- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

ОТ ЧАСТУШКИТЕ ДО ЧАЛГАТА НЯМА И ЕДНА КРАЧИЦА – Част 3

 

 

 

 

Продължение.

 

 

 

Петък, 27 юли 2012 г., Хайд Парк в Лондон. Пред 60 000 души кметът на британската столица Борис Джонсън заявява: „Има някакво момче, наречено Мит Ромни, което иска да знае дали сме готови [за Олимпидата]. Готови ли сме? Готови ли сме? Да, готови сме.[1]

 

 

Епохата на интелектуалните гномове

 

 

Джонсън е „десен“ – тори, консерватор. Мит Ромни също – републиканец…

Истина ви казвам, някои американци не бива да напускат страната“ – обяви деветкратният олимпийски шампион Карл Луис.[2]

А известният американски комик и бивш водещ на „Политически неправилно“ по националната телевизионна мрежа ABC, евреинът по майчина линия Бил Мейхър[3] рече: „Мит Ромни нападна Обама във връзка с нашата все по-влошаваща се образователна система. Има право. В тази страна раздаваме дипломи на милиони хора, на които липсват дори най-елементарни аналитични способности и затова решават да гласуват за Мит Ромни.[4]

Хумористката Таня Голд, чието име красноречиво издава произхода й, подчертава: „Все пак най-забавно беше да се наблюдава как Мит Ромни, чието име на немски език означава почти, но не съвсем, „С глупака“, да нарича [председателя на опозиционната „лява“, Лейбъристка партия]господин Лидер“…[5] Авторката е озаглавила коментара си „Лондон 2012: Добре дошли на игрите на идиотите, където се борят нашите лидери“. Съвсем права е.

„Златоустата“ – Голд означава „злато“, продължава: „Всичко това е чудесно, но не струва 9 милиарда лири и няма да има смисъл, докато „господин Лидер“ не възприеме „господин Лидер“ като свой пълноценен прякор, което се надявам, че ще стане.[6] Ето, тук, другарят Сергей Станишев също получи „почетно“ звание от главатаря на политиците по света. В самата Бяла къща американският президент Джордж Буш – младши го нарече “Mister Clean” – „господин Чистичък“ или по-скоро „Почистващ“?! Обаче прозвището не лепна като продължение на името на съветския гражданин Дмитриевич. Ама у нас, където падна от власт.

Може би на Запад е различно, понеже явно хвана декиш и го признаха за Mister Clean”. Така Станишев поведе европейските социалисти“. Разбира се, това в най-голяма степен се дължи на благодарността, която някогашните млади комунисти и социалисти от Стария континент изразяват към БКП, която ги хранеше обилно, канеше ги на почивка из многобройните резиденции и като квачка бдеше над тяхсвоитедемократично оперенипиленца. Бащата на Серж – „чавдарецътДимитър Яков Станишев, беше пряко зает с работата на този инкубатор на левичари. Не случайно това негово синче „специализира“ в… сегашната олимпийска столица.

Като теглихме демократичнатачерта, излезе, че тамошнитедеснине са имали нищо против. Както ще припомня след малко, на свой ред те се грижеха за добруването на комунистическите диктатори на Изток като за писани яйца. А след отхода, кой знае защо нареченпреход“, припознаха техните наследници заантикомунистии свои съюзници

При пристигането на близо стотината държавни глави, всички те били предупреждавани да не носят обувки и чанти от крокодилска кожа и да не пътуват с лимузини за церемонията по откриването. Второтоза да не дразнят простолюдието“, скупчващо се от любопитство. Игрите трябва да изглеждат „демократични“, сиреч – „Народни“. Първото се смята извънредно просташко.

Но по нашите земи бивш ватман, провъзгласен за „лорд“, се кичи и фука тъкмо с обувки от убити каймани… Тъжно е, че титлите не се купуват тук, а тъкмо оттатък. Съдейки по сексуалната ориентация на въпросния светски лъв“, често пъти заплащането е в натура, ако разбирате какво искам да кажа. Това доказва и че народът е бил прав, когато е постановил: „От всяко дърво свирка не става.“ Така е – от ватман аристократ не се получава

Лондон се превърна в сборище на десетки тирани. Всички те бяха натоварени като ученици в автобуси и превозени  с тях от Бъкингамския дворец до новия Олимпийски стадион в до скоро работническия Източен квартал на Лондон. Навярно век след Челси, и това място има предназначението да стане притегателен център за новобогаташите от света. Хем да им прибират парите, хем по-лесно да ги държат под око

„Демократичността“ на лондонските игри позволи на сръбския президент Томислав Николичкомунист и приятел на Милошевич, да обяви, че няма да се ръкува с косовския министър-председател Хашим Тачи. Ако разровите биографиите и на единия, и на другия, ще стигнете до едни и същи кукловоди, които дърпат конците и на двете марионетки. Така, както и на онези в Кремъл. Да, включително и на товарищ Путин или Шаломович, както желаете. Даже преди всичко на него…

Знаем колко струват официално на британците Игрите на ХХХ олипиада. Ала имаме ли представа колко излизат на нас екскурзиите на новоназначенияпрезидентна Народна република България до олимпийската столица?

Телевизионен репортаж от лондонска уличка, пред свръхлуксозния хотел, в който беше настанен, Росен Плевнелиев. Показват героя, чиято мутра е разтегната в нещо усмивка, сякаш е излязъл от роман на Виктор Юго. Прехвърлите ли бяла кърпа през лявата ръката над лакътя надържавния глава“, нещата ще си дойдат на мястото. Той ще изглежда по най-подходящ начин.

В споменатия репортаж ухилен, като доволен от бакшиша келнер, Росенчо заяви, че „Полша похарчи 40 милиарда евро, за да направи едно чудесно Европейско първенство [по футбол] заедно с Украйна.“ Сиреч – колкото три олимпиади?!…

Каква квалификация заслужава нация, приела обикновен селски идиот, при това щатен служител на Димитровския комунистически младежки съюз, за президент“? Момче, чиято съпруга се срамува от мъжлето си и отказва да се показва редом с него. А неговата недодялана пряка господарка с презрение публично му дърпа ухото и го почуква по главата, все едно избира диня(Виж илюстрацията.) Самото неврокопче, сиромах, няма хабер от пълномощията си.

Засега Олимпиадата струва на Великобритания 9 милиарда лириоколо 13,95 милиарда долара. В състояние ли е компютърният инженер Плевнелиев назначен от партията и Интернационала за строителен предприемач“, да проумее подобни сметки? Едва ли, след като греши Чехия с Чехословакия и пътува на посещение при българскитевойници в Афганистан с чуждестранен самолет и без главния военен началника на Генералния щаб

 

 

Западът загуби своето достойнство, липсва ни пример

 

 

Естествено е темата за Игрите на ХХХ олимпиада да е притча во езицах на Острова и да обсебва челните места в тамошния печат. Прави впечатление обаче, доста унилият тон на не малко коментатори. На фона на застиналата икономика и на нарастващата безработица там все по-често се чуват гласове, които признават, че в надпреварата да спечелят домакинството и да се представят добре, британците сазагубили достойнството си“. И винят за това собствените си политици.[7]

Когато на тях им липсва достатъчно самоуважение, тъй като са наясно колко много не им достига, за да изпълняват пълноценно своите роли на министри, питайки се кога ще бъдат изхвърлени от постовете си или самият електорат ще ги изрита от там, почти не съществува нещо, което да отстояват.[8]

Тук е многократно по-зле, но „мълчанието на агнетата“ е достойно за рекордите на „Гинес“. Впрочем заглавието на нашумелия филм съвсем точно отразява положението в тукашното стадо от гои

Обаче коменатори от сорта на „златоустата“ Таня, не се тревожат от икономиката. Един от тях, който се труди в лондонския всекидневник на Александър Лебедев, член на КПСС и офицер от КГБ, призна: „Силно протестирам срещу начина, по който Международния олимпийски комитет (МОК) настоява страните-кандидатки за домакинство да изоставят своите закони и правила, а тези на олимпийското движение да имат предимство пред националните.[9] И дава пример с реорганизацията на движението в Лондон, като обръща внимание на специалните привилегировани маршрути. Те могат да бъдат ползвани единствено от членовете на МОК и спонсорите на игрите.

По същество това е изнудване“ – възмущава се авторът. – „Ако искате игрите, казва МОК на страните-кандидатки за домакинство, ще предоставите на нас и на нашите приятели редица най-разнообразни привилегии – от луксозни хотелски стаи до специални необезпокоявани маршрути за придвижване през натовареното градско движение. Тези искания нямат нищо общо със сигурността и с нормалното преминаване на самите игри. Това са превземки.[10]

Във всичко това има голяма доза истина. Само че нима хората на Запад са тъй затънали в невежество, че не знаят кой стои зад олимпиадите? Отдавна това са надпревари на крупните корпорации. Аматьорският спорт е спомен. Сега парите владеят и петте олимпийски кръга.

Пък и не е ли известно, че т. нар. международно олимпийско движение обединява представители на тайните общества, поставили се в услуга на Интернационала. Международният олимпийски комитет е неоповестена масонска ложа, носеща огромни материални облаги на своите членове. „Братятав нея се отплащат на своите богати господари със съответните услуги, поискани от тях. Просто на този свят няма безплатен обяд, нали?

Но къде беше същиятвъзмутенжурналист, когато тук, в източната половина на европейския континент, тези неща бяха всекидневие? И не 17 дни, колкото ще продължи Лондонската олимпиада, а цели 45 лета! Защо тези „свободолюбиви“ и „демократично“ настроени пропагандатори на „западния начин на живот“ си траеха, когато диктаторът Тодор Живков посрещаше Ким Ир Чен и само за два дни онази част от София, през която щеше да мине кортежът с „официалните лица“, беше променена до неузнаваемост? Знаете ли какво е вечерта да посеете житни растения и цяла нощ да ги поливате с топла вода, да ги подхранвате със специални вещества, та на заранта да са се превърнали в прекрасни ливади с… прясно поникнала свежа тревичка? И да миете занемарените столични улици сперилни препарати? С това бяха ангажирани хиляди. Неуспехът означаваше повече от дисциплинарно уволнение!

Да разказвам ли как затваряха града шест часа преди пристигането на другарите Хрушчов или Брежнев. Спираха всякакво движение. Хората губеха часове, за да стигнат до работните си места или да се приберат у дома! Какво говоря – два часа преди Живков да напусне резиденцияБояна“, за да се прибере за сън в тази в Банкя, отцепваха целия маршрут, барабар с предългия участък от Околовръстното шосе. На всеки 20 метра поставяха войници и милиционери, въоръжени с автоматиКалашников“! Това не траеше ден-два, а години наредЗащо забравихте всичко това? Или тогава на вас, западняците, ви беше широко около врата. Ща ви бригаха поробените народи от Изтока,[11] както казват братовчедите отвъд западната ни граница…

Когато вашите „лидери“ замениха онези от Кремъл по тези земи – пак същото. Преди и по време на посещението на любителя на френската любов Бил Клинтън българската столица приличаше на обсаден град. Това става периодично, колчем някойголемецсе накани да ни удостоис вниманието си. Няма значение дали се казва Владимир Путин или Хилари Клинтънтегобите заплебсаса едни и същи. Жалко, но вместо да бъде напълно премахната, тоталитарната болшевишка практика се настани и всвободнияЗапад

Другаде ги стяга чепикът западните „коментатори“. По заповед известно от кого те взеха да настояват по време на игрите специално да бъде почетена паметта на убитите преди 40 години в Мюнхен единадесет израелски спортисти. Навярно събрал сили и мъжество поради финала на неговата кариера в международното олимпийско движение, белгиецът Жак Рох отказа. Може би го подсетиха за онези повече от 200 напълно невинни палестинци, избити от ционистката държава в знак на отмъщение. Все някой щеше да си спомни и конфузията ставаше неизбежна.

Затова в последния момент промениха и без друго претрупания до кичозност и даже до скука сценарий за откриването на игрите. И посветиха предварително замислената минута мълчание в памет на загиналите единадесет израелци със… същото, но за „всички, които ни напуснаха“…

Не, за хората от Източна и Централна Европа Западът загуби достойнството си още от момента, в който през през декември 1944 г. ни предаде или продаде на Съветския съюз. Известно е, пък и преди няколко месеца припомних: През октомври 1944 г. на среща в Москва британският премиер Уинстън Чърчил слага на масата офертата за възприемане на принципа засвобода при налагането на влияние върхуИзточна ЕвропаТойпредлага 90 на сто съветско влияние в Румъния, 90 процента британско влияние в Гърция, 75 на сто съветско влияние в България и разделяне [на влиянието] в Югославия и Унгария в пропорция 50 на 50. Макар да изглежда цинично, това беше мълчаливо признание на стратегическите и военните факти.[12]

Тогава България окончателно приключи своето съществуване като независима държава, пък и като държава въобще. Утрепаха я барабар с чудесния, трудолюбив и сърдечен български народ. С национализацията другарите лишиха най-свободната прослойка от пространната средна класаселяните, от средства за производство и препитание.

Отдавна нямаме образец, пример, към който да се стремим. Защото забравихме Божията повеля и го търсехме в човеците и техните общества. Оставяйки безпаметни за това, че човекът е Божие творение. И както Господ, по Своя неизвестен нам промисъл, го е създал несъвършен, така и обществата му няма как да бъдат такива. Речено е: „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.[13]

Това е призив за прогрес, за стремеж към идеала. А идеалът затова е такъв, понеже е непостижим. Онези, на които Братството проми мозъците с глупостите на научния комунизъм“, не са в състояние да проумеят това. Приели да бъдат троглодити, те отнасят своята духовна нищета в отвъдното

Що се отнася до Мит Ромни, за себе си съм сигурен – изпратиха го с мисия „провал“. Още през пролетта писах в тази медия, че нещата ще се развият по този начин. За да може Обама да се окаже с образа на чистариец“, олицетворение на по-малкото зло. Явно степенуването на злините и предпочитанията към някой по-поносим не е патент на нашенци, а е присъщо на повечето хора по света.

Коментаторът на “The Washington Post” Чарлз Кроутхамър декларира: „За разлика от Барак Обама, като критикува своя президент или като се представя за гражданин на света, Ромни не помага на своята страна. Грешката с Великобритания е преди всичко в това, че американската публика очакваше да чуе защо британците приемат като обида (неговите [на Ромни] твърдения за британската Олимпиада като пълна бъркотия). Всичко останало бяха грешки на протокола. Например някой не го беше информирал за правилната титла на Ед Милбанд и дали да споменава за своята среща с MI6 [външнополитическото разузнаване] или не. Тези, които ги допуснаха, следва да бъдат уволнени незабавно.

Разбира се, често човешките грешки са неизбежни. Когато през 1985 г. в Лондон Роналд Рейгън вечеряше с кралското семейство, той наричаше принцеса Даянапринцеса Дейвид“. Освен грешките в имената, най-големият faux pas [гаф] беше в това, че Рейгън не се обръщаше към [принцеса] Ди спринцесата на Уелс“ – нейната точна титла при официални поводи.[14]

Изобщо не съм съгласен, че човешките грешки са неизбежни. Зависи какви. Ако е като в онзи виц, в който Бай Ганю поел отговорността за поредното изпускане на кралицата, съм съгласен. Но да сбъркате лейди Даяна с някакъв Дейвидчисто мъжко име, издава колко е умственият багаж на държавника“. Твърде отдавна най-висшите постове биват поверявани на кръгли идиоти. Спомнете си Никита Хрушчов, Льонята Брежнев, Ерих Хонекер, Николае Чаушеску, Ричард Никсън, баща и син Буш, Джон Мейджър, Герхард Шрьодер, Силвио Берлускони, Никола Саркози или Ангела Меркел… Достатъчно е да се вгледай във физиономиите на тукашните „хубавци“ – от Георги Димитров до Б.Б. С портретите им можете да подредите изложба във възхвала на глупостта“…

Мит Ромни мина през Варшава, за да обясни, че ако си събуе пантофите в Белия дом, поляците пак ще бъдат сигурни. Не съм забелязал те да се безпокоят – даже от кризата. В Тел Авив увери израелците, че САЩ пак ще са зад гърба им при провеждането на политиката на интернационален тероризъм. Стори го без даже нищожна доза чувство за хумор.

Колкото и да им мъчно на настоящите нашенскиамериканофили“, бивши съветолюбци, Западът отдавна загуби своето достойнство и няма как да служи за пример никому. Съвсем скоро тамошните народи ще започнат да мислят как да спасят кожата си. Техните „елити“ са се подсигурили. Капиталите им отдавна са в БРИК[15] или Сингапур, в Южна Корея, Турция, Аржентина…

Не случайно още преди повече от три години и половина бившият ортак на Джордж Сорос, британският милиардер Джим Роджърс, посъветва младите англичани: „Преместете се в Китай; научете китайски.[16] От години сам той живее в Сингапур, където е прехвърлил и по-голямата част от инвестициите си. Тъй като е усетил, че Великобритания е пред фалит. Същото важи и за Съединените щати…

 

 

Жертви на собственото ни безхаберие, но и на алчния Запад

 

 

Години наред ни мамеха с някаква чутовна „битка между две системи“. Днес умните и мислещите хора са наясно – такава никога не е имало. Конвергенцията – гушването между капиталистите и техните „гробокопачи“, беше само етап от една предварително добре обмислена и разработена програма. Хората липсваха в нея. Тя беше тържество на алчността на един скрит зад високите огради на дворците си елит.

Обикновените хора на Запад се заблуждаваха, че техният земен рай ще продължи вечно. Или поне се лъжеха като комунистите и нацистите – вярваха в потребителския триумф и в това, че той ще хилядолети. Не стана. Сега собствената им ненаситност ги задавя като крива кост в гърлото. Всички те се подведоха по лакомията на талмудистите. И забравиха Божията заръка: „Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.[17]

Крадците, умело маскирани като добре облечени лихвари, ги наказаха. Просто ограбиха стотици милиони представители на средната класа, заложили живота си заради един покривобикновено на картонена къщичка с малка морава и гниещ автомобил пред нея. Подведени от банкерите, тези хора замениха сърцето“ – душата си, за тленни неща. Изгубиха не само чувството за мярка, но и човещината. Донякъде – като местните комунисти. Вижте, чуйте и прочетете. За да се замислите дали знаете накъде сте тръгнали и къде искате да стигнете?

 

 

http://youtu.be/WxhkmXO8E_E

 

 

Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?[18]И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.[19]Тогава Исус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери; защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му.[20]

Ако искате всичко тук и сега, значи нямате нищо общо с Христа. Това е философията на „евреите“. Тъкмо това стори църквата, изградена от фарисеитеонези, които Сам Господ осъди. Затова Ватикана отдавна разполага със своя банка, а предверията на тукашните църкви и манастири са заприличали наразбойнишки вертеп“, както преди близо 2000 години Бог определи юдейската синагога.[21]

Което не означава да не се стремите към материално приличен и морално достоен живот. Напротив. Само че не на всяка цена и за сметка на останалите. Обратното – помагайте си, защото Бог е разкрил, чедето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.[22] Това е истинската Христова църква.

Това беше забравено от жителите на тогава процъфтяващия Запад и то задълго. Сега плаща за греховете си. Преди години те ни иронизираха. До голяма степен с право. Днес, когато сме наясно с доста истини, имаме право да ги упрекнем, задето тъй силно, до болка стискаха очите си, за да не забележат нашите мъки по време на кървавото комунистическо робство. Каква неблагодарност! Нали нашите гърди послужиха за броня, която ги спаси от болшевишкия ботуш! Същите западняци се правеха, че не виждат как техниятелитприласкава тукашните комунистически сатрапи и им отпуска им кредити, които ни довеждаха до изнемога.

Ние обитавахме затвор, в който бяхме лишени дори от разходката в карето“. Но те ужким бяха свободни. Намираха се почтени автори, които рисуваха реалната картина на интернационализма и на неговата експанзия. Показваха действителните мутри на онези, които сътвориха болшевиките и финансираха техния поход срещу християнските народи в Централна и Източна Европа. Ето защо волните западни жители, които поне можеха безпрепятствено да пътуват и да четат, не заслужават нашето снизхождение. Тъкмо обратното.  

Опитвам се да кажа, че Западът потъва. Знам го отдавна, още по-отрано го забелязах. Когато се опитвах да съобщя тази горчива истина, та всеки запознат да е в състояние да предприеме някакви мерки – според акъла, знанията, материалните си възможности и своята вярабивахвъзнаграждаванс подигравки и обиди. Сещате се от кого – от болшевишките идиотионзи вид стока за ширпотреба с човешки образ, масово произвеждана от грохналите манифактури на милиционерсоциализЪма.

Без съжаление ще призная: изобщо не ми пука за тях, нито за британците. Макар хотелът на дядо ми да е носил названиетоЛондонъ“, поне от четиридесет години съм се уверил, че по тъпота това племе се родее единствено с нас. Мъчно ми е за българите, колкото и да ме убеждават, че не го заслужават.

Вече изясних на кого дължим това падение на нацията – материално и духовно. От жадния за образования нявгашен нашенец не е останало нищоабсолютно нищо. Някога бащите продавали ниви, даже дюкянчета, та децата им да се изучатпо възможноств чужбина. Пък да се върнат и да работят. За да градят, да умножават семейното имане. Но да не забравят откъде са тръгнали, да се издължават на своите тъй заслужили родители. Какво лошо виждате в това?

Другарите обърнаха националния ни характер с хастара навън. Промениха българите до такава степен, та майките да възпитават децата си по най-вредния за душата начин: Учи, мама, за да не работиш?! Така беше изваян манталитет, който води до нищото.

Някога собственикът или директорът на фабриката, на магазина, ръководителят на учреждението, ги отваряли, а вечер обикновено замръквали и последни напускали работните си места. Тези отговорни и загрижени за България хора бяха заменени от полуграмотни готованци с партийни поръчения и уголемяващи се шкембета. Те никога не бяха работили. Не познаваха и носеха радостта от съзидателния труд в гените си. Обратно, бяха свикнали да полагат усилия с отрицателни измеренияда убиват, да изтезават, да наказватИ да изпитват наслада от гаврата с хората. Народният хумор ги „декорира“ умело с понятието „чантаджии“. Същества, които пренасяха грозните си бозави чанти с подвити ъгли…

Тяхната система беше непродуктивна. Тя се основаваше на липсата на каквато и да е лична заинтересуваност и на робския труд. Както и на измамата. Другаритеизпълнявахапредсрочно някаквинасрещнипланове, а страната все повече затъваше в бедност и дефицит. Младите не могат да си представят, че имаше два вида салам и то само в големите градове. Предлагаха се не повече от по три модела мъжки и петдамски обувки. При товас години, все едни и същи. Мода ли? Това беше обявено за „упадъчно буржоазно влияние“…

Опашките за всичко бяха километрични. Който имаше връзки, се сдобиваше с дефицитни стоки от рода на банани, портокали, бебешки клечки за уши Chicco”, бананова каша илитоалетна хартия. Пералня, допотопен цветен телевизор или по-добър от три-четирите модела хладилници се купуваше или със записване и най-малко двугодишно чакане, или повтория начин. Кражбата на кой каквото намери и рушветчийството се бяха превърнали в национални спортове, достигнали олимпийски върхове!…

Ала Системата не рухна поради това. Братството направи своите изводи от страшния експеримент, на който ни бе подложило, и реши да премине към следващия етап. А пък ние едно мислехме, друго допуснахме да стане. Докато радостно викахме по митингите Долу БКП“, бекапистите прибраха парите и ги разпределиха помежду си, раздавайки и на свои доверени лица.

Западът гледаше благосклонно и одобрително на всичко това. Отпускаше кредити и направляваше процесите. Нашата трагедия би била невъзможна, без неговата ръководна роля и активно съучастие.

 

 

Осъдените победители

 

 

Днес разни добре платени от БКП и ДС комунистическиантикомунистиизползват един инцидент, за да внушат, че някакъвантисемитизъм“  е присъщ единствено на комунистите. В своето образование те, сиромах, са стигнали само до сричането натрудоветенакласиците на научния комунизъм“, към които спокойно вече можем да причислим доказания съветски шпионин Хенри Кисинджър и тежкия масон Збигнев Бжежински. Задръстените от петолъчки мозъчета на споменатите омърсени до ушите пропагандатори няма как да проумеят, че комунизмът е еврейско изобретение. С други думи, ако комунистите саантисемити“, излиза, че те са самомразещи се евреи. Впрочем любимите им ционисти въведоха и това понятие…

Една от най-тежките присъди над ционизма, която поне аз съм срещал, е произнесена от евреин, израелски гражданин, служител на Моссад, достигнал до звание „полковник“. Виктор Островски открито заяви защо напуска криминалната служба, на която десетилетия е принадлежал. Но не само нея, а и ционисткия „рай“ – държавата Израел. Като описва подробно своята съдба, авторът стига до епизод, в който вече е напълно отвратен от всичко, което го заобикаля.

Един от неговите колеги, приятелят му Ели, бил изпратен от шефа на им в САЩ. Той решил „да се възползва от свободата и да си намери някаква работа в Съединените щати. Имаше си семейство там и можеше да получи без проблеми зелена карта.

– Последният да загаси лампите на летището „Бен Гурион“ – изрекох аз стария виц, който се носеше из Израел по време на голямата депресия преди Шестдневната война, която промени всичко. И двамата се смяхме дълго, макар че всъщност нямаше защо.

Тогава, говорейки с Ели, аз разбрах, че съм изминал много повече от пътя, по който бяхме тръгнали заедно. Ели, а също и Ури [друг техен колега] все още вярваха в ционистката мечта. Те повече приличаха на хората, които познавах в Израел – старите ми приятели и семейство. Макар да вземаха участие в онова, което за повечето израелци би могло да означава екстремизъм, те го правеха от вяра в една идеяционизма.

Аз от известно време бях разбрал, че вече не споделям тази идеология, че за мен държавата Израел вече не означава изпълнение на древната мечта. За мен тя бе по-скоро кошмар от предразсъдъци, валящ се в локвата на расизма и развяващ бяло-синьото знаме като флаг на гнета. Не исках да съм част от това. Сега аз показвах на знаменосците тяхната уязвимост, за да спрат и да преоценят целите си. Може би тогава биха могли на равна нога да се присъединят към семейството на народите.[23]

Не би. Засега. Едва ли ще стане. Забелязахте ли нещо, което може да бъде пренесено едно към едно у нас. Близките на Островски вършели неща, коитоза повечето израелци би могло да означават екстремизъм“. Но го правели от вяра в една идеяционизма.

Тук, по същия начин, но в името на подвярата на ционизмакомунизма, садисти с червени партийни членски книжки, родени в България, избиха или съкратиха живота на повече от 222 000 души! Съсипаха милиони съдби, докараха още три милиона до доносничеството срещу ближните. А от Юда насам предателството се смята за по-смъртен грях и от убийството

Ето как осъжда комунистическата система, на която по наследство принадлежеше, един от основателите на Държавна сигурност Стефан Богданов. Сам агент на съветското НКВД, с баща съветски шпионин и брат – Петър Богданов, разстрелян за същото заедно с Антон Иванов, Никола Вапцаров и останалите, той изпитва върху собствената си кожа „милостта“ на своите другари и колеги. След като минава през преизподнята на комунистическия концентрационен лагер Белене, още преди 10 ноември 1989 г., в далечна Швейцария той произнася присъда над най-антихуманната идеология – комунизма, и над нейния кървав тоталитарен режим:

Аз се убедих от собствен опит, като членувал в компартията над 50 години и заемал много постове в многостепенната партийна йерархия, че комунистическата система, т.е.диктатурата на пролетариатапод каквато и да било формаОФ власт или Народна република и пр., е едно тоталитарно насилие, противно на всякаква демокрация и свобода. Човекът, който се ражда свободен, трябва да живее и умре свободен, без никакви насилия върху елементарните му човешки права да общува с хората по света и да мисли и да се изказва свободно в печата. Трябва да се разбере от хората, че мирът в света е заплашен не от двустранното зло на атома, а от липсата на свобода на хората да говорят, мислят и действат свободно по проблемите на тяхната съдба и техния живот. Хелзинки беше една приспивателна бутафория на Брежнев, която комунистите нямат никакво намерение да спазват, защото тя е динамит за авторитарните режими и смърт за комунистическите режими от всички видове…

Аз ще се изразя с думите на проникновения съветски професор Александър Зиновиев, че принадлежа на поколението, което направи революцията в България, израсна в нея и бях убит от нея. Ние всмуквахме в себе си най-светлите революционни идеали, като претърпяхме най-жестокото разочарование в мрачната реалност на този идеал. Къде да се дяваме сега, щом всичко, което ни създаде и създаде у нас илюзията за духовното богатство, е оплюто, обезобразено и оклеветено? Нашият социализъм се оказа най-жестокият тоталитаризъм върху другомислещите и погази свещения девиз на нашите възрожденциСвобода или смърт![24]

 Да беше жив Стефан Богданов, първо щях да му обясня, че е проумял едва част от цялата истина за комунизма. Не е разбрал дори споменатия от него Александър Зиновиев. Тъкмо този съветски професор даде твърде точно определение на тяхната любима идеология: „Припомням: „Комунизмът е типобществена формациясъс закони, обусловени отживота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази нашефи неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.[25]

А след това щях да отговоря на въпроса на Богданов „къде да се дяваме сега“ с Божията присъда: „Тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие. Горко вам,… лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците; с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците; допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си [мястото в пъкъла]! Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената?[26]

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички дарители. Досега те бяха общо 42, шестима от тях – имигранти. Сега са с седмина повече. Но за пореден път повечето са едни и същи хора, които искрено помагат за издржката на тази медия. Няма как да издържа дълго. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

Истина ви казвам: за да продължи да съществува и действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

Неотдавна в „Агора“един подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“Изглежда послушахте съвета му.

Не желая никой „да ме храни“. Но повече не съм в състояние да работя по 10-12 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка.

Преди няколко месеца един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език и преводач Петър Коритаров, преведе прилична за моите разбирания сума. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“получава огромен обем информация.“

Явно една шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 600. Гастрольорите са поне още толкова. (Броячът се занулява при 1000 прочитания.) Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 300. Всеки от тях да внася по 1,50 лева месечно – 18 лева годишно, бих могъл да продължа. Уви…

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар. Но нима на повечето останали места плащат за публикации? Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща… Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

Признавам, че ми е късно да се променям. Внесъл съм необходимата такса за присъствието на медията в интернет до края на годината. Но ще разредя появата на моите публикации. Време е да помисля и за себе си. Съжалявам.

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“под главата на сайта или вдясно на основната страница. Достатъчно е да натиснете тази позиция и цялата информация ще се покаже.

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Все още можете да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube от: http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

 



[1] “Boris Johnson chides Mitt Romney over London Olympics”, BBC News, BBC, London, Friday, 27, July 2012 г., online: http://www.bbc.co.uk/news/world-us-canada-19007127

[2] “Carl Lewis on Mitt Romney: “some Americans shouldn’t leave the country” by Nicholas Watt, “The Guardian”, guardian.co.uk, Friday, 27 July 2012 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/2012/jul/27/carl-lewis-mitt-romney-olympics

[3] Тук е известен като Махър.

[4] “Bill Maher Quotes and Jokes”, by Daniel Kurtzman, Political Humor, About.com, A part of The New York Times Company, New York, NY, online: http://politicalhumor.about.com/od/billmaher/a/Bill-Maher-Quotes.htm

[5] “London 2012: welcome to the Idiot Games, where our leaders do battle” by Tanya Gold, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Friday, 27 July 2012 г., online: http://www.guardian.co.uk/commentisfree/2012/jul/27/london-2012-idiot-games-leaders

[6] Пак там.

[7] Вж. “Andreas Whittam Smith: In our race to win the Games, we lost our dignity”, “The Independent”, independent.co.uk, London, Thursday, 26 July 2012 г., online: http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/andreas-whittam-smith/andreas-whittam-smith-in-our-race-to-win-the-games-we-lost-our-dignity-7976595.html

[8] “London 2012: welcome to the Idiot Games, where our leaders do battle” by Tanya Gold, вече цит. съч.

[9] Вж. “Andreas Whittam Smith: In our race to win the Games, we lost our dignity”, вече цит. съч.

[10] Пак там.

[11] Какво ви засягаха, какво ви интересуваха, сръбски.

[12] “Encyclopædia Britannica”, Encyclopædia Britannica, Inc., Chicago, IL, 1996 г., стр. 717.

[13] „От Матея свето Евангелие“, гл. 5, ст. 48.

[14] “Romney’s farcical tour of Olympics London exposes the cultural gulf between Britain and America” by Tim Stanley, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, LondonJuly 27th, 2012 г., online: http://blogs.telegraph.co.uk/news/timstanley/100172926/romneys-farcical-tour-of-olympics-london-exposes-the-cultural-gulf-between-britain-and-america/?utm_source=dlvr.it&utm_medium=twitter

[15] Съкращение от Бразилия, Русия, Китай и Индия.

[16] “Now it’s time to emigrate, says investment guru” by Sean O’Grady, Economics Editor, “The Independent”, London, Thursday, 22 January 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/news/busi-ness/news/now-its-time-to-emigrate-says-investment-guru-1488629.html

[17] “От Матея свето Евангелие“, гл., 6, ст. 19-21.

[18] Пак там, гл. 6, ст. 25.

[19] Пак там, гл. 10, ст. 28.

[20] Пак там, гл. 16, ст. 25-26.

[21] Пак там, гл. 21, ст. 13.

[22] Пак там, гл. 18, ст. 20.

[23] Виктор Островски – „Моссад: Отвъд измамата“, „Атика“ ЕАД, София1998 г., стр. 289-290.

[24] Стефан Богданов – „Спомени: Две смърти няма, а без една не може“, Издателска компания „К и М“, София, 1991 г., стр. 153-154.

[25] Сюзан Лабен – “Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60.

[26] „От Матея свето Евангелие“, гл. 23, ст. 29-33.