой, който да протестира[137]

 

 

 

Тези дни един ми рече, че вече не се интересува от политика и политици. Не гласува, не чете вестници и не гледа новини по телевизията. Защото всички все му говорели за миналото. А той иска да му обещават светло бъдеще. Призна, че е членувал в БКП. Видите ли, по принуда, наложило се.

 

Първо му цитирахБатетоСлавков, който беше наясно с главната кухня на БКП. И не криеше, че никого не са вкарвали насила в партия. В Държавна сигурностда. Но в БКП всичко е ставало по желание. С внасянето на надлежна молба, заявяваща желанието на мераклията за кариера и материално преуспяване

 

Припомних му лозунга на партията от романа „1984на Джордж Оруел:

 

Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.[138]

 

Не беше чувал нито за автора, нито за неговата световно известна книга. Махна с ръка и ми обърна гръб. Но запази претенциите си – неосмислил тяхното основание: липса на образование, егоизъм, изолация в усамотен бит, граничещ с животинския, като резултат от собствения му характер и схващания

 

Такова е мнозинството тук, и не само у нас. Именно на това разчитатевреинът Ротшилд и неговият християнински брат отБеърингс“, и действителният либерал Лафит“. А героят на Оруел, скован от страх в тоталитарната епоха на Големия брат, е надмогнал ужаса си и е посветил своето откритие на обществената измама на такива като този нашенец:

 

На бъдещето или на миналото, на времето, когато мисълта ще е свободна, когато хората ще се различават един от друг и няма да живеят в самота — на времето, когато истината ще съществува и направеното няма да може да бъде преправено:

 

От епохата на монотонното еднообразие, от епохата на отчуждението, от епохата на Големия брат, от епохата на двумисълта – привет![139]

 

Този, комуто цитирах Оруел, е идиот. Само че не го знае, нито ще приеме факта. Древните са разбирали и са ни завещали:

 

Errare humanum est stultum est in errore perseverare– „Човешко е да се греши, но да повтаря грешката си е характерно само за глупака“.

 

Идиотите са многолегион. И не само тук…

 

Дали Кольо Парамов, един от тях, е наясно, че Аугусто Пиночет беше издигнат лично от Салвадор Алиенде, преврата срещу когото оглави. Така сегашният египетския президент, генерал Абдел Фатах ел-Сиси, дължи положението си на американския гражданин Мохамед Морси, когото натика зад решетките до живот.

 

Или може би са го известили водещите го офицери от ГРУ? Едва ли.[140] Сигурен съм, че и те не са имали представа кой беше Пиночет. Него Алиенде беше натоварил да преговаря със СССР за оръжейни доставки. А превратът срещу законно избрания президент, социалист и масон, беше осъществен с протекциите и инструментариума на ЦРУ. Главен надзирател за неговия успех беше държавният секретар на Съединените щати Хенри Кисинджър, достатъчно добре огласен като агент на съветския КГБ с псевдоним „Бор“.

 

Щом положението се подобри, стомасите се напълват, а удоволствието се възвръща и отново може нещо да се предприеме и да се забогатее, в социалната тъкан започва някакъв квазибиологичен процес на зарастване на раните и динамиката на живота прави излишна работата на паметта.[141]

 

Тогава извикват за повторно битие Кольо-Парамовците, дотогава изглеждали задрямали и даже полумъртви. Комунистите са безспорни майстори, както на потискането на паметта, на заличаването на ненужните им спомени, така и навъзкресенияна зомбита, на живи трупове от този особен вид.

 

Така населението у нас остана без следа от знание за онова, което беше. Възрастните забравиха ужаса, неравенството, института на регистрирането и жителството, отсъствието на достоверна информация, недоимъка, дефицита на стоки и опашките за най-елементарното, преклонението пред началника, но и пред бюрократачиновника, страха от милицията и собственото мнение, „забравеноу дома, превъзнасянето на всичко съветско (руско)[142] и отричането от собственото минало.

 

Почти никой не разказа истината за онова гигантско зло, което се беше стоварило върху народните плещи, за да ни размаже и превърне в пюре. Пък и следващите поколения не желаят да слушат. Имат свои грижи. Кой да ги упрекне?…

 

Ще дойде Видовият ден на пастор Мартин Ниймьолер. И тогава даже за тях ще бъде късно.

 

Петък, 16 юни того, беше бременен със странни събития.

 

Първо, тук, по повод на своята 80-годишнина, Симо Мадридски събра част от аристократичния европейски елит в пенсия. Изпъкваше семейството на гръцките монарси, начело с прогонения и национализиран крал Константин и сестра му – бившата испанска кралица София, чийто син днес ръководи иберийската монархия.

 

Всекидневникът „Труд“, откраднатото бивше издание на комунистическите профсъюзи, понастоящем поверено на заместник-секретаря на първичната партийна организация на БКП в социалистическия официоз вестник „Отечествен фронт“, другаря Петьо Блъсков, познат и като Сопола, отрази събитието под следното заглавие в приповдигнат тон:

 

Симеон II празнува 80 сред обич и почит Царят приемаше поздравления два часа и половина в дворецаВрана.[143] (Вижте илюстрацията.)

 

Блъсковци наричаха нашите родителимонархо-фашисти“. Нас – „деца на врагове на народа“. Днес отпечатватЦаря“ с главна буква. Ако перифразираме популярната възрожденска песничка, бихме могли да наченем рефрена така:

 

Пусти комунисти, станаха монархисти

 

Е, нали всеки има право да се променя… Пък и на практика комунистическата диктатура при социализма представляваше абсолютен монархически ред от най-чиста проба. И това съвсем не е друга работа.

 

Сред гостите се открояваше и още една интересна личност – единственият жив пряк потомък на турския султан Мурад V Осман Саллахадин Османоглу, който понастоящем живее в Париж.[144]

 

Едновременно с тях призивната тръба на другаря Сакскобургготев, за чието сътрудничество със съветските секретни служби не изпитвам ни най-малко съмнение, беше свирила сбор за част от действащия комунистически елитв политиката, икономиката и църквата, кой знае защо наричанабългарска“ и „православна“ при това. Може би, понеже, като всяка синагога на сатаната, прославя дявола.

 

 

 

Сатаната свири сбор за своята синагога

 

 

 

Заедно се събраха толкова видни сатанисти, каквито са – според чиновете им в тайната милиция, че е трудно да ги изброя. Преди всички – Неофит, адаш на рожденика,[145] агент на ДС, респективно на КГБ, с псевдоним „Симеонов“, назначен за патриарх.

 

Особена активност прояви в разширяване на религиозната дейност след започналите в социалистическите страни процеси на преустройство и демократизация и най-вече след проведеното в СССР честване на 1000-годишнината на Руската православна църква. Започна открито да поддържа тезата за пълна самостоятелност и ненамеса на държавата в религиозната дейност и църковно управление.[146] (Вижте илюстрацията.)

 

Така ония служби градят легенди започтеноминало. Та да ползват агентите в настоящето.

 

След него – Георги Първанов – бивш лидер на БСП, агент на ДС и президент, члена на БКП РуменПикаещият във фонтаниПетков – вътрешен министър от БСП, и неговата присъдружна „приятелкаи коалиционна партньорка, китната Татян Дончев – от БКП, „Мултигруп“ и БСП, понастоящем… евроатлантичка, с която обсъждаха „тишината в спалнятана тревненката. (Вижте илюстрацията.)

 

Днешната власт беше представена от комунистите Румен Радев – т. нар. президент (не и мой), и вицепрезидентът Илияна Йотова (мъжкият род пасва отлично на вида и пола на сливнишката другарка), министрите Николина Ангелкова и Екатерина Захариева, кметът Йорданка Фандъкова, председателят на БСП Корнелия Нинова (за четирите другарки важи същото, което и за Йотова), лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ.

 

Подаръкът на настоящия държавен глава изненада царя и го развълнува. Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова поднесоха на Негово величество сребърен джобен часовник от края на 19-ти, началото на 20 век с лика [на] неговия дядо княз Фердинанд[147] и герба на Княжество България, даван като награда лично от княза при първо място за отлична стрелба във Военното училище

 

Пуснаха пощенска марка в чест на юбиляра Симеон Сакскобургготски. Симеон II е почетен председател на Съюза на българските филателисти“. Събитието се проведе в Регионалния исторически музей в София.

 

На валидирането присъстваха заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ангел Попов, Симеон Сакскобургготски, главният изпълнителен директор на Български пощи Деян Дънешки. Ангел Попов обясни, че художникът Людмил Методиев е използвал за марката портрет на Симеон Сакскобург-готски, като на неговия фон е изобразена пощенска марка от 1938 година с локомотива, управляван от Цар Борис Трети.

 

Пощенското издание е в тираж 10 500 броя и включва една пощенска марка с винетка и специален пощенски печат. Валидацията му съвпада с 80-ия рожден ден на бившия премиер Симеон Сакскобургготски.[148]

 

Специалният пощенски печат“ се нарича първодневен. И не е част отизданието“. Навремето този тираж обещаваше висока норма на печалба – най-малко двайсетократна. При солидно налично количество той би осигурил сериозни приходи на собственика си. Сега е нищо. Филателията замира напълно…

 

СДССъюзът на Държавна сигурност – се отсрами с видния комсомолски активист и бракоразводен адвокат на пловдивската алчно червена номенклатура Петър Стоянов, Стефан Софиянски, произлизащ от среди, близки до Георги Димитров, радикалдемократа Аспарух ПухиПанов (вижте илюстрацията) и Пламен Орешарски – заместник-председател на организацията, а впоследствие премиер с мандата на БСП.

 

Изпъкваха някогашната премиерка Ренета Инджова, министри от кабинета на министър-председателя Кобургготев, активисти и дейци на партийката му НДСВ. Сред „творците“ забелязах хомосексуалния директор на Софийската опера Пламен Карталов. Явно стига за всички

 

Крещяха с отсъствието си Б.Б. – телохранителка на Симо, и господарите й от управляващата фамилия Замфиркьов-Живков. Макар да се имат с бившия Симеон ІІ.

 

Второто събитие, белязало датата 16 юни 2017 година, беше претворяването на пернишката трагедия в политическия живот на Сърбия. На практика то бе от предния ден, но тук разпространиха новината на въпросния петък.

 

Що за трагедия е пернишката? Много просто: майката и бащата архитекти, дъщерята педераст.

 

Жената-мъж, която виждате на илюстрацията, както и онзи, дето я предложи, са доказателство за дегенерацията и на западните ни съседи – наши братовчеди. Да пази Господ, намръщената другарица Ана Бърнабич спокойно би могла да ми е дъщеря. Тя живее на семейни начала с жена, която смята за своясъпруга. Приликите в изражението с това на водеща на сутрешен блок в тукашната Нова телевизия, бивша на същото в bTV, не е случайна. Явно така ги откриват и рекрутират: да бъдат годни и готови за надзирателки в концлагер

 

Никой не се възмути, че именно президентът Александър Вучич предложи хомосексуалистка за министър-председател на страната,[149] чиито жители са смятани за твърде консервативни. (Нищо, че още в средата на шейсетте мои съмахленци, пътували знайно как до Югославия, носеха западни еротични списания и полупорнографски издания тамошно производство.) За друго ми е думата.

 

Единствено вие знаете, че Западът не приемаше ментора на настоящия сръбски държавен глава, комунистическия лидер Слободан Милошевич, когото сам издигна. Но няма нищо против Вучич, който два пъти беше министър в кабинетите на Слобо. А честни наблюдатели го смятат за военнопрестъпник. Въпрос на стандарти.

 

Нали сте наясно, че за Запада, пък същото важеше и за източните комунистически владетели, смята своите мръсници за свестни. Всички останали са лоши. Това е „променливостта на миналото“, за която писа Джордж Оруел в прочутия си роман „1984“.

 

На трето място, почина Хелмут Кол. Преди четвърт век провъзгласиха канцлера на ФРГ, евреин, илюминат, пристрастен към ционизма, чието истинско фамилно име бе Кон,[150] за „обединител на Германия“. През „ерата Меркелго забравиха. Неговата смърт е истинско облекчение за Kamaradin Ангела, чието престъпно комунистическо минало, свързано с Stasi и КГБ, Хелмут най-малкото подозираше.

 

Накрая, през същия този петък, 16 юни, за капак, дойде ярката антикомунистическа реч на американскияПатокДоналд в Маями, Флорида, където всяка седмица се отбива на държавни разноски, за да се грижи за своето имение и да го пропагандира.

 

 

 

Лъжата си остава лъжа, но мнозинството явно смята,

че истината е само за глупаците

 

 

 

На фона на поредната прегръдка със Саудитска Арабия и на ритуалния танц на Тръмп в Риад, думите му във Флорида сякаш кротко потънаха във водите на Мексиканския залив. Вместо тях все още имат ефект откровенията на британския шпионин Алистър Бийлби, подвизаващ се в Брюксел под прикритието на специалист по социални проблеми, връзки с обществеността и различни кампании. Роден в Манчестър, той загубил близък приятел в атентата там в края на пролетта.[151]

 

Като главен виновник за това той посочи Доналд Тръмп със сключените под негов контрол договори за нови оръжейни доставки за тоталитарния режим в Риад. Но също така – родината си и целия Запад, които снабдяват многобройното монархическо семейство със средства за унищожение на хора. А то ги предоставя на ислямските терористи, които освен това финансира и обучава.

 

Говори от първо лице, понеже е бил ангажиран от саудитското кралско семейство. Работил е за Риад.

 

Една от фигурите, които поднесе съболезнования на жертвите в Манчестър беше крал Салман Абдулазис Ал Сауд“ – припомни Бийлби, – „попечителят на двете свещени джамии и глава на авторитарната саудитска фамилия, която е управлявала Саудитска Арабия от нейното основаване като съвременна държава през 1932 г. Той вдигнал телефонната слушалка, за да се свърже със своята предана съюзничка Териза Мей. И както много други световни лидери осъдил нападението, заявявайки, че убедено стои рамо до рамо с Британия във войната срещу тероризма

 

Но има история, която не е разказана, леко засегната от Керълайн Лукас по време на предизборния дебат [в последната сряда на май т.г.], предаван по телевизията. Както подчерта Лукас, Британия е вторият най-голям търговец на оръжие на света и доставя своите бомби и огнестрелни оръжия в 22 от тридесетте страни, които са в списъка за наблюдение на нашето собствено правителство поради неспазването на човешките права в тях.

 

Не би представлявало никаква изненада, ако Саудитска Арабия стои на челно място в този списък със своята репресивна система, охраняваща само правата на мъжете; убедено натикваща в затвора и екзекутираща хората с различна сексуална ориентация; и с пълното си пренебрежение към свободата на словото и изразяването, свързвано с вярата…

 

Списъкът на саудитските зверства е дълъг, а жертвите са прекалено много, за да бъдат изредени по име. В такъв случай защо само през последните три години британски фирми са продали на саудитците оръжия на стойност 3 милиарда лири? Докато британското правителство продължава да изпраща пакети с помощи на Йемен, близки по стойност на същата сума! [Авторът изтъква, че Йемен, най-бедната арабска страна, е бил нападнат и разрушен от Саудитска Арабия.] Подкрепата на нашето правителство за семейството Ал Сауд ни прави съучастници в масови убийства. Печално, в предизборния дебат Териза Мей се оказа така ангажирана, за да защитава тревожната статистика на нейното правителство. [Тя не се яви на дебата.] Когато се сблъска с темата, нейната оръженоска, министърката на вътрешните работи Амбър Ръд[152] само се сви и промърмори: „Добре е за промишлеността.“

 

Какво общо има всичко това с коравосърдечното избиване на 22 души в Манчестър? Ами то трябва да ни накара да се вгледаме в идеологията, която е накарала тези окаяни люде да извършат такъв акт. Широко известно и прието е, че спонсорираният от саудитците клон на исляма, известен като уахабизъм, е източникът на по-значителната част от днешния екстремизъм.[153]

 

Не е необходимо да продължавам. Най-добре да влезепатокътДоналдамериканският. Той изкара цяла предизборна кампания от година и половина, обещавайки, че ще се занимава с Америка и американците, със заетостта, с връщането на страната начело на света. За разлика от своите предшественици, които не спря да обвинява в измисляне и разпространяване на фалшиви новини, заяви: край на САЩ като глобален милиционер!

 

Уви. Като всяка кукла на конци, подостриха прическата му, наподобяваща обърнат дамски кок, натикаха му бурето с барут отзад, и запалиха фитила. Сега стойте и гледайте…

 

Преди два месеца заплаши уволнения от него шеф на ЦРУ Джеймс, с фамилно име, идентично с названието на добре известна у нас бивша съветска република, че ако излъже сенатската комисия, ще извади и пусне записите на разговорите помежду им. Преди седмица призна без свян, че е излъгал. Не бил записвал разговорите си с Коми!

 

От предизборните му съблазни не остана почти нищо. Даже от онези намерения за сближаване с Русия, както и възхвалата му на Владимир Путин.

 

Днес, след като не спира да измисля фалшиви новини, „термин“, охотно възприет от преститутките и у нас, Тръмп си цака в устата – пардон: плю си в устата с вражеската“ телевизия CNNи взе да отстъпва по повод на руската намеса в американските избори. Даже хвърли вината върху Барак Хюсеинович, който изнася лекции при твърд хонорар от 400 000 долара на час, мълчи и си гледа живота.

 

Колко гламав трябва да е някой, за да повярва на програмите на CNN, разпространявани през последната седмица на юни под мототоРусия нападение срещу демокрацията“?

 

Каквадемокрация“, какви пет стотинки? Нали последните президентски избори в САЩ отпреди месеци приключиха с победа на Хитлери Клинтън, събрала 65 853 516 гласа или 48,2 на сто. Но назначиха за наемател на Белия дом загубилияпатокДоналд Тръмп, постигнал 62 984 825 гласа, равни на 46,1 процента от гласувалите. Клинтън победи в 30 щата, Тръмп в 20 плюс Федералния окръг Колумбия. (Вижте илюстрацията.) Що за демокрация е това?

 

Remakeповторение, на изборите през 2000 година, когато се получи същото. И броиха гласовете във Флорида ръчно почти до Новата 2001 година! Имбесилът Джордж Буш беше курдисан за президент, въпреки че загуби. А бившият прокурор и настоящ разследващ журналист Грег Паласт разкри 12 използвани начина за фалшифициране на изборите в Съветските американски щати. Които дефинира като „най-добрата демокрация, която може да сe купи с пари“! Но предупреди, че съществуват още способи за подправяне на изборните резултати[154]

 

Не може и дума да става аз да защитавам Русия по какъвто и да е начин. Изключено! Иде реч за елементарна справедливост. Чувството за тази изконна ценност у онези, които го притежават, е постоянно накърненона Изток и на Запад.

 

Истината е, че такива измами даже комунистическите диктатори не си позволяваха. Те „печелехас 99 на сто. Но това беше ноторно известна лъжа. Не мога да си представя, че е имало чак толкова грамадни по размер идиоти даже сред най-скандиращите КПСС-БКП“, които да са вярвали в това „чудона комунизма. Докато западните лидери лъготят безочливо като дърти мангали. И изкарват фалшиментото за истина

 

Нормални ли са онези, които им вярват? Преценете сами.

 

Но да се върна към 16 юни и фамозното антикомунистическо слово на ДоналдКоза“, произнесено пред кубински имигранти в Маями. За такива като мен няма никаква тайна, че поне половината от аудиторията бяха агенти на Кастровите секретни служби. Останалите – разбойници и келемета, успели да преплуват до Флорида, за да живуркат на тлъстите социални помощи в САЩ.

 

Какво толкова речепатокътДонълдКоза“? Ето какво:

 

 

 

 

 

 

 

Знаете ли колко му пука на Раул Кастро от размаханото пръстче на пионерчето Доналд, горкото? Колкото на всеки друг комунистически диктатор. Досега можехме да опъваме каиша на живковизма

 

 

 

Измамата е измама или отново за Никсън, Кастро,

Тато и прислужниците му,

но и за „патока“ Доналд от курника в Trump Plaza

 

 

 

Ако няма заповед от Интернационала, Раул е в състояние да продължи да изтезава кубинците, докато е жив. Кой и какво биха могли да попречат на наследниците му да следват същата линия? „ПатокътДоналд с луксозното имение във Флорида, треперещ като квачка над пиленцето си Trump Plaza в Ню Йорк? Той не е сред онези, които издават или спускат нарежданията. Лаладжия, козано на нашенски жаргон.

 

Действително сделката на Обама с Кастро е обидна за почтените кубинци. Досущ като тукашното флиртуване и заиграване с основните фамилии на комунистическия режимот Живков и семейството му, през Луканов, Дойнов, Пирински, Стоян Марков, техните прислужници Поптодорова, Гоцев и компания, до Първанов, Станишев, Б.Б., двамата Ц.Ц., Р.Р. и КриСталина… Но тук е така. Чалгарци

 

Елементарно сравнение ни поставя на дъното на класацията като хора. Кубинчето Луис изсвирило пред Фидел и компания забранения и „опасен“ американски химн. У нас цигулковата курвичка Васко Василев от невръстно дете била научена да се врътка на Тато. Правешката корона оценила предаността на дететопедераст по рождение. Бай Тошо дал апартамент на родителите му в нивите, откраднати от собствениците им, насред „престижнотософийско поле, наречено ж.к. „Люлин“. След което педалчето било изпратено да учи зад граница. За да му осигурят музикално-шпионска кариера в Лондон.

 

То станало като МакронбабоебТова представляват чалгарците, които го тачат и славят. И се обиждат от истината само, когато е представена от мен.

 

Да се върнем към речта на американския президент, набеден за съветски агент. Това ли наричастраната на свободните“ другарят Доналд Тръмп? Който, като всеки комунист, е завършен егоцентрик и мегаломан, смятан от някои за фашист, което е едно и също. С какво е по-добър от Кастро? Двамата с Фидел са прочути като коцкари. Раул е обратен. Но в САЩ харесват и насърчават това.

 

Или като полуевреи, двамата братя Кастро се оказаха по-малко ционисти от продалия се на ционистите почифутчен Тръмп? Нали той продаде дъщеря си на поюдейчените хазари, та и на нея да й тръгне карта

 

Колко от близо два и половината милиона затворници в САЩ са политически? Знае ли някой? Защо встраната на свободнитеникой не обсъжда проблема, че дори дребно възражение срещу неправомерна заповед на милиционер може да осигури пет лазарника зад решетките? Нима американците са слепи, че страната им е превърната в частна концлагерна империя? Както съветският ГУЛаг беше държава в държавата, така днешният му американски вариант е в ръцете на частни корпорации. В настоящия ГУЛаг в САЩ робовладелството е възвърнато под перфиднозаконнаформа, но със старите методи, познати от литературата.

 

Няма по-комунистическа държава от САЩСъветските съединени щати. Тази страна е замислена, планирана и постепенно, с терор, включително войни, е създадена такава комунистическа.

 

Съвършена лъжа е, че Фидел Кастро е бил комунист. Сам той признава, че не е марксист. Такъв го направи интернационалното Братство.

 

Показвал съм видеосвидетелства, които препоръчвам да видите отново.[155] За да затвърдите знанията си. За всеки случай и за ваше улеснение ги предлагам отново.

 

 

 

 

 

За мен със сигурност заповедта за преминаването на Фидел в лагера на марксизма и за промяната в поведението му е била предадена лично от американския вицепрезидент Ричард Никсън по време на посещението на Кастро в Белия дом през април 1960 г. Ето хронологията според мен:

 

Когато на 1 януари 1959 г. бунтовниците превземат Хавана, младият юрист Фидел Кастро даже не е помислял за Карл Маркс и СССР. Още преди да оглави кубинското правителство, буквално след революцията, на 11 януари 1959 г. Фидел Кастро е интервюиран от Ед Съливан. За целта водещият отлита от Ню Йорк за Матанзас, където в провинциалния правителствен дворец се е настанил уж овладелия острова предводител на бунтовниците. Кракът му още не е стъпвал в Хавана!

 

За Ед Съливан подобно пътешествие е необичайноизключително рядък случай! Явно някой му дава зор. В предаването си Съливан нарича своя събеседник „кубинския Джордж Вашингтон“! Двадесет минути след разговора в Матанзас довтасва Че Гевара.[156] Неговите части, а не тези на Фидел, са превзели столицата.

 

На 16 февруари Кастро полага клетва като министър-председател на Куба. През април посещава Съединените щати. Посрещнат е триумфално. Хиляди хора се тълпят по улиците на Вашингтон, за да го зърнат, пипнат, да се снимат с него. Изобщо – всеобщ любимец!

 

Обаче не президентът Дуайт Айзенхауер, а вицепрезидентът Ричард Никсън го приема в Белия дом. Защо ли? Предава му нарежданията на Интернационала.

 

Двадесет и три лазарника по-късно историята се повтаря. Обаче тогава я скриха. Сваленият от президентския пост, напълно подчинен и дресиран от интернационалното банкерско и военно-промишлено Братство суетен пияница Ричард Никсън пристига в България. Бил е в Румъния, където е предал съответните инструкции за предстоящите промени до края на десетилетието на безочливия неграмотен комунистически сатрап Николае Чаушеску.

 

Отведен от тогавашния заместник-министър на външните работи и офицер от Първо главно управление на Държавна сигурност Любен Гоцев в резиденция Евксиноград, преди да пристъпи към поверителната си мисия, гостът настоява разговорите му с правешкия джелатин Тодор Живков да бъдат превеждани само от Елена Поптодорова. Външният министър Петър Младенов кандисва без каквито и да са уговорки. Това става в първите дни на юли 1982 г.

 

Днес за всички е ясно, че Поптодорова е свързана както с ДС, така и с КГБ. Явно – най-малкото и с американски секретни служби.

 

В своята докладна записка до министъра на външните работи неговият заместник Любен Гоцев, в успокоен и дори леко приповдигнат тон известява шефа си за думите на Ричард Никсън в автомобила на път за летището:

 

Моля Ви, предайте на г-н Тодор Живков, още веднъж, че аз съм много удовлетворен от разговора, който имах с него. Благодаря му още веднъж и за обяда. И като Президент[157] и като частно лице съм пътувал много. Познавам много държавни глави и политически лидери. Възхитен съм от г-н Живков, като човек и политик, от личността му. Той е Президент с бърза мисъл и остра политическа реакция и усет… Той е приятен събеседник, който дълбоко познава международните проблеми, изслушва с внимание и събеседника си. Горното предайте на г-н Живков от мое име.[158]

 

Когато среща такива на пръв поглед куртоазни признания, човек се замисля: щом „правешкият каскете оценен тъй високо, какви ли тъпанари са американските президенти. И с право.

 

 

 

Политическите наследници на Хитлер и Сталин

 

 

 

В същия цитиран документ срещаме още по-любопитни неща. Те няма как да разочароват нито железобетонните комунисти, нито новопръкналите се праволинейни американофили. Защото и едните, и другите, са съветофили в червата си, както се казва. Тяхчервеното знаме роди ги“. А ги обединяват само две неща – келепирът и страхът. Ричард Никсън тоже.

 

А в средата на  април 1959 година, след завръщането си от Вашингтон, Фидел заявява, че е разочарован от Никсън и двамата не са си допаднали.[159] Удобно, нали? След няколко месеца богаташкият син се провъзгласява замарксист. Не след дългои за комунист

 

За цвят ще добавя, че когато през 195223-годишният студент по медицина ЕрнестоЧеГевара предприема своя прословут трансконтинентален поход с мотоциклет, придружен от своя по-голям приятел Алберто Гранадо – вече завършил биохимия, описан в техен бестселър,[160] двамата отсядат в аржентинското градче Барилоче в Северна Патагония.

 

Какво е странното? Предполага се, че там двамата са се срещнали с Адолф Хитлер, който живеел в резиденцията си “Das Kehlsteinhaus“ – „Орлово гнездо“ – също като някогашната край Берхтесгаден в Баварските Алпи.

 

Две години по-късно вече дипломираният д-р Гевара повторно поел на дълъг път. И пак се отбил в Барилоче. Откъдето се отправил на продължителна обиколка из Боливия, Перу, Еквадор, Панама, Коста Рика, Никарагуа, Хондурас и Ел Салвадор. Обявил ги за „доминиони на Юнайтед Фрут Къмпани“ и се самопровъзгласил за „професионален революционер“.[161]

 

Жестокостта му като такъв, особено докато оглавявал вътрешното министерство на Куба, е известна и пословична.[162] Но и… доста премълчавана.

 

Имал ли e фюрерът някакво участие в оформянето на мирогледа на продължителя на световната революция? Възлагал ли му е задачи за изпълнение? Някой ден човечеството ще узнае и това.

 

Както през 1965 г. „Че Гевара изненадващо научил от майка си Селия ла Серна на нейния смъртен одър, че по линията на нейния род еевреин. Да, родителката му се пръкнала в Аржентина, но нейните баща и майка били еврейски имигранти от Русия. Моминската й фамилия била Шайнерман. И не само това, ами Че излязъл и първи братовчед на израелския генерал Ариел Шаронмасовия убиец на палестински араби в лагерите Шабра и Шатила.

 

Бившият министър-председател на ционистката държава е син на Самуел Шайнерманбрат на другарката Ла Серна, родната майка на Ернесто Че Гевара.[163] Истинската фамилия на АриелАрикШарон действително е Шайнерман[164] и това лесно може да се провери. Изглежда, благодарение на своята мащабна шпионска мрежа, семейство Ротшилд е най-осведоменото правителство на планетата[165]

 

Какъвантикомунисте Доналд Тръмп? Смешно е. Той е палячо, имитиращ Мусолини. Да можеше, и той, сиромах, подобно на Б.Б., щеше да разтрива ушите на дучетоЖалко за страната, която повече от столетие беше представяна като надежда на всички бедни, преследвани и отчаяни хора по земята. И е обидно за насжертвите на комунизма.

 

Докато размисълът за комунизма твърде малко вълнува християнското съзнание, споменът за нацизма не го оставя в покой, терзае съвестите и има сериозни последици.[166]

 

Така е. Специално на Запад – без нотка и нюанс от съмнение. Умишлено е подходено по този начин. За това е впрегнат интелектуалният елит на тези държави. Той винаги е бил продажен, няма спор.

 

Цялото невероятно по обема и жестокостта си извращение на комунизма е почистено от кървавите реки след него. Избелено, загладено и зализано, комунистическото минало е представяно като мимолетен лош сън. А всички ние, които сме госънували“, минаваме за втора категория хора, несправили се с ужаса. Питат: Защо търпяхте? Не задават същия въпрос на евреите.

 

Заради западняците се чувствам длъжен да изредя съвсем кратката и бегла история на комунизма по света.

 

В съвременния си революционен вид, въоръжен с програма за световно господство, комунизмът се ражда през ХVІІІ век. На 1 май 1776 година баварският йезуит, преподавател по религиозно канонично право в Университета на Инголщат, евреинът Адам Вайсхаупт обявява съществуването на Ордена на илюминатите. Дружеството е основано година по-рано. То обединява някои от френските и германските масонски ложи. Участниците в него приемат псевдоними и спазват правилата на конспирацията и секретността. Вайсхаупт ставаСпартак“. Насетне доста срещано название на комунистически организации и ръководни фигури на движението. Сред първоначалните лидери на Ордена личат имената на не малко аристократи.[167]

 

Манифестът на Илюминатите прокламира:

 

Исус Христос не основа нова религия; той можеше единствено да възвърне Религията и Разума в техните древни права. За тази цел той искаше да обедини хората в една общност. Щеше да ги подготви за това чрез разпространяването на нов морал, чрез просвещение на разума и чрез подпомагане на ума, за да се отърси от всички предразсъдъци. На първо място той щеше да обучи всички хора сами да се управляват. Тогава управниците щяха да станат безполезни, а равенството и свободата биха се възцарили без никаква революция, посредством естественото и благородно действие на разума и целесъобразността.

 

Този велик Учител си позволява да обяснява всяка част от Библията в съответствие с тези цели; и забранява всички свади сред своите ученици. Защото всеки човек може да намери в това смислено приложение на неговите странни доктрини. Дали е истина или лъжа, няма значение. Това беше проста Религия и то доста вдъхновяваща. Но умовете на слушателите не бяха подготвени да приемат тези доктрини. Аз ви рекох, казва той, но вие не можахте да го възприемете.[168]

 

Ето защо винаги се е твърдяло от комунистите, даже днес, дори от учени, уж не попаднали под тяхно влияние, че Исус Христос или християнството лежат в основата на комунистическото учение. Което е фалшификация. А комунистите преследваха най-жестоко и яростно християните. От измамното твърдение, че Христосискаше да обедини хората в една общност“ – комуна, произлиза и названието на идеологията, осъществена в живота като най-страшната демоцидна практика.

 

Насетне, благодарение наХристовия провал“ – фраза, повторена преди две лета от действащия папа Франциск, също йезуит, Адам Вайсхаупт и илюминатите проповядват революцията като единствено средство за постигане наравенството и свободата“ за всички. Изкусително, примамливо, невъзможно. Освен за отричащите Господ, човека като Негово творения, и Божия ред, постановен на земята. Сиреч – вярващите в сатаната. Това са опортюнистите, готови да използват всяка възможност за лична реализация и облагодетелстване. Не случайно в Манифеста на илюминатите е използвана думата „целесъобразност“, която в превода на английски – “expediency” – има значение и катоопортюнизъм“.

 

Комунистите са крайни опортюнисти. За тях не съществува нищо свято извън личния им интерес. В състояние са да продадат майките и бащите си в името на ползата. Лишени от съвест или заглушили гласа й, те колят и бесят, изтребват милиони, без да им мигне окото. Само и само те да са добре!

 

Трябва да погледнем към Франция“ – пише Джон Робсън (1739–1805), шотландски математик и физик, професор по философия в Университета на Единбург, илюминат, – „където в продължение на осем години имаше повече екзекуции и насилия, и всевъзможни беди и нещастия, извършени от pouvoir revolutionnaire,[169] отколкото могат да бъдат открити в дългото минало на деспотичната монархия.[170]

 

Такива, безспорно, са основите на комунизма.

 

Същата 1776 година, на 4 юли, част от британските колонисти в Северна Америка, обявяват независимостта си от английската корона. Декларират, че стават република, която гарантира свободата, индивидуалните и общите права на всички нейни жители. Майер Амшел Ротшилд е подкокоросал княза на Хесен да предостави срещу заплащане войски на английския крал Джордж. Акцията се е провалила. Но от нея се пръква първоначалното богатство на настоящите глобални управници.

 

 

 

Основи на комунизма – не по Маркс и Ленин  

 

 

 

Френската революция, част от чиято характеристика, дадена от разкаял се илюминат, предложих току-що, провъзгласена завелика“ като всичко масонско, се превръща в апотеоз на кървавия терор. Тя е дело на масони, ръководните тела на чиито ложи били превзети от разбитите илюминати, и на евреи. Това е времето на първоначалното сливане на интернационалната мрежа, изплетена от масоните и илюминатите, от една страна, и на еврейското финансово богатство, олицетворявано от семейство Ротшилд, от друга.

 

Следващото деветнадесето столетие принадлежи на две фамилии: тази на богатството и действителната, но скрита власт – Ротшилд, и на разорената аристокрация, която заради своето оцеляване съешила се с еврейството и неговото златоСакс и Гобург-Гота.

 

Авторитетното нюйоркско еврейско списание “Time” потвърждава:

 

Златото на Ротшилд задвижваше амбициите на министър-председатели, князе и папи. То финансираше войни и договори за репарации, променяше посоката на политиката и освобождаваше народи. Ротшилдови прокараха железопътни линии през Стария континент, придобиха за Великобритания контрола върху Суецкия канал, насърчиха изпомпването на нефт от Кавказ и Сахара, разработиха диамантени мини в Голямото африканско плато.[171]

 

Още от 1883 г.[172] семейство Ротшилд, и по-специално неговият парижки клон, имаха сериозни интереси в кавказката петролодобивна индустрия. Там те контролираха две важни компании Каспийско-Черноморската Компания, а от 1898 г. и Мазутната Компания.[173]

 

Невижданият, толкова голям, че изглеждащ фантастичен, невероятен, необемим от човешкия разум възход на Ротшилдови започва от битката при Ватерлоо. От онези дни насетне семейството завладява британската финансова система, включително борсата, производството и доставките на националната валута. През 1913 година фамилията завладява и американските финанси чрез подчинената й Система на Федералния резерв, снабдяваща страната с долари срещу комисиона.

 

От края на ХVІІІ век Ротшилдови и повечето останали еврейски банкери си поставят за цел господството над света. За целта създават религиозни юдейски секти, опират се на равините, сътворяват идеологии и плетат козни чрез притежаваните от тях политици и медии. На някои чели-недочели им звучиконспиративно“, но е факт. Илюминатската комунистическа идея бива претворявана в живота на човечеството под ръководството на това семейство. Освен контрола над хората и тяхната дейност, тя има още една задачаунищожението на религиите, които пречат на юдаизма. На първо място, преди всичкона истинското християнство. Но също така и на църквата, понеже като общност може да се изплъзне и да се превърне в заплаха.

 

През 1909-1915 година комунистическите дейци, произлизащи главно от радикалните политиканстващи среди на руския нихилизъмсоциализъм и комунизъм са забранени понятия – вече се намират в Западна Европа. Предимно във Виена, където Леон Троцки е под крилото на тамошните Ротшилдови. Играе шах с виенския Ротшилд, понякога и с Адолф Хитлер (вижте илюстрацията),  и говорел идиш.[174] Но също така в Париж, в Берлин и най-вече в Швейцария.

 

Годината била 1916-а. Прогонен от всякъде, Бронщейн-Троцки намерил убежище сред нюйоркския Кахалголямата еврейска общност. Издържали го богаташите. А еврейските банкери му помогнали да събере терористи и да ги обучи на бойни революционни действия. Подготовката им била извършвана в едно от предприятията на Рокфелер.

 

Година по-късно Яков Шифф, най-приближеният на Ротшилдови, техен представител в банката „Kuhn, Loeb & Co.”, коятобе синоним на финансов успех и политическо интригантство“, и „сателит на изключително богатото и могъщо европейско семейство Ротшилд“,[175] и неин ръководител, уж подарява 20 милиона тогавашни щатски долара на Троцки и компания. А всъщност подпомага благоприятната среда за бъдещите инвестиции в Русия.

 

По същото време, под влиянието на еврейския банкер Макс Варбург, тогава, през Първата световна война, и шеф на военното разузнаване, германският кайзер предоставя на Ленин безвъзмездна финансова помощ от 1 милион златни марки! Еврейският социалист от Русия Александър Парвус, всъщност Израил Хелфанд, менторът на Илич, суфлира в ухото на Варбург. Все тогава братът на МаксПаул, вече е отвъд Океана, в ръководството на нюйоркската банка „Kuhn, Loeb & Co.” На английски името му се произнася Уорбърг. Той е и първият шеф на Съвета на директорите на Банката на Федералния резерв на САЩ.

 

Нито за миг не изпускайте от вниманието си какнаследниците на Джон Пиърпонт Морган І и Алфред дьо Ротшилд финансираха болшевишкия метеж. И че Макс Варбург не само даде огромни парични средства на болшевиките, но и им помогна да се придвижат от Швейцария до Русия през половината фронтове на воюващия Стар континент.[176]

 

Февруарската революция в Русия през 1917 година е финансирана от същите сили. По късно през годината пак те осигуряват безпрепятственото превозване с параход на Троцки и болшевишките му джелати от Ню Йорк до Санкт-Петербург. И на терористичните отреди на Ленин до Русия, натикани в пломбирани вагони, които, преминавайки от Швейцария през воюваща Европа до Швеция, никой не смее да провери!

 

Нататък историята е известна. Излишно е да припомням договора за приятелство и ненападение, сключен между съветските комунисти и германските националсоциалисти. Нито съюза между архикапиталистическите Британия и САЩ, от една страна, и техния най-върл враг, евентуалния им гробокопач СССР, от друга.

 

Няма как да не се засмея, спомняйки си Ели Визел – един от главните жреци на новата религия холокостика. В удостоената си с Нобелова премия книга „Нощ“ той разказва, как през януари 1945 година си навехнал крака и лежал в лазарета на нацисткия концлагер Аушвиц. (Потърсете подобни спомени сред страдалците от тукашните и съветските концлагери.)

 

Една вечер командването свикало затворниците. Пред строя било обявено, че скоро съветските войски ще завладеят мястото. Предложили на затворниците да останат и да бъдат освободени, или да се евакуират с охраняващите ги германски части от Wafen SS.

 

Визел си спомня, че двамата с баща му – също лагерникпрекарали безсънна нощ. И решили вместо да бъдат освободени от Съветите,… да се евакуират с нацистките си убийци“ – есесовците?![177] (Вижте илюстрацията.) Наистина вярващите в т. нар. холокост, „измамата на ХХ век“,[178] изглеждат твърде смешни, тъпи и жалки.

 

 

 

Whose is that world?[179]  

 

 

 

През целия ХХ век комунисти и социалистименшевики, либералиса се разделяли и събирали. Най-често са действали заедно в ущърб на човечеството. На първо място – срещу европейците и североамериканците. Те, по-специално еврейски философи, подкрепяни от банкерите, сътвориха фашизма и нацизма. Толкова пъти съм посочвал достоверните източници на познанието си по темата, че отказвам да го правя повече. Който не вярва, да търси и проверява.

 

Амнезията за комунизма и паметта за нацизма обаче се обезсилват взаимно, макар че обикновената и вярна памет е достатъчна, за да бъдат осъдени и двата режима. Но това е характерна черта на западната гузна съвест от векове: огнището на абсолютното зло очевидно се намира на Запад.

 

Злото понякога е било откривано в Южна Африка по време на апартейда, в Съединените щати по време на войната във Виетнам. Ала негов център винаги си е оставала нацистка Германия. Русия, Корея, Китай и Куба са вън от злото или поне се е смятало, че е така, доколкото са предпочитали да си затварят очите за тях.[180]

 

Живеем в комунистически свят. Такава е крайната цел на комунизаторите – властелините на планетата.

 

Тази е причината преди седем годинидемократичниятЕвропейски съюз да отхвърли призива на външните министри на шест страни-членки, подписали т. нар. Пражка декларация.[181] В него се настояваше Европейската комисия да приеме, че отричането или омаловажаването на комунистическите престъпленияе криминално закононарушение и обида в целия ЕС.[182] Стремежът беше уеднаквяването на стандартите, по които се отсъжда отричането на престъпленията и на нацистите, и на комунистите.

 

В някои страни, като Полша, Чехия, Литва и Унгария, отричането на тоталитарните престъпления са криминализирани.[183] Забелязахме и определена активност от страна на някои първи дипломати. Например тогавашният външен министър на Литва Аудрониус Ажубалис, който беше инициатор на писмото с искането,[184] го описа катобиене на тревогапред Брюксел. И допълни, че „всички знаят за престъпленията на нацизма, но само част от Европа има представа от престъпленията на комунистите“.[185]

 

А чешкият министър на външните работи Карел Шварценберг заяви, че отричането на престъпленията на комунизма е аналогично на отричането на престъпленията на нацизма, което е престъпление в доста от страните от ЕС. И подчерта как на Изток съществувапринципно безпокойство, че тоталитарните системи не са оценявани по един и същ стандарт“.[186]

 

Готов съм да свидетелствам, че това не важи поне у нас. Тук вече почти 30 години мнозинството от хората дава доверието си само на комунисти, на техните присъдружни червени земеделци и на щатни и нещатни сътрудници на репресивните органи за партийна сигурност на престъпния тоталитарен болшевишки режим. Даже в момента трите основни политически власти Народно събрание, президентска институция и правителство, са оглавявани от членове на комунистическата партия!

 

Всичко това става под егидата намилияЕвропейски съюз, „новия СССР“, както го нарече живеещият в Англия съветски дисидент, биологът Владимир Буковски. Преди седем лета Европейската комисия отхвърли предложението, за приравняване на комунистическите престъпления към нацистките. И така не само защити комунистическите престъпници. Остави ги да разиграват коня си в една трета от страните-членки на Евросъюза! Стори го, като се позова на „независимдоклад, за да проучи действащото законодателство на отделните държави, чието изработване беше дело все на комунисти.[187]

 

Първоначално комисарите – название досущ като в Лениново-Сталиновия СССРсе оправдаха сразличния подход в отделните държави-членки“. Накрая не издържаха и признаха, чеочевидно в основата си онова, което комунистическите режими вършеха, беше ужасно, но те не засегнаха етническите малцинства“.[188]

 

Ха сега! Айде де!

 

Последното е чиста лъжа и изобщо не отговаря на истината. То напълно се вмества в понятието „политическа чалга“. Достатъчно е да припомня т. нар. Възродителен процес у нас. Стана ясно къде западнитедемократиги стяга чепикът. Явно целта беше да се отдели трагедиятана евреите при нацизма от тази на останалите народи. Тя да бъде нещовисше“, непостижимо за останалите.

 

Пък и съвсем неудобно е злините на нацизма да бъдат приравнени с жестокостите на комунистите предимно евреи. В противен случай щеше да стане наложително изясняването на цялата историческа истина. А тя е прекалено нелицеприятна: и нацисткото, и комунистическите ръководства бяха съставени изключително от същества с еврейски произход. Доказателстваколкото щете

 

Освен мнимото огорчение и разочарование на част от страните-членки на ЕС, съвършено неприятни се оказаха и някои разминавания. Фалшът пролича в отказа на инициатора на предложението Ажубалис да коментира опитите за реабилитация на част от бившите комунистически диктатори. Стигна се до откровени гаври със значителна част от народите, изстрадали комунистическото робство.

 

Статии в печата в Румъния твърдят, че комунистическият диктатор Николае Чаушеску щял да бъде добър президент, ако бил останал само десет години на власт. Чаушеску прекара 24 години във властта, докато не беше убит по време на „революцията“ от декември 1989 г.

 

В България министър-председателят Бойко Борисов заяви, че ако неговото правителство беше в състояние да изгради една стотнаот онова, което комунистическият диктатор Тодор Живков е построил, „това щеше да бъде огромен успех за всяко правителство“.

 

И Борисов, и Басеску се числят към Европейската народна партия.[189]

 

Ето ви истинска чалгаинтернационална! Оставете, че за пореден път сме начело в списъка на позора. Едва шепа медии реагираха по такъв начин, какъвто виждаме в последния цитат. Повечето или не забелязаха събитието и не му обърнаха внимание, или преднамерено го обвиха с мълчание. Тук почти никой не обели и дума. „Свобода“, „демокрация“, „справедливост“…

 

Ако би могло с достатъчно историческо отстранение да се измери интелектуалната съпротива срещу нацизма и комунизма, навярно ще стигнем до заключението, че съпротивата на християните, останали такива и неподдали се на никакви съблазни или компромиси, се е основавала по-скоро върху висока нравственост, отколкото върху интелектуална проницателност.[190]

 

Най-малко стоте милиона жертви на комунизма не родиха мъченици. Никой не припозна убитите без съд и присъда учени, културни дейци, предприемачи, земеделци, икономисти, юристи, политици, избити безмилостно, като такива. Не като светии, а като страдалци. Излиза, че са си отишли нахалос.

 

В същото време „мъченицитена несъстоялия се еврейскихолокостса хиляди. Най-големите лъжци и измамници са най-известни. Пример за това беше Ели Визел, известен в Съединените щати като Илай УизълЕли Невестулката.

 

Твари, вършили всичко в името на оцеляването: от предателствата, през избиването на своите, изопачаването на реалните събития, до организирането на музеи намъченицитенахолокоста“.

 

Синът на еврейски концлагеристи професор Норман Финкълстейн, поради смелостта си да изрича истината лишен от преподавателски права в своята родна „свободна“ и „демократичнаАмерика, нарече това „Индустрията холокост“. Печеливша за шепа еврейски лидери, източваща бюджетите на неколцина държави – САЩ, Германия, Унгария, Франция, ПолшаПромиваща съзнанието на много милиони хора по света.

 

Оцелелите политически затворници на комунизма у нас, също не бяха признати за мъченици на режима. Онези, които не бяха продали душите си на червения сатана, едва свързват двата края. Най-циничното не е, че наследниците на техните палачи ни ръководят. А че така нареченият народ или не се интересува от тяхната участ, нехае, или по-лошо – не вярва и се подиграва със съдбата им.

 

Когато подобно нещо става в една страна без общество, отдадена на пошли забавления и веселия, нищо добро не очаква нейните бъдни поколения.

 

Не желая да съдя. Правил съм го. Стига.

 

Знайте само едно: няма индивидуално спасение. Нито конкретен спасител. Всички сме в кюпа. Ще дойдат и за нас.

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

През лятото публикациите се подготвят и обнародват извън столицата. В селце, в което самият достъп на интернет, макар и ограничен, е цяло чудо. Пазя сигигабайтите“ така, както робовладелците, герои от разказ на Уилям Фокнър работели, за да охранят мързеливите си роби. Белким ги охранят и продадат

 

Затова моля онези от вас, които ми пишат, да не се сърдят, ако не им отговоря. Имам малко интернет и си го кътам

 

Наесенотново с песен…

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

 

 

 

Моля, извинете за нахалството, но за да се получават дарения независимо по какъв начин, е необходимо изписването на четирите имена на получателката:

 

 

Светла Кирилова Хайтова – Ифандиева.

 

Бог да ви въздаделично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, четова е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получаваогромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1300. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 650. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Това ще рече отказ от един не скъп вестник на четири седмици.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Даренияпод главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратнотомалцинас големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаванетоДиагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчваме 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

  • Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

  • Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Вж. “London fire latest: Six confirmed dead in Grenfell Tower as death toll expected to rise” by Danny Boyle, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 14 June 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/06/14/london-fire-latest-grenfell-tower-fatalities-confirmed-residents/; “Steve Scalise and his Republican aides shot at baseball practice in Virginia after congressman is asked ‘Republicans or Democrats?’” by Harriet Alexander, New York, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 14 June 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/06/14/shots-fired-republican-party-baseball-practice-near-washington/

[2] Вж. напр. “Grenfell Tower: firefighters search overnight with toll expected to rise” by Sandra Laville, Alice Ross, Alexandra Topping, Damien Gayle and Jamie Grierson, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 15 June 2017 г., online: https://www.theguardian.com/uk-news/2017/jun/14/fire-24-storey-grenfell-tower-block-white-city-latimer-road-london

[3] Вж. “London fire latest: Death toll rises to 17 as MP calls Grenfell Tower disaster ‘corporate manslaughter’” by Leon Watson, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 15 June 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/06/15/london-fire-latest-death-toll-set-rise-amid-grim-search-grenfell/

[4] Хенри Форд – основател и собственик на корпорацията за производство на автомобили “Ford”, първият бял американец, станал милиардер, относно „Протоколите на ционските мъдреци“. (“The International Jew: The World’s Foremost Problem” by Henry Ford, founder of the “Ford Motor Company”, and the editors of “The Dearborn Independent”, Volume One: The International Jew, AAARGH Internet edition, Chicago, Il 2003, стр. 57. Книгата е в архива на автора.)

[5] Вж. напр. Георги Ифандиев – „Варят ни като жаби, ние не усещаме“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 7 октомври 2011 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B6%D0%B0%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%83%D1%81%D0%B5%D1%89%D0%B0%D0%BC%D0%B5

[6] Вж. Cesare Lombroso, M. D. ― “Crime: Its Causes and Remedies”, Translated by Henry P. Horton, William, M. A., Henemann, London, 1911 г., стр. xiii.

[7] Вж. George L. Mosse – “Toward the Final Solution: A History of European Racism”, Howard Fertig, New York, NY, 1978 г, стp. 84-85.

[8] Пак там, стр. 86.

[9] Соня Спасова – „След като Ралица Василева си тръгна, CNN остана без своята усмивка“, chronicle.bg, София, 26 ноември 2014 г., online: http://www.chronicle.bg/komentar/sled-kato-ralitsa-vasileva-si-tr-gna-cnn-ostana-bez-svoyata-usmivka/

[10] Там е учил отрокът на шумкари Велислав Дърев, с неустановен пол. Комунист, социалист, корумпиран тип, който благодарение на Венцел Райчев и оглавяваната от него Агенция „София прес“, получил жилище от фонда на ведомството. Но преди години това нещо си спомни, че комсомолски секретар на Учуническия комитет на цялата гимназия бил другарят „демократичен“ президент и седераст Петър Стоянов. Понеже тя била комсомолска ръководителка на класа, товарищ Стефанов Стоянов, за когото се говори, че е познат в средите на Държавна сигурност като „Виктор“, се явявал началник по линия на ДКМС на съществото Дърев. (Вж. „Велислава Дърева: От малка ходя на църква“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 26 април 2011 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/106637)

[11] „Скандал между Сашо Диков и Кулезич“, kallojan, YouTube, September 30, 2011 г., online: https://www.youtube.com/watch?v=21u0r4EW7bg След 8:15 мин.

[12] Живеем в епохата на измамата, англ. Заглавие на песен на американеца Джонатън Ман, евреин, от издадения му през 2013 г. албум, озаглавен „По песен на ден: Година пета“ – “Song a Day: Year Five”. Обнародвал съм видеоклипа от нея. (Вж. 004 Video Living In The Age of The Hoax A PSA In Song Song A Day, в: Георги Ифандиев – „Ако ви е харесало да живеете в 1984 година, то направо ще обикнете 2014-а! – Част 1“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 6 януари 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B2%D0%B8-%D0%B5-%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B2-1984-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%82 или от YouTube, Svetla Haytova, YouTube, January 6, 2014 г., online: https://www.youtube.com/watch?v=gclAUMACn04)

[13] „Чападжиев разкри, че българи правят българска телевизия в Чикаго. „Откриха я неотдавна. Такава телевизия нямате дори тук. Тръгнаха от нищо, сега имат фирма с много тирове“, сподели богаташът“, Novini.bg, София, 29 юни 2013 г., https://www.novini.bg/news/144486-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80-%D1%88%D0%B5%D1%84%D0%BA%D0%B5%D1%82-%D1%87%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%8F-%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0.html

[14] Вж. „Шефкет Чападжиев – мултимилионерът, който никога не е късал с корените си: Един от най-богатите българи разказва в предаването „120 минути“ какви качества ти трябват, за да станеш богат“, bTV Новините, btvnovinite.bg, bTV, София, 18 септември 2016 г., обновена на 18 октомври 2016 г., online: http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/obshtestvo/shefket-chapadzhiev-multimilionerat-kojto-nikoga-ne-e-kasal-s-korenite-si.html

[15] „Чападжиев разкри, че българи правят българска телевизия в Чикаго. „Откриха я неотдавна. Такава телевизия нямате дори тук. Тръгнаха от нищо, сега имат фирма с много тирове“, сподели богаташът“, Novini.bg, София, 29 юни 2013 г., https://www.novini.bg/news/144486-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80-%D1%88%D0%B5%D1%84%D0%BA%D0%B5%D1%82-%D1%87%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%8F-%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0.html

[16] Пак там.

[17] Хенри Форд. (“The International Jew: The World’s Foremost Problem” by Henry Ford, founder of the “Ford Motor Company”, and the editors of “The Dearborn Independent”, Volume One: The International Jew, AAARGH Internet edition, вече цит. съч., стр. 52.)

[18] От Парашкева.

[19] „Евангелие от Матей“, гл. 17, ст. 17-19. Тук и насетне преводът на Евангелските текстове е от английския, направен от д-р Джордж Ламза от оригиналите на арамейски.

[20] 004 – Video – In the Kingdom of Vulgarity and Some Truths About It, в: Георги Ифандиев „Когато светът и номенклатурна чалгария в него потъваха“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 1 юни 2017 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%ba%d0%be%d0%b3%d0%b0%d1%82%d0%be-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d1%8a%d1%82-%d0%b8-%d0%bd%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d1%82%d1%83%d1%80%d0%bd%d0%b0-%d1%87%d0%b0%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=-26QhZZzPuM

[21] Джордж Оруел – „1984“, Издателство „Партиздат“, София, 1989 г., Първа част – 1.

[22] Културни дейци, нем. В оригиналния немски език по такъв начин обозначават онези, които полагат усилия за предаването на културните ценности от поколение на поколение. В случая имам предвид тъкмо това, но на първо място – онзи културен елит, свързан с комунизма и левичарските идеологии, който оплоди целия ХХ век, особено във Франция. И продължава по същия начин в наши дни. Тукашната Държавна сигурност изпрати в Париж Юлия Кръстева и пукналия неотдавна Цветан Тодоров.

[23] Magnificent Five, наричани още Кейбриджската петорка – шпионски кръг в полза на СССР, съставен от петима британски граждани от добри семейства, завършили университети в Кеймбридж. Те бил Ким Филби или „Стенли“, Доналд Дюарт Маклийн – „Хомър“, което ще рече „Омир“, Гай Бриджис – „Хикс“, Ентъни Блънт – „Тони“ и „Джонсън“. Дълги години за пет човек в групата беше смятан Джон Бриджис, набеден от Блънт. Днес с огромна доза сигурност се знае, че истинският пети от „великолепните“ бил Виктор Ротшилд – пряка издънка на прочутия банкерски род, основоположник на съвременния комунизъм и главна движеща сила на световната революция.

[24] Агент на КГБ с псевдоним “Jour”, което ще рече „Ден“.

[25] Популярното название на Министерството на външните работи на Франция, идващо от парижката улица, на която е разположена институцията.

[26] Евреин, комисар на външните работи на СССР, любимец на нацистите в Берлин. Сталин го заменил, понеже смятал, че много бие на очи в цялата „антиеврейска кампания“ на Третия райх. Срещат се мнения, че ревнувал дебелия си министър от Хитлер, Рибентроп и компания.

[27] В специалните служби резидент е длъжността на главния ръководител на съответен филиал, бюро и т.н. Което ще рече, че този офицер е бил началник на всички съветски шпиони във Франция. Твърде често, да не кажа практически, резидентите се явяват своеобразни началници на самите посланици. Съществува правило посланиците да не оглавяват съответните резидентури.

[28] Съответно: „Националната трибуна“ и „Училище“, фр.

[29] Евреин, френски журналист.

[30] Явно не съм единствен, който разпознава другарчетата само по външния им вид.

[31] По идентичен начин, макар да не го записали в Комунистическата партия на САЩ поради очебийната му глупост, Роналд Рейгън служил съвестно като комунистически агент. Толкова „тайно“, че днес съществуват поне три негови биографии, известни на моя милост в чалгарска Номенклатурия, които го рисуват като такъв.

[32] Също еврейка. Като студентка се записала във ФКП. След съветското нахлуване в Унгария през 1956 година променила схващанията си и се обявила за антикомунистка. Твърде гласовита при това. Познато, нали? Неин брат е известният историк Жан-Жак Бекер. Омъжила се за Артур Кригел – със същата верска принадлежност. Не забравяйте, че Френската революция била дело на еврейските илюминати и на други еврейски организации. Оттогава Франция е проядена от юдейството като холанско сирене. Там битува най-многобройната еврейска общност в Европа. Което окончателно обрече страната на загниване и на недалечно изчезване на французите като народност.

[33] Съкращение от – Service de Documentation Extérieure et de Contre-Espionnage – Служба за снабдяване с документи зад граница и за контрашпионаж – тогавашното название на френските специални служби, по-късно заменено от сегашното Direction générale de la sécurité extérieure или DGSE – Генерална дирекция за външна сигурност.

[34] Съкращение от Direction de la surveillance du territoire – Дирекция за наблюдение върху теритарията. Това е вътрешнополитическото разузнаване на Франция – контраразузнаването. Но не само. В него действат скрити отдели, равнозначни на тукашното Шесто управление – политическата милиция. Впрочем, Второ главно управление на Държавна сигурност е изпълнявало не малко задачи от политически характер, присъщи на Шесто управление. Освен това всички – Първо и Второ главно, Четвърто и Шесто управления, са действали както вътре в страната, така и зад граница.

[35] Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, New York, NY, 1999 г., стр. 461-462. Книгата е в библиотеката на автора.

[36] Пак там, стр. 465.

[37] Дали? Това са разсъждения на Кристофър Андрю, на които не мога да се доверя. Като всеки журналист, и той е подвластен на парите. Омаловажаването на врага никога не е водело до добър изход. Андрю коментира записки, направени по документи на КГБ. Възможно е в тях да има пропуски. Освен това не всичко в архивите на тайните служби е достоверно. Известно е, че те ги използват и за дезинформация, подвеждайки противниците си или журналята. В случая с полковник Василий Митрохин ми се струва, че нещата са били точни. Ако някой ден се окаже, че и неговото бягство на запад е било планирано от КГБ, ще бъде непочтено да не свали шапка на милиционерите от „Лубянка“. От по-нататъшните сведения, както и от онова, което вече знаем за създаването на Общия пазар под контрола на Вишински, и на Европейския съюз с участието на Валери Жискар д’Естен, ми се струва съвсем вероятно КГБ да е подхлъзвал западните лидери. Като на свой ред, с изключение на периода от края на 1946 до пролетта на 1953 година, се е подчинявал на друг Център – на еврейския финансово-промишлен Интернационал.

[38] Пак там.

[39] Ален Безансон – „Нещастието на века: Относно комунизма, нацизма и уникалността на Катастрофата“, Издателство „ЛИК“, София, 2002 г., стр. 44. Книгата е в библиотеката на автора.

[40] Покойният израелски университетски преподавател, професор Израел Шахак, твърдеше, че само преди две столетия евреите се отнасяли с пренебрежение към образованието. (Вж. Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години“, второ издание, ИК „Огледало“, София, 2008 г., стр. 52.) Традицията изисквала дори да отхвърлят от общността – Кахала – онези, които се стремели да получат по-високо образование. Истината е, че това отношение започнало да се променя от края на ХVІІІ век. Започнало от речта на известен равин, произнесена в Прага, по време на погребението на още по-прочут и уважаван равин. Разкривал съм тези неща в свои книги.

[41] Какъвто и да е републиканецът Дейвид Дюк, четвърт евреин, бивш кандидат за президент на САЩ и за кратко лидер на Ку Клукс Клан, в своя книга вади на показ как евреите първо завладели рекламната индустрия. Сетне, използвайки я като инструмент за оказване на финансово влияние, взели да манипулират вестниците и списанията. Като отказвали реклами на някои, ги довеждали до фалит. След което ги изкупували на безценица. Най-яркият пример за това са лондонският всекидневник “The Times” и американският “The New York Times”.

[42] Вж. Werner Sombart – “Die Juden und das Wirtschaftsleben”, Duncker Verlag, Leipzig, 1911 г. и превода на английски Werner Sombart –“The Jews and Modern Capitalism”, Translated by M. Epstein, Batoche Books, Kitchener, Ontario, Canada, 2001 г. Втората книга е в архива на автора. Вернер Зомбарт (1863–1941) бил германски икономист и социалог, оглавил т. нар. Младежка историческа школа. Смятан за един от водещите европейски учени през първата четвърт на ХХ век, проучвали общественото развитие.

[43] Става дума за 1916 година – втората от Първата световна война.

[44] Кете Щрьобел (1907–1996) – германска политическа деятелка, членка на ръководството на Германската социалдемократическа партия. На 21-годишна възраст се омъжила за Ханс Щрьобел, арестуван през 1934 г. по обвинение в „предателство“ спрямо нацистите. Прекарал три лета в концлагера Дахау. Освободили го през 1947-а.  След войната Кете Щрьобел станала общинска съветничка в Нюрнберг, депутатка в Бундестага, после министърка на здравеопазването на ФРГ. В кабинета на канцлера Вили Бранд тя бе федерална министърка по семейните проблеми, възрастните граждани, жените и младежта. Проповядваше сексуалното обучение, смятано за табу.

[45] Хенри Форд. ((“The International Jew: The World’s Foremost Problem” by Henry Ford, founder of the “Ford Motor Company”, and the editors of “The Dearborn Independent”, Volume One: The International Jew, AAARGH Internet edition, вече цит. съч., стр. 36.)

[46] Струва си да припомня откъс от описанието на Ню Йорк, което руският поет Сергей Есенин направил след завръщането си от Ню Йорк. Той бил там с втората си съпруга, еврейката Айсидора Дънкан, прочута балерина. Есенин писал: „Въобще за руското ухо и очи Америка, а преди всичко Ню Йорк, до известна степен са с кръвоносна система от Одеса и западните области.  Ню Йорк е 30 на сто еврейски град. Преди всичко евреите били прогонени в него поради принудата на скитничеството, последвало погромите. Те се настанили достатъчно солидно и притежават своя жаргонна култура,  която все повече се разпространява. Те имат свои поети, свои театри.“ (Сергей Александрович Есенин – „Железный Миргород (очерки об Америке)” в: Сергей А. Есенин – „Полное собрание сочинений” в 7 т., Том 5 – Проза, Издательство „Наука; Голос”, Москва, 1997 г., стр. 171 или Сергей Александрович Есенин  – „Железный Миргород (очерки об Америке)”, Поэзия, Драматургия-Поэзия, Издательство Эксмо, 2008 г., II Бродвей, online: http://feb-web.ru/feb/esenin/texts/e75/e75-161-.htm)

[47] Забогателите от войните – производители, търговци и доставчъци на продукция за армията: оръжия, снаряжения, боеприпаси, униформи, обувки, храни и т.н.

[48] И днес е съвсем същото.

[49] Германски еврейски диалект. Започнал в Средновековието от българския, с разрушаването на Хазарската империя се развил на запад в Европа.

[50] “The International Jew: The World’s Foremost Problem” by Henry Ford, founder of the “Ford Motor Company”, and the editors of “The Dearborn Independent”, Volume One: The International Jew, AAARGH Internet edition, вече цит. съч, стр. 4-5, 12, 13, 136, 148, 113, 82, 342, 108.

[51] Хенри Форд – „Интернационалните евреи“, Издателство „Жарава 2002“, София, 2002 г., стр. 170. Книгата е в библиотеката на автора.

[52] Robert Wilton – “The Last Days of the Romanovs”, Thornton Butterworth Limited, London, 1920 г., стр. 146. Книгата е в архива на автора.

[53] Mr. Alston to Lord Curzon, quoting statement from British Consul at Ekaterinburg, January 23, 1919 г. в:  Nesta H. Webster – “Secret Societies and Subversive Movements”, The Book Tree, Escondido, CA, 2000 г., стр. 385.

[54] Вж. напр. “Bertrand Russell Meets His Muse: The Impact of Lady Ottoline Morrell (1911-12)” by Margaret Moran, “The Joumal of the Bertrand Russell Archives”, n.s. II, McMaster University Library Pressр Hamilton, Ontario, Canada, Winter 1991-1992 г., стр. 180-192. Копие от статията е в архива на автора.

[55] Bertrand Russell – “The Autobiography of Bertrand Russell”, George Allen & Unwin, London 1975 г стр. 354.

[56] Henry Pearson – “The Nineteenth Century and After”, Издателство, London, 1923 г., стр. 695;  почти същото в: Robert Michels – “Political Parties. A Sociological Study of the Oligarchical Tendencies of Modem Democracy”, The Free Press, New York, NY, 1962 г., стp 247,  и във:  Philip Mendes – “The New Left, the Jews and the Vietnam War, 1965-1972”, Lazare Press, North Caulfield, Victoria, Australia, 1972 г, стр. 9.

[57] Вж. Лев Троцкий – „Сталин“ в:  Ян Грей – „Сталин. Личность в истории“; Лев Троцкий – „Сталин“, Серия „История в лицах. Диктаторы“, „Интер Дайджест“, Берлин, Калининград, Минск, Москва, Смоленск, 1995 г., стр. 360-361. Книгата е в библиотеката на автора.

[58] Вж. Lev Trotsky – “Stalin: An Appraisal of the Man and His Influence”, translated by Charles Malamuth, Harper Bros., New York & London, 1941 г., стр. 220-221;  вж. почти същото в руския превод:  Лев Троцкий – „Сталин“  в:   Ян Грей – „Сталин. Личность в истории“; Лев Троцкий – „Сталин“, Серия „История в лицах. Диктаторы“, „ИнтерДайджест“, вече цит. съч., стр. 289;  същото във:  Frank L Britton – “Behind Communism”, circa 1953 г., Reprinted 1994 г. by Criminal Politics Book Club, Cincinnati, Ohio, стр. 53, online; http://www.skrewdriver.net/behind.html

[59] Вж. Leon Trotsky – “My Life: The Rise and Fall of a Dictator”, Thornton Butterworth Limited, London, 1930 г., стр. 416 Книгата е в архива на автора.

[60] Ian Kershaw – “Hitler: 1889-1936, Nemesis”, W.W. Norton Company, New York, NY, 1998, стр. 112.

[61] Лев Троцкий – „Сталин“ в:   Ян Грей – „Сталин. Личность в истории“; Лев Троцкий – „Сталин“, Серия „История в лицах. Диктаторы“, „ИнтерДайджест“, вече цит. съч., стр. 65.

[62] Пак там, стр. 68.

[63] Edvard Radzinsky – “STALIN: The First In-Depth Biography Based on Explosive New Documents from Russia’s Secret Archives”, Translated from the Russian By H.T. Willetts, Hodder & Stoughton, London, 1996 г., стр. 535. Книгата е в архива на автора.

[64] Тук авторът греши, по майчина линия Ленин също е евреин. (Вж. напр. Владимир Солоухин – „При свете дня“,Издательство „Москва“, Москва, 1992 г., цялата книга от online: http://lib.ru/PROZA/SOLOUHIN/bylight.txt; Dmitri Volkogonov – “Lenin: A New Biography”, Translated and Edited by Harold Shukman, The Free Press, New York, London, Toronto, Sydney, Tokyo, Singapore, 1994 г., стр. 8-9.) Вече имаме достъп до прекалено много документи, които доказват еврейския произход на Ленин.

[65] Вече споменатата Чрезвичайная комиссия – вдъхващата ужас с терора си ЧК.

[66] “A Struggle for the Soul of the Jewish People” by the Rt. Hon. Winston Churchill, “The Illustrated Sunday Herald”, London, February 8, 1920 г., стр. 5, online: http://www.patriot.dk/churchill.html;  същото, преведено на български, в:  Хенри Форд – “Интернационалните евреи”, Издателство “Жарава 2002”, София, 2002 г., стр. 11-12.

[67] Вж. Douglas Reed – “The Controversy of Zion”, The Noontide Press, Torrance, CA, Under licence from: Veritas Publishing Company Pty., Ltd., Bullsbrook, Western Australia, 1985 г., стр. 395  или българското издание:  Дъглас Рид – “Спорът за Цион”, Издателство “Жар птица”, София, 2002 г., стр. 506, двете книги са, съответно в архива и библиотеката на автора;  Douglas Reed – “The Prisoner of Ottawa: Otto Strasser”, Jonathan Cape, London, 1953 г., electronic edition, стр. 21-22, книгата е в архива на автора; същото и в:  Hennecke Kardel – “Adolf Hitler – Begründer Israels”, Marva Verlag, Genf, 1974 г., 1978 г., книгата е в архива на автора.

[68] Веднъж евреин, завинаги евреин, англ. (Theodore Reik – “Jewish Wit”, Gamut Press, New York,NY, 1962 г., стр. 90.)

[69] Вж. “How Trump can show he’s tough on anti-Semitism” by Josh Cohen, Reuters, reuters.com, New York, NY, Wednesday, June 21, 2017 г., online: http://www.reuters.com/article/us-cohen-antisemitism-idUSKBN19B2SS

[70] Вж. 002 – Video – Bay Damyan – The Communist Is Not a Human Being, в: Георги Ифандиев – „Ако ви е харесало да живеете в 1984 година, то направо ще обикнете 2014-А! – Част 5“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 31 януари 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B2%D0%B8-%D0%B5-%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B2-1984-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0-5 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=1jsUZSSwUfc

[71] Вж. Arkady Vaksberg – “Stalin Against the Jews”, Translated by Antoninna W. Bouis, Alfred A. Knopf, New York, NY, 1994 г., стр. 98.

[72] В оригинала е: “secret police department”. Което ще рече „полицейски“, а не „милиционерски“. Отдавам това изопачение на автора, а може би по-скоро на – редакторите.

[73] Louis Rapoport – “Stalin’s War Against the Jews: The Doctor’s Plot and the Soviet Solution”, The Free Press, A Division of Macmillan, Inc., New York, NY, 1990 г., стр. 49-50.

[74] Вж. “Behind the Headlines: Probe of Czar’s Death Examines Allegations of Jewish Conspiracy” by Lev Krichevsky, Jewish Telegraphic Agency – JTA, New York, NY, 2 December 1997 г., стр. 8. Статията изчезна от интернет.

[75] Arkady Vaksberg – “Stalin Against the Jews”, Translated by Antoninna W. Bouis, Alfred A. Knopf, вече цит. съч., стр. 37.

[76] Benjamin Ginsberg – “The Fatal Embrace: Jews and the State”, The University of Chicago Press, Chicago and London, 1994 г, стp. 30.

[77] Пак там, стр. 31.

[78] Louis Rapoport – “Stalin’s War Against the Jews: The Doctor’s Plot and the Soviet Solution”, The Free Press, A Division of Macmillan, Inc., вече цит. съч., стр. 33, 44.

[79] Стоян Заимов – „Миналото. Етюди върху „Записките“ на Захари Стоянов“, Издателство „Парадокс“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2004 г., стр. 122-123.

[80] От няколко години лансират преводача като „висш десен, християнски интелектуалец“. Той е полуграмотен. Например в изречение липсва съгласуваност на глаголните времена. То би трябвало да звучи по следния начин: „Щом капитализмът е бил повален, е било важно да настъпи социализмът.“ Или: „Щом капитализмът е повален, е важжно да настъпи социализмът.“ Това представлява т. нар. социалистическа интелигенция, която ви пробутват за елит. Предполагам, че въпросното лице, чието име и отблъскваща мутра, белязана от дегенерация, ме е гнус да изпиша, ще „скокне“ в някоя поредна партийка. Ако вече не го е сторил. Още по-лошо е, че издателството е приело неграмотния превод.

[81] Стефан Корбонски (1901 в Полша–1989 в САЩ) – полски политик от аграрната партия, адвокат и журналист, уважаван участник в съпротивата против нацистите, участвал в Полското правителство в имиграция. През 1945 година арестуван от НКВД. След прогонването му се установил в САЩ, където получил обвинения в „антисемитизъм“. Името му било сред забранените за споменаване от комунистическата власт. (Stefan Korbonski – “The Jews and the Poles in World War II”, Hippocrene Books, New York, NY, 1989 г., стр. 79.)

[82] Как се „упражнява сигурност“? Навярно авторът няма вина. Преводът е кофти. „Ин ги е слаб преводачът“, както казват във Врачанско. Но това го обрича на „кариерно израстване“.

[83] Ален Безансон – „Нещастието на века: Относно комунизма, нацизма и уникалността на Катастрофата“, Издателство „ЛИК“, вече цит. съч., стр. 45-46.

[84] Пак там, стр. 61-62.

[85] В оригинала – „духат“ – „грамотност“ на преводач и издатели. В редакционното каре е посечана коректорка…

[86] Вж. предходната бележка.

[87] Необходима е главна буква на съществителното „нож“, тъй като събитието е вписано като уникално в аналите.

[88] Пак там, стр. 60.

[89] Съкращение от Direction générale des études et recherches.

[90] Съкращение от Service de documentation extérieure et de contre-espionnage.

[91] Вж. Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, вече цит. съч., стр. 463-464.

[92] Константѐн Мелнѝк – на руски – Константин Константинович Мелник (1927–2014) е служил като координатор на секретните служби на Френската република от 1959 до 1962 г. Участвал е в секретни операции в алжирската война. Издига се до една от най-влиятелните фигури във френския шпионаж по света. Син на Татяна Боткина и на Константин Мелник, офицер от армията на Руската империя, избягали във Франция. Неговият дядо по майчина линия – д-р Боткин – бил главен лекар на Руската имперска гвардия и един от личните лекари на цар Николай ІІ, екзекутиран от еврейските комунисти със семейството на императора. Константен Мелник се отличил с добри прониквания в съветските и югославските тайни служби. Както и в средите на френските крайни националисти от OAS, смятани за терористи. Автор на няколко книги, разкриващи истината за скрития свят на шпионажа.

[93] Пак там, стр. 464.

[94] Да пази Господ. Ако го приемете като епидемия, тя е ненадмината по броя на жертвите – най-малко 40 милиона, най-вероятно 60 милиона, покосени от нея.

[95] Пак там.

[96] Събитие, за което вече споменах.

[97] Пак там, стр. 463-464.

[98] Вж. Игор Бунич – „Златото на партията“, Издателство „Прозорец“, София, 1995 г., стр. 350. Книгата е в библиотеката на автора.

[99] Ето, така е, фр.

[100] Има ли място за нас под слънцето на световната революция?

[101] Вж. напр. Галина Минчева – „Стани баронеса Ротшилд“, моли Едмонд. Веселина казва „да“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, 11 май 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=887117

[102] Вж. „Роднини на медиците в Либия искат разследване на Надежда Михайлова“, в. „Дневник“, dnevnik.bg, София, 13 юни 2002 г., online: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2002/06/13/42481_rodnini_na_medicite_v_libiia_iskat_razsledvane_na/

[103] Вж. “Hitler bust among Argentina’s biggest haul of Nazi artefacts found in secret room” by Associated Press, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 20 June 2017 г., online: https://www.theguardian.com/world/2017/jun/20/hitler-bust-among-argentinas-biggest-haul-of-nazi-artefacts-found-in-secret-room

[104] Пак там.

[105] “The Eighteenth Brumaire of Louis Bonaparte” by Karl Marx, “Die Revolution”, Nr. 191, Joseph Weydemeyer, New York, 1852 г., online: http://www.gutenberg.org/files/1346/1346-h/1346-h.htm

[106] Ален Безансон – „Нещастието на века: Относно комунизма, нацизма и уникалността на Катастрофата“, Издателство „ЛИК“, вече цит. съч., стр. 76.

[107] Произход, родова линия. Точно така. Христос е Бог, а не човек. Той няма връзка със земните хора. Мисията му е да ги откъсне от злото, въведено чрез Стария завет и Мишна – Устния закон, от които се пръква Талмудът – „фарисейския ква“, от който съветва учениците си да се пазят. Христос отрича Стария завет. Всеки, запознат с истинските, а не с манипулираните Евангелски текстове, преценяващ и осмислящ ги от позицията на личност с достатъчно познания, до които съвремието ни е достигнало, разбира това. И се изненадва на масовото скудоумие на смятащите се за „вярващи“ в една тотална лъжа. Ето го зрънцето на комунизма, попаднало на благодатната почва на глупостта. То може да поникне и избуи само в нея.

[108] Пак там, стр. 79.

[109] „Послание от апостол Юда“, гл. 1, ст. 1-4. Преводът е по онзи от оригинала на арамейски, който дължим на д-р Джордж Ламза.

[110] Пак там, гл. 1, ст. 15.

[111] „Деяния на апостолите“, гл. 9, ст. 4. В т. нар. православен превод на текста откъсът изглежда така: „…изведнъж го огря светлина от небето; и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш? А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш.“

[112] Ален Безансон – „Нещастието на века: Относно комунизма, нацизма и уникалността на Катастрофата“, Издателство „ЛИК“, вече цит. съч., стр. 85, 86-87.

[113] След споразумението на животните във фермата от романа на Джордж Оруел, били въведени седем заповеди. След известно време някои направили проверка и се оказало, че „там имаше само една-единствена заповед“ – цитираната. (Джордж Оруел – „Фермата: Приказка за животни“, в: „Черно слънце“, сборник научна фантастика, Издателство „Народна култура“, София, 1990 г., Девета глава.)

[114] Белите хора, но авторът има предвид преди всичко християните.

[115] Буквално: „За теб се разказва в баснята“, лат. В случая – „залъгват ви с приказки“.

[116] Нещо като нашенската поговорка „предрешил се Илия, все в тия“. Но с допълнението „търкулнали се, та си намерили похлупака“.

[117] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 100, 36, 37, 13, 38-39, 140, 82. Кигата е в архива на Георги Ифандиев.

[118] Вж. Кольо Парамов гост на „Дискусионно студио“, телевизия СКАТ, София, петък, 23 юни 2017 г. При мен е така. С месеци не гледам изявите в подобни перверзни болшевишки вертепи. Но внезапно някаква сила ме кара да включа и винаги има защо.

[119] В книгата съществителното, което играе ролята на допълнение, е с пълен член – „дългът“. За грамотността ми е думата…

[120] Ален Безансон – „Нещастието на века: Относно комунизма, нацизма и уникалността на Катастрофата“, Издателство „ЛИК“, вече цит. съч., стр. 7-8, 112.

[121] Перифраза на заглавието на прочутата повест на Джон Стайнбек „За мишките и хората“.

[122] Пак там, стр. 33.

[123] “Sephardi leader Yosef: Non-Jews exist to serve Jews” by Marcy Oste, Jewish Telegraphic Agency, jta.org, New York, NY, October 18, 2010 г., online: http://www.jta.org/2010/10/18/news-opinion/israel-middle-east/sephardi-leader-yosef-non-jews-exist-to-serve-jews Същото, но изтрито, в: “Yosef: Gentiles exist only to serve Jews” by Jonah Mandel, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, October 18, 2010 г.

[124] Нацизма и комунизма.

[125] Никога, нито за миг не са се сбогували с властта. Никъде.

[126] Проклятието на паметта, лат. – Бел на пр.

[127] Ален Безансон – „Нещастието на века: Относно комунизма, нацизма и уникалността на Катастрофата“, Издателство „ЛИК“, вече цит. съч., стр. 112-113.

[128] Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, вече цит. съч., стр. 535.

[129] Ален Безансон – „Нещастието на века: Относно комунизма, нацизма и уникалността на Катастрофата“, Издателство „ЛИК“, вече цит. съч., стр. 66.

[130] Вж. Георги Ифандиев – „Хитлер в Патагония“, ИК „Огледало“, София, 2010 г.

[131] Ален Безансон – „Нещастието на века: Относно комунизма, нацизма и уникалността на Катастрофата“, Издателство „ЛИК“, вече цит. съч., стр. 67.

[132] Пак там.

[133] В това число и християнския, както изтъква същият автор малко по-нататък в същия текст.

[134] С невероятно малки изключения, това предизвиква асациация с безличностните, лишени от индивидуалност, мнение и решителност образи на всички политически лидери и държавни ръководители от последното столетие. Достатъчно е да си спомните Хитлер и Сталин, Рузвелт и Чърчил, Димитров и Живков, Брежнев и Горбачов, Гомулка и Чаушеску, Желев, Филип Димитров, Хавел, Жан Виденов, Бил Клинтън, Петър Стоянов, Джордж Буш-младши, Иван Костов, Меркел, Орешарски, Юнкер, Б.Б., Росенчо Плевнелиев, Могерини, Р.Р. и останалите.

[135] Пак там, стр. 68-70.

[136] Lord George Byron – “Don Juan” (1823 г.), Canto The Twelfth, The Project Gutenberg EBook, 2007 г., online: http://www.gutenberg.org/files/21700/21700-h/21700-h.htm

[137] Последното изречение от тъжното завещание на германския пастор Фридрих Густав Емил Мартин Нимьолер, прекарал повече от 4 години в концлагери като „личен затворник на Хитлер“, а сетне обявен за… „антисемит“. (Martin Niemöller – “Als die Nazis die Kommunisten holten”, Das Zitat, Martin-Niemöller-Stiftung, Wiesbaden, Artikel vom 22. 9. 2005, online: http://www.martin-niemoeller-stiftung.de/4/daszitat/a31 Предлагам и оригиналния текст: “Als die Nazis die Kommunisten holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Kommunist. Als sie die Sozialdemokraten einsperrten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Sozialdemokrat. Als sie die Gewerkschafter holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Gewerkschafter. Als sie mich holten, gab es keinen mehr, der protestieren konnte.”)

[138] Джордж Оруел – „1984“, Издятелство „Партиздат“, София, 1989 г., Първа част – 3.

[139] Пак там, Първа част – 2.

[140] Пишман ерудицията Парамова е плод на посещенията му в тази медия. Това е добре известно и ясно на редовните читатели.

[141] Ален Безансон – „Нещастието на века: Относно комунизма, нацизма и уникалността на Катастрофата“, Издателство „ЛИК“, вече цит. съч., стр. 83.

[142] Най-бързите часовници са съветските. А най-големите джуджета – руските.

[143] „Симеон II празнува 80 сред обич и почит Царят приемаше поздравления два часа и половина в двореца „Врана“, в. „Труд“, trud.bg, София, петък, 16 юни 2017 г., online: https://trud.bg/%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD-ii-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D1%83%D0%B2%D0%B0-80-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82/

[144] Пак там.

[145] С истинско име Симеон Николов Димитров.

[146] Вж. „Досието на Русенския митрополит Неофит“, написано от Христо Христов, desebg.com, София, четвъртък, 26 януари 2012 г., online: http://desebg.com/religia/561-2012-01-26-17-50-57

[147] Правописът на „славните“ трудоваци е запазен. Предлогът е добавен от мен.

[148] Пак там.

[149] Вж. “Serbia Appoints First Gay and Female Prime Minister: The announcement is particularly noteworthy, given the nation’s longstanding conservatism – but experts fear it could do little to effect social change” by Aria Bendix, “The Atlantic”, theatlantic.com, , Thursday, June 15, 2017 г., , online: https://www.theatlantic.com/news/archive/2017/06/serbia-appoints-first-gay-and-female-prime-minister/530556/

[150] Вж. напр. Texe Marrs – “Codex Magica: Secret Signs, Mysterious Symbols, and Hidden Codes of the Illuminati”, RiverCrest Publishing, Austin, TX, 2005 г., стр. 47, 313. Книгата е в архива на автора.

[151] Вж. “My best friend was killed by a terrorist – I can’t work for the Saudi regime any more” by Alastair Bealby, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 5 June 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/jun/05/martyn-hett-killed-terrorist-saudis-terror-regime

[152] По майчина линия потомка на крал Чарлз ІІ от неговата любовница Барбара Вилърс. (Вж. “Her Majesty the Home Secretary: Amber Rudd is a direct descendant of King Charles II and his mistress – who was known for her beauty, promiscuity and foul temper” by Martin Beckford and Ned Donovan For The Mail On Sunday, “The Daily Mail”, dailymail.co.uk, London, 24 July 2016 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-3705013/Her-Majesty-Home-Secretary-Amber-Rudd-direct-descendant-King-Charles-II-mistress-known-beauty-promiscuity-foul-temper.html) Бащата на Чарлз ІІ – Чарлз І, е свален по време на Английската гражданска война и обезглавен по заповед на Оливър Кромуел, марионетка, финансирана от еврейството в Холандия. През 1660 г. неговият син Чарлз ІІ ликвидира републиката и възстановява монархията. Събитието е наречено Реставрация.

[153] “My best friend was killed by a terrorist – I can’t work for the Saudi regime any more” by Alastair Bealby, “The Guardian”, вече цит. съч.

[154] Вж. Greg Palast – “The Best Democracy Money Can Buy”, Revised edition, Plume, New York, NY, 2004 г., online: http://cdn.preterhuman.net/texts/religion.occult.new_age/occult.conspiracy.and.related/Palast,%20Greg%20-%20The%20Best%20Democracy%20Money%20Can%20Buy%20(Revised%20US%20Ed).pdf; българското издание: Грег Паласт – „Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари“, Издателство „Дилок“, София, 2004 г.

[155] Вж. 003 – Video – A Communist on the Order – Before His 1959 Visit to US Fidel Castro Wasn’t a Communist, в: Георги Ифандиев – „Октомври 1917-а, Септември 1944-а, Ноември 1989-а: Триумфалният марш на Номенклатурия към партокрацията, „демократичната“ олигархия – Част 2“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, , София, 10 ноември 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-1917-%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-1944-%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-1989-%D0%B0-%D1%82%D1%80-2 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=LtJaBX7WF2g

[156] Вж. Jules Dubois – “Fidel Castro: Rebel-Liberator or Dictator”, The New Bobbs-Merrill Company, Inc., Indianapolis, New York, 1959 г., стр. 359. Книгата е в архива на автора.

[157] Правописът е запазен, както е в оригинала.

[158] 225а, До сругаря Петър Младенов, министър на външните работи, Докладна записка от Любен Гоцев – земистник-министър на външните работи, София, дата не е посочена, но е известно – началото на юли 1982 г., стр. 2, фотокопие в архива на автора.

[159] Вж. Peter G. Bourne – “Fidel: A Biography of Fidel Castro”, Dodd, Mead & Company, New York City, 1986 г., стp. 174–177; Robert E. Quirk – “Fidel Castro”, W.W. Norton & Company, New York and London, 1993 г., стp. 236–242; Leycester Coltman – “The Real Fidel Castro”, Yale University Press, New Haven and London, 2003 г., стp. 155–157.

[160] Вж. Напр. едно от късните издания, които още се харчат като топъл хляб: Ernesto “Che” Guevara & Alberto Granado – “Back on the Road: A Journey Through Latin America”, Grove Press, New York City, 2002 г.

[161] Най-новите и по-правдиви биографии на Че Гевара разкриват съвсем друго, зло лице на революционера. Той бил обикновен садист, който изпитвал удоволствие да убива хора. Под ръководството на друг еврейски революционер от изключително богато семейство – Фидел Кастро, с лекота, без колебание изправял по 150 души пред взводовете за екзекуции. Печелел и от трафик на наркотици. (Вж. напр. „Behind Che Guevara’s mask, the cold executioner“ by Matthew Campbell, „The Sunday Times“, timesonline.co.uk, London, September 16, 2007 г., online: http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/us_and_americas/article2461399.ece)

[162] Вж. напр. Jorge G. Castañeda – „Che Guevara: Compañero“, Random House, New York, NY, 1998 г., стp. 143–144.; Jon Lee Anderson – „Che Guevara: A Revolutionary Life“, Grove Press, New York, NY, 1997 г., стp. 375.

[163] Вж. напр. „Negado parentesco entre Ariel Sharon e Che Guevara“, „O Globo“, Rio de Janeiro, Brazil, 3 Agosto 2007 г., online: http://oglobo.globo.com/mundo/mat/2007/08/03/297098227.asp; „¿El Che Guevara, primo de Ariel Sharon?“, Clarín.com, Buenos Aires, Argentina, 2004 г., online: http://www.clarin.com/diario/2007/08/04/elmundo/i-04001.htm; „El Che Guevara era primo de Ariel Sharon, segun diario israeli“, derkeiler.com, Saturday, August 4, 2007 г., online: http://newsgroups.derkeiler.com/Archive/Soc/soc.culture.argentina/2007–08/msg00214.html (Забележка: Всички публикации в израелския печат изчезнаха от интернет.)

[164] ןמרנייש לאירא, иврит.

[165] Георги Ифандиев – „Хитлер в Патагония“, ИК „Огледало“, София, 2011 г., стр. 107-108.

[166] Ален Безансон – „Нещастието на века: Относно комунизма, нацизма и уникалността на Катастрофата“, Издателство „ЛИК“, вече цит. съч., стр. 98.

[167] Вж. John Robison – “Proofs of a Conspiracy Against All the Religions and Governments of Europe Carried on in the Secret Meetings of Freemasons, Illuminati and Reading Societies”, Collected from good authorities, by John Robison, A. M., Professor of natural philosophy, and Secretary to the Royal Society of Edinburgh, the Fourth edition to which is added, a postscript, Printed and Sold by George Forman, No. 64, Water-Street, between Coenties and the Old-Slip, New-York, 1798 г., стр. 9, 34, 76. Книгата е в архива на автора. Джон Робсън, шотландски учен, е членувал в Ордена на илюминатите. Познава нещата от кухнята, както се казва.

[168] Пак там, стр. 87.

[169] Революционната власт, фр.

[170] Пак там, стр. 140.

[171] “Cover Story: “The Rothschilds Now – New Elan in an Old Clan”, “Time”, Vol. 82, No. 25, time.com, New York, NY, Friday, December 20, 1963 г., online: http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,938990,00.html Статията вече е достъпна само срещу заплащане или абонамент.

[172] Грешка – от 1873 г., от когато свързаните с Русия шведи, братята Нобел, започват да изпомпват нефт от Каспийско море край Баку.

[173] Arnold S. Leese – “Gentile Folly: the Rothschilds”, Sons of Liberty, Philadelphia, Pennsylvania, 1993 г., Chapter XIII: Rothschil Control of Raw Materials. Mercury, книгата е достъпна от online: http://www.jrbooksonline.com/HTML-docs/The_Rothschilds_Leese.htm;  почти същото в:  “The Armenian & Jewish Genocide Project that Eliminated the Ethnic Conflict Along the Oil Transport Route From Baku to the Suez Canal Region” by Clifford Shack, “The Clifford Shack Site”, Northern New Jersey, USA, online: http://www.geocities.com/cliff_shack/RothschildianGenocide.html

[174] Вж. Joseph Nedava – “Trotsky and the Jews”, The Jewish Publication  Society of America, Philadelphia, PA, 5732 / 1972 г., стр. 36, 37.

[175] Вж. Gary Allen – “The Rockefeller File”, ‘76 Press, Seal Beach, CA, 1976 г., Chapter One: “The Multi-Billion Dollar Myth”, цялата книга от online: http://www.mega.nu:8080/ampp/gary_allen_rocker/index.html#metatop Тя е в архива на автора.

[176] Вж. напр. “The Satanic Rothschild Dynasty II”: “Financial Wizzards & Wealthy Cults”, стр. 64, цялата книга от online: http://www.wealth4freedom.com/Rothschild2.html

[177] Вж. Elie Wiesel – “Night”, Translated from the French by Marion Wiesel, Hill and Wang, New York, NY, 2006 г., стр. 82. Книгата е в архива на автора.

[178] Вж. Arthur R. Butz – “The Hoax of the Twentieth Century: The Case Against the Presumed Extermination of European Jewry”, 3rd edition, Theses & Dissertations Press, Chicago, IL, 2003 г. Книгата е в архива на автора. Артър Бътз е завършил прочутия Масачузетски технологичен институт. Днес е уважаван професор по електротехника в Северозападния университет на САЩ.

[179] Чий е този свят, англ.

[180] Ален Безансон – „Нещастието на века: Относно комунизма, нацизма и уникалността на Катастрофата“, Издателство „ЛИК“, вече цит. съч., стр. 118.

[181] Вж. The Prague Declaration “Towards An Information Literate Society”, Praguedeclaration.org, Prague, October 20, 2011 г., online: http://praguedeclaration.org/

[182] Вж. Вж. напр. “EU won’t legislate on communist crimes”, BBC, bbc.co.uk, London, December 22, 2010 г., online: http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-12059475

[183] Вж. напр. “Senate calls on EC to seek totalitarian crimes punishment”, “Prague Daily Monitor”, Archived from the original on 16 May 2011 г., online: http://www.webcitation.org/5ymBrMzYv

[184] Вж. “Lithuania seeks to keep alive the memory of totalitarian regimes”, “Alfa Media”, alfa.lt, Vilnius, 16.12.2011 г., online: http://www.alfa.lt/straipsnis/10430386/lithuania-seeks-to-keep-alive-the-memory-of-totalitarian-regimes

[185] Вж. напр. “EU newcomers demand ban on communist crime denial”, “Eubusiness”, Richmond, Surrey, United Kingdom, 14 December 2010 г., online: http://www.webcitation.org/5yf8L7fwR

[186] Вж. “Czech Foreign Minister: Denial of communist crimes like denial of Nazi crimes”, Romea.cz, Prague, 15.12.2010 г., online: http://www.webcitation.org/5yf7qICc8

[187] Вж. “Commission turns down EU anti-communist calls”, EurActiv, euractiv.com, Brussels, 23 December 2010 г., online: http://www.euractiv.com/future-eu/commission-turns-down-eu-anti-communist-calls-news-500881; “Study on how the memory of crimes committed by totalitarian regimes in Europe is dealt with in the Member States” by Carlos Montero, EU, Brussels, January 2010 г., http://ec.europa.eu/justice/doc_centre/rights/studies/docs/memory_of_crimes_en.pdf

[188] Вж. “EU rejects eastern states’ call to outlaw denial of crimes by communist regimes” by Leigh Phillips, “The Guardian”, guardian.co.uk, guardian.co.uk, London, Tuesday, 21 December 2010 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/2010/dec/21/european-commission-communist-crimes-nazism

[189] “Commission turns down EU anti-communist calls”, EurActiv, euractiv.com, Brussels, 23 December 2010 г., online: http://www.euractiv.com/future-eu/commission-turns-down-eu-anti-communist-calls-news-500881

[190] Вж. Gary Allen – “The Rockefeller File”, ‘76 Press, стр. 103.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...