Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

ОТНОВО ПО СЛЕДИТЕ НА АНТИБЪЛГАРСКАТА ПРОПАГАНДА И ИЗМАМАТА

 

 

 

ИМА СЛУЧАЙ „КАТУНИЦА“, НО НЯМА ПРОБЛЕМ С ТАКОВА НАЗВАНИЕ

 

 

 

 

Част І – ОБВИНИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ

 

 

 

Отново разшетаха другарката Леа Коен. Първо я реактивираха във връзка с очакван антибългарски филм, продукция на Западна България, наричана Бивша югославска република Македония. Същото сториха и с Георги Петрушев, познат като агент на Държавна сигурност с псевдоним „Жорж“. Мине не мине време, щом се наложи, задействат ги.

Напоследък Леа Папо се хвърли да обвинява българите, задето, видите ли, изпратили повече от 12 000 евреи от новосвободените земив нацисткителагери на смъртта“. Няма да се спирам на последната лъжа. Потрудил съм се да напиша и издам цяла книга, изследваща проблема.[1] Да не говорим, че вече и децата знаят: Всички главни нацисти са били с еврейско потекло.

После  „милатаКоен взе да обстрелва германския писател Гюнтер Грас. Признавам, че той не ми е симпатичен с нищо. Но човек е така устроен, да дири справедливостта и някак естествено да застава на нейната страна. А тази интернационална леляизвинетеЛеа, атакува Нобеловия лауреат като някакъв яростен враг на евреите, който сякаш е влязъл в ролята на ционист от трийсетте и четиридесетте и желае обратното им преместване – този път от Палестина в Европа. Ще повторя горното: Цялото нацистко политбюро начело с Адолф Хитлер е било съставено от люде с еврейски произход? Като започнете с фюрера, минете през най-приближените му Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс, Рудолф Хес, Мартин Борман, Йоахим фон Рибентроп, Хайнрих Химлер, адмирал Вилхелм Канарис, Алфред Розенберг, Райнхард Хайдрих, Адолф Айхман, д-р Йозеф Менгеле, Роберт Лей, Ерхард (Ерих) Милх и т.н., всички![2]

Целта на тези ционисти е била да принудят самозваните „евреи“ от Стария континент да зарежат свестния си живот и да се преселят в „библейските земи“. За да се сбъдне мечтата на Майер Амшел Бауерпървия Ротшилд. По този начин се ражда изкуствено създадената държава Израел. А нейните жители дължат голям паметник на нейния фактически основател Адолф Алойз Хитлер – Ротшилд.

Що за избирателна памет! Ето защо на Гюнтер Грас му едошло до гуша от лицемерието на Запада“. А от еврейското?

Понеже сърце не трай, реших да преработя, да допълня и да публикувам отново една от първите статии, които обнародвах в тази медия. Втората причина, произлизаща от първата, е, че когато този труд видя бял свят, сайтът беше с абонамент и твърде малко читатели успяха да се запознаят него. Затова.

Но по-добре да започвам.

 

В неделя (30 септември 2011 г.) заранта, в предаването на една болшевишка ефирка с водещапотомствената членка на БКП, известната нагаждачка и келепирджийка Люба Кулезич, друга стара и то наследствена алчно червена фашистка, другарката Леа Коен изрече тежки обвинения по отношение на българите. Според нея, зад „този чалга спектакъл, който видяхме, който имаше всички компоненти на чалгата – страшно многото злато, разгул, смърт, крясъци, викове, пожари и така нататъка; зад това нещо останаха едни дълбоко покрити проблеми, които така като една тенджера под налягане, когато се отхлупи капака[3], от тази тенджера излизоха най-различни неща. Първото нещо, което излезе, е един запушван досега, латентен расизъм.[4]

 

 

Говорителите на Интернационала

 

 

Защо начевам коментара си с този цитат? Другарката Коен имаше предвид протестите, залели някои градове на страната, след убийството на български младеж от цигани, приближени на Кирил Рашков, наричан „цар“. Нямам нищо общо нито с тези протести, нито с участниците в тях. И макар да бях един от първите, които анализираха случая, никъде не забелязах прояви на расизъм. Защото, както имах случая да спомена, виковете „Циганите на сапун“ бяха част от сценария. Режисурата му беше толкова посредствена, че не би могла да заблуди нормално мислещия интелигентен българин. Цяла седмица слушах как различни „говорители“, до един свързани с тоталитарния режим, с неговите репресивни тайни служби и с техните продължения в настоящите политически безсилия, цитират онова, което казах. Явно си бяха водили конспекти. Но нека по-добре видим и чуем какво рекох във воденото от мен телевизионно предаване „Диагноза“ от понеделник, 26 септември 2011 г.:

 

http://youtu.be/44LSRl5Sj8M 

 

Коя е тази свръхчувствителна „демократка“ Леа Коен, която обвинява българите в „расизъм“? На 5 април 2010 г. Информационната агенция БЛИЦ,  понастоящем принадлежаща към групировката, в която е и споменатата TV7, ни осветлява: „Бившата депутатка във Великото народно събрание, а след това наша посланичка в Белгия, Люксембург, Швейцария и Лихтенщайн Леа Коен обича да казва, че е човекът, който сигурно е живял в най-много къщи на различни места по света

Въпреки че живее на шумен столичен булевард, домът й е много тих. И почти изцяло е отворен към вътрешната градина – едно от любимите места на Леа, където се чувства истински спокойна и щастлива.

Много харесва и къщата в Швейцария. От няколко години тя споделя с новия си съпруг Шарл Аугсбургер неговия дом, който двамата преустройват според разбиранията си. Къщата се намира много близко до Ню Шател, в Романска Швейцария…

Двамата с Шарл имат и друга къща – в Аликанте, Испания, в райското кътче с прочутото вино…

Когато следим времето по телевизията, ни интересуват 3 точки от картата на Европа – София, Ню Шател и Аликанте. Така че те са ни напълно достатъчни

Леа Коен е родена в София в семейство на юристи, но завършва „Пиано“ и „Музикознание“ в консерваторията, след което специализира история на музиката в Университета в Утрехт, Холандия. Била е директор на Софийската филхармония. Има 5 книги по музикознание и няколко романа. Когато се връща към миналото си, тя обаче упорито избягва да говори за баща си Пепо Менахем Коен, който е бил съдия от Народния съд след 9 септември 1944 г., а после началник на концентрационния лагер „Росица“.[5]

Вярно ли е всичко това? Да, но огромна част от истината за другарката Леа Коен е спестена. Истина е, че тя е наследничка на един от най-жестоките алчно червени комунистически престъпници. Не са ми известни другидемократи“, освен нея и пишман журналиста Тома Томов, чиито родители да са размахвали болшевишки камшик над политически затворници на комунизма. Бащата на Томов е бил началник на зловещия концлагерБелене“.

Обаче не понасям и лъжата. В множество публикации в интернет срещнах твърдения, че като съдия в (анти)Народния съд бащата на Леа Коен бил осъдил подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев. Това не отговаря на истината. Ето кои са били в Шести Специален състав на т. нар. Народен съд, който е водил Седмия съдебен процес срещу преследването на евреите: „Председател на съда е Петко Петрински, а членове Павел Цървуланов, Благой Горчилов, Цветана Русинова и Никола Манолов.[6] Народни обвинители са Борис Бъров,[7] Славчо Стоилов, Манчо Рахамимов и Еми Барух.[8]

С други думи, няма как Пепо Менахем Коен наистина да е пратил Пешев зад решетките. Друга тема е, че както вече посочих, неговото име се появява катосъдия от Народния съд след 9 септември 1944 г.“. Бившият член на ЦК на БКП Петър Семерджиев, шумкар от сливенския отрядХаджи Димитър“, съобщава членовете на всички състави на (анти)Народния съд, безПърви и Втори! Защо?

Моето обяснение, което не се основава на документални или други доказателства, а по-скоро представлява предположение, е: той е женен за еврейската комунистическа терористка Ема Герон. Двамата се бяха покрили в Израел. От там другарят Семерджиев зареждаше принадлежащата на левитския Интернационал радиостанция „Свободна Европа“ със своите „коментари“. Искам да кажа, че навярно в тези два състава са личали имената на много еврейски престъпници. Всеки изкушен от правдата е наясно: Едни от най-безмилостните комунистически палачи са носели старозаветни имена. Затова не ги срещаме в систематизиран списък нито в уж тъй обстойната книга на комунистическия професор Диньо Шарланов и неговата съавторка Поля Мешкова,[9] нито в публикациите на казионнияразследващ журналистХристо Христов, комуто е осигурен траен достъп до архивите на МВР и в частност на ДС. Никой друг не се ползва с подобна привилегия?!

Ето предназначенията на тези два най-важни състава на Народния съд:

Първиза съдене на бившите министри, регенти и царски съветници;

Вториза съдене на депутатите от 25-о Народно събрание.

Част от съдиите в Първи състав, членове на БКП, са били: „Георги Петров, народните съдии и обвинители (членове на партията) Светослав Кираджиев, Вера Начева, Рада Тодорова, Марин Гешков, Димитринка Йосифова, Никола Гаврилов, Владимир Димчев, Богдан Шулев и Върбан Ангелов“.[10]

Във Втори състав са: „Светослав Кираджиев и членове: Кирил Григоров, Васил Цветков, Марин Гешков; Кирил Бежански, Йордан Пергамов, Димитрина Йосифова, Катя Ботушева, Стоян Митов, Васил Модев, Милан Ангелов, Гаврил Чочов. Народни обвинители са Владимир Димчев, Г. Керемедчиев и Върбан Ангелов.[11]

Със сигурност това не е пълният списък на онези престъпници, които в нарушение на действащата Търновска конституция и с помощта на една враждебна окупационна сила ликвидираха цвета на нацията. Поради тази причина срещаме сведения, че Пепо Менахем Коен е бил съдия в (анти)Народния съд.

Стари софиянци нашепват, че споменатият апартамент на Леа Коенна шумен столичен булевард“, е бил конфискуван от истинските собственици и предоставен от (анти)народната власт на нейния баща Пепо Коен. Според публикация на столичен всекидневник, заедно с Нико Яхиел, Жак Натан, Исак Паси, Нансен Бехар, полк. Валери Таджер, Леон Фабрикант и Соломон Франсез, Пепо Менахем Коен е бил сред най-приближените съветници на комунистическия диктатор Тодор Живков.[12] Поинтересувах се и установих, че досега никой не е осъдил автора или изданието. Което доказва, че изнесеното е вярно. То е потвърдено и в спомените на Нико Яхиел,[13] който се оказа не само Живков душеприказчик, но и агент на Моссад. И като такъв завърши земните си дни в Израел.

Понеже Леа Коен обвинява българите, задето уж изпратили хиляди евреи от Егейска и Вардарска Македония в някаквигазови камери“ – една откровена и отдавна научно изобличена лъжа, ще се позова на оценката, която един юрист дава на Народния съд. Онзи незаконен и варварски трибунал, в който баща й е бил сред колячите на българския елит. Когато коментира книгата на шумкаря Петър Семерджиев, професор Трифон Димитров припомня как още през 1894 г. в Осмото обикновено народно събрание социалистите на българомразеца Димитър Благоев: „Игнорират правилата, заложени в Търновската конституция и ЗСМ [Закона за съдене на министрите] от 1880 г. Така че още тук проличава стремежът на социалистическата партияда нанесе ударвърхубуржоазията и буржоазната държавност“. Макар и чрез погазване на Конституцията и законите! От НС се иска да се превърне в конвент. Парадоксалното на пръв поглед е напълно логично, защото още от своята първа политическа програма, приета на Бузлуджа през 1891 г., БРСДП (т.с.) предвижда разрушаването на буржоазната държавност в България и нейното преобразуване на социалистическа основа. Така че противоконституционната и незаконна акция, приета от БРСДП в НС през 1894 г., става фактическо начало на един поход срещу устоите на Третата българска държава, който по-късно непрекъснато ескалира – и като теория, и като практика…

На практика създаването нанародния съдв средата на 40-те години се явява реализация на една половинвековна политическа мечта на комунистите и левите земеделци. Тя винаги се е разглеждала като радикално средство и начало на разрушаването на либерално-демократичната българска държавност. Като старт на тоталитарната диктатура. Най-страшното при практическото осъществяване на отдавна подготвения заговор обаче е, че в средата на 40-те години идеята занародния съддаже не е обсъждана в НС, тъй като през октомври 1944 г. в България няма парламент. При разработването на Наредбата декрет за този съд не са взети мненията на останалите обществени сили. Всички стари нормативни актове, третиращи материята, са пренебрегнати и погазени.

И най-страшното: Този път голяма част от обвинените най-напред са убити зверски и заровени в безкръстни гробове и чак след това тезинесъществуващи хорасасъдени“! Срещу тях се произнасят официално подписани и подпечатани смъртни присъди! Подобно престъпление българската история не познава!

Какво общо са имали например селяните от Неврокопския крайбивши членове на ВМРО, с въвличането на България във Втората световна война, за да бъдат арестувани направо по нивите на 5 срещу 6 октомври 1944 г. и убити, а след товавече мъртви, да ги съдят да отговарят като че ли те са формирали външната политика на българските правителства? Какво престъпление спрямо България бяха извършили обикновените учители, дървосекачите и тютюнопроизводителите от този буден български край, за да попаднат и те под ударите на „народния съд“?[14]

Не очаквам отговор от престъпници като Леа Коен и подобните й. Само ще припомня с каква омраза нейните единоверци, които тя смята за свои истински сънародници, са произнасяли пълни със злоба заплахи. И обвинява нормалните хора, като им лепи етикета „антисемити“.

Като се обръщат към комисаря по „еврейския въпрос“ Александър Белев“ – впрочем евреин по майка от италианския сефарадски род Миланезе, те го предупреждават: „Нека запомни: до девета рода името му ще бъде презряно и дейността му, както на всички днешни хитлеристки мекерета, няма да остане без възмездие.

И това възмездие ще бъде безпощадно.[15]

Ние сме християни, другарко Коен. Не проклинаме, не заплашваме, не се заканваме, въпреки че вие сте болшевишки мекерета и истински фашисти. Макар вие и вашата религиозно-политическа секта да сте преди всичко ционисти, което ще речекомунисти, социалисти, фашисти, нацисти, всякакви. Щом сме боязливи и примирени, за да въздадем правосъдие тук, ще чакаме Божията справедливост. Той отлага, но не забравя…

 

 

Намесата на сатаната

 

 

Обаче публикациите не споменават, че Леа Коен има няколко брака. Добре, насмогнала е другарката, както казва народът. Тази „любвеобвилност“ е характерна за представителите на сектата, към която принадлежи. Обаче другарката е била леля на Александър Божков. Да, на покойния главен приватизатор на СДС, вицепремиер и министър на икономиката в първия кабинет на Иван Йорданович Костов. Леа била женена за родния му чичо – брат на Божковия баща. Впрочем „Мистър 15 процента“ също беше плод на брак между нашенец и юдейка – братовчедка на Станко-Тодоровата булка Соня Бакиш. Философът Бердяев е определил това като съчетание между сатаната и антихриста. Подобни бракове саонова, което в нашите лекции наричаме дегенерация, т.е. израждане, психическо заболяване и полова извратеност. Това е, така да се каже, туземно израждане от заобикалящата среда. Затова Бердяев-Бердичевски твърди, че който се е родил от този съюз, ще управлява света… Още в Библията е дадена добра формулировка, че сатаната често обича да се превъплъщава в образа на ангела на света, на либерал.[16]

Досещате ли се колко лесно е за Леа и подобните й да лепят етикетите „расист“, „расизъм“ и т.н.? Тя обвини литературния критик Светлозар Игов в… „антисемитизъм“. В пространно писмо до нея професорът по нова българска литература написа: „Затова е време да сменим наложения от Вас псевдофамилиарен тон, г-жо Коен. Който впрочем е определено използван като стил при някоиактивни мероприятиясрещу мен от живковистките ченгета. Неотдавна например излезе – и то в издателството на „българските писатели” – книгата на шефа на Шесто ДС, ген. Петър Стоянов – която е очевидна и зле скалъпена фалшификация, написана от писателско-ченгеджийски колектив след смъртта на „автора”. Та там, в подобен фамилиарен стил, се говори как Държавна сигурност ме била „спасявала”, когато съм почвал да „псувам” Тодор Живков. Нямам обичай да псувам, а лъжата е измислена, за да оправдае, че бях затворен – това беше „отговорът ” на въпроса, който поставих в писмо до Тодор Живков след забраната на диктатора да замина със семейството си в Прага, където бях избран след спечелен конкурс за преподавател в Карловия университет. Този мой въпрос беше: „Могат ли да бъдат патриоти хора, които смятат за наказание да живееш в родината си?”. Във всяка една страна тези думи биха се превърнали в лозунг на съпротивата срещу тоталитаризма. В България те старателно се заличават от историческата памет, защото в България именнодисидентитеиборците за демокрациябяха най-старателно подбирани и одобрявани от живковската мафия и Държавна сигурност. Вие, госпожо Коен, бяхте един от тези избрани от живковската мафия и Държавна сигурност „демократи”. На такива като Вас дължим днешната криминална „демокрация”.

Искам да кажа, госпожо Коен, че Вашето „открито писмо” с обвинения срещу мен не е просто обичайна реакция на чувстващ се пренебрегнат и недооценен писател. Не само защото съвпада с нова вълна от повече скрити и по-малко явни, стигащи до пароксизъм на ненавистта, нови репресивни акции срещу мен, а и защото издава един типичен стил на днешната ченгеджийска реабилитация на „заслужили” „антикомунисти” и строители на „демокрацията” от 90-те години, които някога бяха обругавани (за да им се създаде пред „Европа” антикомунистически имидж). Но най-много се вписва Вашето „открито писмо” до мен, в живковистко-ченгеджийския стил на създадената от ДС „демокрация”, Вашата цинична наглост да превръщате жертвата в престъпник и да използвате в клеветите срещу жертвите окрадени от тях идеи

Не ме е страх да кажа, че живковската Държавна сигурност никога не е охранявала нито сигурността на държавата, нито сигурността на обществото и нацията, нито дори партията, а единствено и само диктатора и неговата фамилия и лакеи. [Един от тях е настоящата премиер-министърка, д-р на пожарникарските науки Б.Б.] Нито ме е страх да кажа, че в България няма и никога не е имало никаква друга организирана престъпност и друга мафия, освен живковската мафия и тайните й служби, които са единственият организатор и крепител на цялата престъпност.

Ето кого обслужвате със своите клевети срещу мен, г-жо Коен. А от казаното дотук е ясно и защо.

Затова настоявам незабавно да ми се извините публично за отправената към мен клевета с обвинението в антисемитизъм (без увъртания от рода на това, че не сте отправяли такова обвинение; човек трябва да държи сметка и за последиците от своите думи, дела и безделия).

След което, ако искате, може да ме дадете под съд за моето обвинение срещу вас, че обслужвате живковско-ченгеджийската мафия.

Защото съм уверен, че Вашите господари, въпреки че съдебната система е тяхна (ако въобще в една страна, която винаги е била в предюридическо състояние на извънредно положение и никога не е достигала до правно съзнание, може да се каже, че има съдебна система), няма да Ви позволят да ме дадете под съд, защото – както е било четиридесет години досега – ще продължат мерзостите си срещу мен далеч от светлините на деня.[17]

 

 

Изобличаване на лъжите на червените Одисеевци

 

 

Дали от деликатност или по някаква друга причина Светлозар Игов спестява доста факти от живота на своята обвинителка. Тя е типична представителка на алчно червената интернационална левитска мафия. Основни оръжия на тези разбойници са едновременното заемане на позата на жертвата“ и атаката. Ала основното е измамата. По примера на земеделския лидер Георги Михов ДимитровГемето, който ги е опознал отвътре, и аз твърдя, че те могат да бъдат победени само с инструменти, похвати и прийоми от собствения им арсенал.

През 1948 г. бащата на Анастасия Мозер заявява пред комисия на американския Конгрес, председателствана от тогава все още бъдещия президент Ричард Никсън, „че законът не би бил от голяма полза в борбата срещу комунистите, тъй като те непрекъснато работят извън него. Те много добре съзнават, че могат да бъдат победени само със средствата, които използват срещу своите враговеСрещу тях трябва да се използват собствените им конспиративни методи. Необходимо е да се използват всички средства, които биха възпрепятствали дейността на международната конспирация, при това без никакво отлагане, защото по-късно вече няма да можете да използвате тези средства, дори да искате.[18]

Навремето онези, пред които Гемето сведетелствал и на които се уповавал, не предприеха нищо. Доста по-късно той проумял защо. Та те са родителите на комунизма и покровители на комунистите. Тяхното поведение предизвикало гнева му и той написал: „Къде е моралът, къде е демократическата солидарност, къде е човешката и международна правда на великите демокрации и ОН? Защо мерят те с два аршина, когато предлагат помощта си към бившите колониални народи в Африка и Азия, а мълчат и пасуват пред поробените и окупирани от Съветския съюз народи на Източна Европа? Ние се радваме да видим да се дава помощ на всеки потиснат народ. Но защо не се даде на унгарския народ (през 1956 г.)? На българския народ, който пръв започна съпротивата срещу съветската окупация…? Защо не се помогна на полския народ през 1956 година? Защо не му се помогна сега, през 1970 година? Защо не се помогна на чехословашкия народ през 1968 година? Защо?[19]

Затова с каквато мярка ни мерят комунистите от Изтока и Запада, с такава да ги отмерваме.

Ето защо припомням: самата сегашна обвинителка и менторка на морала Леа Коен става членка на БКП. Цитираната нейнаспециализация по история на музиката в Университета в Утрехт, Холандиясе е състояла в мрачните времена на комунистическото робство. Когато нормалните българи не можеха да пътуват до Драгоман или Петрич, без т. нар. открит лист. А за чужбина, особено закапиталистическа“, не можеха и да мечтаят. Специализацията на Леа Пепо Коен е била уредена не само по партийна линия. Явно тя е имала особено топли отношения с ония служби. Защото, милата, забравила да се завърне и останала още най-малко година в онаятежка чужбина“, която тогавашната власт официално осъждаше! Но след като си дошла, не само не била арестувана и натикана зад решетките, както всички останалиизменници на родинатаилинарушители на паспортно-граничния режим“, както по-късно евфемистично взеха да ги наричат. Ами наистина станала „директор на Софийската филхармония. За нейните любовни приключения с тогавашния доста по-възрастен виден диригент, довели до развода му, няма да приказвам. Нищо, че днес тя четеморал“. Причината за използването на кавичките ви е ясна, нали?

Защо пиша всичко това? От какъв зор препечатвам статията си отпреди месеци? Както споменах в самото начало: Ами защото за пореден път взеха да разкарват комунистката Леа Коен като ябълкарска кобила из студиата на ефирките, да й дават вестникарска площ, да отделят територия в спонсорираните от Братството медии в интернет. Например в Едвин-Сугаревата.[20]

А тази другарка по-скоро наподобява дърт кон. Леа Коен, нейните предци, единоверци и останалите сътрудници на интернационалната левитска мафия са свикнали да убиват уморените коне. Така им заръчва техният бог, дето се борил с измамника Яков и го нарекъл Израил.[21] Ние сме носители на друг морал и изповядваме Любовта.

Обаче не бива да се оставяме на Коеновците. Те винаги са разполагали с всички най-мощни оръжия на света и много пари зад гърба си. Под тяхна команда бяха танковете и самолетите на Червената армия, но и на Вермахта и Луфтвафе. Тях поддържаха войските на САЩ и Великобритания, по-сетне на Варшавския договор, а сега на НАТО. Срещу цялата тази невероятна огнева мощ нашето единствено средство е Истината! Затова трябва да ги зашлевяваме с нея по мордите им.

 

 

Техен баща е дяволът и те изпълнявате похотите на баща си[22]

 

 

А тя, истината е, че съществуват отколешни корени, свързващи Леа Коен, нейните родители и съпартийците й, едновременно с хранителните банки в Москва, Вашингтон и Лондон. Например Точка 5 от Програмата на Отечествения фронт от 17 юли 1942 г. гласи дословно: „Да осигури, съгласно сАтлантическата декларация“, националните интереси на българския народ, чрез споразумение с другите балкански народи и чрез тясна дружба и сътрудничество на България със Съветския съюз, Англия, САЩ и другите свободолюбиви народи.[23]

Понастоящем комунистката Леа Коен и още много чеда на болшевишки терористи – физически и духовни убийци на българите, станаха „атлантици“. Вместо в Сталин и СССР, се кълнат в синьото знаме със стилизирания компас. Само че се натъкваме и на още по-предишни връзки на предците на същитеатлантицис другисвободолюбиви народии сили. На 23 август 1939 г. в Москва СССР и Германия подписват Договор за ненападение и взаимна помощ. Болшевиките и нацистите скрепяват старото си приятелство чрез автографите на своите външни министри Молотов и Рибентроп. Дотогава те винаги са вървели ръка за ръка. Нали са рожби на онзи таен Интернационал, който върти света на пръста си. Самият „баща” на Червената армия Леон Троцки пише: 

Гледам фотографията, на която Сталин и Рибентроп си стискат ръцете. На лицето на Рибентроп има повече увереност. Зад усмивката на лицето на Сталин се крие неувереността и объркаността на провинциалиста, който не знае чужди езици и при среща с хора, на които не може да заповядва, направо се губиВъобще Сталин е лишен от творческо въображение, от изобретателност, заобиколил се е с посредствени хора и явно подражава на Хитлер, който импонира със своята изобретателност и смелост.[24]

Едва ли някой ще обвини стария болшевик в привързаност към фюрера. Нито моя милост. Обратното. Родителите ми ненавиждаха Хитлер най-малкото за това, че според тях той бе докарал „другарчетата”. Ала няма как да отречем: Леа Коен и компания наистина са „лишени от творческо въображение, от изобретателност“, както е установил един от техните идоли – Лейба Давидович Бронщейн.

Всъщност те, комунистите, бяха съюзници на нацистите. И едните, и другите празнуваха 1 майденя, в който през 1776 г. бившият юдейски йезуит Адам ВайсхауптСпартак” [един от синовете на другаря Добри Джуров се казва… Спартак] официално обявил основаването на Ордена на илюминатите. И в Москва, и в Берлин развяваха червени знамена. Върху едните се мъдреха масонските символи сърп и чук, а връз другите – обърнатият древнобългарски слънчев знаксвастиката, възприет като емблема от някои тайни германски общества,  изповядващи мистични учения. С договора „Рибентроп-Молотов” комунистите и нацистите си поделяха огромни „сфери на влияние“. „Няма нищо чудно в това, че Рибентроп се завърнал от Москва с най-възторжени впечатления от Сталин, които не пропуснал да сподели със своите колеги от обкръжението на Хитлер.[25]

Той разказвал: „… В Кремъл се чувствах съвсем като сред стари партийни другари”.[26]След възхитителните разкази на Рибентроп [Алфред] Розенберг записал в дневника си: „Време е болшевиките да съставят своя делегация за конгреса на [нацистката] партия в Нюрнберг.”[27] Пък и нали самият идеолог на Германската работническа националсоциалистическа партия Алфред Розенберг бил юдейски болшевик от Естония, проводен от Москва при фюрера[28]

По това време нашенските комунисти се кълнели във вярност към Сталин и болшевишката партия. По силата на формалната логикаи на Хитлер и нацистите. За всичко слушали гаулайтера на Комунистическия интернационал, техния „бащица” Георги Димитров. Той вече бил съветски, а не български гражданин.

На 7 септември 1939 г. Йосиф Висарионович приел пречупения в кръста Димитров в присъствието на свидетелите Молотов и Жданов. Какви ли мисли са минавали през главата на „героя от Лайпциг”? Дали като на забързани кинокадри през въображението му не се превъртали епизодите около подпалването на Райхстага, последвалия затвор, съда…? Възможно ли е поне за миг да го е жегнал споменът за предадените от него в ръцете на зверовете от НКВД Благой Попов и Никола Танев или за хилядите комунисти от различни страни, които изпратил в Сталиновите лагери на смъртта? Можем само да гадаем.

Но застанал в поза „пудел”, Димитров изслушал наставленията на „бащата на народите” и смирено кандисал на всичко. Дори „заповядал терминътфашизъм”, използван спрямо Германия, да изчезне от документите на Коминтерна, както вече липсвал от страниците на съветските вестници”.[29]

Няма да се спирам на подробностите около съюза между комунистите по целия свят и нацистите. Внезапно тукашният ляв печат заприличал на десния в Берлин. До 22 юни 1941 г. нито един комунист, роден в България [нямабългарски комунисти“, защото комунистите не признават родина; ако имат, това е СССР], не е бил антифашистнито на думи, нито на дела. Другарите възхвалявали аления Сталин и кафяво-червения Хитлер.

Дългогодишният министър на отбраната и участник в съставите на (анти)Народния съд, другарят Добри Джуров си спомня как след подписването на договора „Рибентроп-Молотов“ в България вече престанали да съществуват неприятели. Той разказва как като войник в района на Любимец той и останалите болшевики в униформа започнали да тровят съзнанието на местните хора с приказки за СССР и за „осъществената мечта на работниците и селяните върху една шеста от земното кълбо. Разговорите за Съветския съюз, които само допреди няколко месеца можеха да доведат до арест и затвор, сега се водеха почти свободно. Сключеният пакт за ненападение между СССР и Германия внесе известно объркване сред фашистите. Само за няколко месеца в България бе устроена изложба на съветската книга, по будките се продаваха съветски вестници, дойдоха съветски футболисти и пред петнадесетхилядна публика, станала на крака, полицейскатамузикаизсвири Интернационалът.[30]

Като всеки комунист Джуров лъже. Още след Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. управляващите масони, до един агенти на чужди шпионски служби, установяват дипломатически отношения със СССР. Пак те основават дружество за българо-съветска дружба. Всичко това оцелява, докато на 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България. Днес комунистите се пишатантифашистиилеви“, а бяха съюзници и приятели накрайнодеснитенацисти в Германия.

Това важи за всички държави в Европа и трябва по-често да им бъде напомняно. Илевите“, идеснитебезпроблемно преминават през такива метаморфози преди всичко за пари. Освен това зад тази измама комунистите прикриват своята собствена принадлежност към фашизма и обратното. Конкретно у нас, следвайки дефинициите, всеки нормално мислещ човек разбира: действително е имало фашизъм, но само след 9 септември 1944 г.

Това – за сведение на пръкналите се от мазетата на Държавна сигурност антибългарски, процигански, проеврейски, протурски интернационалисти и на техните болшевишки господари. За мен едно е сигурно: Не бива да има давност за престъпленията срещу човечеството и човечността, извършени от комунистите през наложеното от тях на народа фашистко робство, довело и до насилственото унищожаване на повече от 222 000 българи

В предаването, водено от дъщерята на други Папо-Коеновци – активни борци против „фашизма“ и капитализма, другарката комунистка Люба Кулезич, Леа Коен се отрече от принадлежността си към еврейството. Определи се като „българка“. Сякаш забравила не само обвиненията си в антисемитизъм“, които отправи към Светлозар Игов. Но и това, че през 1990 г. заедно с Илко Ескенази, Жан Соломон и други назначени демократибеше сред учредителите на уждяснатаОрганизация на евреитеЦион“. Защо понякога нейната памет толкова удобно й „изневерява“?

Ами отговорът е елементарен. Понеже е зависима от миналото си и е на заплата при финансовия Интернационал. Същият, който ръководи света. И който вече е определил Европа за мултинационална територия. Не вярвате? Не сте гледали телевизионното предаване „Диагноза“ от понеделник, 26 септември 2011 г.? Ами върнете се към видеозаписа от началото на този коментар, и ще се уверите. Леа Коен е част от програмата за обезбългаряването, която се изпълнява не от 22 години, както масово се разпространява, а от цели 68. В книгите си описва „мултинационално общество“ в България. Затова „съзира“ някакъв „расизъм“ от страна на българите. И въобще не реагира, когато участникът в споменатото предаване на комунистката Кулезич, циганският олигарх Илия Илиев, лидер на партия ДРОМ, заплаши, че ако се наложи, ще докара 50 000, а по-късно даже 150 000 цигани – пардон – „роми“, както е по „демократичному“. За да ги хвърли срещу българите. Явно за другарката Коен това не е израз на расизъм! Нито за нейната съпартийка Кулезич. Впрочем никой не знае през онази седмица на коя партия принадлежеше мадам Крокодил илиЛифтинг“, както я нарича нейният колега Сашко Д. Толкова по шекспировски или по Б.Б. изменчива е природата на рода Баневи – Кулезич…

Вместо това щерката на комунистическия изверг от концлагера „Росица“ полюбопитства защо наричат с многозначителното „Дуче“ курдисания „барабар Петко с мъжете“ гаулайтер на футболните привърженици на ЦСКА. А аз питам: Кой и по какви причини търпи изобщо съществуването на клубове като ЦСКА, създадени от болшевишки престъпници? Поради що нескопосаната нова спортно-концертна зала за много милиони, в която поради комунистическо малоумие и кражби не могат да се провеждат състезания по лека атлетика, хокей на лед и шорт-трек, се нарича „(Червено)армеец“? И докога изобщо ще си траем и ще понасяме милиционер-социализЪма?

 

Гои ли сме? Май да.

Демокрация“…

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

За жалост проблемите със сайта продължават.

Моля за извинение и за вашето търпение.

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря Венцислав Василев от Разград, на Борис Андонов от Пловдив и на всички останали досегашни дарители. Ако те ме известят, че желаят, съм готов да публикувам имената им.

Истина ви казвам: за да продължи да съществува и действа тази медия, е необходима вашата щедрост.

Даренията си можете да изпращате на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница. Достатъчно е да натиснете тази позиция и цялата информация ще се покаже.

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Все още можете да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube от: http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

Иван Занев, WEB-дизайнър

 



[1] Вж. Георги Ифандиев – „Сянката на Цион“, Част ІV, том 1, ИК „Огледало“, София, 2005 г. Във втория том изследвам и разкривам еврейските зверства в Европа след Втората световна война.

[2] Вж. Dietrich Bronder  – “Bevor Hitler kam”, Hans Pfeiffer Verlag, Hanover, 1964 г., стр. 204; Hennecke Kardel – “Adolf Hitler – Begründer Israels”, 2. Auflage, Marva Verlag, Genf, 1978 г., стр. 12, 14, 17, 107, 117, 143; Walter C. Langer – “The Mind of Adolf Hitler: The Secret Wartime Report”, Basic Books, Inc., Publishers, New York, NY, 1972 г., стр. 237; Joachim E. Fest – “The Face Of The Third Reich: Portraits Of The Nazi Leadership”, Da Capo Press, Cambridge, MA, 1999 г., цялата книга;  Susan Griffin – “Pornography and Silence. Culture’s Revenge Against Nature”, Harper & Row, New York, 1981 г., стр. 197-198;  Walter Hagen – “The secret front”, First edition, Weidenfeld and Nicolson, London, 1953 г.; M. Hirsh Goldberg – “The incredible… ironic … bizarre … funny … and provocative in the story of the Jews”, Stein and Day, Publishers, New York, 1976 г., стр. 114;  “Hitler’s Family Secret: A file recovered from the Nazi Archives tells of a Gestapo investigation into the Fuehrer’s murky family history” by Ben S. Swearingen, “Civilization: The Magazine of the Library of Congress”, Volume 2, Number 2, Washington, DC, March/April 1995 г., стp. 54-55; Ron Rosenbaum – “Explaining Hitler: The Search for the Origins of His Evil”, Random House, New York, NY, 1998 г., стр. 20 и 22; Bryan Mark Rigg – “Hitler’s Jewish Soldiers. The Untold Story of Nazi Racial Laws and Men of Jewish Descent in the German Military”, University of Kansas Press, Kansas, 2002 г., стр. 342, на практика цялата книга;  вж. също  “Hitler’s Martial Jews”, “The Times”, London, December 6, 1996 г., online: http://www.codoh.com/newsdesk/961206.HTML  и други източници.

[3] Правописът съответства на „правоговора“.

[4] „Насреща Люба Кулезич“, TV7, София, неделя, 2 октомври 2011 г., около 10:30 часа, видеозапис от online: http://tv7.bg/videoArchive/253152/

[5] „Леа Коен шета в 3 къщи из Европа: Синът й живее в Щатите, баща й е участвал в Народния съд“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 5 април 2010 г., online: http://www.blitz.bg/article/17405 Вж. също: Ангел Костов – „Аз не съм аз“, „Полипринт“ ЕАД, Враца, 1994 г.

[6] Става секретар на Държавния съвет. Подписът му се мъдреше под всеки указ, редом с парафа на Тодор Живков. Той пишеше епиграми под псевдонима Никман. Брат на червения дипломат Борис Манолов и роден чичо на Андрей Манолов – масон, който беше завеждащ международния отдел на СДС и главен редактор на „синия“ вестник „Столица.

[7] По-късно става професор по право в Софийския университет. Баща на моя съученичка, която отдавна живее в Сиатъл. Обвинителните му речи са умопобъркващи, изпълнени с изумителна злоба и антибългарски чувства.

[8] Петър Семерджиев – „Народният съд в България 1944-1945 г.: Кому и защо е бил необходим“, Издателство „Македония прес“, 1998 г., София, стр. 286.

[9] Вж. Поля Мешкова, Диньо Шарланов – „Българската гилотина“, Агенция „Демокрация“, София, 1994 г.

[10] Пак там, Глава „Секретариатът на ЦК на БРП (к) се намесва“, online: http://www.kroraina.com/knigi/pm/pm_7.html

[11] Пак там, Глава „Поглед в съдебните зали“, online: http://www.kroraina.com/knigi/pm/pm_6.html

[12] Проф. Крум Балтаджиев – „Защо траките изчезнаха от нашите учебници: Стигна се до страхотно псевдонаучно и партийно съчетание, както качеството на непосредственото знание, така и морала“, в. „Атака“, София, 17 юни 2006 г., online: http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=14792&edition_id=213&format=htm

[13] Вж. Нико Яхиел – „Тодор Живков и личната власт: Спомени“, Издателство „М-8-М“, София, 1997 г.

[14] Петър Семерджиев – „Народният съд в България 1944-1945 г.: Кому и защо е бил необходим“, вече цит. съч., стр. 511, 513-514.

[15] „Противоеврейските гонения у нас“, Говори радиостанция „Христо Ботев“, Москва, 11 септември 1942 г. в: „Годишник“, Обществена културно-просветна организация на евреите в Народна република България, Централно ръководство, Година седма, София, 1972 г., стр. 334 Сборникът е в архива на автора.

[16] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 18, 24, цялата книга в pdf от online: http://reeed.ru/lib/books/bozhii_narod_/

[17] Светлозар Игов – „Да се сърдиш на огледалото: Отговор на Леа Коен“, Електронно списание LiterNet, № 7 (116), 24 юли 2009 г., online: http://liternet.bg/publish/sigov/lea_koen.htm

[18] Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г. М. Димитров: Биография”, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец”, София, 1992 г., стр. 225.

[19] Пак там, стр. 229.

[20] Вж. Леа Коен – „Право на отговор“, svobodata.com, София, 19 април 2012 г., online: http://www.svobodata.com/page.php?pid=8983&rid=6

[21] Вж. Библия, „Първа книга Моисеева – Битие“, гл. 32, ст. 24-32.

[22] По „От Иоана свето Евангелие“, гл. 8, ст. 44.

[23] Програма на Отечествения фронт, излъчена по Нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ от Москва на 17 юли 1942 г., в: „Годишник“, Обществена културно-просветна организация на евреите в Народна република България, Централно ръководство, Година седма, София, 1972 г., стр. 328. Сборникът е в архива на автора.

[24] Лев Троцкий – „Сталин”, в: Ян Грей – „Сталин. Личност в истории”; Лев Троцкий – Сталин”, Издательство „ИнтерДайджест”, Москва, 1995 г., стр. 358-359.

[25] Вадим Роговин – „Откровения и признания. Нацистская верхушка о войне „третьего рейха” против СССР”, Издательство „Мысль”, Москва, 1996 г., стр. 38.

[26] Пак там, стр. 25.

[27] Вадим Роговин – „Откровения и признания. Нацистская верхушка о войне „третьего рейха” против СССР”, вече цит. съч., стр. 38.

[28] Вж. Высокопреосвященнейший Иоан, митрополит Санкт-Петербулгский и Ладожский – „Самодержание духа: Очерки русского самосознания“, Издательство „Царское дело“, Пресс-служба митрополита Санкт-Петербургского и Ладожского Иоанна, Издательство Л. С. Яковлевой, Саткт-Петербург, 1995 г., стр. 294-296; Dietrich Bronder – “Bevor Hitler Kam: Eine historische Studie”, 2. erweiterte Auflage, Verlag Marva, Genf, 1975 г., стр. 211 и сл.; почти същото в:  Hennecke Kardel – “Adolf Hitler – Begründer Israels”, Marva Verlag, Genf, 1978 г., стр. 16.

[29] Вадим Роговин – „Мировая революция и мировая война”, М.Б. и. „Москва”, Москва, 1998 г., XLII. Коминтерн защищает пакт, online: http://militera.lib.ru/research/rogovin1/index.html

[30] Добри и Елена Джурови – „Мургаш”, Четвърто издание, Военно издателство, София, 1983 г., стр. 123.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...