Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

НА ЗАПАД ЗАПОЧВАТ ДА РАЗБИРАТ ДИСИДЕНТИТЕ, НО НЕ И АНТИКОМУНИСТИТЕ. ДАЛИ НЯКОГА ЩЕ НАСТЪПИ СЕЗОНЪТ НА ТЯХНОТО НЕДОВОЛСТВО?

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Човеци със съвест и морал, способни да мислят, да се справят с по-пространни, подробни творби, които не са просто четива. Готови да търсят истината, като се запознават с повече факти и сами ги анализират. Не изпитващи потребност от онези злободневни случки и постъпки, с които всекидневно и масово тровят и промиват остатъците от ум, възприятия и свяст. За да стигнат до истината. Тази мултимедия е единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито едно друго подобно средство за осведомяване не само в този провален опит за държава, не може да си позволи.

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

 

В тази мултимедия иде реч за публицистика.

 

The Daily Telegraph”, още много световно известни медии с богати издатели, въведоха платен достъп до електронната си версия с малък и то временно действащ гратис от пет влизания седмично. “The New York Times”, “The Wall Street Journal”, “The Economist”, и доста други, вече – само срещу абонамент.  А “The Guardianобяви, че без дарения от страна на читателите, оцеляването му съвсем не е сигурно.

 

Всеки да го разбира, както желае.

 

Освен това е добре да преглеждате илюстрациите и видеозаписите в текста хронологично – така, както са поместени. Те съдържат допълнителна информация и дообогатяват общото възприятие на обсъжданите теми.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

Да започнем с една фраза и с илюстрация.

 

Нещо като загадка: кой е авторът на следното предупреждение и кога е направено то:

 

Акои неговите фашистки съучастници дойдат на власт, ще започнат да хвърлят комунистите в затвора, да ги разстрелват и да ги подлагат на всякакъв вид преследвания.[1]

 

Ето я и илюстрацията. На нея виждате Уилям Хейг, който от 12 май 2010 до 8 май 2015 година беше държавен секретар на Британия. Което ще рече – министър на външните работи, първи дипломат и пр. Той не е само това. Роден е благородник. Пълното му название – едва ли е редно да го наречем име, както навярно би се пошегувал Виктор Югое Уилям Джеферсън Хейг, барон Хейг от Ричмънд.

 

 

 

Пропадане

 

 

 

Та този аристократ по рождение е слуга по възпитание. И затова е заявил:

 

Домакинстването на Доналд Тръмп направи Франция горда. Британия би трябвало да си вземе поука.[2]

 

Гордият някога британски лъв, чийто рев караше народи на десетки хиляди мили да изтръпват от страх, е подвил опашка и е готов да обслужва. Спомнете си как преди 18 месеца Нейно нищожество Лизи Две, според начина на четене и произнасяне на „генияПената, строи цялото кралско семейство с изути гащи пред китайския президент Си Дзинпин.

 

Сега, в средата на юли того, плешивият й внук Били и съпругата му, момиче от простолюдието, гръмко възвеличавано катохерцогинята на Кеймбридж“, бяха посрещнати в Берлин от самата евроимператрица Ангела. Тя по-скоро е император sans-culottes, криещ топките си под дълъг панталон. За да не разбере плебсът

 

Първото нещо, което Herr Меркел показа на двойката беше Бранденбургската врата. Може би за Genosse Ангела тя символизира целия й животот раждането във ФРГ, през диренето на по-добър живот в ГДР чрез преминаването на семейството й през портата, до нейния възход от комунистическа младежка номенклатура средна ръка чак до лидерка на обединена Европа – една осъществената масонска мечта.

 

Това – тя и херцозите на Кеймбридж си знаят. Но от какъв зор вторатазабележителност“, при която Kamarade Меркел заведе нескромната английска двойка, се оказа камарата бетонни блокове насред германската столица, набедени, че са Мемориал на холокоста? Впрочем, ако се вгледате в тази илюстрация, няма да ви се изплъзне колко щастливи и доволни изглеждат Били и Кейт сред изкуствените камъняци. Как весело махат на тълпата на място, което предполага най-малкото известно тъжно изражение. Дори и да е лицемерно.

 

Или, може би, не са двуличници и искрено изразяват чувствата си. Един вид – дано е било истина и 6 милиона евреи да са били изпепелени, да са излетели през комините на крематориумите в нацистките концлагери. Може да са откърмени така? Нали бабата на Били Елизабет, че и Втора при това, е увековечена на кинолента радостно да вдига ръка за нацистки поздрав.

 

А по линия на дядо си Филип германец и расист,[3] кралската фамилия е била сред най-приближените до нацисткото Политбюро и лично до фюрера Адолф. Може би ги обединява и общата кръв на семейство Ротшилд?… Пък и самата кралица е с германско потекло. Тя е представителка на династията Сакс Кобург и Гота. Поради политически съображения, през Първата световна война дядо й – крал Джордж V, променил фамилното име на Уиндзър.

 

Но семейството запазило еврейските си традиции и винаги обрязвало новородените момчета на осмия ден. Само Уилям и Хари не са. Майка им не позволила. Но малкият Джордж, синът на Били и Кейти, беше обрязан от същия космат равин, който клъцнал кожата от пишлето на бебето Чарли – принца на Уелс, дядо му.[4]

 

Все по същата тема рижият Хари, братчето на Уилям Кеймбриджски, се издокарваше в нацистка униформа.

 

Медиите посочиха, че триматаКейт Мидълтън, по майка родово свързана с богатия еврейски род Голдсмит, принц Уилям, за чиято покойна майка Даяна се носят слухове, че била незаконна дъщеря на банкера-милиардер от същата фамилия, и Kamerad Ангела Меркел (доскоро я назовавах Kameradin, другарка, което явно ще се окаже погрешно) били разрешени вевропейско синьо“. Помислих си: Дали събитието не обозначава началото на холокоста на Европейския съюз?…

 

Спрях се на това, понеже то обяснява осиромашаването на британската аристокрация и нейното превръщане в слугинаж на еврейския финансов елит с родови корени в средновековната Хазарска империя. Съответно – в сегашните Русия, Полша, Украйна, Белорус, Литва, Латвия, Естония, Грузия, по-малко в Азербайджан и АрменияУилям Хейг произлиза от семейство на обеднели благородници, намерило спасение в парите на еврейските банкери.

 

В книгата „Германия и Англия“ от покойния професор по съвременна история в Кралския колеж в Лондон Дж. А. Крамб, д-р на науките,[5] издадена през 1914 г., е цитирано, че „през 1809 г. Наполеон опита да измъкне планетата от противните пипала на този октопод, на това британско господство над света… А какъв беше залогът, за който Англия се сражаваше срещу Бонапарт? Залогът беше световна империя. И Наполеон го знаеше добре… През деветнадесети век имаше дълга поредица от войни във всички части на света – в Крим, в Индия и Афганистан, в Китай и Нова Зеландия, в Египет, в Западна и Южна Африка. Затова може да се каже без преувеличение, че през всички тези години едва ли слънцето е огряло някъде, където англичанин да не е бил изправен пред смърт – смърт за Англия!

 

Британците бяха успели да разгромят превъзхождащата ги френска военна мощ на континента след 20 години на почти постоянни вълнения и касапници, в които почти всяка нация на континента биваше забъркана по един или друг начин. Но британските войници взеха слабо участие в битките на континента. Даже в сраженията близо до Канала,[6] под командването на херцога на Уелингтън. Защото те бяха пръснати по целия свят, заети с превземането и окупирането на френски и други колониални територии, и в боеве в Съединените щати във Войната от 1812-1815 г.

 

Докато „Битката на народите“ край Лайпциг, в която британските части не взеха никакво участие, отбелязаха края на Наполеоновото господство над европейския континент. А той по-късно избяга от Елба през историческите „100 дни“. И на бърза ръка сформира нова армия в Белгия, за да се изправи срещу 124 074 прусаци, 60 467 хановерци и други германци, 29 214 белгийци и холандци и 31 253 британци, които бяха предимно необучени наборници, независимо от факта, че една 20-годишна война беше приключила току-що.

 

Най-общо, възприемат Битката при Ватерлоо като най-славната британска победа за всички времена. Но повече британски пари и малцина британски войници спечелиха 20-годишната война с Франция, в която Наполеон не встъпи като диктатор чак до 13 декември 1799 г. А онези 31 253 предимно неопитни британски войници успяха сами да победят армията от 124 588 здрави и обръгнали Наполеонови ветерани край селцето Ватерлоо на 18 юни 1815 г. И така да спечелят за Британия почти цялата слава за поражението на Наполеон. Докато генерал Блюхер, германският победител в гигантската касапница край Лайпциг, стоеше отстрани в ролята на наблюдател.

 

Централата на семейство Ротшилд беше във Франкфурт, Германия. А чрез своите кредити за множество малки държави на континентална Европа при изключително високи лихвени проценти, а в някои случаи и с допълнителни премии, то изгради смятаното всеобщо за най-голямо богатство на света, повсеместно и с възхищение наричаноБогатството“, още преди войната между Англия и Франция. Очевидно, предвиждайки насоката на събитията, година преди Наполеон да бъде избран за един от тримата консули на Франция през 1799 г., един от синовете на основателя беше изпратен в Англия, за да открие клон там.

 

Скоро финансирането на войната във Франция и прехвърлянето на парични ресурси към военните на континента беше в ръцете на тази фирма. Но тъй като това беше крайно опасна операция поради присъствието на бързоходни кнапери,[7] за услугата бе изплатена висока премия. В действителност се говореше, че преводът на парите бил осъществен отчасти чрез сигнализиране на френския бряг посредством семафор или хелиограф, или чрез заповед за изплащане по съвременен маниер от страна на континенталните филиали на тези банкери.

 

Резултатът от това беше, че парите, дължими от Британия останали в Британия. Докато фондовете на континента били изплатени. По този начин физически преместили това континентално банково семейство в Британия с всички негови активи, значително нараснали от трансфера. И го преместили в сигурно райско кътче, далеч от контрола на алчните европейски държавници и диктатори.

 

Когато конфликтът с Франция приключил, семейство Ротшилд контролирало всички британски финанси и станало официалният банкер на британското правителство. В някои отношения този необичаен финансов октопод бил признат като най-голямата власт на земята и бил описван от някои автори катошестата велика сила в Европа“.[8] Макар в продължение на 100 години европейските мирни договори и един от световните да бяха направени под тяхна диктовка,[9] тази сила никога не подписа договор и нито веднъж не бе ограничавана от договор. Нейната позиция беше описана уместно чрез становището на един от нейните агенти и полачи, виконт Реджинълд Ешър, като „задължителна за всички тях, но без отговорност за никого от тях“.

 

 

 

Само властта може да замести финансово преситените;

а Ротшилдови отрано станаха ловки разпоредители на власт

 

 

 

Независимо от прекомерния „стремеж към анонимност“, Ротшилдови, които през годините прикриваха своите дела в тайнственост, все още съществуват множество инциденти от огромно интернационално значение, някои – цитирани тук, в които връзката им се появява в аспект, обозначаващ удивителното пълномощие и право, господство и надмощие, възможни само за една единствена частна банкерска фамилия.

 

Докато гигантското богатство на Майер Амшел Бауер, който навремето живеел в къща с окачен червен щит във Франкфурт, Германия, било могъщ и значим фактор в европейската политика преди хиляда и осемстотната година, Encyclopedia Americana[10] от 1943 г., в темата под общото заглавие Rothschild, заявява: „Политическите събития от 1813 година издигнаха семейство Ротшилддо важната позиция, която то заема от тогава в търговския и финансовия свят.“ А по-нататък: „… повече кръвосмесителни бракове между братовчеди показват, че семейството е решило своето предопределение за запазване на господството и контрола над европейските финанси.[11]

 

Лорд Джордж Гордън Байрън бил един от първите, които прозрели как го водят към пропастта. Скоро след Битката при Ватерлоо и сключването на т. нар. Свещен съюз[12] – навярно първия договор на новия световен ред, той прозрял какви беди очакват народите. И разкрил кои са виновниците за бъдещите нещастия и теглила, които очакват човешкия род:

 

О, злато! Защо наричаме скъперниците жалки? Та техни са насладите, що никога не втръсват; на тях принадлежи най-тежката и главна котва, веригата към нея, която държи привързани към себе си тъй здраво и другите насладималки и големи

 

И казва: О, злато! Все още те предпочитам кат хартия, що банковия кредит забулва в завеса от мъгла. Е, кой държи равновесието на света? Кой царства над конгреса,[13] без разлика дали е роялист или е либерал? Кой вдигна тез голтаци – останали без ризи испански патриоти? (Дето накараха старата европейска преса да скърца и да ломоти все напусто?)

 

Кой болката в света поддържа, без значение дали той е старият или пък новият?[14] Или пък удоволствието? Кой кара всички политици да бърборят? Да, сянката на благородния и храбър Бонапарт? Евреинът Ротшилд и неговият християнски брат от „Беърингс“.[15]

 

Ето коите и истинският либерал Лафит,[16] са действителните господари на Европа. Всеки кредит не просто е спекулативен удар. Той нация завзема или катурва трон. Тя и републиката има дял в това; Не са ни непознати собствениците на акциите на Колумбия,[17] пак срещу заем; даже онази тъй богата на сребро странаПеру, чрез обезценка в земята следва да бъде ударена все от евреина

 

Териториите и от двете страни[18]са негови [на Ротшилд], а корабите му разтоварват от Цейлон, Инд, чак до Китай. С тях на всеки курс пренася  ароматния продукт на Изтока. Пътищата кънтят от грохота на другопланетните  му колесници.[19] Неговото вино зачервява лицата тъй, че лъсват като устните на Аврора.[20] А пък винарните му трябва да са дворци царски, докато той, пренебрегващ всеки чувствен зов, командваинтелектуален владетел на всичко по света.“[21]

 

Повтарям, че тези слова са написани в самото начало на двайсетте години на ХІХ век. Едва пет-шест лета след сключването на Свещения съюз. Година след издаването на цитираната му творба, през лятото на 1923-а, Байрън вече харчи личното си състояние, за да стегне флота на борците за независимост на Гърция, която е получила това название само две десетилетия по-рано. И на 19 април 1824 г. умира там от заболяване, без да дочака отделянето на страната от Отоманската империя през 1830 г.

 

Но не е само това. Напомням го, заради неверниците и скептиците – все „умни“ и „образовани“, „ерудирани“, „красиви“ момчета и момичета. Клозетници.

 

„Тъкмо Нейтън Ротшилд, основателят на британския семеен клон е онзи, който изиграл толкова важна роля в делата на the City,[22] а следователно в световните дела. На него бил поверен напредъкът на това семейство до такъв връх на господството, за който професор Ъшър заяви в неговото изследване „Пангерманизъм“ от 1913 г.[23]:  „Русия, Турция, Египет, Индия, Китай, Япония и Южна Америка по всяка вероятност са собственост, доколкото една нация може да бъде притежавана, [на хора] в Лондон и Париж. Изплащането на лихви по такива гигантски суми е осигурено чрез залагането на обществените приходи на тези страни. А в случаите с по-слабите държави посредством истинското предоставяне на политическите им схващания в ръцете на английските и френските банкери. В допълнение, твърде грамаден дял, ако не и главният, от акциите и гаранциите за индустрията на света се притежават от онези две нации. А политиката на много от световните предприятия се диктува от техните финансови ръководители. Самият свят, фактически, им плаща лепта. В действителност Те стават сутрин, за да спечелят средствата си за живот чрез използване на своя капитал. А денят им е зает от печелене на пари, чрез прибиране на лихви, което ги прави още по-богати.“ (Стр. 83.)

 

В един внимателно изработен план за придобиване на финансово господство и контрол над цяла Европа Майер Амшел уреди своите петима синове в петте водещи европейски финансови центрове: Натан[24] в Лондон, Золомон във Виена, Якоб[25] в Париж, Карл в Неапол, докато най-големият (Аншелм Майер) остана в германската централа.

 

Нейтън пристигнал в Англия в много благоприятен момент през 1798 г. И бързо сформирал хранилище за огромното богатство на континента, както и избягването на неговото облагане с данъци. А кървавата битка между Франция и Англия за превъзходство на света, каквото в действителност представляваше съвременната Първа световна война, свила цяла Европа до една огромна падина на отчаяние и банкрут, издигна семейство Ротшилд до финансово и политическо господство в цяла Европа и в по-голямата част на останалия свят.

 

Неаполският клон приключил около 1855 година със смъртта на Карл, чийто син Майер Карл се преместил във Франкфурт, за да поеме германския дял от своя бездетен чичо Аншелм Майер, тогава 82-годишен. След смъртта на барон Майер Карл и на неговия брат Вилхелм Карл било решено да зарежат безрезултатната и безплодна германска централа – люлката на семейство Ротшилд. Интересно е да припомним наблюдението на Дизраели, че всъщност никоя страна, която не предлага напредък на евреите, не може да бъде просперираща. От 1895 година операциите на семейство Ротшилд и на the City бяха твърде неблагоприятни за Германия и то по целия свят. Виенският клон приключи с нацистката окупация на Австрия, а през 1940 г. парижкото коляно се премести в Ню Йорк.[26]

 

На своя смъртен одър Майер Амшел изложи максимите, според които всички членове на семейството са длъжни винаги да действат като един човек. Те трябва да си избират съпруги от своято собствена фамилия, и да остават верни на ортодоксалната си религия.[27] В съответствие  с това, неговият син Якоб (барон Джеймс дьо Ротшилд от Париж) се оженил за дъщерята на друг син – барон Золомон от Виена.

 

Нейтън от Лондон починал във Франкфурт през 1836 година и бил наследен от своя син Лайнъл, който се оженил за дъщерята на Карл от Неапол, негова първа братовчедка. Барон Лайнъл Ротшилд[28] умрял през 1879 г. и бил наследен от неговия син Нейтън, който се оженил за своя братовчедка Ема от Франкфурт и през 1885 година станал първият лорд Ротшилд. Нейтън и неговите братя Лиополд и Алфред починаха през Първата световна война. А лорд Лайънъл Нейтън дьо Ротшилд, роден през 1882 г., е настоящият глава на семейство Ротшилд.[29] Бившият предводител на френския клон – барон Едуар дьо Ротшилд, роден през 1868 г., от 1840 година е жител на Ню Йорк.

 

Годишната енциклопедия[30] от 1868 година отбелязва, че Якоб бил настанен в Париж през 1812 г. с капитал от 200 000 долара [днес навярно толкова милиарда] от Майер Амшел. И че по време на смъртта му през 1868 година, 56 лета по-късно, неговото богатство било оценено на 300 000 000 долара, а годишният му доход – на около 40 000 000 долара. За сравнение, би било важно да отбележим, че по онова време в цяла Америка не съществувало нито едно богатство, което да се равнявало на годишните приходи на Якоб (барон Джеймс дьо Ротшилд). През 1913 година богатството на семейство Ротшилд беше оценено на повече от два милиарда долара. (Ignatius Balla“The Romance of the Rothschilds, 1913 г.)[31]

 

Биографите на семейство Ротшилд регистрират, че хора с влияние и държавници в почти всички страни на света са били и са на заплата при тях. Някои държавни мъже имат привилегията да предявяват чекове на банката на Ротшилд по своя сметка като оценка на своята служба към тях. Дизраели е бил много близък приятел на лорд Ротшилд.[32] А екстравагантния Едуард VІІ, действащият английски крал далеч преди майка му да умре, се ползваше с тяхното дълбоко доверие. Огромна част от прахосническата аристокрация в цяла Европа им беше задлъжняла дълбоко.

 

Постепенно през годините семейство Ротшилд се изтегли от общественото съзнание и поглед в политиката си насилно увлечение по анонимността“ до степен, че огромна част от американското общество знае малко за тях. На тях масово се гледа като част от класацията на митовете и легендите. Би трябвало да е съвсем очевидно, че гигантското богатство на това семейство все още е трудно преодолим фактор в световните дела. Фактът, че интернационалните кредити на Ротшилдови за държавите по света продължават да са толкова жизнено важен фактор, проличава от множеството остри хапливи подмятания към всемогъщия лорд Ротшилд през „по-добрите времена“ на Дейвид Лойд Джордж.[33] И от неговото язвително изказване, че Британия е спечелила някакви пари от Първата световна война. Разумно е да предположим, че необятния размер на богатството на Ротшилдови повече или по-малко се е изплъзнал от възможностите на настоящите лидери на семейство Ротшилд. И че то се е сляло с общото ръководство на финансовия, търговския и политическия контрол на света от страна на the City.

 

Както е регистрирано от техните биографи, един от най-ефективните способи, употребявани от семейство Ротшилд през годините, за да съсипва своите конкуренти и да дисциплинира непокорните държавници, е този за изкуствено предизвикване на прекомерна инфлация чрез огромни и продължителни спекулации. Сетне осребряване на натрупаното и хвърлянето на вината върху другите. Този трик им вършеше работа периодично през годините. По същество Bank of  England е суверен на върховна световна власт. Понеже тази институция, притежавана от частни собственици, не подлежи на регулация или на контрол от Британския парламент даже в най-нищожна степен. Сбито изложение на това положение се появява в Encyclopedia Americana в статията по темата „Великобританиявътрешно банково дело“. Тази частно притежавана и контролирана институция функционира като огромен балансьор на световните кредити. Способна е да договори кредит по желание. И е подвластна единствено на заповедите на the City. Ситито, доминирано от богатството на семейство Ротшилд и от политиките на фамилията Ротшилд.

 

 

 

През последното хилядолетие евреите далеч изпревариха християните

и мюсюлманите в силата и обхвата на своята интернационална мрежа

в търговията, занаятите и съобщителните средства

 

 

 

Фактът, че британската столица изигра важна роля в големия срив на американския пазар през 1929 г. изглежда извън съмнение. Че беше възможно балансьорът на световните кредити да контролира и спира напълно прекомерната инфлация, която доведе срива, по всяко време на нейното надигане, изглежда неоспоримо. Гигантският срив и провалът на американските гаранционни облигации послужиха не само да ощетят и да осакатят тогавашния най-голям британски конкурент, но също така и да дисциплинират едно непокорно и неприятелски настроено управление, изглежда извън всякакъв спор.

 

Това, че 1 233 844 000 долара чуждестранно злато (според World Almanac[34]) бяха изнесени от страната през изборната 1932 година, за да дискредитират по-нататък това неприятелско правителство, изглежда вън от съмнение. Както и, че 1 139 672 000 долара чуждестранно злато беше внесено в страната през 1935 година, за да повлияе върху изборите и да възстановидоверието“, но и за да подготви американския инвеститор за по-нататъшното му издояване, също е безспорно. Фактът, че семейство Ротшилд натрупа парите си благодарение на големите исторически сблъсъци и на най-големите войни в историята, периодите, през които другите губеха своите пари, е извън всякакво съмнение.[35]

 

Пак казвам: не е само това. Семейство Ротшилд представлява първата и най-главната власт на планетата Земя. То владее всичко, включително влиятелните медиииндивидуално и пряко или чрез посредници. Да напомня, че през четиридесетте години на ХІХ век майката на петимата братя Ротшилд – ортодоксалната еврейка Гутле Шнапер, нагло заявила:

 

Ако синовете ми поискат, повече няма да има никакви войни.[36]

 

Струва си да се сещате за това.

 

В своята книга „Свалени бариери“, издадена преp 1942 г., Кент Куупър, генерален директор на Associated Press,[37] разкрива битката, водена в края на Първата световна война, за правото на американския народ да бъде предоставяна истината за новините от Европа и света. Като свое мнение той излага, че контролът (страница 7) „на най-могъщия интернационален монопол на ХІХ веквърху развитието на международните отношения, предубеждения и настроения е бил неразкритата причина за войни през последните 100 години. Че бедите (страница 264), предизвикани изкуствено през петнадесетте години след Първата световна война, са се разраснали до такава огромна степен, за да могат да бъдат преодолени от новите собственици на Associated Press.[38]

 

Той обяснява (страница 21), че непоколебимата решимост на Франция и Англия да държат Германия обградена от малки съюзени държави била подкрепяна от Reuters и Havas[39] чрез техния собственсанитарен кордон“. Авас, френската агенция, свързана с други сродни институции, била издържана от правителството на Франция. Впечатляваща редица от действителни и исторически факти би показала, че през последните 100 години повечето френски правителства са били на издръжка[40] на френския клон на семейство Ротшилдизцяло и то реално, а не на теория.

 

Г-н Куупър заявява (страница 21): изводът е, че интернационалните банкери под лидерството на семейство Ротшилд са придобили дялове в трите водещи европейски агенции (Reuter, Wolff and Havas). Reuters, чието седалище е на улица Old Jewry,[41] близо до Bank of England в the City, е главната от трите. Смайващата арогантност на тази фирма е, че световните новини[42] са нейна частна собственост. И те могат да бъдат задържани, обезцветявани или потъмнявани според нейните собствени цели. Или да ги продават там и на онези, на които собствениците заповядат. Когато Rengo[43] опита да купува новини от Associated Press, Reuters определи размер на хонорар за „услуга“, който поиска от Associated Press заради „правотода продава новини на Rengo.[44]

 

В специална глава, носеща надслова „Проучване на властта“, същият автор представя изобилие от примери за световното господство на Ротшилдови над света. Като започнете от формирането на семейство Сасуун като значима сила през 1881 година, чиито връзки с господарите остават невидими. И като разкрива проникването на агентите на банкерското семейство в най-висшите среди на британското обществоаристокрацията, посредством бракове на еврейски магнати с нейни представители. Свързвания, смятани за „незаконниот гледна точка на ортодоксалния юдаизъмталмудизма. Но той винаги прилага собственото си религиозно право избирателно, осланяйки се, че никой не ще забележи двойните стандарти. Според изгодата за равинитеинтернационалния еврейски елит и свързана с него висша класаноменклатурата, която е комунистическа по своята същност схващания, традиции, възпитание.

 

Съвсем незначителна част от британската управляваща класа може да претендира, че е чисто арийска англо-саксонска”. Тъй като средностатистическият англичанин е смесица от всички земни раси, от всички потиснати народи и от бежанци, прекосили водите на Ламанша, за да намерят нова свободна територия. И това продължава повече от хиляда години. А огромна част от британските благородници са евреи.[45]

 

Така, постепенно, с търпение, в продължение на около един век европейската аристокрация се кръстосала с богатите еврейски фамилии. Поради факта, че някак неусетно за публиката, до голяма степен благодарение и на еврейското притежание на основните средства за масово осведомяване, полека-лека парите на света се оказали в ръцете, под прекия или опосредствения контрол на еврейските банкери. За тях нищо национално не е имало и няма значение. Те са перфектните интернационалисти. Днес – глобалисти. И със замах, чрез своите медии и посредством политическото си влияние, сеят заразата, която произвеждат. За да разболяват гойските общества така, както собствената им алчност и цели диктуват.

 

А тяхната зараза, на първо място с покварата си, поразява съзнанието на човечеството. Отклонява народите от техните дълголетни традиции. Променя ценностната им система. Злото бива обявявано за добро, неприличното за естествено и нормално. Тази невидима усмирителна риза превръща хората по земята в покорно робско стадо.

 

Да се спрем на някои примери, които само отчаяни тъпанари, окаяни нагаждачи и откровени безмозъчни биха се опитали да оспорят.

 

Чрез смесени бракове многобройната ориенталска династия на семейство Сасуун, търговци на опиум от Багдат, се сроди и с френските, и с английските колена на европейския колос на интернационалните финанси, семейство Ротшилд. За първи път това стана през 1881 г. Сега [1945 г.] семейство Сасуун е предвождано от сър Виктор Сасуун, който често посещава Съединените щати. През последните години във вестникарско интервю в тази страна той пришпорваше идеята за „Съюз сега“.

 

Историята на тази фамилия е проследена от д-р Сесил Рот в книгата му „Династията Сасуун“, издадена в Лондон през 1941 г.[46] Вече достатъчно добре изградена финансово, през 1832 г. тази фамилия разшири своята сфера от Багдад до Бомбай, а сетне и в Китай, Япония и останалия Ориент. Напоследък тя има обширен контрол над финансовите афери на Ориента чрез китайската David Sassoon & Co., Ltd.; The Imperial Bank of Persia; индийската E. D. Sassoon & Co., Ltd.; E. D. Sassoon Banking Co. от Китай и Лондон; Arnhold & Co., Ltd.от Шанхай, Ухан, Тиендзин, Пекин, Хонконг, Кантон, Шънян,[47] Лондон, Ню Йорк и други места; The Bank of China; The Eastern Bank; The British Burma Petroleum Co. и други фирми. Капитан Дерек Сасуун Фитсджерълд, внук на Сасуун, е изтъкван като значима и важна фигура в the City, финансовата столица на света.

 

Ли Хунчжан, вицекрал на Китай до смъртта си през ноември 1901 г., и агент на интернационалните финансисти, се беше прочул като най-богатия човек в Китай по негово време. Освен това го смятаха за собственик на множество големи предприятия, финансирани от чуждестранен капитал чрез Bank of China and Japan, притежавана от Сасуун. Тази банка беше учредена през 1894-а, годината, в която Япония нападна Китай в Жълтата война, за да функционира като новия политически и финансов съюз между Британската империя и Япония, обявен тържествено с тази война. Той беше разтурен през 1902 година, непосредствено след смъртта на Ли Хунчжан. А неговите активи бяха прилапани напълно от David Sassoon & Co.”, като за тази цел през 1901 година фирмата беше преобразувана в дружество с ограничена отговорност.

 

Със „системата“, през 1920 година, във върха на своето политическо могъщество, сър Филип Сасуун, председател на David Sassoon & Co., Ltd., беше назначен за личен парламентарен секретар на министър-председателя Дейвид Лойд Джордж. Сър Филип, чиято майка беше Алин дьо Ротшилд, напусна поста през 1922 година заедно с Дейвид Лойд Джордж при политическия бунт срещу влиянието на Бейзил Захароф[48] и интернационалните финансисти на Downing Street. Почина през 1939 г.

 

Д-р Рот заявява (страница 236), че „седнал на самия връх на най-вътрешния кръг на английската политика, лорд Ъшър му пишел (на сър Филип) поверително… Освен това д-р Рот е отбелязал разговор по време на официален обяд в дома на Рообен Сасуун, на който бил обсъден съставът на кабинета, дето Едуард VІІ щеше да намери като най-добър, почти идеален. И се предполагаше, че „лорд Ъшър, разбира се властта зад кулисите, щеше да бъде очевидният министър-председател“. Беше ясно посочено, че не се смяташе върхът на британската политическа власт да е на Downing Street. Ами, че министър-председателят е субект, подчинен на заповедите навластта зад кулисите“.[49]

 

Цивен Сонг,[50] настоящият външен министър на Китай, оглавява и контролираната от Сасуун Bank of China, която г-н Елмър Т. Кларк описва в „Китайските процъфтявания“,[51] издадена през 1943 г. (страница 71), като „управител на грамадна световна финансова организация“. Г-н Сонг е син на китайски бизнесмен, който получи образование в методистка мисия в Съединените щати, и там беше покръстен с името Чарлз Джоунс Сон. След завръщането си в Китай през 1886 година, г-н Сон промени своето име на Сонг. Той писа, че заплатата му като мисионер от 15 долара месечно бе неадекватна. И заради това си създаде по-плодовити връзки като политически агент на Bank of China and Japan. Неговият син Цивен Сонг завърши Харвард. А сетне му беше предоставена следдипломна специализация в една интернационална банкова къща в Ню Йорк. През 1920 година го прехвърлиха в дъщерна фирма на Сасуун в Китай.

 

 

 

Понеже евреите нямаха никаква наследена преданост към който и да е

конкретен суверен, много монарси взеха да разбират ползата от тях

в политическата и дипломатическата сфера

 

 

 

Впечатляваща историческа летопис и автентични документи разкриват, че в самото начало на 1897 година американските финансови крале от апарата на Рокфелер-Морган са влезли в секретно споразумение с британско-френско-холандска-ориенталска комбина. Чрез него регулирали и разпределяли световния бизнес помежду си. До голяма степен – както през последните години рекетьорите в нашите големи градове си разделят незаконните концесии за спиртни напитки.

 

Тяхното споразумение било проектирано специално за съсипването на външната търговия на Германия и на някои други недолюбвани нации. А неговото действие изисквало непременно таен, конкурентен военен съюз. И сред множеството му пламенни организатори и помагачи били Тиъдър Рузвелт,[52] тогава заместник-министър на военноморския флот; сенаторът Хенри Кабът Лодж; сенаторът Нелсън У. Олдрич, широко известен като свързан с Рокфелер-Морган; Чонси М. Депю, познат в някои чужди страни като лидер на американските граждани; контраадмирал Алфред Т. Меън, пишещ за могъщите политици и техните действия, комуто тежат много разделения в чужди държави; и донякъде неохотно – президентът Уилям Маккинли.

 

Япония членуваше в този таен съюз чрез семейство Мицуи[53]съдружници на Ротшилд-Викърс. През годините в Япония се надигаше все по-нарастващо недоволство от нейното откъсване от интернационалните дела и вземания. И в началото на трийсетте години бунтовническа военна фракция изби някои от действащите управници и политически съюзници на семейство Мицуи. И по такъв начин отвори огромна пропаст в твърдия непробиваем фронт на ненакърнимото могъщество, с което набедените за дружелюбно настроени, обичащи мира сили, в продължение на повече от 35 години сдържаха и потискаха бруталното агресивно насилие.

 

Чрез своето тайно съглашение Съединените щати бяха вкарани като британско-японски съюзник в Боксерската война от 1900 година,[54] в която чуждестранните инвестиции трябваше да бъдат защитавани от едно от периодичните въстания на китайските националисти. Също – в Руско-Японската война от 1904 година,[55] потушена от президента Тиъдър Рузвелт в полза на неговия съюзник чрез гениален дипломатически ход. Още – в Мароканския конфликт от 1906 година в Алхесирас,[56] в който Тиъдър Рузвелт хвърли цялата тежест на американската военна мощ в такива мащаби, че да предаде Африка на своите съюзници. И също така – в Първата световна война, когато езикът на Тиъдър Рузвелт при отхвърлянето на колебанията и отлаганията на президента [Уудроу] Уилсън надхвърли границите на обичайното благоприличие.

 

В чужбина Тиъдър Рузвелт беше масово припознаван като един от най-изтъкнатите представители на Макиавелисткото управление в съвременните времена. Но през годините и малцината разработки на международната политика от онова време отказаха да отделят значително пространство на множеството негови лукавства и хитри властови прийоми.

 

Смъртта на д-р Сун Ятсен на 12 март 1925 г. остави чуждестранните банкери без възпиращо влияние в националистическите кръгове. А постоянната война на националистите с банкерите беше бързо подновена през 1926 година. Техният нов лидер генерал Чан Кайшъ, придружен от съветско-руски генерал Михаил Бородин, се придвижи към Шанхай, за да плячкоса трезорите на чуждестранните банкери. (Китайските процъфтявания, страница 68.)

 

Тогава, в нещо, което може би беше най-сензационния обрат в историята на истинската власт в международната политика, инцидент, всеобщо оценяван от интернационалните автори като пряка причина за Втората световна война, президентът Калвин Куулидж се отклони от спазването на тайните ангажименти на Съединените щати и отказа да позволи американски кораби и войски да се включат в реални военни действия срещу китайските националисти.

 

При тази смъртна опасност за тях, банкерите изпратиха Цивен Сонг да преговаря с Чан Кайшъ. Той предложи на Чан 3 000 000 долара в брой,[57] своята собствена красива сестра Мейлин за жена (Чан вече имаше съпруга и семейство), и президентството на Китай като наследник на д-р Сун Ятсен, болния зет на г-н Сонг. Чан прие предложението и заповяда на своите руски [правилно съветски] съюзници да напуснат Китай. А сватбата се състоя през 1927 година.

 

През 1940 година Цивен Сонг предложи да спре японското нападение над Съединените щати, докато тази страна смогне да се подготви за посрещане на атаката, срещу сумата от 100 000 000 долара, които фактически щяха да бъдат тлъст дар за Китай. Г-н Ърнест О. Ноузър отбеляза в статия, появила се в списаниеLife[58] през 1941 г., че президентът привикал своя финансов управител Джеси Джоунс. И тогава било решено, че „организацията на търговията е фантастично евтина на тази цена“. И че затова „лапаттози механизъм напразни обещания“.[59] Би изглеждало така, сякаш като президент на Bank of China г-н Сонг продавашепразни обещанияна своите принципали[60] от семейство Сасуун. Което поразително напомняше „празните обещания“, продавани от г-н Уинстън Чърчил, когато предложи: „Дайте ни инструментите и ние ще свършим работата.

 

В началото на ХХ век семейство Сасуун беше на върха на своята власт. А неговите членове, всички от които постепенно се бяха домъкнали в Лондон от Ориента, се забавляваха сред пищен, разточителен разкош. А д-р Рот отбелязва, че крал Едуард VІІ беше твърде постоянен гост и компаньон на неговите представители. И че сред други знаменитости и бъдещи величия от онези години, възползвали се от тяхното гостоприемство, бяха А. Дж. Балфур,[61] Х. Дж. Уелс[62] и издигащият се Уинстън Чърчил.

 

През годините г-н Х. Дж. Уелс се занимаваше с изкривяване и фалшифициране на интернационалната история, служейки на тайната империя на финансистите. Неговата книга „Какво идва? Една европейска прогноза“, издадена през 1916 година,[63] беше написана, за да подтикне американското влизане в Първата световна война. А нейният основен сюжет беше широко използван за влизането на Америка във Втората световна война. Със съвсем малки промени на имената, както може да се види от няколкото изречения, както следва:

 

Империализмът на Хохенцолерните се издига като черна заплаха на един нов цезаризъм над света (страница 208). Ако като умра, бих могъл да сложа край на империята на Хохенцолерните, с удоволствие бих го сторил още утре. (Страница 214.)… Американската традиция е базирана на отхвърлянето на германската монархия. Това е нейната кардинална идея. Тези силни и решителни републиканци не се нахвърлиха върху хановерците и техните хесенски войски, за да подготвят път на славата за Потсдам. (Страница 222.)… В продължение на петдесет години Германия уеднаквяваше и обединяваше умовете на нейния народ срещу света. Тя ги обсебваше с една зла идея (страница 223.)… Тази катастрофална война и нейната подготовка бяха тяхното главно занимание в продължение на половин век (страница 270.)… Ние се сражаваме срещу една династична амбиция, национално тщеславие, алчност, и с продуктите на петдесет години на образование, преди всичко лишено от познание и смисъл, добре направлявано (страница 272)… Ако след войната Германия остане Хохенцолерна, и не положи усилия за обвързване в търговски съюзи, с тарифи, корабоплаване и закони на изключването, които ще поддържат нейните бедни и лишените от власт, ще я задържа за дълго, без да причинява беди, докато покврата й остава в нея (страница 273).

 

В тяхната неотдавна издадена „Основна историяЧарлз А. и Мери Р. Биърд[64] заявяват (страница 442): „Въз основата на ясни документални доказателства учени изследваха критично и анализираха мита, разпространяван от онези Сили, че Германия беше изцяло отговорна за избухването на войната… Проблясващият мираж, който представяше световната война като чисто или даже главно война за демокрация и цивилизация, се разтвори до неузнаваемост…“ Семейство Биърд само регистрираха историята. Докато г-н Уелс просто продавашепразни обещания“.

 

Преди повече от 400 години флорентинският държавник Николо Макиавели се заел със задълбочено проучване на методите, използвани от различни управници, за да се сдобият с власт. Той живял в епоха, когато държавите били малки, в някои случаи – само градове, обградени със стени. Когато събитията се движели бързо, а много мъже се борели за власт. Благодарение на своя поверителен пост в управлението, той бил в състояние да наблюдава събития в други страни и то лично и отблизо. Имал възможността да оценява методите на онези, които успявали и да забелязва грешките на тези, които се проваляли. В „Князът[65] той свил своите заключения до определени правила или доктрини. Общо взето, неговите изводи явно намерили подкрепа в De Monarchia от Данте, написана двеста години предиКнязът“.

 

Откритията на Макиавели и на други признати учени изследвали властта, постановяват, че за придобиването на власт е съществено да бъдат пренебрегвани моралните закони на човека и на Бога. Че трябва да бъдат правени обещания единствено с намерението за измама и подвеждане на другите, та да пожертват техните собствени интереси. Че като част от обикновено удобство трябва да бъде извършено най-бруталното злодеяние; че в името на каузата приятели или съюзници следва да бъдат предавани веднага, щом са изпълнили своите задачи. Но също така е постановено, че тези зверства трябва да бъдат пазени скрити от обикновените хора, с изключение на случаите, в които те биват използвани за поразяване на сърцата на опонентите със страх. Как упорито трябва да се набляга на фалшивото показване на смирение, за да се придобие колкото е възможно повече помощ.

 

Отстоява се, че огромното мнозинство от хората са разсеяни, неосъзнаващи и наивни. И следователно ще повярват на лъжа, която е повтаряна отново и отново, независимо от това колко очевидни са фундаменталните факти, показващи обратното. Но в Глава VІ на „Князътсе постановява също: „… „Нещата следва да бъдат заповядвани така, че хората да не вярват повече на своята собствена същност и увереност. Те трябва да бъдат принуждавани със сила да вярват.“ В своята книга от 1916 година, спомената преди, г-н Уелс илюстрира практическо приложение на доктрината за властта, чрез декларирането, че е било решено здравомислещите и влиятелни англичани да напердашат напълно и окончателно Германия. А ако след войната Германия остане Хохенцолерна, да положат усилия за нейното обвързване в търговски съюзи, с тарифи, корабоплаване и закони на изключването, които ще поддържат нейните бедни и лишените от власт, ще я задържа за дълго, без да причинява беди, докато покврата й остава в нея.

 

Така г-н Уелс първо лицемерно разгласи част от точния механизъм, който е бил използван в продължение на петдесет години за изключване на Германия и на други недолюбвани нации от колосалните търговски доминиони и монополи на частните империи на финансовите династии. А след това мръснишки изкриви действителността от миналото и настоящето като предлагано бъдещо наказание.

 

 

 

Тази стара и бележита банкова династия се брани

от любопитното обществено око, но европейската политическа карта

и история бяха променени от нейните действия,

а върху тях е гравирано името й: семейство Ротшилд[66]

 

 

 

Това е приложение на властовата доктрина, която отстоява, че овластените, демагозите и двуличните, или самозаблудените могат да използват високопарни слова, за да предизвикат страсти и предразсъдъци, и съчувствие по погрешни и вредни причини в полза на замаскираните действителни стремежи. По този начин да измамят хората и с лесни похвати да ги доведат до това, да пожертват своите собствени интереси в услуга на властта.

 

Очевидно е, че през ранните етапи на узурпирането на властта във всяка страна, даже в частичните демокрации, възникването на опозиция е неминуемо. А всеки опит за потискане на този антагонизъм чрез деспотични средства бързо би разпалил, втвърдил и обединил опонентите му за съкрушително нападение. Макиавели обсъдил този аспект и посочил правилния метод за неутрализиране на такава опасност, като заявил: „Мнозина смятат, че когато има възможността, един мъдър владетел трябва с хитрост да отглежда известна враждебност спрямо себе си. И то така, че щом я премаже, неговото реноме и известност да нараснат още повече.“

 

Това показва техниката на съвременния макиавелизъм в използването на техен собствен претекст за отнемането на лидерството от опонентите им.  А след туй, след като техните собствени завоалирани и скрити действия все повече бъдат разкривани, да разполагат със свои подставени лица, които измамно да им се противопоставят по фалшиви и повърхностни причини по такъв начин, че да прикриват и замаскират, доколкото е възможно, истинските подбуди и цели. По такъв начин да объркват и пращат по дяволите истинските противници, и да ги въвеждат в тресавището на безсилието.

 

Откакто династията Ротшилд придоби господството и контрола върху британските финанси преди 130 години, всяка голяма война се водеше за окончателното сгромолясване на британските им опоненти и тяхната безусловна капитулация. И остави интернационални финансисти всемогъщи и необуздаеми в организирането на нов властови блок[67] за налагане на мир и за възползване[68] от победата. Всеки от тези следващи властови блокове се е провалял в кратък времеви срок. Което се дължи на зарязването на съюзник, разгневен от безграничната алчност на британските банкери. И е довеждал до нова война. А тези нови войни са били с все по-голям обхват и ярост.

 

Само Франция е била постоянен съюзник в продължение на повече от век. А причината за това изглежда съвсем очевадна, след като семейство Ротшилд е контролирало и Британия, и Франция през този период. В книгата си „Вътре в Европа“, издадена през 1936 година,[69] Джон Гънтър[70] разяснява (Глава ІХ), че „всеки френски министър-председател до края на 1935 година[71] е бил креатура на финансовата олигархия.“ Че тази финансова олигархия беше доминирана от дванадесет регенти, шест от които бяха банкери. Всеки от последните беше наследствен регент“ в абсолютния смисъл на термина. Те били оглавявани от барон Едуар дьо Ротшилд.

 

Според Макиавели война следва да бъде прилагана през почти равни интервали, за да поддържа властта. Смята се, че тя не е непредвидим и неочакван инцидент. Също така не е мимолетна лудост. Ами войната е нормален, необходим, даже задължителен инструмент на властта. Тя трябва да бъде прилагана точно навреме, безскрупулно и безмилостно, за да бъде ефективна в своята функция за запазване и разширяване на властта.

 

Безпределната опасност от настоящата позиция на Съединените щати в техните отношения с цялата всепроникваща власт и арогантността на съюзените династии и финансови империи произлиза от догматичното възприятие на Дейвид Лойд Джордж в неговата книга „По-добри времена“:[72]Интернационалната търговия на света е наша.“ Макиавелиевите методи, използвани при придобиването на тази власт, са признати от г-н Уинстън Чърчил в неговото изявление, че Британската империя беше изградена с меча и ще бъде запазена с меча.

 

Макиавели твърде своевременно предупреждаваше за опасността от всеки съюз с по-властен приятел. И съветваше, че в случаи, когато това е неизбежно, по-силният приятел трябва да бъде разглеждан като сигурен потенциален враг, който следва да бъде подкопан и ликвидиран, колкото е възможно по-скоро, щом като обстоятелствата позволят, с помощта на общия враг и на по-слаби приятели.

 

Макиавелската природа на британското управление изплува от схващането за британската политика на контраадмирал Чарлз Л. Хъси в книгата „Съединените Великобритански щати“, издадена през 1932 г. от The University of Chicago Press за Чикагския Съвет за чуждестранни отношения, както следва (страница 171):[73]Британците нямат никаква написана политика нито даже писмена конституция… За да предприеме описание на британската политика, един американец трябва да бъде способен и дързък едновременно. Изглежда част от мъдростта е да се обърнете за това към самите британци. Редакторът на един британски колониален седмичник сбито го заяви, както следва: „Британия е световна работилница. Тя живее от външна търговия. Следователно, за да си осигури пазари и да ги задържи, тя трябва да инвестира пари зад граница, да придобива колонии и да господства в моретатаСветът трябва да бъде направен по-сигурен не за демокрация – понеже това е само думаа за търговия и стокообменТова е националната политика на британския народ, както на либералите, така и на консерваторите. Тя формира основата на целия британски начин на мислене. Не е заявявана открито, тъй като в Англия има следа от ориенталска тайнственост, сдържаност и затвореност. Не смятат за добра проява това човек да изкрещи своите вярвания и схващания от върха на дома си.“[74]

 

Би било полезно да запомните какво е представлявала британската политика: завладяване на колонии заради пазарите, но и заради ограбване на богатствата на поробените страни, както и заради евтиното производство в тях. Неща, които цитираният редактор на колониален вестник е спестил. Вярна е и констатацията му за демокрацията – просто едно слово. Нищо повече.

 

Но това е съществено за разбирането на настоящето положение на тази страна и на нейната предопределеност. Като имаме предвид, че все повече нашенци се запътват към нея. А след година и половина тя ще затвори границите си. Не изцяло. Просто ще направи трудно тяхното преодоляване за прошляцитеизмета на света.

 

Иначе, дано някои от вас да са проумели кой определя начина, по който се развива човечеството. Направленията и посоките на неговото движение. Кой има право на прогрес и кои ще останат в миналото.

 

И не, това изобщо не саконспиративни теории“. Онова, с което тъпанарите от средствата за всеобща дезинформация пълнят главите ви, са лъжи – „конспиративни теории“. Да смятате измамите на медийните мошеници за истината, издава вашата предстояща и неизбежна диагноза. Ще ви я спестя. Когато пропадате, може и да си спомните за мен.

 

А след малко ще ви върна в днешна Британия, откъдето тръгнахме.

 

Роденият в Австрия евреин, американският журналист и политолог Фриц Манделбаум, чийто баща „антисемит“ приел фамилното име Мортън, се преименувал на Фредерик Мортън. Под това име той е познат като един от биографите на светотобанкерско семейство. Без ни най-малко ирония Мортън сполучливо отбеляза в нашумяла своя книга, посветена на въпросните франкфуртски финансисти:

 

През последните сто и петдесет години историята на семейство Ротшилд в удивителна степен представляваше задкулисието на историята на Западна Европа… Поради техния успех в отпускането на заеми не на отделни хора, а на нации, те прибраха несметна реколта от печалби… Веднъж някой каза, че богатството на Ротшилдови е съставено от банкрутите на нации

 

Макар, че те контролират многобройни промишлени, търговски, миннодобивни и туристически корпорации, нито една от тях не носи името Ротшилд. Бидейки частни съдружници, членовете на семейството никога не са се нуждаели от това да обнародват даже един публичен финансов отчет или някакъв друг документ или известие за тяхното финансово състояние.

 

Ротшилдови завладяха света по-пълно, по-хитро и коварно, и далеч по-трайно, отколкото всички Цезаровци преди тях и всички Хитлеровци след тях.[75]

 

Ето как постепенно тогавашната най-могъща империя на земята изпада под влиянието на равините. Не случайно, но напълно несправедливо, се заговаря за англосаксонска конспирация. А тя всъщност е еврейска. Днес е по-точно да се каже: юдеомасонска.

 

В книга, която се появи точно преди две години, американската изследователка Дийна Спингола подчертава, че същият автор погрешно твърди:

 

Китай, Русия, Съединените щати и Германия със сигурност са най-независимите страни в света. И следователно представляват най-динамичната и най-опасната конкуренция за Британската империя.[76]

 

Съвсем вярно. Друга, различна сила, отдавна владее всички тях. За да бъде прецизна, уточнява коя е тя. Като проследява нейното проникване в новата световна империя:

 

Поне от VІІ или от VІІІ век. Но още по времето на династиите Танг и Сонг чак до династията Ксинг съществуваха техни [еврейски] изолирани общности. През ІХ век еврейски търговци пътуваха до Китай по т. нар. Път на коприната, минаващ през Централна Азия и Индия. Кайфенгските евреи,  които може би бяха пристигнали от Персия по време на династията Сонг (960–1127), по-късно станаха неразличими от китайското население. От 1126 до 1421 година те имаха свои синагоги в Кайфенг.[77]

 

Не Христофор Колумб, а китайски мореплаватели са открили Америка още през 1424 година. Експедицията им започнала през 1421-а. Когато след няколко лета се върнали, заварили родината си опустошена. В нея вече се мъдрели първитесинагоги.[78]

 

В интерес на истината, хилядолетия по-рано древните българи не само достигали Китай и т. нар. Америка, а поддържали търговски контакти с тях.

 

 

 

Чрез семейство Сасуун (една от клонките на фамилията им

по женска линия) Ротшилдови притежаваха и контролираха банките на

Китай и Индия; те са собственици и на извънредно печелившата

и незаконна търговия с опиум, която въртят и контролират[79]

 

 

 

Самите Ротшилдови са в Китай още от1838 година. А инвестират активно там от1953-а. Няма „конспиративни теории“. Източникът на това сведение са самите Те. И той е лесно достъпен за всеки, когото не го мързи.[80]

 

Още в края на второто десетилетие на ХХ век Хенри Форд проумява: богатството на Ротшилдовизасяга Америка“. Оттогава насетне Те ръководят съдбините й, заедно с подопечните Им еврейски банкерски родове. Предприемачът цитира някакъв икономист, който достигнал до извода, че „светът на висшите финанси е предимно еврейски свят, заради отсъствието на национални или патриотични илюзии у еврейските банкери“.[81]

 

Върнете се малко назад в текста. Към присъдата на Дизраели, че „всъщност никоя страна, която не предлага напредък на евреите, не може да бъде просперираща“. Знаете ли за колко малко е възможно да изгорите в Техния Pax Judaicaеврейски свят?

 

Време е да се върнем към началото и първата илюстрация. Тя е свързана с Уилям Хейг. Аристократ, бивш министър на външните работи, който с каруцарски фрази се нахвърляше върху неблагородния шарлатанин и военнопрестъпник Тони Блеър. Изправяше гордо осанката си в парламента, доколкото е възможно за 170-сантиметрово мъжле. За да отстоява и брани британската външна политика, която бе длъжен да провежда. А тя, както узнахме, е насочена към „завладяване на колонии заради пазарите, ограбване на богатствата на поробените страни, евтиното производство в тях“.

 

Било е, драги мои. Днес Британия не се нуждае особено от пазари, защото не произвежда почти нищо. Ако беше иначе, нямаше да напуска Европейския съюз с неговите 500 милиона потенциални потребители.

 

Ако има британско производство, то отдавна е изнесено на изток, в Азия. Там парите на британските еврейски предприемачи са намерили подходяща среда, в която да раждат повече малки. Днешните Китай, Сингапур, Индия и прочие са по-добра финансова акушерогинекологична клиника от Албиона. Именно това представлява капиталът на практика – пари, които произвеждат още пари. Затова капитализмът, независимо от неговата форма – класически частен, държавен или социализъм, наднационаленна монополите или корпоратокрациядейства в полза на богатството, а не не на масите. И при него въпросът опира до чувството за мярка, до държавната намеса, до свободата и формирането на широкообхватна средна класа.

 

Колко пъти съм цитирал нявгашния съдружник на Джордж Сорос, американския инвестиционен въжеиграч Джим Роджърс? Преди четвърт век за една нощ двамата с евреина от Унгария Дьорд Шварц спечелиха около 1,5 милиарда долара, ограбвайки британската хазна.

 

През декември 2007 г. Джим Роджърс продаде своето имение в Ню Йорк за 16 милиона долара и се пресели в Сингапур. Спазваше правилото: „Следвай парите!“ Беше забелязал, че сър Евлин дьо Ротшилд инвестира в Китай, даже има свое представителство там. И често се задържа в тази образцова комунистическа сатрапия

 

Този тип люде са истински комунисти. Не познават що е морал и не изпитват отвращение от нищо, стига да се отнася до пари. Роджърс търгува и със Северна Корея, както съм показвал.[82]

 

Преди осемлетка интернационалният борсов спекулант отправи към младите англичани:

 

Преместете се в Китай; научете китайски.[83]

 

Още тогава беше усетил, че Великобритания е пред фалит. Същото важи и за Съединените щати. Както посочи всекидневникът “The Independent”:

 

Неговото послание е откровено грубо: използвахме петрола в Северно море и лондонското сити, но сегавие [британците] нямате нищо за проданТова е ужасно срамно![84]

 

Срамно или не, през октомври 2015 година бившата велика Британия коленичи пред китайския комунистически мандарин и настоящ най-могъщ човек на планетата Си Дзинпин и съпругата му. Десетки пъти съм напомнял, че такова свръхразмерно и пищно посрещане, небивало уважение и внимание, не са били оказвани и отделяни никому в Лондон. Тъй като настоящата Британия зависи от Китайската народна република. Нейният тираничен режим е най-големият инвеститор на Албиона, притежаващ около една трета от индустриалните и енергийните мощности там.

 

Докато у дома си диктаторът Си Дзинпин не пропуска и седмица, без да напомни на китайската армия, че е подчинена на комунистическата партия и служи на нея. Това, че охранява народа и родината са приказки за празноглавци, в чиито чутури се сблъскват всякакви медийни ветрове.

 

И ето, сега неблагородният аристократ Уилям Хейг, чиято островитянска кръв е смесена с юдеохазарска, унизително пледира страната да посрещне американския президент при предстоящото му посещение в Англия сякаш е император на света. Аргументира го с това, че:

 

Гостоприемството спрямо Доналд Тръмп направи Франция велика. Британия трябва да си вземе бележка.[85]

 

Голям срам!

 

От френска страна се отнесоха към Тръмп с офанзива на пълно омайване“ – посочва Хейг, – „опитвайки да го впечатлят: вечеря на Айфеловата кула, военен парад с присъствие на големи маси от хора, един час с новия президент на Франция и цялата възбуда от Деня на Бастилията.[86]

 

Ако се опитаме да транспонираме това върху Англия, следва да си представим как отвеждат Тръмп и Мелания на вечеря на голямото виенско колело край Темза  – най-високата забележителност на британската столица. Сетне му обещават повторно посрещане през април за истинския рожден ден на кралицата, съпроводено от наблюдение на смяната на гвардейската стража пред Бъкингамския дворец. И третов средата на юни, когато всяка година през втората събота на този месец страната чества своя национален празникРождения ден на Лизи Две, както би произнесъл името й мировянскиятгенийМитата Пенев.

 

Спорно е кое би угодило повече наПатокаДоналд. Тъй като той се изживява като император не само на САЩ, но и на света. Макар в предизборните си речи да обещаваше другопоглед към положението вътре в страната, милиони нови работни места, превръщането на Америка отново във велика. Но със свободата и икономиката й.

 

Но от друга страна, американците са подкрепили Френската революция и обратното. Ако не е бил Денят на Бастилията, колониите в Северна Америка едва ли са щели да запазят своята независимост от Англия, Франция и Холандия

 

Накрая, поради липса на президент, един час с кралица Елизабет ІІ. Някога зевзеците се майтапеха в шепи с ченгетата, че награждавали милиционерите с правото да изстрелят куршум с револвера на ДзержинскиВодеха делегации в мавзолея, за да видят мумията навождаот Ковачевцисъветския гражданин с шестокласно образование Димитров, Георгий Михайлович. Сега може би ги откарват до новата родна къща на Б.Б. – нашенската Брижит Бардов Банкя

 

Защо Хейг иска британците да коленичат пред американската сбирщина, „която останалата част от света повърна и изхвърли на бреговете им“?[87] Още повече, че вече и на малчуганите е ясно: САЩ са бивша първа икономика и империя. Засега запазват челното си място във военната област. Но Китай бързо ги настига. Кой би заложил и петаче на отиваща си държава, чийто ръководител е назначен, за да дръпне шалтера й. Ако не този – идущият или по-следващият

 

Странна е амнезията на политицитеаристократи като Хейг, или селяндури като чифтовете Б.Б. и Ц.Ц., останалите тук. Само преди година същият тозитори от тежка категория“ нарече „Доналд Тръмп майтап“, който обижда всеки, когото срещне“. И му отправи предизвикателен „меморандум от шест точки“.[88] Сега се е обърнал на 180 градуса и лее дитирамби Доналду Тръмпу. И зове за посрещане, сякаш очаква, ако не бог Яхве да се появи в Лондон, поне летяща чиния с извънземни да кацне край Темза. А той, милият, ако го допуснат, да коленичи и целуне нозете Тръмпови! Вярно майтап

 

Не само това. Роденият консерватор, „десниятУилям Хейг пледира за социални мерки и за смекчен Бризход – напускане на Евросъюза чрез отстъпки пред Брюксел. Съпартийците му го заплюха и се отрекоха от него.

 

Днешните САЩ са народна демокрация на бедността, каквато е тукашната Чалгарска Номенклатурия от 1944 година до този момент. В нея грижата е за просперитета и добруването на върхушкатанай-богатите 1 процент от жителите и около десетина на сто техни прислужници. Същото е и у нас. Това са интернационалистите, комунистите, глобалната номенклатура.

 

По официални данни на Бюрото за преброяване на САЩ от 2015 година най-пресните, на които естествено никой не вярва, размерът на бедността е 13,5 на сто от населението. Тогава общо 43,1 милиона американци са живели в бедност. Университетът на Калифорния в Дейвис Дейвис смята, че 14,3 процента бедни е по-реален коефициент.[89]

 

Как да вярваме, след като година по-рано, през февруари 2014-а, правителствената слугиня Кристиян Аманпур от CNN оповести пак официални данни за наличието 15,3 на сто работещи бедни в САЩ.[90] Къде класират безработните бедни? През 2015 година, в своята реч, с която се кандидатира за президент, откъси от която бяха показани от мен в последното ми телевизионно предаване и в тази медия, Доналд Тръмп предупреди да не вярваме на държавната статистика. И декларира, че безработицата в страната е около 25 на сто. Колко ли са били бедните според него?

 

 

 

Замяна на британското достойнство с масова американска бедност

или за дегенерацията на европейската аристокрация

 

 

 

 

Данните в цитирания доклад на Центъра за изследване на бедността към Университета на Калифорния в Дейвис Дейвис, показват, че Съединените щати са се върнали назад към 1972-1973 година. Или може би към 1978-а, когато коефициентите на бедността са съответствали на днешните, официалните. (Вижте илюстрацията.)

 

За сравнение: Даже да приемем, че сега бедните в САЩ са около 44-45 милиона души, това би означавало, че ако беше в Съветските американски щати, населението на цяла Испания щеше да мизерства! Този пример ли харесва и желае да следва британската аристокрация? Тъй като Уилям Хейг е неин представител, нали?

 

Вече писах – преди месеци – че Британия успя да се качи на последния влак на спасението. Напускайки СССР, понастоящем наричан Европейски съюз, тя запазва шансовете си за оцеляване и даже за известно съживяване – след две-три лета.

 

Съвсем наскоро една от Ротшилдовите информационни агенции Ройтерс обнародва резултати от допитване до специалисти относно перспективите за икономическо възстановяване на държавите и регионите по земята. Те са любопитни, а коментарът на резултатите от тях е, че откакто ги провеждат, винаги се оказват верни. Това има ли нещо общо със семейство Ротшилд?

 

Ако отново се окажат верни, това означава, че нарастването на икономиките на Съединените щати, еврозоната, Япония, Германия, Франция и Китай ще бъде по-бавно през 2019 година, отколкото е настоящото. Британската икономика ще се развива с тазгодишните темпове – но само след окончателното приключване на Бризход през 2018 година.[91]

 

Заглавието на анализа е: „Това беше забавно, сега идва забавянето.Препоръчвам го на онези, които ползват английски и са в състояние да отделят време.

 

Обаче не мислете, че на Острова ще започнат да текат реки от мед и масло. Комунистическата система там е загнила и британците са изправени пред множество трудно решими проблеми. Населението също застарява. Не му се работи. Социалната държава разврати и онези хора.

 

При изключително влошеното качество на образованието младежите нямат особени шансове на международния пазар на труда. От Азия напират квалифицирани кадрипрограмисти, медицински персонал, инженери… Доста по-грамотни от британските. Европейците самонадеяно подценяват жителите на останалите континенти.

 

У дома никакви светли перспективи не очакват младите британци. Все повече пораснали деца се връщат да живеят при родителите си. Медиите успешно насаждат противопоставяне и разделение между поколенията. Вече е ясно, че бъдещите пенсионери няма да получават толкова, колкото т. нар. baby boomers – родените между 1946 и 1960 година. Етническата картина на Албиона е силно и навярно необратимо променена. А пенсионната система, здравната каса, образователната структура се задъхват и то твърде много и видимо.

 

Например:

 

Милиони работници ще трябва да работят още една година преди пенсия, след като правителството обяви планове за пенсиониране на възраст 68 години. Възрастта за държавните пенсии трябваше да расте всяка година до 2044-а – от сегашната, която е 67 години.

 

Деби Ейбръмс, министърката на труда и пенсиите в сянка,[92] нарече съобщението „поразяващо продължение на стягането на коланите“.

 

Тя заяви, че „34 милиона душиби трябвало да работят по-дълго, отколкото е планирано от лейбъристите.“

 

Промяната, която трябва да влезе в сила след две години, ще засегне всеки, роден между 6 април 1970 и 5 април 1978 година, който при настоящия закон трябваше да се пенсионира на 67-годишна възраст. Но сега ще работи година повече.[93]

 

Това не е от сега. Преди години се заговори за неотложно необходима реформа на пенсионната система. Ако се върнем няколко месеца назад, ще си припомним същите предупреждения. Като това:

 

Възрастта за държавна пенсия трябва да се увеличи отново, твърди доклад.[94]

 

Ала пей сърце. Казано по народному, ела зло, че има и по-зло.

 

Съществува опасност от поколение, което няма да може да си позволи пенсиониране.[95]

 

Няма да ви досаждам с повече данни, които действително не ни засягат. Така е само на пръв поглед. Преливането на лошотиите между системите е забележим факт. Западът възприема и прилага лошото от нас, а ние от него. Не виждате ли, че е така?

 

Множеството разлики не отменят тенденциите за обедняване и влошаване на качеството на живота. Навсякъде. Говорят ви, че след 20-30 години ще стигнем доходите на западняците. Вятър и мъгла. Съвършени глупости и небивалици. По-скоро те ще пропадат, докато се доближат до нас. Слепи ли сте за ставащото в Гърция само през последните шест лазарника?

 

Замисляли ли сте се въобще, че дотогава след 20-30 летапо тези земи няма да има българи? Очаква ни десетилетие на тотален етнографски срив. При него най-дълголетнитеродените преди комунистическите българоубийци да бъдат поставени на властще си отидат по неминуемите закони на биологията. Говоря за родените от началото на века до към 1950-1960 година. Шепата, които Бог ще запази, само ще плямпат. Те и сега не съзнават как постъпват с нас, за какви експерименти ни използват.

 

Достатъчно е да спомена за плановете до 2040 година обичайните автомобили с бензинови или дизелови двигатели да бъдат забранени. Какво ви говори това? На мен, че проектите на Римския клуб ще се сбъднат. Ще ни заливат фалшиви новини за все по-увеличаващото се население на планетата. Докато ще става обратното. Понеже процесите на остаряването и високата смъртност са повсеместни.

 

Освен това е добре страните, разчитащи на петрола, да се замислят. Какво ще правят арабските монархии от Персийския залив, Иран, Нигерия, Венецуела, Либия? Но също така Русия, Норвегия, Британия?

 

Дали всичко, което ни съобщават, отговаря на истината? Много ли сме? Ще отмрат ли въглеводородите? Как ще произвеждат толкова много електроенергия? Или има напълно достъпни, следователно безплатни източници, които световните управници упорито крият?

 

Не предупреждавам за тези неща от злорадство. Нито от някаква злонамереност спрямо Запада и по-специално към Британия. Просто, защото за мое съжаление там нещата вървят на зле и надолу. По пътя, който ние смятахме за изминат. И за да предупредя по-младите, които разчитат, че на Острова ще намерят новото Елдорадо, да гледат по-трезво на перспективите пред тях. С уговорката, че толкова лошо, колкото е тук, няма да срещнете другаде. Или поне е възможно да съществува в съвсем малко и то най-изостанали страни. Ние сме дъно. Не членувам, не казвам дъното.

 

На всичко отгоре, там предупреждават, пускат намеци. Тук не само политическите вицове, но и слуховете изчезнаха. ЦК на БКП стана прекалено сериозен. Явно закри отдела си за мълви и анекдоти. Разхвърляха насам-натам Бойчевците и Кулековцитенаследниците на Радой в добре платения мръсен занаят. Изненадват ни. Всичко изглежда нереално, но свъсено, мрачно, намусено. Най-страшното е, че се случва. Не е измислица, фантазия, а истина.

 

На Запад още се усмихват. Някои проявяват и самоирония. За това – ей сега.

 

Ако те, младите, ни зададат въпроса: Защо допуснахте това, ще ги пратя на Запад. Години наред чувам същото питане от имигранти, че и от тамошни жители. А отговорът е елементарен: Комунистите ни сториха това. Точка.

 

Онези, които смятах за избягали, се оказаха продали душите. Ако се намерят неколцина различни, то техният мироглед и манталитет се е променил до такава степен, че не са в състояние да обуят моите обувки. Забравили са страданието, причинено от комунистическите изверги тям и на семействата им. Кротко преживят високите си пенсии и с вечното си съгласие съвсем точно влизат в кожите на местните добичета. Ето какво сториха хазарските талмудисти с хората. Превърнаха ги в гои.

 

Нищо не стряска добичетата – нито тук, нито оттатък. Социалистическата или социалната държаваwelfare stateотучи западните да се трудят. Нейната гигантска пропагандна машина помогна за тяхното отродяване от нормалността. Да живеят извращенията! Чух „професорпо богословие от Софийския университет, кръстил се преди две десетилетия (?!), да защитаваобратните! Да, да, даже го видях по телевизията надисидентите“ – комунистите и ченгетата, финансирани уж или действително от същата Америкаглавната комунистическа сила на земното кълбо.

 

 

 

Благородници, превърнати в гои – задава ли се

следваща световна финансово-икономическа криза?

 

 

 

В същото време Те, тайното световно правителство, ни осведомява, но без да бие силно камбаната за тревога. Та утре да е в правото си да каже, че съвестта на неговите членове е чиста.

 

Bank of England е осведомила банките, компаниите за кредитни карти и онези, които осигуряват заеми за автомобили, че рискуват нова акция срещу безразсъдното и необмислено кредитиране, както тя предупреди за задаваща се спирала на самодоволство“ по повод на увеличаването на потребителския дълг.

 

В най-сериозното предупреждение засега относно възможността за завръщане на финансовата криза, която съсипа икономиката преди 10 години, Threadneedle Street[96] призна, че е разтревожена за нарастването на паричните суми, заемани при леснопостижими условия през последните години.

 

Задлъжняването на домакинствата – както много неща, които са добри в умерени размери – могат да бъдат опасни, ако надхвърлят обичайните количества“ – заяви Алекс Брейзиър, директор по финансовата стабилност на банката в реч в Ливърпул. – „Опасни за кредитополучателите, за кредиторите, най-важното от наша гледна точка – за всеки в икономиката.“

 

Брейзиър сподели, че съществуват „класически знациза кредитоискатели, които смятат, че рискът е по-малък при продължителен срок на добри икономически резултати и ниски загуби от заеми.[97]

 

Месец по-рано самият шеф на централната банка, канадският масон Марк Карни изпреварващо предупреди за възможна нова криза, която за пореден път да започне – поне видимо – от кредититеипотечни и потребителски.

 

У нас, ако банките и медиите не лъжат, също се забелязва раздвижване в кредитния отрасъл. Цените на недвижимите имоти – казват – отново вървят нагоре. Знак, че историята не е научила никого на нищо. Всяко поколение трябва да премине през своята стърга. Никой не пита патилото

 

Като своеобразен задочен отговор прозвуча предложениетосоциалистическата държава да бъде финансирана с въвеждането на стопроцентов данък наследство“.[98] Съвсем не е шега. Идва от централата на Лейбъристката партия, на меншевиките. Който следи публикациите ми, ще си спомни думите на Владимир Буковски, че от време на време болшевиките и меншевиките се скарват и разделят. Както отбеляза съпругата ми, този път Западът е болшевишки, а Русияменшевишка. Правилно.

 

Искам да каже, че е добре своевременно да уреждате нещата, свързани с живота ви. В това число – и със собствеността. Защото, заиграе ли мечката у съседитеАнглия е на 3000 километра – по-малко от тричасов самолетен полет разстояние, ще дойде и у нас. Пък и за какво съм ви иначе? Нали тук е страната на мъдреците. В нея всеки знае всичко за всички и всичко

 

За самоиронията – качество, което издава достойнство и отсъствие на комплекси.

 

Знаете ли кой е Банкси? Не ми е известно някой да го познава. Макар да съм сигурен, че онези, които трябва да са наясно, нямат съмнение относно личността му. Ако не са повече от една, както е вероятно. Група. Затова го споменават в множествено число Банкси саИ това се знае от съответната служба в милицията MI5.

 

Банкси е анонимен автор на графитирисунки по стените на сгради, основите на мостове, спирки на метрото… Рисува в Англия. Затова го смятат за англичанин. Шегува се с всички и всичко. От творбите му личи, че не обича войната и униформите. Радва децата и често оставя вратичката на надеждата открехната.

 

Той е типичен продукт на масовата култура. Признавам, драскането по стените, пък било то и изпедепсано, не ми допада. Не обичам проявите на ерзац изкуство. Този вид фрески често представляват външен израз на левичарски схващания, което не понасям. У нас рисуват главно образи на отявлени комуняги.

 

В края на юли лондонски журналист, който пише за изкуство, призна със споменатата преди малко самоирония:

 

Най-обичаната британска художествена творба е на Банкси. Това е доказателство за нашата глупост.[99]

 

Браво!

 

Умеем ли това? Категоричен съм: не!

 

Допитване до масовата публика е показало, че любимата художествена творба на британците еМомиченце с балонна Банкси. (Последната творба, показана на първата илюстрация за художника или артистите.) За да разбира изкуството, човек следва да е подготвен, да се е образовал. Не за диплома, а заради собствения си дух и култура. Това не е необходимо за чалгата. Тя радва…

 

Навремето, преди два века и малко повече, обикновените хораиталианци, австрийци и французи пълнели оперните зали. Сега рапът и хеви метълът са заместили Моцарт, Доницети, Верди, Пучини, Бизе… Не смея да обсъждам по-сериозна музика. Ще ме обявят за луд.

 

Творците от периода на Куатрочентото и Ренесанса са работили по поръчка на богаташи, владетели и папи. Но неувяхващите им произведения, които все по-малко интересуват съвременните хора, са вълнували минувачите, богомолците… У нас ангелът от ротондатаСвети Георги“ в двора между хотел „Шератън“ и седалището на президента е изпреварил с два века и половина Джото

 

Кого го е еня? Божидар Димитров е най-великият пропагандатор набългарска културавъв вид на костички. Нарочва ги на светии. Отнамеренитечерепни останки на Йоан Предтеча биха могли да излязат най-малко десетина главиПо-рано професорБожо е преследвал вярващите… Така е. Не християнство, а павликянство. Комунизъм, който винаги върви с ченгесарството, като част от неговата същност.

 

Тук лицемерно отказваме да признаем, че социализЪмът утрепа всякаква духовност. Комунета станаха изкуствоведи – опазил ни Господ! Активният борец, простакът Атанас Божков се напъваше да имитира сър Кенет Кларк. Размахвайки брадва и дърводелско ренде Аксиния Джурова раздава оценки на паметници на културата. Все едно да признаем, че Шестоъгълният пето.уй на товарищ професор Величко Минеков до столичния булевард „Патриарх Евтимийбеше шедьовър! (Синът на този „професор“ също е професор. И скулптор. И двете – по наследство. Така е в незалязлата и непремахната комунистическа монархия.)

 

Комунистите бяха захвърлили в двора на някаква детска градина в софийско предградие мъдрия стар лъв на Андрей Николов, който сега пази Паметника на незнайния войн. Знаят ли младите, че до 1967-1968 година песента „Велик е нашият войникбеше забранена като шовинистична. После заповядаха на офицерите да ни карат да я крещим всяка вечер на път за столовата. Нерде войнишка храброст, нерде казармена манджа? Може би комунетата смятаха, че смелостта е като спорта борбаправи я рънъта.

 

Само преди 26 лета, когато дръзнахме да запеем химна „Боже царя ни пазипред двореца, пред отсрещния мавзолей още стояха гвардейци, изпружени като струни!

 

Тук е комунизъм. Светът е комунистически. Никъде комунизмът няма човешко лице. Той е тежка заразна болест. Инфектира завинаги.

 

Съвременният комунизъм се роди на Запад. Беше пренесен в Изтока, но сега се връщавидоизменен външно, зад привлекателна маска, по-перфиден от всякога. Когато таванът на интелекта и духовността на една нация е Банкси и подобните, не очаквайте да се отнасят към нея с уважение, да зачитат достойнството и правата й. Потискайки духа си, тя се самоунищожава. Ето как.

 

С всевъзможни глупотевини навсякъде отвличат вниманието на хората от важните за тях проблеми. От яростна критичка на мерките за икономии, особено бюджетни, министър-председателката Териза Мей се превърна в тяхна защитничка. Ще въвежда още по-силно затягане на коланите – с няколко дупки…[100] Но досега не си е помръднала пръста, за да принуди ръководството на BBC да запуши хонорарните пробойни в медийната корпорация. Един от водещите – Крис Евънс, за когото съобщиха и тук, получава заплата от 2,2 милиона лири годишно – 2,8 милиона долара. Десетократно повече от Кен Брус, ветерана на Radio 2, чието предаване следва Евънсовото.

 

Но и сумата от 220 000 лири на година е блян за редовия британец. За капак, изкараха ваденето на списъка с богатите преститутки от държавната радио-телевизионна станция, минаваща за „обществена“, „проява на завист“![101] Същевременно консервативен, проправителствен всекидневник, разтръби, че Би Би Си е укрило мнозина от журналята и ръководителите, удостоени с незаслужено високи доходи.[102] Не става дума за частна медия все пак…

 

В това време се рушат старчески домовеедин на всеки три.[103] На този фон излезе наяве търговията с визи. Продават ги на богати чужденци. Някои – от страни, на които Британия и Евросъюза са наложили санкции. Най-вече – от Русия или бившите съветски републики. „Златни визи“![104]

 

Къде има справедливост? Е, пълнаникъде. Но някъде специално нарочен големец попада под ударите на Темида. Даже и зад решетките. Спомнете си Бернар Тапи или Йехуд Олмерлюбимец на туземните ни ционистчета от комунистическото котило.

 

 

 

Сметки без кръчмар – къде има справедливост за неевреите?

 

 

 

Докато ей така си върви животът, допитване до британците показа, че въпреки референдума за Бризход, 60 на сто от тях искат да запазят своето европейско гражданство.[105] Обяснението е просто и не се съдържа в по-добрия живот на континента. Напротив. Благодарение на Ротшилдови, чиято централа и сега е на Албиона, Британия се измъква от новия СССР със столица Брюксел. Работата е в това, че ако притежават и европейско гражданство, след две години поданиците на Лизи Две ще продължат да пътуват безпрепятствено на континента. Тези само с британски паспорти ще се редят за визи.

 

Само една тема присъства постоянно и неотлъчно в живота на островитяните, на западноевропейците, на източноевропейците

 

Както отбелязах мимоходом, преди седмици в Англия избухна скандал около заплащането на водещите в Британската радиоразпръсквателна корпорация, по-известна със съкращението от английското й название Би Би Си.[106] Същевременно, може да сте голям бандит, злодей, даже военнопрестъпник, какъвто е Тони Блеър. Но лижете ли еврейските задници, ще останете недосегаеми. Предлагам примери за двата варианта.

 

Забраниха на журналиста Кевин Майърс да пише за ирландския седмичник “Sunday Times Ireland”. Причината? В публикация предположил, че водещите от BBC Ваниса Фелтз и Клоудия Уинкълман получават по-високи хонорари от колежките си, защото са еврейки.[107] Огромно престъпление!

 

Тъй като Майърс не е използвал квалификации, се оказа невъзможно да го обвинят в използване наезик на омразата“. Пропуснат шанс. Но му намериха цаката – „антисемит“ и „враг на еврейския народ“. Болшевизъм в действие!

 

Нали не сте забравили, че един от първите Ленинови декрети бил за борба срещу антисемитизма? По време на тежкия сталински комунистически режим тук пращаха задълго зад решетките само за слово, което някой комунистически чифут можеше да възприеме като обидно. И да се оплаче. Милицията довтасваше по-бързо от линейка на Бърза помощ

 

ИрландскиятThe Sunday Timesе вариант на английския. Вестникът е неделното издание на всекидневника “The Times”, който от двадесетте години на миналия век е в еврейски ръце. Понастоящемна младоженеца, родения в Австралия американски гражданин и евреин Рупърт Мърдок. Вбесен, чорбаджията разпоредил незабавното премахване на статията от Кевин Майърс от електронната страница на вестника. Обаче тя вече била на пазара в печатното издание из цяла Ирландия.

 

Естествено, като всяка страна с народна демокрация под властта на еврейските комунисти, Британия заклейми автора, определяйки го катоотричащ холокоста“. ВсвободнияЗапад, завладян, оседлан и обязден от еврейските болшевики, това изпълва състава на престъпление, което е смятано за далеч по-тежко, отколкото да избиете 200-300 хиляди души, да речем. Стига да не са евреи, разбира се.

 

Иракчани? Може. Така постъпи Тони Блеърневинен, въпреки доказването на противното. Правеше го безпроблемно, по заповед на неговия тогавашен стопанин, също толкова невинния военнопрестъпник Джордж Уокър Буш, син на военнопрестъпника Джордж Хърбърт Уокър Буш, внук на военнопрестъпника и съдружник на нацистите Прескът Шелдън Буш. За това – след съвсем малко.

 

За мен по-същественото е, че Майърс е проявил смелост. И под заглавието „Съжалявам, дами, равностойното заплащане трябва да бъде спечеленос елегантна ирония написал на споменатите чифутки от Би Би Си:

 

Забелязвам, че две от най-добре платените жени, водещи на предавания в BBCКлоудия Уинкълман и Ваниса Фелтз, с чиято, без съмнение, скъпоценна работа трагически не съм запознат – са еврейки. Това е добре за тях.

 

Общо взето, евреите не биват забелязвани заради тяхната настойчивост при продажбата на таланта си на най-ниската възможна цена. Последното е най-ценната съществуваща мярка за упорита, смъртоносна глупост. Чудя се, кои са техните агенти? Ако са същите, които преговарят за заплащането на жените по най-ниските тарифи, тогава, може би, тези двете са намерили своята истинска стойност на пазара.“

 

По-рано Майърс писал в The Irish Independent: „Не е имало никакъв холокост (или Холокост, както настоява моят компютър). Нито шест милиона евреи са били избити от Третия райх. Тези две мои заявления са неопровержими истини.[108]

 

Съвършено вярно.

 

Обаче ми се струва редно да припомня на Кевин Майърс английската традиция, която е била известна и на Виктор Юго:

 

Всяка дъщеря на лорд е лейди. Останалите английски момичета са мис.[109]

 

А всички еврейки са шикши. След като още от люлката техните равини и родителите им наричат нашите майки, дъщери, баби, сестри, приятелки така, защо ние да им го спестяваме? Шикши са. Ако рекат, че се обиждат, понеже това означава, че са курви, ще признаят с каква омраза се отнасят към нашите жени, към хората от по-красивия пол.

 

В напразно смятания за християнски свят християните са втора категория хора. Длъжни са да стъпват тихо пред евреите и техните синагоги, за да не ги засегнат. Да съблюдават всякакви правила и постулати, наложени от чифутите, без да претендират за реципрочност и да търсят справедливост, колчем пострадат от евреи.

 

Нека припомня:

 

Преди петилетка на Албиона нашумя дело, заведено от две стюардеси срещу правителството на Нейно величество. Те били уволнени, понеженосели кръстчета!

 

Християните нямат право да носят на работните си места кръстчета, които се виждат открито. Правителството на Великобритания ще брани това свое становище в решителен съдебен процес.

 

Делото беше заведено в Европейския съд за правата на човека от две британки, които се борят за правото си без притеснение да носят символа на християнството по време на работа. За първи път кабинетът в Лондон беше принуден официално да заяви  дали подкрепя това или е против.

 

Според документ, прегледан от репортер на вестник “The Sunday Telegraph”, министрите ще оспорят това гражданско право с аргумента, че „то не представлява изискване“, наложено от християнската вяра. Работодателите могат да забраняват носенето на кръстчета и да уволняват работницитеслужителите], които настояват на това

 

Позицията на правителството срещна гневната съпротива на известни личности, сред които бившият архиепископ на Кентърбъри [1991 – 2002] – лорд Кери.

 

Той обвини министрите и съдебните власти в опитда заповядватна християните. И допълни, че това е още един пример за това как християнството бива изтиквано встрани от официалния живот.[110]

 

Коментатори на Албиона са на мнение, че тази стъпка е част от цялостен правителствен план за намаляване на влиянието на църквата върху обществото. Той включва не само забраната за показване на християнски символи на публични места, но и узаконяването на еднополовите бракове. Акт, който беше атакуван от католическата, но не и от англиканската църква във Великобритания.

 

В резултат на всичко това, централен и влиятелен вестник, излизащ в уж християнска Англия, застава зад евреите, а не зад своите. Което означава, че нито вестникът е английски, нито тази страна е християнска.

 

Като редосеялка, сееща заразата на еврейския пишман либерализъм, газетката заема позиция по отношение на мнението, изразено от Кевин Майърс, прокламирайки:

 

Ваниса Фелтз заяви, че се е почувствалакрайно огорчена“ от коментара в Sunday Times, написан от отрицател на Холокоста,[111] който предполага, че тя и Клоудия Уинкълман са получавали високи заплати, защото са еврейки.

 

Вестникът, собственост на Рупърт Мърдок, беше обвинен в антисемитизъм. След като той публикува статията от Кевин Майърс сред online и в своето ирландско печатно издание, пред него се възправи бент от критики.[112]

 

Евреите ежеминутно или убиват неевреин, или съсипват финансово неевреи, които смятат за езичници. Постоянно, без почивен миг, ограбват стотици милиони хора с други убеждения. И какво от това?

 

Нима пак се налага да припомня проповедта на главния сефарадски равин на Израел Овадия Йосеф, който не постанови, а припомни старото извечно еврейско религиозно правило, част от закона им, за да настоява за неговото прилагане в живота:

 

Неевреите съществуват, за да слугуват на евреите. Гоите са родени, за да ни обслужват. Без това, те нямат никакво място на света; само да служат на народа на Израел Защо са необходими неверниците? Те ще работят, ще орат, ще жънат. Ние ще си седим като effendi и ще ядем“ – рече той под одобрителния смях на някои.

 

С неверниците трябва да бъде като с всеки друг: Те трябва да умрат, но господ ще им даде дълголетие. Защо? Представете си, че нечие магаре умре. Това ще е загуба на пари. То е слуга на съответния човек. Затова и получава дълъг живот, за да се труди усърдно за своя евреин“ – рече равинът.[113]

 

Йосеф, духовният лидер на партията Шас, част и от настоящата управляваща коалиция в Израел, беше смятан за ментор не само на тамошните държавници Ариел Шарон, Шимон Перес и Бенямин Нетаняху[114] военнопрестъпници. Той бе духовен наставник на британския премиер Тони Блеър, известен и като „Винаги невинния“. (Вижте илюстрацията.)

 

Що за свят е този, който търпи подобна неравнопоставеност и привилегии за една религиозна група евреите? Що за хора населяват планетата, щом допускат тези двайсетина милиона вярващи в сатаната да ги обиждат безнаказано? Какъв „свободенЗапад, каква „демокрация“, какви пет евроцента?

 

 

 

Ce monde juif[115]

 

 

 

Чифутът, евреинът, юдеят е гой, а жена мумайка, дъщеря, сестрае шикша. Те са добиче и курва. Евреинът не е човек. И комунистът, приел да е криптоевреин, не е. Затова всяко нормално човешко същество следва да се чувства длъжно да изрича това ясно и силно. За да бъде чуто от всички, и предавано на идните поколения. Точно това – че евреитемъже, жени, децаса сатани, дяволи в човешки образ.

 

Те ни ненавиждат и използват език на омразата спрямо хоратакъм всички човеци. Лъжат, че не е вярно. Истина е. На английски съществителното Jew означава лъжец, а глагола jewмамя, лъжа. Вижте илюстрацията от съответната страница на “Oxford Dictionaryот 1956 година, който съхранявам в библиотеката си.

 

Те разчитат на християнското ни добродушие, обич и милосърдие. На това, че Исус Христос е отхвърлил техния закон, постановяващ да властва принципътживот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено“![116] Но само те да го изпълняват. Ние да бъдем длъжни да обръщаме и другата буза.

 

Като същевременно чрез фарисея Шаул от Тарс, представян на псевдохристиянските идиоти като Павел, и тоапостол“, моля ви се, да внушават на овчедушното стадо, да приема безкритично и покорно техния т. нар. Вехт завет. Само че без постановките, които могат да се обърнат срещу самите тях.

 

Ето как, приемайки синагогата, църквата пусна вълците сред Христовото стадо. Поповете започват и завършват мнимите си фалшиви молитви с някакви Авраамчо и Саара – една от старозаветните проститутки, „родилимошеници като Яков. А тъпанарите, смятащи се за уж вярващи християни, сами да предизвикват Бога, кланяйки се на сатаната.

 

Тази е истината. Има само една истина.

 

Всичко друго е комунизъм от ленинско-сталински тип! Това е.

 

И обратното. Както вече споменах, обещавайки да представя и втория, съвсем истински, но нераздухван скандал, може да сте военнопрестъпници. Но бършете ли чифутските задници, правосъдието ще ви подмине. Точно така стана с Тони Блеър.

 

Миналата година писах по-подробно за това, как след прекалено дълъг период от време и нееднократни отлагания комисиятаЧилкотпредстави доклада си за британските военни престъпления в Ирак. Блеъреврейско-израелска подлога и американски пуделне беше и одраскан. Проточването на процедурите, на съставянето и представянето на заключенията от работата на парламентарната комисия бяха необходими на Братството, та хората, заети с множество други гайлета, да забравят. С течение на времето помнещите, засегнатите, да смекчат позициите и исканията си, и да не бъдат особено настоятелни.

 

Така остана един иск, внесен във Върховния съд. Неотдавна този висш правораздавателен орган излезе с решение, че:

 

Тони Блеър не трябва да се изправя пред правосъдието за своята роля в Иракската война през 2003 г.

 

Главният лорд-съдия, лорд Томас от Кумгид[117] и още един старши съдия, г-н съдия [Дънкан] Аусли, заявиха в понеделник [31 юли 2017 г.], че не е извършено никакво престъпление агресия според английския закон, заради което бившият министър-председател да бъде обвинен.

 

Решението блокира всеки опит на бившия иракски генерал Абдулуахийд ал-Рабат да предизвика личностни обвинения във военни престъпления срещу бившия лейбъристки лидер.

 

Двамата съдии признаха, че престъплението агресия е било въведено неотдавна в международното право. Но заявиха, че то не се прилага със задна дата. Нарушението не е включено в законодателството на Обединеното кралство и парламентът е трябвало да реши, дали да го стори или не, посочва решението им.[118]

 

Което ни връща към безкрайния омагьосан кръг, типичен за комунистическото безправие. Изпитах го на гърба си, когато в последните дни на 1989 година подирих справедливост и възстановяването ми на работа не от друг, а от генералния секретар на ЦК на БКП Петър Младенов. За единия от героите на това мое глупаво и наивно приключение – другаря Цено Ценов, ще стане дума скоро. Нека разкажа съвсем вкратце:

 

За демонстрация на „гласност и престрояване“, другарите от ЦК ме поканиха писмено на среща в съответния им отдел – с дата и час. На входа, в кабинката на пропуска, седеше униформеният капитан от милицията Бисер Михайлов, член на БКП, дългогодишен вратар на футболния отбор „Левски“ и на „Левски-Спартак“. И сега обичан и уважаван от демократичната общност“?!

 

Посрещането беше възложено на Цено Ценов. Последва разговор с Христо Меранзов – баш шефа, един от убийците на честния спорт. С неприкрит цинизъм той обясни, че онзи, от когото се жалвам и искам да ме върне на работа, е личен приятел на другаря Младенов, Петър Тошевич, както е истинското име на пиянстващия московский человек.[119] Даже след посещение в екзотична страна, тогавашният министър-на външните работи и член на Политбюро на ЦК на БКП донесъл пищен папагал като армаган на негодника, който ме уволни и предаде на ченгетата за изолиране.

 

Ето ви го същото всвободнаидемократичнаБритания, бивша империя. Номенклатурата никога не е виновна. Тя е като комунистическата партия, от която произлиза, на която принадлежи и я представлява – „права, когато съгреши дори“.[120]

 

Три седмици преди Върховния съд, явно гложден от остатъците от съвестта му, се обади самият сър Джон Чилкот, който оглавяваше споменатия парламентарен орган. Да отворя скоба: чувал съм, че може би на Уинстън Чърчил принадлежи максиматаискаш ли нещо да не бъде свършено, създай комисия“. Та прочетох следното:

 

Сър Джон Чилкот заяви, че не вярва Тони Блеър да е билпрям с народаотносно своето решение за подготовката на Иракската война. Председателят на общественото разследване на конфликта от 2003 година каза, че министър-председателят е билемоционално правдивв  своя отчет за събитията, довели до войната.[121]

 

Какво ли означава това?

 

В интервю за BBC сър Джон Чилкот беше запитан, дали г-н Блеър е бил откровен с него и с обществото, както би следвало да бъде по време на седемгодишното разследване.

 

Той отговори: „Мога ли малко да го перифразирам, за да река, че мисля – всеки премиер, вкарал страната във война, трябва да бъде прям с народа и да го води, колкото може по-нататък, със себе сис него или с нея. Не вярвам, че случаят с Ирак бе такъв.[122]

 

На слепите, глухите, тъпите и предубедените стана ясно, че двете войни в Ирак – през 1991 и 2003 годинабяха разпалени с измами. Обявените причини, послужили като оправдание за тях, се оказаха фалшификации. Никой никъде не беше наказан за това, за стотиците хиляди жертви, за опустошителните разрушения, за съсипания живот и прекършените съдби на десетки милиони иракчани.

 

Свалиха от власт и осъдиха Саддам Хюсеин, бившия приятел на САЩ, обявен за кървав диктатор впоследствие, когато вече не беше необходим на интернационалните банкери и военнопромишленици. Показаха обесването му. Нещо ме кара да не вярвам на кадрите. Всеки такъв ползва двойници

 

Не ви ли прави впечатление следният исторически факт: Само три държави, които, откакто съществуват, непрестанно водят войни, не са претърпели нито едно нашествие на своя територия. Това са САЩ, Канада и Израел. Точно така, американците са се били помежду си в Гражданската война, в която са дали рекорден за тях брой жертви около 680 000. Чужд крак не е стъпвал на тяхна земя, както и на територията на Израел в международно определените му граници от ООН, в които съществуваше до юни 1967 година. Забравете Канада.

 

 

 

За хатъра и рахата на няколко фамилии и нищо повече

 

 

 

 

Не осъждат крупните престъпници, причинили смъртта на милиони, виновни за разрушения, струващи трилиони долари. В същото време най-несвободната страна на земята – САЩ, държи зад решетките с години нарушители на пътния закон, непричинили смърт или материални щети; дребни наркотърговци; сутеньори, джебчииМакар и намалял поради намесата на президента Барак Обама, общият брой на затворниците в тази комунистическа тирания надхвърля 2,2 милиона души. Преди акцията на Хюсеинович2,53 милиона. Повече от излежаващите присъди в целия Европейски съюз или в Китай и Русия, обвинявани във всякакви грехове, взети заедно.

 

Идентична е картината в Британия. Честните коментатори дори твърдят, че там имитират своя по-голям задокеански брат. На всичко отгоре, вместо да строи жилища, държавата гради нови тъмници. Понеже наличните са пренаселени![123]

 

В САЩ все повече затвори принадлежат на големи корпорации, които по примера на Сталин, Хитлер, Рузвелт, Тито, Димитров, Коларов, Червенков, Живков и комунистически Пекин използват безплатна, на практика робска работна ръка. Докато на Албиона затворите тежат изцяло на гърбовете на данъкоплатците.

 

На всичко отгоре, умело прикрито, „Обединеното кралство се занимава с циничен колониализъм, а го нарича помощ“, както наскоро посочи лондонска коментаторка.[124] От 2013 година насам Британия харчи 0,7 на сто от своя брутен вътрешен продукт за помощи на закъсали и изостанали страни. Обаче поставя начело в тях марионетни правителства, а частни компании изсмукват природните им богатства и експлоатират нищожно заплатения човешки труд. Докато икономиката на страната все повече преминава в ръцете на Китай. Например енергетиката.[125]

 

За тези неща – друг път. Но те са важни, понеже показват същността на съвременната световна комунистическа система.

 

Успоредно с всички тези недъзи, напускането на Европейския съюз е най-правилната крачка, която островната държава е предприемала през последния половин век, че и повече. Цитиран от мен комунистически и социалистически автор, евреин, слугуващ на Ротшилдови, събра това в краткото заглавие:

 

Европейската завист за Бризход.[126]

 

И е прав. Единствено комунистите и комунизираните тук и в някои други соцстрани не успяват да го схванат. Не са способни. Тъпи са по рождение, по ген, по природа. Затова са станали комунисти.

 

Дейвид Камерън и Териза Мей са пешки, които Ротшилдови са поставили върху континенталната шахматна дъска. Не са достатъчно умни, за да измислят сами изпреварващите ходове, довели до онова, което получи краткото название Brexit. Останалите 27 държави в новия СССР ще бъдат подложени на сериозни изпитания при преподреждането му след излизането на Лондон. И то във всяка сфера – от икономиката, до политиката и свободата на пътуванията.

 

Както смята въпросният автор, „сега повечето западни страни, макар и с различна степен на интензивност, са изправени пред едни и същи проблеми, които бяха движещата сила на малкото мнозинство,[127] гласувало в полза на Бризход миналата година. Те са тясно свързани: имиграция, страх от тероризъм, независимостта на националните парламенти, разклатената национална идентичност и недостигът на обществена сплотеност. Те бяха обобщени от лагера в полза на Brexit катоВръщане на контрола“! Това схващане не спира при бреговете на Английския канал [Ламанша]. Очаквам през следващата година по-големият натиск върху Евросъюза и националните правителства да бъде подхранван от същото недоволство, мотивирало Бризхода. А при демокрации, рано или късно, такова недоволство трябва да приеме политическа форма.[128]

 

Да, но всичко при демокрациите, както и при тоталитарните и авторитарните системи, е предварително планирано и нагласено.

 

Откъде другарят Джон Лойд знае тези неща? Какво му дава основаниеда очаква“? Подсказват му. Но и вие би следвало да се досещате. Нима не видяхте възхода на Сириза в Гърция, на Подемос в Испания, на поредната комунистическа комбина, наречена „Патриотичен фронту нас? Слепи и глухи ли бяхте за истината, когато през 2005-2006 година обикалях страната по ваша покана, и обяснявах, че Волен и Атакаса комунистически проект, поверен на Държавна сигурност?

 

Защо не ми вярвахте, че Б.Б., Велизар Енчев, Красимир Каракачанов и останалите „политици“, с извинение, са нищожества, мек пластилин, моделиран от водещите им офицери? Не приказвах ли и за Валерката Симеонов Балевски? Не, не съм влизал в договорни отношения с тези недоразумения и с никои други. Използвах гизаради правдата и свестните ми приятели.

 

Що за хора сте, след като не отваряте съзнанието си за истината и не можете да прецените кой е читав и койизмамник? Не разпознавате примитивите, вярвате наспасители“, не искате да поемете съдбите си в свои ръце, а разчитате на неволята или на псевдохристиянството!

 

Виктор Орбан и Лех Качински са по-добре скроени ментета. Затова, ако желаете, очаквайте поредния по-разширен пейзаж на комунизма около 20 август.[129] Документално. Въпреки че, с изключение на шепа от вас, пак не очаквам да ми повярвате. Пък и не разчитам на това. Не ми е потребно. Пиша и поддържам тази медия преди всичко заради собствената си съвест и умения. Това мога. Нямам нужда от признания

 

Ето колко лесно е на интернационалното Братство да получава това, което иска. И да отвлича вниманието на обществото от важните проблеми, засягащи Хамлетова дилема „да бъде или да не бъде“. Например, като пробутва злободневни темички, от сорта на „Записите на принцеса Даяна“. Естествено – поверителни. За да подклаждат любопитството – „противоречиви, спорни, направени с музикален учител,[130] та да бъдат пуснати в ефирслед като синовете проговарят“![131]

 

И какво? Тези записи решават ли някой жизненоважен проблем на хоратависоките наеми или скъпите жилища, ниските заплати и повишените цени на електроенергията, скапването на пенсионната и здравната система, все по-некачественото образование и неграмотността, свиването на пазара на труда? Да продължавам ли? Колко евтина въдица за толкова обемист и скъп улов, какъвто е отвличането на общественото внимание!

 

Или друго:

 

Трябва ли американисацията (или американизацията) на английския да ни тревожи?[132]

 

Колко важно! „Решаващоза оцеляването и живота на масовия британец.

 

Мислено се върнете дни назад. Можете ли да си спомните колко време и умствена енергия ви отнеха с превъзнасянето на нищо не значещия договор за приятелство с Бившата югославска република Македония?

 

Колко сте лесни! Какво ви носи той? Б.Б. се поклонила пред гроба на ГеоргиГоцеДелчев, изгонен от софийското военно училище заради социалистическа дейност. Някой напомни ли ви, че комунистите са предали ковчега с останките му на техните приятелски и сродни власти в Скопие? Сетихте ли се, че когато е постъпвала в БКП, същата банкянска Брижит Бардо е приела и това като нещо добро? Както и всички други престъпления на комунистическата партия срещу българите и българщината!

 

Колко пъти съм говорил и писал, че най-важното за всеки истински патриот и нормален човек е да оправим нашата собствена къща и двора около нея. Което означава, че трябва да изринем комунистите от тях, както митичният Херакъл прочистил оборите на цар Авгий. Да пуснем нашите реки на декомунизацията да потекат, за да изхвърлят болшевишката гнилоч и да измият остатъците от нея! Тогава, когато стъпим на краката си, вдигнем икономиката, заработим така, че да постигнем всеобщ напредък и благоденствие, самозваните „македонци“, че защо не и „гърците“, сами ще започнат да мяукат пред портите ни.

 

Не би.

 

Светът постоянно се променя. За съжаление – не за добро. Ние не допускаме и мисъл за промяна в собственото ни съзнание. Та да изменим и плесенясалото си необосновано самочувствие, като поставим нашия собствен бит на солидни, съвременни основи. Чрез учение, трудолюбие и работа. Без комунисти и възбужданите от тях политически различия и крамоли.

 

Не щете.

 

Ето, във Вашингтон вече кандисват и на преговори със Северна Корея. Засега държавният секретар Рекс Тилърсън, носител на ордена „Дружба между народите“, бивш „Ленин“, призна това.[133] Но съм убеден, че и в Белия дом са готови на тази стъпка, до скоро смятана за унизителна и невъзможна.

 

Вече питах: Вярвате ли, че Северна Корея е заплаха за Съединените щати? Де да беше. С няколко атомни бомби да изтрие този еврейски болшевишки цирей от лицето на земята. Разправата със Северна Корея е лесна – по същия начин. Като добавите Израел, светът може да живне. С премахването на Англия, Франция и Русия съвсем. Какво тук значат 600 или 700 милиона души? Китай е интровертен. Никога не е бил разширяваща се империя.

 

Истината е, както отбелязах в предходна публикация, че Пхенян е заплаха за народа на Северна Корея. Неговата номенклатура, начело с швейцарския възпитаник, диктатора Ким Чен Ун, е част от глобалната мрежа на комунистическата номенклатура. Плетена дълго и разпростряла се върху целия свят. Именно тя ни задушава.

 

 

 

Дисциплиниране и възправяне на един пропаднал Бял дом

или номенклатурни игри преди отстраняването на Доналд „Коза“?

 

 

 

Обаче познавам играта – всичко е заради военно-промишлените комплекси. Те крепят политиците. Над тях – само интернационалните финансисти, господарите на мира и войната. Затова единствено бивш автобусен шофьор, на когото не му пука много, може да се надсмее над американците:

 

Президентът на Венецуела Николас Мадуро се присмя на санкциите, наложени от Вашингтон след изборите за конституционно събрание, информират световни агенции. Белият дом атакува „диктатора Мадуро заради присвояването на абсолютна власт“.

Държавният глава, който е пряко засегнат от рестриктивните мерки, смъмри американския лидер Доналд Тръмп за начина, по който победи на президентските избори през ноември. Милиардерът спечели в Избирателната колегия, но загуби народния вот.

 

Не изпълнявам заповеди от империята“, каза той [да преведа – Мадуро] пред поддръжници и подчерта, че „императорът“ Доналд Тръмп прави най-голямата грешка като се занимава с Венецуела.

 

Продължавайте със санкциите си, Доналд Тръмп“, добави Мадуро.

 

В САЩ е възможно да станеш президент с 3 милиона гласа по-малко от опонента си. Каква страхотна демокрация“, подигра се венецуелският лидер с Вашингтон, аплодиран от присъстващите.

 

Демократът Хилари Клинтън спечели народния вот срещу Тръмп с 2,9 милиона гласа, според официалните резултати.

 

Според Мадуро санкциите отразяват отчаянието на Тръмп и омразата му към социалистическото правителство на Венецуела.

 

С налагането на санкциите САЩ замразяват всички активи на Мадуро под американска юрисдикция и американците нямат право да правят бизнес с него.

 

Миналата седмица Вашингтон наложи санкции на 13 официални представители на латиноамериканската държава.[134]

 

Какво ще прави венецуелската власт с петрола? Ще го пие ли? Не, Куба, Китай и Северна Корея, както още няколко държави в Азия изпитват постоянна потребност от нефт. С няколко цента по-евтино, течнотозлатоще потече натам и ще бъде добре дошло. Докато все повече американци ще обедняват.

 

Тъпо, тъпо, тъпо!

 

В събота, 29 юли 2017 година, в интервю с професора по политически науки, президент на Института за глобална политика в УниверситетаЛойола Меримаунт“ в Лос Анджелис и декан на Факултета за изучаване на лидерството в него, Майкъл А. Джиновизи, заяви, че новият шеф на администрацията на Белия дом генерал Джон Кели е назначен на поста, за да дисциплинира служителите и самия президент. Да не му позволява да се намесва във всичко и да разпространява мнението си в Tweeter.[135]

 

Досега военният, който е прекарал по-голямата част от кариерата си из кабинетите на Пентагона, беше министър на вътрешната сигурност. Това ведомство, типично за тоталитарните държави, беше създадено от Джордж Буш-младши след 11 септември 2001 г. Сега Кели, с доста нашивки по пагоните, с които се е закичил, ще управлява президентската администрация. Названието на длъжността му е „началник щаб на Белия дом“. При съветската система бяха главни секретари. И се знаеше, че непременно и неизбежно, без изключения, бяха закачени за ония служби. Допускате, че при американската е различно? Хайде де!

 

Джон Кели беше заместник-министър на отбраната при Леон Панета, когото пробутаха на Барак Обама. Панета беше директор на ЦРУ. Има ли смисъл да обсъждаме?… Още повече, като сме наясно, че най-малкото ЦРУ и ФСБ – бившето КГБ, работят съвместно. Рядко е било другояче.

 

Сега, според очакванията на професора по политически науки Майкъл, от оная фамилия – Джиновизи де, Кели щял да дисциплинира Тръмп. ДалиКозътняма скоро да прецака и него, си помислих?

 

Опровержението дойде часове, след като генералът положи клетва като началник-щаб на Белия дом. В САЩ сутринта на последния тазгодишен юлски ден започна с посланието на Тръмп в Tweeter, че „няма никакъв хаос в Белия дом“. Шест часа по-късно дойде новината, че назначеният десет дни по-рано директор на връзките на президента Антъни Скарамучи, заради когото подаде оставка говорителят Шон Спайсър, еизритан от Белия дом“, според израза на CNN. Джон Кели пожелал неговото уволнение.[136]

 

Да не пропускаме факта, че итало-американецът беше поредното момче на Goldman Sachsв екипа на Тръмп. Служил е в банката от 1989 до 1996 година.[137] Дали това не обяснява факта на неговото назначение в правителството на пишман републиканеца Тръмп, макар че „обичал Хилъри Клинтън и подкрепял нейната кандидат-президентска кампания, както и тази на Барак Обама“, и двамата – демократи? Подвизаваше се като главен финансист на първия чернокож президент на САЩ, събиращ дарения за изборите. Сетне „изтривал всички анти-Тръмп съобщения в Tweeter“.[138] Обслужвал е и провалилия се републикански претендент за Белия дом Мит Ромни. Екзотично, нали? Както тук: всеки има право да се променя. Но дойде денят за разплата на Цион

 

От този момент нататък всички служители на Бялата къща, включително съветниците на президента Иванка и Джаред Къшнър – негови дъщеря и зет, са длъжни да докладват за всичко на генерал Кели. Кой на практика ръководи комунистическия режим в Съветските американски щати? И има ли скрит военен преврат в тази най-комунистическа и най-репресивна тоталитарна държава в днешния свят?

 

Ако това не е признание за съществуването на тайна, невидима власт, здраве му кажете. Самият коментатор най-вероятно се е издигнал като представител на мафиотската фамилия Дженовезе, произнасяна на английски Джиновизи.

 

Има още нещо. През тези десет дни на Антъни-Скарамучиеватавярна службана Доналд Тръмп, беше предприета медийна подготовка, навяваща очаквания за неговата оставка. Малко след назначението му плъзна слухът, че:

 

Според съобщенията, седмица след като Антъни Скарамучи беше обявен за директор по комуникациите на Белия дом, неговата съпруга е подала искане за развод. Техни приятели споделят нейната неприязън спрямо президента Доналд Тръмп. А „голата политическа амбицияна съпруга й я принудила да се разделят.

 

Деидри Бол, която работеше като вицепрезидент по отношенията с инвеститорите на SkyBridge Capital, фирмата, която той [Скарамучи] основа през 2005 година, и продаде по пътя на възхода си към Белия дом, е подала документи за развод след тригодишен брак, според The New York Post.

 

Тя харесваше хубавия живот на Wall Street и своя дом на Лонг Айлънд, а не шантавия свят на столицата“, заяви източник пред вестника.

 

Г-н Скарамучи отвърна на новината чрез чуруликане:[139] „Оставете гражданите на мира. Аз мога да поема ударите, но бих помолил да оставите семейството ми във вашите мисли и молитви и нищо повече.“

 

Г-н Скарамучина 52, и Болна 38, започнаха да се срещат през 2011 г. И се смята, че са женени от 2014-а.[140]

 

Вярно или не, „шантавият свят на столицата“, което ще рече – на политиката, крие и такива рискове.

 

Няколко дни по-късно се запознахме със следното:

 

Москва разработва евентуални мерки срещу Варшава заради приетите през юни промени в закона за декомунизация, предвиждащи да бъдат премахнати паметници на съветски воини, пише „Известия“.

 

Руското външно министерство изтъква пред вестника, че федерацията при всяко положение няма да остави без последици недружелюбните според ведомството действия на Варшава. И прогнозира мерки сасиметричен характер“.

 

Източници от руските дипломатически среди разказват, че се обсъждат няколко варианта: лични санкции срещу полски политици, участвали в изготвянето на законовите промени, икономически мерки за въздействие и активна дейност по всевъзможни международни площадки с цел да се привлече внимание към проблема.

 

Изданието напомня, че напоследък руски политици приканват в печата заогледалнимерки спрямо Полша. Според шефа на външнополитическата комисия в руския сенат Константин Косачов Русия може например да не полага занапред грижи за полските мемориали в страната. Навярно става дума за комплекситеКатиниМедное“, където са погребани хиляди поляци, разстреляни през 1940 г. от съветските тайни служби, предполага всекидневникът, цитиран от Би Би Си.

 

Най-разумно ще е Москва да отвърне на Варшавана равнище символи и историческа политика“, коментира аналитикът Олег Неменскидействията на Полша според него са неморални, но не ощетяват пряко руската икономика и политика.

 

„Но икономически санкции според мен няма да са най-сполучливият отговор. Полша ще ги преживее, но още по-активно ще раздухва в медиите, че Русия води враждебна политика“, допълва експертът пред „Известия“.[141]

 

Единственото, за което са прави съветските – пардон: рускитетаварашутки, е последното.

 

 

 

След като замениха мозъка с бицепс

 

 

 

Както санкциите на Европейския съюз спрямо Русия удариха полските производители на земеделска продукция. И не само тях. Останалото е намеса във вътрешните работи на суверенна държава. Ако правителството на Качински, който е реалният управител на Полша днес, устои с достойнство, някой ден ще служи за пример в медиите, че Русия води враждебна политика“. Реален, действителен, истински.

 

А Западът? Западът къде е?

 

Де гоголемият антикомунист“, американскиятПатокДоналд, познат и като „Козът“ или Тръмп? Нали само за два месеца дръпна речи, изпъстрени тук-там с ярко антикомунистическо съдържание? Подписва санкции срещу Русия, но си трае като пръднал за такива явно недостойни прояви на намеса във вътрешните работи на независими държави? Може би, за да не лъснат окончателно собствените му връзки с някогашния и настоящия режим в Москва? Сиромах, „Козът“ с извити кунки, се меси във вътрешните работи на суверенна Венецуела. Заради петрола и пазара на оръжия за военно-промишления комплекс.

 

Какво да рекат от Европейския съюз, чиито главатари до един са агенти на съответните компартии, респективно – на Кремъл? Как да коментира фюрерчето на НАТО, оцапано от глава до пети в червените екскременти на комунизма? Това доказано агентче на КГБ, чието минало, свързано с репресивните служби на СССРсвободнитеголеми западни медиидемократичнопремълчават? Като бияни задници, по израза на „гениалния“ допотопник Иван Вуцов. Те винаги са представлявали средства за масова дезинформация и внушаване на неистини, каквито бяха и са тукашните – отявлено комунистическите.

 

Западът не реагира. Той е комунистически. Винаги е бил такъв, но поради нашата изолираност в големия съветски концлагер, наречен „социалистически страни“, не го знаехме. Сега е друго. Вярно – за малцината, които не са станали мъдри като индианците от онзи разказ на Уилям Фокнър, в който, щом единият от двамата стари вождове, припичащи се на есенното слънце разбрал, че събеседникът му не мисли за нищо, го оценил високо:

 

Значи си мъдър.

 

Тук и по света съществува изобилие от такива „мъдреци“. Наспорили сме на тяхШепата политически затворници на комунизма, които не бяха продали душите си на сатанатаеврейския червен дявол Яхве-Йехова отхристиянскатаБиблия, никога не кандисаха на прегръдката с комунистите, закрепена с подписите на Джордж Буш и Михаил Горбачов на борда на съветски кораб край бреговете на Малта в началото на декември 1989 година.

 

Например кракът на Илия Минев не стъпи наРаковски134, в централата на СДС Съюза на Държавна сигурност. Даже левичари като Иван Дочев, с всичките ми съмнения към него, не бяха допуснати. Другарят Филип Димитров, потомък на комунистически убийци, зверове от Пазарджишко, при това и евреин, ползвал привилегиите на своите роднини активни борци, изгони от сградата на СДС почетния председател на Българския национален фронтосновната антикомунистическа организация на имиграцията ни в САЩ, обявявайки го зафашист“.[142] Както посочва самият Дочев:

 

Това, което ние винаги сме казвали, се потвърди, а именно, че комунистите наричат фашист всеки, който е техен противник, без разлика кой е той и какво е направил.[143]

 

Пряка оценка за Филип Димитров: комунист! „Ченге“ и „хомосексуалист“ беше добавка, отправена в лицето му от Волен Кобзон от парламентарната трибуна.[144]

 

Но какви са западните елити и техните вождове, които отхвърлят всяко предложение за декомунизация? Ако приложа техните, комунистическите правила, моята диагноза е, че всички те са комунисти агенти на световната революция, планирана още от Майер Амшел Бауер, първия Ротшилд.

 

Повече за тези неща – обосновани и доказани документално, както винаги, очаквайте около 20 август във връзка с една годишнина.[145]

 

Но както се очаква, всяка крушка си има опашка. Вижте това“

 

Цено Ценов бе преизбран за шеф на Европейската федерация по борба.

 

Това се случи на събрание на организацията в Нови Сад, на което присъстваха делегати от 39 държави.

 

Ценов е начело на организацията от 1996 година.

 

Новите имена в изпълкома са Желко Трайкович (Сърбия) и Равзан Пиркалибу (Румъния).[146]

 

Новите именаса все от комунистически държави!

 

Странна публикация, подписана от една авторка, а след нейния финал от друга – другарката Даниела Дашева, „професор, бивш служебен министър на спорта, преподавател в НСА“, представлява апология на другаря Ценов соригиналното“ и „елегантномалко име Цено. Къде е възможно да се случи това? Естествено вТруд“, газетката на негово нищожество Петьо Блъсков, заместник секретар на първичната партийна организация на БКП в официоза на тоталитарния режим вестник „Отечествен фронт“. Но и не само там. Навсякъде в комунистическата ни родина, наречена Чалгарска Номенклатурия.

 

Изданието се водеше на единствените тогава, казионни Български профсъюзи. Нищо от названието на организацията не отговаряше на съдържанието на думите в него. Нито бяха български, още по-малко бяха профсъюзи. Но е вярно, че ние – всички тогавашни роби на комунизмаиздържахме това и останалите многотиражки. Дойде време и вестничето „Трудбеше отмъкнато пладнешки от завеждащия отдел в Софийския градски комитет на БКП и агент на Държавна сигурност с псевдоним „Бор“, другаря Тошко Тошев и неговата шайка. За да тиражира такива неистини – нека ги приемем за полуистини, като тази за Цено Ценов:

 

Той попада в един от най-успешните български спортове именно покрай татко си. Цено Ценов-старши е свързан с борбата още преди 1944 г. Бил е царски офицер и е познавал лично Дан Колов. А когато именитият ни борец в свободния стил се прибирал у нас, му е организирал официални срещи и турнири. По-късно Ценов-старши става и член на Общото събрание на Международната федерация по борба (ФИЛА, сега UWW), а от 1966 до 1978 г. е и в Изпълнителното бюро на централа.[147][148]

 

Всичко от биографичната справка на Цено Ценов-старши свършва до тук. Обаче, за късмет, познавам лично тъй превъзнасяния другар Цено Ценов-младши. До 1990 година той беше инструктор в Централния комитет на БКП. Пряко подчинен на всяващия ужас сред малцината почтени спортни деятели Христо Меранзов – завеждащ отдел „Физическа култура и спорт“ на ЦК на БКП. Никой не докосна и двамата. Нито Трендафил Мартински или Желязко Колевчавдарци, гъзолизци и даже охранители насвещенитеТодор-Живков седалищни части.

 

От години Ценов е главният феодал на борбата у нас. От доста време – и в Европа. Ха кажете ми що засвободни демократиса западноевропейците, които приютяват такива високопоставени слуги и дейци на комунистическия режим у нас?

 

Но понеже не съм от вчера на този свят, работих с не малко от старите болшевишки спортни журналисти, ще допълня биографията на Цено Ценов-старши с още няколко щриха.

 

Той действително е бил „царски офицер“, както се изразяват комунягите. Капитан, началник на танковата бригада в Горна Баня. Но се събрал с „добри“ другари и станал член на Военния съюзЗвено“ – главният осъществител на Деветосептемврийския преврат през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година. Ценов бил сред най-важните фигури, по-сетне останали незабележими. Но високо ценени и награждавани по всевъзможни начини. Както и капитан Стоян Трендафилов, станал генерал и активен борец. Прочее старият Цено Ценов беше лепнал тъкмо това звание след името си. Неговият наследник се водеше син на активен борец. Ние, соцплебсът, бяхме потомци набивши хора“…

 

И така, в съвсем ранните часове на 9 септември 1944 година капитан Цено Ценов извел една танкова рота от казармата. По тесния околовръстен път и надолу по „Цариградско шосея закарал до поляните, върху които са построени днешният Полиграфичен комбинат, донеотдавна наречен „Димитър Благоев“, БТА, и околните здания на жилищния комплекс, някога носещ името „Ленин“. От телефонна кабина, разположена на булеварда близо до това място, съобщил на командването на звенарите, по-сетне прикрити в несъществувала НОВАНародно-освободителна въстаническа армия, че е готов да се включи в превземането на столицата.

 

Така станал генерал, активен борец против фашизма и капитализма, шеф на борбата от местен и интернационален мащаб. Винаги съм твърдял, че т. нар. социалистически строй е имитация на абсолютната монархия. (Вижте Северна Корея.) При кралските и царските управления властта се наследявала. Точно така беше и при тоталитарния режим на БКП-БЗНС. Ако сатаната не беше прибрал Людмила Тодорова Живкова, на 10 ноември 1989 година може би нямаше да я свалят. Просто щеше да продължи да властва с помощта на нейните приближени Андрей Луканов, Петър Младенов, Богомил Райнов, Светлин Русев, Любомир Левчев

 

Колкото до Даниела Дашева, „професор, бивш служебен министър на спорта, преподавател в НСА“, граматически ни става ясно, че не иде реч за същество от женски пол, а за мъжко. А фактологическиче имаме работа с поредна комунистическа престъпница, чието място не е в никаква „академия“, че и „спортна“ при това (да пази Господ, можеше да е перална). А в затвор или каторга, където да изкупва вината си спрямо българите.

 

И по какво е професорка“? Чете лекции по основи на клякането, устойчивостта на тила при челна стойка или по морални устои на губещия състезател? Може би по правилно положение на тялото при фелацио на по-високопоставенгимнастик, политик, изобщо – дебелосер. По какво? Що за образование, че и висше, е физкултурното?

 

Навремето се подигравахме, че във ВИФВисшия институт за физическа култура и спортГеорги Димитров“, понастоящем Национална спортна академия, единственият изпит, който се взима с глава, е споменатата челна стойкаКаквититани на наукатае раждало това заведение – което ще рече кръчма!

 

Още нещо. Свестните никога не бива да забравят, че комунистите не са човешки същества. И са интернационалисти. Мимикриите и метаморфозите им са без значение. Следователно няма как да бъдат българи.

 

 

 

Quis in favorem?[149]

 

 

 

Вместо това световното революционно движение в лицето на американското посолство в София проводи Владимир Любомиров Левчев като преподавател (по какво ли) в САЩ. За да се върне като илюминиран масон, развращаващ с юдеокомунизъм младите хора, раздаващ морални оценки от централните телевизионни станции на сегашния режимпродължение на предишния, тоталитарния.

 

Нима съвсем наскоро не узнахме, че:

 

Ирина Бокова влиза в управата наКолизеума“. Българката ще управлява мащабен археологичен парк в Рим.

 

След правни спорове с кметството на Рим Министерството на културата в Италия успя да прокара правото чужденци да влязат в управата на националните паметници на културата.

 

В новия археологически парк влизат „Колизеума“, „Фори империали“, където са разположени много от останките на древния Рим и Палатинския хълм във вечния град.

 

Става въпрос за вторият[150] по посещаемост и важност туристически обект на Италия и един от най-големите в света.

 

Ирина Бокова е начело на ЮНЕСКО, но мандатът й като генерален директор изтича до края на годината.[151]

 

Спомнете си, кога изобщо някой се е грижил така за вас, за бъдещето ви и за вашите деца? И ако не се сетите, знайте от мен – не сте комунисти или сте недостатъчно такива.

 

Александър Зиновиев, който като член на КПСС и професор познаваше добре и то отвътре съветската система, а сетне, в имиграция проучи задълбочено и западноевропейската пишман демокрация, заключи:

 

При народовластието се извършва разделяне на населението на привилегировани и непривилегировани слоеве; принадлежността към тях става наследствена.[152]

 

Революциите се вдигат затовазаради привилегиите, носещи богатство, охолство, луксозен и безметежен живот. „Нежнитереволюции не доведоха до това. Комунистическата номенклатура продължи да властва. „Човекът с пушката“ винаги остава обект на творческите напъни на нискочели писатели, художници, кинодейциот новия, следреволюционен тип. Забравила къде е възникнала, откъде се е появила, върхушката се гнуси от негоот тълпата. Това е един от първите белези, които отличават истинския аристократ от фалшивия, произлезлия от канавкатаблагородството. Кой не го схваща и не се вълнува от това?

 

Налага ли се всеки път, когато спомена изцапаното с невинна човешка кръв мръсно име Бокова, Ирина Георгиевна, да обяснявам коя е другарката? Че е дъщеря на комунистически убиец, членувала в БКП, издигнала се в ръководството на БСП, депутатка и заместник-министърка на външните работи от тази партия? Фактът за следването й в МГИМОковачницата за кадри на КГБ, където била състудентка на днешния съветски или руски, както желаете, министър на външните работи Сергей Лавров.

 

Как, по свидетелство на неин колега в Ню Йорк от същото алчно червено котило, след завръщане от София внезапно станала „антикомунисткаи се сближила с Мадлин Олбрайтеврейска лесбийка, държавен секретар на САЩ. И станала приятелка на Хитлери Клинтън. Когато преди две години се кандидатира за гаулайтерка на ООН, нейната медийна кампания беше оглавявана от свекървата на Челси Клинтън, също еврейската сватя на Бил и Хитлери.[153]

 

Да припомня ли, как САЩ приютиха дъщерята на Сталин и наследниците на Хрушчов, но барабар с милиардите им, откраднати от народите на Съветския съюз? Нима същите Съветски американски щати не приеха значителна част от грабителите от туземната ни алчно червена фашистка номенклатура? Чии граждани станаха Илия и Дарина Павлови? Съветникът на Андрей Луканов Александър Мирчев явно е бил на двойно подчинение. И от четвърт век е уважаван частенполитически консултант във Вашингтон. Точно така – от Партийния дом, седалището на ЦК на БКП, направо някъде около Белия дом и Капитолия – хълмчето, на което е разположена сградата на американския Конгрессветовната работилница на глобални комунистически закони под диктовката на интернационалните банкери.

 

Западът даже измисли евфемизъм на предателството и примирението с комуниститенежна или мирна революция?! Никой не се тормози от въпроса: Що за революция е това, щом като в нея липсва подмяна на управляващата върхушка; не се води война срещу дворците; предишните управници не са изправени на съд и никой не е въздал справедливо възмездие за престъпленията им? Нима не е видимо съвсем ясно, че това е промяна и то външна, козметична, за политическата витрина? На принципа „пременил се Илия, пак в тия“!

 

И не ми възразявайте, че е било неизбежно. Тъй че, видите ли, и днес не можем да променим нищо.

 

Не е вярно. Не желаете. Свързано е с нарушаване на спокойствието и стереотипа, с активност, с лишения и дори с евентуални жертви. Но е възможно.

 

Само че сте сковани от страх и поквара. Последното са връзките ви с комунисти родови или по сватовство.

 

Ето как нормата на лицемерието и двойните стандартинашите комунисти и ченгета са добри не ги закачайте; останалите са лоши преследвайте тях“, парализира и най-нищожния порив за свобода и републиказакони и власт, еднакви за всички и прилагани по един и същ начин към всеки, без никакви активни борци и привилегии. Според максимата “Cuique suum” – „всекиму своето“. Ала също така съгласно правилото “secundum curriculum vitae” – „според биографията“.

 

Понимаете? Verstehst du? Comprenez vous? Do you understand? ¿Lo entiendes? Да ли разумете?

 

Сряда, 2 август 2017 г. Седя под купола на природния храм, който грамадните орехи са оформили с клоните си. Рано е. За мен. Пия кафе и гледам телевизия – нещо необичайно. Сутрешни блокове и CNN. Липсват други интернационални новинарски програми. Отпивам от възгорчивата ароматна течност и се чудя що за твари могат да издържат на тази мозъчна атака с болшевишка пропаганда, изстрелвана от комунисти и техни дечица.

 

Малко след осем държавната телевизия показва от Скопие интервю сжурналиста Владимир Перев“,  който се оказва с двойно гражданство българско и македонско. Той прави на пух и прах историците. И комунистите. А какъв е бил самият той, щом е журналист? Дали не е бил като мен – промушил се между капките на медийния порой в тоталитарната система? Обаче Перев действително хвърля така наречените историци направо в огънякакто ни учи Господ Бог Исус Христос:

 

Всяко добро дърво ражда добри плодове; но едно лошо дърво дава лоши плодове. Добро дърво не може да роди лоши плодове, нито е възможно лошо дърво да даде добри плодове. Всяко дърво, което не ражда добри плодове, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня.

 

Така по плодовете им ще ги познаете.[154]

 

След този разговор ни връщат в софийското студио на телевизията-майка. Там двама „професори“, разбира се ченгета, единият обявено, другият – без съмнение, бил е посланик в Македония, с неприкрита злоба, изписана по мутрите им, се стараят да оборят Владимир Перев или Перевски – все едно. (Не обърнах внимание и не запомних.) Те отдавна били историци и познавали историографията. Ами тъкмо това им наби в чутурите „македонският журналист“.[155]

 

Прескочих през другите телевизии със сутрешни блокове. Едно и също: Велизар Енчев, потомствен член на БКП, капитан от Държавна сигурност, слагач, гъзоврътник, приспособенец, готов да лапа пишки, да лиже и да върти фелацио на всяка власт. Даже самоубийството на сина му с неговия пистолет не го стресна. Комунист! Изваян от гранит, челичен, формен дегенерат.

 

В друга програма – Красимир Каракачановсин на земеделец. И двамата с баща му изгреликато агенти на репресивната Държавна сигурност. Видът му издава неговата пряка връзка с приматите – първобитния му произход.

 

Трета телевизия представя остриганата на куфалница на лявата топчица на агент „Иван“ или Каракачанов, Красимир Панайтович. Предците на този са били джамбази. Тоест – крадци, престъпници. Тъй като знаем, че престъпниците се раждат, какво ли е това фитнѐ? Изпитвате ли съмнение, че то също е дребен бандит. Проводили го чак в Брюксел. Дали не краде коли там, си помислих. Та, ако има наследници, да се наричат Автоджамбазки?…

 

И така до края на българщината.

 

Не, другарки и другари. Колкото и да са изостанали, македонците и всички други народи са по-напред от нас. Няма по-смазан, разединен и бързо остаряващ народ от нашия, превърнат в твърде посредствено и примирено с участта си население. В него всеки се интересува единствено от себе си и от онези, които смята за най-близки.

 

Преди столетие и половина е било малко по-различно. През септември 1876 година в Женева бил свикан Десетият конгрес на Международната лига за мир и свобода – масонско сборище. Участниците повдигнали въпроса за учредяване на Лига за освобождение на Славяно-гръцкия полуостровБалканите. В изказването си „Г. Братиану[156]румънски депутат и член на Централния комитет на Международната лига за мир и свобода“, споменава, че „българите са най-развити в промишлено отношение и най-миролюбиви“.[157]

 

Както се убеждавате, не сме били най-изостаналите, а тъкмо напротив – „най-развити в промишлено отношение“. Но… „и най-миролюбиви“.

 

Последното обяснява ли защо единствено тук близо три десетилетия след подарената ни свобода, включваща правото на избор, може да мърдат същества99,99 на сто от всички, които да търпят старите комунистически кадри да ги стискат за гушите? Без да протестират, дори да цвичат, камо ли да посегнат да отсекат кунките на милиционер-комунистите. Само жално да църкат. А щом им се отдаде случай, да се оплакват. Чалгарска Номенклатурия е и мина Плакалница.

 

 

 

Комунизмът като реалност[158]

 

 

 

Медиите все още да са поверени на Петьо-Блъсковци. А „социнтелектуалцида правят подписки с искане комунистът, офицерът от Държавна сигурност, агентът на ДС и КГБ Иван Гарелов да бъде назначен на поста командир на цялото медийно милиционерско войнство.[159] Успоредно с тях московската възпитаничка, която като муха каца от медиен екскремент на политическа фъшкия, за да попадне отново на вестникарско лайно, говното Иво Николов, да коментира ужасено:

 

Кандидатът за генерален директор на БНТ Емил Кошлуков подкрепя конкурента си за поста Иван Гарелов да оглави държавната телевизия. Това стана ясно от подписка, разпространена от офиса на МистърПанорама“, които[160] си остана единственият титуляр на това прозвище, макар отдавна да не води обзорното предаване.

 

Кошлуков, който подаде документи за конкурса почти в последната минута и според слуховете е фаворит на ГЕРБ за тази позиция, е един от 84-та, подкрепящи Гарелов за шефския пост…

 

Сред кандидатите са спортният журналист Сашо Йовков, бившият генерален директор на БНР Валерий Тодоров, бившият финансов директор на БНТ Тома Иванов, журналистът и поет Стоил Рошкев, Теодор Ангелов – водещ на публицистично предаване в телевизия СКАТ,[161] неизменният участник в този конкурс от десетилетия Радослав Главчев, както и бившият оперативен директор на БНТ Константин Каменаров.

 

Според слуховете с най-голям шанс за поста в БНТ са Емил Кошлуков и Коко Каменаров. Ходът на детето на демокрацията Кошлуков обаче може да означава, че той ще се оттегли от конкурса. Какъвто и да е крайният резултат, той може да бъде оспорван заради конфликт на интереси на един от членовете на СЕМ – органът, който ще избира шефа на държавната телевизия, Бетина Жотева, която преди години беше в близки отношения с един от кандидатите тази година Сашо Йовков.

 

Не се знае дали това увеличава шансовете на Иван Гарелов, но не е изключено конкурсът да приключи и без победител, още повече, че сегашната заседяла се на поста свръх всякакви норми Вяра Анкова имаше кроежи да удължава престоя си на шефското кресло в БНТ.[162]

 

Авторът на пасквила е габровска направа. Чудо. Не само притежава диплома за поет, издадена в съветската столица. Беше в розовата газетка „Сега“, от чиито страници произнасяше тежки морални присъди (?!) над видни дейци на СДС. Това – през кратичката ераКостов“.

 

После оглави пресцентъра на втората кандидат-президентска кампания на Петър Стоянов отСДС! Заедно с жена му Антонина пазаруваха апартаменти в столицата. Провалиха ги.

 

Дойде време да премине през жълтите седмични клюкарници като „Уикенд“, сборище на изпаднали комунета и ченгета. Беше „директоркана ярко червената Георги-Гергова телевизия и кандидат за кмет на родния си град отСДС, моля ви се. По време на кампанията, пред телевизионни камери активисти на партийката „Атакай дариха метла с дълга дръжка, придружена от поканата незабавно да я яхне!

 

Сетне се подвизаваше в „интелигентнатаИнформационна агенция БЛИЦ. Понастоящем в нейната близначка Агенция ПИК.

 

Често гостува из телевизионните кръчми, като Милен-Цветковата например. Прочее – и тозигерой на медийния фронтсе е подписал в полза на Гарелов. И Явор Дачковкопието Костово, което бодеше, колеше и бесеше из телевизиите и партийните малотиражки заедно с любовницата си, потомствената сръбска комунистка Кулезич, Любица Михайлович, е в кюпа с Иван-Гареловите поддръжници. Така ни осведомява кореспонденция под надслов „Гарелов с мощна лява подкрепа за шеф на БНТ“.

 

Формалната логика води до заключението, че щом Дачков е ляв, значи и менторът му Костов е такъв. Нали ръка за ръка изграждаха ДСБ? По-скоро – кълка до кълка. Излиза, че СДС и ОДС са били леви. Нима не го знаехте? Как аз можех да съм наясно и да не си мърся съвестта и името, а вие не?

 

Надемократиха се, си рекох. Виесъщо.

 

Сега постоянно слушам приказки – оценки – какъв боклук излязла банкянската пожарникар-премиерка Б.Б. Ами кои я подкрепиха с гласа си? Нали преобладаващата част от вас, товарщи мудрецы? Не се залъгвайте, не вие я изведохте до поста, а Държавна сигурност чрез неформалния си старчески клуб „Монтерей“.

 

Сред подписалите са не само повратливият заднешком Кошлуков едемократс миналотъмно, недоизяснено. Забелязахте ли ранниярадикал-демократ“ от ония служби Михаил Неделчев, на преклонна възраст вече „професор“? Как само раздават псевдонаучни звания другарите! Като милиционерски чинове.

 

И „демократичниятМиткоРиформата“ е там. Помните ли го? Вицепремиер, министър на отбранатаот комсомола направо в държавното управление! Сега… „професор“. И той. Тъй де, хората хора станаха. Даже – депутати, министри, президентиЗащо Митко Луджев да не бъде ипрофесор“? По какво? По каквото партията-квачка е решила. Титлата и парите са важни, не младежите, чиито мозъци промива с болшевизъм.

 

И Димо Гяуров е на мястото си – „генерал“ – направо от редник или ефрейтор, вече не помня. Съществено ли е? Битуваше в ролята на Костови гащи и го гудиха да ръководи шпионажа. Ашколсун, гявол момче, ще рече масовият нашенец, идиотът. Дай Боже всекиму!

 

Ето и друг: „81. Иво Беровжурналист“. Този не беше ли фелациониста на Костов, който уринираше в нашата махала, колчем пиян минеше през нея, изритан от поредното заведение? А и сега сегиз-тогиз раздава справедливост от телевизионните екрани, чучнал в позата на кадия, владеещ единствената партийна правда – повелята на времето?! Диването е израсло из капиталистическата чужбина. По бащина линия

 

Аминай-талантливият“ и „най-демократичентекстописец Александър Петров, дето присвои времето за върхушката на СДС, обявявайки, че „времето е наше“? И младата секретарка на Гарелов, Лияна Панделиева, прясно омъжена за син на офицер от Държавна сигурност, дереше гърло, изричайкисакралнитедумички от химна на СДС

 

За Соломон Паси и Б.Б. – Богомилр Бонев не си струва да отварям дума. Те са вечни като комунистическата идея, с която са откърмени.

 

През това време други градят.

 

Нов град ще бъде издигнат на 20 км от София. Той ще носи иметоХълмовете на Плана“ и ще се намира в Плана планина, между София и Самоков. По проект след седем години броят на жителите му ще достигне 3000, пише Dariknews.bg.

 

 „В града предвиждаме детски градини, основно училище, търговски център, фитнес център, ресторанти. Всичко, което е необходимо на един жител, за да може да живее спокойно“, съобщи пред БНТ2 Емил Магрисо – мениджър на проекта.

 

Идеята за градчето е на израелския бизнесмен Авиноам Катриели, който живее в България от 10 години. Казва, че е купил 2000 декара в Плана планина заради гледката, която се разкрива от хълмовете там и чистия въздух.

 

 „В тези 2000 декара има само 22 декара дървета. Не само, че нямаме намерение да ги изсичаме, но искаме да засадим и нови“, уверява собственикът на имота.

 

За да се улесни достъпът до града, ще бъде ремонтиран пътят, който минава през село Плана и ще се изгради нов през село Горни Окол. Разходите ще са за сметка на собственика на земята, както и тези за прокарването на ток и вода до всички сгради.[163]

 

Първо, такава инвестицияс ремонтирани и нови пътища, с електропроводи, е по силите на държава, но не на товарищ „Катриели, който живее в България от 10 години“. Или ще плащаме ние, или Ротшилдови или Израел се крият зад своя шпионин Авиноам. Със сигурност, по сходен начин завзеха Палестина. Отначало купуваха, а глупавите коренни жители им продаваха бащините си земи. Като историята на Миклухо Маклай

 

Да продължим:

 

Освен на електропровода, който минава през терена, в новия град ще разчитат и на соларни системи. Очаква се така да се избегнат проблеми с тока и през зимата.

 

 „Искаме да дадем добра възможност на средния клас, който живее в България, да си купи тук къща с много добри условия. Надяваме се и да успеем да върнем част от напусналите страната българи.[164] Говорим за повече от 1,4 млн. млади българи[?!, вервайте], споделя още Катриели.

 

Цената на повечето къщи в града ще доближава тази на тристайните апартаменти в крайните софийски квартали. Предлагат се и парцели. Очаква се строителството да започне през пролетта, а според експертите от Министерството на икономиката с проекта ще се разкрият над 100 нови работни места.[165]

 

Последният град, строен в България, е Димитровград.

 

Символично, нали?

 

И съвсем ясно си давам сметка, че тези неща не интересуват никого. Че битувам сред мъртъвци, които просто все още шават. Няма хора. Как да съществуват българи? Всичко е свършено. Така е.

 

Затова никой не иска да изчисти кочината от комунистическите свине и биологичните отпадъци, с които ни замърсяват. А вонята, излъчвана от тях, задушава малкото хора, човешките същества, българите.

 

Комунизъм. Банален, противен и необратим. Понеже никой не желае друго. Добичетата са свикнали. Преживят.

 

Дий, красто, дий!

 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

През лятото публикациите се подготвят и обнародват извън столицата. В селце, в което самият достъп на интернет, макар и ограничен, е цяло чудо. Пазя сигигабайтите“ така, както робовладелците, герои от разказ на Уилям Фокнър, работели, за да охранят мързеливите си роби. Белким напълнеят, та да успеят да ги продадат

 

Затова моля онези от вас, които ми пишат, да не се сърдят, ако не им отговоря. Имам малко интернет и си го кътам

 

Наесенотново с песен…

 

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

Този и за кой ли път – специално за постоянната щедрост на Лидия С., Георги Б.Р. и Методи А. А. от София.

 

 

Моля, извинете за нахалството, но за да се получават дарения независимо по какъв начин, е необходимо изписването на четирите имена на получателката:

 

 

Светла Кирилова Хайтова – Ифандиева.

 

Бог да ви въздаделично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, четова е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получаваогромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1300. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 650. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Това ще рече отказ от един не скъп вестник на четири седмици.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Даренияпод главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратнотомалцинас големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаванетоДиагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчваме 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

  • Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

  • Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, New York, NY, 1999 г., стр. 519. Книгата е в библиотеката и в архива на автора. Така заплашват само комунистите, доскоро – организираните. А отговора на загадката очаквайте в следващата публикация, посветена на неразказаната у нас и неподредена по света приказка за комунизма. Истинския.

[2] “Hosting Donald Trump has done France proud. Britain should take note” by William Hague, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Sunday, 17 July 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/07/17/hosting-donald-trump-has-done-france-proud-britain-should-take/

[3] Вж. напр. “Duke of Edinburgh forced to apologise for racist remark” by Jack O’Sullivan, Scotland Correspondent, “The Independent”, independent.co.uk, London, Tuesday, 10 August 1999 г., online: http://www.independent.co.uk/news/duke-of-edinburgh-forced-to-apologise-for-racist-remark-1111947.html; “Prince apologises as latest gaffe offends Indians: Links reports and background on the future of the monarchy” by Gerard Seenan, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 11 August 1999 г., online: https://www.theguardian.com/uk/1999/aug/11/monarchy.gerardseenan

[4] Вж. напр. “’Circumcision is one of the oddities of the Royal Family’: For many years my dinner-party claim to fame was that I was circumcised by the same rabbi who performed the procedure on Prince Charles” by Michael Cole, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, July 25 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/comment/10201882/Circumcision-is-one-of-the-oddities-of-the-Royal-Family.html По майчина линия родилката е родственица на Ротшилдови. (Вж. напр. “Letters to the Editor: Royal ancestry” by Michael Cole, “The Times”, thetimes.co.uk, London, June 15 2013 г., online: http://www.thetimes.co.uk/tto/opinion/letters/article3791636.ece) Сам авторът Майкъл Коул е евреин и по онова време беше репортер на BBC, отговарящ за кралския двор.) Кейт, херцогинята на Кеймбридж, роди сина си в еврейска болница.

[5] Джон Адам Крамб – Вж. J. A. Cramb – “Germany and England”, E.P. Dutton & Co., New York, NY, 1914 г. Книгата е в архива на автора.

[6] Ламанша – френското название на протока между Франция и британските острови, който в Англия наричат Английския канал или само Канала.

[7] Пирати или частни собственици на кораби, които правителство наема за участие във военноморски действия по време на война. Кнаперите, пък били и пирати, поемали задължението да се подчиняват на заповедите на правителството, което ги е наело. Така се въздигнала фамилията Лафит – близки съдружници на Ротшилдови. Жан Лафит (ок. 1776 – ок. 1823) бил прочут френски пират, който по време на Войната от 1812-1815 година, която единствено тази медия припомни, бил съблазнен от английския крал Джордж ІІІ и поставил своите морски разбойници на разположение на британското командване. Чрез измама и вероломство помогнал за разбиването на американците. Те го приемали като… приятел. Преди това, по време на т. нар. Американска революция или Война за независимост, същият крал Джордж ІІІ се възползвал от предложението на Хесенския херцог да наеме войска от германското княжество.Всъщност идеята била на Майер Амшел Бауер – Ротшилд. Владетелят на Хесен спечелил огромна сума, а първият Ротшилд – неговото доверие. Чрез княжеското ходатайство се добрал до управлението на хазната не само на този принц, но и на други европейски владетели. Така започнал възходът на семейство Ротшилд. А огромен брой германци останали в новата република – САЩ. През 1876-1877 година, че и по-късно, вероятността немският език да стане официален в САЩ била равна на шансовете на английския. Това е описано в пространната и непревеждана у нас поема на лорд Джордж Гордън Байрън „Дон Жуан“. След малко ще припомня откъса и за онези, които не го смятат за част от „конспиративна теория“.

[8] Вече свободно обсъждат тази истина. На скептиците и неверниците препоръчвам книгата: Fred Halliday – “Revolution and World Politics: The Rise and Fall of the Sixth Great Power”, Duke University Press, Durham, North Carolina, 1999 г. Както и анотацията за нея в списанието „Външна политика“ на Съвета за чуждестранни отношения на САЩ – едно от министерствата на тайното световно правителство. (Вж. “Revolution and World Politics: The Rise and Fall of the Sixth Great Power” , “Foreign Affairs”, foreignaffairs.com, Council on Foreign Relations, Inc., Tampa, FL, May/June 2000, online: https://www.foreignaffairs.com/reviews/capsule-review/2000-05-01/revolution-and-world-politics-rise-and-fall-sixth-great-power)

[9] Книгата излиза непосредствено след края на Втората световна война, а нейният автор умира през 1951 г. и затова естествено не обхваща мирните споразумения от следвоенните времена – 1945 година до наши дни. Те спокойно могат да бъдат определени като епохата на Ротшилдовата световна революция.

[10] Американска енциклопедия – най-голямата енциклопедия на английски език с повече от 45 000 статии, издавана между 1823-1833 година от Франциз Лийбер, германски изселник в щата Масачузетс. Съвременните й издания преминават през доста ръце. Накрая се озоваха във френски. Първо – в издателството “Grolier”. През 1998 година то беше закупено от френската медийна корпорация “Hachette”, която притежаваше добре известната енциклопедия на франски език “Hachette Encyclopedia”. По-късно “Hachette” беше погълната от френския издателски конгломерат “Lagardère Group”. Сегашните появи на “Encyclopedia Americana” са именно нейгово дело.

[11] Edwin C. Knuth – “The Empire Of The City: The Jekyll-Hyde Nature Of The British Government (World Superstate)”, Empire Publishing Co., Mequon, WI, 1946 г., 1983 г., стр. 67-68. Книгата е в архива на автора.

[12] Священный союз или Heilige Allianz – геополитическа коалиция, създадена от владетелите на три от петте големи империи след азгрома на шестата – Франция. Той е основан след разгрома на император Наполеон І. Подписан е на 26 септември 1815 г. в Париж от представители на Русия, Австро-Унгария и Прусия. Като пряк резултат от Виенския конгрес – септември 1814 – юни 1815 г. – той скрепява правото на „великите сили“ – европейските монархии, от които е изключена Отоманската империя, а САЩ са току-що победени и още не са признати за могъща държава, да преначертават политическата карта на света. Наречен „консервативен ред“, той се превръща в обект на битка от страна на sans-culottes – сан-кюлотите – новите могъщи сили на световните пари, съсредоточени в банкерската фамилия Ротшилд. За мен фактът, че още тогава е лорд Байрън е прозрял това, си е равнозначно на пророчество.

[13] Авторът има предвид парламента.

[14] САЩ. Войната от 1812-1814 година току що е свършила.

[15]  Джон и Франсис Беъринг, които през 1762 г. основават английската “Barings Bank”, фалирала през 1995 г. Сами се сетете къде потънаха нейните активи?

[16] Върнете се към бележката за каперите.

[17] Облигациите от нейния държавен дълг.

[18] На Атлантика и Тихия океан.

[19] В оригинала е „колесниците на Церер“ – уж открита от Кеплер планета, за която се смятало, че била населена от… джуджета.

[20] После Емил Зола публикува статията си „Аз обвинявам“ в защита на еврейския капитан Драйфус във вестник “L’Aurore” – „Аврора“, което ще рече „Зора“. А болшевишката легенда гласи, че Лениновият метеж започнал със залповете на кораба „Аврора“… А Яхве-Йехова, богът, който самозваните „евреи“ и псевдохристияните почитат и му се кланят, се плашел именно от зората! Защото той е божество на тъмнината – „князът на този свят“. „И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори; и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова, когато се бореше с Него. И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш. И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков. И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш. Попита Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори: защо Ме питаш за името Ми? (то е чудно.) И го благослови там. И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми. И слънцето бе изгряло, когато той изминуваше Пенуел; и куцаше с бедрото си. Затова и досега синовете Израилеви не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Онзи, Който се бори, беше се допрял до ставната жила на Иакововото бедро.“ (Библия, „Първа книга Моисеева – Битие“, гл. 32, ст. 24-32.) Главният масон на света през втората половина на ХІХ век, американският генерал Албърт Пайк, комуто даже отговорникът за европейските тайни и подривни общества, евреинът Джузепе Мацини се кланял, уточнил кой е еврейският бог: Албърт Пайк. Не веднъж съм посочвал, че официализираният главатар на интернационалното масонство от втората половина на ХІХ век не е крил кой е масонският бог: „ЛУЦИФЕР, Носителят на светлината! Странно и загадъчно име, дадено на Духа на Мрака! Луцифер, Синът на Утрото! Той ли е онзи, който носи Светлината и неговият нетърпим блясък заслепява слабите, чувствителните или егоистичните Души? Без съмнение е така!“ (Albert Pike – “Morals and dogma of the Ancient and accepted Scottish rite of freemasonry“, Prepared for the Supreme council of the thirty-third degree, for the Southern jurisdiction of the United States, and published by its authority, Charlston, 1871 г., A.M. 5641, стр. 321.)

[21] Lord Byron – “Don Juan” (1823 г.), Canto The Twelfth, The Project Gutenberg EBook, 2007 г., online: http://www.gutenberg.org/files/21700/21700-h/21700-h.htm

[22] The City. Пълното название е The City of London – Лондонският град. Това е място с площ около една квадратна миля в сърцето на британската столица, поради което често наричано също и The Square Mile – Квадратната миля. Обособило се исторически като делови център, днес това е един от двата квартала, носещи названието Лондонски град – тоест – град в града. Вторият е The City of Westminster – Уестминстърският град, където са разположени парламентът и сградите на правителството, както и резиденцията на министър-председателите. The City of London – Лондонският град, често наричан само Градът – The City, у нас от някои – Ситито, е било обособено с документ от 1888 година. На тази територия са разположени централите или представителствата на големите банки, финансови къщи, фондовата и стоковата борса. Това място е управлявано от Корпорацията на Лондонското сити (The City of London Corporation). Общинската управа със свой кмет. От 2016 година това е Ендрю Пармли. Символът му е дракон. Поради което най-забележителната туристическа атракция е паметникът на Дракона. Изображението на два екземпляра от митологичното същество формират герба на Лондонското сити. Не е ли странно – драконът и духът на парите? От 2004 г. “Paternoster Square” – площад „Петъностъ“, което може да се превежда като „Божия молитва“ или „Отче наш“, но също и като означава „заклинание“, а също и „асансьор“ – вие решете кой превод е подходящ за връзката на парите и далаверата с живота – е седалището на Лондонската фондова борса.

[23] Вж. Roland G. Usher, Ph.D. – “Pan-Germanism”, Houghton Mifflin Company, The Riverside Press Cambridge, Boston and New York, 1913 г. Книгата е в архива на Г.И. Нейният автор – Роналд Грийн Ъшър, доктор на науките, е преподавал история в Университета „Вашингтон“ в Сейнт Луис, щата Мисури.

[24] Станал Нейтън или Нат.

[25] У нас е прието Яков. Този син на Майер Амшел Ротшилд приел името Джеймс. Тъкмо той се оженил за своя племенница, дъщеря на неговия брат Золомон от виенското коляно на семейството. Внукът на Якоб, Яков или Джеймс – Едмон дьо Ротшилд от Париж – пък бил в основата на Руско-Турската война от 1877-1878 година, която нискочелите „историци“ още не могат да осмислят, осъзнаят и възприемат като първата петролна война в историята. Фактите, подредени в стройната тъкан на историческата истина – единствената – поднесох в телевизионни предавания. А сетне – и в тази медия в поредица от публикации, свързани именно с определението Първа петролна война. Илюстрацията на подписването на мирния договор в Сан Стефано на 3 март 1878 г. по нов стил, взета от британски вестник, е широко известна. Моя скромност е сред малцината, които показват Едмон дьо Ротшилд на нея. А защо е бил там, можете да откриете в споменатата поредица от публикации в този сайт.

[26] Не е легенда, а факт, че когато нацистките войници нахлули в дома на семейство Ротшилд във Виена, главата на този клон от фамилията обядвал. Униформените му представили заповедта за неговото арестуване. Спокоен, без да трепне гласът му, Ротшилд учтиво, но настойчиво ги помолил да изчакат, докато приключи с храненето си. Сетне го отвели. Цялото виенско коляно на семейството заминало за САЩ. След войната цялото имущество му било върнато. Обаче виенските Ротшилд дарили повечето от забележителните си недвижими имоти не само в столицата, но и в цяла Австрия, запазвайки само дворците и произведенията на изкуството, кой знае защо съхранявани добре от нацистите. Представителите на парижкия клон се завърнали и днес са смятани от познавачите на темата за втория по значение клон след британския. Американските Ротшилдови изглежда са второстепенни играчи. Още в края на ХІХ век фамилията се погрижила да създаде мрежа от свои агенти, които да развиват бизнес в банкерството, промишлеността, транспорта, включително и в петролодобивната индустрия. Сред най-известните са Рокфелерови, Дюпонови… Същото се отнася и до Германия, където „светото“ банкерско семейство оперира чрез посредници. „В своя брой от 19 декември 1983 г. списание “Forbes” отбеляза, че „половината от десетте челни германски банки са регистрирани и с централи във Франкфурт“.“ (Eustace Mullins – “The World Order: A Study in the Hegemony of Parasitism”, Ezra Pound Institute of Civilization, Staunton, VA, 1985 г., стр. 8. Книгата е в архива на автора.)

[27] Става дума за ортодоксалния юдаизъм – талмудизма, определян като класически юдаизъм. Това означава подчинение на тоталитарната власт на равините. В интерес на истината, след толкова много прочетени материали – изследвания, обзори, анализи, статии, съм сигурен във взаимната обвързаност между семейство Ротшилд и ортодоксалния равинат по света, а от 70 лазарника – и в Израел. Със сигурност те си влияят едни на други. Но решителната дума непременно имат Ротшилдови. Друг въпрос е, че те използват равините за нуждите на семейството. За тях политическата принадлежност – често тъй лицемерна и изменчива – не го ли виждаме у нас, няма особено значение. Не рядко представителите на семейството – днес изключително в Британия и по-рядко във Франция, издават противоречиви заповеди и спускат такива нареждания не само на политиците, но и на официализираните собственици на основните дялове от икономиките на държавите. Ще припомня пример, който съм представял. При гостуването на лондонския футболен клуб „Челси“ в София за мач с „Левски 1914“, синът на мой много близък приятел се оказа един от преводачите. Той стана неволен свидетел на следното. Преди да влезе на стадион „Васил Левски“, водещият се собственик на английския тим еврейски комсомолец и руски олигарх, живеещият в британската столица, а от няколко години и в Ню Йорк губернатор на Чукотка, се напъхал в чисто нов, изумително луксозно обзаведен микробус на непредизвикващата съмнение фирма “Volkswagen”. Возилото било оборудвано с компютри, телевизори с екрани от течни кристали, с интернет и специални телефонни връзки. Моят близък се намирал в колата. Равините, които били настанени в нея, не предложили на Абрамович да седне. През цялото време милиардерът стоял приведен поради висомината на автомобила. Равините го гълчали на руски – език, който младежът, както преобладаващата част от сегашните поколения, не владее. Обаче от паметта му няма как да бъде изтрит спомена за вида на товарищ Роман в положението на дете, което е престъпило установените правила. На ученик – нарушил дисциплината. Дали разбирате какво искам да ви кажа? И ще продължите ли да вярвате на медиите, които пълнят главите в с безсмислените глупости на конспиративните теории, нямащи никакви допирни точки с важните събития, които очертават истинските проблеми на настоящето и бъдещето?

[28] Този Лайънъл Ротшилд, и барон при това, синът на Нейтън, който сключил брак с първата си братовчедка, забелязал Карл Маркс и го приютил под крилото си. Именно той продиктувал основните тези на Манифеста на комунистическата партия и финансирал неговото съставяне. След като го редактирал и одобрил, осигурил издаването му в Лондон. Но, за да замаскира своето участие, платил на препоръчания му преводач, също евреина Семюъл Моор, и уредил първата поява на програмата световното комунистическо движение – едно от явните разклонения на световната революция – на немски език. Така през 1848 година в Лондон се появил “Manifest der Kommunistischen Partei” – „Манифест на комунистическата партия“. Имената на Маркс и Енгелс не фигурират върху корицата или където и да е в това първо издание. Те се появил върху по-късните издания. А вие открийте връзката между Ротшилдови, „класиците“ на комунизма, Октомврийския метеж в Русия през 1917 г., световните войни, световната социалистическа система, и настоящето развитие на човечеството. Част от чековете, с които Лайнъл Ротшилд захранвал Карл Маркс, се пазят в семейната колекция в Британския музей. Бяха изложени, но преди няколко години ги скриха. Свидетелствата за това биват затъмнявани, но ги има. (Вж. напр. David Allen Rivera – “Final Warning: A History of the New World Order”, InteliBooks Publishers, Oakland, CA, 2004 г., стр. 184. Книгата е в архива на автора.)

[29] През 1945 г.

[30] The Annual Cyclopedia – вече несъществуваща американска енциклопедия, издавана през периода 1861-1901 година в Ню Йорк от “D. Appleton & Company”. Представлява пространен и тъврде подробен годишник на събития, сборник от статистически данни и дори с некролози за съответни 12 месеца. Днес е библиографска рядкост.

[31] „Любовта на семейство Ротшилд“ от Игнатиъс Бала. Книгата е в архива на автора в първото издание: Ignatius Balla – “The Romance of the Rothschilds”, Eveleigh Nash, London, 1913 г.

[32] Става дума за Лайънъл Ротшилд, благодетеля на Маркс и Енгелс, възложил и финансирал „Манифеста на комунистическата партия“.

[33] Също евреин, който като министър-председател на Британия посетил Германия и не скрил възхищението си от нейния фюрер. На бюрото си държал снимка на Адолф Хитлер с посвещение и автограф.

[34] Става дума за сборник, чието пълно название е „Световният алманах и книга на фактите“ – “The World Almanac and Book of Facts”. Това е американско издание, съдържащо информация по такива любопитни теми, като световни промени, трагедии, катаклизми, спортни постижения, класации и т.н. Годишникът почти винаги е оглавявал класациите за най-продавани книги. Първото му издание е от 1868 година. Продължават и до ден днешен. Тъй като съм го ползвал през годините и притежавам малко негови издания, съм уверен, че през последните десетилетия в неговото съставяне участва специална дирекция на ЦРУ, която издава своя „Книга на фактите“. Тя е не дотам достоверен източник на сведения. Може би, защото шпионската централа я използва като средство за дезинформация и контрадезинформация.

[35] Edwin C. Knuth – “The Empire Of The City: The Jekyll-Hyde Nature Of The British Government (World Superstate)”, Empire Publishing Co., вече цит. съч., стр. 69-71.

[36] J. Landowsky – “Red Symphony”, The Plain-Speaker Publishing Company, London, 1968 г., стр. 26; Д-р Йожи Ландовски – „Червена симфония: Протоколите от разпитите на Кристиян (Кръстьо) Раковски по време на следствието в НКВД – януари 1938 г.”, ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 76. Двете издания са съответно в архива и в библиотеката на автора.

[37] Пълното заглавие на книгата е „Свалени бариери: Историята на епохата на новинарските агенции“. (Вж. Kent Cooper – “Barriers Down: The Story of the News Agency Epoch”, Farrar and Rinehart, New York, NY, 1942 г.)

[38] Става дума за новите родствени връзки на агенцията. Авторът неприкрито намеква, че тя е попаднала в нови ръце.

[39] Многонационална медийна групировка със седалище в Париж, чието название затова се произнася Ава̀с. Занимава се предимно с реклама и онова, което днес наричат „Пи Ар“ – връзки с обществеността.

[40] В оригинала “subsidiaries”, което означава и „дъщерни фирми“, „спонсорирани“ и т.н.

[41] Буквално: улица „Старо еврейство“. Еднопосочна улица в Лондонското сити – насред историческия и финансов център на британската столица.

[42] Само допреди шест-седем години в Лондон излизаше смятаният за първи таблоид, всекидневникът “The News of the World” – „Световните новини“, който за последно беше собственост на Рупърт Мърдок, евреин от Австралия, живеещ в САЩ. На преклонна възраст той подслади живота си, като се ожени за бившата съпруга на Мик Джагър от “The Rolling Stones” – близо 30 лета по-млада от него. Мърдок отново опитва да придобие собствеността върху телевизионната мрежа “Sky”. В САЩ притежава “Fox”.

[43] Rengo News Agency – вече несъществуваща японска новинарска агенция.

[44] Edwin C. Knuth – “The Empire Of The City: The Jekyll-Hyde Nature Of The British Government (World Superstate)”, Empire Publishing Co., вече цит. съч., стр. 35.

[45] Edwin C. Knuth – “ The Empire Of The City: The Jekyll-Hyde Nature Of The British Government (World Superstate)”, Empire Publishing Coвече цит. съч., стр. 88.

[46] Вж. Dr. Cecil Roth – “The Sassoon Dynasty”, Robert Hale Limited, London, 1941 г. Авторът (1899–1970), бил евреин, известен британски историк, уважаван университетски преподавател.

[47] Навремето Мукден, както е в оригинала.

[48] Бейзил Захаров (1849–1936) – гръцки търговец на оръжие и индустриалец Удостоен с титлата „сър“. Може първият негодник, наречен „търговец на смърт“. Прилагал агресивни търговски тактики, даже изнудване. Подобно на Ротшилдови продавал оръжия на двете воюващи страни във въоръжените конфликти. Понякога доставял повреден или фалшиви оръжия. Роден в Мугла, Отоманската империя, той променил името си, докато семейството му живеело в Русия. Сетне, през 1855 година се заселил в гръцкия квартал на Истанбул Таталвия. След първи брак в Англия, кратка афера с еврейската актриса Сара Бернар, зарязана от съпруга си – чифута от Гърция Жак Дамала, приятел на Бейзил, през 1924 година, почти 75-годишен, Захароф се оженил повторно. Този път за аристократка – първата херцогиня Вилафранка де лос Кастелос, Мария дел Пилар Антония Анхела Патросинио Фермина Симона де Мигурио и Беруете. Двамата изчакали съпругът на благородничката с име от типа „последната да затвори вратата“ да умре. Той бил от династията на Бурбоните и братовчед на испанския крал Алфонсо ХІІ. Лейди Захароф се оказала… една от най-богатите испанки. Странно, но едва година и половина след сватбата на двойката, херцогинята починала от неизвестна инфекция. Освен другото, наследил много имения. Скоро след кончината на жена си – лейди Захароф, вдовецът приключил своите бизнес-занимания и се отдал на писането на спомените си. Когато мемоарите му били завършени, били откраднати от прислужник, който възнамерявал да забогатее чрез пикантния разказ на очевидец за странните и дори извратени тайни на европейското висше общество. След като полицията открила джебчията и върнала ръкописа, Захароф го хвърлил в огъня на камината.

[49] Използваната от автора английска дума “subject” означава и „предмет“, ако разбирате какво искам да подскажа.

[50] Цивен Сонг, на китайски – Сонг Цивен (1894–1971) – известен бизнесмен и политик в Република Китай през миналия век. Приел християнството, той се казвал… Павел – Пол. Кариерата му се дължи на масонството – неговото и на баща му Чарли Сонг. Но най-вече на изумително сполучливите бракове на трите му сестри. Негови зетьове са били д-р Сун Ятцен – главатар на националистите и смятан за доверено лице на най-големите американски масонски ложи, генералисимус Чан Кайшъ, приятел и любовник на Мао Дзедун, когото принудили да се сражава с армията на произведения в комунистически диктатор „председател“, избягал на остров Формоса и основал държавата Тайван или Китайско Тайпе, и банкера Сиянгзи Кунг – един от най-богатите китайци навремето, оказвал огромно влияние върху националистическото движение и правителството на Чан Кайшъ.

[51] Вж. Elmer T. Clark – “The Chiangs of China”, Abingdon-Cokesbury Press, New York, NY, 1943 г. Книгата е в архива на автора.

[52] Евреин, американски президент, чичо на по-известния наемател на Белия дом, сакатия социалист Франклин Делано Рузвелт.

[53] Известна японска фамилия, която се появила в деловия живот на страната през ХVІІ век. Нейният основател Мицуи Такатоши (1622–1694) бил четвърти син на магазинер в Мацусака, днес в префектурата Мие. Такатоши открил дюкят в Токио и постепенно въздигнал семейния бизнес, свързвайки го със задгранични капитали – нещо не до там познато в страната на изгряващото слънце. Днес фамилията притежава фирми или дялове от корпорации, като търговската компания “Mitsui & Co.”, финансовата “Sumitomo Mitsui Banking Corporation”, “Sapporo Breweries”, произвеждаща бира, различни производствени предприятия – “Toray Industries”, “Mitsui Chemicals”, “Isetan Mitsukoshi Holdings”, “Mitsui Engineering & Shipbuilding”, транспортните “Mitsui O.S.K. Lines” и “Mitsui Fudosan”, инвестиционната “Sumitomo Mitsui Trust Holdings”. Светът не започва от днес, нито от вчера. Сливанията на парите със старите, известни като благороднически родове, е повсеместно явление през последните 250 години. Над всички са Те – Ротшилдови.

[54] Боксерското въстание, известно още и като Ихетуанско въстание, е бунт през периода 2 ноември 1899 – 7 септември 1901 година на т. нар. ихетуани – буквално: „отряди на хармонията и справедливостта“. То било насочено против чуждото вмешателство в икономиката на страната, в нейната вътрешна политика, в религиозния й живот и изобщо във всичко китайско като традиция и бит. Било устремено против всички чужди сили в страната. Първоначално управляващата династия Цин подкрепила бунта. Впоследствие, когато въстанието се обърнало и против върхушката, императрица Цъси застанала на страната на съюза от осем държави, които го потушили. Бунтът няма нищо общо със спорта бокс и боксьорите. Названието му дошло от наименованията на въстаналите групировки, които непременно съдържали думата „юмрук“ – на английски “box”. Нарекли въстаниците боксери.

[55] Войната е предизвикана от интернационалните евреи с цел да омаломощат омразната им Руска империя. Въпреки че император Николай ІІ премахнал всички възможни ограничения за евреите. Преобладаващата част от икономиката била в еврейски ръце. Обаче от разрушаването на Хазарския каганат през Х век, фактически българско, а не руско дело, евреите са нарочили за свой главен врак тъкмо руснаците – потомци на средновековните ни предци от Велика България. Преди и в хода на войната еврейските банкери отказали отпускането на кредити за превъоръжаването на руската армия. А броненосецът „Потьомкин“ се превърнал комунистически символ, нямащ нищо обощ с действителното историческо събитие. Неговият капитан бил подкупен от еврейските банкери. Затова нямало никакъв бунт на кораба. Всичко било пито-платено.

[56] Испански пристанищен град в Гиблартарския залив, в провинция Андалусия. Алхесирас е най-голямото пристанище в страната и осмо в Европейския съюз по товари и превоз на пътници. Градът е център за пасажерското мореплаване, свързващо Европа с Африка и с Канарските острови.

[57] Сега навярно повече от 3 милиарда долара.

[58] Вече неизлизащо седмично американско илюстровано списание, което оправдаваше названието на този вид издания – магазин. Което ще рече, че се занимаваше с всякакви теми – от вътрешна и международна политика, през култура, спорт, семейни проблеми, имаше страници за деца, предлагаше полезни съвети, хумор и дори забавни четива за отдих. Започнало през 1883 година като хумористично издание, през 1936 година то било закупено от евреина Хенри Люс. Той разширил тематичния му обхват и предоставил обширна територия на фотожурналистиката. Списанието, легендарно за моето неинформирано поколение, престана да излиза като седмичник през 1972 г. Продължиха да го издават спорадично до 1978-а. А от тогава до 2000 година – като западащо месечно списание. То стана притежание на най-големия медиен конгломерат на планетата, еврейската корпорация “Time-Warner”, която притежава и телевизии. Например CNN. Днес компанията се нарича само “Time Inc.”.

[59] “Bill of goods” – на американски търговски жаргон изразът означава някой да обещае доставката на стоки, да получи авансово заплащане за пратката, но да излъже, като не изпълни ангажимента или го осъществи с фалшиви, подправени, а не с оригинални продукти. Изразът се използва и в смисъл на празни обещания. В случая „лапат“ означава доверяват се, вярват на.

[60] Във финансите, производството и търговията принципал означава собственик на основния капитал – на контролния пакет от акции – на дадено предприятие, банка и т.н.

[61] Артър Джеймс Балфур, Първи херцог на Балфур (1848–1930) – британски политик от Консервативната партия, който между юли 1902 и декември 1905 година бил министър-председател. По време на Първата световна война този наследник на английски и шотландски аристократи станал министър на външните работи. Имвето му остава записано в аналите с позорното писмо в отговор на искането на лорд Ротшилд, председател на Британската ционистка федерация, за свободен достъп на евреите в Палестина, предадена за управление от Лондон. Документът е известен като Балфурска декларация от 1917 година. Той е пример за това, как частните интереси на семейство Ротшилд, защитаващи груповите на еврейството, могат да преввърнат едно лично писмо в международноправен документ. Освен това е образец за могъществото на Ротшилдови, които с лекотата на илюзонисти преобръщат международната политика, без ни най-малко историко-етническо основание творят държави и т.н. Нима пред погледите на родителите ни не създадоха македонска и израелска нация? А пред нашите – косовска?

[62] Хърбърт Джордж Уелс е английски писател, известен у нас главно с научно-фантастичните си романи. Но той бил убеден комунист меншевик – социалист. Членувал в Лейбъристката партия, създадена от Фейбиънския клуб, до който бил допуснат. Посетил Лениновия СССР и се срещнал с „вожда на световния пролетариат“. В книга не скрил възхищението си от тоталитарния режим. (Вж. H.G. Wells – Russia in the Shadows”, George H. Doran Company, New York City, 1921 г. Книгата е в архива на автора.) В своята политическите си книги, озаглавени „Новият световен ред“ и „Отворен заговор: Проект за световна революция“, изложил много от нещата, на които ставаме свидетели и днес. (Вж. H. G. Wells – The New World Order”, 1940 г. и H.G. Wells – “The Open Conspiracy: Blue Prints for a World Revolution”, revised edition, Published by Leonard and Virginia Woolf at The Hogarth Press, Richmond, London, UK, 1930 г. Книгите са в архива на автора.)

[63] Вж. H.G. Wells – “What is Coming? A European Forecast”, The Macmillan Company, New York, 1916 г. Книгата е в архива на автора.

[64] Вж. Charles A. Beard and Mary R. Beard – “A Basic History of the United States”, The New Home Library, New York, NY, 1944 г. Заглавието е „Основна история на Съединените щати“.

[65] Книгата е преведена на български и е толкова известна, че е излишно да посочвам данни за нея. Притежавам я в библиотеката си.

[66] “Cover Story – The Rothschilds Now – Western Europe: New Elan in an Old Clan”, “Time”, Vol. 82, No. 25, time.com/, New York, NY, Friday, December 20, 1963 г., online: http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,938990,00.html В интернет статията вече е достъпна само срещу заплащане. Копие от нея в архива на автора.

[67] Група държави, обединени от една цел, действащи за нейното постигане под общо командване. В случая целите и ръководството са били и все още са в ръцете на Ротшилдови. Понякога те делегират власт на свои доверени лица, какъвто е бил случаят с формирането и финансирането на меншевиките и болшевиките, и двете революции в Русия през 1917 година. Както и на коалициите, воювали една срещу друга през двете световни войни на ХХ век, колкото и да не се вярва на онези, които са поразени от официалната псевдонаука.

[68] Може би „експлоатиране на“, но не ми звучи добре.

[69] Вж. John Gunther – “Inside Europe”, first published 1933 г., Harper & Brothers, New York, NY, 1940 г.

[70] Американски журналист и писател. Двамата му родители били германци. По време на войната, за да не звучи немски, те променили фамилното си име от Гюнтер на Гънтър. Подобно на кореспондента на лондонския “The Times” Дъглас Рийд, Джон Гънтър е завеждал кореспондентските бюра, но на американския всекидневник – “The Daily News”, в Лондон, Берлин, Виена, Москва, Рим и Париж. Посещавал е Полша, Испания, Балканите и Скандинавия. Автор е на поредица документални книги, обединени от заглавието „Вътре в…“, на осем романа и на двутомника „Запознайте се със Съветска Русия“ – “Meet Soviet Russia”, издаден през 1962 година. Прочее, твърде неправдив и милостив разказ за една сатрапия.

[71] Докато е бил в Париж – 1935 година.

[72] Вж. David Lloyd George – “Better Times”, Hodder & Stoughton, London, G.H. Doran, New York, 1910 г. Книгата е в архива на автора.

[73] Вж. Carl Russell Fish, Norman Angell, Charles L. Hussey – “The United States and Great Britain”, The University of Chicago Press, Chicago, Ill, 1932 г.

[74] Edwin C. Knuth – “The Empire Of The City: The Jekyll-Hyde Nature Of The British Government (World Superstate)”, Empire Publishing Co., вече цит. съч., стр. 72-77.

[75] Frederic Morton – “The Rothschilds: A Family Portrait”, Atheneum, New York City, 1962 г., стр. 33, 11, 14.

[76] Deanna Spingola – “The Ruling Elite: The Zionist Seizure of World Power”, Trafford Publishing, Bloomington, IN, 2012 г., стр. 295. Книгата е в архива на автора.

[77] Пак там.

[78] Вж. Gavin Menzies – “1421: The Year China Discovered America”, First Published in 2003, William Morrow Paperbacks, New York, NY, стр. 29 и сл.

[79] George Armstrong – “The Rothschild Money Trust”, Omni Publications, New York, NY, 1940 г., стр. 42. Книгата е в архива на автора.

[80] Вж. “China, Japan and Korea”, Rothschild, Global Financial Advisory, rothschild.com, London, Paris, 2011 г., online: http://www.rothschild.com/china-japan-korea/

[81] Хенри Форд – „Интернационалните евреи”, Издателство „Жарава 2002”, София, 2002 г., стр. 239-241.

[82] Вж. 003 – Video – Jim Rogers – I would buy North Korea if I could, May 4, 2015, в: Георги Ифандиев – „Мазохизъм: Животът сред пропагандата на „демокрацията“ е като сопата на тоталитаризма, но допада на мнозина – Част 6“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 15 май 2015 г., online: http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&ved=0ahUKEwir7seihbjVAhWEWRoKHbTvBNYQFggmMAA&url=http%3A%2F%2Fdiagnosa.net%2Fdiagnosite-mi%2F%25D0%25BC%25D0%25B0%25D0%25B7%25D0%25BE%25D1%2585%25D0%25B8%25D0%25B7%25D1%258A%25D0%25BC-%25D0%25B6%25D0%25B8%25D0%25B2%25D0%25BE%25D1%2582%25D1%258A%25D1%2582-%25D1%2581%25D1%2580%25D0%25B5%25D0%25B4-%25D0%25BF%25D1%2580%25D0%25BE%25D0%25BF%25D0%25B0%25D0%25B3%25D0%25B0%25D0%25BD%25D0%25B4%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25B0-7&usg=AFQjCNEflwwZFB1iyuceNMfng-jcgJR3cg или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=w1FWg5i8UNQ

[83] “Now it’s time to emigrate, says investment guru” by Sean O’Grady, Economics Editor, “The Independent”, independent.co.uk, London, Thursday, 22 January 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/news/busi-ness/news/now-its-time-to-emigrate-says-investment-guru-1488629.html

[84] Пак там.

[85] “Hosting Donald Trump has done France proud. Britain should take note” by William Hague, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Sunday, 17 July 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/07/17/hosting-donald-trump-has-done-france-proud-britain-should-take/

[86] Пак там.

[87] Вж. Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом“, Издателство „Дилок“, София, 2009 г., стр. 369. Книгата е в библиотеката на автора.

[88] Вж. “William Hague: My six-point memo to President Trump” by William Hague, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 9 November 2016 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2016/11/09/william-hague-my-six-point-memo-to-president-trump/; “William Hague brands Donald Trump ‘a JOKE’ who offends everybody he meets” by Alix Culbertson, “Express”, express.co.uk, London, Wednesday, November 23, 2016 г., online: http://www.express.co.uk/news/world/735343/William-Hague-Donald-Trump-joke-president-conservative-president-United-States

[89] “What is the current poverty rate in the United States? Current estimates on poverty in the U.S.”, UC Davis Center for Poverty Research, University of California, Davis Davis, CA, 2017 г., online: https://poverty.ucdavis.edu/faq/what-current-poverty-rate-united-states

[90] Вж. 003 – Video – Get rid of hunger, Amanpour – CNN,  February 5, 2014.avi, в: Георги Ифандиев – „Янукович, Тимошенко, Кличко, Тяхнибок или как световната революция държи поправителен изпит в Украйна“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 24 февруари 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87-%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%82%D1%8F%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%BA-%D0%B8 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=zem9LAQgVJ0

[91] “That was fun; now comes the slowdown” by Jeremy Gaunt, Reuters, reuters.com, London, Friday, July 21 2017 г., online: http://www.reuters.com/article/us-global-economy-outlook-idUSKBN1A61IK

[92] Английска традиция е главната опозиционна сила да съставя правителство, наречено „в сянка“. За да има готовност при евентуални промени по-бързо и безпроблемно да поеме държавното управление. Настоящето правителство в сянка е на лейбъристите.

[93] “State pension age: Millions of people will have to work an extra year before retiring at 68” by Tom Batchelor, “The Independent”, independent.co.uk, London, Sunday, 19 July 2017 г., online: http://www.independent.co.uk/news/uk/politics/state-pension-age-workers-people-extra-year-68-increase-retirement-age-david-gauke-a7849091.html

[94] “State pension age must rise again, says report” by Rupert Jones, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 23 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/money/2017/mar/23/state-pension-age-rise-again-report-triple-lock-doubt

[95] “There’s a danger of a generation who can’t afford to retire” by Amelia Hill, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, January 23, 2017 г., online: https://www.theguardian.com/membership/2017/jan/23/saving-retirement-pension-generation-old-age

[96] „Треднийдъл Стрийт“ е лондонска улица, носеща името на детска игра. Намира се в the City и на нея е разположена централната британска банка Bank of England. Затова употребяват названието на улицата като друго име на банката. Както вече знаете, надявам се, подобно на Банката на Федералния резерв на САЩ, на повечето централни финансово-кредитни институции по света, Bank of England е частна корпорация. Със сигурност се знае, че нейни собственици са кралското семейство и Ротшилдови.

[97] “Bank of England warns of complacency over big rise in personal debt” by Larry Elliott Economics editor, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 24 July 2017 г., online: https://www.theguardian.com/business/2017/jul/24/bank-of-england-household-debt-bank-credit-card-car-loans

[98] Вж. “Why not fund the welfare state with a 100% inheritance tax?” by Abi Wilkinson, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 24 July 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/jul/24/utopian-thinking-fund-welfare-state-inheritance-tax

[99] “Britain’s best-loved artwork is a Banksy. That’s proof of our stupidity” by Jonathan Jones, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 26 July 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/jul/26/britain-artwork-banksy-art-girl-with-balloon

[100] Вж. напр. “Theresa May now defends austerity: What took her so long?” by Asa Bennett, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 5 July 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/07/05/theresa-may-now-defends-austerity-took-long/

[101] Вж. “Backstabbing, jealousy and rage – how pay revelations sent BBC into a tailspin” by Robert Mendick, Chief reporter, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 19 July 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/07/19/backstabbing-jealousy-rage-pay-revelations-sent-bbc-tailspin/

[102] Вж. “BBC pay list: the hidden names the corporation does not want you to see” by Anita Singh, Arts and entertainment editor, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 20 July 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/07/19/bbc-pay-list-hidden-names-corporation-does-not-want-see/

[103] Вж. “Safety alert as watchdog warns that one in three nursing homes is failing” by David Brindle, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 6 July 2017 г., online: https://www.theguardian.com/society/2017/jul/06/safety-alert-as-watchdog-warns-that-one-in-three-nursing-homes-is-failing

[104] Вж. “The ‘golden visa’ deal: ‘We have in effect been selling off British citizenship to the rich’” by David Pegg, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 4 2017 г., online: https://www.theguardian.com/uk-news/2017/jul/04/golden-visa-immigration-deal-british-citizenship-home-office

[105] Вж. “Poll finds that 60% of Britons want to keep their EU citizenship: Cultural and business leaders join campaign to keep rights to live and work in Europe” by Toby Helm, Stephen Pritchard and Michael Savage, “The Observer”, .theguardian.com, London, Saturday, 1 July 2017 г. , online: https://www.theguardian.com/politics/2017/jul/01/poll-european-eu-rights-brexit

[106] BBC от British Broadcasting Corporation.

[107] Вж. “Sunday Times accused of antisemitism over column on BBC pay” by Robert Booth, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday, 30 July 2017 г., online: https://www.theguardian.com/media/2017/jul/30/sunday-times-accused-of-antisemitism-over-column-on-bbc-presenters

[108] Пак там.

[109] Виктор Юго – „Човекът, който се смее“, превод от френски: Ерма Гечева, 1967 г., Част първа: Морето и нощта, Две въвеждащи глави – I – Урсус, 3.

[110] “Christians have no right to wear cross at work, says Government” by David Barrett, Home Affairs Correspondent, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Saturday, 10 March 2012 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/religion/9136191/Christians-have-no-right-to-wear-cross-at-work-says-Government.html

[111] Нарочно запазвам изписването с главна буква на гръцката дума “ολοκαύτωμα” – “holocaust”, правилно произнасяно „холокауст“, означаваща „всесъжение“, „пълно изгаряне“. Иначе никога не постъпвам така. Това е обикновено съществително, което на всички основни европейски езици без германския, неправилно назоваван немски, следва да се пише с малка буква. Просто в немския всички съществителни се пишат с главни букви.

[112] “Sunday Times antisemitism row: Vanessa Feltz ‘extremely upset’” by JamieGrierson, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 31 July 2017 г., online: https://www.theguardian.com/media/2017/jul/31/sunday-times-antisemitism-row-vanessa-feltz-bbc-extremely-upset

[113] “Sephardi leader Yosef: Non-Jews exist to serve Jews” by Marcy Oste, Jewish Telegraphic Agency, jta.org, New York, NY, October 18, 2010 г., online: http://www.jta.org/2010/10/18/news-opinion/israel-middle-east/sephardi-leader-yosef-non-jews-exist-to-serve-jews Същото, но изтрито, в: “Yosef: Gentiles exist only to serve Jews” by Jonah Mandel, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, October 18, 2010 г.

[114] Може да се окаже и банален крадец. „Министър-председателят Бенямин Нетаняху е заподозрян в престъпления, включващи измама, злоупотреба със служебното си положение и подкупи, в две дела за корупция, съобщи израелската полиция…“ (“Benjamin Netanyahu under investigation, Israeli police confirm: Gag order issued as 2 investigations ongoing; Netanyahu’s office calls allegations ‘unfounded’”, The Associated Press, CBC News, cbc.ca, Ottawa, Ontario, Canada, online: http://www.cbc.ca/news/world/netanyahu-corruption-investigation-israel-1.4234997)

[115] Този еврейски свят, фр.

[116] Вж. Библия, „Втора книга на Мойсей – Изход“, гл. 21, ст. 23-25.

[117] Cwmgiedd, произнася се Кумгид, е уелска общност от астръдгълнлайс, което ще рече от хора от долината на река Сайналис. Названието на реката се превежда като „изсечена от поток“. Допреди пет века там не е имало повече от неколцина къщи. Хората говорели на уелски език. Уелсците са потомци на античните българи, поели на запад от земите на нявгашната Валахия – теченията на реките Струма и Вардар. Валах-и – валас-и – уалас-и – уейлс-ци. По нашенски – уелсци.

[118] “Tony Blair prosecution over Iraq war blocked by judges” by Owen Bowcott, Legal affairs correspondent, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 31 July 2017 г., online: https://www.theguardian.com/politics/2017/jul/31/tony-blair-prosecution-over-iraq-war-blocked-by-judges

[119] Не е ли обидно, че и в момента, когато пиша тези редове, на двайсетина километра от къщата ми се намира село Тошевци, Видинска област. То носи името на бащата на Петър Младенов – шумкарски терорист, командир на въоръжен отряд, сражавал се срещу законната власт в Царство България. Явно не е обидно, щом съществуват Благоевград, Димитровград, Септември, село Партизани, село Антон…

[120] Вж. Христо Радевски – „Към партията“, София, 1932 г.

[121] “Sir John Chilcot accuses Tony Blair of not being ‘straight with the nation’ over Iraq War” by Telegraph Reporters, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 6 July 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/07/06/sir-john-chilcot-accuses-tony-blair-not-straight-nation-iraq/

[122] Пак там.

[123] Вж. “Our crowded, squalid prisons are a moral abomination. Does no one have the courage to end it?” by Matthew Scott, “the Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 21 July 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/07/21/crowded-squalid-prisons-moral-abomination-does-no-one-have-courage/

[124] Вж. “The UK peddles a cynical colonialism and calls it aid” by Zoe Williams, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday, 23 July 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/jul/23/uk-colonialism-aid-spending

[125] Пак там.

[126] “Europe’s Brexit envy” by John Lloyd, Reuters, reuters.com, London, Friday, July 14 2017 г., online: http://www.reuters.com/article/us-lloyd-migrants-commentary-idUSKBN19Z23E

[127] Не е парадокс. Победата с 4 на сто е на малко, но мнозинство.

[128] Пак там.

[129] Най-вероятно – след 20 август.

[130] Voice coach, което буквално означава треньор на гласа. Идиом, но многозначителен. В случая издава специално скрито намерение за тайно представяне в ефир.

[131] Вж. “Princess Diana tapes: Controversial recordings made with voice coach to be broadcast ‘after sons speak out’” by Victoria Ward, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 25 July 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/07/24/princess-diana-tapes-controversial-recordings-made-voice-coach/

[132] “Should the Americanisation (or Americanization) of English worry us?” by Aditya Chakrabortty, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 24 July 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/jul/24/worry-americanisation-english-linguists

[133] Вж. напр. “Tillerson: U.S. Willing to Negotiate With North Korea, Won’t Seek Regime Change: The U.S., working through China, does not want ‘the collapse of the regime,’ the chief diplomat saidЧ фy Paul D. Shinkman, Senior National Security Writer, “U.S. News & World Report”, usnews.com, Washington, D.C., Tuesday, August 1, 2017 г., online: https://www.usnews.com/news/politics/articles/2017-08-01/tillerson-us-willing-to-negotiate-with-north-korea-wont-seek-regime-change

[134] „Каква страхотна демокрация са САЩ, подигра се Мадуро с Тръмп“, News.bg, София, вторник, 1 август 2017 г., online: https://news.bg/world/kakva-strahotna-demokratsiya-sa-sasht-podigra-se-maduro-s-tramp.html

[135] Вж. Michael A. Genovese в: “CNN Newsroom” with Natalie Allen, CNN, Atlanta, GE, Saturday, 29 July 2017 г., около 9 часа българско време.

[136] Вж. напр. “Tump fires communications chief Scaramucci in new White House upheaval” by Roberta Rampton and Ayesha Rascoe, Reuters, reuters.com, New York, NY, Monday, July 31, 2017 г., online: http://www.reuters.com/article/us-usa-trump-idUSKBN1AG1OV; “In First Move as White House Chief of Staff, Kelly Fires Scaramucci” by Kate Brannen, “Foreign Policy”, foreignpolicy.com, Washington, D.C., Monday, July 31, 2017 г., online: http://foreignpolicy.com/2017/07/31/in-first-move-as-white-house-chief-of-staff-kelly-fires-scaramucci/

[137] Вж. “President Trumps new Director of Communications: Anthony Scaramucci: The Unlikely Path of a Law…” by David Felicissimo, “Medium”, medium.com, San Francisco, CA, July 28, 2017 г., online: https://medium.com/@Felicissimo/president-trumps-new-director-of-communications-anthony-scaramucci-the-unlikely-path-of-a-law-e7ff12492e45

[138] Вж. “Anthony Scaramucci Loved Hillary, Gave to Obama, and Deleted Anti-Trump Tweets” by Ben Collins, “The Daily Beast”, thedailybeast.com, New York, NY, July 28, 2017 г., online: http://www.thedailybeast.com/new-trump-hire-anthony-scaramucci-deletes-old-tweets-bashing-trump

[139] Глаголът “tweet” означава тъкмо това. Тъй като Тръмп използва тъкмо т. нар. социална мрежа Tweeter, слугите му се чувстват длъжни или им заповядват, също да се появяват в нея. От названието на тази интернет-мрежа, чиято емблема е стилизирана главичка на чуруликащо пиленце, се появи и понятието “tweeting” – публикуване на съобщения в Tweeter. Което спокойно може да бъде преведено и като чуруликане в Tweeter.

[140] “Anthony Scaramucci’s wife ‘files for divorce because of her dislike of President Trump’  ” by Harriet Alexander, Washington, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 28 July 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/07/28/anthony-scaramuccis-wife-deidre-ballfiles-divorce-dislike-president/

[141] Мария Захариева – „Москва с мерки срещу декомунизацията на Полша“, Dnes.bg, София, понеделник, 31 юли 2017 г., online: http://www.dnes.bg/world/2017/07/31/moskva-s-merku-sreshtu-dekomunizaciiata-na-polsha.348842

[142] Разказва го самият Дочев. Но има и други свидетелства. Например това: „Маргарит Мицев, депутат от СДС в 36-ото НС: Костов и Борисов десни? Не, и двамата са леви“, в. „Монитор“, monitor.bg, София, понеделник, 11 май, 2009 г., online: http://www.monitor.bg/article?id=198254

[143] Иван Дочев – „Шест десетилетия борба против комунизма за свободата на България“, Издателство „Пигмалион“, Пловдив, 1995 г., стр. 183.

[144] Вж. напр. Боряна Йотова – „Волен Сидеров провокира скандал в парламента с обиди към Филип Димитров“, Mediapool, mediapool.bg, София, 7 декември 2005 г., online: http://www.mediapool.bg/volen-siderov-provokira-skandal-v-parlamenta-s-obidi-kam-filip-dimitrov-news111994.html

[145] Повтарям: вероятно след 20 август.

[146] „Цено Ценов остава шеф на Европейската федерация по борба“, Topsport.bg, София, 1 май 2017 г., online: https://topsport.bg/wrestling/tseno-tsenov-ostava-shef-na-evropeyskata-federatsiya-po-borba.html

[147] Тук граматиката изисква членуване на думата „централа“ – „централата“. Обаче преститутките са толкова „грамотни“, колкото и шефът им. Син на полковник Блъсков, известен в махалата си Банишора като „Сопола“. Нищо че притежава диплома за завършена българска филология. Даваха ги (по-скоро ги присъждаха) с предимство по линията на членството в БКП, на активните борци и на техните деца и внучета.

[148] Красимира Станкова – „Цено Ценов – тихият дипломат“, Проф. Даниела Дашева, бивш служебен министър на спорта, преподавател в НСА, в. „Труд“, trud.bg, София, 5 юли 2017 г., online: https://trud.bg/%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82/

[149] За чия полза, лат.

[150] Тук е необходим непълен, а не пълен член, както е в публикацията на преститутките от този журналистически публичен дом.

[151] „Ирина Бокова поема управлението на „Колизеума“ в Рим“, репортер: Антоанета Николова, Нова телевизия, nova.bg, София, , online: https://nova.bg/news/view/2017/07/29/189061/%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B0-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D1%83%D0%BC%D0%B0-%D0%B2-%D1%80%D0%B8%D0%BC/

[152] Александр Зиновьев – „Коммунизм как реальность“, Éditions L’Âge d’Homme, Lausanne, 1981 г., стр. 131. Книгата е в архива на автора.

[153] Вж. подробности в: Георги Ифандиев – „Колкото по-дълго живеете, толкова повече смърт, нещастия и гадости виждате. Ще издържите ли? – Част 5“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 20 февруари 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5-4; Георги Ифандиев – „Лицемерите и нагаждачите се обиждат от истината, лукавите крещят, че искат промени, но никога не рискуват за тях“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 28 април 2017 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b8-%d0%bd%d0%b0%d0%b3%d0%b0%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d1%87%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%81%d0%b5-%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d1%82-%d0%be; също в други мои публикации в тази медия.

[154] „Евангелие от Матей“, гл. 7, 15-20. От превода на д-р Джордж Ламза, направен от оригинала на арамейски.

[155] Вж. Владимир Перев в: „На живо от Скопие. Какво следва след подписването на Договора за добросъседство между България и Македония. Между редовете на историческия документ – анализ на бившия посланик в западната ни съседка проф. Ангел Димитров и историкът проф. Светлозар Елдъров.“, „Денят започва“, БНТ, bnt.bg, сряда, 2 август 2017 г., online: https://www.bnt.bg/bg/a/154161-kakvo-sledva-sled-podpisvaneto-na-dogovora-za-dobrossedstvo и/ или https://www.bnt.bg/bg/a/154189-kakvo-sledva-sled-podpisvaneto-na-dogovora-za-dobrossedstvo

[156] Навярно грешка. Може би Йон Константин Братиану (1821–1891) – известен румънски политик, либерал, министър-председател на страната от 24 юли 1876 до 9 април 1881 и от 9 юни 1881 до 20 март 1888 г.

[157] Вж. Д. Христова – Международната лига за мир и свобода в защита на българското националноосвободително движение“, сп. „Исторически преглед“, кн. 6, БАН, София, 1982 г., стр. 51, в: Младен Стоянов – „Масонството, българската революция и Левски“, ИК „Пандора Прим“, София, 2006 г., стр. 279-280.

[158] Заглавие на една от книгите на съветско-руския философ Александър Зиновиев, написана и издадена, докато беше в имиграция. (Александр Зиновьев – „Коммунизм как реальность“, Éditions L’Âge d’Homme, вече цит. съч.)

[159] Списък на курвите в подкрепа на Иван Гарелов за генерален директор на БНТ: Акад. Антон Дончев – писател, предлаган за Нобелова награда за литература, акад. Благовест Сендов – математик, политик, дипломат, акад. Светлин Русев – художник, общественик, колекционер, бивш депутат, акад. Стефан Воденичаров – машинен инженер, зам. директор на Института по Металознание, бивш Директор на БАН, проф. Божидар Димитров – историк, бивш Министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина при кабинет „Бойко Борисов I“, Директор на НИМ, проф. д-р Камен Плочев – Началник клиника по инфекциозни болести във ВМА, проф. Валери Стефанов – литературовед, писател, проф. Андрей Пантев – историк, член-академик на Световната академия „Платон“ 9. Проф. д-р Коста Костов, д.м. – Ръководи клиниката по белодробни болести във ВМА, Член на Академичния съвет на ВMА, Член на Европейската респираторна асоциация (ERS), Член (Fellow) на колегията на Американската асоциация на гръдните лекари (ACCP), Костадинка Кунева – синдикалист в Гърция, евродепутат, Вежди Рашидов – скулптор, член-кореспондент на БАН, бивш Министър на културата в кабинетите на „Борисов I“ и „Борисов II“, Иван Попйорданов – бивш директор на Киноцентъра, бивш директор на Български културен център в Прага, бивш генерален директор на БНТ, Ангел Симеонов – журналист, писател, меценат, член на църковното настоятелство на Патриаршията на катедрален храм „Ал. Невски“, проф. д-р ист. н. Драгомир Драганов – историк, член на ФС на ИФ, Боян Ангелов  – писател, преподавател по гьотеанистиката, директор на издателство „Български писател“, председател на  Съюза на българските писатели, Любомир Кючуков – дипломат, бивш член на Съвета по европейска интеграция към МС, Директор на Института за икономика и международни отношения, Сули Сеферов – художник, Георги Чапкънов – скулптор, илюстратор, сценограф, Павел Койчев – скулптор, художник, Емил Попов – скулптор, Борислав Цеков – юрист, доктор по Конституционно право, преподавател, политик, Димитър Луджев – учен, политик, бивш депутат, бивш вицепремиер, Соломон Паси – математик, политик, основател на Атлантическия клуб в България, бивш Министър на външните работи, председател на Комитета по прозрачност и отчетност на Парламентарната асамблея на ОССЕ, Михаил Неделчев – учен, литературен историк и теоретик, литературен критик, културолог, публицист, общественик, политик, доц. д-р Борис Попиванов – политолог, общественик, ген. Димо Гяуров – адвокат, политик, бивш Директор на НРС, ген. Богомил Бонев – адвокат, експерт по национална сигурност, политик, бивш Министър на МВР, Николай Камов – юрист международно право, политик,  присъствал на среща на Билдърбъргската група, Стефка Костадинова – спортист, олимпийски шампион, председател на БОК, Александър Томов – спортист, носител на три олимпийски медала, петкратен световен и петкратен европейски шампион по класическа борба, Бойко Ноев – политик, дипломат, бивш министър на отбраната, Валентин Заяков – бивш член на ИБ на БОК, Президент на Българската асоциация по плажен волейбол, президент на Българската асоциация по волейбол, член на съдийската комисия към Световната федерация по волейбол, Иван Русев – художник, скулптор, Васил Найденов – поп изпълнител, Орлин Горанов – поп изпълнител, Владимир Зарев – писател, Георги Христов – поп изпълнител, композитор, текстописец, Тони Димитрова – поп изпълнител, Михаил Белчев – режисьор, поет, композитор, поп изпълнител, Белослава – поп изпълнител, Александър Петров – поет, най-популярния текстописец на български поп и рок песни, Николай Волев – сценарист и режисьор, проф. Божидар Йонов – художник, плакатист, графичен дизайн, Виза Недялкова – журналист, Иван Кулеков – писател, публицист, общественик, Емил Кошлуков – политик, журналист, Мира Радева – социолог, Димитър Томов – писател, Иван Тенев – журналист, писател, поет, Владимир Чуков – арабист, член на European Association for Middle East Studies и на Central Eurasian Society Studies, д-р Ивайло Дерменджиев – адвокат, член на Президиума на Арбитражен съд при БТПП, член на Международния арбитражен институт, базиран в Лондон, консул на Кения, доц.д-р. Иван Драганов – преподавател НБУ – кино и телевизия, бивш Програмен директор на БНТ, Иво Хаджимишев – художник-фотограф, завежда отдел „Артистична фотография“ на НХГ, Антон Радичев – актьор, Мартин Карбовски – журналист, Крум Савов – спортен журналист, внук на активен борец, Лияна Панделиева – журналист, първото „лице на СДС“, секретарка на Гарелов в телевизията, Митко Павлов – журналист, Павел Васев – актьор, режисьор, бивш директор на НТ „Иван Вазов, бивш директор на кинематографията, директор на българския културен център в Москва към българското посолство, Лили „Пиги“ Маринкова – журналист, Милена Милотинова – журналист, бивш депутат, Нина Спасова – журналист, Иван Кулеков – писател, публицист, общественик, Димитър „Джими“ Найденов – журналист, член на ръководството на Академичния съвет на Софийския университет, член на „Клуба на сеньорите” – група експерти по пиар, Венелина Гочева – журналист, управител на „Вестникарска група България“, Тошко Тошев – журналист, публицист, общественик, бивш собственик и главен редактор на в-к „Труд“, Явор Дачков – журналист, Велислава Дърева, позната и като Велислав Дърев – журналист, Елена Йончева – москвичка, конкубинка на СерГей Станишев, дъщеря на полка от Второ главно управление на ДС, журналист, депутат, Александър Симов – журналист, депутат, Милен Цветков – журналист, Анна Заркова – журналист, Валерия Велева – журналист, главен редактор на „Епицентър“, Петя Владимирова – журналист, Паола Хюсеин – журналист, Петьо Блъсков – журналист, главен редактор на в-к „Труд“, Петьо Цеков – журналист, Любослава Русева – журналист, Петър Волгин – журналист, Невена Андонова – журналист, филмов продуцент, Ахилеас Лилов – журналист, Иво Беров – журналист, Славчо Терзиев – журналист, Исак Гозес – журналист, Светослава Рудолф, бивша Стаева и Тадаръкова – журналист.

[160] Правописът на поетесата, респективно на медията, е запазен.

[161] Тази кандидатура или е демонстрация, че у нас всеки се смята за гений и титан, за всичко знаещ и всичко можещ. Не съществува таван на некомпетентността. Боже опази! Не вярвам Валерката Симеонов Балевски и Данчо Хаджийски да са разпоредили на Теди „Турчето“ да подаде документи. Явно се намираме в психиатрия. Или пък лудите са толкова много, че няма как да напъхат всички в осмирителни ризи. Повечето психясали се разхождат на свобода. Наистина – да пази Господ! Но, ако се замислите, с какво Гарелов, Кошлуков или Йовков – не познавам останалите – превъзхождат скатаджийския Теди?

[162] Ива Николова – „НЕЧУВАНО! Кандидат-шефът на БНТ Емил Кошлуков подкрепя конкурента си за поста Иван Гарелов в подписка на 84-ма творци и журналисти“, ПИК, pik.bg, София, вторник, 1 август 2017 г., online: http://pik.bg/%D0%BD%D0%B5%D1%87%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D1%88%D0%B5%D1%84%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BD%D1%82-%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BB-%D0%BA%D0%BE%D1%88%D0%BB%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2–news679580.html

[163] „Строят нов град на 20 км от София“, „Мениджър.News”, „МИТ Прес“ ООД, София, 28 януари 2017 г., online: http://www.manager.bg/blgariya/stroyat-nov-grad-na-20-km-ot-sofiya?fb_action_ids=1963602297209569&fb_action_types=og.comments Благодаря на Людмила Тенева за материала.

[164] Разбирайте, че ще настаняват израелски еврейчета.

[165] Гигантски проект, колко много нови работни места, все едно нов металургичен комбинат, а? Стотина души бачкат на обикновена жлищна сграда, бе хора!

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...