Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

РЕВАНШИЗЪМ? КАКВО ПО-ДЖЕНТЪЛМЕНСКО, КОГАТО Е СТРЕМЕЖ КЪМ СПРАВЕДЛИВОСТ? – Част 19

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

На 23 септември 2013 г., понеделник, в самото начало на поредната работна седмица, застреляха банкова служителка в Бургас.[1]

 

Този трагичен случай хвърля, допълнителна, конкретна, но много ярка светлина върху моите мотиви да искам реванш и то към трагичната за българите дата 9 септември 1944 г.

 

 

Хладнокръвно

 

 

Убиецът се предаде сам. Казва се Любомир Симеонов и го представят като „бизнесмен“, изпаднал в затруднение. Всъщност той е комунист, преминал специално обучение по раздаване на справедливост по болшевишки начин – с нагана и нагайката. Тукашните образци, които са следвали по време на обучението си тези тваривсъщност зверове, движещи се сред хоратаса били съвсем нечовешкис търнокоп, с кирка, с брадва, удушаване с голи ръце на вързани и пребити почти до смърт човеци

 

Сам убиецът дава обяснение за дереджето, до което ни докараха, не без нашето съучастие – мълчанието ни, което се приема като съгласие. Да видим и чуем.

 

 

 

 

 

За да не пропусна: Такива като този червен боклуксе грижат за държавата и подчиненитевече цели 70 лета. Лично аз две години в казармата изпитвах на гърба си техните грижи“.

 

Влязох в тяхната БНА напълно здрав, а докато бях в нея, лежах в болница и излязох с десетина увреждания. Това – благодарение нагрижите“ на комунистически отрепки като него. Да можех, бих ги заключил в зоологическа градина

 

Бизнесът“ им е като тях – далавера, въртяна на принципа на шуро-баджанащината. „Белите якичкисъщо са техен продукт. Това са децата имна комунягите, назелените чорапиот ДС, МВР, Трудова повинност, и на подлеците доносници.

 

И никой да не смее да спомене пред мен някакъв „пещерен антикомунизъм“. Такъв никога не е съществувал по тези земи. А жалко. Защото само той, може би, щеше да сложи на място варварите, които наложиха и практикуваха пещерния комунизъм.

 

Българите, когато са били народ, са отсъдили: „На зло кучезъл прът!

 

Аман! Стига! Благодаря за доверието, но да ми се махат от погледа. Ала не би! Имали право да се променят… Туй то!

 

Не обичал да му извиват ръцете“?! Цял живот е козирувал пред мизерници, по-низши от Тато, какъвто е самият той. Но на такива отпадъци в човешки вид народните маси позволяват да стават други?!

 

Защитават ги туземните „умни и интелигентни“… Изобщо не притежават качествата да проумеят, че „пускат вълка в кошарата“! Защото веднъж комунист и ченге, завинаги комунист и ченге. Пак някога мъдрият народ е заключил, че „вълкът козината си мени, но нрава не“!

 

Така, лека-полека, по малоумния техен начин, умните и интелигентнитени докараха до тук. А алчно червената фашистка номенклатура си живее

 

 

Отвъд юдейската заповед Душа за душа, око за око, зъб за зъб

 

 

Сега разбирате ли, че джелатинът Любомир Симеонов е бил възпитан да бъде такъв. Даже не усеща особено чувство за вина. Не забелязахте ли, че се смята едва ли не за „герой“ –направил нещо „за държавата“. А тъй като по дефиниция “Létat, cest nous” – „държавата, това сме ние“ – за всички нас!

 

Обаче душегубецът явно е влязъл в пантофите на френския крал Луи ХІV. И бъдете сигурни, че този касапин е в състояние да изтърси: “Létat, cest moi”. Това е форма на шизофрения, но и на варварство.

 

Бившите ченгета и комунистиборците против капитализма, днес са „капиталисти“ и „бизнесмени“. Мнозина се преобърнаха и се изявяват като „яростни антикомунисти“, „антисъветчици“, „върли бранители на Запада“, отстояващи някакви неизяснени и необясними „демократични“ и „евро-атлантически ценности“?!

 

За тези и останалите подобни случаи Григорий Климов се позоваваше на смятания на Запад за „най-знаменитруски, а не съветски, философ Николай Бердяев:[2]

 

Той през цялото време говори за съюз на сатаната и антихриста, в резултат на който ще настъпи царството на княза на този свят. Според Библията, князът на този святтова е дяволът. Виждате ли – и той [Бердяев] знае това, но не го изговаря до край.

 

А на практика антихристъттова е евреинът. А сатанататой е онова явление, което ние в нашите лекции наричаме дегенерация, т.е. израждане, психически болести и полови извращения. Ако мога да се изразя така, дегенератите са изродени туземци, напуснали обкръжаващата ги [естествено, по рождение] среда.

 

Та ето, Бердяев-Бердичевски[3] твърди, че онзи, който е роден от такъв съюз, ще управлява света. Но, виждате ли, самият Бердяев е бил женен за еврейка.[4]

 

Но всички революционери, и преди всичко комунистите, са представители на тази „дегенеративна секта“. Смятаните за „бившиместни членове на БКПдо един с клетвата си за влизане в партията поемали ангажимент за вярност и на СССР, са част от нея. Те са членове насоветския коминтернхомоинтерна,[5] на този съюз на международното братство на хомосексуалистите-дегенерати“.[6]

 

Твърде много се радвам, че връщайки се към публицистиката на Ерик Артър Блеър, се натъкнах на неговата присъда за всичко това. Бидейки в самото ядро на световния социализъмФейбианското общество, на Джордж Оруел му били необходими години, за да осъзнае сатанизма на комунистическите ценности и цели.

 

Така, както на ционистите Бенджамин Фрийдман и Алфред Лилиентал им отнело десетилетия, за да прозрат човеконенавистната същност на тази по същество нацистка доктрина, насочена срещу всички народи по света с изключение на самозваните евреи“. Впрочем това определение или понятиесамозваниевреи“  беше въведено тъкмо от Бенджамин Фрийдман, един от високопоставените дейци на ционизма до края на Втората световна война.

 

Най-забавното е, че, с присъщата им злоба и омраза, не само ционистките, но и всички „еврейскиорганизации по света му лепят етикетаамерикански антисемит и антиционист“.[7] Но признават, че той се обърнал от юдаизма в католицизма.[8] Тоест – Фрийдман е роден и отгледан като евреин.

 

Както сам разказва, а ционистката пропаганда не отрича, той бил близък с непознатите за голяма част от човечеството, но едни от най-висшите „невидимиидеолози и дейци на ционизма, новия световен ред и тайното световно правителство, като Бърнард Барух, Семюъл Ънтърмайър, с американските президенти Уудроу Уилсън, Франклин Д. Рузвелт, Джон Кенеди и неговия баща Джоузеф[9]

 

Така, както Бенджамин Фрийдман и Алфред Лилиентал отвориха очите на мнозина, та да зърнат ужасяващата истина на настъпващото поробване на човечеството, започнало отдавна, но очевадно – от предизвиканото от ционистите включване на САЩ в Първата световна война, и Джордж Оруел разкри нашествието на тоталитаризма по цялата планета. Затова си позволявам пак да цитирам неговото справедливо отсъждане:

 

Запомнете, че за непочтеността, безчестието и малодушието винаги се заплаща. Не си представяйте, че когато години на ред не сте били нищо друго, освен раболепен и чинен пропагандист на съветския режим или на някой друг подобен, изведнъж ще се върнете към умственото, към духовното приличие. Веднъж курва, завинаги курва.[10]

 

Какъв е убиецът на банковата служителка в Бургас? Комунист и офицер от т. нар. Българска народна армия, която в действителност беше напълно антибългарска. И по двете линии е полагал клетва за вярностна съветския режим или на някой друг подобен“ – тукашната комунистическа диктатура.

 

Но какво отличава комунизма от фашизма? Две думички: „национализъм“ и „интернационализъм“. Нищо повече? И двете поставят държавата, de jure измамно идентифицирана с нацията, а de factoс елита, над личността.

 

Въпросният Любомир Симеонов е застрелял жертвата си преднамерено, добре обмислено и най-вечехладнокръвно. Така убиват само онези, които не признават живота за най-висша ценност. Те се радват и венцеславят набеден поет, родил нехуманния, хомофобски стих: „Какво тук значи някаква си личност?

 

По никакъв начин не отстоявам паметта на затритата банкова служителка. Имам своите морални предубеждения и възражения към подобни професии. Но никой няма право по собствено усмотрение да отнема живота на друг по този начин. Той отразява типично комунистическия мироглед. Убиецът не просто е възприел старозаветната, фарисейската максима:

 

„… Душа за душа, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога. (Каквато вреда някой направи на ближния си, със същото да му се отплати.)…

 

Строшено за строшено, око за око, зъб за зъб; както той е причинил повреда на човека, тъй и нему да се направи. Който убие добитък, да го заплати, а който убие човек, да бъде умъртвен.

Един съд да имате както за пришълеца, тъй и за туземеца, защото аз съм господ, бог ваш.[11]

 

Комунистът и офицерът Любомир Симеонов е отишъл по-нататък, изкачил е по-висок връх на злото. Той явно е изграден като манталитет и характер по още по-краен от старозаветния модел. Като всеки комунист, той е съвършен некадърник и егоист. Провалил се е в „бизнеса“. И е възприел собствения си икономически провал за равностоен на смърт. При това – причинена от друг.

 

Според мен най-вероятно убитата е била негова съидейничкавъзпитана в светлата комунистическа (без)нравственост. Това е неписано правило в тези среди.

 

Ето Симеонов е решил, че за него юдейското правило „който убие човек, да бъде умъртвен“, се отнася до собствената му несполука. Той е сметнал своя фалит за край на живота.

 

 

Изконното зло

 

 

Тези същества не са свикнали да се трудят и да получават, колкото мнозинството. Те бяха привилегировани. Един офицер взимаше поне три пъти по-голяма заплата от редовия, отруден българин, даже от що-годе по-високо образования.

 

Те са свикнали да се изживяват като по-равни, по определението на Оруел. Забравили са откъде са произлезли. Ще го припомня с думите на техния поет, който на смъртния си одър го е разкрил:

 

Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората! Аз съм беден, дрипав юношаНо аз съм готов да сложа главата си.[12]

 

Убиецът Любомир Симеонов декларира една лъжа, която разкрива мирогледа му:

 

Аз съм офицер от Българската армия. Обучаван съм, че държава и родина са номер едно.

 

Не, той е офицер от т. нар. народна армияинструмент за потисничество, обслужвал кървавата комунистическа диктатура. Тя бранеше престъпната болшевишка съветска система. Какво диреха тезидоблестни народни синовепрез 1968 година в Чехословакия, например?

 

Отидоха да угасят пламъка на надеждата, който гореше и в душите на повечето българи! СССР беше тяхната родина.

 

А държавата? Тя беше антинародна, с тоталитарен насилнически режим и робовладелска по своя характер. Принадлежеше на алчно червената фашистка номенклатура. Офицерите като Симеонов бяха преторианската гвардия на тази върхушка от мерзавци, подлеци, егоисти и човеконенавистници, които съставляваха „новата класа“. Служеха на нея, а не на българите. Обратното – охраняваха я от народната любов“.

 

В замяна, номенклатурата  се грижеше за тях – легализираните комунистически садисти в униформи. Когато ги отби от своята изтощена, сбръчкана от ненаситното сучене гръд, взеха да се опълчват срещу ръката, която ги хранеше.

 

Доблестните офицери от БНА, МВР и ДС нито веднъж не са действали като храбри мъже. Изтребваха и сега пак убиват и крадат скришоманонимно, като образцови безчестници и подлизурковци, каквито са – банални пладнешки разбойници – перфидни злосторници, мародери.

 

За тях животът на другитена нас, мнозинството от безпартийните, непродалите душите си на дявола, никога не е имал стойност. Нито преди, нито сега.

 

Той погледнапогледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни

 

– О, колко красива е земята и колко са щастливи хората![13]

 

Неотдавна друг подобен „достоен офицер и народен син“, полковникът от Държавна сигурност Костадин Чакъров, който манифестира безбожието си и пропагандира комунизма из телевизиите, сякаш за да докаже, че все още са в ръцете на ЦК на БКП, оправда зверствата на комунистите. В ефир заяви, че Иван Карадочевбаща на певицата Богдана Карадочева, едва ли не бил убит правомерно в концлагера „Слънчев бряг“ край Ловеч. Защото не бил натикан в него по политически, а „по морални причини“![14]

 

Но пропусна да изясни, че той не е бил съден. И е издържал едва няколко дни на комунистическата милост“ и „опит да го превъзпитат“. Претрепали го с тояги. „Какво тук значи някаква си личност?“…

 

Моята цел е истината. Синът на Иван Карадочев, братът на БогданаБорислав – „Бойчо“, ми беше приятел. От юношеските си години познавам и нея. Двамата даже не ме поздравяват. Искам да кажа, че въпросът е принципенза правдивостта и справедливостта.

 

Нека заради дискусията да приемем твърдението на офицераЧакъров за вярно. Повтарям: ако хипотетично и само за обсъждането се съгласим с изтъкнатите от негоморалните причини“, комунистическото безправие и жестокост лъсват в целия си отвратителен, ужасен блясък.

 

Кой дава право на другарите да убиват, без съд и присъда? Ако анализирате даже битовата престъпност, ще се убедите, че 90 на сто от нея има етническа окраска или се дължи на комунистическата надменност и навик за осъждане. Поставяйки се над безпартийните, възприемащи се като „избрани“, комунистите изпълняват старозаветните повели:

 

Ако тайно те надумва брат ти, (бащиният ти син или) майчиният ти син, или син ти, или дъщеря ти, или твоята обична жена, или приятелят ти, който е за тебе както душата ти, като казва: „да вървим и да служим на други богове, които не познаваше ти и твоите отци“, на боговете на ония народи, които са около ти, близки до тебе или далечни от тебе, от единия край на земята до другия, – не се съгласявай с него и не го слушай; и да се не смили окото ти над него, не го жалей и не го прикривай, но го убий; нека първом твоята ръка бъде върху него, за да го убие, – а сетне ръцете на целия народ; убий го с камъни, да умре; понеже той се е опитвал да те отвърне от господа, твоя бог, който те изведе из Египетската земя, из дома на робството; цял Израил ще чуе това и ще се побои, и няма занапред да прави сред тебе такова зло.

 

Ако чуеш за някой от градовете ти, които господ, бог твой, ти дава за живеене, че са се появили в него нечестиви люде изсред тебе и съблазнили жителите на техния град, думайки: „хайде да служим на други богове, които вие не познавате“, – ти издири, разпитай и разузнай добре; и ако това е чиста истина, че е сторена такава мръсотия сред тебе, погуби жителите на оня град с острието на меча, предай на заклятие него и всичко, що е в него, и добитъка му погуби с острието на меча; а всичката плячка от него събери насред стъгдата му и изгори с огън града и цялата плячка от него за всесъжение на господа, твоя бог, и да бъде той вечно в развалини, никога отново да се не съгражда.[15]

 

Такава е картината на техния манталитет. No mercyняма милост! Не понасят и не допускат никакво различие. „Погубваха“ не само „с острието на меча“, но и с кирки, търнокопи, брадви, пистолети… Даже съвсем според вехтозаветния прийомс камъни! Какво изтърва убиецът Любомир Симеонов: „Обучаван съм, че“…

 

 Ето на какво – доказа го. И не забелязах да чувства вина.

 

На пръв поглед комунистите оправдават констатацията на германския философ Фридрих Ницше, че „Човекът е най-жестокото животно!

 

Защо смятам това за привидно? Понеже комунистите не са човешки същества. Даже не са животни в класическия смисъл. Те са подвид, нещо междинно и възможно най-лошо.

 

СоциализЪмът на другарите беше джунгла. В нея те бяха хищниците, а „обикновените хора“ – невинните техни жертви. Така нареченият Народен съд издавал присъди наотдавна ликвидирани хора?! В кое общество са ставали подобни неща?

 

Само в робовладелското. Когато робът е бил вещ, лишена от всички други права, освен от еднода се подчинява на господаря си и да се труди за него.

 

Тъкмо това е дегенерацията, обратната еволюция. Комунизмът е нейно олицетворение. При него има пълно покритие със сатанизма. Той е нещо повече – негово  извращение.

 

От една страна, ето го антихристът, съчетан със сатаната… Той е онова, което в нашите лекции наричаме дегенерация, т.е. израждане, психическо заболяване и полова извратеност. Това е, така да се каже, туземно израждане от заобикалящата среда. Затова Бердяев-Бердичевски твърди, че който се е родил от този съюз, ще управлява света… Още в Библията е дадена добра формулировка, че сатаната често обича да се превъплъщава в образа на ангела на света, на либерал.[16]

 

И те, родените от този съюз, наистина ръководят настоящето и определят бъдещето на човешкия род. И убиват. Изтребват масово, „в особено големи размери“, казано на юридически жаргон.

 

 

В лапите на покварата

 

 

Кое е по-голямото злофашизмът или комунизмът? Кои служат по-добре на княза на този свят?

 

Грехота е да се измерва злото. И все пак съществува някаква методика, скала. Най-точните критерии са броят на човешките жертви, мащабите на причинените страдания, количеството на хората с прекършени съдби, и щетите, нанесени върху духа и духовносттавърху културата, мораластепента на цивилизованост на народите.

 

Не, не търсете верния отговор за размера на най-голямотто зло при фашизма, нито при нацизма. Практиката на комунизма се оказа многократно по-зверска от тази на фашизма и на неговия германски вариантгерманския националсоциализъм. Но едно е ясно: Всички те имат общи корени в класическия юдаизъмталмудизма, в екстремния еврейски национализъмционизма, и сред тайните общества, чиито предводители несъмнено са представителите на семейство Ротшилд.

 

Едва ли някой друг се е сещал, че даже словата, превърнали се не само в название, а в същност на тези идеологии – фактически – религиозни доктрини, са еднакви. Фашизъм идва от италианското „fascio“, „fasci“ – „сноп“, „снопи“. Което е символ на единството на нацията.

 

Но век преди социалистът Бенито Мусолинида се сетиза fascio–то, снопът от пет стрели присъствал в семейния герб на семейство Ротшилд. С него те демонстрирали на света собственото си единство, на което възнамерявали да го подчинят.

 

Освен снопа – fascio–то от петте стрелисимволизиращи единството на банковата фамилия Ротшилд, изградила свои клонове в пет европейски финансови центъра, девизът на семейството включва латинското “integritas”, което означава тъкмо „единство“, но и „цялост“, „завършеност“. (Вижте следващата илюстрация.)

 

Възприетата като основен „еврейски символшестлъчна звезда, в края на ХVІІІ век провъзгласена за „Давидова“, също е там. Нищо, че, подобно на свастиката, е древен български слънчев символ, заимстван дори от хиндуизма.

 

За да демонстрират своите намерения и сила Ротшилдови наложили fascio–то – снопът със стрелида стане част и от герба на САЩ. Той е неотменим елемент от т. нар. Голям герб или печат на Съветските американски щати.

 

Но централната част в него е орелът, символизиращ силата на масонството. Крилата му имат по 33 пера, за да обозначат най-високата вече станала явна степен в свободното зидарствоот приетия шотландски ритуал, тоест – от последователите на тамплиерството. Главата на птицата е увенчана със шестолъчна звезда, съставена от13 петолъчки. (Вижте илюстрацията.)

 

 

 

 

 

Когато Ротшилдови или други евреи прилагат сепаратизъм и проявяват своята неприязън към другите – „гоите“ – „добичетата“, „неверниците“, отношението им не се смята за расизъм. Това не важи за останалите. Постъпят ли по същия начин, ги обявяват тъкмо за… „расисти“. А ако дори нежно разкритикуват евреин или държавата Израел, им лепват етикета антисемит“. За мен той е нещо като ордензнак за почетност, смелост и доблест!

 

Петимата братя Ротшилд налагат червената петолъчна звезда като емблема на комунизма. Тя олицерворява тяхсъс своите лъчове и цвета си. Но едновременно с товаи Ордена на илюминатите, който са овладели. И чрез него са проникнали в останалите тайни общества, преди всичко в масонските ложи.

 

Но кой не е наясно, че пентаграмът е стилизирано изображение на Бафомет – образа на Луцифер, на сатаната, на княза на този святизконното зло? Обаче, по желание на своя създателсемейство Ротшилд, петолъчката е възприета и като основен знак на интернационалното комунистическо движение!

 

Освен това и комунизмът, и германският националсоциализъм, приемат за свой отличителен белег друг масонски символчука. За да подчертаят мнимото единство между работниците и селяните, комунистите добавят още единсърпа

 

 

Зло, по-зло, най-зло, жестокост, садизъм, комунизъм

 

 

А откъде произлиза комунизмът? От латинското слово за „общо“, „съвместно“ – “communis”. Откъдето и „комуна“ – „общност“, „единство на множество хора“. А ционизмът проповядва кибуцизмаживота в комуна. На иврит „кибуц“ означава тъкмо това.

 

Което ме връща към дефиницията на комунизма, споделена през 1990 г. от покойният руски философ и писател Александър Зиновиев в интервю за парижкия вестник “Le Figaro”:

 

Тези, които погребват комунизма, смятат, че желанията им са реалност. Ако свързваме комунизма с марксизма и комунистическите партии, тогава краят на комунизма е дошъл. Но комунизмът е типобществена формациясъс закони, обусловени отживота в комуна“. Където доминиращата обществена връзка е тази нашефи неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.[17]

 

Ей така, „по заповед“, комунистическите садистидегенерати, съчетание на сатаната и антихриста, в старозаветен стилизтриха от лицето на земятаповече от 100 милиона души.

 

Ето един такъв ненаказан и напълно безмозъчен комунистически изверг.

 

 

 

 

 

Този „Бойчо“ е ликвидирал напълно невинен общински служител, избран от своите съселяни. Човек, който не бил сторил зло никому. Застрелял го е хладнокръвно, без да се замисли какво върши; дали кметът има семейство, деца… Ей така, по заповед. Понеже началниците му са наредили.

 

Точно съгласно формулировката на Александър Зиновиев, че при комунизмадоминиращата обществена връзка е тази нашефи неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане“.

 

Но се чувствам длъжен да припомня, че: „Комунизмът не е борба на бедните против богатите. Комунизмът е заговор на супербогатите срещу целия свят и на първо място против средната класа. Комунизмът е глобалната цел на сатанистите[18]

 

Има ли някой, останал неубеден, че системата, определяна като комунизъм, е огромно, невиждано зло? Ирландският политик, писател и философ от ХVІІІ век Едмънд Бърк е споделил, че:

 

Единственото обстоятелство, което е необходимо за триумфа на злото, е, добрите хора да не вършат нищо.

 

 

Комунизъм? Система, не познаваща разум и милост

 

 

Предлагам свидетелство на потомък на тъкмо онази солидна средна класа, която е била типична за България до 9 септември 1944 г. С която тя се е отличавала от повечето държави. И е привличала като магнит закъсалите европейци. Например – безработни австрийци и германци, които нашенци с добронамерена ирония наричали „изпаднали“.

 

Комунистите ликвидираха българския елитполитически, стопански, културен. Поставиха на колене най-издигнатия дял от интелигенцията, която наистина е била народна. Чрез терор приключиха със средната класав града и селото. Така поробиха българите. И за какво? С цената на подхъврлянитге им трийсет сребърника да могат „да успяват“ само те.

 

Няма да забравя как в телевизионно предаване толкова обичаният коньовичарски простак Иван Живков, с моминско име Славков, и прозвища „Зетя“ и „Батето“, отговори на упрек на водещия относно привилегиите по време на Живковата диктатура:

 

Нищо подобно! Много хубаво си беше.

 

Останалите вълци ги яли!

 

На тази болшевишка, парвенюшка простащина и наглост, противопоставям откровението на мой приятел, вярващ християнин. Той успя да пренесе и да продължи в онова тежко време та чак до настоящия не по-малко суров посткомунизъм най-положителните черти на нявгашния българин. И съвсем вкратце разказва участта, сполетяла неговото семейство. По един или друг начин катастрофата порази близо две трети от нашенци. Затова сме такива. Но нека видим и чуем.

 

 

 

 

 

Какво се е променило?

 

Стана още по-зле, понеже утрепаха вярата и надеждата. Повечето потомци на такива български родове загърбиха паметта на своите предци и продадоха душите си на другарите. Сиреч – на княза на този свят. Все за ония пусти тридесет сребърника, с които се купува дом, вила, автомобил… Земни „съкровища“, „дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат“.[19]

 

А моралът? Къде се дянаха онази нравственост и твърда душевност, които съхраниха българщината в трудни епохи?

 

Похарчиха ги барабар с вярата в Бога. В момента избиват християнинавсякъде. Не само в Сирия или Пакистан.

 

Отново хвърлят християните на лъвовете![20]

 

Не го твърдя аз. Заявява го Джъстин Уелби – главният прелат[21] на Англиканската църква, Епископът на Кентърбъри. „Като използва думата „мъченици“, Кентърбърийският архиепископ освети все повече влошаващите се преследвания на вярващи навсякъде по света.[22]

 

Свещеникът подчертава, че за разлика от християнските мъченици в миналото, настоящите загиват тихомълком, без някой да им обърне внимание. Никой не забелязва това. Например в Пакистан – нация от 175 милиона души, християните са едва 2,5 милиона.

 

Те не евангелизираха. Нито изпълняваха някаква мисия за покръстване на мюсюлманите. И съвсем не нарушаваха стриктните пакистански закони против богохулството. По думите на архиепископа, „като ходеха на черква, те просто доказваха своята вяра в Исус Христос“.[23]

 

 

Несекващата битка срещу Христос е война против доброто

 

 

Многократно съм споделял своето аргументирано схващане, че сред многобройните цели, които преследва интернационалното Братство във всеки обществен катаклизъм, неизменно присъства битката му с християнството. Сега Пакистанци преследват и избиват пакистанци. В Сирия, Египет и Ирак екстремисти с най-различна етническа принадлежност стоварват своята ненавист върху християните. Това казва в прав текст Епископът на Кентърбъри.

 

У нас уж българи преследваха българи и заради вярата им. Много дълго – близо половин век. Превръщаха черкви и манастири в концентрационни лагери, свинарници, обори, складове

 

До неотдавна християнската вяра беше признак, по който оценяваха човеците. Невярването имаше положителна стойност. И обратното.

 

Понастоящем християнството е почти официална, едва ли не институционализирана религия. Вече не го изповядват тайно. Но дали ходенето на черква е истинска, дълбоко изживявана вяра? Колко милостив е Бог, щом допусна убийците в храма, надянали шинелите, с които ликвидираха вярващи?

 

Не, Бог не ни е виновен. Сами го допуснахме с неверието си. Веднъж отрекли се от вярата в Него, нямаше как да издигнем човешка стена пред поганците.

 

Някои го определят като „отказ от вяра“. Това няма аналог в историята на повечето общества. Ако го намерите – например сред юдеите шабатяни,[24] дьонметата от Солун – ще се убедите, че новата им религиозна принадлежност е била фасадна. А действителнатаюдаизмът – се оказвала изповядвана с цялата й обредност. Но всичко това било закътано дълбоко в семейството и предавано като щафета от поколение на поколение.

 

Прекалено дълъг е списъкът на възприетите от нашенската православна църквасветци“, които са продали вярата си в Христапак за по-добър земен бит, за прословутите банални сребърници.

 

Корпусът на светците и неговите създатели открито се стремят максимално да разширят броя на включените лица. В някои случаи принадлежността на светците към българския етнос е проблематична. При някои от тях тя може би е оспорима от фактологическа гледна точка, обаче самото им присъствие в Жития на светиитеим осигурява място в българската национална митология.

 

Никодим Албански (1722) „общувал с мохамедани, увлякъл се и приел мохамеданството“.

 

Йоан българин (1784) „се поддал на дяволските козни и се отрекъл от Христа“.

 

Лука Одрински (1802) набил турче и сам поискал да се приеме исляма, за да избегне наказанието.

 

Прокопий Варненски (1810) се замонашва, но напуска Света Гора, „а оттам нататък дяволът вече го довел до пълно отчаяние и до приемане на мюсюлманската вяра“.

 

Игнатий Старозагорски (1814) бил заставен да обещае да приеме исляма от разбойници. Тук може да се търси комбиниране на насилие и доброволен отказ от вярата.

 

По-късно Димитрий Сливенски „на шега“ се съгласява да приеме исляма (1841).[25]

 

Погледнете само осветените агентурни досиета на настоящия т. нар. висш клир на (не)православната църква, неправомерно назовавваща себългарска“. Та всички те са вероотстъпници! Начело със самия самозван патриарх“. Членуваха в атеистичната БКП, донасяха против ближните сислугуваха на дявола, а проповядват вяра в Бога?! И това е шизофрения.

 

Да приемеш комунизма, означава да се отдадеш на богоборството. Да допуснеш Яков-Израил дълбоко в себе си, в своята душа.

 

Искрената, дълбоката вяра, е готова и на мъченичество. То е Божие изпитание.

 

Затова далеч преди да е известно, че някога ще огласят членството в БКП и агентурното минало на висшите попове – с незначителни изключения по-нископоставените също имаха милиционерски чинове – Стефан Бочев обвинява:

 

Ех, ще се променят един ден, дай Боже, времената. И ще почне тогава нашата родна православна[църква] да съчинителства за мъките си. И ще е права: ако би почнала да докладва за душевните свои терзания от това, че се сложи тя на нашата мила народна болшевишка управия

 

Но да се плаче за някакви си концлагерни мъки; от окошарваниятам”, от лежане по лагерите? Не-е, виж, пардон, ама ако е имало лежанеза нейните архиереи, то беше лежане въвВолгитеиЧайките“. И от преяждане и препиване, а не от пребиване.[26]

 

По същия лицемерен, неко го наречем гнусен комунистически начин, сега Западът се отнася към християнството. По повод на неотдавнашното клане на християни в Пакистан Джоузеф Коутс, католическият архиепископ на Карачи, изтъкна „западното безразличие и измиване на ръце“. Той си спомни как, когато през 2003 година САЩ нахлуха в Ирак, негови „високопоставени мюсюлмански колеги и приятелинепрестанно го питали: „Защо не поговориш с твой едноверецхристиянина Джордж Буш и не му кажеш да престане?[27]

 

Кого го е еня, че потеклото на Джордж Буш е еврейско, а сам той е истинско съчетание на сатаната и антихриста. Няма нищо общо с Бога, камо ли с Исус Христос. Той е наследствено илюминиран член на йейлското тайно обществоЧереп и кости“. Вече показах какво представлява то и как участниците в него биват изкатервани нагоре по йерархичната стълба на властта. Но сега ще предоставя за кратко думата на една истинска американска патриотка и консерваторка.

 

Госпожа Шарлот Томпсън Изърбит оглавяваше Дирекцията за стратегия и развитие в Министерството на образованието на Съединените щати по време на първия президентски мандат на Роналд Рейгън. Тогава тя се е сблъскала с дългострочен план, създаден от неправителствени организации и фондации, освободени от данъци.

 

Това се оказал проект за превръщането на Америка от нация от упорити и непреклонни индивидуалисти, способни да решават не само собствените си, но и обществените проблеми, в страна на сервилно многомилионно множество от същества с промити мозъци, които изоставатпросто по нареждане. Връщат се назад в развитието си, вместо да са носители на прогрес.

 

Обърнахте ли внимание на „по нареждане“? Върнете се към Зиновиевата дефиниция на комунизма.

 

 

 

 

 

Достатъчно.

 

Карл Фридрих Казимир Вунд (1744-1784), църковник и историк, бил предтеча на професор Вилхелм Вунд. Забележително е, че през 1856 г. въпросният професор Вилхелм Вунд, а не дядо му Карл Фридрих Казимир Вунд, бил преподавател по психология в Берлинския университет. Той се оказал основателят на т. нар. експериментална психология в Германия. По-късно тази дисциплина станала основна за много американски студенти, получили дипломи в Лайпциг. Тези младежи изградили темелите на съвременната образователна система на Съединените американски щати.

 

Още дядото на професор Вилхелм Вунд –  Карл Фридрих Казимир Вунд , за когото говори госпожа Шарлот Изърбит, бил илюминат. Баща му –  Вилхелм Максимилиан Вунтсъщо. Карл Фридрих Казимир Вунд се познавал лично както с основателя на Ордена на илюминатите Адам Вайсхаупт с псевдоним „Спартак“, така и със създателя на прочутата банкерска фамилия РотшилдМайер Амшел Бауерберг или Бауер.

 

 

Революциите са бунтове срещу Божествения ред

 

 

Защо това е толкова важно? Понеже този Вунд бил убеден хегелианец. Както Ротшилдови и техният продукт Карл Маркс. Тъкмо последователите на този Вунд въвели Хегеловата диалектика в американското образование. А тя, както знаете, е основата на Ротшилдовия комунизъм.

 

Най-общо казано, най-богатото семейство на земята поставя теза. След това й противопоставя антитеза. Та накрая „да дойде горския“, казано по нашенски, и да реши проблема със… синтезата.

 

Най-смътните представи за всичко това са възникали и били разработени още преди Майер Амшел Бауер. Но по някакъв начин – неизвестно как – тойсе е въоръжил“ с две идеи, чиито кълнове можем да открием в епохата на Просвещението. Вероятно „доставката“ е била извършена от Адам Вайсхаупт и неговите илюминати. Те са обзавели идейно основоположника на династията Ротшилд.

 

Първата идея е либерализмътсвободата и равенството. А вторатакомунизмътподчинението на личността на общносттадържавата.[28]

 

Ако приемем, че едното е теза, а друготоантитеза, то за синтеза предложили системата, зародила се в някои градове-държави, наричани елински, оформили се още след разпада на древнобългарската империя Илат. Да, имам предвид демокрацията.

 

Но от тук нататък схематизмът е напълно приложим. Хегеловият философски метод може да бъде сведен до елементарен чиновнически формуляр. Необходимо е само да попълните празните правоъгълничета със съответните названия.

 

Например: комунизъмтеза. Фашизъмантитеза. Демокрациясинтеза.

 

Или: национализъмтеза. Интернационализъмантитеза. Нов световен ред – синтеза.

 

Колцина са в състояние да погледнат през удобно въведените понятия и да съзрат реалната картина на измамата? Пък и хората, погълнати от всекидневните грижи, изобщо нямат време за това.

 

Ето къде се намества пропагандата. Този урок вече сме го минали, нали? Затова, прехвърляйки Божия дар на мисленето на други – на политически партии, медии и прочие, множествата подписват невидим обществен договор, който ги обрича на онова, което „упълномощените“ решат.

 

А Те, овластените, не престават да затрупват с грижи народите по света. Вече – даже с изкуствено предизвикани природни бедствия! Доброволно отказали се от мисленето, на хората не им остава нищо друго, освен да приемат за истина онова, „което казват по телевизията“… Забравили Божията заръка, да не си създават идоли и кумири, те се доверяват на изкуствено въведени в употреба „авторитети“. По този начин сами поемат нагоре по пътя, който води надолу към собственото им заробване.

 

Нямам що да сторя. Нито останалите, които са прозрели задаващата се трагедия. В Zugzwang сменямаме полезен ход. “Omnium malorum stultitia est mater” – „глупостта е майка на всички беди“. А идиотът е непобедим

 

Цялата съвременна философия, икономическа мисъл и социални науки, са основани на хегелианството. Като започнете от Карл Маркс и Фридрих Енгелс, през еврейския германски „патриотХайнрих Хайне – първосъздателя на строфата „Настане вечер, месец изгреее…“, минете през смятания за иделог на ционизма Мозес Хес, Албер Камю, Жан-Пол Сартър, и стигнете до Джон Стиглър, Джон Кенет Галбрайт, Милтън Фрийдман, Клод Леви-Строс, Джеймс Бюкенън и Ален Бадиу.

 

Ето какво става в САЩ, но и по света. А тук?

 

Няма разминаване – същото, но в далеч по-отвратителни форми. Противно на Джордж-Оруеловата формулировка, тук пробутаха и все така упорито налагат тренирани в СССР и в други социалистически страни пропагандатори на съветската система, днес представяни катоубедени евро-атлантици“.

 

Не е просто отблъскващо и непоносимо. Страшно е! Понеже те са натикани навсякъде, където може да бъде извършвано промиването на мозъците, подмяната на съзнаниетов образованието, медиите, политиката

 

За мен в това няма нищо учудващо. По-рано ме изненадваше готовността, с която стадотонаселението, приема тях и лъжите им. Вече не. Конформизмът е типичен метод на поведение, внушаван на демагозите. Веднъж приели го, народните маси служат на всички Тях – самопровъзгласилите се за „властелини на света“. Без значение от етикета, който са залепили върху идеологическото си знаме.

 

Наименованието на Националсоциалистическата партия, което самият Хитлер в началото предлага, е Социалреволюционна партия; сам той се описва като осъществител на марксизма“ (не негов палач). И той разказа на Херман Раушнинг, че изградил своята организация по модела на комунизма.[29]

 

Е, може да не вярваме на Раушнинг. Но имаме ли основание да се съмняваме в разясненията на един от главните идеолози на комунизма, внедрявал неговия най-кървав вариантвоенния болшевизъм с характерния му червен терорна практика? Все пак основателят на Червената армия, евреинът Лейба Бронщейн или Лев Троцки, прозрял, че:

 

Независимо от дълбоките различия в техните обществени основи сталинизмът и фашизмът са симетричен феномен. В много от своите характеристики те показват пълно сходство.[30]

 

Но какво представляваше сталинизмът? Крайна форма на насилствено упражняване на властта на ограничена върхушкапартиен елит, наречен номенклатура, над целия народ. Без значение каква е ценатаброят на жертвите, осакатените, доведените но мизериядуховна и материална.

 

Тези същества вярваха, че служат на държавата, с която се олицетворяваха. Ето ви го комунистът и бивш офицер от БНА, другарят Любомир Симеонов, изживяващ се като „народен спасител“?! Без да е упълномощен, вживял се в ролята едновременно на прокурор, съдия и палач. На това ще се спра допълнително.

 

Нима нацистите в Берлин не се другаруваха“? Но откъде идва това?

 

Който се е интересувал и е чел достатъчно, е наясно – от древните фарисеи. Те живеели в изолирани квартали. Точно така постъпваше и комунистическата номенклатура. Ала тя продължава да го прави, под формата на капиталистическа класа. Оформи си охранявани поселища забогаташи!

 

За да се различават помежду си и да се отличават от другитеот простолюдието, фарисеите се обличали в дълги пурпурни кафтани. Червеното било постигано трудно. Затова дрехите в пурпур стрували скъпо, а този цвят бил смятан за „благороден“.

 

Честолюбивият и силно вярващ в Талмуда Майер Амшел Бауерберг – първият Ротшилд, се стремял към всичко това. Постепенно, с находчивост, безскрупулност, измами, но и с упоритост, той, невзрачният търговец на антики и сараф отJudengasse” – презряната еврейска уличка във Франкфурт на Майн, излял основите на световното господство на фамилията, насилствено наречена Rote SchildRothschild – „Червен щит“.

 

И тук, за да премахне невежеството и заблудите ни, без да знае, задочно на помощ ни се притича интернационалният интригант Кръстьо, а ако искате Кристиян Раковски, всъщност еврейският масон и най-високопоставен комунист Хаим Раковер:

 

Ако всичко, което можем да предположим в светлината на тези факти, е вярно, тогава, мисля аз, бихме могли дори да определим кой изобрети тази ужасна машина за натрупване на богатство и анархия, каквато е финансовият интернационал.

 

Същевременно, разсъждавам аз, това би могла да бъде същата личност, която създаде и революционния интернационал. Това е гениален акт: с помощта на капитализма да натрупаш възможно най-голямото богатство, да тласнеш пролетариата към стачки, да насаждаш безнадеждност. А по същото време да изграждаш организация, която трябва да обедини пролетариите около целта да бъдат хвърлени в революция. Това означава, да напишеш най-величествената глава от историята. Даже нещо повече: спомнете си фразата на майката на петимата братя Ротшилд:

 

Ако синовете ми поискат, повече няма да има войни.

 

Това означава, че те бяха арбитрите, господарите на мира и войната, но не бяха императори. В състояние ли сте да си представите факт от такова космическо значение? Нима войната не е вече революционно действие? Войнакомуната. От тогава насам всяка война беше гигантска крачка към комунизма. Сякаш някаква тайнствена сила задоволяваше нетърпеливите желания на Ленин, които той бе изразил пред Горки.[31]

 

Какъв е смисълът на революциите? Каква е целта на тези бунтове и радикални, скокообразни промени, трудни за преглъщане от обществата? Да се вгледаме в Октомврийския метеж в Петроград през 1917 година. За да опитаме да намерим отговора.

 

В действителност Великата руска революция[32] беше дело на еврейските ръце.“[33]

 

А нима тъй „загадачният“ американски равин Хари Уетън не се явява като арбитър? През 1939 г. той пояснява:

 

Душата на комуниста е душата на юдаизма. Оттук следва, че както в Руската революция триумфът на комунизма бе триумф на юдаизма, така и триумфът на фашизма е триумф на юдаизма.[34]

 

А Троцки бил на мнение, че:

 

Независимо от дълбоките различия в социалните им основи, сталинизмът и фашизмът са съпоставими явления. В много от характеристиките си те показват пълно съвпадение. Победоносното революционно движение в Европа би трябвало незабавно да свали не само фашизма, но и съветския бонапартизъм.[35][36]

 

За съжаление, между двата тоталитарни режима няма разлика само на пръв поглед. Как могат да се сравнят болшевишките зверства, измервани с повече от сто милиона жертви, с дванадесетте души, паднали по време на целия период на управление на фашистите в Италия? При това Мусолини не посяга на частната собственост

 

Евреите приветстваха революцията в християнския свят и тъкмо евреите ще дадат пример“ – разкрива равинът Хари Уетън. – „Не е случайно, че юдаизмът роди марксизма. И не е случайно, че евреите охотно възприеха марксизма: всичко това беше в пълно съзвучие с напредъка на юдаизма и на евреите.“[37]

 

Британският икономист и политолог от първата половина на ХХ век Харълд Ласки не греши, когато твърди, че комунизмътотрича законността на всяка власт, която не се основава на разюзданата слободия и с нейната разрушителност възвестява настъпването на една по-светла зора“.[38]

 

За самозваните „евреи“ законно е само онова, което брани техния интерес. Същото е за комуниститепроизводни на фарисейството.

 

 

Мамон против Господ Бог

 

 

Още далеч назад, преди да са сънували Октомврийскатареволюция“, бъдещите болшевики бленували богатства. Ето как Солженицин описва един от водещите социалисти, Израил Хелфанд, по-известен като Александър Парвус:

 

Отчаян революционер, ръката му не трепвала, когато разрушавал империи. И страстен търговец, чиято ръка треперела, докато броел пари. Ходел със скъсани обувки и протрити панталони, но още през 1901 г. в Мюнхен убеждавал Ленин: „Трябва да забогатеем! Парите са най-великата сила.[39]

 

А тогава, в страшните дни и години след болшевишкия метеж в Русия, ленинците били готови на всякакви предателства и зверства, но не срещу 30, а за многократно повече, ала все паксребърници. Прочутият икономист Джон Мейнард Кейнс обяснява:

 

Говори се, как Ленин обявил, че най-добрият начин за ликвидиране на капиталистическата система е съсипването на валутата. Посредством продължаващ процес на инфлация правителството може тайно и невидимо да конфискува значителна част от имуществото на своите граждани. С този метод то не просто конфискува, а конфискува неограничено и деспотично. И докато този процес разорява мнозинството, той обогатява малцина

 

Процесът ангажира на страната на разорението цялата скрита мощ на икономическите закони. И го прави по начин, който може да бъде разгадан от един човек на един милион души.[40]

 

Точно така и станало. През пролетта на 1921 г. вестник “The New York Times” помества следната бележка:

 

Целта на работническите лидери на болшевишка Русия, изглежда, е максималното им желание да станат втори Харун ал Рашидовци с тази разлика, че легендарният халиф е съхранявал съкровищата си в подземията на двореца си в Багдад, докато болшевиките предпочитат да ги държат в банките на Европа и Америка. Само за изтеклата година, както успяхме да разберем, по сметките на болшевишките лидери са постъпили:

 

На[41] Троцки11 милиона долара само в една банка на САЩ и 90 милиона швейцарски франка в Швейцарската банка.

 

На Зиновиев80 милиона швейцарски франка в Швейцарската банка.

 

На Урицки85 милиона швейцарски франка в Швейцарската банка.

 

На Дзержински80 милиона швейцарски франка.

 

На Ганецки60 милиона швейцарски франка и 10 милиона долара в САЩ.

 

На Ленин75 милиона швейцарски франка.[42]

 

Струва ни се, че „световната революциятрябва да се наричасветовна финансова революция“, след като цялата й идея е да събере в личните сметки на двадесет души парите на цял свят.[43]

 

През декември 1922 година се получи една твърде неприятна новина. Швейцарската банка съобщи на Лениновия поръчител Ротштейн,[44] че парите от основния капитал на представяната от него фирма (а Ротштейн представляваше партията на болшевиките) по указание на собствениците (или упълномощени от тях лица), знаещи сложната комбинация от девизи и шифри, са преведени на три самостоятелни сметки с нови девизи и шифрови комбинации. Парите на личните сметки останаха непипнати.

 

Опитният Парвус отново доказа на Ленин, че никоя работа, особено финансовата, не търпи дилетанти. И Ленин получи удар.[45]

 

Толкова алчен ли бил вождът на световния пролетариат“? Да подирим отговора при неговия учител Маркс, който твърди: Какво всъщност е основата на юдейската религия? Практическата потребност, егоизмът.[46]

 

Кои са същностните черти на комунизма? Егоизмът и йерархията. Съпътствани от преотстъпване на правото да се мисли на висшестоящите и от раболепност пред тях, от една страна. И от безгранично презрение и насилие над честта, достойнството и даже живота на подчинените, от друга.

 

… Може да се твърди, че както крайно дясното, така и крайно лявото в обичайния политически спектър са абсолютно колективистични“ – смята професор Антъни Сътън и е прав. – „И националсоциалистите (например фашистите) и интернационалните социалисти (например комунистите) препоръчаха [и за огромно съжаление наложиха] тоталитарна политико-икономическа система, основана на голата, неприкритата политическа власт и обуздаването на индивида. Двете системи се нуждаят от монополно господство над обществото.[47]

 

Същият автор достига до заключението, че „на времето монополният контрол над индустрията бе цел на Дж. П. Морган и Дж. Д. Рокфелер,[48] то към края на ХІХ век вътрешните sanctums[49] наУол Стрийт стигнаха до извода, че най-ефикасният път за постигане на пълен и неоспорим монопол, бешевлизането в политиката“. И то така, че обществото да бъде принудено да работи за монополиститепод прикритието на лозунгите за обществено добро и обществен интерес

 

Следователно алтернативният концептуален пакет от политически идеи и политико-икономически системи[50] е свързан със степента на индивидуална свобода, противопоставена на равнището на централизирания политически контрол. При така поставените условия корпоративната държава на благоденствието и социализмът са от една и съща страна на спектъра.[51] От тук се убеждаваме, че опитите за монополен контрол на обществото може да има различни етикети, докато притежава общи характеристики.[52]

 

Случайно или не, но въпреки многобройните факти, доказателства и свидетелства, и официалните историци, и повечето от ревизионистите отричат съществуването на единен център, който ръководи този политически спектър“. Независимо от редицата очевидни събития, които само преди половин век биха изглеждали невъзможни. Като например съставената след парламентарните избори в Германия през 2005 г. широка коалиция от християндемократиуж десни, и социалдемократи мними леви; и то в почти равна пропорция.

 

Нещо, на което по-рано бяхме свидетели и в Австрия. И това се превръща в устойчива тенденция, продължила в Дания, Холандия и другаде. Смайваща беше италианската управляваща коалиция от 2006-2007 г. начело с Романо Проди. В нея можеха да се срещнат привидно крайно левикомунисти, по-умерени левичарисоциалисти, либерали и само външно доста деснихристияндемократи?![53]

 

Обаче всичко това се пренебрегва, защото, както подчертава професор Сътън, „с редки изключения историческите съчинения са принудително натиквани в двустранното противопоставяне на капиталисти срещу социалисти“.[54]

 

À Propos, повторението на същото изглежда чука на портата на германската политика след общите избори от 22 септември 2013 г. Знаете ли каква е „вълшебната думичка“, използвана за оправдаване на това съвсем нелогично и напълно противоречиво действие от гледна точка накласическитеполитически схващания? Много просто – „единство“!

 

Какво пише върху герба на семейство Ротшилд? “Concordia, Integritas, Industria – „хармония, единство, промишленост”. Според мен последната дума по-скоро означава „производство“. Никъде не се споменават пари! А се смята, че капитализмът начева с формирането на т. нар. Трето съсловие. С неговото финансово замогванетоест с капитала му, и като естествено следствие от породените от тези обстоятелства негови претенции. Само че…

 

Ама парите съществуват още от древността. От онази далечна епоха, когато част от античните българибейнеките или бийнеките,[55] наричани „морски хора“, се преместили от АгилБалканите, и КапдагАнатолия, Мала Азия, в Лив или Лиу. Така наричали виещата се като змия брегова линия на днешен Ливан. Което дало днешното наименование на страната.[56]

 

Излиза, че капитализмът няма нищо общо с парите. В противен случай трябваше да говорим за древнобългарската Бейнекия Финикия, като закапиталистическа държава. Но развитието на паричните отношения, започнало в дълбините на историята, продължават до наши дни. Ала никой не нарича робовладелския строй или феодализмакапитализъм“. Защо?

 

Колко от вас знаят, че в края на земните си дни сатанистът Карл Маркс, навярно вече съзиращ как изглежда пъкъла, и прозрял действителните намерения на Ротшилдови, споменал нещо любопитно. Той рекъл, че ако отново трябвало да напише “Das Kapital: Kritik der politischen Ökonomie” – „Капиталът: Критика на политическата икономия“, щял да отдели повече внимание на държавата.

 

Днес би следвало да постави на първо място наднационалните институции, подчинени на интернационалните корпорации. Просто е…

 

Та какво друго са Организацията на обединените нации, Световната банка, Международният валутен фонд, Европейският съюз, Банката за международни разплащания и останалите подобни организации, освен нещо като министерства и агенции на необявеното, но действащо световно правителство?

 

Напушва ме смях, когато слушам или чета настоящите „дебати“ около приемането от Конгреса на САЩ на проектозакон за вдигане на тавана на дълга на страната. Надявам се, че вече добре знаете: между двете партии, които пълнят двукамерния американски парламент, не съществува почти никаква разлика. Ако я има, тя е в не чак толкова съществените детайли.

 

Разяснете тогава на мен, „непросветения“, към кого е задлъжняло федералното правителство? В момента, в който пиша тези редове, неговият дълг наближава… 17 трилиона долара! Да го изпиша с цифри: 17 000 000 000 000 долара.[57] Това прави по 53 600 долара на калпак или по 148 200 долара на данъкоплатец. Разликата идва от там, че например децата и други слоеве от населението не плащат данъци.

 

Ако не можете да си го представите, нека го река по съвсем достъпен за всеки начин: Този дълг няма изплащане! Невъзможно е да бъде издължен. Което означава, че по всички правила на счетоводството САЩ са фалирала държава.

 

Но не това е най-важното. Тъй като ние официално банкрутирахме през пролетта на 1990 г. Нима Гърция, Испания, Ирландия не са фалирали? А Исландия, след като обяви това, се изправя на крака. Но там съдят виновниците и в това е съществената разлика с нас и останалите…

 

Най-същественият въпрос, който никой, ама съвсем никой не задава, е: На кого правителството на САЩ дължи тази сума? А останалите задлъжнели държави?

 

Елементарният отговор е: На кредиторите.

 

Да поясня, за да няма неразбрали – надявам се. Когато теглите ипотечен кредит и не сте в състояние да го обслужвате, какво става с ипотекираното имущество?

 

Съвсем същото е с държавите. Обаче да сте видели обява за разпродажба на държава на търг? Не сте? Няма и да зърнете. Те – нейните действителни собственици, просто узаконяват притежанието си на дялове от нея. Обявяват го за… „приватизация“.

 

Но кои са Те? И щом са в състояние да предявят иск към длъжника, а той не може да изпълни задължението си и да погаси борча, това не означава ли нещо другоповече? Че онези, които притажават дълга, ръководят и длъжницитесъответните страни?

 

Преведено на нормален език: Интернационалните банкери, които са кредиторите на държавите, на практика ги притежават.

 

За какво мислите, че си говорят руснаците в техните държавни съвети? За Карл Маркс? Те имат своите дълги програмни разпечатки, статистически  теории за взимане на решения, мини-макси отговори, изчисляват възможните печалби от транзакциите и инвестициите си, както го правим и ние. Ние вече не живеем в свят на нации и идеологии, мистър Бийл. Светът е съюз от корпорации, мотивирани от неумолимите закони на бизнеса. Светът е бизнес. Той е такъв още от мига, в който човекът изпълзял от тинята.[58]

 

Разсъждавайте

 

Ето ви го бунтът на Мамон или Яхве-Йехова против Истинския Бог!

 

 

Интернационалните банкери

 

 

Може би все още се срещат люде, смятащи се за „просветени“, които възприемат всичко това като някаква „шашма“ – „конспиративна теория“. Де да беше…

 

През 1913 година новоназначеният двадесет и осми американски президент Уудроу Уилсън издава книгата си „Новата свобода: Призив за освобождаване на благородната енергия на народа“.[59]

 

Още не е подписал Закона за Федералния резерв, но е наясно, че тази горчива чаша няма да го отмине. Изпаднал е под пълната зависимост на еврейските банкери и техните тайни агенти. Това е друга тема, която съм разяснил в книга.[60]

 

Но в книгата личи, че бившият университетски преподавател вече се кае, задето е предал интересите на американския народ на интернационалните финансисти. Макар все още да отрича, че някаква „преднамерено планирана системае в действие. Както и факта, че „някъде съществува обмислена и злонамерена комбинация за господство над правителството на Съединените щати“.

 

Обаче обърнете внимание как продължава:

 

Просто заявявам, че посредством вече добре известни определени процеси, може би сами по себе си естествени, се е стигнало до изключителна и твърде зловеща концентрация в контролирането на бизнеса в тази страна.

 

Колкото и да не вярвате, все пак е още по-важно, че господството на кредитирането също е станало опасно централизирано. Ще бъде чиста истина, ако кажа, че финансовите ресурси на страната не са под ръководството на онези, които не се подчиняват на господството на малка група капиталисти, които искат да запазят икономическото развитие на държавата под свое наблюдение и управление, и на зададената от тях посока. Огромният монопол в тази страна е монополът на големите кредитори. Докато това е така, многообразието на нашата свобода и индивидуална енергия за развитие са немислими.

 

Всяка голяма промишлена нация е контролирана от нейната кредитна система. Нашата кредитна система е концентрирана в частни ръце. Следователно, националният ни растеж и всички наши действия са в ръцете на шепа хора, които, въпреки техните опити да бъдат почтени и отдадени на обществения интерес, по необходимост са съсредоточили усилията си върху значителните проекти с участието на техните пари. И по този начин неизбежно, поради собствените си ограничени възможности, замразяват, възпират и унищожават уникалната ни икономическа свобода.

 

Ето кой е най-важният от всички въпроси. И специално това правителство следва да се насочи към неговото честно решаване, за да бъде в услуга на нашето дългосрочно бъдеще и на истинските човешки свободи.

 

Този паричен съюз или, както може би е по-правилно да бъде наричанкредитен картел, чието разследване започна в Конгреса, не е мит, нито е нещо въобръжаемо. Той не е някакъв обикновен съюз, като много други. Той не върти бизнес всекидневно. Прави го само, когато обстоятелствата са подходящи за това.

 

Понякога можете да извършите нещо значително, но само ако този картел си затваря очите. Но щом наблюдава, не можете да сторите кой знае какво. Виждал съм хора, притиснати от него. Виждал съм хора, които, както сами се изразяват, са изхвърлениот бизнеса наУол Стрийт“, защотоУол Стрийтги смята за неподходящи и не желае тяхната конкуренция.

 

Нека го кажа отново: Не поставям под съмнение мотивите на хората отУол Стрийт“. Те може и да си мислят, че това е най-добрият начин за създаване на просперитет за страната. Когато държите пазара в ръцете си, това не ви ли принуждава да разтворите своята длан и да го изпразните? Когато държите пазара в ръцете си, и си въобразявате, че разбирате интересите на страната по-добре от всеки друг, не е ли патриотично да постъпите така? Не мога да си представя, че те прилагат същия аргумент и спрямо себе си.

 

Най-голямата заплаха по тази земя не е съществуването на големи индивидуални съдружия – това е достатъчно опасно за всяка съвест. Най-голямата заплаха е наличието на комбинации от съдружияв железопътния транспорт, в промишлените предприятия, в големите минодобивни проекти, в огромните предприятия за разработването на природните водни ресурси на страната, свързани заедно чрез поредица от длъжности, заемани от едни и същи лица, като съвети на директорите, което прераства в обединения по интереси“ – по-застрашителни от всяка друга комбинация, дръзнала да излезе на светло, която можем да си представим.

 

Организацията на бизнеса е станала по-централизирана, невероятно повече централизирана, отколкото политическата организация на самата страна. Корпорациите започнаха да покриват по-големи райони от отделните щати. Взеха да живеят по далеч по-различни и разнообразни закони, в сравнение със самите граждани. Техните бюджети надминаха тези на щатите. Те изправят грамадни, застрашителни снаги, а влиянието им върху живота и имуществото на цялата ни човешка общност е по-голямо от това на отделните щати. Централизираният бизнес изгради огромна организационна структура, която надминава всички щати и изглежда, че вече няма конкуренция, освен федералното правителство.[61]

 

Как ви се струва? Като „конспиративна теория“, изобретена от болния мозъкна държавния глава на нацията, която току-що е оглавила човечеството, станала е най-могъщаикономически и военно. Хайде, стига глупости!

 

Измина точно век от обнародването на тези тъжни откровения. Четири месеца след тяхното издаване, авторът им е принуден да избира между това, да погълне отровата, образно казано, или да предаде своите сънародници и свободата им. Уплашен, избира второто и остава жив. На 23 декември 1913 г. поставя подписа си под приетия от Конгреса Закон за федералния резерв на Съединените американски щати. Централната банка, която емитира националната валута – доларите, обаче не е собственост на държавата. Както повечето от вас са добре запознати, тя е консорциум от 12 частни финансови институции с предимно еврейски капитали.

 

Времето за прокарване на законопроекта за Системата на Федералния резерв е прекрасно избрано. Почти половината конгресмени отсъстват поради Коледната ваканция. А до края на земните си дни Уудроу Уилсън се разкайва за своето предателство. От онзи момент насам САЩ са държава, собственост на интернационалните банкери.

 

Отразявано е в българския печат отпреди 9 септември 1944 г. Но не и в сетнешния – комунистическия. Вие съдете по какви причини…

 

Изнесеното от самия президент ни отваря очите за нещо свръх значимо: Че доста по-рано, преди век, социализмът е превзел първата икономическа и военна сила на планетата и се е установил в нея. Следва Първата световна война. След нея човечеството се разделя с три грамадни империиАвстро-Унгарската, Руската и Отоманската. А четвърта е на колене – Германската.

 

Върху руините на една от тях еврейските финансисти от Ню Йорк и Берлин основават нова, своя, комунистическа свръхдържава – лелеяния от тях юдеохазарски Tausendjähriges Reich.[62] През 1922 година това царство на Мамона и насилието получава названието Съюз на съветските социалистически републикиСССР.

 

Да припомня възхищението на един от масонските слуги на въпросните банкери – Хаим Раковер или Кристиян Раковски:

 

Това е гениален акт: с помощта на капитализма да натрупаш възможно най-голямото богатство, да тласнеш пролетариата към стачки, да насаждаш безнадеждност. А по същото време да изграждаш организация, която трябва да обедини пролетариите около целта да бъдат хвърлени в революция

 

В състояние ли сте да си представите факт от такова космическо значение? Нима войната не е вече революционно действие? Войнакомуната. От тогава насам всяка война беше гигантска крачка към комунизма.

 

 

Това чудесно проличава в началото на Втората световна война във Франция. „Истината е, че френската левица не се опълчи на нациститеДали Хитлер е приятел или враг на евреите бе без значениеКогато войната започна, десницата я заклейми като война в полза на световното еврейско правителство, докато комуниститекато война за хатъра на капитализма.[63]

 

 

Този Ротшилдов свят е мръсно място за живеене

 

 

Още преди тандемът от „класици на научния комунизъм“ да бъде нает от Ротшилдови, през 1843 г. внукът на германски равин Мордехай Леви, станал Карл Маркс, не крие своите възгледи, които днес биха били квалифицирани като… глобалистки:

 

Ние разработваме нови принципи за света, извън неговите собствени принципи. Не заявяваме на света: Престанете с вашите борби, те са глупави; ние ще ви предоставим нов истински лозунг за борба. Ние просто показваме на света за какво всъщност се бори. И му внушаваме съзнанието за нещо, с което той иска да се сдобие, даже и да не го желае.[64]

 

Ето едно шизофренно пространство, обитавано от налудничав ум. Достатъчно изследвано е, за да се занимава и моя скромност. Но тъкмо това се оказва необходимо на господарите на света. Следва „Манифестът на комунистическата партия“, „Капиталът“, Лениновите главоблъсканици… Всичко, което постепенно насадиха в т. нар. обществено съзнание. Сещате се как – чрез медиите и продажната интелигенция. Маркс-Енгелсовци дал сатаната

 

Границата е премината, когато започват световните войни. Кулминацията е Втората. След нея шествието на социализма по земята вече е неприкрито зад мъгляви формулировки и снобски увъртания на учени от сорта на Уудроу Уилсън. То прераства в практика. За един век този експеримент лиши човечеството от повече от 100 милиона невинни люде! Но продължава.

 

А той, човешкият род, търпи.

 

Ето какво е изненадващото. Дължи се на невежеството, умело поддържано от медиите. И на прословутото безразличие. Незададени гласно въпроси все така витаят във въздуха: Какво ме засяга? Аз ли ще оправя света?

 

На Алберт Айнщайн приписват мисълта:

 

Светът е опасно място за живеене, не поради злите хора. А заради онези, които не предприемат нищо по въпроса.

 

Не вярвам той да е имал толкова акъл, за да я формулира.[65] Легендата за него далеч надхвърля личността. Но и това е друга тема. Да не я закачам, че „правоверните“, свикнали безкритично да поглъщат мантрите на Интернационала, склонни към обожествяване на хора, пак ще ме замерят с какви ли неинтелигентниобидиКак така, след като светът го е признал? – възмущават се те.

 

Но не се запитват: Кой свят? Или по-точно: Чий свят?

 

Кражбата на цялата теория е отдавна разкрита. Тя обяснява как в доста напреднала възраст един чиновник с ръкавели, който сам признава, че бил слаб по математика, е достигнал до „гениалнипрозрения. Нещо го е осенило или просто е гепил? Сърбите и унгарците да се борят с легендата. Нали евентуалната истинска авторка Милева Марич е родена в сръбската област Войводина, към която се домогват и унгарците

 

Препоръчвам изследването на живеещия в САЩ норвежки математик по наследство Кристофер Йон Бьоркнес Алберт Айнщайн: Непоправим плагиат“.[66] Но не за това ми е думата сега.

 

Фактът че комунистическите поробители шестват победоносно във всички страни от уж бившия съветски блок, доказва мъдростта, която се съдържа в цитираната констатация.

 

Да се върнем у нас. Вземете икономиката. Всичко е тяхно. Даже убиецът, с когото започнах, другарят Любомир Симеонов е теглил огромни кредити, каквито са недостъпни за непроверените и непосветените.

 

Надникнете в политиката. Все те, наследниците им или техните подставени лица. Няма други.

 

Вижте медиите. Собствеността е на другаритена ЦК на БКП. Главните герои в тях са или комунисти и ченгета, или дечица и внуци на такива. Малките изключения с допуснати нагаждачи, доказват правилото. Пък и все някой трябва да работи, нали?

 

Ами културата, спортът? Навсякъде комунисти, комсомолци и ченгета! Ако се разрови, някой задграничен изследовател на нашенската ситуация ще остане с впечатлението, че всички8 милиона българи, цигани, „турци“, помаци, арменци, евреивсякакви, са членували в БКП, БЗНС или имат агентурни досиета. Което изобщо не е така, но вървим натам. Даже сред евреите се срещаха безпартийни. Мой приятел рече – около десетина на сто. Но родителите или дедите имзадължително!

 

Не е само тук. Световната тенденция е такава или най-малкото европейците се самообричат на изчезване, но преди това – на поробване. Вече, макар и бегло, разкрих кои са ръководителите на днешна Германия. Все творения на комунистическия режим в Германската демократична република. Те са великолепно дресирани да се покоряват и да изпълняват заповеди, без да се замислят. Спомнете си думите на Шарлот Изърбит.

 

Но американската образователна експертка спомена още една причина: приключването на национализма и на националните държави. Затова в наши дни се води безмилостна борба срещу патриотизма.

 

Забележете какво става в Гърция. Но нима не наблюдавахме същото в Австрия, Холандия, Норвегия? Предстои да се „насладим“ на отклоняването на вниманието от главните проблеми на действителността чрез псевдонационалистите в Англия. Нещо, за което тукашните болшевики от просъветските организации „Атака“, ВМРО и НФСБ могат да послужат като образец. Прочее, те вече се гушнаха с онези от Албиона.[67]

 

Но ще станем свидетели и на реалното унищожаване на патриотизма в Шотландия, Белгия, другаде. Пропагандата успя да внуши на отказалите се от мисленето люде, колко хубаво и даже удобно е да бъдат „граждани на света“. Погледнато повърхностно – нищо лошо. Даже му дадоха название – глобализъм. Само че кой може да бъде „глобалист“? Ходенето на екскурзия зад граница или имигрирането в друга държава все още не ви превръща в такива.

 

Обаче примерите, моделите, които Интернационалът предлага, и настоятелно имплантира чрез индоктринацията в медиите, неусетно изграждат необходимия на Братството начин на мислене. Ще отбележа един факт, който е показателен.

 

Преди около две седмици се помина поредният еврейскигений“. Едва ли някой от вас е чувал за германския гражданин Марсел Райх-Раницки. Той не е германец по рождение. Пръкнал се е в Полша, където е натворил

 

По-добре да прекъсна и да спазвам някаква променлива последователност. Във Федералната република Райх-Раницки е известен като “Literaturpapst” – „папата на литературата“. Обаче сега, след кончината му, „неговият образ се оказа обвит от слава и противоречия“. В литературния свят на следвоенната Западна Германия той не се притеснявал, да „нанася удари, оставящи белези, направо в лицето, с неприкрито, озъбено презрение“.[68]

 

Ще речете: Какво толкова? Да, дотук добре. Явно е имал достойнство да зашлевява жертвите си. Но дали не е пердашил вързани хора, ако ми позволите тази метафора?

 

Точно така. Скандалният Juden Literaturpapst[69] се нахвърлял върху хора, които не били в състояние да се отбраняват. Например, обявил за „неструващ“ романа „Тъй далеч от дома“ на смятания за най-добър следвоенен германски романист Гюнтер Грас.[70]

 

Не търсете противоречие. Грас става Нобелов лауреат четири лета по-сетне. А вече е известно, че Марсел Райх-Раницки имал представа за миналото на писателя. Какво било то? Елементарно – по време на Втората световна война служел като офицер във Waffen-SS. Цели 60 години укривал това. Разкри го през 2006-а по повод на първия том от автобиографичната си книга „Да люспиш лука“ – “Beim Häuten der Zwiebel”.

 

След войната, чак до смъртта на Сталин през 1953 година, Гюнтер Грас наистина се препитавал като селскостопански работник и миньор. Даже във ФРГ фигурата на „главния антинацист“ – бившия съюзник на Хитлер, хвърляла прекалено дебела сянка, опасна за здравето и живота. Поредното доказателство за измамата, в която живяхме.

 

Тук също всеки, който не се вместваше в комунистическите представи заближен“, както и несъгласните с режима, биваха обявяваниот комунистите за фашисти“. „Без разлика кой е той и какво е направил.[71] Ако оцелееха в буквалния смисъл, тези българи бяха принуждавани да стават рудокопачи, пътни– и сградостроители, животновъди, земеделци, портиери, чистачи… Нищо лошо или обидно. Да изткна, че „мерките на народната властзасягаха предимно образованите. Пита ли се някой, какво и колко загуби страната от низходящата метаморфоза на своята интелигенция?

 

Обаче най-влиятелният западногермански литературен критик бил наясно с всички не до там благоприятни перспективи. И изпреварил събитията.

 

Откъде е узнал, какво може да го очаква? Ами от своята собствена битност на посветен. Миналото му дълго е било засекретено, защото е мрачно и свързано с шпионски централи. Затова, нека се вгледаме в биографията на Марсел Райх-Раницки.

 

Ако започнем отзад напред, ще установим, че евреинът се изживявал като голям германски националист. Твърдял, че „никой не може да му отнеме неговата Deutschtum“ – принадлежност на германщината. Въпреки че тръбял наляво и надясно, как „Хитлеровите палачи унищожили цялото му семейство“! Хвалел се с познанията си върху Шилер, Гьоте, Хайне и други автори, смятани за „национални“.

 

Нищо, че Гьоте бил масон, който в последното си издихание подирил Луцифер – поискал „още светлина“ от геената. Тоест – бил се отрекъл от националното. А Хайне се оказал евреин, който станал близък с „бащите на интернационализма“ – както с Карл Маркс, така и с Ротшилдови. И симпатизирал на радикалите и комунистите. Дори написал: „Направих това открито признание, че бъдещето принадлежи на комунистите, с опасение и страх.[72]

 

Освен това Райх-Раницки можел да изрече и невъзможното за казване: Че Вагнер е най-големият антисемит в германската култура, но „Тристан и Изолдае най-добрата опера на света.[73]

 

Казват, че същият роден в Полша евреин и германски националист (не е ли шизофренно), „обявил литературната теория и научния жаргон за фалшива изисканост. Правилният начин на писане бил чрез използване на кристално чист език,… като се използват подходящите немски думи, а не модните чуждици.[74] Нещо, с което съм напълно съгласен. Но кой ме пита?…

 

Стига толкова. Хайде да видим кой бил тозиизвисенинеопетненинтелектуалец, който смело и безнаказано раздавал присъди в западногерманската култура, а по-късно и в интелелектуалния живот на обединена Германия?

 

Ще си позволя да отсъдя: Съвършен дегенерат, който напълно отговаря на всички дефиниции на Бердяев-Бердичевски и Климовзавършено съчетание на сатаната с антихриста.

 

Роден през 1920 година в малкото полско градче Влоцлавйек, по майчина линия Марсел Райх-Раницки бил внук на равин. През 1929 година баща му Давид Райх фалирал и семейството се преместило в Берлин. Осем години по-късно нацистите го депортирали обратно в родината му. Но там избегнал тегобите на антиеврейските преследвания и репресии. Как?

 

Успял да се вреди като преводач в die Judenräte на Варшавското гето. Това ще рече, че обслужвал еврейската управа. Германците изцяло поверили на тамошния еврейски хайлайф да ръководи бита в гетото. Според легендите, по този начин „нацистите принудили евреите да администрират собственото си унищожение“. Пак друга тема е, кому било необходимо това…

 

Благодарение на своята работа той успял да отмъкне заповедта за  депортация на своята приятелка. На бърза ръка се оженил за нея. Двамата избягали и живели щастливо през 68-годишния си брак.[75]

 

Да не спестяваме, че „служителите на die Judenräte и техните съпруги били изключени от депортациите“.[76] Също така – че въпросните служители топели своите едноверци, всячески съдействали на военните от SS и вършели възможно най-лошите неща на евреите, каквито нацистите даже не помисляли.

 

След войната никой не подирил сметка от тези еврейски изменници. Убитият от Моссад американец от еврейски произход Джак Бърнстейн, който петнадесетина години беше гражданин на Израел, свидетелства:

 

Едновременно със своите сим­па­тии към ко­му­низ­ма и подкрепата си за него, еш­ке­наз­ки­те ев­реи, кои­то ими­гри­ра­ха в Из­раел от Гер­ма­ния, са склон­ни да одо­брява­т на­цис­тка­та раз­но­вид­ност на фа­шиз­ма. В Гер­ма­ния, по вре­ме на Втора­та све­тов­на вой­на, те­зи ели­тни цио­нис­тки еш­ке­наз­ки ев­реи ра­бо­те­ха в тясно сът­руд­ни­чес­тво с Хит­ле­ро­во­то Гес­та­по при прес­лед­ва­не­то на гер­ман­ски­те ев­реи от нис­ши­те кла­си и дос­тав­яне­то им в кон­цен­тра­цион­ни­те ла­ге­ри. Се­га, жи­веей­ки в Из­раел, същите ели­тни цио­нис­тки ев­реи, кои­то бяха доб­ре обу­че­ни във фа­шиз­ма по на­цис­тки об­ра­зец и го пред­по­чи­тат, въ­ве­до­ха мно­го от аспектите на фа­шиз­ма в Из­раел.[77]

 

Сестрата на Марсел Райх-Раницки също избегнала трудностите и се преселила в Англия.[78] Не случайно майката на еврейския професор Норман Финкълстайн, която заедно с мъжа си прекарала войната в концлагер, попитала: „В края на краищата Хитлер кого уби?[79]

 

През 1944 година Райх-Раницки обърнал палачинката, както се казва, и се присъединил към Полската народна армия, вярна на СССР. В следвоенна Полша добавил още едно име към фамилията си – „Раницки с тире отпред. Дали не е прибягнал до това, за да се укрие от зловещото си минало на еврейски ренегат и предател? Не, след малко ще разберете истината.

 

Обаче едно е сигурно: станал офицер в Urząd BezpieczeństwaСлужба за сигурносттайната комунистическа милиция, която се отдала на свиреп разгул и репресии, подобно на всички организации, сродни на нея, в останалите т. нар. социалистически страни. Разбира се, towarzysz Марсел постъпил в редовете на Полската работническа партия, както се наричаше тамошната властваща комунистическа формация.

 

През 1948-1949 година бил полски дипломат и работник в разузнаването в Лондон (действал под псевдонима „Раницки“).[80] Ето и произходът (етимологията) на надставката към фамилното му име!

 

В края на 1949 година го отзовали от английската столица. Изключили го от партията заради идеологически отклонения“, и за кратко го хвърлили зад решетките.[81] Но след това му се извинили и го направили редактор и издател предимно на източногермански автори. Едновременно с това работел и като журналист в печата и радиото.[82]

 

Веднага след войната пък се изявил като кошаревски свидетел срещу своите бивши нацистки началници. Особено се прочул в процеса против SS-Sturmbannführer Херман Хьофле, австриец, бивш автомеханик, чиито очи не бил виждал.[83] По този начин замазал своето сътрудничество на нацистите. А през 1958 година избягал във ФРГ. Знаем как бяха осъществявани подобни „спасения“…

 

В Западна Германия кариерата на нацисткия помощник, комуниста и офицера от репресивните служби на диктатурата в Полша, тръгнала по стръмна възходяща права. Станал телевизионен водещ и литературен редактор в известния еврейски вестник “Frankfurter Allgemeine Zeitung”.

 

Защо отделих толкова внимание на този мизерник? Понеже това са личностите и моделите на поведение, които по цял свят налагат за следване. Не остана западен вестник или електронна медия, които да не проляха сълзи за смъртта на архинегодника Марсел Райх-Раницки.

 

Преди това, през 2004 година, германският писател Мартин Валзер му посветил романа „Смъртта на един критик“ – “Tod eines Kritikers”. В него неприкрито намеква за нацисткото минало на главния герой, чийто прототип е Райх-Раницки. Ала критиката обяви творбата на за Валзерпротиворечива“. А Марсел Райх-Раницки – за едва ли не неопетнен интелектуалец.

 

Знаете ли, кое е забележителното. И двамата – и Мартин Валзер и Райх-Раницки са извървели пътя от крайно лявото до дясното, с всички условности на тези понятия. Което няма как да не породи асоциация с Джордж-Оруеловото:

 

Запомнете, че за непочтеността, безчестието и малодушието винаги се заплаща. Не си представяйте, че когато години на ред не сте били нищо друго, освен раболепен и чинен пропагандист на съветския режим или на някой друг подобен, изведнъж ще се върнете към умственото, към духовното приличие. Веднъж курва, завинаги курва.[84]

 

Déjà vu. Не сме ли го преживявали. А каква е настоящата обстановка?

 

Някогашните ченгета и комунисти днес са яростни антикомунисти“. От друга страна, това е роля. Но и в двата случая едни и същи дегенерати управляват света, в това число и тази съсипана територия.

 

 

Архитектурата на престрояването

 

 

Можем ли да променим нещо? Разбира се, но не по комунистическия начин. Както ни е завещал Махатма Ганди, ако прилагаме еврейския принципоко за око, светът ще ослепее“. Което не означава, че не бива да преследваме престъпниците и да въздаваме човешка справедливост. Но винаги, непременно, задължително чрез съда. А не както убиеца на бургаската банкова служителка, члена на БКП и офицера от БНА, другаря Любомир Симеонов.

 

Защо настоявам, че комунистите не са пълноценни човешки същества? Ето защо. Журналя попитали този Симеонов съжалява ли, задето е застрелял директорката на местния клон на „Уникредит Булбанк“? „Симеонов коментира: „Отговорът на въпроса не е еднозначен!“.[85]

 

Прочетох, че „цял Бургас бил потресен“ от убийството. А пък адвокатката му заявила, че тойплакал, като го е извършил“?![86]

 

Характерно за комунистите е, че първо вършат, а после – ако изобщо им щукне – мислят. Така ги е обучила тяхната партия-майка.

 

Мен ме вълнува друго. Как така „цял Бургас не е потресенот цялостното дередже на България? Защо всички плачат“, а никой не търси решения и не предприема действия? Кога най-сетне ножът ще опре в кокала ни, за да реагираме адекватно? Или понеже ни варят като жаби, вече сме загубили всякаква сетивност?…

 

Нима не съобщих, че днес служителят на ЦК на БКП и говорител на партията на Националната кръгла маса през февруари 1990 година д-р Александър Мирчев, който е учил в Харвард, „в Националния юридически център на Университета Джордж Вашингтон” във Вашингтон, федерален окръг Колумбия“ е собственик на ситуираната в американската столица „Крул Корпорейшъни е уважаван член на висшето американско общество?

 

От какъв зор американскитеантикомунисти“ от световната столица на капитализма са приели този другар? Нещо повече! В биографията му е записано, че „д-р Мирчев е работил за решаването на критични геополитически проблеми и е имал активна обществена кариера. Участвал е в изливането на основите на пазарната демокрация в България и за нейното присъединяване към НАТО и ЕС[87]

 

Ето как без да усетим стигнахме до проекта „Луканов“. Александър Мирчев е продукт на Карлович и на интернационалния шпионски кръг около него. А след посещението в София на Джеймс Бейкър – тогавашния първи дипломат на САЩ, в началото на февруари 1990 г., посланикът на САЩ Сол Полански заявил по радиото, че: „Единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Андрей Луканов“.“[88]

 

Кой беше истинският „баща на престрояването“ у нас? Защото преход нямаше. Иначе мафията нямаше да си има държава. Без съмнение това беше Андрей Лукановглавенантикомунист“, въпреки че беше трето поколение комуняга от най-висша проба! Смяната на собствеността в България беше започната от него по план, разработен другадеизвън страната. Навсякъде в бившите страни от съветския блок разиграха един и същ сценарий, който беше коригиранна коляно“, съобразно конкретните национални условия. Но никъдев името на народите.

 

Да проследим технологията на тази българска трагедия в резюме.

 

 

През лятото и есента на 1989 г. „органите, на които това им е работата”, отбелязват зачестилиповече от приетата дипломатическа куртоазия, срещи на Виктор Шарапов[89] с американския посланик Сол Полански. Ако в обмена на мисли Тодор Живков е бил споменаван, а не може да не е, това ще е един от поредните случаи на макар и прикрито единомислие и общ интерес между съветски и американски посланик. Някои оторганитедори допускат взаимодействие задемократизиранетона управлението в България[90]

 

Същото, на което бяхме свидетели след това в Ирак, после в Тунис, Египет, Либия, а понастоящем в Сирия. „Но игрите междувеликитеса невероятни. Консултациите на Виктор Шарапов с американския посланик го ориентират да докладва за необходима и възможна смяна на Живков.[91]

 

Все в онези дни, в Букурещ, Петър Младенов и Добри Джуров заговорничат с пълномощниците на синедриона, пардон – интернационалното БратствоМихаил Горбачов и Едуард Шеварнадзе.[92]

 

В неколцината пробутани ни не напълно разсекретени тайни доклади на американския посланик Сол Полански за събитията около и след 10 ноември 1989 г. четем как Андрей Луканов изпреварващо съобщава на някакъв журналист от „Нешънъл Джиографик“ с еврейското име Тед Шулц, че „на 6 юли следобед или вечерта ще иде при президента Петър Младенов и ще го накара да си подаде оставката“…[93]

 

Така и става. Кумът на Луканов, председателят (президент), както официално се водеше длъжността тогава, напуска поста. Причината? Репликата „по-добре танковете да дойдат”, изтървана на 12 декември 1989 г. Още не е напълно изяснено, дали той произнася тези думи или те са резултат на манипулация на една видеокасета. Самият Младенов отричаше до края на живота си. „Регистраторът“ – комсомолският секретар на всички български студенти в Москва Евгений Михайлов, за когото вече има твърдения, че е членувал в БКП, настоява, че е истина. На кого да вярваме?

 

Някогашният представител на полския профсъюзСолидарност“ у нас Мариан Орлиховски сподели пред моя милост, че видеокасетата е обработена в представителството на фирматаПанасониквъв Варшава. Тукашна кинаджийска комисия я обяви за автентична. Това е отделна тема, която няма да бъде изяснена скоро.

 

В случая важното е, че навярно се досещате – „журналистътШулц неминуемо е бил сътрудник на някоя от тайните служби на САЩ. Негов колега, подвизаващ се под прикритието на „служител на посолството“, пък узнава как в създадения от тогавашния лидер на СДС Желю Желев вестник1000 дни“ „3-ма души пишат словото на Младенов за подаването на оставка“.[94]

 

Главен редактор на изданието беше еврейката Еми Барух, рожба на тежко комунистическо семейство и една от любимите журналистки на другаря Тодор Живков. Днес проповядва „демократичен“ и „антикомунистическиморал от германската медия “Deutsche Welle”! (Вижте илюстрацията.)

 

Заместник-главен редактор на „1000 дни“ беше последният комсомолски секретар на Журналистическия факултет на Софийския университет, другарят Любен Дилов-син. Негов колега – друг потомствен комунистИван Бакалов. Понастоящем всички те са… „демократи“, борещи се срещу „пещерния антикомунизъм“!

 

Нито един доказан антикомунист никога не намери място в нея или посестримите йСвободна Европа“, „Гласът на Америка“, „Свобода“… Например през радио „Свободна Европа“ преминаха членът на БКП Димитър Инкьов, комунистът и офицерът от Държавна сигурност Владимир Костов, агентите на същите болшевишки репресивни служби Георги Коритаров – „Алберти Иво Инджев – „Ивайло“…

 

Има ли значение за някого? Май изобщо не е вълнувало българята в Ченгесария-Чалгария.

 

Но да се върнем в 1990 година, когато министър-председателят Андрей Луканов обяви банкрута на Народна република България и задвижи механизмите на така наречената приватизацияпрехвърлянето на огромното държавно имущество, коландрено от алчно червената фашистка номенклатура, в нейни ръцекато частна собственост.

 

През онези месеци посланикът на Съединените щатиостанал изненадан, че в момента, в който пишел доклада, студентите“, които стачкуваха денонощно с настояване Младенов да освободи поста председател (президент), „оттеглили искането си за оставка на Луканов“.[95]

 

Замислете се за ролята на тогавашния студентски гаулайтер Емил Кошлуков и неговата блага съдба. За награда, първо заминава да учи в Съединените щати. Връща се и става… „политолог“ – неизвестно къде! Дава интервюта, в които по безогледен начин обижда Симеон. А година по-късно вече е депутат от партията, която дори носи името на бившия цар. Разцепва НДСВ, прави нова файтонджийска партийка, която доскоромай 2013 г. – получаваше държавни субсидии.

 

Използва я, за да се облажи заедно с още неколцина от приближените си. Най-новата премия, която този партиен многобоец получава, е длъжността „програмен директор“ на ТВ 7, в която води предаване от типа Talk Show! Понеже е „доказанжурналист смногогодишен опит“.

 

Зарязва поста, но запазва предаването. Защото става „частен продуцент“, който успява да вмъкне „свои програми“ в четирите ефирни телевизии – БНТ, bTV, Нова и 7 дни?! Говори се, че напуснал и „продуцентската къща“, но все така води предаването, в което се прави на „фактор“. Значи го готвят за нов проект. Какъв? Поживём, узнаем, казват „руснаците“ от „Столипиново“…

 

 

Светът е бизнес и социализъм

 

 

Уж всички са наясно, че единствен Луканов е бащата на промените. Всъщност той едва ли даже беше техен идеолог. По-скоро се оказа главен ръководител на провеждането им, на когото имаха доверие както в Москва, така и във Вашингтон.

 

Не вярвате, че всичко е манипулирано чак до там? Тогава се запознайте с оценката на официалния американски представител за тогавашния комунистически министър-председател на Народна република България:

 

Полански оценява избирането на Луканов за член на ПБ[96] и секретар на партията като голяма победа“.[97]

 

Победа за кого? За ЦК на Американската комунистическа партия, която владее САЩ и ги ръководи от Белия дом? Малко по-рано същият дипломат Сол – всъщност Шаул – изпраща във Вашингтон следните препоръки за друг перестройчик.

 

Особена симпатия изразява Полански към Чудомир Александров.[98] Посланикът препоръчва на Държавния департамент на Александров да бъдат организирани срещи на високо равнище във Вашингтон при посещението му през декември 1989 г.[99]

 

Официалният представител на Съединените щати не само не се гнуси от червения министър на вътрешните работи. „Той чака да види шефа на МВР Георги Танев, който според него бил протеже на Димитър Стоянов, за да обсъдят бъдещото сътрудничество срещу наркотиците.[100]

 

По заповед на Георги Танев милицията уж удари по четвърт шамар – толкова се пада на калпак – на групичка подбрани дисиденти“, произлизащи от ярки комунистически семейства: Соломон Исак Паси и сестра му, Владимир Любомиров Левчев, Александър Александров Каракачанов и Едвин Стефанов Слугарев. След време ги обявиха за „сеячите на гражданското общество“?!

 

И на слепите става ясно, че сътрудничеството между туземните ни комунисти и американските представители у нас е в други, покрити с тайнственост области. И вън от всякакво съмнение е отколешно.

 

Синът на Левчев, който само месеци преди описаното събитие, все още е дългогодишен гаулайтер на писателите в общонационален мащаб и член на ЦК на БКП, на бърза ръка заминава да учи в САЩ! Неговият баща Любомир Левчев дава примера, който наследникът му и неговите другари са длъжни да следват, за да станат граждани“. В изблик на онова, което всяко нормално същество ще приеме за проява на крайно унижение и безчестие, уважаваният и днес придворен поет на диктатора въодушевено, саприлскипатос изрича:

 

Благодаря Ви, другарю Живков, за вдъхновението, което сте ни давали Не може да ми забраните да ви обичам, другарю Живков.

 

Ето какъв бил избликът на искрената обич на Левчев-баща към сатрапа от Правец, изригнал като вулкан от недрата на душата му по време на честването на 70-годишнината на Татосептември 1981 г.

 

През 1990-а някои като негомишоци, но и плъховесе изпокриха в незнайните си, но луксозно обзаведени дупки. А народът гризеше дръвцето, както се говори на уличен жаргон. Някои не изкараха Лукановата зима. Другипо-практичнитенамериха място в новосформираната от Карлович псевдоопозиция. И се облажиха. Трети постъпиха по най-правилния начинплюха си на петите и се вписаха в западните общества.

 

Нас, останалите, глупаците, както ни наричат, ни постигна приватизацията. На нея мнозина преобладаващото мнозинство от остатъчните нашенцивъзлагаше напразни надежди. Хората бяха отвикнали да мислят, пък и дълго ги държаха изолирани от света. На повечето им липсваха интелект и информация. Ходеха по митинги и крещяха лозунги за демокрация.

 

Нямаше откъде да научат изреченото от третия американски президент, основателя на Демократическата партия Томас Джеферсън: „Демокрацията е все едно два вълка и една овца да гласуват какво да вечерят.[101]

 

Колко много бяха онези, които повярваха на СДС и производните му! Ами другите, вкаменелите глави на правоверните комунисти, за които всичко на този свят е “painted in red” – „боядисано в червено“, ако перифразираме “The Rolling Stones”.

 

Сега ще опитам да илюстрирам съсипията, която обявиха за „приватизация“. За изненада на наивниците, тя беше извършена от слугите на номенклатурата, в полза на номенклатурата, и под контрола на номенклатурата. Нали помните констатацията на “The New York Times” по повод на т. нар. Октомврийска революция?

 

Световната революциятрябва да се наричасветовна финансова революция“, след като цялата й идея е да събере в личните сметки на двадесет души парите на цял свят“. Тези двадесет били върхът на съветската болшевишка номенклатура…

 

 

 

 

 

Като напиша или изрека “déjà vu”, ме обивняват в маниерничене и претенциозност. Нищо подобно. Чудесен френски израз за всичко онова, което постоянно ни се стоварва връз главите. Но ние с безпаметност все повтаряме и повтаряме. Сякаш сме открили истинско perpetuum mobile на глупостта.

 

Кой от вас ще сложи ръка на сърце и честно ще признае, че не обръща внимание на комунистическите медии на червените боклуци в тях? Затова тези бурени на милиционер-комунизЪма продължават да виреят и да ни задушават. Без среда – публика, щяха да умрат.

 

Вярно, както природата не търпи вакуум, така и най-антиестественото нещокомунизЪмът, ще запълни празнината. Но във всяко ново начало се съдържа повече доза шанс и надежда, отколкото в познатото старо.

 

Отреклият се от юдаизма евреин, холандският философ Барух Спиноза е предрекъл: „Ако искаш бъдещето да е различно от миналото, не забравяй миналото.“ А Джордж Оруел е отишъл още по-напред: „Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.

 

Уви, кой да го прозре и да се постарае да го прилага?… Затова все се оплакваме, а нищо не се променя. Разчитаме на „спасители“, но не и на собствените си сили. Какво невероятно самопрезрение!

 

Жалко, че след 1989 г. не стана това, което очаквахме… Какво се оказа? След като бившите управляващи усетиха, че трябва да предадат властта, от собствените си синчета спретнаха набързо опозиция. И у нас сега са на власт децата им. Вярно, че са по-шлифовани, но по същество си приличат.

 

Предишните бяха губернатори на Москва, днешните са губернатори на Световната банка и МВФ. Както някога разбрахме, че социалистическата ни система не е социализъм и я нарекохме реален социализъм”, така и днес трябва да наречем днешната система реален капитализъм”. Защото това не е капитализъм. У нас няма демокрация, а клептокрация. Думата, сигурно разбирате, е от клептомания.[102]

 

 

Дано е станало ясно защо искам реванш. И не за някакви последни 23 години, а за всичките 70, през които комунистите са на власт и ни прегазват, сякаш са валяци, а не хора.

 

Наложиха ги с танкове, а сега ни мачкат с банките. И от двете боли. А също така няма миг спокойствие и изобщо не става по-хубаво на човеците. Доколкото ги има…

 

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

 

Другарки и другари комунисти, ченгета и прочие интернационална смрад,

 

Когато почувствате, че ви сърбят ръцете, за да оставите следи от вашата наследствена простотия и простащина в тази медия, най-добре се върнете към самото начало на тази публикация. И си припомнете уводното обръщение.

Едва тогава решете, дали да пристъпите към изпълнение на скверните си намерения.

От мен да знаете, че още древните са постановили:

Nomina stultorum scribuntur ubique locorum” – „имената на глупците висят по стените“.

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

Можете да гледате новата страхотна телевизионна изява на Георги Жеков

на електронен адрес:

 

http://www.youtube.com/watch?v=Eb2P5qkpK4Y

 

 

 

 

 

                 От сърце благодаря на всички дарители.

                 Този път преди всичко на Владимир Симеонов от Вакарел, съмишленик от Чирпан и Гено К. от Бургас.

                 Надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 2 лева месечно. Уви…

                 За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

                 Повече не мога да известявам броя на дарителите по банков път. През последния месец – една имигрантка.

                 Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

                 Длъжен съм да известя, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

                 Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

                 Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

                 Изглежда мнозинството послуша съвета му.

                 Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 10-12 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

                 В интерес на истината, с парите дарени напоследък, може би ще успея не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Толкова.

                 Преди няколко месеца един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език и преводач Петър Коритаров, преведе прилична за моите разбирания сума. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

                 Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 700. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 350. Всеки от тях да внася по 1,50 – 2 лева месечно – 18 до 24 лева годишно, бих могъл да продължа. Не става… Но ще се боря, докато мога.

                 Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар. Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

                 Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

                 Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

                 Признавам, че ми е късно да се променям.

                 Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

                 Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже. Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

                 По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

                  ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

 

                  ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link):

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

и във VBOX7 от:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Карлово.

 

 

 

 

 

                 ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

                  Единствено за отстраняване на технически проблеми:

   support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] Вж. „Застреляха банкерка в Бургас“, „Стандрат News”, Информационна агенция „Стандрат News”, standartnews.com, София, понеделник, 23 септември 2013 г., online: http://www.standartnews.com/krimi/zastrelyaha_bankerka_v_burgas-205821.html

[2] Потомствен аристократ, по някакъв начин успял да избяга от болшевишкия режим и да се установи в Париж. Разбира се, не с древни, а с по-близки – средновековни български корени. Роден на 6 март 1874 г. в Киев, Украйна. Починал на 23 март 1948 г. в Париж, Франция.

[3] Както го нарича Климов.

[4] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 17, цялата книга в pdf от online: http://reeed.ru/lib/books/bozhii_narod_/

[5] Хомосексуалния интернационал.

[6] Пак там, стр. 11, 8.

[7] Вж. Robert K. Griffith – “The Politics of Fear: Joseph R. McCarthy and the Senate”, University of Massachusetts Press, Amherst, MA  , 1987 г., стp. 136, 138; Stuart Svonkin – “Jews Against Prejudice: American Jews and the Fight for Civil Liberties”, Columbia University Press, New York, NY, 1997 г., стp. 120; “Anti-Zionist Tells of Dinner in Capital”, “The New York Times”, New York, NY, May 8, 1948 г., от online: http://select.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F00915F63C5C1B7B93CAA9178ED85F4C8485F9&scp=1; “Anti-zionist Lists Policy ‘Dictators’; Lehman, Baruch and Warburg named as among those who influence U.S. on Palestine”, “The New York Times”, New York, NY, May 9, 1948 г., от online: http://select.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F10C14FE385F167B93C7A9178ED85F4C8485F9&scp=3

[8] Вж. “The New York Times”, New York, NY, May 5, 1948, стp. 35 в: “Ben Freedman Biography”, “Rotten Tomatoes”, rottentomatoes.com, Flixster, Inc., part of Warner Bros. subsidiary of Time Warner, San Francisco, CA, September 2013 г., online: http://www.rottentomatoes.com/celebrity/ben_freedman/biography.php

[9] Вж. “A Jewish Defector Warns America: Benjamin Freedman Speaks on Zionism”, Ben Freedman’s 1961 speech at the Willard Hotel, Washington D.C., в: “Israel”, Sweet Liberty, sweetliberty.org, Millerton, PA, 1999-2013 г., online: http://www.sweetliberty.org/issues/israel/freedman.htm

[10] “As I Please” by George Orwell, “The Tribune”, London, 1 September 1944 г. За да не бъда обвинен в подправяне на текста, привеждам откъса, както е в оригинала: “Do remember that dishonesty and cowardice always have to be paid for. Don’t imagine that for years on end you can make yourself the boot-licking propagandist of the Soviet régime, or any other régime, and then suddenly return to mental decency. Once a whore, always a whore.

[11] Библия, Пета книга Моисеева – Второзаконие“, гл. 19, ст. 21; „Трета книга Мойсеева – Левит“, гл. 24, ст. 20-22.

[12] Христо Смирненски – „Приказка за стълбата“, София, 1922 г.

[13] Пак там.

[14] Вж. „Костадин Чакъров: Пратиха бащата на Богдана Карадочева в лагер, защото посегнал на 14-годишна“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, неделя, 28 юли 2013 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/213637

[15] Библия, „Пета книга Моисеева – Второзаконие“, гл. 13, ст. 6-16.

[16] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, вече цит. съч., стр. 18, 24.

[17] Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60.

[18] Владимир Истархов – “Удар Русских Богов”, Издательство ЛИО “Редактор”, С.-Петербург, 2001 г., стр. 190.

[19] Вж. „От Матея свето Евангелие“, гл. 6, ст. 19.

[20] “Christians are being thrown to the lions again” by Peter Stanford, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 26 September 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/religion/10336894/Christians-are-being-thrown-to-the-lions-again.html

[21] Глава на Англиканската църква е монархът. В случая – кралица Елизабет ІІ, подвластна на Ротшилдови и участничка в интернационалното Братство – „Клуба на 300-е“.

[22] Пак там.

[23] Пак там.

[24] Последователи на еврейския псевдомесия Шабатай Ц’ви. Той проповядвал формално приемане на исляма от евреите. Но запазване на юдейската вяра и обредност, само че тайно, зад заключената врата на семейния дом.

[25] Вж. д-р Петър Цончев – „Из общественото и културно минало на Габрово“, печатница „Художник“, София, 1934г., стр. 343, 347, 623-624, 629; Асен Василиев – „Български светци в изобразителното изкуство“, Издателство „Септември“, София, 1987 г., стр. 200-201 и други източници в: Николай Аретов „Похитената вяра и българската национална митология“, Виртуална библиотека „Словото“, slovo.bg, Варна, 1999-2013 г., , online: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=38&WorkID=4161&Level=1

[26] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България”, Фондация „Българска наука и изкуство”, София, 2003 г., стр. 680.

[27] “Christians are being thrown to the lions again” by Peter Stanford, “The Telegraph”, вече цит. съч.

[28] Например Жан-Жак Русо обяснява неравенството със собствеността. В нея вижда основната пичина за това. (Вж. Jean-Jacques Rousseau – “Discours sur l’origine et les fondements de l’inégalité parmi les hommes”, Marc-Michel Rey, Amsterdam, 1755 г.; превод на английски: Jean-Jacques Rousseau – “A Discourse Upon the Origin and the Foundation of the Inequality Among Mankind”, web edition, The University of Adelaide Library, University of Adelaide, Adelaide, South Australia, 2012 г., online: http://ebooks.adelaide.edu.au/r/rousseau/jean_jacques/inequality/)

[29] Douglas Reed – “The Controversy of Zion”, The Noontide Press, Torrance, CA, Under licence from: Veritas Publishing Company Pty., Ltd., Bullsbrook, Western Australia, 1985 г., стр. 395  или българското издание:  Дъглас Рид – “Спорът за Цион”, Издателство “Жар птица”, София, 2002 г., стр. 506;  вж. също Херман Раушнинг – “Хитлер каза…: Поверителни разговори на фюрера за плановете му за завладяване на света”, Книгоиздателско сдружение “АЛ”, Варна, 1992 г., стр. 103-104.

[30] Leon Trotsky – “Revolution Betrayed: What is the Soviet Union and where is it going?”, written 1936, first published 1937, Translated by Max Eastman, Marxists Internet Archive, The Leon Trotsky Internet Archive, Transcribed for the Internet by Zodiac between August 1993 and March 1996 г., Chapter 11: Whither the Soviet Union? – 1. Bonapartism as a regime of crisis, online: E:\My Library-New\Leon Trotsky – Revolution Betrayed Chapter 11.htm,  цялата книга online: http://www.marxists.org/archive/trotsky/works/1936-rev/index.htm

[31] Dr. J. Landowsky – “Red Symphony”, translated by George Knupffer, The Plain-Speaker Publishing Company, London, 1968 г., стр. 26; на български език: Д-р Йожи Ландовски – „Червена симфония: Протоколите от разпитите на Кристиян (Кръстьо) Раковски по време на следствието в НКВД – януари 1938 г.”, ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 77-78.

[32] Пак по масонски „велика“.

[33] M. Cohen, ”The Communist”, April 12th, 1919 г. в:  Michael Walsh – “Witness To History”, A Michael Walsh Compilation Of comments, views, opinions and first-hand accounts expressed by the men and women of the 20th century who brought humankind to its highest elevation and those who brought it to rubble, Historical Review Press, Uckfield, UK, 1996 г., стр. 10, книгата е достъпна от online: http://www.ety.com/HRP/booksonline/witnesstohistory/withis_toc.htm

[34] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стp. 143-144.

[35] Така Троцки определя Сталиновия режим.

[36] Leon Trotsky – „My Life: The Rise and Fall of a Dictator”, Thornton Butterworth Limited, London 1930 г., стр. 278-279.

[37] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стp. 148.

[38] Вж. Harold J. Laski – “Authority in the Modern State”, Batoche Books, Kitchener, Ontario, Canada, 2000 г., стр. 123.

[39] Александр Солженицын – „Ленин в Цюрихе“, Рассказы, Крохотки, Публицистика, YМСА-Press, Paris, 1975 г., стр. 101.

[40] John Maynard Keynes – “The Economic Consequences of the Peace”, Harcourt, Brace, and Howe, Inc., New York, NY, 1919 г., Chapter 6: “Europe After the Treaty”, online: http://socserv2.socsci.mcmaster.ca/~econ/ugcm/3ll3/keynes/peace.htm#Ch6, цялата книга е достъпна от online: http://socserv2.socsci.mcmaster.ca/~econ/ugcm/3ll3/keynes/peace.htm

[41] Поради лош и грешен превод в цитираното издание на български е: „От…”; напр. „От Троцки…”, вместо „(По сметката) на Троцки…“.

[42] Важно е да запомните в общи линии тези сведения. Защото те представляват ключ към разбирането на някои трагични събития от втората половина на трийсетте години, за които става дума в третата част на книгата ми „Сянката на Цион“.

[43] Игор Бунич – „Златото на партията“, Издателство „Прозорец“, София, 1995 г., стр. 94, същото в:  Александр Кац – „Евреи. Христианство. Россия“, Издательство „Новый Геликон“, Санкт-Петербург, 1997 г., 32. „Царство разбойников“, online: http://www.izb.su/kats/f_kats3494p15.html, цялата книга от online: http://www.izb.su/kats/f_kats3494p0.html

[44] Също евреин.

[45] Игор Бунич – „Златото на партиятавече цит. съч., стр. 107.

[46] Карл Маркс – „К еврейскому вопросу“, Написано К. Марксом осенью 1843 г., напечатано в журнале “Deutch-FFranzosische Jahrbucher”, 1844 г., подпись: Карл Маркс, Печатается по тексту журнала, перевод с немецкого, „Неизвестные страницы Русской истории“, 1998 г., Marxists Internet Archive, Русский отдел, California, Проект „ХРОНОС – всемирная история в интернете“, II. Бруно Бауэр. „Способность современный евреев и христиан стать свободными“, цялата брошура от online: http://www.rus-sky.org/history/library/marks.htm; http://www.hrono.ru/libris/evr_vopr.html#1; http://www.marxists.org/russkij/marx/1844/jewish.htm#topp

[47] Antony C. Sutton – “Wall Street and the Bolshevik Revolution”, HTML version created in the United States of America by Studies in Reformed Theology, Wellsville, OH, 2001 г., стр. 6-8, Chapter I: The Actors on the Revolutionary Stage, цялата книга от online: http://reformed-theology.org/html/books/bolshevik_revolution/index.html

[48] С риск да досадя напомням връзката и зависимостта на тези и останалите индустриални и банкерски фамилии с на практика създалото ги семейство Ротшилд.

[49] Буквално – свещено място. В случая – вътрешните, онези, които взимат решенията, лат.

[50] На интернационалсоциалистическите и националсоциалистическите – фашистките идеи.

[51] Политическия спектър.

[52] Antony C. Sutton – “Wall Street and the Bolshevik Revolution”, HTML version created in the United States of America by Studies in Reformed Theology, Wellsville, OH, 2001 г., стр. 7, Chapter I: The Actors on the Revolutionary Stage, цялата книга от online: http://reformed-theology.org/html/books/bolshevik_revolution/index.html

[53] Вж. напр. “Prodi resigns as Italian premier”, Agencies, “Guardian Unlimited”, “The Guardian”, London, Wednesday February 21, 2007 г., online: http://www.guardian.co.uk/italy/story/0,,2018223,00.html

[54] Antony C. Sutton – “Wall Street and the Bolshevik Revolution”, HTML version created in the United States of America by Studies in Reformed Theology, Wellsville, OH, 2001 г., стр. 7, Chapter I: The Actors on the Revolutionary Stage, цялата книга от online: http://reformedtheology.org/html/books/bolshevik_revolution/index.html

[55] Название на типичните за тях кораби за морски плавания. Различни от ушкуите с плоско дъно – за речни.

[56] Вж. Кубан Боян – „Чулман Толгау“, с предговор и коментари от Фаргат Габдул-Хамитович Нурутдинов, превод и допълнителни бележки на Пламен Анакиев, ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 618.

[57] Вж. US Debt Clock Organization, Sunday, 29 September 2013 г., , online: http://www.usdebtclock.org/

[58] “Network”, Written by Paddy Chayefsky (Sidney Aaron Chayefsky), Directed by Sidney Lumet, Starring Faye Dunaway, William Holden, Peter Finch, Robert Duvall, Produced by Howard Gottfried, MGM, Los Angeles, CA, 1976 г., от  1:32:09 до 1:37:45 ч.

[59] Вж. Woodrow Wilson – “The New Freedom: A Call for the Emancipation of the Generous Energies of a People”, Doubleday, Page & Company, New York and Garden City, 1913 г., online: http://www.gutenberg.org/files/14811/14811-h/14811-h.htm

[60] Вж. Георги Ифандиев – „Спомени за изгубения живот“, Издателство „VirtuaWorx“, София, 2007 г.

[61] Woodrow Wilson – “The New Freedom: A Call for the Emancipation of the Generous Energies of a People”, вече цит. съч., VIII – Monopoly, or Opportunity?, online: http://www.gutenberg.org/files/14811/14811-h/14811-h.htm

[62] Хилядолетна империя, нем.

[63] Ludwig von Mises – “The Rise of Total State and Total War”, Yale University Press, New Haven, CT, 1945 г., стр. 191-192.

[64] Karl Marx – “Letter from the Deutsch-Französische Jahrbücher to Ruge”, Kreuznach, September 1843 г., в: Karl Marx, Friedrich Engels – “Collected Works”, Volume 3: Marx – March 1843-August 1844; Engels – May 1843-June 1844, Progress Publishers, Moscow, 1975 г., online: http://www.marxists.org/archive/marx/works/1843/letters/43_09.htm#p144

[65] Вж. напр. “10 Things Einstein Probably Didn’t Say”, “Know Thy Health”, DDS, inc.’s Blog, Escalon, CA, November 26, 2012       г., online: http://drvee.wordpress.com/2012/11/26/10-things-einstein-probably-didnt-say/

[66] Вж. Christopher Jon Bjerknes – ““Albert Einstein: The Incorrigible Plagiarist”, Xtx Inc, Chicago, IL, 2002 г. Книгата е в архива на автора и при желание може да бъде получена в pdf.

[68] Вж. “Obituary: Marcel Reich-Ranicki, a Jew from Poland who became Germany’s foremost literary critic, died on September 18th, aged 93”, “The Economist”, economist.com, London, September 28th 2013 г., online: http://www.economist.com/news/obituary/21586803-marcel-reich-ranicki-jew-poland-who-became-germanys-foremost-literary-critic-died

[69] Еврейски литературен папа.

[70] “Ein weites Feld”, 1995 Г., на английски – “Too Far Afield”, 2000 г.

[71] Иван Дочев – „Шест десетилетия борба против комунизма за свободата на България“, Издателство „Пигмалион“, Пловдив, 1995 г., стр. 183.

[72] Вж. превода на английски: Heinrich Heine – “Préface” в: Heinrich Heine – “Lutèce: Lettres sur la vie politique, artistique et sociale de la France”, Michel Lévy Frères, Paris, 1855 г., online: http://www.marxists.org/reference/archive/heine/lutece/preface.htm

[73] Obituary: Marcel Reich-Ranicki, a Jew from Poland who became Germany’s foremost literary critic, died on September 18th, aged 93”, “The Economist”, вече цит. съч.

[74] Пак там.

[75] Пак там.

[76] Вж. “Marcel Reich-Ranicki, German Literary Critic From the Warsaw Ghetto, Dies at 93” by Sam Dillon, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, 18 September 2013 г., online: http://www.nytimes.com/2013/09/19/world/europe/marcel-reich-ranicki-german-literary-critic-from-the-warsaw-ghetto-dies-at-93.html?pagewanted=all&_r=2&

[77] Jack Bernstein ­ “Life of an American Jew in Racist, Marxist Israel”, Noontide Press, Newport Beach, CA, 1991 г., Chapter: Three Faces of Israel. Цялата книга е достъпно от online: http://www.biblebelievers.org.au/israel.htm или http://www.rense.com/general31/lifeof.htm

[78] Вж. “Marcel Reich-Ranicki, Warsaw Ghetto survivor and best-known German literary critic, dies at 93”, by Associated Press,  “The Washington Post”, вече цит. съч.

[79] Norman G. Finkelstein – “The Holocaust Industry: Reflections on the Exploitation of Jewish Suffering”, Second edition, Verso, London, 2003 г., стр. 81, Online edition, Chapter 3 – The Double Shakedown, стр. 43. Книгата е достъпна за четене и проверка от online: http://books.google.bg/books?id=VrqK5VdO2i0C&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false

[80] Вж. “Marcel Reich-Ranicki, Warsaw Ghetto survivor and best-known German literary critic, dies at 93”, by Associated Press,  “The Washington Post”, вече цит. съч.

[81] “Marcel Reich-Ranicki, German Literary Critic From the Warsaw Ghetto, Dies at 93” by Sam Dillon, “The New York Times”, вече цит. съч.

[82] Вж. “”Marcel Reich-Ranicki ist tot – Ein Nachruf” Von Ruth Schneeberger, “Süddeutschen Zeitung”, sueddeutsche.de, München, 18. September 2013 г., online: http://www.sueddeutsche.de/kultur/marcel-reich-ranicki-ist-tot-der-mann-der-uns-das-lesen-lehrte-1.1379918; “”German Critic Marcel Reich-Ranicki, Dies at 93” by Catherine Hickley, Bloomberg L.P., , New York, NY, 19 September 2013 г., online: http://www.bloomberg.com/news/2013-09-18/german-critic-marcel-reich-ranicki-german-dies-at-93.html; “Germany’s top literary critic, Holocaust survivor, dead”, “France 24”, france24.com, Issy-les-Moulineaux, France,  18 September 2013 г., online: http://www.france24.com/en/20130918-germanys-top-literary-critic-holocaust-survivor-dead; “Marcel Reich-Ranicki”, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 19 September 2013 г., online: http://www.theguardian.com/books/2013/sep/19/marcel-reich-ranicki

[83] Вж. “Marcel Reich-Ranicki, German Literary Critic From the Warsaw Ghetto, Dies at 93” by Sam Dillon, вече цит. съч.

[84] “As I Please” by George Orwell, “The Tribune”, London, 1 September 1944 г. За да не бъда обвинен в подправяне на текста, привеждам откъса, както е в оригинала: “Do remember that dishonesty and cowardice always have to be paid for. Don’t imagine that for years on end you can make yourself the boot-licking propagandist of the Soviet régime, or any other régime, and then suddenly return to mental decency. Once a whore, always a whore.

[85] Убиецът на банкерката проговори: Днес съдът трябва да реши за мярката за неотклонение на Любомир Иванов“, „Факти“, fakti.bg, София, четвъртък, 26 септември, 2013 г., online: http://fakti.bg/krimi/77573-ubiecat-na-bankerkata-progovori-

[86] Вж. „Адвокатът на убиеца на банкерката в Бургас: Плакал е, като го е извършил“, „Факти“, fakti.bg, София, четвъртък, 27 септември, 2013 г., online: http://fakti.bg/krimi/77654-ubiecat-na-bankerkata-plakal-sled-izstrela-

[87] Dr. Alexander Mirtchev, Krull Corp., Washington, DC, online: http://www.krullcorp.com/en/dr-alexander-mirtchev.html

[88] Янко Янков – „Досиетата на ДС (14)”, Писмо №LPC-Euro-Just-18/06.07.2007 г. до Държавния секретар на САЩ, Директора на ЦРУ, Посланика на САЩ в България, посланиците на държавите, акредитирани в България, всички български и чужди медии, 6 юли 2007 г., Ianko Iankov, София, 31 август 2007 г., online: http://iankov.blogspot.com/2007/08/14.html

[89] Генерал от КГБ, „близък сътрудник на Юрий Андропов още от времето, когато той е шеф на КГБ“, посланик на СССР.

[90] Вж. напр. Dov S. Zakheim – “Flight of the Lavi: Inside a U.S. Israeli Crisis”, Brassey’s, Washington, DC, 1996 г., стр. 128.

[91] Пак там.

[92] Пак там, стр. 51.

[93] Вж. „Тайните US архиви проговарят за 10 ноември: Секретните доклади на Сол Полански“. 4. „Луканов: Ще накарам Младенов да подаде оставка“ от Алексения Димитрова, в. „24 часа“, брой 293 (4728), София, петък, 22 октомври 2004 г., стр. 14.

[94] Пак там.

[95] Пак там.

[96] Политбюро.

[97] Пак там.

[98] Дългогодишен член на ПБ на ЦК на БКП, за известно време изтикан на втори план. С пари, откраднати от неговия кръг в Старозагорско, беше създадена прес-групата около седмичника „Шоу“ и Информационна агенция БЛИЦ. Днес част от тях е в ръцете на групировката, за чието лице беше обявен нещастникът Делян Пеевски.

[99] Пак там.

[100] Пак там.

[101] John Galt – “Dreams Come Due: Government And Economics As If Freedom Mattered”, Simon & Schuster, New York, NY, 1986 г., p. 312.

[102] „За честта на професията: Петер Юхас пред “Български писател“, интервю на Елена Лекова, в. „Български писател“, бр. 21, София, 2 юни 1998 г., Петер Юхас – „А ние, българите…?“, ИК „Огледало“, София, 2004 г., стр. 79-80; горе-долу същото вж. и в: Боян Трайков – “10 ноември 1989: Превратът”, Книгоиздателска къща “Труд”, София, 1999 г., стр. 64-65.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...