Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

ОЛИМПИАДА ЛИ? ЗА ПЕТНАДЕСЕТТЕ МИНУТИ СЛАВА, ЧАСТ ОТ ТРИУМФА НА СОЦИАЛИЗМА: ТЪЖНИ РАЗМИСЛИ ЗА ЕДНО КУХО СЪБИТИЕ

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Човеци със съвест и морал, способни да мислят, да се справят с по-пространни, подробни творби, които не са просто четива. Готови да търсят истината, като се запознават с повече факти и сами ги анализират. Не изпитващи потребност от онези злободневни случки и постъпки, с които всекидневно и масово тровят и промиват остатъците от ум, възприятия и свяст. За да стигнат до истината. Тази мултимедия е единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито едно друго подобно средство за осведомяване не само в този провален опит за държава, не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

 

В тази мултимедия иде реч за публицистика.

 

The Daily Telegraph”, още много световно известни медии с богати издатели, въведоха платен достъп до електронната си версия с малък и то временно действащ гратис от пет влизания седмично. “The New York Times”, “The Wall Street Journal”, “The Economist”, и доста други, вече – само срещу абонамент.  А “The Guardianобяви, че без дарения от страна на читателите, оцеляването му съвсем не е сигурно.

 

Всеки да го разбира, както желае.

 

Освен това е добре да преглеждате илюстрациите и видеозаписите в текста хронологично – така, както са поместени. Те съдържат допълнителна информация и дообогатяват общото възприятие на обсъжданите теми.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Каквото и да правят, както и да въртят нещата, накрая стигат до диагнозите наДиагноза“:

 

Тази олимпийска истерия показва, че Британия се е превърнала в съветска“ – призна най-сетне в заглавие на коментар Саймън Дженингс в лондонскияThe Guardian”.[1]

 

Подчертавам „най-сетне“, тъй като би следвало авторът да го е разбрал отдавна. На тези западни наивници им е необходимо да преживеят всичко сами. Като малките деца са, трябва им личен опит. Да се опарят, за да проумеят. Струва ми се, както ще докажа при друг случай, че Саймън още не е узрял напълно за истината. Има да му пати главата…

 

 

 

Ex ore parvulorum veritas[2]

 

 

 

Така е – децата нямат задръжки и изричат, каквото им е на езика. По принцип тълпите са убедени, че който говори истината, трябва да има бързи крака, за да избяга.

 

Преди години Саймън Дженингс беше редактор на “The Sunday Times” – неделното издание на онзи уж консервативен всекидневник, който след Първата световна война бил купен от богати евреи. Понеже бил влиятелен. Но на 8 май 1920 година в редакционна статия вестникът потвърдил, чеПротоколите на ционските мъдрециса автентични,“ а неантисемитски фалшификат“, както твърдели ционистите и комунистите.

 

Публикацията, озаглавена „Еврейската заплаха тревожна брошура: Зов за разследване“, излязла от перото на главния редактор Уикъм Стийд. Смятан за майстор в журналистиката и твърде авторитетен не само в колегията, той бил тревога, тъй като не си държал очите широко затворени. Виждал какво се случва в Британия и как всички важни дейностиот Балфурската декларация и цялата външна политика, през държавния апарат, промишлеността,  финансите, търговията, чак до медиите, изкуствата и спорта, бива превземано от евреите.

 

Затова оценил записаното в „Протоколите“ като „странно пророчество, пророчество, донякъде сбъднато, а в някои отношения отишло тъй далече по пътя към сбъдването. Затова ли се сражавахме през тези трагични години, за да взривим и унищожим тайната германска организация за световно господство, та само да открием под нея друга, по-опасна, защото е по-секретна?

 

Нима ние, изпъвайки всяка фибра от нашето национално тяло, избягнахме Pax Germanica, само за да попаднем в Pax Judaeica? Без никакво съмнение „ционските мъдреци“, както са представени в техните „Протоколи“, са по-любезни господари и разпоредители, отколкото бяха Вилхелм ІІ и неговите палачи.[3]

 

Повтарям: Годината била 1920-а. Все още никой не плещел глупотевини от сорта на „конспиративни теории“. Не след дълго изданието било закупено от евреи. Но ционистките лидери недолюбвали и някои от тях. Понеже дръзвали да изнасят истината. Поради това, а не заради друго, прогонват хора като Саймън Дженкинс – от “The Sunday Times” и “The Evening Standard”.

 

Колко ли ще го търпят встражана британското комунистическо вестникарствоThe Guardian”? Който с настъплението на електронните медии се „извиси“ до най-многотиражното печатно издание на Албиона?

 

Що се отнася до Протоколите, през тридесетте години на ми­налия век в Швейцария ционистите завели дело срещу техните издатели и разпространители, наречено „Еврейско“. Неговото разглеждане се проточило близо две лета. Юдеите плащали щедро, съдиите допускали всякакви нару­ше­ния. Накрая, на 14 май 1935 г. била произнесена при­съдата: Протоколите били признати за фалшиви, а публи­куването им в Швейцария щяло да се преследва.

 

Добре, ама об­виняемите не мирясали и обжалвали решението в Швей­цар­ския апелативен съд. Слава Богу, в „страната на бан­керитесе намерили достойни юристи, патриоти и човеци. Така на 1 ноември 1937 г. този съд напълно отменил реше­нието на първата инстанция. Опасявам се, че днес това вече е невъзможно и в Швейцария. Всички са купени.

 

Сега забележете, т.нар. „све­товен печатнадълго и нашироко отразил първоначалното решение. След отмяната му се оказало изключително трудно да откриете дори и най-краткото съобщение за това. Какво пък, на това някои му викатдемокрация“!

 

Саймън Дженкинс не подминава, как изтъкнати състезатели и спортни деятели – известната австралийска колоездачка Анна Мерес, французи, германци, обсъждали одумвалибританския триумф. Особено в пистовото колоездене, където вече втора олимпиада островитяните са недостижими. С мърморенето си намеквали за допинг. И не само те…

 

С известни прекъсвания се наслаждавах на олимпийците по телевизията. Най-вече това е времето на високопарно баналните екипи на BBC, които убиват времето ни като се интервюират помежду си, свързвайки отделните части с няколко секунди на най-неразбираема истерия. Клеър Болдинг се проявява непрестанно, крещейки: „О, Боже мой, мисля, че британската боя изсъхва по-бързо от руската и колумбийската – но трябва да чакаме решение от съдиите.“

 

А сетне, във вторник вечерта [15 август]  изтрепа рибата. В 22 часа ни лиши от важни новини – обвинението срещу [ислямския проповедник] Анджем Чудари за избягване на данъчни глоби и нещо като „специален статутза британците извън Евросъюза. Вместо това трябваше да седим цял час и половина, чакайки вертепът на BBC да покаже триминутен репортаж за колоездачите, които отново въртели педалите най-бързо…

 

През цялата Студена война държавите от съветския блок използваха спорта като заместник на икономическите успехи. С мълчаливото съгласие на Международния олимпийски комитет те обърнаха онова, което всъщност беше аматьорски спорт, в еквивалент на национални отбранителни сили, хвърляйки много пари и давайки привилегирован статут на техните състезатели. Докато МОК превърна игрите в пищно поле, изтъкано от златоза сметка на някои най-бедни данъкоплатци.

 

Обикновено Западът се подиграваше на комунистите за това. Техните спортисти бяха осмивани като настанени на държавна работа, служители и чиновници, и измамници. Разбира се, много от тях взимаха допинг. За Съветите само победата имаше значение. Медиите бяха държавен монопол и убеждаваха своите народи, че тяхнатасистемае по-добра.

 

От Атланта през 1996 г. насетне Британия взе да следва същото. Джон Мейджър [„консерватор“] смяташе слабото представяне на британските спортисти за коментар на неговото управление. Искаше от тях медали и то колкото може повече. Субсидиите заелитнияспорт беше увеличена десетократноот 5 милиона на 54 милиона лири. Докато достъпните за хората спортни съоръжения биваха затваряни. Специално насочваха парите към дисциплини, в които отделен състезател може да спечели много медали, повече от един, главно към леката атлетика, колоезденето и гимнастиката. Това сработи. Общият брой медали от Сидни през 2000 година нарасна от 15 на 28.

 

  Кривата в диаграмите на британския спорт проследява точната връзка между правителствените дарения (маскирани като пари от лотария) и олимпийските медали. През 2012 година правителственото финансиране достигна 264 милиона лири, осигурили 65 медала (повече от 4 милиона паунда на медал). За Рио то беше 350 милиона лири за олимпийците и параолимпийците, с цел Британия да станепървата страна, която не е домакин, засенчила нашия рекорд от медали от игрите в Лондон през 2012 г.“

 

Без никаква изненада, това даде резултат. Бяха наети най-добрите треньори. Безскрупулно издирваха и отглеждаха таланти. Щедро хвърляха пари за изследвания, екипировка, облекла, и най-добрите времеизмервателни уреди, за да бъдат постигнати върхови резултати. Французите и германците забелязаха, че в Рио британците се справят далеч по-добре, отколкото на неотдавнашните световни първенства. Ясно е: тази е една от областите, в която британските държавни инвеститори доказаха, че знаят как да подбират победители.

 

Иейн Дайър, треньорът на колоездачнитезвезди“, говори като бос от Formula One. „Издигнахме се чрез нашите изследвания и новаторство. Каските са същите като през 2012-а, но велосипедите са нови и с различни части, а стратегиите се използват за първи път.“ Аеродинамични облекла с вълшебни нишки и то навсякъде.

 

Род Кар от UK Sport е не по-малко отворен. Той прави сравнение как смесицата от наказания и поощрения от Сидни насам е довела до – специално в плуването и гимнастикатавсеки спорт да мисли новаторски и да излиза с предложения за инвестиции.

 

Спортистите са уникални сред обществените служители с освобождаването от данъци до 28 000 лири годишно, за да се съсредоточат в тренировките“. Бедните страни могат да си изядат джигерите.

 

Впечатлен съм от личния успех на Мо Фара на 10 000 метра, на Шарлот Дуджардин в ездата, на Уейд ван Хикърк на 400 метра и на Симоун Байлз в нейната хипнотична гимнастика. Национализацията на спорта – несръчното провесване на union jack[4] след преминаването с гърди през лентата – толкова ясно понижава индивидуалните постижения. Никога по-рано, откакто на Олимпиадата през 1936 година Хитлер го въведе, този шовинизъм не е потапял демократичността чак толкова, колкото тоталитарните режими.

 

Олимпийските игри са като войни, чуждестранни авантюристи предлагат спасителни режими на домашни врагове. Набират спортистите под знамето досущ, както войници. Обявяват ги за „герои“ и биват заливани с порои от почит.

 

В продължение на години Олимпиадите бяха корумпирани от псевдо аматьоризма и допинга. В МОК с британски представители в него, знаеха перфектно, какво става, но се правеха на кьорави. Най-честният златен медал през последните години би следвало да отиде в британските медии, останали самотни в разкриването на корупцията и измамите в интернационалния спорт.[5] Да, обаче това получи обвиненението  вобявяване на война на моя спорт“ от страна на британския лорд Коу. Когато стана ясно, че това са глупости, той не подаде оставка.

 

Провъзгласиха го за специалист по спортна етика и го назначиха в МОК. Руснаците, които надуха свирката за тревога за допинга в леката атлетика, сега са принудени да се крият нейде в Америка, за да спасят живота си. Такива са реалностите, които би следвало да седят кълка до кълка сгероизма“ на днешните игри.

 

Нищо от това не обяснява BBC-то, което сближи Рио с благоговението пред Британската национална партия.[6] Китайците бяха прави. Те посвещаваха своите медали на Китайската комунистическа партия и народа, който, в края на краищата, плащаше за тях. Колкото до обвиненията срещу британските колоездачи, отговорът е елементарен. Кой се нуждае от измама с допинг, когато медалите се дават срещу пари? Може би най-добрият отговор е при страните, които нямат никакви пари, за да си позволят допинг на такова равнище, та да се появят на терена за съревнование. На тях им излиза по-евтино.[7]

 

 

 

Човешкото сърце е по-измамно от всичко друго

и то неизлечимо; кой може да разбере това?[8]

 

 

 

Подписвам се под всичко това. Но не ми е достатъчно. Непременно следва да разкажа за оназихубавасистема на номенклатурния държавен капитализъмсоциализЪма, при която нямаше пари за треньори и за пътуване на делегации в отделните спортове в пълен състав – включително доктори, масажисти (сега им казват рехабилитатори, по-учено звучи някак)… Докато през 1972 година педерастът Грег Луганис имал собственготвач на игрите в Мюнхен. Кръшна съветско-африканска работа.

 

Ала сега съвсем временно на мода в олимпизма не са интернационализмът и световната комунистическа революция, чиито глашатаи били Ленин и Троцки, а сталинизмътнационал-болшевизмът. Както знаем, и двете били свързани с хомосексуализма.

 

Ленин съжителствал със Зиновиев и Троцки, за което свидетелстват публикуваните неотдавна лични писма на Зиновиев и Ленин.[9][10]

 

… На младини Сталин бил приет в духовна семинария. И там учил заедно сАнастас Микоян. Двамата се занимавали с хомосексуализъм. Заради това прогонили Сталин от семинарията, а Микоян  я завършил. Даже бил ръкоположен за свещенослужител.

 

Очевидно изгонили Сталин, тъй като той бил активният педераст и не се покаял, а не изхвърлили Микоян, понеже бил пасивният хомо. Тоест, изпълнявал ролята на момиче на Сталин.

 

Ето ви още един малко известен факт от руската революция.[11]

 

Под крилото на своя съпруг Сталин товарищ Анастас Микоян се издигна до член на Политбюро на ЦК на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР.

 

Кой би могъл да се възмути от това, че капитанката на британския женски отбор по хокей [на трева] Кейт Ричардсън-Уолш носеше знамето на церемонията по закриването на Олимпиадата в Рио?“ – поинтересува се на 22 август того наблюдателка в най-многотиражния вестник на Острова.[12]

 

Каква е връзката? – навярно се пита нетърпеливият читател. Ами тя „изгрява“ още в следващото изречение:

 

Нейната съпруга Хелън, която също беше в отбора, играеше основна роля за тяхната победа (за получаването на златото им, те бяха първата еднобрачна женена двойка, спечелила олимпийски медали).[13]

 

Кое не превърнаха в сатанинско сборище, във фарисейски вертеп? Защо не и Олимпиадите?

 

Според Харвардския проект на ЦРУ от края на петдесетте и началото на шейсетте години на ХХ век това се наричакомплекс на власттаиликомплекс на латентната хомосексуалност на другаря Ленин“. Григорий Климов, който беше един от най-активните изследователи в рамките на тази дългогодишна разработка на американското разузнаване, комплексът бил характерен за повечето служители на радиостанции от рода наСвободна Европа“, „Свобода“, „Гласът на Америка“.[14] Секретният сътрудникИвайлои агентътАлберт бяха журналя в радиоСвободна Европа“…

 

Не е ли редно да добавим всички комунисти, включително действащите другарки Териза Мей, Хитлери Клинтън, мъжленцето й БилРокфелер, но и спортните дейци като Томас Бах, Себастиан Коу и останалите?… Ала това не е всичко.

 

Изведнъж онези, които досега се представяха за интернационалисти, организираха манифестации и шествия за оставането на Британия в Европейския съюз, се оказаханационалисти.

 

Не съм запалена по спорта, но като нация ние бяхме направо фантастични и изглежда напълно подходящо да празнуваме постиженията на тези състезатели и да се чувстваме, смея да го кажа,… малко горди.

 

О, но ето, че идват недоволните. Разбира се, че бихме могли да спечелим злато за самоненавиждащите се протестиращи [по тези места – протестъри]. Но просто взехме толкова много медали, поради парите, хвърлени в спорта чрез националната лотария. Не бива да ни спира дъхът от възторг и да ставаме националисти, защото това е нещо лошо. Спортът няма нищо общо с нашето място на света. Той просто разкрива много от съществуващите неравенства, а нещата продължават все така. Но нима не е верен фактът, че през 1996 г. излязохме 36в таблицата с медалите, под Северна Корея, а сега раздразнихме Китай, ни ободри и повиши самочувствието ни? Фактори, от които една разделена страна толкова се нуждае?    

 

Разбира се, да бъдем добри във физическите упражнения, не прави изведнъж Британия след Brexitрадостно място. Знаем, че качеството на игрите през 2012 г., което беше като в сънищата, започнало с щурите герои на [режисьора] Дани Бойл и възхитителната церемония по откриването, където всички полудяха по Мо Фара[15] и го заобичаха, не беше дълготрайно. В годините между двете олимпиади антиимигрантските и расистки проповеди,[16] излезли на показ, разцъфтяха до край.

  

Но в Рио видяхме победители с всякакви размери на телата, с различни цветове на кожата и разнообразна сексуалност. А когато те се справят прекрасно, всички застават зад тях. [Не съдят победителите, а ги следват, така ли?] Не винаги се гордея с хората, които се завиват с национални знамена. Но национализмът винаги е въображаем, представа, която може да бъде мобилизирана да действа в което направление пожелаем. Този национализъмна включването и присъединяването, на топлотата, на съчувствието, на здравия труде онзи, който човекът може да възприеме. И затова толкова често го приемат. Тъй че, той оставя един друг национализъм за останалите, за да го преправят според тяхната брутална представа.

 

Отказът на толкова много хора да разберат глобализацията не действа при всички. Или онези безсмислени дрънканици за интернационализъм по шествията, който кара едва шепа сърца да запеят. Точно поради това тъй много хора не се заинтересуваха от резултатите от референдума за Евросъюза. Да, някои от тях бяха привърженици на Малка Англия. Но други – понеже се самоопределяме като нация. Можем ли да продължим сами? Можем ли да издигнем нависоко собствената си тежест? Това не е ли само следимперско преживяване?

 

Отговорите са сложни. Нацията, представяна на Олимпиадите, се справяше лекота с многонационалните идентичности – понякога Анди Мъри е шотландец, понякога – британец. Брадли Уигинс, Никола Адамс и Мо Фаракато шампиони, всички принадлежат тук, на тази страна.

 

Да казваме на хората, че национализмът е нещо погрешно и инфантилно, ми се струва като неразбиране на настроението. Точно сега имаме нужда да се запитаме що за страна искаме да бъдем. Както веднъж казал Албер Камю, „бих могъл да обичам страната си, и все още да обичам справедливостта“. Наистина това е възможно. След отблъскващо грозната надпревара в гласуванетоза Brexitи онова, което последва незабавно, в Рио ни напомниха най-доброто за самите нас. Това е истинска победа.[17]

 

За мен горните редове са израз на нагаждачество, типично за невярващите в Бога, за изповядващите егоизма, алчността, социализмавсеобщото равенство, в което някои са по-равнисамо те! Излиза, че както съществува „закон за богатите и друг за бедните“,[18] в наличност са разни видове национализъм. Според цитираната авторка, когато „Брадли Уигинс, Никола Адамс и Мо Фара са шампиони, всички принадлежат тук, на Британия“. А когато не са?

 

Комунетата – пардон: социалиститеса способни не всевъзможни метаморфози, стига да им е изгодно. Нима забравихте, че Хитлеровата партия се е наричала Германска работническа националсоциалистическа? Троцки обвинява Сталин в национализъм и в „съветски бонапартизъм“! Досущ като „американскияравин и марксист Хари Уетън, подготвил ционистката програма за времето на войната, която още предстояла,[19] Лейба Давидович Бронщайн смятал, че:

 

Независимо от дълбоките различия в социалните им основи, сталинизмът и фашизмът са съпоставими явления. В много от характеристиките си те показват пълно съвпадение. Победоносното революционно движение в Европа би трябвало незабавно да свали не само фашизма, но и съветския бонапартизъм.[20]

 

Обаче те са едно и също. Хари Уетън проповядва:

 

Трябва да се подготвим да живеем в условията на държавен капитализъм и да бъдем управлявани от фашисти

Фашизмът е политическата форма на капитализма, а това ще рече началото на социализма.“[21]

 

Като става дума за това, върнете се към разсъжденията в цитираната статия. Те са същите – „според зависи“, както се казва. Ето по какъв начин са в състояние да изкарат един национализъмолимпийския, ако ми позволите това определение, лош и зъл при Хитлер, но добър и оптимистичен при Териза Мей. Нищо че тя уж не принадлежи към партията на авторкаталейбъристката, социалистическата, голяматалявана Британия. Това е формалност. „Мислителят на ХХ векЧърчил, Уинстън Спенсърович, често се прехвърлял от консерваторите при либералите и обратно. Не се хващайте за… „дреболии“, другарки и другари.

 

Не желая да проповядвам и убеждавам никого. За мен е достатъчно да изложа фактите и собствената си позиция. Всеки има право да съди за себе си.

 

Сравнявайки схващането на Саймън Дженингс и това на прясно цитираната авторка, няма как да не забележа нейния опортюнизъм. Той се извисява едър като Еверест. Такива са всички, поразени по наследство, в семейната среда или чрез самовъзпитание от левичарските идеи. Нямаляво“ идясно“. Както Бог е сътворил човешкото тяло единно, така е и в обществата, съставяни от хора. За да е добро за всички – извън незначителните изключения, с които би следвало да се справи – едно общество трябва да се основава на Бога и истината, на справедливостта и всеобхватното равенство пред законите, на еднаквите възможности за изява на всички. Това опира до съзнанието на личността.

 

Левите, комунистите, колкото и да се пребоядисват, не умеят да бъдат равни с другите. Неспособни са и не го желаят. Държат винаги да са най-отгоре и най-отпред. Независимо на каква цена.

 

Комунизмът е мечта на ограничен елит да господства над всички хора по света. Тозидобърнационализъм, който другарката лондонска авторка внезапно е открила на Олимпиадата в Рио, е съществувал преди появата на нейните вождове и учителиравините, Адам Вайсхаупт и илюминатите, Ротшилдови, масоните, Карл Маркс и Фридрих Енгелс, интернационалните банкери, Джузепе Мацини и Албърт Пайк, Пиер-Жозеф Прудон и Михаил Бакунин, Теодор Херцел и Хаим Вайцман, Израил Хелфанд или Парвус, Владимир Ленин и Леон Троцки, Йосиф Сталин и Адолф Хитлер, Франклин Д. Рузвелт и Уинстън Чърчил, Харолд Макмилън и Харолд Уилсън, Никита Хрушчов, Линдън Джонсън, Леонид Брежнев, Ричард Никсън, Роналд Рейгън, Маргарет Тачър, Франсоа Митеран, Михаил Горбачов

 

Забелязахте ли, че не споменах нито един от ръководителите на соцстраните, на Япония, Германия, Италия. Те са представители на официално победени и окупирани държави. А останалите? Те бяха и все така са нискоразредни проститутки в глобалния политически бардак. Нищо не зависи от тях.

 

 

 

Mundum vult ceciderunt virgis fiat, ergo et ceciderunt[22]

 

 

 

Не ви занимавам с тези неща, за да убивам времето си. Всяка крушка има опашка. Човешките дейности са свързани.

 

Ден след анализа на Саймън Дженингс, с който ви запознах, други „мъдрецисе нахвърлиха като мастифи, държани гладни поне седмица, върху истината, споделена от него. Тази, за превръщането на Британия – но ако проявите по-широко разбиране и на други – в социалистическа.

 

Списъкът на нещата, отворени за критика – и за по-лошо – по отношение на олимпиадите е дълъг. Всеки има свои отделни основания да роптаеписа набеден „левичарски гений“. И отвръщайки на „критиките“, малко по-сетне разкри плана запрогресана Британиястраната Лилипутия, по мнението на негов колега.[23] (Вижте четвъртата илюстрация, като обърнете специално внимание на нейния национален флаг.)

 

Тази седмица, на тези страници, Саймън Дженкинс надлежно ни достави такива унищожителни обвинения“ – продължи „мислителят“. – „Част от мен би могла да се скъса от весел смях. Да, олимпиадите са толкова раздути, тъй националистически, изпълнени до краен предел с лицемерие относно допинга и корупцията. А някои от медийните им отразявания са детински. Единствен поглед към снимката на петгодишния Омран Дакнийш в линейката в Алепо запраща цялата хипербола в отвъдното.

 

Но остава фактът, че Британия се представяше добре не, защото британците са най-добрите. А поради една скриптяща материална причина, наречена пари. Тази причина не бива да бъде пропускана и отхвърляна. Обратното, тя би следвало да бъде зачитана и чествана – тъй като всички онези медали дойдоха като пряк резултат от правителствено решение да постави елитния спорта като приоритет и да инвестира в него.[24]

 

Но щом това настъпва в държавната политика, как ли ще постъпват с такива като Саймън Дженкинс и мен? В Испания и Чили ще ги отвеждат на стадионите? В Съветските африкански щати – направо зад решетките на частните концлагери и пандизи? В Русия и тукв ГУЛаг? Затова ли на Албиона строят нови затвори?[25]

 

Няма ГУЛаг в Европа ли? Какво рече Владимир Буковскисъветски политически пандизчия с опит? Ето:

 

 

 

 

 

Така е. Забавянето на ГУЛаг се дължи на два фактора. Първият е ниската раждаемост и произлизащите от нея прогнози за изчезване на европейското християнско население. Един вид – не се налага.

 

Вторатапредизвиканата от Интернационала бежанска криза, съпроводена с икономическа миграция от бедни райони, които по-рано са били бойни полета. Сега правителствените глави са се хванали в чудо как да се оправят с тези нещастни люде, подгонени от смъртта и/или мизерията. Тяхното включване в съответните общества, ако изобщо е възможно, минава през етапа на първоначалното настаняване. Затова изграждат центрове за прием на бежанци. Може да не е прахосване на пари, а инвестиция. Някой ден те могат да се превърнат в концентрационни лагери.

 

Русия и Турция са само посредници в процеса.

 

Не случайно британците се изхлузиха от примката на Брюксел. На Албиона се намира централата насветотобанково семейство. Неговото безгрижно оцеляване е важно. Милиардите хора по планетата са досадна подробност, която, като истински евгенѝци, трябва да премахнат. Там е и главният щаб на световната революция.

 

Някой ще кажат, че всичко това е голямо прахосване на пари. Вярно, но това е отделна тема. Други ще рекат, че би било по-добре средствата да бъдат изразходвани за други неща. В ден, когато пълнотата сред децата отново попада в новините, става очевидно, че спортните съоръжения за мнозинството са най-малкото толкова, колкото необходимите подаяния за приоритетния елитен спорт за малцина. [?!] Ала двете неща не са несъвместими по наследство. Особено в напреднала страна като Британия. Пазете се от досадната клопка да превръщате най-добрия във враг на доброто.

 

Истината е, че олимпиадите са добра национална ценност. [Има ли лоша?] Влагането на 350 милиона лири [406 милиона евро или 800 милиона лева] за спечелването на медали веднъж на всеки четири години може да изглежда много. Обаче то е нищожна част от обществените разходи за същия период. Да се усещаме добре самите ние поотделно, и като нация, поради спорта, ми се струва доста добро харчене на пари. Ако частица от този фактордоброто самочувствие – бъде възприета от британците, от хората в неравностойно положение, подготвени за Параолимпиадите [колко от тях участват?], или за това, че люде с всякакво потекло се чувстват включени в британската нация, значи е добре. Хубаво е всички тези неща, както и да ги възприемаме, да бъдат наречени безценни.

 

Ако правителството може да инвестира разумно в елитния спорт, защо да не може да направи същото и с останалите обществени благини?

 

Нещо повече, всичко това ни дава доста по-обширен урок. Защото, ако правителството може да приема разумни решения, за да постига желани резултати като инвестира интелигентно в елитния спорт, защо не би сторило същите неща с други публични удобства? В края на краищата, елитният спорт е просто високо специализирана промишленост. Тъй че и в двете – в принципите и практическото им приложение – онова, което е вярно за спорта, важи със същата сила за много други отрасли на индустрията.

 

  Това не би трябвало да представлява голямо усилие. Много промишлени производства получават финансова подкрепа от правителството. Макар то да не е много склонно да рекламира факта. Всичко – от военната промишленост до изкуството, от карбоновата решетка до градинския мост, е основа за влагане на общественото богатство. Трудно е да си представим къде биха били земеделието, стоманопроизводството и банковото дело без публични субсидии. Фондовете на данъкоплатците поддържат всички тях, точно както издържат [колоездачите] Лора Трот и Джейсън Кени.

 

Независимо от всичко, идеята, че правителството би трябвало да участва в излъчването на победителибеше един от принципните идеологически недостатъци в ерата на Тачър. А през последните 35 години тя само беше внимателно подобрена във всичките й съставки – Майкъл Хезълтайн, Питър Менделсън и Винс Кейбъл опитаха. Обаче излъчването на победители в индустриалната политика може да бъде първи братовчед на подкрепянето на неудачниците. Следвоенните правителствени разходи за много отрасли на тежката промишленост често бяха предизвиквани и задвижвани от упадъка на самите индустрии, както и от вероятността за тяхното въздигане.

 

Обществените пари са ценни. Увеличаването на тяхното количество е политически трудно, особено при икономическите контрасти. Затова е важно, както и с олимпиадите, да не бъдем сантиментални. Ето защо онези, чиято представа за индустриална стратегия започва и свършва с национализация, представляват същото бедствие за добрата политика, каквото бяха тачеристите с тяхната рефлекторна ненавист към всякакви държавни разходи. Последното нещо, от което Британия се нуждае, е данъкоплатците да крепят промишлени производства без никакво бъдеще. Това е тъй лошо, колкото убеждението, че никоя индустрия няма бъдеще, без наблягане изключително на държавните разходи.[26]

 

Запознах ви с кейнсианство в доста чист вид, почти без примеси. То представлява неомарксизъм или неосоциализъм. Ако ще се почувствате по-добре – либерал-социализъм. Което означава, че допуска и по нещо частно. Само защото принадлежи на ръководната прослойка корпоративната номенклатурна класа. За да може да претендира и за държавно финансиране!

 

Отворете „Манифеста на комунистическата партия“ и ще се убедите – това е Ротшилдовият блян, оформен в неголяма брошура, а понастоящем реализиран в живота! По-рано, при социализма на тоталитарната политическа власт, съпроводена от пълното лишаване от свобода и права, от Системата се надигаха стонове. Те отекваха и понякога се намираше състрадателна душа, която да ги чуе и да им обърне внимание. Като опита да ги огласи. Толкова.

 

 

 

Mundus vult decipi, ergo decipiatur[27]

 

 

 

Сега ни варят като жаби. И всички са доволни. Е, в различна степен, но все пак друго е да можете да пътувате и да не ви боли гърбът от бича на кварталния милиционер. Нищо че пътуването е проблемно поради други причини финансови. От тях боли само душата, но не и тялото, както беше по-рано. Все така виси онзи прословут въпрос, зададен отнякои от жените на високопоставените [комунистически] особи“:

 

А вие колко получихте?[28]

 

Държавният капитализъмсоциализмът, е мечтата на най-богатите. Какво по-хубаво от него? Собствеността е отговорност. Огромна и тежка!

 

Тате ме учеше, че да си частник е най-трудно. Казваше, че навремето, в Царството, в 17 часа чиновниците напускали работните си места и веднага забравяли за тях. Имали достатъчни отпуски и заплати, с които да издържат семействата си. И даже да ги водят на курортблянът на редовия клозетен чалгар.

 

Обърнахте ли внимание на пасажа, който вади на светло укриваната истина за социалистическия характер и методи на действие на поредица британски правителства? Онзи, в който се съобщава, че „много промишлени производства получават финансова подкрепа от правителството; а земеделието, стоманопроизводството и банковото дело са невъзможни без публични субсидии. Фондовете на данъкоплатците поддържат всички тях, точно както издържателитните спортисти!

 

Нали не се съмнявате, че в Британия промишлеността, банките, селското стопанство са частни? Ако има държавно участие, то екитайско. Освен ако не смятате, че баба кралица и фамилията й са държавата. Твърдят, че Луи ХІV вярвал, че това е така и не пропускал възможност pour rappelerhumblement”:[29]

 

LEtat, cest moi” – „държавата това съм аз“.

 

Същото твърдяха Тато и неговата свита, съставена от първобитни селяндури. И говореха от първо лице – често и в множествено число. Следовницата им Бойка Борисова от село Банкя ги имитира – още по-недодялано.

 

Прав ли е Самън Дженкинс, когато декларира, „че Британия се е превърнала в съветска“? Да, но не бързайте. Британската олимпийска авантюра има продължение. Още по-марксистко и социалистическо.

 

Фактически, не съм прав. Маркс не се е занимавал с теорията на социалистическото строителство. Ленин го е правил и се е провалил. Затова му внушили да предприеме стъпка назад и да върне нещичко от частната собственост и предприемачеството. Но не за всички, а за избрани. Така се родил героят непман. Обикновено – евреин, близък до болшевиките, но в повечето случаи – без да членува. Сърбите биха рекли: „Он е као му̀деучѐствова, али не улази.[30]

 

Щом станало очевидно, че НЕП-ът[31] е довел до пълна разруха, поставили началото на централното държавно планиране. Първата петилетка се пръкнала в яростната битка за надмощие между Сталин и Троцки. Джугашвили надделял.

 

Когато Съюзниците предадоха източната третина на Европа на кремълския сатрап, той наложи на изпадналите под комунистическото робство народи именно системата на централизираното държавно планиране. На свой ред тя създаваше своите изродистопанската номенклатура. Комунистическите плановици и директори усвоиха методите на лъжата до такова съвършенство, че западняците неминуемо ще прибегнат до опита на тукашните алчно червени алчни грабители, фашизирани до краел предел. Което ще рече – държащи се единни, заедно, като снопfascio! А Западът се движи все по-бързо именно натамкъм фашизма, оцветен в червеносоциализЪма.

 

Друг „титан на мисълта“ от екипа на “The Guardianпровидя в успехите на колоездачите и останалите спортисти „британски олимпийски триумф на централното планиране“!

 

Крайният резултат е колективен триумф, задвижен от познатия успех в спортовете, които съчетават техниката, екипировката и изпълнението. Сега Team GB ефективно постигна своята цел за най-добро представяне по общ брой медали на игрите изобщо, надхвърляйки висотата, установена в Пекин, а остават още пет дни. [Публикацията е от 17 август.] Доведени до величие – да не споменавам невероятно подобреното централно правителствено финансиране в спортове, ключово за целта

 

Успехът е функция от финансиране, планиране, талант и специална техника – всичко това осезаемо налице. Правим всичко по-добре – от храненето и почивката до нещо като висша домашно изработена електронна техника за динамика. Засега колоездачният Team GB ще се извисява като триумф на централното планиране и на добре отглеждания елит от таланти, комуто е предоставен пиедестал, от който да грее.[32]

 

Публикацията завършва с недвусмисления намек за прилагане на тази методика навсякъде.

 

Може би с времето този елитарен успех ще трябва да стане действително отражение на плодовитостта и доброто здраве, на обществения интерес и участие. Постижения, които не остават вътре в механизма, а са отворени за всички нас, за да ги разберем.[33]

 

Впрочем, призиви за държавно планиране на икономиката закънтяха и в десниялилипутски – простете: британскипечат. Някои бяха поместени като заглавие, обединяващо писмата надеснибритански читатели. То гласи:

 

Кое донесе британския олимпийски успехкапитализмът или планирането, провеждано от държавата?

 

Който не вярва, нека погледне тази илюстрация. За мен истината е свята.

 

Разликата е в подхода. „Деснитекомунистисоциалистите, са по-либерте, както се казва. Подлагат темата на обсъждане, макар да са наясно, че решенията са взети предварително. По-демократично е някак…

 

Левитекомунистисоциалистите, са свикнали да налагат мнението си. На това ги учат в съответните болшевишки школи на тоталитарния режим в Съветските африкански школи, през които е преминал самият Леон Троцки – „някогашният геройна сегашнитедесникомунисти.

 

Ако не схващате, те са като чифт чепици – „деснитеилевитекомунисти, имам предвид. Вечно си търсят ѐша. Нищо, че са застанали едни до други. Правят се, че не се забелязват.

 

А публиката? Сред нея понякога – твърде рядкосе намира някой, храбър като детето от Андерсеновата приказка, за да обяви очевидноточе кралят е гол. Иначе казано – всички са едни и същи и еднакво вапцани в червено. По правило такъв го потапят в катрана на клеветите и го овалват в перата на безразличието. Белким стане като останалите. Никое стадо не харесва различните овце. Затова ги наричат „черни“…

 

Та тъкмо един от вестниците надеснитекомунета – “The Daily Telegraph”, подхвана идеята, споделена за сефте в печатниястражналевите“. И предупреди – строго и назидателно – лилипутците – извинете: британцитеда си опичат акъла:

 

На Британия ще й се наложи да се научи да живее с Китайда ги обиждаме не е най-добрият начин за стартиране.[34]

 

За да няма хър-мър, хайде пак вижте четвъртата илюстрация и надникнете в архива на тази медия от миналия октомври насам. Пребройте колко пъти ви беше съобщено, че баба кралица не е оказвала никому такава чест, каквато на китайския президент и огромната на брой делегация от придружаващи го лица. Името на китайския комунистически цар няма значение. Там ги редуват. Но династията е една и съща. И държи повече на името комунистическа, отколкото Уиндзърите, които допреди век са били Сакс-Кобург и Гота.

 

Кралицата, макар и старица, рядко се опуска орално. Стори го в разговор с милиционерка, който ви показах преди три месеца.[35] Нямайки какво да сподели с кралицата-баба, униформената се оплака от пренебрежителното отношение на пекинските гости към охраняващите ги лондонски бобита. Докато Лизи, свикнала с лицемериетоконституционна монархия“, се прави, че е една от тяхнародните маси. Насаме в Бъкингам ги смята за простолюдие. Нищо, че физиологичните й нужди са като на плебса.

 

Според вицовете, върши това сама, а не като тях на обществени места, където им взимат пари, дето не миришат… Нищо, че навремето, преди господарите й да организират Великатареволюция във Франция, тамошните кралици раждали публично – пред народа. За да няма подмяна на бебета-престолонаследнициКакво доверие са имали хората на елита си само!

 

Има си хас сега онези от Камарата на общините да прокарат закон за това, народът да има право чрез свои представители да наблюдава облекчаването на кралските физиологични нужди и къпането, което иначе е като писането – самотно занимание. Могат да въведат и начин на представителство, подобен на онзи с парижките тълпи преди 14 юли 1789 годинакойто е по-бърз и здрав в лактите, заема предните места и наблюдава твърде натуралистични етюди за един човек, една тоалетна чиния и една вана… Не можем да ги наречем монолози, понеже обикновено не са съпроводени от реплики, а от звуци, предизвикани от напън – „Ъъъ“, или от такива на облекчение – „Опа, офф-ф!

 

Малко миризливо взе да става май. И доста се отклоних.

 

Ела, зло, че без тебоще по-зло, знаели и казвали българите, когато са били народ. Действителността потвърждава колко са прави за вечни временаво веки веков, както пеят поповете в синагогите.

 

Чакайте, в средата на месеца смятана за една от най-яростните противнички на левицата, уредила се в „десенбритански вестник коментаторка от Съветските африкански щати, призна, че за нейното поколение Леон Троцки бил… „герой“?![36] Мимоходом и без изненада споменах това в предходната публикация и по-горе в тази. Тъй като съм наясно, че светът принадлежи на комунистите, а не на хората. И всички, които се правят на десни, дълбоко в същността си са левичаримарксисти, ленинисти, троцкисти, сталинисти, маоисти

 

Те смятат, че имат представа за нещата и фигурите, свързани с тях. Но нито една синина от бича на другарите не е оставила белег по гърбовете им. Затова плямпат на шукерици, както казват във Видинско.

 

 

 

Primum vivere deinde ludibrio[37]

 

 

 

Всяка стъпка бива следвана от крачка. Сега беше направена следващатазаговори се за една от най-непродуктивните и разрушителни черти на реалния социализъмдържавния капитализъм: Централното планиране! Ще го въведат и в икономиката. Всичко с времето си.

 

Да решите, че двете нещаживотът, битът, от една страна, и спортът, от друга, нямат нищо общо, е все едно да кажете, че Макс и Мориц нямат никаква връзка с Червената шапчица. Грешен отговоримат. И тримата са герои от приказките. А спортът е своеобразна приказка на живо, чиято основна цел не е да показва човешките възможности, а да отвлича вниманието с нещо като развлечение. Лично аз не мога да приема кютека, който си удрят боксьорите, мачкането на борци, джудисти, самбисти и прочие по тепиха, за забава.

 

Sorry, може би съм старомоден.

 

За стандарта на живот в една държава можете да съдите по състоянието на представителния спорт. Съществува неписаният все още закон на Ифандиев, че спортните успехи са обратно пропорционални на благополучието. Колкото повече жители на една държава живеят зле, толкова по-голям е нейният спортен триумф.

 

САЩ все тъй неуморно се напъват, да бъдат изкарванинай-голямата икономика на света“. Макар отдавна да не са.[38] Това издава неувереност, липса на самочувствие. Да сте чули или прочели пекинските комунисти да претендират за челното място? Те просто са го окупирали. А да сте чували за ChimericaКимерика?…

 

Върховите икономики на земята са онези, които осигуряват най-висок стандарт на живот на своите жители. Някой да е забелязал „великиспортни изяви на Монако, страната-магазин Андора, Лихтенщайн, Сан Марино, Швейцария, Кувейт, ОАЕ, Сингапур? За какво им е? Участват, защо не? И толкова.

 

Швейцарците, датчаните и норвежците даже се намесват в споровете за най-“ и „по-“. Но това няма никаква връзка с икономиката и богатството, а със скуката и личния мерак за изява. Както и с рекламата на тяхната туристическа индустрия. Затова, логично и разбираемо, се представят по-силно на зимните олимпийски игри.

 

Бъдете почтени към самите себе си, и отговорете честно на въпроса: Кое е по-приятнода играете, или да гледате? Не ви ли привлича повече да практикувате тенис, футбол, баскетбол, вместо да сте само зрители? И кое е по-полезно?

 

Смятате, че държавите-джуджетаобетовани острови, които трудно приематмигрантибез тлъсти банкови сметки, не могат да си напазаруват спортисти, както го правят гигантите? Глупости! Люксембург опита с алпийския скиор Марк Жирардели, прогонен от австрийския национален отбор. И какво постигна? Правилата на Евросъюза принудиха Великото херцогство с кубинска велика херцогиня да приема не бежанци, а ленивци, главно от Африка.

 

Така за четвърт век от благоденстваща страна-мечта с 320 000 жители държавицата насред Ардените се смъкна до страна с повече от едномилионно население и постоянно спадащо равнище на живота. Броят на безработни, живеещи на welfareкейнсианските неомарксистки социални помощи надхвърля количеството на полагащите труд. Из центъра на столицата гъмжи от малки негърчета, без да влагам никакъв расизъм. Все пак Люксембург е разположен в самото сърце на Европа, а не на Африка.

 

Преди да стане държавен глава, принцът на Монако беше олимпиец – най-малко на три Олимпиади. Когато това е така, без напрягане за непременно спечелване на отличия, работата изглежда различно. Когато бяха развиваща се икономика, финландците имаха Пааво Нурми, Ласе Вирен[39] и следващите. Сега си купуватруснаци. Например Екатерина Волкова, Алекси Ояла и др. Но Финландия също от върхова икономика върви надолу. Както, впрочем, всички скандинавски странипо̀лако ка̀о мртвачка ко̀лака̀тафалк, както казват сърбите, но сигурно ка̀о смрт.

 

Допускате ли, че жителите на Ямайка са по-щастливи след деветте златни медала на Юсеин Болт – от „най-чистите“? Три дни след игрите, с изтрезвяването, ежедневието ще ги върне към действителносттане толкова привлекателна. Въпреки успехите на спринтьорите – „най-бързите жени и мъжена света – през последното десетилетие. Дали сега страната е дори по-популярна, отколкото от времето, когато германецът Майн Рид написаЯмайски марониили Боб Марли станазвездана стила „регей“ в поп-музиката?

 

Познавам петимата от някогашната британска диско-група “Eruption”, които са ямайци. Те бяха напуснали родината си и се бяха установили в Англия. Разказвали са ми за бедността на родния си остров – част от архипелага Големи Антили. Да познавате място, където бившите роби да са заживели щастливо като в приказките?… Ямайка още е под короната на своя суверен Лизикралицата-баба на всички крале и кралици

 

Вие решете, къде е по-добре да живеетев Монако или САЩ, в Китай или Лихтенщайн, в Русия, Франция, Британия, или в Андора, Кувейт, Сингапур, Швейцария

 

Ала спортът е още много неща, които имат известна връзка помежду си. Първо, както вече стана видно и за слепите – той е инструмент на политическата пропаганда. И не носи мир, а обратното – разпалва вражди. Най-пресният пример беше освиркването на френския сребърен медалист в овчарския скок и по време на състезанието, и при връчването на медалите. Не е съвсем миролюбиво, докато издигат националното знаме на една държава, публиката на друга да го освирква, не смятате ли?

 

Спортът е крупен бизнесот специализирано облекло и екипировка през фармацията и хранителната индустрия до телевизионните правадалавера за много милиарди. Историята с арестувания ирландски член на МОК заради мрежа за незаконна търговия с билети беше за замазване на очи. Тя стана възможна поради това, че бразилците не се държаха като комунисти. И показаха гръб на Олимпиадата, както и на нейните идеолозилевите терористи Лула да Силва и Дилма Русеф.

 

Тези дни на ирландския старец му предявиха обвинение и за пране на пари. Така е – понякога се налага някой да бъде пожертван. Никога – достатъчно значима фигура. Ако все пак по ирония на съдбата се случи подобен инцидент, Темида гали виновника с перце. Така стана с евреина ЙозефСепБлатер, президент на ФИФА, а преди това – още по-важногенерален секретар. Тоест – всичкознаещ шеф на администарцията. Ами, ако зине

 

Както сподели от дългогодишния си личен опит военният разузнавач от САЩ полковник Филип Корсо:

 

Ако добре разгледате как се водеше шпионската война в рамките на Студената, ще разберете, че ЦРУ и КГБ действаха като една организация: с много професионална вежливост, с огромно количество споделена помежду им информация, за да са сигурни, че никой от тях няма да бъде уволнен, и от време навреме с по някоя и друга човешка жертваза достоверност и за да поддържат почтеността сред персонала си. Обаче опреше ли до лоялност, ЦРУ беше вярно на КГБ и обратното.[40]

 

Това е положението.

 

Обаче спортът е и шанс за бедните и онеправданите. Затова, като система, е социализъм. Преди около две седмици известният португалски футболист Нани призна, че „дълго бил мотивиран от желанието да докаже, че хората грешат; от своето детство в разорения и раздиран от престъпност бедняшки, лисабонски квартал Амадора, когато казал на приятелите си, че ще играе в Manchester United, а те не били убедени

 

След своя триумфален миг на Stade de France [като европейски шампион това лято] Нани сподели, че е мислил за своето пътешествие към върхаот Амадора и дните на своето юношество, когато водещите португалски клубове не го забелязвали, понеже бил тъй дребен и кльощав… „Там, където израснах, беше много трудно за малчуганите“ – твърди Нани. – „Някои от тях тръгват по грешния пъткрадат, пушат, наркотици и всичко такова, но аз никога не пожелах да ги последвам. Моят път беше да бъда техен приятел. Гледах ги как вършат лоши неща, но бях с тях. А сетне започнах да играя футбол. Когато бях малък, нямахме нищо. Бяхме много бедни, но през целия си живот бях боец. Мисля, че затова съм тук. Защото бих се борил до край

 

Помня, как гледахме победата на United над BayernМюнхен, на финала в Шампионската лига през 1999 г., разбира се. Когато наблюдаваш такива отбори, мечтаеш да играеш в тях“ – казва той. – „Рекох на приятелите си: „Един ден ще играя там.“ И мечтата ми се сбъдна. Ако вярваш и работиш здраво, можеш да сбъднеш мечтите си.[41]

 

При някои действително се получава. Така стана с Гаринча, Пеле, Мохамед Али, Марадона… То е като лотарията – „някой вземе, че спечели“, както се майтапеше преди половин век старец, добавящ дребни суми къмграмаднатаси соцпенсия с амбулатна продажба на билети из трамваите.

 

За бедните деца спортът винаги е бил шанс. Не случайно трудно ще откриетезвезда“, родена в центъра на някоя столица, включително София. Най-известните спортисти са продукт на мизерия в крайните квартали и дълбоката провинция. Няма да споменавам имена. Обаче ще се самоопровергая: Това не е било така, докато не ни е била наложена социалистическата система. Футболните клубове са се появили в тогавашните периферии на градовете.

 

Например „Славия“ – до Сухото езеро, сега ресторант на мутри, разположен на булевард „Пенчо Славейков“, недалеч от „Пирогов“. „Левски“ – на 300 метра от там, в квартал „Буката“, близо до Втора мъжка гимназия, по-късно – германското училище, днешното 22-о.

 

Но в тях са играели и деца на заможни родители и много от обширната някога средна класа.

 

 

 

В тъги, неволи, олимпиади минуват[42]

 

 

 

Спортът е бил нормален, докато не го превърнали в държавна политика. Например бабата и дядото на моя приятел от детството и юношеството, комшията ми композитора Сашко Кипров, поели пътните разноски на българския отбор за неговото първо участие на шахматна олимпиадав Буенос Айрес през 1939 г. Днес млади шахматисти се състезават в турнир, носещ името чичо Сашо.

 

Който е гледал и си спомня игралния филм „Огнени колесници“ – “Chariots of Fire”, от 1981 г., ще се сети как единият от героите аристократсе подготвяше сам за участие в Олимпиадата през 1924 г. Естествено, Холивуд беше изкривил историята, вкарвайки идеология – в случая – религия, което е все едно. В целулоидния опит за сблъсък между християнин и талмудист победи евреинът, разбирa се. Как иначе?…

 

Обаче комунистическото робство, обрекло стотици милиони люде на тотална несвобода, включително отнело им правото да пътуват зад граница, предизвика взрива на социалистическия спорт. Съчетано с немотията, това обяснява донякъде успеха на съветската система. Другото беше въвеждането на задължителни нормативи за набиране на деца от физкултурните дружества. Тъй като по един или друг начин всички те бяха военизирани, програмата се изпълняваше безпрекословно. Но също – формално. Споделям личния си опит на неуспял баскетболист

 

Ако се върна в спомените си, не мога да се сетя за много деца на номенклатурата, превърнали се в спортни величия. Моят съсед, баскетболистът Атанас Голомеев – „чорбар“ от дете, юноша на „Спартак“ – София, но преминал през Канада, софийскияАкадемик“, за да стане… „левскар“. Футболистът от ЦСКА Пламен Янковгенералски син, набеден за… смъртта на Георги Аспарухов. Лекоатлетката Николина Щеревадъщеря на полковник, ако не греша. Сега „американка“, както подобава на наследствените комунисти и офицериСветла Оцетова, агентка на ДС, и май нямам повече спомени за други спортни звезди“ от червената върхушка.

 

Не смятам автомобилизма, който за мен не е точно спорт. Там бяха Янчо Пеков Таков и Ричард Груев, чийто втори баща беше любимият художник на правешкатапринцесаДечко Узунов.

 

Иначе, Живковите дни в родния град на Тато, който се е пръкнал в село, се възгордяха като самото населено място, и прераснаха в Правешки Моцартови празници. Дали редом до двата паметника на вожданяма да издигнат и един на рано отишлия си от този свят залцбургски масон? Може да го удостоят посмъртно със званиятанароден артист“ и „герой на социалистическия труд“. „Герой на НРБе резервирано само за непрежалимия Замфиркьов – чудото на чудесата, рожба на Христо и Маруца, „титанът от Правец“!

 

Каквото и да говорим, по-добре Моцартови, отколкото Живкови тържества. Не мога да кажа същото за thrash metalи чалгата. “Metalicaи Азис са еднакво отдалечени от личната миинтонационна среда“. Въпреки че, съвсем в стила на архиневежеството, познат като „правешки каскет“, въпросните Моцартови тържества приключиха с операта на Гаетано ДоницетиЛучия ди Ламермур“?! Мигар Волфганг Амадеус не е писал подобни музикално-сценични произведения?…

 

Иначе, по спортно-олимпийската тема, инцидентът с женската щафета на 4 по 100 метра на Съветските африкански щати, отстранил служебно четирите бразилски спринтьорки, е знаменателен. Писал съм: Когато една империя загива, прилича на смъртно ранен звяр. Върши всякакви дивотии. А мегаломанията на САЩ имспечели“ поредните „приятели“ в страната-домакин…

 

Като капак – „Изобилието от медали на Team GB е блажено скъсване с тъгата на Brexit“.[43] Заглавието съдържа двусмислица – “Brexit blues” може да се разбира и като „блуз за напускането на Евросъюза“, ако разбирате какво искам да кажа. Поначало музикалният стилbluesе негърско творение, изникнало като мъка от дълбините на робските души. Когато го комерсиализираха – извинявам се за чуждицата – превърнаха го в стока, той взе да прераства и във веселба!

 

Ако се върнем към цитирания току-що наслов, навремето, когато хубавите преводни книги от западни автори бяха дефицитни, си бях купил две. Случайност, като печалбата от тотализатора. Срещна ме пишман хуморист от вестник „Стършел“, вече покойник. Като разбра причината, породила явно доволното изражение на лицето ми, заключи:

 

Колко му трябва на човек? Да си купи две книги, и е щастлив!

 

Беше прав. Така бе при милиционер-социализЪма. Натам са се запътили западняците. Жалко. Особено за младите.

 

На финала на игрите някои забелязаха „разфучала се буря, меланхолично трогване и чувство на гордост, събрани заедно в церемонията по закриването на Олимпиада-2016 в неделя. Докато Бразилия изпусна общо въздишка на облекчение с края на първите игри в Южна Америка.

 

След 17 дни Рио Де Жанейро избута настрани първоначалния сблъсък с празните зали, опасността за сигурността и загадъчно позеленелия басейн за скокове във вода, за да се впусне в огромно веселие, наподобяващо Карнавала

 

Бразилците идваха на заключителната церемония щастливи, много от тях носеха канарено жълти фланелки като на националните им спортни отбори, спечелили два закъснели златни медала в двата техни любими спорта – мъжкия футбол и волейбол.

 

Но неделята сервира трудни метеорологични условия за толкова голямо тържество. Силни ветрове блъскаха Maracana,[44] електричеството спря за кратко в горните части на стадиона, а дъждът мокреше участниците и спортистите, когато те навлизаха за церемонията, мнозина – с медали на вратовете си.[45]

 

Обикновено на това място журналята са длъжни да споменаватмладежта на света“. Никъде не прочетох и чух подобен израз. За първи път. И правилно. Понеже това вече не е младежта на света.

 

Истинската съвременна младеж на света не се интересува от спорт така, както нейните предци. Почти не гледа спортни състезания. Даже не практикуваняма къде. Пък и е заета с компютри, таблети, „умнителефони

 

Младежта на света затлъстява и брои пари – ето с какво главно се занимава. Тя не чете книги и не умее да пише – полуграмотна е. За нея граматиката е мътно понятие, в което не намира смисъл. Както и в добрите маниери, да речем.

 

Облича се като африканските негри, закарани от еврейските търговци на роби в Харлем или Бронкс – квартали на нявгашния Ню Амстердам, започнал с броените сребърници за остров Махтанън. За него холандецът Пиетер Стюйвезант – последният генерал-губернатор на колонията Нова Нидерландия, дал малко пари на вожд на местното население. (Сега на Запад ги наричат индийци, на съвременен нашенски, след освобождението от свободата на 9 септември 1944 г. – индианци.) За какво ли му е било среброто на гордия предводител?

 

Déjà vu, нали… Това с вождовете и парите, имам предвид.

 

Сигурно е едно: Младежта на света не беше в Рионито тялом стадионите и залите бяха празни откъм истинска публика. Пълнеха ги отборите от страните-участнички, нито духом – друг път имаше антивоенни демонстрации, сега масовото избиване на хора не спря нито за миг. Съветски африканци, наричани американци, „храброунищожаваха от въздуха сирийци в рамките на пореднатамиротворческамисия на интернационалното Братство, възложена на Вашингтон. Така, в края на втория си мандат като наемател на Белия дом Обама, Барак Хюсеинович, потвърди, че е заслужил Нобеловото награда за мир.

 

Съветски руснаци вършеха същото – все в името намира и справедливостта“. Следва да признаем: тяхната мисия притежава формална законност. Ала питайте роднините на техните жертви, дали им пука как са загинали близките имс покана от легитимно избрания (назначения) президент Башар ал-Ассад или от неканени въздушни злодеи агресори.

 

Кюрди нападаха турци и обратното. „Рицарите“ от съвременното продължение на Варшавския договор, командвани от генералния секретар на ЦК на НАТО, видния деец на интернационалното комунистическо движение и агент на съветското КГБ, товарищ Йенс Столтенберг, затриваха афганци. Норвежците да му берат греха – на kamerat Stoltenberg. И тях ще ги стигне…

 

Обаче най-много мюсюлмани от всякакви народностни разцветки избивахамюсюлмани – също с разнообразно етническо потекло: в Ирак, в Афганистан, в Пакистан, в Сирия, в Турция, в Нигерия в…

 

През това време Ердоган удари коляно пред батушкаПутин, но не кандиса за Крим. И обяви, че ще се сближава и с наместника на ония сили Порошенко. За всеки случай.

 

Срещу 20 милиона долара продаде достойнството на нацията си и оправи отношенията си с Израел. Това, докато негови поддръжници издигаха на протестните демонстрации по площадите изображението напревратаджиятаФетула Гюлен, придружен от осъдителния текст: „Ционистко куче!Какпрекрасносе съчетават двете неща! (Вижте илюстрацията.)

 

Как човек да не свали шапка на чифутите? Сега те ще вземат 20 милиона долара отумнитеисилниСъветски африкански щати, за да си купят приятелството на еврейския турски лидер Реджеп Тайип Ердоган.[46] И ще подклаждат напрежението, белким араби, кюрди, турци, персийци, палестинци, афганци, пакистанци, индийци, дори китайци и т.н. се избиват помежду си. За да се подготвят за гражданската война, която е неизбежна. И това е известно на онези израелци, които все още са с ума си.

 

Преди почти три лета ви запознах с пророчеството на родения в Киев израелски писател Марян Давидович Беленки. Той заяви:

 

ПроектътИзраелще бъде приключен. Нямам никакви съмнения относно това. Въпросът е как да се подготвим за това. Защото аз се готвя вече десет години и практически съм подготвен…  

 

Има умни и глупави хора. Глупавите казват: „Нищо няма да стане.“…  

 

Говоря сериозно. Проектът Израел ще бъде приключенС идването на Обама това беше много ясно. Той искаше да завърши проекта веднага. Не му позволиха.[47]

 

Коине му позволиха“?

 

 

 

Ignoramus et ignorabimus[48]

 

 

 

Цяла година настоящият министър на отбраната на ционистката държава, съветския фашист Авигдор Либерман, приятел на Владимир Путин,[49] лидер на партията „Исраел бейтену“ – „Нашият дом Израел“, и бивш външен министър на Израел, не спря да ругае своя бивш началник. Сетне, когато Бенямин Нетаняху, също приятел на Путин (през последната година гостува в Кремъл цели четири пъти) му предложи министерския пост, пореден път се гушнаха! Такъв е „моралътна циониста. Но не само – на политиците, отглеждани в секретните школи на интернационалното Братство.

 

Любопитно е, че малко по-рано Либерман призова за следното, което единствен показах на тази запусната територия. На въпроса: „Говорят ли децата ви руски?“, той разясни подробно:

 

 

 

 

 

От какъв зор за израелците е толкова важно да знаят руски? Ами действително войната между еврейските ортодокси в Израел и особено на онези, които са крайниекстремисти, служат си с тероризъм, убиват, палят, изнасилват, грабяти останалите жители на ционисткиярайе неизбежна.[50] Нейните облаци вече се забелязват на хоризонта. Раждаемостта сред ортодоксите е около 5,5 пъти по-висока от тази на светските евреиашкенази и сефаради.

 

Прибавете и високия прираст на палестинцитекоренното население на онова, което наричат Израел… Плюс фалашитеевреите от Етиопия, и другата всевъзможна сбирщина от цял свят, подирила лек живот в земите на нявгашната Палестина, където Съветските африкански щати и поробена Германия изливат милиарди долари и евра

 

Според съобщения в новините, Хенри Кисинджър и шестнадесет американски разузнавателни агенции са се съгласили, че в близко бъдеще Израел няма да съществува повече

 

Шестнадесетте американски разузнавателни агенции, с общ бюджет над 70 млрд. долара са издали 82-страничен анализ, озаглавен „Подготовка за Близкия изток след Израел“.[51]

 

 

За разумните евреи е ясно, че ще им се наложи да се върнат по родните си места – своите или на предците. А те са в Русия, Украйна, Белорусия, Литва, Латвия, Естония, ПолшаПо-добре да знаят езика, който до неотдавна беше обединителен за измъчените и практически погубени народи на тези странируския.

 

Моите страхове са свързани с нахлуването им тук. Най-малко една четвърт от недвижимата собственост у нас е в еврейски ръце. Евреи и крипто евреи ни ръководят повече от век. Включвам царете.

 

А олимпиадите ще залязват, както държавата Израел и християнската цивилизация. Не гледах закриването на игрите в Рио Де Жанейро. Във време на криза подобни тържества са кощунство. В моите спомени са останали три подобни епизода.

 

Първиятоткриването на Световното първенство по футбол във Франция през 1998 г. Беше подготвено и реализирано с изумителен вкус, разнообразие и чувство за мярка. Струва ми се, че италианците и французите притежават усещане за това. Изградили са го през вековете и са го пренесли чрез гените си.

 

На второ мясторазплаканото мече на закриването на Олимпиадата в Москва през 1980 г. Действително беше трогателно. Имаше ред извънредни причини. Казват, че това бил израз наславянската душа“. Кои са славяните, откъде са се взели, никой, освен мен, не обяснява. Не знаят, не могат, не им разрешават.

 

Да определите съвременните руснаци катославяни“, е все едно да смятате гърците заелини“. Жителите на античната Атина и още една-две държавици били назовавани така, за да не се забрави древнобългарското им потекло от империята ИлатЕлат, елати, елани, елини. Иначе, ако четете внимателно, самите те се назовавали атиняни и пр.

 

Третото, което ме впечатли, беше прелитането на астронавт с раница, снабдена с реактивен двигател, при откриването на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 г. Месеци по-късно го видях на некачествен видеозапис, разпространяван апокрифно. Соцлагерът бойкотира игрите. А на живо можеха да го гледат само „Батетои слугинажът му, съставен от Тома Томовсин на коменданта на концлагера Белене, Янчо Пеков Таков и още неколцина подлоги от алчно червената фашистка номенклатура. Понастоящем – отново любимци на народните маси?!

 

Разбира се, през годините имаше всякакви циркаджийски изобретения за запалване на т. нар. олимпийски огън – даже със стрела. Кой си спомня? И какво значение за човечеството има цялата тази вакханалия по време на стагнация и войни?

 

Сега одумват бразилците, задето не се справили добре с организацията. Сравняват ги с нашенци – всичко в последния момент… Нима не е известно, както посочих, че такива събития се организират почти перфектно от тоталитарни режими. Незабравими в това отношение са игрите в Берлин през 1936, Токио1964, Москва1980, Лос Анджелис1984, Сеул1988 година. Аз поздравявам бразилците, задето загърбиха тази суета, свързана предимно с физиката, а не с разума. И не посещаваха състезанията.

 

2016 Rio Olympics – Closing ceremony – Maracana – Rio de Janeiro, Brazil – 21/08/2016. Japanese Prime Minister Shinzo Abe takes part in the closing ceremony. REUTERS/Marcos Brindicci

Накрая, „магичнатапоява на японския министър-председател Шинзо Абе през нещо като виртуален тунел, свързващ Изтока и Запада, дошла, сякаш да напомни, че всичко е политика. А тя, на свой ред, е продължение на икономиката. Постоянно си служи с лъжи, и често прибягва до войни. Понеже, особено всвободниязападен свят и в Русия, военната индустрия има приоритет и най-голям дял в брутния вътрешен продукт. Казано на човешки език, елитите произвежда смърт и унищожение на цели народи.

 

Абе е завършен фашага в най-болшевишкия смисъл. Той връща милитаризма в японската Конституция, написана от американците и въведена през 1947 г. Което принуди обожествявания поколение преди него император Акихито почтен човек, да обяви, че ще абдикира. Оправдавайки се с опасения за здравето си. Нещо недопустимо запряк наследник на богинята-слънце Аматерасу Омиками“ – великата и най-овластената сред обитателите на Пантеона на японския шинтоизъм.

 

Да ви припомня ли нещо, което поне у нас никой друг не представи? В края на януари 2013 г. заместникминистър председател и министър на финансите на най-източната демокрация“ – Япония, Таро Асо, назначен лично от Шинзо Абе, препоръча на възрастните си сънародници нито повече, нито по-малко от товада побързат и да умрат“! (Вижте илюстрацията.)

 

За да може страната да излезе от икономическата криза! Като „умрат по-бързо“, теще намалят натиска върху държавата, която плаща за тяхното медицинско обслужване[52]

 

Каква логика? Не ви ли напомня с нещо първатазаповедот масонскияСтоунхенджв щата Джорджия? Ако си спомняте, тя гласи:

 

Поддържайте броя на човечеството под 500 000 000 души, които да живеят в постоянно равновесие с природата.[53]

 

На другия полюс са във Великобритания и САЩ. Там прокламират увеличаване на възрастта за пенсиониране до 70 години! Не малко от „влиятелнитеработодатели настояват за това.[54]

 

Какво на брой население Им е необходимо? Колко смятат да оставят живи, за да работят за Тях?

 

За пореден път признавам, че не вярвам в тези 500 милиона души, които според масонския паметник трябва да останат на планетата. Обаче колко планират Те – другарите от Интернационала?

 

Такива „хуманисти“, като Шиндзо Абе и компания, експлоатират и олимпийските идеи за своите престъпни цели. Впрочем, не съвсем чисти още от тяхното възникване и разпространение. Иначе нямаше да ги прокарат. То е като изборите ако можеха да променят нещо, щяха да ги забранят

 

Вече към края, да се спра на „Случая Исинбаева“. Той показва нагледно, как се разправят с всички несъгласни, с дисидентите и в спорта. Когато олимпийската и световна шампионка и рекордьорка на овчарски скок се закани да съди Международния олимпийски комитет и Интернационалната федерация по лека атлетика, подходиха към нея по познатия начин – първо с моркова. И тя се хвана.

 

Сега вече, току-що сложила край на състезателната си кариера, тя влиза в политикатаолимпийската. Назначиха я в Комисията на спортистите при МОК.[55] Гледах нейната пресконференция в тазгодишната олимпийска столица. След първите й думи, ми стана ясно какво е станало. Когато повтори, че за отстраняването на руските лекоатлетиняма никакви факти, никакви доказателства, но те все пак забраниха участието на всички руски атлети“, се натъжих. Очаквах следващите й думи на позор и те не закъсняха:

 

Те [IAAF] не биваше да използват колективен подход. Обаче няма да ги съдя. Господ ще ги съди.[56]

 

Това помести действащата на ЗападРуска телевизия“. Според тази зловреднамедия Исинбаева не е поменала президента на ИААФ, който за награда за свето вечно послушание беше удостоен с британското звание зазаслужил майстор на спорта“ – “sir”. В отговор на „любезнияжест товарищ Себастиан Коу заявил:

 

Доволни сме, че Елена Исинбаева се присъедини към нашите колеги лекоатлети Амаду Диа Ба и Щефан Холм от нашия спорт в Комисията на спортистите при МОК.[57]

 

Търсих и трудно намерих видеозапис. Предлагам го на вашето внимание:

 

 

 

 

 

Тези думи на Исинбаева не бяха обнародвани в руска или западна медия. Даже тъй сочената с пръст от троцкистите и маостите като Джон Кери – държавен секретар на САЩRussian Television RT, катовредна и опасна“, не помести видеоматериал. И спомена цитата между другото и не изцяло. Този път за западните марксисти тяРуската телевизия – се беше оказала „добра“…

 

Държа да подчертая, че най-малко от половин век не е ималочистолимпийски медал. Честни са постиженията на онези държави, в които спортът още не е станал бизнес. А Исимбаева е образец на римската поговоркаSic transit gloria mundi” – „така преминава световната слава“. Всичко тук е за петнадесет минути

 

Жалко за нея. Срещу каква сума я вдъхновихатолкова, че изобщо не се просълзи?…

 

 

 

Свестните навсякъде считат за луди,

глупецът вредом всеки почита[58]

 

 

 

Саймън Дженкинс ви открехна, как напазаруваха Себастиан Коу. Някога световният рекордьор на овчарски скок Сергей Бубка беше окървавеното парцаливо знаме на СССР. Знам добре, защото съм разговарял с „близкия приятел на Стефка Костадинова“. Гледал съм как поставя световен рекорд с 6,01 метра. Пазя негов автограф.

 

Исинбаева следва неговите стъпки. Още повече, че момчето младогвардейче от Донбас е нейният спортен кумир. Приеха го в Комисията на спортистите при МОК. И в стил Роналд Рейгън, Маги ТачърМиша Горбачов, Джон Кери, Бил Клинтън, Бернар Кушнер, Лех Валенса, Желю Желев и ко, Вацлав Хавел, Елена Поптодорова, Виктор Орбан, Ангела Меркел, Барак Обама, Дейвид Камерън, Далия Грибаускайте, Желю Желев, Филип Димитров, Иван Костов, Йенс Столтенберг, Асен Агов, КеворкДимитърКеворкян, ИвоИвайлоИнджев, Меглена КуневаПръмова, Ирина Бокова, Сталинка „Кристалина“ Георгиева и целия легион на непоправимите нагаждачи и опортюнисти, и Бубка обърна резбата.

 

Сега роденият във Ворошиловград – в момента Лугансксоветский спортсмен и съветник на сваления с преврат президент Виктор Янукович, еантируснак“, украинскинационалист“ и „демократв рамките на позволеното от КПСС!… Баща му и сам той членуваха в компартията. Бубка беше в ръководството на Всесъюзния Ленински комсомол на Украинската СССР. Освен това – заслужил майстор на спорта, носител на „Орден Ленина“ – 1989 г., „Орден Трудового Красного Знамени, СССР“, 1988 г., на други звания и съветски държавни отличия. Почетен доктор е на софийската Национална спортна академия.

 

Като бизнесмен предпочете да се засели в Германия. Само че там се сблъска с проблеми с еврейската съветска кагебистка мафия. Това го принуди да потърси спокойствие във Франция. Нямам представа къде живее понастоящем. И не ме интересува.

 

Колко познато!

 

Да завърша олимпийската тема отново с „младежта на света“. Тъй като игрите са предназначени най-вече за нея.

 

Поколението на дъщеря ми и следващите броят пари. За тях спортът има значение, доколкото може да бъде източник на материално благополучие. За някои – въпрос на мода. Например, да помпат желязо без мярка, докато превърнат тялото си в грозна планина от мускули. Изобщо не се замислят, какво ще стане с тази материя, когато остареят и повече не са в състояние да я поддържат!

 

Като в синхрон с моите разсъждения, в известен вестник се появи мнение, чието заглавие е въпросително:

 

Защо спортните занимания за добро здравословно състояние на жените се превърнаха в състезания за красота? Предполага се, че спортът трябва да бъде забавление и освобождениевместо да бъде използван, за да ни накара да се чувстваме зле поради собствените ни тела.[59]

 

Вярно. Но ако питате мен, големите състезания прераснаха в манифестации на грозотата. Ако все пак забележите хубави момичета, те непременно са цицless. А това е един от най-важните елементи в женския силует, чието предназначение освен за първоначално отглеждане на рожбите, е да привлича противоположния пол. Та да се продължава човешкият род.

 

Не е ли бил хуманист Антон Павлович Чехов, когато е заявил, че „в человеке должно быть все прекрасно: и лицо, и одежда, и душа, и мысли“?[60] Лицето е витрината на душата. На повечето от тези твари им личи, че тяхната същност е черна, сатанинска.

 

Пак казвам: Всичко със съответната мярка. И да не забравяме, че представата за красота е твърде лична.

 

Тези милиарди млади хора по цялата планета са обсебени от еврейското убеждение, че животът е един и то само тук, на земята. В името на това са готови на всичко, за да усетят неговата сладост. Без да се съобразяват със средствата. Подлостта и предателството не са тежки грехове, а инструмент за постигане на успех, свързан с още пари. Такъв е крайният резултат от социалистическото възпитание, на което комунистите по целия свят подложиха народите.

 

Смисленият страх от Бога беше заменен от репресиите на партийните секретари и милиционерите. Когато отмениха този ужас, той изчезна. Изтриха го. Сега всичко е възможно. Даже да извадят огнестрелно оръжие на шосето и да застрелят някого заради драскотина по предмет, наречен автомобил. По-често – „разгневениот жест, дума, а понякога и понеже не им е харесал външния вид на жертвата!

 

Мутренството прерасна в религия. Никой не се моли Богу. Даже не знаят Божията молитва, известена ни от Исус Христос. Истинската, в която не се обръщаме към Отца с надежда да ни избави от някакъв, наречен „лукавия“. Така постъпват единствено обладаните от сатаната. Те са легион, защото са много.

 

Християните се молят за душите си и за избавлението от самите себе си. Тъй като е човешко да се греши. Зависи как и до каква степен, та Бог да може да ни прости.

 

Човеците, наужким вярвали в Христа, сега се кланят на паметници и изображенияикони. Надяват се на чудеса, които вършат вещи, върху които хора са изрисували други човеци. Приемат убийци, насилници, крадци, засветциинационални герои“.

 

За достойнството и честта не дават пукнат петак даже в заложните къщи. Така казват. Злото владее навсякъде и го степенуватпо-голямо, средно, по-малко

 

Скромността и онзи свян, които са част от доброто възпитание, са обект на присмех. Никой не се пита, защо Творецът е създал девствеността на жената? Ако можеха да възкръснат, бабите ни щяха да останат втрещени. Моминското въздържание е заменено с разюзданост, често по-развратна от тази на фустогонците.

 

Възрастните хора не предизвикват уважение. Безцеремонността е върхова форма на поведение. Да ви блъснат с рамо на улицата и да поднесат извинения? Забравете. Даже ще ви обяснят, че в наши дни няма време за такивалигавщини“.

 

Мъж кавалерски да отстъпи седалка на жена в обществено превозно средство или на друго такова място? Няма такова нещо – феминизъм е. Жената е боксьорка, бори се на тепиха, вдига тежести на олимпийски игри!… Псува като хамалите на Сточна гара! Лактите и юмруците са инструмент по пътя към успеха. Ако се окажат недостатъчно убедителен аргумент, идва ред на пистолета.

 

Издайничеството и клеветата – друго, твърде удачно средство по пътя към материалния успех. Скоро, както в разказите за завладяването на Америка, законът ще се раздава от Колта. От онези, които могат да извадят револвера по-бързо и да бъдат точни

 

Щом това изпълва мераците ви, моля, продължавайте. Комунистическите номенклатурчици и техните наследници – тези родени престъпници – си имат собствени милиции, които ги охраняват. Трудно ще ги стигнете, ако не се обедините в името на свободата си. Но и тази на онези, които сте създали – за тяхна зла участ – и вървят по вашите следи.

 

Естествено, не мога да приема и обратноторелигиозният фанатизъм – като средство за решаване на проблемите. Той непременно е свързан със социалното. Намира благодатна почва сред бедните и унизените, жертвите на войни, насилия, несправедливости. Военизираният ислям и юдаизъм са резултат именно от това. Най-големите еврейски убийци в Палестина са били заселниците от Русия. Така е и днес. Те –по-точно талмудският им елит по светаса в основата и на т. нар. ислямски тероризъм. Да създадете религиозна доктрина, да я наречете исляммир, и да я обърнете в средство за промиване на съзнанието и на непрестанни войниза това са необходими доста извратени мозъци, невероятен егоизъм и алчност, и много пари.

 

Обаче това представлява светът днес. И никога няма да бъде късно, да се обърнем към хората с вечния въпрос:

 

Quo vadis, Humanitas?” – „Накъде си се запътило, човечество?“

 

Дойде редът да ударим чертата.

 

Вижте крайното класиране по медали на челните държави (на илюстрацията). Съберете ли общия им брой, ще установите, че Съветските африкански щати и техният сателит Британската народна монархия са отмъкнали повече, отколкото останалите три, взети заедно: не чак толкова отявлено комунистическите Китай, Русия и Германия. Ако си направите труда и надникнете в аналите на олимпийското движение – форма на интернационализъм, а той по правило е комунистически – ще се убедите: И това е Déjà vu, минало ни е през главите – на по-възрастните, искам да кажа.

 

Навремето не позволяваха на спортистите от соцлагера да побеждават съветските, когато спортната Фортуна се шегуваше, определяйки това. Знам го от лични разговори с тукашни треньори, даже – с компартийни спортни ръководители. Спортът беше реалната витрина на обществения стройсоциалистическия. Другатанякои изкуства, например оперното пеене, по-рядко – класическият инструментализъм.

 

Както се пее в една песен, днес „листът се обърна“, и нещата отидоха по местата си. Социализмът се завърна там, където беше роден и изпробван за първи път в Британия и САЩ.

 

Ако разгледате снимките на участниците в техните спортни делегации, ще се уверите, че две трети от състезателите не са с бял цвят на кожата. Останалите – белезникавитебяха дрогирани. Както искате разбирайте това.

 

Не случайно наричам САЩ Съветски африкански щати. Първото е откакто съществуваттака са създадени. Второто им предстоимежду 2022 и 2025 година цветнокожите ще бъдат мнозинство там.

 

Разбира се, африканците в Северна Америка нямат вина за това, че еврейски роботърговци са ловували за предците им на Черния континент. А сетне, превозвайки ги с кораби, са продавали човешки същества като предметив цяла Америка: от Севера до Юга.

 

САЩ са и най-комунистическата държава на планетата, заедно със Северна Корея. Тя е най-опасната империя, олицетворяваща сатанизма, злото. Толкова, колкото преди седем десетилетия Сталиновия СССР. Той поне се срина що-годе кротко. Докато североамериканският – едва ли.

 

В нея, по думите на друг „лявбогаташ – кинорежисьора Майкъл Моор, единият кандидат за президент изобщо не желае да става такъв. Кандидатирали го.[61]

 

Тукумниикрасиви“ – клозетници, чалгарци, възможно най-низши твари, сганвярват в избори?!

 

Вече жаля себе си. Но какво от това?

 

Светът отдавна не е олимпиада. Разбрахте ли?

 

Изминаха няколко дни от финала на това празно събитие. Помни ли го някой?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

Този и за кой ли път специално за щедростта на Христо Н. М. и на читател, чието име не узнахме по независещи от нас причини – така стана, няма конспирация, и двамата от София. Извънредно и за всичко – на Веселин Н. от Пловдив – един от най-редовните дарители на сайта, безмилостно уволнен от общинската администрация. С искрени пожелания бързо да започне още по-хубава работа. Ако успее – самостоятелна. Не заради сайта.

 

Моля, извинете за нахалството, но за да се получават дарения независимо по какъв начин, е необходимо изписването на четирите имена на получателката:

 

 

Светла Кирилова Хайтова – Ифандиева.

 

 

Бог да ви въздаделично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, четова е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получаваогромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1300. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 650. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Това ще рече отказ от един не скъп вестник на четири седмици.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Даренияпод главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратнотомалцинас големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаванетоДиагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчваме 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

  • Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

  • Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

 

 

 

[1] “This Olympics hysteria shows that Britain has turned Soviet” by Simon Jenkins, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 17 August 2016 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/aug/17/olympics-hysteria-britain-turned-soviet-team-gb

[2] Истината излиза от устата на малките, лат.

[3] “The Jewish Peril, a Disturbing Pamphlet: Call for Inquiry”, from a correspondent, “The Times”, London, May 8th, 1920 г.; същото в Saul Friedländer – “Nazi Germany and the Jews: Volume 1: The Years of Persecution 1933-1939”, Harper Perennial, HarperCollins, New York, 1997 г., стp. 95, пак същото в: “The antisemitism of Henry Wickham Steed” by Andre Liebich, “Patterns of Prejudice”, Vol. 46, No. 2, Routlege, Abingdon-on-Thames, Oxon OX, UK, 2012 г., стр. 181, online: http://graduateinstitute.ch/files/live/sites/iheid/files/sites/international_history_politics/shared/faculty_publications/Liebich_Steed.pdf Копие в архива на автора.

[4] Нарицателно за британското национално знаме, което за първи път виждам изписано с малки букви. Буквално означава Джак-обединителя, но нямам намерение да преразказвам историята на названието.

[5] Например предаването „Панорама“, тръгнало от BBC, и прогонено от държавната медия, което вече е с извадени забки. Но то извади на светло корупцията и у нас в лицето на обичания от клозетниците – 99 на сто от чалгарците – „Бате“ Славков.

[6] British National party – официалните медии са я провъзгласили за неонацистка.

[7] “This Olympics hysteria shows that Britain has turned Soviet” by Simon Jenkins, “The Guardian”, вече цит. съч.

[8] Библия, „Книга на Йеремия“, гл. 17, ст. 9. От превода от оригинала на арамейски, направен от асириеца д-р Джордж Ламза.

[9] „Русский взгляд“, № 4, Оренбург, 1996 г., – Бел. на В. Ис.

[10] Владимир Истархов – „Удар русских богов“, издателство ЛИО „Редактор“, Санкт-Петербург, 2001 г., стр. 37. Книгата е в библиотеката на автора.

[11] Григорий Климов – „Божий народ“, Издательство „Советская Кубань“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Глава 3. „Лучшего из гоев — убей…“, стр. 86. Цялата книга е достъпна от online: http://mp3-kniga.ru/kl/klimov_bognarod.htm Книгата е в архива на автора.

[12] “Rio has showcased a post-Brexit nationalism the left should embrace” by Suzanne Moore, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 22 August 2016 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/aug/22/rio-olympics-brexit-nationalism

[13] Пак там.

[14] Вж. Григорий Климов – „Красная Каббала“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1996 г., стр. 64 и сл. Книгата е в библиотеката на автора.

[15] Мохамед Муктар Джама „Мо“ Фара – чернокож британски лекоатлет, трикратен олимпийски шампион – два пъти в Лондон и веднъж сега, в Рио Де Жанейро, световен шампион и рекордьор на две мили – 1500 метра според ИААФ. Състезател на тази дисциплина, на 5000 и 10 000 метра, и в маратонското бягане.

[16] В оригинала е “discourse”, а тукашните „умни красавци“ – комплексари, щяха да оставят думата като… дискурс?! Обзалагам се.

[17] “Rio has showcased a post-Brexit nationalism the left should embrace” by Suzanne Moore, “The Guardian”, вече цит. съч.

[18] “There’s a law for the rich and one for the pooor…” (Вж. “No One Came” в: Deep Purple – LP “Fireball”, Harvest Records (UK), Warner Bros. (US), 1971 г.)

[19] Тя била издадена в началото на 1939 година. (Вж. Rabbi Harry Waton – “A Program for the Jews: An Answer to all Anti-Semites. A Program for Humanity”, вече цит. съч., стр. 21-22. Книгата е в архива на автора.)

[20] Leon Trotsky – „My Life: The Rise and Fall of a Dictator”, Thornton Butterworth Limited, London 1930 г., стр. 278-279. Книгата е в архива на автора.

[21] Rabbi Harry Waton – “A Program for the Jews: An Answer to all Anti-Semites. A Program for Humanity”, вече цит. съч., стр. 22.

[22] Светът иска да бъде бит, тогава нека го бият, лат.

[23] “Britain’s Olympics strategy can work for our economy too” by Martin Kettle, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 19 August 2016 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/aug/19/investing-olympics-medals-industry-team-gb

[24] Пак там.

[25] Вж. напр. “Nine New Prisons To Replace Victorian Jails: Some 10,000 inmates will be moved to the new jails to save £80m a year, with thousands of new homes built on the old prison sites”, “Sky News”, news.sky.com, London, Monday, 4 July 2016 г., online: http://news.sky.com/story/nine-new-prisons-to-replace-victorian-jails-10340275

[26] “Britain’s Olympics strategy can work for our economy too” by Martin Kettle, “The Guardian”, вече цит. съч.

[27] Светът обича да бъде лъган, нека тогава го лъжат, лат.

[28] Георги Тамбуев – „Власт, облечена в корупция“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2001 г., стр. 307-308. Книгата е в библиотеката на автора.

[29] „Скромно“ да напомни, фр.

[30] Той е като мъ̀дете – участва, но не влиза.

[31] Новая экономическая политика – НЭП, което ще рече Нова икономическа политика..

[32] “Laura Trott, Jason Kenny and a British Olympic triumph of central planning” by Barney Ronay in Rio de Janeiro, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 17 August 2016 г., online: https://www.theguardian.com/sport/blog/2016/aug/17/laura-trott-jason-kenny-team-gb-cycling-gold-rush-olympics-rio

[33] Пак там.

[34] “Britain is going to have to learn to live with China – insulting them is not the best way to start” by John McTernan, “The Telegraph”, telegraph.co.u, London, Tuesday, 2 August 2016 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2016/08/02/britain-is-going-to-have-to-learn-to-live-with-china–insulting/

[35] Вж. 002 – Video – Queen Says Chinese Officials Were ‘Very Rude’ During President’s State Visit in Octobe, в: Георги Ифандиев – „Пари, пропаганда, „морал“ и още… нищо“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 14 май 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BB-%D0%B8-%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=yNF2vDj6K7k

[36] Вж. “Leon Trotsky was our hero once – but he was a ruthless warlord, not an innocent martyr” by Janet Daley, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 16 August 2016 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2016/08/16/leon-trotsky-was-our-hero-once–but-he-was-a-ruthless-warlord-no/

[37] Първо да мислим за живота, а после за спорта (играта), лат.

[38] Вж. напр. “The world’s biggest economies: China’s back”, From the print edition, “The Economist”, economist.com, London, Saturday, October 11th 2014 г., online: http://www.economist.com/news/finance-and-economics/21623758-chinas-back; „Икономиката на Китай надмина тази на САЩ и стана първа в света“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, 6 декември 2014 г., online: https://www.24chasa.bg/Article/4465681

[39] През 1972 година, когато спечели първите два от общо четирите си златни медала в дългите бягания в леката атлетика работата вече беше започнала. Водеха го на работа като офицер от полицията.

[40] Полковник Филип Дж. Корсо с Уилям Дж. Бърнс – „Денят след Розуел“, Том І, ИК „Огледало“, София, 2009 г., стр. 101. Книгата е в библиотеката и архива на автора, понеже е открита и преведена от него.

[41] “Nani: ‘United contract could have been best moment of my life – but it turned into the worst’” by David Hytner, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 17 August 2016 г., online: https://www.theguardian.com/football/2016/aug/17/nani-manchester-united-best-worst-moment-life

[42] Перифраза на уводния стих от стихотворението „Борба“ от Христо Ботйов, 1871 г.

[43] “Team GB’s Olympic medal haul is a blissful break from Brexit blues” by Tim Lewis, “The Guardian”, theguardian.com, London, Saturday, 20 August 2016 г., online: https://www.theguardian.com/sport/2016/aug/20/team-gb-olympic-medal-haul

[44] Правилно – Маръкънъ, а още по-правилно – Мадаканъ. Казват, че на бразилски португалски така наричали папагал със сини пера в края на крилата.

[45] “Rainy Rio wraps up challenging Games on upbeat tropical note” by Mary Milliken, Caroline Stauffer and Brad Brooks, Rio De Janeiro, Reuters, reuters.com, London and New York, Monday, August 22, 2016 г., online: http://www.reuters.com/article/us-olympics-rio-closing-idUSKCN10W10L

[46] За еврейския произход на Реджеп Тайип Ердоган и съпругата му вж. напр. Ergün Poyraz – “Musa’nın Çocukları: Tayyip ve Emine”, Togan Yayıncılık, Istanbul, 2007 г.; Angel Rabasa, F. Stephen Larrabee – “The Rise of Political Islam in Turkey”, Rand Corporation, Santa Monica, CA, 2008 г., стр. 66. Ергуюн Пойраз, авторът на първата книга, беше осъден на… 29 години затвор! (Вж. “Long sentences for Ergenekon suspects, life for ex-army chief”, “Today’s Zaman”, todayszaman.com, Istanbul, Monday, August 5, 2013 г., online: http://www.todayszaman.com/news-322781-long-sentences-for-ergenekon-suspects-life-for-ex-army-chief.html) Синедрионът не прощава. Същият автор доказа еврейските корени и на настоящия президент Мустафа Гюл. Книгата му е озаглавена „Розата на Мойсей“. Понеже, както добре знаем, „гюл“ означава „роза“.

[47] Вж. 004 – Video – The End of Israel Is Near Says Khazar Writer в: Георги Ифандиев – „Не бойте се от тях: Защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 24 декември 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%bd%d0%b5-%d0%b1%d0%be%d0%b9%d1%82%d0%b5-%d1%81%d0%b5-%d0%be%d1%82-%d1%82%d1%8f%d1%85-%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0-%d0%bd%d0%b8%d1%89%d0%be-%d1%81%d0%ba%d1%80; само видеото в YouTube от online: http://www.youtube.com/watch?v=ofO4G514QEA#t=161

[48] Не знаем и не щем да научим, лат. Мисъл на Емил Дюбоа Раймонд (1818–1896), германски естествоизпитател от швейцарски произход.

[49] След победата на Путиновата партия Единна Русия на общите избори в Русия през 2011 г.,  Авигдор Либерман определи гласуването като „абсолютно честно, свободно и демократично“. (Вж. “Lieberman: Russia elections were fair and democratic” by Barak Ravid and Reuters, “Haaretz”, haaretz.com, Tel Aviv, 7 December 2011 г., online: http://www.haaretz.com/misc/article-print-page/lieberman-russia-elections-were-fair-and-democratic-1.400189?trailingPath=2.169%2C2.216%2C2.217%2C; още в: “Russia, Israel and the Middle East – Vladimir Putin and the holy land: Warmer relations with Israel do not stop Russia backing Syria and Iran”, “The Economist”, economist.com, London, March 14th, 2013 г., online: http://www.economist.com/news/europe/21573600-warmer-relations-israel-do-not-stop-russia-backing-syria-and-iran-vladimir-putin-and-holy)

[50] Цялото интервю: 0014 – Video – Netanyahu Pushes Project ‘Israel’ to its Logical End в: Георги Ифандиев – „Колкото по-дълго живеете, толкова повече смърт, нещастия и гадости виждате. Ще издържите ли? – Част 1“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 10 декември 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5 или от Youtube от online: https://www.youtube.com/watch?v=Yk1PRGCj3kM След 11:31 мин.

[51] “Kissinger, US intelligence community endorse “World Without Israel” by Kevin Barrett, Press TV, presstv.ir, Tehran, Iran, Sunday, September 30, 2012 г., online: http://www.presstv.ir/detail/2012/09/30/264323/kissinger-intel-community-accept-israels-end/

[52] “Let elderly people ‘hurry up and die’, says Japanese minister” by Justin McCurry in Tokyo, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Tuesday, 22 January 2013 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/2013/jan/22/elderly-hurry-up-die-japanese

[53] Lionel & Patricia Fanthorpe – “Mysteries and Secrets of the Templars: The Story Behind the Da Vinci Code”, Dundurn Group, Toronto, Canada, 2005 г., стp. 180; William Schemmel – “Georgia Off the Beaten Path, 6th: A Guide to Unique Places”, Globe Pequot Press, Guilford, CT, 2006 г., стp. 206; същото в: “Inscriptions” в: “Georgia Guidestones”, From Wikipedia, the free encyclopedia, San Francisco, CA, 18 March 2013 г., online: http://en.wikipedia.org/wiki/Georgia_Guidestones

[54] Вж. напр. “U.S. CEOs push plan to raise full retirement age to 70”, CBS Money Watch, CBSNews.com, CBS, New York City, January 16, 2013 г., online: http://www.cbsnews.com/8301-505146_162-57564374/u.s-ceos-push-plan-to-raise-full-retirement-age-to-70/; “CEOs want to raise the retirement age to 70” by Suzy Khimm, “The Washington Post”, Washington, DC, January 18, 2013 г., online: http://www.washingtonpost.com/blogs/wonkblog/wp/2013/01/18/ceos-want-to-raise-the-retirement-age-to-70/; “Retirement age may rise to 70”, “The Daily Mail”, MailOnline, dailymail.co.uk, London, Tuesday, March 19 2013 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-187006/Retirement-age-rise-70.html

[55] Вж. напр. Андрей Кульянов (Рио-де-Жанейро) – „Исинбаева победила в Рио: Елена Исинбаева выбрана в комиссию спортсменов МОК“, „Газета.Ру, gazeta.ru, Москва, 18.08.2016 г., online: https://www.gazeta.ru/sport/rio2016/2016/08/18/a_10140185.shtml

[56] Част от тези реплики в: “Yelena Isinbayeva announces retirement from athletics”, RT – Russian Television, rt.com, Autonomous Nonprofit Organization “TV-Novosti”, Moscow, Washington, 19 August, 2016 г., online: https://www.rt.com/sport/356539-yelena-isinbayeva-announces-retirement/

[57] “Russian superstar Yelena Isinbayeva announced her retirement”, China Central Television, CCTV.com, english.cctv.com, Beijing, 21 August 2016 г., online: http://english.cctv.com/2016/08/21/VIDEJABaAaboxRavy4a1fLBX160821.shtml

[58] Перифраза от Христо Ботйов – „Борба“.

[59] “Sport is supposed to be fun and liberating – instead it’s being used to make us feel bad about our bodies” by Anna Kessel, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 22 August 2016 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/aug/22/sport-is-supposed-to-be-about-fun-not-body-image

[60] „У човека всичко трябва да бъде красиво – и лицето, и дрехите, и мислите и чувствата.“, рус. (Антон П. Чехов – „Дядя Ваня“, 1897 г., Действие второе.)

[61] Вж. “Michael Moore: Trump does not want to be president” by Henry Barnes and agencies, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 17 August 2016 г., online: https://www.theguardian.com/film/2016/aug/17/michael-moore-donald-trump-does-not-want-to-be-president

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...