Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

НЕКА ВИ РАЗКАЖА ЗА КОМУНИЗМА – Част 4

 

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Човеци със съвест и морал, способни да мислят, да се справят с по-пространни, подробни творби, които не са просто четива. Готови да търсят истината, като се запознават с повече факти и сами ги анализират. Не изпитващи потребност от онези злободневни случки и постъпки, с които всекидневно и масово тровят и промиват остатъците от ум, възприятия и свяст. За да стигнат до истината. Тази мултимедия е единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито едно друго подобно средство за осведомяване не само в този провален опит за държава, не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

 

В тази мултимедия иде реч за публицистика.

 

The Daily Telegraph”, още много световно известни медии с богати издатели, въведоха платен достъп до електронната си версия с малък и то временно действащ гратис от пет влизания седмично. “The New York Times”, “The Wall Street Journal”, “The Economist”, и доста други, вече – само срещу абонамент.  А “The Guardianобяви, че без дарения от страна на читателите, оцеляването му съвсем не е сигурно.

 

Всеки да го разбира, както желае.

 

Освен това е добре да преглеждате илюстрациите и видеозаписите в текста хронологично – така, както са поместени. Те съдържат допълнителна информация и дообогатяват общото възприятие на обсъжданите теми.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

Признавам: в някои отношения беше по-лесно страна като Народна република България да бъде сателит на СССР, нежели Британия пуделче на проскубания койот САЩ. Доколко обидно унизителни са и двете, всеки да решава сам.

 

На 22 октомври того водещият се „консервативен“ централен британски всекидневник “The Daily Telegraphосъмна с предложение към читателите си да проверят своята осведоменост и ерудиция във викторината: „Можете ли да назовете столиците на всички 50 щата?(Вижте илюстрацията.)

 

Нашето положение някога беше сходно с британското. Нещо повече, Тато беше предложил да направи една от най-древните държави на планетата шестнадесета република на СССР.[1] Ползата от навежданията му беше единствено за алчно червената фашистка номенклатура на БКП, БЗНС и за техните агенции за партийна сигурност.

 

 

 

Два пъти Хрушчов здравата ме дра,

но аз се оказах прав[2]

 

 

 

Днес положението ни е като британското. Тамошните и тукашните управници са сродни души. Кихнат ли във Вашингтон, тях ги поваля грип

 

Ако във Федералния окръг Колумбия бяха приели и натискащата се колония Пуерто Рико, щатите щяха да наброяват 51. Плюс него, окръга. След поредния ураган в Карибите сиромашката държава, чието название Богат бряг е оксиморон на дереджето й, май не ще повече да има нищо общо с необявения за 51-и щат федерален окръг Колумбия – широк Вашингтон.

 

В момента 75 на сто от жителите на опустошената от природната стихия островна държавица са без достъп до питейна вода. Повече от 80 процента от тях са лишени от електроснабдяване. Милите, имат право на безвизов достъп до Съветските американски щати като бачкатори, вършещи черната работа. Но не и да гласуват на избори. А им се иска. Нямам друго обяснение, освен невежеството

 

Безразличието и цинизмът на американскияПатокДоналд ги отблъсна съвсем отнай-демократичнатаметрополия с надменно колониално поведение. Както и кюрдите в Ирак, които най-сетне разбраха, че интересът клати феса. Техният живот чини само, ако бъде пожертван пред олтара на производителите и търговците на смърт. И демонстрираха около консулството на САЩ, носейки плакати с надписи:

 

Американци, вашите оръжия ни убиват“.[3]

 

Събитие, коетосветовните медииукриха на бърза ръка! Нема лабаво, би оценил подхода Тато Правешки.

 

Това послание е адресирано до президента Тръмп: нападаха ни с американски оръжия“, заяви един протестиращ.

 

Какъв е нашият грях? Просто искаме да живеем. Защо атакувате кюрдската гордост с американски оръжия?“, каза друг протестиращ пред консулството на САЩ, искайки Вашингтон да наруши мълчанието си и да сложи край на нападенията над кюрди в спорните райони.

 

Виждаха се протестиращи, носещи плакат: „Шиитски Хашд ал-Шааби милиции нападат кюрдите, използвайки американски оръжия.

 

„Те убиват кюрди с най-съвременни американски оръжия“, сподели още един протестиращ.[4]

 

Горките, не са проумели, чедемократичнитекомунисти нямат приятели, а интереси. А под формата на защита нанационалните интереси“ и на опазването намира в светавоеннопромишленият комплекс разпалва войни, без да брои загиналите. По сталински – един убит е проблем, милиони убити са статистика.

 

На плакатите се чете и обвинението, че PMF избива кюрдите и с танкове Ейбрамс“. (Вижте илюстрацията.) Бронираните средства за масово умъртвяване на хораAbramsса продукт на голямата американска автомобилна корпорация “Chrysler”. По-точно, произвеждат ги в нейния филиал за отбрана – клон на военнопромишления комплекс, “Chrysler Defense”.

 

А PMF са така наречените Народномобилизационни сили (НОС)[5]поддържаните от САЩ, Британия и Европейския съюз терористични подразделения на основаната от Вашингтон Ислямска държава – които са изцяло под шапката на иракското правителство в Багдад.

 

Да не би да си въобразявам? Поддал съм се намръснатаПутинова антиамериканска пропаганда?

 

Да проверим.

 

 

 

 

 

 

 

Кой на какво се е поддал? Или обезумяването вече е тотално, та никой не мисли? А сляпо вярва на официалната комунистическа пропаганда? Както не веднъж съм заявявал, тя ни залива отвсякъде. Сега повече от Вашингтон, Лондон и Брюксел, отколкото от Москва, за съжаление.

 

А на свой ред иракското централно правителство в Багдад е обвинявано едновременно, че е марионетка на САЩ и на Иран. И това не е изненада. Както танковетеЕйбрамссе появиха през т. нар. Студена война, така сътрудничеството под повърхността между Вашингтон, Техеран, Западна Европа и дори Израел, не е спирало.

 

… Тогава [по време на Ирано-иракската война] Моссад обучаваше ирански пилоти в Германия“ – призна Виктор Островски, бивш полковник от Моссад. – „Контактът бе направен от германското БНД, тяхната секретна служба. Не бе извършен чрез висшите ешелони, а на работно ниво, чрез шефовете на управления. Така обичаше да работи Моссад

 

Иранските въоръжени сили притежаваха основно изтребителиФантом“, американско производство. Същите до няколко години преди това бяха водещите изтребители и в израелския арсенал. За иранците бе жизненоважно да могат да обучават пилотите си в безопасна среда и освен това да получават резервни части за разпадащите се самолети. Израел с удоволствие им услужи, използвайки германците като посредници, та иранците да не разберат, че получават помощ от самия ционистки дявол.[6]

 

Да не помислите, че аятоласите в Техеран не знаели? Израелците имали навика да помагат на Иран при управлението на шаха. (Впрочем иранският монарх беше добър приятел на тукашния комунистически диктатор Тодор Живков.) Сакън, действието се развива през осемдесетте години, когато с американска помощ аятолах Хомейни превърна някогашната Персия във фундаментална ислямска република. И не Иран нападна Ирак, а обратно.

 

 

 

Историята като огризка от ябълка,

подхвърлена от елитите

 

 

 

Иначе, в началото на петдесетте, отново благодарение на американците, покойният низвергнат Реза Пахлави извърши преврат и седна на шахския престол

 

Както ви е известно от предния епизод на настоящата поредица, с подписите на британския министър-председател Уинстън Чърчил и на американския президент Дуайт Д. Айзенхауер, и двамата евреи, през 1953 година MI6 – външнополитическото управление на Her Majestys Secret Service, и ЦРУ организират държавен преврат в Иран. Свалят патриотичния министър председател Мохамед Мосадех, и си връщат (?!) национализираните от него петролни находища. Които са… ирански!

 

Опитайте се да разсъждавате: кои имат най-голяма сметка от самоубийствените атентати, организирани от Хамаз“ и „Ислямски джихад“, от терористите от никога несъществувалата реално „Ал-Кайда“ и от произлезлите от ислямистките бойни клетки, свързвани с Осама бин Ладен, провъзгласили се за Ислямска държава в Ирак и Сирия, или за Ислямска държава в Ирак и Левант? Както и от замерянето на палестински територии, окупирани от Израел, със самоделни ракети, които за десетилетие я са отнели живота на десет души, я не! Но служат като чудесен повод за военни нападения от страна на ционисткия марксистки, антисемитски и расистки режим и за оправданието на престъпленията му против човечеството.

 

Нима не съм показвал как вършат прекрояването на света?

 

В Москва съществува Институт за инструменти на политическия анализ. Негов директор е съветският евреин Александър Шпунт. Смятат го за един от водещите съветски – пардон: рускиполитически инженери. Как от възпитаник на технически университет се става полит-инженер могат да ви осветлят само водещите му офицери. Но най-добре да го видите и чуете.

 

 

 

 

 

Не всеки работи над такива проекти“, ни отвори очите московският евреин Александър Шпунт, който редовно се отчита пред когото трябва вИзраел. Но не посмя да проговори за петрола. В земята край Киркук и Мосул лежат едни от най-големите находища на нефт в света.[7] Турция вече потрива ръце, предчувствайки, че щевъзстановява“ тази част на древния Вавилон с петролопроводи. Част от тръбите вече са там.

 

Иран се бори за същото. Както и да кривят души, Русия, САЩ и Израел тоже. Затова и Башар ал-Ассад е сатанизиран. Той е препятствие пред старите малки и новооткритите големи сирийски нефтени залежи. Като олицетворение на Аргус в наши дни зъболекарят, специализирал в Англия, не допуска алчните Седем сестри интернационалните нефтодобивни корпорации, да ограбват богатствата на страната му. Корпоратокарция в новия световен ред…

 

Разработката, за която спомена Шпунт, е поръчана преди петилетка от Реджеп Тайип Ердоган, се изпълнява днес. Не само. Започна отдавна. Премина през участието на пешмергакюрдските въоръжени сили – в боевете срещу Ислямска държава. Когато ги изтощиха, а т. нар. Даеш е на път да изчезне, проведоха референдума за независимост от Ирак.

 

Даже американскитесъюзницина кюрдите отказаха да го признаят. Засега. Вместо това, държавният секретар „ТиранозавърРекс Тилърсън, носител на орден „Ленин“, понастоящем – „Дружба между народите“, отскочи до Багдад. И надменно постави въпроса за изтеглянето на въоръжените милиции, подкрепяни от Иран, от иракска територия. За да срещне категоричния отказ на министър-председателя Хайдер ал-Абади. Иракският премиер заявил:

 

Никоя страна няма правото да се намесва в иракските вътрешни работи.[8]

 

Също – засега. Ала звучната словесна плесница по едрата мутра на тексаския примат Тилърсън отекна чак във Вашингтон. Където съпартиецът на президента, сенаторът републиканец Боб Коркър заяви:

 

Тръмп унижава нашата нация.[9]

 

Би било добре да запомните извода от горнатаизповед“. Той е: ще има независима кюрдска държава. Разбира се – далече от турските граници, в Ирак.

 

Роденият в Иран кръгъл бедняк Масуд Барзани се самообяви за „президент на Кюрдистан“. И забогатя. Върху гроба на своя брат, убит от американските войници. „Достойнияткюрдски лидер преглътна престъплението. И вместо да подири справедливост, се превърна в марионетка и стана милиардер.

 

Московският Институт за инструменти на политическия анализ, оглавяван от товарищ Александър Шпунт, е дружество с ограничена отговорност – ООД! Смятате ли, че то не е агенция на руското правителство? Нали не допускате, че кабинетът, в лицето на външния министър Сергей Лавров, на министър-председателя Дмитрий Медведев – впрочем евреин, и на президента Владимир Путин, няма представа над какви проблеми леят потШпунт и неговите подчинени?

 

В същия ден, когато измамените от САЩ и съюзниците им кюрди демонстрираха пред американското консулство в Ербил, Иракски Кюрдистан, в Чехия проведоха общи избори. В тях „спечели“ основаната през 2011 г. партия Akce nespokojených občanůANOПартия на недоволните граждани, на Анджей Бабиш, един от най-богатите милиардери в страната. Тя е нещо като тукашния филиал на БКП, познат с инициалите ГЕРБ. А самият победител и нов министър-председател на най-преуспяващата бивша соцдържава е сравняван с Доналд Тръмп. Нещо, срещу което той протестира.

 

Запитан в интервю с The Washington Post дали е съгласен, че неговата история е „подобна на тази на Тръмп“, г-н Бабиш явно склони. Но най-малко с едно изключение.

 

Никога не съм фалирал“, саркастично отбеляза той.[10]

 

Световните медии“ се задоволиха да споделят, че през пролетта го уволниха от поста заместник-председател на Министерския съвет заради обвинения в корупция.

 

Той е изправен и пред полицейски обвинения, че незаконно е получил европейски субсидии в размер на 2 милиона евро (1,8 милиона британски лири), когато е управлявал своята бизнес-империя, преди да влезе в политиката. Бабиш отрече всякакво прегрешение, заявявайки, че обвиненията са заговор на негови противници, за да го изхвърлят от политиката.

 

Колкото повече хора организират кампании срещу него, толкова повече останалите му помагат да ги преодолее“, заяви Алена Хлостова, гласувала за ANO.[11]

 

Шепа западни средства за масово обезумяване на населението осветиха вкратце какво представлява „бизнес-империята“ на Анджей Бабиш. Как не им се изкриви устата, за да надникнат в неговото минало? Може би, защото съзнанието им, което командва устите, е прекалено изкривено. Преститутки.

 

 

 

Странно е, че физическата смелост би могла да е

тъй разпространена по света, а моралната се среща толкова рядко[12]

 

 

 

Не намерих нито една медия, която да изважда на показ неговото минало. А то е ужасяващо. Разбира се, според моите морални ценности и нравствени критерии.

 

По съвпадение, ден след това в Словенияизбраха“ поредния си президент. Заедно с Чехия тя е най-бързо развиващата се страна в еврозоната. Което ще рече – в Европейския съюз, може би без Швеция и Финландия. А и двете силно изостават от азиатскитетигри“. Обаче безработицата, особено в адриатическата държава, е необичайно висока. Кройте капа на брюкселския колхоз.

 

Поставям глаголите „избирам“ и „спечели“, и съществителните „избори“ испечелванев кавички, тъй като само слабоумните още не знаят, че такова нещо не съществува. They dont elect the presidents, They appoint them, don’t They?[13] Припомням колко валидно е и днес прочутото заключение на еврейската есерка от Русия, американката Ема Голдмън, направено преди 90 години:

 

Ако гласуването променяше нещо, щяха да го направят незаконно.[14]

 

И ето на, на такива напълно законни парламентарни избори в Чехия – „най-преуспяващата“ бивша соцстрана, „спечелипартийката на Анджей Бабиш. А „демократичноизбраният президент на тази „най-декомунизиранадържава от „бившиясъветски блок, pane Милош Земан, му връчи мандат за съставяне на правителство. Нормално, в рамките на онова, което ви убеждават да приемате задемократичен процес.

 

Само че, с какво е по-декомунизирана Чехия от тукашната чалгарска Номенклатурия, щом като нейният държавен глава не е pane, а е soudruh?[15] Станал е член на Комунистическата партия на Чехословакия[16] през 1968 година? Да, да, по време на т. нар. Пражка пролет! А след две лета го изключили от нейните редици. Защо? That is the question.[17]

 

За да му създадат друг, некомунистически образ. И да изфабрикуват негова“ убедителна биография на борец срещу нахлуването на войските на Варшавския договор в родината му.[18] Та да го извадят от чувала на компартията и нейните тайни служби, когато се наложи. Да де, ама инвазията стана през 1968, а не през 1970 година. Тогава, през 1970-а, го уволнили от работа и той – бедният – бил принуден да си изкарва хляба като служител наSportpropag” – организация за комунистическа спортна пропаганда. Втори път го уволнили в самото навечерие на падането на Берлинската стена през 1989 година.

 

Такива примери у нас – дал сатаната. Отмасовизирането на шумкарствотопрез 1944 година, до внезапно изникналите като манатарки след поройдисиденти“, „неформали“, всякакви комунета и ченгета.

 

И – вот вам – Милош Земан изплувал катодемократот нова, нетоталитарна, от Чешка социалдемократическа партия. Готов да поеме щафетата от президентите псевдодисиденти преди него – двамата Вацлав Хавел и Клаус. И в някогашната Чехословакия, понастоящем в Чехия и Словакия, Държавна сигурностStátní bezpečnost  или StBе по местата си.

 

Добрите отношения наантисъветчикаМилош Земан със сегашните управници в Москва са обект на документация от западните служби, включително на медиите като част от тях. Не говоря само за задължителните официални контакти, а за връзки отвъд тях. Сред най-тесните – осъществявани от членове на екипа на чешкия президент. Например честите срещи на неговия главен съветник Мартин Нежедли с близкия до наемателя на Кремъл ръководител на руските железници Владимир И. Якунин.[19] (Вижте илюстрацията.)

 

За осведомените е смешно, че западни газетки, доказано свързани с античовешкия съветски режим, какъвто е американският, всъщност еврейски печатен парцалThe New York Times”, опитват да „изобличаваткомунисти. Нейсе…

 

И така, комунист е държавен глава на днешната преуспяваща и „демократичнаЧехия. А какъв е нейният нов министър-председател?

 

Анджей Бабиш е словак, роден в Братислава в семейство на висш комунистически номенклатурчик. Баща му бил дипломат, посланик, специален пратеник, представител на комунистическия режим при различни международни преговори.[20] По тази причина голяма част от детството и юношеството на настоящия чешки премиер преминали в Париж и Женева.[21]

 

След завръщането на семейството в Чехословакия, както се полага на дете от такъв ранг в комунистическата йерархия на по-равните, завършил специална гимназия за червени тузарчета. После – международна търговия в словашкия Икономически университет. Какво друго? През 1978 година го „разпределили“ в контролираната от секретните служби на комунистическия режим външнотърговска организация “Petrimex”, преди това известна под названието “Chemapol Bratislava”. Тя се занимавала с внос и износ на химически продукти за селскостопанското стопанство – изкуствени торове, пестициди и т.н. Ако разполагахме с машина на времето, седем лазарника по-късно бихме могли да го зърнем като генерален представител на компанията в Мароко.[22]

 

Докато работел като външнотърговец, съвсем естествено тръгнал по стъпките на баща си. Станал член на Чехословашката комунистическа партия 1980 година. Може би по същото време го вербували заагент за влияниена StB.[23] Срещат се твърдения, че е бил кадрови офицер на службата. От години го обвиняват, че се е поставил в услуга и на КГБ. А русофилията му и неговите дела са ярко доказателство за това, смятат чешки журналисти и правозащитници.[24]

 

През седемдесетте и осемдесетте години на миналото столетие 65-годишният днес Владимир Хучин разрушавал с експлозиви пропагандни символи на комунистическия режим и разпространявал антикомунистически позиви. Прекарал е три години и половина зад решетките на занданите в социалистическа Чехословакия. След като през 1987 година, когато излязъл от малкия затвор, за да попадне в големиядържавата, сложил подписа си под „Харта 77“. За което досега съжалява. В Чехия е прочут като противник на властта преди и след Кадифената революция“.

 

Месеци след промените бил включен в граждански комисии за разкриване на документите на StBДържавна сигурност. Сетне Конфедерацията на политическите затворници на комунизма го избрала за неин представител, който да работи с архивите на службата. Назначили го на офицерска длъжност с чин капитан. Четох, че се представил блестящо. Но и досега политическите му опоненти не пропускат случая да го обявят заофицер от разузнаването“, какъвто никога не е бил.

 

Тъкмо Владимир Хучин открито настоява, че Анджей Бабиш е бил сътрудник и на КГБ. Той е „лично убеден“, защото, ровейки се в архивите на StB се е натъкнал и е държал в ръцете си определени уличаващи документи“ за това.[25]

 

Чудно ли е, че пореден агент на всяващите ужас при споменаването им съветски репресивни органи намира високо място не само в родината си. Защото като премиер товарищ Анджей Бабиш ще участва във взимането на решения на високо равнище в Европейския съюз. Там ще среща Далия Грибаускайте, членка на Литовската КПСС и сътрудничка на КГБ по наследство. А какво да кажем за Йенс Столтенберг. Ако беше истински демократична държава Норвегия отдавна щеше да се е отрекла от този комунист и агент на КГБ с псевдоним „Стеклов“.[26]

 

Нима членове на комунистически партии не са главните фигури в Европейската комисияМинистерския съвет на новия СССР? Какви са били председателят Жан-Клод Юнкер и комисарката по външните работи Федерика Могерини? Да не говорим за представителите на страните сателити на Москва, които никога не са се откъсвали от метрополията си.

 

Доказателствата за ченгесарството на товарищ Анджей Бабиш вътре в Чехословакия са много. Въпреки това, той води епични съдебни битки срещу Института за национална памет, за да обори твърденията. И това е déjà vu, нали? Накрая, като видял, че този път интернационалната болшевишка Фортуна му е обърнала гръб, soudruh Бабиш уж зарязал делата. Но през 2014 година, когато му тръгнала яка политическа карта – първо го направили министър на финансите, сетне и вицепремиер до тази пролет – ги възобновил. Даже взел да ги печели[27] Институтът за национална памет обжалва. И така, може би, докато сатаната не прибере номенклатурното си чедо

 

Агентурният псевдоним на Анджей Бабиш в StB бил “Bureš” – „Буреш“. Още е. Няма бивши агенти

 

Той бил замесен в 12 доказани случая на доносничество.[28] Обаче пражки съд постановил, че „роденият в Словакия чешки заместник-министър председател и министър на финансите бил неправилно регистриран като агент на комунистическата тайна полиция (StB)“. И няма какда бъде смятан за интернационален сътрудник на StB“, сиреч – и на КГБ.[29]

 

Опозиционният депутат Мирослав Калоушек заявил по отношение на казуса „Бабиш“, че повече няма значение какво казват разните институции за него. Даже – словашкият Институт за национална памет, който обжалва потвърденото през 2015 година съдебно решение относно ченгесарството на агента „Буреш“. Защото „неговото поведение като политик и особено неговата тактика са доказали, че е преминал през обучение в StB“.[30]

 

Приемам този подход. От 1990 година пледирам за закон, в който да бъдат посочени всички длъжности, за които членството в БКП или БЗНС и/или сътрудничеството на репресивните тайни служби на комунистическия режим са били непреодолимо изискване. Даже някои мои познатидисиденти“ отказаха да ми обърнат внимание. Друг въпрос е, че архивите на БКП все още са секретни?! А тези на Държавна сигурност биват разсекретявани избирателно.

 

 

 

При капитализма човекът експлоатира човека;

при комунизма е точно обратното[31]

 

 

 

Каква е разликата между двете Номенклатурии чешката и чалгарската? Където комунизмът премина, не остави читав човек. Премаза всички интелигентни и можещи хора. Зад себе си остави най-долните издънки на обществатаноменклатурните кадри, подбирани според високата степен на тяхната генна тъпота и изроденост, опортюнистите, кариеристите, подлеците, нечестивците, безбожниците, способни като любимите си герои – ТеофанРайнови Дяконът,… за пари и баща си да продадат“.[32]

 

Завърнал се през 1991 г. от Мароко в родината си, Анджей Бабиш се настанил в Прага. Неразпуснатата комунистическа партия и тайни служби на часа го гудили за изпълнителен директор на източенатаAgrofert”, навремето дъщерна фирма на “Petrimex”. Скоро, с пари от Швейцария, нашият герой рекапитализирал дружеството. Сега внимавайте.

 

OFI, компанията, която инвестирала вAgrofert”, се оказала регистрирана в алпийското градче Баар, в кантона Цуг. Там се беше укрил споменаваният многократно от мен Марк Рич.[33] Тъкмо от това място евреинът, когото в последния си президентски ден неговият приятел Бил Клинтън помилва, въртеше далаверите си с варненската комунистическо-ченгесарска групировка ТИМ. В Цуг беше регистрирана и… „Мултигруп“.

 

Схващате ли какво се опитвам не да загатна, а да изложа? Сещайте се за Техните мрежи.

 

Постепенно “Agrofertиззела контрола отPetrimex”. Така държавната корпорация станала частна. А ръководството й се постарало да съди Бабиш, но безуспешно. Не след дълго другарят Анджей се оказал стопроцентов собственик наAgrofert”. Задоволявал любопитството за произхода на парите със стандартния отговор, че са на негови швейцарски съученици от юношеството му…[34]

 

Да ви занимавам ли с останалите делови занимания в полза на компартийната върхушка и на самия него? Като придобиването на солиден дял в медиите например? Излишно е, няма смисъл. Имаме домашни примери, колкото щете, бол. А днес номенклатурната рожба Анджей Бабиш се води най-богатиятчех, макар да е словак. Като всички от неговото тесто, заменил първата си жена с доста по-млада пищна русолява хубавица. Нищо ново под номенклатурното слънце[35]

 

Както и тук, в Чехия оцелелите страдалци на комунизма са стъпкани и изхвърлени от обществения и от икономическия живот. Семействата от старата средна и висша класа на предвоенна Чехословакия в града и селото не смеят да подирят справедливост. Комунистическите мекерета, съветски агенти, са превербувани, както и у нас. Получаватгрантовеот американски и западноевропейски фондации. Тамошните Жени-Живковци, Сергей-Станишевци, Михаил-Мирчевци, Мишо-Неделчевци, Иван-Костовци, Андрей-Райчевци, Харалан-Александровци, Кънчо-Стойчевци, Евгений-Дайновци, Тони-Николовци, Огнян-Минчевци, Иво-Прокопиевци, Тома-Томовци, Иво-Инджевци, Клари-Мариновки, Асен-Аговци, Иво-Христовцилегионът на БКП и ДС, са задръстили обществено-политическото пространство. Обсебили са въздуха и водата ни – всичко.

 

Приспани клетки на Москва, тези сталинисти, поизпедепсали се простаци тровят медийната атмосфера с лъжите си. И чакат знак от Кремъл, за да ни колят отново.

 

Already seen. Schon gesehen. Già visto. Ya visto. Уже увидено.

 

Изобщо, положението е: този филм сме го гледали и продължаваме да го зяпаме.

 

И какво от това?

 

Те – комунистическите зверове са навсякъде, скрити зад разнообразни маски – на либерали, неоконсерватори, социалдемократи… Вапцат се в „природозащитно“, всъщност мръсно зелено, и даже, без свян – в алчно червено или в кафяво.

 

И искат смърт. Призовават към масово изтребление на хора. Така, както кумирите им – библейските Исус Навин и Давид, или съветският чифут Иля Еренбург[36] (вижте илюстрацията) и тукашниятВалери Петров.[37]

 

Но не, това не е език на омразата! За тях – за комунистите, може. Те са добри убийци.

 

Вижте илюстрацията. Какво лице! Какво изражение! Каква изящност, красота и мъжественост! Казва се Рори Стюърт и е образец на дегенерат, заченат не чрез Светия дух, а от сатаната.

 

Но този 44-годишен убавѐц, татин сладък, е педераст – действащ или латентен. Обзалагам се. Нищо, че е женен и има дете. (Наско Свиленов също остави син…) Но се явява държавен министър за Африка в правителството на Нейно нищожество Елизабет ІІ, предвождано от неустоимо „умната“ и „красиваТериза Мей.

 

Погледнете пак, вижте го как изглежда. Сиромах! Спокойно могат да го развеждат из класните стаи като потвърждение на Дарвиновата Теория за произхода на видовете. Този е рожба на маймуна, в която се е вселил лукавият. Със сигурност. И това е важно, защото неговата политическа позиция отразява мирогледа на интернационалния талмудски елит: „И най-добрият от гоите трябва да бъде убит“, гласи той![38]

 

Британските бойци от Ислямска държава по-скоро трябва да бъдат убивани в Сирия, отколкото да им бъде позволено да се връщат в Обединеното кралство“, заяви министър от правителството. Рори Стюърт каза, че обърналите вярата си [приелите исляма], които напускат Британия, за да се сражават за терористични групировки, са виновни за ужасни действия. И единственият начин за справяне с тях е да ги избивамев почти всички случаи“.

 

Неговите бележки идват само дни, след като независимият наблюдател на антитерористичното законодателство Макс Хил, СК[39] сподели, че на младежите, които пътуват до Сирия след като са били подложени напромиване на мозъците им“, следва да бъде позволено да дойдат у дома и отново да се впишат в обществото.

 

Г-н Хил заяви пред BBC, че не си струва да губим поколение от млади хора, които „наивно“ са отишли, за да се включат в Ислямска държава, преди да опитат да се завърнат обратно в Британия.[40]

 

Талмудският подход на министър Рори Стюърт не блести, а направо искри. Обръщането на вярата е допустимо и положително, само ако става дума за приемане на юдаизма с обрязванефизическо и духовно, по равински образец.

 

Да се върнем в историята. Преди повече от две хилядолетия Спартак и разбунтувалите се роби, които оглавявал, са били преследвани като държавни изменници, извършили най-тежко престъпление. Сега издигат негови паметници даже у нас…

 

Швейцарецът Вилхелм Тел въстанал срещу австрийските окупатори на родината си. Повел селяните от Алпите срещу императорските войски и бил гонен като най-долен бандит. В наши дни му посвещават бравурни телевизионни сериали и е символ на националното достойнство на планинците.

 

Излишно е да ви връщам преди век и половина и да припомням плеядата тукашни разбойници, които държавната власт преследвала за убийства, грабежи, включително на банки и физически лица, за бунтовническа дейност… Днес не минава ден, без да ги споменавате. Сещате се кои. (Аз не, презирам ги.)

 

И така, ако стигнем до настоящия момент, подобна гледна точка трябва ли да означава, че ако имам власт, би трябвало да заповядам да избият всички, които са членували в БКП от БЗНС, през партийките в СДС и самия съюз като такава, до настоящите образувания от сорта ГЕРБ, някакви атакисти и патриоти, чак до…? Те повече от 80 години избиват, разграбват, безчинстват, поваляйки България в бездната на национална катастрофа, от която явно няма измъкване. Но да предположим, че все пак…

 

Обсъждал съм темата. Ако тръгнем по пътя, по който ни водят интернационалните финансистиистинските комунисти – винаги когато не Им уйдисва, ще стигнем до прочутата максима, която семейството на Махатма Ганди приписва на него:

 

Ако всички спазваме правилото око за око,[41] светът ще ослепее и ще остане без зъби.[42]

 

Поразеният от болестта холокостомания британски журналист Робърт Фиск все пак е прав, в заключението си, че „като избиваме бойците от Ислямска държава, вместо да ги изправим пред правосъдие, ставаме толкова виновни, колкото и нашите врагове“.[43]

 

Темата за вината е една от главните. И няма как нецивилизовани държави като родината на Фиск да раздават правосъдие. Онези, на които човечеството дължи радосттаотредуциранетоси с повече от 200 милиона души през последното хилядолетие, са французи, испанци, британци, германци, австрийци, руснаци, шведи, японци иплявата, която останалата част от света повърна и изхвърли на бреговетена Северна Америка,[44] наричана САЩ.

 

 

 

Безбожници, антихристи проповядват християнство:

просто обикновен, банален комунизъм

 

 

 

През последните две столетия изникна друг фактор – една верска секта и нейният елит, устремени към завладяване на света и господство над него. Омразата и нетърпимостта, насаждана от евреите, ционистите, комунистите, социалистите, перверзните националисти, либерали, псевдоконсерватори, всякакви алчни типове пезевенци, за които животът на милионите няма значение, води до изтребление. Пак Махатма Ганди е казал:

 

Лесно е да бъдеш дружелюбен с приятелите си. Но да си благосклонен към някой, който се смята за твой враг, е същината на истинската религия. Останалото е просто бизнес.[45]

 

С това категорично не съм съгласен. Колко пъти да казвам, че в живота е добре да прилагаме принципа като в хомеопатията: Similia similibus curanturподобното се лекува с подобно.

 

Евреите го знаят отлично и са го предали на комунистите. Затова използват старозаветното „живот за живот, зъб за зъб, крак за крак“ и т.н.[46]

 

Зарежете глупостите за някакъв Нов завет. Значителна част от писанията в него са фарисейско, чифутско дело. Разработено е от еврейския елит и е предадено на комунистическите пропагандатори от античността. Както ви пълнеха главите с безумните компартийни постулати, така ви докараха до там, че в търсенето на келепира да следвате псевдохристиянските, нямащи нищо общо с Бога.

 

Затова добрите хора сме длъжни да прилагаме към Тях собствения закон на юдеокомунистите. И да ги преследваме по познатия тях начин: „живот за живот, зъб за зъб, крак за крак“… А не винаги и във всичко да ставаме Техни жертви. Бой по паницата, докато има жив чифут или комуняга. Нищо, че се е маскирал като либерал и какъв ли не. Той е проявление на сатаната, който го е обладал.

 

Още в Библията е дадена добра формулировка, че сатаната често обича да се превъплъщава в образа на ангела на света, на либерал.[47]

 

Изразено чрез Христовото откровение:

 

Не съм дошъл, за да донеса мир, а меч. Защото дойдох да настроя мъжа срещу баща му, и дъщеря против нейната майка, а снаха срещу свекърва й. И членовете на собственото му семейство ще бъдат врагове на човека.

 

 Който обича своя баща или майка си повече от мен, не ме заслужава; който обича син или дъщеря повече от мен, не е достоен за мен.[48]

 

Върховна Божия правда! Чифутокомунистите използват бита ни и нашата слабост, наречена привързаност, за да ни закотвят, та да не помръдваме. Така ни държат в подчинение. Господ ни провокира да бъдем смели, ние се плашим

 

Но трябва да спазваме Божия завет, без да стигаме до крайности. Все пак не сме евреи и комунисти, нали? Те са убийци, ние не. Пак те са „синове на бащата на лъжата, и когато говорят, свидетелстват против самите себе си“, както е постановил Господ.[49]

 

Хората следва да бъдат преценявани по много признаци. Но в случая ще изтъкна два, както Бог ни е разпоредил: по произхода – не може лошо дърво да роди добри плодове, и по делата. Като приемем, че нямаме право да отнемаме живота на друг. Защото стават и грешки. Та нима плодът на лошо дърво, който е прозрял истината за греховете на предците си, не може да заживее кротко? И с труда си да допринася, както за бъдещото оневиняване на наследниците си, така и за общото благо?

 

Не казвам непременно да прощаваме, а след като докажем вината, да дадем шанс за покаяние чрез съвест и труд. Тежките престъпници, заключени зад високи стени, Бог да ги съди. Те нямат съвест. Но да не бъдат оставяни на свобода. Защото се множат и разпространяват заразата на злото, което е в тях.

 

Останалото е комунизъм. Той създаде революциите. А както гласеше заглавие на съветски филм, те – овластените комунисти, касапите на хора, които колеха цели народи като добитъкгои, сародени от революцията“.

 

Ако възприемем модела на вписване, приложен в техния базисен манифестСтария завет, можем да кажем: Адам Вайсхаупт и семейство Ротшилд родиха революцията. А тя роди Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Джейкъб Шиф, Макс, Паул и Феликс Варбург, Израел Хелфанд Александър Парвус, Владимир Ленин, Лев Троцки, Йосиф Сталин, Франклин Д. Рузвелт, Уинстън Чърчил, Бенито Мусолини, Адолф Хитлер и цялата плеяда от изверги, преминавайки през – Юрий Андропов, Валери Жискар дЕстен, Маргарет Тачър, Франсоа Митеран, Михаил Горбачов, двамата Джордж Буш, Бил Клинтън, Тони Блеър, Барак Обама, до настоящите Ангела Меркел, Владимир Путин, Жан-Клод Юнкер и останалите слугинчета на интернационалното комунистическо Братство.

 

В тази привидна суматоха, основана върху строг ред и йерархично подчинение, възникнаха разните „нежни“, „кадифени“ и „пъстроцветнипсевдореволюции, пролетиПражка, Варшавска, Арабска, майдани… И новите олигарси, заменили феодалните. Сред тях е чешкиятгерой“, неофитът на фалшивия неокапитализъм, комунистическият номенклатурчик Анджей Бабиш.

 

Е, представете си, ако фантазията ви е достатъчно развинтена – да речем, че по силата на извънредни обстоятелства, такива като мен дойдат на власт, ще трябва ли да прекараме този Бабиш и подобните му през триони, през железни дикани, през железни брадви и да ги хвърлим в пещи за печене на тухли“, както постъпваха те и предците им? И продължават да го правят. Войните не спират, а те са „еврейската жътва“.[50]

 

Аз не бих дръзнал да сторя това. Смятам, че нямам право. И най-големият злодей има право да премисли миналото си, барабар със своите злодейства. Затова нека ги чака каторга и труд в полза на хората. А съответните съдилища, според действащите закони, да преценят за какви срокове.

 

Някои може да са разбрали – точно така, бих изправил пред правосъдието онези мерзавци, които ни заблудиха. И притъпявайки масовото недоволство и гняв, отнеха нашия шанс за истински промени в полза на свободата и творческия труд на всички при равни условия. Ще посоча измамниците, обявени за „дисиденти“, които бяха и са вкоченени в недрата на комунистическата партия. Но не само тях. Далеч по-важни са техните господари от ръководните органи на БКП и БЗНС, осъществителите на най-ужасния възможен режим, и то до девето коляно, както се казва. Придружено от посочване на техните сайбии средвеликите сили“.

 

Но нека се върнем към два проблема, които засегнах по-горе. Първо – за отношението към човешките дела. Да, поднасят цветя пред паметници на злодеи, които са героизирани. По неписано правило това вършат материалистите, склонни към конформизъм, страдащи от келепирджийски ексибиционизъм. Те желаят да ги видят, как се прекланят предиконитена бившето зло. Понеже смятат, че това може да им помогне в кариерата.

 

А вие не бъдете като тях, не уподобявайте фарисеите.

 

Те обичат главните места на празненствата и предните седалки в синагогите; и поздравленията по улиците, и хората да ги наричат Учителю

 

А вие внимавайте за вашата милостиня, не я давайте в присъствието на хора, само, за да ви видят; иначе няма да имате никаква награда с Баща ви на небето. Следователно, когато давате милостиня, не надувайте тръба пред вас, точно както правят лицемерите в синагогите и по пазарите, та хората да ги възхваляват. Настина ви казвам, че те вече са получили своята награда.  Тъй че, можете тайно да предоставите милостиня, а вашият Отец, който вижда и тайните, лично ще ви въздаде своята награда открито.

 

И когато се молите, не бъдете като лицемерите, на които им харесва да се молят, изправени насред синагогите или на уличните ъгли, та хората да могат да ги видят. Наистина ви казвам, те вече са получили своята награда.

 

Ами когато се молите, влезте във вашата спалня и затворете вратата, и тайно се молете на вашия Отец. А Баща ви, който вижда в тайнственото, ще ви възнагради явно.[51][52]

 

По същия начин, ако утре издигнат монументи на Осама бин-Ладен или на американския мизерник Абу Бакр ал Багдади, нали се сещате, че същите тези псевдочовеци, слънчогледи, първи ще се поклонят пред тях. Преди години предците им и самите те рушаха паметниците на миналото и изтриваха спомена за него в общото ни съзнание. Градяха истукани на окупатори. А днес пледират за разрушаването на пантеоните на фалшивите герои, които пак те заповядаха да бъдат издигнати.

 

 

 

Нов лидер на новия световен ред: дали Китай вече

не е комунистически или обратното – светът заприличва на него?

 

 

 

Красноречив пример:

 

Когато тази година Гулбудин Хекматярафгански поземлен и военен феодал беглец, бивш съюзник на Ал-Кайда и на талибаните, се завърна в града, който по-рано беше обсипал с дъжд от ракети, го посрещнаха в президентския дворец(Вижте илюстрацията.)

 

От години Хекматяр беше в списъка на международно издирваните терористи, но, след завръщането си в Кабул през май, той се е срещал с много високопоставени дипломати, включително с посланиците на САЩ, Евросъюза и на НАТО, като част от приемането му в основния политически елит.

 

Хекматяр, чиито престъпления бяха опростени в мирно споразумение с правителството, сега сам призовава за преследване на военнопрестъпниците… Когато вестник “Guardianпостави пред него обвинения във военни престъпления и изтезания, той ги отхвърли католъжи“. Освен това отрече да е хокан заради миналото си, пълно с нарушения на човешките права, в това число – безразборно обстрелване с артилерия и ракети на цивилни, предумишлени убийства и изчезване на негови политически противници.[53]

 

Сега е добре да погледнете тази илюстрация. Първо – снимката вляво. Тя е направена на 8 май 2017 г. в Кабул. На нея виждате гореспоменатия масов убиец Гулбудин Хекматяр редом с бившия афгански президент Хамид Карзай и с доскорошния лидер на муджахедините Абдул Расул Саяф по време на церемония в президентския дворец в Кабул.

 

Когато през 1979 година войските на СССР нахлуха в родината му, Карзай се преселил и действал в Пакистан. Събирал парични средства за муджахедините, сражаващи се против комунистическата власт. Тези въоръжени групировки бяха подкрепяни от САЩ, Пакистан и Саудитска Арабия. Именно споменатите страни помогнаха на Осама бин Ладен да изгради своятаБаза“ – Ал-Кайда. Малка група от въоръжени ислямски екстремисти, готови да загинат в името на вярата си в Аллах. Тя прерасна в широко разпростряла се мрежа от наемни бойци, разполагаща със свои „спящиклетки по всички континенти.

 

Закономерно, след изтеглянето на съветските войски Карзай стана служител – консултант – на американската петролна корпорация “Unocal” – съкращение от “Union Oil Company of California” – „Обединена калифорнийска петролна компания“, която по-късно, през 2005 година, беше погълната от РокфелероватаChevron”.[54]

 

След което американските власти или по-точно лидерите на световното правителство го назначиха за марионетен президент. Впоследствие, слязъл от трона, Карзай се обърна против своите отвъдокеански благодетели. И поиска американският окупационен корпус да напусне Афганистан.[55] За да го видим – него, „антикомуниста“, редом с комуниста Владимир Путин, офицер от КГБ, по време на отминалото неотдавна поредно сборище на т. нар. КлубВалдай“ в Сочи – снимката вдясно на горната илюстрация.

 

Откога лицемерието е фактор, присъщ на политиката? Откакто тя съществува.

 

Ето, в Китай приеха поправка в Конституцията. Отсега нататък в основния закон, наред с Мао Дзедун, ще бъде вписано името на председателя СиСи Дзинпин.  (Не е ли по-добре да го наричаме председателя Мяу?) Което идва да ни убеди, че занапред ще имаме работа с пожизнен комунистически диктатор в алчно червена крайно фашизирана монархия. Комунистическа корпоратокрация, в каквато Мусолини превърнал Италия през двайсетте и трийсетте години на миналия век.

 

Ако направите сравнение, неминуемо ще стигнете до почти пълно съвпадение в характеристиките на фашистка Италия и днешния мяуистики Китай. С корпорациите – множество частни, но под зоркия контрол на държавата. Силно централизирана власт и култ към лидера. На практика и ний сме дали нещо на светаЗемеделският лидер Александър Стамболийски е бил Der Vorläuferпървопроходецът на тази система на този скрит комунизъмдържавен капитализъм с частно управление на стопанските единици и голямо силно правителство.

 

Сега председателят Мяу –同志们[56]Си Дзинпин, се очертава като главната фигура на политическия небосклон през грядущите десетилетия. Да припомня ли британското унижение от есента на 2015 година? Колко пъти съм го посочвал. Възходът на председателя Си премина през Лондон и тамошния Бъкингамски дворец. Баба Елизабет ІІ е в час, знае кому да пристане. Но не това подтикна поданица на другарката кралица да посочи:

 

След промените в Конституцията Си Дзинпин става най-могъщият лидер след Мао. Рядка аколада[57] превръща схващанията на Си за социализма с китайски характеристики в комунистическа харта.[58] И го извежда на пътя към неограничено използване на властта.[59]

 

Тук думата „неограниченоима двойно значение – отнася се до времето и за мащабите.

 

В навечерието на Конгреса на Китайската комунистическа партия пак британски журналист там, на терен, както казват, уточни, че:

 

Председателят Си смазва всяко различно мислене [dissent]. Но бедните вярват, че той прави Китай велик.[60]

 

Тръмп щеше да правиАмерика велика отново“. Преди него същото обещаваше Роналд Рейгън. Чуя ли такова нещо, правя асоциации с масонските ложи. Докато пиша това, известиха съвсем не на шега, че „Тръмп продава по 45 долара парчето оранжеви бейзболни шапки, приличащи на тикви за Хелоуин, с надпис  Make America Great Again”.[61] (Вижте илюстрацията.)

 

Дали няма да доживеем ден, в който Бъкингамският дворец ще въведе задължителното изучаване наXi Jinping Thought on Socialism“ – „схващанията на Си Дзинпин за социализма“? А обрязаните от равин херцог Джордж и дядо му, уелският принц Чарлз, ще подлежат на неотменим изпит, провеждан от народни комисари.

 

А председателят Мяутържествено обещава да поведе атака завеликото подмладяване на китайската нация“ и отправи сигнали, че ще стои на върха на китайската политика през идните десетилетия“.[62] Затова начена подмладяванетоотгоре, от Политбюро на ЦК на ККП, в което вкара в Политбюро шест свои верни послушници, ненавършили 70 години.[63] Явно – „млади“, според разбиранията на китайската комунистическа върхушка, която донеотдавна представляваше копие на геронтокрацията в СССР преди 32 години.

 

Шест от новите членове на Политбюро са на възраст между 60 и 67 години.[64] Какво „подмладяване“! Истински „свеж полъхсред закостенелите, спаружени членове на компартията, фестивал на комунистическата младеж!

 

Успокоих се – явно животът е пред мен! Само,… ако бях в Китай. Но и това не е вярно. Този вид „подмладяваневажи единствено за номенклатурата на комунистическата партия. То е като в прословутата формулировка на Виктор Юго:

 

Всяка дъщеря на лорд е лейди. Останалите английски момичета са мис.[65]

 

Преди година евреинът Джон Кери беше държавен секретар на САЩ. На младини, като комунистически екстремист, издънката на прочутата фамилия Форбс разнасяла по шествията и митингите портрета на председателя Мао. Нещо, срещу което беше дори троцкистът Джон Ленън. Той специално посочи в песен:

 

Но, ако вървиш, носейки снимки на председателя Мао, по никакъв начин няма да привлечеш никого.[66]

 

Ден преди Конгресът на Китайската комунистическа партия да узакони новата комунистическа монархия начело с главния мандарин, председателя Мяу, по една от трите тукашни правителствени телевизииКанал 1 (останалите са „СКАТ и „Алфа“), показаха документален филм, посветен на Китай, заснет наскоро.[67] Журналистка от медията обиколила страната заедно с оператор, та…

 

В един от кадрите тя разпитваше минувачи за състоянието на страната днес. Жена на средна възраст заяви без да се притеснява, че китайците масово обедняват. Помислих си, кога забогатяха? Но се сетих, че по данни на международни организации там са регистрирани повече от 780 милиона потребители на интернет. Това, от една страна.

 

А от друга, по време на милиционер-социализЪма не смеехме да изречем такова откровено признание, каквото направи китайката. Значи все пак настоящата диктатура в Китай няма нищо общо с тукашната тирания отпреди 27 лазарника.

 

Странно.

 

Та се чудя, кой ли бъдещ западен лидер днес ще вдигне високо портрета на председателя Мяу? Който практически не е нищо друго, освен главен изпълнителен директор на гигантската корпорация „Китайска народна република“ ЕАД.

 

АмериканскиятПатокДоналд побърза да намъкне туловището си размер “XXXXXL” в кюлотите на баба кралица Елизабет ІІ. И изпреварвайки останалите т. нар. световни лидери, поздрави Си Дзинпин заизбиранетому de facto за пожизнен диктатор на комунистически Китай с думите:

 

Президентът на САЩ Доналд Тръмп рече в сряда [25 октомври т.г.], че е разговарял с китайския президент Си Дзинпин, за да го поздрави за новия състав на ръководството, представен на Конгреса на комунистическата партия в Пекин. Двамата са обсъдили Северна Корея и търговията, заяви Тръмп в послание в Twitter.

 

„Разговарях с китайския президент Си, за да го поздравя за това забележително издигане. Обсъдихме също СеКо $ и търговията,[68] две много важни теми“, написа Тръмп.

 

Си казал на Тръмп, че Китайще следва неотклонно пътя на мирното развитиеи ще спомага закоординацията и сътрудничеството между основните световни сили“, съобщи официалната информационна агенция Синхуа късно в сряда.[69]

 

Ако това не ви мирише на нов световен ред, здраве му кажете. Не пропускайте, че Китайската народна република представлява еднопартийна комунистическа диктатура. В такъв случай комунист ли е Тръмп? Разбира се, че е. А постулатите наМанифеста на комунистическата партияиПротоколите на ционските мъдреци“, естествено – осъвременявани, актуализирани, както е модно да се говори – биват стриктно прилагани и изпълнявани.

 

 

 

След поход, продължил 240 години,

комунизмът завладява планетата

 

 

 

Това е възможно, ако не възприемате комунизма тесногръдо, учебникарски, чрез фалшивата представа за него, насаждана умишлено от пропагандата на комунистическия Интернационал на банкерите.  Той представлява „тип „обществена формациясъс закони, обусловени отживота в комуна“, където доминиращата обществена връзка е тази нашефи неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане“. И когато бъде „установен, може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система“.[70]

 

През декември 2007 г. Джим Роджърс, който преди четвърт век в съдружие с Джордж Сорос натрупа милиарди от преднамерено предизвикания срив на британската лира, продаде своето имение в Ню Йорк за 16 милиона долара и се пресели в Сингапур. Спазваше правилото: „Следвай парите!“ И не само. Без да му трепне мигла вкарва пари в Северна Корея.[71] Беше забелязал, че сър Евлин дьо Ротшилд инвестира в Китай, даже има свое представителство там. И често се задържа в тази образцова комунистическа сатрапия

 

На своята web-страница, семейство Ротшилд гордо показват, че се е настанило в Китай още през 1838 година.[72] Негови представители са започнали дейността си там доста по-рано. Както посочил в далечната 1823 година лорд Джордж Гордън Байрън, един от първите, които прозрели как водят човечеството към пропастта, „териториите и от двете странина Атлантика и Тихия океанса негови“ [на Ротшилд]. „А корабите му разтоварват от Цейлон, Инд, чак до Китай.[73]

 

Преди повече от шест години пекински всекидневник, излизащ на английски език, извести, че: „Ротшилд се прицелва в Китай“. Информацията започваше така:

 

Тази седмица лорд Джейкъб Ротшилд, президент на “RIT Capital Partnersпосети Пекин, за да рекламира частния инвестиционен фонд “JRC”,[74] който ще набира средства в юани в Китай и ще улесни китайските инвеститори в техните отвъдокеански капиталовложения.

 

Ротшилд иска да натрупа 750 милиона долара чрез този фонд. Операцията се провежда в рамките на [китайската] стратегия за „набиране на средства у дома и инвестиране зад граница“. За отделни китайци и за китайски компании инвестициите извън страната са затруднени от прекалено затегнатия контрол над китайския капитал и валута

 

Фондът “JRC”, който е смесено предприятие между “RIT Capital”, китайската инвестиционна групировка “Creat Groupи консултантската инвестиционна компания “Quercus Associates”, е един от двата съществуващи фондове, които получиха одобрение от регулаторните органи.

 

В допълнение на 100-е милиона долара основен капитал, останалите 650 милиона наJRCще постъпят от частни китайски предприятия. Фондът ще насочи усилията си към различни отрасли в европейски и американски страни, в това число във фармацевтичната индустрия, биотехнологиите, чистата енергия, високотехнологичната екипировка, защитата на околната среда, висшите електронни технологии“ – заяви Ротшилд в реч, изнесена през миналата седмица в Пекинския университет.

 

В момента делът на промишлената продукция в брутния вътрешен продукт на Китай е едва 3 на сто. Целта е преди да изтече 2020 г. той да нарасне до 20 процента. „Това уникално предприятие ще позволи на частния сектор в Китай да инвестира в западни компании, като същевременно осигурява възможности на западни корпорации да навлизат в бързо развиващата се и пращяща от здраве китайска икономика“ – сподели Ротшилд по време на обявяването на фонда през март [2011 г.].[75]

 

Как ви се струва? Дали комунизмът е само онова, което са ви преподавали в училищата и институтите? Или е нещо повече?

 

Нима тази медия не е първата и единствената, показала, че Джейкъб Ротшилд не е първопроходецът на фамилията в настоящия етап на развитие на комунистически Китай? Неговият братовчед сър Ивлин Ротшилд не само плямпа, а и действа. Не крие близките си познанства и връзки с върхушката на ККП и на подчинената й централна банка, която практически „светотобанкерско семейство контролира.[76]

 

Какво излиза? Че поведението на Доналд Тръмп е напълно естествено за послушна марионетка, оставена да живурка охолно и да задоволява своето болно его. Онези, които все още живеят в рамките на матрицаталяво“ – „дясно“, „капитализъм“ – „социализъм“, навярно трябва да разтъркат очи. Архикапиталистите си сътрудничат с една от трите откровено комунистически държави на света![77]

 

В края на шейсетте години на ХХ век американският консерватор Гари Алън се чудел, поради каква причина правителството на неговата страна, начело с президента Джон Кенеди, изобщо не се противопоставило на изграждането на Берлинската стена. Същевременно наблюдавал, как внезапно немарксистът Фидел Кастро, който представил своята програма за демократично управление, се самообявил замарксист. Това станало след посещение в Белия дом.

 

Сетне внимателно проследил, как отникъде в Западна Европа, а малко по-късно и в САЩ, от нищото се появили младежки организации, които взривили улиците на големите градове със своето недоволство. Властите потушили бунтовете. Но заели позата на пасивни зрители при премазването на Пражката пролет от танковете на СССР и подчинения му Варшавски договор.

 

Тогава Гари Алън прозрял:

 

В него, в реалния социализъм, имате на върха една съвсем тясна олигархична клика, която обикновено не наброява повече от три процента от общото население, но тя тотално контролира всичкото богатство, цялата продукция и самия живот на останалите деветдесет и седем на сто

 

Ако човек прозре, че социализмът не е програма за разпределение на богатството, а фактически е метод за укрепване на богатството и за господство над него, тогава онова, което ви се струва като парадокссвръхбогатите да пропагандират социализмасе оказва, че изобщо не е никакъв парадокс. Обратното, то става логичният, даже перфектният инструмент за мегаломаниаците, преследващи властта.

 

Комунизмът или по-правилносоциализмът, не е движение на потиснатите маси, а на икономическия елит.[78]

 

Точно така – не политическият, а икономическият елит ръководи живота на човечеството. Нали не сте забравили, как преди две столетия Майер Амшел Бауер, основателят на прочутата фамилия Ротшилд, най-богата на планетата, определил основното правило на това световно господство:

 

Дайте ми контрола над националната валута и няма да ме интересува кой прави законите.[79]

 

Днес действа технологията на т. нар. тихо оръжие – настоящата интернационална финансово-кредитна система. Тя е изградена изцяло върху разбирането и злоупотребата с нещо, залегнало дълбоко в човешкия характер алчността.

 

Ако не схващате, нека припомня съблазнителните обещания на жреците на неолиберализма да ни избавят от бюрократичното потисничество на държавата, непосредствено след 10 ноември 1989 година обозначавано тук катокомандно-административна система“. По-зрелите на възраст – забравихте ли?

 

Британски коментатор припомни, че тези заклинания се съдържат в книгатаБюрокрациятана минаващите за „десниикономисти със световна известност, като Фридрих Хайек, Милтън Фридмън и Лудвиг ван Мизес. Не съм сигурен, че творбата съществува. Или я крият и то здраво. Както твърди авторът на статията:

 

Но на мястото на старата бюрокрация неолиберализмът създаде държавно-корпоративна системапо-потисническа и по-натрапчива от което и да е управление през епохата на социалдемокрацията. [?!] Хибридната природа на тази система, защитавана от предизвикателства чрез търговската тайна, правото на собственост и гражданското право, я поставя отвъд досега на демокрацията. [Редовните читатели ще си спомнят за The City of London и Корпорацията, която е недосегаема за властите в Британия.[80]]

 

Смесването на държавна и корпоративна власт позволява на корпорациите да впрегнат държавните ресурси и отбрана, а на държаватада се крие зад нейните корпоративни партньори. Класически пример за това ечастната финансова инициатива“ (ЧФИ) [у нас – държавно-частно партньорство]: програма, разработена в Британия от консерваторите, но навлязла най-широко при [лейбъристите] Тони Блеър и Гордън Браун. Под шапката на ЧФИ частни компании финансират и разпределят обществени блага, които иначе правителствата биха осигурявали.

 

Казваха ни, че тази система ще създаде по-добро обслужване на по-ниска цена. Но договорите постоянно поставят корпоративните искания над обществените нужди. Дълговете, измъчващи болниците и други сфери на обществения сектор, понеже те са принуждавани да продължават да заплащат за услуги, от които никога не са имали нужда и не  са искали, бяха и предвидими, и прогнозируеми.

 

Сега лейбъристите обещаха, ако дойдат на власт, да преразгледат договорите по ЧФИ и да ги прекратят, в случай, че е необходимо. Обаче посланието трябва да премине през филтъра даже на някои лейбъристки ръководства.[81]

 

Така е, но впочтеността си“ и този пропагандатор не забелязва, че за посоченото частно финансиране на държавни проекти и обратното бяха сътворени организации и специални системи. Една такава е самата здравна каса. Не веднъж съм отбелязвал, че тя е типично социалистическа идея, претворена в живота. Мечта на всеки диктатор. Източник на корупция, размножител на корупция, и ще приключи дните си в корупция. Само че не в скимтене, а в охолство на корумпираните си дейци. Риданията ще са за нас.

 

 

 

СССР скоро ще слезе от сцената, при това

не с гръм и трясък, а със скимтене[82]

 

 

 

И няма никакво значение дали партията се води „лява“, „центристка“ или „дясна“. Пред очите ни консерватори олевяха, а комунисти станаха крайни националисти и капиталистически предприемачи. Опазил Бог.

 

През 2009-2010 годинадесните“ правителства на уж консерваторите Дейвид Камерън в Британия и Никола Саркози във Франция, и „лявотона демократа Барак Обама в САЩ, хвърлиха повече от един трилион долара невъзвръщаеми държавни средства за спасяване на частни банкови и промишлени корпорации! Това какво е? Не е ли образец на социализъм? Кои въвеждат социализма?

 

Комунистите, естествено.

 

Учеха ни, че социализмът е първият, по-низш етап от комунизма. Той се оказа ужасен. Какъв ли ще евисшият“?

 

Берем плодовете на богатата реколта на лошото дърво на комунизма като идеология и практика.

 

Езическият американски празник Хелоуин е възприет и от туземните ни червенотиквеновчета. И навярно в честването му е включен парад на вси Свети Тиквонии. (Вижте илюстрацията.) Ако перифразираме нашия поет: „Пари да падат, наместо тикви!

 

Помните ли Фарийд Закария, който преди две години водеше сбирките на КлубаВалдайв Сочи по лична покана на Путин? През юли т.г. видният плагиат, масон и слуга на Интернационала, индиецът в Съветските американски щати, изнесе данни от международно допитване до жители на 37 държави, проведено от уважавания мозъчен тръст “Pew Research Center”,[83] също творение на световното правителство:

 

Има още един аспект на западането на репутацията на Америка. Според неотдавнашно допитване наPew Research Center[проведено] в 37 страни, хората по света все повече вярват, че могат да се оправят без Америка. Те смятат, че президентството на Тръмп причинява повече злини на Съединените щати, отколкото са се опасявали или са иронизирали. То става неуместно

 

На въпроса за доверието в различни лидери, в способностите им да вършат полезни неща от гледна точка на световните дела, китайският Си Дзинпин и руският Владимир Путин получиха по-високи оценки от Тръмп. Ала германската канцлерка Ангела Меркел доби два пъти по-голяма подкрепа от Тръмп. (Даже в Съединените щати много анкетирани изразиха доверие в Меркел, а не в Тръмп.) Това говори много за Тръмп, но казва доста и за репутацията на Меркел. И колко далеч е отишла Германия от 1945 г.[84]

 

Преди месеци същият Фарийд Закария се изявявал доста по-различно:

 

Ентусиазиран, Фарийд Закария се разпали по CNN: „Мисля, че миналата нощ Доналд Тръмп стана президент на Съединените щати. Смятам, че това действително е голямо събитие.[85]

 

А поредният лондонски наблюдател не скри страховете си, че британските политици са обсебени от Бризход и Тръмп, вместо да мислят за Китай“. И че на отминалия Конгрес на ККП са били обявени целите на Пекин: „през идните 30 години ролята на Китай да се развива и нараства.[86]

 

Използвайки недостатъците на американскияПатокДоналд, смята Фарийд Закария, китайците прекалено бързо се издигат и възприемат ролята на главна сила в света.

 

Според проучването на Pew, сега седем от 10 европейски държави вярват, че Китай е водещата световна икономическа сила, а не Съединените щати.[87]

 

Последното е факт, върху който отдавна спирам вниманието ви. Не са малко уважаваните икономисти на планетата, в това число и в самите САЩ, които са на мнение, че от 2014-2015 година насам Китай е първата икономика на земята.[88]

 

Но млъкни сърце…

 

Вторият проблем е за красотата. Не, в моето становище, изразяващо отношението ми по въпроса, не се съдържа никакъв расизъм, фашизъм или каквито щете етикети още. Нека политиците и политиканите видят образите си. Огледалото е измислено още в античността. Имат претенции да водят хора. А специално тук видимо всички са кандисали момата от Банкя да ги поучава.

 

Фашист ли е бил Антон Павлович Чехов, когато е заявил, чев человеке должно быть все прекрасно: и лицо, и одежда, и душа, и мысли[89]?[90]

 

Лицето е витрината на душата. На тези твари им личи, че тяхната същност е черна, сатанинска.

 

Срещал съм не един и двама красиви, но тъпи и бездушни хора жени и мъже. Обаче вече не краткият ми живот никога не ме е сблъсквал с физически урод, чиято душевност да е красива. Обикновено това са комплексари, обидени на природата, родителите си и на хората.

 

Писал съм, че Квазимодо е измислен образ, фикция, както казват сега. Ако има грозници с качества, те следва да имат еднакви възможности с всички нас. Но елементарният морал и естетиката би трябвало да им служат като спирачки. Тъй като техните лица са най-публичните, най-осветените от медийното внимание. Искат или не, служат за образец. И е невероятно зле, когато мутрите на Тато, на незаконния му син Р.Р., на неговата телячка Б.Б. и на изглеждащата като перачка, изсулена Екатерина Захариева са нашата фасада не само пред външния свят, но и пред следващите поколения. Тях ли ще следват? Да пази Господ!

 

Благодарен съм, че Татян Дончев, Екатерин Бончев, Велислав Дърев или Екатерина Михайлова се появяват все по-рядко като представителки на тукашното. Плюя в пазва, имам дъщеря… Наистина да пази Господ!

 

Е, ако сте прави, а аз греша, огледайте си. Значи всичко, което виждате, ви харесва. По теркя ви е, ако използвах архаизма на предците ни. Значи сте щастливци. Блазе ви.

 

На мен не само не ми допада. Едва го понасям. Тази е една от многото причини, които подбуждат ума ми и тласкат моите пръсти, за да четете настоящите разсъждения.

 

Един такъв – отдисидентите“, „нелегалитена партията-майка и нейните служби за партийна сигурност наскоро навърши 80 години. И не закъсня да хвърли кал върху истинските българи и България. Мъчейки се с недодялана ирония да се измъкне от истинския си образ на ченге.

 

Да видим и чуем:

 

 

 

 

 

Антисемитизмътна Тодор Живков, за който открито плямпа товарищ – пардон – חָבֵר или comrade Милчо ЛевиЕв, „се потвърждава убедителноот фактите. Например – от състава на т. нар. лично обкръжение на генсека. От участниците в тази върхова част, за която след 10 ноември 1989 година никой не обели и дума.

 

 

 

Еврейският „антисемитизъм“ в България – корени и прояви:

отново за комунистическия „антикомунизъм“ и антибългаризъм

 

 

 

Да започна с Нико Моис Яхиел – всъщност Нисим Мойсей Яхиел, който освен всичко останало беше член на ЦК на БКП и носител на орден „Георги Димитровнай-високия в социалистическата Номенклатурия. Далеч по-важно е, че десетилетия наред той беше личен душеприказчик на диктатора в най-буквалния смисъл. Нещо като таен секретар на Тато, „специалистпо всички въпроси от икономиката и политиката, до социологията и културата.

 

На второ място – Исак Соломон Паси, чиито корени са заровени в Мароко, хвали се синът му, най-видният натовец. Личен съветник на Тодор Живков, смятан за един от идеолозите в ЦК на БКП. По естествен, закономерен път неговият внук, който носи името му, син наевроатлантикаМончоРепресирания“, Исаак Соломон Паси, станал член на БСП.[91]

 

И още един „консултантсъссемитскиименаНансен Бехар, който също съветваше другаря ЗамфиркьовЖивков по икономическите проблеми. Доктор на науките с чин „професорв ченгеджийницата Софийски университет, през 1992 година партията му довери да основе първия частен изследователски институтИнститута за социални и политически анализи.

 

Държавна сигурност го назначи за депутат в парламентарната група на т. нар. Български бизнесблок БББ, поверен на Георги Петрушев, агента на Държавна сигурност с псевдоним „Жорж“. Сам Нансен Бехар е бил агент на Държавна сигурност с псевдоним „Огнянов“. Работил е за Второ главно управление – едно от най-мръсните, контраразузнаването. Но както изясни масонът полковник Цвятко Цветков, заместник-началник на Шесто управление, а преди това – офицер от Второ главно управление на Държавна сигурност, при необходимост тази килийна привързаност в гилдията на агентите не била зачитана. Имаме „светлияпример с доносите на секретния сътрудник на Първо главно управление с псевдоним „Ивайло“, писани в… курорта „Златни пясъци“.

 

Тодор Живков лично издигна за член на Политбюро на ЦК на БКП, министър-председател, а накрая за председател на Президиума на Народното събрание май трудно изкласилия до трето отделениетитан на мисълтаСтанко Тодоров. Неговата съпруга се казваше Соня Бакиш. Ваша съгражданка, шумкарка, участвала в терористични акции против законното държавно управление в Царство България. Ако това стане в САЩ, „най-демократичнатастрана, другарю ЛевиЕв, какво би стигнало с извършителя?

 

Питам, тъй като тук за награда, след 9 септември 1944 година – явно ваша любима дата, защото на неясвалили несъществувалияфашизъм“ у нас, другарката Бакиш, братовчедка на майката надемократичния“ вицепремиер и министър от СДС, израсналия втежкатакапиталистическа чужбина Александър Божков, беше шефка във вестник „Работническо дело“, главна редакторка на списание „Жената днес“ и на седмичника „Учителско дело“. За единствения комунистически Съюз на българските журналисти беше престиж да я има сред членовете на неговия Управителен съвет. Зер, по силата на Живковата конституция и диктаторски предпочитания, другарката Соня Бакиш се явявашевтора дамана алчно червената фашистка тирания, болшевишката монархия, наречена Народна република България. Накрая я изкараха… „дисидентка“, като вас.[92]

 

През целия живковизъм съидейниците ви Жак Натан, Жак Аройо и Рубен Аврамов колеха и бесеха в икономическата и историческата псевдонаука. А другарят Витали Езра Таджерв правото. Като секретар на Антон Югов, АврамБертоКало отначало обслужвал масовия убиец. Сетне, поради еврейския му произход и неговата близост с Нико Яхиел го назначиха на ченгесарска търговска работа чак в Бразилия, а накрая – в ЦК на БКП!

 

Да не говорим, че Нико Яхиел замина за Израел, където и пукна. А Нансен Бехар е член на Европeйския икономически и социален комитет, без извинение.

 

Голям, ама направо гигантскиантисемитизъмсе е развихрял тук под ръководството на правешкия каскет, известен още и като Тато!

 

Има още и няма да го спестя.

 

Да допълня ли, че целият ни живот под ятагана на Живков премина под знака на старозаветните имена на вашите единоверци. Съдията Пепо Коен беше Lagerkommandant на болшевишкия концентрационен лагер Росица“. Сред членовете на съдебните състави на така наречения Народен съд срещаме непропорционално голям брой представители на вашата верска общност: Манчо Рахамимов Мошев, Исак Елизар Франсез, Еми Барух, Йосиф Кутев, Исак Данон, професор доктор Нисим Юда Меворах, баща на Вениамин Меворах, сменил името си на Валери Петров, сам призовавал за смърт на българския национален елит,[93] доктор Израел Моше Калми, доктор Самуил Борисов Шейнин, доктор Израел Бохор Леви, доктор Шаул Хаим Романо, доктор Йосиф Максимов Фаденхехтроднина на актьора Йосиф Сърчаджиев, (който членувал в БКП, но надяна сини дрешки), доктор Елизар Якоб Вентура, доктор Марчел Калев, доктор Яко Исак Арис, доктор Александър Клайнроднина на седерасткия депутат Едуард Клайн, доктор Нисим Рахамим Леви, Йосиф Яшаров

 

Както потвърдил бившият министър на културата, член на БКП, БСП и депутат от ГЕРБ Божидар Димитров, агент на ония служби, „Народният съд в България от 1944 г. не е дело на комунистите, а на евреите в САЩ“.[94] Отричате ли?

 

Не се правете, че не знаете, но евреи извършиха партийния преврат в БКП на 10 ноември 1989 година и тласнаха страната към окончателна катастрофа: Андрей Луканов, Георги Пирински, Илко Моис Ескенази, Леа Пепо Коен, за кратко леля на споменатия Александър Божков, Надежда Парунова, по първи мъж Михайлова, понастоящем Нейнски, Вилхелм Краус, Лидия БиджераноШулева, Мартин Михайлов Заимов, всъщност Мартин Майкъл Голдсмит, Нина Чилова… До един – комунисти и агенти на ДС или отроци на такива.

 

Библиотеката ми изобилства от литература по темата за еврейския садизъм по време на комунистическата Народна република България. Ваши – еврейски издания от времето, когато смятахте комунистическия райх за хилядолетен. Журналистиката бъкаше от вашего брата. Бяхте в културата, в медицината, навсякъде, където равините от края на ХVІІ век бяха разпоредили на предците ви. Не смейте да лепите клеймото „антисемитизъмна истината! Макар да не е позорно. Защото светли личности в историята на човечеството са удостоенис него. Тук – не дотам читавите, но все пак превъзнасяни, като Любен Каравелов, Петко Р. Славейков, Христо Ботйов и дори „иконатаВасил Кунчев.

 

В действителност, ако приемем, че е съществувал Сем или Шем, знаем, че не е, но въобразим ли си това, най-големите антисемити се явявате виесамозванитеевреи“. Вашего брата – хазарите, приели юдаизма, осъществявате фашистки геноцид над палестинците – преките потомци на древните юдеи. Правите го с марксистко-ленинска ненавист и злоба и със Сталинов хъс и жестокост. По еврейски. Както само вие умеете.

 

Време е да въведем законовото, съдебно преследване на антибългаризма. Че ни ненавиждате и презирате от люлката е ясно на всеки с поне грам сиви молекули в силиконовия си мозък. Но трябва да ви гоним до дупка, за да внимавате какво плещите.

 

Вас, евреите, надменните човекомразци, възпитавани да убиват и най-добрия от нас, неевреите, гоите.[95] Вас, творците на Тора, Танах и Талмуд – крайния еврейски расизъм. Вас, създателите на комунизма и социализма като идеологии, но и за внедряването им в живота. Вас, родоначалниците и пропонентите на фашизма и нацизма. Вас, изобретателите и разпространителите на лъжливия либерализъм и неоноксерватизъм. Вас…

 

Евала, Милчо ефенди! Аферим, чорбаджи Леви. Простете – Левиев, за да личи, честе българин“, а не космополит, както признавате в друга част на използваното интервю. А псевдонима ви няма да узнаем. Както сподели другаря Цветков, изпращали са ви и по културна линия. По преценка на върхушката на БКП и ДС най-важните от вас даже не били регистрирани. Явно на тази кълка лежите. Той и Кеворк се беше изтегнал връз нея, ама на – извадиха го като „Димитър“.

 

Но след като комунистите и ченгетата не слизат от медиите ни, все така ръководят целия наш живот, вие сте ни малко гайле. Още повече, че сте случили на населения тукашното и задокеанскотоовце

 

А хората не помнят, че сред главните ни колячи са изпъквали ИзраелБачиЗеев и Лев Главинчев. Отначало Народната милиция гъмжала от Изидоровци, Соломоновци, Давидовци

 

Иначе, финалните кадри с Тошката Колев из Шумен, когото накрая тъй многозначително посочвате, са си тамам на място. Или сигурно и той не е бил агент на Софийско градско управление на Държавна сигурност с псевдоним „Петров“? Хайде де! Я по-добре идете до Руския паметник в столицата, и вижте какво пише там: „Не нам!Два пъти!

 

Що се отнася до фашизма в България, товарищ Левиев, Милчо Исаков, отдавна съм изяснил и доказал, че у нас наистина имаше такъв режим. Той започнал на 9 септември 1944 година и приключи през втората половина на 1990 година. Отговаряше на десет от общо единадесетте характерни черти на фашистката диктатура, както са представени в най-новата й дефиниция на професор Емилио Джентиле, поместена в “Enciclopedia Italiana”.[96]

 

Важно е да знаем, че фашизмът като идеология и практика е еврейско дело.[97] А евреи били основните разпространители и пропагандатори на класическия италиански фашизъм у нас.[98] Нима главните нацисти начело с фюрера на Третия райх не били евреи?

 

Вижте двете последователни илюстрации – горната и тази. Те са от секретен доклад, посветен изцяло на личността на Адолф Алойзович, изготвен от тогавашната американска Служба за стратегически услуги, предшественица на ЦРУ, въз основа на документи и свидетелства на близки на германския диктатор.

 

Но кои масови убийци по света не бяха евреи? Ленин, Троцки, Сталин, Каганович и Берия ли? Или Бела Кун в Унгария, Рудолф Слански в Чехословакия, Ана Паукер в Румъния или Фидел Кастро и Ернесто Че Гевара в Куба? Кой бяха лидери на Комунистическата партия на САЩ? Израелски равини приказват за тези неща. Не ги ли слушате и четете?

 

Вие, привилегированите артисти пътувахте свободно, кефехте се и печелехте едновременно. Дай Боже всекиму! До смъртта му през пролетта на 1971 г. не пуснаха моя баща даже до Румъния на гости на неговия роден брат. Лично съм ви гледал на концерт в зала „Универсиада“ през 1980 година, ако не ме лъже паметта.[99] Когато мои близки, заминали на Запад съвсем легално, по линия на смесени бракове, изобщо не смееха да се завърнат тук. Възможно е това да се е оказало уж… И запомнете, че с Владо Гаджев бяхме колеги. Сещате се защо.

 

Е, бихте ли ми обяснили дали сте били по-равен по време на режима на алчно червените фашисти, много от които – евреи? Дали ще намерите безпартиен представител на вашата религиозна секта, която върти света така, както се пее в популярна ария от мюзикъла „Кабаре“:

 

Money, money, money make the world go roundThat clinking clanking sound can make the world goround.[100]

 

Да не пропусна, че подобна съдба имаха други като вас, проводени от Държавна сигурностпо линия на културата“, както твърди Цвятко Цветков. А той знаеше, понеже преди Шесто е служил и във Второ главно. Пък и по масонска линия

 

 

 

„Либерализация“ в Източна Европа навярно би върнала на власт

в Чехословакия Дубчек и подобните нему[101]

 

 

 

Такива бяха кой знае защо уважаваните прислужници на комунистическата сатрапия Борис Христов (вижте илюстрацията), Николай Гяуров, чийто брат Борис беше първи секретар на Окръжния комитет на БКП в родния ви Пловдив (не се ли познавахте?), Райна Кабаиванска с баща шумкар, убиец и крадец, активен борец, Гена Димитрова членка на БКП, Юлия Винер-Ченишева, Дина Шнайдерман и Емил Камиларов, Минчо Минчев

 

Ехе, кой можеше да обикаля света така?

 

Накрая, но не на последно място, бях не особено силно, защото съм свикнал и имам представа от вашего брата, но все пак впечатлен от признанието ви. Кое? За това, как са видокладвализа декларацията на Тодор Живков. Използваният от вас милитаристичен, партийно-милиционерски стил и език, издават принадлежност към структури, които се правите, че отхвърляте. Да знаете какво е изрекъл Тато, издава ваши близки, най-вероятно приятелски връзки, най-малко с ЦК на БКП. Не смея да помисля, че сте разполагали с близък в Политбюро. Тъй като сте „съвършен демократ“…

 

How come![102]

 

Как такави докладваха“, другарю – пардон – comrade Levi-Ev? Последното го пишете на мояантисемитизъм“. Гордея се с него. Той ме извисява до общност на изключителни умове или талантиот Уилям Шекспир, през Достоевски, Марк Твен, Хенри Форд и Чарлз Линбърг, до Марлон Брандо и Микис Теодоракис.

 

Май е най-добре да се доверим на ченгето Ц.Ц. Не на действащитеЦецко Цачев и ЦветанЧо Цветанов – потомствени комунисти. А на другаря масон Цвятко Цветков. Най-вероятно не са ви регистрирали. Или са засекретили дълбоко вашето дело за вербуване.  Което ви прави курназ. Ама и други бяха така, пък ги измамиха

 

Контактите ви с Никита Михалков са красноречиви и многозначителни, не мислите ли? Както и признанието, което настоящата комунистическа власт ви предложи, а вие приехте. (Вижте илюстрацията.)

 

Не?

 

Какъв е смисълът да продължавам, след като силата е у вас, другарю Левиев?

 

А моя скромност ще свърне към Чехословакия. Не греша. Ще надникна в станалото там през 1968 година и след това. През времето, в коетодисидентътМилчо Левиев на воля пътувал по света и уреждал своето кокетно бъдеще.

 

На среща в Москва на 18 август [1968 г.] лидерите на Съветския съюз и другите четириизпитаничленки на Варшавския договорБългария, Източна Германия, Унгария и Полша – формално се споразумяха за нахлуване в Чехословакия, най-голямата въоръжена акция в Европа от края на Втората световна война. В 16 часа  на 20 август Вилиям Шалгович, просъветският заместник на [вътрешния министър Йозеф] Павел информирал заседанието на надеждни членове на StB за инвазията, която щеше да започне през предстоящата нощ. И определил задачите за помагане на силите на Варшавския договор. Йозеф Хоушка, уволнен от Павел два месеца по-рано, се завърна, за да поеме ръководството на StB.

 

Около 9 часа сутринта на 21 август, със съветските войски вече заели ключови позиции в Прага, ветеранът от StB подполковник Бохумил Молнир, на когото Иван Серов, бившият председател на КГБ, бил връчил специално гравиран автомат за неговите заслуги в потушаването на Унгарската революция през 1956 г., заповядал групата от офицери от StB, подбрани от КГБ, да арестуват Дубчек и реформаторското мнозинство в Президиума на КПЧ.[103] Ескортирана от офицери от КГБ, групата за ареста се промъкнала до кабинета на Дубчек в сградата на Централния комитет, където един от нея обявил смеханичен гласна второразреден актьор, както се сторило на Дубчек: „В името на работническо-селското правителство, ръководено от другаря Индра, ви поставям под арест.“

 

След пауза, в която сякаш си спомнял текста, който трябвало да изрече, заявил, че скоро Дубчек и колегите му ще бъдат изправени пред революционен трибунал, също оглавяван от Алойс Индра.[104]

 

Когато прочете последното, човек остава с впечатлението, че съветските агенти в Чехословакия са извършили революция. Което е така. Освен ако не приемем, че е било държавен преврат, започнат от малцинството в ръководството на Чехословашката комунистическа партия. По силата на действащата тогава една и съща Конституция в социалистическите страни, компартията се явяваше и държавата. И обратно. Омагьосана работа. Като в прословутите стихове на Маяковски за Ленин:

 

Ленин это Партия, а Партия это Ленин“ – „Ленин е партията и партията е Ленин“![105]

 

Просто заменетеЛенинспартията“, а във втората част – „партиятасдържавата“, и всичко ще се намести…

 

В онова утро на 21 август 1968 година на Александър Дубчек съвсем не му било до такива асоциации. Пък и да не се заблуждаваме, като всеки потомствен комунист, израсъл и възпитан в Москва в духа на сталинизма, той не можеше да се отърве от характерните белези на догматичната закостенялост и изостаналост.

 

Просто го отвели, а Алойс Индра поел властта. Впрочем, по същото време Индра и верните на московската линия членове на чехословашката компартия и държава се намирали всъветското посолство. Съвсем „патриотично“. Навярно в официалните истории това е било представено катомисъл за доброто на народа и за бъдещето на страната“…

 

Но часове по-късно лъснала още една истиназа действително съществуващо нелегално движение, със свои постове и въоръжени хора в тях. С тазивест“ – чист блъфзаплашили Дубчек. В Кремъл се отказали от назначаването на марионетно правителство. Помня го, като че беше вчера: отведоха Дубчек в Москва. Глаголът отвеждам съдържа предположението за принуждаване. Просто съветските ръководители продължавали да се плашат от мнозинството, с което генсекът разполагаше в компартията и кукления парламент.

 

Дубчек почувствал, че няма друг избор, освен да кандиса. Комунистите винаги са били страхливи. Кога не са действали из засада, изненадващо, нападайки в гръб? Най-вероятно на Брежнев, Косигин, Громико и Андропов са им треперели мартинките. Не заради евентуална заплаха от Запада, а от страх чехите, словаците и моравците да не се окажат по-корави и упорити. А заразата насоциализма с човешко лицеда се пренесе в собствения им огромен дом, разпрострял се върху една шеста от земната суша. Със Запада се били разбрали.

 

Не веднъж съм споменавал, че го бях усетил. Което постави основите на моя реален антикомунизъм, съдържащ критичен поглед и към онези в европейските столици. Но най-вече – към Вашингтон и Лондонинкубаторите на болестта.

 

Както вече писах, на 26 август чехословашката комунистическа делегация подписала секретен протокол завременнаокупация на страната от силите на Варшавския пакт. Самоотрекли се от всичко, постигнато в опита ако не за независимост, поне за автономия от Москва. Документът съдържал пълно отхвърляне на решенията на извънредния Конгрес на ЧКП, свикан на 22 август, които осъждали нахлуването на чуждите войски. Кандисали и на изискването да уволнят всички водещи компартийни реформисти вътре в партията, в радиото, телевизията, печатните издания, които предизвиквали гнева на господарите в Кремъл.[106]

 

Няма да се спирам на целия обществено-политически, културен и икономически катаклизъм, продължил до февруари 1969 г. Кой не си е пробвалзнанията“ за него, но от друг ракурс? У нас – най-вече комунистически журналя, съставляващи аванпост на московската пета колона.

 

През цялото време иначе тихият на вид Юрий Андропов се държал като пълководец. Като не криел своята заинтересуваност от ликвидирането надеснитев Чехословашката комунистическа партия и преди всичко в StB.[107]

 

След съветската инвазия нелегалите на КГБ станали най-важни за стратегията на Андропов за подриване и дестабилизиране надеснитесили. ОперациитеПрогресв Чехословакия били разширени от другите разузнавателни служби от Съветския блок. На 25 август [Ерих] Милке,[108] който по време на Пражката пролет бил настанил източногермански нелегали в Чехословакия, информирал Центъра, че изпраща следващ контингент в Прага, заедно с офицери от Stasi, които да ръководят техните действия и да ги свързват с резидентурата на КГБ.

 

През септември Андропов и Сахаровски, началникът на Първо главно управление [на КГБ] – ПГУ, пътуваха до Варшава и съгласуваха план за това SB[109] (полският КГБ) да използва, както агенти, така и нелегали, за да прониква в чехословашкотоконтрареволюционно нелегално движение“, сред имигрантските групи и вражеските шпионски служби.

 

Най-ценният неосъзнат източник на информация за КГБ сред високопоставените чехословашкиконтрареволюционери“, разпознат в архивните документи, прегледани от Митрохин, беше Лео Лапи (псевдоним „Фреди“), бивш политически затворник и член на К-231.[110] Фактът, че макар чехословашки гражданин, Лапи беше етнически германец, го правеше по-лесен за обработка, отколкото мнозинството граждани на страната, които не знаеха западни езици. Първият контакт с Лапи бил осъществен през октомври 1968 г. отАлла“, представяща се за германоезична швейцарка.

 

След около два месеца неговата обработка била прехвърлена на друга нелегалка – „Артьомова“, придобила идентичността на австрийска предприемачка. После негов водещ агент станал „Фьодоров“.[111]

 

Насетне, както разкриват архивите на КГБ, изнесени от полковник Василий Митрохин, ченгетата си прехвърляли този Лео Лапи, очевидно чифут, като дамаджана – от ръка на ръка. Карали го да резервира хотелски стаи за чуждестранни гости, които да помагат на антисоциалистическите дейци, и за други подобни операции. Той се подчинявал и с готовност извършвал онова, което искали от него. Както става ясно – на мен не напълно – „Лапи нямал никаква представа, чеАлла“, „Артьомова“ и „Фьодоровбили нелегали от КГБ, изпратени с мисията да помагат за унищожаването и на последните остатъци от „социализма с човешко лице“. Вместо това, те успешно го убедили, че са западни граждани, подкрепящи Пражката пролет. Изгарящи от нетърпение да направят, каквото могат, за подпомагане на нейното възраждане.[112]

 

Този Лео Лапи трябва да е бил солиден тъпанар. Или режимът на чехословашките комунисти не е бил толкова тежък, колкото беше на тукашните им другари – до един завършени садисти.

 

На 15-16-годишна възраст бях пределно наясно, че не бива да се занимавам с чужденци. Да не им обръщам внимание, даже ако ме спрат на улицата, за да попитат за елементарно упътване. Заради волността на близък приятел наруших това правило през същата 1968 година. И след това плащах за отклонението от правилото с разпити от офицера от ВКР в поделението, където служех.[113]

 

 

 

Западното одобрение за новата „либерализация“ като истинска ще

създаде благоприятни условия за осъществяване

на комунистическата стратегия

в САЩ, Западна Европа и даже, може би, в Япония[114]

 

 

 

Веднъж другарят подполковник, който не беше завършил гимназия, издигнали го „по заслуги“, както казваха, ми показа донос, закривайки с длани горната и долната част на хартиения лист. От прочитането на краткия текст, разказващ за моите разговори с двама англичанибрат и сестра на моя възраст, останах с впечатлението, че един от трима-четиримата ми най-добри приятели е бил ухо на службите. От години това прерасна в твърдо убеждение. Даже предполагам кой. Но като държат архивите на Държавна сигурност все така недостъпни, няма как да узная истината.

 

Искам да кажа, че като юноши, почти деца, бяхме наясно как да се държим. А споменатият Лапи, при това преминал през занданите на комунизма, проявил такава наивност?… Някак не ми се вярва. Освен, ако действително е бил доста тъп

 

Документите на КГБ разкриват, че същият политзатворник вярвал на нелегала от КГБ Фьдоров“ до такава степен, че направо издал четата, както гласи стар нашенски виц. Представил му списък на членове на К-231, запознал съветския шпионин под западно прикритие с не един и двама от активистите на организацията. Също – с лидери на възстановените от политическото небитие Християндемократическа народна и Социалистическа партии.

 

„Лапи редовно действаше като преводач на срещите наФьодоров“ с тях. Някои от донесенията на „Фьодоров“ за неговите срещи с контрареволюционери били оценени тъй високо от Центъра, че били предадени на Политбюро.

 

Онова, което архивите на КГБ, разбира се, не показват, са чувствата на неговите нелегали, докато предавали оцелелите от Пражката пролет, понякога нейни герои. За разлика от лидерите на Съветския съюз и на съветското общество, които нямаха никакъв опит със света извън съветския блок, нелегалите познаваха Запада и действителния живот в Чехословакия толкова добре, за да се самозаблуждават, вярвайки, че бяха ангажирани в морален поход срещу западния империализъм за защита на социалистическите ценности. В ОтделСна ПГУ се трупаха оплаквания, че след изпращането им на Запад, нелегалите понякога се връщаха с неправилно отношение към живота в Съветския съюз“.

 

Понякога тяхното отношение беше толкова неправилно, че скъсяваше кариерите им. През 1966 г. служител, използван за свръзка в Будапеща, целомъдрено докладва на Центъра за серия от политически некоректни наблюдения, направени от нелегалкатаЕрнана връщане от Москва към назначението й в Канада. [Правите ли асоциация с днешната „политическа коректност“, върлуваща на Запад и сред неговите комунистически представители у нас – разните фондации, пишман правозащитни организации, комунистически издънки, надянали „демократични“ дрешки?] Сред коментарите, които шокирали нейните колеги, офицери от КГБ, както се твърдеше, били следните:

 

В Москва се страхувах да изразя открито моите разбирания по определени проблеми. В края на краищата, успях да схвана, как те смятат, че съм станала малко повече буржоазка.

 

Защо партията позволява да се развива втори култ към личността по отношение на Хрушчов? Не мога да разбера, как Хрушчов може изцяло сам да взима решения по въпроси, важни за партията и държавата? И какво правят останалите членове на Централния комитет? Дали последиците от култа към личността не са все още свежи в техните умове?

 

Какъв беше смисълът на изстрелването на толкова много изкуствени спътници на земята? Не би ли било по-добре да обърнат по-голямо внимание на важни неща тук, на планетата? От края на войната изминаха двадесет години, а хората нямат материалните блага, стоките, от които се нуждаят и заслужават. На които най-скромните западни жители се наслаждават отдавна.“

 

Много малко нелегали смееха да излагат открито, на глас такива бунтарски коментари. Ала фактът, че някои несъмнено имаха такива мисли, не можеше да откаже КГБ да ги отглежда въпреки все по-нарастващия им цинизъм, засилил се благодарение на техния опит в Чехословакия.[115]

 

Това разкрива крещящия контраст между живота на Запад и в соцлагера. Документите показват как след т. нар. Хрушчово затопляне, комунистическите партии се върнаха към своята сталинистка летаргия. Тук, през 1956 година, под секретното ръководство на британските тайни служби, Тодор Живков проведе Априлския пленум. Твърдеше се, че на него не е имало стенографи, нито протоколиране.[116]

 

Дълго не вярвах в това, смятах го за дезинформация. Но се убедих, когато търсейки документацията от прословутото комунистическо сборище, с изненада установих: липсва. Всичко от Априлския пленум се оказа засекретено. Обясняваха това с прекалена предпазливост на БКП… Едва през 2002 година обнародваха нещо по темата под строга цензура и редакция на видни комунистически псевдоисторици.[117] Как да разберем дали са истинските протоколи?…

 

В резултат на преследването и репресиите, осъществявани от комунистическата власт, изостанахме с век от западните страни. Съвършеното безумие и нагаждачество на тукашните компартийни опортюнисти, оставящи се кремълските им началницида ги дерат“, според израза на самия диктатор Живков, пък ни отведоха и встрани от пътя.

 

Останал без елит, с отнета собственост, насилван да полага почти безплатен труд, към който взе да възприема идентично отношение с това на евреите и комунистите като към наказание, не забелязващ личности, достойни за уважение, и техен пример, народът започна да се разпада, атомизира се. Всеки гледаше да се затвори в своята мъничка крепост, където няма да го чуят партийните натегачи и доносниците – близо половината население. За да се издържа, прибягваше до кражби. Когато видя, че онези отгоре са превърнали плячкосването в спорт, се включи с готовността на латентен шмекер и стана гявол момче. Освен това престана да ражда.

 

Така е до днес. Гурбетът, аргатлъкът далеч от бащиното огнище, са по-привлекателни от постната пица на управниците, които непрекъснато изтъкват, че са „посттоталитарни“. А са комунета от рядко егоистична порода. Затова изчезваме.

 

Съдбата на семейството на двама офицери от КГБ – уникални мерзавци, разкрива целия манталитет на социалистическия човек.

 

Известно надникване в отношението на „Громов“, един от първите нелегали, назначени за проникването в деснитегрупировки по време на Пражката пролет, ни осигуряват спомените на неговия по-малък брат Олег Антонович Гордиевски. От 1963 до 1972 година той работеше в ОтделаНелегалина ПГУ и в НаправлениеЛ“ в копенхагенската резидентура.

 

Громов“ бил роден през 1933 година и, според виждането на брат му Олег,израсна сред момчета, освирепели от войната“. Ставайки циничен материалист, който повече предпочитал живота на Запад пред относителните лишения в Чехословакия.[118] Когато по време на своето обучение осведомили Олег, че трябва да избира между изучаването на чешки и шведски език, неговият брат му казал да не бъде идиот и да избере шведския: „Ако приемеш чешкия, ще прекараш остатъка от живота си в покъртителните консулски отдели в Прага и Братислава… А Швеция е хубава страна… От там можеш да отидеш навсякъде в Европа.“

 

В донесенията на „Фьодоров“ до Центъра се забелязват белези на не по-малко безочлив цинизъм. Той писал за ролята на Червената армия в Чехословакия:

 

Съветските войски играят ролята на полицай, застанал на кръстовище, през което преминава тежко движение. Всички го забелязват и това дисциплинира трафика.“

 

С други думи, чехословашкото население е било укротено до покорство.

 

В случаите с малко от нелегалите техните чехословашки преживявания може би са имали по-сериозни последици, отколкото просто нараснало равнище на цинизъм. Няколко години по-късно „Аллаопитала да се самоубие. Въпреки че нейното кадрово дело в КГБ свежда епизода само до факта, че партньорът й я напуснал, е трудно да се повярва, че предателството спрямо чехословаците, към които „Алласе отнасяла приятелски, не е допринесло за нейните емоционални рани.

 

По-често срещаната реакция на нелегалите спрямо техните чехословашки преживявания може би беше обръщането им към алкохола. Неспособен да спре пиенето даже след като прихванал хепатитБ“ по време на мисия в Югоизточна Азия, „Громовумрял през 1972 г. на възраст от едва тридесет и девет години.

 

Богуни съпругата му също станали алкохолици. През 1976 година го приели за „пълен курс на антиалкохолно лечениевъв военната болница „Бурденко“. Докато лекували жена му от алкохолизъм в психо-неврологичния диспансер на централната поликлиника на КГБ. През предходните няколко години „Богунработил изключително и упорито в операциите Прогресв Чехословакия и другаде в Източна Европа. Изглежда това е взело своето – доста по-тежък психологичен данък в сравнение с по-ранния му период като нелегал в Съединените щати.

 

В казуса с един от членовете на ОтделаНелегали“ няма никакво съмнение, за разрушителното влияние на съветското нахлуване в Чехословакия върху него. За брата на Громов“ – Олег Гордиевски, по онова време служещ в Копенхаген, „това беше ужасно събитие, онзи отвратителен ден, който определи посоката на моя собствен живот“.

 

Смазването на Пражката пролет го убедило, че по своята природа еднопартийната съветска държава е опустошителна за човешките свободи. Той прекарал по-голямата част от следващите няколко години в обмисляне как да работи за нейното сваляне, преди да вземе решението да стане британски агент за проникване вътре в КГБ.[119]

 

За брата на Олег Гордиевски се носят слухове, че е бил убит. Нищо чудно. Както казва „умниятсъветски шпионин, роденият у нас товарищ генерал Тодор Бояджиев, „в разузнаването нищо не е, каквото изглежда“…

 

 

 

Прогнозата за съветското съгласие с хелзинкските споразумения

са основани на факта, че страните от Варшавския договор

и съветският агент Тито

лансираха процеса за сигурност в Европа и настояваха за него[120]

 

 

 

Този мерзавец с максимална пенсия за заслугите си към комунистическия режим е приятел с шефове на ЦРУ, на френското и източногерманското разузнаване. Канят го да разпространява словесно своето дълбоко невежество, облечено в зле прикрит, долнопробен акцент. Всички като него днес са приятели на Запада, приети радушно от него.

 

Пак казвам: Като идеология комунизмът се пръкна там в Бавария, Париж и Лондон. Произведоха болшевизма във Виена и Цюрих, но най-вече в Берлин и Ню Йорк. С пари на западни банкери и шпионски централи го прехвърлиха в Русия, за да изградят юдеохазарската комунистическа държава. От там тръгна изтреблението на християните.

 

Днес същият комунизъм, но под формата на Европейски съюзновия СССР, владее почти целия континент, който беше люлка на християнската цивилизация. В последния ден на октомври того често говорещият истината право в зъркелите на грозните и злобни комунистически мутри Найджъл Фараж предупреди:

 

Евросъюзът е проникнал в нашите университети. Трябва да отвърнем с борба против неговата пропагандна машина.[121] (Вижте илюстрацията.)

 

Никой не му обърна внимание.

 

Европейският съюз ечудовище“, според правдивото сравнение отпреди 11 лета, направено от съветският дисидент Владимир Буковски, „което трябва да бъде унищожено. Колкото по-рано, толкова по-добре[122]

 

Той е грамадно комунистическо зло, продължение на московския проект на интернационалното Братство. Брюксел е под командването на Кремъл, а тойна Корпорацията на лондонското сити. Дали ще го разберете?

 

По време на Пражката пролет Западът се държеше като ощипана булка. Цупеше се. Франция беше обхваната от студентски вълнения. Федерална република Германия се възмогваше и тарикатски траеше. Западногерманците отказваха тежкия труд и канеха турски гастарбайти да вършат черната работа. Британия беше в икономически колапс, с девалвирана лира. А САЩ все повече затъваха във Виетнамската война. Очакваха ги студентските бунтове от 1969 година.

 

Да бъдем честни. През двадесетото столетие Изтокът и Западът съвместно унищожиха повече от 100 милиона души. Първата световна война, както и Втората, бяха разпалени от един център в Западна Европа. Ако Съветите, а по-късно и техните сателитни режими, унищожаваха собственото си население, западнитедемократиизнасяха терора и избиваха невинни граждани и селяни далеч от техните граници – в Корея, Алжир, Египет, Конго, Виетнам, Камбоджа, Лаос, в островните колонии

 

Преди 74 лета Махатма Ганди запитал:

 

Какво значение има за умрелите, децата и бездомните това, дали налудничавата катастрофа е извършена под знамето на тоталитаризма или в святото име на свободата или демокрацията?[123]

 

Какво?

 

Не от вчера мислителите са установили, че хората предпочитат сигурността. И заради нея са готови да подирят убежище даже при най-големите тирани. Не го разбирам. Колко удобно звучи оноване знаехме“, което такива люде изричат, когато се заговори за империите от концентрационни лагери в болшевишкия СССР, империя, нацистка Германия, а още повече – в социалистическите САЩ? Еврейският социалист Ерих Фром даже озаглавил най-известната си книга „Бягство от свободата“.[124]

 

Повлиял не малко съвременни либералстващи философи и политолози,[125] той е сред създателите на „чудото“, познато като „социалистически хуманизъм“. То отрича както капитализма, така и социализма. Без да предлага сериозна алтернатива, а само мъглява фразеология. Такива – наспорил Интернационалът. Но понякога и те раждат нещо умно.

 

Навярно няма друг феномен, който да съдържа толкова разрушителни чувства, колкото моралното негодувание“. То позволява на завистта или омразата да действат под маскировката на добродетел.[126]

 

С тази уговорка подхождам към продължението на онова, което Кондолийза Райс се напъна да ни внуши. Дали успя, или роди мишка, вие преценете. Като обсъжда цитираната „нова основа за мир и напредък“, която – надявам се – успях да оборя, тя се мъчи да ни убеди:

 

Трите стълба на тази стратегия бяха американската военна мощ, подкрепата за стремежите на свободните хора, и убеждението, че свободните пазари, основаващи се на свободната търговия, ще увеличат просперитета на всички.

 

Този нов интернационален ред до голяма степен успя в постигането на своята цел. След пет десетилетия на постоянна ангажираност от страна на САЩ, Студената война приключи, а Съветският съюз се разпадна, увеличавайки броя на свободните хора и на по-отворените икономики, вадейки милиони от бедността и създавайки нови съюзници в защита на свободата.[127]

 

Няма как да не спра отново, тъй като „свободатав Кондолийзиното съчинение взе да ми идва в излишък. Практически целият ми живот премина в условия на пълна или частична несвобода. През това време не с четири, а със сто очи очаквахме „ангажираност от страна на САЩ“. Уви, така и не я дочакахме.

 

Пак ще припомня онова, което в края на земния си път, бидейки дългогодишен имигрант в Съединените щати и явно прозрял много неща, земеделският лидер Георги Михов ДимитровГемето написал:

 

Къде е моралът, къде е демократическата солидарност, къде е човешката и международната правда на великите демокрации и ООН? Защо мерят те с два аршина, когато предлагат помощта си към бившите колониални народи в Африка и Азия, а мълчат и пасуват пред поробените и окупираните от Съветския съюз народи на Източна Европа? Ние се радваме, като видим да се дава помощ на всеки потиснат народ. Но защо не се даде на унгарския народ [през 1956 г.]? На българския народ, който пръв започна съпротивата срещу съветската окупация…? Защо не се помогна на унгарския народ през 1956 година? Защо не му се помогна сега, през декември 1970 година? Защо не се помогна на чехословашкия народ през 1968 година? Защо?[128]

 

Едното е написано през юни 2015 година, а другото – през декември 1970 година. Нещо не се връзва, не мислите ли?

 

 

 

Почти всички западни коментатори на „Пражката пролет“ от 1968 г.

и еврокомунистите през 1970-а показаха еднаква склонност да вярват

на казаното им от водещите комунистически участници в събитията[129]

 

 

 

От архивите, до ден днешен държани под ключ на Лубянка, изнесени от Митрохин, узнаваме, че:

 

По-късно Дубчек описа осемте месеца след съветското нахлуване като организирано отстъпление, в което нито сантиметър от територията не беше предаден без планирана съпротива“. Обаче това беше отстъпление, което бе орисано да завърши с поражение. Положението на Дубчек и на останалите водещи реформатори беше постоянно подкопавано чрез комбинация от съветски натиск, от старата гвардия в ЧКП и от бившите съюзници, които решиха да сътрудничат на нашествениците, за да запазят своите собствени кариери.

 

Непосредственият претекст за махането на Дубчек беше Световното първенство по хокей на лед в Стокхолм през март 1969 година. „На 21 март“, по-късно си спомни той, – „цялата страна гледаше (по телевизията) как Чехословакия играеше със Съветите. Разбира се, това беше повече от хокей на лед. Бе преиграване на една загубена война…“

 

Националното празнуване след чехословашката победа накара КГБ да подготви, с помощ от своите лакеи в StB, антисъветска размирица след следващия мач между Чехословакия и СССР на 28 март. Малко преди мача екип от полицейски агенти, предрешени като общински работници, разтовариха купчина каменни павета пред помещението на съветските въздушни линии „Аерофлот“ на „Вацлавския площад“. Документи на пражката полиция показват, че цялата операция е била пряко ръководена и наблюдавана от съветски агент в чешкото Министерство на вътрешните работи.

 

Веднага, след като чехословашкият отбор победи съветския за втори път за една седмица, служители на StB в цивилни дрехи, смесили се с тържествуващата тълпа, започна да хвърля удобно разположените камъни срещу седалището на Аерофлот“. Обзавеждането на помещенията беше изхвърлено на тротоара и запалено.

 

Сега Москва разполагаше с изфабрикуваното доказателство, от което се нуждаеше, чеконтрареволюцията трябва да бъде обезглавена“. Дубчек е уверен, че не е имал никаква друга възможност, освен да подаде оставка.

 

„Иначе Съветите щяха да устроят друга провокация, която щеше да доведе до по-нататъшни обществени безредици и даже до проливане на кръв.“

 

На 17 април словашкият първи секретар Густав Хусак го наследи като първи секретар на Чехословашката компартия. Докато слушал предаването на новината за неговата замяна, Дубчек се сринал и заплакал.[130]

 

Ще спра. Вече израснаха поне пет поколения, които нямат ни най-малка представа за тези събития. Тук най-малко две генерации не само не знаят какво е станало в Чехословакия през 1967-1970 година. Не са и чували за станалото у нас през 1989 година и въобще не се интересуват. Което ни изправя пред риска да повторим цялата суматоха от измами и фалшификации.

 

Защо родителите забравиха как през октомври 1989 година в София беше организиран някакъв международен екологичен форум. Необичайна проява, на която от нищото изплуваха силуетите на бъдещите главни опозиционни фигури – от председателя (президент) Желю Желев, през плиткоумните мошеници Михаил Неделчев, Александър Каракачанов, назначен за столичен кмет, до хитрия председател Сашко – товарищ Йорданов Александров – сетне застанал най-отгоре на трибуната на Народното събрание.[131]

 

Бях без работа и в края на септември 1989 година се отскочих да се видя с колеги във вестник „Софийски вести“. Един от тях – жив и здрав – сподели с мен, как главният редактор Евгений Станчев, комунист и агент на Държавна сигурност с псевдоним „Кирил“, син на активни борци, а сетне оглавявал седмичника „Погледи уж социалистическия всекидневник „Дума“, събрал служителите на редакцията. И ги предупредил да не посещават заседанията на форума. С изключение на изпратените с конкретни задачи. Понеже там щяло да бъка от милиция и офицери от Държавна сигурност.

 

По същия начин днес, в навечерието насакралнатадата 10 ноември 1989 година никой не се сеща за инцидента в градинката срещу столичния Военен клуб, сега носеща името на бившия ресторантКристал“, превърнат в апартамент на милия“ банкер Цветан Василев, криещ се – кой знае от кого – в Белград.

 

Още по-лошо, с изключение на моя скромност, никой не споменава за 14 декември 1989 година, когато подставените лица на БКП и Държавна сигурност Желю Желев, Ивайло Трифонов, Петко Симеонов, Костадин Тренчев и т.н., измамиха насъбралото се огромно множество и спасиха комунистическата върхушка. Нито за студентската стачка, организирана от Андрей Луканов и подопечния му Емил Кошлуков, довела до поисканата от американците и руснаците оставка на Петър Младенов. Не че последният беше цвете…

 

Кой помни свалянето на второто Луканово правителство с национална стачка, организирана по идентичен начин и от същите сили, които през април 1969 година замеряли бюрото на „Аерофлотв Прага? Този акт, оглавяван от Костадин Тренчев и подкрепен от цялото ръководство на СДС Съюза на Държавна сигурност, спасиха от публично разчекване съветския гражданин и трето поколение комунист Андрей Карловичдоверено лице на САЩ и главенантикомунистна Вашингтон у нас. Тогава имаше енергия и желание.

 

Ето как събитията сякаш избухват, а сетне, твърде скоро, привършват с мъркане. Не го ли разбираме и помним, все някога пак ще настъпим мотиката като „бледоликия братв стария виц за индианци. Транспонирането на миналото върху настоящето е полезно за онези, които притежават капацитета да осмислят процесите и явленията, породили събитията. Но и да вникнат в значението на личностите, които са ги предизвикали. Да проникнат дълбоко в техните замисли, за да разберат истинските причини за всичко. А не да се доверяват на лъжливите медии и на измамната официална историография, плъзгаща се по повърхността.

 

Пражката пролет се оказа пореден етап в проекта на тайното световно правителство за установяване на нов световен ред. В Русия го наричат „Плана Андропов“. Надценяват самата фигура на председателя на КГБ и генерален секретар на ЦК на КПСС. Едва завършил гимназия, Юрий Владимирович се самообразовал. Дипломата му от Висшата партийна школа при ЦК на КПСС е без значение извън секретните ангажименти, скрити зад нея. Но за тези неща – след малко и в продължението.

 

През есента на 1968 чак до 1971 година в Чехословакия ОперациитеПрогресне били прекратени. Командвал ги офицерът от Първо главно управление на КГБ, ОтделС“, Дмитрий Крилович Ветров. На място, на терен – в Прага. В тях взели участие правещите се на съчувстващи на Пражката пролет щатни нелегалиот КГБ. Например споменатата „Алла“, всъщност Галина Виноградова. Тя получила задача да вербува, или поне да привлече един от треньорите на чехословашкия хокеен отбор, евреина Ладислав Лебович, който получил псевдоним „Кан“ – “Khan”. Центърът гледал на него с голямо подозрение.

 

Друг нелегал – Юри Линов – „Кравченко“, преструващ се на австрийски симпатизант на чехословашкия опит за промени, успял да влезе под кожата на международния гросмайстор, също евреина Лудек Пахман, спортен коментатор. Шахматистът организирал нелегалните радиопредавания за последиците от съветската инвазия. Скоро го арестували осъдили на затвор…

 

Дубчек си добрувал. Вацлав Хавел липсвал на обществената сцена. Гледал си кариерата и задграничните пътувания

 

Единственият истински дисидент сред всички тяхдругояче мислещ в компартиятабеше новият генсек Густав Хусак. През 1952 година, по време на сталинизма, го обявили за троцкист ибуржоазен националист“. Запомнете това, защото ще го срещате. За глобалиститекомунистическите интернационалисти – смисленият, хуманният патриотизъм е най-страшният враг.

 

Както се досещате, обвиненията срещу ядрения комунист Хусак били измислени. През пролетта на 1969 година офицер за връзка в резидентурата на КГБ в Прага докладвал:

 

Деветте години в затвора са оставили своя отпечатък върху психологията на Хусак. Поради това той демонстрира неоправдано снизхождение спрямо явните врагове на линията на Чехословашката комунистическа партия.“

 

Службата за свръзка на КГБ се оплакала на Центъра, че не съществуваистинско вътрешно единениев ръководството на ЧКП, което е разделено междуинтернационалисти“, каквито са Биляк и Индра, подкрепили съветската интервенция през август 1968 година, иреалисти“, водени от Щроугал, който се противопоставил на намесата, но я приел като факт от живота. Двете страни се ангажирали в борби за властта, устремени към важните постове и искащи да уредят своите поддръжници в партийния апарат.

 

През следващата година и реалистите, и интернационалистите постигнаха известен успех. През януари 1970 година Щроугал смени Черник като министър-председател. Обаче едновременно с това Биляк беше поставен да отговаря за операция за прочистване на ЧКП от всички реформисти по време на връчването на новите партийни членски книжки. Друг хардлайнер – Милош Якеш, председател на Контролно-ревизионната комисия на ЦК на ЧКП, стана негова дясна ръка. И редовно донасяше в отдела за връзка на резидентурата на КГБ за напредъка на чистката. Седемнадесет години по-късно Якеш щеше да наследи Хусак като генерален секретар на ЧКП.

 

Оценката на Центъра за работата на службата за връзка и на резидентурата на КГБ в Прага през 1970 година обобщава:

 

Блокът на ревизионистките и антисоциалистическите сили в Чехословашката социалистическа република претърпя политическо поражение; легалните идеологически центрове на дясното крило бяха елиминирани; главните идеолози на чехословашкото възраждане бяха премахнати от политическата арена и изключени от партията; и бяха предприети мерки за прочистване на държавния апарат от най-активните носители на дясноцентристката заплаха. Обаче не би било правилно да предполагаме, че със смяната на партийните членски книжки Чехословашката комунистическа партия е прочистила напълно своите редове от враждебни и чужди елементи.“[132]

 

Умишлено запазих цитата от оценката на КГБ в оригиналния му вид. Тези дълги изречения, надминаващи дори Александър Дюма-баща, бяха типични за стила на комунистическата номенклатура и за езика на партийните влъхви. Днес, сравнявайки го с подхода на западната бюрокрация, откривам ако не пълно препокриване, поне голяма доза съвпадение и сходство. А всичко, което се опитвам да направя, е да ви покажа, че това е комунизъм. И той има много лица.

 

 

 

Бъдещите „Пражки пролети“ със сигурност биха довели

до изборна победа на една или повече

западноевропейски комунистически партии[133]

 

 

 

Ето как безславно завърши онова, което тогава нарекоха Пражка пролет. През онези месеци нямахме ни най-малка представа, че ще минат четири десетилетия и ще станем свидетели на нов вид пролети“ – например на Арабска. Между тях наместиханежните“, „кадифените“ и „цветнитереволюции. Но всички тези явления, привидни сблъсъци и псевдоантагонизми, бяха част от един общ процес на промяна на световния ред.

 

Кои бяха и са силите, реализиращи този грандиозен проект?

 

Нека пак припомня Бунич. Малко е дълго, но е красноречиво.

 

Той разказва за станалото в СССР и Русия, но то се отнася за всички уж бивши социалистически страни, подчинени на Кремъл. Авторът описва накратко, но достатъчно експресивно и ясно, събитията преди и след опита за преврат в Русия, започнал на 19 август 1991 година и приключил след две денонощия и нещо, на 21 август. Нарекоха го Августовски пуч. Една от Хитлеровите кръчмарски идеологически акции носи названието Бирен пуч. Организаторите и на двете завършиха в затвора, но… за кратко.

 

Писателят се спира по-подробно на разграбването на националното богатство, заключено не само в касите на Комунистическата партия на СССР, но и в различните държавни стопански обединения в производствените отрасли, в банките и във външнотърговските дружества. Всичко – с участието на американци, западноевропейци и дори на Саддам Хюсеин! Да бяхме прочели книгата по-навреме…

 

Вашингтон открито даде да се разбере, че освен чрез средствата на икономическия и финансовия натиск, той може да поддържа долара и чрез по-разбираеми за съветското мислене средства. Големият план за световно икономическо господство навлизаше в заключителната си фаза, демонстрираше своите стоманени мускули. Катастрофата с плана за въвличане на Съединените щати в продължителна война докара антигорбачовската опозиция до състояние на шок. И преди тя да се опомни, президент на РСФСР стана Борис Елцин, осигурил избора си срещу обещанието да департизира всички държавни структури в Русия и изпълнил това обещание с издадения от него Указ за департизацията. В същото време Горбачов основа Всеармейския партиен комитет и заповяда на Кручѝна[134] да прехвърли на сметката на новото чудовище 600 милиона рубли. Само бъдещите историци истински ще могат да оценят прозорливостта и хладнокръвието на този гениален политик, изникнал в СССР като бяла гъба сред мухоморки.

 

Кручѝна обаче вече не можеше да се справи с натрупалата се огромна по обем работа, която все още му предстоеше да свърши. Извикаха на помощ неговия предшественикосемдесетгодишния Георгий Павлов (да не го бъркаме с премиер-министъра Валентин Павлов). Той имаше грамаден опит и завидна, въпреки възрастта му, трудоспособност, и двамата успяха по-оперативно да изринат камарата от проблеми.

 

Строго секретно. 28.06.1991. Директивно.

 

Деловодство на ЦК на КПССОт комисията по експертна оценка на обектите, притежавани от КПСС и намиращи се в разположение на деловодството на ЦК на КПСС, бе направен анализ на документите за собственост на 49 крупни административни, лечебно-оздравителни и производствено-стопански комплекса на УправлениеДеловодство“ (тук са включени санаториуми, извънградски имоти, хотели, административни сгради за апарата на ЦК на КПСС, транспортната част, предприятия за битово обслужване, складови съоръжения) на обща стойност 778 милиона 749 хиляди и 500 рубли. А също и на обектите на издателствата на ЦК на КПССПравда“, „Панорама“, „Политиздат“ и на печатница Червен пролетарий“ (със сградите, съоръженията, машините, обзавеждането и другите основни фондове) на обща стойност 393 милиона 400 хиляди рубли, и обектите на централните партийни учреждения, сградите, съоръженията и другите основни фондове в Академията за обществени науки, Института за съвременни обществени проблеми, Института по история и теория на социализма, Централния музей на В. И. Ленин с държавния исторически резерватГорки Ленинскиена обща стойност 124 милиона и 691 хиляди рубли. Всичко на експертна оценка бяха подложени 60 комплекса с обща балансова стойност 1 милиард 296 милиона и 841 хиляди рубли.

 

На някои от обектите обаче не успяхме да оформим докрай документите за собственост. Не се намериха решенията за придаването на земеделските участъци към почивната станцияНагорноеи вилното селище Сходня“, не са издавани държавни актове за право на ползване на земята край почивния дом Озера“, пансионатаЧинара“ и вилната зонаМисхор“. От УправлениеДеловодствона ЦК на КПСС се вземат допълнителни мерки за оформянето на липсващите документи, обаче местните съвети на народните депутати, в чиято компетенция влиза решението на тези въпроси, не винаги заемат конструктивни позиции.

 

… С цел да се създадат допълнителни гаранции срещу възможните претенции към обектите на партийната собственост, а и поради съкращаване на средствата от партийния бюджет за тяхното поддържане, смятаме за целесъобразно да се осъществят следните мероприятия. На обектите на деловодството на ЦК на КПСС (включително на предприятията, санаториумите, извънградските стопанства и др.), за които разполагаме с всички необходими документи, потвърждаващи правото на собственост на КПСС, да се извършва стопанска дейност в съответствие със Закона за СССРза предприятията в СССР“.

 

… На базата на някои стопанства да се организират дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества. Да се създадат съвместни предприятия, като се привлекат съветски и чуждестранни юридически лица. Отделните обекти с административно, производствено-стопанско и лечебно-оздравително предназначение, които нямат нужните документи, изцяло потвърждаващи тяхната принадлежност към собствеността на КПСС, да се дадат за продължителен срок под аренда на надеждни съветски и чуждестранни партньори

 

Управляващ деловодството на ЦК на КПСС Н. Е. Кручѝна“.

 

Освен за недвижимото имущество, необходимо бе да се помисли и за пазарите на КПСС, вложени в цялата мрежа от създадените посредством подставени лица и фирми банки. КПСС естествено гледаше на тези пари на държавата изобщо като на своя собственост и такова беше поведението й. И Кручѝна привлече към по-тясно взаимодействие Министерството на финансите, начело с новия министър Орлов. С помощта на министерството КПСС фактически успя да стане собственик на голямата „Автобанка“, превеждайки на нейната сметка 1 милиард рубли. Председател на управата на банката стана Н. Раевскасъпруга на първия заместник-министър на финансите В. Раевски. ВАвтобанка“-та, защитена от тази двойна опека, буквално заваляха свръхпечалби.

 

Началникът на Главното бюджетно управление на Министерството на финансите В. Барчук (сега първи заместник-министър на икономиката и финансите на Русия) направи на партийната „Автобанканевероятен за всяка друга държава подарък: той я дари с правото да поема дълговете на държавните предприятия, което е мечта на всеки банкер. (Сега същият този В. Барчук е съпредседател на следствената комисия, опитваща се да разбере как е могло да се случи подобно нещо?).

 

Но „Автобанка“ беше капка в морето. Кручѝна внимателно прегледа секретния списък на принадлежащите или зависимите от КПСС банки, където трескаво се укриваха партийните пари

 

Главата ти бучи от милиарди и милиони. Но това не е всичко.

 

Както вече се спомена, КПСС на стари години се сдоби с незаконородено детеРуската компартия. А знае се, че за отглеждането на детето разходите са големи. Особено, ако се е родило толкова гладно и жадно.

 

Управляващият деловодството на РКП Игор Головков, след като бързо усвои методиката на своята хитра родителка, още през февруари 1991 година представи секретен доклад на тема: „За предложенията по основните направления в производствено-стопанската дейност на ЦК на Компартията на РСФСР“. Като се позоваваше на законаЗа банките в РСФСР“, забраняващ на обществените организации да учредяват банки, Головков поучаваше колегите си: „… трябва да се намерят учредители. Такива могат да бъдат предприятията и учрежденията на компартията на РСФСР“. И тръгна, та потръгна:

 

„… В последно време партийните комитети по места започнаха да сключват повече стопански договори, попълващи приходната част на бюджета ни: под аренда – сградите, транспорта, другото партийно имущество. От съучрежденските и учрежденските партийни комитети са зарегистрирани цял низ организации на собствена стопанска сметкаВ Приморския район на Ленинград е създаден стопански социологически център, намиращ се в сградата на райкома. Центърът извършва социологически изследвания в интерес на населението от района, като част от спечеленото за своята дейност отчислява на РКП и РК на КПССРазполагаме също с голямо количество предложения, включително и от чуждестранни фирми, за разгръщането на съвместни производства на IBM, спринцовки за еднократна употреба, телепродукции, строителни материали и други изделия. Има предложения и за развитието на външнотърговската дейност, туризма, строителството на хотели и т. н… Смятаме, че за решаването на всички възникнали организационно-технически и икономически въпроси е необходимо да се създаде бюро на стопанска сметка към УправлениеДеловодствона ЦК … което би могло да функционира като централна търговска борса…“

 

Младата и разцъфтяваща РКП бързо започна да се плоди, като за начало ощастливи обществеността с Либералнодемократическата партия на Жириновски. Раждането й бе добре подготвено:

 

УправлениеДеловодствона ЦК на КП на РСФСР, като се позовава на правилата за производствена и финансово-стопанска дейност, в лицето на своя управляващ др. Головков, от една страна, и фирмаЗавидия“ в лицето на президента й др. Завидия, Андрей Фьодорович, наричана по-нататък само „Фирмата“, от друга страна, сключиха договор, по силата на който „Управлението предоставя наФирмата“ временно свободни средства (безлихвен кредит)[135] в размер от 3 (три) милиона рубли“.

 

 

 

Планът „Андропов“ в СССР и продължението му

във вид на „гласност“, „престрояване“

и многопартийни системи по Горбачовски модел[136]

 

 

 

Още не беше изсъхнало мастилото и на света се появи партията на Жириновски,[137] който веднага се кандидатира за президент на Русия, а за вицепрезидент си избра Андрей Фьодорович Завидия от споменатата в договора „Фирма“.

 

Така беше създадена и Руската Национално-патриотична работническа партия: „УправлениеДеловодствона ЦК на КП на РСФСР… в лицето на нейния управляващ Головков И. М. и Държавният експериментален научно-технически производствен центърКиртел“, действащ на основание на устава в лицето на генералния директор Ванкович А. Ю… сключиха този договор за следното:

 

Управлението предоставя временно на центъра свободни средства в размер на три милиона рубли за цели, изложени в протокола… Този договор е действителен само при условие, че се спазва тайният протокол-съглашение № 2“.

 

Създавайки националистически и профашистки групировки, Руската компартия си оставаше партия на комунистическата номенклатура, т.е. повече от всичко я интересуваше личното благосъстояние на нейното ръководство. По това време страната вече се задушаваше от купонната система – за всички видове продукти бяха въведени купони, както през военните години. РКП се снабдяваше с продоволствие от спецразпределителите на старата си майка КПСС, но същевременно енергично създаваше и собствена мрежа, като по този начин разширяваше границите на Номенклатурия

 

Наблюдавайки с удоволствие как бързо възмъжава детенцето й, КПСС не забравяше и своите заварени децакомпартиите в Източна Европа. Лишени от властта и имуществото си, те се бяха скрили зад новите социалистически и социалдемократически емблеми, спасявайки се в бизнеса. И нямаха нищо против да получат от КПСС долари, за да ги вложат взаимноизгодно в своите тайно създадени на Запад съвместни предприятия. За да сподели опит, във Варшава бе командирован заместникът на Кручѝна А. Поспевалов, който, след завръщането си, написа в отчета си:

 

Наред с позволеното от законите, които в някои страни разрешават на политическите организации да имат собствени предприятия, приоритетно значение се отдава на създаването на структури, които формално не са свързани с партията. За тези цели тук широко се практикува учредяването с партийни средства на частни фирми и се привлича чуждестранен капитал, като се прибягва предимно към такива форми на организация, които значително стесняват възможностите за отчуждаване на собствеността по политически съображения: акционерни дружества, фондове, дружества с ограничена отговорност.“

 

Компартиите в Източна Европа не бяха по-глупави от московските си патрони, но по традиция имаха здрави връзки с различни дребни фирми от съседните капиталистически страни. И ползата от тях можеше да бъде голяма.

 

Николай Кручѝна бързо състави поредния документ „За сътрудничеството на КПСС с левите партии от страните на Централна и Източна Европа по въпросите на производствено-стопанската дейност.“

 

Незабавно последва и решението на Секретариата на ЦК на КПСС:

 

„… Да се разреши на управление Деловодствопри ЦК на КПСС планирано да участва в създаването на съвместни с левите партии на страните от Централна и Източна Европа стопански структури зад граница, като се има предвид, че учредители от съветска страна ще бъдат подведомствените на деловодството на ЦК на КПСС предприятия, явяващи се в качеството си на юридически лица… Да се даде положителен отговор на ръководството на СДРП за създаването в Полша на съвместна съветско-полска фирма, специализирана в търговско-посредническите операции, включително и в крайграничната търговия, в развитието на чуждестранния туризъм, в даването на консултации, в оказването на маркетингови и други услуги… Да се осигури финансовото участие на деловодството на ЦК на КПСС в стопанската дейност в чужбина, както и в създаването на съвместни предприятия, за сметка на припечелените рубли от реализацията на стоките и услугите чрез фирмите на братските партии.

 

… За 1991 година по реда на оказването на помощ да се отпуснат на социалдемокрацията в Полша[138] 30 карти за санаториум и за почивната станция на УправлениеДеловодствона ЦК на КПСС, като й се предостави правото да ги продава сред своите членове или чрез представителни западни туристически компании…“

 

Туристическият бизнес, както е известно, е най-печелившият в света, и КПСС, в чието владение са многобройни първокласни хотели, мотели, почивни домове, къмпинги и санаториуми в най-добрите курортни зони на страната, трескаво ги преотстъпва на фалшивите акционерни дружества по балансовата им цена, която беше около 10 пъти по-ниска от реалната. Този процес започна с флагмана на партийната хотелска индустрия – величествения хотел на ЦК на КПСС Октомврийски“.

 

За целта на 17 април 1991 година Управление Деловодствона ЦК на КПСС и американската фирмаКенгуру“ (всъщност фиктивна организация, създадена от компартията на САЩ) учредиха съвместното предприятиеАрбат“. От името на ЦК на КПСС учредител бе именно хотелският комплекс „Октомврийски“, който нямаше статута на юридическо лице. Отговорен за провеждането на операцията бе заместникът на Кручѝна В. Лешчински. При това хотелският комплекс бе оценен по балансовата му стойност на 3 милиона 450 хиляди и 419 рубли. По тази цена бе преотстъпен на съвместното предприятиеАрбат“, макар реалната му стойност (полезната площ на комплекса е 5700 кв. м.) да се определяше на 25 милиона долара.

 

На по-ниско равнище неукротимият управляващ деловодството на Ленинградския обком на КПСС Аркадий Крутихин (същият, който е и белгийски бизнесмен), след като получи директивните документи от Кручѝна, веднага успя да регистрира в Ленинград частната компания с ограничена отговорност Рейсмередж Лимитед“. В нея влизаха фирмите „Росбри Интернешънъл“ и „Атчерли Интернешънъл“. След десет дни за трети акционер на новото дружество бе одобрено УправлениеДеловодствона ОК на КПСС, което предложи като първа вноска от своя дял един от хотелите си – елегантния „Меркурийна улица „Таврическая“. След три месеца – през юни 1991 годинаЛенинградският обком реши да вложи в „Рейсмередж Лимитед“ втория си хотел – „Смолнински“, а така също гаража и резиденцията на обкома на Каменния остров. Общата балансова стойност на сградите, съоръженията, обзавеждането и инвентара възлизаше на 13,5 милиона рубли. Но истинската им цена бе 10 пъти по-висока. При това – в долари.

 

Нещата в центъра вървяха още по-делово. Международният отдел на ЦК на КПСС даде указание на премиер-министъра Павлов и министъра на външните работи Бесмертни при предстоящите преговори с министъра на външните работи на Ангола Ван Дунем да положат усилия за укрепването на съветското влияние в този район. Същността на секретната инструкция се свеждаше до следното: откакто в Ангола и Мозамбик на власт са комунистите, двете страни непрекъснато воюват със съседите си и с вътрешната опозиция и вече дължат на СССР за доставки на оръжие съответно 9 и 3,7 милиарда долара. А нямат никаква възможност някога да ги изплатят. Обаче и в едната, и в другата страна още през колониалните времена португалците са построили разкошни хотели с изглед към Атлантическия и Индийския океан. Представителите на правителството получиха указания да поискат посочените хотели за сметка на непогасения дълг и да ги прехвърлят във владение на партията

 

Международният отдел и Управление Деловодство на ЦК на КПСС бяха най-могъщите престъпни организации в историята. Те се занимаваха с всичко: от многомилиардни сделки до тривиални убийства. Те фалшифицираха банкноти, паспорти, печати, чекови книжки, сертификати, дирижираха терористичните и престъпните групировки в чужбина, разпалваха войни и етнически конфликти, поддържаха връзки с всички мафиотски организации по света. На историците, ако някога ги допуснат до секретните архиви на тези комунистически структури, ще им трябват не по-малко от 500 години, за да запознаят подробно изумения свят с това, което се вършеше на Стария площад.

 

За осъществяването на дръзките си планове МО и УД на ЦК на КПСС не винаги се опираха на КГБ и ГРУ. Имаше неща, които и те не биваше да знаят. В разпореждане на УправлениеДеловодство“ бе придадена специална оперативна група, която нямаше кодово наименование и затова тук условно ще я наричамеспецподразделениеЗет““. Групата имаше много по-големи права и пълномощия, отколкото КГБ. Създадена е навремето от Ленин за борба с ЧК и партийния апарат. А Сталин я утвърди и укрепи, превръщайки я в инструмент на личната си власт. Именно тази спецгрупа можеше да нахълта в кабинета на всеки номенклатурчик и, стискайки с клещи носа му, да го принуди чистосърдечно да разкаже за своите престъпления. Даже министрите на сигурността не знаеха дали в някой момент няма да ги извлекат с белезници и да ги разстрелят. Както показа историята – прави са били. Сега спецподразделениеЗет“ се занимаваше със сравнително мирна работа: изнасяше в чужбина златния запас на странната дейност, която никак не може да се повери на бърборковците от КГБ

 

Но и КГБ не седеше със скръстени ръце, въпреки крайно негативното отношение на Крючков към всичко, което ставаше наоколо. Той добре помнеше как неговият покоен шеф и благодетел Андропов, обзет от творчески мъки, се чудеше откъде да измъдри някакъв нов убийствен етикет, с който да подмени вече остарялото и компрометирано понятиевраг на народа“. Но такъв, който може да се лепне на всеки – от чистачката до маршала. И го измисли: „агент на западното влияние“. Но понеже му се стори длъжко, като помисли още малко реши думата „западнотода отпадне. И остана просто „агент на влиянието“ или АВ.

 

Тази абревиатура намери приложение върху контролните картони и досиетата. Излезе гениално. Агент на влиянието. Жени на агенти на влиянието (ЖАВ), членове на семейства на агенти на влиянието (ЧСАВ), деца на агенти на влиянието (ДАВ), спомагащи агентите на влиянието (САВ). (Припомнете си Ленин: улесняващите и способните да улесняват – и едните, и другите да се разстрелват.) Равнявайте се по Ленин, няма да сгрешите

 

На самата Лубянка се бяха навъдили повечеагенти на влияниетоотколкото ги има на Нюйоркската борса. Да не споменаваме пак, че цялото висше и средно ръководство на КГБ отдавна гледаше на съветските рубли с омерзение и получаваше заплатата си във валута. Впрочем цели отдели на това ведомство излизаха, не – направо нахълтваха на пазара за валута и отстраняваха конкурентите си, без много-много да се грижат поне да придадат на действията си някаква привидна законност. Всеки човек или група лица, дръзнали да създадат кооперация, малко или, Боже опази, съвместно предприятие, не ги чака добро, ако не са се приютили под крилото на партията. Те стават обект на преследванеарестуват ги, регистрираното от тях се закрива, разорява, имуществото се конфискува и експроприира. Но има и друг вариантсобствениците се подлагат на непрекъснат рекет и ги ограбват с оня непомръкващ революционен плам, с който това се вършеше и през 1918 година.

 

Дори намерението на заместник-премиера на Русия Филшин да извърши законен трансферна 140 милиарда руски рубли срещу стоки за населението, бе осуетено от КГБ с шумен скандал. За сключването на сделката бе подхвърлен англичанинът Колин Гибинс, добре известен в собствената си страна като съветски шпионин. Навремето той бе арестуван четири пъти поред за опита му да предаде на СССР най-новата военна технология. И макар че още в началото се изясни кой е Гибинс, не можаха да потулят скандала. Филшин – заместникът на премиер-министъра на Русия бе принуден да подаде оставката си. Сделката не се осъществи. А когато същото се опита да направи частният предприемач Артьом Аталянц, без никакви обяснения го хвърлиха зад решетките. (От 1986 до 1991 година в затвора се озоваха 172 хиляди предприемачи, представляващи в една или друга степен – заплаха за КПСС, тъй като са нейни конкуренти. Голяма част от тях все още не са пуснати на свобода).

 

 

 

Експроприаторите експроприираха експроприираното:

за комунистическия капитализъм в постсъветското пространство

 

 

 

В КГБ вече бе създадено цяло ново управление позащита на икономиката“. Един от отделите му „Нови икономически структури“ оглави генерал Александър Стерлигов. Като работеше по старата методика на ГПУ от времето на съсипването на НЕП-а, отделът буквално вадеше душата на всеки предприемач, направил опит да постигне нещо извън партийните структури.[139]  

 

Ето как ни ограбиха и захвърлиха в калта. Само не ми казвайте, че тук не беше, или не е така и сега. Покажете ми един бизнесмен“, който да не произлиза от въпросните среди, да не е тяхно протеже. Един единствен ми представете.

 

По обясними причини пропускам твърде важни епизоди, за да се спра на финала на трагичното повествование. И така…

 

Четири дни след паметните събития от 19 август дейността на КПСС и на РКП бе официално забранена, партийното имуществонационализирано, а банковите сметки блокирани. 14 души се озоваха в затвора. Беше крайно време. Защото почти цялата номенклатура вече бе успяла да се прелее в новите структури на властта и с това потвърди своята непотопяемост и вечност.

 

Николай Кручѝна се хвърли от балкона на апартамента си, който се намираше на петия етаж в номенклатурния блок наПлотниковски переулок“.

 

След него същото се случи и с предшественика му Георгий Павлов.

 

После от 12 етаж на апартамента си скочи отговорният работник в Международния отдел на ЦК Дмитрий Лисоволик.

 

Във всяка работа, и особено в края на работата, е нужно да се съблюдава ред, утвърден още на III конгрес на РСДРП [проведен от 12 (25) до 27 април (10 май) 1905 г. в Лондон].

 

На другия край на света зад борда на разкошната си яхта падна мъртъв (или още жив) Робърт Максуел. Дори за него тази игра се оказа твърде опасна. Чак подир три дни тялото му бе намерено в морето и тържествено, в присъствието на членове на правителството и с военен караул, милиардерът бе погребан в Йерусалим.[140] Ако знаеш по-малко по-дълго ще живееш.

 

Освободила се от старата си комунистическа кожа, номенклатурата почувства прилив на нови творчески сили, изчистени от марксистко-ленинските заклинания.

 

Държавната банка побърза да обяви нов курс на рублата спрямо долара и го доведе до 100 рубли за долар.

 

Натрупаните от номенклатурата долари, обезценили докрай националната валута, се нахвърлиха върху загиващата страна. От всички краища на света към тях се присъединиха валутни подкрепления. На безценица се купуваха остатъците от националното богатство на пропадналата страна. Извършваше се, а и досега продължава, ловка номенклатурна приватизация, в хода на която жителите наогледалното царствоприватизираха всичко, което незаконно бяха владели цели 73 години.

 

Сега няма никакви способи, освен, разбира се, ленинските, по които да се изземе това богатство от тях. Неприкосновеността на частната собственост – това е основата на пазарната икономика. И така е било замислено. Умело използвайки своя натрупан почти от век опит, номенклатурата отново блокира продоволствените складове, а самите стоки отправя към валутните борси, които всъщност владее тя. Повече от 800 борси (в САЩ те са само седем) в някакъв мистичен хоровод си продават и препродават една на друга стоките, като затягат цените и доубиват националната икономика. Почти половината от вътрешната търговия се извършва с долари. Доларът, заел сега мястото на комунистическата мечта, се превърна също в мечта за многомилионното бедняшко население на окупираната от него страна. Огромната ядрена свръхдържаваСъюзът на Съветските Социалистически републики се бе сгромолясала с трясък под натиска на долара и престана да съществува. Най-голямата армия в света, хилядите стратегически ядрени ракети, десетките хиляди суперсъвременни танкове и бойни самолети, гигантските самолетоносачи и чудовищните подводни ракетоносци се оказаха в невъзможност да предотвратят катастрофата и сега безполезно ръждясват. Без да дадат нито един изстрел, без да загубят нито един войник, Съединените щати демонстрираха принципно нови методи за поразяване, блестящо спечелиха третата световна война, разгромиха, разчлениха и заличиха от географската карта на света своя главен противник, като го оставиха да лежи ничком в мръсотията и хаоса, да проси от вчерашния си смъртен враг помощ и милосърдие. Както и беше замислено.

 

Съединените щати играеха своята игра, номенклатуратасвоята. Победиха и едните, и другите. Загуби Русия. За пореден път.

 

През лятото на 1991 година излезе в нелегалност гигантската, добре отработена машина на здраво корумпираната със сегашната власт, „невидимата“ партийна страна Номенклатурия и нейната икономика. Вчерашният политически и идеологически диктат се смени с икономическия и срещу народа веднага се развихри икономически терор в духа на добрите стари времена

 

Комунистите дойдоха в нашата страна през 1917 година като завоеватели и повече от седемдесет години се държаха като окупатори. Когато осъзнаха, че тяхното време си е отишло, те се разбягаха като панаирджийски крадци, за пореден път до шушка ограбили народа и накрая унищожили държавата

 

Ние поразчоплихме само повърхността, без да копаем надълбоко. Но дори и това, което лежи на повърхността, никой няма намерение да го отнеме от бившата КПСС.

 

По време на еуфорията след пуча, когато се разкри, че в държавния трезор са останали само 240 тона злато, някакви дръзки момчета от парламентарната комисия запрашиха на Запад да издирят златото на партията. Там ги посрещнаха студено. Носите ли решение на съда, от което да става ясно, че КПСС е престъпна организация и си е спечелила златото по престъпен начин? Нямате? Тогава довиждане. Ние справки не даваме. Свиквайте с демокрацията, момчета. Сега не ви е 1918 година! Докато те ровичкаха из Европа, от СССР натамизлетяха“ още 6 тона злато. Ето, на!

 

 На сбогуване да видим каква е по-нататъшната съдба на някои от героите на нашата детективска история.

 

Николай Кручѝна загина. (От август до октомври 1991 година на територията на СССР се извършиха 1746 тайнствени самоубийства на номенклатурни кадри. Почти толкова на брой са създадените от КПСС съвместни предприятия. Но за всички няма възможност да се разкаже.

 

Помощникът на КручѝнаВ. Лешчински стана член на съвета на акционерното дружествоАрбат“, което приватизира хотел „Октомврийски“.

 

Героят от небивалия в историята „трансфер“, бившият министър на финансите Орлов, стана член на управата на Общоруската борсова банка и издава депозитни сертификати на предявителя. Така може да се превозва валута във всяка страна по света, без да се предявяват документи, удостоверяващи личността, и декларации за източника на доходите. Тоест, създава се възможност за неконтролирано внасяне и изнасяне на злато. Не беше ли винаги мечтала точно за това номенклатурата още от времето на Йосиф Висарионович? Но няма такава мечта, която болшевиките да не могат да превърнат в реалност!

 

За разлика от своя московски шеф, бившият управляващ деловодството на Ленинградския обком на КПСС Аркадий Крутихин е жив и здрав. Макар че за пореден път го изхвърлиха от управата на собствената му банкаРусия“. Това стана в момент, в който банката бе изпаднала в шок, поради запечатването й по нареждане на съда. И в това си състояние забрави, че Крутихин е неин председател на съвета не като шеф на деловодството на обкома, а като вицепрезидент на фирмата „Дайнемик Трансфер“. Но шокът премина и справедливостта възтържествува.

 

Ако банкаРусияизпадна в шоково състояние, самият Крутихин запази пълно хладнокръвие. В деня на пуча, когато началникът му Гидаспов събра бюрото на обкома и заповяда да се вдигне на крак многохилядната армия на комунистите в помощ на превратаджиите, Крутихин действаше по свое усмотрение. И в същия този ден преотстъпи оздравителния комплексЧайкаи базата за отдих в Солнечное на създадената от него селскостопанска задруга Вартемяки“ (с ограничена отговорност). Балансовата им стойност беше 22 милиона рубли. А сега Крутихин се занимава с тяхната приватизация.

 

Същото прави и Юрий Прокофиевич в Москва. А там следователите, затаили дъх, отвориха сейфа на Валентин Фалин в международния отдел на ЦК на КПСС. Но освен изпита до половината бутилка коняк, не намериха нищо друго.

 

Другарят Дзасохов пък каза, че никога не е имал собствен сейф. И се кандидатира за консултант в някакъв мощен транснационален картел.

 

А Горбачов основа Фондация Горбачов“, където прибра своя приятел академик Яковлев. Казват, че той пишел нова книга. Последната, издадена през 1986 година, носеше заглавието Залезът на капитализма“. Самият Горбачов непрекъснато пътува (частни визити) по света, събира дарения за фонда, но и почетни звания за себе си. Не завиждайте – заслужил ги е. Да унищожиш комунистическата система и при това не само да оцелееш, но и да останеш на свобода, повярвайте, никак не е проста работа.

 

А златото на партията остана в сигурни ръце.

 

И не го търсете, защото дори и да го намерите, няма да ви бъде от полза. Защо ли? Ами защото световната революция, за която бяха мечтали Илич и Парвус, вече е факт. Доларът окупира целия свят. Срещу него са безсилни всички средства за борба с окупатора, които са ни известни. Не можем да го смачкаме с танкове или да го тероризираме с партизански отряди. Него може да го победи само по-силна валута – такава, която да го смаже, както стана с нашата рубла. Но как да се създаде тази валута, след като всичкото злато на партията е препратено в Съединените щати? Трябва да се работи, но това у нас никой не го умее, а и не иска. Ако пък поиска, не му позволяват. А на когото позволяват, после го разоряват. И правят всичко това съзнателно.

 

Над страната ни под формата на хуманитарна помощ е установена международна опека и фактически тя изгуби своята независимост.

 

Кой и къде определя сега нейното бъдеще?

 

Болшевиките изчезнаха също така внезапно, както се бяха появили някога. Разтвориха се в онези световни структури, които тогава ги изсипаха върху Русия.

 

Днешното правителство на Русия или е ариергард на преминалата в нелегалност номенклатура, или е авангард на новата номенклатура, излизаща от нелегалност. Не е ясно. Но едно е хубавоповече никой няма да строи комунизъм.

 

И на това сме благодарни.[141]

 

 

 

Краят на играта:

те пак са тук и са си същите

 

 

 

Е, намериха „по-силна валута – такава, която да смажедолара. Предстои китайският юан да стане петроюан. И то – в обозримо бъдеще.

 

А лидерът на Номенклатурия, товарищ Владимир Владимирович се прави, че връща имперското самочувствие на руснаците – вечни крепостни. Докато в действителност действа в полза на интернационалното Братство, за собственото си обогатяване и за добруването на олигархичната комунистическо-кагебистка клика край него – лично подбрана или наложена му.

 

Всичко описано е било организирано от вездесъщия началник на КГБ Юрий Андропов. На първо място му помогнал толкова усърдно скривания му произход. Оценили и качествата му, проявени още през 1956 година в Будапеща, по време на „Унгарската есен“. Затова разпоредителите от интернационалното Братство го поставили начело на шпионското ведомство. Не за да коли и беси противниците на системата. Ами да държи здраво юздите й не само в СССР, но и в целия социалистически концлагер.

 

Може да се учудите, но макар неговото продължително ръководство на КГБ и краткото му управление на партията-държава да изглеждаше доста твърдо, от 1967 година броят на политическите убийства и на затворниците на съвестта рязко намалял. Те били неколкократно по-малко от епохата на измамата, наречена „Хрущёвская оттепель“ – „Хрушчово затопляне“.[142] Самият троцкист Никита Сергеевич, вербуван на младини от интернационалните банкери, е бил безмилостен и прекалено активен масов убиец.

 

 

 

 

 

И не, в показаното не се съдържа ни най-малка, направо никаква комунистическа пропаганда. Липсва измама. Истината е такава.

 

Сега по-добре се вгледайте в това, кое от изнесеното от Игор Бунич не се отнася до нас. Кои станаха бизнесмени“, но и „политици“? Не по-малко важно е да се запитате кои държат медиите и кого допускат в тях? Не са ли до един комунисти, чекисти от Държавна сигурност и КГБ, или техни деца и внуци?

 

Нима сте слепи и неуки? Чий син е депутатът от БСП Тома Томов? Баща муполковник Никола Томов не е ли бил комендант на концлагера Белене, където милиционерите умъртвявали затворниците и зазабавление? Той сам не е ли бил възпитан в садизъм там, в Белене?[143]

 

Каква е сипаничавата другарка Елена Йончева? Не е ли дъщеря на офицер от Второ главно управление на Държавна сигурност и на съветска гражданка? Забравихте ли, че като студентка в Москва се запознала с две години по-младия от нея Сергей Дмитриевич Станишев, роден в СССР и също съветски гражданин. И неговата майка беше советская женщина. От 1994 до 2009 година двамата въртяха любов във вид на съвместно съжителство по ленински образец.

 

Комунистическата монархия не е спирала. Оставете Тато, Людмила Правешка, Владко и Евгения, заради наследството и кариерата приела фамилното име на дядо си по майчина линия. Какво ще кажете за друго семейство, чието трето поколение е в Народното събрание? Другарят Стоян Михайлов Мирчев, депутат от БСП, е син на Михаил Мирчев – собственик на социологическата агенция „АССА – М”. Но също така внук на Стоян Михайлов, който дълги години беше член и секретар на ЦК на БКП. Прародителите на настоящия депутат са избивали горките жени в комунистическия концлагер Скравена.

 

Защо силно стискате очите си за това, че тук действаха по същия начин, описан от Игор Бунич? Той бегло се спира на това. Забравихте ли, че Андрей Луканов назначаваше милионери? Един такъв, опитващ се да бъде олигарх, е Георги ГочетоГергов. Неговите родители били хазяи на РуменПикаещия във фонтаниПетков. Благодарение на връзките на този Луканов любимец съссвинаря на БКПму тръгнала една карта

 

Защо се правите, че не знаете: и той, и Корнелия Нинова са преуспели в резултат на близките си връзки с московския агент Иван Йорданович Костов. Ами Б.Б. и компанията му от опортюнисти и нагаждачи?

 

В началото на деветдесетте години на ХХ век депутатът от БСП, роденият във Франция потомствен комунист, журналистът Георги Тамбуев, попада сред група пенсионирани служители на Държавна сигурност и ЦК на БКП.

 

Главата му е обвита в ореола на „мъченик на Партията“. До неотдавна – 1987 година – е уволнен от вестник „Труд“ заради статията си „Корупция, облечена във власт“. В нея описва част от престъпленията, извършени от етрополски прокурор. Дали не са му изграждали биография на „дисидент“? Няма как да отговоря, защото не съм го питал. А той отдавна напусна този свят…

 

Но тогава, скоро след промените, в очите на въпросните другари от Държавна сигурност и ЦК на БКП неговият „комунистически нимб“ изобщо не излъчва благоприятна светлина. Номенклатурчиците го измерват с начумерени погледи. Тъй като сбирките им се провеждат всяка събота и неделя близо до неговия дом, а той не страда от прекалена скрупульозност, постепенно се превръща в „постоянно присъствие“.

 

Тамбуев си спомня как постепенно ледът между него и старите партийно-милиционерски кадри взел да се топи.

 

Бившият шеф на разузнаването (о.з. генерал Г.Г.[144]) ми отправя питане под формата на загадка:

 

– Знайно е, че преди демокрацията имахме над сто милиарда долара производствени фондове и десетина-дванайсет милиарда борчовеСега от производствените ни фондове не е останало почти нищо, а борчовете ни продължават да са десет-дванайсет милиарда. Пита се в задачата: къде са отишли фондовете?“

 

– Всичко е разграбено – отвръщам. – Така нареченото преразпределение на собствеността не е нищо друго освен безогледно грабителство.

 

Генералът одобрително поклаща глава. Другите се накланят на масата с желание да слушат.

 

– Изглежда, в гена ни е закодирано, де що видим чуждо, да го прибираме – продължавам.[145]

 

Съвсем вярно. Закодирано е, но не в гена на българите, а на комунистите. То е главното, което ги тласка към тази идеология. А двойно по-силно – към граденето на кариера при приложението на идеологията в практиката. Както признава един от тези наглеци:

 

На младеж като моя милост хората от Държавна сигурност освен всичко друго обещават кариера, власт, влияние, пътувания, пари, разбира се. Звучеше много примамливо. И вълнуващо.[146]

 

Можете ли да вярвате, че такива подлежат на промяна? Мнозина от вас – да. Моя милост – в никакъв случай. Но затова сме на настоящото дередже. И не е толкова далеч денят, когато ще мечтаем и за това дъно

 

 

 

Без Живков по живковски: раздържавяване – пардон – приватизация,

по комунистически, или как „добрият“ Луканов не стана

Иванушка глупака, и макар вече цар, не раздаде на людете поравно

собствената си хазна, както и богатствата на болярите[147]

 

 

 

Доколко може да се вярва на комунистите?

 

В речта си пред Върховния съд на 26 февруари 1991 г. Тодор Живков повдига въпроса:

 

Къде е обвинението за милиардите, по което бях разпитван няколко пъти? Този въпрос не е ликвидиран, господа съдии, и аз го поставям – да се потърсят тия 3–4 милиарда, да се види къде са отишли. Аз съм готов да участвам в разкриването на това дело.

 

Една българска поговорка гласи: „Крадецът вика: Дръжте крадеца!“ Тя напълно отговаря на мръсната история с изчезналите милиарди и внушенията на Луканов.[148]

 

Всъщност, когато правешкият каскет се обръща с горната претенция към върховните съдии, двата основни престъпни клана в БКП вече са се споразумели. Живков вероятно е върнал, колкото са му поискали. Но се издава.

 

Преди доста време разказах как бивш заместник-министър на външните работи, генерал от Първо главно управление на Държавна сигурност, изключително приближен до Людмила Живкова, ми рече:

 

Не ме е яд чак толкова, задето ме вкараха в затвора. Но няма да им простя, задето приписаха кражбите си на мен. Пред очите ми фамилията Живкови изнесе повече от 1,5 милиарда долара зад граница.

 

Починал. Вече мога да не спазвам дадената дума и да оглася името му: Живко Попов.

 

През 1991 г. Живков споменава… „3–4 милиарда“! Той е спокоен, защото Луканов му е обещалвърне ли поне половината, ще оставят на мира и него, и семейството му. Ако някой не знае, иде реч за най-богатите хора в този провален опит за държава на алчно червената мафия. Правешкият клан, към който се числят такива видни болшевишки гангстери, като Васил и Валентин Златеви, Красимир Гергов, наследниците на покойния Петко Данчев, Пламен Вачков, син на главния прокурор от Живково време Иван Вачков, и дребните прислужници от сорта на Б.Б., бившият депутат от БКП-ГЕРБ Емил Димитров и т.н.

 

Тато е бил курназ, защото се е подсигурил. И Луканов го е пазел. Най-точно – договорили са се взаимно да се охраняват.

 

Въпреки масово тиражираните лъжи, никога никой не е разследвал сериозно износа на капитали от страната. На това се спрях в по-ранен епизод от настоящата поредица. Когато разказах за швейцарската връзка на Живковиеврейско-българския адвокат Пиер Сиклунов, всъщност Петър Циклунов. Адвокат на Ротшилд, Рокфелер и… на Тодор Славковвнук на Живков!

 

Допускате ли, че покойният Димитър ЦоневПъпеша“, проводен като агент в Женева, е имал и капацитета, и свободата да открие някой и друг Живков милион и изобщо да свърши нещо? Смешно е.

 

Ще припомня технологията на подбор и вписване сред удостоените с високата чест да бъдат назначени замилионери от комунистическата върхушка. Ето как един от тях описа нищожна част от грабежа:

 

Акцията с куфарчетата изплува като фотографски образ в легенче с проявител. Става ясно, че е осъществена от тандема БКП-ДС“ и е преминала на три нива:

 

МЕСТНОв София и в окръжните градове. Правило: „На много хора по малко“.

 

 ЦЕНТРАЛНОв София. Правило: „На малко хора по много.“

 

ВИСШЕпо чужбина. Правило: „На съвсем малко хора съвсем много.“ Тук сумите не са давани на ръка, а са внасяни по сметки в чужбина

 

Но най-приближените [до клановете Живков и Луканов] са обезпечавали не само себе си, но и децата, и внуците, че и правнуците си. Една от съпругите на член на Политбюро и активен участник в свалянето на Тодор Живков е питала някои от жените на високопоставените [комунистически] особи: „А вие колко получихте?[149]

 

Да не вярвате в раздаването на милиони по различен начин; в предоставянето на солидни кредити, някои – безлихвени, което е подарък, а не заем; в затварянето на очите пред осъществяването на сделки – предимно вносно-износни, чийто финансов резултат е бил превеждан по сметки на предварително посочени другари; в основаването на задгранични нашенски или смесени дружества, които в навечерието на промените в БКП или след тях преминаха в ръцете на комунисти и ченгета; е все едно подобно на шопа, застанал пред клетката на жирафа в зоопарка, да настоявате, че: „Те такова животно нема“.

 

А Западът? Какво общо може да има той? Да оставим, че още през шейсетте Британия приемаше дъщерята и зетя на Първия. После швейцарците – пак неговия зет, но и внука му Тошко. Къде изчезнаха милиардите, отмъкнати от нас? Нали най-богатите пишман българи на Запад са комунисти и техни наследници, или агенти на Държавна сигурност. Игнат Канев обичал да се снима с големци – Владимир Живков, Иван Славков, Павел Матев

 

Връщам ви към епизод, разказан от покойния журналист и комунист Георги Тамбуев. Той се отнася до първите месеци след вътрешнопартийния преврат на 10 ноември 1989 г. Ето за какво иде реч:

 

На 11, 12 и 13 декември 1989 г. има пленум на ЦК на БКП.. В доклада на Петър Младенов са изброени имената на главните виновници за тежкото икономическо състояние на страната (Тодор Живков, Гриша Филипов, ОГНЯН ДОЙНОВ, Стоян Овчаров и Петко Данчев). Кореспондентката на в. „Файненшъл Таймс“ във Виена Джуди ДЕМПСИ,[150] командирована специално в София, изпраща дописката си за пленума и списъка на изброените грешници. Но в него, незнайно защо, е отпаднал Огнян Дойнов и неизвестно как е заменен сВасил Коларов,[151] въпреки че в нашия печат и в бюлетините на БТАвътрешен и външенсъбитията са отразени точно и такава замяна не е направена.

 

Едва по-сетне нещата като че ли се проясняват. В кабинета си в Народното събрание Андрей Луканов събира депутати икономисти и като пълководец им дава категорични указания (разбирай заповеди) кой какво да прави. Накрая се обръща към Георги Пирински:

 

А ти, Георги, се срещни с НАШАТА ДЖУДИ и й помогни да напише материала за Файненшъл Таймс“…

 

Това „НАШАТА ДЖУДИстъписва някои от присъстващите: то дава да се разбере как евентуално в предишната кореспонденция на Демпси е сменено името на Дойнов с името на Коларов. Васил Коларов вятър го вее, на 20 декември въпреки протестите на колектива е освободен от длъжността председател на БНБ и на мястото му е назначен човекът на ЛукановИван Драгневски. Явно е, че се жертва един, за да се спаси друг. В случая Огнян Дойнов с широките си връзки е необходим за тъмните афери и името му в чужбина (особено в един толкова авторитетен и меродавен вестник като „Файненшъл Таймс“) трябва да се запази чисто[152]

 

Ето как Братството изпълнява програмата си. Един от най-важните й елементи у нас беше създаването на нова капиталистическа класа.

 

Успяха. Сториха го. Халал да ни е класата, „елитът“, и неговите творци на Запад, и Изтокът

 

Който желае, да вярва. Никого не карам насила. На вас оставям да решите как се връзват двамата американски икономисти, посветени от Братството, и еврейската журналистка от вестникThe Financial TimesДжуди Демпси, от една страна, снай-доверения оперативен работник на КГБ в България“, който се отчитал лично на шефа на службата Крючков, от друга?

 

Този агент беше Андрей ЛукановТой си беше изваял образа на кръстник на Мафията.[153]

 

Поради заслугите си в полза на интернационалния комунизъм от известно време comrade Демпси се издигна. Тя вече е чуждестранен старши сътрудник на Карнеги Европа“ и главен редактор на изданието “Strategic Europe” – „Стратегическа Европа“.

 

След като беше министър на външните работи, председател на Парламента и редови народен представител от БКП-БСП, днес Георги Пирински едемократичен евролявдепутат в Европейския парламент… Казано на втория му майчин езикруския[154]зетят на одиозния началник на Управление Безопасност и охрана на Държавна сигурност УБО – самоубилия се терорист, генерал Илия Кашев, е дермократичен евроляв.[155]

 

 

 

Пейзаж след кадифена революция

 

 

 

В началото на 1970 година окончателно и умърлушено беше изсвирен последният акорд от симфонията Опит за социализъм с човешко лице“, получила названието Пражка пролет. Композиция по задание на съветското ръководство, съгласувана с интернационалното Братство. Тя нямаше своя ода на радостта. За повечето чехи, словаци, моравци и за жителите на социалистическия концлагерподразделение на империята ГУЛаг, запазили своята човешка нормалност, тя звучеше като реквием. Изпълнението се оказа предоставено умишлено на големия оркестър на КГБ.

 

Какво остави след себе си?

 

КГБ се подсигури с копия от оперативните заповеди и доклади на StB. И предложи промените в личния състав да бъдат одобрявани от него. По нареждане на [Густав] Хусак Каска[156] започна тайно да събира материали заводещите фигури в дясното крило“ с цел да определи колко от тях биха могли да бъдат подведени под отговорност за нарушаване на държавните закони.

 

Обаче, КГБ беше объркано, когато през март 1971 г. Каска запита комитета дали разполага с някаква „неблагоприятна информацияза контактите в миналото на председателя на Националното събрание Далибор Ханес. Центърът реши, че ако отговори на разследването на Каска, ще остави (напълно вярно) впечатление, чеКГБ се занимава със събиране на сведения за служители от братски партии в приятелски страни. На началника на службата за връзка в Прага Йе. Г. Синицин[157] било заповядано да отговори, че не разполагас никакви сведения за връзки между Ханес и чужди разузнавания“. Но че, тъй като следва принципа [на КГБ] да не шпионира своите съюзници, в бъдеще не би могъл да отговаря на такива пиния.

 

Центърът информирал лично Синицин, че Биляк се е оплакал на съветския посланик за това как по време на Пражката пролет Ханесе заел неправилни позиции“. И че неговият баща бил отговорен засмазването на работническитедемонстрации в Словакия“ между войните.[158] Ханес беше заменен на поста председател на Националното събрание от безукорния ортодокс Индра.

 

На 4 май 1971 г. Каска се срещна със Семьон Константинович[159] Цвигун, заместник-председател на КГБ, за да докладва относно напредъка на нормализацията“. Цвигун дължеше своята работа изключително на факта, че бе един от Брежневата  пиянска компания. Калугин го намираше за „откровен глупак, но относително безопасен“. Цвигун не би могъл да бъде напълно убеден от рапорта на Каска. „През последните две години“, му казал Каска, „около 450 000 членове на ЧКП са напуснали партията или са били изключени от нея, „което затруднява все повече връзката между партията и населението.

 

С едно изключение, началниците на всички управления във вътрешното министерство бяха заменени. Общо 3000 служители на StB и други агенции бяха уволнени. Въпреки това имаше широко разпространени свидетелства за антисъветски настроения. Систематично бойкотираха съветските филми и пиеси. На чехословашката премиера на филма „Камбаните на Кремълпубликата се състоеше от едва няколко души. На втората прожекция те бяха само десет.

 

Имаше множество анонимни заплахи, злонамерени слухове и саботажни действия по железопътните линии. Ала имаше и успехи за докладване. StB беше сполучила да създаде и внедри фалшива организация, посветена насоциализма с човешко лице“, с цел да извади наяве тайните поддръжници на Пражката пролет. Накрая Каска увери Цвигун, че той и неговото министерство поддържат тесни връзки с отдела за свръзки на КГБ и с неговия началник генерал Синицин.[160]

 

Този откъс идва да покаже няколко неща. Първо, че навсякъде от комунистите се е очаквало да докладват на репресивните секретни служби на режимите. Това е било тяхно задължение още от встъпването им в партиите.

 

Второ, как живковизмътподмазвачеството и слагачеството, с което се славеха тукашните болшевишки гьотферени, кариеристи от най-ниска проба, е навлязъл и в Чехословакия.

 

На трето, но за мен най-важно място, как хората в тазибратска“ нам страна се отнасяли към всичко съветско и руско. Същото беше валидно за поляците и унгарците. Мога да го твърдя от случайни срещи с туристи, които отказваха да говорят на задължително изучавания от тях руски език, въпреки че едва сричаха на английски. Няма избавление от тази национална поквара. Народна република България беше най-комунистическата страна, съществувала някога.

 

През 1990 година Комунистическата партия на Съветския съюз КПСС имаше около 19 милиона члена. По същото време населението на страната възлизаше на 293 047 571 човека. Или комунистите съставляваха по-малко от 6,5 процента от съветските граждани и селяни – общо в 15 републики. Днес Китайската комунистическа партия наброява 89,45 милиона члена.[161] При население от 1 403 500 365[162] души това означава едва 6,37 на сто от всички китайци. Истински елит.

 

В Народна република България към 1990 година имаше малко повече от 1 милион членове на БКП. Нека взема най-неблагоприятните за тезата ми официални данни за населението на страната. Към декември 1986 година броят на жителите на НРБ е бил 8 948 649 души. Което въпреки всичко означава, че у нас комунистите са съставлявали 11,17 на сто от общия брой нашенци.

 

Но това не е всичко. През четиридисет и петте години на мракобесен, насилнически комунистически режим, през БКП и БЗНС са преминали още най-малко толкова1 милиондегенерати, пръкнали се в земите на нашата Татковина. Към тях сме длъжни да добавим и безпартийните офицери и старшини от войската, милицията и Държавна сигурност (имало е, макар и малко на брой), както и нечленувалите в партията техни нещатни сътруднициагентите. Общо – поне 2 милиона души!

 

Толкова огромна комунистическа поквара, такова болшевизиране – чудо – не е имало никъде. Съгласно действащото законодателство всички описани са престъпницичленове или сътрудници на мафияорганизирана престъпна организация, както е дефинирана БКП. Също така – съучастници в нейния престъпен режим, според повелята на закона.

 

Съжителстваме с гангстери. Бандити ни ръководят. Техните наследниципрестъпници по рождениеcriminals by birth – “reo nato” или “nato criminale” – “born criminals” – „родени престъпници“, както ги определя теорията на „бащата на съвременната криминология“, италианския професор по психиатрия Чезаре Ломброзо, евреин,[163] са окупирали важните, елитните позиции във всички сфери на живота. Преди всичко – в икономиката и политиката.

 

Изводите оставям на вас.

 

Една от най-страшните последици от промените е, че неизвестно какъв брой, но със сигурност огромен, съветски възпитаници, опортюнисти, дирещи изява и израстване, всевъзможни послушковци и мушмуроци се покриха с наметалото на любимци на Запада. А продължават да служат на съветската империя, неприлично опакована в демократиченамбалаж.

 

Тъй като 90 на сто от нашенци не го разбират, ще река: Горко ни!

 

През пролетта на 1972 г. Андропов имаше лична среща с Каска. Неговото поведение беше по-агресивно от това на Цвигун година по-рано. Настояваше, че опозиционните сили все още са яки, независимо от „стабилизацията“ на Чехословакия и засиления авторитет на комунистическата партия. А в тях били проникнали западни разузнавателни служби. Затова инфилтрирането на агенти в опозицията оставаше най-важно.[164]

 

Последвала мъчителна ченгесарска игра на нелегалите от КГБ. Например с Лео Лапи и неговия брат Карл, гражданин на Западна Германия. Дали двамата ВацлавциХавел и Клаусса били част от нея? Засега не разполагаме с документи на КГБ. А StB никога не е имала достъп до архива на Лубянка“.

 

В следващ доклад на Центъра до Централният комитет на КПСС се пояснява, как [в КГБ] били засипвани от оплаквания от агенти и офицери от чехословашкото Министерство на вътрешните работи, черъководните постове в него продължават да са заети отхора, които не внушават политическо доверие“. КГБ получаваше много протести от свои доносници, че изпадналите в немилост лидери на Пражката пролет и техните семейства са недостатъчно преследвани.

 

Вилиям Шалгович, който помагал на съветското нахлуване през 1968 година и през 1970-а, и бил издигнат до членство в ЦК на ЧКП, се жалвал, задето на децата налидерите на десницатабило позволено да постъпват в университети. Още по-лошо, на децата на трима изхвърлени бивши членове на ПрезидиумаДубчек, Щефан Садовски и Юлиус Турчекбили поставениотлични оценки“ на приемните изпити.

 

Оплакването на Шалгович по-скоро отразяваше низшето фарисейско самодоволство на подмазвачите на Съветите, отколкото някакъв провал на чистката в университетите. През 1969-1970 година бяха уволнени 900 от 3500 университетски преподаватели. Всички чешки списания за литература и култура бяха закрити. Безработните учени и писатели бяха принуждавани да търсят нови поприща като чистачи на тоалетни, строителни работници и огняри в централното отопление.

 

Скоро след като спечели Нобеловата награда за литература през 1972 г. Хайнрих Бьол[165] описа Чехословакия катоистинско културно гробище“.[166]

 

Ето какво остана от така наречения социализъм с човешко лице. Както е известно на редовните читатели, покойният литературен критик и преводач бай Владо Свинтила смяташе, чежелаете да реформирате социализма е все едно да искате да облагородите сифилиса“!

 

Точно така е. Ала кой ни е виновен?

 

Живеем в няколко Чалгарии, но в една Номенклатурия и в една България. България сме ние, които никога не сме били комунисти, земеделци, ченгета, партийци. И сме се старали да запазим чиста нашата съвест и неопетнено достойнството ни.

 

Номенклатурия е ясна. Тя е непристъпна, макар от време навреме да се отърква у нас.

 

А Чалгариите? Те са на мнозинството. А то по неписано правило е посредствено, както твърди интервюираният в следващия видео епизод. Чалгариите са разделени на Подчалгарии, населени от твари, изпълзели от обществената утайка. Родители разказват на своите отроци небивалици захубавотона социализЪма. Тази е също една от важните причини за настоящата ни катастрофа, която върви към логичната си окончателна развръзка.

 

 

 

 

 

Най-важното, което събеседниците пропуснаха, е свободата и вярата в Бога и собствените сили, духовността. Аргументите им се свеждаха до материалните неща. Не че не са важни, но духът е водещ и решаващ.

 

 

 

Лявото реформистко крило на буржоазията ще победи и ще започне

да прилага програма за сближаване (сливане ) със социализма[167]

 

 

 

В думите на младата другарка с тотално промито съзнание ми липсваше само прословутата фраза „и ходехме на море“… Тези твари са непоправими. Те са една от котвите, които ни влачат към дъното и небитието. И успяват, понеже са мнозинство, легион, съставна част от легиона на сатаната.[168] Медиите са трансмисията към тяхното умопобъркване. А потомците на безпаметните и смахнатите, прегърнали измамите на комунистическата пропаганда за милиционерщината, са на ръководните и другите ключови позиции навсякъде и във всичко.

 

Сами можете да се досетите от какъв зор предците им ги заблуждават с небивалици за хубавия социализъм“. Навярно те са от онези низши духом, чието е царството на червения фашизъм. Няма случайности. Кои биват допускани до щатна работа в телевизиите? Тези същества си въобразяват, че ще наследят земята. Но не е така. Тя принадлежи на любимите рожби на сатанатакорпоратократорите от интернационалното Братство. Това и на Запад не го разбират. Та се хващат на конспиративните теории, които притежаваните от Тях медии щедро разпръскват сред гоите, простолюдието, добичетата.

 

Помните ли какво обяснил някакъв илюминат на германеца Ян Удо Холей, който пише с псевдонима Ян ван Хелсинг:

 

Започнах да говоря за децата и посочих, че масмедиите умишлено водят хората до затъпяване и ги принизяват. Той отговори: „Със сигурност. Но всеки може да избира кое предаване да гледа. От нас не идват единствено порнографските канали, които разяждат духа… Допускате ли, че гледам Talk-Show?[169] Това са неща за най-низшите. С тези неща занимаваме тълпите, за да не вършат други глупостиСмятате ли, че възпитаваме моите деца и децата от останалите наши семейства по същия начин, като останалите младежи? В никакъв случай. Нашите деца са спретнати и елегантни. Посещават елитни училища, говорят по няколко чужди езика и мислят глобално. Това са бъдещите лидери.[170]

 

Като послушни ученици на тайния световен елит тукашните комунисти приложиха същия метод. През годините на милиционер-социализЪма откриха гимназии за деца на номенклатурата руски, английски, френски, немски и испански. (Слава Богу, другарите нямаха добри отношения с китайските си другари.) В тях, макар и малко на брой, се промъкваха и чеда на нормални родители. С връзки, поради доказан отличен успех и за цвят.

 

Такива школи за номенклатурни кадри завършиха наследниците на Тодор Живков и останалите от Политбюро. Както и не малко от следващите послушници и прислужници на партията – например Филип Димитров, Петър Стоянов, Надежда Михайлова, Стефан Тафров, когото 10 ноември завари на щатна длъжност в ЦК на БКП, Константин Димитров – посланик в Лондон, служител в ЦК на ДКМС[171] Изкараха ги… страдалци и борци за демокрация

 

Предлагам свидетелството на най-високопоставения началник на Шесто управление на Държавна сигурностполитическата милиция:

 

Във втората половина на 50-те години на ХХ в. „дисидентитебяха предимно интелектуалци, членове на БКП

 

Желю Желев беше един от тези, които можеха да оглавят групата на дисидентското движение, както стана по-късно. Той активно участваше в срещите, ако не бе и един от главните инициатори за създаване на Клуба  за Екогласност.

 

И Жельо Желев,[172] и Стоян Ганев бяха членове на партията, учели са, развиваха се, за да получават научни звания, титли и да пишат книги, студии…

 

Появиха се проблеми с моралните измерения на човека – интелектуалец от така нареченото Ново общество!

 

Излязоха от печат „Люти чушкина Радой Ралин и Борис Димовски. Ние си я купихме с връзки. Излезе и романът „Лицена Блага Димитрова. По същия начин си я купихме. Така се снабдихме и с книгата на Жельо ЖелевФашизмът“. Ако бяха на съхранение при нас, ние щяхме да ги раздаваме.

 

В средите на творческата интелигенция, по-специално сред писателитеизпъкнаха личности като Валери Петров [активен борец], Христо Ганев и Марко Ганчев. [И тримата членове на БКП.] В отделни случаи ние сепришлушвахме и по доста въпросиси сверявахме часовника с тях. [Неприкрит намек за сътрудничеството им със службите.] Нито един от тези хора не сме вземали на разработка, но сме се интересували как се проявяват, недоволстват ли, какво критикуват и защо. Имат ли основание или не.

 

Христо Ганев бе мой съпартизанин, той постоянно поддържаше линия на недоволен. На един етап, за съжаление, и нашият съпартизанин Веселин Андреев се изявяваше и проявяваше като недоволен. Аз бих искал тук да открия една скоба, как лично Тодор Живков (това ми е добре известно), положи много грижи за стабилизирането на В. Андреев, на Христо Ганев и на останалите, за които стана дума.

 

Веселин Андреев, както и Христо Ганев направиха опит да се коригират. Но някакви по-остри, негативни прояви от тези среди и от тези лица, които посочих, през последните години нямаше.

 

А каква изненада на съдбата ни поднесе действителността. Тези, които смятахме за потенциални дисиденти, след 10 ноември 1989 г. и през следващите две години след 1990-1992 г. – Христо Ганев, Давид Овадия, Радой Ралин и други, останаха верни на делото. Те излязоха открито в защита на партията

 

Често творбите предоставяхме на изтъкнати критици и доверени лица с молба да напишат обективна рецензия и оценка за дадено произведение. Въз основа на тези оценки, по каналния ред, изпращахме информация в специализирания отдел и секретариата на ЦК на БКП, като само те имаха право да вземат отношение.

 

„Аз съм работил в първи отдел“ – казва друг служител. – „Към този отдел бяха: Съюза[173] на българските писатели, на художниците, на артистите, на журналистите и други – едно произведение да е спряно от нас? Няма такова нещо.“

 

Една от тези, които ни критикуваха, беше Блага Димитрова, която звънеше постоянно на Петър Младенов. Той я канеше с него в Париж и на други пътувания в чужбина. А творците използваха такива пътувания, за да решават и лични въпроси. Общуваха непосредствено с власттаБлага и Радичковс Александър Лилов, с Георги Йорданов, с Николай Хайтов, с Андрей Луканов, а други направо с Тодор Живков. Според мен това бе правилна политика, след като и ръководителите я приемаха и утвърждаваха…

 

Ще цитирам мнението на Михаил Неделчев за нашите служители, поместено във в. „Сега“:

 

„Специално в областта на културата – например в Съюза на българските писатели и в Съюза на преводачите, офицерите, които отговаряха за техните членове, бяха познати абсолютно на всички. Те присъстваха в кафенетатас едни хора бяха приятели, а с други се бяха срещали най-вече за т. нар. профилактични разговори. Самите офицери бяха твърде различни хора. Например Петко Михов се отнасяше винаги сравнително толерантно към Николай Кънчев, към Светозар Игов и към мен. Дори ни е предупреждавал да си траем за известно време, докато премине съответната кампания.

 

Техният пряк шеф обаче, подполковник Пенчев, таеше сякаш лична злоба към всички нас (лека му пръст). Аз лично съм подписвал два пъти т. нар. предупредителни протоколи, където накрая се казваше, че ако продължа да говоря и върша упоменатото по-горе, спрямо мен ще бъдат взети мерки, предвидени от закона, включително изселване от столицата. Обвиненията бяха, че съм говорил обидно за членове на Политбюро, имал съм неправилни възгледи по събитията в Чехословакия и Полша, и т.н.“[174]

 

В направлението на музикалните среди работеше В. Ст. И контактите му с тях [разбирайте сътрудничеството им с него] бяха в широк аспект…

 

В онези години главната ни задача се свеждаше до това да създаваме ведра обстановка в творческите среди, за да могат да работят спокойно. В много отношения той и останалите колеги дори оставяха на заден план конкретните си задължения като работници в системата на МВР, многократно правеха лични услуги или се грижеха за самите изпълнители, за тяхната непосредствена реализация. Помагаха им да израснат в професията. [Ченгетата да са били музикални педагози и импресария?] Политическият момент, за който се говори и използва доста напоследък, че били малтретирани, че този произхождал от еди какво си семейство и по тази причина не му била дадена възможност да работи и да се учи, не е вярно. [Лъжа, но не представя истински изобличаващите случаи.]

 

Ще посоча примера с Богдана Карадочева. Нашият служител се познаваше с нея добре. Тя многократно повтаряше, че баща й бил в Белене и че не е имала възможност да се развива. Напротив, на нея също сме помагали и това е известно на мнозина…

 

Спомнете си 1969-1970 г. Емил Димитров посещаваше Франция. Бяха го приели. Пееше. Той направи шоуто в което участваха сестри Кушлеви, Богдана Карадочева. Беше сключен договор за 23-24 дни. Шоуто с участието на Д. Ганев и неговия оркестър имаха изключителен успех, особено песента „Моя страна, моя България“. Всяка вечер Емил Димитров вдигаше публиката на крака. А присъствието на наши емигранти е било масово. В едно от кафенетата нашият служител се запознал с Христо Куртев и Иво Андреев. Христо Куртев водеше младежката секция на нашата емиграция. Тази песен завладявала чувствата на емигрантите. Харесвали Димитров[175][176]

 

Ще се отклоня за още аромат, така да се каже. В своите спомени първият зет на народната република също се спира надисидентстванетона Богдана Карадочева.

 

 

 

„Боже мой“ – страхливо възкликнал наивният Бухарин,

„нима е възможно да се вярва в нещо подобно?“

„Ще повярват кучите му синове!“ – успокоявал го Дзержински[177]

 

 

 

Да се запознаем с още едно свидетелство. Надявам се да не отречете неговата автентичност.

 

Джовани, моето крило, е при Богдана Карадочева и там става дума за посрещането на Нова година – първата след преврата. Аз вече бях предложил да се съберем вкъщи. Тодор Живков го бяха подгонили вече, започваха обиските.

 

И у Карадочеви Джовани казва:

 

Батето предлага пак у тях!

 

Майка им на Карадочеви реагира:

 

– Ах! Как! Там, при тези комунисти!

 

На което Джовани й казва:

 

Комунисти ли? Какви комунисти? Синът на Батето се казва Тодор Славков. А твоят внук се казва Лъчезар Аврамов!

 

Не се събрахме в този състав.

 

В Москва ходехме често на вилата на министъра на вътрешните работи – Сергей Шчолоков. Преди това той беше секретар по международните въпроси на ЦК на ВЛКСМ.[178] Много приятно копеле.

 

Когато Брежнев си отиде и станаха скандалите с неговата дъщеря, министърът на вътрешните работи се самоуби.

 

Аркадий Ваксберг не излизаше от къщата и от дачата на нашия Сергей. И докато Шчолоков се самоуби, Ваксберг написа една гнусотия. „Дача от зъб на мамут“.

 

Прави алюзия с това, че затворените в ГУЛаг ядели месо от мамут, а в дачите са живеели по гръб!

 

Истината е, че Аркадий не излизаше от къщата на министъра.

 

Джагара[179] един ден си направи устата, даде отбой. Казах това на Живков, а той вика: не ме занимавай, нефела работа!

 

И Ангел Балевски,[180] лека му пръст, направи нещо подобно.

 

После Светлин Русев във всяко свое изказване се отказваше от партията.

 

Да върне киносалона, където му е изложбената зала и където сега живеезащо не го върне? Това беше киносалонът на ЦК, първият, където другарите ходеха да гледат филми. Отказа се от партията, да се откаже и от киносалона. Да го върне![181]

 

Дисиденти“! Честити сте с тях! Хак ви е.

 

В съветските времена масонът Аркадий Ваксберг[182] работел в „отдела за комунистическо възпитание“ на вестник „Литературная газета“. (Вижте илюстрацията.) Правоверен комунист, с публикациите си раздавалвисшеболшевишко правосъдие. След промените обърна резбата и замина за Париж. Типично. Все пак ведоми са пътищата на болшевиките. Нали имаме работа с КГБ? Описано е от Павел Судоплатов – наместника на Лаврентий Берия, който се спира на „клеветническите измислици и фалшификации на ваксбергите[183]

 

Товарищ Аркадий Йосифович нашумя и в САЩ с книги, пълни с измислени твърдения за антисемитизмана съветскитееврейски лидери. Поради вродената си тъпота, иманентна за верската му секта, в тях често си противоречи. Например той изнесе, че създателите и ръководителите на комунистическата концлагерна империя ГУЛаг били евреи. Както и Сталиновите охранители, докторите му… Иначе рисувабащицатакато отявлен „антисемит“, едва ли не – три пъти дневно хапващ чифути.

 

И сега с показанията, изтръгнати от Майрански като участник в ционистки заговор в МГБ,[184] какъвто никога не е съществувал, се опитват да спекулират, за да дискредитират мен и Ейтингон.[185] На всичко отгоре това вършат Ваксберг, Бобренев – професионални юристи,… даващи си сметка, че използването на показания и протоколи, изгубили юридическото си значение, против реабилитирани хора, неподписани от обвиняемите и подсъдимите, ги представят в най-неблагоприятна светлина, превръщат ги в съучастници в престъпни деяния.[186]

 

Разбойници, обвиняващи бандити – чудесна комунистическа хавра![187]

 

Крушата не пада далеч от дънера. От четвърт век уж омъжената (при тези никога не е сигурно) за комунистически отрок, роден у нас, Татяна дъщерята на товарищ Ваксберг, член на КПСС и сътрудник на КГБ, е приемана за някаква фигура в тукашнатаопозиционнажурналистика. Подвизава се все в интернационалните медии, държани от ционистите в САЩ, Русия и Западна Европа. Беше водеща в болшевишката радиостанцияСвободна Европа“, която е на издръжка на ЦРУфилиал на КГБ. Понастоящем е в държавната пропагандна медия “Deutche Welle” – или само DW, на германския болшевишки режим, оглавяван от съветската агентка Ангела Меркел.

 

Там е в компанията на пребоядисали себившикомунисти, комсомолски секретари и агенти на ДС – агент-провокатори – като Александър Андреев от военната редакция на РадиоСофия“; одиозния Ясен Бояджиев, наричан „Червения“, който завеждаше отдела „Писма на читатели“ в същата медия – длъжност, за която сътрудничеството с ДС беше незаобиколимо изискване, също – в „Предавания за чужбина“; актьора от „НародниятеатърИван Вазов“, „репресирания“ другар Константин Цанев, „звездана комунистическото кино; стария изпедепсан кадър на ДС в РадиоСофияГеорги Папакочев, който, подобно на Андреев и Бояджиев водеше предавания в пряк ефир, а баща му беше частник през социалистическото безвремие; другарката Мирела Иванова от младите напористи гълтачки около живковиста Георги Свежин; Бистра Узунова от Иво-Прокопиевата ченгеджийницаКапитал“ и „Дневник“, която кръжеше около външното министерство; дори по-младия другар Иван Бедров – щатен служител на неприкрито милиционерските телевизии bTV[188] и RE:TV, управляващ редактор на всекидневника „Капитал Daily“, наследник на „Дневник“ и „Пари“, отдавна – управляващ редакторВидео съдържание“ в поверената от БКП и КПСС на товарищ Иво ПрокопиевИкономедия“.

 

Ако подирите пред десетоноемврийските биографии на тези и подобните им, няма да ги откриете. Водещите им офицери от Държавна сигурност и съветските другари, които стоят зад тях, са ги прескочили като ловки хърделисти…

 

Позорни ли са някогашните и настоящите им занимания? По същата логика западните комунистически сатрапи биха могли да назначат за шефове на пропагандистките си центрове Евгения Живкова и Тодор Славков… Защо не? Просто комунистите завладяха планетата. А германците са поробен народ, когото партията все още храни, но все по-зле.

 

За мен и малцината българи, човеци да, позорно, даже престъпно е. За вас не знам… Без декомунизация, в която такива факти, като посочените в миналото не само на посочените преститутки, да бъдат инкриминирани, ще загинем.

 

А най-дългогодишният шеф на Шесто продължава да разкрива истинския лик на фалшивата тукашна опозиция, назначена от БКП и ДС:

 

Психотерапевтът Филип Димитров заявява: „… На митинга на 10.12.1989 г. Желю Желев – без някой да го пита – обяви, че демократичните сили не се борят за властта.“ Подобна теза смущаваше конституционния съдия Георги Марков, който обясни как демократичните сили смятат дапоемат властта“: чрезжестока конфронтация! Да излезем мощно с главата напред, да ги вдигнем на рогата си и 45 г. да ги носим на тях.“ Евгений Бакърджиев беше по-лаконичен: „… В България избори се печелят с бой и пари!“

 

В пропагандната еуфория срещу Шесто управление се откроиха два момента в клеветническите атаки и изопачаването на истината. Първи се включиха хора, които в една или друга степен са поддържали оперативни контакти с управлението.

 

Бившият премиер Ф. Димитров, Г. Марков, небезизвестният преподавател в школата в Симеоново на МВР Стоян Ганев, писателят, който получаваше от ДС заплата на полковник до 10 ноември К. Кюлюмов, първи заместник-началник на Шесто управление и наблюдаващ оперативната работа сред художествено-творческата интелигенция, Емил Лалов [щатен личен съветник на гаулайтера на профсъюза „Подкрепа“ Костадин Тренчев,[189] който на свой ред е близък роднина на Георги Димитров] и Никола Вапцаров[190]уволнен от управлението за корупция и т.н.

 

От друга страна се изявиха ползвали се години наред от облагите на народната власт деца на бившата номенклатура.

 

Бойко Ноев, Евгени Дайнов, Димитър Луджев, Георги Панев, Юлия Берберян, Свободка Стефанова[191]

 

Няма нищо за обсъждане – „демокрация“ и „демократи“. Но чалгарците нямат нищо против. Изпитват носталгия по онова страшно безвремие, когато „ходели на море“…

 

 

 

Ще заприлича ли човешкият род на евреите?

Не вярвам, по-скоро ще изчезне[192]

 

 

 

А и след промените върхушката на БКП постъпваше, както разяснил оня илюминат на германския автор. Комунисти от всички партийни равнища изпратиха своите деца и внуци, както и други подбрани младежи и девойки, по някакъв начин свързани с интернационалния комунизъм, да учат в западни университети. После те взеха да се връщат, за да ни ръководят. Масите смятат, че имат право да се променят?!

 

Никой не се учуди от какъв зор зарязваха огромни заплати в западни интернационални финансови и образователни институции, за да заемат многократно по-нископлатени длъжности в управлението на настоящия опит за държава.

 

В действителност те нямат право на избор и промяна. Партията е инвестирала в тях и ги е задължила при необходимост, призове ли ги, да се върнат и да заемат отреденото им място в строя.

 

Обаче се оказа, че „от всяко дърво свирка не става“. Или по-точно тя свири единствено в тоналността на номенклатурните интереси. Затова „юпитатаот лондонското сити, натикани в кабинета на бившия Симеон ІІ продължиха да грабят народа и да облагодетелстват алчно червената фашизирана мафия. Същото се наблюдава и при управлението на Живковата слугиня и телохранителка, при лидерката на ГЕРБ. Партията е внедрила на Запад достатъчно свои кадри, за да разполага с потенциал и да ги рекрутира, когато се наложи. Без право на отказ. То е като куфарчетата с паритезлатото на същата тази партия, на практика – заграбено от нас, хората.

 

В същото време пропастта между онзи един процент свръхбогати и масата от земното население ще продължи да се разширява и да става все по-дълбока. Успоредно с този процес вече върви другроботи изместват хората. От 1 януари 2018 година в Британия ще навлезе система за продажба на храни и стоки за бита направо, пряко на потребителите. Без посредничеството на магазините. Тя ще елиминира супермаркетите и ще предлага цени, които ще бъдат с около 30 на сто по-ниски от тези в тях.

 

Големите производители в споменатите отрасли, корпорациитеUnilever”,Mars” и “Reckitt Benckiserса подписали договореност за използването на високотехнологична платформа за продажба на стоки без продуктите да влизат в магазините. Познатото и у нас пазаруване on line има предимството да зарибява клиентите с ниските си цени. Те са възможни, защото прескачат разходите за реализация, както се казва на икономически жаргон.

 

Това означава, че скоро стотици любими продукти на домакинствата, включително Weetabix,[193] сладолед Walls, [перилни и почистващи препарати] Dettol, презервативи Durex [голяма любов се върти в Обединеното кралство] и сосове Dolmio, ще бъдат достъпни за закупуване на много по-ниски цени.

 

Определено е системата за бакалски услуги, разработена от високотехнологичната компания INS, да бъде внедрена пробно през 2018 г. И се очаква тя да е елемент от една нова вълна търговски фирми, предлагащи радикално различен начин, по който потребителите да могат да купуват.

 

За разлика от супермаркетите, които договарят цените на стоките с производителите, търговията чрез website ще оставя отделните марки сами да определят своите цени.[194]

 

Въпросът е: Какво следва? Обезчовечаване.

 

Не е далеч денят, когато повече не ще имаоко да види, ръка да пипне“. Хората ще спестяват не само пари, но и време. Автомобили без шофьори ще доставят покупките пред домовете. Стотици хиляди работници и служители ще останат без работа. Но не само това.

 

На психиатрите, невролозите и психолозите е известно, че пазаруването отпуска нервната система, помага за успокояване на възбудата и гнева. Освен всичко останало, магазините са обществени средища, където хората общуват помежду си. Обстановката ги кара да се държат вежливо един с друг, с продавачите и консултантите. Смята се за невъзпитано там да се крещи или говори силно.

 

Изпитвам носталгия по някогашните квартални магазинчета, в които собствениците, по мое време само продавачите, познаваха лично своите клиенти и обичайно търсените от тях продукти. Също и малките кръчмички, където хора, израснали от деца заедно в една махала, можеха да се срещат и да побъбрят. Тези места поддържаха човещината, близостта между жителите. Нямаше престъпления. Как да посегнете на приятел? Нещо, което засега се е запазило единствено в селата в т. нар. смесени магазини и в хоремазитекръчмите.

 

В градовете всичко това изчезна. Супермаркетите го захвърлиха в небитието. После дойде ред на веригите от т. нар. хипермаркети. Сега и на тях им се вижда краятПредстои изчезването на парите, каквито ги познаваме – хартиени и метални. Всичко през банките, срещу такси и комисиони. Тоест – очаквайте допълнително обедняване. Но не само – и все по-голяма зависимост чрез контрол върху вашите собствени пари.

 

Не вярвате? Нека оставим да поговорят две нашенчета от червени семейства, смятани за успешни:

 

 

 

 

 

Всеки да разбира поднесеното, както желае. Аз вярвам на покойния Еърън Руссо. Той разкри всички тези неща и повече, заедно с вдъхновителите и причинителите им, още преди 11 лазарника.

 

Роботи ще жънат, ще готвят и ще сервират храната ни“, писа самопредставящият се като философ футурист и „един от водещите световни експерти по нововъзникващи технологии“, американецът Грей Скот.[195] – „Те ще работят във фабриките, ще шофират нашите автомобили и ще разхождат кучетата ни. Харесва ли ви, или не, епохата на труда наближава своя край.[196]

 

Да ви напомня нещо? Ще освежа паметта ви:

 

В своята седмична, съботна вечерна проповед израелският сефарадски лидер, равинът Овадия Йосеф, заяви, че неевреите съществуват, за да слугуват на евреите.

 

Гоите са родени, за да ни обслужват. Без това, те нямат никакво място на света; само да служат на народа на Израел

 

Защо са необходими неверниците? Те ще работят, ще орат, ще жънат. Ние ще си седим като effendi и ще ядем“ – рече той под одобрителния смях на някои.[197]

 

Да припомня, че Овадия Йосеф беше духовен лидер на участващата в правителството партията Шас и бивш главен сефарадски равин на Израел.

 

Роботите да станат наши гои? Защо ли не вярвам?

 

Бедните страни, например нашата, най-тежко усещат разликата между богатите и останалите. Най-вече – шепата българи. Преди 80 години те са съставлявали широката средна класа около 70 на сто от населението. Предприемчиви и трудолюбиви хора, частници, стопани, които – както съм показвал – извели Царство България до челната десетка на Европа по стандарт на живот. С напредващо земеделие и животновъдство, включващи световните технически постижения, и с разумно развиваща се промишленост, съобразена със суровинната база и пазарните възможности.

 

Сега затъването ни е такова, че все повече оскотяваме. Което води до две крайно ретроградни явления: носталгия по ужасното социалистическо минало и завист, заменяща инициативността.

 

Прост пример. Хиляди имигранти, останали без работа в други държави на Евросъюза, се връщат от гурбет. И докато нашенските безработни получават по 86 лева месечни помощи, държавата Номенклатурия изплаща на тези хора между 1400 и 1500 лева на месец. Къде е справедливостта? За това ли не беше необходим Европейският съюз?

 

 

 

През 1965 и 1967 година еврокомунистическите партии участваха

в конференциите на интернационалните комунисти

в Прага и Карлови Вари в Чехословакия[198]

 

 

 

Корупцията, злоупотребите с власт и пари, завистта били сред най-често срещаните явления в Чехословашката комунистическа партия след Пражката пролет.

 

Много от докладите, получени от Центъра през периода на „нормализацията“, засягаха продължаващото противоборство в ръководството на ЧКП. През декември 1972 г. Якеш се оплака на отдела за връзка на КГБ, че Хусак е заповядал телефоните на членовете на Президиума да бъдат подслушвани и разговорите записвани. [Същото било вършено и на Запад, но не сме го знаели.] Сега работната атмосфера в Централния комитет е, твърдеше той, толкова отровна, че в сравнение с нея ерата на Новотни[199] изглеждаше като златен век. През февруари 1973 г. Якеш и още трима водещи съветски лоялисти – председателят на Президиума Карел Хофман и Антонин Капек, и партийният секретар Мирослав Хрушкович – отново протестираха пред КГБ по повод на онова, което настояваха че били „опити за притискане и сваляне на комунистите интернационалисти от важни постове“.

 

Сред другите интриги в партийното ръководство, докладвани на КГБ в Москва през 1973 г., беше твърдението, че с подлизурство министър-председателят реалист Щроугал търсел начин да предразположи към себе си заместника на Хусак, интернационалиста Биляк. И то с методи, които включвали даването на подарък на стойност 10 000 крони на дъщерята на Биляк, осчетоводен в бюджета на чехословашката телевизия.

 

На 28 февруари Каска беше убит в авиокатастрофа при посещение на своя полски партньор. И беше наследен от министъра на вътрешните работи Яромир Обжина, който незабавно и подлизурски изрази своите интернационалистки намерения.

 

За КПСС и за другаря Брежнев“, заяви той пред свръзка на КГБ, бил готовда изпълни всяко поръчение.“[200]

 

Обаче Обжина бързо беше блокиран от опитите на Хусак да увеличи своя личен престиж, съчетавайки, както Новотни преди Пражката пролет, поста на президент на републиката с този на генерален секретар на ЧКП. В края на 1973 г., навярно по желание на Хусак, Ожбина започна да се мъчи да победи, надделявайки над интернационалистите, противопоставящи се на неговите амбиции за президент. Според донесения на КГБ от Прага, група съветски лоялисти, оглавявани от Хофман, Индра, Якеш и Капек (всички с близки връзки в КГБ и съветското посолство), продължаваше да се съпротивлява на всеки опит за съчетаване на двата поста. Нарастващата сенилност[201] на Лудвиг Свобода, който наследи Новотни като президент през 1968 г., беше добре дошла за Хусак. През май 1975 г. той замени вече оглупелия Свобода като държавен глава. Rudé právo отбеляза тържествено събитието, като публикува пет големи снимки на Хусак, всяка показваща го в компанията на по един от лидерите на петте държави от Варшавския договор, които бяха нахлули в Чехословакия през август 1968 г.

 

По времето на Хусаковия апотеоз Дубчек работеше като техник в Словашкия комитет по горите под постоянното наблюдение и честия тормоз от страна на StB. На 2 октомври 1975 г. Центърът докладва, че Дубчек е изпратил компрометиращ материал за Хусак в западна медия. Въз основа на информацията, осигурена от Дубчек, западногермански и австрийски печатни издания бяха съобщили, че по време на войната Хусак е придружавал група нацистки журналисти в Катинската гора близо до Смоленск. Където германците ексхумирали труповете на няколко хиляди полски офицери, разстреляни от НКВД (зверство, в което Москва обвини германците). Два пъти привикаха Дубчек за разпит в словашкото вътрешно министерство.[202]

 

В докладите на КГБ са намерили отражение достойното поведение на Александър Дубчек и мяуканията на Хусак, който протестирал, че бил набеден. Нататък КГБ накарала Хусак и Биляк да действат заедно. С техния своеобразен колхоз, в който превърнали ЧКП, „нормализациятана Чехословакия завършила.

 

За онези, които не са прозрели, искам да кажа: генсекът на чехословашката партия Дубчек попадна между зъбните колела на страшната машина на КГБ и подчинената й StB. А Вацлав Хавел пътувал и пишел пиеси, поставяни на Запад. За малко го пъхнали в дранголника. Може и да е страдал, но не му извадили очите, а изписали веждите му. Зер, бил необходим за продължението след години на онова, което наричат „Плана Андропов“.

 

Ако не знаете, пръв Юрий Владимирович използвал думитеперестройкаигласность“. Горбачов просто ги отмъкнал след смъртта на своя ментор.

 

През следващите години за КГБ ставало все по-трудно да прониква в държави като Албания и Румъния, да не говорим за Китай. Също – в Полша и Унгария. Предстоеше назначаването на първия комунистически папа. Да, вярно сте прочели. Комунистически папа буквално.

 

За всеки, живял и опознал системата на крайно потисничество при социализма, това не би следвало да е изненада. Ако Едвард Герек не се беше съгласил, евреинът по майка кардинал Карол Войтила[203] никога нямаше да влезе във ватиканския дворец и да сее сатанизма си на 40 езика два пъти годишно от балкончето на катедралата „Свети Петър“. Предстои ми да ви запозная с любопитни подробности от миналото на светеца за евреите“.[204]

 

Друго е по интересно. КГБ започнало да внедрява допълнителен брой нелегали във всички държави-сателити на Съветския съюз. Само в една страна – съвсем малко. Познайте коя е тя?

 

През 1971 г., в допълнение на нелегалите, изпратени в рамките на Операциите Прогресв Чехословакия и Полша, бяха внедрени още тринадесет в Румъния, девет в Югославия, седем в Източна Германия, четирима в Унгария и трима в България. Въпреки че всички имаха почти еднакви задачи, съществуваха специфични казуси, интересуващи КГБ във всяка отделна страна. Приоритетът, насочен към Румъния през 1971 г., отразяваше нарастващото съветско неодобрение на външната политика на нейния лидер Николае Чаушеску.

 

Той комбинираше семействена версия на неосталинизъм у дома с все по-голяма независимост от Варшавския пакт зад граница. След като осъди инвазията в Чехословакия, през следващата година Чаушеску беше възнаграден с държавно посещение от Ричард Никсън, първото на американски президент в източноевропейска комунистическа страна.

 

През 1970 година Чаушеску направи една от общо три визити в Съединените щати. Москва показа своето недоволство от неговото посещение в Пекин през 1971 г., като организира военни маневри на Варшавския пакт край румънските граници.

 

Докладите на КГБ от Румъния бяха написани в стил, който съчетаваше възмущение с дълбоко подозрение:

 

Използвайки антисъветската линия на Китайската комунистическа партия и на китайското правителство, румънското ръководство пое по пътя на така наречената автономия и независимост от Съветския съюзВ Румъния процъфтява национализмът. Неговите автори и защитници са съвсем същите партийни и правителствени лидери.

 

Ръководството на Румънската комунистическа партия не разкрива открито своите териториални претенции. Но прави всичко, за да демонстрира, че исторически, етнически и по други признаци Молдова и Черниветска област принадлежат на Румъния. Заявлението, направено от Мао в разговор с японски социалисти за незаконното завладяване на Бесарабия от СССР, беше доразвито в Румъния. Френският вестник Le Monde публикува две статии, хвърлящи съмнение върху законното включване на Бесарабия в Съветския съюз. Не е изключено инициативата за обнародването на статиите да е дошла от Румъния.“[205]

 

Не си струва да ви занимавам със задачите, които Центърът поставил на нелегалите си в нашата северна съседка. Една тема ги прорязва като червена линия – борбата срещу национализма. Особено – против възникването и развитието му в съветските територии Бесарабия и Буковина.

 

Не случайно го споменавам. Комунистическите партии начело със СССР водеха яростна война против национализма, патриотизма. Някои смятат Сталин за комунистически националист. На езика на истинската, а не на подправената идеология, това означава да признаем, че е бил фашист. И няма да сгрешим. Близостта, почти идентичността между комунисти болшевики, комунисти меншевикисоциалисти, сега – либерали, и фашисти, е отколешна. От генезиса на фашисткото движение.

 

Ленин“ – подчертава „еврейската майка на фашизмаМаргерита Сарфати,[206] – „знаеше това и отбеляза: „Мусолини? Огромна загуба е, че той ни напусна. Той е силен човек, който би отвел нашата партия до победа.“ Това бяха неговите думи, с които се обърна към делегация на италианските социалисти, които през 1919 и 1920 г. посетиха Русия. Троцки се изказа в същия дух: „Загубихте вашия коз; единственият човек, който можеше да извърши революция, беше Мусолини.[207]

 

Комунистите – убедени интернационалистиизвършваха погроми над патриотичните партии и организации. У нас – до такава степен и с толкова злост, че по поръчение на Коминтерна, командван от Георги Димитров под зоркия поглед на Сталин, през 1944-1945 година провеждали насилствено турцизиране на родопските българи, изповядващи исляма. И македонизирали Пиринския край.

 

Обърнете внимание дали лъжа, когато твърдя, че светът върви към единна комунистическа република. Войната срещу национализма се води от всички – „леви“, „центристи“, „десни – и то с всички възможни средства. Каталуня и пропагандната медийна битка срещу нея са поредният красноречив пример за медийната война, използваща дезинформацията, полуистините и откровените измами. Това силите на интернационализма квалифицират по два начина: популизъм и фалшиви новини. Второтозаменило политическата коректност. Докато самите те всячески се стараят да отвлекат вниманието на народите от факта, че няма кой друг да реши проблемите им, освен самите те.

 

Пробудиха го в бившите югославски републики. Сринаха собственото си творение СФРЮ. Сега лаят срещу възраждането на положителен, защитен национализъм в някои от тях. И се правят на ни чули, ни видели крайния, например албанския в Косово и религиозния в Босна и Херцеговина.

 

 

 

Опитайте да убедите гражданите на страните от Западна Европа,

че много антикомунистически настроени хора на Запад фактически

действат повече в полза на комунистическото общество,

отколкото някои комунисти по убеждение, и ще видите

дали много от тях ще се окажат способни да ви разберат[208]

 

 

 

Днес комунисти и либералстващи, консерватори и социалисти, природозащитници и какви ли не още са в един и същи строй. Готови са за бой против националните държави. Като невидима армия действат в синхрон и под общо командване срещу нормалността, националната идентичност и културата на отделните народи. А тъкмо тези различия, чиито крайни изява са обуздавани от смислено и осъзнато чувство за мярка и съпричастност с останалите, правят света толкова привлекателен и красив в своето разнообразие. Кой да го разбере?…

 

Вече разпределят ушанките, рубашките и валенкитеУниформено мислене означава отказ от мислене. Уви…

 

В същото време национализмът процъфтява в Израел – на първо място, в Китай, Япония, Индия

 

Ние винаги сме били най-послушният сателит на съветската комунистическа империяпроява на злото в неговия чист вид червен фашизъм. Затова ни отредили едва трима нелегали от КГБ. На свой ред те, както и цялата многобройна и могъща пета колона на Кремъл у нас, изпращали съвършени тъпотии от тук, само и само да задоволят Центъра. И да заслужат увеличението на заплатите си.

 

Изглежда в цяла Източна Европа нелегалите давали по-искрени и следователно по-потискащи сведения за общественото отношение спрямо резидентурите и отделите за връзка на КГБ, които били подложени на натиск да дават ласкави данни за реакцията спрямо мрачните и скучни откъси от речи на съветските лидери по места. Даже в България по-голямата част от населението загубило своето чувство за славянското си родство със Съветска Русия. Според един доклад:

 

Антисъветизмът процъфтява по българската телевизия. Макар и неизразяван открито,… той намира плодородна почва. Така наречените „обекти“, представящи филми за Съветския съюз и съветския живот, карат населението да изключва своите телевизионни приемници.“

 

Когато през 1974 г. изпратили нелегала Тановна двумесечна мисия в България по [Операция]Прогрес“, представяйки се като западен журналист, подготвящ туристически брошури, Центърът го посъветвал да печели доверието на българите, с които разговаря, като им дава подаръци. Където и да отивал, се натъквал на негодувание и нисък стандарт на живота. И останал с достатъчно добре обоснованото убеждение, че България била притискана от Съветския съюз да пилее ресурсите си за Куба и други прахоснически чуждестранни приятели. Както и за гигантската система на полицията и Държавна сигурност.

 

От гледна точка на Центъра единственият оптимизъм в мрачните донесения наТановбяха, че българите се страхуват толкова силно от ДС, тяхната служба за сигурност, за да се оплакват и мърморят публично.[209]

 

Препоръчвам да показвате този пасаж на носталгиците, които мечтаят за епохата, когато всички бяхме равни в бедността и гледахме чужбината през крив макарон. Безвремието, през което работехме, колкото да не заспим. А ни плащаха, колкото да не умрем от глад.

 

Умът ми не побира що за твари са тези, които пръскат заразата на лъжата за добрия социализъм“ не сред други, а в умовете на собствените си рожби. Комунизмът е тежко и неизлечимо заболяване. Той е бедствие, от което измъкването е почти невъзможна мисия. И все пак. Не съм оптимист, а реалист. Знам, че повярват ли в Божията сила и в себе си, хората, обединени от почтена и положителна цел, наистина могат да накарат планината да отиде при тях и да я отместят. Както е и в шеговитата перифраза на поговорката:

 

Много баби планина повдигат.

 

Никой не вярва. Униние, безсърдечие и безхаберие. Все по-голяма неграмотност и печално отчуждение. Липса на енергия и желание за промяна. Жалко и тъжно.

 

Аз поне приказвам и пиша. Но защо всички вие се правите на невежи, незнаещи? Или наистина не ви интересува?

 

Като зомбита се лутаме из Чалгария, все повече приличаща на незапълнено гробище за старци, вехти автомобили и други вещи, които с охота приемаме от Запада, избавящ се от своите боклуци.

 

Как е възможно да вярвате в празните приказки за демокрация и свобода, след като събитията и фактите ще избодат очите и ушите ви? Какво ви дава основание да смятате, че вие и децата ви ще оцелеете и преуспеете? Та ние загиваме, хора!

 

Сигурен съм, че без да осъзнава цялата истина, все още уважаван до някъде английски коментатор се докосна до нея.

 

Основното на следвоенното устройство на Европа е цялостта на държавите. След векове на ужасни войни, стабилната държавност е скала̀та, върху която почива европейската сигурност. Оставете старите недоволства да се завърнат, да възкръснат старите вражди и да се променят старите граници, и ще настъпи хаос. Освен това, онази друга скала̀на стабилностЕвропейският съюз, разчита на това държавите да бъдат способни да налагат диктата на Евросъюза върху подчинените им региони, без противопоставяне.

 

Де да беше толкова просто в политиката.

 

Както Европейската комисия в Брюксел се превърна в пародия на Римската църква отпреди Реформацията, така неохотата на централната власт дестабилизира държавите на континента. Икономики се глобализират, а национални правителства се централизират. И в резултат на това регионалните самоопределения стават все по-самоуверени и войнствени. Не само каталунците, но и шотландците, баските, корсиканците, фламандците, силезийците и венецианците не показват никакви знаци за свиване на техните претенции за повече автономия, независимо дали твърди или умерени“.

 

Каталунците са просто авангардът на едно движение срещу тромавите бюрократични елити, които управляват Брюксел, както и Мадрид – да не споменавам Лондон. Следователно, за Мадрид е безполезно просто да чете книгата с правилата, а безредиците да действат за разрешаване на кризата.

 

Ясно е, че каталунският президент Карлъс Пуджъмон[210] отчаяно иска да избегне рязко скъсване с Мадрид. Знаейки, че неговият собствен народ е дълбоко разделен в своя сепаратизъм. Трябва да има някакво споразумение, каквото имаше с баските през деветдесетте години – може би даже още по-радикално. Испания вече е сред най-залязващите държави в Европа. Нейното настоящо тромаво отношение към Барселона ще я направи още по-западаща, може би с поставянето на една нова каталунска конституция на местен плебисцит.

 

Европейският съюз е безразсъдно глупав да си въобразява, че това не е негова работа. Неговата неумела дипломация вече се загуби в Британия. Никоя друга нация не дръзва да проведе референдум за напускането му. Сепаратизмът прави знаци чрез поляците, чехите и унгарците. Доминираната от германците еврозона порази и разстрои гръцката и испанската икономика. И в значителна степен трябва да бъде обвинявана за настоящата криза. Евросъюзът почти не го е грижа за регионалната идентичност, както и за каквото и да е израждане. Каталунският въпрос се отнася толкова до Испания, колкото и до Европа.[211]

 

Не се старайте да свързвате тоталитаризма и авторитаризма на съвременните корпоратокрации, подчинени на олигархията, с някаквадемокрация“. Тя е болшевизъм и нищо друго. Глупаво е да се позовавате на който и да е идиот, пък бил той и известен, че – видите ли – няма друга по-добра форма на управление. Не е вярно.

 

Ние живяхме при тази демокрация, която най-малко две десетилетия туземните ни комунистически пропагандатори и обслужващите ги учѐни – изработени от невтасало тесто, заквасено с марксистко-ленинска маяопределяха като… „народна демокрация“. Значи сме имали демокрация на квадрат.

 

Аман! Благодаря. Спасибо. Не я ща. От нея много боли ума и тялото, съзнанието.

 

Ето какво представлява вашата демокрация в каталунски вариант:

 

 

 

 

 

Каталуния е сред най-малките от общо 17 провинции на Испания. Но произвежда 20 на стоедна петаот брутния вътрешен продукт на страната. За какво й е монархията с чучелата в Мадрид, поставени на трона от покръстения еврейски фашист, което ще рече комунист, Франциско Франко? Неговата Фаланга управляваше тоталитарно. Сега същото върши новата – обединена Фаланга налеви“, „центристи“, „десни“. Остава само да поканят Русия да защити републиката в Каталуния, а Германия да подкрепи короната

 

Тогава бихме втасали. Но светът наистина се е променил. Вече никоя държава не е способна да се намесва ефективно във вътрешните работи на европейските страни. Даже новата първа световна сила, комунистически Китай. Интернационалното Братство отдавна обузда маоисткия дракон. Постави му юзди и го оседла.

 

Когато, обсъждайки проблема с независимостта на Каталуния, вадят аргумента Конституция и нейното нарушаване, се усмихвайте и подминавайте. Нищо, направено от човека не е вечно. А целият сега действащ следвоенен световен ред беше изграден с гигантски и драматични нарушения на конституционализма. В Източна и Централна Европа с трагични последици, резултат от тайните споразумения между управляващите марксистко-ленински елити в Москва, Лондон и Вашингтон, към които присъединиха Париж.

 

 

 

Провалът на политическото ръководство, на медиите

и на интелектуалния елит в Америка е тотален[212]

 

 

 

Един от най-крещящите примери сме ние. Все така действащата след Втората световна война Търновска конституция не предвижда възможност за провеждане на референдум за промяна на формата на управление на държавата. Демократично или не, решете сами. Никога не съм твърдял, че тя е тотем, пред който винаги и непременно да падаме на колене, или да се кланяме.

 

Но, ако разгледаме настоящата испанска политико-държавна криза, произлизаща от стремежа на Каталуния към независимост, и погледнем как се опитват да я разрешат, за пореден път се сблъскваме с двойни стандарти. Значи за интернационалния елит Братството на банкерите е било възможно да приеме противоконституционния референдум от септември 1946 година у нас, довел до разрушаването на Царство България. А идентичното действие в Испания е недопустимо?! Може би каталунските лидери не са достатъчно марксист-ленинцикомунисти. Не друг, а Ленин бил видимият творец на независимостта и псевдодържавността на Украйна.

 

Случаят Косово също е плод на жонглиране с правните норми. Там не беше извършен никакъв геноцид. Албанците – древни българибяха привилегировани граждани на Социалистическа федеративна република Югославия. Както у нас от шейсетте години до края на Живковата тирания бяха турчеещите се. Не някакъв твърд демократ с ореол на свободолюбец, а комунистът Йосиф Броз Тито създаде условията за косовския сепаратизъм. Друг комунистСлободан Милошевич, директор на американска банка в Белград, доведе до войните във федерацията западно от нас. Двамата бяха близки на Вашингтон. Мамейки американските президенти, получаваха милиарди долари.

 

И чак, когато лъсна истината за това как Джон Кенеди, Линдън Б. Джонсън, Ричард Никсън, Джералд Форд и Джими Картър са били нагло лъгани от необразования друг Тито с проекта за космическа програма, наивно приет от идиотите във Вашингтон,[213] югославяните станаха лоши. Както показах, още през 1966 година наследникът на Кенеди с инициали LBJ се заканил да разруши Югославия. И възложил задачата на ЦРУ.

 

Тези работи отнемат време… А съдбата на марионетките не винаги е весела.

 

Тъй че, ако световните управници бяха почтени и не прилагаха двойни аршини, днес България можеше да бъде държава. По-привлекателна от онази през 1938-1939 година. Вместо да се гърчим и свиваме като бедняците на Европа, щяхме да мерим ръст с челните страни на континента. А цялата измет, изпълзяла от канализацията на нормалната свястна България, която почти 8 десетилетия ни води към небитието, щеше да се дави там, където се пръкнавъв фекалните води на обществото.

 

Генерални секретари, президенти, министри, депутати, кметове, партийци… Господи!

 

Клозетници!

 

От три десетилетия не позволявам и не е възможно да допусна комуняги, ченгета, продажници да ме поучават. Възможно ли е роденият дегенерат, плод на лошо дърво, убиец и крадец, да морализаторства и да ни учи на свобода и демокрация? (Освен всичко друго, това е проява на невъзпитаност, страх и лош вкус.) Но… както виждаме – да. Откакто се помня все е така. Можем ли да отречем, че с мълчанието си ние сме черноземът, върху който Те сеят отровните семена на измамата.

 

Със сигурност Карлъс Пуджъмон изпълнява роля. В противен случай нямаше да го виждаме на този висок, макар и регионален, пост. Не случайно централната власт в Мадрид насрочи извънредни общи избори в Каталуня. Комунистическите корпоратократори знаят резултата предварително. Те го определят и задават. Няма как да изгубят. Но енергията ще се съхрани и ще генерира още недоволство и противоборства.

 

А само кьоравите не виждат как действа комунистическата диктатура в Испания. Как демократично избраният президент на една държава или област – не е моя работа да определям какво представлява Каталуния, а на нейните жители – стана изгнаник, преследван по политически причини. С него – и няколко министри от каталунското правителство! Така инквизицията е преследвала неудобните за властта. Ленинизмът и сталинизмът – издънки на талмудизманадминаха мащабите и жестокостта на еврейския кардинал Томас де Торкемада в Испания.

 

И това става в Европа, в Евросъюза през ХХІ век!

 

Избирането на Карлъс Пуджъмон и останалите патриотични каталунски политици, днес бегълци в Белгия, беше признато за демократично, извършено по правилата на варварските нации, неоснователно претендиращи да сацивилизовани“. Кога Испания е била нормална и културна държава? Когато е унищожавала ацтеките, инките, маите и останалите коренни народи на завладяната от нейните въоръжени до зъби за времето си държавни терористи? Колко милиона души са жертвите на испанския геноцид в Централна и Южна Америка?

 

Как ще спрат каталунците или каталонците, както май е по-правилно да ги наричаме? Ще изпратят бомбардировачи и танкове срещу тях? Или ще ги изтребват с неутронно оръжие или с бомби с обеднен уран, както сториха със сърбите, засягайки нашия Северозапад? Не, Те вече започнаха. Корпорации симулират, че се изнасят от областта, банки заплашват, че ще затворят клоновете си. Могъществото на банката е по-страшно от силата на танка.

 

Ще успеят ли да изтрият възторга и усмивките от вдъхновените лица на снимките? (Вижте илюстрацията.) Те, корпоратократорите, са свикнали да избиват милиони невинни хора – от полята на белгийската фламандска област Йепер или Ипр на френски, през Украйна, тогавашния Ленинград и Дрезден, Берлин, Варшава, Хирошима и Нагасаки, до планините на Афганистан и пустинята на Ирак.

 

Защото са комунисти.

 

Комунизмът не е борба на бедните против богатите. Комунизмът е заговор на супербогатите срещу целия свят и на първо място против средната класа. Комунизмът е глобалната цел на сатанистите[214]

 

Как само обработваха съзнанието на шотландците! Скоро след референдума за независимост на Каталуния последваха два за повече автономия в Севера на Италия. Отдавна прогнозирах прииждането на тази вълна. Още не са си казали думата жителите на Южен Тирол, на белгийска Фландрия, на Корсика, на испанско-френската Баския

 

Единствено комунистическият Интернационал под формата на САЩ, някога на СССР, днес на НАТО ли има право да разделя, за да владее? И както след Първата и Втората световна война да създава нови несправедливи държави – например някогашната Югославия, включваща Македония, Иран, Ирак, Саудитска Арабия и останалите марионетни монархии в Близкия изток, Израел, а пред очите ни и Косово? Защо народите да не могат да си кажат думата? Нали „демокрацияще рече народовластие?

 

Това ли са демократите“, „миротворците“? Такива ли са техните тъй прокламирани и оказали се напълно фалшиви, ялови лозунги заliberté, égalité, fraternité”? Следвайки ги, не само ние в чалгарската Номенклатурия, но и цялото човечество се придвижваме към логичния си край.

 

Лъжите и изкривяванията на действителността, тиражирани от официалните медии и от троловете в т. нар. социални мрежи, подкопават устоите на истината и вярата. Неусетно цели общества изпадат под влиянието на конспиративните теории, фабрикувани и разпорстранявани от властите. Да го кажа така: стотици милиони хора са жадни за конспиративни теории. И точно тези средства за масово обезумяване, собственост на интернационалното Братство, утоляват тяхната жажда чрез лъжи и небивалици.

 

Съвсем точно докторът по икономика Пол Крейг Робъртс, смятан за „баща на рейгъномиката“, пред която пребоядисаните ни туземни комунета често коленичат, заяви:

 

Тъй като преститутските медии изобщо не държат на истината, човек трябва да се чуди дали да вярваме и на некролозите [в тях].[215]

 

Хората, изпаднали в бедност или изключени от икономическия процес и пазара, както и прекалено ситите и презадоволените, най-често се превръщат в плодородна почва за тези конспиративни теории. Също – и малограмотните. Тази е една от причините за силното влошаване на качеството на образованието. Умишлен подход, защото е известно, че простият се лъже по-лесно. Свободният, умният и знаещ човек, който държи своята съдба в ръцете си, не се отказва от мисленето и се съмнява. Доста по-трудно могат да го измамят или подведат.

 

Пример е текущата операция с подхвърленитеразсекретенидокументи от архивите на ЦРУ за убийството на американския президент Джон Ф. Кенеди. Автор на книга, посветена на престъплението, потвърди съмнението ми, че те от десетилетия се въртят в т. нар. публично пространство. Сега само имаме възможност да ги прочетем изцяло.

 

Тези документи изместват фокуса от истинските виновници. За кой ли път вече 54 години агентът на ЦРУ – оспорван факт – Лий Харви Осуалд, най-вероятно сътрудник и на съветските тайни служби, се оказва единственият виновен. (Вероятно е бил изпратен от американската агенция в СССР, където са го разкрили и вербували.) И отново ни втълпяват версията завълшебниякуршум, поразил три пъти Кенеди и веднъж губернатора на Тексас Джон Конъли. Може би е време отново да се спра на темата. Тогава ще покажа откъс от телевизионно интервю с управителя на щата, което опровергава тези конспиративни теории, изфабрикувани в Ленгли и подпечатани в Белия дом.

 

Какъв е смисълът от акции като това псевдо разсекретяване на отколе известни източници на сведения? Елементарно – да отклонят вниманието на хората от проблемите на самия Доналд Тръмп и разследването на неговите връзки с Русия и зависимости от Кремъл. (Кой американски президент от Рузвелт насам не ги е имал?) Но не само.

 

Други причини са проблемът с Каталуния и северноиталианските провинции Венето и Ломабардия, както и затишието пред буря в Шотландия; оръжейното производство и търговия, които са индикация за предстоящи военни конфликти. Продължаващото поставяне на Израел над останалите държави и даже над ООН. Задаващата се нова икономическа криза, чиито белези у нас са измамниятикономически растеж“, който никой не анализира.

 

Тъй като ще лъсне истината за свиващото се производство, малко нарастващият обем на приходите от туризма (хотелиерите и ресторантьорите – все комуняги и ченгета – отричат), леко раздвижване в строителството, известно подобрение в събирането на държавните вземания, повечето – противоречащи на Конституцията, и най-вече потокът от пари, спечелени от гурбетчиите ни зад граница, но не представляващ инвестиции, а спестявания.

 

Кой не забелязва търканията в самия Европейски съюз? За да го прикрият, комунистите – управляващите корпоратократори в Европа и САЩ, размахват някакво плашило, наречено Вишеградска тройка, към която – леле, мале – щяла да се присъедини и Австрия. Само и само хората да не видят как личи, че тази – нашата част от Стария континент – все повече се връща под опеката на Русия. Макар тя да не е СССР, си е съветска. Сиреч е образцова Номенклатурия.

 

Ако се вгледаме в истините, поднесени от Игор Бунич, няма как да не стигнем до категоричния извод: съществува световна партия, която може да не наричате болшевишка или комунистическа, но тя действа по ленински.

 

Партията все пак някак си се съгласяваше да храни своите роби, но хора, осъзнали свободата си, тя нямаше намерение да храни. Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си и ще се подхранва от Запада. Народът, отучил се да мисли и да работи, нека мре. Той вече за нищо на никого не е нужен.[216]

 

Доказаха го събитията в Каталуния. Кому беше нужно на срещата с журналисти по време на форума на КлубаВалдай“ преди седмици настоящият естонски центрист и бивш комунист, членувалият в КПСС, Рейн Мюлерсон да отправи удобно и същевременно закономерно питане към Владимир Путин за сравнение между Косово и пожелалата независимост испанска провинция. Та руският президент да въздаде справедливост посредством решения на Международния наказателен съд в Хага.

 

 

 

Колкото повече научавам за хората,

толкова повече харесвам кучета[217]

 

 

 

Въпреки своето тежко и престъпно комунистическо минало, този Мюлерсон е президент на Института за международно право в Женева, професор в Талинския университет. По-рано, още при Горбачов и комунизма, от 1988 година е стоял начело на катедра в Кралския колеж в Лондон. Бил е член на Комисията за правата на човека на ООН. Комунист и човешки права несъвместими неща!

 

Работил е и като гост-преподавател в прословутата Лондонска школа по икономика London School of Economics, развъдник на кадри за глобалния шионаж под патронажа на Ротшилдови и с прякото финансиране от Сорос. В началото на промените седял в креслото на първи заместник-министър на външните работи та Естония. Еха!…

 

Ето как товарищ Рейн Мюлерсон подаде на Владимир Путин удобна топка за забиване през мрежата в полето на демократичния“ и „свободолюбивЗапад, ако използваме волейболните термини:

 

 

 

 

 

Обяснението е точно, но принадлежи на империалист. Дали е и убеден империалист? Не мога да отсъдя. Путин е комунист. А този вид твари се интересуват само от материалния свят. Гъвкави като схващания и поведение, лишени от съвест, те са готови на всичко в името на Мамон. Внезапно появилата им се религиозност, да я наречем набожност, е фалшива и лицемерна, каквото е цялото им присъствие на този свят. Съдейки по момента на нейното възникване и според характера й, тя е просто келепирджийска.

 

Когато иде реч за независимост на изконно сръбската област Косово, Путин не е съгласен. И правилно. Щом го ощипят за същото, но в Крим, реагира като настъпана пришка. Сега, с независимостта на Каталуния, прибягва към трети вариантда се спазва испанската Конституция! Иначе казано, Владимирович е в едни и същи чепици със своите западни колеги по идеологически схавщания, по партия и по има̀не.

 

И на разпит да го подложите, няма да издаде истината за продадения от Ленин и Сталин полуостров Крим и за неговите реални собственици. Аз съм го правил,[218] но кой помни? А колцина вярват?…

 

Обаче впечатляват изразните средства и поведението на западните комунисти, които все по-често действат като отявлени сталинисти. Така е сега в Каталуния. Не някакви извънземни или руски болшевики, а дермократите[219] на Запад предоставят на кагебиста Владимир Владимирович ролята наборец против хвърлянето в затвора по политически причини“. Опитен политволейболист, Путин се възползва от подадения му удобен пас и забива топката в полето на опонентитезападните комунисти болшевики и меншевики. Какъв „защитник на човешките права“ се извъди само!

 

Върхът на всичко е, че болшевиките в Европа и САЩ го обявяват за враг, а той ги нарича партньори“!… Напълно заслужена гавра! С техните камънипо техните глави.

 

Пак ще се позова на бившата американска троцкистка Джанет Дейли, която в Британия се оказа произведена в чин „неоконсерваторка“. Тя отправи стрела на сарказъм, уцелвайки доста точно мишената:

 

Как може Европа да чества бившите колониални култури, а да презира каталунците?“ – запита comrade Дейли. – „Това е непоследователно и опасно

 

В настоящата политическа мода има две твърде крайно противоречащи си концепции за Европа, които успяват да съществуват заедно: либерална конфедерация на страни-членки, която се издига над старите злини на национализма и антагонизма и ги превъзхожда, като енергично отхвърля своето имперско минало.

 

Разбира се, това е официалната брюкселска доктрина, за която са се абонирали мнозинството от британските поддръжници на оставането.[220] [Те] гледат на новата Европа като на въплъщение на един прогресивен идеал.

 

Онези, които искат да обявят своята независимост от нея, като британците, или от една от нейните страни-членки – както е с каталунцитеса атависти, замръкнали в минала (и опасна) епоха, в която някаква старомодна преданост на стари национални идентичности разделя континента.

 

Другото схващане на малцинство, но много влиятелное, че като историческа единица Европа остава гибелна за бъдещите поколения[221]

 

Всеки народ има право на самоопределение. След диктатурата на Франко каталунците може да са гласували за настоящата конституция на Испания. Но тя да не е заместител на скрижалите, които чифутите втълпяват, че някакъв мангалски пастир Моше или Мойсейбил получилот някой си Яхве или Йехова на хълм, наричан „планина“. Защо швейцарците не желаят такива промени? Макар държавата им да обединява четири основни народности, говорещи пак на толкова майчини езицифренски, немски, италиански и латински.

 

В лицето на тази държава в сърцето на Европа имаме образец за следване. Той включва два истински народовластнически елемента: децентрализация на властта, в това число и финансова, и референдуми.

 

Изглежда просто, но тъкмо това най-силно плаши тоталитаристите по света – на петте континента. Тяхната цел е да лишат народите от собственост, което означава – от финансова независимост, гарантираща свободата им. Така, поробвайки ги, в скрито съучастие, да наложат единна власт на планета. Обединенията от типа Съединени американски щати, СССР, Европейски съюз, Северноамериканско споразумение за свободна търговия, познато като НАФТА,[222] БРИКС,[223] разните тихоокеански и прочие съглашения са етапи от дългия път към тази крайна цел на мегаломанитенов световен ред в обща глобална държава, ръководена от Тяхсветовното правителство.

 

Да, право на хората е да избират как да живеят, в какво политическо образувание да творят бъдещето си. Ако утре цветнокожите на Албиона станат мнозинство, ще могат по законен начин, чрез избори, да надделеят над бившите си колониални господари. Друг въпрос е каквичорбаджииса били три четвърти от голтаците, населяващи британските острови.

 

Тук даже при милиционер-социализЪма на съветските подлоги, другарите комунисти, не сме спали по пет-шест души на легло, както е било в Англия поне до началото на шейсетте години на миналия век. За разлика от Кийт Ричардс – прочутия китарист на “The Rolling Stones”, никога поради бедност не съм носил два различни на цвят чорапа.

 

А паднахме до това печално дередже, понеже Съюзниците ни продадоха на Сталин. И защото предците ни толкова силно ценяха живота си, че безропотно преклониха глава пред поробителитечужди и местни, много от тях – със старозаветни имена.

 

На мушмуроците, които ще ми опонират с въпроса какво да правим, ако в Кърджалийско или в Делиормана решат да направят допитване и поискат независимост, ще отговоря с лекота. Според мен хората там имат право на мнение и избор. Не ние, а те живеят в споменатите райони. Щом като не сме раждали и не сме полагали грижи страната ни да изглежда привлекателна за тях, нека решат сами.

 

Винаги съм се учудвал какво искат слабоумните ни туземни политици, по-скоро политикани, от Македония. Щом като изгарят от желание за присъединяването й към нашенската Номенклатурия, първо да направят тази страна истинска държава, а ненесполучлив опит за такава. Затова съвременните македонци не ни искат. И без Европейския съюз живеят по-добре от нас.

 

Онези, които мимикрират, са банални сметкаджии. Взимат българско гражданство, за да използват възможността за безвизово пътуване из територията на новия СССР. Изключения има, но те доказват правилото. Понеже тук се заселиха само съветски агенти като Любчо Георгиевски и Доста Димовска. Купиха си имоти с пари на БКП-ДС, които ченгетата – тези пладнешки крадци, хайдуциизмъкнаха от нашите джобове.

 

Онова, което става, е пътят и истината за живота в единната тоталитарна световна държава. Който не го вижда, е сляп; ако не го проумява, е тъп; щом не се тревожи от това, е дребен страхлив егоист.

 

Няма как да си осигурите ваше собствено пространство на сигурност. Не е възможно да се изолирате от околната среда и да не бъдете докоснати по някакъв начин от заобикалящия ви свят. Който има акъл, ще си спомни тъжното завещание, оставено ни преди близо 73 години от германския пастор Фридрих Густав Емил Мартин Нимьолер, „личния затворник на Хитлер“, както го наричали, провъзгласен от ционистите заантисемит“:

 

Първо дойдоха за…, не протестирахне бях…. После дойдоха за…, не протестирах не бяхКогато дойдоха за мен, не беше останал никой, който да протестира.[224]

 

На този свят не съществува спасение поединично. Рано или късно, все някога някой ще дойде и за вас

 

Комунизмът, видимо започнал преди век в Русия, не загина, както си въобразявахме. Неговото победно шествие по света е още по-опасно, защото се представя с различни физиономии. Така мнозинството от земните жители не го различават. Като знам какво донесе, се ужасявам.

 

А вие?

 

 

На другарите комунисти, социалисти, либерали, фашисти, пишман консерватори, зелени и прочие сволоч:

 

 

 

Честит едновековен юбилей на Балфурската декларация!

 

 

Честита стогодишнина на великата

Октомврийска болшевишка революция!

 

 

Честита 28а годишнина отславния10 ноември 1989 г.!

 

 

Ура, другари!

 

 

Такива са делата на вашия баща сатаната!

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

Препоръчвам ви да гледате:

https://www.youtube.com/watch?v=O61W7WPJJfE

 

 

Гледайте новия епизод на „Безкомпромисно с Георги Жеков“:

www.youtube.com/watch?v=2BcDL7fr8c8

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

Този и за кой ли път – специално за постоянната щедрост на Красимира А. Н. и Веселин Н. от Пловдив, Методи А. А. и Георги Б. Р. от София.

 

 

Моля, извинете за нахалството, но за да се получават дарения независимо по какъв начин, е необходимо изписването на четирите имена на получателката:

 

 

Светла Кирилова Хайтова – Ифандиева.

 

 

Бог да ви въздаделично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, четова е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получаваогромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1300. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 650. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Това ще рече отказ от един не скъп вестник на четири седмици.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Даренияпод главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратнотомалцинас големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаванетоДиагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчваме 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

  • Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

  • Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Вж. „1963 – Отричането от България: За по-нататъшното най-тясно сближение и в перспектива за сливане на България със Съветския съюз“, пълен текст на стенографския протокол от Декемврийския пленум на ЦК на БКП, 1963 г., редактор Пламен Анакиев, идея за корицата Георги Ифандиев, ИК „Огледало“, София, 1994 г. Книгата е в библиотеката на автора.

[2] Тодор Живков, цитиран от близкия до него писател Георги Марков. (Георги Марков – „Задочни репортажи за България“, 1978 г., Фондация „Георги Марков“, Цюрих, 1981 г., Том 1, Издателство „Профиздат“, София, 1990 г., Глава: „Срещи с Тодор Живков“.)

[3] Вж. напр. “People of Kirkuk stage protest before US consulate in Erbil” by Rudaw, “Rudaw”, rudaw.net, Sulaimaniyah, Kurdistan region, Iraq, Saturday, 21 October 2017 г., online: http://www.rudaw.net/english/kurdistan/201020172

[4] Пак там.

[5] عبي‎‎ Al-Hashd Al-Sha’abi, на английски: Popular Mobilization Forces (PMF) – обединение на 40 въоръжени подразделения от наемници – милиции, които са съставени от шиити, но в тях се сражават и сунити, християни и дари язиди. Групировките, представляващи башибозушка армия, са подкрепяни финансово, политически и военно от централното правителство в Багдад. (Вж. напр. “Islamic State: The caliphate strikes back”, “The Economist”, economist.com, London, 23 May 2015 г., online: https://www.economist.com/news/middle-east-and-africa/21651762-fall-ramadi-shows-islamic-state-still-business-caliphate-strikes-back)

[6] Виктор Островски – „Моссад отвъд измамата“, „Атика“-ЕТ „Ангел Ангелов“, София, 1998 г., стр. 173. Книгата е в библиотеката на автора.

[7] Вж. напр. “A small region in Iraq just became one of the oil market’s biggest concerns” by Tom DiChristopher, CNBC, cnbc.com, Englewood Cliffs, NJ, Tuesday, 26 Sept 2017 г., online: https://www.cnbc.com/2017/09/26/a-small-region-in-iraq-just-became-one-of-the-oil-markets-biggest-concerns.html

[8] “Iraq dismisses U.S. call for Iranian-backed militias to ‘go home’” by Reuters Staff, Reuters, reuters.com, New York, NY, Monday, October 23, 2017 г., online: https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-iraq-tillerson-abadi/iraq-dismisses-u-s-call-for-iranian-backed-militias-to-go-home-idUSKBN1CS0UQ

[9] “Senior Republican Bob Corker feuds with Trump: ‘He’s ‘debasing our nation’” by Lauren Gambino and David Smith in Washington and agencies, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 25 October 2017 г., online: https://www.theguardian.com/us-news/2017/oct/24/senior-republican-bob-corker-feuds-with-with-trump-debasing-our-nation

[10] “Czech Republic’s ‘answer to Donald Trump’ Andrej Babis on course for election success: The businessman and media mogul is one of the richest men in the country. He accepts that his story could be compared to Trump’s – with one exception: ‘I was never bankrupt’” by Lydia Smith, “The Independent”, , London, Saturday, 21 October 2017 г., online: http://www.independent.co.uk/news/world/europe/czech-republic-elections-2017-andrej-babis-win-us-president-donald-trump-a8011596.html

[11] “Czech billionaire’s ANO party set to win elections: Projections show party led by Andrej Babiš to benefit from voters’ desire for change over tax, immigration and EU relations” by Reuters in Prague, “The Guardian”, theguardian.com, London, Saturday, 21 October 2017 г., online: https://www.theguardian.com/world/2017/oct/21/czech-billionaires-ano-party-set-to-win-elections-andrej-babis

[12] Марк Твен (1835–1910) – американски писател, смятан за класик на литературата в САЩ. (Mark Twain – “Autobiography of Mark Twain: The Complete and Authoritative Edition”, Volume 2, University of California Press, Berkeley and Los Angeles, CA, 2013 г., стр. 372.)

[13] Не избират президентите, назначават ги, нали?, англ.

[14] “’If Voting Changed Anything, They’d Make It Illegal’: Emma Goldman for President” by Kurt Nimmo, “CounterPunch”, counterpunch.org, Petrolia, CA, Weekend Edition, March 20-22, 2004 г., online: http://www.counterpunch.org/2004/03/20/emma-goldman-for-president/

[15] Не е господин, а е другар, чеш.

[16] Komunistická strana Československa – KSČ.

[17] Това е въпросът. Част от прословутото терзание на Хамлет в стиха „да бъда или да не бъда, това е въпросът“ от трагедията „Хамлет, принц датски“, на Уилям Шекспир.

[18] Вж. напр. JW – “Neuděloval bych ani milosti, ani amnestie, napsal čtenářům Zeman”,  “Mladá fronta DNES”, 3. ledna 2013 г., online: https://zpravy.idnes.cz/on-line-chat-milos-zeman-0sh-/domaci.aspx?c=A130102_150857_domaci_jw (Зад инициалите JW се крие журналистът Jan Wirnitzer)

[19] Вж. напр. “How Russians Pay to Play in Other Countries” by Neil Macfarquhar, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, December 30, 2016 г., online: https://www.nytimes.com/2016/12/30/world/europe/czech-republic-russia-milos-zeman.html Доколко са информирани западните преститутки личи даже по факта, че изкарват Естония като родно място на Якунин. А той се е пръкнал в градчето Меленки, Владимирска област.

[20] Вж. напр. “Miliardář Babiš popírá, že koupil vydavatelství Ringier”, “Deník”, Denik.cz, Praha, 24.6.2013 г., online: https://www.denik.cz/ekonomika/miliardar-babis-koupil-ringier-za-ctyri-miliardy-korun-20130624.html; “E15.cz: Miliardář Babiš koupil Ringier za čtyři miliardy korun”, investicniweb.cz, Budějovická, Praha, 24.06. 2013 г., online: http://www.investicniweb.cz/news-2013-6-24-e15cz-miliardar-babis-koupil-ringier-za-ctyri-miliardy-korun/

[21] Вж. “Rebríček miliardárov: Babiš je medzi najbohatšími ľuďmi sveta!”, “Nový Čas”, cas.sk, Bratislava, 12.03.2010 г., online: https://www.cas.sk/clanok/155805/rebricek-miliardarov-babis-je-medzi-najbohatsimi-ludmi-sveta/

[22] Пак там.

[23] Вж. напр. Vladimír Hučín, exdůstojník BIS – “Hučín: Měl jsem v rukou dokumenty o Babišově spolupráci s STB”, kralovehradeckenovinky.cz, Regionalninovinky.cz, internetový portál, Praha, 14.duben 2014 г., online: https://archive.is/20150415020914/http://www.kralovehradeckenovinky.cz/zpravy/zpravy/hucin-mel-jsem-v-rukou-dokumenty-o-babisove-spolupraci-s-stb/#selection-309.0-309.21

[24] Вж. напр. Miroslav Slavkay, Michal Kaličiak – “Významní slovenskí geológovia”, Veda, vydavateľstvo Slovenskej akadémie – SAV, Bratislava, 2000 г., стp. 399.

[25] Вж. “Czech Republic: How bad is Babiš?”, Dr Sean’s Diary – Politics, Central and Eastern Europe and suburban life, drseansdiary.wordpress.com, London, 22 April 2015 г., online: https://drseansdiary.wordpress.com/2015/04/22/czech-republic-how-bad-is-babis/; Вж. “Hučín: Měl jsem v rukou dokumenty o Babišově spolupráci s STB: Bývalý důstojník BIS Vladimír Hučín odmítá měnit svůj postoj k Andreji Babišovi, který před čtvrt rokem usedl do křesla ministra financí ve vládě Bohuslava Sobotky. Tvrdí, že šéf hnutí ANO byl výkonným agentem Státní bezpečnosti.”, kralovehradeckenovinky.cz, Regionalninovinky.cz, internetový portál, Praha, 14.duben 2014 г., online: https://archive.is/20150415020914/http://www.kralovehradeckenovinky.cz/zpravy/zpravy/hucin-mel-jsem-v-rukou-dokumenty-o-babisove-spolupraci-s-stb/

[26] Вж. “Kodenavn „Steklov”, “Verdens Gang” – VG, vg.no, Oslo, 24.10.2000 г., oppdatert 25.02.2003 г., online: https://www.vg.no/nyheter/innenriks/regjeringen-stoltenberg/kodenavn-steklov/a/5916647/; S. Kjetil – “Jøss, herr Statsminister”, “Aftenposten”, aftenposten.no, Odlo, 30.des.2005 г., oppdatert: 19.okt.2011 г., online: https://www.aftenposten.no/amagasinet/i/nQQLa/Joss_-herr-Statsminister; Alf R. Jacobsen – “Stortinget må granske”, “Dagbladet”, dagbladet.no, Oslo, 6. juli 2011 г., online: https://www.dagbladet.no/kultur/stortinget-maring-granske/63552551

[27] Вж. напр. “Court Says Andrej Babis Wrongly Labeled Communist Agent: Slovak Institution of National Memory to Appeal Ruling” by Sean Carney, “The Wall Street Journal”, wsj.com, New York, NY, 26 June 2014 г., online: https://www.wsj.com/articles/slovak-court-says-andrej-babis-wrongly-labeled-communist-agent-1403787683

[28] Вж. “Babišův soud kvůli StB – agent Bureš figuruje ve 12 spisech”, Echo24.cz, Praha, aktualizováno 15. května 2014 г., online: https://echo24.cz/a/iuFqu/babisuv-soud-kvuli-stb–agent-bures-figuruje-ve-12-spisech

[29] Вж. “Slovak press criticizes Babiš court decision” by News Desk, “The Prague Post”, praguepost.com, published on June 27, 2014 г., online: https://www.praguepost.com/eu-news/39817-slovak-press-criticizes-babis-court-decision

[30] Вж. “Rozdělení Ukrajiny by bylo jako obětování Československa z roku 1938, míní Babiš”, Novinky.cz, Praha, pátek 6. března 2015 г., online: https://www.novinky.cz/domaci/363482-rozdeleni-ukrajiny-by-bylo-jako-obetovani-ceskoslovenska-z-roku-1938-mini-babis.html

[31] Джон Кенет Гълбрайт (1908–2006) – американски икономист, роден в Канада. Един от главните проповедници на либерализма в САЩ, който подлайваше на Мейнард Кейнс и неговия меншевишки комунизъм – социализъм, идея за централно преразпределение на благата и за голямо правителство. (Jeffrey Loehr, Margaret Loehr – “Demystifying Climate Change: An Energy Story on Science, History, Threats, and Opportunities”, Rowman & Littlefield, London, CA, 2017 г., стр. 172.)

[32] Вж. „Из архивата на Найден Геров“, стр. 296-297, писмо 473, Христо Георгиев до Найден Геров, 14 юни 1869 г. в: Евгений Волков – „Христо Ботев“, Превод от руски под редакцията на Михаил Попруженко, Боян Пенев и Михаил Арнаудов, Издание на ФАБ, София, 2009 г., стр. 289; в оригиналното издание: Евгени Волковъ – „Христо Ботевъ“, Библиотека „Мисъль и дейность“ № 2, Печатница „Бр. Миладинови“ София, 1929 г., стр. 117. Книгата е в библиотеката и в архива на автора.

[33] Вж. “Hučín: Měl jsem v rukou dokumenty o Babišově spolupráci s STB: Bývalý důstojník BIS Vladimír Hučín odmítá měnit svůj postoj k Andreji Babišovi, který před čtvrt rokem usedl do křesla ministra financí ve vládě Bohuslava Sobotky. Tvrdí, že šéf hnutí ANO byl výkonným agentem Státní bezpečnosti.”, kralovehradeckenovinky.cz, Regionalninovinky.cz, вече цит. съч.

[34] Вж. “COMMENT: Why is the next Czech PM surrounding himself with police and spooks?” by bne IntelliNews, “Business New Europe”, intellinews.com, London and suburban Boston, November 14, 2014 г., online: http://www.intellinews.com/comment-why-is-the-next-czech-pm-surrounding-himself-with-police-and-spooks-500440650/?source=czech-republic&archive=bne

[35] Вж. “Monika Babišová: S Andrejem jsem 20 let, přitom se prý k sobě nehodíme”, Ona.Dnes.cz, Brno, 26. května 2014 г., online: https://ona.idnes.cz/monika-babisova-rozhovor-0hy-/spolecnost.aspx?c=A140520_182325_spolecnost_jup

[36] Вж. Илья Эренбург – „Убей!“, газета „Красная звезда“, № 172 (5236), Москва, 24 июля 1942 года. в: Георги Ифандиев – „Войната е мир! Свободата е робство! Невежеството е сила! Обаче пука ли му на някой? – Част 14“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 6 август 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%B2-14#_ednref89

[37] Валери Петров – „Народен съд“, Хорова агитка, нарисува Марко Бехар, Младежка библиотека № 5, Издателство на Българската работническа партия (комунисти), София, 1944 г., стр. 41-42. Книгата е в библиотеката на автора.

[38] Вж. Babylonian Talmud, Tractate “Abhodah Zarah”, Folio 26 b. На иврит: “Tob shebe-goyyim harog.” На английски: “Even the best of the Gentiles should be killed.” Текстът е сред т. нар. бели петна. За това в съвременните издания на лондонската голяма еврейска книгоиздателска къща “Soncino” има предупреждение, че „най-геноцидните пасажи или са били смекчени или изтрити“ – “the more genocidal passages have been either toned down or deleted”. (Вж. напр. “The Six Million Reconsidered: Is the ‘Nazi Holocaust’ Story a Zionist Propaganda Ploy?”, Volume One: “In an Examination of the Jewish Genocide Claim Versus the Disaster of the Twentieth Century”, by the Committee for Truth in History, The Noontide Press, Torrance, CA, 1977 г., стр. 14.) В ранните издания на „Всемирната еврейска енциклопедия“ четем: „Според Талмуда, най-добрият от неевреите трябва да бъде убит“. Soferim 13b, Abodah Zarah, 26.“ (“The Universal Jewish Encyclopedia in Ten Volumes”, Isaac Landman, Ed., Volume 3: “Canards to Education”, Published by The Universal Jewish Encyclopedia, New York, NY, 1929 г., стр. 6.) Когато за пръв път антихуманните талмудски послания започват да се появяват в превод на европейски езици, равините начеват да лепят парчета бяла хартия върху тях. От тук произлиза и нарицателното „бели петна“. (Вж. напр. обяснение за изчезването на текста в: “Why does it say in the Jewish Talmud “Even the best of the Gentiles should be killed” – Abodah Zara 26b?”, answers.yahoo.com, online: https://answers.yahoo.com/question/index?qid=20110111130016AAPpfiT) Потвърдено в: Israel Shahak – “Jewish History, Jewish Religion: The Weight of Three Thousand Years”, Pluto Press, London, Sterling, VA, 1994 г., стр. 77-78; в изданието на български: Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години“, второ издание, ИК „Огледало“, София, 2008 г., стр. 136-137. Книгата е преведена от автора и е в неговата библиотека.

[39] QC – съкращение от Queen’s Counsel. Някой, когото кралицата е избрала да бъде един от „Съвета на мъдреците в правото на Нейно величество“.

[40] “‘The only way’ of dealing with British Islamic State fighters is to kill them in almost every case, minister says” by Kate McCann, Senior political correspondent, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, Sunday, 22 October 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/10/22/way-dealing-british-islamic-state-fighters-kill-almost-every/

[41] Ганди е имал предвид старозаветната заповед: „… Ако пък стане повреда, нека даде живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено.“ (Библия, „Втора книга Моисеева – Изход“, гл. 21, ст. 23-25.)

[42] “Mohandas Gandhi? Louis Fischer? Henry Powell Spring? Martin Luther King?”, “Quote Investigator”, quoteinvestigator.com, USA, December 27, 2010 г., online: http://quoteinvestigator.com/2010/12/27/eye-for-eye-blind/

[43] Вж. “By killing Isis fighters instead of bringing them to justice, we become as guilty as our enemies” by Robert Fisk, Middle East Correspondent, “The Independent”, independent.co.uk, London, Thursday, 26 October 2017 г., online: http://www.independent.co.uk/voices/isis-fighters-british-citizens-rory-stewart-bad-as-our-enemies-a8020816.html

[44] Вж. Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом“, Издателство „Дилок“, София, 2009 г., стр. 369. Книгата е в библиотеката на автора.

[45] “Mahatma Gandhi and the Principles of Satyagraha/Truth-Force and Ahimsa/Nonviolence”, Mahatma Gandhi, Life and Teachings, Compiled by Timothy Conway, Ph.D, Enlightened-Spirituality.org, enlightened-spirituality.org, Daylesford, Victoria, Australia, 2000 г., online: http://www.enlightened-spirituality.org/Mahatma_Gandhi.html

[46] Вж. Библия, „Втора книга на Мойсей – Изход“, гл. 21, ст. 23-25.

[47] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 24. Книгата е в архива на автора.

[48] „Евангелие от Матей“, гл. 10, ст. 28-29. Всички преводи на Евангелските текстове са направени от оригинала на арамейски, дело на д-р Джордж Ламза.

[49] Вж. „Евангелие от Матей“, гл. 23, ст. 30-31.

[50] Вж. George Pitt-Rivers – “The World Significance of the Russian Revolution”, Basil Blackwell, Oxford, 1920 г., стр. 40, online: http://www.sweetliberty.org/issues/wars/russian_revolution.htm; същото и в: Nesta H. Webster – “Secret Societies and Subversive Movements”, The Book Tree, Escondido, CA, 2000 г., стр. 367, книгата е в библиотеката на автора; Henry Ford, Sr. – “The International Jew: The World’s Foremost Problem”, Appearing originally in the periodical published by the Ford Motor Co. “The Dearborn Independent”, Dearborn, MI, 1920 г., The Noontide Press, Torrance, CA, 1978 г., Books On-Line, Chapter: Disraeli – British Premier, Portrays the Jews, стр. 288, цялата книга е достъпна от online: http://www.biblebelievers.org.au/intern_jew.htm или  http://www.ety.com/berlin/ford1.htm или българското издание:  Хенри Форд – „Интернационалните евреи: Най-наболелият световен проблем“, Издателство „Жарава 2002“, София, 2002 г., стр. 70, книгата е в библиотеката на автора.

[51] Възможно е „открито“.

[52] „Евангелие от Матей“, гл. 23, ст. 6-7; гл. 6, ст. 1-6.

[53] “Kabul welcomes the Afghan warlord who once shelled its citizens” by Sune Engel Rasmussen in Kabul, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 24 October 2017 г., online: https://www.theguardian.com/world/2017/oct/24/kabul-welcomes-the-afghan-warlord-who-once-shelled-its-citizens

[54] Вж. “Hamid Karzai”, GlobalSecurity.Org., Washington, D.C., 9 December 2001 г., online: https://www.globalsecurity.org/military/world/afghanistan/karzai.htm

[55] Вж. 002 – Video – Hamid Karsay – It’s Time USA to Leave Afghanistan, в: Георги Ифандиев – „Лицемерите и нагаждачите се обиждат от истината, лукавите крещят, че искат промени, но никога не рискуват за тях“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, , София, 28 април 2017 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D0%BE или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=3ZX1K8YE5fA

[56] Другарят на мандарински.

[57] Буквално – прегръдка; също така ритуален жест, церемониал, фр. В случая – многозначителен знак.

[58] Схващанията на Си Дзинпин за социализма вече са неразделна част от Конституцията на Китайската народна репубрика.

[59] “Xi Jinping becomes most powerful leader since Mao after change to China’s constitution: Rare accolade puts Xi’s Thought on Socialism with Chinese Characteristics into Communist charter and sets him on course for indefinite spell in power” by Tom Phillips in Beijing, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 24 October 2017 г., online: https://www.theguardian.com/world/2017/oct/24/xi-jinping-mao-thought-on-socialism-china-constitution

[60] “Chairman Xi crushes dissent but poor believe he’s making China great” by Tom Phillips in Tanmen, “The Observer”, theguardian.com, London, Saturday, 14 October 2017 г., online: https://www.theguardian.com/world/2017/oct/14/xi-jinping-crushes-dissent-but-making-china-great-again

[61] Вж. “Trump is selling $45 ‘Make America Great Again’ pumpkin hats for Halloween” by Elizabeth Elizalde, “New York Daily News”, nydailynews.com, New York, NY, Monday, October 23, 2017 г., online: http://www.nydailynews.com/news/national/trump-selling-orange-america-great-pumpkin-hats-article-1.3583632

[62] Вж. “Xi Jinping signals intent to remain in power by revealing politburo with no successor” by Tom Phillips in Beijing, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 25 October 2017 г., online: https://www.theguardian.com/world/2017/oct/25/xi-jinping-signals-intent-power-successor-politburo-china

[63] Висшият „колективен“ орган на ККП се състои от седем дущи. Генсекът е седмият.

[64] “The omnipotent seven: meet the men who make up China’s new politburo” by Tom Phillips in Beijing and Benjamin Haas in Hong Kong, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 25 October 2017 г., online: https://www.theguardian.com/world/2017/oct/25/the-seven-men-who-make-up-chinas-new-politburo-xi-jinping

[65] Виктор Юго – „Човекът, който се смее“, превод от френски: Ерма Гечева, 1967 г., Част първа: Морето и нощта, Две въвеждащи глави – I – Урсус, 3.

[66] “Revolution” by The Beatles, music and lyrics by Lennon-McCartney, “Apple”, London, 1968 г.

[67] Вж. „Вкусът на Китай“, сценарий и реализация Геновева Радева, оператор Недялко Данов, „В кадър“, БНТ1, София, 2017 г.

[68] СеКо – NoKo, е съкращение от Северна Корея – North Korea, на странния език на Тръмп. В оригинала целият израз на английски изглежда така: “NoKo & trade”.

[69] “Trump congratulates China’s Xi on ‘extraordinary elevation’” by Reuters Staff, Reuters, , New York, NY, Wednesday, October 25, 2017 г., updated on Thursday, October 26, 2017 г., online: https://www.reuters.com/article/us-china-congress-trump/trump-congratulates-chinas-xi-on-extraordinary-elevation-idUSKBN1CU2W5

[70] Вж. Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа“, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60.

[71] Вж. 003 – Video – Jim Rogers I would buy North Korea if I could, May 4, 2015, в: Георги Ифандиев – „Мазохизъм: Животът сред пропагандата на „демокрацията“ е като сопата на тоталитаризма, но допада на мнозина – Част 6“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 15 май 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%85%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-7 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=w1FWg5i8UNQ

[72] Вж. “China, Japan and Korea”, Rothschild, Global Financial Advisory, rothschild.com, London, Paris, 2011 г., online: http://www.rothschild.com/china-japan-korea/, в: Георги Ифандиев – „Драги „шикши“ и „гои“, сега, когато вече всички сме „антисемити“, е време да ги забием“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 28 юни 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B8-%D1%88%D0%B8%D0%BA%D1%88%D0%B8-%D0%B8-%D0%B3%D0%BE%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%B5

[73] Lord Byron – “Don Juan” (1823 г.), Canto The Twelfth, The Project Gutenberg EBook, 2007 г., online: http://www.gutenberg.org/files/21700/21700-h/21700-h.htm

[74] Съкращение от “Jacob Rothschild China”.

[75] “Rothschild targets China” by Yao Weijie, “Beijing Today”, beijingtoday.com.cn, Beijing, London, July 29, 2011 г., online: http://www.beijingtoday.com.cn/business/rothschild-targets-china

[76] Вж. напр. 002 – Video – Evelyn Rothschild Invests in China, в: Георги Ифандиев“ – „Войната е мир! Свободата е робство! Невежеството е сила! Обаче пука ли му на някой? – Част 7“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 25 март 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5-7 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=WCbpzPuMXyQ

[77] Коя не е? Но явните, неприкритите еднопартийни комунистически режими съществуват още в Куба и Северна Корея.

[78] Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Concord Press, Seal Beach, Ca, 1971 г., стр. 32. Книгата е в архива на автора.

[79] Curtis B. Dall – “F.D.R. – My Exploited Father-in-Law”, Revised Edition, Christian Crusade Publications, Tulsa, OK, 1968 г., стр. 172.

[80] „The City of London е просто част от Британия, над която парламентът няма никаква власт.“ (Вж. Георги Ифандиев „Светът вече пълзи по ръба на пропастта към комунизма“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 1 октомври 2017 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d1%8a%d1%82-%d0%b2%d0%b5%d1%87%d0%b5-%d0%bf%d1%8a%d0%bb%d0%b7%d0%b8-%d0%bf%d0%be-%d1%80%d1%8a%d0%b1%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b0%d1%81%d1%82%d1%82%d0%b0)

[81] “Look to Sheffield: this is how state and corporate power subverts democracy” by George Monbiot, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 24 October 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/oct/24/sheffield-state-corporate-power-subvert-democracy-pfi

[82] Каспър Уайнбъргър (1917–2006) – евреин по бащина линия, американски предприемач и политик, министър на отбраната през по-голямата част от управлението на комунистическия агент Роналд Рейгън. (Георги Константинов – „Емигрантски спомени, Том 3 1982-1986, Издателство Шрапнел, София, 2013 г., стр. 172. Книгата е в библиотеката на автора.)

[83] Познат на помнещите редовни читатели.

[84] “Trump may repeat a tragic history: The inside track on Washington politics” by Fareed Zakaria, Opinion writer, “The Washington Post”, washingtonpost.com, Washington, DC, Wednesday, October 19, 2017 г., online: https://www.washingtonpost.com/opinions/trump-may-repeat-a-tragic-history/2017/10/19/2e418f2a-b510-11e7-a908-a3470754bbb9_story.html?utm_term=.bb601af3704e

[85] “The Great Restoration” by Alan W. Cafruny”, Valdai Discussion Club, valdaiclub.com, Moscow, 19 April 2017 г., online: http://valdaiclub.com/a/highlights/the-great-restoration/

[86] Вж. “We are obsessed with Brexit and Trump: we should be thinking about China” by Martin Kettle, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 20 October 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/oct/20/trump-xi-world-leader-chinese-communist-party-congress-speech

[87] “Say hello to a post-America world” by Fareed Zakaria, Opinion writer, “The Washington Post”, вече цит. съч.

[88] Вж. напр. “China’s Now The World Number One Economy And It Doesn’t Matter A Darn” by Tim Worstall, “Forbes”, forbes.com, New York, NY, December 7, 2014 г., online: http://www.forbes.com/sites/timworstall/2014/12/07/chinas-now-the-world-number-one-economy-and-it-doesnt-matter-a-darn/

[89] У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите и душата, и мислите, рус.

[90] Антон П. Чехов – „Дядя Ваня“, 1897 г., Действие второе.

[91] Вж. напр. Елена Дюлгерова – „Исаак Паси: Сам избрах БСП. Баща ми ме поздрави, майка ми не беше щастлива“, „Гласове“, glasove.com, София, 20 юли 2016 г., online: http://glasove.com/categories/intervyuta/news/isaak-pasi-vnuk-sam-izbrah-bsp-bashta-mi-me-pozdravi-majka-mi-ne-beshe-shtastliva Авторката на интервюто, бивша журналистка от вестник „Народна младеж“, орган на ЦК на ДКМС, е племенница – братова дъщеря – на Петър Дюлгеров, член на ЦК на БКП и председател на казионните Български профсъюзи.

[92] Вж. напр. „Защо спасените евреи не защитиха спасителите си?“, BNews.bg, София, вторник, 11 септември 2012 г., online: http://www.bnews.bg/article/117530

[93] Вж. Валери Петров – „Народен съд“, Хорова агитка, нарисува Марко Бехар, Младежка библиотека № 5, Издателство на Българската работническа партия (комунисти), София, 1944 г., стр. 41-42. Книгата е в библиотеката на автора.

[94] Вж. „Евреите, а не комунистите са виновни за Народния съд“, OFFNews, offnews.bg, София, 9 септември 2015 г., online: https://offnews.bg/obshtestvo/evreite-a-ne-komunistite-sa-vinovni-za-narodnia-sad-556876.html

[95] Вж. Babylonian Talmud, Tractate “Abhodah Zarah”, Folio 26 b. На иврит: “Tob shebe-goyyim harog.” На английски: “Even the best of the Gentiles should be killed.” Текстът е сред т. нар. бели петна. За това в съвременните издания на лондонската голяма еврейска книгоиздателска къща “Soncino” има предупреждение, че „най-геноцидните пасажи или са били смекчени или изтрити“ – “the more genocidal passages have been either toned down or deleted”. (Вж. напр. “The Six Million Reconsidered: Is the ‘Nazi Holocaust’ Story a Zionist Propaganda Ploy?”, Volume One: “In an Examination of the Jewish Genocide Claim Versus the Disaster of the Twentieth Century”, by the Committee for Truth in History, The Noontide Press, Torrance, CA, 1977 г., стр. 14.) В ранните издания на „Всемирната еврейска енциклопедия“ четем: Според Талмуда, най-добрият от неевреите трябва да бъде убит“. Soferim 13b, Abodah Zarah, 26.“ (“The Universal Jewish Encyclopedia in Ten Volumes”, Isaac Landman, Ed., Volume 3: “Canards to Education”, Published by The Universal Jewish Encyclopedia, New York, NY, 1929 г., стр. 6.) Когато за пръв път антихуманните талмудски послания започват да се появяват в превод на европейски езици, равините начеват да лепят парчета бяла хартия върху тях. От тук произлиза и нарицателното „бели петна“. (Вж. напр. обяснение за изчезването на текста в: “Why does it say in the Jewish Talmud “Even the best of the Gentiles should be killed” – Abodah Zara 26b?”, answers.yahoo.com, online: https://answers.yahoo.com/question/index?qid=20110111130016AAPpfiT)

[96] Stanley G. Payne – “A History of Fascism, 1914-1945, University of Wisconsin Press, Madison, WI, 1995 г., стp. 5–6, Бележка 6. Книгата е достъпна за четене от online: http://books.google.bg/books?id=NLiFIEdI1V4C&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q=a%20mass%20movement%20with%20multiclass%20&f=false

[97] Вж. Георги Ифандиев – „Нека ви разкажа за комунизма – Част 3“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, събота, 21 октомври 2017 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%bd%d0%b5%d0%ba%d0%b0-%d0%b2%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b0%d0%b6%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bc%d1%83%d0%bd%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d0%b0-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-3

[98] Вж. Гергана Величкова – „Пропаганда на фашизма в България, 1922-1934 г.“, Издателство „ТИЛИА“, София, 2002 г., стр. 33, 41, 48, 50, 70-71, 166-167, 229, 275. Книгата е в библиотеката на автора.

[99] През 1971 година обръснаха и подстригаха на влизане в България мой много близък приятел от Париж. Дръзна да си дойде отново чак през септември 1989 година, вече като световно известен учен. През 1980 година Милчо Левиев свиреше брадясал и космясал. По това време мен ме принудиха да избръсна брадата си. За дълга коса бях забравил да мечтая…

[100] Парите карат света да се върти; този дрънчащ звук може да накара света да се върти, англ.

[101] Анатолий Голицин (1926–2008) – член на КПСС, майор от КГБ, който в края на 1961 година избягва на Запад, където впрочем се намира – работел в посолството на СССР в Хелзинки под прикритието на вицеконсул. Прогнозата му датира от 1981-1982 година, когато тук никой не смееше дори да помисли за разпадане на съветската система. (Anatolij Golitsyn – “New Lies for Old: The Communist Strategy of Deception and Disinformation”, G S G & Associates Pub, New York, NY, 1984 г., Electronic version, стр. 351. Книгата е в библиотеката на автора.)

[102] Как е възможно, англ.

[103] Комунистическата партия на Чехословакия.

[104] Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, New York, NY, 1999 г., стр. 257. Книгата е в библиотеката на автора., стр. 257.

[105] Владимир Маяковский – „Владимир Ильич Ленин“, 1924 г.

[106] Вж. Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, вече цит. съч., стр. 257-258.

[107] Пак там, стр. 258.

[108] Тогавашният министър на вътрешните работи на ГДР.

[109] Съкращение от Służba Bezpieczeństwa Ministerstwa Spraw Wewnętrznych – Служба за сигурност при Министерството на вътрешните работи.

[110] За К-231 вж. Георги Ифандиев – “ Нека ви разкажа за комунизма – Част 2, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София,

2 септември 2017 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D0%B2%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B6%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-2

[111] Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, вече цит. съч., стр. 265.

[112] Пак там, стр. 259-260.

[113] Не знаех, че ме разпитваше офицер от Военното контраразузнаване. За войниците то беше просто „спеца“.

[114] Анатолий Голицин през 1981-1982 година. (Anatolij Golitsyn – “New Lies for Old: The Communist Strategy of Deception and Disinformation”, G S G & Associates Pub, вече цит. съч., стр. 351.)

[115] Пак там, стр. 260-261.

[116] Вж. напр. Огнян Стефанов – „Паско Божков, бивш контраразузнавач: Бях в Лондон, когато убиха Георги Марков Английските служби влияели на Тодор Живков, сигурен е ексофицерът от ДС“, в. „24 часа“, София, вторник, 5 април 2005 г., стр. 14. Фотокопие в архива на автора.

[117] Вж. „Априлският пленум: Пълен стенографски протокол“, съставители и редактори: Йордан Василев Зарчев и Марин Илиев Цуцов, въведение: Мито Цеков Исусов, послепис: Константин Дилчев Василев, ИК „Атлас-Прес“, София, 2002 г.

[118] Младите не могат да си го представят, а техните родители или са с промити мозъци, или се страхуват да споделят истината с тях. А тя е, че за съветските граждани България беше нещо като Запад. А Чехословакия – направо друга планета. Бедността и недоимъкът съпровождаха социализма навсякъде, където го имплантираха. Той беше система, основаваща се на уж общата собственост, което пораждаше пълната незаинтересуваност от процеса на производство, а ниските доходи – и от труда. Мога да свидетелствам, че през 1986 година в Москва мизерията беше тъй гигантска, че след като се завърнах след едноседмично служебно и доста натоварено пребиваване в съветската столица, нашето мизерно съществуване ми се стори разкошно. В Москва видях магазини, в които освен продавачките нямаше нищо друго – никакви стоки. Рафтовете стояха съвсем празни. Станах свидетел на опашки, чиито разбери ме върнаха в петдесетте и шейсетте години. През седемдесетте те не изчезнаха. Но появата на т. нар. супермаркети ги сведоха до тълпене за няколко вида стоки: банани и портокали, тоалетна хартия, цветни телевизори… Другото ставаше възможно с връзки. Искате перална машина, добре. В магазина няма. Затова липсва и опашка. И нашенецът прибягваше до връзки и подкупи. Такава беше повсеместната практика в „добрия“ прехвален живот при милиционер-социализЪма.

[119] Пак там, стр. 261.

[120] Анатолий Голицин през 1981-1982 година. (Anatolij Golitsyn – “New Lies for Old: The Communist Strategy of Deception and Disinformation”, G S G & Associates Pub, вече цит. съч., стр. 351.)

[121] “The EU has infiltrated our universities. We must fight back against its propaganda machine” by Nigel Farage, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 31 October 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/10/31/eu-has-infiltrated-universities-must-fight-back-against-propaganda/

[122] “Former Soviet Dissident Warns For EU Dictatorship”, from the desk of Paul Belien, “The Brussels Journal”, brusselsjournal.com,  Brussels, Monday, February 27, 2006 г., online: http://www.brusselsjournal.com/node/865

[123] Mahatma K. Gandhi – „Non-Volence in Peace and War”, Vol. І, Navajivan Publishing House, Ahmendabad, India, 1942 г., стр. 357.

[124] Вж. Erich Fromm – “Escape from Freedom”, Farrar & Rinehart, New York City, 1941 г.

[125] Например Ноам Чомски.

[126] Erich Fromm – “Man for Himself: An Inquiry into the Psychology of Ethics”, Rinehart & Company, New York City, 1947 г., стр. 222.

[127] Give Obama trade-promotion authority” by Condoleezza Rice, “The Washington Post”, вече цит. съч.

[128] Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г. М. Димитров: Биография“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, София, 1992 г., стр. 229. Книгата е в библиотеката на автора.

[129] Анатолий Голицин през 1981-1982 година. (Anatolij Golitsyn – “New Lies for Old: The Communist Strategy of Deception and Disinformation”, G S G & Associates Pub, вече цит. съч., стр. 100-101.)

[130] Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, вече цит. съч., стр. 262.

[131] Той се казва Александър Йорданов Александров и е роден във Варна. Завършил Шуменския учителски институт – ШУИ. Винаги съм твърдял, че би могъл да е с диплома и от такова хасковско учебно заведение, чиито инициали щяха да изглеждат малко цинично. Без майтап, председателят Сашко беше професор и декан в ПУТКА – просъществувалия едно десетилетие – Пернишки университет по телекомуникации, компютри и архитектура. (Вж. напр. Десислава Станева – „Перник се разделя с университета си заради името му ПУТКА“, Novini.bg, София, 13 юни 2011 г., online: https://www.novini.bg/news/6191-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D1%81%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D1%81-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D1%83-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%BA%D0%B0.html) Мобилизираният учител подпоручик Константин Йорданов, чичото на другаря Йорданов Александров с малко име Професор – брат на баща му, командвал обсадата на село Ястребино, в която загинали местни деца. Макар да нямал пряка вина, му я приписали. Само крайните комунистически догматици не са наясно – или не желаят да проумеят истината – че прословутите „ястребинчета“ били разстреляни от член на РМС! Освен това тези деца са станали жертва на своите роднини, които ги изтикали като защитен щит пред себе си. (Вж. Ваньо Стоянов – „Защо и от кого бяха убити шестте ястребинчета“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, 1 февруари 2013 г., online: https://www.24chasa.bg/Article/1750927) След 9 септември 1944 година чичото на председателя Сашко бил арестуван. Нямам представа за по-нататъшната му участ, но предполагам, че е отнесъл куршума. А неговият брат станал журналист в официоза вестник „Отечествен фронт“. Официоз, понеже правителството беше на Отечествения фронт, а не на БКП. Твърде милостива ще да е била комунистическата тирания, ако повърхностно съдим за нея по съдбата на Йордан Александров – десетилетия наред кореспондент на всекидневника „Отечествен фронт“ във Варна. Тази длъжност изискваше членство в БКП, но не само. По-важно – принадлежност на Държавна сигурност. А Сашко? По наследство и ченгесарството, и келепирджийството. И досега върти по един и същ начин малките си хитри очички… Но минава за… „дисидент“ и „демократ“, ненавиждащ Русия и влюбен в Запада, най-вече в САЩ. Дали съзнава, че те са едно и също? Не допускам – прекалено тъп е. Въпрос на ген, на наследственост. Повече подробности за моралния облик на съществото Александър Йорданов Александров – в: Георги Ифандиев – „Бъдещето невъзможно?“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 28 януари 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%BE

[132] Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, вече цит. съч., стр. 262-263.

[133] Анатолий Голицин през 1981-1982 година. (Anatolij Golitsyn – “New Lies for Old: The Communist Strategy of Deception and Disinformation”, G S G & Associates Pub, вече цит. съч., стр. 236.) От 1969-1970 година започна възходът на социалдемократическите и социалистическите – меншевишките – партии на Запад. Те са комунистически, но изповядват еволюционизма и не се стремят към предизвикване на революции.

[134] Николай Ефимович Кручѝна (1928–1991) – член на ЦК на КПСС, издиган от Юрий Андропов. През 1983 година назначен формално от Константин Черненко, а фактически от Михаил Горбачов, за управител на делата на ЦК на КПСС. Което ще рече – управител на парите на КПСС, нещо като вътрешнопартиен финансов министър. Горбачов пише: „Черненко искаше да постави свой верен човек. Аз настоях за назначаването на Кручина, когото познавах от доста години. Това беше порядъчен, много неглупав, инициативен и в същото време предпазлив човек. На него можеше да се разчита и аз му се доверявах.“ (Михаил Горбачев – „Жизнь и реформы“, Книга 1, Издательство „Новости“, Москва, 1995 г., Глава 8. Андропов: новый Генеральный секретарь действует, online: http://www.gorby.ru/gorbachev/zhizn_i_reformy1/page_10/) Още живият дърт историк на съветската власт и критик на сталинизма Рой Медведев твърди: „За много от нас близостта му [на Кручина] с Горбачов не беше тайна. Под негово ръководство се намираше информацията за стопанската дейност на партията, включително разпределението на паричните средства в западните банки.“ (Р. А. Медведев „Жертвы ГКЧП“, Отрывок из готовящейся к печати книги „Советский Союз. Последний год жизни“, сп. „Новая и новейшая история“, № 1, Москва, 2003 г., online: http://vivovoco.astronet.ru/VV/JOURNAL/NEWHIST/RAM.HTM)

[135] В света на истинските финанси не е възможно да съществува „безлихвен кредит“. Кредитът, даването на пари или други активи назаем, е дейност, от която се извлича полза – печалба. Цената на кредита – ползата, е лихвата. Ако тя отсъства, не можем да говорим за кредит – даване на пари или други активи назаем. Тогава имаме помощ – приятелска, другарска, както желаете. Но не и кредит, заем.

[136] Анатолий Голицин през 1981-1982 година. (Anatolij Golitsyn – “New Lies for Old: The Communist Strategy of Deception and Disinformation”, G S G & Associates Pub, вече цит. съч., стр. 236.) От 1969-1970 година започна възходът на социалдемократическите и социалистическите – меншевишките – партии на Запад. Те са комунистически, но изповядват еволюционизма и не се стремят към предизвикване на революции.

[137] Истинското име на Жириновски е Владимир Волфович Еделщейн. Той е наследник на заможни евреи от Полша. Баща му е погребан в Израел. Комсомолски деец, товарищ Жириновски е агент на КГБ. (Вж. напр. 002 – Video – Vladimir Zhirinovsky Is Proud with His Service in KGB and Continues, в: Георги Ифандиев – „Rhapsody in blue – рапсодия в тъжно, или чалгарска мозайка из местната и световна номенклатурия – Част 3“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 7 октомври 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/rhapsody-in-blue-%D1%80%D0%B0%D0%BF%D1%81%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D1%82%D1%8A%D0%B6%D0%BD%D0%BE-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BC-3 или от Vimeo от online: https://vimeo.com/185932633)

[138] Товарищ Александър Квашневски, комунист болшевик, станал комунист меншевик, който беше назначен за президент на страната. А после – за съдиректор на украинската държавна нефтено-газова корпорация заедно със сина на бившия американски вицепрезидент Джо Байдън, агент на КГБ, както съм доказал.

[139] Игор Бунич – „Златото на партията“, първо издание, ИК „Прозорец“, вече цит. съч., стр. 331-342.

[140] Присъстваха тукашните милионери и създатели на милионери от БКП, евреите Андрей Луканов и Георги Пирински.

[141] Игор Бунич – „Златото на партията“, първо издание, ИК „Прозорец“, вече цит. съч., стр. 346-350. Подч. мое.

[142] Буквално – повишаване на температурата. Според някои – „Хрушчово размразяване“. Според мен това не е вярно. В политиката и международните отношения терминът „размразяване“ се появи в началото на седемдесетте години. Свързват го с Леонид Брежнев, но той беше процес, постигнат с взаимни договорки между американците и Съветите. Главният посредник между двете страни бе Хенри Кисинджър. Евреин, роден в Германия, гражданин на САЩ, вербуван от НКВД в Полша в самия край на Втората световна война, той беше най-подходящият за тази роля. Освен това е гьотферен – и да го плюете, се избърсва и продължава. Обяснявайки на своите учудени близки, че всъщност има роса…

[143] Вж. подробности в: Георги Ифандиев – „Реваншизъм? Какво по-джентълменско, когато е стремеж към справедливост? – Част 6“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 1 юли 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D0%BE-6

[144] Най-вероятно генерал Господин Гочев, началник на Първо главно управление на Държавна сигурност от 1952 до 1964 г.

[145] Георги Тамбуев – „Власт, облечена в корупция“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2001 г., стр. 291.

[146] „Иво Инджев в сензационна изповед пред “Шоу”: Отидох сам в ДС!“, едно интервю на Славей Костадинов, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 25 октомври 2007 г., online: http://www.blitz.bg/article/4017

[147] Донякъде съм перифразирал израз от самото начало на книгата „Златото на партията“ от Игор Бунич.

[148] Георги Тамбуев – „Власт, облечена в корупция“, вече цит. съч., стр. 288.

[149] Георги Тамбуев – „Власт, облечена в корупция“, вече цит. съч., стр. 307-308.

[150] Също еврейка, която до преди две години все още се трудеше в същото издание. Когато някой като мен изнесе тези факти, го обвиняват в „антисемитизъм“ и го изкарват откачен, който вярва и разпространява „конспиративни теории“.

[151] Високопоставен комунист, председател на БНБ и вече осветен като агент на ДС.

[152] Георги Тамбуев – „Власт, облечена в корупция“, Книгоиздателска къща „Труд“, вече цит. съч., стр. 301-303.

[153] Gordon Thomas and Martin Dillon – “Robert Maxwell, Israel’s Superspy: The Life and Murder of a Media Mogul”, Carroll & Graf Publishers, New York, NY, 2002 г., стр. 84;  вж. малко подробности за връзките на Луканов с КГБ и в:  Мартин Дилън, съавтор на „Убийството на Робърт Максуел“, в интервю за „В десятката с Иво Инджев“, Телевизия bTV, София, неделя, 15 февруари 2004 г., 10,30 часа, видеозапис в архива на автора.

[154] Първият е американският английски. Еврейско сираче, осиновено от комуниста Георги Заяков и неговата еврейска жена. Заяков, с псевдоним „Пирински“, бил изгонен от САЩ заради подривната си комунистическа дейност.

[155] На руски дермо означава лайно, говно.

[156] Радко Каска – министър на вътрешните работи след потушаването на Пражката пролет – от януари 1970 до февруари 1973 година.

[157] Навярно става дума за Игор Синицин с псевдоним „Егор Иванов“ – офицер от КГБ, който започнал работа в службата през шейсетте години като журналист-международник под прикритие в Агенцията по печата „Новости“ – АПН, еквивалент на тукашната „София прес“. Твърдят, че още тогава попаднал сред т. нар. системни либерали – искащи промени, но по еволюционен път, които били съветници на Юрий Андропов. Нататък служебният му път бил изцяло свързан с шефа на КГЛ – сетнешен генсек на ЦК на КПСС. От 1973 до 1979 година бил негов сътрудник в апарата на ЦК. След смъртта на покровителя си изпаднал в немилост и през 1987 година го изпратили за ръководител на бюрото на АПН в Берлин, оставайки на служба и в КГБ. Отзовали го едва през… 1996 г. Смятайте, че ченгетата са невалидни. Възможно е в ГДР Синицин да се е запознал с работещия в Дрезден Владимир Путин.

[158] „Буржоазно копеле“, както сигурно би се изразил Адам Михник – вторият по власт и влияние комунистически еврейски лидер на полския профсъюз „Солидарност“.

[159] Неточно – Кузмич.

[160] Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, вече цит. съч., стр. 264-265.

[161] Вж. “A good example is the best sermon: how Chinese communism has gone from strength to strength”, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 31 July 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/world/china-watch/politics/china-communist-party-strength/

[162] Вж. “World Population Prospects: The 2017 Revision”, United Nations Department of Economic and Social Affairs, Population Division, esa.un.org, New York City, 10 September 2017 г., от online: https://esa.un.org/unpd/wpp/DataQuery/

[163] Вж. напр. “The ‘born criminal’? Lombroso and the origins of modern criminology” by Emma Mason, “History Extra”, historyextra.com, London, Sunday, 9th October 2016 г., online: http://www.historyextra.com/article/feature/born-criminal-lombroso-origins-modern-criminology; “Lombroso’s Theory of Crime” by Charles A. Ellwood, “Journal of Criminal Law and Criminology”, Volume 2, Issue 5, Chicago, IL, 1913 г., стр. 717, 719, 720, 721 и сл. Статията е в архива на автора. Ломброзо провел повече от 3000 антропометрични изследвания и по този начин разработил своята теория за наследствената склонност към извършване на престъпления – т. нар. престъпен атавизъм. Определил носителите на криминалния ген като „престъпници по рождение“. Изследванията на италианския учен и преподавател били потвърдени от по-нататъшните проучвания, извършени от негови последователи и критици в Британия и САЩ. (Вж. напр. Charles B. Goring – “The English Convict: A Statistical Study”, His Majesty’s Stationery Office – H.M.S.O., London, 1913 г.; reprint, Patterson Smith, Montclair, NJ, 1972 г.; Earnest A. Hooton – “The American Criminal”, Harvard University Press, Cambridge, MA, 1939 г.) Тъкмо евреинът Чезаре Ломброзо установил, че сред евреите психичните заболявания се срещат 6 пъти по-често в сравнение с останалите народности. Сред тази група – Ломброзо починал през 1909 г., а дотогава изобщо не се говорело за „еврейски народ“ – склонността към престъпление също била не рядко явление. Доказва го историята на бунтовете и въстанията, но най-вече – на революционните движения и революциите.

[164] Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, вече цит. съч., стр. 265.

[165] За младите, които може и да не са го чували, да известя, че Хайнрих Бьол беше един от най-значимите западногермански писатели през втората половина на ХХ век. Израснал като антинацист, той отказал да постъпи в Hitlerjugend. В тази младежка нацистка организация доброволно членували фигури като папа Бенедикт ХVІ – бивш кардинал Георг Ратцингер, канцлерът и социалист Хелмут Шмит, канцлерът „обединител“ Хелмут Кол – и евреин при това, дългогодишният „десен“ външен министър на ФРГ Ханс-Дитрих Геншер… Мобилизиран, служил във Wehrmacht-а във Франция, Румъния, Унгария и СССР, четири пъти раняван, в края на войната Бьол бил повален от тиф и заловен от американските военни части. Едва оцелял във военнопленническия лагер. Книгите му носеха типичната антивоенна и хуманна атмосфера, характерна за течението Trümmerliteratur – литературата на отломките, на разрушенията. Хайнрих Бьол имаше заслуги за възраждането на самочувствието на германския народ.

[166] Пак там, стр. 265-266.

[167] Академик Андрей Сахаров (1921–1989) – член на КПСС, вербуван за агент на НКВД лично от Лаврентий Берия, световно известен съветски ядрен физик, работил в административната, а не в научната част на проекта за създаване на атомна и водородна бомба. След брака си с разведената еврейка Елена Бонер се обяви за дисидент. Цитиран в: Anatolij Golitsyn – “New Lies for Old: The Communist Strategy of Deception and Disinformation”, G S G & Associates Pub, вече цит. съч., стр. 249.

[168] „Евангелие от Марк“, гл. 5, ст. 9.

[169] Телевизионните говорилни, в които събеседниците се надвикват, изглеждат сякаш се надприказват, а всъщност не казват нищо.

[170] Jan van Helsing – “Hande weg von diesem Buch”, Ama Deus Verlag, Fichtenau, Deutschland, 2004 г., стр. 220-221.

Пак там, стр. 220-221.

[171] Други „демократи“, силно „репресирани“, като Александър Божков, учили в „тежката“ капиталистическа чужбина. Иван Костов, Иво Инджев и още много – Легион, се образовали в СССР.

[172] Така е в оригинала.

[173] Общо взето, правописът е запазен. На някои места не се стърпях и нанесох корекции. Главно – с непоставени препинателни знаци.

[174] Другарят просто служил на Държавна сигурност. И това беше известно на всички свестни софиянци от онова време. Случайно ли Кеворк Кеворкян го канеше редовно да плямпа глупости в прякото си предаване „Всяка неделя“. Агент „Димитър“ излезе. Укриха събеседника му, този „гений“ на демокрацията.

[175] Особено Куртев, който през 1967 година нашумял в скандал с хомосексуалисти. Покойният Емил Александров, началник на Четиринадесети отдел на Първо главно управление на Държавна сигурност, началникът на Божидар Димитров Стоянов и останалите псевдоисторици, ми е разказвал случая. По онова време, под прикритието на консул на НРБ във Франция е бил резидент на ДС. В тази си роля сключил брака между агентите на службата Ева Таджер и Йордан Соколов, хомосексуалист (познавам следователя му), служител на ЦК на ДКМС, бракоразводен адвокат на номенклатурата, впоследствие виден седераст и – о срам! – председател на Народното събрание.

[176] Ген.-лейтенант Петър Стоянов – „Шесто управление: Моята истина“, Том 1, Издателство „Даниела Убенова“, София, 2009 г., стр. 421-422, 425, 428, 453, 466, 248. Книгата е в библиотеката на автора.

[177] Игор Бунич – „Златото на партията“, първо издание, ИК „Прозорец“, вече цит. съч., стр. 331-342. Цитиран в: Anatolij Golitsyn – “New Lies for Old: The Communist Strategy of Deception and Disinformation”, G S G & Associates Pub, вече цит. съч., стр. 8.

[178] Съкращение от Всесоюзный ленинский коммунистический союз молодёжи – съветския комсомол, по чиито образец другарите създадоха тукашния – СНБ – Съюз на народната младеж, станал ДСНМ – с едно Димитровски отпред, а накрая ДКМС – Димитровски комунистически младежки съюз. Родените през 1975 година бяха първите, които имаха шанса да се измъкнат от задължителното членство в него.

[179] Георги Джагаров – номенклатурен пишман поет и драматург. Пияница, изваден от нощните барове, и произведен първо в чин „председател“ на Съюза на българските писатели. Сетне го издигнаха до заместник-председател на Държавния съвет – ляв тестикул на Тато. Така го завари 10 ноември 1989 г. После си хвърли партийния билет и опита да се пише… дисидент.

[180] Дългогодишен член на ЦК на БКП и председател на Българската академия на науките – БАН. Чрез партийна сила принуди професор Димов да го впише като съавтор на единственото истинско нашенско изобретение – методът за леене на алуминий с противоналягане. Говореше се, че бил от т. нар. малко кафе – най-приближения кръг на Живков. Станал известен като разказвач на вицове и долна подлога на правешкия каскет. Роднина на Валери Симеонов Балевски – собственик на телевизия СКАТ и не само, и вицепремиер в кабинета, наричан „Б.Б. 3“

[181] Иван Славков – „Батето“, 2 том, ИК „Труд“, София, 2010 г., стр. 210-211.

[182] Вж. напр. „Принадлежащие к масонству“, “Politik-Global”, Wochenmagazin für Hintergrundinformationen zu Politik und Wirtschaft, 28.12. 2008 г., в: „Тайный заговор преступников против народа!“, „Электронный террор – тайные пытки граждан!“, Информация о пытках и психотронных преступлениях в России и в Европе, volkstribune.de.tl, местоположение не е указано, online: https://volkstribune.de.tl/%26%231052%3B%26%231072%3B%26%231089%3B%26%231086%3B%26%231085%3B%26%231099%3B.htm

[183] Вж. напр. Павел Судоплатов – „Спецоперации. Лубянка и Кремль. 1930-1950 годы“, ОЛМА-ПРЕСС, Москва, 1997 г., стр. 90. Също – на стр. 118 и сл. Книгата е в архива на автора.

[184] Съкращение от Министерство государственной безопасности СССР (МГБ СССР) – Министерство за държавна сигурност на СССР; така се наричали съветските репресивни секретни служби от 1946 до 1953 година.

[185] Наум Исаакович Ейтингон (1899–1981) – съветски шпионин, генерал-майор от различните служби за държавна сигурност, в т.ч. НКВД и КГБ. Един от главните организатори на покушението срещу Лев Троцки в Мексико.

[186] Пак там, стр. 204.

[187] Хавра или авра означава синагога; място, сграда, където евреите се молят; еврейски храм; чифутска авра ще рече глъч, небивал и безсмислен шум.

[188] Започна с Красимир Гергов от село Правец, офицер от Държавна сигурност, с дядо – комунистически кмет на Тодор-Живковото рождено място, с баща и вуйчо също офицери от ДС, доверено лице на американското посолство, започнало медийните си изяви като представител на… CNN!

[189] Вж. Мариела Балева – „Една кръв съм с Вапцаров и Димитров“, в. „Труд“, София, 18 декември 2006 г., стр. 12-13. Фотокопие от интервюто в библиотеката на автора.

[190] Племеник на поета Никола Вапцаров, син на неговия брат Борис. Баща му беше член на ЦК на БКП и първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Горна Джумая, посланик в Алжир и Испания. Пияницата Никола Вапцаров-племеник беше проводен от СДС за консул на народната република в Торонто. Заедно с едноименния си син издирват милионите, предоставени от Британия на групата съветски шпиони, сред които бил и разстреляния им родственик. Те били откраднати от партийни другари.

[191] Ген.-лейтенант Петър Стоянов – „Шесто управление: Моята истина“, Том 1, Издателство „Даниела Убенова“, вче цит. съч., стр. 248.

[192] Игор Бунич – „Златото на партията“, първо издание, ИК „Прозорец“, вече цит. съч., стр. 331-342. Цитиран в: Anatolij Golitsyn – “New Lies for Old: The Communist Strategy of Deception and Disinformation”, G S G & Associates Pub, вече цит. съч., стр. 8.

[193] Производители на закуски – от т. нар. corn flakes, до готови сладки, за които се знае, че са изработени с генно модифицирани суровини, иначе уж забранени в Европейския съюз.

[194] “End of the supermarket? Big brands sign up for high-tech service that could cut prices by a third” by Katie Morley, Consumer affairs editor, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 1 November 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/10/31/end-supermarket-britains-biggest-brands-sign-direct-selling/

[195] Вж. “About”, “Futuristicnow with Gray Scott”, grayscott.com, Boston, MA, January 2018 г., online: https://www.grayscott.com/

[196] “Taiwan Bedazzles Humans With Robot Superiority” by B.J. Murphy, “The Proactionary Transhumanist”, proactiontranshuman.wordpress.com,, East Coast region of the U.S., October 22, 2014 г., online: https://proactiontranshuman.wordpress.com/2014/10/22/taiwan-bedazzles-humans-with-robot-superiority/

[197] “Sephardi leader Yosef: Non-Jews exist to serve Jews” by Marcy Oste, Jewish Telegraphic Agency, jta.org, New York, NY, October 18, 2010 г., online: http://www.jta.org/2010/10/18/news-opinion/israel-middle-east/sephardi-leader-yosef-non-jews-exist-to-serve-jews Същото, но изтрито, в: “Yosef: Gentiles exist only to serve Jews” by Jonah Mandel, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, October 18, 2010 г. Цитатите са поместени в много медии по целия свят.

[198] Anatolij Golitsyn – “New Lies for Old: The Communist Strategy of Deception and Disinformation”, G S G & Associates Pub, вече цит. съч., стр. 263.

[199] Антонин Йозеф Новотни (1904–1975) – генерален секретар на Чехословашката комунистическа партия от 1953 до 1968 година. От 1957 до 1968 година той владееше и поста президент на страната. Твърдоглав сталинист, през 1968-а реформаторите в ЧКП го принудиха да предаде партийната власт на Александър Дубчек, а държавната – на Лудвиг Свобода, комунисти като него.

[200] Навярно да влезе гол в банята или да спи с хубава чужда жена.

[201] Старческо оглупаване.

[202] Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, вече цит. съч., стр. 266-267.

[203] Вж. напр. “The Pope was Jewish says historian: A MANCHESTER historian claims that he has proof that the late Pope John Paul II was Jewish” by Gian Franco Svidercoschi, “Manchester Evening News”, manchestereveningnews.co.uk, Manchester, 29 August 2007 г., updated on 21 January 2013 г., online: http://www.manchestereveningnews.co.uk/news/local-news/the-pope-was-jewish-says-historian-1067739

[204] Вж. напр. “John XXIII and John Paul II: Two Catholic saints for the Jews” by Noam E. Marans, Religion News Service, “National Catholic Reporter”, ncronline.org, Kansas City, MO, April 25, 2014 г., online: https://www.ncronline.org/news/people/john-xxiii-and-john-paul-ii-two-catholic-saints-jews

[205] Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, вече цит. съч., стр. 269-270.

[206] Вж. “The Jewish mother of Fascism” by Saviona Mane, “Haaretz”, Haaretz.com, Tel Aviv, June 7, 2006 г., online: http://www.haaretz.com/the-jewish-mother-of-fascism-1.192344

[207] Margherita G. Sarfatti – “The Life of Benito Mussolini”, With a Preface by Benito Mussolini, Translated by Frederic Whyte, Frederick A. Stokes Company, New York, NY, Sixth Impression, 1927 г., стр. 278.

[208] Александър Зиновиев (1922–2006) – съветско-руски философ, социолог, публицист и писател, член на КПСС, дисидент, прогонен на Запад. Критик на комунизма и на капитализма в съвременния му западен вид. Той нарече перестройката „катастройка“ – от „катастрофа“ и „перестройка“. (Александр Зиновьев – „Коммунизм как реальность“, Éditions L’Âge d’Homme, Lausanne, 1981 г., стр. 25. Книгата е в архива на автора.)

[209] Пак там, стр. 273.

[210] Това е произношението на каталунски.

[211]  “Catalonia’s independence movement is not just a problem for Spain” by Simon Jenkins, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 27 October 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/oct/27/catalonia-spain-eu-central-power-autonomy

[212] Пол Крейг Робъртс, известен като американски консерватор, доктор по икономика, заместник-министър на финансите в правителствата на Роналд Рейгън. (“One Day Tomorrow Won’t Arrive” by Paul Craig Roberts, Paul Craig Roberts Institute for Political Economy, paulcraigroberts.org, Panama City Beach, FL, Saturday, October 28, 2017 г., online: https://www.paulcraigroberts.org/2017/10/28/one-day-tomorrow-wont-arrive/)

[213] Вж. 003 – Video – US Plans for Destabilization of Yugoslavia Go Back to 1970s и още подробнасти в: Георги Ифандиев – „Живеем в епоха на тотална измама, лъжа и лицемерие; нека опитаме да изясним подредбата на света – Част 1: Материята“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 12 януари 2017 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BC-%D0%B2-%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B0-%D0%B8 или от Vimeo от online: https://vimeo.com/199118774

[214] Владимир Истархов – „Удар Русских Богов“, Издательство ЛИО „Редактор“, С.-Петербург, 2001 г., стр. 190. Книгата е в библиотеката на автора.

[215] “Is It Insanity, Evil, or Both that Has the Western World in Its Grip” by Paul Craig Roberts, Paul Craig Roberts Institute for Political Economy, paulcraigroberts.org, Panama City Beach, FL, Monday, October 30, 2017 г., online: https://www.paulcraigroberts.org/2017/10/30/insanity-evil-western-world-grip/

[216] Игор Бунич – „Златото на партията“, Издателство „Прозорец“, София, 1996 г., стр. 350. Книгата е в библиотеката на автора.

[217] Владимир Путин – президент на Русия. (“9 Vladimir Putin quotes that offer terrifying insights into his mind” by Aine Cain, Business Insider, “The Independent”, independent.co.uk, London, Sunday 18 June 2017 г., online: http://www.independent.co.uk/news/world/9-vladimir-putin-quotes-that-offer-terrifying-insights-into-his-mind-a7796061.html)

[218] Вж. 004 – Video – Lenin and Stalin Put Crimea in Pawn to the US Elite, в: Георги Ифандиев – „Мазохизъм: Животът сред пропагандата на „демокрацията“ е като сопата на тоталитаризма, но допада на мнозина – Част 5“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 5 май 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%85%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-4 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=eIucY7uCBvM

[219] Лайнократите, говнократите, рус.

[220] В Европейския съюз, за краткост наричани “Remainers” – „оставащи“ или „за осдтаването“, хора, поддържащи членството на Британия в Евросъюза. Нямам обяснение за използването на главна буква.

[221] “How can Europe celebrate ex-colonial cultures but despise the Catalans? It is incoherent and dangerous” by Janet Daley, Health editor, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Saturday, 28 October 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/10/28/can-europe-celebrate-ex-colonial-cultures-despise-catalans-incoherent/

[222] Възприет у нас и изписван на кирилица акроним от английското название North American Free Trade Agreement – NAFTA.

[223] Също акроним от инициалите на страните-участнички: Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Последното идва от английското South Africa.

[224] Martin Niemöller – “Als die Nazis die Kommunisten holten”, Das Zitat, Martin-Niemöller-Stiftung, Wiesbaden, Artikel vom 22. 9. 2005, online: http://www.martin-niemoeller-stiftung.de/4/daszitat/a31 Предлагам и оригиналния текст: “Als die Nazis die Kommunisten holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Kommunist. Als sie die Sozialdemokraten einsperrten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Sozialdemokrat. Als sie die Gewerkschafter holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Gewerkschafter. Als sie mich holten, gab es keinen mehr, der protestieren konnte.”

 

 

 

 

 

 

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...