- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

ОБРЕЧЕНИ СМЕ! – Част 2

 

 

 

 

БЕЗ ЖЕЛАНИЕ И ВОЛЯ ЗА РЕВАНШ, ДЕКОМУНИЗАЦИЯ, РАЗРУШАВАНЕ НА ПРОВАЛЕНИЯ ОПИТ ЗА ДЪРЖАВА И ИЗГРАЖДАНЕ НА НАША, НЯМАМЕ БЪДЕЩЕ

 

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, предназначена за личности, за хора без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

Могат да се намерят всякакви обяснения за българското покорство. То е имало различни, специфични характеристики през отделните епохи. Дълго нашенци са смятали, че просто си струва.

 

С риск да взривя новопръкналите се доморасли пишман националистчета с червена окраска, ще спомена първия век след падането на България под владичеството на селджукските турци, както и времената от средата на ХVІІ век до Руско-турската война от 1877-1878 година.

 

За да се разберат споменатите периоди, трябва да се четат изворите и спомените на съвременниците, когато има такива. И фактите да се съпоставят.

 

Същото се отнася и до т. нар. комунистически период. „Розовитенаслоения върху него все още не са отстранени, едва са докоснати. Необходими са яки каменоделци, които с тежки чукове и длета да отстранят вкаменелостите от лъжи. Чак тогава ще можем да зърнем по-цялостната картина на онзи ужас, който досега сковава мнозинството от нашенци.

 

Безпокойство за работата, опасение да не им посегнат, боязън от…, подозрения за… С тези неща се сблъсквам навсякъде, където отида.

 

Страх е другото име на днешна България. Силен, всеобхватен, сковаващ страх. И конформизъм, основан на индивидуализма и вече вродения нагон към келепир.

 

Докога?

 

 

За диванетата на милиционер-социализЪма

 

 

Ние не сме като света. Определят Елин Пелин като „селски писател“. А той е бил просто творец, излязъл от селото. И затова чудесно опознал бита и нрава на нашего брата. Закономерно, сам не успял да избяга от характерните черти на народопсихологията ни.

 

Близък до цар Борис ІІІ, ходел с него на лов. След като „вождът и учителят“ с шестокласно образование Георги Димитров, който предал хиляди на унищожение, се завърнал у нас, Пелинко не се гнусял да прави компания и на него. Даже написал следното:

 

Великият водач на работничеството, упоритият борец за социална правда, създател на република България, творецът на новия живот в нашата страна, другарят Георги Димитров почина! Последната страница голямата и дълбоко съдържателна книга неговия живот е приключена.

 

Историята ще запише рязко подчертано неговото забележително име, което ще расте заедно с вековете

 

С него се познавахме от млади години, онова време, когато се създаваше работническото движение у нас, когато социалистическите идеи още ферментираха, когато Дядото млад и Янко Сакъзов твърде много запален, когато трибуната в дъсчения цирк България (на мястото на сегашните хали) често трепереше от горещи спорове, които дохождаха понякога и до сбиване

 

При завръщането на другаря Георги Димитров след Девети септември имах случай го видя и да говоря с него няколко пъти. Случайно и набързо.[1]

 

Припомням това, за да се огледате. И да зърнете по един Елин Пелин,  сгушен у всеки от вас.

 

В малко познат свой ранен разказ, авторът на „Андрешко[2] е разголил до болка душичката ни. Описал е какво представляваме. Предлагам кратък откъс от приключенията на героя с многозначителното име Душко Добродушков. Той имал проблем… със самия себе си. Не забравяйте, че повечето от нас съжителстват с подобен Душко, стаен в дълбините на душата ни:

 

Душко Добродушков, архивар при окръжното управление, като занесе веднъж на подпис някои книжа в дома на господин управителя, намери го, че яде заедно с жена си и децата си тиква, опечена цяла на фурна.

 

Господин управителят, като подписа книжата, отряза едно парченце от тиквата и любезно го предложи на своя архивар:

 

– Заповядайте, господин Душко, да видите каква чудесна тиква! Само малко е прегоряла, но няма нищо. Ще извинявате.

 

– А, благодаря, благодаря, господин управителю! – отговори сконфузено архиварят, – аз таквоз… тикви не обичам.

 

– Как тъй? Вие сте от село, моля ви се, а да не обичате тиква!

 

На Душко му ставаше неприятно, когато му напомняха, волно или неволно, че е от село. Той се зачерви от срам.

 

– Да, но… стомахът ми, знаете, господин управителю, е отвикнал от такива работи – отговори той, като клатеше глава и мръщеше лице.

 

Очите му неволно пробягнаха по захаросаното парче тиква с почервеняла и съблазнително прегоряла кора и в гърлото му се набраха слюнки. Той не смееше да ги преглътне от страх да не разберат слабостта му.

 

Де заповядайте де, не свенете се! – канеше го любезно управителят, – аз толкова години не съм турял тиква в устата си и се пак стомахът ми я приема!

 

Не мога, господин управителю, противно ми е на стомаха, не мога да я накуся даже! — отговори Душко и си помисли: гледай, какво диване излязох, трябваше да взема!

 

И за да не стои повече срещу изкушението, той се поклони смирено, рече „сбогом“ и излезе.

 

Като се намери на улицата, той свободно преглътна слюнката си и пак укори себе си:

 

Диване съм си, диване, и туйто! Гонят ли те — бягай, дават ли ти — взимай, ама де главо, де!

 

И Душко неодобрително удари с пръст главата си. Вкусното парченце тиква пак се мярна пред очите му – хубаво, топло, сладко и над него се вие тънка изкусителна пара.

 

– Всъщност, ако има нещо, което най-много да обичам на света, то е печена тиква – почна да размишлява той, като вървеше с наведена глава по улицата. — Ям ги като прасе. Но да им не е пустото име такова! Тиква! Звучи някак просташко, дявол да го вземе! Глупешко, селяндурско нещо! Ще кажат: тоя и тоя яде тиква – махни го – човек без култура, простак, с една дума – свиня. Някога ще ида в село, само тикви да се отям! Далече от хората!

 

И въображението му почна да слага пред него само тикви, сладки, хубави и ароматни.

 

От тоя ден Душко Добродушков стана неспокоен и нервозен. Призракът на печената тиква почна да го преследва.[3]

 

Печената тиква не напуска мислите на Душко. Търкаля се из тях като предмет, влачен от течението на река, без да намери бряг. Тревожи даже съня му.

 

Затова един ден „той отпусна ръката си, обърна се към другарите си и проговори с един мек, прочувствен и благ гласец, далеч от ораторския патос.

 

– Знаете ли какво, господа, хайде някой път да си опечем една тиква! Тъй – другарски. Не струва бог знае колко! И пак да се повеселим.

 

Настъпи кратко мълчание. После всички викнаха „ура“ и гостилницата на Калчо загърмя от ръкопляскания.

 

ПриетоПрието!

 

Още тази вечер! – извика един глас.

 

– При-е-е-тоооо!

 

И вътре в пет минути те отвориха подписка, събраха известна сума, купиха тиква и я пратиха на фурната. Душко потъна в щастливи мисли.

 

И когато след един час тиквата се опече, той пожела сам да я донесе и отиде.

 

Но

 

Тъкмо когато се връщаше с таблата, върху която разнасяше аромат опечената тиква, в тъмнината го срещна господин управителят.

 

– А-а, господин Душко! – рече му той. – Та вий сте си опекли тиква!… Радвам се, радвам се! Сигурно стомахът ви вече се е оправил!

 

Душко си глътна езика и не можа да каже нищо.

 

Когато внесе тиквата при другарите си, те всички забелязаха, че той беше прежълтял като мъртвец.

 

– Какво ти е? – запитаха го зачудени.

 

Прилоша ми нещо! – отговори Душко, безсилно се отпусна на един стол в ъгъл и остана там мрачен и ням. Вдълбочен в някакви си тъмни размишления, той даже не поглеждаше другарите си, които с охота и радост ядяха сладката тиква.

 

Душко, вземи, братко – канеха го те.

 

Не яде ми се – отговаряше той печален и убит и наставяше плачливо:

 

Зле ми е, много ми е зле, момчета!… Ще се мре[4]

 

Туй то. Такива смедиванета. Но тогава поне е имало морал. Чувството срам не било закърняло.

 

Днес нравствеността е изтрита от съзнанието на народните маси. Но те са все същите диванета, които обаче не признават дори пред себе си, че са такива. Защото комунизмът ги лиши и от съвест

 

Какво да очакваме от комплексари, които не помнят или не желаят да се сещат за своя произход? Срамуват се от миналото си. Пренаписват своите биографии. Правят се на такива, каквито никога не са били.

 

Оправданията с „времето“ и „обстоятелстватане минават. Фалшивите метаморфози с личната история продължават вече близо 70 лета по тези земи. Веднъж преработката на произхода и семейната среда вървеше в една посока. Сега – в напълно противоположната. Шизофренията е неизбежна. Затова наблюдаваме кресливите напъни на комунистическиантикомунисти“.

 

А истинският антикомунизъм така и не се състоя.

 

Когато имахме възможност да стиснем другарите за гушите, ние позволихме да ни излъжат и се отдръпнахме. Например на 14 декември 1989 година. Но дали така не ни беше по-удобно? Затова пиша „позволихме да ни излъжат“. В телевизионно предаване мой гост не скри, че ситуацията беше изключително благоприятна и подходяща за всеки друг народ, но не и за българите. Факт.

 

Ние сме Душковци Добродушковци. Вечно се колебаем. Народният хумор е малко груб, но точен. Във Видинския край казват: „Назлъндисва се като гладен на сранйе.

 

Онзи Душко от началото на ХХ век поне изпитвал неудобство, свян. А ние? Хем сме бъзливи, хем сме нагли. Поне доста от нас.

 

Е, виждате докъде я докарахме. О пуста наплашеност, опасения и назлъндисване…

 

 

Не подстрекавам към братоубийство,

а настоявам за репресии над престъпниците чрез закона

 

 

Напоследък все по-често чувам словосъчетанието „гражданска война“, излизащо от устата на същите кариеристи, подмазвачи и нагаждачи. Плашат ни с братоубийствен конфликт.

 

От години твърдя, че у нас гражданската война се води още от времето, когато през 1916 година комунистите са подстрекавали войниците по фронтовете да оставят оръжие и да се разбунтуват срещу офицерите. Даже по-рано, когато през 1881 г. българомразецът Димитър Благоев основал тяхната партия. Но от 9 септември 1944 г. насам такъв конфликт няма как да бъде братоубийствен?

 

Комунистите клаха и потискаха народа с жестокост, с каквато никой завоевател не го е правил. Ако някой се възприема като човек, не е възможно да се смята за техен брат.

 

Това, че не вярвате в истината, не я прави по-малко вярна. Както е писал споменатият Емил дьо Жирарден: „Утопия е названието, с което невежеството, глупостта и недоверието винаги са обозначавали великите замисли, открития, начинания и идеи,… отбелязали ера в човешкия прогрес.

 

Искам да изясня, че ние сме вплетени в страшен конфликт и кървим. И това съвсем не е утопия. Всеки ден той отнема стотици жертви. На всеки 24 часа повече от 150-200 нашенци напускат този свят в резултат на старост, но най-честона тежки заболявания при сриваща се лечебна система, както и поради липсата на правила. Имам пред вид войната по пътищата, другите инциденти, убийствата и самоубийствата.

 

Освен това всяка година десетки хиляди напускат Татковината ни, за да си дирят късмета в чужди земи. Буквално преди дни съобщиха, че според изследване, поръчано от Европейския парламент, „400 000 високообразовани и квалифицирани българи искат да напуснат страната“![5]

 

Не по-маловажен въпрос е: Какво е накарало Европарламента да възложи заданието на агенция АФИС? Нали тя беше основана от БКП и Държавна сигурност, та тяхното момче Юрий Асланов хем да има с какво да се занимава, хем да им служи срещу повече от прилично заплащане. А той – еврейчето Юрий, освен, че по наследство членуваше в комунистическата партия, е агент на ония служби с псевдоним Виктор“. На всичко отгоре излезе, че е брат наСергей Станишев! Вярно, осиновен от Димитър Яков, но все пак родството е регистрирано…

 

Да се върнем към ужасяващата армия от без време отиващи в отвъдното нашенци. Тези покойници са курбанът в невидимата война помежду ни, разпалена от другаритечервените боклуци.

 

Рано или късно тази междуособица ще намери разрешение. Ако не започнем да я водим явно, тя ще отведе цялата нация в небитието.

 

Двамата цитирани комунистически министри разполагат с повече данни от нас. Щом те са наченали да квичат, положението наистина е страшно.

 

Задочният ми събеседник иска от мен „нещо по-точно формулирано, макар дори и не под формата на статия в публичното пространство“.

 

Моето основно оръжие е словото. И както вече опитах да уточня, то е доста опасно. Не съм от страхливите. Затова не се плаша да пиша и говоря „в публичното пространство“. Но остават да висят въпросите: Кое публично пространство? Какво от това, че споделям в него? Има ли смисъл?

 

Гражданската война може да приключи по два начина. Единия разкрих – чакаме и до 20-25 години изчезваме като нация. Не е утопия; неизбежно е, ако не се захванем истински с войната.

 

Това може да стане също по два начина: с бойни действия, за които нямаме нито материално осигуряванепари за оръжия, амуниции, храна, облекла, санитарна дейност и т.н.; нито кураж. Нека си говорим истината: ние сме страхливци. Картината от столичните площади само затвърждава факта.

 

Вторият е на пасивната съпротива. Така, както Махатма Ганди гътна вековното владичество на Британската империя над своя народ. Но да не забравяме, че преди това им обясни: „Няма как 300 000 англичани да ръководят 300 милиона индийци, ако последните не го желаят.

 

И методът на пасивната съпротива може да намери два начина на приложение. Единият е неучастие и в краен случай мирни шествия, без всякакво насилие. Например единение около намерението да не плащаме данъци или сметки за електроенергия, да речем. Но всички или поне мнозинството от нас. Ако повече от половината жители решат да се включат, жална им майка на управниците.

 

Но да си речем правичката: не сме способни на подобна стъпка. У нас винаги идеята възбужда ентусиазъм, но скоро спихва като спукан плондир. Непременно се намират такива, които започват да мъркат, как няма начин, невъзможно е да стане

 

Нали се сещате: „Всичко тежко, всичко мъчно е за нас! „Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.

 

Точно така изниква и образът на предателите, които не само тайно ще нарушат обета, но и ще донасят срещу ближните си.

 

Другият начин е да опитаме да изградим наша политическа сила. Първоначално като народно движение, което при евентуални избори да оформи партия с малка членска маса, но с огромен брой привърженици и поддръжници. Тя да излъчи и предложи чрез обсъждане и одобрение отдолу нагоре кандидати за представители в различните разновидности на властта.

 

Не става, невъзможно е. Нека споделя своя опит.

 

През 2005 и 2006 година пък и след това, благодарение на телевизионните предавания, които водех, изръшках половин България. Канеха ме хора, които несправедливо сме свикнали да обозначаваме като „обикновени“. Срещнах се и говорих пред хиляди нашенци. Чух гласа им, отговарях на техните въпроси.

 

Пропускам, че по онова време „Атакабеше притча во езицах и гьостерицата на справедливостта във фантазиите на доста нашенци. Понеже водех предаване в СКАТ, в представите си зрителите напълно погрешно ме свързваха с Волен и Валери – понастоящем „смъртни врагове“. Вервайте им…

 

Искам да кажа, че навсякъде усещах една псевдо националистическа, ярко левичарска и пишман революционна приповдигнатост в нагласите, нона тълпата. Насаме, в разговори поотделно, „бунтовниците“ се оказваха съвсем кротки люде със заешки сърчица. И със съвсем битови въжделения.

 

Например поп ме беше поканил за среща с граждани в един областен център. Преди това ме заведе до панелен блок в центъра. Стисна ме за лакътя, а с другата ръка посочи:

 

Когато Филип Димитров дойде на власт, от СДС ми дадоха апартамент в тази сградаза сина. Вземете ли властта с Българската антиклеветническа лига, ще ти покажа къде да ми отпуснете жилище за дъщерята.

 

Каква вяра в Бога, каква „демокрация“, какви „пет лева“? Кяр, аванта, гяволък – туй е в ума на нашенеца. Поетът е описал българския копнеж: „Почешеш ли се тай-на еднъжки, пари да падат наместо въшки![6] Тогава, пред фасадата на панелното здание, асоциацията с Алеко беше неизбежна, изплува от само себе си в съзнанието ми:

 

Ето, тамам сега му е времето, ама на, кураж липсва! Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика келепир. Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две години, две годинки само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене

 

Ех, че келепир, майка му мечка!… Да ще султанът да ни даде Македония, че да ти се изтърся аз тебе в Солун, ама догдето е нашата партия на власт, че да ти се курдисам аз тебе на митницата… Тука ли си, сама ли си!… Че да ги пипна аз ония ми ти търговци, две годинки да им обирам каймака – стига ми! Па сетне оттегли се на Охридското езеро, дигни си една вила, па си накриви калпакаЕто, туй се казва патриотизъм. Всичко друго е вятър!… Туй комитети, туй дружества, организация, пропаганда – всичко е болшаф! Добре прави почитаемото правителство, че ги презира тези нехранимайковци. Разбира се!…[7]

 

Друг случай. На сбирка в Тетевен старец ми подвикна: „Не ни омайвай с приказки, ами да грабваме пушките и да вървим да ги трепем, както казва Волен.“ И това – изречено на съответния диалект.

 

За да ме разбере, влязох в тона и акъла му: „А кам ви пушките?

 

Дядото се почеса по тила. Околните го сгълчаха и той се изсули от събранието. Пак казвам: Такива смедиванета.

 

Навсякъде при срещите си със зрителите излагах горната идеяза издигане на личностиповтарям: личности отдолу нагоре. Като на събирания обсъждат биографиите им, та после да няма „ама не знаехме“… Препоръчвах да не допускат членове на БКП, БЗНС, щатни и нещатни сътрудници на явните и тайните репресивни служби на комунистическия режим, служители на тоталитарните организации, които са били на заплата в тях и т.н. Даже да избягват техните деца, та най-сетне да ни е мирна главата и да живнем.

 

Впрочем, при организирането и формирането на местните ръководства на Българската антиклеветническа лига се постарахме да постъпваме така. Това, че нищо не излезе и защо, вече ви е известно.

 

Предлагах им да започнат да си подават ръка, да се обединяват от малките общности към по-големите. Да се захванат да изграждат организация като описаната от уличките, махалите, селцата, градчетата. За да преминат към големите населени места и страната като цяло.

 

Забелязах, че щом захапя темата, аудиторията започва да оредява. Веднъж, беше в Пловдив, на среща едновременно със зрители на телевизионното предаване, на читатели и на мераклии за членове в Българската антиклеветническа лига, предоставих думата на управителя на организацията. (Тя беше учредена по моя идея, но аз отказах да я оглавя. Поетът Петър Манолов, мой близък, ме обяви за уникат, почти ме нарече глупак…)

 

Малко след като ръководителят заговори – впрочем доста смислени неща – възрастен мъж от първия ред неучтиво го прекъсна с думите: „Не сме се събрали да слушаме теб бе, момче. Дошли сме да чуем нашия водач.“ И посочи мен.

 

Сконфузен, шефът на Лигата седна. А аз потънах в земята от неудобство. Никога не бях изразявал и намек за власт, камо ли амбиция да водя някого.

 

Онова, което се мъча да изясня е: Тук хората си гледат рахатлъка, както го разбират. Нямат никакво намерение да го развалят и да си мръднат пръста. Надявам се, не сте забравили, че „българинът иска свободата у дома и поднесена на тепсия“! Както е писано: „И не знаем, не можеме, не щеме да работим за себе си със време.

 

А протестите? – ще попита някой.

 

Докога ще се заблуждаваме? Те или са платени, или служат за забава, за убиване на времето. Както и за разтоварване – досущ като футболен мач. Човек излезе, срещне се с някакви, които временно приема за съмишленици. Навикат се едно хубаво и им олекне.

 

Имам свидетели, че след прословутия голям митинг, организиран от СДС на 7 юни 1990 г., пророкувах: „Ще загубим изборите.“ Тогава за кратко се идентифицирах с „демократичната общественост“ – глупости на търкалета. Но познах. Sorry.

 

За кой път заявявам: Власт не се взима с протести и лозунги, нито с бдения със свещи. Или милицията ще ги разпръсне, или умората ще надделее. Може и вдъхновителите им да заповядат на водещото ядро да сложи край. Същопоръчителите да ударят кранчето на финансирането на недоволствотона вождовете… Де свежи сили в това изтощено от толкова продължителни безумия население?

 

Припомнял съм мъдростта на незнаен лондончанин, която прозвуча в документален филм за Световното първенство по футбол в Англия през 1966 г.: „Накрая ще облекат сивите костюми и ще сложат бомбетата

 

 

Lucrum sine damno alterius fieri non potest[8]

 

 

Природата и животът не търпят празни пространства. Вакуумът съществува само извън слънчевата система, не и в човешките общества.

 

Ние сме обречени на изчезване и не малко от нас го съзнават. Аз – отдавна и отлично. Не съм престанал да бия тревога, нокат ми пееш Пенкеле, кой ли те чува“, казано по народному. Позволявам си още веднъж да ударя камбаната.

 

По официални данни от преброяването на населението и жилищния фонд, проведено през 2011 г., този опит за държава е обитаван от 7 364 570 души.[9]

 

От тях 588 318 се определят като турци.[10] (Виж илюстрацията.)

 

Ромите са едва… 325 343 души!

 

Българите, оказва се, са 5 664 624 души.

 

Дали наистина е така?

 

Другарят Мехмед Дикме е изпедепсан номенклатурчик от Движението за права и свободи (ДПС), създадено от Ахмед Доган – агент на Държавна сигурност под псевдонимите „Ангелов“, „Сава“ и „Сергей“ – под личния надзор на Александър Лилов и Андрей Луканов. От 1995 до 2001 г. е кмет на Община Ардино. През 2001 г. е избран за народен представител в 39народно събрание с листата на ДПС в Кърджали.

От 24 юли 2001 до 23 февруари 2005 г. е министър на земеделието и горите в правителството на Симеон Сакскобургготски.

 

Искам да подчертая, че съвсем не е случаен човек. Обратното. За него може да се каже, че е сред доста осведомените люде у нас. Преди малко повече от месец той изтърва – повтарям: изтърваданни за броя на мюсюлманското население у нас в момента.

 

 

http://youtu.be/puXhSd9K-mE

 

 

 

Какво искам да кажа? Някой вярва ли, че циганите, пардон – ромите, са само 325 343 души?

 

Как си обяснявате почти хоровото предупреждение от страна на двама министри през миналата седмица, че демографската катастрофа заплашва съществуването на нацията и държавата? Забележете, министърката на здравеопазването използва термина „демографски срив“. А обсъжда истинска катастрофа!

 

Нейният колега е бил по-честен, не е скрил, че „изчезваме като нация“. Може би използва заплахата като форма за стряскане на населението. Какво ли очаква да постигне? Нищо. Опасява за се за своята държава, ето къде е заровено кучето.

 

Тя изобщо не ме интересува. Това е техният опит за държава, която е собственост на алчно червената фашистка мафия. Съмнява ли се някой?

 

Духът ми страда за българите, не за комунистите. Както разбирате от Мехмед Дикме, навярно вече съжаляващ за изтърваните данни, мюсюлманите у нас са далеч над 700 000 души“.

 

Колко „над“? При отсъствието на официална информация можем само да гадаем. Разполагам със сведения от вътрешен човек, какъвто е внедреният в езика ни израз. Мюсюлманите у нас или по-точно онези, които не се възприемат като българи, а като турци и помаци, са около 1,1 милиона души. Повтарям: не мога да се закълна в достоверността на числата.

 

В преобладаващата си част тези хора са кротки, мирни и трудолюбиви. Децата им ходят на училище, доста са направо жадни за образование и напредък в съвременен смисъл.  Тези нашенци искат просто да имат работапрехрана. Дълбоко в недрата си тяхната родова памет е съхранила искрица българщина.

 

Тъкмо тя взела да се разпалва, и Съветите, в съглашение с техните съюзници САЩ и Великобритания, наложили другарите във властта. Като им заповядали масово да потурчват из Родопите. А инициаторите и активистите на тази дълбоко родолюбива, пробългарска дейностбили обявени зафашистии хвърлени в концлагери, включително в Белене.[11]

 

След четири десетилетия репресиите бяха повторени. Какво искаме от тези чудесни хора? Защо неонацистчетата, чиито корени идеологически и семейни – са дълбоко вкопани в комунизма, не опитат да влязат в опинците им? Да погнем тези квази патриоти, принуждавайки ги да сменят имената, дадени им от техните болшевишки родители… Само на Лениновци, Сталиновци, Уляни, Валерита и Сергеевци ще ми станат.

 

А циганите? Не защото ме е чула, а от действителността в нейната собствена практика доц. д-р Мария Малинова, специалистка по акушерство и гинекология в университетската болница „Свети Георги“ в Пловдив, разтревожено предупреди:

 

И ако има някакво ниво на раждаемост, да не си правим илюзии, то се поддържа от циганите. Утре обаче на вашите деца няма да има кой да им изкара пенсията, защото трудно ще интегрираме и накараме ромите да работят![12]

 

На никого да не му минава мерзкото подозрение в някакъв расизъм.

 

Миналата събота, 13 юли 2013 г., Роберто Калдероли, бивш италиански министър в едно от правителствата на Силвио Берлускони, направи изявление по отношение на една от министърките в настоящия кабинет. Според вестник “Corriere della Sera”, той рекъл, че Чечиле Киенге е „по-добре да работи като министърка в своята страна“.

 

Госпожа Киенге е специалистка по очна хирургия, родена в Демократична република Конго. От години чернокожата жена има италианско поданство. Но според споменатия вестник Калдероли продължил с обидите: „Както е известно, обичам животнитемечките и вълцитено когато видя снимка на Киенге, не мога да се въздържа и да не се сетя за това как изглежда орангутанът, макар да не твърдя, че тя е точно такава.[13]

 

Това мирише на расизъм, но и на още нещо. На отсъствие на всякаква човещина и дефицит на кавалерство. „Краставите магарета се надушват“, гласи народната мъдрост. Не случайно Берлускони и Калдероли са се намерили и харесали.

 

Нашата история с циганите или ромите е напълно различна. И отново е „написана“ от комунистите. Отдавна не е тайна, че в мегаломанския си стремеж да стигнем 9 милиона жители Тодор Живков е внасял свои сънародници от Румъния. Поне досега аз бях чувал само за споразумения с колегата му кървав червен диктатор Николае Чаушеску.

 

 

Истината за демографската катастрофа, а не криза,

или за (без)бъдещето на българите

 

 

Преди няколко месеца по телефона ми позвъни приятел, с когото се сближихме покрай моята дейност. Като в скоропоговорка ми рече да включа телевизора си на СКАТ и сложи слушалката.

 

Превключих. Беше неделя след обед и вървеше някакво предаване за циганите. И какво достигна до моя слух? Един от гостите с известно омерзение в гласа припомняше как „бащицатаТодор Живков доставял цигани не само от северната ни съседка, но също така от Гърция, Македония, Сърбия

 

От ума ми беше излязло, как в началото на шейсетте семейството на Кирил Рашков – иже нарицаемий „цар Киро“, довтасало в България от… днешната Бивша югославска република Македония.

 

Ето какво разказва Ангел Петров – съселянин и бивш съкилийник на набедения за „царКиро  Рашков:

 

Въпрос: Познаваше ли ти Цар Гого [бащата на Кирил Рашков]?

 

А. П.: Хубав човек беше, познавам го още от пристигането му в Катуница към 1960 г. може би… Гого казваше, че е дошъл от „Столипиново“, но истината е друга. Той е бил изселен от Югославия за джебчийство, за злато и такива неща. Дошъл е директно в Катуница, никакво „Столипиново“.[14]

 

Преди повече от три години моят познат Румен Стоянов,[15] най-добрият преводач от и на испански и португалски, сподели с мен:

 

Когато за пръв път те чух да споменаваш как Живков внасял цигани,[16] не само не ти повярвах. Реших, че си отишъл в крайностите на антикомунизма или изпълняваш някаква необяснима задача, за да насочваш съзнанието на българите в определена посока.

 

Преди две години отидох до родното си село [в богата част на Великотърновския край]. И заварих поразителна картинаобщо около хиляда души, от които около 70 на сто цигани и едва трийсетина на сто българи. Откакто нашите се поминаха, почти не бях стъпвал в селото. Но видяното ме порази.

 

Моите съселянибългаритебяха уплашени. И тогава машината на спомените ме върна към средата на седемдесетте години, когато кметът реши да направи селото град. Имаше редица изисквания, на които населеното място трябваше да отговаря, за да постигне това. Сещам се за наличие на читалище, футболен отбор със стадион и т.н. В нашето село всичко това беше налице. Големият проблем беше броят на населениетозадължителноповече от 5000 жители. А нашенци бяха малко над 4000.

 

И тогава кметът докара цигани, стотици циганицели семейства. Сега видях резултата от това и се сетих за теб. Та искам да ти се извиня, макар да не знаеш мислите ми…

 

Който може, нека ме опровергае. Само че, както обикновено, истината е далеч по-страшна. Ако я докоснем, ще ни прониже болка като от оголен нерв. Разровим ли я, ще зърнем собственото си безхаберие и малодушие.

 

А тя, действителността показва, че близо 35 години и още 4 по-сетнецяла епоха, България беше под циганска власт – на Тодор Замфиркьов-Живков[17] и на Иван Йорданович Костов.

 

Самите ние взехме да приличаме на циганилъжем, крадем, жените пушат по улиците, мнозина говорят на някакъв странен език, изпъстрен с чуждици (точно както в циганския току се появи българска дума), все повече се обличаме неугледно като тях… Изобщо – занемарихме се.

 

Но да се върнем към сърцевината на проблема. Властите обявяват, че у нас циганите наброяват 325 343 души. Толкова е недостоверно, че и децата няма да повярват. Може би броят на обитателите на столичния кварталФакултетавъзлиза на такова число. Само в София са се заселили най-малко два пъти повече мургавелковци.

 

Филиповци, Суходол, квартал „Христо Ботев“, „Захарна фабрика“, „Баталова Воденица“, Виетнамски общежития, „Зона Камбоджа“ (Парка на мира), „Орландовци“ – Градините, блоковете в жилищните комплекси „Младост 4“ и „Люлин 5“, фургоните край булевард „Европа“, Студентски град, както и по-старите типично цигански квартали „Коньовица“, „Татарли“, близо до Централния затвор… Това е непълен списък на столичните цигански обиталища, в които най-малко половината жители не притежават документи за самоличност. С други думи – не подлежат на преброяване.

 

Пловдивският квартал „Столипиново“, видинският „Нов ден“, значителна част от Сливен, Монтана, Лом, Карнобат, Горноджумайско, Плевенско, Великотърновско, Бургаско, Ямболско, Ботевградско, Борисовградско (днес Първомайско)… Това е бегъл преглед на топонимите, минаващи за „забележителностите“ в циганския пейзаж на България.

 

Пак по неофициални данни т. нар. роми са повече от 1,7 милиона души. Естествено, властите, заинтересуваните платени отвън организации и другари, ще се изсмеят. И ще пробват познатия си номер – да лепят етикети.

 

А тъжната истина е, че след десетилетие наистина няма да има кой да изкарва парите за пенсии. След още петнадесет лета българите ще представляват малцинство в собственото си Отечество. А присъдата на барон Едмон дьо Ротшилд, произнесена на смъртния му одър, гласи:

 

През 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи![18]

 

Това, че християнска Европа също пътува, изобщо не ме успокоява. Не искам на европейците да им е зле, а на нас да ни е добре. За жалост, няма как да стане. Щом търпим комунягите, ще изпием горчивата чаша до дъно.

 

 

Някои казват „истината“, дори когато лъжат…

 

 

През есента на 2008 година правителството на тройната коалиция, доминирано от БСП, приема мерки за насърчаване на раждаемостта. Програмата, наложена отвън, е предвождана от другарката Емилия Масларова – засукана помакиня (не влагам никакъв лош смисъл, а само уточнявам) от Якоруда, съселянка на другарката Зорка Първанова, свикнала на материално успешни бракове. Първият – със сина на генерал Крум Радонов, масов убиец от Банско. Вторият – с офицер от Държавна сигурност и син на Иван Масларов, щатния писач на Тодор-Живковите речи.

 

Какво я интересува? Обикновено наследниците на такива като нея са зад граница. И да не са се устроили някъде там, и тук живуркат като царчета. Пък и резервният вариант им е осигурен. Все в онзи „гнилЗапад, когото техните родители тъй ревностно, разпалено и уж убедено хулеха и заклеймяваха

 

Та по онова време съветникът на социалната министърка Масларова, другарят Баки Хюсеинов, не крие, че акцията е предприета за… „насърчаване на раждаемостта при ромите“![19]

 

Затова „насърчаването на раждаемостта, подкрепата на семействата с деца, майчинството и насърчаването на отговорното родителство са сред приоритетите на социалното министерство

 

Целта на Министерството на труда и социалната политика е повишаването на жизнения стандарт на населението чрез изкореняване на бедността, предотвратяване на дискриминацията и социалната изолация на лицата в неравностойно положение, заяви още Хюсеинов.

 

По думите му социалното министерство е отразило проблемните области в социално-икономическото положение на ромската общност в Националния план за действие по инициативатаДесетилетие на ромското включване 2005 – 2015 г.“.[20]

 

Откакто съм жив, никой никога не поде някаква инициатива за подпомагане на българите. Всички знаем, че цената на електроенергията и на водата е непосилна, защото самозванитероми“, мургавите ни сънародници, изобщо не плащат за тяхната доставка. Но ползват тези благини на цивилизацията. На наш гръб.

 

Как не се намери един Джордж Сорос, някой Хелзинкски комитет, „Амнести Интърнешънъл“, „Хелзинки Уоч“ или „Отворено общество“, които да забележат, че българите са основното население на България. Все още. И изнемогват, за да издържат и комунистите, и ченгетата и циганите, и

 

Нали Сорос е Шварцевреин? Има пари за музей на Павлик Морозов и на насилственото коопериране в СССР, довело до смъртта на повече от 10 милиона християни. А за нас не му се намират.

 

Пък казват, че нашите предци са спасили евреите сиНе заслужаваме ли поне малка материална благодарност, вместо празни приказки и всякакви действия за изтриване на българите от лицето на земята?

 

Предприетото на правителствено равнище „насърчаване на раждаемостта при ромите“ доведе до нов бум. За огромен брой цигански семейства раждането на деца надскочи обичайното човешко възпроизводство и прерасна в производствена дейност, осигуряваща прехраната.

 

Увеличаването на т. нар. майчински надбавки от страна на настоящия кабинет неминуемо ще даде нов тласък на този скрит конвейер за масово изработване на чавета.

 

От напълно безполезния и излишен комунистически старчески дом Българска академия на науките (БАН) вадят толкова неверни факти и числа, приспиващи вниманието ни, колкото и от Националния статистически институт.

 

За 60 години ромското население в България се е увеличило почти двойноот 2,6 на сто до 4,09 на сто, съобщи БТА. Това показват данни за демографското състояние в страната, представени от БАН.[21]

 

Съвършена лъжа. Още по-отвратителна е следната: „Раждаемостта сред ромите е намаляла 2 пъти. Най-ниска е при жените с образование.[22]

 

Този тип пропаганда или подготвя почвата за провеждане на антибългарски акции от рода нанасърчаване на раждаемостта при ромите“, или служи за тяхното оправдаване post factum.

 

Халал да са им парите на отродени същества като съставителката на това псевдо проучване. Те стигат ли за успокояване на съвестта, ако изобщо комунетата имат такава?

 

Тази другарка от БАН обвинява сина на секретаря на ЦК на БКП Стоян Михайлов – социолога Михаил Мирчев, затова, че през 2004 г. изнесъл на светло някои страшни истини. Например тази, „че 70 процента от родените в България деца са били родени от циганки или туркини… Ако това е така, те би трябвало да раждат всяка година по 5 деца, което просто няма как да стане.[23]

 

На такава платена измамница, като въпросната „изследователка“ от БАН, ще припомня констатацията на пловдивската преподавателка по акушерство и гинекология доц. д-р Мария Малинова, че „ако има някакво ниво на раждаемост, да не си правим илюзии, то се поддържа от циганите“. Печалното заключение е направено три лазарника след обнародването нанаучния трудна комунистката от БАН

 

Между другото, от обнародването на споменатото изследване насетнезвездатана другаря Михаил Стоянов Мирчев, когото партията дари със социологическата агенция ASSA M“, помръкна. Не го жалете. Като всяко номенклатурно чедо, и той намери своето ново поприще. Назначиха го за „професор“ в УНСС – бивш ВИИКарл Маркс“.

 

При комунистите и ченгетата е като в казарматапозициите не се губят, а само сменят носителите си. Но в този кръговрат рядко има ощетени. Леко засегнати – да, случва се…

 

Да обобщим. По неофициални, но реални данни, в момента 2,8 милиона души, които не се смятат за българи, населяват народната република. Без да смятаме останалите малцинствени групи извън циганите и турците, които имат незначително присъствие. Обаче тяхното участие в икономиката, финансите, политиката, съдебната система, медиите и културата е непропорционално високо спрямо броя им. Това също подрива устоите на българския характер на опита за държава.

 

Общият брой на населението не надхвърля 6,7 милиона души.

 

Като ударим чертата, излиза, че ние, българите, сме не повече от 3,9 милиона души. От тях 2 194 274 са пенсионери.[24] Сами си правете сметка какво ни очаква и планирайте бъдещето си.

 

Не случайно още преди повече от четири лета бившият ортак на Джордж Сорос, американският милиардер Джим Роджърс, посъветва младите англичани: „Преместете се в Китай; научете китайски.[25]

 

От години сам той живее в Сингапур, където е прехвърлил и по-голямата част от инвестициите си. Тъй като е усетил, че Великобритания е пред фалит. Същото важи и за Съединените щати. Както посочи всекидневникът “The Independent”: „Неговото послание е откровено грубо: използвахме петрола в Северно море и лондонското сити,[26] но сегавие [британците] нямате нищо повече за продан… Това е ужасно срамно![27]

 

Не след дълго Англия ще влезе в спор с клонящата към независимост Шотландия и за нефта в Северно море. Шотландският град Абърдийн е петролната столица на Британските острови. А по-голямата част от находищата на нефт и природен газ са в шотландската акватория.

 

Споменавам тези неща мимоходом, тъй като не малко нашенци намират препитание в Обединеното кралство. Да не ги мислим.

 

Ние не сме като островитяните. За разлика от британците, можем да сложим нещо на тезгяха. И то е най-скъпото след хората земята ни. Освен невероятното разнообразие на ландшафта на малка територия, нашата почва е много плодородна и що-годе запазена от сериозни замърсявания. Затова я изкупуват.

 

Наясно съм, че едва ли ми се доверявате. Но ще дойде Видов ден, както се казва. Когато се усетите като палестинците в края на трийсетте години на ХХ век, ще ви дойде акълът. Но ще бъде късно…

 

Дори да не съм прав, нима не е по-правилно да сме на щрек и да вземем предохранителни мерки? Древните са казали: “Non semper erit aestas” – „готви се за трудни времена“. Народът ни пък е постановил: „Готви се за зима, пък ако дойде лято

 

 

Към светли бъднини върви!

 

 

Мой познат има сервиз за ремонт на автомобили, разположен насред една от циганските махали. Познава хиляди по-тъмно зелени от нас. Обсъждали сме темата. Подобно на мен, и той не намира изход. Или поне предлага такъв, какъвто е неосъществим, поне тук. Понеже сме лабави.

 

Като човек, който работи, заобиколен от цигани, е наясно: Гетото е тяхно творение, а не наше. На бароните им, които прибират лъвския пай от всички видове субсидии и финансирания на програми за приобщаванеасимилация.

 

Точно такава е историята на еврейското гето. Описал съм я подробно в една от книгите си. За да поддържат своята неограничена власт, равините държат паството си в животински страх, постоянно заплашвайки го с другите, с различните. Така сред приемните народи се ражда онова, което Фьодор Достоевски определи като “status in statu” – „държава в държавата“.

 

Туземните ни цигани разполагат даже с институции, които са белег на държавност! Какво друго е мешерето – техният етнически съд? Редно е да се поинтересуваме: Къде другаде дават така? “Status in statu”!

 

Но да се върнем към моя близък със сервиза. Той е изключително интелигентен и ерудиран човек, учил риторика. Съвсем наскоро ми разказа, че „вече живее в бъдещето на България“. Полюбопитствах и той ми обясни.

 

Страдал от текучество с охраната на входа на сервиза. Все бивши офицери от армията или милицията се цанели, но не издържали дълго. Внезапно познатият ми взел решение да назначи представители на местните цигани. Когато отишъл на работа след застъпването на първия на смяна, новакът му поискал кофа, парцали и препарати за миене.

 

След два часа отидох да видя какво става в стайчето“ – с многозначителна усмивка продължи събеседникът ми. – „Каква беше моята изненада от картината! Помещението лъщеше от чистота, както никога преди това. А на масичката беше поставена Библия.

 

Понеже съм наясно какво е бъдещето на България, от видяното установих, че то няма да е чак толкова лошо. Затова се хваля, че живея в негов неизбежното бъдеще на родината ни.

 

На кого и на какво дължим това „светло бъдеще“?

 

Основната причина за намаляване на населението е отрицателният естествен прираст. Раждаемостта в България се движи между 9-10 на 1000, а смъртността е между 14-4,6 на хиляда, коментира чл. кор. Атанас Атанасов

 

България, както и преобладаващата част от европейските страни, има остаряващо население. След 10-15 години една пета от населението на страната ще бъде над 65 години. Младите хора под трудоспособна възраст (под 14 години) през 2001 г. са 1 286 000, през 2010 г. – 1 095 000, а през 2060 г. се очаква да намалеят до 660 000.[28]

 

Това е толкова близо до истината, колкото България до Австралия и Земята до Слънцето. Да изобличим измамата.

 

Както вече посочих, още през 2011 г. броят на пенсионерите е бил 2 194 274 души. За да угодя на претенциозните, на доверяващите се на официалните данни, а не на действителните, ще приема резултата от преброяването на населението, проведено преди две години – 7 351 234 души. Дори при тези условия, още тогава, когато от БАН са обнародвали своето „демографско изследване“, делът нанаселението на страната над 65-годишна възраст“ съвсем не е възлизал на „една пета“, а на… близо една трета – на точно 28,85 процента!

 

Ако приемете, че сме 6,7 милиона, тези 2 194 274 пенсионери съставляват 32,75 на сто от нас.

 

Но през 2011 г. другарите „учѐни“ от старопиталището БАН прогнозират“, чеслед 10-15 години една пета от населението на страната ще бъде над 65 години“?! Оказва се, че ни предстои подмладяване! Това показват изчисленията.

 

Сега, при завишен брой на населението, възрастните хора, разчитащи на социални помощи от бюджета, кой знае защо наричани „пенсии“, са почти 30 на сто. Но споредизследователитеот БАН перспективата е повече от оптимистична. Ако приемем средното от определения от тях период „след 10-15 години“ – 13, и започнем броенето както е редно – от датата напроучванетоим, през 2024 годинаедна пета от населението на страната ще бъде над 65 години“.

 

Една пета се равнява на 20 процента. По съвсем официални данни от 2011 година 30 на сто от нашенци са били пенсионерисиреч люде над 65-годишна възраст. (Глупаво е да уточняваме, че има по-млади милиционери и военни, жени и т.н.) Което означава, че през следващите 12 години населението на България ще се подмладява. И от близо една трета 30 на сто, възрастните ще намалеят до една пета 20 процента.

 

Честит народ сме ний! Опровергаваме всички очертани и доказани тенденции за Европа. Даже тези, които същият „колектив“ от „академици“, „член-кореспонденти“ и прочие „учѐни“ от пансиона за алчни червени старци БАН са представили – вместо да остаряваме, се подмладяваме!

 

Не остава нищо друго, освен да викнем едно гръмко: „Ура!“ Ама не го чувам. Пък и какво да излезе от старешките гърла?…

 

Лъжат ви. Постоянно, безогледно и безсрамно. Сложете ръка на сърцето и признайте: Кога сте се захващали да проверявате предоставените ви данни? Аз ли съм виновен, че ви захранват с измами и прибират богата реколта от вяра в небивалици?

 

Не ви ли бяха достатъчни обещанията, че през 1980 година ще сме построили социализЪма – „първата фаза на най-висшето и най-справедливото човешко общество комунизЪма“? Не помните? Или така ви е по-удобно?

 

Точно този оброк направи другарят Тодор Живков през 1962 г. от трибуната на VІІІ конгрес на БКП. Ако не знаете, не сте наясно и с много други неща, на какво отгоре имате претенции? Просто ру̀пайте, без извинение.

 

Още тогава се появи подходящият виц. Зевзеците се майтапеха, че незабавно трябва да се запасим с шпайкове – спортни обувки с остри шипове, които бегачите на къси разстояния използват. Понеже през 1980 г., когато заживеем в условията на изграден социализъм и наченем строителството на комунизЪма, ще потекат реки от мед и масло. И шпайковете ще се окажат най-подходящите обувки…

 

Светлото бъдеще на Българиясе оказа съвсем различно. За кратко то даже намери буквално олицетворение в активистката на БКП, вярната съпруга и съратничка на вожда и учителя на прогресивната част от българския народ, другарката Елена Костова от село Драгалевци, Софийско – малко по-възрастна от своето смугло мъжле.

 

Подобни бракове будят съмнение, смущават. Някои учени ги смятат за извращения. Това е доказано от „бащата на криминологията“, италианския професор, евреина Чезаре Ломброзо. Въз основа на неговите научни достижения покойният руски имигрант в САЩ Григорий Климов разяснява:

 

Вижте, при нормалните хора обикновено мъжът е по-стар от жената. Ако се случи обратното, то обикновено е признак на майчин комплекс. Доколкото да бъде осъществен този комплекс на практика е достатъчно трудно, то понякога се използват психически заместители: такива мъже се женят за по-стари от тях жени и си въобразяват, че това е тяхната ерзац-майкаПървата жена на Троцки[29] – Александра Лвовна Соколовская, била с десет години по-голяма от него. Жената на [Яков] СвердловКлавдия Тимофеевна Новгородцева, била девет години по-стара от него. Жената на Ленин[30]Надежда Константиновна Крупская,[31] била две години по-възрастна от него. Жената на Карл Маркс[32] била с четири години по-голяма от него.[33]

 

Какво станало в рода на Ленин? Владимир Истархов твърди:

 

Интересно е да се отбележи, че бащата на Иля НиколаевичНиколай Василиевич Улянов (дядото на Ленин по бащина линия) по-късно се оженил за собствената си дъщеря Александра Улянова, която била с 25 години по-млада от него. И се сдобил от нея с четири деца, като последното – Иля Николаевич [бащата на Ленин], дошло когато бил на 67-годишна възраст. Интересен факт. Четете В. Солоухин.[34]

 

Дали с това не се обясняват характерните признаци на израждане при Ленин: оплешивяването на 23 години, периодичните пристъпи на нервно-мозъчна болест, патологичната агресивност, педерастиятаЛенин съжителствал със Зиновиев и Троцки, за което свидетелстват публикуваните неотдавна лични писма на Зиновиев и Ленин.[35][36]

 

Това беше по-скоро за разведряване и цвят. Не че не е вярно…

 

Просто илюстрирах по сравнително забавен начин в какви ръце попаднабъдещето на България“, след като Тодор Живков не удържа на обета си. По време на предходните – февруарските протести, пенсионери се „обявили за задължително връщане на социализма“! „Всичкото, което се иска сега, го имахме тогава“, казал някой си Николов. „… И призовал за Народен съд за разрушителите на България“.[37]

 

В същото време „високообразовани българи изтичат от страната ни, без намерение за връщане. Във всяко второ българско семейство има човек, който вече е в чужбина….

Повечето потенциални имигранти – 54 на стоса готови да приемат каквато и да е работа. 24 процентасамо работа по тяхната квалификация…. Половин процент искат да заминат, за да получаватсоциални помощи.[38] (Виж илюстрацията.)

 

Бъдещеза българчетата

 

 

Как се самообрекохме на изчезване или за нашата cantus cycneus[39]

 

 

 

Няколко неща, за които съм писал и говорил, доведоха до нашето изчезване като нация. Не се усмихвайте, но наистина за това пак до много голяма степен са виновни комунистите. Но не само те.

 

На тях дължим първия и най-застрашителен срив на раждаемостта. След насилственото коопериране на земята най-голямата и най-свободната прослойка от народа селяните, почти престават да раждат деца. От една страна, лишени от основното средство за производство, на тях повече не им е необходима работна ръка. От друга, няма с какво да изхранват потомството си.

 

Така от 1946 година насетне българското село престава да бъде основният източник за увеличаване на броя на населението. Принудени да заминат за града и да бъдат пролетаризирани, тези хора се сблъскват с невероятни проблеми в новата за тях средажилищни и транспортни, с тези на ниските доходи и на постоянния дефицит дори на основни храни, с които са свикнали, с опашките и всички останали огромни недъзи на държавния капитализъм, наричан социализъм.

 

Втората причина е превръщането на жената от съпруга и майка в труженичка. Традиционното семейство е разрушено. Заплатата на мъжа не достига за издръжката на домакинството. Ще не ще, съпругата е принудена да започне работа. Комунистическата закана, че ще направи жените общи, е изпълнена. Нежните половинки, които често вършат съвършено мъжка работа, прекарват повече време сред своите колеги, нежели в семейството.

 

Социалистическата държава се е погрижила за последиците от разнебитеното патриархално семейство. След като майките ходят на работа, а бабите отсъстват от града и няма кой да се грижи за децата, държавата поема ролята на възпитателка. Да пази Господ!

 

Децата попадат в детските ясли и градини. И от най-ранна възраст започва обработката на тяхното съзнание с извратените комунистически доктрини и догми. „Каквото посеете, това ще пожънете“, се е произнесъл народът, когато е бил такъв. Не се сърдете на „растенията“ и на „жътварите“, а на „сеячите“.

 

Когато детето се връща от детска градина, захранено с болшевишки – нека ги наречем Павлик-Морозовски перверзии, и заварва своите стигащи до бой родители, поели към бракоразводните съдилища, не очаквайте то да сеизгради като хармонично развита личност“. Тъкмо обратното.

 

Към това прибавете монотонните и грозни панелни спални в градовете, наречени „жилищни комплекси“. Колко точно! Те станаха развъдници на най-различни комплекси в характерите. Сивата панелна околна среда със сиви костюми, щъкащи из нея, отгледа сиви хора. Вечните забрани и страхът произвеждаха дресирани, дисциплинирани еднакви люде. Като маршируващите хора-чукове в прочутия видеоклип към песента “Another Brick In The Wall” – „Още една тухла в стената“, на британската група “Pink Floyd”.

 

Не, здраво вкопаният в земята – в материалното, корен на българката отхвърли всякакви призиви и тезиси за насърчаване на раждаемостта, каквито партията насаждаше. Странното в тях беше стремежът към „оптимизиране“ на възпроизводството. Държавата искаше да принуди младите хора да раждат поне две, но не повече от три деца.[40]

 

Обаче нали знаете – насила хубост не става. Малцина се вързаха. От средата на шейсетте най-масови станаха семействата с едно дете. Което ще рече, че българите престанаха да се възпроизвеждат.

 

Противно на Запада – поради принудата на мизерията, а не от охолство. Както редовните читатели знаят, по това време в капиталистическия свят започва изпълнението на програмата за кредитна икономика. Тя удари раждаемостта там от обратната страна – презадоволеността. Западните семейства раждаха малко от егоизъм. Пред тях се откриха възможностите на потребителското общество.

 

Те предлагаха свобода на пътуванията с пълни кесии. Рекламите в медиите, особено във вече масово навлязлата телевизия, внушаваха непознати дотогава модни тенденции. Например, автомобилът не бива да се кара повече от пет години. Джобът ви е пълен, сменете го! Същото се отнасяше до мебелите, битовите електроуреди… Да не говорим за облеклото.

 

Кой ще мисли за деца? Те не представляват нищо друго, освен тегоба!

 

Къде ще прекарате лятната ваканция? С децата ли ще бъдете? О, не, те само пречат. А зимната? Сами? Наели сте бавачка? Наследникът ви ходи на Kindergarten? Това е чудесно!…

 

Отделно от това разводът се превърна в нещо елементарно. Даже църквата го прие. Отговорността в семейството се стопи. В надпреварата за пари и стоки децата отидоха на втори или трети план

 

Ето как на Запад лапнаха въдицата, хвърлена от Интернационала. Към това се прибави т. нар. сексуална революция, добре подготвена, финансирана по известния ви начин, и избухнала в края на шейсетте в Дания и Холандия. Насетне дверите адови сякаш сами се отвориха.

 

Вярата в Бога все повече биваше изтласквана на заден план. Хомосексуализмът претърпя метаморфоза и от извращение се превърна внормално явление. Нещо повече, досущ като масонските ложи, гей-обществата взеха да осигуряват кариера и успех. Досещате се кой стои зад тях, нали?

 

В наши дни сме на фаза узаконяване на еднополовите бракове. А в тях не се раждат деца, нали? Само че този тип двойки осиновяват малки. Какво ще излезе от малчуганите? Даже да са попаднали на богати родители, какви хора ще станат?

 

Да си представим „семейството“ на попзвездата Елтън Джон. Двамата със съпруга му или с жена му – как да разберем кой какъв е в техния свят – имат… син. Когато поотрасне, това дете как ще се обръща към певеца и неговия мъж-жена? Кого ще нарича „мамо“? Ще има ли майка изобщо? И как така майката, която във всички досегашни случаи в историята ще рече човек от женски пол, ще бъдемъж?

 

Може да съм старомоден, но не разбирам. И не желая да го проумея. Може да съм „хомофоб“, знам ли?

 

По същия начин един пловдивски евреин допринесе за намаляването на раждаемостта. В началото на петдесетте имигриралият в САЩ химик Карл Джераси създава противозачатъчни таблетки. Днес все по-често се споменават някои вредни последици върху женското здраве от техния дълготраен прием. Но да оставим това.

 

Съвременният живот промени из дъно битието на хората. На първо място дойде отказът от брак – „свободнотоЛениновото съжителство. Което си е чист комунизъм. Кой да го разбере? Тези, които опропастеното полусемейство, детската градина и болшевизираното училище отродяват от вярата в Господ?

 

Стремежът към учение и кариера постоянно отлага решението на жените да стават майки. Достъпното прекъсване на бременността също допринесе за това. Към традиционните опасения от битовите затруднения се прибавиха нови.

 

На трето място, „кризата и страхът, че няма да се справят финансово с отглеждането на детето, са сред основните причини българките да правят аборти

 

Жените се страхуват, че ги връхлитат тежки и несигурни години. Така липсата на позитивно мислене и на очакване на светло бъдеще ги карат да прекъснат бременността. Уви, в последните месеци това се случва все по-често“, разказа д-р Иван Костов от столичната Втора АГ болницаШейново“.

 

Той добави, че същите са аргументите и за отлагането на раждането за по-късна възрастслед 30-35 г. „Но тук влияние оказват още еманципацията, желанието на съвременната жена не само да се развива, но и да пътува, да не изпуска хубавите емоции от младите години“, добави д-р Костов. По тази причина в болницата, където той работи, имало жени на по 35-36 г. вече с по няколко аборта зад гърба си.[41]

 

За това никой не ни е виновен. И не бива да се оправдаваме с познатия израз на един от главните комунистически изедници: „Такова е времето

 

Националният център по обществено здраве и анализи регистрира абортите в държавните, общинските и някои от частните болници. Но в много от последните не се води никаква статистика за тези операции.[42]

 

Липсата на работа, женен партньор или такъв, който не иска да поеме отговорност за вече създаденото дете, са другите причини, каращи жените да абортират. Днес все по-разпространена е и практиката българката да забременее от обвързан с друга мъж.[43]

 

Как да се решат да имат дете младежи, които нямат работа и не са убедени, че ще намерят? И ще се радват на трайна заетост. Пред лицето на разпадащата се икономика такава крачка наистина е доста решителна. Затова не бива да съдим.

 

Никой не споменава, дума не обелва, за онези млади български жени, които имигрираха. И дори да родят, техните рожби ще увеличат населението на далечни страни, но не и на България.

 

Ако някой е виновен, това преди всичко са комунистите и техният престъпен режим. Те ни обрекоха на ликвидация.

 

 

Има ли смисъл? Може би…

 

 

Драги В.Ц., наричам ви „приятелюне от снизхождение, а понеже чувствам близък всеки, устремен към истината. Проблемът е доколко съзнанието ви е освободено за нея и не е задръстено от догмите, с които Интернационалът от поне два века умело пълни умовете на човечеството.

 

Имам чувството, че до тук преминах поне пет живота. Така се случи. Божия воля, игра на съдбата – не знам. От опит знам, че никой не обича приносителите на лоши вести. Обаче все някой трябва да ги изрича, нали?

 

Е, като ви казах истината, ваш враг ли станах?

 

Някои от редовните читатели на моя електронен вестник са и зрители на бившите телевизионни предавания, които водих. Част от тях са били достатъчно умни, за да намерят чисто практическа полза от онова, което споделям. Затова съм уверен, че те няма да ме обвинят в каквото и да е.

 

Писали са ми хора, които са успели да спасят спестяванията си. Или други, възползвали се от изпреварващата информация, за да продадат навреме и на добра цена свои имоти. Трети – обратното, изчакали са и са се сдобили с жилища двойно по-евтиноЧетвърти, повярвали и побързали да поемат по онази тежка чужбина. И сега не съжаляват…

 

Не са ми известни готови рецепти за излизане от катастрофата, без жертви. Знам и мога доста. Съжалявам за нескромността. Но всеки сам следва да направи своя избор. Доказахме, че сме неспособни на повече.

 

Най-голямо е разочарованието ми, когато попадна в компанията на младежи. Сред тях се чувствам като юноша. Все едно виждам и слушам млади старци – познат шеговит оксиморон.

 

Не желая да обиждам никого. Но срещам меланхолични, лишени от енергия и хъс, уморени същества. Няма рок-енд-рол, ако ме разбирате. Може и да греша. Пък и обобщенията често са хлъзгаво нещо…

 

Обаче във вторник, 16 юли 2013 г., случайно попаднах на предаването „Референдум“ на Канал 1 и се заслушах. Политолог, когото не съм чувал, изрече достатъчно нелицеприятни за масовия идиот истини. Потърсих и установих, че това е доц. Иво Христов от Пловдивския университет – една приятна изненада.[44]

 

В компанията на старите мутри – Цветозар Томов, проф. Антоний Тодоров и доц. Антоний Гълъбов, и познатите болшевишки фамилии – Левчев и Попиванов,[45] този човек изглеждаше като гълъб сред прасета.

 

Вместо познатия угоднически, популистки в лошия смисъл, нагаждачески и фалшив оптимизъм, който величае някакви „евроатлантически ценности“, гласът му прозвуча в синхрон с реалността. Доц. Иво Христов започна с уточнението, че разговорът в студиото еподвеждащ“. А впоследствие вметна следните бележки:

 

Имам една лоша новина за вас и всички зрителикъсно е. Тази оперета се случи преди 23 години. И както има една хубава турска поговорка: „На българина да му имам втория акъл, дето му идва след това.“

 

В момента берем закономерните резултати на нещо, което има собствена логика през тези 23 години.

 

Първо, ни откраднаха страната. Второ, ни откраднаха собствеността. Трето, ни ликвидираха като индустриален, интелектуален и всякакъв друг център. [С това съм съгласен само донякъде.] Ние си го направихме с мълчанието и политическата инфантилност на това, което се нарича, кой знае защо, българско гражданско общество.

 

И сега гледаме и пляскаме с ръце, казвайки „какво се случи“. Случи се това, което трябваше да се случи закономерно. Имахме една бутафорна политическа система и сега в момента народът бил срещу олигархията. Утре, ако имаме избори, цялата тази история с техническите проблеми, свързани с изборен кодекс, вас, с извинение за неакадемичния израз, вас какво ще ви стопли? При положение, че сте изправени пред избора между чума и холера, дали това ще стане по мажоритарен или по пропорционален модел. Резултатът ви е гарантиран летален.

 

И второ, което е много по-важно: Българската политическа система по определение не може да бъде представителна. Защото интересите [водещата,[46] разбира се, го прекъсна]

 

Изборът е техническо средство, той не е цел сам по себе си. Значи, интересите на българската политическа класа, която и да е тя, която тя твърди, че представлява, не са нейните истински интереси. Нейните истински интереси по определение не са за представяне. Ето защо тя по определение не може да представлява тези, които е ограбила.

 

Следователно тук винаги ще има противоречие между нищо не значещото клише хората и нищо не значещото клише „политиците“. Поради което българското общество далеч не е помъдряло. Тепърва ще помъдрява, за да разбере, че участва в абсурдна игра в чужд театър и в чужд маскарад.[47]  

 

Чудесно, точно, на място и твърде смело изявление, като имаме предвид мястото и събеседниците. Впрочем, те доста се омърлушиха.

 

На часа телефонът позвъни. Мой приятел, чието мнение ценя, с приповдигнат тон обясни, че току що е гледал същото. След което в упор ме попита: „Убеждаваш ли се, че има смисъл? Дори заради млади личности като него. Трябва да продължаваш.

 

Малко по-късно в новините гледах как „политическата инфантилност на българско гражданско общество“, която въпросният доцент спомена, за поредна вечер заливаше улиците… И през ума ми мина: ще изкушат младия учен и ще го покварят. Дано не се окажа прав.

 

Наистина ли има смисъл? Не съм убеден. Броят на посетителите на тази медия доказва, че имам право да се съмнявам. С изключение на споменатите няколко стотин души, нашенци не изпитват потребност от моите познания.

 

Не ги виня. Колко пъти съм водил мои близки при хомеопат – великолепен човек и близък приятел. След като им назначи лечението – за мен най-евтиното и най-ефикасното – те се отказват. Вярват в силата на разноцветните хапчета с отрова, които официалните медици им предписват.

 

Същото е и в политиката, в обществените отношения. “Anguis in herba” – „змия в тревата“! Ама е шарена и привлекателна. Биолозите твърдят, че кобрите хипнотизират жертвите си с поглед. Политицитемасовата публика с многобройни участия в  медиите, в които засипват аудиторията с обещания. То е като вица за циганската сватба. Подаръците първо се обявяват, а се дават накрая. Всеки може да се изфука…

 

Какво пък? За тази „абсурдна игра“ говореше доц. Христов. Политиците лъжат хората – клише, ex officioпо задължение. Още античните римляни са знаели, че: “Qui facilis credit, facilis quoque fallitur idem” – „който лесно вярва, лесно се лъже“.

 

Четирисет и пет години стигат! Времето е наше“ Щом на нашенци им харесва. Поне комунизмът да си беше отишъл наистина

 

Qui potui, feci” – „каквото можах, направих“. И ще продължа, но толкова са ми силите. За мен най-важното е да не крия онова, което ми е известно. Без стеснение, но и без претенции, се смятам за доста осведомен човек. И се стремя да поддържам своята ерудиция, което – повярвайте – струва не малко време и усилия. Но не мога да изпия морето…

 

Масово разпространяват, че трябва да загърбим миналото. Да живеем в настоящето и да мислим за бъдещето. Да мислим за бъдещето?

 

В своята пророческа антиутопия „1984Джордж Оруел формулира правилото: „Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото.

 

Около 2400  години преди Ерик БлеърДжордж Оруел, римският философ и писател Луций Аней Сенека е постановил: “Corrige praeteritum, praesens rege, cerne futurum – „поправяй миналото, ръководи настоящето, предвиждай бъдещето“.

 

Пак древните са казали, че „който не помни миналото, рискува да повтори грешките му”.

 

Защо вашето поколение и вие не знаете миналото и не искате да научите повече за него? Моята генерациясъщо.

 

Но кое минало? Онова, което е изопачено от пропагандистите с дипломи на историци, подчинени на съответните властници, или другото, което действително се е случило. Второто изисква къртовски труд, отнема години. То е неблагодарна миньорска работа. Дълбае се в изворите. Накрая преобладаващото мнозинство пренебрегва плода на целия зор.

 

Това също ни обрича. Защото, както е установил Карл Маркс: „Историята се повтаря първо, като трагедия, а след това като фарс.

 

Omnia fuêruntвсичко е било

 

Изобщо не се надявам Европа да се измъкне от тресавището, в което се остави да бъде натикана. Поне не в рамките на моето присъствие на този свят. Безработицата ще продължи да расте. От доста време Франциякиха“ и се очертава като следващия голям болник. Преди година предупредих за това. Важно е за онези, които възнамеряват да подирят късмета си там.

 

След настоящия застой на германската икономика догодина тя ще отбележи първите признаци и на бавен, но постоянен спад. Може да има известно подобрение в Евросъюза, но то няма да е скоро и ще бъде ad interim временно. Въобще няма да го върне във времената на втората Belle Époque.

 

Европейската, християнската цивилизация, хилядолетната култура на бялото население на Стария континент, чиито родоначалници сме, си отива. “Certum est” – „сигурно е“. “Malum necessariumnecessarium” – „неизбежното зло е неизбежно“.

 

Затова основното ми намерение е да споделям с онези оставащи все по-малко мои достатъчно интелигентни и разумни сънародници, които ясно осъзнават какво ни очаква. И спокойно, с достойнство приемат нашата неизбежна национална участ.

 

Тези хора са наясно с вината на всеки от нас, но преди всичко с тази на другаритепълномощниците на най-голямото злоинтернационалния комунизъм, насаждан днес чрез изглеждащия по-приемливо термин глобализъм.

 

Което е едно и също.

 

Говоря за съвременните български патриции. Някои от тях ще дочакат края на България, което ще рече и своя. Но ще посрещнат окончателните удари на сляпата съдба без страх, достолепно; не горделиво, а с гордост и с високо вдигнати глави. Като истински хора, човеци.

 

Българи!

 

Така ще заслужат своя живот вечен. И с право.

 

Тях почитам и обичам като родни братя и сестри. На тях е посветен скромният ми труд.

 

Късно е“ – отсъди млад университетски преподавател. Слава Богу, че умните хора не са свършили. Да, късно е за обрат. Съжалявам. Тъжно ми е, но това не променя нищо.

 

За мен това не означава примирение. Обратното – съпротива до край и непрестанни спънки и саботажи на опита за държава, собственост на алчно червената фашистка мафия. Всеки неин успех е провал за свестните българи. „Толкова скъп ли е животът, или мирът е тъй сладък, та да бъдат постигнати с цената на прангите и робството?“ – преди два века и половина запитал сънародниците си американският юрист Патрик Хенри, ако си спомняте.

 

По-уплашени и загубени ли сме? Толкова ли не ценим свободата и справедливостта? Тези велики ценности са утопия само за тираните.

 

Дано съм бил ясен и сте ме разбрали, драги млади приятелю В.Ц.

 

И не само вие

 

 

Пък ако всички вие намерите сили, кажете по едно „Бог да прости България и българите!“

 

 

 

 

 

Край.

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

                 От сърце благодаря на всички дарители. Този път специално на Лидия С. от София.

                 Надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 2 лева месечно. Уви…

                 За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

                 Повече не мога да известявам броя на дарителите по банков път. През последния месец – една имигрантка.

                 Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

                 Длъжен съм да известя, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

                 Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

                 Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

                 Изглежда мнозинството послуша съвета му.

                 Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 10-12 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

                 В интерес на истината, с парите дарени напоследък, може би ще успея не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Толкова.

                 Преди няколко месеца един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език и преводач Петър Коритаров, преведе прилична за моите разбирания сума. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

                 Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 700. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 350. Всеки от тях да внася по 1,50 – 2 лева месечно – 18 до 24 лева годишно, бих могъл да продължа. Не става… Но ще се боря, докато мога.

                 Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар. Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

                 Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

                 Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

                 Признавам, че ми е късно да се променям.

                 Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

                 Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже. Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

                 По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

                  ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

                  ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link): http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Карлово.

 

 

 

 

                 ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] Елин Пелин – „Съчинения в шест тома“, Том VI, Издателство  „Български писател“, София, 1958 г., препечатка от в. „Литературен фронт“, година V, брой 46, юли 1949 г.

[2] Не случайно споменавам тъкмо това произведение. То също разкрива белези от народностния ни характер.

[3] Елин Пелин – „Печена тиква“, 1904 г., в: Елин Пелин – „Събрани съчинения в 10 тома“, Том 2, Издателство „Български писател“, 1958 г., стр. 343.

[4] Пак там.

[5] Вж. „400 000 високообразовани българи искат да емигрират“, в. „24 часа“, http://www.24chasa.bg, София, 5 юли 2013 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2122812

[6] Пейо К. Яворов – „На нивата“, 1896 г. Забележете, че първият вариант на стихотворението излиза в… редактираното от Янко Сакъзов социалистическо списание „Денъ“, книжка 11-12, под заглавие „Пролетната жалба на орача“.

[7] Алеко Константинов – „Разни хора, разни идеали“, София, февруари 1897 г.

[8] Печалбата за едного е загуба за другиго, лат.

[9] Вж. „Окончателни резултати от Преброяване 2011“, Национален статистически институт, София, 2013 г., online: http://www.nsi.bg/census2011/index.php

[10] Вж. „Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 1.02.2011 година“, MS Excel документ 740.5KB, в: „Окончателни резултати от Преброяване 2011“, Национален статистически институт, София, 2013 г., от online: http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=175&sp2=190

[11] Вж. напр. „Сборникъ „Родина“, Книга първа (1937-1938), Издание на българо-мохамеданската културно-просвѣтна и благотворителна дружба „Родина” въ гр. Смоленъ, 1939 г., online: http://www.promacedonia.org/rodina_1/rodina_1_sydyr.htm; в pdf от online: http://www.promacedonia.org/rodina_1/index.htm; „Мустафа Шарков и Дружба „Родина“ в Чепинско, Исторически музей – Велинград, Дружество за защита на Родопите, Дружба „Родина“ – Велинград, 2009 г.; „Дружба „Родина“ – минало и съвременност“, Доклади от научна конференция, София, 24 април 2012 г., Сдружение Дружба „Родина“, ИК „Тангра ТанНакРа“, София, 2012 г.

[12] „Доц. Мария Малинова, АГ специалист от университетска болница „Св. Георги“ в Пловдив: Не са важни само магистралите“ в: Диана Тенчева – „Кризата – причина за аборт“, в. „Труд“, trud.bg, София, 25 април 2012 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1345544

[13] “Italian senator says black minister has ‘features of orangutan’” by Lizzy Davies in Rome, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Sunday 14 July 2013, online: http://www.guardian.co.uk/world/2013/jul/14/italian-senator-roberto-calderoli-cecile-kyenge

[14] „Съкилийникът на „монарха“ – Фамито: В затвора Кирил Рашков въртеше далавери с началството“, едно интервю на Здравко Каменов, в. „Шоу“, брой 39 (621), София, 28 септември – 4 октомври 2011 г.1 стр. 19; същото в Информационна агенция БЛИЦ, София, 1 октомври 2011 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/119306

[15] Той гостува в предаването „Диагноза“ на 31 октомври 2011 г. Вж. запис в четири части, първата – от online: http://www.youtube.com/watch?v=0LjxhYmaOr0

[16] Това стана през 2005 или 2006 година, когато водех предаването „Между редовете“ на телевизия СКАТ.

[17] Вж. Тодор Балкански – „Тодор Живков: Един езиковед за просопографията на Диктатора“, ИК „Знак ‘94“, Велико Търново, 1996 г., стр. 27-28, 29, 30-31.

[18] Татяна Томова – „Родна скулпторка станала съпруга на барон Ротшилд“, в. „Марица“, препечатано в „Старо Габрово“, stanimer.blog.com, Габрово, неделя, 24 декември 2006 г., online: http://stanimer.blog.com/2006/12/24/%D0%B2%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BB-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%E2%80%93-%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%BD/, online: http://tatyana.hit.bg/materiali/lica/lica_veselina.html

[19] Вж. „Насърчават раждаемостта при ромите“, News.bg, news.ibox.bg, София, 24 октомври 2008 г., online: http://news.ibox.bg/news/id_635065904

[20] Пак там.

[21] „БАН: За 60 години делът на ромите в България се е увеличил двойно“, в. „Дневник“, dnevnik.bg, София, 25 ноември 2011 г., online: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/11/25/1212596_ban_za_60_godini_delut_na_romite_v_bulgariia_se_e/

[22] Зина Соколова – „Д-р Илона Томова: Раждаемостта сред ромите е намаляла 2 пъти. Най-ниска е при жените с образование“, e-vestnik.bg, София, 31 март 2009 г., online: http://e-vestnik.bg/5912

[23] Пак там.

[24] Вж. напр. „2 194 274 са пенсионерите в България: Бяхме близо до 9 милиона, стопихме се до 7 351 234 души“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 20 април 2011 г., online: http://www.blitz.bg/article/24323

[25] “Now it’s time to emigrate, says investment guru” by Sean O’Grady, Economics Editor, “The Independent”, London, Thursday, 22 January 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/news/busi-ness/news/now-its-time-to-emigrate-says-investment-guru-1488629.html

[26] City of London или т. нар. Квадратна миля – онзи квартал на главния британски град, който бе, а според някои автори още е, финансовата столица на света. Върху тази площ са съсредоточени централите на множество от най-крупните банки на планетата.

[27] Пак там.

[28] „БАН: За 60 години делът на ромите в България се е увеличил двойно“, в. „Дневник“, вече цит. съч.

[29] Евреин от Русия с истинско име Лейба Бронщейн, болшевишки революционер, финансиран от „Уол Стрийт“. (Вж. напр. Arkady Vaksberg – Stalin Against the Jews, Translated by Antoninna W. Bouis, Alfred A. Knopf, New York, NY, 1994 г., стр. 19.)

[30] По майчина линия внук на полицейския доктор, евреина Александър Дмитриевич Бланк, чието истинско малко име, по признанията на Лениновата сестра Ана, било Мойше. (Вж. Dmitri Volkogonov – Lenin. A New Biography, Translated and Edited by Harold Shukman, The Free Press, New York, London, Toronto, Sydney, Tokyo, Singapore, 1994 г., стр. 8-9;  вж. също:  Stuart Kahan – The Wolf of the Kremlin: The First Biography of L.M. Kaganovich, the Soviet Unions Architect of Fear, William Morris and Co., Inc., New York, 1987 г., стр. 80-81.) Сиреч самият Ленин бил четвърт евреин и разбира се, болшевишки революционер, финансиран от интернационалния банков капитал, който е почти напълно в еврейски ръце.

[31] Всъщност еврейка с фамилно име Фишберг.

[32] Евреин от Германия с истинско име Мордехай Леви, внук на равин, роднина на Ротшилдови, който по тяхна заръка и срещу заплащане от прочутото  банкерско семейство станал теоретик на комунизма.

[33] Григорий Климов – Протоколы советских мудрецов”, издательство “Советская Кубань”, Краснодар, 1995 г., стр. 55, 129.

[34] Владимир Солоухин – „При свете дня“, Москва, 1992 г. – Бел. на Вл. Истархов.

[35] „Русский взгляд“, № 4, Оренбург, 1996 г. – Бел. на Вл. Истархов.

[36] Владимир Истархов – „Удар русских богов“, издателство ЛИО „Редактор“, Санкт-Петербург, 2001 г., стр. 37.

[37] Вж. „Пенсионери искат соца, роми – просвета“, BNews, bnews.bg, София, четвъртък, 7 март 2013 г., online: http://www.bnews.bg/article-71266

[38] „Високообразовани българи „изтичат“ от страната ни, без намерение за връщане“, с вдиеозапис, bTV новините, bTV, btvnews.bg, София, 5 юли 2013 г., online: http://btvnews.bg/video/news/visokoobrazovani-balgari-iztichat-ot-stranata-ni-bez-namerenie-za-vrashtane.html

[39] Лебедова песен, лат.

[40] Вж. напр. Тезиси за насърчаване на раждаемостта, утвърдени от пленум на ЦК на БКП, провел се на 26 и 27 декември 1967 г., публикувани за „всенародно обсъждане“ във в. „Работническо дело“, София, 1 декември 1967 г. ; Указ за насърчаване на раждаемостта, обнародван в „Държавен вестник“, брой 15, София, 23 февруари 1968 г., с изменения и допълнения, обнародвани в „Държавен вестник“, брой 21, София, 15 март 1968 г., брой 63, София, 10 август 1973 г., брой 17, София, 1 март 1974 г. и т.н.

[41] Диана Тенчева – „Кризата – причина за аборт“, в. „Труд“, вече цит. съч.

[42] Пак там.

[43] Пак там.

[44] Вж. „Референдум – 16 юли 2013: Съгласието между партиите в парламента ще успокои обстановката в страната?“, „Референдум“, БНТ, София, вторник, 16 юли 2013 г., online: http://bnt.bg/bg/productions/74/edition/33353/referendum_16_uli_2013_syglasieto_mejdu_partiite_v_parlamenta_shte_uspokoi_obstanovkata_v_stranata

[45] Имам предвид Борис Попиванов – „политолог“, внук на дългогодишния министър на здравеопазването Радой Попиванов (от 1977 до 1988 г.), член на Постоянното присъствие на червения БЗНС. (Вж. напр. Таня Джоева – „Краят на шаманството“, сп. „Тема“, брой 41 (157), temanews.com, София, 18-24 октомври 2004 г., online: http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=534&aid=12909)

[46] Поредното комунистическо отроче; доколкото ми е известно, баща и е бил офицер.

[47] Пак там, видеозапис от online: http://bnt.bg/bg/productions/74/edition/33353/referendum_16_uli_2013_syglasieto_mejdu_partiite_v_parlamenta_shte_uspokoi_obstanovkata_v_stranata; между 00:29:00 и 00:31:15 часа.