Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

Епопея на негодниците: СИНЪТ НА ЦК, КОЙТО НИ УЧИ НА „ПАЗАРНА“ ИКОНОМИКА – Част ІІ

 

СКРЕПЕНАТА С ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И БРАКОВЕ МРЕЖА ОТ МОСКОВСКИ „ГЕРОИ“, ОПЛЕЛА „ЛЯВОТО“ И „ДЯСНОТО“

 

 

Продължение.

 

 

Помните ли? Какъвто бащата, такъв и наследникът. „Крушата не пада далеч от дънера.“ „… Не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.[1]

Стигнахме до там,[2] да изясним, че съпругата на Красен Станчев – московската възпитаничка Гергана Жулева, е дъщеря на болшевишкия генерал от авиацията Дело Жулев. Тя е била покровителствана от двама негови братовчеди, известните комунистически убийци – Димитър и Стоян Жулеви. И тримата са родом от село Лесичево, Пазарджишко. То било познато като „Малката Москва“. От него „започват произволите и зверствата на военния комунизъм в Пазарджишко, който терминологично би трябвало да се нарече и Лесичовския военен комунизъм в България.[3]

 

Вълци в овчи кожи…

 

По-големият ─ Димитър, чичо на Красен-Станчевата булка, е посланик на Народна република България в Москва. Изключително близък с Леонид Брежнев и Тодор Живков. „От години Димитър Жулев живее в пазардишкото село Лесичево с втората си съпруга Милка Калинова (в съседното село Церово пък имаше къща неговият голям приятел Петър Младенов)… Именно Милка Калинова-Жулева е била „топлата връзка” между династиите Живкови и Брежневи, тъй като е била лична приятелка на щерката на съветския генсек Галина Брежнева.[4]

Още преди 9 септември 1944 г. Лесичево се прочува с комунистическия садизъм и беззаконие. Любопитно е, че противно на досега насажданата фалшива „история“, шумкарите са избивали и своите и то по прозаично лични причини. Христоматиен е случаят със Стоян Георгиев Чочков, ликвидиран тъкмо от Димитър Жулев. Чочков е бил шумкар в отряда „Панайот Волов“.

Разказват Георги Котев и Пене Кратунчев: „Знае се версията с разстрела на Стоян Чочков. То беше ученолюбиво момче. Учили са заедно с Димитър ЖулевЧавдар.[5] На Стоян науката му е вървяла. На Димитър – не. Там и двамата са залюбили една мома. Женска е историята! Тая мома се казва Иванка Стоилова, после като партизанка – Мая. Заради тази мома, тя после стана жена на Стоян Савов – Мильо,[6] Чавдар е разстрелял Стоян Чочков. Разбира се, тая история в [местността] Асаница после я потулиха и започнаха да измислят най-различни „засади“. Освен това, за да прикрият случая, набедиха горския Помаков, че уж той бил стрелял от засада. Разбира се, убиха го след Девети.[7]

Двойно убийство на напълно невинни хора, единият от които – шумкар! Има ли смисъл от коментар? Обикновен комунизъм. Но ще видите какво става с потомството на убиеца в онзи представял ни се някога за „антикомунистически“ и „демократичен“ Запад…

Другият чичо на Красен-Станчевата съпруга Галина ЖулеваСтоян Жулев, е член на ЦК на БКП от 1959 г. От 1964 до 1967 е началник на управление в Министерството на леката промишленост, заместник-министър на леката промишленост (1967-1971), първи заместник-министър на леката промишленост (1971-1972) и накрая министър на леката промишленост (1972-1980). Между 1980 и 1988 е посланик на България в САЩ. След това до 1990 става председател на Българската асоциация за отдих и туризъм.

След 1990 издава справочна литература, а после ръководи частна фирма за лекарства. Неговата дъщеря Калина Жулева е собственичка на преуспяваща рекламна компания. Завършва психология в САЩ. „Перфектният английски, усъвършенстван при престоя й във Вашингтон (където баща й по това време е посланик), й дава предимството да може да чете повече книги преди промените психоанализа в България не се преподава, съответно няма и специализирана литература по въпроса. Въоръжена с тези знания, тя успява да спечели стипендия от комисия „Фулбрайт“, която я изпраща в Американския институт по психоанализа в Ню Йорк. Или, както тя казва, „те склониха да ме приемат. Аз бях абсолютно изключение, тъй като до този момент те никога не бяха имали чужденец, който учи при тях доста трудно е да се занимаваш с психоанализа на чужд език и в чужда култура.[8]

Каква тежка съдба! Не, не завиждам. Жаля по несъстоялата се справедливост. Защото те, другарите, изповядваха „вековната злоба на роба“ и не простиха на нас, децата на „врагове на народа“, „буржоазните копилета“. Въпреки че нашите родители нямаха нищо общо с техните. Те, родителите ни, не убиваха, не крадяха, не лентяйстваха. Бяха умни, образовани, предприемчиви, вярващи и обичащи Личности. Затова при тях България беше в челната десятка на Европа по стандарт на живота.

Но какво ще рече изразът „те склониха“? Кои са „те“? Да не би да са Те? И от какъв зор са „склонили“? Можем да гадаем, но едва ли някога ще узнаем истината. Освен ако в брака на Стоян Жулев не открием онази тънка верска нишка, от която е оплетена мрежата, обхванала света в името на създателите и разпространителите на психоанализата.

 

Западът предпочете „лошите дървета“

 

Когато Интернационалът в лицето на съветските товарищи ликвидира всичко добро у нас и гуди във властта предците на настоящите управници от вякакъв бранш и ранг, за да колят и грабят народа, те съзряха бъдещето си като алчно червен хилядолетен райх. За нас ковяха пранги, които днес са още по-обременителни, защото се надявахме на друга съдба. Уви, тежката участ не просто ни сполетя. Заслужихме си я с нашата пасивност. Нали помните Дядо Славейков: „Не сме народ, а мърша. Хора, които нищо не щат да вършат…“ Затова толкова лесно се разправят с възразяващите срещу новия-стар режим ─ поединично.

Да се върнем към по-младата Жулева. Тя е специализирала психоанализа в Ню Йорк. Имате ли представа, че т. нар. психоаналитици съставляват едно изключително затворено и агресивно спрямо любопитните общество? Известно ли ви е, че всички 17 първоначални участници във Фройдовата психологическа школа, провеждаща занятията си всяка сряда, били евреи? Сега внимавайте: повечето от неговите пациенти, върху които Фройд изпробвал своите теории за човешката невроза и неврастения, били жени от „видни австрийски еврейски семейства”. „Първоначалните членове [на Фройдовата психоаналитична школа] бяха наясно със своето еврейство и често изразяваха чувство на еврейска целенасоченост и солидарност… (Тяхното) чувство за заслужена еврейска гордост оформи същината на движението в психоаналитичния кръг,… заздрави връзките между участниците и засили тяхната собствена представа за себе си като един изкупителен елит.[9]

„Бащата на психоанализата” бил женен за хазарката Марта Берная, чийто татко пък бил главен равин на Хамбург.[10] Един от близките му последователи, Карл Абрахам, признава, че рационалното отношение на Господаря към човешката психика, разчленяването на човешкия мозък на квадратчета, е чисто еврейски подход. „В края на краищата”, казва Абрахам, „талмудският начин на мислене не може да изчезне от нас изведнъж.[11] Техниката на Фройд е „талмудска по същество”.[12] По късно Фройд признал: „В някое кътче на душата си, в някой много таен ъгъл, аз съм фанатичен евреин.[13]Чрез своите обществени действия заедно с други евреи Фройд навярно изповядвал „същината на юдаизма”. Много от неговите важни теории бяха разкрити пред организациите „Братството на еврейските студенти” и „Б’най Б’рит”.[14]

На същото място авторът признава, че Фройд създал движение за психоанализа, в което съществувало тайно вътрешно ядро. До 1912 г. шестима консерватори, лоялни на Фройд, били приети в един задкулисен „комитет”, описан от самия него, като „таен съвет, съставен от най-добрите и най-доверените сред нашите хора”. „Тази група”, рече Господарят, „трябваше да бъде строго секретна (подчертаването е на Фройд), както в съществуването, така и в действията си.[15] Надявам се, че разбирате какво се крие зад това.

През 1977 г. , като гост на конференция по психоанализа в Йерусалим, дъщерята на Фройд Анна признава, че психоанализата ееврейска наука”.[16] Британската историчка Неста Уебстър споделя как някакъв изтъкнат американски психоаналитик й писал, че: „От самото си начало психоанализата е в еврейски ръце.[17]По целия свят тласкат евреите към професиите на психоанализата и психоаналитичната психотерапия. Списъкът на Международната психоаналитична асоциация за 1990 г. наподобява опис на енориашите на някоя синагога.[18] Последното ─ между другото.

Важно е тези неща да се знаят. Защото тукашната номенклатура е свързана с една всеобхватна интернационална, нека я наречем глобална мрежа. Моля ви, никога не забравяйте онова, което равинът Давид Драш разкри още към средата на ХІХ век, като цитира думите на някакъв виден евреин на име Морел[19]: „Какво могат да свършат най-мъдрите мерки на властите във всички страни срещу широкообхватната и перманентна конспирация на един народ, който, като обширна и здрава мрежа се е разпрострял върху цялото земно кълбо и който насочва мощта си, за да обсеби всяко случващо се събитие, стига да е в интерес на името Израел?[20]

Подобно на равина Драш, евреинът Моузис Марголиът се покръства и става пастор в Англиканската църква. Той пише прочутата си „История на евреите във Великобритания”. В нея признава: „Добре известно е, че семейството [Ротшилд] се е разпростряло като мрежа над народите.[21] Паролата за участие в тази мрежа са тъкмо принадлежността към юдаизма или изповядването на интернационалния талмудизъм ─ комунизма.

В своята „Програма за евреите и отговор на всички антисемити” равинът Хари Уетън подчертава: „Комунистическата душа е душата на юдаизма. Оттук следва, че както в Руската революция триумфът на комунизма бе триумф на юдаизма, точно така юдаизмът ще триумфира с триумфа на фашизма… Комунистите са марксисти, болшевики, интернационалисти, евреи, врагове на арийците[1] и на тяхната култура. Съветска Русия се управлява от евреи и варвари, които не са способни да създават култура. В такъв случай ето я първата стъпка в Програмата: евреите трябва да се спогодят с нацистка Германия, фашистка Италия и фашизма като цяло.[22]

От 2002 до 2003 година Калина Жулева, братовчедката на Красен Станчевата съпруга Гергана Жулева, е биламениджърЧовешки ресурсии Account Planner[23] наS Team Bates Saatchi & Saatchi Bulgaria“.[24] В справочниците за рекламната индустрия четем, че “Saatchi & Saatchi” е глобална рекламна агенция със 140 представителства в 80 страни и повече от 6500 служители по целия свят. Основана в Лондон, но понастоящем централата й е в Ню Йорк. Тя е създадена от братята Морис и Чарлз Саачи. Двамата произлизат от богатото семейство на Нейтън Саачи и Дейзи Ецер ─ евреи от… Багдад. Днес първият, който е и по-млад, е вече… барон и се кичи с титлата „сър“.

Компанията „Саачи енд Саачи“ е твърде странна. В края на 1996 г. бях в Лондон. Това е единственото ми пътуване до Великобритания. Няма конспирация – бях част от националния отбор по дартс. А всеки декември Лондон е домакин на Световното първенство в класическия вариант на този спорт.

Преди да замина, се свързах с пресаташето от българска страна в Посолството на Великобритания в София. По онова време популярната днес преводачка Мариана Хил заемаше тази длъжност. И без да сме се виждали нито веднъж досега, тя ми помогна за една програма. Своеобразното разписание за срещи включваше посещение в редакциите на няколко известни вестници и в централата на рекламната къща „Саачи енд Саачи“. Разполагах не само с тази програма, разпечатана на компютър на въпросната дипломатическа служба у нас. Бях се снабдил и с друга, от тогава все още действащия Център на Би Би Си в нашата столица. През едноседмичния ми престой в Лондон няколко пъти се обаждах на предоставения ми телефон на компанията “Saatchi & Saatchi”. След известно разиграване от там ми отговориха, че отказват да ме приемат, защото съм представител накомунистическа страна.

Повтарям – беше началото на декември 1996 г. И в Българската секция на BBC, където намерих прилично съдействие, вече знаеха, чепредстоят протестите, започнали на 10 януари 1997 г.?! Опитвам се да изтъкна, че още от края на осемдесетте години бях достатъчно известен вестникар. Поддържах макар и спорадични телефонни отношения със спортни журналисти от Острова. Естествено – пред достатъчно на брой свидетели. Иначе службите… Сред тези вестникари беше даже тогавашният шеф на Спортния отдел на престижния всекидневник „Таймс“ и председател на Международната асоциация на спортните журналисти, евреина Дейвид Милър, който си падаше по чашката на аванта. Освен това през 1988 г. бях уволнен от вестник Футболзаради неудобна публикация, препечатана не някъде на Запад, а в тогава „престрояващия се“ Съветски съюз. Седмичникът „Спорт за рубежом“ тиражира статията ми в 1,5 милиона екземпляра и това „взриви“ тукашните съветчици!

Освен това през 1990 г. беше обнародвано, че единица мярка за антикомунизъм е ифандий… Макар и бегло, лично познавах Майк Пауър, представящ се за преводач и кореспондент на Би Би Си, но явно проводен за очакваните събития преди и след 10 ноември 1989 г. И нямам ни най-малка причина да се притеснявам от тези спорадични общувания. Искам да кажа, че бях последният човек, който можеше да бъде обвинен, че епредставител на комунистическа страна“.

Та “Saatchi & Saatchi” отказаха да ме приемат тъкмо поради посочената чисто политическа, макар и несъответстваща на личността ми причина. Дословно цитирах формулировката на фирмата. Но нейните шефове не се посвениха да гудят дъщерята на алчно червения комунистически престъпник Стоян Жулев – младата другарка Калина Жулева, за „мениджър „Човешки ресурси“ и Account Planner на “S Team Bates Saatchi & Saatchi Bulgaria“. Подчертавам: въпросната Калина е братовчедка на Красен Станчевата съпруга и настояща „правозащитничка“ Гергана Жулева.

От няколко години алената Калинка живее с Мартин Голдсмит. Роди му и дете.[25] Той пък е познат по тези места катокрайно деснияЗаимов. Да, иде реч за същия бивш подуправител на БНБ, който смени няколко партийки, а сега се оказа кандидат-кмет на столицата от БКП-РЗС на агента Яне. Точно този Мартин, който явно се срамува от своя баща Майкъл Голдсмит, за когото се мълви, че е бил британски шпионин под журналистическо прикритие. По този начин Голдсмит или Заимов, както желаете, укрива своите хазарски корени.

Това е „десният“ Мартин Заимов, на чийто дядо през 1972 г. посмъртно е „присвоено“ званието герой на Съветския съюз. Въпреки че генерал Владимир Заимов и неговият син – вуйчото на Марто „Лудото“, са предлагали услугите си и на нацистка Германия.[26] А майка му – другарката Клавдия Заимова, не само се оказа „най-младата боркиня против фашизма и капитализма“, но и ползваше всички възможни номенклатурни привилегии – за себе си и за своите свидни рожби.[27] Обаче след промените, благодарение на услужливи псевдодесни журналя, се опита да се изкара… репресирана![28] Ала това е „друга музика“, както казваха любителите на сутрешната шкебе-чорба от кръчмата „Сивия кон“… Пък и не е само тази Клавдия. Нито по-младите другарки Жулеви. Да бяха единствени, мед да им носим…

 

Под сянката на финансовия Интернационал

 

От 1995 г. съпругата на Красен Станчев, другарката Гергана Жулева, е инициаторка, една от основателките и настояща изпълнителна директорка на Програма достъп до информация. Четем, че тя е „автор на множество публикации, посветени на свободата на информацията.[29] Усещането на мислещите хора е като за пребиваване в пъкъла. Онези, които десетилетия на ред тормозеха българите и ги лишаваха от права, сегаследят за спазването на правата им?! Кой народ би издържал на подобна шизофрения? Но пък и кой друг народ би я търпял, при това толкова дълго? Съществен е и въпросът кой и с какви пари е учредил тази организация?

Колкото и да търсите източниците на финансиране на „фондацията“, няма да ги откриете. Поне огласени публично. Но сред „партньорите“ й ще съзрете същите подразделения на финансовия Интернационал, каквито са Българският хелзински комитет и „Архив Национална сигурност“, независим изследователски институт, базиран в университета „Джордж Вашингтон“, САЩ, който събира и публикува официални документи, получени чрез американския Закон за свобода на информацията – чисто шпионски структури. Там са свързани със Сорос организации като Нов български университет и самият Институт „Отворено общество“. В същия списък се мъдрят известно как проспериращото издателство „Сиела“, Фондацията „Америка за България“, но и.. Винпром „Дамяница“, както и „независимият“ журналист Христо Христов, на когото винаги осигуряват свободен достъп до комунистическите архиви, съдържащи полуистини, годни за манипулиране на обществото.

Не се заблуждавайте, че тези шпиони са по-добри от съветските. Те винаги са действали ръка за ръка в името на една целединна комунистическа държава. Няма как да обвиним в болшевишки пристрастия полк. Филип Корсо, съветник на Дуайт Айзенхауер, два мандата президент на Съединените щати от уж „дясната“ Републиканска партия. Корсо беше служител и на Военното разузнаване на САЩ. Той разказва: „Като офицер от разузнаването и на мен ми бе известна ужасяващата тайна, че КГБ е проникнал в някои от най-важните наши правителствени институции. И че ключовите аспекти на американската външна политика са диктувани от Кремъл. Първо дадох показания по този повод през април 1962 г. по време на изслушване от Сенатската подкомисия, председателствана от сенатора от [щата] Илинойс Еверет Дирксен. А месец по-късно дадох същата информация на главния прокурор Робърт Кенеди. Той ми обеща, че ще я предаде на своя брат – президента. И нямах никакви причини да не му вярвам…

Съветските агенти бяха навсякъде. Директорът на Централната разузнавателна група адмирал Роскоу Хиленкоутър, член на групата съветници по въпросите на НЛО на президента Труман, осведоми президента за това. И препоръча налагащото се незабавно провеждане на контраразузнавателна операция, започваща от върха надолу. В противен случай всеки одобрен военен план, свързан с намереното край Розуел, щеше да бъде компрометиран. Възникнаха милиони въпроси. Дали тези летящи предмети не бяха само прелюдия към нещо далеч по-голямо? Те общуваха ли със Съветите? Бяха ли съюзници на Съветите?…

Информацията е власт, която трябва да се използва. Не само я предавате на вашето правителствено политическо ръководство, без значение дали е републиканско, на торите или на комунистите, просто защото те така ви заповядват. Вие не вярвате на политиците, но можете да имате доверие на другите шпиони. Поне така смятат разузнавачите. Затова и тяхната преданост е преди всичко към другите групировки, които играят същата игра. ЦРУ, КГБ, Британските секретни служби и цялото изобилие от чуждестранни разузнавателни институции преди всичко бяха лоялни към себе си и професията, и бяха най-малко предани на своите правителства.

Това бе една от причините ние във войската да знаем, че ръководството на КГБ, не номенклатурата на комунистическата партия, която се интересуваше единствено по политически съображения, предаваше толкова сведения от съветското правителство, колкото ръководството на ЦРУ даваше за нашето. За да оцелеят, професионални шпионски организации като ЦРУ и КГБ трябва сами да се пазят помежду си. Ето защо нито американските, нито руските военни им се доверяваха. Ако добре разгледате как се водеше шпионската война в рамките на Студената, ще разберете, че ЦРУ и КГБ действаха като една организация: с много професионална вежливост, с огромно количество споделена помежду им информация, за да са сигурни, че никой от тях няма да бъде уволнен, и от време навреме с по някоя и друга човешка жертва, за достоверност и за да поддържат почтеността сред персонала си. Обаче опреше ли до лоялност, ЦРУ бе вярно на КГБ и обратното.

Убеден съм, че поведението им имаше смисъл. Знам, че мислеха останалите от нас за прекалено глупави, за да опазят света, и чрез обмена на информация ни предпазваха от ядрена война. Вярвам в това, тъй като по време на службата си се запознах с доста агенти на КГБ и те ми предоставиха достатъчно сведения извън правилата, за да получа по-пълна представа за картината в Съветския съюз през петдесетте и шейсетте. А тя бе съвсем различна от онази, чиито описания четете от първата страница на „The New York Times“.

Проникването на КГБ в ЦРУ и онова, което ние, военните, приемахме като тяхна обща шпионска дейност, бе факт, който през петдесетте и шейсетте просто бяхме приели. Въпреки че повечето от нас в Пентагона си играехме на шпиони един срещу друг, доколкото можехме. Някои от нас, като мен, които през войната бяхме преминали разузнавателни школи и знаехме определени контраразузнавателни трикове, използвахме това, за да озадачаваме хората. Сменяхме маршрута, по който отивахме на работа, за да проверим телефоните, за които не бяхме сигурни, винаги използвахме различни фалшиви истории вместо истинска информация, прочиствахме кабинетите си от подслушвателни устройства, винаги ползвахме кодирани думи и изречения в разговорите помежду ни по чувствителни теми. Имахме агент-контраразузнавач в кабинета на военното attaché в руското консулство във Вашингтон. Неговите приятели в Съветската армия имаха по-малко доверие в КГБ, отколкото аз самият. Ако името ми се появеше във връзка с някой случай, той незабавно ме уведомяваше. Но никога не би съобщил на ЦРУ. Ако щете вярвайте, но в самата столица на моята родина този вид информация ми помагаше да оцелея жив. Бе много обезкуражаващо и объркващо да узная, че през всичките мои четири години служба в Белия дом ЦРУ е поддържало опашка зад гърба ми.[30]

 

Наивността на агнетата

 

Мога да приведа още десетки цитати на препатили западни разузнавачи, опарили се от алчно червените пламъци на тайната война, която Братството води срещу човечеството. Не се ли питате: Защо Западът помага на комунистическите отрочета, а заряза представителите на онези, които половин век живяха с надеждата за спасение от там? Припомням:

Голяма част от представителите на тогавашната интелигенция са ликвидирани физически, а децата им, като заплаха за новото общество, са изпратени по затвори и лагери и им е отнета всякаква възможност за развитие. Във втората част на филма за Багрянов показах разговори с децата на избитите представители на някогашната интелигенция – ами те бяха полуграмотни и смачкани хора. Синът на Багрянов е бил на 7 години, когато убиват баща му. Единственото, което са му позволявали, е да опложда крави и през цялото време са го подозирали, че може да направи саботаж. И как искате да има интелигенция? Всъщност създаден бе един нов тип интелигенция, по новата система, в щастието на която едни бяха повярвали, а други бяха накарани да повярват. И макар голяма част от тези хора да бяха разочаровани, те вече бяха влезли в капана. Така започна създаването на една продажна класа – новата интелигенция.[31]

Това е Техният свят. Пълна победа на марксизма. Не малка вина за неговото съществуване носим и ние. Ако бяхме стиснали за гушите представителите на старата алчно червена болшевишка номенклатура, Западът щеше да помърка. Обаче накрая щеше да им обърне гръб. И сега не е късно. Те отдавна са предвидили всичко това. То фигурира с подробности Тяхната програма: „Преди да сме се възцарили, ще създадем и размножим франкмасонските ложи във всички страни в света… Тези ложи ще бъдат главното място за консултации и средство за влияние.

Всички тези ложи ще централизираме под едно, известно само на нас управление…

Членове на тези ложи ще бъдат почти винаги агенти на международната и националната полиция, понеже нейната дейност е незаменима за нас…

Обикновено в тайните общества най-охотно влизат аферисти, кариеристи или преди всичко лекомислени хора, с които ще ни е лесно да движим работата си… Естествено ние, а не някой друг, ще поведем масонските действия…

Гоите влизат в ложите от любопитство или с надеждата, че с тяхната помощ ще се доберат до обществената баница… Даваме им този успех, за да използваме… тяхната увереност, че непогрешимостта им допуска само техните мисли, а чуждите не може да приеме… Вие не можете да си представите как с помощта на самозалъгването и най-умните от гоите могат да бъдат доведени до несъзнателна наивност…

Щом ние можем да ги доведем до такова безумно заслепение, това не показва ли с поразителна яснота до каква степен умът на гоите е човешки неразвит в сравнение с нашите умове? Преди всичко точно това гарантира успеха ни.

Колко прозорливи са били древните ни мъдреци, когато са казвали, че за постигането на сериозна цел не бива да се подбират средствата и да се броят жертвите, принасяни за тази цел. Ние не брояхме жертвите от семето на скотоветегои, въпреки че пожертвахме много от своите

Смъртта е неизбежният край на всеки. По-добре е да приближим този край за пречещите ни, отколкото за нашите, за създателите на това дело. Ние екзекутирахме масоните така, че никой, освен братята, не може да заподозре, дори самите жертви – всички те умират, когато е нужно, сякаш от нормално заболяване… Знаейки това, даже братята на свой ред не смеят да протестират. С такива мерки изтръгнахме от масонството самия корен на протеста срещу заповедите ни. Докато на гоите проповядваме либерализъм, в същото време държим народа и агентите си в безпрекословно подчинение.[32]

Всичко това стана и продължава да се сбъдва. Спрете се само на цитата: „Ние не брояхме жертвите от семето на скотоветегои, въпреки че пожертвахме много от своите“ Какво стана през двете световни войни на ХХ век? Християните, мюсюлманите и останалите – китайци, японци… – дадоха около сто милиона жертви. Те – по-малко от 300 000. На два пъти през ХХ век разпалваха световни войни. Например равинът Феликс Менделсон безсрамно декларира пред в. „Чикаго Сентинъл” в броя му от 8 октомври 1942 г.: „Втората световна война се води за опазване основите на юдаизма.[33] След края и на двата предизвикани от самите Тях най-смъртоносни въоръжени конфликта в историята, пак Те опищяха орталъка с числото 6 милиона![34] Еврейският писател д-р Джоузеф Бърг – псевдоним на Джоузеф Гинзбърг, призна пред в. „Торонто Стар” от 31 март 1988 г.: „Ционизмът желаеше да пожертва цялото европейско еврейство заради ционистката държава. Бе сторено всичко, за да се създаде Държавата Израел, а това бе възможно единствено чрез една световна война. „Уол Стрийти крупните еврейски банкери помагаха на военните усилия и на двете страни. Ционистите трябва да бъдат обвинени също за това, че и през 1988 г. провокират нарастваща омраза спрямо евреите.[35]

Истината за броя на жертвите е съвсем различна. Вижте документа на Международната организация на Червения кръст, издаден на 16 януари 1984 г. Истинският общ брой на загиналите по всякакви причини в нацистките концентрационни лагери, а не пропагандният, е точно 373 468 души. От тях 282 077 евреи. Моля се Бог да прости всички. Да не забравяме, че нацисткото Политбюро беше съставено изключително от евреи и Mischlinge – германци с еврейска кръв. Даже когато пред 1990 г. подмениха табелата пред концлагера Аушвиц, не сторнираха от броя на жертвите онези 3,5 милиона евреи, които се „изгубиха“ в новата. Тъй като върху старата пишеше, че там са били „избити“ 4,5 милиона евреи, а върху новата – 1 милион![36]

Вместо това от 1985 г. насам червеният кръст на бърза ръка изчезна от линейките. Огледайте се, забележете вида на автомобилите на спешната помощ, представяни и във филмите. Никъде няма да забележите традиционния червен кръст, въведен с идеята на Анри Дюнан. Навсякъде той е заменен от шестлъчна „снежинка“ в светлосиния цвят от знамето на държавата Израел. Организацията на Международния червен кръст и червен полумесец беше наказана. Михаил Горбачов – също. През 1989 г. той разреши да бъдат отворени архивите на нацистките концлагери, които се съхраняваха в КГБ. Тогава лъсна истината за неосъщественото „всесъжение“ – „холокост“. Горбачов плати, но се „поправи“ и до ден днешен е на хранилка при Интернационала. Даже честваха неговата 80-годишнина не в Москва, както можеше да се очаква, а в… Лондон. Никой не съобщи дали Нат Ротшилд е присъствал в залата…

Ето го могъществото на интернационалната мрежа, за която говори още в средата на ХІХ век вече цитираният бивш равин на Париж Давид Драш. За кой ли път се натъкваме на същата мрежа, някак неусетно оплела планетата, за да служи на „името Израел”, както ни убеждава той. Като наблюдавате всичко ставащо тук и по света, обяснете ми, моля ви, защо да се съмняваме в неговото предупреждение? Като им се доверяваме, като глупави мухи сами попадаме в Тяхната паяжина. Не съм чул някой да е успял да я разкъса и да се спаси.

 

Следва.

 

За връзка с автора:

diagnosa@start.bg

 

 

 

ОЧАКВАЙТЕ

 

В петък, 21 октомври 2011 г.

 

Епопея на негодниците: „СИНЪТ НА ЦК, КОЙТО НИ УЧИ НА „ПАЗАРНА“ ИКОНОМИКА“ – Част ІІІ – Глас от отвъдното обяснява кои ставаха социолози, политолози и т.н.

 

 

 

ПОСЕТЕТЕ

 

Страницата „Диагнозите ви“

 

За да разберете защо ЧЕНГЕТАТА НА ГЕРБ СА ДОБРИ, ОСТАНАЛИТЕ – ОТВРАТИТЕЛНИ

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ

 

Отново можете да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“ по телевизия „Евроком“ в YouTube от: http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

Също така в руския вариант RuTube от: http://tihichko.rutube.ru/tags

 

Както и във VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

 

 

 

 

 



 
[1]„От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 18-20.

[2] Вж. първата част на едноименната публикация в тази медия от вторник, 18 октомври 2011 г.

[3] Вж. Вж. Тодор Балкански – „Партизанският терор и Вартоломеевите нощи в Пазарджишкото краище“, ИК „Знак’94“, Велико Търново, 2008 г., стр. 169. В случая подч. на Т.Б. Нататък всички подч. мои.

[4] „Синът на Жулев направилдете на руска топактриса?”, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 3 юни 2005 г., online: http://www.blitz.bg/article/399

[5] Димитър Жулев – Чавдар е най-успешният лесичовец от партизанската кохорта. По едно време беше посланик в СССР, после български представител в ООН и секретар на ОК на БКП в Пазарджик. – Бел. на Т.Б.

[6] Стоян Савов е другият успешен лисичовец в тоталитарната държава. Той ръководи Вартоломеевите нощи в района на Коюн тепе (Овчехълмието), после е шеф на Държавна сигурност. След Промяната се самоуби… – Бел. на Т.Б.

[7] Пак там, стр. 180.

[8] Борислав Кандов – „Анализирай това“, „Кариери“, София, 27 Апр 2007 г., online: http://www.karieri.bg/karieri/profile/334787_analizirai_tova/

[9] Dennis Klein – “Jewish Origins of the Psychoanalytic Movement”, Praeger, New York, NY, 1981 г., стр. vii;  вж. същото в   Earl A. Grollman – “Judaism in Sigmund Freud’s World”, Foreward by Nathan W. Ackerman, M. D., Appleton-Century, New York, NY; by Special Arrangement with Bloch Publishing Company, 1965 г., стр. 43.

[10] Вж. Earl A. Grollman – “Judaism in Sigmund Freud’s World”, Foreward by Nathan W. Ackerman, M. D., by Special Arrangement with Bloch Publishing Company, Appleton-Century, New York, NY, 1965 г, стр. 70-71.

[11] Peter Gay – “A Godless Jew: Freud, Atheism, and the Making of Psychoanalysis”, Yale University Press, New Haven and London, in Association with Hebrew Union College Press, Cincinatti, 1987 г., стр. 131.

[12] Вж. Mortimer Ostrow – “Myth and Madness. The Psychodynamics of Antisemitism”, Transaction Publishers, New Brunswick  and London, 1996 г., стр. 25.

[13] “A Note on an as Yet Unpublished Letter by Sigmund Freud” by Jozeph Philip Hes, “Jewish Social Studies”, V. XLVIII, no. 3-4, Indiana University Press Journals, Bloomington, IN, Summer/Fall, 1986 г., стp. 232.

[14] Earl A. Grollman – “Judaism in Sigmund Freud’s World”, Foreward by Nathan W. Ackerman, M. D., by Special Arrangement with Bloch Publishing Company, Appleton-Century, New York, NY, 1965 г., стр. 41.

[15] Jeffrey Moussaieff Masson – “Final Analysis. The Making and Unmaking of a Psychoanalyst”, Addison-Wesley Publishing Company, Inc., Reading, MA; Menlo Park, CA; New York, NY; Don Mills, Ontario, Canada; Wokingham, England; Amsterdam; Bonn; Sydney; Singapore; Tokyo; Madrid; San Juan; 1990 г., стр. 113.

[16] Вж. Peter Gay – “A Godless Jew: Freud, Atheism, and the Making of Psychoanalysis”, Yale University Press, New Haven and London, in Association with Hebrew Union College Press, Cincinatti, 1987 г., стр. 118; същото за психоанализата в   Arnold Jacob Wolf – “Psychoanalysis and the Temperaments of Man” в:  Arnold Jacob Wolf, Ed. – “Rediscovering Judaism. Reflections on a New Theology”, Quadrangle Books, Chicago, IL, 1965 г., стр. 133.

[17] Nesta H. Webster – “Secret Societies and Subversive Movements”, The Book Tree, Escondido, CA, 2000 г., стр. 393.

[18] “Psychotherapy and the “Jewish Experience” by Earl Hopper, “European Judaism”, v. 29, no. 1, Oxford, UK; New York, NY, Spring 1996 г., стp. 18.

[19] Типично еврейско фамилно име.

[20] David Drach, Chevalier P. L. B. – “De l’Harmonie entre l’Église et la Synagogue”, Tome premier, Paul Mellier, Libraire-Éditeur , Paris, 1844 г., стр. 79.

[21] Rev. Moses Margoliouth – “The History of the Jews in Great Britain”, 3 volumes, Vol. II, R. Bentley, London, 1851 г., стр. 161.

[22] Harry Waton – “A Program for the Jews. An Answer to All Anti-Semites. A Program for Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, Astoria Press, N. Y. C., New York, NY, 1939 г., стр. 143-144. Текстът на цялата книга е достъпна от online: http://www.gwb.com.au/2000/myers/book.htm

[23] Ръководителка на проектите – в случая – на рекламните, в т.ч. управляваща финансовите средства по тяхната реализация.

[24] Борислав Кандов – „Анализирай това“, „Кариери“, София, 27 Апр 2007 г., online: http://www.karieri.bg/karieri/profile/334787_analizirai_tova/

[25] Вж. „Мартин Заимов стана татко за трети път“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 19 юни 2009 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/53961

[26] Вж. Стефан Богданов – „две смърти няма, а без една не може: Спомени“, Издателска компания „К и М“, София, 1991 г., стр. 55, 63, 106-107.

[27] Вж. „Мартин Заимов Голдсмит – Червеният седесар на Станишев“, в. „Атака“, София, 11 септември 2007 г., online: http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=36503&edition_id=600&format=html и „Мартин Заимов стана татко за трети път“, вече цит. съч.

[28] Вж. Христо Христов – „Клавдия Заимова: Питам се има ли хора, които да дадат правилен съвет на Симеон“, в. „Дневник“, София, 22 април 2002 г., online: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2002/04/22/37928_klavdiia_zaimova_pitam_se_ima_li_hora_koito_da_dadat/

[29] Вж. „Гергана Жулева: Трябва методично да се работи за подобряването на достъпа до информация“, интервю на Цветан Тодоров, в. „Народен глас – гласът на Ловеч“, Ловеч, 24 юни 2010 г., online: http://nglas.wordpress.com/2010/06/24/%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5/

[30] Полковник Филип Дж. Корсо с Уилям Дж. Бърнс – „Денят след Розуел“, Том І, ИК „Огледало“, София, 2009 г., стр. 14, 101, 124-125.

[31] Димитрина Чернева – „Атанас Киряков: Комунизмът ни превърна в един лицемерен народ“, „Гласове“, glasove.com, София, петък, 7 октомври 2011 г., online: http://www.glasove.com/atanas-kiryakov-komunizmut-ni-prevurna-v-edin-litsemeren-narod-16622

[32] Протокол № 15.

[33] “Statement” by Rabbi Felix Mendlesohn, “Chicago Sentinel”, Chicago, IL, October 8, 1942 г.

[34] “The Crucifixion of Jews Must Stop”, “The American Hebrew”, New York, NY, October 31, 1919 г., стр. 582.

[35] Joseph Burg в:  “The Toronto Star”, Toronto, Ontario, Canada, March 31, 1988 г., цитиран в:  Barbara Kulaszka, Ed. – “Did Six Million Really Die? Report of the Evidence in the Canadian “False News” Trial of Ernst Zündel – 1988”, L’Association des Anciens Amateurs de Récits de Guerres et d’Holocaustes (AAARGH), Chicago, IL, edition on line, 2001 г., стр. 556.

[36] Вж. “Poland reduces Auschwitz death toll estimate to 1 million” by Krzysztof Leski, Ohad Gozani, “The Daily Telegraph”, London, July 18, 1990 г.; “Poland lowers Auschwitz toll”, UPI, “Toronto Sun”, Toronto, Canada, July 18, 1990 г.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...