Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

ОКТОМВРИ 1917-а, СЕПТЕМВРИ 1944-а, НОЕМВРИ 1989-а: ТРИУМФАЛНИЯТ МАРШ НА НОМЕНКЛАТУРИЯ КЪМ ПАРТОКРАЦИЯТА, „ДЕМОКРАТИЧНАТА“ ОЛИГАРХИЯ – Част 2

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Човеци със съвест и морал, способни да мислят, да се справят с по-пространни, подробни творби, които не са просто четива. Готови да търсят истината, като се запознават с повече факти и сами ги анализират. Не изпитващи потребност от онези злободневни случки и постъпки, с които всекидневно и масово тровят и промиват остатъците от ум, възприятия и свяст. За да стигнат до истината. Тази мултимедия е единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито едно друго подобно средство за осведомяване не само в този провален опит за държава, не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

 

В тази мултимедия иде реч за публицистика.

 

The Daily Telegraph”, още много световно известни медии с богати издатели, въведоха платен достъп до електронната си версия с малък и то временно действащ гратис от пет влизания седмично. “The New York Times”, “The Wall Street Journal”, “The Economist”, и доста други, вече – само срещу абонамент.  А “The Guardianобяви, че без дарения от страна на читателите, оцеляването му съвсем не е сигурно.

 

Всеки да го разбира, както желае.

 

Освен това е добре да преглеждате илюстрациите и видеозаписите в текста хронологично – така, както са поместени. Те съдържат допълнителна информация и дообогатяват общото възприятие на обсъжданите теми.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

Всеизвестна е максимата, че най-много се лъже по време на война и лов. Редно е да добавим – и преди избори.

 

Пропагандата през последните два месеца от кандидат-президентската кампания в САЩ придоби чертите на военни сведения. Сякаш ни заливаха сводки за състоянието на невидими фронтове. Информациите имаха качествата на бойни комюникета. Например:

 

Днес, 18 октомври 2016 година, в битката за щата Невада, малко преди началото на огъня, самолетите на двамата кандидати една не се сблъскаха на пистата на летището“ (Вижте илюстрацията, която е съвсем реална.)

 

Обаче страхът е най-опасен в диктатурите.

 

Диктаторите убиват по заповед, от алчност, поради злия си характер и от страх.

 

 

 

Страхът прорязва по-дълбоко от мечовете[1]

 

 

 

Ленин се превърнал в масов убиец най-вече поради първите две причини. Така му заповядали неговите господари в Берлин. Троцки получил същите нареждания в Ню Йорк. Всички останали болшевики – повечето, както знаете, евреисе включили със сатанинска радост в изтреблението, което на всичко отгоре ги обогатявало. Пък и ликвидирало християнството и всяко несъгласие. Ето един епизод:

 

Избягвайки да действат по болшевишки, немците въпреки всичко прилагаха собствените си методине толкова разбойнически“, но достатъчно твърди, последователни и безусловни. Така само до 31 юли 1918 година те извозиха от окупираните области за Германия 60 милиона пуда зърно и зърнени продукти, фураж и семена от маслодайни култури, 500 милиона броя яйца, 2 милиона и 750 хиляди пуда живо тегло рогат добитък, милион и половина пуда картофи и зеленчуци. Освен това на задъхващия се от английската блокада райх бяха изпратени 35,5 милиона пуда желязна руда, 42 милиона пуда манганова руда и всеки месец по 300 вагона, натоварени със специална дървесина. Извозваха се дори парцали и метални отпадъци. Имаше какво да се извозва.

 

Когато немският линеен крайцер „Гебенбомбардира Севастопол, Германия успя да въвлече и Турция във войната срещу Русия, която се оказа почти изцяло изолирана от съюзниците си, тъй като бяха затворени проливите. На руската външна търговия бе нанесен страшен удар: износът й спадна с 98 процента, а вносът с 95. Това бе една от главните причини за военното пренапрежение на Русия и за нейната окончателна разруха сред кръвопролития и хаос. Продукцията, предназначена за износ, преседя три години на склад и сега се озова в ръцете на немците и болшевиките

 

Но и от териториите, завладени от болшевиките, към Германия течеше поток от ешелони. В кейовете на Петроградското пристанище пристигаха немски търговски съдове, тайнствени шведски и норвежки параходи, някакви непонятни транспорти под флаговете на частни собственици от Дания, САЩ и Аржентина, „фалшивикораби под знамето на швейцарския Червен кръст. Районът на пристанището се охраняваше от специални отряди. Излишното любопитство се наказваше с разстрел на място

 

Съвсем ритмично действаха железниците, свързващи републикатана Съветите и пролетарската диктатурас Германия през завзетите от немски войски територии на Полша, Белорусия и Прибалтика. Действаше и северната железопътна линия до Хелзинкфорс и Скандинавските страни. За да осигуряват непрекъснато движение на железниците, немците се принудиха да доставят на болшевиките 50 хиляди тона въглища. Вечерта на 18 април 1918 година на „пограничната“ гара Орша се срещнаха два влакаединият пътуваше за Москва с персонала на германското посолство начело с граф Мирбах, а другият возеше за Берлин сътрудниците наполпредството на работническо-селското правителство“.

 

Съставът наполпредството[2] бе твърде интересен. Оглавяваше го А. А. Йофеличност, меко казано, много любопитна. Роден през 1883 година, той още в началото на века попада под хипнотичното обаяние на знаменития Парвус. Преминал през школата на великия си учител, Йофе отлично бе осъзнал съвсем простата истина, че преди да се извърши световна революция трябва да се осигурят достатъчно пари за нейното провеждане. Заедно с Троцки, Урицки, Володарски и Ганецки,[3] той бе един отгвардията“ на Парвус при Ленин и до октомври 1917 година осъществяваше пряката връзка с немците, а след това фактически оглависъветскатаделегация на мирните преговори в Брест-Литовск. И, естествено, именно него изпращаха в Берлин, където покрай всичко друго, го очакваше среща с любимия учител Парвус.[4]

 

Заедно с него в състава на „полпредството“ пътуваше и Я. С. Ганецки дясната ръка на Ленин от времето, когато „вождътбезгрижно си живуркаше в Краков, докато в първите дни на войната не го бяха арестували като руски шпионин. Именно Ганецки, пристигнал тогава веднага в Берлин, бе вдигнал на крак социалдемократитев германската столица и във Виена, като с тяхна помощ не само успя да издейства освобождаването на Ленин, но и осигури прехвърлянето му в Цюрих със специален влак (Железопътната връзка между Австро-Унгария и Швейцария бе прекъсната с началото на военните действия). През 1915 година Ганецки бе повикан от Парвус в Стокхолм, откъдето се ръководеше цялата подривна дейност на немското разузнаване срещу Русия. През март 1917 година Ганецки, съгласно уговорка между Ленин и Парвус, бе временно оставен в Стокхолм в състава на т. нар. „Задгранично бюро на ЦК“, което осигуряваше и ритмичното прехвърляне на парични средства от немците в Русияза болшевиките. С помощта на Парвус Ганецки успя да си създаде многобройни връзки с чуждестранни банки. След октомврийския преврат той бе назначен за главен комисар на банките и член на колегията на Народния комисариат по финансите, тоест влезе в ръководствата на учрежденията, които командваха грабежите и приемаха награбеното, което се осчетоводяваше на контролираната от болшевиките територия. („Социализмъттова е водене на сметки.“)

 

Третият в пълномощното представителство бе знаменитият Красин, който не би имал нужда от представяне, ако през последните 75 години за него бе написана поне една истина. Талантлив инженер, той имаше душата и навиците на професионален престъпник, поради което усетът и интуицията му го отведоха при болшевиките. По време на революцията от 1905 година той заедно с хората на Парвус беше участвал в ограбването на Петербургския филиал на Волжко-Камската банка и присвои значителна сума пари, което предизвика недоволството на Парвус. Но на Парвус му се наложи набързо да бяга в чужбина, докато Красин остана в Русия, като между двете революции разви бурна дейност. Диапазонът на увлеченията му би могъл да се събере в няколко тома криминални препискиот организиране на грабежи на фургони с пари и подготовката за ликвидиране на цялата електрическа мрежа в столицата, до печатане на фалшиви пари и тривиални убийства на полицаи. Дързък и решителен авантюрист, привърженик на рискованите действия, Красин се бе разочаровал от Ленин и неприкрито се присмиваше на неговите печатани в Цюрих статийки, призоваващи към революция в Швейцария. И когато в Петроград пристигна известният Георги Соломон,[5] за да събере пари за бедстващия в емиграция вожд на световния пролетариат (Парвус съзнателно ограничаваше средствата за Ленин, за да бъде по-зъл в нужния момент), Красин, след като изслуша Соломон, извади от портфейла си и му подаде две петрублеви хартийки. Възмутен, Соломон не ги прие, като каза на Красин че ще се оправят и без него. „Както желаете“ – вдигна рамене Красин, връщайки обратно банкнотите, като дружелюбно подхвърли на Соломон: „Не се сърдете, Соломон, Ленин не заслужава помощи. Той е обхванат от манията за разрушение и е непредсказуем. Никой не знае утре каква идея ще се роди в татарската му кратуна.[6] Да върви по дяволите.“

 

Но кой знае защо, след като подир преврата съсипа цялата търговия на страната, Ленин назначи за нарком на търговията не друг, а Красин. И в министерството на Красин потекоха конфискуваните пари и стоки, както от големите търговски фирми с милионни обороти, така и от малките магазинчета и работилници, които едва печелеха около 300 рубли.[7] Парите и другите ценности се предаваха на Народната банка и създадения при нея „златен фонд“, а стоките постъпваха в складовете, препълнени до покривите поради застоя във вътрешната търговия, наложен от войната. Красин беше един от съавторите на систематазакрити складове“. Същността й се изразяваше в това, че дори когато изглеждаше, че страната има всичко необходимо, нищо не се продаваше, а само се разпределяше.

 

Тази система е жива и в наши дни. И функционира със същата ефективност.[8] Разликата е само в това, че в онези години изгладнелите и докарани до отчаяние хора се решаваха да щурмуват складовете, но безмилостно ги разстрелваха с картечници, след което разстрелът на всеки се оформяше като присъда на ревтрибунала.[9] Наистина, складовете не бяха неизчерпаеми. От време на време се налагаше развалените продукти да се изхвърлят на сметището нощем при строга охрана; там ги заливаха с вар, да не би някой да се възползва от тях. Е, по пътя, разбира се, нещичко се разграбваше и по-късно се появяваше на черния пазар. От гниещите продукти пламваха епидемии, за които, естествено, обвиняваха спекулантите.

 

Впрочем, имаше надежда складовете скоро да бъдат освободени. Точно затова Красин пътуваше за Германия.

 

Но най-интересната личност от групата, пътуваща за Берлин, бе четвъртият сътрудник на полпредството“ – Вячеслав Менжински.[10] По лично указание на Ленин той трябваше да заеме поста генерален консул на РСФСР в немската столица. Вячеслав Менжински е най-зловещата фигура в болшевишката върхушка. Първи заместник на „железния Феликс“ и един от най-кръвожадните вампири от колегията на ВЧК,[11] той заемаше и поста Нарком на финансите и беше един от главните комисари нанародната банка“. Интересно съчетание на длъжности, нали? С едната ръка грабим и убиваме, а с другатазаприходяваме и укриваме. Изглежда важни са били причините Менжински да остави в Русия своите сложни, но носещи печалби работи, за да се отправи в Берлин.

 

На Силезийската гара в Берлин делегацията бе посрещната от великия Парвус, придружаван от някакви дребни чиновници от германското Министерство на външните работи.

 

Ролята на този човек в съдбата на Русия е толкова голяма, а за него се знае толкова малко, че дори е обидно, тъй като Парвус бе учителят и наставникът на Ленин. Той пръв съзря у Илич именно оня човек, чиято безумна разрушителна енергия ще осигури осъществяване на глобалните планове на Парвус за фантастично забогатяване. Честно казано, Парвус не обичаше черната работа, макар че му се бе наложило веднъж да я върши – през 1905 година… Той е три години по-възрастен от Ленин, роден е през 1867 година в град Березино, Минска губерния. Детството му е преминало в Одеса,… а после заминава за Германия. През 1891 година Парвус завършва Базелския университет, специалността икономика и финанси, и няколко години работи в различни банки в Германия и Швейцария. Тогава се увлича от Маркс. Изглежда пръв е разбрал възможността да се използва марксистката и псевдомарксистката фразеология като прикритие за всякакви политически и военни престъпления. С упоение изучава историята на Русия, състоянието на нейната икономика и финанси. Обърнал е внимание на дълбокия антагонизъм, раздиращ всички слоеве на руското общество, и е предвидил пълната безпомощност и беззащитност на това общество, ако то се лиши от твърде тънкия образован слой, състоящ се от дворянството и интелигенцията; с това той силно е впечатлил самия Ленин.

 

Парвус беше единственият човек отсоциалдемократическатасреда, с когото Ленин не смееше да полемизира

 

Според Парвус практическият марксизъм се свеждаше до следното: трябва да се постигне световното господство, което на марксисткия жаргон се нарича „световна революция“, и то само по един начин чрез установяване на контрол над световната финансова система. Той смята, че за това съвсем не е задължително да се руши старата, т.е. съществуващата финансова система: достатъчно е, внедрявайки се в нея, постепенно да я вземеш под собствен контрол и да я използваш за постигането на собствените си цели. Това може да се осъществи само, ако бъде завоювана някоя повече или по-малко богата страна, чиито богатства и цялото й движимо имущество бъдат обърнати в пари, на народа й се натрапи чисто платоновски социализъм (т. е, най-лош вид робство), а получените по този начин средства се вложат в световната финансова система. И ако сумата се окаже достатъчно голяма, с нейна помощ ще се натрапи на света и съответната идеология. („Архиреакционно!“).[12]

 

Естествено, ще има и необходимият масов и безпощаден терор, големите възможности за неговата маскировка се крият в умелото използване на такива изрази като пролетарска диктатура“, „класова борба“, „отмиращи класи“, „всеобщо равенство“, „пълна свобода“, както и в обмислената тактика за действие по простата схема: „постигане на успеха, укрепване на успеха, развитие на успеха“. В нашите редове е нужна най-строга дисциплина и ни най-малка сянка на разногласие, абсолютна тайна за живота на отделните ръководители и тяхното постепенно обожествяване. („Архиреакционно! Но ако погледнем диалектически…“).[13]

 

  Системата действа и днес – вече почти повсеместно.

 

 

 

Червеният терор

 

 

 

А през това време Йофе и Менжински непрекъснато бяха заети с посрещането на многобройните товари, пристигащи по суша и море на адресите на полпредството и генералното консулство. Отделни сандъци и контейнери направо се препращаха за Швейцария. Ако Парвус знаеше всичко, щеше да бъде много доволен. Но той знаеше далеч не всичко. Отскубналият се от опеката му Ленин нямаше никакво намерение да споделя докрай плановете си със своя бивш наставник. Някои от сандъците с дипломатически пломби не съдържаха нито злато на монети или слитъци, ювелирни украшения и произведения на изкуството, нито платина или скъпоценни камъни, изнасяни от болшевиките в чужбина. В тях имаше нескопосано отпечатани на немски език брошури и листовки, призоваващи работниците и селяните в Германия да доведат страната до същия кървав хаос, какъвто вече цареше в Русия. А в някои от сандъците имаше и винтовки. Заразата идваше и тук, опитвайки се да разпространи епидемията по целия свят. „Стига да има възможност, ние ще постъпим с Германия така, както направихме с Русия“ говореше циникът Радек.

 

Но с какво се занимаваше Менжински и кое накара неговият шеф Дзержински да изостави работите си на Лубянка и неочаквано да се появи в Швейцария? Причината не бе само в това, че Урицки и Володарски, а както по-късно стана ясно, и Зиновиев, бяха крали. Главният повод беше, че Парвус вече бе започнал да пречи на Ленин. Не, той не претендираше за ролята на вожд на световния пролетариат, нито пък се осмеляваше да полемизира с Илич в печата (Парвус отдавна бе забравил за този маразъм, „партийната публицистика“). Ленин обаче никога не забрави, че е длъжник на Парвус и че същевременно той знае за неговите задължения, поети по времето, когато преминаваше през воюващата Германия в пломбиран вагон. За него Парвус бе опасен свидетел… Но главното беше, че Парвус с тлъстото си туловище преграждаше всичкиинтимниконтакти с разклонената система на западните банки, като играеше и някаква своя игра. И не се знаеше колко отива в джобовете му.

 

В подземията на Лубянка бяха затворени мнозина стари и опитни финансисти с международна практика. Подложени на мъчения (а някои и доброволно), те започнаха да издават много от своите глобални финансови тайни и връзки, което щеше да позволи да се заобиколи Германия и нещата да придобият значително по-голям размах, отколкото предвиждаше Парвус. Но това е за в бъдеще, а засега Парвус все още беше нужен. По тази причина въпросът за ликвидирането му, макар и да бе поставен вече, отпадна като ненавременен. За да сме съвсем обективни, трябва да признаем, че на съвещанието в Кремъл от 19 юли 1918 година, когато по света се разнесе вестта за разстрела на Николай II и семейството му, ако името на Парвус бе често споменавано, то не беше във връзка с неговото ликвидиране, а по-скоро със знаменитата му репликаМалко е!“ и напълно справедливите му забележки за безсистемната и безконтролна експроприация (или национализация), така както и самият Ленин, размахвайки своя известен лозунгГраби награбеното“, бе сметнал за неуместно в такива призиви да се употребяват неруски думи. Изслушаха се… И взеха решение… А след това избухна ЧЕРВЕНИЯТ ТЕРОР.

 

Ленин пръв в историята на човечеството санкционира масовото изтребление на цели групи от населението, определяйки социалното положение на обречените с мъглявото прозвищебуржоа“. Изготвянето на списъците на потенциалните жертви бе започнало още веднага след преврата. Тогава по личната заповед на Ленин бе проведена регистрация по местоживеене на лицата, принадлежащи къмбогатите класи“, но тя практически обхвана цялото население на страната. Крилатата Ленинова фраза, че дори и 90 процента от руския народ да загине, 10 процента все пак ще доживеят до световната революция, която будеше възторг у неговите съучастници, макар и да я смятаха за хипербола, започна да се осъществява с невиждан размах.

 

По това време контролираната от болшевиките територия беше покрита с такава гъста мрежа от околийски, губернски и общински ЧК, че дори и вестник „Правда“, отдавайки дължимото на извършваната от тях дейност, с възхищение отбеляза фактическата смяна навластта на съветитесвластта на ЧК“. Именно към тази оплела страната зловеща паяжина, от Москва полетяха инструкциите, разясняващи смисъла на обявения терор: „Ние не водим война против отделни лица. НИЕ ИЗТРЕБВАМЕ БУРЖОАЗИЯТА КАТО КЛАСА. Не търсете материали за следствие и доказателства за това, че обвиняемият е действал с дела или думи против съветската власт. Първият въпрос, който трябва да му зададете, е какъв произход има, какво е възпитанието, образованието или професията му. Отговорите ще определят неговата участ. В това е смисълът и същността начервения терор“.[14]

 

 

 

 

 

Ако някой е разбрал, ето какво е необходимо за измъкването ни от продължаващата система на червения терор. Тези зверове могат да бъдат победени  единствено с техните методи и инструментариум. „Първият въпрос, който трябва да му зададете, е какъв произход има, какво е възпитанието, образованието или професията му. Отговорите ще определят неговата участ.

 

Никой да не ми казва, че ние смехристияни“, не сме като тях. Ето какво остана благодарение на тази фалшива богобоязливост, израз на страх. Извергите надделяват и безчинстват над нас. Кой истински християнин би позволил победата на злите духове над доброто?

 

Казано е: С каквато мярка ви мерят, с такава да ги отмервате. Друг начин не е познат. Въпросът е в самия аршин. Насилието не бива да бъде крайно, непоносимо, каквото беше и все така е тяхното. В това е ключът към християнското отношениеда не вадите око заради око, а да го повредите. Обаче престъпникът, виновният, да може да гледа, макар и с очила. Дали схващате?

 

Измисленото лъжовно милосърдиепсевдо християнската милостводят до изчезването ни в Танталови мъки. Снизхождениеда. Известна прошка също. Ала пълна милост и всеопрощениене, в никакъв случай.

 

Болшевиките отлично са съзнавали това. Предали са го така на всички комунисти навсякъде по света. И то така, че от появата им насам човечеството да не види бял ден.

 

Но смисълът беше много по-дълбок от съдържащото се в шаблонния текст на официалната инструкция. „За разстрела не са ни нужни нито доказателства, нито разпити, нито подозрения. Решим ли, че е необходимо, разстрелваме и това е всичко“ – така Дзержински поучаваше подчинените си, внушавайки им, че на мероприятието трябва да се гледа по-широко, а не само като на обикновено ликвидиране набогатите класи“. Защото ставаше дума изобщо за народа. Успоредно с обявяването на „червения терорбе издадена и знаменитата Заповед за заложниците. Тя гласеше, че „… от буржоазията и офицерството трябва да бъде взет значителен брой заложници. И при най-незначителния опит за съпротива или за някакво раздвижване в белогвардейските среди, веднага трябва да се пристъпи към безпощаден масов разстрел“. Терорът бързо заприлича на необуздано клане. В страната за дълги години се наложи онази страшна и многолика безнаказаност, чиито плодове берем и днес.

 

Но ако се вгледаме още по-надълбоко, ще видим че „червеният тероре просто поредното финансово мероприятие на болшевиките, предизвикано от съмнението им, че у населението са останали някакви пари, незаприходени от Народната банка и Народния комисариат по финансите. И нощем в домовете, където живееха хора, имали нещастието до революцията да се числят към дворяните, търговците, почтените граждани, адвокатите и офицерите, които сега бяха наричани буржоа“, нахълтваха въоръжени от главата до краката болшевики. Те извършваха щателни обиски, изземваха парите и ценните предмети, извеждаха обитателите по долни дрехи, без да ги подбират по пол или възраст, без дори да се съобразяват със здравословното им състояние (имало е случаи и с умиращи от тиф), натоварваха ги в коли и под конвой ги откарваха извън града. Там младите и здрави мъже разстрелваха на място, жените изнасилваха, след което най-често ги убиваха, а останалите ги чакаше или затвор, или концлагер. Имуществото на такива „буржоасе конфискуваше, ужза раздаване на работниците“. Но да не говорим какво са получавали работниците тогава, когато вече бяха започнали масовите разстрели на стачкуващи, и какво им се заплащаше по-късно.

 

Златото и скъпоценностите бяха предавани (все пак около 15 процента от тях изпълнителите задържаха за себе си), а книгите, ръкописите, талантливите проекти, безценните архиви – всичко това просто се изхвърляше. Останалата покъщнина частично се присвояваше и частично се препродаваше на спекуланти, които после бяха залавяни и разстрелвани, често пъти заедно с купувачите. В един или друг вариант така се действаше в цялата страна, когато ставаше дума за по-обикновените и по-масови случаи. На по-високо равнище – обаче нещата – биваха организирани върхусолиднаоснова. На човека, за когото се предполага, че има много пари, понякога и на влог в чужда банка, съвсем открито му се казва, че поради своя произход, възпитание или професия той подлежи на ликвидиране и няма къде да бяга. Но хуманната власт ще преглътне този факт, ще му запази живота и ще го пусне да замине в чужбина срещу нищожната сума от 400 хиляди златни рубли или еквивалента им в каквато и да била валута.

 

Онези, които веднага се съгласяваха и посочваха къде са скрили парите и ценностите си, биваха разстрелвани за укривателство. Упоритите подлагаха на средновековни мъчения, изтезаваха пред очите на близките и накрая, независимо от резултата, разстрелваха с цялото семейство. Онези пък, които постепенно разкриваха къде са тайниците им, биваха държани в затворите чак до 1934 година, полека изтръгвайки милиони от тях. Но нека да бъдем обективни. Някои получаваха свободата си, понеже сумите бяха фантастични, а корупцията вече дотолкова се ширеше средрицарите на революцията“, че те все по-често не можеха да устояват на изкушението.[15]

 

Точно така постъпили другарите тук след 9 септември 1944 година. Нека проявим честност и обективност: става дума за комунисти, земеделци, социалдемократи, либерали и значителна част от военните. Затова не бива да проявявате милост към онези, които впоследствие били покосени от меча на своите. Но едва ли можете. Покварата е поразила семействата. Никой от вас не е християнин, за да се откаже от най-близките си, както ни учи Христос:

 

Не очаквайте, че съм дошъл да донеса мир на земята. Не съм дошъл, за да донеса мир, а меч. Защото дойдох да настроя мъжа срещу баща му, и дъщеря против нейната майка, а снаха срещу свекърва й. И членовете на собственото му семейство ще бъдат врагове на човека.

 

Който обича своя баща или майка си повече от мен, не ме заслужава; който обича син или дъщеря повече от мен, не е достоен за мен.

 

И който не вземе кръста си и не ме последва, не ме заслужава.

 

 Онзи, който е загрижен за живота си, ще го загуби; а този, който загуби своя живот заради мен, ще го намери.[16]

 

Едва ли ще намерите втори, освен мен, който изпълнява тази повеля. Съжалявам, че го казвам, но истината ми е по-скъпа от всички и всичко. Защо не признаете, че у нас всичко е менте. Вашата вярасъщо.

 

 

 

Членовете на ЦК немееха от страх: Това вече не е

класова борба, а война, обявена на целия народ[17]

 

 

 

Основният постулат в хомеопатията гласи: “Similia similibus curantur” – „подобното се лекуват с подобни“. За да се изцерим от тежката зараза на комунизма, която обрича българите на фатален край, следва да използваме комунистическите методи и средства. Пак заявявам: без да стигаме до крайностите на другарите. Те открай са си тежки престъпници, продали душите си на дявола. Злото е в тях и затова вършат злодействата си. По характер са такива, иде им отвътре.

 

Тукашните комунисти, земеделци, социалдемократи, либералстващи радикали от Отечествения фронт (ОФ) – вълци в овчи кожи, възприели Лениновите принципи. Още първото отечественофронтовско правителство приема две сатрапски наредби, към които с тире е прикрепено фалшиментотозакон“: за народния съд и за трудово-възпитателните общежития. Бог не забравя. Слава Нему, някои от сатрапите, които са подписали тези противоконституционни и антинародни текстове, попадат под ударите на собствените си противоправни, болшевишко-фашистки отрочета. Например другарят Никола Петков – куц пияница и развратник, извлечен от парижките кабарета.

 

Българомразците от ОФ слуги на външни чорбаджии, най-вече на СССР, Сърбия и Англия въвели едно към едно жестокостта на верния ленинец Йосиф Сталин техния бащица. В много отношения даже го надминали. Пак благодаря Богу, че някои са попаднали под собствения си меч и са се самоубилиземеделци, социалдемократиоранжево розови фашисти. Други, продали душите, оцеляха: Атанас Москов, Петър Дертлиев, Борис Кюркчиев, Милан Дренчев и съидейниците им, сатанински отроци…

 

 

 

 

 

Искате да забравя, да простя, да преглътна? Щом можете и искате, правете го. И умирайте в кожите си, бъзливци. Или възприемайте злото и ставайте като тяхпалачите на българския народ. Лицемерно кланяйки се на иконитецърковните и тези на революционерите антихристите. Но всички революционери, и преди всичко комунистите, са представители на една и съща „дегенеративна секта“. Те са олицетворение на „съюз на сатаната и антихриста, в резултат на който ще настъпи царството на княза на този свят. Според Библията, князът на този свят това е дяволът.[18]

 

Смятаните за „бившичленове на БКП – до един с клетвата си за влизане в партията поемали ангажимент за вярност и на СССР, са част от тази дегенеративна секта. Те са участници в съветския коминтерн хомоинтерна,[19] на този съюз на международното братство на хомосексуалистите-дегенерати“.[20]

 

Почитайте тези убийци и грабители. Господ ще въздаде всекиму заслуженото.

 

И това е изяснено отдавна. Както и цената, вече платената, и онази, която предстои да издължаваме на другарите зарадиудоволствиетода ни тероризират. Бунич писа:

 

Новата власт безспорно беше по-добре организирана и въоръжена банда и в никакъв случай не желаеше да губи безценно време за различни юридически обосновки на действията си. Но все пак беше необходима някаква идеологическа обосновка, и тя се роди в безумно-гениалната болна глава на вожда, но с безкрайната си утопичност ужаси дори най-близките му съучастници. Всички разграбени от царизма и експлоататорите народни богатства се изземват от болшевиките с единствената цел след това да се разпределят поравно между трудещите се, които от днес са освободени от всички видове експлоатация. „Боже мой“ – страхливо възкликнал наивният Бухарин, „нима е възможно да се вярва в нещо подобно?“ „Ще повярват кучите му синове!“ – успокоявал го Дзержински и очите му наркомански светели като брилянти, конфискувани за диктатурата на пролетариата“. И те наистина повярвали!

 

Може би защото дълбоко в душите на добрия, наивен и вечно мамен народ живеела вярата в онази приказка, в която добрият Иванчо глупака станал цар и раздал на людете поравно собствената си хазна, както и богатствата на изкланите боляри, след което вдигнал тридневно невиждано пиршество. Ония, които се усъмнили в лъжливата приказка, били разстрелвани, давени в шлепове, горени в църкви, тровени с газове в подземия, без съд и следствие. „Бъдете образцово безпощадни!“ – учеше Илич. – „Да се разстрелва наред, без да се задават въпроси и без никакво разтакаване!“

 

Болшевиките за първи път в историята новаторски прилагат масовите убийства срещу собствения си народ и това, разбира се, се оказа печеливш ход, защото даваше възможност на шайката негодници да удържат властта, а светът беше поразен, но лекомислено предсказваше неизбежен и скорошен провал на кървавия режим. Светът чисто и просто не познаваше новитеболшевишкиметоди, пък дори и да ги знаеше, никога не би повярвал, че подобни методи могат да бъдат приложени през XX век, при това в страна, която доскоро се е смятала за европейска.

 

Логиката на действията подсказва на Ленин, че може да обедини съучастниците си само по един начин, като ги вдигне на ново масово разбойничество.

 

В страната продължаваше да свирепства жесток глад, обхванал огромни райони на Поволжието и Украйна. Над около двайсет милиона души, включително жени, старци и деца, беше надвиснала заплахата от гладна смърт. Правителството не оказваше практически никаква помощ, оправдавайки се с безпаричие.

 

Ние нямаме пари!“ не се уморяваше да повтаря Ленин и от трибуните, и в частни разговори с Алексей Максимович Горки, и пред американски бизнесмени. Пари няма, а гладните бунтове безпощадно се потушават с масови разстрели. През юни 1921 година обявиха стачка гладните железничари в Екатеринослав. Работническата тълпа бе разстреляна с картечници. Арестуваха 240 души, 53 от които веднага бяха избити на брега на Днепър и хвърлени в реката. Останалите бяха изпратени в харковските затвори. Частите със специално предназначение нахлуваха в гладуващите села, разстрелваха поголовно всички, след това се оформяше документ, че това било дело на някакъв „есеро-меншевишки заговор.

 

А из страната бродеха на тълпи милиони бездомни и гладни деца, загубили родителите си в болшевишката касапница. Гладът се разпространяваше, обхващаше нови територии с потенциални жертви 35 милиона. По същото време в Петроград, Одеса и Николаевск се товареха параходи с пшеница, които изнасяха зърното в чужбина срещу злато.

 

Ленин сондира почва на чуждите борси за продажба на руска дървесина за един милиард златни рубли. Американскитеконцесионерипродължаваха разговорите с вожда за закупуване на руските подземни богатства. Уточняваха се дори и дребните детайли, като заплатите на работниците в мините, рудниците и находищата. Американците предложиха да плащат по долар и половина на ден, но Ленин изпадна в ужас. В никакъв случай! Нито цент! Ние сами ще им плащаме! Вие, господа, не се безпокойте. Американците надушиха някаква измама. Там, където не взимат пари, явно мирише на мошеничество.

 

Страната продължаваше да измира от глад. Гениално измисленият от Ленинзърнен моноползапочна да дава своите блестящи резултати. Създаде се възможност да се умори от глад гръбнакът на дребнобуржоазната идеология – селячеството. Това бе къде-къде по-ефективно от разстрелите. Обезумелите от глад тълпи щурмуват складовете със зърно. От караулките без предупреждение стрелят по тях с картечници… Само подир няколко години този гениален начин на действие ще бъде повторен от Сталин, но с много по-голяма ефективност.[21]

 

Ще измине – има-няма – четвърт век, и комунистите, пръкнали се в България, ще приложат челния ленинско-сталински опит върху тукашното селячество. Превръщайки най-многобройната и най-свободната прослойка от населението в робска маса, принудена да се разкрачи между селото и града. За да видоизменят тези хора. Да направят от тях полуерзац, все едно да ги прерабятят в нищо. В гора от крехки растения без корени, задушавани от дървета с едри кютуци и много лоши корени. Едновременно с това комунистите ще лишат и гражданите от собственост, преобразувайки множеството дребни и средни собственици в пролетарии.

 

 

 

Комунизмът е кулминация на безумието,

апотеоз на неравенството

 

 

 

През цялото време пропагандата втълпяваше, че избивайки първо интелигенциятацвета на народа, сетне и всеки, дръзнал да се противопостави на диктатурата на пролетариата, комунистите вършат нещо в името на общото благо на държавата на трудещите се. Каквитрудещи се“, какви руснаци, българи?… Планини от демагогия, крепящи се върху егоизма, алчността и завистта на комунистите.

 

Генерал-полковник Дмитрий Волкогонов, авторът на „Ленин: Нова биография“, споменава Максим Горки. Той се ползвал с доверието на вождана революцията до такава степен, че единствено пред него първият съветски ръководител изповядал своята омраза към руснаците. Ленин стигал до там, та споделил с Максим Горки:

 

Умният руснак почти винаги се оказва евреин или има еврейска кръв.[22]

 

И Ленин, и Горки били от втория вид.

 

Както всичко гениално, Лениновата политика беше проста. В основата й, нещо което Илич неуморно повтаря в безбройните си речи, статии, тезиси и записки, бе заложена провъзгласената от Карл Маркс вКомунистическия манифестосновна идея на социализма, чеработниците нямат отечество“, и затова никога и при никакви обстоятелства социалистите не бива да защитават държавните интереси. Подобна постановка на въпроса незабавно даде блестящи резултати. Днес ние гледаме събитията от 75-годишно разстояние [вече 99-годишно], като отхвърляме бълнуванията на идеологическите теории и заклинания, така че може би за пръв път на прост и достъпен език ще се опитаме да обясним какво се случи в Русия през октомври 1917 година. И тогава по-лесно ще намерим ключ и към събитията от август 1991 година.[23]

 

У нас – две лета по-рано, от 10 ноември 1989 нататък. Пропагандата крие това. Онези, които изръсват по някое зрънце истина, го правят по командата на заразителите разпространителите на епидемията. Та обезумялото овче стадо да се доверява на своите пастири, водещи го към пропастта.

 

По-страшен от чекистките куршуми обаче се оказа пуснатият от болшевиките бацил на всеобщото равенство. Именно той привлече под знамената на международните терористи многомилионните руски маси, именно в името на всеобщото равенство се извършваха безбройните експроприации, конфискации, национализации, на този олтар бяха принесени неизброими жертви, тъкмо това позволи на болшевиките да се задържат на власт и именно по тази причина претърпяха поражение противниците им, които със силата на логиката и разума се опитваха да спрат обхваналото страната масово безумие. Безумието на болшевизма е болест, нещо като обезумяване на нацията. За съжаление прекалено късно социолозите поставиха тази диагноза и стигнаха до извода, че оттук нататък работата е за психиатрите. Социализмът е идеология на завистта – още през 1918 година Бердяев даде това определение, но за щастие, никой не го чу, в противен случай биха го унищожили веднага. Това е бацилът на безумието или идеологията на завистта, или и едното и другото. Нека учените на бъдещето се опитат да обяснят как с толкова примитивна примамка бяха хванати в капана народите от огромната страна, които повярваха във възможността, че Божието царство може да бъде построено с потоци кръв и с разбойничество. А докато народът се обливаше в кръв и кървава пот и чакаше кога най-после новите му водачи ще започнат да разпределят награбените богатства, така че и наркомът и перачката да получат поравно, събитията се развиваха по съвсем различен сценарий.[24]

 

Дали съм заслепен от „консервативно-буржоазнияси мироглед, но не забелязвам нито един признак, ни най-малък симптом на изцеление отмасово безумиена комунизма.

 

А какви ли са били тези скътани грошове“, които болшевиките се готвели да изнесат от страната, измисляйки си маршрути чак до Аржентина?…

 

Вестник The New York Times на 23 август 1921 година пише: „Банка „Кун, Лейба“,[25] субсидирала чрез немските си филиали преврата в Русия през 1917 година, не остана забравена от своите благодарни клиенти. Само за първото полугодие на текущата година банката получи от Съветите злато на сума 102 милиона и 290 хиляди долара. Вождовете на революцията продължават да увеличават влоговете си в банките на САЩ. Сметката на Троцки например само в две американски банки нарасна напоследък до 80 милиона долара. Що се отнася до самия Ленин, той упорито продължава да влагаспестяваниятаси в Швейцарската банка, въпреки по-високите лихви на нашия свободен континент…

 

Малцина днес си дават сметка, че „създаденатапрез октомври 1918 година от Ленин първа в света Социалистическа държава на работниците и селяните всъщност представляваше германски протекторат чак до разгрома на Германия, тоест до ноември 1918 година.[26]

 

След смъртта на вожда неговият наследник Йосиф Сталин надделял в свирепа номенклатурна битка с друг роднина на банкерите, подчинени на Ротшилдови, но по сватовство – Лейба Бронщейн, вече утвърдил се като Лев Троцки. Под надзора на единствения запазил във фамилното си име своята родова връзка с хазарите, тайният съветски император Лазар Мойсеевич Каганович, неговият бек[27] Висарионович осъществил не терор, а геноцид над украинците – потомци на средновековните българи. Когато Първата петилетка била обявена като триумф, в три от главните центрове на световната революция била провъзгласена целта, която тя преследвалановият световен ред.

 

В Москва Сталин обявил началото на Втората петилетка – на победилия социализъм. В Берлин и Вашингтон, почти едновременно, съответно Адолф Хитлер и Франклин Рузвелт заявили: програмите им се наричат нов световен ред. В Белия дом – леко преиначено – нов курс.

 

През цялото време на територията на СССР действал Договорът от Рапало, сключен още, когато Ленин бил жив, на 16 април 1922 г. Току-що излезли от Първата световна война, европейците и американците не обърнали внимание, че им готвят нова, още по-страшна. Целият проект се развивал на фона на изумителни зверства над собствените народи на тримата диктатори.

 

Фюрерът на Третия райх първо прочистил партията сиГерманска работническа националсоциалистическа. След него Сталин предприел същото. Успоредно с това, следвайки опита на британците в Южна Африка и на Съветите от времето на Ленин, взел да разкрива мрежа от концентрационни лагери за недоволните от режима.

 

Както разбирате, не бил пионер в това отношение. Освен това – не и най-масовият убиец в историята. За лавровия венец в това ужасно първенство предстояло да спорят братята му диктатори Сталин и Мао Дзедун. Обаче те също не били сред първопроходците в тази трагична област.

 

В съвремието навярно първи се оказали французите. По времето на тяхната илюминатска (масонска) революция, между 1789 и реставрацията на империята през 1804 година, под гилотината, сабята, куршума, с удавяния, хвърляния в пропасти и всевъзможни други дивашки методи паднали главите на 1,5 милиона души. Последвали Наполеоновите войни[28]

 

Горе-долу по същото време в новосформираната първа държава по проект на комунистите илюминатиСАЩ, се развихрило изтреблението на коренните жители. Някои източници твърдят, че от лицето на земята били изтрити 17 милиона. Според други – 70 милиона! Но става дума все за милиони.

 

Едва след това, извън войните, дошъл ред на болшевиките. Заедно с тях – на нацистите в Германия и на социалистите в САЩ. Както не веднъж съм посочвал, върху съвестта на определения за най-добър президент в американската историяФранклин Делано от холандската сефарадска фамилия Ван Розенвелт, всъщност произлизаща от Испания, тежат някъде около 10-12 милиона човешки живота.

 

Рузвелт бил роднина с майката на Фидел Кастро. Дали бъдещият кубински диктатор знаел това? Нямам представа. Но през 1940 г. той написал писмо, адресирано до наемателя на Белия дом, в което използвал обръщението „мой добри приятелю Рузвелт“. (Вижте илюстрацията.) По онова време та чак до 1960 година Фидел въобще не бил марксист и комунист. И това съм показвал, а сега ще го сторя отново. Та който има акъл, да го запомни.

 

Едва месеци след посещението му САЩ през април 1959синът на Лина Рус Гонзалес, еврейка с испанско потекло, прислужница на баща му, богатия имигрант пак от Иберийския полуостров Анхел Кастро и Архис, се писал комунист. В Белия дом вицепрезидентът и социалист Ричард Никсън предал на революционера повелята на тайното световно правителство.

 

 

 

 

 

На света съществуват множество идеологии под формата на религии или политически доктрини. Но – само една могъща догма, способна да извършва промени, включително и чрез войникомунизмът. Той е изконното и най-грандиозното зло. Също така е целта, към която е устремено интернационалното Братствосветовното господство. То е и крайната задача на ционистите. Нейното постигане ще изведе княза на този свят до пълен триумф.

 

Според Библията, князът на този свят – това е дяволът.[29]

 

 

 

Панаир на сатанизма

 

 

 

Но да се върнем към Съветския съюз при наследника на Ленин. По заповед на тайната световна власт Сталин започнал въоръжаването на СССР. Заедно с него, на същата територия, Хитлер вършел съвсем идентични неща. Такива били резултатите от „великияОктомври 1917 година. Този преврат прераснал в първата истински решаваща за човешкия род криминална революция.

 

На пръв поглед тя започнала с малобройния, но невероятно добре подготвен и въоръжен отряд на болшевиките. Ако приемем, че властта се търкаляла по улиците на Петроград, ще излезе, че Ленин, Троцки и техните главорези просто се навели да я вземат. Струва ви се, че всичко представлявало банален преврат. Обаче целият процес бил подготвен до последната подробност. В това число – разложението сред висшите военни. На практика Руската империя била изпаднала в безвластие. А още воювала. И народът, дал огромни жертви във войната, бил изморен, направо разорен, от и без друго неуспешните бойни операции на армията.

 

Така революцията от февруари 1917-а се явявала генерална репетиция на Октомврийската, наченала с метеж в столицата. Парите за двете били предоставени от интернационалните банкери, оглавяване от Ротшилдови. С изпълнители Джейкъб Шиф от нюйоркскатаKuhn, Loeb & Co” и Макс Варбург от хамбургскатаM.M.Warburg & CO (AG & Co.) KGaA”.

 

Под името Пол Уорбърг братът на МаксПаул Варбург, от години живеел в Съединените щати, вече напълно завладени от евреите, напуснали Русия. По-малкият брат на Макс, който през войната оглавявал германското имперско военно разузнаване, не само бил женен за Нина Дж. Лоубдъщеря на Саломън Лоуб, един от основателите на инвестиционната финансова къща “Kuhn, Loeb & Co”. Той бил двигателят за основаването на Банката на Федералния резерв на САЩ. Както и първият председател на нейния Съвет на директорите.

 

В такава международна обстановка през 1933 година, с помощта на цяла групировка около тях, същите интернационални банкери изтласкали Хитлер до Канцлерството в Берлин, а Рузвелт до Белия дом. Това отдавна е установена историческа истина, а неконспиративна теория“. Само мошениците, върлуващи на историческото поле, отричат фактите.

 

Ето как през 1936 фюрерът едностранно година отхвърлил диктата на Парижката мирна конференция. По този начин отворил пътя назад към родината пред германската военна промишленост барабар с офицерите и войниците. Завърнали се у дома, те усилено се готвели за война. Не малко западни лидери подаквали на Адолф Алойзович. От своя страна пък интелигенцията – предимно от Англия, Франция и Германияславословела комунистическия сатрап Сталин. Той вече се бил развихрил. Империята ГУЛаг била пришпорена да действа на пълна пара.

 

Не друг, а еврейският съветски публицист Аркадий Ваксберг, член на КПСС и сътрудник на КГБ, подчертава в чии ръце се намирали комунистическите лагери на смъртта в СССР. В характерния за комунистите стил за преследване на изгодата, той ту изкарва евреите жертви“, тупалачи. Последното било вярно, затова спестявам кавичките. Знаете, че съветската власт фактически била еврейска.

 

Ваксберг прави рекапитулацията, че 11 от общо 12 главни лагера от Архипелага ГУЛаг били командвани от евреи. Началник на цялата status in statu[30] бил еврейският комисар от НКВД Матвей Берман. Обаче, в посочения от мен стил, в същата книга баща на почитаната тук журналистка от РадиоСвободна ЕвропаТатяна Ваксберг се обръща на 180 градуса. И проявява цинизъм, типичен за евреите и комунистите, което е едно и също. Настоява, че като назначавал все евреи начело на ръководни постове в системата за робски труд – например и на строежа на Беломорско-балтийския канал, съкратено Беломорканал, Сталин умишлено искал да ги представи в лоша светлина“, като „подбудителина зверствата.

 

Не би могло да е случайно“ – твърди товарищ Аркадий. Настоявайки, че така кремълският изверг се стараел да възбуди… „антисемитизъм“?![31]

 

Значи – да настрои народите на СССР и срещу себе си? Умопомрачение!

 

Да прощава, но даже еврейският либерал-социалист[32] Бенджамин Гинзбърг, професор в УниверситетаДжон Хопкинс“ в Балтимор, щата Мериленд, е констатирал:

 

За да устои и се съхрани, от самото начало съветската държава разчиташе на военните, полицията и на службите за сигурност. А евреите бяха активни в тези агенцииЕвреи съставляваха и ръководеха инструментите за насилие, на които държавата се осланяше, за да контролира своите граждани.[33] (Вижте илюстрацията.)

 

Дали пък Гинзбърг не е някой скрит „антисемит“ – „самомразещ се евреин“, както ционистите квалифицират почтените изследователи. От Парвус, Ленин, Троцки, Зиновиев, Сталин, Каганович, Дзержински, Свердлов, Урицки, Ганецки, Каменев, Володарин, Ларин, Радек, Соколников, Юровски,[34] Литвинов и така нататък, през Молотов, БрежневАндропов, Горбачов, Елцин, Примаков, чак до сегашните съветски управници Путин и Медведев, все евреи или женени за еврейки заемат най-висшите постове в тази прокълната държава. Мога да твърдя, че между евреин и комунист има знак за равенство. Това са синоними.

 

Въпросните твари винаги са били на страната на злото и властниците. Навсякъде – в Отоманската империя, в Австро-Унгария, в Полша, когато е била самостоятелна, в германските княжества, в Англия, Холандия… Както изтъква цитираният Гинзбърг, например Хенри Ягода, който оглавявал НКВД, бил фармацевт. Но се „специализирал в приготовлението на отрови, които неговите агенти да използват при ликвидирането на Сталиновите противници“.[35]

 

Охраната на диктатора се състояла изключително от евреи. Докторите, които се грижели за здравето му, също. Какво има да говорим?

 

От другата страна, която Братството готвело за война против политическата си рожба СССР, ставали идентични неща. Сам Хитлер бил евреин. И не само. Почти всички от неговото нацистко Политбюро – все от тази религиозна секта. Гьоринг, Гьобелс, Химлер, Хес, Борман, Розенберг (по-рано член на болшевишката партия), Хайдрих, Айхман, Канарис, Щрайхер… Горе-долу – до един![36]

 

Даже имало съвпадения между двамата тиранисъветския и нацисткия. Личен шофьор и пръв телохранител на фюрера бил полуевреинът Емил Морис. За него фюрерът пише вMein Kampf”. Нарича го „моят Емил“. Тъкмо той запознал шефа си с неговата бъдеща съпруга, полуеврейската фотографка Ева Браун. Основният доктор на Хитлер, както изясних наскоро, бил стопроцентовият евреин, професор Теодор Морел.

 

Щеше да е смешно, ако не беше опасно, че цели 14 лета след издаването на дисертационния труд на американския преподавател по история в Канзаския университет Брайън Марк Риг във вид на книга, в Израел се намери съветско равинче, което да оспорва фактите, изложени в нея. Имам предвид „Еврейските войници на Хитлер: Неразказаната история на нацистките расови закони и мъжете с еврейски произход в германската армия“, на която съм се позовавал не веднъж. Това изследване е основано на двугодишно ровене в германските архиви и на 40 интервюта с офицери от войници от Wehrmacht-а, записани с видеокамера.

 

Още в увода авторът, също евреин, декларира, че повече от 150 000 военни с еврейски коренипълни евреи или т. нар. Mischlinge – със смесена кръв, са се сражавали с лозунгаHeil Hitler!” на уста. Всичко е доказано по академичен начин, на който тукашните комунистическиучѐниса неспособни.[37]

 

Обаче се намери едно съветско момче, родено в СССР, наречено Михаил Финкел, което живее в Израел. Явява се по медиите като равин и доктор по право. И преди дни се зае да изобличава неопровержимото. Видите ли, тези повече от 150 000 евреи, които носели униформите на нацистка Германия, не били такива! Те си били германци. Понеже не било сигурно, че майките им били еврейки. Нито – дали са изповядвали юдаизма.[38]

 

Дурак!

 

В споменатото телевизионно обсъждане се отделя специално място на Райнхард Хайдрих. Преди да го направят гаулайтер на Чехия, той уж отговарял за решаването на еврейския въпрос“. Което, според комунистите и ционистите – едно и също – означавалоизтребление на европейските евреи“. До ден днешен не е представено нито едно документално доказателство за повдигането и обсъждането такъв въпрос“. Камо ли за неговото „окончателно решение“! Но…

 

Равинчето твърди, че Хайдрих я имал, я нямал и четвърт еврейска кръв.

 

Германският историк и журналист, уважаваният Йоахим Фест, се пенсионира като главен редактор на известния всекидневник “Frankfurter Allgemeine Zeitung”. Преди това посвети задълбочено изследване на нацистите с еврейски произход. В книгата, която е озаглавена „Лицето на Третия райх: Портрети на нацистки лидери“, е поместена цяла глава, посветена на Хайдрихшефа на отвлечения и осъден на смърт в Израел евреин Адолф Айхман. Авторът, обиколил всички места, където са живели предците на Райнхард Хайдрих, даже е снимал гробовете им в еврейските гробища на съответните места. И документално доказва, че три четвърти от кръвта във вените на гаулайтера на Чехия била еврейска.[39]

 

Къде чепикът стяга комунистите ционистисамозванитеевреи“ – в Израел и навсякъде? Ако бъде допуснато истината да излезе наяве, ще се установи, на всички ще стане ясно, кои били по-големите изверги. Дали нацистите или комунистите?

 

За да не сметнете, че искам да повлияя, нека покажа кратко свидетелство, дело на Брайън Марк Риг. Той разговаря с евреин, гражданин на ФРГ, който е бил в концентрационни лагери от двете страни на фронта. Вижте и чуйте разказа му, за да не ме обвинявате:

 

 

 

 

 

Ако в първата част на тази трисерийна поредица сте се запознали с мнението на Берл Лазар, главния равин на днешна Русия, би следвало да си зададете въпроса: По какво се различават евреите от нацистите? И едните, и другите не позволяват браковете извън техните сектипартийни или религиозни. Не е ли все едно?

 

Нима не знаете, че Нюрнбергското законодателство, прието през 1935 година в Третия райх, повтаряло едно към едно еврейския религиозен закон Халака, който регламентира именно расовите проблеми и междурасовите отношения? Според него евреин е онзи, който има поне една баба или дядо евреин. Той действа и днес под формата Закон за правото за завръщане. За каквозавръщане“ може да се говори, когато никой от предците на израелците никога назад във времето не е стъпвал в Палестина?

 

Как се беше изразил товарищ Владимир Путин за еврейските болшевики, които участвали в първото съветско правителство? Владимирович, който по майка е Шаломович, и беше женен за Людмила Абрамовна, заявил:

 

Они все гребли под одну гребленку“ – „Те загребвали всички с едно гребло.[40]

 

Този подход бил пренесен и на наша почва. Местните комунисти, земеделци, социалдемократи, поставили се в услуга на Москва, имитирали своите кремълски господари. Изпълнявали безпрекословно заповедите на чорбаджиите си от Коминтерна, като влагали във всичко още по-голяма жестокост. Но да не изпреварвам хронологията на събитията.

 

 

 

Около средата на ХІХ век цялата европейска система от държави

зависеше от интернационалните финансови мрежи,

доминирани от Ротшилдови[41]

 

 

 

През трийсетте години на двадесетото столетие най-прочутата банкова фамилия в историята на човечеството вече завладяла Европа и САЩ, и проникнала в части от Азия, например в Китай. Търпеливи, „през деветнадесети век превърнали се в символ на интернационалните финанси, на инвестиционното банкиране и на интригантствата извън еврейската среда, семейство Ротшилд[42] от Франкфурт, Германия, с разклонения по цяла Европа, израсна до икономическо могъщество и властГлавният аспект на оперативната стратегия на семейство Ротшилд беше тайна… До такава степен, че те следваха тази стратегия, изпълняваха я до границите на невероятното и невъзможното. До този ден техните архиви не са били отворени за обществото.[43]

 

Авторът е евреин, американски университетски преподавател и изследовател. От неговата констатация става ясно, защо всичко, свързано съссветотобанкерско семейство – букет от люде с купени британски, френски, австрийски, германски титлиизглежда на публиката като конспиративна теория. Да припомня, че и сега те не попадат под светлините на прожекторите. Като гигантски октопод са разпрострели мощните си, вседостигащи пипала по цялото земно кълбо. Затова няма как да ги зърнете в класациите по богатство. Ротшилдови, доказващи в живота, че са преките представители на княза на този свят, са над подобни дребнави неща.

 

Чрез собственото си свръхбогатство и непрестанното причиняване на разорения и бедност сред мнозинството, те добили прекалено много власт, абсолютна власт. В навечерието на Руско-турската война от 1877-1878 г. Ротшилдови разполагали с изумителна мощ и влияние, но и с възможности да реализират своята тайна стратегия чрез правителствата на държавите.

 

Както Фредерик Мортън пише в предговора към „Ротшилдови“: „През последните двеста и петдесет години историята на семейство Ротшилд в изумителна степен бе задкулисната история на Западна Европа… Това стана благодарение на успеха му при отпускането на заеми не на отделни личности, а на цели народи, от които те извличаха огромни печалби… Веднъж някой каза, че богатството на Ротшилд се дължи на банкрута на нациите.“…

 

На 3 декември 1923 г. Chicago Evening Standard на Хърст коментира: „Ротшилдови са в състояние да разпалят или да предотвратят войни. Тяхната дума може да съсипе империи.[44]

 

И това не е от вчера. Непосредствено след края на Руско-турската война от 1877-1878 г., през 1878 г. майор Осман бей[45] нарича Ротшилдовиеврейските крале“.

 

Като цар на финансите Ротшилд командва нарастващата маса на еврейските капитали с такъв замах, с който руският и германският император командват своите армииБогатството на Ротшилд е приказно. Амшел Ротшилд, който неотдавна почина във Виена, остави съкровища за милиарди франкове. Според същото съобщение имането на три от разклоненията на семейството навярно възлиза на повече от три хиляди милиона долара.[46] Това е почти колкото сумата, с която френското правителство разполага, та в случай на необходимост да започне война. Излиза, че едно семейство е богато колкото цяла нация![47]

 

Бедният отомански офицер, по онова време той нямало как да знае, че след малко повече от столетие тази фамилия ще бъде първата икономика в света. Обаче все пак прозрял ролята на Ротшилдови в кръвопролитието на Балканите, довело до разпада на родната му империя.

 

На съветския лидер Кръстьо Раковски, роден като Хаим Раковер, му се струвало, че лорд Лайънъл Ротшилдби могъл да бъде същата личност, която е създала революционния Интернационал. Това е дело на гений: да успее чрез капитализма да натрупа възможно най-голямото богатство, да тласне пролетариата към стачки, да посее безнадеждност и успоредно с това да създаде организация, която да обедини пролетариите с цел да ги хвърли в революция. Това е все едно да напишеш най-величествената глава в историята. Даже повече. Спомнете си вече познатата ви фраза, изречена от майката на петимата братя Ротшилд: „Ако синовете ми поискат, повече няма да има никакви войни.“[48] Това означава, че те са били арбитрите, господарите на мира и войната, но не и императори. В състояние ли сте да си представите този факт от такова космическо значение? Войната не е ли всъщност едно от проявленията на революцията? ВойнаКомуната.[49]  От този период насам всяка война бе гигантска крачка към комунизма.[50]

 

Войната и Комуната? По време на най-ожесточените битки, които току-що обединените германски войски водели за завладяването на Париж, комунаритекомуниститепредавали Франция отвътре. Започнали война срещу собственото си правителство, без да се интересуват от съдбата на държавата. Защото, както е записано в „Манифеста на комунистическата партия“, те нямали родина. Масонският девиз “ubi panis ibi patria” – „където е добре, там е родината“ – винаги е бил и е основата на тяхното вероучение.

 

Не само тези, стотици са авторите, които потвърждават способността на Ротшилдови да управляват световните дела, да направляват историческото развитие. Уважаваната и тук Хана Аренд признава, че „през 1948 г. на френските Ротшилдови им бяха необходими по-малко от 24 часа, за да прехвърлят своето обслужване от правителството на Луи Филип на новото, на оцелялата за кратко Френска република, и отново – на Наполеон ІІІ“.[51]

 

Известният американски историк и евреин Хауърд Сачар е потомствен университетски професор. Баща му доктор Ейбръм и неговата майка Телма Хороуитз, преподавали история в Университета на Илинойс. Повече от 40 години той е оглавявал Факултета по международна политикаЕлиът“ към УниверситетаДжордж Уошингтън“ във федералната столица на САЩ. Той се позовава на вече цитираната Хана Аренд, описваща семейство Ротшилд като огромна империя, предизвикваща все по-нарастващото възмущение на неевреите“… 

 

Наистина, къде можеше да бъде намерено доказателство за фантастичната концепция за световно еврейско правителство, освен в тази единствена фамилияРотшилдовижители на пет различни страни, известни навсякъде, в близко сътрудничество с най-малко три правителства (френското, австрийското, британското)? Чиито конфликти помежду им  [на споменатите правителства] никога, нито за миг, не разклатиха солидарността на техните държавни банкери, произтичаща от интереса. Никаква пропаганда не би могла да сътвори по-ефективен символ за политически цели, отколкото самата действителност.[52]

 

Съвсем вярно – действителност. Често истината изглежда по-невероятна от измислиците, нали? За повечето историци, които изследват семейство Ротшилд, те са образецът за появата и въздигането на интернационалния капитализъм. Малцина се онези, които проумяват, че необявените господари на човешкия род са устремени към друго. Няма да се притесня и за пореден път ще цитирам Гари Алън:

 

Ако човек прозре, че социализмът не е програма за разпределение на богатството, а фактически е метод за укрепване на богатството и за господство над него, тогава онова, което ви се струва като парадокссвръхбогатите да пропагандират социализмасе оказва, че изобщо не е никакъв парадокс. Обратното, то става логичният, даже перфектният инструмент за мегаломаните, преследващи властта.

 

Комунизмът или по-правилно – социализмът, не е движение на потиснатите маси, а на икономическия елит.[53]

 

Още съвсем кратко допълнение и приключвам с банкерите. Между 1840 и 1880 година в Съединените щати изникнали, или били основани филиали на важни еврейски банкови фирми. Сред най-развитите били следните: “August Belmont”, “Goldman Sachs”, “J.W. Seligman”, “Kuhn, Loeb & Co”, “Ladenburg Thalmann”, “Lazard Frères”, “Lehman Brothers”, “Speyer, and Wertheim”.

 

Еврейските банкери проектираха и водеха проеврейска политика“ – пише американският изследовател на финансовите проблеми и икономически историк, евреинът Джералд Крефетз. – „Това беше обмислен проеврейски проект. Изражение на една концентрирана власт, защото всички те често действаха съвместно, като си сътрудничеха във финансовите сделки.[54]

 

Извинете, къде остана капитализмът, уж основаващ се на конкуренцията?

 

Всички споменати банкери представлявали издънки от един корен на семейство Ротшилд. Това лесно може да се докаже, като се проследи историята на всяка от споменатите и много други финансови фирми. Който желае, нека се занимава. Аз отдавна съм преминал през този урок. Взел съм си изпита – пред самия себе си – и даже мога да преподавам

 

Също така не забравяйте, че Джейкъб Шиф от банката „Кун, Лоуб и Ко”, която „бе синоним на финансов успех и политическо интригантство“, и беше „сателит на изключително богатото и могъщо европейско семейство Ротшилд“,[55]  уж подарява 20 милиона тогавашни щатски долара на Троцки и компания. А всъщност подпомага благоприятната среда за бъдещите инвестиции. Нито за миг не изпускайте от вниманието си как наследниците на Джон Пиърпонт Морган І и Алфред дьо Ротшилд финансирали болшевишкия метеж. И че Макс Варбург не само осигурил огромни парични средства на болшевиките, но им помогнал да се придвижат от Швейцария до Русия през половината фронтове на воюващия Стар континент.[56]

 

И не допускайте да ви се изплъзне предупреждението на Арнълд Лийз:

 

Не може често да се напомня, че в Русия няма и никога не е имало комунизъм. Там има държавен капитализъм, управляван от евреи. Комунизмът е само идеологията, чрез която невежите маси да бъдат принудени да приемат болшевизма. Комунизмът остава идея, но никога не е бил практикуван.[57]

 

А там, където беше наложен под формата на военизиран държавен капитализъм – уж като диктатура на пролетариата, всъщност представляваше смазващото терористично управление на една неголяма номенклатурна класа, подбрана от тайния талмудски Интернационал по собствените му критерии за послушание, липса на милост, готовност да служи и жестокост. Тази комунистическа система донесе неизмерими нещастия, неизброими човешки и материални загуби, планини от мъки и незаличими страдания. Според различни оценки жертвите му наброяват между 120 и 174 милиона души!

 

Твърди се, че само Ленин, Сталин и наследниците им унищожили повече от 60 милиона човешки живота. А Мао Дзе Дун добавил своя принос от поне 35 милиона невинно избити хора.

 

И ето ни във втората половина на трийсетте години на ХХ век. Тогава светът се тресял от политически катаклизми. Хората, още не забравили Първата световна война, въпреки това не обръщали внимание. Историята винаги ни е учила, че никой не се учи от нея

 

На двамата вождове била осигурена благоприятна обстановка за надпревара във въоръжаването. Чрез Рузвелт американските банкери финансирали двете страни. Въпреки че приятелството им видимо се разширявало и задълбочавало, като върхът бил постигнат през 1939-1940 година, комунистическият и националсоциалистическият диктатор осъзнавали: войната между тях била неизбежна.

 

 

 

В Кремъл се чувствах съвсем като

сред стари партийни другари[58]

 

 

 

През цялото време от 1939 до края на юни 1941 година Съветският съюз и всички комунисти по света били на страната на Адолф Хитлер и неговите нацисти. А съветската икономика съдействала за подготовката на Германия за Втората световна война.

 

През онази петилетка между 1936-1941 година се случили неща, за които, ако някой ги разкажел на тогавашните европейци и американци, да речем, също щял да бъде клеймосан като разпространител на конспиративни теории“. За да не ме обвините в голословиеи това се оказва възможно,[59] въпреки академичността на моите трудове – най-добре се отдайте на кинодокументалистиката.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Обаче съществувал и втори план на нещата. Той и до днес остава незабележим за повечето земни жители. Много от тях не желаят да приемат истината. А тя е, че всички огромни по мащабите си действия за подготовка на Втората световна войнафинансиране и парични транзакции, изграждане на военна индустрия, строителство на пътища, въоръжаване и подготовка на армиите, били извършвани чрез налагането на нечуван никога преди това терор върху населението на съответните държави от тримата главни диктатори. Така в СССР ръководената от еврейски комисари концлагерна империя погубила душите на милионипоне 10, някои стигат до 60, което ми се струва невъзможно. В Германия – многократно по-малконяколко стотин хиляди. В САЩмежду 7 и 12 милиона според оценките на различни автори.

 

 

 

Тероризъм без причина: не като отмъщение, а резултат от злото

и арогантността; от алчността и даже за удоволствие

 

 

 

Става дума за пораженията върху местното население чрез вътрешен терор, а не за войната. Истинският брой на загиналите в кръвопролитията и досега остава тайна. Както съм отбелязвал, на конференцията в Потсдам през лятото на 1945 година Сталин запитал двамата си съюзници от Британия и САЩ, за какъв дявол Съветите са дали 4,5 милиона жертви? Досега ви втълпяват, че те били… 20 милиона?! Една гигантска измама, равна на тази за никога неосъществения „холокост“. Безспорно е имало притеснения и издевателства над евреите в Европа. Само че те били дело на други евреи.

 

Както тук престъпниците сред земеделците и социалдемократите от ОФ след време попаднали под ударите на собствените си творенияпротивоконституционните, което ще рече противоправни, наредби-закони за трудовите лагери и за т. нар. народен съд. Всичко в Германия и на окупираните от нея територии било вършено по програма, съставена от ционистите и техните нацистки агенти, под контрола на Братството.

 

 

 

 

 

Сега е време да припомня, че САЩ и Британия се съюзили с Хитлеровия партньор СССР. После заедно разделили света според желанията и претенциите си. В тази тяхна клопка попаднала и нашата мила Татковина. Оттогава няма измъкване от тресавището.

 

 

 

 

 

Преди това лидери, финансисти, индустриалци, помагали на Хитлер. И не забелязвали нищо нередно в ръководения от него Трети райх.

 

През трийсетте години позицията на Белия дом беше не само да отстъпи в страни от положението на евреите, но и да се бори срещу всяка вътрешна критика или протест, които можеха да се намесят в дипломатическите и икономическите отношения между САЩ и Германия.

 

През 1933-1934 г. правителството се намесваше, за да блокира резолюциите на Конгреса, критикуващи нацистка Германия. Освен това то се опитваше да разубеди еврейските групировки, които искаха да поставят като театрален спектакъл съдебен процес, осмиващ Хитлер. Държавният секретар Кордъл Хъл сподели пред американските дипломати в Германия своето „опасение, че продължаващото разпространение на преувеличени репортажи може да повлияе на приятелските чувства между народите на двете страни, което би направило съмнителна услуга на когото и да е“.

 

Хъл се извини на нацисткия режим, когато през 1935 г. нюйоркски съдия оправда протестиращи, съдрали знамето със свастика на германски кораб в пристанището на Ню Йорк. Той се извини отново през 1937 г., когато кметът Фиорело Ла Гуардия нарече Хитлерфанатик, който заплашва мира в света“. През 1938 година Рузвелт дори застави вътрешния министър Харолд Айкс да премахне от своя реч критиките по отношение на Хитлер, Мусолини и нацизма.

 

Когато еврейските групировки в САЩ организираха бойкот на германските стоки, Хъл настоя, че това ще накърни американските интереси. Администрацията даже тихомълком разреши върху тези продукти да бъдат поставени етикети, че са произведени в определен град или провинция, вместо изискването да носят печата “Made in Germany”. Наложи се да бъде отправена заплаха към еврейските лидери, за да бъде сложен край на това…

 

Може би не е изненадващо, че внезапното, неочаквано въздигане на екстремистите от бирариите до коридорите на властта е заварило културния и журналистическия елит неподготвен. Тревожен е обаче мащабът, в който редакторите и репортерите на някои големи и влиятелни вестници се отклониха от възприетите журналистически стандарти и позволиха по-добрата преценка да бъде замъглена от пожелателни възприятия, от възхищение от изопачените факти, от податливост към слава или от защита на президента.[60] Човек се чуди, как ли техните наследници биха отговорили, ако в наше време възникне подобна ситуация?[61]

 

Как? Както съветските и останалите журналя при милиционер-социализЪма та досега: по идентичен начин. Съвременните западни издания повтарят едно към едно „добритепрактики на псевдожурналистиката в тоталитарните държави. Да го кажа така: Следват онова, за което ни е предупредил Джордж Оруел преди толкова години. Например днес са приятели с Владимир Путин и Русия, утре уж им обявяват война.

 

Журналистите са курви. А курварлъкът не е професия, а характер. Медиите са публични домове. Изритват от тях всяка шаврантия, отказала да приеме някой клиент

 

 

 

Фашизмът е политическата форма на капитализма,

а това ще рече началото на социализма[62]

 

 

 

Чак до есента на 1939 година картината не била доста различна. Не само на пръв поглед. Другояче я виждат незапознатите с истината, обявявана за „конспиративна теория“.

 

Например еврейският министър-председател на Британия Дейвид Ллойд Джордж не скрил възхищението си от фюрера. Той посетил берлинското Канцлерство през 1936 година. Струва ми се, че пак тогава и абдикиралият крал Едуард VІІІ, чичото на Елизабет ІІ, сторил същото. След завръщането си, бившият шеф на Чърчил, пред когото Уинстън Спенсърович се прекланял, споделил с британската публика своите впечатления:

 

Сега видях прочутия германски лидер, а също и последиците от огромната промяна, която той е постигнал. Каквото и да мисли човек за неговите методи а те със сигурност не са като тези в една парламентарна страна не може да има никакво съмнение, че той е постигнал изумително и прекрасно преобразуване в духа на народа, във взаимността в отношенията си с него, и в тяхната социална и икономическа перспектива

 

За първи път от войната насам съществува общо усещане за сигурност. Хората са по-весели. Има по-голямо чувство за обща приповдигнатост на духа в цялата страна. Това е една по-щастлива Германия. Зърнах го навсякъде. А англичани, които срещнах по време на моето пътуване, и които познават Германия добре, бяха силно впечатлени от промяната.[63]

 

Точно така през 1972 година милиардерът социалист Дейвид Рокфелер се възхити от постиженията на Мао Дзедун и китайската революция“, независимо от цената, платена от народа на огромната комунистическа държава.[64] (Вижте илюстрацията.)

 

Доста по-рано, на 1 декември 1933 година, Дейвид Лойд Джордж изпратил на Адолф Хитлер своя фотография със следното посвещение и автограф:

 

На канцлера Хитлер, с възхищение от неговия блестящ талант и смелост.“ (Вижте илюстрацията.)

 

По-късно нацистите започнали да изпитват същите приятни тръпки, предизвикани от личността на „бащицатаот Кремъл.

 

Няма нищо чудно в това, че Рибентроп се завърнал от Москва с най-възторжени впечатления от Сталин, които не пропуснал да сподели със своите колеги от обкръжението на Хитлер.[65]

 

Нацисткият външен министър въодушевено разказвал:

 

След възхитителните разкази на Рибентроп [Алфред] Розенберг записал в дневника си: „Време е болшевиките да съставят своя делегация за конгреса на [нацистката] партия в Нюрнберг.[66]

 

Пък и нали самият идеолог на Германската работническа националсоциалистическа партия Алфред Розенберг бил юдейски болшевик от Естония, проводен от Москва при фюрера[67]

 

Освен всичко друго, по принцип, диктаторите са страхливци. И извършвали зверства от опасения някой да не посегне на властта и личността им.

 

Даже полупарализираният Рузвелт предприемаше далечни пътешествия с крайцери и самолети. Само Сталин мина през последната война с минимум: с единствения в живота му полет на самолет до Техеран през 1943 г., пътуването до Крим за срещата с Чърчил и Рузвелт в началото на 1945 година, тайното посещение на фронта през август 1943 година. „Вождът“ на най-голямата държава в света не обичаше да пресича нейното пространство. Той искаше да знае всичко, но от тук, от своя кабинет. Както му се струваше, той се научи от Кремъл да вижда надалеч, като от връх Елбруст.

 

Привикването му към затворничеството (от Кремъл до близката дача) засилваше „загадъчността“ на Сталин. Не знам как щеше да се държи, ако по онова време имаше телевизия. Дали би искал като Брежнев непрестанно да се появява на екрана? Но тогава Сталин предпочиташе да говорят, да пишат и да мислят за него. Но да го виждат възможно по-рядко.

 

Скоро му предстоеше последното задгранично пътуване в неговия живот. Чрез специалния помощник на президента на САЩ Хари Хопкинс,[68] с когото се срещна на 26 юни [1945 г.] в Москва, Сталин предложи на Съюзниците, без да отлагат делата си в дълбокото чекмедже, да проведат среща на върха в Берлин. Сталин чувстваше, че през годините на войната е натрупал тежка като олово умора, която все по-трудно преодолява. Шейсет и пет години, повечето от които бяха бурни, буквално висяха като гири върху нозете му

 

Съгласили се за среща в Берлин, Труман и Чърчил отложиха нейната дата за 15 юли 1945 г. Сталин още не знаеше, че предлагайки времето за конференцията, президентът на САЩ изхождаше от готовността за изпитване на американската атомна бомба. (В Съветския съюз също кипеше работа в тази област, чийто надзор възложиха на Берия. Още през март 1945 година Сталин привика за доклад началника на ГУК НКО[69] генерал-полковник Ф. И. Голиков: дали уволняват от армията специалистите-физици, за да ги насочат към научно-изследователския институт по физика на Д. В. Скобелцин и към други научни центрове. Още по-рано Берия доложи, че в подведомствената му система на НКВД е създал няколко лаборатории, където са привлечени учени-пандизчии.)[70] Но когато в Потсдам Труман съобщил на Сталин за успешното изпробване на атомната бомба в Алмогордо, последният не проявил никакъв интерес.

 

Андрей А. Громико, който участвал в Берлинската (Потсдамската) конференция, пише в своите мемоари, че „Чърчил с вълнение очаквал края на разговора на Труман със Сталин. И когато той приключил, английският премиер побързал да попита президента на САЩ:

 

И какво?

 

Онзи отговорил:

 

Сталин не ми зададе нито един уточняващ въпрос и се ограничи само с това, да поблагодари за информацията.“

 

Събеседниците гадаели, дали Сталин е разбрал значението на това съобщение? Те не знаели, че същата тази вечер в Москва до Берия било изпратено шифровано известие за необходимостта от пределно ускоряване на работата в ядрената област. Но това ще стане на 24 юли в Потсдам. А засега Сталин се готвеше за пътуването.

 

Вождът“ веднага отхвърли плана за прелитане със самолетДъглас“. Основавайки се на мнението на специалистите, Берия се опитваше да докаже, че полетът ще бъде абсолютно безопасен. Но диктаторът беше непреклонен. Той до този момент си спомняше с ужас мига, когато в края на 1943 година летя до Техеран. И някъде над планините самолетът няколко пъти пропадаше във въздушни ями.

 

Забил нокти в облегалката за ръцете на седалката, с изкривено от страх лице, Върховният едва се съвзе, като дълго не се решаваше да погледне Ворошилов, седящ в креслото срещу него: дали е забелязал безпомощното му състояние? А другият, изглежда, сам изпитал подобни усещания. Затова решиха да пътуват до Берлин с влак. Берия изработи специален маршрутпо̀ на север от обичайния. Специален влак с бронирани вагони, с изключителна охрана, с особен съпровод.

 

Ще разкажа по-подробно за това, тъй като операцията за доставката на вождав Берлин беше проведена, моля ви се, доста по-внимателно, отколкото много бойни операции. Сталин искаше частни доклади за хода на подготовката, даваше указания. За операцията по доставката и обезпечението на живота навождабяха включени десетки хиляди хора. Две седмици преди отпътуването на масата на генералисимуса лежеше документ, който по-добре от всичко друго би могъл да охарактеризира отношението на Сталин към собствената му персона.

 

До другаря Сталин, Й. В.

 

До другаря Молотов, В. М.

 

НКВД на СССР докладва за приключването на подготовката на мероприятията по подготовката на приема и разпределението на хората на предстоящата конференция.[71] Подготвени са 62 вили (10 000 квадратни метра и едно двуетажно имение за другаря Сталин: 15 стаи, открита веранда, мансарда, 400 квадратни метра). Имението е обезпечено с всичко. Има съобщителен център. Формирани са запаси от дивеч, месо, гастрономични, бакалски и други продукти, напитки. Създадени са три обслужващи стопанства на 7 километра от Потсдам с ферми за животни и птици, с овощни бази; работят 2 хлебопекарни. Целият персонал е от Москва. Подготвени са две летища. За охраната са доставени 7 полка от войските на НКВД и 1500 души оперативен състав. Организирана е охрана в 3 кръга. Началник на охраната на имението е генерал-лейтенант Власик, на охраната на местата за конференцията Круглов.

 

Подготвен е специален влак. Маршрутът е дълъг 1923 километра (в СССР 1095, в Полша 594, в Германия 234). Безопасността на пътя е осигурена със 17 000 войници от НКВД и с 1515 души от оперативния състав. На всеки километър от железопътното трасе ще има от 6 до 15 души охрана. По линията ще обикалят 8 бронирани влака на НКВД.

 

За Молотов е подготвено двуетажно здание (11 стаи). За делегацията 55 вили, в това число и 8 имения.

 

2 юли 1945 г., Лаврентий Берия.“

 

Пропуснах само няколко подробности. Трудно е да се намерят прецеденти на такива мерки за сигурност. А колко по-далече беше отишъл „вождътв свояаскетизъмот двайсетте години! Колкото повече растеше славата на Сталин и колкото повече остаряваше, толкова по-силно се боеше за живота си. До самото отпътуване Сталин се осведомяваше от Берия, понякога по няколко пъти на ден, ту за секретността на заминаването, ту за дебелината на бронирания лист на вагона, ту за графика на движението през Полша

 

Дали си е спомнил, че съветският войник измина пеша същия този пътот Москва до Берлинпод огъня на противника? Съдейки по мащабите на приготовленията – едва ли.[72]

 

Малко отклонение за „аскетизмана комунистическия касапин Сталин. Даже Ротшилдови не биха могли да си осигурят, описаното до тук. Не случайно всички трилионери, милиардери, повечето милионери в стотици милиони, се стремят към държавния капитализъм социализЪма.

 

 

 

Климатът на комунизма е неприветлив и безчовечен[73]

 

 

 

Най-трудно е да бъдеш частник“, поучаваше ме тате, Бог да го прости. – „Когато изтече работният ден, чиновникът напуска учреждението и забравя работата. Заплатата му стига, за да издържа семейството си. Съпругата му не работи. Грижи се за децата и къщата. Всички са чудесно нахранени, добре облечени, ходят на курорт и даже спестяват“, твърдеше баща ми, без никаква завист. Не случайно до раждането на първото им дете мама не престанала да работи като държавна чиновничка.

 

Било е в България. В чалгарска Номенклатурия е невъзможно. Но какво е за Ротшилдови и останалите от оня 1 процент, притежаващ половината земно имане? Нека помислим.

 

От една страна, богатството е отговорност. Не дава миг спокойствие на притежателите си. Колкото и власт да делегирате, най-голямото бреме е за собственика.

 

От друга страна, когато цели народи биват впрегнати да опъват каиша в името на лукса на вождовете, това се превръща в осъществена мечта. Какво по-хубаво? Никакви материални грижи. Същевременно – приказно охолство. Единственото безпокойство е за съхраняването на властта. Но нима това и без друго не важи и за собствениците на банките и корпорациите, за предприемачите, за политиците?

 

Същевременно никой няма да се изтъпани пред Ротшилдови, Менделсънови, Голдмънови, Варбургови и да им поиска ключовете от всички имоти, номерата на банковите сметки, шифрите на сейфовете, образно казано. Те ще запазят документите за всичко, притежавано от тях. Ако, не дай Боже, някой ден се наложиИ ще ръководят света, тъй както желаят и умеят.

 

Представяте ли си? Не можете? То става постепенно

 

Въпреки цялата митология за скромносттаибезсребърничествотонавожда“, за тях също може да се спори. Година и нещо след неговата смърт – по всички личи, че е била неестественадъщеря му Светлана се отказа от фамилното име Сталина. Прие моминското на своята майка и стана Алилуева. Безпрепятствено замина за САЩ, където преживя от 1955 чак до 2011 година. През цялото време – без да работи. С какво преживяваше? Кой я издържаше?

 

Възможни са три версии, но никой не е съобщил за нито една от тях. Първо, правителството на Съединените щати да се е погрижило за наследничката на своя съюзник и враг едновременно. Възможно, но не до там вероятно. Второ, богати милиардери от сорта на Рокфелер да са поели издръжката й. Не допускам. Те са изумително алчни и стиснати. Пък и Сталиновата щерка вече не можеше да им бъде полезна.

 

Третият вариант е най-вероятен.

 

Както всички останали болшевишки големци, Сталин също е имал милиони в чуждестранни банки. През трийсетте, готвейки се за война, с терор принудил останалите, в това число и Лениновата вдовица, да върнат парите. Запазил само своите. Ето откъде, най-вероятно, дошъл безметежният бит на Светлана в държавата на архи-капитализмаСъединените съветски американски щати.

 

У нас никой не потърси сериозно милиардите долари, изнесени от комунистическата върхушка зад границав банкови сметки, в инвестиции в чужди компании, в собственост на предприятия и всякакви обекти чрез подставени лица. Има ли някой, който не знае, че това е вярно? Но всички се правят на ампета, с малки изключения. Диагнозата не е амнезия, а страх, парализиращо шубе. Той никога не изчезна от тази земя, някога хубава…

 

Затова Тато имаше дързостта да отрича. Неговият бивш гъзомийник Костадин Чакъров първоначално остави известни съмнения. После, като се убеди, че векторът на властта изобщо не е променил посоката си, взе да подлайва: Живков умрял беден. Нищо, че наследниците му са сред най-големите богаташи не само на тази разорена територия, а и в Европа.

 

Имало ли е от какво да се страхувабащата на народите“, „вождът на вождовете“? Нали уж всички го венцеславели? Дори се хвърляли в боя и загивали с неговото име на уста? Ето какво вършели съветските комунисти със собственото си население:

 

 

 

 

 

Тукашните комунистически нищожества следваха във всичко своите съветски сайбии. Да се върнем 73 лазарника назад.

 

Цар Борис ІІІ пътувал без охрана, само с шофьор. Управлявал влак, движел се свободно сред хората, без ченгета или гвардейци. Което означава, че не се е плашел от никого и нищо. Два пъти съм разговарял с последния му шофьор Сава Джеврев

 

Защо комунистическите ръководители създадоха цели секретни служби за охрана? Освен това те, селяндурите, „хората от народа“, използваха тайни милиционери като слугини, перачки, готвачки, келнери и какви ли не? Значи са имали причини за опасения и шубе.

 

Да видим.

 

 

 

 

 

Сталинистите, които преди всичко били ленинци, последвалисветлияпример на „бащицата“. Само за времето от 7 септември до 31 декември 1944 година у нас без съд и присъда били изтребени повече от 30 000 души. Нарекли това „безотговорни дни“. Някои автори споменават устна заповед за40 безотговорни дни“. Обаче те далеч надхвърлили споменатия срок на властта на терораужаса.

 

 

 

При комунизма съществува и проблемът с насилието[74]

 

 

 

 

Няма как да обвиним в антикомунизъм Поля Мешкова и проф. Диню Шарланов. Поне последният е членувал в БКП. Ала те твърдят, че:

 

През октомври 1945 г. в България пристига американският журналист и анкетьор Марк Итъридж, пратеник на президента Труман. При срещите си с Цола Драгойчева и Антон Югов той получава сведение, че числото на убитите след 9 септември е около 10 000. Но от направените анкети и собствени проучвания той стига до извода, че тази цифра е значително занижена. Според него убитите не са по-малко от 30 000, като 2000 от тях са билиизбити чрез народния съд“. Това го принуждава да заяви официално: „Не мислите ли, че ако продължавате да убивате така, както досега, ще стане нужда да ви изпратим население от Америка?“

 

Неговото настроение е помрачено не само от убитите, но и от техните сираци и вдовици, коитооставали на произвола на съдбата“. На въпроса какво трябва да направи при сегашното положение ОФ, Марк Итъридж отговаря: „Преди всичко Министерството на вътрешните работи и Дирекцията на милицията трябва да се вземат от ръцете на комунистите.[75]

 

Тази е причината другарчетата да се плашат от сенките си. Тодор Живков беше челник в това отношение. Пето управление на Държавна сигурност, наречено УправлениеБезопасност и охрана“ или  УБО представляваше милиционерско-слугинска държава в държавата.

 

Още преди завръщането на Димитров в България в София пристигнал неговият личен охранител от НКВД още от 1934 г., офицерът Григорий Кухиев. Налагало се да изясни въпросите по охраната с тогавашния министър на вътрешните работи Антон Югов. За Димитров била подготвена вилата в Княжево на ген. Никола Жеков, главнокомандващ на българската армия по време на Първата световна война.

 

От съветска страна охраната на Димитров включвала 8 охранители, двама шофьори, медицинска сестра, готвачка и две сервитьорки. Останалите партийни ръководители, впоследствие – държавни, също били настанени в къщи, апартаменти и вили на омразната им буржоазия. Досещате се каква е била съдбата на истинските собственици.

 

Комунягите и земеделците използвали покъщнината, барабар с посудата. Като пладнешки хайдуци, каквито са, отмъквали и укривали за себе си всичко ценнобижута, произведения на изкуството, сребърни прибори за хранене, даже… килими!

 

Преди пристигането на Димитров Политбюро на ЦК на БКП обсъдило въпроса за сигурността му. От какъв зор? Нали бил любим вожд и учител на българския народ“? Прислужниците му взели решение за сформиране на специално отделение в Държавна сигурност, което да отговаря за охраната му. То щяло обслужва и тях… Създаденото отделениеОхрана“ било първата самостоятелна единица за охрана на партийното и държавно ръководство след 1944 г.

 

През 1947 г. отделениеОхрана“ било поето от Димитър Гръбчев, който по-късно продължил да ръководи прерасналата структура от отдел в управлениеУБО Управление за безопасност и охрана. Хората, които са наблюдавали отблизо ченгетата-слуги, смятат служителите на УБО за преторианска гвардия на диктаторите.

 

УБО придоби голяма важност и прекомерни размери при управлението на Тодор Живков. Който заемаше висш партиен пост, разбирайте държавен, автоматично биваше обслужван от това управление на ДС. Офицерите и старшините заместваха всички дейности на едно нормалното семейство. Като започнете от охраната, минете през храненето, грижата за децата, включително завеждането им до училище и обратно, пазаруването на недостъпни за народа западни стоки, чак до осигуряването на жени и мъже за забавление.[76] Няма лъжа.

 

Все генерали – заешки – ставаха началници на управлението. Казват, че тъстът на Георги Пирински, Илия Кашев се е самоубил заради забележка по адрес на Владко Татин. На негово място чучна Георги Милушев, собственик на веригата от магазини за бяла и черна техникаЗора“. А обикновен отговорник за част от правителствения маршрут, какъвто е бил Красимир Гергов от Правец, стана представител на американската телевизия CNN, собственик на рекламни къщи, на телевизии, на всевъзможни туристически обекти и на игрища за голф. Комунисти и техния комунизъм, другарки и другари, таварашутки.

 

Само допреди 27 години – не толкова отдавна, нали – когато Тодор Правешки тръгнеше от едно място за друго, часове по-рано затваряха пътищата по маршрута на кортежа му. Селяндурът се изживяваше като тукашно пейзанско подобие на Луи ХІV. Когато трябваше да напусне резиденция Бояна на път за тази в Банкя, където живееше след смъртта на „принцесаЛюдмила, най-малко два часа предварително затваряха за движение околовръстното шосе. По него „разставяха“, както се изразяваха, униформени милиционери с автомати калашников. Не като при Сталинпо 5 до 16 души на километър железопътна линия. По един на всеки двайсет метра!

 

Забравихте ли, другари „столичани“?

 

Но млъкни сърце“, е възкликнал поетът.

 

Споменах „четиридесетте безотговорни дни“. Както и това, че те продължили. От най-крехка възраст бях свидетел на комунистическите зверства и издевателства. Край мен изчезваха хора, други изпращаха на заточениеИзраснах с всекидневното предупреждение на нашите да мълча и да не казвам нищо от онова, което се говори вкъщи. Когато поотраснах, забелязах ужаса в очите на баща си. Това даже ме отчая и охлади в отношението ми към него, но за съвсем кратко. Благодарение на него и на махалата, в която израснах, установих, че всичко е било добре обмислено, планирано и извършвано организирано.

 

Заповедите за всеобхватния терор над българите са идвали лично от Георги Димитров, тогава в СССР. Във вече широко известна на интересуващите се Телеграма № 10 на ЦК на БРП до Георги Димитров в Москва от 13 септември 1944 г., написана на руски език, се казва:

 

Антифашистката революция победи. Фашизмът е свален… Но борбата не е преустановена. Още не са ликвидирани всички гнезда на фашистката съпротиваФашисткият звяр все още не е доубит

 

В първите дни на революцията стихийно бяха разчистени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки с това да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правосъдието работи по създаването на народни трибуналиОт въоръжени партийци и комсомолци ще бъдат негласно създавани ударни групи за особено отговорни задачи. Въстаническата бригада на Славчо [Трънски или Радомирски][77] е преобразувана в гвардейска дивизия, довъоръжена с артилерия и миномети, и е готова да бъде насочена към фронта, за да се бие срещу немците.“ (Вижте илюстрацията.)

 

Кои били „злостните врагове“, с които били „разчистени сметките“? Селяните от Пазарджишко като „безследно изчезналиятЛазар Чипилов ли? Избитите край Черния мост дорковци или партизанският командир Методи Шаторов? Кои?

 

Може би кметовете, само защото изпълнявали задълженията си? Или даскалите, понеже писали двойка някому? На 10 септември 1944 година бащата на мой покоен колега и приятел, гимназиален учител по математика, бил ликвидиран на улицата в столичния квартал Коньовица от пиян шумкар. Преди да го застреля, комунистът – естествено – роден касапин, гоосъдил“, задето го оценил със „слаб“! Комшиите се изпокрили

 

Кой предоставил това право навъоръжените партийци и комсомолци“? Масовите убийства на невинни българи ли билиособено отговорните задачи“, заради които „негласнобилисъздавани ударни групи“?

 

Забележете, че телеграмата е написана едва четири дни след Деветосептемврийския преврат и ден преди съветските войски да влязат в София. А вече е имало такава организация. А някакъв партизански отряд билдовъоръжен с артилерия и миномети и е готов да бъде насочен към фронта“! Кой е помогнал за това? БКП, СССР, Съюзниците или военните масони от кръгаЗвено“ начело с Кимон Георгиев? По-рано комунистите обявявахазвенаритеза… „фашисти“, извършилифашисткипреврати през 1923 и 1934 година.[78] Къде се е изгубила тяхната клетва? Имали ли са въобще чест и достойнство, та са допуснали тази небивала разправа?

 

На 25 септември 1944 г. е изпратена поредната Телеграма № 43 на ЦК на БРП до Георги Димитров в Москва. В нея се съобщава:

 

Готов е законопроектът за народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използвано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, която се провежда от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително.

 

В тазинегласна ликвидацияне загиват никаквинай-злостни враговена България, а хора, служили вярно на род и родина. Напълно невинни люде, работили за своите семейства и за държава си. Вината на повечето била, че са били трудолюбиви и образовани, или пък са били намразени на лична основа от някои шумкари. Справедливост по болшевишки или обикновен фашизъм?

 

Не – просто комунизъм, което е многократно по-лошо!

 

Ала на 1 октомври 1944 г. е изпратена нова Телеграма № 59 на ЦК на БРП(к) до Георги Димитров в Москва. В нея четем:

 

Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекотели съюзници по повод на революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и чистката ще тръгне по законни пътища. Работата ще се извършва внимателно. Ще бъде организирано отвличането на най-злостните и опасните врагове и палачи, в печата ще бъдат широко оповестени сведения за техните престъпления, до правителството ще бъдат организирани делегации от вдовици и сираци на убити антифашисти, които ще поискат възмездие. Ще бъде организиран обществен натиск спрямо министрите социалисти и земеделци, които и досега държат в своите [партийни] апарати злостни врагове, саботиращи работата.

 

Ще ускорим организацията на дирекцията на народната милицияВ наши ръце са отделите за държавна безопасност и разузнаване.“ (Вижте илюстрацията.)

 

Само че чистката не продължава още седмица, а чак до 10 ноември 1989 г. Да не се заблуждаваме, тайнои след това. Какво друго бе убийството на депутата Свилен Капсъзов например?

 

 

 

Целта на комунизма е да властва, а не да спасява;

на неговото знаме е изписан лозунгът на властта,

а не на помощта[79]

 

 

 

 

Тогава, от 1945 г. насетне тази чистка придобила някаква псевдозаконна форма. Приетата Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, влязла в сила от деня на обнародването си в брой 219 наДържавен вестникот 6 октомври 1944 г. Тя е нарушение на действащата Търновска конституция, сиреч – противозаконна е. Ама какви закони? Комунист и право са противоположности. При комунизма действа един-единствен законтози на джунглата, който дава право на по-силния.

 

Те не бяха и не са по-силнинито умственонапротив, нито физически. Силни са, защото са въоръжени. Когато прочете съставения от мен Проектозакон за декомунизация, мой познат, членувал в БКП без да има такива родствени корени, по необходимост, познаващ престъпната партия отвътре, предложи да допълня със съответен текст, превърнал се във второ изречение от Чл. VІІ:

 

Заповядва се доброволното предаване на всички членове на комунистическата и земеделската номенклатура, както и на щатните сътрудници на всички служби в МВР и на секретните организации към МНО на органите на властта. Те трябва да предадат и всичкото оръжие, което се намира в тях. Разпорежда се издирването и арестуването на комунистическите и земеделските ръководители, на техните роднини по пряка и съребрена линия и отговорните за престъпленията против човечеството и човечността, както и в стопанската сфера, за да бъдат съдени. (Заповедта съдържа списък на категориите, подлежащи на арестуване.)[80]

 

Ще продължа със съвсем кратко разяснение за т. нар. концлагери преди 9 септември 1944 г. В тях се работело до обяд. Лагерите действали от пролетта до есента, зиматау дома! Почти никой не се е оплаквал от условията и храната.

 

Например в лагера Еникьой нямало изворна вода или водопровод. Всяка заран затворници с каруца, натоварена с големи бъчви, отивали до селото, за да налеят от живителната течност. Криели в съдовете хляб, кашкавал, салам, защото децата в Еникьой гладували. Та „концлагерницитесе грижели за тях, хранели ги! „Буржоазна милост“…

 

За това свидетелства майката на кинорежисьора ГеоргиДжекиСтойчев в негов документален филм. Жената бе потомствена комунистка. Двамата с баща му бяха активни борци против фашизма и капитализма. Мъжът й бил в лагера Еникьой и разказът е от първа ръка, така да се каже. Сравнете всичко това със следдеветосептемврийския комунистически триумф на ужаса.

 

Обидно е, че до ден днешен мнозинството местни помияри вярват в небивалици. Освен това позволяваме обидно отношение към нас, българите, от страна на днешните съюзници. Допускаме чужди, враждебни сили, да се месят в нашите вътрешни работи, да направляват съдбите ни. Например натовски генерал, потомствен член на БКП, специализирал в САЩ, е на път да стане президент?! Докато хиляди умни, образовани, честни, последователни и усърдни хора със свястно, некомунистическо потекло, са изхвърлени не от политическите процеси, а от самия живот! Нямат никакъв шанс за напредък, който би довел до просперитет на всички.

 

Къде дават така? В съвременния свят. Нека припомня:

 

Преди десетилетие съветският дисидент Владимир Буковски публично обяви, чеЕвропейският съюз е новият СССР… Г-н Буковски нарече Евросъюзачудовище“, което трябва да бъде унищожено. Колкото по-бързо, толкова по-добре, преди да се развие до изцяло тоталитарна държава

 

Европа създава нова религия. За СССР тя беше комунизмът, за Европа е европеизмът, както заяви [Вацлав] Клаус.[81] Всички останали вярвания не се приемат.[82]

 

Откъде да започна? От главните фигури във въпросния Европейски Съюз, днешния СССР, може би?

 

Доналд Туск е бивш полски министър-председател. Той е президентът на Евросъюза. На своите сънародници е известен като агент на източногерманската комунистическа тайна милиция Stasi с псевдоним „Оскар“. Бил е вербуван и от КГБ лично от Владимир Путин, докато е бил в Дрезден.[83]

 

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е членувал в компартията. Бил близък до кръга “LHumanité”, откъдето го изключили заради неговия троцкизъм.[84]

 

Неговата заместничка и еврокомисарка СталинкаКристалинаГеоргиева, на която от 3 януари 2017 година предстои да стане главен изпълнителен директор на Световната банка, е дъщеря на активен борец против фашизма и капитализма и членка на БКП. През 1987 година е била изпратена на специализация в САЩ. Знаем, че това беше възможно единствено в сътрудничество с Държавна сигурност. Никой не е опровергал с документи нейното евентуално агентурно минало. Нима Даниела Кънева и Тома Томов не бяха осветени като агенти на ДС едва преди месец?…

 

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг е бил член на комунистическото движение в Норвегия от дете. После оглави Социалистическата партия. Кой в родината му не е наясно, че е сътрудничил на съветското КГБ под псевдонима „Стеклов“? Същото се отнася и до Ангела Меркел, министър-председателка на Германия. Впрочем, след нацизма и комунизма, от тази нация не остана нищо читаво.

 

Какъв е бившият френски външен министър Бернар Кушнер отдяснотоправителство на Никола Саркози – двамата евреи? Разбира се – комунист, впоследствие – социалист.

 

Ами президентката на Литва, другарката Далия Грибаускайте? Дъщеря на офицер от НКВД, самата вербувана от КГБ, тя е била членка на ЦК на Комунистическата партия на Литовската СССР!

 

Що за пътуване в СССР предприел 19-годишният Дейвид Камерън, доскоро британски премиер? Изчезнал нейде в Крим, в Ялта. Загубил са за цели 20 дни. Какво ли е правило КГБ с него?

 

Повече от година преди падането на Берлинската стена унгарският премиер Виктор Орбанцигано-евреин, женен за еврейка от комунистически род, бил изпратен като стипендиант на Джордж Сорос да следва в Лондон. Как ставаха тези неща?

 

Какво да кажем за сръбския премиер Александър Вучич, за когото разпространиха слуха, че е… изчезнал? После – за някакъв „атентат“. А никой по света не се притесни поне малко?! Той беше министър на пропагандата в правителството на осъдения в Хага комунистически лидер Слободан Милошевич и негов ляв бастун!

 

Да продължим с троцкистите около президента Джордж У. Буш, за когото в интервю Путин съвсем точно споменава, че е син на шефа на ЦРУ. „От един и същ кръг сме“, не на шега припомня Владимир Владимирович.[85] Тези троцкисти станаханеоконсерватори“, тоест – отявлени комунисти. Да ги изброявам ли? Доналд Ръмсфелд, Пол Уолфовиц, Джон Болтън, Ричард Пърл, Елиът Ейбръмс, Пол БремърКакъв е съпругът на настоящата помощник-държавна секретарка Победа Новоземская, ако желаете – Виктория Нюланд? Той се казва КейгънКаган, което на руски ще рече Каганович, драги мои.

 

Нека припомня, как, докато предвожданите от Червената армия войски на Варшавския договор потушаваха Пражката пролет, в столицата на Чехословакия Бил Клинтън отседнал в апартамента на тогавашния министър на отбраната, един от най-твърдите комунисти. Пътувал и до Москва. Според някои автори, тайничко се отбил и до Ханой. Щеше да става първа дама. За малко…

 

Нима бившият председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо не е членувал в Португалската комунистическа партия? Бил маоист. Сега е служител на банката Goldman Sachs”… Джон Кериеврейският държавен секретар на САЩ, също изповядвал маоизма и бил един от лидерите на крайно лявото антивоенно движение.

 

Бъдещият генерален секретар на ООН Антонио Гутиереш беше шеф на Социалистическата партия. Казват, че той е най-големият успех на Димитър Станишевбащата на Сергей. Дали? Не по-малък е Герхард Шрьодер. Преди да се настани в „Газпром“, той оглавяваше Германската социалистическа партия и правителството на ФРГ.

 

Както съм доказвал с документи тук и в спряното ми едноименно телевизионно предаване, московски агенти са още действащият вицепрезидент на САЩ Джо Байдън, демократът Джеси Джексън, еврейският холивудски кинорежисьор Франсиз Форд Копола, вуйчо на Никълъс Кейдж

 

Ами тук? Президентът Росен Плевнелиев, председателката на Народното събрание Цецка Цачева, за която казват, че е по-красива, отколкото умна, и министър-председателката Бойка Борисова, позната като Брижит БардоБ.Б. – от село Банкя, са комунисти по наследство. И те, и родителите им са членували в БКП.

 

Колко голям гьонсурат трябва да е някой като Цецка или Цецко Цачев, за да проявява такава небивала наглост, и да държи речи пред концлагеристите в Белене, които нейната партия е натикала там? Или нейното безочливо поведение, без ни най-малко усещане за собствената й лична вина и съпричастност към зверствата на тоталитарния режим на БКП като членка на партията. Ужасите са квалифицирани като престъпления със закон! Гледайте, слушайте: изумително, стряскащо безочие!

 

 

 

 

 

Жалкото е, че допуснахме „вождове“ като комунистите Желю Желев, Б.Б. и Иван Костов, „лидери“, внедрени от Държавна сигурност, и всякаква друга болшевишка измет, да ни направляват. А ние покорно да търпим.

 

Да припомня свидетелството на един кандидат президент, колега по съветско ченгесарство на десниякомандир с червено потекло и алчни разбирания, за самия Гаргамел Драгалевский, който всъщност е дупнишко-драгомански:

 

 

 

Порядъчният човек не може да поддържа тези, които заплашват,

призовават към разстрели и обесване и разлагат обществото не с факта,

че извършват социален преврат, а с това,

че нарушават естествените и нормални нравствени закони[86]

 

 

 

Героят“ е станал професор, моля ви се. И то във финансирания от демократичнаАмерика университет, многозначително обитаващ сградите на уж бившата Академия за обществени науки и социално управление при ЦК на БКП, за краткост АОНСУ:

 

 

 

 

 

Да загърбим другаря Парамов. Той е ясен. Макар на свой ред да поддържа връзки с влиятелни масонски кръгове вЛондон. Но и в Москва, Киев, навярно и другаде

 

Също така да не обръщаме внимание на фантасмагориите, че Б.Б. енатикана в някакъв батак“. Цялото нейно пребиваване в тази орбита, немислима за толкова низша форма на живот като нея, е осъществен блян. За нас – позор. Затворен омагьосан кръг на безчестиетоот Тато до неговата имитация.

 

Не е ли унизително, че съветският възпитаник и агент на болшевишките секретни служби Иван Йорданович Костов още се мотае из т. нар. обществено пространство? Както по време на режима на неговата любима комунистическа партия промива съзнанието на студенти. А медиите на ЦК на БКП му обръщат внимание? Както и на съучредителите на партийката муобразци на удивителен опортюнизъм?

 

По-лошо и говорещо зле за нас: Цели четири лета мургавият мъж на жена си, която събирала членския внос на първичната партийна организация на БКП в столично предприятие, беше Бойка Борисова! Ръководеше правителство, в което комунистите бяха повече в сравнение с кабинета на Виденов! Сам е бил приет в партията-майка. Съветски резидент забранил да му връчат червения билет. Костов трябвало да бъде включен в нови организации със специални задачи. Затова посиня!

 

Има ли човеци на този обрулен терен, заграждан с телени мрежи като пасище за добичета?

 

Почти не гледах тукашните телевизии след първия тур на президентските избори. За мен и едното, и другото представлява обясним срам и солидно оправдание да не искам да имам нищо общо с 99 на сто от тукашната сган. Присъствието на едни и същи уродливи фигури в студията не ме изненада, нито впечатли. Мълниеносно и неволно умът ми направи реминисценция с времето преди и непосредствено след 10 ноември 1989 година.

 

Рекапитулацията е печална: пак те, пак същите, не забравили нищо старо, не научили нищо ново. Опортюнисти, приспособяващи се мизерниципровисналият като свиня-майка пред раждане Иван Гарелов, олисяващият вечно съгласен Емил Кошлуков, заприличващият на бабичка празнословец Андрей Райчев, изглеждащият като джихадист фъфлещо-пелтечещ Любен Дилов-червен… Естествено – Кънчо и Любица. Може ли без тях? Как така без Кънчо?

 

Извън въпросната вечер – с неизменните Тома Томов, Велизар Енчев, Кеворк Кеворкян, някъде мернах екранния слаломист Сашко Диков… И, разбира се, някои по-млади другарчета.

 

Отново се сетих, че курва означава черта на характера

 

Как искате да се измъкнем от хватката на комунистическия Интернационал, след като почти всички на тази територия не го желаят? Нямат нищо против поредните слепи овчари от същото котило да ни водят към пропастта без изход! Изброените – по света и тук – имат право да се променят ли? По колко пъти? Може би постоянно?

 

Дали би ви било удобно, ако умишлено обуете дясна обувка на левия си крак? Как ще се чувствате, ако ви се наложи да изминете дълго разстояние така?

 

Това с правото за промяна да не би да е някаква нова теория за перманентната революция, която хем е по Троцки, хемпо Фройд? Или целта е превръщането на земята в тотална психиатрия?

 

Един от първите танци в карнавала на жестокостта, който Лениновите болшевики организирали, бил ликвидирането на православната църква. Премахнете духа на един народ, вземете му акъла, и можете да правите, каквото пожелаете с него. Даже да го яхате пред децата му. Ще търпи.

 

Илич бил добре дресиран и отлично знаел колко вярно е това. Но не само поради този принцип вдигнал топора, за да посече вярата на руснаците. Водела го вродената му еврейска комунистическа алчност.

 

Като виждаше пълното безразличие насъветското правителствокъм ширещия се глад, оглавяваната от патриарх Тихон Руска православна църква реши да се намеси. Нейните отношения с новата власт бяха открито враждебни още от 1917 година, когато обзетите от златна трескаинтернационалисти“ се нахвърлиха да отварят императорски и царски гробници, да разравят гробове и да рушат дори мавзолеите на светци. Впрочем атаката си срещу православната църква Ленин бе започнал едва ли не от първия ден, издавайки низ от декрети за лишаването й от статуса на държавна“, за конфискацията на църковните и манастирските земи, за забраната на всякаква друга дейност, освен на култовата служба“. Но докато траеше войната с белите, Ленин трябваше да сдържа поривите си и да озаптява хората си. Защото църквата се ползваше с огромен авторитет сред мнозинството от руския народ и неговата тежест би могла да повлияе на колебаещите се везни на противостоянието в гражданската война.

 

Наистина, и тогава разстрелваха свещеници, ограбваха и палеха черкви и катедрали. Но това се извършваше безсистемно, макар че Ленин ни за секунда не забравяше главното. През своето повече от 900-годишно съществуване руската църква бе натрупала несметни богатства. Царе и императори, аристократи и богати търговци са я дарявали с огромни суми и ценности, обличали са иконите в златни и сребърни обкови, украсявали са ги с безброй скъпоценни камъни. Поръчвали са златни подвързии за свещените книги. И сега скъпоценната църковна утвар, изработвана от цели поколения най-изкусни бижутери, беше гордостта на храмовете, манастирите и богомолците. Църквата вършеше и голяма обществена дейност, строеше безплатни болници, приюти, сиропиталища, училища. Християнската нравственост в дореволюционна Русия не бе само словесно понятие: битовото убийство в началото на XX век вече беше такава рядкост, че ако бе извършено в някакво малко околийско градче, за него с удивление пишеха всички столични вестници.

 

Църквата разбираше, че в сегашната обстановка не би трябвало да вдига шум около себе си. Но не издържа, потресена от това как с хладнокръвието на Неронработническо-селското правителствонаблюдава умиращите от глад работници и селяни. И патриарх Тихон изпрати до Ленин писмо, в което предлагаше да предаде на държавата част от църковните ценности за закупуването на хляб в помощ на гладуващите. Излишно е да говорим за наивността на патриарха, който не се е съмнявал, че ако правителството приеме тази помощ, ще я използва за нуждите на гладуващите.

 

Ленин изпадна в силна възбуда. Писмото на патриарха той възприе като възмутително предизвикателство от страна на църквата. В извратения мозък на вожда нямаше място за разбиране на благородните и жертвените пориви. Всеки жест той оценяваше само от позицията на политическия дуел до смърт. Предизвикателството беше очевидно. Виждате ли, правителството бездейства и затова църквата, за дани унизи, да изтъкне своето влияниеизлиза с подобни предложения. Тя като че ли ни контролира и укорява. Но няма да мине, хитри попове! Няма да го бъде! Ние ще тръгнем по друг път!

 

Свикал спешно Политбюро, Ленин прочете посланието на патриарха и заяви, че е дошло времето да се разправят с църковниците. Трябва да обвиним църквата в нежелание да предаде своите богатства в помощ на гладуващите, което принуждава съветското правителство да конфискува всичките й ценности. Политбюро изпадна във възторг. Още повече, че Ленин бе изтъкнал и целта на предстоящото мероприятие: да попълнят партийния фонд с огромната сума от няколко стотици милиона златни рубли (а може би и няколко милиарда). Никой не знаеше точната сума. И това довнесе още дързост, толкова необходима за всяко решително действие.

 

Докато патриарх Тихон очакваше отговор от съветското правителство, Ленин подписа на 23 февруари 1922 година декретаЗа изземване на църковните ценности в полза на гладуващите“. Тази негова смела крачка възхити всички, дори и вече разочарованите от Илич, включително и Сталин. Предстоеше им „пъкленаработа, а в страната имаше около 80 хиляди християнски храмове, предимно православни.

 

Отрядите на ГПУ (сега така се наричаше ВЧК) се втурнаха към вратите на черкви и манастири. Вярващите се опитваха да защитят скъпоценните светини с телата си. Без никакво колебание нападащите откриваха огън по тях. От иконите сваляха скъпоценните обкови, грабеха златни и сребърни утвари, включително дарохранителниците и полилеите от XV-XVII век, лятите златни кръстове от времето на Йоан Грозни и първите Романовци се изнасяха със сандъци и чували. Изчопляха скъпоценните камъни, откъсваха златните подвързии на библиите, конфискуваха всички намерени златни и сребърни монети. И горяха кладите от древни икони, ръкописи и книги, между които и библии от XIII век, разрушаваха олтарите. Но това беше само началото.

 

Опомнил се от шока, предизвикан от ленинския декрет, патриарх Тихон се обърна с възвание към всичкивярващи чада на Руската Православна църква“ (28 февруари): „От гледна точка на църквата този акт представлява акт на светотатство. Ние не можем да одобрим изземването от храмовете, дори и чрез доброволни пожертвувания, на осветените предмети. Употребата им за небогослужебни цели е забранена от каноните на Вселенската църква и се наказва като светотатство“. Възванието на светейшия патриарх се четеше от амвоните на черквите, препредаваше се от уста на уста, разлепваха го по стените на къщите, призовавайки народа към съпротива. И пред храмовете по цялата страна ставаха истински битки. Но невъоръжените вярващи не можеха да окажат никаква съпротива на въоръжените до зъби спецотрядници“. На много места разпръсваха тълпите с картечници, а арестуваните разстрелваха още в същия ден

 

Ленин беше в стихията си. Възвърнала се бе неговата енергия и войнственият му плам. Очите му блестяха, както бе по времето на издигнатия от него гениален лозунг „Граби награбеното!“

 

На 19 март 1922 година той изпраща секретно директивно писмо до членовете на Политбюро, ръководството на ГПУ, Народния комисариат на правосъдието и Ревтрибунала, подготвящи се за съвещанието във връзка с оптимизацията и координацията на действията на различните служби в изпълнение на Декрета за изземване на църковните ценности:

 

„На това съвещание“ – посочва Ленин, – „ще обсъдим секретното решение на конгреса за изземването на ценностите от най-богатите манастири и черкви, което трябва да се осъществи с безпощадна решителност, без абсолютно никакви колебания и колкото повече разстреляме, толкова по-добре. Именно сега трябва да се накажат тези простаци така, че за няколко десетки години да не помислят изобщо за някаква съпротива.

 

19.11.22 г. Пред. на Совнаркома В. Улянов (Ленин).[87]

 

 

 

Комунистът не знае морала на помощта

и съчувствието към страдащия[88]

 

 

 

Уникалността на комунизма е поразяваща. Тя е все в тъмната половина на кълбото, разделено на положително и отрицателно. Който не го е преживял, няма как да го проумее. Злото в него е толкова огромно, че нормалният човешки ум не го побира.

 

Никога досега, даже и във времената на древните тирании, държавният глава не бе се решавал да сложи подписа си на документи от подобен род. Решителността на Ленин, който в преобладаващите случаи лично бе санкционирал всички престъпления на този режим, винаги е била обект на завист от страна на Сталин, а и на Хитлер. Сталин всякога с възхищение говореше за Лениновата решителност, явно подчертавайки собствената си нерешителност. Самият той се побоя да подпише даже заповедта за взривяването на мостовете на Ленинград и на предприятията в Москва, въпреки че това се диктуваше от военна необходимост.

 

 Решителността на вожда, поел с подписа си отговорността за престъпленията и на подчинените си, получили правото да се позовават на издадената заповед, не можеше да не предизвика уважението им, примесено с възхищение. Оказа се, че в дадения случай бяха доволни всички. Една част от тях, групирали се около Троцки, мислеха за бягство от страната и от тази акция можеха още повече да закръглят своите многомилионни сметки в западните банки. Другите, групирали се около набиращия сили Сталин, се надяваха да останат и да живеят охолно в завоюваната Русия, да я превърнат в база на своите бъдещи авантюри, идеологията на грабежав държавна религия, а самият Ленинв езически идол на новата религия. А всяка нова религия винаги предполага унищожението на старата.

 

Както и бе заповядал Ленин, черквите бяха разграбени сбезпощадна решителност“ и „в най-кратък срок“. Разстреляха 40 хиляди свещеници, дякони и монаси, а също и около 100 хиляди вярващи, членове на църковните управи и общини. Чистата печалба се равняваше на два и половина милиарда златни рубли (според твърде скромната преценка на плахите историци от епохата на преустройството и гласността). Но според западните специалисти тази цифра би следвало да се умножи по три. Защото в храмовете и манастирите е имало натрупано твърде много, тъй като те съществуваха вече средно от 300 години

 

Николай Бухарин, най-нищожният и най-страхливият от болшевишките главатари, който най-шумно от всички искрено се възхищава от смелостта на вожда на революцията, с възторг си припомня тези героични дни: „Ние обрахме църквата до копейка и с нейнитесвещени ценностиводим своята световна пропаганда, без да сме дали поне нещичко на гладуващите; от ГПУ ние направихме свояцърквас помощта на православните попове и тази истинска врата към ада те не могат да преодолеят; ние сменихме съдържанието на филаретския катехизис с милата на сърцето миАзбука на комунизма“, законът божийс политограмотяването, скъсахме от шиите на децата кръстчетата и талисманчетата, вместо икони окачихмевождоветеи ще се погрижим за Пахом инизинитеда им поднесем мощите на Илич в друг видПросташка страна!“

 

През май 1922 година арестуваха патриарх Тихон заедно с всички членове на Светия Синод. 32 митрополити и архиепископи бяха разстреляни. Но под думатаразстрел“ често се криеше зверски извършено убийство. Киевският митрополит Владимир бе обезобразен, скопен, застрелян и хвърлен гол на поругание. Петербургският митрополит Вениамин, определен за приемник на патриарха след смъртта му, бе поливан с вода на сковаващия студ, докато се превърне в леден стълб, а след това удавен в Нева. Тоболският епископ Гермоген, който навремето доброволно замина с царя на заточение, бе завързан за турбината на един параход и тя го накълцала с перките си. Пермският архиепископ Андроник, известният от миналото мисионер в Япония, бе заровен жив в земята. Черниговският архиепископ Василийразпънат на кръст и изгорен. „Именно сега трябва да се накажат тези хора така, че за няколко десетки години да не помислят изобщо за някаква съпротива. Ленин“.[89]

 

Да се „накажат“? Сега наследниците на погромаджиите над църквата са в черквите. В Русия, тук

 

Повечето от свещениците – навсякъде в соцлагерапредадоха Христа и вярващите. Прекосиха своеобразния Рубикон и преминаха на страната на убийците. Потомците на бежалостните ликвидатори обърнаха бузата. Сега са патриарси, митрополити, епископи, дякониТук и в Русия, до голяма степен същото важи за останалите държави от съветския блок, едва ли има поп, роден преди 1975 година, който е оцелял, без да продаде душата на дявола в лицето на секретните служби.

 

Веднага след 9 септември 1944 година комунистите посегнали и на тукашната православна църква. Тя нямала свой Тихон. Нейните архиереи, начело с екзарх Стефан и пловдивския митрополит Кирил, били масони, загрижени за евреите, а не за християните. А самите черкви и манастири били обрани от предрешени като монаси руски шпиони още по време на Отоманската империя. Но църквата била крупен собственик, преди всичко на земи. Е, другарите заграбиха всичко.

 

Отечественофронтовците първо посегнали на свещениците по селата. Повече от 150 православни попове били пометени в болшевишката църковна коситба. Комунистическите башибозуци превръщали манастири и черкви в концлагери, в свинарници, в обори, в складове, в занаятчийски работилници и в пионерски лагери.[90]

 

След тях ударил часът на протестантите. Накрая, около 1950 година, погнали и католиците. Не малка част от всички конфесии подписали с властта и нейните тайни агенции. Опазили кожата, но загубили духа си.

 

Ето как подходила властта, най-общо, с католическите свещеници.

 

 

 

 

 

Съдийката Екатерина Биолчева е родната майка на Боян Биолчев – професор, два мандата ректор на Софийския университет. Досега е уважаван член на т. нар. общество, твърде „нравствено“. Белким – „писател“. Той е втори съпруг на Мариана Евстатиева-Биолчевакинорежисьорка, на която БКП предостави възможности да реализира десетки филми. Двамата с мъжлето й са завършили в Полша. И това беше привилегия, драги мои. Тя е била студентка на наскоро пукналия Анджей Вайда, агент на полските комунистически репресивни служби, който през осемдесетте беше изпратен на служба в Париж.

 

Племенникът на Георги Елдъров Светлозар, историк, е огласен агент на Шесто управление на Държавна сигурност с псевдонимАнтон“. През осемдесетте години Светлозар Елдъров е специализирал църковна история в Папския източен институт в Рим. Член е на Македонския научен институт и редакционната колегия на списание „Македонски преглед“, свързано с организацията на агент „Иван“.

 

Не само от твърдения на католици, но и от собствения си живот в комунистическата сатрапия съм наясно, че самият професор д-р Георги Елдъров е бил сътрудник на ония служби. Няма друго обяснение за пребиваването му във Ватикана, САЩ, къде ли не, в онези страшни, мръсни времена. Той беше шеф на Българската секция на илюминатското РадиоВатикана“. Когато водех предаването „Диагноза“ в телевизия „Евроком-България“, търсех начин да го поканя за участие. Явно не му позволиха. Не знам кои. Вие кажете.

 

Някакъв глас по телефона ми съобщи, че не може да участва. Освен това ми препоръча да не бъда толкова „краен“. Защо ли?

 

Къде е християнският морал, който би следвало да е общочовешки?

 

А споменатата кариера в село Огняново, Пазарджишко? Селото носи името на вуйчото напървия демократичен министър-председателслед 10 ноември 1989 г. Той е бил шумкар, комунистически терорист. Целият му род е от убийци. Но за това – по-подробно в продължението.

 

 

 

Омраза, пренебрежение и изконно недоверие – това е

физическият свят на комунизма; една медицинска диагноза

би постановила, че това е патологичен негативизъм[91]

 

 

 

Позволявам си да приключа този епизод с цитат от Георги Марков. Рано или късно, ще узнаем дали е бил сътрудник на ония служби. Достатъчен е фактът, че в края на шейсетте са го допуснали до архива на Държавна сигурностsanctum sanctorum[92]. Какво по-красноречиво от това?

 

Станало е в напрегнатото време на вълненията срещу комунистическия режим в Чехословакия и на зреещото недоволство в Полша, довело до стачки, в което живях. Години, през които другарите бяха по-уплашени от всякога. За близостта му с властта свидетелства в документален филм английската му съпруга. Обаче в продукция не на тукашна, а на германска телевизия. Неотдавна показах откъса.[93]

 

У нас все така съществуват градове, носещи имената на българомразци, на масови убийци, на комунистически терористи. До един – подлоги на чужди държави. Димитър Благоев отричал да е българин, но Горна Джумая носи неговото име, нали? Има Димитровград, Велинград, Първомай, Димово,[94] села с названия Партизани, Георги Дамяново,[95] Тошевци,[96] Нивянин,[97]  Антон… Много са.

 

Срамно е градове да бъдат назовавани на родоотстъпници като Гоце Делчевсоциалист и масон, Санданскибългароубиец, крадец, отомански депутат и слуга, заклеймен даже от поета Пейо Яворов.

 

Преди време, когато някой понечи да помислим, дали сред множеството антибългари, чиито именакрасятулици и площади, не е добре да добавим това на професор Богдан Филов, се изви вой до възбога. Скочиха някакви „антифашисти“, евреи-комунисти (има ли други), 45 години крили, че са ционисти, „неодемократи“, всякакви.

 

По никакъв начин не симпатизирам на Филов. Май единствен съм споменавал, че баща му, руски възпитаник и агент, бил сред организаторите на русофилските бунтове в Русе. Действал против родината си. Умрял преди да бъде изпълнена смъртната му присъда. Грешката с премиерстването на неговия син не е на археолога, а на двореца.

 

Онова, заради което Богдан Филов може би заслужава топонимия да бъде наречена на него, са заслугите му в развитието на науката. Щом като с лека ръка сеете имената на убийци, насилници, крадци, терористи, бандити, защо не и неговото? Един лош плод повече или по-малко какво ще се промени? Още повече, че археологът все пак има някакъв принос към българщината, за разлика от комунистическите гангстери българофоби.

 

Тук бездарието и подлостта, произлизат и от неосъщественото въздаване на справедливост, от отсъствието на всякакво възмездие. Затова конформизмът вирее отлично, както бананите в Еквадор.

 

За да илюстрирам гигантското лицемерие, водещо до още по-огромна несправедливост, ще се позова на епистоларното наследство на близкия до диктатора Живков и обкръжението му номенклатурен писател Джери Марков, който другарувал сдостойните творциЛюбомир Левчев и Стефан Цанев. За повод послужила задочната нападка на председателя на Съюза на Българските писатели с американския масонски син към друг нагаждач, съветския комунист Александър Солженицин. Накрая ще разберете защо използвам този текст.

 

Или да вземем думите ти, че „Солженицин е белогвардейска отрепка“. Аз не ще разисквам с теб дали оценката ти за Солженицин е вярна, защото ти знаеш много добре, че той не е нито белогвардеец, нито отрепка. Но онова, което ме порази, беше тази експлозия на омразата ти спрямо човек, който е това, което ти не си и не можеш да бъдеш. Ти не можеш да понесеш съществуването на един честен човек, защото той става еталон на собственото ти безчестие и напълно искрено, дълбоко, ти го мразиш. Той е твоето отрицание.

 

Той не те познава, нито ще те познава, но неговото присъствие на този свят смачква болезненото ти самолюбие и превръщаЧайката“, в която се возиш, в твоя катафалка. И ти крещиш думи, които дори последното чираче на Кочетов или остатък от някогашен махленски стражар, не би си позволил. Аз зная, че ти би дал всичко скъпо за теб, за да бъдеш на негово място, за да бъдеш непокорната, гордата съвест на цял един свят. Ах, как би желал да бъдеш на негово място!

 

Затова твоята омраза към него е лична и съвсем глупаво се опитваш да се прикриеш зад брадата на Карл Маркс, като се изкарваш за най-предан защитник на социализма и по този начин караш твоето общество да ти хонорува личната омраза. Между впрочем това е много характерно за хората около теб. Те искат предаността да им се плаща, искатидеализмътда им се плаща, искатгероизмътда им се плаща, искат да им се плаща загдетовярват“, забравяйки простото правило, че един вярващ не е повече вярващ, след като му се плати за вярването.

 

Но тъй като ти не вярваш в нищо, твоето заплащане се предявява по параграф омраза“. Наистина ти си все същият неверник“.

 

Моля те, прочети това, което си писал. Или искаш аз да ти го прочета. Ти говориш, че буржоазията нямала никакъв морал. Бих те посъветвал да попиташ майка си, ако поне вярваш в нея. Далеч съм от мисълта да защитавам буржоазията, но нима ти смяташ, че не си буржоа? Нима думите на Маркс, които цитираш, че буржоазният морал бил покупко-продажба, не важат главно за тебе и за твоето общество, което е прекопирало всички дяволски черти на буржоазни свят, без да запази нравствените задръжки на морала му.

 

Ти знаеш много добре за какво говоря. Ние нямаме друг случай в историята на целия буржоазен свят като този, който ти си забравил да категоризираш в твоето Верую“. Хора, които по заповед се кланят на едного и го смятат за вожд, след което по заповед го оплюват, предават и убиват, след което по заповед го реабилитират и му издигат паметник, след което по заповед го забраняват и след което по заповед изпращат големи венци на гроба му. Знаеш ли къде е улицаТрайчо Костов“. Тя е в квартал „Лозенец“ и е една много стръмна улица. И затова на мен ми звучат така странно и весело твоите думи, чебуржоазната идеологическа диверсия се стреми да руши нашите морални ценности“. Какво каза? Чии морални ценности? Казват, че къртиците край Панагюрище измрели от смях.

 

Но аз пак се връщам на въпроса за вярата. Беше време, когато ти наистина вярваше, беше време, когато ти наистина би се потресъл от статия, която девет години по-късно ще напише твоят двойник, когато твоята вяра не се разхождаше по страниците на нечистоплътни вестници катоНародна култура“, а стоеше в кръга на твоята интимност; беше време, когато ти произнасяше думите социализъм и комунизъм със свещенодействието, с което Солженицин днес се прекръства. Беше време, когато вярваше, че всяко голямо обществено преобразование започва с личния пример, че не партията прави комунистите, а комунистите правят партията и че обществото не е уплашено инстинктивно стадо, а хармонична структура от високо съзнаващи личности.

 

Къде отиде всичко това? Къде отиде твоята вяра? И въобще вярваш ли в нещо, тъй като веруюто ти е доказателство за отчаяно бездънно недоверие.

 

Или може би аз преувеличавам, може би просто съм те сбъркал. Може би ти просто като всички други систематично и трудолюбиво си разигравал играта на думи и званието напоетда е било само най-ниското стъпало на блестящата ти кариера… Не, това не вярвам.

 

Знаеш, че винаги съм бил фанатичен оптимист. Не защото съм вярвал, а защото съм искал да вярвам. И сега искам да повярвам, че един ден, една най-обикновена сутрин, ти ще се пробудиш, поетът ще се пробуди, ще издържи сътресението на първия действителен контакт със себе си и шокът, който ще последва, ще го накара да скочи от стълбата, за да се върне там, където му е мястото, където никой не ти плаща за вярването, а за невярването си плащаш ти![98]

 

Този апотеоз на сметкаджийството, егоизма и алчността, не беше последван от ефекта на бумеранга. Тъй като тук нямаше поне една личност, която овреме със звучна плесница да отговори на ДжериЛюбимеца“. Той е идеалната мостра на двуличието.

 

Истината е, че и Солженицин, и товарищ Марков, бяха същите като Левчев. Кои са чистоплътни вестници, в които са печатали творбите на близкия приятел и съавтор на Костадин Кюлюмов?[99] Може би „Работническо дело“ и „Отечествен фронт“? Или писателското издание с дъх на ботуш – „Литературен фронт“? Нали двамата с първия началник на Шесто управление на Държавна сигурност се прочуха най вече със съвместния си сценарий на най-пропагандния комунистически филм, сериала „На всеки километър“?

 

За какъв морал може да става дума?

 

Нали Марков бил проводен на Запад, за да печели повече. На практика, за да му плащат за цинизма, за невярването. Солженицин беше същият. Двамата имаха сходни съдби. Когато останаха там, отвъд желязната завеса, интересът към тях се изпари като завряла капка вода. Талантът им сякаш омекна.

 

Княжевецът умря. Никой не може да каже със сигурност как. Евреинът от Русия се върна при комунистическите корени и се радваше на почитта си от страна на Владимир Путин и Дмитрий Медведев. Такава е историческата, а не Лениновата правда.

 

Още нещо ги свързва. Ако помнят Александър Исайевич, всъщност Исаакевич, с нещо, то не е с романите му, а с документалнитеАрхипелагът ГУЛаг“ и „Двести лет вместе“. Георги Марков остана съсЗадочните репортажи за България“. Левчев едва ли изобщо ще бъде запомнен. Поради позора си той се самопокри със савана на забравата.

 

Зад подобни пишман схватки винаги прозират чужди интереси, пресмятане на личния келепир и много лъжи. Другарите непрестанно мамят и хвърлят обвиненията от виновната върху праведната глава. Свикнали са да мразят за пари, да убиват за пари, да лъжат за пари

 

Комунисти!

 

Прав е бил продажникът Никола Вапцаров, когато обяснявайки вярата на чалгарина в комунизма, открил, четя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити. Няма открити!

 

Семето на християнството не намери плодородна почва, за да пусне солидни корени по тези земи. Обратното, отровата на комунистическата идеология, насочена против всичко човешко, попи до дъното на душите на населението. То обезумя напълно. Ето защо тачи едновременно и Любомир Левчев, и Георги Марков. Също така – Левски и Раковски, когото първият – Кунчев искал да убие

 

На езика на психиатрията това се нарича шизофренияраздвоение на личността. Не съм чул някой да е успял да излекува болен, поразен от нея… Но едно е съвсем сигурно: Личността отдавна липсва. Няма я.

 

Тук и извън страната не останаха потомци на достойните българи, а само клозетници. Като се замисля, дали не обиждам и тези дребни бели червейчета, обречени да съществуват само във фекална среда?

 

 

 

 

 

 

Следва.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

Този и за кой ли път – специално за постоянната щедрост на Методи А. А. от София, Красимира Н., Карина Н., Веселин Н., Стоян М.П. от Пловдив, Лиляна Д. Р. от град Раковски.

 

 

Моля, извинете за нахалството, но за да се получават дарения независимо по какъв начин, е необходимо изписването на четирите имена на получателката:

 

 

Светла Кирилова Хайтова – Ифандиева.

 

 

Бог да ви въздаделично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, четова е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получаваогромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1300. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 650. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Това ще рече отказ от един не скъп вестник на четири седмици.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Даренияпод главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратнотомалцинас големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаванетоДиагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчваме 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

  • Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

  • Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Джордж И. П. Мартин – прекалено нашумял американски писател на пошли приключенски псевдо исторически романи, почти приказки, чиито филмови версии носят милиардни приходи на създателите си, включително и на него. Фактически те са обединени в поредица от пет бози за юноши, озаглавени „Игра на тронове“. (George R.R. Martin – “A Game of Thrones: A Song of Ice and Fire: Book One”, Bantam Books, Random House Publishing Group, New York City, 1996 г.)

[2] Пълномощно представителство, – Бел. на прев.

[3] Всички те, както Ленин, Парвус, Йофе, споменаваните по-късно Сталин, Дзержински и т.н., били евреи

[4] Израил Парвус, който се представял под имета Александър Хелфанд. Той бил финансовият мозък на болшевишката революция. Произлизал от средите на социалдемокрацията – еврейската партия Бунд в Руската империя. По тази, както и по родствена линия, разполагал с широки връзки с еврейските банкери в Европа. В края на дните си се преселил в Отоманската империя. Посещавал е България. Изнасял сказки пред тукашните ционистки евреи. Изчезнал по времето на установяването на републиката от младотурците – до един дьонмета, което ще рече криптоевреи, и масони.

[5] Георгий Александрович Соломон – всъщност Исецкий (1868–1942) – виден деятел на Бунд-а, еврейската социалдемокрация в Руската империя. Меншевик, след революцията принуден да избяга зад граница. Автор на не до там лицеприятни спомени за Ленин.

[6] Ленин е от град Казан, смятан за столица на Татарстан – всъщност на остатъците от средновековната Велика България. По майчина кръв той бил евреин от рода Бланк. По бащина – четвърт калмик, тоест – с български корени. Рожба на висша извратеност – дядо му се оженил за своята 25-годишна дъщеря Александра, която едновременно била майка и леля на Лениновия баща Иля, той бил пълен дегенерат. По наследство, поради кръвосмешението, страдал сифилис, съсипващ мозъка му.

[7] Ето пример за насилие по заповед, спусната на „вожда“ отвън.

[8] Почти 70 лета по-късно Андрей Луканов приложи точно тази – Красиновата система – по време на т. нар. гладна зима. Тя беше едно от родилните отделения на назначените комунистически капиталисти, новобогаташите. Много от тях – обикновени бачкери. Познавах пловдивски шофьор на такси, свързан чрез своята сестра и зет със СДС, който чрез търговия с олио буквално от камиони на улицата стана милионер и кум на любимеца на масовите идиоти Влодо Въргала.

[9] Революционния трибунал. Масоните, каквито са всички комунистически лидери, обичат символите и съкращенията. Погледнете само как изписват ведомства и институции в САЩ и Русия.

[10] Вячеслав Рудолфович Менжински, всъщност Вацлав Менжински (1874–1934) – един от малцината болшевики с руско-полско православно потекло, роден в Санкт-Петербург в дворянско семейство. Впоследствие става един от главните организатори на сталинските репресии.

[11] Всесъюзната чрезвичайна комисия – въоръженият отряд за репресии на съветската власт, накратко Че-Ка, прераснала в ГПУ – Главно политическо управление, сетне в НКВД, после в КГБ до днешната ФСБ.

[12] Такава била първоначалната оценка на Ленин.

[13] Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“ ООД, София, 1995 г., стр. 31- 38. Книгата е в библиотеката на автора.

[14] Пак там, стр. 50-52.

[15] Пак там, 52-53.

[16] „Евангелие от Матей“, гл. 10, ст. 28-29, 32-39. Всички преводи на Евангелските текстове са направени от оригинала на арамейски, дело на д-р Джордж Ламза.

[17] Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“ ООД, вече цит. съч., стр. 20.

[18] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 11. Книгата е в архива на автора. Цялата е достъпна в pdf от online: http://reeed.ru/lib/books/bozhii_narod_/

[19] Хомосексуалния интернационал.

[20] Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“ ООД, вече цит. съч., стр. 8.

[21] Пак там, стр. 97-98.

[22] Dmitri Volkogonov – “Lenin. A New Biography”, Translated and Edited by Harold Shukman, The Free Press, New York, London, Toronto, Sydney, Tokyo, Singapore, 1994 г.,  стр. 112.

[23] Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“ ООД, вече цит. съч., стр. 7.

[24] Пак там, стр. 9.

[25] Правилно „Кун, Лоуб и Ко“ – “Kuhn, Loeb & Co”. След многократни сливания нейните активи потънаха в тези на голямата “Lehman Brothers”. (Charles R. Geisst – The Last Partnerships : Inside the Great Wall Street Money Dynasties”, McGraw-Hill, New York, Chicago, San Francisco, Lisbon…, 1997 г., стр. 77.) Накрая, през септември фалираха и „Лимън Брадърз“, оценена като четвъртата по размер на активите банка в света. Следите на бболшевиките, водещи към интернационалните банкери бяха заличени окончателно. Остават единствено публикациите и свидетелствата – не малко на брой. За тях казват, че са… „конспиративна теория“.

[26] Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“ ООД, вече цит. съч., стр. 11, 96, 49.

[27] Хазарската империя възникнала от българската след кончината на кан – император – Атиле. Тя заимствала цялата структура и организация на нашата. Императорът се наричал каган. Неговият управител – един вид министър-председател – бек или каган-бек. Странното е, че каганът имал мандат. Ако нарушел срока, го удушавали с копринено въженце – за императори. През VІІІ век постепенно юдаизмът проникнал сред хазарската аристокрация. През цялото време – от VІІ до финала на държавата през Х век там свободно били изповядвани юдаизъм – нещо като религия на властта, ислям и християнство. Когато българският княз Владимир унищожил Хазарската империя и приел християнството, за да се ожени за римска принцеса, започнало изолирането на хазарите юдеи и тяхната миграция на Запад.

[28] Благодарение на тях семейство Ротшилд забогатяло в размери, позволяващи им да ръководят политиката на кралски дворове, правителства на държави, да направляват развитието на цели континенти.

[29] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, вече цит. съч., стр. 17.

[30] Държава в държавата, лат.

[31] Вж. Arkady Vaksberg – “Stalin Against the Jews”, Translated by Antoninna W. Bouis, Alfred A. Knopf, New York, NY, 1994 г., стp. 98.

[32] Какво ли означава, но така го представят.

[33] Benjamin Ginsberg – “The Fatal Embrace: Jews and the State”, The University of Chicago Press, Chicago and London, 1994 г., стp. 30-31.

[34] Командирът на гангстерите, които разстреляли императорското семейство, включително кученцето…

[35] Пак там, стр. 31.

[36] Вж. Dietrich Bronder – “Bevor Hitler Kam: Eine historische Studie”, 2. erweiterte Auflage, Verlag Marva, Genf, 1975 г., стр. 12, 14, 15, 17, 107, 117, 127, 204, 211, 294, 356, на практика цялата книга; Hannah Aarendt – “Eichmann in Jerusalem: A Report on the Banality of Evil”, The Viking Press, New York, NY, 1963 г., стр. 118; Willi Frischauer – “Himmler: The Evil Genius of the Third Reich”, Belmont Books, New York, NY, 1962 г., стр. 17-18, 30; Hennecke Kardel – “Adolf Hitler – Begründer Israels”, 2. Auflage, Marva Verlag, Genf, 1978 г., стр. 12, 14, 17, 107, 117; Gerhard Kessler – “Die Familiennamen der Juden in Deutschland”, Leipzig, 1935 г., стр. 107; Walter C. Langer – “The Mind of Adolf Hitler: The Secret Wartime Report”, Basic Books, Inc., Publishers, New York, NY, 1972 г., стр. 237;  Susan Griffin – “Pornography and Silence. Culture’s Revenge Against Nature”, Harper & Row, New York, 1981 г., стр. 197-198;  Joachim Fest – “The Face Of The Third Reich: Portraits Of The Nazi Leadership”, Da Capo Press, Cambridge, MA, 1999 г., цялата книга; M. Hirsh Goldberg – “The incredible… ironic … bizarre … funny … and provocative in the story of the Jews”, Stein and Day, Publishers, New York, 1976 г., стр. 114;  “Hitler’s Family Secret: A file recovered from the Nazi Archives tells of a Gestapo investigation into the Fuehrer’s murky family history” by Ben S. Swearingen, “Civilization: The Magazine of the Library of Congress”, Volume 2, Number 2, Washington, DC, March/April 1995 г., стp. 54-55; „Колоколъ“, журнал Русского мира, № 124 (261), Издатель: Kolokol Publishing Ltd, London, 23.11.1998 г.  в: „Национальност и национализм“, ПНВ „Народная Воля“, Москва, 2001-2003 г.; online: http://www.narodnayavolya.ru/d/d23062003.htm; Григорий Климов – „Божий народ“, Электронная версия, Copyright Gregory Klimov, Киев, апрель, 1999 г., стр. 18, online: http://www.lhup.edu/leadership/docs/manual/bnar.pdf и множество други източници.

[37] Вж. Bryan Mark Rigg – “Hitler’s Jewish Soldiers: The Untold Story of Nazi Racial Laws and Men of Jewish Descent in the German Military”, University of Kansas Press, Kansas, 2002 г., практически цялата книга, която е в библиотеката на автора;  вж. също  “Hitler’s Martial Jews”, “The Times”, London, December 6, 1996 г., online: http://www.codoh.com/newsdesk/961206.HTML в: Георги Ифандиев – „Да уточним: Нова Студена война или приказки за комунѐта? – Част 3“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 22 март 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B4%D0%B0-%D1%83%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BC-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BA-7#_edn68 Вж. също “Out of the Inferno: The Efforts That Led to the Rescue of Rabbi Yosef Yitzchak Schneersohn of Lubavitch from War Torn Europe in 1939–40”, Compiled and annotated by Rachel Altein, Rabbi Eliezer Zaklikofsky, Ed., Merkos L’Inyonei Chinuch, Kehot Publication Society, Brooklyn, N.Y., 2002 г., стp. 160.

[38] Вж. „Рав Михаил Финкель. Правда о еврейских солдатах Гитлера“, программа „Черным по-белому“, ведущий – Александр Гур-Арье, ItonTV1, Тель-Авив, November 4, 2016 г., online: https://www.youtube.com/watch?v=GaV-F-d7UVA&spfreload=10

[39] Вж. Joachim Fest – “The Face Of The Third Reich: Portraits Of The Nazi Leadership”, Da Capo Press, Cambridge, MA, 1999 г., цялата книга. Книгата е в архива на автора.

[40] 004 – Video – The Communist Terror in Bulgaria During WWI and 1920s, and 1925 ‘St. Nedelya Church’ Assault, в: Георги Ифандиев – „Октомври 1917-а, септември 1944-а, ноември 1989-а: Триумфалният марш на номенклатурия към партокрацията, „демократичната“ олигархия – Част 1“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, четвъртък, 3 ноември 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%be%d0%ba%d1%82%d0%be%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-1917-%d0%b0-%d1%81%d0%b5%d0%bf%d1%82%d0%b5%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-1944-%d0%b0-%d0%bd%d0%be%d0%b5%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-1989-%d0%b0-%d1%82%d1%80 или в YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=VgzyRLnMEt8 Същото видеосвидетелство съдържа изявлението на равина Берл Лазар, който има най-малко четири паспорта – от родината му Италия, руски, американски, израелски.

[41] Benjamin Ginsberg – “The Fatal Embrace: Jews and the State”, The University of Chicago Press, вече цит. съч., стр. 18.

[42] На английски: The House of Rothschild (HR).

[43] “The House of Rothschild: Prototype of the Transnational Corporation” by Sam Lehman-Wilzig, “Jewish Social Studies”, Vol. XL, Taube Center for Jewish Studies, Stanford University, Stanford, CA, 1978 г., стp. 254. Фотокопие от публикацията в архива на автора.

[44] Вж. Eustace Mullins – “The World Order: A Study in the Hegemony of Parasitism”, Ezra Pound Institute of Civilization, Staunton, VA, 1985 г., стр. 10, 11. Книгата е в архива на автора.

[45] Псевдоним на родения в Истанбул Фредерик Милинген, който използвал и друг – Владимир Кирбис и Владимир Алексеевич. Майор от Отоманската войска, той служил в районите, населени с кюрди. (Вж. Frederick Millingen, Osman, Major F.R.G.S. – “Wild Life Among the Koords”, Hurst and Blackett, London, 1870 г. Книгата е в архива на автора.) Автор е на едни от първите изследвания, посветени на този народ. През 1865 година имигрирал в САЩ.

[46] Три милиарда, които по днешния курс са вече трилиони. Забележете – през 1878 година! Колко ли са сега?

[47] Major Osman, Bey – “The Conquest of the World by the Jews: An Historical and Ethnical Essay”, The St. Louis Book & News Company, St. Louis, MO, 1878 г., стр. 42-43. Книгата е в архива на автора.

[48] Как е възможно това? Някога Майер Амшел Ротшилд, основателят на прочутата най-богата фамилия на планетата, заявил: „Дайте ми контрола над националната валута и няма да ме интересува кой прави законите.“ (Curtis B. Dall – “F.D.R. – My Exploited Father-in-Law”, Revised Edition, Christian Crusade Publications, Tulsa, OK, 1968 г., стр. 172. Книгата е в архива на автора.)

[49] Парижката комуна – 18-28 март 1871 г. Избухва като продължение на Френско-пруската война (1870-1871), която французите губят. Прусаците влизат в Париж – „града на светлината“. Комуната се разпада, след като свада и разцепление между съучастниците в нея – социалисти и анархисти – все „рожби” на Ротшилд и подчинените им илюминати.

[50] Луис Мигель Мартинес Отеро – „Сионский Приорат. Стоящие за кулисами“, Издательство „Евразия“, Санкт-Петербург, 2008 г., стр. 26.

[51] Вж. Hannah Arendt – “The Origins of Totalitarianism”, Meridian Books, The World Publishing Company, Cleveland and New York, 1964 г., стp. 24. Книгата е в архива на автора.

[52] Howard M. Sachar – “Diaspora. An Inquiry into the Contemporary Jewish World”, Harper and Row, Publishers, New York, Cambridge, Philadelphia…, 1985 г., стp. 136.

[53] Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Concord Press, Seal Beach, Ca, 1971 г., стр. 32. Книгата е в архива на автора.

[54] Gerald Krefetz – “Jews and Money: The Myths and the Reality”, Ticknor and Fields, New Haven and New York, 1982 г., стp. 47.

[55] Вж. Gary Allen – “The Rockefeller File”, ‘76 Press, Seal Beach, CA, 1976 г., Chapter One: “The Multi-Billion Dollar Myth”, цялата книга от online: http://www.mega.nu:8080/ampp/gary_allen_rocker/index.html#metatop

[56] Вж. напр. “The Satanic Rothschild Dynasty II”: “Financial Wizzards & Wealthy Cults”, стр. 64, цялата книга от online: http://www.wealth4freedom.com/Rothschild2.html или от http://www.govtslaves.info/wp-content/uploads/2014/04/The-Satanic-Rothschild-Dynasty.pdf

[57] Arnold Leese – “The Jewish War of Survival”, Privately printed and published in the USA, On Internet by AAARGH, 2004 г., стр. 23.

[58] Йоахим фон Рибентроп – министър на външните работи на Третия райх. (Вадим Роговин – „Откровения и признания. Нацистская верхушка о войне „третьего рейха“ против СССР“, Издательство „Мысль“, Москва, 1996 г., стр. 38. Книгата е в архива на автора.)

[59] Идиотът е непобедим и никога не схваща, че е идиот.

[60] Еврейският социалист Франклин Д. Рузвелт, който бил женен за комунистка, и по същото време в рамките на новия ред – „новия курс“ – разкривал трудови лагери за бедните и безработни американци.

[61] “The American Papers that Praised Hitler: They fell hard for the job-creating Führer with eyes that were like ‘blue larkspur.’ Why did so many journalists spend years dismissing the evidence of his atrocities?” by Dr. Rafael Medoff, “The Daily Beast”, thedailybeast.com, New York, NY, 20 December 15 г., online: http://www.thedailybeast.com/articles/2015/12/20/when-america-s-media-cozied-up-to-hitler.html

[62] Американският равин Хари Уетън, виден ционист, през 1939 г. (Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 22. Книгата е в архива на автора.)

[63] “I Talked To Hitler” by The Right Honourable David Lloyd George, “The Daily Express”, London, November 17, 1936 г., online: http://www.worldfuturefund.org/wffmaster/Reading/Germany/LloydGeorge.htm

[64] “From a China Traveler” by David Rockefeller, “The New York Times”, New York, NY, August 10, 1973 г., стр. 31. Фотокопие от статията е в архива на автора.

[65] Вадим Роговин – „Откровения и признания. Нацистская верхушка о войне „третьего рейха“ против СССР“, Издательство „Мысль“, вече цит. съч., стр. 38.

[66] Пак там.

[67] Вж. Высокопреосвященнейший Иоан, митрополит Санкт-Петербулгский и Ладожский – „Самодержание духа: Очерки русского самосознания“, Издательство „Царское дело“, Пресс-служба митрополита Санкт-Петербургского и Ладожского Иоанна, Издательство Л. С. Яковлевой, Саткт-Петербург, 1995 г., стр. 294-296; Dietrich Bronder – “Bevor Hitler Kam: Eine historische Studie”, 2. erweiterte Auflage, Verlag Marva, Genf, 1975 г., стр. 211 и сл.; почти същото в:  Hennecke Kardel – “Adolf Hitler – Begründer Israels”, Marva Verlag, Genf, 1978 г., стр. 16. Трите книги са в архива на автора.

[68] Въпреки множеството доказателства и свидетелства, все още спорят, дали действително е бил съветски агент.

[69] Съкращение от Главно управление на кадрите

[70] Както съм съобщавал, в спомените си синът на Лаврентий Павлович – Серго Берия, разказва как през 1938 година в дома на началника на съветските репресивни органи гостувал американският ядрен физик Робърт Опенхаймер. Евреин и комунист, той прекарал две седмици в просторния апартамент на шефа на НКВД. (Вж. Серго Берия – „Мой отец – Лаврентий Берия“, „Современник“, Москва, 1994 г., стр. 288-289. Книгата е в библиотеката на автора.) След по-малко от три лета оглавил проекта „Манхатън“ за разработка на ядрена бомба в САЩ. Всички важни материали от това начинание били изпращани своевременно на СССР. Тъй като страната на Съветите не се справяла с изработката на по-сложните детайли, в рамките на програмата „Заем-наем“ доставяли и тях на товарищ Сталин. (Вж. George Racey Jordan – “From Major Jordans Diaries”, A Western Islands book, Belmont, MS, 1952 г. Книгата е в архива на автора. Преводът й стои и чака издател, който така и не се появява.)

[71]  Така е в текста, – Бел. на Д.В.

[72] Дмитрий Волкогонов – „Триумф и трагедия: Политический портрет И.В.Сталина“, В 2-х книгах, Книга ІІ, Часть 2, Издательство Агенства печати Новости, Москва, 1989 г., стр. 8-10. Книгата е в библиотеката на автора

[73] Карел Чапек, чешки писател. (“Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html)

[74] Карел Чапек, чешки писател. (“Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, вече цит. съч.)

[75] Вж. Поля Мешкова, Диню Шарланов – „Българската гилотина: Тайните механизми на народния съд“, Агенция „Демокрация“, София, 1994 г., стр. 163, достъпна от online: https://chitanka.info/text/2020/0

[76] Вж. напр. Веселин Янчев – „Службите за охраната в България – от княза до президента 1879-2013 г.“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013 г., цялата книга.

[77] Ръководител на бойните терористични групи на комунистите, когато държавата, добра или лоша, е в условия на война. На съвестта на тези бандити тежат маса убийства. Едно от тях е на генерал Христо Луков. По признанието на самия Славчо Радомирски убиецът е офицерът от тогавашната Обществена безопасност Георги Боруджиев, доколкото ми е известно – баща на настоящата „политоложка“ и преподавателка в Софийския университет Татяна Боруджиева. Истината е малко по-различна. Боруджиев се изплашил. Наложило се професионалната убийца, еврейската комунистическа Виолета Якова, дубльорка на бъзливеца, да застреля генерала. Агентът на Държавна сигурност Георги Марков – академик, професор по история в Софийския университет, беше женен за племенницата на Якова. Мрежата е гъста и без физическо разсичане няма измъкване от нея. Славчо Радомирски твърди, че лично „един непознат другар“, който се оказва Методи Шаторов, поискал убийството на генерала. По онова време Луков вече е в запаса. Преди да го ликвидират той бил на театър заедно със социалдемократа Кръстьо Пастухов, участник в Отечествения фронт. (Вж. Славчо Радомирски – „Под открито небе – спомени”, „Военно издателство”, 1978 г.) Впоследствие и Шаторов, и Пастухов разбират каква е „милостта“ на собствените им другари, които без никакви скрупули ги ликвидират. Синът на Славчо Радомирски – комунист и ченге, доскоро беше дипломат. Членува в някакво Българско дипломатическо дружество, предвождано от друг като него – Филип Боков. Никой не е докоснат. Всички жертви – достойни дъщери и синове на България – са забравени. Повечето – даже от близките им.

[78] Вж. същото мнение и в: Проф. Милен Семков – „Митът за антифашизъм у нас рухна с мита за фашизъм: Съединение и разединение“, в. „Труд“, София, понеделник, 9 септември 2002 г., стр. 14. Екземпляр от броя се съхранява в библиотеката на автора. Милен Семков, социалдемократ, не криеше уважението си към книгите на моя скромност.

[79] Карел Чапек, чешки писател. (“Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, вече цит. съч.)

[80] Георги Ифандиев – „Проектозакон за декомунизация“, обнародван единствено в: „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 23 ноември 2011 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

[81] Тогава президент на Чехия, уж консерватор. Университетски преподавател, който по времето на комунистическия режим бил изпратен да специализира на Запад. По което съдя, че е бил сътрудник на репресивните служби на компартията.

[82] “Former Soviet Dissident Warns For EU Dictatorship”, From the desk of Paul Belien, on Monday, “Brussels Journal”, 2006-02-27, online: https://www.brusselsjournal.com/node/865

[83] Вж. напр. “Agent STASI Oscar ciągle na posterunku”, Autor: admin, alexjones.pl, Warszawa, Poniedziałek, 13 kwiecień 2015 г., online: http://alexjones.pl/aj/aj-polska/aj-publicystyka/item/52733-agent-stasi-oscar-ciagle-na-posterunku; “Czy agent STASI Oscar to Donald Tusk”, Napisane przez: Maciej Rysiewicz, 3obieg.pl, Warszawa, 27.10.2016 г., online: http://3obieg.pl/czy-agent-stasi-oscar-to-donald-tusk; “Agent STASI Oscar to Donald Tusk-1”, Autor: Maciej Rysiewicz, Portal Fronda.pl, fronda.pl, Warszawa, 12 października 2015 г., online: http://www.fronda.pl/blogi/prawda-o-nobliscie/donald-tusk-agent-stasi-oskar,43554.html и т.н.

[84] Вж. “Dix choses que vous ignorez sûrement sur Jean-Claude Juncker”, Par Rémi Noyon Journaliste, “Rue89”, rue89.nouvelobs.com, Paris, 27.06.2014 г., online: http://rue89.nouvelobs.com/2014/06/27/dix-choses-ignorez-surement-jean-claude-juncker-252458; “Jean-Claude Juncker and Trotskyism”, “Tendance Coatesy”, Left Socialist Blog, Ipswich, 29 June 2014 г., online: https://tendancecoatesy.wordpress.com/2014/06/29/jean-claude-juncker-and-trotskyism/

[85] Вж. “Putin   George Bush was firstly the CIA   (Q&A, 2001)”, Inessa S, November 6, 2016 г., online: https://www.youtube.com/watch?v=Ebd02v1ukrQ

[86] Карел Чапек, чешки писател. (“Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, вече цит. съч.)

[87] Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“ ООД, вече цит. съч., стр. 101-105.

[88] Карел Чапек, чешки писател. (“Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, вече цит. съч.)

[89] Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“ ООД, вече цит. съч., стр. 105-106.

[90] Вж. напр. 009 – Video – How the Communist Monsters – Irina Bokova and Her Family Among Them – Turned the Monastries and Chuchies to Death Camps and Sties, в: Георги Ифандиев – „9 септември 1944 година – денят, в който поднесоха България като блюдо на пиршеството на хищниците от интернационалното Братство“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 6 септември 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/9-%d1%81%d0%b5%d0%bf%d1%82%d0%b5%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-1944-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%8f%d1%82-%d0%b2-%d0%ba%d0%be%d0%b9%d1%82%d0%be-%d0%bf%d0%be%d0%b4 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=kt7ccFi3LUM

[91] Карел Чапек, чешки писател. (“Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, вече цит. съч.)

[92] Светая светих, лат. Един вид олтара на всяка религия или власт, най-закътаното и свято място, където не допускат да стъпи крак на непосветен.

[93] Вж. 0016 – Video – Georgi Markov Has Been Secret Agent of Communist Regime and Part of Todor Zhivkov’s Inner Circle, в: Георги Ифандиев – „Rhapsody in blue – Рапсодия в тъжно, или чалгарска мозайка из местната и световна Номенклатурия – Част 2“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 21 септември 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/rhapsody-in-blue-%d1%80%d0%b0%d0%bf%d1%81%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%8f-%d0%b2-%d1%82%d1%8a%d0%b6%d0%bd%d0%be-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d1%87%d0%b0%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%bc-2 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=xKNUZ7Q99sA

[94] Село Бързица, Видинско, било наречено Княз Александрово на първия владетел на България след образуването на съвременната ни държава през 1878 година. От години то е наречено на шумкаря-убиец Живко Пуев-Димо, първия командир на местната терористична групировка, която на свой ред се казвала „Георги Бенковски“, друг прочут и тачен българомразец и убиец.

[95] Село Лопушна, Монтанско, носи името на Георги Дамянов – тежък комунистически престъпник, който дълги години беше член на Политбюро на ЦК на БКП.

[96] Село Урбабинци, отново във Видинско, е наречено Тошевци, на бащата на покойния последен генсек на ЦК на БКП и дългогодишен външен министър на НРБ Петър Младенов.

[97] От 1944 година село Джурилово, Врачанско, е Нивянин, наречено на убиеца на българи, шумкаря Иван Нивянин.

[98] Георги Марков – „Писмо до Любомир Левчев – поет“, Електронно списание LiterNet, № 9 (82), 10.09.2006 г., online: http://liternet.bg/publish10/gmarkov/pismo.htm

[99] Шумкар, следвал в Москва. Преследвал горяните. Станал първи заместник-началник на Шесто управление на Държавна сигурност. Водеше се писател. Беше един от сценаристите на сериала „На всеки километър“. Приятелството му с Георги Марков за кратко смутило неговата кариера.  Затова след промените се писал… „репресиран“. Разказвали са ми, че се пребоядисал и станал седесар, близък до Елка Константинова и нейните радикал-демократи от БКП-ДС. Като капитана от същото управление Васил Станилов и хиляди други от тази боя.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...