- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

РЕВАНШИЗЪМ? КАКВО ПО-ДЖЕНТЪЛМЕНСКО, КОГАТО Е СТРЕМЕЖ КЪМ СПРАВЕДЛИВОСТ? – Част 8

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, предназначена за личности, за хора без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

Думите са опасно оръжие. Понякога причиняват смърт, но по-често убиват съзнанието, което е по-страшно.

 

Тези дни прочетох коментар на лондонска журналистка с твърде неанглийско име – Амира Новайра. По-вероятно е на Острова да го произнасят Еймиръ Ноуейръ. Това не е важно, да ме прощава авторката. Съществено е нейното заключение за политическите катаклизми в Египет, оглавени от военните:

 

Това не е преврат, а волята на египетския народ.[1]

 

Винаги, когато някой заговори от името на народа, косите ми настръхват. Тъй като от появата ми на този свят винаги съм бил изключван от него народа. А винаги съм споделял неговия бит. Ама духовното е друга работа. Може би затова…

 

Тази Еймиръ Ноуейръ се оказа египтянка и невярваща. Признавам, предубеден съм към такива лица, които се определят като „светски“. Те по правило се движат по левия политически тротоар, доколкото условно и за удобство можем да приемем това недействително понятие. Другарката преподава английски в съответния факултет на Александрийския университет. Защитила е докторат в Бирмингамския университет, което на часа изяснява нещата.

 

 

Под знака на Megan David,[2] в името на синедриона и собственото благополучие

 

 

 

Миналата сряда Мохамед Морси първият демократично избран президент на Египет, започна своя работен ден като свободен човек, а го приключи като затворник, арестуван от своя собствена Републиканска гвардия. 3 юли 2013 г. се оказа последната дата, на която той представляваше и предвождаше близо 85-милионния народ на древната страна.

 

Нито е приказка, още по-малко е весела. Морси беше свален по „волята на египетския народ“, което ще рече недемократично. Демокрация ще рече народовластие. А преди година преобладаващата част от „египетския народ“ изрази „волята“ си тъкмо той да бъде президент. Тогава?

 

Освен това Морси падна и поради собствените си грешки и недоглеждания, но още повече заради чужд хатър. Както и за назидание не само на сродните му души от околните държави, попаднали във вихъра на „Арабската пролет“. За размишление и поука на всеки слуга на Братството, възприел се прекалено сериозно като независим държавник, разполагащ с правото да взима самостоятелни решения.

 

Нищо лично. Само бизнес…

 

Определението „първият демократично избран“, прикаченото към прясно сваления египетски държавен глава Мохамед Морси, не ви ли напомня прозвището на туземния ни марксист и член на БКП, другаря Желю Желев? Да оставим формалното сходство.

 

По-важното е, че проваленият политик е станал „доктор“ не в родината си, а в Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис. Има американско гражданство, а две от децата му живеят в САЩ. Единствената разлика между него и Еймиръ Ноуейръ се състои в това, че Морси се пише мюсюлманин. Мохамед беше издигнат и назначен за държавен глава като представител на наддържавното движение Мюсюлмански братя, което е олицетворение на т. нар. политически ислям. В Египет то беше оформено като политическа партия. Кой акушира на раждането на отрочето, „спечелило“ властта на търга, наречен „демократични избори“?

 

Израел прие всичко това не само спокойно. Изрази своята увереност в бъдещото сътрудничество. Морси оправда очакванията. В писмо от октомври 2012 г. нарече терориста и отявлен ционист Шимон Пересвелик и добър приятел“![3]

 

Обаче на 14 ноември 2012 г., когато Израел започна своята военна операция „Отбранителна опора“ на територията на… Ивицата Газа, правителството на Морси осъди акцията като „агресия“. И призова за незабавно прекратяване на въздушните удари, които терористичната организация, наречена Израелска армия, „отбранително“ нанасяше над споменатата палестинска територия.[4]

 

За разлика от своя кротък предшественик Хосни Мубарак, който слушкаше ционистите и папкаше обилно, барабар със семейството и свитата си, Мохамед Морси изпрати своя министър-председател Хешам Кандил при ръководителите на Хамас, за да изрази лично солидарността и подкрепата на египетското ръководство с организацията и народа на Газа.[5]

 

За комунистите от интернационалното финансово-промишлено Братство това беше кощунство. Три-четири лета по-рано Техният послушник Хосни Мубарак беше провъзгласил Хамас за „враг на египетския народ“! Още тогава, през миналата есен (на 2012 г.), в американския печат се появиха прогнози, че „Морси ще бъде големият губещ от конфликта в Газа“.[6]

 

Е, непослушният Мохамед Морси наистина загуби. Това стана в началото на юли – осем месеца следпророчествотов най-голямата електронна медия в света, разпространявана в интернет. Въпреки че по онова време неговата страна помагаше на Съединените щати за уреждане на прекратяването на огъня между Израел и Хамас.[7]

 

Конспиративна теорияли?…

 

Но каква връзка има това с нашата конкретна тема, сте в правото си да попитате.

 

Много просто. В много отношения падането на Мохамед Морси от власт прилича на Тодор-Живковото отстраняване. И на това на Хосни Мубарак преди година и нещо. В „Протоколите на ционските мъдреци“ е записано:

 

Ще се постараем срещу нас да няма заговори. Затова безмилостно ще екзекутираме всички, които посрещат възцаряването на ни с оръжие в ръка.

 

Всяко учредяване на ново тайно общество [в нашия случай – проява на независимо мислене и поведение, отклонение от предписанията на „мъдреците“] също ще бъде наказано със смърт. А тези [различни от нашите тайни общества] от тях, които съществуват сега, известни са ни, служили са ни и ни служат, ще ги разтурим и разпратим по най-отдалечените от Европа континенти.

 

Така ще постъпим и с тези гои от масоните, които знаят твърде много; а онези от тях, които помилваме, ще останат в постоянен страх

 

Ние екзекутираме масоните така, че никой, освен братята, не може да заподозре, дори и самите жертвивсички те умират, когато е нужно, сякаш от нормално заболяване. С такива мерки изтръгнахме от масонството самия корен на протеста срещу заповедите ни. Докато на гоите проповядваме либерализъм, в същото време държим народа и агентите си в безпрекословно подчинение.

 

Под нашето влияние прилагането на гоевските закони е стигнало до минимума. Въведените от нас в тази сфера либерални тълкувания подрониха престижа на законитеНашите съвети се приемат сляпо даже от сенаторите и висшата администрация.[8]

 

Игор Бунич е развил подробно как се е вършело това в Съветска Русия. Онези, които спуснали болшевиките, си ги прибрали обратно. Както Тодор Живков почти не беше докоснат, така и Хосни Мубарак уж беше арестуван, съден, но… си е у дома. А богатството му така и остана неиздирено! Същото очаква и Морси.

 

Да не пропусна нещо важно. Предводителят на преврата генерал Абдул Фатах Саеед Хюсеин Халил ал-Сиси не просто беше издигнат от президента Мохамед Морси. Той също е англо-американски възпитаник. През 1992 г. е завършил курс за командващи на Генерални щабове в Колежа на Обединеното командване и Генералния щаб на Великобритания. А през 2006 година – специализиран курс за водене на война във Военния колеж към Армията на САЩ.

 

И това ли е „подозрителност“ и „конспиративна теория“? Навремето въдворяваха бъдещите източноевропейски комунистически лидери в съветски учебни заведения, както правилно наричаха „университетите“ и „институтите“ на болшевиките. Днес ги насочват направо към метрополиитеВеликобритания и Съветските американски щати. То е едно и също.

 

И тозифилмсме го гледали. Déjà vu.

 

Израел запази многозначително мълчание след le coup détatдържавния преврат в Египет. Докато началникът на Обединението на Генералните щабове на САЩ, генерал Мартин Демпси, открито декларира, че отношението на американските военни – разбирайте на Братството – „ще зависи от това как военните [в Кайро] направляват нещата. Не самият акт на свалянето на отстранения лидер ще определи позицията на Вашингтон. „В края на краищата това е тяхната страна и те ще намерят своя път“ – заяви генерал Демпси, – „но ще има лоши последици, ако се справят зле.[9]

 

Преведено на нормален език: Момченца, внимавайте!

 

Вие разсъждавате с термини като нации и народи. Няма никакви нации. Няма никакви народи. Няма руснаци. Няма араби. Няма никакъв Трети свят. Няма никакъв Запад. Има само една холистична[10] система на системите! Една огромна и необятна, самоизградила се, взаимодействаща вътре в себе си, многовариантна, наднационална власт на доларите! Петродолари, електродолари, много и всякакви долари. Райхсмарки, рубли, лири-стерлинги и шекели! Това е интернационалната валутна система, която тотално определя живота на тази планета. Това е природният ред на нещата днес. Това е атомната и податомната, и галактичната структура на нещата днес

 

Вие се изправяте и като вълци виете за Америка и демокрацията. Няма никаква Америка! Няма никаква демокрация! Има само IBM и ITT, и AT&T и DuPont, Dow, Union Carbide и Exxon. Това са нациите на днешния свят.

 

За какво мислите, че си говорят руснаците в техните държавни съвети? За Карл Маркс? Те имат своите дълги програмни разпечатки, статистически  теории за взимане на решения, мини-макси отговори, изчисляват възможните печалби от транзакциите и инвестициите си, както го правим и ние. Ние вече не живеем в свят на нации и идеологии, мистър Бийл. Светът е съюз от корпорации, мотивирани от неумолимите закони на бизнеса. Светът е бизнес.[11]

 

Техният бог е Мамонпарите. Още през 1976 г. са ни казали почти всичко, но колцина са разбрали. У насникой. Филмът закъсня, а епизодът, от който е цитатът, беше изрязан

 

 

Еднодневният преврат

 

 

Цитираният „Протокол № 15“ от програмата за завладяване на властта от ционистите, започва така: „Когато накрая се възцарим с помощта на подготвените за един и същ ден държавни преврати, и след окончателното признаване на негодността на съществуващите правителства (дотогава има още немалко време, може би цял век), ще се постараем срещу нас да няма заговори. Затова безмилостно ще екзекутираме всички, които посрещнат възцаряването ни с оръжие в ръка.[12]

 

Фалшификацияили реален план за поробването на човечеството от един малоброен елит? Няма никакво значение.

 

Както е обяснил Хенри Форд: „Единственото изявление, което се чувствам задължен да направя във връзка с „Протоколите“ е, че те пасват идеално на всичко, което става наоколо. Написаното в тях е намирало проявление в цялата история дотук и продължава в наши дни.” Възразили му, че документът е фалшификат. Автомобилният магнат повдигнал рамене: „Каквито и да са, нали нещата в тях съвпадат с всичко, което става?[13]

 

Протоколите“ са съставени през последната четвърт на ХIХ век. Което „случайно“ съвпада с това „дотогава има още немалко време, може би цял век“.

 

В края на август 1989 г. коалиция, оглавена от създадения от секретните служби на комунистическия режим в Полша профсъюз „Солидарност“, поема властта във Варшава.  На 9 ноември 1989 г. „падна“ Берлинската стена. Ден по-късно комунистите у нас свалиха диктатора Тодор Живков, управлявал еднолично от 1956 г., но според някои – още от 1954 г. като първи секретар на ЦК на БКП. (Тогава Вълко Червенков е генерален секретар.) На 11 ноември Унгария отвори границата си с Австрия. Десет дни след това – на 20-21 ноември – „протестите свалят“ комунистическия режим в Чехословакия. Закъсняват Румъния и Югославия, а на пръв поглед никой не включва в сметките маоистите в Албания. Но на връх Рождество Христово, на 25 декември 1989 г., Чаушеску е ликвидиран и на пръв поглед властта попада в ръцете на народа.

 

Каква илюзия! Огромна измама! Навсякъде властта остава в ръцете на комунистическата номенклатура, а интернационалното Братство дърпа конците й.

 

За Петър Младеновсина на убития партизанин, за възпитаника на Комсомола Георги Атанасов, за партизанския командир Добри Джуров и за комуниста трето поколение Андрей Луканов има само едно похвално и историческо основание да извършат ноемврийския преврат. И то е, ако имаха за задача да спасят социализма в нашата страна, да поведат комунистическата партия и народната република към проектиран или мечтан от тях по-добър и по-истински социализъм. В интервютата си те посочват такива намерения… Но постоянно повтаряният „социалистически път на развитиеостана гола фраза без ново, перспективно и привлекателно съдържание. Такъв път не беше конкретно и реално очертан, нито решително предприет.[14]

 

Масово насажданият мит за събитията у нас, пък и за останалите страни от съветския блок, е, че те са резултат от план на Москва. Което издава невежество. Обаче нали знаете – „невежеството е сила“. А идиотът е непобедим. Ала така е навсякъде. Ето защо елитите ръководят света.

 

Без да се извинявам, мога да отсъдя: Повече от 6,5 милиона идиоти замърсяват тази иначе прекрасна територия. Комунизмът означава безпросветност, изостаналост, незнание, ограниченост, елементарна, на практика псевдо грамотност. Картината на живота, на която „се наслаждаваме“, е следствие и от това. То ни обрича на отказ от радикални промени и оздравяване на българската държавност, както и на вече неизбежно изчезване.

 

В „Протокол № 13“ четем: „Чрез печата [днес телевизията, интернет, радиото] ще започнем да предлагаме конкурси и състезания по изкуства и всички видове спорт. И тези въпроси окончателно ще отвлекат умовете от проблемите, с които би ни се наложило да се борим. Все повече и повече, отказвайки се от самостоятелно мислене, хората ще заговорят в унисон с нас, защото единствено ние [чрез нашите медии] ще предлагаме нови направления на мислене,… разбира се, чрез такива [подставени] лица, които няма да се бъдат смятани за солидарни с нас…

 

В страните, наречени напреднали, ние създадохме безумна, мръсна, отвратителна [порнографска] литература… Нашите умни хора, възпитани за да ръководят гоите, ще пишат речи, ще съставят проекти, ще изготвят записки, статии, с които ще влияем върху умовете, за да ги насочваме към набелязаните от нас понятия и знания.[15]

 

Всичко, което се случва, е проектирано през ХIХ век! Но е уточнено, че до прилагането муима още немалко време, може би цял век“.

 

Е, навярно аз съм просто разпространител на „конспиративни теории“.

 

А къде остана Москва? Без нея няма мърдане. Тя е транзитният пункт, нещо като гара разпределителна за властта в Източна и част от Централна Европа.

 

Журналистът Тома Томов [вече знаете кой е той] публикува свое изследване за ноемврийския пленум, което съдържа мемоарите на съветника в съветското посолство в София Валентин Терехов и разговори с Андрей Луканов, Михаил Горбачов и други. Луканов му е казал: „Дойде време да бутаме стени.“ Добра идея. Но какво стана, като бутнаха берлинската стена? Тези, които с морално право протестираха срещу нея, същите те без морално право издигнаха Шенгенската стена, още по-дълга и непристъпна. За прескачането на Берлинската стена застрелваха. За преминаването на Шенгенската стена също умират хора, било от мини по границите, било от задушаване в тирове при нелегално проникване към ханаанската земя.

 

Веруюто на Михаил Горбачов, ни казва Томов, е да циментира стените на бъдещия европейски дом… с любов! Още по-добра идея. Но осъществима ли е тя? За любов са необходими взаимни най-мили чувства. А бъдещият европейски дом се гради от едностранния груб интерес за суровини, пазари, преди всичко за стратегически зони на влияние. И се циментира с кръвта на сръбски и албански деца. Не ми е възможно да допусна такава детска наивност у политик от величината на Горбачов, но не мога да дам друго обяснение за неговите думи и дела.[16]

 

Аз мога. „Светът е бизнес, мистър Бийл!“ Четете „Протоколите на ционските мъдреци“, дори да сте толкова безпросветни, че да ги смятате за „фалшификат“. Само заради извода на Хенри Форд, че „те пасват идеално на всичко, което става наоколо. Написаното в тях е намирало проявление в цялата история дотук и продължава в наши дни.“ Понеже няма как да го обвините в „комунизъм“. И за разлика от него не сте доказали, че знаете и можете. Все пак той е първият християнски милиардер на планетата, нали? Заради самите вас, а не заради Форд, мен или някой друг.

 

Комунистът Боян Трайков констатира истини. Но не е в състояние да ги обясни. Понеже е плод на онази масово ширеща се наследствена и отгледана простотия и простащина, които преживяха разцвет при тоталитарното управление на него и другарите му. Сега берем поредната обилна реколта от нейни най-горчиви плодове.

 

Описаното е вярно. То рисува какво се случва при комунизмаонзитип „обществена формация“ със закони, обусловени от „живота в комуна“, където доминиращата обществена връзка е тази на „шефи неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.[17]

 

Толкова години след промените преобладаващото мнозинство от населението не е в състояние да проумее тази толкова точна дефиниция. Към тях същият автор е адресирал иронията си: „Тези, които погребват комунизма, смятат, че желанията им са реалност. Ако свързваме комунизма с марксизма и комунистическите партии, тогава краят на комунизма е дошъл.[18]

 

И още нещо. По онова време посланик на СССР в София беше генералът от КГБ Виктор Шарапов. Той непрестанно отрича решаващата роля на Москва във вътрешнопартийния преврат от 10 ноември 1989 г. Лъже ли или има основание да му вярваме?

 

За разлика от т. нар. политолози, анализатори, журналя и коментатори, съм изчел достатъчно философско-политическа и мемоарна литература, както и хиляди страници публицистика по темата. И уверено мога да твърдя: Шарапов послъгва, но не лъже изцяло. Ролята на Кремъл в тукашните събития е второстепенна. Това е моментът на смяната на метрополиите. Както винаги, основните решения са взимани в Генщаба на финансовия Интернационалсъвременния Коминтерн.

 

В Москва са били заети със своите собствени, далеч по-крупни проблеми. Тяхната основна задача е била като майка-кърмилница да отбият отрочето си България от своите бозки. Това е сторено още в средата на осемдесетте. Насетне все така удря часът на Братството, но този път олицетворявано от САЩ, Великобритания и „реформаторитев комунистическите партиивсе агенти на по няколко шпионски служби.

 

Затова сега е времето да подирим, къде беше Западът? Неговата роля лъсва в току-що цитираното определение на комунизма.

 

Още в Малта старият Буш и Горбачов ни ебаха мамката“, тъжно клати глава унгарският писател и българист, професор Петер Юхас. – „Те са направили един голям заговор срещу нашите народи. Още там са се разбрали Съветският съюз да се откаже от комунизма, но икономическата, а после и политическата власт да си остане в ръцете на комунистите, на номенклатуратаНоменклатурата е успяла отново да лиши народа от имотите мупървия път при национализацията и втори пътпри приватизацията.[19]

 

 

Алчно червената номенклатура редом до интернационалните банкери и индустриалци

 

 

Юхас греши. Разработването на плана е започнало далеч по-рано. Ако дирим неговите корени, те са заложени във Френската революция, наречена „велика“. Но Октомврийският метеж в Русия също беше определен като „велика революция“ и „социалистическа“ при това!

 

Колко от вас са чели прословутото писмо на члена на Политбюро на ЦК на БКП и министър на външните работи Петър Младенов, с което той си подава оставката? То носи датата 26 октомври 1989 г. и не е адресирано лично да тогавашния Първи, а: „До Политбюро на ЦК на БКП, до членовете и кандидат-членовете на ЦК на БКП, до членовете на Централната контролно ревизионна комисия на БКП“.

 

И начева с личната биография на автора: син на убит шумкар и ятачка, чието име носи родното му село Урбанци – за позор – до ден днешен назовавано Тошевци, Видинско. Сетне възпитаник на Суворовско училище и на Военната школа в Шумен. Студент в София и Москва, пионерски, комсомолски и компартиен натегач, който скоростно изкачва кариерната стълба. И едва 35-годишен става член на ЦК на БКП и министър на външните работи. Нещо невиждано и нечувано в условията на геронтокрацията на милиционер-социализЪма.

 

В случая личната история на Младенов не е толкова важна, макар да добавя важни щрихи върху цялостния пейзаж на номенклатурна България. В писмото си от 26 октомври 1989 г. той припомня събития, станали само три денонощия по-рано:

 

Сигурно някой ще си помисли, че тези автобиографични данни са излишни. Може би. Но нарочно ги съобщавам, за да е ясно, че аз съм един от вас и съм като вас. Роден съм и съм израсъл в комунистическо семейство.

 

Не бих си позволил по никакъв повод да занимавам членовете на Политбюро на ЦК на БКП с мои въпроси, ако за това не възниква сериозен и мисля, че от принципно естество повод.

 

За какво става дума? На 23 октомври 1989 година беше насрочена моя среща и работен обяд с посланика на САЩ. За нея др. Тодор Живков знаеше, така както е знаел за всички мои други срещи и прояви. Целта на срещата беше да се направи анализ на състоянието на двустранните отношения на основа на разговорите, състояли се между Л. Гоцев и първия зам.-държавен секретар на САЩ Игълбъргър, както и на моите разговори с държавния секретар на САЩ Бейкър, за които подробно сте информирани.

 

През този ден – 23 октомври – в 11,30 ч. приех министъра на външната търговия на Швеция. Когато в 12,20 часа, т.е. 10 минути преди срещата с посланика Полански, влязох в кабинета, ми съобщиха, че по телефона ме е търсил др. Тодор Живков. По това време при секретарката ме чакаше  зам.-министърът на външните работи Иван Ганев. Помолих го да влезе в кабинета и поисках да ме свържат с др. Тодор Живков. Др. Иван Ганев, неочаквайки моя разговор с др. Живков, ми заяви, че тъй като имам среща с посланика на САЩ Полански, на нея трябва да заявя, че САЩ се вместват грубо в нашите вътрешни работи, което е недопустимо, и че преустройството в България може да стане само с Т. Живков.

 

Не зная кой му беше дал подобни инструкции да говори така безцеремонно с мен. В тази връзка възниква и въпросът дал ли съм с нещо основание да се мисли, че на мен не ми е ясно как трябва в България да стане преустройството.

 

По телефона се обади и др. Тодор Живков. Той раздразнено ми каза, че САЩ се вместват грубо в нашите вътрешни работи и че това трябва открито да им се каже (т.е. той повтори думите на Ив. Ганев). Заяви, че знае за моята среща с посланика на САЩ и че такива срещи, където ще се занимаваме с въпроси „ала-бала“, не са нужни…

 

Заявих, че тази среща е нужна на нашата страна.[20]

 

Схванахте ли? Първо, изяснява се кой е решавал промените у нас. На срещата си със Сол Полански другарят Петър Младенов трябвало „да заяви, че САЩ се вместват грубо в нашите вътрешни работи, което е недопустимо, и че преустройството в България може да стане само с Т. Живков.

 

С други думи, разбираме, че Съединените щати определят тукашната политика и са решили да гътнат Тодор Живков от върха на партийната и държавната власт. Така излиза.

 

На второ място, Младенов отправя закодирано послание към най-висшите представители на алчно червената фашистка номенклатура: „Аз съм един от вас и съм като вас“. Тоест, ние сме едно. Но сега аз за пореден път съм застанал на печелившата страна. И който е с мен, с насреформаторитене само ще оцелее, но отново ще намаже!

 

В писмото си от 26 октомври 1989 г. Петър Младенов е заел нещо като героична поза. Но три дни по-рано не е било така. Той се е опитал да спази указанията на Тодор Живков. Разсекретените документи на ЦРУ го доказват:

 

Той „директно попитал дипломата: „Какво всъщност искате от нас? Всичко, което поискахте, направихме“…

 

В края на разговора Младенов заявил, че „България не е бананова република и иска да решава бъдещето си сама, а САЩ искат да разрушат политическия процес в страната“…[21]

 

Както вече знаете от предходен епизод в рамките на настоящата поредица, Андрей Луканов също се срещал и информирал американския посланик. Явно по време на онази трапезна среща с Петър Младенов пратеникът на Вашингтон е успял тайно да успокои своя събеседник и даже да му вдъхне достатъчно увереност, че всичко ще мина като по вода

 

Ние бяхме и си оставаме дребни магаренца в геополитически план. Затова Юхас прави тъжния извод: „Нашите две държави[България и Унгария] си приличат много, защото са жертва на големия заговор в Малта. Но не само това. След заговора са изработени общи сценарии за нашите държави от КГБ за това, как да постъпят след промените, как да пращат свои хора, свои агенти във всички демократични партии, които после ще разкъсат едната след другата. Веднага след Малта са създали опозиция от комунисти, от своите собствени синовесинове на генерали, на полковници от Държавна сигурност.[22]

 

И по-нататък:

 

Жалко, че след 1989 г. не стана това, което очаквахме… Какво се оказа? След като бившите управляващи усетиха, че трябва да предадат властта, от собствените си синчета спретнаха набързо опозиция. И у нас сега са на власт децата им. Вярно, че са по-шлифовани, но по същество си приличат. Предишните бяха губернатори на Москва, днешните са губернатори на Световната банка и МВФ. Както някога разбрахме, че социалистическата ни система не е социализъм и я нарекохмереален социализъм“, така и днес трябва да наречем днешната система реален капитализъм“. Защото това не е капитализъм. У нас няма демокрация, а клептокрация. Думата, сигурно разбирате, е от клептомания.[23]

 

 

Комунисти, комсомолци, пионери крадат в един и същи строй

 

 

Върнете се към писмото на Петър Младенов. Той припомня на своите акрани, узурпирали партийната, сиреч държавната власт: „Роден съм и съм израсъл в комунистическо семейство.

 

Какво стана след вътрешно партийните промени в БКП, удобно пробутвани като „преход“? Нали поне някои от васумните и мислещите, вече не изпитвате съмнение, че същността на всичко беше трансформацията на собствеността? Да проследим пътя на парите до семействата на „реформаторите“ – ортодоксалните комунисти, убийци и грабители.

 

Дъщерята на Петър МладеновТаня, беше избрана от известната швейцарска фирма за луксозни кухненски съдове “Zepter”. „Стигна и до президент на клона й в България“.[24] Съпругът й получи достатъчно средства – някои ги наричат „куфарчета“, за да завърти сериозен строителен бизнес. След смъртта на своя тъст зетят побърза да се разведе. Залюбил се с млада хубавица от фирмата си.

 

Понастоящем другарката Таня Младенова е омъжена закрупен бизнесмен, на когото, както и на първия си съпруг, роди също две деца“.[25] Въпреки положените усилия, не успях да узная името на преуспелия нов зет на Петър Младенов. „Дори жълтите вестници не знаят името му.[26]

 

Разломът между държавния и частнособственическия капитализъм, вторият – тъй ненавиждан от „Лазар“, главатаря на шумкарската орда „Чавдар“, другаря Добри Джуров, го завари собственик на апартамент от 480 квадрата и вила. Това беше противозаконно. Обаче законодателството на народната република не се отнасяше до членовете на Политбюро и още някои високопоставени другари. Те бяха по-равни.

 

Естествено, по примера на своя бивш началник, армейският генерал с маршалски петолъчки на пагоните, се беше погрижил за потомството си. Зетят полковник Георги Христов, съпруг на дъщеря му Аксиния или секретен сътрудник „Анна“, беше началник на спортния клуб ЦСКА, барабар с футболния клуб. Скоро след промените се скри зад уж гръцката „Делта“ – „връх на сладоледа“! С него беше свързана и другарката Силвия Зурлева – част от престъпен клан на комунистическите шпионски служби, описан даже от Огнян Дойнов:

 

От 1987 г. Тончо Зурлев е служител на ПГУ на прикритие в търговската служба [при българското посолство в Техеран].[27] Свързват го с далавера с 500 автомобила „Рено 5“. Този Зурлев бил „секретар на министъра на машиностроенетоОгнян Дойнов. Сред „компетентнитедипломати-ченгета той бил единственият от внедрените в Иран, който знаел езика фарси. Вербувал високопоставен ирански правителствен служител. Държавна сигурност го използвала само за тази нелегална сделка. Комисионата прибрал заместник-генералният директор на „БалканкаримпексДимитър Альоков.[28]

 

Бившият лидер на Комсомола и министър-председател Георги Атанасов също няма син, но и той е случил на зет, когото е уважил с „куфарчета“. След 1989 г. самият последен Живков министър-председател не влезе в бизнеса лично, „но даде връзките и контактите си на своя зет Петър Терзиев, женен за дъщеря му Весела. По образование Терзиев е актьор. Игра главната роля във филма „Ако те има“, партнира си с Ирен Кривошиева.

 

Петър Терзиев и друг червен зетГеорги Цветански (тъст му беше Николай Дюлгеров, първи секретар на ОК на БКПСофия), създават „Балканфарма“.

Фирмата е изкупена от „Дойчебанк“ малко преди приватизирането на фармацевтичните заводи в Дупница, Троян и Разград. По-късно ги препродават на „Актавис“.

Терзиев остава изпълнителен директор на „Балканфарма“ до септември 2001 г. Напуска я и става консултант, а след това и председател на Надзорния съвет на швейцарската фирма „Ефектен унд финанц“, приватизирала „Ален мак“ през 2002 г. за 5,5 млн. долара.[29]

 

Казват, че тя всъщност е… българска.

Георги Цветански е женен за говорителката от „Канал 1“, другарката Милена Цветанска. Или поне беше…

 

Навярно за застраховка другарят Георги Атанасов е упълномощил и други свои доверени лица, които прикриват неговия бизнес. Бидейки начело на изпълнителната власт е имал информация и възможности, за да си послужи с т. нар. широк инвестиционен портфейл. Питайте циганския барон от полубългарски произход, партийния многобоец Цветелин Кънчев,[30] който въртеше фабрика на Атанасов на столичната Гара Искър

 

За комуниста трето поколение Андрей Луканов е излишно да отварям дума. Те Луканови са… официалнобеднии многорепресирани“ – все от своите. Нали са основните „антикомунисти“ – пълномощниците на „демократичния“ Запад?

 

Едва ли Боян Трайков случайно е пропуснал още двама от „бунтовниците“ срещу Живков – „чавдарцитеДимитър Станишев и Йордан Йотов. Предполагам, че те са минавали като посредници – по-умерени. Каква е съдбата на Станишевите синове – Георги и Сергей, е видно като на длан.

 

Легендата изкарва децата на бившия главен редактор на вестник „Работническо дело“ „сиромаси“. „Йотов има два брака. Синът му Христо Йотов завършва математика в Софийския университетСв. Климент Охридски“, до 10 ноември 1989 г. работи във Физико-математическия факултет на Софийския университет. Известно време след това е уволнен.

 

Доведената му дъщеря Боряна Петрова е работила като журналист в сп. „Антени“ до спирането му през 1996 г. В последните му години е негов отговорен редактор. Седмичникът „Антени“ и едноименното списание бяха издания на МВР [и на ЦК на ДКМС].

 

Според Йотов сега и двамата са безработни заради фамилията Йотов. Никъде не ги искали, след като разбирали, че са негови наследници.[31]

 

Защо ли не вярвам?… Лично съм виждал вече покойния журналистически гаулайтер с образование рабфак да тласка препълнена от стоки количка в голям столичен магазин. Като всеки местен пенсионер, нали?…

 

Комунистите, които можем да наричаме и интернационалисти, преди десетина години обслужваха чужди интереси. А антикомунистите – тъй наречените свободни демократи и либерали, са космополити. Коренът на интернационализма и космополитизма е един и същ: общото безразличие към националното предателство. За съжаление у нас няма национална буржоазия, а компрадорска. Друго не може да се очаква от космополити и интернационалисти.

 

Спасението е само в създаването на националнопатриотична буржоазия, каквато е била вашата през Възраждането. Но космополитните и интернационалистичните кръгове нямат интерес от унгарската [респективно българската, всяка национална] буржоазия, понеже тя би им попречила да създават отворено общество“. Отворено, за да влизат в него световните монополисти.[32]

 

Обаче, за да ни объркат, постоянно ни вкарат в Тяхната игра – на финансираните и направляваните от дейците на Братството интернационални организации и противоречивите, честобиещисе данни, които те предлагат. По този начин трудно можете да извадите точни изводи.

Например в ръководните органи на една от интернационалните „хуманитарни“ организации на глобалния аферист Дьорд Шварц, известен като Джордж Сорос, се мъдри издънката на висшия комунистически номенклатурчик Геро Грозев, невзрачното адвокатче Йонко Грозев. Понастоящем то е поставено и в челните редици на „гражданскапартийка, филиал на БКП, оглавявана от друга отломка от не по-малко престъпен комунистически роддругарката Меглена Кунева-Пръмова.

 

Вместо да е в затвора, синът на другаря ГероОгнян Грозев, е сред най-преуспяващите архитекти.[33]

 

Преди малко в израза „интернационалните „хуманитарни“ организации на глобалния аферист Дьорд Шварц“ използвах кавички в определението. Ще обясня причината. Какво хуманитарно има във финансирането на Сталиновото кооперативно движение, предизвикало смъртта на повече от десет или дванадесет милиона души? А другарят Шварц-Сорос отпуска пари за осъществяването на неокомунистически проекти в „демократичнаРусия. Например, за създаване на музей, величаещ колхозите! Преди това – за къща-музей на „героя пионер“ Павлик Морозов, натопил своя баща и рода си пред болшевишката власт.[34]

 

Ако никой не коментира тези неща, хората ги отминават и забравят. А те са важни за разбирането на онова, което ни очаква. Не на шега можем да го обобщим с онзи пещерен лозунг, който гласял: „Напред към робовладелския строй светлото бъдеще на човечеството!

 

Надявам се връзката на архикапиталиста Сорос с архикомунистите да ви е станала ясна. Тя може да бъде обяснена още по-точно чрез интересите, парите и тяхното оръжиеполитиката. Както аргументирано е доказал автомобилният магнат Хенри Форд: „Навсякъде по света, не само в Русия, комунизмът е еврейски.[35]

 

А през 1939 година американският равин Хари Уетън постановява:

 

Юдаизмът е комунизъм, интернационализъм, универсалното братство на човека Ето, с тези духовни оръжия евреите ще завладеят света и човешката раса.[36]

 

Остава ми да добавя, че комунизмът е преди всичко и антихристиянски. И ако децата ще биват изкушавани със старозаветното вероучение, по-добре то да не бъде въведено в училищата.

 

 

Ако ви покажат комунист, бъдете сигурни, че виждате кръвопиец

 

 

Даже идеологическият милиционер от Министерството на истината Костадин Чакъров отбелязва, че между 1945 и 1948 годинапроблем е издръжката на Съветската армия в България. Според историците от навлизането на съветските войници в България през септември 1944 г. до края на войната България е изразходвала за тяхната издръжка 23 милиарда и 500 милиона лева. Това естествено създава проблеми за българското стопанство.[37]

 

Някога да сте чували за това? Обаче по същото време тръгват и процесите срещу „враговете с партиен билет“. Българската буржоазия още не е платила цялата цена на своя стремеж да бъде патриотична и прогресивна, да се стреми към изравняване с челните обществено-икономически образци на планетата. Най-голямата й грешка е, че приема повеите на времето – да бъде социална. Полага все по-големи грижи за работниците. А те й се „отблагодаряват“ със секираубийства, терор, побоища, национализация, лишаване от правамасово поробване, в това число и на село.

 

Откровена лъжа е, че българите посрещнали с възторг комунистите. Неминуемо е имало и такива. Но повечето нашенци били сковани от страх. Мащабите на насилието у нас надхвърлят даже тези в Съветска Русия.

 

Пак ще припомня как през 1938 година Алберт Хамалайнен, преподавател по етнология в Хелзинкския университет, посетил България. След което в статия споделил своите впечатления: „Това, което най-силно впечатлява и събужда интереса на чужденеца в България, е абсолютната демокрация на социалната структура на нация и народ. Тази демокрация не е дело на държавата. Тя е обществена. В настоящото правителство няма никакви политически партии. В страната също така няма никаква собствена или чужда висша класа[38]

 

Тук няма едри земевладелци,[39] нито индустриална или търговска висша класа, която би настоявала за особена позиция, сравнявайки се с останалия народ. Тук няма никакви езикови спорове, нито политически борби,… тук има здрава солидарност и абсолютно позитивно чувство за равенство… Нищо друго не можете да направите, освен да отдадете почит на тези хора, които са постигнали толкова много за един толкова кратък период от време[40]

 

Как противоречи това със следното твърдение на един от комунистическите пропагандатори:

 

Народът обаче беше опиянен от обстоятелството, че ще се посегне на собствеността и имота на богатите (1 на сто от населението), за да живеят добре останалите 99 на сто.[41]

 

Как така, след като през 1944 година почти 70 на сто от българите били самонаети и избягвали дори робството наработната заплата! В Царство България свободата била на почит. Държавният глава – царят, бил близо до хората и напълно земен, достъпен. Движел се без всякаква охрана. Примери, спомени – колкото щете.

 

Докато комунистическите управници бяха обградени от цяла рота гавази – преторианската гвардия от УБО, която гипазеше от народната любов“. А освен това и им слугуваше! Кой лъже?

 

Но болшевишкото промиване на мозъци има свой предел. Притиснат от истината, въпросният висш манипулатор отстъпва, дава заден ход, както се казва:

 

Какво велика заблуда! Колко скъпо се плати за това, че се посегна на онази собственост, която имаше трудов характер, която възпитаваше ежедневно и ежечасно предприемачество и инициативност! Всъщност мисля, че именно собствеността бе най-страшното откритие на марксизма, на което платиха данък народите в продължение на повече от век и половина. Нейното брутално отнемане доведе до тежки и непоправими последици в материалното производство, в обществената психика, в личния морал. Нарушиха се естествените връзки между хората, мярката за това кой е по-способниятизчезна. Хората загубиха опората, „цената“ на своите действия. Вместо резултатите от труда, и то по признати в обстановка на конкуренция, при един обективен съдникпазара, мярка за личността станаха подлостта, лицемерието, угодничеството като средства за „израстване“ и участие в разпределението.

 

България не бе отмината от драмата на национализацията през 1947 г. и колективизацията на земята през 1950 година. Тодор Живков е активен организатор и изпълнител на тази линия. Той е в първите редици на средната възрастова генерация в партията, която е опора на ръководството в ония години…

 

Смятам, че именно тогава у Тодор Живков е заложено раздвоението в неговото поведение и действия.

 

Като човек, функция на системата – той бе коварен, пресметлив, готов на всичко в името на властта.

 

Като човек, освободен от социална роля, която трябва да играе – Живков бе демократ, добродушен, достъпен, народен човек.

 

Но у кого от нас сталинизмът и системата на социализма не заложиха тази двойна природа?…[42]

 

У жертвите, другарки и другари садисти с червени партийни билети. По онова време съсипаните са милионипоне 70, че и повече процента от българите. Отсякоха главата на народа неговият дълго оформян и внимателно отглеждан политически, стопански, научен и културен елит. Едновременно с това посегнаха на вярата и на духовниците. Къде другаде освен в СССР манастири и църкви са превръщани в концентрационни лагери, в свинарници и обори?

 

Достатъчен е един пример – с Гигинския манастирСв. Св. Кузма и Дамян“. По време на османското владичество той бил двукратно разрушен. Но все пак устоял и „в началото на ХІХ век манастирът бил възстановен от светогорски монаси от Хилендарския манастир на сегашното си място, близо до аязмо с лековита вода… Те основали в обителта килийно училище, в което децата от околните села се учели на вяра, четмо и писмо.[43]

 

Обаче светата обител не издържала на удара от страна на атеистичния режим на червените фашисти:

 

С установяването на комунистическата власт в България в средата на миналия век отново настъпват тежки днимонасите са прогонени и манастирът е превърнат вконцлагер. Местните хора разказват, че в него са били заточвани царски офицери, приближени на двореца и учители, голяма част от които намерили смъртта си в лагера.

 

Години по- късно следва нова трансформация. Манастирът е превърнат в пионерски лагер, а недълго след това е отново осквернен и превърнат в обор. Обителта била отдавана под наем на животновъди, които използвали сградите за отглеждане на стопански животни. Тоталното унищожение на манастира се свързва именно с този период.[44]

 

Успоредно с унищожението на вярата и духовността, като потъпкаха нравствеността и отхвърлиха традициите, комунистите посегнаха и на народното тялособствеността.

 

Прегазената от червените танкове църква даже на посмя да отслужи заупокойна молитва за България!…

 

Над страната ляга сянката на терора. С пълна пара функционират лагерите в Белене, Ножарево и други [общо 112 или 122 според различни данни]. Затворите са пълни с опозиционери, които също са се борили против фашизма [какъв „фашизъм“, кога го е имало тук освен по време на червения тоталитарен режим]. Всяко другомислие, талант и дарование се наказват. Репресирани са много творци, анонимните доноси цъфтят, на мода саверните“, „нашите“.[45]

 

Напомням, че това са редове, излезли изпод перото на един от върховните червени фашисти личния съветник на Людмила и Тодор Живкови, както и на Андрей Луканов!

 

Той вади на светло шизофренията, която е основна психическа характеристика на комунистите – от редовия до онзи най-горе. Спомнете си диагнозата на Бердяев: „Комунизмът е съчетание [кръвосмешение] на сатаната и антихриста.“ Но най-вкаменяващо от целия ужас, който съдържа откровението на другаря Чакъров, звучи оценката: „Той бе коварен, пресметлив, готов на всичко в името на властта.

 

Повтарям: „Готов на всичко в името на властта“!

 

Ето илюстрации за технологията на злото, което е изконна, неразделна част от комунизма като идеология и практика:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Резултатът от този небивал терор? Унищоженото чувство за достойнство, пресушената жажда за свобода, примирението и дори безразличието на нашенци. Каквото и да плямпаме, до 9 септември 1944 г. българинът е бил съвсем различен. Доказват го не само разказите на очевидците или спомените на хора от моето поколение. Най-многозначителен е самият факт на съществуването на подривно, а по-късно и въоръжено терористично комунистическо движение.

 

Насетне нашенци са просто стадо от покорни овчици, готови да следват всеки чорбаджия, който извиси глас или размаха гегата. Това остана от българите. Така ще си отидат и повечето от хората, чиито предци са формирали този наистина свестен народ.

 

Сам комунистическият престъпник разкрива какво сполетява родината ни:

 

За цели десетилетия трайни позиции заема посредствеността на хора, които нямат интелектуални цели и амбиции. Това са годините, в които България е кривото огледало на сталинизма. Нейната социално-политическа панорама отразява трагедията на руския народ, но й придава и нещо нашенско, лично и дребно. Тези години са години на „първоначално натрупване на власт и привилегии чрез служба, на разчистване на сметки.[46]

 

Те никога не приключиха. Продължават до този миг.

 

На фона на тази народна трагедия, застигнала България на 9 септември 1944 година и непрестанно движила се по възходящата крива на злото и сатанизма, нямам ли право да искам реванш?

 

И то реванш в името на жертвитена поне 70 на сто от истинските българи. Реванш към онази дата, когато гилотината на финансово-промишления Интернационал посече тази прекрасна страната и нейния народ.

 

 

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

                 От сърце благодаря на всички дарители. Надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 2 лева месечно. Уви…

                 За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

                 Повече не мога да известявам броя на дарителите по банков път. През последния месец – една имигрантка.

                 Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

                 Длъжен съм да известя, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

                 Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

                 Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

                 Изглежда мнозинството послуша съвета му.

                 Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 10-12 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

                 В интерес на истината, с парите дарени напоследък, може би ще успея не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Толкова.

                 Преди няколко месеца един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език и преводач Петър Коритаров, преведе прилична за моите разбирания сума. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

                 Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 700. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 350. Всеки от тях да внася по 1,50 – 2 лева месечно – 18 до 24 лева годишно, бих могъл да продължа. Не става… Но ще се боря, докато мога.

                 Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар. Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

                 Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

                 Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

                 Признавам, че ми е късно да се променям.

                 Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

                 Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже. Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

                 По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

                  ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

                  ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link): http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Карлово.

 

 

 

 

                 ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] “This is not a coup, but the will of Egypt’s people” by Amira Nowaira, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Thursday, 4 July 2013 г., online: http://www.guardian.co.uk/commentisfree/2013/jul/04/coup-egypt-mohamed-morsi-people

[2] Шестолъчна звезда, наричана „Звезда на Давид“ – от ХVIII век възприета като еврейски символ.

[3] Вж. “Morsi’s office confirms warm letter to Peres is authentic”, “The Times of Israel” by Times of Israel staff, Jerusalem, October 18, 2012 г., online: http://www.timesofisrael.com/morsis-office-confirms-warm-letter-to-peres-is-authentic/

[4] Вж. “Egypt condemns Israeli air strikes in Gaza and demands ceasefire” by Peter Beaumont, “The Guardian”,  guardian.co.uk, London, 14 November 2012 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/2012/nov/14/egypt-israeli-air-strikes-gaza-morsi

[5] Вж. “Israel Hits Hamas PM’s Office, Readies Troops” by Charles Levinsonin Tel Aviv, Matt Bradleyin Gaza City and Sam Dagherin Cairo, “The Wall Street Journal”, wsj.com, New York, NY, 17 November 2012 г., online: http://online.wsj.com/article/SB10001424127887324556304578122211869099292.html; “Egypt PM to visit Gaza on Friday”, Agence France-Presse, Paris, 17 November 2012 г., online: http://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5iPpPj4QxfCkLf4HYaDMPCyzepznw?docId=CNG.08c684503b52a13d0b33ea46c18124ad.e51

[6] Вж. “Why Morsi Could Be the Gaza Conflict’s Biggest Loser” by Daniel Nisman, “The Huffington Post”, huffingtonpost.com, New York, NY, 19 November 2012 г., online: http://www.huffingtonpost.com/daniel-nisman/why-morsi-could-be-the-ga_b_2160147.html

[7] Вж. “Cease-fire reached in Gaza conflict” by  the CNN Wire Staff, CNN, cnn.com, Atlanta, GE, 21 November 2012 г., online: http://edition.cnn.com/2012/11/21/world/meast/gaza-israel-strike/

[8] Протокол № 15 в: „Протоколи на ционските мъдреци“, “The Protocols of The Learned Elders of Zion”, Translated by Victor Marsden, The Book Tree, Escondido, CA, 1999 г., стр. 192-193, 196. По-нататък за краткост ще посочвам само номера на съответния протокол.

[9] “Celebrations and dangers for Egypt’s revolutions” by Phyllis Bennis, Al Jazeera, Al Jazeera English, aljazeera.com, Doha, Qatar, Thursday, 4 July 2013 г., online: http://www.aljazeera.com/indepth/opinion/2013/07/201374132118347894.html; същото и в: “U.S. military chief warns of consequences from Egypt army action” by Reuters, Yahoo!, Yahoo! Inc., yahoo.com, , Wednesday, July 3, 2013 г., online: http://news.yahoo.com/u-military-chief-warns-consequences-egypt-army-action-225955591.html

[10] Единна, съставена от взаимосвързани, взаимодействащи помежду си части.

[11] “Network”, Written by Paddy Chayefsky (Sidney Aaron Chayefsky), Directed by Sidney Lumet, Starring Faye Dunaway, William Holden, Peter Finch, Robert Duvall, Produced by Howard Gottfried, MGM, Los Angeles, CA, 1976 г., от  1:32:09 до 1:37:45 ч. Епизодът е достъпен на адрес online: http://www.youtube.com/watch?v=ubZ4w2Y4zUo

[12] Протокол № 15 в: „Протоколи на ционските мъдреци“, вече цит. съч.

[13] Хенри Форд – „Интернационалните евреи: Най-наболелият световен проблем“, Издателство „Жарава“, София, 2002 г., стр. 33.

[14] Боян Трайков – „10 ноември 1989: Превратът”, Книгоиздателска къща „Труд”, София, 1999 г., стр. 138-139.

[15] „Протокол № 13“, „Протокол  № 14“.

[16] Боян Трайков – „10 ноември 1989: Превратът”, вече цит. съч., стр. 144-145.

[17] Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа“, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60.

[18] Пак там.

[19] „Горбачов ни видя сметката: Заговорът в Малта обрече нашите държави на мизерия, твърди унгарският проф. д.ф.н. Петер Юхас“, интервю на Йовка Николова, в. „Старозагорски новини“, бр. 90, Стара Загора, 10 май 2002 г. в: Петер Юхас – „А ние, българите…?“, ИК „Огледало“, София, 2004 г., стр. 82-83.

[20] Боян Трайков – „10 ноември 1989: Превратът”, вече цит. съч., стр. 171-172.

[21] Алексения Димитрова – „Войната на шпионите: Разследване в български и американски секретни архиви“, „Сиела – Софт енд Паблишинг“, София, 2005 г., стр. 302.

[22] „Горбачов ни видя сметката: Заговорът в Малта обрече нашите държави на мизерия, твърди унгарският проф. д.ф.н. Петер Юхас”, интервю на Йовка Николова, вече цит. съч., стр. 84.

[23] „За честта на професията: Петер Юхас пред “Български писател”, интервю на Елена Лекова, в. “Български писател”, бр. 21, София, 2 юни 1998 г., Петер Юхас – “А ние, българите…?”, ИК “Огледало”, София, 2004 г., стр. 79-80; горе-долу същото вж. и в: Боян Трайков – “10 ноември 1989: Превратът”, Книгоиздателска къща “Труд”, София, 1999 г., стр. 64-65.

[24] Пенчо Ковачев – „ДКМС 2: Бащите комсомолци, децата им бизнесмени“, в. „168 часа“, 168chasa.bg, София, 14 октомври 2011 г., online: http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1076474

[25] Пак там.

[26] Пенчо Ковачев – „Любови и разводи за зетьовете на Политбюро“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, 13 февруари 2013 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1768829

[27] Огнян Дойнов – „Спомени“, допълнени от Зоя Димитрова, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2002 г., стр. 308, 307.

[28] Пак там, стр. 309-311.

[29] Пенчо Ковачев – „ДКМС 2: Бащите комсомолци, децата им бизнесмени“, вече цит. съч.

[30] Кънчев стана депутат от уж дясната партийка БББ – Българския бизнес блок, на Георги Ганчев Петрушев – агент „Жорж“. Но после се „социализира“ и се присъедини към Евролевицата на Андрей-Лукановия съветник Александър Томов, известен и като Сашо „Апашо“.

[31] Пенчо Ковачев – „Естрадните певици – любими снахи на Политбюро“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, 21 февруари 2010 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=386710

[32] „Танковете, банката и хуманната им система. Петер Юхас пита: „Кой на кого помага?“ (Прекъсван монолог)“, в. „Зора“, София, 1997 г., в: Петер Юхас – „А ние, българите…?“, ИК „Огледало“, София, 2004 г., стр. 70-71.

[33] Вж. Петър Бойчев – „Властелинът на къщите: Архитект Огнян Грозев предпочете да изгори, работейки, отколкото да влачи пантофите у дома“, в. „Стандарт News“, Брой 5781, standartnews.com, София, неделя, 15 февруари 2009 г., online: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=266915

[34] Вж. “The True Story of Soros the Golem”, Special Report, “Executive Intelligence Review”, Washington DC, April 1997 г., стр. 22; „Сорос възстановява дома-музей на Павлик Морозов“, Vesti.bg, София, 5 септември 2003 г., online: http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=409387; „Павлика Морозова увековечат на деньги Джорджа Сороса“, NewsRu.com, Москва, 2 сентября 2003 г., online: http://www.newsru.com/russia/02sep2003/pavlik.html

[35] Хенри Форд ­ “Интернационалните евреи”, Издателство “Жарава 2002”, София, 2002 г., стр. 170.

[36] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 100.

[37] Костадин Чакъров – „Вторият етаж“, Журнален вариант, „Пламък’90“, София, 1990 г., стр. 47.

[38] Понеже във Финландия е имало. Тя била шведска.

[39] Те – т. нар. кулаци – се появиха само 10 години по-късно. В оправданията на комунистите за извършените от тях убийства без съд и присъда; в обвинителните актова не съдилищата им, кой знае защо наричани „народни“; в клеветите, които тяхната пропаганда и масови организации отправяха към работливите средни и по-заможни селяни.

[40] Цитат от: Никола Алтънков – „Нарекоха ги фашисти: Легионери, отецпаисиевци, ратници, бранници, родозащитници, кубратисти”, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2004 г., стр. 471-472.

[41] Костадин Чакъров – „Вторият етаж“, вече цит. съч., стр. 46.

[42] Пак там, стр. 46, 49.

[43]„Гигински манастир (Черногорски манастир) „Св. св. Козма и Дамян”, Българския православен каталог в Интернет Pravoslavieto.com, История на манастира, online: http://www.pravoslavieto.com/manastiri/giginski/index.htm

[44] Пак там.

[45] Костадин Чакъров – „Вторият етаж“, вече цит. съч., стр. 49.

[46] Пак там.