- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

НЕКА ВИ РАЗКАЖА ЗА КОМУНИЗМА – Част 2

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Човеци със съвест и морал, способни да мислят, да се справят с по-пространни, подробни творби, които не са просто четива. Готови да търсят истината, като се запознават с повече факти и сами ги анализират. Не изпитващи потребност от онези злободневни случки и постъпки, с които всекидневно и масово тровят и промиват остатъците от ум, възприятия и свяст. За да стигнат до истината. Тази мултимедия е единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито едно друго подобно средство за осведомяване не само в този провален опит за държава, не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

 

В тази мултимедия иде реч за публицистика.

 

The Daily Telegraph”, още много световно известни медии с богати издатели, въведоха платен достъп до електронната си версия с малък и то временно действащ гратис от пет влизания седмично. “The New York Times”, “The Wall Street Journal”, “The Economist”, и доста други, вече – само срещу абонамент.  А “The Guardianобяви, че без дарения от страна на читателите, оцеляването му съвсем не е сигурно.

 

Всеки да го разбира, както желае.

 

Освен това е добре да преглеждате илюстрациите и видеозаписите в текста хронологично – така, както са поместени. Те съдържат допълнителна информация и дообогатяват общото възприятие на обсъжданите теми.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

It was fifty years ago today[1]

 

На Албиона се появи нещо, което и досега е смятано от мнозина културолози за „най-забележителния продукт на попмузиката“ – албумът “Sgt. Peppers Lonely Hearts Club Band” на легендарните “The Beatles”. У нас, на „Златния Орфей“, Георги Минчев иЩурците“ спечелиха първа награда за българска песен с наистина чудесната балада „Бяла тишина“.[2]

 

Ала седмица преди всеобщите ливърпулски любимци да обявят, чесе надяват да се насладим на представлениетоим, незабелязано, извън светлината на прожекторите и звезднияшум, на световната сцена се бе появила фигура, която щеше да дирижира друг оркестърглобален, политически, военен, но на първо място пропаганден.

 

На 18 май 1967 година Юрий Андропов застана начело на КГБ на СССР. Беше заслужил поста още през 1956 година, когато като посланик на Москва в Будапеща ръководеше потушаването на Унгарското въстание. Този бунт имаше нещо твърде общо със следващия Пражката пролет от 1967-1968 година. Но за товапо-късно.

 

 

 

Отговорният държавник има само един избор – да направи

всичко възможно, за да предотврати ядрена катастрофа[3]

 

 

 

Андропов стана известен на човечеството едва на 12 ноември 1982 година, когато го „избраха“ – знаете – всъщност назначиха, за генерален секретар на ЦК на КПСС. Вече беше тежко болен и неговият действителен бащасатанатаго прибра при себе си в геената на 9 февруари 1984-а. Истинското му фамилно име по неговия земен родител беше Либерман, а по майка Файнщейн.

 

В интервю със Сергей Медунов, бивш първи секретар на Краснодарския крайком на КПСС, Юрий Андропов е бил чистокръвен евреин, както наричат хазарите, приели юдаизма. Още преди Октомврийския метеж от 1917 г. Медунов работел заедно с бащата на Андропов на една железопътна гара. Според разследването на еврейския журналист Марк Щейнберг, „бащата на Юрий Андропов се наричал Велв (Владимир) Либерман и по националност бил полски евреин. А майка му – Геня (Евгения) Файнщейн. Бащата работел като телеграфист на гара Нагутска и умрял от тиф през 1919 г. Вдовицата, заедно с шестгодишния си син, се преместила в [град] Моздок и скоро се омъжила за гърка Андропуло, който осиновил Юрий. Не след дълго пастрокът умрял, като оставил внаследствосвоята фамилия (преправена с руско окончание Андропов) и дъщеря си Валентина.[4]

 

И президентът на Руския еврейски конгрес Юрий Каннер е на мнение, че Юрий Андропов е бил с еврейски произход. Като всеки чифут, той лъже, че през съветската епохадозираха евреите във вузовете и в предприятията от отбранителната промишленост“.[5] Това е откровена, добре обмислена и целенасочена лъжа, чийто прицел е ясен – все да са жертви.

 

Не приемаха евреи, имащи типично еврейски фамилии или с ярка семитска външност.[6] Но днес се разпространява версията, че Андропов е от еврейски произход.

 

Шегувате ли се? Ръководителят на КГБ и генсек?

 

– Ако бъда честен, не съм сигурен, че това е легенда. Напълно допускам, че е вярно. Той има твърде еврейска външност. Вижте, Сергей Кириенко беше министър-председател. Той е с еврейски произход. Евгений Примаков също оглавяваше правителството, при това неговите майка и баща са били евреи. Немцовмайка еврейка, навярно и още други. Не мисля, че в днешна Русия произходът има някакво значение. В Съветския съюз в националните републики имаше различни нива на антисемитизъм. Аз съм се родил в Украйна. За да постъпя в институт, заминах за Русия, отидох в Саратов. А такива евреи от Украйна, които идваха в Русия, имаше твърде много. Ако продължим тази тема, спазването на еврейската традиция в регионите с преобладаващо мюсюлманско население беше много по-лесно. Там нямаше прекъсване. Обрязването на евреите, които живееха в Татарстан, в Азербайджан, в Средна Азия, се възприемаше като норма. Кошерно заколване – моля, заповядайте.[7] В други републики за това изключваха от партията. [Комунистите отхвърлят религията и я преследват; тук изключваха и от комсомола заради посещение на черква.] А където живееха мюсюлмани, там не съществуваше битов антисемитизъм като такъв.

 

Неотдавна разговарях с Владимир Познер. Той представи филм за праведника и антифашиста Ян Карски. Попитах го: кога узнахте, че сте евреин? Той е прекарал детството си в Ню Йорк. Било е през четирийсетте години. Познер каза, че за първи път го нарекли евреин, когато бил на седем години. Това били деца от улицата ирландци. Кога вие узнахте, че сте евреин?

 

– Родих се в еврейско селце, в село Каменный Брод (Украина), където освен евреи живееха поляци и украинци. Това, че съм евреин, разбрах доста по-рано от Познер. Израснах в традиционно семейство, в което вкъщи се говореше на идиш.[8]

 

Този епизод е важен. Би било добре да го запомните. Както и още нещо: интервюто е от РадиоСвобода“, което се финансира от Конгреса на САЩ чрез Управителния съвет за радиотелевизионно разпръскване.[9] Тоест – медия, изцяло зависима и подчинена на комунистическия режим във Вашингтон. Тя декларира, че има мисията „да съдейства за [налагането на] демократичните ценности и институции в страните, където свободата на печата е забранена от властите или е недостатъчно развита“, посредством информационната журналистика“.[10]

 

Но това не бива смятано за пропаганда и то като част от държавната политика, и осъществявана от държавни институции чрез бюджетни средства на държавата. Странно. Какво ли е тогава? „Уроци по „свобода“ и „демокрация“, както я разбират „свободните“ и „демократичниамерикански комуняги, червените фашаги, превзели напълно и май окончателно властта в САЩ още през 1933 година.

 

На Западсвободните“ и „демократичниобщества и техните историко-политико-медийни наставници със свити сърца приемат, че майка на Андропов била еврейката Евгения Карловна Флекенщейн, дъщеря на московския производител на часовници Карл Францович Флекенщейн. За меродавно доказателство приемат разследване на произхода на Юрий Владимирович, поместено в явно Тяхното списание „Итоги“.[11]

 

И така, през май 1967 година Юрий Владимирович Андропов се възцари на трона, създаден от Владимир Улянов, по майка Бланк, известен като Ленин. Същият невидим стол, на който пръв поставил седалищните си части злият евреин от Полша, „железният“ страхливец Феликс Едмундович Дзержински. Ленин винаги се е ползвал с най-голямото възможно доверие на интернационалните финансисти и техните корпорации. За новопоставения шеф на КГБ се знаеше, че е непоклатим ленинец.

 

От мига на встъпването на Андропов на власт в КГБ в СССР се възцарило двувластие. Естествено, нямахме ни най-малка представа за това. Едва ли в обозримо време ще узнаем подробности за фигурите, които бяха спуснали Юрий Велвович или Владимирович да се движи напред по пътя, който го изведе до върха на световната революция. Едно е сигурно: събитията от наши дни започнаха тогава, през онази 1967 година. За тях съдействаха доволно много доверени лица на тази световна революция. Такива, като Владимир Познер. Но и прекалено мнозинство чужденци, на пръв поглед нямащи нищо общо с Русия, с СССР и даже – поне видимо – с комунизма и комунистическите партии и организации.

 

Едно от най-съществените постижения на Андропов е фактът, че негови кукли на конци ръководеха държави. Някои от тях извършиха видими промени не само в тоталитарните общества. Част – все така са на власт – например в Куба, Никарагуа, Азербайджан, да речем. (Вижте илюстрацията.) Негови ученици или техни последователи все така властват в държави като Русия и Източна Европа, в Британия, Франция, Германия, САЩ

 

Юрий Андропов беше ръката, на която бяха поверени инструментите за осъществяването на световната революция. Той държеше и конците на политическите марионетки, които я реализираха. Невидимите му господари го бяха избрали, за да превърне планетата в постоянно бойно поле.

 

Днес Доналд Тръмп, този „миротворец“, който нямаше да набляга на външната политика, а уж щеше да се съсредоточи към възраждането на икономиката в страната, за данаправи Америка велика отново“, поднови войната в Афганистан. Без да попита народа на измъчената страна, дали искаарийските рицарис всякакъв тен на кожата, облечени в униформи на американската армия, да го редуцират“, имитирайки сражения с невидимия враг, наречен „талибани“. Прочее, също творение на САЩ и техните шпионски централи. Не друг, а Вашингтон организира медресетата – религиозните училища в Пакистан. А на свой ред, те започнаха производството на ислямски фанатици, наричани талибани.

 

Не, „загрижен за Америка и световния мир“, „демократътТръмп, неупълномощаван от никого, обяви поредната Афганска война. Преди месеци бившият афгански президент Хамид Карзай, назначен на поста от Вашингтон, американски възпитаник, служител на една от крупните корпорации на неоконсерваторите в САЩ, призова Америка да напусне родината му.[12]

 

През 1977-1978 година друг „миротворец“, юдеопомазаният Леонид Илич Брежнев, промени централната власт в Кабул чрез държавни преврати. Докато не гуди в президентското кресло най-послушната си марионетка Бабрак Кармал. Та накрая, през 1979 година, също така без някой да кани него, а още по-малко – съветските войски, да нахлуе внезависимАфганистан. Тогава „праведниятЗапад обяви акта за агресия. Сега Тръмповата акция не е такава. А пропагандатане играе никаква роля“ в цялата далавера.

 

 

 

Тръбите на Апокалипсиса

 

 

 

Точно така – войната е далавера. Или както гласи максимата, съдържаща се в проповед на известен и уважаван равин, превърнала се в поговорка:

 

Войната е еврейската жътва“.[13]

 

Доналд Тръмп напълни Белия дом с генерали. Представете си онази мисъл на Антон Павлович Чехов, която повечето хора смятат за реплика от пиеса. Тя е регистрирана в няколко варианта в кореспонденцията на писателя. Те звучат така:

 

Ако в първа глава казвате, че на сцената виси оръжие, във втората или третата глава то непременно трябва да стреля. А ако няма да стреля, не бива да виси.[14]

 

Не бива да оставяте на сцената заредено оръжие, ако нямате намерение да стреляте с него. Не бива да обещавате.[15]

 

Ако в първо действие сте окачили пистолет на стената, то в последното той трябва да стреля. Иначе – не го провисвайте.[16]

 

Най-популярна и същевременно невярна е вариацията:

 

Ако в началото на пиесата на стената виси оръжие, то (в нейния край) то трябва да произведе изстрел.“

 

В оригинала: „Не бива да оставяте на сцената заредено оръжие, с което никой няма намерение да стреля.[17]

 

Питър Апс, лондонски коментатор по глобалните теми на Ротшилдовата информационна агенция Ройтерс, е и директор на „Проект за проучване на ХХІ век“. Уж наднационален, неправителствен и непартиен, неидеологически think-tankмозъчен център със седалище в Лондон, Ню Йорк и Вашингтон. (Кой ли го финансира?) Освен това е офицер от запаса и член наЛейбъристката – официалната социалистическа партия на Британия. Та той припомни:

 

Когато запитаха шефа на бюджета на Белия дом Мик Мълвейни защо президентът Доналд Тръмп назначи бившия флотски офицер Джон Кели за началник-щаб,[18] Мълвейни имаше семпло обяснение: „Знаете, че той се наслаждава на работата с генерали“ …

 

Триумвират от най-уважавани американски генерали – бившият флотски офицер Джеймс Матис като министър на отбраната, действащият генерал-лейтенант от сухопътните сили Х. Р. Макмастър като съветник по въпросите на националната сигурност и бившият шеф на Министерството на вътрешната сигурност [Джон] Кели – сега се е наместил в политическото ядро на правителството.[19]

 

Добре е да добавим към горното изключително важния факт, припомнен от екс- заместник-министъра на финансите в Рейгъновата администрация, републиканеца Пол Крейг Робъртс:

 

А какво ще кажете за гласуването в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ да се отиде даже отвъд скверното предложение на администрацията на Тръмп за увеличаване на военния бюджет с 54 милиарда долара, като вместо това добавиха огромните 74 милиарда долара към бюджета на Пентагона?[20]

 

Вземете под внимание тези два незаобиколими факта и въоръжени с тях се върнете към сентенцията на Чехов. Няма как да очаквате само възобновяването на военните действия в Афганистан. На човечеството му предстоят още войни. Защото производството на оръжия за около 2 трилиона долара годишно само от петте страни-членки на Съвета за сигурност на ООН и тяхното пласиране, означава: елементарното им трупане е невъзможно. Трябва да влязат в употреба.

 

Тежко и горко на народите, върху чиито глави ще се стоварвамилосттанамиротворцитевъв вид на бомби, хвърляни от безпилотни самолети, артилерийски атаки и пехотни нападения. По данни на ООН досега в Ирак са загинали повече от 700 000 души, а в Сирия – между 300 и 400 хиляди! Някои са били прехвърляни приживе в Турция и Израел като стока – склад за човешки органи за присаждане.

 

Бидейки отявлен и последователен републиканец, въобразяващ си, че е „десен“, съвсем доскоро Пол Крейг Робъртс беше сред горещите привърженици на Доналд Тръмп. Сега и той вече е разочарован. Не крие – Белият дом е завладян и окупиран. От кого?

 

Когато Тръмп беше избран, написах, че е невероятно той да успее в осъществяването на трите цели, заради които беше избран – мир с Русия, връщането у дома на изнесените в офшорни зони американски работни места и ефикасното ограничаване на имиграцията на не белите хора. Защото тези цели са в противоречие с интересите на онези, които са по-овластени от президента.

 

Писах, че Тръмп е незапознат с Вашингтон и ще се провали при съставянето на правителство, което да подкрепя неговите намерения. Отбелязах, че ако управляващата олигархия не успее да постави Тръмп под свое господство, би го убила.

 

Тръмп беше поставен под контрол чрез убийство с думи, вместо с куршум. С уволнението на Стийв Банън сега в правителството на Тръмп няма никой, който да го подкрепя. Той е заобиколен от генерали русофоби и ционисти.

 

Но това не е достатъчно за либерално-прогресивните левичари. Те искат Тръмп да бъде свален от власт,[21] и изхвърлен от поста.

 

Марджъри Кон,[22] на която винаги се възхищавах заради нейната защита на гражданските свободи, ме разочарова. Тя е написала в Truthout,[23] който, за съжаление все повече заприличва на PropagandaOut,[24] че Камарата трябва да внесе членове за отстраняването от поста на Тръмп заради неговата злоупотреба с власт и преди той да започне нова гражданска войнаили ядрена война.

 

Това е изумително заключение, до което е достигнала уж нормално интелигентна персона. Каква власт има Тръмп в действителност? Как той е злоупотребил с несъществуваща власт? Управляващият елит е клъцнал топките му. Той е кастриран. Безвластен. Олигархията го изолира напълно отвътре в собственото му правителство.

 

Даже още по-учудващо – Марджъри Кон, заедно със 100 процента от либерално-прогресивните левичари, са окьоравели и не виждат факта, че помагаха на военно-отбранителния комплекс[25] да унищожи единствения лидер, който защитаваше мира, вместо въоръжения конфликт с друга голяма ядрена сила. Кон е толкова умопобъркана от омраза спрямо Тръмп, че мисли – тъкмо той ще доведе до ядрена война посредством нормализиране на отношенията с Русия.

 

Ясно е, американската либерално-прогресивна левица повече не е способна на разумно мислене. Омразата управлява. В техния речник няма нищо друго, освен ненавист.

 

Американската либерално-прогресивна левица се изроди в идиотщина. Те си мислят, че се борят срещу „национализма на белите хора“ в Белия дом. И че Тръмп е героят или символът нанационализма на белите“. Затова няма да има никаква победа, докато Тръмп и всички символи на „национализма на белите хоране бъдат изтрити от лицето на земята.

 

Те изобщо не разбират. Ъзаму Баракъ[26] им го разяснява подробно в CounterPunch.[27] Превъзходството на бялата раса,[28] пише той, е засадено в културните и образователните институции на Запада. Либералите и левичарите сред белите хора са също адвокати на превъзходството на бялата раса, твърди Баракъ. А Тръмп иалтернативно-десните[29] не са нищо друго, освен необходима повърхностна платформа и трибуна, върху която белите либерално-прогресивни леви, защитници на расата си, могат да се перчат, показвайки собствената си праведност

 

Имиграцията от не бели хора ще сложи край на артефактите от остатъчната европейска цивилизация. Всички текущи демографски изследвания посочват, че цяла Европа и Северна Америка ще бъдат окупирани от не бели мнозинства и то по-бързо, отколкото очаквате.

 

Проблемът не е толкова със самите имигранти, колкото с това, че либерално-прогресивните левичари ги учат да мразят белите хора. Разрушаването на статуи няма да свърши с Робърт Е. Лий. Томас Джеферсън и Джордж Вашингтон са следващите. Те са били робовладелци. Докато семейните роби на Лий са били освободени доброволно три години преди нахлуването на Линкълн в Юга. Мемориалите на Вашингтон, Джеферсън и Линкълн ще трябва да бъдат сринати и за това, че те са паметници на расизма. Действително, според политиката на самоопределяне на личността на либерално-прогресивната левица Декларацията на независимостта и Конституцията на САЩ са документи, адвокатстващи на превъзходството на бялата раса, написани от расисти. Това удвоява силата на обвинението спрямо Томас Джеферсън и прибавя бащите основатели към него. Всички те са виновни, задето са институционализирали превъзходството на белите хора в Америка.

 

Неосведоменият, впрегнат като добиче среден американец, може да помисли, че това е майтап. Но не. Това е православието на бялата американска интелектуална класа. Това преподават в университетите.

 

В Атланта говорят за заличаването на главите на генералите от Юга, изсечени в Стоун Маунтин.[30] Също и за онова, което е вкопано в главите на Вашингтон, Джеферсън, Тиъдър Рузвелт и Ейбрахъм Линкълн. Всички те – расисти. А Рузвелт е бил колониалист и империалист до петите. Линкълн е бил най-лошият расист от всички.

 

 

 

Историята не оставя следи, а само последици,

които не приличат на породилите я обстоятелства[31]

 

 

 

Историкът-икономист Томас ДиЛорензо ни припомня, че „до сетния си ден Линкълн бил зает със заговор за депортирането на всички чернокожи хора в Америка, включително на робите, които предстояло да бъдат освободени.

 

Следните изявления са взети до едно от „Събраните съчиненияна Ейб Линкълн:

 

„Казвал съм, че разделението на расите е единствената предпазна профилактика на смесването (на бялата и черната раса)… Такова разделение има склонност към колонизация (изпращането на чернокожите обратно в Либерия[32] или в Централна Африка).“[33]

 

„Нека ни доведе до убеждението, че е морално справедливо, и… в полза нанашия интерес, да прехвърлим африканците в тяхната естествена среда.“[34]

 

„Не съм и никога не съм подкрепял внедряването на социалното и политическото равенство между бялата и черната раса. Не съм и никога не съм бил за това негри да стават гласоподаватели или съдебни заседатели. Нито да могат да заемат държавни служби, нито да сключват смесени бракове с бели хора.“[35]

 

Как, изправен пред своите собствени думи и дела, Линкълн успя да стане героят, който освободил чернокожите от робство? Декларацията за освобождаване не е освободила нито един единствен роб, както се оплакал държавният секретар в правителството на Линкълн. Само военните мерки се отнасяли до робите под юрисдикцията на Конфедерацията с надежда за възбуждане на техен бунт, който щял да накара войниците на Юга да напуснат фронтовите линии, за да се втурнат да бранят своите жени и деца. През 1861-а, годината, в която Северът нападна Юга, президентът Линкълн заявил: „Изобщо нямам за цел да се намесвам – пряко или непряко – да се замесвам с институцията на робството в щатите, в които тя съществува. Убеден съм, че нямам никакво законово право да го сторя, и нямам намерение да го направя.“ (Първо обръщение след избирането му.) През 1862 година, по време на войната, Линкълн писал на Хоръс Грийли: „Ако можех да спася Съюза, без да освободя нито един роб, бих го направил.“

 

Линкълн беше издигнат до незаслуженото положение на освободител на чернокожите чрез исторически лъжи, изфабрикувани от бели либерално-прогресивни левичари, които ненавиждат Юга. Те са така обсебени от омраза, че не разбират как ненавистта, която преподават, ще погълне и тях. Би трябвало да прочетат книгата на Жан РаспѐлЛагерът на светиите“.[36] Хората, обучени в расова омраза, не правят разлика между добри и лоши представители на народите, които са ги научили да ненавиждат. Всички са еднакво виновни. Както ми рече представител на Третия свят, „всички бели са виновни“. Даже такива като мен, които се обявяват открито срещу зверствата на Запада над цветнокожите люде.

 

Американската либерално-прогресивно левица от дълги години се занимава с демонизирането на белите хора, както нацистите демонизирали евреите и комунистите демонизираха капиталистите. Човек би помислил, че либерално-прогресивните левичари най-сетне би следвало да усетят какво стана с еврейските и с руските, китайските и източно-европейските капиталисти и буржоазна средна класа. Защо либерално-прогресивните леви мислят, че ще избегнат последиците от своите уроци по омраза?

 

Онова, което Шарлотсвил ни научи, е че омразата, изразявана от либерално-прогресивната левица, надхвърля омразата, изразявана от самите бели националисти. Когато опрем до ненавист, защитниците на превъзходството на белите са задминати от либерално-прогресивната левица.

 

Омразата е отличителният белег на американската либерално-прогресивна левица. А омразата винаги завършва с насилие

 

През осемгодишното президентстване на генерал Улисис С. Грант1868-1876генералите от Съюза провеждаха политика на изтребление на коренните американци. Цели села, всеки мъж, жена и дете, биваха изтривани от лицето на земята. Унищожителната поземлена политика на армията на Съюза доведе до гладна смърт онези индианци, които избегнаха пожара и сабята.

 

Професор ДиЛорензо пише:

 

„Войските на Шърман и Шеридън осъществиха повече от хиляда нападения над индиански селища, предимно през зимните месеци, когато семействата бяха заедно. Действията на армията на САЩ олицетворяваха реториката за изтребление на нейните лидери Шърман издаваше заповеди за избиване на всеки и всичко, включително кучета. И за изгаряне на всичко, което можеше да гори, за да се увеличи вероятността никой оцелял да не умре от измръзване или глад. Освен това войниците поведоха война срещу бизоните, които бяха основният източник на храна, зимно облекло и други стоки на индианците (индианците изработваха даже кукичките за риболов от бизонски кости и тетиви за лъковете си от сухожилията на тези животни). През 1882 година бизоните изчезнаха напълно.“

 

Пленените индиански воини били подлагани на такъв вид изтезания и екзекуции, на каквито режимът на Джордж У. Бушвойниците на Саддам Хюсеин: „стотици индианци, които бяха пленени, бяха изправени във военнисъдебни процеси“, траещи около десет минути всеки, според Никълс (1978). Повечето от пленените възрастни мъже бяха намерени за виновни и осъдени на смъртбез никакви доказателства от страна на комисията по престъпленията, а само въз основа на присъствието им в края на боевете.“ С други думи, военнопленниците били екзекутирани, заради което САЩ екзекутираха германски офицери в Нюрнберг.

 

Кланетата, извършени от Съюза [Севера], започнаха преди спечелването на Гражданската война, съобщава ДиЛорензо:

 

„Един от най-прочутите инциденти на изтребление на индианци, известен като клането в Сенд Крийк, е извършено на 29 ноември 1864 г. В Сенд Крийк, в югоизточната част на щата Колорадо, било разположено селище на шиени и апахи. Правителството наредило на индианците да издигнат и развеят знамето на САЩ над своите села, което те изпълнили, за да се уверят в своята сигурност. Обаче друго „светило“ от Гражданската война, полковник Джон Чивингтън, имало различни планове за тях, когато нахлул в селото със 750 тежко въоръжени войници.

 

Според един отчет на станалото, който се появява в книгата „Прерията, обагрена в пурпурно: Индианските войни“,[37] всепризнатият военен историк С. Л. А. Маршал (вижте илюстрацията), който завоюва титлата „главен историк на Европейския боен театър през Втората световна война“ и е автор на книги за американска военна история, се казва:

 

„Заповедите на Чивингтън бяха: „Искам от вас да избивате и скалпирате поголовно, до един, големи и малки.“[38] Тогава, независимо, че знамето на САЩ било видно, а бели знамена за това, че се предават, били вдигнати от тези мирни индианци, войските на Чивингтънзапочнаха да се отдават на целодневна кръвожадност, на необуздано осакатяване, на плячкосване и разрушенияпред очите на Чивингтън, който гледаше с одобрение.“[39] Маршал отбелязва, че най-достоверното сведение за броя на убитите индианци е 163, от които 110 били жени и деца.[40]

 

След завръщането си в своя форт, Чивингтън инеговите нашественици направиха демонстрация около Денвър, издигайки своите трофеи – повече от сто изсушени скалпа. Те бяха приветствани като герои победители, към което и се стремяха преди всичко.“ Един вестник на Републиканската партия обяви: „Войниците на Колорадо още веднъж се покриха със слава.“[41]

 

ДиЛорензо съобщава: „Книгите на Браун и Маршал показват, че онова варварство, което е станало в Сенд Крийк, щата Колорадо, беше повтаряно многократно през следващите две десетилетия.“

 

Генерал Шърман, военнопрестъпник в далеч по-голяма степен от всяко зло, което нацистите успяха да произведат, в началото на Гражданската война написал на съпругата си, че неговата цел билаизтребление, не само на войници, което е по-малката му грижа, а на всички хора (от Юга).“

 

Жена му отговорила: „Организирай една война на изтребление“ и удави всички южняцикато свине в морето“. Може би ще успеем да опожарим и изколим техните щати, докато не остане нито един жител, стоящ изправен.“[42]

 

ДиЛорензо отбелязва, че Шърман дал всичко, на което бил способен, за да изпълни съвета на жена си.

 

Крайната омраза и варварството, на което военнопрестъпниците от Севера подложили цивилните от Юга, връхлетели като вихрушка върху индианците. Изтъкнати военни историци са описали заповедите, дадени на генерал Къстър от Филип Шеридън, като „най-бруталните нареждания, издавани някога на американски войски“.

 

Ясно е, че ако събаряме статуи, не можем да спрем с Робърт Е. Лий. Ще трябва да смъкнем статуите на Линкълн, Грант, Шърман, Шеридън и всички останали военнопрестъпници от Съюза, които предприели онова, което сами нарекли „окончателното решение на индианския въпрос“.[43]

 

В сравнение с болшевикитекомунистите, военнопрестъпниците от американския Север, фашистите и нацистите приличат на деца от забавачка.

 

Колко истории сте учили и знаете? Кога чухте за изложените факти? Проверихте ли ги? Дали ги опознахте? Повтарям: факти, не фантасмагории на псевдоисторици, обслужващи поредния политически режим. Откъде сте добили представите си за „националните герои“ – Софроний, Раковски, Хитов, Тотю, Кунчев, Хлътев, Ботйов и останалите? И произлезлите от тях победители“, забогатели покрай обоза на руските военни части – например Стамболов и другите „поборници“, които – противно на стиховете, „щели богатство и пари“, искалисвобода с човешки правдини“,[44] но само за себе си.

 

 

 

Истинската история, която малцина познават,

и никой не се учи от нея

 

 

 

Сетне алчните далавераджии и келепирджии, натрупали състояние във войните на гърба на народа в съучастие с безмилостни чужди авантаджии. А върхът на всички ненаситни негодници и хитреци са комунистическите сатрапи, унищожили стотици хиляди, утрепали духа и човешкото у нашенци, довели страната до пълна разруха. И техните следовници от белким пост тоталитарните годинимърльовци, с опетнени биографии, непознаващи милост, съчувствие и съпричастност. Подлеци и предатели с еластична, гъвкава безсъвестност и високо самочувствие, основано на безчестието.

 

Как така приемате за… „героитях дегенератите: българомразци и убийци, крадци и измамници, страхливи нарциси, влюбени изключително в самите себе си и парите? Това издава тоталното ви безсилиедуховно, интелектуално, нравствено и даже физическо. Отказа не само от мислене, а и пълното неверие във вашите собствени сили. И нежеланието за напредък чрез труд и постоянни усилия.

 

Какво остана от българската душевност? Веднъж посочих, че ако дръзна да перифразирам Шекспир, ще диагностицирам:

 

Малодушие, непостоянство и нагаждачество, вашето име е българин.

 

Така е, понеже нашенци не са свободни. Не ценят това върховно благо, дарено ни от Бога. Нежели да изпитват някаква потребност от истината, която да разчупи духовните им окови. Тъй като не вярват в Бога, приемат християнството като суеверие и черковно позорище, все повече оскотяват. Свеждат живота си на този свят до животинско съществуванеракийката, салаткатаНосталгиците, спомнящи си как понякога са пътували с москвичите, ладите, трабантите и шкодите по пътищата, надупчени като след артилерийски обстрел, добавят, че са ходили на море?!

 

Такова е моето обяснение на тревожния проблем: Защо днес продължаваме да се лутаме като освободени роби и накрая кротваме пред бившите господари от алчно червената фашистка номенклатура – съвършени нищожества в човешки образ? В далеч по-голяма степен отпреди век е валидна онази тъжна констатация на Стоян Михайловски:

 

Българинът не е свободен: българинът е само освободен. Свободата е явление из вътрешния живот. Освобождението е явление из външния животИма, наопаки, случай, когато вънкашната свобода усиля вътрешната, духовното робуване, като дава на развалата възможност да се развива безпрепятствено и безнаказано! Така стана с българите. Българинът не е свободен, българинът е само освободенТакава е съдбата на духовно безоките народи

 

Морал в политиката няма! Няма в политиката правда и неправда – а има интереси!… Неопетнен държавник значи смрадност благовонна![45]

 

Безпроблемно приемате това. То не смущава душевното ви равновесие и вашия битов комфорт, доколкото ги имате. Онези – „поборниците“, вашите „национални герои“, „борци за свобода“, липсвала единствено през комунистическото безвремие на държавния капитализъмсоциализЪма, ви мамеха, втълпявайки ви, чедоста сме лежали в робски пелени“. Диплейки пачки. Призивите им „да станем свободни хора ний[46] са останали запечатани на хартия, но не са проличавали в техните дела.

 

В продължение на век и отгоре в съзнанието на населението е насаждана изопачена представа загероите“, които не само не са извършили нищо героично, но и били егоистични дегенерати, извратеняци. Тя е формирана със средствата на литературата, а не на историографията. Откъде знаете какво са представлявали вашите „национални икони“? От дядо Вазова и подобните му, или от документи, кореспонденциялична, на участници в събитията или на свидетели на ставалото, или от спомени на съвременници?

 

Схващате ли, каква е причината тук да съществуват Димитровград, Благоевград, Велинград, Септемврийци, Комунари, Партизани, Димово?

 

Да разкажа с няколко изречения от най-първа ръка. Последното градче, всъщност възгордяло се село в Северозапада ни, с чудесното си нявгашно название Бързица, сега носи името на Живко Пуев с шумкарски псевдоним Димо“. Преди близо шейсет години местна жена, свидетелка, решила да разкаже истината за него. За това, как предавал своите другари шумкари-терористи на полицията.

 

От селската[47] партийна организация научили и притиснали жената. Когато проумели, че намеренията й са сериозни, я съблазнили. Предложили да я напрвят активна боркиня против фашизма и капитализма барабар с полагащата се народна пенсия. И тя кандисала. Едва в края на дните си, вече почувствала се свободна, взела наново да разправя истината. Узнах я от неин най-близък родниначленувал в БКП.

 

Та думата ми е: Не вярвайте, че всеки има своя истина. Въобразява си – създал си е свой вариант на истината. Истината е една. И тя не е само у Бога, както и словото не е. Тези висши блага са негов щедър дар за човешкия род. Понеже ни е удостоил и с ум, с възможност да мислим, със свободна воляТова ни отличава от другитебиологични единици“, от животните. Друга работа е, дали се справяме. Не сме ли по-зли от тях. Те убиват, колкото им е необходимо за преживяване. Рядкоот собствения им вид. А хората

 

Въпросът е, дали разпознавате онези честни люде, които – може би – сам Бог е избрал, за да разпространяват единствената истина. А пак той – Господ Бог, ни учи, чекойто върши истински дела, достига до светлината, та неговите усилия да станат известни, понеже са извършени чрез Бог

 

И ще узнаете истината, и същата тази истина ще ви направи свободни.[48]

 

Става дума за една единствена истина.

 

Стана ли ви ясно, от какъв зор предложих пространния цитат? За чии интереси работят големците, пък били и държавни глави? Не ви ли изненадва, че винаги има всякакви виновни, но комунисти, евреи и Израел никога не са сред тях. „Те са прави, когато съгрешат дори“, както отсъдил един техен стихоплетец.[49]

 

След инцидента в Шарлотсвил, щата Вирджиния, през август т. г., когато президентът на Съединените щати не осъдибелите защитници на превъзходството на бялата раса“, за кой ли път избухна вълна от обвинения за използване на език на омразата“. Макар американскиятПатокДоналд  да не бе изрекъл и една обидна дума или предизвикателство за изяви на надмощие на белите спрямо останалите жители на САЩ.

 

И заваляха „свободолюбиви“ и „демократичнипризиви зацензура в интернет“. Даже от редакционни ръководства, изразяващи съответните партийни позиции. „Леви“, „десни“, „центристки“,… според необходимостта и случая[50] (Вижте илюстрацията.)

 

На бърза ръка, с безметежна лекота, медиите, които западните лигльовци като Пол Крейг Робъртс вежливо определят като либерално-прогресивно леви, а всъщност са откровено комунистически, нарекоха президента на САЩпривърженик на неонацистите“.[51] Провъзгласиха го за „расист“. А демонстрантите, съпротивяващи се на опита за разрушаване на паметника на генерал Робърт Лий, също бяха залени от словесната помия на омразата – с квалификации от сорта на „неонацисти“, „фашисти“, „расисти“, „адвокати на превъзходството на бялата раса“, даже „убийци“!… Признавам – въобще не са ми симпатични, но…

 

Джеймс Мърдок, син на 86-годишния еврейски младоженец Рупърт, и главатар на медийната империя21st Century Fox”, включваща телевизии и вестници освен в САЩ и Австралия, и в Британия, „обяснина ДоналдКоза“, ченяма добри нацисти“.[52] В същото време други либерално-прогресивни левичари посочиха с пръст МърдоковатаFox News”, която, видите ли, „подкрепя Тръмп. Тръмп застава зад нацистите.“ И обявиха това за… „неловко“.[53]

 

Докато малтийски британец разкриваше пред ляво настроената читателска аудитория „защо Тръмп не може да се отрече от неонацистката касапница в Шарлотсвил“,[54] се запитах: Кой зад кого е? Тъй като настана суматоха, пълна каша и объркване. А преститутките взеха да изобразяват наемателя на Белия дом и неговата свита като нацисти.

 

И си спомних думите на завърналия се у нас след половин вековна имиграция в Съединените щати Иван Дочев, бивш кмет на Шумен и водач на СНБЛ:

 

Това, което ние винаги сме казвали, се потвърди, а именно, че комунистите наричат фашист всеки, който е техен противник, без разлика кой е той и какво е направил.[55]

 

Никой никога не е закачал комунистите. Чудно или правомерно?

 

 

 

Виктимология[56]

 

 

 

Ако направите сравнение между тях, фашистите и нацистите по показателя „брой на жертвите“, ще се убедите: червените водят с много на малко, както се шегуват футболните запалянковци. Даже при най-неблагоприятните данни за Хитлеровите националсоциалисти в Третия райх, комунистите ги превъзхождат десетократноизбили са повече от 120 милиона души срещу 12 милиона загинали от ръцете на нацистите. За черноблузите фашисти на Мусолини да не говорим. Всичко на всичко 12 души са паднали по време на „страшния“ италиански еврейски фашистки режим. И то – под меча на Темида.

 

Тукашните състави на т. нар. Народен съд изпратиха на заколение хиляди българи, почти всички – невинни. Официално2730 души. На практика повече от 6000! Общо, между 1944 и 1987 г., БКП е унищожила най-малко 172 000, средно 222 000 и най-много 322 000 души! (Вижте илюстрацията.) Което се равнява на повече от 3 на сто от средното население на България през този период! Струва ви се малко? Или някои жертви не се броят?

 

Посочените зловещи числа са изчислени от автора на термина демоцид – унищожение на народ, американския професор Рудолф Джоузеф Рамъл, преподавател в Университета на Хавай. Той обобщава:

 

Вече малцина ще отрекат, че комунизмътмарксизмът-ленинизмът и неговите варианти – на практика означаваха кървав тероризъм, смъртоносни прочиствания, фатални концентрационни лагери и принудителен труд, депортации с летален изход, умишлено предизвикани от комунистите масови гладувания, безправни, извън съдебни екзекуции и показни процеси, и геноцид. Освен това е широко известно, че в резултат на всичко това милиони невинни хора бяха хладнокръвно избити. Само че очевидно не съществува никаква обобщена статистическа разработка за това, на колко жертви възлиза цялата работа.[57]

 

У нас, само за три месеца и половина след 9 септември 1944 година, отечественофронтовските терористи, предвождани от комунистите, марксист-ленинците, узурпирали властта с помощта на СССР и неговите съюзници Британия и САЩ, ликвидираха без съд и присъда около 30 000 българи.

 

А сравненията между комунизма и фашизма? Това също е въпрос на ерудицияфилософска, политическа, житейска.

 

Фашизмът е рожбата на болшевизма[58]

 

Това е констатация, направена в самото начало на 1939 г. от тогавашният главен идеолог на глобализма в САЩ, равина Хари Уетън. Не е ли вярно, че не малко автори са достигали до същия извод? Какво твърдеше покойният президент Желю Желев комунист-марксист?

 

Замислих се: Кому не е угодилПатокътДоналд? И си рекох: Дали няма да помогне един новнов световен ред“?

 

Отговорът не закъсня – сочейки към Афганистан, главнокомандващият на най-могъщата армия на земята Тръмп извика: „Търчете! Тамо са раите!

 

Днес, когато войските на тази първа комунистическа държава в историята, истинската империя на злото, подновяват с нова сила своите никога не спирали смъртоносни акции, никой не говори не просто заезик“, а за действия на омразата. Защото войната е това и още много други, крайно лоши неща.

 

Светът не е преставал да бъде във война. Тя личи съвсем ясно и отчетливо именно в Съветските американски щати, кой знае защо все още обявявани за съединени“. Въпреки всепризнатото невиждано разединение на техните жители.

 

Тази война не беше дело на Юрий Андропов. Той представляваше една от главните маши, които преместваха нейните живи въгленчета от едно място на друго. Като не отминаваше Запада. Не ви ли го припомни офицерът от КГБ Юрий Безменов в онова видеооткровение, което предложих в първата част на настоящата поредица?

 

 

 

 

 

Който има уши, е чул. Който притежава очи, е видял.

 

Пак през 1967 година възкачиха Юрий Андропов начело на КГБ, за да постигнат желаното двувластие в СССР, познато от средновековната Хазарска империя. В Хазария начело на държавата стоял кагандържавен глава, но нещо като днешните президенти, за определен период. Изпълнителната власт била в ръцете на каган-бека или само бекаминистър-председателя. Когато каганът надхвърлел срока на своето властване, каган-бекът разпореждал да го обесят с копринено въженце. За да уважат длъжността, не него.

 

Така, според скромното ми мнение, Лазар Каганович бил каган-бекът зад кагана Йосиф Сталин. Той даже запазил титлата в своето име. От 1967 г. каган-бекът на кагана Леонид Брежнев се казваше Юрий Велвович Либерман или Юрий Владимирович Андропов. Има значение, но името не е най-същественото.

 

Някогашният царски офицер Юрий Романович Лариков, пишещ под псевдонима В. Ушкуйник,[59] беше убеден, че Лазар Каганович бил каганът, а Йосиф Сталин – неговият бек.[60] Излишно е да спорим. Сталин бил вся и всьозаконодателна, изпълнителна, съдебна и даже представителна власт. Него убиха, а не Каганович

 

 

 

Комунизмът – новото Средновековие,

разновидност на робовладелството

 

 

 

Все тогава, през 1967 година, Прага вече вреше и кипеше. И пак през същата година, като пълнеше вече изсъхващия си мозък с поднесените муновиниотбратска Чехословакия“, „Брежнев направо се залепи за измислената от КГБ приказка, чеантисоциалистически силиподготвят преврат:

 

Тайни командни пунктове и скривалища за оръжие сега излязоха на светло. Не отправяме обвинения лично към вас, че сте виновни. Може даже да не сте знаели…“

 

Същия ден, в който „Правдаотпечата своя репортаж за въображаемите оръжейни складове на контрареволюционерите, съветското Политбюро се събра, за да реши своята следваща стъпка. Брежнев откри срещата с предложение за последна сбирка с чехословашкото ръководство, за да опитат да уредят нещата чрез преговори. Само, ако това се провалеше, щяха да да прибегнат докрайни мерки“. Андропов се оказа главният говорител на онези, които искаха незабавни крайни мерки. Двустранни разговори, спореше той, биха постигнали малко. Докато всяко забавяне би увеличило заплахата отдесните“: „Сега те се борят за оцеляване. И се борят яростно… И ние и те извършваме подготовка. Обаче тяхната е много задълбочена. Те подготвят работническата класа, работническата милиция (за стълкновение).“

 

Това беше лоша среща, изпълнена с раздразнение. Андропов се оказа въвлечен в разгорещен и необуздан спор с Косигин,[61] когото обвини, че гонапада“, най-вероятно заради неговия призив за незабавна военна намеса. „Не ви атакувам“ – отвърна Косигин. „Напротив, тъкмо вие ме нападнахте!“ Единственият пълноправен член на Политбюро, който подкрепи съпротивата на Андропов срещу една последна среща с ръководството на ЧКП, беше К. Т. Мазуров.

 

Обаче външният министър Андрей Громико, като Андроповкандидат-член на Политбюро, а впоследствие негов близък съюзник, май обобщи вижданията на мнозинството, когато заяви, че среща с Дубчек и неговите колеги не би била нищо повече от необходима подготовка за нахлуване:

 

„Ясно е, че те няма да приемат нашите предложения. Но тогава ще можем да преминем към решение за предприемане на крайни мерки[62]

 

Така, постепенно и със средствата на измамата и пропагандата, се стигна до 21 август 1968 година, когато войските на Варшавския договор нахлуха в Чехословакия. За да яспасяватот някаква контрареволюция. Тя – контрареволюцията, се оказа родена от КГБ – на свой ред – рожба на революцията

 

Що се отнася до „складовете с оръжияв Чехословакия, те били измислица, плод на небогатата фантазия на ченгетата от КГБ. Колко лениви са шпионите навсякъде по света и колко устойчиви са най-безумните им хрумвания, пролича във версията с „иракските войници, които колели бебета в кувьозиилиги изхвърляли от инкубаторите“ в кувейтски родилен дом, както гласеше официалната американска пропаганда преди Първата война в Персийския залив през 1990-1991 година. И лъжата заоръжията за масово поразяване на Саддам Хюсеин“, послужили като повод за Втората – вече наричана просто Война в Ирак.

 

Да припомня:

 

 

 

 

 

Така постъпват ченгетата. Внушават измами, а хората ги приемат и поглъщат. Плашат се. Мислят, че всичко е истина. Когато излязат от пропагандната халюцинация, бързо забравят. И всичко се повтаря – отново и отново. Сега подновяват войната в Афганистан. А през 1967 година КГБ успя да възбуди световна психоза с несъществуващ опит за контрареволюция в социалистическа Чехословакия

 

Главната роля е била поверена на т. нар. нелегали. Това бяха служители на тайните служби, владеещи чужди езици. Използвам множествено число, тъй като моделът е прилаган от всички ченгеджийници не само в соцлагера. На тези щатни или нещатни сътрудници офицери и агенти, е създавана биографична легенда. Те са прекарвани през границапод вънкашност чужда и под име ново“, както е писал тукашен поет русофил за едного от същия калибър.[63]

 

Общо взето, схемата изглежда проста. Но е ефикасна.

 

Тези „нелегализаживявали в западни страни според езика, който владеели. Пазели ги изолирани от другите нелегалиневъзвращенците, които минавали за „избягалиот комунистическия рай“. С имена на граждани от съответните страни, облечени подходящо – различно от жителите на соцстраните, но така, та да не бият много на очи – просто да личи, че са от Запад, те отивали в трети страни и се представяли за

 

Например, офицери от съветските секретни служби живеели във всички западни държави. Когато ударила камбаната за Пражката пролет, заминали за Чехословакия. Търсели контакти с местни хора, предимно интелигенти. Твърдели, че са какви ли не. По-нататък ще се спра на метода и явлението – неговото приложение по соцстрани, съгласно статистиката на КГБ.

 

От разстоянието на годините и познанието моята нявгашна наивност ме кара да се изчервявам. Бях на 18, когато случиха Пражката пролет. Не може да ми послужи като оправдание, че тогава изживях своето първо голямо разочарование от Запада. Преди това имах други. Например, когато през пролетта на 1967 година радио BBC, което смятах за рупор на свободата на словото и изразяването, забрани пускането в ефира на песентаЕдин ден в живота“ на “The Beatles”. Заради текста, който намирисвал на… наркомансколетене“.

 

Действително в припева се намеква за това. А последният стих звучи като откровение:

 

Леле, прочетох в новините днес: 4000 дупки в Блекбърн, графство Ленкъшър.[64] И макар дупките да бяха твърде малки, трябва да ги преброятвсичките. Сега вече знаят колко дупки са необходими, за да запълнят Албърт Хол.[65][66]

 

Джон Ленън беше използвалдупкикато двусмислие. Или „двумисъл“, както е при Джордж Оруел.[67] Така в Англия наричаха от поне век и половина пушалните на опиум, които китайски имигранти внесли на Албиона. Обаче песента съдържаше по-шокиращи стихове за моя юношески ум. Те напомняха нашето соц-дередже.

 

Леле, прочетох в новините днес за един щастлив човек, който се издигнал в кариерата. И макар новините да бяха твърде тъжни,[68] е, просто не се сдържах и се разсмях. Зърнах снимка. Карал автомобила си като обезумял. Не забелязал, че светлините на светофара са се сменили. Човешка тълпа стояла втренчена. Били виждали лицето му и преди. Но никой не бил сигурен дали не е депутат от Камарата на лордовете.

 

Леле, днес гледах един филм, как английската армия спечелила войната. А множество хора били зарязани далеч. Ала просто трябваше да гледам, сякаш съм го прочел в книгата.[69]

 

Бавното осмисляне на действителността доведе до пробуждането ми. У нас мнозинството още спи. Доста нашенци не са забелязали, че 11 ноември 1989 година е настъпил. И ако не друго, поне могат да бъдат на „тисъс съвестта си и да правят избор. Втора – също грамадна частлелеят по социалистическото минало, когато „ядели филии, намазани със свинска мас“ и „ходели на море“…  Трета – не малобройна – просто не разполага с душевност, съвест и морал. Сред тях се наблюдават най-опаснитебезразличните. На тях всичко им е все едно.

 

 

 

За комунистите и хората

 

 

 

Едва малка шепа осъзнава сред какво битува, но е неспособна на единение и остава пасивна. Може да е форма на протест като онова траене и множеството видове мислене при милиционер-социализЪма. Зер друго не последва

 

И затова, разделени, разпръснати, другарите от БКП-БЗНСОтечествения фронт, покровителствани от наследниците на техните стари господари от Изтока и Запада, ни онождат, както пожелаят. Все „фашистиинацистиса им на езика. В мозъците пустош. Каквото наредят отвън. Нали всички те сапарле ву франсе“.[70] Може би, изписано слято, като една дума… Навремето правешкият учител на Б.Б., обичливо наричан от признателниянародТато, учтиво питаше начист рускисвоите съветски господари: „Вы сефте в Болгария?

 

А ние търпяхме и сега пак понасяме тази гавра с насс положението, до което позволихме да ни докарат и се намираме, и с нашето самочувствие като общност. Всичко това дължим на Тяхсветовната комунистическа система. Но и на отсъствието на дързост и сили за съпротива у самите нас. А тя, Системата

 

Във всеки от трите случая, когато Червената армия се намесваше, за да възстанови просъветската ортодоксалност в някоя своеволна комунистическа държаваУнгария през 1956-а, Чехословакия през 1968-а, Афганистан през 1979-а – КГБ играеше важна роля в онова, което евфемистично бе определяно като процес на нормализация“.[71] Когато през октомври 1956 г. започна Унгарското въстание с масови демонстрации, призоваващи за свободни избори и за изтегляне на съветските войски, председателят на КГБ генерал Иван Александрович Серов отлетя за Будапеща, за да поеме лична отговорност за действията на комитета. На извънредно заседание на офицерите от службите за сигурност и полицията[72] във вътрешното министерство Серов осъди тяхното нежелание да стрелят по демонстрантите:

 

Фашистите и империалистите извеждат навън по улиците на Будапеща техните ударни отряди, а във въоръжените сили на вашата страна още има другари, които се колебаят да използват оръжия!“

 

Шандор Копачи, началникът на будапещенската полиция, който скоро щеше да се присъедини към борците за свобода, отговори презрително:

 

„Очевидно другарят съветник от Москва още не е имал време да се осведоми за ситуацията в нашата страна. Трябва да му кажем, че тези хора не сафашисти“ или други „империалисти“, които организират демонстрации. Те идват от университетите. Те са подбрани синове и дъщери на земеделци и работници, чудесният цвят на интелигенцията в нашата страна, който иска своите права…“

 

Четвърт век по-късно Копачи все още си спомняше дългия, смразяващ втренчен поглед от студено-сините очи на Серов, отправен към него. Малко преди Копачи да избяга на Запад, Серов му рекъл:

 

Ще те обеся на най-високото дърво в Будапеща!“

 

На 3 ноември 1956 г. унгарска делегация, оглавявана от Пал Малетер, министъра на отбраната, беше поканена в съветския генерален щаб в Токол, за да обсъдят окончателните детайли за оттеглянето на Червената армия от унгарска земя. В полунощ, докато тостовете вече били вдигнати, Серов заплашително размахващ пистолет Mauser, нахлул в помещението начело на група офицери от КГБ и арестувал Малетер и неговите колеги. През следващите няколко часа, в поредица от фалшиви екзекуции, всеки член на унгарската делегация бил накаран да се убеди, че всички негови колеги са били разстреляни. В 4 часа сутринта на 4 ноември Червената армия започна потушаването на Унгарското въстание. Серов и неговият заместник, генерал К. Гребенник, който стана военен комендант на Будапеща, останаха, за да надзираватнормализацията“.[73]

 

По същото време Юрий Андропов беше посланик на СССР в Унгария. Изглежда неговото лично участие и цялостното му представяне са впечатлили Братството на интернационалните банкериглаватарите на световната революция. Без съмнение, поне за мен, съществено значение за по-нататъшното му издигане е имал и неговият еврейски произход.

 

Но от описанието, което не е изсмукано от пръстите на някойзаклет“ и „проклетантикомунист, а от документацията на самия КГБ на СССР, ясно изплува истинският лик на комуниста и милиционера при социализма. Бъдете сигурни, че тези твари са родили дегенерати. Възпитали са ги в същия дух. Днес те ръководят целия ни живот притежават икономиката, културата, медиите и всички видове власт. Положението им на измислени, изфабрикувани капиталисти, не ги устройва. Парвенющината, намираща израз в псевдолуксозния битда. Останалотоне.

 

Затова, падне ли им случай, ще ни смажат със същата жестокост, която проявявал товарищ Серов, началникът на КГБ. Тя е присъща на комунистите. Злото е вкоренено в тях. Те са изконна сатанинска напаст.

 

В свое есе Карел Чапек потвърдил изложеното до тук:

 

Накрая, съществува и проблемът с насилието. Порядъчният човек не може да поддържа тези, които заплашват, призовават към разстрели и обесване и разлагат обществото не с факта, че извършват социален преврат, а с това, че нарушават естествените и нормални нравствени закони

 

Ако комунистите предполагат, че при известни обстоятелства да се бесят и разстрелват хора е толкова сериозна работа, колкото и да се давят дървеници, то аз не мога да разбера и много се страхувам, че така ние никога не бихме се договорили.[74]

 

Животът доказа, че единственият начин за избавление от тях е: с техните камъни, по техните глави. Реваншизъм чрез сталинизъм с обратен знак. Както те нас, така ние тях. Всичко останало, изглеждащо милозливо и християнско, е илюзия.

 

Пейо Яворов е писал:

 

С враг врагувам, мера според мераБог богуванека си богува, цар царувавека ли царува?[75]

 

А сам Господ ги е осъдил:

 

Вие също запълнете мярата на бащите си.[76]

 

Но смисълът е друг. По-скоро: Довършете, започнатото от вашите предци.

 

Две хиляди години не са спирали да вършат злини: Да разделят, да насъскват и противопоставят, да убиват, да грабят и да хвърлят вината върху другите, неизменно заемайки позата на жертви“! Теидеолозите и проводниците на човешките злощастия, мъки и страдания, ли са вечните жертви“? А ниепостоянните балами? Докога?

 

Така че, suum cuiqueвсекиму своето.

 

Въпреки че едва след Пражката пролет през 1968 година Червената армия се намеси отново, за да наложи със сила съветската идеологическа ортодоксалност, през шейсетте години Москва показваше нарастваща тревога от засилването на западното влияние в съветския блок. КГБ докладваше, че Западът е ангажиран с широко обхватна „подривна дейност в политическата и идеологическата сфера против социалистическата култура,… търсейки начин да завладее населението с превъзходството на западния начин на живот“. „Подриванетоприемаше множество форми: радиопредавания, пропагандни публикации, информация, разпространявана от западните посолства, културния и научен обмен между Изтока и Запада, туризма и кореспонденцията. Според схващанията на Центъра, западни радиостанции като Световната служба на Би Би Си[77] и РадиоСвободазаплашваха да причинят огромни щети“ посредством радиопропаганда, проектирана да отслаби братските отношения между Съветския съюз и социалистическите страни от Източна Европа.

 

КГБ се тревожеше най-силно, черадиопредаванията бяха популярни сред интелигенцията и младежта“. Съгласно статистиката, може би придобита от неговия унгарски съюзник AHV,[78] повече от 20 на сто от младите хора в Унгария слушаха западни радиостанции. През 1964 година между унгарски граждани и Запада бяха обменени близо петдесет милиона пощенски пратки. С осем милиона повече от 1963 г.

 

КГБ се напрягаше и с увеличения брой гости от Запада в Източна Европа, които представляваха заплаха за завръщането на подривните идеи. През 1964 г. 168 888 унгарци и 150 000 чехословаци посетиха западни страни. КГБ се оплака, че неговата полска съюзничкаSB,[79] в своите чуждестранни резидентури не разполагаше с нито един офицер, отговарящ за наблюдението на поведението на полските туристи и на поляците, учещи зад граница. През 1964 година 34 500 поляци пътуваха на Запад като индивидуални туристи, а не като членове на групи.[80]

 

Ето къде е заровена бедата на нашия страх и отчуждение от общите ни проблеми.

 

 

 

Клозетниците на Чалгарска Номенклатурия

 

 

 

В Полша, Унгария, Чехословакия никога не е съществувала такава стройно уредена и могъща държава в държавата, каквато бяха Комитетът за държавна сигурност на СССР, Securitate в Румъния, Служба државне безбедности в Югославия и Държавна сигурност в България. Тези репресивни органи дори не служеха на държавните, а на партийните ръководства. Макар, общо взето, те да се припокриваха, уверено можем да ги наричаме служби за партийна сигурност в de facto еднопартийните тоталитарни режими.

 

Пътуването зад граница, особено на Запад, беше привилегия на алчно червената фашистка номенклатура на БКП и БЗНС. Както и на вербуваните от Държавна сигурност. Често представителите на буржоазни фамилии бяха съблазнявани и с това. Разбира се, особено през последното десетилетие на режима, имаше и изключения, които ставаха все повече. Но те само потвърждаваха правилото вся власт номенклатуру!

 

Най-ужасното беше, че в споменатите страни същите тайни служби бяха изградили мащабна мрежа от концентрационни лагери, някои от които – с цел унищожаването на вътрешните врагове“, каквито бяха Титовият Goli otokГол остров, в Хърватия, Белене иСлънчев брягкрай ловешките каменни кариери у нас. В края на петдесетте години Йосип Броз Тито закри концентрационните лагери и в рамките на петилетка позволи на всички югославски граждани да пътуват свободно по света с правото да се завръщат без никакви проблеми.

 

Подобно на лидерите от Унгарското въстание и Пражката пролет, Тито беше продукт на Москва. Популярното кратко фамилно име, с което е известен, е просто псевдоним. Всъщност името му бе Амброз. Според някои автори Тито било придобито през неговия коминтерновски период в съветската столица. То представлява съкращение от Тайная Интернациональная Террористическая Организация – сиреч Тайна интернационална терористична организация. Като познаваме акъла на интернационалните революционери, изглежда съвсем вероятно.

 

Тук Тома Томов, синът на един от комендантите на концлагера Белене полковник Никола Томов, израснал като безтрепетен садист сред страданията на политическите затворници, е в парламента?! Уважават го катожурналист?! „Великият“ маниерничещ опаковчик Кристо – пратеникът на Държавна сигурност Христо Явашев, внедрен като невъзвращенец, се щрака на кадро с него?! (Вижте илюстрацията.) И това не смущава ничие съзнание, освен моето, може би!

 

Що за племе е това, което почита своите подли мъчители, медийните хунвейбини, изтезавали съзнанието му: Иван Гарелов, Кеворк Кеворкян, Петьо Блъсков, Валери Тодоров, офицера Енчев, Велизар Пенков, Валери Найденов, Любица Кулезич, Юлий Москов, Пенчо Ковачев, до неотдавна „демократичните доносници Петко Бочаров, Лили Пиги Маринкова и Иво Инджев, техни следовници от сорта на Георги Алберт Коритаров…? На всичко отгоре медийни кариери правят някои от дъртите гювендии на комунизма като Юлиян Вучков и сие. Радват се на убийците на българската култура от ранга на Любомир Левчев, Светлин Русев, Антон Дончев, Величко Минеков, всякакви кинодейци, отгледани в СССР

 

Никъде другаде не остана и помен от тоталитарните ибрикчии на комунистическите диктатори в т. нар. соцкултура. Това издава дълбоката нравствена замърсеност, духовна закостенялост и умствено безсилие на нашенци – народните маси.

 

Вдигат паметници на откровени, явни, огласени ченгета писатели, режисьори, актьори – „творци на мрака, изпълзели от здрача. Студио в уж националната телевизия носи името на агента на Държавна сигурностКръстю“, товарищ Хачадур Крикор Бояджиев, известен под други названия: Хачо Кирилов Бояджиев. По дълголетност на мерзавщината той се родееше с Бочаров – вербували го през… 1958 година! А пък смятащият се за турчин главен мултак Веждю Рашидов два пъти беше министър набългарската култура?!

 

Всички те са оставили зад себе си единствено гигантски купчини от екскременти на омразата, потребни само на низшите духом. Нищо друго.

 

Вгледайте се в тях, в примитивните им мутри, излъчващи злоба. Имаме работа с човекоподобни твари, които са като килнати, срутващи се кирпичени къщи плетарки. А ги харесват още по-първобитни същества, люде, приличащи на коптори.

 

Искам да кажа, че системата на концентрационните лагери се запази само в СССР, Румъния и България. Изключвам Китай, Северна Корея и Северен Виетнам, както и Албания, с която не съм се занимавал. Не допускайте комунистите – явни и скрити – да ви мамят. У нас концлагерите на червения фашизъм бяха достигнали 112 броя. След 1956 година някои от тях бяха затворени, но Белене и Ловеч останаха. Първиятдо 1990 година. Беше запазена и институцията на изселването и на подписките. Мой близък получи призовка за изселване през1986 г., когато беше фатално болен от рак. Дали смъртта го избави от непрестанните преследвания и тегоби, не се наемам да отсъдя.

 

Знам само, че избраникът на Юрий Андропов – разбирайте на Братството, товарищ „демократМихаил Горбачов уже был в Кремле. А гласността и перестройката бяха в разгара си… Също съм наясно, че бай Илия Минев се е подписвал до 1990-а! За последен път го пребили в милиционерския участък в Сараньово през април същата година. Четири месеца и половина по-рано на борда на съветски кораб, закотвен край бреговете на Малта, Горби и неговият партньор, американският президент Джордж Х. У. Буш, бяха скрепили с подписите си настоящото устройство на Европа.

 

Това унгарският литератор и българист, професор Петер Юхас квалифицира по следния начин:

 

Още в Малта старият Буш и Горбачов ни ебаха мамката. Те са направили един голям заговор срещу нашите народи. Още там са се разбрали Съветският съюз да се откаже от комунизма, но икономическата, а после и политическата власт да си остане в ръцете на комунистите, на номенклатуратаНоменклатурата е успяла отново да лиши народа от имотите мупървия път при национализацията и втори път при приватизацията

 

Не обичам диктатурата, но не виждам разлика между диктатурата на танка и диктатурата на някоя банка или идентичното с тях Отворено общество.[81]

 

Не е ли вярно и справедливо?

 

В бивш окръжен град ми се наложи да търся помощ от специалист. Попаднах на жена. Ще спестя първоначалното си впечатление от обстановката, върнала ме във времената на Чарлз Дикенс. И от нейния езикдиалектни думи и акцент, тъй неочаквани за висшистка, завършила в София.

 

Когато приключи, явно разпознала ме, без да го спомене, жената се разбъбри като в скоропоговорка. Личеше, че дълго е таила онова, което сподели с мен. Разказа, че съпругът й бил в Държавна сигурност. Подслушвал. След което обясни:

 

Този край беше разграбен от БСП по времето на Жан Виденов. Мъжът ми е чул всичко. Месеци наред е слушал кои и как го правят.

 

Полюбопитствах, дали Държавна сигурност е съществувала като структура и организация през въпросния период 1994-1997 година. Специалистката се засмя, и рече:

 

Разбира се. Не се заблуждавайте. Мъжът ми вече не е там, но всичко е постарому

 

Когато се опитах да припомня, че и следващите не бяха стока, натърти:

 

Всички са от БСП.

 

На възражението ми, че са от БКП, раздразнено отвърна, че то е едно и също. И побърза да прекрати разговора. Като ми поиска смешна сума, а аз удвоих хонорара й и пак беше нищожен

 

Такава е истината за загиването на България. И да я отричате, и да я оспорвате, нищо няма да се промени. Защото приехте, че миналото няма значение. Всеки има правото да се променя. Видите ли, децата не отговарят за делата на родителите, но прибират и съхраняват ползите материалните облаги, връзките, постоветеЗлините им бяха натикани в килерите на забравата. Тоталитаристи станаха евроатлантицидемократични тоталитаристи или тоталитарни демократи. Вие решете.

 

 

 

Реалният комунизъм

 

 

 

Понеже разказвам за комунизма, да споделя трагичната история на семейство на мои много близки. Съвсем истинска при това.

 

Единият дядо на приятеля ми бил народен представител, осъден от Народния съд и разстрелян през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година. По нелепи обвинения, след изфабрикуван съдебен процес, хвърлили в затвора другия му дядо – дипломат и издател на вестник, при това с ляв интелигентски уклон. Но за комунистическите изверги това се оказало недостатъчно. Предали го на зверовете в униформи нанароднатамилиция.

 

Краят на земните му дни настъпил – по свидетелство на политически затворник, който бил в същата килия – когато след жестоко, почти смъртоносно пребиване от милиционерите, те го захвърлили чисто гол върху циментовия под на килия в един от концлагерите край Перник. За всеки случай, милиционерите – тези „народни стражи“ – излели достатъчно количество вода. А била люта зима. По законите на природата, водата замръзнала и покрила с дебел леден слой пода на своеобразния гроб … Ето как офицерът, участник във войните за обединението на българите, издъхнал след кански мъки

 

Семейството на моя приятел остана да жали своите скъпи покойници, без да знае къде са погребани тези двама български политици. Изселваха баща му до неговия сетен час в средата на осемдесетте, през Горбачоватагласностиперестройка“! Заради неговия баща. Може би – и заради тъста му или съпругата, измъкнала се в Австрия, за развод с която ченгетата не смогнаха да го принудят. И сигурно са се усещали безсилни. Някакъв „гадще отказва да им се подчинява!

 

Ала това сте вие. Или вашите бащи и дядовци, майки и баби, чичовци, вуйни, стринки, братовчеди… Те са „добритеви комунисти и ченгета. Смятате, че няма как да са вършили такива неща. Защото ги познавате. Писаха, че Гогов и Ръжгева също са били добри родители и роднини, мили мои. За Шахо Циганина не се подписвам

 

Сталин глезел дъщеря си Светлана. Което не му попречило да изколи между 40 и 60 милиона съветски граждани. И Хитлер бил същият. Какво да кажем за Гьобелс и неговите пет рожби, на които бил любящ и предан баща. Но в кобния си час ги положил като жертви пред олтара на германското отечествоТретия райх?… Той, нацистът с еврейско потекло, кръстен на семейния приятел, евреина д-р Йозеф Йозеф

 

Но нали казвате, че децата не носят вина за делата на и без друго невинните си родители? Дъщерята на първия дядо, майката на моя приятел, завършила Deutsche Schule, не намирала работа. Бащата и леля му – тоест рожбите на втория дядо, с дипломи от Американския колеж и университети в чужбинасъщо. През цялото време на „социалистическото строителствоги изселваха. В промеждутъците работеха като асфалтаджии, строителиВсичките им имоти бяханационализирани“. Разбирайте – конфискувани. До 1988 година, когато от интернационалното Братство смениха правилата на играта, властите не пускаха приятеля ми да пътува зад граница.

 

Какво стана следпромените“? За разлика от потомците на комунистическите садистиубийци, грабители, изнасилвачи, реституцията на болшевиките от СДС не донесе нищо на това семейство с прекършени, съсипани съдби. Нещо повече. Комунистическото беззаконие продължава до този момент. Решение на Върховния административен съд, по дело, спечелено от приятеля ми, не успя да принуди комунистическите властници в лицето на областните управители на София да му издадат поне присъдените компенсаторни записи. Разбира се, те няма как да овъзмездят трагедията на тези семейства и на наследниците им. Но…

 

Случаи, подобни на този, са хиляди. В различни варианти и степен на трагични последици. Всевъзможни хрумвания на сатанистите разбиха и погубиха стотици хиляди български семейства. Страната се гърчи в несправедливост и непотърсена отговорност от нейните унищожители.

 

През това време армия от комунисти и техни потомци забогатяха, като заграбиха имущество, което никога не им е принадлежало. Те са съвременните фабриканти и латифундисти. С измами на кошаревски свидетели поземлените комисии на седерасткото правителство на комунистическите издънки, дегенератите Филип Димитров и Иван Костов, превърнаха някогашни мързеливи сиромаси в едри земевладелци, притежаващи милиони или стотици хиляди декара земя!

 

Онези, които се представяха за гробокопачи на капитализма, получаваха народни пенсии като активни борци против този обществен строй, се оказахакапиталисти. Историята не познава друго такова чудо.

 

Какво се е променило, мили хора, след като все така действа формулираното от Джордж Оруел правило, че „всички са равни, но някои са по-равни“? Както съвсем точно посочва Игор Бунич:

 

Засега КГБ все още е в разпореждане на родната партия. И може да се използва с голям успех. Полковникът от КГБ Веселовски бе неочаквано извикан при заместник председателя на КГБ генерал Бобков. Веселовски служеше в Първо главно управление (външното разузнаване), където се занимаваше с уникална дейност. Дълги години той пребиваваше в страни, където дейността на компартиитеи самите компартии) бе забранена със закон. За тези нелегални партии Веселовски създаваше легални икономически източници за съществуването им. И разработваше различни начини за пране на нелегалните партийни фондове, осигурени или от СССР, или чрез обикновено разбойничество.

 

Ако легалните компартии не желаеха да зачитат законите в своите страни, за нелегалните им събратя законите изобщо не бяха писани. Там те търгуваха и с оръжие, и с наркотици, и с роби, и с крадени стоки от всякакъв произход, взимаха своя дял от проститутките, от игралните домове, уличните търговци, фермерите – отвсякъде, откъдето можеха

 

Поради това Веселовски, който не без основание се смяташе за опитен икономист-международник (с учена степен, разбира се), правеше всичко възможно да помага на своите класови другари да си създадат такива нелегални финансово-икономически структури, че никога да не се издънят. Сега му предстоеше да приложи натрупания опит тук, в родината.

 

Генерал Бобков го осведоми, че по молба на ръководството на КПСС в лицето на другарите Ивашко и Кручина, одобрена от Крючков,[82] той, Веселовски, преминава на работа в управление „Деловодствопри ЦК на КПСС като заместник завеждащ сектора по координация на икономическата дейност на стопанските служби.

 

Войникът на партията си остава неин войник на всеки поверен му пост. През годините на своето съществуване деловодството на ЦК на КПСС великолепно се бе научило да харчи пари, но никой не умееше да ги печели. Затова решиха да повикат на помощ специалистиот типа на Веселовски. Това никого не смущаваше. Всъщност през цялата своя история, дори и когато бе в зенита на неограничената си власт, КПСС винаги е била нелегална, старателно законспирирана организация, която смяташе, че ще бъде подронен авторитетът й, ако оповести някакъв документ, да речем за броя на абортите в Москва, без надписастрого секретно“. Подобно поведение й диктуваха всички неписани (и писани) закони на незаконно създадената страна Номенклатурия. Веселовски бързо схвана какво се иска от него. Използвайки богатия си задграничен опит, с присъщата му непринуденост полковникът игнорира закона и скоро представи на Кручина аналитичен доклад. Беше го озаглавил в духа на най-добрите традиции на партийната фразеология: „За допълнителните мерки по зачисляване и ефективно използване на партийната собственост“.

 

В доклада, между другото, пишеше:

 

„… Отразените във финансовите документи парични ресурси открито могат да бъдат инвестирани само в обществени, социални или благотворителни фондове. Така ще се затрудни тяхната конфискация в бъдеще. Средствата, които постъпват в партийната каса от печалби, а не са фиксирани във финансовите документи, трябва да се използват за закупуването на анонимни акции от фондовете на отделни компании, предприятия и банки. Това, независимо от по-нататъшното положение на партията, осигурява стабилен доход, от една страна, а от друга — всеки момент същите акции може да се реализират на фондовите борси и веднага след това капиталът се прехвърля в други сфери с цел да се обезличи партийното участие, но контролът да се запази. Посочените мерки налагат срочно да се формира група от особено доверени лица. На тях ще се възложи изпълнението на отделните пунктове от програмата, като не се изключва възможността да се оформи и група от засекретени членове на партията, които ще осигуряват нейната дейност във всеки момент от извънредния период[83]

 

Хайде, уточнете, драги мои, кои имат право да се променят, и коине? Чии деца не отговарят за действията на предците си, и чиине?

 

Тук каквато и да е промяна към добро и напредък е невъзможна без радикални реваншистки действия, които май единствено аз искам и съм готов да прибягна до тях. Иначе и пиле не съм способен да заколя… Но настоявам комунистите да се изправят пред съда на все по-малкото българи. И всекиму според заслугите за закриването на България!

 

Но нека опитаме да издирим къде е вкоренено злото, откъде произлиза? Не веднъж съм доказвал, че „измите“ – идеологическите течения и приложението им в практиката през последните 200 или 150 години имат общо потекло. Те неизменно включват в своя репертоар насилието, а през последния повече от век инструментариумът им съдържаше изглеждащи немислими и небивали жестокости – от концентрационните лагери в Южна Африка, СССР, Германия, САЩ и всички т. нар. социалистически страни – повече или по-малко, до използването на оръжия за масово унищожениебойни отровни вещества и атомна бомба.

 

Когато говорим за идеологиите, е редно да не следваме обичайните подходи и свързаната с тях фалшива терминология. Разделянето на „леви“, „центристки“ и „десни в политическата координатна система е не толкова условно, колкото невярно. Основните религии на съвремието – последните два векаса (хронологично) социализъм, комунизъм, фашизъм, националсоциализъм или нацизъм, либерализъм. Всички те са леви по своята същност. И са подчинени на ционизма еврейския расизъм. По-меко – шовинизъм и чувство за превъзходство.

 

 

 

Реалният юдаизъм

 

 

 

Но сега нямам ни най-малко намерение за пореден път да хабя времето си, за да доказвам тази истина. Кого да убеждавам? Редовните читатели, които ми вярват, я знаят.

 

 

И така, според израелския професор Израел Шахак, всичко е започнало от Френската революция с т. нар. еманципация на евреите. Дотогава никой на този свят не е гледал на евреите като на народ.

 

Тогава всеобщото значение на терминаевреин“ по същество съвпадаше с онова, което самите евреи разбираха като съдържание на тяхната самоличност. Тази идентичност беше преди всичко религиозна, тъй като предписанията на религията определяха детайлите от всекидневното поведение във всички аспекти на живота – едновременно обществен и личен – и то между самите евреи, както и на тяхното отношение към неевреите. По онова време буквално беше истина, че евреин не можеше да изпие дори чаша вода в дома на неевреин. И същите основни закони на поведението спрямо неевреите бяха валидни от Йемен до Ню Йорк. По какъвто и начин да бъдат описвани евреите от 1780 г., а аз не желая да се впускам в метафизичен диспут за термини като „нация“ и „народ“, ясно е, че в онези години всички еврейски общини бяха отделени от нееврейските общества, сред които живееха.

 

Ала всичко това беше променено от два успоредно протичащи процеса, започнали в Холандия и Англия, продължили в революционна Франция, а след това и в съвременните монархии на ХІХ век: евреите придобиха забележително високо равнище на индивидуални права (в някои случаи пълно равноправие пред закона), а юридическата власт на еврейската община над нейните членове бе разрушена. Следва да се отбележи, че развитието на двата процеса бе едновременно и че последният дори е по-важен, независимо че е по-малко известен от първия.

 

От късната Римска империя еврейските общини имаха значителна юридическа власт над своите членове. Не само власт, осъществявана посредством целенасочената мобилизация на обществения натиск (например отказа за каквито и да били взаимоотношения с евреин извън общността и даже да бъде погребано тялото му). Но една власт на неприкрита принуда: бой с пръчки, вкарване в затвора, прокуждане – всичко това можеше да бъде наложено съвсем законообразно на отделния евреин от равинските съдилища и заради различни видове нарушения. В редица страниИспания и Полша са забележителни като примери – можеше да бъде наложено и бе налагано даже най-тежкото наказание. Като понякога бяха използвани изключително жестоки методипребиване с тояги до смърт.

 

Всичко това бе не само позволено, но и насърчавано от държавните власти и в християнските, и в мюсюлманските страни, които освен техния общ интерес в налагането на „реда и закона“, в някои случаи  имаха също така и по-преки финансови ползи. Например в испанските архиви от ХІІІ и ХІV век се намират документи за много заповеди, издадени от онези най-набожни католически крале на Кастиля и Арагон, в които нареждат на техните не по-малко вярващи чиновници да сътрудничат на равините в насилственото принуждаване на евреите да спазват изискванията на Шабата[84]. Защо? Понеже винаги, когато някой евреин беше глобяван от равинския съд за нарушаване на Шабата, равините бяха длъжни да внесат една десета от глобата в кралската хазна. Доста печелившо и ефикасно правило

 

Щом съвременната държава начена своето съществувание, еврейските общини загубиха своята власт да наказват и сплашват отделния евреин. Оковите на едно от най-затворените отзатворените общества“, едно от най-тоталитарните общества в цялата история на човечеството, бяха строшени. Този акт на освобождение дойде главно отвън. Макар че имаше някои евреи, които му помогнаха отвътре. Първоначално те бяха неколцина. Тази форма на освобождение имаше твърде тъжни последици за бъдещето. Точно както в случая с Германия (според майсторския анализ на А. Дж. П. Тейлър),[85] бе лесно да се свърже причината за противодействието с патриотизма. Понеже, в интерес на истината, индивидуалните права и равноправието пред закона бяха въведени в Германия от армиите на Френската революция и от Наполеон. И човек можеше да постави върху освобождението клеймотонегерманско“, точно както толкова лесно се случва сред евреите, особено в Израел, където беше предприета ефективна атака срещу всички понятия и идеали на хуманизма и върховенството на закона (да не казвам демокрацията), като нещо „нееврейско“ или „антиеврейско“. Каквито в действителност са в исторически смисъл.

 

Същото се отнася и до принципите, които могат да бъдат използвани в полза на еврейския интерес“, но които нямат никаква законност срещу „еврейския интерес“. Например, щом арабите призоват за възприемането на същите тези принципи. В Германия и други нации от Средна Европа това отново доведе до също точно толкова невярна, измамна, сантиментална и ултраромантична историография, която заличи всички неудобни факти

 

Ала последиците за обществото от тези процеси на освобождаване бяха такива, че за първи път от около 200 г. сл.Р.Хр. един евреин можеше да бъде свободен, да прави каквото пожелае в рамките на гражданското право на неговата страна, без да заплаща за свободата си, като приема друга религия. Свободата да учи и чете книги на съвременни езици, свободата да чете и пише на еврейски, без одобрението на равините (както трябваше да бъде за всяка книга на идиш или иврит), свободата да яде некошерна храна, свободата да пренебрегва безбройните абсурдни табута, регулиращи сексуалния живот, даже свободата на мисълтаотнасяща се дозабранените мисли“, които са сред най-сериозните грехове. Всички тези права бяха предоставени на евреите в Европа (а впоследствие и в други страни) от модерните или даже от абсолютните режими

 

През последните 150 години терминът „евреин“ все пак придоби двоен смисъл, за най-голямо объркване на някои добронамерени хора, по-специално в англо говорящите страни, които си въобразяват, че евреите, които срещат, сапредставителина евреитеизобщо“. В страните от Източна Европа, както и в арабския свят, евреите бяха освободени от тиранията на тяхната собствена религия и на общините им, и то от външни сили. Това стана тъй късно и при толкова неблагоприятни обстоятелства за една искрено възприета промяна. В повечето случаи, а особено в Израел, бяха запазени старите схващания за обществото, същата идеология – по-специално насочена срещу неевреите, пък и крайно фалшивата историческа концепция.

 

Това се отнася даже за някои от онези евреи, които се присъединиха към прогресивнитеили левите движения. Проучването на радикалните, социалистическите и комунистическите партии може да разкрие много образци на предрешени еврейски шовинисти и расисти, които се включиха в тези партии повече зарадиеврейския интерес“. И поне в Израел обслужватантиневерническатадискриминация. Стига човек само да прегледа колко много еврейскисоциалистиса успели да напишат по нещо за кибуците [комуните], без да си направят труда да споменат, че те са една расистка институция, от която нееврейските граждани на Израел са безцеремонно изключени. И без да разберат, че феноменът, за който загатваме, в никакъв случай не е необичаен[86]

 

Всичко изнесено е вярно. Точно така е – безусловно!

 

Отгоре на това, за разлика от европейците, евреите, венчани за сатаната, настояват, че имат своя държава. Като изопачават действителните факти, изкарват всяка критика срещу ционистката държава Израел като нападка против тяхевреите, всички евреи. Да се махат! Щом си имат държава, що щат сред нас, сред европейците?

 

Където и да се намират, те са патриоти преди всичко на Израел. Например небезизвестната еврейка Ана Паукер[87] била първата болшевишка министърка на външните работи на Румъния. Славела се като садистка, непознаваща милост. (Вижте илюстрацията.) Въпрекипартийната повеляевреите да остават в страната, за да провеждат линията на революционния комунизъми на революционния ционизъм“, тя се възползвала от високото си положение и осигурила възможност на своя баща да отпътува за Израел.[88]

 

Когато БКП проформа обявяваше ционизма за враг, с членството си в нея 99,99 на сто от тукашните евреи заявяваха своето съгласие с това отношение. Впоследствие
тяхната комунистическата еврейска организация „Шалом“ декларира, че всички евреи у нас винаги са билиционисти?!

 

Нека бъда пунктуален. Ето как се е обърнал нейният тогавашен гаулайтер към гостуващия тук израелски президент Моше Кацав. Същият, който в момента се ва̀ля по тъмничните постели в своята страна:

 

Президентът на Израел бе посрещнат топло и в софийската синагога, където се срещна с представителите на еврейската общност у нас.

 

Българската еврейска общност винаги е била дълбоко ционистка общност и вие сте не само сред братя и сестри, но и сред горещи привърженици на Държавата Израел, заяви в приветствието си Емил Кало, председател на организацията на евреите в БългарияШалом“.[89]

 

Що за птица е другарят Петър Стоянов – бивш главен седесар и дори президент на НРБ? Погледнете илюстрацията. Посоченият със стрелката е потомствен комунист, с майка и баща активни борци, близки на касапина Антон Югов. Сам той беше ляво бастунче на Александър Лилов. Оказа се  сред учредителите на Първановия проект БКП-АБВ. Телевизионните репортажи го показват като патерица на агент Гоце“ и депутат в предишното (анти)Народно събрание. Макар за себе си да съм наясно, че зависимостите са обратниКало е пряк надзирател на Седефчов

 

Важно е да се подчертае“ – продължава Израел Шахак, – „че всички предложениеврейски характеристики“, с които искам да обознача отличителните белези, дето наречените най-грубо интелектуалци на Запад, приписват наевреите“, са съвременни черти, съвсем непознати по време на голямата част от еврейската история. И те се появиха едва, когато тоталитарната еврейска община взе да губи властта си.[90]

 

Пред вашите погледи бе нарисуван портретът на евреина и то с щрихите на неговото историческо развитие. Но по-важното – бяха разкрити корените на тоталитаризма и на неделимото от него крайно, свръхнасилие. Това, което обозначаваме с термина терор. Все неща, които съпътстват съвременния свят през последните 150 години, както рядко, да не река никога, през историята.

 

Израел Шахак изобразява затвореното еврейско общество, в което хуморът, комедиите, книгите извън религиозната литература, са били табу. И разбива една масова заблуда, заседнала дълбоко в представите на хората – тази заинтелигентносттаиобразованосттана евреите. Те са явления, възникнали след Френската революция. И нямат нищо общо с наследствеността, с гена на хазарите, чиито потомци са днешните евреи.

 

 

 

Западната представа за истинския комунистически начин на живот

предизвиква тъжна, иронична усмивка; а тази по света

за юдаизма – тъпо недоумение или гневно възмущение

 

 

 

Или вземете любовта към учението. С изключение на чисто религиозното обучение, което е с понижено качество и е в изродено състояние, преди 1780 г. евреите в Европа (а в някаква по-малка степен и в арабските страни) бяха водени от върховното презрение и омраза към всяко учение (без Талмуда и еврейския мистицизъм). Обширни части от Стария завет, цялата нелитургична еврейска поезия, повечето книги от еврейската философия, не бяха четени. А самите им заглавия често бяха анатемосвани. Изучаването на чужди езици беше строго забранено, както бе и изучаването на математика и други науки. Географията, историята, даже еврейската история, бяха напълно непознати. Критичното чувство, за което се предполага, че е така присъщо на евреите, изобщо отсъстваше. А нищо друго не бе така забранявано, заплашвано и даже преследвано, както най-скромното нововъведение или най-невинната критика.

 

Това бе един свят, потопен в най-окаяни предразсъдъци, фанатизъм и пренебрежение. Свят, в който предговорът към първото произведение по география на еврейски [на иврит] (публикувано през 1803 г. в Русия), съдържаше оплакването, че много велики равини отричаха съществуването на американския континент и казваха, че то еневъзможно“. Между този свят и онова, което често е възприемано на Запад за „охарактеризиранена евреите, няма нищо общо, освен сгрешеното наименование.

 

Независимо от всичко, преобладаващото мнозинство от днешните евреи изпитват носталгия по онзи свят, по техния загубен рай, удобното затворено общество, от което те уж се оказаха освободени, но по-скоро бяха прогонени. Огромната част от ционисткото движение винаги е искала да възстанови този стар свят. И тази част взе връх, надделя.

 

Много от мотивите, които стоят зад израелската политика, и толкова озадачават оскъдните и объркани западниприятели на Израел“, са напълно обясними. Стига да бъдат разглеждани като реакция. Реакция в политическия смисъл, който тази дума е имала през последните години. А този смисъл е на нещо принудително и в много отношения първично, и все пак илюзорновръщането към затвореното общество на еврейското минало.[91]

 

Тези са корените на съвременните тоталитарни идеологии и практики. Ако във финалния пасаж на горния цитат заменитеционизъмскомунизъм“, „евреиснашенци“, нещата ще си дойдат по местата. Все едно се запознавате с описание на тукашното изолирано общество при комунизма, завещало ни неизброимо много недъзи. Един от тях е именно тази носталгия по робството и подчинението на комунистическите равинипартийните секретари. Тези истински последователи на талмудистите. Макар в повечето случаи поради лошия им ген и липсата на образование да не го съзнават.

 

Комунистическата душа е душата на юдаизма. Оттук следва, че както в Руската революция триумфът на комунизма беше триумф на юдаизма, точно така юдаизмът ще триумфира с триумфа на фашизмаКомунистите са марксисти, болшевики, интернационалисти, евреи, врагове на арийците и на тяхната култура. Съветска Русия се управлява от евреи и варвари, които не са способни да създават култура. В такъв случай ето я първата стъпка в Програмата: Евреите трябва да се спогодят с нацистка Германия, фашистка Италия и фашизма като цяло

 

Диктатурата на пролетариата представлява объркване на терминологията и следователно е непостижима. Тя е нещо като квадратен кръг, което е невъзможно. Веднага възниква въпросът: Как е било възможно Маркс да говори за диктатура на пролетариата и как са могли Ленин и другите да я приемат? Отговорът е: Маркс изрече историческа истина, но никога нито той, нито останалите марксисти, изобщо я разбраха.

 

Каква е тази историческа истина? Ето я истината: Диктатурата на пролетариата е невъзможна, но диктатурата от името на пролетариата е възможна. И такава диктатура вече съществува.[92]

 

То е като т. нар. демокрация. Тя е непостижим блян. И е най-несправедливата приложима форма на управление. Тя ни лишава от свобода, от правото да бъдем индивидуалности и личности. Всеки от нас да осъществява своята мисия на земята.

 

Но ние търпим

 

Нямалевиидеснипартии и политици. Това е илюзия, внушена от властниците с помощта на най-могъщото им оръжиесредствата за масова информационна манипулация. Както посочи американската троцкистка и настояща британскадясна“ коментаторка Джанет Дейли:

 

Леви и десни политици като Франсоа Оланд и Никола Саркози, или Кен Ливингстън и Борис Джонсън, пеят химни, като четат музиката от един и същ нотен лист.[93]

 

Професор Шахак продължава:

 

Всички съвременни проучвания на юдаизма, специално от евреи, произтичаха от този конфликт [между евреи и християни в Европа] и до ден днешен носят очевидните белези на техния произход: измама,[94] възхвала или враждебна полемика, безразличие или активна неприязън към разкриването на истината

 

Само когато историографията става по-скоро „един безкраен дебат“, по сполучливия израз на Питер Гейл,[95] отколкото продължение на войната със средствата на историята, та само тогава човешката историография, която се бори едновременно за точност и почтеност, става възможна. И тогава се превръща в един от силните инструменти на хуманизма и самообразованието.

 

Точно по тази причина съвременните тоталитарни режими пренаписват историята и наказват историците. Когато едно общество се мъчи да се върне към тоталитаризма, се пише тоталитарна история. И не само заради принудата отгоре, но и под натиска отдолу, който освен това е по-ефикасен. Ето това се случи с еврейската история. И то образува първото препятствие, което трябва да преодолеем.[96]

 

Тук е мястото да припомня, кои сили предизвикаха революциитев Англия през ХVІІ век, Американската и Френската през осемнадесетото, трите руските в началото на двадесетото столетие.[97] САЩ са родени от революцията. Френската република е родена от революцията. СССР беше роден от революцията.

 

Тереволюционеритеинтернационалните финансисти, разраснали се до глобални индустриалци и търговцисъздадоха световната социалистическа система, свила се до съветски блок в Европа. Съзнавайки колко важен енатискът отдолу“, съветските равини от КПСС и най-вече от КГБ предизвикаха поредица трусове и вълнения в собствената си система. Сториха го, понеже бяха подплашени, че тя може да се изплъзне от техния контрол. Насилието, военните нахлувания и присъствие в Унгария, Чехословакия, а сетне и в Афганистан, бяха точно това. Но не съвсем.

 

Разгромът на Унгарското въстание и окупацията на Афганистан бяха пряк израз на страха на червените равинисъветските фашистки марксисти. Резултат от използвания от тях диалектически метод, предизвикващ врагоманията, обземаща ги периодично. (Наблюдаваха се периоди на нейното отслабване.) Пражката пролет и полските събития от 1980 година насетне се оказаха предизвикани зорлем. Те представляваха добре обмислен и реализиран етап от световната революция, вдъхновена от онова банкерско семейство, което си въобразява, че произхожда от някакво „Давидово коляно“.

 

Колкото и невероятно да ви се струва, Юрий Андропов се явяваше човекът на Западана интернационалното Братствов съветското двувластие. Брежнев, Косигин бяха леки фигури, както се изразяват шахматистите. Докато Андропов беше от друга мая… Да, да, както установил Марк Твен:

 

Истината е по-странна от измислицата, но това е така, понеже измислицата е длъжна да се придържа към възможности, а истината не е.[98]

 

Истината е една и е такава, каквато е. Около нея няма варианти и отклонения.

 

След като успяха да забъркат американците във Виетнамската авантюра, в Москва решиха да изправят съперника си пред нокдаун, като нанесат удар по съюзника на САЩ в Близкия изток Израел. И отново се разчиташе на това, че Съединените щати няма да оставят своя съюзник в беда и ще се окалят, хванати в яката примка на перманентните локални войни. Извиканият в Москва президент на Египет Насър, награден още от Никита Хрушчов със златната звезда на герой на Съветския съюз, високо оцени този план, който съответстваше и на неговите собствени замисли, и на решението, взето на секретното съвещание на лидерите на арабските страни в Хартум, предвиждащо унищожаването на Израел като държава. От страна на Москва това беше крупна стратегическа грешка, която практически правеше непригодни почти половината от преимуществата, спечелени благодарение на виетнамската война. Да не споменаваме отново, че през краткия период от Карибската криза насам СССР за втори път бе изправен пред унизителното положение на военна несъстоятелност, което вече едва ли можеше да си позволи.

 

А закриването на Суецкия канал, на чието крайбрежие след бързия разгром на египетската армия стъпиха израелските войски, породи маса чисто материални проблеми. На съветските кораби, снабдяващи с всичко необходимо Северен Виетнам, сега им се налагаше да заобикалят цяла Африка, почти без да имат пунктове за укритие. Не е ясно дали ставаше дума за контраудар на американското разузнаване като отмъщение заради Виетнам, но тази лекомисленост, с която Съветският съюз тръгна да разпалва въоръжени конфликти по света, не остана незабелязана и беше много добре използвана при последния стадий от борбата в Афганистан.[99]

 

Точно по това време, през 1967 година, за председател на КГБ бе назначен Юрий Владимирович Андропов. През сталинските времена той [Андропов] беше на комсомолска работа, а през войната приемаше в северните пристанища изпращаните от съюзниците товари по лендлиза;[100] там той се пристрасти към уискитоДжони Уокър“ и към американските консервирани колбаси. Андропов успя да привлече вниманието по време на народното въстание в Унгария през 1956 година, когато беше посланик там. Заедно с помощника си Крючков,[101] той подмами Имре Наги да дойде в посолството, с което допринесе за ликвидирането му и до голяма степен за поражението на въстаниците. Андропов бе преместен в апарата на ЦК на КПСС, а след смяната на Хрушчов се присъедини към привържениците на Брежнев, който се самообяви за партиен глава.[102]

 

В средата на шейсетте години се водеха войни на всички континенти без Северна Америка и Австралия. Военнопромишлените комплекси процъфтяваха. Доволните им шефовете потриваха длани, предчувствайки още печалби. На запознатите с истинската история е ясно, че Ротшилдови винаги са финансирали и насърчавали всички воюващи страни във въоръжените конфликти, които подбуждали. През двадесетото столетие са подкокоросвали и съветските, и западните ръководители. На повечето направо заповядвали.

 

 

 

„Конспиративни теории“ или голата истина,

от която боли?

 

 

 

 

Разполагаме с пребогато изследователско наследство и то от еврейски автори, посветено на ролята на Ротшилдови в световната история през последните два века. Както и на замесването на богатите еврейски фамилии, техни подчинени или агенти, в разпалването и воденето на войни все по тази методикаподкрепа за всички участници. По възможност – незабележима и трудно разкриваема.

 

В средата на деветнадесети век цялата европейска държавна система зависеше от интернационалните финансови мрежи, доминирани от Ротшилдови.[103]

 

Възникваха случаи, в които Ротшилдови демонстративно променяха курса на международната политика.[104]

 

През 1848 г. на френските Ротшилдови им бяха необходими само двадесет и четири часа, за да прехвърлят услугите си от правителството на Луи Филип към новата, преживяла кратко Френска република и отново към Наполеон ІІІ(Вижте илюстрацията.)

 

Същите помагат и в разгрома на император Наполеон.[105]

 

Ключовият аспект в работната стратегия на семейство Ротшилд беше секретносттаМащабите, в които те следваха тази стратегия, достигаха границите на невероятното. До ден днешен тяхното минало и архиви не са направени публично достояние.[106]

 

Наистина, къде имаше по-добро доказателство на фантастичната концепция за световно еврейско правителство, освен в едно семействоРотшилдови, граждани на пет различни страни, известни навсякъде, в близко сътрудничество с най-малко три различни правителства (френското, австрийското, британското), чиито чести конфликти никога, нито за миг, не разклатиха солидарността в определянето на лихвите на техните държавни банкери? Никаква пропаганда не би могла да създаде по-ефективен символ за политически намерения от самата действителност.[107]

 

Обаче интересът към евреите и войните не бил приоритет единствено на банкерите от семейство Ротшилд. Крупните еврейски инвестиционни банкови организации в Европа, които се ангажирали с двете цели, задачи или теми, ако щете, включвали авторитетните и влиятелни фамилии като Зелигман, Опенхайм, Хабер, Варбург, Менделсон, Блайшрьодер, Ескев, Арнщайн, Голдсмит, Амбро, Сасуун и други.

 

Големите еврейски банкови мрежи, разпрострели се по целия земен глобус, отпускали заеми на правителства за финансиране на европейската промишленост и инфраструктура. Главните участници в начинанието, което полека-лека позволило на тези мрежи да се свият и да стегнат в примката си управлението на цели държави, били на първо място петимата братя Ротшилд в Лондон, Париж, Франкфурт, Неапол и Виена. Но също така зависимите от тях и предани им Блайшрьодерови в Берлин, Варбургови в Хамбург, Опенхаймови в Кьолн, Сасуунови в Бомбай, Гинцбургови в Санкт-Петербург.

 

Освен това евреите били влиятелни в създаването на борсови обединения и търговски банки, включително на двете най-големи германски финансови институции – Deutsche Bank и Dresdner Bank, както и на френскитеCrédit Mobilier” и Banque de Paris, на италианските Banca Commerciale Italiana, “Credito Italiano”, австрийската Creditanstalt-Bankverein, белгийската Banque de BruxellesСписъкът е дълъг като поменик от Библията.[108]

 

Богати евреи бяха замесени във финансирането на Първата световна война.[109] Тъй като „евреите играеха важна роля в организацията на военновременната германска икономика“.[110] Преди това пак там еврейската фирма “Philipp Speyerучаствала в уреждането на кредит за Севера на Съединените щати през Гражданската война. Все тогава се включила в изграждането на железопътни линии из цяла Америка.[111] Още по-рано евреинът Дениъл Франксбеше в основата на набирането на пари за британската армия по време на войната с французите и индианците.[112]

 

Не е ли известно, че „огромното богатство на Майер Амшел Ротшилд беше придобито чрез наемането на редовни войски [на хесенския херцог Вилхелм ІХ] като платени бойци, сражаващи се за Британия в Американската революционна война“?[113]

 

Обратното, Хаим Соломон, еврейски имигрант от Полша, помогнал за осигуряване на кредит за Американската революция от Франция и Холандия. В Германиячрез брата на [евреина Лудвиг] ЛьовеИзидор (1848-1910) и заедно с фирмата Mauser, [Хаим Соломон] се сдоби с поръчка по договор с безпрецедентен обем за снабдяване на турската армия с пушки.[114] Сетне Соломон слял компанията си сMauser”, за да започне „да доставя огнестрелни оръжия на армиите в половината свят“.[115]

 

През деветнадесети век сред търговските отрасли, в които евреите придобиха особена известност, несъмнено изпъкваше един снабдяването на военните. Може да се каже, че тъкмо тази дейност постави основите на богатствата на германско-еврейския икономически елит. Безспорно това беше главният източник на първоначалното натрупване на еврейския капитал.[116]

 

Специалистът по европейска и по-конкретно – германска и руска история, Уърнър Мосе, дългогодишен преподавател в Университета на Източна Англия в Норич, смята, че някои от причините, поради които облагодетелстването от войните стана толкова важен източник за еврейската икономическа предприемчивост, били заложени вочебийния монопол“, с който те разполагали в търговията с европейска земеделска продукция и в корумпираните бизнес преговори“ с „онези, които отговаряха за предоставяне на договори с военните“.[117]

 

Да напомня, че през четиридесетте години на ХІХ век майката на петимата братя Ротшилд – ортодоксалната еврейка Гутле Шнапер, заявила:

 

Ако синовете ми поискат, повече няма да има никакви войни.[118]

 

Струва си да се сещате за това.

 

Пак еврейски историк е посочил, че с разрастването на политическите движения срещу евреите в края на деветнадесетото столетиеширокото европейско обществено мнение, разкъсало класовите граници, се фокусира върху онова, което беше възприемано като еврейска безскрупулност и безнравственост в преследване на печалба. Често се твърдеше, а имаше и доста дискусии в печата, че бруталната Бурска война (в Южна Африка от 1899-1902) беше манипулирана, за да облагодетелства богати евреи. Репресиите във въстанието през 1907 г., в хода на което бяха изклани хиляди гладуващи и отчаяни румънски селяни, бе широко описвано като акт в полза на еврейските интереси

 

Намесата на евреи в тези събития не беше просто привидна, а съвсем реална.[119]

 

В Германиясъществуваше убеждение сред народа, че между 1914 и 1918 година евреите са били прекалено активни като печалбари, облагодетелствали се от войната. И че те са предизвикали следвоенната инфлация или са спечелили от нея посредством спорни действия като финансисти и комисионери. За да подкрепят аргументите си, антисемити с готовност съставяха статистики за еврейските престъпни действия – както действителни, така и фалшиви.[120]

 

Добре известният германски философ и ционист Мартин Бубер, отбелязал:

 

Най-отвратителният сред хората е петролният спекулант, който се обогатява от войните. Той не мами никой Бог, защото не познава нито един. А еврейският спекулант е по-противен от нееврейския, защото е паднал още по-ниско.[121]

 

Бубер, който бил близък с нацистите, после се извъртял и отметнал. За да се запознаете със същността на тези мошенициантичовеци – е добре да знаете следното. По време на Втората световна война Хитлер получил заповед от свои началници в Америка или Британия, да превози неотложно и безпрепятствено до Ню Йорк гаулайтера на друга еврейска нацистка секта, шефа на хасидското движение и равин на мистичното религиозно течениеХабадот украинското градче Любавичи, другаря Шнеерсон.

 

Болшевиките не закачили нито веднъж тези нацисти и расисти. Властта на равините от „Хабаде монархическа – предава се по наследство. Членовете на сектата живеят в онзи стар свят, описан от професор Израел Шахак.

 

И „най-злият враг на евреите“, началникът на Третия райх, ударил токове, козирувал, и възложил важната и неотложна задача на един полуевреин, полковник Ернст Блох, който обучавал воините на Райха как да се бият.[122] По нареждане на гръцкия полуевреин, шефа на разузнаването адмирал Вилхелм Канарис,[123] точно този Блох спасил фюрера на еврейската нацистка секта Хабад, равина на Любавичи Менахем Мендел Шнеерсон. И му помогнал да отиде в САЩ през балтийските държави и Швеция. В самия разгар на войната! После полуевреинът Блох загинал в отбраната на Берлин!

 

Хитлер нямал право да възрази, камо ли да откаже! Смятаният за „фашистКонстантин Родзаевски признава, че още през 1936 г. харбинското издание „Наш Путь[124] наричало фюрера на Третия райхКаган на обновена Германия“.[125]

 

Независимо от всичко“ – разкрива докторът по философия Хенри Макоу, също евреин, – „трябва да разберем, че нашето схващане за Хитлер е силно повлияно от пропагандата. Нещо повече, Хитлер бе създаден, манипулиран и ликвидиран от същата клика от илюминати, която управлява и днешния святХитлер не разбираше, че англо-американският елит беше (и все още е) тясно свързан с интернационалните (т.е. на Ротшилд) финанси. На практика англо-американският империализъм е фронтът за онези семейства, които притежават Bank of England и Федералния резерв. Тези еврейски и нееврейски семейства са свързани чрез бракове и чрез преклонението си пред Луцифер (т.е. франкмасонството). И Рузвелт, и Чърчил бяха тяхна функция. (Всичкилидери“ са.)[126]

 

 

 

И ще узнаете истината, и истината ще ви влуди[127]

 

 

 

Защо се спирам на това? Веднага ще ви стане ясно. Същият равин и монарх Шнеерсон приютил наследника на Хитлер, Kamarade Мартин Борман с цялото злато на нацистката партия. И сектата изведнъж станала изумително влиятелна. Първоначално – в Съветските американски щати, после – по целия свят.[128]

 

Истината“ действително „е по-невероятна от измислицата“…

 

Да добавя, че по време на болшевизма християнството било посечено, десетки хиляди свещеници били изтребени по невъобразимо зверски начин, хиляди църкви и манастири разрушени, вярата в Спасителя била преследвана и безмилостно наказвана. А еврейската крайно националистическа – чисто нацистка секта „Хабад“, на равина на Любавичи, действала с пълна пара вСъветска Украйна?! Как ви се струва?

 

След войната въпросният Мартин Бубер – „морален модел“ за следване от интернационалното еврейство, се влял вХабад“ и взел да прави пропаганда на сектата. Професор Шахак изтъква, че организацията, чиито послания са явно расистки, насочени срещу чернокожите, арабите и преди всичко против християните, се радва на вниманието и одобрението на израелския и американския политически елит. Например от страна на министър-председатели като Менахем Бегин – сам фашистки терорист, но… останал недосегаем. По-сетне президентът на САЩ, „десниятДжордж У. Буш, влезе в чепиците на Ленин и издаде декрет, постановяващ рожденият ден на равина Менахем Шнеерсон да се чества като ден на младежта. Това продължава и сега.

 

Израел Шахак обяснява наивното възприемане на Запад и особено в САЩ на политическите недомлъвки, съдържащи се в текстовете на равина на Любавичи и на другите хасидски лидери.

 

В този случай главен измамник и добър пример за силата на лъжата бе Мартин Бубер. Неговите многобройни трудове, превъзнасящи цялото хасидско движение (в това число и „Хабад“), никога дори не намекват за истинската доктрина на хасидизма по отношение на неевреите. Престъплението на заблудата е още по-значително от гледна точка на факта, че Буберовите възхвали на хасидизма бяха публикувани за първи път в Германия през периода на надигането на германския национализъм и встъпването на нацизма на власт. Но, докато уж привидно се противопоставяше на нацизма, Бубер прославяше едно движение, притежаващо и преподаващо доктрини за неевреите, не по-различни от нацистката доктрина за евреите.

 

Разбира се, човек може да спори, че хасидските евреи отпреди седемдесет или петдесет години бяха жертви. А една „бяла лъжав полза на жертвите е оправдана. Но последиците от измамата са неизчислими. Творбите на Бубер бяха преведени на иврит и ги превърнаха в мощен елемент от еврейското обучение в Израел. Те значително повишиха властта на кръвожадните хасидски водачи и по този начин станаха важен фактор в надигането и нарастването на израелския шовинизъм, на еврейската омраза към неевреите. Ако се замислим за множеството човешки същества, които умряха от своите рани, понеже израелските военни медицински сестри, подтикнати от хасидската пропаганда, отказаха да се погрижат за тях, тогава тежкото бреме на кръвта им лежи върху главата на Бубер.

 

Тук следва да спомена, че в своите хвалебствия на хасидизма Бубер далеч изпревари други еврейски учени. Особено онези, които пишат на иврит (или по-рано – на идиш) или даже на европейски езици, но изключително за еврейска публика. От гледна точка на вътрешноеврейския интерес по едно време съществуваше огромен дял от справедлива критика на хасидското движение.

 

Хасидската омраза към жените (далеч по-крайна от обичайната за цялото юдейско православие), хасидското отдаване на алкохола, фанатичният култ на хасидите за унаследяване насветите равини“, които изтръгваха пари от тях, многобройните предразсъдъци, характерни за привържениците на движението – тези и много други отрицателни черти бяха критично обсъждани.

 

Ала сантименталната и лъжлива романтичност на Бубер надделя – по-специално в САЩ и Израел. Защото беше в тон с тоталитарното възхищение от всичкоистински еврейско“ и понеже определени „левиеврейски кръгове, сред които Бубер имаше особено силно влияние, бяха приели тази позиция.[129]

 

Настоящият главен равин на Русия и приятел на Владимир Путин – товарищ Берл Лазар, е хасид. Покойният главен равин на Израел, многократно споменаваният от мен сатанист Овадия Йосеф, също беше хасид. Днес синът муравин хасидпроповядва не само в синагогите, но и по израелски електронни медии радиостанции и телевизииче неевреите трябва да бъдат изтрити от лицето на земята. Специално – палестинците, които все пак са свързани родово с юдеите от античността, за разлика от всички еврейски жители на Израел.

 

Но какво толкова страшно съдържа хасидизмът? Нека оставим обобщено да ни запознае с това израелецът професор Шахак, прекарал четири години от своето юношество в нацистки концлагери.

 

Тогава какви са вижданията на това движение по отношение на неевреите? Като пример нека вземем известната „Хатания“, фундаменталната книга на хабадското движение, един от най-важните клонове на хасидизма. Според тази книга всички неевреи са сатанински създания, „в които няма нищо добро“. Дори нееврейският ембрион е качествено различен от еврейския. Самото съществуване на неевреина енеобходимо“, тъй като, подобно на всички създания, и той е сътворен в интерес и полза на евреите.

 

Тази книга се разпространява в безброй издания, а нейните идеи се пропагандират по-нататък от многобройните „проповедина сегашния унаследен фюрер наХабад“, така наречения равин на Любавичи М. М. Шнеерсон. (Според свидетелствата на Шуламит Алони, членка на Кнесета, същата хабадска пропаганда беше специално засилена преди израелското нахлуване в Ливан през март 1978 година, с цел да внуши на военните лекари и сестри да оттеглят медицинската помощ от ранените неверници“. Този наподобяващ нацизма съвет не се отнасяше единствено за арабите или палестинците, а просто заневерниците“, гоите, говедата.) Един бивш израелски президент – Шацар, беше ревностен привърженик на Хабад“. А много най-висши израелски и американски политици начело с министър-председателя Бегин публично го ухажват и подкрепят.

 

Това е положението – независимо от относително ниската популярност на равина на Любавичи в Израел той е широко критикуван, задето отказа да дойде в свещената земя даже на посещение и се укрива в САЩ поради някакви мъгляви, месиански причини – в Ню Йорк неговите становища против чернокожите са прочути.[130]

 

Ционизмът е наставникът на комунизма. А и без друго САЩпървият комунистически проект, реализиран като държава, са най-многобройната еврейска страна на света, ръководена изцяло от ционистки евреи.

 

Да, съществува световен еврейски заговор. Той е реален, а неконспиративна теория“. Само в кухите чутури на безмозъчните комунета бушуват други схващания, подплатени с долари, рубли, евро

 

Ами кои са творците на революциите?

 

Всичко – в името на една религиозна общност. Както без нотка на съмнение изтъква виден еврейски автор:

 

Заедно с любовта към бизнеса, Ротшилдови остават единни чрез друга, по-голяма склонност, която надхвърля бизнеса, семейството, даже нацията – призванието да бъдат евреи.[131]

 

Е, Юрий Андропов беше евреин. При това – натрупал безценен опит в САЩ, където – без съмнение – преминал през вербовката на съответните служби. Ако не през тяхната, със сигурност на интернационалното банково Братство. Освен уискито, заобичал джаза и доста други неща, обявявани за „упадъчнив СССР.

 

По времето, когато го гудили за гаулайтер на КГБ, от Братството обаче решили, че е настъпил краят на примитивните действия. Затова тръгнали да извършват промени чрез налагането на единна световна хартиена валута американския долар, и посредством пълзящото преминаване от тоталитарните потиснически режими на Изток и от псевдосвободните уж демокрации на Запад към стройната система на държавния капитализъм в различни варианти и разновидности. Най-общо казано – от социализъм и демокрация, през социалната държава на благоденствиетоwеllfare state, към корпоратокрация, подвластна на олигархията. Именно в нея пребиваваме днес. А КГБ е бил един от инструментите за постигане на целта.

 

 

 

На Запад има предостатъчно техни елементи на комунизма

и хора, желаещи да действат в негова полза[132]

 

 

 

Когато през 1967 година Андропов сяда в креслото, полагащо се на председателя на КГБ, пред него е поставена задачата да заздрави социалистическата система, докато не се премине къмразведряванеиконвергенция“ – сливането на елитите от двете страни на имагинерната желязна завеса.

 

Западът беше изправен пред тежка икономическа и управленска криза, която стана почва за разрастване на крайните левичарски идеологии и движения. Освен традиционните троцкисти – уж антисталинисти, възникнаха маоистки и всякакви други организации. Чак до терористичните Червени бригади, Баадер-Майнхоф и т.н., на които предстоеше за цвят да раздират следващото, седмото десетилетие на ХХ век. Студентската младеж във Франция и САЩ кипеше. В тази обстановка и във въпросните среди Братството рекрутира, превъзпита и издигна новите лидериРоналд Рейгън и Маргарет Тачър, но също така Герхард Шрьодер, Бернар Кушнер, Никола Саркози и късния Франсоа Оланд.

 

В Съединените щати от левите движения изникна силуетът на неоконсерваторите, които върлуваха близо двадесет годиниот 1990 до 2008-а.

 

На този фон се появи и разрастна еврокомунизмът – пряк резултат от Пражката пролет. Двете системи, на пръв поглед непоклатими, започнаха да се разпадат след Съвещанието за мир и сътрудничество, проведено през 1975 година в Хелзинки. Който имаше акъл, не повярва в т. нар. трета кошница, съдържаща правата и свободите на народите от Изтока. А схвана, че за пореден път сме предадени от западните лидери.

 

На интернационалното Братство и на неговите марионетки от номенклатурите на комунистическите, социалистическите, лейбъристките, либералните, псевдоконсервативните и останалите новопоявили се партии (националистите отсъстваха) им бе необходимо време за преработка и пренастройване на световната комунистическа система. Съставките на нейната влакова композиция потегли от различни гари, но те се сляха в общ коловоз, който водеше към настоящетокорпоративната държава или държавния капитализъм, както желаете.

 

Тази форма на обществено-политическа и най-вече на икономическа организация носи белезите на двете системи. От една страна е капитализъм с присъщите му пазарни отношения – в това число и конкуренция, но все по-намаляваща. От друга, държавата заема все по-голяма територия от икономиките. Освен във вид на дялово участие, и като регулатор.

 

Ролята на две прослойки беше надута неимоверно, до гигантските размери на титани – на управителите, мениджърите, доверените лица на притежателите – хибридна класа от собственици и наемни работници, и на бюрокрациятаадминистрацията, чиновничеството. Втората има способността да се разраства.

 

Типичен пример беше поведението на САЩ и западноевропейските страни през 2009-2010 година, когато наляха повече от трилион долара от държавните си бюджети в частни корпорации, без да придобиват собственост. Така подхождаха комунистическите режими спасяваха закъсалите, практически банкрутиралите, предприятия и държавни стопански обединения. Което допълнително затормозяваше поначало бавното икономическото развитие. Спираше го и доведе до застоя и катастрофата, които мнозина са забравили. Не само за сведение, доста добре ги описа членът на Политбюро на ЦК на БКП и външен министър Петър Младенов вече в качеството си на генерален секретар на партията-майка и председател (президент) на народната република:

 

Картината в икономиката е тежка, много тежка. Много проблеми са се натрупали, ужасно много. При това те не са свързани само с това, което даваме сега като производство. Те са свързани с възможностите ни да се развиваме по-нататък. Има втора страна – самата икономика. Така я развивахме и така я развихме, нали говорехме, че ето ние сме в състояние примерно да изхранваме две Българии в последните години и дали произвеждаме толкова много, и къде са тези продукти един бог знае! Аз мисля, че ги изнасят. Извиках другарите Луканов и Христо Христов. Рекох: „Престанете да изнасяте селскостопанска продукция!“. Нищо подобно. Няма натури.[133]

 

Народна република България беше фалирала доста преди 1989 година.

 

А отношенията между Изтока и Запада съвсем неочаквано и без никаква видима причина взеха да се затоплят. „Кръвниврагове, каквито уж бяхабаварският ястребФранц Йозеф Щраус и източноевропейските комунистически тирани Ерих Хонекер и Тодор Живков, сесприятелиха. „Десниамерикански президенти се запрегръщаха със съветски комунистически – сиреч ултралеви – генерални секретари. Но това стана по-късно.

 

През 1967-1972 година задачата беше да се укрепят съществуващите системи. Като се използват крайни мерки спрямо олевяването на Запад и одесняването на Изток, казано на тривиалния политологически език. Впоследствие да се премине към сближаване и социалдемократизиране на двете системи. Така в Германия дойде на власт Вили Бранд, във ФранцияФрансоа Митеран, в САЩДжими Картър

 

На практика в света настъпи ерата на съветския агент Хенри Кисинджър и на западния Юрий Андропов. На тях интернационалните финансисти и промишленици разчитаха първо да заздравят системите, а след това да преминат към невидимото отначало преливане на елитите им, за да лъсне всичко, когато ще бъде късно за реакция от страна на народите. На Запад приспани сдържавата на благоденствието“ – “welfare state”, в която се получава и без да се работи, а на Изтокс нещо по-елементарно – искрицата надежда за свобода, всеобщо равенство пред законите и възможности за лична реализация.

 

Дано е започнало да става ясно.

 

Привидно Съветите са плашеха от западното влияние.

 

КГБ поддържаше нещо като чудата статистика навредни отношенияивраждебни действияв съветския блок, които проявяваха тенденция към сливане: такъв непознат феномен като възторг от западната поп-музика, съпроводен от случаи на идеологически отклонения.[134]

 

Според данните обаче, през 1986 година например в Унгария проявите на това явление намалели в сравнение с 1965 и 1966 година. По-нататък равнището от края на шейсетте се запазило. Само че изникнал друг повод за безпокойствов около 30 на сто от случаите били замесени членове на комсомола.[135]

 

Смятате, че в КГБ намерили място само глупаци, които не знаели, че приемането в комсомола не беше по желание? Караха наред… Но тези статистически сведения са оправдавали едни или други действия на тайните слухари от политическата милиция.

 

Западните подривни действия“, се оплака КГБ в доклад, „увреждаха каузата на социалистическото строителство“ в целия съветски лагер. Насърчаваха националистически тенденции в страните от Източна Европа и накърняваха техните връзки със Съветския съюз. Най-големите вреди бяха нанесени на интелигенцията и на младежта.

 

КГБ отбелязваше „нездравата тенденциясред писателите към „идеологическо съвместно съществуванесъс Запада и нарастващото убеждение, че партията няма никаква работа в литературата. Студентите показваха тревожна тенденция за организиране на независими, непартийни организации засвободно обсъждане по модела на английските клубове“.

 

Едно съобщение на КГБ без обозначена дата се спираше на два подривни текста, които тогава привличахавсе по-голям интерес“: „Новата класа“ от югославския комунистически еретик Милован Джилас, и трудовете на германския философ от ХІХ век Фридрих Ницше.

 

Лесно е да се разбере защо Джиласовото унищожително exposé на съветския режим като формираща се олигархия, ръководена от привилегирована партийна номенклатура, би следвало да бъде смятано за подривно. През 1963 г. двадесет и двегодишният руски дисидент Владимир Буковски беше хвърлен в психиатрична клиника, защото притежаваше копие от книгата. Даже офицери от КГБ гледаха на Новата класакато на текст, съдържащ потенциална опасност. Когато генерал Олег Калугин най-накрая през 1981 г. прочел книгата в библиотеката на КГБ двадесет и четири години след нейното издаване на Запад, установил, че тайно е съгласен с нея.[136]

 

Да виждате корабче да плува в очите ми? Дали не се запознаваме с поредната легенда, изфабрикувана от секретните служби? За разлика от Анатолий Голицин и Юрий Безменов, Олег Калугин беше приет като свой от американското ръководство. Въпреки, че навремето е работил в САЩ срещу Съединените щати, а те, от тяхна страна, не са участвали в такива операции. Поне не пряко, конкретно, целенасочено? На всичко отгоре е бил любимец на Юрий Андропов. Дали не е заради това? Докато британските власти арестуваха Владимир Буковски запедофилия?! Естествено – лъжа за сплашване и дисциплиниране.

 

Сега Олег Данилович е американски гражданин и въпреки напредналата си възраст – 73 годинипреподава. Какво? Пълни умовете на американските студенти с коммунистическая вонь.[137]

 

Що се отнася до мита за писателите, които търсели избавление от контрола на партийните надзиратели, остава само да се смеем. Кой можеше да издаде книга преди 1989 година? Проверените, доверените лица на компартията, готови да й служат безусловно и безрезервно. Съвсем същото важеше за всички соцстрани. Както Петер Юхас казал в будапещенско кафене на приятеля си, „избягалияна Запад писател и Тодор-Живково протеже Георги Марков:“

 

Джери, и унгарските граници се охраняват от КГБ, както и българските. Каза, че повече не можеш да се върнеш в България. Затова си поканил тук Яна, да прекарате няколко приятни дни на спокойствие. Голяма смелост си проявил, минавайки унгарската граница, ама с тази си дързост можеше да отидеш и до България. Защото сме провинции на една и съща империя.“ Джери се разсмя принудено. „По-добре да пием“ – рече…[138]

 

Причината за споменаването на Ницше по същия повод като Джилас е по-озадачаваща. Неговият призив за „преработване на ценностите“ така, че жизнените сили на най-силните да могат да бъдат затруднявани от слабите, се родее донякъде с актуалната практика на сталинизма. И беше идеологическа анатема. Но за разлика от книгите на Джилас, трудовете на Ницше едва ли можеха да покварят младежите от източния блок. Авторът на съобщението на КГБ едва ли е знаел повече за великия германски философ, освен, че е бил добре известен враг на марксизма.[139]

 

 

 

На Запад са обичайни надеждите за това,

че там комунистическото общество

ще има съвсем различен вид от Съветския съюз[140]

 

 

 

Горните съждения издават непознаване на социалистическата система и на нейните особености в отделните страни. В средата на шейсетте специално у нас започна да се наблюдава бавно възраждане на сталинизма. Сталин никога не е бил краен интернационалист. Неговият модел на комунистическа държава е по-близък до германския националсоциализъм. Същото беше вменено на Тодор Живков. Нямам представа от кого.

 

Но през онези години на нищослучване и застой се появи поръчаната от ЦК на БКП измислица, която до ден днешен обсебва съзнанието на младите и го трови. Говоря за „Време разделнона първобитния комуняга Антон Дончев. Толкова бездарна твар, че за вече навярно осемдесетгодишния си живот не успя, или не пожела да се освободи от провинциализма си, част от който е и неговият особен акцент.

 

Все по онова време, през 1966 година, партията пристъпи към смяната на паспортите. От тях изчезна графатанародност“. Така всички станахме българии циганите, и арменците, и македонците, както ги водеха в предишните лични документи. Не съм сигурен за евреите.

 

Накрая, пак през 1967-1968 година се разгоряха споровете с Федеративна република Македония, част от Югославия. В своеобразния долнопробен словесен тенис от двете страни на границата изгряха звездите на двама съвършено посредствени адашиКръстю Тричков тук и Кръсте Цървенковски там. Между тях – другарят Венко Марковски. Ядрен комунист, участвал в създаването на онова, което се нарича македонски език. Но възпял компартията на Живков и направен герой на НРБ. Внуците му все така тровят обществената атмосфера, ако приемем, че съществува такова нещо… Единият – май от Щатите. Та нали там приеха Сталиновата щерка заедно с милионите й, които нейният баща отмъкнал от народите на СССР!

 

Първите енергични реформи в Чехословакия в средата на шейсетте години обаче предизвикаха сравнително малко безпокойство в Центъра. В Москва гледаха на главната мишена на реформаторите, остаряващия и жесток лидер на Чехословашката комунистическа партия (ЧКП) Антонин Новотни, по-скоро като на неосталинистка беля, отколкото като на страж против ревизионизма. През декември 1967 г. Брежнев направи посещение в Прага извън разписанието по покана на Новотни, който беше под натиск да напусне поста първи секретар, който дотогава съчетаваше с този на президент. Брежнев отказа да се намеси, безцеремонно заявявайки на Новотни сам да се оправя с проблемите си. Лишен от съветска подкрепа, Новотни даде път на реформаторите.

 

Отначало избирането на 46-годишния Александър Дубчек за първи секретар на 5 януари 1968 г. не предизвика никаква тревога нито в Кремъл, нито в Центъра. Дубчек беше прекарал по-голямата част от детството си в Съветския съюз, завършил с награда московската Висша партийна школа през 1958 г. И беше известен в КГБ със снизходителното „Нашия Саша“.[141]

 

Когато започна опитът на чехословаците да създадатсоциализъм с човешко лице, Единадесетият (източноевропейският) отдел на ПГУ[142] първоначално заключи, че „Нашият Сашае бил хитро манипулиран отбуржоазни елементив ЧКП. Щом стана ясно, че самият Дубчек е една от движещите сили зад реформите, Центърът доби усещането за лично предателство.

 

Поглеждайки назад, Дубчек вярваше, че Москва е взела тайно решение да използва Червената армия, за да потуши Пражката пролет малко повече от два месеца преди той да наследи Новотни:

 

„При Новотни и неговите предшественици Москва си позволяваше да контролира чехословашките въоръжени сили и тайната полиция по различни начини. Които включваха абсолютнотоправода одобряват ключовите назначения. Беше очевидно, че не преди средата на март са разбрали, че техните посредници трябва да бъдат уволнени и заменени без тяхното съгласие и са решили да пристъпят към това.

 

В действителност Брежнев остана неубеден относно смисъла на военната намеса почти до навечерието на августовското нахлуване. Съветският министър-председател Алексей Косигин споделяше някои от съмненията и колебанията на Брежнев. Обаче и двамата дадоха път на твърдолинейните в Политбюро.

 

За първи път казусът за военна намеса беше поставен пред Политбюро на заседанието от 21 март от секретаря на Украинската КПСС Пьотър Ефимович Шелест, който декларира, че съдбата на целия социалистически лагер е заложена на карта в Пражката пролет. Макар да беше „съществено важно по-активно да се търсятздрави (просъветски) сили в Чехословакия“, той твърдеше, че „военните мерки“ също биха били наложителни.

 

Шелест беше енергично подкрепен от председателя на КГБ Юрий Андропов, който призова за „конкретни меркиза подготовка на въоръжена намеса. Макар още да беше само кандидат-член (без право да гласува) на Политбюро, по време на Чехословашката криза Андропов се превръщаше във все по-влиятелна фигура, желаеща да уязви Косигин и други по-старши лица, които очевидно се колебаеха за употребата на сила.

 

Като съветски посланик в Будапеща през 1956 г. Андропов беше изиграл решаваща роля в потушаването на Унгарската революция. Неговото настояване, че заплахата от контрареволюция е достигнала критична фаза помогна за убеждаването на първоначално колебаещия се Хрушчов да се съгласи с военна интервенция. По-късно дипломат от съветското посолство с по-нисък ранг, който му се възхищаваше, си спомни как Андропов е бил първият, „прозрялкакъв е реформисткият министър-председател Имре Наги. И изглеждал, като че ли напълно контролира събитията, даже когато съветските танкове влезли в Будапеща:

 

„Беше толкова спокоен и хладнокръвен – дори, когато летяха куршуми, когато всички други в посолството се чувстваха сякаш са в обсадена крепост.“

 

Както бил безкомпромисен защитник на силовата намеса, Андропов демонстрирал своето майсторство в измамата, като успешно уверил Наги, че Червената армия се е оттеглила. Докато едновременно с това заговорничел за неговото сваляне. Когато рано сутринта на 4 ноември унгарският главнокомандващ позвънил по телефона в кабинета на министър-председателя, за да докладва за съветското нападение, Наги му рекъл: „Посланик Андропов е с мен и ме уверява, че е станала някаква грешка. А съветското правителство не е заповядвало атака срещу Унгария. Посланикът и аз се опитваме да се свържем с Москва.“

 

В Чехословакия през 1968-а, в Унгария през 1956-а, стратегията на Андропов се основаваше на смесица от измама и военна мощ. Сред главните инструменти на измамата през Пражката пролет бяха нелегалите на КГБ, до един предрешени като западняци. Тяхното внедряване в Чехословакия като първо действие от онова, което до тук беше определяно като операции „Прогрес“, отбеляза прилагането на новост в използването на нелегали от КГБ. Досега нелегали бяха изпращани преди всичко на Запад, отколкото на Изток. Повечето от онези, внедрени в съветския блок, бяха изпратени на мисия (с кодово название „Байкал“) или за да обработват западни туристи, или за да наблюдават контактите между съветски граждани и западняци.

 

През 1966 и 1967 година например, известен брой нелегали бяха изпратени в българските черноморски курорти, за да се смесят с нарастващия брой западни летовници на ваканция. И да се оглеждат за евентуално възможни вербувания.

 

Нелегалът Станислав Фьодорович Малотенко посети туристически райони на Украйна, България, Румъния и Чехословакия, представяйки се за западен гост с цел inter alia[143] да разследвадоколко жените агенти приемат с желание да имат интимни отношения с чужденци, без разрешение“ от КГБ.

 

По време на Пражката пролет нелегали, представящи се като западни туристи, журналисти, хора от бизнеса и студенти, първоначално бяха използвани в значителен брой в една страна от съветския блок, както за събиране на разузнавателни сведения, така и за активни мероприятия. Центърът вярваше, че чехословашките контрареволюционери биха били по-откровени в разкриването на своите подривни планове с онези, които смятаха за западни симпатизанти, отколкото със своите съседи от Източна Европа.

 

Даже в самото ПГУ операцията „Прогресв Чехословакия беше известна само на тесен кръг от старши офицери. Първоначално документацията на Прогрес“ се съхраняваше в кабинета на началника на ОтделС“ (нелегали), генерал Анатолий Иванович Лазарев. Обаче когато операциите в Чехословакия бяха разширени, групата в отдела, която беше посветена в тайната също се разрасна.

 

От първите двадесет нелегали, подбрани от Центъра за операциите Прогресв Чехословакия през 1968 г., най-малко петима („Громов“, „Садко“, „Севидов“, „Владимир“ и „Влас“), а може би и други двама („Гурьев“ и „Евдокимов“), се представяха за западногерманци. Имаше още трима мними австралийци („Артьомова“,“ Дим“ и „Виктор“) и трима фалшиви британци („Беляков“, „Ушков“ и „Валя“), двама измислени шведи („Алла“ и „Сеп“), един ливанец („Ефрат“) и един мексиканец („Рой“).[144]

 

Да не подмина, че тукашните комунистически слуги и прислужниците им от Държавна сигурност винаги са били смятани от кагебистите за втора и даже трета ръка. Освен – за послушници, и – за некадърници.

 

Съветската надменност спрямо нас е наследена от руската. Съветските товарищи – каймакът на помията – казваха:

 

Курица не птица и Болгария не заграница.[145]

 

Досега не се е намерил истински български държавник, който да прочисти Авгиевите обори на историческата наука от комунистите и ченгетата, лакеите на всяка власт, но най-вече – на съветско-руската. И да събере екип, който да напише истинската ни история. В нея да бъде обяснено на таварашутките, че те не са ничий друг плод, а единствено на българското семе и яйцеклетка. И в никакъв случай – обратното.

 

 

 

Животът като филм

 

 

 

Тук е мястото да публикувам списък на нелегалите от КГБ, които се представяли за чужденци по време на Пражката пролет. Те били подбрани по много критерии. Освен верността на комунистическата идеология, на КПСС и на КГБ, трябвало да владеят отлично – писмено и говоримо – необходимите чужди езици. И не на последно място, да имат подходяща, привлекателна външност.

 

Громов“ беше Василий Антонович Гордиевски, който в различни времена е примал самоличността на Курт Зандлер, Курт Молнер и Емил Франк.

 

Садко“ беше естонецИван Карлович Йозенсон, който се представяше успешно за канадеца от финландски произход Валте Урхо Катая, и като германците Ханс Гравен и Побс Фридрих Шилинг.

 

Истинското име на „Севидов“ не е регистрирано в бележките на Митрохин. Когато пътувал на Запад, той обикновено носел западногермански паспорт на името на Хайнрих Дремер или на Курт Ернст Тиле. Освен това притежавал австрийски паспорт с името Дремер. На един етап, като резерва, резидентурата на КГБ във Виена държала за него и швейцарски паспорт. Когато пътувал за Полша, се представял за източногерманеца Вили Вернер Нойман.

 

Владимир“ беше съветския етнически германец Иван Дмитриевич Унрау, който придобил първия си западногермански паспорт под чужда идентичност през 1961 г. Използваше най-малко две различни имена – Ханс Емил Редвейкс и (първото име е неизвестно) Майкхерт. Неговата съпруга Ирина Евсеевна беше нелегалката „Берта“.

 

Влас“ беше съветски молдовец (истинското име не е регистрирано), който се представяше като западногерманеца Ролф Макс Тимихен. Жена муЛира“ беше известна като нелегалка.

 

Псевдонимите на петима нелегали, както и на останалите, са записани от Митрохин на кирилица; тяхната транскрибция с латинската азбука в някои случаи може да довежда до буквени грешки.

 

Гурьев“ беше Валентин Александрович Гутин, който в Чехословакия минаваше за бизнесмен (псевдонимът не е регистриран), може би от Западна Германия; той придружаваше „Громов“ в Прага.

 

Истинското име на „Евдокимов“ не е регистрирано; той използваше псевдонима Хайнц Байер.

 

Първият лист от списъка на нелегалите, избрани за внедряване в Чехословакия съдържа името на „Пьотър“, познат също като „Артьом“. По-късни документи разкриват, че неговата съпруга Артьомова“, също нелегалка, е изиграла важна роля в Чехословакия. Но бележките на Митрохин не съдържат никакви сведения за операциите на „Пьотър“/„Артьом“.

 

Артьомова“ беше завършила МГИМО[146] (истинското й име е неизвестно), и притежаваше западногермански паспорт на името на Едит Ингрид Айхендорф, но в Чехословакия се представяше за австрийска бизнесдама (неизвестен псевдоним).

 

Дим“ (или „Дима“) беше В. И. Лямин; той пътуваше до Прага с австрийски паспорт (псевдоними не са регистрирани).

 

Виктор“ беше латвиец, казваше се Павел Александрович Каралюн. Беше се сдобил с бразилски паспорт през 1959 г., а по-късно придоби австрийска националност.

 

Митрохин е отбелязал, че „Беляков“ е използвал документи за британска самоличност, но не е регистрирал нито истинското, нито придобитото му кодово име.

 

Ушков“ беше (първото име не е вписано) Николаевич Устименко, който успешно ползваше ирландски и британски паспорти (имената не са регистрирани).

 

Валя“ беше родената в Норвегия съпруга наУшковВиктория Мартинова, която беше взела съветско гражданство при омъжването си през 1961 г. Както съпруга й, в Чехословакия тя използваше британски паспорт.

 

Алла“ беше Галина Леонидовна Виноградова (по-късно Линитская и Каминская), югославянка, чийто първи брак беше с нелегала от ГРУ[147] Владимир Иванович Виноградов. През 1954 г. тя получи австрийски паспорт с името Мария Махек. След като през 1955 г. мъжът й беше уволнен от ГРУ по обвинение в „политическа незрялост и идеологическа нестабилност“, „Алла“ се омъжи за нелегала от КГБИндор“, тогава действащ в Швейцария като Валдемар Вебер, и получи швейцарско гражданство като Мария Вебер.

 

Нейният брак с „Индор“ беше разтрогнат през 1957 г. „по оперативни причини“ и тя започна връзка с египтянин (кодово име „Фараон“), когото срещна в Швейцария. Митрохин отбелязва, че според огромния архив на „Алла“ тя е действала в Чехословакия през 1968 г. като Мария Вернер.

 

Не е ясно дали „Алла“ наистина е сменяла своите псевдоними от Вебер с други или очевидната промяна се е дължала на черковна грешка, свързана с тpaнcлитерация на псевдонима й на или от кирилица.

 

Сеп“ беше Михаил Владимирович Фьодоров. От 1945 до 1951 г. той работеше в полското военно разузнаване под кодовото име Михаил Липински. През 1952 г. двамата с жена муЖана“ (също нелегалка) се сдобиха с швейцарски паспорти. От 1953 до 1968 г. той беше резидент-нелегал в Швейцария. Бележките на Митрохин не съдържат никакви негови други псевдоними.

 

Акопян“, който прие самоличността на жив ливански двойник – Ованес Сарадзян, имигрира в Съветския съюз и успешно придоби френски и ливански паспорти. Неговата съпруга Кира Викторовна Черненко („Таня“), също беше нелегалка.

 

Рой“ (известен и като „Конейев“ беше Владимир Игоревич Щещенко, който беше приел самоличността на мексикански гражданин с името Фелипе Бурнс, според легендата – син на канадец и майка мексиканка. Жена му Пат“ (позната и като „Ирна“) също беше нелегалка.

 

Придобитата националност на нелегала „Юрген“ не е регистрирана в бележките на Митрохин.[148]

 

Обърнахте ли внимание на нелегалаГромов“, всъщност „Василий Антонович Гордиевски, който в различни времена е приемал самоличността на Курт Зандлер, Курт Молнер и Емил Франк“? Той починал през май 1972 г. в Югоизточна Азия, където бил изпратен след Пражката пролет.

 

Неговият баща Антон Гордиевски бил член на КПСС и офицер от НКВД. Гордиевски имаше по-малък брат Олег Антонович Гордиевски. Двамата – Василий и Олег, естествено, са членували в КПСС. А Олег е завършил МГИМО. Наричат го „най-крупния агент на британското разузнаване от редиците на съветските специални служби след Олег Пенковски“. Бил е приет лично от кралица Елизабет ІІ.[149]

 

Бившата съпруга на Олег се казва Лейла Алихусейнова Алиева. И двамата й родители са служили в НКВД и КГБ. Съвпадение ли е, че дъщерята на азербайджанския комунистически тиран Илхам Алиев, сина на Гейдар, носи същите имена? От 1991 година някогашната Лейла Гордиевска живее в Англия. Именно тяпърва известила съветските власти за изчезването на мъжа си, което се оказа сюрприз за Пето управление на КГБ“.[150]

 

Повече от петилетка Западът се жалва от Едуард Сноудън, WikiLeaks, руска намеса в тамошните избори. Жалка картинка.

 

Не съм чел или чувал съветското или сегашното руско ръководство да плаче като вдовица за бягството на британската къртица в КГБ на Албиона. Даже, когато навремето Роналд Рейгън го прие в Овалния кабинет на Белия дом. (Вижте илюстрацията.) Дали е знаел, че още от 1938 г. държавният глава на най-могъщата държава в света е агент на комунистите?[151]

 

Друг въпрос е, дали толкова обичаният Рейгън – истински червен боклук, зет на другарката Ройъл Дейвис от Чикаго, майката на съпругата му Нанси. Ройъл Дейвис билаедна от най-близките сътруднички на Елинър Рузвелт и нейно доверено лице

 

Съществува Доклад на Конгреса отпреди 45 години [вече 69] за извършеното специално разследване на антиамериканските пропагандни действия, които са били осъществявани през периода точно преди и по време на Втората световна война. Той се състои от три тома с общо 2166 страници. Известен е като „ПриложениеЧаст ІХ[152] и е обект на колекциониране, струващ 500 долара. В този Доклад на Конгреса са записани имената на американци, подривали властта, и на различни активни и фасадни комунистически групировки, към които са се числели тези провокатори.

 

Вашият Конгрес е доказал, че Елинър Рузвелт е участвала в двайсет различни такива организации. Данните от разследването, публикувани след 1944 г., потвърдиха, че Елинър е била членка на най-малко 100 подобни групировки по време на трите мандата [практически е така], през които Франклин Д. Рузвелт е бил президент. Тя е била дълбоко свързана с основателите на Комунистическата партия на Съединените щати почти от самото й начало! Когато извадиха на светло нейната комунистическа дейност, Елинър беше бясна. Особенона главния следовател от Комисията за антиамериканска дейност на Камарата на представителите.[153]

 

А братята Гордиевскиимаха заслуги в рамките на операцията „Прогрес“ по време на Пражката пролет. Странно.

 

Навярно около 12 март [1968 г.] Андропов е разпоредил най-малко петнадесет от нелегалите да бъдат наместени в Чехословакияповече отколкото са били отправяни в която и да е западна страна за толкова кратък период от време. На всеки е било предоставена месечна дажба от 300 долара, както и покриване на пътните разходи и достатъчно пари за наемане на апартамент.[154]

 

 

 

Исторически, комунизмът се появява като антипод на цивилизацията,

като отрицание на основите й, като нейно прераждане[155]

 

 

 

Андропов разшири също и легалното представителство на КГБ в Прага. В допълнение на службата за връзка на комитета там, оглавявана от М. Г. Котов, която през последните двадесет години действаше вътре в централата на StB (нейния чехословашки еквивалент), Андропов тайно изгради необявена резидентура на КГБ, оглавена от В. В. Суржанинов, която на 26 април започна работа в Съветското посолство. Заместник-началникът на ОтделСна ПГУ С. Ф. Борзов и друг старши офицер от НаправлениеН“ – В. К. Умнов, бяха настанени в резидентурата, за да координират действията на нелегалите. Главната задача и на двете резидентури – от направлението за връзки с обществеността и за свръзка на КГБ със StB – беше да открият надеждни просъветски членове на ЧКП, за да сформират колаборационистко правителство след съветското нахлуване.

 

Начело на техния списък КГБ постави четирима твърдолинейни членове на Президиума на ЧКП Алойс Индра, Йозеф Ленарт,[156] Драхомир Колдер и Васил Биляк – и бившия министър на вътрешните работи Рудолф Барак,[157] който беше уволнен и вкаран в затвора през 1962 г., официално – за злоупотреба с партийни финанси, но в действителност, защото използвал StB, за да събира уличаващи материали за досие на Новотни.

 

Офицерите от КГБ в Прага изпитваха известни трудности в уреждането на срещи с Индра, Ленарт, Колдер и Биляк, които редовно посещаваха съветското посолство. Смяташе се за прекалено рисковано да се свържат с Барак директно след неговото освобождаване от затвора през май. Вместо това, резидентурата на КГБ използваше жена нелегалка Галина Леонидовна Линитская (с псевдоним „Алла“), която действаше с швейцарски паспорт под името Мария Вернер, за да се срещне първа с Барак. От няколко години жизнената и енергичнаАлласе бе специализирала в създаването на връзки със западни посетители на Съветския съюз, които представляваха интерес за КГБ. Нейното досие в КГБ педантично съдържа оплакването, че тя биланасърчавана от прекалена сексуалност“, и независимо, че имала дъщеря, „не била семейна“ (никаква такава критика не се появява в досиетата на нелегалите мъже).

 

За първи път „Алласрещна Барак през 1961 г., когато той беше министър на вътрешните работи. И се справи успешно, подновявайки контакта си с него скоро след като го пуснаха от затвора. По молба на „АллаБарак се съгласи на среща с Б. С. Иванов от резидентурата на КГБ.

 

Индра, Ленарт, Колдер и Барак трябваше преди всичко да докажат непоколебимостта на един неосталинистки режим, който по-късно оглави разрушаването на социализма с човешко лице“. Обаче Барак се оказа далеч по-малко полезен от очакванията на пражката резидентура. Отчасти поради негодуванието – даже на някои просъветски настроени членове на ръководството на ЧКП. Заради неговата бруталност като министър на вътрешните работи, когато отговарял за StB. Той не бе реабилитиран напълно чак до 1975 г. – седем лета след освобождаването му от затвора.[158]

 

Нелегалите от КГБ, разположени в Чехословакия, имаха две главни задачи: да проникнат в смятаните за контрареволюционни групи, възникващи по време на Пражката пролет, с цел да докладват за техните подривни намерения; и да предприемат серия от активни мероприятия, проектирани да ги дискредитират. Главната задача на проникването беше поверена на „Ефрат“, „Гурьев“, „Евдокимов“, „Громов“ и „Садко“. Техните основни мишени бяха онези организации, които Центърът смяташе за главни източници на подривни идеи:“

 

Съюза на писателите (по-специално неговият председател Едуард Голдст Акер и заместник-председателят Ян Прохазка, както и прочутите автори Павел Кохоут и Милан Кундера);

 

• радикални журналисти, които се бяха изплъзнали от комунистическия контрол, като във Literární Listy,[159] издание на Съюза на писателите, и Svobodne slovoна Социалистическата партия, както и във все по-неортодоксалния вестник на комунистическата партия Rudé právo;[160]

 

• водещи реформисти в телевизията и радиото (особено Иржи Пеликан, генералният директор на Чехословашката телевизия);

 

Карловия университет, специално неговия философски факултет, който пое лидерството в натиска за нов закон, който да защитава академичната свобода, и водещи студентски активисти, като Лубомир Холечек и Иржи Малер;

 

К-231 – клуб на бивши политически затворници, които са били осъдени по прочутия Член 231 от Чехословашкия наказателен кодекс;

 

KAN – клубът на безпартийни активисти, сформиран в началото на април, за да предостави на онези, които не бяха членове на Партията, възможността да участват в обществения живот и да се включат в изграждането на нова политическа система – никога не реализирана досега в историятадемократичен социализъм“;

 

• и Социалистическата и Народната партия, борещи се за възстановяване на независимото си съществуване, което бяха изгубили след комунистическия преврат през 1948 г.[161]

 

Едно от определящите събития на Пражката пролет, което символизираше новия климат на политическа свобода и почти разпадналата се цензура, беше първомайската манифестация в столицата, гледана по телевизията в цялата страна. Вместо обичайната скучна демонстрация на подлизурски  възторг към партийното ръководство и баналните блудкави лозунги, прославящи приятелството със Съветския съюз, имаше спонтанно празнуване и всенародна подкрепа за реформисткото движение, съчетани с непочтителни послания към Москва, като например плакати, призоваващи: „Завинаги със Съветския съюз, но нито ден повече!“, и „Да живее СССР, но на своя собствена издръжка!“

 

Дубчек си спомняше за този ден „с дълбока емоция“, „истински трогнатот подкрепата за него от бившите политически затворници от К-231 и безпартийните активисти от KAN. За Москва обаче, денят беше възмутителна контрареволюционна провокация, която демонстрира, че еднопартийната чехословашка държава е в смъртна опасност.

 

Според вижданията на Центъра, заплахата беше още по-голяма, защото все повече не можеше да се разчита на StB. Може би водещата bête noire[162] в правителството на Олдржих Черник, което пое властта през април, беше вътрешният министър Йозеф Павел, който отговаряше за StB. По ирония, КГБ хвърли по-голямата част от вината за назначаването на Павел върху Лубомир Щроугал, който по-късно се обърна против реформистите и изигра важна роля във връщането към просъветската ортодоксалност.[163]

 

Може сред вас да се намерят и такива, които помнят споменаваните лица. Лубомир Щроугал дълго мърсеше с името и правоверните си прокремълски действия новинарските емисии и страниците на вестниците. Йозеф Павел беше непознат. Но той наподобява почти неизвестната фигура на Стефан Богданов у нас. Един от създателите на StB, подобно на Богданов Павел прекарал няколко години в затвора, хвърлен зад решетките от своите другари. Най-вероятно – по скалъпени обвинения.

 

Нещо се преобръща вътре в съществото на такива комунисти. Не пиша в душите, защото не вярвам, че имат души. Комунистите са обсебени от сатаната. А неговата първа стъпка след съблазняването им е да изтръгне душите от тях. Та този тип партийни алигатори понякога ставаха най-яростни антикомунисти. Такъв е бил Стефан Богданов, чийто синедин от тримата – даже е гостувал в телевизионното ми предаване.

 

Познавах още един. Не съм срещал друг, който да мрази другарите сикомунистите, толкова, колкото той. А бешеактивен борец. Но минал през затворническата и концлагерната преизподня на партията, на която посветил своята младост. За да я намрази и в червата си, както се казва.

 

В Чехословакия даже ченгетата не приличали на нашенските. Министърът на вътрешните работи Павел например, заявил, че StB повече няма да бъде под контрола на комунистическата партия, а на правителството. Уволнил редица висши служители.

 

Сред тях беше просъветският началник на StB Йозеф Хоуска, който беше уволнен през юни. Няколко седмици преди да го махнат, той предаде на КГБ фотокопия на серия от архивни материали на StB.

 

На 10 май съветският министър-председател Алексей Косигин изпрати на [Олдржих] Черник – съответния негов чешки партньор, гневно писмо, оплаквайки се между другото, чеагенти и саботьори“, предрешени като западни туристи, са били в състояние да проникнат в Чехословакия поради лоша охрана на границата.

 

Онова, което Косигин умишлено отказа да спомене обаче, беше, че повечето активни агенти и всички саботьори със западни паспорти бяха нелегали от КГБ.

 

Точно същия ден, в който той изпрати своето писмо, „Громов“ (Василий Антонович Гордиевски) и „Гурьев“ (Валентин Александрович Гутин), и двамата представящи се за западногерманци, се опитаха да отвлекат двама от най-красноречивите народни трибуни на Пражката пролет. Скоро преди това „Громовбеше натрупал опит в отвличанията. Само месец по-рано той беше награден за работата си в Швеция, която включваше секретното извеждане от страната на друг нелегал – „Фауст“, който, според Центъра, беше придобил мания за преследване. Веднъж завърнал се в Съветския съюз, „Фаустбеше изпратен за година в психиатрична болница. След това – освободен и изхвърлен от КГБ.

 

Обектите, избрани за принудително извеждане отГромовиГурьев“ през май 1968 г., бяха професор Вацлав Черни и Ян Прохазка. Вацлав Черни (псевдоним на оперативната разработка „Тёмный“), един от водещите чехословашки специалисти по любовна литература, беше отстранен от катедрата си в Карловия университет след комунистическия преврат от 1948 г. Но се появи отново през Пражката пролет като член-основател на KAN и аргументиран защитник на академичната свобода.

 

На юнския конгрес на Съюза на писателите от 1967 година Ян Прохазка беше един от онези, които поеха водачеството, отхвърляйки цензурата и предявявайки настоятелното искане затворческа свобода“. Показвайки своята загриженост за неговата сигурност, „Гурьевсе опита да убеди Черни, че е под сериозна лична заплаха (според предположения, тя идваше от твърдоглавите опоненти на реформата), и предложи да му намери временно скривалище.

 

 

 

Комунизмът съществува според закона на падането,

а цивилизацията е полет, използващ закона на падането,

но като му се противопоставя[164]

 

 

 

Громовпредаде подобно послание на Прохазка. Веднъж убедени в необходимостта да се укриват, двамата – Черни и Прохазка, трябваше да бъдат предадени на главорези от Служба V (отдела за „специални операциина ПГУ), които щяха да ги изведат от страната с автомобил с дипломатически номера, за да преминат без проверка в Източна Германия. Ако се съпротивяваха, Черни и Прохазка трябваше да бъдат ликвидирани с нещо, което оперативните архиви евфемистично описваха като „специални вещества“.

 

Обаче операцията се оказа жалък провал. След преследванията, които Черни беше преживял през предходните двадесет години, „Гурьевне можеше да го убеди, че е в по-голяма опасност от обичайната. За свой ужас „Громовоткри, че Прохазка говори само чешки. Представяйки се за западногерманец, който не говори чешки, „Громовустанови колко трудно е да поддържа отношения с него. Макар навярно да можеше да се направи, че разбира руски, той щеше да рискува и да издаде своята самоличност. След няколко седмици „ГурьевиГромовзарязаха опитите за отвличане.

 

В допълнение на другите техни мисии по време на Пражката пролет, нелегалите бяха поставени на изпитание с поредица от активни мероприятия, под общото кодово названиеХодоки“ („пратеници“, „посредници“, „ходатаи“), чиято цел бе да оправдае съветското нахлуване чрез фабрикуването на доказателства за контрареволюционен заговор на чехословашкитедеснии на западните разузнавателни служби.

 

Представяйки се за съпричастни западни симпатизанти, нелегалите се опитаха да убедят редактори и журналисти да публикуват нападки срещу Съветския съюз и други провокативни статии.[165] Те също така се постараха да привлекат вниманието на Черни и К-231 и да ги заинтригуват да приемат помощ от несъществуваща нелегална организация, за която твърдяха, че доставя оръжия от Запада. Йозеф Хоуска, шефът на StB, уволнен от Павел през юни, беше тайно осведомен за операция „Ходокии се съгласи да сътрудничи в нея.

 

Към средата на юли, като част от „Ходоки“, нелегалите успяха във вмъкването на фалшиви доказателства за подготовката на въоръжен преврат. На 19 юлиПравдасъобщи за откриттаен складс американски оръжия близо до границата със Западна Германия. В него се съхранявали подходящи сандъци, маркирани с “Made in USA”. Те, според твърденията, били внесени контрабандно в Чехословакия отхора, търсещи реванш, и привърженици на стария ред“.

 

Съветските власти, се твърдеше в публикацията, са се сдобили и с копие от американскисекретен планза сваляне на пражкия режим. Печатът в целия съветски блок последва историята в Правдас обнародване на репортажи, че в Чехословакия са били намерени скрити западни оръжия. Едновременно с това медиите бяха захранени с измислена от StB разузнавателна информация, свързваща К-231 и KAN в контрареволюционен заговор със западни разузнавателни служби.[166]

 

Вече знаете от началото на тази публикация за заседанието на Политбюро на ЦК на КПСС, свикано по този повод. На което, във връзка с това дали да се търсят контакти с чехословашките партийни ръководители, или да се прибегне до твърди мерки“ – военно нахлуване, Андропов и Косигин се хванали за гушите, образно казано.

 

Както беше предположил Громико, срещата между Президиума на ЧКП и съветското Политбюро в крайграничния град Чьерна на Тиса[167] от 29 юли до 1 август завърши без споразумение. След разследване на StB Павел докладва на Президиума на ЧКП, че предполагаемите контрареволюционни сандъци с оръжие са провокация“. Въпреки, че самите оръжия бяха американски, модели от Втората световна война, някои от тях бяха с опаковки, изработени в Съветския съюз. Беше разкрито, че и другата разузнавателна информация, свързваща К-231 и KAN със западни секретни служби, е изфабрикувана.

 

Обаче нелегалите зад операция Ходокиостанаха неразкрити. Бележките на Митрохин за архивите на КГБ дадоха известна, макар и не достатъчно убедителна подкрепа на твърдението на директора на StB, че КГБ е планирало през август да убие съветските съпруги на множество чехословашки граждани и да хвърли вината за тяхната смърт върху контрареволюционерите.

 

Очевидно планът беше разкрит от StB и изоставен.[168]

 

Ето как тайните служби предизвикват суматоха, безредици, бунтове, подклаждат въоръжени конфликти, разпалват войни. Все с методите на измамата, както озаглави една от книгите си полковник Виктор Островски, напуснал Моссад.

 

Нататък в поредицата предстои да се запознаете с все по-любопитни факти – повтарям: фактикоито, дай Боже, да отворят очите на повече читатели. Макар да се съмнявам.

 

Незатихналият напълно скандал около сблъсъците край паметника на генерал Робърт Лий в американския град Шарлотсвил възроди несъществуващата заплаха от нацизъм. Никой не обсъжда действителните сили и фигури, които стояха зад събитията, случили се през ХХ век, особено в съветския блок. Нито споменава комунизма и комунистите.

 

Напротив, най-високи световни постове са заети от комуняги – генералния секретар на ООН, генералния секретар на НАТО, генералната секретарка на ЮНЕСКО, вицепрезиденти на Световната банка, държавни глави, министър-председатели и членове на правителства в „цивилизования“ свят са организирани комунисти. Членували са в компартии. Други, като полскияПатокДоналд, още Туск, пък са агенти на същото КГБ. Но никой не го е еня.

 

Все така сочат с пръст някаквинацисти“, „неонацисти“, „расисти“… Винаги едностранчиво – само бели. А най-големите престъпници, включително и расисти, бяха и са комунистите.

 

Еврейче от Лондон (доста гнусно на вид), което е на щат в един от най-влиятелнителевивестници на Запад, за да пробва бездарието си в него, разтръби:

 

Мислехме, че нацистката заплаха е мъртва. Но Доналд Тръмп я възкреси.[169]  

 

Ха сега, де! Ами комунистическата, която никога не е секвала? Комунизмът завладява и Източното полукълбо на планета, както и нейния юг. Комунисти, членували в комунистически партии, са начело на властта в Европейския съюз, Германия, Литва, Русия, България, НАТОКомунистически агенти ръководят икономически най-развитите държави. Прегръдките между западните комунистименшевиките, и източнитеболшевиките, предизвикват не възмущение, а отвращение у мен. Освен поради всичко, което знам, че представляват и олицетворяват, може би и понеже ми напомнят за онази наивност, в която вегетирах, преди да имам свободата да търся и научавам истината. И да мога да върша това ефективно.

 

Какво изпитвате вие?

 

Бъдете съвсем сигурни, че не защитавам Доналд Тръмп. Обаче този примитив няма нищо общо с нацизма. Напротив, той е изпедепсан интернационален мошеник, който – типично по комунистически, равинскиговори едно, а върши друго. Иска да върне американските работни места“ обратно в САЩ. Но не си мърда пръста, за да докара своите, пръснати в Китай, Словения, къде ли не…

 

Споменах, че тук не могат да бъдат предприети и осъществени никакви реални промени към всеобщ напредък и добруване. Ще обясня защо.

 

И преди съм посочвал, че Народна република България беше не просто най-верният съюзник на СССР. Тя беше и най-комунистическата страна от всички в Европа. Нейното население прояви особена активност и надмина образецаСъветския съюзпо обсебеност от келепира на партийното членство. По същия начин, по който преди три-четири века е приемало исляма, за да не плаща данъци.

 

На 10 ноември 1989 година всеки осми нашенец беше член на БКП или БЗНС, което бе едно и също. Още по-страшно излезе, че всеки трети се оказа свързан с Държавна сигурност и сродните й военни секретни служби.

 

Тоест, за мащабите на страната съществуваше гигантска армия от зависими и гузни люде, които всячески се мъчеха да прикрият своето мръсно минало и да се уредят в пренаредената система на комунизма, на световната революция. Да втъкат в нея не само себе си, а и своите деца, внуциПовечето от тях правеха и невъзможното, за да не лъсна тяхната подлост спрямо българите. Не малко се включиха – за пореден път – в изграждането на уж новото общество. Колкото построиха две Българии, толковаи нещо съвременно, различно.

 

Оставете политиката. Да допуснете комунисти да ръководят икономиката, нещо повече – да станат нейни собственици е признак на пълно безумие. Проумяването на този факт, настъпващо прекалено бавно и още неприключило, закъсня толкова, че се оказахме напълно безсилни пред тази болшевишка армия от алчни егоистични келепирджии, които никога не изпуснаха властта в държавата, в това число – въоръжените сили войска, милиция и т.н.

 

Когато някои от публично известните фигури биват огласявани като принадлежащи на Държавна сигурност и останалите репресивни органи на партийната номенклатура, внезапно се събуждаха отдемократичния“, „евроатлантическиунес, в който бяха изпаднали. И изведнъж се оказа, че се гордеят със своето славнопартийно минало и доносничество. На свой ред, обхванато от страх и безразличие, „обществотопрояви плашливо милосърдие и готовност да им прости престъпленията, въз основа на влудяващо идиотската максима, че всеки има право да се променя. Образно казано, няма нищо лошо вълкът да стане овца. Любопитен съм, дали някой е в състояние да представи такъв реален пример.

 

Западът, чийто истински, а не гримиран фалшив, антихуманен и зловреден лик единствен разкривам, все така приемаше тях алчно червените фашисти. И парите, които те изнасяхазлатото на партията. А народите от Изтока?

 

Отношението към тях пролича в поведението на Британия още преди референдума за Бризхода. А съвсем явно и откритосега. Също – на Франция при смяната на едно комунистическо недоразумение с име на съседна държава – Франсоа Оланд, с друго, неприкрито РотшилдовоЕманюел Макрон.

 

Съблазнителната примамка, поставена в капана на имиграцията, е на път да бъде премахната. А самият тойда щракне, преди нови мераклии за dolce vitaсладък, лесен животда се напъхат в него. Западът е в тотален упадък. Пренаситен е от евтина работна ръка от Азия, Африка и Арабския полуостров. Постепенно преминава към внимателен прием само на високо образовани и квалифицирани източноевропейци. Така ще защитава своите интереси – страна по страна.

 

Същевременно, същиятсвободен и свободолюбив“, но нецивилизован Запад на псевдодемокрацията, фалшивото братство и равенство, посреща на нож всеки опит за отстояване на националните интереси от страна на държавите от бившия съветски блок. Достатъчно е да се вгледате в настоящето отношение на западните комунистически режими към съответните марионетки в Унгария и Полша, които въпреки всичко, все пак поставят начело, на първо място, ценностите и ползите на народите си.

 

Малцината, които откриха и прозряха ползата от моите публикации, се възползваха навреме от познанията, натрупани благодарение на тях. Останалите, лишените от разум, които се отнасят с ненавист, презрение или пренебрежение, ще бъдат застигнати от деветия вал, дето неизбежно ще помете тази разпадаща се общност, наречена Република България.

 

Всички, които смятат Държавна сигурност защит и меч на партията“, за неинюмрук“, грешат. Тя беше и остава тайната армия на комунистическата номенклатура, винаги взаимодействала със съответните скрити войскови части на световната революция навсякъде по света. Най-вече – в Западна Европа и САЩ.

 

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

През лятото публикациите се подготвят и обнародват извън столицата. В селце, в което самият достъп на интернет, макар и ограничен, е цяло чудо. Пазя сигигабайтите“ така, както робовладелците, герои от разказ на Уилям Фокнър, работели, за да охранят мързеливите си роби. Белким напълнеят, та да успеят да ги продадат

 

Затова моля онези от вас, които ми пишат, да не се сърдят, ако не им отговоря. Имам малко интернет и си го кътам

 

Наесенотново с песен…

 

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

Този и за кой ли път – специално за постоянната щедрост на…

 

 

Моля, извинете за нахалството, но за да се получават дарения независимо по какъв начин, е необходимо изписването на четирите имена на получателката:

 

 

Светла Кирилова Хайтова – Ифандиева.

 

 

Бог да ви въздаделично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, четова е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получаваогромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1300. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 650. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Това ще рече отказ от един не скъп вестник на четири седмици.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Даренияпод главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратнотомалцинас големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаванетоДиагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчваме 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Беше преди петдесет години на този ден…, англ. Перифраза на началния стих от уводната песен от албума на “The Beatles”, озаглавен “Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band” – „Клубът на самотниците на сержант Пепър“. На английски “pepper” означава „черен пипер“, но също само „пипер“, понякога – просто „лют“. Казват: “pepper man” – „лют“, „избухлив човек“. На 26 май т.г. се навърши половин век от появата на албума – тогава – LP. Което е съкращение от long play – дългосвиреща грамофонна плоча. На тукашен жаргон – тава. Защото по размери тези големи плочи приличаха на малки тавички. На 2 юни плочата се появи и в САЩ, където няколко месеца по-рано бяха организирали Ден за разправа с “The Beatles”. Заради закъсняло интервю на Джон Ленън, дадено близо две години по-рано – през 1964–а, в което той заявява, че „сега “The Beatles” са по-популярни от Христос“. Американските пуритани, подтикнати ясно от кого, спретнаха акция за чупене на плочи на групата и на унищожаване на всичко, свързано с нея. Обаче, по стечение на обстоятелствата или по план, албумът “Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band” се появи в самото навечерие на „лятото на любовта“, което се развихри в Сан Франциско и се пренесе по света, който смятахме за „свободен“. До ден днешен това произведение на поп-културата е смятано за най-доброто в съответния жанр – рок-албум.

[2] Музиката е на диригента Борис Карадимчев по текст на Богомил Гудев. Бях приятел с Гошето Минчев и познавах Петър „Пеци“ Гюзелев. Знаем се и с Петър „Пепи“ Цанков – първия барабанист на „Щурците“, който беше част от „Бъндараците“. От общо седем души – авторите и изпълнителите, нямам съмнение, че поне четирима са били агенти на Държавна сигурност. Рано или късно досиетата на Карадимчев и Гудев ще изплуват на повърхността, на светло.

[3] Юрий Андропов – болшевик, бивш съветски дипломат, 15 години оглавявал КГБ на СССР, а накрая и КПСС. (“Andropov Attacks U.S. Missile Plan as Unacceptable” by John F. Burns, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, September 29, 1983 г., online: http://www.nytimes.com/1983/09/29/world/andropov-attacks-us-missile-plan-as-unacceptable.html)

[4] Александр Север – „Загадка происхождения Юрия Андропова. Был ли он евреем?“, „История государства“, statehistory.ru, Москва, 15.12.2009 г., online: http://statehistory.ru/570/Zagadka-proiskhozhdeniya-YUriya-Andropova–Byl-li-on-evreem-/

[5] Вж. Мумин Шакиров – „Говорят, Андропов был еврей“, Радио „Свобода“, svoboda.org, Прага, 27 Январь 2016 г., online: https://www.svoboda.org/a/27510599.html

[6] Какви „семити“ в Русия, Украйна, Прибалтика и т.н., какви пет копейки!

[7] Обичаят се нарича Шхита. Той е задължителен в юдаизма и означава заколване на животно, което може да сее яде от евреите, по начин, описан в старозаветната книга „Второзаконие“. Не се отнася до коленето на свине и хора. Тях може всякак…

[8] Пак там.

[9] Broadcasting Board of Governors, BBG.

[10] Вж. “Our Mission”, Radio Free Europe/Radio Liberty, Prague, 2017 г., pressroom.rferl.org, online: https://pressroom.rferl.org/p/6110.html

[11] Вж. Денис Бабиченко – „Легендарная личность“, Журнал „Итоги“, №40/486, itogi.ru, Москва, 3.10.2005 г., стр. 30–34, online: http://www.itogi.ru/archive/2005/40/60618.html

[12] Вж. 002 – Video – Hamid Karsay – It’s Time USA to Leave Afghanistan, в: Георги Ифафандиев – „Лицемерите и нагаждачите се обиждат от истината, лукавите крещят, че искат промени, но никога не рискуват за тях“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, , online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D0%BE или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=3ZX1K8YE5fA

[13] Rabbi Reichorn, speaking at the funeral of Grand Rabbi Simeon Ben-Iudah, 1869 г., в: George Pitt-Rivers – “The World Significance of the Russian Revolution”, Basil Blackwell, Oxford, 1920 г., стр. 40, online: http://www.sweetliberty.org/issues/wars/russian_revolution.htm; същото и в: Nesta H. Webster – “Secret Societies and Subversive Movements”, The Book Tree, Escondido, CA, 2000 г., стр. 367; Henry Ford, Sr. – “The International Jew: The World’s Foremost Problem”, Appearing originally in the periodical published by the Ford Motor Co. “The Dearborn Independent”, Dearborn, MI, 1920 г., The Noontide Press, Torrance, CA, 1978 г., Books On-Line, Chapter: Disraeli – British Premier, Portrays the Jews, стр. 288. Цялата книга е достъпна от online: http://www.biblebelievers.org.au/intern_jew.htm или  http://www.ety.com/berlin/ford1.htm Или българското издание:  Хенри Форд – „Интернационалните евреи: най-наболелият световен проблем“, Издателство „Жарава 2002“, София, 2002 г., стр. 70.

[14] Щукин Сергей Николаевич – „Из воспоминаний об А.П. Чехове“, „Русская мысль“, Москва, 1911 г., online: http://my-chekhov.ru/memuars/shukin.shtml

[15] Письмо Чехова Александру Семёновичу Лазареву (псевдоним А. С. Грузинский), 1 ноября 1889 г., в: Leah Goldberg – “Russian Literature in the Nineteenth Century: Essays”, Magnes Press, Hebrew University, Jerusalem, 1976 г., стр. 163.

[16] И. Я. Гурлянд – „Из воспоминаний об А. П. Чехове“, журнал „Театр и искусство“, № 28, Санкт-Петербург, 11 июля 1904 г., стр. 521.

[17] Из письма Антона Павловича Чехова (1860— 1904) к литератору Александру Лазареву-Грузинскому от 1 ноября 1889 г., в: „Энциклопедический словарь крылатых слов и выражений“, Автор-составитель Вадим Серов, Издательство „Локид-Пресс“, Москва, 2003 г., Буква Е, online: http://www.bibliotekar.ru/encSlov/6/11.htm

[18] У нас, по съветски образец, все още е главен секретар. Обърнете внимание: в американската комунистическа система длъжността носи военно название; в съветската болшевишка система – партийно. А става дума за нещо съвсем тривиално, но само на пръв поглед – за началник на съответната администрация. Вярно, някои мислят, че той командва чистачките и останалия обслужващ персонал. Но това не е вярно. Административния шеф на една институция държи под око и в ръцете си цялата администрация – от деловодството, счетоводството и секретарите, до шофьорите и охраната. Пиле не може да прехвръкне в организацията, без той да е уведомен.

[19] “Amid White House chaos, a rise of the generals” by Peter Apps, Reuters, reuters.com, London, August 7, 2017, online: https://www.reuters.com/article/us-apps-generals-commentary-idUSKBN1AN073

[20] “The Camp of the Saints” by Paul Craig Roberts, Paul Craig Roberts Institute for Political Economy, paulcraigroberts.org, Panama City Beach, FL, Thursday, August 17, 2017 г., online: http://www.paulcraigroberts.org/2017/08/17/the-camp-of-the-saints/

[21] В оригинала е “impeached”. Това ще рече „излагане“, „дискредитиране“, „поставяне под съмнение“, но и „обвинение в държавна измяна“. Доскоро не съществуваше значение „свалям от власт“. У нас, за мой ужас, навлезе побългарен вариант на думата – като глагол: „импийчвам“; като съществително: „импийчване“. Тя има латински корен – от  “impedicare”, което означава някой да бъде хванат в клопка или пленен. В съвременния френски език нейни аналози са глаголът “empêcher” – „да предотвратя“, а в английския – “impede” – „да спъна“, „да попреча“…

[22] Cohn – истинското еврейско фамилно име на Джон Кери, но и на покойния германски канцлер Хелмут Кол.

[23] „Истината навън“, което ще рече – да се изнася сред публиката. Но е възможен и преводът „Изхвърлете истината“. Става дума за web site на американска неправителствена, прогресивна – разбирайте левичарска – организация уж с идеална цел, която се е посветила да „разпространява истината“ в нещо като всекидневник, но по-скоро бюлетин. Централата й е в Сакраменто, щата Калифорния. Сред нейните активисти личат имената на заклети социалисти като, например, икономиста Пол Кругман, любимец на туземните ни „десни“, носител на Нобелова награда, марксист, кейнсианец, Ноам Чомски, когото е излишно да представям – и двамата евреи. Повечето от авторите в електронния бюлетин са евреи, apropos.

[24] „Пропаганда навън“, тоест – навсякъде.

[25] Military/security complex. Не само този автор, но вече и други заменят познатата от последната президентска реч на Дуайт Айзенхауер формулировка „военно-промишлен комплекс“ с този израз. Тъй като на английски език той говори повече. Включва „защитата“ в смисъл на сигурност. А тя бива постигана от единодействието на съответните служби: военните, милицията, тайните служби и техните агенти. Понятието военно-охранителен или военно-отбранителен комплекс е по-всеобхватно, ако се замислите. Не се отнася само до Пентагона и свързаните чрез договори с армията производствено-търговски корпорации от т. нар. отбранителна промишленост. Сега обхватът е разширен – включва всичко, което се отнася до външната и вътрешната сигурност на една държава. В случая със САЩ това е ирония, тъй като няма по-агресивна страна на планетата.

[26] Ajamu S. Baraka – произношението на името е сверено – е 64-годишен американски левичар, активист на движението за граждански права, който беше кандидатът на Зелената партия на САЩ за миналогодишните президентски избори. Роден е в Чикаго.

[27] Американско двумесечно списание, смятано за ляво ориентирано – либерално-прогресивно, което на нормален език ще рече комунистическо, както всички влиятелни и известни медии.

[28] White Supremacy. Понеже няма кратък превод на български, се моля и този израз да не навлезе в езика ни в побългарен вариант. Вече чух да споменават „бял сюпремасист“, което е езиково чудо, достойно за ченгето Владко Мурдаров с милиционерско-доноснически чин „професор“.

[29] Хора с крайно десни схващания, които са противници на традиционния консерватизъм. Използват екстремистки идеологии, отхвърлящи познатия консерватизъм и настояващи за неговата замяна с национализма на белите люде. Поначало са се появили и се срещат в САЩ. В по-умерен вид и като малцинства ги забелязват в Канада и Европа. Моята прогноза е, че с по-нататъшното стопяване на коренното бяло население на Стария континент тези крайни течения, съвсем бегло родеещи се с онова, което разбираме под „дясно“, ще засилват своето влияние. Сблъсъците на етническа основа са неизбежни. Във всички случаи имаме работа не с „десни“, а с крайно леви, но не интернационално, а национално ориентирани идеологии и съответни движения. Така, както нацизмът е представлявал германски национален социализъм, чиято основа са били работниците.

[30] Stone Mountain – Каменната планина, англ. Огромен кварцов хълм, приличащ на част от планинска верига, в природния Стоун Маунтин Парк в щата Джорджия.

[31] Александър Зиновиев – съветско-руски философ, член на КПСС, дисидент, политически имигрант, разкрил истинското лице на комунизма, на социалистическата система и на западния псевдолиберализъм. (Александр Зиновьев – „Зияющие высоты“, Éditions L’Âge d’Homme, Lausanne, 1976 г., Глава „О беспользе информации“. Книгата е в архива на автора.)

[32] Либерия е осъществена идея на американския президент-империалист Джеймс Монроу, правилно Мънроу (на власт между 1817 и 1825 година). Той уредил обособяването й като територия на върнатите от САЩ роби. Не случайно столицата на държавата носи неговото име – Монровия. Но Монроу е идеологът на влиянието и намесата на Съединените щати, включително военна, по целия свят под формата на защита на американските интереси, тоест – бизнес. Въпросната доктрина също е наречена на него – „Монроу“. Тя съдържа забраната на Испания и останалите европейски нации да завладява още територии на американския континент или да се намесват във вътрешните работи на вече съществуващите държави на него. В замяна, дава право на американците да се изявяват като глобални полицаи. И така – до ден днешен.

[33] “Collected Works of Abraham Lincoln”, vol. II, стp. 409. – Бел. на П.К.Р.

[34] “Collected Works”, vol. II, стp. 409. – Бел. на П.К.Р.

[35] “Collected Works”, vol. III, стp. 145-146. – Бел. на П.К.Р.

[36] Вж. Jean Raspail – “Le Camp des Saints”, Éditions Robert Laffont, Paris, 1973 г. На английски заглавието е “The Camp of the Saints”. Това е роман, чийто сюжет е тъкмо в нахлуването на цветнокожи имигранти във Франция. И това довежда до края на западната цивилизация. Но тя, „милата“, не изчерпва цивилизацията на белите хора.

[37] Вж. S. L. A. Marshall – “Crimsoned Prairie: The Indian Wars”, Da Capo Press, Cambridge, MA, 1972 г.

[38] Marshall, 1972, стр. 37. – Бел. на П.К.Р.

[39] Marshall 1972, стр. 38. – Бел. на П.К.Р.

[40] Пак там, стр. 39. – Бел. на П.К.Р.

[41] Пак там. – Бел. на П.К.Р.

[42] Walters 1973, стр. 61. – Бел. на П.К.Р.

[43] “Trump and American History Have Been Assassinated” by Paul Craig Roberts, Paul Craig Roberts Institute for Political Economy, paulcraigroberts.org, Panama City Beach, FL, Monday, August 21, 2017 г., online: http://www.paulcraigroberts.org/2017/08/21/trump-american-history-assassinated/

[44] Вж. Стефан Стамболов – „Марш“, 1877 г.

[45] Стоян Михайловски – „Как западат и се провалят държавите“ в: „Защо сме такива?: В търсене на българската културна идентичност“, Иван Еленков и Румен Даскалов, съставители, Издателство „Просвета“, София, 1994 г., стр. 102.

[46] Пак там.

[47] Бившето село Османли, Бързиа, Княз Александрово става Димово през 1951 г. А след 18 години  – 1969-а – го провъзгласяват за град.

[48] „Евангелие от Йоан“, гл. 3, ст. 21; гл. 8, ст. 32. Истинския превод от арамейски, направен от д-р Джордж Ламза, а не фалшификациите на църквата, приела синагогата, измамата, лъжата, изкористила Христовото учение.

[49] Перифраза. (Вж. Христо Радевски – „Към партията“, 1932 г.)

[50] Вж. напр. “Editorial: The Guardian view on censoring the internet: necessary, but not easy”, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 21 August 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/aug/21/the-guardian-view-on-censoring-the-internet-necessary-but-not-easy

[51] Вж. напр. “The president of the United States is now a neo-Nazi sympathiser” by Richard Wolffe, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 16 August г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/aug/15/the-president-of-the-united-states-is-now-a-neo-nazi-sympathiser

[52] Вж. “’No good Nazis’’: James Murdoch criticises Trump over Charlottesville” by David Smith in Washington, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 18 August 2017 г., online: https://www.theguardian.com/us-news/2017/aug/18/james-murdoch-criticises-donald-trumps-response-to-charlottesville

[53] Вж. “Fox News backs Trump. Trump backs Nazis. Awkward” by Emma Brockes, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 17 August 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/aug/17/trump-nazis-fox-news

[54] Вж. “Why Trump can’t disavow the Charlottesville neo-Nazi carnage” by Matthew d’Ancona, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday, 13 August 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/aug/13/charlottesville-white-supremacists-donald-trump

[55] Иван Дочев – „Шест десетилетия борба против комунизма за свободата на България“, Издателство „Пигмалион“, Пловдив, 1995 г., стр. 183.

[56] От латинските думи victima – жертва, и logos – учение: нещо като научна дисциплина, която изследва процеса на превръщане на човека в жертва на престъпление. А също – психологията на жертвите, на престъпниците и отношенията между тях.

[57] “How Many Did Communist Regimes Murder?” by R.J. Rummel, Unpublished essay, November 1993 г., “Freedom, Democracy, Peace;  Power,  Democide, and War”, www. Hawaii.edu, Hawaii, USA, Table 1: Communist Democide 1900-1987, online: http://www.hawaii.edu/powerkills/COM.TAB1.GIF

[58] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 36-39, 140, 199. Кигата е в архива на Георги Ифандиев.

[59] Ушкуй е лекопреносима плоскодънна лодка, конструирана от българите през ранното Средновековие във Велика България, наричана и Волжка. Речните пирати използвали този вид транспорт, за да извършват своите изненадващи набези и да изчезват бързо, пренасяйки лодките между големитереки – Волга, Дон, Днепър…

[60] Вж. В. Ушкуйник – „Каган и его бек”, „Нива”, Иллюстрированный журнал литературы и современной жизни, № № 6-8, Richmond, ME, 1984 г., 10. Каган и бек, online: http://www.lib.com.ua/books/6/577n5.html, цялата книга от online: http://www.lib.com.ua/getbook.cgi?uid=577

[61] Алексей Косигин (1904–1980) – по онова време министър-председател на СССР. Едва 15-годишен, през 1919-а, се присъединил към Червената армия, организирана от Леон Троцки. Издигнат от Сталин по време на чистките през трийсетте. Низвергнат от Хрушчов, направи шеметна кариера по времето на Леонид Брежнев. Член на Политбюро на ЦК на КПСС, министър, цели 16 лета – от 1964 до 1980 година – беше председател на Съвета на министрите на Съветския съюз. Дърт номенклатурчик, смятан за недосегаем, чрез угодничество сдобил се с доверието на Брежнев и с огромна власт.

[62] Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, New York, NY, 1999 г., стр. 255-256. Книгата е в библиотеката на автора.

[63] Иван Вазов – „Левски“, 1881 г., „Епопея на забравените“, цикъл от 12 стихотворения, написани в Пловдив между 1881-1884 г.

[64] Произношението е сверено. В никакъв случай не е „Ланкашиър“, както го изговарят и изписват тук. Нито – „Ланкашър“.

[65] Пълното название е Кралска зала Албърт – Royal Albert Hall. От откриването й през 1871 година допреди три десетилетия това беше най-голямата концертна зала във Великобритания с 5272 седящи места. Била открита от кралица Виктория и е наречена на нейния съпруг, германския принц Албърт. В средата на шейсетте, по нареждане на правителствата, залата беше затворена за рок-музиканти. Едва през 1968 година ембаргото падна заради прощалния концерт на супергрупата “Cream”, чийто китарист беше тежкият наркоман и пияница Ерик Клептън.

[66] “A Day in the Life” by The Beatles, music and lyrics by Lennon-McCartney, LP “Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band”, Parlophone, London, 1967 г.

[67] Вж. Джордж Оруел – „1984“, Издателство „Партиздат“, София, 1989 г., Първа част – 1.

[68] Явно иде реч за некролог на някой „успял“.

[69] Пак там.

[70] „Казвам, че всички парле ву франсе“. Това бяха едни от първите думи на премиера Бойко Борисов към френския президент Еманюел Макрон в минутите след пристигането му на летището във Варна.“ („Парле ву франсе“ и целувки по бузите (ВИДЕО)“, Нова телевизия, nova.bg, София, петък, 25 август 2017 г., online: https://nova.bg/news/view/2017/08/25/191317/парле-ву-франсе-и-целувки-по-бузите-видео/)

[71] Ако си спомняте, изразът беше изтъкнат като разкритие от Юрий Безменов.

[72] Правилно милицията.

[73] Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, вече цит. съч., стр. 248.

[74] “Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html

[75] Пейо Яворов – „Хайдушки песни“, сп. „Мисълъ“, София, 1993 г.

[76]  „Евангелие от Матей“, гл. 23, ст. 32.Под „мярата на бащите си“ Исус Христос имал предвид наказанието на вечни мъки в геената.

[77] BBC World Service, която слушах всеки четвъртък от 19:30 до 20 часа, за да чуя Top 20 на британските класации за популярна музика. Сетне се оказа, че са ме наклеветили и в казармата имах проблеми. Най-неприятни бяха две неща. Първо, че доносите бяха преувеличили сериозно онова, с което съм се занимавал. Второ, че най-малко един от тях беше дело на мой много близък приятел. Показаха ми го, без да ми дадат шанс да разбера кой. Като закриха уводната и финалната част с длани. Но успях да прочета съдържанието – кратко по размер, но хвърлящо съмнение върху трима души. Единият отпадна на часа по обективни обстоятелства. Другите двама – известен композитор на популярна музика и външнотърговец – пътуваха свободно по света…

[78] Съкращение от Államvédelmi Hatóság – Служба за защита на държавата, унг.

[79] Съкращение от Służba Bezpieczeństwa Ministerstwa Spraw Wewnętrznych – Служба за сигурност към Министерството на вътрешните работи, пол., по-известна като Esbecja. Както тук наричахме Комитета за Държавна сигурност – КДС, кадесе.

[80] Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, вече цит. съч., стр. 249.

[81] „Горбачов ни видя сметката: Заговорът в Малта обрече нашите държави на мизерия, твърди унгарският проф. д.ф.н. Петер Юхас“, интервю на Йовка Николова, в. „Старозагорски новини“, бр. 90, Стара Загора, 10 май 2002 г. в: Петер Юхас – „А ние, българите…?“, ИК „Огледало“, София, 2004 г., стр. 82-83; „Петер Юхас награден с орден „Стара планина“, интервю на Татяна Кръстева, в. „Български вестник“, бр. 7, Будапеща, 30 септември 2001 г., в: Петер Юхас – „А ние, българите…?“, ИК „Огледало“, София, 2004 г., стр. 89. Книгите са в библиотеката на автора. Юхас беше негов добър познат, гостувал не само в дома му, но през лятото на 2014 година – и в неговото телевизионно предаване „Диагноза с Георги Ифандиев“ в телевизия „Евроком“.

[82] Последният председател на КГБ.

[83] Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“, София, 1995 г., Част ІІ – Окупацията.

[84] Съботата. За евреите това е ден, посветен на техния бог, в който не могат да извършват никаква работа. Даже – да говорят по телефона или да шофират. Затова наемат неевреи – гои, които да се заемат с всекидневните неща в съботния ден. Според Стария завет Яхве-Йехова – сатаната – предал на несъществувалия товарищ Моше – Мойсей, нареждането хората да работят шест дни, а седмия да посветят на него. За евреите този седми ден е събота, тъй като по техните календари – равински измишльотини – седмицата започва от неделя.

[85] Алън Джон Пърсивейл Тейлър (1906–1990) – британски историк, специализирал се в изучаване на европейската дипломация през ХІХ и ХХ век. Освен това – журналист и радиоводещ, станал известен благодарение на своите телевизионни лекции. Смятан за истински капацитет. (Вж. A. J. P. Taylor – “The Course of German History: A Survey of the Development of Germany Since 1815”, H. Hamilton, London, 1945 г. Книгата е в архива на автора.)

[86] Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години“, второ издание, ИК „Огледало“, София, 2008 г., стр. , стр. 45-51. Книгата е в библиотеката на автора.

[87] За еврейския произход на Ана Паукер вж. напр. Douglas Reed – “The Controversy of Zion”, The Noontide Press, Torrance, CA, Under licence from: Veritas Publishing  Company Pty., Ltd., Bullsbrook, Western Australia, 1985 г., стр. 421.

[88] Пак там.

[89] „Президентът на Израел благодари за спасяването на българските евреи“, mediapool, mediapool.bg, София, 12 юни 2006 г., online: http://www.mediapool.bg/prezidentat-na-izrael-blagodari-za-spasyavaneto-na-balgarskite-evrei-news118179.html; същото в: „Емил Кало: Българската еврейска общност винаги е била  дълбоко ционистка общност“, Actualno.com, София, 12 юни 2006 г., online: http://www.actualno.com/news_66876.html

[90] Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години“, второ издание, ИК „Огледало“, вече цит. съч., стр. , стр. 51.

[91] Пак там, стр. 53-54.

[92] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 143-144; 25. Кигата е в архива на автора.

[93] “Left and Right politicians like Francois Hollande and Nicolas Sarkozy, and Ken Livingstone and Boris Johnson, sing from same hymn sheet” by Janet Daley, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Saturday, 5th May 2012 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/politics/david-cameron/9246558/Left-and-Right-politicians-like-Francois-Hollande-and-Nicolas-Sarkozy-and-Ken-Livingstone-and-Boris-Johnson-sing-from-same-hymn-sheet.html

[94] На английски jew – същото, като евреин – Jew. А Jew означава мамя, измамвам, надхитрям, лъжа… (Вж. “The Concise Oxford Dictionary of Current English”, Edited by H. W. Fowler and F. G. Fowler, based on “The Oxford Dictionary”, Revised by E. McIntosh, Oxford University Press, London, 1956 г., стр. 640. Книгата е в библиотеката на автора.)

[95] Питер Катаринус Ари Гейл (1887, Dordrecht–1966) – холандски историк, член на  Кралската холандска академия за изкуства и наука, познат в европейските научни среди като задълбочен изследовател и познавач на историята на Нидерландия от възникването на държавата до съвременността. Един от първите специалисти, направили паралел между френския император Наполеон І и германския диктатор Адолф Хитлер.

[96] Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години“, второ издание, ИК „Огледало“, вече цит. съч., стр. , стр. 57-58.

[97] През 1905 година, Февруарската революция и Болшевишкият метеж от 1917-а.

[98] Марк Твен. (Mark Twain – “Following the Equator: A Journey Around the World”, American Publishing Company, Minneapolis, MN, 1897 г., стр. 156.)

[99] Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“, вече цит. съч., Част II – Окупацията.

[100] Ленд Лийз – Land-Lease – буквално: заем-наем, англ. Закон от 1941 г. в САЩ за даване на заем оръжия, суровини и др. на съюзниците. Един от ръководителите на програмата от американска страна в щата Аляска бил многократно споменаваният от мен капитан, а впоследствие майор Джордж Рейси Джордън, оставил безценни спомени за съветското проникване в армията на САЩ. – Бел. на прев. и на Г.И.

[101] Владимир Александрович Крючков – достигнал до чин генерал от КГБ, наследил Андропов на поста и станал последният началник на Институцията, както офицерите наричали Центъра. По данни на ЦРУ, Крючков е бил водещ офицер на Робърт Максуел, Андрей Луканов и Петър Младенов. Вероятно – и на Тодор Живков, Огнян Дойнов, Стоян Марков. Връзката на последния с настоящите правителства е пряка – чрез неговия зет Георги Велчев, брат на бившия Симеон-Борисов вицепремиер и министър на финансите Милен Велчев. Сега двамата оглавяват софийския филиал на московска банка, свързана с КГБ. Стоян Марков – „Стенмарк“ е и патронът на „успелия бизнесмен“ от радомирско селце Спас Русев, вързан на същата „царска“ седжимка, включително чрез бившия княз Кирил в Лондон и произлезлия от свръх известно буржоазно семейство Иван Станчов – педераст, живял в британската столица, явно вербуван от ДС и КГБ, който е изпаднал до толкова долнопробен кръжец, какъвто е този на ватмана „лорд“ Евгений Минчев. Викайта „Само Левски“, другарки и другари демократи!

[102] Пак там.

[103] Benjamin Ginsberg – “The Fatal Embrace: Jews and the State”, The University of Chicago Press, Chicago and London, 1993 г., стp. 18.

[104] Howard M. Sachar – “The Course of Modern Jewish History”, Vintage Books, div. of Random House, New York, NY, стp. 137.

[105] Hannah Arendt – „The Origins of Totalitarianism”, Meridian Books: The World Publishing Company, Cleveland and New York, 1964 г., стр. 24, 71. Книгата е в архива на автора.

[106] “The House of Rothschild: Prototype of the Transnational Corporation” by Sam Lehman-Wilzig, “Jewish Social Studies”, Vol. XL, Indiana University Press, Bloomington, IN, 1978 г., стр. 254.

[107] Hannah Arendt цитирана в: Howard M. Sachar – “The Course of Modern Jewish History”, Vintage Books, div. of Random House, New York, NY, стp. 136.

[108] Вж. Gerald Krefetz – “Jews and Money: The Myths and the Reality”, Ticknor and Fields, New Haven and New York, 1982 г., стp. 46.

[109] W. E. Mosse – “Jews in the German Economy: The German-Jewish Economic Elite 1820-1935”, Clarendon Press, Oxford, 1987 г., стp. 257.

[110] Пак там.

[111] Вж. Nachum Gross, Editor, Salo W. Baron and    Areadius Kahan, Contributors – “Economic History of the Jews”, Schocken Books, New York, NY, 1976 г.,стp. 219.

[112] Пак там, стр. 223.

[113] Вж. Sidney Osborne – “Germany and Her Jews”, The Soncino Press, London, 1939 г., стp. 15.

[114] Nachum T. Gidal – “Jews in Germany From Roman Times to the Weimar Republic”, Verlag „Könemann Verlag Köln“, 1998 г., стp. 266.

[115] Вж. Chaim Bermant – “The Jews”, Times Books, New York, NY, 1977 г., стp. 74.

[116] W. E. Mosse – “Jews in the German Economy: The German-Jewish Economic Elite 1820-1935”, Clarendon Press, Oxford, 1987 г., стp. 386.

[117] Пак там, стр. 388.

[118] J. Landowsky – “Red Symphony”, The Plain-Speaker Publishing Company, London, 1968 г., стр. 26; Д-р Йожи Ландовски – „Червена симфония: Протоколите от разпитите на Кристиян (Кръстьо) Раковски по време на следствието в НКВД – януари 1938 г.”, ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 76.

[119] Albert Lindemann – “Esau’s Tears: Modern Antisemitism and the Rise of the Jews”,  Cambridge University Press, Cambridge, UK, 1997 г., стp. 32-33.

[120] Sarah Gordon – “Hitler, Germans, and the”Jewish Question”, Princeton University Press, Princeton, NJ, 1984 г., стp. 53.

[121] Paul Mendes-Flohr – “Martin Buber and the Metaphysicians of Contempt” в: Jehuda Reinharz and Walter Schatzberg, Ed. – “The Jewish Response to German Culture: From the Enlightenment to the Second World War”, Published for Clark University by University Press of New England, Hanover and London, 1985 г., стр. 141.

[122] Вж. Bryan Mark Rigg – “Hitler’s Jewish Soldiers. The Untold Story of Nazi Racial Laws and Men of Jewish Descent in the German Military“, University of Kansas Press, Kansas, 2002 г., стр. 160. Книгата е в библиотеката на автора.

[123] Вж. Dietrich Bronder – “Before Hitler Came: A Historical Study“, Second extended edition, Marva Verlag, Geneva, 1975 г., стр. 356; Григорий Климов – “Красная Каббала“, Издательство “Советская Кубань“, Краснодар, 1998 г., стр. 134 и стр. 135;  Игор Бунич – “Капанът на Сталин“, Издателство “Прозорец“, София, 1994 г., 140-141.

[124] Харбин – китайски град, който се превърнал в център на руските националисти, повечето от които били офицери от императорската армия, спасили кожите си от болшевишкия терор.

[125] Вж. Константин Родзаевский – „Современная иудаизация мира или Еврейский вопрос в ХХ столетии“, Харбин, 1943 г., преиздадена под преднамереното заглавие „Завещание русского фашиста“, ООО „Фэри-В“, Москва, 2001 г., стр. 348.

[126] “Hitler Didn’t Want World War: Illuminati Created and Manipulated Hitler” by Henry Makow, Ph.D., “The Rumor Mill News Reading Room”, rumormillnews.com, Sunday, March 21, 2004 г., online: http://www.rumormillnews.com/cgi-bin/forum.cgi?read=46238

[127] Мото на американското списание за консервативно мислещи хора “Contact”, The Phoenix Project: A Light in Every Mind!, Las Vegas, NV.

[128] Вж. напр. Вж. Эдуард Ходос – „Еврейский синдром: Публицистический цикл”, Издательство „Свитовыд”, Харьков, 2001 г., стр. 13, 83-85, книгата е в библиотеката на автора; Harry Cooper – “Escape from the Bunker”, Sisyphus Press, State College, PA, 2006 г., стр. не е посочена, обяснение на автора след форзаца. Множество подробности в: Георги Ифандиев – „Хитлер в Патагония“, ИК „Огледало“, София, 2011 г.

[129] Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години“, второ издание, ИК „Огледало“, вече цит. съч., стр. , стр. 65-66.

[130] Пак там, стр. 44-45.

[131] Joel Kotkin – “Tribes: How Race, Religion, and Identity Determines Success in the New Global Economy”, Random House, New York, NY, 1993, стp. 16.

[132] Александър Зиновиев. (Александр Зиновьев – „Коммунизм как реальность“, Éditions L’Âge d’Homme, Lausanne, 1981 г., стр. 211. Книгата е в архива на автора.)

[133] Стенограма от срещата на генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов с Колегиума на МВР, София, 25 ноември 1989 г., online: http://www.decommunization.org/Articles/Hristov7.htm Фотокопие в архива на автора.

[134] Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, вече цит. съч., стр. 249.

[135] Пак там.

[136] Пак там, стр. 249-250.

[137] Комунистическа смрад, рус.

[138] Петер Юхас – „Смъртта не е алиби: Анекдоти за български писатели“, ИК „Огледало“, Унгарски Културен Институт, София, 1999 г., стр. 91-92. Книгата е в библиотеката на автора.

[139] Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, вече цит. съч., стр. 250.

[140] Александър Зиновиев. (Александр Зиновьев – „Коммунизм как реальность“, Éditions L’Âge d’Homme, вече цит. съч., стр. 211.)

[141] Косвено признание, че е бил агент на службата.

[142] Първо главно управление на КГБ, занимаващо се с външнополитическо разузнаване. Но това е било условно. Ченгетата са действали и на територията на СССР. Тукашната Държавна сигурност е възприела структурата на Центъра. А ченгета от нейното Първо главно управление – външното разузнаване, са писали доноси и в страната. Иво Инджев, секретен сътрудник „Ивайло“, е христоматиен пример за това. Работното му дело изобилства от ръчно написани доноси на Златни пясъци, докато уж бил на курорт. Това са ви „демократите“, които „са се променили“?! Веднъж комунист и ченге, завинаги комунист и ченге. Ама кой да го проумее?

[143] Между другото, лат.

[144] Пак там, стр. 252.

[145] Кокошката не е птица и България не е чужбина, рус.

[146] Съкращение от Московский государственный институт международных отношений – Московски държавен институт за международни отношения – ковачница за кадри на КГБ. Списъкът на нашенски комунета с дипломи от него е дълг и съм обнародвал част от него. Сега ще припомня по памет някои от най-познатите: Петър Младенов, Андрей Луканов, Бойко Димитров – осиновен от Георги Димитров, външен министър, Румен Сербезов – Живков министър и шеф на „Тукуда“, Христо Христов – министър на външната търговия, агент на КГБ с псевдоним „Илич“, Любен Гоцев, Жан Виденов, Атанас Папаризов – министър на външната търговия, Ирина Бокова, Таско Ерменков – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по енергийна ефективност и депутат от БСП, Валентин Златев – „ЛУКойл“, Станислав Даскалов – външен министър, Любомир Кючуков и Тодор Чуров – заместник-министри на външните работи, Владимир Жеглов – Dir.bg, Момчил Андреев – „Райфайзен Банк – България“, Стоян Желев – “Peugeot” – България, Емилиян Абаджиев – регионален директор на веригата от магазини “Metro” за Югоизточна Европа, Иво Инджев и източногерманската му съпруга… Всички те, до един, са офицери или нещатни сътрудници на Държавна сигурност. Западът няма нищо против това…

[147] Съкращение от Главное разведывательное управление Советской армии – Главно разузнавателно управление на Съветската армия – военната външнополитическа шпионска служба на СССР.

[148] Пак там, стр. 619-620.

[149] Вж. Наталья Голицына – „Операция Pimlico. Британский шпион Гордиевский вспоминает о своем побеге из СССР“, „Крым.Реалии“, ru.krymr.com, Радіо Свобода, Prague, Czech Republic, 12 Июль 2015 г., online: https://ru.krymr.com/a/27123440.html

[150] Вж. „Алиева Лейла Алигуссейнова (Гордиевская)“, „Россияне.ру о великих людях России и бывшего СССР“, Москва, 2017 г., rosiyane.ru, online: http://www.rosiyane.ru/page_115.html

[151] Вж. “Reagan Too Much a ‘Feather brain’ for Communists”, “The Sunday Times”, theguardian.com, London, 26 September 1999 г., online: http://lists.csbs.utah.edu/pipermail/marxism/1999-September/032219.html

[152] Appendix-Part IX.

[153] Curtis B. Dall – “Franklin Delano Roosevelt: My Exploited Father-in-Law”, A Reprint of the 1970 Revised Edition, Institute for Historical Review, Torrance, CA, Second Printing, ApriL 1983 г., стр. 59-60, AAARGH, Chicago, IL, 2004 г., стр. 43. Книгата е в архива на автора.

[154] През 1968 година у нас висшист вече получаваше „голяма месечна дажба“ – заплата около 90 лева, равняващи се на около 40 долара по реалния, а не официалния курс. Онзи – на БНБ, важеше само за героите от споменатата книга на Милован Джилас – алчно червената номенклатура, която се фашизираше все повече. Помня разказ на очевидец от 1990 година за това как братът на Андрей Луканов и Ахмед Доган си купили по 1,5 милиона долара по официалния курс на БНБ. Тогава той беше около 0,87 лева за долар. А край кафене „Магурата“ – центъра на нелегалното сарафство в София, контролирано от Държавна сигурност, доларът отдавна се разменяше за 8 лева.

[155] Александър Зиновиев. (Александр Зиновьев – „Коммунизм как реальность“, Éditions L’Âge d’Homme, вече цит. съч., стр. 19.)

[156] И двамата от Словакия и с еврейско потекло.

[157] Също с еврейски корени.

[158] През април 1969 г. Густав Хусак, който щеше да наследи Дубчек като първи секретар, обвини Барак като лично отговорен за бруталните разпити, на които бил подложен, и за съдебния процес по несъществуващи обвинения през 1954 г. – Бел. на К. А. и В. М.

[159] Литературен вестник, чеш.

[160] Червена справедливост, чеш. Опазил Бог!

[161] След тогавашния бунт на чехословаците, потушен от комунистите пак с помощта на Съветската армия, е образуван тамошният Единен фронт – копие на тукашния, като идея приписван на Георги Димитров. У нас на бърза ръка звенарите, социалдемократите, радикалдемократите и зелените безенесари изчезват. За да остане Отечественият фронт на БКП и оранжевото – практически червеното – БЗНС. В Чехословакия имаше трипартийна система под контрола на компартията. Същата картина наблюдавахме в ГДР и Полша. За да потвърди колко вярна е дефиницията на комунизма, дадена от съветския философ дисидент Александър Зиновиев. „Комунизмът е тип „обществена формация” със закони, обусловени от „живота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.“ (Сюзан Лабен – “Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60.) Многопартийните системи на Запад са също блъф. Не съществува никаква съществена разлика между консерватори и лейбъристи в Англия. А либералите са само за цвят. Служат за освежаване на измамата. Същото се отнася за двупартийния – практически еднопартиен – комунистически режим в САЩ. За тоталитарните тирании в Германия, Франция и навсякъде. Това, което медиите ви показват, няма нищо общо с действителността. Предлагат ви фалшиви новини, както е модно да се изразяваме. Комунистическата система върлува навсякъде по света. Скоро компютрите ще започнат масово да изместват хората, оставяйки ги без работа. Това, както и внедряването на нови технологии за контрол на различни сфери на живота по електронен път от един център, ще ги превърне в роби с чипове. В средата на август го споделиха двама български младежи от семейства на дребната комунистическа номенклатура, пробили на Запад в програмирането.

[162] Най-мразена, анатемосана личност, фр.

[163] Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, вече цит. съч., стр. 252-254.

[164] Александър Зиновиев. (Александр Зиновьев – „Коммунизм как реальность“, Éditions L’Âge d’Homme, вече цит. съч., стр. 19.)

[165] Спомнете си „антисъветските“ и „антируските“ книги и телевизионни изяви на секретния сътрудник „Ивайло“ – Иво Инджев, и ще разберете чий агент е той. Разговарял съм с няколко ченгета. Даже с началника на Четиринадесети отдел на Първо главно управление на Държавна сигурност Емил Александров. Той ме срещна случайно през 1992 г. и предложи да разговаряме. Нямаше причина да ме заблуждава. Бяха „слаба ракия“, както казва народът. Той и останалите ченгета бяха непоклатимо уверени, че няма „освободен“ агент. Може временно да не го използват. Ала наложи ли се, го реактивират. Също така бяха абсолютно сигурни, че възпитаниците на МГИМО са вербувани от съветските служби. Ако в други случаи тук, в страната, е имало изключения с величина от около 1 до 2 процента от набелязаните за вербуване, в онзи институт – нито едно. Петата колона на Москва се е снишила. Когато получи задача, действа. За обикновените, неизкушени от темата хора, техните изяви са чиста монета. А не са. Или, както е казал народът, „прекален светец и Богу не е драг“. Да беше само „Ивайло“, мед да му носим. За мен остава неразгадана загадка степента на тъпота, проявявана от онези, които му вярват, както и на останалите комунета и ченгета. Не пропускайте факта, че Инджев има по-страшно комунистическо потекло от всички членове на Политбюро. Неговите майка, дядо по майчина линия и вуйчо са завземали властта в Княжево – сега квартал на София. Значи са клали безнаказано „народни врагове“. Баща му беше тежък сталинист – познавах го. Сам той става член на БКП и кандидатства в Държавна сигурност заради келепира. Обаче…

[166] Пак там, стр. 254-255.

[167] Čierní nad Tisou“; на унгарски – Tiszacsernyő – град в Югоизточна Словакия в района на Кошице. От 29 юли до 1 август 1968 година там беше проведена среща между Брежнев и Дубчек. Преди и след нея съветските ръководители използваха Тодор Живков като посредник. Тато се срещна няколко пъти с Дубчек и не постигна нищо. Не само поради вродената му тъпота, а защото такова е било решението. Той беше нещо като комунистически Тошко Африкански с алчно червен задник, който подскачаше между клоните на московските и пражките дървета.

[168] Пак там, стр. 256.

[169] “We thought the Nazi threat was dead. But Donald Trump has revived it” by Jonathan Freedland, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 25 August 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/aug/25/donald-trump-nazis-far-right-charlottesville