- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

ПРЕВЪРНАТА В МАНТАЛИТЕТ, ДУХОВНАТА НИЩЕТА ПРЕРАСТВА В БИТОВА МИЗЕРИЯ, НИХИЛИЗЪМ И ОТЧУЖДЕНИЕ

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

Преди има-няма четири-пет дни ме срещна мъж на средна възраст. Заговори ми неформално – на „ти“, сякаш сме стари познати. Гледал ме още от първите мои телевизионни появи. Оттогава със съпругата му станали мои почитатели.

 

В този момент телефонът му позвъня с една от онези странно изкривени от електрониката мелодии, с които корпоратократорите тъпчат този вид уреди за лесно и масово проследяване, въздействие и постоянно безпокойство. Оказа се жена му. С възторжен глас моят събеседник й обясни къде се намираме. И я прикани да побърза, за да се срещне с „един мой добър познат, даже любимец“.

 

Съпругата се оказа на двадесетина метра. (Двамата контактуваха чрез подвижните си телефони. Колко удобно!) И буквално след минута застана пред мен. Симпатична булка с ведра усмивка върху лицето, по което не се четеше обичайното тукашно напрежение.

 

 

 

Рибата се вмирисва от главата или за щастливите сред нещастни

 

 

 

Явно доловили моето учудено-одобрителното изражение, двамата почти в хор и без да ги питам изясниха:

 

Случихме, като се махнахме от тук. Избягахме от този народ!

 

Уточних, че става дума за население, а не за народ. Съгласиха се.

 

Похортувахме. Разбрах страната, в която са се установили. Махнали се не толкова заради бедността, колкото поради своята нетърпимост към търпимостта на нашенци. Изобщо не отворихме дума за доходи, стандарт на живот и прочие материални неща. Разговорът се въртеше все около не волското, а направо робското примирение на самозваните „българи“. На тяхната почти всеобща бездуховност и все по-задълбочаваща се простащина.

 

Полюбопитствах, дали в новото си местонахождение са намерили по-умен, по-свободолюбив и по-приемлив народ.

 

Отговориха, че по отношение на политиката тамошните хора са същите мизерници, като тукашните. Но съществуват няколко уточнения, които превръщат бита им в достатъчно приемлив.

 

Преди всичко – възпитанието и обноските. На второ място – отсъствието на крайна дебелащина и агресивност. На трето – редът и чистотата, които са отгледани у тамошните жители. Но също така са нещо, което законът и неговото стриктно прилагане поддържат. Тъй като глобите за дребни на пръв поглед неща засягат даже най-високопоставените.

 

След като се разделихме с очакваните благопожелания, се замислих, защо гоним децата и внуците си? Като светкавица в ума ми за миг блесна изреченото от моя приятел Лазар Поповски в едно от своите гостувания на телевизионното ми предаване:

 

Комунистите първи изпратиха своите деца на Запад.

 

След което доста нелицеприятни мисли за същия този Запад взеха да се блъскат в съзнанието ми. За пореден път признах пред себе си, че сгреших, когато през 1990 и 1991 година имах възможност, предложение за работа, а не се махнах. С толкова наивното, но същевременно и искрено намерение, че ще бъда по-полезен да остана тук. Та чрез вестниците да ру̀тя комунизма?!

 

Не по-малка болка предизвиква абсолютната увереност за предателството на Запада спрямо наснародите на Източна Европа. Лазаровата констатация придобива тектонични измерения, когато я приложите към издигнатата кандидатура на Ирина Бокова за генерална секретарка на ООН! Не че сегашният й пост не е обида за онези повече от 220 000 души, затрити без време от Бокови и Боковци. Както и за настехните потомци, непродали душите си на сатанинската съблазънвъзможност за кариера, за материални придобивки. За всичко онова, което Господ ни е предупредил да не вършим:

 

Не си събирайте съкровища, заровени в земятамясто, където ръжда и молец ги унищожават, и крадци се промъкват и ги отмъкват. Но с действия трупайте богатство в небесата, където нито ръжда, нито молец ги унищожават, и където крадци не могат да нахълтат и да ги отмъкнат. Защото, където е съкровището ви, там е и вашето сърце.[1]

 

В този тъй кратък откъс се съдържат предостатъчно теми за тълкуване и обсъждане. Най-важната от които все пак си остава: Кое богатство ценим най-много, истински? Как стана така, че ние продължаваме да бъдем най-нещастни в Европа? Страната ни, с нейната прекрасна природа и климат, остава все така сред най-непривлекателните територии на земята. Дали няма нещо сбъркано в самите нас, та семейството, което срещнах, да е тъй доволно, задето се е избавило от вас и моя милост? И по признанията на двамата, ако не са техните живи родители, не биха стъпили повече в родината си!

 

Трябва да призная, че повечето мои дългогодишни приятели, съмахленци и съученици, които имигрираха, също отдавна затръшнаха вратата, която води към отечеството им. Горе-долу – окончателно.

 

В британско издание, минаващо за „ляво“ – знаете, че всички са еднакви, а Западът отдавна е окупиран от същите сили, които ни тласкат към изчезване – срещнах следното:

 

Ако съществува някаква отделна [изолирана] класа, то тя е политическата. Необходимо ни е да оформим ново споразумение между парламента и народа.[2]

 

Кой набира и обособява тяхната политическа класа“? А нашата?

 

Съществуват ли разлики между тези национални класи, и колко съществени са те? Че там, на Албиона, да полагат кански усилия за спиране на вълната от имигранти от Изтока и най-вече от България и Румъния? Ако ги има, те цивилизационни – сиреч културни ли са, както се изразяват туземните алчно червени фашистчета, заменили вярата си всветлий комунизъмс тази в евро-атлантически ценности“?

 

 

 

 

 

Не нашият народ, още древните народи, сред които и предците ни, са се произнесли:

 

Рибата се вмирисва от главата.

 

Само че някои хора са прекалено безразлични към проблема или изобщо не се вълнуват от него. А той бавно и неусетно завлича към дъното цялата т. нар. нация. Опитите за измъкване чрез бягство от родината, когато Европейският съюз е изправен пред непреодолими проблеми и дори разпад, е крайно егоистичен, но ненадежден изход. И не решава въпроса за щастието. Понеже освен лично, то е и общностно понятие. Единствено алчно червените фашагикомунистите, са в състояние да бъдат щастливи сред нещастни.

 

 

 

За „Праните гащи“ на българската „демокрация“

 

 

 

Кой от вас знае, че поговорката „рибата се вмирисва от главата“ се е разпространила по света преди по-малко от век и половина, тръгвайки от тук – от тогавашната Отоманска империя? От сър Джеймс Портър, който от 1747 до 1762 година бил британски посланик в Истанбул. В негова книга, посветена на живота отвъд Високата порта, издадена доста по-късно, дипломатът обсъжда привилегиите на министрите и държавните служители, които бивали прехвърляни и върху техните семейства. И съобщава:

 

Турците имат елементарна поговорка, приложима за подобни случаи: те казват, че „рибата се вмирисва първо от главата“. Което означава, че ако служителят е непорядъчен, то е, защото и неговият началник е такъв.[3]

 

Навремето, преди Френската революция и нейната илюминатска – сиреч комунистическа – измама “Liberté, Égalité, Fraternité”, за заемането на управленски постове бил необходим не само образователен ценз, а нещо повече. Моралът, нравствеността, също имали значение. Сетне „въоръженият народ“ взел всичко в свои ръце. Когато гащниците, sans-culottes, изклали благородниците и безуспешно ги заменили, „турскатапоговорка зазвучала масово.

 

Най-добре ще разберем истината, ако я онагледим. Като съпоставим настоящите шефове на изпълнителната власт в двете страни тази, където издават въпросния цитиран седмичник, и нашата. Не казвам държави…

 

И така: Каква е разликата между двама министър-председатели на страни от Европейския съюз – на бивша Велика Британия и на Номенклатурна България?

 

Първо, Дейвид Камерън е що-годе мъж. Докато мнозина смятат Б.Б. за момиче или поне за транссексуално същество. През годините съм представял достатъчно аргументи за това. От признанието на собствената й сестра в един от многотиражните седмичници за това, че като дете „бат Бойко“ преживял подмятания, че е… „женчо“. И как „именно заради подигравките, че е женчо с гей уклон наш Бойко се амбицирал да се доказва като мъж и се отдал на каратето от дете“.[4]

 

През самия вид на момата. Едра, типична селянка от долен произход. С ходила, които отпред са разтворени и правят походката й да наподобява балерина. Симптом на колебание на тайните сили при нейното зачатие. (Не пиша на Светия Дух, защото, както при всеки комунист и милиционер, тази твар не е резултат на Неговото творчество, а на сатаната.)

 

Та чак до откровенията на Валерий Найденов, който е бил треньор по таекуондо на Б.Б. и Слави Бинев. И твърди, че банкянската пожарникар-премиерка, получила титлата „инж.“ в High Militia School near Simeonovo, е страхливка. Ето какво си спомня спортният деятел за своята възпитаничка Б.Б.:

 

… Аз го питам: „Абе, пич, страх ли те е, какво?“ „Ми аз предпочитам, такова…“ „Страх ли те е, бе? Щом те е страх, тая вечер взимай влака и заминавай за София.“ И го върнах. Всички останали, даже имаше жени, се биха, играха. А той нямаше доблестта дори да излезе на татамито, да играе и на втората секунда да падне, уж се подхлъзнал. Него дори го беше страх да излезе на спаринг.

 

Аз имам чувството, че самият мирис на адреналин го плаши. Много често чета по медиите – той е митичен герой, много добър каратист… При нас той имаше два прякора, които го характеризират отлично. Единият му беше измислен от Пламен и Данчо от Търново, които тъй като си биеха Бойко редовно, го бяха нарекли Праните гащи.

 

Вторият прякор, който аз съм чул за него, е Борсука, понеже все странеше от хората. Той е един такъв, все се цупеше. Това определя донякъде субекта Бойко. Аз дори не мога да кажа, че е бил изявен таекуондист – той никога не е имал един медал, една купа по простата причина, че той никога в живота си не се е състезавал. Говоря за таекуондо. След като излезе от таекуондото през 1985 г., него го направиха треньор по карате в пожарната – някъде 198687 г. Сетне национален треньор по карате на МВР.[5]

 

По майчина линия британският премиер е аристократ по наследство. Като внук на подполковник сър Уилям Малкълм Маунт от Уезинг Плес, той е баронет.[6] Така е решил Светият Дух или съдбата, както сте свикнали да се изразявате. И това е истината.

 

На свой ред Б.Б. иска да изкара, че дядо му е бил „разстрелянот комунистите. Става дума за дядо на майка му. Но това е измислица.

 

Въпросният дядо е бил кмет на близкото до Банкясело Хераково, откъдето произхожда родът на Борисов по майчина линия. При управлението на Стамболийски той става кмет на Хераково и управлява близо десетина години. След деветоюнския преврат го арестували заедно с един негов братовчед. Държали ги в затвора в Сливница, където ги смлели от бой. От сигурна смърт ги спасили селските кожуси, с които били облечени, разказва лелята на Бойко.

 

Дядо Асен посреща 9 септември с добри чувства. Смятал, че за хората, които работят земята, ще дойдат добри времена. Малко след като комунистите взели властта, обаче бил арестуван направо на нивата. Оттогава не се върнал в Хераково. Дълго време пък близките му не получили ни вест, ни кост от него.[7]

 

Стари антикомунисти от Банкя, хора лежали по лагерите и затворите на болшевишкия режим, разказват, че прадядото на Б.Б. е станал жертва на лично отмъщение. Бил шавлив. Ликвидирал го някакъв негов съселянин, който бил в шумата. През това време „дядо Асенизглежда задирял булката му. След Девети онзи му видял сметката. По време, когато бившият кмет се радвал на другарите, а партията му участвала в правителството

 

Ето още една игра на Фортуна. А генерал-премиерката от Банкя лъже като дърта комунистка.

 

Какво беше рекъл „Зет І“, Иван Живков с моминско име Славков:

 

Така се прави биография. Да! Така се прави биографиясъс спомени, които не могат да бъдат оборени и доказани.[8]

 

От седемгодишна възраст Камерън е учил в две училища от частната верига „Хийдърдаун Скуул“: в Уинкфийлд, близо до Аскот, където се провежда най-престижното състезание по конни надбягвания на планетата, редовно удостоявано с присъствието на кралицата. И в Бъркшайър, чиито чинове са търкали принцовете Андрю и Едуард, синове на Елизабет ІІ.

 

Бойка Борисова е възпитаничка на единственото школо в село Банкя, Софийско, където родната му майка е била учителка, но не и даскалка. Даскал е друга работа – достойна професия, будителска. Не е за комуняги. Те я низвергнаха. Постараха се да я превърнат в нещо презрително.

 

Какво е това „даскал“? За тях „милиционер“ или „пожарникар“ е „най-възвишеното“ звание! Противно на Божието правило, обичат да се заклеват. Все в сатаната – в БКП, в КПСС и в СССР.

 

Британският премиер е преминал през световноизвестния колеж Ийтън в Бъркшайър. Преди него там са добили дипломи неговият баща и по-големият му брат.[9] Преодолял е успешно приемните изпити за Оксфордския университет.

 

Обаче не се записал. По-късно придобил бакалавърска степен по философия, политика и икономика в колежа Брейзноуз в Оксфорд. Преведено на по-познатия за повечето нашенци език, Дейвид Камерън е получил свидетелство за завършено полувисше образование.

 

Тук системата на реалния социализъм отпраща водещия британски политик далеч назад, за да диша праха на банкянската мома. Тя, „милата“, притежава тапия за „инженерка“ от Висшата школа на МВРГеорги Димитров“. За разлика от своя събрат по настоящо положение, даже е защитила дисертация на тема „Психофизическа подготовка на оперативния състав на противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар“.[10] С диплома20109 от 8 май 1990 г. й е присъдено званието „кандидат на науките“! Днес то е приравнено с „доктор на науките“.

 

Къде е Дейвид Камерън с неговото PPEBachelor of Arts studies in Philosophy, Politics, and Economics от Оксфорд, къде е „инж.“ Б.Б., „доктор на науките“, с удостоверение, издадено от Факултета по противопожарна охрана в рамките на ДС!

 

Еха! Разлика от небето до земята. Или обратно – от полето край Симеоново до Оксфорд!…

 

На всичко отгоре, като преподавателка в същото „най-висшеучилище, Б.Б. се е кичела с чин „майор“ от Държавна сигурност! Отдавна, надене ли униформата, се кипри с генералски лампази и пагони. А британецът може да се фука единствено с марковите си костюми

 

Между двамата има няколко общи неща. Едно от тях е, че по един или друг начин са свързани с нарушения на закона. При Камерън това е признато и архивирано – запазено е за историята.

 

Малко преди да държи матура в Ийтън, Дейвид е хванат да пуши канабис. Сам признава, че даже е продавал цигари. Но не го изключили. Защо? Мислите, че на Албиона всички са равни пред закона и справедливостта царува? Боже! Произходът, драги, връзките! Наказали го с наизустяване на 500 реда латински текст![11]

 

Б.Б. има богато криминално минало. Американски и швейцарски разследващи органи и журналисти я свързват с групировката СИК, част от престъпния картел на БКП и ДС. Става дума за незаконна охранителна дейност, нелегално производство на цигари, за грабежи и дори за убийства![12]

 

Наказанието? Звание „генерал“, огромно богатство, длъжности „главна секретарка на МВР“, председателка на политическа партия, кметица на столицата и два пъти министър-председателка на НРБ  Номенклатурна република България!

 

 

 

Онова, което ни спестяват

 

 

 

В биографиите и на двамата се забелязват бели петна. След като през 1984 г. завършва Ийтън, Дейвид Камерън става сътрудник на своя кръстник Тим Ратбоун, депутат от Консервативната партия. „Вторият начин не е важал само тук. Ама тогава поне аз не го знаех. Щях да си спестя не малко заблуди.

 

Три месеца по-късно, с връзките на баща си, бива назначен на синекурна длъжност в Хонг Конг.[13]

 

На връщане от все още британската колония, младият Камерън се отбива вСССР. Задържа се достатъчно дълго. Сближава се с хора, „говорещи перфектен английски“. С тях се шляе из Москва, пътува да Ялта… Сам си спомня:

 

Водеха ни на вечеря и ни разпитваха по един приятелски начин за живота в Англия и за онова, което мислехме, за политика.[14]

 

Да виждате корабче, плуващо в очите ми? В СССР връзката с иностранецбеше не табу, а престъпление, подлежащо на затвор! Знам го от първа ръка, така да се каже. Мой съученик от началното училище следваше в Ленинград. Ожени се за рускиня. От четвърт век и двамата, макар и разведени, живеят в САЩ.

 

Но съм слушал разказите им за планините от препятствия, които е трябвало да преодолеят, за да се свържат в граждански брак. За църковен, както и тук, не можели и да помислят.

 

Родната ми леля почина през февруари 1989 г. И в черквата на окръжен град поповете отказаха да я опеят. От страх пред партийните власти и милицията. Посъветваха ме да взема пръст от гроба и да им я занеса, за да извършат ритуала над нея. Така и постъпих. Претупаха работата, почти без пеене и шепнешком! Не мога да отрека, че в София беше по-свободно. Но не дотам…

 

Все пак съученикът ми беше от най-преданата на СССР соцстрана. Неговият баща беше от средната комунистическа номенклатура в туризма… А Камерън – „мръсен капиталист“ и аристократ при това! Странно е меко казано.

 

След време, под натиска на събитията в политиката, Камерън се вижда принуден да признае, как някой му рекъл, че „със сигурност това е бил опит на КГБ да го вербува“.[15] Не уточни, дали съветските шпиони са успели. Наистина – нито дума за това.

 

В правото съществува понятието „ноторно“. То означава, че нещо е общоизвестно и няма нужда от доказване. За мен вербуването на настоящия британски министър-председател от КГБ е ноторно приет факт. Не случайно той изпадна под пълната зависимост от Нат Ротшилдистинския владетел на Русия.

 

Задължително е да направим паралел между Камерън и тукашната му колежка. Някой съмнява ли се все още, че офицерите от Държавна сигурност бяха на подчинение на КГБ? За тяхното назначаване се е изисквало „да са комунисти и комсомолци, безпределно верни и предани на българския народ, на Българската комунистическа партия и на дружбата със Съюза на съветските социалистически републики“ От това не е имало мърдане. Предаността спрямо СССР е била водеща. И още е такава. (Вижте илюстрацията.)

 

При посещение на шефа на КГБ Юрий Андропов у нас Тодор Живков възторжено се хвалел, как тукашните ченгета служат на КГБ на СССР!

 

Председателят на Комитета за държавна сигурност генерал Ангел Солаков посочва:

 

Съветските тайни служби установиха голяма резидентура в България, начело със заместника на Берия в България генерал Филатов. Но това просъществува до Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. След Априлския пленум отпадна необходимостта от такава резидентура. Защо? Защото фактически се установиха нови отношения между КГБ и Държавна сигурност на България. Българската държавна сигурност предостави на КГБ секретите от своята работа. Защо й беше необходима агентура на КГБ в България, след като Българската държавна сигурност нямаше тайни и осигуряваше пълна информация за своята работа?[16]

 

Какво остава от съмненията?

 

Като студент в колежа Брейзноуз в Оксфорд Дейвид Камерън става член на затвореното, комасонско общество, наречено „Бълингдън Клъб“. То е британски вариант на „Череп и кости“ в Йейлския университет. Именно във второто двамата Джордж Бушбаща и син, са били привлечени за тайни задачи.

 

Сред състудентите на настоящия обитател на резиденцията, позната като „Даунинг Стрийт“ № 10 , са лондонският кмет Борис Джонсън, Едуард Себастиън Григ, барон Алтринчъм, днешният председател на банката “Credit Suisse” на Албиона, Юън Фъргюсън, син на британския посланик във Франция и настоящ съдружник в преуспяваща лондонска юридическа фирма, Матю Бенсън – наследник на огромното богатство на херцозите Уемис и Марч, Себастиън Джеймс – син на лорд Нортбърн, крупен чифликчия в графство Кент, Хари Ийстууд – инвестиционен консултант и др.

 

В колежа малко по-възрастният Дейвид не се засича със следващия випуск. Но познава повечето от известните имена в него именно покрай членството си в „Бълингдън Клъб“. Това смесване на поколенията в рамките на клуба ражда действащия елит на Консервативната партия на Великобритания. Той е управляващ. Но не е подчинен на народа или короната, а на един бохем вече в зряла възраст – Нат Ротшилд.

 

Погледнете илюстрацията. Понастоящем Джордж Осбърн (№ 1) е третият човек в държавата след кралицата и министър-председателя. Той е държавен секретар – нещо като вицепремиер и министър на финансите, взети заедно. Няколко поста в едно, според жаргона на рекламата. Разбира се, говорим за явна, а не за същинска власт. За authority, не за power.

 

На снимката номер 7 е тъкмо Нат Ротшилд. Сред останалите личат нищо не значещи у нас имена на аристократи и милиардери, като Хари Маунт – баронет Уеъсинг, братовчед на Камерън; Крис Коулридж – син на президента на “LloydsДейвид Коулридж, с роднини в други крупни компании; германският барон Лупус фон Малцан; австралийският богаташ Питър Холмз; Джейсън Гисинг – президент на веригата от супермаркети “Ocado” и т.н.

 

Съвсем наскоро лондонски коментатор нарече кръга от конюнктурни евроскептици около Дейвид Камерънтори троцкисти“.[17] Имаше предвид, че подобно на Лейба Бронщейн, те са шумни и на пръв поглед неотстъпчиви. Но също като него са лишени от здрав разум и от сериозни идеи. Както Лев Троцки не е вярвал в онова, което проповядвал, те също следват интереса си и нищо повече.

 

За пореден път ще припомня, как точно преди шест лета тогава 37-годишният Нътениъл Филип Ротшилд, известен сред интернационалните бохемски кръгове като Нат, насмете Джордж Осборн, лорд Менделсън и самия Дейвид Камерън. А в края на октомври 2008-а, днешният държавен канцлер проплака:

 

Престанете да дразните Ротшилд, или сте свършени.[18]

 

Преди часове пак в британски вестник прочетох прозрението:

 

Дами и господа, представям ви Дейвид Камерън, политик на годината и първия в историята общ лидер на Консервативната и Лейбъристката партия.[19]

 

Рекох си – съмна се. Та доста от редовните посетители на тази медия са наясно с това и то отдавна!

 

Не знаем почти нищо за съучениците и състудентите на Б.Б. Лично аз не съм се интересувал. Докато Камерън е бил част от тайфа от разхайтени наследници на интернационалното висше общество, банкянската страхливка едва ли е допускала и в най-розовите си сънища, че един ден ще я определят за La Sapeuse-pompière Soleil.[20]

 

 

 

Наистина ли всички сме равни или някои са по-равни?

 

 

 

Разликата между двамата ми герои е съществена. Английският е израсъл сред елита, членувайки в затворена организация, предназначени за избрани. Докато пожарникар-премиерката се е катерила по друга стълбицачавдарче, пионерче, комсомолче… Но накрая сама е избрала да стане членка на БКП. Както твърдеше зетят на нейния любим учител, другарят „Батето“, в партията не вкарваха никого насила.

 

Тази партия е призната със закон за престъпна организация. Какви са членовете на мафията? Мафиоти. Значи Б.Б. е криминална престъпница. Но на тази територия Темида няма да я застигне и правото не ще бъде въздадено.

 

Накрая, но не на последно място, още няколко съществени щрихи към биографиите на двамата протагонисти.

 

David Cameron is a kike.[21] Yes, he isда, такъв е. Миналата пролет изпадна в откровение пред Кнесетаизраелския парламент. В пространна реч разказа за еврейските си предци.

 

В обръщението си той призова да застанем срещу тероризма рамо до рамо суязвиматадържава. И изрече фразата „Ние сме с вас“ на иврит.[22]

 

Другарката Бойка Борисова е чиста шопкиня. Обаче слугува на чифутите. Няма по-унизявана нация от нашата. На два пъти Б.Б. падна на колене в позафелациопред военнопрестъпника Бенямин Нетаняху.

 

Веднъж заведе цялото си правителство в Израел за съвместно заседание с тамошното. После домакинства на израелския кабинет в София за същото. Такова чудо светът не беше виждал. И за какво? Заради кариерата и богатството на една недодялана шаврантия от село Банкя.

 

Ако Камерън слугува някому, което е точно така, то е на онези от икономико-политическия Олимп. Докато Б.Б. охраняваше мощите на правешкия циганин Тодор Замфиркьов-Живков. И е ратай на лакеите на интернационалния ционизъмновия световен ред.

 

Suum cuiqueвсекиму заслуженото!

 

Ала така изглежда светът днес. Техният и нашият. Само че в него се забелязват много полутонове и нюанси. Колкото и да затъват британците, ще им бъде необходимо доста време, за да достигнат нашето падениепод дъното. Бедност като тукашната няма да срещнете никъде в културния свят. Нито толкова послушно, свито, примирено население, вкопчило се в мизерията сидуховна и материална. Впрочем, сигурен съм, че повечето дори не подозират своята нравствена нищета…   

 

Като ударим чертата, след Дейвид Камерън остава по-бедна и непривлекателна Великобритания. Чиято столица се превръща в космополитен метрополис, наподобяващ детските научно-фантастични филми от сорта на „Междузвездни войни“.

 

Журналистка, истинска лондончанка, изплака своята елегия по града. Тя припомни думите на английския писател от ХVІІІ век Семюъл Джонсън. Той постановил, че, „човек, който е изморен от Лондон, е уморен от живота“. Но това е било преди повече от 200 години. И аз истински желая хората да престанат да го цитират[23]

 

Авторката, влюбена в родния си град, не издържа и споделя:

 

Наистина мразя това място, а съм родена тук.[24]

 

И обяснява причините за своята неприязън. Те са ми до болка познати. Напоследък Лондон се е променил, твърди 34-годишната Бриъни Гордън. Тя обяснява, че е потомствена лондончанка. Трудно й е да изброи колко поколения назад я свързват със столицатародители, баби и дядовци и по двете линии

 

И всички сме дошли на този свят в болници, които сега са превърнати в супермаркети или в луксозни апартаменти“.[25]

 

Нейните майка и баща не издържали и се преместили в провинцията. Да бяха само те…

 

И така, не бях изненадана да узная, че хора на по тридесет години напускат Лондон, както никога преди. Според доклад, публикуван от Службата за национална статистика, 58 220 души на възраст между 30 и 39 години са зарязали столицата между юни 2012 и юни 2013 г.; рекорден брой, представляващ десетпроцентно увеличение в сравнение с 2010 г.

 

Те изобщо не се надпреварват за по-чистия въздух в провинцията. Голяма част от тях се преместват в по-малки градове, които са десетократно по-привлекателни: Манчестър, Бирмингам, Бристол, Нотингам, Ливърпул и Нюкасъл. Не желаят повече да бъдат коне с капаци, мамени, че Лондон е единственото място в тази страна с музеи и култура.

 

Това, че изтощените хора с малки деца напускат Лондон на стада, е напълно разбираемо. Защото той винаги е бил градът на младежтапълен с надежди и енергия. Но моят 22-годишен брат ми казва, че много от неговите връстници от училището му в Лондон са решили да подирят щастието си другаде. Не виждат бъдеще за себе си в столицата. За тях това е град, монополизиран от свръх богатите, от банкерите и олигарсите, от знаменитостите, които са превърнали Old Kent Road[26] вPark Lane.[27]

 

Скоро Лондон няма да бъде нищо повече от игрище за богатите, което ще удвои неговата туристическа привлекателност… Лондон е достигнал критичната точка и е въпрос на време да я премине.[28]

 

Ето още едно нещо, по което Дейвид Камерън и Б.Б. си приличат.

 

Навремето комунистите харесваха някое жилище и с милиция прогонваха неговите собственици. За да се настанят наготово в него. Как квалифицирате това? Аз – като грабеж, останал ненаказан.

 

Това са примитиви, които разрушиха най-хубавите части на родния ми град. Но нима не постъпиха по същия начин и с останалите свестни места – с Пловдив, Бургас, Русе, Ловеч, Смолян, Горна Джумая, Видин, Лом?…

 

Изреждам градове, които лично съм виждал. Те изглеждат така, сякаш им е надяната униформа. На мястото на къщите, всяка от които носи нещо от вкуса, от традициите на своите собственици, се ширнаха еднакви грамадни площади, свърталища на ветровете. Навсякъдеедни и същи недодялани сгради, облицовани с врачански камък. Еднотипно оформени градини с асфалтови алеи, които не привличат, а отблъскват хората

 

Лишиха София от прекрасния й център с улица Търговска“. Там от 60 лета извисяват груби, тежки и отвратителни снаги Партийният дом, ЦУМ, хотел „Балкан“, сега „Шератън“. Сринаха великолепната Централна гара. После квартал ЛозенецВазовия Курубаглар, стана тривиално ж.к. – социалистическо обиталище, сметище от железобетон и улици, надупчени като холандско сирене.

 

Превърнаха чудесните места за разходка с кестенови алеи – булевардите „Патриарх Евтимий“ и „Скобелев“, в тукашни “Park Lane” – полумагистрали. Посегнаха на булевард „Витоша“. Затрупаха града с грозни паралелепипеди, носещи белега на милиционерското архитектурно безумие, лишено от творческо вдъхновение. Сега посегнаха и на Женския пазар.

 

Нищо не остана от някогашната София. Тя никога не е имала романтичната атмосфера на Велико Търново, Копривщица, Старинния Пловдив… И все пак. Дебелашките паметници няма как да напомнят, че по нейните тротоари са отеквали стъпките на баща и син Славейкови, на Стоян Михайловски, на Пейо Яворов, на Иван Мърквичка, Емануил Ракаров, Петър Морозов, Антон Митов и Владимир Димитров, на Кирил Христов, Георги Стаматов, на Георги АтанасовМаестрото и Трифон Силяновски, на учени, военни, даскали… Всеки от тях с принос за българщината.

 

Всеки комунистически управник се надпреварва с предшествениците си в съсипването на облика на столицата. Комунитските Б.Б. от село Банкя и Йорданка Фандъкова от Самоков премахнаха първата трамвайна линия! Мултакът Петър Диков, по волята на сатанатаглавен архитект, обвързан лично и семейно с крупните строителни фирми, е настоящият главен бездушен и ненаситен съсипител на София.

 

Нека това се помни!

 

Днешната българска столица наподобява стократно по-лошо копие на британската. Тя е станала приют на безвкусицата и парвенющината на набързо и неимоверно забогатялата чрез престъпна дейност обществена утайка. Вече не е нищо повече от свърталище на нискочели и дебеловрати комунисти и ченгета, на техните отроци и внуци, на онзи каймак на помията, който някогашните българи повърнаха.

 

Тази смрад потече из цялата страна и накрая удави столицата. Образува кално, вонящо тресавище, претъпкано от алчно червени крокодили. В това отходно място, фекално мочурище, вече няма място за човеци, а само за имитация на хора. То е заблатен вертеп, в който виреят единствено извратеняци отрепките на номенклатурата, разбойници от бившите съветски републики и Балканите, негодници от Близкия изток и мошеници от Запада, намерили скривалище от закона. Търсещи лесни печалби чрез доограбването на обезумелите от страх, невежи и наивни остатъчни жители.

 

Не случайно предложих Кърджали да бъде обявен за столица на Номенклатурна република България. Така хем кресливите милиционер-нацистчета ще престанат да всяват страх от турско нашествие“. Зер на главен град, в който са съсредоточени много войски и милиционерски сили, трудно се посяга.

 

Хем родната ми София може да се поразтовари от простотията, извинете за израза. Но е верен. Както аз не се заселвам по родните места на другите, за да им натрапвам своя начин на живот, най-добре е те също да не донасят своята недодяланост сред нассофиянците. Всеки да го приема, както желае.

 

Кърт Вонегът го е казал чудесно:

 

Ние не пикаем във вашите пепелници. Затова не хвърляйте фасовете си в нашите писоари.

 

Ако обичате…

 

И не се сърдете на мен, а на комунистическите си управници. Те, а не моя милост, вече цели 70 лазарника се разпореждат с нашите съдби. Нямам никакви проблеми с хората извън столицата. Ценя всекиго заради качествата му. И съм сигурен, че умните ме разбират отлично. Независимо от това къде са се появили на този свят. Имиграцията затова е трудна. Понеже камъкът си тежи на мястото.

 

Защото, каквото и да приказваме, всеки от нас има по един невидим чифт цървули, скатани в някой килер. Ама другарите превърнаха свободните, достойните селяни в долнопробна селяния

 

А нашата вина? В пълния отказ от съпротива. Според мен.

 

 

 

Contra impudentem stulta est nimia ingenuitas[29]

 

 

 

Защо прибягнах до тези съпоставки? Какъвто и да е Дейвид Камерън, той е най-малко сто класи над другарката Бойка Борисовабъзлива мизерна селянка по произход, нагаждачка по манталитет, лишена от възпитание и образование. Тя няма как да се опозори. Понеже не притежава съвест и достойнство. А е невъзможно да съсипете несъществуващото, нали?

 

Но тя е позор за т. нар. български народ. Освен ако той не е паднал до нейното равнище, че даже – още по-ниско. Ако действително е така, какво друго да очакваме, освен битова мизерия, нихилизъм и отчуждение помежду ни? Такива са естествените последици от бездуховността, отсъствието на вяра в Бога и в доброто у хората.

 

Не е необходимо московски интелигент да ни отваря очите:

 

Какво можем да очакваме от цялата тази великолепна редица, като знаем кой стои на върха – Бойко Борисов, за когото американското посолство каза, че е мутра, набъркан е в контрабанда с цигари, в производство на амфетамини. За обикновения човек Бойко Борисов може да е Крали Марко и Индже Войвода, но всеки един обикновен и умен гимназист може да разбере кой е Бойко Борисов, като му чуе две изречения. Даже няма и какво да го чува, достатъчно е да го види.[30]

 

Така е. От една страна, прост народ, слаба държава. От друга, прост народ се управлява по-лесно. Щом приемате за „гениален“ онзи, което е написал стиха „какво тук значи някаква си личност“! Твърдение, принизяващо човека до непотребна вещ!…

 

За първи път ще спомена някои лични неща. Никой да не си въобразява, че излагам някакви претенции. Приемете ги като дълго укривано познание и потенциал.

 

Онези, които допускат, че не съм прав, да ме опровергаят чрез миналото и настоящето. Точно такива докараха нещата до тук. Аз имам друга, напълно различна представа за устройството на българската държава, в която народът да бъде истинският суверен. И това е постижимо даже сред огромните вълни на настоящата буря, бушуваща в световния политически океан.

 

От съвсем малък слушах опозиционни слова, изричани в шепи от родителите ми, от някои роднини и техни приятели. Бяха страшни времена на репресии, непознати даже в най-мрачните епохи. Едва на 17-годишна възраст съсипах половината си лятна ваканция в опити да премеря с крачки разстоянията между важни държавни сгради. Бродех между Министерството на отбраната и МВР; от там до зданията на радиото и телевизията; мъчех се да установя, колко време би било необходимо, за да бъдат овладени Министерският съвет, споменатите ключови ведомства, както още неколцина институции.

 

Звучи ви налудничаво? Защо? Беше непоносимо, нетърпимо. Затова.

 

И поради пламналата ми юношеска надеждица: Ами при евентуален преврат? Понеже твърде много „обичахкомунистическата партия и нейния „мил“, „хуманенстрой. И се смятах за „възторжен строител на милиционер-социализЪма“…

 

Младежката ми наивност, споделена само с още един мой тогавашен приятел и съсед, който от десетилетия е  най-близкия съветник на негово нищожество Симеон Мадридски в Брюксел,[31] може да предизвика усмивките ви. След толкова години уверено мога да твърдя: Знам какво трябва на българите и също такакак да бъде извършено. За да се върнем на онзи път към всестранния напредък, по който бяхме поели. Но преди 70 лазарника бяхме жестоко посечени, за да замръзнем в нищото.

 

На първо място – никакво доверие към съществуващите политически организации и влиятелни медии. Всички те са продукт на един и същ център, чиято главна квартира е извън пределите на родината ни.

 

На второ място – грамадно мнозинство на избори, колкото и предрешени да изглеждат, и да бъдат фалшифицирани. При нашите мащаби трудно се ограбват повече от няколко стотин хиляди гласове.

 

Третопълна декомунизация и разрушаване на старата прогнила Система до последния камък в нейните основи. За да е възможно върху съвсем нови темели да изградим друга, съвременна, справедлива държавна сграда на равенството пред законите, която да изключва всякакви възможности за привилегии и/или за заобикаляне на нормите и правилата. Да спазва и защитава правата на хоратаот личността до общността.

 

Това означава, че досегашната алчно червена фашизирана и крайно егоистична, ненаситна номенклатура, ще бъде изправена пред съд. Но в съдебна система, която ще бъде разпусната изцяло и формирана отново чрез избори между юристи, състезаващи се като личности. Декомунизацията и контролът ще изключват повторното наместване на старите, порочни комунистическо-милиционерски кадри в нея. Има кой да организира всичко това.

 

Тази декомунизация ще наложи пълната конфискация на всичко, натрупано от въпросните червени гангстери от престъпния режим на БКП. Мярката ще обхваща най-малко третото им коляно. За онези, подирили убежище зад граница, има правни методи. Ако не, ще ни води „светлиятпример на израелските тайни служби и преди всичко на отредите „Кидон“ на Моссад. Щом те могат, защо ние да не успеем?

 

Значителна част от конфискуваното имущество, което е натрупано в резултат от най-мащабния грабеж в българската история („взехме само 3 милиарда долара от активи за 30 милиарда долара[32] – всъщност за повече от 200 милиарда), трябва да отиде за един единствен държавен пенсионен фонд. Частните са пирамиди от т. нар. схема на Понзи. Като прословутите „пловдивски игри на щастието“ или нароилите се банки от началото на промените у нас. Моделът „Робърт Максуел“ в Англия и „Бърни Мейдоф“ в САЩ трябва никога да не напускат съзнанието ни.

 

Пенсионният фонд следва да бъде голяма инвестиционна корпорация с широк портфейл. Само така ще може да гарантира достойна старост на възрастните. Той ще отмени веднъж завинаги порочната приходно-разходна система, която като воденичен камък дърпа младите към дъното. А за да се измъкнат от неизбежното удавяне, те дирят колая в чужбина.

 

След което трябва да се пристъпи към повторна, напълно прозрачна приватизация. В нея всеки български гражданин да има правото на равен старт с останалите. Експерти по раздържавяване също дал Господ. Успоредно с това – окончателна реституция.

 

Нова Конституция ще регламентира модерно териториално устройство и управленска йерархия. Но преди всичко – правата и задълженията ни, както на гражданите, така и на управниците от всички нива – държавно, областно, общинско – до най-малкото населено място, дори само с един жител. В това число – начините за произвеждане на всички видове избори и референдуми. Никакви „избирателни закони“ и „кодекси“ (което е същото – синоним)! Всичко товав основния, в който да бъдат уредени и начините за отзовавания на лица, заемащи изборни длъжности

 

Конституцията трябва да постанови истинско, а не хартиено равенство на всички видове собственост. Поликлинично-болничните вноскипенсионното осигуряване, всички видове застраховки, ще бъдат предвидени като право, а не вменени като задължение. Свободата на личността, която да формира обществената, следва да бъде над всичко.

 

По същия начин трябва изцяло да бъде премахнато подоходното облагане. Държавата няма заслуги за приходите от трудовата дейност. Затова няма право да посяга върху тях. Което означава запазване на данъка върху доходи от други източници – дивиденти, лихви и т.н. Напълно да изчезне от живота задължителното застраховане на каквото и да е.

 

От друга страна, здравеопазването трябва да бъде възпитавано като отговорност на отделния човек. Не държавата, а личността да има отношение към природосъобразния начин на живот и евентуалното лечение. Който не предприема свои собствени действия във всички изброени сфери, не бива да разчита на държавата.

 

Животът е нещо твърде лично. Господ ни е дарил с него. Но е добавил нещо повече – екстра, както биха се изразили младите. Това е свободната воля на всеки индивид.

 

Държавата е длъжна да се грижи за онези, които са били ощетени по рождение. Както и на съвсем елементарно битово равнище за изпадналите от нормалното човешко съществуване – поради алкохолизъм, наркомании и т.н. Но едва толкова, колкото да не умрат непременно. Нищо повече. Да са мислилите и близките им.

 

Спирам до тук. Тъй като нямам никакво основание да смятам, че дължа нещо повече. Разбира се, с изключение на онези няколко десетки души, доказали своето добронамерено отношение към мен. Но още по-важно – че разбират онова, което поднасям почти наготово.

 

Ако не се вслушате и не разпространявате това, по-добре онези от вас, които имат що-годе по-прилични материални възможности, да инвестират в погребални агенции, гробищни паркове и крематориуми.

 

Звучи трагично, но при горната уговорка, предстои този отрасъл да бъде водещ и най-печеливш през следващите няколко десетилетия.

 

Утре никой да не е посмял да ме обвини, че не предлагам изход от ситуацията, в която изпаднахме. Знам и мога. Уповавам се на Бог. А вие?

 

На онези от вас, които се опасяват от декомунизацията, препоръчвам да се запознаят с текста на проектозакона, който е обнародван в тази медия. Освен това е добре да знаят, че за постигане на успех, вярата в Бога трябва да стои над всичко. Тя е водеща. Сам Господ Исус Христос ни е го е постановил чрез онова, което е разкрил на Своите последователи:

 

Не очаквайте, че съм дошъл, за да донеса мир на земята; не дойдох, за да донеса мир, а меч. Защото дойдох да настроя мъжа срещу баща му, и дъщеря против нейната майка, а снаха срещу свекърва й. И членовете на собственото му семейство ще бъдат врагове на човека.

 

Който обича своя баща или майка си повече от Мен, не Ме заслужава; който обича син или дъщеря повече от Мен, не е достоен за Мен.

 

И който не вземе кръста си и не Ме последва, не Ме заслужава.

 

Онзи, който е загрижен за живота си, ще го загуби; а този, който загуби своя живот заради Мен, ще го намери.

 

Който приема вас [истинските апостоли], приема Мен; а който приема Мен, приема Него, Който Ме изпрати.[33]

 

Съмнявате се, не приемате това?

 

 

 

Аз съм пътят и истината, и животът;

никой човек не идва при Моя Отец, освен чрез Мен[34]

 

 

 

То е поради вашето неверие; защото ви казвам истината, ако у вас има вяра колкото едно синапено зърно, ще речете на тази планина: премести се от тук, и тя ще се премести; и нищо не би надделяло над вас.[35]

 

Той е всичко, което Сам е изброил.

 

Искате ли да си върнем България и достойния живот в нея? Нека започнем на чисто.[36]

 

Нито веднъж не написах, нито изговорих, че това е непостижимо. Зависи от вярата. Но не само в Бога, а и във вашите собствени сили.

 

Никой не е постигнал нищо наготово, без усилия. Всичко друго може да бъде прочетено само в приказките или в романите

 

И още нещо. Би било добре онези от вас, които имат склонността да битуват между „фѝлиите“ и „фо̀биите“, да проумеят: Нам е необходима просперираща и привлекателна България. „Лявотоидяснотоса въображаеми категории, въведени от Братството, за да разделят хората.

 

ДесниятРоналд Рейгън е започнал обществената си кариера като лидер на актьорски синдикат. Да сте чували за „десенпрофсъюз? Може би единствените десни синдикати, ако съществуват, са на банкерите и индустриалците. Обобщено ги наричат мафия.

 

Сетне години наред Рейгън е членувал в „ляватаДемократическа партия. Едва в началото на шейсетте се е преместил в „дясната“ – Републиканската.

 

Като синдикален лидер е бил вербуван от ФБР и е предавал колегите си. А като президент и марксист при това, досущ като правешкия Тато, е работил за сближаването и бъдещото сливане на САЩ със СССР. Свидетелстваколкото щете. Стига да имате сили и знания, за да се запознаете с тях.

 

Кой осъществи т. нар. détenteразведряване? И подписа края на противопоставянето чрез сливането на елитите конвергенцията! Да, това сториха Роналд Рейгън и Михаил Горбачов. Със съдействието на Маргарет Тачър и под надзора на Интернационала.

 

Изненадани сте? Ами учете се и свиквайте. Приемайте света такъв, какъвто е. А не във вида, в който съществува във  вашите представи.

 

В момента е същото. Да си въобразявате, че Путин живее в миналото и страда от някаквазагуба на Русияв т. нар. Студена война, означава, че напълно се разминавате с действителността. Живеете в света на пропагандните капани, на илюзиите, наречени идеологеми.

 

На първо място, ако дори за секунда приемем, че Студената война се е водила, не Русия, а СССР я загуби. Преди четвърт век, с подписите на Джордж Буш и Михаил Горбачов в Малта беше поставен краят на Ялтенско-Потсдамското разделение на света, колкото и повърхностно да беше то. Световната революция се придвижи далеч напредна изток, в Азиатско-Тихоокеанския район. А не вярвам да смятате Владимир Владимирович, по майка Шеломович, за кьорав, нали?

 

Комунистите никога не са били идеалисти. Те са религиозни фанатици, вярващи в материалното, в келепира и личния напредък нагоре по стълбичката на номенклатурната йерархия. Ако някой опита да извади „коз“, няма да ме надцака. Тъй като е известно, че изключенията само потвърждават правилата.

 

В този смисъл се замислете, какво щеше да представлява Путин, ако СССР беше победил в имагинерната Студена война. Отдавна щеше да се е завърнал от Федерална република Германия. И на тази възраст най-вероятно вече щеше да бъде пенсионер, приключил кариерата си като офицер от средните равнища на КГБ. Нищо повече.

 

Който разбрал, разбрал.

 

За финал предлагам кратка реминисценция, която обяснява настоящето.

 

Някой спомня ли си публикацията, озаглавена „Кражба: Кой отмъкна щастливия живот на човечеството? – Част 3“?[37] Тя се появи в тази медия на 1 декември 2012 година и предизвика насмешки и обиди към нейния автор – моя скромност. Досега има малко повече от 1500 посещения.

 

Онова, което предизвика „иронията“ на „умниците“, днес е истина. За ваше улеснение поместих „живата връзка“ със статията ми. Затова, който желае и намери време, може да си я припомни. Или да я прочете за първи път. За да открие, че тук изпреварваме останалите поне върху тази територия.

 

Тогава, преди две години, прогнозирах превръщането на САЩ в петролно-газов гигант:

 

Обаче от известно време в централната държава на Северна Америка се разработват запасите от т. нар. шистов нефт и газ. Благодарение на тях през следващите две десетилетия по производство на суров петрол и природен газ Съединените щати ще надминат не само Русия, но ще отсвирят и Хашемидското кралство. (Виж Фиг. 2 на илюстрацията.) Прогнозата е до 2017 г. Риад все така да оглавява класациите по износ на нефт и газ. След това ще начене принудителното им отстъпление пред напора на превъзхождащите количества, които се очаква да бъдат вадени от Сибир, Аляска и същинските САЩ.“[38]

 

Това е достатъчно. Който има необходимост от истината в развитие, ще се запознае с оригинала. Той обуславя и помръкването на Русия, Саудитска Арабия, петролните шейхства. Също така – настоящия спад на цените на горивата, който едва-едва намира отражение тук. По същата причина – апатичното, примирено население.

 

Преди десетина дни „Саудитска Арабия и страните от Персийския залив наложиха вето на претенциите за намаляване на добивите на суров петрол, предявени от по-слабите страни-членки на ОПЕК. Ход, разглеждан от Кремъл, като стратегическо нападение над Русия.[39]

 

Колко пъти размахваха пръст към Москва, да не използва природния газ като оръжие. А това с цените на петрола какво е? Думата ми е за справедливостта и двойните стандарти. И изобщо не е за защита на Русия. Още повече, като знам, че борсите нямат почти нищо общо с търсенето и предлагането. В условията на интернационални монополи и корпоратокрация лицемерието вече е начин на живот. За съжаление.

 

Владимир Путин подири спасение в югоизточната ни съседка. Преди две седмици нейният президент си стисна ръцете с гостуващия в Анкара американски вицепрезидент Джо Байдън. Като му даде да разбере, че наближаващата 90 милиона жители евро-азиатска ислямска държава няма да допусне безочие, безразсъдство и безкрайни претенции“, идващи от12 000 километра (7456 мили). Това е най-новото и не съвсем прикрито Ердоганово порицание на политиката на САЩ спрямо Сирия.[40]

 

Прощавайте, ама такова поведение издава достойнствонационално и лично! Нито Дейвид Камерън, а Б.Б. пък съвсем, са способни да проявят подобно самочувствие и да се държат с вдигнати глави пред задокеанските троцкистидребнави, меркантилни нищожества.

 

Какъвто и да е, Реджеп Таип Ердоган се държи с представителите на „великите“ така, че сънародниците му да не изпитват срам. Замислих се, кога през моя живот съм бил свидетел на постъпка на тукашенголемецот този род? Отговорът беше елементарен: Никога! Нито веднъж. Единствено унижения, носещи срам за нацията. Тя донякъде изчезва и поради това…

 

Ако използвам езика на мафията, на срещата между Байдън и Ердоган трампата стана. Турция все така ще пропуска през границите си бойци от уж „главния враг на демокрациитеИслямска държава. Не само ще си затваря очите пред оръжейните доставки. Както досега, и занапред част от бойните действия ще се водят от нейна територия. Например снайперистите от ISIL обстрелват кюрдите от ПКК в обсадения крайграничен сирийски град Кобани.[41]

 

А САЩ вече преговарят с онзи „супер враг“ – Иран на аятоласите, който „подкрепяше световния тероризъм“?! Пазарлъците даже нямат срокове. В замяна, свръхзвукови самолети-изтребители на Техеран не атакуват еврейската държава, както години наред ви набиваха в съзнанието. Нападат събратята си мюсюлмани от Ислямска държава.[42]

 

Коя е тя, докъде се простират нейните граници, кой я ръководи, никой не казва. Пък и „световната общественостне проявява интерес. Като попивателна хартия поглъща пропагандната отрова

 

Ако съществуваха, литературните герои Шерлок Холмс, Еркюл Поаро и Пери Мейсън щяха да полюбопитстват:

 

Cui bono? – В чия полза?

 

 

 

Световната номенклатура

 

 

 

Преди дни кремълскиятцарнамери временен спасителен бряг южно от границите на своето пропадащо господарство. Договори изграждането на газопровод през Турция и Гърция за Централна и Западна Европа, заобикалящ Номенклатурна република България.[43] Нали знаете – от 70 години тукашните управници винаги са били най-верните васали на господарите си, без значение кои са те – и едните, и другите.

 

Тукашните комунета и ченгета ще вдигат двете пръстчета, наподобяващи рогата на баща имБафомет. И ще извисяват гласове с призива „Да живее Европейският съюз!“ Което винаги им се е отдавало. По-рано те или предците им се деряха с възгласа Да живее СССР!“

 

Тези дни от екрана на БНТ, която издържаме с данъците си, „професорка“ по история препоръча на младежите да четат Никола Вапцаров. И обяви терориста, който е бил на щат в Москва,[44] завелик поет“.

 

От училище помня неговия зов:

 

Съюз със СССР!

 

Апелът му бил отправен, когато в същата тази страна на Съветите комунистите са избивали поголовно свои съпартийци, невинни люде, и са изпращали десетки милиони на каторга в системата на ГУЛаг!

 

Нито един от присъстващите в студиото не се противопостави на тази реболшевизация. Не възрази срещу многократно повторената в предаването лъжа, че – видите ли – през 1939-1940 година у наснямало олио и хлябът бил от мъката по-чер“?![45]

 

Това, когато страната ни е била в разцвет, а комунистите се оказали съюзници на нацистите! Всякаква антигерманска пропаганда била забранена от Коминтерна. А тукашните продажни послушници на масовите убийци Сталин, Димитров, Коларов настоявали за присъединяването на царството ни към оста Рим-Берлин-Токио![46]

 

Предстои да се наслаждаваме на това, как през следващите три години белгийският мушморок Херман Ван Ромпой ще харчи по 500 000 британски лири, равняващи се на 630 000 евро и на приблизително 1,23 милиона лева, за това, „да не върши нищо“![47] Аевроатлантицитени ще заспиват с тайния, несподелян публично блян, някой ден и те да са на неговото място. Такъв е мирогледът на комуниста. Толкова обхваща неговият хоризонт. До там се простира взорът му.

 

Самозаробените сегашни българи са сто пъти по-разнебитени и погазени от турската рая преди тридесет и три години![48]

 

Не аз съм издал тази присъда, а авторът на „Върви, народе възродени“. Ако Стоян Михайловски се е произнесъл така за своята епоха, какво да кажем ние днес? Когато с невъоръжено око се вижда, а не със сетивата, с кожата се усеща, че реваншът на комунизма е пълен. „От ума си теглим“, както гласи заглавие на класическа комедия.

 

За какво изобщо става дума!

 

Русия строи ядрени централи югоизточно от нас. Москва уж се явява главен защитник на Башар ал-Ассад, а Анкараосновен претендент за свалянето на неговия режим. Което не бива да бъде занимание нито на единия, нито на другия, ако спазваме международното право. Ама изглежда за силните то е вра̀та у по̀ле, както казват шопите.

 

Обаче Турция и Русияпреодоляваттези различия и гледат далаверата да върви. Успоредно със запазването на националните приоритети. Поне фасадно, видимо. От страна на Турцияповече, а на Русия – колкото да не е съвсем срамно. Все пак експертите договориха снижаване на цената на руския природен газ, доставян на турците.[49]

 

За тези неща – в следващи публикации. Даже с коментари на видни западни специалисти. За да не речете, че съм се пребоядисал

 

Предполагам, че спадът на цените на нефта ще спре около 50 долара или малко повече. А в замяна на своето подчинение на плановете за свиване на перките на Русия“, монархиите от Персийския залив ще получат правото да насочат своите фондове за възстановяване и развитие на послушните арабски режими в Северна АфрикаЕгипет, Тунис, Мароко, даже малко по̀ на изтокЙордания.

 

Но още тогава, през декември 2012 година, съм направил и следното сравнение:

 

Колкото и невероятно да ви се стори, САЩ вече приличат на Русия. А ги подготвят за нейно пълно копие. След малко ще разберете как двете държави ще си заприличат като две капки петрол. Но все още водещата се в отчетите като най-голяма икономикаРотшилдови отдавна я надминахаизобщо не е онази производствена сила, с представата за която сме свикнали.  Предлагам съвсем прясно доказателство.

 

Американската икономика безвъзвратно преминава от производство към обслужване. [Впрочем, както и българската, което е типично за държавите в залез.] Съотношението вътре в нашата трудова сила, което през 1978 година беше 28 на сто фабрични работници и 72 процента заети в обслужващата сфера, днес изглежда така: 14 на сто фабрични работници и 86 процента трудещи се в обслужващите отрасли.

 

Но секторът на услугите съдържа десетки милиони „лошиработни места. Те са нестабилни, предлагат ниско заплащане и незначителни облагинапример рутинната чиновническа дейност. Успоредно с това има съвсем малък брой добре оценявани професионални позиции, сред които са тези на докторите, юристите и учените. Както и астрономично богати инвеститори и плутократи във финансовия сектор.

 

Придвижвайки се към икономиката на услугите, сме длъжни да приемем или избегнем един или друг икономически избор. Можем да оставим нашата все по-зависима от правителството икономика да поеме по пътя на ниското заплащане и на все по-намаляващия професионализъм в обслужващата сфера. Или да използваме обществените инвестиции, данъците и публичните кредити, та при обслужването на населението да създадем работни места с по-високи професионални изисквания, които, на свой ред, да спомогнат за стимулиране на икономическото възстановяване и да се превърнат в бент, отблъскващ прилива на неравенството.

 

Да си го кажем направо: Сега милиони работни места в обслужването на младежите, на най-възрастните и на много болните, са на дъното по заплащане. Все пак това е обществено решение, а не продукт на търсенето и предлагането на частния пазар. Тъй като изискванията за квалификация и заплащане за тези работни места се определят преди всичко от необходимостите, възникващи на трудовите пазари.[50]

 

Авторът на тези тревожни разсъждения е специалист по организация на труда, според тукашната болшевишка терминология, от която не можем да се отървем. Съиздател е на списание „Американската перспектива“, което този месец (ноември 2012 г.) публикува собственото му изследване „Икономическо възстановяване и социално инвестиране“.[51]

 

Името му е Робърт Кътнър и си е направил труда да изчисли колко пари отделя администрацията годишно за повишаване на квалификацията на кадрите. Установил, че всяка година за преквалификация и за повишаване на професионализма САЩ харчатоколо 100 до 150 милиарда доларапо-малко от 1 процент от брутния вътрешен продукт“.

 

При тези условия, ако правителството иска да провежда политика на висок професионализъм в сферата на обслужването на хората, „трябва да въведем минимални годишни заплати от 25 000 долара. Това ще изисква по-висока квалификация на заетите, както и превръщането на някои печално недофинансирани услуги, като първоначалното образование, да речем, в общодостъпни.[52]

 

Две лета по-късно Детройт е в разруха, но разполага с финансово необезпечена програма завъзстановяване?! Повече от 170 града в САЩ са подали искове за обявяване във фалит. Почти всеки седми работещ – повтарям: работещамериканец, не знае кога отново ще може да се нахрани![53] А онези, които разчитат на социални помощи? Нима преди няколко месеца не писах за купонната система, въведена в „най-голямата демокрация“?[54]

 

Безсмислено е да продължавам. Що се отнася до Русия, тя потъва още отпреди век. Първата пробойна върху могъщия й корпус нанесоха интернационалните банкери през 1905 г., когато разпалиха Руско-японската война. Сетне – с Първата световна война. Три лета по-късно я превърнаха в своеобразен „Титаник“, който потъва бавно. Като предизвиква изключително мъчителна смърт на пасажерите.

 

Сега е ред на САЩ, Европа и Израел. Не бързайте. Сриването на държавите отнема време. В забързаната епоха на електронните съобщения – многократно по-малко в сравнение с века на Калигула, Нерон и техните наследници на римския трон.

 

Както отбелязах две години назад, предстои Путинова Русия и прословутата американска индустрия, чиито Фордови конвейери и силиконови долини привличаха като магнит милиони жадуващи щастието хора от цялата планета, да се превърнат в страни, издържащи се от добива на природни богатства. Най-вероятно – в суровинен придатък на индустриален Китай.

 

 

Засега толкова. Следващия път – повече за Европейския съюз. Нали уж сме част от него? Или си фантазираме.

 

Само алчно червената фашизирана номенклатура е в този нов СССР. Нас ни няма там. Не го ли разбирате?

 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

Този път – специално за продължителното и изключително великодушие на Владимир Б. от Пловдив и на Димитър Р. от Германия. Както и за неизчерпаемата щедрост на Лидия С. и Методи А. от София, на Апостол З. от с. Железница, на Красимира Н. и Васил Н. също от Пловдив, на Тихомир Т. от Стара Загора, както и на Владимир С. от Вакарел, на Лиляна Р. от град Раковски и на Христо Х. от София.

 

 

Бог да ви въздаде!  

 

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1100. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 550. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

 

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар.

Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link):

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

и във VBOX7 от:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

                  Единствено за отстраняване на технически проблеми:

      support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 


[1] „Свето Евангелие от Матей“, гл. 6, ст. 19-21. Както е в превода от оригинала на арамейски, направен от д-р Джордж Ламза.

[2] “‘Working-class people don’t get to tell their own stories any more, in Westminster or on the TV’” by Frank Cottrell Boyce, “The Observer”, theguardian.com, London, Sunday, 30 November 2014 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/nov/30/working-class-people-dont-get-to-tell-their-stories

[3] Sir James Porter – “Observations on the religion, law, government, and manners, of the Turks”, Vol. I, J. Nourse, London, 1768, стр. 27.

[4] Вж. „Подиграваха се на Бойко, че е… женчо!”, в. „Шоу”, брой 42 (522), София, 21-27 октомври 2009 г., стр. 2.

[5] „Треньорът на Б. Борисов и Слави Бинев Валерий Найденов: Изгоних Бойко Борисов от тАЕкуондото – той е страхливец!“, в. „Атака“, брой 1370, София, понеделник, 17 май 2010 г., online: http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=38308&format=html

[6] Вж. P. W. Montague-Smith Debrett, Ed. – “Debrett’s Peerage, Baronetage, Knightage and Companionage, with Her Majesty’s Royal Warrant Holders”, Kelly’s Directories Limited, 1968 г., стp. 577.

[7] „Асен Войнов пребиван и при царя, и при комунистите: Дядото на Бойко бил прочут кмет“, в. „Стандарт News“, Брой 5926  Година XVI, София, понеделник, 13 Юли 2009 г., online: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=285380

[8] „Иван Славков: Зор видях, докато науча Тодор Живков да пие уиски!“, едно интервю на Мария Друмева, в. „Шоу“, Брой 51 (531), София, 22 декември 2009 г. – 5 януари 2010 г., стр. 18.

[9] Вж. “Cameron at Heatherdown School” by Heidi Blake, “The Daily Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 27 February 2010 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/politics/david-cameron/7325369/Heatherdown-Prep-the-exclusive-school-that-taught-David-Cameron-his-ambition.html

[10] Вж. Крум Благов – „Дисертацията на Борисов – за пръв път компютър в пожарната безопасност“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, 31 януари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=761868

[11] Вж. “Hall of Fame, David Cameron”, BBC Wales, BBC, London, 7 August 2009 г., вече премахнато от интернет; Francis Elliott, James Hanning – “Cameron: Practically a Conservative”, Fourth Estate, London, 2012 г., стр. 32.

[12] Вж. напр. „Швейцарският доклад“ за криминалното минало на Бойко Борисов – Част I“, „Биволъ, bivol.bg, Париж – Бургас, 10 октомври 2012 г., online: https://bivol.bg/cq-borisov-1.html и сл.

[13] Вж. Francis Elliott, James Hanning – “Cameron: Practically a Conservative”, вече цит. съч., стp. 47-48.

[14] Вж. “Cameron: KGB tried to recruit me”, BBC News, BBC, bbc.co.uk, London, Sunday, 28 May 2006 г., online: http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/politics/5021166.stm

[15] Пак там.

[16] Христо Христов – „България – доброволна база на КГБ“, mediapool.bg, София, 6 ноември 2009 г., online: http://www.mediapool.bg/bulgaria-dobrovolna-baza-na-kgb-news158294.html

[17] Вж. “These Tory Eurosceptics are Cameron’s Trotskyists – time to face them down: Instead of pandering to Ukip-leaning backbenchers in his immigration speech, the prime minister should learn from how Labour saw off Militant tendency” by Pat McFadden, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 28 November 2014 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/nov/28/tory-eurosceptics-cameron-trotskyists-ukip-immigration-speech

[18] “George Osborne warned: ‘stop rubbishing’ Rothschild or you’re finished” by Andrew Porter, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 23 October 2008 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/politics/georgeosborne/3244297/George-Osborne-warned-stop-rubbishing-Rothschild-or-youre-finished.html

[19] “David Cameron has sold Scotland down the river: The Smith report confirms little – other than that Tory leader is the undoubted politician of the year”, “The Observer”, theguardian.com, London, Sunday, 30 November 2014, online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/nov/30/david-cameron-sold-scotland-down-river?CMP=ema_1364

[20] Пожарникарката слънце, фр.

[21] Дейвид Камерън е чифут, англ.

[22] “David Cameron tells Israelis about his Jewish ancestors” by Matthew Holehouse, Political Correspondent, Jerusalem, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 12 March 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/politics/david-cameron/10692563/David-Cameron-tells-Israelis-about-his-Jewish-ancestors.html

[23] “London is over… and it’s about time too” by Bryony Gordon, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 2 December 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/comment/personal-view/11266412/London-is-over…and-its-about-time-too.html

[24] Пак там.

[25] Пак там.

[26] Древен римски път, превърнат в една от забележителностите на Югоизточен Лондон.

[27] Стара улица в самия център на Лондон, просташки превърната в широк булевард с шест ленти за движение на автомобили.

[28] Пак там.

[29] Прекаленото благородство спрямо безочливия е глупост, лат.

[30] „Александър Морфов: Управляващите целят да унищожат интелигенцията“, в. „Дневник“, dnevnik.bg, София, понеделник, 1 декември 2014 г., online: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/12/01/2430022_aleksandur_morfov_upravliavashtite_celiat_da/

[31] Беше един от двамата, придружили Симеон по време на прословутото му слово на полянката пред къщата във Врана, произнесено в началото на април 2001 г. Оплешивял, стоеше като истукан до Маргарита. От 1971 г. не съм виждал очите на този негодник на име Константин Великов Иванов, когото БКП и ДС проводиха да учи в белгийската столица. След промените взел да се връща и да пита за мен. Изтрил съм него и подобните му от живота си. Но не съм открил гумичка, която да стори същото с паметта ми.

[32] Вж. напр. „Свирепото разграбване в епохата на Костов: Когато големите реформатори имаха цялата власт“, в. „Преса Daily”, pressadaily.bg, София, понеделник, 1 декември 2014 г., online: http://pressadaily.bg/publication/61635-Свирепото-разграбване-в-епохата-на-Костов

[33] „Свето Евангелие от Матей“, гл. 10, ст. 34-40. Всички преводи на Евангелските текстове са направени от оригинала на арамейски, дело на д-р Джордж Ламза.

[34] „Свето Евангелие от Йоан“, гл. 14, ст. 6. Съгласно превода на д-р Джордж Ламза.

[35] Пак там, гл. 17, ст. 20.

[36] Преди доста години пръв издигнах този лозунг и го подарих за предизборна кампания на моя приятел Георги Жеков. Той вече е свидетелствал за това. Нищо, че като много от нещата, които говоря и пиша, биват отмъквани с дързостта и безочието на пладнешките крадци.

[37] Вж. online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B1%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%BE%D1%82%D0%BC%D1%8A%D0%BA%D0%BD%D0%B0-%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0-2

[38] Георги Ифандиев – „Кражба: Кой отмъкна щастливия живот на човечеството? – Част 3“?, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 1 декември 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B1%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%BE%D1%82%D0%BC%D1%8A%D0%BA%D0%BD%D0%B0-%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0-2

[39] “Capital controls feared as Russian rouble collapses” by Ambrose Evans-Pritchard, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Monday, 1 December 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/finance/economics/11266746/Capital-controls-feared-as-Russian-rouble-collapses.html

[40] “Erdogan slams US on Syria again, days after Biden visit”, From “Week in Review”, Translated by Sibel Utku Bila, “Al-Monitor”, al-monitor.com, Washington, DC, Sunday, November 30, 2014 г., online: http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/11/erdogan-syria-biden-visit.html#

[41] Вж. напр. “Kobane attackers came from Turkey, claims Turkey’s main Kurdish party” by Reuters, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Saturday, 29 November 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/turkey/11262748/Kobane-attackers-came-from-Turkey-claims-Turkeys-main-Kurdish-party.html

[42] Вж. напр. “Iranian jets join allies in the fight against Islamic State in Iraq” by Richard Spencer, Middle East Correspondent, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 2 December 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/islamic-state/11269353/Iranian-jets-join-allies-in-the-fight-against-Islamic-State-in-Iraq.html

[43] Вж. “Gazprom to build new 63 bcm Black Sea pipeline to Turkey instead of S. Stream”, RT – Russian Television, rt.com, Autonomous Nonprofit Organization “TV-Novosti”, Moscow, London, Washington, DC, Monday, December 1, 2014 г., online: http://rt.com/news/210511-russia-turkey-gas-pipeline/

[44] Вж. Цвета Трифонова – „Никола Вапцаров: Текстът и сянката“, Издателство „Фабер“, Велико Търново, 2004 г., стр. 219-220; 214-217.

[45] Вж. Никола Вапцаров – „Селска хроника“, 1940 г.

[46] Вж. „Позив от 1941 г. оживи парламента в последния му работен ден: Проф. Пантев припомни за кратък предвоенен период на сближаване между Германия и Съветския съюз“, Nova News, Нова телевизия, София, 8 март 2013 г., online: http://novanews.bg/news/view/2013/03/08/45896/%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D0%B2-%D0%BE%D1%82-1941-%D0%B3.-%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D1%83-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%B5%D0%BD/ Самото видео като 001 Bulgarian Communists Call for Engaging with the Tripartite Pact в: Георги Ифандиев – „Реваншизъм? Какво по-джентълменско, когато е стремеж към справедливост? – Част 18“, Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 22 септември 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D0%BE-18#_ednref24 или в YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=31d1_-Cu8n4

[47] “Herman Van Rompuy will be paid more than £500,000 by the EU to do nothing” by Bruno Waterfield, Brussels, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Monday, 1 December 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/eu/11266362/Herman-Van-Rompuy-will-be-paid-over-500000-by-the-EU-to-do-nothing.html

[48] Стоян Михайловски – „Позив към българския народ и българската интелигенция“, Част І, София, 1911 г., стр. 9, в: Стоян Михайловски – „Книга за българския народ“, Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2002 г., стр. 330.

[49] Вж. “Russia to reduce gas price for Turkey by 6 pct”, “Today’s Zaman”, todayszaman.com, Istanbul, Monday, December 1, 2014 г., online: http://www.todayszaman.com/mobile_detailHeadline.action?newsId=365874

[50] “Creating an upscale service economy” by Robert Kuttner, Reuters, New York, NY, November, 29, 2012 г., online: http://blogs.reuters.com/great-debate/2012/11/29/creating-an-upscale-service-economy/

[51] Вж. “Economic Recovery and Social Investment” by Robert Kuttner, Co-Editor, “The American Prospect”; Senior Fellow, Demos, “New America Foundation t“, Washington, DC, November 2012 г., online: http://www.demos.org/sites/default/files/publications/Kuttner_Robert_Service_Sector_Recovery_November_2012.pdf

[52] Пак там, в: Георги Ифандиев – „Кражба: Кой отмъкна щастливия живот на човечеството? – Част 3“?, „Диагноза с Георги Ифандиев“, вече цит. съч.

[53] Вж. 003 – Video – Get rid of hunger, Amanpour – CNN,  February 5, 2014 в: Георги Ифандиев – „Янукович, Тимошенко, Кличко, Тяхнибок или как световната революция държи поправителен изпит в Украйна“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 24 февруари 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87-%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%82%D1%8F%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%BA-%D0%B8 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=zem9LAQgVJ0

[54] Вж. Георги Ифандиев – „Войната е мир! Свободата е робство! Невежеството е сила! Обаче пука ли му на някой? – Част 14“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 6 август 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%B2-14