- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

РЕВАНШИЗЪМ? КАКВО ПО-ДЖЕНТЪЛМЕНСКО, КОГАТО Е СТРЕМЕЖ КЪМ СПРАВЕДЛИВОСТ? – Част 14

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

Посвещавам този откъс от поредицата

на паметта на ОБозе почившия ни

цар Борис III,

във връзка със 70-годишнината

от неговата кончина, оказала се

трагична за българския народ.

Поклон пред паметта му.

Той е бил последният истински

български политик и държавник.

Не посочвам „светла“ памет,

понеже въпреки всичко той не е водил

достатъчно сериозна и твърда борба против

комунистическото зло.

Тази ужасна напаст,

проводена ни от Интернационала

във вид на тероризъм – убийства, разрушения,

опустошаване на страната и

подриване на българския дух.

Ако беше приложил цялата мощ на закона

против комунистическите престъпници,

продали се на чужди, враждебни нам сили,

може би непосилното

червено фашистко робство,

което продължава и днес,

щеше да ни отмине.

Бог да прости цар Борис III.

 

 

 

 

Годината е 1973-а. В Белия дом Ричард Никсън посреща своя архивраг съветския партиен ръководител Леонид Брежнев. Делегациите на двете страни водят официални разговори. Обаче двамата противници“, които световните медии изобразяват като истински душмани един на друг, държат да се усамотяват от време на време. И въобще не изглеждат като неприятели, а тъкмо обратното. (Виж илюстрацията.)

 

 

Демократични игри

 

 

За какво си говорят, докато са насаме? На какъв език се води диалогът? Засега не ни е дадено да знаем. Въпреки че днес уж и двете държави се водят „демократични“. Което ще рече, че властта е у… народа. „Калугер ми мига, мамо“, се пее в една кръчмарска песничка. Да виждате, как корабче плава в очите ми? Намират ли се още идиоти, които да вярват в тези бръщолевенияв някакви демократични игри или игри на демокрация?

 

В противния роман „Лолита“ на евреина Владимир Набоков главната героиня успокоява един от своите любовници: „Недей да плачеш. Толкова ми е мъчно, че съм те лъгала, но сега вече нищо не може да се направи. Такъв е животът.[1]

 

Освен от гълъбици, тази територия е обитавана и от огромен брой мераклии за някакви местни Лолити. Достатъчно е да бъдат запитани: “Voulez-vous venir avec moi?” – „Искате ли да дойдете с мен?“, и са готови да тръгнат след влиятелния клиент досущ като поредна малка болшевишка куртизанка. Конкретното им име няма значение. Мъжко, женско – все са проститутки, наложници на комунистите.

 

По формулата на онзи млад циганин, прозрял истината: „За когото и да гласувате, все комунист ще бъде

 

Пускате бюлетина за ДСБ, получавате БКП. Гласувате за ГЕРБ, на власт остава червената милиционерска номенклатура. Така е с всички „партии“, които всъщност представляват филиали на майкатаБългарската комунистическа партия. А тя все така си има политбюро, ЦК, окръжни и градски комитети

 

Лолитите все искат да са със силните на деня. Средствата не са важни. Целите имат значениеЗа господарите те са toujours  готови по всяко време.

 

Но идиотът нито забелязва, нито схваща това. Той е непобедим… Ето на какво разчита Интернационалът.

 

И така, излизат дребни детайли от онези отминали времена, които определят настоящето ни дередже. Извадени от контекста, те нямат никакво отношение към сетнешната съдба на народите, включително и нашата. Например, товарищ Льоня се похвалил или оплакал на своя друг, comrade Nixon:

 

Виждаш ли, ето я моята табакера. Тя има специален механизъм и не моганяма да мога да я отворя в рамките на един час.

 

„О, как се отваря?“ – отвърнал Никсън.

 

„Виждаш ли този механизъм? Часовниковият механизъм сега действа и през следващия час няма да мога да отворя табакерата. Тя сама се заключва за един час.“

 

„Това е начин да се самодисциплинираш“ – рекъл Никсън, заливайки се от смях.[2]

 

По-късно, пак насаме, Брежнев обяснил колко искал да вземе и своя син със себе си. Той избягваше да води жена си, разбира се, еврейка. Детенцето имало грижи със своята рожба. Брежневият внук бил абитуриент, предстояло му кандидатстване в Московския университет

 

Знаете какви са родителите, измерват коридорите с крачки.[3]

 

Затова синът не могъл да се присъедини. Представяте ли си колко разхайтен е бил внукът?

 

Тези „революционери“, „генерални секретари“, „партийни функционери“, „бизнесмени“… няма как да избягат от Фортуна. Тя действа по формулата на „Бердяев-Бердичевски, определян на Запад като най-добрия руски философ на ХХ век, но забраняван в СССР“. Принципът гласи, че всички изброени представляват „съчетание на сатаната с антихриста“.[4]

 

Първата съпруга на Брежневия внукАндрей Юриевич, Надежда Лямина, го зарязала и се омъжила повторно за един от Елциновите еврейски банкери, Александър Мамут.[5] Гътнала се през март 2002 г., завещавайки правнуците на Брежнев на втория си мъж. За да ги отгледа по талмудските обичаи

 

По времето, когато се „наливаха основите“ на т. нар. détenteразведряване, Никсън вече знаел за бремето „Уотъргейт“, което тегнело над главата и поста му „като раково образувание, което щеше да достигне до него и до самия Овален кабинет“.[6]

 

Новите звукозаписи, които ни пробутват, се мъчат да припишат всички усилия за сближаването на САЩ с комунистически Китай тъкмо на Ричард Никсън. Което е точно толкова глупаво и невъзможно, колкото вярата в демократичните игри. Работа за гълъбициЛолитки.

 

Стараят се да ни внушат как президентът убеждавал новия посланик в Пекин Дейвид Брус, че лично той – държавният глава, „гледа на китайско-американските отношения като на истински ключ към мир на света В разговор, проведен на 3 май 1973 г., Никсън инструктирал Брус, да даде най-доброто от себе си, за сближаването с китайския управляващ елит. Той констатирал, че най-вероятно това ще стане при следващото поколение лидери след Мао. И наредил посланикът да докладва постигнатото и наученото via aback channel[през секретния канал за обратна връзка].[7]

 

Не, не бягам от настоящето и от нашите проблеми. За да ги разберете в тяхната дълбочина и цялост, задължително следва да познавате обстановката в света и то в развитиеот началото на процесите до ден днешен.

 

Едва тогава ще бъдете в състояние да осмислите следния призив, отправен от редакцията на един представящ се за доста десен и консервативен лондонски всекидневник, de facto принадлежащ на тамошното коляно на семейство Ротшилд. Само преди дни вестник “The Telegraph” протръби орталъка с редакционен коментар, озаглавен: „Бъдете по-нежни с диктаторите“![8]

 

Поводът бяха отправените обвинения към бившия военен управник на Пакистан Первез Мушарав във връзка с убийството на някогашната министър-председателка на страната Беназир Бхуто. Тезата беше, че диктаторите вършат мръсната работа на интернационалния елит и заслужават повече уважение и по-малко отмъстителност.

 

Когато нашите политици загубят постовете си, най-лошото, което може да ги стигне, е да свърнат към Камарата на лордовете. Когато паднеш от власт в Пакистан, можеш да очакваш да бъдеш обсипан с обвинения за престъпления.[9]

 

Значи изданието на Ротшилдови пледира светът да заприлича на България. От 1944 година досега тук се изреждат само престъпни кабинети, вършещи нечувано тежки закононарушения и злосторничества. И никой не е осъден. Колко нежно, по Ротшилдовски, се отнесоха даже с окървавения до уши комунистически диктатор Тодор Живков!

 

За да сте в състояние да прозрете всичко това, следва да сте чели много. Да познавате истинската, укриваната история на човечеството. Онази, която медиите – умните от вас знаят в чии ръце са те – представят катоконспиративни теории“. А не официалната, която винаги се пише от победителите.

 

 

Откакто Ротшилдови командват света…

 

 

В записите на разговорите в Овалния кабинет, направени от Ричард Никсън, се чува как той открехва бъдещия посланик в Китай Дейвид Брус: „Има част от тези игри, които не искаме да стигнат до бюрокрацията.“ Брус се съгласява с президента, че в Държавния департамент не съществува никаква сигурност и приема да използва тайния канал.[10]

 

В онова време Хенри Кисинджър оглавява Държавния департамент – външното министерство на Съединените щати. А неговият началник – президентът Ричард Никсън, му няма доверие. До такава степен, че внушава на вече запътилия се към Пекин Брус:

 

Искам да чувстваш, че по начало не си посланик на Държавния департамент, а на президента.[11]

 

Знаел ли е Кисинджър за тези тайни срещи и разговори? Естествено. Той е бил и продължава да е по-довереното лице на Братството от Никсън. Бай ви Ричард беше средноразреден пияница и куриер. Докато до ден днешен Genosse Хенри Кисинджър е един от надзорниците на ставащото както в Москва, чийто агент се води официално – тоест скрито, така и във Вашингтон.

 

Допускали ли са дейците на Братството толкова крупни грешки, като например промъкването на някой, неодобрен от Тях, до висок пост? Не, разбира се. Понеже иде реч за Китай, ще се опитам да илюстрирам и това – как държат конците на марионетките от двете страни.

 

Но преди това да ви запитам: Направи ли ви впечатление, как стопанинът на Белия дом се отнася към глобалната политика? Нарича я „тези игри“! Не след дълго друг виден масон и комунист, роденият в Полша towarzysz Збигнев Бзежински, я сравни с… шахматна дъска.

 

Кой и как поръчва фигурите за игрите на нея? В конкретния случайв Китай. Да видим и чуем.

 

 

 

 

 

Обаче освен масони и вероятни любовници, двама от тримата най-кървави диктатори в историятакомунистическият Мао Дзедун и националистическият Чан Кайшиса били обучени от американските секретни служби.

 

Няма как да бъдат отречени фактите. През 1903 г. “Yale Divinity School” основава верига от училища и болници по цял Китай. Те стават известни с общото наименование “Yale in China” – „Йейл в Китай“. Чрез тях американската шпионска мрежа оплита своята гъста паяжина в огромната държава.

 

Според много твърдения нейната основна задача била да ликвидира републиканското движение, оглавявано от вече познатия ви Сун Ятсендуховния баща на Мао и Чан.

 

Освен това те [офицерите от OSS – Службата за стратегически услуги, чийто наследник е ЦРУ] обичаха китайските комунисти, защото желаеха да запазят Китай като изостанала страна. На всичко отгоре възнамеряваха да произвеждат наркотици. Един от най-важните ученици на Yale in China беше Мао Дзедун.

 

През Втората световна война Yale in China беше основният инструмент, използван от елита на САЩ и от неговата Службата за стратегически услуги,[12] за настаняването на маоистите във властта.

 

Системата Yale in China беше ръководена от агента на OSS [евреина] Рубен Холдън, съпруг на братовчедка на Буш, и също така член на [масонската организация] орденаЧереп и кости“.[13] Маоистите превърнаха Китай в най-големия производител на опиум

 

Не бива да забравяме, че Аверил Хариман, бившият посланик в Москва, който направи толкова много за изграждането на Съветския съюз, беше член на Skull and Bones. Освен това Хариман беше бизнес-партньор на Прескът Буш-старши – бащата на възторжения маоист Джордж Буш.[14]

 

 

На лъжата краката са дълги, защото народните маси са тъпи и страхливи

 

 

Изобщо не е изненадващо, че тези страници от биографията на бъдещия комунист и безмилостен деспот са щателно сгънати и добре укрити. Но истината има свойството винаги да изплува на повърхността…

 

Както обикновено е при революционерите, уж отстояващи правата на бедните,, председателят Мао произлиза от семейство на много богат фермер.[15] Не е ли странно, че в биографиите му няма да срещнете нищо за неговото образование вYale in China”. Бегло се споменава, как се увличал по идеите и публикациите на революционерите Сун Ятсен (вляво на илюстрацията) и Чен Дуксю (вдясно).

 

Сега внимавайте. „През 1969 г. Рокфелер официално заявява, че САЩ ще бъдат деиндустриализирани.“[16]

 

Около петнадесет лета след него преподавателят по история на икономическите учения професор Антъни Сътън прогнозира:

 

Около 2000 година комунистически Китай ще бъдесръхсила“, изградена с американска техника, технологии и умения. Навярно това е намерението на Ордена – да постави тази мощ в състояние на конфликт със Съветския съюз.[17]

 

Сътън има огромен принос за разкриване на начина, по който най-крупните капиталисти наУол Стрийтиндустриализираха комунистическия СССР и защо. Също – за неоценимите заслуги на същите интернационални финансисти и промишлени предприемачи за разцвета на нацисткия режим в Германия през трийсетте, както и по време на цялата Втора световна война.

 

Един от протагонистите на това престъпление е бил именно еврейският банкер Прескът Бушбащата на първия президент с това фамилно име и дядото на втория, полуидиота Джордж Буш-младши. И тримата са членували в ордена „Череп и кости“, който и в момента действа в Йейлския университет.

 

През далечната 1873 година анонимен студент от Йейл написал:

 

Нямаме никакви възражения срещу съществуващото ръководство [на “Skull & Bones”]. Никой не им оспорва това право. Ние имаме претенции към плана, по който действатче само онзи, който носи на гърдите си Тяхната емблема, той ще бъде смятан за най-добрия кандидат за всеки пост.[18]

 

В оригиналния текст „Тяхната“ е изписано точно така – с главна буква… Както впоследствие разяснява при разпита си в НКВД и висшият масон, един от главните дейци на КПСС, евреинът Хаим Раковер, измамно представян като Кристиян Раковски.

 

Вече в съвсем зряла възраст, по-рано плахият професор Антъни Сътън[19] се спира на методите, с които Братството – той го нарича Орденът – подклажда войни и революции. Обяснява „манипулацията с „ляво“ и „дяснона вътрешния фронт, която е дублирана на международното поле. Там „левите“ и „деснитеполитически структури са създадени изкуствено и се разпадат под напора за постигане на една световна синтеза.

 

Колежанските учебници представят войната и революцията като повече или по-малко резултат от противостоящи си сили. Според тези книжки, провалът на политическите преговори прераства във физически конфликт, след сериозни усилия за избягване на война. За съжаление това е глупост. Войната винаги е преднамерено обмислено и добре планирано действие на индивиди.

 

Освен това в западните учебници има гигантска празнина. Например, след Втората световна война трибуналите, свикани за разследване на нацистките военнопрестъпници, следяха изключително внимателно и цензурираха всеки материал, съхраняващ истината относно помощта на Запада за Хитлер.

 

По съвсем същия начин западните учебници, посветени на съветското икономическо развитие, пропускат всяко разкритие за икономическата и финансовата помощ, предоставени на Революцията през 1917 г., както и следващото икономическо развитие на страната, дължащо се на западни фирми и банки.

 

Революцията винаги е отразявана като спонтанно събитие, извършвано от политически или икономически обезправени люде, насочено срещу някаква авторитарна държава. Никога в западните учебници няма да намерите доказателство или свидетелство, че революциите се нуждаят от финансиране. А в повечето случаи проследяването на източника на финансите води до Wall Street”.

 

Следователно, можем да твърдим, че нашата западна история е изцяло, напълно изкривена, цензурирана и до голяма степен безсмислена и неизползваема. Каквито са историите на Хитлерова Германия, на Съветския съюз и на комунистически Китай.

 

Нито една западна фондация няма да отпусне средства за изследване на тези теми. Шепа западни учени могат даоцелеят“,[20] ако изследват такива тези. А със сигурност нито един голям издател не ще приеме ръкописи, отразяващи подобни аргументирани схващания.

 

Фактически, съществува друга, ненаписана история. Тя предава съвсем друг разказ[21], напълно различен от нашите прочистени и дезинфекцирани учебници. Тя разказва историята на една предварително замислена война. На осъзнатото финансиране на революции за смяна на правителства. Както и за използването на конфликтите за налагането на нов световен ред.

 

В следващия Меморандум номер Две ще разкрием оперативните методи, използвани за предизвикването на две революции и на един световен конфликт. А след това, в Меморандум Три и Четири ще изложим тезата и антитезата в един основен исторически епизодсъздаването и развитието на Съветския съюз (тезата) и на Хитлерова Германия (антитезата).

 

В Меморандум Четири ще проучим продължението на този диалектически конфликт през последните няколко десетилетия, особено в Ангола и Китай днес.

 

Ще покажем, че целта на Ордена е да създаде нова синтезанов световен ред, съгласно Хегеловото твърдение, според което Държавата е Абсолют, а индивидът може да намери свобода само в своето сляпо подчинение на Държавата.[22]

 

На това място идиотите ще престанат да четат. Благодарение не само на собствените си проучвания на изложените проблеми, но и на своя личен опит, моя милост се подписва под всяка дума на професор Сътън. Това туземните ни гълъбици, чайки, Лолити,… няма как да проумеят. За тях глаголът „мисля“ е планина в Перу

 

Те не просто ще продължат да се реят в т. нар. обществено пространство. По-неприятното е, че в резултат на „демократичната“ възможност, наречена интернет, ще насочват зловонните куришки на своята ненавист и злоба към нормалния стремеж за просвещение на повече хора и към всяка умна и ерудирана личностНеуморно ще овоняват орталъка с невежеството, малокултурието, простащината и стигащата до екстремален цинизъм вулгарна невъзпитаност.

 

Обаче те са много – легионПоради пълното отсъствие на интелектуален потенциал, достигащо до неприличие, те се заблуждават, че конформизмът им би могъл да ги нареди до победителите, за да маршируват в крак с тях. Само че дупе ги лъже, казано по народному…

 

Губят. И те. Слава Богу! Кой както желае да го разбира…

 

 

The New World Order[23]

 

 

 

Отварям скоба във връзка с видео епизода, който току що гледахте. Измамата е повсеместна, но нейната цена заплащат народитев човешки животи и колосални средства. По-голямата част от тези пари потъват в джобовете на онези, които са допуснати до интернационалното Братство.

 

Да вземем за пример напълно лишената от друг смисъл Война във Виетнам, която обхвана Лаос и Камбоджа. По официални и то вече остарели източници, броят на жертвите е, както следва:

 

195 000430 000 загинали южновиетнамски цивилни граждани;

50 00065 000 цивилни северовиетнамци;

171 331 и 220 357 убити военни от армията на Република Виетнам;

950 765 загинали партизани, войници и офицери от Виетконг и войските на Северен Виетнам; според други източници – 444 000.[24]

 

Най-подробното проучване показа, че в двете части на Виетнам са паднали между 791 000 и 1 141 000 души.[25]

Между 200 000 и 300 000 камбоджанци бяха убити;[26]

Около 60 000 лаосци – също;[27]

Точно 58 220 военни от САЩ паднаха на терен, а хиляди починаха впоследствие.

 

Не си правя труда да съобщя броя на загиналите австралийски, новозеландски и други военни. Броят на ранените американци, доста от тях с тежки последици, надхвърля 150 000.

 

Генералът на корпус от Военноморския флот на САЩ Виктор Крулък нарекъл тази война „прахосване на живота на американцис нищожна вероятност за успешен изход“.[28]

 

Между 1965 и 1975 г. Съединените щати похарчиха за това прахосване на живота на американци  111 милиарда долара, които през 2008 г. се равняваха на 686 милиарда в същата валута.[29]

 

По данни от 2013 г. всяка година правителството на САЩ изплаща на ветераните от Виетнамската война и на техните семейства повече от 22 милиарда долара![30]

 

За какво беше и продължава да е всичко това? За хатъра на Братството, оглавявано от Ротшилдови. Но кой да разбере? Сега настояват за намеса в нова войнав Сирия. Утрев ЕгипетПричини и поводи винаги биватнамирани“ – сиреч – измисляни.

 

Освен това спомената война, както и останалите, беше водена заради по-нататъшното установяване на новия световен ред на планетатаединната комунистическа държава на интернационалната левитска мафия, начело на която ще стои някой от семейство Ротшилд – представител на… „Давидовото коляно“?!

 

В своите спомени съветникът по военните въпроси на президента на САЩ генерал Дуайт Айзенхауер – полковник Филип Корсо, разказва как един от героите в Корейската война, началникът на американското Военно разузнаване генерал Трюдо се пенсионирал. В края на 1961 г. той бил предложен за главнокомандващ на въоръжените сили на Съединените щати в Южен Виетнам. Обаче посредством задкулисни игри бил изместен от друг висш военен.

 

Според Корсо, генерал Трюдо притежавал „изключителни качества за един военновременен командир. Обаче както двамата с генерал Трюдо установихме“ – споделя Корсо, – „те можеха да се окажат онова нещо, което да те направи уязвим сред армията от политици по време на една Студена война. Става дума за онази войска от жадни за власт люде, които водеха битка срещу враг, когото не можеха да видят и чието присъствие се усещаше само индиректно.

 

– Вече няма Порк Чоп Хилз,[31] Фил – каза ми генерал Трюдо, след като узна, че генерал Максуел Тейлър с подкрепата на ръководството на армията е надделял над него по пътя към длъжността на командващ в Южен Виетнам. Което означаваше, че това е неговият последен пост на командир и ще се пенсионира като генерал-лейтенант. – И се опасявам, че това е война, която армията ще води със средствата на политиката вместо на бойното поле.

 

Бихме могли да победим, ако ние бяхме там, генерале – рекох аз, като усещах как гневът се надига в гърдите ми. – Вие и аз знаем какво научихме в Корея.

 

Може би генералът беше в състояние да забележи как лицето ми почервенява, защото каза:

 

Не, навярно щяха да ни изправят пред военен трибунал заради онова, което научихме в Корея. Само помисли как щяха да се разправят с нас, ако бяхме спечелили тогавашната война. – След това се засмя и ми разказа как дирил начин да се пенсионира. – Щяхме да направим така, че комунистите да изглеждат лоши и да им причиним зло. Добре знаеш Фил, че нямаме право да го сторим.[32]

 

Никому не е позволено да пречи на комунистите. Не на комунистите изобщо, а на дейците на интернационалното Братство и на организираните в партии и поставените на власт. Няма друга причина за съществуването на Северна Корея и Куба. Но най-фрапантно е сливането на Китай и САЩ. Какво последва Виетнамската война?

 

Изобщо не ме интересува самочувствието на т. нар. американци, което било паднало след провала в Индокитай. Те са сбирщина от дегенерати и неудачници с мераци, събрана от цялото земно кълбо. Преди 300 години, когато Европа се чистела от своята човешка измет, изпращала боклуцитенегодниците, тъкмо в Америка. Никак не е случайно, че бившият американски прокурор и настоящ разследващ журналист Грег Паласт призна:

 

Америка е страна на губещи. Това ни е най-доброто. Ние сме плявата, която останалата част от света повърна и изхвърли на бреговете ни. Джон Кенеди каза, че ние сме нация от имигранти”. Това е хигиенизирана фраза. В действителност ние сме нация от бегълци, които независимо от копелетата в бели чаршафи и нищознайковците в Конгреса са държали отворена Златната порта[33] към една тъмна планета. Ние не сме империалисти[34]

 

Не, станаха империалисти. И разпростряха своята нискочела простащина върху планетата.

 

Под ръководството на масоните – агенти на Ротшилд, бегълците покриха огромната страна с пластмасови градове. Някои от тях – например Атлантик сити или Лас Вегас, евреите превърнаха в своеобразни пясъчници, в които наемни работници издигаха имитации на европейски исторически и културни забележителности. За да могат заразените от хазарта отрепки да си играят.[35]

 

Днес тези градове фалират.

 

Детрой бе пръв“, ако перифразираме нашенски поет, възхвалявал бунта на антихристите. Спомнете си Рокфелеровото предсказание, че „САЩ ще бъдат деиндустриализирани“. Нима най-големият град в щата Мичиган не беше провъзгласен за „столица на световното автомобилостроене“? Е, вече не е. И всеки мераклия за прахосване на пари може да си купи прилична къща с двор в това все по-запустяващо място за петдесетина долара!

 

Повече от 100 градски зони в САЩимат същия проблем, като нашия“ – заяви г-н Дейв Бинг, кметът на Детройт. – „Може би ние сме едни от първите. Ние сме най-големите. Но бъдете абсолютно сигурниние не ще бъдем последните.[36]

 

Като безпримерна гигантска змия, Тяхната империя на злото полази земята. Основаната от същите сили съветска свръхдържава, поробила десетки народи, изтребила толкова милиони човешки същества, и покорила една трета от земята, вече е в историята. Североамериканската пътува към същия злополучен финал. От изток изгрява нова империя. Не й давам повече от четвърт век властване. Пък и в момента Китай е страната, в която се строят най-много синагоги.

 

Змията се мъчи да затвори кръга и да захапе собствената си опашка. Но като стяга човешкия род в челичената си хватка. Световната революция върви по своя път към окончателното поробване на човечеството

 

А американците?

 

Те допуснаха каймакът на човешката помия да изплува сред тях във вид на „елит“. Десетилетие след Виетнам тази „висша класа“, съставена от изпедепсани и доказани престъпници, кротуваше. Но не беше мирясала. Както единствено редовните читатели на тази медия знаят, още през 1971 г. започват да кроят капата не само на американците, но и на човечеството, чрез т. нар. кредитна икономика. Преди да ни натикат в настоящата мащабна икономическа и финансова криза, Те разпалваха войни. Изобщо не спряха.

 

 

Welcome to the real world[37]

 

 

 

Войната за Африка не е от вчера. Какво ставаше през осемдесетте в Ангола и Мозамбик? Защо забравяте изкуствено предизвикания сблъсък между Ирак и Иран? По онова време Саддам Хюсеин не беше“ обвиняван като „кървав диктатор“ и Съединените щати го подкрепяха.

 

Внезапно стана „лош“. „Освирепя“ и взе да „избива собствения си народ“. Нека ви върна към първата Война в Персийския залив. Тя има своята предистория. Която за пореден път обяснява една и съща истина, но кой да я възприеме и съхрани в паметта си?

 

Все пак по-добре да тръгна от Втората – от операцията „Шок и ужас“. Така ще е по-лесно. За да лъсне какво постига непокорните.

 

Цели осем месеца преди началото на военните действия в древния Вавилон в края на март 2003 г. тогавашният британски премиер Тони Блеър е бил предупреден: войната ще бъде незаконна! На комисията „Чилкот[38] било връчено писмо от лорд Голдсмит – по онова време най-високопоставеният юридически служител на министър-председателяглавен прокурор за Англия и Уелс. Разбира се, „случайноПитър Голдсмит, барон Голдсмит, е евреин.[39]

 

Та в писмото си Голдсмит съветва своя шеф – министър-председателя, да не се захваща със свалянето на Саддам. Тъй като това ще бъде нарушение на международното право.

 

Но г-н Блеър отказал да приеме съвета на лорд Голдсмит. И вместо това издал разпорежданеда бъде запушена устатана неговия дългогодишен приятел и да не го канят на съвещанията на кабинета[40]

 

Забележително е, че и това не е цялата истина. Както разкрива бившият полковник от израелската шпионска служба Моссад Виктор Островски, всичко започнало още в средата на осемдесетте. Негов колега на име Ефраим му разказал част от плана:

 

След бомбардировката над Либия [през 1986 г. от страна на американците] със сигурност за известно време нашият приятел Кадафи ще остане извън играта. Ирак и Саддам Хюсеин са следващата цел. Сега започваме да му създаваме образа на голям мръсник. Ще отнеме известно време, но в края на краищата няма съмнение, че ще стане.

 

Но не се ли смята Саддам за умерен спрямо нас, съюзник на Йордания и най-голям враг на Иран и Сирия?

 

– Да, точно затова съм против тези действия. Но такава е директивата и трябва да я следвам

 

Моссад гледаше на Саддам Хюсеин като на най-голямото си постижение в региона

 

През януари 1989 година машината за психологическа война на Моссад обрисува Саддам като тиранин и опасност за света. Моссад активизира всичките си средства навсякъде по света, като се започне от доброволните агенти наАмнести Интернешънъл“ и се стигне до изцяло подкупените членове на Конгреса на САЩ. Надигна се вик: „Саддам убива собствения си народ! Какво ли тогава могат да очакват онези, които смята за врагове?[41]

 

Така се прави. Публиката е затова – да поглъща като истина пропагандните фантасмагории. Колкото по-ужасни, толкова по-лесно смилаеми! А Саддам имаше сериозна „вина“. Той посегна на комунистите. Забрани партията им. Закри техните вестници. Преследваше ги, както юдеите – останалите народи в старозаветната приказка за Естер. Това не е позволено.

 

Тук години наред пробутваха един иракчанин, представяйки го за „истински демократ“ и борец против Саддам Хюсеин. Името му е Мохамед Халаф и той е истински позор за арабите. Работил в комунистически вестник, успял да намери убежище у нас – при своите съидейници от БКП. Тази територия гъмжеше от такива. Сигурно и сега е така.

 

В спомените си дългогодишният началник на Шесто управление на Държавна сигурност Петър Стоянов посочва въпросния Мохамед Халаф като агент на службата.[42] Спазвайте правилото: Започнат ли да правят някого популярен, особено във влиятелните медии, Техен е.

 

 

Тук не изхвърлят боклука, показват го по телевизията

 

 

 

Ще се отклоня. Съвсем неотдавна – на 17 юли 2013 г., се позовах на точните констатации на неизвестния ми доцент по социология от Пловдивския университет Иво Христов, както го представиха. Тогава написах:

 

И през ума ми мина: ще изкушат младия учен и ще го покварят. Дано не се окажа прав.[43]

 

Жалко, познах. Три седмици след като изразих опасенията си, от пловдивски източник, на когото вярвам, защото съм се убедил в неговата почтеност, получих сведения за въпросния доцент.

 

Роден е в Киев. През 1995-1997 г., когато БСП имаше сериозно мнозинство в парламента, е бил експерт на Комисията против корупцията в 37-о Народно събрание. До септември 2009 г. е заемал длъжността „съветник на Комисията по правни въпроси“ последователно в четири парламента от Тридесет и осмото до Четиридесет и първото обикновено народно събрание. През 2012 г. е дал становище с положителна оценка на Мира Радева, бивша Мирослава или Мира Янева, в конкурс за доцент в Пловдивския университетПаисий Хилендарски“. Другарката Радева, бивша Янева, е идеологически кадър на ЦК на ДКМС и лично на другарите Петър-Емил Митев и Андрей Райчев.

 

В началото на същата 2012 година, вместо да насрочат дати, на които доцент Янко Янков да защити голяма докторска дисертация и професура, ръководителите на същото учебно заведение – подчертавам: заведениего уволниха.

 

Изрично наблягам преди всичко, че юристът Янков е автор на около 70 издадени книги по неговите специалности: история на правните науки, психология на правото, политология. От студенти знам как по време на неговите лекции аудиториите винаги били пълни. Прииждали дори външни слушатели, които не учели в заведението

 

И едва след тези факти споменавам, че Янко Янков е признат за политически затворник на комунистическия режим номер едно в България и номер три в Европа. Но доцент Иво или Иван Христов, не се е застъпил за него. Със сигурност – точно поради това.

 

В интервю другарят Валентин Вацев – потомствен висш кадър на БКП и БСП, което е едно и също и важи за всички съществуващи тукашни партии, се изказал твърде ласкаво за лицето Христов. Което за нормалните хора не е комплимент, а сигнал за тревога: Внимавайте!

 

Наистина бъдете на щрек. През 2004 г. Иван Христов е бил стипендиант-изследовател в Институт Отворено общество“ – София. Подобно на много други „демократичнидругари от същия сой взеха да го разкарват из всички телевизии като леко момиче на телефонно повикване. Ако за някои от останалите и аз нося известна вина, допускайки груби грешки, при червения доцент Иво Христов – безспорен кадър на БСП, се застраховах.

 

Ето, оказа се, че опасенията ми са били оправдани. „Иво Христов е фаворит шеф на структурата, която ще замести закрития НЦИОМДоцентът по социология на правото ще избира нов екип, тъй като за приближените на уволнената Лидия Йорданова не е предвиден щат. Новото звено ще стартира още през септемвриОчаква се структурата да изследва ефекта от приеманите закони в Народното събрание. При необходимост тя ще предлага промени в нормативната уредба, които да съответстват на опита в други европейски държави.[44]

 

Да припомня ли, че настоящият парламент е доминиран от БСП? Нима останалите три партии, попаднали в него, са различни? „За когото и да гласувате, все комунист ще бъде“ Да, този млад циганин е прозрял истината, за разлика от имащите претенции „умни и интелигентни“ протестиращи…

 

Но да се върна към войните, които Братството води, предоставяйки главната роля на САЩ. Шест лета преди началото на пропагандната акция срещу Саддам Хюсеин бившият троцкист Доналд Ръмсфелд, който вече се беше писал „неоконсерватор“, и последователно беше  началник на кабинета на президента Джералд Форд и министър на отбраната в неговата администрация, се оказа специален пратеник на президента Рейгън в Близкия изток. Не след дълго го изпратиха в иракската столица, за да преговаря със Саддам Хюсеин относно доставки на оръжия от Вашингтон за Багдад.

 

Доста бързо стана старши съветник на иракския ръководител по въпросите на разузнаването, военната техника и стратегията. Същевременно с това запази постовете си на главен изпълнителен директор, президент и шеф на Съвета на директорите на голямата фармацевтична фирма “G. D. Searle & Company” от градчето Скоуки, щата Илинойс.

 

Когато Ръмсфелд стана „дясна ръка“ на Хюсеин, войната между съседите Иран и Ирак беше в разгара си. Тогава Саддам все още беше „приятел на Америка“. На никого не му минаваше през ума да нарече неговото управлениеавторитарен режим“. Нито да определи самия него като „диктатор“.

 

При първата си среща с господаря на древния Вавилон Ръмсфелд предава на Хюсеин лично послание от Роналд Рейгън. Иракчанинътдемонстрира очевидно удоволствие от писмото на президента и визитата на Ръмсфелд… За съжаление думите на Рейгън, които са доставили удоволствие на Саддам, остават класифицирани.[45] Видеозапис от тази първа среща, проведена през 1983 г., можете да видите сега.

 

 

 

 

 

Мрежата е гъсто изплетена!

 

Welcome to the real world! Изречено с типичния израз на местните пишман футболисти – всъщност ритнитопковци – “c’est la vie”. Във Факултето, Столипиново, Маскуда, Нов ден и останалите квартали, свързани с дедите на „царКиро Рашков и възпитания в СССР главен циганин Йорда̀нович, казват „се-ла-фиф“…

 

 

Националният суверенитет не беше чак толкова добра идея[46]

 

 

 

На онези, които ползват английски и проявяват интерес към конкретната тема, препоръчвам пространното изследване на Трита Парси от Йейлския университет в САЩ, озаглавено „Коварен съюз: тайните сделки на Израел, Иран и Съединените щати“.[47]

 

Грег Паласт се пита:

 

Защо [през 1990 г. тогавашният държавен секретар Джеймс] Бейкър предаде приятеля си Саддам?

 

Та нали:

 

На 25 юли 1990 г. Саддам попитал американската посланичка Ейприл Гилеспи дали САЩ ще възразят срещу атака над Кувейт заради кражбата на иракски петрол от страна на малкото емирство. Американската посланичка му казала: „Ние нямаме мнение повашето гранично несъгласие с КувейтВъпросът не е свързан с Америка. Джеймс Бейкър нареди на нашия официален говорител да подчертае тази инструкция.[48]

 

След този разговор Ирак нападна Кувейт, а Белият дом обяви война на Саддам. По-късно Грег Паласт сам стигнал до верния отговор на своя въпрос:

 

Кувейтците изсмукваха от общото нефтено поле на кувейтско-иракската граница онова, което не бе тяхно. Отдавна познаващи етикета на пермските нефтени полета в Дивия Запад и Тексас, нефтените мъже Бейкър и Буш [старши] знаеха, че тексаската реакция на такова мамене е прословутата бейзболна бухалка през коленете.

 

Саддам имаше право да нахлуе, но – твърде заслепен от собствената си значимостстигна прекалено далеч, като завзе не само нефтените полета, но и целия Кувейт… А това повече от сигурно разбърка финия политически баланс в ОПЕК

 

Бейкър и Буш предложиха на Саддам да напусне Кувейт и с 82-а преносима въздушна дивизия му направиха оферта, на която той не можеше да откаже.[49]

 

Ето ви нагледен пример на истински комунизъм и то действащ в световен мащаб. Доста от вас вече знаят, че споделям дефиницията му, която през 1990 г. направи покойният руски философ и писател Александър Зиновиев в парижкия вестник “Le Figaro”:

 

Тези, които погребват комунизма, смятат, че желанията им са реалност. Ако свързваме комунизма с марксизма и комунистическите партии, тогава краят на комунизма е дошъл. Но комунизмът е типобществена формациясъс закони, обусловени отживота в комуна“. Където доминиращата обществена връзка е тази нашефи неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.[50]

 

Случаят със Саддам е типичен за този вид отношения, съблюдаващи правилата на комуната и то на възможно най-високото равнище. Но не просто вътре в рамките на една държава, а в междудържавните отношения, при т. нар. нов световен ред.

 

Той е тук. Новият световен ред. Novus ordo seclorum.

 

Преди четири лета Великобритания беше „разтърсена“ от изнасянето на нелицеприятни факти относно началото на Войната в Ирак. „Конспиративните теории“ се оказаха истина:

 

Две години преди нахлуването в Ирак и месеци преди терористичните атаки от 11 септември [2001 г.] високопоставени британски и американски правителствени представители са провели секретни дискусии за свалянето на Саддам Хюсеин, се разбра вчера от официалното разследване на войната. Висши държавни служители заявиха, че „думкането на бойните барабанивъв Вашингтон започнало скоро след избирането [през ноември 2000 г.] на Джордж У. Буш за президент…[51]

 

Така започва кореспонденция не в някогашния орган на ЦК на БКПРаботническо дело“, в днешните милиционер-болшевишки издания „Дума”, „Земя”, „Труд“, „24 часа“, „Стандарт“, „Сега“, „Монитор“, „Дневник“, „Капитал“, „Уикенд“ или „Шоу“. А в смятания за флагман на „сериозния британски печат“, близкия до консерваторите лондонски “The Times”.

 

Няма да ви отегчавам с продължението. На тези събития съм посветил двутомно изследване, прието доста добре от онези, които се интересуват; и то не само у нас, но и сред нашата имиграция. Помествам този цитат, за да подчертая: „Те“ лъжат.[52] Мамят винаги и навсякъде. Като допълнителна илюстрация само ще цитирам английския всекидневник “The Independent”, който твърди:

 

Падането на Саддам щеше да предизвика политическо земетресение в Персийския заливОт това най-много щяха да се облагодетелстват иранците, които все пак през осемдесетте прекараха цели осем военни години, опитвайки се да се избавят от Саддам. Този път американците и британците щяха да свършат тяхната работа.[53]

 

Вие да видите! Но оценката е съвсем точна. Така се налага нов световен ред. Всичко е бизнес, интереси. Няма значение кой какъв е, що за персона е бил, какви идеи и ценности е изповядвалВажно е какво говори и върши сега.

 

Това беше възприето тук и ни дърпа като котва към дъното, от което няма изплуване. Не бързайте, не сме го достигнали. Всеки от вас, малко или много, е допринесъл за затриването ни. Ще оцелеят кръглите идиоти, които няма да осъзнават случилото се…

 

Но нека илюстрирам твърдението си с две диаметрално противоположни мнения за един и същ човек, дадени от представители на една религиозна общност, превърнала се пред очите ни в… „етнос“.

 

Днес, когато сте наясно с еврейското потекло на доскорошния ирански президент Махмуд Ахмадинеджад,[54] се надявам да забелязвате и детайлите по глобалния пейзаж. Нищо, че докато бе вицепремиер, настоящият президент на Израел Шимон Перец изрече по адрес на същия евреин по майчина линияАхмадинеджад, следното:

 

Иранският президент е персийски вариант на Хитлер.[55]

 

Той и фюрерът беше Тяхна двойна издънка – по линия на еврейството и на Братството

 

Същевременно израелският всекидневник „Джерузалъм Поуст“ цитира юдейка, която заявява:

 

Ахмадинеджад въобще не е сторил нищо лошо на евреите. Независимо от това какво говори пред медиите по отношение на холокоста и Израел, евреите не усещат никакъв натиск и повечето от възрастните искат да останат там [в Иран]. Само младите желаят да напуснат.[56]

 

А в репортаж от Техеран журналистът от BBC Франсиз Харисън изтъква:

 

Независимо от оскърбленията, които Махмуд Ахмадинеджад е нанесъл на евреите по света, неговият кабинет дари пари на еврейската болница в Техеран

 

През последните пет години правителството разреши на евреите свободно да пътуват до Израел, да се срещат със своите семейства и след това да се завръщат, и то без никакви проблеми и препятствия“, казва [евреинът] г-н Мохтамед. Той твърди, че по същия начин иранските евреи, които преди десетилетия са имигрирали в Израел, могат да се завръщат в Иран и да се виждат с фамилиите си.

 

Сега те могат да отидат до Генералното консулство на Иран в Истанбул и да получат ирански документи за самоличност, с които са в състояние свободно да дойдат в Иран“, твърди той.[57]

 

Сравнете с тоталитарната фашистка власт, която БКП беше стоварила върху ни. Пълната несвобода и обезправяване на човека под робския диктат на другарите. Кой можеше да пътува така, както евреите в Иран описват?

 

Не коментирам дали Ахмадинеджад е добър или лош. За мен иранският президент не беше демократ. Но кой ли е и какво означава това? Нима ционистите не са доказани нацисти с марксистка закваска?

 

Онова, което се опитвам да изясня е, че Те изнасят пошли представления пред човечеството. И номерата Им минават, понеже хората не си правят труда да прогледнат. Вместо това, изпадат в умиление и сляпо съчувстват на силните, представяни катожертви. Тази евтина мелодрама се разиграва вече прекалено много на брой сезони.

 

Но дали да вярвам, че вие, не малко от редовните читатели на тази медия, не участвате в тази масовка? Дано наистина сте започнали да разбирате истинските, скритите причини за нещата, които стават по земята.

 

 

Стари лъжи на стар глас или пак déjà vu

 

 

Какъв път извървяхме само през последните три-четири години! Какви събития станаха!

 

А колко войни се водят все така, в името на свободата и демокрацията“? В Ирак всекидневно загиват десетки невинни цивилни. В Афганистансъщо.

 

Сирия е арена на гражданска война, в която под псевдо ислямски знамена се сражават агенти на Братството от цялата планета. Загиналите надхвърлиха 100 000, а бежанците1 милион души. Прочистват страната от християните. Разрушават църкви и манастири и унищожават древни християнски ръкописи

 

Както преди десет години измамиха за Саддам Хюсеин и „оръжията за масово унищожаване“ в Ирак, така понастоящем лъжат за „химическите средства“, използвани от Башар ал-Ассад в Сирия.

 

Арабската пролетотвя едни диктатори, за да издигне по-млади и верни на ционизма. В Египет напълно погрешно решиха, че някаквадемокрацияги е стигнала и сами могат да избират своя път на развитие. Не би…

 

В Тунис политическата обстановка все повече се нажежава. Либия е в руини. А медиите мълчат и крият непрестанните въоръжени стълкновения между бившитеприятели“ – ислямските съюзници на Интернационала.

 

Ливан е в навечерие на нова междуособица. Безспирно подклаждат конфликти между големите и при това ядрени държави Пакистан и Индия заради Кашмир.

 

Все същата “Unseen Hand” – „Невидима ръка“, както американският изследовател на масонството Ралф Еперсън определи скритите сили, които направляват съдбата на човешкия род.[58]

 

Запитайте се: Qui prodest? – Кой има полза?

 

Цените на петрола за пореден път поеха нагоре. ПечелятСедемте сестри“.

 

А Русия? Само главните бандити в Кремъл и шепа олигарси край тях. Кой притежава големите руски нефтени находища? А тези в Азербайджан, в Казахстан…?

 

През последните три-четири лета изтекоха шпионски данни от ЦРУ и от Агенцията за национална сигурност на САЩсъщата, която уби Джон Кенеди. Документите разкриха как следят американците, западноевропейците и даже настолкова всеобхватно и ужасно, колкото и тоталитарните комунисти. Съществува “Wikileaks”, но създателят му се крие из посолствата, както навремето някои нашенски опозиционери, опънали се на другарите – например д-р Георги Михов ДимитровГемето, въпреки гадното му минало.

 

Само преди дни истинският герой на човечеството, вече разжалваният американски редник Брадли Манинг, получи 35-годишна присъда.

 

Ще се намерят комунѐта, които ще възразят, че дребният риж женчо е предател. И знаете ли защо? Понеже самите те са такива. Гузни са. Съдят него, но не и себе си. Готови са постоянно да сменят политическия си пол, стига да има келепир.

 

От целувката на Юда насам предателството е най-тежко престъпление. И с право. Данте е поставил предателите в последния кръг на ада. Но редник Брадли Манинг не е такъв, а герой.

 

Защото извади на показ мръсните тайни за военните и шпионските престъпления на интернационалната левитска мафия. А уж при демокрациите народите са суверенът? Що за тайни! Досущ като при комунистическите режими. Ами какъв е онзи в Съединените щати, да не е различен?

 

Преди няколко седмици редакцията на британски вестник с разпространение в цялата страна беше посетена от подразделение от агенти по националната сигурност които поискаха компютрите и техните твърди дискове да бъдат унищожени. След което хората от сигурността се нахвърлиха върху служителите, докато последните бяха принудени да изпочупят на парчета своето оборудване. В мирновременната история на една свободна страна този инцидент е достатъчно шокиращ. И въпреки това възникна удивително съгласие – съжалявам да го кажа – и сред мнозина от моята страна в политическия спектър, в смисъл, че това няма голямо значение.

 

Причините за тази сцена – която поне външно изглежда все едно случила се през седемдесетте години в Източна Германия – очевидно са подготвени, за да изглеждат напълно приемливи: а) данните в компютрите представляват заплаха за националната сигурност на тази страна и на нашите американски съюзници; б) тази информация е била открадната от правителството на САЩ и обнародвана незаконно от хора, които са нарцисисти / ексцентрици / с колебливи политически преценки; в) въпросният вестник беше The Guardian, който е пълен с досадни левичарски боклуци.[59]

 

Да уточня: Авторката смята, че принадлежи на т. нар. десен политически спектър. От младини работи за консервативни издания. Коментарът й е поместен във фактически притежавания от британските РотшилдовидесенвсекидневникThe Daily Telegraph”.

 

И тук е нейната грешка, постоянно допускана от подобни ней, поради – не ми е приятно да го напиша – невежество. По правило, досущ както в нашата Чалгария, всички тамошни коментатори, публицисти, репортери, не четат достатъчно, не се самообразоват. Не се стремят да узнаят действителната история. Не задълбават в проблемите, за да достигнат до техните корени. Слепи и глухи са за истината. Изключенията от правилото само го потвърждават. Пък и там, както и тук, отношението към знаещите, почтените и смелите е почти еднакво – „теоретици на конспирацията“.

 

Има конспирация и тя е планирана отдавна. Насочена е срещу цялото човечество. Но за да вникне човек в нея, в целия замисъл, следва да вложи огромни усилия и да загърби удоволствията. Кога и къде трудът от такава величина е бил оценяван по достойнство? Повечето учени, които не само с имената си, но и със своите открития и постижения във всички области на живота, включително в изкуствата, са белязали човешкия летопис, не са намерили признание приживе.

 

 

От болната на здравата глава

 

 

Опитвам се да изясня нещо елементарно за разбиране, но когато познавате фактите. „Източна Германия“ и комунизмът (социализмът) като цяло бяха измислени и въведени не от някакви тъмни източноевропейски субекти, а от елита на Запада. Това интернационално финансово Братство рекрутира огромна армия от подлеци и негодници – нисши твари в човешки образи – които да извършат възможно най-ужасните престъпления.

 

Доскоро жителите на западната част на Стария континент и Северна Америка нямаха понятие как на практика изглежда това. Едва сега започват не само да го виждат, но и да го изпитват върху гърбовете си. Затова на автори като цитираната започват да им се изправят косите.

 

Консерваторката Джейн Дейли вече постепенно проумява, че американските служби за сигурност са пренебрегвали наистина важни предупреждения, защото са били ангажирани с незаконното подслушване и проследяване на милиони редови гражданичрез техните телефонни разговори, писма по електронната и традиционната поща и т.н. Всичко това – в нарушение на действащото международно и вътрешно право.

 

Онова, което Сноудън извади на показ“ – посочва Джейн Дейли, – „е огромната злоупотреба с власт, вършена от тайни полицейски агенции. Това, което Националната служба за сигурност [на САЩ] правеше, беше (е) изрично забранено от Четвъртата поправка в Конституцията на САЩ. Тя постановява, че гражданинът ще бъде освободен отбезпричинно претърсване и конфискация“, без правдоподобна причина. Ето защо приетият през 2008 година Закон против тероризма, който позволява наблюдение, без съдебно разрешение на вътрешните комуникационни мрежи, изрично уточнява, че то трябва да бъде насочено срещу неамерикански граждани в чужбина. (Читателю, това означавапротив теб, стига да имаш някакъв компютърен или телефонен контакт със САЩ.)

 

В действителност, сега тази програма включва безразборно масово наблюдение и следене на невинни комуникации в мащаби, които са безпрецедентни в историята. Онова, което следва да ни интересува и тревожи, не са личните странности на г-н Сноудън или неговата опортюнистична прегръдка с Владимир Путин. А значимостта на всичко, което той разкри с помощта на някои журналисти.[60]

 

Точно така. Не обръщайте внимание на пропагандистите, които ви убеждават в противното. Вслушайте се в словата на автентична, а не подготвена в СССР и тайните служби на БКП консерваторка.

 

Миналото на човека го съпровожда във всички времена и навсякъде. Комунистическото, ченгесарскотона офицерите и агентите на явните и секретните служби на тоталитарния червен фашистки режим, винаги, без нито едно изключение, следва да бъде обвито с позор и презрение. Това поне зависи от нас.

 

Ние бяхме опитните зайчета на господарите на туземните ни комуняги и ченгета. Няма значение дали те са били наясно с това кой им дърпа конците, догаждали ли са се или са нехаели.

 

Удря часът западните общества, доколкото все още съществуват, не са окончателно разядени от безбожие, идеологии, битки срещу традициите, алчност, имиграция, всякакви извращения и отклонения от нормалността, да усетят болката от милиционерската, а не полицейската палка. Все повече хора не просто я усещат. Започват да схващат, че оцеляването им като свободни граждани зависи от борбата срещу това зло.

 

Именно в това е моята крехка надежда. Защото тук промиването на съзнанието е почти приключило. Всичко е задръстено. Без населението да усети, чиповете – образно казано – са му имплантирани. Поколения наред не усещат, че в комунистически строй маршируват към безбъдното, към нищото, към финала

 

Степента на доверие на британците в техните агенции за сигурност“ – подчертава Джейн Дейли, – „стряска и тревожи доста други страни (като например Германия и САЩ), където свободата по-малко се приема като даденост. Миналата седмица[61] главният редактор на американското списание National Review[62] писа за онези, „които постоянно и непоколебимо отказват да изразят тревога, докато сами не чуят тропането на ботушите“. Бележка: Когато наистина чуете грохота на ботушите, вече е твърде късно.[63]

 

Целият коментар на Джейн със сигурност си струва, най-елементарно казано. Обаче тук малцина притежават езикови познания да го прочетат. Още по-малко ще си направят този труд. А едва отделни единици ще проумеят неговия смисъл и значение. Какво пък, на самия мен взе да дотяга от повторението на едно и също – всекиму заслуженото. „Бог помага, но в кошара не вкарва.“ „Каквото посееш, това ще пожънеш.

 

С неподозиран ентусиазъм и последователност упорстваме към своето изчезване не само като държава – други ще я поемат. Но далеч по-важното и страшното е, че си изпаряваме, приключваме като народ.

 

 

Какво значение има за мъртвите, бездомните и гладните,

дали злото е извършено при тоталитаризъм

или в святото име на свободата и демокрацията?[64]

 

 

 

Като всяка държава, поразена от несвобода, авторитарност и тоталитаризъм, и тамошнатана Запад е истински звяр. Най-свирепи са комунистическите чудовища и то когато умират, и го знаят. А безчовечната американска юдеохазарска империя крета по петите на своето нявгашно чедо – уродливия сатанински СССР. Слава Богу!

 

Когато всичките й основатели и ръководители се явят пред страшния съд на Твореца, ще трябва да отговарят за прекалено много смъртни грехове. Като започнете от стореното преди столетия на Стария континент, минете през изтреблението на коренното население на Америка, и стигнете до настоящетовойните и унищожението на човешката цивилизация.

 

Още един истински герой – вече споменатият Едуърд Сноудън, се скатаваше на московското летище, преследван като бясно куче. Защо? Пак заради истината, която побеснелите интернационални комунисти всячески се мъчат да потулят. Страх ги е от нея. Огромни престъпления са вършили. И продължават с тях.

 

Стигнахме до там, Съветска Русия да е по-свободна страна от САЩ или западноевропейските държави! Само преди няколко години нямаше дори да ми се присъни подобно нещо, камо ли да стане действителност!

 

Днешният „десенвожд на „прогресивното човечество“, който подслушва всичко и всички, е „левиятБарак Обама.

 

Какво мислите, господин президент?

 

Наистина ли това е наследството, което искате да оставите след вас: шеф на една изпълнителна власт, която нарушава правата, накърнява интимността и личния живот, затяга мерките за сигурност, разрушава доверието, и най-лошото от всичконе брани, а обратнотозаобикаля толкова много от основополагащите принципи, върху които е изградена тази страна.

 

А аз гласувах за вас. Признавам – вие бяхте моят втори избор. Първо подкрепих Хилари Клинтън. По онова време казах, че вашата реторика за някакви промени е куха и се страхувах да не сте друг Джими Картър: агресивен некадърник.

 

Нито за миг не си представях, че вместо това, вие ще станете нов Ричард Никсън: империалист, подмолен, отмъстителен, недоверчив, неприятен.[65]

 

Това са откровения на разочарован американски журналист. Те издават, че навсякъде народните маси са едни и същията от гълъбици. И колко прави са били древните, когато са отсъдили: “Suum cuique” – „всекиму заслуженото“.

 

Когато не си използвал отреденото ти от Бог време на този свят, за да се самообразоваш, да трупаш ерудиция и да се усъвършенстваш, нямаш право на нищо друго, освен да превиваш врат над копанята. Идиот, като цитирания автор, не заслужава нищо друго, освен Хегеловата присъда „да намери свобода само в своето сляпо подчинение на Държавата“.

 

Novus ordo seclorum” – „нов ред в грядущето“ или най-точно – нов световен ред, драги ми пишман журналисте. Глупостта не е патент на един народ. Тя ходи по хората въобще. Ако перифразирам известната фраза: „Който подкрепя Хилари Клинтън, жъне Барак Обама.

 

Но тя е непълна. Вярващите в някаква демокрация“, готовите да се откажат от свободата си в името на диктата на даже възможно най-незначителното мнозинство, не заслужават нищо друго, освенсляпо подчинение на Държавата“ – да бъдат роби на елита. Защото какво друго представлява така формираната държава? Силова структура, организирана престъпна група, пазена от униформени гангстери. Нейната основна задача е да охранява интересите на нейните притежателиедин съвсем тънък псевдо елит, съставен предимно от мошеници, забогатели върху гърба на другите.

 

 

 

 

 

 

 

Една от целите на илюминатите-комунисти, предвождани от Ротшилд, е постигната. Стопяването на средната класа е факт навсякъде по света. Чрез собственото си свръхбогатство и непрестанното причиняване на разорения и бедност сред мнозинството, Братството придобива много власт, абсолютна власт.

 

Тоталитаризмът марширува със своите подковани ботуши и превзема планетата. До голяма степен го постига благодарение на медиите. Те са онова, което Хайне или Маркс определиха като „опиум за народите“. С горчивина американският хуманист, евреинът със социални схващания Ноам Чомски, констатира: „За демокрацията пропагандата е онова, което е сопата за тоталитарната държава.[66]

 

Кой да разбере и осмисли?…

 

 

Новият световен ред –

„суперкапитализъм и комунизъм в една и съща шатра“[67]

 

 

 

На Хаим РаковерКристиян Раковски му се струва, че лорд Лайънъл Ротшилдби могъл да бъде същата личност, която е създала революционния Интернационал. Това е дело на гений: да успее чрез капитализма да натрупа възможно най-голямото богатство, да тласне пролетариата към стачки, да посее безнадеждност и успоредно с това да създаде организация, която да обедини пролетариите с цел да ги хвърли в революция. Това е все едно да напишеш най-величествената глава в историята. Даже повече.

 

Спомнете си вече познатата ви фраза, изречена от майката на петимата братя Ротшилд: „Ако синовете ми поискат, повече няма да има никакви войни.“ Това означава, че те са били арбитрите, господарите на мира и войната, но не и императори.

 

В състояние ли сте да си представите, че този факт е от такова космическо значение? Войната не е ли всъщност едно от проявленията на революцията? Война – Комуната.[68]  От този период насам всяка война беше гигантска крачка към комунизма.[69]

 

Хаим Раковер или ако щете Раковски е бил напълно прав. Стигна се дотам, че реши ли Братството, в Съединените щати е възможно всеки идиот с тъмно минало не само да бъде издигнат за кандидат-президент, но и да влезе в Белия дом. Това отдавна не е изключение или случайност, а правило. И така поредният имбесил, свързан с тайните общества и прикован като срамно подобие на Прометей към позорния стълб на собствените си грехове, без умора, като умопобъркан развява одрипавялото знаме на псевдодемокрацията и претендира да раздава световна справедливост!

 

Повече от сто години били необходими, преди човек да може да признае, че е комунист, без да бъде заплашен, че ще бъде хвърлен в затвора или екзекутиран. За някои от масовите идиоти даже това е достатъчно, та да превърне този мизантропски мироглед в изкушение. В старозаветната ябълка, в забраненият плодНе религията, а идеологии като комунистическата, са опиум за народите. Всъщност какво друго, освен човеконенавистна религия, проповядваща избраност не от бог, а от началство, е комунизмът? Повече или по-малко, това е известно. Даже се срещат разумни съществахора, които го разбират.

 

„Онова, което не се знае, са отношенията между Вайсхаупт и неговите последователи и първите Ротшилдови.[70]

 

 

 

 

 

Тайната на придобиването на богатството на най-известните банкери може да бъде обяснена с факта, че те бяха ковчежници на първия Коминтерн. Съществуват доказателства, че когато петимата братя [Ротшилд] се пръскат из петте провинции на тяхната финансова империя в Европа, те получават известна тайна помощ за натрупването на тези огромни суми: възможно е тъкмо те да са били онези първи комунисти от баварските катакомби, които вече се били пръснали из цяла Европа. Но други казват, и според мен с повече основания, че Ротшилдови не са били ковчежниците, а ръководители на този първоначално таен комунизъм.

 

Това мнение се основава на онзи добре известен факт, че Маркс и най-високопоставените водачи на Първия интернационал – вече явния – сред тях Херцен[71] и Хайне,[72] бяха контролирани от барон Лайънъл Ротшилд, чийто революционен портрет бе нарисуван от английския премиер Дизраели,[73] който бе негова креатура и ни завеща образа му. Той го описва чрез героя Сайдониъ – човек, който според повествованието е мултимилионер, познава и контролира шпиони, карбонари,[74] франкмасони, криптоевреи, цигани, революционери и т.н., и т.н. Но е доказано, че Сайдониъ е идеализиран портрет на сина на Нейтън Ротшилд, за което може да се съди от кампанията против цар Николай в защита на Херцен, която вдига. И по това, че победи в тази кампания.[75]

 

 

Механична пиеса за стада от електронни идиоти

 

 

През 1984 г. на Запад, точно когато там антиутопията на Джордж Оруел със заглавие, носещо същата година – „1984“, беше притча во езицах, се появи книга, която разбуни доста духове. И тамошните власти побързаха да сторят всичко възможно, та тя бързо да потъне в забвение. Нейният автор отдавна беше скандализирал Великобритания, а името му беше нашумяло.

 

Той се казва Анатоли Голицин и е бивш офицер от КГБ, предпочел минаващия по онова време за свободен свят отвъд Желязната завеса. През 1961 г. го назначили като шпионин под прикритието на дипломат в съветското посолство в Хелзинки. Но само след няколко месеца, в средата на декември 1961 г., майор Иван Климов, какъвто бил псевдонимът му, заместник-консул и attaché, заедно със съпругата си и тяхната дъщеря, успели да се качат на американски самолет и да излетят за САЩ. Така съветският офицер заменил службата на таен милиционер в КГБ с тази на секретен агент в ЦРУ.

 

Когато през 1964 г. лейбъристът Харолд Уилсън оглавява правителството на Обединеното кралство, бившият Иван Климов, вече с истинското си име, го изобличава като… информатор на КГБ. Скандалът набира сили, но скоро е потушен. „Демократичнитебритански власти правят всичко възможно, за да го потиснат и даже погасят. Включително, като оказват натиск върху медиите. Всичко утихва.

 

До 1987 г., когато офицер от британското контраразузнаване и политическа полиция – MI5 – някой си Питър Райт, издава спомени. И в тях настоява, че цели 30 британски агенти са съучаствали в акция на службата за натопяване и изобличаване на премиера Харолд Уилсън.[76] Кой и какво ги е накарало? Нали тамошните служби бяха и уж са деполитизирани?…

 

Когато през деветдесетте друг – доста по-високопоставен офицер от КГБ, шефът на служба „Архив“ полковник Василий Митрохин също избра свободата, изнасяйки със себе си огромно количество документи, шпионството на Уилсън в полза на Москва лъсна.

 

В края на четиридесетте в качеството си на президент на Съвета по търговия на Великобритания Харолд Уилсън наистина завързал съмнително близки връзки с двама от Сталиновите палачиАнастас Микоян, любовник на диктатора, и прочутия Вячеслав Молотов.

 

В архивите на КГБ главата на правителството на Нейно величество е регистриран с агентурния псевдоним „Олдинг“.[77]

 

Не излагам тези неща „за разкош“ и забавление. Те остават скрити от погледите ни, но съпътстват нашия живот. Макар и косвено оказват влияние върху него. Но наивниците все така упорито вярват на политици, както и в съществуването на някаква политика… И гласуват, все едно залагат на конни състезания. На тях все някой някога печели по нещо

 

В политическия живот всичко е предначертано и зависи от парите. Промените са възможни единствено след нанасянето на поразяващ удар върху Системата чрез пълното пренебрегване на тегобите, които налага. Това никой не го ще, нито има куража да предприеме. Даже да се присъедини.

 

Нали помните какво е казал Махатма Ганди? „Няма как 300 000 англичани да ръководят 300 милиона индийци, ако последните не го желаят.

 

Това се отнася и за нас. Мнозинството желае управлението на комунистите. Вече навлиза в употреба кой знае от кого пуснатия глагол „носталгират“. Точно така, нашенци носталгират!

 

Забележете, в годината, за която някога писа Джордж Оруел, Голицин издава книга, предвиждаща главоломните промени в света. Той твърди, че либерализацията в Чехословакия от 1967-1968 година е била ръководена от шефа на КГБ Юрий Андропов.[78] Както и последвалите подобни събития в Полша. Тъкмо опитът му в тази област наклонил везните за избора му на най-високия пост в СССР – генерален секретар на ЦК на КПСС.

 

Когато ние още сме опипвали пътя си в живота сред мрака на тоталитарната държава, авторът на „Нови лъжи на стар глас: Комунистическата стратегия на измамата и дезинформациятае забелязал факти, изплъзнали се от нашето потиснато внимание. Като например съвпадението през 1983 г. на необяснимото с логиката на другарите освобождаване от затвора на лидера на полския профсъюз Солидарност с издигането на Андропов и с посещението на папа Йоан Павел ІІ в родината му по покана накомунистическия лидер Войчех Ярузелски. В това Голицин е съзрял предстоящи промени в Източна Европа.[79]

 

Като прави преглед на други подобни събития, Голицин стига до заключението, че всичко ще започне от самия Съветски съюз. Съединените щати ще захванат да притискат Кремъл по линията на разоръжаването и мирното съвместно съществуване. По същото време в Москва ще има боричкания за властта.

 

Точно така стана. Макар да остана невидимо с невъоръжено око – сиреч за обикновенитежители на социалистическия концлагер. Спомнете си т. нар. Пятилетие великих похоронпетилетката на големите погребения. Тогава в рамките на по-малко от три години сякаш по поръчка си отидоха трима генерални секретари на ЦК на КПССБрежнев, Андропов и Черненко. Странно…

 

Тъй като вярвам в Бог, а не в земни пророци“, подчертавам: Офицерът от КГБ, а сетне агент на ЦРУ, е бил чудесно осведомен. Ала няма как да се отрече, че и умът му е щракал, та е свързвал две с две. Той пише:

 

Андропов ще бъде заменен от по-млад лидер с по-либерални схващания, който ще продължи по-интензивно т. нар. либерализация.[80]

 

Голицин предвижда разпускането на Варшавския договор и греши, като смята, че същата съдба очаква НАТО. Прогнозира финландизацията на Европаподчинението на малките страни на по-големите и оформянето на единен властови център на Стария континент – колективна сигурност. Според автора всичко това ще доведе до обединение на Германия, докато Югославия и Румъния ще изостанат от процеса.[81]

 

Доста точни прогнози. Ако ги приемем за такива. Те, горе-долу, се сбъднаха. Но десетилетие след като бяха публикувани, авторът им се оказаогорчен и разочарован. За това след малко.

 

 

Никога не подценявайте човешката глупост, тя е безгранична

 

 

Тогава, през първата половина на осемдесетте, офицерът Голицин предрече:

 

Преди всичко западните съюзници ще възкресят усещането си за общи цели, общи интереси и обща отговорност. Основните причини за вътрешните противоречия между тях ще бъдат премахнати или модифицирани. Те са: национални съперничества, заложени далеч назад в историята; липсата на доверие в това, че американският консерватизъм и европейският демократичен социализъм държат един на друг; нарастващата неприязън между консерватори и социалисти в самата Западна Европа.[82]

 

И се спира подробно на методите за отстраняване на посочените пречки.

 

На кое от тези неща не станахме свидетели? За да стигнем до положението, че идеологиите, партиите, партийният живот и политическите борби постепенно остават в миналото. Нима Германия и Австрия не бяха управлявани от до неотдавна невъзможните коалиции между консерватори и социалисти? Забравяме ли нашенската тройна коалиция от социалисти и либерали? А настоящата, в която има и претендиращи да са доста надяснопремиерът и трима от министрите му?

 

Вярно, навсякъде елитът произлиза от един и същ център и е отглеждан в лабораториите на тайното световно правителство. Превърналата се в сакрална дата 10 ноември 1989 г. завари бившия идеолог на БКП и по онова време все още бъдещ стратег на БСП Александър Лилов на подготовка в Лондон. Но както преди повече от година изясних, подобно на своя главатар, той също е обслужвал и тамошните секретни служби.

 

Пак там, при един от протагонистите на капитализма поне на витрина Робърт Максуел, отиде на работа бившият член на Политбюро на ЦК на БКП Огнян Дойнов. Пак в същото капиталистическо гнездо намери уютен приют друг равен по ранг на Лилов и Дойнов – пазарджишкият комсомолски активист Стоян Марков. Заради неговото безскрупулно умение в слаломите из партийната кариера му дадоха прякора Стенмарк.

 

В британската столица дъщеря мусвърза живота си“, както се говори по ленински, с Георги Велчев, син на племенника на члена Политбюро на ЦК на БКП Борис Велчев.[83] Свекърът Емил Велчев е комунист и офицер от Държавна сигурност. Дълго време като дует по синхронно плуване в крупните далавери, плувал в тандем с брата на ЛукановДеверът на Стенмарковата щерка – Милен Велчев, беше предпочетен от негово нищожество Симеон Мадридски за вицепремиер и министър на финансите.

 

Повече от две години братя Велчеви оглавяват българския клон на съветската банка „ВТБ Капитал“. В Русия се говори, че корените на финансовата институция, която е пряко свързана с еврейски капитали в САЩ – например с групировката “Bloomberg”, водят към „Лубянка“…

 

Същата съветска фирма, „известна в Русия като банката на Путин“, прибра сериозно парче от Корпоративна банка, доверѐна на подготвения от източногерманската Щази другар Цветан Василев.[84] По този начин тя се сдоби със сериозен дял в някои тукашни отрасли телекомуникации, медии и т.н.

 

По данни на американските шпионски служби тази банка с централа в Москва, която като октопод е пуснала пипала в Лондон, Виена, Париж, Франция, Ню Йорк, Хонг Конг, Сингапур, из други страни в Азия и Африка и Америка,[85] съхранява значителен дял от авоарите на Хафез ал-Ассад и неговия режим.[86] През това време „наивният“ и „демократиченЗапад налага… финансови санкции на Дамаск… Колко ли глупави изглеждаме в очите на Братството?

 

Все в английската столица тренираха сина на някогашния секретар на ЦК и кандидат-член на Политбюро Димитър СтанишевСергей. И дори му довериха ръководството на доминиона на финансовия интернационал България, както и „лявото“ политическо обединение на Стария континентПартията на европейските социалисти.

 

Вдявате ли?

 

Сега е лесно, макар и за шепа умни и осведомени личности. Но повтарям: книгата на Анатоли Голицин излезе през 1984 г. Освен всичко изредено, сред което и края на националните противопоставяния, той прогнозира и идеологическата солидарност, както сам нарича странното на пръв поглед съгласие между наистина изкуствени полюсилявото и дясното. Онези които ги измислиха и въведоха в употреба, своевременно извадиха творенията си от политическия живот и терминология. Ако перифразираме Оруел от споменатата му определяна като антиутопия мрачна гротеска „1984“, понастоящем лявото е дясно и обратно.

 

По същия начин спускат в икономическия и политическия живот разни същества, определяни като „елит“, а после ги отстраняват (посредством фалити, избори, импийчмънт, преврати, дори убийства, а всички заедно – чрез революции). Не вярвайте, че тези мераклии за власт и слава, които искат да ги почитаме и облажаваме, имат нещо общо с истинските властелини на света.

 

Видимите, които са в светлината на прожекторите, са просто високопоставени изполичари на вечните (така си въобразяват) господари на новия световен ред. Обаче и тях ги контролират, както те нас. От своя страна, левитите са подчинени на по-висшите от тях, на онези, които се стремят да превземат планетата и да наложат единната комунистическа държава под формата на нов световен ред.

 

Винаги е било така. Как да ги разпознаете? Бог е дал едно единствено напътствие: „По плодовете им[87] По-лесното и достъпното е да не живеете по техните правила. Иначе казано, да не постъпвате като Тях.

 

Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците. Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.

 

Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете.[88]

 

 

В света на измамата

 

 

През 1995 година същият бивш кагебист и последващ „демократиченамерикански шпионин Алексей Голицин си посипа главата с пепел. В Ню Йорк се появи книгата му „Измамата перестройка“. Нейното уточняващо подзаглавие е смайващо: „Плъзгането на света към „Втората октомврийска революция“ (Weltoktober)“. Преводът от немски в скобите означава „Световният Октомври“, като се подразбира нова Октомврийска революция.[89]

 

Следващите издания излизаха с променено подзаглавие: „Измамата перестройка: Докладна записка до Централното разузнавателно управление“.[90]

 

Още в предговора авторът с неприкрита болка изразява своето огромно разочарование, отчаяние и песимизъм. Но също така ярко проличава неговата продължаваща изумителна заблуденост и непознаване на историческите факти, на причините и следствията. Какво друго, освен снизходителна усмивка, може да предизвика у днешния информиран читател Голициновото кахърене:

 

Тази Докладна записка до Централното разузнавателно управление е относно голямата съветска стратегия и новите измерения на заплахата за западните демокрации.

 

Съществува забележителна разлика между употребата на терминастратегияот американците и от комунистите. Американците са склонни да възприемат стратегията като краткосрочен термин, свързан с кампаниите за президентските избори, футбола или бейзбола. Или за изолирани случаи, като „натъпкването на стените с дървеници [микрофони]“ по време на разследването на аферата „Уотъргейт“.

 

От друга страна, за руските комунисти стратегията е грамаден план или генерална партийна линия, по който управляват действията на Партията през дълъг период. Този план съдържа една или повече ловки действия, проектирани, за да помогнат на Партията в постигането на определени целизавземането на властта в Русия през 1917 г., последвалото разрастване на комунистическия лагер и най-сетнеокончателната победа на комунизма по целия свят.[91]

 

Перифразирайки Александър Островски, можем да заключим: „И смятащият се за най-информиран си е малко прост“.

 

Книгата представлява пространно изложение на факти, които авторът тълкува погрешно или изопачено. Най-често поради незнание и последващо прекъсване на нишката между причина и следствие. Няма как да ми е известно, дали го прави умишлено. Но не мога да отрека множеството верни констатации, изложените детайли около събития и личности – все свързани с „конвергенцията на елитите“, както съвсем неоригинално се изразява Голицин.

 

Той отива по-нататък. Говори за:

 

В международен план основната маневра се състои в използването на политическия потенциал на тези нови властови структури [в Русия] да създават връзки и да развиват солидарност със западните демокрации. Всичко товас намерението за постигане на световна победа на комунизма чрез сливане на комунистическата и некомунистическата системи.[92]

 

От днешна гледна точка – съвсем вярно. Онова, което Анатолий Голицин по една или друга причина пропуска, е, че движещата сила не саруските комунисти“, които поначало не са такива, а предимно еврейски. А планът, на който е посветил творбата си, е разработен твърде отдавна и не на Изток. Поне да беше прочел „Протоколите на ционските мъдреци“. Или това в ЦРУ, както и в КГБ, е забранено и криминализирано?

 

Любопитна е главата от книгата, озаглавена „Петата колона: Монтирането на контролираната политическа опозиция в „демократични“ и некомунистически структури“.[93] Тя съдържа любопитни данни за някои от големите настоящи приятели на Запада. Но е по-ценна с общата философия, заложена в нея: Няма бивши комунисти и сътрудници на репресивните тайни служби. Всички те имат задни мисли и намерения. По-скоро служат на двама господари, на двойно подчинение са, изпълняват явни и тайни задачи.

 

Ето нещо, което вече 23 години, че и повече, не успява да достигне до задръстените с догми и идеологеми мозъци на повечето нашенци. Допускам – на 99 на сто от тях.

 

Голицин извайва образи на съществуващи и известни „антикомунистически“ и „националистическилидери – до един скрили червените си болшевишки мутри зад демократично изглеждащи маски. Той отстоява, че могъществото на КГБ не е помръднало и е повсеместно. Сигурен съм, че е така. Същото е и тукна Държавна сигурност.

 

Съветско-американският анализатор подчертава, че „демократизациятае козметична процедура. В съвременна Русия обществото е фикция, не съществува. Държавата е в ръцете на бившите властници, които я ръководят, понеже не са способни да управляват.

 

Той настоява, че КГБ държи в подчинение шефовете на привидно отцепилите се съвсем не бивши съветски републики. Но видимата картина поддържа мита за тяхната „независимост“ и всеобщата „демократизация“. Съветската политическа система не е престанала да съществува.

 

Напълно точно.

 

Одраскайте тези нови, внезапно появили се съветски демократи“, „антикомунисти и националисти“, които изникнаха от нищото, и под повърхността ще откриете тайни членове на партията или агенти на КГБ.[94]

 

Същотоедно към едносе отнася с пълна сила и за положението у нас. Липсва сиво вещество, за да бъде разбрано и да се потърсят пътища за промяна. Идиотът е непобедим, както неведнъж съм твърдял – даже в тази публикация. Но не само тук е така. Което изобщо не ме топли, казано на жаргон.

 

Предлагам кратък откъс от документален филм, който потвърждава тези печални изводи. Живеем в свят на лъжи и измами.

 

 

 

 

 

Защо озаглавих настоящата поредица по този начин? Понеже наистина вярвам, че единственият ни начин да продължим успешно напред, е като се върнем достатъчно назад, за да стъпим на здрава почва, да започнем на чисто.

 

 

Няма тресавище, от което да не може да се излезе,

но страхливците потъват

 

 

Държа на началото от толкова задна дата по една необорима причина. Тъй като през есента на 1944 година и даже още месеци преди това нашият правилен и стремителен път на развитие беше невероятно грубо прекъснат. А българският народ беше принесен в жертва на кръвожадния Яхве-Йехова плашещия се от светлината ненаситен бог на интернационалистите. Посякоха го на ешафода на тоталитарния комунизъм.

 

Ние пропуснахме своя шанс. Улисахме се в идеологически борби, защото бяхме парализирани от опиуманаркотика на политическите боричкания. Вместо на бърза ръка да се разправим с комунистите, позволихме те да ни залутат в лабиринт, от който няма поне видимо излизане. С налучкване не става.

 

През това време народи, които смятахме за далеч по-изостанали, се изправиха и вървят нагоре. Но за тях и успеха им – друг път.

 

Тук „умници“ още „протестират“ и… „контрапротестират“?! И все срещу, а не за нещо съзидателно, положително. Така им казват. За това плащат на предводителите им.

 

Истинската смяна на Системата през 1990 г. можеше да продължи седмица или месец. Комунистическите престъпници трябваше да минат през съда и да попаднат в затворите. Номенклатуратада бъде лишена от всякакви права и имущество. Разумниобразовани и неопетнени наследници на старата буржоазия следваше да застанат начело и да поведат България и българите

 

Не би. Не стана. Държахме се като обезумели. Още постъпваме така. А благоприятният изход все повече се отдалечава

 

Ето как изтървахме питомното, а дивото никога няма да стигнем. Ограбена до шушка, България все повече ще се гърчи вече в отсъствието даже на мафиотска държава, останала без институции. Нейният потенциал изтече и ще бъде изстискан до последна капка. Така постъпват чужди войски, когато нахлуят на чужда територия плячкосват. Което доказва абсолютната необвързаност на местните колониални управници с българите.

 

Не е необходим далекоглед, за да се види, че тук остават тъпанаритедецата на комунистическите отрепкиот прости по-прости. Освен тях – възрастните, закъснелите, идещи след тях, страхливите, непредприемчивите, мързеливите и неспособните. България отдавна е Ченгесария, а стана и Чалгарияблато в застой. Предстои да се превърне в Циганочифутотуркландия, както преди повече от две десетилетия предсказа политическият затворник на комунизма Петър Гогов.

 

Единственото спасение е в пасивната съпротива, в неучастиетонай-вече в отказа от финансово подпомагане на този опит за държава на алчно червената фашистка мафия.

 

Туй у нас май никой не го може. Пък и не го желае.

 

Смелостта и дързостта са отдавна утрепани качества. Вдъхновение толкова рядко се е срещало, че даже забравихме думата и нейното значение.

 

Без реваншистински, с декомунизация, връщане към 1944 година, разрушаване на гнилите комунистически устои на опита за държава и изграждане на истинсканаша, на всички, на народа, на българите, възприемащи се като такива независимо от етнос и вяра, стъпила върху свободата, принципите и методите на пряката демокрация, загиваме.

 

Разберете го най-сетне.

 

Преди всичко – онези недодялани комунистически тъпунгери, без извинение, които претендират за спазване на някаква законност. Те са длъжни да знаят: От 9 септември 1944 година до ден днешен престъпната им държава е напълно незаконна.

 

Референдумът за монархия или република, проведен на 8 септември 1946 г. при небивал терор, също е незаконен. Той нарушава неотмененените по легитимен път тогава действащи нормативни актове и преди всичко основния законТърновската конституция. Тя изобщо не предвижда подобни допитвания.

 

Закон ли? Не искате такива като мен? Закотвени от болшевишкото си минало и от това на вашите криминални предци, държите на комунистите?

 

Тогава плуйте!

 

Малко е това, което ви стигна. То е съвсем нищожна присъда за онова, което заслужавате. Комунистите и децата им още ще ви яздят и то заслужено. Хак ви е!

 

Нека ви яхат демократично“, понежеимат право да се променят“. И противно на Божията повеля, „децата не отговарят за греховете на бащите си“. Но приемат позитивите от наследството!…

 

Така ли? Значи още можете да носите.

 

Аман от тъпаци, глупци, простаци, илатерати, извратеняци и измамници, на които се доверявате.

 

Опомнете се! Собствената ни съдба е в нашите ръце. Казано е: „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог!

 

 

Иначе, ще продължа да изнасям истината, но заради архива и за неколцина от васзапазили Божията искра в душите си

 

Ползата от това е минимална. Но какво друго ми остава?

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

Другарки и другари комунисти, ченгета и прочие интернационална смрад,

 

Когато почувствате, че ви сърбят ръцете, за да оставите следи от вашата наследствена простотия и простащина в тази медия, най-добре се върнете към самото начало на тази публикация. И си припомнете уводното обръщение.

Едва тогава решете, дали да пристъпите към изпълнение на скверните си намерения.

От мен да знаете, че още древните са постановили:

Nomina stultorum scribuntur ubique locorum” – „имената на глупците висят по стените“.

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

                 От сърце благодаря на всички дарители.

                 Този път преди всичко на Красимира Н. от Пловдив и Узунов от София.

                 Надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 2 лева месечно. Уви…

                 За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

                 Повече не мога да известявам броя на дарителите по банков път. През последния месец – една имигрантка.

                 Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

                 Длъжен съм да известя, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

                 Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

                 Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

                 Изглежда мнозинството послуша съвета му.

                 Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 10-12 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

                 В интерес на истината, с парите дарени напоследък, може би ще успея не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Толкова.

                 Преди няколко месеца един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език и преводач Петър Коритаров, преведе прилична за моите разбирания сума. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

                 Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 700. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 350. Всеки от тях да внася по 1,50 – 2 лева месечно – 18 до 24 лева годишно, бих могъл да продължа. Не става… Но ще се боря, докато мога.

                 Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар. Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

                 Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

                 Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

                 Признавам, че ми е късно да се променям.

                 Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

                 Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже. Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

                 По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

                  ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

                  ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link): http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Карлово.

 

 

 

 

                 ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър


[1] Владимир Набоков – „Лолита“, Издателство „Народна култура“, София, 1991 г., гл. 29.

[2] “Nixon tapes reveal secret of time-delay lock on Soviet leader’s cigarette box” by Peter Foster, Washington and agencies, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 21 August 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/10258210/Nixon-tapes-reveal-secret-of-time-delay-lock-on-Soviet-leaders-cigarette-box.html

[3] Пак там.

[4] Вж. Григорий Климов – „Божий народ“, Издательство  Советская Кубань, Пересвет, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., Глава 3. „Лучшего из гоев – убей…“, online: http://royallib.ru/read/klimov_grigoriy/bogiy_narod.html#196078; цялата книга е достъпна от online: http://royallib.ru/read/klimov_grigoriy/bogiy_narod.html#0 Също в: Георги Ифандиев – „Демократични игри или нова „възхвала“ на идиота“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnose.net, София, вторник, 20 август 2013 г., Виеозапис “002 – Video – Grigoriy Klimov – Imre Nagy a Communist Executioner”, online: http://www.youtube.com/watch?v=AZXc2-U6nYI Цялата публикация от online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%b4%d0%b5%d0%bc%d0%be%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8-%d0%b8%d0%b3%d1%80%d0%b8-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d1%85%d0%b2%d0%b0%d0%bb%d0%b0

[5] Вж. напр. „Александр Мамут: евреи, как специи, если их добавлять порционно, они могут любую культуру дополнить“, Часть 1, Телеканал „Дождь“, Москва, 27 октября 2012 г., online: http://tvrain.ru/articles/aleksandr_mamut_evrei_kak_spetsii_esli_ih_dobavljat_portsionno_oni_mogut_ljubuju_kulturu_dopolnit-332187/ „Александр Мамут“, Компромат.Ru, Москва, дата не е посочена, kompromat.flb.ru, online: http://kompromat.flb.ru/name.phtml?fam=46

[6] Вж. “Nixon tapes reveal secret of time-delay lock on Soviet leader’s cigarette box” by Peter Foster, вече цит. съч.

[7] Пак там.

[8] “Be gentler to dictators” by Telegraph View, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 20 August 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/comment/telegraph-view/10254960/Be-gentler-to-dictators.html

[9] Пак там.

[10] Пак там.

[11] Пак там.

[12] Office of Strategic Services (OSS).

[13] “Skull and Bones”.

[14] “Mao was a Yale Man – A Yali with Skull and Bones: Student Mao Zedong & Yale in China”, MyGen.com – MyGeneration, mygen.com, Squaw Valley, CA, Saturday, January 24, 2009 г., online: http://www.mygen.com/users/ufo/Mao_was_a_Yale_Man.html

[15] Вж. напр. Stuart Schram – “Mao Tse-Tung”, Simon & Schuster UK, Inc., London, 1966 г., стp. 19–20.; Ross Terrill – “Mao: A Biography”, Stanford University Press, Stanford, CA, 1999 г., стр. 4-5.

[16] “In 1969, Rockefeller Official Said US Would Be De-industrialized” by Henry Makow Ph.D., Slightly revised from December 2008 г., HenryMakow.com, savethemales.ca, Winnipeg, MB, Canada, December 8, 2008 г., online: http://www.savethemales.ca/confirmedrockefeller_plan_to_g.html

[17] Antony C. Sutton – “America’s Secret Establishment: An Introduction to the Order of Skull & Bones”, Updated Reprint, Trine Day, Walterville, OR, 2002 г., стр. 135. Книгата е в архива на автора.

[18] Пак там, авантитул.

[19] Използвам титлата „професор“, понеже Сътън беше истински учен. Освен това беше спечелил и заслужил с дългогодишен упорит труд мястото на „пълен професор по икономика“ в Държавния университет на Калифорния в Лос Анджелис.

[20]  Като изследователи, не често и физически. Сътън не успя. Помогнаха му скоропостижно да напусне този свят.

[21] В оригинала е „история“, но избягвам тафтологията.

[22] Пак там, стр. 96-97

[23] Новият световен ред, англ.

[24] Вж. Guenter Lewy – “America in Vietnam”, Oxford University Press, New York, NY, 1978 г., Appendix 1, стp. 450–453.

[25] Вж. “Vietnamese Casualties During the American War: A New Estimate” by Charles Hirschman, Samuel Preston, Vu Manh Loi, “Population and Development Review”, Volume 21, Issue 4, Hoboken, NJ, December 1995 г., стр. 783-812.

[26] Вж. напр. Patrick Heuveline – “The Demographic Analysis of Mortality in Cambodia” в: “Forced Migration and Mortality”, Holly E. Reed and Charles B. Keely, Editors, National Academy Press, Washington, D.C., 2001 г.

[27] Вж. “Fifty years of violent war deaths from Vietnam to Bosnia” by Ziad Obermeyer, research scientist, “British Medical Journal”, London, 26 June 2008 г., online: http://www.bmj.com/content/336/7659/1482

[28] Вж. “25 Years After End of Vietnam War, Myths Keep Us from Coming to Terms with Vietnam” by Bob Buzzano, “The Baltimore Sun Times”, Baltimore, MD, 17 April 2000 г., online: http://www.commondreams.org/views/041700-106.htm

[29] Вж. “CRS Report to Congress: Costs of Major U.S. Wars” by Stephen Daggett, Foreign press center, US Department of State, Washington, DC, 24 July 2008 г., Order Code RS22926, таблици на страници 2 до 5.

[30] Вж. напр. “US still making payments to relatives of Civil War veterans, analysis finds” by Associated Press, Fox News, foxnews.com, New York, NY, March 20, 2013 г., online: http://www.foxnews.com/us/2013/03/20/us-still-paying-for-costs-civil-war-analysis-finds/

[31] Стратегическо възвишение, което по време на Корейската война американците неколкократно превземали. Накрая под командването и с личния пример на генерал Трюдо го завзели окончателно, за което става дума в първия том на тази книга.. Буквално названието Pork Chop Hill означава Хълма на свинската кайма, англ.

[32] Col. Philip J. Corso, William J. Birnes – “The Day After Roswell”, Simon & Schuster Pocket Books, New York, NY, 1997 г., Electronic version pdf, стр. 107.

[33] Golden Gate – Златната порта (или врата) наричат протока, който свързва Сан Франциско с Тихия океан и оттам със света. Това название е дадено и на прочутия мост над него, известен и като „моста на самоубийците“.

[34] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом”, Издателство „Дилок”, София, 2009 г., стр. 369.

[35] Който не знае, да чете. Американската организирана престъпност, приписвана изключително на италианци, всъщност е създадена от евреи. Изкуствените градове комарджийски са дело на тази еврейска мафия. Специално Лас Вегас е издигнат от пясъците на пустинята Невада от финансовия Интернационал, доверил строителството на известния гангстел Мейър Лански. Прекият надзорник бил извергът Бенджамин Сийгълбаум, известен като Бъкси Сийгъл.

[36] “Detroit Mayor Doesn’t Rule Out Federal Bailout” by Sudeep Reddy, “The Wall Street Journal”, wsj.com, New York, NY, Sunday, July 21, 2013 г., online: http://blogs.wsj.com/washwire/2013/07/21/detroit-mayor-leaves-door-open-for-federal-bailout/?mod=WSJ_hpp_LEFTTopStories

[37] Добре дошли в реалния свят, англ. Заглавие на известно американско телевизионно предаване.

[38] Назована на сър Джон Чилкот, която между ноември 2009 и февруари 2011 г. извърши парламентарно разследване на британското участие във Войната срещу Ирак от 2003 г. Тогава лъснаха измамите а бившия премиер Тони Блеър, както цялата пропагандна лъжа, довела до намесата на страната. От което не последва нищо. А Братството назначи лъжеца Блеър за свой посредник в Близкия изток. Едно и също навсякъде…

[39] Вж. напр. “Epstein blazes trail of Hebrew history” by Claire Tolley, Daily Post Staff, Liverpool.co.uk, Liverpool, March 5, 2002 г., online: http://icliverpool.icnetwork.co.uk/0100news/0100regionalnews/page.cfm?objectid=11674035&method=full&siteid=50061

[40] “Iraq: The war was illegal: Then Attorney General Goldsmith was ‘pinned to the wall and bullied into keeping quiet’ while the Prime Minister kept the Cabinet in the dark” by Brian Brady, “The Independent”, independent.co.uk, London, Sunday, 29 November 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/news/uk/politics/iraq-the-uwaru-was-illegal-1830508.html

[41] Виктор Островски –  „Моссад извън измамата“, Издателство „Атика“ – ЕТ „Ангел Ангелов“, София, 1998 г., стр. 129, 263.

[42] Вж. Петър Стоянов – „Шесто управление: Моята истина“, Том 1, Издателство „Даниела Убенова“, София, 2009 г., стр. 395.

[43] Георги Ифандиев – „обречени сме! – Част 2: Без желание и воля за реванш, декомунизация, разрушаване на проваления опит за държава и изграждане на наша, нямаме бъдеще“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, сряда, 17 юли 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-2

[44] „Иво Христов поема наследника на НЦИОМ?“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, петък, 23 август 2013 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/218581

[45] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом”, вече цит. съч., стр. 45.

[46] Строуб Талбът, заместник-държавен секретар в администрацията на президента Бил Клинтън, цитиран от сп. “Time”, New York, NY, July 20th, l992 г.

[47] Trita Parsi – “Treacherous Alliance: The Secret Dealings of Israel, Iran and the United States”, Yale University Press, New Haven, CN and London, 2007 г. Книгата е достъпна в pdf от online: http://www.scribd.com/doc/22213412/Treacherous-Alliance-the-Secret-Dealings-of-Israel-Iran-and-the-United-States

[48] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом”, Издателство „Дилок”, София, 2009 г., стр. 162.

[49] Пак там.

[50] Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60.

[51] “US “drumbeats” about Iraq invasion were heard months before 9/11” by David Brown and Nico Hines, “The Times$, London, Wednesday, November 25, 2009 г., online: http://www.timesonline.co.uk/tol/news/politics/article6929604.ece

[52] С „Те“, „Тях“, „Им“, „Техни“ мнозина високопоставени и „осветени“ членове на тайни общества и дейци на скритата от погледите ни реална власт обозначават онези, които взимат решенията за ставащото по света – тайното световно правителство.

[53] “Patrick Cockburn: Britain’s ignorance of Iraq is already apparent”, “The Independent”, London, Wednesday, 25 November 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/patrick-cockburn-britains-ignorance-of-iraq-is-already-apparent-1826920.html

[54] Вж. напр. “Is Ahmadinejad trying to hide his Jewish roots by bashing Israel?” by Haaretz Service, “Haaretz”, Tel Aviv, October 3, 2009 г., online: http://www.haaretz.com/hasen/spages/1118472.html; “Mahmoud Ahmadinejad revealed to have Jewish past: Mahmoud Ahmadinejad’s vitriolic attacks on the Jewish world hide an astonishing secret, evidence uncovered by The Daily Telegraph shows” by Damien McElroy and Ahmad Vahdat, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 3 October 2009 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/iran/6256173/Mahmoud-Ahmadinejad-revealed-to-have-Jewish-past.html; “MI6 confirms Ahmadinejad’s Jewish roots”, “News from Jerusalem”, Jerusalem, Tuesday, 6 October 2009 г., online: http://www.thejerusalemgiftshop.com/israelnews/iranian-threat/58-iran-threatens/1912-mi6-confirms-ahmadinejads-jewish-roots.html

[55] Trita Parsi – “Treacherous Alliance: The Secret Dealings of Israel, Iran and the United States”, Yale University Press, New Haven, CN and London, 2007 г., стр. 1.

[56] ”See no evil, hear no evil” by Larry Derfner, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, September 28, 2006 г., online: http://www.jpost.com/servlet/Satellite?cid=1159193334454&pagename=JPArticle%2FShowFull

[57] ”Iran’s proud but discreet Jews” by Frances Harrison, BBC News, Tehran, BBC, London, Friday, 22 September 2006 г., online: http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/5367892.stm

[58] Вж. A. Ralph Epperson – “The Unseen Hand: An Introduction to the Conspiratorial View of History”, Publius Press, Tuscon, AR, 1985 г.

[59] “It’s Left-wing prats who are defending our freedoms” by Janet Daley, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Saturday, 24 August 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/uknews/terrorism-in-the-uk/10263356/Its-Left-wing-prats-who-are-defending-our-freedoms.html

[60] Пак там.

[61] 11-18 август 2013 г.

[62] „Национален обзор“ или „Национален преглед“, англ. Консервативно, патриотично издание.

[63] Пак там.

[64] Перифразиран цитат на Махатма Ганди.

[65] “As a Democrat, I am disgusted with President Obama” by Jeff Jarvis, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 22 August 2013 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2013/aug/22/democrat-disgusted-with-president-obama1

[66] Noam Chomsky – “Media Control: The Spectacular Achievements of Propaganda”, Seven Stories Press, New York, NY, 1997 г., стр. 17.

[67] Използвам израз на американския конгресмен Лари П. Макдонълд, който загина на 1 септември 1983 г. при свалянето на пътническия самолет на “Korean Airlines” по полет KAL 007. Досега се твърди, че машината беше поразена от ракета съветски изтребител. Все повече от близките на загиналите са уверени, че това не е вярно. Аеропланът навярно е бил ударен от амариканска ракета или от съветска, но по нареждане на американците. Лари Макдонълд беше яростен борец против заговора за налагане на тайно световно правителство. Както и срещу прегръщането на капиталисти и комунисти, което вече съвсем личеше. Затова и загина. Пълният цитат от негово изказване, направено през 1976 г., гласи: „Рокфелерови и техните съюзници полагат усилия да създадат единно световно правителство, като съчетаят суперкапитализъм с комунизъм в една и съща шатра, изцяло под техен контрол… Дали имам предвид конспирация? Да, точно това. Убеден съм, че има такъв заговор, интернационален по своя обхват, планиран в продължение на поколения, и невероятно зъл в своите намерения.

[68] Парижката комуна – 18-28 март 1871 г. Избухва като продължение на Френско-пруската война (1870-1871), която французите губят. Прусаците влизат в Париж – „града на светлината”. Комуната се разпада, след като свада и разцепление между съучастниците в нея – социалисти и анархисти – все „рожби” на Ротшилд и подчинените им илюминати.

[69] Луис Мигель Мартинес Отеро – „Сионский Приорат. Стоящие за кулисами”, Санкт-Петербург, 2008 г., стр. 26.

[70] Dr. J. Landowsky – “Red Symphony”, translated by George Knupffer, Christian Book Club of America. Palmdale, CA, 2002 г., стр. 25.

[71] Александър Иванович Херцен с псевдоним – Искандер (1812—1870) – незаконен син на помешчик с подозрителното фамилно име Яковлев – писател, публицист и философ, смятан за „баща на руския социализъм“.

[72] Кристиян Йохан Хайнрих Хайне, роден Хаим Хари Хайне (1797-1856) – германски поет от еврейски произход, от когото Христо Ботев заимствал прочутото си четиристишие „Настане вечер, месец изгрее…“. Първоначално бил социалист-утопист, но впоследствие се свързал с младогерманското движение (Junges Deutschland) – революционна издънка на масонството, която открито нападала християнството. То става образец на сетнешното младотурско движение в Османската империя. Част от творчеството на поета представлява апология на германизма и нордическите митове. Хайне бил личен приятел на Карл Маркс и публикувал в Марксовия вестник “Vorwärts”. Вероятно по тази линия възникнала връзката му с Ротшилд. Храмът Валхала в Регенсбург, Германия, който е изграден във възхвала на германската нордическа митология и е своеобразна „зала на немската слава“, през 2009 г. постави бюста на поета в колекцията си. Съобщавам този факт, защото се твърди, че същата митология вдъхновявала Хитлер. А за запознатите с истинската история еврейското присъствие в този храм на германщината не е изненадващ. Там вече е монтиран бюстът на Алберт Айнщайн, а през 2008 г. – и на еврейската монахиня Едит Щайн.

[73] В „Конингсби“.Бел. на преводача Дж. Нъпфър.

[74] Тайно революционно общество, възникнало от франкмасонството в Италия (1808-1815) и прехвърлило границата на Франция. Карбонари означава огняри или хора, които горят въглища. (Вж. “The Carbonari, Encyclopedia Britannica, edited by Hugh Chisholm, Volume V05, Horace Everett Hooper, London and Chicago, 1911 г., стр. 308.) От карбонарството се ражда пак свързаното с масонството революционно движение, уж предвождано от Джузепе Гарибалди, а всъщност от приятеля на американския масон-сатанист Албърт Пайк, евреина и масона (бивш Велик Майстор на Великия Ориент на Италия [Вж. “Famous Masons from Around the World”, Cedar Lodge AF & AM, No. 270, Oshawa, Ontario, Canada, December 2nd 1999 г., online: http://www.durham.net/~cedar/famous.html]) Джузепе Мацини. (Вж. подробности в:  Георги Ифандиев – „Сянката на Цион“, Част І, том 2, Издателство „Юнион-21“, София, 2006 г.) Самият Гарибалди бил масон, 33-а степен, Велик майстор на Великия Ориент на Палермо. (Вж. напр. John Hamill and Robert Gilbert, Ed.  – “Freemasonry: A Celebration of the Craft”, Foreword by HRH The Duke of Kent, Greenwich Editions, London, 1998 г.;  “Foreign Leaders” в:  “Famous Masons”, Welcome to Burbank Masonic Lodge No. 406, Burbank, CA, online: http://www.calodges.org/no406/FAMASONS.HTM#p;  “Famous Masons from Around the World”, Cedar Lodge AF & AM, No. 270, Oshawa, Ontario, Canada, December 2nd 1999 г., online: http://www.durham.net/~cedar/famous.html)

[75] Dr. J. Landowsky – “Red Symphony”, вече цит. съч., стр. 25-26, стр. 25-26.

[76] Вж. Peter Wright – “Spycatcher: The Candid Autobiography of a Senior Intelligence Officer”, Penguin Viking, New York, NY, 1987 г.

[77] Вж. Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Mitrokhin Archive: The KGB in Europe and the West”, Gardners Books, Eastbourne, East Sussex, 2000 г.

[78] Всъщност по баща Либерман, а по майка Фейнщейн.

[79] Вж. Anatoliy Golitsyn – “New Lies For Old: The Communist Strategy of Deception and Disinformation”, G. S. G. & Associates, Incorporated, San Pedro, CA, 1990 г., стр. 349.

[80] Пак там, стр. 350.

[81] Пак там, стр. 360.

[82] Пак там, стр. 361.

[83] Бащата Емил Велчев е син на братовчед на Борис Велчев. Знам го лично от бившия главен прокурор Иван Татарчев.

[84] Вж. „Руската ВТБ влезе в Корпоративна банка, оманец увеличи дела си в Инвестбанк“, mediapool, София, 19 април 2013 г., online: http://www.mediapool.bg/ruskata-vtb-vleze-v-korporativna-banka-omanets-uvelichi-dela-si-v-investbank-news205486.html

[85] Вж. Общая информация, ВТБ Капитал, Инвестиционный бизнес Группы ВТБ, Москва, 2013 г., online: http://www.vtbcapital.ru/

[86] Вж. „Милиардите на Асад – депозирани при руския партньор на КТБ. Нарушават ли санкциите срещу Сирия сделките за Булгартабак и Виваком?“, „Биволъ“, bivol.bg, Париж – Бургас, сряда, 19 септември 2012 г., online: https://www.bivol.bg/vtb-ktb-syria.html

[87] “От Матея свето Евангелие”, гл. 7, ст. 20.

[88] Пак там, ст. 12-16.

[89] Вж. Anatoliy Golitsyn – “The Perestroika Deception: The World’s Slide Towards the Second October Revolution [“Weltoktober”]”, Barnes & Noble, Inc., New York, NY, 1995 г. Книгата е в архива на автора.

[90] Вж. Anatoliy Golitsyn – “The Perestroika Deception: Memoranda to the Central Intelligence Agency”, 2nd edition, Edward Harle Limited, Cambridge, UK, 1998 г.

[91] Anatoliy Golitsyn – “The Perestroika Deception: The World’s Slide Towards the Second October Revolution [“Weltoktober”]”, вече цит. съч., стр. xvii.

[92] Пак там.

[93] Пак там, Chapter: “The fifth key: The deployment of controlled ‘political opposition’ in ‘democratic’ and non-Communisf structures”, стр. 87-91.

[94] Пак там, стр. 123.