Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

РЕВАНШИЗЪМ? КАКВО ПО-ДЖЕНТЪЛМЕНСКО, КОГАТО Е СТРЕМЕЖ КЪМ СПРАВЕДЛИВОСТ? – Част 22

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

 

От 70 години у нас всичко е кич.

 

Даже провъзгласеният за „главен кичовед“ беше кич. Покойният Иван Славов с малко име „професор“ бръщолевеше срещу кича в ченгеджийницата Всяка неделя“. Даже написа книга по темата, която компартийците му издадоха. А самият той в действителност не представляваше нищо друго, освенкич.

 

 

Кич или чалга е все едно, но все пак изберете и то сами

 

 

В противовес на Чеховата максима, че „у човека всичко трябва да бъде прекрасно“, когато нормалните хора по света ходеха без бакембарди, тези на другаря професор бяха с размер на едри пържоли. „Борецът против кичасе изразяваше кичозно. На всичко отгоре не си беше направил труда да се избави от своето меко диалектно сливенско произношение. Не беше виновен за това, че се е пръкнал от такива родители и е израсъл в съответната среда.

 

Не съм злобар и езиков чистофайник, за да връзвам кусур на хората заради диалектния им говор. Обратното, намирам всичко това за красиво и полезно. То украсява речта ни. Защото е част от нейното разнообразие. Което е богатство. Нещо повече, обичам да използвам архаизми и диалектни думи. Те оцветяват текста, овкусяват го, ако ми позволите тази волност.

 

Обаче навсякъде следва да ни води чувството за мярка. Когато някой е сред т. нар. публични личности, още повече – обучава други хора, следва всячески да  се придържа към официално приетия, т. нар. литературен език. Затова е упрекът ми към покойния Иван Славов, този „Свети Георги“ в битката срещу кича.

 

Върхът на кича, който Иван Славов олицетворяваше, беше неговата словесна схватка с чалгаджията Азис, състояла се в късната „Всяка неделя“. Полуграмотното циганче от Костинброд не само наддума другаряпрофесор“, ами направо го срази! Което идва да покаже, защосоциалистическата интелигенцияе на такова равнище, което не заслужава нищо по-малко от кавички като присъда

 

На всичко отгоре членът на БКП Иван Славов взе да се изявява като… антикомунист“?! Което не му попречи да приеме посланическия пост в Братислава от официалните наследници на любимата му партияБСП (1994-1998 г.). След което за пореден път да изуе сталинските чизми и да надене „демократичните калеври“…

 

Струва си с ръка на сърцето да признаем, че самиятантикомунизъм“  на членовете на Българската комунистическа партия е кичозен. Не мислите ли?

 

Сега ще представя видеосвидетелство по основната тема, което съдържа много истини. Но е кич. Защото онзи, който ги изрича, е идеологически брат-близнак на покойния Иван Славов. Още преди промените Партията е закичила и двамата с милиционерското званиепрофесор“. Всеки, който е с акъла си, е наясно, как можеше да бъде постигнато то в условията на класово-партийния подход в науката и образованието. Или чрез членство в БКП-БЗНС, или посредством ченгесарство. Най-често – чрез двете.

 

Преди да видите първата част от видеото, да ви попитам: Има ли някой, който се съмнява, че единствените, комунистическите Български професионални съюзиБПС, неразделна част от престъпния тоталитарен режим на БКП, претърпяха метаморфоза. Тя беше извършена за една нощ, като всичко в посткомунистическа България. Вечерта на 16 февруари 1990 г. техните гаулайтери си легнаха целите в червено. На заранта на 17-и се събудиха предрешени влилаво. И „демократични“! Нарекоха „новата“ организация Конфедерация на независимите синдикати в БългарияКНСБ.

 

Ето само един епизод, елемент, зъбно колело, от механизма на най-долнопробния политически кич, който не престава да властва у нас. Комунистически антикомунизъм“, тоталитарнидемократи“, алчно червена фашистка мафия, която притежава опит за държава с претенции да я градисвободна“.

 

Когато споменаваме КНСБ, неизбежно фигурата на главния учредител на организацията изниква като образ в очите на хората, помнещи началото на промените. Кръстьо Петков е потомък на комунистически терористи и роднина на обгърнатия със зловеща слава главен идеолог на т. нар. Българска народна армия, генерал Велко Палин.

 

Достатъчно красноречив за манталитета на жителите на неговото родно място е фактът, че отказаха да върнат оригиналното име на селището – чудесното Бързица. Или поне следващото, в което за първи път е изплакало бебето КръстьоКняз Александрово. Селото е било наречено на княз Александър І Батенберг.

 

За тамошните хора шумкарският псевдоним на местен червен терорист е по-значим. Затова селото, което, ако не беше другарят Палин, нямаше да е градче, се нарича… Димово. Това да са ни кахърите, както се казва.

 

Не случайно вече доста пъти се спирам на правилата, които улесняват живота. Стига да бъдат спазвани. И посочвам, че няма как да бъдете полу. Например – полухристиянин. Не можете да служите на двама господари, както е отсъдил Господ.[1] Ако вярвате в Бога, или пък просто сте нравствена личност, ще спазвате Христовия завет:

 

Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.[2]

 

В родното място на Кръстьо Петков се издига доста голяма черква. В нея не са извършвани богослужения от1945 или 1946 година. Дълго време е била превърната в… склад! Какво ви говори това?

 

 

Еманация на злото

 

 

Съвсем естествено за своя произход другарят Петков става член на БКП. Завършил икономика, през 1978 година е избран за доцент по социология във Висшия икономически институт Карл Маркс“. След още осем лета вече е „професор“. „Специализира социология, социология на труда, икономика и социална политика в Академията на науките в Новосибирск, в Международния институт по труда в Женева, в Университета по икономика и политически науки в Англия. Участвал е в университетски програми и семинари в САЩ, в университетите в Мичиган, Бъркли, Дюк и др.[3]

 

Разбирате, че всичко това беше не просто недостъпно, а немислимо за редовия българин. Колкото умен и ерудиран да беше нашенецът, без БКП-БЗНС и Държавна сигурност подобна кариера се оказваше мираж или сън. Да, като верен син на Партията Кръстьо Петков е поел ангажимента да сътрудничи на репресивните секретни служби на тираничния режим под агентурния псевдоним „Еленков“.

 

Дълги години е бил все ръководител – на лабораторияСоциология и психофизиология на труда“ в Института по труда; на групаСоциологически изследвания“ към Информационния център на ЦК на БКП; директор на Профсъюзния институт Георги Димитров“; директор на Института по социология на БАН.

 

Тъкмо последното място е яслата, в която проплаква Съюзът на държавна сигурностСДС. Това става на 7 декември 1989 г., когато другарят Петков или „Еленков“ е… в командировка. А домакин се оказва неговият заместник на поста, видният „демократ“ от Държавна сигурност и седесарски министърГеорги Фотев, с агентурен псевдоним „Йолов“. Другарят продължава безсрамно да показва мутрата си по кичозни сборища, понятно защо представяни като… „антикомунистически“.

 

Но да се върнем към другаря Петков. Този банален примитив, е „бил гостуващ преподавател в следните университети: Кентския в Кентърбъри, Англия. Избран е за почетен доцент на същия университет; в Католическия университет, Тилбърг, Холандия, Свободния университет в Брюксел,.. Университета в Билефелд, Германия.[4]

 

Вие да видите – какъв „учѐн“, който се бори с българския език, както прасетата от родното му село с тиквите.

 

След промените Партията възлага на Кръстьо Петков да основе „други“, пак зависими от БКП профсъюзи. Обаче те да придобият друга – „демократичнафасада. Затова ги наричат „независими“. И заменят „русизма профсъюзи“, според самия Петков, със звучащото по-западно – сиреч „свободно“ съществително „синдикати“, (заимствано от френската терминология) имаше по-скоро символично значение за възраждане на прекъснатите традиции“.[5]

 

Да, защото на Запад и особено в САЩ от двайсетте години на ХХ век под синдикат се разбира и организирана престъпност. Поради вербуването на профсюзните босове от мафията. А червената мафия е на власт в България още от 9 септември 1944 г. и то без прекъсване. Планът за това е разработен в лабораториите на интернационалното Братство. Неговото изпълнение беше възложено на болшевиките и нацистите. У нас той беше осъществен от Съветите. А надзорът над действията на Сталиновите въоръжени орди беше поверен на западните представители в Съюзническата военна контролна комисия.

 

И така, учредяването на „независимите синдикати“ е поверено на Кръстьо Петков лично от „Андрей Луканов, най-силната фигура в БКП по това време“![6] Карлович, предварително осведомен, че ще бъде провъзгласен от Вашингтон за единствен представител на антикомунистическата опозицияу нас, не делегира пълномощия лесно. Камо ли власт… За него, роденият в Москва в разгара на Сталиновите чистки, с пълна сила важи правилото на „бащицата“ от Кремъл, че „проверката е висша форма на доверие“.

 

Той се осланя на другаря Петков, понеже вече го е изпробвал в сложната обстановка по връщането на родните имена на българските мюсюлмани. От убеден и доказан интернационалист бачо ви Кръстьо набързо се преобърнал в яростеннационалист. Той е сред създателите и вождовете на Общонароден комитет за защита на националните интересиОКЗНИ. Това е чисто червена фашистка организациячелен, а защо не и боен, отряд на БКП. В нея членуват все комунисти и то предимно под пагон от милицията, армията и най-вече от Държавна сигурност.

 

Кръстьо Петков не е предал партията. Останал е верен и то „на терен“, както се изразяват военните. На самия фронт в Кърджали. Ето какво си спомня самият той за онези дни, когато Луканов посещава Кърджали, който „на връх Нова година (1990) по повод връщането на имената на мюсюлманското населениее блокиран от комунисти.

 

Този акт беше прокламиран на специален пленум на ЦК на БКП и представляваше рязък обрат в етническата политика на същата партия, която в средата на предишното десетилетия мобилизира цялата държава и нейния репресивен апарат, за да осъществи т. нар. възродителен процес.[7]

 

Усещате ли дистанцирането, тъй характерно за опортюнистите, ренегатите, партийните номади? Петков говори в трето лице за партията, в която не е престанал да членува. И започва да я сочи с пръст, да хвърля обвинения. Но те са без конкретни адресати. Иначе би следвало сам да поеме към съдебната скамейка. Ако не като пряк участник в престъпленията на режима, то поне в качеството си на съучастник.

 

Но така му е заповядал Андрей Карлович – „най-силната фигура в БКП по това време“.

 

Той направи среща с т. нар. партиен актив в един от салоните и беше принуден да чуе много остри приказки от местните си другари, вкл. обвинения за национално предателство. Аз се видях и с участници в контра-протеста на българските турци, организиран на един от площадите на града. Поговорихме малко, усетих колко са разтревожени от това да не се стигне до открити силови сблъсъци.

 

После ме отведоха по доста конспиративен начин на среща съсстачниякомитет. Охрана имаше навсякъде-млади и яки момчета с ленти на ръкавите. Комитетът се състоеше от десетина души, които станаха ядро на създадената тогава организация ОКЗНИ. Разговорът премина в леко изнервена обстановка, заявиха ми със заплашителен тон, че тръгват срещу София и като начало ще прекъснат комуникациите и подаването на електрически ток. Помолих поне да не нанасят поражения на индустриалните предприятия, но думите ми нямаха кой знае какъв ефект. После внезапно ми казаха: „Имаме нужда от национален ръководител. Ще вземем властта и цялата сган начело с политбюро ще бъде изметена. Искаме ти да станеш министър-председател!“

 

Ето как попаднах в първия по-сериозен капан в моята лидерска биография. До вчера ме възприемаха като нестандартен работнически водач-пришълец от интелигенцията; днес бунтовни граждани ме тласкат към анархистични акции.[8]

 

Така, полека-лека, под вещото ръководство на Луканов, на 17 февруари 1990 г., малко след като държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър е обявил Карлович за главен антикомунист“, другарят Кръстьо Петков се оказва „синдикаленлидер.

 

В спомените си той говори за две важни срещи. Засега прескачам първата. Но няма да я изоставя окончателно. Да видим коя е другата:

 

Втората паметна среща с водеща фигура от полската Солидарност“ – Адам Михник – се състоя след няколко месеца в Гърция. Бях там на международен синдикален семинар, а Михник беше почетен гост и оратор. Чу моето виждане за ролята на синдикатите в прехода и ме попита със специфичния си говор (леко заеквайки):

 

Т-т-т-и отПодкрепали си?”

 

„Не, отвърнах, от КНСБ съм.“

 

Напускай ги веднага и отивай вПодкрепа“ – каза в упор Михник. После добави „Стари комунистически структури не подлежат на реформа. За тяхната болест няма лечение.“

 

 Замълчах! Тези думи на вечния дисидент и изключително прозорлив аналитик Адам Михник изникваха в паметта ми много пъти в моята лидерска кариера. По принцип той беше прав. Но аз нямах право на отстъпление! Трябваше да има начин, длъжни сме да успеемтова беше общата воля на първия екип на КНСБ.

 

Само веднъж бяхме на ръба на отказаразцеплението. Това стана след опита за вътрешен бунт на твърдолинейното комунистическо ядро в конфедерацията, организиран след стачката срещу правителството на Андрей Луканов. Но тази колизия настъпи в началото на втората година и надхвърля времевите рамки на моя разказ.[9]

 

За да няма заблуди, евреинът Адам Михник се оказа неизбежниятбившкомунист и агент в редовете на полския профсъюз „Солидарност“. Самият главатар на организацията – Лех Валенса, се оказа банален доносник с агентурен псевдонимБолйек“…[10]

 

През 1991 г., бидейки част от ръководния екип на всекидневния вестник „Подкрепа“, за мое съжаление участвах в „пуническите войни“ на тема „комунизъм-антикомунизъм“, които КНСБ и „Подкрепа“, респективно Кръстьо Петков и Костадин Тренчев, водеха. Лечителят на трупове стигаше до цинизъм. И често се заканваше на откровено червения си колегаот билдинга“, какще му духа лулата“!

 

Оказа се бутафория. Двамата си бяха съидейници, братя по грабеж и неразделни приятели. Но така върви туземната ни „демокрация“…

 

 

Вулгарно ест

 

 

Кои бяха останалите доверени лица на БКП и нейните служби за партийна сигурност, които бяха удостоени с върховното доверие да станат учредители на КНСБ? В спомените на агент „Еленков“ се говори за „професорски екип!“ В него са изброени „имената и личностите , които предложих“:

 

„Проф. Светослав Ставрев, специалист по икономическо управление;

Гл. асистент Огнян Крумов – социолог-икономист;

Диана Дамянова – бивш аспирант[11] по история от Профсъюзния институт;

Младен Младенов –профсъюзен ръководител от Пловдив;

Д-р Желязко Христов, хирург от Пловдив;

Явор Дражев – млад и активен социалдемократ, начинаещ бизнесмен.[12]

 

Така стигаме до безсрамието, преминало в откровена вулгарност. Когато на 17 февруари 1990 г. БКП назначава Кръстьо Петков за Gauleiter на своя полилавял червенсиндикат“,[13] за пръв заместник на агент Еленков поставя другаря Светослав Ставрев с малко имепрофесор“. Простете, но по време на социализЪма на правешкия каскет тази титла звучеше като онзи кратък виц за един нашенски джентълмен“… Агент „Еленков“ пише:

 

Длъжен съм с няколко думи да представя всеки от моите заместници:

 

Проф. Светослав Ставревутвърден специалист по теория на управлението и икономиката, с модерни възгледи, които гравитираха около либералната школа. Това му създаваше проблеми с егалитарно настроените профсъюзни кадри и част от работниците, когато провеждахме обучения, спорехме за платформи, или подготвяхме рамковите материали за преговори. Проф. Ставрев беше и остана до края на работата си в КНСБ човекът, склонен най-малко към компромиси, щом работата опреше до икономическата логика. Имаше остър, саркастичен език, ярко перо и не прощаваше никому за невежеството. Негова заслуга е създаването на екип от млади макроикономисти и финансисти, които и до днес са експертна опора на КНСБ.“[14]

 

Само че Ставрев отдавна бил направил най-големия компромис – този с властта на БКП и неговото участие или съпричастие в нея. Когато прочетох характеристиката, която му дава неговият господар КръстьоЕленков“, ме напуши смях. За първи път узнах, че имало… „либералникомунисти! Както се изповядва Карел Чапек:

 

Пуснете срещу мен най-ортодоксалния комунист. Ако той не ме пречука на място, аз се надявам лично с него да се разбера по много въпроси, които разбира се, нямат никакво отношение към комунизма. Но комунизмът по принцип не допуска съгласие с другомислещи дори във всичко онова, което не го засяга. Вие ще намерите у комунистите почти нечовешка сила на убеждението по какъвто и да е дребен повод – и това не е така, защото доводите им са достатъчно убедителни. Просто те не обръщат внимание на възраженията.[15]

 

Сега да чуем и видим Ставрев – „професора“. Дали поради своя характер, довел го до съответните зависимости от реалната властpower, или от невежество, но той спестява една истина и изрича две лъжи. Останалото е болезнено вярно.

 

Спестеното е, че той е един от тяхчервените кхмери, съсипителите на България. Лъжите ще коментирам по-нататък. Сега нека го оставим да говори:

 

 

 

 

 

Все едно четете тази медия, или гледате записи от едноименното телевизионно предаване, нали?

 

Колкото и да търсите, в интернет няма да намерите биография на Светослав Ставрев. В мазетата с архивите на БКП и ДС е скрит скелетът, а не в някакъв гардероб или другаде. За пореден път комунист, висш деятел на организация, създадена от върхушката на БКП и ДС, приказва от антикомунистически позиции. Повечето от нещата, които изрича, са напълно верни. Но…

 

 

 

Алчността за богатство и власт развращава, комунистическата – до цинизъм

 

 

Къде измами другарят „професор“? В основни линии – на два пъти, в началото и в края.

 

Но преди да се спра на тях, нека покажа как комунистите и ченгетата, скрити зад демократичниодежди, се бранят едни-други. Подават си топката, играят си на антикомунизъм“ и се правят на различни, даже на… „десни“.

 

Същества като Ставрев, с малко име „професор“, не знаят що е срам. Никога не съм очаквал нищо от тях. Те са лишени от елементарни човешки качества като нравственост и съвест. Те продължават да представят пиеската. Никога не са изпадали до ролята на миманса в нея. Винаги са били на хранилкапри това обилна. Дали от партията-майка или от интернационалните й чорбаджии, е все едно.

 

Като заместник-председател на комунистическите независими синдикати Светослав Ставрев беше участник в т. нар. приватизация на вестник „Труд“. Което е евфемизъм за кражба. Но не се свени да подлага на критика този престъпен процес, в който сам беше замесен. Мърмори за „морал“ и т.н.

 

От януари 1992 г. вестникът се води частен. Като акционери физически лица са включени шефовете на профсъюзите Кръстьо Петков, проф. Светослав Ставрев и Диана Дамянова, на които по-късно дяловете са изплатени.[16]

 

Най-поразителното е, че ортодоксалният комунист и агент на Държавна сигурност Кръстьо Петков внезапно се изявява като крайно „десен“. Зад новите му схващания прозира почеркът на Луканов и на западните кукловоди на двамата. Агент „Еленкове по-голям защитник на свободната предприемаческа инициатива и пазарните механизми, от „либералстващия“ си заместник Ставрев:

 

Положителното отношение на синдиката към пазарния метод на приватизация и равнопоставеност на чуждестранните инвеститори е подкрепяно изцяло от неговия лидер Кръстьо Петков. Той неколкократно е наричал идеята за равен старт утопия“, противопостави се на необмислени промени в приетия закон и в крайна сметка не одобри проекта за масова приватизация. Това се оказа сред причините за разрив в отношенията между председателя и заместниците му Светослав Ставрев и Диана Дамянова.[17]

 

От разговори с участници в онези събития узнах, че другарите Светослав Ставрев и Диана Дамянова – понастоящем милионерка, отговаряща за връзките с обществеността на Валентин Златев и тукашния клон на ЛУКойл“ – не успели да се отърсят от социалистическите си заблуди. Наредили се сред първите, които ударили рамо на последвалата измама с масовата приватизация. Говори се, че са били сред идеолозите на Приватизационния фонд Труд и капитал“ – една от крупните мафиотски структури, участвала в плячкосването на България и българите.

 

От известно време, подобно на банкянската La pompière Soleil[18] на Светослав Ставрев за всичко му е виновен човешкият материал“. Същевременно признава, че от дълги години е в образователната система. Преведено, това означава, че като некадърен скулптор е моделирал онази част от същия тозичовешки материал“, за която се предполага, че е „народен авангард“ – пишман интелигенцията.

 

Комунистическиятантикомунизъм“ е израз на върховна безнравственост и крайна вулгарност. Кръстьо Петков припомня епизод от миналото на болшевишкото трио, което стоеше на върха на пирамидата КНСБ:

 

А и събитията ни подлагаха на непрекъснати тестове, в които не партийната вярност, а синдикалната солидарност имаха първостепенно значение. Стигна се дотам, че посттоталитарното ръководство но БСП ни идваше на крак в сградата на Македония“-1, за да се консултира по свои 21 намерения. Едно от тези посещения на делегация, начело с Александър Лилов, наскоро беше коментирано с доброжелателен хумор от Диана Дамянова и Младен Младенов, които, заедно с проф. Ставрев, бяха домакини и събеседници на довчерашните ни партийни началници.[19]

 

Как ченгето Красимир Райдовски квалифицира маниери от този род? Като „синдром на отхвърления любовник“. Явно Ставрев не е бил допуснат до голямата трапеза на разграбването. Винаги добре нахранен, сега лае като недоволна болонка, която завижда за по-тлъстото кокалче на съседния пудел. Смята се за „добъркомунист и номенклатурчик. Останалите, сдобили се със стол край основната трапеза, са лоши

 

Най-обидно е поведението на аудиторията. Близо седемдесет години и още четвърт век от тях тя гледа и слуша тези мерзавци, които не се налудуваха. Търпи ги. Понася техните гаври с нас. Позволява комунистическите негодници, които са палачите на българския народ, все така да имат достъп до медиите и да промиват масовото съзнание.

 

Даже такъв завършен, напълно опакован продукт на комунизма, какъвто без съмнение е мерзавецът от Държавна сигурност Красимир Райдовски, не издържа и се възмущава. Пък и подхвърля по някоя вест – ей така, небрежно, сякаш между другото. С типична ченгесарска подлост. Този път – за принадлежността на Тома Томов към ония служби. Нима не съм я споменавал? Колко пъти се опитвам да ви насоча към онези общочовешки принципи на благочестието, без чието спазване сме загубени, самоубиваме се.

 

Та Тома Томов е израсъл в концлагера на смъртта Белене, където неговият баща е бил комендант. Възпитаван е във вярност към Партията и нейните репресивни структури. Учили са го да наблюдава изтезанията на мъчениците, затворниците на съвестта. И да се възторгва от техните страдания. Що за същество се оформя в такава среда?

 

Но нека видим и чуем един офицер от ДС, съсипал не една съдба дори на свои агенти, докато е бил на работа в Гърция, пък и у нас. И на двама агенти, които досущ като Тома Томов засега остават неогласени, но само официално. Репликите са за комунистическия „антикомунизъм“.

 

 

 

 

 

Не е забавно, а печално. Така, „в игри и закачки“, другарите изградиха своята втора система. И от номенклатурна класа при държавния капитализъм се превърнаха в съвсем тясна частно собственическа прослойка от новобогаташи в условията на измамна демокрация. Комунистите станаха капиталисти. Покварените, корумпираните, безчестните проповядват морал!

 

Преди две години прословутият Красен Станчев – забележете – е „единствен участник в конкурсза доцент  поФилософия на културата, правото, политиката и икономиката (макроикономически анализ на публичните политики)“ към катедра „Публична администрация“, ФФ, СУ обявен от СУСв. Климент Охридски“.[20]

 

Само комунистите са способни на подобни очевадни измамикушия с един кон. Липсва друг кандидат. За кумова срама, според народната ирония. Обаче те се правят, че спазват някаква процедура?! И върви напред халваджията, а зад него бозаджията

 

 

Другар другарю баданарка уда̀ря

 

 

Товарищ „професорСветослав Ставрев от някакъв „Европейски колеж по икономика и управление“ в Пловдив, дава писменото си становище относно научните трудове на д-р Красен Стефанов Станчев“.

 

Комунист за комуниста, déjà vu!

 

Запознайте се с мнението на другаря професорза бъдещия доцент – как иначе, щом е единствен кандидатКрасен Станчев:

 

Освен изследователската активност в полза на подкрепата за либералното развитие д-р Станчев се откроява и като публичен лидер и проектен мениджър – инициира и участва в създаването на няколко важни за практиката институции, като ИПИ, Европейска ресурсна банка, Българската асоциация на консултантите, Централноазиатския институт за свободен пазар и т.н. Освен това авторът ръководи и участва в множество големи проекти както в България, така и в чужбина.

 

Години наред д-р Станчев е лектор в Софийския университет и други академични организации на бакалавърско и предимно магистърско равнище, не само в България, а и в редица други страни, което е доказателство за притежаването на солидни преподавателски умения.

 

Инкорпорирането [Господи, какъв акъл, знаещ такава дума!] на д-р Станчев към катедра Публична администрация, към Философския факултет и въобще към СУКл. Охридскище окаже несъмнено положителен ефект при обучението на студентите, а в по-широк план и върху публичния облик и престиж на университета.[21]

 

Човек ще рече, че Красен Станчев произхожда от семейство на университетски преподаватели, завършили в Оксфорд, Харвард или поне в Сорбоната. Или е наследник на солиден предприемачески род, въртял милиони, градил българската индустрия.

 

Нищо подобно. Кандидатът и неговата булка са част от милиционер-болшевишкото котило. Вече 24 години, по нареждане на своите скрити господари, те и подобните им въртят българите на шиша на онова, което никой не беше правилпреминаване от системата на държавен капитализъм с тоталитарното управление на една партия към частен капитализъм под маската на демокрацияс участието на псевдопартии, всъщност филиали на БКП.

 

Наистина ли не схващате, че Член 1 на старата Живкова Конституция е премахнат само формално. Той продължава да действа с пълна сила. Цялата власт е в Съветите. Другарите пак са тук и са все същите. Както преди доста години писа моят приятел, унгарският българист проф. Петер Юхас:

 

При социализма най-лошото беше това, което дойде след него.[22]

 

Красен Станчев е един от протагонистите на уж бившето и на последвалото гонай-лошо“. Дипломираният в Москва марксистки философ има претенции да е архиикономист:

 

Определя се като продавач на знания в областта на пазарната икономика. Дълги години управлява Института за пазарна икономика (ИПИ), който постоянно бълва ценни идеи за реформи и критикува непрестанните опити на политици и държавници да провеждат вредни политики. Там са важни каузите, а не печалбите. Проектите за милиони лева не са приоритет.[23]

 

Личи самочувствие на „син на полка“, на най-важния полкЦК на БКП. Бащата на Красен Станчев е бил завеждащ отдел във въпросния върховен апарат на Партията.[24] Избран и внедрен като опозиционернасамия себе си, на своите родители, на тъста си и на неговите роднини от пазарджишкото село Лесичово – „Малката Москва“.[25] Всички те, до един, са убийци и терористи.[26] Качества, които се оказаха необходими и достатъчни, за да бъдат припознати от новите имприятели“ – всъщност господари, за технипартньори“.

 

А Красен Станчев се правеше на опозиционердаже на ГЕРБ.[27] Той, синът на ЦК на БКП, съветският възпитаник, видите ли, екрайно десен“. И призовава за „приватизация на БНР, БНТ и БАН“.[28] Такава роля са му поверили.

 

В публикация той издава:

 

През института са минали много от най-известните български макроикономисти. Трима от тях Асенка Христова, Георги Стоев и Лъчезар Богданов, го напуснаха преди няколко години и основахаИндъстри Уоч„. Георги Ангелов, главен икономист в институт Отворено общество„, също започна кариерата си в ИПИ. Депутатът от СДС Мартин Димитров беше икономист в института, преди да се включи в политиката.

 

Въпреки че при всяка раздяла остава някаква горчивина, всички те говорят с огромно уважение за своя учител по пазарно мислене и признават неговата ключова роля в развитието си. Според Мартин Димитров Красен е основоположник на пазарното мислене в България. Лъчезар Богданов го описва като добронамерен човек с интуиция към хората и лидерски качества в сферата на идеите, защитник на идеи, без компромиси за поръчки и пари. Георги Ангелов изтъква огромния му принос за развитието на странатазаради основаването и установяването на ИПИ като водещ мозъчен тръст с реформаторска насоченост в България, както и заради факта, че голяма част от реализираните реформаторски идеи са родени в института или от хора, които са работили там.

 

Тези, които не разбират философията му, го определят като твърде краен защитник на свободните пазари и ненамесата на държавата. Българските икономисти обаче изтъкват огромната му заслуга за стимулирането на пазарните реформи в страната.[29]

 

Болезнено се усеща отсъствието на четката на самия Дьорд Шварц или Джордж Сорос, както е известен. Професор Светослав Ставрев е отменил интернационалния мошеник и е ударил яка баданарка Станчеву, московецу.

 

А другарят Станчев не страда от липса на самочувствие. Какво да се прави – компартийнааристокрация“, преобразила се до „демократичен елит“! Пръкналата се в подобно котило, но от по-ниско – окръжно равнище, новопарижанката Достена Лаверн отделя малко внимание на жената нагероя“:

 

Гергана Жулева, съпруга на Красен Станчев, днес директор на неправителствената организация Център за гражданска информация, който също е и think tank.[30]

 

Какво да очаквате от служители на чужди интереси? Ето какво:

 

Трябва да се продължи с приватизацията, не само на миноритарните дялове, но и на още съществуващите държавни дружества. Например има пътни компании, които са част от проблема с липсата на строителство на пътища в България. Те също трябва да бъдат приватизирани. Трябва да се съкратят субсидиите и да бъдат оставени на самоуправление държавните радио и телевизия, а също и приватизацията на БАН”, заяви още Красен Станчев.

 

Процедурата по приватизация е класическа, но не очаквам големи приходи от цялото упражнение, тъй като в ситуация на криза това е трудно”, разясни той.

 

„Засега забрана за приватизация има на компании като НЕК и АЕЦ Козлодуй. Приватизацията, обаче, трябва да продължи и в области като пенсионното дело, здравната система и образованието. Последните 7-8 години имаме по-скоро централизиране на тези дейности, а от това идват и проблемите“, обобщи Станчев.[31]

 

Комунист, номенклатурно чедо, завършило в съветска Москва, да проповядва приватизация и да отстоява крайни пазарни схващания? Как е възможно? Елементарно е. Работата е в неспазването на правилата, за които постоянно пледирам. И на предварителен план, в който Станчев и тази от неговата черта имаха предварително раздадени и дълго репетирани роли.

 

Помислете: Кои се облагодетелстваха от приватизацията? Всички твърдят, че знаят отговора, но малцина се осмеляват да го напишат или изрекат на глас. А той е: Лидерите на НДСВ и преди всичко на СДС (днес ДСБ), ръководени от тандема БКП-ДС, сториха така, че старата алчно червена фашистка номенклатура се превърна в нова капиталистическа класа.

 

Не използвам кавички, за да оградя определението капиталистическа. Защото другарите бяха държавни капиталисти. Те ползваха икономиката като своя, без тя да им принадлежи. Но така беше само формално.

 

Когато им спуснаха паролата за промените, се направиха, че изкупуват българското стопанство. Всъщност го получиха като подарък. Повериха им го с ясно поетото писмено задължение: Ако партията поиска обратно своето злато, да й го върнат, при това умножено.

 

Онези, които си въобразиха, че могат да строшат оковите, с които Интернационалът ги държеше на къса верига, заплатиха с живота си. Както е записано в Тяхната програма:

 

Ние екзекутирахме масоните така, че никой, освен братята, не може да заподозре, дори самите жертвивсички те умират, когато е нужно, сякаш от нормално заболяване… Знаейки това, даже братята на свой ред не смеят да протестират.[32]

 

Сега е моментът да изясним, че съпругата на Красен Станчев – също московската питомничка Гергана Жулева, е дъщеря на болшевишкия генерал от авиацията Дело Жулев. Тя е била покровителствана от двама негови братовчеди, прословутите комунистически убийциДимитър и Стоян Жулеви.[33] И тримата са родом от село Лесичово, Пазарджишко. То е било познато като „Малката Москва“. От него „започват произволите и зверствата на военния комунизъм в Пазарджишко, който терминологично би трябвало да се нарече и Лесичовския военен комунизъм в България.[34]

 

А другарят Светослав Ставрев, неофит в синагогата на сатанистката демокрация, продължава да вапца с баданарката сина на ЦК на БКП все в най-привлекателни краски, съгласно „естетическите“ понятия на номенклатурата.

 

Културата, мултидисциплинарната подготвеност, идейната хомогенност, критичния поглед върху действителността, социалнополитическата енергия и креативност, отстояването на собствено мнение с авторитета на аргументите, а не разчитащо на „естествената симпатия“ на научно инфантилни, морално укорими, но текущо изкусителни традиции и ценности“, прикрития на все още влиятелни у нас обществени и мисловни схеми и инерции, икономически и политически позиции и на скрити властови центрове, се нуждаят от подкрепа.

 

Със своя глас изразявам своята напълно убедена подкрепа на избирането на Красен Станчев за доцент в катедра публична администрация“ към Философския факултет на СУКл. Охридски“.[35]

 

На първото изречение би завидял дори Александър Дюма-баща, някой закъсал испански идалго, случайно оцелял до наши дни, или Филип Димитров… Но това представляват членовете на социалистическата интелигенция, членуващи в комунистическите затворени организации, недостъпни за „човешкия материал“.

 

 

Измамници, „умни“ като социалистически учѐни

 

 

А конкретните лъжи на „професорСветослав Ставрев блестят като перли на глупостта със своята тривиалност.

 

Първата лъжа е, че разграбването на България е започнало от 1985 г. Не, далеч назад във времето, още през есента на 1944 година. Който не го е преживял, може и да не го разбере.

 

Нататък, особено след края на сталинизма, ограбването на частната собственост преминава на друг, по-висш стадий, ако използваме Лениновия израз. Повечето безсмислия на туземната ни комунистическа индустриализация са построени през този период. И все с кредити, отпускани от западни банки. Най-вече от финансови институции, контролирани от „светотосемейство Ротшилд. Не след дълго ще засегна тази тема.

 

Втората лъжа е за командния пункт на Изток. Не, драги мои. Болшевиките и СССР са плод на политико-икономическото инженерство на онзи таен западен елит, който вече покори почти целия свят. От една страна, за него Русия е представлявала неприятност, трънче в обувката. В началото на ХХ век тя е петата икономическа сила на планетата. Обаче…

 

Обаче с изключително бързи темпове се е устремила напред и нагоре, към самите върхове. Ротшилдови са разтурили петролния си дослук с императорското семейство. Поради това са поръчали на терористи, да видят сметката нацаря освободителАлександър ІІ.

 

Илюминатите обичат символите и ритуалите. Точно на датата, на която бил убит императора, но шест години по-късно, на 1 (13) март 1887 г., организирали покушение и срещу неговия син, царуващия император Александър ІІІ. Един от терористите бил Александър Илич Уляновпо-големият брат на Ленин

 

Александър ІІІ остава в руската история като миролюбец и строител, под чието покровителство начева големият тласък на промишлеността, в това число на тежката въгледобив, рудодобив, нефтодобив, металургия, машиностроене. За няколко години износът на промишлена продукция нараства с около 35 на сто, а за някои отраслидаже със 70 процента![36]

 

Царят затегнал отношението към евреите. И имало защо. Когато едновременно с това наченал сериозна битка срещу корупцията в държавната администрация, истината лъснала наяве. В нейната основа се оказали… пак евреи. Прословут бил случаят с уволнението на Иля Фадеевич Цион, нашумял в Европа като Elie de Cyon. Той завършил медицина. На държавни разноски специализирал в Германия. Направил научна кариера, станал голям шеф в Медико-хирургическата академия, подчинена на Военното министерство.

 

Когато през 1890 г. Русия теглила поредния голям заем, насочен за развитието на медицината, този Цион бил хванат да получава подкуп от чуждестранните банкери в размер на 200 000 франка или рубли, в зависимост от източника.[37] Но във всички случаи огромна сума за времето! Другаде срещаме да споменават 1 милион франка![38]

 

Тогава пристигащите от САЩ евреи – все изселници от Русия, също били длъжни да се съобразяват с наложеното т. нар. антиеврейско законодателство.[39] Не малко видни еврейски дейци подкрепили политиката на Александър ІІІ. Тяхна делегация, начело с двама от водещите юдеи – барон Хораций Гинцбург и банкера Абрам Зак, изразила „безпределната благодарност за мерките, предприети за изолирането на еврейското население в тези тежки времена“.[40]

 

Справедливо. Тъй като в лицето на евреите страдащото руско простолюдие виждало свои предатели, грабители и даже мъчители. Погромите из страната не били рядкост. А императорът не забравял антиеврейския поход на Богдан Хмелницки в МалорусияУкрайна… Самият предводител имал… еврейски корени.[41]

 

Усетили как постепенно ги изтласкват от империята, интернационалните банкери и индустриалци повели невидима война срещу Русия. Те винаги са гледали на нея като на необятна суровинна база, която непременно трябва да завладеят. През 1917 г. я превзели окончателно и безвъзвратно. Поне засега.

 

За това – след малко, със свидетелството на известен историк и автор на книги за ХХ век.

 

Ние, българите, няма как да харесваме Александър ІІІ. По негова инициатива Русия всячески се стреми да укрепи позициите си на Балканите. Стига се до скъсването на дипломатическите отношения между двете страни през 1886 година. И макар коронясаният година по-късно княз Фердинанд І да е избрал наследника на Александър ІІІ, неговия син, император Николай ІІ, за кръстник на престолонаследника княз Борис Търновски, докато той бил на трона, отношенията между двете страни останали напрегнати.

 

През двете Балкански войнисеверната мечкае напълно враждебна спрямо нас. Слава Богу, през Първата световна война нашите предци показват на руснаците кои сме и от кого са произлезли. Пердашат ги яко, както ядосан баща своето дете, сторило беля

 

Войната на интернационалното еврейско лоби против християнството и по-специално срещу Русия продължава и днес. Тази страна е изцяло, напълно, и както казах безвъзвратно, окупирана от ционистите. Семейство Ротшилд я ръководи от дистанция. Чрез своите пълномощници в Кремълсъветските, понастоящем наричани „рускикомунистиболшевиките.

 

Същото се отнася и за нас. Ако някой все още смята, че тукашната колониална администрация е командвана от Москва, дълбоко се заблуждава. И Москва, и София, даже Пекин, са подчинени на новия световен ред единното правителство на планетата. Дали неговото седалищетайният му Министерски съвет – е разположен във Вашингтон, Лондон или Ню Йорк, няма толкова голямо значение. Този таен световен кабинет винаги се съобразява с Тел Авив – пардон – с Йерусалим. Как иначе, щом Израел е собственост на Ротшилдови?

 

Трябва да се знае кой ръководи съдбата на човечеството в условията на Pax Judaica.

 

Ето, това е втората лъжа на професорСветослав Ставрев. Че секретният конспиративен център е някъде „на Изток“. По-склонен съм да мисля, че тя се дължи на невежество. При тяхкомунистите, то е сериозна сила. Не помните ли третия лозунг на Партията в антиутопичния роман на Джордж Оруел1984“? Той гласи тъкмо това: “Ignorance is strength![42]

 

Владимир Богданович Резун е познат по света с литературния си псевдоним Виктор Суворов. Като офицер от военното разузнаване на Съветския съюзГРУ, той е бил резидент под дипломатическо прикритие в Женева. През 1978 година избягва във Великобритания. В СССР е осъден на смърт.

 

Суворов е автор на много книги, които изследват причините, хода и последиците от Втората световна война.[43] Подобно на съветските и изобщо на източноевропейските социалистически псевдоелити, западните също отказват да приемат истините, които разкрива и доказва. Което не ги прави по-малко верни.

 

Да чуем и видим част от неговите разкрития, което потвърждават изнесеното от мен.[44]

 

 

 

 

 

 

 

Който има уши и очи, е чул и видял. Едва ли нещо от познатата ви история дори на Втората световна война има нещо общо с действителните събития. Хитлер е бил подготвен за своята планирана загуба. Съсипал е Германия и нейния народ. Лъжат, когато тръбят за смъртта му. На разсейването на тази заблуда посветих второто от общо трите такива изследвания в света.[45]

 

По същия начин преувеличават най-малко 30 пъти броя на еврейските жертви в нацистките концентрационни лагери. А всички изпитват съвсем обяснимасвенливостотносно истината за жертвите на Сталин, Каганович, Ежов, Ягода и Берия, както и на подчинените им комунистически режими в Централна и Източна Европаповече от 70 милиона души!

 

Само у нас – 222 000 убити или умрели в лагери и затвори. Още поне 2 милиона тежко засегнати от мероприятията на народната власт“! Общо най-малко 80 на сто от населението беше доведено до робски или крепостнически хал.

 

Онова, което всички автори от сорта на Резун-Суворов преглъщат, е че комунистическата система вече се е разпростряла върху почти цялото земно кълбо. И ги е страх да обявят тайнствената и могъща сила, която стои зад революциите, войните, превратите, икономическите и финансовите кризи. Изобщо – онзи мизантропски Интернационал на парите, предизвикващ всички беди на човечеството.

 

 

Грабежът

 

 

Иначе да, у нас всичко е кич. Пръв започнах да замествам германската дума с чалга. А кичозното няма как да доведе до напредък. То е котва, която постоянно ни дърпа към дъното. Не е възможно масовият идиот да усети, камо ли да проумее тази горчива истина.

 

След като изяснихме, че генералният щаб на заговорана конспирацията, както се изразява другарят „професорСветослав Ставрев, всъщност на световната революция, не е на Изток, да се вгледаме в началото на голямото разграбване на България. Което постави началото на изчезването ни като народност. За обезумяването на населението съм говорил и писал достатъчно.

 

Прескачам периода, през който с небивал терор беше осъществено поробването на българския народ. За да бъде превърнат в този „човешки материал“, какъвто понастоящем представлява.

 

Не вярвате, че комунистическото робство беше действителност? Не сте го почувствали по този начин? Да направим бърз преглед на фактите.

 

Робът е лишен от всякакви човешки и граждански права. Той не притежава никакво имущество. Обратното – самият той е превърнат във вещ, която може да бъде обект на търговия – на покупко-продажба. Лишен е от свободана волеизявление, на действия, на придвижванеИма само задължения, свързани с пълното подчинение на желанията на неговите господари. По-точно е да се каже – на собствениците, на които принадлежи.

 

Кратката проверка на реалността при комунизма показва, че гражданите на т. нар. социалистически страни, попаднали под тоталитарните режими на комунистическите партии, се вместваха в повечето посочени характеристики на робството. Нямаха друга собственост, освен по едно жилище. Не коментирам качествата на тези убежища от природните стихии, но не и от властта.

 

Нима „социалистическите труженици“, както ни наричаха, не бяха закрепостени? Тоест – „освободениот правото и възможността да пътуват и да живеят, където пожелаят. Воаяжите зад граница се смятаха за привилегия. Тези на Западза висша, с която бяха удостоени единствено номенклатурните кадри. А институцията на жителството не заробваше ли хората? Ами задължителната регистрация на гостите от чужбина в милиционерските участъци? Както и неизбежните характеристики, които правеха работника или служителя зависим от преките и най-големите им началници и от комунистическо кюрепартийния секретар! Без такъв положителен отзив, подписан от „баровците“, смяната на местоработата беше непостижим блян.

 

Има ли смисъл да продължавам с репресиите за свободомислие, не дай Божеза явно изразяване на мнение, различно от единствено правилната линия на комунистическата партия? Да не пропусна останалите крепостнически тегоби бригади, Ленински съботници, безплатни трудодни, самооблагане, ергенски данък… А трудовата повинност, на късен етап за благоприличие наречена Строителни войски? Що за армейски части бяха те, „въоръженис кирки и лопати? Чрез тях Партията осъществяваше политика на апартейд и сегрегация на етническа и политическа основа, за които от години никой не говори.

 

И не е само изброеното. Но и то е достатъчно, за да попитам: Кой ще отрече, че това представлява разновидност на робството?

 

Сега да се залавям с опровергаването на Светослав Ставревнововъведения в антикомунистическата религия доскорошен правоверен комунист. Той твърди, че разграбването било наченато от 1985 година. Дали беше така? Според мен – не. Другарят професор лъже.

 

Затова нека се позова на разказите на по̀ номенклатурчик от него. Споменавал съм го достатъчно. Който желае да научи подробности, нека се върне малко назад в публикациите ми в тази медия. Сега за да спестя време и пространство, просто ще припомня резюме на неговата биография чрез цитат:

 

Павел Писарев е роден през 1934 г. в София в семейство на царски офицер и майка германка, но от 16-годишна възраст е член на БКП. По-късно става журналист в „Работническо дело“, а след това и кореспондент на вестника в Париж. През 70-те години е директор на ДОБългарска кинематография“. Бил е първи заместник-министър на културата в екипа на Людмила Живкова и два пъти заема поста генерален директор на БНТ

 

Бил е женен за внучката на Васил Коларов – вече покойната Цвета Коларова, от която има една дъщеря.[46]

 

Как ви се струва? Достатъчно достоверен източник ли е другарят Писарев? Нека оставим интервюто с него да тече:

 

Г-н Писарев, във вашата мемоарна книга ми направиха особено впечатление два факта: че при създаването на българо-френско външнотърговско дружество за член на управата му е поканен братът на Франсоа Митеран, а при създаването на испанско-българско първият братовчед на генералисимус Франко. Как да наречем това – „купуване на агенти на влияние сред политическия елит на Запада от страна на комунистическата власт в България тогава и респективно на Държавна сигурност?

 

Това не е „пета колона”, а търговия. В западноевропейските страни има закони, които разрешават всеки, който внесе някакъв капитал в страната, да основе дружество. Това – първо.

 

Второ, дружеството според тамошните закони трябва да има президент и управител. Те се избират от акционерите, които участват в това дружество. Така че тук няма нищо странно и нищо незаконно. Докато бях в Париж, по това време имаше много дружества, може би над стотина. В пресата излязоха данни за дружества в Западна Европа. Явно в тях стоеше българската държава. Те се снабдяваха обилно със стоки от България, работеха според местните закони, купуваха стоки от други страни, продаваха ги на различни места, много от тези дружества бяха рентабилни и носеха печалба на държавата, много от тях бяха процъфтяващи

 

Тези дружества останаха да действат и след 10 ноември и тъй като бяха регистрирани на имената на конкретни хора останаха тяхна собственост. Те и преди се водеха като тяхна собственост. Собствениците бяха много дисциплинирани. Много от тях работеха с българските служби, носеха печалбите в държавата, развиваха огромна дейност

 

Например аз, като работех в Париж като кореспондент, си получавах заплатата от съветска банка – „Банк дьо лЕст”. Тя си имаше клон, обслужваше търговията на Съветския съюз и на всички соцстрани. Ръководител й беше един барон, комунист[47]

 

Как ви се струва? Дали е прав Светослав Ставревкомунист, заместник-председател на комунистическия профсъюз КНСБ, приватизатор на в. „Труди червенпрофесор“? Той настоява: „великата криминална революцияна комунистите и техните ченгета започнала през 1985 година. И това, след като Павел Писарев разказва за неща, станали през първата половина на шейсетте години на миналия век. Тогава е бил кореспондент в Париж. Пак по онова време във френския печат излезли данни за дружества в Западна Европа, зад които явно стояла българската държава.“ „Те били регистрирани на имената на конкретни хора останали тяхна собственост.

 

Ставрев и Ставревци преподават на вашите деца. „Образоватги. На практика манипулират тяхното съзнание. Насочват го в погрешна посока. Отучват младите от мисленето. Ако някой все пак опита, го отклоняват от причините. Замъгляват взора му със симптоми.

 

Ето защо той твърди, че електроразпределителните дружества не могат да бъдат национализирани. Могат и още как! И хоро ще играят. Но за това се изисква любов към Отечеството, лично достойнство, развито чувство за справедливост, уважение към народа и дупе, без извинение.

 

Съвсем наскоро ви представих откъс от документален филм, посветен на скритите делови взаимоотношения между еврейския американец Арманд Хамър и болшевиките. Повечето нашенци с промити мозъчета намират тези неща за… „конспиративни теории“. При тях отрицателното комунистическо възпитание си е казало думата. Жертви на ставревцитена социалистическата анти-образователна система, те са изгубили способността си да мислят и анализират. Да отсяват истината от измамата.

 

На това разчитат другарите. Ето типичен пример, свързан с току-що припомнения казус с онзи, който по силата на болшевишките пристрастия на своя баща цял живот носел в името си символите на Комунистическата партия на САЩръкаArm, и чукand Hammer. Armand Hammer. Обърнете внимание на Писаревата подлост:

 

Не ме разбрахте правилно или не желаете да ми дадете конкретен отговор. Исках да кажа, че това е своего рода корумпиране на западноевропейската търговска, банкова, делова среда. Защото на тези роднини на видни политици и държавници са давани огромни преференции при бизнеса им с т. нар. Източен блок. Дивидентите сигурно са си стрували риска, играта им се е усладила. Пропускам христоматийните примери с Арманд Хамър в Съветска Русия, с предоставените по същото време концесии на Хариман, със семейство Нобел, което натрупва първите си милиони от нефтени находища в Баку още по времето на последния руски император

 

Оказа сеаз съм член на БКП от 1950 г., че вашите мозъци са по-промити от моя и вие зад всяко нещо виждате тайни, тайнствени работи, разузнаване, служби… Това е търговия. И сега има такива дружества у нас.
Да вземем случая с Хамър. По време на Руската империя евреите не са имали право да правят банки, не са били допускани до огромния руския пазарне само руските евреи, но и чуждите. Просто те са искали да пробият там.
[48]

 

Както е казал полуевреинът, другарят Владимир Улянов, внукът на Мовше Бланк товарищ Ленин:

 

Една лъжа, повтаряна достатъчно често, става истина.[49]

 

Почти всички приписват тази реплика на нацисткия министър на пропагандата, четвърт евреина д-р Йозеф Гьобелс. Вярно, леко видоизменена:

 

Лъжа, изречена сто пъти, става истина.

 

По този начин сами влизат в капана на тази своеобразна максима. Нацистът е усвоил ефектната фраза от един от своите политически равини[50] – „вожда на световния пролетариат“. Да не забравяме, че Хитлер идва на власт по демократичен път, с избори, в които печели оглавяваната от него Германска работническа националсоциалистическа партия

 

Павел Писарев е типичен ленинец или гьобелсовец. Той лъже, чеХамър“ е отишъл в Москвапо време на Руската империя евреите не са имали право да правят банки, не са били допускани до огромния руския пазар“. Даже последното не отговаря на истината. Тъй като император Николай ІІ отменя всички ограничения на евреите.

 

Вследствие на това, още през 1906 г. в своите спомени генерал-лейтенант Александър Дмитриевич Нечволодовисторик и публицист, рисува правдива картина на бъдеща Русия:

 

Със сигурност не се наемам с решението на еврейския въпрос в Русия. Но с увереност мога да кажа, че ако им бъде предоставено равноправие, онова, което след 20 години ще се случи с Русия, не е трудно да бъде предвидено. Като имаме предвид съвременна Австрия и Франция. Да, и тук у нас, в Русия, повече от три четвърти от капиталите принадлежат на юдеите. А по улиците на Берлин ще срещнете повече евреи, отколкото немци. И даже Бабел, който се явява глава на социалистите, най-накрая е прозрял, че под знамето на социализма евреите преследват своите расови цели.[51]

 

Всеки да коментира, както желае. Посветих обемист том на точно тази тема.[52] И нямам намерение да я обсъждам повече.

 

Точно по онова време, за което си спомня генерал Нечволодов, след разгрома на Революцията от 1905 г., вдъхновена и финансирана от левитския финансов Интернационал, император Николай ІІ започва да премахва всички ограничения на евреите.

 

Вече в изгнание, генерал Нечволодов с възмущение констатира:

 

Ако евреите господстват в Съветска Русия, то в не по-малка степен е вярно твърдението, че също така евреите имат огромно влияние далеч от нейните предели, сред руската имиграция, намерила убежище зад граница след бягството от болшевиките.

 

За това с особена прецизност говорят данните в пресата на руската имиграция в основните центрове на настаняване на имигрантитеКонстантинопол, Прага, Берлин и Париж.[53][54]

 

Но това е по-малката лъжа на най-младия комунист, другаря Павел Писарев. По-значимата е, че Арманд Хамър отишъл в Руската империя.

 

Глупости! Измама!

 

Както е разказано в споменатия и показан от мен филм, наследникът на евреи от Одеса се укрива от криминално престъпление в Москва. И това за първи път става през1921 г.[55] Точно по това време, през същата 1921 година, по заповед на своите задокеански господари, уж за да излекува разрушената икономика, Ленин налага т. нар. Новая экономическая политикаНЭП.[56] В интерес на истината още през предходната 1920 г. Леон Троцки е получил нареждане за това от Джейкъб Шифнай-довереното лице на семейство Ротшилд. И е внесъл предложението за това в ЦК за разглеждане. Но то не било прието.[57]

 

Ето как мамят болшевиките. Само Павел Писарев да беше, мед да му носим в затвора, където е неговото напълно заслужено място.

 

 

Комунист е синоним на безроден и алчен грабител, и лъжец.

Или отново за Случая „Сергей Антонов“

 

 

И така, Светослав Ставрев с малко име „професор“ също изопачава истината, лъготи. Още в началото на шейсетте години комунистите са поставили началото на голямото разграбване на България. По свидетелството на Писарев тогава повече от сто задгранични дружества са действали в полза на Номенклатурия. А 1985 година маркира един от етапите на най-мащабното грабителство.

 

На това ще се спра по-нататък. Сега ще изляза от основната тема, за да илюстрирам до къде е възможно да се прострат комунистическите лъжи. За членовете на БКП измамата е нещо обичайно навик. А както е известно, навикът е втора природа. Даже онези, които са постъпили в партията заради келепиракариера, пари, са измамили. Не е ли така?

 

В цитираното интервю със зетя на първия тукашен член на Коминтерна, масона Васил Коларов, е зачекната и темата за участието на комунистическите тайни служби в неуспелия опит за убийство на папа Йоан Павел ІІ:

 

Пиер Сиклунов е искал да изчисти името на България, на българското правителство?

 

Пиер се върна и каза, че няма никакви подозрения към българското правителство, че това е резултат от държавна политика, затова нашето правителство тогава зае такава категорична позиция. И наистина стана ясно, че италианският съд не можа нищо да докаже. Пуснаха Сергей Антонов, значи, нищо не е доказано. Той беше патриот…

 

Все по-често се чува тезата, че Антонов е бил разменен, както и Гълъбин Боевски. Е, вече не на моста Глинеке като по време на Студената война, но това са подробности. Но кой е бил патриот Сергей Антонов ли?

 

Пиер Сиклунов. Той много отдавна живееше в Швейцария, беше много богат човек…

 

… и вероятно с комунистически убеждения като барона, шеф на съветската банка Банк дьо лест“, от която сте си получавали заплатата в Париж?

 

Не мога да кажа какви са му били убежденията, не вярвам да са били комунистически, защото тогава нямаше да бъде допуснат до Бжежински, до Кисинджър, до такива високи етажи в ЕвропаПиер просто беше патриот. Той се засегна от това, че се плюе по България във всички вестници.

 

Иван [Славков] отиде и го попита дали наистина Антонов е участвал в атентата срещу папата. Пиер отговори, че ще отиде да пита. Замина, след три дни се върна и каза: „Не, не е вярно, никой не смята, че е участвал“. И това се доказа най-накрая.[58]

 

Поредица от лъжи. Да започна отзад напред. Нищо не „се доказа“. Граматично погрешно. Няма как нещо да се докаже само. Доказват го. Точно така – не беше доказано. Но съучастникът Сергей Антонов, член на БКП и агент на Държавна сигурност, не беше оневинен и оправдан. Освободиха го тъкмо поради недостиг на доказателства.

 

Ако делото можеше да започне отново, този път щяха да го осъдят.

 

Лъжа е и патриотизмътна Пиер Сиклунов. Той напуска България като невръстно дете. На всичко отгоре е евреин. А за представителите на тази верска общност е характерна ненарушимата привързаност към еврейството. Даже преди да бъдат комунисти, те са евреи. Което е почти едно и също.

 

Например небезизвестната еврейка Ана Паукер[59] била първата болшевишка министърка на външните работи на Румъния. Въпрекипартийната повеляевреите да остават в страната, за да провеждат линията на революционния комунизъми на революционния ционизъм“, тя се възползвала от високото си положение и осигурила възможност на своя баща да отпътува за Израел.[60]

 

Като навярно единственият журналист след агента на Държавна сигурност Димитър Цонев, който още през 1990 г. се е занимавал с Пиер Сиклуноф, искам да кажа, че няма как този женевски адвокат да е бил български патриот. Познавах покойния му първи братовчед д-р Евгений Циклунов, прекрасен антикомунист.

 

Той сам ме потърси и намери, когато поместих нещичко за наистина забележителния му роднина. Интервюирах го. Докторът не понасяше сина на своя чичо. Срамуваше се от него. Смяташе го за агент на комунистите и за предател! Със сигурност знаеше, че пере в Швейцария откраднатите от клана Живкови народни пари. Подписвам се под тези свои слова.

 

Та МиткоПъпешаЦонев ли беше онази фигура, която можеше да разследва къде се намират милиардите, изнесени от Татовата фамилия? За тях ми е разказвал лично, но пред свидетел, бивш заместник-министър на външните работи, който е бил и високопоставен ръководител в задграничната шпионска служба на комунистическия режим Първо главно управление на ДС!

 

Но това е друга приспивна приказка за дебили. Да се върна към Сергей Антонов. Спирам да пиша. Оставям ви със свидетелствата, изнесени в цензуриран, направо забранен документален филм, произведен на Запад. Той разкрива връзките между секретните общества, комунизма, интернационалната финанансово-промишлена олигархия, монархическите дворове и новия световен ред. Само напомням, че името на основателя на Ордена на илюминатите е Адам Вайсхаупт.

 

 

Доказателства, свидетелства и много теми за размисъл…

 

 

Сега ще ви оставя насаме със „свободата на словото“ на Запад. С доказателствата и свидетелствата, съдържащи се в споменатия филм.

 

Само през миналата седмица представителят на „демократичния“ печат във Великобритания, всекидневникът “The Guardian”, отказа да помести две мои кратки мнения. И досущ както тук, ме предупреди, че съм включен в особен списък“. (Вижте илюстрацията.)

 

Не използвам псевдоним. Не съм от страхливите. Винаги и навсякъде се представям с истинското си име и със своето собствено лице. Никога не съм се крил зад маска, параван, организация

 

Първата несъстояла се публикация обясняваше, че не съществуваКиевска Рус“. Разяснявах кой и как е основал град Киев. Кои са били кан КурбатКубрат, Кроват, Хроват? Защо хърватите се наричат така? Кои са били Шамбат и АтилкьосеАспарух? Какво означава Украйна на български език? Ами да – border territoryпокрайнина.

 

Вторият неуспял опит беше в отговор на яростна и несправедлива нападка срещу Роджър Уотърс – един от основателите на рок-групата “Pink Floyd”. Обвиненията срещу него бяха в… „антисемитизъм“. А на мен ми е дошло до гуша от такива.

 

Обясних на другаря „коментатор“, че е добре човек да бъде в компанията не само на Уотърс, но и на световно известни учени от класата на Стивън Хоукинг, Джим Роч; на писателите Едуардо Галеано, Хенинг Манкел, Арунхати Рой, евреите Айзък Азимов и Александър Солженицин; на кинаджиите Кен Лоуч и Жан-Люк Годар, на еврейските преподаватели и автори като Норман Финкълщайн и Едуин Блек; на музикантите Стиви Уондър, Девендра Банхарт, Томи Сандс, Карлос Сантана, Елвис Костело, Гил Скот-Херън, който е евреин, Брайън Иноу, Ани Ленъкс… На израелците Шломо Занд, Нив Гордън, Гидеон Леви, Зеев Щернел, Давид Гросман, Амоз Оз. И най-вече на покойните евреи професор Израел Шахак, Бенджамин Фрийдман, Джак Бърнстейн, Алфред Лилиентал, Робърт Боби Фишър

 

Какво от това? Поради което е най-добре да ви оставя с откъса от филма.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дано съзнанието ви е било отворено за новите факти, за истината. След видяното и чутото до тук, най-добре всеки да решава за себе си.

 

Мислете.

 

 

При българския комунизъм нищо не може да бъде прекрасно

 

 

Уверихте ли се, че комунистите са лъжци? Ето друг откъс от интервюто с Павел Писарев, който издава какви мекотели са онези, които съставляват днешния „човешки материал“:

 

Докато сте били кореспондент в Париж, чухте ли нещо за аферата Шарл Ерню за военния министър на Франция, вербуван за българските тайни служби от дипломата и кадрови разузнавач Райко Николов, баща на служебния премиер Марин Райков? Румяна Угърчинска осветли случая от българска страна, но не е пионерката, така да се каже, защото преди нея го направи Тиери Волтон в прословутото си изследване/разследване „КГБ във Франция“.

 

Това са други времена, чувал съм за тая работа, но не знам подробности. По това време Ерню не е играл политическа роля в страната. Бил е преди това министър, по мое време не се говореше нищо за тази вербовка. Такова събитие изобщо не се споменаваше.[61]

 

Вервайте му. Само ми обяснете: Не е ли позорно за нас, да търпим отрочето на архинегодника Райко Николов Марин Райков, да се прави на демократ“. Самият той е членувал в БКП и е бил агент на репресивните тайни служби на кървавата болшевишка диктатура.

 

Комунистически лъжци като Б.Б. и подопечният й Росен Плевнелиев назначиха потомствения комунист, ченгето Марин Райков, за служебен министър-председател. Не ви ли е обидно?

 

Но освен това е срамно този мерзавец по дефиниция да представлява България в Брюксел, в Париж, сега в Рим? А що за твари са „демократите“ от Запада, които ги приемат? Върнете се към онзи откъс от Павел-Писаревите откровения в които той – този път без да лъже – припомня, как Пиер Сиклуновбил допуснат до Бжежински, до Кисинджър, до такива високи етажи в Европа“. И едновременно с това да е приятел със зетя на комунистическия тиран от ПравецИванБатетоЖивков с моминско име Славков. И да бъде адвокат на неговия наследник, обикновен криминален престъпникизнасилвача Малък Тошко“!

 

Какво казва Писарев?

 

Това са нормални неща в западния свят. Напълно нормална практика в Западна Европа.

 

Усещате ли смразяващите тръпки на безизходицата? По-рано поне имахме илюзии, надежди, които бяха сринати до основи. Сега умните и знаещите сме наясно – без бъдеще сме. Ако сами не вземем нещата в свои ръце. Което е невъзможно. Защо?

 

Понеже преминава през задължителната декомунизация. И доверяването на свестни, умни, знаещи, можещи, смели и безкомпромисни хора. А това не се харесва на масовия идиот, разделя ни.

 

Затова твърдя, че при българския комунизъм нищо не може да бъде нормално, камо ли прекрасно. А кичът чалгатавластва навсякъде.

 

По-малък кич ли е да оставим нещата така, че внукът на комунистическия регент и погромаджия Венелин Ганев да ни учи как е била разграбена държавата?[62]

 

Далеч по-важно е, че допуснахме Българската комунистическа партия да ни излъже за най-главнотоприватизацията. Да ни замаже очите, докато прехвърля държавната собственост в частни ръце. Тя повери операцията на един съвършен негодник, ленинец, с дълбоки болшевишки корени. А ние се подмамихме и допуснахме този мургав мерзавец да изпълни блестящо възложената му задача. И да превърне алчно червената фашистка номенклатура, съставена от прононсирани борци против капитализма и частната собственост, в класа от необуржоазни парвенюта, забогатели за изумително кратки срокове на гърба на българския народ.

 

На всичко отгоре преобладаващата част от това население все още няма капацитета да осъзнае причините за това бедствие. Нито да прозре, кой го стовари върху му.

 

Естествено, че отварям дума за съветския възпитаник Иван Йорданович Костов. Кръстьо Петков си спомня, как „на 6 януари 1990 г. стана знаменателна среща с един от най-популярните и обичани водачи на „СолидарностЯцек Курон. С мен бяха: Младен Младенов, член на ВИК;[63] Иван Костов, привлечен като експерт-макроикономист и финансист; Красимир Георгиев, помощник на председателя…[64]

 

Чакайте! Що зафинансисте бил тогава Иван Костов? Нали е завършил политическа икономия? Това, а не финанси и кредит, е преподавал. Даже не е чел лекции, а като асистент е водил упражненияПолитикономията се родее съвсем, ама прекалено далеч, с финансите… Или има нещо друго, което не знаем, в биографията на другаря Командирвожда и учителя на всички комунистически опортюнисти, пребоядисали се в политическо синьо.

 

Нима Кръстьо Петков, Светослав Ставрев, Диана Дамянова, Иван Нейков пък се бяха издокарали в наситено лилаво? Което не ги прави по-малко комунисти. Не ви ли смущава цялата тази тайнственост, изпълнена с недомлъвки? Не съзирате ли промъкването и движението на странни сенки зад кулисите на целия ни живот?

 

Ако си спомняте, в началото споменах за „две важни срещи“, за които Кръстьо Петков говори в мемоарите си около учредяването на КНСБ. Заявих, че прескачам първата, но засега. Ето я – тази с Иван Йорданович.

 

Лидерът на неокомунистическиясиндикат“ разкрива подробности от онази вече забравена, а за мнозина – и неизвестна епоха. Твърди, че сам той проявявал интерес към програмата за т. нар. шокова терапия на Лешек Балцерович. За която погрешно се смята, че е извела поляците някъде на високоКъде? На луната?

 

Та и те бягат на Запад. И тях не ги искат там. Даже ги превърнаха в синоним на неуспеха и пригаждането чрез не дотам почтени методи. Казват “Polish plumber” – „полски водопроводчик“, а не български, нали?.

 

Да оставим бай ви Кръстьо да излее душата си, доколкото сатаната му е оставил някакви остатъци от такава:

 

Иван Костов зададе серия от конкретни въпроси, после ме помоли да издействам да остане още няколко дни във Варшава, за да се запознае в по-големи детайли с програматаБалцерович“.

 

Споразумяхме се с домакините. На следващият ден аз се върнах спешно в София, а Костов и двамата ми колеги имаха допълнителни срещи и получиха достъп до информация за първата в Източна Европа стратегия за реформиране на плановата икономика на пазарна основа. Естествено, че този демарж не ни направи първи приятели наСолидарност“. Още 2-3 години те ни приемаха с резерви, докато „Подкрепа“ се ползваше с явна симпатия. Генетичното начало и идейното родство си казваха думата.[65]

 

За сметка на това вече имахме информация от първа ръка какво ни очаква и насбългарите. Докато правителството се колебаеше по кой път да тръгне, а партиите се боричкаха, ние се готвихме за икономически и социални преговори. Иван Костов на свой ред използва максимално пътуването, за да рекламира полския реформаторски проект и собствената си позиция по него. След връщането той публикува вТрудстатиятаСабленият удар на пан Балцерович“, която предизвика жив интерес. По-късно, когато зае поста на финансов министър, стана ясно, че е усвоил и политическата философия , върху която се базира монетаризма.

 

Докато дойде този момент обаче, Иван Костов и неговият екип (консултантска фирма) работеше на договор срещу заплащане за НБПС, после за КНСБ. Това сътрудничество продължи пет месеца, но нито за момент не съм съжалявал за решението да го привлечем и за парите, които платихме за експертните услуги.

 

Интересно е да се знае, кои бяха в неговия отбор: Проф. Любен Беров, доц. Стоян Александров, Венцислав Антонов, Свилен Първулов, Емил Хърсев и други – общо 11 души. Ползването на интелекта на топ-екперти от България и Европа в изработването на стратегии на национално равнище стана задължително условие за КНСБ още в първите й сериозни изяви на полето на социалното партньорство.[66]

 

Знаехте ли всичко това? Когато през зимата на 1997 г. скачахте по площадите, имахте ли представа, че Иван Йорданович е ръководил тим от най-ярки представители на висшия псевдо научен ешелон на БКП в сферата на историята на икономическите учения, реалното стопанство и финансите? Как реагирате, докато четете тези редове?

 

Онези, които са най-заблудени, но по един или друг начин са стигнали до това място, проумяват ли най-сетне кои, защо и как ни заробиха повторно? Този път обърнаха дулата на танковете, но пуснаха в действие касите на банките… Те се оказаха по-страшно оръжие. Самият заместник на КръстьоЕленковПетков – товарищ „професорСветослав Ставрев отчете, че сега страхът е даже по-голям, в сравнение с тоталитарния период!

 

Не съм съвсем съгласен, но предполагам, че и това е възможно. Въпросът е: Как го допуснахме? Къде се намираме? Накъде сме се запътили?

 

Офицерът от Главното разузнавателно управление на Съветската армия Владимир Резун или Виктор Суворов с огорчение разкрива размера на комунистическата благодарност“ спрямо неговия дядо. Старият колхозен ковач, натикан зорлем в кооператива“,[67] получавал от „най-хуманниякомунистически строй подаяние в размер на 8,37 рубли месечно. Колко отпуска уж „демократичнатадържава на тукашните пенсионерите днес?

 

Най-малко 70 на сто от тях са на дъното на социалната стълба. Около 40 процента изнемогват със социални помощи до 250 лева, цинично наричанипенсии“.

 

За разлика от офицерите от милицията, Държавна сигурност и армията, както и хората с тежки професии. Макар даже мнозина от униформените да се радват на сходно „признаниеот страна на своята партия. Защото не бива да се лъжем. Тя не е преставала да властва. Нейната върхушка ни докара настоящето разорение и мизерия.

 

Комунизмът никъде не е имал човешко лице. Той е проказа, СПИН. Не е открито ефикасно лечение за това тежко заболяване. Ала местният му вариант е съвсем безмилостен, корумпиран и отблъскващ. Той ни ограби по много начини. Ще опитам само да ги маркирам. А по-подробно ще се спра на тях в следващи публикации. Въпреки че вече съм го правил.

 

И така, първият, най-зверският и незаконен етап е между 9 септември 1944 и 27 декември 1947 година. Тогава са масовите убийства без съд и присъда, съпроводени с отнемане на имуществото чрез грубата сила на оръжието.

 

Между 1947 и 1950 година следват два етапа, които вървят успоредно. Чрез нелегитимно законодателство са отнети средствата за производство в градаедрите, средните и дребните. Малобройните оцелели дребни занаятчии и търговци получават тази привилегия, след като продават душите си на репресивните тайни служби. Не са известни изключения – нито едно.

 

Паралелно с това върви отнемането на средствата за производство по селатакооперирането. Противно на самото значение на думата, то е осъществявано чрез небивал в историята терор. Тогава хората започват да нашепват, че „комунистите са клали народа, както и турчин не го е правил“. В края на петдесетте години БКП обявява пълния триумф на социалистическата собственост на село“. Десетилетие преди това тя епобедилав градовете.

 

След 1956 година започва тегленето на огромни кредити от западни банки. Който иска да узнае подробности, може да направи справка в издадените от БНБ обемисти справочници по темата, които са достъпни и в интернет. Ето още една форма на грабителство. То не е напълно безвъзмездно за онези, които са по върховете на държавата.

 

Така, след като на VІІІ конгрес на БКП през 1962 г. окончателно надделява над вътрешнопартийната опозиция, Тодор Живков започва да използва доверени лица, които да изнасят милиони в задгранични банки или да ги влагат в тамошни предприятия. Приказките, че ги „търсили“, но „не намерили нищо“, са празно дърдорене на облажили се издънки от слугинажа на диктатора и обкръжението му.

 

Все по това време – от началото на шейсетте години, чрез ДС БКП източва пари в чужбина под формата на смесени предприятия, задгранични дружества на тайните служби и т.н. Експортът на някои местни външнотърговски фирми, като например ВТОХемус“, остава далеч от пределите на България по сметки на Политбюро. Там изтичат и част от средствата, получени от износа на оръжие, непозволения реекспорт на руски нефт и прочие. До ден днешен това не е разследвано.

 

Накрая, вече наистина след 1985 година, както настоява Светослав Ставрев, настъпва ерата на великата комунистическа криминална революция. Ограбването беше извършено също на няколко пъти. То включваше даже прословутите куфарчета с пари в брой, което вече обсъдихме в тази поредица. Да бъда откровен: Този грабеж не е спрял и в настоящия момент. Той продължава. А страната ни е заприличала на брашнян чувалвинаги има още нещо за изтупване

 

Как, кои и в чия полза провеждат тази непозната в историята революционна престъпна трансформация, ще разгледам в следващите статии от нея.

 

 

Но е добре да узная, разбирате ли защо пледирам за реванш? Без декомунизация, която да порази болестта в нейното ядроалчно червената, безмилостна фашистка номенклатура, нямаме никакъв шанс.

 

Такива са моите мотиви. Споделя ли ги някой?

 

Не забравяйте, че колкото и да крият, вече знаем: По официални данни на тази територия живеят 6,6 милиона регистрирани български граждани. Не ни е известен броят на онези, които не се възприемат като такива. Със задълбочаването на всестранната разруха те ще стават все повече. И не намирам причина да ги виним.

 

Дано съм бил ясен.

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

В рамките на не до там любопитните странности, ми се иска да споделя подхода на YouTube към тази медия. Нямам представа дали от тук или от централата на тази „социална мрежа и уебсайт за видеосподелянеизтриха видеоклип, обнародван на 21 ноември 2013 г.

 

Причината? „Нарушени авторски права“.

 

Обаче заличеният материал е откъс от запис на моето собствено телевизионно предаванеДиагноза с Георги Ифандиев“. Не съм се докарал до там, та да изпращам жалби за нарушени авторски права срещу себе си.

 

Не очаквам обяснения от никого. Фактите са си факти. Нали са „свещени“? Кактокоментарите“ в лондонския The Guardianсасвободни. Така пише…

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

                 От сърце благодаря на всички дарители.

                 Този път преди всичко на: Георги Г. от село Обединение, Маргит Ф. от Франция, Владимир Б. от Пловдив, Росица Р. от град Раковски, Дечо Т. от Русе.

                  

                 Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 1 лев месечно. Уви…

                 За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

                  

                 Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

                  

                 Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

                  

                 Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

                  

                 Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

                  

                 Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

                  

                 Изглежда мнозинството послуша съвета му.

                  

                 Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

                  

                 В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

                  

                 Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

                  

                 Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1100. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 550. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа.

                  

                 Не става… Но ще се боря, докато мога.

                  

                 Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар.

                 Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

                  

                 Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

                  

                 Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

                  

                 Признавам, че ми е късно да се променям.

                  

                 Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

                  

                 Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

                  

                 Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

                  

                 По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

                  ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

                  ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link):

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

и във VBOX7 от:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Карлово.

 

 

 

 

 

                 ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

                  Единствено за отстраняване на технически проблеми:

      support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] „От Матея свето Евангелие“, гл. 6, ст. 24.

[2] Пак там, гл. 7, ст. 17-19.

[3] Вж. Кръстьо Петков, Уикипедия, wikipedia.org, Последна промяна на страницата на 18 септември 2013 г., online: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8C%D0%BE_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2

[4] Вж. напр. „проф. д р Кръстьо Петков“, „Видин Онлайн“, vidin-online.com, Видин, събота, 17 март 2012 г., online: http://www.vidin-online.com/grazhdani/prof-d-r-krsto-petkov

[5] Вж. „Как създадохме КНСБ?“, (Историко-социологически очерк) от проф. Кръстьо Петков, Учредител и първи председател (1990-1997 г.), Блог на проф. Кръстьо Петков, София, декември 2009 – февруари 2010 г., стр. 16, от online: http://www.kpetkov.eu/kak-syzdadoxme-knsb‎‎ Текстът е в архива на автора.

[6] Пак там, стр. 10.

[7] Пак там, стр. 9.

[8] Пак там, стр. 10.

[9] Пак там, стр. 15-16.

[10] Вж. Sławomir Cenckiewicz i Piotr Gontarczyk – “SB a Lech Wałęsa. Przyczynek do biografii”, Instytut Pamięci Narodowej, Gdańsk, Warszawa, Kraków 2008 г.

[11] Щом не е „аспирантка“, навярно наистина е мъж, на какъвто прилича. Тя живее на семейни начала с набедения за кинорежисьор Георги Стоев – „Джеки“, чиито родители бяха активни борци против фашизма и капитализма. Нямах представа, че тук хомосексуалното съжителство е узаконено. Да очакваме ли и легитимни еднополови бракове?

[12] Пак там, стр. 18.

[13] Не знам на колко от вас е известно, че кафявото и лилавото се получават от смесването на синьо и червено. В зависимост от пропорциите, се постигат съответните производни цветове. При повече червено – кафяво. А при преобладаващо синьо – лилаво.

[14] Пак там, стр. 18-19.

[15]   “Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html

[16] „Тошо Тошев“, www.vestnik.bg, София, 25 март 2008 г., online: http://e-vestnik.bg/3576

[17] Боян Гюзелев – „Трансформацията на собствеността в България през призмата на политическите борби“, Център за изследване на демокрацията, София, 1993 г., стр. 8-9. Проучването е в архива на автора.

[18] Пожарникарката слънце, фр.

[19] „Как създадохме КНСБ?“, (Историко-социологически очерк) от проф. Кръстьо Петков, вече цит. съч., стр. 21-22.

[20] Вж. “Становище от проф. д.ф.н. Светослав Ставрев Европейски колеж по икономика и управлениие Пловдив относно: Научните трудове на д-р Красен Стефанов Станчев, единствен участник в конкурс по шифър 05.01.13 г. „Философия на културата, правото, политиката и икономиката (макроикономически анализ на публичните политики)“ за заемане на академичната длъжност Доцент за нуждите на катедра „Публична администрация“, ФФ, СУ обявен от СУ „Св. Климент Охридски“ в ДВ, бр. 24/16 март 2010 г., София, 7 юни 2011 г., online: https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/…/1/file/Stavrev.pdf Становището е в архива на автора.

[21] Становище от проф. д.ф.н. Светослав Ставрев Европейски колеж по икономика и управлениие Пловдив относно: Научните трудове на д-р Красен Стефанов Станчев, единствен участник в конкурс по шифър 05.01.13 г. „Философия на културата, правото, политиката и икономиката (макроикономически анализ на публичните политики)“ за заемане на академичната длъжност Доцент за нуждите на катедра „Публична администрация“, ФФ, СУ обявен от СУ „Св. Климент Охридски“ в ДВ, бр. 24/16 март 2010 г., София, 7 юни 2011 г., online: https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/…/1/file/Stavrev.pdf Становището е в архива на автора.‎

[22] Петер Юхас – „Смъртта не е алиби: Анекдоти за български писатели“, ИК „Огледало“, Унгарски Културен Институт, София, 1999 г., стр. 226. Вж. Петер Юхас гостува на „Диагноза с Георги Ифандиев“, НКТ „Евроком“, София, петък, 15 юли 2011 г., видеозапис от online: http://www.youtube.com/watch?v=90K1WDUqpqY

[23] Силвия Радославова – „Продавачът на знание”, BM – businessmagazine, София, 18 ноември 2007 г., online: http://www.bm-businessmagazine.bg/bg/articles/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%87%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/346/index.html

[24] Вж. Достена Лаверн – „Експертите на прехода: Българските think-tanks и глобалните мрежи за демокрация”, Издателство „Изток-Запад“, София, 2010 г., стр. 220.

[25] Прозвището се дължи на големия брой партизани, ятаци и нелегални, излезли от селото през периода 1923-1944 г.

[26] Вж. Вж. Тодор Балкански – „Партизанският терор и Вартоломеевите нощи в Пазарджишкото краище“, ИК „Знак’94“, Велико Търново, 2008 г., стр. 169.

[27] Вж. Стефан Антонов – „Красен Станчев: Сегашната политика на ГЕРБ ни води към отмяна на борда или програма на МВФ“, в. „Дневник“, София, 12 октомври 2010 г., online: http://www.dnevnik.bg/intervju/2010/10/13/976237_krasen_stanchev_segashnata_politika_na_gerb_ni_vodi/?p=0

[28] „Красен Станчев: Приватизация на БНР, БНТ и БАН“, в. „Труд“, София, 17 март 2010 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=416281

[29] Силвия Радославова – „Продавачът на знание”, вече цит. съч.

[30] Достена Лаверн – „Експертите на прехода: Българските think-tanks и глобалните мрежи за демокрация”, вече цит. съч., стр. 236, Бел. 2.

[31] „Красен Станчев: Приватизация на БНР, БНТ и БАН”, в. „Труд”, София, Събота, 8 януари 2011 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=416281

[32] Протокол № 15.

[33] Димитър Жулев става член на ЦК на БКП, посланик в СССР и Великобритания. През периода 1972-1981 г. е министър без портфейл в правителството на Станко Тодоров, а след това през 1981-1986 г. – на Гриша Филипов. Постоянен представител е на България в Международната морска организация. Брат му – Стоян Жулев, е член на ЦК на БКП, министър на леката промишленост и посланик на НРБ в САЩ. Накрая става председател на Българската асоциация за отдих и туризъм. След 1990 издава справочна литература, а после ръководи частна фирма за лекарства.

[34] Вж. Вж. Тодор Балкански – „Партизанският терор и Вартоломеевите нощи в Пазарджишкото краище“, ИК „Знак’94“, Велико Търново, 2008 г., стр. 169. В случая подч. на Т.Б. Нататък всички подч. мои.

[35] Становище от проф. д.ф.н. Светослав Ставрев Европейски колеж по икономика и управлениие Пловдив относно: Научните трудове на д-р Красен Стефанов Станчев, единствен участник в конкурс по шифър 05.01.13 г. „Философия на културата, правото, политиката и икономиката (макроикономически анализ на публичните политики)“ за заемане на академичната длъжност Доцент за нуждите на катедра „Публична администрация“, ФФ, СУ обявен от СУ „Св. Климент Охридски“ в ДВ, бр. 24/16 март 2010 г., вече цит. съч.

[36] Вж. напр. “Russie a la fin du 19e siecle”, Ouvrage sous la direction de M.W. de Kowalevsky, Edité par Paul Dupont, Guillaumin, Paris, 1900 г., стр. 546—553.

[37] Вж. напр. Е.М. Феоктистов – „Воспоминания: За кулисами политики и литературы, 1848-1896“, Издательство „Новости“, Москва, 1991 г., глава 7, online: http://dugward.ru/library/feoktistov/feoktistov_za_kulisami_politiki_i_literatury.html#007

[38] Вж. „Размер взятки в 1 млн. франков“ в“ Красный арлив Переписка С.Ю.Витте и К.П.Победоносцева (1895—1905)“, № 5 (30), Москва, 1928 г., стр. 90, 94.

[39] Вж. В.В.Энгель – „Курс лекций по истории евреев в России“, краткий курс лекций по истории евреев России (до 1917 г.) прочитан в Государственной Еврейской Академии им. Маймонида к.и.н. Энгелем Валерием Викторовичем в первом семестре 2000-2001 учебного года, „История еврейского народа“, Москва, 2 июля 2013 г., Тема 11. Евреи в России в к. 19 – нач. 20 вв. Отмена черты еврейской оседлости. Февральская революция, online: http://jhistory.nfurman.com/russ/russ001-11.htm

[40] Вж. Семен Маркович Дубнов – „Из истории восьмидесятых годов“, „Еврейская старина“, трехмесячник Еврейского историко-этнографического общества, выпуск III—IV (июль — декабрь), Санкт-Петербург, 1915 г., стр. 279.

[41] Вж. Janusz Kaczmarczyk – “Bohdan Chmielnicki”, Zakład Narodowy imienie Ossolińskich Wydawnictwo, Wrocław-Warszawa-Kraków, 2007 г., стр. 19.

[42] Останалите два са: “War is peace!” “Freedom is slavery!” – съответно: „Войната е мир!“ и „Свободата е робство!“

[43] Повечето са издадени и у нас. Сам той е гостувал тук.

[44] Това видеосвидетелство дължа на читател, когото условно наричам Иван Петров. И му благодаря за интереса и съдействието.

[45] Вж. Георги Ифандиев – „Хитлер в Патагония“, ИК „Огледало“, София, 2011 г.

[46] „Павел Писарев: Пиер Сиклунов изчисти името на България след атентата срещу папата“, едно интервю на Добринка Корчева, в. „Шоу“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 11 ноември 2013 г., online: http://www.blitz.bg/article/36380

[47] Пак там.

[48] Пак там.

[49] Manoranjan Kumar – “Dictionary of Quotations“, APH Publishing Corp., New Delhi, 2008 г., стp. 134, 241.; същото в: Lenin (1870 – 1924), Russian Communist politician & revolutionary, “Quotations by Author“, The Quotations Page, quotationspage.com, online: http://www.quotationspage.com/quotes/Lenin/

[50] В юдаизма равинът не е свещеник, както погрешно се смята. Той е религиозен учител и наставник.

[51] Александр Нечволодов – „Николай II и евреи: Очерк о русской революции и связях ее с всемирной деятельностью современного иудаизма“, Институт русской цивилизации Родная страна, Москва, 2013 г., стр. 389. Книгата е в архива на автора.

[52] Вж. Георги Ифандиев – „Сянката на Цион“, Част ІІІ, Том 1, ИК „Огледало“, София, 2003 г.

[53] Посочени са данните за 1922 г. – Бел. на изд.

[54] Пак там, стр. 56.

[55] Вж. напр. Steve Weinberg – “Armand Hammer: The Untold Story”, Ebury Press, London, 1989 г., стp. 77.

[56] Нова икономическа политика.

[57] Вж. „Провозглашение НЭПа“ в: „Новая экономическая политика“, материал из Википедии – свободной энциклопедии, последнее изменение этой страницы: 5 декабря 2013 г., online: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%8F_%D1%8D%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0

[58] „Павел Писарев: Пиер Сиклунов изчисти името на България след атентата срещу папата“, едно интервю на Добринка Корчева, вече цит. съч.

[59] За еврейския произход на Ана Паукер вж. напр. Douglas Reed – “The Controversy of Zion”, The Noontide Press, Torrance, CA, Under licence from: Veritas Publishing  Company Pty., Ltd., Bullsbrook, Western Australia, 1985 г., стр. 421.

[60] Пак там.

[61] „Павел Писарев: Пиер Сиклунов изчисти името на България след атентата срещу папата“, едно интервю на Добринка Корчева, вече цит. съч.

[62] Вж. Венелин Й. Ганев – „Плячкосването на държавата България 1989–1997“, Издателство Изток-Запад, София, 2013 г. Книгата е в архива на автора.

[63] Висшия изпълнителен комитет на КНСБ – своеобразното ЦК на неокомунистическия „синдикат“.

[64] „Как създадохме КНСБ?“, (Историко-социологически очерк) от проф. Кръстьо Петков, вече цит. съч., стр. 14.

[65] Корените на двата „демократични“ синдиката са в съответните секретни служби. Но дейците им обърнаха задниците си и ги поставиха на разположение и евентуално желание за ползване от западните шпионски агенции, преди всичко от американските.

[66] Пак там, стр. 15.

[67] Коопериране означава сътрудничество. То не бива да става насила.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...