- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

РЕВАНШИЗЪМ? КАКВО ПО-ДЖЕНТЪЛМЕНСКО, КОГАТО Е СТРЕМЕЖ КЪМ СПРАВЕДЛИВОСТ? – Част 6

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, предназначена за личности, за хора без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

През 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи!” Тази зловеща прогноза Едмон де Ротшилд изрича през лятото на 1997 г. Скоро след това умира.“[1]

 

 

Голямата измама

 

 

Дължа благодарност на млад читател, който беше така любезен да ме насочи към публикацията, от която е цитатът. Оригиналът, ако въобще съществува такъв, е изтрит от интернет. Обаче препечатките са доста. Ще бъда признателен на всеки, който помогне да докажем дали тази статия във вестника на пловдивския комунист, масон и бивш отговорен секретар на вестник „Работническо дело“,[2] другаря Степан Еремян, действително съществува.

 

Не се хваля, но когато в края на 1990 г. видях накъде вървят нещата, бях наясно с тази прогноза. Без да съм я прочел или чул. Със сигурност тя не датира от посочената година, а от далеч по-рано. Тогава, на границата между осмото и деветото десетилетие на ХХ век обясних на съпругата ми, че скоро ще изчезнем, а преди това няма да има кой да изкарва парите за пенсии.

 

Не, нямам нищо общо с Ротшилд… Просто още от 1988-1989 г., когато разрешиха пътуванията зад граница, забелязах огромната вълна от нашенци, които заминаваха за „острова на свободатаКуба през канадския град Гандер. И кой знае защо, предпочитаха да останат там и да се отправят на юг към САЩ, вместо да развяват байрачета с петолъчки пред синовете на втория по богатство кубински латифундистКастро. Беше напълно ясно, че прословутият виц, в който Тодор Живков уж бил готов да изпълни едно желание на Брижит Бардо, става реалност. Искането на актрисата било Тато да остави българите да пътуват свободно по света. А правешкият каскет се изкикотил: „Хитруша, искаш да останем сами!“…

 

Нима не е факт, че много от децата на големите комунисти изчезнаха на Запад? „Разтвориха се в онези световни структури, които по-рано изсипаха родителите им върху България“, ако перифразираме Игор Бунич.[3]

 

По онова време никой не ме разбираше. Понастоящем нещата не са по-различни. Самият аз допуснах грешката да остана тук, за да правя вестници и „да свалям комунистите“. Колко наивно!

 

Нямам оправдание. Но тогава все още не бях наясно с онова, което знам днес. „Какво тук значи някаква си личност?“, отварял ни е очите техният мъртъв поет. Близо век и половина преди него, на 18 юни 1815 г., в разгара на Битката при Ватерлоо, бил проведен следният кратък диалог:

 

Лорд Ъксбридж отправил вопъл към главнокомандващия фелдмаршал Артър Уесли, херцог Уелингтън:

За Бога, сър, загубих крака си!

За Бога, сър, наистина е така“ – отвърнал Уелингтън и отпрашил в галоп.

 

Личност, крак?…

 

Оттогава изминаха 198 години. И непрестанно четем, че някакви освобождават някого цели народи, континенти, света!

 

От Битката при Ватерлоо започва радикалната промяна на живота по цялата планета. Ако направите анкета, 99,99 на сто от онези, които изобщо имат представа къде се намира малкото градче и какво е станало край него в самото навечерие на лятото на 1815 година, ще ви отговорят със стандартното: Обединените сили на Великобритания и Прусия са избавили Европа от император Наполеон.

 

Вярно, но кървавите сражения близо до холандското селище поставя хората по земята под господството на едно семействоРотшилд. Фактът, че понастоящем Ватерлоо е в Белгия, показва какви са последиците от мащабните политически катаклизми и промени, чието начало е поставено с прочутата измама на интернационалните банкери.

 

След като първият РотшилдАмшел Майер Бауерберг, пръв изградил интернационална банкова система, неговият син Нейтън Майер, проводен в Англия, станал пионер на частното шпиониране. Освен това поставил началото на търговията с кюлчетазлатни и сребърни. Въвел и дълговите инструменти – например държавните облигации с конкретен падеж и гарантирана лихва. Дълго е за обяснение.

 

Но чрез своята частна шпионска мрежа и след като подкупил някои от Наполеоновите пълководци, посредством веригата от агенти и куриери по целия континент, в това число и чрез гълъбова поща,[4] Нейтън Майер узнал истината за победата на англо-германските армии начело с Уелингтън и Блюхер край Ватерлоо няколко дни преди новината за нея да достигне британската столица.[5] Официално се говори само за ден предварително (виж илюстрацията), но не е било точно така…

 

Това не е „конспиративна фантасмагория“, а доказан факт. Присъства във всички читави биографии на банкерската фамилия. Александър Дюма го е използвал в романа си „Граф Монте Кристо“. Благодарение на изпреварващата информация Ротшилдови извършват небивала по своите мащаби спекулация на Лондонската фондова борса и стават най-богатите хора на планетата.[6]

 

Още през 1887 г. един от „правилнитебиографи, платеният от самите Ротшилдови историк Джон Рийвс, утвърждава:

 

Когато най-сетне Наполеон беше прегазен край Ватерлоо, неговата звезда помръкна завинаги. Докато с всеки изминал ден тази на Ротшилдови, изглежда, се издигаше и ставаше все по-мощна и превръщаше всички останали в джуджета.

 

Ротшилдови нямат националност. Те са космополити. И докато, от една страна, те извършваха доставки за Наполеоновите армии, от друга, предоставяха кредити на неговите врагове, които използваха това финансиране за покриване на разходите на кампанията срещу императора. Те не принадлежаха на никоя партия. И бяха готови да забогатяват за сметка както на врагове, така и на приятели.[7]

 

Който не е проумял това, няма абсолютно никаква представа за събитията навсякъде по света, както и за движещите сили зад тях. Няма партии, няма държави, нито нации. „Светът е бизнес, мистър Бийл!

 

 

Умила се лъжицата, та станала паница

 

 

Тук сме наводнени от „умни“, „образовани“ и „мъдри“ люде. Повечето от тях приемат, че комунистът може да се промени?! Може ли овцата да вечеря на една маса с вълците? Явно у нас приемат чудесата като действителност. Нали не сте забравили онова, което третият американски президент, основателят на Демократическата партия Томас Джеферсън съвсем не на шега констатирал: „Демокрацията е все едно два вълка и една овца да гласуват какво да вечерят.[8]

 

Може, ако само овцата е въоръжена

 

Ето как ни сготвиха и се точат зъби, за да ни доизконсумират. А те – „умните“, „образованите“ и „мъдрите“ – винаги да плуват отгоре, над мътилката на нашето жалко обществено блато. Така стана, понеже никой не подири сметка за извършените небивали престъпления от комунистическите разбойници. Още по-лошо – парите останаха у тях. Те сформираха мрежата на организираната престъпност, която най-общо обозначаваме с италианската дума мафия. Не от вчера, от десетилетия у нас мафията си има опит за държава.

 

Той се оказа несполучлив, провали се. Поради тази причина даже наследниците на висшите комунисти или просто избягаха от „рая“, който градихме за техните предци, или си осигуриха резервно убежище на Запад, под крилцето на интернационалното Братство. Нали не сте забравили: „Ротшилдови нямат националност. Те са космополити.

 

Оттогава патриотизмът е провъзгласен за вреден. Единствено еврейският национализъмционизмът, е „добър“, „положителен“!

 

Ubi bene, ibi patria” – „Където е добре, там е родината“. А фразата “regnat populus” – „хората управляват“, остава просто блян. Което ще рече „непостижима мечта“…

 

Да очаквате от вълка да се погрижи за овцата? “O fallacem hominum spem!” – „о, лъжлива е надеждата човешка!“ Още древните от опит са знаели: “Lupus non mordet lupum” – „вълк вълка не хапе“. Но изяжда овцата

 

На 9 септември 1944 г. Интернационалът постави на власт у нас едни от най-злите представители на обществената утайка. Посъветва ги как да установят своя абсолютна монархия. Само слепите не забелязваха това и продължават да не виждат как властта и парите се предават по наследство. А помията се възпроизвежда – ражда простаци и негодници. Които по правило биват овластявани, без това да се вижда ясно.

 

Какво сториха с българите алчно червените негодници от мафията на БКП-ДС? Нека продължим с разкритията, колкото малко и кратки да са те.

 

 

http://youtu.be/5lvx0V-lK3k

 

 

http://youtu.be/ohNJMRzsA_k

 

 

http://youtu.be/rVvjpjZx3ws

 

 

http://youtu.be/Yn1zqVkh4aI

 

 

 

Да си въобразявате, че нещо друго е станало, е все едно да гледате слънцето, а да твърдите, че е нощ. Представих ви само няколко трохички, отронени от подгизналата от кръвта на невините, с която комунистическите канибали засищаха своята животинска лакомия. Как са възпитали децата и внуците си? Те са други, променили са се?

 

Глупаво и смешно.

 

На този фон другарите градяха своя групов и личен комунизъмматериално благоденствие, охолство, блаженство. Така го разбираха. И преуспяваха. Изграждаха своя мафиотска държаваНоменклатурия. Вършеха го на гърба на народа, когото бяха потурчили, както сме свикнали да казваме.

 

По онова време „Партията все пак някак си се съгласяваше да храни своите роби“ През цялото време нейната пропагандна машина, основана на системата Big Brother, внушаваше страх и насаждаше безпрекословно подчинение.

 

 

Тодор Живков: „Спете спокойно, деца“

 

 

Според свидетелства от службите, които са следили и подслушвали дори Първия, вечерта на 10 ноември 1989 г. Тодор Живков събрал цялото си семейство. Отсъствал само бившият зет – Иван Живков с моминско име Славков, който се намирал в далечна Австралия. Прясно свален от върха, Тато успокоил скупчилите се около него Замфиркьови – погрижил се е и ги е осигурил за цял живот. Тогавашният директор на БТА, синът на нявгашния първи земеделец Георги ТрайковБоян, също намеква за това.

 

Преди да надникнем в имуществените трансформации, извършени от номенклатурата на БКП – нямаме възможност за по-задълбочен преглед – нека подирим привидно трезвата, но доста измамната оценка на случилото се на вододелната дата 10 ноември 1989 г., пак поставена от влиятелен комунист, произлязъл от най-високопоставеното земеделско семейство. Боян Трайков анализира:

 

Какво представляваше ноемврийският пленум на Централния комитет на БКП от 1989 година? Кое е неговото правдоподобно определение. Спомням си една карикатура във вестник „Новинар“. Момче пита баща си дали пленумът е бил революция, а баща му отговаря: революция, но менте! Както във всяка шега и тук проличава истината, че ето вече десет години [книгата е издадена през 1999 г.] не са напълно изяснени ролята и характерът, както и подходящото определение на това голямо събитие в най-новата ни история.

 

Всеки от участниците в заговора против Живков, с които разговарях, щом споменавах думата преврат, възмутено протестираше и буквално всички предлагаха да се назове „промяна“. Понятието е твърде разтегливо и относително, но да го приемем условно. Тези хора, изглежда, са прави не само затова че тяхното намерение не е било да правят преврат. Но фактически те не са го направили. Промяната, макар и да е на първия и едновластен ръководител на партията и държавата, не променя властта, а само нейния характер. Властта остана изцяло в прерогативите на Българската комунистическа партия. А по принцип няма ли смяна на власттаняма преврат.

 

Добре, но промяната създаде реални условия комунистическата партия да загуби впоследствие властта и тя да се поеме от противостоящи обществени сили. Оспорващата теза би напомнила, че това е станало на демократични избори. Именно, стана на демократични избори, но благодарение на ноемврийския пленум. Защото, ако не беше той, тези избори Отечественият фронт, разбирайте комунистическата партия, щеше да ги спечели с около 99 на сто, както обикновено. Следователно вследствие на промяната, по причина на ноемврийския пленум, Българската комунистическа партия беше лишена от власт от властта и в този смисъл той фактически изигра ролята не само на вътрешнопартийна промяна, но и на държавен преврат. Още повече, че авторите на промяната непосредствено след ноемврийския пленум промениха устоите на властта, като се отказаха от нейното конституционно закрепостяване за комунистическата партия…

 

Десети ноември 1989 година… като причинни последствия е антипод на девети септември 1944 година. Ако тогава беше краят на капитализма и начало на социализма в България и се говореше за социалистическа революция, за десети ноември, който отбеляза края на социализма и ново начало на капитализма в България, би могло да се говори за капиталистическа контрареволюция, поне за реставрация.[9]

 

Какво противоречие и то само в рамките на няколко реда. Лапнишараните се хващат на Боян-Трайковата болшевишка въдица. Той постоянно се самоопровергава, но нейсе.

 

Ключът е в изречението: „… Вследствие на промяната, по причина на ноемврийския пленум, Българската комунистическа партия беше лишена от власт от властта и в този смисъл той фактически изигра ролята не само на вътрешнопартийна промяна, но и на държавен преврат

 

Излиза, че партията-държава се е самосвалила. Да приемем тази налудничава мисъл. Но кой замени БКП във властта? Малко преди това същият автор заявява:

 

Властта остана изцяло в прерогативите на Българската комунистическа партия. А по принцип няма ли смяна на власттаняма преврат.

 

Тоест, комунистическата партия се е самосвалила от власт, за да продължи да я осъществява?! Простете, тук работа имат или духовниците, или психиатрите…

 

При това тук никога не е имало никаква социалистическа революция. Комунистите бяха поставени във властта от външни сили. Интернационалът ги избра, финансира и след това ги гу̀ди във властовите кресла, както малките момиченца слагат куклите си да седнат. Те бяха обикновени марионеткичучела на конци. Техните видими кукловоди се намираха в Москва. А невидимитетам, където се крият властелините на света, „онези световни структури, които тогава ги изсипаха върхуБългария, по съвсем точното наблюдение на Игор Бунич.

 

Нито тук, нито в целия съветски блок изобщо не е изграждан никакъв социализъм. Той е възможен в богати държави, където преразпределението на благата от правителствата създава видимо равенство. Така е в значителна част от днешна Скандинавия, например.

 

Тук комунистите наложиха държавен капитализъм от най-отвратителен вид. Защото лъжеха, че властта произлиза от народа и е за народа. А на практика цялата власт принадлежеше на алчно червената фашистка номенклатура и беше упражнявана в нейна полза.

 

Когато им заповядаха, навсякъдеболшевиките изчезнаха също така внезапно, както се бяха появили някога. Разтвориха се в онези световни структури, коитона времето ги спуснаха в нещастните страни от Централна и Източна Европа.

 

Никога в човешката история не беше осъществявана толкова мащабна измама: комунистите, обявяващи се загробокопачи на капитализма“, да се превърнат вкапиталисти. Излезе, че цялото „ура-тута“ на онези 45 години е било измама. А „социализЪмът е едно недоносче“, както обяви от най-високата компартийна трибуна главатарят на социалистите?!

 

А стотиците хиляди жертви избитите без съд и присъда, изкланите с кирки и търнокопи, пребитите с тояги в концлагерите, обесените и разстреляните в затвора, осакатените? Какво стана с милионите граждани и селяни, лишени от имота? Кой ще реституира съсипаните съдби на огромното мнозинство с ограбени съдбиинтернирани, изселвани, недопуснати до по-високо образование или до длъжности, на които биха могли да изявят своя талант? От което цялото общество се оказа ощетено. Тъй като другарите прахосаха евентуален висок потенциал! Дали можехме да не изпаднем до това дередже?…

 

Как така да забравим и да простим? Да речем: Тури му пепел ли?

 

Не, аз настоявам за реванш! Не само заради себе си, но и за да има бъдеще за българите.

 

Да поискаме промяна и да се опитаме да я извършим, означава да се изправим не само срещу алчно червената фашистка номенклатура, която брани завоеванията си, откраднатите народни богатства. Това буквално ще рече да се опълчим на интернационалното Братство и на неговите планове за завладяване на планетата чрез световна революция.

 

Малцината умни и мислещи читатели не се нуждаят от напомняне за това кой създаде „противостоящите обществени сили“, както с фалшив патос Георги Трайков определя отгледаната от БКП и Държавна сигурност псевдо опозиция.

 

Смее ли някой да отрече, че далеч преди 10 ноември 1989 г. Петър Младенов, Андрей Луканов и други пълномощници нареформаторитев БКП имат благословията на различни високопоставени представители както на Москва, така и на официален Вашингтон?

 

 

Парола: Жестокост и вярност на КПСС и БКП

 

 

Великите сили, когато искат да сменят непослушен глава на държава от тяхната сфера на влияние, възлагат задачата на своите тайни служби: Съединените щатина Централното разузнавателно управление (ЦРУ), Съветският съюзна Комитета за държавна сигурност (КГБ).[10]

В навечерието на самия Ноемврийски пленум на ЦК на БКП, довел до свалянето на диктатора Тодор Живков, сменилият го на върха на партийната власт Петър Младенов се среща с американския посланик в София Сол Поланскиевреин, малкото му име е Шаул Soul.[11]

 

Свидетелство за това се намира и в самите доклади на Полански до съответните американски служби. Той и Петър Младенов са вечеряли заедно на 23 октомври 1989 г. Явно американецът е притискал тукашния комунистически външен министър по повод на репресиите срещу мюсюлманите, които посланикът наричал български турци“. Това е оксиморон. Все едно да приемем, че съществува „дървено желязо“.

Документите на ЦРУ разкриват, че Младенов явно е изтървал нервите си. Тойдиректно попитал дипломата: „Какво всъщност искате от нас? Всичко, което поискахте, направихме.“…

В края на разговора Младенов заявил, че „България не е бананова република и иска да решава бъдещето си сама, а САЩ искат да разрушат политическия процес в страната“…

 

От секретните доклади е видно, че дори прочутото писмо на Петър Младенов, в което той се опълчва срещу Живков, и което предшества събитията от 10 ноември, пристига в американското писмо дни след това. Името на приносителя е заличено, но според Сол Полански човекът бил надежден контакт в миналото. Не става ясно дали е българин и от какви среди произхожда

 

От писмото Полански прави извод, че корените за отстраняването на Живков трябва да се търсят в акциите по защита на човешките права по време на форумаЕкогласности намесата на САЩ. Това съвпадало с коментарите на Луканов пред американския посланик.[12]

 

Според мен споменатият „приносител“ на Петър-Младеновото писмо е бил другарят Александър Мирчев. По онова време той е високопоставен служител на ЦК на БКПсекретар и помощник на Андрей Луканов. От ЦК на ДКМС, през ЦК на БКПдо Белия дом във Вашингтон.

 

Александър Мирчев беше говорител на БКП на Националната кръгла маса, проведена в началото на 1990 г. Той е живото доказателство за подчинението на гробокопачите на капитализма на самите капиталисти. Защото малко след като си свършва работата тук, „заминава на специализация в САЩ и не се връща.

В Америка открива серия от фирми. Хора от бившия отдел „Външна политика и международни връзкина ЦК на БКП допускат, че той е една от ключовите фигури за измъкване на пари от България. Според тях част от тези средства се е върнала у нас за създаване на фирми за социални, политически и икономически изследвания.[13]

 

Преди време единствен съобщих, че: Днес д-р Александър Мирчев, учил в Харвард, „в Националния юридически център на УниверситетаДжордж Вашингтонвъв Вашингтон, федерален окръг Колумбияе собственик на ситуираната в американската столицаКрул Корпорейшъни е уважаван член на висшето американско общество. В биографията му е записано, че ебил председател и директор на интернационални промишлени предприятия с активи от много милиони долари и директор в най-високо оценяваната вашингтонска юридическа фирма. Д-р Мирчев е работил за решаването на критични геополитически проблеми и е имал активна обществена кариера. Участвал е в изливането на основите на пазарната демокрация в България и за нейното присъединяване към НАТО и ЕС[14] 

 

Пролетарии от всички страни, кво стана? Световната революция продължава

 

Наситихме се на различни варианти на добре планираните от think tanks и финансирани отWall Street” „нежни революции“ – у нас, в цяла Източна Европа, в СССР, после в Грузия и Украйна… През последните три години – в Северна Африка. Жертвите на поредната – в Сирия, прераснала в гражданска война, надхвърлиха 100 000 души, 80 на сто от които напълно невинни цивилни люде.[15]

Навсякъде Братството монтираше във властта свои доверени лицав Европа издънки на висшата комунистическа номенклатура, в арабския святамерикански и западноевропейски възпитаници, зависими от тамошните секретни служби.

 

В цитираната книга, посветена на събитията от 10 ноември 1989 г., високопоставеният номенклатурчик на БКП, а по онова време генерален директор на Българската телеграфна агенция Боян Трайков споменава документална поредица на виден комунистически журналист, свързан със специалните служби на тогавашната власт. В нея се твърди, че когато същият пропагандатор – Тома Томов, „бил на посещение в Съединените щати, е бил приет в Държавния департамент от някой си Ричард Армитидж, който му казал:

 

Нали имате в България единАндрей Луканов. Кажете му, че като го уволнят вашите началници, ние на драго сърце ще си го вземем при нас.“ Догадките, които поражда изразътще си го вземем“, който е твърде еднозначен, Тома Томов подсилва и с друг цитат от думи на бившия държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър, казани на Андрей Луканов в Париж: „Вие двамата с Желев ще вървите напред заедно.“ Та това прилича на инструкция![16]

 

Кой е бащата на Тома Томов, разбрахте от документалните филми. Струва си да припомня: полковникът от милицията, активният борец против капитализма и фашизма[17] Никола Томов Николов, комендант на концлагера Белене. Самият журналист е израснал на това зловещо място. Бил възпитаван да се наслаждава на садизма, демонстриран от милиционерите при мъченията над политическите затворници на комунистическия режим.

 

В такива условия са се формирали като личности повечето от синовете на убийци? Едва 19-годишен Георги Константиновпотомствен анархокомунист, попада в преизподнята на комунистическото следствие и оттам в концлагера Белене. Зарадинечуваното престъпление“ – гътнал бюста набащицатаСталин в градинката, където днес се издига срамният за нацията ни паметник на Червената армия. Адашът, както взаимно се наричаме, си спомня:

 

Към обяд се чу, че на обекта към шпицкомандата се е присъединил и началникът на плевенската ДС [генерал Аргиров]. Отново строиха всички ни. Бяха извадили и карцираните [заключените в наказателните килии – карцерите, истински гробове по размери], които се олюляваха от изтощение. Генерал Аргиров беше облечен с яке и голф. Приличаше на хипопотам… Той почти изрева:

 

– Не искате да строите карцери? Тогава се пригответе да изкопаете гробовете си

 

И започна да задава един и същ въпрос, сочейки с пръста си случайно попаднали в полезрението му затворници:

 

Ти искаш ли да строиш карцери, бе?

 

Повечето запитани отговаряха утвърдително. Само петима казаха: „Не!”

На всеки от тях Аргиров казваше:

 

– Излез от строя, мръсна гад, и застани тук, с лице към бригадите… Водете ги в карцера! Следобед ще решим съдбата на гадовете

 

След това свитата тръгна към административната постройка, където ги очакваше „малък банкет, организиран в чест на другаря генерали останалите височайши гости наТрудово-Възпитателното Общежитие“. Петимата бяха отведени в подземията на складовете при Йоцов, а нас ни разпуснаха. Откъм импровизираните карцери се чуваха викове. Беше гласът на Йоцов, когото, изглежда, джандарите биеха.

 

В същия момент в тоя кръг на ада през портала влезе някакво дете в къси панталонки. Придружаваше го началникът на обекта, вече старши-лейтенант Йонко. (Пред очите ни „израснаха кадрите на социализма“. Тези, чиято кариера в концлагерите и тюрмите бе започнала при Сталин. Същите, с които сега Хрушчов провеждаше своянов курс на преодоляване на грешките на култаи опитите сида построи нов бардак със старите курви на Сигуранцата“.[18])

 

Детето и палачът прекосиха двора и се насочиха към подземието, откъдето идваха заглъхващите викове на Васил Йоцов. Със Серафимов бяхме на повече от десетина метра от дупката, в която ритаха беззащитната жертва, когато край нас минаха старши-летенантът и детето с късите панталонки, упътени към отворите-отдушници, от които се разнасяха стенанията на нещастния приятел. Някой каза, че това дете е синчето на полковник Томов. Йонко му показваше как се калява стоманата и как е нужно да се постъпва с врага на народната власт“.

 

То приближи до амбразурата на склада, опитвайки се да надзърне в полумрака на подземието. В този момент Йоцов извика: „Убийци!“ А копелето му недносе смееше. Очевидно, след обилния обяд, приготвен от робите на баща му, то изпитваше нужда да сезабавлява. (Един ден то ще стане най-добрият копой сред българските журналисти и кореспондент сред шпионите Тома Томов. След демократичнатаподмяна на част от персонала в бардака то ще продължи да оглупявамедийнолековерната си публика съсспомениза бащата, чиято кариерапострадалаотхуманнотому отношение къмпитомцитев затвора на острова.)

 

Съдбата ме срещна случайно с него в „правителствената болница“, край леглото на агонизиращия и бълнуващ от наркотиците д-р Петър Дертлиев – той боледуваше от рак. Бяхме дошли с Ценко Барев да се сбогуваме с умиращия приятел, когато Томов-„жуниор“ влезе в болничната стая. Той беше изпратен от колегите си да преслуша стария социалдемократвече в клинична смърткато го залъгваше, че ще прави филм за героичния му живот. Използвайки човешката суета, Томов-младши искаше да изтръгне и запечата с магнетофона последната блага дума на Дертлиев за палачите му от БКП-БСП.

 

След като разбра кои сме и че можем да развалим сценария“, той побърза да се изниже от раковия корпус. В очите му се четеше омраза и страх. Страхът от все още живите свидетели, които любящият папа не бе успял да оземли на Шести обект“. Така затворниците наричаха незнайното гробище на острова, за чийто гробарски ритуал Томов-баща беше изложил писмено предложенията си до небезизвестния Мирчо Спасов[Справка – четвъртата част от документалния филм.] Очевидно, духовното сродство между детето и бащата бе пълно. Иначе физическата им разлика беше колосална. То навярно беше дело на някой комшия, докато Томов-старши е подривал и подготвял гибелта на британския капитализъм, предвидена още от „най-великия мислител на хилядолетието“ – Карл Маркс.[19]

 

Да не се лъжем. Тук нищо не е покътнато, никой комунистически престъпник не е докоснат. Тъкмо обратното – умножиха ги.

 

Друг мой близък, обявеният от „Амнести Интърнешънъл“ за политически затворник № 1 на България и № 3 на Европа Янко Янков, беше първият, който ни припомни как дни след срещата на опозиционери с тогавашния държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър, проведена през февруари 1990 г. в София, посланикът на САЩ Сол Полански заявил по радиото, че: „Единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Андрей Луканов“.[20]

 

Има ли смисъл да преповтарям дотегналата на нормалните хора биография на онзи, чието бащино име по паспорт беше Карлович? Понеже върху въпросния документ за неговата самоличност се мъдреше гербът на СССРТретото поколение комунист вече става… „антикомунист“!

 

Безумието на комунизма е болест, нещо като обезумяване на нацията. За съжаление прекалено късно социолозите поставиха тази диагноза и стигнаха до извода, че оттук нататък работата е за психиатрите.[21]

 

Диагнозата се отнася до фюрерите на финансовия Интернационал. Дочувам Техния кикот, долитащ от щаб-квартирата Им…

Световната революция продължава.

 

 

Парола: Преданост на Интернационала

 

 

Какво стана всъщност? В навечерието на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП от 10 ноември 1989 г. избраният от САЩ и Запада за главен антикомунистАндрей Луканов отстъпва първата позиция в партията и държавата на своя кум Петър Младенов.

 

Боян Трайков пояснява: „На въпроса ми защо,… негов много близък приятел ми отговори: „Когато е опасно, няма претенденти за славата.“

 

Малко след десети ноември обаче Андрей Луканов заема тази първа позиция. Става министър-председател и… изземва и съсредоточава в своите ръце цялата партийна и държавна власт. Съратниците от борбата срещу Живков са отстранени и избутани встрани. И става така, че от „Петровата завера“ в политиката остава само Андрей Луканов. [Братството не може да забрави и прости Петър-Младеновата реплика „България не е бананова република и иска да решава бъдещето си сама, а САЩ искат да разрушат политическия процес в страната“. То не търпи волности, опити за самостоятелност и държи на безпрекословното подчинение.] А докато е министър-председател, народът ставаше в 3-4 часа посред нощ, редеше се премръзнал на опашка за хляб и говореше колко Луканов е загрижен да има в страната организирана опозиция и още по-организирани икономически опори в бъдеще.

 

За опозицията?! Похвално е да въведеш плурализъм и демокрация, да създадеш условия хората да се обединяват според своите политически идеали, но учудващо е, бидейки на власт, да помагаш за възникването и укрепването на опозиция срещу своята партия. Това вече не е съвсем нормално и поражда известни съмнения по отношение на Луканов.

 

Обясненията, до които съм стигнал, е в два варианта. Единият представя намерението на Луканов да съдейства за оформянето на опозиция и после да я приобщи в името на демокрацията и националните интереси, като я включи в коалиционно правителство [с участието на Виктор Вълков от БЗНС, на Димитър Луджев, на приетия в БКП Иван Костов и на члена на компартията Иван Пушкаров от СДС] и той да управлява над всички

 

Другото обяснение, по-точно предположение, е, че Андрей Луканов е следвал внушение да благоприятства създаването на опозиция и да й осигури предаването на властта, за да поеме страната демократичен, разбирай капиталистически, път на развитие. Твърде впечатляващо мнение. И не е учудващо, че на въпроса ми кой е могъл да му направи такова внушение и защо Луканов го е възприел, следва повдигане на рамене, тоестне знам или не искам да кажа.[22]

 

И двете предположения на Боян Трайков са верни. За да ви се изясни второто, върнете се към описания от Тома Томов епизод с Ричард Армитидж… В него редом с Луканов е споменат и… членът на БКП и заклет марксист Желю Желев.

 

Само като пояснение: Желев епървият демократично избран президенти създател на Съюза на демократичните сили (СДС). По онова време гологлавият дебелак Ричард Армитидж е в екипа на Джордж Буш-старши. Преди това се подвизава като помощник на държавния секретар по отбраната в администрацията на Роналд Рейгън Каспър Уайнбъргър. Тоест Армитидж е заместник-министър на войната,[23] а сетне отново е помощник-държавен секретар по отбраната в първия кабинет на Буш-младши.

 

Да доукрася картината с детайли, за да добиете още по-цялостна представа за мащабите на заговора. Заместник-министър на отбраната, когато Каспър Уайнбъргър оглавява Пентагона, е Франк Карлучи. Тъкмо той наследява евреина Уайнбъргър на първия правителствен пост в системата на американските въоръжени сили.

Защо споменавам това? За да припомня нещо, което май единствен съм изваждал на светло. Преди 20 години въпросният Франк Карлучи беше съдружник у нас с неколцина комунистически дейци от средната номенклатура, които същевременно лъснаха и като агенти на репресивните тайни служби на режима. Единият е дългогодишният началник на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Божидар Божинов – агент „Страхил“. Вторият – несменяемият гаулайтер на Българския червен кръст Христо Григоров, който е и член на УС на БТПП, и агент на ДС с псевдоним „Еленов“.

 

Още по-впечатляващо е, че кум на другаря Христо Григоров – комсомолски натегач от Горна Джумая, е шуреят на комунистическия сатрап Тодор Живков, академик Атанас Малеев. Прекалено много време братът на съпругата на Бай Тошо вилнееше из медицината и опропастяваше бъдещето на читави, доказани професионалисти.

 

На свой ред Франк Карлучи е близък приятел и протежира своя съквартирант от студентските години, евреина Доналд Ръмсфелд. Да, също министър на отбраната на САЩ, а преди това – съветник по въпросите на въоръжаването на омразния иракски диктатор Саддам Хюсеин.

 

Неведоми са пътищата на финансово-индустриалното Братство. А вие вервайте…

 

Що за птица е самият Желю Желев личи не само по делата му, но и по неговата биография. Завършил философия, членувал в БКП, след промените продължаваше публично да се определя като… марксист. Интернационалът и неговите тукашни наместници му възложиха отговорната роля на водач на създадената от тях псевдоопозиция.

 

В спомените на Огнян Дойнов четем за една среща на Андрей Луканов с Михаил Горбачов, проведена непосредствено след 10 ноември 1989 г. в Москва. Тогавашният посланик на Народна република България Георги Панков, бивш Живков министър, е запечатал в паметта си меко казано странния диалог между тукашния министър-председател и генералния секретар на ЦК на КПСС.

 

Луканов моли, ако е възможно, на другия ден да излезе в съветската преса голямо съобщение, че новоизбраният български президент Желю Желев кани Михаил Горбачов на официално посещение в България. Тогава Горбачов казал:

 

Но Желю Желев е против комунистите и против Съветския съюз.

 

Не е вярно, другарю Горбачов – отвърнал Луканов, ─ така му казваме да прави.

 

А защо тогава казвадолу!“ и сочи с палеца си към земята?

 

И това сме му казали да правиотвърнал Луканов.[24]

 

И още: „Няма съмнение също така и във факта, че част от ръководството на тогавашната БКП беше инициатор и създател (може да използваме по-меката и модерна дума – спонсор) на Съюза на демократичните сили.

 

Тези сили от БКП, които участваха в създаването на СДС, за продължителен период оказваха влияние върху развитието на съюза, участвайки в неговите вътрешни борбиДа си припомним също твърдението на Андрей Луканов, че Иван Костов е откритие за България“, че той е българският Балцерович“.[25]

 

Да видим и чуем:

 

 

http://youtu.be/n1MP5lYo4XQ

 

 

 

Ако някой все още не е проумял, че същите процеси продължават, е обречен да живее в страната на илюзиите. Затова не преставам да се учудвам на онзи плам, с който неосъзнати болшевики като Матросовци бранят един или друг политически цвят и някакви лидери“. Та нали всички тедо единса подставени лица и бушони на ЦК на БКП?

 

 

Парола: Ние сме на всеки километър

 

 

Какво значение има за нас дали начело на властта ще стои Желю Желев, Филип Димитров, Ахмед Доган, Петър Стоянов, Жан Виденов, Надежда Михайлова или Нейнски, Георги Първанов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготев, Сергей Станишев, Б.Б.Le Pompier Soleil, Красимир Каракачанов, Меглена Кунева, Волен Сидеров, Валери Симеонов Балевски, някакви нови болшевишко-милиционерски издънки като отрочетата на ченгесарските социалистически фамилии Москови и Виткови, Радан Еди-кой-си, куп други доскоро неизвестни отрепки, които партията-квачка излюпи в гнездата на нейното непокътнато МВР и ДС?

 

Нали все Политбюро на ЦК на БКП ще е на власт. И командите все така ще идват от Кремъл. Подчинените на Братството действителни управници на територията България вече готвят следващия политически проект барабар с мутрите в него.

 

Най-сетне е време да разберете: На 11 ноември 1989 г., ден следголямата промяна“, концентрационните лагери начело с Белене действаха с пълна пара. Тези места и затворите бяха претъпкани с противници на режима и с българи, отказали да сменят своите рождени имена под заплахата на милиционерската палка, пистолетТТили автоматКалашников“.

 

В момента имам усещането, че някаква машина на времето ме е върнала 24 лета назад. Обстановката е съвсем същата като тогава. Вместо по телевизиите да гледаме мъчениците на комунизма, по радиата да звучат гласовете на интелигентите, имали куража и достойнството да опазят имената си чисти, а по вестниците да четем коментарите на достойните, неопетнените с болшевизма и ченгесарството умни и ерудирани автори, някакъв странен чакрък завъртя стария кърваво червен калейдоскоп. И в неговия окуляр взеха да никнат наглите, доволно ухилени мутри на бившитекомунистически величия и на техните наследници.

 

На връх тази дата – 11 ноември, но двадесет и три лета по-късно (2012 г.), от екрана на тогава официалната правителствена телевизия7 дни“ потомствената сръбска комунистка Люба Ку(рва)лезич за пореден път изкара побелелите дечица на най-висшата номенклатура истинските жертви на прехода“?! На същото занимание са се отдали всичките й колеги.

 

Днес, вече в Нова телевизия, същата другарка е влязла в образа на Раймонда Диен. И с телесата си, проснати върху релсите на пропагандата, всячески пречи да мине влакът, който превозва следователите и прокурорите, евентуално способни да разкрият престъпленията на комунистическия филиал ГЕРБ.

Не се заблуждавайте. Тя просто изпълнява роля. Момчета и момичета като нея са готови на всякакви превъплъщения и унижения, само и само винаги да плуват на повърхността. Какво пък? Това е територията на екскрементите…

 

 

Преди 78 месеца не само Ку(рва)лезич, а всички медийни брантии, независимо от пола им, се надпреварваха кой ще покани повече „мъченицина комунизма, обитавали най-високите етажи на номенклатурата. И все „репресирани“, сиромасите?!

 

 

В интерес на истината, рожбите на унищожителите на българите и на държавносттаАндрей Станков Тодоров и Лъчезар Гришов Филипов, не се натискаха. Другарката Нагаждане зорлем ги ръчкаше със словесния ръжен, само и само да се признаят застрадалци“! Пошушнаха ми, че първата братовчедка на червения олигарх Николай Банев, другарката Ку(рва)лезич, има чин майор в Държавна сигурност. Не се подписвам под твърдението, но поведението й е същото, каквото е било това на Ръжгева, според описанията на оживелите концлагеристки.

 

Тя със сигурност е дъщеря и племенница на активни борци против фашизма и капитализма. Нейният баща, Титовият шумкар Михайло Кулезич, е бил идеологически милиционер, а родния й вуйчобащата на Банев, букваленофицер от Държавна сигурност! За нея те също са… „репресирани“ от собствената си престъпна партия, чиито мокри поръчки са изпълнявали.

 

Онова, което видяхте в откъсите от кинодокументите, е нищожна част от жестокостите, които са вършили предците на другарката Ку(рва)лезичКулезичовци, Баневци и останалите активни борци“, комунисти, земеделци, ченгета Даже хищните животни не унищожават своите. Комунистите са най-долнопробните и безмилостни зверове, които природата е произвела.

 

Едно от най-страшните от български ракурс, пък и от гледна точка на общочовешкия морал, е, че те са избивали срещу заплащане и обещания за власт, и все в името на чужди, враждебни нам интереси. Загърбили Бога, червените фашисти винаги са си създавали идоли. Внушаваха колко велики са кумирите им и обсипаха страната с техни истукани. Всички революционери са такива – съчетание на сатаната и антихриста.

 

Не случайно другарите избраха за свои символи безбожници. Един от тях е Христо Ботйов. По пътя си четата, предвождана от него, срещнала някакви власи, които заявили, че не знаят български. На румънски език, който Ботйов знаеше като български, разправил на власите кой е и защо е дошъл, държал им нещо като слово. Д. Теодоров,[26] който стоял току до него, казва, че войводата рекъл най-после: „Ние сме хора на московеца.[27] Което най-вероятно дава отговор на въпроса как е била финансирана четата.

 

Обясненията със събраните суми са несъстоятелни. По-голямата част от тях били похарчени от Ботев по време на пътуването му до Одеса, за да калесва Филип Тотю за войвода, както и от другия нароченПанайот Хитов. Първият заявил, че е професионален революционер и поискал 1000 златни наполеона. А за втория се споменава, че взел парите и с тях си засадил лозе край Белград.

 

Ще отрече ли някой, че комунистите също са хора на московеца“? Те и техните наследници продължават да бъдат „героите на нашето време“, както бяха на предходното. Значи тя, епохата, не се е променила. Снишаваха се, пък по заповед преминаха към трансформация. И наченаха модификацията на антикапиталистите в капиталисти, на московците в антисъветчици, на американофобите в американофили, на българомразците в патриоти, на Павеловците, избивали и преследвали християни, в демонстративно черкуващи се псевдовярващи

 

Не, това не са хора. Нямат нищо общо с човешките същества. Имаме работа с инкарнации на сатаната, с въплъщение на ирационалното, антихуманното.

 

Всички у нас забравиха т. нар. репресирани. Свестните от тях никога не са се смятали за такива. Шегуват се, че са „законно осъдени“. В съответствие с действащите по онова време антихуманни и противонародни закони.

 

В действителност те са били арестувани, изтезавани и съсипани напълно незаконно. Присъдите срещу тях – също. Думата им не само не се чува. Повечето от тях, които със сигурност не са продали душите си на сатаната, бяха докарани до ръба на физическото оцеляване. Докато шествието на болшевишките жертви“, „репресирани“ от самите себе си, продължава. Такова чудо не светът, шопът от вицовете не беше виждал.

 

Кръговратът на ченгетата продължава. Населението търпи и мечтае за връщането на годините на „застоя“. Защо? „Народът, отучил се да мисли и да работи, нека мре. Той вече за нищо на никого не е нуженПартията все пак някак си се съгласяваше да храни своите роби, но хора, осъзнали свободата си, тя нямаше намерение да храни. А Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си и ще се подхранва от Запада.[28]

 

Времето на измамниците продължава. Само че кукловодите остаряват, предават конците на своите възпитаници. Вече започна битка между комунистите, ченгетата и подставените им лица. Живеете в свят, в който сериозните неща се случват зад кулисите. А лицата, които виждате в светлината на прожекторите, са маски. Истинският им вид е съвсем различен. Предлагам ви кратък откъс.

 

 

http://youtu.be/Y7wkbHVHdQY

 

 

http://youtu.be/PwFuylkA6KU

 

 

 

Тозинародизобщо не проумя какво сториха с него. Нитокой свърши пъкленото дело. И май не го вълнува. Той си въобразява, че някой отново ще пълни копанята му. Вярно, с постна помия, но все пак – редовно

 

Сега, когато не вали, по улиците на София крещи някакво множество. В телевизионните репортажи сред него различавам мутрите на старите ченгета от СДС на различни възрасти. Например комсомолският секретар на всички български студенти в Москва, облажилият се от „прехода“ другар Евгений Михайлов, през друг като него, синът на Тодор-Живковия юридически съветник Кирил Маричков, най-видният съветски антисъветчик“, комунистическият антикомунист“, „противникът на Държавна сигурност“ и неин действащ понастоящем агент ИвоИвайлоИнджев, Васил Станиловкапитан и началник на група от Шесто управление на ДС и издател наантикомунистическиявестникПро и анти“, Найо Тицин – синчето на художника Атанас Нейков, който е бил личен агент на началника на Държавна сигурност, другаря Григор Шопов и т.н. Но също така преобладаващото множество от протестиращи са дечица на комунисти и милиционери явни и тайни.

 

За какво вият? В повечето случаи репортерите, свикнали да се подчиняват на всяка власт, услужливо им спестяват този въпрос. Което издава, че служат на същата управа, против която реват уличниците. А пък правителството вместо да издаде заповед градът да бъде освободен за движение, както правят навсякъде по света, се крие и мълчи. Милиционерите са станалидружелюбнии дажеобичливи“. Няма да се учудя, ако ги видя сред протестиращите?!…

 

Само преди две седмици полицията в Берлин „демократично“ преби демонстриращите срещу гостуващия Барак Обама. Малко медии представиха тези кадри с яко насилие. Както трите американски и двете британски телевизии не показаха как при пристигането на американския президент в Претория южноафриканци издигаха плакати с надписи: „Обамационистки чичо Том“! (Виж илюстрацията, взета от Euronews.)

 

Милициите и полициите са правоприлагащи – по-скоро правоналагащи органи. Един от методите, с които си служат, е насилието. Да си въобразявате друго, е белег за невежество.

 

Дори в песните от бляна на моето юношество, наречен „лятото на любовта“, не се забелязваха никакви заблуди. През онези дни на 1967 година, в един от химните на хипарството,  Ерик Бърдън изпя:

 

Лицето на ченгето е изпълнено с омраза.

Господи на небесата, та той е на улицата, нареченаЛюбов“.

Кога най-сетне те ще научат,

че старото ченге, както и младото фантѐ

могат да се чувстват добре

в топлата нощ на Сан Франциско?

 

Децата са кротки и самоуверени.

Те не издигат глупци.

Това е американска мечта,

Която се отнася и за индианците.[29]

 

Преди двадесет години нашумя нашенски шлагер, в който се пееше: „Девет милиона мишлета изкарват се взаимно ченгета, а котараците подхвърлят досиета и си пият кафето

 

Американската мечтаотдавна отлетя. Нашатасъщо. Разликата е само в това, че тук вечно „издигат глупци“. И тогава мишоците не проумяха, както и сега техните мишлета не разбират. Ако ще взимат властта с насилие, да се въоръжат и да тръгнат към дворците, а не към празните сгради на институциите. Истинските революции започват с война срещу властта, а тя се крие в палатите.

 

Ако имате акъл, няма да се залъгвате с друго. Посредниците между интернационалното Братство и народа, които имат право да взимат тактически решения за тази територия, се намират в Бояна, Драгалевци, Симеоново, в квартала около Докторската градина в столицата. Те отдавна са разработили резервни варианти – всеки за себе си. Описано е.

 

Вслушвайте с в Бунич. Той бе сред първите, които прозряха и разкриха повечето от истините за ситуацията в СССР, Русия и света. И преди 22 години ви съветваше да не търсите златото на партията, „защото дори и да го намерите, няма да ви бъде от полза.

 

Защо ли? Ами защото световната революция, за която бяха мечтали Илич и Парвус, вече е факт. Доларът окупира целия свят… Него може да го победи само по-силна валута – такава, която да го смаже, както стана с нашата рубла. Но как да се създаде тази валута, след като всичкото злато на партията е препратено в Съединените щати? Трябва да се работи, но това у нас никой не го умее, а и не иска. Ако пък поиска, не му позволяват. А на когото позволяват, после го разоряват. И правят всичко това съзнателно.

 

Над страната ни под формата на хуманитарна помощ е установена международна опека и фактически тя изгуби своята независимост.

 

Кой и къде определя сега нейното бъдеще?

 

Болшевиките изчезнаха също така внезапно, както се бяха появили някога. Разтвориха се в онези световни структури, които тогава ги изсипаха върху Русия.[30]

 

По-силната валута, която да смаже долара“, не беше „намерена“, а създадена. Сътвориха я същите интернационални финансисти от тайните общества, които основаха Съединените щати. Наричат я юан. Но за това – в анализи по други теми.

 

А вие заместете „Русия“ с „България“. Какво от всичко изброено не е станало и тук? Да отнемете властта от алчно червената фашистка номенклатура, подкрепяна отдолара“, е все едно да гоните зли духове със заклинания. Вервайте…

 

По подобен начин няма как да заглушите залповете на Аврора“, които толкова години безспирно кънтят в главите на червените бабички. Те убедено се доверяват на разпространяваните сред техните редици митове за „сиромахаТодор Живков, койтосе грижел за хората“. Така е, но всички знаехме кои са хората

 

Многократно съм изтъквал, че когато Господ иска да унищожи някого, му взима ума. По тези места отдавна не остана сиво вещество. Затова се върнете към първото изречение в тази публикация.

 

Остатъчните българи ще вземат мерки в името на своето поколение. Пък и за една по-поносима есен на живота в тази иначе благословена от Бога земя.

 

Останалите? Съжалявам, те не ме интересуват. “Contra impudentem stulta est nimia ingenuitas” – „прекаленото благородство спрямо безочливия е глупост“. Да се надяваме, че ще се научат след поредния провал. Може и да докажат колко верни са отколешните мъдрости: “Experientia docet stu etos” – „опитът учи глупците“. Защото умните взимат предохранителни мерки.

 

Белким наистина се окаже, че “malo accepto stultus sapit” – „глупавият става по-умен след загуба“.

 

Въпреки това могат да оспорват?

 

Древните са постановили: „Ignorantia non est argumentum“ – „отрицанието не е доказателство“…

 

За „беднитеЖивкови и сие – в продължението.

 

 

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

                 От сърце благодаря на всички дарители. Този път на първо място на Владимир Симеонов от Вакарел, Валери Рангелов от Монтана, Пламен Павлов от Добрич.

                 Надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 2 лева месечно. Уви…

                 За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

                 Повече не мога да известявам броя на дарителите по банков път. През последния месец – една имигрантка.

                 Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

                 Длъжен съм да известя, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

                 Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

                 Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

                 Изглежда мнозинството послуша съвета му.

                 Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 10-12 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

                 В интерес на истината, с парите дарени напоследък, може би ще успея не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Толкова.

                 Преди няколко месеца един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език и преводач Петър Коритаров, преведе прилична за моите разбирания сума. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

                 Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 700. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 350. Всеки от тях да внася по 1,50 – 2 лева месечно – 18 до 24 лева годишно, бих могъл да продължа. Не става… Но ще се боря, докато мога.

                 Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар. Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

                 Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

                 Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

                 Признавам, че ми е късно да се променям.

                 Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

                 Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже. Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

                 По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

                  ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

                  ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link): http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Карлово.

 

 

 

 

                 ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] Татяна Томова – „Родна скулпторка станала съпруга на барон Ротшилд“, в. „Марица“, препечатано в „Старо Габрово“, stanimer.blog.com, Габрово, неделя, 24 декември 2006 г., online: http://stanimer.blog.com/2006/12/24/%D0%B2%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BB-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%E2%80%93-%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%BD/, online: http://tatyana.hit.bg/materiali/lica/lica_veselina.html

[2] Във всяко печатно издание тази длъжност беше в номенклатурата (специалния списък) на Държавна сигурност.

[3] Игор Бунич – „Златото на партията”, Издателство „Прозорец”, София, 1996 г., стр. 350.

[4] John Reeves – “The Rothschilds: Financial Rulers of the Nations”, A.C. McClurg & Co., Chicago, IL, 1887 г., стр. x.

[5] Вж. Victor Gray, Melanie Aspey – “Rothschild, Nathan Mayer (1777–1836)”, Oxford Dictionary of National Biography, Online edition, Oxford University Press, Oxford, UK, May 2006 г., изтрито, но с пренасочване към нова биография от online: http://www.oxforddnb.com/index/59/101059300

[6] Вж. напр. Niall Ferguson – “The House of Rothschild”, Volume 1: Money’s prophets, 1798-1848”, Viking Adult, New York, NY, 1998 г., стр. 15, 99; Frederic Morton – “The Rothschilds: A family portrait”, Fawcett Crest Publications, Robbinsdale, MN, 1972 г., стр. 94; John Reeves – “The Rothschilds: Financial Rulers of the Nations”, вече цит. съч., стр. 167. Книгата на Джон Рийвс е достъпна в нейния оригинален вид в pdf и други формати от online: http://archive.org/details/rothschildsfinan00reevuoft Добре е повече хора да се запознаят с нейното съдържание.

[7] John Reeves – “The Rothschilds: Financial Rulers of the Nations”, вече цит. съч., стр. 86, 95-96, 170.

[8] John Galt – “Dreams Come Due: Government And Economics As If Freedom Mattered”, Simon & Schuster, New York, NY, 1986 г., стp. 312.

[9] Боян Трайков – „10 ноември 1989: Превратът”, Книгоиздателска къща „Труд”, София, 1999 г., стр. 143-144.

[10] Огнян Дойнов – „Спомени“, допълнени от Зоя Димитрова, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2002 г., стр. 41.

[11] Пак там, стр. 67.

[12] Алексения Димитрова – „Войната на шпионите: Разследване в български и американски секретни архиви“, „Сиела –
Софт енд Паблишинг“, София, 2005 г., стр. 302.

[13] Георги Тамбуев – „Власт, облечена в корупция”, Книгоиздателска къща „Труд”, София, 2001 г., стр. 308-309.

[14] Dr. Alexander Mirtchev, Krull Corp., Washington, DC, online: http://www.krullcorp.com/en/dr-alexander-mirtchev.html

[15] Вж. напр. “More than 100,000 people have been killed since the start of the Syrian conflict, activists claim”, “The Daily Mail” by Steve Nolan, dailymail.co.uk, London, Wednesday, 26 June 2013 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-2349034/More-100-000-people-killed-start-Syrian-conflict-activists-claim.html

[16] Боян Трайков – „10 ноември 1989: Превратът“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 1999 г., стр. 133-134.

[17] Как са се „борили“ срещу нещо несъществуващо? Доказано е, че у нас фашизъм имаше единствено между 9 септември 1944 и 11 ноември 1989 година.

[18] Названието на тайната политическа полиция в Кралство Румъния.

[19] Георги Константинов – „Аски калейдоскоп: Спомени на затворника в два тома“, Том ІІ, Издателство „Шрапнел“, София, 2006 г., стр. 259-260.

[20] Янко Янков – „Досиетата на ДС (14)”, Писмо №LPC-Euro-Just-18/06.07.2007 г. до Държавния секретар на САЩ, Директора на ЦРУ, Посланика на САЩ в България, посланиците на държавите, акредитирани в България, всички български и чужди медии, 6 юли 2007 г., Ianko Iankov, София, 31 август 2007 г., online: http://iankov.blogspot.com/2007/08/14.html

[21] Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“, София, 1996 г., стр. 10.

[22] Боян Трайков – „10 ноември 1989: Превратът”, вече цит. съч., стр. 132-133.

[23] Вж. напр. Dov S. Zakheim – “Flight of the Lavi: Inside a U.S. Israeli Crisis“, Brassey’s, Washington, DC, 1996 г., стр. 128.

[24] Огнян Дойнов – „Спомени“, допълнени от Зоя Димитрова, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2002 г., стр. 339.

[25] Огнян Дойнов – „Спомени“, вече цит. съч., стр. 338.

[26] Димитър Тодоров-Димитров (1854-1940) – Ботев четник, който разказал своите спомени на Захарий Стоянов. Първите му спомени е записал Илия С. Бобчев. Те били публикувани във вестник „Мир”, брой 7777, 2 юни 1926 г., под заглавието „Един съратник на Хр. Ботев – Какво разказва той за онова време”.

[27] Захарий Стоянов – „Христо Ботйов: Опит за биография”, Издателство „Захарий Стоянов”, София, 2001 г., стр. 311.

[28] Игор Бунич – „Златото на партията”, първо издание, ИК „Прозорец”, София, 1994 г., стр. 345.

[29] “San Franciscan Nights” by “Eric Burdon and The Animals”, Music and Lyrics by Eric Burdon, Vic Briggs, John Weider, Barry Jenkins, and Danny McCulloch, MGM, 1967 г.

[30] Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“, София, 1996 г., стр. 350.