Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

ОКТОМВРИ 1917-а, СЕПТЕМВРИ 1944-а, НОЕМВРИ 1989-а: ТРИУМФАЛНИЯТ МАРШ НА НОМЕНКЛАТУРИЯ КЪМ ПАРТОКРАЦИЯТА, „ДЕМОКРАТИЧНАТА“ ОЛИГАРХИЯ – Част 3

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Човеци със съвест и морал, способни да мислят, да се справят с по-пространни, подробни творби, които не са просто четива. Готови да търсят истината, като се запознават с повече факти и сами ги анализират. Не изпитващи потребност от онези злободневни случки и постъпки, с които всекидневно и масово тровят и промиват остатъците от ум, възприятия и свяст. За да стигнат до истината. Тази мултимедия е единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито едно друго подобно средство за осведомяване не само в този провален опит за държава, не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

 

В тази мултимедия иде реч за публицистика.

 

The Daily Telegraph”, още много световно известни медии с богати издатели, въведоха платен достъп до електронната си версия с малък и то временно действащ гратис от пет влизания седмично. “The New York Times”, “The Wall Street Journal”, “The Economist”, и доста други, вече – само срещу абонамент.  А “The Guardianобяви, че без дарения от страна на читателите, оцеляването му съвсем не е сигурно.

 

Всеки да го разбира, както желае.

 

Освен това е добре да преглеждате илюстрациите и видеозаписите в текста хронологично – така, както са поместени. Те съдържат допълнителна информация и дообогатяват общото възприятие на обсъжданите теми.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

Вече споменах, че по неписано правило диктаторите са страхливци. Резултат от техните комплекси е насилието, което стоварват върху народите.

 

През 1941 година, по заповед на Белия дом, Службата за стратегически услуги на САЩ – агенцията, предшествала ЦРУ, възложила на група учени да изготвят психологически портрет на фюрера на Третия райх.

 

 

 

Диктаторите освобождават себе си, но поробват народите[1]

 

 

 

В най-съществената фактологична част от изследването на американското разузнаване, приключено през 1943 г., посветено на личността на Хитлер, в Раздел ІІІ. Поява и изразни средства“, е включен подраздел „А. Детство и юношество“. Още в началния „Параграф І. Семейни връзки“, с подтема „Семейна история и личността на бащата“, се запознаваме със следното:

 

Според данните от разследване, разпоредено от австрийския канцлер Долфус,[2] Мария Анна Шикелгрубер[3] забременява, докато работи като слугиня във виенско еврейско семейство.[4] По тази причина тя е изпратена обратно у дома в провинцията. Ако това е вярно, Алойз Хитлер[5] е бил полуевреин. Фактът, че той избира евреина хер Принц за кръстник на сина си Адолф е в съответствие с тази хипотеза.

 

Той [Алойз Хитлер] бе с двадесет и три години по-възрастен от жена си, селско момиче, което преди това работеше като слугиня на първата му съпруга… Всичко това му помогна да установи с жена си[6] отношения като между господар и подчинен. Фрау Хитлер бе нервна, мекушава, предана и покорна. Алойз Хитлер беше тиран в своя дом. Говори се, че бащата бил груб и суров в отношенията си със своя син Адолф. Често го наказвал физически [биел го]. Изглежда, смятал сина си за слаб и болнав никаквец, за побъркан фантазьор[7]

 

Що за човек би могъл да стане Адолф Хитлер при тази сбъркана наследственост и при такова възпитание“? Той просто пренесъл себе си в политиката и в ръководството на държавата. Като всеки никаквец“, за какъвто го приемал собствения му баща, бил лесен за манипулиране.

 

Впрочем, както не веднъж съм споменавал, до края на дните си бащата на Уинстън Чърчил – лорд Спенсър, също смятал своя син, роден от еврейката от САЩ, шавливата Джени, заглупак.

 

Почти идентична била съдбата и на Йосиф Сталин. Понеже многократно съм писал за детството му – за последен път преди около 11 месеца[8] – няма да се спирам върху подробности. Обаче е известно, че след три починали рожби, Кеке Джугашвили най-сетне родила дете, което оцеляло. То също имало дефект. Лявата ръка на бъдещия диктатор била по-къса и почти неподвижна. На руски наричат такъв човек сухорукий.

 

Бидейки пияница и може би осъзнавайки, че синът му едва ли е негов, Висарион Джугашвили редовно изливал гнева си върху малчугана. Навярно му влияели и намеците, че и Сталин (всъщност Йосиф Давид Джугашвили, като последното означава „син на евреин“) бил потомък на Ротшилд, само че на парижкия. Децата от родната му махала в градчето Гори го наричали „руснака“. „Бащицата“ така и никога не изпитал истински грузински националистически или поне патриотични чувства, ако въобще правим разлика между двете.[9]

 

Сталин е роден на 21 декември 1879 г. Твърди се, че в книгата за вписванията на подобни събития на Успенската черква в град Гори е отбелязана друга дата6 декември 1878 г. Майка му имала необичайната за грузинка червена коса, често срещана при хазарите.[10]

 

Говори се, че и бащата на покойния нашенски комунистически диктатор Тодор Живковизвестният в Правец каруцар-пияница Христо Замфиркьов, наречен Живков,[11] здраво бъхтел сина си. Трябва да се подчертае, че като по неписано правило и тримата диктатори били зле образовани.[12]

 

В интерес на истината, Христо ЗамфиркьовЖивков, притежавал 40 декара земя, които били достатъчни за сносния живот на едно семейство. Вместо да ги обработва, той карал каруца и замръквал в хоремага. Майкатациганка от Румъния, мечтаела някой да й обърне внимание. Описано е.

 

Никой от тримата споменати диктатори не е оставил солидна трудова следа зад гърба си. Занимавали са се с доносничество, с интриги, синдикална дейност, политиканстване, но не и със сериозна работа. Не сте ли се питали: Кой ги е издържал? Болшевикитев Австрия, Швейцария, Германия, Швеция, Финландия, САЩ, даже в Англия и Отоманската империя? А Тато? От своята 27-годишна възраст той не се е трудил никъде

 

Освен това ги е обединявало и онова, за което се е произнесъл Господ Бог в нещо като заповед, която никой християнинне изпълнява:

 

Добро дърво не може да роди лоши плодове, нито е възможно лошо дърво да даде добри плодове. Всяко дърво, което не ражда добри плодове, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня.[13]

 

Ала можем да открием още една обединителна линия между тримата, която свърза всички диктатори в историята: Жестокостта, отсъствието на всякаква милост спрямо другите, подхранвани от егоизма, алчността, суетата и страхаоткомплекса за власт, вождисткия комплекс, хомосексуалния комплекс на другаря Ленин“.[14]

 

Точно така – терорът не е започнал при Сталин. Нито Ленин е бил първият масов убиец в историята. Например, ако останем само в ХХ век, първи били британците по време на Англо-Бурската война в Южна Африка. Сбърканякът Чърчил изпреварил Владимир Илич Улянов и Йосиф Висарионович Джугашвили.

 

Само че съществува едно „но“. Двамата болшевики били пионери в унищожаването и премазването на собствения си народ. Когото, както вече изясних в предходния епизод на тази поредица и в други публикации, изобщо не чувствали като свой. Нали още Маркс и Енгелс, под диктовката на Ротшилдови, декларирали, чепролетариатът няма родина“! В новите преводи изразът гласи „Работниците нямат отечество. Не може да им се отнеме това, което те нямат.“[15]

 

Има продължение, на което ще се спра за изясняване на хода на последвалите събития.

 

През 1899 година Владимир Ленин все още отрича насилието, но… с уговорки. Пише, че „що се отнася до въпроса за терора, обсъждането му – и разбира се, неговото разискване, но от принципна, от тактическа страна,…  в днешно време се явява нецелесъобразно средство за борба, а партията (като такава) трябва да го отхвърли (докато не бъдат изменени условията, което би могло да предизвика и промяна на тактиката“.[16]

 

Не обръщайте внимание на стила. Уляновият, пък и въобще болшевишкият, комунистическият, е прекалено дърварски, ако мога да се изразя натуралистично.

 

Две години по-късно същият автор ще заяви:

 

Принципно ние никога не сме се отказвали и не можем да се откажем от терора. Това е едно от военните действия, което може да бъде напълно пригодно и даже необходимо на определен момент от сражението, при определено състояние на войската и при определени условия.[17]

 

Няма да ви отегчавам с по-нататъшните изблици на човеконенавист, злоба и жестокост, пръквали се в болната чутура навожда“. Да не забравяме неговата тежка дегенерация, дължаща се на кръвосмешенията в рода му и то не само по еврейската линия на майка му.

 

Интересно е да се отбележи, че бащата на Иля НиколаевичНиколай Василиевич Улянов (дядото на Ленин по бащина линия) по-късно се оженил за собствената си дъщеря Александра Улянова, която била с 25 години по-млада от него. И се сдобил от нея с четири деца, като последнотоИля Николаевич [бащата на Ленин], дошло когато бил на 67-годишна възраст. Интересен факт. Четете В. Солоухин.[18]

 

 Дали с това не се обясняват характерните признаци на израждане при Ленин: оплешивяването на 23 години, периодичните пристъпи на нервно-мозъчна болест, патологичната агресивност, педерастиятаЛенин съжителствал със Зиновиев и Троцки, за което свидетелстват публикуваните неотдавна лични писма на Зиновиев и Ленин.[19][20]

 

Същата извратеност се наблюдава в потеклото на повечето водещи болшевики. С допълнително уточнение: основната и най-висшата част от ръководителите на двете революции в Русия от 1917 г. били от еврейско потекло? Та нали още от самото начало на злощастния ХХ век1901-1903 г., евреите съставлявали около 29,1 на сто (общо 2269 души) от арестуваните за политически престъпления в Руската империя? Повече от половината подсъдими в политически дела (53 на сто) в периода от март 1903 до ноември 1904 г. се оказали евреи. С това могат да бъдат обяснени и тъй раздухваните в медиите и литературата антиеврейски погроми в Гомел и Кишинев. През 1905 г. 34 на сто от арестуваните по политически причини били евреи. Сред заточените в Сибир те били даже още повече 37 процента.[21]

 

Най голям бил относителният дял на евреите в най-многобройната революционна партия в Русия познатия ви еврейски Бунд.[22] Така например през лятото на 1904 г. Бундът наброявал 23 000 души, а през 1905-1907 г. в него вече членували около 34 000 евреи. За сравнение през революционната 1905 г. цялата Руска социалдемократическа работническа партия (РСДРП) имала не повече от 8400 членове.[23] Еврейското участие в останалите общоруски революционни организации също било забележително. Пак през 1905 г. 15 на сто от партията на социалистите-революционери били евреи. А т. нар. максималистки и анархически терористични групировки били изцяло еврейски.[24] Около 19 на сто от крайните есери също били евреи. На Петия конгрес на РСДРП, проведен през 1907 г. в Лондон, една трета от делегатите носели еврейски имена.[25]

 

 

 

Once a Jew, Always a Jew[26]

 

 

 

И всичко това на фона на изключително малкия брой евреи спрямо общото население на Русия. Говори се, че интернационализмът на еврейските революционни дейци ги отдалечавал от техните еврейски корени. А нима този интернационализъм не бе дело на еврейската мисъл? Тъкмо обратното, не малка част от еврейските революционери се криели зад руски имена (псевдоними), но не били отлъчвани от кехила.[27]

 

 

 

 

 

Само Исус Христос – живият Бог, може да отсъжда, че главният юдейски свещеник в Йерусалим Йосиф Каяфа е билеретик“. Този равин стои разкрачен между юдаизма и лъжехристиянството. Той е зловреден пропагандист. Христос винаги посочвал като престъпници първо фарисеите, а след тях садукеите. И едните, и другите, били нацисти.

 

Обаче Господ не споменавалсадукейски“, а „фарисейски квас“. Имал предвид новосъставенияустен закон“ – Мишна, превърнал се в базата на Талмуда. Насетне юдаизмът, в това число и фалшивото християнство, стъпват на тези извращениякрайна степен на сатанизма. Целият юдаизъм от първи век до наши дни, наричан „класически“, всъщност е талмудизъм. А книжницитесадукеите, били по-малко въвлечени в неговото формиране. В сравнение с останалите, те се доверявали повече на Тора – „закона на Мойсей“, на фалшификацията Стар завет. Все сатанизъм.

 

Кой евреин, моля ви се, вярва в душата и нейното възкресение? Те искат всичко тук и сега. Стига лъжи!

 

За последното, по отношение на нашия – поне моя – Бог, Исус Христос, да се доверим на покойния д-р Израел Шахак. Вярно, той не беше професор по богословие, а по химия в Университета на Тел Авив. Ала беше прекарал юношеството си в нацистки концлагер. И бе запазил човешкото у себе си. Той писа (вижте илюстрацията):

 

Юдаизмът е пропит с много дълбока омраза към християнството, комбинирана с пренебрежение спрямо него…

 

Според Талмуда Исус е екзекутиран за богохулство от истински равински съд, защото подстрекавал други евреи към богохулство и презрение към властта на равините. Всички класически юдейски източници, които споменават тази екзекуция, са твърде щастливи да поемат отговорността за нея. В талмудските версии римляните дори не са споменати (Вижте илюстрацията.)

За евреите самото име „Исусбеше символ на всичко, което бе отвратително и противно. И тази народна традиция все още съществува. Евангелията са еднакво ненавиждани. И даже в съвременните израелски, юдейски училища, не се позволява да бъдат споменавани, камо ли изучавани.

 

Второ, по теологични съображения, повечето вкоренени в пренебрежението, като религия християнството е квалифицирано от равинското учение като идолопоклонничествоВсички християнски знаци и образни символи са разглеждани катоидолидаже от онези евреи, които буквално боготворят всякакви свитъци, камъни или лични принадлежности на светите мъже“.

 

Като противоположност, отношението на юдаизма към исляма е относително меко.[28]

 

Що се отнася до това, дали болшевиките и всички комунисти (марксисти, ленинисти, троцкисти, сталинисти, маоисти, еврокомунисти), социалисти от всякакви деноминации – бундовски, меншевишки, есерски,[29] социал-демократически, национал-социалистически, евросоциалистически, фашисти, либерали, неолиберали,[30] еколози, неоконсерватори и така нататък, безспорно са сатанисти.

 

Обаче се чувствам длъжен да разоблича лицемерието, притворството, двойните стандарти, използвани според изгодата, от страна на младия московски, а днес израелски равин Миша Финкел. Понеже съм запознат с не малко негови изяви, той често споменава крипто евреина Рамбам. Даже го провъзгласява за равин?! Става дума за Моше бен Маймон, наричан Моисей Маймонид. Той бил доктор в Египет през ХІІ век. Досега е смятан за един отсветцитена талмудизма и еврейската вяра, ако мога да използвам този образ, несъществуващ в юдаизма. Бен Маймон приел исляма и призовал останалите си събратя по вяра в сатаната да сторят същото.

 

Наричаният и Рамбам Маймонид, автор на „класически“ трактати в талмудизма, взел името Абу Имран Муса ибн Маймун ибн Абд-Алла ал-Курдуби ал-Яхуди. Последното означава „син на евреин“. Както Джугашвили на кавказките езици. Но според равините по този начин Моше бен Маймон спасил евреите и юдаизма.

 

След него най-гигантските беди на християнството нанесласветатаИнквизиция в Испания. Главният инквизитор, който разпореждал разгрома над католиците, бил Томас де Торкемада – чистокръвен покръстил се евреин.[31]

 

Друг идентичен пример бил появилият се през VХVІІ век Шабатай Цви, представящ се за… месия. Той доста върлувал и по сегашните ни земи. Предал духа си на сатаната в някогашната ни провинция Черна гора.

 

Този ШабатайСъботянин,[32] също приел мюсюлманската вяра. Последвали го хиляди евреи в Отоманската империя. Даже ги наричали шабатаи или шабатаисти. От тях в Солун възникнала сектата Дьонме. Това били евреи, които официално изповядвали исляма. Само че по домовете си тайно все така спазвали юдейските обичай, чествали съответните празници и изпълнявали талмудските ритуали.

 

Тъкмо Солуннай-еврейския град в Европа до началото на ХХ век80 на сто от населението му били евреи, прераснал в своеобразна столица на антиимперските революции. От там тръгнало движението на младотурците, както и повечето масони, които създали ВМРО.

 

Дьонме означава човек, обърнал, сменил вярата си. Точно такива били революционните евреи не само в Русия, но преди това в Британия по времето на Оливър Кромуел, активистите на Френската революция, а след 9 септември 1944 година и едни от най-прочутите комунистически изверги у нас. Да споменем Валери Петров – всъщност Вениамин Нисим Меворах, ИзидорБачиЗеев, Лев Главинчев, Давид Елазар, Пепо Менахем Коен, Исаак Пасси, Валери Таджер, Аврам Михов, Санто Биджерано, Исак Елизар Франсез, Исак Данон, Йосиф Бенбасат

 

Не от „антисемити“, а от равини е заповядано:

 

Веднъж евреин, завинаги евреин.

 

По съвсем същия начин е с комунизма – едно еврейско творение: Веднъж комунист, завинаги комунист.

 

През юни 1917 г. дори основателят на Еврейската народната партия Семьон Дубнов[33] изразил бурното си възмущение от тази „мода“, както я нарекъл. Той заявил:

 

… И от нашите среди излязоха неколцина демагози, които се присъединиха към улицата и към пророците на завладяването и грабежа. Те се появяват под руски псевдоними, като се срамуват от своя еврейски произход. Обаче по-скоро техните еврейски имена се явяват като псевдоними: те нямат корени сред нашия народ[34]

 

Дали? Отделни представители на еврейската интелигенция съзирали някаква мистична прилика между юдейското месианство и марксизма.[35] Например според Бердяев:

 

Карл Маркс, който бил съвсем типичен евреин, в края на историята се мъчи да разреши все същата библейска тема: човек да изкарва хляба си с пот на чело. На Карл Маркс точно тази еврейска претенция за земно блаженство при социализма му се привидяла в нова форма и в съвършено друга историческа обстановка. Външно, учението на Маркс се покрива с религиозните традиции на еврейството и въстава срещу всичко свято. Но Карл Маркс пренася месианската идея, която била разпространена сред еврейския народ, в качеството му на богоизбран народ, върху класата, върху пролетариата. И тъй като богоизбраният народ бил Израил, сега работническата класа се явява новият Израил, който вече е избраният от Бога народ, народът, който е призван да освободи и спаси света.[36]

 

Такава е пряката връзка между еврейството и комунизма, както се привиждала на Маркс. Тя обаче е измамна. Тъй като „богоизбраната класа“, т. нар. пролетариат, реално никога не е бил на власт. Нищо, че вМанифеста на комунистическата партияе записано – споменатото по-горе продължение:

 

Тъй като пролетариатът трябва преди всичко да завоюва политическо господство, да се издигне до положението на национална класа, да се конструира като нация, той сам още е национален, макар и съвсем не в смисъла на буржоазията.

 

Националните обособявания и противоположностите между народите изчезват все повече с развитието на буржоазията, със свободата на търговията, със световния пазар, с еднаквата форма на индустриалното производство и съответстващите му условия на живот.

 

Господството на пролетариата още повече ще ускори тяхното изчезванеЕдинодействието поне в цивилизованите страни е едно от първите условия за неговото освобождаване.

 

В същата степен, в която ще бъде премахната експлоатацията на един индивид от друг, ще бъде премахната и експлоатацията на една нация от друга.

 

Заедно с противоположността на класите в същността на нациите ще отпадне и враждебната нагласа на нациите една срещу друга.

 

Обвиненията против комунизма, издигани от религиозните, философски и изобщо от идеологични гледни точки, не заслужават никакво по-подробно разглеждане.[37]

 

Ето го краят на Бога и историята! Това е истината от последната инстанцияРотшилдовата! Не става дума за марксизма като идеология. Той е представен като най-висшата възможна, единствената истина. Нищо друго „не заслужава никакво по-подробно разглеждане“. Новата глобална вяракласическият талмудски юдаизъм на сметкатавсичко тук и сегапревърнат в единна световна религия и църква. Нито повече, но и нито по-малко!

 

 

 

Демокрацията се състои в това да избирате вашите диктатори,

след като те ви кажат онова, което мислите, че искате да чуете[38]

 

 

 

Защо не чететекласиците“, за да установите, че всичко вече е казано? Пътят, извървян от САЩ, през СССР до Европейския съюз, е бил предначертан отдавна. „Американска мечта“, „новият социалистически човек и начин на живот“, „евроатлантическите ценности“ – нима тези словесни конструкции не формулират Ротшилдовата постановка за онова, в което трябва да вярватглобалните обществаin the new ageв новата епоха? Ето ги алфата и омегата, за да бъдетесъвременни“, „цивилизовани“, „приети“. В такива догми са заровени корените на сталинизма, както ще опитам да изясня.

 

Акласата хегемон“? За да не се сърдите на интернационалното Братство, на Маркс, Енгелс, Ленин, Троцки, Сталин, всички сте били предупредени:

 

Та нужна ли е особена прозорливост, за да се разбере, че заедно с жизнените условия на хората, с техните обществени отношения, с тяхното обществено съществуване се изменят и техните представи, възгледи, понятия – с една дума, тяхното съзнание?

 

Не доказва ли историята на идеите, че духовното производство се преобразува заедно с материалното? Господстващите идеи на дадено време винаги са били само идеите на господстващата класа.[39]

 

Пролетариатът? Той ли егосподстващата класа“? Да видим:

 

В реалния социализъм, имате на върха една съвсем тясна олигархична клика, която обикновено не наброява повече от три процента от общото население. Но тя тотално контролира всичкото богатство, цялата продукция и самия живот на останалите деветдесет и седем на сто. Със сигурност Брежнев не живее като някой от бедните селяни от руските степи. Но според социалистическата теория се предполага той да прави точно това.[40]

 

Още ли вярвате в социализЪма на другарите отгосподстващата класа“ – номенклатурната? Да ви припомня епизода, когато в „безумно-гениалната болна глава на вождадегенерат се родила идеята „всички разграбени от царизма и експлоататорите народни богатства се изземват от болшевиките с единствената цел след това да се разпределят поравно между трудещите се, които от днес са освободени от всички видове експлоатация.Боже мой“ – страхливо възкликнал наивният Бухарин, „нима е възможно да се вярва в нещо подобно?“ „Ще повярват кучите му синове!“ – успокоявал го Дзержински и очите му наркомански светели като брилянти, конфискувани за диктатурата на пролетариата“. И те наистина повярвали![41]

 

Възпитани от Библията да са вечно недоволни, да дирят някаква „социална справедливост“, чиито изразители били техните старозаветни пророци, накрая евреите винаги избивали тъкмо глашатаите наобществената революция“. Така станало с водачите на Френската трагедия от 1789 година. Ето кое родило дейците на Интернационала, като Маркс, Ленин, Троцки, Сталин… Смятащи се за „главните деца на революцията“, за да не бъдат изядени от нея, те формулирали теорията за масовия терор и я приложили, без да им мигне окото.

 

Каквото и да говорим, пъпната връв на всички тях била сплетена в нещо като хранителен възел тъкмо в талмудизма. В душите им винаги се борели две личности, което е типично за евреите. Георгий Федотов го е диагностицирал с блестяща лаконичност:

 

Еврейската революционна интелигенция подкопава тъкмо онзи капитализъм, в който еврейската буржоазия се чувстваше толкова уютно.[42]

 

Ала както знаете, това е привидно. Понеже целта на истинските, скритите, неназованите вождове на революцията е съвсем друга. И само преминава през етапи, които биват оценявани като буржоазна демокрация, социализъм, комунизъм и пр.

 

Класата хегемон“, останала на хартия, била поробена по-жестоко в сравнение с пленниците в античния Рим. Какво чудно има, ако се знае, че повечето ръководители на болшевишкия метеж били представители на споменатата буржоазия. Лев Троцки (Бронщейн) произлизал от семейство на богат земевладелец колонист; Григорий Зиновиев (Радомисълски) бил син на собственик на млекодобивна ферма; бащата на Лев Каменев (Розенфелд) работел като добре платен инженер; а на Григорий Соколников (Бриллиант) – като доктор. Самият Ленин произхождал от заможно буржоазно семейство. Сталин се оказал видимото изключение, но наваксал

 

Някой лъжел и така е било винаги в историята на човешкия род. И напълно естествено, както винаги, пролетариатът, „богоизбраната класа“, пак излязла просто огромна измамена тълпа. Тя никога не е била допускана до взимането на решенията. Затова понесла най-голямата тежест, изживяла Танталови мъки и дала най-многобройни жертви. Невъзможно е да се намери партия, която да представлява и защитава интересите на всички хора, камо ли на евреите, които спорят от рождение. Ако няма с кого, спорят сами със себе си. Затова и социалистическите партии се нароили с такава бързина. Просто евреите винаги са били в опозиционния лагер. Както се пошегувало (с типично еврейски черен хумор) излязлото едва в осем броя хумористично списание „Вампир“:

 

Варшава. В крепостта бяха разстреляни 11 анархисти. От тях – 15 евреи.[43]

 

Дошла съветската власт и изведнъжеврейските интелектуалци и трудещи се с бели якички заемат по-високи постове в партията и държавата, в армията и гражданските институции, в образователната система и се прочуват в печата, киното и театъра[44] Това предизвиква разбираемата jalousie de métier[45] на руското мнозинство. В кореспонденцията на Троцки до Ленин от времето на Гражданската война се срещат впечатляващи илюстрации на тогавашната атмосфера. Като народен комисар на отбраната и главнокомандващ на Червената армия Бронщейн проявявал впечатляващ „антисемитизъм“. Изпращал поверителни съобщения от фронта, в които настоявал всички евреи на топли военни административни длъжности да бъдат уволнени и изпратени по фронтовете.

 

Сред войниците се говори толкова много“ – писа Троцки, – „че повечето евреи могат да бъдат намерени на отдалечени от битките сигурни местенца, а не на фронта. Дори по време на Гражданската война, когато Червената армия бранеше евреите от погромите на белогвардейците, съществуваше това пагубно, но човешко и разбираемо напрежение в отношенията между обикновените руснаци и повече или по-малко „привилегированитеевреи.[46]

 

Вие вЕрвайте в социализЪма, комунизЪма, в Ленин, Сталин, Живков

 

Терорът като система бил приложен от Сталин от страх. Когато на ХІІІ конгрес на ВКП (б) през 1924 г. Сталин едва оцелял на поста генерален секретар, твърдят задълбочените изследователи на неговата фигура – нрав, живот, дела и писаниятой сиизработил собствен поглед към властта: никакви алтернативи! Нито политически, нито обществени, нито лични! Особено лични! В края на краищата той приключил не само с Троцки, но и с цялото ленинско обкръжение.[47]

 

По всяка вероятност тогава била зародена идеологията на оцеляването на всяка ценаполитическо, което ще рече властово, материално, публичнокоято нарекоха сталинизъм. Не са един и двама авторите, които смятат това за специфично явление. Мисля, че грешат. Едва ли другите диктатори в историята са постъпвали кой знае колко по-различно. При Висарионович впечатляват мащабите. Това е вярно. Десетките милиони убити и хвърлени в концлагерите, които той – така твърдят – смятал просто застатистика“.

 

Струва ми се, че бъркат и онези, които приемат сталинизма катоизвращение на марксизма-ленинизма“. Самият марксизъм, псевдоучението, гръмко обявено за научен комунизъм“, представлява гигантско извращение на Божествения ред на земята. То изкривява предназначението на човека, общуването между хората, целия смисъл на живота. По една твърде елементарна, да не кажа банална, причина: Комунизмът е философия на егоизма и алчността. Той е продължение и развитие на юдаизма.

 

Подобно на старозаветните тезиси, той строи своята сграда върху основите на избраността. Комунизмът е измама, родена в дълбините на човешката история, която има за цел да осигури господството на шепа над огромното мнозинство от земните жители. За да е възможно съвсем тънко малцинство да владее множеството в името на своето лично благоденствие, безмилостно жертвайки добруването на всички останали. Малките изключения, които потвърждават правилото, са преторианците обслужващият персонал. Но и те бяха по-равни, не помните ли? Днес – отново.

 

Като произход можем да смятаме, че семената му са посети в Библията. Но вече и израелските равини престават да отричат, че Старият завет е откраднат от Вавилон. Неговите постулати не сапредадени на Моше от някакъв тайнствен бог“, както смятат простите и обезумели последователи на лъжата. Били преписани. Толкова. Нищо друго. Факт.

 

На свой ред вавилонските жреци отмъкнали свещеното писаниеот Шумер. Малцината запознати с истинската история сме наясно, че иде реч за древната българска държава Самар. Ако копаем упорито в тази насока, ще установим откъде тръгнало всичко

 

А Сталин е развил марксизма-ленинизма по начин, който да удовлетворява само неговите потребности. Нищо ново под слънцето. Кой тиранин не е постъпвал по същия начин? Признават го някои запалени по тоталитарните системи:

 

Не бива да не кажем и за това, че на сталинизма като явление са присъщи неписаните законина личната диктатура. Външно те са прости и безхитростни, но Сталин изключително внимателно е следял за тяхното изпълнение.[48]

 

Стоп! Значи, освенличната диктатурасъществува и друга? Каквото и да ви се струва или пък да ви се иска, „като явлениетака наречената демокрация е тъкмо тази диктатура, на която са присъщи неписанитезаконина диктатуратана мнозинството. Който е в състояние, нека ме опровергае. Току-що едно такова събитие ни изненада. Имам предвид поредните президентски избори в САЩ, в които стана даже по-неприятното и то за втори път в течение на 16 лазарника. Както през 2000 година, така и сега, броят на гласовете на загубилата кандидатка – „народният вот“ – превишава дадените за обявения като… победител.

 

Говоря за принципи, а не за личностни предпочитания.

 

 

 

Сталинизмът – личната диктатура на злия невеж над всички,

дори най-умните и извисени индивидуалности и над обществото

 

 

 

Не ме интересува с какви законово-процедурни аргументи ще ме засипете. Те само завоалират същността на демокрацията тирания на мнозинството, която понякога се изражда и в деспотизъм на малцинството, както е в случая с отминалите американски президентски избори. Обществото се състои от много и различни хора, а не от болшинство и меншество, както обичат да се изразяват марксистите ленинци. Ние не сме стадо. Превръщането ни в такова е крупен богоборски грях. Проява на антихуманност.

 

Всеки човек има значение. Стига да е сътворен по Божия промисъл и в него да е била запалена искрата на Светия дух.

 

Затова никаква диктатура не е в състояние да ни направи свободни. Чисто аритметично представено, господството на 50,01 процента от населението, което се явява пред избирателните урни, над 49,99 от гласувалите, представлява подтисничество и сатрапия, обуславящи безправието на толкова голямо количество човешки същества. Като вземете предвид отказалите да упражнят това свое право и още огромен брой живи твари, които поради един или друг фактор (например възраст) не са допускани до тазипривилегия“, получаваме истинска диктатура на малцинството. И това е всеки път, на всякакъв вид избори.

 

Къде остава свободата, която преди всичко трябва да е лична? Тъй като сборът от свободни хора формира и свободното общество.

 

Сред законите на личната диктатура можем да откроим четири най-важни. Първият е обожествяването на вожда, който бива провъзгласен за владетел на единствената истина и за вечен предводител на здравите сили“.

 

Вторият е насаждането на страх. То се извършва както в обществото, така и във върхушката около Le Roi Soleil краля слънце.

 

Този закон е свързан с третия. Но диктаторите по правило поддържат напрежение сред хората и сред своята свита. Номенклатурата на ВКП (б), включително генералният секретар на Коминтерна, товарищ Димитров, Георгий Михайлович, треперела само при споменаването на името Сталин. Скоро и народът взел да се тресе.

 

У нас след 1962 година Тодор Живков държешеобкръжението сина къс повод. Сменяше мутрите, които служеха за фон, на който да изпъква неговата. Най-близките му лакеи внушаваха на първобитния лидер, че изглежда сияещ с мъдростта си. (Да пази Господ!) А той ги въртеше и поддържаше постоянна несигурност сред тях. Умният човек бяга от диктатурата. Отказва да стане деспот. По принцип комунистическите вождове и вождчета се обграждаха с примитиви, сред които си въобразяваха, че изпъкват.

 

Младите няма как да знаят. А по-възрастните не помнят. Но в рамките на своеобразната висша номенклатурна въртележка не само по фотографиите се изредиха образите на примати като Живко Живков,[49] Митко Григоров, Венелин Коцев, Борис Велчев, Пеко Таков, Станко Тодоров, Начо Папазов, Стоян Михайлов,[50] Гриша Филипов, Георги Йорданов

 

За да осигуряват спазването на втория закон на личната диктатура тираните въвеждат третия. Според него диктаторите биват охранявани от преторианци, поставени над човешките маси. Предаността им бива осигурявана и поддържана по доста начини. Основнят – со кротце со благо – е чрез привилегии, предоставящи им достъп до многократно повече и по-скъпи доволства от тези на обществото.

 

Четвъртия закон на личната диктатура е най-банален и най-ужасен – постоянните репресии. Те се основават на работа с архивите – в това число и на фалшификации – както и на показанията на лъжесвидетели. Ето как възникнали монтираните политически процеси в СССР, които преминали границата и се разпространили навсякъде в подчинения му концлагер на социализЪма.

 

Четвъртият закон делегира огромни права на репресивните органи явна и тайна милиция, армия, следствие, съд и прокуратура.

 

Сталин щедро раздаваше високи чинове на своята вътрешна опора. Когато стана маршал на Съветския съюз, не само Берия беше удостоен с високо войнско звание. На 7 юли 1945 година Сталин подкрепи предложението на Берия и подписа Постановление на Съюза на народните комисари на СССР [Министерския съвет], по който наведнъж седем работници на НКВД и НКГБ се присъждаше званието генерал-полковникБойните генерали, отличили се по фронтовете на Отечествената война, нито веднъж не бяха удостоени с такава „масовалюбов от председателя на Държавния комитет по отбрана.[51]

 

Когато човек чете биографии на Сталин от различни автори с многообразни политически възгледи и то не само от СССР или Русия, неизбежно стига до твърдението, че „вождътизучавал всичко, което можел да намери за Иван Грозни и Петър І. Не криел своята възхита от първия, който изтребил даже синовете си!

 

Щом закрепил властта си, стопанинът на Кремъл предприел грандиозна чистка в партийните редове.

 

От средата на 1930 година до края на 1933 година за контрареволюционна дейност били осъдени 611 членове и кандидат-членове на партията. Бяха разгледани 40 хиляди заявления за политически отклонения, а 15 442 комунисти бяха изключени от партията.[52]

 

Това било само началото. Успоредно с преследванията на „врага с партиен билетвървяла насилствената колективизация. След  първоначалния терор, в края на двайсетте нещата се поуспокоили.

 

… На 2 март 1930 година Сталин публикува в „Правда“ своята известна статия „Главозамайване от успеха“, в която даде отпор на пренатягането, заплашващо да погуби колхозното движение. Подчертаваше се принципът на доброволността на колхозното строителство. Посочваше се необходимостта от отчитане на разнообразните условия в различните райони.

 

Статията успокои селяните. Ако влизането в колхозите е нещо доброволно, то те имат право и да излязат от тях. След два месеца процентът на колхозите в РСФСР спадна от 60 до 23,4. Към юни 1930 година сталинската политика в областта на селското стопанство едва ли не претърпя крах. Десните опозиционери можеха да се възползват от кризисната ситуация. Обаче те подкрепиха политиката на Сталин.

 

На ХVІ конгрес (юни-юли 1930 г.) беше обявена „победата на партийната линия“. Солидарността на делегатите на конгреса, без съмнение, произтичаше от необходимостта за защита на партията. Ръководството на Сталин се явяваше като положителен, обединителен фактор. Той водеше конгреса спокойно и уверено. Те, изправени, приветстваха своя вожд, който каза, че „няма такава крепост, която болшевиките не могат да превземат“.

 

През есента на 1930 година възобновиха кампанията по провеждане на колективизацията. Бяха постигнати значителни резултати. Около средата на 1931 година бяха колективизирани 52,7 процента от селските стопанства, а след четири години90,5 на сто.[53]

 

Досещате се с какви методи, нали? За по-зрялото поколение, особено на малцината, необременени с комунизъм, те са зловещ спомен, предизвикващ тръпки от страх. Пак по същия начин Сталин поставил началото на индустриализацията. Той не бил удовлетворен от нейните темпове през 1927 година.

 

Започна активна кампания за увеличаване на темповете на индустриализация. Политбюро изпълняваше ролята на генерален щаб, държейки под контрол всички отрасли на икономиката. Засили се пропагандната работа. Разгърна се социалистическото съревнование и ударничеството. Членовете на партията, младежта, в частност комсомолците, пристъпиха с ентусиазъм към изпълнението на задачите. Техният напрегнат, самоотвержен труд, внесе голям принос в постиженията на промишлеността през годините на първите петилетки.

 

Широките народни маси не споделяха този ентусиазъм. Те бяха уморени от напрегнатия труд, от постоянните изисквания за повишаване на производителността. Недостигът на хранителни продукти, спадът на жизненото равнище на село доведоха до това, че в търсене на работа селяните се запътиха към градовете. А работниците зарязваха заводите и заминаваха за селата. Това трябваше да бъде прекратено и то решително. През декември 1932 година беше въведена паспортната система за контрол на миграцията на населението.

 

Въпреки това основните задачи на плана бяха изпълнени. Производството на промишлена продукция нарасна…

 

Имаше не малко трудности. На всеки етап от развитието се усещаше остър дефицит на квалифицирани кадри. Работниците, постъпващи в промишлеността от селата, не разбираха нищо от техника. В страната работеха специалисти от САЩ, Германия и Франция. Стотици съветски инженери и студенти се обучаваха зад граница.[54]

 

Ето ви го „антикомунизмътна Запада. И „любовтана народните маси към социализма и вожда. От тогава западните страни се напълнили с агенти на световната революция, предимно евреи. Те успели да проникнат и да се внедрят в университетите, в културата, даже в политиката и секретните служби. Ще спомена най-известните: Марк Шагал, Айн Ранд, Елза Триоле, съпругата на Луи Арагон, и нейната сестра, любовницата на Лениновия поетичен ибрикчия Маяковски Лиля Юриевна Брик, с рождени имена съответно Елла Уриевна Каган и Лиля Уриевна Каган, Антоан Певзнер[55] и неговият брат Алексий Габо, и т.н. Хиляди!

 

Все по същото време се развихрила и мащабната кампания на терора.

 

След ХVІ конгрес бяха разгромени три неголеми групи опозиционери. Първата се състоеше от млади партийни членове, близки до СталинОГПУ се задейства бързо. Всички бяха снети от техните постове и след време ги забравиха.

 

През зимата и пролетта на 1932-1933 година в страната се разрази страшен глад, отнесъл хиляди хора. А в края на лятото на 1932 година беше разкрита още една опозиционна група. Ръководеше я М. Рютин, бившият секретар на Московския партиен комитет и сподвижник на Бухарин

 

Сталин поиска разправа с РютинПодозренията на Сталин се разпростряха и над ОГПУ.[56]

 

 

 

Когато става дума за социална революция,

няма да се разминеш без индивидуален терор[57]

 

 

 

Последвали прочистванията и на репресивните органиМенжински, Ягода, Ежов,.. чак до Берия. Новозеландецът Иън Грей, който служил в съветския военноморски флот, е сред известните и признати западни изследователи на СССР. В очерка си, посветен на Джугашвили, той посочва:

 

Чистките и репресиите продължаваха. Арестуваха хиляди хора, репресираха ги или ги осъждаха на принудителна работа в лагерите. ГУЛаг, Главното управление на поправително-трудовите лагери – отдел на НКВД, отговаряше за широка мрежа от лагери, разположени основно на север и в Сибир. Основите на ГУЛаг бяха положени през юли 1918 година от Ленин, заповядал създаването на такава система. След пет години в страната вече имаше 355 лагера, в които държаха заключени 68 хиляди души. Според най-достоверни източници, общият брой на затворените в лагерите на НКВД през периода наежовщината“,[58] се колебаеше между 7 до 14 милиона. Използваха затворниците като дървосекачи в горите, в шахтите, на строителството на пътища и в други тежки работи. Условията бяха ужасни. Храната не достигаше. Непостигналите трудовата норма получаваха по-малко от минимума, колкото да не умрат от глад. Смъртността беше много висока, особено през зимата. Но официално смятаха поправително-трудовите лагери за заведения, където можеха да изолират политически и криминални престъпници, чиито труд се използваше за развитието на отдалечените райони и региони на Съветския съюз.

 

В началото на 1938 година Сталин се изплаши от размерите на ежовщината“. Целта на Сталинликвидацията на старите болшевики и на ветераните на революцията и гражданската войнабеше постигната. А терорът набираше сили и заплашваше да излезе от контрол. Назря необходимостта да го спрат, да стоварят цялата отговорност върху изпълнителите. Както почти осем години назад, Сталин точно разчете времето и използва властта, за да обуздае терора.

 

През януари 1938 година беше прието постановление на ЦК за грешките на партийните организации при изключването на комунисти от партията, за формално-бюрократичен подход при отношението към изключените членове на ВКП (б) и за мерките за отстраняването на тези недостатъци. Комунистът-кариерист, използващ политическата чистка в партията за свои цели, се превърна в новия враг. Тъкмо той подривал авторитета на партията. Започна активно издирване на такива кариеристи.

 

Кампанията на масовите репресии взе да намалява. Започна реабилитацията на пострадалите членове на партията

 

През 1940 година авиоконструкторът Яковлев беседвал със Сталин. По време на срещата онзи му казал: „Ежов беше плъх. През 1938 година той уби много невинни хора. Затова и го разстреляхме.“ Ако нещо го довеждаше до негодувание, то това бяха излишните загуби на човешки материал.[59]

 

Ако не беше тъй трагична, последната констатация би могла искрено да ме развесели. Йосиф Висарионович действително се е отнасял към хората като къмматериал“. Кой диктаторкомунистически, социалистически, фашистки (у нас земеделски), нацистки, либерален или друг се е държал различно? Мусолини или Рузвелт, Хитлер или Франко, Перон или Хрушчов,[60] впрочем предложен от Жданов лично на Сталин, Живков или Чаушеску, Кастро или Пиночет?…

 

Сталин разчитал главно на НКВД.

 

На другите ръководители на ведомството, на които се опираше, които поддържаше и поощряваше. В архивите са запазени много предложения на Берия, с които работници от ГУЛаг бяха награждавани с бойни ордени. Например:

 

Държавен комитет по отбрана, за другаря Сталин, Й. На 20 декември 1944 г.

 

През периода на Отечествената война военизираната стража на поправително трудовите лагери и колонии на НКВД успешно се справяше със задачата за изолацията и охраната на затворниците, държани в лагерите и колониите на НКВД. Ходатайствам за награждаването с ордени и медали на Съюза на ССР на работници от охраната на ГУЛаг при НКВД на СССР, „проявили се специално в работата“. Нататък следват стотици фамилии напроявили се специално в работата“, предложени за награждаване с ордените „Бойно червено знаме“, „Отечествена войнаПърва и Втора степен, „Червена звезда“, други бойни награди.[61]

 

Цялата жестока практика била пренесена в страните от още по-големия съветски концлагер – блока от социалистически страни. Те били обречени далеч преди войната. Обаче кукловодите, които вероятно се забавлявали и чрез залагания на изхода от военните действия, през 1944 и 1945 година решили окончателно съдбите на нашите народи. Вече сте запознати с „особениядокумент, написан на ръка от Чърчил, благодарение на който сме се озовали в прегръдките на сатрапа от Кремъл.[62]

 

Не желая да броя жертвите на сталинизма, както са посочени в множеството източници. Прекалено рядко отварят дума за същото в САЩ и останалите западни страни. Още повече, че при тях сталинизмът се сдоби с нова, „творческиразвита формаимпериализъм. Кой изтреби 700 000 палестинци, 1,5 милиона алжирци? Ами корейците и виетнамците, множеството нещастни чернокожи африканци? Сталинизмът допадна на западнитедемократи“ – перфидни диктатори. И беше интернационализиран.

 

Точно в такъв вид, и в не по-малко ужасна форма от тази в Сталиновата сатрапия, той е бил привнесен у нас. От отечественофронтовцитекомунисти, земеделци, социал-демократи, радикал-демократи и звенари. Първоот тях, по нареждане и с постоянно съгласуване с Москва, с Димитров. Чак след това – със съветските танкове.

 

Във всеки град и село на България комунистите завзеха гражданската администрация. Обикновени престъпнициубийци и крадцибяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов.[63] Те често арестуваха хора просто, защото са добре облечени. С куршуми решаваха стари лични спорове. Българи ми съобщаваха, че във всяка община полицейският началник, кметът и данъчният, а понякога и техните заместници, са били разстрелвани или пребивани до смърт.

 

Повече от сто бивши регенти, министри, заместниците им, народни представители и служители на починалия цар, бяха осъдени на смърт от така наречения Народен съд, натъпкан с комунистически прокурори, съдии и съдебни заседатели.

 

Според официалните сведения „народните съдилищаса осъдили на смърт 2007 души, а 3064 другина затвор. Бившият министър-председател Багрянов, който се постара да сключи примирие със Съюзниците и заяви на германците, че България излиза от войната, беше един от тях. Мнозина загинаха, просто защото можеха да се издигнат като опозиционни лидери и да застрашат новия режим.[64]

 

Авторът, естествено, пропуска: Всичко е било решено предварително и с изричното настояване на британците и американците. Народният съд е бил по-скоро тяхно, отколкото съветско изобретение. Освен това представителите им в Съюзната контролна комисия, рожба на  т. нар. Московско примирие, сключено на 28 октомври 1944 г. между България и великите сили победителки, се забавлявали из софийските локали.

 

Поставени под командването на съветския генерал Бирюзов, те с любопитство наблюдавали кланетата, извършвани от отечественофронтовците. Дали не са изпитвали Неронова наслада от садизма на комунистите и техните съдружници? Твърде рядко проявявали тревога занякои крайности“. Например при дивашкото убийство на съвсем младата Мара Рачева, секретарката на Никола Петков, а преди това и на Георги Михов Димитров Гемето.

 

Ала нима западните демократине са имали представа що за звяр е техният съюзник в Кремъл?

 

… В дълго писмо до Кьосеиванов[65] Момчилов беше описал с големи подробности всичко. На моите осведомявания относно „какво ни се пишеоткъм англо-американците, отговорите му бяха съвсем неутешителни: ще ви пожертват, защото за тях съюзът със СССР до края на войната минава пред всичко.[66]

 

Това е от първа ръка. Понеже, както редовните читатели знаят, е излязло от ума и ръката на Кьосеивановия зет Стефан Бочев. Той живеел със своята жена, две дъщери и тъста си в швейцарската столица. Пак той загърбил спокойствието в Берн и се завърнал, за да помага на остатъците от псевдо опозиция. Трудно си обяснявам, какво е накарало този изискан, високообразован мъж, владеещ няколко езика, да зареже уютния бит със семейството си в Швейцария. Да изостави там своите две рожби, за да се върне във вече поробената си родина. Не за друго, а за да помага на иначе напълно недолюбваните от него земеделци на Никола Петков. Понеже сметнал, както сам твърди, че негов дълг бил да подкрепи последната надежда за опозиция на комунистическия режим.

 

Неговото обяснение е:

 

Ех, имаше и марда,[67] то къде ли може без нея. Като се намерихме един ден в голямото, оградено селище околийски центърГенерал-Тошево, ако не ме лъже паметта, – видяхме там… селските тарикати. Появило се беше вече това зло. Само че този вид подяден отцивилизациятаселянин беше за тогава нетипичен. Но може да се твърди, че населението, което срещнах там през 1941 г., по онези десетки наши села, които посетих, бе все още онази възрожденска, чиста и здрава народна тъкан, силата на която видяхме във Възраждането, в Априлското въстание, в Илинден, във войните 1912–1918 година. Именно този българин се беше втурнал през полята на Тракия в 1912 г. да събаря отоманската империя, за да освобождава своите братя и обединява българските земи. И този българин бяхме пратили да гине от чума на Чаталджаза да сме влезели в Цариград! Немислещи, него ние изложихме на атака от вси страни на сърби, гърци, румъни, турци през 1913 година. Пак него, сякаш не му бяха достатъчни 1912 и 1913 г. – Фердинанд, разбира се, че Фердинанд, само че нима без активното участие на нашего брата, – хвърлихме през 1915 г. в една предварително осъдена на поражение война; стреляхме го във войнишките бунтове от 1917 г.; него, героя от три войни, гладен, парцалив, по налъми, него минавахме с картечници в ликвидациятана Владайското въстание, в потушаването на Септември 1923 година

 

Ние? Коиние“? Българската буржоазия, наследниците разсипници на великолепния, изстрадан с една 20-вековна история плод, който в края на ХІХ и началото на ХХ в. имахме в ръцете си и който с небрежност споразихме, разпиляхме, проиграхме. Защото не дадохме на този народ управлението, което заслужаваше. Не се оказахме неговите добри стопаникаквито бяхме длъжни да бъдем, щом изсред него сме се извисили, щом из духа си и плътта си ни е родил. Та ние сме неговинеговата естествена и божем качествена ръководна отсявка! Как така посмяхме да го третираме сякаш не ние сме негови, ами тойнаш?!

 

Е, добре де, ще рече читателят, нека да е така. Само че какво общо има всичко туй с вашата дипломатическа биография, с автопортрета ви? Има общо, е отговорът ми, че именно дълбокото съзнание и чувството за отговорност към страна и народ, настанило се у мене още от ранна младост, ме поведоха от Швейцария обратно към България, върнаха ме в родината, където знаех, че ми е мястото, когато през 1944–1945 г. удари часът на истината и всичко бягаше предчервената чумаот Изток към Запад. Но повече за това после, когато му дойде редът…[68]

 

Може да не сте съгласни с всичко аргументи и оценки на Бочев. Сам съм готов да оспорвам две-три от тях – за Април 1976-а, Владая 1918-а, и за Септември 1923 година. Нито цар Фердинанд І е бил най-големият виновник. Него поне прогонили… Днес всички са невинни, а катастрофата е стократно по-жестока!

 

 

 

Как е организирана в Москва подготовката на агентите

за работа на Запад,… трябва да изучавате тук,

на местоработата на тези агенти[69]

 

 

 

Въпросът е за съвестта, за обичта към България и нейния народ, за готовността за саможертва в тяхно име. Днешнитенационалистиса пошли патриотари със сметкаджийска, комунистическаинтернационалнапротивонародна и антиългарска закваска. Наследствени прошляци, те смърдят на партенка, втасала в чизмите на болшевишки милиционер.

 

А Бочев го стигнало онова, което можело да се очаква. Но не и от него. Нито от златната буржоазна младеж“, която си чешела езиците в кафенетата и ресторантите не само в столицата. И била сигурна, че Съветите скоро ще изчезнат, както внезапно се появили.

 

Та седял си Стефан Бочев на Острова – казват му Белене. Заедно с Митко, негов бивш колега от Министерството на външните работи преди 9 септември 1944 г., „когато отдавна бяхме свършили с разбиването на буците по оная жестока царевична нива и със засяването й,… излезе на някои от нас, между които и на Митко и мен, мечтаният късмет да ни пратят на работа вМалката градина“. Там работата приятнаима вода, колкото щеш, тук-там и по някой позачервенял домат

 

Избрали сме си ние, разбира се, място на ачик: да сме сигурни от чуждо ухо. И сърбаме кафенцето от леблебия. И то се знае, потъваме в политиката – тоест във въпросакога ще си отидат тия“. Но Митко, гледам го, си е хипнотизиран и той от това повсеместно нашенско тогавашно ще-ми-се“. Така че, катовиждах“, как аргументираният ни спор се превръща все повече в едно преповтаряне на нашите две диаметрално противоположни становища, рекох един ден да приложа англо-саксонската хватка. У британците е прието, когато някой ти твърди много категорично нещо, което пък ти също така категорично оспорваш, туряш край на израждащата се в повторениеаргументация“, като му казваш: „Хайде на бас!“

 

– Виж какво – рекох му най-сетне, – нека тогава, щом ти си толкова сигурен, да се хванем на бас. Какво точно твърдиш ти, че ще станев най-близко бъдеще“.

 

– Още през октомври-ноември в София ще има ново правителство и ние с теб ще бъдем пак в Юнион клуб“! – Беше категоричен. На аргумента би, че това е чиста проба бълнуване, защото абсолютно няма откъде да се вземе такава промяна“, той отговаряше с все същото това пусто нашенско упорстване марка „кафеджийска политика“: „Ще видиш, аз ти казвам!“ Да го слушам това от моите земеделци, хайде, обяснимо беше. Но – от Митко?

 

– Тогава на бас, че това, което твърдиш ти, няма да го бъде! За жалост, но няма да стане! И нека да не е до октомври и ноември, ами да бъде твоят срок чак до края на годината: 31 декември 1949 г. Ако до тая дата се сбъдне, което казваш ти, тоест, че ние с теб пак ще сме в София и вЮнион клуб“, аз ще платя вечеря с шампанско за осем души… С едно единствено допълнително условие, или, по-скоро, пожелание: сестра ти да ни извърти отгоре на всичко и една такава вита баклава, прочута майсторка, каквато е тя в тази област…

 

На бас! На бас! Тръкнахме си палците и оттук нататък трябва да кажа, се замечтахме: тойкак като спечели баса ще бъде тази вечеряслед три месеца в Юнион клуб“; азкак хубаво би било да загубя баса… Там, под върбите край Малката градина“, захвърлени двамата от съдбата на тоя прежурян от дунавското слънце и историята бряг, ние се шегувахме с това неумолимо, неотвратимо, в което бяхме попаднали. И от което си бленувахме, че някой ден ще излеземМиткоутре, аз… малко по-далече от утре. Не си давахме сметка и двамата, че то било за постоянно, завеки

 

Не Митко, а уви, аз спечелих баса. Него още към 1951 г. го пуснаха. И скоро след това – или година-две по-късно, вече не зная – разбитото му от работа в ниските галерии на мината при Николаев (Старозагорско) сърце не издържало повече: „Дотук беше: ковчег, поп, и – в пръстта.“ Ех, аз пък устоях, удържах още много и много премеждия, въпреки че сърцето ми поддържат сега вече само разни хапчета, поднасяни от мили ръце. Винаги си спомням за милия ми приятел Митко (Д.Н.) с обич и носталгия. И защо ли давам името му с инициалите?[70]

 

От онази 1949 година, когато Митко и Стефан – двама представители на действително образованата, човеколюбива и патриотична българска младеж, наричана „златна“ – сърбаликафенцето от леблебияв почивката на остров Персин или Бързина, или на някой от останалите късове земя насред Дунава до Белене, изминаха цели 67 лазарника. Уж се завъртяха промени, някакъв „преход“… Към какво ли прехождаме, след като днес, толкова години по-късно, когато благодаря на дарителите за тази медия, все така изписвам имената им с инициали?

 

Не си давахме сметка и двамата, че то било за постоянно, завеки“ Тамам – завинаги. Комунистите са непокътнати. Зад гърба им, както и през войната, Съветският съюз – пардон – Русия, все тая, САЩ, Британия, че и новият СССР, Европейският съюз за капак! За антикомунистите като мен, жаждащи свободата и закономерния, справедливия реванш, кукиш. Мамата и тям подобни…

 

Сега, преди да ви запозная с причините за всеобщия страх и с неговите размери, нека ви изненадам с нещо. Дали ще успея? Съмнявам се.

 

Признавал съм, че никога не повярвах истински на промените“, нито впроменителите“. На 10 ноември 1989 година си легнах болен и средна ръка. Заранта на 11 ноември същата година се събудих пак така. Не продадох душата си и сега отново съм на същото дередже. Само дето пиша повече. За кого ли? Кому са потребни излиянията на душата ми, страдаща не толкова за мен и семейството ми, колкото за човеците, за хората, за българите?

 

За погубената ни, забравена история, която никой не желае да преоткрием. А предпочита да вярва в небивалици и кумиризли твари, врекли се на дявола. Мъчно ми е за народните ни традиции, които биват заменяни от Филип-Кутевщината и димитровградското пионерджийство на Славчо-Трифоновщината. Правя го и заради върнатото ни право да пътуваме, но не за радост и цивилизоване, а за слугуване на чужденци далеч от бащино огнище; заради тоталното обезумяване и изпростяване; за погрозняването и уеднаквяването на най-древния бял народ на земята, който не се осъзнава като такъв – нито като нация, нито като античен

 

Ето как си лягам и се събуждам и днес – досущ, както на 10 и 11 ноември 1989 година. При комунистите стана различно.

 

Те си легнаха комунисти и осъмнаха другисоциал-демократи, социалисти, либерали или либералстващи, консерватори, християн-демократи. Макар да не бяха пипали Евангелие и да не знаеха как изглеждат черквите отвътре. Освен това – новообрязани ционисти, мюсюлмани… „Демократи“, но ненародни“, като каквито се бяха представяли дотогава. Изведнъж се изтипосаха католиберали“?! Чудо и приказ, вие да видите!

 

Обаче най-главното стана все през този отрязък от времемежду 1990 година и днес. Те – едни и същи – се канеха да копаят гроб за капитализма. Щяха да заравят частниците в ями. Бяха отявлени съветчици. Полагаха клетва пред СССР, КПСС и нямаше по-верни от тях на марксизма-ленинизма на земята.

 

Сега ги гледате – избарали се с дрешки по оттатъшната, буржоазната мода, заради която режеха поли и панталони. Даже изпращаха в Белене! Не карат волги и москвичи, а скъпи западни лимузини. Забравили как са нагъвали туршия от чесън, съчетана с каменярка от всевъзможни джибри, лапат черен хайвер и го поливат с шампанско. И нямат насита.

 

Къщите им надминаха по брой и размери Живковите палатирезиденциите. Децата им са евроатлантици и не стъпват в Москва. Поне видимо. Макар иначе да се съмнявам. Сигурен съм, че пак получават заповедите от там.

 

Защо стана така? Нека първо ви покажа унижението, до което се самодокарахме. Въпреки че съм съвсем наясно: повече от 99 на сто от нашенци, които днес не представляват нищо друго, освен все още голямо стадо от застаряващи грухтящи овце, изобщо не усещат никакво смущение. За тях Румен Радев – до съвсем скоро неизвестен селски главанак, Б.Б. – излишно е да я описвам, двамата Цецковци, Иван Йорданович, Радан Кънев, Красимир Каракачанов, онова московско чудо на натуралния болшевизъм Магарешки или нещо подобно – с аптеки и бензиностанции, дарени му от партията, са елит, моля ви се. Ако подредите портретите им един до друг, а най-накрая поставите лика на Тодор Правешки, ще откриете, че всички те са копия на татовщинатаживковчета, червенотиквеновчета.

 

Обръгнах. Вече не ме е срам. Понеже осъзнах, че нямам нищо общо с 99,99 на сто от тази измет, която неприлично и безнаказано си позволява да мърси гордото название българи.

 

Нека ви покажа комунистическото падение. Ще видите галерия от мазните мутри на алчно червени фашизоиди. Ако сред вас се намира някой, съхранил своята съвест и сетива, ще забележи, как пред взора му лъсва цялата дълбока безнравственост на комунистите. Няма бивши. Това ликвидиране на морала ни обрича на презрението на малцината човеци извън пределите на бившата България.

 

Второто и третото видеосвидетелства са за селяндур, за когото изпитвам малка вина. Той е сред изпълнителите на мокри поръчки на БКП-ДС в медиите. Примитив и невежа, какъвто е по произход, по наследство, мутрафончето си разреши да осъжда един от най-известните политически затворници на комунистическия режим у нас, мой приятел. Рядко можете да срещнете толкова безцветен имитатор, плагиат, долнопробен нагаждач. Затова, или по заповед, е поверил книгите си на едно от най-ярките болшевишки издателства.

 

Сред тях изпъква една „творба“, орезиляваща Б.Б. и компанийката му от потомствени комунистически слугинчета и шаврантийки милиционери. Нищожеството е оприличило деноминацията на БКП, наречена ГЕРБ, сшайка“. Без притеснение, като муха прелита от един политически екскремент на друг.

 

Не се притеснява да се прави надесен“, надемократ“. А да се гордее с другаруването си с агент „Алберт“ и товарищ Любица. Не се смущава, че дели студийно пространство със заместник-секретарите на първичните партийни организации на вестниците Народна младеж“ и „Отечествен фронт“. Нито – да раздава идеологическа правда“ като изпечен болшевик – от позицията на притежател на единствената истина.

 

Показвам го, защото до мен достигна слухът, че предстои да замени милиционера Евтим Костадинов начело на комисията по досиетата. Дали няма да я нарекаткомитета на мижитурчо“?

 

Гледайте и се наслаждавайте. И сред вас малцина са онези, които могат да оценят всичко по достойнство. Да изпитат срам и съжаление за българите, които почти ги няма. Останаха главно клозетницитеHomo Communisticus.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Възможно е дори сатаната да завиди на великанската безочливост и липса на всякакъв свян у тези твари – подчовеци. Второто същество, от комисията, която сред нормални хора щеше да бъде назована „комитета на мерзавчо“, е прекалено нагло. До такава степен, че гостуваше на ченгетата от СКАТ, а сетне ги оплю. Безочието му достигна такава степен, та дори офицерът Енчев не издържал. Дребнавата ченгесарска същност в него се възмутила и товарищ Велизар се заканил, че ще съдикорифеяна полуистината.[71]

 

 

 

Свърши ли войната, страшна вълна за мир

ще залее целия Запад: никой няма да може

да вдигне тогава Запада срещу Съветския съюз[72]

 

 

 

Когато прочета, или чуя нещо като горното откровение на концлагериста на комунизма Стефан Бочев, работил само за България, онова „ще-ми-се“, което се побираше в израза „нашите идват“, ме стяга не сърцето, съвестта. Израснах с бащините ми надежди за същото. Тате вдигна ръце едва през 1960 година. С дядо Лазар Бакалов – депутат от мнозинството, гласувал за влизането на страната в Оста, заради което излежа десетилетие в затворите, бяха залепили уши до стария ни радиоприемник Telefunken”. Мечтаеха да чуят, че Ричард Никсън е надделял над Джон Кенеди на тогавашните президентски избори. Бедните, как тогава да знаят, че Дик беше по-социалист от Джак?…

 

Щом иззад виенето на заглушителите дойде трагичната вест за успеха на Фицджерълдович, баща ми беше на път да счупи радиоапарата. Двамата с дядо Лазар изглеждаха съвсем съкрушени. Тогава тате рече, че комунистите са завладели и САЩ. Запомних, как по-възрастният рече, че вече няма никаква надежда отнийде.

 

На 11 ноември 1989 година комунягите, пръкнали се в България, се събудиха нови твари. Някои, предимно милиционери, вече бяха произведени в чин капиталисти. Други наизустяваха репликите за новите си роли. Трети се събираха пред партийните клубове и чакаха на опашка за своето разпределение.

 

Те са!

 

Яхат ни. Видях как смолянски пенсионери, на видима възраст над 80 години, бягаха от телевизионните камери. Репортери искаха да ги питат за обява, носеща марката ГЕРБ. И поставяше обитателите на Живкова панелка пред дилемата: да бъда ли човек, или да не бъда. С ленинска наглост прокламацията разясняваше, че ако не гласуват за Б.Б. и поверения му филиал на БКП, освежаването на сградата имсаниранетощяло да ги подмине като експрес малка гара?!

 

Репортерката погна двамата старци. Мъжът рече, че го е страх. Типично, както казва герой на прилична холивудска продукция. Можело да им направят нещо лошо!

 

Товаоколо 10 ноември, но 27 години по-късно! Има ли хора на тази земя? Бяха ли прави тате и дядо Лазар?

 

За мен има два отговора на последния въпрос. Първият е не. Надеждите им бяха всуе. Бяха преживели своите лични драми, без някой западендемократда се застъпи за тях. Освен това – пражките бунтове от 1948 година, Берлинското въстание от юни 1953-а и съветския погром над унгарците през 1956 година. Нали заради Будапеща намразих радиото?…

 

Прозрях значителна част от измамата през лятото на 1968-а, когато Западът се кефеше на гледката от Прага, Бърно, Братислава. Днес съм съвсем в час, както казват на жаргон. Знам приключенията на младия комунист Бил Клинтън сред висшата комунистическа номенклатура в столицата на Чехословакия през 1969 година. Не се заблуждавам, че някой читав, опазил душата, може да успее в този пропаднал свят. Не се съмнявам, че САЩ, Европейският съюз и светът въобще са комунистически.

 

Наясно съм, че ако Китай спре да изкупува американския дълг, Вашингтон ще трябва да обяви фалит. Или другата крайност – ще се наложи Банката на Федералния резерв да пусне печатницата на долари, докато те се превърнат в тапетна хартия. Най-истинско би било интернационалните банкери да обявят тази и останалите държави с необслужваеми дългове Гърция, Испания, Италия, Франция, Българияза свои. Какво лошо? Израел е собственост на семейство Ротшилд. А руснаци, украинци, белоруси не спират да приемат юдаизма и се стичат в еврейската държава.

 

За кой ли път заявявам: За мен комунистите са върли врагове. Никога през живота си не съм очаквал нищо добро от тях. Понякога са ми помагали. Обаче възниква съвсем логичното питане: Защо се е налагало това? От какъв зор трябваше да ми съдействат?

 

Такава беше системата, ще ми отговорят. Ами тъй дезаради това. Тяхната система беше и е покварена, проядена от мръсотията и злото. Западната е същата.

 

Демокрацията в САЩ е толкова корумпирана“ – писа неотдавна един от най-уважаваните коментатори на Албиона с претенция за известна независимост, – „че вече е неразпознаваема като демокрация. Можете да изритате от постовете им отделни политици. Но какво правите, когато цялата структура на политиката е корумпирана? Обръщате се към демагог, който беснее из този политически вакуум, отричайки силите, които сам олицетворява. Проблемът не е, както твърди Тръмп, че изборите ще бъдат откраднати чрез пиратски такелаж на гласуването. Той е в това, че целият избирателен процес ще бъде отмъкнат чрез крупни изборни измами. Състои се и в това, че целият изборен процес е откраднат от американския народ още преди хората да подадат своите гласове. Когато Тръмп заявява, че малкият човек е бил прецакан от системата, е съвсем прав. Единственият проблем е, че той е системата.[73]

 

Ето какво не прозрях две седмици преди изборите, когато ДоналдКозът“ уж публично, в реч, която ви представих, обяви война на себе си. Тогава декларира, че ще води битка за унищожаването на вашингтонския елит“. Беше редно, след толкова години опит и натрупани знания, да се сетя: Който най-силно крещи за мир, най-много иска война. Как е възможно да съм сигурен, че гръмогласните площадни антисъветски викачи, сочещи с пръст Москва, на които издават уж антируски книги, са най-законспирираните и най-доверените агенти на Кремъл у нас? А не свързах същото с Тръмп!

 

Да, не комунистите дължат нещо на шепата останали човеци, на оцелелите българи, които за щастие, макар и рядко, още се срещат по нашата земя хубава. Западът ни предаде и продаде. Поколението на моите родители нямаше достатъчно информация и затова се надяваше. Моетосъщо.

 

Една от малките промени следсакралнатаза алчно червените фашаги дата 10 ноември 1989 година дойде късно. Вече имаме достъп до информация. Но защо младите не проумяват, че са обречени не от Путин, а от неговите западни господари? Не вдяват ли, че за тях няма място под слънцето, ако са с всичкия си и държат на своите души с Божествената искра в тях. Как така позволяват някой да ги купи или наеме за чифт чепици или паница вносна, добре ухаеща леща?

 

През 1945 година други хора, истински българи, са живеели върху тази територия. Помня доста от тях

 

Израсъл сред тогавашния елит, Стефан Бочев познавал всички изтъкнати българи от онова време. Едни от тях били Губиделникови. През деветдесетте години на ХІХ век Георги Губиделников основал Българската търговска банка. От самото начало дялове от нея притежавали Ротшилдови. Излишно е да изреждам акционерното участие на Губиделникови в промишлени и търговски предприятия, и във финансови институции – ще отнеме доста място. Въпреки това, едва двадесет години след като станал банкер, не той, а синът му успял да построи семейна къща!

 

Несъмнено, агенти на интернационалните банкери, Губиделникови знаели доста повече от мнозинството тукашни предприемачи и политици. Народната власт национализирала голяма част от имуществото им, но… „пропусналада ги репресира. Може би заради връзката съссветотосветовно банкерско семейство, или поради близкото приятелство на СтефанБубиГубиделников с отечественофронтовския министър Никола Петков. Земеделският лидер – завършен дегенератживеел именно в къщата на Буби Губиделников на столичната улица „Цар Шишман“.[74]

 

Казват, че днес на фасадата на въпросната реституирана къща, изолирана с висока ограда, се мъдри паметна плоча на куция пияница сина на убития министър-председател Димитър Петков. Дали тази връзка не е била тайната причина за връщането на Бочев? Едва ли масонските архиви ще проговорят…

 

Завърнал се от странство, за да даде рамо на Никола Петков и неговите земеделци, Стефан Бочев бил поканен от наследника на стария Губиделников.

 

Посетих го в „бюротому в хубавата сграда на банката, гледаща към бул. „Александър І“ – едно скромно стайче в тая внушителна сграда, което впоследствие новите господари нанационализиранатавече банка оставиха запортиерна“. И не, нито пихме уискита, нито ме черпи кафета и бонбони, нито пури или даже поне цигари пушихме, което сега се смята, че подобава на банкерството. Ами като седнахме в 8 ч. сутринта, приказвахме чак докъм 1 ч. след обед.[75]

 

Масони, илюминати, но разликата е крещяща. Обаче следва да ми зададете въпроса: Защо тогава социализЪмът на другарите издържа толкова дълго? Предлагам ви обяснението на самия Губиделников – „куция“, както наричали „най-възрастния от синовете наСтария. То е основано на здравата практическа логика:

 

Всеки режим, и най-калпавият – беше тезата на моя събеседник – ако му се остави малко по-продължителен период на мир, почва да укрепва, да дава, прочее, резултати. България сега, в края на 1945 г., е с една в голяма степен разбита икономика, вътре в страната цари несигурност, безнадеждност, новата власт не разбира нищо от стопанство. Това е днес, в края на 1945 г., положението. Обаче като минат една-две години в мир, страната неизбежно ще почне да се стабилизира, режимът ще се установи много по-здраво, стопанството ще почнеда дава плодове“. Следователно: ако западните сили действително имат намерение да се справят с този режим, те ще трябва до една-две години да сторят това. Минат ли две години, режимът ще се закрепи, ще почне да става ефикасен. И тогава народът, който засега е против него, ще почне да става безразличен, па може да захване и да се приобщава.[76]

 

Познал или знаел нещо повече? Не, Западът ни беше продал още през есента на 1944 г. Известно е, пък и в предходната публикация припомних: През октомври 1944 г. на среща в Москва британският премиер Уинстън Чърчил слага на масата офертата за възприемане на принципа засвобода при налагането на влияние върхуИзточна ЕвропаТойпредлага 90 на сто съветско влияние в Румъния, 90 процента британско влияние в Гърция, 75 на сто съветско влияние в България и разделяне [на влиянието] в Югославия и Унгария в пропорция 50 на 50. Макар да изглежда цинично, това беше мълчаливо признание на стратегическите и военните факти.[77]

 

Тогава България приключила своето съществуване като независима страна, пък и като държава въобще. Утрепаха я барабар с чудесния, упорит и сърдечен български народ. С национализацията другарите лишиха най-свободната прослойка от пространната средна класаселяните, от средства за производство и препитание.

 

Ето как трудолюбив, човеколюбив и състрадателен народ, какъвто беше българският, се превърна в такава сбирщина от грозни, тъпи и даже невзрачни негодници, които се нахвърлят едни върху други за най-дребни неща.

 

Но каква е причината за падението? Ще се опитам да дам своето обяснение, като го илюстрирам с доказателства. Без да съм изчерпателен. Но със сигурност – красноречив.

 

 

 

С месиански плам хиляди еврейски революционери образуваха

челния отряд на терористичната машина,…

помагаха за въвеждането на робския труд[78]

 

 

 

През цялото време, ако видимо не помагали на Съветите, западните представители в България и не пречели на Сталин и неговата могъща престъпна организация Червената армия. Както и на техните прислужницикомунистите, пръкнали се на тази територия.

 

В „Юнион клуб“ се срещах – зимата на 1945–1946 г. и сетне – с [Димитър] Гичев: когато бях имал интересен разговор с моите английски и американски приятели, давах му впечатленията си. Трябва да припомня – за който е от ония времена, а пък за който не е, да изтъкна, – че САЩ бяха злополучно представени тогава в България: просто да се чуди и мае човек, как може свръхвелика сила да се представлява от такава злополучна личност като този г. Барнс, при когото бяха ме пратили американските ми приятели от Швейцария. Идва една вечер – на традиционната „кръгла масав бара на клуба, където се събирахме голяма компания, главно българо-американскаи се хвали: вчера надпил всичките руски генерали, те всички, накрая, се търкаляли под масата, той пък бил качен там (представям си картинката)…

 

Другата му щуротия бе, че си въобразяваше, че е влюбен в някаква си сбъркана софийска шаблонна красавица, с която се разнасяше по баровете – за нейно удоволствие, но за клатене на главите от страна на българската публика, която от Америка очакваше не пиянски кабаретни подвизи, ами спасение. И тука беше пък третата му и най-голяма щуротия: най-безотговорно създаваше надежди, които бяха без покритие. Така подведе множество хора, а после си отиде в САЩ, а пък те се озоваха на устата на червения топ

 

Като си отиде Барнс, останаха да управляват мисията две мили американски колежанчетаБаб Хорнър и Стив Кливланд, единият 26-годишен, другият едва на 23, а пък съпругата му само на 19 години, една прекрасна руска княгиня (Стив беше внук на президента Кливланд). Тях бе намерил държавният департамент да прати в София да се борят с болшевикуса азиатикус!

 

Толкова се и пребориха, милите, та в края на краищата работите се докараха до нечуваното унижение да се обсажда американската легация от въоръжена милиция и САЩ да се съгласи да предаде в ръцете нанароднатавласт своя собствен дългогодишен преводач Милчо Ш. Коготонароднатамилиция веднага така изкуландри,[79] та призна, че комай и месечината бил откраднал; и досега – сетне, като го оставиха на мира си остана чалдисан и завърши живота си в едно градче в Стара планина.

 

Интересна беше тая американска дипломация у нас: още Ърл, пратеникът на Рузвелт до края на 1941 г., бе някакво недоразумениекабаретен герой и той. Идваха ми Баб и Стив на уикенд, в Чамкория, прекарвахме много мило: те бяха идеално чисти, добри, американски младежи – просто изложбени екземпляри за превъзходността на американската образователна система. Но нямаше какво да си кажем с тях, колежанчетата. Виж, с първия секретар на англичаните работата беше съвсем иначе: беше осведомен, наблюдателен, интересуващ се дипломат, впрочем не англичанин, ами… австралиец по произход. Фри беше дълбок песимист за Запада, за Великобритания: не виждаше никакъв възможен наследник от калибъра на Чърчил. Бяхме на същото мнение относно Идънпри криза няма да удържи. Както и станапри кризата за Суец и Унгария. С него и с полковник Грийн съм имал множество дълги вечерни разговори на лула тютюн и чаша бърбън: аз настоявах за българщината нагръцкаТракия и за основателността – по правда, па и по геополитика – на нашите претенции там. Но те ясно показваха, че са напълно на гръцка страна… Та за такива работи „докладвах“ и на Гичев – другия останал от завчерашното минало наш политик. Мрачен бе Гичев, отчаян

 

Мрачен впрочем все по-мрачен ставах и аз. Скоро след подвизите ми по митинга на Никола Петков и издигането на лозунгаДолу червения фашизъм!“ ме изхвърлиха от министерството – отсреща, в БТА и Дирекция по печата. През там бях влязъл в министерството, през там ми било писано да изляза.[80]

 

Чудя се, на коя планета са живели нашите елитни буржоа? Как е възможно скромният ми баща да споменава за парите на комунистическите терористи, предоставяни от американците и англичаните, а лидерите на царството да не са знаeли? За Стефан Бочев това били финалните седмици на свобода. Направили го един от пионерите, но не в Димитровската организацияСептемврийче“, а на островите край Белене. Същата участ сполетяла десетки хиляди почтени българи.

 

След време западните банкери възобновили отпускането на кредити за народната република. В повечето случаи – за предварително обречени проекти. Най-големите от тях бяха металургичните комбинати край село Кремиковци, Софийско, и Дебелт, Бургаско, заводът за тежко машиностроене между Перник и Радомир, Азотно-торовият завод край Стара Загора, петролната рафинерия в ПлевенТе доведоха до непозната по-рано, неестествена и прекомерна урбанизация. Освен това нанесоха непоправими щети и на прекрасната природа.

 

Тогава, през септември 1944 година, терорът се настанил в нашата Татковина. За да не я напусне съвсем, окончателно, никога досега. Той отне без време живота на повече от 222 хиляди българи. Съсипа съдбите на милиони. Превърна свободните хора в роби или крепостни на комунистическата върхушка. Премахна бавно и постепенно оформялия се елит на нациятаинтелектуален, духовен, делови. Насади всеобщ страх, какъвто никога не е съществувал по нашите земи. Освен това тоталитарната власт и нейната пропаганда, в т.ч. образователната система, отвя съзнанието на нашенци.

 

Как? Превръщайки родината ни в географско понятие от картата на концентрационния свят.

 

Ето кратко описание на този уж извънреден ред, оказал се обичайна черта на новия социалистически обществен строй. Точно така – строй. В който всички трябваше да се подреждат, да се подравняват, та уж да бъдат равни. Но имаше и по-равни, както по онова време прогнозирал Джордж Оруел. Дали е бил наясно с основите на сталинизма?

 

Концлагерният свят е една отделна вселена, вселена на страданието и болката, която е „вътревписанав нашата, в земята на хората, на човеците. И която въпреки това не се пресича с нея.

 

Човек се озовава неочаквано пред няколко баракиникой от затворниците не се показва. Това е като селото на мъртвите от приказката за юнака и гарвана. Само демоничните лица на садистите се мяркат в празното пространство и в нас гори страшният въпрос: „Какво ще стане?“

 

Почват първите инквизиции. Те се правят показнотова е приемът“. С един удар е повален някакъв студентфрактура на черепа, менингит и екзитус.[81] Но има и по-страшно. Възстановени са забравените отпреди реформите на Александър ІІ шпицунтери.[82] Но това не са шпицунтерите, рисувани от Шевченко. Там те удрят един път и ти продължаваш. Тук върху ти се изсипва град от удари. Но има по-страшно: убийството с удар на тояга в соларния плексус. И тогава хвърлят трупа ти на свинете.

 

Правилата са горе-долу сходни навсякъде. В руските лагери или в Кампучия, или в България. Убиват от скука, убиват от отегчение. Защото си им омръзнал, не искат да те гледат повече. Или още по-страшно: убиват, защото могат.

 

Няма правила за оцеляване. Не оцелява непременно физически издръжливият. Ако си издръжлив, пази се, не оставяй това да се забележи. Това ги вбесява. Хвърлят се като кучета върху човека с атлетическо телосложение. Но ако си хром или инвалид, не разчитай на това. Над инвалидите издевателстват. Един е с по-къс ляв крак. На него заповядват: „Ходом марш и ако куцаш, за всяко куцане по едно дърво.“ И така убиват инвалидапонеже ги дразни.

 

Не ги гледай никога в очите. Свеждай очи. Правият поглед се наказва със смърт.

 

Един бе погледнал Остап Гершанов право в очите. И бе поваленбеше му счупен гръбнакът. Въпреки това стоя още една година. И когато излизаше от лагера, излизах и аз и го видях, ходеше на четири крака, влачеше се по корем. Гершанов му четеше някакви наставления от висотата на ръста си. А бедната човешка жаба гледаше нагоре с разбита уста (Гершанов го бе ритнал в устата!). Бедната човешка жаба.

 

В Белене ядяха плъхове и някакви бухалчета. Как са ги пекли – не знам. Такива боледуваха от непознати на науката паразити: отлепване на очните дъна, ослепяване. Тихо и мълчаливо изгубване на светлината.

 

В историята на лагерите нямаше нещо, сравнимо с Ловеч. Тук, ако полицаят стъпи накриво и го заболи крак, убива. Ако е хремав, убива. Ако е пил предходния ден, убива.

 

Концентрационният свят има вече голямата си история – нали е свят? Водят началото му от концентрационните лагери, организирани от англичаните през англо-турската война.[83] Но това е наивно. Той е много по-древен. Ражда се в руските така наречени „каторгив практиката на руския царизъм да се разправя с политическите си противници по зверски начин.

 

Когато почнат да излизат книгите за концлагерите у нас, четете ги заедно съсЗаписки от мъртвия дом“.[84] Ще видите сходствата. Същата мрачна тирания, същата агония на духа, същото тържество на грубата сила над интелекта, същите брутализирани типове на чиновници убийци. Концентрационният свят се ражда непознат, ненаименован или по-точно заблуждаващо именован – „каторга“.

 

Но ще дойде време и той ще заяви за своето собствено и отделно битие, отделно от света на хората, на човека. Които оживяха умираха наскоро след това. Поради понесените страдания и поради това, че сталинистките кучета не оставяха никого на мира. Лагеристът живееше десетилетия с револвер, опрян в тила му. Кои бяха тия странни сили, които концлагерът също буди? Откъде въобще в човекаслед така дългата хоминизация[85]тия кървави инстинкти, това зверство, този садизъм, които са непознати в природата, за които хищниците не подозират?

 

Според Фройд (би могло да се каже) това е събуждането на спящите в човека негови предходници. Ho Господи, нито един от предходниците на човека не е имал такива зверинни качества! Това обяснение е наивно.

 

За мен е по-вярно обяснението за тържеството на сатанизма, обяснението на църквата, но вие няма да го приемете. И затова аз ще ви го спестя.

 

Поради което предстоят десетки години на въпроси, спомени, анализи, анкети, исторически монографии, където ще се изследва всичко. Аз зная, че литературата не само на Изток е виновна в сътрудничество със сталинизма (нещастният Париж притежава повече мръсни сталинисти-писатели, отколкото София!), че тя засега се мръщи и не приема темата. Но сталинистите ще се махнат: сътрудниците им ще се махнат, колаборационистите ще се махнат, адаптиралите се ще се махнат и пред мисълта ще застане отново огромно заглавието: Концентрационният свят. Под което заглавие трябва да се поставят колони с думи и мисли.

 

Пред Концентрационния свят ние се възправихме без да имаме истинско понятие за него. Нашето приличаше на невинното състояние на човечеството преди Падението. Но след това дойдоха агонията и страданието. Агонизиращата фигура – като у Микеланджело раждаше понятието за безнадеждността.[86]

 

Вярно и невярно. Какво и къде?

 

 

 

Банализиране на злото[87]

 

 

 

Какво позна бай Владо Свинтила? Това, че ще изминат „десетки години на въпроси, спомени, анализи, анкети, исторически монографии, където ще се изследва всичко“. Така стана. И продължава. Без никакви последици, дори в съзнанието на хората. Всичко умря. Както и българският народ.

 

Нататък Свинтила сбърка.

 

Сталинистите не се махнаха. Преобразиха се. На съвременен език, който той ползваше далеч преди днешните младежи, повечето от които – селяндурски фукари, наричат това трансформация. Овидий, римлянин, го определил с гръцката дума metamorphosis. Което означава същото: преобразуване, изменение.

 

Старите сталинисти постепенно изчезват. Биология. Умират необезпокоявани в креватите си. Сред охолство, натрупано с множество най-тежки престъпления. Заобиколени от оцелелите си близки. „Оцелели“, тъй като Господ ги наказва, отнемайки децата на голям брой от тях. Ала те не си го слагат на сърце

 

Наследниците на тези сталинисти днес са капиталисти и изповядват някакви евро-атлантически ценности“. Бай Владо не разпозна и новия СССР в образа на Европейската икономическа общност. Докато беше още жив, тя беше преобразувана в Европейски съюз. Изобщо, сталинизмът се гримира и придоби друг образ. Ако изтъркате слоевете от mascara от физиономията му, отдолу ще лъсне познатата мутра на изконното злонеобонапартизма, комунизма, социализма, фашизма, неолиберализма и неоконсерватизма, ционизмасатанизма, залегнали в юдаизма.

 

Хана Аренд свърза масовото зло с нацистите и по-специално с Адолф Айхман. Отразявайки съдебния процес срещу него, тя не скри еврейския произход на онзи, комутобило поверено“ практическото „решаване на еврейския въпросв Германия. Ционистите и талмудистите настояват, че такова е било прието, съществувало е. Важало и за териториите, окупирани от Третия райх. Обаче досега не са представили нито едно – повтарям: нито едно единственодокументално доказателство за действително прието решение за изтребление на европейското еврейство.

 

Отричаният британски историк Дейвид Ървинг не на шега им предлага награда, чиято стойност ежегодно увеличава. Няма печеливш. И не ще има. Това да не са ръкописите от древните български царства, откраднати отдемократичнитетерористични сталинистки банди – настоящите масови убийциармиите на съюзените в НАТО комунисти, при нашествието им в Ирак?…

 

В замяна на това, в своето изследване на тоталитаризма, същата авторка свързва терора както с Хитлер, така и със Сталин. Обаче никога – мисля, че разполагам с всички нейни издадени книги – не подири корените на злото там, където би могла да ги открие в юдаизма. Злото е било банализирано не от евреина Айхман. Нито от неговия пряк началник – три четвърти евреина Райнхард Хайдрих. Даже не от полуевреина Хайнрих Химлер, или от четвърт евреина Адолф Хитлер. Също така – не от полуевреина Йосиф Висарионович.

 

Банализацията на злото, на терора, срещаме в първите глави на Стария заветбазата на юдаизма. Неговото масово разпространение като нещо положително, хубаво, добро, но единствено заевреите“, личи вКнигата на Исус Навини следващите. В тях се говори за изтребление на цели народи или населението на градове. Споменава се, че според юдейския бог те трябвало да бъдатизтрити от лицето на земята“. Нещо повече – Яхве-Йехова, както наричат бога, дето се плашел от светлината, обещавал да премахне народите, които населявали места по пътя на неговиякъмобетованата земя“ – Ханаан, днешна Палестина.

 

Колко мило и човеколюбиво само!

 

Когато съзнанието на десетки поколения бива атакувано с толкова много зло, с нечовешки зверства, с жестокости катопрекарванетона милиони людепрез триони, през железни дикани, през железни брадви и хвърляне в пещи за печене тухли“, постигатепрекраснирезултати: варварство, доведено до съвършенство. Например „великатаФренска революция, изтреблението на коренното население на Северна Америка, Първата и Втората световна война, Октомврийския метеж в Русия… И не на последно място, разбира се, израелската политика на държавен терор спрямо истинските древни жители на Юдеяпалестинците. Упражняват го пришълците от Русия. За кой ли път в историята?

 

Заслугата на Сталин за банализацията на злото се състои в неговата прочута фраза, чесмъртта на един човек е трагедия, а на милиони просто статистика“. Ако не му е била приписана.

 

Иначе, всички диктатори жонглират със съдбите на човеците като с топчета за пинг-понг. Техните имена – от древността до наши дни – са много. Изучават делата им. Преподават ги на деца като прояви на героизъм“?! От което не произлиза нищо ново и различно. Само затъпяване и примирение, свикване със злото.

 

Погледнете пожарите на войната, които горят в Близкия изток и Африка. Това е сталинизъм на държавно равнище. При него диктатурата на личността се извисява до тирания на държавата. Само Наполеон е бил осъден. Толкова „тежко“, че се върнал за нови 100 дни на жестокост.

 

Хитлер и Сталин се отървали. Вториятне съвсем. Но ако е бил покосен, то е станало от ръката на най-близкия му. Затова диктаторите знаят: не бива да се доверяват никому. Повтарям: Иван Грозни ликвидирал децата си, защото се явявали евентуални претенденти за короната му. Не е ли вършено в древния Рим? Ами какъв бил поводът за избухване на войната за Атряч-Болгар, която измамно познавате от литературата, а не от историята, като Троянска? Брат убил брат си уж заради жена. А май от алчност за власт, която щяла да му осигури експлоатацията на безценната тогава желязна руда

 

Sub sole nihil novi est” – „нищо ново под слънцето“.

 

Ние минахме през ада“ – писа Владимир Свинтила, но нататък излъга. – „Въпреки ужаса ние останахме при своите програми и при своите становища. Никой не бе разколебан: анархистите останаха анархисти, националистите националисти, земеделците земеделци, монархистите монархисти, социалдемократите социалдемократи. Но ние не само запазихме своето верую… Мога да кажа, че там, в Концентрационния свят, ние останахме на висотата на епохата и историята.[88]

 

Да беше така, днес щяхме да сме съвсем различни. Архивите на комунистическите секретни служби го опровергаха. Предавали са не само своите съмишленици, но и най-близките си. Да не тиражирам имената на доносници, слуги на мамона, боклуци. По-вярно е друго:

 

Днес всеки цени своите становища по-високо. Сега знаем, че това са не само наши духовни открития, а че това е живот на епохата, исторически сложен и обусловен. Че ние сме в потока на историята, на традицията….

 

Злото се оказа безсилно в своите цели и понеже е безсилно, то е и безсмислено. Сега организаторите на лагерите почват да търсят кои са били техните маши, за да ги съдят. Това пък отвъд безсмислието показва глупостта на злото. Бихме могли да кажем: Концентрационният свят е вече една минала глава, оставихме го зад гърба си.

 

Недейте става наивни. Той е влязъл в хората. Той е и в средния глупак, в безличния чиновник, който гледа мигащ и нищо неразбиращ, в различни „наивни“, „наивистични“, „невиннитипове. Той е заразил завинаги лумпена от града и селото. Той е създал стотици хиляди паразити, в които живее.

 

Нищо в обществото не се е родило, за да си отиде ей така! Нито сталинизмът с неговия Концентрационен свят. Това е като хидрата, която вечно устрашава кръста, устрашава разпятието. Това е вечна заплаха за свободата на човечеството, поради която трябва да се бди както е казал Паскал, „до свършека на света“.

 

Концентрационният свят ни отнема завинаги съня. Не се надявайте вече на покой! Той ни възправя завинаги в бдение за свободата. И да се опитаме да се отпуснем, унищожените ще ни възправят. Концентрационният свят е съвпаднал със света на човека.[89]

 

Последното изречение е най-точно. Никакво „бдение за свободатане се състоя. Ценностите на днешните обитатели на планетата се оказаха други. Свободата няма място сред висшите от тях. Материализмът, юдейският егоизъм и алчност, максимата, чепарите карат света да се върти“,[90] а в него „родината е там, където е добре“,[91] обладаха човечеството. Дали е за добро? Вие решете.

 

Всички палачи, от най-низшия убиец, какъвто е бил пладнешкият разбойник Шахо циганина, до най-високопоставения Тодор Живков, отричаха всякаква вина. Защо ли? Някой да ги стисна за гушите, за да изцвърчат като умиращи пиленца? Не, не се намери такъв. Нито веднъж. А се правеха на… „антикомунисти“. Отдавна си послужих с иронията комунистически антикомунисти. От което душата ми не се успокоява. Сякаш чувам стоновете на хилядите невинни жертви! Ами, ако са били виновни, ми подхвърлят „честни“ и „доброжелателниопоненти. Защо не са ги изправили пред признат, адекватен и справедлив съд, им отговарям…

 

 

 

Решени да докажат, че са зли[92]

 

 

 

Отговорът е лесен: Изфабрикуваните обвинения са щели да лъснат. Затова – най-прекият начин, неукорим в условията на тирания, винаги е бил терорът. Колкото по-масов, толкова по изплъзващ се от отговорност.

 

През периода 1959-1960 г. имах нещастието да бъда закарван от органите на МВР в Столичното управление на ул. „Московска5 седем пъти. Причините бяха, че съм носел тесни панталони, слушал съм западна музика, танцували сме американски танци и т.н. Ето какво се случи първия път, когато една съботна вечер танцувахме в клуба на ул. „Гочо Гопин“.[93] Към 20 часа в клуба влязоха много цивилни и униформени от МВР и накараха повечето от нас, момчетата, да си свалим панталоните, без да сваляме обувките си. Аз и няколко младежи не се подчинихме. Тогава ни натовариха на една закрита кола, която стоеше пред клуба, и след малко ни свалиха на ул. „Московска5. Влязохме в чакалнята и след малко започнаха да ни викат един по един. Дойде и моят ред и се озовах в мебелирана стая, в която имаше двама униформени висши офицери.[94]

 

Сваляй бързо панталоните бе, копеле“ – извика единият, дойде до мен и ме удари по лицето. „Чакайте, не ме бийте, нищо не съм направил – извиках аз. – Панталоните са ми нови и са си мои.“ „Я го карай долу тоя“ – каза другият офицер.

 

Изведоха ме навън, викнаха един старшина и той ме поведе по стълбите, които водят към бул. „Дондуков“. Отляво имаше нощен бар,[95] а срещу него отдясно една врата, в която влязохме. По много стълби, виещи се надолу, стигнахме до друга врата, а след нея – до едно голямо помещение с дървен под и десетина килии около него. Отвориха една врата и ме блъснаха вътре. Светеше слаба светлина. Тишината беше угнетяваща. Часът бе около 22. Напрягах се да чуя някакъв звук, но нищо не се чуваше. Сигурно след час чух шум от отварящи се врати. Разбрах, че не съм сам.

 

Мина доста време, сигурно вече беше след полунощ, когато се чуха много стъпки по дървения под и после някакъв глас започна силно да вика: „Всички да си свалят горните дрехи, да си навият ръкавите, да си свалят обувките и чорапите, и да навият панталоните до колената. Изкараха и други. „Лягай, дигай краката.“

 

Страшни писъци огласяха тъмнината. „Не викай, твойта мама, брой до 50.“ Нещо плющеше. Писъци и ругатни. „Вържи го, неговата мамица.“ „Дай стола.“ Това продължаваше повече от час, докато дойде и моят ред.

 

Накараха ме да легна близо до вратата, която водеше до подземието. Легнах и вдигнах краката по команда. Над мен се беше изправил цивилен мъж със синя риза, вратовръзка и навити ръкави. „Ще броиш до 50 на глас и ако не викаш силно, ще се спасиш и ще те пуснем.“

 

Започна се. Близо до мен биеха друга жертва. Един дълъг гумен бич свистеше и нанасяше удари по ходилата – болката аз си я зная. Преброих до 50, като виках, но слабо, защото като се обадех по-силно, виждах погледа му на убиец. „Ставай“, каза ми моят палач, облян в пот. „Дай ръцете.“

 

Дигнах се да стана, но като се опитах да се изправя на крака, силна пронизваща болка ме стовари на колене. Не можех да стъпя и както си бях на колене, опънах ръцете си събрани напред. „До 20 ще броиш“, нареди той и започна. Той удря, аз броя. Боли, боли, но какво е това пред боя по табаните.

 

„Сега отивай в банята. До един час ще има прегледкойто има някаква следа от боя, ще го бием пак.“ Затътрих се по корем в указаната посока до „банята“.

 

Вътре имаше десетина човека, които лежаха по цимента. Устата ми беше пресъхнала и исках да пия вода, но един палач с мустаци ни каза, че водата не е за пиене и никой не трябва да пие. Ходилата на краката ми се бяха подули, сякаш бяха напомпани с въздух, изглеждаха невероятно огромни, не можех да стъпя и да се изправя.

 

Лечебната процедура беше следната: трябваше да мокрим ръцете си и да ги разтриваме, после да пляскамедо изчезването на отока. От един маркуч вода течеше непрекъснато по цимента. Мокрех краката си и ги натисках в пода – нещо неимоверно болезнено. Някои не можеха да се изправят, за да извършат предписаната оздравителна гимнастика, която завършваше с тичане на място по цимента, а след това в кръг по дъските около палачите. С голямо усилие успях даоправякрайниците си и тогава ме подложиха на „преглед“, който минах благополучно.

 

Прегледът се състоеше в следното: Показваш си ръцете, пляскаш няколко пъти с тях, после вдигаш един по един краката си, без да лягаш по земята, и при одобрение се обличаш и обуваш. Един от палачите ме изведе по стълбите навън, като на изхода ми каза: „Отивай си право вкъщи и на никого нито дума, защото пак ще те докараме тук.“ Прибрах се у дома и си легнах. Часът беше 4 сутринта. Не казах нищо на родителите си – не исках да ги тревожа.

 

След няколко дни споделих случилото се с приятели. Те ме посъветваха да се оплача в прокуратурата, но аз не посмях да го направя и добре направих. Защото по-късно, може би след два месеца, видях такива хора на ул. „Московска5 в мазето, вързани за стола. Казвам „по-късно“, защото бях воден там още шест пъти. След втория всички палачи ме познаваха и понякога ме караха да обяснявам оздравителните процедури на другите нещастници.

 

Имаше такива, които от страх и ужас не държаха краката си вдигнати, удряха главите си в пода, с които си действия нарушаваха нормалния ритъм наработана биячите. Тогава те предприемаха следния вариант: вкарваха краката на жертвата в един стол между облегалката и седалката и ги връзваха с въже. Тогава жертвата нямаше възможност да мърда и ударите бяха сякаш по-болезнени

 

Между 10 и 12 януари 1961 г.[96] ме качиха на една кола в етапното отделение.[97] Преспах там, а на сутринта ми сложиха белезници и ме качиха на влак. Не ми казваха закъде пътуваме. Милиционерите, които ме охраняваха, непрекъснато се сменяха

 

Студено, много студено беше нея зима. Аз бях облечен много леко, нямах чорапи и бях обул обувките си на бос крак. Чорапите ми се бяха скъсали още в ареста и ги бях хвърлил. После дойдоха някакви офицери, чиновете им не се виждаха от огромните шуби. Четяха имената ни… След това един от тях започна да ни обяснява, че трябва да изпълняваме всички заповеди безусловно, защото в противен случай нямало друго наказание освен смърт. Трябвало да заслужим нашето освобождение с работа; да изкупим греховете пред родината и т.н. После единият от офицерите отиде някъде и донесе няколко дървени бастуна. След това казаха на един от нас, мъж около петдесетте, че не трябвало да го докарват тук, а още на място да го ликвидират. Той мълчеше (спомням си само, че беше от Пловдив).

 

Накараха го да легне по очи на снега и започнаха да го удрят с бастуните. Жертвата им крещеше и молеше за милост, а те удряха по целия гръб и краката, докато в един момент престана да вика. Видях по врата му кръв, някой беше насочил правилно удара, пък и той се гърчеше и местеше по земята. Мислех си колко добре беше, че ме бяха били седем пъти наМосковска“. Рутината, каквато и да е, винаги си казва думата.

 

Някой донесе един чувал. Палачите го сложиха вътре, натиснаха краката му и когато се скри целият, вързаха чувала с тел. Един милиционер доведе двама души с дрехи на райета. Те взеха чувала и го понесоха нанякъде…

 

Години наред четях и препрочитах литературата, свързана с репресии и инквизиции. Лагерите на Френска Гвиана, Хитлер и Сталин, Гешев и Ферещанов не са успели да постигнат това, което постигнаха много от отговорните служители на Държавна сигурност и МВР по онова време.[98]    

 

Спирам. Знаете ли колко такива истории съм слушал от свидетели? Да вадя източници и да ви представям нови и нови ужасии, е безсмислено. Убеждавам се, че който не го е преживял, не се е опарил, не го разбира. Това навярно е имала предвид Хана Аренд, когато е въвела изразабанализация на злото“.

 

Що за твари са комунистите? Веднага чувам призив: не обобщавай, има и добри. Не ги деля. Иначе постъпи мой приятел – известен политически затворник, в речта си на първия митинг след промените, проведен на 18 ноември 1989 г. Гледайте и слушайте.

 

 

 

 

 

Едва преди няколко месеца разбрах, че есин на офицер, активен борец против фашизма и капитализма. Прочее, кои от видните политзатворници не са били свързани по един или друг начин с кървавия комунистически режим? Говоря с ясното съзнание за присъдите, които ме очакват: Как можа? С какъв акъл? Защо не нападаш истинските комунисти и ченгетата?

 

Ако не съм го правил, здраве му кажете. От близо три десетилетия не съм спирал. Отидох до там, че отстраних от живота си всички членували в БКП. Нямам от какво да се срамувам, другарки и другари. Заставам пред всеки с миналото сисвоето, на мама, на татеИ не се отказвам от приятелите, които са доказали, че са се променили и са платили висока цена. Петър Гогов е един от тях.

 

Въпреки всичко ще перифразирам:

 

Amicus Gogov, sed magis amica veritas” – „Гогов ми е приятел, но най-голям приятел ми е истината“.

 

 

 

Въпросът за индивидуалната и общата вина,

как кривосъдието я разпределя между палача и жертвата

 

 

 

Моят приятел Петър Гогов беше пожертван отдобрите комунисти“. Неговата реплика за кожите по стените“, която за пореден път ще покажа как изрича, беше обърната наопаки от другарите. Дълги години „добрите комунистиразпространяваха наляво и надясно изфабрикуваните в типичен техен стил обвинения, че призовавал да разпъваме кожите им по стените. Даже друг наш общ приятел, също преизвестен политически затворник, използваше измамата като аргумент. Добре че престана…

 

Ето я истината, скоро след това изопачена отдобрите комунисти“:

 

 

 

 

 

Добри комунистили? Те стават такива само в едно състояниекогато са мъртви.

 

Чухте какво рече Гогов. Даже го видяхте как го изрича. А вече 27 години, другарите безочливо и неуморно тиражират лъжата обратното на действителността. Когато комунист говори за греещото слънце, е добре да се огледате, дали не е паднал мрак. Тези безчестни, мръсни твари са изпедепсани, професионални лъжци. И безмилостни зверове. Земеделците са същата стока.

 

Земеделец, от николапетковистите, дето се съюзили с комунягите, прекарал бая време в концентрационния лагер на смъртта Белене. Защото членувал в ЗМС и не бил съгласен с колективизацията. Селско момче, обичал земята и добитъка

 

Прибрали го на 11 април 1951 година. Вече работел в Карлово. Какво да прави? Цялата собственост на семейството му била завлечена зорлем в ТКЗС. Преди него арестували неговия баща и брат му.

 

Първите два дни не получих никакво потвърждение, че се намират в Държавна сигурност. На третия ми съобщиха, че са там и приеха малко храна и по една завивка. Въпросите ми за причините за тяхното задържане бяха посрещнати с пренебрежително мълчание. Не бях отминат от ругатните. По същия начин се отнасяха и към близките на другите, чиято съдба бе засега неизвестна.

 

Потърсих за помощ един приятел на баща ми отпреди войнатаВасил Пачов – тогава на власт, околийски секретар на БЗНС. След като разкрих причината на моето посещение, загатнах за евентуално съдействие от негова страна, за да може близките ми да бъдат освободени. Последва категоричен отказ. Безсилен ли беше, страх ли изпитваше или изобщо не му се занимаваше с тия неща?!…

 

Цялото село се вълнуваше от задържането на моите близки и на още трима от местното ръководство на БЗНС: Никола Серкьов, бивш кандидат за народен представител на опозицията, Марин Джински и Илия Паспалски.

 

Докато селото роптаеше срещу незаконните арести, комунистите мълчаха гузно или потриваха доволно ръце.

 

Човек в неволята си и за сламка се хваща. Реших тоя път да отида при бай Рачо Джарков, с внука му бяхме съученици. Навърях се около четиридесет километра на велосипед и капнал от умора пристигнах в Богдан. Изплаках болката си пред дядо Рачо и семейството му. По-малкият му син беше комунист на важна длъжност и живееше в столицата. Дано той помогне с нещо за освобождаването на близките ми.

 

Дядо Рачо ме изслуша внимателно и със сълзи на очи ми рече:

 

Слушай, млади момко, питаш ме дали синът ми, който е член на комунистическата партия, може да направи нещо. Ако трябва да стори зло, ще го стори, без да му мигне окото. Но добро никога! Как можах да отгледам такъв фанатик![99]

 

Имадобри комунистили? Мой много близък ми беше оставил семейни документи за съхранение. Другарите убили и двамата му дядовци, представители на бившия елит. Нали така водеха този вид българи – „бивши хора“? Споменавам го, заради признанието:

 

Човек в неволята си и за сламка се хваща.

 

След ареста на съпруга си, едната баба на моя приятелсе хванала за сламката“. Написала писмо до самия Георги Димитров с молба да прояви своята царска милосткъм мъжа й. Искала само животът му да бъде пощаден. Уви…

 

Не направих фотокопие от нито един документ. Така съм постъпвал винаги. Ненавиждам предателството. За мен то е върховна проява на висшето зло. Смятам го за по-страшно от убийството. Понеже, утрепвайки своята душа, с издайничеството си доносникът може да докара до същото своята жертва. Две души…

 

В предната част на тази кратка поредица припомних основния постулат на хомеопатията. Той гласи:

 

Similia similibus curantur” – „подобното се лекуват с подобни“.

 

И предложих терапията: За да се изцерим от тежката зараза на комунизма, която обрича българите на фатален край, следва да използваме комунистическите методи и средства.

 

С ръка на сърце признайте: Кой от вас е съгласен с това?

 

Не се сърдете на мен, а на себе си. Готов съм на всякакви жертви. Единственият път е сталинизъм с обратен знак и за определен срок. И без крайностите на комунистическите изверги. Не на кожите по стените! Сетне – градеж на държава. Истинска, царство на свободата и на хората, които да се връщат към битността си на народ.

 

По вашия начин потъваме вече толкова лета. Отначало – от 1944 година. После – от 1989 година. Аман! Не ви ли дойде до гуша да прекланяте глави, да превивате гръбнаци и да преглъщате неправдите, униженията и мизерията? Свикнахте ли с тях?

 

На изчезване сме, не го ли осъзнавате? Или склонността към неестествена смърт е завладяла и вас?

 

Вечерта след поредните избори между кандидати само на комунистическата партия, за кой ли път станахме свидетели на призив, който 99,99 на сто от вас са пуснали през ушите си. Да го припомня:

 

 

 

 

 

Те комунягите наистина желаят това. По две причини. Първата е, да не дойде Видов ден и да им подирим сметка за всички престъпления, които са толкова тежки и чак невероятни, че човешкият ум не е в състояние да възприеме размерите и тежестта им. За нормалната личност остава недостъпно това, как е възможно същество, приличащо на останалите, да е способно на такива ужасии!

 

Втората е запазването не само на волния живот, но и откраднатото имане.

 

Не забравяйте, че политическата кариера на другарката Корнелия, с вид на добре гледана свинкя, е стартирала от икономическото задкулисие. Издигнал я не друг, а товарищ Костов, Иван Йорданович. Едва завършила право, ръководството на СДС я назначило за юристконсулт в Столична община. Това беше времето на СтефчоУсмивката“, чийто баща бил съветник на Георги Димитров. А едната от щерките му е омъжена за сина на червения крадлив милионер Васил Божков, по-известен като „Черепа“. Произведена от баща и тъст в чинжурналистка“, тя интервюира

 

Правилно, не мислите, че някой от страдалците на комунизма, нали? Мама и тате са били галеници на системата. Бащата Стефан е бил аспирант на същиянаучен ръководител“, който изпратил Румен Гечев и СталинкаКристалинаГеоргиева на специализация на Запад. Сред останалите личат имената на „демократитеРенета Инджова, Стефан Софиянски, Иван Костов, Димитър Луджев и Иван Пушкаров.[100] Бил е служител в самото Министерство на съобщенията и в научния му институт, който беше секретен поне колкото управление на Държавна сигурност.

 

 

 

Номенклатурни игри за назначени червени милионери

 

 

 

От март до август 1997 г. Корнелия Нинова е била юристконсулт в БТК. Това пък е „епохата Костов“, която беше времето на голямото забогатяване на комунистическата номенклатура.

 

През есента на 1997 г. много служители от бившето Министерство на търговията и туризма си спомнят, какна крилете на изборната победа на СДС“, г-жа Корнелия Петрова Нинова пристига и веднага е уредена за контрольор на ИНКО ЕООД – една от ключовите тайни организации създадени от ДС и ръководени от ПГУ-ДС, търгуваща с оръжие. Но там престоят й също е много кратък, защото започвамистериозниятвъзход на синятаКорнелия Нинова.

 

В началото на месец септември 1997 година, с летящ старт Нинова е изстреляна на два изключително високи поста. Тя става едновременно изпълнителен директор на Техноимпекси председател на борда на директорите наТехноимпортекспорт“.

 

Много хора от синята идея тогава си задават въпроса: „Как стават такива невероятни, направо мистериозни назначения?[101]

 

При подобни случаи в античността гражданите на Рим казвали:

 

In abstracto” – „в абстрактността“.

 

Един вид, действителността нямала значение. Така е и при туземните ни комунисти, определени за десни“ и „антикомунисти“. Понастоящем шеф на СДС е бившият лидер на младежкото БСП, пернишкото номенклатурно чудо Лукарски, който е всичко друго, но не и Божидар. Някогашният кадър на СДС-Костов Корнелия Нинова оглавява БСП. Щом ви харесва, ваша воля.

 

По времето, в което почти невръстната товарищ Нинова, Корнелия Петровна от село Крушовица, Врачанско, въртяла крупни социалистически предприятия на кутрето си, моят приятел Петър Гогов хамалуваше на столичната Сточна гара. Завършил икономика на външната търговия, минал през стъргата на следствието, съда и политическите отряди на Старозагорския затвор, ползващ три чужди езика, с достатъчен опит във финансите, дали не би се справил по-добре, но най-важното – по-честно, на длъжностите, с които БКП-СДСКостов дари другарката Нинова?

 

Отговорът е ясен. Силите зад двамата личат от тяхното битие. Нявгашният главен свинар на комунистическия режим сподели с най-безочлива искреност:

 

 

 

 

 

Такава е истината. Но тя не е цялата.

 

Повечето от вассъветските издънки, клозетниците, болшинството, както се изразявате по семейна комунистическа традицияотхвърлят значението на наследствеността. Както и миналото на съответната фигура. За грухтящите овце няма значение кой какъв е бил, какво е приказвал, що е вършил, в какви организации е членувал доброволно, не по принуда. Ако Държавна сигурност вербуваше агенти с принуда, то, както твърдеше „Батето“, в БКП не вкарваха зорлем.

 

Масата от low-life scums[102] са напълно сигурни, че всеки има право да се променя. Непрестанно и без ограничения. То е все едно да повярвате, че е възможнодва вълка и агне да гласуват какво да ядат за вечеря“, както преди повече от два века образно се изразил Бенджамин Франклин. Но доразвил метафората си:

 

Това е възможно само, ако вълците са невъоръжени, а агнето има пушка.[103]

 

Поняли, дорогие товарищи и таварашутки?

 

Георги Гергов е кум на назначения от Луканов за милионер Димитър Барбуков. Покрилият се напоследък от обществения поглед строителен предприемач, член на БКП, на щат в УБО при ДС, има „сериозна заслугаза българите и държавата им.  Известно време е бил личен шофьор на Ангел Бобоков, когато последният стоял начело на Окръжния комитет на БКП в Русе. Партийният шеф бил чичо на братята Атанас и Пламен Бобокови от село Пиргово, Русенско, крупни „бизнесмени“. Роден брат на баща им. Бездетен, изтеглен за завеждащ отдел в ЦК на БКП, той се погрижил както за своите любими племенници, така и о своего водителя[104]

 

На свой ред Барбуков е кум наНиколай Банев. Той е бракувал – няма как да е венчал, това е занятие за вярващи – сина на активен борец и офицер от Държавна сигурност с дъщерята на друг номенклатурен кадър на БКП. Самият Николай Баневпърви братовчед на Любица Кулезич, освен комунист, цял живот не е работил. Служил е на партията като организационен работник“. Разбирайте – лентяй и изнудвач. Така от Окръжния комитет на ДКМС в Хасково го изстреляли в тлъстата орбита на новото предприемачество.

 

В интервю с кума му Митко – бивш Бобоков кочияш, става дума за разменените подаръци на сватбата:

 

Говори се, че бизнесменът Николай Банев ви подарил червено ферари, а вие сте му върнали жеста, дарявайки яхта на сватбата му. Обаче се оказало, че ферарито било дефектно и Банев ви го дал, за да се отърве от него. И сте се скарали. Интересно

 

– Но да ви кажа точно как е. Аз подарих скромна яхта на Банев, защото му бях кум. После той ми подари ферарито, за да ми върне жеста като кумец вероятно. Ферарито върви без грешка. Само крушка и гума са му сменявани. Ние с Банев не сме се карали, в отлични приятелски отношения сме. Общ бизнес нямаме поначало. Аз по правило с приятели бизнес не правя.[105]

 

Бизнесмени“, правещибизнес“. До вчера сополанковци от селската тиня, не виждали нож и вилица, днеспървенци. По-точно – парвенюта. Комунистбизнесмен. Стига, да не е виц? За жалост такава е реалността тук. Даже поддържат връзки със Запада. На Баневата сватба дрезгаво ръмжа чифутът Джо Кокър

 

Но Гошо Гергов е кум на още една видна еднакво добре отвсякъде фигурана Богомил Бонев. Може би ги свързва анимализмътлюбовта към животните. Нали самите те са такива – animals… Смятаният за най-млад член на БКП възпитаник на електротехникума в гигантското село или малкия град Радомир е коняр. С третата си конкубинка – участничката в отбора по сумо на военния тетатър, са шефове на федерацията по конен спорт. Капитанът от милицията Бонев беше главен секретар на МВР при министърката Данда Соколова. После Костов го направи и министър.

 

Не съм ли писал, че в кабинета Йорданович от ОДС имаше повече комунисти, отколкото в милиционерското правителство на БКП-ГЕРБ начело с банкянската Брижит БардоБ.Б., или от това на червения ортодокс Жан?

 

Лично пред мен адашът, както ме наричаше Гошо Свинарят на масоните, призна: РуменПикаещият във фонтаниПетков е неговата Lukanov connection.[106] Докато следвал математика в Пловдив, плевенчанинът станал кираджия на Гошо-Герговите родители. Наел стая от апартамента им. Сетне, когато избираният все от Плевен Карлович го харесал и издигнал, се оказало, че на свиневъда му тръгнала една картаДжакпотът ударил доста преди товачрез послушание, подмазвачество и нагаждачество. Говори се, че стоял изпънат като къса струнка – я има метър и седемдесет, я не – с трудно прибрано шкембенце пред Иван-Паневци.

 

Като се върна към свидетелството на горкия Божидар Петров, мъченик надобрите комунисти“, които имат право да се променят, се сещам, че Системата го смазала, „защото носел тесни панталони, слушал западна музика, танцувал американски танци“. Сиромах.

 

 

 

Изток – Запад, конвергенция,

или… for a few dollars more[107]

 

 

 

Какво стана? Комунистите се промениха и превърнали се в евроатлантици, се въоръжиха със подходящия арсенал за промиване на мозъци и градене на имидж, както е модерно да се говори.

 

Надежда Хинкова от Плевен е преминала през друга страшна Голгота. Не тя, а синът й паднал съвсем млад на ловешките кариери под ударите на комунистическите милиционери. Така навремето ни беше известен най-смъртоносният концлагер, сега наричанСлънчев бряг“.

 

Иван, рожбата на бедната нещастна жена, издържал по-малко от месец. Попаднал в ръцете на милицията, понеже и той обичал западната музика и танците. Какво огромно престъпление, заплашващо устоите на наложения държавен ред социалистическия строй!

 

В смъртния акт, връчен на майката, цинично е записано, че синът й е починал от грип. Не се знае къде е погребан и дали изобщо има гроб.

 

Същата драма изживяват близките на стотиците загинали вСлънчев бряг“, които са дошли от цяла България, за да се преклонят пред невинните жертви, заплатили с живота си победата на социализма“. Около пет хиляди души са запълнили кратера на запустялата кариера. Всеки е навел поглед, смутени са дори свещениците, които отслужват панихидата за жертвите – това личи по нестройния хор на гласовете им.[108]

 

По същото време усилвателите в центъра на Ловеч бълват своите децибели. Целта на бившите комсомолски деятели е прозаична рокът да заглуши чувството за съвест на младите. Какво да се прави – нравите се менят – „упадъчната музика“, която навремето пращаше младежите в Слънчев бряг“, сега трябва да възпре новото поколение от сблъсъка със сенките на миналото. Цинизмът на апарата този път се наричадеполитизация“.[109]

 

Такова беше демократичнотопредназначение на сина на агент на ДС и адвокат с право да действа зад граница Кирил Маричков, комсомолски деец; на Добрин Векилов, по-известен като Дони, с тежко престъпно комунистическо генералско потекло; на Веселин Тодоров – „Кокала“, братов син на Станко Тодоров; наДо Васил ГеоргиевВаскоКръпката“, обикалял чужбината с Маргарита Хранова и сие. Тези подлеци заблуждаваха хората, квичейки от трибуните на синитемитингиаз не съм комунистикомунизмът си отива“! Да де, ама сталинистите  пак са тук и са си същите. Всичко се оказа подготвено и фалшиво.

 

Авторът на горните редове пък стана атакистжурналист в партийния вестник, сетне – и депутат. Ашколсун. Хвала на демократитеинационалиститеви! Честити сте вий с тях!

 

Анадънму? Анатема!

 

Вашият начин, на всеядството, на приемането на всичко като даденост, на Татовото мижитурско снишаване предпо-големите“, ни доведоха до тук. Само че пътят по спиралата на пропадането ни е извървян до средата. Предстоят ни най-тежките петнадесет лазарникана нашето изчезване като нация.

 

Hast du verstanden? Avez-vous compris? Did you understand? Поняли? Anladın mı? Разбрахте ли?

 

И сега, новоназначената лидерка на партията столетница БКП-БСП ни зове да сложим край на „противопоставяне,[110] омраза и делене отново на България на комунисти и антикомунисти, на такива и други“. Тя получи всичко, цялото си кариерно израстване, материално и обществено положение, благодарение на старанията на Иван-Костовите седерасти, комунистическите антикомунисти. Сега вече може да си почине и да пледира за някакво помирение. С кого да се прегърнат такива като мен, за които по троцкистки маниер перманентно разпространяват клевети и твърдят, че сме замръзнали преди 1989 година“?

 

Другарката Корнелия, с вид на зле построена, тромава рушаща се кирпичена къщурка, твърди, че БСП е първата партия, в която членува. Чудесно! Де ги демократите“? Защо не привикат за отчет Костов и наместниците му? Например товарищ Радан Кънев, за да им поискат сметка?

 

В израелския Музей на холокоста Яд Вашем се съхраняват следните сведения (едно към едно, както са подредени) за леля на другаря Радан:

 

България, Солчи Моис Кордова (Елка). Родена на 7 януари 1924 г. в Пловдив, и умряла на 3 март 1944 г., докато служела като партизанка в отрядаАнтон Иванов“. До 1941 г. тя беше членка на Хашомер Хатцаир. В светлината на надигането на фашизма, членовете на организацията приеха постове в YCL[111] и BCP.[112][113] (Вижте илюстрацията.)

 

Посочено е откъде са взети данните:

 

От „Шалом“, Еврейската организация в София, България. Съхранение: във фотоархива на Яд Вашем. Архивна сигнатура [архивен номер] 3719/28.[114]

 

Да уточня, че Хашомер Хатцаир Hashomer Hatzair, на иврит הַשׁוֹמֵר הַצָעִיר, е социалистическа ционистка организация, светско, нерелигиозно младежка движение, чието название означава Млада гвардия. Значи другарката Солчи Моис Кордова, с терористичен псевдоним Елка, е била нещо като тукашна Зоя Космодемянска?

 

Нима всеки, интересуващ се от произхода и миналото на т. нар. публични фигури, не знае за тези неща? Те бяха изнесени от парламентарната трибуна. От нея на 7 ноември 2014 година депутатка прочете излиянията Раданови, направени във Facebook. Видеото от събитието още може да бъде гледано.[115]

 

Ако не знаете кой е Иван Костов, откъде се появи, вижте свидетелството, направено в студио на БНТ от комуниста и ченгето Кольо Парамов, масон с връзки на Албиона. То е поместено в предния епизод на тази поредица.[116] Не пропускайте и признанията на родната леля на Йорданович във вид на излияние пред камерите на телевизионното предаване, присвоено от агент „Димитър“.[117]

 

Каква стана тя? Начело на столетницата е костовистки кадър. Костов е комунист и продукт на съветските тайни служби. За награда вече е произведен в милиционерски чинпрофесорв АОНСУ,[118] днес Нов български университет, който всъщност е антибългарски. Създаденото от него крило на БКП се оглавява от потомък на еврейски шумкари.

 

Да припомня ли, че Корнелия-Ниновата партия БСП прие всички активи на комунистическия режим и нито един пасив. Така дават само в комунистическите страни. В тях никой от убийците и грабителите не се срещна с Темида.

 

Но думата ми е за Запада. Там приеха тъкмо комунетата и ченгетататехните хора. Например Радан Кънев. Неговият баща – Милен Кънев, произхождал от буржоазно семейство. Което не му попречило като състезател и треньор по подводно плуване да участва в състезания в капиталистически страни. Не споменавам СССР. За там не спираха.

 

Освен това от 1974 година Милен Кънев е билексперт в ЦИНТИ“ – София. ЦИНТИ е съкращение от Централен институт за научно-техническа информация. Беше създаден през 1973 година като клон на ІV управление на Държавна сигурност, занимаващо се с научно-техническото разузнаване. Формално се водеше към Държавния комитет за наука и технически прогрес ДКНТП. Но методически са го ръководели и от Държавна сигурност, Управление ІV. Там одобрявали и кадрите. Не е ли странно за антикомунист“ като Радан?

 

Обаче има още. Тъст на ръководителя на ДСБ е бившият общински съветник от БЗНС-казионен в Добрич (1991–1995 г.) Росен Денков Баръмов. Преди има-няма две лета беше огласено, че той е бил агент на Държавна сигурност с псевдоним „Смирнов“. Работил е по линия на Държавна сигурност за Окръжното управление на МВР в град Толбухин. Регистрирали го в навечерието на промените, на 27 април 1988 г. Не, не е като да си купиш фабрика на 26 декември 1947-а, ден преди национализацията. Другарят Баръмов е собственик на строителната фирмаРоял“ ООД. Бил е в управата на НПО „Български Червен кръст“ – БЧК, към Областния съвет Добрич.

 

Навярно „съвсем случайнодъщеря му Деница си намира работа всофийския БЧК! Също по „ирония на съдбатаРадан два мандата оглавявал Българския младежки червен кръст БМЧК. Също „по игра на случайносттасъпругата му Деница Баръмова е директор на дирекция БМЧК в структурата на БЧК.

 

Дали пък не е „случайно“, че дълги години начело на организацията Български червен кръст е членът на БКП и комсомолски натегач от Горна Джумая, другарят Христо Григоров. Той, „милият“, също  „случайнобил дарен с кариера на представител на западни фармацевтични компании в Интерпред“ – филиал на ДС. Знаете ли откога? След като кум му станал академик Атанас Малеев, шуреят на Тодор Живков, братът на жена му Мара Малеева.

 

Сега внимавайте. През 1991 година Христо Григоров става съдружник в „Международна банка за инвестиции и развитие“ АД със седалище и адрес на управление в София, община „Средец“, бул. „Александър Стамболийски“ № 11А. (Виж илюстрацията.) Любопитно е, че названието, което силно напомня това на „Международната банка за възстановяване и развитие“ – една от петте, които съставляват консорциума Световна банка. Разликата е само в една думичка.

 

Пък и на първо четене, така да се каже, целите на дружеството са благородни: „банкова дейност във всички нейни форми, без ограничения, дейност, свързана с развитието, инвестициите и търговията, по-специално: подпомагане изпълнението на проекти, които по мнението на банката, са важни за икономическото развитие на България“…

 

В тази фирма Григоров, по линия на БЧК явяващ се настоящ началник на Деница Баръмова Кънева, а по-рано и на Радан, станал партньор с одиозния Божидар Божиновдългогодишния председател на Българската търговско промишлена палата. Юристът е завършил в Прага. Соц, соц, но не беше достъпен за всеки. Членувал е и в партията, обявена със закон за престъпна.

 

Другарят „коцкарски мустачки“ първоначално се е подвизавал в Първо главно управление на Държавна сигурност с агентурния псевдоним „Страхил“. Впоследствие получавал две заплатиот лицевата си месторабота и от опаката щатен разузнавач в ДС.

 

Настъпва моментът, когато на сцената трябва да се появят представителите наантикомунистическия“, „свободолюбив“, „демократиченЗапад.

 

Първи в регистрацията на Акционерното дружество „Международна банка за инвестиции и развитие“ АД е Хушанг Ансари, гражданин на САЩ. Роден през 1926 г. в Иран. Бил дипломат и бизнесмен, даже филантроп! Така пише в официалната му биография. Всъщност новопроизведеният банкер работел като вестникарски фотограф в Лондон и Токио. Там го открил Абас Арам – по онова време посланик на Техеран в Япония. Не се съмнявате, че освен външната политика, той обслужвал и други агенции, нали? Знае се, че по линия на шпионажа той твърде се сближил с шах Мохамед Реза Пахлави. Достатъчно. Разработил съм темата.[119]

 

Друг виден акционер в „Международната банка за инвестиции и развитие“ АД е Франк Чарлз Карлучи. По цялата планета е известен просто като Франк Карлучи. Той беше министър на отбраната на САЩ в администрацията на двукратниядесенпрезидент, нереализирания като член на компартията червен агент Роналд Рейгън.

 

 

 

Кой създаде легендата Запад?[120]

Комунистическата пропаганда

 

 

 

Как мислите? Дали тези гениина демокрацията и далаверата работят за наша обща полза или за своите лични интереси? Защо Западът е с тях, а не с мъчениците на комунизма и с нас? И по каква причина Христо-Григоровците и Божидар-Божиновците винаги оцеляват? Всевъзможни пишман антикомунисти от сорта на Иван Костов, Методи Андреев и комунистката Б.Б. се изредиха да се заканват, че ще прогонят ченгетата. А те пак са тук и стават все по-алчни и нагли!

 

Това не беше интермедияпауза, антракт, или отклонение от темата. Напротив – сериозен детайл, спомагащ за цялостното разбиране на проблема.

 

Западът. И митологията за него. В средата на седемдесетте разочарованият от него писател Георги Марков си задал въпросаКой създаде легендата Запад“. Според приятеля му Димитър Бочев, журналист от радио „Свободна Европа“, наследник на окървавени до ушите активни борци против фашизма и капитализма, Марков бил разочарован от липсата на пълна творческа свобода в уж свободния свят. Бил принуден да се съобразява с политиката на редакциите, за които се трудел. Бочев заявява:

 

По своята политическа природа всички излъчващи на български език западни радиостанции бяха с антикомунистическа насоченост. С този факт трябваше да се съобразяваме всички ние, пишещите за „Дойче Веле“, за „Свободна Европа“, за Би Би Си и за „Гласът на Америка“. Но доколкото, като изключим куките измежду нас, всички бяхме жертви на комунистическия режим, ставаше дума не за съобразяване с линията на радиото, а за едно естествено съчетание на собствената ни кауза с политиката на споменатите радиостанции. Конфликтът беше по-скоро от друго естество: тези радиа бяха говорители не на потребността на източноевропейските народи от свобода, а на западната външна политика, с която нашите възгледи съвпадаха само донякъде. Казвал съм го и друг път: по своята природа Западът не е нито антикомунистически, нито антинацисткитой е само капиталистически. Тъкмо с това ние не успяхме да се примирим. Казано по-простичко, докато за нашите американски, британски и западногермански работодатели ние бяхме прекалено антикомунистически настроени, те бяха за нас недостатъчно последователни в антикомунизма си.[121]

 

Веднага след 10 ноември 1989 г. западните лидери, с навити от Интернационала пружинки, побързаха да елиминират всичко истински свободолюбиво, морално, антикомунистическо, патриотично, солидно подготвено и не жалещо сили за народа. И в папагалски хор заповтаряха след Джордж Буш-баща и неговия „пророкДжеймс Бейкър, че Техен представител у нас е роденият в СССР комунист трето поколение Андрей Луканов. На часа запретнаха ръкави за яко включване в разбойническата перестройка (престрояване).

 

Георги Марков е бил прав в изводите си за Запада като легенда:

 

Години наред българските вестници, радио, телевизия и всевъзможни пропагандни институти създават напълно превратни впечатления за живота на Запад чрез грубо тенденциозните си и неверни информации. Нека само вземем последната информация на Радио Москва за миньорската стачка в Англия и кризата с електрическата енергия. Руските слушатели бяха информирани, че хората в Лондон горят мебелите си за отопление, което, разбира се, едва ли някой е повярвал. Вместо обективно отразяване на една действително сериозна стопанска криза пропагандната машина на Изток съчинява евтини лъжи. В резултат – никой не вярва.

 

И дори когато случайно някаква информация е достоверна, читателите пак не я вярват. Мога с положителност да твърдя, че не познавам гражданин, било то партиен член или не, който да вярва на официалната информация в собствената си страна. Но което е още по-лошо, хората приемат нещата точно наопаки. Така че невярната информация в едната посока създава невярна картина в другата посока. Колкото повече българските вестници и радио говорят за тежкото, бедствено положение на трудещите се на Запад, толкова повече обикновените хора у нас си мислят, че онези на Запад живеят фантастично добре.

 

Само така може да се обясни този невероятен ефект, който постигна цялата партийна пропаганда като превърна Запада в култ. Мисля, че ако всички западни пропагандни инструменти се бяха опитали да работят в същата насока, те никога не можеха да постигнат този успех, изработен от идеологическите им противници. Не искам да засягам преклонението пред всевъзможните предмети, произведени на Запад, от леките коли до чорапогащниците. Това е друга голяма тема. Сега говорим само за информацията, която, основана на приказката за лъжливото овчарче, постига обратни резултати, създава митологични представи за някаква обетована земя. Така че в края на краищата Западът няма по-предан пропагандатор от днешната партийна пропаганда.[122]

 

Голата истина е, че Западът винаги е бил комунистически и сметкаджийски. Който вярва в друго, е кръгъл идиот. Това е окончателна диагноза. Комунизмът беше създаден там и пренесен на Изток, а не обратното. Сега пренасят и внедряват социалистическия опит на пропадналия Изток в оглупяващия и обедняващ Запад. Тоталитарни игри на интернационалната номенклатура. Просто е.

 

Отвъд западната ни граница съществува само една верска секта, от век и половина обявена за народ, която е изключение от правилата. Определя правила за другите, които сама не спазва. Например налага мултикултурализъм и политическа коректност, ала те не се отнасят до нея. Тази секта е крайно интровертна и толкова националистическа, че без притеснение можем да я квалифицираме като нацистка.

 

Почервенелиятсинкадър на партията-майка Корнелия Нинова зове да загърбим и забравим миналото. Да не се делим. Страдалците на комунизма да се помирят с палачите си.

 

В замяна по целия свят, но най-вече в САЩ и Западна Европа, въпросната секта непрестанно напомня за себе си. Предимно чрез всекидневното набиване чрез медиите в главите на хората за т. нар. холокост. Освен всичко останало, безспирно заплашват другите народи с нещо. През месеците след т. нар. Brexit евреите в Британия масово подават молби за получаване на германско гражданство. Като не пропускат шанса да припомнят, че предците им са били или прогонени от там, или са преживели някакви премеждия в райха, или са чували, чели закатастрофата“ – на ивритшоа“. Не чифутите, псевдохристияните са приели гръцкотохолокост“, което ще рече всеизгаряне, пълно изпепеляване.

 

През последните дни централният лондонски печат ни занимава с една равинка и някакъв друг ционистки деец, които разясняват, че ще стават германци. Защо е предупреждението? Струва ми се, че във ФРГ действа закон за правото на едно гражданство. Който, за огорчение на имигрантите ни, смятам за съвсем правилен.[123] Иначе казано, евреите от Острова плашат с възможното му напускане в посока Европейския съюз. Понеже германските паспорти важат за целия нов СССР.

 

Къде ги стяга чепикът другарите евреи? Ами при евентуално излизане на Британия от Европейския съюз свободното им придвижване из Европа ще бъде затруднено. А те са вечно скитащи хора, поставили сметкаджийството на върха на своята ценностна система.

 

И сега какво? От изток Европа е заплашена от бежанска вълна, предизвикана от нея и по-старшия й брат Съветският съюз или САЩ, както му казвате. А от Албионаот друга, по-малобройна, но далеч по-опаснаеврейска.

 

Значи евреите, където и да се намират, имат право да бъдат нацисти. На останалите народи е забранено да проявяват патриотизъм. Сега, когато израелският премиер с приветствието си разкри една от причините за назначаването наКозаДоналд за наемател на Белия дом, партиите с патриотична насоченост на Стария континент биват замеряни с епитети от типа напопулистки“, „екстремистки“, „авторитарни“, „крайно десни“, „крайно леви“, даже „неофашистки“ и „неонацистки“…[124] Никой не се сеща, че класическотолявоотрича националното. То е интернационално, глобалистко.

 

Да видим и чуем Бенямин Нетаняху.

 

 

 

 

 

И това „искренообръщение вече влезе в аналите, да не река – в каналите. След като неколцина представители на религиозните нацистки партии в Израел възразиха срещу назначението на бъдещияглавен стратегна Белия дом, във вторник, 22 ноември того Нетаняхуе заявил на членовете на неговото правителство, че не им е позволено да общуват с избрания президент на САЩ Доналд Тръмп или с неговата администрация, без да потърсят предварително разрешение

 

В събота отворено писмо на крайно десния министър на земеделието Ури Ариел, адресирано до Стийв Банън, новия главен стратег на г-н Тръмп, се появи в Breitbart, websiteсамо за бели на г-н Банън. В него се благодари на главния редактор за неговата позиция относно споразумението между САЩ и Иран, спрямо антиизраелските студентски бойкоти и за създаването на бюро на Breitbart в Йерусалим.

 

Но докато авторите на Breitbart наричат г-н Банънприятел на еврейския народ“ и „защитник на Израел“, в миналото той е бил обвиняван от много групировки за човешки права в клевети и антисемитизъм. Те призоваха неговото назначение да бъде отменено.[125]

 

Древните са отсъдили:

 

Sic transit gloria mundi” – „тъй преминава световната слава“.

 

Ако перифразираме прочутата Шекспирова реплика, „непостоянство, твойто име е чифут“.

 

Преди това Тръмп, „приятелят“, стана обект на възторг сред еврейската общност, пристигнала в Израел от Русия. Размечтаха се, че той ще бъде първият американски президент, който ще удържи на думата си и най-сетне ще премести посолството на САЩ в Йерусалим. Те срещу всички.

 

За тях другите народи са враговеявни или потенциални. До там, че не позволяват смесените бракове с неюдеи. Средновековие!

 

А ние сме длъжни да се съобразяваме с комунистите и разни Корнелии?

 

Върнете се към първото видео. Равинчето обвини съветските болшевишки комисари в сатанизъм. Изкара ги покръстени“. Което означава, твърди той, че не били евреи. Как така, хем представители на народ, пък хем не. Ако са нация, тя би следвало да допуска свободата на вероизповеданието. Не съм ли прав? Все пак пребиваваме в ХХІ век, а не в първи.

 

Какво по-красноречиво признание, че евреите са религиозна секта, а не народ? В състава на един народ, например нашият, когато е бил такъв, са се срещали християни от различни деноминации – източноправославни, католици, протестанти, арменоправославни,[126] мюсюлмани, евреи, даже дъновисти. И сега е така. Мислете.

 

Тази секта въведе в практиката комунизма, който сама е изобретила. Една от първите мишени на тази разновидност на сатанизма станали именно християните.

 

 

 

 

 

Ако някой се чувства подготвен, нека направи нищожно усилие и ме убеди, защо и как да забравя и да простя? Без да се аргументира с никакви Евангелски цитати, изопачени, редактирани, умишлено объркани при превода… Няма да престана да изтъквам Христовото разкритие за собствената му мисия като Бог:

 

Не очаквайте, че съм дошъл да донеса мир на земята. Не съм дошъл, за да донеса мир, а меч.[127]

 

За псевдо християните би било полезно още веднъж да се запознаят с проповедта на главния равин на Русия, хасида Берл Лазар от ортодоксалната нацистка секта Любавичи. Да внимават в онова, което излиза от устата му. Защото е важно заради собственото им съзнание и вяра.

 

 

 

Западните журналисти отправиха към новия генсек

няколко безсмислени въпроси;

побояха се да зададат сериозни[128]

 

 

 

Берл Лазар, близък приятел, защо не – наставник, на Владимир Путин, признава, че нашият Бог е отменил и отхвърлил юдейските закони. Добре е сега, по време на постите, до съзнанието ви да стигне онова, което Христос ни учи. Прочее, най-добре се уверете сами:

 

 

 

 

 

Първо, Исус Христос не ебил“. Той е. Христос е живият Бог. Не е богочовек“, а Бог. За Бога няма невъзможни неща. В състояние е да се преобрази и появи в човешки образ. Бог не се ражда и не умира. Той е вечен и недосегаем.

 

Второ, няма как Бог да принадлежи на народ, на нация. Следователно, Исус Христос не е евреин. Измамата за някакво „юдеохристиянствое внедрена от равините, наследниците на фарисеите, богоубийците. Те не успели да убият Бога, защото е непостижимо. Обаче опитали. Благодарение на един от най-ожесточените преследвачи на първите християни сред тях – Шаул, измамника Павел, замъглили съзнанието и изкривили вярата в Спасителя.

 

Ето как внушили послушание и търпение сред онези, които се смятат за последователи на Христос. А не са.

 

Трето, както се убеждавате, Христос никога не е разяснявал нещо съществено за храната. Тя е просто необходимост. Бог е постановил друго, съвсем различно, противоположно на фарисейските твърдения:

 

Не това, което влиза в устата осквернява човека; а онова, което излиза от устата, го опетнява.[129]

 

Върховна истина!

 

Отричам постите ли? Нищо подобно. Ваша работа, но не я свързвайте с вярата. Посещаващите католически и протестантски черкви, които не постят, езичници ли са? Какво общо има земният бит с небесното царство? Само дотолкова, доколкото някои материални неща могат да покварят духа и да унищожат душата, осветена от Божията искра.

 

Фактически постя целогодишно. Относително. Но не изтъквам това. Въпрос на мироглед. Например, да убиваме или не?… Също така – на грижа за собственото здраве. Ала духът е над всичко. А комунистите са убийци, унищожители на живота.

 

Убийството може да бъде извършено по много начини. Единият е неосъзнатчрез администрацията. Тя е в състояние да навлече болести. Но и да извърши преки злини – например да изхвърли хора на улицата, да ги остави без препитание, да… Много и разнообразни са проявите на сатаната.

 

Освен посягането към човешката душа, друга от тях е разрушаването на обществата и държавата. Чрез посяване на съмнения и на семена на измамата, като например тези за всеобщо равенство и братство. А ние, хората, сме различни. Съществуват раси, полове, възрасти, исторически традиции и културни наслоения, вяра и обичаи. Те ни разделят. Въпросът е в мярката. Можели сме да живеем без конфликти. Какво ни пречи сега?

 

Комунистите, еврейските подлоги, посегнаха на тези неща, на ценностите на народите. Поискаха да ги унифициратда ги стрижат като огромно планетарно стадо овце. Да се вгледаме в не до там далечното ни минало, и да хвърлим поглед към последвалото до настоящето.

 

Не малко добро имаше в управлението, което Борис въведе – за временно – след ликвидацията на деветомайския преврат: преди всичко липсата на наглост у тия, които упражняваха властта; скромността, прибраността, приличността, крайната пестеливост на всичкицар, министър-председател, членове на кабинета, на представителите на администрацията, включително и до най-нисшите равнища на властта

 

У Кьосеиванови се обядваше най-често любимия на „бай Георгигювечнай-обикновен български гювеч на фурна“; който слугинята отнасяше да се пече в кварталната пекарна, на два разкрача от входната врата на „кооперацията“, на втория етаж на която беше Кьосеивановият апартамент. И неведнъж се случваше фурнаджията да обърка тавите. Така че слугинчето да се върне по обяд от фурната с друг гювеч на ръце, а не оня, що беше занеслоАми цар Борис? Като узна, че ималообществена инициативада му се построи най-сетне дворецът на предвидения от години за целта терен в долния край наЦаря̀“,[130] Борис веднага парирал това, като набързо превърна въпросния терен вдетски парк“…

 

Това цар-Борисово и Кьосеиваново управление, тази почтена администрация на безпартийността“, то беше нещо като възможния оптимум“ в тази сякаш конгениално предопределена летаргия на тяхната буржоазна България по пътя към обречената й съдба

 

А би ли могло, от друга страна, да се отрече, че вече от доста години насам в Министерството [на външните работи] се бе получавал пост само въз основа на подбор чрез невероятно обширни и взискателни конкурсни изпитисякаш се подбираха кандидати не за дипломати, а за професори. Ами само изпитът по международно частно право траеше – за всеки отделен кандидат по около 2 (два) часа! Подбираше се по този начин един несъмнен елит – едни действително най-качествени кадри… Но тука, в Министерството, нямаше за младите никакви  grandes affaires”,[131] ами изобщо нямаше никаква практика на никакви, па каквито и да било те “affaires”…[132]

 

Сравненията със сетнешното и днешното сами се набиват в очи, нали?

 

Началото на извращенията не е поставил Сталин, както мислят повечето изследователи на комунизмановия световен ред. Те са вкоренени в древността. Обаче Йосиф Висарионович, сигурно без да знае, налучквайки, ги е извел отново на повърхността. По този начин ги е превърнал в действаща религия от средновековен тип. Който не се придържа към нейните постулати, бива наказан и страда.

 

Някои смятат сталинизма за специфична съветска религия. Тя съдържа такива характеристики, но същото е валидно и за други диктатори, които историческата псевдонаука угодническия не признава за такива. Заобикаля тиранията им. Например Рузвелт, чиято администрация бъкала от ласкателисоциалисти и даже комунисти.

 

Една от най-отвратителните черти на сталинизма е бюрократичната система. Тя е била наследена. Както споменах, от памти века. Обаче „бащицатаот Кремъл я довел до съвършенство. Сам главният му враг Лейба Бронщейн разяснява:

 

В Съветския съюз съществува управляваща йерархия, строго централизирана и напълно независима от така наречените Съвети и народа. Подборът върви от върха надолу. Сталин притежава в ръцете си цялата власт на абсолютен самодържец. Той сам избира Централен комитет на партията, който сетне, в промеждутъка на два конгреса на партията на Съветите, изтребва.

 

Съветите се свикват тогава, когато на Сталин и неговата клика е необходимо да санкционират свършения факт. Бюрокрацията разполага с огромни доходи не толкова в парично, колкото в натурално изражение: прекрасни здания, автомобили, вили, най-хубавите предмети за потребление от всички краища на страната.

 

Горният слой на бюрокрацията живее така, както крупната буржоазия в капиталистическите страни. Провинциалната буржоазия и нисшите слоеве от столичната живеят като дребната буржоазия. Бюрокрацията си създава опора във вид на работническа аристокрация; например герои на труда, орденоносци и пр. Всички те ползват привилегии за своята вярност към бюрокрациятацентралната и местната. Всички те се ползват от заслужената ненавист на народа.[133]

 

Цялата тази система, с известни, естествено наложили се изменения, действа досега у нас. И не само. Погледнете Русия, Китай. Не за друго, а понеже са водещи държави.

 

 

 

Комунистическият Термидор през ХХ век – la Terreur[134]:

власт на теророра, на най-кървавия терор

 

 

 

Да ги оставим. Вижте как се извършва подборът на кадри за правителството на новия президент на Съветския съюз comrade Доналд Тръмп. Кого оценяват по неговите качества? Понеже всекидневно се занимавам с това, мога да се закълна, че Рудолф Джулиани и Нют Гингридж фигурират в списъците за евентуални ръководители на 6-7 вдомства. „Дялани камъни“, сякаш са излезли изпод индигото на Тато. Заради едната проявена преданост. Жалка работа. А професионализмът с конкурсите в нашето „царсковъншно министерство, описани по-горе?…

 

Не е ли така в Британия, Франция, навсякъде. И се сетете за онази „почтена администрация на безпартийносттав Царство България, от която ни лишиха. Сториха го тукашните сталинисти с решаващата помощ на съветските си господари, със съучастието на своите тукашни политически проститутки, и с одобрението и съдействието на западните комунисти. Спомнете си и словото на Владимир Буковски за това, как в началото на ХХ век социалистите са се разделили на меншевики и болшевики. Не само руските. И как по-късно е възникнала идеята за конвергенцията сливането на елитите.[135]

 

В общи линии навсякъде е едно и също. Свободата и привидно съществуващите възможности за просперитет на отделния редови гражданин, проблеснали за кратко между края на шейсетте и средата на седемдесетте години на Запад, бяха затъмнени от типичната комунистическа лоялност към вожда. От партийността и вярността към делото на… Така, така – на другарите от интернационалното Братство. Понякога даже преданите не схващат, че ги манипулират. Но са сити. Сталинизъм.

 

Сталин смяташе, че властта трябва да внушава не само уважение, но и страх. Като пълновластен диктатор той въведе неофициални „правила на поведение“ и в средите на своите съратници. Например те нямаха правото да се събират заедно без разрешение (двама или трима – още повече – няколко души) при когото и да е – нито в кабинетите, нито в квартирите, нито на вилите. Това се смяташе за подозрително и не се одобряваше. Изключение се правеше само за Берия, Каганович, Маленков,  Жданов, понеже те нерядко се намираха при него от часове. Темата на разговора, а по-често – на монолога, определяше сам „Господаря“.

 

   Струваше им се, че, размишлявайки на глас, той много разчиташе на някакви предложения, възражения, като изключваше може би Молотов и Вознесенски. Но непременно се нуждаеше от шумната подкрепа и единодушното съгласие, одобрение, изразяване на възхищение от идеите надругаря Сталин“. За него това беше своеобразенапаратен съпровод“, психологически допинг, към който се пристрасти като към някакъв обред за изработване на решения.

 

Като форма на ръководство и управление сталинизмът се опираше преди всичко на многобройни доклади и справки, които се изготвяха от различни хора и организации по задание на вожда“. Но най-много от всички такива справки подготвяха естествено в НКВД и НКГБ.[136]

 

Нали ви е известно, че съгласно Закона на Питър, администрацията притежава свойството да се разраства постоянно? Бюрокрацията, като екстремна форма на закостеняла администрация, и да увеличава привилегиите си. Днешният свят е образец на бюрократичност. Преди доста години се уверих лично, с очите си. Сега ми пишат от целия свят и се оплакват – Системата се раздува прекомерно.

 

Една от най-грамадните и почти неотстраними беди на сталинизма е отчуждението на човека от труда. Както и на властта от работата, но и от хората, от народа. Да напомня ли онази непретенциозна скромност на царя и неговия министър-председател, описана преди малко? Отсъствието на охрана, на всякаква прислуга извън двореца, издържана от държавата. Освен монарха, никой не ползвал държавни резиденции. Служебните автомобили са били рядкост. Народните представители дори не помисляли за подобен незаслужен лукс. Нали били избрани като слуги на хората, а не, за да се правят на големци.

 

Обратното, както твърди Лев Троцки, отличаващият се с „провинциална примитивностСталин формирал около себе си комунистическааристокрация“. Тя имитирала стопанина си във всичко, даже в жестокостта. Лейба Бронщейн е нахвърлили с едри щрихи доста груби портрети на фигури като Молотов – „старши канцеларист“, „има упорство и трудолюбие, за разлика от Сталин, който е ленив“. Жданов – „неговите речи и статии носят чертите на баналност и хитрост,…. Не бива да очаквате от него собствено мислене“… „Ворошилов представлява декоративна фигура, както и КалининДвамата са лишени от политическа физиономия и не се ползват с авторитет сред горните слоеве на апарата.[137]

 

Ако се абстрахирате от злобата на засегнатия бивш големец, няма как да не забележите и истинските черти на примитивите, чиито ликове разнасяха по манифестациите. Ако хората от поколението близо до моето върнат кинолентата на спомените си, ще зърнат в съзнанието си същите главанаци. Тъпи, угодничещи, зли, скрили в най-закътаните кьошета на своите малки найлонови мозъчета оценката за собствената си същност на нищожества. Е, техните наследници ни ръководят.

 

Честито!

 

Да сте пожелали друго? Били ли сте поне веднъж в живота си готови на саможертва в името на доброто бъдеще – ако не вашето, то на потомците ви? Нищо не става даром. Животът е всекидневна борба. Може би затова и сега сталинизмът, социализмът на преклонените главички допадат на толкова много люде. Приспособили се към своята незначимост, те бяха в състояние да прекарат отреденото им време на този свят ей таканезабележимо, но сито. Като добри деца. Знаете ли как евреите разбират дали едно дете е добро? То се познава по лайното, без да ме прощавате.

 

Повечето „революционниавтори, на които съм обръщал внимание, неизменно използват понятието Термидор“, не изведено от контекста на Френската революция. Проектирано върху картината на следващите. Казват, че всички диктатори достигат до своя Термидор. Троцки пише за това. Равинът Хари Уетън – също. Преди туй сваля маски и пророкува:

 

Наивните американци все още вярват в правата, които Конституцията им гарантира. Но не разбират, че в основата си Конституцията вече промени своя характер. Президентът Рузвелт може напълно честно да вярва, че не е диктатор и навярно искрено ненавижда диктатурата. Само че от ден на ден той все повече и повече се превръща в диктатор

 

Държавният капитализъм и фашизмът са неизбежни в тази страна, както и в останалите държави. Всичко, което е необходимо за окончателното им установяване, е извънредно положение или война. Веднъж щом бъде въведена общонационална извънредна ситуация или бъде разпалена войнаа това е неизбежно в най-близко бъдещеще имаме същия държавен капитализъм и фашизъм, каквито наблюдаваме в Съветска Русия и нацистка Германия.[138]

 

Годината била 1939-а, началото…

 

Не е написал и ред за терора след войната. Тогава пак единствено евреите имали право да търсят фалшив реванш и да въздават извънсъдебна справедливост. За година и половина отнели живота на повече от милион и половина германци. Убивали, без да се интересуват, дали са били нацисти или не. Представил съм подробни факти в книга.[139]

 

Кои у нас след 9 септември 1944 година били челниците в диренето на някаква мъстзаслужена“, според собствените им представи? И убивали наред, напоявайки тази земя с кръвта на невинните като Авел. Но и с тази на омразата, раждаща лоши плодове?

 

Бащата на заместник-министъра на отбраната от комунистическия кабинет на Филип Димитров, другарят Никола Даскалов, е бил ликвидиран от другарите. Затова сигурно е проучвал достатъчно задълбочено проблема за масовите убийци. Той се оказа агент на Държавна сигурност с псевдоними „Пламък“ и „Савов“. Въпреки това е невъзможно дълбоко в себе си да не е стаил ненавист към милиционерските си сайбии. Да го видим и чуем.

 

 

 

 

 

Да уточня: През септември 1944 г. членовете на Българската работническа партия (комунисти) били не повече от 5000 души. В края на 1947 г. онези близо 5000 комунисти с партийни билети от БРП (к) вече станали почти… 480 000! Земеделците – леви, центристи и десни, били около 70 000. Отделно – ремсистите, не по-малко левите социалдемократи и т.н. Като ударим чертата, ще установим – самообрекли сме се на робство. Нашите предци са го сторили.

 

Как се е стигнало до нагаждачеството, заседнало тъй дълбоко и здраво в народната душа? Чрез терор.

 

 

 

Смъртоносно червено

 

 

 

Коравата българска душа се напука. Песните на жътварките секнаха и из полята се чуваше само моторен рев. Свободните, весели, добронамерени и учтиви хора, които се поздравяваха с усмивки, изчезнаха. В градовете и селата се виждаха строени младежи, работници и служители, издигащи глупави до безумие лозунги във възхвала на поредния тукашен и съветски вожд. Закачливите народни напеви бяха заменени от масовите песни на младежи с червени вратовръзки и заканително размахани юмруци. Към кого?

 

Убийствата, побоищата, конфискацията на имущество, непознатият преди това недоимък, доносничеството, засегнаха най-малко две трети от нашенци. От държава, в коятоняма никаква собствена или чужда висша класа,едри земевладелци, нито индустриална или търговска висша класа, която да настоява за особена позиция, сравнявайки се с останалия народ,… няма никакви езикови спорове, нито политически борби,… има здрава солидарност и абсолютно позитивно чувство за равенство“, България постепенно се превърна в печална страна с тъжно, умислено население.

 

Половин век промиваха мозъците на нашенци с доктрината за някакъв „монархофашизъм“, за лошата буржоазия и забедносттав Царство България. Това беше част от панславизма, съчетан с ционизма. Да не крием, че те са родени в един и същ таен интернационален център. Целта на този вид дългосрочни кампании е да премажат самочувствието на народите. Те непрестанно да бъдат атакувани и с крошета – държани в ъгъла на световния ринг. Изобщо да не помислят, че могат да надигнат глави.

 

Признавам, никога не е било съвършено справедливо и хубаво. Но кога и къде е било? Сигурно е вярна и следната констатация на един от представителите на някогашната заможна класа: „Българската прясновъзникнала буржоазия се оказваше негодна да произведевторо поколение“. Дошли бащите от село, направили пари в града, но синовете и дъщерите? Едните гуляят, другите ловят женихиЛипсваше тази традиция, която осигурява умението да възпиташ така потомството си, че то да стане род.[140]

 

Както веднъж посочи червеният номенклатурчик Валентин Вацев, „те вярваха, че ще станат класа! Но това става по друг начин.[141]

 

Обаче на същата предвоенна българска буржоазия не й дадоха и достатъчно време. Освен това няма как да отречем: С изключение на платените руски агенти, тя се самоиздигна и самопроизведе. Не ограби народа си, както постъпиха другарите. До известна степен тази буржоазия е била родствено свързана с друга една буржоазия: онази, давалата средства за черквите, училищата, за зараждащата се книжнина, за националната (включително и под формата наЧерковния въпрос“) борба.[142]

 

Не идеализирам. Известни са ми много от недостатъците на онази буржоазия от ХХ век, която в значителна степен е изместила патриотичната си предшественица от ХІХ-и. Други, родили се и израснали сред нея, са я осъдили:

 

Криво се роди, криво живя, криво умря.[143]

 

Съдията“, който я произнесе, имаше право на това. Той беше от онезихора-фасади на миналото“, които презвече четвърто десетилетие режим на жива сатрапиятрябвашеда се произнасят с особена осторожност, като пострадавш от нея, тъй че да не би поради привкуса от няколкото тоягиевфемистично речено де: защото знаем, че истинското име на тияняколко тоягиетридесет хиляди трупада не тегли една субективна присъда“…[144]

 

Стефан Бочев, авторът на това толкова смекчено описание на комунистическата система, се оказа обективен и дори доста строг съдник на българската буржоазия. Произхождаше от нейната най-богатата прослойка. Като син на създателя на фондовата борса и зет и секретар на министър-председателя Георги Кьосеиванов беше наясно не само с доста спестени истини, но и познаваше повечето от някогашния high-life – твърде спорното „висше общество“.

 

Комунистите наказваха жестоко такива като него. Бочев бил сред създателите на тукашната болшевишка концлагернатастолица“. Като неин обитател, повече от 4 лазарника търкал сламениците в Белене. Другарите „прекараха през триони, през железни дикани, през железни брадви и хвърлиха в пещи за печене тухлиповече от 222 000 българи! И съсипаха съдбите на поне още няколко милиона!

 

Малцината от оцелелите мъченици и техните наследници нямат право да искат реванш и да търсят справедливост. Турете му пепелзоват червено-сините политпросветници и пишман политицикурви, изакани в мътилката на преливащите с московска помия обществени нужници и канавки.

 

Вече 70 лета една религиозна секта е стиснала за гърлото човешкия род и му налага сталинизма със страшна сила“. Тя всекидневно се жалва по повод на някакъв „холокост“, който зли сили били й сторили. В него, по цялата територия на Европа и по официални данни на Червения кръст, са починали или загинали 271 301 души, не само евреи.

 

След истинските данни за жертвите на холокоста“ организацията на Международната организация на Червения кръст и червения полумесец беше завряна в кьошето. Никой не я споменава. Кръстът изчезна от линейките. Замени го шестолъчна светлосиня снежинка“… Не сте ли забелязали?

 

Покойният професор Рудолф Джоузеф Рамъл, преподавател в Университета на Хавай, установи, че у нас от 1944 до 1987 година комунистите са ликвидирали най-малко 172 000, средно 222 000 и максимум 322 000 българи! (Вижте илюстрацията.) Което, ако приемем медианата, се равнява на повече от 3 на сто от населението на България през този период! Струва ви се малко?

 

Съветчиците, които днес са се прикрили под мантията на проамериканизма и заблуждават, че изповядват някаквиевроатлантически ценности, а не християнскиобщочовешки, отлично познават името Иля Григориевич Еренбург. Обаче дори доста от тях не са наясно, че неговото истинско еврейско име е Елиаху Хершевич Еренбург. Висшият болшевишки сановник, апаратчик на съветската пропаганда, беше истински певец на расовата ненавист.

 

Елиаху или Иля Еренбург е изобразил по най-отчетлив начин юдейската ненавист към всичко нееврейско:

 

Ние разбрахме: немците не са хора. Отсега нататък за нас думатанемеце най-страшното проклятие… (Вижте илюстрацията.)

 

Няма да говорим. Няма да се възмущаваме. Ще убиваме. Ако през този ден не си убил и един немец, денят ти е пропилян

 

Убий немеца още преди началото на боя! Ако не можеш да убиеш немеца с куршум, убий го с щикАко си убил един немец, убий още единза нас няма нищо по-весело от немските трупове

 

Недей да броиш дните. Не брой километрите. Брой само едно: убитите от теб немци. Убий немеца! – това те моли старата ти майка. Убий немеца! – това те моли твоето дете. Убий немеца! – това крещи родната земя. Да не сгрешиш. Да не пропуснеш. Убий![145]

 

Такъв е моделът, калъпът на еврейската комунистическа омраза към цял един християнски народ, тиражирана в стотици милиони екземпляра. Това е образец за вменяване на колективна вина и дирене на обща отговорностСблъсквате се с апотеоз на омразата, чиито корени са заровени дълбоко в Талмуда като доктрина, философия, мироглед.

 

Какви са повечето от нашенци, които изкарахасветец“ един убиец, мерзавец, какъвто беше Вениамин Меворах – наричан Валери Петров? Като заседател в съставите на анти-Народния съд този не знаещ милост активен борец против фашизма и капитализма е изпратил на смърт или за дълго зад решетките стотици представители на патриотичната ни интелигенция. А семействата им обрекъл на съсипия и унижения.

 

Същият другар, чийто баща – адвокатът Нисим Меворах, виден масон, отказал да защитава Димитър Пешев. Да, подпредседателя на Народното събрание, когото сега величаят като „спасител на евреите“. Помня сянката му, разхождаща се из квартала. Беше от нашата махала. Живееше на столичната улицаАспарух“, през една пряка от моя роден дом.

 

В ужасното си произведениеНароден съд убиецът Валери Петров е вложил в устите на агитка от ремсисти питането – цитирам:

 

Какво ще отсъди съдникът твърд?

 

Всички обвинители (в хор, могъщо, придружени от барабанен гръм) отговарят:

 

Смърт! Смърт! Смърт![146]

 

Валерий Меворах беше злодей. Съвършен фашага от най-долен, архиболшевишки тип. Когато виждаше напеченото, се криеше зад маската на ситендобродушко“, какъвто нито за миг през позорното си пребиваване на белия свят не е бил.

 

Този завършен мерзавец следваше буквално геноцидните старозаветни призиви на един от своите кумири, болшевика Иля Еренбург. Съветският комунист призовавал за избиването на всички германци, и за изнасилването на жените им. Валери Петровза изтребление на българите, преди всичко на нашия родолюбив елит!

 

Уви, мнозина от вас произведоха този Меворах–Петров в милиционерски чин „комунистически светец“?

 

 

 

Триумфът на лумпенариата

 

 

 

Невероятно, но се намериха млади сатанисти – явно комунистически изчадия, които се постараха да увековечат шейтана Меворах-Петров. Цитирам:

 

Върху блок 11 в столичния кв. „Сухата река“ изгря едно истинско творение на изкуството, дело на графити-майстори. Произведението е посветено на „хвърчащите хора“ и големия поет, сценарист, драматург и преводач Валери Петров.[147]

 

Наскоро прочутият му зет – фотографът Иво Хаджимишев, който обикаляше света в компанията на престъпници от ранга на Тома Томов – в екипа на другаря генерал Румен Радев с глава на Тато – лъсна като агент на Държавна сигурност. Обърнете внимание: псевдонимът му бил мъжествен“ – „Невена“!

 

Комунистите не знаеха що е милост. Освен всичко останало, страхът от истината за тяхното престъпно и/или издайническо минало също ги пришпорваше да злосторничат. Някой спомня ли си, как вадеха хората от домовете им, за да настанят я по-виден другар, я милиционер?

 

Освен еднаквите им характерни черти, общото между евреите и жертвите на комунизма е, че и едните и другите пострадаха от уж своите. Еврейски нацисти в съглашение с ционистите са безчинствали в Германия. Твари, родени като българи, но приели юдейската комунистическа догмав България.

 

Авторът на термина демоцид, цитираният американски професор Рудолф Джоузеф Рамъл, поминал се преди две години и половина, обобщи:

 

Вече малцина ще отрекат, че комунизмътмарксизмът-ленинизмът и неговите варианти – на практика означаваха кървав тероризъм, смъртоносни прочиствания, фатални концентрационни лагери и принудителен труд, депортации с летален изход, умишлено предизвикани от комунистите масови гладувания, безправни, извън съдебни екзекуции и показни процеси, и геноцид. Освен това е широко известно, че в резултат на всичко това милиони невинни хора бяха хладнокръвно избити. Само че очевидно не съществува никаква обобщена статистическа разработка за това, на колко жертви възлиза цялата работа.[148]

 

А сравненията между комунизма и фашизма? Това също е въпрос на ерудицияфилософска, политическа, житейска.

 

Фашизмът е рожбата на болшевизма[149]

 

Затова никой да не се опитва да ме убеждава, че е време да забравим миналото. Стига разни комунета и ченгета са ми втълпявали, чение не сме като тях“. Аман!

 

Загърбим ли престъпленията, извършени през последните близо седемдесет години, рискуваме да бъдем подложени на тяхното повторение. А царуващата несправедливост ще продължи да разяжда обществения дух, доколкото той изобщо съществува. Което ни обрича на неминуемо изчезване като народ.

 

Сега в градовете, особено в големите, не го усещат. Друго е в малките и по селата ежедневие. Те са владения на страха. Когато след десетина лета и в главните градски центрове започнете да усещате гнета на етническото напрежение, може някой да се сети, че е имало единдиагностик“, който години наред предупреждаваше

 

През 1921 г. в Царство България има 1544 промишлени предприятия (включително насърчаваните от държавата) с общо 55 000 работници

 

До 1929 г. (от 1923) индустриалното производство в България се увеличава с 88 процента , или средногодишен ръст от 11 на сто. Една от причините за това е силният протекционизъм на държавата.

 

През 1941 година индустриалната продукция възлиза на 18,16 милиарда лева срещу 11,16 милиарда лева през 1934 г. при средногодишен ръст от 6,9 на сто.

 

В предприятията с над 50 работници работят 75,2 процента от всички работници в промишлеността, а с над 200 работници40 на сто.

 

В началото на 30-те години с приемане на различни закони земеделското производство се увеличава средно с 18 процента за периода 1934-1939 г., а увеличението на земеделската продукция е около 70 на сто в сравнение с довоенното ниво.

 

През 1939 г. доходът в земеделието нараства с 37 процента в сравнение с 1935 г. Средната надница на професионален работник е 66,60 лева, средната месечна заплата на чиновниците2500 лева, а средната пенсия – 1400 лева.[150]

 

 

 

 

 

 

 

Дали видяното и чутото не е разпространение наконспиративни теории“? Войната е била планирана отдалече. Мястото на страната ни в неясъщо. Както и преди Първата, когато френските Ротшилдови отказали заеми на българите и ги насочили към германски банки. Пак ви приканвам да търсите истината и да разсъждавате

 

С поднесените данни лесно може да се пресметне, че през 1939 година средната пенсия в страната е възлизала на 56 процента от средната заплата в администрацията. Днес, 77 години по-късно, следизобилиетона милиционер-социализЪма и неокомунизма, смятан за „демокрация“, без определението „народнапред съществителното (каква ли е – навярно номенклатурна от сталинистки тип), средната пенсия се равнява на 32 на сто от средната заплата в администрацията.[151]

 

Красноречиво! Който желае, нека анализира. Такива темпове на развитие вече са немислими. Пък и никой не ги желае. Народът се отучи да мисли и да работи, да носи отговорност за себе си и своите най-ближни. Затова приема да му пробутват вождчета“, в чиято неука безпомощност съзира своето собствено падение и низост.

 

А ако не бяха световните катаклизми, Съюзниците, Съветите? Кое ли място в света щяхме да заемаме сега? За съжаление в историята не съществува ако“…

 

Само че къде го сега онзи прозорлив цар, къденеговият небивало реалистичен и целенасочен министър-председател? Къде са, по-точно, хората, с помощта на които те – за пръв път в новата ни история – дадоха на страната ни едно ако не демократично, то поне прилично управление? Други хора вървят сега из софийските улици, други обитават домовете, кварталите, градовете. Ударът, който биде нанесен на ония, на средите от които бе излязла онази администрация, той затри не само тях и семействата им, той затри обществото, от което бяха излезли…[152]

 

Аз знам: Били сме грубо и цинично прекъснати в нашия възход като нация.

 

Дължим това на комунистите, земеделците и останалите отечественофронтовци, услужливо изпълнявали заповедите първо на Москва, но и на Вашингтон и Лондон. През това време, в разгара на гръцката гражданска война, у нас провели референдум за република. Той е бил противоконституционен, тоест – незаконен. Поради елементарното основание, че неотмененият основен закондействащата Търновска конституция, изобщо не предвиждала допитвания до народаплебисцит.

 

 

 

Личното благоденствие чрез злини:

самоцел на комунистическите чорбари[153]

 

 

 

Но кои бяха споменатите от концлагериста Бочев, някогашен елитарен младеж, „другите хора“, които „вървят сега из софийските улици,… обитават домовете, кварталите, градовете“? С какво се занимаваха? Залагам живота си, че онова, което ще прочетете сега, е истина, и то доста смекчена в оценките. Милосърдна спрямо новите червени буржоа. Авторът е спестил цялата им дебелащина и парвенюшка ненаситност. След 10 ноември тези техни качества надхвърлиха Монблан!

 

Ха! Зад прозирни пердета по витрината на магазина вдясно от мен – фантастични стоки, най-мечтаните „западнипитиета, лакомства, „деликатеси“. На вратата – надпис: „Валутен магазин“. Отдолу обяснение: „Работим само с дипломати.“ Което, разбира се, не е вярно – това задипломатите“ де. Защото от този магазин купуват и български дипломати“, па и тяхната рода, че и кой ли не от категорията ХХ“ – тая, дето народът много успешно я е нарекъл хитрите хора“. Че ако беше за „валутен“, нали иКореком“ си евалутен“? Ама на този тука – „само за дипломати“ валутния – сладкото му е, че тука същите стоки в сравнение сКорекомсе продават на половин цена. Така че, ето ти сделчица: купиш, продадеш – и… кяриш! По този начин на правоимащитесе осигурява възможност за доходец комай без да си мръднат пръстчетата.

 

Кои са тези „правоимащи“ ли? Ами че – средната категория червена буржоазияthe lower red middle class, средната категория червени. За висшата категория – за тези от „върхушката на върхушката“ – си има направобезплатни магазини, ако може някой нормален човек да си представи що за магазин е този, в който се продава“… безплатно. Но нека му обясним: това, другарю незагряващ, е магазин, в който изобщо чисто и простосе поръчва“, без да се плаща нито когато се поръчва, нито кога се получава поръчаното, нито изобщо някога се плаща. Това е магазин за тези, за които комунизмът е вече построен“. „Ами за нас?“, може би ще се престраши да запита такъв. За тебе, за мене, за нас, другарю, дето не ги чаткаме тияза нас после; след някоя и друга година, някое и друго десетилетие, някой и друг век. Че не може за всички едновременно, я…

 

Смирненски, хвалят се нашите със Смирненски. Ама в днешни дни не е на мода разказчето му за Стълбата“, в което революционер, решен да спаси всички, дето като него са долу, в калта, се втурва да докопа тия горе, на върха и да ги свали и тъй да отърве света от тях. Ала като се качил горе и от там погледнал долу, тоя, захапал ножа революционер, какво да види: „долуникаква ти кал“, не се чуват никакви ридания! Ами, напротив – море от рози, само рози, рози, рози и песнопения благодарствени, възторжени!

 

Тъй видял онзи, качилият се горе по стълбата революционер на Смирненски света светът, гледан отгореКакто и му се представят, личи си, нещата сега на нашиявожд“ другаря Живков, според тазвечершния му доклад: гирлянди, цветя, песни, ура

 

Но – да оставим топтанджийството: съденето „ан гро“ винаги води до повърхност! Даде материални – че даже и други постижениярежимът“. Недемократичността му е това, което не приемамнесвободата му. А свободата е, което ме определя като човекпринципът на свободата ме прави човешко същество, бе другари!

 

Чувам вече този глас – на „резултатите“: че какво пък, нека да е недемократичен, нали е инак резултатен този режим? Какво да искаме повече? Стига сте му сели на корена ряпа!

 

За такъв недемократичността е „там една дреболия, една багатела“. Абе, нали ти дава този режим благини, лапай там, народе, не му чак толкова придирвай, остави се ти там от тия твои някакви сипринципи“! Дават ли ти – яж! Пържоли дават тука, брате, пържоли – разбираш ли? Пък ти ще ми ги навириш под носа, твоите принципи“…

 

Принципи“, драги, ще рече начала“; как, демек, почваш една работа, как повеждаш крак. Ако почнеш направо, на правилен край ще те изведе пътят ти. „Пържоли“, казваш ти, давали пържоли! Ами, драги, ами ако пък утрене дават“? Което и напълно може да се очаква да стане, щом като ще живееш ти поподаяния“ – тоест, според както ДРУГ решава за тебе. Демокрацията, драги, е това правилно начало“: Мерси на всички вас, дето думате, че ми желаете доброточерноризци, кафяворизци, червеноризци разни – та затова сте били вие имали право мен да ме управлявате. И разрешете сам да разделям сеното на магаретата си и според чергата си и грижата си сам аз за себе си да премислям, сам себе си аз да завивам!

 

Да, тъй би трябвало да говори народът. Но защо народът се е умълчал? Какво е това усърдно хлопане на лъжици попаницата леща“, дето се чува днес от всички страни? Товачорбарство“?…[154]

 

На народа му взеха всичкоот къщата, челядта и нивата, до дюкянчето и магарето. Народа го бихамного. Изтръгнаха му джигера. Какъв елит, какви благинки? Отнеха му душата. А човек без душа е като платноход без платна. Вълните го подхвърлят в морето на живота. Той не може да предприеме нищо. Няма магарета, за „да им разделя сеното“. И чергата му взеха! Как да се простира според нея, щом като няма такава?

 

И умът му отнеха – все с тоягата. Отучиха го да използва мозъка си според Божието предназначение. Попитаха ли го какво мисли, казваше, че си е забравил акъла у дома. Белким този ден кютекът го подмине

 

Нейсе. Независимо от измамите и фалшификациите, както и от присъствието на съветския окупационен корпус, резултатите от него са признание за погрома над свободата и националното ни достойнство, извършен отсъщества, родени в България, но продали се на чужди, враждебни нам интереси.

 

Когато твърдя, че резултатите от референдума легитимират републиката, а с това и комунистическия режим, се позовавам на няколко  факта.

 

Първо, по официални данни 91,63 на сто от имащите право на глас са участвали в допиването. Колкото и завишени да са тези данни, те представят една значителна избирателна активност. Резултатите не били оспорени от нито една действаща политическа сила, а само от няколко промонархически групировки и от отделни личности. Не бива да забравяме пъклената роля на тогавашната „опозиция“ – социалдемократи, земеделци и радикали.[155] Всички те били част от властващия войнствен Отечествен фронт и помагали на комунистите.

 

Техните водачиНикола Петков, Коста Лулчев и останалите били отявлени републиканци. Радикалите се съюзили с николапетковиститеКато министър без портфейл Никола Петков вече бил подписал (на 20 декември 1944 г.) противоконституционната Наредба-закон за създаване на концентрационни лагери. Нейното точно название е Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица. Цялата „опозициябила сформирана от Коминтерна. Нейните лидери не осъзнавали, че сами окачват клупа на бесилото на вратовете си.

 

Така, по официални данни, 95,63 на сто от българите са подали гласзарепублика. Представителите на Великобритания и САЩ в Съюзническата контролна комисия мълчали.

 

Така на 15 септември 1946 г. България била провъзгласена за народна република“. Невръстният цар Симеон II, майка му царица Йоанна и сестра му княгиня Мария-Луиза били принудени веднага (в срок от няколко дни) да напуснат страната. Отправили се към Египет, а през 1951 г. се преселили в Испания.

 

Един от най-приближените до Лаврентий Берия офицери от НКВДПавел Судоплатов, намеква, че още тогава била сключена договорка между царското семейство и комунистическата власт. Страната ни окончателно паднала под болшевишко иго. Докато гърците се биели за свободата си срещу свои сънародници, приели да слугуват на Москва.

 

И тук е задължително да спрем пред любопитен исторически факт. На октомврийската среща в Москва от 1944 година Сталин дал дума на Чърчил, че няма да помага на гръцките комунисти и останалите си агенти. Понеже при онова срамно разпределение на сферите на влияние, нахвърлено набързо от британския министър-председател на лист хартия, южната ни съседка оставала под крилото на провалилата се островна империя. „БащицатаВисарионович спазил даденото обещание. Ето защо, а не толкова поради своята храброст, комшиите ни избягнали военния комунизъм.

 

В края на 1947 г. онези близо 5000 комунисти с партийни билети от БРП (к) вече са станали почти… 480 000! Земеделците – леви, центристи и десни, били повече от 70 000. Отделно – ремсистите, не по-малко левите социалдемократи и т.н. Като ударим чертата, ще установим: самообрекли сме се на робство. Нашите предци са го сторили.

 

Тези наши извинения са верни, но и лесни. Истината е, че нас ни предадоха. По-точно е да подчертая – продадоха. И настъпи ледената комунистическа зимана масови изтребления, ужас, егоизъм, подлост, предателства, нагаждачество, кариеризъмИ на огромно затъпяване, простотия и простащина. Епохата на великото болшевишко безкултурие.

 

На безвремието.

 

 

 

 

 

 

 

Беше ли? Забравихме ли го?

 

Човешкият мозък е устроен така, че да не съхранява лошото. Не е ли редно обаче една скрита червена лампичка да ни подсеща все пак, че това беше безвремие, преливащо от гигантски злини? Защо допускаме да се повтаря – вече като фарс, от който боли още повече. Особено – душата, стига да я имате.

 

 

 

Потискането на личността, контролът над нея,

не е само миналото на разпадналия се СССР;

това е бъдещето на западните общества[156]

 

 

 

Наследниците на комунистическите зверове дерибействат. Ние сме най-бедната държава не само в Европейския съюз, но и в цялата традиционна Европа. Никой не смята за важно миналото на разбойниците. Имали право да се променят, смятат масите.

 

Не случайно здравата българска патриархална традиция държала на наследствеността. При мерак за брак нашите деди провождали сватове, за да проверят що за род е този на кандидатите за булка или жених. Те неосъзнато спазвали Божия завет. А благодарение на интернационалистите ние отдавна го загърбихме. И сега берем плодовете на своето неверие и отчуждението си от традициите.

 

Помага и нахлулата западна пропаганда, за която някои тъй дълго бяхме бленували, че оставихме портите на съзнанието си широко отворени за нея. Заедно с доброто, тя ни засипа и с всевъзможни изродщини. Там преследват християнството и насърчават извращениятахомосексуализма, педофилията, содомията… Тук нещата винаги биват уголемявани.

 

Навремето, когато съветските другари пръднеха, тукашните се насираха, с извинение. През последните години принадлежността към някоеособено малцинство“ – на педерасти и лесбийки, на чифтосващи се с деца и животни, постила невидим червен килим по стълбата, водеща нагоре в кариерата. Както и преди 27 години, безпартийните имат нищожни шансове за приличен живот.

 

Западът избра комунистите. Не го ли знаехме? Не бяхме ли наблюдатели на безучастното му отношение, на неговото тотално бездушие към нашенските горяни и последните остатъци на опозиционерство от бившите съюзници на комунистите? Слепи ли бяхме за пренебрежението към народите на Чехословакия, ГДР, Полша и най-вече на Унгария.

 

Наскоро се навършиха 60 години от бунта в Будапеща. Само една западна телевизия има смелостта да отбележи безразличието насвободниясвят към зверското потушаване на въстанието от Съветската армия.

 

 

 

 

 

Тук нямаше нищо друго, освен т. нар. горянство. Това беше селско и съвсем не масово движение, в което участваха множество членове на всички БЗНС-а, съюзници на комунистите. Липсваше му връзка с градското население и интелигенцията. Горяните се бунтуваха против насилствената колективизация. Повечето бяха стопани, обичащи земята и животните, отказващи да влязат в ТКЗС.

 

Слабо поддържани от Западас нещастна полева радиостанция и с малко старо оръжие, с множество инфилтрирани агенти на Държавна сигурност, то стихна окончателно някъде около 1960 година.

 

С колкото и филми да го прославят, горянството нямаше никакво значение. Знам го от първа ръка – премазаната градска буржоазия презираше простите селяндури, които бяха посрещали с почести Червената армия. Така им се пада, се носеше мълвата, споделена с тих глас между свитите юмруци.

 

През 1968 година, по време на събитията в Чехословакия, наричани „Пражка пролет“, „кръстницитеот Запада постъпиха по идентичен начиннаблюдаваха пасивно. Тогава Москва отново нахлу, но този път съветските войски бяха придружавани от васалните армии на Варшавския договор. Само на Николае Чаушеску, за когото Западът беше написал специална роляна Тито в СИВ и Варшавския пактбеше разрешено да не участва. И да бъде посредник между Изтока и Израел, току-що победил в Шестнедвната война. За да поддържа връзките между двата фронта.

 

Мой състудент, редови войник, картечар от пехотата, е бил на летището в Прага. И ми е разказвал не веднъж, как източногерманските войници умишлено очертавали кръг с тебешир. И чрез преводач предупреждавали: Който премине бялата линия, ще бъде разстрелян без предупредителни изстрели. Така загинали няколко чешки деца

 

Но крушката си има по-стара опашка. Мой близък роднина по сватовство е бил офицер-преводач при размяната на пленници в Австрия след края на Втората световна война. Американски възпитаник, завършил колежа край село Симеоново, Софийско, с втори език немски, той разказваше за търпеливостта на военните от САЩ. Но да не дава Господ да ги ядосате, казваше моят близък. Разстрелваха, без да им мигне окото

 

Войната е крайна форма на тероризъм. Никой не я класифицира по този начин, но това е най-вярното обобщено определение за нея. А който е с акъла си, знае: Няма лош, добър и умерен тероризъм. Терористите ставатумеренисамо в едно състояние, когато са мъртви.

 

Ако наистина бяхте в състояние да използвате главите си за нещо повече от закачалки за шапки, щяхте да проумеете изконната, първичната истина: Тук оставихме терористите от БКП престъпна организация, мафия, да продължат да безчинстват. В началото пряко, а после чрез техните наследници и доверени лица.

 

Не желаете да го приемете? Колко от вас са потомци на комунистическо-земеделски, социалдемократически и прочие терористи? Носите гена на престъпността в организмите си. Затова, не за друго, не успяхме да се избавим от криминалните типовеубийци, грабители, мъчителисатанисти, както ги определя равинчето Миша Френкел. Още по-малко – от техните деца и внуци.

 

И сега изчезваме, колкото и да не се вярва на стадото от грухтящи овце. Шубелиите, които смятат, че няма да оправят света. Правят се на герои, докато са в овча глутница. Иначе прекланят грозни главички, та острата сабя да не ги отсече. Защото и страхът е в гените им. Преди да изрекатмамо“, в съзнанието им вече е била загнезденамъдростта“, че „каквото е за всички, това е и за гол Хасан“.

 

Затова им допадат пѝчуипичове, бе хора, казано на столичен жаргон. Външно, и като поведение. Защото са бъзливци, каквато е и Б.Б. Но същите тези уплашени клозетници лелеят да изглеждат като неяедра, недодялана, говореща допотопно, но разбираемо за останалите пѝчуи. Докато не се появят някои братя Маргинивисоки по 165 сантиметраи не я набият едно хубаво… Те опердашват мечтата на народните маси, разбирате ли?

 

Нищожествата, измъкнали се от канавките, в които тече обществената утайка, тайно бленуват да са и като тях – сикаджиите. Изобщо – у нас чалгата е съпроводена с въжделения и копнежи по пѝчуите. Отнася се и за жените. За тях мутреса е идеал. Що делать, товарищи и таварашутки? Да се пие бираШуменска каменица от Загоре с люлински привкус“…

 

Такава пошлост!

 

Колцина от вас имат представа, кои бяха конкретните фигури, ангажирани с подбуждането на унгарците към бунт, и участвали в потушаването му?

 

Вождът на т. нар. революция – истинско масово недоволствобеше Имре Наги или Над, както е по-правилно. Сталинист, той е членувал в болшевишката партия. През четиридесетте години, като министър на вътрешните работи, лично изпратил на бесилката, пред стената за разстрел или в затворите хиляди недоволни от комунистическия режим. Виновен е за изтреблението и прогонването на много германци. От 1953 до 1955 година е бил министър-председател. Зарязан от своите Хрушчов, правещ се на чиста вода ненапита, както и от западните си чорбаджии, накрая намаза въжето, както се изразяваха в махалата. Справедливо.

 

Изгря звездата на предателя на унгарския народ Янош Кадър. Неговите московски господари го поставиха начело на комунистическата партия. Той оцеля горе-долу колкото Татодълго, струваше ми се безкрайно.[157]

 

От съветска страна координаторът на погрома с използване на танкови части беше посланикът на Кремъл в Будапеща товарищ Юрий Андропов, офицер от КГБ. Подобно на Кадар, и той се издигна. Оглави КГБ. Както не веднъж съм споменавал, Андропов беше евреин, по баща Либерман, а по майка Фейнщейн. И той като главните първоначални болшевикиот заможно семейство. Освен това, както не е тайна за осведомените, беше една от връзките с Лангли, щата Вирджиния. С ЦРУ.

 

Александър Зиновиев ни връща към 10 ноември 1982 година, когато Чудовището, както наричах Леонид Брежнев,[158] най-сетне предаде духа си на сатаната. Тогава стана следното (препоръчвам ви да четете внимателно и между редовете):

 

Нов глава на партията (генсек) стана бившият председател на КГБ Ю. В. Андроповбезпрецедентен случай в съветската история. Обаче Западът не потрепери от ужас и възмущение. Обратното, Западът въздъхна с облекчение.

 

Едни хора на Запад изпитаха сладострастно задоволство от това, че сега Съветският съюз ще насилва Запада по-упорито, по-квалифицирано, по-остро и целеустремено. Други решиха, че сега в страната започва либерализация и подем на икономиката, а в международните работи разведряване, отслабване на напрежението и прочее.

 

В продължение на петнадесет години новият генсек успешно разгромяваше опозицията в страната и още по-успешно създаваше най-мощната в историята съветска агентура на Запад.[159] Така че, той по-добре от неговия предшественик познава нуждите на хората и фактическото положение в страната и света. Той навярно ще заповяда това положение да се подобри. Само че как и за кого?

 

Западните журналисти зададоха на новия генсек няколко безсмислени въпроса. Побояха се да зададат сериозни: Все пак генсекът е бивш шеф на КГБ, в резултат на което „ръката на Москваще ги достигне в която и да е точка на планетата.[160] Носеше се слух, че генсекът май ще им отговори с няколко думи на английски.

 

Пред такова чудо Западът, свикнал с това, че съветските ръководители и на руски език отговорят едва-едвадоста се затрудняват, затрепери от изненада. „Най-накрая начело на съветското ръководство застана интелигентен човек!“ – развикаха се в западната преса. – „Сега всичко ще тръгне другояче!“… Как точно „другояче“ – градяха най-фантастичните предположения.

 

Едни твърдяха, че новият генсек ще разреши на всички съветски дисиденти да заминат на Запад, в това число и хвърлените в затворите. Други настояваха, че тъкмо наопаки, новият генсек ще заповяда всички съветски дисиденти, заминали на Запад, да бъдат върнати обратно и да ги осъдят, разбира се, на изпращане зад решетките. Един английски лорд се съгласи да работи за съветското разузнаване, при това безсплатно, даже се съгласи сам да плаща за това. Неговия пример последваха много други, но засега се отказаха от техните услуги, заради излишъка от доброволци. Беше взето решение за съветски шпиони да приемат само западни граждани с дворянски титли и високо положение, накратко – такива, които донасят сведения с изключително значение, недостъпни за шпионите от съветски произход.[161] Умопобърканата дъщеря на западен мултимилионер, която веднъж вече беше омъжена за съветски шпионин, поиска да сключи брак със самия генсек. Предложиха й нейния предишен мъж шпионин, който се ожени повторно за своята бивша жена, с която навремето се беше развел, за да се потуши случая с ищаха за женитба на милионерската наследница.

 

Казано накратко, последиците от английскатареч на генсека надхвърлиха всички последици от речите на президента на САЩ, макар той също да говореше на английски, при това – не по-лошо от генсека. В превод от блестящия английски на разговорен руски, речта на генсека изглеждаше така: Господа, не се надявайте и не разчитайте, а ако стане нещо, ще ви дадем да разберете!…[162]

 

Сега, точно 34 години по-късно, нещата изглеждат по същия начин. Щом се наложи, новият генсек Путин, също офицер от КГБ, им дава да разберат. Само дето съветската агентура на Запад е обхванала всичкоот Белия дом и лондонската уличка Даунинг Стрийт“, през седалищата на Европейския съюз и НАТО в Брюксел, Елисейския дворец и резиденцията на италианските премиери, до президентското имение в Анкара и седалището на израелския министър-председател. Само “New Court” на „Сейнт Суитин Лейни близкото имение “Chetwynd Houseв Лондон, както и Аскот Хауз в графство Уинг са непокътнати. И все така заповедите към Кремъл тръгват от тях

 

 

 

It’s the end of the West as we know it[163]

 

 

 

Предложиха кралицата да удостои Найджъл Фараж с баронетска титла и представката „сърпред името. За заслугите му към укрепването на бъдещите връзки между Лондон и Вашингтон президента „Коз“.[164] Както и да бъде назначен за британски посланик там. Всеки изкушен от политиката в британската столица е наясно, че UKIPПартията на независимостта на Обединеното кралство, е плод, заченат от семка на Ротшилдови, и узрял на дървото на банкерите Голдсмит.

 

Зак, синът на сър Джеймс Голдсмит, е депутат от Консервативната партия. Смятат го за втория най-богат в Парламента.[165] Тази година „загубиизборите за кмет на Лондон. Смятат, че е полубрат на покойната принцеса Даяна. Но преди около месец, с подкрепата на UKIP, повторно влезе в Парламента.[166]

 

На 14 март 2013 година Зак Голдсмит сключи брак за втори път. Ожени се за Алис Ротшилддъщеря на самоубилия се през 1996 година Амшел Майер Джеймс Ротшилд, син на Виктор Ротшилд, на когото семейството възлагало надежди да го оглави

 

Както съм отбелязвал, бащата на АмшелВиктор, трети барон Ротшилд, беше провъзгласен за съветски шпионин. Излязоха не малко изследвания по темата. Което не попречи през осемдесетте години на миналия век той да се върне във витрината на фамилията, банката “N M Rothschild & Sons”. Стана неин председател и се опита да потуши възникналата вражда – навярно на бизнес основа –  между брат си Нейтън Чарлз Джейкъб Ротшилд и сър Ивлин.[167] От автобиографията на Виктор Ротшилд, издадена през 1984 година, както и от други източници узнаваме, че той задкулисно е направлявал министър-председателите Едуард Хийт и Маргарет Тачър, кадрувал е в BBC и в други обществени и държавни институции

 

Обиден от обвиненията в шпионаж в полза на Москва, през декември 1986 година, две лета след кончината на Андропов, той адресира отворено писмо доThe Daily Telegraph”. В него категорично отричаше, че е имал някаква връзка със Съветите. Маргарет Тачър не просто го защити, а отхвърли всички упреци:

 

Не съществуват никакви доказателства, че той някога е бил съветски агент“, потвърди тя.[168]

 

Обаче през 1993 година, след явно окончателния разпад на СССР, шестима пенсионирани полковници от КГБ начело с Юри Модин, ръководител на мрежа от задгранични агенти на службата, потвърди, че Виктор Ротшилд е бил петият човек в т. нар. Кеймбриджска петорка.[169]

 

Тогава за пореден път от небитието изплува загадъчната сянка на Юрий Владимирович, на когото туземният ни правешки диктатор се беше заклел във вечна вярност. Вечна! Запомнете го. И се запитайте с какво се занимават потомците му, от какво живеят, какви връзки поддържат?

 

Да илюстрирам казаното до тук с мнението на човек, пострадал от все по-нарастващата зависимост от Москва на болшевишкия режим в Съветския съюз, възприеман от масовите идиоти като САЩ. Което го превръща – стъпка по стъпка – в сталинистки. Ако човек заимства правило от криминалните романи, ще си спомни, че в тях злодеят винаги се връща на местопрестъплението.

 

Интернационалните банкери транспортираха болшевишките главорези от Ню Йорк и Германия в Русия. Не е ли куриозно, даже забавно, че преди дни сегашните (все още) лидери на двете pays de départ,[170] самите départ face,[171] се събраха в Берлин, за да ближат рани и да заговорничат? Срещу кого?

 

Тръмп? Той е брониран здраво отвсякъде отWall Street”, наместничеството на Ascot House в Big Apple.[172]

 

Например Стивън Банън, настоящ изпълнителен председател на минаващия за „десеневрейски електронен таблоид “Breitbart News”, е определен за главен стратег в екипа на новия президент. Длъжност, която не ни говори нищо. Обаче е твърде важна в свят, „управляван от съвсем различни личности от онези, които хората, дето не са зад кулисите, си представят“.[173] На практика той ще е нещо като координатор при подбора и подхода на онези, които ще взимат всички сериозни решения.

 

Не е ли смешно, че го обвиниха врасизъм“ и „антисемитизъм“? Банън е типичен продукт на еврейския Холивуд и финанси. Бил е продуцент във филмовата индустрия и още по-важно – управляващ директор на банката “Goldman Sachs”.[174] А кой не знае, че „правителствата не управляват света; Goldman Sachs ръководи света“?[175]

 

След време нещата се обърнаха. Ако опитаме да изобразим глобалния пейзаж на настоящето като перифразираме, САЩфактически изгубиха своята независимост. Кой и къде определя сега тяхното бъдеще? Болшевиките изчезнаха също така внезапно, както се бяха появили някога.[176] Извървяха обратния път до първоначалния им отправен пункт. За да се „разтворят в онези световни структури, които навремето ги изсипаха върху Русия.[177]

 

Така мозайката на световната политика и икономика се подрежда според първоначалния замисъл на нейните създателиинтернационалните финансисти.

 

 

 

 

 

Това стана. Quam ut similis est hodie. Такъв е днешният свят.

 

Да не пропусна. Който е гледал видеоилюстрациите, може да е забелязал моите субтитри, в които припомням милиционерските хайки за лов не на вещици, а на… „лентяи“. Като такива можеха да бъдат арестувани хора, които се разхождат по улицата и не могат да дадатсмисленообяснение (милиционери и мислене) за разходката си. Мен ме хванаха – разказвал съм инцидента – но се отървах с журналистическата карта.

 

Та тогава наричахме въпросните гоненияандроповки“. Защото бяха заповядани от Юрий Владимирович, когато беше генерален секретар на ЦК на КПСС.

 

Дали схванахте, че става дума за мрежа? Ще бъде жалко за онези, които досега не са разбрали, че на света съществува една партияна парите. Тя може да се прави, че е разчленена на множество перца и пухчета с най-разнообразни имена. Но на върха на йерархичната й пирамида се намира тайното Политбюро на секретния Централен комитет, оглавявано от фамилията Ротшилд.

 

Това е изнесено пределно ясно още в средата на ХІХ век от предостатъчно авторитетен и достоверен източник – покръстения евреин Давид Драш, бивш равин на Париж. Той цитирал признанието на друг виден евреин на име Морел:

 

Какво могат да свършат най-мъдрите мерки на властите във всички страни срещу широкообхватната и перманентна конспирация на един народ, който като обширна и здрава мрежа се е разпрострял върху цялото земно кълбо и който насочва мощта си, за да обсеби всяко случващо се събитие, стига да е в интерес на името Израел?[178]

 

Както преди дни посочи бившият шведски премиер и високопоставен масон Карл Билд, „европейските лидери [винаги] са се стараели да се нагодят към следствията от изборите в САЩ. Сега са разкъсани от същински шок от резултата и от необходимостта да опазят онова, което може да бъде запазено от Запада и атлантическите отношения.

 

В продължение на повече от половин век тази приказка за феноменален успех беше градена върху стремежа към свобода и демокрация, свободна търговия, солидни съюзи и надеждни приятелства.

 

Ако слушате това, което каза Доналд Тръмп по време на кампанията си и преди това, то означава края на Запада, какъвто го познаваме.[179]

 

Така ли? Да отправим питането на Александър Зиновиев:

 

За кого?

 

Наистина, за кого изминалите петдесет години представляватфеноменален успех“?

 

 

 

И дойде Денят!

 

 

 

За нас той е запомнен като Десети ноември 1989 година.

 

Истината обаче е, че Берлинската стенападнаден по-рано. „Случайно“, на пресконференция, източногермански партийно-правителствен номенклатурчик изтърва фразата за свободното преминаване през нея. Пресконференцията, предавана пряко по телевизията и радиото като никога, беше достатъчна. Милиони жители на ГДР чуха, че сасвободни. Хиляди на мига се втурнаха към стената и взеха да я прескачат. Солдатите, дотогава стрелящи по всекинарушител“, не им пречеха. Помагаха им.

 

След девет месеца бяхме свидетели на същото около сградата на горящия Партиен дом в София, безспорно запален отвътре. Пожарникарите обслужваха с моторните си стълби младежи, които хвърляха едри камъни по прозорците на горните му етажи… Видях го с очите си и единственият ми ентусиазъм просто се изпари. Съвсем кратките ми надежди за промяна изчезнаха с речите на подставените лицаПетър Дертлиев, Емил Кошлуков и сие. И с отсъствието на президента Желю Желев, „не намерил транспорт“, за да се върне от резиденция Евксиноград в столицата?!

 

Месеци по-рано той и компанията му, съставена от специално подготвени издънки на CCScollected country society,[180] нападаха Живков и обкръжението музаради резиденциите. Агент „Димитър“, внезапно припознат катодемократ“, даже обеща от телевизионния екран на „Всяка неделя“, че лично ще се бори тази в Банкя да стане санаториум за сърдечно болни деца. Дадоха я на изникналата от нищото японка Масако Оя. В доста напреднала възраст богатата вдовица се омъжи за много по-млад швейцарскиблагородник“. Впоследствие задомил се зазлатното момичеЛили ИгнатоваПриказка на прехода. Истинска при това, спринц“. Но кратка.

 

Скоро след това, по заповед на Жак Сегела̀, наетия от Луканов високо платен евреин, френски специалист по реклама и връзки с общественосттаПи Ар (PR) на съвременен „български“ – селяндурите захвърлиха домашно плетените пуловери. Надянаха сюртуците. Някой стегна възлите на вратовръзките им. И вот вам, дорогие товарищи, новоизпеченатаопозицияот комунисти и ченгета, от потомци на такива. Те бързо забравиха тесните кухнички, в които, според легендата, кроили планове да променят социализЪма. Все едно да се мъчат да облагородят чумата или проказата.

 

Нищо неизстрадано в обществения и политическия живот, а дарено, не е автентично. Тогава падна Берлинската стенаматериалната, разделяла повече от четвърт век родители от деца, братя и сестри от братя и сестри… Обаче не рухна нейното умалено, но не по-малко солидно копие, която се беше загнездило в душите ни. Еуфорията, преднамерено насърчавана, прикри започналата криминална революция етап от световната.

 

Комунизмът нанесе непоправими щети върху съзнанието на хората. Отчуждавайки ги от собствеността, прилагайки уеднаквяването уравниловката – той отучи жителите на социалистическите страни да се трудят. Остана пренебрежителното „честен, в скоби глупав“. И противното – „гявол момче“. Не веднъж са ме питали, колко ще ми дадат за почтеността в заложната къща

 

Където комунистите минаха, посяха омраза, злоба, отчуждение, мързел, завист, подлост, алчност, безскрупулност, пренебрежение към образования и възпитания… Това са техните отличителни черти. Проектираха ги върху характерите на цели народи. Където стъпи ботушът им, трева не поникна. Никъде.

 

И ето, че сега, вместо ние – хората от Изтока, да привнесем хубавото от Запада, комунистите от интернационалното Братство съсипват онзи далеч по-добър, по-справедлив и привлекателен свят.

 

Карл Билд се лъже, че някаква „евроатлантическа солидарност“ е билаатакувана или оспорвана от Тръмп“. Нито е вярно твърдението му, ченикой друг успех на Запада не е бил по-важен от европейския успех под покровителството и здравите отношения със Съединените щати“.[181]

 

Понеже по правило Братството не избира най-умните, Карл Билд отрича себе си. Онова, което малко преди това отстоява в същата статия – „стремежа към свобода и демокрация“! Какъв „стремеж към свобода и демокрация под покровителство“, да запитам? И в ситуация, в която от десетилетия комунистическата сатрапия Китайска народна република е най-уважаваният партньор на европейците. Даже беше допусната да притежава твърде пространни дялове от икономиките им. Също – зад Океана, където в Конгреса пледират за приемането на специално законодателство, което да спре експанзията на Пекин.

 

Къде отива Кимерика? На този свят няма вечни конструкции. Най-малко политическите са толкова устойчиви. Хитлер бръщолевел за хилядолетен райх. Комунистите бълнуваха пак това. Някой сеща ли се за БРИКС? Къде е сега Юноафриканската република? Там искат отстраняване от власт на президента Зума. Какво стана в Бразилия? Президентката Дилма Русеф вече е свалена!

 

Ами банката, която възнамеряваха да основават петтеБразилия, Русия, Индия, Китай и Южноафриканската република? Спомнете си миналата есен и повече от кралските посрещания в Лондон на китайските комунистически ръководители и на индийската делегация, водена от министър-председателя Наренда Моди.

 

В момента Братството насъсква Виетнам срещу Китай. Мъчи са да вкара двете страни в противоборство заради надигащите се претенции на Пекин към Южнокитайско море.[182] И този филм сме го гледали.

 

Двете социалистически държави се сбиха през 1979 година. Което противоречеше на теорията на научния комунизъм“. А по заповед от Кремъл нашенските червени посерковнци, обхванати от внезапно идеологическо разстройство, клечаха като в нужник пред китайското посолство. Освен това насилваха и редовите столичани да прихванат разслабването.

 

Петилетка по-рано членките на НАТО Гърция и Турция се сблъскаха с танкове заради Северен Кипър. Вероятно, съгласно не по-малко „научнататеза за вечния евроатлантически мир

 

Преди дни Китай напазарува телевизионните права за футболните мачове от английската Висша лига. Брои 700 милиона долара, на колкото се равняват 565 милиона лири стерлинги.[183] Преговорите за преминаването на тима от Формула 1McLarenса в ход. Докато обнародвам този текст, е възможно отборът вече да е китайски. Срещу… 1,6 милиарда лири, повече от 2 милиарда долара! И тези сделки са с тази, според Карл Билд и подобните му, навярно „некомунистическадържава. В нея отдавна произвеждат автомобилните двигатели от същата марка.[184] (Вижте илюстрацията.)

 

В състояние ли е Билд да обясни, как Доналд Тръмп може да обърне нещата, да повлияе на тази вече почти полувековна тенденция? Тя беше зачената през онези време на втора западна Belle Époque, за която шведският политик носталгично се е размечтал. Още през 1971-1972 година – с прегръдките между американския президент Ричард Никсън и председателя Мао, подготвени от Хенри Кисинджър, агент на КГБ с псеводним „Бор“. И последвалите визити в Пекин на социалиста Дейвид Рокфелер и на семейство Ротшилд.

 

Но същият шведски министър-председател, допринесъл не малко за началото на залеза на родината си, е прав: това навярно е „краят на Запада, какъвто го познаваме“.

 

Тук ни връхлетяха невероятни демагози. Out of the blueотникъдесе появиха Желю Желев и свитата му, отначало свикана от нейните родители в ЦК на БКП и ДС да се яви във вече несъществуващото кино „Петър Берон“ по време на октомврийския Екофорум. По малко ще разкрия, кои са те. Защото допускам, че може да не знаете или да сте забравили.

 

Както се пееше в стара песен на “The Beatles”:

 

Лесно се живее със затворени очи. Всичко, което виждате, е недоразумение. Трудно е да бъдеш някой.[185]

 

Ще добавя – и със затворено съзнание.

 

 

 

 

 

Затворено съзнание се постига чрезОворено общество“.

 

Можем ли да допуснем, че Янко Янков, на когото не само попречиха в развитието на неговата политическа и научна кариера, но даже посегнаха на живота му, има зъб на Филип Димитров? И злослови по негов адрес. Нека проверим.

 

 

 

Не е ли време за нашенски who’s who?[186]

 

 

 

Да видим от какъв род е „първият демократичен министър-председател“. Ст. н. с. Тодор Балкански признава:

 

Някъде бях чел, че все още не са открити капки за дебелоочие!

 

Читателю, бях потресен като романтичен привърженик насинята идеяв България след 1989 г. от това, което научих в Огняново [Пазарджишко]:

 

• човекът, който остана в българската история с бащиното си име Филип Димитровадвокатът, който учредява първото монархическо дружество в България, който през 1990 г. става заместник-председател на Координационния съвет на СДС;

 

• човекът, който през 1991 г. стана председател на предизборния клуб на СДС;

 

• депутат с това име в 36-о, 37-о, 40Народно събрание;

 

• министър-председателят на България през 1991-1992 г.;

 

• представителят на България в ООН и пр., и пр., е роден от първа братовчедка на огняновския партизанин Огнян (Гайтананеговата майка, е нейна леля, сестра на баща й Филип).

 

Стефка, която връзва очите на нещастниците [при масовото убийство на невинни хора в с. Огняново], е сестра на Гайтана и също нейна леля.

 

На 6 октомври 2006 г. разказах тази история на д-р Александър Попов, най-добрият писател-разказвач в Краището. И му казах:

 

Виж на какви хора сме разчитали да водят най-достойната идея за промяната? А нас ни преследваха дори затова, че определените за гадовеИван, Стоян и Драган са наши далечни родственици!

 

Роднинската връзка на Филип Димитров с огняновските сатрапи Гроздан и Методи Стоилови е открита от пазарджишката журналистка Невена Петрова (вж. статията й „Филип Димитров имал партизанска жилка. Негов вуйчо е организирал екзекуцията край Луда Яна“. В. „Труд“, 13 март 1993 г.).

 

В тази статия е поставен въпрос на Гроздан Димитров, смятан за главен подбудител и режисьор на убийствата:

 

Какъв ви е Филип Димитров?

 

Отговорът е:

 

Няма да ви кажа!

 

Продължението на диалога е:

 

– Той ви е племенник, нали?

 

Като знаете, защо питате?

 

Знаещият много за убийството край Луда Яна или за Кървавия Огняновски помен остава изненадан, когато прочита във вестника „грешни сме били, Господи, ни убеждава журналистка от първа страница на в. „Труд“, 30 март 1993 г. Автор е Андрей Андреев, който обяснява, че роднинството на Гроздан Димитров с Филип Димитров е по съребрена линия. Забравил е обаче да посочи, че самият той е син на същата тази Стефка, която връзва очите на жертвите.

 

Същите тези Гроздан и Методи Димитрови, които организират и провеждат Кървавия Огняновски помен, фалшифицират историята на дядо си. За да го представят за другар на Левски вместо огняновеца Хайдуков, сват на Лазар войвода (вж. при Т. Балкански – „Лазар войвода“, София, 2002 г.).

 

Преди да стане монархист и демократ, родственикът [им] Филип Димитров се е гордеел със силните хора на Огняново и е ползвал привилегиите на роднинството.[187] Когато нещата се разкриват, той упорито мълчи! Този морален проблем предоставям на историята да отсъди.[188]

 

 

Когато се налагаше, червеният Филип си показваше болшевишките рогца на тежко индоктриниран комунистически дегенерат. Както писах преди по-малко от месец, дори левичари като Иван Дочев не бяха допуснати до сградата на СДС. Филип Димитров изгони от нея почетния председател на Българския национален фронт – основната антикомунистическа организация на имиграцията ни в САЩ, обявявайки го зафашист“.[189] Както посочва самият Дочев:

 

Това, което ние винаги сме казвали, се потвърди, а именно, че комунистите наричат фашист всеки, който е техен противник, без разлика кой е той и какво е направил.[190]

 

Което не попречи на сина на неговия личен приятел и съмишленик Георги Радев от Пловдив, агент на държавна сигурност, другарят Муравей, не само да остане в СДС, но и да стане министър на финансите в болшевишко-ченгесарското правителство, оглавявано от ленинеца Иван Костов.

 

Филип, който има еврейско потекло, се появи като автор в сборник срещу някакъв „антисемитизъм“. Останалите автори и съставителят Алфред Криспин, са комуняги. Дълги години Криспин беше задграничен кореспондент на вестник „Работническо дело“.[191] Следователно, какъв е той – „българският Кенеди“, както услужливо ближеха жалкото му самочувствие задгранични ласкатели, проводени в САЩ от ония служби.

 

На ционистко сборище в СУ Климент Охридски“, проведено през есента на 2002 година, българскитеантисемитибяха осъдени от шаломовците – членовете на болшевишката организация на евреитеШалом“. Сред тях най-гласовит се оказа един от най-дрeбните на ръст, някой си товарищ Емил Басат. В компанията на тогавашния шеф на „ШаломЕмил Кало – бивш съветник на пикаещия във фонтани вътрешен министър Румен Петков и настоящ учредител на ПървановотоАБВи депутат, той заклейми Любен Каравелов, Христо Ботев, Алеко Константинов и Иван Вазов като антисемити“! За него четем:

 

Еврейчето Емил Басат от Търново в момент, когато, пиян, той танцува и се гаври с всичко, даже със самия себе си. Еврика! Това е героят. Български евреин.[192]

 

Ако „евреин“ обозначава национална принадлежност, последното словосъчетание е оксиморон все едно дървено желязо. Ала не за това ми е думата. Казват, че този „пиянБасат е бил регистриран член на Българската комунистическа партия. И днес някои еврейски медии продължават да обявяват нашите литератори за антисемити“.[193]

 

Такава е нравствената пропаст между нормалните люде и подставените лица на комунистическо-ченгесарската номенклатура, която кукловодите се постараха да запълнят чрез подчинените им медии.

 

Но по-добре да обогатя представата ви за политическия пейзаж след 10 ноември 1989 година, с още видео илюстрации.

 

 

 

 

 

Кой да осъди Тодор Живков? Комунисти и ченгета като Желев и Димитров ли? И защо само него и единствено за държавна измяна?

 

Брадаткотое Филип Димитров. До 10 ноември 1989 година ползвал привилегиите на потомък на активни борци против фашизма и капитализма. Така влязъл в номенклатурната Английска гимназия, единствена в София. После – в специалността право на Софийския университет. Не на майтап, ако тогава я наричахакривосъдие“, щеше да е вярно.

 

 

 

Комунисти, комсомолци, пионери са в един и същи строй,

винаги – в кражба и в бой[194]

 

 

 

Явно недостатъчно осведомен след пенсионирането му, най-дългогодишният началник на тайната политическа милиция на комунистическия режим, генерал-лейтенант Петър Стоянов, се учудва:

 

В пропагандната еуфория срещу Шесто управление се откроиха два момента в клеветническите атаки и изопачаването на истината. Първи се включиха хора, които в една или друга степен са поддържали оперативни контакти с управлението. Бившият премиер Ф. Димитров, Г. Марков, небезизвестният преподавател в школата в Симеоново на МВР Стоян Ганев,[195] писателят, който получаваше от ДС заплата на полковник до 10 ноември К. Кюлюмов, първи заместник-началник на Шесто управление и наблюдаващ оперативната работа на художествено-творческата интелигенция, Емил Лалов[196] – уволнен от управлението и т.н.

 

От друга страна се изявиха ползвали се години наред от облагите на народната власт деца на бившата номенклатура: Бойко Ноев, Евгений Дайнов, Димитър Луджев, Георги Панев, Юлия Берберян, Свободка Стефанова[197]

 

Георги Панев. Не го помните? А чували ли сте за ЗаконаПанев“, носещ неговото име? Това беше първият опит за лустрация – в научните и преподавателските среди. Активно мероприятие, което не успя да просъществува.

 

Защо? Понеже все пак успя да отстрани неколцина от най-тромавите и некадърните партийни величия от университетите и институтите. Затова, когато БСП се завърна във властта, отмени закона.

 

Но в официалната биография на същия „декомунизатор“ четем: „Депутат в ХХХVІІ, ХХХVІІІ и ХХХІХ Обикновено народно събрание. Председател на Парламентарната комисия по образование в ХХХVІІІ ОНС. Автор и вносител на Закона за обявяване на комунистическия режим в Република България за престъпен.[198]

 

В интервю с „декомунизатораГеорги Панев го питат:

 

Кандидатствали ли сте за член на БКП?

 

Поканиха ме, като се върнах от аспирантура, но им казах, че не съм достоен. За мое голямо учудване – понеже се движех в среди на антикомунисти, особено след 1974-1975 г., научих, че много хора са отговаряли по този начин. Така се измъквахме от капана.[199]

 

Така се измъкваха от капанав незряла възраст. Даже в доста крехка. Защото бях не толкова стар – само на 27, и един от двамата млади висшисти в предприятието, в което ме разпределиха, когато от Районния комитет на БКПотпуснахаединствена бройка за членство в партията. Тя беше предназначена за новоназначен служител с диплома за висше образование. Моят пряк шеф беше и партиен секретар. Предложи ми. Не искал колежкатажена, все пак… При социализЪма равнопоставеността на половете и равноправието между тях важеше, ама не до там.

 

Отказах без увъртания. Рекох: „Ако приема, татко ще се обърне в гроба. Пък и си установил, че не е за мен вашата партия.

 

Шефът отвърна: „Нищо няма да излезе от теб.

 

Позна. Преди няколко години ме срещна единият от двамата му сина. Поздрави ме за телевизионното предаване, което вече бяха свалили от програмата на поредната кабеларка. Призна колко приятно станало на него и на брат му, когато чули да разказвам случая. Защото той има продължение. Васил Димитров, активен борец и мой шеф, не ме предаде. А е бил длъжен спореди изискванията на партийния устав и на приетата дисциплина в тази престъпна организация.[200] Рекох го от екрана.

 

Не се нуждая от свидетели, но те добре знаеха всичко. Баща им го беше разказал. Ядосвал се заради мен. Обричал съм се на безбъдеще

 

За нейна чест, колежката ми също не се съгласи. Бройката пропадна…

 

Е, и? Господ вижда всичко

 

Докато Паневсе движел в среди на антикомунисти“. Ясно, че не се е възприемал като такъв. Този изтърван израз е важен. В цитираното интервю той продължава:

 

Някъде 16-годишен прозрях напълно нещата. После имах възможност по нелегалните канали да чета Солженицин, Милован Джилас – „Новата класа“ – тя отваряше очите много силно. Такъв насилствен режим… Живеехме на партера, спускаха нашите пердетата и баща ми отиваше на прозореца да погледне дали няма някой, за да могат да си говорят в кухнята. В центъра на София[201]

 

Какви са били тези „нелегални канали“? Как по тях Солженицин и Джилас са достигали до Панев и компания? Партията имаше очи и уши навсякъде. Хората не смееха да говорят по телефона. Плашеха се от подслушване. Тайната на кореспонденцията беше мит. Има ли някой, който да не е казвал, че другарите от Държавна сигурност знаят и какво ядем на вечеря?

 

Да виждате корабче да плува по страницата, докато четете тези редове?…

 

Нелегални канали“? Ние да не би да поливаме саксиите, вместо цветята?…

 

Не знам дали сте обърнали внимание на един израз на Панев, съдържащ се в интервюто? Той е: „… Като се върнах от аспирантура“.

 

Къде е била защитена тази аспирантура? Откъде се е върнал? В официалната биография на „лустратора“ са посочени само годината на защитата и темата:

 

През 1974 г. защитава дисертация на тема „Резонансно презареждане на йони на алкалоземни елементии получава научната степен кандидат на физико-математическите науки. Главен асистент и доцент в катедра „Атомна физика“ на Софийския университетСвети Климент Охридски“ от 1975 г….[202]

 

Първо съм длъжен да уточня. За да стане някой доцент, освен на другите, е трябвало да отговаря на едно от две задължителни, неотменими условия. Или да членува в БКП, или да е сътрудник на Държавна сигурност.

 

Доста се интересувах. Не се натъкнах на изключение. Мой познат от юношеството се оказа само кандидатствал за членство в партията. След време лъсна с агентурно досие като преподавател в Софийския университет. Понастоящем е професор. Милиционерски чинове…

 

Веднъж попитах преподавателя от Катедрата по философия на Alma Mater професор Иван Калчев, защо след като е внук на католически свещеник, е влязъл в БКП? Той кротко ми обясни, че вече взел да остарява, а все още бил главен асистент. Искал да стане доцент, но не бил член на партията. След дълги размишления кандидатствал. Приели го вчервената майчицаи лепнал едно „доц.“ пред името си. Асоциациите с комедията „Д-р“ на Бранислав Нушич са несъстоятелни и неуместни. Друг въпрос е, че Калчев също се оказа агент на ДС… Чувам, че се борел за… „гражданските права“ на „македонците“ в България?! Тя лудостта не ходи по животните

 

Та питам: Как, ставайки доцент, Георги Панев се е измъкнал от двете задължителни, неотменими условияили да членува в БКП, или да е сътрудник на Държавна сигурност? А откъде сме сигурни, че е успял да мине между капките?

 

Слава Богу, пак по една „случайност“, през поредната си безработица някъде през деветдесетте наблюдавах пряко по телевизия някакви прения в Народното събрание. По-скоро слушах с половин ухо, защото четях книга. И станах свидетел на следната случка.

 

Разгневен от някакви думи на Георги Панев, бившият съветник на президентаГоцеПърванов и член на СЕМ Иво Атанасовкръговрат на номенклатурата – по онова време депутат от т. нар. Демократична левица, връхлетя трибуната. И с леден тон се обърна към „декомунизатора“. Ще преразкажа, защото не съм в състояние да цитирам достатъчно точно.

 

Социалистът обясни, че е бил активен комсомолец. Членувал е в БКП. Така е станал завеждащ отдел в кюстендилския вестник „Звезда“. Нищо повече. При целия този актив и кариера единственото, което е успял да постигне извън ръководната длъжност на средно равнище в изданието, била екскурзия до СССР. Не го пускали никъде другаде. Но не се оплаква.

 

След което се втренчи в дразнителя си. И полюбопитства, като как Георги Панев, чиято ярка антикомунистическа риторика слуша вече години наред, бил изпратен на двугодишна специализация вХоландия, ако не ме лъже паметта?

 

Иво Атанасов обобщи – излиза, че той, комсомолският апаратчик, членът на БКП, не можел да пътува на Запад. АантикомунистътГеорги Панев бил проводен тъкмо в развита капиталистическа страна и за не кратък срок. И не от друг, а от онази власт, която толкова разпалено сега ругае и обвинява.

 

Накрая Атанасов се поинтересува и от това, как господин-другарят Панев е станал доцент?

 

Опитът на Георги Панев не за защита, а за някакво смислено обяснение, беше от типа на „а вие защо биете малки негърчета“?

 

Преди време този „смелчага“ водеше домочадието си на протестите. И като в милиционерски в канон със съпругата му пееха стиховете, преподадени им в милиционерските школи: „Провокатор.“ „Нещастник.Към кого? Към моя приятел Георги Жеков, който ги разпитваше заради предаването си „Безкомпромисно“ в YouTube. Панев и жена му ръсеха обидите, обаче след като са отминали Жеков и подтичвайки. Да не би обектът на техните „демократичниобиди да се втурне след тях и да ги настигне…

 

Нищожества! Мижитурки! Негодници!

 

Ще речете: Какво диря под вола теле? Човекът е бил съставител на нормативен акт, на който постоянно се позовавам. Само на пръв поглед това е нещо съществено.

 

Опарени от ЗаконаПанев“, другарите са хванали юздите и са държали съчинителя изкъсо, според жаргона на ездачите. Ето защо разполагаме с едно недоносче. На практика то е съставено от обширен преамбюл. Не съдържа почти никаква фактическа част и изобщо не предвижда санкции – лишено от наказателен дял. De jure и de facto представлява декларация, от която не следва нищо.

 

Щеше ли да бъде така, ако документът беше изготвен от истински антикомунисти, борци за свобода? Разбира се, че не. Но партията отстраняваше всеки, който реално можеше да заплаши нейната власт. Закон за действителна декомунизация би изпратил нея като организация в забвението на историята, а главните й дейцизад решетките, при това за дълго.

 

Както още в началото на 1990 г. по коньовичарски ме попита мой по-голям на възраст колега, чийто баща – гимназиален учител по математика, е бил застрелян на улицата на 10 септември 1944 г., навярно от пиян шумкар, на когото някога е писал двойка:

 

Гоше, абе как така вярваш на комунистите от СДС? Нали половината ми бяха състудентивсе деца на активни борци, комсомолски активисти, членове на партията. С какъв акъл допускаш, че комунистическите величия ще поканят теб и такива като теб, за да ги натикате в затворите, да конфискувате имуществото им и да постъпите с наследниците им така, както те с нас? Абе ти луд ли си? В чии ръце бяха войската, милицията, пожарната, митничарите, пощаджиитеуниформената въоръжена власт, на 10 ноември 1989 г.?

 

Когато чу моя отговор, продължи:

 

А у кого бяха, когато ти се събуди на 11 ноември 1989 г.?

 

Като ме видя, че се почесвам, тоест – вдявам, ми повтори:

 

Ти луд ли си да се занимаваш с глупости? Тия разбойници няма да ви дадат властта ей така, доброволно, за да ги избиете, да ги заключите, където им е мястото, и да пратите децата им да бачкат в лагерите. Бегай, връщай кравите, бе! Не се занимавай с идиотщини.

 

Не всеки е имал Пешо Хаджийски до себе си, Бог да го прости

 

 

 

Нашествието на „демократите“[203]

 

 

 

Това беше четвъртото ми изтрезняване след онова през 1968 г., когато Западът остави войските на Варшавския договор безнаказано да нахлуят в Чехословакия. И безучастно наблюдаваше как съветските и източногерманските танкове газят мирни граждани. Като в същото време бръщолевеше заправа на човека“…

 

Второто – в края на ноември 1989 г. Колега от телевизията ме покани да учредяваме независим журналистически съюз. Бях много болен, неизвестно от какво. Кварталните доктори не бяха в състояние да поставят диагноза. В поликлиниките нямаше плаки за рентгенови снимки. Светъл социализъм!

 

Чак след два месеца и половина установиха – вирусна бронхиална пневмония… Но тогава отидох на уговорената среща. Бяхме се събрали пет-шест души – „инициативно ядро“. Докато бъбрехме най-общи теми, към нас приближи позната фигура и ни поздрави със: „Здравейте, господа!

 

Краката ми се подкосиха. Не от болестта, а от страх. „Как така „господа“, при това изречено от този? Заоглеждах се, за да зърна приближаващи ченгета, които да ни прибератна топло“. Нищо такова не се случи. Разговорът продължи…

 

Онзи, който ни поздрави по този забранен от 43 години начин, беше Иван Денчев. Познавах го от пресконференции. Работеше във вестник „Кремиковски металург“, където оглавяваше първичната партийна организация на БКП. После разбрах, че станал главен редактор на партийния орган в Сливница. Тогава, седмица-две след 10 ноември 1989 г., отникъде, „Здравейте, господа!

 

Сега познати от комунистически семейства се надсмиват на такива като мен – били сме големи шубета. Не било толкова страшно. Веднъж жената на мой близък приятел изпадна в такава ярост от подобни подигравки, че за малко щеше да набие един такъв.

 

Те нямат представа какво означаваше да си от семейство, обявено забуржоазно“. За децата наврагове на народа“, накулаци“, изобщо да не отварям дума. Бащите на въпросните ми познати са пазили рожбите си със своите партийни билети. Те са били бронята, зад която са се чувствали по-свободни. Всички деца на комунисти бяха предпазени в някаква степен.

 

Нас нямаше кой да ни брани освен Господ. Кой има представа от това да вижда ужаса в очите на баща си. Колцина сте израсли с: „Ш-ш-шът! Да не си казал и дума от онова, което се говори вкъщи!

 

Съпротивата на родителите ми беше друга – пасивна. Мама винаги чистеше къщата на комунистически празници. Даже тупаше килими и черги. Когато някой й правеше забележка, отговаряше, че през останалото време е заета.

 

А тате редовно ме водеше на черква. Все в „Свети Александър Невски“. „Да ги улесним, да ни видят“, както се подсмихваше…

 

За третото ми разочарование помогна мой приятел от Люксембург, Бог да го прости. Изгарящ от температура, гледах по телевизията румънскатареволюция“. Разгорещявах се…

 

Един ден телефонът позвъни – той. Вече нямам причини да спестявам името му. Ръката на другарите не може да го стигне в другия живот… Камен Попов, художник.

 

Изслуша възторга ми от румънците и с нескрита ирония в гласа ме попита:

 

Жоро, нали си бил в казармата?

 

Като чу утвърдителния ми отговор, продължи:

 

Според теб възможно ли е в армията някой да наруши единоначалието, върху което тя е изградена и се крепи? Как ти се струва това, че танкистите, обикновени войничета, на своя глава са обърнали дулата на танковете? Някой им е заповядал, не мислиш ли? А тамошните офицери, както и при нас, са все комунисти. Членството в партията върви успоредно с пагона. Излиза, че комунисти са издали заповеди да се стреля по ръководителите на комунистическата партия. Не ти ли се струва странно, да не кажа – невъзможно?

 

Изтрезнях. Два-три дни по-късно научих кой е Йон Илиеску. Все едно тук Александър Лилов, да речем… Свален от висок пост висш комунист. Дълги години брат му беше собственик на румънската част от фериботаОряхово-Бекети спъваше строителството на Дунав мост 2

 

Откъде се взехадемократитес бради и домашни дрешки? Как откъде? Естествено от яслите в оборите на БКП и Държавна сигурност.

 

Първо се появиха неизвестните: Желю Желев, член на БКП, Петко Симеонов, член на БКП, син на активни борци, Георги Спасов, член на БКП, син на активни борци, Стефан Гайтанджиев, член на БКП, Румен Воденичаров, наследник на комунисти, неогласен агент, Костадин Тренчев, агент, потомък на Георги Димитров и на Никола Вапцаров, Димитър Луджев, комсомолски активист и номенклатурно чедо, Ивайло Трифонов, член на БКП, свързан с кръга около генерал Любен Гоцев, Стоян Ганев, член на БКП, защитил аспирантура в Москва, аспирант и на Нора Ананиева, преподавател в милиционерската школа край Симеоново, женен за съветска гражданка, Емил Кошлуков, с поведението си в затвора и след това доказал, че е неогласен агент, Блага Димитрова, членка на БКП, сталинистка, Александър Каракачанов, член на БКП, син на активен борец, Любомир Собаджиев, син на активен борец, Христофор Събев, син на активен борец, Едвин Слугарев, неогласен агент и опортюнист, ЛюбомирПъпкатаПавлов, неогласен агент, син на активен борец, Йордан Василев, неогласен агент, Николай Василев, член на БКП, син на активен борец

 

После, по решение на Секретариата на ЦК на БКПвъзстановиха“ някои стари партии. БРСДП начело с Петър Дертлиев, БЗНСНикола Петков“ – Милан Дренчев, РДПЕлка Константинова, Александър Йорданов, Михаил Неделчев, на много места посочени като неогласени агенти

 

 

 

 

 

 

 

Тъпо, тъпо, тъпо! Чист закъснял ленинизъм. Смешно и жалко. „Политическата власт“, „избори“, „легитимност“… Каква обърканост комунисти и демокрация! Да пази ГосподИ как приспиваха хората. Ораторите – все членове на БКП. Но имаше енергия. А сега?

 

Дали не ми е лесно днес, от разстоянието на времето?

 

 

 

Преобразуването на злото в тривиалност,

измамата – във всекидневие, до пълното свикване с него

 

 

 

Предлагам поглед отвън, на германска медия. Но пак с помощта на старите телевизионери. Същите, за които другарката от митинга на СДС в Перник зовеше да бъдат махнати. Един от тези, които ще зърнете, е другарят Дончо Папазов. Младите може да не знаят, но двамата с покойната му съпруга се прочуха с пътешествията из океаните с яхтатаТивия“. От TVТиВиТелевизия, понеже плавателният съд беше купен по заповед на главния зет на народната република Иван Славков, докато я оглавяваше.

 

Преди двайсетина години офицер от Държавна сигурност, действал в консулството в Истанбул, ми разказа за едно от преминаванията наТивияпрез Босфора. Служителите на дипломатическото представителство били задължени да я посрещнат. Същият Дончо Папазов им връчил цял чувал с телеграми, адресирани до ЦК на БКП, до Постоянното присъствие на БЗНС, до Батето“, до… Накрая, разбира се, без Папазови да знаят, изпратили само еднадо генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков

 

После Юлия и Дончо Папазови се оказаха… „репресирани“. Да, и те. Разведоха се. Дончо се ожени за моя бивша колежка, фотографка. Джустана Юлия Гурковска и оглави кабинета на другаря президент Желю Желев. Живеела на семейни начала с небезизвестния любимец на западните антикомунисти Иван Кръстев,[204] сина на Йото Кръстев – завеждащ отдел в ЦК на БКП.

 

Демокрация!“

 

 

 

 

 

През първоначалните месеци след 10 ноември 1989 година даже комунистите жадуваха промените. На мнозинството нашенци тоталитарният режим и Живковата тирания бяха дотегнали. Е, измамиха ги. Докато викаха по митингите, другарите крадяхабезогледно и в особено големи размери. После Иван Костов и комунистическо-ченгесарската му шайка ги дообогатиха и узакониха.

 

Толкова.

 

Оказа се, че основателят и издател на малотиражкатаПро & Анти“, която заблуждаваше публиката с примитивния си и фалшив антикомунизъме бил офицер от Държавна сигурност. Точно така, имам предвид Васил Станилов – капитан от Шесто управление, назначен лично от Ангел Солаков. За целта депутатът от СДС е подал съответната молба. Син на комунист, петнадесетина години преди това е бил вербуван за агент на Държавна сигурност.

 

Преди време гледах предаването „Телевизионна утрин“ на медията, предоставена на изполица на личния телохранител на Андрей Луканов – назначения „банкер“ и милионер Георги Агафоновбивш борец и агент на ДС.[205] Не помня дали по онова време неин директор беше потомственият комунист Велизар Енчев, офицер от Държавна сигурност. Но във всички случаи събитието се развиваше след като този партиен многобоец, минал през БКП, близък до БСП, после до „Атака“, а понастоящем в някакъв нов отечествен фронт, съставен от „спасители на нацията“, беше приключил своя дипломатически мандат.

 

Точно така. Преди това, по предложение на външната министърка от СДС, другарката Надежда Нейнски – тогава Михайлова, с одобрението на „синияпрезидент Петър Стоянов, офицерът Енчев беше назначен от „деснияпремиер Иван Костов за посланик в Република Хърватия!

 

И тъй, в онази „Телевизионна утрин“, изтъкнатият комунист и офицер от Държавна сигурност Горан Готев обясни, че не се плаши от Иван Костов. Напротив, сподели как се засекли в чужбина. И тогавашният журналист от вестник „Думапоздравил действащия прекалено мургав за българин министър-председател, задетоне се разправил с комунистите“.

 

На което Костов реагирал, възкликвайки от изненада: „Как така? Нали родителите ни бяха комунисти?[206]

 

 

Защо толкова години след това членът на БКП Желю Желев, марксист по собствено признание, още не обелваше дума за разграбеното остатъчно национално богатство? Как никой не поиска да бъде дирена отговорност за това, че активи за около 70 до 100 милиарда долара бяха подарени за двадесетина милиарда!

 

Вече знаете какви бяхаопозиционерите“? Откъде се появиха. Избра ли ги някой.

 

Секциите за слухове, вицове и легенди при отдел „Пропаганда и агитацияна ЦК на БКП съвместно със съответните мисловни центрове и инкубатори на ченгета при Държавна сигурност родиха митологията на т. нар. преход. Тя нарастваше по обем. Ако днес издадат сборника от лъжи и митове, обемът на книгата сигурно би надхвърлил този на Вехтия завет, откъдето събирачите на легенди са преписвали.

 

Онова, което превръщаха в реалност, беше толкова нелепо, че само кръгъл идиот би му се вързал. Тук хвана декиш. Например, показваха по телевизията как Андрей Луканов изнасяше уроци по демокрация надемократите“! Показах ви един от тях. Сценаристите пренаписваха част от сценария в движение, както се казва. Стигна се до там, че накрая ликвидираха главния драматург на туземния ни компартиен Холивуд – самия Карлович.

 

В същото време, авторите на сценария обучиха свои наследници. Те успяха да набият в чутурите на озверяващото от бедност, остаряващо и стопяващо се население мита задобрия диктатор“. Постигнаха го чрез медиите. Основните са в същите ръце, както и преди 10 ноември 1989 година. Мутрите и имената са неизменни.

 

През февруари 1990 година това беше впечатлило онази пернишка седесарка от видеосвидетелството, която се обръщаше пламенно към множеството на митинга сдругарки и другари“. През онези ранни времена на известни промени тя е поискала смяната на тези продажници.

 

Почти 27 лазарника по-късно местят същите фигури из телевизиите, радиостанциите, печатните издания. Достатъчно дълго съм ги споменавал. Въпреки че остаряват, чорбаджиите им ви ги предлагат като истински гювендии, каквито са. Нямаше да е така, ако не ви интересуваха. Но вие ги харесвате. По този начин влизате в коловоза, по който каруцата на злото отнася всинца ни към неестествения финиш. Преобразявате злото в рутина, с която се свиква.

 

Днес легендата зацар Тодор Правешки“, при който всички били равни и са ходили на море, без да споменавате еднаквостта на плебеите в бедността, е по-жива от всякога. За новите поколения примитивът даже е герой“. На това ги учат вкъщи.

 

 

 

 

 

Явно никога не съм бил част от народа на Тодор Нищожний.

 

Изглежда сатаната се забавлява. Защото подредените ликове на Б.Б., Румен Радев, Цецко Цачев, наедрелите фигури на Илияна Йотова, Иван Костов, протежето му Корнелия Нинова, още по-кривата муцуна на Филип Димтров и така нататък, все едно са излезли изпод недодяланите ръце на един и същ неук скулптор. Той е работил по портрет на сатрапа на правешкия каскет. Освен, че чисто физически приличат на него прима̀та, те са без собствена физиономия. Като произведени на конвейер.

 

Автентичните антикомунисти – не настоявам, че са ангели; няма жив човек, който не е съгрешилбяха изтласкани. Говоря не само за политическите затворници, много от които се оказаха или негодници, или примитиви. Имам предвид и продължителите на семейните традиции отпреди Руско-Турската война от 1877-1878 година. Ако щете – и някои наследници на патриотичната буржоазия до средата на века, които бяха носители на висок морал, достойнство, образование и всевъзможни други полезни качества. Неоспорим факт.

 

Уви. Не ги припознахте. Така тръгнахме от 10 ноември 1989 година и стигнахме до тук:

 

 

 

 

 

Изпростява народът“ – отсъжда внучката-правнучка на най-простия възможен тъпанар, който цели 35 лета ни яхаше.[207] Все едно се е пръкнала в семейство на патриции с хилядолетни корени и най-малкото две-три оксфордски образования. Не – случило се е в потурите на циганиски убиец и тиранин, лишил от живот стотици хиляди. Един от главните виновници за настоящата ни свръх тежка участ. Тя, „извисената аристократкас лондонска диплома, произнася присъдата на своите „благородническиродове от село Правец, Софийско, и от украинска Номенклатурия, над нас.

 

Унизително ми е, надменното „никой не може да съди“, изречено от правнучката-внучка на Тодор Живков. Даже е обидно. Тя не се смята за виновна. Затова с удоволствие е приела да е богата и материално преуспяла, като наследница на сатрапи и крадци. Постигнали базата за нейните „успехис масови кланета и грабежи, с ликвидирането на българския народ и държава. Майка й учеше в Лондон, тя и сестра йтоже. Докато нейният дядо-прадядо размахваше бича, за да подкарва тукашното стадо към Москва.

 

Да не я съдя ли? Осъдил съм нея, целия й род, всички като тях. Блаженстват, защото не съм на власт. Да им отнема всичко, и да ги оставя голи и боси на милостта на техните червени фашисти. В това число – бащата и свекъра на интервюиращата. Ако не получат съчувствие и помощ, нека проституиратза една шкембе чорба.

 

Не било правилно всеки да прави каквото си иска? Нима не почувствахте, как без да ще, тази твар се издаде: иска й се отново само тесталинистката върхушкада има право на свободно придвижване и всичко останало.

 

Никакво снизхождение към комунистическата номенклатура, чиято представителка е перхидролената полуциганка с баща советский человек! Ако не е така, извергите ще върнат тоталния страх и несвободата. Не съдете по изрисуваната външност. Съществото е изтъкано от зло и злоба. Как би размахало сопата!…

 

Дегенерати! Чудовища! Демони! Безчувствени зверове!

 

А Западът, който ги приема? Ами туземните нидемократи“, вечно уредени с високоплатени служби?

 

Прислужници и нагаждачи, като Едвин Слугарев и Филип Димитров – мимоходом, да не правя списъци – за които Янко Янков съвсем основателно твърди, че сахора, на които са били възложени нещата“, намериха своите продължения. Ето един такъв – пълно нищожество, селяндур от най-ниска проба, образцов „минетчия на комунистическата партияпо израза на Костадин Чакъров. „Пръдльо“, както казвал „Батето“.

 

Смръдливецът, около чиято чутура партията чрез Иво-Прокопиевците оформиха ореол наинформиран“, се ожесточава при защитата на ортодоксална комунистка.

 

 

 

 

 

Интернационалното Братство е успяло да изгради глобална мрежа от нищожестваклозетници, които да го обслужват. Да му мият дупето и да пият водата.

 

Quid aliud merentur nos digna?[208]

 

 

 

Имате новонатъкмени диктаторчета: тук, в САЩ,

догодина – във Франция и Германия…

Дано сте доволни, нали сте „значими“ и ги „избирате“?

 

 

 

 

Предстои финалът на cette longue marche particulière ou longue tournée[210] из полесраженията и пътищата на световната революция през ХХ век. Който е имал търпението да прекоси всички места, през които се опитах да ви преведа и да ви покажа, е схванал: Това беше запознаване с практиката, наричана сталинизъм. Едва ли съществува по-закостеняло, безжалостното и ретроградно течение в комунизма, както и да го наричате. Без съмнение неговите разновидности фашизъм, националсоциализъм, фалшива либерална демокрация са се настанявали във властта за известно време. Така е и днес. Но в края на краищата все иде реч за комунизъм.

 

И днес сталинизмът не желае промени. Типично за него. Наблюдавате с какво раздразнение и ярост видимите дейци на новия световен ред се нахвърлиха като зверове над Доналд Тръмп. Бъдещият президент на САЩ – дали, след като вече искат отмяна на решението на електоралната колегия (вижте илюстрацията) – просто изпълнява повелята на Братството. На онези, които Бенджамин Дизраели и Валтер Ратенау, определиха като власт, невидима за онези, които не са зад кулисите. А други, по-съвременни автори, като „наднационален клуб, съставен от 300 души, познати в шпионските среди като Олимпийците“.[211]

 

Сталинизмът не може да допусне кардинални реформи. Затова политическата система, обществените отношения, самото мислене постепенно спряха своето развитие. Ще повторя още веднъж – сталинизмът е специфична форма на отчуждение на трудовия човек от властта, която той е постигнал благодарение на революция с всички тежки последици в политическата, икономическата, социалната и духовната сфера, съпътстващи това явление.

 

Определяйки сталинизма, простете, можете да изброите редица черти, които го характеризират. Една от тях е безалтернативността на развитието. След революцията целият широк спектър от революционнирецепти“ безжалостно се сви. Често не самият живот, а кабинетните стратези правеха избора между две или няколко алтернативи.[212] Методическият ключ за избор на алтернативи беше прост: всичко, което не съвпадаше с неговите, Сталиновите възгледи, постановки, цели, естествено биваше обявявано за антиленинско, контрареволюционно, Враждебно. С времето това щеше да стане правило на държавността.[213]

 

Няма много за разсъждаване. Човек просто следва да отвори очи и да прогледне обкръжаващата ни действителност. Нима днесевроатлантическите ценностиимат алтернатива? Или „пазарната икономика“, която не съдържа нищо пазарно – чист монополизъм? А какво ще речете за „либералната демокрация“, прегърната с такава лекота от другарите, които налагаха „народнатас щик и бич?

 

Предложите ли други решения и пътища, различни варианти и възможности, ще ви обявят – най-меко – за популисти. Но нищо чудно да ви лепнат далеч по-зловредни етикети, застрашаващи дори свободата ви – „реакционери“, „врагове на свободата и демокрацията“, „фашисти“, „неонацисти“, но също така – „комунисти“, не дай Боже – „антисемити“!

 

Лъжа ли? Не е ли едно и също? Сега, като имате насока за съпоставка, можете почти безпроблемно да различите истинското съдържание зад примамливите лозунги и маските на онези, които ги издигат. Още в края на деветнадесетото столетие се срещали мислители, които прозрели, че ни заплашва тоталитаризъм, скрит зад привлекателни, сияйни формулировки.

 

Погледнете илюстрацията. Тя е отпреди дни. Взех я от страницата с мнения на водещия се за „десен“ и „консервативенлондонски вестник “The Daily Telegraph”, възприеман като сериозен. В публикацията се обсъждат „либералните маневри за прекратяване на свободното слово“. Струва ви се странно, понеже вярвате, челибераленозначавасвободен“?

 

Нищо подобно. Отколе на Запад с либерали обозначават политическата левица. Онази, която, по думите на Владимир Буковски, възникнала от меншевикитесоциалистите. Но те не срещали сериозни проблеми, когато се е налагало да се обединят с болшевиките комунистите.

 

Политическите системи не са материални. Невъзможно е да ги докоснете. Те възникват в сферата на идеите. Материализират се чрез прилагането им в живота. Представляват невидима мрежа от връзки между хора, обединени от общи или сходни представи за битието и духовността и еднакви цели. Най-често духовното в неговия истински смисъл отсъства. Поднасят го изкривено, пречупено през призмата на подходящия светоглед, оформен от съответната идеология.

 

За да разберете какво представлява системата, непременно трябва да разберете що за фигури са онези, които я изграждат и олицетворяватлицата на представителната власт authority. Ала те са междинното звено между вас и истинските проектанти и собственици на системата за управление. Искате ли да схванете всичко и до край, следва да се задълбочите, като проучите и разберете връзките и отношенията на видимата власт с други, скрити сили. С реалната власт power.

 

Вгледате ли се по-внимателно в миналото на партийните лидери, държавниците, даже ръководителите на обществени организации и сдружения, които излагат пред погледите ви по витрините на магазините за политика, ще имате шанса да проумеете. Тогава може да ви дойде друг акъл и да подирите съмишленици за евентуални битка за свобода, справедливост и напредък чрез всеобщо равенство пред закона. Всичко останало са залъгалки за пеленачета

 

Сталин използвал епитети от сорта на „галимация“, което ще рече „брътвежи“, ако не знаете. Или „пошли дребнособственически аргументи“, „убожество“ – „нищожност“, „троцкистки контрабандити“…

 

Как комунистите наричаха нашите предци? Най-страшното беше „враг на народа“. После – „кулак“ и „контрареволюционер“. Типично по сталински. От което следваше „антинароден“, като знаем, че комунистите нямат родина и народ, „бивши хора“ и „деца на врагове на народа“.

 

В наши дни те и наследниците им отново впрягат мекия силикон в чутурките си, за да ни обвиняват в нещата, които правеха и завещаха на потомците си да вършат. Не сте ли виждали, чували или чели, как някой болшевик, чието ниско челце е било жигосано с червената петолъчка в СССР, сочи разумен и мислещ човек и го заклеймява срубладжия“, „московски агент“, „кремълска пета колона“… А стадото, изостанало в развитието си и неосъзнало кое е рожденото място на комунизма и неговите идейно-практически течения, мучи в хор, пригласяйки на диванетата с остри кагебистки кинжали, скрити под червените им плащове.

 

Вече припомних, че основополагащият принцип на хомеопатията гласи: “Similia similibus curantur” – „подобните се лекуват с подобни“. Как да се излекуваме от сталинизма, независимо от демократичните либерални дрешки, които е нахлузил? Ще повторя: Съществува само един начинчрез наша власт и прилагане за определен срок на сталинизъм с обратен знак. Насочен срещу тяхпредрешените комунисти, които не са нищо друго, освен вълци в овчи кожи. Като този сталинизъм недостига до техните крайности. Все пак ние сме хора, а не комунисти, нали?

 

За да се изцерим от тежката зараза на комунизма, която обрича българите на фатален край, следва да използваме комунистическите методи и средства. На първо място това изисква да се преборим със себе си. Да унищожим сталиниста, промъкнал се в същността ни. Да се откажем напълно, изцяло от тази религия на егоизма, замаскирана зад понятието за комуна. Истинското значение на думата „комунаедоброволна общност“. Не насилствено наложена. Комунизмът и неговата висша проява сталинизмътпредставляват колективистична, съветска религия, която изключва личността с нейните индивидуални особености, възгледи и права.

 

Комунизмът – фалшивата демокрация, либерализмъте нещо като свещен орден, необявена масонска ложа. В него властва лидерътвеликият майстор, най-често представян като господар, даже обожествяван. Той се обгражда от калфи и чираци. На тях им се налага – не, задължително е – постоянно да засвидетелстват своята преданост направилнаталиния и вярността си към лидера. Например – на евроатлантизма, на либералната демокрация, на регулираната пазарна икономика, което вади последното от пазара… Също така – на президента или министър-председателя, макар не в степента, позната от тоталитарното наследство в Изтока.

 

За да оцеляват в тази „висшасреда на привилегии, удобства и лукс, правилата на системата ги принуждават неотклонно да спазват принципите надемократичното съществуване“. Което ще рече – партийната дисциплина и подчинението на йерархията, мултикултуризма, политическата коректност, неотменимостта на истинатаза холокоста, признаването на една единствена и неоспорима религия еврейската, родила комунистическата догма. Верската доктрина, която е станала неразделна част от юдейската псевдо история и измамната талмудска върховна правда“… Различни мнения не се допускат. Осъждат ги.

 

Врагоманията, перманентното „откриванеи посочване на неприятелски сили, е друг важен белег на сталинизма. Неговите представители не могат да живеят без врагове. Неприятелите и заплахата от тях съставляват единствената хранителна среда, в която могат да виреят. Джордж Оруел е описал това по блестящ начин.

 

Навремето разделиха света на две големи части. Сега, след като опитаха да се гушнат и да заживеят дружно, комунистите се провалиха. Първоначално изиграха отвратителна театрална постановка, та от нея да изплува образът нановия враг“ – международния тероризъм. Никой не го бе виждал. Но те – другаритесе бореха с него. Смешно положение, наподобяващо схватка на боксьор със сянка.

 

Сетне едните обявиха, че неговите размити черти са придобили по-ясен и конкретен рисунък. Представят въображаемия неприятел като… „ислямски тероризъм“. Удобно изтриха от паметта на хората, че групировките, които представят за този вид неприятели, бяха тяхно творение. Не друг, новоизбраният американски президент Доналд Тръмп натякваше този факт многократно по време на предизборната си кампания.[214] От няколко години „се сдобихас още един нов-стар врагРусия, вече не във вида СССР. Далеч по-малка и уж по-слаба, ама надали.

 

Винаги след такива кампании, обединявайки се, комунистите напускат комфортните сидемократичниукрития, за да се нахвърлят върху всяка проява на различие. Няма значение в коя страна се развива действието. Ленин започнал борба срещу сектантите. Сталин организирал преследвания на троцкистите. След 9 септември 1944 година наместниците на Кремъл приложили челния съветски опит и обявили война дори срещуврага с партиен билет“. Десетилетия по-късно бяхме свидетели на „отлюспваниятав така наречените демократични сили, на седесета с тирета, на куп социалистически и земеделски организацииполитколхози.

 

Преди това в САЩ демократилиберали, тире – социалисти, и републиканциконсерватори – тире – троцкисти, се обединяваха срещу общи врагове, кандидатстващи за президент – например Бари Голдуотър, Джордж Уолъс, Рон ПолТези хора бяха сатанизирани. Толкова лоши неща, колкото съм чел в тукашния комунистически печат за Бари Голдуотър, комай не съм срещал и за Хитлер. (Сталин винаги остава извън обзора на журналята.)

 

Та така стигаме до две знакови събития.

 

Помните ли, как през 2006 година БСП издигна Георги Първанов. И когато се стигна до балотаж между него и вожда наАтака“, СДС, ДСБ, ДПС, БЗНС, ВМРО, Гергьовден и останалите се прегърнаха и агитираха да се гласува за Георги Първанов? Надка Михайлова и Иван Костов, съответно лидери на СДС и ДСБ, приканваха от телевизионния екран да бъде подкрепен агент „Гоце“! Забравихте ли?

 

Само и само да не допуснатслучайноВолен Сидеров да стане президент. Тогава не се беше заявил с истинската си физионимия и имеКобзон… Беше важно да се угоди едновременно на Запада и Русия.

 

Малко след това имаше повторение на същото remake, наактуален български“ – влюлкатана съвременната „демокрацияФранция. Социалисти, голисти, центристи, еколозикомунисти от всевъзможни разцветки, създадоха единен фронт срещу кандидатката за президентското място от Националния Марин Льо Пен.

 

Ами внезапното посещение на Барак Обама в Британия през тази пролет, за да проповядва против Brexit? Което представляваше намеса във вътрешните работи на държава, претендираща да е независима и велика сила при това…

 

Ще ви спестя множеството войни и агресии срещу суверенни страни, които представляват държавен тероризъмсталинизъм от най-чиста проба.

 

Какво друго показват тези примери, които мога да продължа доста? Само още едно, главното: Сталинизмът владее планетата. Не, не си внушавам и не съм фанатик. Нито съм обсебен от някаква „конспирология“. Имам сетива и ум, и ги използвам по предназначението им.

 

Всичко това се прави в името на някаква вяра в светлото бъдеще. Като в синагогата, който е извън нея, е обречен. Лишават го от всякакви перспективи, от градюще благоденствие. То не му се полага

 

Аман!

 

 

 

Famam curant multi, pauci conscientiam[215]

 

 

 

Какво постигна Западът с това? Превърна се в социалистическа сатрапия, все повече застрашаваща свободата и правата на отделната личност. Както многократно заявяваше в своята предизборна кампания Доналд Тръмп, „САЩ вече са страна от Третия свят“. Този вид държави не се отличават с особени свободи и човешки права, със съдебни системи, раздаващи реална справедливост.

 

Дали Европейският съюз не се е запътил натам? Нищо подобно. Той е създаден като тирания на малоброен самозван елит. Не е нищо повече от комунистическа диктатура, чиято цел е поробването на народите на Стария континент. Ковачите на новия световен ред скалъпват от Европа здрава брънка от веригата му, на която да може да се разчита. Преди повече от десетилетие живеещият в Англия бивш съветски дисидент Владимир Буковски предупреди, че:

 

Европейският съюз е чудовище, което трябва да бъде унищожено. Колкото по-рано, толкова по-добре.[216]

 

И понеже познава горе-долу еднакво добре и двете привидно антагонистичнисистеми, разкри общите характеристики на московския и брюкселския Съветски съюз:

 

Европейският парламент е избран на базата на пропорционалното представителство, което не е истинско представителство. И за какво гласува той? За дела̀ на мазнините в киселото мляко, за такива неща.[217] Това е нелепо. То повтаря задачите на Върховния съвет [на СССР]. Средностатистическият депутат в него може да говори в Камарата само по шест минути на година. Това не е истински парламент

 

Съвсем не е случайно, че например, Европейският парламент ми напомня Върховния съвет [на СССР]. Той прилича на Върховния съвет, защото беше проектиран така. По същия начин, когато погледнете Европейската комисия, тя прилича на Политбюро. Искам да кажа, че съвсем точно го дублира, с изключение на факта, че сега Комисията има 25 члена,[218] а Политбюро имаше 13 или 15 члена.

 

Извън това всичко останало е съвсем еднакволипса на отчетност пред когото и да било и въобще без преки избори на членовете. Когато разгърнете тази ексцентрична разработка на Европейския съюз по съставянето на регулации с обем 80 000 страници, все едно разглеждате Госплана.[219] Ние имахме организация, която планираше всичко в икономиката – до последното винтче и гайка, пет години предварително. Същото става сега в Европейския съюз. Ако се вгледате в образците на корупцията в Европейския съюз, ще видите, че те са съвсем същите като съветските. Като започнете от върха към дъното вместо от дъното към върха…

 

Струва ми се, че Европейският съюз, както Съветския съюз, не може да бъде демократизиран. Горбачов опита да го демократизира и той се разпадна. Този вид структури не могат да бъдат демократизирани[220]

 

Ще допълня, че и названията на длъжностите в Европейската комисиякомисари, са същите, както в Съветския съюз от времената на Ленин и Сталин

 

Идентичен случай, както се шегувахме, е и НАТО. Разпуснаха Варшавския договор, за да се влеят членките му, без Съветска Русия, в Североатлантическия пакт. Пак подобно на съветския блок, една държава-вожд стои над всичкиСАЩ. Този Североамерикански съветски социалистически съюз на практика почти издържа организацията, както по-рано СССР нейния опонент.

 

Съвсем не е случайно, че начело на Евросъюза и НАТО са поставени комунисти. Председател на Европейския съвет е Доналд Туск, агент на Stasi и КГБ с псевдоним „Оскар“. Тези дни лъсна, че е бил съучастник на Путин при убийството на полския президент Качински;[221] Жан-Клод Юнкер и Йенс Столтенберг – членували в комунистически партии.

 

Европейската комисия гъмжи от комунета. Не правят изключение и правителствата на държавите, които го формират. Тукашната Чалгарска номенклатурна България е своеобразна челничка: отиващият си и идващ държавен глава, председателите на парламента и на правителството са членове на БКП.

 

Западът се докара до там, че да отблъсква все повече хора. Красноречиво беше „сърдечнотопосрещане на Барак Обама в Атина. Вижте репортаж от него.

 

 

 

 

 

Заразените с комунизъм, покварил съзнанието им, както и агентчетата на сталинизма, ще рекат, че протестиращите в гръцката столица са комунисти. Може и да е вярно, макар едва ли всички. Но далеч по-комунисти са Барак Хюсеинович и домакините му, начело с отявления болшевик Алекси Ципрас, представител на ΣΥΡΙΖΑ СИРИЗА. Което е съкращение от Kоалиция на радикалната левица.[222]

 

Кои сакрайно левите“, навсякъде по света? Комунистите, в различните им деноминации – марксист-ленинци, сталинисти, троцкисти, маоисти, чегеваристи… За първи път южната ни съседка е управлявана от явни комунисти, в т.ч. партията Независимите гърци, квалифицирани като „крайно десни“, „национал-популисти“, с една дума – неонацисти.[223] Което е едно и също.

 

Ала постепенно пада маската, която закриваше образа на врага, наречен „ислямски тероризъм“. Както е постановил Господ, на този святняма нищо потулено, което не ще бъде разкрито, и укрито, което не ще стане известно“.[224] Полека-лека камуфлажната дрешка на западната пропаганда и военщина се свлича. По този начин на светло блясва неподозирана истина. Дали истинският враг в Ирак е продуктът на ЦРУ, наречен Ислямска държава? Предлагам свидетелство:

 

 

 

 

 

Как ви се струва? Излиза, че жителите на Мосул са с Ислямска държава и против предвожданата от САЩ неестестевена иракско-кюрдска коалиция. Какъв помияр е кюрдският лидер Барзани съдете по факта, че американците убиха брат му. А той подви коленца пред тях. Кюрдите са народ от убийципо ген са такива. Основно те са клали арменците през 1915 година.

 

Ако в Ислямска държава колят, режат глави, защо хората я следват? Вече излязоха доказателства, че сцените с обезглавяванияса постановки, заснети в студиа на Запад. Както онези трагични каритини от Сталиновите концлагери, пробутвани ви като снимки и кинодокумунти от… „холокоста“! Редакторите от “Euronews” се постараха да „поправят грешката“. В стенограмата липсва “Daesh”. Казва се: „когато те напуснаха“… Кои са „те“? Кому е потребно това подправяне?

 

 

 

Quam difficilis imperium potestatem custodia est[225]

 

 

 

Накрая ще представя още един пример. Той е от белгийската столица, която е такава и на Европейския съюз. Той е от сряда, 15 ноември тази година. Тогава правителството на кралството хвърли полицията срещупротестиращите военни на Негово величество. Признавам, че мисълта за такова чудо не ми беше минавала през главата.

 

Униформените от войската демонстрираха несъгласието си с увеличаването на възрастта за пенсиониране от 56 на 63 години. Не е малко. Пък и това е въдичката, на която са се хванали, когато са приели да влязат в армията. Протестираха невъоръжени и без военните си облекла.

 

Посрещнаха ги други униформениот силите за опазване на реда, сред които не малко жени. Милиционерите не само биха армейците, но им пуснаха и сълзотворен газ. Сякаш да им напомнят за отбелязваната по същото време годишнина от Първата световна война, когато подобно оръжие било използвано за сефте…

 

 

 

 

 

Колко по-добре им беше на белгийците без правителство! Даже на военните. Ако това не е сталинизъм, кое е, драги мои?

 

В крайна сметка сталинизмът започна да олицетворява отрицанието на всичко, което не съответстваше на неговия „вожд“. В безалтернативността на идеите, на политическите и обществените концепции, се крие един от най-дълбоките източници на нашето тежко състояние. Сталинизмът е не само духовно, но и обществено заболяване. Той е антипод на общочовешките ценности, разцвет на авторитаризма.[226]

 

Днешните лидери не само в Европа и САЩ, почти по цялата земя, вършат всичко това напълно съзнателно. Наясно са, че появата на други схващания биха застрашили собственото им положение, както и властта на техните господари. Направо – устоите на цялата налична обществено-политическа постройка, на наложения световен ред.

 

Наистина, колко трудно е да се запази властта!

 

Доналд Тръмп не е личността, която застрашава Тяхната Система. Той е нейна издънка. Даже личните му интереси диктуват да я запази.

 

Кое е най-лошото нещо в Доналд Тръмп? Лъжите? Расистките стереотипи? Омразата в резултат на предразсъдъци? Предполагаемата му неподготвеност? Очевидният му отказ да приеме демократичните резултати? Всички тези неща са достатъчно лоши. Но те не са най-лошите. Най-лошото нещо в Доналд Тръмп е, че той е човекът в огледалото.

 

Обичаме сами да се плашим с неговата прекомерност и да го възприемаме като външно чудовище, като диаметрално противоположност на всичко, което едно съвременно, цивилизовано общество представлява. Но той няма нищо общо с тези неща. Той е извлекът от всичко, в което ни убеждаваха да искаме и да се възхищаваме. Тръмп е толкова отблъскващ, не защото накърнява най-базисните ценности на нашата цивилизация, а понеже ги олицетворява.

 

Тръмп персонифицира характерните белези, популяризирани от медиите и от корпоративните светове, които сам обича да ругае; световете, които го създадоха. Той е фетишизацията на богатството, властта и образа на лидера в нация, в която навсякъде в обществените обсъждания и беседи се води борба срещу чуждите ценности. Неговата очевадна самонадеяност, самовъзвеличаване и свръхвисоко его (макар и крехко), са в съзвучие с господстващите описания и възприятия на нашата епоха.[227]

 

Не е ли така? Тръмповщината е задокеанската Бай-Ганьовщина. Алеко пръв я забелязал. Помогнали му беседите с неколцина сърби. Макар да „транспортиралсвоя герой до Америка, той изпреварил Тръмп и предшествениците му. Какви други са били фигури като Хари Труман, да речем? През моя живот – Тодор Живков, Йосиф Броз Тито, Енвер Ходжа, Никита Хрушчов, Ричард Никсън, Леонид Брежнев, Николае Чаушеску, Борис Елцин, Джордж Буш-младши, Силвио Берлускони, Никола Саркози?… Не отварям дума за арабските диктатори.

 

Това е живият сталинизъм в действие. Той не представлява заплаха за отделна страна, например Тръмпза САЩ. „КозътДоналд е огледален образ на Хитлери Клинтън, за която няма как да твърдим, че е женствена. Образите им са подходящи даукрасятедна и съща монета. Както ужщеше да откаже да приеме демократичните резултати“, така щом му присъдиха победата, постигната извън гласуването, чрез електоралната колегия, Тръмп се съгласи изцяло с тях. След което взе да отстъпва от обещанията си. Във всички случаи на мен ми е малко по-симпатичен от износената доказана социалистическа лесбийка.

 

Нима нямаме същата главаначка в лицето на Б.Б. – банкянската товарашутка Тиквония? Американският строителен предприемач поне е богат по наследство и е що-годе солидно образован. Натрупал е богат опит в много области на живота, включително и медиен. И е нюйоркчанин, ако разбирате какво влагам в това. Но също така – напълно зависим от чифутите и тяхното произраелско лоби. Клинтъновица щеше да бъде същата.

 

Тукашните правешко-банкянски кратуни са доста лоша имитация на Бушо-Тръмповщината. След Тато – не и възможно най-лошите. Покойният Замфиркьов навярно ще остане ненадминат. Такъв тъпанар светът не беше виждал! Обаче още ще ни патят главите. Само затворете очи и си представете как изглежда бъдещият ви президент – генерал Главерсон! Какъв примитив!

 

Леле-мале!

 

Моето поколение сякаш замръзна, вкочанено от вледеняващия мраз на комунистическата зима. Не успяхме да усетим пролетен повей и да се раздвижим. Да грабнем тоягите и да въздадем всекиму заслуженото. Истината е, че царуваше страхът, това е. Той парализира всички и сега.

 

Новите генерации пък май не знаят на кой свят се намират. Лутат се невежи, полуграмотни, безсловесни, незаинтересувани от друго, освен от собствените си пъпове. Не осъзнаващи, че се самообричат. Липсват им съответните органи. Тук силиконът отдавна замени сивото вещество. Пропагандата и чалгата го напомпаха и той подпухна като надута найлонова торбичка

 

Разбира се, сякаш за да потвърдят правилото, се срещат изключения. Млад мъж, образован професионалист, явно свестен съпруг и добър баща, ми писа:

 

В последните дни и часове две новини затвърждават чувството за безпътица, което ме е завладяло от известно време. ПърватаКонституционният съд на републиката отмени отпадането на давността за преследване на престъпленията на комунистическия режим в България. Втората, от преди минути – европейската съветска номенклатура най-после сломи съпротивата на белгийската област Валония и след броени дни споразумението СЕТА ще бъде факт. Според мен това споразумение ще бъде използвано вместо по-непопулярното ТТИП, като канал, през който големите американски,  на практика световни, корпорации ще получат неограничен достъп до европейския пазар и възможност да санкционират всеки несъгласен с тяхната политика субект (държава или гражданин). Тези два факта отново потвърждават и Вашите заключения за сливането на световната олигархична класа в едно и за все по- ограничената свобода, която ще бъде оставена на обикновения гражданин на независимата национална държава. Светът с бързи темпове се превръща в глобален концлагер и се опасявам, че моите все още невръстни деца ще трябва да търсят късмета си не в друга държава, а на друга планета, така както преди повече от 200 години низвергнатите и отритнати синове на европейските нации са потърсили късмета си в страната нанеограничените“ тогава възможности. Страна, която за жалост в момента е авангард на подтисничеството!

 

Г-н Ифандиев, имам щастието да съм баща на трима прекрасни, все още невръстни, синове. За огромна моя болка и жалост не виждам надежда, че те ще успеят да имат достоен живот в нашата многострадална родина. Не виждам надежда, тъй като самият аз съм ярък пример за това, че с нормален и честен труд в България  човек най-много да не умре от глад, но в никакъв случай не може да води нормален и спокоен  живот.

 

Тук на почит са децата и внуците на номенклатурата и нейните слуги, подлизурковците, нагаждачите и безгръбначните блюдолизци. Успяват хората, които нямат морал, нравственост и скрупули, хора които са готови на всичко в името на материалния успех. Тези качества нито аз, нито моите деца притежаваме. За жалост тук всичко е на доизживяване и се полагат финални усилия да се заличи някога гордата, българска нация от лицето на света. Трябва да призная, че понякога без да искам се предавам на отчаянието и се питам, наистина ли всичко е загубено, наистина ли не можем да направим нищо за да въздадем справедливост и да получим достоен и смислен живот?

 

Г-н Ифандиев, според Вас, възможно ли е да се обединят, ако въобще са останали, нормалните българи. Да се обединят около хора, като Вас. Хора знаещи и милеещи за родината. От доста време се терзая от съзнанието, че родината ми загива, а аз не мога да измисля нищо смислено, с което да попреча на този неизбежен край.  В крайна сметка нали това е целта имБългария и българите окончателно да изчезнат. Все пак някак си отказвам да повярвам, че това ще е краят, все си мисля, че има някаква малка надежда и шанс за промяна.

 

Драги, Иво С., печалната истина е, че нашенци не желаят промяната. Първоначалната жажда за свобода излезе измама. Социализмът беше опустошил душите им. Ценностната им система е изопачена, обърната наопаки. Техните представи за добро и лошо нямат нищо общо с Божите. Масовите критерии за начина на живот, за изявата на личните способности, желанието за напредък, особено на по-зрелите поколения, нека ги нарека така, бяха сведени до минимум.

 

Пък и промяната изисква усилие. Както точно установи Игор Бунич, комунизмътотучи народа да мисли и да работи“. В процеса на изследването си авторът на „Златото на партиятабеше осъзнал, че съветските хора бяха обречени. Той, народът, „вече за нищо на никого не е нужен“.[228]

 

Преди седмици призовах от рубриката „Агорачитателите, които се чувстват съпричастни с каузата на тази медия и имат възможност, да дойдат, за да подкрепим с присъствието си Янко Янков в съдебната зала. Яви се един единствен млад мъжМетоди Ангелов, явно човек с достойнство. Благодарих му на посоченото място.[229] Никой друг. Това е положението, драги господин Иво С.

 

Не пробвах ли и с Българската антиклеветническа лига? И какво? Спихна се заради едното левче или петдесетте стотинки месечен членски внос!… Иначе, всички са за свободата, демокрацията. Жаждат каквото благо им предложите. Но само, ако са безплатни и по възможност да ги доставите в домовете им, без да се налага да стават от удобните си кресла.

 

Господ знае как оцеляват хора, доведени до битовото дъно. Срещам далечни познати, с висше образование, да ровят по кофите за смет. Някои – не съвсем възрастни, по-млади от мен. Аз се притеснявам. Навярно и те. Човек не знае, какво ще му поднесе животът. Обаче…

 

 

 

Трагедия без край

 

 

 

В старанието си за оцеляване, повечето хора с качества бяха принудени да се откажат да бъдат личности. Да се снишават, както не на майтап настоявашевождът“. Даже някои от продалите душите си отмаляха. Такава беше една от целите на другарите: преходът към нищото да се проточи, та умората от всичко да затрудни съпротивата. За мнозина останаха спомените. Само че те са минало, а не настояще. Умният само може да извлича поука от тях, за да гради бъдещето си. А не да се старае да живее в отишлия си нереален бивш свят.

 

Не ви ли се струва, че нашенци приличат на уморени от самия живот. И се лутат между него и – аха – преминаването в небитието. Понякога имам чувството, че срещам шаващи покойници, зомбита. Онези, които бленуват за социализЪма, имат къса памет, или са били на по-високи равнища от плебса.

 

Безалтернативността на сталинизма беше внушавана до такава степен, че да се откажем от всякакви идеи и варианти за нещо различно. Оставаше всеки да дири лесното. Да не вярва в съществуването на други възможности. Цялата философия се свеждаше до една дума: Безнадеждност.

 

Вменената догма на новата вяра за всеобщо равенство продължава да всява съмнения, че има и други хора, личности. Те са в състояние да обединяват и да водят в името на доброто, на просперитета. Няма как, смята нашенецът. Изключено. Всички бяхме еднакви. Откъде биха могли да се вземат другите, различните, знаещите, умеещите? Равни в нищетата. И в духовната.

 

Резултатът? Неверие, апатия, безразличие, отчаяние – наричайте ги, както искате. Можете да добавите още – например недоверие, предпазливост, въздържане, бездушие… Те са следствие от онова безвремие и на страха в него. Този мерзавецстрахът – още не ни е пуснал. Жалко, че това остава неразбрано. И от какво и за какво се плашим? Вкопчили сме се в злощастното си, отчаяно, плачевно съществуване, колкото за бройка?

 

Какъв е смисълът? Подличката максима, която се промъква в съзнанието: никой не се е върнал от онзи свят! Такова е наследството на фарисея Шаул Павел. Вярата в Бога да се крепи върху убеждението за истината на възкресението, а не на учението за добро и лошо, за това как да постъпваме, за да сме с Него. Същността пак е в ползата, в келепира. Ами ако не възкръсна, стрелва се предателската мисъл нахристиянина“?

 

От този омагьосан сатанински обръч се излиза с вяра в човека и неговите възможности, в собствените качества. С желание, ако щете – с въжделение. Естествено, най-добре и с упование в Бога. Но нивата не иска молитва, а мотика, нали не сте забравили… Не от друг, а от всеки от нас зависи, дали ще останемхора, дето нищо не щат да вършат. Всичко тежко, всичко мъчно е за нас! „Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.[230] С две думи: мина плакалница!

 

Живяхме изолирани в огромен концлагер. Какъвто и да беше, никога не съм отричал таланта на Георги Марков – „Джери“. Той се тревожеше:

 

Как така се стигна дотам, че Западът за всеки български гражданин да бъде синоним на охолство и блаженство? Откъде дойде това чувство, че ако в София кажеш, че си обядвал с един италианец, всеки да смята, че това непременно е бил Адриано Оливети,[231] макар в действителност да е някой беден сицилианец? Защо, когато се каже, че някой отива в западна страна, се смята, че отива в рая? Защо сума ти български патриоти ще се избият помежду си кой да грабне дипломатическо място на Запад? Защо? Защо? А и не само в България.

 

Преди няколко години в Москва руски приятели ме поканиха на гости у тях, като ми казаха, че ще бъда черпен с нещо изключително. Бяха интелектуалци, образовани и културни хора. И домът им беше пълен с гости, които също бяха поканени да вкусят свещеното, мистериозното питиекока-кола! Може да изглежда смешно, но някой отнякъде беше донесъл бутилка кока-кола и ние трябваше да я опитаме горе-долу така, както се взима причастие. Тъжно.[232]

 

При единственото ми посещение в Москва преживях същото в многократно по-лош вариант. Пред гроба на поета Сергей Есенин, с половин бутилка сладникаво грузинско вино и един огурец. Само един. Но… икона! Беше толкова тъпо и тъжноСоциалистически реализъм.

 

И нас ни заведе не глупак, а писател с 14 издадени книги, който целеше някой от двама ни с колегата ми да му изпрати приглашение. Покана, заверена в милиционерски участък в София. Лист хартия – това беше всичко: заветната, лелеяната мечта. За да го пуснат да пътува до България, където не само няма да ни безпокои, но дори не ще се обади. Само да се срещне с любимата сиполякиня, на която съветската или полската милиция – не помня – отказваше възможността да отиде в Москва!

 

Обикновен социализъм. Истински комунизъм.

 

Който не е виждал мъката в очите на такъв човек, не е усещал треперенето на гласа му, нека вярва вдобрите комунистии техния социализъм. За толкова години общуване с публика посредством различни средства за комуникация не успях да променя начина на мислене на никого. Моето си е bark at the moonвиене срещу луната.

 

Нещата се обърнаха. Обаче нашенци останаха като заровени до гуша в онзи блян по бананите и кока-колата. Не се надсмивам. Няма дух без материя. Обаче пропуснахме важните неща и се самопогребахме във вторичното. Така материализмът остана да властва. Диоген да сте, трудно ще откриете някой, който да не е убеден, чебитието определя съзнанието“.

 

В такъв сллучай за какъв морал, за какви висши стремежи да говорим? Какво има за обсъждане? Толкова време наливаме вода в бездънна бъчва!

 

Остана ни да гледаме Запада – вече не през крив макарон. Ала вече е късно. Сега го запращат по нашите следи. Дали тамошните жители се усещат, ми е трудно да кажа. Нямам лични впечатленияна терен“, както взеха да се изразяват „умниците“.

 

В едно съм сигурен и потвърждавам констатацията на Димитър Бочев, че Западът никога не е бил антикомунистически. Да очакваме съдействие от него и то във времена, когато сам той е в тежка кризадуховна, нравствена, материалнае глупаво. Колкото наследниците на комунистите вярват на страданията на останалите – нали чухте и видяхте Живковата внучко-правнучкатолкова и западняците ще ни протегнат ръка. Не предприеха жеста, когато беше по-важно и имаше доста повече възможности, та сега… Не ме разсмивайте. Други народи от Изтока го знаят.

 

 

 

 

 

Западът вършеше своите тежки престъпления. Какво друго бяха скотщината на французите в Алжир през петдесетте и шейсетте, в Либия и Мали донеотдавна; на белгийците в Конго; на британците в Централна Африка; на американците във Виетнам, Афганистан и Ирак?

 

По какво се различава от съветската буталност кръвожадността на униформените палачи на чичо Сам, сред които и жени, от занданите Абу Гариб, във военната база на САЩ Гуантанамо на остров Куба, в Полша и Румъния? Те и източните им колеги, включително китайските, кампучийските, северокорейските, тукашните, имат основания да спорят за Palme dOr,[233] ако бъде учреден фестивал на варварството.

 

Като че ли източните и западните комунисти болшевиките и меншевикитесе съревноваваха в извършването на злини. Никойнито едните, нито другитеима право да се смята за цивилизован.

 

Гробът на Карл Маркс е една от забележителностите на Лондон. Паметниците на дваматакласицина теорията за революционния терор, неговият и на Фридрих Енгелс, „красятзападни площади. Лениновият и множеството монументи на Съветската армиясе съхраняват като светая светих в държави от свободолюбивия“ и „демократиченЕвропейски съюз.

 

На Запад посрещат по парите и по нищо друго. Цинично, но вярно. Звучи ми като удар на гилотина.

 

От години приспиват самозванитеамериканци“. От доста време всекидневно опреснявам знанията си с „американизъм“. Същевременно почти не се занивам с тукашните средства за масова манипулация на съзнанието. Затова с чиста съвест мога да констатирам: Пропагандата в САЩ толкова наподобява тази по времето на милиционер-социализЪма, че ми се струва – комунизмът не си е отивал.

 

Америка е страна на губещи“ – писа бившият прокурор и настоящ разследващ журналист Грег Паласт. – „Ние сме плявата, която останалата част от света повърна и изхвърли на бреговете ни. Джон Кенеди каза, че ние сменация от имигранти“. Това е хигиенизирана фраза. В действителност ние сме нация от бегълци, които независимо от копелетата в бели чаршафи и нищознайковците в Конгреса са държали отворена Златната порта към една тъмна планета.[234]

 

Така е. С уточнението, че някога тя подслонявала и преследваните по политически причини от целия свят. Днешнитеамериканцинямат нищо общо с това. Те са комарджии, авантюристи, тръгнали да дирят лесното щастие, „дето го яде молец и ръжда“.[235] Статуята на свободатаподарък от френските масони – винаги е била фалшив маяк за дирещите право и справедливост. Вместо това, избиват като уморени коненесъгласните с тамошния комунистически режим, подирили убежище в „нова Индия“.

 

Уголеменото в гигантски мащаб копие от статуята на Фредерик Огюст Бартолди, превърната в паметник от прочутия Гюстав Айфел, се оказа символ на триумфа на една верска секта, материално обсебила земята и проникнала дълбоко в умовете на човечеството.

 

Когато четете това, част от тамошното стадо от грухтящи овце, угоявани с генно модифицирани храни, натъпкано в шперплатово-картонени кочини, ще ликува. В края на януари ще изживее своя пореден „Орлов мост“ – влизането на новия президент на обора в Белия дом – вече Чичо Обамовата колиба. Ще го придружава първата словенска дама и първият първи син. Точно така, досега е имало само първи дъщери. И тук имахме Първи. Също – Първа щерка, Първи син, Първи зет, Първа внучка, която специален закон превърна в Първадъщеря! Може би такава е „американската мечта“, която влюбените в милиционерщината изживяват? Не допуснаха американците да имат за първа дама Уилиям Джефърсън Клинтън Бил.

 

Струва ми се, че, както пееше Кени Роджърс в най-прочутата си песен, „най-доброто, за което Америка може да мечтае, е да умре, докато спи“…

 

Лично на мен ми се иска друго – мъки, каквито преживяхме и все така изпитваме на тази съсипана земя – прекрасна някога. Съвсем искрено и от сърце пожелавам същото на целия Запад.

 

Да бъде! Амин!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Край.   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

Този и за кой ли път – специално за постоянната щедрост на Владимир Симеонов от Вакарел, Е. Е. от Лондон, Евгени М. М. от Русе, Злати И. И. от София.

 

 

Моля, извинете за нахалството, но за да се получават дарения независимо по какъв начин, е необходимо изписването на четирите имена на получателката:

 

 

Светла Кирилова Хайтова – Ифандиева.

 

Бог да ви въздаделично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, четова е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получаваогромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1300. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 650. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Това ще рече отказ от един не скъп вестник на четири седмици.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Даренияпод главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратнотомалцинас големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаванетоДиагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчваме 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

  • Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

  • Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Чарли Чаплин във финалната реч от филма си „Великият диктатор“. (Transcript of Charlie Chaplin’s Final Speech in „The Great Dictator”, „The Great Dictator”, written, directed and produced by Charlie Chaplin, starring Charlie Chaplin, Paulette Goddard, etc., Charles Chaplin Film Corporation, United Artist, Beverly Hills, CA, 1940 г., online: http://www.charliechaplin.com/en/synopsis/articles/29-The-Great-Dictator-s-Speech)

[2] Енгелберт Долфус, християнсоциалист, който по-късно основава крайно националистическия Патриотичен фронт – австрофашистка организация. От май 1932 г. е канцлер на Австрия. Десет месеца по-късно се превръща в диктатор. През 1934 г. в необясним опит за държавен преврат е убит от нацистки агенти. Ръката на Адолф Хитлер в този пуч е прикрита от замесването на италиански фашисти и на самия дуче Бенито Мусолини в потушаването му. По този начин е скрита истинската причина за ликвидирането на Долфус. А тя е тъкмо изследването, за което става дума. То смущава съня на фюрера. Поради същото бива убит и най-близкият до Хитлер хомосексуалист, водачът на ударните нацистки шпицкоманди Ернст Рьом. Затриват го през същата 1934 г. в „Нощта на дългите ножове“.

[3] Бабата на Адолф Хитлер по бащина линия.

[4] Забележете – във Виена, а не в Линц у семейство Франкенбергер, както гласи широкоразпространената лъжа, на която навремето и аз се хващах.

[5] Бащата на фюрера.

[6] Клара Пьотцел, майката на Адолф Хитлер.

[7] Henry A. Murray, M.D. Harvard Psychological Clinic – „Analysys of the Personality of Adolf Hitler With Predictions of His Behavior and Suggestions for Dealing With Him Now and After Germany’s Surrender”, Confidential, O.S.S., October, 1943 г., стр. 94, 95.

[8] Вж. напр. Георги Ифандиев – „Колкото по-дълго живеете, толкова повече смърт, нещастия и гадости виждате. Ще издържите ли? – Част 2“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 23 декември 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5-9

[9] Вж. напр. Эдвард Станиславович Радзинский – „Сталин“, Издательство „Вагриус“, Москва, 1999 г., Часть первая. Сосо: жизнь и смерть, Глава 1. Маленький ангел: Город и семьа, online: http://militera.lib.ru/bio/radzinsky_es1/index.html; цялата книга от online: http://militera.lib.ru/bio/radzinsky_es1/index.html;  Edvard Radzinsky – „Stalin: The First In-depth Biography Based on Explosive New Documents from Russia’s Secret Archives”, Anchor Books, New York, NY, 1997 г., стр. 18-20 и сл. Книгата е в архива на автора.

[10] Вж. напр. Alan Bullock – „Hitler and Stalin: Parallel Lives”, Reprint edition, Vintage Books, New York, NY, 1993 г., стр. 6.

[11] На цигански Замфиркьо означава Живко. (Вж. Тодор Балкански – „Тодор Живков: Един езиковед за просопографията на диктатора”, ИК „Знак 94”, Велико Търново, 1996 г., стр. 33. Книгата е в библиотеката на автора.) Според изследователя на биографията на диктатора ст. н. с. Тодор Балкански Тодор Живков произлиза от циганския род Ашарови. Преди 1944 г. той се записал в някаква кооперация под името Яшаров. (Пак там, стр. 30.)

[12] „Отгледан от такъв баща, било съвсем естествено Хитлер да се възхищава на по-високопоставените от него в обществото и да им завижда. Както и да гледа с пренебрежение на онези на по-ниски позиции.“ (Henry A. Murray, M.D. Harvard Psychological Clinic – “Analysys of the Personality of Adolf Hitler With Predictions of His Behavior and Suggestions for Dealing With Him Now and After Germany’s Surrender”, Confidential, O.S.S., October, 1943 г., стр. 128.) Същото важи с пълна сила не само и за останалите споменати диктатори, но и за почти всички техни събратя.

[13] „Евангелие от Матей“, гл. 17, ст. 17-19. Превод от английския, направен от оригинала на арамейски.

[14] Вж. Григорий Климов – „Протоколы советских мудрецов“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1995 г., стр. 28. Книгата е в библиотеката на автора.

[15] Карл Маркс, Фридрих Енгелс – „Манифест на комунистическата партия“, Издателство „ГАЛ-ИКО“, София, 1999 г., стр. 53. Книгата е в архива на автора.

[16] Вж. В. И. Ленин – „Полное собрание сочинений“, 5 издание, Том 4 (1898 — апрель 1901), Издательство политической литературы, Москва, 1967 г., стр. 223.

[17] В. И. Ленин – „Полное собрание сочинений“, 5 издание, Том 5 (Май – декабрь 1901), Издательство политической литературы, Москва, 1967 г., стр. 7.

[18] Владимир Солоухин – „При свете дня“, Москва, 1992 г. – Бел. на Вл. Ис.

[19] „Русский взгляд“, № 4, Оренбург, 1996 г. – Бел. на Вл. Ис.

[20] Владимир Истархов – „Удар русских богов“, издателство ЛИО „Редактор“, Санкт-Петербург, 2001 г., стр. 37. Книгата е в библиотеката на автора.

[21] Вж. Jonathan Frankel – “Prophecy and Politics: Socialism, Nationalism and the Russian Jews, 1862-1917”, Cambridge University Press, Cambridge, 1981 г., стр. 140 и 583, бележка (note) 22; Heinz-Dietrich Löwe – “The Tsars and the Jews: Reform, Reaction and Anti-Semitism in Imperial Russia, 1772-1917”, Harwood Academic Publishers, Chur, Switzerland, 1993 г., стр. 171.

[22] Вж. “The Role of the Jews in the Russian Revolutionary Movement” by Leonard Schapiro, “The Slavonic and East European Review”, Vol. 15. № 94, published quarterly by Maney Publishing for the Modern Humanities Research Association, London, December 1961 г., стр. 160. Това била партия, достъпна само за евреи.

[23] Пак там, стр. 160;  вж. също „Отечественная история: с древнейших времен до 1917 года”, Энциклопедия, Том 1, Издательство „Большая Российская энциклопедия”, Москва, 1994 г., стр. 480.

[24] Вж. “Terrorism and the Fall of Imperial Russia” by Norman M. Naimark, “Terrorism and Political Violence”, Vol. 2, № 2, University of California in Los Angeles, Los Angeles, CA, Summer 1990 г., стр. 174.

[25] Вж. “The Role of the Jews in the Russian Revolutionary Movement” by Leonard Schapiro, “The Slavonic and East European Review”, Vol. 15. № 94, published quarterly by Maney Publishing for the Modern Humanities Research Association, London, December 1961 г., стр. 160.

[26] Веднъж евреин, завинаги евреин – равински постулат, представян като поговорка. (“Once a Jew, Always a Jew by Benny Ziffer, “Haaretz”, haaretz.com, Tel Aviv, October 14, 2011 г., online: http://www.haaretz.com/israel-news/once-a-jew-always-a-jew-1.389899)

[27] Еврейската община.

[28] Israel Shahak – “Jewish History, Jewish Religion: The Weight of Two Thousand Years”, Pluto Press, London, 1994 г., стр. 97-98; в превода на български: Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години“, второ издание, ИК „Огледало“, София, 2008 г., стр. 162.

[29] Селската социал-демокрация в Русия. Нейни представители влезли в първото Лениново правителство. Нещо като нашенското БЗНС, което било толкова зло, колкото болшевиките.

[30] Идеологията, възникнала с появата на „Конституцията на свободата“ от австрийския икономист Фридрих Хайек през 1960 година. (Вж. Friedrich A. Hayek – “The Constitution of Liberty”, Reprinted from the English Edition by The University of Chicago Press 1978, China Social Sciences Publishing House Chengcheng Books Ltd., Beijing, година на издаване не е посочена. Книгата е в архива на автора.) В нея той отрича всякакви възможни форми и организации за социална защита. Този „неолиберализъм“ представлява екстремизъм в теорията за богатството и монополизма, който бива издигнат като знаме. Оттогава, след като е възприета в Британия от Консервативната и обединителна партия на близката до марксизма Маргарет Тачър, а през осемдесетте години от агента на комунизма в Белия дом Роналд Рейгън, тази теория – днес вече идеология – става крайъгълният камък за единението на елитите – западни, източни – всякакви. Тя направи възможна конвергенцията – сливането на комунистическата номенклатура със западния делови и политически елит. От което се роди изродът Кимерика. А световната революция забърза темпото си и вече чука на портите на далечния азиатски Изток.

[31] Вж. напр. „Tomás de Torquemada: A Regrettable Life: The Secret Jews”, “Illuminating Lives”, Beth Randall’s Home Page, 1988 г., online: http://www.mcs.drexel.edu/~gbrandal/Illum_html/Torquemada.html; “Tomás de Torquemada”, From Wikipedia, the free encyclopedia, Wikimedia Foundation, Inc., San Francisco, CA, “Question of Jewish descent” online: http://en.wikipedia.org/wiki/Torquemada; “The Spanish Inquisition: Turning Point”, “Guide Entry”, BBC, bbc.co.uk, London, last modified on 2 May 2009 г., online: http://en.wikipedia.org/wiki/Tom%C3%A1s_de_Torquemada#Question_of_Jewish_descent)

[32] Среща се и Сабатай. От арамейската дума „шабат“ – „събота“, която евреите приемат за седми ден, в който техният бог си отдъхнал от сътворението. Неговото почитане всяка събота е сред заповедите, които псевдо християните възприемат. Макар Исус Христос да е приел 3-4 от тях. Не случайно равините го обвинават, че отменял и отхвърлял юдейските закони.

[33] Шимон Меерович Дубнов (1860-1941) – историк на еврейството и публицист, евреин-ортодокс. Един от пропагандаторите на „еврейската националност“, която разглеждал като „културно-историческа група”. Борил се за автономия на евреите в Русия и дори пропагандирал създаването на еврейски „отбранителни” сили. Избягал от болшевиките.

[34] Семён Маркович Дубнов – „Книга жизни. Воспоминания и размышления. Материалы для истории моего времени», Издательство „Петербургское востоковедение“, Санкт-Петербург, 1998 г., стр. 383.

[35] Вж. напр. Николай Александрович Бердяев – „Смысл истории“, Издятельство „Мысль“, Москва, 1990 г., стр. 68-83.

[36] Пак там, стр. 70.

[37] Карл Маркс, Фридрих Енгелс – „Манифест на комунистическата партия“, Издателство „ГАЛ-ИКО“, вече цит. съч., стр. 53-54.

[38] Алън Коен (1938–2007) – английски хуморист с работническо потекло, завършил Университета на Калифорния в Бъркли, превърнал се в легендарен радиоводещ. („Alan Coren, star of radio comedy, dies of cancer aged 69” by Cahal Milmo, „The Independent”, independent.co.uk, London, Saturday, 20 October 2007 г., online: http://www.independent.co.uk/news/media/alan-coren-star-of-radio-comedy-dies-of-cancer-aged-69-397346.html)

[39] Пак там, стр. 54.

[40] Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Concord Press, Seal Beach, Ca, 1971 г., стр. 32. Книгата е в архива на автора.

[41] Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“ ООД, София, 1995 г., стр. 8. Книгата е в библиотеката на автора.

[42] Георгий Петрович Федотов – „Новое на старую тему (К современной постановке еврейского вопроса) Тайна Израиля”, Издательство „София”, Киев, Москва, Санкт-Петербург, 1993 г., стр. 452.

[43] „Вампир“, Еженедельный художественно-сатирический журнал, № 2, Редактор Б. Катловкер, Издатели: М. Гидалевич и М. Городецкий, Типографии М. Михайловой,  Санкт-Петербурге, 1906 г., стр. 2.

[44] Вж. Isaac Deutscher – “The Non-Jewish Jew and other essays”, ed. Tamara Deutscher, OUP, London, 1968 г.,стр. 70.

[45] Професионална завист, фр.

[46] Пак там, стр. 70-71.

[47] Дмитрий Волкогонов – „Триумф и трагедия: Политический портрет И.В.Сталина“, В 2-х книгах, Книга ІІ, Часть 2, Издательство Агенства печати Новости, Москва, 1989 г., стр. 127. Книгата е в библиотеката на автора.

[48] Пак там, стр. 129.

[49] Патронът на Петър Младенов.

[50] Неговият син Михаил Мирчев беше дарен от БКП със социологическа агенция.

[51] Пак там, стр. 130.

[52] Ян Грей – „Сталин: Личност в истории“ в: Ян Грей – „Сталин: Личност в истории“; Лев Троцкий – Сталин“, Издательство „ИнтерДайджест“, Москва, 1995 г., стр. 112. Книгата е в библиотеката на автора.

[53] Пак там, стр. 108.

[54] Пак там, стр. 108-109, 110.

[55] Негова абстрактна и – признавам – допадаща ми скулптура краси центъра на Женева, току до моста Монблан.

[56] Пак там, стр. 111-113.

[57] Александър Зиновиев – съветски философ, членувал в КПСС, от която бил изключен заради дисиденнтство – различия във възгледите. Сам твърдеше, че никога не е ибл дисидент. Постоянно го причислявали към дисидентството. (Вж. Олег Блоцкий – „Александр Зиновьев: „Я никогда не был диссидентом“, Журнал „Самиздат“, samlib.ru, местоположение не е посочено, 17.04.2005 г., online: http://samlib.ru/b/blockij_o_m/janikogdanebyldissidentom.shtml) Неизвестно как, но прекара последния четвърт век от живота си на Запад като един от най-яростните критици на съветската система и комунизма във вид на идеология и практика. Преживя разочарования и прозря, че западната система е толкова прогнила, колкото и съветската. Обявяваше се против марксизма, но и срещу либерализма. (Александр Зиновьев – „Гомо советикус“, Éditions L’Âge d’Homme, Lausanne, 1982 г., стр. 54. Книгата е в архива на автора.)

[58] Когато начело на НКВД стоял Николай Ежов, прочул се със своята безмерна жестокост и масовите зверства.

[59] Ян Грей – „Сталин: Личност в истории“ в: Ян Грей – „Сталин: Личност в истории“; Лев Троцкий – Сталин“, Издательство „ИнтерДайджест“, вече цит. съч., стр. 132-133.

[60] Истинско фомилно име Перламутер.

[61] Пак там, стр. 130.

[62] Вж. 009 – Vimeo – Video – Churchill and Stalin Make a Deal and So the People in Eastern Europe Got Enslaved, в: Георги Ифандиев – „Октомври 1917-а, Септември 1944-а, Ноември 1989-а: Триумфалният марш на Номенклатурия към партокрацията, „демократичната“ олигархия – Част 2“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 10 ноември 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%be%d0%ba%d1%82%d0%be%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-1917-%d0%b0-%d1%81%d0%b5%d0%bf%d1%82%d0%b5%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-1944-%d0%b0-%d0%bd%d0%be%d0%b5%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-1989-%d0%b0-%d1%82%d1%80-2 или от Vimeo от online: https://vimeo.com/190826194

[63] Антон Югов – комунистически фунционер, първият министър на вътрешните работи в доминираното от комунистите правителство на престъпната коалиция Отечествен фронт. То е съставено от БРП (к), БЗНС, БРСДП, кръг „Звено“ и „независими“. Един от министрите – без портфейл, е Никола Петков, подписал се под приетата на 20 декември 1944 г. Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития, евфемизъм за концентрационните лагери. Негов помощник и съветник – разбирайте слуга, е Аврам Кало – баща на говорителя на Георги-Първановата  Партия „АБВ“ – пряк филиал на БКП и ръководената от нея ДС. Във второто правителство на ОФ има и… радикал-демократ!

[64] “I Saw te Russians Take Over Bulgaria” by Charles Lanius, “The Reader’s Digest”, Volume XLVII, No. 282, New York, NY, October 1945 г., стр. 16-18. Изданието с цитираната статия е в архива на автора.

[65] Тогава, през първата половина на четиридесетте години посланик на Царство България в Берн, Швейцария, бившият български посланик в Лондон.

[66] Стефан Бочев – „Автопортретът ми като журналист и дипломат“, Фондация „Комунитас“, София, 2009 г., стр. 227. Книгата е в архива на автора.

[67] Марда, тур. – ругателен епитет за бавен, мързелив, несръчен човек, – Бел. на ред.

[68] Стефан Бочев – „Автопортретът ми като журналист и дипломат“, Фондация „Комунитас“, вече цит. съч., стр. 175-176.

[69] Александър Зиновиев. (Александр Зиновьев – „Гомо советикус“, вече цит. съч., стр. 53.)

[70] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Фондация „Българска наука и изкуство“, София, 2003 г., стр. 132-133. Книгата е в библиотеката на автора.

[71] Вж. Марио Спасов – „Велизар Енчев: Ще съдя за клевета Антон Тодоров, Валентин Касабов и Катя Касабова“, topnovini.bg, sofia.topnovini.bg, София, четвъртък, 14 май 2015 г., online: http://sofia.topnovini.bg/node/606605

[72] Уилям Рапар, масон, директор–основател на Университетски институт за висши международни науки в Женева. (, Фондация „Комунитас“, вече цит. съч., стр. 229-231.)

[73] „Donald Trump is no outsider: he mirrors our political culture” by George Monbiot, „The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 26 October 2016 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/oct/26/donald-trump-outsider-system-elections

[74] Вж. Стефан Бочев – „Автопортретът ми като журналист и дипломат“, Фондация „Комунитас“, вече цит. съч., стр. 307.

[75] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Фондация „Българска наука и изкуство“, вече цит. съч., стр. 135.

[76] Пак там.

[77] “Encyclopædia Britannica”, Encyclopædia Britannica, Inc., Chicago, IL, 1996 г., стр. 717. Фотокопие от страницата в библиотеката на автора.

[78] Луис Рапопорт – евреин, роден в Лос Анджелис, получил диплома в Народна република Бъркли, както наричаха Университета на Калифорния в Бъркли. Настанил се в Израел, той беше главен редактор на “The Jerusalem Post” – най-многотиражния тамошен всекидневник на английски език. (Louis Rapoport – “Stalin’s War Against the Jews: The Doctor’s Plot and the Soviet Solution”, The Free Press, a Division of Macmillan, Inc., New York, NY, 1990, стp. 44.)

[79] Куландрисвам; куландрисам, тур. – употребявам, служа си с нещо, – Бел. на ред.

[80] Стефан Бочев – „Автопортретът ми като журналист и дипломат“, Фондация „Комунитас“, вече цит. съч., стр. 308-309.

[81] Буквално – напускане, лат. Също – изход. В случая – летален изход, смърт.

[82] Побоища, извършвани от строени в нещо като коридор от две редици насилници. Наказаният минавал по своеборзната пътека между тях, а те го налагали с тояги, колкото силно можели.

[83] Предполагам, че е грешка на словослагателя. (Когато обнародваха този текст, компютрите още не бяха навлезли в печатарството. Работих 10 месеца в първото издание, наполовина изработвано с компютър – вестник „Футбол“. Беше огромна мъка. Знам от личен опит.) От юноша познавах бай Владо, както наричахме Свинтила. Пред „Млекото“ – отдавна несъществуващия млечен бар на площад „Славейков“, на кьошето между улиците „Граф Игнатиев“ и „Дякон Игнатий“ – тогава „Левски“, понеже днешният булевард носещ това название, се наричаше „Маршал Фьодор Толбухин“, той ни взимаше акъла с приказките, че владее 40 чужди езика. Отначало гледахме зяпнали. Полека-лека установихме, че се хвали. Обаче беше ерудит – рядкост по онова време. Други, по-истински от него, просто не можеха да покажат носа си навън от своето работно място или дом. Искам да кажа, че бай Владо Свинтила сигурно е писал „англо-бурска“. А някой, не подозиращ за съществуването на бурите – холандските заселници в Южна Африка, го е набрал „турска“.

[84] Фьодор Михайлович Достоевски написал романа въз основа на бележките, които водел по време на своя собствен престой като затворник в каторга.

[85] Очовечаване – термин, въведен от Чарлз Дарвин в неговата еволюционна хипотеза, провъзгласена за теория. В нея той твърдял, че сме произлезли от маймуни. И сме еволюирали до Homo sapiens – изправения човек. Макар в края на земния си път британският естествоизпитател да се отрекъл от собствената си теория, тя била взета на въоръжение от „класиците“ на „научния комунизъм“, и по-конкретно от Фридрих Енгелс.

[86] Владимир Свинтила – „Кнцентрационният свят“, в: „Българският ГУЛАГ: Свидетели“, Сборник от документални разкази за концлагерите в България, съставители: Екатерина Бончева, Едвин Сугарев, Свилен Пътов, Жан Соломон, издание на в. „Демокрация“, София, 1991 г., стр. 76-78. Книгата е в библиотеката на автора. Познавам съставителите – тримата живи. Знаехме се и с покойния Пътов. За него не мога да кажа. Но Бончева, Жан и онзи, когото сполучливо нарекоха Слугарев, за мен са продажници. Това не прави записаните от тях спомени недостоверни. Напротив, убеден съм, че са туширали изобличенията на комунистическия сатанизъм – най-голямото зло. То не може да се отърве от своите еврейски, старозаветни, талмудски корени.

[87] Хана Аренд, еврейска публицистка, въведе понятието. (Вж. Hannah Arendt – “Eichmann in Jerusalem: Essay on the Banality of Evil”, The Viking Press, Inc., New York, NY, 1963 г. Книгата е в архива на автора.) Не познавам друг автор преди нея. Възможно е да греша. Няма как да знам всичко.

[88] Владимир Свинтила – „Концентрационният свят“, в: „Българският ГУЛАГ: Свидетели“, издание на в. „Демокрация“, вече цит. съч., стр. 79.

[89] Пак там, стр. 79-80.

[90] Pecunia autem ire per mundum, лат. Money makes the world go round, анг.

[91] Ubi bene, ibi patria, лат.

[92] Перифраза на стих от встъпителението в трагедията на Уилям Шекспир „Животът и смъртта на Ричард ІІІ“. (Вж. William Shakespeare – “ The Life and Death of Richard the Third”, Lofndon, 1592 г.)

[93] В моята махала. Това беше салонът на читалище „Денкоглу“. Сега улицата се нарича „Кърнигратска“. Нямам представа какво представлява въпросната зала. През 1993 година беше превърната в пресцентър на „Мултигруп“. Оглавяваше го Дончо Иванов – член на БКП, виицепрезидент на КТ „Подкрепа“.

[94] По всяка вероятност са били старши – полковник, подполковник, майор. Ала знае ли човек! И генералите биеха… Впрочем, така ги издигаха!

[95] Бар „Луна“. Хумористът Валентин Пламенов, първият шурей на Емил Кюлев, когото познавах от дете, ми е разказвал, че там организирали срещи на журналистите от вестник „Стършел“ и ченгетата от Държавна сигурност.

[96] Обърнете внимание, че Тодор Живков от петилетка е първи секретар на ЦК на БКП. Свалил е Вълко Червенков и е оглавил партията, като е премахнал длъжността генерален секретар. Върнаха му я след десетилетие…

[97] На гарите имаше стаи за арестувани, които трябваше да бъдат отправени с влак, накъдето бяха предназначени. Наричаха ги етпани отделения. Бях на 17, когато една ледена мартенска нощ в Пловдив, където бяхме отишли на автостоп, за да се правим на хипари, ни прибраха в етапното, зъзнещи от студ. Не ни биха. На заранта ни захвърлиха с „буркана“ – москвич – на края на града, откъдето минаваше пътят за София. И ни предупредиха, че сега се смиляват над нас. Беше 1967-а, стрижеха по улиците. През 1971-а ме прибраха на същия адрес – ул. „Московска“ 5. Взеха ми паспорта, накараха ме да се подстрижа и да се явя, за да си го получа обратното. Имам свидетел и той е у дома. Три лета по-късно, вече женен и очакващ да стана баща, отново ми прибраха паспорта, с цла да се подстрижа „прилично“, както смятаха милиционерите. Този път това стана на улица „Стефан Караджа“, пред главния вход на ВИИ „Карл Маркс“. Състудентите ми се стреснаха. Аз бях свикнал. Случваше ми се за… На другия ден получих паспорта си на улица „Антим І“, някъде в началото на Коньовица. Живков никога не беше виновен. Сатрапите му – също. Неговите доца и внуци благоденстват. На вас ви е хубаво. Казвате си – гявол момчета и момичета…

[98] Божидар Петров, препечатано от в. „Демокрация“, в: „Българският ГУЛАГ: Свидетели“, издание на в. „Демокрация“, вече цит. съч., стр. 255-257, 259-260.

[99] Недялко Гешев – „Белене – островът на забравените“, ДФ „Робинзон“ АТИ, София, стр. 7-9. Книгата е в библиотеката на автора.

[100] Вж. Ив Кугелман, „Форин полиси“ – „Форин Полиси“: Кристалина Георгиева е човек на „Мултигруп“, доносничела е на ДС (пълният текст)“, „Гласове“, glasove.com, София, 19 октомври 2016 г., http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/forin-polisi-kristalina-georgieva-e-chovek-na-multigrup-donosnichela-e-na-ds Разполагам с оригинала. Там това сведение липсва. Позовавам се на добавка, направена от редакторите на „Гласове“.

[101] „Корнелия Нинова – Жената-хамелеон! СДС яхна БСП…“, „Спътник“, sputnik.bg, София, 8 май 2016 г., online: https://sputnik.bg/korneliya-ninova-zhenata-hameleon-sds-yahna-bsp/

[102] Низши твари, едноклетъчни, англ.

[103] Вж. “Individual Rights” by Marvin Simkin, “Los Angeles Times”, http://articles.latimes.com, Los Angeles, CA, January 12, 1992 г., online: http://articles.latimes.com/1992-01-12/local/me-358_1_jail-tax-individual-rights-san-diego

[104] За своя шофьор, рус.

[105] „Барбуков: Знаете ли, че отвлякоха сина ми?“, Със строителният бос Димитър Барбуков разговаря Анна Заркова, в. „Труд“, trud.bg, София, 2 февруари 2010 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=365936

[106] Връзка с Луканов, англ. Перифраза от заглавието на нашумелия навремето филм за наркобосовете и мафията „Френската връзка“ с участието на още що-годе младия евреин Джийн Хекмън. (Вж. “The French Connection”, 20th Century Fox, Los Angeles, CA , 1971 г.)

[107] За няколко доларо повече, англ. Заглавие на известни в миналото холивудски филм от жанра „Уестърн“ и песен на британската рок-група “Smokie”.

[108] Едва ли мъката по загиналите е била причината. На друго се е дължало. Събитието се състоя скоро след промените. Навярно не са имали време да репетират. Преди това поддържането на църковни хорове беше забранено. Особено в по-малките градове. Знам го от уплашените попове, които през 1989 година отказаха да опеят покойната ми леля.

[109] Венцислав Лаков – „Помнете вечно: Голгота е близо до Ловеч“, в: „Българският ГУЛАГ: Свидетели“, издание на в. „Демокрация“, вече цит. съч., стр. 251.

[110] Явно във Врачанското село Крушовица са преподавали българската граматика по съветски маниер. Затова „милата“ другарка не членува. Както съвсем умишлено правят съветските и съответно руските гражданки и граждани, сключили бракове с нашенски дьонмета. С десетилетия живеят тук, но упорито отказват да се научат да членуват, когато говорят на български. За разлика от западните идиоти, предпочели чалгарска Номенклатурия.

[111] Съкращение от All-Union Leninist Young Communist League, младежкото крило на Комунистическата партия на Съветския съюз. Тоест, докато е била в България, лелята на реформатора костовист Радан е членувала във Всесъюзния ленински комсомол. Допускам, че „великите“ израелски изследователи са сгрешили РМС – Работническия младежки съюз, тукашния вариант на сталинския комсомолс, с ВЛК – Всесъюзния ленински.

[112] Съкращение на английски на БКП – Bulgarian Communist Party.

[113] Bulgaria, Solchi Mois Cordova (Elka), From the collection ofYad Vashem, artsandculture.google.com, Israel, Last updated October 2016 г., online: https://artsandculture.google.com/asset/bulgaria-solchi-mois-cordova-elka/8AEY4KjYT-Dpcg?hl=en

[114] Пак там.

[115] Вж. 005 – Video – Radan Kunev Is a Hereditary Jewish Communist, в: Георги Ифандиев – „Докато светът и България се движат по орбитата на измамата“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 10 ноември 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D0%BE-%D0%BE или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=LIwqOSrjTV4

[116] Вж. 0013 – Video – Lineal Communist Ivan Kostov – a Soviet GRU Operative Implanted in Pseudo-Right, в: Георги Ифандиев – „Октомври 1917-а, Септември 1944-а, Ноември 1989-а: Триумфалният марш на номенклатурия към партокрацията, „демократичната“ олигархия – Част 2“ , „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 10 ноември 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%be%d0%ba%d1%82%d0%be%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-1917-%d0%b0-%d1%81%d0%b5%d0%bf%d1%82%d0%b5%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-1944-%d0%b0-%d0%bd%d0%be%d0%b5%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-1989-%d0%b0-%d1%82%d1%80-2 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=KGUwXaG4SbE

[117] Вж. 0017 – Video – Ivan Kostov’s Aunt Speaks, and Radan Kanev Is a Heir of Jwish Communist Murderers, в: Георги Ифандиев – „Мразещите минават за обичащи и градят мостове, които разделят…“ , „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 27 юни 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B5%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%89%D0%B8-%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%8F%D1%82 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=WGrE5i34t3A

[118] Академия за обществени науки и социално управление при ЦК на БКП.

[119] Вж. Георги Ифандиев – „Новият нов световен ред или ха на бас, че еврото ще падне… – Част 8“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 1 ноември 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D1%81-%D1%87-8#_ednref24

[120] Заглавие на есе от Георги Марков, писано, докато работеше в BBC, а служеше и на „Свободна Европа“, и на “Deutshe Welle”. (Георги Марков – „Кой създаде легендата Запад“, Виртуална библиотека „Словото“, slovo.bg, Сдружение Словото, местоположение не е посочено, 1999-2016 г., online: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=166&WorkID=4625&Level=1)

[121] Бойко Панов – „И Би Би Си, и „Свободна Европа“, и Космосът бяха тесни за Георги Марков – интервю с Димитър Бочев“, в. „Сега“, брой 4768 (191), segabg.com, София, 17 август 2013 г.,  17.08.2013 г., online: http://www.segabg.com/article.php?id=661887#.Ug9AElDukYw.facebook

[122] Георги Марков – „Кой създаде легендата Запад“, Виртуална библиотека „Словото“, вече цит. съч.

[123] Вж. “I’m a rabbi, and I’m applying for a German passport. Here’s why” by Julia Neuberger, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 15 November 2016 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/nov/15/rabbi-german-passport-nazi-brexit-europe; “I can’t move past the Holocaust, that’s why I won’t become a German citizen” by Jake Goodwill, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 3 November 2016 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/nov/03/holocaust-german-brexit-citizenship-jewish-refugee

[124] Вж. напр. “Goodbye, American neoliberalism. A new era is here” by Cornel West, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 17 November 2016 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/nov/17/american-neoliberalism-cornel-west-2016-election

[125] “Israeli PM Benjamin Netanyahu bans ministers from talking to Donald Trump’s team without prior permission: Move comes after several Israeli right-wing politicians issue statements anticipating US President-elect’s stance on the Israeli-Palestinian conflict and praise of Mr Trump’s controversial strategist Steve Bannon” by Bethan McKernan Beirut, “The Independent, independent.co.uk, London, Tuesday, 22 November 2016 г., online: http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/donald-trump-us-election-benjamin-netanyahu-israel-bans-government-minister-talking-team-a7431476.html

[126] Арменски католикоси.

[127] „Евангелие от Матей“, гл. 10, ст. 28. Всички преводи на Евангелските текстове са направени от оригинала на арамейски, дело на д-р Джордж Ламза.

[128] Александр Зиновьев – „Пара беллум“, Éditions L’Âge d’Homme, вече цит. съч, стр. 5.

[129] „Евангелие от Матей“, гл. 15, ст. 11.

[130] Булевард „Цар Освободител“. От 1946 година булевард „Руски“.

[131] Буквално – „големи работи“, фр. Обаче авторът е използвал израза в смисъл на „големи далавери“.

[132] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Фондация „Българска наука и изкуство“, вече цит. съч, стр. 211-213.

[133] Лев Троцкий – „Сталин“, в: Ян Грей – „Сталин: Личност в истории“; Лев Троцкий – Сталин“, Издательство „ИнтерДайджест“, вече цит. съч., стр. 360.

[134] Терорът, фр. По-точно: Властта на терора. Това е онзи върхов период във Френската революция между септември 1793 и юли 1794 година, когато в схватка помежду си влезли две от основните въоръжени революционни сили – жирондистите и якобинците. Оглавявали ги евреи и илюминати. Под ударите на гилотината паднали 16 594 глави, 2639 в Париж. (Вж. напр. The Terror in the French Revolution” by Marisa Linton, Kingston University, Kingston upon Thames, UK, 2 December 2011 г., online: http://www.port.ac.uk/special/france1815to2003/chapter1/interviews/filetodownload,20545,en.pdf Копие в архива на автора.) И други повече от 25 000 екзекуции с всевъзможни средства из цяла Франция. (Вж. Dan Edelstein – “The Terror of Natural Right”, University of Chicago Press, Chicago, IL, 2009 г.)

[135] Вж. напр. 005 – Video – The Social or Welfare State According the British Citizen Vladibir Bukovsky в: Георги Ифандиев – „Кой ще спре дъжда на омразата, измамата и разделението?“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 27 януари 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B5-%D0%B4%D1%8A%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0 или от YoyTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=xbM9FnAFg2M

[136] Дмитрий Волкогонов – „Триумф и трагедия: Политический портрет И.В.Сталина“, В 2-х книгах, Книга ІІ, Часть 2, Издательство Агенства печати Новости, Москва, вече цит. съч., стр. 131-132.

[137] Лев Троцкий – „Сталин“, в: Ян Грей – „Сталин: Личност в истории“; Лев Троцкий – Сталин“, Издательство „ИнтерДайджест“, вече цит. съч., стр. 359.

[138] Rabbi Harry Waton – “A Program for the Jews: An Answer to all Anti-Semites. A Program for Humanity”, вече цит. съч., стр. 13. Книгата е в архива на автора.

[139] Вж. Георги Ифандиев – „Сянката на Цион“, част IV, том 2, ИК „Огледало“, София, 2005 г.

[140] Стефан Бочев – „Автопортретът ми като журналист и дипломат“, Фондация „Комунитас“, вече цит. съч., стр. 77-78.

[141] Вж. Милена Нейова – „Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове“, „Гласове“, glasove.com, София, понеделник, 4 март 2013 г., online: http://www.glasove.com/valentin-vatsev-borisov-e-nakazanie-za-nashite-grehove-25832

[142] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Фондация „Българска наука и изкуство“, вече цит. съч., стр. 683.

[143] Пак там, стр. 215.

[144] Пак там.

[145] Илья Эренбург – „Убей!“, газета „Красная звезда„, № 172 (5236), Москва, 24 июля 1942 года.

[146] Валери Петров – „Народен съд“, Хорова агитка, нарисува Марко Бехар, Младежка библиотека № 5, Издателство на Българската работническа партия (комунисти), София, 1944 г., стр. 41-42. Книгата е в библиотеката на автора.

[147] „Изрисуваха блок в памет на Валери Петров: Творбата на майстори на графити обхвана цял блок в столичния квартал ‘Сухата река’“, Nova News, novanews.bg, Нова телевизия, София, вторник, 2 септември 2014 г., online: http://novanews.bg/news/view/2014/09/02/84977/%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BA-%D0%B2-%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2/

[148] “How Many Did Communist Regimes Murder?” by R.J. Rummel, Unpublished essay, November 1993 г., “Freedom, Democracy, Peace;  Power,  Democide, and War”, www. Hawaii.edu, Hawaii, USA, Table 1: Communist Democide 1900-1987, online: http://www.hawaii.edu/powerkills/COM.TAB1.GIF

[149] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, вече цит. съч., стр. 199.

[150] „Професии и заплати в царство България“, Economy News.bg, economynews.bg, София, 7 октомври 2012 г., online: http://www.economynews.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B8-%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%B2-%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-news37776.html

[151] Ето на какви данни стъпих: „Средната пенсия в България е 317 лева [според ДСИ – 321.78 лв.], което е много близко до прага на бедност – 286 лева.“ („Средната пенсия в България е много близко до прага на бедност“, infostock.bg, София, 1 октомври 2015 г., online: http://www.infostock.bg/infostock/control/finance/news/70451-srednata-pensiya-v-balgariya-e-mnogo-blizko-do-praga-na-bednost) В момента средната работна заплата в администрацията е 990 лева. (Вж. „Средна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2016 година“, Национален статистически институт – НСИ, nsi.bg, София, 17 ноември 2016 г., online: http://www.nsi.bg/bg/content/3928/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%BE) Да се направят съотношенията е лесно. Сторих го.

[152] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Фондация „Българска наука и изкуство“, вече цит. съч., стр. 208.

[153] Моля, да не се свързва с футболни пристрастия. Запалянковщината е вид чорбарщина. Няма никакво значени към кой отбор е проявена. Нито от цветовете на екипите. Нима „Левски“, даже когато беше „Динамо“, не сърбаше от Министерството на съобщенията, чиито служители бяха военизирани? После стана „Левски-Спарта“ и нагъваше по-мазна чорбица, без да изостава на цесекарската бай-ганьовщина при шумното й поглъщане. „Славия“, бидейки „Строител“ и „Ударник“, не се отказа от чорбасъта на Трудова повинност, станала Строителни войски. Нито „Локомотив“ – от тази на Транспортните войски. Всички отбори „Спартак“ бяха милиционерски. „Ботев“, „Млада гвардия“ и т.н. – на военните. Даже колекционирането е вид чорбарство. Но толкова долно, колкото е спортната запалянковщина, не съм срещал. Говоря като професионалист, вадил си хляба покрай спорта.

[154] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Второ пълно издание, Фондация „Българска наука и изкуство“, София, 2003 г., стр. 211-212, 214, 213, 208, 207, 205-206. Книгата е в библиотеката на автора.

[155] По онова време Радикалната пратия (обединена) все още съществува.

[156] Патрик Барио – военен доктор, специалист по спешна медицина, бивш полкавник от френската армия, станал представител на Република Сръбска покрайнина в Париж, автор на не малко издадени книги. („В Париже дан старт международным Зиновьевским чтениям“, по материалам „РИА Новости“ (Виктор Онучко) и „Париж Инфо“ (Ирина Марченко), „Зиновьев“, общественно-политический журнал, № 1, Москва, 2007 г., стр. 7. Фотокопие в архива на автора.)

[157] От ноември 1956 до 1988 година беше лидерът на Унгарската социалистическа работническа партия, както се наричаше управляващата комунистическа организация.

[158] Руски автори извън системата настояват, че е бил евреин от Украйна с истинско фамилно име Крайский. По принцип името Иля се смята за еврейско. Негов брат носеше името Яков – Яков Илич Брежнев. Леонид също е име, срещано предимно сред ашкеназите. Твърдеше се, че жена му Виктория със сигурност е еврейка. Тя категорично отричаше.

[159] Генерал Олег Калугин признава, че бил любимец на Андропов. От години живее в САЩ и преподава в университети. Громи съветската система, в това число и своите бивши приятели от тукашната Държавна сигурност. Аз не се заблуждавам. Знам, че няма бивши комунисти и ченгета.

[160] По-скоро са били негови подчинени; страхували са се да не бъдат разкрити. Треперили са за бъдещето си и за парите, които са получавали от „Лубянка“.

[161] Обяснявате ли си случая със странното пътешествие на 19-годишния Дейвид Камерън в СССР и неговото изчезване от всички погледи за три седмици. Както и сегашното му потъване, все едно не го е имало. Какво ли му е съобщил Владимир Путин?…

[162] Александр Зиновьев – „Пара беллум“, Éditions L’Âge d’Homme, вече цит. съч, стр. 5.

[163] Това е краят на Запада, какъвто го познаваме, англ. Заглавие на коментар от бившия шведски министър пердседател Карл Билд. (“It’s the end of the West as we know it” by Carl Bildt, “The Washington Post, washingtonpost.com, Washington, DC, November 15, 2016 г., online: https://www.washingtonpost.com/opinions/global-opinions/its-the-end-of-the-west-as-we-know-it/2016/11/15/9e3ce89a-ab54-11e6-977a-1030f822fc35_story.html?utm_term=.c43d23049392)

[164] Вж. напр. “Nigel Farage ‘deserves a peerage despite immigration tactics” by Kate Proctor, “The EveningStandard”, standard.co.uk, London, Thursday, 17 November 2016 г., online: http://www.standard.co.uk/news/politics/nigel-farage-deserves-a-peerage-despite-immigration-tactics-a3397956.html

[165] Вж. напр. “Tory ‘food scraps’ minister is richest MP” by Rowena Mason, Political Correspondent, “The Telegraph”, telegraph.co.uk London, 26 April 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/finance/personalfinance/10021052/Tory-food-scraps-minister-is-richest-MP.html

[166] Вж. напр. “Ukip backs Zac Goldsmith in Richmond Park byelection: Nigel Farage says party is endorsing former Tory MP, who resigned over Heathrow expansion, instead of fielding a candidate” by Jessica Elgot, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 27 October 2016 г., online: https://www.theguardian.com/politics/2016/oct/27/ukip-backs-zac-goldsmith-in-richmond-park-byelection; “Endorsed by Ukip, backed by the Tories, independent Zac is a fake” by Andrew Rawnsley, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday 30 October 2016 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/oct/29/endorsed-by-ukip-backed-by-tories-independent-zac-goldsmith-is-a-fake

[167] По онова време сър Ивлин дьо Ротшилд беше директор на парижката банка “Rothschild Frères”, семеен надзирател на списание “The Economist”, председател на Британската асоциация на търговските банки и на застрахователните дружества, и така нататък – общо десетина подобни длъжности.

[168] Вж. “Thatcher says no evidence on Rothschild”, Written Statement rejecting security allegations against Lord Rothschild by Margaret Thatcher, “The Times”, Richard Evans, “The Times”, reporting, 6 December 1986 г., margaretthatcher.org, December 5, 1986 г., online: http://www.margaretthatcher.org/document/106210

[169] Вж. Roland Perry – “The Fifth Man: The Soviet Super Spy”, Sedgwick & Jackson, London, 1994 г., стp. 89.

[170] Страни на заминаването, фр.

[171] Пред заминаване, пред напускане, фр.

[172] Голямата ябълка, англ. Нарицателно за Ню Йорк.

[173] Вж. Benjamin Disraeli – “Coningsby Or the New Generation”, Echo Library, Teddington, Middlesex, UK, 2007 г., стр. 182. Бенджамин Дизраели или лорд Бийконсфийлд е сред първите, които разкриват, че през втората половина на ХІХ век светът вече се управлява от „интернационалните евреи“, както по-късно ги нарекъл полуевреинът по майчина линия Уинстън Чърчил. (Вж. “Zionism versus Bolshevism. A Struggle for the Soul of the Jewish People” by the Rt. Hon. Winston S. Churchill, “Illustrated Sunday Herald”, London, February 8, 1920 г., стр. 5. Статията е достъпна от online: http://www.sovereignty.org.uk/siteinfo/newsround/zvb/zvb1.html)

[174] Вж. “Donald Trump Courts Fury by Bringing Stephen Bannon to the White House” by Maya Rhodan, “Time”, time.com, New York, NY, November 14, 2016 г., online: http://time.com/4569588/donald-trump-stephen-bannon-breitbart-white-house/

[175] Вж. 007 – Video – Alessio Rastani on the BBC – Goldman Sachs Rules The World, в: Георги Ифандиев – „В лъжи и измами живот минува, или защо и как човечеството постепенно губи щастието си“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 12 декември 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B2-%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B8-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%83%D0%B2%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B8 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=zCbOwV9506I

[176] По Игор Бунич – „Златото на партията“, Издателство „Прозорец“, София, 1995 г., стр. 350. Книгата е в библиотеката на автора.

[177] Пак там.

[178] David Drach, Chevalier, P. L. B. – “De l’Harmonie entre l’Eglise et la Synagogue”, Tome premier, Editeur Paul Mellier, Paris, 1844 г., стр. 79. Книгата е в архива на автора.

[179] “It’s the end of the West as we know it” by Carl Bildt, “The Washington Post‎”, вече цит. съч.

[180] Подбрано провинциално общество, англ.

[181] Пак там.

[182] Вж. напр. “China’s Xi presses Philippines, Vietnam to keep South China Sea issues bilateral”, Reuters, reuters.com, New York, NY, Saturday, November 19, 2016 г., online: http://www.reuters.com/article/us-southchinasea-china-philippines-vietn-idUSKBN13F04P

[183] Вж. “English Premier League sells China TV rights for £564m, report claims  Football” by Reuters, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday 18 November, 2016 г., online: https://www.theguardian.com/football/2016/nov/18/english-premier-league-sells-china-tv-rights-for-564m-report-claims

[184] Вж. “Chinese investors bid for McLaren: Sky News report” by Alan Baldwin, Sao Paulo, Reuters, reuters.com, New York, NY, Friday, November 11, 2016 г., online: http://www.reuters.com/article/us-motor-f1-mclaren-idUSKBN136275; “McLaren starts its engines in China” by Henry Foy in London, “The Financial Times”, ft.com, London, September 8, 2013 г., online: https://www.ft.com/content/6126f972-185f-11e3-bdb6-00144feab7de

[185] “Living is easy with eyes closed. Misunderstanding all you see. It’s getting hard to be someone.” (“Strawberry Fields Forever” by The Beatles, music and lyrics by Lennon-McCartney, Parlophone Records, London, 1966 г.)

[186] Кой кой е, англ. В Британия под такова заглавие издаваха справочници, които разкриваха биографиите на известните личности. Не съм сигурен, че продължават. „Чичо“ Google навярно е ликвидирал и тази дейност.

[187] Отдавна се говореше, че Филип Димитров е влязъл в английската гимназия и в университета с привилегии на АБПФК. Оказа се вярно.

[188] Тодор Балкански – „Партизанският терор и вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище“, ИК „Знак’94“, Велико Търново, 2008 г., стр. 219.

[189] Разказва го самият Дочев. Но има и други свидетелства. Например това: „Маргарит Мицев, депутат от СДС в 36-ото НС: Костов и Борисов десни? Не, и двамата са леви“, в. „Монитор“, monitor.bg, София, понеделник, 11 май, 2009 г., online: http://www.monitor.bg/article?id=198254

[190] Иван Дочев – „Шест десетилетия борба против комунизма за свободата на България“, Издателство „Пигмалион“, Пловдив, 1995 г., стр. 183. Книгата е в библиотеката на автора.

[191] Вж. „Антисемитизмът в днешна България“, Софийска Ложа Кармел 3355 на Б’ней Б’рит, София, дата не е указана, стр. 4. Документът е в архива на автора. Същото в: „Антисемитизъм в България днес“, съставител: Алфред Криспин, ИК „Колибри“, с подкрепата на Организацията на евреите в България „Шалом“ и Институт „Отворено общество“ – София, София, 2004 г. Книгата е в библиотеката на автора, който е един от „героите“ в нея.

[192] Писмо на Симеон Янев от 4 август 2009 г., Личен архив на Д. Василева в: Дарина Василева – „Мобилният човек, или парафраза на тема „Скитникът евреин”, сп. “NotaBene”, NotaBene-bg.org, № 16, Благоевград, 2010 г., online: http://notabene-bg.org/read.php?id=174

[193] Вж. напр. „Известни антисемити“, „Сърца за Израел“, http://izraelbg.blogspot.com, неделя, 26 юли 2009 г., online: http://izraelbg.blogspot.com/2009/07/blog-post_7849.html

[194] Перифраза на масова песен от времето на военния комунизъм – милиционер-социализЪма.

[195] На друго място същият автор е написал и се е подписал с името си, че Стоян Ганев е членувал в БКП.

[196] Емил Лалов, член на БКП, офицер от Шесто управление на ДС, беше назначен от Костадин Тренчев за негов личен съветник като генерален секретар на ЦК на алчно червения синдикат „Подкрепа“. В кадровото му дело, което съм държал в ръцете си, е записано, как прибирайки се у дома след поредна пиянска вечер е намушкал с нож съпругата си. Нейният живот бил спасен в „Пирогов“. Ако помните, през лятото на 1990 година платените от БКП и ДС обитатели на „града на истината“ запалиха един стар автомобил „мерцедес“ пред мавзолея на Георги Димитров. Той се оказа старата кола на ченгето Емил Лалов. Изводите одтавям за вас.

[197] Петър Стоянов – „Шесто управление: Моята истина“, Том , Издателство „Даниела Убенова“, София, 2009 г., стр. 248. Книгата е в архива на автора.

[198] Георги Стефанов Панев, Радикал-демократическа партия в България, online: http://rdp-bg.org/index.php?option=com_content&task=view&id=57&Itemid=43

[199] Ана Клисарска – „Интервю – Георги Панев: Комунистите още са нагли. Времето назря“, в. „Сега“, segabg.com, София, 30 март 2000 г., online: http://www.segabg.com/article.php?issueid=1781&sectionid=2&id=00004

[200] Вж. 0010 – Video – KGB Didn’t Recruit Communists ‘Cause They Have Been Obliged to Report by Statute, в: Георги Ифандиев „Rhapsody in blue – Рапсодия в тъжно, или чалгарска мозайка из местната и световна Номенклатурия – Част 3“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 7 октомври 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/rhapsody-in-blue-%D1%80%D0%B0%D0%BF%D1%81%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D1%82%D1%8A%D0%B6%D0%BD%D0%BE-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BC-3 или от Vimeo от online: https://vimeo.com/185932799

[201] Ана Клисарска – „Интервю – Георги Панев: Комунистите още са нагли. Времето назря“, в. „Сега“, вече цит. съч.

[202] Георги Стефанов Панев, Радикал-демократическа партия в България, вече цит. съч.

[203] Втората част на заглавието на втората книга на комунистическия престъпник Костадин Чакъров, прислужник на Тодор и Людмила Живкови, образец на гювендийска изменчивост.

[204] Вж. „Ива Николова: Кръстева и Пеевски наричаха Бойко Боко Тиквата, а сега му правят свирки“, едно интервю на Мария Друмева, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 21 септември 2009 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/60046

[205] Закритата телевизия „7 дни“.

[206] Николай Колев в разговор с Горан Готев, „Телевизионна утрин“, Телевизия „7 дни“, София, четвъртък, 28 май 2009 г.

[207] Тодор Живков стана първи секретар на ЦК на БКП през 1954 година. Тогава Вълко Червенков, зетят на Георги Димитров, все още беше генерален секретар.

[208] Какво друго заслужаваме, лат.

[209] Алън Коен (1938–2007) – английски хуморист с работническо потекло, завършил Университета на Калифорния в Бъркли, превърнал се в легендарен радиоводещ. („Alan Coren, star of radio comedy, dies of cancer aged 69” by Cahal Milmo, „The Independent”, independent.co.uk, London, Saturday, 20 October 2007 г., online: http://www.independent.co.uk/news/media/alan-coren-star-of-radio-comedy-dies-of-cancer-aged-69-397346.html)

[210] Тази дълга разходка или дълга обиколка, фр. Разходка, но не за развлечение.

[211] Вж. Dr. John Coleman – “Conspirators’ Hierarchy: The Story of the Committee of 300”, America West Publishers, Carson City, NV, 1992 г., стр. 3, 21 и сл.

[212] Грешка от незнание на автора, редакторите и коректорите. Алтернатива означава „единствена друга възможност“.

[213] Дмитрий Волкогонов – „Триумф и трагедия: Политический портрет И.В.Сталина“, В 2-х книгах, Книга ІІ, Часть 2, Издательство Агенства печати Новости, Москва, вече цит. съч., стр. 126.

[214] Вж. напр. 008 – Video – Donald Trump Says That ‘Hitlery Clinton and Barack Obama created ISIS’, в: Георги Ифандиев – „колкото по-дълго живеете, толкова повече смърт, нещастия и гадости виждате. Ще издържите ли? – Част 3“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, вторник, 12 януари 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bf%d0%be-%d0%b4%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%be-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d0%b5%d1%82%d0%b5-%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b2%d0%b5-2 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=PWgvlJ7jhSc

[215] Мнозина се грижат за славата си, малцина за своята съвест, лат.

[216] “Former Soviet Dissident Warns For EU Dictatorship”, from the desk of Paul Belien, “The Brussels Journal”,  Brussels, Monday, February 27, 2006 г., online: http://www.brusselsjournal.com/node/865

[217] За размера на краставиците, за тяхната форма или за това колко кръгли трябва да бъдат доматите…

[218] След влизането на България, Румъния и Хърватия – 28; Британия едва ли ще излезе.

[219] Съкращение от Государственный плановый комитет СССР – Държавен планов комитет на СССР.

[220] “Former Soviet Dissident Warns For EU Dictatorship”, from the desk of Paul Belien, вече цит. съч.

[221] Ярослав Качински, братът близнак на загиналия държавен глава, който освен лидер на управляващата партия „Закон и справедливост“ е действителния задкулисен управник на Полша, разпореди ексхумация на тленните останки на президента и съпругата му. И лично заяви, че Доналд Туск е помагал на Путин. (Вж. напр. “Poland Exhumes Ex-President’s Body in Inquiry of 2010 Plane Crash” by Joanna Berendtnov, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, 14 November, 2016 г., online: http://www.nytimes.com/2016/11/15/world/europe/poland-exhumes-lech-kaczynski.html?_r=0) Преди това, като президент, Лех Качински пръв огласи агентурната свързаност на Лех Валенса с комунистическите репресивни служби за държавно-партийна сигурност.

[222] Συνασπισμός Ριζοσπαστικής Αριστεράς.

[223] Вж. напр. Boyka M. Stefanova – “The European Union beyond the Crisis: Evolving Governance, Contested Policies, and Disenchanted Publics”, Lexington Books, Lanham, Maryland, 2015 г., стp. 261; Christian Karner, Bram Mertens – “The Use and Abuse of Memory: Interpreting World War II in Contemporary European Politics”, Transaction Publishers, New Brunswick, USA, London, UK, 2013 г., стp. 168.

[224] „Евангелие от Матей“, гл. 10, ст. 26.

[225] Колко трудно е да се запази властта, лат.

[226] Дмитрий Волкогонов – „Триумф и трагедия: Политический портрет И.В.Сталина“, В 2-х книгах, Книга ІІ, Часть 2, Издательство Агенства печати Новости, Москва, вече цит. съч., стр. 126-127.

[227] „Donald Trump is no outsider: he mirrors our political culture” by George Monbiot, „The Guardian”, вече цит. съч.

[228] Игор Бунич – „Златото на партията“, Издателство „Прозорец“, вече цит. съч., стр. 348.

[229] Вж. в: „Агора“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 1 ноември 2016 г., online: http://diagnosa.net/agora?mingleforumaction=viewtopic&t=176.11#postid-5060 и http://diagnosa.net/agora?mingleforumaction=viewtopic&t=71.10#postid-5061

[230] Петко Р. Славейков – „Не сме народ“, 1875 г.

[231] Италиански инженер, политик и индустриалец (1901-1960), основал прочутата фирма за пишещи машини, носеща неговото име. Тя беше популярна по времето, за което се отнася разказа на автора.

[232] Георги Марков – „Кой създаде легендата Запад“, Виртуална библиотека „Словото“, вече цит. съч.

[233] Златна палма, фр. Голямата награда на кинофестивала в Кан. Представлява статуетка на палма, изработена от злато.

[234] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом“, Издателство „Дилок“, София, 2009 г., стр. 369. Книгата е в библиотеката на автора.

[235] Вж. „Евангелие от Матей“, гл. 6, ст. 19.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...