Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

НЕКА ВИ РАЗКАЖА ЗА КОМУНИЗМА – Част 3

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Човеци със съвест и морал, способни да мислят, да се справят с по-пространни, подробни творби, които не са просто четива. Готови да търсят истината, като се запознават с повече факти и сами ги анализират. Не изпитващи потребност от онези злободневни случки и постъпки, с които всекидневно и масово тровят и промиват остатъците от ум, възприятия и свяст. За да стигнат до истината. Тази мултимедия е единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито едно друго подобно средство за осведомяване не само в този провален опит за държава, не може да си позволи.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

 

В тази мултимедия иде реч за публицистика.

 

The Daily Telegraph”, още много световно известни медии с богати издатели, въведоха платен достъп до електронната си версия с малък и то временно действащ гратис от пет влизания седмично. “The New York Times”, “The Wall Street Journal”, “The Economist”, и доста други, вече – само срещу абонамент.  А “The Guardianобяви, че без дарения от страна на читателите, оцеляването му съвсем не е сигурно.

 

Всеки да го разбира, както желае.

 

Освен това е добре да преглеждате илюстрациите и видеозаписите в текста хронологично – така, както са поместени. Те съдържат допълнителна информация и дообогатяват общото възприятие на обсъжданите теми.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

 

Светът наистина е прецакан и разузнавателните служби имат голяма заслуга за това.[1]

 

Диагнозата е поставена от Карел Кохерчехословашки шпионин, работил за КГБ и ЦРУ. Дали се досетихте, че той със сигурност е евреин, роден в Чехословакия – с баща чех от Виена и майкаеврейка от Словакия?[2]

 

След като завършил Карловия университет, Кохер бил привлечен от романтиката в дейността на StB и се предложил за агент на комунистическата служба за държавна сигурност в родината си. (Вижте илюстрацията.) Което, на свой ред, му помогнало да стане драматург. Déjà vu. Дали ви напомня за някой друг?

 

Кохер пишел комедии за радиотеатъра. Макар да станал член на комунистическата партия, понякога властите го проверявали внимателно заради неговата остра сатира, критикуваща режима. Което се оказало… cover story измислица, която да прикрива истинската мутра на ченгето.[3]

 

Така създавахадисиденти“. Съставяха им фалшиви биографии, които издържаха на проверката на неверниците, докато не бяха разсекретени документите на секретните служби на комунистическите диктатури.

 

 

 

Отново за „дисидентите“

 

 

 

 

Да свърнем за кратко в наши дни. В началото на октомври т.г. британските консерватори проведоха своята редовна годишна национална конференция. До тук – нищо необичайно, извън вътрешнопартийните боричкания за власт. По-конкретно – за постовете на партийната лидерка Териза Мей – като шефка на организацията и на правителството. Мераклии винаги дал сатанатаБорис Джонсън, Дейвид Дейвис, Филип Хамънд – все министри в оглавявания от нея кабинет. Но не за това ми е думата.

 

В заключителния ден премиерката се появи на трибуната за кулминацията на събитието – нейната програмна реч. Като прескочим постоянното кашляне, допълвано от отпиване на течност – казват – вода, и втурването на еврейски комик с медицинско образование, прекъснал, объркал и омаловажил триумфа й, нещо друго впечатли коментаторите.

 

Териза Мей се появи на трибуната с гривна на дясната си ръка. Нормално. Още повече, като познаваме нейната суета, в чиято премереност не съзирам нищо лошо. Уважавам жените, които държат на своята външност. Проблемът беше друг.

 

Гривната надяснатабританска министър-председателка беше съставена от изображения намексиканската комунистка, еврейката Фрида Кало! Съпругата на дебелия комуняга, също еврейския художник от Мексико Диего Ривера, е изключително тачена и тук. Не само от комунистическата организация на т. нар. български евреиШалом“. За убийци и наследници на окървавени престъпници това изглежда естествено. Обаче законсервативнабританска политическа лидерка, още повече – оглавяваща действащия кабинет, е малко странно, не мислите ли?

 

Но дали гривната на десницата на британскатадясна“ премиерка е случайност? Белег на нейната привързаност към феминизма, чиято активистка била Фрида Кало?

 

Може би някои от вас ще си спомнят признанието на също представяната като „консервативна“ и „дяснаамериканска коментаторка на лондонския всекидневник “The Daily Telegraph” Джанет Дейли, които преди година представих:

 

Навремето Троцки беше нашият герой – но той беше безскрупулен войнолюбец, а не невинен светец.“[4]

 

Колко „мило“! По този начин е възможно да бъдат оправдани всички масови касапи на хора в човешката история през последните два века и половина: френския император Наполеон І Бонапарт, американския президент Улисис С. Грант и неговия любим генерал Джордж Армстронг Къстър,[5] съветските болшевишки лидери Владимир Ленин, Леон Троцки, Йосиф Сталин, Лазар Каганович, Никита Хрушчов, El caudillo Франциско Франко,[6] съюзническите военнопрестъпници – британския министър-председател Уинстън Чърчил и американския държавен глава Франклин Д. Рузвелт,  унищожителя на Дрезден, британския маршал Артър Харис, ликвидаторът на японските градове Хирошима и Нагасаки, президента на Съединените щати Хари С. Труман, китайския комунистически ръководител Мао Дзедун, президентите на САЩ Линдън Б. Джонсън, Ричард Никсън, камбоджанския комунистически вожд Пол Пот, чудноватия наемател на Белия дом, илюминирания масон Джордж У. Буш и неговите дясна и лява ръка, съответно вицепрезидента му Дик Чейни и лейбъристкия британски премиер Тони Блеър, отнели живота на повече от един милион афганистанци и иракчани, неговия наследник Барак Хюсеин Обама, заедно с държавните си секретари Хитлери Клинтън и Джон Форбс Кери носещи главната вина за смъртта на поне 300 000 сирийци и още много йеменци.

 

Към тях непременно следва да прибавим всички следвоенни комунистически диктатори в т. нар. съветски блок, начело с Йосип Броз Тито, Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков и Тодор Живков, Леонид Брежнев, Юрий Андропов, Янош Кадар,[7] Владислав Гомулка, Клемент Готвалд

 

Обаче от съвсем същата позиция, ракурс и методика никога не ще можете да оправдаете Адолф Хитлер и неговото еврейско политбюро. Не ще ви позволят. Ще ви преследват до дупка – „в името на свободата и демокрацията“!

 

На фона на толкова огромно възползване от правото на всеки да се променя ми е чудно защо изобщо обсъждаме другаря Антон Тодоров, чиято популярност тръгна нагоре от моето телевизионно предаване? В сравнение с тези партийни многобойци той е просто невинно дете. Ако има изкривявания в съзнанието, те се дължат на социалистическото строителство и по-конкретно на минно-енергийния комплексМарица-Изток“, в свинеферма край който е бил отгледан. Действително изглежда чист и неопетнен, както сам настоява. Е, оплюл на всеослушание едного, другиго, третиПък се гушнал тъкмо с тях и продължили напред… Така е наредила Партията. Какво толкова пред лицето на твари, сменяли политическите си убеждения не веднъж или два пъти, а цели пет-шест. СДС беше претъпкано с такива.

 

Досущ като героя от комунистическата поема, на когото е бил наречен, другарят Антон обяви на всеослушание, че никога няма да го чуете да хвърли и дума срещу любимата му днес партийка ГЕРБ, филиал на БКП. Имал чест, достойнство и морал другарят… Ако Б.Б. му заповяда, товарищ Антон ще целуне по-долу. Наложи ли се – още по-долу. Потомците на Бай ви Ганьо са навсякъде край нас. Винаги в преследване на келепира. Малък ли е келепирът в това да станете част от шайката“ – народен представител, кмет, областен управител, шеф на агенция или – дай Боже – министър? Ако партията-майка не ви е поверила строителна фирма или погребална агенция, какво друго, за да водите dolce vita? Най-успяват, направо процъфтяват, чиновниците, администрацията, бюрократите

 

Тук все още, за да получавате повече, трябва да сте началници. Израстването по хоризонтала е невъзможно. Например, няма как и най-добрият хирург да взима по-голяма заплата от шефа на болницата.

 

Иначе, този Антон, че и Тодорoff на всичко отгоре, владее Истината. Цялата истина. И никой друг даже Господ Богняма право дори да се старае, да се мъчи да го стигне в овладяването на Истината. Тя е в него, той е неин приятел, по собствените му думи. Все се държи за документацията, показва листове хартия. Ала така и не прочете документите, които изясняват, че Янко Янков не е агент „Кирилов“. А срещу него Държавна сигурност е извършила престъпленията документална измама, набеждаване и т.н. За Антон има една единствена Истина – тази, която той знае временно, колебаейки се, бидейки готов всеки миг да се промени.

 

Жалко, че комисията по досиетата го отмина. Май наистина ще я закриват. Нямаше по-добър от милиционера Тодорoff, който се размина на един бесепарски и разноцветноинтелигентскикосъм от такива предшественици, като селските милиционери Богомил Бонев, Мето Андреев и Евтим – все кагебисти.

 

Говори се, че за награда, задето кандисал да се подчини на Б.Б. и на подопечния й филиал на БКП, наречен ГЕРБ, командван от улица „Секвояв столичния квартал Бояна, в Народното събрание възнамерявали да въведат туристическо приключениеобиколка или cruise, както е на новоговор. Щели да нарекат авантюрата „Тони Истината“. Всеки петък след обяд, когато и последните двама-трима народни представители – пардон – депутати, „страдалци на демокрацията, напуснат сградата на парламента, граждани за европейско бъдеще на Чалгария, съкратено гебчаджии, с финансови възможности ще могат срещу прилично заплащане да си купят билети и да се потопят в атмосферата наИстината“.

 

Очаква се веднъж годишно, но не по време на тъй протяжна парламентарна ваканция, на тройна цена – около 600 евро, екскурзовод – извинете – gid (гид, не жид, опазил ме Бог) – да бъде самият „Тони Истината“… Лично, в целия си блясък на продукт на геомилевщината от Радне махлеси. Предлага се да продава само на  гебчаджии документи с намалениена промоция, както говорят днес: три на цената на един. Хартията непременно щяла да носи индивидуалното клеймо нанай-моралния депутат“ от село Раднево, Старозагорско. По-морален дори от съселянките му Силвия и Деси Слава, взети заедно.

 

Неминуемо ще се намерятзрънца“, които ще ме обвинят, че съмнеуспял“ – „лузър“, както сричат, без да разбират значението на думата. А нейното произношение е невъзможно за тях, тъй като не владеят съответния език. Ако искате истината, те не знаят и родния сиНа новонашенски ги наричат илитерати. Ще рекат, че и на мен да ми беше паднало, щях да стана депутатин и прочие глупотевини.

 

 

 

Конформистът, конформистите

 

 

 

 

Не, „мили“ другарчета комунета, не познахте. През август-септември 1991 година ми предложиха да бъда вписан на шесто място в листата на СДС за столичния ХХV избирателен район. Отказах, не защото сметнах, че ще бъда поставен назад. А понеже това не беше моята политическа сила. Нищо повече от подразделение на комунистическата партия под командването на нейните служби за държавна, разбирайте партийна сигурност. Влезе деветият. А Георги Марков – тогава яростен седераст, раздаващсини шутове“, днес е представител на Татовата телячка Б.Б. в Народното събрание с агентурния псевдоним „Николай“… Вездесъщият другар Антон настояваше, че настоящата му поредна сайбийка е агент „Буда“.[8] Сега мълчи като биян гъз. И за двамата. Защокато“?…

 

А коляното на БКП, назовавано ГЕРБ, е съставено изключително от членове на обявената със закон за престъпна организация БКП, щатни и нещатни сътрудници на нейните секретни служби за партийна сигурност, униформени милиционери, офицери от Добри-Джуровата БНА, откровени крадци и лапачи. Антон мълчи катоАнтон.[9]

 

След три лета Янко Янков ме покани да оглавя една от кандидат-депутатските листи на неговата партия „Либерален конгрес“. Отново отказах, но в дълъг и приятелски, човечен разговор. Обясних му, че няма да го допуснат до изборите. Не ми повярва, но познах

 

Свидетелите са живи и здрави. Казват се Димитър Коруджиев и Янко Янков. Втория смятам за свой много близък. Това вече е не просто въпрос, а проява на морал. Без следа от келепирджийство.

 

Що се отнася до успеха, както го разбират видиотените маси, тук той е възможен само за комунистическата номенклатура и за нагаждачите, въртящи се около нейните насрани задници. Онези подлоги в човешки образ, които са готови с език да почистят седалищните части на алчно червените фашисти, белким и те се нахранят с отпадъците от лъвската трапеза на господарите си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От „аз ви уважавам“ до „мръсник безподобен сте, лъжец безподобен, безподобен наглец“! И допълнението: „Аз съм по-брутален и по-нагъл от вас“.

 

Принципни“ същества. Комунизмички от чиста проба. Ценни като екскрементите на дявола. Такива са последиците отнаучния комунизъм“ и от неговото внедряване в живота.

 

Забавно ли ви е? Известно ли ви е, че от векове на тази територия не е осъществен нито един дуел? Въпреки че в края на деветнадесетото столетие са били обявени десеткиМъжествени и силни сме на маса. Или нападайки изневиделица, най-вече – срещу по-слабите и беззащитните.

 

Когато, в средата на октомври, вечеряйки, наблюдавах в новинарска телевизионна емисия кадрите отпротест за свобода на словотона добре нахранени преститутки пред Партийния дом (защо го наричате „бивш“), се учудих, че ТониИстината“, известен и като Антон, не беше там. Месец и нещо по-рано го бяха произвели в бир парче журналист“. Имаше собствено предаване в свързаната титулно с канализацията на БКП-ДС кабеларка „Канал 3“.

 

Или операторите го бяха изпуснали? Сред жриците на продажната медийна любов събираше „медиен интерес“ и другарката на Иво Георгиев Прокопиев. Явно „протестирашесрещу себе си. Леките момичета от бардаците, наречени телевизии, радиостанции, вестници, списания, web-site-ове, „пропуснахада попитат директорката на финансирания от ФондацияАмерика за България“ вестник „Капитал“ и подопечните му „Дневник“ – вече само в интернет, в какво качествопротестира“?

 

Според нашето законодателство другарката Галя се явява работодателка не само според директорската си длъжност, а и като съсобственичка на споменатите медии. Понеже още се води жена на сина на любимия Тодор-Живков лесничей-ченге Георги Прокопиев, член на БКП и офицер от Държавна сигурност. Помислете: Кого финансира Америка за България“? Само този факт на подпомагане на неприкрито комунистическо издание, произлязло от ДС, е достатъчен, за да отсъдим, че САЩ са комунистическа държава. Пък и товарищ Прокопиева се е изявявала като Раймонда Диен срещу свободата на изразяване. Бидейки на власт, е пращала милиционери срещу преститутки.[10]

 

Каква комедия! Ето как се раждат Франкенщайновците в медиите.

 

 

 

Рожби на сатаната

 

 

 

 

Та щом като Прокопиева беше там, си помислих: защо липсват тъй близкият на семейството й Росенчо Плевнелиев (честит развод!) и синът на герой на социалистическия труд[11] Антон Тодоров? Нали самообявилият се за „Ирландска овчаркае първопроходецът на сънуваните митинги у нас? По собствените му думи, излязъл на митинг още на 10 ноември 1989 година. Бил с приятел… А семейството му никога не е имало нищо общо с комунистическия режим.

 

Само дето майка му е била членка на БКП и заместник-секретарка на две първични партийни организации на престъпната организация в Горна Джумая. Освен това – началничка на местния клон на Съюза на (анти)българските учители. Бащата Плевнелиев не само заемал щатно място в Окръжния комитет на БКП в града. Бил ръководител на сектор. Учители в окръга са го запомнили с това, че ги клеветил като непмани“. Понеже взимали по декар земеделска земя по Тодор-Живковата програма за самозадоволяване. Донасял, че вместо денонощно да се подвизават в школа̀та, копаели във въпросните парцели.

 

Накрая, докато следвал във ВМЕИВ. И. Ленин“, самият Росенчо подал молба и го приели в БКП. Не само. Издигнали го до член на едно от партийните ръководства на големия институт. След това го назначили в Окръжния комитет на БКП в Горна Джумая. Така му тръгнала картата… Но тованяма нищо общо с комунистическия режим“, нали?

 

Както и титлатаГерой на социалистическия труд(вижте илюстрацията),[12] съпроводена с медал на званието – „Златна звезда със сърп и чук“, грамота от Държавния съвет на НРБ, плюс еднократно възнаграждение от 1500 лева, с които бил удостоен Антон-Тодоровият татко – „антикомунист“, разбира се. Не бива да забравяме мераците на екс-депутата да постъпи като кадрово ченге в ДАНС. По възможност – в руското направление[13] Истински Лейба Бронщайн Леон Троцки, на домораслата ни псевдодемокрация от нов, непознат досега тип. Но и това сме го виждали… Колко Цоли-Драгойчеви и Тодор-Павловци народи тукашната комунистическа майка калташка?

 

А парламентарният театрален етюд с оставката на депутата, скрит зад ченгесарската мъгла на секретността, беше просто бурлеска. Не го жалете. Употребиха го. Но партията-квачка винаги се грижи за своите отбрани пиленца. „Милата“ безпросветна Б.Б. просто не прецени силата си. Все пак Р.Р. е незаконен син на Тато, а не негов телохранител и гъзомиец

 

Антон пак замълча. Като стихотворния си прототип. Затова не го мислете. Следващата доходна длъжност го очаква. Белким си купи автомобил, пък и апартаментче в столицата. Защо не? Щом Прокопиеви и Плевнелиеви имат толкова много имоти и имущество. С какво Раднево е по-лошо от Разград и Неврокоп – пардон – Гоце Делчев?…

 

Но е редно си зададем тревожния въпрос: Как допуснахме долни комунистически нищожества, мушмороци и мизерници като Б.Б., Сашко Диков, Любица КуРВАлезич, агентите „Димитър“, „Академика“, „Алберт“, Огнян Минчев, пловдивското Дудуче, офицера Енчев и сие да ни се качват на главите? Най-опетнените продажници, курвите на компартийната номенклатура да се изявяват като моралисти и съдници? Тъй безпардонно, нагло, безочливо. Като натъртват, как само те имат право да се променят. Как така? Не – никой. Веднъж комунистически плужек, клозетник, завинаги такъв. Еврейска максима, дорогие товарашутки.

 

Къде другаде го има това?

 

Замислих се, че да се занимава човек с комунета и ченгета е неприлично. Издава лошо възпитание. Ще си позволя натурализъм: от която и страна да хванете лайното, все ще се изцапате. Комунистите са екскрементите на общността. Тяхното загниване я заразява, поболява и ликвидира. Затова трябва да бъдат отстранявани от обществото, изхвърляни от хората. Най-малкото – нормалните да странят от тях, както бягат от пияния и лудия, от прокажения.

 

Уви, оказвам се почти сам. Защото средствата за оцеляване са в грубите комунистически лапи. Нищо не се промени. Хората са зависими от Тях – лакеите на интернационалното талмудско Братство. Това представляват алчно червените мизерници, изпълзяли от вадата с обществената помия, за да допъплят до сушата като каймака на една залязваща и изчезваща държава. Техният експеримент се оказа най-трагичната катастрофа в историята с най-болезненен край.

 

Пък и да не се лъжем – доброто възпитание остана в миналото на българите. Днес малцината учтиви люде, спазващи учтивостта, вежливостта, правилата на нормалните взаимоотнашенияобноските и навиците, любезността, биват възприемани като „луди“. Ние, малцината човешки същества, българи, имаме работа с грухтящи тълпи от обезумели простаци. Неуки дегенерати, приличащи на майките и бащите си. А тена своите родители.

 

Над родината ни е паднала и се стеле върху все по-обширни територии пелената на провинциалната изостаналост и немара. От нея няма отърване. И за това благодарете на своите комунисти и ченгета. Както и за всичко друго лошо, отблъскващо, отделящо ни от хуманността, от Homo sapiens, общо казано. И не се заблуждавайте – представителите на вида Homo communisticus също са на изчезване. Бог е отсъдил:

 

Добро дърво не може да роди лоши плодове, нито е възможно лошо дърво да даде добри плодове. Всяко дърво, което не ражда добри плодове, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня.[14]

 

Бог не прощава. Ала защо стоим пасивни, със скръстени ръце? Все на него ли ще се осланяме? Къде изчезна нашата съвест, чувството ни за справедливост, волята за промени и енергията да ги осъществим?

 

Както писах преди година, „влюбен съм в двуличниците. След промените на 10 ноември 1989 година масата от партийците твърдяха същото за зверствата на комунистическия режимне знаели, не били чували, не са им го казвали… Как така, едва десет годишен аз бях наясно? А те – „светата вода ненапита на компартията – „нямали никаква представа“!

 

Запита ли ме някой, защо ги закачам – от какъв зор ги правя по-популярни, непременно отвръщам, че стар комунистически журналист, но поне що-годе мъжага, ме е училвидя ли тахтаба, да я смачкам. Множат се бързо.

 

Такива се оказаха и „дисидентите“ от епохата на милиционер-социализЪматахтаби. В Полша Лех Валенса е достоверно доказан сътрудник на Służba Bezpieczeństwa Ministerstwa Spraw Wewnętrznych[15] с псевдонима “Bolek”.[16] Колко пъти писах за него – за агент „Болйек“ и за непоправимите щети, нанесени от него на свободолюбивите поляци. Просто Лех Валенса излезе банален доносник, вербуван през 1970 година.[17]

 

Друга фигура от същия вид в Полша е евреинът Адам Михник. За него преди време си спомни заминалият не толкова отдавна при баща си дявола, наследствен комунист Кръстьо Петков. Завършил икономика, през 1978 година го назначили за доцент по социология във Висшия икономически институт Карл Маркс“. След още осем лета вече бил… „професор“.

 

Специализира социология, социология на труда, икономика и социална политика в Академията на науките в Новосибирск, в Международния институт по труда в Женева, в Университета по икономика и политически науки в Англия. Участвал е в университетски програми и семинари в САЩ, в университетите в Мичиган, Бъркли, Дюк и др.[18]

 

Разбирате, че всичко това беше не просто недостъпно, а немислимо за редовия българин. Колкото умен и ерудиран да беше нашенецът, без БКП-БЗНС и Държавна сигурност подобна кариера се оказваше мираж или сън. Да, като верен син на Партията Кръстьо Петков е поел ангажимента да сътрудничи на репресивните секретни служби на тираничния режим под агентурния псевдоним „Еленков“.

 

Дълги години е бил все ръководител – на лабораторияСоциология и психофизиология на труда“ в Института по труда; на групаСоциологически изследвания“ към Информационния център на ЦК на БКП; директор на Профсъюзния институт Георги Димитров“; директор на Института по социология на БАН.

 

Тъкмо последното място е яслата, в която проплаква Съюзът на държавна сигурностСДС. Това става на 7 декември 1989 г., когато другарят Петков или „Еленков“ е… в командировка. А домакин се оказва неговият заместник на поста, видният „демократ“ от Държавна сигурност и седесарски министърГеорги Фотев, с агентурен псевдоним „Йолов“. Другарят продължава безсрамно да показва мутрата си по кичозни сборища, понятно защо представяни като… „антикомунистически“.

 

Но да се върнем към другаря Петков. Този банален примитив, е „бил гостуващ преподавател в следните университети: Кентския в Кентърбъри, Англия. Избран е за почетен доцент на същия университет; в Католическия университет, Тилбърг, Холандия, Свободния университет в Брюксел,.. Университета в Билефелд, Германия.[19]

 

След промените Партията възлага на Кръстьо Петков да основе „други“, пак зависими от БКП профсъюзи. Обаче те да придобият друга – „демократичнафасада. Затова ги наричат „независими“. И заменят „русизма профсъюзи“, според самия Петков, със звучащото по-западно – сиреч „свободно“ съществително „синдикати“, (заимствано от френската терминология) имаше по-скоро символично значение за възраждане на прекъснатите традиции“.[20]

 

 

 

Андрей Луканов направи максималното

за бързото стъпване на зараждащата се опозиция на крака[21]

 

 

 

 

Да, защото на Запад и особено в САЩ от двайсетте години на ХХ век под синдикат се разбира и организирана престъпност. Поради вербуването на профсюзните босове от мафията. А червената мафия е на власт в България още от 9 септември 1944 г. и то без прекъсване. Планът за това е разработен в лабораториите на интернационалното Братство. Неговото изпълнение беше възложено на болшевиките и нацистите. У нас той беше осъществен от Съветите. А надзорът над действията на Сталиновите въоръжени орди беше поверен на западните представители в Съюзническата военна контролна комисия.

 

И така, учредяването на „независимите синдикати“ е поверено на Кръстьо Петков лично от „Андрей Луканов, най-силната фигура в БКП по това време“![22] Карлович, предварително осведомен, че ще бъде провъзгласен от Вашингтон за единствен представител на антикомунистическата опозицияу нас, не делегира пълномощия лесно. Камо ли власт… За него, роденият в Москва в разгара на Сталиновите чистки, с пълна сила важи правилото на „бащицата“ от Кремъл, че „проверката е висша форма на доверие“.

 

Той се осланя на другаря Петков, понеже вече го е изпробвал в сложната обстановка по връщането на родните имена на българските мюсюлмани. От убеден и доказан интернационалист бачо ви Кръстьо набързо се преобърнал в яростеннационалист. Той е сред създателите и вождовете на Общонароден комитет за защита на националните интересиОКЗНИ. Това е чисто червена фашистка организациячелен, а защо не и боен, отряд на БКП. В нея членуват все комунисти и то предимно под пагон от милицията, армията и най-вече от Държавна сигурност.

 

Кръстьо Петков не е предал партията. Останал е верен и то „на терен“, както се изразяват военните. На самия фронт в Кърджали. Ето какво си спомня самият той за онези дни, когато Луканов посещава Кърджали, който „на връх Нова година (1990) по повод връщането на имената на мюсюлманското населениее блокиран от комунисти.

 

Този акт беше прокламиран на специален пленум на ЦК на БКП и представляваше рязък обрат в етническата политика на същата партия, която в средата на предишното десетилетия мобилизира цялата държава и нейния репресивен апарат, за да осъществи т. нар. възродителен процес.[23]

 

Усещате ли дистанцирането, тъй характерно за опортюнистите, ренегатите, партийните номади? Петков говори в трето лице за партията, в която не е престанал да членува. И започва да я сочи с пръст, да хвърля обвинения. Но те са без конкретни адресати. Иначе би следвало сам да поеме към съдебната скамейка. Ако не като пряк участник в престъпленията на режима, то поне в качеството си на съучастник.

 

Но така му е заповядал Андрей Карлович – „най-силната фигура в БКП по това време“.

 

Той направи среща с т. нар. партиен актив в един от салоните и беше принуден да чуе много остри приказки от местните си другари, вкл. обвинения за национално предателство. Аз се видях и с участници в контра-протеста на българските турци, организиран на един от площадите на града. Поговорихме малко, усетих колко са разтревожени от това да не се стигне до открити силови сблъсъци.

 

После ме отведоха по доста конспиративен начин на среща съсстачниякомитет. Охрана имаше навсякъде-млади и яки момчета с ленти на ръкавите. Комитетът се състоеше от десетина души, които станаха ядро на създадената тогава организация ОКЗНИ. Разговорът премина в леко изнервена обстановка, заявиха ми със заплашителен тон, че тръгват срещу София и като начало ще прекъснат комуникациите и подаването на електрически ток. Помолих поне да не нанасят поражения на индустриалните предприятия, но думите ми нямаха кой знае какъв ефект. После внезапно ми казаха: „Имаме нужда от национален ръководител. Ще вземем властта и цялата сган начело с политбюро ще бъде изметена. Искаме ти да станеш министър-председател!“

 

Ето как попаднах в първия по-сериозен капан в моята лидерска биография. До вчера ме възприемаха като нестандартен работнически водач-пришълец от интелигенцията; днес бунтовни граждани ме тласкат към анархистични акции.[24]

 

Така, полека-лека, под вещото ръководство на Луканов, на 17 февруари 1990 г., малко след като държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър е обявил Карлович за главен антикомунист“, другарят Кръстьо Петков се оказва „синдикаленлидер.

 

В спомените си той говори за две важни срещи. Прескачам първата. Коя е другата?

 

Втората паметна среща с водеща фигура от полската Солидарност“ – Адам Михник – се състоя след няколко месеца в Гърция. Бях там на международен синдикален семинар, а Михник беше почетен гост и оратор. Чу моето виждане за ролята на синдикатите в прехода и ме попита със специфичния си говор (леко заеквайки):

 

Т-т-т-и отПодкрепали си?”

 

„Не, отвърнах, от КНСБ съм.“

 

Напускай ги веднага и отивай вПодкрепа“ – каза в упор Михник. После добави „Стари комунистически структури не подлежат на реформа. За тяхната болест няма лечение.“

 

Замълчах! Тези думи на вечния дисидент и изключително прозорлив аналитик Адам Михник изникваха в паметта ми много пъти в моята лидерска кариера. По принцип той беше прав. Но аз нямах право на отстъпление! Трябваше да има начин, длъжни сме да успеемтова беше общата воля на първия екип на КНСБ.[25]

 

За да няма заблуди, евреинът Адам Михник се оказа неизбежниятбившкомунист и агент в редовете на полския профсъюз „Солидарност“. Роден във Варшава в семейство на висши комунистически номенклатурчици, той от дете е свикнал да живее на широка нога. Баща муОжяшч Шехтер, е бил първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Западна Украйна. А неговата майкаХелена Михник, от видна комунистическа деятелка станала историчка и детска писателка.

 

Доведеният му брат Стефан от първия брак на майка му е бил високопоставен комунист и съдия. По време на сталинизма е хвърлял патриоти от съпротивителното движение против нацизма зад решетките. Другият му доведен братпо бащина линия, Иржи Михник, се е преселил в Израел, а от там – в Ню Йорк.[26]

 

Самият Адам Михник – невероятен циник, постъпил в Полската обединена работническа партия – управляващата комунистическа. Позната мила картинка. Но тук тези факти и обстоятелства са без значение. Мнозинството, сред което все по-малко българи и човецинекомунисти, вярва, че всеки има право да се променя. Без уточнения колко пъти и дали трябва да прощаваме престъпното минало убийства, репресии, грабежи, подигравки с достойнството на другите, големеене и привилегии (при реално, действащо равенство пред законите те никога не са заслужени)… На ръководството на полския псевдо антикомунистически профсъюз „Солидарностще му дойде времето по-нататък в тази поредица.

 

Но интересно защо се примиряваме с необичайния начин, по който само комунистите и техните потомци да се възползват от правото да не отговарят за делата на своите родители и да се променят? Стане ли дума за останалите, то не важи. Виновни са во веки веков.

 

Пример за такова подло, мръснишко, несправедливо и долно отношение ни предложи преди дни варненско перверзно перхидролено нищожество с неустановен пол, което алчно червената фашистка мафия държи в кунките си. (Вижте илюстрацията.) А то манипулира малоумната си аудитория.

 

Военноморско училищеНикола Йонков Вапцаровще тържествено ще произведе Симеон Сакскобурготски[27] вдоктор хонорис кауза“, т.е. „доктор по заслуги“, научи АФЕРА.“ – „грамотно“ възкликна то. (Не случайно запазих правописа му.) И продължи да хвърля обвинения от sancta sanctorum[28] на медийната болшевишка синагога, поверена му от Държавна сигурност. – „Така синът на Цар Борис Трети Симеон Сакскобурготски ще бъде тържествено почетен във Военноморското училище във Варна, което носи името на … Никола Йонков Вапцаров!!!

 

Същият Никола Йонков Вапцаров,[29] чийто живот бе погубен от бащата на Симеон Сакскобурготски – цар[30] Борис Трети.[31]

 

Позор![32]

 

Не, позорно е, че въпросното училище все така носи името на платен съветски шпионин и комунистически заговорник,[33] участвал в подготовката на терористична акция. Отгоре на всичко – един от изпълнителите на повелята на Коминтерна в Москва за създаване на т. нар. македонски език. А ако сте прочели бележката, следва да знаете, че при нормална, достойна, прилична българска власт на народа наследниците на поетащяха да попаднат под ударите на справедлив наказателен закон за декомунизация и очовечаване на България. Уви, вместо това, другарите от СДС назначиха племенника Никола Вапцаров, син на кандидат-члена на ЦК на БКП и първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив Борис Вапцаров за генерален консул на страната в Торонто.

 

 

 

На всяка власт наемната помия

 

 

 

 

Сега Вапцарови, включително духовната убийца Мая, сестрата на предния „демократичен геройса богати капиталисти… Кога са били искрени? В какво са вярвали те и предците им?

 

Тревожи ме още една мисъл. През 1943 година представителката на ЦК на БРП (к) Цола Драгойчева, чийто паметник още „украсяваБяла Слатина, заявила на среща на сродни балкански организации, че вдигането на въстание в Царство България е невъзможно. Партията й и шумкарите нямали никакво влияние сред народа, признала „нелегалната“ с псевдоним „Соня“, с който била регистрирана като доносничка на полицията. Можете да срещнете цитата в спомените й, които притежавам, но не ми се търси. Позовавал съм се на тях.

 

След „масовизацията на шумкарското движение през 1944 годинанещата пак не се обърнали кой знае колко в полза на тези агенти и проводници на чужди, антибългарски интереси.

 

През март 1944 г. Георги Димитров иска справка за числения състав на партизаните. На 12 март от ЦК на БРП (к) му изпращат шифрована телеграма, в която се казва: „В партизанските отряди около 25-30% са комунисти, толкова са комсомолците, останалите са безпартийни. По възрастов състав главно са младежи, от тях 70-75% са селски бедняци, около 20% – работници, останалите са от интелигенцията. (…) В 12 окръга има 26 отряда с обща численост 2320 човекаВ някои окръзи въобще не съществува партизанско движение.“

 

На 17 октомври 1945 г. организационният отдел на ЦК на БРП (к) съобщава, че броят на партизаните на 9 септември 1944 г. бил 7000 души.

 

Десет дни по-късно обаче същият отдел дава съвсем други данни 50 000 партизани. Според данни от историографията преди 1989 г. общият брой на партизаните и участниците в бойните групи е около 30 000, а на ятаците и помагачите им около 200 000.[34]

 

Десетилетия наред всички те и даже отроците им лапахаграмадни заплати, премии, доволства, произлизащи от привилегиите, на свой ред, дължащи се на техните „борческибиографии. Имаше вицове по темата. Сетне, след 10 ноември 1989 година, Партията направи повечето от тях, даже внуците и правнуците им (вижте фамилията Живкови), крупни предприемачи в псевдокапиталистическата Номенклатурия.

 

Та онова, което ме тревожи, е, дали из горите още бродят и се крият шумкари, не разбрали, че 9 септември 1944 година е настъпил? И предстои да ги направят капиталисти.

 

Самото споменаване на Вапцарови показва отсъствие на всякакъв морал, съпричастност към престъпленията на комунистите и изключително лош, долнопробен вкус. Да оставим трагедията на милиони българи, причинена от комунягите. Цели 45 години имената на патриоти и герои, на личности, с които бихме могли да се гордеем по света, бяха забранени и ги изричахме на ухо на семейни събирания. По същия начин най-малко за същия срок следва да бъдат инкриминирани комунистическата идеология, нейните престъпни протагонисти и всички, които водят комунистическа пропаганда.

 

Позорно е това, че само такива имат право да се променят. Тях и престъпните им предшественици, действали срещу българския народ и законната власт при конституционно установения държавен ред, разни неуки перхидролени чудовища бранят. Колчем някой „си позволида разкрие истинския лик и биографии на червените фашистки гангстери като Вапцаров и потомците му, всички преститутки вирват крака и изригват. Обади ли се в защита на онези, които комунистите са обявили зафашисти“, тежко му и горко. Цялата медийна кочина се нахвърля с окървавените си зурли и гръмогласно грухти, за да заглуши истината.

 

Quod licet Jovi communistarum, non licet plebs.[35]

 

В ГДРStasi е вербувало персоната Ангела Меркел. Така твърдят в нейната биография авторите Ралф Георг Ройт и Гюнтер Лахчан.[36] Щази е имало агенти в цяла Европа.[37] (Вижте илюстрацията.)

 

В Румъния Йон Илиеску, който узурпира властта след бунтовете през декември 1989 г., е комунист от юношеските си години, когато компартията е била забранена. Още невръстен, го включили в партийна делегация, която посетила СССР. Младият Йон хартисал в Москва, където и се оженил. За да направи бурна кариера обратно в родината си.[38] През 1956 година го включват в ЦК на румънския комсомол, а девет лета по-късно – и в ЦК на Румънската комунистическа партия. Оглавявал отдела за пропаганда.

 

От студентските си години в съветската столица се познавал с Михаил Горбачов. Дали по тази причина или поради нещо друго, Николае Чаушеску го отстранил от високи постове и го проводил в провинцията. Накрая го направил директор на техническото издателство в Букурещ. Което му формирало образа на… „дисидент“?!

 

Не за цвят, а понеже е съществено, ще добавя: Илиеску беше дарил румънската част на фериботаОряхово-Бекетна брат си. На свой ред той пък се бе заканил, че докато Йон е на власт, няма да има втори мост над река Дунав между България и Румъния. И удържа на думата си. От тукашна страна имената на далавераджиите са Евгений Бакърджиев, генерал Радослав Пешлеевски – някогашен началник на Строителни войски, превърнат от БКП в крупен капиталист от социалистически, прахоснически тип (вижте илюстрацията), Ованес Меликпашаев и неговия роднина Величко Александров, син на активни борци от Ямбол, рожби съответно на КПСС-КГБ и на БКП-ДС. Накрая всички акции държавни и частнибяха джиросани на съветския гражданин Меликпашаев.

 

Никой не тръгна по дирите на безследно изчезналите стотици милиони, ако не и милиарди левове, откраднати от българите и румънците. И това май няма значение…

 

Тук повечето нашенци мислят, че всичко е ясно. „Знаят кой кой е. И това не ги впечатлява, камо ли да тормози чувството им за справедливост. Просто са оперирани от такова. Нямат нищо против да ги крадат и мамят. Пък и почти всички са гузни, защото са оцапани с червено-кафявите екскременти на милиционер-социализЪма. Техните комунета и ченгета садобри“ и „невинни“. Е, оставили са на потомците си някой и друг имот в наследство, някакви парици… Какво толкова?

 

Което дърпа всинца ни към небитието. Такова отсъствие на инстинкт за самосъхранение не съм забелязвал у който и да е народ, и не вярвам, че съществува другаде. Но когато мнозинството не просто е склонно към самоубийство, а го желае и се стреми към него, при това избирайки мъчителен начин за неговото извършване, какво мога да сторя аз? Вдигам ръце. Може би трябва да престана и с всекидневните си самоизтезания с тази медия за онзи, който клати вятъра.

 

Христоматиен е примерът с Желю Желев. Нека припомня какво имам предвид.

 

Посланикът на Народна република България в СССР Георги Панков, бивш Живков министър, е запечатал в паметта си следното от среща на Андрей Луканов с Михаил Горбачов, проведена непосредствено след 10 ноември 1989 г. в Москва.

 

Луканов моли, ако е възможно, на другия ден да излезе в съветската преса голямо съобщение, че новоизбраният български президент Желю Желев кани Михаил Горбачов на официално посещение в България. Тогава Горбачов казал:

 

Но Желю Желев е против комунистите и против Съветския съюз.

 

Не е вярно, другарю Горбачов – отвърнал Луканов, ─ така му казваме да прави.

 

А защо тогава казвадолу!“ и сочи с палеца си към земята?

 

И това сме му казали да прави – отвърнал Луканов.[39]

 

Останалото не го виждаме. Живеем го.

 

Ами днешните глобално признатидисиденти“? Години наред „прогресивната световна общественостсе бореше за свободата и правата на бирманскатадисиденткаАун Сан Су Чи. Даже я направиха Нобелова лауреатка. А сега, когато тя е държавен съветник на Мианмар – да не се лъжем – фактически министър-председателка, глава на държавното ръководство, страхотни репресии се стовариха върху мюсюлманското малцинство, т. нар. рохинги, в щата Ракин. Вече близо половин милион от тях избягаха в съседната и изумително бедна държава Бангладеш. Убийствата в Мианмар са ежедневие.

 

Как става тази метаморфоза от световна морална икона до кървав диктатор? Навремето мой близък, дългогодишен администратор, сподели с мен максимата, че всеки мисли със задника си. „На какъвто стол седиш, така разсъждаваш“ – обясни той.

 

Отнася ли се за дисидентите? Явно. Поради много причини, най-важната от които е: по правило те произлизат от системата. В резултат на едни или други обстоятелства в живота им се е случило така, че са проявили несъгласие с основната политическа линия. Естествено или по нареждане са се превърнали в трънче в петата на управляващите. Когато сменят позицията и заемат ръководни постове, започват да мислят със задниците си.

 

 

 

Едни твърдяха, че новият генсек ще разреши

на всички съветски дисиденти да заминат на Запад,

в това число и хвърлените в затворите[40]

 

 

 

 

Така стана с Аун Сан Су Чи. Дъщеря на Аунг Сан, един от лидерите на независима Британска Бирма и основател на нейната армия, загинал през 1947 година, тя завършила английско религиозно училище в родината си. Колкото и странно да е, едва петнадесетгодишна била изпратена като посланичка в Индия. (Това ми напомня ранното СДС, в което мантрата „нямаме кадрисе беше превърнал в нещо като ведомствен Великденски тропар.) Там завършила средното и висшето си образование. След което учила и получила още две бакалавърски дипломи по икономика и философия в Оксфорд, Англия.

 

След това заживяла в Ню Йорк и работила в ООН. Навярно там е била вербувана от Интернационала. Омъжила се за британски историк, роден в Хавана, Куба, от канадска майка и английски баща, представители на съответната средна номенклатура в родните си страни. Съпругът й – д-р Майкъл Арис, бил година по-млад от нея. Преподавал история в Оксфорд. Починал през 1999 г.

 

Политическата дейност на Аун Сан Су Чи започнала през 1988 година, когато се завърнала в Бирма. Нейната битка с властващата хунта придоби глобална известност благодарение на медиите. А е ясно кому принадлежат те. През 1991 година получи Нобеловата награда за мир. Година по-рано наградатаСахаров“, носеща името на член на КПСС и агент на НКВД, вербуван лично от Лаврентий Берия.[41]

 

И ето, тази световно известна защитничка на човешките права се превърна в масова убийца. Правителството, оглавявано от Аун Сан Су Чи, отхвърля всички резолюции и призиви на ООН и не спира да преследва нещастните рохинги.[42]

 

За да се стигне до там, именитиятправозащитникРеджеп Тайип Ердоган, прочул се по света със своятахуманна“, и „приятнаавторитарна диктатура в Турция, да обвини Мианмар и лидерката на страната в геноцид“![43] Южноафриканският борец против апартейда епископ Дезмънд Туту заяви, че Аун Сан Су Чи не заслужава Нобеловата награда. И призова да й я отнемат.[44]

 

Не, между фалшивото дисидентство и тиранията няма само една крачка, а цял живот, завоалиран в лъжи и измами.

 

Така стана и в Чехословакия по време на т. нар. Пражка пролет на 1968 година. Безчестието я беляза, за да я превърне в есен, която едва ли ще свърши. Ние нямахме и толкова. Не случайно живеем в безкрайна тоталитарна зима, сковала дори съзнанието на нашенци. Накъдето и да се обърнете, ще зърнете старите мутри на алчно червената фашистка номенклатура или на наследниците на комунистическата мафия. (Вижте илюстрацията като образец на думите ми.) Привидно млади, потомците са обременени – даже външно, видимо – с греховете и престъпленията на предците си.

 

Защо търпим? Българският народ беше сломен и ликвидиран през годините на тоталитарното комунистическо робство. Макар да не усеща и забелязва последното – че представлява тълпа от зомбирани движещи се призраци. Напълно обезправен, десетилетия наред подлаган на кървави репресииот главата – елита, до краката – работниците, той загуби своите съпротивителни сили. Остана без всякаква воля за промени. Безвремието на посткомунизма, белязано от разграбването на националното богатство от номенклатурата, го обезвери напълно и окончателно.

 

След като за него не остана нищо материално, даже надежда, обърна взор към езотеричното. Но го сведе до посещение на храма при нужда или по време на големи празници, за които напомнят медиите на онези, които по-рано насилствено го бяха отчуждили от вярата.

 

У нас „християнствотое  оставило главно външни напластявания: и черквите – някакви средновековнитреби“; в душите – жалки, плачевни суеверия, ако изобщо ги има даже и тях“ – постави общата ни диагноза един от концлагеристите на комунизма. – „Онова дълбоко сътресение, присъщо на активното, реалното християнство – виж европейското Средновековие, Реформацията, Ренесансане е могло да се състои в духа на българина – поне не след богомилството. Тъй че какво чудно, дето нашенският човек е останал духовнобеден“ – не се е обогатил духът му от дълбокото рало накултивиращотовъздействие на християнското чудо… Тъй че „християнствотона трупащите се около черквите в средата на века не беше проява на никакви „вярващи“. А пък „атеистите“, дето разгонваха пък тия псевдовярващи“, те си бяха най-обикновена проба изпълняващи партийно поръчение хулигани[45]

 

Опитал да поеме съдбата си в ръце, но останал и без последното си имущество, многократно измамван от политически негодници, които приемаше за свои, днес нашеннецът отпусна ръце. Сбрани заедно, заприличахме на сбирщина от занемарени покорни овчи стада, всяко в отделна кошара, без общи интереси и стремеж за единение за съвместни действия. Свикнахме да се задоволяваме с малко. Смятате ли, че ей така, заради прищявка, на Запад ни смятат за хора втора ръка? Така се представяме. По този начин изглеждаме. И другите оценяват по достойнство нашето нищоправене. То най-вече намира изражение в играта, наречена курвачка, без извинение, в която сме се включили ниеплебса, помежду си. Но не смеем да придърпаме в нея измислената стара номенклатура и нейните нови производни.

 

Tel est le cas, Minke Това е положението, Минке!

 

Но какво стана в странитена активното, реалното християнствослед комунистическото робство? Пак същото, но не чак до там. Просто, с изключение на Югославия и Полша в началото и на Албания и Румъния, комунистическата власт не ги избиваше и малтретираше, както тук. Затова, а не поради друго, нямахме техните опити за избавление. Крайната жестокост на комунистите, родени в България, тяхната простащина и свръхпреданост на сталинизма, ни отредиха различна съдба. А днес общественото съзнание, доколкото изобщо съществува, е униформено тъпо, неподстригано, а остригано. И покрито с доброволно надянатата фуражка на нагаждачеството конформизма. Ето какво остана от онова домашно възпитание стихо, да не чуе някой“ и „учи, мама, за да не работиш“…

 

При социализма даже учението не беше вътрешна потребност, форма на духовно усъвършенстване. Дипломата, китапът бе по-важен от знанията. Проектираха по заповед, издадена откомунистическите мъдреци“ и спусната на раята за изпълнение. Строяха по същия начин. Като процесът на изграждане съдържаше неизбежното крадене, превърнало се в национален спорт. Гепене на материали, на жив труд, на… Ако днес мостовете се рушат, то е поради всичко това. В тях не е вградено най-важното сиво вещество. А техните веществени носещи конструкции са отслабени, понеже материалите за тях можете да откриете в домовете и вилите на големците от партията-майка. Градежите на неукия уста – майстор – Кольо Фичето отпреди век и половина са си на местата, още стоят.

 

И така, как продължи животът в споменатите странина активното, реалното християнствослед унгарското въстание от есента на 1956 година? Който следи настоящата поредица, е наясно: През 1967 година съветското ръководство разклати обстановката в Чехословакия от страх. Плашеше се от собствената си сянка и от надигащото се негодувание срещу социализмаеднопартийната военна диктатура на явните комунисти. Номенклатурата се опасяваше да не посегнат на имането й, натрупано с най-тежки престъпления. Западът наблюдаваше и тайно, задкулисно съдействаше. Моето доживотно огорчение и разочарование…

 

КГБ е въвеждалонелегалив Чехословакия тъкмо през Запада. Сякаш не са съществували контраразузнавателни централи от сорта на британската MI5, западногерманската BND, да не говорим за американските – NSA, FBI… Представящи се като западняци, от една страна нелегалите подбуждали хората към опозиционно, антисоциалистическо мислене. А от друга, слухтели и докладвали за настроенията сред народа.

 

Обаче СССР и неговият КГБ са имали и свои вътрешнинелегали“, които използвали ефективно не само за пряката цел – Пражката пролет и нейното потушаване. Но и като залог за бъдещото продължение на комунистическата власт, но под демократично прикритие. Другото е или комунистическа пропаганда, идваща както от Изток, така и от Запад. Или – плод на въображението на свръхмераклии, нямащи куража да признаят, че дългогодишните им мечти за свобода и правдини са мъртви и погребани в помията нанежните революции“, изтичаща в канализацията на историята.

 

Погледнете тази снимка. В обяснителния текст към нея е казано почти всичко. Но тя предизвиква още спомени и разсъждения.

 

Когато е направена, централният образ на нея – Вацлав Хавел, току-що е навършил 32 години. Онези, които не са забравили комунизма, ще потвърдят: твърде крехка възраст за властващата геронтофилия по време на соца. Но младостта не попречила нему да бъде не просто нашумял чехословашки драматург, а световно известен автор на пиеси, които доста театри на Запад поставят. Дали е само въпрос на изумителен талант? Не съм срещал чак такива суперлативи за творческите му изяви. Възможно е да съм допуснал пропуск

 

Младият Хавел пътува без ограничения в чужбина. От 1967 година датират посещенията му в САЩ. Там по свой начин преживява „лятото на любовта“ – кулминацията на хипи-движението. Както вече припомних в първата част на тази поредица, главният идеолог на хипарството беше еврейският поет Алън Гинзбърг. Каквото е имало да съобщя за него, вече съм го сторил. Сега е по-важно да обърнете взор към следващата снимка.

 

Както пееше Род Стюърт, “every picture tells a story” – „всяка снимка разказва една история“.[46] На тази е запечатан разговор между двама приятели. Вдясно е Алън Гинзбърг, а вляво – друг евреин, пръкнал се в Съединените щати, който нашумя особено силно през миналата година. А името му се превърна в пряпорец на много крайни левичари в родината му и в доста западноевропейски страни.

 

Неговото име е Бърни Сандърс. Той беше главният опонент на Хитлери Клинтън в кандидатпрезидентската кампания на Демократическата партия през 2016 година. Своевременно показах начина, по който се отказа от надпреварата и призова демократстващите да гласуват за нея. И как публиката в залата на Националната конференция на Демократическата партия го освирка и изпрати с дюдюкания.

 

Единственото, което прави чест на Бърни Сандърз е, че за разлика от останалите си съпартийци никога не е отричал своята принадлежност към крайната левица. От десетилетие сам се представя като социалист и убеден марксист. А връзката между него, хипитата и Вацлав Хавел открийте сами. Бог е постановил, че „няма нищо затулено, което не ще бъде разкрито, и затаено, дето не ще бъде научено.[47]

 

Ето какво беше разкрито и на бърза ръка – забравено.

 

Когато Вацлав Хавел умря, чух по телевизията жители на Прага да клатят глава, когато им казваха, че покойният президент е бил по-уважаван навън, отколкото в Чехия. Замириса, както се казва. Дали хората нямаха предвид неизвестни, укривани факти от биографията на първия демократичен чехословашки президент“, носещи се като мълва из страната? Понеже никой свестен човек не харесва агентите на комунистическите тайни служби и доверените лица на партийната номенклатура. Такива слухове ли караха чехите да изразяват своя скептицизъм, но прикрито, с намеци?

 

 

 

Други настояваха, че тъкмо наопаки, новият генсек ще заповяда

всички съветски дисиденти, заминали на Запад, да бъдат върнати

обратно и да ги осъдят, разбира се, на изпращане зад решетките[48]

 

 

 

 

 

Според политическия имигрант Петер Цибулка драматургът Вацлав Хавел е обслужвал чудесно интересите на комунистическата върхушка. Преди години той даде интервю пред Ян Малина, негов сънародник, също имигрант. То беше обнародвано в сайта на американския политически анализатор Джефри Найкуист, старши съдружник по политически науки във Вътрешноамериканския институт по философия, държавно управление и социални теории – неправителствена организация.[49] Винаги се питам: Кой финансира тези институции? Но нейсе…

 

Та във въпросното интервю Малина пита Цибулка:

 

Как виждате ролята на президента Вацлав Хавел в т. нар. кадифена революция?

 

Събеседникът му отговаря:

 

– Семейството на Хавел беше едно от най-богатите в Прага.[50] През Втората световна война те разчитаха на Gestapo и усърдно работеха за службата. През 1945 г., след поражението на нацистка Германия, фамилията на Хавел не беше обвинена в сътрудничество на нацистите. Смята се, че почти веднага всички те са започнали да сътрудничат на съветското военно разузнаване, а също така и на КГБ. В резултат на това бяха под защитата на комунистите. Самият Вацлав Хавел подписа с комунистическата StB[51] и на него гледаха като на напълно доверен кадър. До ден днешен комунистическата партия и тайната полиция не съжаляват за своето решение да вербуват Вацлав Хавел.

 

Можем ли да кажем, че речта, която президентът Хавел произнесе през деветдесетте пред Конгреса на САЩ, беше внимателно подготвена измама, основана на лъжи?

 

– Разбира се. Тогава Вацлав Хавел рече: „Ако искате да помогнете на Чехословакия, тогава трябва да помогнете на Съветския съюз.“ Мисля, че това отново е старата комунистическа стратегия. Те разбират, че Западна Европа вече е под тяхното непряко управление посредством комунистически агенти за влияние (включително и най-високопоставени национални лидери, които са под въздействието на Москва чрез тяхното членство в Социалистическия интернационал) – корумпирани и способни на компромиси политици. Западна Европа не е заплаха за Москва. Тъкмо обратното, Москва има силни позиции там. Сега това е очевидно, щом се вгледаме в отношенията между Западна Европа и Съединените щати. Понастоящем в повечето европейски страни няма желание за подкрепа на САЩ… Както съобщи The Guardian, през пролетта на миналата година [2002] е имало доставка на оръжия, която е тръгнала от Чешката република и е стигнала до Ирак. Що за люде ръководят чешкия военнопромишлен комплекс и защо Чешката република, като страна-членка на НАТО, изпраща оръжия на хора, които изцяло се противопоставят на Съединените щати?

 

Сигурен съм, че комунистите и техните тайни служби, свързани с Москва, никога не изгубиха нито една власт в Чешката републикаРъководните кръгове в Съединените щати бяха подвеждани да мислят, че Москва е била принудена да напусне своябившсателит в Централна и Източна Европа. Истината е тъкмо обратната. Вместо НАТО да марширува на Изток, Москва премести своите граници твърде близо до Запада. И сега има повече власт от всякога. Разбира се, Чешката република ще подкрепя САЩ посредством декларации и на думи; но делата на чешкото правителство винаги ще застрашават американските свободи и ценностиАко Америка продължава да взаимодейства с комунистически престъпници, както постъпва през последните 13 години, тя ще бъде победена и ще падне жертва на собствените си политически и икономически грешки.[52]

 

На това място интервюиращият прави кратко отклонение. В него уточнява, че заслепен от своя антикомунизъм, Петер Цибулка не вижда реалностите в тяхната пълнота. Той „не забелязва, че президентите Джордж Буш-старши, Бил Клинтън и Джордж Буш-младши знаеха добре за тази измама. Но имаха своите глобалистки причини да поддържат тази комунистическа лъжа. По време на управлението на Клинтън излезе на светло как при [президента] Хавел Чехословакия е пазила в тайна факта, че Русия разполага със стотици ракети със среден радиус на действие в подземни тунели в Чехословакия, както и в България. Нашият настоящ президент нито веднъж не повдигна темата и продължава да поддържа фалшивото прикритие на сътрудничеството с Русия.[53]

 

Махам с ръка и подминавам наивната дезинформираност на Петр Цибулка относно Запада и отношенията му със СССР и днешна Русия. Такава заблуда при толкова много информация днес?!… Освен, ако поведението му не е умишлено. Не ми се вярва. Но знае ли човек?…

 

Нямам предвид споменаването на съветски ядрени ракети, разположени у нас. И тази тема съм разчоплял – тук и в едноименното ми телевизионно предаване. Искам да кажа, че много хора не се опомнят, не желаят да узнаят цялата истина и тиражират конспиративни теории за почти несъществувала „вражда и противопоставяне между Изтока и Запада“. Мине не мине време, изръсват по някоя глупост заСтудена война“ и какви ли не небивалици.

 

Не се учудвам. Още през юношеските си години се самообучих да наблюдавам, да събирам информация и да мисля критично, разчепквайки фактите. За да стигна до истината.

 

Както не веднъж съм писал и говорил, цялата дандания с това „противопоставяне между двете системи“, беше пропагандна шумотевица. Но постигна своето. Винаги е така. Не случайно наричат телевизиите, радиостанциите и печатните издания средства за масова информация“. От тях се осведомявате. За мен те са мощно оръжие за промиване на мозъци и за всеобщо оглупяване не само на народните маси, но и на интелигенцията. Не сте ли се замисляли за причините, накарали комунистите – редови безпросветни тъпаци и простаци, поради което най-силно изпитващи чувство за превъзходство над останалите, наричаха интелигенцията народна“? Ако не сте, помислете. Може и да ви светне.

 

Колко пъти съм поставял въпроса: Защо Западът никога не осъди комунизма и извършителите на престъпленията по време на неговите тоталитарни режими? От много години знам отговора. А Владимир Путин говори за… „авторитарен капитализъм“! И е прав.[54]

 

Сега ще опитам да разясня вкратце. Дали ще успея, решете вие.

 

Най-общо отговорът гласи: Всички идеологии имат едни и същи родители. Техен баща е юдаизмът, ционизмът, а майка им е глупостта на народите.

 

Най-лесно е да не се съгласите. Така постъпват малките мозъчета, които, за капак, са и предубедени. Юдаизмът роди идеологиите на социализма, по-късно обърнал го в националсоциализъм. Но за да прикрие истинската му същност, обявяващ го с краткото нацизъм. Пак той се напъна и излюпи комунизма, фашизма, либерализма и неоконсерватизма с всички всевъзможни техни разновидности и отклонения. Какво друго, освен фашизъм, е маоизмъттоталитарния националкомунизъм? Обратното – крайният интернационализъм е намерил убежище в троцкизмахипотезата на Лейба Бронщейн за перманентната революция, която не допуска частна собственост. Израелските кибуци са плодовете на неговата болна мисъл. Самият Леон Троцки, както и всички останали болшевишки, комунистически вождове и номенклатурчици, бил силно привързан към парите и материалното.

 

Вижте и чуйте разказа за Бронщейн-Троцки на израелски равин, роден в СССР, който е и доктор по право – навярно по халака, античовечния юдейски религиозен закон.

 

 

 

 

 

 

 

Каквото и да ви говорят, както и да ви забърбучкват, знайте, че винаги става дума за пари. При властниците неизбежно. Издигат ги онези, които поръчват музиката на оркестрите от политици и въртят света на малкия си пръст.

 

Очаквано, съветско-израелският равин Михаил Финкел заобикаля Ротшилдови. На света не ще срещнете поне мъничко почтен и знаещ историк, който да не свързва Яков Шиф – всъщност в САЩ станал Джейкъб, съссветотобанкерско семейство. Във Франкфурт на Майн двете подли еврейски фамилии деляли обща къща. Шифови били потомци на дълга редица равини талмудисти. Дядото на ДжейкъбМозес Шиф, служел като търговец – брокер – в първата финансова къща на Ротшилдови.[55] Самият Джейкъб бил командирован зад Атлантика от Ротшилдови след края на Гражданската война там, през лятото на 1867 г.

 

Върнал се във Франкфурт заради погребението на баща си. Но през 1874 година Ротшилдови го проводили отново в Ню Йорк, където – според официалната версия – бил поканен на работа от Ейбрахъм Кун, съдружник в банката “Kuhn, Loeb & Company”, финансирана от… семейство Ротшилд.[56] След 1917 година фирмата била наречена „банката на болшевиките“. Тъй като Джейкъб Шиф не извадил от джоба си парите за издръжката и двадесетте милиона долара, които дал на Троцки. (По днешни оценки – около 2 милиарда сегашни долара.) Взел ги от банката по нареждане от Ротшилдови.[57] Преди това предоставил сходна по размер сума на Александър Керенски, всъщност Арон Кирбис, за Февруарската революция в Русия от 1917 г.[58] Още по-рано еврейските банкери разпалили Японско-Руската война, в която застанали срещу император Николай ІІ.

 

Шиф горещо се надяваше, че загубата на Русия в [Японско-Руската война]би трябвало да доведе до революция“ и до настаняването на правителство, което ще елиминира дискриминацията на евреите

 

Феликс [Варбург] и Шиф (заедно с техните приятели, еврейските банкери Джеймс Спейър и Хенри Голдман[59]) „застанаха зад еврейското антивоенно движение от името на настоящето (болшевишко) руско правителство, което снабдяваха с огромни суми.[60]

 

В броя на  “The New York Journal от 3 февруари 1949 г. коментаторът Чоли Никърбокър цитира Джон, американския внук на [Джейкъб] Шиф, да казва, че неговият дядо е дал около 20 милиона долара за триумфа на комунистите в РусияЗа да падне старият режим [в Русия] в ръцете на революционерите, които биха се съгласили в замяна на текуща финансова подкрепа да предоставят изгодни бизнес концесии и отстъпки в бъдеще, е имало големи финансови поощрения за фирми на Wall Street, като Kuhn, Loeb and Company, в която Шиф е бил старши съдружник.[61]

 

 

 

Един английски лорд се съгласи да работи за съветското разузнаване,

при това безплатно, даже се съгласи сам да плаща за това[62]

 

 

 

 

Две лета и половина преди да избухне Втората световна война, предусещайки как интернационалните еврейски банкери се готвят да я разпалят, професорът по философия и църковна история в Мисионерския колежСвети Дух“ в дъблинския квартал Кимидж, преподобният д-р Денис Фейхи, писал:

 

От 388 члена на революционното правителство, през октомври 1918 г. само 16 се оказаха действително руснаци. Всички останали бяха евреи с изключение на един негър. Много от тези евреи дойдоха от долната част на Ийст Сайд[63] в Ню Йорк.[64]

 

Не по-малка лъжа е и беглият разказ за репресиите на евреите“ в Руската империя. Още по време на царуването на император Александър ІІІ те получили много права, включителна да пътуват навсякъде. Именно тогава наченала първата алия преселението на хазарите в Палестина.

 

Император Николай ІІ направил евреите пълноправни граждани и платил за своя либерализъм не толкова с живота на своето семейство, колкото с поробването и разорението на родината си. В началото на двадесетото столетие почти цялата икономика, банково дело и търговия на Русия вече били окупирани от евреи.[65] Достатъчно е да припомня, че през Руско-Турската война от 1877-1878 година еврейското дружество „Хоровиц, Грегер, Когансключило договор с Генералния щаб на руската армия за осигуряване на снабдяването й. А след прогонването на отоманците ги заместило в събирането на десятъка от българите.[66]

 

Просто евреите лъжат. Правят го постоянно и на ангро на едро, и на дребно. Когато, както им изнася. В кръвта им е.

 

Има друго, което може да ви се стори маловажно, а е съществено. В откровенията на равин Миша той споменава, че Лейба Бронщейн не бил религиозен, не се интересувал от юдаизма, не познавал еврейския живот. Също – че не владеел идишгерманския диалект, на който говорели ашкеназките евреи, хазарите. Което е вярно само, ако го отнесем към ранната му младост, без да сме достатъчно сигурни. Когато заживял във Виена, там пребивавали още Зигмунд Фройд, Адолф Хитлер, Йосиф Сталин и Йосип Броз Тито. А Троцки се заел – защо ли – да учи идиш. И успял.

 

Американският изследовател на еврейството Джоузеф Недава, естествено чифут, осветлява събитията от онази епоха в Ню Йорк и в столицата на Австро-Унгария преди това:

 

Той [Троцки] скоро установи, че без да се запознае с Бундистката[67] литература, ще бъде в неблагоприятно положение. „Следователно той реши да се самообучи да чете на идиш. И не мина много време преди той да започне да чете литературата на Бунда на идиш.“

 

Намираме потвърждение на това и в интервю на Троцки, дадено на социалистическия вестник Jewish Daily Forward при пристигането му в Ню Йорк през януари 1917 г.[68] Троцки изразил своето съжаление, че не знае перфектно идиш. „Веднъж той даже подаде молба да учи идиш с цел да разбира еврейската революционна литература. Пак по същото време той имаше още по-голямо желание да усъвършенства иврит. Но за жалост, нямаше време за това. Затова неговото познание по иврит и идиш е далеч от задълбочено. Независимо от всичко, разбираше добре идиш.“

 

Един еврейски журналист, който познаваше Троцки от периода на неговия престой във Виена („където той обичайно всеки ден играеше шах с барон Ротшилд в кафене „Централ“, а понякога и в кафене Arkaden,[69] за да прочете вестниците там“) е още по-твърд по темата за идиша: „Той (Троцки) знаеше идиш. И ако по-късно в своята автобиография се преструваше, че не знае нищо за евреите и юдаизма, то това не е нищо друго, освен явна лъжа. Той, който години наред посещаваше кафе „Безистена“, най-накрая трябва да е изпедепсал тези неща до съвършенство. Най-използваният език в кафенето – освен виенския немскибеше идиш.[70]

 

Защо смятам, че току-що изложеното е важно? По доста съществената поне за мен причина, че евреите лъжат по принцип, по рождение, от люлката. Не случайно на английски език глаголната форма на думата за евреин – “Jew”, означаваизмамвам“, „мамя“, „лъжа“![71] Даже в официалните речници отново взеха да се срещат следните синоними на тази дума като съществително: “Jewлихвар, скъперник, кожодер.[72]

 

По сходен начин изопачават или направо пренаписват биографите на Техните агенти дисидентите, да речем. Не само на Вацлав Хавел. В което предстои да се уверите, ако продължите да четете с отворено съзнание.

 

Що се отнася до фашизма, освен че бил еврейско творение, той представлявал по-напреднала фаза на предходните идеологеми. Фашизмът е тоталитарен олигархичен комунизъм, осигуряващ предимство на корпорациите. За разлика от социализма под властта на комунистите, който гарантираше царуването на партийната върхушканоменклатурата или „новата класа“, както я нарече комунистът Милован Джилас, познавал системата от нейната най-дълбока вътрешност.

 

Фактически фашизмът е ранна форма на съвременната корпоратокрациягосподството на олигархията, сляла огромните си богатства и своето икономическо надмощие с политическата власт. Какво друго представлява съвременният Запад, начело със САЩ? Чиста проба фашизъмкомунизъм, криещ се зад псевдодемократична демагогия. Робовладелски строй, който е далеч по-перфиден от оригинала или от компартийните диктатури след 1917 година.

 

Американската историчка Сюзан Цукоти, еврейка, която страстно защитава измаматахолокост“, признава, че:

 

Участието на евреите в италианския фашизъм не е изненадващо. С изключение на доста в Рим, повечето евреи в Италия били представители на солидната средна класа и участвали в антиработническото движениеЕвреите се чувствали по-удобно във фашисткото антицърковно движение, което запази част от първоначалния радикализъм, отколкото в консервативните католически фракции. Очевидно не всички, но повечето евреи от сред­ната класа били фашисти, далеч по-многобройни и по-предани, отколкото повечето неевреи.[73]

 

Друга и то уважавана еврейска авторка Хана Аренд доуточнява:

 

Едва ли имаше еврейско семейство [в Италия], без поне един член на фашистката партия. Тъй като… евреите, както останалите италианци, в продължение на двайсет години се тълпяха във фашисткото движение. Понеже добрите административни длъжности бяха достъпни единствено за негови членове.[74]

 

Неколцина евреи бяха сред най-близките съветници на Мусолини.[75]

 

Що за фигури влизали в правителствата на дучето? Негов министър на финансите бил Гуидо Юнг. Алберт Луци командвал фашистката милиция, а Джорджо дел Веки от фашистката партия бил ректор на Университета на Рим. И тримата били… евреи![76]

 

Сред най-високопоставени дейци на фашизма в Италия били евреите Алдо Финци – заместник-министър на вътрешните работи и член на Първия фашистки съвет, Данте Алмани – заместник-началник на полицията, Маурицио Рава – генерал във фашистката милиция. Да не споменавам, че еврейската любовница на Мусолини, вече познатата ви Маргерита Сарфати, била главна редакторка на месечното списание на фашистката партия.[77] Наричали я „еврейската майка на фашизма“.[78] Защото, произлязлата от богато еврейско семейство съветничка на дуче Маргерита Грасини, която на осемнадесетгодишна възраст се оженила за доста по-възрастния от нея юрист Чезаре Сарфати, до голяма степен помогнала при оформянето на идеологията на фашизма.

 

Да добавя, че и друга прекалено интимна приятелка на дучетоАнджелика Балабаноф, била еврейка от Русия. За нея се знае, че била доста „палава“. Имала връзки с най-изтъкнатите болшевики, включително с Ленин. Според твърдения на съвременници, през годините различни евреи повлияли върху дон Бенито, за да се откъсне от своите социалистически убеждения и да прегърне национализма и мерака към експанзия на Италия. Споменават се Г. Пантремоли, Е. Ярах, Е. Йона и Ч. Сарафати.

 

Петима евреи изпъквали сред основателите на бойните фашии.[79]

 

Даже личният зъболекар на Мусолини, д-р Пиперно, бил ортодоксален евреин.[80]

 

Американският равин Хари Уетън проповядва:

 

Трябва да се подготвим да живеем в условията на държавен капитализъм и да бъдем управлявани от фашисти

 

Фашизмът е политическата форма на капитализма, а това ще рече началото на социализма. В продължение на почти цял век социалистите искаха правителството да притежава и да контролира земята и средствата за производство и разпределение. Но социалистите не проумяха, че това означава държавен капитализъм и фашизъм. И сега, когато виждат реализиран своя идеал, не го разпознават и го ненавиждат.[81] (Вижте илюстрацията.)

 

Не бива да спирам до тук.

 

 

 

Съветската практика при Сталин предаде първоначалната идея

и установи в Съветския съюз разновидност на фашизма[82]

 

 

 

 

Нека ви разкрия една тайна: Нацизмът не е нищо друго, освен имитация и извращение на марксизма“, продължил равинът Уетън, изследовател на съвременните идеологии. – „В нацизма не съществува нищо, което да не е заимствано от марксизма. Изследвайте Хитлеровата антимарксистка библия – “Mein Kampf”, прочетете я внимателно и какво ще откриете? Ще откриете, че Хитлер е възприел принципите, идеите, политиката и методите на марксизма. Хитлеровата Националсоциалистическа партия беше създадена по образец на Комунистическата партия на Съветска Русия, а двете бяха сформирани съгласно идеите на марксизма.[83]

 

Още в началото на 1939 година Уетън прогнозирал и пропагандирал:

 

Всичко, което е необходимо, та в тази страна държавният капитализъм и фашизмът да бъдат напълно наложени, е национално извънредно положение или война. Веднъж щом дойде такова национално извънредно положение или война, неизменно в близкото бъдеще в тази страна ще имаме държавен капитализъм и фашизъм, които наблюдаваме в Съветска Русия или нацистка Германия. В тази страна правителството вече е подготвило пълен план за мобилизация на промишлеността и на работническата класа, и за тяхното използване под контрола на държавата.

 

Веднъж щом държавният капитализъм и фашизмът са били установени в тази страна, те ще останат солидни през предстоящия дълъг период. Тъй като държавният капитализъм, както ще се убедим, трябва да изпълни велика историческа функция. Следователно повече не бива да се забавляваме с илюзията, че можем да регенерираме частния капитализъм и неговите илюзии. Вместо това сме длъжни да се подготвим да живеем в условията на държавен капитализъм и да бъдем управлявани от фашизма.

 

Това налага промяна на идеите, смяна на философията, и подмяна на начина на живот. Но – леле-мале – това е много трудно! От тук – ние се борим срещу тази неизбежна необходимост. Но можем ли да се борим успешно с една историческа необходимост? Онези, които се борят срещу историята, биват унищожавани от нея. Това е световната ситуация, пред която човечеството е изправено.[84]

 

Равинът Уетън е писал за САЩ. Оттогава те преминаха през множество войни, но през шест големи: Втората световна, Корейската, Виетнамската, Афганистанската и Иракските. Тоест, „националното извънредно положениее отминал етап. Страната живее в епохата на корпоратокрациятадържавния капитализъм, фашизма – наречете системата, както желаете. Но, ако се интересувате достатъчно, четете, търсите истината, неизбежно ще стигнете до следното:

 

Комунистическата душа е душата на юдаизма. Оттук следва, че както в Руската революция триумфът на комунизма беше триумф на юдаизма, точно така юдаизмът ще триумфира с триумфа на фашизмаКомунистите са марксисти, болшевики, интернационалисти, евреи, врагове на арийците и на тяхната култура. Съветска Русия се управлява от евреи и варвари, които не са способни да създават култура. В такъв случай ето я първата стъпка в Програмата: Евреите трябва да се спогодят с нацистка Германия, фашистка Италия и фашизма като цяло.[85]

 

Натам са се устремили не само САЩизповядващи глобализма, днешния евфемизъм на интернационализма, изпълняващи ролята на световен милиционер, но и останалите нецивилизовани държави в Европа, Азия, Австралия и Америка. Точно така, правилно сте разбрали нецивилизовани. Те са оглавявани от представители на интернационалната юдео-комунистическа мафия. Водят ги политически гангстери, изтребващи милиони хора, унищожаващи природата, причиняващи трудно преодолими мъки на народи и на своите граждани.

 

Съвсем наскоро английска журналистка зададе въпроса:

 

След Вегас защо все още се отнасяме към САЩ като към цивилизована държава?[86] (Вижте илюстрацията.)

 

Късно и неправилно формулиран въпрос. В Лас Вегас набедиха едного за убийството на 58 души, раняването на повече от 500 други. Невъзможна мисия засамотен вълк“, за какъвто го обявиха. И затова го самоубиха, за да няма свидетели.

 

Това ни е познато, знаем го. Подобен тип „будни съвестие трябвало да задават тези въпроси още след Първата и Втората световна война. Нека не бъда краен – поне след Виетнамската. Когато Ърнест Хемингуей, Скот Ф. Фицджералд и останалите от „изгубеното поколениеопитали да сторят това, ги напазарували. Като Троцки, който имал вродена склонност към продажност.

 

Навсякъде липсва истинска съвест. Хора, които да изнасят историческите факти и да показват ставащите днес събития такива, каквито са били и се случват. Затварят устите на честните – със сила, като врати на москвич.

 

Западът не беше поразен от тоталитарната практика на социалистическата и комунистическата идеология. През част от него премина тайфунът на фашизма и националсоциализма. И си отиде. Политико-икономическитеметеоролозиму бяха отредили толкова дълго бушуване, колкото им беше необходимо. Комунизмът е Тяхната крайна цел.

 

Във Франция нямат представа от реалния социализъм. Отървали са ги на косъм от него. Същов Италия, Гърция, Австрия. Аха… Тези страни са понесли тегобите на националсоциализма и фашизма. Също – Белгия, Норвегия, Холандия

 

Единствено Германия преминала през дветенационал- и инетрнационалсоциализма. През второтокомунистическата диктатура – само източната й половина. Жителите на западната все така не проумяват какво е ставало на изток от река Одер. И отказват да чуят и осмислят справедливите оплаквания на бившите гедерманци. Повечето жалванията са основателни. Аргументът, че ФРГ е платила високата цена на обединението е обезсилен отдавна. А изкривяванията в икономическия и обществения на Изток водят до други в съзнанието на хората.

 

Ще се повторя, но преди няколко години гледах документален филм по темата за невъздадената справедливост в някогашната ГДР, показан по телевизия “DWDeutche Welle”. В него хора, пострадали от репресиите на комунистическия режим изплакваха болката си. Тя е идентична с нашата никой от комунистическите касапи от партията и Stasi не е бил наказан за извършените зверства. Политическите затворници – много по-малко на брой от тукашните, особено по относителен дял – на глава от населението, не са получили справедливост. Към тях се отнасят с почти същото пренебрежение, както във времената на ГДР. Все така са лишавани от достъп до свястна работа, до важни държавни длъжности.

 

Докато старите комунисти и техните наследници правят кариери в новите демократичниусловия. Дори в Холивуд песни за тях пеят! Своеобразен Еверест на цинизма, подлостта и обидното отношение към милиони българижертви на комунизма, и най-вече към мъчениците на режима, е тазгодишната документална лента „Анжел Вагенщайн: Изкуството е оръжие“ – “Angel Wagenstein: Art Is a Weapon”. Тя е дело на еврейската режисьорка и американска при това, comrade Андреа Саймън. Представлява апология на един от комунистическите терористи, вдигнал оръжие срещу законната демократична власт у нас.

 

По семейна традиция, наследствено поставилият се в услуга на съветската власт червен фашист и убиец Вагенщайн е изобразен като икона наантифашизма“?! Във филма той не е представен, какъвто епрестъпник, разбойник. Даже неговото всеизвестно сътрудничество с източногерманската фашистка политическа милиция Stasi е спестено. Но не и близостта му с нейния Führer, еврейския сатрап Маркус Волф.  Може би това е повод за гордост?

 

Тукашният болшевишки касапин се е оказал приятел само с брат Маркус Волф. Брат му Конрад, режисьор на игралния филм „Звезди“ от 1959 година, заснет по сценарий на Анжел Вагенщайн, е пропуснат. Тази също пропагандна болшевишка кинотворба беше произведена в източногерманската киностудия DEFA. Отгоре на всичко я наградиха на… кинофестивала в Кан в „демократичнатаФренска република?!

 

Поздравявайки автора на следващия цитат, не мога да се въздържа да насоча вниманието ви към истината, а не към нейната обратна страна, застъпена в прокомунистическата холивудска продукция, финансирана от интернационални еврейски организации и от DEFA Film Library. Това е германски киноархив, носещ името на зловещата киностудия на ГДР!

 

Почти всички приписват на Хитлеровия министър на пропагандата, четвърт евреина д-р Йозеф Гьобелс, репликата:

 

Лъжа, изречена сто пъти, става истина.

 

Сами влизат в капана на тази своеобразна максима. Нацистът е усвоил ефектната фраза от един от своите политически преподаватели, полуевреина, другаря Владимир Илич Улянов, внук на Мовше Бланк. Тъкмо товарищ Ленин заявил:

 

Една лъжа, повтаряна достатъчно често, става истина.[87]

 

Когото и да попитате, ще ви „обясни“, че това е формулировка на Гьобелс.

 

 

 

И на Запад ковачите на пропагандата използват Лениновата технология,

за да правят от лъжата „истина“[88]

 

 

 

 

Припомням мотото на един от броевете на американското списание за консервативно мислещи хора „Контакт“. То гласи:

 

И ще узнаете истината, и истината ще ви подлуди. Сега, когато вече сте луди, нека ги забием!“ (Вижте илюстрацията.)

 

Да ги започваме

 

Ето я историческата правда за пълния с измами американски филм за убиеца Анжел Вагенщайн, която бива изтривана вбезцензурнатачалгарска Номенклатурия. Обратно – и на Запад тиражират лъжите като истина! Съществуват технологии за това. Като теория пропагандата се пръкнала в САЩ, не в СССР

 

Но какво е намерението на този филм? Защо е направен? Филмът ни представя герой при залез и внушава по равно милост и възхита. Виждаме образа на един честен и хуманен, екстраординерен и опърничав човек от изключителен мащаб, от дете прегърнал лявата идея от баща си и вярвал в нея през всичките превратности на пътя си заради идеалите на добротата, солидарността, братството, взаимопомощта и свободата.

 

В началото А. Вагенщайн е показан като партизанин-антифашист. Филмът споделя гордостта му от подпалването на немски склад с кожуси за московския фронт. Героят се е борил, бил е осъден на смърт, бил е изтезаван, спасил се е по чудо. Постепенно от праволинеен комунист е израснал до неконвенционален творец, чиито филми са забранявани, и до критичен ляв мислител, току изключван от партията. По-сложният му поглед ревизира клишетата на правоверността и се бори срещу бюрократизирането на една светла идея от системата. Въобще творец от романтически тип, прегърнал дълга да поставя въпроси. [Но не отказал званието „активен борец против фашизма и капитализма първа степен“ и вървящата всеки месец с него народна пенсия в максимален размер.] И станал неудобният за всяка система: „съмнителен евреин“ за комунизма, „гаден комунистза демокрацията, по думите на Бенвенисти, в последна сметка се превръща в сприхаво старче за партията-столетница след соц-ъплифтинга ѝ.

 

В последна сметка А. Вагенщайн ни е представен като жив следовник на Маркс, койтокато самия Марксне може да бъде марксист“, но вечно ще брани правото на лявото. И ще критикува недостига на свобода колективна, индивидуална, творческа, интелектуална. [Което никога не става.]

 

Познавам авторката. Две години тя учи български, за да може да разговаря с Джеки. Помагах с преводи. Предупреждавах я, че А. Вагенщайн е дотам противоречива в страната си фигура, че филм, който го героизира, може да се разбере превратно. Виждам, че не ме е послушала

 

Заглавието на филма Angel Wagenstein: Art is A Weapon („Изкуството е оръжие“) е последвано от следната ударна статистика: 94 години, 52 филма, 3 революции. Дори ако А. Вагенщайн някак наистина е направил 52 филма, сметката с революциите би излязла само, ако филмът в умопомрачение припише революционно достойнство на фашизма. [Кой фашизъм? У нас наистина имаше фашизъм – от 9 септември 1944 година до лятото на 1990 г.]

 

Малко по-късно А. Вагенщайн говори пред комунистическо сборище на Бузлуджа. Думите му са: „За един по-добър и по-човечен свят с ново политическо действие действие, с нова вяра и нов храм“. Западният зрител ще научи, че той е казал: We demand a new world, a new political morality a new political morality, a new temple and a new faith. Остава загадка как действието се е превърнало в морал.

 

Тези начални дребни жестове на подмяна са показателни за филма на Саймън: във волята си да монументализира човешкото, твърде човешкото у Вагенщайн, филмът понякога страни от истината и търси естетически оправдания за това. А когато естетическото полага сладък филм връз политическите и ценностните внушения на една творба, когато красотата опитомява документалността, това усъмнява относно подбудите. И ефектите.

 

Докато петолъчката се превръща в експонат в Музея на социализма, зад кадър тече гласът на Вагенщайн, който фаталистично мъдрува, че никой не знае изхода на една революция. Веднага след това става ясно, че той всъщност го знае: „Защото гибелта на революциите е закодирана вътре в самите тях. Те са родени, за да умрат“. Междувременно звездата от музея се превръща в друга една – над разпадащата се бузлуджанска сграда, прилична на катастрофирала летяща чиния. [Както съм споделял, проектантът й, любимецът на ЦК на БКП архитект Георги Стоилов – такъв беше и Лозан Лозанов, бащата на бившия шеф на СЕМ, крупен крадец, настоящ телевизионен водещ с малко име „доцент“ – е откраднал силуета от почти същата холандска сграда, построена десетилетия по-рано.]

 

Зрителят не разбира кога Вагенщайн е узрял за поизносената диалектика за отложената в революционните гени суисидалност. Нито пък ще научи кога е осъзнал, че надеждите на лидери като Горбачов са напразни: „Те си мислеха, че могат нещо да спасят. То беше неспасяемо, защо? Защото вътре в недрата на самите комунистически партии зрееше това нещо“.

 

Второто прозрение ще да го е навестило след 1989-а. В словото си на митинга пред храм-паметника „Александър Невскина 18 ноември 1989не на 10, както филмът посочва) А. Вагенщайн се кълне в Горбачов, докато разпознава и Тянан Мън, и Берлинската стена като зловещи и срамни комунистически престъпления. В следващия кадър от революционната метежност няма и следа, останал е само Горбачов: А. Вагенщайн вече е прегърнал партийната задача за запазване на властта.

 

Към края филмът повтаря същата секвенция по-разгърнато, за да внуши: Вагенщайновата биография потвърждава самоубийствеността на революциите по силата на човешкия фактор в тях. Партийните елити стават контрареволюционни, без да сдават властта, съвсем по Маркс-Ленин. Впрочем още на паметната среща на 12-те интелектуалци с Митеран през януари 1989сценаристът отрича да е дисидент, защото никога не бил отричал изцяло системата.

 

Изглежда Вагенщайн винаги е бил радетел за умереното обуржоазяване на комунистическите елити, а то пък се оказва в основата на прословутата партийна суисидалност. В този смисъл предполагаемият провал на революциите се оказва в сговор с амбициите и дефицитите на самия А. Вагенщайн. Във филма неколкократно се поставя въпросът за твореца и властта, за това дали и доколко е възможна творческата свобода при репресивни режими.

 

Във връзка с филма „Гойя“, чийто сценарист е Вагенщайн, но и предвид сложните игри на сценариста с комунистическата власт през годините, филмът се пита за цената на конформизма, за възможните духовни, социални и културни печалби от него. Филмът внушава разбиране и респект към определени форми на опортюнизъм и конформизъм, които са цената за отвоюваното право да се изричат, ако и иносказателно, истини. Ключов тук е коментарът на Лиз Франк, която прозорливо забелязва, че западната представа за източния интелектуалец-дисидент е семпло излята по модела на най-големитеМилош, Бродскии пренебрегва средния ешелон талантливи творци, които не са чужди на опортюнизма и конформизма, докато по езоповски вършат своята критическа работа.

 

Показателно Вагенщайн е избрал Езоп за сценарий, предвидил по думите му руската инвазия в Чехословакия. Така филмът намеква за опортюнизма на своя герой, за умния му и полезен конформизъм спрямо комунистическата власт, украсяван от калкулирани жестове на свободомислие и критична откритост спрямо системата. От революционер терорист, партизанин, войн на партията Вагенщайн логично се превръща в опортюнист с езоповски език.

 

Ако филмът беше посмял да превърне А. Вагенщайн във фигура на твореца-опортюнист, който играе с властта, за да я надиграе, този филм би станал събитие. Вместо това филмът загатва за тази перспектива, но я изоставя в името на един елеен юбилеен образ. Защо му е на филма да проиграва големия си шанс? Може би поради неговия собствен опортюнизъм. Конформизмът без друго не е запазена марка на комунизма. Базата на парите и приобщаващото общностно припознаване ще да упражняват познатия марксистки ефект напривикване“, на интерпелация на надстройката, част от която е и собственото творение.Творбата на Саймън ни се явява поучително тенденциозна. Какво обаче упълномощава авторката да премълчава и подменя?

 

 

 

Истината е най-големият враг на комунизма

 

 

 

 

По някое време А. Вагенщайн се оплаква от жестокостта на фашистката полиция. Говори от опит: през 1943 е заловен и осъден на смърт зарадисаботаж, терористична дейност и убийство“. Филмът и показва, и изговаря присъдата. Вместо да я коментира, Вагенщайн обобщава леснината, с която били издавани смъртни присъди тогава. Всъщност Вагенщайн е заловен след опит за обир на лихвар за нуждите на отряда“. В резултат на тозиопитобектът на грабежа е убит, а А. Вагенщайносъден за този терористичен акт, наказван тогава със смърт. Според А. Вагенщайн Вапцаров бил осъден на смърт заради поезията си. Всъщност именно защото не е припознат като поет, Вапцаров също е съден на общо основание като терорист.

 

Малко по-късно А. Вагенщайн признава, че първоначално разбирал киното като пропаганда. С това обяснява сценариите си за филмите „Тревога“ и „Септемврийци“, но сигурно намеква и за една по-ранна своя кино-работа: съучастието му в клеветническото фабрикуване на доказателства за нуждите на процеса срещу Никола Петков, предназначени дадокажат“, че е английски шпионин. В резултат на това Петков е обесен, а А. Вагенщайн получава държавна подкрепа да учи кино в московския ВГИК.

 

Филмът спестява и двете убийства, приписвани на сценариста. Той коментира изтезанията и присъдата на Вагенщайн, но пропуска да спомене тези на Никола Петков. На мътния период след 9 септември, когато страната от демокрация се превръща в комунистическа диктатура, филмът отрежда едно изречение. В него Вагенщайн споделя възторга си от новата власт, която, при все разрухата и глада, го била изпратила да учи в Москва.

 

Така филмът е едностранчив и по отношение на българската история: не споменава нищо нито за комунистическия терор след 9 септември, за фабрикуваните процеси или за разстрелите без съд и присъда, нито за ролята на БСП в процеса на първоначалното преразпределение на властта и капитала след 10 ноември. Филмът илюстрира втория период чрез реч на Вагенщайн, соц-депутат на статуквото, в която той изповядва, че се чувства в „абсурдна пиеса, достойна за Кафка“ (не е известно Кафка да е писал пиеси). [Вагенщайн е смятан за „голям български писател“. А в най-добрата си творба според мен – новерата „Портрет на моя двойник“, Георги Марков характеризира тези възвеличани „творци“ по следния начин: „Аз съм като голям български писател – не чета нищо.“] Скоро след това Вагенщайн завинаги се оттегля от политиката и се отдава на литературна дейност.

 

Сигурно тези премълчавания и подмени биха били по-малко озадачаващи, ако филмът не се умиляваше дотам от маниакалното его и безмерния нарцисъм на протагониста си. Бил участвал в строежа на Мост №1 и тунел № 1. Притежавал диплома № 1 от ВГИК като първия завършил я чужденец. Бил един от първите свидетели на депортацията на евреите от Беломорска и Одринска Тракия. От Банско започвало съпротивителното движение в България и той бил партизанин от този окръг.

 

По повод на Септемврийското въстание сценаристът изрича следното: „Ако нещо от тази революция остана, това е моята дипломна работа в Москва: аз завърших висшето си образование с един сценарий за това въстание“. А на авторката на филма предлагагениалната си идеяфилмът ѝ за него да се състои в това как той чете в кадър един от романите си глава по глава. Според него едничкият фактор за спасяването на българските евреи бил натискът върху властта от страна на широките народни маси, мобилизирани от антифашистката съпротива. Няма църква, няма ги 43-мата парламентаристи, подписали писмото до Филов по инициатива на Димитър Пешев, няма я кюстендилската делегация до последния. Не че Вагенщайн принципно ненавижда елитите, към които винаги се е числял. В случая бащата на сценариста е оказал конспиративна помощотдолуна евреи отвъзстановенитебългарски земи, преди те да бъдат окончателно депортирани. И историята бива пренаписана.

 

Впрочем Вагенщайн може би действително е първият българин [?!], изрекъл публично, че българите не са спасиливсички свои евреи“, защото са предали онези от Беломорска Тракия и Македония. Вагенщайн е направил това чрезЗвезди“, филм на Конрад Волф, награден в Кан, забранен в България и удивително добър за неубедителния си сценарий. Конрад Волф, впрочем наполовина евреин, сигурно се е забавлявал с това как еврейката обижда немците на вълци“. Още по-забавна е обаче асоциацията с плъховете.

 

Попитан за периодичните изключвания от партията, последвани от възстановявания, А. Вагенщайн преразказва история отМалкия принц“ на Екзюпери. Един цар всяка вечер осъждал на смърт една мишка, която гризяла кашкавалената му планета, но на сутринта отменял присъдата, защото „она у нас одна!“. Сравнението с неповторимата недосегаема мишка, гризяща планетата изотвътре, събужда любопитство относно отношенията между А. Вагенщайн, Конрад Волф и брат му Маркус, страховития шеф на ЩАЗИ.

 

Филмът, уви, се задоволява само да спомене Маркус, когото характеризира като „легендарния разузнавач“. Какво е онова, което кара филма да вижда А. Вагенщайн като легендарен герой вместо като съучастник в убийства, мъчения и преследвания на хора? Е ли това лява слепота спрямо революционния терор? Ако филмът демонстрираше просто обич, привързаност и милост към своя герой, това би било простимо. Но след толкова премълчано относно Вагенщайн, внезапната героизация на сатрапа Волф в контекста на „Звезди“, този ярък филм за еврейския геноцид, разкрива мотивация, която отива отвъд лявото и се прибира у дома в лоното на еврейството.

 

Точно това прибиране се случва след 1991 и със самия А. Вагенщайн. Нападнат публично заради Никола Петков и станал неудобен за партията си, Вагенщайн, „омерзен“, напуска политиката и предприема познатото регресивно прибиране в произхода. Оттогава пише мемоарни романи на еврейска тематика. Въпреки наградите си у нас, романите са останали неразпознати от критика и публика. Оказват се обаче преведени на внушителен брой езици и носители на три международни награди. Така под интернационализма на лявото започва да прозира глобалната еврейска солидарност, чийто венец е и този филм.

 

Под лявото, българското и личното филмът е откровен жест на ционистки културен супрематизъм, който единствен може даоправдае“ всички жестове на опрощаване и спестяване на истината. Ако на лицевата страна се четат думите на един анахроничен ляв утопизъм, мастилото, както гласи един от обикнатите от филма Вагенщайнови образи, пробива от обратната страна, за да разкрие мрежата на световната еврейска солидарност. Този американски филм би бил невъзможен, ако героят му беше просто българин със същите качества, постижения и заслуги. Уви, само един избран народ е способен дотам да цени индивидите си.[89]

 

Статията, провъзгласена за „антисемитска“, е била изтрита по настояване на еврейската масонска ложаКармел“, основана преди век и половина в Съветските американски щати.[90] Нейно подразделение е клеветническата организация „Бней Брит“ – наследници на завета – може би на хазарския. На свой ред тя разполага с терористичното подразделение Антиклеветническа лига, което е смятано в САЩ за еврейско Gestapo. Нали оригиналът също бил еврейски?

 

Тукашните членове на еврейската масонска ложаКармелса наследници на онези комунистически терористи, които, редом с уж нашенски комунисти, земеделци, социалдемократи и военни, избиха българския елит и съсипаха държавата ни.

 

В холивудското идеологизирано извращение на действителността участват мерзавците Стефан Данаилов, комунистическият ционист Максим Бенвенисти, някои си Антонина Ковачева, Мария Тодорова, Мариана Вълканова… А продукцията освен, че e била представена на еврейски фестивал в Ню Йорк, е пропагандирана от тамошен еврейски музей![91] Забелязахте ли, че типично по комунистически в заглавието си пропагандният филм съдържа военщина, намек за убийство. За комунягите и евреите, което е едно и също, „изкуството е оръжие“!

 

Едно от най-печалните обстоятелства е, че членове на Германската националсоциалистическа работническа партия, издигнали се в редиците на Германската единна социалистическа партия – единствената управляваща в Германската демократична република, са продължили своя възход и в обединена Германия. Достатъчно е да погледнем към Канцлерството в Берлин, нали, за да се уверим колко горчива е тази истина.

 

Нима тук е различно? От септември 1944 година до мига, в който четете настоящите редове, комунистите нито веднъж не са изпуснали властта. Когато тя беше в ръцете на други, привидно некомунисти, всичко представляваше цинична мимикрия. Филип Димитров е наследник на активни борци кръвожадни убийци, изверги, от Пазарджишко. Казват, че са скрили досието му на доносник, съдържател на явочна квартира. При Иван Костов нещата са същите. С още по-тежката разлика, че той сам е кандидатствал и е бил одобрен за прием в БКП. Произлиза от семейство на шумкарски ятаци – все членове на партията. В допълнение – публична тайна е, че е съветски агент.

 

Няма да продължавам с Б.Б. и останалите – така наречените президенти – компартийни ратаи, нищожества, червени боклуци.

 

Е, каквото и да приказваме, с изключение на Германия, Западът не преживя толкова мащабна измама и лицемерие. И там нацисти неочаквано саизгрявалина необичайно високи постове. Например колаборационистът с нацистите Франсоа Митеран социалист, беше френски държавен глава общо 14 години. Създателят на съвременния германски шпионаж –  Bundesnachrichtendienst или BND[92] –  Райнхард Гелен е бил генерал от SS. Мога да посоча доста други примери. Съветите също прибрали не малко учени в нацистки униформи. Такъв бил резултатът от Втората световна война.

 

Както посочи британският журналист и евреин Чарлз Хайъм:

 

Нюрнбергските процеси успешно погребаха истината за отношенията вБратството

 

За успокоение на „БратствотоГьоринг и Химлер се самоубиха, отнасяйки със себе си тайната… Останалите от конспираторите изкараха целия отреден им свише цикъл. Онези, които се опълчиха срещу „Братството“, не бяха такива късметлии… Докато оцелелите фигури вБратствотоизплуваха отново, помагайки за формиране на технологията на следвоенното устройство, осмелилите се да разкрият гадостите им, бяха ликвидирани.

 

Водачите на „Братството“, които умряха, можеха да спят спокойно в мрачните си гробове. Тъй като техните намерения бяха доведени до край.[93]

 

Доста по-късно, в самото навечерие на отдавна планираните отБратствотопромени, самоубиха и най-пазения човек на планетата – Рудолф Хес. За да не остане надежден, достоверен свидетел

 

 

 

Комунизмът беше усъвършенстван в нацистка Германия;

там политическата власт погълна всички сфери

на живота – от икономиката

до религията, от технологията до душата[94]

 

 

 

 

Да, тежка несправедливост. Обаче, докато тук комунистите ни мачкаха, съсипвайки всичко в страната, западните народи се трудеха и напредваха. От средата на шейсетте – до такава степен, че и сега, ако перифразираме стария виц от соца, срещу тях да вървим, пак няма да ги стигнем. Още повече, че се движим и доста встраниНашата единствено възможна съпротива беше пасивното, невидимото противопоставяне на систематанеработене, което отгледа поколения ленивци, крадене, превърнато в национален спорт. Може ли някой със съвест да отрече това?

 

Не всичко на Запад беше наред донякъде имаше свобода, демокрация, справедливост, равни права и възможности за всички, искащи да прогресират с качествата и трудолюбието си. Само заблудени като нас – хората от девствения откъм сведения Изток, можеха да си въобразят, че понеже от там струеше блясък, всичко беше покрито със злато. Не, винаги и навсякъде е имало дефекти.

 

Обаче западните жители не бяха потопени в атмосферата на постоянното насилие и подозрителност, на вменяване на вина за неизвършени престъпления и заради стремеж към изконни човешки правдини. Нито ботушът на комунистите ги прегази, нито бичът в челичените юмруци на репресивните им органи някога плющя върху техните гърбове. Като изключим САЩ и Британия, след Втората световна война на Запад нямаше трудови лагери, близки до концентрационните, и робски труд.

 

Хората помнеха германската окупация. Колкото и възпитани да са били нацистките военни, независимо от вежливото им отношение към народите на завладените от тях страни, те са били нежелани гости в тях нашественици. Пък и да не се лъжем – насилието е същността на всяка война. Освен това винаги се намират и изверги.

 

От друга страна, още от двайсетте години интернационалното Братство е полагало усилия за промиването на масовото съзнание чрез пропагандата. Самото явление е западна, а не източна комунистическа измислица. Както констатира след дългогодишното си пребиваване на Запад съветският философ Александър Зиновиев:

 

Един западен жител е бил подложен на по-голямо промиване на мозъка от един съветски гражданин изобщо някога през епохата на комунистическата пропаганда.[95]

 

Това е напълно вярно. Даже днес е така. Преди дни млад британски коментатор, за когото съм признавал, че го ценя донякъде, заключи:

 

Повече не можем да се преструваме, че британските медии са безпристрастни.[96]

 

Можем да заменим последната дума в заглавието с друго нейно значение – „непредубедени“. Това няма да промени нищо.

 

Няма как да подмина армията от нелегали“, които репресивните органи на съветския режим започнали да изпращат на Запад още, докато Ленин бил жив. От средата на двайсетте нататък тези агенти на комунизма, скрити зад популярността на високо ценените им творчески постижения, са разпространявали лъжите, представляващи част от комунистическата зараза. Освен това – по различни начини, включително чрез сексуална съблазънзапочнали да вербуват знайни и незнайни пропагандисти на комунистическите идеи.

 

Достатъчно е да спомена имената на толкова уважавани творци като Марк Шагал, Ромен Ролан, Джордж Бърнард Шоу, Хърбърт Джордж Уелс,, Хайнрих и Томас Ман, Кристофър Ишърууд, Жан-Пол Сартър, Андре Стил, носител на Сталинска награда, Пиер Ерве, Пабло Пикасо, вербуван от Луи Арагон, сключил брак с еврейката Елза Триоле, съветска агентка и сестра на Лиля Брик, любовницата на Владимир Маяковски. (Истинското фамилно име на Триоле и Брик било… Каган!) След Втората световна война Фернан Леже, Ренато Гутузо, Андре Фужерон, актьорите Ив Монтан, Жан-Луи Трентинян, Жан-Люк Годар, познатият ви американски поет Алън Гинсбърг, безброй знайни и незнайни учени и университетски преподаватели, начело с прочутите ядрени физици около Робърт Опенхаймер. Също така политически дейци, философи и журналисти – Бъртран Ръсъл, Херберт Маркузе, Мишел Фуко, Бернар-Анри Строс, Ървинг Кристъл, смятан за един от родителите на неоконсерватизма, Филип Солер, Юлия Кръстева

 

И всичкина съветска хранилка или на издръжка на местните комунистически и социалистически партии, често скрити зад други наименования, например – либерални или социал-либерални. Даже – зад консервативни. Но средствата неизменно са постъпвали или от СССР, или от господарите на неговите управнициеврейския Интернационал, преследващ световната революция като средство за своето световно господство. Тъкмо това гледахме и на миналогодишните президентски избори в САЩ. Другото е конспиративна теория – измама, лъжа.

 

Много са – легион. Те до един и постоянно имаха достъп до влиятелните медии. Все още е така. Преститутките представяха левичарството им едва ли не като екзотика, опонираща на властващия – особено през следвоенната епоха – консерватизъм. Вестници, списания и книги изобразяваха ликовете на левичарите толкова привлекателно, че младите се увличаха, сякаш омагьосани от измамните описания и интервюта с призиви и обещания за социалистическа Аркадия.

 

Така още през трийсетте години, когато СССР, Германия и САЩ започват да се готвят за война, а Вашингтон признава Съветския съюз и сключва дипломатически отношения с Москва, започва обилното поливане на Запада с комунистическа идеологическа помия. Хвърлени са гигантски средства за дезодориране на вонята на кръв и разлагащи се човешки трупове, носещи се от нея. По време на войната Сталин и СССР са героизирани до там, че най-касапският режим да бъде възприеман от милиони земни жители като спасителен. Даже през фалшификацията Студена война пропагандата не спря да изпълнява тази своя пъклена задача. Всичко това – с участието на западния елит интелигенция, политици, медии. И все заради лесно постиганите пари и охолния живот.

 

Така беше изградена лъскавата представа за СССР и съветската система. Алчни писатели, актьори, музиканти бяха канени и посрещани като царе от тукашните червени Крезове. Настаняваха ги в резиденциите из курортите на Черно море, езерото Балатон, Татрите, във ВарадероЗатрупваха ги с изобилна храна и напитки, каквито у дома едва ли биха могли да си позволят. Обсипваха ги с комплименти и награди. Като коне на вършитба развеждаха благоразположените творци сред специално подготвени „трудови колективи“, съставени от работници и ченгета до тях. На изпроводяк им връчваха куфари с дарове

 

Затова доста късно хората на Запад взеха да проглеждат през мътилката на желязната завеса и да забелязват, че нещо не е съвсем, както им го представят. Изтрезняването им започна през шейсетте, когато и редови западняци се решиха да потрошат някаква слаба пара, за да отдъхват на черноморието, за две седмици спестявайки пари за нови мебели. В допира си с реалността, колкото и да ги изолираха от нея, се докосваха до безправието и мизерията ни. Ала никога не повярваха на истината за масовите убийства, грабежи, за мащаба на комунистическите репресии. Никога.

 

В същото време всички медии, включително киното, представяха изкривените от злоба и жестокост лица на националсоциалистите и фашистите. Окарикатуряваха Хитлер и неговите еврейски съратници, както се изразяват комунистите, а днес – тяхното физическо и политическо отроче Волен Кобзон. Злото беше открито, идентифицирано, едва ли не прошнуровано. Вървете, че опровергавайте. Обръщайте шаблонната представа за него…

 

Появи се и литературата на новата религия холокостиката. Особено след Шестдневната война от 1967 година, за да замажат израелските зверства и военни престъпления, заляха книжарниците по света с небивалици, наричани „научни изследвания“. В някои от тях се твърдеше, че всекидневно в Аушвиц нацистите умъртвявали в газовите камери по 17 000, 18 000 даже по 25 000 евреи?! Никой от масите не помисли дали това е било технически възможно и осъществимо. Гълтаха отровата на холокостиката. Жалеха за никога не пожертваните евреи. Плащаха им, подбудени от изкуствено вменено в собствените им души чувство за вина. Внушението, че съвестта им е гузна, караше стотици милиони християни от глупост, невежество или страх от преследване да издържат и обогатяват своите палачиевреите.

 

Всички лъжи за войната, дълго премълчаваните истини за варварщината на Съюзниците във Втората световна война и най-вече на съветските комунистиСталин, Каганович, Хрушчов, Брежнев и онези преди това – Ленин, Троцки, Дзержински, Юревич, доведоха до промяна в разпознаването и възприемането на доброто и лошото. Най-ужасното зло в историята комунизмът, беше изкарвано като възможно най-светлото възможно бъдеще, към което човечеството следва да се стреми.

 

За да бъдат лъжите по-убедителни, пропагандата използваше като фон изфабрикуваните престъпления на нацистите. Не че не ги е имало, но те бяха хилядократно преувеличени и размножавани в многомилионни тиражи. Хитлер и неговото еврейско политбюро бяха напълно сатанизирани. Както се досещате, споменаването на еврейския произход на националсоциалистите и фашистите, както и тяхната принадлежност на ционизма, бяха преследвани. Едва от няколко години бавно и трудно изплуват истините за това как Третият райх е поставил началото на днешната израелска инфраструктура, например.

 

 

 

Ционизмът вярва, че прераждането на националния живот,

както това става в германския живот чрез сливане с християнството

и националните ценности, трябва да заеме място

в еврейската национална общност[97]

 

 

 

 

Разполагам с интервю с родителите на американския професор Едуин Блек, автор на солидното документално изследване „Споразумението за преместване: Драматичната история на договора между Третия райх и еврейска Палестина“, и на „IBM и холокоста: Стратегическият съюз между нацистка Германия и най-могъщата американска корпорация“.[98] В него горките евреи признават, че когато узнали за първата книга на сина си, отказали да го виждат. След като я прочели, му се извинили. Бащата заявява, че всичко е било таканацистите си сътрудничели с ционистите.

 

Нито една световна или европейска организация не пожела да приравни престъпленията на комунизма към тези на националсоциализма и фашизма. А те заслужават многократно по-тежко осъждане.

 

Журналистите от моето поколение остаряват и дават фира. Явно не им се репортерства – много тичане. Затова заприличват на един мой покоен колега, ремсист, който завеждаше отдела за хумор и сатира на вестник „Вечерни новини“. Беше подменил истинското си фамилно име. След доста години го засякох като водещ в телевизия СКАТ. Директорът сподели с мен притесненията му да не заразказвам за неговото комунистическо минало

 

Думата ми е за това, че Бате Мишо беше придобил навика да публикува последни интервюта“. Гътне се някоя известна фигура, и хоп, след дни последно интервюс нея. Как е това възможно, би попитал моят състудент ТекоСкота“, който беше летописец на гнусните приключения на перничани в столицата през седемдесетте.

 

Просто шефовете на вестника бяха отпуснали на Бате Мишо малко килерче, в което той държеше архива на своето лично Шесто управление. Не го мързеше да събира изрезки от печата и да ги поставя в поименни папки. Разказвали са ми, че така постъпвал и Кеворк Кеворкян като агент „Димитър“ във „Всяка неделя“. Но добавял реплики на хората, с които се срещал. Та ако се наложи

 

Гадове мръсни!

 

По този начин Бате Мишо съставяше своите никога не реализиранипоследни интервюта“. Докато един ден синът на Елисавета Багряна, моят съмахленец Шапкарев, баща на изумително рано отишлия си от този свят мой съученик и приятел, чудесния Любомир Бубето, не дойде и не хвана за гушатаинтервюиращия“…

 

Сега, за мое огорчение, в чепиците на другаря Бате Мишо е влязъл Робърт Фиск – кореспондентът на лондонскияThe Independent” в Бейрут. Публикувал е своето – „нашето“, както го е обявил, „интервю с жената, която начена Втората световна война“?!

 

Да, през август 1939 година тази прегърбена малка женана 104 години, сега лишена от зрение и твърде трудно придвижваща се из нейния малък апартамент – храбро пресякла полско-германската граница в британски дипломатически автомобил и видяла танковете на генерал Герд фон Рундщет, хиляди от тях, строени, за да нахлуят в Полша

 

Попитах я, дали, докато е предавала репортажите си от германската инвазия в Полша, е допускала, че нацистите биха могли да спечелят войната? „Не, смятах, че ще я загубят“, категорично отговори тя. „Защото не им пукаше за хората.“ Едно толкова добро описание на всички фашистки диктатури, предполагам.[99]

 

Надявам се вече да сте предположили защо споделям този откъс. Точно така – на Запад, а също и тук, делят диктатурите на фашистки и други. От това „толкова добро описание“ логично следва, че на комунистическите диктатури им е пукало за хората.

 

Да пази Господ!

 

Тук е мястото да добавя още подробности. Цитираното „последно интервюна Робърт Фиск е с Клеър Холингуърт. През август 1939 година тази Клеър – въпреки името май не е еврейка, написала:

 

Границата все още е затворена за местното движение. Навсякъде видях знаци за най-голяма военна активност. На две мили от Хинденбург и Глайвиц бяха задминати от 65 военни свързочници, яхнали мотоциклети. Единствените автомобили, които могат да се видят, принадлежаха на военните.

 

1000 танка струпани до полската границасъобщава се за десет дивизии, готови да нанесат удар“ било заглавието на The Daily Telegraph на следващата заран. След това Клеър се върнала обратно в своята хотелска стая в полския град Катовице и гледала как първите германски танкове преминават под прозорците й. След като позвънила по телефона на британското посолство във Варшава, някакъв дипломат отказал да повярва на нейния разказ. Затова изнесла телефонния апарат навън от прозореца на спалнята си, за да може той да чуе грохота от веригите на германските танкове.

 

Когато след 77 години я попитах, дали посолството наистина не е повярвало, че германците са нахлули, тя се замисли за малко. „Те знаеха“, рече тя. „О, да, знаеха.“ Но международният отдел на Telegraph изглеждал още по-скептичен. „Те искаха Лондон да бъде центърът на политиката на силата“, отбеляза тя. С което искаше да каже – а това е проблемът, когато разговаряте с толкова възрастна душа, че трябва да се осланяте на предположения – че отделът бил на мнение, как знае повече и по-добре от нея.[100]

 

За съветското нахлуване седемнадесет дни по-къснонито дума

 

Била наясно как стоят нещата. Имала разправии с началството. И не само с вестникарското, но и с държавното ръководство.

 

Но дали е знаела, че пише най-голямата сензация на века? „Имах достатъчно добра представа“, казва старата дама до мен. И се засмива, и се смее известно време, и иска чаша вино.[101]

 

Не помня кой беше казал, че истината е първата жертва във всяка война. Мисля, че го научих от Дъглас Рийд. За разлика от тази Клеър, когато отразявал събитията в Третия райх и по-специално така наречената по-късно Кристална нощ, на следващия ден той установил, че името му се мъдри под публикация, която няма нищо общо с написаното и предаденото от него. В нея се говорело зареки от еврейска кръв“ по улиците на германските градове, за „опожарени синагоги“ и „хиляди еврейски магазини“, за… И си подал оставката, за да се превърне в неудобната съвест на британската журналистика.[102] Книгата му „Отплата за Ционизчака две десетилетия, за да бъде издадена в Южна Африка.

 

Въпрос на морал.

 

Клеър Холингуърт е била кореспондентка в Полша, Германия, Алжир, Бейрут, Индия, Израел и Китай. Какъв е моралният облик на репортерката проличава от следното нейно признание:

 

Наслаждавам се на действието“, заяви тя веднъж в интервю по някакво радио. „Харесва ми да бъда в самолет, когато бомбардират нещо.[103]

 

Нищо общо с позицията на Дъглас Рийд.

 

Но нейната най-голяма сензация си остава първата й. През август 1939 г. взела назаем автомобила на британския консул, за да шофира из стихналата – за кратко – мирна граница между Полша и Германия. Британското знаменце се развявало на капака. Купила си малко пособия и вино от местния магазин, и на връщане забелязала, че вятърът повдигнал някакви грамадни брезентови навеси в долината под нея. И извадил на показ стотици танкове на Wehrmacht-а, подредени в боен строй.[104]

 

Както разбрахте, в британското посолство знаели, но си траели. Допускате ли, че Лондон нямал хабер? А Вашингтон, Париж? Какво да кажем за Сталин в Кремъл?

 

Още един пример за потъването на истината в медиите. Той е свързан с достатъчно известния британски разузнавач Ким Филби, поставил се в услуга на СССР. От него пък произлязла друга журналистическа „авантюрана Клеър Холингуърт.

 

Нейната най-голяма следвоенна сензация дойде през 1963 г., когато работеше за The Guardian[105] и се беше установила в Бейрут. „Обичах го, място, в което беше истинският ми дом“, ми казва тя. „Където можете да отидете навсякъде с автомобил и се ориентирате, а аз многократно сменях жилищата си.“ И чух, че нейният колега от The EconomistиThe Observer Ким Филби е избягал в Москва. Неговата внезапна липса от ливанската журналистическа колегия била забелязана. А Клеър дебнела плячката. Тръгнала по следите му, стигнала до пристанището, където й показали архивите на Бейрутския порт. Те разкривали, че съветски кораб е отплувал от Ливан без предупреждение. Точно в същия ден, в който Филби изчезна.

 

Изплашени, че може да оклеветяват Филби, ако възприемат погрешно историята, вThe Guardian я задържали за три месеца![106]

 

Схванахте ли? Три месеца изданието укривало истината за бягството на един от висшите разузнавачи на Нейно величество, част от Кеймбриджската петорка! Истина ли? На колко ли шпионски агенции е служил Ким Филби – наследник на доста богат род? А самата Клеър Холингуърт, която починала в дома си в Хонконг?

 

 

 

Комунизмът никога не дойде на власт в страна, която не беше

разрушена от война или корупция, или от двете[107]

 

 

 

 

Къде е истината? Губи ли се някъде? Или Братството разчита на наивността и незаинтересуваността на хората? После те плащат за доверчивостта и безразличието си. Винаги и все по-скъпо.

 

Пропагандата си върши работата и взима своето – отнема и покварява масовото съзнание.

 

Засипани от пропагандните идеологеми, хората на Запад се оказаха тотално индоктринирани. Следвоенните поколения бяха облъчени допълнително от собствените си родители, които не бяха виждали реалния социализъм. Но бяха живели под нацистка окупация. Пак казвам – това никога не е приятно. А какво по-въздействащо от разказите на мама и татко?…

 

Когато обяснявах на мои познати от Западна Европа за елементарните ни несгоди, не за масовите убийства и репресии, те не ми вярваха. Например, докато не започна да идва в у нас – в родината на съпругата си, моя близка – един люксембурец нито за миг не повярва на моите описания на битовите неприятности. Например – за това, че чакаме по десет-петнадесет години, за да си купим автомобил, и по петнадесет-двадесет за панелно жилище, чиято площ е определяна от властта по норматив, според броя на членовете на семейството. Когато му рекох, че хората се редят на денонощни опашки пред ЦУМ за морално остарели тукашни цветни телевизориВелико Търново“, щеше да се пръсне от смях. А когато уточних, че парите от вноските за евентуална покупка на автомобил не биват олихвявани с години, се ядоса. Попита ме по каква причина толкова мразя родината си?

 

След две-три лета, когато идваше за по седмица-две у нас, най-накрая разбра голата истина: социализъм означава дефицит, мъки, злодейства, шуробаджанащина, корупция. Но най-вече – несвобода.

 

Ето как, благодарение на пропагандата, но също така и на комунистическите агенти, внедрени навсякъде на Запад – най-вече сред интелигенцията, тамошните хора не прозряха каква трагедия ни е сполетяла. Приемайки с охота удобствата на социалната държава the welfare stateс огромните помощи за безработни, високите пенсии, здравните каси, помощите за отглеждане на деца, предоставянето на държавни и общински жилища срещу нищожен наем и на произлизащата от тезидоволствакорупция, западняците не усетиха, че попадат в капана на комуниститеменшевики или болшевики. Разликата между едните и другите е като тази между сегашния бял и черен хляб, изработени от едно и също брашно, като във втория е добавена и малко боичка

 

Ето защо, драги мои, на Запад не ни разбират. Поне – свестните от нас, които лелеем справедливост и възмездие за комунистическите престъпления. Полека-лека и техните очи се отварят, но ми се струва, че вече е късно. Бюрокрацията, която съставлява средната номенклатура, не само се разраства. Става все по-силна и влиятелна. Може да спира действието на приети закони. Какво остава за това да попречи на редовите граждани

 

Практически, елитите на Изтока и Запада се сляха. Британия се опитва да се измъкне от хватката на социализма, но едва ли ще успее. Мъдреците умуват, дали да не я натикат в по-обширен, трансатлантически съюз, включващ още САЩ, Канада и Мексико. Той ще представлява по-голям пазар от Евросъюза.[108] Да усещате дъха на Ротшилдови?…

 

В същото време ето с какво се сблъскват редовите лондончани, да речем. Описанието е на известен, още млад британски журналист.

 

Миналия петък [6 октомври 2017 г.] с приятел отидохме да гледаме филма Blade Runner 2049[109] в кино „Одеон“ на лондонския булевард Tottenham Court Road.[110] Добрахме се до две от последните места на задния ред, точно до шумна руска двойка, която – нека речем така – беше много влюбена.

 

Бяха останали само още две незаети седалки: една вляво от нас и една вдясно от руснаците. Разпоредител попита дали имаме нещо против да се преместим така, че друга двойка, с последните два билета, да седне заедно. Рускинята отказа. Посочи мъжа, зад когото би трябвало да седне, ако се премести, и с цялата сила на гласа си изкрещя: „Главата му е прекалено голяма!“

 

Руснаците разговаряха през целия филм. През. Цялото. Негово. Времетраене.[111] Опитах да протестирам, но те решиха, че се присъединявам към тяхната дискусия. Чух мъжът да казва: „Да, да. Филмът е лишен от всякакъв смисъл.“ Което беше ирония, защото Blade Runner 2049 е най-руският филм произвеждан някога от холивудско студио[112]

 

Да попитам: Кой допусна руснаците в Лондон, в Англия, Шотландияиз цялото Обединено кралство? И кои руснаци? Смята ли авторът на горните редове, че двойката е представлявала редовите руски граждани? Нали еврейският елит срина величието на някогашната Руска, Британска и Отоманска империя, на Австро-Унгария и Германия? Нима между двете световни войни на трагичното двадесето столетие и през неговата втора половина западняците не злорадстваха над нашето нещастие? Алчността на техните елити привличаше като магнит в страните им съветската партийна номенклатура и домочадието й.

 

Западът нямаше нищо против комунистите, кагебистите, техните отроци да влагат парите си в имущество на Албиона по цени, доста по-високи от обичайното. Никой не полюбопитства как така тези довчерашни мужици в сталински тужурки и валенки, внезапно се превърнаха в Харун-Ал-Рашидовци? Откъде намериха пари за имения, луксозни апартаменти и вили, за разкошни яхти и скъпи автомобили? Как така вчерашни келеши като Роман Абрамович, еврейски сирак, комсомолски активист, учил за еленовъд, стана притча во езицах сред лондонския high-life? Какъв е произходът на сумите, с които купи футболния клуб „Челси“, например?

 

Или друг такъв – някогашният ментор на Роман, еврейският олигарх Борис Березовски, за когото по едно време се говореше, че май ще изкупи Лондон с предградията?

 

Още един от същия сорт – офицерът от КГБ Александър Лебедев, напазарувал вестниците „Независимият“ – “The Independent”, „Вечерен лондонски образец“ – “London Evening Standard” и основал новия всекидневник “i”. Но той е съсобственик и на московския вестник „Новая газета“. Днес повечето от медийните му начинания са предоставени за управление на сина му Евгений – сияйно брадато комунистче и кагебистче, приличащо на муджахедин в скъп марков костюм.

 

Ала как тъй „врагът“ – офицерът от Първо главно управление на КГБ, стана добре дошъл приятел. Явно парите отварят всички врати

 

Когато настоява за санкции срещу Москва, Западът прекрачва всички граници на лицемерието“, своевременно отправи своята критика що-годе почтеният консерватор Саймън Дженкинс, днес пишещ за „левия“ “The Guardian”. – „Като по същото време със задоволство купува руски газ и продава на Русия оръжия, кораби, апартаменти в престижния лондонски квартал „Найтсбридж“ и места в колежа Ийтън. Тези двойни стандарти са наш патент.[113]

 

Всичко това беше докарано от комунистическите агенти на Запад. Донякъде справедливо ги наричат съветски. Но не е съвсем точно. Те са войници на световната революция. А нейните конци само временно са били дърпани от Москва. Командирите на глобалните катаклизми носят старозаветни имена, не е ли така?

 

Не като отклонение от основната тема, а за да добиете допълнителна, макар и бегла представа за еврейското отношение към хората,[114] ще отворя дума за скандала около еврейския холивудски магнат Харви Уайнстийн.[115] Той е „патрон на Куентин Тарантино и Стивън Содърбърг“.[116] Също така – член на Академията за игрални филми и артистични науки,[117] която определя наградите, наречени „Оскар“.[118]

 

В началото на октомври того беше разкрито, че той тормозел сексуално жените – предимно младите актриси с мерак за кариера и слава.[119] Отнасял се към тях така, както перхидроленият л.ч. Доналд Тръмп,[120] който „ги хващал за“. Знаете за кое. Даже ги изнасилвал.[121] (Защо ли не ми се стори, че последното идва в повече?…)

 

И двамата евреи (Тръмп изглежда е крипто евреин и ционист, а дъщеря му е официализирана чифутка), без да се замисля, че някой може да е посягал по същия начин на техните майки, сестри, ако са имали. А е възможно да третират горе-долу така дъщерите им.

 

Едва сега излязоха наяве факти за еврейския сексуален тормоз в Холивуд. Той има едновековна история. Датира от времената, когато евреите Луис М. Майер и Семюъл Голдфиш слели фирмите си и основали своето прочуто студио “Metro-Goldwyn-Mayer” или просто MGM. От 1966 година то е собственост на престъпната еврейска фамилия от Канада Бронфман.

 

Нейната издънка Едгар, наследник на контрабандисти от епохата на сухия режим, партнирали си с Джоузеф Кенеди, оглавяваше Световния еврейски конгрес. Това семейство на мафиоти е послужило на Марио Пузо като един от прототипите на героите в романа муКръстникът“. Едгар Бронфман-младши беше главен изпълнителен директор и председател на Съвета на борда наWarner Music Group”.

 

 

 

Най-хубавата част от това да съм на сцената беше,

че не трябваше да се връщам при онзи подъл г-н Майер,

след като той опита да съсипе кариерата ми[122]

 

 

 

 

Луис Майер, явен дегенерат, роден в Малорусия, днешна Украйна,  с името Лазар Мейр, направо тероризирал младите хубави жени край себе си.[123] (Вижте илюстрацията.)

 

Една от първите жертви на сексуалните мераци и посегателства на Харви Уайнстийн била известната актриса Ашли Джъд. Последвали още много, сред които нехаресваните от мен Мерил Стрийп, Гуинет Полтроу и Анджелина Джоли,[124] например. Към тях се присъединиха Мира Сорвино и Розана Аркет. Част от купоните били организирани от Ронан Фароусина на екранната Бони Бароу, Мия Фароу.[125] При това богатият чифут Уайнстийн се оказа напълно отговарящ на обективната характеристика на евреитеизвратен дегенерат, презиращ всички неевреи.

 

Например репортерка от телевизия “Fox News” разказала как 65-годишният олигавящ се като всеки чифут-мераклия мастурбирал пред нея в… ресторант![126]

 

Който иска да научи подробности, нека се рови. Публикации – дало Братството. Но е важно да се знае, че Харви Уайнстийн е нюйоркчанин, роден в ортодоксално еврейско семейство скорени в Руската империя. Естествено. Баща му обработвал диаманти. А той основал прочутата холивудска компания “Miramax”, чието название представлява съкращение от имената на родителите му Мириам и Макс. Освен игрални филми, организацията нашумя на времето със заснетите пълнометражни концерти на популярни рок-изпълнители като Пол Маккартни и групата му “Wings”, например.[127] Сега с брат му Боб са собственици на преуспяващата в целулоидния „рай“ фирма “The Weinstein Company”.

 

Съобщиха, че са уволнили Харви от нея.[128] После – само от Съвета на директорите.[129] Ама нали фирмата е наполовина негова? Как става това? Не ви ли напомня нашенските новокапиталисти, назначени от БКП? Бушони, които временно се дуят с разточителния си живот.

 

Извратенякът Харви Уайнстийн е носител на наградата „Оскар“ като продуцент на филма „Влюбеният Шекспир“.[130] Освен това са му връчени цели седем награди “Tony”. Не този приз не е за телевизия, а за театрални постановки. Пълното му название е: Награда на Антоанет Пери за отлични постижения в театър наБродуей“.[131]

 

След разкритията за патологичната перверзност на евреина Харви Уайнстийн актрисата Кейт Уинслет направи писмено изявление. През 2009 година тя получи наградата „Оскар“ за ролята, която изпълни във филма „Читателят“,[132] произведен от “The Weinstein Company”. Ето какво гласи обръщението на Уинслет:

 

Фактът, че тези жени започват да говорят за грубото и лошо поведение на един от най-важните и уважаваните филмови продуценти, е невероятно смела постъпка и беше твърде шокиращо за слушане. Начинът, по който Харви Ейнстейн се е отнасял към тези уязвими, талантливи млади жени, не е начинът, по който жените изобщо биха смятали за приемлив или масово срещан на което и да е работно място.

 

Не изпитвам никакво съмнение, че за тези жени споменът е бил и продължава да бъде крайно мъчителен. Изцяло приветствам техния абсолютен кураж. И недвусмислено подкрепям това равнище на необходимо вадене на показ на всеки, който се е държал по укорителен и отвратителен начин. Несъмнено, неговото поведение е отвратително и ужасно, и много, много лошо. Надявах се, че подобни истории са само слухове. Може би всички сме били наивни. А това ме разгневява. Не трябва да има „никаква толерантносткъм това унизително, долно отношение към жените на никое работно място, никъде по света.[133]

 

Друга „кинозвезда“, британката Ема Томпсън, отсече, че насилникът „Харви Уайнстийн не е сексуално зависим, а е хищник“. И допълни, че „в Холивуд има много мъже, като този филмов магнат, който беше обвинен в многобройни сексуални насилия“.[134]

 

Същото съобщи шавливата Джейн Фонда, която на здравей години се е снимала отново във филм с още по-дъртия неин бивш любовник Робърт Редфорд. Призна, че специално за Уайнстийн знаела от година, защото Розана Аркет й разказала своите чаршафни преживявания с рязания еврейски убавец. И се самоокая, задето не е проговорила по-рано. (Аз научих за назряващия скандал през лятото, докато бях в затънтено нашенско село. Мирише на кампания.) Обясни мълчанието си с това, че неприятностите не са се случили с нея.[135]

 

Така си траем и ние, макар продължаващата комунистическа тирания да ни засяга пряко.

 

По-нататък в интервюто Джейн Фонда, известна и като „Ханойската Джейн“,[136] направи самопризнание, което предлагам да видите и чуете.

 

 

 

 

 

Кой ли е бил френският коцкар, който поискал да разбере какъв вид оргазми изпитва Джейн Фонда? Първият й филм, както свидетелстват архивите, е „Дълга история“ – “Tall Story”, от 1960 година на родения в Тексас американски режисьор Джошуа Лоугън. В аналите не съществува филм с нейно участие, когато е била на 20 години. (Родена е през 1937-а.) Снимала се е в два френски филма. Първият е от 1972 година и е на известния комунист Жан-Люк Годар. Неговото заглавие е “Tout Va Bien”, което ще рече „Всичко е наред“. Обаче, както обикновено, елементарното доверяване на официалните справочници, пък били с претенции да са енциклопедии, може да ни подведе.

 

Истината е, че екранната Кет Балу се е снимала в Холивуд във филм на френския режисьор Ренé Клема̀н. Произведението е озаглавено “Joy House” – „Веселата къща“. Във Франция е показвано под наслова “Les Félins” – „Семейство Фелен“, а в Англия – “The Love Cage” – „Любовният кафез“. Обаче той е сниман през 1964 година, когато актрисата е била на 27. А неин партньор във филма е бил ненадминатият красавец Ален Делон. Чудно, дали Джейн е преживяла любовна авантюра с него? След като едва ли има друг мъж на земята, който да е бил толкова харесван – съвсем справедливо – колкото Ален Делон, розовата мечта на моите връстнички.

 

Не толкова любопитна подробност е, че продукцията е на MGM, чийто съосновател, евреинът Луис Майър, също бил прочут сексуален изверг.

 

Най-вероятно французинът, който изпробвал оргазмите на дашната Джейн, бил Ренé Клема̀н. Той би могъл да й бъде баща (роден е през 1913 г.). Самата Фонда беше известна с това, че имитираше смятаната за най-красива жена на света тогава, французойката Брижит Бардо. Не случайно през 1965 година се омъжи за втория съпруг на истинската Б.Б., режисьора Роже Вадим. После – за евреина Том Хейдън, комунист и деец на движението против Войната във Виетнам. Неин трети съпруг бе година по-младият от нея масонът Тед Търнър, основал първата кабелна новинарска телевизионна мрежа CNNCable News Network, днес перла в короната на еврейската мултинационална медийна корпорация “Time Warner, Inc.”. От години Фонда съжителства на брачни начала с музикалния продуцент Ричард Пери,[137] който е пет лета по-малък от нея.

 

 

 

Красавиците ме привличат автоматично – просто започвам

да ги целувам; като магнит е; само целувам, даже не изчаквам;

когато си известен, те ти позволяват, няма какво да сториш[138]

 

 

 

 

Бабата на Джейн Фонда по майчина линия произлизала от фамилията Сеймур – твърде разпространено еврейско семейно название. Пълното име на актрисата е Джейн Сеймур Фонда. Защо не Хенри, каквото е бащиното й име? Нейната майкаканадката Франсис Форд Брокоу, родена Сеймур, била изнасилена като дете. А през 1950 година посегнала на живота си.[139]

 

Обществената, почти революционна дейност на Джейн Фонда, нейните бракове с евреина Том Хейдън и с по-младия Тед Търнър, както и Лениновото й съжителство с Ричард Пери са достатъчно основание да я причислим към дегенератите. Така излиза според резултатите от изследванията на т. нар. Харвардски проект на ЦРУ от петдесетте и шейсетте години, в който участвал Григорий Климов. Пък и съгласно формулата на италианския психиатър, професор Чезаре Ломброзо, евреин, смятан за „баща на криминалистиката“.

 

А Ломброзо не бе просто голям и честен учен. Сам той произлизаше от семейство на равини и талмудисти. Като никой друг познаваше предмета, за който пишеше и говореше много.[140]

 

Климов заключава:

 

Затова, когато със задна дата историците започнат да вадят изводите от всяка революция, а психолозите проверяват ръководителите на тези революции, се получава парадоксален резултат: на практика почти всички тези пламенни революционери, свободолюбци и човеколюбци се оказват психически болни дегенерати. А всички революционни партии, цялата тяхната върхушка, без изключение, това са напълно обладани от злото вещици и вещери.

 

И ги водят не свободолюбието или човеколюбието, за които истерично призовават, а съвсем други неща. Например, скритата параноя, която понякога предизвиква завоалирана мания за величие, тоест – болезнена жажда за слава. Това – в съчетание с мазохизма, който в определени форми ражда лъжливия хуманизъм. Или със садизма, пораждащ маниакална жажда за власт, за кръв и разрушения. Тук е и садомазохизмът, в който всичко е смесено в такава огромна бъркотия, че сам дяволът ще се обърка. И всички тези дегенерати нещо ги тегли към революцията, както пияницата към водката.[141]

 

И така, получава се, че класовата борба, за която толкова настояваха пред нас Маркс и Ленин, се води не между богатите и бедните, а между нормалните хора и ненормалните дегенерати, между Бога и дявола. В нея с Бога са всички нормални люде, а с дявола ненормалните до един. И тази борба за идеала трябва да се води не по революционен, а по еволюционен път. Тъй като революциите, въстанията и войните – всичко това са крайности, всичко това е от дявола

 

Много дегенерати притежават необикновени качества – например – неутолимо желание да доминират, ненормално, направо патологично желание винаги да бъдат на върха. Много от тях са обладани от явна и ненаситна жажда за власт. Тези дегенерати се чувстватизбрани“, „елит“ (мания за величие), но едновременно с това се чувстватгонени“ и „преследвани“ (мания за преследване. А „манията за величиеиманията за преследванеса родни сестри. Всички тези неща са азбучни истини. Детска градина.[142]

 

Да де, но всяко такова чудо, свързано с евреи и комунисти, е за три дни. Всичко ще продължи постарому. Само не стана ясно далимилатаКейт Уинслет също е стартирала възходящата си актьорска кариера от кревата нанеустоимо привлекателнияХарви Уайнстийн? Най-вероятно. Затуй риве. Га е прибирала милионите за участието си във филми, продуцирани от него, не е ривала

 

Някой сеща ли се за сканадалното обанкрутяване на британския магнат Филип Грийн, и сър при това, в обществената какофония от миналата и по-миналата година? Евреинът от Иран остави стотици хиляди служители в неговите фирми без пенсионни осигуровки. Пенсионният фонд, с който ги беше подмамил, фалира. Той успя да възстанови едва 15 милиона от общо 363-те милиона британски лири, които потънаха в явно бездънните джобове на изрода.[143] (Висок е около 160 сантиметра и е грозен като образа на сатаната, както го рисуват.) Което не попречи на чифута да остане милиардер. „Демократичнитебритански власти не посегнаха на имуществото му. Другарят сър все така безгрижно обикаля света на луксозната си яхта, заобиколен от красавици, преследващи известност.

 

Ето до кое опираме. Ако актрисите и останалите момичета и жени, с които Харви Уайнстийн се е забавлявал – защо да не река гаврил – не са били леконравни, тезимиличифути нямаше да пълнят светските хроники.

 

От друга страна масите, които уж желаят капитализма, на практика поддържат социализма. Искат и търсят да си намерят работа при чорбаджия. Вместо да приключат с комунистите, правещи се на капиталисти. Да ги ликвидират и да поемат своите съдби в собствените си ръце. Да станат частници. Да се кооперират, но доброволно и с конкретно уговорена цел.

 

Затова преди четвърт век евреинът Робърт Максуел по същия начин отнесе в гроба пенсионния фонд, който бе учредил. И остави близо 600 000 доверчивиглупавибританци с малки пенсии. Сред присъствалите на погребението му в Израел бяха двама висши представители на ЦК на БКП и алчно червената фашистка номенклатура.

 

И сега, ако човек си направи труда да посети гроба на Максуел на хълма на маслините в Йерусалим, от дясната му страна ще види плоча, на която на латински са изписани имената на важни особи от света, отдали му последна почит. Там ще срещне имената на Андрей Луканов и Георги Пирински[144]

 

Тъй де, нали в Политбюро на ЦК на КПСС наричали родения в Чехословакия с името Ян Лудвик Химан Бинямин Хох евреин, познат като Максуел, „наш первый секретарь Лондонского обкома“ – „нашия първи секретар на Лондонския областен комитетна КПСС“?…[145]

 

Такова е отношението на всички евреи към неевреите. Няма да спра да го повтарям. Както и постулатите, които спазват. Като този, постановен от главния равин на Израел товарищ Овадия Йосеф, познат достатъчно добре на редовните читатели:

 

Гоите са родени, за да ни обслужват. Без това, те нямат никакво място на света; само да служат на народа на Израел

 

Защо са необходими неверниците? Те ще работят, ще орат, ще жънат. Ние ще си седим като effendi и ще ядем“ – рече той под одобрителния смях на някои.

 

Йосеф, духовният лидер на партията Шас и бивш главен сефарадски равин на Израел, каза също, че животът на неевреите бива запазван единствено, за да бъдат предотвратени финансови загуби за евреите.

 

С неверниците трябва да бъде като с всеки друг: Те трябва да умрат, но господ ще им даде дълголетие. Защо? Представете си, че нечие магаре умре. Това ще е загуба на пари. То е слуга на съответния човек. Затова и получава дълъг живот, за да се труди усърдно за своя евреин“ – рече равинът, който неотдавна навърши 90 години.[146]

 

Евреите ни обиждат по най-груб начин. Наричат ни „неверници“. Защо тук се засягат от турскотогяур“, което означава същото? Но не и от еврейското. Обаче никой турчин не ни е нарекълдобичета“ – „гои“. Нито жените ни – „курви“ – „шикши“, без извинение. А евреите го правят. На това ги учат от мига, в който проплачат на този свят: Да благодарят на техния бог, задето не ги е създал неверник и жена.[147]

 

Алън Браунсфелд е американски журналист от еврейски произход. Той посочва:

 

Евреите, които по-скоро биха отрязали езиците си, вместо да изрекат „негър“ или „леке“,[148] и смятат „чифут“ и „жид“ за обидни думи, с безгрижно безразличие говорят за гои и за „шикши“. Те приемат, че ние, евреите, не можем да носим вина за предразсъдъци, защото всички сме жертви… Но терминът „шикша“… не ми звучи повече като очарователен идишизъм.[149] Напомня ми клевета.“[150]

 

Истината е, че “shiksha” означава „курва“ и нищо друго! Съпругата и дъщеря ми, моите братовчедки, снахи, приятелки и познати не сашикши“. Ако вашите са, търпете и преглъщайте. Аз не го правя. Още от юноша.

 

Известният американски писател Филип Рот произлиза от нюйоркско еврейско семейство. В един от популярните си романи той пише:

 

Същото се отнася и до гоите! Всички ние не сме били достатъчно щастливи, че сме се пръкнали евреи, нали? Понеже ми е дошло до гуша с гойскототова е гойско, онова е гойско! Ако е лошо, то е от гоя. Добро ли е, значи е от евреина!

 

Мили мои родители, от чиито слабини все някак съм се появил, не разбирате ли, че подобно мислене е досадно варварско? А чрез него вие изразявате собствените си страхове! Най-първата разлика между нещата на този свят, която научих от вас – със сигурност – не беше между деня и нощта, или между горещо и студено, а между гойско и еврейско!

 

О, как ви ненавиждам заради вашите тясно скроени мозъци![151]

 

Има ли измъкване от тази нравствена пропаст, която ни поглъща? Да. Но са ни необходими вяра, храброст, мъжество, желание за избавление от нея и съвместна енергия, за да успеем. Те са дефицитни даже на Запад. А у нас отдавна мъжете са такива само външно. А педерастите като характер, без извинение, са в изобилие. Който има акъл и не е комплексар, няма да се обиди, а ще се замисли. Колко са такива?…

 

 

 

В Русия няма официален антисемитизъм;

в Русия антисемитизмът е престъпление срещу държавата[152]

 

 

 

 

Защо смятам, че текущият скандал е свързан с основната тема?

 

На първо място, понеже комунизмът е еврейско дело – като идеология и практика. На второ – понеже видимият идеолог на Пражката революция от 1968 година и на последвалите след двадесетилетие промени в съветския блок се казваше Юрий Андропов и беше чистокръвен евреин по майчина и бащина линия.

 

Трето, тъй като перверзникът Харви Уайнстийн излезе един от най-крупните спомоществувателиспонсорина кандидат президентските предизборни кампании на еврейката Хитлери Родъм Клинтън. (Вижте илюстрацията.) Чийто мъж все пак е пряко свързан с комунистическите погромаджии на Пражката пролет, със СССР и антивоенните движения в САЩ от края на шейсетте и началото на седемдесетте години на миналия век.

 

Не допускам нахаканият мераклия Уайнстийн, по еврейски грубо преследващ жените, най-циничноухажвайки ги“, да е посегнал на comrade Хитлери. Защото тя е доста отблъскваща – като типична еврейка.

 

Погледнете краката й на илюстрацията. Не случайно ходи с панталони. Иначе, ако е с рокля или пола, може да й се видят топките. И понеже е лесбийка, „която е виждала повечекатеричкина свои еднополови любовници“, отколкото самия Уилям Джеферсонович, по биологичен баща Рокфелер?[153]

 

И ето, днес могъществото на Запада се топи и той все повече е завладяван от вълните от пришълци от други континенти. Това също е резултат от еврейски план, наречен мултикултурализъм. Да припомня:

 

 

 

 

 

Това нагло заявление датира най-късно от 2010 година. Възможно е да е от по-рано.[154] През 2011 година представих видеозаписа в своето телевизионно предаване със същото название като тази медия. Когато след няколко месеца го свалиха, една от причините, изтъкнати отсобственицитена телевизия „Еврокомбеше именно неговото показване. Твърдяха, че им позвънили от израелското посолство с искане за обяснение и с настояване да се избавят от мен

 

Многозначително е, че думите на израелската другарка са изречени най-малко година и половина преди в Тунис да избухнат уличните вълнения, скоро прераснали в онова, което нарекоха „Арабска пролет“. А по-късно нейните цунамита от бежанци заляха Европа. Каква „прозорливост“!…

 

През 1968 година отново „пролетизбухна по улиците на Чехословакия. Нарекоха я Пражка. Все по това време Париж гореше в пламъците на студентския бунт, предвождан пак от евреи.

 

Например – Ален Кривен, наследник на евреи от Украйна, бе един от главните лидери на бунта. Сетне – депутат в Европейския парламент.

 

Друг такъв – Даниел Кон Бендит, когото тогава наричали “Dany le Rouge” –Червения Дани“. Роден в семейство на евреи от Германия, той от юношеството си приел анархокомунизма. През седемдесетте, го показваха като един от учредителите на германскитезелени“. Днес, използвал „правото на всеки да се променя“, донеотдавна беше съпредседател на фракцията на Европейските зелени-Съюз за свободна Европа в Европарламента.

 

В момента е съпредседател на групата за налагане на федерализъм в Европа. Комунистите, социалистите, винаги са били интернационалисти. И са целели единна световна държава. Миналата година удостоиха еврейския анархокомунистически терорист Даниел Кон Бендит – „Червения Дани“ с Наградата за европейска законодателна инициатива на Европейския парламент.[155] Още едно доказателство, че Евросъюзът е новият СССР.

 

По време на майските събития от 1968-а във Франция Жан Люк Годар – световно известен кинорежисьор, беше не просто комунист, а маоист. Културната революция беше в разгара си. И докато троцкистът Джон Ленън пееше против председателя Мао, Годар го възхваляваше. Тогава се зарекох, дори да ми отдаде случай, да не гледам филмите му.

 

Друг и то достатъчно познат ви еврейски комунистически лидер на студентските метежи в Париж през май 1968 година е Бернар Кушнер. Член на Френската комунистическа партия, той е предвождал стачката на студентите от Сорбоната. Обстоятелство, което явно му помогна да стане министър на външните работи вдесниякабинет наконсерватораНикола Саркози.

 

Той направи опит за изумително безсрамно и самоунизително измъкване от старата си комунистическа кожа. Сякаш, за да подкрепи туземните ни малоумници Idioten, които вярват, че всеки има право да се променя. Да е роден, израснал и възпитан глупак. Пък сетне, с някаква магическа пръчка, да поумнее

 

 

 

 

 

Ето още един – истински еврейски хамелeон: Бернар-Анри Леви. От комунист и социалист, през школата Nouveaux Philosophes – на новите философи, специален пратеник в Афганистан надесния“ президент Жак Ширак, та чак до талмудски екстремист.

 

Съпругата на Даниъл Пърл, заловения и убит от ислямски екстремисти журналист от американския всекидневник “The Wall Street Journal”, чиито следи Леви уж извървял, го нарече „човек, чиято интелигентност е унищожена от неговото собствено его“.[156]

 

Всички тези еврейчета бяха марксисти, внедрени или вербувани по време на вълненията в Париж. Те призоваваха за палене на магазини и обръщане на автомобили. Никое от тях не изцапа ръцете си тогава. Бяха началници комсомолски лидери. Нямаха нищо против съветската намеса във вътрешните работи на уж независимата Чехословакия.

 

До един направиха кариери.

 

 

 

В Източна Европа болшевизмът и ционизмът изглежда често

се развиват един до друг, точно както еврейското влияние

моделира републиканските и социалистическите идеи през

целия деветнадесети век, чак до младотурците в Константинопол[157]

 

 

 

 

Тяхното бъдеще беше заложено през шейсетте. На тукашните ДеСеденти – и по-рано – през петдесетте, или по-късно – през седемдесетте и осемдесетте.

 

Власт се взима по един единствен начин с пари. Ако някой ми каже – и с оръжие, ще се засмея. А откъде пари за оръжието?

 

На 10 ноември 1989 година Българската комунистическа партия и присъдружният й Български земеделски народен съюз имаха парите и оръжиетовъоръжените сили. Иначе казано – в тях бяха и ножът, и хлябът. На 11 ноември населението се събуди същото. А БКП и БЗНС променени. Те все така държаха в ръцете си цялата власт, в това число парите и оръжието. Но се бяха устремили към странна трансформация. Пролича, че се бяха готвили да загърбят марксизма-ленинизма, да захвърлят сърпа и чука, и да станат капиталисти. На наш гръб. Така се и учеха – бръснеха нас, вместо да се пробват на тиква

 

Имаха още едно предимство. Години наред бяха мобилизирализдрави сили“, за да ги представят катосвояопозиция“?! Повечето нашенци, отвикнали да мислят, приеха цялата гротеска за истина. Не беше по-различно и в останалите социалистически страни. Само хората в тях бяха други, доста по-различни от нас. Затова даже сатрапите им не бяха тъй жестоки като тукашните.

 

А един от готвените за главна роля след 1989 година в Чехословакия беше Вацлав Хавел. Възможно ли е наистина това да е вярно – ще рече някой.

 

Кери Реймънд Болтън е новозеландски историк, политик, изследовател на идеологиите, смятан за поддръжник на корпоратокрацията и даже за фашист. Започнал политическата си кариера през 1976 г. като секретар на Демократичната националистическа партиянай-антикомунистическата в родината му. Противник на ционизма, проповядва необходимостта от банкова реформа и „трети пътза икономическо развитие. Обратно на корпоратокрацията, тозитрети пътвключва автономия на маорите – коренните жители, и възможност за изграждане на доброволни кооперативи, които да съставят гръбнака на икономиката.[158]

 

Последното се родее с фашизма. Справка – Александър Стамболийски и БЗНС у нас и Бенито Мусолини и неговите фашии в Италия.

 

Днес Болтън е пълноправен преподавател в Института за висши изследвания на геополитиката в Лисабон и член на академичното ръководство, и в Академията за социални и политически изследвания в Атина. Има защитен докторати по богословски изследвания и по психологически и обществени науки. Негови анализи биват помествани в големи американски медии.[159]

 

През 2011 година, във връзка с кончината на Вацлав Хавел, в две сходни публикации в САЩ, той обвини покойния, ченеговият принос за американската глобална хегемония е възхваляван като голяма победа надемокрациятаисвободата“. Обаче такива думи биват използвани от много режими и системи, независимо от техния характер. А от времето на Четиринадесетте точки на Уудроу Уилсън са евфемизъм на следвоенно интернационално преустройство във вид на подчинение на всички държави, народи и култури на всички с онова, което е омагьосано от думата „Америка“, по образец който САЩ желаят.

 

Говори се, че Хавел е идеалист, противопоставял се на консуматорската етика. Само че какво да мислим за индивид, който се е поставил да бъде наставляван и покровителстван от такива, като Джордж Сорос, и се е настанил сред светилата на плутокрацията? Неговата критичност спрямо „Запада“ се отнасяше до възприятието, заявявайки:

 

„Изобщо няма никаква необходимост всички различни хора, религии и култури да се пригаждат или да се приспособяват едни към други… Мисля, че най-добре си помагаме, когато нямаме никакви претенции, оставаме такива, каквито сме, и просто се уважаваме и почитаме едни други, каквито сме.“

 

Подобни изтънчени гледища са противоположни на мирогледа и на целите на хората и организациите, които го използваха и сега го честват. Подобно на още по-възхвалявания Горбачов, Хавел стана икона на изфабрикуваното дисидентство [несъгласие] в интерес на интернационалния капитал, който дърпа конците зад фасадата на демокрацията“. „Нежните революции“, които бяха подбудени, финансирани и планирани от мрежата на Сорос, Националния фонд за демокрация и други, бяха прелюдия към същия вид бунт, който продължава да бъде налаган на страните от бившия съветски блок. И който все още намира почва под мантията наАрабската пролет“.

 

Загниването, което изяде отвътре Варшавския пакт, беше съсредоточено организационно в групи като „Харта 77в Чехословакия и „Солидарноств Полша. Тези групировки бяха подбудени и финансирани от мрежата на валутния спекулант Джордж Сорос и от подривни подразделения, регистрирани най-вече в САЩ и свързани с правителствени мозъчни центрове. Когато Хавел основа „Харта 77“, по предварителна уговорка нейният манифест беше огласен от западните медии: във Frankfurter Allgemeine Zeitung”, “Corriere della Sera”, лондонскияThe Times и в Le Monde. „Харта 77“ беше поддържана извън Чехословакия от ФондациятаХарта 77“ със седалище в Стокхолм.

 

Манифестът на Харта 77беше приет, а движението сформирано, след хвърлянето в затвора на рок-групата Plastic People of the Universe.[160] Тя беше забележителна с това, че се явяваше катализатор на онова, което се превърна вкадифена революция“. Kulturkampf[161] е основна част от глобалистката офанзива до такава степен, че в самото начало на Студената война ЦРУ вербува различни недоволни антисъветски социалисти и по-специално – троцкисти, в организацията Конгрес за културна свобода, за да се помъчи да подкопае съветския блок и да наложи американскиценности на света в името на „свободата на артистичното изразяване“.

 

Техните любими посредници бяха абстрактният експресионизъм и джазът. Конгресът беше изграден по модела на професор Сидни Хуук, „пожизнен меншевик“, който по времето на московските процеси организира комитет за защита на Леон Троцки и получи от Роналд Рейгън Медал за свобода на Конгреса на САЩ. Сред другите светила на Конгрес за културна свобода беше Бъртран Ръсъл, пацифистът, гуру на КЯР,[162] който държеше на изпреварващия ядрен удар срещу СССР в интерес на мира“. Конгресът пропагандираше видове изкуства, които Сталин представяше като разрушителен „космополитизъм без корени“ и т.н. Той правилно го схващаше като политическа атака.

 

Военно-стратегът и неоконсерватор Ралф Питърс, който работеше в кабинета на заместник-началника на разузнаването и другаде, описа тази глобалистка kulturkampf, заявявайки следното: „Навлизаме в нова американска епоха, в която ще станем още по-богати, културно носещи повече смърт и все по-могъщи.“ Питърс очерта една стратегия за подкопаване на държавите и народите, отнасящи се сдържано към настъпването нановата американска епоха“, чрез използването на Холивуд, на поп-иконите и на ослепителния технологичен блясък. Налагайки на света нещо като робство от типа, разкрит от [Олдъс] Хъксли в „Новия смел свят“.[163]

 

До колко е важна тази kulturkampf в служба на глобализацията и закадифената революция“? И не просто в смисъл на „свобода на словото“ и на индивидуалнотоправо на изборнавкус“ и т.н.  Признато е, че музикално, групата Plastic People of the Universe енесъществена и незабележима“. Въпреки че онези, които стояха зад гърба й, подсигуриха тя да стане политически значима. Това може да се разбере от ролята, която рок-бандата PPU изигра, служейки като катализатор.

 

Тя възникна по време на дирижирания бунт в Чехословакия през 1968 година. Групата получаваше помощ от канадския музикален преподавател Пол Уилсън, резидентът в Чехословакия. Момчетата станаха „бащите на чешката музикална нелегалност“.[164]

 

Един коментатор заявява, че „цялата общност от чешки дисиденти е възникнала около групата“. Според басиста и един от нейните основатели – Милан Хлавза:

 

The Plastic Peopleвъзникнаха така, като десетки и стотици други групи – просто обичахме рок-енд-рола и искахме да станем известни. Бяхме толкова млади, за да имаме ясни артистични амбиции. Всичко, което правехме, беше чиста интуиция: никакви политически идеи или амбиции – изобщо.“

 

Въпреки необичайното признание на Хлавза, групата беше типичен израз на младежки нихилизъм, какъвто ЦРУ и плутократите рекламираха на Запад под формата на Нова левица“, като инструмент за манипулиране и канализиране на псевдонедоволството.[165]Новата левица“ следваше формулировката, предписана от Конгреса за културна свобода. И която още е отстоявана от стратези като Ралф Питърс. Ето точно защо Сталин и други съветски лидери и теоретици се мъчеха да разкрият политическото отклонение накосмополитизма без корени“. Също – защо Троцки в своя манифест Към свободно революционно изкуство от 1938 година беше формулирал теорията.

 

Независимо, че през 1970 г. професионалният лиценз на групата беше отнет от правителството, музикантите заобикаляха законите, а тяхната музика беше издавана на Запад. [И двете бяха изключени, невъзможни. Само наивници могат да повярват.] Чешкият дисидентски поет Егон Бондипишеше текстовете на песните нанеполитическатаPPU. Онова, което възникна покрай PPU, беше така наречената [група] Втора култура“ или „Друга култура“, която свиреше на музикални фестивали. Имаше арестувани. Но с изключение на неколцина, в резултат на интернационален протест“, повечето биваха освобождавани. Канадецът Пол Уилсън беше изгонен. Властите обвиниха групите в крайна вулгарност с антисоциалистическо и антисоциално влияние, повечето от тях възвеличаващи нихилизма, упадъка и клерикализма.“

 

В подкрепа на този нихилизъм се появиХарта 77“ като движение с Хавел като главна фигура. Хавел, заявяващ, че PPU защитавахаприсъщия на живота инстинкт за свободно изразяване по свой автентичен и независим начин“. Хавел започна да подбира текстовете за PPU. Това предполагаемо „неполитическо“, невинно, артистично изразяване беше описано от The New York Times[166] катодиво, гневно подстрекателство“ и като „пагубно мрачно“. Съветските власти ги представиха с по-премерени термини. The New York Times разпалено заяви, че PPUпомогна за промяната на бъдещото направление на една страна“. The New York Times заявява:

 

„Влюбеният в музиката Вацлав Хавел, бившият чешки президент и дисидент, който отстояваше каузата на групата, когато през 1976 г. няколко нейни члена бяха хвърлени в затвора за нарушаване на спокойствието, приписва на нея, че е вдъхновилаХарта 77“, манифестът, настояващ за човешки права, който постави основите за революцията през 1989 година. „Делото срещу група младежи, които просто искаха да живеят живота си по свой начин“, припомни той, „беше атака на тоталитарната система върху самия живот, върху същността на човешката свобода.“

 

 

 

Вацлав Хавел е фигурата, която представлява Кадифената революция

и обединението на Европа[167]

 

 

 

 

„Това беше“, заяви Билефски, „окончателният бунт на рок-енд-рола.“ С други думи, съветските власти бяха прави в своите подозрения. Това е същият културен нихилизъм, който корпорациите изпомпват и рекламират като контролен механизъм на Запад под баналната маска насвободата“.

 

Пол Уилсън се върна назад, твърдейки, че тъкмо чрез музиката момчешките идеали на манипулираната западна младеж бяха представени на чехословашките й връстници:

 

Едно от нещата, което беше твърде забележително през шейсетте, бе, че макар за интелектуалците да беше доста трудно да сложат ръка върху книгите, за децата беше много лесно да бъдат точно на върха на нещата посредством внасяните грамофонни плочи и музиката, която беше излъчвана от Voice of America и други радиостанции.

 

Тъй че, тук имаше съвсем актуални музикални изяви с твърде яки групи и много почитатели на различните банди, както можехте да ги откриете и на Запад. Другото е и това, че пражките музикални изяви твърде от рано привлякоха западните медии. Защото за тях съществуването на рок-групи в комунистическа страна беше знак на промяна.“

 

Забележете, че The Voice of America и други американски служби пропагандираха това движение.[168]

 

Да оставим, че попадането в западни медии беше невъзможно. Всяко изключение означаваше: арест, съд и затвор. В най-добрия случай, особено, когато мама и тате бяха комунистически номенклатурни кадри и ченгета, следваше вербуване. Справка – стотици хиляди героиот архивите на Държавна сигурност. Например Костадин Тренчев, когото баща му гепил да шмърка наркотици и го завел в Окръжното управление на МВР, за да го предложи за агент!

 

Бях част от рок-движението през шейсетте. Да не река – съществена. Тук не съществуваха музикални изяви. Милицията прекратяваше всеки такъв опит. Когато на Новогодишното тържество във Втора софийска гимназия на Кръста нашата група заби уводния риф на прочутото парче “I Cant Get No) SatisfactionнаThe Rolling Stones”, а моя милост запя, учениците във физкултурния салон пощуряха. А на сцената Сашко Кипров[169] ме бутна по рамото: „Спирай, няма смисъл. Спряха тока.“ При тъй слабите озвучителни уредби не чувах нищо…

 

От друга страна, както вече споменах в тази поредица, повечето рокаджии, които познавате, се оказаха банални доносници на Държавна сигурност и/или номенклатурни чеда. Освен това, да помислите, че системата беше свалена с рок-енд-рол, би издало собствената ви тотална глупост и непознаване на обективната действителност.

 

И още нещо. Не споменавам обстановката у нас случайно. И в Чехословакия е било горе-долу същото. А как тезидисидентиса оцелявали, моля ви се? Бяха част от т.нар. План Андропов“, за който ще разберете в следващите епизоди на настоящата поредица. С малки изключения, за кратко пращаха някои от тях зад решетките, включително самия Хавел, за да изглеждат автентични – истински хероси!

 

Не малко от тях изплуваха на повърхността след 1968 година. Тук даже направиха КироЩурецадепутат във Великото народно събрание. Баща му беше един от петимата т. нар. международни адвокати в страната, на които БКП и ДС беше връчило лиценз да водят дела зад граница. Сещате се в чия полза. Впоследствие го уредиха като „демократиченпосланик на Номенклатурия във Ватикана. Не малко артисти – една унизителна професия – все така се мъдрят из различните видове власти. За мен това е отплата за добре свършената от тях работа в полза на БКП, социализма и онова, което дойде след него.

 

Новозеландецът Кери Реймънд Болтън няма как да знае и да проумее тези неща. Той никога не е живял при тоталитарен комунистически режим, в условията на еднопартиен държавен капитализъм, репресиращ всеки опит за dissentнесъгласие. Прав е когато твърди, че:

 

Вътрешният враг е много по-опасен от външния, защото, докато изглежда, че той принадлежи на системата, всъщност й е някак чужд. Един вътрешен враг е опасен в две отношения: първо, заради своите собствени действия, и второ, поради това, че е полезен на външния враг

 

След войната американската окупация на Европа и разграбването на този континент станаха възможни само чрез Michel-stratum,[170] който се предаде на врага, за да установява васални правителства, Чърчилови режими, във всички европейски провинции. През този период, между Втората и Третата световна война[171], като американски агент, Михелът е по-опасен, отколкото ако сам той бе в друга роля. Причината за това е, че историческият напредък от ХІХ век му беше отдал без никаква полза своя цялостен мироглед, даже за целите на саботажа. Докато за американците той все още е полезен като средство за господство над Европа. По този начин, поради американската окупация, културните заболявания и културното изоставане остават в тялото на Европа. – Франсиз Паркър Йоки.[172]

 

Вацлав Хавел, покойният президент на Чехословакия и пръв президент на Чешката република, почина на 18 декември 2011 г. Неговите панегирици[173] го описват като отличен образец за изучаване на ролята навътрешния врагв процеса на културната патология. В лицето на Хавел имаме специално трансформиран пример на елемента Michel, който работеше за духовно, политическо, културно и икономическо подчиняване на западния културен организъм чрез силите на културния паразитизъм, изопачението и изоставането. Наистина, културният патолог може да го постави сред genus michelus,[174] заедно с Борис Елцин, Лех Валенса и Михаил Горбачов

 

Солженицин не си позволи да бъде използван по такъв начин от силите на културното изопачаване. Нито се подаде на техните примамки. Солженицин беше мистик, Хавел ще бъде показан като долнопробен ционистки приносител на културен сифилис.

 

Ето, тук беше една културна икона, която очевидно познаваше процесите на уравновесяване, дето вървяха по света. Но която, независимо от това, искаше да позволи да бъде използвана в тяхна услуга в името на мъгляви търговски понятия като „демокрация“ и „човешки права“. Като доста по-възхвалявания Горбачов, Хавел се превърна в икона на изфабрикуваното дисидентство

 

Критерият за изкуство, даден от Троцки, изглежда повече в природата на анарахизма на [Андре] Бретон и на бъдещата „Нова левица“, отколкото на колективната натура на марксизма

 

Като вземем под внимание, че манифестът беше поместен в The Partisan Review,[175] което впоследствие получаваше субсидии от ЦРУ и от фондации, неплащащи данъци, като част от онова, което стана Cultural Cold War, този троцкистки манифест на изкуството послужи като основа на политиката в изкуството, която след Втората световна война беше възприета от ЦРУ и глобалистите като част от офанзивата на Студената война.[176] Троцки написа „Към свободно революционно изкуство“ като призив за мобилизация на художниците и артистите по света, за да се противопоставят на фашизма и сталинизма на културния фронт, които за много левичари и комунисти бяха синоними:

 

„Много добре знаем, че днес хиляди и хиляди изолирани мислители и творци са разпръснати по целия свят. Техните гласове са заглушавани от гръмогласните хорове на добре обучени, дисциплинирани лъжци. Стотици малки местни списанийца се опитват да съберат силите на младежта около себе си, търсейки нови пътища, а не субсидии. Всяка прогресивна тенденция в изкуството бива унищожена от фашизма катодегенератска“. Всяко свободно творчество е наричано от сталинистите фашистко“. Сега независимото революционно изкуство трябва да обедини своите сили за борба срещу преследванията на реакционерите.[177][178]

 

Тези дни първо САЩ, а след тях и Израел, напуснаха ЮНЕСКО Организацията на обединените нации за образование, наука и култура. И от какъв зор Вашингтон зарязва организация, създадена ужким по негова идея? Защото, видите ли, ималаантиизраелски отклонения“.[179] Тази насока в дейността на организацията  не е в интерес на САЩ, обяви Държавният департамент. И принуди потмствената комунистка и съветска възпитаничка Ирина Бокова в нейния предпоследен ден като генерална директорка на ЮНЕСКО, да изплюе едно от многото камъчета, които стиска между челюстите си:

 

Госпожа Бокова настоя, че ЮНЕСКО дотолкова съответства на политическия дневен ред на американското правителство, че е невероятно“, позовавайки се на действията в опит да предотврати екстремисткото насилие чрез образователни и културни програми в развиващия се свят. Най-мащабната програма на ЮНЕСКО е в Афганистан, заяви тя. Освен това ЮНЕСКО работи в Либия и Ирак, за да обучава учители и да опазва културното наследство в освободените райони. Организацията работи и против антисемитизма и за да запази паметта за холокоста, сподели г-жа Бокова.[180]

 

Остава да се запитаме, дали ЮНЕСКО е частна американо-израелска институция или международна организация, филиал на ООН? А дали пък САЩ не са подчинени на Израел? Преди дни военнопрестъпник лейбърист, тоест социалист, комунист меншевик, и американска подлога, бивш британски министър-председател призна нещо повече:

 

За първи път Тони Блеър е казал, че той и други световни лидери са сгрешили, отстъпвайки пред израелския натиск за налагане на незабавен бойкот на Хамас след като ислямската фракция спечели изборите в Палестина през 2006 г. (Вижте илюстрацията.)

 

Като министър-председател по онова време Блеър предложи силна подкрепа на решението – задвижван от Белия дом на Джордж У. Бушда прекрати помощта и да прекъсне връзките с новоизбраната палестинска власт, предвождана от Хамас, докато не кандиса да признае Израел, отхвърли насилието и се подчини на предишните споразумения между нейните предшественици от Фатах и Израел. Ултиматумът беше отхвърлен от Хамас. Международни наблюдатели оцениха изборите като свободни и честни.[181]

 

Колко пъти говорих и писах за тези неща?

 

 

 

Евреите трябва да ликуват заради факта, че християнска Европа

губи своята идентичност като наказание за стореното на нас

по време на вековното ни изгнаничество там[182]

 

 

 

 

Има не една, а много подробности, които всички спестяват. Ще спомена няколко.

 

Махмуд Абас, настоящият президент на Палестинската автономия, който живурка удобно в Рамала на Западния бряг на река Йордан, е учил в СССР. А КГБ не пропускаше шанс… Докато Ясер Арафат беше агент на френските секретни служби. Слушайте израелския шпионин със съветско потекло Яков Кедми. Той знае доста… Не случайно Арафатовата вдовица и дъщеря му се устроиха вПариж. На каква издръжка са?

 

Корупцията е основният белег на официалната палестинска политика. Затова Хамас, основан с израелска помощ и издържан повече от Тел Авив, отколкото от Техеран, е по-симпатичната организация за палестинците. Като добри юдеиислямът е рожба на равинското творчество – в Хамас спазват седмата заповед на МошеМойсей: Кради по-малко! Тъй като няма как да очаквате евреин да не лъже и изобщо да не краде.

 

За това кой ръководи света ми е думата.

 

Претенциите на двете еврейски държави Израел и САЩ към ЮНЕСКО са отколешни. Дразни ги приемането на Палестина в нея. А уж има решение на организацията-майка още от1947 година!

 

Самозванитеевреине понасят палестинцитеединствените, имащи пряка генетична връзка с юдеите от античността, и ги приравняват към арабите. Ненавиждат арабите заради исляма, който средновековните равини са изфабрикували и разпространили. Мразят мюсюлманите и най-вече иранцитеперсийците, медите, древните барджийци, отделилите се от българската общност. Но най-силно ненавиждат християните.

 

Сега проблемът беше в кандидатите за поста на Бокова, която „по право“, заради комунистическото потекло, ще отговаря за римския Колизеум. Единият, смятан за по-вероятен, беше представител на мюсюлмански Катар. Втората, представяна като „французойка“, надделя при избора.

 

Избор ли казах? Пардон, сгрешихпри назначението. Точно така го представиха първите медии, съобщили факта – като „назначение“:

 

Бившата френска културна министърка Одри Азулай е назначена за генерална директорка на ЮНЕСКО.[183]

 

И защо тя, а не катарецът Хамад бин Абдулазис Ал-Кавари?

 

БНТ се беше подготвила добре и бързо обясни. Не настоявам, че панорамци са били известени предварително. Обичайна журналистическа практика при подобни случаи е да има готовност за представяне и на двамата кандидати. Когато мине назначението, отпадналият преминава в архива

 

Та ето как, по-малко от два часа след назначаването на шеф на ЮНЕСКО в предаването „Панорама“ на Канал 1 ни известиха за фигурата на новия генерален директор – извинете – на новата генерална директорка:

 

 

 

 

 

Дали Съветските американски щати и марксистки, расистки Израел ще се върнат в играта на културен империализъм и уеднаквяване на човечеството, чийто генерален щаб е в Париж? Правейки хората по-необразовани, елементарни, годни за живот в животинската ферма, в която интернационалното Братство превръща земята.

 

Но какво представлява тази организация, наречена ЮНЕСКО? Тя е министерство на тайното световно правителство, чието отричане не е нищо друго, освен разпространение на конспиративна теория. Спасилият се в Мюнхен унгарски патриот с еврейско потекло Луис Маршалко обясни:

 

Най-важната секция на Обединените нации е ЮНЕСКО (Организацията за образование, наука и култура на ООН). Тя почти изцяло е под контрола на еврейството. ЮНЕСКО иска да управлява и контролира образованието на всички младежи по света.

 

Фактически, това е и една от инструкциите вПротоколите“:

 

Трябва да насочваме образованието на гойските общества по такъв начин, че когато и където опрат до необходимост от инициатива, да вдигнат ръце поради тяхното отчайващо безсилие.“ („Протокол № 5“.)

 

Следователно ООН е водещата организация, която авторите на „Протоколитеса имали предвид. Тя беше създадена в точно определен момент, за да обучава и фабрикува една световна младеж, състояща се изключително от пролетарии атеисти. Люде, които не притежават никаква лоялност към собствената си страна и нейните национални традиции. И които ще възприемат всичко, което не е в полза на завладяването на света от евреите, като презрян „антисемитизъм.[184]

 

Преди петилетка, на окупирания Западен бряг на река Йордан израелски равин злорадо размаха пръст към нас, християните и европейците:

 

Никога няма да простим на европейските християни за избитите милиони наши деца, жени и старци[?!] Не само в неотдавнашния холокост, а в течение на поколенията, с последователност, която характеризира всички деноминации на лицемерното християнство.

 

А сега Европа губи своята идентичност за сметка на друг народ и друга религия. И няма да останат никакви следи, не ще оцелее нищо от поквареността на християнството, което проля много кръв и не ще може да се изкупи за нея.

 

Според равина Ефрати, богословската причина е, че християнството – на което гледа като на идолопоклонничествопритежава склонносттада унищожава нормалния живот и да се пази от него, от една страна. Докато губи благоприличие, от друга, тъй като се лута от радикалното монашество до радикалнината западна разпуснатост и безнравственост“.

 

Ислямът, добави равинът, ерелигия, която подценява своите пророци, но е относително честна. Тя учи малко повече на стабилен живот в брак, семейство и съзидание, в които се съдържат скромност и уважение към бога.

 

Ефрати постанови: „Независимо, че сме в основна война с религиозни араби на земята на Израел, все пак ислямът е много по-добър като езическа култура от християнството.

 

Той добави, че евреите трябва да се молят ислямизацията на по-голямата част от Европа да не навреди на израелския народ.[185]

 

Заобиколени сме от евреи, наши зложелатели. Те са не само около нас, а заемат най-високи постове. Щом сме позволили да ни се качват на главите и да се друсат върху тях, значи си заслужаваме нерадостната участ на загиването. Която включва и ООН.

 

Но какво представлява т. нар. шапка на ЮНЕСКООрганизацията на обединените нации?

 

 

 

Ако ООН веднъж приеме, че международните спорове

могат да бъдат уреждани с използване на сила,

ще сме разрушили самия фундамент на Организацията[186]

 

 

 

 

Тя е министерство на тайното световно правителство, чието отричане не е нищо друго, освен разпространение на конспиративна теория. Спасилият се в Мюнхен унгарски патриот с еврейско потекло Луис Маршалко обясни:

 

В ООН западният демократ, източният съветски евреин, нюйоркският равин и съветският комисар всеки ден седят един до друг в пълно сътрудничество. Докато войниците на неверниците са заети да проливат кръв помежду си, даже вътре в самата ООН се води война. Където прочутият афоризъм на Теодор Херцел влияе върху всяка мирна декларация на Организацията на обединените нации:

 

Ние сме един народ. Едни и същи хора сме!“

 

И всичко извън това е фарс, просто превземка, изкуствено представление.

 

В Комисията по атомна енергия на ООН евреи разговарят с евреи, маскирани като демократи болшевики. И обсъждат помежду си най-опасния и страховит проблем на света. Макар авторът на Хартата на Организацията на обединените нации Леон Павловски да е американски евреин, той прекопира дума по дума съветската Конституция, пренасяйки я в Хартата на ООН.

 

Информация, смятана за подходяща за неверническите народи, трябва да бъде отхвърляна от Информационния център, ръководен от евреинДжейкъб Шапиро. В Комисията по атомна енергия Бърнард Барух представлява Съединените щати, а в Политическата комисия Д. Дж. Мауилски, съветски евреин, представлява Съветска Русия. Международната организация по труда на ООН е ръководена от Дейвид А. Морз, чието истинско име е Маскович, руски евреин.

 

Независимо, че генералният секретар на тази могъща световна организация не е евреин, въпреки всичко Бенджамин Коен, заместник-генералният секретар, е такъв. Но може би най-забележително е, че по време на Корейската война Константин Зинкович, руски евреин, беше шеф на Съвета за сигурност на ООН. А това означава, че фактически той беше началникът на генерал Макартър по време на операциите в Корейската война.

 

От тук насетне не американският Конгрес ще решава съдбата на Америка, а някоя незнайна организация, контролирана от евреи. Така турски войници трябва да загиват по заповед на евреи в Организацията на обединените нации. И отново, ООН ще диктува и ще казва на Франция, Гърция или на Западна Германия кого тези страни да приемат като техни граждани, дали могат да получават кредити и какъв вид трудови отношения да бъдат одобрени[187]

 

Ако всичко това не е вярно, не отговаря на истината вече половин век и отгоре, елате и ме заплюйте. Но преди да произнесете и изпълните присъдата, като в съд, изслушайте подробните ми доказателства.

 

Никак не е случайно, че навремето финансираният от Ротшилд най-голям ционистки лидер и пръв президент на държавата Израел Хаим Вайцман направил изявление, което никой не споменава.

 

През 1904 година Хаим Вайцман коментирал Тодор-Херцеловата [книга] Judenstaat,[188] както следва:

 

Преди четири години световното еврейство беше разделено на два лагера: един в Изтока и един в Запада. И когато Херцел дойде и ни каза, че трябва да обединим източното и западното еврейство, ние, съответно, започнахме да изпълняваме тази заповед. Нашето днешно обединение е заветът на Теодор Херцел към еврейския народ.“

 

В Теодор-Херцеловата Judenstaat авторът заявява: Wir sind ein Volk! – „Ние сме един народ!“ А в днешния ден това е единственото обединение, съществуващо на света, разделен на две полукълба.

 

Независимо от привидните търкания, удари под кръста и различия между американската и съветската демокрации, ние сме един народ и не е в наш интерес Западът да освободи Изтока. Защото стори ли го, избави ли поробените народи на Изток, Западът неизбежно ще лиши еврейството от източната половина на неговата световна власт.[189][190]

 

Благодарете на евреите. Особено неуките мърлячи, изживяващи се катоантикомунисти“. Да ги квалифицирам според заслугите им примитиви, опазил ме Господ.

 

Всичко в името на Израел! Така изглежда, но е по-точно да се каже, че и Израел действа в полза на Братството на тайния финансов интернационал.

 

През последните 90 години САЩ, СССР и Русия винаги са действали в синхрон. И според мен не е чак толкова важно кой от двата края на тази ос на злото е доминирал. Може би най-точно е да се каже, че водещият полюс е бивал сменян в зависимост от конкретната обстановка и необходимост.

 

Обратно към Чехословакия идисидентаВацлав Хавел. Към неговата главна роля за запазването на комунизма под нова, измамна външност.

 

Тъкмо против това минало в Стокхолм беше основана ФондациятаХарта 77“. Сорос разказва, как я финансирал от 1981 година. Движението „възникна за действие вътре в Чехословакия, бронирано като Атина Палада“ през 1989 г. Сорос побърза да се намъкне в страната и с основателя на хартата Ф. Януш създаде комитети в Прага, Бърно и Братислава. И „предостави на тяхно разположение 1 милион долара“. След това чрез спекулации с валута започна да плаща на служителите на партията „Граждански форум[191] и на вестника Lidove Noviny[192]. Сорос заявява, че заедно с принц Кари Шварценберг, поддръжник на ФондацияХарта 77“, и действащия президент Мариан Калфа, „се съгласихме, че е наложително да имаме Вацлав Хавел за избран президент от настоящия приет парламент“.[193][194]

 

Да проверим, пиейки вода от най-мътния и отровен извор – самия Дьорд Шварц, подвизаващ  се под името Джордж Сорос, с което изпълнява спуснатите му пъклени проекти.

 

 

 

 

 

Антикомунизмътна Сорос е като този на Желю Желев, Филип Димитров, Иван Костов или на Б.Б. – фалшив и по нареждане. Не е ли известно, че именно тозиархикапиталистфинансира създаването в Украйна на музей на съветския пионер Павлик Морзов и на кооперативното движение, довело до голодоморасмъртта на милиони селяни от умишлено предизвикан глад?[195]

 

Който знае английски език или поне го ползва достатъчно добре, нека не се учудва. Английският на Джордж Сорос е обекта на ирония и сарказъм не от вчера. Не очаквайте кой знае колко от него. Той е тъп и необразован, макар да притежава всевъзможни дипломи и титли. Неграматен e, илитерат, както казват днес.

 

Такива примитиви Братството използва за своите най-мръсни цели. Целият жизнен път на Сорос е изпъстрен не с дупки, а с ями на безчестието. Като започнете от пребиваването му в нацистки концлагер, където клеветел и предавал своите събратя евреи. Минете през „Отворено общество“, спекулациите с английската лира и със съветско-руския еврейски олигарх Михаил Ходорковски и „Юкос Петролиум“, и стигнете до настоящия му навярно привиден конфликт с Владимир Путин и Доналд Тръмп. Такива типове не познават милост. Те са архиегоисти.

 

Малко преди да отиде в Прага, проводили Дьорд Шварц Джордж Сорос, тук. Писах за това, предавайки свидетелството на участник в разговорите, моя приятел, политическия затворник Янко Янков. Подробностите може да намерите в публикацията ми, озаглавена „Камбаната бие за нас Част 2“, поместена на 5 юли 2015 г.[196] Срещата се състояла в резиденцията на посолството на САЩ у нас. Била организирана от посланика ШаулСолПолански. С него бил друг еврейски комунистАндрей Луканов, властващ министър-председател.

 

А след като Янко Янков отказал предложението да оглави клона на интернационалната фондация „Отворено обществов София, „дисидентътс тежко комунистическо потекло Румен Воденичаровсе нагърбилс тази „тегоба“. Сигурно за много пари и преди да го изкаратнационалист“ и „правозащитник“ при това.

 

Така назначават държавните ръководители на колониалните страни.

 

А часове ни делят от акта, с който Братството конфискува и пренасочи почти цялото имане, което беше доверило на Сорос за управление.[197] Явно усетили, че най-новата му съпруга, Тамико Болтън, цели 42 лета по-млада от него (може да е рекорд), му е взела не здравето, а окаяния животец (дали не е съвременна глобална Естер), интернационалните банкери прехвърлиха 18 милиарда долара от сейфовете на семейството в сметките на Фондация „Отворено общество“. (Вижте илюстрацията.) И без друго я бяха основали, за да служи за отделКадри и трудови ресурси“, по-рано ТРЗ – „Труд и работна заплата“, към съответното министерство на световното правителство. Очаквайте другарката с косата скоро да посетищастливотосемейство на Джордж и Тамико. За да подсети главата му, че всъщност е Дьорд и ЧеренШварц, при това.

 

Да оставим Кери Болтън да обобщи и завърши.

 

Хавел, както Горбачов, беше надлежно припознат в отплата за извършените от тях услуги. През 2006 година в Колумбийския университет [в Ню Йорк] беше организирана изложба в негова чест с подкрепата от такива светила като Сорос, Джордж Х. У. Буш, Бил Клинтън, Ричард Холбрук и т.н.[198]

 

 

 

Хавел беше смел и мощен глас срещу тоталитаризма и вдъхновение за дисидентите, борещи се за свобода навсякъде[199]

 

 

 

 

Хавел служеше в Съвета на директорите на Соросовия Съюз за политика за наркотиците, проектиран да либерализира законите за наркотиците. Което следва да бъде разглеждано като част от дневния ред на Сорос за подкопаване на стабилността на обществата, насочен към глобализация, като част отлибералния“ и „прогресивенпроект. Тук човек отново се сеща за употребата на наркотикаСома“, за да държи хората покорни в книгата на ХъкслиСмел нов свят“. Друга причина, която още повече може да бъде определена каторадикална“ и „против елита“, докато всъщност служи на елита. Сред членовете на „Почетния съвет в САЩса такива „прогресистиихуманисти“, като бившия държавен секретар Джордж П. Шулц, и бившия председател на Банката на Федералния резерв Пол Волкър [и двамата евреи]. „Интернационалният почетен съветвключва, освен Хавел, Ричард Брансън, Стинг и Рут Драйфус.[200]

 

Хавел стана член на глобалисткия елит заради услугите му на Техните интернационални конклави при преформатирането на постсъветския свят. Един от тези конклави е Мадридският клуб,[201] един от многото глобалистки think tanks, създадени за постигането на съгласие за глобално управление сред самоизбрани владетели. Мадридският клуб е фондация, предоставяща дарения [грантове], създадена през 2004 г., за да набира средства за каузи, които рекламират плутократичната версия на демокрация“.[202]

 

Както може да очаква човек, вездесъщият Сорос е средПрезидентския кръг на дарителитена Клуба.[203] И Хавел беше почетен председател наСвобода сега[204]глобалистка организация с превъзхождащо членство на американския глобалистки мозъчен тръст Съвет за чуждестранни отношения в нея…

 

През 2004 г. Хавел получи наградатаВизия на гражданското общество“ на Американски приятели на Чешката република (АПЧР). По този случай беше похвален от председателя на Националния фонд за демокрация, социалдемократа Карл Джършман [евреин]. АПЧР се оказва близка до глобализма. Сред нейните служители са такива бивши функционери на американското правителство като Томас Дайн от РадиоСвободна Европа“. Касиер и съдиректор е Хана Калъхан [еврейка], бивша съветничка на Goldman Sachs.[205] Збигнев Бзежински, яростният антисъветчик и русофоб [грамадна измама на невеж западняк – социалдемократ и съветски агент], бивш „съветник“ по националната сигурност на САЩ. Както и приятелят му русофоб, бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър [мога да умра от смях, агент на НКВД-КГБ „Бор“, среща се в документите на съветския шпионаж, изнесени от полковник Василий Митрохин]

 

Хавел е вписан като дарител на АПЧР, заедно с Джордж У. Буш, бившата държавна секретарка Мадлийн К. Олбрайт [всъщност еврейка, родена в Чехословакия с името Мари Яна Корбелова], Джеймс Д. Уулфенсън от Световната банка, Колин Л. Пауъл, бивш държавен секретар на САЩ [всички евреи или с еврейска кръв]. Заедно с Хавел, наПочетната стенана АПЧР се мъдрят имената на множество собственици и шефове на корпорации, включително на American International Group”, “Goldman, Sachs & Co.”, “Citigroup”, “J.P. Morgan Chase & Co.”, и самият Дейвид Рокфелер.[206][207]

 

Извън всичко изложено до тук, авторът е посочил влиянието, оказвано от ционистките евреи върху Вацлав Хавел. Но преди това – върху Пражката пролет. Ако продължавате да не схващате, както доказах, това беше активно мероприятие на съветския КГБ, за да може Червената армия да се настани в страната. То е било планирано и направлявано лично от Юрий Андропов. Не твърдя, че той е неговият автор. Бил му е доверен за ръководене.

 

Всичкидисиденти“, за които стана дума и ще бъдат споменати нататък в тази поредица, включително и настоящите ни доморасли комунистически капиталистиновобогаташите, натрупали имането си на гърба на нас, жителите на уж бившите страни от съветския концлагер, са били определени твърде отдавнаслед 1975-1976 година. Поетапно. Просто оттогава Андропов практически е ръководел СССР.

 

Но възможно ли е Хавел да е седял едновременно на два стола – даже на тричехословашки, западен и съветски? А на колко мислите, че седеше Андрей Луканов? Ами Огнян Дойнов и останалитепреуспели“, но недоживели да се радват на мръсните сипостижения“ тукашни комунистически разбойници? Чак до другарката Елена Поптодорова – крадливата еврейска лична преводачка на Тодор Живков. Настояща административна ръководителка на Атлантическия клуб, чиито основатели са синовете на активни борци против фашизма и капитализма Драгомир Драганов, Соломон Паси, Максим Минчев

 

Замислете се: да не би НАТО да е филиал на БКП или просто партията-майка членува в алианса? Погледнете и илюстрацията. Одиозният Джордж Сорос наставлява и неговия генерален секретар, норвежкия комунист Йенс Столтенберг, агент на КГБ.

 

Какво да се прави?

 

А в средата на 1965 година, като театрален драматург в столицата, „репресираниятбогаташки син Вацлав Хавел получил на служебния си адрес позив, подписан отНационалното демократично сдружение“. Колкото и да търсих, не открих такава организация.

 

Обаче, „навярно, за да провокира властите, той отнесълантидържавнияпозив в градския комитет на Комунистическата партия на Чехословакия (КПЧ) в Прага. Капитан Одварка опитал да използва ситуацията, за да се свърже с Хавел, определен като обект на интерес за контакт в операция „Професор“. Във връзка с позивите, на 23 юни 1965 г., заедно с по-старшия офицер Рудолф Чинка, отговарящ за Осми отдел на Второ управление на МВ,[208] той посетил апартамента на Хавел на крайбрежната улица Bedřicha Engelse.

 

Според документите от архива на Одварка, Хавел с готовност и желание отговорил на въпросите и изразил гледището си, че консервативният маниер на писане и използваните фрази насочват към по-възрастна личност, навяваща асоциации за Първата република.[209] Било възможно отговорността да пада и върху нашите émigrés зад граница, където езикът ни се е съхранил и е застоял. Тъй като в чуждата среда не е имал възможност за по-нататъшно развитие.

 

Офицерите от StB незабавно съсредоточили въпросите си върху неговите познати в изгнание, които биха могли да са отговорни. Хавел отговорил, че през тази година по служебни причини е посетил Австрия, а също и Федерална република Германия, където негов чичо е собственик на ресторант в Мюнхен. Той се справял твърде добре, но би искал да се върне най-малкото за едно посещение на ЧССР. Защото средата, сред която живеел, му била чужда.

 

Иначе се срещнал с двама други имигранти, приятели на неговия чичо, които били заинтересувани само от сключване на сделки. Не си струвало да се обсъжда идеята, че тези хора, включително чичо му, биха написали подобни бюлетини.

 

Хавел говорил за високия жизнен стандарт в Западна Германия, заявявайки, че не би живял там. Защото цялостната атмосфера във ФРГ създала у него впечатлението, че всички намирали смисъла на живота в пълния стомах и в това, да карат хубав автомобил.

 

По-късно споменал своите затруднения при пътуването зад граница, което МВ му отказвало. Това станало предмет на обсъждане в Министерството на образованието и културата, на което присъствали служители на МВ. Очевидно той приветствал дискусията и възможността да изрази своите схващания. Всичко било разрешено в негова полза и сега той вече нямал проблеми с пътуването в чужбина.

 

Същевременно той насочил вниманието към бързата реакция на западните медии, когато за първи път му било отказано да пътува за премиерата на „Градинско увеселениев Западен Берлин. Те писали за недостатъчната свобода в Чехословакия и други такива неща.

 

В своя архив капитан Одварка е отбелязал явното желание на Хавел да помага на органите на МВ при разпознаването на неизвестния изпращач на позива. Той издал имената на свои познати сред актьорите и драматурзите в Пардубице, Бърно и Готвалдов и връзките си с тях. Сам направил оценка на политическата страна на въпроса, доколкото преценил дали някои от тях се интересуват от политика или не. Одварка оценил информацията за чичото, за която Хавел очевидно не бил питан, като знак за откритост и искреност. Преценката на ситуацията на Запад и в ЧССР, която направил в дискусията, показала напълно наличието на стремеж и интерес за елиминиране на поредица от слабости. Офицерът от StB бил силно впечатлен от гледната точка на Хавел, че никоя капиталистическа държава не ще може някога дасе конкурирас нас в областта на културата. Отношението на Хавел към нашата система може да бъде разглеждано като положително.

 

И двамата офицери от Второ управление на МВ приключили обсъждането, заявявайки, че биха разговаряли отново с него, ако е необходимо. Хавел се съгласил и, както изглежда, обявил, че е доволен от възможността да разговаря с тях. Понеже за него това е вдъхновение в по-нататъшната му литературна дейност. Въз основа на горното Одварка формулирал заключението:

 

„Оказва се, че Хавел би бил добър пример на агент. С него ще бъдат установени редовни връзки. За него ще бъде изготвено дело [досие] за кандидат агент.“

 

На 4 август 1965 година капитан Одварка представя досие за кандидат-агент на безпартийния драматург от театър Na zábradlí[210] Вацлав Хавел, в което го характеризира като лице от буржоазно семейство на собственик на ресторант в Прага, което понастоящем работи в театър Na zábradlí, където си е пробил път нагоре до поста драматург.

 

Старши офицерът на Одварка е посочил, че Хавел е написал няколко театрални пиеси, най-известната от които – „Градинско увеселение“, се посреща с голям успех и в чужбина. Той споменал своята нова пиесаМеморандумът“. В заключение на увода към предложението той даже е заявил за Хавел:

 

Той е сред най-талантливите драматурзи и към него проявяват голям интерес в капиталистически страни, в които вече е бил поканен. През 1965 г. е посетил ФРГ и Австрия.“

 

В своето описание на така наречената оперативна обстановка капитан Одварка отново е посочил на агента разкритията на секретния сътрудникПедро“, според които, по време на предното му посещение [в ЧССР] през 1964 година професор Клайн,[211] смятан за офицер от разузнаването, се е срещал с Хавел. Като същевременно го описва като много талантлив драматург.

 

 

 

Хавел изглежда е заявявал, че на силите на НАТО е позволено

да нарушават международното право, защото действат

като пряк инструмент на „по-висшия закон“ на Бога[212]

 

 

 

 

Извън конкретиката, той е споменал и двама от чичовците на Хавелбившия собственик на киностудията Barrandov Милош Хавел, който през 1951 година е имигрирал във ФРГ. И Иван Вавречка [навярно вуйчо], който от 1941 година е заживял в Аржентина. Позовавайки се на предишните си срещи [с Вацлав Хавел], капитан Одварка прави препоръката:

 

Хавел изглежда подходящ тип за КА [кандидат агент], който, ако бъде вербуван, ще бъде насочен към [операция]Професораи към неговите връзки в Прага, с цел разкриване на антидържавни действия.“

 

В документа той предлага установяването и развитието на по-нататъшен контакт, за да бъде извършена проверка на кандидата, да бъде събрана достъпната информация и да бъдат написани материали за неговата личност.

 

На 5 август 1965 г. предложението е било одобрено от наблюдаващия на Първи отдел, подполковник Ярослав Восечки. Включително, използването на сътрудник с псевдоним „Карел“ (Томаш Режач, роден през 1935 г.) и на агенти от Седми отдел на Второ управление на МВ. Ден по-късно досието на КА, регистрационен номер 24486, е било заведено от Първи специален отдел на МВ.

 

Години по-късно Вацлав Хавел заяви за архивите:

 

„Те могат да включат в документите си като кандидат всеки, когото поискат. Опитаха се да ме запишат в края на петдесетте… Също така очевидно бях вписан като кандидат за три месеца през 1965 г., а сетне бях презаписан като враждебна фигура. От тези архиви излиза, че очевидно са ме навестили през юни 1965 г. Разбира се, сега не си спомням това. Или че съм бил толкова любезен с тях, та са решили да ме запишат като кандидат. След три месеца промениха решението си.[213]

 

Да не си спомня посещение на милиционери от Държавна сигурност? Той, талантливият драматург? Хайде де! Не нам. Толкова често ли са го навестявали ченгетата, та да забрави това посещение като едно от многото?

 

Да не коментирам пътуванията на Хавел зад граница и поставянето на пиесите му в театри на Запад. Да не се лъжем, а да перифразираме Петер Юхас, който заявил на Георги Марков:

 

Джери,  унгарските граници се охраняват от КГБ, както и българските.[214]

 

Иначе казано, чехословашките граници също бяха охранявани от съветското КГБ и неговите верни местни ратаи. Какво има за обсъждане? Не допускаха на 25 километра от границата хора с доста по-скромен произход от Вацлав-Хавеловия… Да говорехме за осемдесетте години, иди дойди. След смъртта на Брежнев, в очакване на развръзката, наречена „нежни революции“, другарите бавно отпускаха хватката. А след лятото на 1987 година пътуванията и в капиталистическите държави бяха улеснени. В случая става дума за шейсетте все пак.

 

Кой можеше да стане писател у нас? Само верните на партията таланти“. Дълго време – първоначалните самородни и лоялни като псетадарованияна партията от ранга на Ст. Ц. Даскалов, Георги Караславов, Орлин Василев, Марко Марчевски и прочие – „класици“! Въз основа на същия принцип и по идентичен признак поставяха пиеси. Като чуете за „дисидентитеСтефан Цанев, Рада Москова или Константин Павлов, плюйте и отминете.

 

Рада Москова заемаше кабинета на драматург на Младежкия театър. Театри поставяха нейните пиеси. Сценариите й се превръщаха във филми.  Например „Куче в чекмедже“, „Горе на черешата“. Нейният мъж – доктор, станал музикант, свободно обикаляше света. Ами наградите на режима, който яизмъчвал“? А синчето й Теди завърши ВИТИЗ и го прочуха като… „дисидентстващ“. Не е ли странно? С това ли я репресираха“? Ашколсун! Дай Боже всекиму.

 

До 10 ноември 1989 г. „репресиралиКонстантин Павлов с близо дузина филми по негови сценарии. Най-известните са: „Спомен за близначката“, „Чуй петела!“, „Илюзия“, „Бяла магияСтефан Цанев следвал в Москва. Преди смяната на режима издали десетина негови стихосбирки. А пиесите му, намерили сценична реализация, са близо двадесет.

 

Дисиденти ли? ДеСеДенти.

 

Освен това Стефан [Цанев] беше главен драматург на театърСофия“. А драматург на театър „Софиязначи цензор, абсолютно сигурен човек! Да бъдеш главен редактор на нещо. Коцето Павлов беше главен редактор на Киноцентъра. Аз знам, че ако това излезе, ще скочат абсолютно всички срещу мен, но в крайна сметка нека да скачат! Тези неща трябва да се знаят. Главен редактор на Киноцентъра – това наистина значеше главен цензор. Защото си спомняме думите на Ленин: „Киното е най-мощното идеологическо оръжие в ръцете на работническата класа“. Да имаш доверие на такъв човек, значи по някакъв начин този човек е спечелил доверието ти[215]

 

Тримата членуваха в казионния и единствен Съюз на писателите. А Павлов – и на кинодейците. Гостуваха на агент „Димитърв ченгеджийницатаВсяка неделя“ – не Ганкиното, а Кеворковото кафене

 

Произвеждаха кинопродукции по техните сценарии. Театрите бяха длъжни да поставят глупостите, пръкнали се в челичените им чутури, натъпкани с червени петолъчки, сърпове и чукове. Издаваха книгите им в тиражи по няколко десетки хиляди… Даже снимаха документални филми с тях и за тях.

 

Не вярвате? Ами тогава гледайте.

 

 

 

 

 

Някому спрели сценарий, забавили издаването на книгата му? Другарите изхвърлиха от литературата имена на писатели, многократно по-надарени и достойни от споменатитедисиденти“, възхвалявали Сталин (Константин Павлов), ЧК и Дзержински (Стефан Цанев), Георги Димитров (Блага Димитрова).

 

Току преди 10 ноември даже Любомир Левчев, който беше готов да служи като удобно шаващо бидѐ на Тодор Живков, се писа дисидент. Изпреварвайки останалите. Явно е знаел повече от тях. Стори го в книгата си „Убий българина“, издадена в многохиляден тираж. Наглостта на комунистите е безкрайна, а алчността и нагаждачеството им не познават покой.

 

Това с отричането и омаскаряването сме го слушали многократно. И тук осветените агенти все не са били, не са донасяли. Накрая, когато се изправят пред неопровержимите факти, започват или да се гордеят, или да се оправдават, какъвто беше казусът с архимръсника Петко Бочаров. Тачен до ден днешен, въпреки стотиците съдби на свестни хора, които е прекършил с доносите си.

 

Признавам: това не го разбирам. Умът ми го отхвърля и май никога не ще бъда в състояние да го проумея.

 

 

 

Радио „Свободна Европа“ забърка кашата;

имахме близки връзки с Хавел, Черногурски и Дийнстбайр,

които днес са членове на новото управление, но

две години работиха за нас като независими кореспонденти[216]

 

 

 

 

В цитираното изследване срещаме две илюстрации, които, според мен, представляват интерес. Вижте ги. Текстът под едната гласи:

 

Междувременно подполковник Мирослав Гвоздек бил награден с увеличение на заплатата със 100 крони за неговото сътрудничество с агент с псевдоним „Педро“.“ [217]

 

Въпросният агент „ПедроеКарел Кохер, единственият чужд агент, за който е известно, че някога се е промъкнал в ЦРУ.[218]

 

Ако си спомняте, започнахме тази серия от поредицата с него. И срещнахме името му отново преди малко, във връзка със задачите на Хавел. Суперлативът „единственият чужд агент в ЦРУ“ е силно преувеличен, както би казал Марк Твен.

 

Кохер беше чешки гражданин, който е живял под прикритие в САЩ 21 години. Съответно, с псевдонимите Rino, Turian или Педро, през 1965 година той се е преместил в Америка, за да се установи като къртица в ЦРУ. По-късно водещият офицер на Кохер в КГБ, полковник Александър Соколов, ще го обяви за супершпионин.[219]

 

Много иначе читави наивници по света не са в състояние да прозрат истината, че Изтокът и Западът са част от едно цяло. Те са създадени така и винаги са били в неразривна връзка – като идеология, начин на мислене и действие. Вацлав Хавел беше един от онези, които се възползваха от прословутата глупост, че всеки има право да се променя. Идиотщина, докарала ни толкова много беди.

 

Той, „милият антикомунист“, писал:

 

Със своята отблъскваща нетолерантност и фанатична вяра в общовалидни принципи десният догматизъм ме тревожи толкова, колкото и левите предразсъдъци, илюзии и утопии.[220]

 

Един вид – свобода, братя и сестри! Само че… не пълна и не за всички. Ако държите на такава пълна и общовалидна свобода, на мига ви лепват клеймото догматици“. Например, имате свободата да критикувате всяка държава и нейните управници. Особено, ако е християнска. Даже ще ви насърчат – я с потупване по рамото, я сгрантове“ – “money, money, always funny[221]от някоя „демократичнафондация отдемократичнакомунистическа диктатура като САЩ, например.. Обаче всеки, който отправи критики към евреите, юдаизма, ционизма и Израел, незабавно преминава в строя на така наречените антисемити. Където го натикват редом с Хитлер и останалите такива, за които можете да се сетите.

 

Все пак Хавел има ли основание? До известна степен – да.

 

Както посочи американецът Джеф Найкуист, смятан за „признат геополитически анализатор и специалист по национална сигурност“,[222] поместил интервю с един от най-активните и въпреки това потискан, лишаван от достъп до влиятелни медии чехословашки политически имигрант и антикомунист:

 

Господин [Петер] Цибулка не разбира, че американците бяха подложени на промиване на мозъците по отношение на комунизма. Представата за комунистическите шпиони, укриващи се навсякъде, беше осмивана, изобразявана като дървено детско конче за психично нестабилни люде. Всекидневно зле осведомени персони с иначе прилично образование ме взимат на подбив заради моите изявления за продължаващата комунистическа заплаха. Тук в Америка, от антимакартистката пропаганда преди десетилетия, до настоящата победа във Студената война и боледуването на републиканците, тази ситуация преобладава. Само много силна личност може да говори за тази мощ.

 

Дипломатическите служители в посолствата, обект на политически и обществен натиск, зависещи от „научниакредитивни писма, за които се знае, че предизвикват мозъчни увреждания на лабораторните животинки, никога не биха си позволили да помислят, повече или по-малко забавни, „параноиднитвърдения за Русия или закомунистически агентив чехословашката законодателна власт. Г-н Цибулка допуска проста, обща грешка. Той не разбира колко слаб и възприемчив е човешкият ум, общо казано. Затова подценява силата на голямата лъжа.[223]

 

Точно така. От едно поколение насам – вече изглеждащата „далечна1991 годинаизпитвам същото на собствения си гръб. Почти никой не ме чува и не желае да помисли, дали говоря истината или лъ̀жа. Макар никой да не е доказал поне една моя измама. Имам едва две погрешни прогнози, свързани все с Хитлери Клинтън. Докато „гениитена манипулацията на масовото съзнание, преститутките от медийните публични домове, вербувани от комунистическите тайни служби, не дръзват да прогнозират. А това е висшият пилотаж в онова, което смятате за журналистика.

 

Няма никаква разлика къде са поставенив Москва, Вашингтон, Берлин, Виена, Париж, Лондон, Прага, Будапеща, София, Баку, Пхенян или Тел Авив. Комунистите са си комунисти. Както съм доказвал, САЩ са първият съвременен комунистически проект. Да не се връщам два века назад. Със сигурност, от 1933 година досега всички американски президенти са марионетки на интернационалния комунизъм, понякога подчинени и на Кремъл. Обратното също е валидноБелият дом да дърпа конците на Москва. Истинските господари, които пишат сценариите, са скрити зад паравана, който свикнахме да обозначаваме като задкулисие.

 

Задаващ на Цибулка въпрос за оръжейната търговия на Русия затерористични държави“ и задруги страни от бившиякомунистически блок“, и далипредставата, че офицерите от източноевропейските армии са неконтролируеми и продават оръжия на терористи без надзор, е пълен абсурд“, сънародникът на чешкиядисидент“ и президент Ян Малина попада тъкмо в капана на Хавел за десния догматизъм“. Защо смятам така? Тъй като всеки нормален и мислещ човек би се запитал: А защо не и на останалитевелики сили“, членки на Съвета за сигурност на ООН? Както и на новите, тъй като например Индия измести Русия от петото място в класацията на търговците на смърт.

 

И как отговаря Петер Цибулка на Ян-Малиновото питане? Ето как:

 

Да, точно така! Заявявам, че Русия и останалите посткомунистически страни са ръководени по същия начин, по който и организираната престъпност. Когато се появи някакъв такъв скандал, всичко, което казват, е, че това са действия, направлявани от безконтролни лица, без никакво държавно участие.[224]

 

Едностранчивостта във въпроса предполага същото в отговора. А това предизвиква недоверие. Хората се осведомяват и започват да проглеждат. В този смисъл Вацлав Хавел е имал основание да се предпазва отдесния догматизъм“, ако нарича така и разбира тесногръдата посредственост. Мен този привидно „десен догматизъм“ ме забавлява. Още повече онези, които го пропагандиратнасаждат нямащата нищо общо с истината представа за комуниста, като съветски продукт, непременно притежаващ членска книжка от комунистическа партия. Първобитно и примитивно, късогледо и прекалено педантично, но уви…

 

Разбира се, че комунистическите режими представляваха тържество на организираната престъпност. Тук се намериха някакви силици това да бъде записано в закон, от който не следва нищо. По-скоро представлява декларация. Ала нима режимите във Вашингтон, Брюксел и останалите западноевропейски столици са различни? Не са ли комунистически? Кой да го проумее. По тези земи, пък и в глобален мащаб, силиконът е повече от сивото вещество

 

 

Ян Малина пита Петер Цибулка:

 

Дали терминът бившофицер от КГБ отговаря на нещо, съществуващо в реалността?

 

– Не съществува такова нещо. То е същото, както вътре в Мафията.

 

Исках да попитам за Бил Клинтън. През 1992 година в чешки всекидневник имаше публикация за възможното сътрудничество на Бил Клинтън с чешката секретна служба. Можете ли да ни кажете нещо повече за това?

 

– Сам прочетох тази статия. Тя беше написана от бивш агент на StB, автор в Czech Daily[225] под псевдонима „Лубор Кохоут“.[226] Той имаше възможност да документира посещението на Бил Клинтън в Прага през януари 1970 година, когато той се отби на път за Москва. Клинтън отседна в семейство Кополд. Господин Кополд, комунистически деец, тогава работеше в Чешката армия. Кополдови са една от най-високопоставените комунистически фамилии. Свързани са с Ян Сверма, който умря през Втората световна война. Това ултракомунистическо семейство беше твърде приятелски настроено към Клинтън. А сред тях той се чувстваше като у дома. Клинтън е написал множество благодарствени писма по повод на своето пребиваване сред тази комунистическа фамилия в Прага по време на окупацията на Червената армия. Разбира се, Клинтън не беше против съветската окупация на Чехословакия, а тъкмо обратното. Убеден съм, че Бил Клинтън е станал комунист преди десетилетия. По моя преценка, неговите действия като президент на Съединените щати го доказват на 100 процента.

 

Бил Клинтън е комунист

 

Да. Както е писано в Библията, разпознавате фалшивите пророци по техните плодове.[227] Бил Клинтън навреди много лошо на Съединените щати. По време на Клинтъновото президентстване руският и китайският комунизъм завоюваха по-добри позиции навсякъде по света.

 

Казахте ми, че Европа е вече под контрола на Русия. Намира ли се някаква информация, която би потвърдила това мнение?

 

– Има много информация. Например, според анализи за ОперацияВампирна Gestapo, провеждана през Втората световна война, обнародвани преди няколко години в Uncensored News,[228] а също съгласно анализи, изготвени от офицера от френското разузнаване Пиер дьо Вилмарес, Gestapo е проникнало в повечето от нелегалните антинацистки организации в Европа със свои най-добри агенти. И ги е инструктирало да изчакат до края на войната, за да се присъединят към европейски комунистически партии. И да продължат активното внедряване на национал социализма.

 

Според всички достъпни сведения, тази операция е много успешна. Но след капитулацията на Германия по-голямата част от нацистките архиви отидоха в ръцете на Червената армия. Това означава, че Червената армия е приела много нацистки агенти, които можеха да бъдат обърнати срещу Съединените щати. Естествено, руснаците никога не разкриха или не направиха обществено достояние никаква информация за своите агенти, освен ако тези агенти не откажеха да сътрудничат. Само тогава биваха публикувани компрометиращи материали. Онези агенти, които бяха готови и желаеха да работят за Москва, бяха подкрепени и защитени от Москва. А също така днес техните деца и членовете на семействата им са благодарни да работят за Москва. Това е изгодно (за тях), защото Москва е в състояние да даде на тези хора всичко, което поискат. С други думи, максималенуспехв материалния свят.

 

И понеже западното общество е все повече ориентирано към материалните стойности и все по-малкокъм духовните ценности, фактически комунистите са господарите на материалния свят и на неговите секретни служби.

 

Дали руснаците все още опитват да инсталират комунистически режими по целия свят?

 

– Да, това е главната цел на Москва. Комунистическото движение е глобално, то е световно. Комунистическата цел е да завладее целия свят. Комунизмът е просто победата на най-низкото, което е заложено в човека. И навсякъде, където комунизмът успя и завзе властта, това беше демонстрирано

 

Как гледате на президента Вацлав Хавел и на неговата роля в така наречената Кадифена революция?

 

Някога семейството на Хавел е било сред най-богатите в Прага. През Втората световна война те са работили доста усърдно и вярно на Gestapo. През 1945 г., след поражението на нацистка Германия, фамилията на Хавел не беше обвинена в сътрудничество на нацистите. Смята се, че почти веднага всички те са започнали да сътрудничат на съветското военно разузнаване, а също така и на КГБ. В резултат на това бяха под защитата на комунистите. Самият Вацлав Хавел подписа с комунистическата StB[229] и на него гледаха като на напълно доверен кадър. До ден днешен комунистическата партия и тайната полиция не съжаляват за своето решение да вербуват Вацлав Хавел.

 

 

 

Г-н Клинтън би могъл да посочи на американския народ,

изправен пред урните, дали е ходил в Москва,

колко демонстрации против родината си е предвождал в чужбина[230]

 

 

 

 

Можем ли да кажем, че речта, която президентът Хавел произнесе през деветдесетте години пред Конгреса на САЩ беше внимателно подготвена измама, основана на лъжи?

 

– Разбира се. Тогава Вацлав Хавел рече: „Ако искате да помогнете на Чехословакия, тогава трябва да помогнете на Съветския съюз.“ Мисля, че това отново е старата комунистическа стратегия. Те разбират, че Западна Европа вече е под тяхното непряко управление посредством комунистически агенти за влияние (включително и най-високопоставени национални лидери, които са под въздействието на Москва чрез тяхното членство в Социалистическия интернационал) – корумпирани и способни на компромиси политици.

 

Западна Европа не е заплаха за Москва. Тъкмо обратното, Москва има силни позиции там. Сега това е очевидно, щом се вгледаме в отношенията между Западна Европа и Съединените щати. Понастоящем в повечето европейски страни няма желание за подкрепа на САЩ… Както съобщи The Guardian, през пролетта на миналата [2002] година е имало доставка на оръжия, която е тръгнала от Чешката република и е стигнала до Ирак. Що за люде ръководят чешкия военнопромишлен комплекс и защо Чешката република, като страна-членка на НАТО, изпраща оръжия на хора, които изцяло се противопоставят на Съединените щати?

 

Сигурен съм, че комунистите и техните тайни служби, свързани с Москва, никога не изгубиха нито една власт в Чешката републикаРъководните кръгове в Съединените щати бяха подвеждани да мислят, че Москва е била принудена да напусне своите бившисателити в Централна и Източна Европа. Истината е тъкмо обратната. Вместо НАТО да марширува на Изток, Москва премести своите граници твърде близо до Запада. И сега има повече власт от всякога. Разбира се, Чешката република ще подкрепя САЩ посредством декларации и на думи; но делата на чешкото правителство винаги ще застрашават американските свободи и ценностиАко Америка продължава да взаимодейства с комунистически престъпници, както постъпва през последните 13 години, тя ще бъде победена и ще падне жертва на собствените си политически и икономически грешки.[231]

 

На това място интервюиращият прави кратко отклонение. В него уточнява, че заслепен от своя антикомунизъм, Петер Цибулка не вижда реалностите в тяхната пълнота. Той „не забелязва, че президентите Джордж Буш-старши, Бил Клинтън и Джордж Буш-младши знаеха добре за тази измама. Но имаха своите глобалистки причини да поддържат тази комунистическа лъжа. По време на управлението на Клинтън излезе на светло как при [президента] Хавел Чехословакия е пазила в тайна факта, че Русия разполага със стотици ракети със среден радиус на действие в подземни тунели в Чехословакия, както и в България. Нашият настоящ президент нито веднъж не повдигна темата и продължава да поддържа фалшивото прикритие на сътрудничеството с Русия.[232]

 

Последното е категорично вярно. Елитите на Изток бяха създадени от западните, попаднали под контрола на интернационалните банкери и тяхното Братство, съставено от ционисти. Те, западните скрити и явни лидери, проведоха революциите, с които ликвидираха монархии и покориха народи. А по-късно, чрез войни, обхванали почти цялата планета, утвърдиха своето непоклатимо господство над човечеството. На тази мегаломанска цел служат ООН, ЮНЕСКО и останалите подразделения на тази организация. Както и Банката за международни разплащания в Швейцария, почти всички национални централни банки, Световната и Европейската банка, Международният валутен фонд, Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), НАТО, Европейският съюз, всевъзможните дружества и фондации за защита на човешките права и природата, религиозните организации

 

Всичко това е постигнато през последните столетия. Като започнете с проваления опит на Оливър Кромуел в Англия през седемнадесетото столетие, когато властта на еврейските лихвари на Острова е била надценена. Практически ръководството напървата буржоазна революцияе било съсредоточено в Холандия.

 

След това е дошъл ред на Германия, където на 1 май 1776 година бил официално провъзгласен възникналият по-рано Орден на илюминатите. Обаче баварските власти разкрили заговора, разтурили тайната мрежа и подгонили нейните лидери. Основателят й – еврейският йезуит Адам Вайсхаупт, вече бил свързан с Амшел Майер Ротшилд. А намерил убежище в замъка на фигура, чиито наследници след два века ще оказват решаващо въздействие върху съдбата на несъществуващата през онази епоха България. Както посочва бившият член на Ордена, шотландският математик и физик Джон Робисън, който станал професор по… философия в Единбургския университет, и ни е завещавал чудесен сборник от признания на членове на самото ядро на заговора:

 

След това Вайсхаупт отиде да служи на херцога на Сакс Гота – личност с романтични схващания…[233]

 

Последвалото сливане на родовете Кобург и Сакс Гота било резултат от еврейското проникване в европейската аристокрация. Както твърдят повечето историци, през деветнадесети век се издигнали и изпъкнали две германски фамилииРотшилд и Сакс-Кобург и Гота. Чрез династични бракове втората превърна Стария континент в свое голямо семейство. Техни представители са царували във всички страни – от Русия до Гърция, и от България до Британия. Всички днешни кралски домове са свързани роднински с тази вече обща фамилия.

 

Това не само следва да бъде разбрано. По-важно е да бъде запомнено и с него да се правят асоциации, произлизащи от текущите събития.

 

А документираното сътрудничество начестния дисидентВацлав Хавел със StB в битността му на кандидат агент продължило.

 

На 9 ноември 1965 година капитан Одварка дава ход на предложението за оформяне и регистриране на кандидат агент номер 24486. В него стегнато е записал, че контактът с Хавел е бил установен през юни с цел да бъде вербуван да сътрудничи, а впоследствие да го насочат и ръководят да шпионира професор Клайн. По време на две срещи е станало съвсем ясно, че той желае да споделя своите впечатления от задграничните си пътувания. Освен това, ръководителят на Второ управление подполковник Гвоздек и заместник-началникът на Първи отдел майор Дуфек са били принудени да предоставят ръководенето на Хавел – в полза на различно направление на контраразузнаването: под ОперацияМаска“, група от литературни работници, сред които главната фигура е Вацлав ХАВЕЛ – е била обект на интерес от Седмо направление на Второ управление на МВ. Тази операция има политически характер.

 

За изясняване на ситуацията около фигурата, представляваща интерес, делото [досието] е било заведено в архива на Първи специален отдел на МВ. Обаче, за да бъде сигурно, че контактът не е напълно прекъснат, трябва да бъдат осигурени и осъществени по-нататъшни връзки с него, със съгласието на началника на Второ управление (култура) на Седмо направление, капитан Ладислав Точик.[234]

 

Само че, скоро ситуацията била изяснена: на 16 ноември 1965 г., въз основа на споразумение с началника на Седми отдел на Второ управление на МВ майор Хелишек, дело [досие] номер 24486 било прехвърлено, след преценка, посредством оперативните архиви, в Шесто управление на секция ІІ/А на ДС-МВ в Прага за действие. Там било занесено от старши офицер, капитан Ота Майер.

 

Девет дни по-късно офицер от Шесто управление, секция II/А, сержант Ярослав Звежина, предложил въвеждането на пилотно дело, в което, между другите неща, казал за Хавел:

 

На него се гледа като на много талантлив писател, а неговата личност е от изключителен интерес в капиталистически държави, в които често е бил канен. Установеното до днес потвърждава, че той е провеждал враждебни действия, насочени против културната политика на ЧКП. Хавел е бил посочен като един от главните организатори на усилията за предотвратяване на разпускането на редакцията на списание Tvář,[235] и инициатор на петиция за свикване на извънреден конгрес на Чехословашкия съюз на писателите. На който е заявил, че съществуващият Централен комитет, чиито членове е описал като палачи от Централния комитет на ЧКП, трябва да бъде разпуснат и премоделиран. Той е центърът на широк кръг от млади артисти, които твърдо се придържат към него в своето несъгласие с културната политика на партията и които желаят да представят настоятелно искане за абсолютна свобода“ на отдела за литературна дейност.“

 

Освен това сержант Звежина е заявил, че Хавел е осъществил контакт с вицеконсула на САЩ Дж. Куин, с културното аташе на американското посолство и с невероятно много западни журналисти (включително „Урсула“ – Елза Нийл,[236] която, съгласно агентурни сведения, е била подбрана за назначение като кореспондент на Свободна Европа“ в Прага).

 

Основната задача била да бъде проучен Вацлав Хавел и онези, които са близо до него. Но преди всичко да се установи, дали неговите действия са умишлени, какви средства използва той, и каква е тяхната насоченост. За да се провери, дали ХАВЕЛ е бил задействан отвън и дали не предава сведения за ситуацията на културния фронт в ЧССР на някоя друга нация.[237]   

 

За тези неща разстрелваха.  Да речем – проявили снизходителност и го пратили за дълго зад решетките. Нищо подобно! Последвалапроверка на кореспонденциятаи цял спектър от подобни мерки, познати на хора като мен. Ако сте се впечатлили от промяната в отношението към кандидат агента, станала само за девет дни, ще се изненадате още повече, щом разберете, че от тогава насетне навражески настроения спрямо културната политика на ЧКПВацлав Хавел му тръгнала една карта… Простете – едни пътувания от типа наДо Чикаго и назад“. Но не без специална тайна цел и за собствена сметка, както станало с АлекоЩастливецаКонстантинов, апропо – масон. Държавна сигурност – пардон – културни институции на Чехословакия и западни организации издържалимного талантливия писател“.

 

 

 

КГБ ще бъде „реформиран“; ще амнистират дисидентите у дома;

на онези в чужбина ще бъде разрешено да се върнат,

а някои ще заемат водещи постове в управлението[238]

 

 

 

 

За замазване на очи завели разработка на ХавелОперацияTOMIS III”. Нейни обекти били интелектуалци, както в Чехословакия, така и зад граница. Даже го изкарали престъпник. А той си пътувалПрекратили разработката на 29 март 1968 година,[239] когато май бил вСъединените щати или се подготвял да замине. Или се бил върнал – все едно. Резолюцията върху съхранения документ гласи:

 

Досега операцията не е доказала, че Вацлав ХАВЕЛ е извършил престъпно деяниеОставете делото в архива на МВ за период от 10 години.[240]

 

През седемдесетте за кратко го пъхнали в затвора. Какво чудно? Ахмед Доган е прекарал почти четири лазарника из занданите на комунистическата Народна република България. С дейността си в полза на режима, включваща и тази тегоба, агентът на Държавна сигурност с три псевдонима е заслужил настоящето си благополучие. Да беше само той…

 

Както показват архивите на чехословашката Държавна сигурност, по време на Пражката пролетповечето културни работници, ангажирани политически по някакъв начин, били отбелязани в оперативните архивиОрганизацията на работата в идеологическото направление имала една цел – да хвърли колкото е възможно повече свои сили в борбата против такива действия. А положението ставало все по-драматично.[241]

 

През това време Вацлав Хавел бил вСАЩ?! Вие си правете изводите. И не мислете, че сме единствените, които търпим. Не за да оправдая вас и себе си, а в името на истината ще река: превърнаха народите в безсилни стада, наподобяващи хора. Обезчовечиха ни. Затова сега чифт гащи или един стар автомобил са ценени повече от искрената вяра в Бога, в доброто. За любовта и взаимопомощта да не приказвам… Безразличието и коравосърдечието ни завладяват. Те са най-прекият път към геената.

 

Петер Цибулка разказва как през есента на 1990 г. той и група негови съмишленици антикомунисти, се опитали да издават вестник „Нецензурирани новини“. Той трябвало да се превърне в нещо като издание на антикомунистическото крило на Гражданския форум.[242] Само че срещнало опозицията на кръга около Хавел. По онова време Цибулка бил в имиграция. Обаче по-консервативно настроени пражани го поканили, за да издава откровено десен вестник. Така през пролетта на 1991 г. се появило въпросното издание в тираж 70 000 екземпляра. Първоначално – двуседмично, а по-късно – седмичник.

 

Споредкадифениярежим на Вацлав Хавел този вестник казваше прекалено много истини и без цензура точно информираше хората за много от нещата и условията в Чешката република“, спомня си Цибулка. „Нашият вестник демаскира доста лъжи за ноемврийскатареволюция“, които бяха широко разпространявани. Например факта, че тя изобщо не беше антикомунистическа. Това беше един преврат с цел приватизация, организиран от реформисткото крило на руското [по-правилно съветското] КГБ. Той беше осъществен с цел да постави самопоканилата сенова администрация“, която се превърна в управляваща страната класа и в узаконени собственици на нейното богатство. Всичко това, от начало до край, беше постигнато само от комунистите, от структурите на StB/КГБ и то под ръководството на Вацлав Хавел. В резултат на това беше извършена една мошеническа приватизация на държавното богатство, което премина в ръцете на комунистите и на офицерите от StB/КГБ.[243]

 

Навсякъде в уж бившите социалистически страни е едно и също. Да вярвате, че Хавел е билдобър“ и „почтен“, е все едно да смятате Людмила Живкова, Георги Йорданов, Павел Писарев, Александър Фол, Желю Желев или Веждю Рашидов за светли личности и за антикомунисти… Но дали само покойният президент беше такъв? Според Петер Цибулка следващиятВацлав Клаус, е същият.

 

Запитан: „Какво бихте казали за новоизбрания [тогава] чешки президент Вацлав Клаус?“, Цибулка обяснява:

 

В интервю за комунистическия всекидневник „Руде право[244] от 17 февруари 2003 г. Вацлав Клаус заяви: „Още по време на комунистическия режим смятах, че антикомунизмът е просто празна работа, нещо истински лековато, което не ме интересува.“ Благодарение на гласовете на комунистите в Парламента на 28 февруари 2003 г. Вацлав Клаус стана новият чешки президент. Той обеща на комунистите всичко, което те поискаха от него. Ето, това е нашият нов президент, който сам се описва като голям консервативен политик. По време на комунистическата диктатура Вацлав Клаус многократно и свободно пътуваше, за да учи в западни университети. А през 1969 г. премина някакви курсове в Корнуелския университет в Съединените щати. Освен това между 1987 и 1989 г. той преподаваше в няколко западни университета и колежи. Такива назначения и необходимите документи за реализирането им бяха предоставяни само на доверени агенти на комунистическите разузнавателни служби.[245]

 

Схванахте ли каква е истината за някои „скъпи покойници“, като Вацлав Хавел, Желю Желев и други подобни. Но и за продължителите на тяхното сатанинско дело.

 

Не ще оставя тази тема не само в настоящата поредица. Ще продължа да разкривам и ролята на Джордж Сорос във формирането на псевдодисидентските движения в Източна Европа под контрола на КГБ и ЦРУ. Но сега ми се иска да ви запозная с присъдата на Вацлав Хавел, произнесена от отхвърления от чехите и Запада почтен антикомунист и свестен човек, струва ми се, Петър Цибулка.

 

Когато навремето влязох в затвора, мислех, че Хавел може да се справи с това, трябва да си призная. СледРеволюциятавсичко се обърна на 180 градуса, както и тази „революция“. За мен, като човешко същество Вацлав Хавел умря отдавна. Сега само мога да му пожелая – ако приемем че човеците са безсмъртни – да изживее своя следващ живот по такъв начин, че да преодолее цялата своя кармична вина. Желая същото на себе си.[246]

 

За да покажа сходствата между офицерите от комунистическите секретни службичехословашката Státní bezpečnost и нашенската Държавна сигурност, предлагам следния цитат:

 

Нито подполковник Албин Кожух, началник на Седми отдел (преди това заместник-началник на Второ управление на МВ), нито подполковник Ировски, началник на секция ІІ/А, нито подполковник Ховорка, началник на Шесто управление на Регионалното управление на SNB[247] в Прага, изобщо бяха завършили гимназия.[248]

 

Простотията и простащината на комунистическите диктатори беше повсеместна. Но чак такава, каквато съществуваше в СССР, СФРЮ, Социалистическа република Румъния и Народна република България, трудно ще откриете. Главанаци като Сталин, Хрушчов, Брежнев, Тито, Чаушеску, Димитров, Червенков, Живков са недостижими даже за такива техни наследници като Б.Б. Една от причините за тяхната злоба, омраза и хищническа жестокост беше ниското им самочувствие, комплексите, следствие от неграмотността им. Те спокойно биха могли да служат за прототипи на герои в трагикомедии.

 

Щеше да е забавно, ако резултатите от тяхното властване на бяха толкова трагични. Измерват се с най-малко 60-70 милиона души, които по старозаветен образец бяха „прекарани през триони, през железни дикани, през железни брадви и хвърлени в пещи за печене на тухли“. Както литературният герой от Танаха цар Давидпостъпил с всички амонитски градове“,[249] същото сториха и споменатите комунистически главорези с поробеното население на страните, в които Интернационалът ги гуди да царуват.

 

Ала имаше и различия. Например самочувствието на чехословашките тайни милиционери и тяхното отношение към нацията. От архивите на КГБ узнаваме, че след като по време на Пражката пролет Кремъл не веднъж привиквал чехословашкото партийно ръководство на спявка, през август 1968 година най-сетне поставил на колене Александър Дубчек, действащия генерален секретар на Чехословашката комунистическа партия (1968–1969). Брежнев и компания го принудили да подпише т. нар. Московски протокол. В него „Москва гледаше само като начало на процеса нанормализация“,[250] който бързо щеше да превърне Пражката пролет в зима. Както се оплака една по-късно издадена история на ЧКП:

 

Десницата… все още държеше решаващи позиции в партията, в държавния апарат и в медиитеМарксистко-ленинските сили в партията и обществото водеха трудна и сложна борба от август 1968 до април 1969 година, характеризираща се с нарастващо потискане на десницата“.

 

От специално значение за Андропов беше продължаващата сила на „десницатав StB, независимо от ареста на [шефа на службата Йозеф] Хоуска и на някои водещи реформисти. Според донесенията на КГБ от Прага, положението беше най-сериозно във външното разузнаване:

 

„В Първо управление (на StB, външнополитическото разузнаване) бяха разпалени националистически страсти и имаше действия от антисъветско естество: сваляне на съветското знаме, (враждебни) лозунги, нападения срещу съветски военни части, изпратени да отбраняват старите помещения на Първо управление, офицери от разузнаването, преминаващи в нелегалност, връщащи своите служебни карти и спиращи работа в знак на протест срещу пристигането на съветските войски.“

 

Центърът беше разгневен от серия решения, приети от пленарната комисия на комунистическата партия в Първо управление на StB:

 

1. Комунистите от партийната организация на Първо управление приветстват завръщането на чехословашката делегация от Москва и изразяват своята радост, че другарите Дубчек, Смръковски, Черник, Кригел, Свобода и останалите, ще имат възможността да възобновят [изпълнението на] своите конституционни и партийни задължения. (Фактически, по съветско настояване Кригел беше уволнен.)

 

Изразявайки своето доверие в тях, комунистите от партийната организация на Първо управление ще продължат да отдават своята пълна подкрепа на тези другари при прилагането на програмата за реформистки (действия) на Чехословашката комунистическа партия.

 

2. Партийната организация на компартията при Първо управление изразява своята загриженост относно съдържанието на окончателното комюнике от разговорите в Москва, което отразява факта, че разговорите бяха проведени в условия на неравнопоставеност, под натиск и с окупационни въоръжени сили, присъстващи в Чехословашката социалистическа република.

 

3. Комунистите отново изразяват тяхната пълна подкрепа за законно избраното ръководство на Чехословашката разузнавателна служба и приветстват нейното завръщане, за да изпълнява своите задължения. Комунистите настояват за незабавно разследване на всички инциденти, в които заповедите на това ръководство, а също така и заповедите на министъра на вътрешните работи [Йозеф] Павел (уволнен по настояване на Москва), бяха престъпвани .В тази връзка, също така е важно да бъде определено каква роля изпълняваха офицерите от КГБ на СССР.

 

Партийната организация признава решенията на Четиринадесетия конгрес (анулирани от Московския протокол) като законни и поставя отговорността за кризата върху съветските войски.[251]

 

 

 

В края на краищата Западът няма по-предан пропагандатор

от днешната партийна пропаганда[252]

 

 

 

 

Какво ставаше тук? През цялата 1968 година Брежнев, Косигин, Громико и Андропов използваха Тодор Живков като момче за поръчкикуриер, който правеше совалки между Москва и Прага, с преспиване в София. Понеже Тато бе изумително, ама невероятно тъп, а още по-прост и съвършен простак, явно не се справи. Затова година и половина по-късно, наведен, видял какво се случи с Дубчек и компания в чешката столица, приветствайки шефа на КГБ, му се подложил:

 

Др. Живков увери др. Андропов, че Държавна сигурност на НРБ е филиал на КГБ на Съветския съюз.[253] (Вижте илюстрацията.)

 

Припомням го, за да можете сами да прецените, че между чешките и тукашните ченгета – естествено – тъпанари, все пак съществуваше известна разлика.

 

Даже офицерите и сътрудниците на чехословашкото разузнаване отказали да служат на Москва. В КГБ били впечатлени, че например „резидентът на StB в Ню Йорк с псевдоним „Патера“ напразно опитвал да убеди чехословашкия външен министър Иржи Хайек да се обърне към Съвета за сигурност на ООН във връзка със съветското нахлуване, в незачитане на Московския протокол. „Ако не повдигнем чехословашкия въпрос“, настоял „Патера“, „нашият народ ще ни обяви за предатели.“ Докато очите му се пълнели със сълзи, резидентът на StB във Вашингтон рекъл на Олег Калугин: „Моите деца ще ви мразят заради онова, което сторихте с моята страна. Те никога няма да ви простят онова, което стана.“

 

Бяха необходими няколко години, та „здравите сили“, както КГБ се отнасяше към верните на Съветите в StB, да изтрият следите от ревизионизма.[254]

 

Има разлика, нали? И тя не е в наша полза. Ще добавя: за съжаление. А безумните русофилчета, чиито малки мозъчета са пълни с изопачени представи за историята ни, нека ме мразят. Когато бикът – символ на тъпота, казват: „як като бик и почти толкова умен“ – рие, на гърба му пада

 

Недолюбвам Запада, защото е комунистически и лицемерен. Съвсем не харесвам САЩ, които преди две десетилетия справедливо и съвсем точно нарекох Съветски американски щати. Но не мога да понасям Русия, руснаците и онези, които те поробиха, превръщайки ги в зли, лоши, подли, ненаситни твари, нямащи нищо общо с хората. Същества, които като произлезлите от тях самозваниевреи“, са издялани по талмудски образец.

 

Допуснахме да ни сближат с най-големите ни враговеевреите и руснаците. Те вече притажават – има-няма – една трета от нашата Татковина. Много „умно“! Дължим го на всеобщата ненаситна алчност в материалния свят.

 

Ще дойде ден, хазарите ще се завърнат по родните си места – преди всичко в Русия, Украйна и Белорусия. Възможно е и в Полша, Грузия, Литва, Латвия, Естония, но едва ли. Дали тогава ще бъда удовлетворен?

 

Не ми се вярва. Без правораздаване, общочовешки съдебен процес над комунизма и поставяне на неговите главни герои от Ротшилдови навсякъде, където са се настанили, през германските, френските, британските, американските, руските и китайските политически дейци, които са живи и даже все по-млади – вижте тези във Виена, Парижнищо добро не очаква света. Необходим е голям Нюрнбергски трибунал над комунизма, социализма, фашизма, либерализма и ционизма – този архирасизъм, който да е всеобхватен по мащабите на изправените на подсъдимата скамейка престъпници.

 

Искам възмездие, за да възтържествуват доброто и любовта!

 

Намесата във вътрешните работи на държавите, които Те не смятат за „велики“, е обичайно явление от векове. Изглежда е в английската традиция, барабар с изнасянето на труповете. Да си спомним за Розенкранц и Гилденстърн – приятелите от детството на главния герой в трагедията „Хамлет, принц датскиот известния до ден днешен само по име Уилям Шекспир. Те издирват трупа на убития Полоний. Да се сетим и за норвежкия принц Фортинбрас в самия финал на пиесата, когато разпорежда на английските капитани да изнесат трупа на принц Хамлет.

 

А британският драматург Том Стопард е автор на смятаната за абсурдна трагикомедия „Розенкранц и Гилденстърн са мъртви“.[255] В замяна, духовните наследници на Фортинбрас са налице, но с извратено съзнание. Просто искат да разчистват трупове, за да развиват бизнес.

 

Не вярвате? Случи се на редовната годишна Национална конференция на Консервативната партия на Британия. Една от незабравимите знакови мутри на торите, действащият министър на външните работи на Обединеното кралство, турко-руският албинос Борис Джонсън, в речта си обсъдилпотенциала на Сирт, либийския град, където убиха Муамар Кадафи, предизвиквайки в аудиторията възклицания и смях, изразяващ объркване, когато заяви:

 

„Има група от британски хора на бизнеса, чудесни момчета, които искат да инвестират в Сирт, на крайбрежието, близо до мястото, където Кадафи действително беше заловен и екзекутиран, както някои от вас може да са виждали. И те буквално имат великолепно въображение да преобразят Сирт, с помощта на тамошните градски власти, да го превърнат в следващия Дубай. Единственото, което трябва да сторят, е да изчистят града от мъртвите тела, и ще бъдат там.“

 

Двама високопоставени политици от опозицията заявиха, че коментарът е бил проява на толкова лош вкус, а Джонсън не е подготвен да бъде външен министър.

 

Емъли Торнбъри, външната министърка в сянка, сподели:

 

„По-малко от година измина, откакто Сирт беше окончателно отнет от Даеш от либийското правителство на националното съгласие. Една битка, в която загинаха стотици правителствени войници, а хиляди цивилни бяха приклещени от кръстосания огън. Втори път за пет години градът преживя масивни загуби в резултат на Либийската гражданска война. Майтапчийското отношение на Борис Джонсън към смъртта на тези хора като шега – като истинско неудобство за някакви британски бизнесмени, които могат да превърнат града в курорте невероятно глупаво, коравосърдечно и жестоко. Ще бъде възприето като достатъчно обидно, ако тези слова произлизат от самите делови хора. Но да дойдат от министъра на външните работи е просто позор.

 

Настъпва време, когато е необходимо просташката палячовщина да спре. Защото, ако Борис Джонсън смята, че телата на онези храбри правителствени воини и на невинните граждани, убити в Сирт, са обект на долнопробен хумор, той няма място в кабинета на министъра на външните работи.“

 

Джо Суинсън, заместник-председателят на либералдемократите, каза:

 

Дипломатичността е основно изискване за ролята на външен министър. Последният невероятно глупав и безчувствен коментар по толкова важен проблем е още едно доказателство, че Борис не е готов за поста. [Териза] Мей трябва да подреди дома си и да го уволни.“

 

Хейди Алън беше първата депутатка в парламента от торите, призовала Джонсън да изгуби поста си в правителството заради либийските бележки. Тя заяви, че те са „100 процента неприемливи, изречени от всеки, още повече – от външния министър“. И добави:

 

Борис следва да бъде уволнен заради това. Той не представлява моята партия.“

 

Нейната консервативна колежка, членката на парламента Сеъра Уоластоун, се присъедини към критиките, добавяйки:

 

Унизителни шеги по адрес на реални хора, убити в Либия, биха били достатъчно глупави даже за верните партийци, ужасени да чуят това от министъра на външните работи.“

 

Вместо да се извини, по-късно Джонсън прибягна до Twitter, за да нападне своите критици.

 

Срамно е, че хора без ни най-малко познание или разбиране на Либия, си играят на политика с ужасяващо опасната действителност в Сирт“, изчурулика той. „Тамошната действителност е, че прочистването на града от труповете на бойците от Даеш, стана много по-трудно поради взривните устройства и заложените мини. Ето защо Британия играе главна роля във възстановяването. И затова двукратно посетих Либия през тази година, в знак на подкрепа.[256]

 

Да, Борис Джонсън е един от симптомите на глобалната политическа болест, наречена комунизъм. Тя не подминава нито едно полит-творение на Интернационала. Порази истарата госпожа“, Консервативната партия на Британия. Който е с акъла си, го вижда в политконструкцията, наречена Европейски съюз, създадена, за удобство на корпоратократорите и за да ги облагодетелства.

 

 

 

Борис Джонсън е спечелил награда от 1000 долара

за оскърбително стихотворение за това

как турския президент е правил секс с коза[257]

 

 

 

 

Цялата несъстоятелност на тази поредна форма на комунистически триумф чрез пълзящо завладяване на народи, лъсна в двойните стандарти по отношение на референдума в Каталуния. Брюксел е готов да накаже дори със санкции правителствата на своите членки Полша и Унгария и то за далеч по-малки националнипрегрешения“. А не посмя да обели и зъб по отношение на Испания и тоталитарните репресии, предприети от монархо-болшевишкия режим в Мадрид над каталунците – белким граждани на Негово нищожество Фелипе и на Евросъюза, отказващи да бъдат поданици.

 

Как така „монархо-комунизъм“, ще възкликнат индоктринираните с марксистко-ленински догми безумци! На които ще отговоря, че социалистическата система, под чийто ботуш се гърчехме десетилетия, представляваше монархизъм par excellence. Нима фашизмът в Италия не съществуваше при монархията? А фашизмът е комунизъм, обърнал взор към интересите на националните олигарси. Вече неосъществимо, понеже корпорациите не признават граници и станаха не просто наднационални, интернационални, а глобални.

 

Не чак толкова съществена е формалната разлика между класическата и комунистическата монархия унаследяването на трона, на властта. Първо, от Френската революция насетне абсолютните монархии са на изчезване. Съществуват предимно в района на Персийския залив, където ги крепят кукловодите на кралете и шейховете – както монархическа Британия, така и републиканските САЩ и Франция. Не без съучастието и на Съветска Русия.

 

Освен това в почти всички соцстрани без оригинала – СССР, се наблюдаваше стремеж за наследствено предаване на властта. У нас Дяволът прибра правешката принцеса, грозната и тъпа като магарица Людмила. Иначе 10 ноември 1989 година щеше да свали нея от поста генсек. Същото се очакваше в Румъния. И се наблюдава едно към едно в Азербайджан, където Вашингтон и Москва едновременно, в тесен съюз крепят президента Илхам Алиев. Според промените в конституцията, той е пожизнен държавен глава. И е син на комунистическия диктатор Гейдар Алиев, починал в… „капиталистическитеСъединени американски щати, всъщност съветски. Тези факти – дори за това кой е бащата на Илхам, отсъстват от съответната биографична статия в най-масовата енциклопедия, Wikipedia.[258] Какво ви говори това?

 

Бащата Гейдар Алиев беше касапин на народа си. Синъттоже. Тъй като е известно, че плодът не пада далече от дънера. И е невъзможно лошо дърво да даде добър плод. Но „милият демократиченЗапад ги приемаше с широко отворени обятия. Така е на „нефтената планета“ – „интересът клати феса“…

 

Допълнителен щрих към биографията на краля-президент Илхан Алиев е, че е завършил прословутия Московски държавен институт по международни отношенияковачница на кадри за КГБ. Като своеобразен октопод тази машина за съветска власт и контрол е пуснал пипалата си по цялото земно кълбо.

 

Сред пилците, които Ленин, Сталин, Дзержински, Берия и Андропов са излюпили в инкубатора за шпиони и агенти на Кремъл, съкратено наричан МГИМО, днес като действащи политически фигури личат имената на генералната директорка на ЮНЕСКО Ирина Бокова, Юрий Федотов, изпълнителен директор на Службата на ООН по наркотиците и престъпността, външния министър на Русия Сергей Лавров, състудент на товарищ Бокова, Ирина Георгиевна, Марош Шефчович, словак, заместник-председател на Европейската комисия, Кирсан Илюмжинов, президент на Калмикия, Мирослав Лайчак, министър на външните и европейските работи на Словакия, Ханг Хуон Нарон, министър на образованието на Камбоджа, мнозина от „успелитенашенци, действащибизнесмениот глобален мащаб.

 

Повечето читатели ще си рекат, че съм мнителен разпространител на конспиративни теории. Но това ще остане за тяхна сметка. Ще облекчи Братството в намеренията му за окончателно обезумяване на земното население, а от там – за тотален контрол над съзнанието и волята му. Обаче в случая друго е по-важно и то е следствие от предното изречение.

 

Нито един от гореспоменатите „моралистиимъдреци“, критици на Борис Джонсън, не издаде и звук за това, чеБритания игра главна роляв съсипването на Либия. Това е така още от шейсетте години, когато евреинът Муамар Кадафи е бил приет и обучен във военна академия на Острова. Сетне – проводен да свали що-годе кроткия крал Идрис с революция, която той по-сетне провъзгласи за… „социалистическа“. Идентичен случай, ще рекат зевзеците. И ще са прави. Мирише на случая Фидел Кастро, САЩ, Куба и СССР. По същия начин хвърлиха Кадафи в скута на Москва.

 

Редно е да припомня измамата със сваления на 21 декември 1988 г. самолет над шотландското градче Локърби. Сега само слабоумните не знаят, че набедените либийски секретни служби и Абделбасет ал-Меграхи нямаха нищо общо с тази демонстрация на сила от страна на западния военнопромишлен комплекс, отнел живота на 270 души.

 

Накрая, разрушаването на Либийската арабска джамахирия поразително напомня многократно споменавания от мен епизод от филмаХлапетона Чарли Чаплин. Досущ като малкия американски актьор Джеки Куугън, САЩ, Британия и Франция атакуваха страната. Първочрез своите подчинени терористични въоръжени сили, наричани Ал-Кайда, Ислямска държава, Даеш. После – с официалните си армии. А вместо да отговаря пред правосъдието на либийския народ, главният обвиняем беше затрит по най-зверски начин.

 

Колко съм прав пролича от призива на рускияцарВладимир Путин, който явно „ще разпределя порциитев Сирия. Според държавната информационна агенция ТАСС, цитирана в малко тукашни медии, рускиятбатюшкапризовал за възстановяване на Сирия:

 

Световната общност вече трябва да се замисли за следвоенното възстановяване на държавата, за това как, в какви форми и обеми да се оказва помощ на Сирия, как ефективно да се съдейства за нейното социално-икономическо развитие и укрепване на държавните институции, в т.ч. и законодателното разклонение на властта“, заяви Путин, цитиран от „Фокус“.[259]

 

Това не е от вчера. Особено през последните два века, откакто Ротшилдови въртят света на малкото си пръстче. Огромна е ролята на пропагандата, която те отдавна са овладели и използват. За ужас на домораслите ни псевдо националистчета, интернационалните патриотарчета, комунетата от престъпни семейства на БКП и БЗНС, ще припомня: пропагандата, особено пък английската, е изиграла решаваща роля за оправдаването на Руско-Турската война за петролните интереси на имперското семейство в Санкт-Петербург и на Ротшилд в Париж. „Планините от труповепо българско са плод на нея. Самите факти са изопачени до неузнаваемост от добре платените писачи руския писател Иван Тургенев, американския журналист Джанюариъс Алойшиъс Макгахан, в по-малка степен британския политик Уилям Гладстоун. Заради изнесената от мен истина лишените от ум другарчета ме обстрелват от години. Сега, слава Богу, са на изчезване.

 

Но да не се връщаме толкова назад. Как са се появили на политическата карта държавите в т. нар. Близък изток? Откъде изникнаха Ирак, Саудитска Арабия, Кувейт, останалите петролни монархии в района на Персийския залив? Кои са начертали техните граници и са си разпределили сферите на влияние? Нима не дължим тяхната поява на Британия, Франция и Съветския съюз? Накрая са се появили САЩ, за да въздадат справедливостспоред интересите на истинските световни петролни шейховеинтернационалните банкери със старозаветни имена.

 

Най-фрапиращ е случаят с държавния преврат в Иран през 1953 година, когато американското ЦРУ и британската Сикрет Сървис свалят законния министър-председател д-р Мохамед Мосадех – истински патриот, загрижен за народа си.

 

Ще ви показа откъс от английски документален филм, заснет през 2015 година, който осветява достатъчно ярко – с документи и свидетелства – истината за това събитие.

 

 

 

 

 

По същия начин Германия и СССР са превзели Полша. После – почти цяла Европа. И ако нацистите са били спрени от Съюзниците, то комунистите останаха там de jure до 1990 година. А de facto не са напускали източноевропейските страни, предадени на тяхното господство. Не личи ли по поведението наунгарския националистВиктор Орбан, всъщност евреин по линия на майка си и циганинна своя баща, стипендиант на Джордж Сорос?

 

 

 

Зравеопазването е крайъгълният камък на социалистическата държава;

той е скъпоценният камък в короната на welfare state[260]

 

 

 

 

Когато някой патриотарстващ псевдонационалист ми заяви, че българските интереси са най-добре защитавани в рамките на Европейския съюз, ми става ясно що за птица е. Къде е било снесено яйцето, от което се е пръкнал. Защото близо половин век ни убеждаваха в същото: новият Съветски съюз се грижел за нас. СегаЕвропейският съюз, новият СССР. И преди, и сега номенклатурата живуркаше чудесно. Останалите плуехме, както и днес.

 

Малко доказателство ли са скандалите около злоупотребите с европейски фондове на представители на средната комунистическа номенклатура – главно от БКП-БСП и БКП-ГЕРБ?

 

Както би следвало да ви стане напълно ясно от предния епизод на настоящата поредица, Пражката пролет е била планирана от КГБ, вменена на Политбюро на ЦК на КПСС за приемане, но реализирана с пълното знание, съгласие и неучастие на западните държави. За да е възможен напредъкът на световната революция. Тя премина през няколко етапа, единият от които включваше неосъществимата welfare state на Запад, смекчаването на насилието на Изток и сливането на елитите от двете страни на невидимата желязна завеса.

 

Пример за фалита на социалистическата държава – „на благоденствиетоса изнесените преди дни сведения залипсващите милиарди на Британия“. (Вижте илюстрацията.) Като удариха чертата, тамошните главни счетоводители установиха, че жителите на Албиона дълго са живели на червено“, както се казва на специализирания жаргон. За да издържат, ще трябва да печатат пари. Кой държи тази дейност?…

 

Един от консервативните лондонски коментатори изясни, че:

 

Глобалните банки и интернационалните стратези по емитиране на облигации и търговия с тях са останали шокирани от ревизираните данни на Службата на националната статистика, които показват, че Британия е с 490 милиарда лири [652 милиарда долара] по-бедна, отколкото се е смятало. И вече няма никакви резерви от нетни авоари в чужбина. Което лишава страната от поле за сигурност, когато преговорите за Бризход достигат критична точка.

 

Почти пълното презаписване на авоарите[261] в баланса на данните от разплащанията показва, че стойността на британското богатствонетната ситуация с интернационалните инвестициисе е сринала от излишък от 469 милиарда паунда до нетен дефицит от 22 милиарда лири стерлинги. Това променя перспективата пред лирата и пазарите на злато.

 

Половин трилион паунда са изчезнали, липсват. Това е равно на 25 на сто от брутния вътрешен продукт“, заяви Марк Капелтън, стратег по оценките на британската валута в Bank of America.

 

За да влошат нещата още, преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от фирми падат стремглаво надолу. Те са се сринали от 120 милиарда лири излишък през първата половина на 2016 година до дефицит от 25 милиарда паунда през същия период на тази година.[262]

 

Една от причините, сред многото, е социалистическата държава welfare state. Не винете само решението за Бризход, взето на референдум. Илимеждународното положение“, както правеха тукашните празноглави комуняги. Не сте ли се замисляли защо Британия е толкова привлекателна за имигрантите, включително и от тукашната номенклатурна Чалгария? Отговорът е елементарен: Тя е една от най-социалистическите страни, раздаваща щедро всякакъв вид помощи на калпак. Без работа, ей така, защото сте живи и се намирате на нейна територия?!

 

Наскоро предложиха извън здравната каса – чиста проба утопично социалистическо предприятие за размножаване на корупциятада бъдат създадени подобни за изхранването и настаняването в евтини жилища![263]

 

Прочее, споменатата мисловна конструкцияжелязна завесапринадлежи на ционисткия фашист Владимир Зеев Жаботински. Била възприета от циониста слънчоглед Уинстън Чърчил. Обаче не спираше комунистическата номенклатура. Нейните представители от двете й страни минаваха през тази невидима „стена“. Срещаха се и си сътрудничеха. Но го правеха така, че да остане невидимо за обществата.

 

Кой от вас знае, макар да съм го споделял, че по време на българскиябрак на барон Едмонд дьо Ротшилд, докато бил „на работавъв Франция, чрез съпругата на банкера, нашенката Веселина Георгиева, зетят на Васил Коларов Павел Писарев съдействал на Живковото правителство да изтегли кредит за изграждането на Металургичния комбинатКремиковциотLa Banque de Paris et des Pays-Bas”?

 

Иначе казано, сринататагордост на социалистическата индустриябеше факт благодарение на парите, отпуснати не отЧичко Сталинили отДядя Хрушчов“, а от camarade Edmond de Rothschild! За декорация – бащата на Писарев билцарски офицер“, както комунистите наричаха военните отпреди 9 септември 1944 г. А майка мугерманка, по съребрена линия племенница на Манфред фон Браухичлюбимия автопилот на Адолф Хитлер. И праплеменица на фелдмаршал Хайнрих Алфред Херман Валтер фон Браухич, главнокомандващ на сухопътните сили на Wehrmacht-а в началото на Втората световна война.

 

Такива са връзките, от които е изплетена мрежата на интернационалната номенклатура. Дворците са си по местата, недокоснати. А светът все повече придобива вида на глобална олигархия. В чиито реки, морета и океани плава гигантски кораб на глупците.

 

През 2006 година, в прочуто свое интервю, откъси от което съм показвал многократно, богатият холивудски продуцент, евреинът Еърън Русо беше споделил, че:

 

Американците живеят в матрица. Не разбират истината за това, което се случва в тази държава [САЩ]. Нека дам пример.

 

Ако на улицата попиташ 100 души какъв тип управление се предполага, че трябва да има в Америка, 99 процента ще ти кажат демокрация“. Предполага се, че Америка следва да бъде демокрация.

 

Но това е лъжа. То е илюзия. Думата „демокрацияне е написана нито веднъж в Конституцията. Няма я в Хартата за правата. Отсъства от Декларацията за независимост. „Бащите основатели ненавиждали идеята за демокрация. Те я смятали за най-лошата съществуваща форма на управление. И съм съгласен с тях.[264]

 

На редовните посетители е известно, че аз също. Жалки са тропарите, че – видите ли – по-добър вид управление не е измислен. Глупости на търкалета. Чърчил или не знам кой го бил казал… Ами сър Уинстън бил роден идиот. Баща му, сър Рандолф, го смятал за глупак. Тумбил още в първо отделение… Какво да приказвам повече? Такъв ли ще ни поучава? Не ни ли стигат разните съветски и местни вождове и учителитеи непостижимият по тъпоумие, невежество и търгашеско нагаждачествоправешки каскет“. Да не споменавам неговата телячка Б.Б.?…

 

И в сега действащата незаконна конституция на тукашната Номенклатурия не е записано тя да бъде демокрация. Това слово липсва в нея, няма го. Просветете се.

 

А олигархията? Тя е навсякъде и завзема все по-обширни територии.

 

Глупостта и невежеството са безгранични. Досега, почти всеки ден, чета и слушам из западните медии, че едно или друго явление застрашава демокрацията. Например – икономическото неравенство. Откакто пуснаха „ПатокаДоналд в Белия дом тези брътвежи съпровождат американците ежечасно. Чудно ми е, кога е съществувала демокрация и икономическо равенство в нея? А както всяко мнозинство, бръщолевещите из медиите сапосредствени“, според справедливата присъда на един от туземните ни „мъдреци“.[265]

 

Съвсем наскоро за пореден път ме светнаха, че „Америка рискува да стане олигархия. Нашата политическа система е демокрация.[Не думай!] Ако хората не искат да бъдат управлявани от богати елити, можем да ги отстраним чрез гласуване.

 

С други думи, системата не може да бъдеизопачена така“, че да работи за богатите и овластените, освен ако хората не искат най-малкото да приемат управление на богатите и овластените. Щом като преобладаващото мнозинство от обществото се противопоставя на управлението на икономически елит, защо тогава богатите толкова много контролират правителството?

 

Това беше добър въпрос. И макар да имах мое собствено обяснение, не разполагах с методичен отговор.[266]

 

Кой знае такъв и го крие?

 

Иначе, пак стигнахме до гласуването. Управляващите елити можели да бъдат отстранени чрез избори. Поколение след поколение идиоти вярват в тях. Разчитат на тях. Сигурни са, че те действат. Демокрацията се гради на тях, казват. Ама Сталин и Хитлер също са се явявали на избори. И са прокламирали, че са били демократично избрани. Така беше и през 45-е години държавен капитализъм под диктатурата на комунистическата партия. Демокрация на квадрат, защото я наричаха „народна демокрация“! Тоест – народна власт на народа. Кога някой народ е управлявал? А кой е работил, щом всички са управлявали?

 

Не ми излизайте с изтъркания до пълно овехтяване номер за някаква „представителна демокрация“. Аз не съм ли част от народа? (Възможно е да не ме щете, ако се смятате за „народ“.) Ами моите близки? Кой представлява нас, след като никому не сме дали пълномощия за това?

 

Иде ми да извикам: Не се ли надемократихте, че да грабнем сопите и да ги почнем?… Де мъже, де?

 

В Британия ще задължават докторите първо да питат пациентите за пола имПравилно.[267] Редно е.

 

 

 

От теоретична гледна точка няма реална същностна разлика

в претенциите между комунисти, фашисти и демократи[268]

 

 

 

 

Колкото и да ги мамят, мнозинствата не престават да чакат на опашка, зада пуснат гласа си“. Което, освен, че е по детски наивно и смешно, е и смислово и граматически неправилно. Гласуване не означавапускане“ или „подаване на глас“. Пускат бюлетини. С този символичен жест, материализиран чрез къс хартия, залъгват хората, чесилата е в тях“. Да, бе!

 

През летните месеци, в разговор на чаша кафе, младеж от затънтено градче – възгордяло се село – ме упрекна, задето не гласувам. С напредването на възрастта ставам все по-търпелив. Затова го попитах, дали е гласувал за ГЕРБ? Отговори, че го е правил няколко пъти. Пускал бюлетина и за БСП, и за НДСВ. Едва на 28 е, помислих. Кога успя? И преброих на ум, че избори даладемокрацията“.

 

Поинтересувах се дали чувства вина за това, че използвайки правото си да гласува е спомогнал за идването на власт на поредица толкова отвратителни управления – централно и местни? Обясни ми, че не изпитва нищо, а обвинява такива като мен, които не ходят до избирателните урни. Защото тогава можело

 

Какво би могло? Кого предлагаш да изберем другия път, ако и аз се присъединя към гласуването, полюбопитствах. Отвърна ми, че все някого. Друг, различен от Б.Б.

 

Досмеша ме, тъй като ми мина на ум, че Ц.Ц. наистина са по-различни инициали… Примерно.

 

От любезност поддържах още малко разговора, който беше съвършено безсмислен. И както обикновено, кандисах с мъдрото заключение накласика щурец“, че навсякъде по света мнозинствата са посредствени. Ако опитате да разберете от бившия великдепутат каква форма на управление би предложил, за да живеем щастливо и да напредваме, не ще успее да постави нищо на масата. Обзалагам се на каквото искате.

 

Както вече отбелязах, историята учи, че власт се взима само с пари и оръжие. Всъщност – с пари. Но нали е известно, че никой не се учи от историята? Въпреки твърдението на Цицерон, че “historia magistra vitae est” – „историята е учителка в живота“.

 

Учѐни“ и то какви – „историци“ и „политолози“, моля ви се, претендират да са изследвали демокрацията и олигархията през античността. И стигнали до извода, че олигархиятасливането на богатството с власттаможе да бъде отстранена отсамата нея. Разделението е най-голямата заплаха за олигархията. Когато започнат да воюват помежду си, олигарсите щели да отстъпят политическата власт на народа. Ето как – явно неусетно – той, народът, може да свали олигархията.

 

Друг път. Гладна кокошка просо сънуваТези момци са като лисицата, която вървяла зад коча, очаквайки да му паднат… Сещате се какво.

 

Олигарсите управляват чрез институциите. Да не би да са шантави, та да оставят тези лостове за упражняване на властта в чужди ръце. Шуробаджанащината не е ново явление. Съществува, откакто човекът обитава тази планета. Разбираемо, олигарсите, които са вложили мисъл и труд, за да станат такива, предоставят инструментите на власттаинституциите, на кадърни хора. Свои, но знаещи и можещи.

 

Споменавал съм колко впечатлен беше съветски кагебист, години наред действал под журналистическо прикритие в САЩ, от отсъствието на бащинско чувство у един от тексаските петролни магнати, според него. След като синът му завършил висше образование, го назначил на най-ниска чиновническа позиция в компанията си. Каква проява на безразличие към собствената рожба!

 

За две години младежът изкачил цялата йерархична стълбица, та най-сетне татко му да го обяви за вицепрезидент. Зер, по-добре да му отпусне рента, само и само да не съсипва фирмата, градена с годиниНяма как комунист да проумее това. Другарите въртяха икономиките, без да са вложили никакъв труд в тях. Бяха им предоставени наготово. Коландреха ги, доколкото бяха способни. Подчинявайки се на чужди заповеди, без мисъл и друг интерес, освен да гепят колкото може повече за единица време. Че после знае ли комунистът

 

Така доведоха не малко процъфтяващи някога държави до катастрофи! Сегапак същото. Правят се на капиталисти. Имитират дейност. Разрушиха много предприятия, които беше възможно да бъдат преустроени и да работят. По външно нареждане ликвидираха селското стопанство. От няколко години техни фирми се стараят да го възстановят по най-неугледен и безмилостен начин. Животновъдство направо изчезна. Не е привлекателно… Киселото мляко, сиренето и кашкавала – изконна храна на нашенци, бяха превърнати в луксозни стоки. Ако сме честни по отношение на качеството им, би следвало да ги удостоим с етикетиНе се яде!“

 

Едно е олигархия въобще. Друго е комунистическа олигархия. Нищоможене, нищоправене и много насилие – това е второто.

 

От друга страна, колкото и да враждуват помежду си, елитите по странен начин проявяват солидарност. И когато са застрашени, се обединяват.

 

Наричат парламентарните властници „управляваща класа“. По-скоро съставляват слугинска прослойка, но квалификациите не са толкова важни. Погледнете какво стана в Германия. За трети път предстои общо управление на представители на различни крила от тазиуправляваща класа“. Какво беше допреди дни в Австрия? Имаше го и в Холандия, в БелгияТук се прегърнаха създания, които преди това се псуваха по-цинично от хамалите на Сточна гара.

 

Тази „управляваща класа“ отдавна не е въоръжена с идеологии. Изповядва двевяра в парите и в някакъв холокост. Ако  олицетворяващите я водят война едни с други, оръжието им са единствено думите. А както е известно, „дума дупка не прави“. Комунистите го знаят отлично. Даже имаха такава рубрика в Продевия вестник „Дума“…

 

Можете ли да ми посочите разликите междулевитеидеснитев САЩ, Британия, Франция, Германия, Австрия, Испания, където кажете? Ако откриете някаква, тя е във фразеологията, служеща на пропагандата в предизборните борби. След гласуванията я захвърлят като непотребна вещ и се отдават на олигархичен пир.[269] То е като някогашните запалянковци на Левски“ и ЦДНА или ЦСКА, които яростно спореха помежду си. (Сега се пердашат поради липса на други занимания и лош футбол.) А техните любимци – например комунистическите офицери Георги Аспарухов и Димитър Якимовпиеха заедно по кръчмите.[270]Йогата“ – Жоро Соколов, ми го разказваше при срещите ни през 1992 година

 

Например, в Британия се задава поредната политическа буря за промяна на видимата властauthority. Усеща се насаждането на настроения за това и за евентуално управление на Лейбъристката партиявитринната левица. Дали ще стане, е въпрос, който истинската власт power ще реши. Не съм в главите на Ротшилдови и компания

 

В тази връзка, сякаш за да илюстрира думите ми, преди дни разгневен лейбъристки коментаторсоциалист меншевик (по-рано бил „крайно ляв“ , както признава – „има право да се променя“), писа:

 

… Задава се нов вид радикална социалдемокрация, която е в навечерието да стане управляваща. Тя иска да спаси британския капитализъм от стагнацията на заплатите, гротескните неравенства в богатството и да поеме мисията на камикадзе спрямо Бризход без споразумение. Силно желае да спаси демокрацията от пластовете на безразличие, които доведоха до катастрофата в Grenfell Tower.[271] Тя е повишила демократичните ангажименти, специално сред младежта, изграждайки най-масовата политическа партия в Европа.[272]

 

Ако не мен, слушайте поне Буковски… Редовните читатели знаят добре, а и наскоро припомних: Лейбъристката партия и нейният вестникThe Guardianса под пълния контрол на еврейските организации, израелското посолство и американските ционистки кръгове. Тоест – на глобалния комунизъм.

 

А довчерашнитевътрешни врагове“ – комунистите като цитирания автор и лидера на лейбъристите, очертаващ се като бъдещ премиер, от проследявани и подслушвани ще се превърнат в управляващи. Но службата MI6британското Шесто управление на тамошния комунистически режим, ще остане незасегнато. И ще следи, когото й наредят… При такава ситуация нищо няма да се промени. Ченгетата, занимаващи се с политически преследвания, следва да бъдат съдени като долни катили, злосторници, извършващи престъпления против човечеството. Навсякъде. Ала също така и с не по-малка последовнателности комунистите, скрити зад различни партийни мантии.

 

Докато това не стане, няма да има свобода.

 

Когато отивате да гласувате, се превръщате в колаборационисти на олигархията. Тя не ви атакува заради това, затуй не го съзнавате. Лоши колаборационисти – сътрудници – са само онези, които по-рано са помагали на нацистите, а сега нямат нищо противкрайно десните“, каквото и да означава това. Не са такива, ако удрят рамо на комунистите. Свестни са.

 

Извергите са олигарси и винаги имат право. Докато не изпратят без време в отвъдното някой роднина на колаборационистите. Тогава започва изтрезняването на принципа когато мен ме боли зъб, ти не усещаш нищо… Само че се отнася за единични, изолирани случаи. А гюрюлтията приключва с израза „късно е моме за китка“. Живот даден, живот приет. Такава е съдбата на сътрудниците. Рано или късно ги застига.

 

Колаборационистите легитимират – узаконяват – олигархичните режими. Така е било и така ще продължава, докато хората не се събудят окончателно. И изправени пред безбъдещето – своето и на децата си – не се решат на радикални мерки. Те са единствената заплаха, която предизвиква действителен страх сред олигарсите. Затова, чуят лидекомунизация“, подскачат като ужилени от стършел. Не само тук, навсякъде.

 

Не друг, а те ви призовават за единение. Около кого и какво? Около тях и скритите им цели за все по-голямо богатство и световно господство, разбира се.

 

Заблуждава се всеки, който си представя, че може дотолкова да раздели олигарсите, така да ги настрои едни срещу други, та накрая да им отнеме властта. Някой да е измъквал кокал от зъбите на вълк?

 

Наслушал съм се на долнопробни комунистически оправдания за членство в партията, за да бъде превзета отвътреУправляващите олигарси представляват Мафия. И като нея са обединени и въоръжени. Даже са готови да изправят частни гвардии срещу негодуващите.

 

В рамките на тази несекваща игра вдигатнежниреволюции.

 

Докато дворците са на местата си, недокоснати, знайте, че нищо няма да се промени. Пражката пролет беше етап от тази изглеждаща вечна игра. Излъгаха чехите и нас – част от източноевропейците. Qui velit, anathema sit mentitusкойто иска, нека го лъжат. Аз отказвам. И държа да познавам технологията на властта, за да бъда в състояние да я разкривам пред онези, които не желаят да се примирят.

 

Защото, като реалист, съм наясно: никога нищо не е изгубено завинаги. Има надежда и нейната реализация зависи от нас. Иначе защо да мърсим този свят и неговата прекрасна природа? Единствено, за да пълним тоалетните чинии ли?…

 

Затова, засега моя скромност ще продължи да разкрива истината, докато има сили да го прави почти без пари. Защото, според читателите, този труд не заслужава признание и възнаграждение. Пък и може би предстои издаването на моя книга, отдавна чакаща някой да се сети за нея. Без никакви претенции от моя страна. Но е добре да имам възможността да уведомя интересуващите се, ако това стане.

 

А останалото? Всеки решава за себе си.

 

 

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

 

Този и за кой ли път – специално за постоянната щедрост на Елиян Н. К. от Пловдив, Лиляна П. Р. от Раковски, Георги Б. Р., М. А. А. от София.

 

 

Моля, извинете за нахалството, но за да се получават дарения независимо по какъв начин, е необходимо изписването на четирите имена на получателката:

 

 

Светла Кирилова Хайтова – Ифандиева.

 

 

Бог да ви въздаделично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, четова е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получаваогромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1300. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 650. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Това ще рече отказ от един не скъп вестник на четири седмици.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Даренияпод главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратнотомалцинас големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаванетоДиагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчваме 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

  • Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

  • Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] “How a Czech ‘super-spy’ infiltrated the CIA” by Benjamin Cunningham, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 30 June 2016 г., online: https://www.theguardian.com/world/2016/jun/30/how-a-czech-super-spy-infiltrated-cia-karel-koecher

[2] Пак там.

[3] Вж. напр. Pamela Kessler – “Undercover Washington: Where Famous Spies Lived, Worked, and Loved”, Capital Books, Maidstone, ME, 2005 г., стp. 27.

[4] Вж. “Leon Trotsky was our hero once – but he was a ruthless warlord, not an innocent martyr” by Janet Daley, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 16 August 2016 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2016/08/16/leon-trotsky-was-our-hero-once–but-he-was-a-ruthless-warlord-no/

[5] Основни виновници за масовото изтребление на коренното население, неправилно наричано „индианци“, и на неговата основна храна – бизоните – в прериите. Броят на ликвидираните хора варира между 17 и 70 милиона души в зависимост от източниците. Да приемем средното число 35 милиона души! Единствен Сталин го е достигнал и надминал.

[6] Покръстен евреин, военен, създал втората еднопартийна държава през ХХ век. Сам я обявил за „тоталитарна“. (Вж. напр. “El “ideal supremo” totalitario de Franco que bendicen con dinero público los  académicos de la Historia: El ‘caudillo’ estaría orgulloso de la visión de su dictadura que da el Diccionario Biográfico”, elPlural.com, Madrid, Sábado, 26 Mayo 2012 г., online: https://www.elplural.com/2012/05/26/el-ideal-supremo-totalitario-de-franco-que-bendicen-con-dinero-publico-los-academicos-de-la-historia) Ръководил Испания като пожизнен диктатор до смъртта си през 1975 г. Той отгледа и обучи такива негодници, като Хуан Карлос ІІ, когото възкачи на кралския престол, реставрирайки монархията, и Симеон Сакскобургготев, чиято мадридска къща е подарък от генералисимус Франко. На съвестта на каудильо тежат 400 000 избити испанци.

[7] В Унгария не е имало концентрационни лагери.

[8] Вж. „Депутатът Антон Тодоров за агент „Буда“-Бойко борисов“, МИГNewsInfo – Новините без цензура, София, петък, 6 октомври 2017 г., online: http://www.mignews.info/deputatat-anton-todorov-za-agent-buda-bojko-borisov/ Правописът е запазен, както е в медията. „Гузна подла „съвест“! Изтриха видеото, в което Антон Тодоров изобличава агент „Буда“, веднага след като „Афера“ го припомни!“, Afera.bg, Варна, 2 август 2017 г., online: http://afera.bg/%D0%B3%D1%83%D0%B7%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BB%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE%D1%82.html Видеозаписът от цялото предаване е в архива на автора. Готов съм да го предоставя безвъзмездно на всеки добронамерен и неанонимен читател. Все още можете да гледате свидетелства за „морала“ и „почтеността“ на Антон Тодоров в: 0012 – Video – Anton Tododrov – a Communist Tart – Slimes to KB fficers Solakov and Enchev, 0013 – Video – Anton Tododrov – a Communist Call-girl – Makes Fellatio to Militiogirl B.B. и 0014 – Video – Anton Tododrov – a Communist Whore – ‘Fights’ Against State Security в: Георги Ифандиев – „По комунизма им ще ги познаете“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 9 април 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0-%D0%B8%D0%BC-%D1%89%D0%B5-%D0%B3%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B5%D1%82%D0%B5 или от YouTube от online, съответно от: https://www.youtube.com/watch?v=tlY_gF9k2Ds; https://www.youtube.com/watch?v=_SpHshz1jP4; https://www.youtube.com/watch?v=4EtrJ4f0zZ4

[9] „Колко дена го били – ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон…“ (Веселин Андреев – „Балада за комуниста“, лято 1946 г., в памет на моя другар партизанин Стефан Минев – Антон) Авторът, с истинско име Георги Георгиев Андреев, шумкарски терорист, комунистически кариерист, беше същия вид клозетник като Антон Тодоров – с променлива душица.

[10] Вж. Миляна Велева – „Прокопиева праща полиция и прокуратура срещу журналисти, а след това протестира за свободата им: Присъствието й на този митинг не само е нелепо, но компрометира напълно идеята“, „Канал 3“, kanal3.bg, София, сряда, 11 октомври 2017 г., online: http://kanal3.bg/news/comments/62371-Prokopieva-prashta-policiya-i-prokuratura-sreshtu-dzurnalisti%252C-a-sled-tova-protestira-za-svobodata-im Не забравяйте, че авторката на това публично обвинение беше креватно „откритие“ на покойния агент на Държавна сигурност Григор Христов – отговорен секретар на вестник „Старт“, впоследствие шеф на Спортния отдел на БНТ. Взе я там. А тя направи началническа кариера под крилото на Николай „Дудука“ Бареков в телевизия на БКП-ДС, финансирана от банката, поверена на Цветан Василев. Тоест – тя е сред кльопалите от четирите милиарда, откраднати от нас.

[11] Не правеха кого да е „герой на социалистическия труд“. По правило набелязваха и награждаваха другари, верни на партията. Тази измислица е сталинистка. Наченките й са от Стахановското движение в СССР. През 1935 г. самия миньор Алексей Стаханов бил излъчен за герой на социалистическия труд, след като „поставил рекорди по добив на въглища за една смяна“. Истината е, че цялата му бригада бачкала, а той обрал славата и… парите. Моя покойна колежка от вестник „Вечерни новини“ ми разказваше същото за „героиня на социалистическия труд“ Найда Манчева, която комунистическите тирани бяха поставили като медиен експонат във витрината на безумните си „постижения“. И за нея се трудели колежките й плюс техниците от цеха…

[12] Вж. „Бащата на Антон Тодоров – Диньо Костов Тодоров е бил „Герой на социалистическия труд“, „О Новини – Новините и още нещо“, onovini.com/, София, сряда, 3 юни 2017 г., online: https://es-la.facebook.com/onovini/posts/1529950110348997 Същото изрече в ефир бившият депутат и лява топка на Янето Янев, адвокатът Емил Василев, син ана офицер от Държавна сигурност, в предаването „Дискусионно студио“ вечерта на 11 октомври 2017 година, сряда. (Вж. Емил Василев – адвокат, в: „Неудобни за отстрел“, „Дискусионно студио“, телевизия СКАТ, , София, сряда, 11 октомври 2017 г., online: http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=1891 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=klMHSznN7so Видеозаписът е в архива на автора.)

[13] Вж. напр. „„Политологът“ Антон Тодоров напъвал да влезе в „Руското направление“ в ДАНС, ама го отрязали!“, Afera.bg, Варна, 9 септември 2013 г., online: http://afera.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%82-%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%8A%D0%B2%D0%B0.html

[14] „Евангелие от Матей“, гл. 17, ст. 17-19. Както е в превода от оригинала на арамейски, направен от д-р Джордж Ламза.

[15] Служба за сигурност към Министерството на вътрешните работи, пол.

[16] Вж. Sławomir Cenckiewicz i Piotr Gontarczyk – “SB a Lech Wałęsa. Przyczynek do biografii”, Instytut Pamięci Narodowej, Gdańsk, Warszawa, Kraków 2008 г.

[17] Вж. Sławomir Cenckiewicz i Piotr Gontarczyk – “SB a Lech Wałęsa. Przyczynek do biografii”, Instytut Pamięci Narodowej, Gdańsk, Warszawa, Kraków 2008 г.

[18] Вж. Кръстьо Петков, Уикипедия, wikipedia.org, Последна промяна на страницата на 18 септември 2013 г., online: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8C%D0%BE_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2

[19] Вж. напр. „проф. д р Кръстьо Петков“, „Видин Онлайн“, vidin-online.com, Видин, събота, 17 март 2012 г., online: http://www.vidin-online.com/grazhdani/prof-d-r-krsto-petkov

[20] Вж. „Как създадохме КНСБ?“, (Историко-социологически очерк) от проф. Кръстьо Петков, Учредител и първи председател (1990-1997 г.), Блог на проф. Кръстьо Петков, София, декември 2009 – февруари 2010 г., стр. 16, от online: http://www.kpetkov.eu/kak-syzdadoxme-knsb‎‎ Текстът е в архива на автора.

[21] Кънчо Стойчев – „Фаталните грешки на Луканов“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, 5 октомври 2016 г., online: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5796782

[22] „Как създадохме КНСБ?“, (Историко-социологически очерк) от проф. Кръстьо Петков, Учредител и първи председател (1990-1997 г.), Блог на проф. Кръстьо Петков, вече цит. съч., стр. 10.

[23] Пак там, стр. 9.

[24] Пак там, стр. 10.

[25] Пак там, стр. 15-16.

[26] Вж. Alicja Pacholczykowa – “Ozjasz Szechter”, “Polski Słownik Biograficzny”, No. 47, Polska Akademia Nauk & Polska Akademia Umiejętności, Warszawa, 2010–2011 г., стp. 585.

[27] Пише се Сакскобургготски – с две „г“ – от Кобург-Гота. Някога и във Варна са се раждали и живели хора…

[28] Светая светих, олтар, лат.

[29] Истинското малко име на баща му било Иван, а не Йонко. Този Иван Вапцаров членувал в комунистическата партия, бил функционер на ВМРО, и едновременно с това приемал в дома си царете Фердинанд І и Борис ІІІ, германския кайзер Вилхелм и съветски еврейски комисар под прикритието на белогвардейски имигрант, изпратен да буни нашенци, подвизавал се под името д-р Борис Майлер.

[30] За разлика от предното изречение, този път титлата-длъжност „цар“ е изписана с малка буква.

[31] „Стига се до там, че Борис Трети пренебрегва всички молби за помилване на Никола Вапцаров. Майката на поета Елена Вапцарова изпраща писмо на царя с молба за милост. Той обаче отказва под предлог, че не е в София и не може да вземе отношение. Никола Николов Вапцаров смята, че това оправдание не е правдоподобно. „Присъдата е била издадена от името на Негово Величество царя. По наши данни и по тогавашни свидетелства лично царя е този, който е наредил кой да бъде помилван и кой да бъде разстрелян“, казва един от наследниците на поета“.“ – Бел. на В.Т.

[32] „Позор! Военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ прави „доктор хонорис кауза“ Симеон Сакскобурготски. Баща му – цар Борис Трети погуби живота на Вапцаров!“, “Afera.bg”, Варна, петък, 6 октомври 2017 г., online: http://afera.bg/%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%be%d1%80-%d0%b2%d0%be%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%be%d0%bc%d0%be%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%be-%d1%83%d1%87%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%89%d0%b5-%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b0-%d0%b9.html

[33] Вж. напр. Цвета Трифонова – „Никола Вапцаров: Текстът и сянката“, Текстологични прочити и анализи, Издателство „Фабер“, София, 2004 г., стр. 214-217, 219-220, 225. Книгата е в библиотеката на автора.

[34] Пенчо Ковачев – „Партизаните на 9.9.1944 г.: 7000, 9660 или 50 000“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, 7 септември 2013 г., online: https://www.24chasa.bg/Article/2284417

[35] Което е позволено за комунистическия Юпитер, не е позволено на плебса (народа), лат.

[36] Вж. Ralf Georg Reuth, Günther Lachman – “Das erste Leben der Angela M.”, Piper Verlag GmbH, München, 2013 г.

[37] “Od zera do milionera. Kariera Tuska czy Oscara?”, “Salon24”, seneka.salon24.pl, Warszawa, 18 września 2014 г., online: http://seneka.salon24.pl/606272,od-zera-do-milionera-kariera-tuska-czy-oscara

[38] Вж. напр. A.O. – “De ce nu a avut Ion Iliescu urmasi”, “Ziua”, ziua.ro, 5 septembrie 2008 г., online: http://www.ziua.ro/news.php?data=2008-09-05&id=12256

[39] Огнян Дойнов – „Спомени“, допълнени от Зоя Димитрова, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2002 г., стр. 339. Книгата е в библиотеката на автора.

[40] Александр Зиновьев – „Пара беллум“, Éditions L’Âge d’Homme, Lausanne, 1982 г., стр. 5. Книгата е в архива на автора.

[41] Вж. Серго Берия – „Мой отец – Лаврентий Берия“, „Современник“, Москва, 1994 г., стр. 270-271. Книгата е в библиотеката на автора.

[42] Вж. напр. “Myanmar blocks all UN aid to civilians at heart of Rohingya crisis” by Oliver Holmes in Balukhali, Bangladesh, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 4 September 2017 г., online: https://www.theguardian.com/world/2017/sep/04/myanmar-blocks-all-un-aid-to-civilians-at-heart-of-rohingya-crisis

[43] Вж. напр. “Erdoğan accuses Myanmar of ‘genocide’ as thousands of Rohingya flee to Bangladesh: Almost 400 people have died in violence that Myanmar’s military said was triggered by attacks on security forces by Rohingya insurgents” by Agencies, “The Guardian”, theguardian.com, London, Saturday, 2 September 2017 г., online: https://www.theguardian.com/world/2017/sep/02/erdogan-accuses-myanmar-of-genocide-against-rohingya

[44] Вж. напр. “Aung San Suu Kyi is not worthy of her Nobel Peace Prize: There are petitions online calling for Daw Suu to be stripped of her Nobel. In fact, there is no mechanism to take away the prize, but I do wish that the prize money could be recovered and go to feed the widows and orphans being created on her watch” by Nicholas Kristof, “The Independent”, independent.co.uk, London, Tuesday, 19 September 2017 г., online: http://www.independent.co.uk/voices/rohingya-refugees-ethnic-cleansing-myanmar-aung-san-suu-kyi-nobel-peace-prize-winner-not-worthy-a7954846.html

[45] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Фондация „Българска наука и изкуство“, София, 2003 г., стр. 512. Книгата е в библиотеката на автора.

[46] Вж. “Every Picture Tells a Story” by Rod Stewart, written by Rod Stewart and Ron Wood, album “Every Picture Tells a Story”, Mercury Records, London, 1971 г.

[47] Вж. „Евангелие от Матей“, гл. 10, ст. 26. Превод от онзи, направен от д-р Джордж Ламза от оригинала на арамейски.

[48] Александр Зиновьев – „Пара беллум“, Éditions L’Âge d’Homme, вече цит. съч., стр. 5.

[49] The Inter-American Institute for Philosophy, Government, and Social Thought (IAI).

[50] Хълмът Барандов, на който комунистите изграждат прочутата едноименна чехословашка киностудия, е бил собственост на семейство Хавел.

[51] Státní bezpečnost – Службата за държавна сигурност на Чехословакия от 1945 до 1990 г.

[52] “In Eastern Europe Things Are Not What They Seem, An interview with Petr Cibulka by Jan Malina, “World Affairs Brif”, Washington, DC, 10 March 2003 г., online: http://www.jrnyquist.com/petr_cibulka_2003_0310.htm или от: http://www.worldaffairsbrief.com/keytopics/Communism.shtml

[53] Пак там.

[54] Вж. „Заседание Международного дискуссионного клуба „Валдай“: Владимир Путин принял участие в итоговой пленарной сессии XI заседания Международного дискуссионного клуба «Валдай». Тема заседания – „Мировой порядок: новые правила или игра без правил?“, Сочи, Президент России, kremlin.ru, Кремль, Москва, 24 октября 2014 года“, online: http://kremlin.ru/events/president/news/46860; “Meeting of the Valdai International Discussion Club: Vladimir Putin took part in the final plenary session of the 14th annual meeting of the Valdai International Discussion Club titled The World of the Future: Moving Through Conflict to Cooperation”, Sochi, President of Russia, en.kremlin.ru, Kremlin, Moscow, October 19, 2017 г., online: http://en.kremlin.ru/events/president/news/55882

[55] Вж. “Schiff” by Joseph Jacobs, Cyrus Adler, Schulim Ochser, Isidore Singer, Frederick T. Haneman, Goodman Lipkind, “Jacob Henry Schiff: Joins Kuhn, Loeb & Co.”, “JewishEncyclopedia”, The unedited full-text of the 1906 Jewish Encyclopedia, jewishencyclopedia.com, in 12 volumes by Funk and Wagnalls of New York City, 1901-1906 г., Electronic version, New York, 2017 г., online: http://jewishencyclopedia.com/articles/13266-schiff

[56] Вж. напр. Gary Allen – “The Rockefeller File”, Buccaneer Books, Cutchogue NY, 1998 г., Chapter One: “The Multi-Billion Dollar Myth”, стр. 6. Книгата е в архива на автора.

[57] Вж. “Jewish bankers, Russia, and the Soviet Union, 1900-1940: the case of Kuhn, Loeb and Company” by Priscilla Roberts, “American Jewish Archives Journal”, Volume IL (49), Number I-II, The Jacob Rader Marcus Center of the American Jewish Archives Located on the Cincinnati campus of the Hebrew Union College-Jewish Institute of Religion, Cincinnati, OH, New York, Los Angeles, Jerusalem, 1997 г., стр. 9-37. Забележка: Любопитно е, че статията изчезна от свободния достъп до архивите на изданието в интернет, както и от други информационни източници в тази световна електронна мрежа за осведомяване. Също вж.: Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy: Secret Societies in USA”, Concord Press, Seal Beach, CA, 1971 г., стр. 47, 4; Dr. J. Landowsky – “Red Symphony”, translated by George Knupffer, Christian Book Club of America. Palmdale, CA, 2002 г., стр. 27. Книгите са в архива на автора.

[58] Вж. Robert Wilton – “The Last Days of the Romanovs”, Thornton Butterworth Limited, London, 1920 г., стр. 48; Григорий Климов – Протоколы советских мудрецов”, издательство “Советская Кубань”, Краснодар, 1995 г., стр. 365 или в българското издание Григорий Климов – „Протоколите на съветските мъдреци“, Издателство „Юнион-21“, София, 2006 г., стр. 406. Книгите са в архива и библиотеката на автора.

[59] От могъщата в момента, но със сигурност временно, банка “Goldman Sachs”.

[60] Richard Spence – “Wall Street and the Russian Revolution: 1905-1925”, TrineDay, Walterville, OR, 2017, Chapter: “Jacob Schiff, “The Jewish Avenger” и “The Warburgs and Others”. Книгата е достъпна за четене от online: https://books.google.bg/books?id=ugIlDwAAQBAJ&pg=PT71&lpg=PT71&dq=Jewish+bankers,+Russia,+and+the+Soviet+Union,+1900-1940:+the+case+of+Kuhn,+Loeb+and+Company+by+Priscilla+Roberts&source=bl&ots=Qkc6EbuWyE&sig=9QxKMHvYyh70IAvxD_gDGlw1z7Y&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjU66-NhePWAhVkKpoKHY4nD60Q6AEINzAF#v=onepage&q=schiff&f=false Това е най-новото известно ми изследване по темата за еврейския замисъл за болшевишка Русия и за основаването на СССР.

[61] G. Edward Griffin – “The Creature from Jekyll Island: A Second Look at the Federal Reserve”, American Opinion, Appleton, WI, 1995 г., стр. 265.

[62] Александр Зиновьев – „Пара беллум“, Éditions L’Âge d’Homme, вече цит. съч., стр. 5.

[63] The Lower East Side.

[64] Rev. Denis Fahey, C.S.Sp. – “The Rulers Of Russia…”, American edition revised and enlarged, Condon Printing Co., Detroit, MI, 1940 г., стр. 25. Книгата е в архива на автора.

[65] Вж. много данни и подробности в: Георги Ифандиев – „Сянката на Цион“, Част ІІІ, Том 1, ИК „Огледало“, София, 2003 г.

[66] Вж. напр. Евгений Утин – „Писма от България през 1877 година“, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2017 г., стр. 113. Книгата е в библиотеката на автора. Нейният автор бил руски военен кореспондент по време на военната кампания и придружавал войската навсякъде из българските земи. Тоест – имаме свидетелство от меродавен очевидец.

[67] Bund – съюз, идиш. Еврейска социалистическа партия, основана в Руската империя със силни разклонения в днешните Украйна, Латвия, Естония, Русия и Белорусия, по-малко в Полша и Литва, но даже в Молдова.

[68] „Всекидневен еврейски напредък“, англ. Някога основно еврейско издание в Ню Йорк. Днес, само като “Forward” то е сред многото от този род и отстоява ционизма, религията холокостика, ционизма и се бори против истината за еврейското управление на САЩ от век насам.

[69] Безистен, нем.

[70] Joseph Nedava – “Trotsky and the Jews”, The Jewish Publication  Society of America, Philadelphia, PA, 5732 / 1972 г., стр. 36. Книгата е в архива на автора.

[71] Вж. „The Concise Oxford Dictionary of Current English“, Edited by H. W. Fowler and F. G. Fowler, based on „The Oxford Dictionary“, Revised by E. McIntosh, Oxford University Press, London, 1956 г., стр. 640. Книгата е в библиотеката на автора. Глаголът jew изчезна от речниците. Сега четем: „Глаголът jew, макар да не се използва, е преднамерена обида, и затова бива възприеман като крайно оскърбителен.“ На английски: “The verb jew, though not used as a deliberate slur, is also perceived as highly insulting.” (Jew, “The Free Dictionary”, thefreedictionary.com, Huntingdon Valley, PA, 2014 г., online: http://www.thefreedictionary.com/Jew) Те могат да ни рачита Goiym – гои, добичета; жените ни – шикши – курви, а ние сме длъжни да ги пазим. Откъде накъде? Кой ръководи този свят? Онези, които са продали душите си на неговия княз – сатаната. Не аз, Господ е постановил това.

[72] Jew, „Английско-български речник“, „Разбери какво“, Kakvo.org, местоположение не е посочено, 2008 г., online: http://www.kakvo.org/translate_word/jew

[73] Susan Zuccotti – “The Italians and the Holocaust: Persecution, Rescue, and Survival”, Introduction by Furio Colombo, University of Nebraska Press, Lincoln, NE, 1996 г., стр. 23, 24.

[74] Hanna Arendt – “Eichmann in Jerusalem: A Report on the Banality of Evil”, The Viking Press, New York, NY, 1963 г., стр. 178.

[75] Edwin Black – “The Transfer Agreement: The Untold Story of the Secret Agreement Between the Third Reich and Jewish Palestine”, MacMillan, New York; Collier, London, 1984 г., стр. 62.

[76] Вж. Benjamin Ginsberg – “The Fatal Embrace: Jews and the State”, The University of Chicago Press, Chicago and London, 1994 г., стр. 37.

[77] Вж. Susan Zuccotti – “The Italians and the Holocaust: Persecution, Rescue, Survival”, вече цит. съч., стр. 25-26.

[78] Вж. “The Jewish mother of Fascism” by Saviona Mane, “Haaretz”, Haaretz.com, Tel Aviv, June 7, 2006 г., online: http://www.haaretz.com/the-jewish-mother-of-fascism-1.192344

[79] Вж. Meir Michaelis – “Mussolini and the Jews: German-Italian Relations and the Jewish Question in Italy, 1922-1945”, Published for the Institute of Jewish Affairs, London, by the Clarendon Press, Oxford, 1978 г., стр. 10-11.

[80] Вж. Hirsh Goldberg – “The incredible… ironic … bizarre … funny … and provocative in the story of the Jews”, Stein and Day, Publishers, New York, NY, 1976 г., стр. 36.

[81] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 21-22. Книгата е в архива на автора.

[82] Margarete Buber-Neumann – “Under Two Dictators: Prisoner of Stalin and Hitler”, first published in 1949, Pimlico, London, 2008 г., стp. 300.

[83] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 100. Кигата е в архива на автора.

[84] Пак там, стр. 23.

[85] Пак там, стр. 143-144.

[86] “After Vegas, why do we still treat the US as a civilised state?” by Catherine Bennett, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday 8, October 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/oct/07/after-vegas-why-do-we-still-treat-the-us-as-a-civilised-country

[87] Manoranjan Kumar – “Dictionary of Quotations“, APH Publishing Corp., New Delhi, 2008 г., стp. 134, 241.; същото в: Lenin (1870 – 1924), Russian Communist politician & revolutionary, “Quotations by Author“, The Quotations Page, quotationspage.com, online: http://www.quotationspage.com/quotes/Lenin

[88] Margarete Buber-Neumann – “Under Two Dictators: Prisoner of Stalin and Hitler”, first published in 1949, Pimlico, London, 2008 г., стp. 300.

[89] Димитър Камбуров – „Мастилото на киното и обратната страна на почерка“, публикацията е свалена от „Култура“, обнародвана отново в: Барабан – „Сваленият от „Култура“ текст на Димитър Камбуров – „Мастилото на киното и обратната страна на почерка“, “Skif с книга и филм“, skif.bg, София, 18 октомври 2017 г., online: http://skif.bg/index.php/baraban/5895-mastiloto-na-kinoto-i-obratnata-strana-na-pocherka Благодаря на Л.Т. от столицата на Родопите за това, че ми изпрати публикацията.

[90] Вж. Румен Петков, Александър Симов – „Ложа „Кармел“ срещу антисемитска публикация на сайта Култура Бг: Изключително срамната статия на лицето Камбуров е сама по себе си печален фактДжеки, чудовищата дебнат в тинята и чакат тяхното време да дойде“, „Поглед“, pogled.info, София, 8 октомври 2017 г., online: http://pogled.info/bulgarski/dzheki-chudovishtata-debnat-v-tinyata-i-chakat-tyahnoto-vreme-da-doide.89903; Венцислав Михайлов – „Ложа „Кармел“ срещу антисемитска публикация на сайта Култура Бг: Изключително срамната статия на лицето Камбуров е сама по себе си печален факт“, Факти.бг, fakti.bg, София, понеделник, 16 октомври 2017 г., online: https://fakti.bg/bulgaria/265423-loja-karmel-sreshtu-antisemitska-publikacia-na-saita-kultura-bg

[91] Вж. “Angel Wagenstein: Art Is a Weapon”, New York Jewish Film Festival, Jewish Museum, thejewishmuseum.org, New York, NY, Sunday, January 22, 2017 г., online: http://thejewishmuseum.org/calendar/events/2017/01/22/angel-wagenstein-art-is-a-weapon-012217

[92] Федерална разузнавателна служба, нем.  Думата “Nachrichten” означава също „новини“, „информация“.

[93] Charles Higham – “Trading with the Enemy. The Nazi-American Money Plot 1933-1949”, Delacorte Press, New York, NY, 1983 г., стр. 210, 223. Книгата е в архива на автора.

[94] François Furet – “The Passing of an Illusion: The Idea of Communism in the Twentieth Century”, University of Chicago Press, Chicago, IL, 1999 г., стp. 205.

[95] “Alexander Zinoviev: The End of Communism in Russia Meant the End of Democracy in the West” by Michael Kirkwood, originally published in 1999 in the French “Figaro”.  Its original title was:  “The West and Russia – A Controlled Catastrophe”, “Russia Insider“, russia-insider.com, Greenwich, CT, USA; Moscow, Russia, Monday, October 26, 2015 г., online: http://russia-insider.com/en/history/russian-thinker-1999the-end-communism-russai-signalized-end-democracy-west-alexander

[96] “We can no longer pretend the British press is impartial” by Owen Jones, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 9 October 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/oct/09/no-longer-pretend-british-press-impartial-country-more-leftwing

[97] Декларация на Германската ционистка федерация от 21 юни 1933 г., адресирана до канцлера Адолф Хитлер, в: Lucy Dawidowicz – “A Holocaust Reader”, Behrman House, Inc., West Orange, N.J., 1976 г., стр 151.

[98] Вж. “The Transfer Agreement / Hitler was a zionist agent working to create Israel”, Onder Koffer V, YouTube, published on January 11, 2016, online: https://www.youtube.com/watch?v=pAXkpVZyYtY Всеки, който ползва английски език и има желание да се увери, че не лъжа, може да го гледа. Нямам сили пък и не си струва без заплащане да върша толкова много неща – например да поместя видеозаписа със субтитри на български в мой превод. Вече не, не желая.

[99] “Clare Hollingworth: Our last interview with the woman who broke WW2” by Robert Fisk, “The Independent”, independent.co.uk, London, г. Tuesday, 10 October 2017 г., online: http://www.independent.co.uk/news/clare-hollingworth-birthday-google-doodle-robert-fisk-interview-hong-kong-life-career-ww2-a7992831.html

[100] Пак там.

[101] Пак там.

[102] Douglas Reed – “The Controversy of Zion”, first published in 1978 by Dolphin Press (Pty) Ltd., Durban, the pdf version by AAARGH, Chicago, IL, 2004 г., стр. 3, 181. Книгата е в архива на автора.

[103] “Clare Hollingworth: Our last interview with the woman who broke WW2” by Robert Fisk, “The Independent”, вече цит. съч.

[104] Пак там.

[105] Ето я преституцията. С каква лекота сменят „десен“ с „ляв“ вестник! Нима днес е различно? А имам свободата поне да избираме. Щом аз мога, защо другите да не са в състояние да опазват морала и достойнството си? Не, те са просто курви – call-girs – момичета на повикване. Каква свобода на словото, какви пет или пет хиляди лева. Чиста покупко-продажба на съвести.

[106] Пак там.

[107] Джон Кенеди, президент на САЩ, в реч на 3 юли 1963 г., в: Selected and annotated by Hugh Rawson, Margaret Miner – “The Oxford Dictionary of American Quotations”, Selected and annotated by Hugh Rawson, Margaret Miner, Oxford University Press, New York, NY, 2006 г., стр. 158.

[108] Вж. “Britain could join trans-Atlantic trade alliance bigger than the EU if there is no deal on Brexit” by Gordon Rayner,  Political Editor  and Jack Maidment,  Political Correspondent, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 10 October 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/10/10/britain-could-join-nafta-trade-alliance-us-canada-mexico-post/

[109] Прожектиран у нас под същото заглавие, но изписано на кирилица: „Блейд Рънър 2049“. Някаква псевдо научно-фантастична приказка, от типа, който изобщо не ме интересува. Не е за нормални люде, за какъвто се смятам.

[110] Тотнъм е старият еврейски квартал в британската столица. А местният футболен отбор “Tottenham Hotspur” – „Необузданият Тотнъм“, тук неправилно наричан нискочелите спортни преститутки „Шпорите“, е основан от евреи.

[111] Така е в оригинала: “All. The. Way. Through.”

[112] “Today we are living in the world of Blade Runner – a lonely place without home or humanity” by Tim Stanley, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 10 October 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/films/2017/10/10/today-living-world-blade-runner-lonely-place-without-home/

[113] “To mock President Putin’s pride and test his paranoia is folly” by Simon Jenkins, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 25 July 2014 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/jul/25/mock-putin-pride-paranoia-mh17-excuse-punish-russia

[114] Не отричам, че за мен евреите – сиреч комунистите – не са човешки същества. Но да се разберем: под евреи и комунисти разбирам не тесногръдото схващане за принадлежност към общата религиозна доктрина на тези твари – смятащите се за „евреи“ и членувалите в комунистически партии. Имам предвид всички, които принадлежат на световната революция, планирана и подхваната от еврейския Интернационал начело с банкерите, както и онези, които им съдействат – управници от всякакви политически бои – консерватори (пишман), либерали, социалисти (включително националсоциалисти, погрешно поставяни на крайно дясното място в измисления политически спектър), комунисти, фашисти, природозащитници (зелени), неоконсерватори и неолиберали…

[115] По англоезичните телевизии се срещат произношенията: Уейнстейн, Уайнстейн, Уейнстийн. Използвам на популярното.

[116] Вж. напр. “Harvey Weinstein: allegations mount as three women accuse him of rape” by Molly Redden, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 11 October 2017 г., online: https://www.theguardian.com/film/2017/oct/10/harvey-weinstein-allegations-mount-as-three-women-accuse-him-of

[117] The Academy of Motion Picture Arts and Sciences, неправилно наричана у нас Филмова академия на САЩ. Тя е частна организация, която уж има почетен характер. Основана е от Луис Майър – пионер в насилието над жени, когато е оглавявал кино-корпорацията “Metro-Goldwyn-Mayer” (MGM). Тъй като тази организация определя и връчва ежегодните отличия за филмово изкуство, те са наречени Награди на Академията. „Оскар“ е нарицателно. Според основната легенда, когато за пръв път показали статуетката в кабинета на Маргарет Херик, изпълнителата секретарка на Академията – шефката на администрацията – тя възкликнала, че все едно вижда „чичо Оскар“ – всъщност братовчед си Оскар Пиърс, когото роднините наричали „Чичо Оскар“. Така името лепнало на приза. (Вж. напр. Emanuel Levy – All About Oscar: The History and Politics of the Academy Awards”, Burns & Oates, , 2003 г.)

[118] Вж. “Oscars to discuss response to Harvey Weinstein allegationsМ Ьcademy has criticised film producer’s alleged behaviour and there is speculation it could suspend his membership” by Matthew Weaver, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 12 October 2017 г., online: https://www.theguardian.com/film/2017/oct/12/oscars-discuss-response-harvey-weinstein-allegations

[119] Вж. напр. “Harvey Weinstein Paid Off Sexual Harassment Accusers for Decades” by Jodi Kantor and Megan Twohey, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, Thursesday, 5 October 2017 г., online: https://www.nytimes.com/2017/10/05/us/harvey-weinstein-harassment-allegations.html

[120] Л.ч. – съкращение от луд човек, на английски MD – от mad man. Титла, дадена на Доналд Тръмп от американски некомунистически коментатори като Джералд Селенти, Пол Крейг Робъртс и др. На английски подобни титли се изписват след съответното име и с главни букви. В случая: Donald Trump, MM. Начело на Пентагона стои генерал Джеймс Матик, който от Войната в Ирак е известен като м.к. – лудо куче. На английски: James Mattis, MD – от mad dog.

[121] Вж. напр. “Harvey Weinstein’s wife leaves him for ‘unforgivable actions’ amid mounting sex scandal” by Nick Allen,  Washington   and Chris Graham, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 11 October 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/10/11/harvey-weinsteins-wife-announces-split-amid-mounting-sex-abuse/

[122] Лилиян Гиш (1893–1993) – американска театрална и филмова актриса, режисьорка и писателка, наречена „първата дама на американското кино“, смятана за най-добрата екранна изпълнителка от епохата на нямото кино и за една от най-забележителните артистки в историята на това изкуство, притеснявана сексуално от еврейския мераклия Луис Майер. (“Lillian GishFirst Lady of the Silent Screen by John Lekich Special to the Globe and Mail, Friday, October 24, 1986, Medium, medium.com, San Francisco, CA, February 23, 2015 г., online: https://medium.com/@alexwh/lillian-gish-first-lady-of-the-silent-screen-741235b489a0)

[123] Вж. напр. “The monster of MGM: How Louis B Mayer terrorised Hollywood’s women long before Harvey Weinstein” by Alice Vincent,  Entertainment Writer, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 10 October 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/films/2017/10/10/monster-mgm-louis-b-mayer-terrorised-hollywoods-women-long-harvey/

[124] Дъщеря на актьора Джон Войд, който не е евреин, но е яростен ционист и това му помага. „Всичко, знайте, за парата“, както е писал поетът.

[125] Вж. напр. “Harvey Weinstein: allegations mount as three women accuse him of rape” by Molly Redden, “The Guardian”, вече цит. съч.

[126] Вж. “Fox News Reporter Claims Harvey Weinstein Masturbated in Front of Her” by Ben Kew, “Breitbart”, breitbart.com, Los Angeles, CA, Tuesday, 10 October 2017 г., online: http://www.breitbart.com/big-hollywood/2017/10/07/reporter-claims-harvey-weinstein-masturbated-in-front-of-her/; “TV Journalist Says Harvey Weinstein Masturbated In Front Of Her” by Yashar Ali, “The Huffington Post”, huffingtonpost.com, New York, NY, Tuesday, 10 October 2017 г., online: https://www.huffingtonpost.com/entry/weinstein-sexual-harassment-allegation_us_59d7ea3de4b046f5ad984211

[127] Вж. “Paul McCartney’s Rockshow”, чиято първа прожекция у нас беше в началото на осемдесетте във видеотека в Студентския град, обзаведена с видеокасетофон и голям екран “Sony”. А за билети се чакаше на дълги опашки.

[128] Вж. напр. “Harvey Weinstein has been fired from his own company” by Simon Thomsen, Business Insider Australia, “Business Insider”, businessinsider.com, New York, NY, Sunday, October 8, 2017 г., online: http://www.businessinsider.com/harvey-weinstein-has-been-fired-from-his-own-company-2017-10

[129] Вж. напр. “Harvey Weinstein fired by The Weinstein Company after sexual harassment allegations” by Everett Rosenfeld, CNBC, cnbc.com, Englewood Cliffs, NJ, Sunday, 8 Oct 2017 г., online: https://www.cnbc.com/2017/10/08/harvey-weinstein-fired-by-weinstein-company-board.html

[130] Вж. “Shakespeare in Love”, добре познат и у нас от многобройните му и несекващи показвания по телевизиите.

[131] Antoinette Perry Award for Excellence in Broadway Theatre.

[132] Вж. “The Reader”, Screenplay by David Hare, based on “The Reader” by Bernhard Schlink, directed by Stephen Daldry, produced by Donna Gigliotti, Lord Killanin, Anthony Minghella, Sydney Pollack, Starring Kate Winslet, Ralph Fiennes, David Kross, Lena Olin, The Weinstein Company, New York, 2008 г. Любопитно е, че сред продуцентите е лорд Киланин – най-големият син на някогашния президент на Международния олимпийски комитет. Майката на този ирландец Джордж Редмънд Фитспатрик Морис, лорд Киланин – Шейла, е с еврейска кръв. Сидни Полак също е евреин, син на имигранти от СССР. Майка му с моминско име Милър страдала от алкохолизъм и починала на 37-годишна възраст, когато той бил ученик.

[133] “Kate Winslet Calls Harvey Weinstein Allegations ‘Disgraceful and Appalling’” by Ramin Setoodeh, New York Bureau Chief, “Variety”, variety.com, Los Angeles, CA, Monday, 9 October 2017 г., online: http://variety.com/2017/film/news/kate-winslet-harvey-weinstein-allegations-sexual-harassment-scandal-1202584733/

[134] Вж. “Emma Thompson: ‘Harvey Weinstein’s no sex addict. He’s a predator’: Actor says there are many men in Hollywood like the film mogul who has been accused of multiple sexual assaults” by Patrick Greenfield and Lisa O’Carroll, “The Guardian”, theguardian.com, Friday, 13 October 2017 г., online: https://www.theguardian.com/film/2017/oct/12/emma-thompson-harvey-weinstein-no-sex-addict-predator?utm_source=esp&utm_medium=Email&utm_campaign=GU+Today+main+NEW+H+categories&utm_term=247719&subid=7673289&CMP=EMCNEWEML6619I2

[135] Вж. “Jane Fonda: I knew about Weinstein, and I’m ‘ashamed’ I didn’t say anything” by Jackie Wattles, CNN media, money.cnn.com, CNN, Atlanta, GE, Thursday, October 12, 2017: http://money.cnn.com/2017/10/12/media/harvey-weinstein-jane-fonda/

[136] По време на Войната във Виетнам отиде в Ханой и произнесе антиамериканска реч по време на митинг. Същото направил и Джон Кери, когото наричаха „Фонда Джон“. Това не му попречи да го направят държавен секретар и да се изявява като… русофоб. За Бил Клинтън – по-нататък.

[137] Сред „звездите“, чиито албуми е записвал, личат имената на Rod Stewart, Harry Nilsson, Barbra Streisand, Carly Simon, Art Garfunkel, Diana Ross, Martha Reeves, “The Pointer Sisters”, “The Manhattan Transfer”, Leo Sayer, Andy Williams.

[138] Доналд Тръмп, президент на САЩ, през 2005 г. в интервю за телевизионния водещ Били Буш извън кадър, записано тайно и извадено на светло от “The Washington Post”. (“Transcripts: What the mics caught Donald Trump saying in 2005 and what he said in his taped apology”, “Los Angeles Times”, latimes.com, Los Angeles, CA, October 7, 2017 г., online: http://www.latimes.com/politics/la-na-pol-trump-bush-transcript-20161007-snap-htmlstory.html)

[139] Вж. Jane Fonda – “My Life So Far”, Random House, New York, NY, 2005 г., стp. 16–17.

[140] Григорий Климов – „Божий народ“, Издательство „Советская Кубань“, „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 88, стр. 3. Книгата е в архива на автора.

[141] Григорий Климов – „Протоколы советских мудрецов“, Издательство „Советская Кубань“, Краснодар, 1995 г., стр. 20-22. Книгата е в библиотеката на автора.

[142] Григорий Климов – „Божий народ“, Издательство „Советская Кубань“, „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., вече цит. съч., стр. 88, стр. 3.

[143] Вж. “Sir Philip Green ‘could get £15m refund from £363m BHS payout’: Billionaire tycoon should hand any rebate from settlement to BHS pensioners, says Frank Field MP” by Graham Ruddick, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 21 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/business/2017/mar/21/sir-philip-green-refund-bhs-bhs-pensions-frank-field

[144] Георги Тамбуев – „Власт, облечена в корупция“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2001 г., стр. 301. Книгата е в библиотеката на автора.

[145] Юрий Козенков – „Голгофа России: Схватка за власть. Краткая хроника преступлений мирового Сионизма, Масонства и Запада против России (отСталина до Ельцина)“, Фонд национальных перспектив, Москва, 2003 г., стр. 119, online: https://profilib.com/chtenie/76668/yuriy-kozenkov-golgofa-rossii-skhvatka-za-vlast-119.php

[146] “Sephardi leader Yosef: Non-Jews exist to serve Jews” by Marcy Oste, Jewish Telegraphic Agency, jta.org, New York, NY, October 18, 2010 г., online: http://www.jta.org/2010/10/18/news-opinion/israel-middle-east/sephardi-leader-yosef-non-jews-exist-to-serve-jews Същото, но изтрито, в: “Yosef: Gentiles exist only to serve Jews” by Jonah Mandel, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, October 18, 2010 г. Цитатите са поместени в много медии по целия свят.

[147] Вж. напр. “Blessed are you, Lord, our God, ruler of the universe who has not created me a woman” by Ari Hart, Rabbi, Co-founder, Uri L’Tzedek: Orthodox Social Justice, “The Huffington Post”, huffingtonpost.com, New York, NY, May 2, 2013 г., online: http://www.huffingtonpost.com/ari-hart/should-i-thank-god-for-not-making-me-a-woman_b_3197422.html; “Who Has Not Made Me a Woman: Different versions and parallels from classical sources and manuscripts provide an interesting perspective on this controversial blessing” by Eliezer Segal, “My Jewish Learning”, myjewishlearning.com, New York, NY, February 20, 2013 г., online: http://www.myjewishlearning.com/texts/Liturgy_and_Prayers/Siddur_Prayer_Book/Preliminary_Readings/Who_Has_Not_Made_Me_a_Woman.shtml

[148] Spic – жаргонна обида за мексиканците и изобщо за латиноамериканците в САЩ.

[149] Дума на идиш. Това е германски диалект, който самозваните евреи ашкеназими – потомците на средновековните българи-хазари, научават в семействата си. Идиш се е зародил като диалект на българския в Стара Велика България. Например думата „жид“ означавала „кучешка пишка“. Българите постоянно слушали как техните съседи, които приели юдаизма, се ругаяти обиждат с това слово. И взели да ги наричат жидове. Със загубата на българския характер на държавата и нейното раздробяване на княжества, които приели, че са… „руски“, поюдейчените хазари все повече мигрирали на запад и се доближавали до германските държавици. Така постепенно лексиката на техния домашен език – идиш, била заменена с немски думи. Сефарадите, в чиято кръв условно се съдържат гени на античните юдеи, говорят друг език – ладино, често назоваван у нас шпаньол. Понеже след прогонването им от Испания през ХV век те намерили убежище в Отоманската империя. Донесли и езика си – диалект на испанския. Тук, по нашите земи, сефарадските евреи преживели своя „златен век“. Равините им сътворили някои от най-човеконенавистните трактати на Талмуда, наситени с омраза към християните.

[150] Allan C. Brownfeld – “Israeli Religious Intolerance and Rejection of the Peace Process Alienating Majority of American Jews”, “The Washington Report on Middle East Affairs”, wrmea.org, Washington, DC, April 1998 г., стp. 85, online: http://www.wrmea.org/wrmea-archives/193-washington-report-archives-1994-1999/april-1998/2939-israeli-religious-intolerance-and-rejection-of-the-peace-process-alienating-majority-of-american-jews-.html

[151] Philip Roth – “Pornoy’s Complaint”, Random House, New York, NY, 1969 г., стp. 74.

[152] Д-р Хаим Вайцман (1874–1952) – президент на Световната ционистка организация и първи президент на Израел. (Dr. Chalm Weizmann – “The Jewish People and Palestine”, Zionist Organization, London, 1939 г., стp. 7.)

[153] За двете неща вж. Gennifer Flowers – “Passion and Betrayal”, Emery Dalton Communications, DelMar, CA, 1995 г., стр. 42 в: Георги Ифандиев – „Камбаната бие за нас – Част 2“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 5 юли 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-2#_edn103 и 004 – Video Bill Clinton’s Rockefeller Origins Explored в: Георги Ифандиев – „Мазохизъм: Животът сред пропагандата на „демокрацията“ е като сопата на тоталитаризма, но допада на мнозина – Част 6“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, петък, 15 май 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%bc%d0%b0%d0%b7%d0%be%d1%85%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82%d1%8a%d1%82-%d1%81%d1%80%d0%b5%d0%b4-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b0%d0%b3%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b0-7 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=cADXpvxVBS8, както и в телевизионното предаване „Диагноза с Георги Ифандиев“, телевизия „Евроком“, София, сряда, 27 май 2015 г., online: http://eurocom.bg/shows/video/diagnoza/1198 или в YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=aRGsxbrFVtg&feature=youtu.be

[154] Вж. напр. “Barbara Lerner Spectre: Jews play a “leading role” in promoting multiculturalism in Europe” by Kevin MacDonald, “The Occidental Observer”, theoccidentalobserver.net, Long Beach, CA, September 16, 2010 г., online: http://www.theoccidentalobserver.net/2010/09/16/kevin-macdonald-jews-play-a-leading-role-in-promoting-multiculturalism-in-europe/ Авторът е и издател на медията. Той е известен американски психолог, вече пенсиониран професор от Университета на Калифорния в Лонг Бийч.

[155] Вж. “Prix de l’Initiative Europeenne”, Institut de Recherche et de Communication sur l’Europe, irce-oing.eu, Paris, 22 Juin 2016 г., online: http://www.irce-oing.eu/2016/06/prix-de-l-initiative-europeenne.html

[156] Вж. Nicolas Beau, Olivier Toscer – “Une imposture française”, Editions Les Arènes, Paris, 2006 г.; “Justine Levy, Daughter of French Public Intellectual BHL, Writes What She Knows: Life” Justine Levy “Jewish Business News”, jewishbusinessnews.com, Tel Aviv, February 27, 2015 г., online: http://jewishbusinessnews.com/2015/02/27/justine-levy-daughter-of-french-public-intellectual-bhl-writes-what-she-knows-life/

[157] Юстъс Садърланд Кемпбъл Пърси, Първи барон Пърси от Нюкасъл, член на Най-почитаемия таен съвет на Негово величество (1887–1958) – британски дипломат, член на Консервативната партия, министър на образованието през 1924 и 1929 г. (Lord Eustace Percy, re-published, with approval, by “The Canadian Jewish Chronicle”, в: (Henry Ford – “The International Jew: The World’s Foremost Problem”, AAARGH internet edition, AAARGH Publishing House, Chicago, IL, 2003 г., стр. 57. Книгата е в архива на автора.)

[158] Вж. Paul Spoonley – “The Politics of Nostalgia: Racism and the Extreme Right in New Zealand”, The Dunmore Press, Auckland New Zealand, 1987 г., стp. 167, 169, 170.

[159] Вж. Kerry Bolton – “Geopolitics of the Indo-Pacific: Emerging Conflicts, New Alliances”, Black House Publishing Ltd, London, 2013 г., стр. 199.

[160] „Вселенски пластмасови човечета“ или „Пластмасови хора от вселената“, англ.

[161] Буквално „културна борба“, нем. Има връзка с културната революция в Китай.

[162] Съкращение от Кампания за ядрено разоръжаване – Campaign for Nuclear Disarmament (CND).

[163] Писал съм не веднъж за Олдъс Хъксли, цитирайки откъси от тази негова книга – на английски “Brave New World”.

[164] Czech musical underground. Съществуваше и западен музикален underground. Няма да забравя как през 1970 година, бидейки в казармата, се надявахме началниците да си отидат, за да пуснем Радио „Свободна Европа“ на български и да слушаме рок-енд-рол. Тогава в уводните думи звучеше откровението, което ми се струваше като манна небесна: „Предаваме ви за музиката андърграунд.“ Те бяха изричани със смразяващ, нисък глас, сякаш идващ от преизподнята. Следваха яки ритмични парчета от групи като “Creedence Clearwater Revival”, канадската “The Guess Who”, даже на тогава смятаната за „кралица на нарко-рока“ – “acid-rock” Тина Търнър… Когато след казармата започнах да записвам тези песни, с изненада открих, че те са доста антивоенни и антиамерикански! Днес съм наясно защо са постъпвали така.

[165] За още яснота и съпоставки, в оригинала е “pseudo-dissent”. Може да бъде преведено и като „псевдодисидентство“.

[166] „Най-демократичният вестник в най-демократичната страна“, както го нерече израелският шпионин Яков Кедми, обвинявайки го във връзки със съветския режим, който бранел. (Вж. 001 – Video – The New York Times Is the ‘Most Liberty-loving Newspaper’ in the ‘Most Democratic State’ in the World, в: Георги Ифандиев – „Колкото по-дълго живеете, толкова повече смърт, нещастия и гадости виждате. Ще издържите ли? – Част 4“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 3 февруари 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5-3 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=xXCmf_r8g_k)

[167] Йежи Бузек – роден в окупираната от нацистите Чехословакия полски политик, деец на създадения от комунистическите тайни служби профсъюз „Солидарност“, министър-председател kа Полша и президент на Европейския парламент. (“Quotes on the death of Vaclav Havel”, “Deseret News”, deseretnews.com, Salt Lake City, UT, December 18, 2011 г., online: https://www.deseretnews.com/article/700208203/Quotes-on-the-death-of-Vaclav-Havel.html)

[168] “Vaclav Havel: A Critical Evaluation” by Kerry R Bolton, “Foreign Policy Journal”, foreignpolicyjournal.com, Cross Village, MI, December 23, 2011 г., online: https://www.foreignpolicyjournal.com/2011/12/23/vaclav-havel-a-critical-evaluation/

[169] Мой много близък приятел от детинство, който впоследствие стана основен музикален съветник на Лили Иванова и композитор на много от песните й. Той е автор на музиката на прословутата песен от началото на промените, озаглавена „Развод ми дай“.

[170] За дефиниция на стихията Michel, вж. Francis Parker Yockey – “Imperium”, The Noontide Press, Sausalito, CA, 1969 г., стp. 405–406, – Бел. на К.Б. Тъй като разполагам с посочената книга, направих справката вместо вас. Тя е доста обемиста, но я предоставям: „Когато през ХІХ век Германия съществуваше като нация, този обществен слой под Културата, беше известен като der deutsche Michel. Феномен от този вид не трябва да бъде объркван с културен паразитизъм. Неща като елемента Michel – който съществува из цяла Европа, а не само в бившата германска нация – са просто по-долу, но не са чужди сами по себе си. Те са неделима част от всяка култура [например тукашната чалга], но паразитизмът възниква само случайно, а не по необходимост. Културният елемент Michel не е патология нито самият е заплаха за културата. Неговата единствена опасност е, че е полезен на волята за унищожение [в оригинала “will-to-annihilate”], доколкото тя изниква като автозараза от само себе си, както е при либерализма, демокрацията, комунизма или като зараза, привнесена отвън, какъвто е случаят с извън европейските сили, които бяха доведени наоколо по време на епохата на световните войни, упадъка на западната цивилизация. В същата тази ситуация, европейският Michel показа своя потенциал да разрушава. Един дял от него боготвореше примитивността на руския вандализъм, другата – болестта на духовното загниване на Холивудизма. Само благодарение на превъзходството на този европейски Michel-stratum извън европейските сили успяха да поделят Европа помежду си – физически и духовно. Този европейски Michel, с неговата привързаност към неформалното, повали Европа преди варварина и извратения изопачител. В своята върховна ненавист спрямо великолепието и творчеството, той даже си позволи да бъде оформен като военни движения вътре в Европа, за да я саботира и да работи за военната победа на варварина по време на Втората световна война. След войната той научи, че съдбата му в края на краищата беше свързана с културните творчески сили. И така този елемент беше изтощен, замразен и плячкосан заедно с колективното европейско тяло в ужасните последици от победата на варварите и извратените.“ (Ulick Varange (Francis Parker Yockey) – Imperium: The Philosophy of History and Politics, Westropa Press, London, 1948 г., стр. 406-407. Книгата е в архива на автора. Явно има разминаване в страниците в различните издания.)

[171] По ирония, във виждането си за неизбежния световен конфликт между САЩ и съветския блок, Йоки не е ли трябвало да подцени мощта на културния изопачител до каузата на имплозия [вътрешен взрив] на Съветите? – Бел. на К.Б.

[172] F. P. Yockey – “The Enemy of Europe”, Liberty Bell Publications, Reedy, W.Va., 1981 г., “The Inner Enemy of Europe”, стp. 48. – Бел. на К.Б.

[173] Апологети, възхвалители.

[174] Класата на михелите, лат. Изкривена израз.

[175] Буквално „Партизански преглед“, но по-точно „Партиен обзор“, англ. Става дума за тримесечно списание, издавано от 1934 до 2003 година от Комунистическата партия на САЩ.

[176] Студената война беше предизвикана от отказа на Сталин за превръщането на Организацията на обединените нации в основа на едно световно правителство. Сталин по-скоро настояваше властта да бъде узаконявана в Съвета за сигурност чрез мощта на ветото, налагано от неговите членове, отколкото бе в американското предложение тя да принадлежи на Общото събрание, където Съветите винаги щяха да губят гласуванията. Второ, Съветите усетиха, че планът „Барух“ за „интернационализация на атомната енергетика“ би означавал господство на САЩ. (K. R. Bolton – “Origins of the Cold War: How Stalin Foiled a New World Order”, “Foreign Policy Journal”, May 31, 2010 г., online: http://www.foreignpolicyjournal.com/2010/05/31/origins-of-the-cold-war-how-stalin-foild-a-new-world-order/all/1)Бел. на К.Б.

[177] Trotsky, Breton, Rivera – “Towards a Free Revolutionary Art”. – Бел. на К.Б.

[178] “Václav Havel: The “Inner Enemy” by Kerry Bolton, “Counter-Currents Publishing”, counter-currents.com, San Francisco, CA, December 27, 2011 г., online: https://www.counter-currents.com/2011/12/vaclav-havel-the-inner-enemy/

[179] Вж. напр. “U.S. Will Withdraw From Unesco, Citing Its ‘Anti-Israel Bias’” by Gardiner Harris and Steven Erlanger, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, Thursday, October 12, 2017 г., online: https://www.nytimes.com/2017/10/12/us/politics/trump-unesco-withdrawal.html

[180] Пак там.

[181] “Tony Blair: ‘We were wrong to boycott Hamas after its election win’” by , “The Observer”, theguardian.com, London, Saturday, 14 October 2017 г., online: https://www.theguardian.com/world/2017/oct/14/tony-blair-hamas-gaza-boycott-wrong

[182] Израелският равин Барух Ефрати, директор на йешива – юдейска семинария, и лавин на еврейска община в поселището Ефрат на окупирана територия на Палестинската автономия на Западния бряг на река Йордан. (“’Islamization of Europe a good thing’ – Rabbi Baruch Efrati believes Jews should ‘rejoice at the fact that Europe is paying for what it did to us for hundreds of years by losing its identity.’ He praises Islam for promoting modesty, respect for God” by Kobi Nahshoni, “Ynetnews”, ynetnews.com,  Yedioth Media Group, Tel Aviv, 11 November 2012 г., online: https://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-4299673,00.html)

[183] “French former culture minister Audrey Azoulay appointed new UNESCO director-general” by AFP, , newindianexpress.com, “The New Indian Express”, newindianexpress.com, Chennai, Friday, 13th October 2017 г., online: http://www.newindianexpress.com/world/2017/oct/13/french-former-culture-minister-audrey-azoulay-appointed-new-unesco-director-general-1673633.html

[184] Louis Marschalko – “The World Conquerors: The Real War Criminals”, Joseph Sueli Publications, London, 1958 г., стр. 228-229. Книгата е в архива на автора.

[185] “’Islamization of Europe a good thing’ – Rabbi Baruch Efrati believes Jews should ‘rejoice at the fact that Europe is paying for what it did to us for hundreds of years by losing its identity.’ He praises Islam for promoting modesty, respect for God” by Kobi Nahshoni, “Ynetnews”, вече цит. съч.

[186] Дуайт Дейвид Айзенхауер, президент на САЩ. (Dwight D. Eisenhower, XXXIV President of United States: 1953-1961, 35 – Radio and Television Address to the American People on the Situation in the Middle East, Delivered from the President’s Office, White House, Washington, DC, February 20, 1957, online by Gerhard Peters and John T. Woolley, The American Presidency Project, University of California, Santa Barbara, CA, 2017 г., online: https://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-4299673,00.html)

[187] Louis Marschalko – “The World Conquerors: The Real War Criminals”, Britons Publishing Society, вече цит. съч., 1958 г., стр. 228-229, 227-228. Книгата е в архива на автора.

[188] „Еврейската държава“, нем.

[189] Може и „световна империя“.

[190] Пак там, стр. 227-228.

[191] Civic Forum.

[192] „Народен вестник“, чеш.

[193] G. Soros – “Underwriting Democracy: Encouraging Free Enterprise & Democratic Reform Among the Soviets & in Eastern Europe”, Public Affairs, Jackson, Tenn., 2004 г., стp. 26–27. – Бел. на К.Б.

[194] “Václav Havel: The “Inner Enemy” by Kerry Bolton, “Counter-Currents Publishing”, вече цит. съч.

[195] Вж. Сергей Авдеев, Владимир Перекрест, Свердловская область-Москва – „Общество. Джородж Сорос – Павлику Морозову: Фонд Сороса оплатит восстановление музея на родине советского героя“, „Известия.RU“, Общенациональная газета, Москва, воскресенье 7 сентября 2003 г., online: http://www.izvestia.ru/community/article37916.; Максим Соколов – „Злейший еретик Пугачев“, „Известия.RU“, Общенациональная газета, Москва, 30.VIII – 5.IX, 2003 г. и online: http://www.izvestia.ru/sokolov/article38060 или http://www.izvestia.ru/sokolov/38060_print.; Карен Газарян – „Форум: Павлик Морозов возвращается на деньги Сороса“, Globalrus.org, Москва, 03.09.2003 г., online: http://www.globalrus.ru/comments/134516/; Максим Чижиков, Елена Евгеньева, „КП“ Свердловск – „Картина дня: Джордж Сорос дал $7000 Павлику Морозову. На деньги американского буржуя в деревне Герасимовка Свердловской области восстановят разрушенный музей пионера-героя“, „Комсомольская правда“, Москва, 03 Сентября 2003 г., online: http://www.kp.ru/daily/23107/23062/; „Сорос възстановява дома-музей на Павлик Морозов“, Vesti.bg, София, 5 септември 2003 г., online: http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=409387; „Павлика Морозова увековечат на деньги Джорджа Сороса“, NewsRu.com, Москва, 2 сентября 2003 г., online: http://www.newsru.com/russia/02sep2003/pavlik.html

[196] За улеснение представям връзката с нея: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-2

[197] Вж. напр. “George Soros gives $18bn to his charitable foundation: Hungary-born financier’s donation makes his Open Society Foundations the third largest charitable foundation in the world” by Matthew Weaver and agencies, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 18 October 2017 г., online: https://www.theguardian.com/business/2017/oct/18/george-soros-gives-18-billion-dollars-open-society-foundation

[198] “Havel at Columbia”, online: http://havel.columbia.edu/about.htmlБел. на К.Б.

[199] Бенямин Нетаняху, евреин, възпитан като фашист и почитател на Владимир „Зеев“ Жаботински и на Бенито Мусолини, военнопрестъпник, министър-председател на Израел. (“Quotes on the death of Vaclav Havel”, “Deseret News”, вече цит. съч.)

[200] Еврейка, швейцарска политическа деятелка от Социалдемократическата партия, бивша президентка на Конфедерация Швейцария.

[201] Club of Madrid, Members, online: http://www.clubmadrid.org/en/estructura/members_1/letra:hБел. на К.Б.

[202] http://www.clubmadrid.org/en/aboutБел. на К.Б.

[203] “Partners & collaborators”, online: http://www.clubmadrid.org/en/partners_collaboratorsБел. на К.Б.

[204] “Freedom Now”.

[205] AFCR, “Officers”, online: http://www.afocr.org/afocr-officers.htmlБел. на К.Б.

[206] http://www.afocr.org/afocr-wall-of-honor.htmlБел. на К.Б.

[207] “Václav Havel: The “Inner Enemy” by Kerry Bolton, “Counter-Currents Publishing”, вече цит. съч.

[208] Ministerstvo Vnitra – Вътрешно министерство. Обичайното разговорно название на Министерството на вътрешните работи на Чехословакия.

[209] Чехословашката държава, просъществувала между двете световни войни – от 1918 до 1938 година, когато Германия анексирала голяма част от нея. Тя включвала Бохемия, Моравия, Чешка Силезия – населена с много германци, Bohemia, Moravia, Закарпатската област, наричана Карпатска Украйна или Карпатска Русия, на чешки – Podkarpatská Rus, а на немски – Karpatenukraine, с множество претенции към нея.

[210] „На бариерата“, чеш.

[211] Джордж Луис Клайн (1921–2014) – американски философ и преводач, специалист по руска литература и съветска философия. Бил е президента на Хегеловото дружество на Америка. Бил е преподавател в много университети, сред които Колумбийския и Чикагския. Изследовател на марксизма и един от авторите на теорията за съществуването на ницшеански марксизъм. Което за мен не представлява нищо друго, освен национал комунизъм.

[212] Славой Жижек, словенски философ, също смятан за дисидент, старши изследовател в Института по социология и философия на Университета на Любляна, , директор на Института за хуманитарни науки „Биркбек“ към Лондонския университет, почетен професор на Нюйоркския университет и на висше училище в Германия, либерал-демократ и кандидат за президент на родината си. (“Attempts to Escape the Logic of Capitalism” by Slavoj Žižek, “London Review of Books”, lrb.co.uk, Vol. 21, No. 21, London, 28 October 1999 г., online: https://www.lrb.co.uk/v21/n21/slavoj-zizek/attempts-to-escape-the-logic-of-capitalism)

[213] Pavel Žáček – “Operation “Tomis III” and Ideological Diversion: Václav Havel in the documents of the State Security, 1965–1968”, в: “Behind the Iron Curtain”, Volume 2, Ústav pro studium totalitních režimů, Praha, Česko, 2012 г., стр. 63-64. Статията е в архива на автора.

[214] Петер Юхас – „Смъртта не е алиби: Анекдоти за български писатели“, ИК „Огледало“, Унгарски Културен Институт, София, 1999 г., стр. 91-92. Книгата е в библиотеката на автора.

[215] Вж. Екатерина Петрова – „ЕКСКЛУЗИВНО! Писателят Христо Стоянов пред ПИК: Чудя се как Стефан Цанев е чел стиховете си за партията, ухажвайки Доротея!“, Информационна агенция ПИК, pik.bg, София, 10 януари 2017 г., online: http://pik.bg/%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%BB%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D0%B8%D0%BA-%D1%87%D1%83%D0%B4%D1%8F-%D1%81%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD-%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2-%D0%B5-%D1%87%D0%B5%D0%BB-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8–news622404.html

[216] Павел Печачек, началник на Чешката секция на Радио „Свободна Европа“, финансирано от ЦРУ. (Harpal Brar – „Trotskyism or Leninism“, Harpal Brar, London, 1993 г., стр. 54.)

[217] Pavel Žáček – “Operation “Tomis III” and Ideological Diversion: Václav Havel in the documents of the State Security, 1965–1968”, в: “Behind the Iron Curtain”, Volume 2, Ústav pro studium totalitních režimů, вече цит. съч., стр. 63.

[218] Вж. “How a Czech ‘super-spy’ infiltrated the CIA” by Benjamin Cunningham, “The Guardian”, вече цит. съч.

[219] Пак там.

[220] “Václav Havel: Democracy as Spiritual Discipline” by Peter Montgomery, “Religion Dispatches”, religiondispatches.org, Atlanta, GE, now Los Angeles, CA, March 27, 2012 г., online: http://religiondispatches.org/vaclav-havel-democracy-as-spiritual-discipline/

[221] Пари, пари, винаги забавни, англ. Стих от песента “Money, Money” на шведската поп-група ABBA.

[222] Вж. напр. “J.R. Nyquist interviews Marielena Montesino de Stuart, with Italo Lorenzon Co-Hosting from São Paulo, Brazil”, “Someone has to say the truth”, someonehastosaythetruth.wordpress.com, Naples, FL, April 2, 2016 г., someonehastosaythetruth.wordpress.com, online: https://someonehastosaythetruth.wordpress.com/2016/04/02/communism-geopolitical-analyst-j-r-nyquist-interviews-marielena-montesino-de-stuart-with-italo-lorenzon-co-hosting-from-sao-paulo-brazil/

[223] “In Eastern Europe Things Are Not What They Seem: An interview with Petr Cibulka” by Jan Malina, Site Interview, JRNyquist.com, A Website for Patriots Who Think, Irvine, CA, 10 March 2003 г., online: http://www.jrnyquist.com/petr_cibulka_2003_0310.htm

[224] Пак там.

[225] „Чешки всекидневник“, англ. Пражки вестник, който отдавна не излиза. Днес съществува като “The Daily” – „Всекидневникът“, пак издание на английски език, но само в интернет.

[226] На чешки „Кохоут“ означава петел.

[227] Вж. „Евангелие от Матей“, гл. 7, ст. 15-20.

[228] „Нецензурирани новини“, англ.

[229] Státní bezpečnost – Службата за държавна сигурност на Чехословакия от 1945 до 1990 г.

[230] Джордж Буш-старши, евреин, бивш директор на ЦРУ, президент на САЩ, по време на предизборен телевизионен дебат с Бил Клинтън. (“Bush challenges Clinton over 1969 week in Moscow” by Martin Walker in Washington, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 9 October 1992 г., online: https://www.theguardian.com/world/1992/oct/09/usa.martinwalker)

[231] “In Eastern Europe Things Are Not What They Seem: An interview with Petr Cibulka” by Jan Malina, Site Interview, JRNyquist.com, A Website for Patriots Who Think, вече цит. съч.

[232] Пак там.

[233] John Robison – “Proofs of a Conspiracy Against All the Religions and Governments of Europe Carried on in the Secret Meetings of Freemasons, Illuminati and Reading Societies”, 1797, the fourth edition, to which is added, a postscript, printed and sold by George Forman, No. 64, Water-Street, between Coenties and the Old-Slip., New York, 1798 г., стр. 62. Книгата е в архива на автора.

[234] Признавам, че тъй като не познавам структурата на Чехословашката държавна сигурност, пък до известна степен и на тукашната, понякога е възможно да обърквам названията на различните нейни поделения.

[235] „Лице“, чеш. Може да сметнете, че съм мнителен, но комунистическата „дисидентка“ Блага Димитрова имаше издаден роман „Лице“, който, след като бе изкупена достатъчна част от тиража, беше иззет от книжарниците. Така, полека-лека, с фалшификации, БКП и ДС се постараха да измият кърваво червените петна на нейните доверени лица и да им съставят „нови“ биографии. Дисиденти, моля ви се.

[236] Германка, агентка на StB, внедрена в Западна Германия в радио „Свободна Европа“.

[237] Pavel Žáček – “Operation “Tomis III” and Ideological Diversion: Václav Havel in the documents of the State Security, 1965–1968”, в: “Behind the Iron Curtain”, Volume 2, Ústav pro studium totalitních režimů, вече цит. съч., стр. 65.

[238] Анатолий Голицин, майор от КГБ, избягал в Англия. (Anatoliy Golitsyn – “The Perestroika Deception: Memoranda to the Central Intelligence Agency”, Edward Harle Limited, Cambridge, UK, 1998 г., стр. 29. Книгата е в архива на автора.)

[239] Пак там, стр. 71.

[240] Пак там.

[241] Пак там.

[242] Občanské fórum – политическо движение, възникнало по време на „кадифената“ революция в Чехословакия през 1989-1990 г.

[243] “In Eastern Europe Things Are Not What They Seem: An interview with Petr Cibulka” by Jan Malina, Site Interview, JRNyquist.com, A Website for Patriots Who Think, вече цит. съч.

[244] „Червено право“, чеш.

[245] Пак там.

[246] “Petr Cibulka: Havel jako člověk pro mě zemřel už dávno: Václav Havel byl za komunistické diktatury a ruské vojenské okupace jako disident mým velkým vzorem.”, Parlamentni Listy.cz, Praha, 18. 12. 2011 г., parlamentnilisty.cz, online: http://www.parlamentnilisty.cz/arena/nazory-a-petice/Petr-Cibulka-Havel-jako-clovek-pro-me-zemrel-uz-davno-217427

[247] Съкращение от Sbor národní bezpečnosti – Служба за държавна сигурност, чеш.

[248] Пак там.

[249] Вж. Библия, „Втора книга на царствата“, гл. 12, ст. 24-31.

[250] Термин, приписван на Леонид Брежнев. За неговото обяснение е добре да подирите първата част на тази поредица.

[251] Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, New York, NY, 1999 г., стр. 256-257. Книгата е в библиотеката на автора.

[252] Георги Марков – „Кой създаде легендата Запад“, в: Георги Марков – „Когато часовниците са спрели – Нови задочни репортажи за България“, ИК „П. К. Яворов“, София, 1991 г., набрал и въвел в мрежата Константин Стоянов – Окела, „Словото“, slovo.bg, 2017 г.

[253] Министерство на вътрешните работи, Лично строго секретно! Информация № 724, Относно: Състоялите се разговори с пребивавалата у нас делегация на КГБ начело с др. Ю. Андропов, екз. № 7, София, 24 декември 1969 г. Фотокопие в архива на автора.

[254] Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, вече цит. съч., стр. 259.

[255] Вж. “Rosencrantz and Guildenstern Are Dead” by Tom Stoppard, remiered on 24 August 1966 г. in Edinburgh Fringe, Edinburgh, Scotland.

[256] “Boris Johnson: Sirte can be next Dubai once it ‘clears the dead bodies’” by Rowena Mason and Jessica Elgot, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 3 October 2017 г., online: https://www.theguardian.com/politics/2017/oct/03/sirte-can-become-a-holiday-destination-if-it-clears-the-dead-bodies-says-johnson

[257] “Boris Johnson wins ‘most offensive Erdoğan poem’ competition” by Jessica Elgot, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 19 May 2016 г., online: https://www.theguardian.com/politics/2016/may/19/boris-johnson-wins-most-offensive-erdogan-poem-competition Три седмици по-късно Борис Джонсън, носител на наградата „Най-обидна поема за Ердоган“, стана министър на външните работи на Британия. Побъркан свят.

[258] Вж. “Ilham Aliyev”, from Wikipedia, the free encyclopedia, en.wikipedia.org, San Francisco, CA, last edited on 4 October 2017 г., online: https://en.wikipedia.org/wiki/Ilham_Aliyev

[259] Боряна Павлова – „Путин призова за план за възстановяването на Сирия: Време е да се помисли за следвоенното развитие на страната“, Dnes.bg, София, събота, 14 октомври 2017 г., online: http://www.dnes.bg/blizak-iztok/2017/10/14/putin-prizova-za-plan-za-vyzstanoviavaneto-na-siriia.356249

[260] Моника Краули, американска журналистка и лобистка, доскоро работила във Fox News. Била е редакторка в “The Washington Times” и членка на Съвета за чуждестранни отношения. Обвинена в плагиатство, отказа да влезе в Съвета по национална сигурност на президента Доналд Тръмп. (“Monica Crowley: Defeating the Leftist Revolutionaries. The Left is engaged in a war – when will conservatives wake up?”, Frontpage Mag, frontpagemag.com, Sherman Oaks, CA, December 2, 2013 г., online: http://www.frontpagemag.com/fpm/212167/monica-crowley-defeating-leftist-revolutionaries-frontpagemagcom)

[261] На английски – write-down, което означава намаляване (редукция) на стойността на авоарите в резултат на стриктното им преразглеждане – ревизия.

[262] “Britain’s missing billions: Revised figures reveal UK is £490bn poorer than previously thought” by Ambrose Evans-Pritchard, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Sunday, 15 October 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/business/2017/10/15/britains-missing-billions-revised-figures-reveal-uk-490bn-poorer/

[263] Вж. напр. “An NHS for housing and food It’s not as far-fetched as it sounds” by Abi Wilkinson, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 11 October 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/oct/11/nhs-housing-food-universal-basic-services-inequality

[264] 002 – Video – Aaron Russo USA Is a Communist State, George Menelaev, YouTube, March 11, 2014 г., online: https://www.youtube.com/watch?v=M7q0AEk8q6A  или 007 – Video – USA Is a Communist State Stated Aaron Russo, George Menelaev, YouTube, September 20, 2016 г., online: https://www.youtube.com/watch?v=MwMWYHq7y_A

[265] Вж. 004 – Video – In the Kingdom of Vulgarity and Some Truths About It, в: Георги Ифандиев „Когато светът и номенклатурна чалгария в него потъваха“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 1 юни 2017 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%ba%d0%be%d0%b3%d0%b0%d1%82%d0%be-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d1%8a%d1%82-%d0%b8-%d0%bd%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d1%82%d1%83%d1%80%d0%bd%d0%b0-%d1%87%d0%b0%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=-26QhZZzPuM

[266] “How the oligarchy wins: lessons from ancient Greece” by Ganesh Sitaraman, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 16 October 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/oct/15/oligarchy-lessons-ancient-greece

[267] Вж. напр. “Doctors are ordered to ask patients if they are gay: NHS bows to pressure from equal rights lobby to insist that GPs have to record every patient’s sexuality” by Stephen Adams Health Correspondent For The Mail On Sunday, “The Daily Mail”, dailymail.co.uk, London, Saturday, 14 October 2017 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-4981068/Doctors-ordered-ask-patients-gay.html; “As a GP I’m all for collecting data on my patients’ sexuality – but when?” by Ann Robinson, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 16 October г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/oct/16/gp-patient-sexuality-10-minute-appointment

[268] Walter Lippman – “A Preface to Morals”, First published in 1929, Transaction Publishers, Piscataway, NJ, 1982 г., стp. 80.

[269] Сетих се. През 1990 година пръв по тези земи използвах заемката „Пир по време на демокрация“. Може да се докаже. Във връзка с тази публикация без изненада открих, че „репресираният“ другар, „талантливият“ московски възпитаник Стефан Цанев го е отмъкнал и поставил за наслов на своя книга. На това ги учеше партията и нейните секретни служби – да крадат, безчинстват, а сетне да се правят на жертви с „нови“, „демократични“ и „храбри“ биографии.

[270] Не се литкайте по легендите на комунистическата пропаганда. „Йогата“ ми разказваше, че „Гунди“ си падал много по уискито…

[271] Гренфел Тауър беше висока жилищна сграда в лондонския квартал Челси, отдавана под наем главно на имигранти, която през лятото на 2017 година беше обхваната от пожар. В пламъците изгоряха няколко десетки души. Интересно е, че само преди век Челси е бил работнически квартал. През шейсетте стана място, където се заселваха необогаташи.

[272] “Stella Rimington should stop fuelling paranoid fantasies about Jeremy Corbyn” by Paul Mason, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 16 October г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/oct/16/stella-rimington-should-stop-fuelling-paranoid-fantasies-about-jeremy-corbyn

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...