Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

СЕМ ИЛИ ИЗКУСТВОТО ЗА ПОЛЯГАНЕ ПРЕД ВСЯКА ВЛАСТ – Част 2

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

„Омраза, пренебрежение и изконно недоверие – това е

физическият свят на комунизма;

една медицинска диагноза би постановила,

че това е патологичен негативизъм.

Ако някой стане част от масите,

той явно е предразположен към тази зараза…

Карел Чапек[1]

 

 

 

 

 

Критическата функция по отношение на властта е задължителна за журналистиката, но не по закон, а като професионален стандарт. Неспазването му обаче обикновено струва скъпо и на журналистите, и на властта…. Така или иначе, критическата енергия, която не мина през медията, накрая излезе на улицата… Пък и мисля, че медиите, поне тези, които не живеят от политически проекти, си направиха важни изводи от протестите през 2013-а, качиха се в една лодка с гражданите, а не с властта.[2]

 

 

 

Зона, напълно заета от чалга

 

 

 

Познайте кой е изрекъл горнитемъдриконстатации. Може би допускате, че е някой истински мъдрец, титан на мисълта. Но преди всичко – човек с вяра, със съвест, с морал.

 

Ето как го описва един пловдивски журналист, който е минал през професионалната журналистика, добра или лоша. Но реална, произвеждаща продукция. И за разлика от автора на горните мъдрости не е прекарвал времето си предимно, отърквайки се в силните на деня. Та съвсем не на шега вестникарят рисува следния словесен портрет:

 

Когато го слушаш, можеш спокойно да се отпуснеш и да дремнеш. Речта му е плавна и спокойна като водите на Марица през лятото. От устата му излизат гладки и заоблени като речни камъчета думички. Дори и не прави някакви артистични опити или паузи, за да симулира мислене. Изреченията са еднакви и лъскави като жълтите павета, на които е израснал. Той направо изпълва всякаква представа за класическото столично денди. Чест му прави, че храбро признава: „Аз съм книжен човек![3]

 

Пропускам граматическата грешка на журналиста – „папионка“ вместо „папийонка“. Вярно, навремето имаше коректори. Другарите – „новите професионалисти“, които единствено разбират значението на това словосъчетание, лишено от смисъл, утрепаха тази толкова важна професия. Сториха го „професионалисти“, за каквито минават Петьо Блъсков, познат сред състудентите си като „Сопола“, Валери Найденов – агент „Сашо“, Тошко Тошев – агент „Бор“, и техните школници, въдворени от водещите им офицери в медийния им милиционерски участък.

 

Имате ли представа какви бяха някога изреденитепреподаватели“? Първият се подвизаваше в отдел „Култура“ на официоза „Отечествен фронт“. Публикуваше рядко. В замяна на това пиеше постоянно. Наричаха отдела им „Пивницата“. Защото започваха от9-10 часа сутрин. Още с пристигането на първия събудил се от клиентите, явяващи се и арендатори. Тогава имаше дежурства…

 

Така, от чашка на чашка, другарят Петьо се издигна до заместник-секретар на първичната организация на БКП в редакцията. Сетне Партията го натовари да предостави хартия за първия брой наопозиционниявестникДемокрация“. И да издаде първия частен вестник след 1947 година – „168 часа“ или „Цяла седмица“, както го наричах тогава.

 

Как и защо ПетьоСополауспя? Може би не съм прав и злословя. Още тогава е бил „свръхпрофесионалист“?

 

Да де, ама има очевидци, свидетели. И то не каквито и да са, а даже формално извисениличности. Какъвто, без съмнение, беше Калин Тодоров. Той е син на дългогодишния член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет Станко Тодоров – последния председател на Президиума на Народното събрание от Живковото безвремие. Тогавашният Цецко Цачев, ако искате да добиете по-образна представа. Той си спомня:

 

Работех във вестник „Отечествен фронт“ – завеждащ „Международния отдел“. Завеждащият „Културния отдел“ се казваше Петьо Блъсков. С организацията „Отечествен фронт“ очевидно потъваше и вестникът. Блъсков предложи да правим частно издание. Бях правил изчисления. При състав от двадесет души възможният минимум и тираж двадесет хиляди броя трябваха милион лева.[4] Парите естествено ги нямахме. Блъсков се усмихна загадъчно и вестник „168 часапревзе сергиите на вестникарите. Според хвалбите му – благодарение на революцията в българското вестникарство.

 

Спомням си кривата усмивка на отговорния секретар наОтечествен фронт“: „Да са живи и здрави братовчедите.“ За кратко „168 часастана флагман на медийна империя, част от която налапаха Деян Пеевски и майка му Ирен Кръстева.[5]

 

Необходимо отклонение, отново в същия стилкомунистическа чалга“. Калин Тодоров цитира реплика, изречена от „отговорния секретар наОтечествен фронт“. По онова време това все още беше Любен Генов. Предстоеше му да оглави „Вечерни новини“, водещия се седесарскиЕкспрес“ и самия „Отечествен фронт“. Беше член на БКП, произлизащ от тежко червено семейство. С други думи – престъпник, мафиот, съгласно сега действащото законодателство, което цитирах в предходната част.

 

Длъжността „отговорен секретар“ беше част от номенклатурата на Държавна сигурност. Тъй като онзи, който я заемаше, отговаряше за производството на изданието. „Секретариатът“ беше последното възможно редакционно звено преди постъпването на готовите страници в печатницата. С други думи, там беше окончателната възможност захващанена саботаж, провокация, грешка

 

Любен Генов е агент на Държавна сигурност. Не съм си правил труда да проверя, дали е осветен официално. Но даже агентурният му псевдонимАнгелов“ битува из медиите.[6]

 

Любен Генов е баща на Екатерина Генова – понастоящем „директор на ДирекцияБНТ Свят и региони“, както пише в служебния й профил.[7] В същия източник четем:

 

Работила е като литературен сътрудник и редактор във вестниците „Вечерни новини“ и „Работническо дело“ – „Дума“. През 1990 година започва работа в БНТ като репортер в „По света и у нас“. По-рано, през 1984-86 година, е автор и водещ на тв рубриката „Актуална антена“. През 1992 година при създаването на Ефир 2  става  автор и водещ на седмичното токшоу „Ах, тези муцуни“. То е на екрана  на  Ефир 2, а след закриването му – и на Канал 1, в продължение на 10 години… След спирането на предаването, в продължение на 3 години Генова води авторска седмична рубрика със заглавие „Ах, тези…“ във вестник „Стандарт“. От 2005 година Екатерина Генова е ръководител на Сателитния канал на БНТ ТВ България“.[8]

 

Доста млада, Екатерина се омъжи за тогава известния тенисист Божидар Пампулов. Той, неговият близнак Матей, и по-големите им братя Димитър и Емелян, наистина бяха прочути пловдивчани. Бащата, тъстът Любен Генов, уреди младото семейство с просторен апартамент в солидна буржоазнакооперация в самото начало на булевард „Ленин“, сега „Цариградско шосе“, съвсем близо до „Орлов мост“. По онова време това беше възможно единствено за т. нар. правоимащи.

 

Защо ли? За забравилите или неинтересувалите се ще припомня. От 1972 г. продажбата на жилища от гражданите беше възможна само чрез посредничеството на съответния районен народен съвет – сега община. И на цена, определяна от същия орган. Всеки, който искаше да осъществите такава сделка, наистина нямаше никаква друга възможност. Трябваше да заяви желанието си с всички необходими документи в районния съвет. Там му определяха цена и купувач. Социализъм!

 

Смея да твърдя, че законът се е прилагал изцяло, на сто процента. Знаете ли защо и как?

 

Най-вероятно правоимащите са минавали по същия път. Като съответните чиновници са определяли гигантски цени на имотите, продавани от номенклатурчиците. И обратното – извънредно ниски, когато са купували. Знам случай като втория. Солиден апартамент от 110 квадратни метра до градинката Свети Георгив столицата беше купен от дъщерята на такъв правоимащ от средните нива за11 000 лева!

 

По онова време толкова струваше 85-квадратен панелен коптор в Младост“ или „Люлин“. Мечта, постижима за простосмъртните жители наразвитото социалистическо обществослед минимум три петилетки чакане с пари, внесени в банка. Но неносещи никаква лихва0, нула, zéro, nullità, Null, cero!

 

Скоро след сватбата на Екатерина и Божидар, връщайки се от работа, младоженката завари съпруга си в семейната спалня, но… с друга жена! Помня го. Също – как най-прочутата ни баскетболистка Ваня Войнова неколкократно ми разказваше, че се е отървала от „това зло“. Ката тренирала тенис и ухажвала сина й, баскетболиста Росен Барчовски.

 

След развода Генова е успяла да се уреди с втори мъж – също от оновадобро утро“. Той се именува Филип Цанов и БКП му повери Месокомбината в Пазарджик, който се славеше с това, че работи изключително за износ. Съсипа го. Сега пишат, че на негово място строи жилищен комплекс?! Твърдят, че и „понастоящем е производител на колбаси“ под марката „Браво“.

 

… Вживял се е в ролята на екологичен ментор на ПП „Витоша“. Председател е на създадената и спонсорирана от Цеко Минев и „Юлен“ АД антиприродозащитна организацияПрирода за хората“, обявила война на Дирекцията на ПП „Витоша“ и на природозащитниците, заради противодействията им на незаконните дейности в парка от офшорката Витоша Ски“, също собственост на Цеко Минев. Членове на „Природа за хората“ са все съмнителни персони – побойникът на полицаи и понастоящем културен министър Вежди Рашидов, царският икономист и строител на хотели в Банско Владимир Каролев [агент „Камен“], източилият „Турист спорт Банк“ бивш шеф на БТС Стефан Груев, актьорът Тончо Токмачкиев и други… Средствата и словесните блудства на „Природа за хората“ стигат до откровена простащина, за което основна „заслугаима Юлий Москов и неговият посредствен вестник „Седем дни спорт“ – печатният флагман, на съсипвачите на Витоша

 

Като управител наРодопа ПазарджикФилип Цанов е сред най-големите длъжници в България485 634 лв. неплатени данъчни и осигурителни задължения към НАП към дата 19 юли 2011 г. Освен неуспешен колбасар, Филип Цанов се подвизава и като строителен предприемач на територията на същия задлъжнял комбинат. Там строи върху 34 декара 22 блока на стойност 10 милиона евро с инвеститор Красимир Гергов.[9]

 

Хубава“ и „смесенакомпания! Юлий Москов беше заместник-партиен секретар на вестник „Народна младеж“! И служител на израелския гражданин, бивш съветски, Михаил Шварц, познат като Майкъл Чорни.[10]

 

Разбирате ли, какво се опитвам да ви обясня? Тук нищо не е помръднато и никой от старите комунистически фамилии не е докоснат. Блато, от което водата изтича. Като пресъхне съвсем, ще остане само тинятание. Всички алчно червени фашисти имат резервни родини. А вие и децата ви?

 

 

 

Чалгата на чалга-елита продължава в Чалгария

 

 

 

Чувал съм да спрягат заглавието на някакъв филм: „Богатите също плачат“. Не е ли по-добре да ги накарате да отговарят за престъпленията си? Какво ви топли следното:

 

Мъжът намуцунатаЕкатерина ГеноваФилип Цанов, от година насам нежно се грижи за девойка, която може да му бъде дъщеря, съобщиха за „ШОУ“ познати на видния бизнесмен. 27-годишната мома е пресаташето на националния отбор по волейбол Мария Джерекарова, а отскоро се грижи и за интересите на мобилния магнат Красимир Стойчев. И на двете места тя е уредена с любезното съдействие на богатия си любовник. Шефката на БНТ 2 и БНТ Свят Катя Генова дори не подозира с какви красиви рога я е окичил вторият й съпруг.[11]

 

Ние допуснахме едноклетъчни същества, изпълзели от обществената помия, да се правят на елит пред нашите погледи. И търпим това безумие.

 

Освен това се замислете: Когато някой опита да надигне глас, да изрече истината, подкрепихте ли го? Как и достатъчно ли?

 

Повечето от вас знаят, че за мен професията журналист е срамна. Тя е евфемизъм на проститутка. Обиждам се, когато някой я залепи към името ми. Но се върнете към онова, което е написал пловдивският професионален журналист по адрес на Георги Лозанов – носител на милиционерските званиядоцент“, „гост преподавател“, „художествен консултант“, „председател“ и „член на множество журита, заемащ длъжностите „ръководител на катедра“ и „председател на органа Му[12]:

 

Дори и не прави някакви артистични опити или паузи, за да симулира мислене. Изреченията са еднакви и лъскави.

 

Такива са всички от т. нар. елит. Комунисти, комсомолци, пионери-мераклии… Но всички крачат в единен строй към своето кариерно – разбирайте – материално, преуспяване.

 

Вторият „професионалист“ от онези, които ликвидираха коректорската професия, е Валери Найденов – агент „Сашо“. Десети ноември го завари като кореспондент наРаботническо делов Москва. Когато се върна, Партията му възложи да помага на по-малкото си братче Блъсков. Така се роди вестничето „24 часа“ – „Цял ден“, което въведе малоумието в езика на журналистиката – пардон – проституцията.

 

Освен личните си заслуги на комунист и сътрудник на Държавна сигурност, Валеркатастрадашеот обречеността да получи космически старт с партийна ракета-носител. Зер баща му – комунист – ехе, отпреди Девети, се беше сражавал в… съветски партизански отряд. А това се цени не само в Москва, но и в останалите съюзнически столици. Впрочем, Валери не беше успял да завърши образование в такава, а в Ню Йорк – по онова време най-големия град на планетата.

 

Третият „герой“ от закриването на коректорския занаят носиобаятелнотоиме Тошко Тошев. То най-вече е… рядко. Да припомням ли биографични бележки за агентБор“, съдържател на явочна квартира и не само. Също така – доносник. Фигурира с дела и документи в съдебния архив от осъждането на достатъчно известния ви Янко Янков. (Вижте илюстрацията.)

 

Ако се върнем към основната задача на Министерството на мисълта, тя е да следи електронните медии. Не само да ги наблюдава, подслушва и да донася за тях. Вменено му е правото и да ги наказва. Значи е повече от милиционерски участък. В такъв само бият. А тези лишават от хляба и пращат в забвениев медийния Сибир.

 

А най-услужливият теляк, който с готовност изпълнява мокрите поръчки на комунистическата власт в радиата и телевизиите, е другарят Георги Лозанов. Затова е най-харесван. Навярно сам е забравил, кога за първи път е надянал мрежестите чорапи, закопчал е жартиерите, вдигнал е задната част на и без друго оскъдната по размери поличка, за да се изтъпани в цялата си неотразима хубост пред друг красавец“, тогавашния президент Петър Стоянов. И да му предложи секретарят на Ученическия комитет на цялата елитна пловдивска езикова гимназияЛиляна Димитровада го назначи в дълго лелеяния Орган от неговата квота.

 

Ето как започна кариерата на оногова, когото вече смятат за der Medien Führer, „великолепнияпредседател на СЕМ.

 

И наистина Георги Лозанов, щастливо избран за пети път като шеф на Съвета за електронни медии (СЕМ), от дете дишал силно сгъстен интелектуален въздух и въображението му се е блъскало в стени от книги.

 

Неговите родители са едни от най-известните архитекти в София, хора с престиж и възможности далеч над средните, дори и при социализма. „Да са живи мама и тате!“, признава свидната им рожба. Иначе щеше да е чутовна неблагодарност, защото ако е станал нещичко, го дължи на тях. Дори и разкошното жилище, което обитава с втората си съпруга Галя на пъпа на София и луксозното вилно имение във Връбница.

 

Освен че е книжен, Гого, както го нарича интелектуалният хайлайф, меко казано не е много смел. И не му е трябвала смелост. Тя щеше непоправимо да му развали рахатлъка и кариерата, защото ще го подтиква към позиции и мнения, доста нелицеприятни за властта – която и да е. Някои обясняват петото му избиране за шеф на медийния регулатор точно с тази гражданска хрисимост. За него обаче тази мекушавост е признак на добро възпитание. Може и така да се нарече, зависи откъде я гледаш.

 

Всъщност Лозанов за шести път ще председателства СЕМ, защото един път вече е бил, когато медийния регулатор се наричаше Национален съвет за радио и телевизия (НСРТ). Но и тогава, пък и през сегашните му пет мандата, Лозанов не е направил впечатление с остра позиция и тежки санкции към собствениците на електронни медии.[13]

 

Не се държи така с всички медии и с техните уж сайбии. И предпочита даделегираправото да наказват на своите подчинени – инспектори.

 

Той заголва гърди и твърдо брани независимостта на съвета: „медийният надзор не подлежи на надзор, няма кой да упражнява надзорна функция върху нас освен съда!“ Така го е написал дори законодателят. Ама за да няма главоболия, заключава: „Но ако не отидем в парламента, ще произведем един ненужен обществен скандал!“ А за Гого един обществен скандал с неговото име, е равносилен на жива смърт.[14]

 

Кой ли го е накарал отново да посегне на телевизияЕвроком“? И от какъв зор нейните иначе „тъй смели притежатели“, този път се свиха и спаружиха, сякаш бяха зърнали очите и съскащия език на кобра? Не е самохвално, напротив. Но за Гоговците и останалите името ми е нещо като плаща на тореадора пред очите на бика. Затова са готови на всичко. Уж се кълнат, че спазват законите, а на практика с изумителна настървеност ги погазват.

 

Георги Лозанов не е единственият, който с активната си антидемократична дейност срещу свободата на словото, реализира на дело повелите на Партията. Но той проявява особен садизъм. Затова се заемам с него. Както с още една воняща на гнилост другарка от настоящите надзиратели в концентрационния лагер Съвета за електронни медии. Те са едни от главните изпълнителски кадри на продължаващия престъпен комунистически режим, които доведоха страната ни до 106-ото място в класациите за свобода на словото. Нека позорът бъде върху тях, семействата и потомството им до девето коляно!

Освен председателя Лозанов – колко точно звучи, като председателя Мао имам предвид и неговата оръженоска, другарката Мария Стоянова. Доколкото разбирам, те са основните дейци в тази инквизиция на духа и свободата. Двамата постоянно нарушават законите и правата ни, като извършват терористични акции срещу свободата на мисълта и изразяването.

 

Освен всичко друго, те постоянно са в конфликт на интереси. Като уж надзирават и държавната медия БНТ. А същевременно публикуват в нея свои продукции.

 

В такъв случай как ще контролират телевизията, която виси на нашите джобове, за да им плаща? Естествено е, че тя се ползва с привилегии! Има ли равнопоставеност пред законите? Къде е правото? Що за справедливост е това?

 

Да начена с председателя.

 

Превърнах се в любим герой на упражненията по омраза, защото нося папийонка, имам дълга коса и говоря с дълги изречения“ – имал дебелоочието да заяви той.[15] Впрочем, последното, заедно с тоталната му безполезност, е едно от най-забележителните негови качества.

 

Носил съм по-дълга коса, нокогато му беше времето. И милиционерите редовно изпробваха своята злоба и фризьорски умения върху главата ми. Но Гого, както е популярното му име, е бил сред правоимащите да носят дълги коси. Струва си да позато̀ча облите му думи, с един стих отмоето време“:

 

Cheveux longs et idées courtes.[16]

 

Така държеше исото на туземните ни болшевишки властници Джони Холидей през 1966 г. Със сигурност, без да е наясно, че налива вода в тяхната мелница.

 

По онова време той залязваше. А съпругата му, нашенката Силви Вартан, откриваше концертите наThe Beatlesи той ревнуваше. Не можеше да понася и успеха на новата вълна“, начело с Антоан. Песента му беше именно отговор на “Les Élucubrations dAntoine”.[17] В нея роденият в Мадагаскар рошльо изпя:

 

On verrait des avions dans les couloirs du metro et Johnny Hallyday en cage à Médrano.[18]

 

Сетне, със закъснение, и Жан-Филип Смет, или Джони Холидей, си пусна дълга коса. Твърдя, че още тогава бях първият в София, който си уши риза на цветя. Взех модела тъкмо от Антоан. “The Rolling Stones” – също. Извоювал съм си правото да река на Гого Папийонкестия:

 

Cheveux longs et idées courtes.

 

Времето е различно. Не е за “cheveux longs”. Никак не е оригинално. Старомодно и изтъркано е. Да беше чел повечко, лутайки се безцелно из книгите, на Гогата щеше да му е известно мнението на Чехов:

 

В человеке должно быть все прекрасно: и лицо, и одежда, и душа, и мысли.[19]

 

Той явно е възпитан другояче. Има различни ценности и доста комплекси. Даже второкласен психоаналитик ще ви обясни, че прическата и папийонката му са израз тъкмо на това. Парадирането скнигите“, тоже. Както и дълго обработваното, добре овъргаляно кълбо от думи, които не казват нищо.  Но изглеждат по-така – „ф-ф-фатално“! В него отсъства мисъл. Липсва позиция. Даже приказките за „омразата“ на другите, на околните – останалите, е защитна реакция, родена от комплексите. Главният от които е „комплексът на властта“.

 

Ако съвсем мъничко перифразирам душеведа от ЦРУ на Съединените американски щати Григорий Климов, като само сменя името, ще се получи следното:

 

… „Комплексът на власттавинаги е свързан със садизма. А садизмътс хомосексуалността и престъпността. И това съвсем приляга на Лозанов.[20]

 

Затова изкарва другитехейтъри“, сиреч „мразещи“. А той развява коса, щръкнала като в Борис-Ангелушева рисунка на септемвриец. И разхожда папийонката сичистичък и целият в бяло, сякаш е Румениге в Бундеслигата. Доскоро и Йозеф Блатер ходеше така

 

 

 

В условие на продължаващо престъпление

 

 

 

През ония години, изглежда, Лозан Лозанов и Олга Станева са учели невръстното си синче, че няма нищо по-хубаво от парите. А начинът за тяхното спечелване е без значение. Не случайно дъщеря им Олга Лозанова, с доказаната помощ намилотоси овластено братче, дълги години беше програмна директорка наНова телевизия“. Готов съм да променя рода на съществителното на директор, ако така смятате за правилно…

 

Лозанов е влюбен в парите. Ръководители на ФондНаучни изследвания“ разкриха как се е възползвал от поста си, за да печели.

 

За фундаменталното изследване „Рекламата в българското общество: ценностни трансформации и промени в консумативната култура” известният медиен експерт Георги Лозанов е гушнал цели 285 хиляди лева, сочат документи от Министерство на образованието.

 

Георги Лозанов води класацията за най-голямата сума, отпусната от фонда.

 

Неговото изследване е в категорията „Обществени и хуманитарни науки“. Близо 300 хиляди лева хонорар са изплатени на 5 декември 2011 година по анекс към договор.[21]

 

Ашколсун! Този е най-скъпо платеният български автор от Тодор Живков насам! Те се родеят буквалнопо акъл, служба и доходи.

 

Но не е само това. Нека припомня свидетелството на професор Емил Хорозов. Той беше преподавател по математика в  Алма Матер. Известно време оглавяваше споменатия ФондНаучни изследвания“. Преди точно 11 месеца, в това студио, той леко повдигна завесата, прикриваща закононарушенията – буквално грабежи, в науката, в това число и на главния електронно-медиен цензор Георги Лозанов. Като донякъде обясни методологията на разграбването. Най-добре е да се уверите сами:

 

 

 

 

 

Ако у нас законът стоеше над всичко и важеше с еднаква сила за всички граждани, ГеоргиГогоЛозанов отдавна щеше търка затворническите нарове. Заради изнесеното до тук. Но не само. И заради това – без да се подписвам под следващото твърдение – което съм чувал от негови колеги от списание „Българско фото“, че е членувал в Българската комунистическа партия. А тя е обявена със закон за престъпна организация.

 

По силата на формалната и на правната логика всеки член на престъпна организация, на мафия, е престъпник, мафиот. С други думи, товарищ Лозанов, Георгий Лозанович, следва да бъде третиран като такъв. Ако горното е вярно, другарят „папионката на всяка властотдавна трябваше да бъде зад решетките.

 

Но проблемът с него има и морална страна. Пак по сведения на негови бивши колеги, той твърде усърдно е търкал кълките си о своя началник. Не пропускал случай да го възвеличи и поласкае. Знаете ли за кого иде реч? За гаулайтера на списание „Българско фото“, другаря Иван Живков с моминско име Славков. Главният, генералният, първият зет на престъпния комунистически режим.

 

Може би и това няма значение? Вся власть советам!

 

 

 

Опит за портрет на един архиконформист

 

 

 

Не, вся власт Лозанову!

 

Но не е само това. Другарят ГеоргиГогоЛозанов е син на архитекта, проектирал някои от сградите на основната резиденция на комунистическия диктатор Тодор ЖивковБоянската. А също така и тази на активните борци на „Позитано20 – днес централа на БСП. Даже паметника на Тато в Правец. Доверие е това, ей!

 

Има още факти, утежняващи моралната вина на другаря Лозанов, Георгий Лозанович. Младият наследник, превърнал вратната пеперудка в свой запазен знак, сключва успешен брак. Става зет на изпълнителя на мокрите поръчки на БКП в изобразителните изкуства, дългогодишния член на ЦК на БКП, Светлин Русев. Казват, че двамата са масони. Как да узнаем? Нали ложите на зидарите са затворени, тайни сдружения?

 

Като ракета-носител тъстът го извежда в звезднаорбита. С диплома на философ, както вече споменах, Гого става заместник на главния редактор на списаниеБългарско фото“, правешкия зет Иван Славков. Явно от Батето е научил доста мурафети. Като например, да интригантства и подкокуросва. Но в решителни моменти да стои на страна и да не участва.

 

Служители на СЕМ нашепват, че и в случая с телевизия Евроком“ – сиреч с наказанието й заради мен, бившият тоталитарен зет се въздържал от гласуване. След като предварително добре подготвил крайния изход…

 

Противно на стремежа ни към свобода и равноправие, вместо в затвора, някогашният Гого-Лозанов тъст се кичи с милиционерското званиеакадемик, с което го е удостоил настоящият незаконен, противонароден и антидемократичен комунистически режим. Слугувайки на властниците, Светлинчо все така угажда. Характер, манталитет… След родителите Лозанови, този ментор е обучил на същото екс-съпруга на щерка си.

 

Малко преди „нежната революция“, с помощта на Светлин,  настаниха Гого в минаващия за „опозиционен“ вестник „Народна култура“. Разбира се, на началническа длъжност – пак заместник-главен редактор. Този път ролята на „Батето“ се падна на другарката Копринка – по съвместителство издигната в чин „компартийна дисидентка“. Някъде по това време Гого зае позата на обидено от комунистите дете. Започнаха да го канят из медиите, за да коментира всичко.

 

Посинял“, и без грам притеснение, „Папийонкатасе самопредложи на тогавашния президент Петър Стоянов зачлен на НСРТ – „синияпредшественик на СЕМ. Силно се съмнявам, че пловдивският адвокат, известен като специалист по разводи в средите на алчно червената номенклатура, го гуди в медийната милиция ей така, защото изведнъж Гого му е станал симпатичен. Всеки мислещ човек забеляза сянката на ония служби зад това назначение.

 

В момента, в който неговото роднинство с червения тъст можеше да му попречи, младият другар Лозанов заряза Светлин-Русевата щерка. След като предварително си беше опекъл работата, добре бе подготвил крайния изход… Въпрос на морал

 

Също толкова „моралнобеше да удря рамо на своята сестра Олга Лозанова, която партията изпратила да учи във Франция. Тя, „милата“, се наместваше все в началнически кресла на ефирните телевизии. Това ставаше и когато нежното й братче оглавяваше медийното подразделение на народната милиция

 

Говори се, че председателят на Съвета за електронни медии усвоил за шестица още един мурафет от Батето“ – любовта към чашката. Преди време „жълтвестник го беше изтипосал на кадро в голяма западна столица, твърде наквасен и развеселен. Какво пък. По-добре, отколкото с традиционното му изражение на погребален агент по време на служба…

 

Като голям шеф, другарят Лозанов е канен и ухажван гост на всякакви скъпи забави за люде с евтин вкус. Не е гнуслив и претенциозен към компаниите. Не е придирчив и не подбира, стига да му засвидетелстват почит. И да не забравят най-важното задължение чашата му да бъде винаги пълна.

 

 

 

 

 

По приятелите и познатите им ще ги познаетеПо трапезите и компаниите.

 

Иначе, вярвам, сте се убедили, колко прав е професионалният пловдивски журналист. Лозанов търкаля заоблените думи като речни камъчета. Те се удрят една в друга, но от това освен звук, не произлиза нищо повече. Липсва мисъл. Освен една: Награждават конкретни журналисти. Кои? Които Партията е посочила заради заслуги към нея.

 

Например Емичката, който е агент на най-малко две управления на Държавна сигурност.[22] Където, по всяка вероятност, е получил обявената във видеорепортажа „сериозна подготовка“ и „компетентност“. Няма къде другаде. Останалото беше видно – кръчми, доноси, пак гуляи, навеждания, банкети… И така до края на TV7. Нищо, ще се появи отново.

 

Другите все едно ги няма. Вълци ги яли. Не са заслужили.

 

А враговете на народа не са журналя и слава Богу. За тях е сатърът, гилотината на медийния милиционерски участък СЕМ.

 

Suum cuiqueВсекиму заслуженото!

 

 

 

За една чашка повече

или образът на медийното ченге като Путин

 

 

 

От репортаж от симпозиум, което ще рече пир, организиран от товарищ Иван Тенев, „чудотона туземното ни радиовещание, както наричат радиоразпръскването на родния език на агента“, узнаваме:

 

Години наред той посреща именния си ден с двама свои приятели. Иван Славков-Батето, лека му пръст, вече не е сред нас, а Иван Гарелов тази година замина за новогодишните празници в Пампорово и ще посреща там именния си ден с приятели, обяснява още агентът.

 

Сред приятелите, с които той иска да полее празника и са потвърдили гостуването си, са културният министър Вежди Рашидов, шефът на БОК Стефка Костадинова, бизнесмените Васил Божков, Борислав Дионисиев, Миню Стайков, Пламен Тимев-Ганди, Васил Иванов-Лучано, Чавдар Чернев, Благо Джиев, Божидар Колев, Александър Тумпалов, Румен Янчев и други.

 

Максим Бехар, Георги Лозанов, Хачо Бояджиев, Вяра Анкова, Валентин Михов, Кристина Димитрова, Орлин Горанов, Веселин Маринов, Аня Пенчева и много други също ще седнат на празничната трапеза на Иван Тенев заедно с прочутия трапезен бендКаручката“.[23]

 

Прочут трапезен бенд“? В какви среди?

 

Двама от онези, които се пръкнаха и бяха отгледани на същите територии на тоталитарната власт, обитавани от номенклатурни кадри на БКП и ДС, съпоставими с тези на Георги-Лозановите родители, не издържаха. Става дума за сина на дългогодишния отговорен редактор на списание ОтечествоКирил ЯневЕмил, и за наследника на Радой РалинКин.[24] Навярно именно тях Гого Папийонков поставя в челото на хейтърите“. Поради каква причина?

 

Преди два месеца те обнародваха следното отворено писмо:

 

Георги Лозанов ще бъде председател на Съвета за електронни медии за шести мандат. Това реши регулаторът на заседанието си във вторник. Лозанов беше подкрепен единодушно от всички трима присъстващи

 

… След като беше избран през 2010 г., Лозанов лансира идеята съставът на СЕМ да бъде намален от девет на пет души. Малко след това парламентът гласува бързи промени в Закона за радио и телевизия.“[25]

 

Двама от гласувалите членове на СЕМ Анюта Асенова и Анна Хаджиева са с изтекъл мандат. Законът за радио и телевизия го позволява. Народното събрание и Президентът на републиката вече месеци наред не излъчват своите нови представители в съвета.

 

Освен председател на СЕМ доц. Лозанов е и председател на Българската медийна коалиция – сдружение, в което членуват и медии, на които председателят на СЕМ Лозанов е регулатор. Законът го позволява.

 

Двоякият председател Лозанов е и автор в периодичните мониторинги на ФондацияМедийна демокрация“ за състоянието на българските медии. Сиреч наблюдаваният се самонаблюдава. Законът позволява и това триединствоСЕМ-БМК-„Медийна демокрация“.

 

Но както вече видяхме, Законът за радио и телевизия позволява на президента и парламента да не упражняват правомощията си по закон.

 

Какво становище е изразил конституционният съдия Румен Янков за възможността да се упражняват правомощия след изтичане на мандат още през 2006 г.:

 

„1.1. Кое е основанието Конституцията да определя период от време, след изтичането на който властта не може да бъде упражнявана?

 

По правило демократическите тенденции, осъществявани при стремежа към власт, са средства за постигане на успех и щастие за всички. Наред с това историята е показала, че човешката личност след определен период от време престава да осъществява по-високи ценности. Самолюбивият интерес, присъщ на човека на власт, е да дава предимство на собственото си желание за значимост и по правило е склонен да залага делото в името на властта. След време ,,тя става цел на естествените му егоистични импулси”. В крайна сметка човешкият опит е показал, че трайното упражняване на власт от едно лице може да има за последица постигането и на негативни резултати.

 

Тези в общи линии са основанията Конституцията да определя различни по време периоди от време, през които властта може да бъде упражнявана от едно лице. Като най-сериозна гаранция срещу споменатите негативни тенденции животът е показал, че това е подмяната.

 

1.2. Допуска ли Конституцията тези срокове да бъдат продължавани или скъсявани със законови нормативни актове?

 

Реализмът на здравия разум поставя изискването нещата да се възприемат такива, каквито са. Цифрите са закодирани в съзнанието на човека. Те не могат да бъдат четени по друг начин – при тях не може да се разсъждава извън обема на понятието, че срокът е този, който е посочен в Конституцията. В тази връзка може да се постави и реторичният[26] въпрос – след като никой не може да приеме, че тези срокове не могат да бъдат скъсени, на какво основание да се приеме, че те могат да бъдат удължавани?

 

На практика Народното събрание и Президентът на републиката улесниха избирането на Георги Лозанов за шестия му мандат като председател на СЕМ, след като не упражниха навреме правомощията си по Закона за радиото и телевизията да обновят състава на медийния регулатор и по този начин да създадат конкурентна среда при избора на председател.

 

Навремето Бойко Борисов подари на Путин при посещението му в България каракачанска овчарка. Не е ли време, с цел подобряване на обтегнатите българо-руски отношения, да изпратим доц. Лозанов в Москва, за да съветва Путин как да се радва на шест мандата.

 

С това писмо Екип ИнфохолициЕмил Янев и Кин Стоянов, се обръщаме към колегите журналисти у нас с въпроса имат ли отношение изнесените по-горе факти към това как България се смъкна до 106 място по свобода на словото, изпреварена от Уганда и Непал?

 

Моля, отговорете ни дори, за да изразите несъгласието си с това писмо![27]

 

За кой път опряхме до това, че „всички тези [като Георги Лозанов]по правило са всякакви психопати, психотици и невротици, които са задвижвани не от любовта, равенството и братството, за които крещят, а от тъмни фройдистки комплекси, където комплексът за власт е главната движеща сила.[28] Това е „комплексът на латентния хомосексуализъм на другаря Ленин“, констатиран и изследван от Харвардския проект на ЦРУ.[29]

 

Какво друго да очакваме, след като самият правешки зет Иван Живков, с моминско име Славков, дълго време оглавяваше тъкмо тезимлади художествено-творчески интелигенти“? Негов продукт са не само писалият доноси срещуБатетоагент на Москва, товарищ Иво Инджев – вече по-познат като „Ивайло“, или оранжево-червеният демократАсен Агов. Но и самият бивш, настоящ и вероятно бъдещ шеф на СЕМ, одиозният ГеоргиГогоЛозанов.

 

Според Гого-Лозановия СЕМ азсъздавам предаване, внушаващо политическа нетърпимост“. Оценили са ме по-ниско. Преди три години и половина беше следното: „Създава предаване, внушаващо нетърпимост между гражданите и подбуждане на ненавист въз основа на расов, религиозен и национален признак“. В Акт № 160 от 30 ноември 2011 г. се посочват цитати, извадени от контекста на моя уводен коментар в предаването.

 

Настоящият подход е идентиченфашистки, болшевишки, тоталитарен, зъл, безмилостен и жесток. Най-важното – преднамерен!

 

Още по-зловещ е фактът, че този път са се научили. Доказват, че следят даже писаното от мен. Затова цитатите вече не са извадени от телевизионна публицистика. Медийните старшини се правят, че разбират значението на термина „визия“, който е част от названието на това средство за масово осведомяване. И са се постарали да изложат текста, описвайки гледката, картината, илюстрациите. Е, и тази мизаслугане е малка. Зачетете я.

 

Хора, защо търпите цялото това беззаконие и тотално отсъствие на нравственост?

 

Другарката Мария Стоянова – следващата „великанка на демокрацията“ в Министерството на мисълта, също има тежки проблеми с морала. През октомври 2013 година тя е имала достатъчно наглост за следното:

 

Благодарение на конституционните съдии бившите членове на Държавна сигурност ще имат законова възможност да заемат ръководни постове в българските медии и да контролират и регулират български медии, което, само по себе си, е скандално.

 

“. Тя коментира, че не е изненадана от развитието по жалбата.

 

Само като види човек състава на съда, му става ясно какво ще бъде решението“, посочи Стоянова.

  

Тя изрази недоумение от факта, че законодателната власт допуска българските медии да се контролират от кадри, които са били част от репресивния режим в България.

 

Хора, които са били част от пропагандната машина на Българската комунистическа партия, хора, които са били част от пропагандната машина на един режим, който беше обрекъл страната ни на изолация, който ни помагаше да живеем така, че да не знаем какво се случва около нас. Един режим, който ни беше затворил в страната ни, за да не излизаме. Благодарение на всичко това, страната ни и до ден-днешен има толкова много проблеми и все още не може да се отърси от миналото си“, коментира Мария Стоянова.[30]

 

Чудесно! Но защо тогава авторката на горните гневни слова не се обърне първо към своя началникглавния медиен милиционер? Ала също така – и към онзи, която я е пратил.

 

 

 

Възпей оня гибелен гняв на Стояновата Мария, богиньо,

който не донесе нищо полезно на войските медийни безсловесни[31]

 

 

 

Тънки устни, които без червило биха се изгубили, сякаш погълнати от устата. Нос, наподобяващ плюшено мече, изработено във фабриката на съветския Дядо Мраз нейде в Сибир. Прическа, която снебрежнатаси чорлавост наподобявавчесванетона господаря Гого. („О̀во е са̀гнути стил“,[32] биха отсъдили критици сред западните ни комшии.) И вежди, оскубани така, сякаш притежателката им е излязла от детските разказчета за Тошко Африкански. Черен маникюр, вдуха на времето“. Очи изглеждащи присвити, без да са. Цялостно впечатление за нещо азиатско, може би китайско, значи модерно… И леко присмехулно. (Вижте илюстрацията.)

 

Навярно така Уилям Хейг, този майстор на невъздържаната парламентарно-политическата сатира би описал тукашния женски медиен вариант на Ахил, сина Пелеев. Никъде няма да срещнете и дума за това, кои са родителите на Мария Стоянова. Тази Зоя Космодемянска от СЕМ, готова с гърдите си – едва наболи и трудно забележими под блузките – да затули амбразурата пред болшевишките орди, настъпващи в телевизиите и радиата.

 

Тя направи паралел между решението за ДС-кадрите и това за оставането на Делян Пеевски в парламента.

 

Българският Конституционен съд оставя в своята история една много специална техника на конституционното право, а това е техниката, която успя да изкара цели две скандални решения“, заяви Стоянова.[33]

 

Но не забелязва нищо скандално в това Лозанов, Георгий Лозанович, да бъде гу̀ден за шести път начело на надзирателите, превръщащи местните електронни средства за масово осведомяване в оръжия за всеобщо оглупяване. Странни схващания за нравственост. Може би те са резултат от дългото пребиваване на Запад, където двойните стандарти отдавна са възприети като нещо нормално. Според интереса. Нали помните мисълта:

 

Англия няма вечни врагове или вечни приятели, а само вечни интереси.

 

Изяснявал съм, че тя принадлежи на британския премиер Хенри Джон Темпъл, лорд Палмерстън. И е била произнесена преди точно 167 години, когато той е бил външен министър. По време на дебата в Британския парламент относно вината на лорд Палмерстън в т. нар. „Кавказка афера“ или „Аферата Виксън“, свързана с Руско-Турската война от 1828-1829 г. и предоставения достъп на Санкт-Петербург до устието на Дунав и части от Грузия.[34]

 

Явно и тази медийна надзорничка, която спокойно си представям да размахва бич над нещастните журналя, няма „вечни врагове или вечни приятели“. Не, не просто скандално, а цинично е, горното мнение да идва от твар, която според официалната й биография, поместена на сайта на СЕМ, е започнала своята кариера – повтарям: кариерата си, в медия, собственост на агент на Държавна сигурност. Имам предвид „Дарик радио“, притежавано от Радосвет Радев, лъснал като сътрудник на зловещата Държавна сигурност на престъпния комунистически режим с агентурен псевдоним „Карак“.

 

Другарката Стоянова може да обяснява своите специализации, последвали стажа й при ченгето, както желае. Може би с някакви свои „извънредникачества. Но всеки, който е живял при тоталитаризма и в настоящето, и е с акъла си, знае отлично, как става това.

 

Нещо повече, като е толкова принципна и тъй изявена антикомунистка, как Мария Стоянова допуска в Съвета за електронни медии да служат отявлени доносници на същия режим, който тъй възбудено анатемосва? Например другаря Еди Хрант Емирян, агент „Боян“, който в качеството си на „свидетеле подписал Акт № НД-01-146/22.05.2015 г., издаден от СЕМ. Документът de facto представлява присъдата, с която медийните милиционери и съдии обрекоха телевизионното предаване Диагноза с Георги Ифандиев на закриване.  Името на ЕдиБоянЕмирян се мъдри сред онези, които са поставили подписа си под този срамен акт.

 

Както изясних, в случая другарката Мария Стоянова се явява съучастничка. И ако у нас съществуваше правосъдие, щеше да отговаря наравно с основните извършители – старши инспектора Татяна Иванова Тодорова и главатаря на бандата Георги Лозанов Лозанов.

 

Всички те са убийци на словото. Но и на националната свобода, духовност и дори на душите ни. Освен това са извратени мародери, които виреят върху субектите на престъпленията си. Всяко зло на земята ще ги стигне. Ако не тях, потомците им. Сигурен съм. Така, както онези сатанисти от БКП, начело с Тато, Тано, Желю и т.н.

 

Но като е толкова „честна“ и „съвестна“, бореща се против комунистическото зло, нека ни разясни следното: Как така прие да бъде назначена за цензорен палач в дяволската медийна инквизиция СЕМ от другаря Росен Плевнелиев, който е потомствен член на БКП? Преведено на разговорен език – престъпник! Не само той, но и двамата му родители.

 

Още като студент Плевнелиев, Росен Асенович, е бил активист в организацията на БКП във Висшия машинно-електротехнически институтЛенин“. Освен това е бил щатен служител на Окръжния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз в Горна Джумая! Не знаехте ли това, другарко Стоянова?

 

Вашият наставник Росенчо е лъжец по природа. За него измамата е като утринен поздрав. От сутрин до вечер ментосва и криви нищожните остатъци от душицата си:

 

Категорично няма да се кандидатирам за президент, заяви в Раковски министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.[35]

 

И това ли няма значение? Май вас също Росенова роса ви роси при подобни лъжи… Досущ като при неговия фалшив, принудителен, измъчен „антисъветизъмдобре платен от Интернационала.

 

Както пише Иван Грозданов, комунист от Горна Джумая, относно днешните „антикомунистически“ изяви на „ирландската пастирка“:

 

Господин Президент,

 

Отдавна Ваши изказвания, оценки и изводи са пораждали в мен желание да Ви напиша няколко реда, за да изразя моята позиция по тях. Въздържах се, воден от разбирането си, че политическият Ви опит е незначителен и с течение на времето сам, а и с помощта на добросъвестни съветници ще коригирате поведение и действия, оценки и изводи за събития и явления за България така, че ролята и авторитетът Ви на президент, на лидер и обединител на нацията да нарастват. За съжаление изявленията Ви около 25-годишнината от 10 ноември 1989 година показаха, че Вие не само не сте преосмислили поведение и действия, изводи и оценки от гледна точка на ролята Ви в обществото, но сте възприели още по-твърд курс да черните социалистическото минало на България, да омаловажавате ролята и приноса на кадрите и хората, работили добросъвестно и всеотдайно за просперитета на България, за добруването на народа. Продължавате да се изявявате като непоправим антикомунист и последователен русофоб.

 

Конкретният повод да Ви напиша това писмо са част от Вашите разсъждения, оценки и изводи, част от Вашите внушения, които направихте в предаването „Панорама“ на БНТ на 14 ноември тази година [2014]. Възмутих се от много неща: като се започне от това, че се опитахте по детски наивно да омаловажите лъжата, че на 10 ноември 1989 година с Илиян Попов сте били на антикомунистически митинг пред Народното събрание, мине се през заклинанията Ви срещу Русия и се стигне до факта, че в продължение на няколко минути се опитахте да внушите на мен и на всички зрители, че само това, което Вие казвате, е абсолютната, обективната истина. Искаше ми се, ако имах възможност, още тогава да Ви задам въпроса кой Ви е дал правото да смятате, че само Вашият прочит на близкото минало и настояще е верен, че само той е истината от последна инстанция…

 

Вие допуснахте този гаф, воден от желанието да се самогероизирате, да изградите образа си на последователен борец срещу комунизма. Само че паметта на хората не е толкова къса. Не е сигурно и това например, дали след години историята, която според мен е обективната съдница на миналото, няма да оцени негативно ролята на заклетите антикомунисти от времето на прехода. И тогава язък, както казват хората, за напъните Ви да се наредите в първите редици на поборниците срещу комунизма.

 

Но тази роля на вас, а и на много други, не ви приляга и поради факта, че вие сам сте син на баща и майка комунисти и сте израснали в условията на социализма. Били сте в почивните станции на ЦК, бяхте активист на пионерската и комсомолската организация. Баща ви бе дългогодишен работник на Окръжния комитет на партията в Благоевград, завеждащ сектор „Образование“, а майка видългогодишен секретар на първичната партийна организация в гимназията, където работеше…

 

Съзнавам, че в моята оценка има някаква доза субективизъм, но засега е еднозначна. И същността й е следната: Социалистическият етап в развитието на България е най-плодотворният, най-съзидателният и възходящ период в историята на България.[36]

 

Последното е плод на окончателно увреденото с комунизъм мозъче на автора, ако той изобщо някога е притежавал такъв орган. С едно помръдване на пръста мога да опровергая цялата фантазия на малоумното същество, вградена в цитираните редове.

 

 

 

За кожата на българския народ

 

 

 

Достатъчно е да припомня доклада на Петър Младенов, генералния секретар на ЦК на БКПпартията на въпросния тотално увреден горноджумайски другар. Той е от 25 ноември 1989 г. Изнесен е пред висшия ръководен партиен и административен актив на зловещото Министерство на вътрешните работи. И разкрива ужасната истина за фалита на България под формата на народна република“.

 

Моя скромност или някой като мен имаме моралното право да съдим комунистическия строй, режим, социализЪма, милиционерщината…  Цинично е това да се опитват да вършат самите комунисти и ченгетата, чиито ръце са оцапани до над лактите с кръвта и пропилените съдби на милиони невинни българи. В никакъв случай другарят Росен Плевнелиев или сродните му престъпници: земеделци от всякакви разцветки, социалдемократи, радикалдемокративсички, които са участвали в криминалната организация Отечествен фронт.

 

Ще прескоча основната част от изложението, отнасяща се до икономическата катастрофа. Впрочем, горноджумайският другар е длъжен да знае, че националната катастрофа, до която любимата му БКП и нейното 45-годишно мафиотско управление доведоха страната, е квалифицирана като такава в Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен. Но комунист и закони?… И така:

 

Получиха се и редица други неприятности. Правилно ние говорим за Шесто управление. Не е виновно Шесто в нищо. Няма изобщо какво да виним органите на МВР. Те са органи на нашата революция. Те са вършили това, което им е било казано. И няма какво да обвиняваме МВР, че е преувеличило властта си. Но, накарахме ви вас да влезете, да се заемете с някои въпроси, които поставиха под удар авторитета на МВР. Ето да кажем въпросът за разправиите, които имахме по време на екофорума с тези от т. нар. „Екогласност“. Можеше ли тази работа да се избегне? Разбира се, че можеше и трябваше да се избегне. Какво искаха тези от нас? Те искаха от нас неща, които всяко общество би трябвало да помисли, да реагира. Те искаха да се обсъди проекта за Рила и Места. Има ли нещо незаконно? Кое нормално, демократично общество ще сметне, че това е незаконно?

 

Аз разговарях с др. Петър Дюлгеров, след това и с др. Лазар Причкапов. Разговарях с редица другари, които са от този край. Те твърдят, че ако ние реализираме този проект в пълния му обем, така както е замислен, ние ще превърнем Рила в пустиня, така както е писано навремето още от дядо Вазов. Викат: това ще стане отново великата Рилска пустиня. Защо да не обсъдим този въпрос. Защо? Има телевизия, има радио. Защо?

 

Ние сега това го правим. Но можеше и тогава да го направим. А така се получи, че ви накараха да изкарате вашите момчета да ги махаме, да ни снимат, да ни показват по света. В Съветският съюз също бяха решили да обръщат реки. После се оказа, че това е неразумно. И изобщо страшно има ли нещо в цялата тази работа? Но ние успяхме с такива действия: изключихме редица хора най-напред от партията, след това изострихме отношенията в обществото, и след това насила се отиде да компрометираме и органите на МВР. И ако говорим по-нататък стигна се, другари, до нравствена криза в нашето общество. Има и корупция. Има и неверие. Има и цинизъм, ако искате. Цинизъм, просто цинизъмаз да съм добре, аз да си оправя моите работи там, не ме интересува това общество.

 

За съжаление ръководителите, ние, които бяхме (тъй като аз също съм бил в тази група ръководители и то дълго време) ние не давахме пример на това как трябва да се живее. Нашият живот не беше открит. А той трябва да бъде прозрачен за хората. Хората трябва да знаят Петър Младенов не само как мисли на събрания, а как живее вкъщи, какво е неговото семейство, как той се отнася към другите хора. Какво харчи, за да живее. Откъде са тези средства, които получава. Ние не го давахме този пример. Напротив. Появи се за съжаление в някои другари увлечение по широк живот, по голям разкош, към харчене на пари (при това пари в грамадни размери).

 

Ние ще говорим. Назначена е една комисия, която ще обследва всички тези работи. Това са народни пари. А хората не са глупави. Те не могат да не видят това. Те го виждаха. А което го виждаха, то е ясно вече какво по-нататък отражение върху съзнанието може да има и на младите. И няма какво да се удивляваме, че младите сега искат от нас и отчет, искат от нас да ни съдят. По същество ние сложихме това поколение, което е на 20–30 години да живее в едни ужасни условия от морална гледна точка, когато едно му приказваме, а то гледа друготокак живеем ние. Светът започна да гледа на нас по съвършено друг начин, с неуважение, до една изолация в света. И се оказа, че най-накрая ние имаме приятели само в лицето на другаря Чаушеску. Ето това е картината… Единствената надежда, която се лелееше беше, че ето на, скоро тук, понеже съветските другари изживяват трудности, скоро там ще падне другаря Горбачов и ние тук ще покажем на какво сме способни. А не се мислеше за България, че тази изолация ще я доведе до просешка тояга. Не за да се оправдавам, а ви го казвам какви са били причините, истинските причини, за да се каже край, повече не може. Обществото стигна до ръба на пропастта! Следващата половин крачка щеше да го вкара в пропастта![37]

 

Това е откровеното признание на генсека Младенов, Петър Тошевич. И е доста непълно. Нима неговият предшественик, онзи правешки тулуп, който за наш срам ни въртя на кутрето си цели 35 лета, не заяви с цинизъм, типичен за всички комунисти:

 

Политбюро твърдо застана на тая позиция: че ние имаме работа с недоразвито обществоСоциализъмът е едно недоносче. Ето това е самата истинанедоносче.

 

Ето ги и двамата. Забележете – от ДКМС, през Тато, койтосе изхождавърху всичкосвятоза комунягите и върху собствения си живот, чак до СДС и неговата централате са в един и същи строй на грабежа:

 

 

 

 

 

Не схващате ли? С решение на Политбюро беше провъзгласено, чесоциализЪмът е едно недоносче“? Какъв Живков, какво връщане назад? Към недоносчето ли?

 

А тези „честни“ и „скромникомунисти ни разказаха играта.

 

Какво искаха тези от нас?“ – пита другарят Младенов от село Тошевци, Видинскопонастоящем превърнато в циганско царство.

 

Ето как се отнасяха другарите към нашего брата. За тях ние бяхме рая, прах. По-рано ни премазваха с танковете, а сега с кражбата, наречена „приватизация“, и с банките. Всичко беше отмъкнато от тях. Целият ни живот. Помогна им псевдоопозицията, отгледана от номенклатурата. Обаче СЕМ, в т.ч. и другарката Мария Стоянова – назначена за комунистическаантикомунистка“ – наказват моя скромност. Защото съм „враг на народа“ и „бивш човек“. Насаждамполитическо разделение“! Лудост!

 

Недосегаем съм за тях. Но телевизионното предаване не е.

 

Например дъщерята на самия почтенкомунистически генсек Петър МладеновТаня, първо стана генерална представителка на прочутата по цял свят швейцарска компанияZepter”. Сетне се сдоби със строителна фирмаВервайте им!

 

Това за комунистическия произход и минало на другаря Росен Плевнелиев – номенклатурен кадър на БКП и настоящ комунистическидемократ“, е самата истина. От която той се мъчи да избяга, но няма как. Ако перифразираме летописец от Живковата ловна дружинка, всеки ходи навсякъде с миналото си. На едни то е с размер на топлийка, а на другикато купа сено. Е, Плевнелиев е от вторите.

 

Това изобщо не предизвиква възмущението на медийнатачистофайницаМария Стоянова. Белким, заразена със западния либерализъм“, при който сал едни нацисти са виновни за всички беди на света. А те са продукт на комунизма, както ни е добре известно. Апропо, няма да откриете даже бащиното име на тази енигматична семаджийска фигура. Загадка. Кои служби прибягват до подобна секретност?…

 

Но освен всичко друго, в т. нар. публично пространство се появиха публикации, подкрепени с документи, които показват зависимостта на вашия президент и личен покровител на другарката Мария Стоянова, екзекуторка в медийната инквизиция СЕМ, от секретните служби на комунистическия режим. Което вече прехвърля всяка мярка. И би следвало да накара дори безразличните най-малкото да поклатят глава и да плюят с отвращение.

 

 

 

СЕМ е едно от оръжията на комунистите

за затриването българите и България

 

 

 

Но вие, Genossin Стоянова, никъде не споменавате, кои са вашите родители? Защо е важно ли? Ще разкрия не само на вас, а на всички, за да се знае. Друг въпрос е, дали ще се помни.

 

И така, в глава 3, стихове 9 и 10 от „Евангелието от Матей“, е записано, че още преди Исус да тръгне на Своята мисия, Йоан Предтеча предупреждавал юдеите:

 

И не помисляйте и не казвайте: „Нашият баща е Аврам“; защото ви заявявам, че Бог може да отгледа деца за Аврам от тези камъни. Пазете се, брадвата вече е ударила корена на дърветата; следователно, всяко дърво, което не ражда добри плодове, ще бъде отсечено и хвърлено в огън.

 

Сам Господ Бог Исус Христос е постановил:

 

Не може добро дърво да ражда лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, трябва да бъде отсечено и хвърлено в огъня. И така, по плодовете им ще ги познаете.[38]

 

Не вярвате? Допускате, че свинята може да роди агънце, а комунистътчовек? А нищожества като Плевнелиев или онзи дебелак от ДПС, преди това от НДСВ, с дядо гаулайтер в плевенската тайна милиция са нещо повече от кукли на конци? Взимат решения? Командват?

 

Луди ли сте? Щом не вярвате на мен, чуйте и вижте един от осведомените. Кольо Колев, на когото Партията повери агенцията за социологически манипулацииМедиана“, е висш кадър на ЦК на ДКМС. Възпитаник е на Петър-Емил Митев – един от „ирландските“  идеолози на ЦК на БКП. Действал е и под „правилноторъководство на Андрей Райчев в Живковия Институт за изследване на проблемите на младежта. Понякога и тези синове на полка изпускат нервите си. Да разберем какво смята този верен пропагандист:

 

 

 

 

 

Как цялата болшевишка свинщина лъсва, когато онзи непоправим горноджумайски престъпник заговори на езика на гангстерите от Съвета за електронни медии:

 

Господин Президент,

 

Убеден съм, че нямаме различие по това, че днес за страната ни няма по-важна от задачата тя да бъде изправена на крака, да започне възходящото й развитие.

 

Нямаме сигурно големи различия и по това, че за да се случи горното, е нужно час по бързо да се възстанови държавността, авторитетът и ролята на институциите, властта на закона, да се създаде организация за ефективното използване на вътрешните и външни фактори и ресурси, да се мобилизира енергията на цялата нация. Нужно е час по-скоро да се сложи край на политическото противопоставяне, на разделението на хората на наши и ваши по политически признак. И в това отношение ролята на президента е безмерна.

 

Може би трябва да бъде върнат кървавият комунистически терор? А езиците на несъгласните с единството на нацията“ – звучи така, сякаш е извадено от реч на фюрера – да бъдат изтръгвани публично? Искат да възстановят трибуналите, обявявани за „народенсъд? Отново да мобилизират хората в  „доброволни отреди на трудещите сеи да възкресят гранични войски?

 

И бездруго отново опасаха страната с ограда от бодлива тел. Може би пак ще дават на войниците седем дни отпуск зазадържан нарушител на границата“? А за всеки убит, опитал даизмени на родината“, ще прибавят още три дни у дома за точна стрелба“?

 

Това ли е целта, другарки и другари Плевнелиев, Лозанов, Стоянова? Кажете си. Може би мнозина не само ще ви разберат, но и ще ви понесат на ръце

 

Кой зове за забравяне на миналото и за такова единство“? Трудно ще намерите някой с по-болшевишки произход и биография от Стефан Богданов. През тридесетте завършил Всесъюзната ленинска партийна школа в Москва, той приел да стане агент на НКВД. Всички в семейството, без неговата майка,[39] са били съветски агенти. Брат му Петър Богданов е осъден за предателство в полза на СССР в големия процес срещу ЦК на БРП (к) от 1942 г. Разстрелян е заедно с Антон Иванов, Никола Вапцаров, Георги Минчев

 

Богданов, един от създателите на Държавна сигурност, пише:

 

Тодор Живков, който публично крещешеСмърт на Трайчо Костов!“, което е отразено в първите страници на пресата, беше издигнат до умиротворителна фигура и се обяви за априлеца“, от когото се почна летоброенето на нашата история. В действителност до 9 септември 1944 г. Живков беше нулева партийна фигура, със съмнително минало – неизяснено по отношение на връзките му с полицията

 

ХХ и ХХІІ конгрес на КПСС заставиха и нашия VІ конгрес на БКП да осъди формално извършените престъпления, но без да накаже в съответствие с вината им извършителите. Така за оклеветяването и съдебното убийство на Трайчо Костов не бе разобличен дори и Васил Коларов, който е в дъното на клеветите и пряк разпоредител за смъртната присъда на Трайчо. Не бяха съдени и министрите на вътрешните работи Югов и Христозов, които бяха главните разпоредители за убийствата и инквизициите от органите на МВР. Интересно е, че VІІІ конгрес гинаказа“, като им смени местата в държавния апарат и по-късно ЦК на БКП ги въздигна вгерои на социализма“!

 

Тодор Живков като член на ЦК викаше гръмогласно по митингите: „Смърт на Трайчо Костов!“ и затова след прехваления Априлски пленум издигна лозунга: „Да не ровим миналотои обяви справедливото търсене на виновниците за дребнобуржоазна стихия“![40]

 

Схванахте ли, другарко Стоянова? Знаете ли, националсоциалистите вярвали в техния хилядолетен райх. Вие, техните родители и съюзници, комунистите, сте на път да завладеете цялата планета. Но и това няма да трае вечно. Бъдете уверени.

 

Но да бяхте само вие – баналните алчно червени фашистки престъпници, наети за ратайчета на милиционер-комунизЪма, мед да ви носим. За избавлението ни е необходима мащабна и силна воля. Та да наложим декомунизацията и да ви изметем на бунището на историята. Там ви е мястото. Защото преди 71 години изпълзяхте от канавките с обществена помия. Предците ви бяха нейният каймак.

 

Един от вашите партийни поети ви характеризира най-точно:

 

На всяко общество наемната утайка дъхти на приеми, разврат, парфюм. Туй е разглезена и алчна шайкатова са хора с ловък, хитър ум. Те бдят, слухтят и прегрупират сили да не извършат някой грешен ход, да не изпуснат службата, автомобила, апартамента, лесния живот.[41]

 

Ще завърша с изявление на въпросната другарка, „милатаМария Стоянова. Вижте и чуйте.

 

 

 

 

 

В самото начало на 1939 година, около осем месеца преди началото на Втората световна война, в Ню Йорк е издадена книгата на равина Хари Уетън, озаглавена „Програма за евреите и отговор на всички антисемити, програма за човечеството“.

 

Освен че не просто предвещава новата световна война, а почти я обявява, въпросният тогавашен главен идеолог на глобализма в САЩ заявява:

 

Фашизмът е рожбата на болшевизма. За да разберете историческата функция на фашизма, първо трябва да осмислите Руската революция. Руската революция беше историческо дело. А комунизмът беше душата на революцията. Както видяхме, комунизмът е основата на обществото. Той е фундаментът на целия човешки прогрес. Комунизмът е надеждата на работническата класа и е съдбата на човечеството. Той не е нищо друго, освен душата на човешкия род, която засега говори на Езопов език. Но чрез историческия процес тя реализира съдбата на човечеството.

 

Обаче тази душа може да върши своята работа толкова бързо, колкото условията за съществуване и развитието на човечеството позволяват. В Русия тази душа извърши най-величествената революция. Но поради факта, че руският народ и условията на съществуване в Русия още бяха като в изостанала страна, комунистическата душа не успя да продължи по-нататък. Руската революция направи огромна стъпка напред, но не можа да извърши следващата – към прогреса.

 

Какво стана с душата на комунизма, когато старите комунисти в Съветска Русия бяха ликвидирани, а в самата държава беше установен държавен капитализъм? Тя беше прогонена от Съветска Русия. Ако в някоя друга страна имаше революционен пролетариат, комунистическата душа щеше да продължи своето дело в тях. Тя щеше да се въплъти в революционните пролетарии в другите страни и да продължи революционното дело. Но в нито една друга страна нямаше революционен пролетариат. Преобладаващата маса от пролетариите все още беше неосъзната и реакционна.

 

А шепата пролетарии, които бяха революционни, се оказаха толкова обвързани със Съветска Русия, че комунистическата душа не успя да си намери никаква подходяща среда. На душата на комунизма не й оставаше нищо друго, освен: Да се въплъти в нациите, които настоящият обществен ред постави в най-затруднено положение в тяхното развитие. И тези нации станаха фашистки.

 

Така се роди фашизмът. Историята говори и на метафизичен език. За да я разберем, трябва да владеем метафизичния език, на който тя говори.[42]

 

Схванахте ли нещо, другарко Мария Стоянова? Или е прекалено да очаквам чак такъв потенциал от вас? Навярно даже не знаете кой е Антон Павлович Чехов. Фразата от неговата пиеса, която цитирах, има продължение. Тъй като бил доктор, драматургът е поставил диагноза на такива като вас:

 

У нее нет никаких обязанностей, на нее работают другиеВедь так? А праздная жизнь не может быть чистою.[43]

 

Отнася се и за Георги Лозанов. Можете да му предадете.

 

Още по онова време, преди началото на Първата световна война, американският равин Хари Уетън е прогнозирал развитието на човечеството в посока на държавния капитализъм, какъвто беше социализЪмът. И към корпоратокрациятанастоящата глобална система.

 

Искам да кажа, че когато спрягате термини, от които нямате никаква представа, хал-хабер, както казва народът, за вас те представляват terra incognita,[44] другарко Стоянова, е по-добре да внимавате. Иначе въпросното съчинение – пардон – програма, е у дома. Мога да ви услужа с нея. Белким вденете нещо със силиконовия пълнеж в главата ви.

 

Държа да заявя не само на вас двамата, другари медийни палачи, но и на всички в този провален опит за държава, притежаван от мафията: Недосегаем съм за вас.

 

Животът сред комунистически отрепки изобщо не ми е вкусен. Ако сега ми посегнете, ще ме избавите от тегобата му. Нищо не ви струва. Както с лекота влизате в дома ми, и оставяте слединишани, казано по народному, колко му е да приключите със земните ми дни.

 

Не се плаша. Въобще не ме е страх. Вие му мислете. Докато очаквате лични призовки. За да изпитате на гърба си как е.

 

Комунисти, фашисти, пачаври, дрипи в получовешки образСЕМ!

 

Измет!

 

Приятел ме посъветва да сложа акта на Гого и шайката му в рамка . Като знак на висше признание за дейност в полза на човечността, свободата, достойнството и българщината.

 

 

 

 

 

 

 

Край.

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

Този път, специално за щедростта Веселин Н. от Пловдив и на Христо от Канада.

 

Бог да ви въздаде – лично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата. 

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1100. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 550. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

 

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар.

Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

  • Как да създадете нова тема във форума?

 

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

  • Как да редактирате профила си през форума?

 

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 Иван Занев, WEB-дизайнър

Единствено за отстраняване на технически проблеми:

support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] “Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html

[2] Диляна Димитрова – „Георги Лозанов: За успокоение на хейтърите – за последен път съм шеф на СЕМ“, „Площад Славейков“, ploshtadslaveikov.com, София, 13 април 2015 г., online: http://www.ploshtadslaveikov.com/georgi-lozanov-za-uspokoenie-na-hejta/2/

[3] Стефан Северин – „Гого Лозанов – папионката на всяка власт“, facebook.com, Пловдив, 4 септември 2014 г., online: https://www.facebook.com/permalink.php?id=339521382726051&story_fbid=856306431047541

[4] Далеч по-крупна сума отсега. Ако опитаме да я приравним към днешния курс, да речем – 5 милиона лева.

[5] Калин Тодоров – „От първо лице: Куфарчета с пари“, в. „Дневник“, dnevnik.bg, София, 1 декември 2013 г., online: http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/12/01/2188104_ot_purvo_lice_kufarcheta_s_pari/

[6] Вж. напр. „Николай Колев-Босия: Разработчикът на Любо Пъпката е племенник на ген. Тодор Бояджиев“, Едно интервю на Добринка Корчева, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 7 юли 2012 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/145581

[7] Вж. „Екатерина Генова – Директор на Дирекция “БНТ Свят и региони“, Дирекция „БНТ Свят и региони“, Българска национална телевизия – БНТ, bnt.bg, София, 2015 г., online: http://bnt.bg/za-bnt/direkciq-bnt-svqt-i-regioni/

[8] Пак там. Правописните и графичните грешки са поправени.

[9] „Филип Цанов“, Черен списък на фирмите, организациите и личностите, унищожаващи българската природа, bgblacklist.blogspot.com, местоположение и дата не са посочени, online: http://bgblacklist.blogspot.com/2009/09/blog-post_3344.html Същото и още подробности в: Надя Ненова – „Мъжът на Катя Генова пробутал любовницата си на Краси Стойчев“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 12 март 2012 г., online: http://www.blitz.bg/article/29681

[10] Вж. „Бонев с изненадващо разкритие: Юлий Москов беше служител на Чорни!“, Информационна агенция ПИК, pik.bg, София, 8 септември 2013 г., online: http://pik.bg/%D0%B1%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%B2-%D1%81-%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D1%8E%D0%BB%D0%B8%D0%B9-%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8-news99104.html

[11] Надя Ненова – „Мъжът на Катя Генова пробутал любовницата си на Краси Стойчев“, Информационна агенция БЛИЦ, вече цит. съч.

[12] „Му“ е променлива величина. Тя бива заемана от онзи, който е на власт. Първият „Му“ беше Петър Стоянов, агент „Виктор“, на когото Лозанов, Георгий Лозанович, са предложи досущ като момиче от пиацата на „Лъвов мост“.

[13] Стефан Северин – „Гого Лозанов – папионката на всяка власт“, facebook.com, вече цит. съч.

[14] Пак там.

[15] Диляна Димитрова – „Георги Лозанов: За успокоение на хейтърите – за последен път съм шеф на СЕМ“, „Площад Славейков“, вече цит. съч.

[16] Дълга коса, къси идеи, фр. Заглавие на песен от Джони Холидей. (Вж. Johnny Hallyday – “Cheveux longs et idées courtes”, l’album “La Génération perdue”, Philips, Paris, 1966 г.)

[17] Вж. Antoine – Les Élucubrations d’Antoine”, Vogue, Paris, 1966 г.

[18] „Бихме искали да видим самолет по трасето на метрото и Джони Холидей в клетка в цирка „Медрано̀“, фр.

[19] „У човека всичко трябва да бъде красиво – и лицето, и дрехите, и мислите и чувствата.“, рус. (Антон П. Чехов – „Дядя Ваня“, 1897 г., Действие второе.)

[20] Григирий Климов – „Красная Каббала: Лекции по высшей Социологии“, Издательство „Советская Кубань“, Краснодар, 1998 г., стр. 12. Книгата е в библиотеката на автора.

[21] „Георги Лозанов с 300 хиляди лева хонорар от образователното министерство“, „Гласове“, glasove.com, София, 30 март 2012 г., online: http://glasove.com/novini/20165-georgi-lozanov-s-300-hilyadi-leva-honorar-ot-obrazovatelnoto-ministerstvo Позволих си редакция на словореда, без да променям нито една дума.

[22] Вж. „Николай Колев-Босия: Кошлуков скара VІ-то и ІІІ-то управление на ДС!“, в. „Шоу“, препечатано от Информационна агенция „БЛИЦ“, blitz.bg, София, 25 март 2009 г. online: http://www.blitz.bg/article/10770

[23] Венелина Иванова – „Иван Тенев събира трима президенти на софра“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, 7 януари 2012 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1175648

[24] Като платен от ЦК на БКП „дисидент“ и шегаджия, освен останалите доволства, по време на „народната власт“ Радой Ралин е получил три апартамента! Ето свидетелството на Николай Колев-Босия: „Идва една вечер Радой и ме моли да отида да вардя Кин да не направи някоя глупост. Митко беше десетинагодишен и живееше при баба си и дядо си, а Капка въртеше любов вече с Волен, но продължаваше да живее в единия от трите апартамента на Радой – в „Хаджи Димитър”. Радой беше в големия апартамент до бившето кино „Изток“, Кин в „Красно село“, а тя – там. Направи си изводите за Капка. А, и друго: Радой репресиран, такъв-онакъв, ама три апартамента имаше, пък аз бях все по квартирите.“ („Николай Колев-Босия: Кристалина Георгиева по кръщелно е… Сталинка!“, едно интервю на Еми Мариянска, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 22 май 2012 г., online: http://www.blitz.bg/article/30459) Емил Янев беше настанен от баща си в всекидневника „Кооперативно село“. После го издигнаха до заместник-главен редактор на илюстрования седмичник „Старт“. Непосредствено след промените, когато БКП и ДС се захванаха да създават „демократичен“ печат, Костадин Тренчев назначи Емо за заместник-главен редактор на седмичника „Подкрепа“. Кръговрат на комунистическо-милиционерската номенклатура. Кой да разбере?…

[25] Виж: http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2015/03/31/2502390_georgi_lozanov_beshe_preizbran_za_predsedatel_na_sem/Бел. на Е.Я. и К.С.

[26] Риторичен е също правилно; формата е дублетна.

[27] „Писмо до колега: Шести път Георги Лозанов! Да изпратим Лозанов в Москва“, Afera.bg, Варна, 1 април 2015 г., online: http://afera.bg/%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE-%D0%B4%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%82-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD.html Текстът е граматически и графично коригиран от мен, без никаква редакция. Същото в: „Писмо до колега: Шести път Георги Лозанов! Да изпратим Лозанов в Москва: Народното събрание и президентът вече месеци наред не излъчват своите нови представители в съвета“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 1 април 2015 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/328553; „Писмо до колега: Шести път Георги Лозанов! Да изпратим Лозанов в Москва“, Novini.com, София, 2 April 2015 г., online: http://www.novini.com/_285956?ShowMainSite=1

[28] Вж. Григорий Климов – „Протоколы советских мудрецов“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1995 г., стр. 189. Книгата е в библиотеката на автора.

[29] Вж. Григорий Климов – „Красная Каббала“, Издательство и типография „Советская Кубань“, вече цит. съч., стр. 64 и сл.

[30] Елица Мартинова – „СЕМ: Връщането на доносниците в управлението на медиите е скандално“, OFFNews, offnews.bg, София, 12 октомври 2013 г., online: http://offnews.bg/news/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_1/%D0%A1%D0%95%D0%9C-%D0%92%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B5-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_253092.html

[31] Перифраза на „Илиада“ от Омир, ок. 800 г. пр.Р.Хр., Книга І, ст. 1. Преводът е мой. Официалният на български изопачава детайли от съдържанието и формата.

[32] Това е наведен стил, ср.

[33] Елица Мартинова – „СЕМ: Връщането на доносниците в управлението на медиите е скандално“, OFFNews, offnews.bg, вече цит. съч.

[34] Вж. Treaty of Adrianople – Charges against Viscount Palmerston, The House of Commons Debate on 1 March 1848 г., UK Parliament, London, Vol. 97 cc 66-123, online: http://hansard.millbanksystems.com/commons/1848/mar/01/treaty-of-adrianople-charges-against в: Георги Ифандиев – „Войната е мир! Свободата е робство! Невежеството е сила! Обаче пука ли му на някой? – Част 16 – 2“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 26 август 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%B2-17#_edn30

[35] Кирил Кирилов – „Плевнелиев: Категорично няма да се кандидатирам за президент“, Darik News Пловдив, dariknews.bg, Пловдив, 15 април 2011 г., online: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=701150

[36] Иван Грозданов – БКП, Благоевград – „Г-н Президент, бяхте активист на комсомола. Кога станахте антикомунист?“, „Гласове“, glasove.com, София, 19 ноември 2014 г., online: http://glasove.com/skandalut/44330-g-n-prezident-bqhte-aktivist-na-komsomola-koga-stanahte-antikomunist

[37] Стенограма от срещата на генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов с Колегиума на МВР, София, 25 ноември 1989 г., online: http://www.decommunization.org/Articles/Hristov7.htm Фотокопие от целия оригинален текст на пишеща машина е в архива на автора.

[38] „Свето Евангелие от Матей“, гл. 7, ст. 18-20.

[39] Баща, четирима сина и две дъщери.

[40] Стефан Богданов – „Спомени: Две смърти няма, а без една не може“, Издателска компания К&М, София, 1991 г., стр. 98, 101.

[41] Александър Геров – „Сняг“, 1956 г.

[42] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 140-141. Книгата е в архива на автора.

[43] Тя няма никакви задължения. Други работят за нея. Така ли е? А пустият живот не може да бъде чист, рус. (Антон П. Чехов – „Дядя Ваня“, 1897 г., Действие второе.)

[44] Непозната територия, лат.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...