- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

НАИСТИНА ЛИ САМО ЛУДИТЕ СА С ВСИЧКИЯ СИ В ТОЗИ ПОЩУРЯЛ СВЯТ?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

 

Проглушиха ни ушите със смъртта на Нелсън Мандела и протестите в Киев. Подчертавам второто – в Киев. Тъй като Украйна е невероятно разделена страна. Източната й част, която е по-богата на природни ресурси и където е съсредоточена основната промишленост, е населена с много руснаци. Там промосковските настроения са по-силни.

 

 

Има нещо много гнило в този грешен и сбъркан мир

 

 

Някой от вас забеляза ли, как тези събития изместиха фокуса на т. нар. световно обществено мнение? Колко бързо хората забравиха за проблема с ядрената програма на Иран, с войната в Сирия, с военния преврат и незаконната власт в Египет, с насилието, което господства в Либия, с незаконната намеса на Франция в Африка, докато намаляват нейния кредитен рейтинг, с търканията между Кабул и Вашингтон, с тежката криза, в която изпаднаха не само САЩ, но и целият западен свят

 

Десетилетия наред медиите на Запад изкарваха Нелсън Мандела терорист, убиец и даже марксист.[1] Главните официализираниантикомунисти“, президентът на Съединените щати Роналд Рейгън и министър-председателката на Великобритания Маргарет Тачър на думи го смятаха за „комунистически терорист“. И подкрепяха забраната на неговата партия Африкански национален конгрес.[2]

 

По онова време – също според официалните източници – „империите на злото“ – СССР и Куба поддържаха другаря Мандела. Подлайваха им останалите комунистически диктатури. Но никой не докосваше темата за това, кой създаде тях?

 

Когато през осемдесетте години на миналия век южноафриканският президент Питър Бота го премести в затвор с по-лек режим и му предложи да освободи всички политически затворници, но при известни условия, Мандела отказа. Знаете ли какви бяха те? Ето какви: Партията Африкански национален конгрес да се откаже от насилствените методи на борба за власт, да скъса връзките си с комунистическата партия и да не настоява на непременно управление на мнозинството.[3]

 

Знаете ли кой ходатайства за предложенията на Бота, за да не употребя по-силен глагол? „Желязната лейдиМаргарет Тачър! Зарежете конспиративните теории, които правителствата и влиятелните средства за масово обезумяване ви втълпяват. Настъпваше ерата на промените. Братството беше взело решение за пренареждане на света. Подготвяше го отдавна, заедно с необходимите кадри за реализацията на проекта. Затова избра комунистите в бившите социалистически страни. Близо век преди това те бяха станали неговите момчета и момичета. Но за тези неща – след малко.

 

Тогава, когато „вятърът на промянатавзе да духа и само най-дебелокожите и закоравели дейци вътре в комунистическите партии със железобетонни чутури вместо глави не го усещаха, за пореден път западният елит обърна палачинката, казано на жаргон. Под натиска на интернационалното лоби мултинационалните банки спряха да финансират Южна Африка. Като след знак на невидима диригентска палка насилието в страната се засили. Без някой да се запита: Откъде се взе оръжието на бунтовниците? А икономическият застой вещаеше промени в ЮАР.

 

Когато споменавам за безчувствието на чугунените комунистически глави тук, имам предвид, че народните маси нямаше как да почувстват някакво разхлабване на режима. У нас т. нар. Възродителен процес беше в разгара си. След организираните от Държавна сигурност атентати продаваха будилниците срещу личен паспорт. Страхът отново се беше стоварил с пълна сила върху населението.

 

Българските мюсюлмани първи извикаха: „Долу БКП!“ Пълнеха затворите с онези от тях, които бяха отказали да се подчинят на насилствената смяна на имената. Концлагерът Белене пак заработи с пълна пара. Другарите, които сега се правят на „дисиденти“, бяха подбрани и подготвени от самата комунистическа власт. Всички останали разкази могат да бъдат включени в сборник под заглавие „Приказки за старата ми шапка“…

 

И тогава няколко банки и самата „дяснаМаргарет Тачър поискаха от Питър Бота да освободи Нелсън Мандела.[4] Внезапно електронните и печатните медии взеха да го изкарват „герой“ – борец за правда, свобода и права. Което, да не си кривя душата, до голяма степен беше вярно.

 

Някой, някак организира „певци песни за него да пеят“. През юли 1988 г. грандиозният поп-рок концерт на лондонския стадион „Уембли“, посветен на 70-годишнината на Мандела, събра доста от „величията“ на това изкуство. Беше гледан от близо  600 милиона души в 67 държави,[5] но не и у нас – където другарят Нелсън минаваше за “working class hero” – „герой на пролетариата“. Събитието все още беше проява на „упадъчно западно влияние“…

 

Месеци по-късно гледах запис на видео у приятел, чиито сестри отдавна бяха омъжени за западняци. Няма да забравя как на финала досущ като тукашните комунисти Стинг размаха свития си юмрук и взе да крещи: “Free Mandela! Freedom in South Africa![6]

 

Всички участници в концерта, скупчили се на сцената, взеха да му пригласят. Само след секунди около 69 хиляди душицялата публика, започна да крещи лозунгите, подавани от организаторите.

 

Възобновиха преговорите. Този път – безусловно. Много пъти министърът на правосъдието на ЮАР Коби Коутсий се е срещал тайно със „затворник номер едно“ на планетата.[7] Тогава се е разиграла сценката, все едно извадена от „Животинската ферма“ на Джордж Оруел. Седнали край масата на преговорите, „животните“ и „хоратаса установили, че имат общи интереси.

 

Преди това „старият Майор – награденият на изложба бял шопар“ от романа антиутопия предупреждавал своите:

 

И помнете, другари, че решимостта ви трябва да е непоколебима. Никакви увещания не бива да ви отклонят от пътя. Не вярвайте, ако ви казват, че Човекът и животните имат общи интереси, че благоденствието на единия означава благоденствие и за другите. Всичко е лъжа. Човекът не служи на ничии интереси освен на своите собствени. И нека сред нас, животните, цари пълно единодушие и сплотеност в борбата. Всички човеци са врагове. Всички животни са другари.“

 

В този миг настъпи страхотна бъркотия. Докато Майора говореше, четири големи плъха бяха изпълзели от дупките си; седяха на задните си части и го слушаха. Ала внезапно кучетата ги мярнаха и добре, че плъховете мигом се шмугнаха в дупките, та спасиха живота си. Майора вдигна крак да въдвори тишина.

 

Другари – рече той, – ето един въпрос, който трябва да се уточни. Дивите животни, например плъховете и зайците, приятели ли са ни, или врагове? Нека да гласуваме. Предлагам събранието да гласува дали плъховете са наши другари.

 

Гласуването се проведе веднага и с явно мнозинство бе прието, че плъховете са приятели. Само четирима бяха „против“ — трите кучета и котката, която впоследствие се оказа, че е гласувала иза“, ипротив“.[8]

 

Сега някой може ли да отсъди, какъв точно беше Нелсън Мандела? Кому приятел и кому враг?

 

Не живеем ли в нещо като магия. Колко грешен и сбъркан е нашият свят?

 

 

Смяна на ценностите или за Ин и Ян – по две лица за всеки конкретен случай

 

 

В началото на 1990 г. Нелсън Мандела беше освободен. Няколко месеца преди него като в детска игра рухна Берлинската стена. На следващия ден – 10 ноември 1989 г. – ефектът на доминото беше изпробван първо в София, а сетне – из целия социалистически концлагер. Както беше „прогнозирал“ още през знаменателната 1984 г. достатъчно осведоменият офицер от КГБ Анатолий Голицин, избягал на Запад, само Румъния и Югославия закъсняха.

 

Изкуствено сътворената през 1918 година държава на сърби, хървати и словени, се разпадаше дълго и кърваво. За да видим как финансовият Интернационал ражда нациите. Например тази в сръбската област Косово, наречена… косоварска. Както през 1948 година учреди върху изкупените или заграбените с терор земи на палестинците – потомците на античните юдеиизраелскатаНима някой ще оспори твърдението на първия министър-председател на държавата Израел Давид бен Гурион, че „от материален интересдревните юдейски селяни приели ислямаКато не се отделяли от земята си, те останали верни на своята родина.“[9]

 

Как така! Да не би да злословя? Все пак, нека сверим това с израелски източник.

 

Шломо Занд (שלמה זנד), както се оказа, че се произнася името му, е преподавател по историяпрофесор според тукашните титли – в Университета на Тел Авив. Той е съсредоточил усилията си в изследване на национализма – в Израел и по света. Освен това е смятан за специалист по история на френската интелигенция. Автор е на книгата „Изобретяването на еврейския народ“, продадена вече в повече от милион екземпляра по целия свят, издадена и у нас.[10] Последвана от „Изобретяването на земята на Израел“.[11]

 

В лекция, изнесена през 2012 г. в Софийския университетСвети Климент Охридски“, той призна, че в миналото, като левичар, винаги се е смятал за евреин и отстоявал съществуването на еврейска народ.

 

През последното десетилетие, под влиянието на британски археолози, историци и философи, коренно променил своите схващания. И стигнал до историческата истина, че вярата не определя народността. Така, както тевтонците не са били отделен народ, да речем.

 

Не ми се превежда записът от това събитие. Тъй като разполагам с видеосвидетелство от лекция на Шломо Занд, изнесена три години по-рано в Ню Йорк. Той е доказал, че ционистите са създали мита за евреите като народ. Вижте и чуйте неговото слово:

 

 

 

 

 

 

 

Шломо Занд признава, че неговите разкрития не допадат на мнозина израелци. Но далеч повече – на самозваните „евреи“ в Ню Йорк. И отстоява, че юдаизмът е важна религиозна доктрина, но не и националност.

 

 

Банализация на „доброто“

 

 

Както изобретиха „еврейския народ“, в подходящ момент сътвориха легендата за Нелсън Мандела. Сега, когато видимите световни лидери – представителите на официалната властauthority – се събират, за да изпратят този, когото мнозина от тях смятаха за „марксист“, „комунистически терорист“ и прочие, неочаквано за мнозина и съвсем обяснимо за мен, се оказа „герой“ и на „десницата“!

 

Но нали в началото на този век англичаните определиха, че Карл Маркс е мислителят на хилядолетието“! На предното, слава Богу… Но едновременно с това следването на Марксовите постулати стана нещо обидно?

 

Просто шизофрения.

 

Даже уж бранещият консервативните ценности лондонски “The Daily Telegraph” изтипоса на снимка двамамилипокойници, като над тях постави заглавието: Мандела: Нелсън по име, защитник на британските ценности по природа“! И продължи с това, че: „Нелсън Мандела гледаше на Британския парламент като на най-демократичната институция на света“![12]

 

В друга статия същото „дясно“ издание изяви претенцията: „Левицата не притежава наследството на Нелсън Мандела“![13] Вие да видите – битка за разбиване на левия монопол над заветите“ на „великия Херос“! Да ви звучи познато? Поне на по-зрелите на възраст.

 

Накрая „десните“ стигнаха до кресчендото на Манделовата апология. Под съчинението сложи подписа си самият „главен политически коментатор“ на вестника Питър Оуборн. Творбата, издържана в стил „Ода за Нелсън бившия марксист, терорист и враг, и настоящ непрежалим приятел, когото с дълбока мъка изпращаме“, е онасловена по следния начин:

 

Малцина човеци могат да бъдат сравнени с Исус Христос. Нелсън Мандела беше един от тях“![14]

 

Още в понеделник, 9 декември 2013 г., настоящи и бивши държавни глави, ръководители на правителства, политици от целия измамен идеологически спектър, поставиха началото на голямото „елитностълпотворение в Южна Африка.[15] За да отдадат почит на онзи, когото значителна част от тях бяха презирали и обиждали?!

 

Наистина колко малка е крачката от „Разпни годоОсанна“!

 

Какво излезе накрая? Всички приказки за „марксиста“, „комунистическия терорист“, „насилника“, даже „убиеца“, бяха хвърлени в „кръглата папка“. Все едно не са били написани или изричани. Типично по Оруел:

 

Би било абсолютно невъзможно да проследи историята през целия този период, да каже в кой момент кой срещу кого е воювал, тъй като не съществуваха документи и никога не се говореше за разположение на силите, различно от сегашното. Сега например, през 1984-а (ако годината беше 1984-а), Океания в съюз с Изтазия воюваше срещу Евразия. Нито в частен разговор, нито публично се признаваше, че някога трите сили са били групирани по друг начин.

 

Всъщност, както Уинстън много добре знаеше, само преди четири години Океания воюваше с Изтазия и беше в съюз с Евразия. Но той знаеше това тайно, само защото контролът над съзнанието му не бе пълен. Официално никога не бе имало смяна на съюзника. Океания беше във война с Евразия: следователно Океания винаги е била във война с Евразия. Врагът за момента винаги олицетворяваше абсолютното зло и оттук следваше, че всяко споразумение с него в миналото или в бъдещето е невъзможно.

 

Най-ужасното беше, помисли си той за десетхиляден път, докато с мъка изпъваше рамене назад (с ръце на хълбоците въртяха телата си от кръста надолу; предполагаше се, че упражнението е полезно за мускулите на гърба) – ужасното беше, че всичко това би могло да бъде истина. Щом като партията можеше да се меси в миналото и да казва за едно или друго събитие, че то никога не се е случвалоне беше ли това много по-ужасяващо от обикновените изтезания или смъртта?

 

Партията казваше, че Океания никога не е била в съюз с Евразия. Той, Уинстън Смит, знаеше, че Океания беше в съюз с Евразия само преди четири години. Но къде съществуваше това знание? Само в собственото му съзнание, което тъй или иначе скоро щеше да бъде унищожено. А ако всички останали приемаха лъжата, налагана от партията, ако всички документи твърдяха същототогава лъжата минаваше в историята и ставаше истина.

 

Който контролира миналото – гласеше лозунгът на партията, — контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.“ И все пак миналото, въпреки че по своята същност е променяемо, никога не е било променяно. Това, което е вярно сега, е вярно от вечни времена за вечни времена. Беше толкова просто. Изискваше се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет, наричаха го Контрол над действителността“, по новговор: „двумисъл“.[16]

 

Все едно се отнася за днешния ден. И не за въображаемата страна от романа, а за целия сегашен свят!

 

Докато пишех тези редове, богатите телевизии показваха пряко погребението на Нелсън Мандела. Някои водещи гадаеха, как ще се понасят, събрани заедно, действащият президент на САЩ Барак Хюсеинович Обама с неговите предшественици – Джордж Валкерович Буш, Бил Клинтън и Джими Картър?

 

Още по-интересно – що за компания е тази, в която рамо до рамо участват кубинският комунистически ръководител Раул Кастро,[17] потомък на втората по богатство латифундистка фамилия на Острова на свободата, британскителъвчетаДейвид Камерън, Тони Блеър, сър Джон Мейджър, Гордън Баун, Ник Клег и Ед Милибанд, палестинският вожд Махмуд Абас, Никола Саркози и Франсоа Оланд, пакистанският президент Мамнуун Хюсеин

 

Чудно, как се спогаждат тези „врагове“? Или не е точно така? Втрещи ме тяхното настроение и поведение. Всички бяха засмени, шегуваха се помежду си. Правеха снимки, все едно не участваха във възможно най-тъжно събитие, а присъстваха на карнавал.

 

Този своеобразен „панаир на суетатапо време на световна криза имаше истински забавни моменти. Когато например Хеле Торнинг-Шмит, русокосата министър-председателка на Дания, неприкрито взе да флиртува със съседа си по място на стадиона – Барак Обама. Двамата се фотографираха с телефонните си апарати и се заливаха от смях. Към тях склони глава за снимка и Дейвид Камерън. Зер – добре е да го има изтипосан на кадро с прякото началство от Белия дом

 

Всичко това явно разсърди първата дама на Съединените щати. Мишел Обама не се посвени да демонстрира своята досада и дори раздразнение. (Вижте илюстрацията.)

 

Моралът, етиката, чувството за мярка следва да са водещи във всичко, във всяка човешка дейност, постъпка, изява – в целия ни живот. Явно съвсем погрешно провъзгласените за „световни лидери“ показаха обратния пример. Те превърнаха траурната церемония и тъгата по напусналия този свят Нелсън Мандела в своеобразно рекламно представление. Добре, че подобно на телевизионните репортажи преди раздаването на холивудските награди „Оскар“, не бяха изтъпанили модни коментатори, които да ни осветляват кой с какъв тоалет дефилира

 

Владимир Владимирович Путин, по майка Шеломович, „крещешес отсъствието си. Нали неговите предшественици от КПСС и КГБ бяха основните поддръжници на покойника? А сега?

 

По-естествена беше липсата на Бенямин Нетаняху. Най-богатите южноафриканци, търговци на роби и дейци на апартейда бяха и са тъкмо евреи. Но също така „евреите преобладаваха и в левицата на Южна Африка“, включително и сред комунистите.[18]

 

До тях се мъдреха диктаторът на Зимбабве Робърт Мугабе и вече отказващият ролята на вашингтонска марионетка Хамид Карзай, президент на Афганистан. Високопоставеният калабалък неизбежно включваше лидерите на „новите силни“ – Китай, Бразилия, Индия. А защо не и Сингапур?

 

Може би всички те разчитаха на помирителната фигура на южнокорееца Бан-Ки Мун – гаулайтера на ООН – главното министерство на световното правителство?

 

Не, драги мои. Всички те, без изключение, са избраници на интернационалното финансово Братство.

 

А Джими Картър се оказа пратеник на организация, чието название е… „Старейшините“ или „Мъдреците“, какъвто е по-точният превод. Това е „групировка на ветерани, глобални фигури, спонсорирано от г-н Мандела, сподели групата… Мъдрецът Джордж Буш и неговата съпруга Барбара няма да присъстват.[19]

 

Конспиративни теории“ ли? Да, но тиражирани от официалните власти и Техните медии.

 

В антиутопията на Джордж Оруел Партията е въвела всекидневна двеминутка на омразата.

 

Още през първите трийсет секунди от омразата половината от хората в помещението започнаха спонтанно да издават гневни възклицания. Самодоволното овче лице от екрана и ужасяващата мощ на евразийската армия им идваха прекалено много: впрочем видът и дори мисълта за [партийния дисидент] Голдщайн автоматично предизвикваха страх и ярост. Той беше по-постоянен обект на омраза, отколкото Евразия или Изтазия, тъй като, докато воюваше с една от тези сили, Океания обикновено беше в мир с другата.

 

И което бе най-удивително, въпреки че всички мразеха и презираха Голдщайн, въпреки че по хиляда пъти на ден от трибуни, телекрани, във вестници и книги неговите теории се отхвърляха, разбиваха на пух и прах, осмиваха, разобличаваха пред всички като жалка глупост, каквато и бяха въпреки всичко това неговото влияние сякаш не отслабваше. Винаги се намираха нови наивници, готови да бъдат подведени. Не минаваше ден, без Полицията на мисълта да не разобличи шпиони и вредители, действащи под негово ръководство. Той командваше огромна призрачна армия, нелегална мрежа от заговорници, чиято цел бе да унищожат държавата. Говореше се, че се наричала Братството

 

Най-ужасното в Двеминутката на омразата бе не това, че си задължен да играеш роля, а напротив, че е невъзможно да й се съпротивляваш. След първите трийсет секунди не бяха необходими никакви преструвки. Като електрически ток през цялата група преминаваше отвратителен екстаз на страх и мъст, желание да убиваш, измъчваш, да разбиваш лица с ковашки чук, което пряко волята му превръщаше всекиго в гримасничещ, крещящ безумец.

 

Но обхваналата ги омраза беше абстрактно, неконкретно чувство, което можеше да бъде прехвърлено от един обект на друг като пламъка на горелка. Така в един миг омразата на Уинстън изобщо не беше насочена към Голдщайн, а напротив, към Големия брат, партията и Полицията на мисълта и в подобни моменти сърцето му, симпатиите му бяха със самотния, осмиван еретик от екрана, единствен пазител на истината и на здравия разум в свят от лъжи.

 

Въпреки това в следващия миг Уинстън се сливаше с хората наоколо и всичко, което се говореше за Голдщайн, му звучеше вярно. В такива моменти тайната му ненавист към Големия брат се превръщаше в обожание, струваше му се, че Големия брат се извисява като непобедим, безстрашен защитник, като скала срещу азиатските орди, а Голдщайн, въпреки своята изолация, безпомощност и съмнението дали изобщо е съществувал, му изглеждаше зловещ магьосник, способен само със силата на гласа си да унищожи цивилизацията.[20]

 

Още нещо е толкова вярно и актуално. Това, че, когато се наложи, щом е в интерес на нейната върхушка, Партията сменя своите враговете:

 

Врагът за момента винаги олицетворяваше абсолютното зло и оттук следваше, че всяко споразумение с него в миналото или в бъдещето е невъзможно.

 

Точно за това се замислих, докато наблюдавах сцените от погребението на Нелсън Мандела.

 

Знаете ли кой направи на пух и прах конюнктурната риторика на т. нар. световни лидери? Един от нас – от онези, които Западът смята за варвари, за втора ръка, от човек от Източна Европа. Йѐдан ѝсти бу̀гарин, както би звучало на родния му словенскиюгозападен диалект на майчиния ни език.

 

Славой Жижек е мой връстник, който поради относителната свобода в Титова Югославия е получил сравнително добро образование в Любляна и Париж. Хегелист, който е изучавал теология, познава марксизма и психоанализата на отгледания като йезуит парижанин Жак Мари Емил Лакан, даде достоен отговор на „десните“ забежки „вляво“. Той написа:

 

Ако Нелсън Мандела наистина беше победил, нямаше да бъде възприеман като всеобщ герой

 

Мандела трябва да е починал като огорчен човек. За да оценим неговото наследство, следва да се съсредоточим върху неосъществените обещания, които възникнаха от неговото ръководство.[21]

 

Словенският философ уточнява, че южноафриканецът не е Робърт Мугабезимбабвийския диктатор. На пръв поглед след него остана многопартийна демокрация. Толкова „демократична“, колкото навсякъде, където претендират, че съществува такава.

 

Но и днес „основните фактиот живота в родината на Манделаостават заличени от блясъка на славата. В общи линии мизерният живот на бедното мнозинство в Южна Африка остава същият, както през апартейда. А увеличените политически и граждански права са в противовес с нарастващата несигурност, насилието и престъпността. Основната промяна се състои в това, че нов елит от чернокожи се присъедини към старата управляваща класа от бели хора.

 

Второ, хората помнят, че старият Африкански национален конгрес [АНК], обещаваше не само да постави край на апартейда, но и повече социална справедливост, даже нещо като социализъм. Ала този далеч по-радикален АНК от миналото е почти напълно изтрит от нашата памет. Затова не е чудно, че гневът сред бедните чернокожи южноафриканци нараства.[22]

 

Подписвам се под тези думи. Не търсете друга причина за големия брой празни места на стадиона по време на траурната церемония. (Вижте илюстрацията.) Човечеството все повече изпада в депресивен ступорнай-краткият път към безразличието и отчаянието. Не правят изключение и ентусиазираните преди двадесет години южноафриканци. След всяко пиянство настъпва махмурлук. Ние ли не го знаем?…

 

А интернационалният елит все повече свива своите размери и ограничава достъпа поне на сиво вещество в ядрото си. Успоредно с това продължава да лишава милиарди от шанс и надежди за положителни промени.

 

Върхът на всичко е неприкритият триумф на неговия цинизъм. Както посочих, западнитедесни“ стигнаха до крайност, богохулно сравнявайки Мандела с Исус Христос! Това е повече от сталинизъм. Даже в СССР не си позволиха подобно обожествяване на Йосиф Висарионович.

 

Южноафриканците не останаха назад от „консерваторите“ на Запад и нарекоха Нелсън Манделанай-великият син на Южна Африка“. Обявиха го за „баща на нацията“. Мнозина го наричат „Тата“ – „татко“. Също, както обезумелите нашенски туземци споменаваха кървавия диктатор Тодор Живков като Тато!

 

Затова Славой Жижек припомни, че около „възвеличаването на Нелсън Мандела до светия са се обединили рокзвезди, религиозни лидери, спортисти и политици от Бил Клинтън до Фидел Кастро“. И още една подробност: „Морган Фриймън се въплъти в неговия образ. Но той, между другото, изигра ролята на Бог в друг филм[23]

 

 

Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме[24]

 

 

 

Представял съм как по подобен начин евреите се гаврят с Господ. Няма как да Го засегнат, но обиждат чувствата на християните. Или съм прекалено чувствителен?

 

Отново чернокож актьор беше предпочетен, за да се преобрази вБог. На тях всичко им е простено. Могат да се подиграват с християнството и Исус Христос, да ни обиждат. Те са „избрани“. Знаем от кого – от онзи техен бог, който се плашел от светлината.

 

Не вярвате? А чели ли сте техния „Вехт завет“? Ако не сте, или сте забравили, ще припомня:

 

И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори; и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова, когато се бореше с Него.

 

И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш.

 

И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков.

 

И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш.

 

Попита Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори: защо Ме питаш за името Ми? (то е чудно.) И го благослови там.

 

И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми. И слънцето бе изгряло, когато той изминуваше Пенуел; и куцаше с бедрото си. Затова и досега синовете Израилеви не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Онзи, Който се бори, беше се допрял до ставната жила на Иакововото бедро.[25]

 

Не става ясно едно: Далисиновете Израилеви не ядат жилата, която е на бедрената става“, когато консумират човешко? Тъй като през столетията са били преследвани за извършването на ритуални убийства с цел жертвоприношения. Не се подписвам под това. Някои факти са оспорени, други – не.

 

Едно е сигурно: Тенадвиватнад нас. Но не поради тяхната сила. А заради слабостта на онези българомразци, които виеизбирате и славите катополитициидържавници“.

 

Още нещо е безспорно: Те богохулстват и ни се надсмиват. А ние, които имитираме вяра в християнството, търпим, усукваме се около тях, все с цел келепир. Поведението на мнозинството от нашенци е като на леки жени.

 

Но нека видим как евреите се мъчат да мърсуват, стремейки се да опетнят неопетнимотонашия Господ Бог Исус Христос:

 

 

 

 

 

Ако някой от нас посегне по такъв начин не спрямо тяхното божество, което не само бягало от светлината, но криело и името сиЯхве ли е, Йехова или Валаам, Магог, даже Мамонкакво ще стане с него? Ще подскочи всичкотодемократичноМоше с милиционер-комунистически корени. Ще навирят дирници, ще  започнат да вият като чакали и възгласите им ще стигнат до техния президент, министър-председател, парламент

 

На свой ред, тези техни слуги ще вдигнат на крак тяхната милиция, следствие и съд. Та да ви стане ясно на какво казватантисемитизъми кой всъщност ръководи този провален опит за държава. И разберете дали тук е България или резервна Палестинабъдещ пореден Израел

 

А Западът има по две и повече лица за всеки конкретен случай. Там древното китайско изобретение Ин и Ян съвсем не е метафизична легенда, а си властва. Особено сред тамошния елит.

 

 

Банализация на злото

 

 

Сега разбирате ли защо, ако в този момент  някой политически имигрант се завърне след изгнание, продължило повече от четвърт век, със смайване ще установи, че старите комунистически фамилии са непомръднати и всичко е постарому? Внучката на диктатора не само е най-богатата фигура, но беше народна представителка и даже я навиваха да поставят кандидатурата й за върховата длъжностпрезидент!

 

Синът на Димитър Станишев беше премиер. Понастоящем оглавява най-масовата партия и съответнокато мандатоносители ръководещата коалиция. Чрез унаследените заслуги и връзки на своя баща даже предвожда Партията на европейските социалисти!

 

Внукът на Борис Велчев е конституционен съдия, като преди това се кичеше с титлата главен прокурор“.

 

След като беше депутатка, заместник-министърка на външните работи и кандидатка за вицепрезидентка, дъщерята на Георги Боков е начело на ЮНЕСКО. Синът мушеф на телевизията и народен представител – е действащ посланик!

 

Само до преди няколко месеца Лиляна Павлова, внучката на Георги Павлов, член на ЦК на БКП, министър на химическата промишленост и личен приятел на Тодор Живков, беше министърка на регионалното развитие.

 

Многозначително е, че кариерата на жената-слон започва от студентската скамейка. Правителството на ОДС начело с Иван Костов назначава едва 20-годишната комунистическа наследница за финансов мениджър на проекта „Програма за обучение на мениджъри“, финансирана по програма ФАР.

 

Макар и студентка, а и след това, другарката, чийто баща е ректор на някакъв Варненски университет, заема високи длъжности в различни министерства и във всички кабинети от 1997 година насам. Тя не крие, че се гордее със своите баба и дядо комунистически терористи от бригада Чавдар“. Нейната кариера е доказателство за това, че тук нищо не е променено. Лиляна Павлова се оказва „изключително ценен кадър“ за СДС, БСП, ДПС, НДСВ и ГЕРБ. Което е поредното доказателство, че всички те са фракции на БКП.

 

Излишно е да продължавам. Сякаш няма други. Все текомунистите и техните отрочета

 

А горкият хипотетичен имигрант антикомунист със зяпнала уста ще гледа как старите Живкови кадри като Георги Йорданов, Григор Стоичков, Петър Междуречки, Стоян Михайлов, Костадин Чакъров и т.н. дефилират из телевизиите.

 

Внучките на Милко Балев и Гриша Филипов, щерката на Дико Фучеджиев, синът на Любомир Левчев и още куп потомци на висшата алчно червена номенклатура предвождат протестите срещу собственото им правителство?!

 

Никой не е осъден. Даже физическите убийци преживяват щастливи старини. Комуниститеактивни борци против капитализма, са станаликапиталисти?!

 

Пълна шизофрения!

 

Като се загледа в лицата на водещите, беглецът от социалистическиярай“ ще зърне все същите мутри от комунистическата Държавна сигурност като Иван Гарелов, Кеворк Кеворкян, Сашко Диков, Маргарита Михнева, Люба Кулезич… Доскоро сред тях беше и Иво Инджев. А измежду гостите неизменно битуват ченгета като Петко Бочаров, който има шест агентурни псевдонима, Тома Томов, Димитрий Иванов и т.н.

 

 

 

 

 

Новите“ са същите – Георги Коритаров – агент „Алберт“, Велизар Енчев и Стефан Солаков, Христо Мермерски – агент „Чавдар“, Веселин Дремджиев – агент „Богдан“…

 

За печатните издания да не говорим – от заместник-партийния секретар Петьо Блъсков, завеждащия отдел в ГК на БКП Тошко Тошев – агент „Бор“, до Светослав Терзиев – агент „Филип“ и „Камен“, щатните сътрудници Вечеслав Тунев, Веселин Марков, Виктор Самуилов, Евгений Еков – агент „Виктор“, Валери Найденов – агент „Сашо“, Уляна Попова-Петрова – агент „Велина“, Павел Пашев – агент „Виктор“, Алексения Димитрова – агент „Владимир“, Огнян Стефанов – съдържател на явочна квартира „Академика“,  Пенчо Ковачев – агент „Максим“…

 

Та Уляна Пръмова още се мъдри зад кадър и командери издънката на Коста и Васил Цоневи, известна главно с умението да мърда ушите си и със своя плодов прякор.

 

Видял всичко това, нашият имигрант ще напсува и ще поеме по обратния път. Но ние къде да се денем?

 

Тук злото е превърнато във всекидневие, в норма на животсведено е до баналност. А стадото от свине, обладани от бесове, толкова е свикнало с него, че или му се е отдало, или не го забелязва

 

 

Понякога изглежда, че злото върши добро, но това е краткотрайно.

Злото, което прави, е постоянно[26]

 

 

Всичко това идва от „демократичнияЗапад. Още от времената, когато през 1917 година той настани Владимир Ленин, Леон Троцки и техните болшевики във властта, която тоинтернационалното Братство, узурпира. Ето защо, след като дойде от Москва, където беше докладвал пред Върховния съвет на СССР,[27] държавният секретар на Съединените щати Джеймс Бейкър огледа тукашната действителност. Но пристигна с предварително готов избор на „антикомунистическопредставителство у нас.

 

Дни, след като се върна в Държавния департамент във Вашингтон, той обяви на кого са се спрели властелините на света.

 

Янко Янков прави следните тъжни констатации за събитията от онези дни:

 

Срещата на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър с т. нар. „българска опозицияе била съвместно оперативно предприятие на КГБ и ЦРУ

 

Секретарят на посолството на САЩ Маршал Харис, с когото веднага се срещнахме,… ми каза, че тезата за завръщането в България на Симеон Втори е специална политическа стратегия на съветската КГБ и на нейния комунистически български клан; и че тази стратегия, макар и по-късно, ще бъде подкрепена и от САЩ, които ще се съгласят той да се завърне, но не като Цар, не и като Президент, а катонещо друго“.[28]

 

Нас ни изработиха най-малко на два пътивсе с фалшив комунистически антикомунизъм“. Точно така и повторно постъпват с украинците – наши деца. Кой предвожда техните протести?

 

Ще отговоря на този въпрос, след като изгледате документален филм, посветен на начина, по който Те – интернационалното Братство, ни сготвят чрез т. нар. нежни или цветни революции.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Когато споменават Владимир Путин и неговата посткомунистическа или неофашистка диктатура в Русия, не я отделяйте от цялостния пейзаж на разорение на човечеството. Защото Те – тайното Братство на илюминатите, интернационалните финансисти и индустриалци, чрез Техните наднационални корпорации, сътвориха Съветския съюз. Пак Те и никой друг наложиха комунистическата идеология и практиката на тоталитарния терористичен социализъм на много места по планетата.

 

Стига! Enough is enough,[29] както казват „англичаните“ от Факултето, когато ги ядосат.

 

 

Непроменената универсална измама

 

 

Стигаме до въпроса: Кой предвожда повторната псевдореволюция в Украйна?

 

Ако използваме имена, отговорът щеше да бъде елементарен – братята Виталий и Владимир Кличкопрофесионални боксьори и дори световни шампиони. Но кои са те? Как така попаднаха в политиката, та даже основаха партия? И сега уж оглавяват протестите в Киев, но никога не попадат в периметъра, в който милицията пердаши и то яко, в някои случаи безмилостно, по болшевишки? Много просто – те отново са Техни момчета…

 

Да започнем с уговорката, че най-лесно се живее в условията на законност и ред. Тоест – на правила. Но такива, каквито не ограничават личната свобода и не изключват никого от равнопоставеността пред Темида. Не е идеален случай. Осъществимо е. Пример за това е Конфедерация Швейцария.

 

Ако не пречи другиму, свободата на индивида следва да е водеща. Същевременно правилата трябва да произлизат от онази йерархия на моралните ценности, която е доказала своята валидност в човешката историята. Опитът е потвърдил, че е правилна.

 

Едно от тези правила, което народните маси не приемат и загърбват, е произходът. Или онова, което Бог е постановил така:

 

Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.[30]

 

Според народната формула: „Крушата не пада далеч от дънера.“ „Каквато козата, таквоз и ярето. Каквато лозата, такова и гроздето.

 

Англичаните казват: “A wild goose cannot lay a tame egg” – „дива гъска не може да снесе питомно яйце“. Или: “Like father, like son; like mother, like daughter” – „какъвто бащата, такъв и синът; каквато майката, такава дъщерята“.

 

Да проверим попадат ли боксьорите Кличко под ударите на тези неотменими мъдрости? От какво семейство произлизат новопокръстените като водачи на украинското недоволство милионери?

 

Бащата – Владимир Родионович Кличко бил номенклатурен кадър на КПСС в Съветската армия. Дипломат в униформа – военно аташе на Украйна в Германия и НАТО. Когато починал, за него писали, че „бил добър генерал“…[31] Неговият бащадядото на спортистите с фамилия Кличко, бил офицер от милицията. Рождението на сина му го заварило на длъжност „началник на паспортния отдел“ във Вилшани, Черказка област на Украинската СССР.

 

Неговата съпруга – бабата на Виталий и Владимир – се казвала Тамара Ефимовна Етинзон. Както схващате – еврейка.[32] Което за пореден път подкрепя максимата, че няма случайни неща.

 

За да не помислите, че Владимир Кличковоенният шпионин под дипломатическо прикритие, е станал такъв едва след разпадането на Съветския съюз, нека изясня. Той служил в съветския окупационен корпус в Чехословакия. Там изпращаха само напълно проверени лица, ползващи се с високото доверие на КПСС.

 

В музея на Вилшани има специален кът, посветен на семейство Кличко. Но не заради боксьорите, а поради заслугите към комунизма на техните предци.

 

Дядото на братята – Родион – бил син на бедния селянин Петър Кличко“ – разказа в интервю за Комсомолска правдаЛюдмила Тимошенко, завеждащата музея.“ – „Той бил единственият от всички Кличкови, който станал човек, както се казва – завършил милиционерско училище, получил длъжността началник на паспортния отдел, което по онова време било много висок пост. Оженил се за много красивото и умно момиче Тамара, която дошла в селото, за да работи като учителка по украински език. Хората помнят, че Тамарабабата на нашите боксови шампиони“, – уточнява Людмила Тимошенко, – „била активистка[33]

 

Следва пространна възхвала, която предизвиква доста съмнения. Докато Родион бил на милиционерски курсове в Днепропетровск, градът бил окупиран от германците. Жена му, заедно със сина си, отишли на ваканция при нейните родители в Смела.

 

Забележете. По онова време всички годни за носене на оръжие съветски граждани били мобилизирани и се сражавали по фронтовете. А милиционерът Родион Кличко се изсулил от това задължение. Как?

 

Дълги месеци, с риск за живота си, криел в нелегалност своята жена-еврейка… След войната, поради това, че били под окупация, изселили Родион и Тамара в Казахстан, където се родил техният син Владимир.[34]

 

Чакайте. Има грешка. Владимир Родионович се появил на белия свят през 1947 година. А шест лета по-рано майка му, с друг син, отишла при своите родители в Смела. Където я заварила войната и германската окупация. Там я укривал в нелегалност нейният съпруг Родион. Какъв е бил той, докато властта била в ръцете на нацистите?

 

А Владимир Родионович Кличкобащата на прочутите спортисти и политици, се оказал толкова известна фигура, че след вестта за смъртта му „президентът на Украйна Виктор Янукович изразил своите съболезнования на Виталий и Владимир Кличко, а също и на тяхната майка Надежда Улянова: „Приемете искрени съболезнования във връзка с тежката загуба – смъртта на вашия роднина – съпруга и бащата, Владимир Родионович Кличко. Истински украински патриот, той посвети целия си живот на военното дело, в служба на страната, на възпитанието на своите синове, които станаха най-изтъкнатите съвременни спортисти. Споменът за Владимир Родионович ще остане завинаги в нашите сърца“ – се казва в съболезнованието на държавния глава, чийто текст е обнародван от прес-службата на президента.[35]

 

Стоп! Коя беше страната, на която се е посветил Владимир Родионович Кличко? Тя не се ли наричаше Съюз на съветските социалистически републики? Нима Роналд Рейгън не я провъзгласи за „империя на злото“? Та съболезнователната телеграма на Янукович, приета с благодарност, е отпреди само две години. Сега, внезапно, братята, рожби на алчно червената фашистка номенклатура в СССР, покровителствани от властта, се обръщат срещу своите?

 

Не нам! То е същото, като внучката на Милко Балев, която цяло лято крещяла по площадите, редом с наивниците от нормални български семейства:

 

„Мисля, че дядо ми би одобрил моето поведение, защото беше честен човек“, казва пред „168 часа“ младата архитектка Мария Балева, която ходи редовно да протестира. Тя е внучка на члена на Политбюро Милко Балев, който повече от три десетилетия беше началник на кабинета на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.[36]

 

Единствената възможна човешка реакция на това дебелоочие е: Айде сиктир! Аман! Дотегна ни от едно и също! Жертвите да бъдат обяздвани от палачите

 

Нагледахме се на тази универсална измама. Пак да припомня подробности от почти същите събития в Грузия. Тогава, по време на т. нар. розова революция, през ноември 2003 г., след намесата на „посредника“ – руския външен министър Игор Иванов, с майка грузинка, президентът на Грузия Едуард Шеварнадзе беше принуден да подаде оставка под натиска на уличните протести. На пръв поглед нищо лошо, като се има предвид биографията на застаряващия съветски комунист: бивш шеф на Грузинската компартия, свързан с КГБ, министър на външните работи на СССР.

 

Ала странно, в радостта след обявяването на новината на преден план на телевизионните екрани (наблюдавах предаванията на BBC, “Euronews” и CNN с една и съща картина) в продължение на петнадесетина минути се вееше знамето наИзраел! Сетне се появи и американският флаг. Всеки втори събеседник говореше приличен английски самерикански акцент. Ръководителите на „кадифената революция“, както беше наречен превратът, се оказаха американски възпитаници, даже работили отвъд Океана. Независимо от връзката им с компартията и Шеварнадзе. Последният призна:

 

Обичат ме или не, уважават ме или не, всички тези хора са мои деца.[37]

 

Тези рожби на комунистическата диктатура бяха подготвени отвъд Океана по времето на социализма. Те бяха изпратени там не от други, а от тогавашните съветски ръководители, срещу които впоследствие… „се разбунтуваха!  Блудните синове[38] на болшевизма се оказаха част от доброволните отряди на ЦРУ, в които се записаха комунисти от всички бивши социалистически страни. У насс лопата да ги ринеш. Не се налагаше дори да ги вербуват. Те сами се предлагаха.

 

 

Когато „жертвите“ са на власт!

 

 

Ето какви са „новите революционери“ – все произлизащи от средите на онези, срещу които имитират, че се борят. Така се прави. Затова и резултатите са едни и същи – почти навсякъде.

 

Съветският военен Владимир Кличко е служил в Чехословакия, Киргизия, Казахстан, Прибалтика, Германия[39] Преди две лета, когато се поминал с чин генерал, синовете му приели с благодарност съболезнованията на Виктор Янукович. Днес водятбиткасрещу същия президент и даже го нападат с обиди.

 

Идете, че вярвайте на тези жертвина системата, отглеждани като скъпоценни растения от самата нея!

 

Същите „десни“ на Запад, които днес леят крокодилски сълзи по Нелсън Мандела, забравили как го клеймяха като „марксист“ и „комунистически терорист“, се лигавят и около онази, която украинците нарекоха „газовата принцеса“.

 

Юлия Тимошенко не търка затворническите нарове, както истинските жертви на комунистическия режим. Нито работи от тъмно до тъмно в каторга под заплахата на милиционерския камшик, както беше в империята ГУЛаг. Ползва специално обзаведена килия и най-често излежава присъдата си в различни болници.

 

Коя е тя, любимката на западнитедемократи“ и на техните тукашни доверени лицакомунистическитеантикомунисти“?

 

Ако сте се досетили, сте прави – и тя е еврейка. И няма нищо общо с украинците. Дълго време смятали нейния баща Владимир Абрамович Григян за арменец. Но той се оказал евреин.

 

Преди време, докато стоеше начело на изпълнителната власт, „тогавашният министър на транспорта и съобщенията на Украйна Евгений Червоненко повдигна в най-остра форма темата за етническата принадлежност на украинската премиерка. Като коментираше издевателството над еврейски юноша в Киев, то изрече предложението за това, че Тимошенко би могла да осъди по-гръмко антисемитизма, тъй като самата тяима майка еврейка и баща арменец“. „Много съм изненадан, че такава реакция не дойде от самото правителство и премиер-министърката. Още повече, че майката на Юлия Тимошенко е еврейка, а нейният баща е арменец.[40]

 

Тимошенко отрекла. Тя декларирала, че:

 

По бащина линия всичките ми роднини до десето коляно са латвийци, а по майчинадо един са украинци“, заяви тя. По думите на Тимошенко, „поради грешка на сътрудниците в паспортния отдел Владимир Григянис се превърнал в Григян.[41]

 

Няма да ви занимавам с подробности. Но има си крушка опашка, както казват старите хора. Някои запретнали ръкави, за да проучат и двата рода на премиерката. Така лъснала истината, че в Латвия и в останалите прибалтийски държави няма нито един Абрам Григян, каквото било името на дядото на Юлия.

 

Едновременно с това някои източници от научните кръгове в Армения твърдят, че фамилията Григян се среща често сред бесарабските евреи или цигани.[42]

 

Споровете около произхода на другарката Тимошенко, особено тук, са безсмислени. Но накрая арбитражът беше поверен на меродавния израелски Институт за проучване на съвременния антисемитизъм и расизъм „Стивън Рот“ в Тел Авив. От там се произнесоха, че министър-председателката на Украйна е еврейка![43]

 

Еврейският произход може и да е ударил рамо на младата хубава брюнетка. Да, тя не е блондинка по рождение. По-съществен се оказал успешният й брак. „МилатаЮлия Григян се омъжила за Александър Тимошенко, сега Олександър. Неговият баща бил член на КПСС и номенклатурен кадър на Украинската компартия от областен мащаб.

 

Съгласно легендата за първия милион, двамата – Юлия и Александър, не са купили изцапана ябълка, която да измият и продадат на цената на две нови. През 1988 г., като част от инициативността на перестройката, те, моля ви се, взели кредит от 5000 рубли. И отворили кооператив за даване на аудио- и видеокасети под наем. Не без помощта на свекъра Генадий Тимошенко, който тогава ръководел регионална мрежа за разпространение на филми в един от областните съвети.[44]

 

Цялата работа имала криминален характер, подобно на всички останали постсъветски олигарси, избуяли от съветската система. По време на президенството на Леонид Кучма срещу Александър, но вече като Олександър Тимошенко, започнало следствие. Имало съдебен процес. Всичко било потулено. Никой не знае изхода от това премеждие.

 

Но в Украйна се говорело, че самата Юлия Тимошенко била прехвърлена в Киев от Павел Лазаренко. През 1991 г. той бил назначен за началник на Днепропетровското управление на селското стопанство. Година по-късно оглавил данъчната администрация. През март 1995 г. станал заместник-министър-председател на Украйна. Смята се, че тогава започнал да процъфтява и бизнесът на Юлия Тимошенко. Тя била фасадата, зад която се криели големите комунистически номенклатурчици.

 

След време Павел Лазаренко е осъден от окръжен съд вСАЩ. А Швейцария кандисва да върне всички милиони, вложени от него в тамошните банки.[45] В мотивите към американската присъда се изтъква, че, „докато е бил вицепремиер, отговарящ за енергетиката, превърнал предприятието „Единые энергосистемы Украины“ (ЕЭСУ)  в нещо специално, „притежаващо различни привилегии, в това число и пълномощия за доставка на природен газ в Днепропетровска област. Корпорацията ЕЭСУ се намирала под контрола на Юлия Тимошенко и други съдружници на Лазаренко.

 

Като се започне например от декември 1995 г. до 1997 г. ЕЭСУ е получавала природен газ от РАОГазпром“ по договори, сключени съгласно пълномощията на корпорацията.[46]

 

Който желае, нека издирва и чете. Годишният оборот на корпорацията достигнал 4 милиарда долара или 7 на сто от украинския износ! Ето кой и какво избутало Юлия Тимошенко до политическите върхове. А украинците й дадоха прозвището „газовата принцеса“.

 

По нея жали демократичният Запад. Неговият елит е хванал здраво това еврейско момиче, принадлежащо към средната алчно червена номенклатура на съветска Украйна. Някъде, някак то е настъпило интересите на други довереници на същото интернационално Братство.

 

 

Робството е свобода![47]

 

 

Юлия Тимошенко, тази Клара Цедкин на украинскатадемокрация“, постигна всичките си успехи благодарение на личната закрила на тогавашния президентЛеонид Кучмапрезидент на всички евреи“.[48] Така го наричам не аз. Като такъв го е определил не друг, а евреинът Едуард Ходос. По онова време той е бил председател на Харковската еврейска религиозна общност.

 

Обаче къносващият се до ден днешен Кучма имаше надзиратели. Ходос ги разкрива. Описва ги като „юдейски нацисти“. Става дума за еврейската религиозна секта Хабад“, основана в украинското селце Любавичи, чиято настояща централа е в Ню Йорк. Според автора, Йосиф Сталин искал да я прогони от СССР барабар с нейния фюрерЛюбавический Ребе – „като фашистваща“.[49]

 

От четиридесетте години щаб-квартирата на „ХабадЛюбавичи“ се намира в Ню Йорк, в Бруклин. От 1950 до 1994 г. сектата беше ръководена от седмия и последен Равин на Любавичи. И през този период „Хабадстана могъща политическа, финансова и икономическа империя, чиято цел е световната експанзия.[50]

 

Самият Едуард Ходос е бил на специализация в седалището на сектата в Ню Йорк. Тогава от самото нейно ядро узнал, че Хитлеровият наследник Мартин Борман намерил убежище тъкмо вътре в нея. Защото носел със себе си… златото на нацистката партия. То,  а не някаква вяра“, „идеология или нещо метафизично, донесло могъществото на Хабад“.[51]

 

Парите са власт! Нали не сте забравили поучението на Майер Амшел Ротшилд:

 

Дайте ми да контролирам парите на нацията и въобще няма да се интересувам кой прави законите.[52]

 

Изобщо не говорим за евтини сензации с цел придобиване на пари и популярност. Фактите, изнесени от Ходос, бяха потвърдени от други изследователи. Например начина, по който Равинът на Любавичи е бил изведен от окупираната от нацистите Украйна. Това станало по лична заповед на Адолф Хитлер.

 

В своя докторски труд, изготвен само въз основа на германски архиви и интервюта, заснети на видео, американският историк и университетски преподавател Брайън Марк Риг, също от еврейско потекло, доказа, че през Втората световна война повече от 150 000 германци с еврейски произход, т. нар. Mischlinge, са се сражавали срещу съюзниците сHeil Hitlerна уста![53]

 

Ученият се натъкнал на множество, меко казано, странни истории. Например тази на евреин, полковник Ернст Блох, който посвещавал воините на Райха в изкуството на водене на битките.[54]

 

По нареждане на полуевреина с гръцки корени, сина на солунско дьонме адмирал Вилхелм Канарис,[55] шеф на военното
разузнаване,
точно Блох спасил фюрера на еврейската нацистка секта Хабад, равина на Любавичи Шнеерсон. И му помогнал да отиде в САЩ през балтийските държави и Швеция. Нацистите постъпили такапоради искане от страна на Съединените щати. И то по време на войната! Хитлер нямал право да възрази, камо ли да откаже![56]

 

Юдейската нацистка секта Хабаде забранена в много страни. Но има представителство у нас. А нищожествата, назначени за политици, ухажват този клон на интернационалната талмудска мафия.

 

Но да е само това… Шефът на една еврейска религиозна общност Едуард Ходос повдига завесата над мащабното разграбване на Украйна, извършено предимно от евреи. Те били закриляни пряко от „Леонид Кучмапрезидента на всички евреи“.

 

Да не се лъжем. Сред главните участници в него беше и другарката Юлия, дъщеря на Владимир Абрамович Григян, снаха на комунистическия номенклатурчик Генадий Тимошенко.[57]

 

Не е ли déjà vu?

 

Но какъв беше Михаил Саакашвили – донеотдавнашният президент на Грузия? Едно отдецата Шеварнадзе“, завършило в САЩ, женено за американска гражданка. Но той също е рожба на комунистическата номенклатура в бившата съветска република.

 

Неговият баща Николоз бил директор на бланеоложки център. А майка му – Гюли Аласаня, стигнала до милиционерски чин „професорка“ по история в Държавния университет на Тбилиси. И двамата са членували в компартията.

 

Михаил отслужил войниклъка си като граничар на киевското международно летищеБориспыль“, понастоящем „Бориспіль“. Сами се досещате, че е бил един от онези съветски младежи с безжизнени лица и със стъклени очи, които се държаха като роботи с пътниците. Отврат!

 

След което, през 1992 година, Едуард Шеварнадзе лично го изпратил да учи в Съединените щати и Франция! В Ню Йорк едва завършилият полувисше образованиебакалавърска степенМихаил, станал… младши съдружник в юридическата фирма “Patterson Belknap Webb & Tyler”! Странно, нали?

 

Когато през 1995 година се завърнал в родината си, влязъл в Парламента като представител на партията Гражданско обединение на Грузия, основана и предвождана от… Шевернадзе! Не е ли бил прав Едуард Амвросиевич, когато с неприкрита мъка рекъл за онези, които поне видимо го свалиха от власт: „Обичат ме или не, уважават ме или не, всички тези хора са мои деца“?

 

Но що за птица е друг „опозиционенлидертози път в Русия? Имам предвид Гари Каспаров.

 

Член на КПСС, на ЦК на Всесъюзния ленински комсомол и на ЦК на Азербайджанския ленински комсомол, за Гари Кимович Каспаровбаща му се казва Мойсей Вайнщейн – е достатъчно да споменем, че е  по-добър партиен многобоец, отколкото шахматист. Сменил е поне половин дузина партии и дори бащините си имена.

 

Майка му Клара (Аида) Шагеновна, крие своя еврейски произход зад „арменската“ фамилия Каспарова, а не Каспарян… Както отбелязва Дениъл Джонсън, главeн редактор на списание „Позиция“ – „Standpoint”:

 

Каспаров беше щастлив да бъде приет като свой от съветския елит, който придаде руско произношение на името му“.[58]

 

Днес бившият световен шампион по шахмат пее съвсем друга песен… Познато, нали?

 

По време на арменския погром над азерите в Баку през 1990 г. таченият на най-високо кремълско равнище товарищ Гари изтеглил семейството си в Москва. А известно време след това застанал на страната на пучиститетвърдоглавите сталинисти във върхушката на КПСС, и обвинил Михаил Горбачов и КГБ в организирането и въоръжаването на арменците. Отказа „да играе с Карпов под знамето със сърпа и чука“.[59]

 

През същата година Каспаров напуска КПСС. Разбрал е, че вече няма келепир. И е подирил закрила другаде. Понастоящем е високоплатен коментатор на… „The Wall Street Journal”.

 

На президентските избори през 1996 г. подкрепя действащия президент, дъртия номенклатурчик Борис Елцин.[60] За другаря Кимович, бивш Гари Мойсеевич Вайнщейн, комунистическиятреформаторна болшевишката партия бил… „алтернатива на завръщането на комунистите на власт“?!

 

Всъщност Каспаров върши всичко това за пари и по външна команда. Сега отчита „като ужасна грешка“ този свой ход, възприет и от „останалите либерали“.[61]

 

Та нали същият Борух превърна еврейската кагебистка мафия в олигархична класа! Сетне Гари става финансов съветник на Елциновия любимец, наподобяващия сибирска мечка генерал Александър Лебед. Когато Борух Елцер и бившият военен се скараха – разбира се, за парсаизостави и този свой покровител… Една и съща шизофрения, както и тук.

 

Сега [Гари Каспаров] е символ на съпротивата срещу неосъветската ера на Путин.[62] А зад гърба и на двамата стои един и същ клон на „светото“ банкерско семейство Ротшилд – лондонските лорд Джейкъб и синът му Нейтън. (Вижте илюстрацията.)

 

И това е déjà vu

 

Ако не вярвате, опитайте се не да докоснете с пръст, а само да одраскате с нокътсветлияобраз на Владимир Путин. И ще се уверите, че той е недосегаем даже за западните медии, които, кой знае защо, все още някои оценяват като „свободни“.

 

Преди четири години смятаният за един от най-качествените ветерани на американската разследваща журналистика, Скот Андерсън, потроши месеци и положи огромни усилия, за да разкрие пътя на Владимир Владимирович от дребен офицер от КГБ до върха на втората по мощ държава на планетата. Уви, ядец.

 

Ръководството на списанието, в което работеше – “GO”, свали статията му. Нещо повече – забрани нейното публикуване. Непосилна задача в ерата на електронните технологии и интернет. Както Те се възползват от предимствата на техническите постижения, така го правят и други. Например нашите кръвни братя от Чечня. Понеже разработката ги засягаше пряко, все пак се докопаха до нея и така тя видя, ако не бял свят, то поне полуздрач.

 

Според онова, до което Скот Андерсън се е добрал, прословутите и вече забравени взривове в апартаменти из големите руски градове от края на деветдесетте години, са били организирани и осъществени от КГБ. След което хвърлили фалшиво обвинение за терористичните актове върху борците за освобождение на Чечня. Помнещите ще се сетят, как измамата прерасна в повод за разправа с бунтовниците.

 

Успехът на подлата операция е свързан с напълно неизвестния дотогава Владимир Путин. Но и с още едно лице, което вече не е между живите – отровения с радиоактивен материал сътрудник на КГБ Александър Литвиненко, пряко подчинен на Владимир Владимирович.[63]

 

Целта на настоящата моя статия не е да изнася подробности за целия заговор. Важни са следствията. А те не са никак розови за руснаците.

 

Но няма как да отмина, че всичко това е част от тайния план за завладяването на света. Не ми мига окото за онова, което идиотите ще си помислят или рекат. Те не са виновни. Въпрос на гени, на род, на джинс, на наследственост. Такива са се родилитъпи и ограничени. Но освен това не са положили никакви усилия да се променят – чрез образование и самоусъвършенстване.

 

Но умните, интелигентните, жадните за правдата е добре да знаят.

 

Преди три години Нат Ротшилд призна, че фамилията му се е завърнала в Русия.[64] Той спести, че от 1918 г., с изключение на ерата на следвоенния Сталин, тя никога не е напускала тази огромна и богата страна.

 

Днес необявената икономическа война за нея продължава. Даже се разгаря. И тъй като Владимир Владимирович не е в състояние да угоди на всички, медиите започват да изобразяват неговата дълго прикривана същност. Защото те  премълчаваха истината: няма как един болшевик да заспи като член на КПСС и офицер от КГБ, а на другата сутрин изведнъж да се събуди като демократ, влюбен в свободата.

 

Явно Путин е предпочел онези, които го превърнаха в богат човек – Ротшилдови. Или по-скоро не е имал друг избор. Бил е наясно, че цялата настояща световна драматургия носи техния почерк. Патриотично настроен руски коментатор тъжно заключи:

 

Беше време, когатоофицербеше синоним наруски патриот“. Днес в [царския] двор е времето нафинансовите офицери на Ротшилд“.[65]

 

Ротшилдови придобиват контролните пакети на UC Rusalкомпанията, която на практика владее целия алуминиев отрасъл в Русия. Както и на „Норникел“ – най-големият производител на никел в светаповече от 18 на сто от цялото производство на планетата. Също така и на паладий – почти 50 на сто; и един от най-големите производители на платина13 процента, на мед2,5 на сто. Освен това същата компания добива кобалт, хром, родий, сребро, злато, иридий, рутений, селен, телур и сяра.

 

Според правителствен документ от 25 октомври 2010 г. под номер 1874-р с разпродажбата на посочените промишлено-добивни гиганти са натоварени десет финансови структури, контролирани от семейство Ротшилд. Сред тях са „Креди Суис“, „Дойче Банк“, “J.P, Morgan Stanley”, „Голдман Сакс“, „Мерил Линч Секюритийз“…[66]

 

Според същия източник западни бизнесмени и икономисти смятали тогавашния руски президент Дмитрий Медведев за главна пречка пред осъществяването на тези сделки досега. Руски коментатори се шегуват, че хвърленият от Ротшилдови зад решетките Ходорковски епопаднал на хора и е станал човек“. И прогнозират, че предстои неговото освобождаване посредством намесата нанезависимсъд в Страсбург, Лондон или Ню Йорк.

 

Оказаха се слаби прогнозисти. Нищо такова не се случи. Тъй като Ротшилдови не познават милост и милосърдие.

 

Когато Владимир Путин идва на власт, започва разиграването на различни сценарии за това, как неговият доверен кръг да прибира приходите от нефта и природния газ. Никой не се съмнява, че зад Владимир Владимирович стоят лорд Джейкъб Ротшилд и неговият син НейтънНат“. През 2004 г. е предложено сливането на „Газпром“ и „Роснефт“. Месеци по-късно то е отхвърлено. А превръщането на „Сургутнефтгаз“ и „Роснефт“ в една фирма е прекратено, когато възниква аферата „Юкос“.[67]

 

От тогава изтече много вода. Руските наблюдатели на процесите припомнят, че корпорацията „Юкос Петролиъм“, някога оглавяваната от видния еврейски комсомолски деятел Михаил Ходорковски, притежава лиценз за добив на 70 на сто от нефтените находища на Руската федерация.[68]

 

Завръщането на Путин в президентския кабинет отвори широко портите пред Ротшилд и компания. През 2012-2013 година чрез смесено предприятие ТНК-BP, създадено между тяхната “British Petroleum” и „Росснефт“,[69] те превзеха и втория руски гигант в добива и преработката натечно злато“. Показах всичко това с видеосвидетелства.[70]

 

А Нат Ротшилд всячески брани своя пълномощник в Кремъл. Без значение, че той е членувал в КПСС, бил е офицер от КГБ. На всичко отгоре, като свръх проверен и доверен служител, дядо му по майчина линия е бил готвач на самия Сталин, на Лениновата вдовица Надежда Крупска, с родно фамилно име Фишберг, и на Никита Хрушчов:[71]

 

Това, което Владимир Путин защитава, като ограничава достъпа до руските подземни богатства, предизвиква определено уважение.[72]

 

Как иначе, след като Владимир Владимирович допуска до природната съкровищница на Русия  изключително неговата фамилия – Ротшилд? Младият Нат, синът на лорд Джейкъб, дава цитираното интервю по времето, когато Путин беше министър-председател. Затова за пореден път изправя гърди като броня, за да отбива стрелите, насочени към посредника на семейството му:

 

Онова, което руското правителство направи през кризата, наистина заслужава голямо уважение. То изкупуваше акциите на националните компании, достигнали дъното. Държавата започна да издърпва всички тях, и по този начин помагаше на частния бизнес. То е същото, което например направиха в САЩ. И без съмнение, това беше най-правилният подход. Няма да изрека нито една лоша дума за онова, което беше извършено. Всичко беше сторено грамотно.[73]

 

Последното изречение се нуждае от уточнение: и под диктовка от Братството, начело с Ротшилдови. Защото изброените и доста други мерки бяха все в Тяхна изгода.

 

Де ги туземните ни „антипутиновци“, до един комунета, съветски възпитаници и ченгета. Оценката на товарищ Путин е поставена не от някой левичар, а от представителя на главните капиталисти на планетата – comrade Нат Ротшилд.

 

За завладяването на Русия от Ротшилд и компания чрез СССР и пост-съветската система съм писал предостатъчно в книги и статии. В момента Русия е в сравнително стабилно икономическо състояние на макро равнище. То се дължи преди всичко на високата цена на петрола на международните пазари. Впрочем това е способ за туширане на част от финансовите загуби от кризата. Естествено на гърба на народите по земята. Защото обикновено през зимния сезон потреблението на горива силно спада. Обаче последните зими са „уникални“! И цените не помръдват.

 

Гениите“ на „пазарната икономика“ обясняват новото „явлениес увеличеното потребление в бързо развиващи се икономики като Китай и Индия. Успяват, защото има кой да вярва на приспивните им приказки.

 

Още с първото влизане на Владимир Владимирович в Кремъл започна замяната на Елциновите олигарси с Путинови. Някои от тях оцеляха. Други или преминаха в отвъдното – например Борис Березовски, или бяха принудени да прехвърлят богатството си на клана РотшилдОлег Дерипаска. По неписано правило, най-малко 70 на сто от тях саевреи.

 

Напоследък един от тези подставени лица на фамилията Ротшилд се намеси и в тукашните далавери. (Вижте илюстрацията.) Беше ни известен предимно като внезапно и неизвестно как забогатял повече от петролен шейх. Идвал е и друг път, но в качеството си на президент на FIDEМеждународната федерация по шахмат.

 

Отскоро Кирсан Николаевич Илюмжинов, Oberhaupt[74] на Република Калмикия в Руската федерация, се занимава с търговия на петрол у нас.[75]

 

Сещате ли се от каква среда произлиза товарищ милиардер и некоронован цар на Калмикия? Върнете се към онзи пасаж, в който поставих на масата проблема за правилата. Зад всяка кариера се крие зависимост от Тях.

 

Коренните жители на Калмикия са предимно етнически българи. Но страната им била завладяна от монголите. Калмик означава „останал“. Това са изконни българи. Но азиатският вид на Кирсан издава, че той не е такъв. Точно така. Неговите родители били заподозрени в сътрудничество на нацистите и през 1943 година се разминали само с изселване. Операцията била наречена „Одисей“. Тя задължавала всяка жена, съгрешила с германците, да се омъжва за монголоиден жител на Калмикия.

 

След смъртта на Сталин имали шанса да се завърнат в родината си. Кирсан Илюмжинов се е родил в столицата Елиста. И неговият баща е бил… партиен работник.[76] Той също е членувал в КПСС… Става тегаво все да повтарям déjà vu, нали? Пък и да питам: Как така най-крупните капиталисти на земята винаги избират комунисти?

 

Любопитна е компанията, която е подбрал. Не ми се вярва да е организирал „прослушване“. „Кастингът“ е бил проведен отдавна и другаде. Оставало Илюмжинов само да обяви „избора си“.

 

Това са френския политик Жан-Франсоа Пенел, дипломатът от САЩ Майк Ласал, който е заемал посланически пост в Мароко, и българинът Юнал Лютфи [номенклатурен кадър на БКП и агент на ДС]. Според Илюмжинов, той е имал среща и с Цветан Василев, тъй като Корпоративна търговска банка държи голяма част от отпуснатите на предишното ръководство кредити.[77]

 

Сега се опитайте да свържете всички изредени фигури една с друга. И ще получите на пръв поглед необичайна, но всъщност закономерна паяжина от взаимозависимости. Тя е вплела все зависими и безскрупулни негодници. Комунисти и псевдолиберали, крадци и ченгета, проститутки и доноснициалчни същества, готови да продадат и майките си за пари и слава. Смятат това най-долно нещо на света за… успех!

 

Ротшилдови никога не предават семейството си. Никога! Така с акъл, труд, търпение, упорство и висш егоизъм постепенно завладяват света.

 

 

Смяна на местата? Не, конвергенция, но на елитите

 

 

Как постъпиха Те с непокорните? Такива, като Нелсън Мандела, но и много други. По един или друг начин ги поставиха в изолация, подложиха ги на трудности и дори на мъчения. А накрая ги съблазниха.

 

Поради участието си в тайното Фейбианско общество, Джордж Оруел е познавал тези механизми достатъчно добре. В пристъп на просветление и изблик на възстановена съвест, ги е описал. За тези предателства спрямо Братството няма прошка. Скоро след това Ерик Артър Блеър напуснал този свят. Със сигурност – с Тяхна помощ.

 

Но ни е оставил следното, което разкрива всичко, станало в Южна Африка, но също в Източна Европа, Китай, Русия, Тунис, Египет, Сирия, Либия, и предстоящо в Куба:

 

Един следобед, около седмица по-късно, във фермата пристигнаха няколко двуколки. Собствениците на съседните имения бяха поканени да разгледат стопанството. Разведоха ги из цялата ферма и те изразиха огромното си възхищение от всичко видяно, особено от вятърната мелница. Животните плевяха ряпата. Работеха усърдно, като почти не вдигаха поглед от земята и просто не знаеха от кого да се страхуват повечеот прасетата или от гостите.

 

Същата вечер от господарската къща се разнасяше бурен смях и гръмогласно пеене. И изведнъж при врявата от смесена реч животните бяха обзети от любопитство. Какво ли ставаше там сега, когато за пръв път животни и хора се срещаха като равни? Сякаш се бяха наговорили и взеха колкото се може по-тихо да се промъкват в градината.

 

Спряха пред портичката, страхувайки се да продължат, но [кобилата] Люсерна ги поведе напред. Приближиха на пръсти до къщата и по-високите надникнаха през прозореца на трапезарията. Вътре, на дългата маса, видяха пет-шест фермери и още толкова видни прасета, а самият [главен шопар] Наполеон заемаше почетното място начело на масата. Прасетата, изглежда, се чувствуваха съвсем удобно на столовете си. Всички бяха погълнати от игра на карти, но за малко я прекъснаха, очевидно за да вдигнат наздравица. Една голяма кана се предаваше от ръка на ръка и халбите отново бяха напълнени с бира. Никой не забеляза учудените лица на животните, които се взираха през прозореца.

 

Мистър Пилкингтън от Мечи лес стоеше прав с чаша в ръка. След миг, рече той, щял да помоли присъствуващите да вдигнат тост. Но преди да го стори, се чувствувал задължен да каже няколко думи.

 

За него, а бил уверен, че и за всички останали, било източник на огромно задоволство да установи, че един дълъг период на недоверие и неразбирателство вече е отминал. Някога съседите човеци се отнасяли ако не враждебно (не че той или някой от присъствуващите са споделяли тези настроения), то може би с известна доза опасения към уважаемите собственици на Фермата на животните. Случили се разни печални произшествия, разпространявали се погрешни представи за състоянието на нещата. Струвало им се, че съществуването на стопанство, притежавано и ръководено от прасета, не е съвсем нормално и можело да има обезпокоителни последици в околността.

 

Твърде много собственици лековерно били приели, че в такава ферма ще цари дух на разпуснатост и недисциплинираност. Страхували се да не би това да повлияе на собствените им животни и дори на работниците им. Но сега всякакви подобни съмнения са били разсеяни. Днес той и приятелите му посетили Фермата на животните, разгледали всичко с очите си и какво видели?

 

Не само най-съвременни методи на работа, но и дисциплина, и ред, които трябвало да служат за пример на земевладелците от цялата страна. Смятал, че няма да сбърка, ако каже, че нисшите животни от фермата работят повече и получават по-малко храна в сравнение с останалите животни в графството. Всъщност днес той и придружаващите го забелязали много подобрения, които възнамерявали незабавно да въведат в стопанствата си.

 

Искал да приключи с изказването си, рече той, като подчертае още веднъж приятелските чувства, които съществували и трябвало да съществуват между Фермата на животните и съседните имения. Прасетата и хората нямали и не бивало да имат различни интереси. Стремежите и трудностите им били общи. Нима проблемът за работната сила не бил еднакъв навсякъде? Тук стана ясно, че мистър Пилкингтън се готви да изненада компанията с някое внимателно подготвено остроумие, но беше толкова силно развеселен, че в момента не бе в състояние да го произнесе. След продължително давене и кашляне, от които двойната му брадичка се зачерви, той едва успя да изрече:

 

Ако вие трябва да се преборвате с нисшите животни, ние пък си имаме нисшите класи!

 

Тази проява на духовитост накара цялата маса да избухне в гръмогласен смях; а мистър Пилкингтън още веднъж поздрави прасетата за оскъдните дажби, за дългия работен ден и за липсата на всякакви глезотии във Фермата на животните.

 

Накрая той заяви, че сега искал да помоли сътрапезниците си да станат и да проверят дали чашите им са пълни.

 

Господа – завърши речта си мистър Пилкингтън, – господа, вдигам тост за процъфтяването на Фермата на животните!

 

Последваха възторжени викове и тропане с крака. Наполеон беше толкова поласкан, че стана от мястото си и заобиколи масата, за да чукне халбата си в халбата на мистър Пилкингтън; сетне я изля в гърлото си. Наполеон, който още не беше седнал, сподели, че също иска да каже няколко думи.

 

Както всичките му речи, и тази беше кратка и по същество. Заяви, че и той се радвал, задето периодът на неразбирателство е отминал. В продължение на доста време се носели слухове разпространявани, както той имал основание да мисли, от някой злобен враг, че в неговите възгледи и тези на колегите му имало нещо подривно и дори революционно. Приписвали им, че се опитват да подтикнат към бунт животните от съседните ферми. Нищо не можело да бъде по-далеч от истината! Единственото им желание, сега и в миналото, било да живеят в мир и да поддържат нормални търговски отношения със съседите си. Тази ферма, която имал честта да управлява, добави той, била кооперативно начинание. Крепостните актове, с които той разполагал, били съвместна собственост на всички прасета.

 

Не вярвал, продължи той, още да се помнят някои от старите подозрения, но напоследък в живота на фермата били направени известни промени, които трябвало да послужат за по-нататъшно укрепване на доверието.

 

Досега обитателите на фермата имали доста глупавия навик да се обръщат към себеподобните си с другарю“. Налагало се да го забранят. Освен това имало един много странен обичай с неизвестно начало, при който всяка неделна сутрин марширували покрай някакъв череп на шопар, прикован към един стълб в градината. Това също щяло да бъде забранено, а и черепът вече бил заровен. Гостите му навярно били забелязали зеленото знаме, развяващо се на пилона. В такъв случай сигурно били видели, че копитото и рогът, изобразени някога върху него, са заличени. Отсега нататък знамето щяло да бъде чисто зелено.

 

Искал да отправи само една забележка, рече той, към чудесната доброжелателна реч на мистър Пилкингтън. През цялото време мистър Пилкингтън говорил за Фермата на животните. Разбира се, той не би могъл да знае – защото Наполеон сега за пръв път го обявявал, – че името Фермата на животните е забранено. Отсега нататък фермата щяла да се нарича Старото имение, което, така смятал той, било правилното и истинското й име.

 

Господа – рече в заключение Наполеон, — ще вдигна същата наздравица като предишната, само формата ще е различна. Напълнете чашите си догоре. Господа, пия за процъфтяването на Старото имение!

 

Отново последваха одобрителни възгласи и халбите бяха изпразнени до дъно. Но докато животните отвън се взираха през прозореца, стори им се, че става нещо необикновено. Какво се беше променило в лицата на прасетата? Мътният старчески поглед на Люсерна бързо се местеше от лице на лице. Някои имаха по пет брадички, други по четири, трети по три. Но какво тогава се размазваше и променяше във физиономиите им? След като приветствията секнаха, сътрапезниците пак взеха картите и продължиха прекъснатата игра, а животните безмълвно се отдалечиха.

 

Но не бяха изминали и двайсетина метра, когато изведнъж спряха. Откъм господарската къща се надигна страшна врява. Те се втурнаха обратно и пак се залепиха за прозореца. Да, вътре бе избухнала бурна свада. Чуваха се викове, удряне по масата, разменяха се остри подозрителни погледи, звучаха яростни опровержения. Изглежда, причината за цялата разправия бе в това, че Наполеон и мистър Пилкингтън бяха играли асо пика едновременно.

 

Дванайсет гласа крещяха гневно и всички си приличаха. Сега стана ясно какво се е случило с лицата на прасетата. Животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е.[78]

 

Détente.[79] Convergence.[80]

 

Колкото и да се вглеждате в мутрите на западните капиталисти и източните комунисти, едва ли ще успеете да различите кой откъде произлиза. Сляха се.

 

Днес маоистът Жозе Маноел Барозу ръководи правителството на Европейския съюз, което се нарича Комисия, а министрите – комисари. Както в ранния СССР. Комисарите от Изтока са все членове на уж бившите комунистически партии. Една от тях даже се казва Сталинка. Но поради неудобството след ХХ конгрес на КПСС, е била преименувана на… Кристалина. Няма друга с такова име.

 

Съветският комунистически диктатор Михаил Горбачов празнува своята 80-годишнина в Лондон, а не в Москва. В негова чест пя му Пол Анка, а не предводителят на червената мафия Йосиф Кобзон.

 

Начело на ЮНЕСКО е потомствената комунистка Ирина Бокова. Тя има толкова престъпно болшевишко потекло, колкото трудно може да се срещне.

 

Партията на европейските социалисти е оглавена от Сергей Станишев, наследник на шумкар, както предците ни обозначаваха комунистическите терористиубийци и крадци.

 

Някогашните троцкисти и последователи на председателя Мао в Съединените щати днес са „неоконсерватори“. Бяха членове на кабинети, представяни като… „десни“ – Франк Карлучи, Доналд Ръмсфелд, Пол Уолфовиц, Ричард Пърл

 

Хората и животните се смесиха. Днесвсички си приличат“!

 

Тежко ни.

 

 

Банализация на позора

 

 

В залисията около стълпотворението на „световни лидери“ в Йоханесбург за тържествата (?!) по погребението на Нелсън Мандела, някак незабелязани останаха две важни събития. Първото е със световни измерения, а второто има значение преди всичко за нас.

 

Да се спра мимоходом на по-мащабното. Финансираните от Саудитска Арабия и Катар ислямски терористи, които разориха Сирия, отвлякоха двама източноправославни епископи и дванадесет монахини от манастирите в древното градче Маалула. На практика те са претършували и ограбили тези свети места за християните. Основният език на тамошното население е западен арамейски. Същият, на който проповядвал Исус Христос в Своя земен път.[81] А в двата тамошни манастира – „Свети Саркис“ и „Света Текла“ се съхраняваха безценни ръкописи, включително оригинални апостолски текстове. Използвам глаголна форма в минало време, тъй като се съмнявам, че те още са там.

 

Папата промърмори молитва. Няколко „световни медии“ отбелязаха инцидента между другото. И толкова. Какво тук значи някакво християнство? Да не забравяме, че живеем в Pax Judaica.

 

Вторият пропуснат в суматохата епизод е същински инцидент. Имам предвид поклонението на Б.Б. в Израел. Само че потомственатадяснакомунистка La pompière Soleil[82] не подгъна коляно на Божи гроб или на останалите свети места за християнството в Йерусалим. С шина на лявото й коляно другарката Борисова се завтече за отчет и инструктаж при своите господари.

 

Което идва да покаже, че ни гласят поредната „изненада“. За световните медии това толкова незначително събитиевнезапното привикване на бившата ни туземна пожарникар-премиерка в ционисткиярай“, съвсем разбираемо остана извън всякакво внимание.

 

Ала как не се намери нито един тукашен абориген с претенции да е „политик“, „журналист“, „коментатор“, който да зададе съвсем правомерния въпрос: В какво нейно качество домораслата ни Брижит Бардо от село Банкя, Софийско, беше приета и от президента на Израел, социалиста Шимон Перес, и от десния ционистки престъпник Бенямин Нетаняху? Какво й възложиха?

 

Къде остана общоприетият протокол? Ние вече бивша България ли сме? И вече се наричаме Палестина? Кой командва парада по тези благословени от Бога земи? Нали уж имаме президент, шеф на Парламента, министър-председател? Те действително ли са такива или са просто чучела, които прикриват действителната представителна власт, ръководена от разстояние? Цялото ръководство на този провален опит за държава ли е марионетно? И кои са кукловодите? Къде е скривалището имв Йерусалим ли, който съгласно общоприетите норми на международното право е окупирана територия?

 

Наистина сме съвършени сбърканяци и задръстеняци, та търпим цялата тази подигравка с националното ни достойнство!

 

Другарката Б.Б., напуснала МВР като майорка от Държавна сигурност, е била придружавана от нейния личен оръженосец Андрей Ковачев, назначен на длъжност „депутат“ в Европейския парламент. След завръщането на дуета, слугата споделил:

 

Общият извод от срещите на лидера на ПП ГЕРБ Бойко Борисов с президента на Израел Шимон Перес и с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху е, че израелските политици имат изключително високо мнение за г-н Борисов и имат доверие в него.[83]

 

Този Андрейчо е същото ратайче, което заведе неколцина специално подбрани политически затворници на комунизма на оглед в Брюксел.[84] Макар и шепа, те бяха известни в антикомунистическите среди със своето агентурно минало.

 

Пак аргатинът Ковачев беше и сред организаторите на онова прословуто гостуване на Б.Б. на Третия конгрес на Съюза на репресираните. В него участваха пак събрани по внимателно проверен списък люде, засегнати от болшевишкия режим. Те посрещнаха комунистката Б.Б. with standing ovations,[85] казано на езика на новия ни Голям брат.[86] За тях – след малко.

 

Сега нека припомня пороя от лъжи, които генерал-премиерката изсипа върху присъстващите, повечето от които са с досиета на доносници, съхранявани от КомисиятаЕвтимов“.

 

 

 

 

 

Не е ли нормално другарят Кеворк Кеворкян, който в своя непотушим гняв непрестанно ругае закъснелитеантикомунисти“, да включи в техния списък и своята любима Б.Б.? Вместо това агентДимитър“ не престава да кади медиен тамян пред нейния „светъл“ образ!

 

Както много пъти съм казвал от телевизионния екран и съм посочвал в статиите си, откровена лъжа е, че някакъв дядо на Б.Б. е бил убит от тоталитарната власт“. Иде реч за неин прадядо – за дядо на майка й. По спомени на истински политзатворници от Банкя и околните села, хвърлени зад решетките и телените огради, изтезавани там от съпартийците на Бойка Борисова, на нейния баща и другия й дядо, човекът бил коцкар. Нещо повече – Асен Воин, кмет на село Хераково, където е родена една от неговите дъщери, майката на Б.Б.,  имал леви убеждения.

 

9-и септември дядо Асен посрещнал с надеждата за по-добри времена… Бил е земеделец… Малко време след като властта е взета от комунистите, бил арестуван направо на нивата и повече не се върнал в Хераково. Доста време неговите близки не получили ни вест, ни кост от него.[87]

 

С други думи, пострадал е от своите.

 

 

Измамата с комунистическите „антикомунисти“

 

 

Свидетели на онези събития разказват доста по-различна история. Като кмет на село Хераково Асен Воин задявал булките на местни войничета, мобилизирани и хвърлени да гинат по фронтовете на т. нар. Отечествената война заради оня що клати гората. Когато се завърнали и узнали за похожденията на селския Дон-Жуан, някои от тях му отмъстили. Не смятам, че е било редно. Напротив. Убеден съм, че всяка справедливост следва да бъде въздадена от съда.

 

Сега Б.Б. и леля му тиражират небивалици от сорта:

 

Бяхме неблагонадеждни. У нас не смеехме да пуснем радиото. Ако заговореха на чужд език, майка ми веднага го спираше, а баща ми много обичаше късно вечер да слушаСвободна Европа“ и „Гласът на Америка“, вкъщи ставаха скандали, защото майка ми се страхуваше, че ще ни арестуват и ще ни ликвидират, както направиха с дядо Асен. За политика в нашата къща не се говореше“, спомня си днес Павлина Скобелева.[88]

 

Стойте! Павлина Скобелева е родна сестра на Венета Войнова, по мъж Борисова, майката на Б.Б. Нейният дядо Асен бил ляв земеделец. Значи – съюзник на комунистите. Според твърденията на Б.Б. въпросният „дядо“ – всъщност „прадядо“, изчезнал безследно и явно бил убит още на 9 септември 1944 г. Защо? Нали тогава на власт идва Отечественият фронт, в който участвали и земеделците?

 

Пък и гробовете на истински безследно изчезналите, на пребитите от комунистическите зверове през онези безотговорни дни на 1944 г., са неизвестни. Познавам десетки хора, чиито най-близки роднини са отишли на хакере, както се казва. А те няма къде да запалят свещ и да положат цвете в тяхна памет.

 

А останките на прадядото на Б.Б., когото тя обявява за свой „дядо“, били предадени на семейството и погребани според обичая. Наистина има нещо гнило и то мирише силно…

 

Втората, малко по-достоверна версия, е следната:

 

Прадядото на Бойко бил запален земеделец и поддръжник на Александър Стамболийски. Като начетен и образован мъж, се радвал на уважението на съселяните си. При управлението на Стамболийски той става кмет на Хераково и управлява близо десетина години.

 

След деветоюнския преврат го арестували заедно с един негов братовчед. Държали ги в затвора в Сливница, където ги смлели от бой. От сигурна смърт ги спасили селските кожуси, с които били облечени, разказва лелята на Бойко. Дядо Асен посреща 9 септември с добри чувства. Смятал, че за хората, които работят земята, ще дойдат добри времена. Малко след като комунистите взели властта, обаче бил арестуван направо на нивата. Оттогава не се върнал в Хераково. Дълго време пък близките му не получили ни вест, ни кост от него.[89]

 

Но и тук се натъкваме на лъжа.

 

Страшната истина обаче е съвсем друга. Асен Войнов е бил пребит до смърт в Софийския затвор. Когато роднините го прибрали да го погребат, по него нямало здрав кокал. Разбрало се, че е агонизирал шест часа в затворническия лазарет след последния побой. В същия ден пребили още 18 души в затвора, разказал по-късно на Павлина баща й Райчо.[90]

 

Това звучи по-правдиво, но не съвпада със спомените на истинските антикомунисти. Те са на мнение, че Асен Войнов или е бил пребит на място от шумкарите, или те са го арестували и по-късно са изпробвали своята милост връз него. Но случаят изобщо не бил оцветен политически.

 

Ето защо „репресираната“ наследница на убития от комунистите, сиреч от своите, Асен ВойновБ.Б., била приета в Школата на МВР, където станала членка на Българската комунистическа партия. Като преподавателка в същото училище за садисти, тя получила назначение по щата на Държавна сигурност.

 

Нейният баща Методи Борисов, член на БКП по наследство, се издигнал до чин полковник на висша длъжност в пожарната. Майката станала учителка. Докато децата и внуците на действително репресираните носеха клеймото врагове на народа“. И въпреки високото си образование бяха принуждавани да изкарват прехраната си с тежък физически труд. Мнозина от тях бяха минали през зандани и изселвания

 

А съсипаната от репресии“, дивата каратистка“, страхливката Б.Б., стана телохранителка на „светите комунистически мощи“ на диктатора Тодор Живков! Затова група политзатворници на Татовия режим предявиха съдебен иск срещу премиера Бойко Борисов. Той е заведен във ВАС заради реабилитиране на тоталитарния режим.

 

Визират се изказванията му, че би бил доволен, ако постигне една стотна от направеното от Тодор Живков.

 

Искът е внесен на 7 декември от Янко Янков, член на Инициативния комитет на бившите политически затворници и участници в съпротивителната борба срещу диктатурата на БКП.

 

Според Янков става дума за самопризнание на рецидивен престъпник, който ще извърши престъпленияоще по-мащабни от тези на Тодор Живков.

 

Друг член на комитета – Николай Галев, определи преценката на премиера за тоталитарния лидер като изказване на комунистически популист. Той попита какво от направеното от Живков би искал да постигне Борисовконцлагерите, затворниците или възродителния процес

 

Членовете на комитета са категорични че създадената от комунистическия режим Държавна сигурност все още влияе върху живота на хората в  България. По думите им, едрият бизнес и банкерите  са под контрола на бившите офицери от ДС, а българските съдии са ченгеджийско-мафиотски наложници“.

 

Според репресираните от комунистическия режим трябва да бъде търсена наказателна репараторна отговорност не само за престъпленията, извършени от 1944 до 1989 г., но за престъпленията на създадения от комунизма репресивен апарат до наши дни.

 

Бившите политзатворници сравниха комунистическото управление със средновековната инквизиция

 

Те напомниха, че след като се разбрало, че държавният глава [Георги Първанов] е бил агент на ДС, това не е попречило на „три милиона идиоти“ да гласуват за него…

 

Членовете на комитета изразиха негодувание от организираната от ГЕРБ конференция в ЕП по проблемите на репресираните, която определиха като бутафорна.

 

Те изразиха недоволство от подбора на делегацията за форума. По думите им, евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев е събрал автобиографиите на стотина  антикомунисти, които е предоставил на разузнавателните служби и в крайна сметка сред избраните е била „шуткатаЕкатерина Бончева.[91]

 

Чудно ли е, че не само цитираните членове на Инициативния комитет са сред моите близки. Те и други от почтените мъченици на комунистическата тирания са били сред най-уважаваните гости на моите телевизионни предавания.

 

Докато други, с досиета както на репресирани, така и на сътрудници на службите, които са мачкали самите тях, на изборите през май 2013 г. подкрепиха Б.Б. и нейната партийка ГЕРБ, фракция на БКП.[92]

 

Б.Б. и останалите комунисти разграбиха и продадоха България. Посещението на Die Gauleiterin на ГЕРБ, товарищ Б.Б., в Израел, нейното приемане от висшите ръководители на ционистката държава, издава каква съдба ни е предопределило интернационалното Братство. Повтарям: Защо никой не пита дали вече сме бивша България или все още сме бъдеща Палестина?

 

В едно съм съгласен с Бойка Борисова. Тя е права когато заявява, четрябва да бъдем безпощадни към тях“ – комунистите!

 

 

Някои от репресираните, пред чийто Трети конгрес другарката Б.Б. дръпна позоряща ги антикомунистическареч, са споделяли моменти от своето минало с мен. Разказвали са ми как през четиридесетте са се включвали в шествия и са крещели против евреите. Не, не са били фашисти, а безпросветни и комплексирани хашлаци. Попаднали са под влиянието на германската пропаганда, имитирали са нацистките сборища.

 

През това време моят отдавна покоен баща е бил запас и е служил на своето Отечество в Гърция и Македония. Преди това е платил бая сума, за да смени своето чуждо гражданство с българско. Дядо ми прибягнал до такава мярка, за да опази земите си от национализацията на предвожданите от Александър Стамболийски земеделципървите фашисти в Европа.

 

Все през онези години – четиридесетте на миналия век – мама и татко давали работа, сиреч препитание, на млада еврейка. И помагали финансово на друг, за да завърши гимназия.

 

След войната момичето заминало за Палестина. Когато научило за връхлетялата България мизерия в началото на шейсетте години, от благодарност започна да ни изпраща колети с портокали и дрехи от Израел.

 

Младежът станал милиционер. По-късно – виден столичен журналист. Със сигурност е участвал в репресиите. Щом властта връчила известието за национализация имотите на семейството ми, нашите се обърнали за помощ към него техния храненик. Той ги отпратил с презрение.

 

Години по-късно, без изобщо да имам представа за тези събития, се сприятелих със сина на комунистическия журналист. Мама узна. И едва тогава сподели с мен нравственото падение на неговия баща.

 

Сега, понеже изнасям истината за света и ставащото у нас, моя скромност минавам за… „антисемит“. А комунистите, които са печелили на гърба на евреите, пожелали да имигрират в Палестина, са… „добри“.

 

Това е част от нашия объркан живот, пълен с позор.

 

Естествено в нашата действителност виреят повече от достатъчно последователи на Пиер Байл. Без да имат представа, че са такива. Байл е френски философ от седемнадесетото столетие. Той ни е оставил остроумна, но все така вярна формула, която обяснява процъфтяващия тук скептицизъм, недоверие и пренебрежение към истината:

 

Аз съм добър протестант до дъното на душата си и в пълния смисъл на този термин. Затова винаги протестирам срещу онова, което казват и вършат.

 

Тези мнителни, но и страхливи люде, няма да повярват и на йота от съдържанието на тази публикация, подкрепо с толкова много доказателства. Какво пък? Както е писал Квинт Хораций Флак:

 

Metiri se quemque suo modulo ac pede verum est” – „истината е, че всеки се измерва със своя мярка и мерило“…

 

 

Заради останалите поставям конец с мрачното предчувствие на Едуард Ходос. Бившият шеф на Харковската еврейска религиозна общност изобличава методите, по които евреите винаги се изкарватжертви“. Постоянно изобретяват все нови и новитеглила“. Като неизменно се облагодетелстват от своите хрумвания.

 

През последните години се появи поредното еврейсконоу-хау“ – холокостът, което означава „всеунищожение“, „всесъжение [пълно изгаряне]“ – посочва Едуард Ходос. – „Усещате ли въздействието? Това не ви е просто онзи геноцид, който с течение на времето постепенно се изхаби и изгуби своето първоначалночисто еврейскопредназначение.

 

Както показва практиката, всяко изобретение се отличава от предшестващите с нови, подобрени характеристики. Следователно и холокостът представлява усъвършенстван вариант наобикновениягеноцид. Той приема конкретен национален характер. Холокостът се превърна врешение на еврейския въпрос“, както е постановил Маркс. Тоест – „жертвитенавсесъжениетополучиха реална възможност да задоволят своитепрактически потребности“. Казано по-елементарно, евреите принудиха половината свят да им компенсира някакви морални и материални щети“.

 

А украинците [разбирайте и българите] така и завинаги ще си останат обикновени жертви на Обикновен геноцид. Затова се вслушайте в добрия ми съвет: Учете се от евреите[93]

 

 

Наистина ли само лудите са с всичкия си в този пощурял свят?

 

 

Банално е.

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

Най-новото издание на телевизионното предаване

БЕЗКОМПРОМИСНО с Георги Жеков

можете да гледате на адрес:

http://www.youtube.com/watch?v=Ru8QR2xeIZA

или в рубриката „Агора“, където е поместено от Георги Джелебов.

 

 

 

 

 

 

                 От сърце благодаря на всички дарители.

                 Този път преди всичко на: Росица Р. от град Раковски, Дечо Т. от Русе, Светльо Б., Ивайло Д. от София.

                  

                 Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 1 лев месечно. Уви…

                 За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

                  

                 Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

                  

                 Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

                  

                 Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

                  

                 Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

                  

                 Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

                  

                 Изглежда мнозинството послуша съвета му.

                  

                 Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

                  

                 В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

                  

                 Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

                  

                 Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1100. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 550. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа.

                  

                 Не става… Но ще се боря, докато мога.

                  

                 Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар.

                 Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

                  

                 Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

                  

                 Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

                  

                 Признавам, че ми е късно да се променям.

                  

                 Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

                  

                 Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

                  

                 Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

                  

                 По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

                  ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

                  ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link):

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

и във VBOX7 от:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Карлово.

 

 

 

 

 

                 ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

                  Единствено за отстраняване на технически проблеми:

      support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] Вж. напр. Martin Meredith – “Mandela: A Biography”, PublicAffairs, New York, NY, 2010 г., стp. 340.

[2] Вж. напр. Anthony Sampson – “Mandela: The Authorised Biography”, HarperCollins, London, 2011 г., стp. 321.

[3] Вж. напр. Anthony Sampson – “Mandela: The Authorised Biography”, вече цит. съч., стp. 363–378; Martin Meredith – “Mandela: A Biography”, вече цит. съч., стp. 362–368.

[4] Пак там.

[5] Вж. напр. “The Nelson Mandela 70th Birthday Tribute Concert, Wembley Stadium, London, 11 June 1988 г.” by Mike Ketchum, African National Congress, Archive from the original, 9 July 1988 г., online:  http://www.anc.org.za/ancdocs/history/mandela/awards/wembley88.html или от online: http://web.archive.org/web/20080709063908; същото в: Jean-Pierre Hombach – “Whitney Houston: We Love You Forever”, CreateSpace Independent Publishing
Platform, North Charleston, SC, 2012 г., стр. 371.

[6] „Освободете Мандела!“ „Свобода в Южна Африка!“

[7] Вж. напр. Anthony Sampson – “Mandela: The Authorised Biography”, вече цит. съч., стp. 363–378; Martin Meredith – “Mandela: A Biography”, вече цит. съч., стp. 362–368.

[8] Джордж Оруел – „Фермата: Приказки за животни“, Издателство „Народна култура“, сборник „Черно слънце“, София, 1990 г., Първа глава.

[9] Shlomo Sand – “The Invention of the Jewish People”, Translated by Yael Lotan, Verso Books, London, New York, 2009 г., стр. 186.

[10] Вж. Shlomo Sand – “The Invention of the Jewish People”, Verso Books, London, 2009 г. Книгата е в архива на автора.

[11] Вж. Shlomo Sand – “The Invention of the Land of Israel”, Verso Books, London, 2012 г.

[12] “Mandela: Nelson by name, defender of British values by nature: Nelson Mandela regarded the British Parliament as ‘the most democratic institution in the world’” by Charles Moore, “The Daily Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 6 December 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/nelson-mandela/10500732/Mandela-Nelson-by-name-defender-of-British-values-by-nature.html

[13] “The Left does not own Nelson Mandela’s legacy” by Mary Riddell, “The Daily Telegraph”, telegraph.co.uk, London, December 6th, 2013 г., online: http://blogs.telegraph.co.uk/news/maryriddell/100249264/the-left-does-not-own-mandelas-legacy/

[14] “Few human beings can be compared to Jesus Christ.  Nelson Mandela was one” by Peter Oborne, the Daily Telegraph’s chief political commentator,  “The Daily Telegraph”, telegraph.co.uk, London, December 6th, 2013 г., online: http://blogs.telegraph.co.uk/news/peteroborne/100249502/few-human-beings-can-be-compared-to-jesus-christ-nelson-mandela-was-one/

[15] Вж. напр. “Nelson Mandela: Kings, queens, presidents and prime ministers fly in to pay tribute” by Aislinn Laing and Neil Tweedie in Johannesburg, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 9 December 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/nelson-mandela/10506975/Nelson-Mandela-Kings-queens-presidents-and-prime-ministers-fly-in-to-pay-tribute.html

[16] Джордж Оруел – „1984“, Издателство „Профиздат“, София, 1989 г., Първа част – 3.

[17] По майчина линия евреин – Рус, от Россо, Розенберг. Роднина на американските президенти от фамилията Рузвелт. (Вж. напр. “Frequently Asked Questions and Answers on Soc.Culture.Jewish”, Section 13. Jews as a Nation: Who are the Crypto-Jews (also known as “marranos”)?” by Daniel P. Faigin, “The Jews of Cuba”, jewishcuba.org, Cuba America Jewish Mission, USA, 1993-1997 г., online: http://www.jewishcuba.org/marranos.html) Даже преди три години Фидел Кастро заплашително размаха пръст към тогавашния ирански президент Махмуд Ахмадинеджад: „Престани да отричаш холокоста!… Нищо не може да се сравнява с холокоста.“ (“Fidel Castro tells Ahmadinejad: Stop denying the Holocaust” by Natasha Mozgovaya and Haaretz Service, “Haaretz”, haaretz.com, Tel Aviv, September 7, 2010 г., online: http://www.haaretz.com/jewish-world/fidel-castro-tells-ahmadinejad-stop-denying-the-holocaust-1.312815) Разбира се, че само комунистите признават измамата на ХХ век, т. нар. холокост. Пак единствено те
го бранят, сякаш защитават последната си крепост.

[18] Вж. “Book Review: “Commie Jews” by David Biale, “Tikkun”, A Bimonthly Critique of Politics, Culture and Society, Vol. 15, No. 2, Berkeley, CA, March/April 2000 г., стp. 63.

[19] “Scores of Leaders Heading to South Africa for Service” by Nicholas Kulish and Alan Cowell, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NT, Saturday, December 9, 2013 г., online: http://www.nytimes.com/2013/12/10/world/africa/nelson-mandela-south-africa.html?hpw&rref=world&_r=0

[20] Джордж Оруел – „1984“, вече цит. съч., Първа част – 1.

[21] “If Nelson Mandela really had won, he wouldn’t be seen as a universal hero” by Slavoj Žižek, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 9 December 2013 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2013/dec/09/if-nelson-mandela-really-had-won

[22] Пак там.

[23] Пак там.

[24] Библия, „Книга на пророк Исаия“, гл. 53, ст. 3. Най-вероятно цялата глава е късна добавка, направена в края на І век сл.Р.Хр.

[25] Библия, „Първа книга Моисеева – Битие“, гл. 32, ст. 24-32.

[26] Махатма Ганди.

[27] Вж. “UPHEAVAL IN THE EAST: Bulgaria; Baker Asks Bulgaria for Fair Election” by THOMAS L. FRIEDMAN, Special to The New York Times, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, February 11, 1990 г., online: http://www.nytimes.com/1990/02/11/world/upheaval-in-the-east-bulgaria-baker-asks-bulgaria-for-fair-election.html

[28] „Янко Янков: Имаше споразумение между комунистическия елит и управляващите западни елити“, интервю на Калоян Методиев, „Общество.нет“, obshtestvo.net, София, 31 октомври 2009 г., online: http://obshtestvo.net/%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B5-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%BA/

[29] Повече от достатъчно, англ.

[30] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 17-19.

[31] Вж. „Он был хорошим генералом и умным дипломатом… Воспоминания о Владимире Родионовиче Кличко, отце знаменитых украинских боксеров“, Артур Вернер из Германии, специально для www.klitschko-brothers.com, “Sport.ua”, Киев, 2013 г., online: http://box.sport.ua/news/131513

[32] Вж. „13 июля в Киеве после продолжительной болезни на 65-м году жизни скончался Владимир Родионович Кличко – отец двух чемпионов мира по боксу, Виталия и Владимира Кличко“, материал подготовил Роберт Берг, „Курьер“, Израильскаь газета на русском языке, Тель Авив, 14. 07. 2011 г., online: http://www.courier.co.il/?id=2242

[33] Пак там.

[34] Пак там.

[35] Пак там.

[36] „Потомци на номенклатурата подкрепят протеста“, в. „168 часа“, 168chasa.bg, София, 18 юли 2013 г., online: http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2157544

[37] “Georgia’s New Leader Appeals to Washington for Emergency Aid” by Leyla Linton, “The Independent”, London, Tuesday, November 25, 2003 г., online: http://news.independent.co.uk/europe/story.jsp?story=467005

[38] Съгласно притчата, разказана от Исус Христос, блудният син бил предпочетен от своя баща пред другия, който през цялото време му останал верен.

[39] Вж. „Не стало Владимира Кличко-старшего“, „Труд“, trud.ru, Москва, 18 Июля 2011 г., online: http://www.trud.ru/article/18-07-2011/265482_ne_stalo_vladimira_klichko-starshego.html; Наталья Рытова – „Умер Владимир Родионович Кличко – отец боксеров Владимира и Виталия“, „Великая Эпоха“ (“The Epoch Times”), epochtimes.ru, Москва, 14-07-2011 г., online: http://www.epochtimes.ru/content/view/49747/13/; Татьяна Чеброва  – „Виталий КЛИЧКО: „Отец говорил: „Деревьев я посадил столько, что целый лес получится, домов много построил и таких сыновей воспитал!“, „Бульвар Гордона“, bulvar.com.ua, № 29 (324), Киев, 19 июля 2011 г., online: http://www.bulvar.com.ua/arch/2011/29/4e254ed85f21a/

[40] Олег Силкин – „Между Украиной, Арменией, Латвией и…: Юлия Тимошенко скрывает своё происхождение“, Информационное агентство REGNUM, Москва, 20.04.2008 г., online: http://www.regnum.ru/news/989417.html

[41] Пак там.

[42] Пак там.

[43] Вж. “Ukraine 2007”, Stephen Roth Institute, Tel Aviv, 2007 г., изтрито, но потвърдено във: “Family of Yulia Tymoshenko”, From Wikipedia, the free encyclopedia, last modified on 4 December 2013 г., online: http://en.wikipedia.org/wiki/Family_of_Yulia_Tymoshenko#cite_note-Stephen_Roth_Institute-2; “Debate rages over whether Ukraine presidential hopeful is Jewish”, by Lily Galili, “Haaretz”, haaretz.com, Tel Aviv, October 11, 2009 г., online: http://www.haaretz.com/jewish-world/2.209/debate-rages-over-whether-ukraine-presidential-hopeful-is-jewish-1.6323

[44] Вж. Александр Фидель – „Непотопляемая“ ЮВТ“, „Еженедельник 2000“, net.ua, № 3 (542), , 19.01.2011 г., online: http://2000.net.ua/2000/svoboda-slova/realii/71218

[45] Эдуард Ходос – „Еврейски синдром“, „Свитовыд“, Харьков, 2001 г., стр. 165.

[46] Пак там.

[47] Един от трите основни лозунга на Партията в романа „1984“ от Джордж Оруел.

[48] Эдуард Ходос – „Еврейски синдром“, „Свитовыд“, Харьков, 2001 г., стр. 33.

[49] Пак там, стр. 9.

[50] Пак там.

[51] Пак там, стр. 83-86.

[52] Curtis B. Dall – “Franklin Delano Roosevelt: My Exploited Father-in-Law”, A Reprint of the 1970 Revised Edition, AAARGH edition on Internet, AAARGH Publishing House, Chicago, IL, 2004 г., стр. 121; G. Edward Griffin – “The Creature from Jekyll Island: A Second Look at the Federal Reserve”, American Opinion Publishing Appleton, WI, 1994 г., стp. 218. И двете книги са в архива на автора.

[53] Вж. Bryan Mark Rigg – “Hitler’s Jewish Soldiers. The Untold Story of Nazi Racial Laws and Men of Jewish Descent in the German Military”, University of Kansas Press, Kansas, 2002 г., стр. 268. Книгата е в библиотеката на автора.

[54] Пак там, стр. 160.

[55] Вж. Dietrich Bronder – “Before Hitler Came: A Historical Study”, Second extended edition, Marva Verlag, Geneva, 1975 г., стр. 356; Григорий Климов – „Красная Каббала“, Издательство „Советская Кубань“, Краснодар, 1998 г., стр. 134 и стр. 135;  Игор Бунич – „Капанът на Сталин“, Издателство „Прозорец“, София, 1994 г., 140-141. Книгите са в библиотеката и архива на автора.

[56] Вж. Bryan Mark Rigg – “Hitler’s Jewish Soldiers. The Untold Story of Nazi Racial Laws and Men of Jewish Descent in the German Military”, University of Kansas Press, Kansas, 2002 г., стр. 342;  вж. също  “Hitler’s Martial Jews”, “The Times”, London, December 6, 1996 г., online: http://www.codoh.com/newsdesk/961206.HTML

[57] Вж. Александр Фидель – „Непотопляемая“ ЮВТ“, „Еженедельник 2000“, вече цит. съч.

[58] “Chess moves with the political times” by Daniel Johnson, editor of “Standpoint”, “The Times”, London, September 23, 2009 г., поради задължителното влизане чрез заплащане в “The Times”, статията може да бъде прочетена от нейната препечатка в “Revista de Prensa”, online: http://www.almendron.com/tribuna/chess-moves-with-the-political-times/

[59] Вж. “Chess moves with the political times” by Daniel Johnson, editor of “Standpoint”, вече цит. съч.; “Russian Mayor Walks Into Chess Master’s Trap” by Ellen Barry, “The New York Times”, New York, NY, April 26, 2009 г., online: http://www.nytimes.com/2009/04/27/world/europe/27kasparov.html?_r=1&ref=garry_kasparov

[60] Вж. напр. „Каспаров, Гарри: Тринадцатый чемпион мира по шахматам, лидер „Объединенного гражданского фронта“, „Лента.Ру“, Москва, справката е направена в: понедельник, 27.08.2012 г., online: http://lenta.ru/lib/14160200/

[61] Вж. “Garry Kasparov: The Master’s Next Move”, “Time”, New York, NY, Thursday, March 29, 2007 г., online: http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,1604889,00.html

[62] Вж. “Chess moves with the political times” by Daniel Johnson, editor of “Standpoint”, вече цит. съч.

[63] Вж. “Putin: The dark rise to power”, The full text of article of GQ magazine banned in Russia, GQ magazine, kavkazcenter.com, “Kavkaz-Center” News Agency, местоположение не е указано, навярно някъде в Chechnya, 6 September 2009 г., online: http://www.kavkazcenter.com/eng/content/2009/09/06/10979.shtml

[64] Вж. Екатерина Дербилова, Александра Терентьева – „Я вернул Ротшильдов в Россию“, Натаниэль Филип Виктор Джеймс Ротшильд, владелец NR Investment, председатель совета директоров En+, „Ведомости“, 197 (2715), Москва, 19.10.2010 г., online: http://www.vedomosti.ru/newspaper/article/247951/ya_vernul_rotshildov_v_rossiyu_nataniel_filip_viktor_dzhejms Най-сетне интервюто е достъпно и от online: http://finance.rambler.ru/news/economics/79584052.html

[65] „Натаниэль Ротшильд – новый хозяин России?“, „Русский вестник“, Москва, 6.02.2011 г., online: http://www.rv.ru/content.php3?id=8849

[66] Пак там.

[67] Вж. Shami Yenikeyeff – “BP, Russian billionaires, and the Kremlin: a Power Triangle that never was”, Oxford Energy Comment, Oxford, UK, November 23, 2011 г., стр. 9, online: http://www.oxfordenergy.org/wpcms/wp-content/uploads/2011/11/BP-Russian-billionaires-and-the-Kremlin.pdf

[68] Пак там. Също: Rothschild is the new power behind Yukos” by Simon Bell in Moscow, Lucinda Kemeny and Andrew Porter, “The Sunday Times”, timesonline.co.uk, London, November 2, 2003 г., online: http://-business.timesonline.co.uk/tol/business/article1101531.ece; “Rothschild in line to head Russian oil flagship Yukos”, “Evening Standard”, thisislondon.co.uk, London, July 15, 2003 г., online: http://www.thisislondon.co.uk/news/article-5743636-details/Rothschild+lined+to+take+over+at+Yukos/-article.do

[69] Вж. напр. Георгий Панин – „Роснефть“ подписала соглашения с British Petroleum и AAR о принципах выкупа их долей в ТНК-ВР. Об этом заявил глава российской компании Игорь Сечин, передает РИА Новости“, „Российская газета“, rg.ru, Москва, 22.10.2012 г., online: http://www.rg.ru/2012/10/22/vikup-site.html; “Rosneft confirms interest in buying BP’s stake in TNK-BP: Russian state oil firm to enter talks with BP over buying stake in Anglo-Russian oil firm” by Reuters, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Tuesday 24 July 2012 г., online: http://www.guardian.co.uk/business/2012/jul/24/rosneft-bp-stake-tnkbp

[70] Вж. 004 – Video – Who and Why Ruined USSR an Who Owns Russia в: Георги Ифандиев – „Изправено пред съдбоносен избор, човечеството ще успее ли да се спаси от робството на комунизма – религиозния тоталитаризъм?“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 17 октомври 2013 г., или от YouTube от online: http://www.youtube.com/watch?v=orsebtrq-f8

[71] Бабата на Путин по майчина линия се казвала Елизавета Алексеевна Шеломова (Шаломовна). На 17-годишна възраст комсомолският активист Путин за първи път пътувал в чужбина – до Израел. Неговият дядо по бащина линия бил готвач на най-висшата болшевишка номенклатура – на Сталин и Надежда Крупская, а по-късно и на Хрушчов. (Вж. Владимир Прибыловский, Юрий Фельштинский – „Операция „”Наследник”: Штрихи к политическому портрету В.В.Путина”, Глава первая – Who is Mr.Putin, Альтернативная биография, из журнала “Nota Bene”, №1, Иерусалим, февраль 2004 г. в: „Антикомпромат”, Публичная интернет-библиотека Владимира Прибыловского, 2010 г., online: http://www.anticompromat.org/putinav/felsht.html; Наталия Геворкян, Наталья Тимакова, Андрей Колесников – „От первого лица. Разговоры с Владимиром Путиным”, Издательство „Вагриус”, Москва, 2000 г., online: http://lib.ru/MEMUARY/PUTIN/razgowor.txt)

[72] Екатерина Дербилова, Александра Терентьева – „Я вернул Ротшильдов в Россию“, Натаниэль Филип Виктор Джеймс Ротшильд, владелец NR Investment, председатель совета директоров En+, „Ведомости“, 197 (2715), вече цит. съч.

[73] Пак там.

[74] Владетел, нем.

[75] Вж. напр. „Петрол“ пред фалит, Илюмжинов го спасява като кризисен мениджър: Френски политик, дипломат от САЩ и Юнал Лютфи влизат в надзорния съвет на холдинга на общото събрание, свикано за 16 декември“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 21 ноември 2013 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/234775

[76] Вж. „Кирсан Илюмжинов“, от Уикипедия, свободната енциклопедия, последна промяна на страницата на 4 април 2013 г., online: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%80%D1%81%D0%B0%D0%BD_%D0%98%D0%BB%D1%8E%D0%BC%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2

[77] „Петрол“ пред фалит, Илюмжинов го спасява като кризисен мениджър: Френски политик, дипломат от САЩ и Юнал Лютфи влизат в надзорния съвет на холдинга на общото събрание, свикано за 16 декември“, Информационна агенция БЛИЦ, вече цит. съч.

[78] Джордж Оруел – „Фермата: Приказки за животни“, вече цит. съч., Десета глава.

[79] Разведряване, фр.

[80] Сближаване, сливане, англ. У нас думата е възприета като „конвергенция“.

[81] Вж. напр. “Syrian Rebels Kidnap Nuns as They Invade Christian Town of Maaloula Again”, “The Christian Post”, christianpost.com, Washington, DC, December 2, 2013 г., online: http://www.christianpost.com/news/syrian-rebels-kidnap-nuns-as-they-invade-christian-town-of-maaloula-again-109933/

[82] Пожарникарката слънце.

[83] „Андрей Ковачев: Израелските политици имат изключително високо мнение за Бойко Борисов и имат доверие в него“, Агенция „Фокус“, focus-news.bg, София, вторник, 10 декември 2013 г., online: http://focus-news.bg/news/2013/12/10/1858648/andrey-kovachev-izraelskite-polititsi-imat-izklyuchitelno-visoko-mnenie-za-boyko-borisov-i-imat-doverie-v-nego.html?utm_source=flip.bg

[84] Вж. напр. Христо Христов „Репресирани представиха в европейския парламент съпротивата срещу българския комунизъм“, в. „Капитал“, capital.bg, София, 18 ноември 2010 г., online: http://www.capital.bg/blogove/dosieta/2010/11/18/995781_represirani_predstaviha_v_evropeiskiia_parlament/

[85] Със ставане на крака и с овации, англ.

[86] „Бойко Борисов пред Съюза на репресираните“, „Новини“, БНТ, bnt.bg, София,  14 май 2011 г., online: http://bnt.bg/bg/news/view/52911/function.mkdir

[87] „Ужасно възмездие застигна убиеца на дядото на Бойко Борисов“, „Сензация – здраве и красота“, senzacia.net, София, 16 март 2013 г., online: http://senzacia.net/%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B1%D0%B8/%D1%83%D0%B6%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B5%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4-40776

[88] Пак там.

[89] Сияна Севова – „Асен Войнов пребиван и при царя, и при комунистите: Дядото на Бойко бил прочут кмет“, в. „Стандарт News”, standartnews.com, София, , online: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=285380

[90] Пак там.

[91] Диляна Панайотова – „Политзатворници съдят Борисов“, News.bg, news.ibox.bg, София, 12 декември 2012 г., online: http://news.ibox.bg/news/id_1070323938

[92] Вж. напр. „Репресираните подкрепят Бойко Борисов и ГЕРБ“, в. „Дневник“, dnevnik.bg, София, 24 април 2013 г., online: http://www.dnevnik.bg/izbori2013/2013/04/24/2048408_represiranite_podkrepiat_boiko_borisov_i_gerb/

[93] Эдуард Ходос – „Еврейски синдром“, „Свитовыд“, Харьков, 2001 г., стр. 153.