Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

РЕВАНШИЗЪМ? КАКВО ПО-ДЖЕНТЪЛМЕНСКО, КОГАТО Е СТРЕМЕЖ КЪМ СПРАВЕДЛИВОСТ? – Част 13

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

Наричай ме Алекс“ – каза той, схващайки, че неговото полско име ще е прекалено трудно за произнасяне.

 

Търсехме свестен строител, за да подреди вътрешния ни двор. И съседи ни препоръчаха този. Алекс беше шефът, лицето на операцията: образован, учтив и с безукорен английски. След няколко дни той доведе едного от своя екип, който работеше по 12 часа даже през горещата като пещ неделя, без да спира да копае, да полага основите и да оформя пространството.

 

Когато на следващия ден приключи работата, почисти мястото от всички отпадъци и замърсители. А цената? С труда и материалите тя беше по-малка от половината, за която един негов британски се пазареше.[1]

 

 

Cantus cycneus por orbis terrarum[2]

 

 

Що да сториш?  Да наемеш британски работник, който иска да получи повече, понеже върху главата му са се струпали разноски за ипотека и има семейство, за което да се грижи? Или да предпочетеш по-евтиния, но еднакво кадърен поляк, който заедно с други четири-пет души живее в апартамент под наем. И пребивава в страната ни по шест месеца, докато неговата съпруга и децата му са у дома им в Краков?

 

Преди да започнем с критиките към [веригата от супермаркети] Tesco и [търговците на дребно с дрехи] Next, задето наемат евтина работна ръка от Източна Европа, както постъпи лейбъристът Крис Брайънт,[3] не е ли редно да проучим гредата, която е в нашите очи?

 

Факт е, че значителна част от имигрантите от Полша и другите страни от бившия съветски блок, които през 2004 г. се присъединиха към Европейския съюз, бяха подкрепени от представителите на нашите средни класи, които се стремяха да подобрят своите жилища; и от търговците на дребно, от собствениците на барове и хотели, изгарящи от желание да намалят разходите си за заплати.[4]

 

Voilà!

 

Post hoc ergo propter hocВ края на краищата, тъкмо затова.

 

Което неизбежно ме навежда на асоциация отпреди 74 години. На 3 септември 1939 г. Великобритания и Франция обявяват война на Германия. САЩ запазват неутралитет и остават встрани от събитията. Техният финансов и промишлен елит отдавна върти свръх доходна далавера както с нацистите, така и с техните съидейници, съюзници, приятели и бъдещи враговесъветските болшевики.[5]

 

Когато влиза на „Даунинг Стрийт“ № 10, пораженецът в две войни Уинстън Чърчил обещава, че след победата – откъде е бил сигурен в нея – ще възстанови демокрацията в Полша. Нищо такова не се случва след разгрома на нацистите. Тъкмо обратното – от ръцете на един терористичен режимнацисткия, Полша попада в лапите на още по-зверскикомунистическия.

 

Когато в началото на четиридесетте години предупреждават президента на Съединените щати Франклин Делано Рузвелт – всъщност Розенфелд, за опасността Сталин да наложи кървава комунистическа диктатура над значителна част от Европа, стопанинът на Белия дом отвръща:

 

Имам предчувствието, че Сталин не е такъв човек Мисля, че ако му дам всичко, което навярно мога, и не поискам нищо от него в замяна – noblesse oblige[6]той не ще опита да анексира нищо и ще работи с мен за световна демокрация и мир.[7]

 

Ашколсун! Но да поменем Полша, която подобно на България отдавна е полумъртва благодарение налюбовната прегръдканаголемите“ – комунистите Рузвелт, Чърчил и Сталин. И на техните скрити господари от задкулисието на световните дела.

 

По време на срещата на тримата в Техеран през 1943 г. Чърчил повтаря заявлението си, че „Британия има жизнен интерес от възстановяването на Полша като независима страна“.[8]

 

Съвременните изследователи признават, че управниците във Великобритания повече не настоявали за това. Нито оказвали натиск, защото се страхували, че темата може да прерасне във „вътрешни търкания между Съюзниците“.[9] Което не пречи днес правнука на престъпника, който поради военните си провали толкова ненавиждал българите, да заяви: „Чърчил е знаел, че лоялността трябва да бъде възнаграждавана.[10]

 

Ето какво представляват западните комунисти. Лично аз им дължа по един як ритник не само в задните частиСам Господ е отсъдил: „Не можелошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.[11] Навремето разгневени, вече не мислещи за живота си бабички, проклинаха комунистите: „Огън да ви гори!

 

Днес членове на БКП, агенти на Държавна сигурност, съветски възпитаници, за една нощ претърпели метаморфоза и провъзгласени от когото трябва за „защитници на евро-атлантическите ценности“, проповядват морал и ни учат на демокрация.

 

Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?[12] Според Бог – не е възможно. Туземните ни червени фашистки безбожници всячески се стремят да Го опровергаят. Всеки имал право да се променя

 

Сещам се за прочута фраза от стар чешки сериал. Перифразираме ли я, тя ще звучи така:

 

Ако глупостта можеше да лети, поне 95 на сто от нашенци щяха да хвърчат като гълъбици

 

Но защо комунистите както по света, така и у нас, удобно забравят как на 23 август същата година – сиреч 11 дни преди Великобритания и Франция да се изпъчат с непозволена и бутафорна храброст, обявявайки война на Германския райх, в Москва е подписан Договор за ненападение[13] между Германия и Съветския съюз? Тогава го наричат по два начина: Пакт „Сталин-Хитлер“ и Пакт „Рибентроп-Молотов“.

 

По онова време прогоненият от създадения от самия него комунистически „рай“ Лейба БронщейнЛев Троцки, пише:

 

Гледам фотографията, на която Сталин и Рибентроп си стискат ръцете. На лицето на Рибентроп има повече увереност. Зад усмивката на лицето на Сталин се крие неувереността и объркаността на провинциалиста, който не знае чужди езици и при среща с хора, на които не може да заповядва, направо се губи… Въобще Сталин е лишен от творческо въображение, от изобретателност, заобиколил се е с посредствени хора и явно подражава на Хитлер, който импонира със своята изобретателност и смелост.[14]

 

Не ви ли напомня нашето дередже, продължаващо вече близо седемдесет лазарника? Какви неуки или полуобразовани, незнаещи чужди езици илитерати ни водеха към „светлото бъдеще“ и продължават да го правят. А ние търпим, понасяме, явно ни е удобно, задоволява ни. Спомнете си Вълко Червенков, Антон Югов, Тодор Живков, Цола Драгойчева, Тано Цолов, Пеко Таков, Мако Даков, Станко Тодоров, Гриша Филипов, Георги Атанасов, Иван Костов, Б.Б. и настоящия Бадемов ли е, Лешников или Орешарски

 

Боже, напоследък все пожарникарски издънки![15] Да не е признание, че България е в пламъци?

 

Има и по-големи нищожества. Те обикалят улиците и площадите и крещят „Долу!“, в надежда и стремеж да възкачат… същите или техните политически близнаци?!

 

Credo, quia absurdumвярвам, защото е абсурдно – това е тяхната „неконспиративна“ теория… “O sancta simplicitas!” – „О, свещена простота!

 

Нямаме наш Ян Хус

 

 

Oblivium signum stultitia[16]

 

 

Американският равин Хари Уетън възкликва: „Комунистическата душа е душа на юдаизма. Следователно излиза, че както в руската революция триумфът на комунизма бе триумф на юдаизма, по същия начин триумфът на фашизма е триумф на юдаизма.[17]

 

Дано вече ви бъде по-лесно да разбирате очакващите ви исторически истини.

 

И едните, и другите празнуваха 1 майденя, в който през 1776 г. бившият юдейски йезуит Адам ВайсхауптСпартак[18] официално обявил основаването на Ордена на илюминатите. И в Москва, и в Берлин развяваха червени знамена. С договора „Рибентроп-Молотов” си поделяха огромни сфери на влияние.

 

Няма нищо чудно в това, че Рибентроп се завърнал от Москва с най-възторжени впечатления от Сталин, които не пропуснал да сподели със своите колеги от обкръжението на Хитлер.[19] Той разказвал: „В Кремъл се чувствах съвсем като сред стари партийни другари.[20]След възхитителните разкази на Рибентроп, Розенберг записал в дневника си: „Време е болшевиките да съставят своя делегация за конгреса на партията в Нюрнберг.[21]

 

Иде реч за… нацистката партия. Нейното истинско име било Германска работническа националсоциалистическа партия! Разликата? Ами едните се обявявали за „интернационалисти“, а другите – за „националисти“. На практика и едните, и другите се интересували преди всичко от задоволяване на собствената си алчност за власт, пари, имоти, слава и dolce vita. Даже фюрерът бил доста по-скромен от съветския генсек с неговите почти всекидневни пиянски оргии, които продължавали до зори.

 

Пък и нали самият идеолог на Германската работническа националсоциалистическа партия Алфред Розенберг бил юдейски болшевик от Естония, проводен от Москва при фюрера[22]

 

А някакви се мъчат да ви втълпят, че вече няма комунизъм, защото, видите ли, и комунисти не съществували тук! Те били станали… капиталисти! Вярно, доста от вас могат да полетят като гълъбициИзвън техния мозъчен потенциал е да разберат действителната същност на комунизма, който, веднъж установен като система, „може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.[23]

 

Който разбрал, разбрал.

 

Обаче другарят Крис Брайънт, лейбъристкият министър на имиграцията в кабинета в сянка, който по дефиниция следва да е „ляв“ и да изповядва т. нар. либерализъмпълната свобода, включително на придвижването, на работата навсякъде по света, отстоява обратното. Неговото основно твърдение, прокламирано в реч, произнесена в един от мозъчните центрове на Интернационала (think-tank) – Институт за проучвания на обществената политика (ИИОП),[24] било: „Източноевропейците подкопават заплащането на британските работници“![25]

 

Онова, което би следвало да впечатлява читателите, които се отнасят сериозно към публикациите ми, е мнението, поднесено в обявения за консервативен всекидневник “The Daily Telegraph”. Тази позиция е типична за торите. Те винаги са били противници на масовото нашествие на чужденци на Острова. Вместо да я брани с всички сили, „консервативният“ автор напада социалиста Крис Брайънт. Не е ли странно? Не ви ли кара поне за кратко да се замислите?

 

За да се сетите за коалициите между „десни“ и „леви“, управлявали Австрия, Германия и Холандия, да речем. Не усещате ли натрапчивата миризма на интернационализъмпо-точно на комунизъм? Сега го наричат нов световен ред или глобализъм. Какво значение има терминологията, когато съдържанието й е ясно и съответства на Маркс-Енгелсоватафактически Ротшилдоватадоктрина?

 

Даже „десният“ коментатор се възмущава, защото източноевропейците заематвакантни длъжности“. Преведено, това ще рече – дейности, от които западната работническа аристокрация се гнуси.

 

Но как тази прослойка, ако щете класа, да излезе от безтегловността, в която допусна да я вкарат? Кой я заблуждаваше, че всичко е възможно и достъпно? По какъв начин уж бившите пролетарии, които само допреди три десетилетия не притежаваха собствени жилища и сочеха нашите грозни, недодялани и дори опасни панелни кутийки за предимство на социализма“, вече не успяват да свързват двата края?

 

Заразата на лицемерието, на двойните стандарти, е обхванала и т. нар. трудещи се на Запад. От една страна, те искат да ползват правото на работа навсякъде, където им се отвори привлекателна възможност. Но от друга, смятат за редно техните събратя от Изтока, преживели огромни теглила, да бъдат лишени от същия шанс.

 

За мен подходът е познат – комунистически. Déjà vu.

 

Още преди началото на Втората световна война моят любим автор на документални книги Дъглас Рийд е прозрял една особеност на балканската политика. Понеже е видял и преживял много, срещал се е с всички тогавашни висши политици и държавници, без Рузвелт, слушал е техните откровения и разсъждения, е стигнал до следното заключение, което е валидно и днес:

 

Най-добрата рецепта за успеха на един балкански министър-председател е, да поеме поста в момент, когато събитията във външния свят принуждават враговете на неговата страна да преразглеждат своята политика и да дирят приятелството му

 

Малките балкански държави трябва много да внимават, когато предприемат своите стъпки. Няма как да придобият независима политикатолкова са дребни. Трябва да наблюдават големите и да се предпазват, за да не засегнат най-огромните.[26]

 

Рийд излага още няколко аргумента и ги подкрепя с предвоенни примери. С тях обяснява защо през 1938 година всички ръководители на крайдунавски и балкански страни се скупчвали в чакалнята, разположена пред приемния кабинет на Адолф Хитлер. По онова време авторът само се е догаждал за истинската природа на политиката. Едва след 39 лета успя да изложи почти всичко, което знаеше, в пространното си изследване „Отплата за Цион“.[27]

 

През това време тук заменихакафявияфюрер с цяла поредица отчервени“ – кой от който по-голям сатрап.

 

Доста по-рано, още преди Дъглас Рийд, британският министър-председател Невил Чембърлейн бил съвсем наясно със ставащото по света. Затова на 1 април 1936 годиначетиридесет и един месеца преди нацистка Германия и комунистическа Русия да нахлуят и си поделят Полша, той вече съзирал нерадостната съдба на Австрия и останалите:

 

Каква позиция да заемем, ако независимостта на Австрия бъде заплашена или ликвидиранабез значение дали чрез нападение отвън или с революция, поощрена и подкрепяна отвън, като онази, която причини смъртта на Долфус?[28]

 

След което предупредил, че каквото и да предприемат британците, независимостта на Австрия и Чехословакия не просто е застрашена. Тя неминуемо ще бъде отнета. А тяхната съдба ще последват всички балкански държави, които не се подчинят на германската мечта за влияние в Централна Европа, управлявана от Берлин“. На практика – от чужди сили. И това ще обхване целия континент от Балтика до Средиземно и Черно море, „с неизмерими последици не само за нашата страна, но и за цялата [Британска] империя“.

 

Възможно ли е да имате по-ясна прогноза от тази? Има ли някакво приемливо оправдание за това, да не сме готови, да бъдем изненадани, когато виждате тъй ясно, толкова надалече и напред?[29]

 

Повтарям: Книгата, от която е цитатът, е издадена през 1939 година!

 

Още в онази епоха Чембърлейннавярно предпоследният в значителна степен почтен европейски политик (последният според мен беше генерал Шарл дьо Гол) – бива отхвърлен, оскърбяван и унижаван. До ден днешен. Освен останалите „прегрешения“ – тоест усилия в полза на мира, той имал още един гряхнепростим. На него някои от нас дължат познанието си за истинските причини и за действителните подпалвачи на Втората световна война.

 

В своите дневници самоубитият бивш военновременен министър на флота и сетнешен на отбраната на Съединените щати Джеймс Форестал (виж илюстрацията) е записал на датата 27 декември 1945 г.:

 

Днес играх голф с Джо Кенеди.[30] Попитах го за неговите разговори с Рузвелт и Чембърлейн от 1938 г. насетне

Той разказа как Чембърлейн заявил, че Америка и световното еврейство принудително са натикали Англия във войната.[31]

 

Какво имал предвид Чембърлейн, когато през април 1936 г. разкрил как Австрия ще падне? Най-вероятно – „с революция, поощрена и подкрепяна отвън, като онази, която причини смъртта на Долфус“.

 

Официалната версия за убийството на австрийския канцлер Енгелберт Долфус на 25 юли 1934 г. била продължение на т. нар. Нощ на дългите ножове. За нея – след малко. Съгласно твърденията, група австрийски нацисти възнамерявали да извършат coup détat.[32]

 

В такъв случай, интересно защо Бенито Мусолини не изпитвал никакви колебания, че атентатът срещу Долфус е заповядан от германския диктатор?[33] Даже пролял сълза за австриеца.

 

Толкова много реални факти и събития все така са укривани от нашия поглед. Уж се водим „работодатели“ на политиците, ама дали наистина е така? Някои го допускат, други се надяват да е така, трети се съмняват. А аз знам, че това няма нищо общо с живия живот. Но всеки има право да прекара своя, както му е удобно. Щом желае – в лъжа. За мен истината е важна като вярата в Бога, любовта към семейството ми и жаждата за свобода. Затова отдавна я подирих и стигнах до нея.

 

По време на Втората световна война Службата за стратегически услуги на САЩ, която предшествала ЦРУ, възложила на група психолози от академичните среди, да извършат задълбочен анализ на личността на Адолф Хитлер. Шпионите предоставили на учените всякаква документация, свързана с произхода на фюрера, с живота, средата, действията му и т.н. Накрая в своя доклад изследователите стигнали до заключението, че Адолф Хитлер е потомък наРотшилд от Виена.[34]

 

Според тях е доказано, че бащата на фюрера Алойс Хитлер не е бил син на Йохан Георг Хидлер, както официално е прието. Канцлерът на Австро-Унгария Енгелберт Долфус заповядал на австрийската полиция да извърши задълбочено разследване на семейство Хитлер.

 

В резултат на това разследване беше изготвен секретен документ, който доказа, че по времето, когато забременяла, Мария Ана Шикелгрубер живеела във Виена. Точно тогава тя била наета като слугиня в дома на барон Ротшилд. Веднага щом семейството разкрило нейната бременност, тя била изпратена обратно у дома й в Шпитал, където се родил Алойс.

 

Истината е, че един от Ротшилдови е действителният баща на Алойс Хитлер, което прави Адолф четвърт евреин. Според тези източници Адолф Хитлер знаеше за съществуването на този документ и инкриминира доказателството, което се съдържаше в него. За да се сдобие с него, той предизвика събитията в Австрия, довели до убийството на Долфус.[35]

 

Нататък се изтъкват прилики между Алойс и Адолф Хитлер с Ротшилдови. Освен това се подчертава, че навярно усещайки еврейския си корен, Алойс избира за кръстник на сина си Адолф друг евреин на име Принц.[36]

 

Въз основа на друг документ, публикуван през 1940 г. от старши офицер от Гестапо,[37] американският психоаналитик Уолтър Лангър настоява, че фюрерът на Третия райх е бил наследник на Ротшилд. Също така изтъква „вината” на австрийския канцлер Долфус за разкриване на нелицеприятната за германския му колега истина.[38]

 

C’est tout. Това е всичко. Или поне незначителна част, която обяснява много други неща – чак до наши дни…

 

 

Мразете българите!

 

 

Комунизмът отдавна е превзел планетата. Това, че не го забелязвате, с нищо не променя действителността.

 

Какви времена доживяхме!

 

Само онези от туземците ни, чиито железобетонни глави бяха натъпкани от идеолозите на марксизма-ленинизма с червени петолъчки, а любимият им спорт беше заканително размахване на чукове и сърпове, не са сънували, че бягат от „едемската градинана другарите и се заселват на Запад. Та да се почувстват нормални хорадостойно заплатени, свободни и уважавани човешки същества.

 

Може ли някой да отрече, че САЩ бяха онзи магнит, който притегляше повечето обезправени и лишени от възможността за достоен труд и творчество?

 

Какво се обърна, та сега вече е обратното? Преди дни загрижен американски коментатор и патриот запита: „Защо толкова много хора избират да напуснат Съединените щати за постоянно?[39]

 

Майкъл Снайдър е разтревожен за съдбата на родината си. Все повече американци достигат до констатацията, че нещата в нея са толкова зле и още се влошават, че е по-добре да изпреварят събитията и заминат другаде.

 

Някои имат други причини – например проблеми с данъчните или други власти. Но не само такива хора обръщат гръб на „живота в онези Съединени щати“, както гласеше рубрика във вече май несъществуващото седмично списание “Reader’s Digest”.

 

Авторът се кахъри, че доста хора „заминават заедно със семействата си и не планират да се завърнат някога… Фактически, някои американци даже стигат до там, че се отказват от своето гражданство, когато си тръгнат. Те съставляват малък процент от онези, които напускат страната. Но както неотдавна съобщи [електронната медия, в т.ч. и телевизия] Bloomberg, през второто тримесечие на 2013 г. броят на американците, които са захвърлили своето гражданство, е бил шест пъти повече от онези, които са постъпили по същия начин през второто тримесечие на миналата година[40]

 

Нещо повече, вече се срещат агенции, които насърчават имиграцията извън САЩ. Те разясняват полезни неща, които загърбилите родината си е добре да знаят… Как ви се струва?

 

А пък нас вечно ни поучават и сочат с пръст. „Българите са сред най-малко сплотените народи в Европа. Това е изводът от проучване на германската фондация „Бертелсман“ за социалната сплотеност на населението и публикувана този месец

 

Според изследването на германската фондация, едно сплотено общество може да бъде характеризирано с устойчиви социални взаимоотношения, положителна емоционална обвързаност между членовете и ясно изразен акцент върху общото благо.

 

България е на дъното във всяка от тези категории, като се представя особено незадоволително в области като усещане за справедливост, спазване на социалните норми и доверие в институциите. В периода от 1996 г. насам е отчетен и значителен спад на гражданското участие в страната.[41]

 

Явно сме свикнали с постоянните укори спрямо нас. Националният нихилизъм е всеобщ. Българите ненавиждат себеподобните си. Понякога ми се струва, че даже не понасят самите себе си. Нямат представа от своята истинска, изумително древна и горда история. Приемат за вярно онова, което неуки интернационалисти – българофоби, са им пробутали в училище. Под диктовката на „великияСъветски съюз най-враждебната спрямо нас държава.

 

Величаят негодници и разбойници – така са ги възпитали и обучили – пак същите. Ако разкрие нещо от славното ни антично минало, стигащо до дълбините на човешката летопис, го обявяват за луд и незабавно прибягват до хули. Един от методите, който изясних в предна публикация, е: „Провокатор!

 

Провокатор“ на какво – на българщина, на обич към нашата традиция? За мен – достойно ест. Обаче други – пак така научени – питат: „Кой си ти, че да знаеш?

 

Глупакът преценява по себе си.

 

Caecus non iudicat de colore” – „Слепият не съди за цветовете“. Няма как. Колкото силно да желае, е невъзможно.

 

Как да обясня, че има хора, които са положили огромен труд, за да научат повече? Постоянно полагат усилия, за да поддържат ерудицията си.

 

Нямам предвид разните комунистически преподаватели – по принцип слабоумни и полуобразовани специалисти по нищо. Затова са подбирани. По признанията на нейни най-висши представители, Системата не допускаше ярки личности, още повече, ако те показваха и белези на непокорство, и можеха да смутят царящия покой“.[42]

 

Тези мизерници възпроизведоха себе си. Та посредствеността да продължи да шества в тържествен марш. Така има хляб и за тях, и за следовниците им – „учѐнибез собствени физиономии, правени по стандартния калъп насоциалистическото познание“. Движещи се панели

 

Тяхното „на̀учноравнище е съпоставимо с това на викторините. Но на онези, зевзешките, със зададени отговори. Не съм съвсем убеден, че ще успеят да отговорят правилно дори на въпроси от сорта: „На коя дата е бил извършен Деветоюнският преврат от двайсет и трета година?“ Или: „Кое е малкото име на д-р Христо Стоичков?

 

Колко актуално звучат стиховете на поета: „Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита“![43]

 

Затуй, а не поради друго, в интелектуално отношение страната ни отдавна прилича на замръзнало езеро.

 

Дисертацияс четири-пет преписани чужди, но нецитирани трудатова е тукашното равнище. Вече все по-често гледаме същия филм и на Запад. За съжаление.

 

Обаче атакуват мен и още неколцина. Вършат го по поръчка разни непотребни отломки от многолюдни сборища. Простакът не приема и не търпи различните. Великолепно са преценили, как на сганта лозунгът liberté, égalité, fraternitéще й допадне. Направо й легна на сърцето. И неспирно издигайки го, още през Френската революция изби повече от милион и половина другине гащнициотказали да ходят sans-culotte.

 

Сенека е бил наясно: “Vulgus pessimus rerum interpres” – „тълпата е най-лошият съдия“.

 

Огорчен и разочарован, Стоян Михайловски заключил, че: „Българинът не е свободен: българинът е само освободен.“[44] Ще добавя – избавиха ги от ум и разум, от свободата на личността и от онова, което ги отличава от животнитеизползването на възможността да мислят. Как тогава чужденците да се отнасят с нас?

 

Представете си, че сте дошли на Балканите“ – през 1939 г. се обръща Дъглас Рийд към своите английски сънародници, – „за да ги видите и да преразгледате вашите представи за балканците. Ако все още смятате земите им за крайно изостанали, за обиталища на неграмотни селяни, търсите напразно, хабите се да ловите бълхи. Те бързо са оставили това зад гърба си. Ще ви убедят, че то е пълна измислица.[45]

 

Рийд написал това в опит ad narrandum, non ad probandumда разкаже, а не за да докаже.

 

Открийте заблудата или колкото медии, два пъти повечеистини“.

 

Това, за което отворих приказка, да не е от вчера? Кога беше поставено началото му и кои сили бабуваха на разделението в стилразвит макиавелизъм“?

 

Защо германците не погледнат себе си? Както посочих в предходна публикация, там разделението между източни и западни е по-страшно от нашето. Цели градове в бившата ГДР заприличват на призрачния Детройт в американския щат Мичиган. За тлеещото като потенциален пожар напрежение между бивши комунисти и техни жертви даже не споменават. Нали си назначиха президент и канцлерка от първите?…

 

Все пак през последните десет години българите са развили по-силно чувство за национална идентичност, както и са станали по-склонни да приемат разнообразието“, показва проучването.[46]

 

Глупости. Това е манифестиран, негативен псевдо национализъм, раздухван по чужда заповед от комунисти, униформени и техните издънки. Дрипавите голтаци отпреди 70 лета и отрепките им, днес пъчат гърди, загърнати в трикольора.

 

Жалко занятие на клети твари. Мизерствали са поради мързела си. Затова харесват социализЪма. Понеже ги носехме на гърбовете си.

 

Ние загубихме. Провалихме се. Беше невъзможно да очакваме друго.

 

Amat victoria curam” – „победата обича старанието“. Как можехме да я постигнем, лежейки връз дюшеците си? Който опита, изгоря като заблудена пеперуда, прелитаща над пламък. Най-малкото – опърли крилата си и се приземи завинаги.

 

Стана така, защото в никоя друга страна секирата на интернационалния комунизъм не вилня толкова дълго и неуморно, без да познава никаква милост. Ако съпоставите мащабите на терора, ще се уверите: България е начело.

 

Тук злото на комунизма изправи мъж срещу съпруга и ро̀ден брат – доносите на Петко Бочаров. Син против майка – слухтенето и докладните на Христо Друмев. Дъщеря срещу бащанечовешката безтрепетност на Богдана Котева от пазарджишкото село Лесичово – „Малката Москва“ – родно място на камара комунистически убийци. Най-видните от тях – Жулеви и съпруга на въпросната другарка, полковника от Държавна сигурност Димитър Мурджев.

 

Вече писах. Освен в убийствата на останалите почтени селяни от Лесичово, комунистическият изверг Димитър Мурджев е участвал в ликвидирането на собствения си тъст! Таткото на съпругата му Богдана Генова КотеваМурджева бил фелдшер. Другарката Мурджева говори за своя баща и за майка си безлично, в трето лице – „мъжът й“ на нейната собствена майка; „жена му, майка ми“?! Това не са хора, уверявам ви.

 

Авторът я пита: „Госпожо Мурджева,[47] не можехте ли да спасите баща си?

 

Богдана: „Не можех. Бях партиен член. Това го изискваше дисциплинатаМного грешки направихме! Много кръв проляхме![48]

 

Как да победим? Древните са постановили: “Ubi concordia, ibi victoria” – „където е съгласието, там е и победата“. А ние сме разделени – откакто са се появили т. нар. социалисти – най-големите и сбъркани егоцентрици. Пък и тук всичко е през куп за грош. Ден да мине, друг да дойде, е преобладаваща житейска философия. Кой да мисли за някакви народни дела?

 

Архиегоистите ли – комунистите, които избивали или предавали най-близките си? Те, които се бяха отрекли от своето Отечество и полагаха клетва пред чужда държаваСССР? Та тези окаяни твари изповядват масонската максима: “Ubi bene, ibi patria” – „където е добре, там е отечеството“.

 

Или очаквате това да сторят техните наследници, възпитани в същия дух? По същата причина не се изненадвайте, задето ги предпочитат навсякъде извън пределите на нашата мила Татковина. Те не изпитват обич към нея и са готови да служат на всеки, който ги наеме срещу добри пари. Лишили са се от душите си, продали са ги на лукавия. За тях това е избавление. Ето защо нямат никакви задръжки, когато вършат предателства. И не изпитват угризения, колчем сменят своите фасадни политически възгледи, както змия кожата си. Нямат убеждения. Просто не вярват в нищо. Опустошени персони…

 

Така ги е нарекъл и Господ: „Змии, рожби ехидини“! След което ги е зашлевил с: „Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.[49]

 

Ами повече от половин век тези долнопробни твари бяха на показза пример. Role model, както се изразяват англичаните. Образци, които останалите и особено младите да следват.

 

Какво да последва?

 

Нормалните хора изпитват други чувства, но вече са малко, силно притеснени и свити в черупките си. За тях все още важи принципът “carere patria intolerabile est” – „непоносимо е да се лишиш от отечеството си“. Все казват, че и да викат, никой няма да ги чуе…

 

Verum cur non audimus? Quia non dicimus.” – „Защо не чуваме истината? Защото не я говорим.“

 

 

Смешен плач през сълзи

 

 

Моля, не падайте до нивото на милиционера – герой от стар виц, който попитал колегата си: „А този като знаеше толкова много езици, оправѝ ли се?“… Не ме питайте като говоря и пиша, какво постигам. Преди да отворите уста или да посегнете към клавиатурата на компютъра, помислете.

 

Но нашият песимизъм оправдано доби размерите на исторически, очертаващ и подкрепящ тенденцията към изчезването ни като народност. И това не е отсега. Повече от век външни сили се грижат за него, подхранват го чрез своите верни агенти сред нас.

 

Прочее какъв е този нравствен мазохизъм, който ни кара да извисяваме злите, съсипителите, хайдуците и да ги поставяме в народния Пантеон? Докато обругаваме и обричаме на забрава съзидателите, оставили нещо духовно възвишено и материално ценно зад себе си?

 

Дали зад този особен вид национален нихилизъм и преклонение пред бабаитлъка и грубостта не се крие зловещата усмивка на онази скрита сила, която е овладяла финансовата и икономическата власт на планетата? И с костеливата си ръка мести политическите фигури върху световната шахматна дъска?

 

Не е ли показателно, как на парламентарните избори, произведени на 5 юли 2009 г., скритата власт нагласи нещата така, че да „победи“ политическата сила ГЕРБ, създадена от комунистическата номенклатура. Ръководството й беше и е съставено изключително от милиционери, представители на болшевишкатааристокрация“ (и на нейната прислуга и зависими от миналото си момичета и момчета, вече продали се навън или готови на всичко в името на успеха.

 

Начело застана някакво получовешко същество. Неговата явна недовършеност личи от километри. Не просто син на комунист. Самото то член на БКП, отказало да се деполитизира и да напусне любимата си партия-майка. За капак беше гудено за министър-председател.

 

За него беше известно, че е отгледано от секретен кръг от висши и старши офицери от ДС, познат като „Банкя“, а по-късно като „Монтерей“. Натикано от наставниците си в незаконна охранителна (мутренска) фирма, близка до създадената малко по-късно силова групировка СИК. Сетне пробутано да охранява безплатно само на пръв поглед сваления диктатор, а след него – и Симеон Сакскобургготев.

 

Изцяло подчинено на господарите си от уж бившето Политбюро на ЦК на БКП и лично на споменатите фамилии, тази твар беше приета с въодушевление от поне една трета българи. Което издава сериозната подобна на наркотичната пристратеност на населението към подобнигерои“ – пишман бабаити. Макар в американския и западноевропейския печат, както и в книгите на някои тамошни автори да беше разказана меко казано „съмнителнатабиография на този „лидер на нацията“, нищо не попречи на номенклатурата да го произведе в чинове генерал и премиер. А значителна част от т. нар. общество да го припознае за свой истински герой?!

 

След това чудо на компартийното политинженерство настаниха псевдо новои пак пожарникарско чедоКак нещо да се промени? Кой да го стори? Те и всички останали, изредили се в манифестацията кой знае защо наричана „политически живот“, са едни и същи. Политическите им образи са като на близнаци. Приличат на чукове. „Пременил се Илия, погледнал сепак в тия.

 

Ама така назначените за електорат народни маси дали изобщо хвърлят по едно око? Или погледите им са премрежени от упойката на домашната или цар-Кировата каменярка?

 

Но да се върнем към националния ни нихилизъм. Към неговите корени, първи регистрации и възпитаване. Може би в онази доста отдалечена 1875 г., когато бащата на Пенчо Славейков, търновско-тревненско-загорско-стамболският просветител, сребролюбец, женкар и продажник Петко, с цялата си уж непристорена любов към българите, издал следната присъда:

 

Не сме народ, не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.

 

И не знаем, не можеме, не щеме

да работим за себе си със време.

Само знаем и можеме, и щеме

един други злобно да се ядеме…

 

Помежду си лихи, буйни, топорни,

пред други сме тихи, мирни, покорни

Все нас тъпчат кой отдето завърне,

щот сме туткун, щото не сме кадърни[50]

 

През пролетта на същата година сам Христо Ботйов се произнесъл относно българите:

 

Ние не ще да кажемъ нищо друго, освенъ това, че всѣки човѣкъ и всѣки народъ тегли отъ ума си. Кой ни е кривъ, когато ние съ своето воловско търпение въ всѣко едно отношение се стараемъ да докажемъ, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!“ е девизата на нашия животъ.[51]

 

През онази епоха народът се е нуждаел от духовно израстване. Радвал се е на Екзархиятацърковната независимост. Стремежът към образованиеустремът към напредъка, въодушевявал българите. Те живеели добре. Трудели се и постигали най-важните неща в бита.

 

А отвъд Дунава ги съветвали да зарежат това, да ритнат кросното, както се казва. И защо? За да слушат лудите глави, що не изтрезнявали из кръчмите във Влашко.

 

Тогава Ботйов писал:

 

Екзархията не може да има оная сила, която е нужна на народа за отстранението на многочисленитѣ препятствия, които му стоятъ на пѫть и които му не дозволяватъ да върви напредъ и да достигне до своето щастие и добро. Съ една дума, екзархията не може да ни даде политическа независимость, безъ която всѣки единъ напредъкъ е невъзможенъ. Народътъ умира отъ гладъ, народътъ гние по тъмницитѣ, народътъ плаща баснословни данъци, народътъ не може да отвори очитѣ си отъ правителствени и отъ разбойнически грабежи, народътъ не може да излѣзе на работа отъ разбойници и обирачи, народътъ е захваналъ, като всѣки пролетария, да се скита по чуждитѣ земи и да си търси прехрана[52]

 

Разминаването между българската действителност и представите на имиграцията, зовяща сеполитическа“, било пълно. И Захарий Стоянов го разкрива, ще се уверите. А никой не пречел на тези книжнибунтовнициот букурещките и браилските бирарии да пребивават в родината си. За разлика от Запада и Русия, в султанските владения комунизмът нямал място, даже не бил в зачатък. Но вече покълвал из пивниците във Влашко и Сърбия. За да намери благодатна, подхранена с руски екатерининки почва в умовете напоборниците“.

 

Тогавашните власти ги смятали за хайдуци, пройдохи, нехранимайковци.

 

В наши дни даже престъпниците ни, т. нар. мутри, са бутафорни фигури. И не само бяха създадени от властта. Все по-често се стремят към нея и попадат на постове, на които изобщо не им е мястото. Разбира се, ако нещата бяха нормалниНо тук мафията си прави опит за държава.

 

Вгледайте се в остатъчния мутрафон и новопроизведен „политикСлавчо Пенчев Бинев. Как да не ви тапуши смях?

 

Какво би станало, ако някой си направи труда да го представи като „архонт“ и „тамплиер“, редом с джобния му митрополит Галактион – всъщност агентурно прикритие за Георги Табаков от село Ветрен, Пазарджишко, и агентурен псевдоним, подходящ за външността му – „Мишо“? Към тях да добави не по-малко живописния простак с незаличим полски загар Румен Ралчевтелохранител на Тато от Държавна сигурност, вожд на местните ни масоните и тамплиери! Възможно ли е да не се разсмеете?

 

Я си представете, че картинката се попълни от трите джуджета с мераци за нов Левски, Ботев, Караджата. Имам предвид още невтасалите съпартийци на Славчо – ямболските другари Данчо Хаджиев и черкезина Валери Симеонов, криещ болшевишката си „титлаБалевски. А до тях – „тенора“ от разтуреното „атакуващотрио – съгражданина им Волен Сидеров, известен и като кумецът.

 

Пък сложете и други „тамплиери“ за разкош. Например малограмотния номенклатурен извършител на археологически поразии и грабежи и автор на исторически небивалици Николай Овчаров с чин „професор“. До него наредете някогашната говорителка на Славчо БиневКапка Георгиева, бивша Сидерова, заедно с момченцето и внучката й

 

Мила родна картинка. Талант е необходим, за да я опише човек. Плюйте в пазва, да не ви се присъни!… Да не зърнете и вие като Ботйовни Фараон, ни Навохудоносор, ни Настрадин ходжа“… Ако го перифразираме, можем да получим:

 

Кучета граждани! – начна ораторът със слогът на г. Сидеров и ръфна пак от тулума…

 

Откъде касапинците изгрея едно национал-комунистическопревозходителство“, пред което раята падна на колене, европейците побягнаха, а турците и шпионите се приготвиха да му поемат селямът.[53]

 

Превозходителството“ доближи с конят си и в отговор на теменетата, изсекна се в кривача и с усмивка хвърли саполят си връх шпионитеРумен Ралчев и Велизар Енчев. Саполят се лепна на мундирът на х. Хаджиев, а х. Хаджиев го глътна като теле. „Честит ви сапол, честит ви орден“ – шепнеха шпионите на х. Хаджиев, към които се беше присъединил силно приведен Стефан Солаков – мераклия и даже кандидат за х. А х. Хаджиев гледаше в засмяното лице на „негово превозходителство“ и се облизваше.

 

– Кое е това превозходителство? – попитах аз хамалина си.

 

Не познаваш ли го? – отговори той. – Тоя е, който на думи по митингите едно време скопяваше турците и циганитеВолен и Валери, взети заедно

 

И Славчо Бинев!!! – изкрещях аз в ужас и… и пробудих се от сън.

 

Боже, благодаря ти, че кучето ми не е шпионин…“ – беше моята утренна молитва.[54]

 

Тук е мястото и аз да изокам:

 

Videant consules” – „Внимание, консули!

 

Пишман!

 

 

E fructu arbor cognoscitur[55]

 

 

Ето ни я политическата реколта. Новата. От ланската сеитба. Ама пак сме хвърлили стари семена из обществената нивица. Пък и дали ние изобщо я обработваме?

 

Де ги новите? – ще попита някой. Търсете, откривайте ги, привличайте образовани и кадърни младежи с достойни фамилни имена. Ама приличаме на онзи герой на Овидий, дето рекъл:

 

Video meliora proboque, deteriora sequor” – „виждам доброто, а злото върша“.

 

Прав ли съм? И помните ли:

 

Не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове.[56] Господ е отсъдил. Не вярвате в Него? Ваш проблем. Suum cuique tribuereвсекиму заслуженото.

 

Комунистът не е човек. И това не е мое схващане, насочено с цел да обидя някого. То отколе е общоприето както от туземната болшевишка върхушка, така и от редовите членове на БКП. Заяви го един от любимите им поетифлагманът на закъснелия посттоталитарен антиживковизъм, който дълги години най-унизително обгрижваше диктатора. В своята „Балада за комуниста“ чавдарецът Веселин Андреев с възможно най-голяма гордост заявява:

 

Не човек, а желязо

просъскал агентът фашист.

Тихо мъртвия казал:

Не, комунист![57]

 

Колко пъти е цитиран този финален откъс от поемата? Хиляди? Милиони? Как така никой не го разтълкува?

 

Не е необходимо да имате специална диплома или особени познания по философия и литературен анализ, за да прозрете истината.

 

Като се абстрахираме от жалката болшевишка догматика, ще прозрем: Когато „агентът фашист“ заявява на разпитвания, че не е човек, последният не го опровергава. Отрича да е „желязо“. Но не оборва твърдението, че не е човек!

 

Вместо да възрази и да претендира, че е човек, той приема отрицанието наагента фашист“. Обаче не се съгласява с това да бъде сравняван с желязо. И приемайки, че не е човек, „тихо казва“, че е… „комунист“.

 

Това е.

 

Друг подобен поет, терорист и българопродавец бешеоткрил“, четова е толкоз просто и логично“.

 

Невъзможно е комунистът да бъде българин. Няма как комунистът да бъде българин. Още Маркс и Енгелс са писали, че: „Работниците нямат отечество. Не може да им се отнеме това, което нямат…

 

Националните обособявания и противоположностите между народите изчезват все повече с развитието на буржоазията, със свободата на търговията, със световния пазар, с еднаквата форма на индустриално производство и съответстващите му условия на живот.

 

Господството на пролетариата още повече ще ускори тяхното изчезване. Единодействието поне в цивилизованите страни е едно от първите условия за неговото освобождаване.[58]

 

Не случайно, когато коментира поведението на маршал Георги Жуков след смъртта на Сталин, някогашният царски офицер Юрий Романович Лариков, пишещ под псевдонима В. Ушкуйник[59] се кахъри:

 

Сталин, укрепил властта си с победата на армията, беше убит при отчаяния опит най-сетне да свали от себе си юдейските окови. Наближаващата всенародна беда роди своя Героймаршал Жуков, който извърши своя главен подвиг. Новият бекБерияпадна убит. Каганът Каганович заедно с всичките негови васали беше свален. Но отстраненият впоследствие от длъжността му „Георги Победоносец“ – маршал Жуков, умря, така и не разбрал своята основна мисия и затова не довел делото си до край. Той не посмя да вземе властта в ръцете си. Преди всичко той беше комунист, а след товаруснак. Ето защо семената и корените на юдеомасонството останаха в изобилие в руската земя

 

По време на юнската операция от 1953 г. Жуков не спаси Русия. Той спаси само своята партия от диктатурата над нея от страна на еврейския кагани то не напълно.[60]

 

 

 

Полуистината е най-гадната лъжа[61]

 

 

Да искате комунистът да държи на народа и родината си, е все едно да назначите равин за свинар и да настоявате да си върши работата добре. Даже последното е по-възможно. Затова шабатяните основали сектата Дьонме – от турския глагол „дьонмек“ – „обръщам вярата си“. Нима не съм показвал онзи епизод от филма „Нострадамус“, в който дядото на бъдещия псевдо пророк обяснява на невръстния си внук тъкмо това? Нека припомня.

 

 

 

 

 

Когато ви зоват за „Единодействие“, за да се освободите“, си припомняйте къде е постановено това. Маркс и Енгелс само са регистрирали на хартия, редактирали са и са оформили онова, което лондонските Ротшилдови им диктували. Днес с детска наивност се „борите“ срещу някаква олигархия. Как? С юмручета, свити и размахани в пионерска закана къммръсния капитализъм“? Бедните…

 

Класиците“ на „научния комунизъм“ са предвидили и това – стремежа на парите да заемат обществени позиции. То няма как да стане ей така, по желанието на един или двама донеотдавнашниактивни борци против капитализма“. Карл Маркс и Фридрих Енгелс са отразили постановката – плана за бъдещото развитие на човешките общества, спуснат им най-вероятно устно, от Ротшилдови:

 

Капиталът е колективен продукт и може да бъде приведен в движение само от общата дейност на много членове на обществото, а в последна сметка – само от общата дейност на всички членове на обществото.[62]

 

Стоп! Нима комунистите не прокламираха тъкмо това? Не спираха до теоретични постановки. Въвеждаха Ротшилдовите постулати в бита. Затова впрягаха цялото общество. Няма как да ги упрекнем, че са криели тези намерения, възложени им за „претворяване на дело“, както се изразяваха. Тъкмо обратното – всекидневно втълпяваха внушените им глупости. Като ги превръщаха в… задължение.

 

Но Маркс и Енгелс – разбирайте Ротшилд – отиват по-нататък, стигат до пълно предначертание на онуй, което възприемахме като… социализъм:

 

Значи капиталът не е лична, той е обществена сила.

 

Следователно, когато капиталът бъде превърнат в колективна, принадлежаща на всички членове на обществото собственост, то това ще бъде превръщане на лична собственост в обществена. Ще се измени не само общественият характер на собствеността. Тя ще загуби своя класов характер.[63]

 

Сега всеки от вас може да върви и да гони Михаля, както се казва. По същия начин и в този момент ви заблуждават, че всеки може да постигнеамериканската мечта“, да забогатее. Къде тогава остава „общественият характерна капитала?

 

Точно по този начин ви мамят – че всеки може да бъдеизбиран. Така ли? И вие вярвате? Понеже отричате истината, папагалски повтаряйки мантрата за някакви „конспиративни теории“. Но не в тях, а в програми, които – приемате или не, са действащи – е записано дословно:

 

За царе и техните наследници ще се подготвят по няколко члена от семето на Давид и ще бъдат избирани не по наследствено право, а според показаните способности при посвещаването им в съкровените тайни на политиката и плановете за управление, обаче така, че никой да не знае тези тайни. Целта на такъв начин на действие е всички да са наясно, че управлението не може да бъде дадено на непосветен в тайните на неговото изкуство.

 

Само на тези лица ще бъде преподавано практическото приложение на споменатите планове чрез сравняване на многовековния опит, всички наблюдения на политико-икономическите ходове и социалните науки – с една дума, целият дух на непоколебимо установените от самата природа закони за регулиране на човешки отношения

 

Единствено способните на твърдо, дори жестоко и безпрекословно управление, ще получават властта от мъдреците ни.[64]

 

Все така продължавате да се усмихвате иронично? Какво „Давидово коляно“, какви…? Ще изтрезнеете ли и ще замълчите ли пред фактите?

 

В края на миналия месец новороденият трети по ред наследник на британската корона принц Джордж Аликзандър Луи, син на принц Уилям и херцогинята на Кембридж Кейт, бивша Мидълтън, внук на престолонаследника принц Чарлз и правнук на властващата кралица Елизабет ІІ, бешеобрязан по еврейския обичай.

 

Това е една от странностите на кралското семействосподеляна от мнозинството представители на висшата английска класа – от доста поколения насам те обрязват своите синове, като неизменно използват Мохелеврейската дума за практикуващите обрязването.[65]

 

Тази варварска гнусотиябила въпрос на класа“ – явно към висшата!

 

Някъде прочетох, че бебенцето Джордж било рязнато от същия дърт касапинравинът, който навремето свършил този долнопробен, ретрограден езически акт, на дядо му принц ЧарлзПокойната принцеса Даяна не позволила двете й момченца да преминат през същото закостеняло унижение. Някой сеща ли се как приключи земните си дни? И какви ли не небивалици за нея разпространяваха медиите?

 

Аз няма да забравя прочувствената, смислена и изпълнена с упреци спрямо кралското семейство реч, която братът на загиналатанародна принцесаЧарлз, 9-ият граф на Спенсър, произнесе на нейното погребение…

 

Това е положението в условията на Pact Judaica – в един свят на толкова много… рязани.

 

 

Felix, qui potuti rerum cogoscere causas[66]

 

 

Вече е изяснено, че днес тайният елит, който е познат с термина establishment,[67] не просто съществува. Определен е и изпълнява възложените му задачи. На български той може да бъде определен най-точно като вече установен елит. Иначе казано, онзи, който си е извоювал или му е било предоставено правото да бъде капитан на кораба на човечеството и да го направлява към мечтания от самия него брягпълното световно господство.

 

Изразено с терминологията на марксизмаленинизмасветовната комунистическа държава с еднопартийно управление. Отдавна не крият религиозния израз на тази цел:

 

Великият идеал на юдаизма е целият свят да бъде наситен с юдейски доктрини, а всички отделни раси и религии ще изчезнат във Всемирното братство на народитена практика по-всеобхватния юдаизъм.[68]

 

Или според записаното в „Протоколите на ционските мъдреци“ като крайна цел на ционизма:

 

Властта ни ще е славна, защото ще е могъща, ще управлява и ще ръководи… Нашата власт ще спазва реда, в който се заключава цялото щастие на хората. Ореолът на тази власт ще внуши мистично преклонение и благоговение на народите пред нея. Истинската сила не се отказва от никакви свои права, даже от божествените, и никой не смее да пристъпи към нея, за да отнеме дори педя от мощта й.[69]

 

За да привикнат към послушание, народите трябва да се научат на скромност и затова производството на предмети за разкош ще се съкратиГосподарят, който ще смени сега съществуващите управления… от чиито среди навсякъде се разпростира огънят на анархията, преди всичко трябва да пристъпи към потушаването на този всеунищожаващ огън… Този божи избраник е определен свише, за да сломи безумните сили, които се тласкат от инстинкта, а не от разума, от животинското начало,[70] а не от човешкотоСега тези сили тържествуват под маската на лични принципи за свобода и права. Те разрушиха всички социални норми, за да издигнат върху тях трона на юдейския цар.[71]

 

Става дума за християнските нравствени ценности

 

Вие приемайте за истина онова, което ви показват тиражните медииоръжията за масово оглупяване. Това е целта на Братството. Животът си е ваш и всеки има право да попадне в тенджерата със студена вода, за да бъде сварен като жабана бавен огън

 

Какво стана у нас и в останалата част от несвободния свят? А наистина ли другият беше свободен? Познавате ли технологиите за манипулиране на съзнанието?

 

Още ли не разбирате, че ви внушават небивалици. Единственото усилие, което полагат, е те да изглеждат възможно най-реални. Отново стигаме до Лениновата максима за многократно повторената лъжа. Даже и нея са изопачили и приписали на необходимия грешникд-р Йозеф Гьобелс. Защото окончателното решение на световния въпрос е нацистите да бъдат заклеймени като изконно зло – по дефиниция, а комунистите – да бъдат обявявани ту за добро, ту неспоред потребностите. Общият им произход от талмудския юдаизъмционизма, бива упорито укриван и отричан – „конспиративна теория“.

 

Когато някой държи медиите в ръцете си и започва всяка телевизионна новинарска емисия с еднановина“, тя наистина се превръща в главна. Колко време ви набиваха протестите? С тях ставахте и последното нещо, което чувахте преди лягане, пак бяха те. Piece of cakeфасулска работа, както казват англичаните.

 

Колко сте лесни!

 

Втълпяват ви лишената от всякакъв разум идея да смените едни вече достатъчно подмокрени памперси с други. Да не сте мазохисти?

 

Но това е дребна работа. Още „по-силни“ сте в познанията и коментарите.

 

Преди седмица със съпругата ми плащахме дребна покупка на каса в бакалница. Касиерката спомена нещо за „дъното, което сме стигнали“. Подхвърлих й да се готви за благославяне на настоящето, тъй като се задават по-лоши времена. Жената възкликна:

 

Как така! Вече 23 години затъваме

 

Отговорих й, че греши – от около 70.

 

Долната й устна увисна. Лицето й побледня и се удължи от изненада. Дишаше учестено и това се чуваше. След пауза, с изненада в гласа, но някак отнесено, промълви:

 

Не бях се замисляла за това.

 

Кой помни, че за смях пращаха в концлагер? В коя друга епоха е имало такъв ужас? Та какво друго бяха затворите и изселванията заради вицове?

 

И се надявате нечовеците, които вършеха тези престъпления и налагаха най-тежката възможна тирания, да станат защитници на свободата? Който допуска подобна метаморфоза, е формен идиот, без ни най-малко извинение.

 

Какво очаквате? Грабителите да върнат откраднатото, а убийците сами да поемат към затворите?

 

Обяснете ми какво стана, след като фашистите, самопровъзгласили се за борци против капитализма и фашизма, станахакапиталисти? Що за капитализъм е това? Не му ли се наситихте, та им играете по свирката. Протестиращите даже свирят с евтини дудуци с туземен произход под диригентската палка на кукловодите.[72]

 

Каква е мечтата ви – да сте първи в долнопробната политкласация? За вас това никак не е зле? Да пеете в агитката на Живкови наред с „Канарчето“, с Маричков, Инджев, Тицин, даже с Фучеджиева и Балеваза вас никак не е зле?

 

Толкова ли обезумяхте? Нямате ли достойнство? Къде е моралът на предците ви, ако не произхождате от вапцаните в червената вода? Или алчността ви не се различава от тази на другарите! Това е съвсем зле…

 

Иначе всички „разбиратот политика, „знаятисторията, имат претенцииPiece of cakeфасулска работа! Не, възможността за масово и анонимно тиражиране на невежеството, неграмотността и простащината в интернет няма нищо общо със свободата.

 

Дали е демократично? Не съм болшевик и отказвам да се занимавам с подобни доктрини, които дават лесни отговори на трудни въпроси. Т. нар. демокрация е територия, запазена за комунистите. Понеже по същността си е комунизъмдиктатура на мнозинството, война срещу свободата на личността.

 

Демокрацията издига в култ комуната и робското йерархично подчинение отдолу нагоре. Живейте си я. Аз отдавна съм отказал.

 

Един от т. нар. бащи-основатели на Съединените щати, не толкова популярният Томас Пейн, ни е завещал своите схващания не за Бога, а за църквата. В края на дните си той, масонът, окончателно зарязал Луцифербога на свободните зидари. Дали се е завърнал в лоното на Господ Исус Христос, няма как да узнаем. Обаче неговите отклонения не омаловажават истинността и значението на оценката му за църквата – един изфабрикуван организъм, който от хилядолетия все повече се отдалечава от Бога и Божественото. Томас Пейн пише:

 

Всички национални църковни институции, независимо дали са еврейски, християнски или турски [тогава това е замествало мюсюлмански], не ми приличат на нищо друго, освен на човешки изобретения, имащи за цел да ужасяват и да поробват човешкия род, да монополизират властта и печалбата.[73]

 

Абсолютно вярно.

 

Десетилетие по-късно животът доказа колко прав е авторът на тази присъда. Новопроизведените в интернационален юдеомилиционерски чиндесни“ си позволяват да охулват Христовото Учение, наричайки го „чист марксизъм“. Забравяйки, че тъкмо Карл Маркс отхвърли религията като „опиум за народите“…

 

Обаче революционерът Пейн предявил претенции за „правото да не вярва“. Като закъснял апостол Тома, той искал да се убеди по емпиричен път. Иначе казано, око да види, ръка да пипне.[74]

 

Никой никога не му е отнемал това право. Даже Самият Исус Христос не е налагал волята Си. Кротко накарал Своя неверен ученик Тома да сложи пръст в раните, причинени Му от гвоздеите, с които бил прикован на кръста. И рекъл:

 

Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.[75]

 

Не проповядвам. Стремя се да не налагам мнението си. Особено в тази толкова лична, интимна област. Но държа да добавя неоспорим исторически факт.

 

По онова време авторът на свидетелствотоЕвангелието, е бил юношанай-младият от Христовите последователи. Напуснал дома си, следвал Исус ХристосЙоан неотклонно, до последния дъх на Светата Дева Мария, бил редом с нея. С очите си е видял всички описани от него събития в най-късно създаденото канонично Евангелиепрез седемдесетте или осемдесетте години на І век. Тоест след Anno Domini Годината на Божественото пришествие на земята, но в реално време.[76]

 

Накрая може да е редактирал свидетелствата си, да ги е изгладил литературно, съгласно тогавашните изисквания. Но без да променя съдържанието им. Поне в по-значителната част от тях. А евентуалната промяна най-вероятно е извършена през 85-90 година.[77]

 

Око да види, ръка да пипне

 

А за да настоява някой да получи правото да не вярва, преди това е редно да се е опитал и да се е разочаровал от вярата. Но като я разграничава от църкватаот поповете. Та да я изостави и да потърси други подходящи за него убеждения.

 

Мнозина, които се смятат за „атеисти“, но не са, понеже не са вярвали в Бога, приеха комунизма и се отдадоха на неговия разгул. Така е най-постижимо, без да изисква полагане на усилия. Не мислят и приемат. Защото комунизмът дава лесни отговори на трудни въпроси. Във всички случаи – погрешни.

 

Докато истинската вяра изисква едновременно душа и разум. Човек не се доверява изобщо. Той се запознава с текстовете. Анализира ги, сравнява всичко с неговия собствен опит, придобит от живота, но и от друга, научна литература. Съобразява всичко с обстановката и епохата. Търси отговори.

 

Когато успее да ги намери, да стигне до тях, ако са верни, те не отричат Бога и Сътворението, а ги дообясняват.

 

Това църквата не прави. Не, вярата не е комунизъм. Религията, църквата се родеят с всяка идеология, която съблазнява, изкушава с материално, вместо да предлага духовно дирене. Фактите с членството на главните попове в комунистическата партия и тяхното агентурно минало в нейните репресивни тайни служби са пред нас.

 

Мислете.

 

 

Без революционна теория не е възможно революционно движение[78]

 

 

Карл Маркс писал:

 

Религията е въздишка на потиснатата твар, тя е душата на един безсърдечен свят, както е и духът на едно бездуховно състояние. Тя е опиум за народа.[79]

 

Противоречието е типично за обърканата му натура. „Маркс е човек, при това вероятно почитащ злото“, както го определя американският християнски философ и изследовател на марксизма, роденият в Румъния евреин Рихард Вурмбранд.[80]

 

Съвсем очаквано, Карл Маркс е изплагиатствал и горния цитат. Оригиналната фраза е стих от неговия еврейски приятел и германски националист Хайнрих Хайне. Поетът сравнява религията с „опиум, капнат в чаша вода“.

 

Фразата със сигурност е заемка от Хайнрих Хайне, който четири лета преди него, през 1840 г., излива сарказма си срещу Лудвиг Бьорне заради неговите „илюзии“ относно „религията като универсално лекарство [пейнкилър – painkiller – у нас навлязло като пенкелер]“:

 

Добре дошли в религията, която сипва няколко сладки, приспивни капки духовен опиум от любов, надежда и вяра в бокала с горчилка на страдащия човешкия род.[81]

 

А зад враждебна фразеология от сорта, че вярата е „претоварена от комунистически дух“, ползващите сравнението крият собствената си принадлежност към Ротшилдовия марксизъм.[82]

 

На практика всички видни дейци на т. нар. Просвещениеенциклопедистите, формирали идеологията на революциите, са били богоборци. Те били „бунтовници“, но нямали нищо против да бъдат на хранилка при онези, срещу които негодували и уж възнамерявали да свалят от власт.

 

Например Франсоа-Мари Аруе, по-известен с псевдонима си Волтер, който приел след затварянето му в Бастилията,[83] писал на своя покровител, пруския крал Фредерик Велики:[84]

 

Християнството е най-нелепата, най-абсурдната и най-кървавата религия, която някога е заразявала светаВсеки здравомислещ, всеки честен човек трябва да се ужасява от християнската секта.[85]

 

Франсоа-Мари Аруе приел псевдонима Волтер, който представлява анаграма от латинизирания вариант на изписване на фамилното му име ArouetArovet Li, и началните букви на думата “le jeune” – „младият“.[86]

 

В католическа Франция той не разполагал със свободата да отправя своите жлъчни стрели към християнството. Но сред калвинистите в съседна Швейцария или по-скоро в близкия до границата и почти завладян от французи град Женева можел да върши това на воля. Тъкмо там го открил Фредерик Велики.

 

Такива са всички революционеридемагози. Съвършени лицемери, двуличници. Шизофреници, в които неизменно съжителстват две същества. Едното призовава на въстание, обещавайки привлекателни, желани от мнозинството неосъществими неща. Другото, тайно от хорските очи, пълни джобовете си от ония, срещу които зове на бунт.

 

Затова, когато със задна дата историците започнат да вадят изводите от всяка революция, а психолозите проверяват ръководителите на тези революции, се получава парадоксален резултат: на практика почти всички тези пламенни революционери, свободолюбци и човеколюбци се оказват психически болни дегенерати. А всички революционни партии, цялата тяхната върхушка, без изключение, това са напълно обладани от злото вещици и вещери.

 

И ги водят не свободолюбието или човеколюбието, за които истерично призовават, а съвсем други неща. Например, скритата параноя, която понякога предизвиква завоалирана мания за величие, тоест – болезнена жажда за слава. Това – в съчетание с мазохизма, който в определени форми ражда лъжливия хуманизъм. Или със садизма, пораждащ маниакална жажда за власт, за кръв и разрушения. Тук е и садомазохизмът, в който всичко е смесено в такава огромна бъркотия, че сам дяволът ще се обърка. И всички тези дегенерати нещо ги тегли към революцията, както пияницата към водката.

 

Затова, като коментира булата на папа Инокентий VІІІ от 1484 г., ученият богослов Монтегю Самърс пише: „Вещиците и вещерите представляват обществена заразаТяхната пагубна дейност достига чак до стълкновенията вътре в нациите, до анархията и червената революция… В резултат на това вещиците и вещерите представляват постоянна опасност за всяко порядъчно общество.

 

А сега достигаме до Голямата чистка от трийсетте години. След революцията цялата тази другарска компанийка от психопати започва дивашка битка помежду си. Така е било и по време на „великатаФренска революция, когато жирондистите и якобинците се унищожавали един друг. Докато Наполеон не ударил всички тях. Хитлер дошъл на власт с помощта на щурмовиците, а след това им устроил кървава баня, в която изтребил цялото им ръководство.[87] Революционерите след революциитетова са отровни паяци в чашата. Те ще започнат да се ядат едни други заради властта дотогава, докато не остане само един голям паякНаполеон, Хитлер или Сталин.

 

Сега разбирате ли защо Сталин е унищожавал всички стари болшевики, цялата Ленинова гвардия, от която Ленин изисквал да бъде „партия на професионалните революционери“? Вече схващате ли защо Сталин разстрелял като бесни кучета почти всички ръководители на партията и правителството, които дошли на власт в резултат на революцията? Защо заслужилите политически затворници отново били прогонени в Сибир? Този път проумявате ли от какъв зор Сталин ликвидирал почти целия генералитет на Червената армия, оформил се по време на Гражданската война?

 

Тези продукти на революцията ще се бесят, ще си устройват заговори, термидори, бонапартизъм, опозиция и сектантски отклонения, докато не бъдат унищожени. Освен мания за величие, параноикът Сталин бил обладан и от мания за преследване. Но тъкмо поради това той излязъл победител от цялата тази нечестива битка. Може би в отделни случаи и той е грешал. Но по принцип Голямата чистка – това е историческа закономерност. Такъв е законът на всички революции.

 

Ето защо Достоевски, когото смятат за „пророк“ и който в своята младост сам бил участник в кръга на революционерите-петрашевци,[88] в своите „Бесове“, чрез устата на един от тези бесове казва за революционерите следното:

 

Всички тези бесовеса язви, до един са миазми, нечистотии,… натрупали се във великата и мила наша болна, в нашата РусияИ ние се хвърляме, обезумели и пощурели, от скалата в морето. И всички ще потънем, това заслужавамеНо болният ще се изцери ище седне в Исусовите нозе“,… и всички ще гледат с изумление.[89]

 

Не, Фьодор Михайлович е сбъркал, не е познал. Затова няма пророци на земята

 

Нито болната Русия се излекува, нито нашата мила България ще се избави от тази най-страшна зараза, която прихвана от своята рожба, която се прави на нейна майка.

 

Двете твари, обитаващи тялото на революционерите, са единодушни в едно – да не работят! Дълго време заможният баща на Фридрих Енгелс го издържал. Карл Маркс смучел пари от всякъде и от всички. Но най-сигурен доход намерил при Ротшилд в Лондон. На практика Мордехай Леви се оказал трети братовчед с внуците на Нейтън Майер Ротшилд.[90]

 

Съгласно официализираните и масово разпространени митове Маркс бил беден и икономически зависим от свояприятелЕнгелс. Докато истината е, че до голяма степен неговият чичо Нейтън Ротшилд го издържал. В тази връзка главатарят на анархокомунистите, руският дворянин Михаил Бакунин иронизирал в своята „Полемика срещу евреите“, че Маркс и Енгелсс единия си крак са в банката, а с другияв социалистическото движение“.[91]

 

Даже съвременни последователи на идеите им като членовете на американската Интернационална социалистическа организация признават, че: „Маркс започна да пише за един вестник, който беше финансиран от някои капиталисти с реформистко мислене.[92]

 

Любопитно е дали все още някой се хваща на въдицата за „гробокопачите на капитализма“? Или допуска, че Нейтън Ротшилд и „някои капиталисти с реформистко мислене“ са страдали от суисидален комплекс?

 

На всичко отгоре „главният апостол на комунизмаКарл Маркс, чийто бог бил Ротшилд, бил лишен от всякаква нравственост. Той се надсмивал над „човешката глупост“, която кара хората да се подчиняват на някакво морални нормиБожи заповеди.

 

Ако съществуването на Бога е отхвърлено, следователно няма и кой да дава заповеди. Маркс потвърждаваше това, заключавайки: „Комунистите не проповядват какъвто и да е морал.[93]

 

Не по-различни са и привидните противници на марксизмаанархокомунистите. Техният фюрерМихаил Бакунин възхвалява не само Луцифер. Той има строга програма за революцията, която обаче не би предпазила бедните от избиване.[94]

 

Вот вам. Осъзнавате ли що за сили призовавали анархокомунистите. „Навремето Бакунин съветвал французите при завземането на властта дасъбудят дявола у народаида отприщят най-долните страсти“.[95]

 

Вурмбранд твърди, че зарязалият дворянството анархист и антимарксист без свян прокламирал: „Мисията ни се състои в това да разрушаваме и да не възстановяваме. Страстта на разрушението е съзидателен порив.[96]

 

Прояснява ли ви се? Всеки просто унищожителен мерак, намерение, цел, несъпътствани от план за възстановяване и развитие, е свързан със сатанизма. Близо два месеца същият дух на емоционалната, необмислена и лишена от разум ликвидация се вихреше по столичните площади. Възможно е да го върнат. Кои? Време е сами да се досещате.

 

Маркс и Енгелс са декларирали в подсказвания им текст на „Манифеста на комунистическата партия“, че пролетариатът вижда еснафски недостатъци в закона, морала и религията! Зад тях съзира множество еснафски интереси“.

 

Но кои били „еснафите“? Ами гражданите, хората, които се ползвали от благата на своя собствен труд. Иначе казано – свободните люде. Какво можели да очакват те от насъскания срещу тях пролетариат? Пълно потъпкване на свободата. Акласата-хегемон“?

 

По време на вълненията в Полша през 1982 г. по стените се четяха надписи от рода на „Маркс призовава: „Пролетарии от всички страни, простете ми!“, осмиващи обичайното „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“

 

Тръпки ме побиха, когато прочетох тези думи.

 

Счита се, че преди смъртта си Енгелс се разкайва. За Маркс няма подобна информация. Това означава, че той се е обрекъл на ада.[97]

 

Днес някои искат да ни върнат в пъкълапри укрилия се там Маркс и останалите Ротшилдови питомци. Даже развяват байраци с техните ликове – Маркс, Енгелс, Ленин, Че Гевара

 

Първо нарекоха тяхната идеология „обикновен фашизъм“. Сетне – „обикновен комунизъм“. И двете са верни, но втората е по-всеобхватна и обобщаваща.

 

Иде реч за нещо още по-страшно.

 

Когато през 1871 година в Париж избухва комунистическата революция, комунарят Флоран обявява: „Нашият враг е Господ. Омразата към Бога е началото на мъдростта.[98]

 

Маркс се възхищава на комунарите, които открито прокламират тези цели.[99]

 

Всички комунисти го правят. Какво излиза, какви са те? А вие, които им вярвате и сляпо ги следвате? В повечето случаи, без да имате ни най-малка представа за същността на комунизма.

 

 

Обикновен сатанизъм

 

 

На комунистите и на онези с т. нар. ляво мислене им е лесно да обяснят всичко с диалектиката. Те са в състояние да убедят лековерните, че Маркс следвал идеи, а не материалния си интерес. Само че през целия си живот почти не е работил, но обичал охолството и се наслаждавал на изобилната и добра храна. Никога не отказвал покана за компания, съпроводена с няколко чаши скъпо френско вино. С вече замаяна глава обичал да обяснява как германската буржоазия никога нямало да си помръдне пръста, за да се бори за идеалите на буржоазията. Понеже печелела парите си от експлоатацията на цели армии от трудещи се?!

 

И въпреки, че буржоата Маркс и компания ненавиждали монархията, кралската власт и владетелите, двойно повече се страхували от възможността за безредия и бунтове от страна на подчинените си. Като през цялото време с еснафско удоволствие събирал сили от чашата сдопинг за умаи от чиниите с изтънчени ястия. Лицемерие, тъй характерно за всички комунисти.

 

Но да надникнем в спомените за онези хаймани, родени у нас, провъзгласени за „революционери“ и „национални герои“.

 

Що за личност бил Христо, синът на даскал Ботьо Петков? Да чуем мнението на Любен Каравелов за него и то във времето, когато Ботйов живеел и работил в дома му.

 

Ще речете, ако е имало противоречия, те са били идейни или поколенски. Първото е възможно, а второто само изглежда да е така, но не е съвсем вероятно. Тъй като Каравелов бил с около 14 години по-възрастен. Става дума за Ботйов като човек, в живота, в бита; за неговото отношение към труда и другите

 

В своите спомени вторият заместник на Левски (първият бил масонът Ангел Кънчев) Михаил Греков е записал разговора си с бай Любен, когато му гостувал в неговата букурещка печатница – същевременно и дом.

 

Изпърво той изля злъчката си върху Ботева, като начена така:

 

– Кому да се сърдиш, не зная. Нямаме подготвени младежи и тие, които ги имаме, нищо не струват! – сърдито каза той.

 

Да вземем за пример Ботева, с когото сегичка ще се запознаеш, човек е той с блестящи способности, ала с класически мързел и немарливост. Ботев е способен по цели дни да се весели, да пее песни, но не и да работи, от работа той бяга като от чума, какво с такъв младеж да направиш? Той се е задължил пред мене, ала карам го със сила да работи, стои в стаята като вързан

 

Да се веселя и аз обичам, но трябва да се помни, че веселбата е веселба, работатаработа! Е, моля ти се, такъв човек, където и да го пратиш, той същият ще си остане![100]

 

Сетне Каравелов обяснил на госта си, че вместо да се занимават с комитетите, за които се чувало из българско, нашенските млади хъшове изтая свободна земя Влашко, що е плувнала в разврат, са останали без носове!… Те не могат да си отворят очите от пиянство и разврат

 

Способни ръце да пишат няма; глави да мислят свободно, самостоятелно, – няма; като изключим Ботева и още един-двоица, останалото е боклук, боклук, никому непотребен.[101]

 

Да, но по-късно същите тезиникому непотребни боклуципретендирали, че са поборници и са заслужили високи държавни постове, пенсии и почести. Мнозина са постигнали най-малко едно от тези неща, доста от хайдуците – две или всичките.

 

Тъкмо тези съсипали, разорили, унищожили „другата българска буржоазия: онази, давала средства за черквите, училищата, за зараждащата се книжнина, за националната (включително и под формата на „Черковния въпрос“) борба. Но тя е вХІХ век! А в ХХ век тя изчезна, бе в широк размер изместена[102]

 

Хъшовете я затрили…

 

Как ли биха изглеждалинародните герои“, стига да бяха оцелели? Това е предмет на фантазията и художественото творчество, които нямат място в историята. Стига да е истинска…

 

Онези, които заемали държавни позиции и забогатели, били приемани в масонските ложи. Свидетелства и доказателства – колкото щете.

 

Каравелов разказва на Михаил Греков:

 

Ботев не е като мене [да работи системно]. Не отричам способностите му – талантлив е Ботев и силите му са равни с моите, ала неговите маниери са други, някога напише нещо отеднаж, друг път пише и зачертва, докато излезе това, що го желай.

 

От друга страна Ботев има талант да говори, много хубаво да говори, той обладава и голяма доза нахалство, което много му помага. Ботев не можеш го смути с нищо, когато иска, окото му не мърда от нищо![103]

 

Думите на Каравелов са потвърдени и от по-малкия брат на Ботйов. На 80-годишна възраст генерал Кирил Ботйов признал:

 

Каравелов работеше много повече от брат ми, но нямаше дар слово, беше вързан. А Христо говореше много хубаво, беше оратор човек… Сега наистина не се знае какво щеше да стане с него, защото той не търпеше никого.[104]

 

Масонът Захарий Стоянов, също един от провъзгласените за „герои“ свидетели на времето, ни осветлява:

 

Ако Ботйов, един руски нихилист и един френски комунист би се срещнали и почнали помежду си такъв един разговор: Ботйов ги кълне и напада, че имат свое народно правителство, своя войска, своя литература, всичко свое и пак се бунтуват и колят, когато трябваше да се съединят и помогнат за изгонването на султаните и пашите.

 

Защо – питат събеседниците му. – Защото българският народ страдае и пъшка под турците – ще отговори по всяка вероятност нашият герой.

 

Всеки умен човек, знающи френския и руския народ, да би бил на мястото на комуниста и нихилиста, би запушил устата на Ботйова, защото във Франция и Русия народът е теглил сто пъти повече, отколкото българите. Българинът в турско време е бил господар на себе си, какъвто френецът и русинът не са сънували. Българинът е бил само обиран, бит понякога и псуван, раб политически. Френецът е имал гола свобода, носил е пищов на гол корем, а е гладувал и живял така [бедно и зле], както у нас малцина.

 

Нещастният пък русин не е имал и пищов на гол корем. Той е теглил и едното, и другото, той живял по-скотски, отколкото добитъкът на българина. Ако по цяла България се е случвало, щото в годината да отвлекат турците четири-пет момичета, повечето с тяхно съгласие, то във велика Русия това се е вършело съвсем по християнски. Ние можем да наброим нейните помешчици няколко души, които са обезчестили на своя глава по 50, дори и 80 момичета.

 

Такъв турчин, бей, ага, паша ние не знаем в България. Но що говорим? В Русия са се продавали две момичета за една кучка!“[105]

 

Онова, което летописецът на българските въстанияпремълчава, е че „турското робствое спестило крепостничеството по нашите земи. Докато във Франция то продължава до ХVІІІ век, а в Русия чак до  3 март 1861 г., когато е публикуван Законът за отмяна на крепостното право. Той е дело на император Александър ІІ и затова владетелят е наречен Цар Освободител, а не заради някакво „избавление на българите“ Този акт предвиждал тъй и почти неосъществени процедури за оземляване на освободените селяни.

 

 

Масонството, облечено в илюзия, не успя да подмами българите

 

 

Българскиятробвинаги е имал не само земя и дом, а стада, дюкяни, мющерия. Въртял търговия по целия свят. За сравнение – днес в цяла България се отглеждат толкова овце, колкото в малка провинциална Копривщица в годината на въстанието1876-а.

 

Разгърнете т. нар. „Тефтерче на Левски“. Ще установите, че поне три-четвърти от него са изписани със сметки. Обличал се добре, според тогавашната мода…

 

Понякога хората проявявали даже неприкрита враждебност къмпоборниците“. Защото помнели какво им били сторили тезихрабреци“, превърнали се в претенденти за държавни длъжности, народни пенсии и почести. Сам провъзгласеният от безбожниците за „светияВасил Кунчев завещал в предсмъртното си писмо на разбойниците, които смятал за свои:

 

Днес е момента да си купите живот, който сега се продава, утре не и милиони да давате. Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят.[106]

 

Не съм убеден, че въпросният текст е автентичен. Обаче той издава философията нареволюционерите“. Забелязва се зародишът на онова, което след 1878 година, под формата на „заслуги за поборничество“, бива осребрено с постове и пенсии. А в края на петдесетте години на ХХ век намери още по-щедър кариерен и материален израз в статута на т. нар. активни борци против фашизма и капитализма.

 

Привилегиите неизбежно водят до обществено разложение. В края на осемдесетте години активните борци превъзхождаха по численост тогавашната армия. Като естествено следствие се появи вицът от поредицата, осигуряваща наградата „златната решетка“, в който питаха: „Щом борците против капитализма и фашизма са били толкова много, защо на 9 септември 1944 г. не са взели властта сами, а са чакали нахлуването на Червената армия?

 

Бихте имали същия успех с този анекдот 130 години преди това, с известна перифраза, съобразена със съответната епоха

 

Поради туй не винете карловци, задето не подали къшей хляб на майката на Левски, нито на брат му. През онези времена във вече „освободения“ град били съвсем наясно с това кои са Кунчеви и какво са вършели.

 

Ето защо стигналият до просешка тояга Петър Левски, както Петър Кунчев се подписвал,[107] протягал ръка за милостиня, но му обръщали гръб. Мнозина твърдят, че с оскъдните подаяния той подпомагал своята сестра Анавдовица с четири деца. На пръв поглед изглежда естествено.

 

Как Ана (някъде е Яна, но съвременниците са я познавали лично и са изписвали името и Ана[108]) да не остане вдовица, след като нейният съпруг бил30 години по-възрастен от нея! Едва петнадесетгодишна, родената през 1835 г. Ана Кунчева се омъжила за карловеца Андрей Начов или Начев, според различните източници. Казват, че по онова време той бил заможен човек.

 

Ана (Яна) Кунчева и Андрей Начев имали девет деца: Начо, Тота, Гина, Мария, София, Елена, Христо, Иван и Елка. От тях Тота, Христо, Иван и Елка починали рано. Подобна смъртност е характерна за дегенерацията, произтичаща от напредналата възраст на родителите… В случая – поне на единия.

 

Обаче истината е, че Андрей Начов или Начев починал чак на… 28 ноември 1907 г., когато бил почти на 103 години.[109] Излиза, че изоставил съпругата си Ана (Яна), която изобщо не била вдовица.

 

Впрочем в писмата си до руския шпионин Найден Геров, който помагал и на Васил Кунчев, богатият карловчанин Христо Георгиев, благодарение на когото и на неговия брат Евлоги се радваме на Софийския университет, е оставил достатъчно неприятни спомени за семейството на Иван и Гина Кунчеви, както и за техния „велик“ син Васил.

 

Гина Кунчева не можела да се помири с нещастната съдба на сина и дъщеря си. И три седмици след 8 януари 1878 г. – „освобождението“ на Карловосложила край на живота си. Някои смятат кладенеца, в който приключила земния си път, за белег на национален позор. Предлагам да го подминем с безразличие. Той няма отношение към нашето бъдеще. Още повече, че самоубийството е грях и е резултат на тежки грехове, натрупани от предходните поколения.

 

А през 1881 г., само три лета след т. нар. освобождение, Петър Кунчев се куртулисал от туберкулозата, която от години го мъчела. Бог отлага, но не забравя.

 

Кой и по каква причина се мъчи да ни накара с лека ръка да подминем паметта на онези повече от петнадесет хиляди български душѝ, изгорели в разпаления от Левски и последователите му пожар, платен с руски пари? Това е небивало престъпление, почти геноцид, извършен заради хатъра и печалбата на семейство Ротшилд и на руския император Александър ІІ?

 

Ако опитаме философски да обозначим вредното влияние на „националреволюционерите“ върху масовото съзнание на българите, можем да заявим, че те са действали против хармониятаеволюцията. Понеже са служили на масонството, следователно на Луцифер, на практика те се превръщали в унищожители на хармоничното развитие. Тъй като самият „Луцифер е нехармонично проявление на съзнанието, което не е необходимо на човешката еволюцияЛуцифер започнал да предизвиква хармонията на Сътворението.[110]

 

А революционерите от всякакъв род отправят предизвикателства спрямо обществената хармония, като част от развитието на плода на Сътворението. Ето защо не само аз ги определям като сатанистислуги на Луцифер, „бореца срещу хармонията на Сътворението“.

 

Вижте и чуйте как изобразява това в официално видеосвидетелство един високоплатен масон – говорителят на тайното (защо ли) „зидарско“ движение Димитър Недков. Естествено, той носи вода от девет кладенеца, за да ви убеди колко „чисто“ и „светло“ е „братството“ на онези, чийто бог се плашел от светлината

 

 

 

 

 

И тъй като Сътворението не е хаос, а съзнателно Божие действие, резултат от задълбочено обмисляне и проектиранеБожи промисъл, можем да заключим: Всяко революционно действие е насочено срещу Божествения ред на земята. Тъй като Бог е любов, а Сътворението е резултат от нея, излиза, че няма как революциите и революционерите да бъдат окачествявани с положителни оценки. Те са носители на отрицанието, на тъмната страна на живота, свързана не с любовта, а с нейната противоположност. А тя е омразата.

 

Значи, да въздигате паметник на революционери, е все едно да прославяте ненавистта. Няма как да бъде постигнат синхрон между любовта и омразата. Те са непримирими. Сигурно е, че любовтаБожествената искра, е по-силна.

 

А възможно ли е свестни личности да бъдат заразени с бацила на революцията? Може би, тъй като противоположностите се привличат… Но във всички случаи революциите са причинили злинитежки беди, смърт и разорениена милиони невинни хора. Някой да жалее за тях?

 

В наши дни правителствата справедливо обявяват национален траур, а ние тъгуваме за деветима, изгорели във влак, или за петнадесет, удавили се в Охридското езеро.[111] Докато Априлското въстание погълнало хилядицели фамилии, даже села

 

Войводите палели къщите на хората, за да няма как да избегнат трагичната си участ. Захарий е изобразил платения от Русия Бенковски в позата на доволен от разрушителното си дело Херострат. Какво човешко, милосърдно, богоугодно съзирате в този акт? Питал съм: Ако ви го приложат сега?

 

Храбреци“, но кафански, митингаджийски и на чужд гръб; при това в миналото.

 

Не, хората в подбалканския градец Карлово изобщо не били злонамерени, лоши, лишени от достойнство и състрадание. Просто помнели онова, което днес е почти напълно изтрито от народната паметреволюционерите са докарали само беди на българския народ.

 

Историята не търпи предположения, защото разказва и обяснява миналото. Въпреки това си позволявам да си представя, че ако Левски беше оцелял, щеше да се бори за диктатура в една уж „демократска република и даже да я оглави. Така, както стори неговият последовател Стефан Стамболов – понастоящем любимец на крайно садистичните болшевики и офицери от бившата Държавна сигурност.[112]

 

Разните „революционери“ не са се борили единствено за национално освобождение, а преди всичко за модните в тяхното време „социални правдини“. Да бяха доживели самостоятелната българска държава, друга песен щяха да пеят. Признава го един от тяхСтоян Заимов, който не само се познавал с Ботйов, но и работил с него.

 

Доказва ни го и сетнешното поведение на споменатия войвода-беглец на Старозагорското въстание Стефан Стамболовруският възпитаник, който от русофоб и републиканец се превръща в русофил и монархист, възвеличавал императора.[113] Той не е единствен. Колко познато, нали!

 

Григорий Климов заключава: „Работата е в това, че всички тези революционеритова по правило са всякакви психопати, психотици и невротици, които са задвижвани не от любовта, равенството и братството, за които всички те крещят, а от тъмни фройдистки комплекси, където комплексът за власт е главната движеща сила.[114]

 

Дори само изброените факти са достатъчни, та нормалните хора да отворят ревизия на своите исторически знания.

 

 

Толкова отдавна, преди повече от век и половина, не друг, а тогава все още бъдещият министър-председател на викторианска Англия, евреинът Бенджамин Дизраели е предупредил за задаващата се опасност:

 

Но настоящето общество предпочете да преследва тази раса, която ще снабдява своите съюзници, избрани от самата нея. И какви се оказаха последиците? Те могат да бъдат проследени до списъка на разрушителните принципи, действащи в Европа. Избухва въстание срещу традицията и аристокрацията, против религията и собствеността. Разрушаване на семитските принципи, изкореняване на юдейската религия в нейната Мойсеева или християнска форма, на естественото равенство между хората и отмяната на собственост – всичко това е публично обявено от тайните общества, които сформират временни правителства. А всички те са оглавявани от представители на еврейската раса.

 

Богоизбраният народ си сътрудничи с атеистите; най-способните в трупането на имущество се съюзяват с комунистите; особената и богоизбрана [еврейска] раса докосва ръката на най-кирливите и низши европейски класи! И всичко това, защото искат да унищожат туй неблагодарно християнство, което им дължи даже името си. И чиято тирания повече не могат да понасят.[115]

 

Както и да увъртат, нито евреите, нито комунистите могат да избягат от присъдата на все още бъдещия лорд Бийконсфийлд – един от тях.

 

 

Човекът е най-жестокото животно[116]

 

 

Сто и петдесет години след него и деветдесет лазарника след Октомврийския метеж в Русия от 1917 г. друг евреин отсъди още по-жестоко, но справедливо, в най-тиражното израелско издание:

 

Историкът Найъл Фъргюсън пише, че нито една революция в историята на човечеството не е погълнала толкова от децата си и то с такъв неутолим апетит, колкото Съветската революция. В своята книга за Сталиновите чистки преподавателят в Университета на Тел Авив д-р Игал Халфин пише, че насилието на сталинистите е било уникално и насочено пряко навътре в страната.

 

Ленин, Сталин и техните наследници нямаше да могат да извършат своите дела без всестранното сътрудничество на дисциплинираничиновници терористи“, жестоки следователи, доносници, палачи, стражи, съдии, извратеняци и множеството сърдечни, страстни поддръжници, които бяха членове напрогресивнатазападна левица, и бяха мамени от ужасния съветски режим, та даже му осигуриха удостоверение за kosher.[117]

 

В една или друга степен тези неща са добре известни, макар архивите на бившия Съветски съюз все още да не са напълно разсекретени и достъпни за публиката.

 

Но кой знае за тези неща? Вътре в самата Русия шепа хора бяха изправени пред правосъдието за своите престъпления в служба на НКВД и КГБ. [Вече трети мандат начело на уж бившия СССР – днешна Русия, стои офицер от тези зловещи репресивни органи. Тук – никой, като изключим ген. Владимир Тодоров, но за дребна работа – ликвидиране на архивно дело.] Днешният дневен ред на руското общество напълно пренебрегва въпросаКак беше възможно това да ни се случи?“…

 

А на нас евреите? Средностатистическият израелски ученик завършва гимназия, без изобщо да е чувал името „Хенрих Ягода[118]най-големият еврейски убиец на ХХ век, заместник-началникът на ГПУ[119] и основател на НКВД. Ягода усърдно изпълняваше Сталиновите заповеди за колективизация и е отговорен за смъртта на най-малко 10 милиона души. Неговите еврейски заместници основаха и ръководеха системата на лагерите ГУЛаг. След като Сталин престана да гледа на Ягода като на свой любимец, той беше отстранен и екзекутиран. През 1936 г. като главен палач го замести Ежов, „кръвожадното джудже“.

 

Ежов не беше евреин, но бешеблагословенс активна еврейска съпруга. В своята книга „Сталин: Дворът на червената звезда“ еврейският историк Себаг Монтефиоре[120] пише, че през най-мрачния период на терор, когато комунистическата машина за убиване работеше с пълна мощност, Сталин беше заобиколен от красиви, млади еврейки.

 

Най-близките и най-лоялните съратници на Сталин включваха члена на Централния комитет и на Политбюро Лазар Каганович. Монтефиоре го описва като „пръв сталинист“. И добавя, че онези, които измряха от гладна смърт в Украйна, трагедия без паралел в историята на човешкия род, заедно с ужасите на нацистите и терора на Мао в Китай, не трогнаха Каганович.

 

Много евреи продадоха душата си на дявола на комунистическата революция, а ръцете им са изцапани с кръв завинаги. Ще спомена само още един: Леонид Райхман, главата на специалния отдел на НКВД и организатор на основните разпити, който беше изключително жесток садист.

 

Съгласно публикуваната статистика, през 1934 г. 38,5 на сто от заемащите най-високите постове в апарата на съветските служби за сигурност са били от еврейски произход… В забележителна лекция на конференция в Университета на Тел Авив д-р Халфин охарактеризира вълните на съветския терор като „карнавал на масовите убийства“, „изчистваща фантазия“,[121]тържество на злото“. Излиза, че и евреите, когато бъдат привлечени от месианска идеология, могат да бъдат големи убийци, сред най-големите в съвременната история.[122]

 

Не издържам и прекъсвам цитата за кратък коментар. Евреите не само „могат да бъдат големи убийци, сред най-големите в съвременната история“. Те са такива.

 

Ето какво причиниха първо на нещастната православна Русия, а след това на една трета от Европа.

 

 

 

 

 

Колкото и почтен да е Север Плокер, авторът на упреците спрямо своите в най-многотиражния израелски вестник “ידיעות אחרונות‎” – “Yedioth Ahronoth”, той не успява да се отърве от своята еврейска природа. Защо да се лъжем? Та нали споменатите от него с ненавист Сталин и Хитлер имаха еврейски корени? Кой изобрети „месианските идеологии“ на социализма, комунизма, фашизма и нацизма? Първият „научен социалист“ не е ли евреинът Мозес Хесистинският баща на политическия ционизъм?

 

Какъв е внукът на равин Мордехай Леви, удобно скрит зад името Карл Маркс? А Владимир УляновЛенин, чиято майка била чистокръвна еврейка? Поюдейчена хазарка, чийто баща – дядото на Ленин, се казвал Мовше Бланк!

 

Какви бяха върховните болшевики? Като започнете от Лейба Давидович Бронщейн, откраднал руското аристократично име Троцки. Ами Лениновият любовник Григорий Зиновиев – всъщност Овсей-Гершьон Аронович Радомислъски Апфелбаум? Да продължа с изброяване на някои по-известни: Яков СвердловЕшуа-Соломон Мовшевич, а според други – Янкель Мираимович;[123] Lev Borisovich Kamenev (Russian: Лев Борисович КаменевЛев Розенфелд; Емельян Михайлович ЯрославскиМиней Израилевич Губелман; Ян Борисович ГамарникЯков Борисович Пудикович; Лев Захарович Мехлис; Исаак Абрамович Зеленски; физическия убиец на императорското семейство Яков Михайлович ЮровскиЯнкел Хаимович Юровски; Мойсей Соломонович Урицки; Григорий СоколниковХирш Янкелевич Бриллиант; Филиип[124] Исаевич ГолощекинИсай Исаакович

 

Стигат ли? Кореспондентът на лондонския “The Times” в онези страшни времена – Робърт Уилтън, който пръв още през 1920 г. разкрива ужаса за избиването на царското семейство в Екатеринбург, извършено от болшевиките, посочва истината: „Всички те бяха евреи. Те бяха интернационалисти, отричащи всякаква национална принадлежност, на всичко отгоре прикрити зад руски имена

 

Ако ги съпоставим с техния брой в населението, евреите представляваха един на всеки десет [от жителите на Русия]; сред комисарите, които управляват болшевишка Русия, те са девет от десет, ако тази пропорция на евреите вече не е още по-голяма

 

Цялата история на болшевизма в Русия е незаличимо подпечатана с клеймото на чуждото нашествие. Убийството на царя, несъмнено планирано от евреина Свердлов (който пристигна в Русия като платен германски агент), и извършено от евреите Голошчекин, Сиромолотов, Сафаров, Войков и Юровски, не е акт на руския народ, а на това враждебно нашествие.[125]

 

Две седмици преди болшевишкия преврат, наричанОктомврийска революцияот 1917 г., Ленин свикал свръхтайна среща в Санкт Петербург. На нея ключовите фигури в Централния комитет на болшевишката партия приели съдбоносното решение за узурпиране на властта със сила. На практика то им било спуснато от онези, които ги финансиралиинтернационалните банкери в Ню Йорк и Берлин.

 

Сега внимавайте. От дванадесетте участници в секретната сбирка, имало четирима руснаци (включително Ленин), един грузинец (Сталин), един поляк (Дзержински) и шестима евреи.[126]

 

Днес отлично знаем еврейското потекло на Ленин, Сталин и Дзержински. Излиза, че от 12 най-отговорни членове на ЦК деветима билиевреи. Но също така – на Адолф Хитлер и на неговото нацистко политбюро“.[127]

 

Нека дадем думата и на съвременен еврейски автор – на всичко отгоре – израелски. Д-р Жозеф Тартаковски потвърждава, че от 1917 до 1926 г. в състава на висшето ръководство на СССР влизали осем евреи. Като, разбира се, не смята Ленин, Сталин, Дзержински

 

От 1917 до 1952 г. евреите по върховете на съветската власт били 68 екземпляра. За сравнение – 49 украинци, 34 арменци, 26 грузинци, 23 латвийци (част от тях криптоевреи) и т.н.[128]

 

 

Евреинът не може да бъде патриот…

Евреите са отговорни за болшевизма в Русия и Германия[129]

 

 

Ако повторите написаното през двайсетте години на миналия век от британеца Хенри Хамилтън Биймиш, че „болшевизмът и юдаизмът са едно и също нещо“,[130] ще ви лепнат етикета „антисемит“.

 

Но когато това излезе изпод перото на евреина Уинстън Чърчил[131] или в съвсем синтезиран вид в книга на американския равин Хари Уетън,[132] заклеймяващите „съдници“ млъкват.

 

Оставете това. Необезпокояван от никого и още преди избухването на Втората световна война равинът декларира:

 

Нацизмът е имитация на юдаизма; нацизмът възприе принципите и идеите на юдаизма, с които да унищожи юдаизма и евреите

 

Каква е разликата между юдаизма и нацизма?… Юдаизмът е марксизъм, комунизъм, интернационализъм, демокрация, равенство на расите, на нациите и на народите. Той се стреми да осъществи всеобщото братство на хората и еманципацията на работническата класа.

 

Нацизмът е точно обратното: той е държавен капитализъм, диктатура, национализъм, превъзходство на арийците и върховенство на германския народ. Той търси начини, за да продължи неравенството на расите, на нациите, на народите и на подчинението на работническата класа на класата на аристократите. И макар нацизмът да е напълно противоположен на юдаизма, той възприе принципите и идеите на юдаизма

 

Ето как разбираме, че не само юдаизмът е по-висши от нацизма, но от страна на юдаизма има мощ, която е петнадесет пъти по-голяма от силата на страната на нацистите. Може ли да има някакво съмнение за изхода от борбата?[133]

 

Разбирате ли какво искам да ви подскажа? Съчинението на равина Хари Уетън излиза половин година преди началото на Втората световна война. А авторът е наясно с изхода от конфликта!

 

Който е запознат с протокола от разпита на големия болшевик Кристиян или Кръстьо Раковски, е останал изумен от същото. Но още по-рано – през януари 1938 година. Доста преди това представяният ту като „румънец“, ту като „българин“, всъщност евреин на име Хаим Раковер, първият министър-председател на съветска Украйна и заместник народен-комисар на външните работи на СССР, предрича не просто войната, а и поражението на нацистите.[134]

 

Обаче равинът отива още по-далеч. Той определя програмата на юдаизма като бъдеще на цялото човечество. Нито повече, нито по-малко.

 

Ето, наистина, това е историческата съдба на евреите, но не в смисъла, който й придават Хитлер и нацистите. Казано с думите на Христос, който само символизира евреите: „Нашето царство не е от този свят. Евреите ще станат господари на цялата земя и ще ръководят всички нации. Но не с материална власт, не чрез брутална сила, а със светлина, с познание, с разбиране, човечност, мир, справедливост и прогрес.

 

Юдаизмът е комунизъм, интернационализъм, универсалното братство на човека, избавлението на работническата класа и на човешкото общество. Ето с тези духовни оръжия евреите ще завладеят света и човешката раса. Расите и нациите с радост ще се подчинят на духовната власт на юдаизма и ще станат евреи.“

 

И ще дойде ден в края на дните, когато планината на Йехова[135] ще бъде издигната на върха на планините и ще се въздига над хълмовете; и всички нации ще се влеят в него, а много народи ще си отидат и ще кажат: „Ела и ни пусни горе на планината на Йехова, в дома на бога на Яков; и той ще ни научи на онова, което може да прави, а ние ще го следваме по петите.

 

Защото Тора [законът] излезе от Цион, а словото на Йехова от Йерусалим. И той ще съди нациите…[136]

 

Не законът, а беззаконието произлезе от Цион. Огледайте се. Защо не попитате палестинците за това, как ги завладяха самозванитеевреи“ – ционистите, талмудистите? Дали „не чрез брутална сила, а със светлина, с познание, с разбиране, човечност, мир, справедливост и прогрес“?

 

Юдаизмът е комунизъм, интернационализъм.

 

Ето какви факти спестяват почти всички автори. Недоумявам толкова ли не усещате, че живеете в еврейски свят? Как така нищожна по площ и брой на населението си държавица, с икономика, напълно зависима от подаяния само от Германия и САЩ повече от 6 милиарда евро годишно каквато е Израел, върти политиците на планетата и се гаври с човечеството! Това не ви ли впечатлява?

 

 

Ето един известен американски икономически анализатор и консултант, който вече едва си сдържа нервите. Десетилетия наред роденият в Ню Йорк Джералд Селенте се слави със своите изумително точни финансови прогнози и с коментарите си, в които очертава тенденции. Публикува в “Trends Journal” – „Списание за тенденции“, води собствено телевизионно предаване и участва в други, стига да не са от т. нар. основно течениеmain stream media. Например при „проститутките от CNN“ както масово са известни т. нар. журналисти в телевизията на еврейския конгломерат “Time-Warner”.

 

Ето какво изрече Джералд Селенте на 5 август 2013 г.:

 

 

 

 

 

Тук щяха да го обявят за… „антисемит“! Ако глупостта можеше да лети…

 

Само преди броени часове лондонският журналист Робърт Фиск – навярно най-подготвеният и най-опитният наблюдател на процесите в Близкия изток, заяви, че:

 

Джон Кери не е на страната на преговарящите. Той изцяло се стреми къммирспоред условията на израелското правителство

 

Кери не изпитва ли срам? Първо се прегръща и с палестинците, и с израелците. И обявява възобновяването на някакъв мирен процес“, в който палестинците нямат доверие, а израелците не желаят. След което израелците обявяват, че ще построят нови 1200 жилища за евреи[137]единствено и само за евреивърху окупираните палестински земи. И сега Кери заявява на палестинците – на слабите и окупирани палестинци – че времето им изтича, изпускат шанса си за своя държава.

 

Всеки друг „държавник“, участващ в някакви други преговори, който обвини окупиран народ, задето не сключва мир с окупаторите си, даже продължаващи да завземат, в същия момент открадващи още от неговата земя, ще бъде възприеман като отрепка, ще бъде прогонен, понеже ще го считат за съучастник в кражбата, за потенциален престъпник. Но не.

 

Джон Кери обявява, че незаконните еврейски колонииилиселища“, както обича да ги нарича заедно с угаждащата на Израел световна журналистикаса… „грешка“. Мисля, че е искал да каже незаконни от гледна точка на международното право. [Не е посмял] Но както и да е.

 

През първите десет години на „Процеса от Осло[138] броят на израелците, живеещи върху открадната палестинска земя се е удвоил до 400 000 парчета. Не е чудно защо Кери промърмори, че последните обяви на израелците садонякъде очаквани“.

 

Обзаложете се, че е точно така. От десетилетия Израел изгражда кръгове около страхливата администрация на САЩ, като пренебрегва гърчовете, в които Вашингтон изпада вследствие на еврейската прегръдка всеки път, когато ционистката държава заграбва чужда собственост.[139]

 

Достатъчно! Това е голата истина, но светът, подобно на старозаветната приказка за касапката Естер, уплашен от юдеите,[140] си трае. И припява в хор завоевателните чифутски мелодии.

 

 

И мнозина човеци от народите в страната станаха иудеи,

защото ги бе обзел страх пред иудеите[141]

 

 

В Съединените щати действа могъщо произраелско лоби, скрито зад фасадата на организацията Комитет за американо-израелски обществени работиКАИОР, на английски AIPAC.[142]

 

Влиянието на AIPAC на Капитолийския хълм[143] се простира дори още по-далеч. Според Дъглас Блуумфийлд, бивш участник в ръководното тяло на AIPAC, „за членовете на Конгреса и техните сътрудници е обичайно, когато се нуждаят от информация, първо да се обръщат към AIPAC, преди да се насочат към Библиотеката на Конгреса, към Службата за проучвания на Конгреса, към служителите на комисиите или към експертите при администрацията.“[144] Още по-важно е, чечесто се обръщат към AIPAC за написване на речите им, при работа по законодателството, за съвети по тактиките, за извършване на проучвания, за набиране на спонсори и за уреждане на гласувания.“

 

А като теглим чертата се оказва, че AIPACde facto агент на едно чуждо правителство, притежава решаващата сила в Конгреса на САЩ. В него никога не се провежда отворен дебат относно политиката на Съединените щати спрямо Израел, дори когато тази политика води до сериозни последствия за целия свят. По този начин едната от трите основни власти в управлението на САЩ е твърдо посветена на подкрепата на Израел. Както отбеляза бившият сенатор Ърнест Холингс (демократ от Южна Каролина) при изтичането на неговия мандат: „Не можете да провеждате политика спрямо Израел, която да е различна от онази, която AIPAC ви задава.“[145]

 

Не е чудно онова, което израелският министър-председател Ариел Шарон веднъж заяви пред американска публика: „Когато хората ме питат как могат да помогнат на Израел, им отговарямпомагайте на AIPAC.“[146]

 

Шарон не е единственият, който възхвалява могъществото на AIPAC. Лидерът на малцинството в Сената Хари Рийд твърди: „Не мога да си представя по-добре организирана и уважавана политическа сила от AIPAC.” А бившият говорител на долната Камара Нют Гингрич нарече AIPACнай-ефикасната групировка от всеобщ интереспо цялата планета“. Бившият президент Бил Клинтън описа AIPAC катопоразително ефективенилобиращ по-добре от всеки друг в този град“.[147][148]

 

Да не би професорите Джон Миършаймър и Стивън Уолт да са антисемити“, които преиначават или пресилват нещата? Миналата година ви представих Стивън Уолт в откъс от телевизионно предаване.

 

Преди време, когато бе начело на правителството на ционистката държава, Ариел Шарон се обърна към тогавашния външен министър и настоящ президент Шимон Перес:

 

Искам съвсем ясно да ти обясня нещо. Не се тревожи от американски натиск над Израел, защото ние, еврейският народ, управляваме Америка. И американците го знаят.[149]

 

Признанието на израелския министър-председател се отнася до останалата все още единствена свръх сила на планетата. Истината е, че с изключение на периода между 1947 и началото на 1953 година, когато тяхното момче Сталин се взе прекалено насериозно и се възпротиви на Братството, те ръководеха и СССР. Така е и днес…

 

Съвсем естествено се натрапва въпросът: На кого да вярваме? Някои твърдят, че банковата столица на света е Лондон и оттам ръководят Съединените щати. Други са убедени, че това става от Кремъл. Трети, като Шарон, който допреди години оглавяваше едно изкуствено създадено държавно образувание, пък втълпява, че Израел управлява Америка.

 

Истината е, че те, еврейските комунисти ни покоряват и поробват. Все повече. Ето, вижте нещо, в което толкова много от вас се съмняват. А то постепенно се превръща в обичайна практика.

 

 

 

 

 

Който има очи, е видял. Кой има уши, е чул.

 

Но на кого се подчинявали еврейските болшевики от самото начало? Естествено, на онези, които им плащали. По време на Октомврийския метеж австрийският граф Вилхелм фон Мирбах бил германски посланик в Русия. Нека отново да се доверим на честния британски журналист Робърт Уилтън:

 

През 1917 г. германците бяха проводили Ленин с орда еврейски революционери, за да сложат ръка върху Русия. Сега на власт беше едно червено правителство, съставено от персони, подбрани в Берлин. Но те бяха васали. Граф Мирбах, представител на суверенна държава, фигурираше в Москва като действителен управник, пред когото апостолите на Карл Маркс подгъваха коляно

 

Нас ни интересуват големите, но вредни персони в червения свят. И днес повечето от тях са непознати извън кръга на професионалните революционери. Те са значително повече от стотината евреи, които дойдоха от Германия заедно с Ленин, и стотиците други, пристигнали от Чикаго.[150] Всички те заслужават да бъдат включени в тази галерия. Тъй като, без никакво съмнение, те държаха Русия под свое владичество. За да ги номерирам и опиша ще ми е необходим малък том.[151]

 

Ето какво спестява в своя опит да бъде почтен израелецът Север Плокер. Въпреки това му прави чест, онова, което малцина по света биха се осмелили да изрекат:

 

Евреите, които бяха активни в официалния съветски комунистически апарат (в Съветския съюз и зад граница), и които понякога го оглавяваха, очевидно не вършеха това като евреи, а по-скоро като сталинисти, комунисти и „съветски хора“. Следователно, за нас е лесно да пренебрегнем техния произход и „да се правим на ни чули, ни видели“: Какво трябва да сторим с тях? Но нека не ги забравяме.

 

Моето собствено виждане е различно. Намирам за неприемливо, че едно лице може да бъде смятано за член на еврейския народ, когато върши велики неща, а да не бъде възприемано като част от нашия народ, когато прави поразително презрени неща.

 

Даже, ако отричаме това, няма как да избягаме от еврейството на нашенските палачи“, които обслужваха червения терор с лоялност и посветеност, от своите високи позиции. В края на краищата, другите винаги ще ни напомнят за техния произход.[152]

 

 

Mancipia  Judaica[153]

 

 

Съвсем вярно. Така, както Ушкуйник не оправдава Георги Жуков, който „преди всичко беше комунист, а след товаруснак“. Аз не мога да простя престъпленията на комунистите никъде по света. За мен те не са българи. Няма как да бъдат такива. Надявам се да съм успял да ви го докажа и да ви убедя.

 

Освен това не са хора.

 

Даже хищните диви зверове не вършат такива злодеяния, каквито комунистите причиниха на народите, които никога и никъде не чувстваха като свои.

 

Съвсем не толкова отдавна пребиха на улицата Константин Андропов, внук на бившия генерален секретар на ЦК на КПСС и дългогодишен началник на КГБ Юрий Андропов с истинско фамилно име Либерман, а по майка Файнщейн.[154] Младежът бил на път да започне работа във ФСБФедералната служба за сигурност, която е наследница на КГБ. Което е още едно доказателство, че „крушата не пада далече от дънера“. А комунистите си предават и ченгесарството по наследство. Доходно е, все пак…

 

Прегледах няколко публикации в интернет.

 

Не се натъкнах на почти нито един отзив на читател, в който да се изразява и най-малкото съчувствие. Единственият, който е споделил известно съжаление и представил се като „Иван“, е произнесъл присъда:

 

Цяла Русия е една банда. Жалко за момчето. Това, което сега се върши в Русия, в СССР никога не е ставало. Просто да нападат на улицата, да ограбват или просто да пребиват. До безкрайност. За двайсетте години анархия в руската държава израсна поколение от изроди или просто жертви на аборт. Няма как да го кажеш другояче. Това е V век преди новата ера.[155] Мястото на Русия е там. Роби и робовладелци, мизерстващ, гладен народтова е демокрацията по руски.[156]

 

Красноречив е фактът, че „до неотдавна и двамата внуци на АндроповКонстантин и Татянаживееха в САЩ“.[157] Под псевдонима „Стела“ читател(ка) е написал(а):

 

Както обикновено,мерзавците… „живеят в САЩили в Европа. Вербуванив школата на ФСБ. Правилно, все пак не всички руснаци говорят на развален руски. „Новите дворяни“, мамка им

 

И още едно мнение: „Нещо не разбирам – живял в САЩ и дошъл, за да постъпи във ФСБ. В такъв случай Обама е президент на Русия.[158]

 

Доста безпощадно, но и точно. Като във вестникарска „загадка“, остава да ви запитам: Открихте ли приликите с нашата действителност? Ако отговорът ви е утвърдителен, трябва да знаете: не е случайно.

 

Досущ като Русия, България живее в някаква шантава епоха, но приликата не е съвсем близка. В атмосферата на сегашните времена се усеща присъствието на Средновековие. Но в него мизерия и характерната за онези далечни векове крепостническа зависимост тук не са съществували. Имало ги е в Русия и в Западна Европа, не и у нас. Българинът никога не е гладувал. Докато Братството не им насади комунистите. Това от една страна.

 

От друга, ни съпътстват някои типични за ХХІ век постижения на строителството, транспортната и съобщителната техника. Няма как шизофренността на тази обстановкасмесица от изостаналост и авангард, прогрес, да не засегне психиката на хората. Не усещате ли как все по-често констатираме, че у нас никой не е напълно нормален?

 

Не разбирате, не усещате, но това е една от целите на ционизма. Още от ХVІІІ век равинската повеля задължава евреите да учат предимно три неща.

 

Първо, медицина, за да държат в ръцете си живота и здравето на гоите.

 

Второ, право, за да държат имуществото и личния живот на гоите.

 

Трето, изкуства, за да държат медиите и духовността на гоите, и да определят техните вкусове.

 

Финансите и без друго винаги са били техни – еврейски.

 

В средата на осемдесетте моят съмахленец, избягалият в Съединените щати телевизионен водещ („Хора, пътища, автомобили“) и офицер от строго секретен отдел на Държавна сигурност Стоян Мерджанов, лично се сблъсква с американското еврейство. И пише на баща  си:

 

Като „невъзвращенец“ се цаних като домакин на една голяма синагогав Ню Йорк има със сигурност повече от 1000 синагоги и имам чувството, че около 40 на сто от населението на този град (което означава милиони) е семитско.[159] Никога не съм ги обичал (без да знам защо), а сега, като ги опознах по-отблизо, като проникнах в бита им, в религиозните им схващания и т.н., знам защо. Даже ми стана ясно защо историята на човечеството е пълна с погроми над семитите и съм сигурен, че ще има още много – заслужено.

 

Както и да е, но тук те са голяма сила, бих казал, че 70 на сто от капитала е в техни ръце, 80 процента от средствата за масова информация са в техни ръце, 95 на сто от жилищния фонд е в техни ръце, 99 процента от лекарите, зъболекарите, адвокатите и т.н. са евреи, борсата е изцяло в техни ръце, бижутерийният и диамантеният бизнес е изцяло в техни ръце, 95 на сто от киноиндустрията, застрахователното дело и още десетки отрасли, които в комунистическия свят ги няма,… но са жизнено важни, са изцяло в техни ръцеИма хиляди евреиимигранти и те идват тука, защото Америка, а не Израел е тяхното царство[160]

 

В резултат от изпълнението на заветите на ционските мъдреци, независимо че представляват едва 2,5 на сто от американците, през деветдесетте години на ХХ век евреите притежаваха повече къщи, други жилища и доходи над 50 000 долара годишно от всяка друга група в САЩ. Средният еврейски доход е три пъти по-висок от този на средния американец. Две трети от евреите между 25 и 64 години са завършили колежи или университети, работят като директори, предприемачи или заемат други високоплатени длъжности.[161]

 

И още малко: макар едва 2,5 на сто от американското население, еврейски младежи на възраст под 40 години съставляват 13 на сто от фирмените ръководства в САЩ.[162] Евреи притежават 80 на сто от бизнеса в Ню Йорк.[163] Достигнатите от тях равнища в американския социално-икономически живот променят съотношението „евреи към неевреи“ в благоприятна за първите пропорция. Тя ги извежда на ръководни позиции във всяка област.[164]

 

А тъкмо тези постове представляват своеобразния космодрум, който ги изстрелва по възходяща, та чак до господстваща орбита над цялата планета.

 

По-голямата част от администрацията на Буш и почти целият външнополитически екип на Клинтънбяха евреи. Никой не се оплака.[165] Стартовият двигател са парите. Четиридесет и един от челните 100 души, които чрез парите оказват сериозно влияние върху политическите процеси в САЩ, са евреи. Обединяват ги и интересите на Израел, с който са неразривно свързани. „Цели три четвърти от бюджета на американската чуждестранна помощ са посветени на сигурността на Израел[166]

 

Но къде останаха комунистите?

 

Да припомня онова, което Хенри Форд е постановил:

 

Не всички евреи са комунисти, но всички комунисти са евреи.

 

Двадесет години след автомобилния магнат американският равин Хари Уетън само потвърди това:

 

Юдаизмът е комунизъм, интернационализъм.

 

Да, комунизмът е талмудизъм от най-чиста проба.

 

За да се избавим от него, трябва да изчистим местните Авгиеви обори, в които от 70 лета се трупат отпадъците на животнитекомунистите. Особено през последния четвърт век тях умело ги дегизират във всякакви политически разцветки, институции, организации, прогласявани с идеална цел“, чиито истински задачи са отровно антинародни, унизително печалбарски и диаметрално противоположни на всякакъв стремеж към идеал и съвършенство.

 

Задължително, неизбежно и неотменно сме длъжни да поискаме реванш и да се върнем към онази сравнително ласкава България, която Интернационалът ни отне с най-груба сила.

 

Искам реванш от есента на 1943 година насам. Той може да бъде постигнат чрез временно обединение на всички свестни, мислещи, опитващи се да узнаят истината, вярващи в бъдещето на Отечеството си нашенци. С изключение на престъпната алчно червената номенклатура, на нейните наследници и доверени лица, които затриха Майка България. Без онези, които се омърсиха с партии и управление от 1944 година до ден днешен.

 

Като не сме в състояние да изтръгнем оръжието от хватката на добре платените им военни и милиционери, да ги обезсилим с неучастие. Не на плащанията на задължения към държавата и общините, към нейните органи и предприятия.

 

Бойкот, пълен и всеобхватен! Без милост към червените боклуци и техните агенти. Което не означава тормоз над тях. Просто отстраняване и изолация. Те, големите комунисти, казионни земеделци, ченгетата и техните синове, дъщери и внуци, не са от нас. Не бива да допускаме даже да си представят, че могат да ни пробият и да проникнат в народното тяло.

 

На техния насилнически тоталитаризъм можем да отговорим с такъв на ненасилието и пасивната съпротива.

 

Друг изход аз не знам. Нито притежавам толкова развинтено въображение, че да си го представя. Гарантирам едно: С митинги, шествия, бдения със свещи, придружени от просташко поведение и крясъци, към които могат да се присламчат всякакви зависими и реактивирани от службите дегенерати на милиционер-социализЪма, нищо няма да се промени. Едни главанаци ще заместват други. И така до края на българите… Ако това въобще има значение за вас.

 

И без друго национал-нихилизмът ни е потопил до устните. Едва дишаме, задушавани от външно враждебно влияние.

 

Ще продължа да представям до каква невъзможна за осмисляне и понасяне катастрофа ни доведоха комунистите и техните лакеи. Друго нямам възможности да сторя. Пък и никой не го иска.

 

А останалото зависи от вас.

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

Другарки и другари комунисти, ченгета и прочие интернационална смрад,

 

Когато почувствате, че ви сърбят ръцете, за да оставите следи от вашата наследствена простотия и простащина в тази медия, най-добре се върнете към самото начало на тази публикация. И си припомнете уводното обръщение.

Едва тогава решете, дали да пристъпите към изпълнение на скверните си намерения.

От мен да знаете, че още древните са постановили:

Nomina stultorum scribuntur ubique locorum” – „имената на глупците висят по стените“.

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

                 От сърце благодаря на всички дарители.

                 За пореден път специално на адвокат Елка С. от София, на Петър И. от с. Брани поле, Пловдивско, и на Гено К. от Бургас

                 Надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 2 лева месечно. Уви…

                 За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

                 Повече не мога да известявам броя на дарителите по банков път. През последния месец – една имигрантка.

                 Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

                 Длъжен съм да известя, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

                 Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

                 Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

                 Изглежда мнозинството послуша съвета му.

                 Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 10-12 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

                 В интерес на истината, с парите дарени напоследък, може би ще успея не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Толкова.

                 Преди няколко месеца един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език и преводач Петър Коритаров, преведе прилична за моите разбирания сума. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

                 Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 700. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 350. Всеки от тях да внася по 1,50 – 2 лева месечно – 18 до 24 лева годишно, бих могъл да продължа. Не става… Но ще се боря, докато мога.

                 Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар. Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

                 Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

                 Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

                 Признавам, че ми е късно да се променям.

                 Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

                 Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже. Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

                 По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

                  ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

                  ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link): http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Карлово.

 

 

 

 

                 ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

 

 

 

 


[1] “Labour is guilty of breathtaking hypocrisy over foreign workers: A British ‘underclass’ was created on its watch – but all Labour does is blame everyone else” by Philip Johnston, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Monday, August 12, 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/uknews/immigration/10237753/Labour-is-guilty-of-breathtaking-hypocrisy-over-foreign-workers.html

[2] Лебедова песен за света, лат.

[3] Министър на имиграцията в т. нар. правителство в сянка. (Вж. подробности например в: “Tesco and Next in row with Labour over foreign workers: Stores reject suggestion from shadow immigration minister that they have favoured eastern European recruits over Britons” by Rajeev Syal and Gwyn Topham  , “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 12 August 2013 г., online: http://www.theguardian.com/politics/2013/aug/11/labour-tesco-next-foreign-workers)

[4] “Labour is guilty of breathtaking hypocrisy over foreign workers: A British ‘underclass’ was created on its watch – but all Labour does is blame everyone else” by Philip Johnston, вече цит. съч.

[5] Вж. напр. Antony C. Sutton – “Wall Street and the Bolshevik Revolution: The Remarkable True Story of the American Capitalists Who Financed the Russian Communists”, Clairview Books, West Hoathly, West Sussex, UK, 2012 г.; Antony C. Sutton – “Wall Street and the Rise of Hitler”, Buccaneer Books, Cutchogue, NY, 1976 г.; Charles Higham – “Trading with the Enemy: The Nazi – American Money Plot 1933-1949”, Delacorte Press, New York, NY, 1983 г.; Edwin Black – “IBM and the Holocaust: The Strategic Alliance between Nazi Germany and America’s Most Powerful Corporation”, Crown Publishers, New York, 2001 г.; Lenni Brenner – “Zionism in the Age of the Dictators”, Lawrence Hill & Co, Westport, CT, 1983 г. и др.

[6] Благородството задължава, лат.

[7] Wilson D. Miscamble – “From Roosevelt to Truman: Potsdam, Hiroshima, and the Cold War”, Cambridge University Press, New York, NY,  2007 г., стp. 52.

[8] Вж. Gerhard Wettig – “Stalin and the Cold War in Europe”, Rowman & Littlefield, Lanham, MD, 2008 г., стp. 44.

[9] Пак там.

[10] “Churchill knew loyalty should be rewarded: My ancestor would have been dismayed by the betrayal of our Afghan interpreters” by Alexander Perkins, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 13 August 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/asia/afghanistan/10240877/Churchill-knew-loyalty-should-be-rewarded.html

[11] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 18-19.

[12] Пак там, ст. 16.

[13] Der deutsch-sowjetische Nichtangriffspakt.

[14] Лев Троцкий – „Сталин”, в: Ян Грей – „Сталин. Личност в истории”; Лев Троцкий – Сталин”, Издательство „ИнтерДайджест”, Москва, 1995 г., стр. 358-359.

[15] Бащите на Б.Б. и Орешарски са били огнеборци. Самата нашенска Брижит Бардо от село Банкя, Софийско, има диплома за пожарникарка и даже е защитила докторска дисертация в тази област, каквото и да означава това!

[16] Забравянето е признак за глупост, лат.

[17] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 143-144.

[18] Един от синовете на другаря Джуров се казва… Спартак!

[19] Вадим Роговин – „Откровения и признания. Нацистская верхушка о войне „третьего рейха” против СССР”, Издательство „Мысль”, Москва, 1996 г., стр. 38.

[20] Пак там, стр. 25.

[21] Пак там, стр. 38.

[22] Вж. напр. Высокопреосвященнейший Иоан, митрополит Санкт-Петербулгский и Ладожский – “Самодержание духа: Очерки русского самосознания”, Издательство “Царское дело”, Пресс-служба митрополита Санкт-Петербургского и Ладожского Иоанна, Издательство Л. С. Яковлевой, Саткт-Петербург, 1995 г., стр. 294-296; почти същото в:  Hennecke Kardel – “Adolf Hitler – Begründer Israels”, Marva Verlag, Genf, 1978 г., стр. 16; Dietrich Bronder – “Bevor Hitler Kam: Eine historische Studie”, 2. erweiterte Auflage, Verlag Marva, Genf, 1975 г., стр. 211 и сл.

[23] Вж. Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60.

[24] Institute for Public Policy Research (IPPR).

[25] Вж. “Labour is guilty of breathtaking hypocrisy over foreign workers: A British ‘underclass’ was created on its watch – but all Labour does is blame everyone else” by Philip Johnston, вече цит. съч.

[26] Douglas Reed – “Disgrace Abounding”, Jonathan Cape, London, 1939 г., стр. 77, 78.

[27] Вж. Douglas Reed – “The Controversy of Zion”, Dolphin Press (Pty) Ltd., Durban, RSA, 1978 г. Не препоръчвам двете издания на български, тъй като прреводите им са направени от руски и при това безобразно. Сравнявал съм текста и съм установил неправомерна редакторска намеса, наподобяваща талмудска. Променено е съдържанието, смисълът на цели пасажи. Което отклонява читателя от истината и той вече трудно може да я разбере, даже и да стигне до нея.

[28] Пак там, стр. 85.

[29] Пак там.

[30] Джоузеф Кенеди – баща на прочутите братя с тази фамилия. Единият от тях – Джон, става президент и бива убит. Робърт е главен прокурор и министър на правосъдието – в САЩ това е една длъжност, и също е убит. Едуард стига до сенатор и след като преживява няколко опита за покушение над живота си, се отказва от кандидатура за стопанин на Белия дом.

[31] James Forrestal – “The Forrestal Diaries”, Walter Millis, Editor, E. S. Duffield, Collaborator, Viking Press, New York, NY, 1951 г., ст. 121-122.

[32] Вж. напр. “Austria: Death for Freedom”, “Time”, New York, NY, Monday, August 6, 1934 г., online: http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,747609-1,00.html Статията е достъпна само за абонати.

[33] Вж. Lamb Richard – “Mussolini and the British”, John Murray, London, 1997 г., стp. 149.

[34] Вж. “Analysis of the Personality of Adolph [sic] Hitler: With Predictions of His Future Behavior and Suggestions for Dealing with Him Now and After Germany’s Surrender” by Henry A. Murray, Harvard Psychological Clinic, Office of Strategic Services, Prince William Forest Park, Dumfries, VA, October 1943 г.,  O.S.S. Confidential, Copy No 3 of 30, стр. 94-97. Фотокопие от пространния документ се пази в архива на автора.

[35] Пак там, стр. 94-95.

[36] Пак там, стр. 96.

[37] Hansjürgen Koehler – „Inside the Gestapo: Hitler’s Shadow Over the World”, Pallas Publishing Co. Ltd., London, 1940 г.

[38] Вж. Walter C. Langer – “The Mind of Adolf Hitler: The Secret Wartime Report”, Basic Books, New York, NY, 1972 г., стр. 94-95, 237.

[39] “Why Are So Many People Choosing To Leave The United States Permanently?” by Michael Snyder, “Economic Collapse”, препечатка в:  infowars.com, Austin, TX, Monday, August 12, 2013 г., online: http://www.infowars.com/why-are-so-many-people-choosing-to-leave-the-united-states-permanently/

[40] Пак там.

[41] „Българите – разединени, пасивни и без доверие в институциите“, в. „Дневник“, dnevnik.bg, София, 22 юли 2013 г., online: http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/07/22/2108013_bulgarite_-_razedineni_pasivni_i_bez_doverie_v/

[42] Вж. Костадин Чакъров – „Вторият етаж“, Журнален вариант, „Пламък’90“, София, 1990 г., стр. 60.

[43] Христо Ботйов – „Борба“, 1871 г.

[44] Стоян Михайловски – „Как западат и се провалят държавите“ в: „Защо сме такива?: В търсене на българската културна идентичност“, Иван Еленков и Румен Даскалов, съставители, Издателство „Просвета“, София, 1994 г., стр. 102.

[45] Douglas Reed – “Disgrace Abounding”, вече цит. съч., стр. 102.

[46] Българите – разединени, пасивни и без доверие в институциите“, в. „Дневник“, вече цит. съч.

[47] Обръщението „госпожо“ или „господине“ към другари винаги ме взривява отвътре.

[48] Пак там, стр. 182.

[49] „От Иоана свето Евангелие“ , гл. 8, ст. 44.

[50] Петко Р. Славейков – „Не сме народ“, 1875 г. в: Петко Славейков – „Стихове и поеми“, Виртуална библиотека „Словото“, Варна, 1999-2009 г., online: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=277&WorkID=10604&Level=3

[51] Христо Ботев – „Известия изъ България“, в. „Знаме”, Букурещъ, брой 13, 4 априлъ 1875 г. в: Христо Ботевъ – „Пълно събрание на съчиненията“, подъ редакцията на Миxаилъ Димитровъ, Томъ трети – Политически и обществени въпроси, Уводни статии, Дописки в външнополитически прегледи, Новини, Кореспонденция, Пояснителни бележки, Книжарница „Новъ Свѣтъ“, София, 1940 г., стр. 438.

[52] Христо Ботевъ – „По-напредъ политическа свобода и съюзъ съ балканскитѣ народи, а после просвѣщение“, в. „Независимостъ“ година IV, брой 25, Букурещъ, 5 априлъ 1872, в: Христо Ботевъ – „Пълно събрание на съчиненията“, подъ редакцията на Миxаилъ Димитровъ, Томъ трети, вече цит. съч., стр. 40.

[53] Поздрава, приветствието, тур.

[54] По Христо Ботйов – „Тая нощ сънувах…“, Букурещ, 9 майа, София, 15 август, в. „Будилник“, I, бр. 2 от 10 май 1873 г.

[55] Дървото се познава по плода, лат.

[56] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 18.

[57] Веселин Андреев – „Балада за комуниста“, в памет на моя другар партизанин Стефан Минев – Антон, лято 1946 г.

[58] Карл Маркс, Фридрих Енгелс – „Манифест на комунистическата партия“, Издателство „ГАЛ-ИКО“, София, 1999 г., стр. 53.

[59] Ушкуй е лекопреносима плоскодънна лодка, конструирана от българите през ранното Средновековие във Велика България, наричана и Волжка. Речните пирати използвали този вид транспорт, за да извършват своите изненадващи набези и да изчезват бързо, пренасяйки лодките между големитереки – Волга, Дон, Днепър…

[60] В. Ушкуйник – „Каган и ево бек“, журнал „Нива“, № 8, Ню Йорк, 1984 г., стр. 83, 84.

[61] Перифраза на мисъл от Алфред Тенисън, американски писател.

[62] Карл Маркс, Фридрих Енгелс – „Манифест на комунистическата партия“, вече цит. съч., стр. 47.

[63] Пак там.

[64] Протокол № 24.

[65] “’Circumcision is one of the oddities of the Royal Family’” by Harry Wallop, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 25 July 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/comment/10201882/Circumcision-is-one-of-the-oddities-of-the-Royal-Family.html; “Will Baby Cambridge Be Circumcised? The royal family – along with the British upper classes – have practised circumcision for hundreds of years. Is this one tradition Prince George will be spared?” by  Tom Sykes, “The Daily Beast”, thedailybeast.com, The Newsweek/Daily Beast Company LLC, New York, NY,  July 29, 2013 г., online: http://www.thedailybeast.com/articles/2013/07/29/will-baby-cambridge-be-circumcised.html

[66] Щастлив е онзи, който е познал причината на нещата, лат.

[67] Истаблишмънт, което ще рече и нещо вече установено, непроменимо.

[68] Max Dimont в: “Jewish World”, Beverly Hills, CA, September 2, 1883 г. в: Rev. Denis Fahey – “The Kingship of Christ and The Conversion of the Jewish Nation”, The Maria Regina Series No. I, Holy ghost Missionary College, Kimmage Dublin and Regina Publications, Dublin, 1953 г., стр. 78.

[69] Протокол № 22.

[70] Гоизма – според евреите ние, неевреите и особено християните, сме гои – добичета, животни.

[71] Протокол № 23.

[72] Явно следят тази нищожна по обхват медия. Съдя по това, че миналия вторник и сряда – 14 и 15 август т. г., един от началниците в пловдивската Фабрика за майонеза „Краси“ привикал всички, които биват командировани за участие в протестите. И под заплаха от уволнение ги задължил да подпишат клетвени декларации, съгласно които се задължават да не разказват нищо и на никого за своите мисии. Даже на най-близките си. Младеж се оплакал, че вече не може да поиска съпругата му поне да му приготви сандвич. Като не знае, че отива в София, за да протестира, можела да реши, че има любовница…

[73] Thomas Paine – “The Age of Reason” в: “The Writings of Thomas Paine”, Collected and edited by Moncure Daniel Conway, Volume IV, G.P. Putnam’s Sons, New York, NY, 1894 г., стр. 12.

[74] Пак там, стр. 12-14.

[75] „От Иоана свето Евангелие“, гл. 20, ст. 29.

[76] Вж. напр. Barnabas Lindars – “John”, Sheffield Academic Press, Sheffield, UK, 1990 г., стp. 16.

[77] Пак там.

[78] Vladimir Ilyich Lenin – “What Is To Be Done?”, Burning questions of our movement, в: “Lenin’s Selected Works”, Volume 5, Foreign Languages Publishing House, Moscow, 1961 г., стp. 347-530, online: http://www.marxists.org/archive/lenin/works/1901/witbd/i.htm

[79] Karl Marx – “Introduction to A Contribution to the Critique of Hegel’s Philosophy of Right”, First published in “Deutsch-Französische Jahrbücher”, 7 & 10 February 1844 г. in Paris, в:  Karl Marx – “Collected Works”, Vol. 3 – March 1843-August 1844, International Publishers, New York, NY,  1976 г., стр. 175, online: http://www.marxists.org/archive/marx/works/1843/critique-hpr/intro.htm

[80] Рихард Вурмбранд – „Другото лице на Маркс“, Издателство „Жарава“, София, 2002 г., стр. 110.

[81] Вж. напр. Helmut Gollwitzer – “Marxistische Religionskritik und christlicher Glaube”, Marxismusstudien, Vierte Folge, J.C.B. Mohr, Tübingen, 1962 г., стp.15-16; същото в: Michael Goldfarb – “ Emancipation: How Liberating Europe’s Jews from the Ghetto Led to Revolution and Renaissance”, Simon and Schuster, New York, NY, 2009 г., стр. 215. Втората книга е достъпна за четене от online: http://books.google.bg/books?hl=bg&id=_IYvjkNrTe0C&q=opium#v=snippet&q=opium&f=false

[82] Вж. “Does religion still have a place in today’s politics?” by Paul Goodman, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Monday, 1 April 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/politics/9965616/Does-religion-still-have-a-place-in-todays-politics.html

[83] Вж. Martin Fitzpatrick – “Toleration and the Enlightenment Movement” в: Ole Peter Grell, Roy Porter, Ed. – “Toleration in Enlightenment Europe”, Cambridge University Press, Cambridge, UK, 2000 г., стp. 64, бележка (footnote) 91, стр. 73. Книгата е достъпна за четене от online: http://books.google.bg/books/about/Toleration_in_Enlightenment_Europe.html?id=JPTdIQBIvS0C&redir_esc=y

[84] Вж. Lytton Strachey – “Books and characters, French & English”, Chatto & Windus, London, 1922 г., стр. 159, 169 и сл.

[85] Voltaire, цитиран в: “Honest Minds, Past and Present” by James A. Haught, Talks for History of Freethought conference, sponsored by Council for Secular Humanism and Free Inquiry Group, Cincinnati, OH, September 20-21, 1997 г., online: http://www.wvinter.net/~haught/cincy.html

[86] Вж. Christopher Thacker – “Voltaire”, Profiles in literature series, Taylor & Francis, Oxford, UK, 1971 г., стp. 3.

[87] Освен внушените му от неговите създатели – Ротшилдовия финансов Интернационал – опасение от евентуално обръщане на шурмовите отряди (Sturmabteilung) срещу самия него, фюрерът се плашел от техния главатар и негов близък приятел Ернст Рьом. Популярен водач, Рьом знаел най-съществени тайни от биографията на Хитлер. Например – неговия еврейски произход като незаконен наследник на виенските Ротшилдови. Също така службата му като телохранител на съветския болшевишки комисар, евреина Евгений Левин, който през 1918-1919 г. предвождал Баварската революция. Не на последно място, от личен опит, добре познавал бисексуалността на фюрера. Затова през нощта на 30 юни срещу 1 юли 1933 г., наречена Nacht der langen Messer – Нощта на дългите ножове, съпроводен от личната си охрана от СС, и с подкрепата на бронирани машини от райхсвера, Адолф Хитлер отива в хотел в „Бад Висзее“, където нощува Рьом, и лично го арестува. Охраняващите хотела щурмоваци се предават без съпротива. На място е застрелян Грегор Щрасер – вторият, който бил подробно запознат с тези биографични дефекти на Der Führer. (Вж. Douglas Reed – “The Controversy of Zion”, Noontide Press, Torrance, CA, 1985 г., стр. 395. Douglas Reed – “ Disgrace Abounding”, Jonathan Cape, London, 1939 г., стр. 42 и сл.)

[88] Петраше́вците били участници в събрание, проведено през 1849 г. в  дома на М. В. Буташевич-Петрашевски. По заповед на император Николай І всички те били арестувани и осъдени за пропагандиране на социалистически идеи. Макар да нямали еднородни схващания, те били едни от първите социалисти в Русия. Някои от тях вярвали, че революцията е единствено възможният път за постигане на справедлива власт. Съвременниците им ги наричали „комунисти“. Ако в кръга на Петраше́вците не участвал младият Фьодор Достоевски, едва ли днес щяхме да знаем за него. Тъкмо заради вече смятания за талантлив писател властите прибегнали до инсценировка на публично наказание. Самите осъдени не знаели, че още преди тази театрална постановка всички те били помилвани.

[89] Григорий Климов – „Протоколы советских мудрецов“, Издательство „Советская Кубань“, Краснодар, 1995 г., стр. 20-22.

[90] Вж. Barent Cohen, c. 1710, Marriages: N, Children: Levi Barent Cohen * 1747 to Lydia Diamantschleifer, Salomon David Barent Cohen to  Sara Brandes, GeneAll.net – Barent Cohen, online: http://www.geneall.net/U/per_page.php?id=318477

[91] Вж. Mikhail Bakounin – “Polemique contre les Juifs” в: М.А. Бакунин – „Интернационал, Маркс и евреи”, Пер. с французского, Издательство „Вече”, Москва, 2008 г.

[92] “Marx becomes a Marxist” by Brian Jones, SocialistWorker.org, The International Socialist Organization, Chicago, IL, Issue 691, February 25, 2009 г., online: http://socialistworker.org/2009/02/25/marx-becomes-a-marxist

[93] Рихард Вурмбранд – „Другото лице на Маркс“, вече цит. съч., стр. 30.

[94] Пак там, стр. 31.

[95] Роман Борисович Гуль – „Дзержинский: Начало террора“, Издательство „Мост“, Нью-Йорк, 1974 г., стр. 81. Книгата е достъпна от online: http://www.lib.ru/RUSSLIT/GUL/dzerzhinsky.txt

[96] Рихард Вурмбранд – „Другото лице на Маркс“, вече цит. съч., стр. 31.

[97] Пак там, стр. 112-113.

[98] Bianca Magnino Ugo, Amadeo Giannini (Lattanzi) – “The Philosophy of Communism”, with an Introduction by Charles Boyer, Papers Read At a Series of Meetings Organized April 19-24, 1949, by the Pontifical Academy of St. Thomas At Rome, Fordham University Press, New York, NY, 1952 г., стр. 134.

[99] Рихард Вурмбранд – „Другото лице на Маркс“, вече цит. съч., стр. 33.

[100] Михаил Греков – „Как ние освобождавахме България“, спомени, Държавен архив, ф. 250, опис І, арх. ед. 25, стр. 326-340 или нови 226а-235 в: „Ботев в спомените на съвременниците си“, събрал и изследвал Стефан Каракостов, Том Първи, „Партиздат“, София, 1977 г., стр. 543.

[101] Пак там.

[102] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България”, Фондация „Българска наука и изкуство”, София, 2003 г., стр. 683.

[103] Михаил Греков – „Как ние освобождавахме България“, спомени, Държавен архив, ф. 250, опис І, арх. ед. 25, стр. 326-340 или нови 226а-235 в: „Ботев в спомените на съвременниците си“, събрал и изследвал Стефан Каракостов, Том Първи, „Партиздат“, София, 1977 г., стр. 545.

[104] Коста Георгиев – „Един час при брата на Христо Ботев“, в. „Литературен глас“, брой 318, 3 май 1936 г. в: „Ботев в спомените на съвременниците си“, събрал и изследвал Стефан Каракостов, Том Втори, „Партиздат“, София, 1977 г., стр. 556.

[105] Захарий Стоянов – „Христо Ботйов: Опит за биография”, Издателство „Захарий Стоянов”, София, 2001 г., стр. 122-123.

[106] Предсмъртното писмо на Васил Левски, „Апостола на Свободата“, местоположение и дата не са посочени,online: http://apostola.free.bg/pismo_gibel.html

[107] Вж. напр. Никола Ферманджиев – „Родови хроники“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1975 г., стр. 100-101, 109, 110, 111.

[108] Вж. Петър В. Караиванов – „Васил Левски по спомени на Васил Караиванов“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1987 г., стр. 17.

[109] Пак там, стр. 74.

[110] Дейвид Айк – „Бунтът на роботите: Историята на духовния Ренесанс”, Издателство „Аратрон”, София, 1999 г., стр. 22.

[111] Вж. напр. “Осем души изгоряха при пожар във влака София-Кардам“, Mediapool, София, 29 февруари 2008 г., online: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=136723; „Започна процесът за пожара във влака София-Кардам: При трагедията на 28 февруари 2008 г. изгоряха девет души, подсъдими са трима, които не се признават за виновни“, Vesti.bg, седалище не е посочено, 3 септември 2009 г., online: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2411051; „Смъртта на 15-те удавени в Македония спря най-крупната културна проява на годината в Сандански“, в. „Струма“, Struma.com, Ераком ООД, София, 7 септември 2009 г., online: http://www.struma.com/obshtestvo/smurtta-na-15-te-udaveni-v-makedoniya-sprya-nai-krupnata-kulturna-proyava_1584/

[112] Най-изявеният изследовател на живота и делата на Стефан Стамболов, както и негов най-яростен защитник се оказа последният началник на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност, потомственият активен комунист Димитър Иванов. Първо, той създаде и оглави Национален клуб „Стефан Стамболов“. Второ, подбра и редактира документи по делото за убийството на своя любимец. След време написа и издаде книги, посветени на Стамболов. (Вж. Димитър Иванов – „Стефан Стамболов – българската енергия“, Издателство „Арес прес“, София, 1993 г.; Димитър Ивaнoв – „Стeфaн Стaмбoлoв – oт пeрoтo дo ятaгaнa“, Издателска къща „Труд“, София, 2005 г.) За автора им диктаторът Стефан Стaмболов е eтaлон нa peволюционep и дъpжaвник, нa cмeл и ceбeотpицaтeлeн пaтpиот, надарен с нeобикновeно яpки индивидуaлни кaчecтвa. Случайно ли интepecът към животa нa училия в Русия прононсиран „русофоб“ Стeфaн Стaмболов от страна на изцяло отдадения на СССР издател на крайно леви и русофилски вестници Димитър Иванов пpодължaвa 20 години? B peзултaт нa тeзи зaнимaния ca излeзли от пeчaт тpи моногpaфии, eднa доктоpcкa диcepтaция и 21 томa „Apхив нa Ст. Стaмболов“. Благодарение на него създадената от комунистическата ДС корпорация „Мултигруп“ поcтpои двa пaмeтникa нa „голeмия дъpжaвник“ – всъщност страхливец, крадец и диктатор – в София и Бaнкя, подготвя ce нeговa caмоcтоятeлнa музeйнa cбиpкa във Beлико Tъpново. Встъпително слово на Научна конференция „Стефан Стамболов – духовен и политически лидер: съвременни измерения“, проведена в началото на февруари 2009 г., произнесе алчно червеният сътрудник на Института по история на БКП, агент на ДС с псевдоним Гоце, бивш председател на БСП и президент на „демократската“ Република България Георги Първанов. За комунистите фигури като Левски, Ботев и Стамболов са подходящ пример за подражание. (Вж. напр. книгата на един ярко червен депутат и агент на ДС: Андрей Пантев – „Стефан Стамболов – хъшът държавник или Българския Бисмарк“, „Знание“ ООД, София, 1994 г.) Защо ли? А определението „диктаторът”, приложено спрямо Стефан Стамболов, принадлежи на писателя Антон Страшимиров (Антон Страшимиров – „Диктаторът: Животът на Стефан Стамболов“, Издателство „Стрелец“, София, 1993 г.)

[113] Вж. напр. Евгений Волков – „Христо Ботев”, Издание на ФАБ, София, 2009 г., стр. 271.

[114] Григорий Климов – „Протоколы советских мудрецов“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1995 г., стр. 189.

[115] Benjamin Disraeli – “Lord George Bentinck: A Political Biography”, Colburn and Company, London, 1852 г., стp. 497. Книгата е достъпна за четене от online: http://books.google.bg/books?id=6nQNAAAAIAAJ&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false. Същото в: Douglas Reed – “The Controversy of Zion”, Noontide Press, Torrance, CA, 1985 г., стр. 166.

[116] Фридрих Ницше.

[117] В случая – „за почтеност“. У нас е възприето произношението кашер. Това е технология за производство и приготовление на храната съгласно изискванията на Тората – т. нар. Мойсееви закони, дообогатени с жестокостта на Талмуда. Например едно от правилата налага при коленето на животни да се прибягва да бавна и изключително мъчителна смърт. Целта е възможно най-много кръв да изтече от тялото на жертвата. Друг принцип е никога да не се смесва животинска с млечна храна. Ако с нож е било рязано месо, да речем, приборът следва да бъде измит първо чрез вкарването му в земна пръст.

[118] По рождение наречен Енох Гершонович Йехуда, а за пред руските власти – Генах Гиршевич Ягода.

[119] Съкращение от Государственное политическое управление при СНК СССР – Държавно политическо управление при Съвета на народните комисари на СССР. То става ОГПУ – Обединено. Съветът на народните комисари е Министерският съвет на Съветския съюз. Всъщност ГПУ или ОГПУ е Министерството на вътрешните работи. То бива заместено от НКВД – Народный комиссариат внутренних дел – Народно комисарство по вътрешните работи.

[120] Sebag Montefiore – “Stalin: Court of the Red Star”.

[121] Нещо като еврейския празник Пурим – изумително зловещ фестивал на масовите убийства и небивалите мъчения. За него се изработва сладкиша „Ушите на Хаман“ – имитация на отрязаните уши на българския (в Стария завет „македонския) министър-председател по време на управлението на цар Ксеркс. Нищо, че библейският разказ и историческата епоха се… разминават. Вярващи – дал сатаната.

[122] “Stalin’s Jews: We mustn’t forget that some of greatest murderers of modern times were Jewish” by Sever Plocker, Ynetnews, Ynet, Yedioth Ahronoth, Tel Aviv, 21 December 2006 г., online: http://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-3342999,00.html

[123] Вж. напр. И. Ф. Плотников – „В честь кого называется область?“, перепечатка из „Уральский краеведческий журнал“, № 2, 2007 г., „Православная газета“, №36, 2007 г., стр. 5-22, online: http://orthodox.etel.ru/2007/36/sverdlov.htm

[124] Спестих доста сдвоени букви в имената. За пореден път подчертавам, че при самозваните „евреи“ това е белег за… „святост“. Според логиката, че когато дъртата старозаветна Сара родила Исак, станала Саара, а съпругът й Аврам – Авраам. Това е един от белезите, по които можете по името да разпознаете евреина, макар да не е стопроцентово сигурен. Вторият – типичен за ашкеназимите, поюдейчените хазари, е присъствието на буквата „х“ – “h” в средата на името. Например Beckham, което ще рече „син на бек“, сиреч на министър-председател. В който и израелски справочник да влезете, ще срещнете Дейвид Бекъм, представен като „най-известния еврейски футболист“.

[125] Robert Wilton – “The Last Days of the Romanovs From 15th March, 1917”, Thornton Butterworth Limited, London, 1920 г., стр. 147, 148.

[126] Вж. Harrison E. Salisbury – “Black Night, White Snow: Russia’s Revolutions, 1905-1917”, Doubleday, New York, NY, 1978 г., стp. 475; William Henry Chamberlin – “The Russian Revolution”, Vol. 1, Princeton University Press, Princeton, NJ, 1987 г., стp. 291-292; Herman Fehst – “Bolschewismus und Judentum: Das jüdische Element in der Führerschaft des Bolschewismus”, Eckart-Kampf-Verlag, Berlin, 1934 г., стp. 42-43; P. N. Pospelov, Ed. – “Vladimir Ilyich Lenin: A Biography”, in English, Progress Publishers, Moscow, 1965 г., стp. 318-319.

[127] Освен фюрерът, с различна степен на еврейска кръв във вените си били Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс, Мартин Борман, Хайнрих Химлер, Рудолф Хес, Алфред Розенберг, Райнхард Хайдрих, Йоахим Рибентроп, Вилхелм Канарис, Адолф Айхман, Ханс Франк, Роберт Лей, Юлиус Щрайхер, Хялмар Шахт, Ерхард Милх и много други. На практика цялото разширено ръководство на нацистката партия и на райха. Това старателно бива укривано. (Вж. Dietrich Bronder – “Bevor Hitler Kam: Eine historische Studie”, 2. erweiterte Auflage, Verlag Marva, Genf, 1975 г., стр. 12, 14, 15, 17, 107, 117, 127, 204, 211, 294, 356, на практика цялата книга; Hannah Aarendt – “Eichmann in Jerusalem: A Report on the Banality of Evil”, The Viking Press, New York, NY, 1963 г., стр. 118; Willi Frischauer – “Himmler: The Evil Genius of the Third Reich”, Belmont Books, New York, NY, 1962 г., стр. 17-18, 30; Hennecke Kardel – “Adolf Hitler – Begründer Israels”, 2. Auflage, Marva Verlag, Genf, 1978 г., стр. 12, 14, 17, 107, 117; Gerhard Kessler – “Die Familiennamen der Juden in Deutschland”, Leipzig, 1935 г., стр. 107; Walter C. Langer – “The Mind of Adolf Hitler: The Secret Wartime Report”, Basic Books, Inc., Publishers, New York, NY, 1972 г., стр. 237;  Susan Griffin – “Pornography and Silence. Culture’s Revenge Against Nature”, Harper & Row, New York, 1981 г., стр. 197-198;  Joachim Fest – “The Face Of The Third Reich: Portraits Of The Nazi Leadership”, Da Capo Press, Cambridge, MA, 1999 г., цялата книга; M. Hirsh Goldberg – “The incredible… ironic … bizarre … funny … and provocative in the story of the Jews”, Stein and Day, Publishers, New York, 1976 г., стр. 114;  “Hitler’s Family Secret: A file recovered from the Nazi Archives tells of a Gestapo investigation into the Fuehrer’s murky family history” by Ben S. Swearingen, “Civilization: The Magazine of the Library of Congress”, Volume 2, Number 2, Washington, DC, March/April 1995 г., стp. 54-55; “Колоколъ”, журнал Русского мира, № 124 (261), Издатель: Kolokol Publishing Ltd, London, 23.11.1998 г.  в  “Национальност и национализм”, ПНВ “Народная Воля”, Москва, 2001-2003 г.; online: http://www.narodnayavolya.ru/d/d23062003.htm; Григорий Климов – “Божий народ”, Электронная версия, Copyright Gregory Klimov, Киев, апрель, 1999 г., стр. 18, online: http://www.lhup.edu/leadership/docs/manual/bnar.pdf и множество други източници.)

[128] Вж. Д-р Жозеф Тартаковский – „Евреи в руководстве СССР (1917-1991), „Ирис“, Большой иврит-русско-ивритский словарь д-ра Баруха Подольского и программы для изучения иврита, OLAN AT&S Ltd., Тель-Авив, 1994 г., „1. Евреи в высшем руководстве СССР“ и „Заключение“, съответно online: http://www.slovar.co.il/evr1-1.php#vr и http://www.slovar.co.il/evr1-3.php

[129] Kaiser Wilhelm II, цитиран в: “The Chicago Tribune”, Chicago, IL, July 2, 1922 г.

[130] Вж. James Webb – “Occult Establishment: The Dawn of the New Age and The Occult Establishment”, Open Court Publishing, Chicago, IL, 1976 г., стp.130.

[131] Вж. “Zionism versus Bolshevism: A Struggle for the Soul of the Jewish People” by Hon. Winston Churchill, “Illustrated Sunday Herald”, London, Sunday, February 8, 1920 г., стр. 5, online: http://library.flawlesslogic.com/ish.htm

[132] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г.

[133] Пак там, стр. 54, 58, 153-154.

[134] Вж. Dr. J. Landowsky – “Red Symphony”, translated by George Knupffer, The Plain-Speaker Publishing Company, London, 1968 г.; на български език: Д-р Йожи Ландовски – „Червена симфония: Протоколите от разпитите на Кристиян (Кръстьо) Раковски по време на следствието в НКВД – януари 1938 г.”, ИК „Огледало”, София, 2009 г.

[135] Третият храм; може би днешната джамия Ал-акса на хълма Цион.

[136] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, вече цит. съч., стр. 100.

[137] По този начин нацистите заселвали германци на чужди територии. А комунистите, които стигнаха до там да преместват цели народи, отмъкваха чужди земи и на държавни разноски изграждаха разкошни жилища, вили, резиденции, ловни стопанства и почивни станции за своята алчно червена номенклатура. Корените на всички тези тежки престъпления са в сътворения от фарисеите – първите комунисти, талмудски псевдо закони и правила.

[138] Приетата през 1993 г. в норвежката столица от ръководителя на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат и от израелския министър-председател Ицхак Рабин за изпълнение Декларация за Споразумението за принципите за самоуправление. Съгласно нея, палестинците трябваше да постигнат автономия, която да прерасне в държавна организация. Докато Израел им оказва съдействие. Вместо това, виждате как постъпват ционистите със своята завоевателна политика на държавен тероризъм.

[139] “Robert Fisk: Any other ‘statesman’ who negotiated peace like John Kerry would be treated as a thief”, “The Independent”, independent.co.uk, London, Tuesday, 13 August 2013 г., online: http://www.independent.co.uk/voices/comment/robert-fisk-any-other-statesman-who-negotiated-peace-like-john-kerry-would-be-treated-as-a-thief-8760028.html

[140] „И мнозина човеци от народите в страната станаха иудеи, защото ги бе обзел страх пред иудеите.“ (Библия, „Книга на Естир“, гл. 8, ст. 17.)

[141] Библия, „Книга на Естир“, гл. 8, ст. 17.

[142] American Israel Public Affairs Committee (AIPAC). – Бел. на Д.М. и С.У.

[143] Където е разположено законодателното тяло ─ Конгресът на САЩ. – Бел. на Д.М. и С.У.

[144] Цитат от: Camille Mansour – “Beyond Alliance: Israel in U.S. Foreign Policy”, translated by James A. Cohen, Columbia University Press, New York, NY, 1994 г., стp. 242. – Бел. на Д.М. и С.У.

[145] “Sen. Hollings Floor Statement Setting the Record Straight on His Mideast Newspaper Column,” May 20, 2004, a copy of which can be found on the former Senator’s web site. – Бел. на Д.М. и С.У.

[146] Обнародвано в рекламна публикация на AIPAC във вестник “The Chicago Jewish Star”, August 29 – September 11, 2003. – Бел. на Д.М. и С.У.

[147] Цитатите са взети от страницата в интернет на AIPAC на 14 януари 2005 г., online: www.aipac.org/documents/whoweare.html#sayБел. на Д.М. и С.У.

[148] John J. Mearsheimer and Stephen Walt – “The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy”, Farrar, Straus and Giroux, New York, NY, 2007 г., стр. 18. Книгата е в архива на автора.

[149] “Washington Report on Middle East Affairs”, October 10, 2001 г., online: от http://www.wrmea.com/html/newsitem_s.htm, както и http://www.fpp.co.uk/online/01/10/Sharon3.html; “Sharon to Peres: „We Control America”: Congressional Pandering to Israel proves him Right” by Mohamed Khodr, “Media Monitors Network”, California, USA, November 20, 2001 г., online: http://www.mediamonitors.net/khodr49.html; “Israeli Outlaws in America: The Case of Rafi Eitan” by Kurt Nimmo, “CounterPunch”, Petrolia, CA, August 25, 2003 г., online: http://www.counterpunch.org/nimmo08252003.html; “The Night After: The Easier the Victory, the Harder the Peace” by Uri Avnery, “CounterPunch”, Petrolia, CA, April 10, 2003 г., online: http://www.counterpunch.org/avnery04102003.html; “Sharon & God”, “New York’s Free Weekly Newspaper”, Volume 14, Issue 41, Thursday, October 11, 2001 г. и др.; ционистите се опитват да се измъкнат, като обявяват цитата за фалшификат, но този път свидетелите и източниците са много и неумолимо откровени.

[150] Грешка. От Ню Йорк. Там, в „Голямата ябълка“, града за който Сергей Есенин твърди, че бил изграден от евреи от Русия по руски образец, се установява Лейба Бронстейн, известен като Леон Троцки. Там, с пари от крупни еврейски банкери, доверени лица на Ротшилдови, и в едно от предприятията на техния пълномощник Джон Рокфелер,биват обучени болшевишките еврейски терористи на Троцки, които с кораб потеглят от Ню Йорк за Санкт Петербург. Освен в свои книги, преди месеци изясних това с помощта на чудесен документален филм.

[151] Robert Wilton – “The Last Days of the Romanovs From 15th March, 1917”, вече цит. съч., стр. 22, 26-27.

[152] “Stalin’s Jews: We mustn’t forget that some of greatest murderers of modern times were Jewish” by Sever Plocker, вече цит. съч.

[153] Роби на юдеите, лат.

[154] За еврейския произход на Андропов вж. напр. Вж. Александр Север – „10 мифов о России“, Издательство „Эксмо“, Москва, 2009 г. Има и много други източници.

[155] В уж християнска Русия времеизмерването продължава да бъде като при атеистичния болшевизъм – „нова ера“, а не пр.Р.Хр. – преди Рождество Христово.

[156] Елена Шереметова – „Внука Андропова избили в Москве“, Life News, Life News Online, Москва, Понедельник, Февраль 7, 2011 г., online: http://www.lifenews.ru/news/5077

[157] Пак там.

[158] Пак там.

[159] Правилно – хазарско, но грешката е от невежество.

[160] Стоян Мерджанов – „Каквото и да ви кажа – не ми вярвайте…”, Документална изповед, Издателство „Световид”, София, 2001 г., стр. 142, 143.

[161] Вж. Alan S. Zuckerman – „The Structural Sources of Cohesion and Division in the American Jewish Community” в:  Michael Shapiro – „Divisions Between Traditionalism and Liberalism in the American Jewish Community. Cleft or Chasm”, The Edwin Mellon Press, Lewiston, Queensland, Lampeter, 1991 г., стр. 22.

[162] Anne Roiphe – „Antisemitism: Our Constant Companion?” в:  Jerome Chanes, Ed. – „Antisemitism in America Today: Outspoken Experts Explode the Myth”, A Birch Lane Press Book, Published by Carol Publishing Group, New York, NY, 1995 г., стр. 451.

 

[164] Вж. Harry Golden – „Travels Through Jewish America”, Doubleday & Company, Garden City, NY, 1973 г., стр. 9.

[165] Вж. Seymour Martin Lipset – „A Unique People in an Exceptional Country” в: Seymour Martin Lipset, Ed. – „American Pluralism and the Jewish Community”, Transaction Publishers, New Brunswick (USA) and London (UK), 1990 г., стр. 3.

[166] Barry Rubin – „Assimilation and Its Discontents”, Times Books, Random House, New York, NY, 1995 г., стр. 240;  вж. същото в Benjamin Ginsberg – „The Fatal Embrace: Jews and the State”, University of Chicago Press, Chicago, IL, 1993 г., стр. 1.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...