Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

ПРЕДПРАЗНИЧНО, ПРАЗНИЧНО, СЛЕДПРАЗНИЧНО: С МИТОВЕ ЛИ ИСКАТЕ ДА ЖИВЕЕТЕ ИЛИ С ИСТИНАТА, КОЯТО ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ?

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Човеци със съвест и морал, способни да мислят, да се справят с по-пространни, подробни творби, които не са просто четива. Готови да търсят истината, като се запознават с повече факти и сами ги анализират. Не изпитващи потребност от онези злободневни случки и постъпки, с които всекидневно и масово тровят и промиват остатъците от ум, възприятия и свяст. За да стигнат до истината. Тази мултимедия е единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито едно друго подобно средство за осведомяване не само в този провален опит за държава, не може да си позволи.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

От години всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“ Същото се отнася и до “The Times”, списанията “Time” и “Foreign Policy”.

 

В тази мултимедия иде реч за публицистика.

 

The Daily Telegraph”, още много световно известни медии с богати издатели, въведоха платен достъп до електронната си версия с малък и то временно действащ гратис от пет влизания седмично. “The New York Times”, “The Wall Street Journal”, “The Economist”, и доста други, вече – само срещу абонамент.  А “The Guardianобяви, че без дарения от страна на читателите, оцеляването му съвсем не е сигурно.

 

Всеки да го разбира, както желае. Но трудът, положен, за да съществува, също заслужава материално признание.

 

Освен това е добре да преглеждате илюстрациите и видеозаписите в текста хронологично – така, както са поместени. Те съдържат допълнителна информация и дообогатяват общото възприятие на обсъжданите теми.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

 

 

Смърт, смърт и пак смърт.[1]

 

С това ме посреща утрото на 19 февруари того. Понеделник е. С какво започвам седмицата? За мен от 17 години няма значение какъв ден е. Свободен съм. Обаче все пак – началото на нова седмица, а толкова кръвожадност!

 

Правя традиционната си сутрешна обиколка из десетина медии – едва три от тях местни. На страницата, където е поместен зловещият призив, ме посреща позната снимка: бабаит в народна носия, със затъкнати пищови и ками в пояса, държи пушка. Не гледа в обектива. Съмнявам се, че изобщо някога в невзрачния си живот, изпълнен с омраза и алчност, е гледал някого в очите.

 

И се сещам: Цялата прогресивна част от дебилното население възторжено чества годишнината от смъртта на Васил Иванов Кунчев. Еха!

 

 

 

Годзилите от БКП-БСП

били първи на масонския му паметник

 

 

 

Изглежда има надпревара. Може би – национална кунчевиада[2]кой по-пръв ще се яви пред паметника на чествания. Винаги съм се чудел какво кара населението да празнува нечия смърт по-тържествено и бурно, отколкото рождения ден на същата персона. Може би латентна некрофилия?

 

Та телевизията ме светна, как първа на масонския обелиск в някогашното софийско предградие се явила приличащата на състезателка по сумо Илияна Йотова. И знаете ли какви велики слова изрекла? Не? Затова я има тази медия. Ето:

 

Каквото и да кажем за Левски ще е малко.[3] Той е не само водач на националната революция.[4] Неговите завети трябва да препрочитаме всеки ден, да разбираме посланията му.

 

Всеки един от заветите му трябва да пазим дълбоко в сърцето си. Портретът му е в нашите кабинети, но не го гледаме в очите и не мерим своите действия спрямо неговите. За съжаление, често пъти използваме Апостола за политическа употреба. Чуваме заветите му в речи на държавници и политици, но след това не се изпълняват“, отбеляза Илияна Йотова. По думите й в последно време се наблюдават много опити за пренаписване на историята. „Левски е категорично доказателство, че България не получава даром свободата си, колкото и някои да се опитват да ни внушават обратното.

 

Левски създаде не само идеите за национално освобождение, а човешките идеи за равенство и права. На днешния ден е изключително важно да си припомним тези негови завети, защото е жалко, че в XXI век трябва отново да се борим за човешки права“, подчерта още Илияна Йотова.[5]

 

Колко гръмко! Вие да видите. Не са съществували баснописецът Езоп и античните мислители, философи. Никога не е била наложенаMagna Carta”. Нямало е енциклопедисти, свързани в мрежа на тайни общества, прокламиращи „обществен договор“. Наистина колко величествено звучи изкашляното от товарищ Йотова, най-видната „интелектуалкаот Сливница, къдетодобриятй баща бе убит като кмет! Кореняци от градчето, несвързани с комунистическия режим, твърдят: Малин Тодоров отмъкнал реституиран парцел в центъра от убиеца си. И най-сетне получил онова, което всеки комунистически изверг заслужава.

 

Искам да кажа, че другарката Илияна, потомствена комунистка, двукратно специализирала в свободолюбива“ и „демократичнаФранция, не е някоя Мара-Майор-Михова,[6] мотаеща се между масата и мивката… Двете със сестра й са излюпени и отгледани в инкубаторите на БКП. Както известяваха медиите преди дванадесет лета Румяна Тодорова, „сестрата на депутата от БСП Илияна Йотова очаквано оглави Здравната каса“.[7]

 

Не! Тя е „интелектуалка“, която с алчно червеното си фашистко потекло (и не само) направи първо телевизионна, а сетне и политическа кариера. Все те. И само те. Ако перифразираме Виктор Юго:

 

Всяка дъщеря на компартиен номенклатурчик е другарка. Останалите български момичета са гужици.[8]

 

А онзи от паметника прокламирал:

 

С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв [са] откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кеседжии и еничери и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода. И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.

 

За извършването на такава революция са нужни:

 

1) уреждане [организация], 2) пари, 3) хора, 4) оръжие и други бойни потреби.[9]

 

Е, направихареволюциятаи са добре. Повече – екстра. Предполагам, че такива мисли са нахълтвали неканени под буйната прическа на другарката Илияна, докато дечицата край нея са рецитирали компилация от стари и нови поетични брътвежи. Например – за храбростта на героя, описана изразително с краткото, но сложно изречение:

 

Той се не боеше, под небето спеше.[10]

 

Само тези неща – за „общия закон“ и за „вишегласиетоса  грешка, но… Това за „турските кеседжии и еничери“ нали не е език на омразата? Политически коректно е, нали? Как биха го приели в Брюксел? Де си, апостоле, да изясниш?

 

Всичко тук започва от Левски. Даже футболът.

 

Не, не са живели баснописецът Езоп и античните мислители, философи. Никога не е съществувала Magna Carta”. Нямало е енциклопедисти, свързани в мрежа от тайни общества, прокламиращи „обществен договор“. Какво Просвещение? Всичко е тръгнало от Васил Иванов Кунчев. Той – вездесъщият – „създаде не само идеите за национално освобождение, а човешките идеи за равенство и права“.

 

Как човек да не се чувства горд, че е сънародник на героя? Ами карловци? Двойно повече.

 

Ама кой знае защо, някога, докато Левски и семейството му били сред живите, жителите на подбалканския градец – по онова време село – изобщо не се усещали възвишени от факта, че сред тях се е пръкнала такава „величавафигура. И вместо да помагат на майка му Гина, отказвали да й подхвърлят даже коричка хляб. Та накрая, месец следосвобождениетона Карлово, тя се хвърлила в кладенец. Извадили я ден по-късно. Тялото й било заровено като на самоубийцитеизвън гробищата. Доста по-късно – препогребано в двора на местната черква.

 

Тук не е необходимо чувство за мярка. Тя е прекрачена от измамите, митовете, небивалиците, превърнали българите в овче стадо, чакащо своето заколение. От лъжите, изографисали, издокарали най-големите българомразци и престъпници като национални икони“.

 

Вулгарната идиотщина е безгранична. (Вижте илюстрацията.)

 

Трябва ли карловци и всички ние да хулим предците си? Или е по-добре да изхвърлим от живота си тези престъпници, като двойката пред масонския паметник.

 

 

 

 

 

Наистина това допада народу. В това превърнаха българитев сбирщина.

 

Може би тук е мястото да припомня, че, ако не знаете, паметникът на Левски не е изграден с български пари. Почти никой от нашенци не се отзовал на призива за дарения. Затова руският пълномощник Пьотър Алабин изсипал пари, дадени му от императорското правителство. Понеже Кунчевнямал връзки с Русия“.

 

Решението за строежа било взето на 6 август 1878 г. от първия Софийски градски общински съвет по предложение на граф Игнатиев. Но насаждат убеждението, че „граф Игнатиев предавал Левски“… Строителството започнало и спряло. Нямало пари.

 

На 15 февруари 1879 г. същият съвет при Тодораки Пешов – тогавашния кмет на София, която още не била столица на княжеството, се обърнал към 44 градски общини в страната с апел за помощи. До септември същата година се отзовали само 12 града с обща събрана сума от 1500 франка. Такава е била народната любовкъмапостола“, „дякона“ или както щете.

 

 

 

Изопачаването на душите на властниците

им осигурява още и още власт[11]

 

 

 

Константин Величков, отявлен русофил, меко казано, посветил елегия на строежа:

 

Коя ръка е там хвърлила тез камъне? Кой тъй без жал със тая памет свята, мила, безсрамно се е подиграл?

 

Коя безбожна, глупа злоба играла си е гнусно там? О, Левски! Костите ти в гроба не разбунтува л’ тоз срам?

 

Духът ти няма ли да стане името ти да защити? Не ще л’ сърдито да застане ругателите да смути?

 

Със паметта ти се присмиват, униженьята своя дих нас нея с вятъра разливат и ти стоиш във гроба тих!

 

Гневът и гордостта блестяха до смъртний час в мъжкий ти взор, ни мъките ти тях стреснаха, нито смъртта, ни злий затвор.

 

Защо ти бяха те тогава, кат днес не могат защити опозорената ти слава, която в кал и срам лежи?

 

Левски! Кажи. Какво станаха, та търпят мирно тоя срам? Или и те със теб умряха и шепа пръст са в гроба там?

 

Ил чакаш живите за тебе, възмутени, да искат мест, кат видят тая кал въз себе, завистливи за свойта чест?…[12]

 

Строителството било подновено през 1884 г. – за кратко. Правели се опити за извиване на ръцете и изнудване на още неукрепналите държавни и общински институции. Безрезултатно. Още веднъж наченали изграждането през 1891 година.

 

Тогава чужденци, организирани от свързаните с еврейството чешки масони братя Прошекови, събрали остатъка. Който не вярва, да провери и се осведоми… Това означава много. То е народна оценка, и то дадена от съвременниците!

 

Самият паметник представлява обелиск с височина 13 метратипичен за масонството. Повтарям: 13 метра! Той бил проектиран от италианеца Абрамо Перукели, евреин. Чехът Йозеф Страховски, всъщност евреин, предложил цялостното оформление на монумента с обозначено място за барелеф.[13] А бронзовият релефен портрет бил дело на виенския скулптор Рудолф Вайр.[14] Да не говорим за множеството свои символи, коитосвободните зидариса оставили връз него. Но когато някой разкрие истината, става враг на бездуховното множество.

 

Не се заблуждавайте, гледайки снимките от поклонението пред монумента на Левски. Червенокосият сливнишки Frankenstein Йотов, дъщеря на активен борец против фашизма и капитализма, не е със своя другар, както комунистките наричат своите съпрузи. Придружава я престъпникът Васил Василев. Да, именно този негодник е редом с нея. А най-ужасното е, че те тровят умовете на малките. Другарката Йотова, това чудо на безплодните хълмове, опиращи в западната граница на страната, е плямпала небивалици пред „деца, членове на клубоветеМлади възрожденци“.

 

В какво качество товарищ Василев е застанал редом с вицепрезидентката, но качен връз стъпало, за да не изглежда по-нисък, какъвто е? Той е председател на някакъв Общобългарски КомитетВасил Левски“. Чудесна компания за съвсем същия герой“. Да припомня кой е този „брат Василев“.

 

Той е брат по две линии. Първата е масонската. Вторатаспоред названието на фирмата муБратя Василеви“.

 

Васил Василев е син на другаря Панайот Василев, червен земеделски активист, на когото комунистическия режим възлага създаването на Държавното стопанско обединениеРодопа“, най-голямото през социалистическия период. Баща му е ползвал личните протекции на члена на Политбюро на ЦК на БКП Живко Живков.

 

След като родителите му се развеждат, майката се омъжва повторно пак за Василев, но Орлин – виден комунистически писател. Пиесата муТревогасе изучаваше задължително. Забравил съм дали в прогимназията или след това. Така Васко става доведен брат на партийния поет, един от певците на априлската линия и на дружбата със СССР, другаря Орлин Орлинов, главен редактор на списание „Български войн“.

 

Тези факти и обстоятелства се оказаха достатъчни посредственият ученик в Шесто и Седмо столични училища да стане водещ в единствената телевизия. А „БатетоСлавков го проводи първо като кореспондент на медията в Бейрут. Където го смени съветският другар с най-тежко възможно комунистическо потекло Иво Инджев, по-познат като ЕсЕсИвайло“.[15] От години – уважаванантикомунист“, „демократ“ и „русофоб“. Вервайте.

 

Десети ноември завари Васил, който случил на бащи, като шпионин под прикритието на кореспондент на телевизията в Париж. Беше минал през мои приятели, живеещи на Запад, уредили се благодарение на браковете си. Предложил им да отглеждат овце. Тъй като партията му дала едни пари, които трябва да завърти

 

Е, завъртя ги, приемайки от Иван Костов, Сашко Божков и компания почти като подарък хладилния завод „Антон Иванов“. За да го ликвидира, затвори и превърне в сграда, отдавана под наемТолкова могат комунетата. Пък и такива задачи са им спускали.

 

Както се досещате, освен член на БКП, въпросният председател на Общобългарския Комитет Васил Левские и агент на Държавна сигурност. За вярната му служба на БКП са го удостоили с два псевдонима – „Паскал“ и „Бобев“. Вербували го през 1976 година, когато е бил на 27.

 

Но кои други са във въпросния комитет? Заместник на Василев е Пламен Митев с милиционерски чинпрофесор“, шеф на Историческия факултет на Софийския университет. Той е щатен служител на Държавна сигурност и член на БКП. И – изследовател на Левски?! А бакалъм! Там е и плевенският комунист Васил Копчев.

 

Оле мале!

 

Спирам. Гнус ме е. Наистина достойна компания на Кунчев.

 

Но какво е казала на децата грозилата Йотова, която беше легнала на сърцето и върху други органи на товарищ Главния инкасатор?

 

За съжаление, често пъти използваме Апостола за политическа употреба.

 

Коичесто пъти използват Апостола за политическа употреба“? Аз – никога не съм го правил. Но не мога да отмина, че комунистите, родени в България, винаги са дирели идентификация с него.

 

 

 

Абдулрахманпашовците[16] обичат потайностите на властта,

те пазят като зеницата на окото си престъпните й тайни[17]

 

 

 

Прочута е шумкарската песен, създадена и запята едва след като Хитлер, съюзникът на Сталин, напада СССРистинската родина на комунягите. Тя е по стих на шумкаря Христо Кърпачев и е озаглавена „Чавдарци“. Насажда омраза и разделение между българите. Предлагам пълния й текст:

 

Земята на Ботев и Левски отново е робска земя, Балканът хайдушките песни отново размирно запя.

 

Кой люби народа поробен и пази завета велик завета на Левски бунтовен, при нас нека дойде войник!

 

Народната мъка разпали в сърца ни нестихващ пожар; затуй сме ний знаме развяли, тъй както развял го Чавдар.

 

С Ботевски пламък в душата, на Левски с духа несломим, ний търсим в борбата разплата и робски вериги рушим.

 

Министри продават народа, палачи бесилки коват; да вдигнем народа в тревога, избитите жертви зоват.

 

Кой люби народа поробен и пази завета велик, завета на Левски бунтовен, при нас нека дойде войник!

 

Незабавно става ясно чии герои са възпетите. Безспорно всички, които приемат, че са били и са роби, развяват образите на Кунчев, Ботьов и останалите слуги на Мацини и отоманците, са просто комунисти и българомразци. Логиката го доказва. Но още по-силно свидетелство за тяхната ненавист към нашенци и слугуването им на външни, враждебни нам сили, е това, което причиниха на прекрасната ни родина. То е: разорение и предстоящо неизбежно изчезване на българите. Такава е била целта и напоборниците“, революционерите: да помогнат с приключването на България.

 

Както писали три месеца след Априлското въстание, през лятото на 1876 година Драган Цанков и Марко Балабанов в брошура, целяща да привлече западните сили на страната на българите

 

8-о. Защо турските власти се преструваха, че не знаят уж нищо за действията, повече от явни, на някои пратеници или апостоли, които кръстосваха свободно страната в началото на пролетта? Защото тия апостоли, облечени в костюм на български патриоти, действаха със знанието често на самите тия власти, желаещи да предизвикат по тоя начин едно изкуствено движение, от което да вземат повод, за да турят в действие скроения си план да изтребят българите и да опустошат България.[18]

 

Единият става министър-председател и наедно със Стамболов търси пътища за завръщане на Княжество България в Отоманската империя. Не им минава и мисъл за присъединяване към Руската. Защо ли? Другият е първият български министър на външните работи. Е?

 

Ще припомня нещо, писано от мен и публикувано преди близо пет години:

 

Учудвал съм се защо нашенци харесват нищожества? Да речем, каква е причината да им допадат страхливци? Например Захарий Стоянов описва Стефан Стамболов – „апостолана проваленото Старозагорско въстание, тъкмо като жалък бъзливец:

 

Летописецът на трагедията „Април 1876-а“, предизвикана в името на общите петролни интереси на руското императорско семейство и фамилията Ротшилд, разкрива какнаместо въображаеми планове за нападение, паление и н’ам що си още, ставаха помежду ни предложения, накъде трябва да вървим, за да избегнем строгостта на правителството. Първият бе Стамболов, който предложи, че ще си вземе очите към Търново, отгдето ще си търси леснината да се вмъкне в благословената Румъния. Георги Икономов поиска да отиде с него[19]

 

При навлизането на четата на Христо Ботьов гаулайтерът на Врачанския революционен окръг Стоян Заимов вместо да съдейства, се криел из околните лозя, облечен в женски дрехи. След години неговият син и внук му – съответно генералите Владимир и Стоян Заимови, като проститутки първо се предложили на софийската централа на Gestapo. След като ги отхвърлили – на съветското посолство. Там ги приели.[20]

 

Днес все във връзка с Левски и още едно съвсем незначително събитие, превърнато от медиите вгигантско“ и „важно“, разкарват техния внук и племенник Михаил Голдсмит, агент на Държавна сигурност с псевдоним „Пиер“, укриващ се под майчиното си фамилно име Заимов, за да изговаря истината от първа инстанция. Признавайки, че бил допуснат до архивите на КГБ по лично нареждане на товарищ Путин, Владимир Владимирович.[21]

 

 

 

 

 

Това е правнукът на Стоян Заимов, руски агент, женен за рускиня. Внук на съветския шпионин генерал Владимир Заимов, който посъветвал своя син, сетне комунистически генерал, да се предложи на Gestapo. И племенник на Тодор-Живковия военен дипломат генерал Стоян Заимов, дето за малко се разминал със сътрудничеството си на нацистите. За тримата е известно, че били прекалено силно влюбени в парите.

 

Не обичам думата „предател“. Несвойствена ми е. Комунистите винаги са я използвали. Но няма как да подмина странната за мен привързаност на почти всички нашенци към ченгетана колко ли шпионски службии манипулатори като Михаил Голдсмит или Заимов, и Емил Кошлуков, наричан от затворниците в Старозагорската тъмницаСузи“.

 

Но това са любимци на туземното ни население. Даже – герои!

 

Но не само. Наближава 3 март и те за пореден път ще празнуват. И не какво да е, а националния си празник. Който de facto е празник на чужда държава и на победата на нейното оръжие в изкуствено натрапена война, първата за петрол. За интересите на съдружието между руското императорско семейство и Ротшилдови.

 

И пак комунистите дегенерати и развратници ще излязат прави. Докато малцината с ясно българско самосъзнание, които обичаме родината си и държим на нея, без да сме против останалите, ще излезем лоши. Те, комунистите, духовните наследници на фарисеите, ще ни хулят, както обругаха самия Бог.

 

За малко щеше да довтаса и специално поканеният Путин. Добре че е зает с поредното си назначение на президентския пост, измамно представяно катоизбори“. Впрочем, както е навсякъде и не от вчера.

 

 

 

Ботев има талант да говори, много хубаво да говори,

той обладава и голяма доза нахалство, което много му помага[22]

 

 

 

Ала наистина, какво свястно би могла да каже на децата грозилата Йотова? Кичозното превъплъщение на Мара Майор-Михова, легнало на сърцето и върху други органи на товарищ Главния инкасатор?

 

Нищо. Представя им пример как да растат като разбойници. Тя и съпровождащият паж от БКП-ДС, другарят Василев, Васил Панайотов – чудесно олицетворение на чардафонщина като синоним на политическо хулиганство.

 

Левски?

 

Ами Христо Ботьов? Стоян Заимов го познавал лично. Той опровергава Захарий Стоянов, който по масонска линия и за пари създава противоречива и не достатъчно вярна биография напоета-революционер“. Заимов не е особено ласкав в оценките си за войводата:

 

Ботев не е заповядвал никого, защото е нямало кому да заповядва; да заповядва на хъшлаците си другариБотев не е създал епоха с делата си, с поетическите си творения, политическите си статии и фейлетони. Защото Раковски и Каравелов бяха отворили въстаническия път Ботеву, по който той триумфално мина-замина.[23]

 

И Пенчо Славейков се отнася с презрение към Ботьов. Несъстоялият се наш Нобелов лауреат се стреми да бъде обективен:

 

Съвсем иначе е при Каравелова и Ботьова. Преди да познаят себе си, хората и обстоятелствата, преди да влязат в живота – те се ангажират в борба с убеждения на предположения, с вяра на вересия. Не в борбата се уяснява и определя техният идеал, а още на ученическия чин. Такъв обществен идеал, несъобразен с времето и възможностите, е мехур в ръцете на дете – доде го надуйш – пуква се

 

Изобщо Ботьов би могъл да се назове поет на възмущението. В това е главният елемент на неговия характер. И като всякой млад, той често се възмущава от неща, които заслужават най-много една усмивка. И това подбива цената на човека у поета.[24]

 

Наистина, Ботьов не е лирик, поет на любовта. Също така не се свени да посяга на чуждо творчество, осланяйки се на невежеството на публиката. Прословутият му куплет занастаналата вечер и изгрелият месеце отмъкнат от германския националист Хайнрих Хайне преди Бети Ротшилд да го превърне в еврейски зилот. А значителна част от неговите политически статии представляват безсрамно плагиатство от публицистиката на Пиер-Жозеф Прудон.

 

Тогава от какъв зор ни го натрапват като едва ли не „най-великия герой, олицетворение на пълното покриване между думи и дела“. Което също няма нищо общо с истината? Как успяха да го превърнат в икона, втора след Кунчев?

 

Пак сам Стоян Заимов ни дава отговора:

 

Ако неговите [на Ботев] стихотворения „Молитва“ и „Борбаподействат върху бъдещите поколения и ги приготвят за една българска велика[25] революция със социалдемократическо знаме, и ако в името на Ботева и в принципите на неговатамолитва“ и „борбаобърнат казармите на обществени жилища, царските палати и капиталите на богатите в общо достояние накомуната“ – тогава да, ще се съгласим, че Ботев е създал епоха с две само стихотворения, в които са изказани чувствата и принципите на парижките комунари от 1870 г.; но дотогава ние ще отказваме, че Ботев е създал епоха. А дали ще дойде някога си товатогава“, ние не вярваме, защото България няма гладни тълпи, нямала ги е, и за дълго време не ще ги има.[26]

 

Уви, днес ги виждаме и мълчим. С онзи завръщащ се страх, който смятахме, че е останал зад гърба ни заедно с военния комунизъм. Но страхът и гладът дойдоха с окончателното завземане на властта от червените фашисти комунистите. По заповед от Съветския съюз и с пари от Англия и Америка[27] те бяха формирали терористични отряди и бригади, носещигероичнитеимена на Левски, Ботьов, Бенковски

 

Имало е Варненски партизански отряд „Васил Левски“ Партизански отряд „Васил Левски“ – Пловдив, Приморски партизански отряд „Васил Левски“, Партизански отряд „Васил Левски“ – Плевен, Българо-гръцки войнишки партизански отряд „Васил Левски“ в Североизточна Гърция; Карловски партизански отряд „Христо Ботев“, Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“ – от Трънско до Свогенско, Първа средногорска бригада „Христо Ботев“; Видински партизански отряд „Георги Бенковски“, Червенобрежки партизански отряд „Георги Бенковски“, Партизанска бригада „Георги Бенковски“; Партизански отряд „Стефан Караджа“…

 

Странно съвпадение ли е, че едно от подножията на най-влиятелната тукашна масонска ложа – най-централното, носи иметоВасил Левски“? (Вижте илюстрацията.) През 1905 г. споменатият Иван Касабов, масон от международна ложаАли Коч“ и наследник на Георги Раковски, признава:

 

Този Васил Левски в мое време беше най-верният наш агент, който ходеше из България и проповядваше въстанието. Той наистина беше единственият, най-живият и най-способният агент, който разпространяваше пропагандата на тайните съзаклятни български комитети из България, лично с живо слово и дело, а особено в Софийско, Плевенско, Ловешко и други места.[28]

 

Революциите винаги са били юдеомасонско дело.

 

Обърнете внимание на две твърде важни за разбирането на истината неща. Първо, сам поборник, Стоян Заимов определя Ботьовите другари катохъшлаци“. И второ, твърди, че в България и по-рано не е ималогладни тълпи“. Това е един от ключовете, които могат да помогнат за отварянето на портата към онзи честен от историческа гледна точка ракурс, от който най-ясно ще зърнем вековната панорама на отоманското владичество. Той и още много различни подобни секрети ще опровергаят мазохисткото схващане за някакво несъществувалотурско робство“.

 

Пенчо Славейков доразвива и доизяснява:

 

В сравнение с цариградските деятели, емигрантите са знаели твърде малко своя народ, материала, с който са искали да градят палата на бъдещето. При очертанието на кризата у Каравелова, аз вече говорих за това, тук го поменавам пак при изтъкването на фактаче Ботьов стана без временно жертва на това незнание или недоразумение, ако щете. Фалиментът[29] е неизбежен при фалшиво водени сметки. Недостатъчно внимание се е обръщало досега у нас на безсмъртните думи на Ботьова, на неговото изтрезвяване: „Онова, което съм мислил и работил през целия си живот, два дни бяха доволно да го опровергаят, да покажат моето дълбоко заблуждение.[30]

 

Заблуждението продължава в наши дни. Ширнало се е от учебниците, през литературата, киното, „експозициите“, през кукерските безумия в Граовско току след всяка Нова година, до прясно привнесените сатанински приумици като Хелоуин. Не съм против опазването на народното ни културно наследство. Напротив. Но да е в автентичен вид. А не да го превръщат в гавра с фолклора. Не сте ли виждали окарикатурените образи на поп, на мъж-булка и прочие „забележителни народнигерои? Това никога не е съществувало в истинското ни народно творчество.

 

Обаче народ се управлява най-лесно чрез масовото му оглупяване и заместването на историческата истина и днешната действителност с митология. По тази причина неспирно тиражират легендите за националните икони“, изрисувани от зографи с мръсни съвести и ръце. Кой се замисля, че подходът е като при колонизирането на земите на туземците? При което белитебоговедарявали местното население с евтини стъклени мъниста. Имат ли право евреите да ни смятат за гои?

 

 

 

Multi sunt vocati, pauci vero electi[31]

 

 

 

 

А когато коментира твърдението на Страшимиров, че „Ботев е най-добрият учител на младежта, кристализиран индивид, хармоничен в своите дела и думи“, Пенчо Славейков справедливо отсъжда:

 

… Даже един бегъл поглед на разрушителното влияние, което животът и произведенията на Ботева упражняват върху нашата младеж, би подсетил всекиго, че ние тук имаме работа с нещо мъчно, неуталожено, буйно, нещо, което зашеметява със своя кипеж, а не обистря, както би трябвало да прави онзи, когото поставят за учител на младежтаБотев е тъй ирационален, че ако ние учим младежта да гледа през призмата на неговия характер и дела, ние ще възпитаме чардафоновска младеж, която ще се интересува само от собствените си вагабондажи.[32]

 

Авторът на „Кървава песенсмята Ботьов зачовек с незавършен характер“ и „с мътен бродеж на духа“.[33]

 

Впрочем през пролетта на 1875 година сам Христо Ботьов се произнася относно българите:

 

Ние не ще да кажем нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от ума си. Кой ни е крив, когато ние със своето воловско търпение в секо едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!“ е девизата на нашия живот.[34]

 

Само че поколения наред бяха отгледани с този тип героиразрушители, а не съзидатели. Не векове, хилядолетиявсе едно и също. Вместо древната максима, че “historia vitae magistra“,[35] в наши дни е валидна друга – „историята учи, че никой не се учи от нея“! Такава е действителността под властта на масоните.

 

За Славейков Ботев е тъйирационален, че ако ние учим младежта да гледа през призмата на неговия характер и дела, ние ще възпитаме чардафоновска младеж, която ще се интересува само от собствените си вагабондажи“.

 

Колко прав е бил класикът личи дори от това, че днес един изрусен цигански хомосексуалист, който произвежда огромно количество музикален кич, минаващ завърховно изкуство“, смята нехранимайковците едва ли не за светии. Питат чалгаджията Азис, който всъщност е Васил, но сам се нарича Василка:

 

Понеже споменахме Левски, кои са според вас националните герои на България?

 

И той или тя, да ме прости Господ, отвръща:

 

Левски и Ботев, макар да звучи като клише. За тях трябва да има празници, да се вдигат паметници, да се споменават имената им не само на годишнини от рождението или смъртта.[36]

 

Ето какво постига създаването и разпространяването на митове. Поколения наред бяха възпитавани каточардафоновска младеж“, въввагабондажи“. Революционерите отхвърляха Бога или се отричаха от Него. Ще чуете, че Кунчев цял живот си останал монах. Което е съвършена лъжа. Монасите не захвърлят расото, не се разпопват. И още по-важно – не убиват.

 

Залягалите над учението познават Ботьовите стихове: „светът до днес повтаря – „Бой се от бога, почитай царя!“ Свещена глупост! Векове цели разум и совест с нея се борят; борци са в мъки, в неволи мрели, но, кажи, що са могли да сторят![37]

 

Самото приемане на митологията като необходимост, заместваща реалността, представлява бягство от живота. То издава робска психика. Нима Исус Христос, в когото системно се кълнат съвременните комунисти, доскоро яростни богоборци, прокламиращи, че „вярата е опиум за народите“, не ни е завещал:

 

Който върши истински дела, достига до светлината, та неговите усилия да станат известни, понеже са извършени чрез Бог

 

И ще узнаете истината, и същата тази истина ще ви направи свободни.[38]

 

Но не. Нашенци се обръщат към Бога само при нужда. Да спестя друг предлог, който би направил твърдението ми по-точно. През останалото време и извън неколцината големи църковни празника се уповават на сатанизма. Затова осеяха страната с монументи на бандити, убийци, крадци. Не е ли справедливо да изчезнем?

 

Кои винаги са имали необходимост от митове? Сатанистите, разбира се. Фарисеите, които в течение на два-три века успели да отмъкнат и съберат чужди митове и легенди в обемиста книга – истински каталог на насилието. Те, най-ранните известни комунисти, винаги са използвали насилие и са насаждали омраза.

 

Тъкмо днешните им наследници в Русия – повечето от хазаро-кавказки произход и с болшевишко потекло, не отричат колко много разчитат на митологията.

 

Ще ви представя прясна демонстрация на комунистическо мислене и насаждането му чрез средствата на пропагандата. Ще видите известния съветски киносценарист и режисьор Карен Шахназаров. От две десетилетия той е директор на прословутата филмова студия „Мосфильм“, една от най-могъщите руски пропагандни машини.

 

Чиста проба опортюнист, по бащина линия той е потомък на аристократичен арменски род на княз Мелик-Шахназаров, властвал в провинция Варанда на Нагорни Карабах през Средновековието. Майка му е рускиня. А „благородниятсин продал душата на дявола още през 1985 година, когато заради кариерата станал член на КПСС. И оттогава досега е верен слуга на Партията и Интернационала, като един от творците на съвременната руска митология, нямаща нищо общо с истинската история.

 

 

 

 

 

Схванахте ли? Щом Хитлер и нацистите са се сражавали против съветския комунизъм“, а Британия и САЩ са воювали срещу нацизма и Хитлер, то тези две държави са комунистически. И колкото невероятно, пропагандно да ви звучи, това е вярно. Точно така е. Британците и американците са застанали на страната на по-голямото зло на СССР и Сталин, на комунизма от военен тип.

 

Но решението, изборът и постъпката им не са по болшевишки. Те противоречат на втълпяваната досега митология за идеологическото разделение на света, за противопоставянето, Студената войнаТези конспиративни теории бяха предназначени за нас простосмъртните. „Богоизбранитеелити винаги са се разбирали, спогаждали и сътрудничили.

 

Кому са необходими митовете занационални икони“ и „героично минало“?

 

 

 

Тайната е мрачната утроба на всяко зло[39]

 

 

 

 

Съвършено вярно, казано на рускистаробългарски. „Народът не четеумникнижки.Народът отдавна екато голям български писател не чете нищо“, както писа Георги Марков в новелата „Портрет на моя двойник“. Навсякъде по света все по-валиден става лозунгът на Партията:

 

Невежеството е сила!

 

Кому е необходима истината в условия на всеобщ цинизъм, гняв, осъзнато безсилие и отчуждение? Те, комунистите, завладяват планетата, не само нашата територия. Когато светът преследва фашистите и националсоциалиститенацистите, с изключение на едни – ционистите, като какъв го определяте?

 

Комунистически.

 

Този свят е като ционистката държавамарксистки, расистки и по фарисейски лицемерен.[40]

 

Запознахте се с философията на комунистическата пропаганда в нейния кристален вид. Избълвана като напътствия от тежко увреден комунист, който е един от жреците на промиването на мозъците, изопачаването на истината и подмяната й в масовото съзнание на цели народи. Чрез киното и телевизията.

 

Какъв по-висш цинизъм от това повече от стогодишно повтаряне на лъжата? В резултат на което тя вече се е вкаменила в умовете на няколко поколения под формата на… „истина“, както смятат поразените от измамата!

 

Религиите и идеологиите, което е едно и също, не могат без митове и легенди. Чрез тях проникват и завладяват съзнанието на хората. Чиста проба пропаганда, нямаща нищо общо с историята.

 

А истината? Колцина се нуждаят от свобода?

 

Пак по времето, когато започнали да издигат паметници и да почитат обявените за национални герои“, същите масонски среди от Русия положили темелите на антибългарската социалистическа партия, превърнала се в комунистическа. „[Димитър] Благоев се е обявил против Съединението на България, а партията му срещу Балканската война. “6 септемврий е дело, направено против интересите на българския народ“, писал Дядото през 1885 г.

 

Благоев от младини се обявявал за създаване на Балканска федеративна република. Макар да е родом от Македония, той не предвиждал тя да бъде административно-политическа и културна единицав бъдещата федерация.[41]

 

Самият основател на комунистическата партия с псевдоним Дядото, заявил в Народното събрание:

 

Аз съм родом от Загоричане, но между другото аз не съм българин, аз съм македонец, македонски славянин! (Смях) И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска земя, която ще има собствено управление.“ Следва следната препирня:

 

Някой от десницата: Какво търсиш тогава в България?

 

Д. Благоев: Така че процесът, за който не се говори, е процес за завладяване, а не за обединяване на българското племе

 

Министър Х. И. Попов:[42] Как се наричат в Загоричане българите?

 

Д. Благоев: Ако ги питате, те се наричат християни.

 

Министър Попов: Те се наричат българи!

 

Благоев: Аз не искам да навлизам в тази сфера, но искам да изтъкна какви опасни от ваша гледна точка, от българска гледна точка, теории се развиват в нашата история по отношение на процеса на обединяване на българското племе

 

Министър Попов: Борбите за независимостта на българската църква се развиха най-вече във вашето село и затова го изгориха.

 

Благоев: Това съвсем не е така, а процесът е в завладяването на племената на Балканския полуостров от българите. И ако говорим за историческия процес, тогава този процес и днес съществува, именно българското племе да завладее местата, които са му необходими, за да може то да излезе на море, на големите водни пътища и Егейско море. Ето го смисълът на историческия процес. Аз мисля, че от вас по-слабо информирани по тези въпроси и по-объркани глави няма. Особено вие, учителите, които всякога сте се възпитавали върху тия фалшиви теории, изобщо вие не можете да ги разберете тези работи!…

 

Ако вие сте убедени, че в Добружда са българи, че в Мавровско, че в Македония са българи, че в Сяр, Драма и Кавала са българи, защо се страхувате от тази формула на руския мир?…[43] Ако сте убедени, че някъде има българи, защо се страхувате да се направи референдум и да видим какво ще кажат? Защо викате? Значи не сте сигурни, значи има нещо, което ви тревожи, има някои области, завладяни от вас, които, ако се подложат, на референдум…[44]

 

Не е ли позорно, че и понастоящем областен град носи името на този интернационалист и българомразец? Нима не съм ви отварял очите за това, че на практика гражданската война у нас започва още през 1916 г.? Когато комунистите започват да изпълняват спуснатата от масонския Интернационал заповед за разлагане на духа на българските воини по фронтовете на Първата световна война. Макар и за кратко Христо Ботьов пък е бил офицер в подразделение на отоманската армия в Сливен… Наистина, бил е в екипа на Мехмед Садък паша, приелия исляма полски аристократ и опортюнист Михаил Чайковски. Да не би т. нар. казак-алай да е служил на българите? Този отомански въоръжен корпус се е сражавал за султанската власт и преди всичко срещу руснаците, и с право.

 

И тук се сблъскваме с вече познатото съвокупление между сатаната и антихриста. През 1872 г. Мехмед Садък паша или Михал Чайковски, ако желаете, бил амнистиран от руския цар и се завърнал в родината си. Призовавал за помирение на всички славяни с Русия и обединението им под скиптъра на цар Александър II. Възвърнал си и християнската вяра. Как ли става това религиозно многобойство?

 

Накрая… Накрая, през 1886 г. сесамоубил в Борки, Черниговския район на Малорусия, днешна Украйна – всъщност Велика България.

 

Дори заклетите марксисти няма как да отрекат: т. нар. класици на комунизма са ненавиждали българите и страната ни.

 

Фридрих Енгелс например бил голям славянофоб и хич не си поплювал да ни ругае. В своите съчинения той нарекъл сърбите, нас и словенцитежалки останки от нации“ и „разбойническа сган“. Според него историческата роля на южните славяни, в това число и на българите, билаизиграна завинаги“.

 

Но най-големият грях на Енгелс спрямо България е, че той смятал Освобождението ни от турско робство за вредно за световния комунизъм. По повод на Сръбско-българската война през 1885 г. съратникът на Маркс написал: „За българите, както и за нас, би било безкрайно по-добре, ако си бяха останали под властта на турците до европейската революция; родовите институции щяха да бъдат великолепна отправна точка за по-нататъшното развитие на комунизма.[45]

 

Самото ни определяне като „славянислужи на руските имперски интереси. Но не на онази Русия, отцепила се от Велика България, а на масонската, Петровата, Екатеринината, Александроватана юдейската Съветска Хазария. Сега, когато някои от нас познават значителна част от историческите факти, са в състояние да прозрат онова, което Енгелс е знаел предварително. Било е невъзможно да го изрече на глас. Не е посмял да го завещае в епистоларното си наследство.

 

Или може би подобен документ просто е изчезнал?…

 

 

 

Времето на уждемокрацията няма да свърши,

докато заговорите и престъпленията на миналото

още тегнат над българските дни[46]

 

 

 

Това не би могло да се случи например на израелците. Този нов народ, събран от всички помиарници на света, е готов със зъби и нокти, с цената на всякакви подлости, интриги и жестокости да брани своята държава. И се опълчва дори на ООН, на неговите органи, какъвто беше екипът на евреина, южноафриканския съдия Ричард Голдстоун. С пари, с връзки, но също така с патриотизъм и упоритост израелците принудиха председателя на международната специализирана комисия, в края на 2010 година определила политиката на ционистката държава като извършване на военни престъпления“, да се оттегли.

 

Независимо, че той също се моли в синагога, всички израелски държавни ръководители безмилостно му пожелаха най-лошото.[47] А ние се кланяме. Когато през 1879 г. неприелият исляма водач на барутинските башибозуци Ахмед ага се завърнал в дома си, кланите от неговите помашки изверги батачани отишли да му целунат ръка. Поне Захария Стоянов четете, ако не Ангел Горанов и Димитър Страшимиров

 

Само че къде са тукашните ученици, апостоли на Енгелс, Благоев и последователите им – повечето съветски граждани, като Георги Димитров, неговият зет Вълко Червенков, Васил Коларов, Гриша Филипов, Димитър Станишев, Карло и Андрей Луканови? Онези, които ненавиждат всичко българско и искаха да ни присъединят към СССР.

 

Как къде? Ръководят ви. Владеят ви. От икономиката, през културата и спорта, до политиката. Държат всичко. Оборете ме, ако не е вярно. Какво ги интересува някаква българщина или българи? Нали световната революция продължава, напредваАко вярваме на друг Дядо Иван Вазов, сам Васил Кунчев се бил врекъл в нея:

 

Попитаха го един път селяните от Софийско, дето той устройваше трескаво комитети:

 

Бай Василе! Когато се освободи България, кого ще си турим цар?

 

Ако се бием с турците само за цар, то сме глупци. И сега си имаме султан. Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство – отговори Левски навъсено.

 

– Ами ти каква служба ще вземеш тогава?… Зер, пада ти се най-първа служба.

 

Никаква. Ще ида у други поробени народи, да правя това, което правя тук сега.

 

И той говореше искрено.[48]

 

Професионален революционер, изпреварил Ленин иЧеГевара. Така си го представял Вазов. С този образ израснаха поколения – „чарадафонска младеж“, „вагабонти“. Тоест – злосторници

 

Ленин твърдеше, че само професионални революционери – хора, чиято единствена професия беше революционното дело, могат да изградят партия от болшевишки тип.[49]

 

Като болшевишки идиоти не спираме да обвинявамемеждународното положение“. И все така ухажваме някой „Голям брат“. Служим му предано – по-рано на СССР, сетне на САЩ. Напоследък се прибави и Европейският съюз. Така до следващото ни предателство. Спрямо самите нас.

 

Но по навик споменатото списъчно „висше общество“ никога не изпуска северната мечка от периферния си поглед. Не, само защото е свикнало, а понеже е по-осведомено (илюминирано) от нас. И не малка част от него добре знае, че не съществува никакво НАТО, нито е имало Студена война. Една интернационална номенклатура налага своя нов световен ред и постепенно организира единна планетарна комунистическа държава. В нея битието ще тече позакони, обусловени отживота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази нашефи неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.[50]

 

Но къде остана репликата от началото:

 

Смърт, смърт и пак смърт.[51]

 

Не съм я забравил. Потърпете. В тази медия нещата не се развиват светкавично, а постепенно. Не толкова в крак с хронологията на събитията, колкото – с историческата логика.

 

Историята се повтаря като ужасен фарс. На българите през втората половина на ХІХ век и след т. нар. освобождение е било пределно ясно що за стока представлявали всички тези „герои“, които не от днес и зорлем, от средата на трийсетте години на миналото столетие биват провъзгласявани занационални“. По медиите – всички телевизии – разни умствено и физически обрязани твари, говорят от името на българския народ“. С облекчение си казвам – ето, слава Богу, пропуснаха ме. Не съм от този опит за народ.

 

Тези дни „патриотиот старата, неподправена и неувяхваща Българска комунистическа партия и нейните служби за Държавна сигурност се обърнаха към началниците на БПЦ, поделение на КГБ и ДС, не с призив, а с исканеЛевски да бъде обявен за светец“.[52]

 

Казват, че вождът на червенокожите – пардон – на черкезите – товарищ Балевски, Валерий Симеонович, предупредил: не търпи възражения. Дали на адаша му бай ви Симо Димитров, познат в КГБ като Неофит, а на шестаците с псевдонима „Симеонов“, са му се изули гащите? Автоматически. Зер синът на компартийния полковник Симеон Балевски гледа страшно. (Не може другояче – природа…) Стига да не вдигнете ръка насреща му, за да се почешете зад врата. Тогава неговите кюлоти падат без команда. Преди десетилетие даже затвори телевизийката си за малко и ми назначи частни охранители, служители на МВР

 

Ето как произвеждатсветци“. Като в милицията или в армията по заповед. Руски наместници, прислужници, ама зад гърба си имат Путин и Москва. В съзнанието им тяярко пак пламти и пак тупти“.

 

Откакто съм жив юдеомасонската въртележка на панславизма не спира своя ход. Не, тя не крета. Поддържа постоянна скорост. През годините на нея, превръщайки я в руско колело, наподобяващо виенското, един след друг са се качвали алчни българомразци, за да извратят съзнанието на нашата младеж. Първопроходецът се казва Иван Вазов. Неговата книжка „Епопея на забравенитебила осребрена от господарите му далеч на север от Дунава с къщата му насред София. Но не само от тях. Панславизмът е заченат насред Европа, из еврейските квартали на днешните чешки земи.

 

Истинските българи не само не припознавали и въобще не зачитали тези настоящинационални икони“. Те изпитвали панически страх от техните злодейства. Тъй като и в онази епоха на слаби и несигурни комуникации например Раковски бил познат като слуга на много господари.

 

 

 

Человеци кто с’ успели с вежество и юнашство

дела да са управляли, слава имат в потомство[53]

 

 

 

Служил като шпионин на най-малко три секретни служби, сред които и… отоманската. „Милиятдервиш с откраднатото име, послужил като модел за следване от малограмотния копривщенец Гаврил Хлътев. А буквално се превъплътил в Георги Бенковски Раковски. Как?

 

Името Георги Бенковски не е просто случайност. То принадлежи на полски патриот, заточен от руското правителство в остров Сахалин. Тоя поляк сполучил да избяга от каторгите и стъпил в Япония. Френският посланик в Едо го взел под своя защита, защото французите и до днес не са отказали още да дават своето покровителство на нещастните поляци. Той дал на поляка френски паспорт, в който се бележело и името муАнтон Бенковски, за да се върне с него в Европа.

 

Антон Бенковски си избрал за местожителство Турция, така също гореща покровителка на неговите съотечественици, и тръгнал за Цариград. В паспорта му се говорело открито, че той е полски емигрантин. Като пристигнал в Диарбекир, срещнал се случайно със Стояна Заимова… Тоя, последният, така също заточеник от турското правителство, бил турил вече намерение да избяга. Като си разправил хала на А. Бенковски, предложил му, ако желае, да си отстъпи нему френския паспорт, а той да си извади турско тескере. А. Бенковски склонил и продал паспорта на Заимова за 5 лири. С тоя паспорт Заимов сполучил да избяга в Румъния през 1875 година.

 

Когато нашият Бенковски тръгнал за Цариград през същата година, за да го пали, както споменах вече по-горе, то Заимов му дал паспорта на А. Бенковски, и така нашият Гаврил Хлътев бил принуден да замести своята българска фамилия с поляшка.

 

По-преди Бенковски е продавал на букурещките улици дребни работи за по 1-2 бана. Той можел твърде слабо да прочита и да писва, но отпосле, между емигрантите, поотракал се.[54]

 

Стоян Заимов посочва:

 

На с. 51 под бележка, авторът[55] невярно съобщава, че Бенковски, Божем, знаял езиците: турски, арапски, персидски, гръцки, полски, румънски и италиански!… Бенковски владееше устно само следните езици: турски, гръцки и румънски, а българския език писмено владееше толкова, доколкото бе успял да го научи на четмо и писмо Ст. Заимов в продължение на 9 месеци (от март месец до 20-й декември 1875 г.). Заимов редактираше и издаваше (през 1875 г.) сатиричен вестник „Михал“. Бенковски, в качеството си на агент на вестника, се навърташе в редакцията и всеки ден му се даваше от Заимова по една порция отбългарската азбукапо Войниковата граматика.[56]

 

Горе-долу по идентичен начин, следвайкисветлияпример на масона Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски,[57] след години постъпил родения в Северна Добруджа евреин Хаим Раковер, който се обявил за Кръстьо Раковски. И за племенник нареволюционера“, дето не излизал от кръчмите из сръбско, влашко, руско, та чак до австроунгарско. Без да е работил и денЗа Съби Попович, по-известен като Георги Раковски ми е думата. Какво от това, че самоличността на Раковер била фалшива? Хитрият евреин навреме прозрял, че комунягите са тъпанари. Неграмотни, измет. Кой ще проверява?…

 

До ден днешен издават книги, посветени на комунистическиягеройКристиянКръстьоРаковски, пълни с фалшификати и измислици. Този високопоставен масон, първи шеф на комунистическото правителство на създадената от Ленин Украинска ССР, Сталинов дипломат, интернационален аферист, не е тема на тази публикация. Но колко от вас са напускали страниците на читанките, за да подирят отговора на въпроса: Защо? Кому е потребно?

 

Митовете вършат работа. Несъмнено.

 

Но преди да стане Раковски, Съби Стойков Попович веднъж вече сменил названието си – на Георги Македон. Освен това се присъединил към ислямската секта на дервишите. Те са нещо като еврейските кабалисти в исляма – крайни мистици. Представям си как е изглеждала върлинестата му фигура, закичена в бяла рокля, въртейки пируети в традиционния танц на тези мюсюлмани

 

Всички аналогични твари, лишени от души, с еластичен светоглед и променливо съзнание, са склонни към предателства. След време храненикът на руските власти ПоповичМакедонРаковскисе обърнал наопаки и написал до неотдавна едва познатата си брошураПреселение в Русия или руската убийствена политика за българите“, издадена през 1861 г. Тя е справедлива, но не и искрена.

 

По това време Раковски бил в Белград на хранилка на сръбското правителство. Но руският император бил патрон на Белград. Затова ГеоргиСавахраброиздал книжката в Букурещ под псевдонима „Един българин“. За да не проличи отсъствието му от калдаръмените улички на столицата във все още васална на султана Сърбия, използвал свое доверено лице Теодосий Икономов. И зад това име се крие друго лице – на родения в Свищов Богдан Сотиров Икономов, също преминал през Русия и Румъния.

 

Обаче руският шпионаж не познавал граници. Консулът наматушкатав Белград узнал за книжлето и насилил лидерите на ориентираната проруски Добродетелна дружина, чиито създатели се били устроили достатъчно добре в румънската столица, да изкупят тиража. Те кандисали, но Икономов повторил упражнението с нови 3000 екземпляра.[58]

 

Текстът на Раковски свързва руската и отоманската политика в общ възел. Той разкрива, че целта й била да обезбългари и/или асимилира българите, като ги преселва за заробване в Русия. Което, в значителна степен, особено след завоевателните войни на императорите, било точно така.

 

Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинската област!“ – обръща се Съби-Георги към нашенци след Кримската война. – „Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част

 

От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите почнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е притърпяло нашето бедно ОтечествоОт друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства [семейства] и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда!…

 

Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни Българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала и най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завоевателните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползувала се е от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител![59]

 

И досега никой не обръща внимание на тези слова на Попович-Раковски. Недостойни твари развяват името му при удобни за тях поводи като знаме на техния фалшив, парцалив псевдо национализъм. Нали 99 на сто от тези негодници до онзи ден бяха комунисти, изповядващи интернационализма, клели се във вярност на новата Руска империя – по-точно болшевишка Хазария, наречена СССР! Или и това е било лъжовно и неискрено, заради келепира?

 

 

 

Защото как човек може да бъде облагодетелстван,

ако би могъл да придобие целия свят и да загуби душата си?

Или какъв откуп ще даде човек в замяна на душата си?[60]

 

 

 

Година след появата на цитираната брошура, с руски пари Раковски създал така наречената Първа българска легия в Белград. Свикнал да живее на широка нога, бързо изхарчил парите и я разпуснал. Панайот Хитов нахвърля с няколко щриха:

 

Приеха ни много добре на руския кордон. Но Раковски след тия дни на безпокойства и уплаха, щом влязохме в Кубеи, се разболя и лежа около двайсет дни. Като се оправи, потеглихме от Кубеи за Кишинев и отседнахме на Киприяновския манастир, който е близо до Кишинев. Аз останах в манастира с конете и Лазар, черногорец, който ни караше колата, а Раковски отиде в Одеса да си промени пашапорта и да потърси парична помощ от някои негови познати търговци. Не помня колко дена минаха, получих телеграма да отидем с Лазар на панаира в Полша, наречен Балта. И Раковски щял да дойде там. Не можех да разбера какво ще търсим на панаира. Намерихме се там с Раковски. На панаира най-много евреи и най-големия пазар на коне.

 

Раковски ми каза, че не можал да намери пари. Николай Миронов му дал само осемстотин рубли. Раковски го помолил да му даде поне седем-осем хиляди, но оня му се оплакал, че тази година загубил от житата двеста хиляди и нямал повече.

 

Запитах Раковски да ми каже какво разправя Николай Миронов, какво мислят русите за нас, българите. Раковски отговори, че русите имали енфернална политика за нас българите. Отговорих му, че не разбирам думатаенферналнощо значи, а той обясни, че руските боляри не мислят добро за нас, българите. Прекъснахме разговора.

 

Щом се видя с малко пари, Раковски тоз час се залови за салтанат. Купи един файтон, купи четири коня, а и от Влашко бяхме докарали три, станаха седем коня и две коли. Ха беля, де!…

 

Раковски нямаше приятелство с букурещките богати българи. Те страняха от него, защото той, щом му влезеха пари в ръцете, не гледаше къде харчи и за какво харчи, а като издава някой вестник, по свое убеждение напада когото иска и където иска. Та по тез причини по-богатите българи не го мразеха, съчувствуваха му, но не можеха да другаруват с него, защото той съвети не търпеше. Щом има пари, харчи без сметка.[61]

 

Героичните пози и съчиненията от сорта на ВазовитеНемили-недрагииЕпопея на забравенитеса за учебниците. За да възпитаватчардафоновска младеж“.

 

Петилетка след Първата легия Раковски свикал Втората. Този път руското правителство използва сръбското като посредник при разпределението на средствата. Няколко месеца по-късно Раковски умрял в румънската столица. Изпреварил Ленин

 

Защо мисля така? Тъй като те, революционерите, са едни и същи алчни и ненаситни деца на сатаната, които смятат труда за божие наказание. А всички хора за техни длъжници.

 

През декември 1922 година се получи една твърде неприятна новина. Швейцарската банка съобщи на Лениновия поръчител Ротштейн, че парите от основния капитал на представляваната от него фирмаРотштейн представляваше партията на болшевиките) по указание на собствениците (или упълномощени от тях лица), знаещи сложната комбинация от девизи и шифри, са преведени на три самостоятелни сметки с нови девизи и шифрови комбинации. Паритеналичните – сметки – останаханепипнати. Опитният Парвус отново доказа на Ленин, че никоя работа, особено пък финансовата, не търпи дилетанти. И Ленин получи удар.[62]

 

Не е ли едно и също? Тъкмо това е дегенерацията, обратната еволюция. Комунизмът е нейно олицетворение. При него има пълно покритие със сатанизма. Той е нещо повече негово  извращение.

 

От една страна, ето го антихристът, съчетан със сатаната… Той е онова, което в нашите лекции наричаме дегенерация, т.е. израждане, психическо заболяване и полова извратеност. Това е, така да се каже, туземно израждане от заобикалящата среда. Затова Бердяев-Бердичевски твърди, че който се е родил от този съюз, ще управлява света… Още в Библията е дадена добра формулировка, че сатаната често обича да се превъплъщава в образа на ангела на света, на либерал.[63]

 

Вот вам. Честваха 145 години от обесването на архимерзавец, престъпник, убиец, алчен деспот, изкарван… „безсребърник“?! Чрез чийто изкривен, извратен, иконизиран образ интернационалната комунистическа догматика е насадена в масовото съзнание на остатъчните самозвани „българи“. Така, както други подобни, най-вече на фарисея Шаул от юдейското градче Тарс. Който по същия начин от убиец и мъчител на ранните християни, по заповед на синедриона бил канонизиран за… „светец“, моля ви се?! А обезумялото стадо го почита и благоговее пред талмудските мъдрости“, които е насаждал. За да могат равините с лекота да владеят гоите. Ха сега обърнете и другата буза!

 

Но те, родените от този съюз между антихриста и сатаната, наистина ръководят настоящето и определят бъдещето на човешкия род. И убиват. Изтребват масово, „в особено големи размери“, казано на юридически жаргон. За добичетата „Левски е винаги жив“, „Ленин е винаги жив“…

 

Впрочем, по наследство ГеоргиСаваСтойков ПоповичМакедонски“ „Раковскисе борел с чорбаджиите. Как? Клеветейки ги. Това научил от своя баща Стойко Попович, който – впрочем – бил син на известния търговец на кожи, наричания чорбаджи Съби Попович. Така се обръщали и към Стойко Попович, таткото на бъдещия революционер, с „чорбаджи“. Излиза, че той и синът му са се борили против самите себе си.

 

Нима Исус Христос не бе установил този похват и не обвини фарисейските първенци, заявявайки, че те сасинове на бащата на лъжата, и когато говорят, свидетелстват против самите себе си“?[64]

 

А младият Съби Попович ималсветлияпример на своя вуйчо. Братът на майка му Георги Мамарчев Буюклиу билофицер на руска служба с чин капитан! (Вижте илюстрацията.) На същата тази Русия, която сетне, приелият името на вуйка си Георги, бившият Съби, станал Раковски, ругаел. Нищо, че било заслужено. Но не се отказвал от парите йРеволюционер и морал?!

 

Споменатият помощник или по-скоро слуга на Раковски БогданТеодосий Икономов бил автор на смятаната за първа българска пиеса, озаглавена „Ловчанският владика или беля на ловчанския сахатчия“. В нея, по разказ на Петко Р. Славейков, се осмива псевдоморала на гръцкия владика Мелетий. Той – все пак слава Богу си падал по женички, а не по момченца, както е днес всветатанеправославна църква, подчинена на Руската патриаршия, тоест на КГБ. Но наричана „българска“. Съвременниците на Икономов смятали творбата му запорнографическа“.

 

Двадесет лета преди постигането на църковната независимост ловчанлии извоювали правото да имат български митрополит. Какво „робство“! Според някои твърдения Иларион, който заменил Мелетий, се гърчеел. В официални църковни източници четем обратното:

 

На 19 декември 1868 г. Иларион Ловчански пристига в Цариград, където се присъединява към групата български архиереи, посветили се на възраждането на самостоятелната Българска църква. Знак за неговата роля в борбата за самостойна църква е избирането му за пръв Български Екзарх на 12 февруари 1872 г., от която чест той се отказва в полза на по-младите архиереи. В своята книга „Северна Македония“ акад. Йордан Иванов[65] справедливо обобщава, че Иларион Ловчански е един „добър българин, архиерей от образа на духовниците от преди 100 години, чинонравен, предан на Православната църква и преживял много горчивини в живота си.“ През 1872 г. Ловчански митрополит Иларион се представя в Господа, оставяйки на следовниците и епархиотите си своя светъл пример за ревностно служене на Бога, Църквата и отечеството.[66]

 

Както се пееше в соц-шлагер:

 

А дали е така, кой да ти каже?

 

Многоистини“, пълно объркване. Така е с повечето „национални герои“. Цялата ни история след Паисий е проядена от шпионажа главно в полза на Русия, а след това – и на СССР. Тя изопачава истината за безмилостни убийци, главорези, които поколения наред оправдават.

 

 

 

Брат ще предаде собствения си брат на смърт,

а баща – своя син;

и деца ще въстанат срещу своите родители и ще ги убият[67]

 

 

 

Не случайно се е стигнало до следващото извращениешумкарството, в което т. нар. партизани режели главите на своите болни другари, за да не бъдат заловени и разпознати от полицията.[68] Същото, което Васил Кунчев вършел в четата на Панайот Хитов.[69]

 

Отвратително е, че до този момент комунягитепреките идеологически и практически наследници на национал-революционерите“, продължават да обвиняват полицията и жандармерията. Тяхнатавинасе състояла в това, че събирали мършата, за да я предадат на близките на закланите от другарите им партизани за погребение според обичая. Вместо да зарежат в горите труповете и главите, отсечени от самите шумкари, на дивите зверове.

 

Изяснена тема.[70] Но кой да чете?

 

Пропагандната машина на комунистическата партия действа като швейцарски часовников механизъм.

 

Като байрактар в четата на Панайот Хитов Васил Кунчев бил инициаторът за неоправданата прекомерна разправа с пленник. Ето какво си спомня друг участник в четата – Васил Николов-Кьосето:

 

На мръкване бяхме до Осман пазар. Вървяхме по месечина и стигнахме р. Тича, дето уловихме още един мухтар. Мухтарът каза, че взел от един българин 300 гроша силом. Осъдихме го на смърт. Левски намаза един канат със сапун, направи примка, тури я на врата на мухтаря и ми каза да държа единия край, а той улови другия. Тая смърт беше много лека. Потече малко кръв от носа на турчина и всичко свърши. Хвърлихме го в една шума…[71]

 

Доста „хуманно“, нали? И справедливо! Според разпопения калугер, джелатина Кунчев, човешкият живот струвал300 гроша! Колко „християнско“ и „милосърдно“! Обичай ближния си ли?…

 

Затова Левски винаги е допадал на властниците и мераклиите за постове. Понеже в него са съзирали стаена тъй привличащата ги сила на злото, която не се спира пред нищо в името на заветната цел. Къде е Богът, може ли някой да намери зрънце християнски или дори общочовешки морал в подобно престъпление? И Панайот Хитов съобщава за същото убийство, но най-вероятно умишлено спестява името на „Апостола“. Или просто е бил редактиран[72]

 

По примера на юдеомасонските организатори и предводители на Френската революция, Левски наложилреволюционен терор“. Разбира се, днес провъзгласен от бъзливите шушумиги, криещи се зад злодейското му име, за… „велик“. Видите ли, така се постъпвало при въстанията и революциите. Де, ги ди, да ги стигне тях, че да ги питам тогава…

 

Изглежда на комитетските дейци умъртвяването на хора се усладило, та водачът им трудно се оправял с поредицата от зверства, извършени в името нанародното освобождение“.

 

И кои мислите, че били жертвите? Валиите и пашите, вождовете на башибозука или на черкезките орди? Нищо подобно, това било опасно, трябвало дупеРазбойниците били страхопъзльовци и действали по най-лесноосъществимия начин, по комунистически. Издигнали лозунга „Смърт на богатите!“

 

И вместо към „поробителите“, насочили своя поход на смъртта към заможните българи. Към онези, които с труда си били постигнали по-високо материално благополучие. С целия си мерак да бъде на тяхно място, Христо Ботйов оформил присъдата им с прословутото „чорбаджия ли изедник“.[73]

 

 

Най-жестокият терор бил въведен от Васил Кунчев. В съставената от него „Нареда на работниците[74] за освобождението на българският народ“, на практика устав на тайна войска, днес биха я определили като паравоенно формирование или терористична организация, той отделил сериозно внимание и място на ченгесарщината. Практически имаме работа с първото постановление за създаването и методите на действие на репресивен апарат. Сега този вид структури са известни обобщено като Държавна сигурност.

 

Тайната полиция зависи и е под заповедта само на Ц. комитет. Никой от частните комитети няма да знай от кои лица тя се състои. Броят на членовете е неизвестен; Ц. комитет го определява според потребите.Членовете на тайната полиция са разпръснати по всичките градища.Всякой от членовете на тайната полиция познава революционерните работници в града, в когото той е определен чрез един знак, който му е съобщен от Ц. комитет.

 

Длъжността на тайната полиция

 

  1. Да нагледва тайно делата на революционерните работници в града си и да ги съобщава на Ц. комитет.

 

  1. Да опитва и да се уверява в точността и верността на тайната полиция.

 

  1. Да шпионира турските шпиони и да предирва стъпка по стъпка делата на турската тайна полиция и да ги съобщава направо на Ц. комитет.

 

  1. Да е извършителна власт на Ц.К. т. е. да наказва престъпниците на закона според Заповедта на Ц. комитет. Смъртните наказания ще се извършват тайно, но ако обстоятелствата не позволяват, ще се извършват на явни места и посред пладне.

 

Споразуменията на полицията с Ц. комитет ще стават само чрез един човек, когото ЦК е назначил и който в същото време е управител на другите членове на полицията в града.

 

Членовете на полицията трябва да са хора избрани, юнаци, решителни, верни и постоянни.

 

Наказанията ще извършват онези членове на тайната полиция, на които падне жребие и които се намират в града, дето ще се извърши наказанието.

 

Наказателен закон

 

1) Ако някой, бил войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятелят ни, ще се накаже със смърт.

 

2) Ако някой от влиятелните българи или войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи в работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт.

 

3) Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система демократска републикаи състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт.

 

4) Ако някой не припознай Централният революционен български комитет и поиска да се опита по своя глава да подигне бунт, то за пръв път ще му се каже, но ако и то не помогне, ще се накаже със смърт.

 

5) Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще се накаже със смърт.

 

6) Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се наповни, повторомще се отстрани от работата ни.

 

7) Ако някой от служащите, като председателят и др., поиска да злоупотреби служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като се по-напред накара да подпише грешката си и да я поднесе писмено на комитета; ако и така не изпълни – ще се накаже със смърт.

 

8) Ако някой от членовете на тайната поща или други някой дръзне да отвори или унищожи някое писмо, ще се накаже със смърт.

 

9) Ако някой от касиерите издаде за нещо пари без знанието на комитета или дръзне да вземе и усвои и най-малката част от поверените му пари, ще се накаже със смърт.

 

Нужно проглашение

 

Централният български революционерен комитет в името на всичките онези, които са го избрали, упълномощили, основан на своята тайна полиция и със силата на нейното оръжие проглашава:

 

 I. Никой от българските войводи или чорбаджии няма право да представлява българският народ пред другите народности и да прави с тях сам уговорки без знанието на Ц. комитет.

 

II. Никой няма право да съставлява други революционерни комитети без знанието на Ц. комитет.

 

III. Никой няма право да издава революционерни прокламации и да буни народа без знанието на Ц. комитет.

 

Забележка.Тоя закон ще трае до захващанието на революцията. Щом гръмне първата пушка, важността му пада и ще влезе в действие нов военен закон, когото войводите със съгласието на Ц. комитет нареждат.Преди септември 1871 г.[75]

 

 

 

Ум царува, ум робува, а безумието народ погубва

 

 

 

 

Ето ги основите на централизираната тоталитарна власт. Далеч преди Ленин, Дзержински, Сталин, Ежов, Ягода, Берия и държавни терористични престъпни организации като ЧК, НКВД, КГБ и ГРУ, ФБР, OSS, NSA и ЦРУ, MI5 и MI6, Иргун, Бандата на Щерн и Моссад, ДС и РУМНО, BND, Stasi, StB и т.н. Едно към едно, както беше в народнатарепублика. Нали твърдят, че Кунчев лелеял именно нея?…

 

Откъде Васил Иванов от тогавашното село Карлово е черпил пример? Опитът бил привнесен от европейското масонство, което под предводителството на евреина Джузепе Мацини се запретнало да съставя народи и национални държави. На свой ред генерал Албърт Пайк, предал своите от Юга в американската Гражданска война, командвал Мацини и масонските ложи на Стария континент.

 

Началникът на цялото интернационално масонство през втората половина на ХІХ век, бил послушник на Ротшилдови. Той обяснил и кой е общият еврейски и масонскибог“:

 

Луциферносителят на светлината! Странно и загадъчно име, дадено на Духа на Мрака! Луциферсинът на Утрото.[76] Точно той ли носи Светлината и със своя блясък и величие заслепява посредствените, сладострастните или егоистичните души? Без съмнение![77]

 

Главният шпионинна масонството по тези земи бил Теофан Райнов.[78] Писал съм достатъчно по темата.[79] Но нали това са вашите светии, националните икони? Имам предвид на мнозинството, но не на всички вас.

 

И ми е чудно какво кара толкова много нашенци да изпитват необходимост от митове? Да предпочитат легендите, сътворени от други хора (дали?) пред Божията истина?

 

Мимолетно загатнах за главореза Левски. В спомените си Панайот Хитов разказва, как щом някой от четата му се разболеел, го убивали. Понеже било невъзможно да се грижат за него в планината. А байрактарят отсичал главата на нещастния четник. Кой билмилостивиятзнаменосец? Васил Иванов Кунчев, за когото Христо Георгиев, единият от братята карловци, на които дължим сградата на Софийския университет и не само, писал:

 

Прокламациите, що сте видели у Дякона, те се отпечатаха тука от Райнов и Касабов, и се придадоха всичките на Дякона, за да ги раздаде. Дяконът е онзи, дето прави лъжливите писма на Райнова, за да се препоръча, че е добър шпионин; какъвто Райнов, такъв е и Дяконът, и двамата за пари и баща си продават[80]

 

Пари? Кунчев? Невъзможно?

 

Ще ви предложа образци на методите за митологизация, както и отчаяни опити за разкриване на истината, парирани от страха и нуждата от насъщния. Пък и от недостатъчната или отсъстващата вяра в Бога, правдата и доброто, съчетани с егоистичен нарцисизъм.

 

 

 

 

 

Понеже макар и бегло познавам другаря Павлов, с чиста съвест мога да свидетелствам, че е мижитурка и дребен коцкар. Учен? По-скоро – учѐн, ако схващате разликата. Тук от 70 години няма наука. Никаква.

 

Заварих го в СКАТ като кандидат за доцент и на договор. Вече е професор и още върти кючеци в същия медиен публичен дом. Мен отдавна ме няма, а договор така и не подписах с нито една от трите кабеларки, в които водех свое собствено предаване. Не съм комунист и освен телесна, поддържам и духовна, нравствена хигиена.

 

Пламен-Павловци и началниците им? Прости Господи, но погледнете Б.Б. и генерала Му отсреща (забравих, че си падате по тях), необразования образователен министър, илитератите, изживяващи се като академици, и измекярите скатаджии Валерий и Данчо. След това престанете да се чудите защо нямаме нито един Нобелов лауреат. Макар там да играят и други, верско-идеологически правила.

 

На всичко отгоре скатаджийско-атакистките национал-комунистчета заудряли с меките си юмручета по масата на църковния синод, настоявайки синагогата на сатаната да канонизира разбойник и убиец. Да уточня нещо, свързано с илюстрациите. Кунчев, подобно на ментора си Раковски, на Ботьов, Бенковски, Стамболов и останалите, бягал от труда. Но държал да се облича по последната букурещка или белградска мода. Тези изображения с потурите ги дайте на национал-ционистчетата ни. Да се пременяват с тях на Хелоуин.

 

А вие се замислете „безсребърникли е бил Кунчев? И дали действително останал монах, както твърди русенската подметка, професор (?!) в някакъв Великотърновски университет?

 

Подобно на всеотдайния комунист, описан от Кьостлер в „Мрак по пладне“, ние не можем да понесем, че сме посветили целия си живот на една всеобхващаща самоизмама. Не искаме да си признаем, че България от 150 години насам направи погрешниясветския избор. Опасяваме се, че ако осъзнаем национал-революционната утопия за дело на врага, тогава ще настъпи нашиятмрак по пладне“. Ще рухнат идолите ни и – „нищо няма да ни остане“.

 

Така е. Ако приложим Истината (Христос) като мяра за всичко, нито една от самоизмамите не ще устои. Нищо няма да ни остане, освен Истината.

 

Освен Христос.

 

И цялото Христово войнство. И тогава ще станат действително наши всички истински светци на всички времена. Те ще бъдат наши не отпратени в прашното минало, а ще прогледнем да ги видим по-живи от нас самите. И тогава спечеленото в злато ще отмени изгубените милиарди във фалшива валута. И плачът за уж изгубените уж наши уж ценности ще бъде отменен от провиждането, че именно фалшивата валута на мнимите идеали прахосва нашия живот.

 

И ще бъде голям плач по българските училища. Защото жалната българска учителка няма да знае какво да преподава. Тя ще трябва да се отучи да преподава неистината и да се научи да преподава Истината, т. е. Христа!

 

За да не стигнем до истината, лукавият разчита и на нашите самоизмами относно последната изповед на Левски. Подканен от свещеника да каже греховете си, революционерът отговорил: „Казах ги на царските комисари, та няма нужда и вам да ги казвам. Пред Бога и пред свободата грехове не съм сторил, а пред нашите, чорбаджиите и владиците, много, много и премногосъгрешениясъм направил. Но нека тия мисъгрешенияостанат непростени…“

 

 

 

Morosophi moriones pessimi[81]

 

 

 

 

Достоверността на тазиизповеде повече от съмнителна. Несъмненото в случая е друго: подобна антихристиянскаизповедсе цитира (у поп Минчо Кънчев) не като духовна пагуба за една душа, а като похвална бабаитска поза на героя пред лицето на смъртта.

 

Тайната на изповедта не може да бъде нарушавана от свещеника. Ако тойразкриеизповедта, мами Бога. А щом Бога мами себе си ли няма да измами? Нас ли?

 

Затова никога няма да узнаем какво е съдържала последната изповед на Левски. Но ключовият за нашето изследване въпрос тук е: дали на прага на смъртта той е изповядал като грях самата своя революционна дейност? Ако ли не – то как този множествен грях ще му бъде простен? Ако пък я е изповядал като грях (дай Боже!) – тогава един предсмъртно разкаял се в греха на революцията йеродякон Игнатий ще е окончателният разобличител на революционера Васил Левски.

 

Всяка революционна утопия – дори когато е дело само на ангели небесни, дори когато е водена от най-светлия ангел Денницае сатанинска.

 

Всяка съзаклятническа революционна организация си присвоява свое законнотоправода престъпва Божиите повели – включително своезаконно да убива. ВНаредатана Левски всички предвидени наказания вНаказателния законса в крайна сметка – смърт. Този смъртоносен законважии за онези 99 на сто от българите, които не участват в организацията.

 

Трудно е за революционерите да бъдат по-прави от Бога. Трудно ще ни бъде и на нас, ако се опитаме даоправдаемреволюцията, тръгнала срещу волята Божия

 

Тук неизбежно възниква привидно смисленият въпрос: а как без революция щяхме да се освободим от турското иго?

 

Трудно е да обясниш на разхристовения и разцърковения човек, че революцията може да прави всичко друго, но не и да освобождава. Революцията е робство. Тя сама по себе си е истинско (вътрешно) робство. Османското иго е политическо, т. е. външно спрямо личността. А революцията е вътрешно духовно себепредаване на личността ти във владение на лукавия светски дух.

 

Впрочем, и по светски безупречно се доказва, че революционното зло не е било единственият начин за политическо освобождение на България от турско иго. Та нали двайсет страни, включително България, се освободиха от съветската империя без революция. Та нали самото Освобождение на България от турско иго се осъществи не по революционния път, а по царския път.

 

След Освобождението обаче именно поколението на революционерите дойде на власт в България. Написа историята и поезията. И така си приписа решаващата роля при освобождаването на родината: „Топчето пукнаЕвропа стресна“. Чрез гениална поетична самоизмама клисурците стават московци, панагюрците стават донски казаци. От което следва, че аз, българинът, съм истинският освободител на Българиячрез моята българска революция. А щом един мит стъпи върху (националния) егоизъм, той става временно непоклатим. Оттам и сакрализацията на бунта, залегнала в основата на Големия Български Национален Разказ.

 

Революцията е двойно нелегитимна. Юридическата й нелегитимност е изначална бунтът е срещу легитимната власт. А духовната й нелегитимност идва от това, че нарушава волята Божия.

 

Въпросът за легитимността на властта изглежда формален, но всъщност е изключително важен и сложен. Тук няма да го изследваме обстойно, което ще направим отделно. Но именно поради своята нелегитимност, революционерът не е воин. Воинът е изпратен от легитимния цар. А революционерът от самозвани нелегитимни съзаклятници; затова, когато убива, той извършва убийство. Политическо.

 

Правото да убива, което си присвоява БРЦК, е против волята Божия. Но и „народътне го е легитимирал, доколкото съзаклятието обхваща по-малко от 1 процент от българите.

 

Въпросът за човекоубийството се решава от Левски по целесъобразност (снабдяване с пари) или по произволния критерий ако не е чист“. В писмо от 16 септември 1872 г. Левски заявява: „Братя, отваряйте си очите и да не се срещат вече такива маскарлъци, защото дето не е очистен х. Иванчо ефенди и пр. и нямаме още пари да се поддържат работниците…“ И по-нататък: „Който не е чист, убивам го…“

 

В революционната организация на Левски през 1872 г. има пропорционално (на глава от членството) повече престъпления, произвол, терор, убийства, кражби, изнудване, лъжа, нечестност, страх и пр., отколкото в Османската империя на глава от населението.

 

Обикновено за най-голямо престъпление, извършено от Левски, се счита убийството на Стойчо, слугата на Денчо Халача, в Ловеч на 14 август 1872 г. Опитваме се да оправдаем Левски с това, че искрено е съжалявал за това убийство. Цитираме извадка от писмо до Л. Каравелов: „Жално за невинното момче.“ По-рядко се привежда по-подробен отрязък от писмото:

 

„… [Момчето] нададе вик: „Тичайте, хора!“ Докато пристигна от мястото, дето бях на двора, то все вика и се бори с другаря ми. Пристигнах. Ръгнах го с камата на смърт, та дано народът да сбърка посоката на гласа му, улицата беше пълна с хора. Не умря изведнъж. Захвана да вика повече, което не можеше да се укрий вече. Ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били. Жално за невинното момче! Но ако не беше така, бе оцапано на много страни. Докато постигнем целта си, ще отидат и доста невинни хорица.“

 

Левски е познавал Стойчо. Несъмнено и Стойчо в решителния миг го е познал. Затова Левски му нанася и втория удар с камата – всъщност, неза да не се мъчи“ (!), ада не може да каже какви са били“.

 

Кога и ние най-сетне ще познаем Левски и другите и кога ще можем наистина да си кажем какви са били??

 

Страшен е бил този познаващ поглед на освобождаваниянарод. Но страшен е и изразът: „Докато постигнем целта си, ще отидат и доста невинни хорица.“ Всъщност, комитетите на Левски замислят и извършват убийства само на доста невинни хорица.

 

Такова е убийството (от Димитър Общи) на ловчанския дякон Паисий на 21 юли 1872 г. Отговорността на Левски по това убийство е несъмнена. Дякон Паисий е убит заради служението си на вярата, на Бога и на Църквата. Но какво направи тази Църква за паметта му? Имаше ли и най-скромно честване на 140-годишнината от неговото заколение в Христа?

 

Единственият църковник, убит заради чисто църковна дейност през този период, е заметен от Българската църква под килима на забравата.

 

Единственият паметник на тази жертва е дело на калугеромразеца Ст. Заимов, който в „Миналотоизгражда учудващо положителен образ на ловешкия дякон – млад, красив, църковен, невинен…

 

 

 

Тогава първосвещеникът съдра дрехите си и рече:

„Погледнете, той богохулства; тогава защо са ни свидетели?

Гледайте, сега чухте богохулството. Какво друго искате?“

Те отговориха и казаха: „Виновен е за смъртно наказание.“[82]

 

 

 

Антихристиянско[83] е и убийството на лясковския чорбаджия Васил Козлев на 16 юли 1872 г. След това престъпление и залавянето на комитетски членове и на убийците, Левски пише на Христо Иванов: „За да се избавят затворените, трябва да се убие и синът му сега, ако той не е чист…“

 

Светският дух е противохристиянски. Но това не е отявленото и кърваво антихристиянство на Ирод, Нерон, Диоклециан или Ленин – чиито жертви литнаха в небесата. А тихото, безкръвно, необявено, неусетно и невидимо антихристиянство на нашето ежедневие-падениечиито неосъзнати безболезнено осмъртени жертви сме всички ние.

 

Васил Левски е ярко произведение на всебългарското разцърковяване през ХІХ век и любимец на осветскостените българи – включително и на секуларизираното българско духовенство. Той от 140 години е най-съблазняващата българска кандидатура за светскисветец“. Стига се дотам, че чрез Мерсия Макдермот се популяризира бесовската крилата фраза-диагноза: „Българите нямат нужда от Господте си имат Левски!

 

Истината е точно обратното. Българите имаме въпиюща нужда от Господ Исус Христос. Като Спасител, но и като Критерий за истината. За да установим истината за делото на Левски, трябва да приложим истинотворния критерий.

 

Помрачителните помисли заканонизиранена Левски имат противоположен резултат. Те ни събуждат и ни принуждават – най-сетне! – да приложим Христа като мяра: за революцията, за „националните идеали“, за светския дух.

 

Истинският български патриотизъм е спасителното православно Християнство. И всеки българскипатриотизъм“, който не е светоотеческото Православие, е смъртоносен за българите. Време е и делото на Васил Левски да бъде осмислено не в мрака на самоубийствените ни самоизмами, а в светлината на животворящата Истина-Христос.

 

Да. Левски е имал забележителни дарби: сила, смелост, воля, ум. Събрани в едно и достигащи до саможертвеност, тези дарби са го превърнали в безспорния властелин на секуларизирана България.

 

В света винаги е било така: слабите са под властта на силните; страхливите са под властта на смелите; безволевите са под властта на волевите; бездарните са под властта на талантливите; глупавите са под властта на умните.

 

В света винаги е било така: слабите, страхливите, безволевите, бездарните и глупавите са мнозинството. Което винаги боготвори силните, смелите, волевите, талантливите, умните, жертвоготовните; слави ги като герои, следва ги като водачи, предава се в тяхна властбез оглед на най-важното: дали вървят по Бога или по другия път.

 

Врагът хвърля най-много усилия да обсеби именно водачите – най-силните, най-смелите, най-волевите, най-талантливите, най-умните, най-саможертвените. Защото ако придобие един, придобива безброй негови подвластни.

 

А как най-властно да обсеби водачите? – чрез онова, в което са най-силни. Тъй като ключовата слабост на човека е точно там, където е най-голямата му сила. За умния умът, за красивия красотата, за силния силата, за волевия волята, за талантливия талантът.

 

Защото нашите дарби не са наши. Те са именно дарбидаровеот Бога. Който ни ги е дал, за да Си ги върне с лихва. А лихвата е: единственото, което имаме себе си. Бог иска всецяло да Му отдадем себе си – заедно с всичкинашидарби. Като изпълняваме Неговата, а не своята воля.

 

Ако нашите дарби ни подведат да следваме не Божиите повели, а привидно своята воля, тогава лукавият ловко ни събаря, използвайки нашите сили и дарби в своя полза срещу самите нас и срещу Бога.

 

Даровете на силата, смелостта и волята могат да емнат личността до крайната точка на себеотдаванетосаможертвеността. Но. И в саможертвеността пътищата са два.

 

Когато онова, за което се жертват, е любовта към Бога и към ближния – те са светци. Когато саможертвата е в името на идеи тогава е пагубно. Ближният не е идея, а действителност. Бог не е идея, а действителност. Идеите подменят любовта към действителния ближен и действителния Бог с призрачни пещерни утопии

 

Саможертвеността не е истинският критерий. Критерият е пътят. Праведният път е Христос и саможертвениците по този път са мъченици Божии

 

Ако пътят е неправеден и отстояваш до смърт този път, то и саможертвата ти е неправедна. Вместо да свидетелства за Бога, тя утвърждава друго.

 

Хиляди са неправедните камикадзе, погубени от лукави утопии. Свои саможертвеници имат и еретиците, и комунистите, и нацистите, и терористите

 

Дантон, Марат, Робеспиер, Троцки, Хорст Весел, Че Гевара, Бен Ладенимето им е легион – всички те отдадоха живота си за идеята, в която вярваха. Те са отровните двойници на християнските мъченици.

 

Ще се откажат ли българите от любимите си самоизмами, за да се обърнат към истината? Едва ли. Но сме длъжни да свидетелстваме за истината. Като се надяваме на поне една стъпка във вярната посока.

 

Можем ли да убедим българите, че Христос е критерият за всичко? Едва ли. Но сме длъжни да свидетелстваме за Христа. Като се надяваме на поне една стъпка във вярната посока.

 

Може ли един свещеник или един епископ сега да каже истината за Левски? Едва ли. Рискува да изгуби своето изгубено паство. Но можем да се надяваме – като върви заедно с паството – да го отклони поне малко във вярната посока. И после още малко

 

Монтескьо беше казал, че за да ръководиш народа, трябва не да го натиряш, а да го следваш. Това трябва да правят духовните пастирида следват своите 99 заблудени овци. Но следвайки ги, да ги ръководят, а не да бъдат краководени от стадото към пропастта на светския дух.

 

Ние, миряните, обаче нямаме пастирски задължения, поради което имаме задължението да казваме истината – доколкото сме се докоснали до нея, прилагайки христоцентричния светоотечески критерий.

 

 

 

Пазете се от фалшиви пророци, които идват при вас

в агнешка премяна, но отвътре са лакоми вълци[84]

 

 

 

А какво можем да направим сега, така че да не обиждаме никого, но и да не робуваме на самоизмамата и да не я възпроизвеждаме? Най-малкото, което всеки от нас може, е поне да отхвърляме най-кощунственото в култа към Левски:

 

Да противостоим на църковни почини за канонизация“ на революционера.

 

Да не употребяваме за него кощунственотоАпостола“ или „Апостола на свободата“.

 

Да не участваме в коленопреклонение пред паметниците.

 

Да не търпим самоизмамите за монашествона Васил Иванов по време на революционната му дейност, заизповедта“.

 

Да не участваме втържествени вечерни проверки“ и учтиво да ги разобличаваме като комунистическикич.

 

– Навсякъде, където е уместно, кротко да разобличаваме сатанинската същност на революционната утопия.

 

Човешкият съд е нищожен. Божият съд е меродавният. Човешката прослава е нищожна. Божията прослава е истинската

 

Даден ни е от Бога обаче разсъдък, т. е. право да осмисляме човешките деяния. Но не по своеволие, а според Божието учение, преподадено ни от Христа и от Светия Дух

 

Да кажем: Господи, Който прости и на Твоите слепи врагове, прости и на нашите революционери – понеже не знаят що правят![85]

 

Приемам повечето съждения на автора.

 

В същия дух, някой спомня ли си, че телевизионен сериал, посветен на „най-великия българин“ – същия Кунчев, носеше насловаДемонът на империята“. Според вас съществува ли добър демон? След като е известно, че думата произлиза от гръцкото δαίμων”. По-скоро от глагола, означаващ „разделям“.

 

На езиците от германската група например думата Dämon е синоним на сатаната (der Satan), дявола (der Teufel); и на призрак (Ghost, Gást, Gaisto, Ghoizdo, Geisa). Последното произлиза от санскритското hedas и означава гняв? Като се каже демон или призрак, се разбира нещо лошозъл дух, бяс, изверг, изчадие, вампир, проклето същество. За църкватадявол.

 

Докато дух е нещо съвсем различнона латински spiritus е дъх. Затова се говори за Свети Дух, а не за призрак или демон.

 

Зомбясалите с мита задемона на империята“ все едно приематпризрака на комунизма“.

 

Но да попитам настоящите патриотстващисмелчаци“ – все дупета и то комунистически: Защо не следватесветлияпример на кумира си Кунчев? И не запретнете ръкави и ножлета, за да ни избавите от настоящите чорбаджии. Те до един са истински изедницикомунистически престъпници, забогатели на нашия гръб, с откраднати народни пари и даже със зверства. На всичко отгоре са и тъпи, безидейни, неинициативни, лениви. И са много, прекалено, екстремно алчни! Изядоха джигера на българите.

 

Ха да ви видя, гъзенца байнови левскарчета ботйови. Мекият чичко Тръмп да ви хваща за ония ви работи на връх Вола или на Бузлуджа. Не само нямате саби или камѝ, ами и по една чикийка не сте в състояние да си сторите, кърваво червени посерковци, осрани болшевишко-милиционерски задници. Комунистическо-мангасарска, черкезко-каракачанска, чифутско-кобзонска измет.

 

Както признава ловешкиятисторик“ и фанатичен отрицател на масонското влияние в тукашното, а не нашето национално освободително движение, Младен Стоянов, в революционния терор изгарят не един и двама свестни българи. Споменатото вече убийство на лясковския чорбаджия В. Козлев и на неговия 14-годишен син били сторени по заповед на Левски. Зада се спре издайничеството“![86]

 

През цялото време същият автор, както и всички други келемета, явно получаващи добра плата за изкривяването на историческата истина, изтъкват какъвхрабрецбил Кунчев. Как не се боял от смъртта и показвал, че е готов на саможертва. Делата му, обаче, издават обратнотошубе, което е голям страх. Бъзливостта е тъканта, изграждаща злотоомразата и жестокостта.

 

Ботйов – който убивал за парибил идентичен случай:

 

Под влияние на своите другари Ботев става главатар на шайка, която повтаря делата на парижките комунари. По некакви си отвлечени теоретични принципи, тя чупи търговски каси и посега върху чужда собственост, па дори – върху живота на хора в Браила, Мачин и Галац, без да мисли и за други нравствени принципи, легнали в основите на държавата и обществото и гарантиращи живота и частната собственост. Тази шайка безогледно се придържа о догмата на Прудона: „Богатството е кражбас йезуитския принцип: „Целта оправдава средствата.“ Ботев следва учението на своите учители теоретици утописти и гледа да вземе пари, да нахрани сиромаси хъшове, некои от които били оставили жена и деца в Турция и които в недалечно бъдеще пак щели да проливат кръвта си, за да я разгромят и да освобождават България (?!)…

 

След некое време ромънската полиция подушила подвизите на шайката и тръгнала по дирите й. Освен за кражби с взлом и убийства, тя я обвинявала – и то главно Ботеваче разпространява вредни за държавния строй идеи. Поради това, най-сетне, Ботев и некои негови другари били хванати. Ботев бил арестуван в фокшанския затвор. Колко време бил стоял там, неизвестно, но той през януарий 1873 г. – с обръснати мустаци и брада и глава, дрипав и бос избегва от затвора и отива в Букурещ и там се скрива в печатницата на Л. Каравелов.[87]

 

За да му създава само грижи, а Каравелов да се проклина, задето е приютил такъв негодник и престъпник. А далиромънската полицияне е вербувалагероя“?

 

Същият автор поставя Ботйов сред комунистите-анархисти. А той – Никола Начов, не бил кой да е, а признат историк, изследовател, академик. При това роден в Калофер, както и Христонай-големият син на даскал Ботьо Петков. Починал през 1940 година в София като тачен учен, който е бил в Комисията по правописа към Министерството на просвещението, библиотекар и преподавател в Софийския университет, член на Книжовното дружество – по-късно – Българска академия на науките.

 

Този Христо, представял се не като Петков, а под бащиното си име Ботйов, прокламирал:

 

Ако желаем да бъдем свободни хора, то трябва да пожертваме своето спокойствие. Без жертви не може. Унищожавайте всичко, щом ви стои на път. Не жалете бащите си, ни майките си, ни децата си. Безчестният брат да бъде за нас по-ненавистен отколкото честният неприятел. Който желае да бъде свободен, той трябва да премине през кръв, през смърт, през пожари, защото цената на свободата е твърде висока.[88]

 

Коментарите са за вас.

 

През вече не краткия ми живот кой не се изреди да ни убеждава колковелик“, „прекрасен“, „човеколюбив“ и така нататък бил Васил Иванов Кунчев, самопровъзгласил се за Левский, а наричан от туземните ни гоиДякона“ и „Апостола“. Макар два пъти да се отказвал от монашеството. И единствено връзките на неговия вуйчо владика – добре – игумен, чието име носел, го спасили от отлъчване от църквата. В онези времена това било крайно позорен акт. Та апологетите Кунчеви бяха и са все комунисти и ченгетаот Николай Генчев до Пламен Павлов. „Професори“. Първият пукна, дължейки ми хонорари за публикациите ми в девет броя на вестник „Вести“, който купи от приятеля си Венцел Райчев. Бяха го назначили и за партиен лидерна Конституционен съюз

 

Комунист и закон шантава работа!

 

 

 

Да, ние ще изгорим всички библиотеки, защото ще имаме

Необходимост само от история на революцията и от закони[89]

 

 

 

Незабравим е следният епизод. Моя вече покойна колежка, доста цапната в устата, на коятопрофесорът“, проводен от Държавна сигурност да съветва президента на Алжир Ахмед Бен Бела, също дължеше пари, се закани да ги дири до дупка. Бяхме на работа в сградата на Националния съвет на Отечествения фронт, превърната в редакции на списания и на РадиоСвободна Европа“.[90] Едва изминали няколко часа, откакто БКП назначи Генчев за ректор на Софийския университет, се чу, че близкият приятел на Желю Желев, Велислав Дърев и кого ли не, бил забелязан да влиза в зданието на ъгъла между булевард „Витоша“ и тогава все още наричаната „Гочо Гопин“ пресечка, днес „Кърниградска“.

 

Колежката ми ме повика. Разбрала, че бай ви Николай Генчев, прочут като комунист и пияница, влязъл в някаква заседателна зала. Разбрахме в коя и отидохме. Когато тя отвори вратата, що да видим. Фамозниятпрофесор“, изтъкнатият биограф на Левски, спеше върху грамадна маса. От устата и гърлото му излизаха хрипове, сякаш изригваше вулкан. Аха и ще се задуши. Цяла нощ пиянствал с аркадаши, за да отпразнува високото милиционерско назначение.

 

Когато моята колежка опита да разбудикорифеяна комунистическата историческа на̀ука“, той само се обърна на другата страна, без да вдигне мигачи. Тя взе да си иска парите. Но беше удостоена с изхъркване. Когато най-сетне си позволи да разтърси туловището на другаря, той отвори зъркелите си. И тя, право в тях, обяви, че ще го съди.

 

Съди ме“ – в просъница измуча другарят Генчев, затвори очи, обърна се още веднъж настрани и отново захърка.

 

Това са те революционерите и техните биографи. Но какво написа другарят Николай Генчев, офицер от Държавна сигурност с малко име и чинпрофесор“ едновременно? Например това:

 

На кого принадлежи В. Левски, тази голяма и светла човешка личност?

 

Преди всичко на България и българите. Левски се ражда в България, израства под сянката на Балкана, живее от начало докрай сред своя народ, бори се за неговата свобода и бъдеще [кога и как, като е избивал и обирал само българи], умира за неговото щастие. [Глупости – осъден за убийство.] Като никой друг Левски обладава най-добрите качества нa българското племе. [Ето ни на…] В него трепти реформаторският замах на Бориса I, историческата решителност на Симеона Велики, себеотрицанието на богомилите, дръзновението на Ивайло, екзалтацията на Паисия, гордостта на Раковски. Тези качества на най-добрите българи, ковани в нашата продължителна и превратна историческа съдба, у Левски са вдъхновени и облагородени от хуманизма на Ренесанса, светлината на Просвещението и либералното свободомислие на XIX в. [Леле мале!]

 

Велик син на България, Левски е гениален творец на нейната най-голяма историческа епоха, на Българското възраждане, на българския XIX в. [Пишеха и говореха същото за бай Тошо, но на ХХ век.] Без него, без мислите и делата на този неповторим гений, Българското възраждане би било многократно по-бедно по дух, по-ограничено по идеи, по-малко красиво [явно комунистите откриват красота единствено в убийствата и грабежите], тъй като щяха да му липсват дръзновението и смелостта, присъщи на всяка голяма и целеустремена епоха.

 

Но Левски не само идва из дълбините на нашата история, не само украсява Българския ренесанс [и той ли – декорацийка], той влиза властно и в новото време, за да присъствува реално цял един век след смъртта си в българското историческо битие.

 

Едва проговорили, едва казалимама“, децата на нашата земя научават за Левски. [И това е огромна беда.] Между приказките за горди царе и красиви пепеляшки, за чудни далечни земи, като една легенда в душите на младите българчета изниква образът на синеокия Апостол. Те виждат неговия лик в училищния коридор, с изпънати жили[91] декламират Вазовите стихове, тръпнат, преживяват и се радват на всяка негова постъпка, той попива в душите им, прави ги по-добри и по-човечни. [Защото криете истината и им показвате негова фалшива, захаросана биография.]

 

И когато юношите възмъжават, възмъжава у тяхното съзнание и самият Апостол. Най-добрите от тях го правят свой идеал. [Явно има предвид злите и злобните, завистливите, малодушните, изобщо – комунистите.] Като него те искат да живеят за света и за България, като него те искат да умрат.

 

По-нататък Левски присъствува вече в обществените борби, в социалните търсения. Всяка българска партия е слагала неговия лик на знамената си. Никой, който се е борил за място в българския живот, в българската политика или е претендирал за българското бъдеще, не е можел да пренебрегне В. Левски. В. Левски живее навсякъде, където живее и страда българщината. [Ето ви го Левски като Ленин – жыл и будет жить.]

 

Левски не написа оди за България, той не каза като Раковски, че няма нищо по-свято за човека от отечеството, не се просълзи като Каравелова пред своето „отечество любезно“, не изпя вдъхновените песни на Ботева. Той просто и по човешки изрази синовната си обич към България, като се бори и умря за нейното бъдеще, за да остане в българската история като най-голям и завършен родолюбец.

 

Но Левски не принадлежи само на България и на българите. Неговите идеи за свободата и революцията, неговите реализации и преди всичко ненадминатата в историята на освободителните борби народна революционна организация, неговите прозрения в бъдещето, където той проектираше един разумен човешки свят, и неговият безсмъртен дух принадлежат на цялото човечество.

 

С всичко това синеокият момък от Карлово стана един от големите граждани на света, нареди своето име до имената на най-големите мъже, които даде деветнадесетия[92] век.[93]

 

Икона, истинска световна и не монотеистична, не еднобожия, а направо мултикултурна икона. Истукан! Остава само да се кланяте на тази икона. И го правите.

 

Самият Васил Кунчев на два пъти предавал клетвата си пред Христа. Неговата първа отлъчка от църквата не предизвикала анатемосването му благодарение на вуйчо му архимандрид хаджи Василий и на неговите връзки с руския поданик и шпионин във Филибе Найден Геров. Разбира се – и масон.

 

Още преди т. нар. „Освобождениестраната ни попаднала под властта на илюминатитемасоните. Насетне й предстояло да бъде управлявана или ръководена все от такива – княз Александър І Батенберг, министър-председателите Драган Цанков, Васил Радославов,  д-р Константин Стоилов, Тодор Иванчов, Стоян Данев, Рачо Петров, Александър Малинов, Александър Цанков, Андрей Ляпчев, Никола Мушанов, Кимон Георгиев, Пенчо Златев, Андрей Тошев, Георги Кьосеиванов, Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов, Константин Муравиев, Васил Коларов, политическите дейци (депутати), министри, висши духовници, дипломати, военни, предприемачи, финансисти, търговци, учени и културни дейци[94] – цял „легион“.[95]

 

Разложението на нашето общество от масонството започнало още в недрата на Отоманската империя. По време на съдебния процес срещу Васил КунчевЛевски му задавали следните въпроси:

 

По чия заповед ставаха политическите убийства?

 

– По моя лична заповед.

 

Кой изпълняваше заповедите ви?

 

– Определените за тая работа хора.

 

Кои са те?

 

– Не ги познавам.[96]

 

Дали някога ще узнаем колко общо са били тези политически убийства? Левски уж се борил задемократска република“. Дали, според неговите представи за демокрация, политическите убийства са били допустими? Те са мярка за разправа с политическите противници и с несъгласните, с другояче мислещите, но при уж различни форми на управление, каквато е диктатурата например. Това е една от причините Васил Кунчев тъй да ляга на сърцето на комунистите и на всички, които лелеятздравата ръка“ и „железния ред“.

 

И ето, тазисвятафигура, извършвала убийства и грабежи, отдавна бе канонизирана засветецот някаква секта на антихристиянската църква.

 

 

 

Апостол Павел казва: който работи, трябва да яде,

който не – е недостоен да яде. – А пък един доста важен приятел

български брат скоро каза:

ако се трудите, ще имате; ако не – ще робувате[97]

 

 

 

Според Панайот Хитов Васил Кунчев възнамерявал да убие самия… Георги Раковски![98] Само в старите издания на Панайот-Хитовите спомени можете да срещнете това свидетелство. Бившият хайдутин описва запознанството си с Левски по следния начин:

 

Пред нас стоеше момък на около 28 години, среден ръст, жив, пъргав, сух, жилав, руса коса, с малки мустаки.

 

Раковски се знаял с него от 1862 г. от времето на бомбардирането на Белград от турците, когато Раковски устройва там Българска легия и ми го препоръча за байрактар на четата. Аз го одобрих и момците от четата – също.

 

Но след 3–4 дена Раковски оттегли препоръката си и упорито настояваше да не поставям за байрактар Дякона. Аз бях изненадан от това променение в мнението на Раковски и исках да узная причината, но той ми викаше:

 

Не бива и толкоз!

 

Като му знаях нрава, буйността и болезнената нервност, отстъпих, за да не се скараме, като си мислех, че отсетне, като тръгна с четата, аз ще си избера за байрактар, когото си искам.

 

Отсетне вече като разправих тази работа на Левски, той ми обади, че [Раковски] ще да си е наумил, какво тойЛевскиискал да го убива в Белград, та затуй, може би, се е отметнал от препоръката си и не е искал да се поверява на него толкова почетна длъжност – байрактар…“[99]

 

Другарите редактираха – разбирайте – цензурираха този епизод. В сетнешните издания той е подсладен и замазан, сякаш не е съществувал. А задълбочените проучвания потвърждават пъкленото намерение на онзи, който лично е убил или е издал заповеди за ликвидиране на няколко десетки души.

 

Каракостов цитира спомените на самия Панайот Хитов. Да видим същия конфликт, но издаден 65 години по-късно, редактиранразбирайте променен и изопачен, от ръката на един комунистически пропагандатор, какъвто безспорно беше Николай Хайтов. Препредавам дословно спомените на войводата Хитов, но вече преминали през революционната или по-скоро болшевишката патриотарска мелница на Хайтовото съзнание:

 

Един ден, преди да замине Раковски за Браила, бяхме се събрали, за да изберем байрактар, и избрахме Василя Левски със съгласието на всички момчета. И Раковски беше съгласен за Левски, но подир няколко дена не зная що му стана, та ми каза, че не бивало Левски да бъде байрактар. А защо – не ми обади.

 

Аз, без никому нищо да казвам, обещах, че ще сменя Левски от байрактарството, само и само да не сърдя Раковски, че беше болен. Но не го направих. Сетне се научих, че като били в Белград Левски и Раковски през 1862 година, в легията станало скарване между единия и другия. След бомбардирането на Белград от турските топове четите на Раковски и Илю войвода трябвало да се разпуснат и тогава настанали разни несъгласия между момчетата и Раковски. От противната на Раковски партия бил и Васил Левски. Това, види се, бе дошло на умът на Раковски,  за да не ще Левски за байрактар. Но аз как да е – загладих работата преди него и си заминах през Дунава.[100]

 

Колко човешки живота тежат на безсъвестния безбожник Васил Иванов Кунчев?

 

На Апостола е било ясно, че без терор революцията е невъзможна. А когато чрез него се набавят средства или отстраняват врагове, още повече[101]

 

С лекота бил ликвидиран Величко ефенди. Обявили го за „предател“ и толкоз. Нямало съд, защитасамо изпълнение на издадената от главатаря Левски присъда.[102] Това бил същият Величко ефенди, на когото Васил Кунчев се заканвал в писмо до Каравелов от юли 1872 г., че „до някой ден ще се возвеличи с главата надолу“!

 

По подобен начин се избавили от един от обвинителите си, дякон Паисий. Духовникът си билразвалил дотолкова устата против хората от Централния комитет, щото явно се беше закълнал да издири по-главните и ги предаде на властите“.[103] Разбира се, последното е само догадка, безпочвено обвинение от страна на „революционера“ поп Митко Кънчев, едно от доверените лица на Васил Кунчев в Старозагорско. Ето откъде произлизало озлоблението на Левски и другарите му спрямо дякон Паисий:

 

Наричаше агитаторите: нехристияни, убийци, кръвници, разбойници, вагабонти, нехранимайковци, едепсизи,[104] диванета, бербанти,[105] упарди герени, стресникучи и прочее. Като притуряше към псувните си заплашването: който слуша тях бербанти, тежко ще изпати. Това беше донесено на Димитра Общи, поп Кръстя, Димитра Пъшков, Марин Поплуканов. Паисий получи няколко анонимни писма, в които се казваше, че ще бъде убит, ако не си стиска устата и не се откаже от севдата да заплашва поповете и учителите с турските зандани [и] тежки вериги… Арнаутските фустанели[106] бяха раздадени на хората от тайната четица. Грозната мрежа, която беше уплетена в ума на Общи, мрежа, в която дяконът Паисий трябваше да се улови жив и застреля като побеснял добитък или като заразен кон от болестта краста.

 

И решението бе издадено: да се убий дякон Паисий от Централния комитет. Свобода или смърт! „Който носи мъжко сърце и българско име, да препаше тънка сабя, знаме да развие[107]

                                                                                                

Речено, сторено. Макар свещеникът да не предал никого, „народните синовему видели сметката. Помествал съм разказа за трагичното покушение. Всеки може да се запознае с него.[108] Излишно е да го публикувам отново.

 

 

Започналият през лятото на 1872 г. революционен терор изправя комитетските членове и техния ръководител пред нови опасности, най-вече заради „самодейносттапри провеждането на наказателните акции. Показателна в това отношение е тази в Лясковец спрямо местния чорбаджия В. Козлев, след която извършителите са заловени и това налага Левски да издаде заповед за убийството на сина му,[109] за да се спре издайничеството.[110]

 

Случаят е описван от очевидци и е укриван. Преди 9 септември 1944 година е посочван. За което националкомунистите, обединени в Съюза на националните легиони, пребивали разпространителите на откровенията. Сетне по същия начин взели да постъпват интернационалкомунистите от РМС. И едните и другите имат общи корени и един и същ баща сатаната.

 

Не, тези професионални убийци, не са били българи, а още по-малко хора, човеци. Изверги, посветили се на сатаната.

 

Според поп Минчо Кънчев, който явно по линия на вече споменатата революционна мрежа, полагал огромни старания да осведомява когото трябва, името на слугата не било Стойчо, а Стоян.

 

Стоян беше слуга на Арнаудов в Ловеч“ – осветлява ни като участник и очевидец свещеникът.[111] – „Левски и Вутю Ветев[112] от Видраре [отиват у тях]. Левски и Арнаудова нямаше да убий, но слугата закряка: „Хайдути – завика, – обраха ма…“ Арнаудов подпъна отвътре с железа резетата и пушна през прозореца с пушка. Левски заби камата на Стояна в ребрата, та му изхърка лулата. Левски се кайше за убийството на Стояна – и познати били със Стояна, – но Левски, като преоблечен в турски каяфет, Стоян не можал да го познай. Затова толкоз викал. И бил много верен на господаря си. „Отиде – казва ЛевскиСтоян, моят познайник, за права Бога[113]

 

Как така отишълза права Бога“? Нали тозиапостолликвидирал своя познат Стоян или Стойчо от страх за собствения си живот? Откъде накъде  за права Бога“? И освен това – забележете: за пари. Защо намесил Бога?

 

 

 

Втори път ви моля да ми изпратите 1 жълтица за трошка,

защото нямам вече[114]

 

 

 

Панайот Хитов, един от тези алчни революционери, си спомня:

 

Подир няколко дни отидохме с Раковски в Букурещ и слязохме в хана на един българин по име Росети, от Сливен. Шеговит човек, стар ханджия, познат на всички българи в Букурещ. Всякога там отсядахме. Раковски излезе да се види с някои от нашите и да разбере какво се е случило след заминаването ни от Букурещ. Срещнал се с Иван Касабов[115] и взел да го пита, защото се чуваше, че някои българи имали таен комитет. Иван му отговорил:

 

– Най-напред трябва да се закълнеш, та тогава ще ти разкажа.

 

Раковски кипва, какъвто си беше нервозен и луд човек. Взел да кълне, да псува Касабов. Ето го след малко пристига в хотела сърдит до полуда и ни разказва всичко.

 

– Не се сърди, господин Раковски – рекох аз. – Ако захванеш да се сърдиш на всяка глупост, отдавна би трябвало да оставиш този свят.

 

Разбира се, думите ми бяха само утешение – сърдит бях повече и от Раковски.

 

– А бе, брате Панайоте! Надеял ли съм се аз, че това свищовско кюлхане Касабов, когото съм хранил, обличал и обичам, надеял ли съм се да дръзне то да си играе с мене? Мислил ли съм аз, че тоз човек ще има такова калпаво сърце? Питам го днеска да ми разправи какво се е работило през това лято, а той ми казва да се закълна, че тогава щял да ми каже. А бе, брате, аз съм се клел да служа на България повече от сто пъти, а сега съм достигнал до такова унижение, щото един келеш, който е бил мой слуга, когото съм хранил и обличал, да търси от мене клетва, че ще бъда верен на отечеството си. Аз знаех вече всичко, но щеше ми се от Касабова да чуя какво се е вършило. Подозирах отдавна, че това животно има черно, неблагодарно сърце, но никога не съм мислил, че е способно на такива низки пакости.

 

– Моля те, бай Раковски, бъди по-търпелив и ми разкажи по-подробно.

 

– Ето какво са направили Касабов, Грудов и още двама чапкъни – извика Раковски. – Румънското правителство ги подкупило и накарало ги да направят комитет и да заклеват простите работници, защото уж Румания щяла да захваща бой с Турция. Работниците повярвали, оставили си работата и се приготвили. А Касабов и неговата компания мислят, че са направили големи работи! Но ако утре се окаже сгодно време, хората няма вече да ни вярват, защото много пъти са ги лъгали различни шарлатани. Да лъжат народа за двайсет жълтици! Да беше нещо за народните работи, бих им опростил. Но за двайсет жълтицигнуснава работа! Много низка работа! За да не ги познаят работниците кои са, те си туряли маска на лицето.

 

 През зимата Раковски влезе и с тия хора в големи препирни и неприятности. Касабов и Грудов се мъчеха да унищожат Раковски, да намалят неговите заслуги и да останат сами.[116]

 

Не забравяйте: възприемали Иван Касабов за наставника на Васил КунчевЛевски. Пък и той, „най-светлият български образ“, мислел само за пари. И ги трупал… Ето откъс от негово писмо:

 

Събрали сте се и намерили сте за нужно да се проводят троица души до сръбското правителство, щото да се разберем: ще [можем] ли в едно [и също] време те и ние, кой с каквото може, да избием господаря си, който ни е заял и му се иска да ни дояде с жени, с деца и с всичкия ни имот. Или ако те не щат, то нас няма кой да ни спре. Господа и братя еднодружни, и ние от Българско подписваме за това, което сме намерили за добро.[117]

 

През 1871 година например Кунчев пише на същия свой послушник Данаил Попов, който се занимавал с търговия на оръжие:

 

Г-не, препишете съдържанието и на двете писма точно и ги изпратете в Лом до г-на Хр. – Ваш съгражданин, който пък оттам ще ги препише и ще ги изпрати за Пирот и другаде. Приказвали сме, [но] пишете му пак, щото, като се разгледат добре там и другаде, дето е изпратил, да ни забележат чрез Вас кратко и какво им хареса [и] какво не. Нека ни пишат чрез Вас, защото е по-сигурно и по-скоро. Дайте си един знак за вземане и даване. Имената и мястото им, където работят те, няма да обаждате на Вашите членове от Влашко, защото мисля [че] нямате още съставен устав, който да награждава престъпника в същя час със смърт.[118]

 

И още:

 

Парите са водител на всичко, тогава [ще] знаем и за какво да приказваме…

 

Сега кажете ни отде по-скоро да намерим пари? Защото досега съм работил без пари и затова се едвам види работата ни. Сега да стана с по-верните си юнаци и да тръгна чрез басканлъци [обири] да събирам пари? То хубаво, защото знаем на кого трябва да се нападне. Ами ако паднат от нас мъртви, какво да правим без тия хора? Може да паднат и най-добрите ни, без които не може да се работи. А пък ако падне, не дай Боже, някой ранен и да го уловят, па да изкаже всичко, каквото работим вече? Мъки са. Недейте бърза; ние трябва повече да бързаме, защото свърталища нямаме никъде постоянни; нашите хотели са сламарниците, но понякога и те ни се виждат твърде тесни. Засега друго няма какво да ви пиша. От днес ще ни е работа да търсим пари.[119]

 

Пари, революционен терор заради париКакво ви говори това? Нищо? Иначе революцията е невъзможна, казват.

 

По същия начин са постъпвали шумкарите – „народните синове“. Осветлявал съм достатъчно и тази тема. Със спомените на главните комунистически фюрери, които вярваха, че техният райх ще трае вечно. Как нападали мандри и кошари на редови българи, за да грабят храна. Отмъквали телета и юници от пастирите, атакували манастири Когато по-заможен селянин откажел да даде пари на нехранимайковците, следвайки светлия революционен завет на Кунчев Левски, застрелвали или заколваличорбаджията изедник“, според терминологията, възприета от Раковски до Ботьов. Но все, винаги, преди всичко, унищожавали българи.

 

Е, драги патриотарчета, да ви припомня най-отвратителния епизод от революционния терор. На практика – национален садизъм. Начина, по който ХлътевБенковски изпратил няколко отряда от своятахвърковата чета“, за да подпалят български села в Панагюрско. Селата Петрич, Еледжик, Сестримо, Белово, Мухово, Смолско – царското село… Само в Смолско изгорели 150 къщи! Хълмовете крайстолицатана бунта се изпълнили с прогонени нашенци, жертви на революционния терор. Захарий Стоянов е описал достатъчно живо и красноречиво трагичните събития.[120]

 

Повтарям: българи клали и опожарявали българи. Опустошили напълно цял един прекрасен роден край! Революционно наказание, задето трудолюбивите нашенци отказали да последватапостолитена въстанието в тяхната служба на чужди, външни сили. Но и на самата Отоманска империя.

 

Българите не изпитвали необходимост отосвобождаване“. Ако са имали недоволства, те са били на обществена основа. Тъй като, както всяка държава, и в Отоманската империя, базирана и на теокрация, несправедливостите не били малко. Ала чия политика са обслужвали Хлътев и останалитереволюционери“? На султана и императора ли, чиито двойни агенти били?

 

Да хвърлим поглед към дребен на пръв поглед детайл. Който показва, доколко достоверни са твърденията на участниците в събитията.

 

 

 

Кой има сметка от мита за Бенковски?

Все още не мога да ги назова поименно,

но очевидно това не е българският народ[121]

 

 

 

Като отрича принадлежността на Бенковски към руския шпионаж, Стоян Заимов споменава не до там известната история с луксозната сабя на Гаврил Хлътев. Изнася сведение, което впоследствие, навярно забравил какво е писал, двукратно самоопровергава.

 

На с. 69 авторът казва: „Бенковски свика Панагюрските златари, на които даде 50 рубли екатеринки да му обковат саблята и да направят голям печатдържавен!“

 

Кратката история на „сребърните катеринки“ е следнята: през декември месец 1875 г. Волов и Бенковски напуснаха казармата[122] в Гюргево и се упътиха през Враца за центъра на Пловдивското въоръжено окръжие Панагюрище. Заимов и Обретенов ги съпроводиха до Букурещ. В Букурещ Бенковски пришепнал Заимову, че дадените нему 15 наполеона запътнидо Пловдив не ще му стигнат, защото десет от тях дал за изплащание на дълга си на Тодора (другар и ортак на Бенковски по търговията с хлебарство, през 1873-1874 г.), Заимов дал на Бенковски шифрована разписка, адресирана до хаджи Ангелаки Йоцев във Враца, касиер на Врачанския комитет. Йоцев изпълнил просбата на Заимова: дал в заем на Бенковски 65 сребърни катеринки.

 

Предметните катеринки Бенковски не похарчил, защото Панагюрци не го оставили да похарчи нито пет пари от себе си, било за храна, било за облекло, било за каквото и да е. В едно от писмата си (15 март) между другото Бенковски шеговито съобщава на Заимова, че 65-тяхизтрити катеринки“, дадени му на заем от касиера на Врачанския комитет, стоят още непокътнати, че ще ги пази до деня на въстанието за спомен на своето тридневно прибивание в гр. Враца, и че в случай на победа, предметните катеринки ще проводи на султан Абдул Азис, за да си изплати дълговете на Англия

 

И тъй, Врачанският комитет случайно е спомогнал да се обкове с руско сребросабята на Бенковски и да се направи от същото сребро първия държавен печат на Свободна България.[123]

 

Тук се натъкваме на няколко противоречащи си факта. Първо и най-важно: не е било възможно по легален пътрублите екатерининкида стигнат до Враца, а от тамошния комитет – до Бенковски, за да бъдат използвани в Панагюрище. Което говори за някакви тайни връзки на съзаклятническите ръководители с Русия. Несъмнено.

 

Второ, писмото на Бенковски до Заимовтежи“, колкото думите на Захарий Стоянов. Тъй като Джендо е съпровождал неотлъчно копривщенеца Хлътев или Хлатев. Обаче остава друго – сабята била обкована сруско сребро“. От същия метал изработили и печата, за който бунтовническите главатари си въобразявали, че ще стане „държавен“. Не е ли любопитно, защо не от виенско сребро, например? Или от румънско, сръбско, гръцкоНе дай Боже на русофилите, обявяващи се за русофоби, да си помислим за английско!

 

Накрая, но съвсем не на последно място, трябва да отбележим наивната преданост на панагюрци. С каква щедрост обсипвали войводата Бенковски, който, подобно на Левски, държал да е издокаран с хубави дрехи. А той им отвърнал с палежи на околните села. Които впоследствие били приписани на някаквитурци“…

 

Каквочовеколюбие“ и „обич към българите“! Истинско „геройство“! Едва после дошли черкезите

 

В разгара на въстанието се стигнало до там, че селяните от Панагюрско заговорничели за ликвидирането на Бенковски. Като го припознали като „руски агент“, какъвто в действителност бил, се отказали.

 

Муховци ни разказаха от игла до конец за станалото на Еледжик-планина. Разказаха ни в подробност и плана за убиванието на Георги Бенковски. Искали да му отсекат главата, и да я поднесат на тепсия пред Кел Хасан паша, с цел да измолят милост за десетхилядното население,[124] събрано на бунтовнически лагер в Еледжик-планинаМуховци не извършили убийството, защото комендантът на Еледжик, Теофил Байков, троснато им извикал: Бре, хора, я си помислете, кого ще убивате!… Бенковски войвода е човек на Русия. Ако го убиете, Русия ще го иска от децата ни и внуците ни!…“

 

Муховци се поколебали, но при все това се опитали да го убият: завзели пътеката, по която Бенковски е слезвал от Еледжик на р. Тополница и със запрегнати шишанета очаквали неговото появявание. „Замръзнахме на мястото си, когато видехме лицето на Бенковски войвода!… уплашихме се, па ни и дожале да убиеме такъв народен човек“ каза ни Стоян Муховченина и цалуна хлеба в знак, че казаното от него е истина.[125]

 

И как реагирали нашенци от Панагюрско? Захарий Стоянов бегло споменава, че след като бунтовниците опожарили българските села, някои – от немай къде – се радикаризирали. Малцина.

 

Всички убедителни уверения, че ако се събере достатъчно сила, щяло да се направи това и онова, трябваше да служат в очите на панагюрци за проста подигравка. Човек, изпитал своите слаби сили в неравната борба, видял вече своето поражение във всичката му голота, не му се помогнало, когато трябвало – и сега ти го убеждавай, ако си нямаш работа. Наистина, че мнозина панагюрски въстаници, между които бяха Рад Каймакът, Недю[126] и пр., говореха: „Оттук нататък ние станахме бунтовници“ – но повечето бяха на противното мнение.

 

Пусто му остало и въстанието, и царството, и войводата – говореха тия последните и въздишаха, когато ги поканихме да се изкачат на Лисец. – Защо ни е нам вече свобода и живот? За кого ще ние да живеем, когато станахме като кукувици, без жени, деца и майки?[127]

 

Кому служили Бенковски и разбойниците му, българоубийци? Не е ли прозрачно ясно?

 

Допада ли ви този „революционен терор“? Днес, трагедията на протекъл покрив на безплатно санирано жилище нейде из страната, да речем, се превръща във водеща телевизионна новина от национално значение. Вие разсъждавайте що за „национални герои“ тачите. И кому са служили.

 

Виждаме истината в онзи момент, драматично описан от Захарий, в който Бенковски застанал в местността Лисец над горящото Панагюрище пред цялата чета заявил:

 

Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей; а на Русиянека тя заповяда![128]

 

Кой му поставил целта за изпълнение? Защо не друга държавада заповяда“, а непременно Русия? Какво е знаелгероят“ твърде предварително? Не е ли било решено вече, че ще има война? Но не заосвобождениена някакви български християни на Балканите. А за да бъдат постигнати няколко неотложно необходими завоевания, та петролните интереси на две семействана руския император и на Ротшилдда бъдат задоволени. И най-прекият и евтин път на каспийския нефт към европейските и световни пазари да бъде отворен за тях.

 

И това – след като българи клали българи и опожарявали български села. Няма да се спирам на Батак. Още ли е неизвестно, че там неприелият исляма Ахмед ага от село Барутин повел башибозуци помаци. И успял с измама да реши столетния спор за мерата между двете селища. Като безмилостно оставил да бъдат изклани батачани, негови братя по кръвне по вяра. Тъй като типове като него не изповядват друго, освен материализъм. Това е.

 

Захарий доуточнява:

 

Повечето от башибозуците, които изклаха Батак, са помаци.[129]

 

За водача имАхмед ага, „убиеца на батачани“, наричан Барутанлията, от Барутин – названието на родното му село, съседно на Батак, където живеели предимно помохамеданчени българи, летописецът на Априлското въстание ни е оставил следното свидетелство:

 

Барутанлията трябва да не е бил турчин; а доколкото ние знаем, ни той, ни неговите родители са били някога дьонмета (ренегати).[130]

 

С други думи – не сменили християнската си вяра. Ахмед ага Барутанлията,убиецът на батачани“, се оказал българин, на всичко отгоре християнин. Предвождал ислямизирани български главорези, за да изколят населението на Батак! И знаете ли защо? Българи клали българи зарадидесетилетни спорове за междуселска мера. Сетне нашенци го върнали на колячите си. Донякъде.[131]

 

Какъв „патриотизъмслед зверствата  на едни, втори, трети над собствения народ! Гордейте се с постижения, не със злини и предателства, товарищи патриотари, доносници и издайници клети. Чужди ратаи, главно наматушката“! Но не само

 

 

 

Революционерите не извършват революции!

Революционерите са онези, които узнават, когато властта лежи

на улицата, и кога могат да я вдигнат.

Самото въоръжено въстание никога не е довело до революция[132]

 

 

 

Допускате, че „революционерите“, вождовете на въстанието, до един агенти на чужди интереси, включително на отомански, не са знаели какво ще стане? Ако е така, сте наивници, вярващи в конспиративни теории!

 

Въстанието бе потъпкано, защото не можеше да не бъде потъпкано“ – признава главният апостол на Врачанския революционен окръг. – „Всичките революционни окръжия не въстанах в размера на Пловдивското, защото се намираха в нееднакви военно-административни и етнографически условия: въстаническите огнища на Пловдивското революционно окръжие Панагюрище, Копривщица, Клисура, Батак, Брацигово и Перущица бяха (и днес са) чисто български пунктове, а центровете: Търново, Сливен и Враца бяха населени наполовина с турско население; при това в тях квартируваха и военни гарнизониГенералният план, скроен от Апостолите в Гюргево, не можа напълно да се приложи в действие, защото той (планът) надминуваше хилядо пъти повече силите на хората, които го наредиха и сами се нагърбиха да го изпълнятПлановете надминаваха силите на ония, които ги скроиха и прилагаха!…[133] Захарий Стоянов трябваше да разбере горната истина и с нея трябваше да измерва делата на хората, които, макар и да бяха юноши, но с юношески ентусиазъм решиха да се произведе смут в страната, решиха да се вдигне знамето на свободата!…[134]

 

Революционна справедливост, както я разбирали хашлаците готованци, въргаляли се из браилските, букурещките и белградските кръчми? Въздадена чрез революционен терор? Преди 75 лазарника Махатма Ганди запитал:

 

Какво значение има за умрелите, децата и бездомните това, дали налудничавата катастрофа е извършена под знамето на тоталитаризма или в святото име на свободата или демокрацията?[135]

 

Това ли искате? Ако е тъй, дайте пример. Първом приложете принципите на революционния терор върху себе си. Да ви видим…

 

Никой няма право да излага на сигурна смърт стотици хиляди хора, с умишлен терор да ги предизвиква да напуснат домовете си. Обърнахте ли внимание на описанието на село Смолско? С население от „десет хиляди души“, „хубава църква“ и „ново училище“? „Апостолите“ – безжалостни убийци, крадци, лежали по занданите за грабежи не в империятаКунчев в Зайчар за обир на банка, Ботйов – многократно в Румънияза банки и дюкяни, били съсипници, ненавиждащи българите

 

Днешните безумци, глупави, необразовани дегенерати, които ги честват като национални герои“, са най-лошите изменници на българщината. Долнопробни продажници, слугуващи на руски интереси. Преди това предците им на Съветите, на германци, англичани, американци… Сега същите негодници се прехласват пред някакви евроатлантически ценности, по партийна линия бранят Русия или Турция, отстояват интересите на САЩ, Британия или на Европейския съюз – новия СССР. Вече започнаха да се подреждат в строя под звуците на тръбачите в Пекин.

 

Да се върнем към първото изречение в настоящата публикация. То гласи:

 

Смърт, смърт и пак смърт.[136]

 

Схващате ли къде са заровени корените му?

 

Графоманът, изживяващ се като националист, който е авторът на цитираното безумно съчинение, се позовава на един фалшификат. Преписал е така нареченото „предсмъртно писмо на Левски“. Каквото никога не е съществувало. То се завъртя из интернет през последните десетина години. Дипломиран историк го анализира, и сравнява използването му с чести манипулативни изблици по невралгичната тема заисторическата памет и идентичност“, пагубни за общественото съзнание също толкова, колкото чалгата, ментетата, сапунените сериали“…[137] И с тъга заключава, че това се случва внеобятното пространство на виртуалния свят“, в което, ще се съгласите, прекарват голяма част от ежедневието си нашите (уж) постмодерни български събратя. И най-вече – младото поколение.[138]

 

Подобно на мен, същият историк поставя диагноза:

 

Днес във форуми и други виртуални изповедални людете продължават да спорят за автентичността на писмото. Привържениците на тезата за неговата оригиналност твърдят, че то е цензурирано от комунистическите власти. Но къде е оригиналът? Защо той не бъде обнародван?

 

Изглежда става дума за класически пример на (на)писан текст в традициите на фолк-историята“, чийто автор несъмнено добре познава епистоларното наследство на Апостола, неговата лексика и изказ, и притежава умело компилативно перо. Крайният резултат е една интелектуално-безотговорна манипулация. Което на свой ред поставя въпроса за стойността на публикуваните текстове и за отговорността на (често анонимно) пишещите във виртуалното пространство, възможността за доверяване, позоваване и цитиране на подобни повествования и т.н. – една, общо взето, твърде обширна като дискусионност тема, която, както изглежда, скоро няма да намери еднозначно разрешение. Налице е и тревожна тенденция, защото младото поколение често става невинна жертва-потребител на подобни мистифициращиГМО-продукти на историческата памет“… Изкушените от историческото ни минало сънародници съветвам да четат внимателно, критично, съпоставяйки логиката на фактите и свидетелствата на авторитетите.[139]

 

Последното, за „авторитетите“, представлява отрицание на автора на своето собствено писание. Такива „авторитети“ „затвориха държавата България между 681 и 1944 година. „АвторитетитеИван Маразов – „професор“, и Божидар Димитров Стоянов – старши научен сътрудник, произведен също в чин „професор“, и двамата комунисти и агенти на ония служби, категорично отричаха съществуването на генетична връзка между траките и днешните българи. Първият твърдеше, че Скития нямала нищо общо с траките. Ако повтори това свое схващане, което не е толкова старо – отпреди две-три петилетки, историците по света ще му се смеят.

 

Друг въпрос е, защо шепа сме знаещите, че Аскъп, наричана след Херодот Скития, е била древна българска държава. При това нямаме претенции да бъдем смятани, камо ли пък обявявани за патриоти“.

 

Призивът на авторчето, с който наченах тези редовце, има своя история и практически приложения. Ето пример с наследниците на фарисеите. Съветчиците, повечето от които днес са се прикрили под мантията на проамериканизма или заблуждават, че изповядват някаквиевроатлантически“, а не християнскиобщочовешки ценности, добре познават името Иля Григориевич Еренбург. Обаче дори доста от тях не са наясно, че неговото истинско еврейско име е Елиаху Хершевич Еренбург. Висш съветски болшевишки апаратчик на пропагандата се изявил като истински певец на расовата ненавист.

 

Комунистическият еврейски садист Елиаху или Иля Еренбург е изобразил по най-отчетлив начин юдейската ненавист към всичко нееврейско:

 

Ние разбрахме: немците не са хора. Отсега нататък за нас думатанемеце най-страшното проклятие (Вижте илюстрацията)

 

Няма да говорим. Няма да се възмущаваме. Ще убиваме. Ако през този ден не си убил и един немец, денят ти е пропилян

 

Ако не убиеш немеца, той ще те убие. Той ще отвлече близките ти и ще ги измъчва в своята окаяна ГерманияУбий немеца още преди началото на боя! Ако не можеш да убиеш немеца с куршум, убий го с щик. Ако оставиш немеца жив, той ще обеси руснака и ще опозори рускинята.[140] Ако си убил един немец, убий още един – за нас няма нищо по-весело от немските трупове

 

Недей да броиш дните. Не брой километрите. Брой само едно: убитите от теб немци. Убий немеца! – това те моли старата ти майка. Убий немеца! – това те моли твоето дете. Убий немеца! – това крещи родната земя. Да не сгрешиш. Да не пропуснеш. Убий![141]

 

Такъв е моделът, калъпът на еврейската комунистическа омраза към цял един християнски народ, тиражирана в стотици милиони екземпляра. Това е пример за вменяване на колективна вина и дирене на обща отговорностСблъсквате се с апотеоз на омразата, чиито корени са заровени дълбоко в Талмуда като доктрина, философия, мироглед.

 

 

 

Ние, революционерите, признаваме правото на революция,

когато разберем, че положението е нетърпимо повече, и е вкаменено;

тогава имаме право да го повалим[142]

 

 

 

Обаче, забележете, ЕлиахуЕренбург не призовава за унищожаване на евреи, руснаци или други съветски хора. Иска смъртта на нашествениците. Без да обявява, гради своя апел върху старозаветния принцип: „живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено“.[143]

 

По нашите земи уж българи сторили на българите повече злини, отколкото османлиите. Така неизбежно стигаме пак до вечния въпрос: Кой имал полза? Конкретизиран в питането през годината на въстанието от Драган Цанков и Марко Балабанов във вече цитираната брошура:

 

Защо турските власти се преструваха, че не знаят уж нищо за действията, повече от явни, на някои пратеници или апостоли, които кръстосваха свободно страната в началото на пролетта? Защото тия апостоли, облечени в костюм на български патриоти, действаха със знанието често на самите тия власти, желаещи да предизвикат по тоя начин едно изкуствено движение, от което да вземат повод, за да турят в действие скроения си план да изтребят българите и да опустошат България.[144]

 

Отговорете, патриотарчета, все комунета!

 

Ето го вашето продължение. Това на бащите ви, намерило писмен израз едва три месеца след 9 септември 1944 година. То е формулирано от небългарин, приел българско – донякъде – име. И макар да бил червен фашага, участвал в съставите на антибългарския Народен съд, и признат за активен борец против фашизма и капитализма, все още го боготворят и ще му вдигат паметник. Ако вече не са го сторили.

 

Забележете какво е написал веднага следпобедата“ и „освобождениетоотфашистко иго“, както смятат комунистите-фашисти, товарищ Вениамин Нисим Меворах, скрил злосторничествата си зад псевдонима Валери Петров:

 

Какво ще отсъди съдникът твърд?

 

Всички обвинители (в хор, могъщо, придружени от барабанен гръм) отговарят:

 

Смърт! Смърт! Смърт![145]

 

Сега отново погледнете първото изречение, с което започнах. Загрявате ли къде е скрито злото? Къде се корени тази ненавист към българите на чуждите агенти, поставили се в услуга на враговете ни и на техните интереси? Вече повече от век тази омраза ни съсипва. Днес е на път да ни довърши. Тя е насаждана и чрез изфабрикуваните, фалшифицираните образи нанационалните герои“.

 

За сравнение, предлагам най-силните антиеврейски слова във „Венецианския търговец“ на Уилям Шекспир:

 

Шейлок: Кой влиза тук?

 

Влиза Антонио.

 

Басано: Това е сеньор Антонио.

 

Шейлок: Как на раболепен кръчмар прилича той! Мразя го, понеже е християнин, но повече затова, задето с простодушието на низшия отпуска пари gratis и намалява сроковете за издължаване тук във Венеция. Веднъж да успея да го хвана за хълбока, ще заситя обилно древната си злоба към него, която нося. Той ненавижда нашата свещена нация и пречи даже там, където търговците най-вече се събират. Заради мен, моите пазарлъци и спестеното от мене честно, което той нарича лихваинтерес. Проклето да е племето ми, ако му простя.[146]

 

Преценете сами силата на словото. И съпоставете Шекспировото с това на ЕлияхуЕренбург, на МеворахПетров, на другарчето с многозначителното фамилно име Хараланов. Пиесата на Шекспир е забранена за поставяне в САЩ и в други страни. Понеже е оценена като… „антисемитска“?! Докато Иля Еренбург и Валерий ПетровМеворах, истински антисемити и фашистиса чествани катонационални икони“ в Съветска Русия, Чалгария и другаде. От кого?

 

В последния ден от бездействието на Четиридесет и второто т. нар. Народно събрание,[147] в което депутатите пълнеха гуши като пеликани, един от съпартийците на злосторника Георги Близнашки, другарят Минчо Минчев, локомотивен машинист с претенции за „пролетарски поет и народен трибун“, представител на БКП-БСП – фракция „Нова зора“, крещеше от трибуната:

 

Наше е правителството, както е наш Левски, но и бесилото е ваше и предателят е ваш! Да, точно така, Васил Левски е наш![148]

 

Вярно е – главорезите се тачат.[149] Халал да са ви и Тодор Живков, и Васил Левски и Бойка Борисова, и самият Близнашки! Слава Богу, че нямам нищо общо с поне 95 на сто от самозваните „българи“ – „цялото стадо свине, сурнало се по стръмната скала надолу, което падна в морето и се удави във водата“.[150]

 

У нас се навъдиха много бабаити, ала няма човеци и мъже…

 

Кой си спомня Тодор Димов Чакъра, какъвто и да е бил. Защото нито едно човешко същество не заслужава варварската болшевишка справедливост – всъщност разправа, раздавана от комунистически престъпници като Б.Б. и подобните й последователи на правешкия каскет и на национал-революционерите. Обаче, заела героичната поза на Бенковски над Панагюрище, само че втренчена във вилата на  хасковлията, Бойка Борисова издала заповед за общ залп с автомати. Когато пожарникарката се убедила, че милиционерската канонада не е унищожила онзи, дето се разбунтувал и срещу диктатора Тодор Живков, чиито уши банкянската телячка разтривала, разпоредила стрелба с гранатомет. Накрая, пак подобно Бенковского, за да заличи следите на престъплението си, заповядала къщата да бъде опожарена.

 

Кой да противостои, да се противопостави? „Протестна мрежа“ ли? Чиста реставрация на живковизма, „гиди, чифути с чифути“![151] Ш-ът, тихо. Че и Алеко изкараха антисемит“, „гиди, чифутите им с чифути“…

 

Население, което не е издигнало нито един паметник на Господ Бог Исус Христос, не тачи истинската си история, но е изградило хиляди тотеми на безбожни убийци, сребролюбиви главорези, долни крадци, побойници, българомразци, пред които се кланя, нито може да се нарече християнско, нито има бъдеще. Обречено е.

 

Ако не ви харесва българската буржоазия от епохата преди 9 септември 1944 година, не бива да изпускате от ума си, че тя не беше естествено родената и отгледаната. Революционерите видели сметката на истинската българска буржоазия, зародила се в недрата на Отоманската империя. Темасони и агенти на чужди страни и силивзели да разпределят държавната баница, да водят схватки за привилегии. Често – нито почтени, джентълменски, но още повече – безмилостни.

 

Затова не идеализирам. Известни са ми много от недостатъците на онази буржоазия от ХХ век, която в значителна степен е изместила патриотичната си предшественица от ХІХ-и. Признавам, никога не е било съвършено справедливо и хубаво. Но кога и къде е било?

 

Сигурно е вярна и следната констатация на един от представителите на някогашната заможна класа: „Българската прясновъзникнала буржоазия се оказваше негодна да произведевторо поколение“. Дошли бащите от село, направили пари в града, но синовете и дъщерите? Едните гуляят, другите ловят женихиЛипсваше тази традиция, която осигурява умението да възпиташ така потомството си, че то да стане род.[152]

 

Както посочи номенклатурчикът Валентин Вацев, „те вярваха, че ще станат класа! Но това става по друг начин.[153]

 

 

 

Терорът не е нищо друго, освен справедливост[154]

 

 

 

 

Обаче на същата предвоенна българска буржоазия не й дадоха и достатъчно време. Освен това няма как да отречем: С изключение на платените руски агенти, тя се самоиздигна и самопроизведе. Не ограби народа си, както постъпиха другарите. Поне не в такива гигантски мащаби. До известна степен тази буржоазия е била родствено свързана сдруга една буржоазия: онази, давалата средства за черквите, училищата, за зараждащата се книжнина, за националната (включително и под формата наЧерковния въпрос“) борба.[155]

 

Други, родили се и израснали сред новата, следосвобожденската, са я осъдили:

 

Криво се роди, криво живя, криво умря.[156]

 

Съдията“, който я произнесе, имаше право на това. Той беше от онезихора-фасади на миналото“, които презвече четвърто десетилетие режим на жива сатрапиятрябвашеда се произнасят с особена осторожност, като пострадавш от нея, тъй че да не би поради привкуса от няколкото тояги – евфемистично речено де: защото знаем, че истинското име на тияняколко тоягиетридесет хиляди трупада не тегли една субективна присъда“…“[157]

 

За пореден път едни и същи сили сътворяват нова буржоазия. Сегаот най-долните, некадърните, антибългарски и презрени антиобществени слоевекомунистическата номенклатура. Създават и нова митология. Тя винаги им е била необходимана въпросните сили и на тукашните им прислужници, комунистите.

 

Мой колега и близък, евреин, беше консултант на игралния филм „Ешелоните на смъртта“.[158] Във връзка със сценария гостува в дома на шумкарката Вълка Горанова, съпругата на Пеко Таков, майка на Янчо Таков и баба на наскоро отишлия при предците си в геената Кристиян Таков – „демократ“. Там била и Жана Авишай – друга подобна фигура, майка на ВенезияВизаГенерал-Недялкова и бивша тъща на Андрей Райчев. Баба ви Вълка не издържала на настоятелните подпитвания на моя познат и отсякла, че за Тодор Живков не е имало досие при Гешев. Тоест – какъвспасител на евреитеби могъл да бъде? Излезе, че правешкият каскет е имал досие и даже е донасял на полицията. Но това е друга тема.

 

В същия разговор двете другарки разказали истината за убийството на генерал Христо Луков. Не, пистолетът на титуляр-убиеца Иван Буруджиев, баща на другарката доцент Татяна от Софийския университет, по-рано и депутатка от БСП, не засякъл. „Смелият“ другар от бойните групи на БРП (к) се уплашил. Ръцете му затреперили

 

Тогава куцата и гърбава еврейска терористка Виолета Якова извадила своя наган и застреляла бившия министър на отбраната.

 

Пет дни преди 13 февруари 1943 г., когато е извършено фаталното покушение над генерал Луков, същата терористка участвала в убийството на Никола Христов Кутуза. Злощастният дърводелец бил посочен от висши функционери в БРП като виновник за полицейското неутрализиране на част от подривния й Централен комитет през 1942 г. Виолета Якова („Иванка“) се мъдрела в терористичната групировка и на 3 май 1943 г., осъществила убийството на полковник о.з. Атанас Пантев – председател на Върховния касационен съд, бивш директор на полицията. Не се посвенили да го разстрелят пред очите на дъщеря му. Уточнихме – комунистите са сатанисти, лишени от всякаква човещина, нравственост.

 

Добре е да се знае, че полковник Пантев е оправдан още през 1945 г. по всички задочни обвинения от т. нар. Народен съд! Това говори, че един невинен гражданин е станал жертва на терористи. Повече от 45 години комунистите укривали решението на Народния съд“. През това време семейството на полковника било подлагано на унижения и репресии.

 

Дни след атентата срещу генерал Луков Иван Буруджиев бил арестуван, но порадилипса на доказателстваго освободили. Каква „фашисткапостъпка на тогавашната власт. Въпреки желязната конспиративна дисциплина изчезнал от полезрението дори на Славчо Радомирски – командира на комунистическите главорези, чак до преврата на 9 септември 1944 г. Според една от прикриващите го легенди бил мобилизиран в Беломорието. Според друга –  уредил да го затворят в концлагер. Толкова „ужасни“ били тези места.

 

Достатъчно е да прочетете свидетелствата на ГеоргиДжекиСтоев за концлагера Еникьой в Гърция. Неговите майка и баща били комунисти, признати за активни борци против фашизма и капитализма. А той, поне две десетилетия след моя скромност, вече смята, чев България е имало е фашизъм, но той започва на 9.9.1944 г.[159] Той препредава бащините си спомени как всяка заран, отивайки за вода до селото Еникьой, концлагеристите изнасяли хляб, кашкавал и сирене, за да хранят гладните деца.

 

Какъв „фашизъм“!

 

Виолета Якова заедно с наставника си Славчо Радомирски, сетне генерал, участвала в създаването на Радомирския партизански отряд. През юни 1944 г. била заловена и екзекутирана от полицейски служители в радомирското село Кондофрей.

 

След утвърждаването на комунистическия режим тялото й е препогребано в градината на Младежкия дом в Радомир с паметник и почести нанародна героиня“. Истински поробенатаземя на Ботев и Левски“ вече не се воделаробска земя“. А Балканът престанал да пееразмирно хайдушката песен“. Да бе дръзнал, щяха да го разрушат с взривове

 

Комунизмички.

 

На една от най-старите радомирски улици било наложено нейното име. Гудили го за название и на градския промкомбинат. Безброй били пропагандните комунистически писания, партийни, комсомолски и прочие чествания в нейна памет. В края на 70-те години радомирската управленска номенклатура се престара, като й издигна втори, по-голям паметник на втория градски площад, волунтаристично наречен от другарите „Войнишко въстание“. Всички тези еднозначнизабележителности“ продължават да „красятскромния градец до ден днешен.

 

До преди няколко години директорът на Института по история при БАН, другарят Георги Марков с малко име „академик“, беше женен за племенницата на комунистическата терористка Виолета Бохор Якова. Съвсем естествено, видният пропагандист с диплома на „историк“, се оказа агент на Държавна сигурност с псевдоним „Роман“.

 

А дъщерята на Иван Буруджиев, женената за грък доцент Татяна Иванова Буруджиева-Ваниотис, е мастит демократски политолог. Беше началник на кабинета на другаря Сергей Дмитриевич Станишев, председател на БСП и президент на европейските социалисти. Споменавам брака й, понеже нейната БКП, партията на която родово принадлежи, разрешаваше твърде трудно на нашенки и нашенци да се омъжват и женят за чужденци от Западна Европа и САЩ.

 

Сещате ли се, другарчета патриотарчета и комунетаедни и същи, защо ви разказах това?

 

Май бях първият, зачетен от казанлъшка организация с наградата „Генерал Иван Вълков“. Бях в родния град на военния, но не отидох да я получа. Защото никога няма да съм напълно сигурен, че името набащата на българската военна промишленосте съвсем неопетнено. Тъй като дълго време е бил председател на Военния съюз. Организация, която не почитам. Но тя е била водеща в Деветоюнския преврат – една масонска завера, имаща връзка с Москва.

 

Трудно ще го проумеете, затова нямам намерение да се хабя и да изяснявам подробности. Ще спомена само два факта. Масонската шайка, организирала преврата на 9 юни,[160] след потушаването на Септемврийския метеж от 1923 година събирала пари за пострадалите семейства на комунистите?![161] Да не пропускаме от вниманието си, че професор Александър Цанков е бил член на Благоевската Българска социал-демократическа партия. В началото на 1943 година активно участвал в защитата на евреите. Той бил сред онези 43-ма народни представители от проправителственото мнозинство, подписали петициятапарламентарен протест, за да осуетят депортацията на евреите от страната.[162]

 

В комунистическия концлагер Белене земеделци от организацията на масона-подлец Никола Петков крояли заговор за убийството на генерал Вълков. От 1946 до смъртта си през 1962 година бившият министър на отбраната прекарал в концлагерите и занданите на комунистическия режим. Окончателно предал Богу дух в Старозагорския затвор.

 

Та моята одисея с наградата „Генерал Иван Вълковприключи, когато ми я изпратиха по пощата и получих грамотата. Достатъчно.

 

 

 

Изследвайте Хитлеровата антимарксистка библия “Mein Kampf”,

прочетете я внимателно, и какво ще откриете?

Ще се убедите, че Хитлер възприе принципите,

идеите, политиката и метода на марксизма[163]

 

 

 

Съвсем умишлено съобщавам това. Тъй като са ме търсили и за така наречения Луков марш. Кракът ми не е стъпвал по сходни причини. Още повече, че в него от първия миг бяха замесени комунистическата организация Български национален съюз, предвождана от опитомено кандидат-фюрерче с нездрав ум, лика-прилика с Волен Кобзон и Валери Балевски. Впрочем, след учредяването на партиятаАтакато редовно участваше в предаванията на телевизийката СКАТ. После стана водещ в Манджуковата телевизия BBT. Канеше все комунисти, начело с Тодор-Живковия зет Иван Славков. АкоБатетобе поискал, това нещо „Расатещеше да изуе гащи. И да изложи своя червено-кафяв задник на светлината на прожекторите пред обективите на камерите. Белким блесне с патриотична светлина, за радост на Людмила-Живковия вдовец. Уви, той май не си падаше по националисти

 

В телевизионни репортажи съм се нагледал на ченгета и подставени лица, пъчещи гърди в челната редица но това шествие. Например пловдивчанинът Димитър Амбарев, „отец“, съден за криминално престъпление. „Арестуван през 1975 г. и едва през 1984 г. получава съдебна реабилитация.[164] Когореабилитирахакомунистите? Случката е цели 6 лета преди падането на Берлинската стена?! Миша Горбачов го нямаше даже… Но взеха да го изтъпанват като… „политически затворник“. „Големият дисидент“ и „антикомунистАмбарев бе женен за дъщеря на активен борец.

 

Завъртя се покрай мен. Бях във вестник „Експрес“. Щом му дадох да разбере, че няма как да ми влезе под кожата, взе да ме ругае наляво-надясно. Свидетелство за това може да се намери в течението на вестник „Новинарот есента на 1993 година

 

Поп.

 

Канили са ме по чуждестранни посолства. Не стъпих. Никъде. Затова съвестта ми е чиста и няма как да извадят нещо срещу мен. Друг въпрос е дали не са способни да измайсторят някакъв фалшификат. Но от какъв зор? Кой съм, че да се хабят…

 

Излагам тези неща, за да стане ясно, колко добре познавам творците на провокацията Луков марш. Душичките им са червени като светлинатастопна светофарите.

 

Години наред „събитиетоне беше такова. Искам да кажа, че не беше събитие. Отминаваха го едва забелязвайки го. Изведнъж в началото на февруари медийните публични домове получиха друго нареждане и обърнаха отношението си наопаки. Вместо с равнодушие, го подхванаха едва ли не като най-значимото след любовта между Б.Б. и разни евро фактори, начело с Юнкер. Може би – като равно на отмилялото ни европредседателство.

 

Някой имаше нужда да отклони общественото внимание от трагичната ни участ. Като започнем от масовата бедност, преминем през доказаната корупция и арестуваната свобода на словото, рушащите се новопостроени магистрали, санирани сгради, безвластието, довело до убийства заради интереси, битови и по пътищата, през икономиката, разчитаща на брюкселски подаяния и издръжка от имиграцията, и стигнем до пълната безперспективност на този сбъркан опит за държава.

 

А американската послушница от БКП, банкянската пожарникар-премиерка Б.Б., си хареса да е ивъншна министърка. Знаете ли кое е първото условие, задължително за заемащите тази длъжност? Владеенето на чужди езици. Дори Карло Луканов, Иван Башев (възпитаник на софийското Deutsche Schule, завършил право) ичудотоРумяна Желева, говореха на някои чужди езици. Само Б.Б. е изключение. В съвременните условия тя и Иван Костов са си направо извращения. Гледат чужденците и киматумно“, чакайки превода… Това харесват нашенци.

 

Искам да кажа, че никакъв Луков марш не е проблем на чалгарска Номенклатурия. Чрез преститутките в медийните бардаци му придадоха съвсем незаслужено значение. Да, сигурен съм, че събитията имат скрит план, невидим за нас, смятаните за простосмъртни от комунягите от всички филиали на БКП.

 

Обаче тазгодишният Луков марш предизвика няколко неща. Едно от тях е намесата на чужди държави и вредни, враждебни нам организации във вътрешните работи на страната.

 

Например, „посолството на САЩ в София обяви в заявление, че е натъженно и загрижено да вижда излагането на показ на нетолерантност от Луковия марш.

 

Генерал Христо Луков беше поддръжник на нацистите, който насърчаваше омраза и несправедливост, и не е някой, който заслужава почит.[165]

 

Откъде знаят тези неща и верни ли са те? Кой определя дали някой заслужава почит или не? Американското посолство ли? В случай, че е така, обявете го публично и на висок глас. Кажете, другарки и другари български граждани и някои остатъчни госпожи, госпожици и господа, „врагове на народа“, по-рано ви ръководеше съветското посолство, сега – това на САЩ. Да си знаем.

 

На тези неща ще отговоря след малко. Никой да ни си прави илюзията, че защитавам генерал Луков (едва ли се нуждае, а и аз не мога) или недоносчетата, които го организират. Думата винаги ми е за изясняване на истината и за търсене на справедливостта.

 

По-отвратително от думите на американското посолство в София, цитирани от Reuters, прозвуча следното пак в публикация на тази най-голяма интернационал-комунистическа информационна агенция:

 

Правителството, най-големите политически партии в страната и няколко еврейски организации, включително Световният еврейски конгрес, призоваха маршът да бъде отменен, докато интернационална петиция срещу него събра 178 000 подписа.[166]

 

Бъхтят ни здраво отвсякъде. Самоналагаме се. Сами се пердашим. Изглежда има заложен мазохизъм в мнозинството нашенци, държащи се като гоидобичета.

 

Горната публикация е на някой си Ангел Красимировкомунистическо дьонме. Не знаете какво означава това? Сами направете справка. Но не това е най-важното.

 

Колчем тукашни вождове отидат в САЩЗападен Израел, се срещат с еврейски организации. Няма евреи. Не съществуват. Като народ те са изобретени през деветнадесетото столетие.[167]

 

Юдеите от античността са останали в земите си и след като приели исляма ги наричат палестинци. Днешните самозвани евреи са потомци на българите хазари, които през Средновековието приели класическия юдаизъм талмудизма. Най-малко 95 на сто от тях. Останалите тъй дълго са се съешавали и смесвали с приемните си народи, че от юдейските им гени не е останал и помен.

 

Имаме работа единствено с поюдейчени хазари от Руската и Съветската империя. С никакви други „евреи“. Техният краен национализъм, възникнал в средата на ХІХ век, придоби извратен вид в идеологиите на комунизма, социализма, фашизма, националсоциализма, неолиберализма, неоконсерватизма

 

Защо не се доверим на родения в България израелски ционист и офицер, пишещия се за историк Михаел Бар-Зоар? Неотдавна той призна, че евреите са на първите редици във всички идеологически и политически течения и организации:

 

 

 

 

 

Евреи създадоха идеологиите и оглавиха практическото приложение на комунизма, социализма, фашизма, нацизма.

 

Ционизмът е расистка, нацистка идеология, насочена срещу цялото човечество. Толкова много съм разчепквал тези тежки проблеми от всевъзможни ъгли, че не е сега времето да го правя отново.

 

 

 

Християнството води до либерализъм,

либерализмът – до идеалния социализъм,

а идеалният социализъм – до комунизъм[168]

 

 

 

Зарежете ционистките организации от рода на Световния еврейски конгрес. Те са комунистически – тоест – злонамерени и терористични – по дефиниция. Не случайно ръководни постове в тях заемат представители на БКП, намерили параван за прикритие на злите си мутри в комунистическата Организация на българските евреиШаломи останалите квазиционистки антибългарски структури.

 

Въпросът е: Защо представителите на уж българските официални власти не дирят контакти с организации от други държави и народи, от връзките с които България би имала полза, а изключително с еврейски? Например, да ви е известно някой тукашен президент или министър-председател да е отишъл в Ню Йорк и да се е срещнал с китайски, индийски, японски, сингапурски, южнокорейски организации? Тези и още няколко страни са настоящите и бъдещите икономически величия. Какъв е смисълът от клякане пред евреите? Никакъв. Освен един.

 

Те владеят парите на света и чрез тях командват политическия и по-важно – икономическия живот на планетата. А нашите селяндури от сорта на Желю, Първанката и Радев, Орешарски и Б.Б., са по-дребни от болонки. Затова, бъзливи и послушни, прилежно полягат в краката на задграничните си господари. Това не важи за мен. Затова се захващам с питането: Другарки и другари Радев, Б.Б., Ц.Ц. на квадрат, Корнелия, Симеонов Балевски, К.К. – „Иван“, Волен Кобзон, турчеещи се, според вас заявлението на посолството на САЩ у нас не представлява ли намеса във вътрешните работи на вашата държава? Ако не, обяснете защо.

 

Аз ще изложа моята позиция.

 

Американските таварашутки не харесват генерал Христо Луков. На мен не ми допада, понеже е бил дебелогъз, дебелосер масон, външно нямащ нищо общо с представата ми за военен. Освен това е ръководил една социалистическа организация, каквато е бил Съюзът на българските национални легиониогледален образ на РМС. Едните искали национален социализъм, другите – интернационален, глобален. Вторите надделели. Затова от години преследват първите, но не винаги, не всички и не навсякъде.

 

Лицемерието и двойните стандарти са характерни черти на комунизма. При така обективно нарисуваната картина на сегашния глобален свят някой ще отрече ли, че той е комунистически и еврейски при това?

 

Ред е да запитам другарите американци: Вие защо недолюбвате генерал Луков? Да приемем, че действително е харесвал нацистите, колко вреди е нанесъл на човечеството и родината си? Николко. Нула. Zero. Nil.

 

Хората даже тук не знаеха кой е. Поради каква причина извадихте фигурата му от гроба и я изложихте на обществената светлина? Къде ви стяга чепикът?

 

Та вие спокойно приехте нацисти като вездесъщия заместник-шеф на Gestapo Хайнрих Мюлер. Нима не възложихте създаването на съвременното германско разузнаване BNDBundesnachrichtendienst на Райнхард Гелен, генерал от Waffen-SS? Кой създаде вашата ракетно-космическа програма? Не беше ли главният конструктор на ракетите V-1 и V-2 Вернер фон Браун, също офицер от Waffen-SS? Всички изброени, както и десетки хиляди други германски военнопрестъпници, са членували в Германската работническа националсоциалистическа партия, наричана нацистка. Но не са само те.

 

Вие например приехте радушно папа Бенедикт ХVІ, всъщност нациста Йозеф Алойзиус Ратцингер. Но преди него – и Ханс Дитрих Геншер, дългогодишен външен министър на ФРГ. Да припомня, че той беше посрещача на еврейския болшевишки магнат от Русия, агента на КГБ Михаил Ходорковски. Да продължа ли с канцлера Хелмут Кол, членувал в Hitlerjugend? С Франц-Йозеф Щраус – отявлен нацист и военен пилот? С…

 

Да не пропусна френския колаборационист на нацистите, националсоциалиста, сетне изоставил първата част от словосъчетанието, другаря Франсоа Митеран. Ами починалия преди два месеца Ингвар Кампрад, основател на шведската компания IKEA?

 

Няма как да не ви запитам за германския принц Бернхард, съпруга на холандската кралица Юлияна, дядото на настоящия крал. Да, създателя на прословутата тайна групировка “Bilderberg”. Ами стоящият отляво на британската кралица германски принц Филип, чийто род изцяло бил обвързан с върхушката на нацистите начело с фюрера Адолф Хитлер. Самата Елизабет ІІ била възпитана в националсоциалистически дух.[169]

 

Да оставим нациститедребни партийни членове и военни, които, щом имате изгода или хазарите ви наредят, яростно преследвате, американски другари. Какво ще кажете за комунизма и комунистите? Ако нацизмът е унищожил – според най-тежките за него статистически сведения – около 12 милиона души, съветският комунизъм ликвидира повече от 80 милиона. Заедно с китайския, камбоджанския, африканския, кубинския и източноевропейскиянад 120 милиона човешки същества. Само на гърба на Сталин тежат повече от 60 милиона невинно избити хора. (Той не е имал душа, затова не я споменавам.)

 

Но батушката Йосиф Висарионович беше ваш съюзник. Why? Почему? Защо?

 

Какво ви накара да изберете най-голямото зло в човешката история? Още повече, че до неотдавна комунистическият СССР, създаден от вашите крупни банкери, който никога не е криел своята варварска същност, беше приятел и съюзник на нацистка Германия. Впрочем – творение на същите интернационални финансисти с централи най-вече в САЩ. Скрепено с договор. “Sealed with a kiss”,[170] както се пее в една ваша песничка.[171] Целувка между болшевика Вячеслав Молотов и националсоциалиста Йоахим фон Рибентроп. Вториятевреин, а първиятженен за еврейка.

 

Защо? Понеже не сте комунисти? Та по онова време Белият дом бил превърнат в революционен щаб от гудения в него социалист Франклин Д. Рузвелт, наследил богатство, натрупано от незаконна търговия с опиум. А съпругата му Елинър, както твърди техният зет Къртис Б. Дол,[172] е членувала във всички достъпни и секретни комунистически организации не само в САЩ. Но да оставим това.

 

Да полюбопитствам, защо приехте в страната си Светлана, дъщерята на Сталин, скрила се зад своята майчина фамилия Алилуева. А всички наследници на масовия убиец Никита Хрушчов? Харесахте милионите им, откраднати от съветските народи, може би? Нима американският обществено-политически, университетски и културен живот не е просмукан от комунистически агенти не само от СССР и Русия, а от целия Изток европейски, китайски и т.н.? Как е възможно да давате подслон на комунистическите престъпници от бившия социалистически лагер и на техните наследници? Даже тукашният мафиот Илия Павлов Найденов и жена му станаха американски граждани!…

 

Изобщо – притежавате ли някакъв морал?

 

Да оставим и това. Да се върнем към Луков марш и личността на онзи, комуто е посветен. Заявили сте следното:

 

Крайно десни групи от няколко европейски страни, включително Германия, Швеция, Унгария и Естония се присъединиха към марша, наричайки се български националисти и описващи Луков катобългарски герой от войните“.[173]

 

Не е ли бил герой? Щом не е вярно, отворете ни очите, опровергайте го.

 

Изобщо ваша работа ли е това? Откъде накъде се занимавате с тези неща, а не гледате вашата разпадаща се комунистическа империя на злото? Обвинявате Русия за намеса във вашите избориунизително занимание, водите агресивни войни по цялото земно кълбо, а не можете да произведете едни свестни и най-вече честни и свободни избори? Нищожества. Измет.

 

Ако ви стискаше дупе да изясните, единствената причина да сте това, което сте, е военната ви сила. Но не ви достига кураж да признаете пред човечеството, че светът ви е подчиненна вас, на руснаците и китайците, в по-малка степен на британците и французите. Само поради оръжейното ви могъщество и хулиганско поведение. Кой ръководи вашата политика не съм спрял да изяснявам. Все онези хазариционистите.

 

Сега ще отворя друга страница. Във вашата медия Reuters се твърди, чеЛуков служил като министър на войната на България от 1935 до 1938 година, поощрявайки близки връзки с висши нацистки представители в Германия.[174]

 

В такъв случай защо не забраните на англичаните да споменават Дейвид Лойд Джордж, който се е срещал с Хитлер, възхвалявал го. Хвалел се, че получил портрет на фюрера с негов оригинален автограф! Ами Невил Чембърлейн, споменатия ваш съюзник Йосиф Сталин, неговите пуделчета Вячеслав Молотов и Андрей Жданов и т.н.? Цели осемдесет години нямахте нищо против монарсите от Източна Европа, на които осигурихте подслон – имам предвид вас и васалните ви европейски правителства. А изведнъж се хванахте за Луков, тоест – за пеша на ратайчетата ви. Не схващам.

 

Христо Луков за кратко е бил водач на споменатия Съюз на българските национални легиони. Повтарям – комунистическа организация. Прочетете нейния устав, наречен Верую. Но извън това, доста по-дълго лидер на СНБЛ е бил доктор Иван Дочев. На 6 септември 1944 година той си вдигнал чукалата и избягал заедно с отстъпващите германски части. На същия Трети райх. Защо ли? Брат му – офицер, останал и комунистите го убили.

 

И къде отишъл Иван Дочев?

 

Изобщо, къде избягаха и се укриха главатарите на “the pro-Nazi Union of Bulgarian Legions in the 1930s and 1940s”?[175] Нима не намериха убежище в САЩ, където бяха приемани от висши държавни официални представители? Виждал съм снимки на Иван Дочев, Георги Паприков, инж. Александър Дърводелски – все водачи на същия „пронацистки съюз“, с ваши президенти. Там, в САЩ, учредиха Българския национален фронт – задграничната организация, смятана за продължителка на СБНЛ. След промените тук основаха партията Демократичен форум, която се обяви за правоприемничка на СБНЛ. Така, както БСП на БКП.[176]

 

Комунистическо леке разказва спомени:

 

През далечната 1993 г. посетих Иван Дочев, легендарния шеф на Българските национални легиони преди войната, в неговото скромно, уединено жилище в Ню Джърси (САЩ). Среден на ръст, с интелигентно лице, „българският фюреримаше изправена осанка, завидна на неговите 87 години. В България името му открай време се свързваше с борбата срещу комунизма. Както е известно получава след 1944 г. две задочни смъртни присъди у нас за кметуването си в Силистра и за водачеството му в Легиона. Дочев се измъква буквално на косъм от бесилката

 

 

 

Това, което ние винаги сме казвали, се потвърди,

а именно, че комунистите наричат фашист всеки,

който е техен противник, без разлика кой е той

и какво е направил[177]

 

 

 

На 6 септември 1944 г. с немски военен самолет напуска България. С него са първата му съпруга Мария Селвелиева и политическият му съратник Георги Паприков.

 

Още пред вратата ми се представи: д-р Иван Дочев! В началото на разговора разбирам, че числото 13 съдбовно се е намесило в живота му: на 13 юни 1930 г. основава Българските национални легиони, на 13 май 1934 г. радушно е приет в Берлин от Адолф Хитлер, който му благодари, че и в България има националистическо движение. Фаталното число по-късно се намесва и в други важни начинания с добри и лоши последици. Като емигрант през цялото време живее под сянката на ДС, която в разработките го е кодирала катоДочо“ и „Фюрера“.

 

Питам го с какво се е занимавал на Запад. „С антикомунизъм“ – лаконичен е моят събеседник. В началото му било трудно. Но с[178] започването на Студената война между САЩ и СССР получава широко поле за работа, пък и пари. Създава Европейския антиболшевишки блок, а през 1948 г. в МюнхенБългарския национален фронт, с филиали в страните, където има българска диаспора.

 

– Всичко вървеше добре, но веднъж при мен дойде резидентът на американското разузнаване (ЦРУ) в Швейцария и ми нареди да прекратя пропагандната си дейност“, – спомня си Иван Дочев. „Как така, нали бяхте доволни?!“ – питам недоумяващо.

 

Доволни сме, г-н Дочев, но по върховете задуха друг вятързапочва затопляне в отношенията между великите сили. Нали знаете – политиката е като климата… Така, че без самодейност! – предупреди ме резидентът.

 

Сезонът на политическото ухажване между Вашингтон и Москва отминава и атлантическият вледеняващ вятър отново задухва. Прибългарския фюрер“ внезапно пак се появява старият познайник от ЦРУ и възрадван от срещата пита: „Къде се загубихте, бе г-н Дочев? Едва ви открих!“

 

Нали ми забранихте да… – смутолевих аз.

 

– Знаех си, че пак ще ни потрябвате. Залавяйте се за работа!

 

Възрастният ми събеседник от Ню Джърси, когато разказа тази случка искрено се развесели

 

На новото си местоживеене [в САЩ] намира добра почва за своите националистически идеи и борба срещу режима в София. Пътува, чете лекции, пише статии, издава списание. Лобира сред американските политици да оказват натиск за демократизирането на България.

 

 Последното изпитание за Дочев е съдебно дело, тръгнало в американския съд. Обвинен е за неговатафашистка дейност и извършените от легионерите погроми над българските евреи преди 1944 г.“. Ходенето на фюрера по американските съдебни инстанции трае 3 години.

 

Не съм изповядвал фашистка идеология и антисемитизъм. Ние, легионерите ратувахме за въстановяване на Търновската конституция – обяснява ми Иван Дочев. И категорично отхвърля обвинението, че при срещата му с Хитлер, фюрерът дал половин милион райхсмарки за нуждите на българските легиони.

 

И знаете ли кой ме защити в американския съд? Наш, български евреин. В показанията си под клетва каза, че аз нямам нищо общо с антисемитските прояви в България, че съм патриот и се боря срещу комунизма! – със задоволство пояснява моят събеседник…

 

Справка: Кой е легионер 1?

 

Водачът на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) д-р Иван Дочев до края на живота си (14 май 2005 г.) твърдеше, че легионерите не са имали нищо общо с фашизма и антисемитизма. Истина ли е това?

 

В държавния архив се съхраняват документи, красноречиво доказващи фактите – още със създаването си СБНЛ напълно възприема расистката теория. В директивата към легионерите Водачеството на младежта“ (№ 2, План за легионерската дейност) от 1943 г. се казва, челегионерската младеж е носителка на расовата чистота и българската кръв“. Още през 1940 г. във вестника на СБНЛ (главен редактор на който е Дочев) излиза програмната статияЗащо легионерът е убеден антисемит?“ В края на 30-те години в България се разпространяват позиви на СБНЛ, в които открито се пише срещу евреите:

 

Българският стопански живот е в ръцете на евреите, а в свободната българска държава българите са роби на еврейският капитал“.

 

През 1940 г. под натиска на хитлеристка Германия и с подкрепата на СБНЛ у нас се приема антиеврейският Закон за защита на нацията. Десетилетия по-късно в свое интервю пред Георги Коритаров Иван Дочев твърди, че мракобесният закон едва ли не е защитил българските евреи:

 

Нямаше преследвания на евреи, нямаше погроми, нямаше концлагери. Българското правителство взе известни мерки да отговори на искането на германските военни власти, да се направи така, че да се избегне опасността евентуално евреите да им направят някакви пакости, когато се движат в БългарияЗатова се въведоха някои мерки евреите да не могат да ходят нощно време, да имат обединен знак, да се разселят от пътища, по които минават германските войски, но нямаше преследвания, нямаше ограбване, нямаше концлагери, нямаше золуми и прочее! … Мога да кажа, да се спасят евреите от други неприятности, които може да им се навлекат в страната… Защото те бяха изпратени на места, където никой не можеше да ги безпокои!…[179]

 

Но защо, след като знаем как се отнасят евреите към нас, наричайки жените ни шикши, всинца ни гои, всекидневно благодарят на техния бог сатаната, задето не са се пръкнали като нас, и ни приравняват с магарета, повечето местни добичета проявяват такава загриженост за тях? Обяснявам си го с невежеството, дължащо се на пропагандата, която е в еврейски ръце. И с национал-мазохизма ни.

 

Един личен спомен. Преди години инж. Александър Дърводелски ме покани на сбирка в дома си. И доведе за лектор Яков Джераси, израелски гражданин и без съмнение – шпионин. Сега вие, американците, до един комуняги, обвинявате легионерите, че са преследвали евреите?! Не разбирам.

 

Дърводелски изобщо не ме изненада. По-скоро сюрпризът, че познавам Яков – за мен Джеки, беше за него. Познавах майка мупловдивчанката леля Пенка. Както и брат му, живеещия в Сан Франциско хомосексуалист Илън, копие на Робърт Редфорд. Бяха зарязали жената, която ги е родила, да обикаля роднини и приятели по света. След смъртта на мъжа йбащата на Яков и Илънв Израел не я приемаха, понеже отказала да смени вярата си.

 

Освен това ДжекиЯков Джераси, близък до всички – от Симо Мадридски до убития наскоро великотърновски мафиот Петър Христов, опитал да върти далавера с Людмила Живкова. Заради това тя създаде постоянна изложбаза спасяването на българските евреи“. Неговата задача била да докарва еврейски туристи от Израел и САЩ. Ама работата се разсъхнала…

 

Е, не влизате ли в чепиците на БКП-БСП и на БКП-ГЕРБ, американски товарищи? Няма как да получа отговори от вас. Когато за последен път водех телевизионно предаване, ви поканих писмено и устно от екрана да гостувате. Поне намерихте сили да ме уважите с отговор. Единствено вие и британците. Останалите десетина западни държави ме подминаха като експрес малка спирка… Но отказахте. Нямате аргументи против истината. Тя е страшна за васинтернационалните мошеници, измамниците, the Jews.

 

 

 

Не знам никое друго правителство, което, въпреки собственото си

несъгласие, да отстоява своите задължения по-твърдо

от руското съветско правителство. Думата им е тяхната гаранция[180]

 

 

 

Сега не ми остава нищо друго, освен да покажа вашия истински комунистически лик. Независимо от факта, че едва ли повече от хиляда души ще се запознаят с публикацията ми. Половинатаваши агенти, на комунистическия интернационалот медиите, дипломатическите среди, ДАНС и дори стари ченгета от познати кръгове с наименования на ресторанти. Апропо – американски названия

 

И така, след като вашият приближен Валери Жаблянов застана на трибуната на Народното събрание да брани поста си на заместник-шеф, той изрече няколко верни неща. Но телевизиите, даже „Канал 3“, която предаваше пряко заседанието, засекретиха видеозаписите. Затова разполагам само с тези, които ще покажа. И това не е малко.

 

 

 

 

 

Последните думи на потомствения комунист Жаблянов са типични за неговата партия. Те съдържат откровена, неприкрита закана за разправа. С кого? С неговите съпартийци от БКП, понякога отказващи да слушкат и да се подчиняват безпрекословно на партията майка.

 

Жабляновата наглост е основана на няколко фактора. Първият е единството на революционните сили по света. Зад него стои американското посолство. Няма как да бъде скрито. Прозира отвсякъде, личи. Другарят с многозначителното име Жаблянов не е специализирал в СССР или някоя друга официално водеща се социалистическа страна.

 

Специализирал е по програмата Фулбрайтв САЩ.[181]

 

По времето, когато съветският гражданин Сергей Дмитриевич Станишев беше генсек на „столетницата“, другарят Валери е бил начело на най-важния отдел в партията – „Организационен“. Днес е „член на Националния съвет на БСП. Оглавява Комисията по подготовката и развитието на кадрите на БСП.[182]

 

Разбирате ли, че както преди сто години болшевишките лидери са били осиновени, възпитавани, финансирани, обучавани на тероризъм и политически действия в полза на глобалната номенклатура, и всячески подпомагани в революционните им акции в Русия, включително за изтреблението на милиони хора, в САЩ и Германия, така и сега комунисти като Валери Жаблянов добруват под крилото на интернационалното Братство на Запад. То ги подбира, вербува, назначава и издига. Пак същите потайни и невероятно влиятелни сили охраняват разните Станишевци, Жабляновци, Ниновци. Но също така и всички останали комунисти, както тези от ГЕРБ. Спомнете си стенограмите на американския посланик Байърли:

 

В миналото Борисов(а) си е сътрудничил(а) тясно с посолството [на САЩ] за налагане на закона и, поне публично, остава силно проамерикански настроен(а)…[183]

 

И без значение, че:

 

Обаче, Борисов е бил замесен в сериозни престъпни дейности и поддържа близки връзки с LUKoil и руското посолство.[184] (Вижте илюстрацията.)

 

Ето ви готови основания за поставяне в зависимост. Елементарно е. Байърли – типичен американски двуличник, не е допускал, че ще се появи Джулиън Асанж. И че създадената от австралиеца информационна мрежаWikiLeaksще изнесе на показ западното лицемерие, интригантство и двойни стандарти. Източнитесъщо.

 

Не други, а западняците стоят здраво, като могъщи подпори, зад туземните ни комунисти от всички политико-икономически разцветки. И се забавляват, наблюдавайки как сякаш надянал валенките на вожда и учителя си Георги Димитров, товарищ Валери Жаблянов размахва пръст от парламентарната трибуна. И бащински се заканва на гербаджиите, напомняйки им завоенните престъпници, политическите главорези, онези, които се опитаха да обезглавят свободата и демокрацията в Европа, която вие днес се правите, че защитавате. Нищо не защитавате! Нарушавате Конституцията, нарушавате законите, управлявате пряко волята на народа и ще платите за това!

 

Обръщението може да се разглежда тъкмо като донос, кола̀дене на управляващата клика у нас пред общите западни кукловоди. Ала и пред руските. Комунистите винаги и неотлъчно, ако се налага и тайно, ще са рамо до рамо с техните братушки. Не забравяйте това.

 

Тоест, московско-вашингтонският наместник предава от най-високото публично място у нас наредата на световното правителство. Пък който разбрал, разбрал. После да не се оплаква, че е забременял извън таточно. Тоест – без участието на Интернационала.

 

Понеже не допускам да бъда манипулиран, въпреки твърде официалното изявление на Жаблянов, проверих дали цитираната от него публикация в лондонския всекидневник “The Timesсъществува. На споменатата дата 3 март 1944 година дали предците на Жаблянов са я празнували – във вестника има две достъпни статии за войната. Едната е за съвсем друго и изобщо не заслужава внимание. Най-вероятно цитатът е от тази, озаглавена „Германски въоръжени сили около Анцио, не сполучили да изтласкат Съюзниците от плацдарма, продължават, заемайки отбранителна позиция“.[185]

 

Защо не съм я прегледал, та да съм сигурен? Статията е достъпна само срещу абонамент или еднократно заплащане, което нито е по джоба ми, нито мога да осъществя технически. Обаче стилът, използваният език и злобните закани, съдържащи се в прочетеното от Жаблянов, са характерни за британските медии от онова време. Американските са били по-умерени.

 

Освен това пропагандата е явна, неприкрита. Все пак е война. А във всяка война се лъже и то много, неимоверно много. Както и всяка пропаганда се основава на лъжи, изфабрикуванифакти“, полуистини… Същото е в този текст:

 

В тези условия не остава съмнение, че след падането на германската балканска крепост (става въпрос за България) Русия ще играе важна роля в усилията на обединените народи за намиране на приемливо решение на българския проблем. Това не означава, че България ще бъде болшевизирана, или че пък ще й бъде позволено да избегне възмездието, което поведението й в тази война прави неизбежно и необходимо. Но ако тя и в бъдеще ще живее в мир със съседите си, онези елементи, които години наред диктуваха безразсъдната политика на сговор с германския империализъм, трябва да бъдат отстранени веднъж завинаги.

 

През март 1944 година на нашенци, включително на моите родители и на други близки, не им се е вярвало, че СССР ще се настани трайно тук. Обаче сега ни е лесно. Спомнете си тъй дълго укриваната от нас московска среща между Чърчил и Сталин, на която е било извършено разпределението на влиянието в Източна и Централна Европа. Прословутият лист хартия предвиждал в България да бъде установено 75 процента съветско и едва 25 на сто западно влияние. (Вижте илюстрацията.)

 

Е, тогава, какъв е този свят, ако не комунистически?

 

 

 

За първи път в историята сме изправени

пред риска от глобален упадък[186]

 

 

 

И не жалете Жаблянов. Той живее охолно. Съпругата му е в далавера с оглавяваното от ГЕРБ и коалиционните му партньори преди и сега Министерство на образованието.[187] И никой не държи сметка намилотосемейство. То, семейство Жаблянови, си битува като малък царски двор. (Вижте илюстрацията.)

 

Колкото до онази словесна гнусотия, която Валерката Жаблянов за пореден път избълва по отношение на учредения по заповед на Съюзниците Британия, САЩ и СССР т. нар. Народен съд, струва ми се, че изясних макар вкратце и сбито лъжите на комунистите, тиражирани от туземните ни медии, както и от средствата за масова дезинформация на Запад и в Русия.[188]

 

Предлагам ви още една оценка на тези събития, направена от потомствен еврейски комунист и агент на Държавна сигурност с псевдоним „Пиер“, пред друг подобен образ, познат като вапцаната в кюлотен цвятВечна Амбърна туземната ни псевдодемокрация.

 

 

 

 

 

Да сте чули, видели, или прочели идентична злоба спрямо неспиращите комунистически прояви? Не. Винаги става дума само за фашизъм и нацизъм. Никогаза комунизъм.

 

В събота, 24 февруари 2018 година, в Италия бяха организираниантифашистки демонстрации“. Те предшестват общите избори, на които се очаква условната десница начело със Силвио Берлускони да удържи победа и да се върне във властта.

 

Едва ли проявите са били финансирани от Русия. Берлускони и Путин са приятели и италианският милиардер не крие, че не е прекратявал връзките помежду им. Тогава кой?

 

Въпрос с понижена трудност – западните комунистически кръгове, свързани с британските лейбъристи и американските демократи меншевиките. Както и с останалите левичарски организации в Европа, които са добре дегизирани като либерали, социалдемократи, демократични социалисти, зеленикакви

 

Поради що е потребно това? За да поддържат илюзията за някакви идеологически сблъсъци, противопоставяния и т.н. Та да са в състояние да водят политика за все по-нататъшно разделение между онзи 1 процент от световното население, притежаващ около 55 на сто от богатствата на земята, и останалите – нас, гоите.

 

За пропагандата не е проблем да убеди масите, чевойната е мир“, а „свободата е робство“…

 

 

 

 

 

Някой да е забелязал  фашизъм в Италия? Там се надига не чак толкова голяма вълна от здравословен патриотизъм. Хората в северните области отказват повече да бъдат солидарни с останалите. Работят и искат да ползват благата, които са резултат от техния труд. Не да ги делят с останалите, с мързеливците. Времето на welfare-state отминава. Държавата на благоденствието просъществува около четвърт век. Но насади социалистическия принцип на несправедливото разпределение на калпак, представян като висша справедливост.

 

Да сте зърнали някъде подобни прояви, насочени срещу комунизма, който като цунами залива планетата? Щом някой му посегне, го пердашат. Погледнете какво е отношението на свободолюбивите“, „демократични“ и „почтени американци и европейци спрямо Полша и опитите на правителството във Варшава да ограничи влиянието набившитекомунисти.

 

Затова възникне ли проблем, засягащ комунисти и техни интереси, на часа влиятелните медии започват да тръбят зареваншизъм“. Така стана и след случая Жаблянов“. Имам предвид оставката и дебатите около нея.[189]

 

В още едно нещо Валери Жаблянов е прав. Неговите политически, парламентарни съдии, особено тези от ГЕРБ, действително страдат откогнитивни дефицити“. Тоест – не им достига познание. Това е наследствено. Дължи се  на техния произход. Но не само. И на възпитанието им.

 

Чудесен образец на страдащ откогнитивни дефицитие депутатът товарищ Тошев, Владимир Цветанович от БКП-ГЕРБ. След малко ще се убедите, че и външно е античовек. Ако имате по-богато въображение, гледайки го, можете да си го представите като родеещ се с Homo sapiens. Но ще сгрешите. Той е просто комунист.

 

И не друг, а този чукундур нарече Жабляновдървена комунистическа глава“. Не, че не е вярно. Ала от този троглодит?… Коз в ръцете на БКП-БСП.

 

Но Тошевцървул, превърнат в галош, а сетне – в партенка, продължи, описвайки със своя специфичен изговор невероятна какртина. Как дядото на Жаблянов – виден текезесар, прибрал кравите и овците на Тошевия дядо. Масова практика, но не и за голтак-Тошеви от Фердинандско – пардон – Михайловградско. Тъй като Жабляновият дядо, доколкото ме осведомиха, бил от Радомирско.

 

А самият оклеветен си прехапа езика и замълча. Пропусна. Не отговори. Странно. Играчите на покер разбират

 

 

 

Веднъж комунист и ченге,

завинаги комунист и ченге

 

 

Защо смятам, че епизодът представлява коз в ръцете на БКП-БСП?

 

Първо, другарят Тошев се е пръкнал в едно от най-червените села в страната – Ружинци, Михайловградско. Там и сега живеят само комунисти и цигани. До неотдавна кметът Илчев беше представител на все още действащата БКП. Впрочем, той бе баща на родения в същия географски цирей Илков смъжественото“ малко име Ани, който е доцент и д-р в Софийския университет

 

На второ място през 1978 г. Владимир Тошев е завършил Висшето народно военно артилерийско училищеГеорги Димитров“ в Шумен, със специалност „Зенитна артилерия“, команден профил. До този вид военни части допускаха най-проверените и доверени лица. Тъй като те включваха и ракетни поделения под прекия контрол на Съветската армия.

 

Трето, както се досещате, самият Владимир Тошев е станал член на Българската комунистическа партия БКП. Тоест – „дървена комунистическа глава“, според собствения му израз. Бил е командир в Тодор-Живковата и Добри-Джуровата Българска народна армия БНА. Достигнал е чин полковник.

 

На четвърто място, същият е завършен товарищ съветски възпитаник.

 

Като офицер завършва с отличие командния профил на Военна академия „Г. С. Раковски“ – София и инженерния профил на Академията за войскова ПВОМаршал на СССР Василевски“ – в Киев.[190]

 

А след промените къде са приели този завършен комунистически престъпник и троглодид? Познахте – в Германия, Англия и в НАТО.

 

Работил е на командни и щабни длъжности, като от 1989 до 1996 г. отговаря за научно-техническото развитие, автоматизацията и компютъризацията на войските за Противовъздушна отбрана на Сухопътните войски. Последните години отговаря за интеграцията на Сухопътните войски в НАТО и Западноевропейския съюз.[191]

 

Иначе не съм прав. Другарят Владко Тошев е очарователно момче. Живее в ленински брак с 26-години по-млада депутатка пак от БКП, бойно подразделение ГЕРБ. Говори се, че всяка гювендия побира мечтата си в единствен перифразиран стих от стар шлагер:

 

Ще минат може би години, ще срещна старец белобрад.

 

Дегенерация и деградация по комунистически.

 

Ликувайте! Какви комуняги е раждала, явно ражда и сега тази нещастна наша земя!

 

Лесна задачка: Кой е авторът на следната интернационал-болшевишка апология?

 

Наред с останалите празници от годината Първи май остава един от най-светлия ден,[192] записан в националния ни календар, така както е намерил своето достойно място и се е превърнал в знаме на прогресивното работническо движение на народите по цялата земяСвоите светли страници от тая история са записали и българските работници, обединени под алените знамена, понесени от КирковатаДружна песен днес да екне, песен, песен на труда…“ Колелото на историята е извървяло своя победоносен оборот за редица народи, които днес свободно заливат площадите, за да манифестират своя съзидателен труд така, както ние, българите на Първи май.[193]

 

Навярно сте познали. А дали знаете, че „светлатадата всъщност скрито ознаменува поредна годишнина от появата на Ордена на илюминатите, основан на 1 май 1776 година? Първата комунистическа организация, предвождана от Адам Вайсхаупт, професор по канонично право в Университета на Гьонинген. В нея всеки деец се криел зад псевдоним. Фюрерът-йезуит и криптоевреин – зад „Спартак“. Наричали го „брат Спартак“.

 

През трийсетте години на миналия век на всеки Първи май червени знамена се развявали по време на грандиозни манифестации в Германия и СССР. В Берлин със свастика върху тях, в Москва с петолъчка, сърп и чук. Братя по идеология, после – по оръжие, накрая… врагове. Като в циганско семейство

 

Е, даликолелото на същата историяпревърна певеца на БКП Спас Гърневски в яростен антикомунист“? Ала той е и поет. Пак на първа страница в също празничното издание пак на този вестник, но от 9 септември 1984 г., се мъдри негово стихотворение, посветено наславната победа на БКП“! Даже Стефан Продев е оставен под него – зер, Спас вече се е извисил до началник, коскоджами ти директор[194]

 

Другарят Гърневски е посветил таланта си на башвожда и учителя“ – „(Не)написан стих за Димитров“, наСептемврийци“ и дори напаметника, наричан „Альоша“!

 

Със сигурност един от най-невзрачните опоненти на товарищ Жаблянов е другарят Спас, представител наочарователнатаопортюнистична пловдивска фамилия Гърневски. Твар, изградила най-висока стопанска кариера при Живковизма чрез възхвали на БКП, КПСС, Октомврийския метеж в Русия от 1917 г. Същество, минало през СДС, днес, като герберскиантикомунист“, другарят Спас ругае своя бивш приятел Георги Гергов. Така е при комуниститеинтересът клати феса.

 

 

 

 

 

Това са инсценировки. Одумки, разменени между идеологически братя.

 

Целта е антикомунизмът да бъде представян като фарс. Одиозните, гротескните и зависими от миналото си фигурки Спас Гърневски, ГеоргиНиколайМарков, Любица Курвалезич, ГеоргиАлбертКоритаров, ИвоИвайлоИнджев, АнтонВодопроводчикътТодоров и останалата плебейско-кагебистка шайка полагат огромни старания за това.

 

Именно поради тази причина ръководството на т. нар. Съюз на репресираните е съставено само от комунисти и ченгета. На челото му лъщи другарката Лиляна Друмева. И тезирепресирани комунистисе мъдреха в Парламента, за да ударят рамо при свалянето на Жаблянов. Но той усети и техните страдания откогнитивни дефицити“. Или му подсказаха

 

След промените Лиляна Друмева се намъкнала в екипите на кърваво червения Филип Димитров, потомък на активни борци против фашизма и капитализма. Постъпила в БЗНС. Преди четвърт век я прогонили от Шумен с граждански протести.[195] Но тя се оказала от онези, дето ги гонят през парадния вход, а те влизат отново през задния.

 

Днес е в ГЕРБ и е била кандидат-депутатка. И е шефка на Съюза на репресираните, в който никога не е членувал нито един от моите роднини и приятели, минали през концлагерите и затворите на комунистическия режим и признати за политически затворници. Вие се сещайте защо… Съветник на министъра на образованието и науката във втория служебен кабинет (2014), назначен от президента Росен Плевнелиев.[196]

 

Понастоящем пак е в министерството и отговаря за предучилищното и училищно образование. Уредена е и с втора работа – директор на Центъра за повишаване на квалификацията на педагозите в Банкя. Като екстра – и с ведомствено жилище.

 

Всячески се мъча да покажа, че без декомунизация отровният зъб на заразата с червената чума няма да бъде изтръгнат по никакъв начин. Единствено възможното избягване на задаващата се наша окончателна национална катастрофа е това. И май съм единственият, който не се плаши и смущава да зове за реванш. Да, посветих поредица от текстове, публикувана в тази медия, съдържащистрашнатадума в заглавията.

 

 

 

През 2008 г. Съединените щати вече паднаха

до номер три в глобалния търговски стокообмен

с едва 11 на сто от него, в сравнение с 12 процента за Китай

и 16 – за Европейския съюз[197]

 

 

 

Опитите за пренаписване на историята – тукашната и световната, нямат край. Промиването на мозъците, на масовото съзнание, чрез медиите – също са безгранични. Неотдавна в Мюнхен съветският – пардон – руският министър на външните работи Сергей Лавров призна, че можете да говорите, каквото пожелаете. Защото разполагате с влиятелни медии. Споменавам това без всякакви симпатии. Но ми прави впечатление, че все по-малко американци и западноевропейци се връзват на глупостите, изтичащи като отходна вода от CNN, BBC, NBC, ABC, France 24, Euronews, Sky News, DW и т.н.

 

Доста точно „бащатана възхваляваната на много места, в това число и тук, рейгъномика показа как, действайки в полза на една религиозна секта, поставила се над другите хора, правителствата на САЩСъветските американски щати – умело водят държавата ви към загиване.

 

Има много белези за разпада на Америка“, писа наскоро Пол Крейг Робъртс. – „Един от най-страховитите е фактът, че Съюзът за американски граждански свободи (САГЖ)[198] вече не знае какво представляват гражданските свободи, които претендира, че защитава. Политиките на идентичност[199] трансформираха гражданските права в привилегии за групи, самоопределили се като жертви.[200]

 

Авторът продължава с разказ как получил от споменатата организация резултати отдопитване до жители на 50 щата относно „защитата на гражданските свободи през президентстването на Тръмп“. Обаче проучването (в основата си – за събиране на пари) не споменава нито една гражданска свобода, съдържаща си в Хартата за правата и добавена като поправка към Конституцията на САЩ.

 

Няма нищо за измитането на habeas corpus[201] от престъпния режим на Буш чрез неясна дефиниция. Никакво споменаване на списъка на престъпния режим на Обама с имена на хора за избиване, който профуча и отиде далеч, чрез екзекутиране на граждани на САЩ само по твърдения, без съдебен процес, доказателства и обвинения. Нищо за това как и двата престъпни режима изхвърлиха забраната за шпиониране на гражданите без съдебни разпореждания. Нито дума за отмяната на свободата на словото и протестите, или за ликвидирането на гражданските свободи от безотговорната полиция, която насилва, граби и убива американци, когато пожелае.

 

Вместо граждански свободи САГЖ има политика за идентичност. Допитването на САГЖ относно „гражданските свободие съсредоточено върху гражданските права на нелегални чужденци, дали жените да имат право на аборти и върху обществено финансиран контрол на раждаемостта, „фундаменталните права на хората с различна сексуална ориентация“ и върху анатемосвания на мюсюлмани. Гражданските права, записани в Конституцията, не се класират сред проблемите, занимаващи Съюза; само изфабрикувани права, които не са записани в Хартата за правата.

 

Писмото, придружаващо анкетата, твърдо посочва Първата поправка и потискането на свободата на словотопроизлизащо от Белия дом“. Искам да кажа, че наистина режимите на Буш и Обама покосиха свободата на словото и изразяването и хвърляха в затворите хората, биещи тревога. Джулиън Асанж е заключен от години в еквадорското посолство в Лондон заради обнародването на материал, разкриващ престъпното и измамническо поведение на правителството на САЩ. Първата поправка беше мъртъв текст за гражданските права още преди избирането на Тръмп.

 

В политиката на идентичност на САГЖ белите хора, по-специално белите хетеросексуални, нямат никакви права. Не са защитени чрез квоти, политическа коректност или забрани за език на омразата. Никой не бива да се притеснява, ако обиди бял човек, като разрушава статуи на бели мъже или черковни табели в памет на Джордж Вашингтон и Робърт Е. Лий. Опитайте да посегнете на статуя на Мартин Лутер Кинг. Могат да наричат белите хора с какви ли не груби, срамни думи, както го правят. Казват, че ДНК-то на белите е гадост. Всеки, който рече, че ДНК-то на чернокож или на хомосексуалист е отвратителна, ще бъде обвинен в престъпление от омраза.[202]

 

Замислете се над тези и толкова много други ваши, американски проблеми, другари-господа от американското посолство в София, прочее, оглавявано от един „истински американец“.[203] Вместо да се занимавате с нашите.[204] Защото пеете в хор и на един глас със съвсем не бившите тукашни комунистивсички политически партии, участвали в престъпната власт от септември 1944 година до ден днешен. Най-вече – с БКП-БСП, БКП-ГЕРБ, БКП-ДПС, БКП-СДС, БКП-ДСБ, БКП-Реформаторски блок, БКП-Да България и т.н.

 

Гледайте си вашия комунизъм и революции, които по ленински експортирате по цялото земно кълбо. Имахме си такива наставници в лицето на продукта на вашите „истински американскибанкери, наречен Съюз на съветските социалистически републики СССР.

 

Аман! Стига ни. Достатъчно.

 

Не е дипломатично, нито нравствено, съвсем не е редно да ни наставлявате тъкмо вие, дорогие американски таварашутки. Вие, престъпници, бегълци от закона, изградили злобната си империя чрез демоцида – почти пълното изтребление, холокостана коренното население на Северна Америка. Както и чрез унищожението на природата и животинския свят, особено на бизоните. Вие, „страна на губещиПлявата, която останалата част от света повърна и изхвърли на бреговете ви… „Нация от имигранти“, но това е хигиенизирана фраза. В действителност – нация от бегълци.[205]

 

Не го казвам аз. Написал го е ваш сънародник и по двете линииамерикански гражданин и евреин, юрист, бивш нюйоркски прокурор и настоящ разследващ журналист. Нямате морално право да поучавате когото и да е, защото вие подпомогнахте финансово и организационно за превземането на Русия от болшевиките. Вашите финансисти с капитали, отмъкнати от американския народ, спомогнаха за настаняването на нацистите във властта в Германия. Пак вие и едни от вашите основни създатели британцитесъдействахте на сатрапа Сталин да наложи кървавия тоталитарен комунистически строй в половин Европа. Той беше ваш съюзник и в зверствата срещу евреите.

 

Ако Адолф Хитлер е допуснал смъртта на 272 000 от общо 3,5 милиона евреи, които са се намирали под неговата власт, то приятелят и съюзникът ви Йосиф Висарионович видя сметката на три пъти повече от тях.

 

Лицемерно мълчите. Даже и за това, че през трийсетте и началото на четиридесетте години съвсем не случайно, заедно с британците, отказвахте да приемате еврейски бежанци. Не е ли вярно?

 

Много отдавна вие, западняците, и най-точно – вашите измекярски псевдоелити, ни обрекохте на изчезване. Вие, слугите на тайната световна власт, също няма да бъдете подминати. Самодоволната надменност на нейните висши жреци може да им изиграе лоша шега. Тъй като си въобразяват, че са богове. А не са.

 

Пожелавам си да съм прав. Не толкова заради мен самия.

 

Верните ми читатели, стигнали до тук, са ме разбрали. И това не е малко.

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

ifandiev.diagnosa@gmail.com

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

 

Моля, извинете за нахалството, но за да се получават дарения независимо по какъв начин, е необходимо изписването на четирите имена на получателката:

 

 

Светла Кирилова Хайтова – Ифандиева.

 

 

Бог да ви въздаделично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, четова е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получаваогромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1300. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 650. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Това ще рече отказ от един не скъп вестник на четири седмици.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Даренияпод главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратнотомалцинас големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаванетоДиагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчваме 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

  • Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

  • Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Александър Хараланов – „Обръщение на Левски към днешните нагли пладнешки крадци: „за такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно смърт, смърт и пак смърт“, Afera.bg, Варна, понеделник, 19 февруари 2018 г., online: http://afera.bg/%d0%be%d0%b1%d1%80%d1%8a%d1%89%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%bb%d0%b5%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d1%88%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d0%b3%d0%bb.html

[2] Нов модел „демократична“ спартакиада.

[3] Правописът е запазен. Необходима е запетая между двете съставни изречения.

[4] Само кръгъл идиот, завършен клозетник може да повярва в някаква „национална революция“. Тук никога не е съществувала енергия и желание за нещо такова. По-скоро е било забелязвано социално недоволство, намерило израз в неколцина дребни въстания.

[5] „Илияна Йотова: Левски не е за политическа употреба“, Труд онлайн, trud.bg, София, понеделник, 19 февруари 2018 г., online: https://trud.bg/%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B0-%D0%B9%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81/

[6] Героиня от учрежденския фолклор преди 10 ноември 1989 г., когато тъпите, дебели и неграмотни военни получаваха трикратно по-големи заплати от висшистите – доктори, инженери, икономисти… Мара Майор-Михова беше олицетворение не на завист, а на мрачната ирония, обхванала образованите слоеве от обществото под диктатурата на пролетариата. Тя беше олицетворение на онази селяндурщина, която ни завладя. Затова поставяха героинята и съпруга й – майор Михов, в твърде цинични ситуации. Например: „Мара-Майор-Михова, мотаеща се между метлата и мивката, мрачно мастурбира между миндера и масата, гледайки как малки мургави мафиотчета мрачно млатят майор Михов… Москва, май, мавзолеят, манифестация. Майор Михов марширува. Медали, медали. Маршал Малиновски: „Молодец, майор Михов, молодец!“… Мека. Минарета, маанета, масали, мюзеини… „Машалла, майор Михов!“ „Мархаба, Мустафа Манаф!… Милано, мафия. Майор Михов мрази мафията. Мафията мами майор Михов. Мрачни, мускулести мафиоти майсторски млатят майор Михов между мъ…ете и малкия мозък. Майор Михов михлюзки мълчи в мъките… Монако. Милионери. Магнати молят майор Михов за милост.“ И така нататък.

[7] Вж. напр. „Очаквано сестрата на депутата от БСП Илияна Йотова очаквано оглави Здравната каса“, Mediapool, София, 23 август 2006 г., online: http://www.mediapool.bg/ochakvano-sestrata-na-deputata-ot-bsp-iliyana-yotova-oglavi-zdravnata-kasa-news120694.html

[8] Вж. Виктор Юго – „Човекът, който се смее“, превод от френски: Ерма Гечева, 1967 г., Част първа: Морето и нощта, Две въвеждащи глави – I – Урсус, 3.

[9] Васил Левски – „Нареда на работниците за освобождението на българският народ“, Общобългарски Комитет „Васил Левски“, vasil-levski.bg, София, 2014 г., online: http://vasil-levski.bg/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F/%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0-2/

[10] Иван Вазов – „Левски“, в: Иван Вазов – „Епопея на забравените“, цикъл от 12 оди, написани в Пловдив в периода 1881-1884 г.

[11] Вихрен Чернокожев – „Книга за българския народ“ или как се отглежда безгражданственост“, Електронно списание LiterNet, № 1 (86), Варна, 11 януари 2007 г., online: http://liternet.bg/publish2/vchernokozhev/kniga_2.htm

[12] Константин Величков – „Паметникът на Левски в София“, 1881 г.

[13] Вж. „Защо на паметника на Васил Левски има черепи с рога?“, “Darik News”, dariknews.bg, София, 10 октомври 2014 г., online: https://dariknews.bg/novini/liubopitno/zashto-na-pametnika-na-vasil-levski-ima-cherepi-s-roga-1338994; Mariia Nikolaeva Todorova – “Bones of Contention: The Living Archive of Vasil Levski and the Making of Bulgaria’s National Hero”, Central European University Press, Budapest, New York, 2009 г., стр. 298.

[14] Вж. Н. Ганевъ – „Паметниците на столица София“, Кратки исторически бележки съ много илюстрации въ текста, София, 1939 г. На немски името на скулптора си изписва така: Rudolph Weir.

[15] ЕсЕс е съкращение от „секретен сътрудник“ на Държавна сигурност.

[16] Абдулрахман паша – герой на Стоян Михайловски от неговата „Книга за българския народ“, който успява да постави в подчинение всички край себе си.

[17] Вихрен Чернокожев – „Книга за българския народ“ или как се отглежда безгражданственост“, Електронно списание LiterNet, № 1 (86), вече цит. съч.

[18] „България“ от двамата й делегати Димитър Цанков и Марко Балабанов, Истина свободѝт Вы, – Ioaн. VІІІ, 32., Лондон, 1876, в: Марко Балабанов – „Страница от политическото ни Възраждане“, Издателство „Стефан Добрев“, София, 2013 г., стр. 467.

[19] Захари Стоянов – „Записки по българските въстания“, Издателство „Български писател“, София, 1975 г., стр.

  1. Книгата е в библиотеката на автора.

[20] Вж. Стефан Богданов – „Две смърти няма, а без една не може“, „Издателска компания „К и МСофия, 1991 г., стр. 106-107. Книгата е в библиотеката на автора.

[21] Вж. „Истории за двама генерали“, Михаил Заимов в „Още от деня“ с Емил Кошлуков, БНТ1, bnt1.bnt.bg, БНТ, София, петък, 16 февруари 2018 г., online: https://bnt1.bnt.bg/bg/a/istoriya-za-dvama-generali

[22] Любен Каравелов за Христо Ботьов. Любен Каравелов  (1834–1879) – български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф, поборник. Обявен е за „национален герой“. Сега изкарват, че заговорничил за атентат срещу Васил Кунчев – Левски. Любен бил по-големият брат на министър-председателя Петко Каравелов. (Михаил Греков – „Как ние освобождавахме България“, спомени, Държавен архив, ф. 250, опис І, арх. ед. 25, стр. 326-340 или нови 226а-235 в: „Ботев в спомените на съвременниците си“, събрал и изследвал Стефан Каракостов, Том Първи, „Партиздат“, София, 1977 г., стр. 545.)

[23] Стоян Заимов – „Миналото. Етюди върху „Записките“ на Захари Стоянов“, Издателство „Парадокс“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2004 г., стр. 262. Книгата е в библиотеката на автора.

[24] Пенчо Славейков – „Българската поезия“ в: Пенчо Славейков – „Статии“, Сдружение с идеална цел „Словото“, slovo.bg, София, 2000-2009 г., online: http://www.slovo.bg/old/slaveykov/pub/bgpoetry.htm

[25] При масоните всичко е „велико“ – от „велика ложа“ до „велика революция“ – например Френската и Октомврийската.

[26] Стоян Заимов – „Миналото. Етюди върху „Записките” на Захари Стоянов“, Издателство „Парадокс”, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, вече цит. съч., стр. 262-263.

[27] Вж. напр. Георги Сотиров, Варна – „Поетът Никола Вапцаров е убит за пари! Твърди извършилата журналистическо разследване Виолета Къшлова, която е работила 1 месец с архива на Велко Палин“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 4 януари 2009 г., online: https://www.blitz.bg/article/5773; Пенчо Ковачев – „Англичани xвъpлят от cамолет 20 млн. лв. за Трънския отряд“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, 19 май 2017 г., online: https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6229722; Петя Минкова, Иван Бутовски – „Никола Вапцаров, племенник на поета: Заради пари на англичаните Цола Драгойчева и Трайчо Костов засекретяват делото на чичо ми“, в. „168 часа“, 168chasa.bg, София, 23 юли 2017 г., online: http://www.168chasa.bg/Article/2537099; д-р Мариана Кирова – „Пари от Англия в делото срещу Никола Вапцаров“, по в. „Преса“, „Целокупна България“, брой 10, година 9, celokupnabulgaria.eu, София, 20 February 2018 г., online: http://www.celokupnabulgaria.eu/?p=3035

[28] „Масонът Левски“, в. „Новинар“, София, 12 февруари 2004 г., online: http://novinar.bg/news/masonyt-levski_MTIwMjsyNA==.html

[29] Провалът, фалитът – от fallimento.

[30] Пенчо Славейков – „Българската поезия“ в: Пенчо Славейков – „Статии“, Сдружение с идеална цел „Словото“, slovo.bg, вече цит. съч.

[31] Много са призваните, но малко избраните, лат.

[32] Пенчо Славейковъ – „Българска литература“, Книгоиздателство Паскалевъ, София, 1923 г., стр. 110-115.

[33] Пак там, стр. 115.

[34] Христо Ботев – „Български известия“, в. „Знаме“, бр. 13, Букурещ, 4 април 1875 г., стр. 51, препечатана в: Цочо В. Билярски – „Любен Каравелов и Христо Ботев за руската политика спрямо българите през 70-те години на XIX век“, „Сите българи заедно“, sitebulgarizaedno.com, София, 2010 г., online: http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=514:-70-xix-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61; „2. Първанов кривна от партийната линия през 1987 г.“, една поредицата на Крум Благов, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, понеделник, 31 януари 2011 г., online: https://www.24chasa.bg/Article/762579

[35] Историята е учителка на живота, лат.

[36] Кристина Патрашкова – Азис: Ако можех да избирам, нямаше да бъда гей”, в. „Уикенд”, Брой 27 /295/, София, 4–10 юли 2009 г., стр. 70.

[37] Христо Ботьов – „Борба“, в. „Дума на българските емигранти“, Браила, 1871 г.

[38] „Евангелие от Йоан“, гл. 3, ст. 21; гл. 8, ст. 32. Истинския превод от арамейски, направен от д-р Джордж Ламза, а не фалшификациите на църквата, приела синагогата, измамата, лъжата, изкористила Христовото учение.

[39] Илия Бешков Дунов (1901–1958) – социалист, тоест комунист меншевик, график, живописец и карикатурист, мислител, писател и педагог. (Цитат във: Вихрен Чернокожев – „Книга за българския народ“ или как се отглежда безгражданственост“, Електронно списание LiterNet, № 1 (86), вече цит. съч.)

[40] Това разкри евреинът от САЩ Джак Бърнстейн, който, на крилете на въодушевлението след израелската победа в Шестневната война от юни 1967 година, се преселил в ционисткия „рай“. Ашкеназим – хазар, той се оженил за сефарадска еврейка с корени в Пиринеите. Зада се сблъскав пълнота с комунистическия, марксистки израелски режим, и с неговата система за расова сегрегация и дискриминация. (Вж. Jack Bernstein – “My Farwell to Israel, Thorn of the Middle East”, Liberty Bell Press, Philadelphia, PA, 1985 г. Книгата е в архива на автора и е широко достъпна в интернет. Например от online: https://www.biblebelievers.org.au/israel.htm) А след втората му книга, когато се завърна в САЩ и взе да разказва истината, просто го застигна ръката на Моссад и го ликвидира.

[41] „2. Първанов кривна от партийната линия през 1987 г.“, една поредицата на Крум Благов, в. „24 часа“, вече цит. съч.

[42] Христо Попов (1862–1933) – министър на правосъдието в третото правителство на Васил Радославов от 23 декември 1913 до 21 юни 2018 г., юрист, руски възпитаник, родом от Македония. Като министър е осъден на доживотен затвор от Третия Държавен съд през март 1923 година, а на следващата година е амнистиран.

[43] Предложението на болшевиките за спиране на войната.

[44] Народно събрание, Дебати по времето, когато България е във война – третата война за национално освобождение на поробените българи зад граница, архив от 1917 г. в: „Димитър Благоев смятал българите за варварско и грабителско племе“, Български Информационен Блок, София, 5 януари 2010 г., online: http://www.bgnet.info/index.php?option=com_content&task=view&id=17790&Itemid=41; същото в: Росен Тахов – „Димитъp Благоeв обявява, че не е бългаpин, а мaĸедонcки cлавянин“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, 24 октомври 2013 г., online: https://www.24chasa.bg/Article/2390334 и в други източници.

[45] „2. Първанов кривна от партийната линия през 1987 г.“, една поредицата на Крум Благов, в. „24 часа“, вече цит. съч.

[46] Вихрен Чернокожев – „Книга за българския народ“ или как се отглежда безгражданственост“, Електронно списание LiterNet, № 1 (86), вече цит. съч.

[47] Вж. “’Goldstone owes Israel apology for war crimes accusations” by JPost Com Staff, “The Jerusalem Post”, jpost.com, Jerusalem, Sunday, April 3, 2011 г., 28 Adar II, 5771, online: http://www.jpost.com/NationalNews/Article.aspx?id=214907; „Comment: Goldstone the belated penitent” by David Horovitz, “The Jerusalem Post”, jpost.com, Jerusalem, Sunday, April 3, 2011 г., 28 Adar II, 5771, online: http://www.jpost.com/DiplomacyAndPolitics/Article.aspx?id=214866

[48] Иван Вазов – „Немили-недраги“, повест, сп. „Наука“, Пловдив, 1883 г., Глава ІХ.

[49] Milovan Djilas – “Тhе New Class: An Analysis of the Communist System”, An Atlantic Press book,  puЬlished bу Thames and Hudson, London, 1957г., стр. 38. Книгата е в архива на автора.

[50] Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа“, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60.

[51] Александър Хараланов – „Обръщение на Левски към днешните нагли пладнешки крадци: „за такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно смърт, смърт и пак смърт“, Afera.bg, вече цит. съч.

[52] Вж. „Левски да бъде обявен за светец, поиска НФСБ от Светия Синод“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, сряда, 21 февруари 2018 г., online: https://www.24chasa.bg/novini/article/6729339

[53] Г. С. Раковскаго – „Горскiй пѪтник“, Повествительнъ спѣвъ, списанъ в лѣто 1854, печятанъ же въ лѣто 1857, у Новый Садъ 1857 в книгопечатньѪ Др. Дан. Медаковича, стр. v.

[54] Захарий Стоянов – „Записки по българските въстания“, вече цит. съч., стр. 596-597, бележка под линия.

[55] Става дума за първото издание на „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов в два тома.

[56] Стоян Заимов – „Миналото: Етюди върху „Записките“ на Захари Стоянов“, Издателство „Парадокс“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, вече цит. съч., стр. 91-92.

[57] Принадлежността на Раковски към масонството е регистрирано ва различни източници. Ала най-точно – в: Недю Недев – „Българското масонство (1807-2007)“, Издателска къща „Хермес“, София, 2008 г., стр. 584 и пр. Книгата е в библиотеката на автора.

[58] Вж. напр. Стефан Дойнов – „Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878)“, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2005 г., стр. 151.

[59] Георги С. Раковски – „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“, в: Георги С. Раковски – „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“; Кръстьо Раковски – „Русия на Изток“, ИК „Стрелец“, София, 2004 г., стр. 14-15, 16-17. Книгата е в библиотеката на автора.

[60] „Евангелие от Матей“, гл. 16, ст. 26.

[61] Панайот Хитов – „Как станах хайдутин“, Издателство „Отечество“, София, 1982 г., стр. 198, 202.

[62] Игор Бунич – „Златото на партията“, Издателство „Прозорец“, София, 1995 г., стр. 107. Книгата е в библиотеката на автора.

[63] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 18, 24. Книгата е в архива на автора.

[64] Вж. „Евангелие от Матей“, гл. 23, ст. 30-31. Всички Евангелски текстове са от превода на английски, направен от асириеца д-р Джордж Ламза от оригиналите на арамейски.

[65] Вж. Йорданъ Ивановъ – „Северна Македония: Исторически издирванья“, издава Българското книжовно дружество, София, 1906 г. Книгата е в архива на автора.

[66] „Ловчански митрополити от екзархийския и патриаршеския период“, „Ловчанска епархия – История“, Официален сайт на Св. Синод на Бълтгарската православна църква – Българска патриаршия, bg-patriarshia.bg, София, последна промяна на 12 януари 2017 г., online: http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=lovech_diocese_history.xml

[67] „Евангелие от Матей“, гл. 10, ст. 21.

[68] Вж. Тодор Балкански – „Партизанският терор и вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище“, ИК „Знак’94“, Велико Търново, 2008 г., стр. 467-468. Книгата е в библиотеката на автора.

[69] Вж. Панайот Хитов – „Как станах хайдутин: Спомени от хайдутството“, Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2008 г., стр. 353. Книгата е в библиотеката на автора.

[70] Вж. Тодор Балкански – „Партизанският терор и вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище“, ИК „Знак’94“, Велико Търново, 2008 г., стр. 467-468, книгата е в библиотеката на автора, в: Вж. от първата до най-новата ми публикации: Георги Ифандиев – „И ще узнаете истината, и истината ще ви направи луди. Сега, когато вече сте луди, нека ги забием!“, За кожата на един народ: Мрачни спомени за черните комунистически зверства ● Каква е стойността на човешкия живот според болшевишкото „ценообразуване“ ● За гоите и хората – ще се загуби ли homo sapiens Bulgaricum“, „ФорумЪт“, forumat-bg.com, София, 11 юни 2009 г., online: http://forumat-bg.com/politika/264-2009-06-11-03-22-13; Георги Ифандиев – „Чорлави размисли посред прекрасно лято“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 18 юли 2017 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d1%87%d0%be%d1%80%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%bc%d0%b8%d1%81%d0%bb%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d1%81%d1%80%d0%b5%d0%b4-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%81%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d1%8f

[71] Стефан Каракостов – „Левски в спомените на съвременниците си”, Издателство „Партиздат“, София, 1976 г., стр. 63.

[72] Вж. Панайот Хитов – „Как станах хайдутин“, Издателство „Отечество“, София, 1982 г., стр. 289.

[73] Вж. Христо Ботйов – Хайдути“, Баща и син, в. „Дума на българските емигранти“, Браила, 1871 г.

[74] Според мен по-правилно е „разбойниците“.

[75] Васил Левски – „Нареда на работниците за освобождението на българският народ“, Общобългарски Комитет „Васил Левски“, vasil-levski.bg, вече цит. съч., online: http://vasil-levski.bg/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F/%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0-2/

[76] На Аврора – Aurore. За масоните символите са от изключително занчение. И за комунистите, чиито партии представляват закрити, тайни общества, макар повечето от редовите участници да не осъзнават това. Ето защо никак не било случайно и названието на парижкия вестнник, в който крайно левият писател Емил Зола публикувал статията си „Аз обвинявам“, защитаваща Алфред Драйфус и еврейството. Той се наричал “L’Aurore” – „Зората“. А болшевишкия метеж в Русия, обявяван като Октомврийска революция от 1917 г., все още неизменно бива свързван с крацера „Аврора“! Вестникът на масона Данаил Крапчев, когото погрешно смятат за „десен“, макар да е привличал доста „леви“ автори, начело с Никола Вапцаров, също се наричал „Зора“. Понастоящем едно от най-ретроградните тукашни комунистически издания, имитиращо националистически уклон – сиреч нацистки, се нарича „Нова Зора“. Има си крушка опашка, както е казал народът ни.

[77] Albert Pike – “Morals and Dogma”, published by the Supreme Council of the Thirty Third Degree for the Southern Jurisdiction of the United States Charleston, Charleston, SC, 1871 г., стр. 322. Книгата е в архива на автора.

[78] Вж. „Из архивата на Найден Геров“, стр. 296-297, писмо 473, Христо Георгиев до Найден Геров, 14 юни 1869 г. в: Евгений Волков – „Христо Ботев“, Превод от руски под редакцията на Михаил Попруженко, Боян Пенев и Михаил Арнаудов, Издание на ФАБ, София, 2009 г., стр. 289; в оригиналното издание: Евгени Волковъ – „Христо Ботевъ“, Библиотека „Мисъль и дейность“ № 2, Печатница „Бр. Миладинови“ София, 1929 г., стр. 117. Книгата е в библиотеката и в архива на автора.

[79] Вж. напр. Георги Ифандиев – „9 септември 1944 година – денят, в който поднесоха България като блюдо на пиршеството на хищниците от интернационалното Братство“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 6 септември 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/9-%d1%81%d0%b5%d0%bf%d1%82%d0%b5%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-1944-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%8f%d1%82-%d0%b2-%d0%ba%d0%be%d0%b9%d1%82%d0%be-%d0%bf%d0%be%d0%b4; Георги Ифандиев – „Нека ви разкажа за комунизма – Част 4“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 5 ноември 2017 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D0%B2%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B6%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-3

[80] „Из архивата на Найден Геров“, стр. 296-297, писмо 473, Христо Георгиев до Найден Геров, 14 юни 1869 г. в: Евгений Волков – „Христо Ботев“, Превод от руски под редакцията на Михаил Попруженко, Боян Пенев и Михаил Арнаудов, Издание на ФАБ, София, 2009 г., стр. 289; в оригиналното издание: Евгени Волковъ – „Христо Ботевъ“, Библиотека „Мисъль и дейность“ № 2, Печатница „Бр. Миладинови“ София, 1929 г., стр. 117. Книгата е в библиотеката и в архива на автора.

[81] Учените глупаци са най-лошите глупаци, лат.

[82] „Евангелие от Матей“, гл. 26 ст. 65.

[83] Любопитен съм да науча кое убийство е християнско?

[84] „Евангелие от Матей“, гл. 7 ст. 15.

[85] Георги Тодоров – „Левски, Църквата, секуларизмът, светостта“, в. „Култура“, брой 7 (2713), kultura.bg, София, 22 февруари 2013 г., online: http://www.kultura.bg/bg/article/view/20642

[86] Пак там.

[87] Н. Начовъ – „Христо Ботевъ“, Държавна печатница, София, 1931 г., стр. 32-33. Книгата е в библиотеката на автора.

[88] Христо Ботев – „Пирдопските чорбаджии се заканват да убият Л. Каравелов и сподвижниците му“, Редакционна бележка, в. „Независимост“, година ІІІ, брой 48, Букурещ, 18 август 1873 г., стр. 3, в: Младен Стоянов – „Масонството, българската революция и Левски“, Издателство „Пандора прим“, вече цит. съч., стр. 230-231.

[89] Описание на революционния ентусиазъм във Франция през 1789 година в: Nesta H. Webster – “The French Revolution: A Study in Democracy”, Constable and Company, Ltd., London, 1920 г., стр. 412. Книгата е в архива на автора.

[90] Това, след уволнението ми от вестник „Вести“, през едномесечния ми стаж в списание „Клуб М“, което – не знам по какъв начин, може под наем – беше настанено там.

[91] Това с изпънатите жили ми хареса. Ашколсун!

[92] Тук пълният член е задължителен – деветнадесетият век е подлог. Но даже коректорите при социализма не бяха чак толкова качествени. За професорите от рабфаковете да не говорим…

[93] Николай Генчев – „Левски, революцията и бъдещият свят“, Издателство „Отечествен фронт“, София, 1973 г., електронен вариант в Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, online: http://electronic-library.org/books/Book_0016.html

[94] Вж. Недю Недев – „Българското масонство (1807-2007)“, Издателска къща „Хермес“, София, 2008 г., стр. 468-628; Димитър Недков – „Масоните се завърнаха в България”, Първи том: „Възраждането на идеята за братството“, цялата книга; „Седемнадесет премиер-министри на България са били масони“, в. „Черно море“, Варна, 22 юни 2002 г., online: http://otves.org/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=60&Itemid=87;  „Масонството в българския печат”, „Отвес”, сайт на братята-масони, членове на  Великата Ложа на Старите Свободни и Приети  Зидари в България и Стария и Приет Шотландски Ритуал, Ориент България, София, дата не е посочена, online: http://otves.org/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=26&Itemid=28

[95] „А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Исусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! Защото Исус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. Исус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Исуса да не им заповядва да идат в бездната. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.“ („Свето Евангелие от Лука“, гл. 8, ст. 27-33.)

[96] Никола Кондарев – „Васил Левски. Биография“, Издателство на Българската Работническа Партия (Комунисти), София, 1946 г., стр. 223.

[97] Левски до редакцията на в. „Народност“ в Букурещ от Гюргево с дата 1868, 1 юни, подписано с Левски, От неизд. арх. на Тайния Ц. комитет в Букурещ, 1866–1869 в: Димитър Т. Страшимиров – „Васил Левски: „Живот, дела, извори“, Том I – Извори, Издателство Изток-Запад, София, 2014 г., стр. 29. Васил Иванов Кунчев – Левски нямал един работен ден в живота си.

[98] Стефан Каракостов – „Левски в спомените на съвременниците си“, Издателство „Партиздат“, София, 1973 г., стр. 56.

[99] Стефан Каракостов – „Левски в спомените на съвременниците си”, Издателство „Партиздат”, София, 1973 г., стр. 56.

[100] Панайот Хитов – „Как станах хайдутин: Спомени от хайдутството“, Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2008 г., стр. 255-256.

[101] Пак там, стр. 227-228.

[102] Васил Левски – „Документално наследство“, Юбилейно издание по случай на 100 години от гибелта му, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1973 г., стр. 201.

[103] Поп Минчо Кънчев – „Видрица: Спомени, записки, кореспонденция”, Книгоиздателска къща „Труд”, София, 2006 г., стр. 298. Не се учудвайте на правописа, който е запазен. Така са говорили навремето.

[104] Безсрамници, тур.

[105] Размирници, тур.

[106] Облекло, носия, типична за арнаутите, албанците, та убийците да приличат на такива.

[107] Пак там.

[108] Вж. подробности в: Георги Ифандиев – „Войната е мир! Свободата е робство! Невежеството е сила! Обаче пука ли му на някой? – Част 16 – 1“, „Диагноза с Георги Ифандиев“ , diagnosa.net, София, 26 август 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%B2-16; Георги Ифандиев – „Чорлави размисли посред прекрасно лято“, „Диагноза с Георги Ифандиев“ , diagnosa.net, София, 18 юли 2017 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%87%D0%BE%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%BB%D1%8F

[109] Синът бил четиринадесетгодишен момък, едва навлизащ в юношеството.

[110] Младен Стоянов – „Масонството, българската революция и Левски“, ИК „Пандора Прим“, София, 2006 г., стр. 162. Книгата е в библиотеката на автора.

[111] И тук авторът, ползвал други източници, е неточен: нападнатият от левски ловешки търговец, който отказал да даде помощи за диарбекирските заточеници, е Тодор (или Денчо) Халачина.Споменатият тук Арнаудов е Никола Арнаудов от Етрополе, местен първенец, приближен на дякон Паисий, срещу когото също е било извършено несполучливо покушение от няколко комитетски дейци начело с Димитър Общи. Левски е бил заставен да убие слугата му Стоянчо (или Стойчо) Гиргинов, за да не падне във вражески ръце… – Бел. на изд.

[112] Вутьо Ветьов (Ветев; около 1827-1892), член на местния революционен комитет; участва по-късно и в обира на хазната при Арабаконак; заточен в Диарбекир, където заварва поп Минчо и от когото вероятно [авторът] е черпил сведения. – Бел. на изд.

[113] Поп Минчо Кънчев – „Видрица: Спомени, записки, кореспонденция“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2006 г., стр. 295. Книгата е в библиотеката на автора.

[114] Писмо до Панайот Хитов, подписано с „Ваш знаменосец В. И. Левски“, Н. Б. II. A., п. 89, № 8037 в: Димитър Т. Страшимиров – „Васил Левски: „Живот, дела, извори“, Том I – Извори, вече цит. съч., 2014 г., стр. 24.

[115] Иван Христов Касабов (1866 – 1868) – революционер, юрист и публицист, роден в Свищов. Един от водачите на Тайния централен български комитет в Букурещ, близък с Каравелов и Левски, когото смята за „най–верния наш агент, който ходеше в България и проповядваше въстанието“. (Вж. Борислав Гърдев – „Наставникът на Левски: 100 години от смъртта на Иван Касабов – български революционер, юрист, книжовник“, „Културни новини“, kulturni-novini.info, София, 10 юли 2011 г., online: https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=12869&sid=25) Участва в организирането на Първата българска легия в Белград. Масон от международната ложа „Али Коч“, свързан с ложата „Млада България“. Смятан за шпионин на отоманците. Злоупотребявал със събраните парични средства. (Стоян Заимов – „Миналото: Етюди върху „Записките“ на Захари Стоянов“, Издателство „Парадокс“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2004 г., стр. 41-42; Младен Стоянов – „Масонството, българската революция и Левски“, ИК „Пандора Прим“, София, 2006 г., стр. 312. Книгите са в библиотеката на автора.) След смъртта на Васил Кунчев се отдръпва от подривните движения. Завършил два университета – във Виена и в Брюксел. От 1884 г. става действителен член на Българското книжовно дружество.

[116] Панайот Хитов – „Как станах хайдутин“, Издателство „Отечество“, вече цит. съч., стр. 199-200.

[117] Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов, 11 април 1871 г. „Из писмо до Данаил Попов, лятото на 1871“, „Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски“, съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1987 г., стр. 71.

[118] „Из писмо до Данаил Попов, лятото на 1871“, „Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски“, съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, Издателство „Наука и изкуство“, вече цит. съч., стр. 107.

[119] Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов, 11 април 1871 г. „Из писмо до Данаил Попов, лятото на 1871“, „Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски“, съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, Издателство „Наука и изкуство“, вече цит. съч., стр. 74, 78.

[120] Вж. Захари Стоянов – „Записки по българските въстания“, Издателство „Български писател“, София, 1975 г., стр. 438-487; Стоян Заимов – „Миналото: Етюди върху „Записките“ на Захари Стоянов“, Издателство „Парадокс“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2004 г., стр. 96-97. Двете книги са в библиотеката на автора.

[121] Васил Балевски от Института по литература на БАН в интервю. (Силвия Николова – „Бенковски е бил руски шпионин“, в. „Стандарт News“, standartnews.com, София, сряда, 10 май, 1999 г., online: http://paper.standartnews.com/archive/2000/05/10/society/interv.htm)

[122] Сграда, наета с цел да бъде нещо като щаб на въстанието при неговата подготовка. В нея живеели само определените за негови началници. Достъп до нея имали шепа доверени лица.

[123] Пак там, стр. 94-95.

[124] На едно подбалканско село!

[125] Пак там, стр. 105.

[126] След години шумкарите се кичели с подобни „тарикатски“ прякори.

[127] Захари Стоянов – „Записки по българските въстания“, Издателство „Български писател“, София, 1975 г., стр. 511. Книгата е в библиотеката на автора.

[128] Пак там, стр. 512.

[129] Пак там, стр. 921.

[130] Пак там.

[131] Вж. напр. Пламен Даракчиев – „Какво си спомням за клането в Батак“, Пламен Даракчиев – Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития, plamski.net, София, 26 април 2007 г., online: http://www.plamski.net/batak

[132] Ханна Аренд (1906–1975) – еврейка, ционистка, родена в Германия, с леви политически убеждения, живяла в Чехословакия, Швейцария и Франция. А от 1941 г. – в САЩ. Развявана от ционистите като пропагандно знаме. Два пъти била е омъжена за комунисти. (Hannah Arendt – “Crises of the Republic: Lying in Politics, Civil Disobedience on Violence, Thoughts on Politics, and Revolution”, Harcourt Brace Jovanovich, New York City, 1972 г., стр. 206.)

[133] Това подчертаване е на самия автор Стоян Заимов. Ако го анализирате внимателно, то съдържа присъда над „апостолите в Гюргево“.

[134] Стоян Заимов – „Миналото: Етюди върху „Записките“ на Захари Стоянов“, Издателство „Парадокс“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, вече цит. съч., стр. 109.

[135] Mahatma K. Gandhi – „Non-Volence in Peace and War”, Vol. І, Navajivan Publishing House, Ahmendabad, India, 1942 г., стр. 357.

[136] Александър Хараланов – „Обръщение на Левски към днешните нагли пладнешки крадци: „за такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно смърт, смърт и пак смърт“, Afera.bg, вече цит. съч., online: http://afera.bg/%d0%be%d0%b1%d1%80%d1%8a%d1%89%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%bb%d0%b5%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d1%88%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d0%b3%d0%bb.html

[137] Вж. Георги Вл. Владимиров, доктор по история – „Предсмъртното писмо“ на Васил Левски и  манипулации на историческата памет с методите на съвременния виртуален непукизъм“, Министерство на образованието, mc.government.bg, София, 28 февруари 2011 г., online: http://mc.government.bg/newsn.php?i=1&n=2468%29

[138] Пак там.

[139] Пак там.

[140] Това го пише един неруснак, жид, който презира „руския човек“.

[141] Илья Эренбург – „Убей!“, газета „Красная звезда“, № 172 (5236), Москва, 24 июля 1942 года.

[142] Ернст Толер (1893–1939) – евреин, комунист, германски драматург експресионист. Прогонен от нацистите, живял и работил в Канада и САЩ. Настанил се в Калифарния, след това в Ню Йорк, където никой не го зачитал и не му давал работа. Останал без средства, през май 1939 година извършил сполучлив опит за самоубийство. (Ernst Toller” by John Simkin, “Spartacus Educational”, spartacus-educational.com, Spartacus Educational Publishers Ltd., UK, 2016 г., online: http://spartacus-educational.com/FWWtoller.htm) Правото не е добито по законен път. Ако всеки реши да постъпва така, анархията и хаосът са гарантирани.

[143] Вж. Библия, „Втора книга на Мойсей – Изход“, гл. 21, ст. 23-25.

[144] Марко Балабанов – „Страница от политическото ни Възраждане“, Издателство „Стефан Добрев“, вече цит. съч., стр. 467.

[145] Валери Петров – „Народен съд“, Хорова агитка, нарисува Марко Бехар, Младежка библиотека № 5, Издателство на Българската работническа партия (комунисти), София, 1944 г., стр. 41-42. Книгата е в библиотеката на автора.

[146] William Shakespeare – “The Merchant of Venice”, 1596-1598 г., shakespeare.mit.edu, Act I, Scene III. Venice. A public place, цялата пиеса от online: http://shakespeare.mit.edu/merchant/full.html  Официалният превод на български е: „Я гледай го ти мазния митар! Веднъж го мразя като християнин, но дваж, задето от вродена глупост пари отпуска в заем безвъзмезден и смъква с туй приетия в тоз град размер на ползата! Да можех само за глезена един път да го пипна, наситил бих ненавистта, която набрал съм не от вчера срещу него! Той мрази нашия избран народ и тъкмо сред търговското гъмжило обсипва с хули мене, моите сделки и честните ми доходи, които нарича „лихви“! Ако му простя, проклето да е племето ми!“

[147] Функционирало от 21 май 2013 до 6 август 2014 година.

[148] Вж. „Минчо Минчев: Наше е правителството, както е наш Левски, но и бесилото е ваше и предателят е ваш“, Агенция „Фокус“, focus-news.net, София, 29 юли 2014 г., online: http://www.focus-news.net/news/2014/07/29/1948965/mincho-minchev-nashe-e-pravitelstvoto-kakto-e-nash-levski-no-i-besiloto-e-vashe-i-predatelyat-e-vash.html Твърде съкратен вариант на крясъците на другаря Минчо Минчев, възприети като „изявление на народен представител“.

[149] Вж. напр. Стефан Каракостов – „Левски в спомените на съвременниците си“, Издателство „Партиздат“, София, 1976 г., стр. 68.

[150] „Евангелие от Матей“, гл. 8, ст. 32.

[151] Вж. Алеко Константинов – „Бай Ганьо в банята“.

[152] Стефан Бочев – „Автопортретът ми като журналист и дипломат“, Фондация „Комунитас“, София, 2009 г., стр. 77-78. Книгата е в архива на автора.

[153] Милена Нейова – „Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове“, „Гласове“, glasove.com, София, понеделник, 4 март 2013 г., online: http://www.glasove.com/valentin-vatsev-borisov-e-nakazanie-za-nashite-grehove-25832

[154] Максимилиан Робеспиер (1758–1794) – криптоевреин, френски юрист и политик, един от главатарите на Френската революция, якобинец и идеолог на властта на терора. Яростен защитник на евреите и техните права. Арестуван, осъден и екзекутиран от своите. Тоест – станал жертва на собствените си крайно зли възгледи. (Lawrence Hill – “Blood: A Biography of the Stuff of Life”, Oneworld Publications, Toronto, Canada, 2014 г., стр. 232.)

[155] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Второ пълно издание, Фондация „Българска наука и изкуство“, София, 2003 г., стр. 683. Книгата е в библиотеката на автора.

[156] Пак там, стр. 215.

[157] Пак там.

[158] Вж. „Ешелоните на смъртта“, сценарий Хаим Оливер,  оператори Иван Геков и Борислав Пунчев, режисьор Борислав Пунчев, с участието на Филип Трифонов (в ролята на Тодор Живков), Борис Луканов, Наум Шопов, Уве Цербе, Киностудия „Бояна“, София, 1986 г.

[159] Вж. Джеки Стоев – „Да, имало е фашизъм в България, но той започва на 9.9.1944 г.“, в. „168 часа“, 168chasa.bg, София, 19 януари 2018 г., online: http://www.168chasa.bg/article/6667946

[160] Имам предвид организационното ядро, а не масата огорчени, бездействащи и осиромашели офицери, които станали лесна плячка на масоните в Коминтерна. Тук истинският пратеник на Коминтерна и таен главатар на метежа бил масонът Васил Коларов, състудент на Бенито Мусолини в Швейцария.

[161] Вж. напр. Димитър Недков – „Масоните се върнаха в България“, Първи том: „Възраждането на идеята за Братството“, Второ, преработено и допълнено издание, Издателство „Мириам“, София, 2005 г., стр. 204. Книгата е в библиотеката на автора.

[162] Вж. Даниела Горчева – „Как Народният съд изби спасителите на българските евреи“, в. „168 часа“, 168chasa.bg, София, 16 февруари 2018 г., online: http://www.168chasa.bg/article/5403800

[163] Хари Уетън 1871-1959) – американски равин и философ, роден в Русия, изследвал разработките на Барух „Бенедикт“ Спиноза и Карл Маркс. Близък до висшите ционистки кръгове, още в началото на 1939 година предупредил интернационалното еврейство, че предстои световна война. Разглеждайки идеологиите на комунизма, фашизма и нацизма той доказва, че те са разновидности на третото. Смята, че под формата на държавен капитализъм фашизмът е неизбежен етап от човешката история по пътя към комунизма. И съветва евреите да се сближават с нацисти и фашистите, за да превземат тези движения отвътре и в услуга на световния комунизъм. (Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 81. Книгата е в архива на автора.)

[164] „Кой беше отец Димитър Амбарев“, Webcafe.bg, София, 3 юли 2014 г., online: https://www.webcafe.bg/id_2094972028

[165] “Far-right extremists march in Sofia to honor pro-Nazi general”, reporting by Angel Krasimirov, Editing by Hugh Lawson, Reuters, reuters.com, London, Saturday, February 17, 2018 г., online: https://www.reuters.com/article/us-bulgaria-farright-march/far-right-extremists-march-in-sofia-to-honor-pro-nazi-general-idUSKCN1G10UV?il=0

[166] Пак там.

[167] Вж. напр. Shlomo Sand – “The Invention of the Jewish People”, Translated by Yael Lotan, Verso, London, 2009 г. Книгата е в архива на автора.

[168] Равинът Хари Уетън. (Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, вече цит. съч., стр. 197.)

[169] Вж. следната моя публикация и специално 001 – Video – Buckingham Palace Criticises ‘The Sun’ Over Film of Queen Giving Nazi Salute as a Child в нея: Георги Ифандиев – „Дегенерати, облечени във власт – Част 1 – Кмет, кралица или за овчедушието на нациите“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 1 септември 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B4%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-1 или само видеото от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=vnEfFIOl5_E

[170] Скрепено с целувка, англ.

[171] “Sealed with a Kiss” by The Four Voices, written by Peter Udell and Gary Geld, Columbia Records, New York, NY, 1960 г. Песента постига успех в изпълнението на Брайън Хайлънд две години по-късно. (Вж. “Sealed with a Kiss” by Brian Hyland, ABC Records – Paramount, New York, 1962 г.)

[172] Вж. Curtis B. Dall – “Franklin Delano Roosevelt: My Exploited Father-in-Law”, A Reprint of the 1970 Revised Edition, AAARGH, Chicago, IL, on Internet, 2004 г. Книгата е в архива на автора.

[173] “Far-right extremists march in Sofia to honor pro-Nazi general”, reporting by Angel Krasimirov, Editing by Hugh Lawson, Reuters, вече цит. съч.

[174] Пак там.

[175] Пронацисткия Съюз на българските легиони през трийсетте и четиридесетте, англ.

[176]

[177] Иван Дочев (1906–2005) – юрист, един от основателите на СБНЛ – Съюза на българските национални легиони и негов председател. Бил е кмет на Силистра. Когато отива в Северна Америка, става един от основателите на Българския национален фронт – уж антикомунистическа организация на имигранти от България, която вщъщност беше бъкана от ченгета, изпратени от комунистическия режим. Смятан е за нацист и антисемит, макар идеологията на СБНЛ да е лява, ориентирана към обществено равенство, подпомагане на по-бедните слоеве чрез система от социални мерки и т.н. (Иван Дочев – „Шест десетилетия борба против комунизма за свободата на България“, Издателство „Пигмалион“, Пловдив, 1995 г., стр. 183. Книгата е в библиотеката на автора.)

[178] Пълната форма на съюза „с“ е задължителна. Нататък съм коригирал текста заради читателите.

[179] Кирил Джувинов – „БГ фюрерът Иван Дочев през 1993 година: Хитлер не ми е давал пари. ЦРУ веднъж ме предупреди да спра aнтикомунистическата си дейност“, NABORE.BG – електронен вестник за пенсионерите, nabore.bg, София, 2018 г., online: http://www.nabore.bg/statia/bg-furerat-hitler-ne-mi-e-daval-pari-671-14

[180] Уинстън Чърчил (1874–1965) – евреин по майчина линия, британски военен, политик и държавник, партиен многобоец, криптокомунист. (Statement by Winston Churchill to the House of Commons (27 February 1945)”, Parliamentary Debates, House of Commons-Official report, Tenth session of the Thirty-Seventh Parliament of the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, 8 George VI, Dir. of publ. Hansard, 1944-45, No 408; fifth series, London, His Majesty’s Stationery Office, “Crimea Conference”, стp. 1274-1284, online: https://www.cvce.eu/content/publication/1999/1/1/68a6136f-a7cf-40cf-9765-af120da30526/publishable_en.pdf)

[181] Наделина Анева – „Има поне дузина чиновници без дипломи в еврозвената: Хората трябва да мислят за предсрочни избори, казва политологът Валери Жаблянов“, в. „Сега“, segabg.com, София, 22 декември 2010 г., online: http://www.segabg.com/article.php?issueid=7848&sectionid=5&id=0001201

[182] „Валери Жаблянов“, от Уикипедия, свободната енциклопедия, bg.wikipedia.org, Wikipedia, wikipedia.org, San Francisco, CA, последна редакция на страницата на 24 февруари 2018 г., online: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8_%D0%96%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2

[183] “Bulgaria’s most popular politician: great hopes, murky ties” by Ambassador John Beyrle, WikiLeaks, wikileaks.org, Sunshine Press, Ireland, declassified 9 September 2016 г., online: https://wikileaks.org/plusd/cables/06SOFIA647_a.html

[184] Пак там.

[185] Вж. “German forces around Anzio, having failed to drive the Allies from the beachhead, go over to a defensive posture”, “The Times”, London, Friday, March 3, 1944 г.

[186] Джаред Мейсън Дайъмънд – евреин, американски еколог, географ, биолог, антрополог и автор на научни изследвания и на научно-популярни книги. Пълен професор по география в Университета на Калифорния в Лос Анджелис. Поставен на пето място в неофициалната класация на стоте най-уважавани световни интелектуалци, съставена чрез допитване на читатели на изданията “Prospect” и “Foreign Policy”. (Jared Diamond – Collapse: How Societies Choose to Fail or Succeed”, Viking, Penguin Group, New York, NY, 2005 г., стр. 32. Книгата е в архива на автора.)

[187] Вж. напр. „Валери Жаблянов от БСП издържа семейството си с пари за образование“, koch.bg, София, 27 юни 2016 г., online: https://koch.bg/2016/06/27/valeri-zhablyanov-ot-bsp-izdarzha-semejstvoto-si-s-pari-za-obrazovanie/

[188] Вж. Георги Ифандиев – „Камък върху камък няма да остане на земята в задаващата се борба за мир и прогрес – Част 1“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 15 февруари 2018 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%ba%d0%b0%d0%bc%d1%8a%d0%ba-%d0%b2%d1%8a%d1%80%d1%85%d1%83-%d0%ba%d0%b0%d0%bc%d1%8a%d0%ba-%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d0%b5%d0%bc

[189] Вж. напр. Мариела Балева – „Валери Жаблянов – „насила герой“, в. „Труд“, trud.bg, София, четвъртък, 22 февруари 2018 г., online: https://trud.bg/%d0%b2%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d1%80%d0%b8-%d0%b6%d0%b0%d0%b1%d0%bb%d1%8f%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b0-%d0%b3%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b9/

[190] „Владимир Тошев е водач на кандидат-депутатската листа на ГЕРБ във Видин“, „44 паралел“, 44paralel.com, Видин, 4 февруари 2013 г., online: http://44paralel.com/politiki-4374

[191] Пак там.

[192] Всичко в текста е запазено в автентичния му вид.

[193] Спас Гърневски – „„С уверени стъпки към нови победи!“, в. „Печатарски работник“, брой 129, Пловдив, 24 май 1986 г., стр. 1, в архива на автора.

[194] Вж. Спас Гърневски – „Свободата“, в. „Печатарски работник“, брой 120, Пловдив, 9 септември 1984 г., стр. 1, в архива на автора.

[195] Вж. Дияна Желязкова – „Скандал! Изгонена от просветата с граждански протести ни поздравява за Деня на будителите“, Radian.bg, Шумен, 1 ноември 2017 г., online: http://radian.bg/2017/11/01/skandal-izgonena-ot-prosvetata-s-grazhdanski-protesti-ni-pozdravyava-za-denya-na-buditelite/

[196] Вж. Христо Христов – „Има ли МОН воля да вкара комунистическия режим в учебниците по история“, Държавна сигурност.com, desebg.com, София, 11 юли 2016 г., online: http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2821:2016-07-11-17-31-02&catid=77:obrazovaniekomunizum&Itemid=96

[197] “The Decline and Fall of the American Empire: Domestic and global trends suggest that in 2025, just 15 years from now, the American century could all be over except for the shouting” by Alfred W. McCoy, “The Nation”, thenation.com, New York City, December 6, 2010 г., online: https://www.thenation.com/article/decline-and-fall-american-empire/

[198] American Civil Liberties Union – ACLU.

[199] Самоопределяне. Авторът има предвид, че днес в САЩ разрешават самоопределяне по много признаци, но не и на белите жители. Привилегии имат цветнокожите и евреите, хомосексуалните и другите същества с т. нар. различна полова ориентация, някои религиозни групировки и секти, на първо място евреите и подчинените им евангелистки псевдохристиянски църкви.

[200] Евреите се изкарват най-големите и вечни жертви, макар че управляват почти навсякъде – явно или от задкулисието.

[201] Буквално: имате тяло, лат. Става дума за закон, въведен още в началото на формирането на Съединените щати като държава. Той бил приет в резултат на миналото на много от преселниците-учредители на Съюза на дотогавашните колонии. Те смятали, че са били незаконно преследвани в родните им страни. Затова приели специален закон, който постановява, че човек не може да бъде хвърлен и държан в затвора, докато не бъде изправен пред легитимен съд, който да реши дали е законосъобразно да бъде задържан зад решетките или не. След двувековно прилагане на това правило, осигуряващо правото на неприкосновеност и защита на личността, то беше отменено от правителството на Джордж У. Буш във връзка с нападенията над сгради в Ню Йорк и на зданието на Пентагона от 11 септември 2001 г., организирани и осъществени от самите власти именно за ограничаване на свободите и правата на гражданите. И за развързване на ръцете на военнопромишления комплекс за нови войни далеч от американските граници – своеобразен пазар за пласмент на неговата продукция. Медиите се направиха, че не забелязват това превръщане на Америка в тоталитарна държава. Обикновен комунизъм. Ако щете – фашизъм. Те са почти идентични.

[202] “Does the ACLU Any Longer Defend Civil Liberty?” by Paul Craig Roberts, Paul Craig Roberts Institute for Political Economy, paulcraigroberts.org, Panama City Beach, FL, Friday, February 23, 2018  г., online: https://www.paulcraigroberts.org/2018/02/23/aclu-longer-defend-civil-liberty/

[203] Ерик Сет Рубин е евреин, чиито родови корени са заровени в Руската и Съветската империя. Той говори руски и украински език. Едно от първите места, които побърза да посети след пристигането си в София, беше изцяло комунистическата Организация на българските евреи „Шалом“ и синагогата, контролирана от нея под названието Еврейски културен център. Признал, че „се чувства част от българската еврейска общност“. Това е така, понеже на практика евреите управляват и контролират САЩ и това е всеизвестно.

[204] Вж. „Декларация на Посолството на Съединените американски щати в България“, U.S. Embassy Sofia, bg.usembassy.gov, 17 февруари 2018 г., online: https://bg.usembassy.gov/bg/statement-from-the-united-states-mission-to-bulgaria-bg/

[205] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом“, Издателство „Дилок“, София, 2009 г., стр. 369. Книгата е в библиотеката на автора.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...