- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

ПРОЕКТОЗАКОН ЗА ДЕКОМУНИЗАЦИЯТА

 

 

 

 

Преамбюл.[1]   С приетия от 39-о обикновено народно събрание Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен,  обнародван в „Държавен вестник”, бр. 37 от 5 май 2000 г., само бе констатирана част от вините на БКП за настоящата национална катастрофа, в която се намира българската държава. Съвременната историография доказа изключително тежките престъпления против човечеството и човечността, извършени от БКП, БЗНС, както и от подчинените им организации: Отечествен фронт (ОФ), Български профсъюзи (БП), Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС), Димитровска пионерска организация „Септемврийче“ (ДПО „Септемврийче”) и останалите, участвали в ръководството на тоталитарната държава от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Но преди всичко от инструментите за потисничество Държавна сигурност (ДС), Народна милиция (НМ), Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО), Българската народна армия (БНА) и т.н.

Не по-малко тежки и с дългосрочни последици са престъпленията против българския народ, дело на пряката наследница на БКП – БСП и на нейните филиали СДС и участвалите в него парти и организации без изключение, на ДПС, на всички крила на БЗНС, на ОДС и всички включили се в тях парти и организации, както и на нароилите се след разпадането им, като например ДСБ, ССД, „Радикали” и т. н.; а също така на ВМРО, НДСВ, „Гергьовден”, „Ред, законност и сигурност”, „Новото време”, „Атака”, ГЕРБ и всички партии, сдружения и организации, които са взимали участие в политическия живот у нас до датата на приемането на този закон. В една или друга степен те са виновни за стопанската разруха и доразграбването на българския народ, за неговото постоянно изкуствено разделение и противопоставяне по етнически, верски, имуществен и политически признак, както и за неговото целенасочено тласкане към унизителното състояние на духовна апатия и материална нищета.

Целта на настоящия закон е да въздаде известна справедливост и да послужи за основа на ново законодателство, което да осигури възможност за духовно и материално развитие на България, на равнопоставеност пред законите на всички нейни почтени граждани при пълно зачитане на техните права и определяне на задълженията им.

 

Чл. І. Разпускат се всички политически партии, граждански и всякакви други сдружения, участвали във функционирането на тоталитарната държава, наричана Народна република България, както и всички останали, действали в годините на т. нар. преход от 10 ноември 1989 г. до влизането в сила на новото българско законодателство. Разпускат се и всички обществени институции, които са зависели от партийно-политическата система. Забранява се възстановяването им в каквато и да е форма.

 

Чл. ІІ. Уволняват се от държавни служби всички, които са членували в БКП и БЗНС, били са щатни сътрудници на ОФ, БП, ДКМС, БСФС и всички спортни федерации, Българския олимпийски комитет, Българския туристически съюз, Българския ловно-рибарски съюз и останалите организации, обслужвали функционирането на тоталитарната държава, както и всички щатни и нещатни сътрудници на всички видове тайни служби на комунистическия режим. Това включва уволнението им от:

 

1) от граждански, икономически и трудови организации;

2) от корпорации и други организации, в които българската власт има важни финансови интереси;

3) от промишлеността, търговията, селското стопанство и финансите;

4) от образованието;

5) от пресата, издателските къщи и агенциите, чиято област са новините и пропагандата.

 

Чл. ІІІ. Незабавно се пристъпва към арестуването на всички активни комунисти, земеделци и техните наследници. Активните комунисти и сдружени земеделци (членове на номенклатурната класа), които са били повече от номинални членове на партията, са определени като такива, когато:

 

1) са ръководили партийна служба или са били активни на всяко ниво от местно до национално в партийните или други подобни структури;

2) са въвлечени в комунистически престъпления, идеологическо, партийно, етническо, религиозно и всякакво друго преследване или дискриминация;

3) открито са декларирали вяра в комунизма, в интернационални, социалистически, фашистки, нацистки (ционистки), расистки или милитаристични идеи;

4) доброволно са оказвали материална или морална подкрепа, или политическо сътрудничество на комунистите и сдружените земеделци.

 

Чл. ІV. Собствеността на комунистическата и земеделската партия и на подлежащите на арестуване активни комунисти и земеделци минава под контрола на централните и местните органи за управление. В срок от три месеца те изготвят пълен остейностен списък на това имущество. Половината от него се внася в новосъздадения Държавен пенсионен фонд.  

 

Чл. V. Премахват се всички паметници, музеи и символи на комунизма и на социалистическата държава.

 

Чл. VІ. Запазват се всички записки, планове, книги, документи, научни и икономически данни на централната комунистическа власт, на комунистическата и земеделската партия партия и на техните подчинени организации, на всички служби на МВР, включително политическата, военната милиция и на тази за т. нар. сигурност, на организациите, обслужвали комунистическата и земеделската номенклатура, на пожарната, митниците и криминалната милиция, на всички важни икономически организации, контролирани от комунистическата и земеделската партия или от техни членове. В срок от шест месеца всички архиви от онова време, без изключение, се описват и предоставят за свободен достъп на всички, които желаят да се запознаят с тях.

 

Чл. VІІ. Заповядва се доброволното предаване на всички членове на комунистическата и земеделската номенклатура, както и на щатните сътрудници на всички служби в МВР и на секретните организации към МНО на органите на властта. Те трябва да предадат и всичкото оръжие, което се намира в тях. Разпорежда се издирването и арестуването на комунистическите и земеделските ръководители, на техните роднини по пряка и съребрена линия и отговорните за престъпленията против човечеството и човечността, както и в стопанската сфера, за да бъдат съдени. (Заповедта съдържа списък на категориите, подлежащи на арестуване.)

 

VІІІ. Забранява се пропагандирането под всякаква форма на комунистически, социалистически, фашистки, шовинистични, интернационални (глобалистки) и милитаристични идеи.

 

ІХ. Ликвидират се съдилищата, създадени от комунистическия режим и последвалите го управления; също се предвижда да бъдат временно затворени обикновените граждански, криминални и административни съдилища до елиминирането на комунистическото влияние в тях. (90% от практикуващите юридически професии са били членове на комунистическата или земеделската партия и са били сътрудници на тайните служби на тоталитарната държава.)

 

Чл. Х. Лишават се от граждански права завинаги активните членове на комунистическата партия и БЗНС, ръководителите на ОФ, БП, ДКМС и т.н. от градско до централно равнище, щатните сътрудници на всички тайни служби на тоталитарния режим. Те нямат право да заемат каквито и да са ръководни служби във всички сфери на живота, нито имат правото да притежават или да бъдат съдружници в частни фирми или други организации, както и да получават пенсии.

 

Чл. ХІ. Лишават се от граждански права за срок от 10 години нещатните сътрудници на всички тайни служби на тоталитарния режим. През този период те нямат право да заемат каквито и да са ръководни служби във всички сфери на живота, нито имат правото да притежават или да бъдат съдружници в частни фирми или други организации.

 

Чл. ХІІ. Лишават се от граждански права за срок от 5 години всички, които са членували в БКП и БЗНС, щатните и нещатните сътрудници на криминалната милиция и на всички останали униформени организации на тоталитарния режим, в т. ч. офицерите и сержантите от тогавашната БНА. През този период те нямат право да заемат каквито и да са ръководни служби във всички сфери на живота, нито имат правото да притежават или да бъдат съдружници в частни фирми или други организации.

 

Чл. ХІІІ. Задължават се в срок от един месец след обнародването на този закон, всички засегнати от действието му, които притежават оръжие, да го предадат в най-близкото управление на МВР.  

 

Чл. ХІV. Отнема се в полза на обществото цялото имущество, придобито чрез т. нар. приватизация, което е по-голямо от магазин, малък цех или апартамент. Половината от това обществено богатство се внася в новосъздадения Държавен пенсионен фонд.

 

Чл. ХV. Учредяват се специални съдилища, които трябва да въздадат справедливо възмездие над активните членове на БКП, БЗНС, щатните сътрудници на всички тайни служби на комунистическия режим, както и на всички щатни ръководители на ОФ, БП, ДКМС, ДПО „Септемврийче” и т.н. Техните решения не подлежат на обжалване.

 

Чл. ХVІ. Всеки опит за оспорване и противопоставяне на настоящия закон се квалифицират като престъпления срещу държавата. За подобни действия се прилага глава І от Наказателния кодекс.

 

 

 

Като основа на този закон е използвана Директива до главнокомандващия на окупационните въоръжени сили на САЩ, изпълняващи ролята на военно правителство на Германия; април 1945 г. (JCS 1067)  –  Directive to Commander-in-Chief of United States Forces of Occupation Regarding the Military Government of Germany; April 1945 (JCS 1067), позната като Закон за денацификация на Германия, приложен от главнокомандващия и временен военен управител на Германия ген. Дуайт Айзенхауер.

По най-завишени данни, като се абстрахираме от истинските движещи сили зад тях, националсоциалистите доведоха до 16 милиона жертви. Докато най-занижената оценка на жертвите на комунизма по целия свят възлиза на 100 милиона души!

 

 

 

 

София, юни 2007 г.

 

 

 

 

П.П. Напълно съзнавам, че този проектозакон се нуждае от юридическа редакция и оформление. Както и, че у нас не съществува атмосфера на нетърпимост към комунистическите престъпници, нито се усеща жажда за справедливост. Моята скромна цел е да оставя на някой случаен бъдещ изследовател белег или свидетелство за това, че през настоящия период и на тази земя са живели и хора – българи.

 

 

 

 

За връзка с автора:

diagnosa@start.bg

 

 

 

 



[1] Помествам Проектозакона за декомунизация поради неговото непреходно значение за съдбата на българския народ и на държавата България.