- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

МАНТАЛИТЕТ ИЛИ БУРИМЀ ЗА ИДИОТА – Част 1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, предназначена за личности, за хора без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

Тези редове са предизвикани от древната като света максима, която неотменно помага при търсенето на истината и обяснението на процесите. Тя ви е до болка позната и гласи:

 

Qui prodest?” – „Кой има полза?

 

В криминалните романи и филми, а навярно в реалния живот, при разследването на престъпления, думичката „полза“ бива заменяна с „мотив“. Няма по-силен мотив от ползата, нали? Така е устроен човекът.

 

Моето поколение израсна на границата между киното и телевизията. Навярно ние първи усетихме, че ходенето на кино и самите салони за прожекции, наричани „кинотеатри“, неизбежно ще изчезнат. Като следствие от телевизията и удобството да се гледа не само филм, а животът на човечеството да минава пред очите на зрителя, докато той се изтяга на удобното си кресло или диван, по-късно – даже в кревата.[1] На младини през ума ни не минаваше с каква скорост техническият прогрес ще промени бита на хората.

 

Това вече е факт. Но не със самолетите, свръхскоростните влакове и автомобилите – невероятни средства за почти неусетно преодоляване на огромни разстояния. Даже не толкова с компютрите. (Ако ги имаше през ХІХ век Александър Дюма-баща и Оноре дьо Балзак навярно щяха да натрупат по една библиотека произведения.[2])

 

Според мен новият технически и технологичен скок – на практика истинска революцияизменила до неузнаваемост живота ни, дойде с три неща.

 

Първото са роботите и автоматизираните производствени системи. Второтоподвижните телефони и техните съвременни, най-усъвършенствани варианти. И третото – така наречените социални мрежи.

 

Последното се оказа отделна, медийна революция.

 

 

Wir Danken Unserm Fuhrer[3]

 

 

Джанет Дейли е американка, която от 1965 година живее в Лондон. Малко по-възрастна от мен, уважавана журналистка, с перото си тя все още брани и отстоява консервативната журналистика. Това ни сродява – духовно.

 

Подобно на моя скромност, коментаторката на “The Daily Telegraph” се тревожи от масовото опростачване на населението. Или както тя се изразява: „От малчуганите, говорещи мръсотии, които доведоха до пълна и оправдана криза на доверието.[4]

 

Доверие в какво? В онова, което наричат „публично пространство“. Техническият прогрес позволи свободен достъп до медиите на всеки, независимо от неговия произход, възпитание, образование и манталитет.

 

Достигнахме до точка, в която ценноститеи опасноститена този феномен прераснаха в достатъчно гореща тема“ – пише Джанет Дейли. – „Така, че да е задължително всички многообразни предположения за тях да бъдат внимателно изследвани. Готова съм да споря, че това не е демократично в истинския смисъл на думата. Не е, освен ако смятате, че политическата свобода означава безнаказаност от всякаква морална отговорност. Нито е „социално“, ако приемете, че тази дума има позитивно съдържание: води към обществено добро.

 

Демокрацията е свобода под господството на закона: нейната същност е заложена в силата на гражданите, на които разчита да поемат отговорността, съпровождаща властта, в тяхното поведение един спрямо друг като отделни личности, но и спрямо държавното устройство [системата] като цяло. Обществена програма, която позволява беззаконието, анархията, разпространяването на омраза, е враг на демокрациятаа не е нейна авангардна опора и стража.[5]

 

Напълно съм съгласен. И ще се постарая да изясня генезиса на застойните процеси тук. Особено на текущите „протести“, които няма да доведат до нищо съществено. Възможни са повърхностните промени, но те няма да се равняват даже на козметична операция. Дано успея да изясня донякъде природата на нищо ставането. Защо и как постоянно крупни престъпления биват вадени на светло, а след обещания и закани ги захвърлят в забвение.

 

В началото всеки новоназначен властник обещава промени, а след това поема по отъпканите друмища. От около седемдесет лазарника тук нищо не е било ново. “Antiqua, quae nunc sunt, fuerunt olim sunt” – „това, което сега е старо, някога е било старо“.

 

Минават години, а все едно и също.

 

Сякаш живеем в омагьосан свят, въртим се в кръг, не спираме да гоним опашката си. Всичко е déjà vu… Наистина ли е така?

 

Да проверим, като погледнем през моите очи.

 

 

Дългогодишният съветник на Людмила и Тодор Живкови, а след промените – и на Андрей Луканов, слънчогледът Костадин Чакъров, разкрива кои издига партията, как ги избира и им осигурява „кариерното израстване“, както се изразяват до ден днешен.

 

Истината бе, че Тодор Живков не обичаше да работи в Политбюро и Министерския съвет с ярки личности, още повече ако те показваха и белези на непокорство и можеха да смутят царящия покой.[6] Вземете стенограмите на Политбюро и ще видите позицията на неговите членове – надпреварваха се да го ласкаят, и то по най-безсрамен начин. Спомням си, че един изпревари всички, като каза: „Ние трябва да сме щастливи само от това, че дишаме един въздух с другаря Тодор Живков.

 

Стилът на работа и действие, който бе възприет от членовете на Политбюро, бе съобразен с неговите теоретически и политически амбиции, с личния манталитет на Живков и неговите характерологични особености

 

Така например не бе позволено на член на Политбюро, секретар на Централния комитет или министър да излезе с публична идея или своя програма, макар и в рамките на министерството или в друга ограничена сфера на дейност. Това се наказваше като недисциплинираност, авантюра, големеене и т.н. Друго правило бе, че на публично място не можеш да държиш реч, ако на две-три места не се спомене априлската линия и ролята на Тодор Живков

 

Опасно бе да се излиза в присъствието на Тодор Живков със собствени ярки доклади и речи. Той оставаше недоволен и не скриваше това с оценки, като „празно теоретизиране“, „отвлечена абстракция“ и т.н. Обикновено няколко души следяха за изказванията и публичните прояви на ръководителите от първия ешелон и докладваха дали са спазили правилата на играта.

 

Big Brother is watching you!

 

През последните години на Живковата диктатура един от споменатите слухари, които са дебнелиизказванията и публичните проявидажена ръководителите от първия ешелон“ и са докладвали за това, е бил другарят Андрей Венцелов Райчев. Дори донасял засобствената си съпруга.[7]

 

Представяте ли си що за персони са кадрите, които Живков и приближеният му кръжец издигнаха? На това място стигаме до качеството на интелигенцията или на „елита“, както с изумително безсрамие ни налагат това още по-широко понятие. От прекалено дълго време представителите на тазиелитнаинтелигенция са образец на продажност. Многократно използвам перифраза на стих от болшевишки поет, за да ги окачествя така: „На всяка власт наемната помия.

 

Когато „народът“ се отъждествява с тази смрад, по-нататъшният му друм се оказва кьор-сокакзадънена улица. Няма изход от готовността за слугуване. Вчера на чужди окупатори и диктатори, днес на колониални администратори, утре, може би, на извънземни господари… Достатъчно е да припомня уникалния пример за безчестие, предложен от уважавания и днес придворен поет на диктатора, Любомир Левчев:

 

Благодаря Ви, другарю Живков, за вдъхновението, което сте ни давали… Не може да ми забраните да ви обичам, другарю Живков.

 

Трудно ще намерите друг народ, който, ако има право на избор, да търпи такова нравствено нищожество. Да отхвърля истината. Да бяга от действителността. Да не се интересува от миналото, нито от това кой кой е, какъв е бил, какво е говорил и вършил. Тук всичко е обърнато наопаки. Сега.

 

Навремето, когато това аморфно, разпръснато, мразещо се помежду си население, е било народ, е било наясно:

 

Не слушайте какво говори попът, а какво върши.

 

Местните тълпи са образец на изопачено християнствос мазохистична страст обичат враговете си. Без най-малък опит за анализиране на процеса, превърнал уж бившия номенклатурчик или слуга на тази нагла безбожна класа във фасаден демократ. Перифразата на еврейската поговорка гласи: „Веднъж комунист, винаги комунист.

 

Нека онагледя това по следния начин. То е все едно някой да ви извади око и ви се извини. И с това трагичната случка да бъде приключена

 

А в миналото днешнитедемократичнидругари трансплантираха в здравото обществено съзнание болно. Изразено с новоговора на Оруел:

 

Ченгето е светец.

 

Убиецът е ангелче.

 

Комунистическият пропагандатор е Свети Йоан Златоуст

 

Да видим образа на днешните псевдодемократи, прикрити комунисти, вътрешно изгарящи от жажда за изява, власт и пари. Георги Жеков ни представя доста разнообразна и представителна галерия от видеопортрети на тези малоумни, отказали се да мислят, треперещи от амбиция същества с претенции. Предлагам кратък откъс от неговата анкета, направена в различни вечери на текущите „протести“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Умните и интелигентните“?! Опазил ни Бог. България си отивабезвъзвратно.

 

Янко Янков натуралистично, но прецизно уточнява кои са и какво искат протестиращите:

 

1) И при секса, и при политикатасмяната на власттавсъщност не е нищо друго, освенсмяна на позата“, но не и смяна на позицията;

 

  2) Ако се приеме, че този, който е отгоре, владее положението, то мърдането на онзи, който е отдолу, само увеличава удоволствието на този, който е отгоре, до максимум. И обратното – пасивността на онзи, който е отдолу, намалява удоволствието на този, който е отгоре, до минимум. Въпреки което обаче, то си остава като налично. И в двата случая единственият начин за отърваване е достатъчно силното размърдване, водещо до събаряне;

 

  3) Както при секса, така и при политиката най-много и най-силно викаОх!”, онзи, който е отдолу. НеговотоОх!“, обаче, като правило въобще не е вик на истинско страдание, а е вик на върховно удоволствие. Наистина, все пак, понякога е възможно това да е и вик на страдание, ноне, защото не го иска или защото му е много, а защото му е малко.[8]

 

 

Unserm Führer[9] и неговият завет

 

 

Протестите докараха БКП до поредица от истински оргазми. Идиотите от улиците и площадите бяха възвеличани като „умните и интелигентните“. Членуването на определенията означава, че всички останалинеучастващите в масовия уличен секс“, са на противоположния полюс – глупави и тъпи. Така излиза.

 

За мен изводът е само един: комунистите вече наематумни и интелигентнипроститутки… До такава степен натъпкани с мъдрост, схватливост, здравомислие, разсъдливост, съобразителност, талант и прозорливост, та чак преливат

 

Само че, всички те – „умните и интелигентните“ – изпълняват повелята, завета на Тато, отправен в самото навечерие на вътрешно партийния преврат, докарал настоящите козметични промени. Най-добре да докажа и това, защото обвиненията и упреците от страна на умните и интелигентнитемомичета[10] от пилоните в бардаците на БКП-ДС ме заливат като порой.

 

 

 

 

 

Не случайно внучката на комунист № 2Милко Балев, „яростно протестира срещу правителството. От сърце викаЧервени боклуции недоволства от задкулисието

 

Някога идеалите на хората са били съвсем различни, а и дядо преживя ужасна драма, защото когато настъпиха промените, той стана жертва на свои колеги. Разочарованието му беше огромно – мислел е, че уж са вярвали в едно и също нещо. Подкрепят ме и родителите ми, както и съседи, които също са от такива фамилии като нашата. Виждам ги на протестите.[11]

 

Даже заявила, че, ако дядо й беше жив, щял да бъде сред демонстрантите!

 

Смятам, че умните хора, тези, които имат някакъв поглед в бъдещето, наблюдават какво се случва в момента и реагират адекватно“, казва тя пред изданието.[12]

 

Ето кой все така дава квалификациите и издава присъдитедецата и внуците на Политбюро. Те са определили протестиращите като „умни и интелигентни“. Останалите вълците ги яли. Те саврагове на народа“… Кой не скача е червен!

 

За кой път? Докога?

 

Убедихте ли се, че протестиращите са верни последователи на другаря Тодор Живков? Както изяснява класираният от „Амнести Интърнешънълза политически затворник № 3 на Европа Янко Янков, те правят всичко възможно партията майка да получи пълно удовлетворение. И не допускат даже мнение, камо ли призив, за бунт.

 

Защото евентуалното въстание може наистина да свали системата и онези, които я олицетворяват. Това нито е желано, нито е допустимо. То означава, да се престане с всекидневния карнавал пред сградите на централните държавни институции и то вечер, когато шефовете и чиновниците са си отишли. Все пак протестиращите се грижат за тяхното спокойствие.

 

Бунтът би следвало да насочи основните си сили към дворците на големците и към възловите учрежденияминистерствата на вътрешните работи, на отбраната, на транспорта и съобщенията и към тайните агенции, охраняващи режимаДАНС, (анти)Национална служба за сигурност, новото-старо УБО – (анти)Националната служба за охрана

 

Целта е съвсем друга: гарантиране на кефа на управниците, без значение каква е политическата им окраска. Защото всички те са пиленца, излюпени от червените яйца, снесени от квачката-майка БКП в нейния инкубатор, и измътени в люпилните на ДС.

 

Сред „лицата на протестите“ изпъква потомственият комунист и щатен служител но Окръжния комитет на ДКМС в Горна Джумая, верният ленинец, назначеният милионер Росен Плевнелиев, който се възприема като… ирландска пастирка. Ашколсун!

 

А другите пълководци на протестиращите? Ами например Иво Инджев, известен и като секретен сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним „Ивайло“. Сам член на БКП, завършил в Москва, кандидатствал за работа в МВР, той няма близък роднина, който да не е бил активист на комунистическата партия.

 

Майка му се е пенсионирала като служителка на Държавна сигурност. Тя, нейният баща и братдядото и вуйчото наИвайло“, са активни борци против фашизма и капитализма. На 9 септември 1944 г. тримата са участвали в завземането на властта в столичния квартал Княжево! Разбирате какво искам да кажа. Тези терористични, узурпаторски акции са били съпроводени с убийства на почтени българи, без съд и присъда

 

Сам Инджев е топил хора. Много от собственоръчно написаните му доноси са съставяни не зад граница, а тук – например на Златни пясъци. Държавна сигурност го е командировала специално, за да слухти край ливански, сирийски и иракски интелигенти. И да ги клевети

 

Може да е писал и срещу българи. Гордее се, че е донасял на Тодор Живков за неговия зет ИванБатетоЖивков с моминско име Славков.[13] Документите от досието му в КомисиятаЕвтимов“ не са достатъчно проучени. Нищо чудно, по примера на неговия любим учител по проституция Петко Бочаров и на колега му по шпионска линия Христо Друмев, да е сквернословил и срещу най-близките си. Първият от споменатите отрепки в човешки вид е сплетничил за своя брат и първата си съпруга, докато все още са били женени?! Вториятзародната си майка?!

 

Няма как, невъзможно е нормалното човешко съзнание да приеме такава низост. То отхвърля всяка подлост. А подобно безчестие, морално падение, опозоряване, остава неразгадаемо и недостъпно за свестните хора.  За комуниста няма невъзможни неща. Наистина! Даже най-долното е допустимо. Обаче туземците ни са приели, че всеки има право да се променя

 

Аферим!

 

Пък и за какво друго високопоставените другари са наели мизерници като изброените ченгета? В Инжевия случай са трошили наши пари за образованието му в Москва. От какъв зор са го проводили да наблюдава и подслушва зад граница и са го преработили от ортодоксален болшевик в… „демократ“? Както и бай ви Петко.

 

Смърди възможно най-отвратителнона болшевишко блато, на мръсна утайка, на милиционерски зелени чорапи и на съветски ботуш.

 

За протестиращите всичко това няма значение, не означава нищо лошо. Приемат го за естествено и нормално. За тях агент „Ивайлоне е ченге, нито комунист, а обратното?! Явно го възприемат като „знаме на революцията“. И правилно – на световната, комунистическата, организирана от Интернационала. Уверете се сами.

 

 

 

 

 

Другарите от протестите отстояват: Нашите комунисти не са комунисти. И нашите ченгета са добри такива. Как да не им се възхити човек? Толкова гъвкава съвест, ако изобщо притежават някаква.

 

Знаете ли техните стандартни отговори, на които са ги обучили в съответните школи на ония служби?

 

Първият: Провокатор.

 

Вторият: Пийте си редовно лекарствата.

 

Третият: Вие сте за лудницата.

 

Четвъртият: А вие за кого гласувахте?

 

И по това ще ги познаете – тях, сатанистите от БКП и ДС, маскирани като „демократи“.

 

 

Милиционер-комунистическите „антикомунисти“ и „лустратори“

 

 

Единият, който барабар със съпругата си отправи към Георги Жеков заклинанието „провокатор“, гарнирано с „демократичния“ израз на учтивост „нещастник“, е Георги Панев. Не го помните? А чували ли сте за Закона „Панев“, носещ неговото име? Това беше първият опит за лустрация – в научните и преподавателските среди. Активно мероприятие, което не успя да просъществува.

 

Защо? Понеже все пак успя да отстрани неколцина от най-тромавите и некадърните партийни величия от университетите и институтите. Затова, когато БСП се завърна във властта, отмени закона.

 

Но в официалната биография на същия „декомунизатор“ четем: „Депутат в ХХХVІІ, ХХХVІІІ и ХХХІХ Обикновено народно събрание. Председател на Парламентарната комисия по образование в ХХХVІІІ ОНС. Автор и вносител на Закона за обявяване на комунистическия режим в Република България за престъпен.[14]

 

Ще речете: Какво диря под вола теле? Човекът е бил съставител на нормативен акт, на който постоянно се позовавам. Само на пръв поглед това е нещо съществено.

 

Опарени от Закона „Панев“, другарите са хванали юздите и са държали съчинителя изкъсо, според жаргона на ездачите. Ето защо разполагаме с едно недоносче. На практика то е съставено от обширен преамбюл. Не съдържа почти никаква фактическа част и изобщо не предвижда санкции – лишено от наказателен дял. На практика представлява декларация, от която не следва нищо.

 

Щеше ли да бъде така, ако документът беше изготвен от истински антикомунисти, борци за свобода? Разбира се, че не. Но партията отстраняваше всеки, който реално можеше да заплаши нейната власт. Закон за действителна декомунизация би изпратил нея като организация в забвението на историята, а главните й дейцизад решетките, при това за дълго.

 

Както още в началото на 1990 г. по коньовичарски ме попита мой по-голям на възраст колега, чийто баща – гимназиален учител по математика, е бил застрелян на улицата на 10 септември 1944 г., навярно от пиян шумкар, на когото някога е писал двойка:

 

Гоше, абе как така вярваш на комунистите от СДС? Нали половината ми бяха състудентивсе деца на активни борци, комсомолски активисти, членове на партията. С какъв акъл допускаш, че комунистическите величия ще поканят теб и такива като теб, за да ги натикате в затворите, да конфискувате имуществото им и да постъпите с наследниците им така, както те с нас? Абе ти луд ли си? В чии ръце бяха войската, милицията, пожарната, митничарите, пощаджиитеуниформената въоръжена власт, на 10 ноември 1989 г.?

 

Когато чу моя отговор, продължи:

 

А у кого бяха, когато ти се събуди на 11 ноември 1989 г.?

 

Като ме видя, че се почесвам, тоест – вдявам, ми повтори:

 

Ти луд ли си да се занимаваш с глупости? Тия разбойници няма да ви дадат властта ей така, доброволно, за да ги избиете, да ги заключите, където им е мястото, и да пратите децата им да бачкат в лагерите. Бегай, връщай кравите, бе! Не се занимавай с идиотщини.

 

Не всеки е имал Пешо Хаджийски от столичния квартал Коньовица до себе си, Бог да го прости

 

Това беше четвъртото ми изтрезняване след онова през 1968 г., когато Западът остави войските на Варшавския договор безнаказано да нахлуят в Чехословакия. И безучастно наблюдаваше как съветските и източногерманските танкове газят мирни граждани. Като в същото време бръщолевеше заправа на човека“…

 

Второто – в края на ноември 1989 г. Колега от телевизията ме покани да участвам в учредяването на независим журналистически съюз. Бях много болен, неизвестно от какво. Кварталните доктори не бяха в състояние да поставят диагноза. В поликлиниките нямаше пла̀ки за рентгенови снимки. Светъл социализъм!

 

Чак след два месеца и половина установиха – вирусна бронхиална пневмония… Но тогава, около две седмици след 10 ноември 1989 г., отидох на уговорената среща. Бяхме се събрали пет-шест души – „инициативно ядро“. Докато бъбрехме на най-общи теми, към нас приближи позната фигура и ни поздрави със: „Здравейте, господа!

 

Краката ми се подкосиха. Не от болестта, а от страх. „Как така „господа“, при това изречено от този? Заоглеждах се, за да зърна приближаващи ченгета, които да ни приберат „на топло“. Нищо такова не се случи. Разговорът продължи…

 

Онзи, който ни поздрави по този забранен от 43 години начин, беше Иван Денчев. Познавах го от пресконференции. Работеше във вестник „Кремиковски металург“, където оглавяваше първичната партийна организация на БКП. После разбрах, че станал главен редактор на партийния орган в Сливница. И тогава, в напълно неизбистрената мътилка на ноември 1989 г., то изневиделица, отникъде, се обърна към нас със „Здравейте, господа!

 

Днес някои семейни познатибезпартийни, но от комунистически семейства се надсмиват на такива като мен – били сме големи шубета. Не било толкова страшно. Веднъж съпругата на мой близък приятел изпадна в такава ярост от подобни подигравки, че за малко щеше да насмете един такъв.

 

Те нямат представа какво означаваше да си от семейство, обявено забуржоазно“. За децата наврагове на народа“, накулаци“, изобщо да не отварям дума. Бащите на въпросните ми познати са ги пазили с партийните си билети. Те са били бронята, зад която са се чувствали по-свободни.

 

Нас нямаше кой да ни брани. Колцина от вас имат представа от това да виждате ужаса в очите на баща си? Колко сте израсли с: „Ш-ш-шът! Да не си казал и дума от онова, което се говори вкъщи!

 

Страх, постоянен, неизбежен, съпровождащ всяка секунда от живота ни. Безпокойство, причинено от непрестанните притеснения на другарите, водещо до самотормоз. Да има да взема Платон с неговата „свобода на роба“ – „по дух“… И до това ще стигна.

 

Съпротивата на родителите ми беше друга – пасивна. Мама винаги чистеше къщата на комунистически празник. Даже тупаше килими и черги. Когато някой й правеше забележка, отговаряше, че през останалото време е заета.

 

А тате редовно ме водеше на черква. Все в „Свети Александър Невски“. „Да ги улесним, да ни видят“, както се подсмихваше…

 

От една страна, целта на тези дребни на пръв поглед жестове беше самодоказване. Потребност от самоубеждение, че са съхранили известна вътрешна свободамакар и малка освободеност. Взаимно доказване помежду им, че въпреки всичко, донякъде са останали личности, запазили са човешкото у себе си.

 

От друга – вдъхване на известен кураж у нас, децата. Възпитаване на чувство за достойнство и желание за противодействие, но в рамките на възможното, без прекрачване на границите, отвъд които следваха репресии. Все пак, каквото и да приказваме, съществуваше трайният ни спътникстрахът

 

Освен това, мама и тате държаха да ни предадат родовите и народностните традиции. С други думи – духовното и материалното наследство на българщината,[15] която комунистите погребаха със своя интернационализъм. Малко ли е?

 

За третото ми разочарование помогна мой приятел от Люксембург. Изгарящ от температура, гледах по телевизията румънскатареволюция“. Разгорещявах се…

 

Един ден телефонът позвъни – той. Спестявам името му, защото не съм уговарял да разкажа случката. Пък и беля мога да причиня. Знае ли човек. Ръката на другарите стига до другия край на земята…

 

Изслуша възторга ми от румънците и с нескрита ирония в гласа ме попита:

 

Жоро, нали си бил в казармата?

 

Като чу утвърдителния ми отговор, продължи:

 

Според теб възможно ли е в армията някой да наруши единоначалието, върху което тя е изградена и се крепи? Как ти се струва това, че танкистите, обикновени войничета, на своя глава са обърнали дулата на танковете? Някой им е заповядал, не мислиш ли? А тамошните офицери, както и при нас, са все комунисти. Членството в партията върви успоредно с пагона. Излиза, че комунисти са издали заповеди да се стреля по ръководителите на комунистическата партия. Не ти ли се струва странно, да не кажа – невъзможно?

 

Изтрезнях. Два-три дни по-късно научих кой е Йон Илиеску. Все едно тук Александър Лилов, да речем… Свален от висок пост виден комунистически номенклатурчик. Дълги години брат му беше собственик на румънската част от фериботаОряхово-Бекети спъваше строителството на Дунав мост 2

 

 

Advocatus Diavoli[16]

 

 

Цялото това отклонение не е просто споделяне на спомени от лични преживявания. То разкрива атмосферата на онези страшни години на червеното робство. Когато за един невинен виц пращаха в затвора или концлагер. В моята махала – едного от големите заради тесен панталон и рок-енд-рол. Обявиха го за… „суинг“.

 

И ето ви сега Георги Паневдекомунизатор, без декомунизацията му да предвижда действиясанкции. Върнете се към желязната, непробиваемата логика на Пешо Хаджийски

 

Вече започвате ли да разбирате, защо Законът за обявяване на комунистическия режим в Република България за престъпен не върши никаква работа? Не предвижда възможности за дирене на отговорност. От него нищо не следва. Той е просто текст – блабла

 

Претенции за негов автор има Георги Панев. Който вече отминал, през рамо, нарича Жоро Жековпровокатор“. „Храбрец“!

 

Писателят Георги Данаилов също беше една от „иконите“ на ранното СДС. Той е внук на царски министър. Досието му отдавна излезе. Върхът на наглостта беше, че не го обруга някой антикомунист, а потомствената сръбска комунистка от тежък род на активни борци и офицери от Държавна сигурност, любимата на протестиращите телевизионна водеща Любица Кулезич. И го стори в изданието на Делян Пеевскичервено-жълтия вестникУикенд“.

 

Затова настоявам, че не е без значение и от чия уста излиза истината. Ама кой да слуша? Всеки имал право да се променя… В такъв случай пазете и хранете добре комунистите си. Те са ваши. Навеждайте и подлагайте гърбини, та да не ги затруднявате, когато ви яхат. Грижете се все повече да забогатяват, а не просто всичко да им е наред. Не спирайте да улеснявате наследниците им – зер, те не са кои да е, а по-равни

 

Та прочетох как „писателят Георги Данаилов каза за този закон [Панев]: „Че съществуваха хора, които се издигаха в академичното поприще благодарение на партийната си принадлежност, е факт. Но защо трябваше да бъдат отстранени като завеждащ-катедри хора като Цветан Бончев, същият, който направи Панев доцент?[17]

 

В интервю с „декомунизатораГеорги Панев го питат:

 

Кандидатствали ли сте за член на БКП?

 

Поканиха ме, като се върнах от аспирантура, но им казах, че не съм достоен. За мое голямо учудване – понеже се движех в среди на антикомунисти, особено след 1974-1975 г., научих, че много хора са отговаряли по този начин. Така се измъквахме от капана.[18]

 

Така някои се измъкваха от капанав незряла възраст. Даже в доста крехка. Защото бях не толкова стар – само на 27, и един от двамата млади висшисти в предприятието, в което ме разпределиха, когато от Районния комитет на БКПотпуснахаединствена бройка за членство в партията. Тя беше предназначена за новоназначен служител с диплома за висше образование. Моят пряк шеф беше и партиен секретар. Предложи ми. Не искал колежкатажена, все пак… Равноправието на половете важеше, но не съвсем.

 

Отказах без увъртания. Рекох: „Ако приема, татко ще се обърне в гроба. Пък и си установил, че не е за мен вашата партия.

 

Шефът отвърна: „Нищо няма да излезе от теб.

 

Позна. Преди няколко години ме срещна единият от двамата му сина. Поздрави ме за телевизионното предаване, което вече бяха свалили от програмата на поредната кабеларка. Призна колко приятно им станало на него и на брат му, когато чули да разказвам случката. Защото той има продължение. Васил Димитров, активен борец и мой шеф, не ме предаде. Рекох го от екрана.

 

Можеше да ме издаде с всички произтичащи от това последствия за мен, но не го стори. При това нямаше да е клевета… Ценя това. И не го забравям. Това не доказва ли, че не желая да убивам никого, както не се уморяват да внушават за мен? Просто лелея за справедливост и възцаряване на правдата и законността.

 

Не се нуждая от свидетели, но синовете на шефа ми добре знаеха всичко. Баща им го разказал. Ядосвал се заради мен. Обричал съм се на безбъдеще

 

За нейна чест, колежката ми също не се съгласи. Бройката пропадна…

 

Е, и? Господ вижда всичко

 

Докато Паневсе движел в среди на антикомунисти“. Ясно, че не се е възприемал като такъв. Този изтърван израз е важен. В цитираното интервю той продължава:

 

Някъде 16-годишен прозрях напълно нещата. После имах възможност по нелегалните канали да чета Солженицин, Милован Джилас – „Новата класа“ – тя отваряше очите много силно. Такъв насилствен режим… Живеехме на партера, спускаха нашите пердетата и баща ми отиваше на прозореца да погледне дали няма някой, за да могат да си говорят в кухнята. В центъра на София[19]

 

Какви са били тези „нелегални канали“? Как по тях Солженицин и Джилас са достигали до Панев и компания? Партията имаше очи и уши навсякъде. Хората не смееха да говорят по телефона. Плашеха се от подслушване. Тайната на кореспонденцията беше мит. Има ли някой, който да не е казвал, че другарите от Държавна сигурност знаят и какво ядем на вечеря?

 

Да виждате корабче да плува по страницата, докато четете тези редове?…

 

Нелегални канали“? Ние да не би да поливаме саксиите, вместо цветята?…

 

Не знам дали сте обърнали внимание на един израз на Панев, съдържащ се в интервюто? Той е: „… Като се върнах от аспирантура“.

 

Къде е била защитена тази аспирантура? Откъде се е върнал? В официалната биография на „лустратора“ са посочени само годината на защитата и темата:

 

През 1974 г. защитава дисертация на тема „Резонансно презареждане на йони на алкалоземни елементии получава научната степен кандидат на физико-математическите науки. Главен асистент и доцент в катедра „Атомна физика“ на Софийския университетСвети Климент Охридски“ от 1975 г….[20]

 

Първо съм длъжен да уточня. За да стане някой доцент, освен на другите, е трябвало да отговаря на едно от две задължителни, неотменими условия. Или да членува в БКП, или да е сътрудник на Държавна сигурност.

 

Доста се интересувах. Не се натъкнах на изключение. Мой познат от юношеството се оказа само кандидатствал за членство в партията. След време лъсна с агентурно досие като преподавател в Софийския университет. Понастоящем е професор. Милиционерски чинове…

 

Веднъж попитах настоящия преподавател от Катедрата по философия на Alma Mater професор Иван Калчев, защо след като е внук на католически свещеник, е влязъл в БКП? Той кротко ми обясни, че вече взел да остарява, а все още бил главен асистент. Искал да стане доцент, но не бил член на партията. След дълги размишления кандидатствал. Приели го вчервената майчицаи лепнал еднодоц.“ пред името си. Асоциациите с комедията „Д-р“ на Бранислав Нушич са несъстоятелни и неуместни. Друг въпрос е, че Калчев също се оказа агент на ДС… Чувам, че се борел за… „гражданските права“ на „македонците“ в България?! Тя лудостта не ходи по животните…

 

Та питам: Как, ставайки доцент, Георги Панев се е измъкнал от двете задължителни, неотменими условияили да членува в БКП, или да е сътрудник на Държавна сигурност? А откъде сме сигурни, че е успял да мине между капките?

 

Слава Богу, пак по една „случайност“, през поредната си безработица някъде през деветдесетте наблюдавах пряко по телевизия някакви прения в Народното събрание. По-скоро слушах с половин ухо, защото четях книга. И станах свидетел на следната случка.

 

Разгневен от някакви думи на Георги Панев, бившият съветник на президентаГоцеПърванов и новоназначен член на СЕМ Иво Атанасовкръговрат на номенклатурата – по онова време депутат от т. нар. Демократична левица, връхлетя трибуната. И с леден тон се обърна към „декомунизатора“. Ще преразкажа, защото не съм в състояние да цитирам достатъчно точно.

 

Социалистът обясни, че е бил активен комсомолец. Членувал е в БКП. Така е станал завеждащ отдел в кюстендилския вестникЗвезда“. Нищо повече. При целия този актив и кариера единственото, което е успял да постигне извън ръководната длъжност на средно равнище в изданието, била екскурзия до СССР. Не го пускали никъде другаде. Но не се оплаква.

 

След което се втренчи в дразнителя си. И полюбопитства, като как Георги Панев, чиято ярка антикомунистическа риторика слуша вече години наред, бил изпратен на двугодишна специализация вХоландия, ако не ме лъже паметта?

 

Иво Атанасов обобщи – излиза, че той, комсомолският апаратчик, членът на БКП, не можел да пътува на Запад. АантикомунистътГеорги Панев бил проводен тъкмо в развита капиталистическа страна и за не кратък срок. На всичко отгоре не от друг, а от онази власт, която понастоящем толкова разпалено ругае и обвинява.

 

Накрая Атанасов се поинтересува и от това, как господин-другарят Панев е станал доцент?

 

Опитът на Георги Панев не за защита, а за някакво смислено обяснение, беше от типа на „а вие защо биете малки негърчета“? Сега този „смелчага“ води домочадието си на протестите. И като в милиционерски канон със съпругата му пеят стиховете, преподадени им в милиционерските школи: „Провокатор.“ „Нещастник.“ Обаче след като са отминали Жеков и подтичвайки. Да не би обектът на техните „демократичниобиди да се втурне след тях и да ги настигне…

 

Нищожества! Мижитурки! Негодници!

 

Каква е била компанията, в която този мизерник се е движил? Далисе е движел в среди на антикомунисти“ или в номенклатурни кръгове?

 

Вече имах случай да цитирам все още живия комунистически генерал от шпионските служби, а сетне главен политически офицер на БНА Кирил Косев, който пише:

 

От друга страна се изявиха ползвали се години наред от облагите на народната власт деца на бившата номенклатура. (Бойко Ноев, Евгени Дайнов, Димитър Луджев, Георги Панев, Юлия Берберян, Свободка Стефанова…)[21]

 

Опа! „Георги Панев“! Впрочем, в двутомните си спомени покойният началник на Шесто управление Петър Стоянов също споменава нещо неудобно за настящата биографична легенда налустратора“. Просто не ми се рови в тази смрад

 

 

Quo usque Slavcho, abuter patientia nostra?[22]

 

 

Дано ви става все по-ясно защо у нас, пък и в останалите бивши социалистически страни, не беше проведена декомунизация. Това представляваха „декомунизаторите“.

 

Нека за пореден път изясня защо тук нищо не е възможноникаква промяна. Ами понеже БКП създаде опозиция все от свои кадри. Очаквате ли те да се борят срещу собствените си интереси? Не е наивност, издава излизане извън нормалното. Не ни остава нищо друго, освен като гладиатори да извикаме към дворците на парвенюшката болшевишка гмеж, възприемаща се като „аристокрация“:

 

Ave Caesares, morituri vobis salutant” – „Здравейте, императори, отиващите на смърт, ви приветстват!

 

Предлагам още един пример. Когато през есента на 1998 г. в Пленарната зала на Народното събрание обявяват поредния дневен ред на Парламента и точка 1 в него е „Ново обсъждане на Закона за радиото и телевизията, върнат от президента на Република България с Указ N 353“ на трибуната излиза Иво Атанасов – депутат от БСП, и за пореден път изпуска нервите си:

 

Съпругата на Иван Костов е партийна секретарка. Съпругата на президента [Петър] Стоянов е дете на активни борци.[23]

 

По това време дългогодишната посланичка във Вашингтон Елена Поптодорова още е другарка от БСП и народна представителка от Демократичната левица. По-късно се кротва в Евролевицата. Това – за отпускане…

 

Тук никакви подобни аргументифакти, истини – нямат значение. Според преобладаващата част от населението всеки има право да се променяВълкът да стане овца. А тя какво ще прави сред множеството от „променените“ хищници? Мълчание. Никой не обяснява…

 

Искате да вървите срещу природата. Това се помъчиха да сторят и комунистите. Помня как Вълко Червенков се заканваше на бурите в Лудогорието и години наред изпращаше бригадири за т. нар. залесителни полюси. Него отдавна го няма, а всяка зима бурите навяват огромни снежни преспи… Не става, другари, разберете го най-сетне.

 

Другият, който замеря Жеков с дадения му от милицията словесен камъкпровокатор“, е популярният актьор Светослав Пеев, познат като Славчо. По едно време назначеният от Андрей Луканов за оръжеен търговец и милионер Николай Гигов го беше приютил като говорител на столичния футболен клуб „Локомотив“. Защо него? За да не е без заплата. Партията-квачка се грижи за своите пиленца.

 

Не всеки можеше да стане „заслужил артист“, за „народен“ да не говорим. БКП удостояваше със звания, съпроводени с ежемесечни суми към заплатата, онези, които й бяха най-верни. Светослав Пеев е един от тяхзаслужил артист

 

Дългогодишен член на БКП, той е заемал ръководни длъжности в партийната организация на Сатиричния театър. Някои, като покойният актьор Ангел Георгиев например, даже твърдяха, че Пеев е бил партиен секретар. Ачо, както беше познат, отиде по-далеч. Разясни, как приемал Славчо Пеев като свой „най-добър приятел“. А партиецът се „отблагодарил“ на своя побратим, като „го топил, че е агент на ДС“![24] Дословно:

 

Като се заговорихме за Държавна сигурност, ще разкажеш ли как точно те набъркаха в службите, за които ти твърдиш, че мразиш и ненавиждаш?

 

– Ами как? Чрез един бивш партиен секретарСлавчо Пеев, който пусна слуха, че съм бил доносник на ДС. То първоначално беше само слух, но както в България става: ако кажат, че сестра ти е курва, върви доказвай после, че нямаш сестра! Слава Богу, аз успях малко по-късно да отида и да си взема досието от ДС и го прочетох. Оказа се, че съм следен от службите още от ученическите си години до последния донос срещу мен през 1988 г. Този донос беше от колега от Сатиричния театър.[25]

 

Светли личности“! Страната ни изобилства с тях. На протестите преобладават…

 

Без да се свеним, нека се вгледаме в личния живот на героя“. Особено в неговите бракове. Те издават много…

 

Бащата на първата му съпруга билруснак. В такъв случай тя не е ли рускиня? „Този руснак е преживял страхотни неща по време на Отечествената война. Той повика Климент [Денчев, също агент на ДС], след като аз избягах ,и му каза: „Кажи на твоя приятел, че с този пистолет съм убил 23-ма фашисти, той ще бъде 24-ят. Да се върне.“ Но аз не се върнах.[26]

 

Колко достойна постъпка за един комунист! Но не по-различен е и вторият брак на Славчо Пеев. Неговият тъст е номенклатура от голямотодобро утро“. Като дъщеря на апаратчик съпругата му Светла Дионисиева първо е завършила актьорско майсторство в София, а след това – режисура в Прага. Двамата си осиновяват детенце – момиченце – Йоана. Нищо лошо, ако Светла не е щерка на баща си и сестра на своя брат – Борислав Дионисиев. Да, прословутият „бизнесмен“ – от назначените за милионери.

 

Подобно на „декомунизатора“ Георги Панев, шуреят на Славчо Пеев, братът на неговата втора съпруга, специализира на Запад, в Университета в Осло, Норвегия. Забележете кога – през 1979 г., когато пускаха свестните българи само до СССР и социалистическия свят, без Югославия. За не малко нашенци и тази част на големия комунистически концлагер беше недостъпнатабу. Нормалните хора не можеха да стигнат до Синеморец, Брегово, Кулата или Станке Лисичково, без открит лист.

 

Което издава близки отношения с ония служби. И е точно така. Борислав Дионисиев е сътрудник на Първо главно управление на ДС, но го крият. Значи още действа

 

След като преминава висш партийно-милиционерски стаж в Института за съвременни социални теории, част от Академията за обществени науки и социално управление при ЦК на БКП – бивша Висша партийна школа, а днес Нов (анти)български университет, финансиран от Интернационала, става завеждащ отдел „Международна политика“ на вече несъществуващото списание „Отечество“.

 

Жени се за дъщерята на бившия генерален секретар на ЦК на Украинската комунистическа партия и член на Политбюро на ЦК на КПСС Владимир Шчербитски. Преди това тази полуеврейка беше съпруга на моя съученик и дългогодишен генерален консул на страната ни в Киев, наследствения комунист Цветан Ночев.

 

След промените партията определи Дионисиев за един от доверениците, които да поддържат далаверата с изнесените и предоставени на гръцки другари наши милиарди. Така става представител на групировката „Варданоянис“ и вносител на автомобили „Опел“ и „Мазда“ – „Булвария холдинг“. Другият голям гръцки перач на местните ни откраднати комунистически капитали е Сократис Кокалис, разбирайте Костовия приятел Красимир Стойчев и този на ОрешарскиВасил Божков – „Черепа“.

 

Благодарение на близостта си с бившия кръг около Андрей ЛукановГеорги Пирински, Христо Христов, Кирил Цочев, придобива външнотърговските дружества „Електроимпекс“ и „Машиноимпекс“. По-късно оглавява и „Софарма“. Вече свързвате ли го с кръга „Синя пъпка“ на Любомир Павлов? В него са Огнян Донев, Стефан Софиянски и Пенка Иванова – партиен кадър от „Софийски аптеки“.

 

По линия на Първо главно другарят Борислав Дионисиев е колега с Любомир Кючуковдоказан агент и посланик в Лондон. Двамата предприемат акция за устройване на сестричката Светла Дионисиева на престижно, тихо и едновременно с това доходно местенце. Така се стигна до откриването на Български културен център в Лондон.[27]

 

За негов шеф е назначена Светла Дионисиева, която дотогава се е водила на длъжност „портиерка“ в българското посолство. Като началничка вече получава по 1500 британски лири4000 лева, месечна заплата. И живее в безплатно жилище в комплекса на дипломатическата мисия. Светла Дионисиевабивша Славчо-Пеева, е кадър на БКП-ГЕРБ.

 

Имигранти мълвят, че когато заела поста, тя не можела да обели и дума на английски. След като оглавила центъра, започнала да посещава курсове по езика. Нашенци в Лондон одумват, че там живеят млади мъже и жени с отличен английски,  които се занимават с изкуство и са близки до тамошния елит. Но посланик Кючуков от списъка на дипломатите-ченгета предпочел сестрата на стария си авер Борислав. Пък и Дионисиеви са близки с тогавашния министър на културатабългарската – възприемащия се като турчин Веждю Рашидов.

 

Какво общо има актьорът Пеев с това? Ами забравената народна мъдрост гласи: „Откъдето жената, оттам и родата.“ Ще продължа със сентенцията: „Кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа кой си.

 

За повечето нашенци всичко изнесено, което е само част от тинята на комунизма, не е лошо, камо ли зло. Допада им да ги замерят с пръски от нея. Те казват: Важно е кой какво говори и пише днес.

 

 

Сатанинските червени мутри, провъзгласени за „лица на протестите“

 

 

Например синът на посочения духовен пигмей Любомир Левчев беше приет и устроѐн не от съветските, а от американските масони, което е едно и също. Най-малкото, защото масонството е универсално подривно общество. След като го подложиха на необходимата им обработка, задокеанскитесвободни зидариго върнаха като преподавател тук. За да трови съзнанието на българчетата.

 

Не толкова отдавна издаде повсеместно рекламирана книга, възхваляваща сатанинския орденмасонството. Генът му е модифициран – по рождение или в резултат на полученото възпитание. Обратът му към Homo sapiens е невъзможен, той е прекъснат безвъзвратно.

 

А медиите са превърнати в трибуни на такива нищожества като въпросния Владимир Левчев и неговия отколешен товарищ Едвин Сугаревполитици, социолози, политолози, културтрегери… (Дали бившият „еколог[28] приключи с тримеренето? Защо забравихте, другари протестиращи? Той „гладуваше“ в знак на солидарност с вас.)

 

Да видим и чуем свидетелство за един такъв прочутабониран демократ“.

 

 

 

 

 

Как ви се струва? И това ли е дреболия?

 

Нещо повече, веднъж написах, че Михаил Неделчев е ченге. Пред очите ми Петър Гогов му го рече в лицето. А литераторът подви опашки и си плю на петите. Та след тази моя „дързост“, бях засипан от осъдителна и клеветническа канонада, отправена от лица, които несъмнено произхождат от червените недра.

 

Илия Троянов, който от дете живее във ФРГ и е достатъчно признат автор както там, така и у нас, се позовава на политическия затворник Лазар Георгиев. След промените преподавателят в Софийския се записал в Радикал-демократическата партия в СДС, оглавявана от Елка Константинова, божем професорка.

 

Елка Константинова например беше лакей на комунистите през цялото време“ – свидетелства той. – „Тя председателстваше политическите учебни години[29] Най-активните партийни дейци бяха нейни приятели, тя беше в играта.[30]

 

Георгиев проявил „нездраволюбопитство. Така разбрал, че баба Елка правела партия заедно с други двама агенти – навремето видимия еднакво добре отвсякъде Александър Йорданов и одиозния Михаил Неделчев с прическа „а ла Кеворкян“.

 

Едва по-късно разбрах, че Елка изпълнявала задача. Това постепенно стана ясно. Всички помощи, които получихме по-къснопартия не може без финансова подкрепа – подарените факсове, компютри, помещения, коли и пари, всичко минаваше през нея… По онова време бях в ръководството, което привидно контролира и гласува всичко, и въпреки това никога не можах да разбера откъде идват тези пари.

 

Питах, непрекъснато питах, но никога не получих директен отговор… И до ден днешен не мога да си обясня откъде идваха тези огромни суми, които се даваха за пътувания до САЩ. За Елка, за Михаил Неделчев, Александър Йорданов и някои други…

 

Скоро всички бяха обхванати от такава политическа похот, бяха опиянени от властта. Всеки искаше да заеме ключова позиция, да си организира пътувания. И хора като Елка, като Михаил Неделчев и Александър Йорданов имаха съвсем конкретни представи за това, както трябваше да установя за моя голяма изненада. Не знаех какво значи да си народен представител. И още по-малко – какво значи да работиш за Държавна сигурност.“

 

Кръстю Куюмджиев някога беше уважаван литературен критик, който в края на живота си трябваше да си изкарва прехраната с писането на готварски рецепти за списание „Родолюбие“.[31] Какво е чул на смъртното легло на този близък приятел на Елка Константинова за нея, сподели с мен човек, който не иска да бъде назоваван: през осемдесетте години Елка била вербувана от Държавна сигурност, когато е кандидатствала за лекторат в Полша.[32]

 

Михаил Неделчев беше редовен участник в телевизионното предаванеВсяка неделя“, водено в пряк ефир от Кеворк Кеворкян, агент на Държавна сигурност с псевдоним Димитър“. Самият факт на директното предаване е доказателство. Нали някой можеше да рискува или да превърти и да извика: „Долу Тодор Живков“, например! За такъв надпис върху стена на сграда и то далеч от центъра на столицата – около зданието на БТА, милиционери простреляха в крака фотографът на болницаПироговСимон Варсано

 

Какво друго, освен грозна гавра със страдалците на комунистическия режим, представляваше доверието на среди от Запада към другаря Михаил Неделчев с милиционерски чин „професор“? На него възложиха да определи кои са били дисидентите преди ноември 1989 г.

 

Не можем да включим всички, противопоставили се по някакъв начин на системата“, обясни главният редактор на сп. „Демократически преглед[другарят Михаил Неделчев]. „Важното е да се даде представа за мащабите на дисидентството в България, да се представят хора от различни социални групи и да се докаже, че страната ни не е била просто верен сателит на Съветския съюз.. Дисидентството еживот-не-в-лъжата“… В този ред на мисли е съвсем естествено в нашата селекция да попаднат Блага Димитрова, д-р Желев, Георги Марков.[33]

 

Блага Димитрова освен членка на БКП, е била ръководителка на РМС в Софийския университет преди 9 септември 1944 г. След това се е прочула и издигнала благодарение на своите стихотворения във възхвала на комунизма, товарищ Сталин и другаря Георги Димитров.

 

Даже когато оглавяваше СДС, Желю Желев не се отрече от марксизма. Комунист и агент на Държавна сигурност.

 

Само второто, но в твърде отвратителен доноснически вариант е бил Георги Марков. Той беше любимец на седесаритесъщите, които и днес манифестират. От години левскарите го носят на ръце. Бих им препоръчал: На рамо да си го отнесете

 

Как Мишо Неделчев изпълнява поставената от Братството добре заплатена задача – да излъчи българските дисиденти? Така, както казва другарката Кортенска във видеоматериала.

 

Когато преди по-малко от три години, през ноември, в ресторанта символ „Яйцето[там се събирали „дисидентите“, за да не убягват от погледите на ченгетата] банкет трябваше да събере бившите формали, се оказа, че сред гостите вместо интелектуалците преобладават застрахователите и едрите бизнесмени. Тогава един от учредителите на „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството“ – Петко Симеонов [син на активни борци, комсомолски и компартиен активист], обясни така присъствието в университета на шефа наМултигруп“: „Илия Павлов е богат човек. Той стана такъв, след като си отиде Живков, а Живков си отиде, защото ни имаше нас.“ Другите от „нас“ според паметливи свидетели на премиерата на демократичните процеси са Блага Димитрова, Радой Ралин [доносничил като специализант в Прага и тук;[34] съвсем не беше безсребърник – взе 3 апартамента от комунистическата държава],[35] Невена Стефанова, Николай Василев, Александър Каракачанов, Желю Желев, Ивайло Трифонов, Елка Панова, Алексей Шелудко, Снежа Аврамова, Иван Николов, Александър Миланов, Копринка Червенкова и др.[36]

 

Всички изредени в горния цитат са членували в БКП. Някои са били признати за „активни борци против фашизма и капитализма“. Сега пак ги припознават като такива, но за… „демокрация“.

 

По силата на същата тяхна логика искам реванш от васнаследниците на комунистическите убийци, грабителиразбойниците, които съсипаха цветуща държава и дължат по един живот на всеки читав българин, както и на неговите предци, смазани от терор, концлагери, затвори, национализация, коопериране, изселвания, забрани, всякакви други насилия и лишаване от елементарни човешки и граждански права.

 

Реванш! Реванш към 9 септември 1944 г. – това е моят девиз! Той е полезен за поне половината нашенци.

 

Кой да вдене?

 

Една вечер мой близък, минал да ме види „за пет минути“, сподели как предната вечер група приятели, начело с Александър Йорданов, излезли от Унгарския клуб. И Сашко предложил: „Хайде да отидем и да помитингуваме“ Искал да каже – да пообиколят протестите.

 

Дерзайте, дорогие товарищи. Със сигурност Тодор Живков се кикоти доволно в геената. „Ама не съм в годините Ха-ха-ха-ха!“ Без съмнение Милко Балев и останалите, барабар с новопредставленият „стратегАлександър Лилов му пригласят. Само политически глухите не ги чуват.

 

За т. нар. бизнесмени да не отварям дума. Защо? Понеже масата от хората смятат, че само показаното по телевизията се е случило в действителност. Слава Богу, все повече млади хора се отказват от втренчването в домашния екран. Прозрели са, че неговото предназначение е да промива мозъци. Че не допускат до него гласовете на истината. Тези хора са основните носители на надеждата. Преди всичко заради тях се трудя.

 

Историята се твори от личности, а не от някакви „народни маси“, както твърдеше другарят Ленин. Повечето от тукашните зомбита на милиционер-социализЪма никога няма да осъзнаят това. Както и отредената им роля на вечни статисти, тълпа от клакьори, която придава нищожна псевдолегитимност на продължаващите престъпления. Тяхната вродена нравствена нищета не ме засяга.

 

Повечето едва ли ще осъзнаят, че режимът, който те или родителите им превърнаха в меч, посече духовността на българите. Но не пропусна и тях самите. Интернационалният комунизъм ощави душите им, а самите тях превърна в движещи се сенки, в имитация на човешки същества. Атаките им срещу мен и моите съмишленици са безполезни. Наподобяват удари на боксьор, разминаващи се със съпурника.

 

Нашият живот не бива да се пресича с техния. Редно е човеците да се грижат за душите си.

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

Другарки и другари комунисти, ченгета и прочие интернационална смрад,

 

Когато почувствате, че ви сърбят ръцете, за да оставите следи от вашата наследствена простотия и простащина в тази медия, най-добре се върнете към самото начало на тази публикация. И си припомнете уводното обръщение.

Едва тогава решете, дали да пристъпите към изпълнение на скверните си намерения.

От мен да знаете, че още древните са постановили:

Nomina stultorum scribuntur ubique locorum” – „имената на глупците висят по стените“.

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

Гледайте най-новото издание на телевизионното предаване

 

„Безкомпромисно с Георги Жеков“

 

вече и в YouTube на адрес:

http://www.youtube.com/watch?v=R1eCLKOrAQM

 

 

 

 

 

                 От сърце благодаря на всички дарители.

                 За пореден път специално на Гено К. от Бургас

                 Надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 2 лева месечно. Уви…

                 За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

                 Повече не мога да известявам броя на дарителите по банков път. През последния месец – една имигрантка.

                 Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

                 Длъжен съм да известя, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

                 Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

                 Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

                 Изглежда мнозинството послуша съвета му.

                 Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 10-12 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

                 В интерес на истината, с парите дарени напоследък, може би ще успея не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Толкова.

                 Преди няколко месеца един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език и преводач Петър Коритаров, преведе прилична за моите разбирания сума. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

                 Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 700. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 350. Всеки от тях да внася по 1,50 – 2 лева месечно – 18 до 24 лева годишно, бих могъл да продължа. Не става… Но ще се боря, докато мога.

                 Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар. Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

                 Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

                 Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

                 Признавам, че ми е късно да се променям.

                 Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

                 Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже. Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

                 По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

                  ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

                  ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link): http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Карлово.

 

 

 

 

                 ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] Дълго време телевизорът беше лукс. Впоследствие, за цветните апарати, сглобени в София или Велико Търново с вносни части, се чакаше по минимум две години. Дори да разполагаха със средства – например бармани, миньори, сервитьори и представители други по-доходни професии, трудно се добираха до мечтаната вещ. Тъй че вторият телевизор – в спалнята или кухнята, да речем, беше блян, макар и материален.

[2] Казват, че Дюма имал 200 романа, създадени от работилница за литература. В нея се трудели млади и неизвестни автори. Той редактирал и… издавал.

[3] Благодарим на нашия вожд, нем.

[4] “There’s nothing social about social media” by Janet Daley, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Saturday, 3 Aug 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/technology/twitter/10220100/Theres-nothing-social-about-social-media.html

[5] Пак там.

[6] Този навик и неприязън към по-ярките личности, доколкото ги имаше, бяха усвоили Живковите наследници Иван Костов и Б.Б.

[7] Вж. Павлина Живкова – „Красимир Райдовски: Андрей Райчев сътрудничил на ДС“, в. „Монитор“, monitor.bg, София, 20 юни 2006 г., online: http://www.monitor.bg/article?id=85089

[8] Янко Янков – „Кои са и какво искат някои от „протестиращите“…“, откъс от: Янко Янков – „Азбучни истини: Блясъци на остроумието, номинирани със строг тъмничен затвор“, Изталество „Янус“, София, 2004 г., в: Ianko Inkov, iankov.blogspot.com, София, 19 юли 2013 г., online: http://iankov.blogspot.com/2013/07/blog-post_19.html

[9] Нашият вожд, нем.

[10] Отдавна е установено, че у нас броят на женските полови органи далеч надхвърля този на представителките на т. нар. нежен пол. Това е характеропатия – твърде разпространена. Тя вече засяга не само душевността, а самата материя, половата принадлежност.

[11] „Внучката на Милко Балев яростно протестира срещу правителството“, Информационна агенция ПИК, pik.bg, София, петък, 2 август 2013 г., online: http://pik.bg/%D0%B2%D0%BD%D1%83%D1%87%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2-%D1%8F%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-news87754.html

[12] Пак там.

[13] Вж. „Иво Инджев: Клепах Батето пред Живков за афери с оръжие и наркотици!“, едно интервю на Славей Костадинов, Информационна агенция БЛИЦ, София, 2 юли 2009 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/55503

[14] Георги Стефанов Панев, Радикал-демократическа партия в България, online: http://rdp-bg.org/index.php?option=com_content&task=view&id=57&Itemid=43

[15] Например, когато навърши 16 години покойната ми сестра, Бог да я прости, получи две напълно оригинални носии, предавани от майка на дъщеря и от свекърва на снаха. Едната – по таткова линия, беше типична за цинцарите (илирите, наричани и власи – от областта Валахия, най-древните българи) от Западна България, наричана Македония. А втората – северняшка, от Свищовско. Няма да забравя и красивите пафти – обковани със сребро и декорирани с филигранно изрязани релефи от седеф.

[16] Адвокат на дявола, лат.

[17] Илия Петров – „За Бога, братя, не купувайте“, в. „Труд“, trud.bg, София, 10 февруари 2010 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=375216

[18] „Интервю – Георги Панев: Комунистите още са нагли. Времето назря“, в. „Сега“, segabg.com, София, 30 март 2000 г., online: http://www.segabg.com/article.php?issueid=1781&sectionid=2&id=00004

[19] Пак там.

[20] Георги Стефанов Панев, Радикал-демократическа партия в България, вече цит. съч.

[21] Петър Стоянов – „Шесто управление: Моята истина“, Том 1, Издателство „Даниела Убенова“, София, 2009 г., стр. 248.

[22] До кога, Славчо, ще злоупотребяваш с търпението ни?, лат. Перифраза. В оригинала се отнася до Катилина.

[23] 37-о Народно събрание, Сто осемдесет и седмо заседание, Стенограми от пленарни заседания, София, София, сряда, 21 октомври 1998 г., online: http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/6/ID/1704

[24] Вж. „Актьорът Ангел Георгиев-Ачо: Най-добрият ми приятел Славчо Пеев ме е топил, че съм агент на ДС!“, Едно интервю на Александрина Роканова, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 5 ноември 2011 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/121884

[25] Пак там.

[26] Хортензия Маркова, Цветина Стаменова – „Главна роля: Светослав Пеев“, в. „168 часа“, 168chasa.bg, 11 юли 2012 г., София, , online: http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1457810

[27] Вж. Александра Златинова Кореспондент на „Монитор“, Лондон – „И българите в Лондон с културен център: Вежди Рашидов реже лентата на 28 септември в нашето посолство“, в. „Монитор“, monitor.bg, София, 17 септември 2011 г., online: http://www.monitor.bg/article?id=307336

[28] Едвин Сугарев или Слугарев беше председател на Национално движение „Екогласност“ в СДС.

[29] Те бяха задължителни. Провеждаха се по месторабота, обикновено в петък, за да има проверки и никой да не може „да се отклони“ от обучението по марксизъм-ленинизъм и главно по живковизъм. Започваха в края на септември и продължаваха до края на май. Отврат! Но ги представяха като… „доброволни“, както манифестациите, бригадите, ленинските съботници, самооблагането…

[30] Илия Троянов – „Кучешки времена: Революцията менте – 1989“, Издателство „Балкани“, София, 2008 г., стр. 94.

[31] Издание на Агенцията за българите в чужбина – отдел на Държавна сигурност.

[32] Пак там, стр. 95, 96.

[33] „Михаил Неделчев брои дисидентите, Желев – рицарите на кръглата маса“, в. „Капитал“, capital.bg, София, 15 август 1998 г., online: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1998/08/15/246059_mihail_nedelchev_broi_disidentite_jelev_-_ricarite_na/

[34] „Снимката на [литературния критик] Симеон Султанов в униформа на бранник я разпространи Радой Ралин.“ (Ген.-лейтенант Петър Стоянов – „Шесто управление: моята истина”, Том 1, Издателство „Даниела Убенова”, София, 2009 г., стр. 442-443.) В писмо, изпратено от Прага, Ралин се изразява като истински сталинист: „Щастливи сме, че извоювахме днешния строй, че доживяхме социализма, който ще ни направи нови хора, нови характери.“ (Вълчан Хаджи-Вълчанов – „Хора и срещи по моя път: Отсято от пепелта на времето през нашия XX век“, Издателство „Меридиани“, София, 2002 г., стр. 383.) След завръщането си в София съобщава на своя братовчед Вълчан Хаджи-Вълчанов: „Сега съм в Драгалевци – във вилата на Ламар. Слизам до София само за партийни събрания. Да ви се похваля и аз: щастлив се чувствам от новия си начин на живот.“ (Пак там, стр. 396.) „Партийни събрания“ – и щастие!? Преценете: Що за същества са комунистите?

[35] „Идва една вечер Радой и ме моли да отида да вардя Кин да не направи някоя глупост. Митко беше десетинагодишен и живееше при баба си и дядо си, а Капка въртеше любов вече с Волен, но продължаваше да живее в единия от трите апартамента на Радой – в „Хаджи Димитър”. Радой беше в големия апартамент до бившето кино „Изток“, Кин в „Красно село“, а тя – там. Направи си изводите за Капка. А, и друго: Радой репресиран, такъв-онакъв, ама три апартамента имаше, пък аз бях все по квартирите.“ („Николай Колев-Босия: Кристалина Георгиева по кръщелно е… Сталинка!“, едно интервю на Еми Мариянска, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 22 май 2012 г., online: http://www.blitz.bg/article/30459)

[36] Пак там.