- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

МАНТАЛИТЕТ ИЛИ БУРИМЀ ЗА ИДИОТА – Част 2

 

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

Преди дни специалистът по проблемите на Близкия изток Робърт Фиск изрази в лондонския “The Independent” своето учудване от факта, че „египетската криза изглежда толкова елементарна на британските политически лидери и толкова сложна, когато обиколите Кайро“. И се спира на космическата скорост, с която след като военните, начело с генерал Абдел Фатах ал-Сиси, гътнаха законно избрания президентще рече назначения от Интернационалатамошната журналистика обърнала гръб на държавния глава и почти изцяло взела да подкрепя превратаджиите.[1]

 

 

Елате, хиляди младежи, пенсионери и пеленачета дори,

на родната страна надежда,

вдигнете всички знамена да зашумят като гора…[2]

 

 

Фиск е съвсем наясно защо става така, но не разполага със свободата да го обясни. На Запад също четат между редовете.

 

Пак там, съвсем както тук, броят протестиращите. Отмерват ги, както се пресмята добитък, но всеки със своя брояч.

 

Тони Блеър – чиято „акуратност“ по отношение на оръжията за масово унищожение в Ирак е добре известна – ни осведоми“ – продължава Робърт Фиск, – „че „по улиците има 17 милиона египтяни“! Това си заслужи удивителния знак. А след това Държавният департамент на САЩ ни съобщи, че 22 милиона души са по улиците на Египет. Само три дни по-късно Демократичният индекс[3] ни информира, че 30 милиона са взели участие в протестите против Морси, а само един милион негови привърженици са били по улиците.

 

Това наистина е невероятно. Населението на Египет е 89 милиона. Като извадим бебетата, децата, пенсионерите и хората в напреднала възраст,[4] трябва да предположим, че половината от активното население на Египет беше демонстрирало срещу Морси.

 

Обаче, за разлика от Египет през 2011 г., страната продължава да живее. В такъв случай по време на онова, което Съюзът на египетските писатели нарече „най-голямата политическа демонстрация в историята“, кой караше влаковете и автобусите, метрото в Кайро, управляваше летищата, пълнеше редиците на полицията и армията, работеше във фабриките, хотелите и обслужваше Суецкия канал?[5]

 

Ако перифразираме ироничното обръщение на руския анархокомунист Михаил Бакунин към Карл Маркс:[6]Ако протестиращите станат управляваща класа, кого ще управляват?[7]

 

Навява до болка познато зловоние на комунизъм, не го ли надушвате? Изобщо не защитавам сегашното правителство. Опазил ме Богнапротив. Не съм просто несъгласен с тях. Враг съм им. Никога в живота си не съм срещал управници, с които да се отъждествя. Воювам с властта, откакто съм се родил. „Тъй, както умея“ Дълго време тихо и почти недоловимо, понякога доста забележимо.

 

Все едно и също – déjà vu. С каква лекота приехме, че митингът, организиран от СДС на 7 юни 1990 г., беше събрал повече от милион столичани? По онова време жителите на София наброяваха горе-долу толкова. Ще речете – дошли са от страната. Я помислете по-добре.

 

Днес другарите са по-скромни. Смешните опити за „преброяване“ на протестиращите чрез повтаряне на познатотоманифестацията в болшевишки стил по булевард „Цариградско шосе“ – мимоходом беше сравнен със споменатия митинг. По-скоро взеха да съпоставят количеството на демонстрантите с онези от втората голяма измаматази от януари 1997 г.

 

Защо измама? Да видим и чуем.

 

 

 

 

 

Броенето на хора като добитък е унизително. Да бъдат споменавани откровените комунистически ортодокси, които на свой ред, всяка вечер висят под пилоните пред НДК, е грях. И едните, и другите, са неосъзнати участници в изпълнението на програма за отвличане на вниманието.

 

Например, през това време е напълно възможно да решат таванът на пенсиите да падне. Учудвате се, че за мен това представлява опасност? Как да не е! Цитирам:

 

В момента, заради него близо 53 хиляди души получават по-ниски пенсии, отколкото са заслужили, информира БТВ.[8]

 

Знаем по име всички тези 53 000 другари“ – съвсем справедливо възкликна жена ми.

 

Кого ще облагодетелства тази мярка? Ами старата комунистическа номенклатура. Кой имаше доходи, които да му осигурят пенсионния таван? Старите болшевишки и земеделски апаратчици, висшите офицери от Държавна сигурност, МВР и БНА, червената стопанска номенклатураМалцината работници с високи пенсии, като миньори, да речем, вече са стигнали предела.

 

Даже днес на истински високи доходи се радват само комуняги и ченгета, или техните наследници. Кои станаха банкери и управители на финансови институции? Ами собственици и ръководители на компании?

 

Най-големите погроми срещу поколенията, които милиционер-социализЪма изцеди и захвърли, извършиха двама комунисти от най-чиста проба, и ченгета при товаИван Йорданович Костов през 1999 г. и Бойко Методиев Борисов през 2011 г. Те свършиха най-мръсната работа на алчно червената комунистическа номенклатура. Смениха правилата на играта по време на самия мач, наречен Закон за пенсиите.

 

Първият тотално погреба надеждите на стотици хиляди българи да добурят до бленуваната социална помощ, представяна като пенсия“. Чрез въведените коефициенти за пореден път отгоре изплува комунистическата върхушка. А страдалците на нейния режим, уж обявен със закон за престъпен, все така доволстват.

 

Кажете ми: Кой от безпартийните, непродалите душите си, можеше да се издигне, да стане някакъв началник, за да има висок коефициент за пенсия? Не само това – и голяма заплата, която, съчетана с предходния фактор, да му осигури що-годе поносими старини

 

Не се нуждая от отговор. Знам го – никой!

 

Пожарникар-премиерката Бойка Борисова съвсем отдалечи въжделенията за пенсиониране на тази най-свястна прослойка от нашенци.

 

И докато комунистическите изверги, палачите на нацията, тънат в охолство с максимални или персонални пенсии – като бивш вицепрезидент убиецът-терорист Атанас Семержиев получава по 1600 лева месечно – техните жертви, политическите затворници на комунизма, мизерстват. До ден днешен времето, през което са бъхтили до премаляване в концлагерите и затворите на другарите, не се признава за трудов стаж.

 

Затова днес умни, отрудени хора с висше и солидно средно образование, сериозни специалисти, запазили достойнството си въпреки ограниченията на тоталитарния строй, кретат с унизителните социални помощи от по 140 до 280 лева, кой знае защо наричанипенсии“!

 

Да не говорим за пропастта, която зина между по-отдавнашните пенсионери и част от онези, които сега излизат взаслужен отдих“, според лексиката на другарите.

 

Това причиниха на нацията десните комунисти и ченгета от филиалите на БКП, наречени Обединени демократични сили (ОДС), включващи милиционерски подразделения с абревиатури СДС, ДСБ, БЗНС, ВМРО, РЗС, Гергьовден, Просветление, ГЕРБ и какви ли не още. Обширен и ненаситен кръг от милиционер-болшевики.

 

И днес съзираме някои от старите комунистическо-ченгесарски мутри, крили се зад бутафорното съкращение ОДС, по улиците и площадите. „Демонстрират“ – по-точно манифестират! Те добре знаят защо.

 

Някой да се е втурвал на улиците, воден от желание за спонтанен протест срещу другарите Костов и Б.Б.? Те бяха възприемани като вождове. Патерналистично настроеното население си иска своите предводители. Лично съм се убеждавал. Обаче имат претенции, че това не е така. Отстоявали някаква „демокрация“, моля ви се. Хайде де!

 

На известния душевед на българите Стоян Михайловски принадлежи мисълта: „Вънкашният, изкуственият демократизъм бива винаги една гиздилка, една модна игра; той се проваля скоро, понеже гиздилките и модите са работи временни.[9]

 

Колко актуално звучи присъдата на религиозния философ и писател:

 

Българската развала, такава каквато я виждаме днес, е ужасяваща. В такава страна високочеловеколюбивите наредби са цял анахронизъм. Авгиевите обори искат огънне лопатички.[10]

 

Тъй де, пак същото. Но откъде е дошла онази следосвобожденска развала? От обявилите се за поборницивсе алчни чуждестранни, предимно руски, агенти.

 

Имало е – винаги съм казвал, винаги ще казвам, ще изтъквам! – и друга една българска буржоазия: онази, давала средства за черквите, училищата, за зараждащата се книжнина, за националната (включително и под формата на „Черковния въпрос“) борба. Но тя е вХІХ век! А в ХХ век тя изчезна, бе в широк размер изместена[11]

 

Пак питам: От кого? От блъскащите се с лакти безбожници, самоназоваващи се „хъшове“. Народът ни се е нагледал и на тази отвратителна картина – най-малко три пъти през последните 135 лета

 

 

От вожд на вожд, но все в миналия век…

 

 

Онова, което до неотдавна изглеждаше невъзможно заради битката на комунистите срещу вярата в Бога, беше изразът: Gott sei mit unserm Führer.[12]

 

Не е съвсем така. То важеше за нас – т. нар. обикновени българи. Другите, „необикновените“, безспирно възхваляваха и славеха Der Kommunistische Führer.

 

Хората са равни по природа, но Вождът е пръв сред равните, в неговия мозък природата е обзавела една вълшебна лаборатория, където се създават нови идеи и се съзерцават нови светове. Точно тази схема е разработена от Валери Петров в стихотворението му „Ленинската мисъл“. Основно качество на тази мисъл е способността й да върви напред, да бъде изпреварваща по отношение на всичко останало. За един свят, който е впрегнат в непосилното състезание на историята, подобна изпреварваща сила е оценявана като изключително предимство. Подобно на Божията промисъл, тази мисъл владее времена и пространства, идва от неподозирани дълбочини и отива към неподозирани далечини – „… Отдалече дошла, Тя отива далеч“. Друго нейно качество е борбеносттаЛенинската мисъл е преборила много чужди и погрешни мисли и с това именно е завоювала своето престижно място в света – „Чак в Лондон, в музея/ като буря нахълтва сред книжния прах./ И със рафтове празни стените му зеят/ празни мисли пробягват в панически страх.“ Както се вижда, логиката на писателя е много простаза да утвърдиш силата на своето, трябва да елиминираш всякаква значимост и смисленост на чуждото. Затова и светът ще бъде представен като прашен празен рафт, където страхливо бягат остарелите празни мисли.[13]

 

Те утвърждаваха своя свят, като унищожаваха всички останали. Например преди да стане Валери Петров, цитираният „поетВениамин Нисим Меворах е бил съдебен заседател в съставите на (анти)Народния съд. Участвал е в издаването на множество незаслужени, незаконни и прекомерни присъди. Като потомствен комунистически активист е удостоен с привилегиите на „активен борец против фашизма и капитализма“.

 

Какво е помръднало тук, след като този дребен на ръст, но носещ гигантска омраза изверг е тачен катоикона“? Даже Народната библиотека укрива стихосбирката му от 1945 г., носеща простичкото заглавие „Народен съд“. Намират се живи свидетели, които я помнят. И се стряскат от варварския зов на Петров-Меворах: „Смърт! Смърт! Смърт!

 

Не само скулпторите и художниците ваеха култовия образ на вождаDer Führer. Писателите го правеха не по-малко сръчно, но бездарно. Тя и темата не позволяваше кой знае каква изява на талант. Например Камен Калчев определи Гошо Тарабата като „Син на работническата класа“. А Димитров беше рожба на земеделско семейство от село Ковачевци, Радомирско… Книгата била поръчана от  СНМСъюза на народната младеж.

 

Наследникът на тази престъпна организация – ДКМС, пък възложи на комуниста Антон Дончев да изопачи един фалшификатхрониката на поп Методи Драгинов, с който да изопачи миналото на Родопите и да посее семената на ненавистта и верското разделение. Което да прерасне в етническо.[14]

 

През 1924 г., в стихотворението „Над гроба на нашия Дядо“, Д. Полянов утвърждава модела на „вървене по стъпките“ и „израстване в сянката“ – „По стъпките на Левски и на Ботьов,/ с Гаврила и със Майстора засмян,/ ти с мисълта разсичаше живота/ и сочеше едничкий път избран.“ Дядото от своя страна ще бъде учител и идеологически гарант на следващия вожд – „Под сянката на мъдрия ни Дядо/ израсна тимладок до мощен дъб…“ (Д. Полянов „На другаря Георги Димитров“.) …

 

В стихотворението на Елисавета БагрянаЙосиф Висарионович Сталин“ има следните стихове – „Ленин му даде името Сталин,/ че в борбата бе твърд, закален.“…

 

Препратките вече са по-скоро към светците-воини от типа на Свети Георги, които могат безмилостно да се разправят с чудовището. Такъв е образът на вожда в стихотворението на Христо РадевскиГеорги Димитров“ – „Срази той в Лайпциг изверга зловещ,/ но подвигът му е кълнял в Балкана.“. [Сетне, като дисциплиниран комунист, същият автор става съюзник на „изверга зловещ“. Дали го е прославял?] Героизмът се проявява и във времето на „новия свят“ защото и там борбата продължава, вождът непрестанно се борис външни и вътрешни врагове, със законите на природата, с движението на времето и пр. Без света на битката, без образа на врага, героят става невъзможен, той няма ефективно поле, където да действа и да доказва себе си. Ако перифразираме иронично един израз – който сее бури и революции, неминуемо ражда вождове[15]

 

Но понякога, макар за кратко, вождът, слиза на земята, тръгва пеша. Така е например в стихотворението на Климент Цачев – „Червенков сред народа“. Той, Der Führer, знае всичко. „Не питай мен, питай вожда.[16] И винаги е водач – неизменно – върви пред племето и то по единствения правилен път. „Примерът е от стихотворението на Славчо ЧернишевЧервенков“ – „С едри крачки ти вървиш напред,/ с едри крачки следваме те ние – / и страната с темпове расте,/ както е израснала Русия.[17]

 

Е, пораснахме. Премерете се. И се сравнете с народите, които отхвърляха вождовете. Тук продължиха с тяхното величаене.

 

Истинският майстор на усложнения типсърдечнивъзхвали е Любомир Левчев. Неговият принос идва както по линията на витиеватата перифрастична[18] похвала, така и по линията на автобиографичното интимизиране на словата и делата на вожда. В „Априлско сърце“ той следва модела на преименуването – създава се образ на герой, който е изключително ценен в плана на автобиографичното – „Април – / епично име на човек,/ Април! – / благодаря, мой знак чудесен.“

 

Вождът е знак и знамение, който маскиран зад идеологически валидното си име, води „априлското сърце“ на лирическия „аз“. Вождът е сърцевината на ценностния универсум, затова и сърцето е най-големият подарък, който той може да получи. Още – сърцето означава вярност, преданост, любов, „априлските сърца“ са влюбени сърца, които пърхат любовно около своя суверен, почти като в песен на влюбен трубадур. Дори когато някой или нещо пречи, влюбеният има сили да запази чувствата си към избраника и да ги изрази – „През ледници на злобно безразличие/ една сълза възторг съм съхранил./ И ме обичаха./ И аз обичах…/ Защото носех в себе си/ Април.“

 

Вождът е въведен в най-съкровената дълбочина и никой не може да разруши тази драматична и силна любовна идентификация.[19]

 

Тодор Живков предизвиква възторг у толкова поети и писатели, че Ленин, Сталин, Благоев и Димитров навярно позеленяват от злоба и завист в пъклото.

 

Например, ярко партийният поет Александър Геров, когото „демократите“ обявиха за „репресиран“, посвещава на Тато следните стихове, озаглавени така, че да няма съмнение за кого са – „На другаря Тодор Живков“.

 

В тебе има нещо от Левски,

В тебе има нещо от Ботев

И мойто сърце ръкоплеска

Във името на живота.

 

А Нино Николов е онасловил римуваната си апология на Der Kommunistische FührerПриветствие“. В него, навярно от глупост, без да иска, е вписал и някои истини. Но също така не пропуска да пробута своего брата близо до кълките на вожда:

 

И смътното сега е вече зримо.

Високо стъпили, прозряхме глъбини.

Поведе ни едно познато име

и с него свързахме най-зрелите си дни.

 

Човешки прост, достоен и сърдечен,

и строг, и весел, а и младолик,

той идва с нас да бъде тази вечер,

защото ние сме до него всеки миг!

 

Какво е пълководец без писател?

Какво е вожд народен без поет?

Приятелят какво е без приятел

дори когато всичко е наред?

 

Но и поет без своя вожд народен

не е ли сам в жестокия ни век?

Писателят не е ли вик безплоден

без пълководец, като нашия човек?

 

Другарю Живков! Исках да Ви скрия

в дълбокото сърце на моя стих.

Но мина четвърт век. И ще открия,

че все заради култове Ви крих.

 

А ми се иска ясно и достойно

и в стих, и в песен да Ви спомена:

да кажа името, с което са спокойни

народ и партия, държава и страна!

 

Другарю Живков! В петилетки бойни

априлско племе крачеше до Вас,

писателите бяха Ваши войни,

поетитена Партията глас!…

 

И нека светлият единен комунизъм

да ни говори с ботевския глас,

че в бъдещето с подвизи се влиза.

И с хора, Тодор Живков, като Вас![20]

 

Чудя се: Тези същества имат ли деца? Как са ги възпитали? Ами така, както Димитър Димов щерка си Теодора – „писателка и драматург“ – физически и духовен хермафродит по рождение.

 

Но тежката болшевишка традиция на култа към личността продължава. Само преди месеци все още съчиняваха стихове за новия вождLe Pompier Soleil. Преди него посвещаваха цели оди и кантати на мадридското недоразумение Симеон.[21] Как да оценяваме онова небивало стълпотворение – писаха, че възлизало на повече от милион и половина душикоето го посрещна при първото му завръщане у нас през 1996 година? Тогава мой близък даже загуби детето си в навалицата!…

 

Нима култът към главния циганин на народната република е умрял? Нищо подобно! Видеосвидетелствата демонстрират неугасващата любов на сините бабичкибивши червени, към вожда на прогресивната седесарска и десебарска общественост. Видяхте и чухте онези тетки, които признаха своята „емоционална обвързаностс Костов. Болшевизмът с всички негови атрибути е жив, драги мои.

 

По същия начин на Бузлуджа лицата на посърнали старици се оживяват, колчем зърнат другаря Сергей. Познавам костовисти, които за нищо на света не биха се отказали от вярата си в Командира. За нея онзи поет е написал: „Тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити![22]

 

 

Os umerosque deo similis[23]

 

 

Сигурен съм, че ще предизвикам гнева на мнозина. От седмици ми пишат, заканват се, заплашват… Още Овидий е установил: “Barbarus hic ego sum, quia non intelligor ulli” – „варваринът тук съм аз, защото никой не ме разбира“. Аз не съм стигнал чак до там. Но напредвам. Особено, когато вадя на показ „лицата на протестите“.

 

Тълпите от улиците и площадите обожествяват своите предводители. А партията-майка все така успява да им пробута творенията си. Даже толкова изкусен илюзионист като Мистър Сенко би могъл да се учи от нея. Вади ги от ръкавите си, сякаш дрехите й са бездънни ями. Нямат свършване.

 

И все замесва стари муцуни с нови физиономии. В калабалъка и суматохата ги пробутва с лекотата, с която прима балерина върти пируети. Толкова години едно и също…

 

Ето поредният стар-нов лидер.

 

Срамно е, че в момента младото поколение се залъгва от опитни политици, които сега мълчат и им гледат сеира. Съжалявам например, че съм работил за кампанията на Стефан Софиянски да стане кмет. Защото сега преживяваме същото, както и по негово времеда ходят шпиц команди и да заявяват, че ще раздават правосъдие самостоятелно. Това каза в „Лице в лице“ по bTV режисьорът Евгени Михайлов.[24]

 

Странно. Не помня във времената, които другарят Михайлов припомня, той да е обелвал дума за това, как „са ходели шпиц команди и са заявявали, че ще раздават правосъдие самостоятелно“.

 

Оставете това. Живеещият охолно Евгени Михайловпротестира“. Срещу какво и кого? Не веднъж съм припомнял факта, че въпросният реактивирандемократ“, което е синоним на агент на репресивните тайни служби на комунистическите режими в НРБ и СССР, е завършил в Москва. Бил е комсомолски секретар на всички български студенти там. Давал е отрицателни характеристики, навреждали на младежи, пък били и номенклатурни. Кой можеше това?

 

Днес Евгений Михайлов е… „антисъветчик“?! Повечето съветски възпитаници бяха преназначени за такива.

 

 

 

Преди три седмици моят приятел, политическият затворник на комунизма Петър Гогов, който е бил ръководител на средно равнище в Киноцентъра, си спомни отвратителна подробност от миналото на въпросния „антикомунист“ – „канарчето“ на СДС. Неговият първи тъст билкомунистически генерал. Навярно така на сина на царския офицер Светослав Михайлов му тръгнала карта. И от ВИТИЗКръстю Сарафов“ го прехвърлили във… ВГИК в МоскваВсесоюзный государственный институт кинематографии.

 

Нямах представа от това. “Nemo omnia potest scire” – „никой не може да знае всичко“. Но съвсем скоро научих още една подробност от живота на „великия опозиционер“ и „борец против комунизмаЕвгений Михайлов. Най-добре да видим и чуем свидетелство от извора, така да се каже:

 

 

 

 

 

Значи за пореден път комунист иска да се бори срещу собствените си съпартийци?! Това е шизофрения от чиста проба.

 

Ако изнесеното от Кортенска е вярно. Тъй като при другарите нищо не е сигурно. Те са професионални лъжци. „Канарчето“ на СДС отрече да е членувало в БКП. Милото пиленце, рожба на съветската образователна система. Дали ще захвърли и московската си диплома?…

 

Чудя се дали да предявя иск срещу госпожа Кортенска за 1 лев или срещу друга сума. Не може някой да твърди, че аз съм бил приет в БКП на 19-годишна възраст. Това говори за абсолютна липса на чувство за достойнство и свян. Така госпожа Кортенска застава редом с Димитър Иванов, шефът на 6-ти отдел. Това заяви пред Нова телевизия режисьорът Евгений Михайлов, отговаряйки на нападките, че е бил член на комунистическата партия. „Истината е, че не знаех дали изобщо да отговоря на госпожа Кортенска. Но най-накрая реших, че трябва да изчистя името си. Искам да заявя, че нито аз, нито родителите ми са били членове на тази престъпна организация“, подчерта Михайлов.

Той допълни, че възприема думите на Кортенска като реакция на това, че за 23 години не е променил личната си позиция. „Виждам, че госпожа Кортенска, която се нарича и професор, е абонирана за всяка смяна на властта. С новата тя става внезапно приближена“, заяви Евгений Михайлов.[25]

 

Искрено се забавлявам, когато комунистите и ченгетата водят престрелка помежду си. Да се оправят. Другарят Михайловиска да изчисти името си“. Няма как да стане. С каква технология да избели черния гранит? Разказвали са ми, че се е отричал от собствения си баща. Даже твърдял, че не е Светославов!…

 

Типично“, както гласи често употребявана реплика в холивудска романтична комедия. Колко ченгета отричаха своята принадлежност на службите. Пък сетне лъснаха с дебели досиета.

 

Най-фрапантният пример е с любимия на Михайлов премиер-сбърканяк, еврейчето от фамилия на тежки комунистически убийци от Пазарджишко Филип Димитров.[26] Дни преди да зареже властта, която му беше дадена „с малко но за дълго“, по израза на тъй близкия му любимец на седесарската общност Сашко Йорданов, той раздаде индулгенции на вапцаната в синьо червена шайка.[27]

 

Един от сдобилите се със заветния „документ за чисто минало“ беше Александър Сталийски. „Герой“ от ранната еуфория на СДС, пльоснал се в креслото на министър на отбраната, три петилетки по-късно името му изгря с тлъста папка в Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Оказа се, че е донасял под псевдонима „Страшимиров“.

 

Вервайте им…

 

 

Сега всички са комунисти

 

 

Едно от нещата, споделени от Кортенска, напълно отговаря на истината. То е, че другарят Михайлов беше голям началникдиректор на КиноцентърБояна“. Преди да падне режимът на Иван Костов, на 17 май 2000 година, той основа Работническо-мениджърско дружество „Киноцентър Бояна“ АД. Притежавал най-много акции от него.

 

Ето списъкът на останалите от онези общо 132акционери,  които са държали повече от 500 акции. Те са общо седем души, включително Михайлов. Били са собственици на по над 500 акции. Втори след „Канарчето“ е частният кинопродуцент Александър Димитров Методиев[28]575 акции. За него научаваме:

 

Четирима италианци и българинът Александър Методиев са обвинени в Рим за измама за 1 млн. евро…, съобщава кореспондентът на Българската редакция на Би Би Си Виолина Христова.[29]

 

Иде реч за кинопродукции. „Мили хора“…

 

По-нататък в описа на крупните акционери е посочен Златин Кирилов Радев600 акции. Дали не е син на назначения от най-младия комунист Богомил Бонев за шеф на ЦСБОП, член на БКП и милиционер, другаря Кирил Радев?

 

Сетне сред големите акционери се мъдрят Красимира Свиленова Борисова550 акции; Николай Ангелов Боршуков600 акции; кинооператорът Радослав Николов Спасов750 акции; Светослав Светославов Иванов600 акции.[30]

 

Обаче другарят Евгений Михайлов, който отрича да е станал член на БКП от почти юношеска възраст, след промените се отказа от брака си. Явно е почувствал жена синаследница на червен генерал, като котва, дърпаща го към публичното дъно. А той не е свикнал да тра̀ли, както казват ловците на рапани. Цял живот плува на повърхността. За жалост – като шамандура. А би било добрекато екскремент, изхвърлен от отделителната система на обществото.

 

За да изчезне и да не се появи отново. Никой не прибира обратно миризливите, разлагащи се биологични отпадъци, нали?

 

Може би тук е мястото да ви върна към онзи епизод от първата част на тази публикация, в който разказах как в края на ноември 1989 г. журналист-комунист поздрави мен и още неколцина със „Здравейте, господа“. През 1990 г. споменатият Иван Денчев стана първият главен редактор на „свръхопозиционния“ седмичен вестникПодкрепа“. Днес е съдружник в преуспяваща фирма за строителни облицовки и други подобни компании.

 

Все така се старае да стои близко до лечителя на трупове Костадин Тренчев. Патоанатомът е син на комунист. Израсъл е зад граница, в несоциалистическа държаваи се слави като професионален лъжец. Несменяемият лидер на „Подкрепа“, този Мао Дзедун на прехода с агентурен псевдоним „Павлов“, е сред най-преките потомци на комунистическия касапин Георги ДимитровГошо Тарабата, и на платения от Кремъл комунистически терорист и българофоб Никола Вапцаров.[31]

 

Затова няма организации за защита на интересите на наемния труд. От зората на престрояването Тренчев превърна „подкрепа“ в истински синдикат. На Запад тази дума е синоним на организирана престъпност. Патоанатомът привърза организацията към петролната фирма „Елпида“ и „Мултигруп“ на Илия Павлов – „Зъбчето“ и офицера от Държавна сигурност Димитър Иванов – „Кагебето“.[32]

 

Всичко на тази изглеждаща прокълната територия стана по този начин. Обаче всичко е забравено и никой не се интересува от истината. Хак ни е.

 

Общество ли написах преди малко? Тук от 70 лета не съществува такова, утрепаха го. Даже много отдавна и панихиди не му отслужват. Няма кой.

 

Поповете са комунисти и ченгета. Останалите са лишени от всякаква памет, несвързана с личното им благополучие. И да изнасят помени, малцината, дето се сещат, остават незабелязани.

 

Но не и от Бог.

 

Сега Евгений Михайлов, този комунистическиантикомунист“, квичи от екрана на Красимир-Герговата телевизия:

 

Обръщам се към посланиците на страните от ЕС: Искам политическо убежище. Искам го сега, защото в момента се въвежда диктат. Управляващите чакат само искрата, за да въведат диктатура и да ни извадят от ЕС, категоричен беше Михайлов.[33]

 

Че тя диктатурата никога не си е отивала. Та какво е демокрацията, освен диктат на мнозинство над малцинство! Без зачитане на свободата, на законосъобразните интереси и желания на по-малобройната група. А разликата между двете може да се окаже съвсем тънка50,01 на 49,99 на сто!

 

Не е теоретично. Съществува даже още по-порочна практика от т. нар. „най-голяма демокрация“. Колко пъти да припомням, че на президентските избори в САЩ през 2000 годинадемокрацията победиспо-малко гласове? Джордж Буш-младши стана президент на малцинството. За него бяха гласували 47,9 на сто от явилите се пред урните. Докато „конкурентът“ му Ал Гор получи мнозинство48,4 процента. Но не той, а Буш влезе в Белия дом.

 

Още по-пресен е примерът с неотдавнашния военен преврат в Египет. След т. нар. революция – част от вдъхновената и финансирана от Интернационала „Арабска пролет“, на 19 март 2011 г. в тази страна беше проведен референдум за нова конституция. А на 28 ноември същата година бяха произведени парламентарни избори. Обявиха ги за „първите демократични“ от по-предния режим дотогава.

 

При доста висока избирателна активност[34] – мечта на всички нашенци с насилническо, униформено тоталитарно мислене – победи движението Мюсюлмански братя. „Ислямистите спечелиха общо 70 на сто от местата в Египетския парламент“![35]

 

 

Демокрацията – начин на употреба

 

 

Когато излъченият от движението Мюсюлмански братя кандидат за държавен глава, американският гражданин Мохамед Морси беше избран и встъпи в длъжност, телевизия CNN го определи като „първия демократично избран президент на Египет“.[36]

 

На 2 август 2012 г. министър председателят Хишам Кандил обяви имената на 35-е министри, съставляващи новото „демократично правителство“ на Египет. Само шестима от тях бяха представители на победилата партия Мюсюлмански братя.[37]

 

Какво друго е всичко това, освен демокрация в нейния автентичен вид? Всички изглеждаха доволни – най-вече Израел, САЩ, Русия и Европейския съюз.

 

Обаче идилията не продължи дълго. Щом Мохамед Морси и Мюсюлманските братя не угодиха на ционистката държава, буреносните облаци надвиснаха над него и египетската политика. Нещо, което няма как да отречете, че единствено тази медия изясни преди месец.[38] Нека припомня:

 

Миналата сряда Мохамед Морси първият демократично избран президент на Египет, започна своя работен ден като свободен човек, а го приключи като затворник, арестуван от своя собствена Републиканска гвардия. 3 юли 2013 г. се оказа последната дата, на която той представляваше и предвождаше близо 85-милионния народ на древната страна.

 

Нито е приказка, още по-малко е весела. Морси беше свален по „волята на египетския народ“, което ще рече недемократично. Демокрация означава народовластие. А преди година преобладаващата част от „египетския народ“ изрази „волята“ си тъкмо той да бъде президент. Тогава?

 

Освен това Морси падна и поради собствените си грешки и недоглеждания, но още повече заради чужд хатър. Както и за назидание не само на сродните му души от околните държави, попаднали във вихъра на „Арабската пролет“. За размишление и поука на всеки слуга на Братството, възприел се прекалено сериозно като независим държавник, разполагащ с правото да взима самостоятелни решения

 

Израел прие всичко това не само спокойно. Изрази своята увереност в бъдещото сътрудничество. Морси оправда очакванията. В писмо от октомври 2012 г. нарече терориста и отявлен ционист Шимон Пересвелик и добър приятел“![39]

 

Обаче на 14 ноември 2012 г., когато Израел започна своята военна операцияОтбранителна опора“ на територията на… Ивицата Газа, правителството на Морси осъди акцията като „агресия“. И призова за незабавно прекратяване на въздушните удари, които терористичната организация, наречена Израелска армия, „отбранително“ нанасяше над споменатата палестинска територия.[40]

 

За разлика от своя кротък предшественик Хосни Мубарак, който слушкаше ционистите и папкаше обилно, барабар със семейството и свитата си, Мохамед Морси изпрати своя министър-председател Хешам Кандил при ръководителите на Хамас, за да изрази лично солидарността и подкрепата на египетското ръководство с организацията и народа на Газа.“[41]

 

Да ударим чертата, както се казва. Що за демокрация е това? От една страна, всички искат диктат на мнозинството, независимо колко тънка е разликата между него и малцинството. Също така настояват за право и равенство пред законите – тоест държат на тяхното спазване.

 

Но когато решат, че демокрацията, сиреч управлението на мнозинството, не им уйдисва, не само тръгват срещу законността. Отхвърлят и правото на това мнозинство да упражнява властта, получена на свободни избори. Факт, който самите те са признали за постигнат честно и законосъобразно?! Което си е шизофрения, да ме прощавате…

 

А т. нар. демократичен свят играе по свирката на ционистките интереси. „Държавният секретар на САЩ Джон Кери предприе нерешителна стъпка в тази посока през изминалата седмица [края на юли и началото на август 2013 г.], като заяви, че армията е отговорила на масовото желание на египетския народ и е в процес на „възстановяване на демокрацията“.[42]

 

Та нали само преди месеци, в края на ноември миналата година, същият този народ реши 70 на сто от местата в Парламента да бъдат заети от ислямисти? Сега свали законно избрания президент и не желае ислямистите като свои представители?! Има ли угода? Или някой умишлено тласка народите къмизбори до дупка“? Без тълпите да имат изяснена и възприета с мнозинство идея за онова, което трябва да последва.

 

Човекът, който оглави преврата в Кайро, назначеният от самия Мохамед Морси генерал Абдел Фатах ал-Сиси, разкри кой стои зад тези катаклизми. В интервю за “The Washington Post” той посочи:

 

Вие изоставихте египтяните. Обърнахте вашия гръб на египтяните и те няма да забравят това. Сега пак ли желаете да продължите да обръщате гърбовете си на египтяните?[43]

 

Под „американците“ висшият военен има предвид не американския народ, а онзи квази елит, на когото е поверена официалната властauthority. Реалнатаpowerпринадлежи на хора от задкулисието.

 

След преврата Съединените щати спряха превеждането на средствата от своята финансова помощ в размер на 1,5 милиарда долара, която  всяка година предоставят на Египет. Това е страхотен инструмент за влияние. От основаването на Израел през 1948 г. до ден днешен САЩ никога не са посмели да приложат същата мярка спрямо ционисткия рай“. Макар човечеството да вижда политиката на държавен тероризъм, който тази страна непрестанно използва. А парите, оръжията и банковите гаранции, които Вашингтон предоставя безвъзмездно на Израел, възлизат на не по-малко от 5,5 милиарда долара годишно!

 

Това също е демокрация. В конкретния случай с Египет тя се прояви като диктат на малцинството. Но по същество е васалнаобусловена от зависимост между господар и слуга. Колко прав беше философът Александър Зиновиев, когато през 1990 година в интервю за парижки вестник обясни същността и характера на комунизма! Припомням:

 

Комунизмът е типобществена формациясъс закони, обусловени отживота в комуна“, където доминиращата обществена връзка е тази нашефи неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.[44]

 

Поради липса на филми по моя вкус и умора от четене и писане, вечерта в събота, 3 август 2013 г., „случайно[45] попаднах на телевизия News 7 и се загледах в документална кинотворба, озаглавена „Хенри Кисинджър: Тайните на една свръхсила“.[46] Чудесно свидетелство за отминали времена и за настоящето. В него, съвсем на място, генерал Аликзандър Хейг заяви нещо, което отдавна подчертавам в книги, телевизионни предавания и публикации. Той рече:

 

Разбира се, че КГБ му плащаше.

 

На „архитекта на световната политика“, за какъвто го провъзгласиха, на другаря Хайнц Кизингер, известен като Хенри Кисинджър. А Хейг не е кой да е. През 1969-1970 година той е бил в екипа на Кисинджър – тогава съветник по въпросите на националната сигурност на „десния“ президент Ричард Никсън. В администрацията на Роналд Рейгън генерал Аликзандър Хейг стана 59-я държавен секретарвъншен министър на САЩ. Преди това беше служил като началник на администрацията на Белия дом при Никсън и Джералд Форд.

 

Какво има за обсъждане? Сега всички са комунисти. Човечеството се придвижва към „живота в комуна“. На улицата ме спря наш имигрант от Швеция. Разпознал ме. Каза, че в момента чете моя книга. И потвърди: „Всичко, което пишете, напълно важи за Швеция.

 

Ето защо обръщения от сорта на Евгени-Михайловото не само увисват във въздуха. Те предизвикват снизходителни усмивки сред умните хора: един вид – вижте колко му е акълът. България е член на Евросъюза. Нищо, че той е новият Съветски съюз. „Сега всички са социалисти“, както в понеделник, 9 февруари 2009 г., огласи от корицата си нюйоркският седмичник “Newsweek” с дата 16-и същия месец.[47]

 

Още преди да ни приемат в ЕССР, мой приятел, известен политически затворник на комунизма, подири политическо убежище във Великобритания и два пъти в Швейцария. Там, на място. За да изживее не само разочарование от враждебността на Запада към борците за свобода, но и огорчението от неговите тесни връзки с тукашните комунистически сатрапи. Просто ченгетата оттатък го предадоха на местните.

 

 

„Идеалната държава“ или за глупостта като практика

 

 

След като миналата есен списание “Time” излезе с тема на броя, посветена на „голямото правителство“ – все по-нарастващата зависимост на американците от различните видове социални помощи,  находчив коментатор съвсем не на шега тиражира перифразата на нюзуийковото заглавие: „Сега всички сме жертви“.[48]

 

Любопитна е диаграмата, с която чрез размера на дълга на САЩ той илюстрира развитието на американската икономика от Втората световна война насам. (Виж илюстрацията.) Със сиво е представено сравнително равномерното разпределение на благата от 1950 до 2010 година. Зеленото сочи „пътя към просперитета“. А с червено е обозначено случващото се понастоящем, което води до приключването на Съединените щати в края на седемдесетте години на настоящия век, тоест – след около 65 лазарника.

 

Европа ще промени своя облик поне две десетилетия по-рано. Значителна част ще заприлича на библейския Вавилоннаселена предимно с азиатци и африканци. Ислямът се очертава като преобладаващата религия в люлката на християнската цивилизация.

 

Cest la vie.

 

Не може да бъде“ – ще възникнат някои. Така е само за онези, които цял живот седят върху очите и ушите си.

 

Тук преобладават онези, които все още битуват не в Средновековието, а в догматиката на комунистическия робовладелски строй. И все другите са им виновни.

 

Не престават да спрягат някакво „турско робство“, че притурят и „византийско“. Нищо, че държава Византия никога не е съществувалаТях въобще не ги интересуват фактите. Мозъците им са гладки и лъснати до блясъктотално промити. В тях няма да намерите нито една гънка, в която да се вмести частица истина.

 

Тези креатури не анализират, не осмислят. Никога няма да си зададат въпроса: Как така по време на турското робство даскал Ботьо Петков от Калофер проводил сина си Христо да учи във враждебната на империята Русия, с която отоманците постоянно воювали? Да не би да е бил част от тогавашната номенклатура, наричана „турска“? Вярно, Христо Ботйов е бил офицер в отоманската армия, но никой не ще да го узнае. Така е удобно. Та самият Ботьо Петков бил руски възпитаник!

 

Колко от т. нар. възрожденци са завършили образованието си в Русия? Да изброя само някои: Васил Априлов, Найден Геров – станал офицер от царското разузнаване, Добри Чинтулов, Ангел Кънчев, Марин Дринов, Сава Филаретов, Иван Богоров, Любен Каравелов, Васил Друмев (йеродякон Климент, станал епископ Браницки и митрополит Търновски), Константин Миладинов (единият от прочутите двама братя Миладинови)…

 

Как така от 1846 година насетне, благодарение на станалия висшист във френската столица Александър Екзарх, неприятелската спрямо „поробителитеРусия отпуска ежегодни стипендии за български младежи в размер на 10 хиляди златни рубли? На колко ли биха се равнявали днес? Целта на Санкт-Петербург не е ясна на съвсем задръстените. Но думата ми е за „несвободата“ и „робството“…

 

Представете си по време на тоталитарния комунизъм някое българче да замине, за да учи в САЩ или Западна Европа. Изключено! Изумително гъстата цедка на Държавна сигурност пропускаше и то съвсем рядко само деца на номенклатурата или свои специално подготвени офицери и агенти.

 

Стипендия от Запада не можеше да получи дори такава рожба, родена с лъжичка от червено злато в уста. Освен тайно, но няма как да узнаем.

 

Докато през „турското робство“, от тридесетте години на ХIХ век, нараства не просто интересът и към западноевропейските университети. Не малко българи необезпокоявани заминават за Европата, за да учат в тамошните университети. Достатъчно е да изброя вече споменатия Александър Екзарх, но и Гаврил Кръстевич – в Париж; в ГерманияПетър Берон и Иван Богоров; в ИталияИван Селимински, в ПрагаВасил Стоянов и т.н. Повечето от тези „чуждивъзпитаници се завръщат в Отоманската империя. Явно им е „харесвало“ онова, което днешните безмозъчни приемат като робство“. Обратно в родината си, те активно се включват в духовния живот на своите съвременници.

 

През цялото това време български предприемачи пътуват свободно по света и търгуват. След т. нар. освобождение стопанството започва да залинява. Икономиката на Княжество България загубва необятните пазари на империята, разпростряла се от Иран до Виена и от Русия до Северен Египет. За какъв друг дявол министър-председателят Стефан Стамболов – сам поборник, ухажва падишаха и даже предлага Високата порта отново да ни приеме под крилото си. Като допълнителен фактор в тази негова политика е стремежът му в лицето на султана да осигури важен съюзник, който да възпира сръбските и гръцките интереси в Македония.

 

Имаше ли място такава волност в условията на милиционер-социализЪма? А сега?

 

Не, драги мои, нямаше и няма. Но при тоталитаризма тя беше напълно недопустима. До Драгоман, Сливница и Калотина, до Петрич и Гюешево, до Връшка чука и Раковишкия манастир, до Капитан Андреево и Златоград, досе стигаше само със специален т. нар. открит лист, издаден от МВР. Не бяха много онези, които успяваха да се доберат до този лелеян документ – предимно партийци или сътрудници на властта.

 

Ами къде са били седалищата на хъшоветезаявилите се като бунтовници и врагове на отоманската власт? Безпроблемно пътували за Румъния, Сърбия, Гърция, Австро-Унгария, Русия и обратно.

 

Защо, когато отидоха на Запад, сформираните от уж политически имигранти разни български роти към НАТО, земеделските и националистическите сдружения – „фронтове“ – в САЩ,[49] не изпращаха пари и оръжие, за да се поддържа съпротивата срещу режима? Колко добре се скриха в тамошния уют и се превърнаха вборци за свобода“, ама само на думи. Един не организира чета и не опита да разбуни населението.

 

Значи по време на „турското робствое имало неизмеримо повече свобода, отколкото при комунизма. При отоманците разни хайдути, размирници и четници шетали напред-назад през границитеА при другарите не можем да открием нито един такъв пример, та да го развеем като байрак на антикомунистическата революция“.

 

Да не е посмял някой да ми рече, че – видите ли – нямало комунизъм. Имаше и то бетѐр дефиницията на Зиновиев! Беше си жива сатрапия. Такава тирания, с толкова много невинни жертвиповече от 222 хилядинашата история не познава. Сега прибираме реколтата на това неимоверно насилие и скудоумие

 

Вот вам, както би казал товарищ Ленин.

 

Но комай никой не приема, че социализЪмът на другарите беше истинско робство. При това в класически вид.

 

Най-горе стояха робовладелцитевисшата фашизирана алчно червена номенклатура, „правоимащите, болшевишкатааристокрация“.

 

Под тях – по-низшите номенклатурни ешелонипатрициите, донякъде свободните граждани на комунистическата монархия, кой знае защо наричана република. Сред тях – купищата доносници. Естествено, прикрити. Но забележими за мислещите хора. Тъй като не бяха родствено свързани с червените патриции. От тях най-много се пазехме, доколкото беше възможно…

 

Най-долу беше стадото на робите, които бяха длъжни да работят. Така налагаха законитетрудът беше задължителен. Всеки хванат без работа, обявяван за шляещ се, за паразит, биваше арестуван, изселван и принудително въдворяван на работа. Нямаше не искам! Нито глезотии катоне ми е по специалността“…

 

Между тези прослойки се намираше преторианската гвардиямилициятаявна и тайна, и армията. Тя охраняваше спокойствието на робовладелците и патрициите и поддържаше реда сред робите. С нагайка и наган в ръка принуждаваше стадото да превива врат и да напъва жили по полята, заводите, мините, строежите и учрежденията на съветската робовладелска система.

 

В замяна тази въоръжена прослойка получаваше солидни доходи. Докато робите все повече оскотяваха, преторианците се стремяха да имитират господарите сиполучаваха големи апартаменти, строяха вили, караха волги и лади, които получаваха без традиционното чакане от 10-15 години

 

Нито една от трите класивластваща и обслужващи, не проявяваше загриженост, състрадание и милост към най-долнатаробите. Както посочва Игор Бунич:

 

А далечната задача на вожда на „световния пролетариат“ беше не само да ги ограби [дребните собственици (включително и земеделците) работоспособното население на огромната страна], но и напълно да ги лиши от самостоятелност, да ги превърне в роби, в послушен механизъм за изпълнение на волята му. Ленин не се двоумеше, когато поучаваше съучастниците си как да реализират неговите грандиозни планове

 

Ленинският план имаше за цел на всяка цена да се осигуризърнения монопол“, тъй като без него не би било възможно да бъде превърнато в роби двестамилионното население на огромната страна…

 

Установеният от Ленин окупационен режим в завоюваната страна се отличава от хитлеристкия само по чудовищната си свирепост. Ето заповед на комендатурата с отправка към решение на ВЦИК от 1 юни 1921 година:

 

1. Гражданите, които отказват да съобщят имената си, да се разстрелват на място без съд.

 

2. Сред селяните, укриватели на оръжие, да бъдат вземани заложници, които да бъдат разстрелвани, ако оръжието не е предадено.

 

И така, Русия е завоювана. Какво да се прави по-нататък? Каква държава да се изгражда? Стана ясно, че никой не е и мислил за това, тъй като не са се надявали, че ще завоюват Русия.[50]

 

Досущ като настоящите протестиращи.

 

Бунич изследва безсилието на Лениновите комунисти. „Нищо не им идваше наум в болшевишките глави, освен старата като света социалистическа схема на Платон, разработена преди 2000 години[51]

 

Знаете ли какво означава и какъв е произходът на преторианската гвардия? Praetorпретор – наричали шатрата на главнокомандващия на римската армия. Онези, които били разквартирувани в околните палатки съставлявали елитните части на империята. Нарекли ги praetoriumпретории. Те били наемани след строг подбор от римски и латински младежи. Постепенно пълководците ги превърнали в свои верни, но високоплатени стражи. Понеже те пазели Praetorпретора шатрата, където се настанявал главнокомандващия, получили название преториянска гвардия.

 

Според Платонсправедливата държава“, която той нарича „идеална“, е изградена от три основни класи: магистрати, които я управляват; военни, които я охраняват и избират магистратите; занаятчиитеонези, които създават благатаматериални и духовни.

 

Къде остават робите? Платон приема свободата като духовно понятие. Той е на мнение, че робите също могат да бъдат свободни. Истинското робство представлява затворничество на духа, тирания на чувствата.

 

Трудно е да си го представим, но далеч преди Христос той смятал, че физическото съществуване не е в състояние да господства над волята и силата на душата. Чрез своята душа всекидаже и робът, може да придобие истинска свобода.

 

Ето какво финансовият Интернационал продиктувал на болшевиките. И те изградили държавата си, но без третата физически свободна класазанаятчиите. Просто я поробили. Така в тяхната формула останали елит, стража и роби.

 

Стражата стои между елита и робите. В зависимост от служебното си усърдие, тя има шанса да се озове сред елита или да попадне при робите. За възпитанието на стражата са необходими митове, а робите не бива да знаят за елита. Това Платон нарича „Идеалната държава“. И правилно сочи античният философ, че социализмът е невъзможно да бъде построен в друго общество, освен в робовладелското[52]

 

Voila. There it is. Ето я истината.

 

Обаче Стоян Михайловски е прозрял някои от най-страшните дефекти на робския манталитет и душевност:

 

Робът, говориме пак не само за настоящия роб, но и за оня, който, макар еманципиран вече от вещественото неволничество, запазил в душата си робските инстинкти и влеченияробът не зачита прекалено хуманните закони; той ги нарушава и погазва колчем може да направи това безнаказано. Той е навикнал да мисли, че законът е израз на чужда воляна волята на силните, на волята на онези, които употребяват своята сила против неговата немощ. В закона той вижда произволно надмощие – също тъй както в държавната йерархия вижда организирано самозванство.

 

Тъй че върховната наслада на роба е да прояви своето презрение към всяко правило, да унизи всеки ред и законкогато, разбира се, може да върши това безбедствено.[53]

 

Комунистите причиниха тъкмо това – робски мироглед. Той е пропит от духа на разрушението, но не носи нищо положително. Не е в състояние да предложи градивни промени, които да преобразят нещата, но от дълбоко, от корен. Да повторя: „Авгиевите обори искат огънне лопатички“ – е отсъдил Михайловски.

 

От сегашните т. нар. протести се носи миризмата на анархо-комунизъм. Никой не извади конкретен проект за реформи от фундамента нагоре. Та най-сетне да бъде ликвидиран този провален опит за държава. Но на нейно място да израсне другакоято да предоставя свобода, еднакви шансове за всички и равнопоставеност пред господстващия закон.

 

Няма такова нещо. Обратното.

 

Протестиращите не забелязват прогнилото старо. Идиотите, които тъй масово населяват прекрасната ни земя, отстояват безумното си схващане, че веченяма комунисти“. И са съвсем убедени в това. Така е, понеже се осланят на наученото в училището или в псевдо университетите. А там невежи и  безкнижни създания, подбрани съгласно постулатите на класово-партийния подход, им втълпяват небивалициостарели доктрини и канони.

 

Поведението на тази навалица е присъщо на абдалитена привидно живите организми, които са полу. Получовеци, полуграмотни, изобщо – полу

 

Те не четат, не се самообразоват, не проявяват никакъв хъс за усъвършенстванезомбита. А както е известно, зомбитата са полуживи и полумъртви едновременно. Те битуват между реалността и отвъдното, обитават илюзорен свят.

 

Как да проумеят, като не желаят? Какво да променят, щом не знаят какво искат? Накъде да вървят, след като нито имат представа накъде са се запътили, нито познават обществената география, за да намерят пътя до там?

 

Някой да разчита на бъдеще от тези безмозъчни твари? Ами това означава, че е като тях. Затова всички номера на номенклатурата минават. Няма кой да мисли, да разкаже и обясни действителността, да поведе хорото, както казваше народът. Пък и няма кой да го чуе, камо ли да тръгне след него. Зомбитата са настроени на определена вълна

 

 

Страната на безграничния идиотизъм

 

 

Тук малоумието и идиотщината наистина не познават граници. Да се върнем към „идеолозите“ и „лицата на протестите“.

 

Кой ударил рамо другаря Евгений Михайлов?

 

Писателката Теодора Димова подкрепи режисьора с думите: „Работата на парламента зависи от прищевките на Волен Сидеров. Не можем да имам грам доверие към такъв парламент и такова правителство. Доверието е изчерпано докрай. И такива крайни жестове – като гладната стачка на Едвин Сугарев, като крайното изказване на Евгени Михайлов, са знак, че това е краят и ние нямаме никакво доверие на този парламент.[54]

 

Що за птица е тази Теодора? Ами обявена е за „българска писателка и драматург“. Излиза, че е хермафродит – жена-мъж – „писателка и драматург“. Така е според Владко-Мурдаровата милиционерска граматика. Мурдарскамърлява работа

 

Другарката Теодора Димова е поредното номенклатурно отроче. Дъщеря на „класика на социалистическия реализъмДимитър Димов, тя е завършила столичната Английска гимназия, която беше недостъпна за децата от нормални семейства, даже ако бяха отличници. Малкото изключения потвърждават правилото.

 

Димова е типична представителка на класово-партийния подход при подбора на кадрите по време на милиционер-социализЪма. Тези момчета и момичета наследяваха професиите и позициите на своите родители. Талантът нямаше значение. Май и сега е така.

 

Не се учудвайте, че България няма нито един Нобелов лауреат. Нито носител на друга световно призната награда. Оттатък не ги присъждат за произход. Засега

 

Даже историкът-ченге Георги Марков с милиционерско звание „академик“ и агентурен псевдоним „Роман“ не се е въздържал и възкликнал:

 

Настоящото българско гражданско общество беше създадено от хора като Джордж Сорос. Той разхвърля във всяка държава по 100 млн. долара и в България в момента има негови кадри. Но самият Сорос е световноизвестен спекулант по международните борси и милиардер. Той иска гражданско общество, което да не скача срещу банките и корпорациите. Дори в САЩ няма силно съпротивление срещу тях, въпреки че именно те докараха кризата в света, както и през 1929 г. Струва ми се, че нашето гражданско общество като цяло все още е под контрола на Сорос, без да изпадам в теория на конспирацията.“

 

Коя е фондацията, която натрапва псевдописатели като Георги Господинов, Теодора Димова, Емилия Дворянова, Силвия Чолева?

 

И какво пропагандират тези същества, колкото и бездарни и комични да се те?

 

Е?

 

Мислете и ще разберете на какво се дължи моралната катастрофа в съвременната българска литература.

 

А и на културата ни.

 

Пък и на политиката у нас.[55]

 

Георги Марков знае. Не само, защото е чел доста и винаги се е отърквал около силните на деня. Бил е женен за племенницата на комунистическата терористка Виолета Якова, убила генерал Христо Луков и пенсионирания полковник Пантев.[56] Познава синагогата на сатаната отвътре.

 

 

Идиотизмът се отглежда. Неговото насаждане обезателно минава през медиите – тези „посредници“ между истинските господари и народните маси. Говорим за страхотно оръжие за всеобщо поразяване с невидими, но изключителни по своя мащаб и дълбочина поражения. Те нанасят удари върху един от най-важните центрове на човешката личностсъзнанието.

 

Чрез медиите местните властници, които на свой ред са марионетки, ориентирани и насочвани от световните, манипулират т. нар. обществено мнение. От доста време се прицелват към индивидуалните разбирания, за да всяват разделение, дрязги, нетърпимост и даже враждебност.

 

По същия начин прокарват своите бъдещи пълномощниционези, които занапред ще вършат тяхната мръсна работа. Тази, която е конкретизирано продължение и изпълнение на плана на интернационалното Братство.

 

 

Контрол на съзнанието чрез лъжи, съблазън или страх

 

 

Ще посоча само един от начините, по които комунистите внушават и налагат възприятия и личности. Не веднъж съм вадил на показ изопачаването на истината чрез средствата за масово оглупяванетелевизии, радиа, печатни издания, а от скоро и интернет.

 

Почти всички приписват на Хитлеровия министър на пропагандата, четвърт евреина д-р Йозеф Гьобелс, репликата: „Лъжа, изречена сто пъти, става истина.“ Сами влизат в капана на тази своеобразна максима. Нацистът е усвоил ефектната фраза от един от своите политически преподаватели, полуевреина, другаря Владимир Улянов, внук на Мовше Бланк.

 

Не друг, а тъкмо „вождът на световния пролетариатЛенин заявил: „Една лъжа, повтаряна достатъчно често, става истина.[57]

 

И така, без да се задълбочавам, тъй като сведенията са ми отмрежата“, нека припомня, пък вие сами можете да подирите подробности.

 

По време на февруарските протести сякаш out of the blueот нищотоизвадиха неколцина мутри. Например някоя си Людмила Манова – сервитьорка от Горна Джумая. Обаче изтикана напред от… странно как появилото се Гражданско движение Сила.

 

Уж келнерка, а се оказа, че съдейки по нейния не малък опит в протестите – нещо като професионалнабунтарка“, както комунистите твърдяха, че са „революционерипо занаятжената има енциклопедични интереси.

 

За последните две години Люси има зад гърба организирани над 20 протестни шествия по различни местни и национални проблемисрещу цените на горивата, за шистовия газ, за закона за детето, за майчинството. Преди време оглави голям митинг в подкрепа на българите от Катуница. Не се страхува да си казва мнението и да се опълчи срещу всеки.[58]

 

Ти да видиш! Пешкин булка! Даже я заключили в ареста, понеже прекалено бурно изразявала недоволството си срещу ЧЕЗ. Някой ден, който трябва, ще извади този факт и ще го представи като неин актив. Та да й послужи за съответното назначение… Да не би баба Цола Драгойчева и Дража Вълчева да бяха по-образовани и заслужили? Пък колко дълго се наслаждаваха на максимални социалистически благини

 

Друг февруарски „герой“ беше първоначално обявеният за „антикомунистКънчо Бонев. Известно време вождът на варненските протести беше носен на ръце отборците срещу енергийните монополи“. Докато „тайнасила не освети биографията му. Членувал в БКП. „Завършил е Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, където по-късно преподава. През периода 1961-1966 г. работи в щаба на ВМС.[59] През 1989 г. е уволнен дисциплинарно за дисидентство, а 1992 г. е възстановен на длъжност в Генералния щаб на армията. През 1995 г. се уволнява по собствено желание.[60]

 

Третата фигура истински осребри няколко годишната си активност в различни протести. Другарят Ангел Славчев се отказа от лидерството „на масовото недоволство“. Предпочете назначението за водещ в телевизияЕвроком“. Ей така – от улицата.

 

Но той не е случайно момче. Още като студент се записва в младежката организация на БСП. Единият от собствениците на кабеларката – Росен Илчев, ми рече: „Не е комунист. От такова семейство е. Е, има леви разбирания

 

Преди година и половина Ангел Славчев оглавяваше протестите срещу АКТА. Помните ли ги?

 

Ангел е един от националните координатори на протестите против добива на шистов газ миналата година. Те са около 30-годишни и са започнали битката с цените на тока миналата година, след съобщението за 13-процентовото увеличение на електроенергията. „Искаме да променим системата на управление. Аз лично не искам много, стига ми и това, което имам в момента. Борбата е да се води достоен живот“, обяснява Славчев[61]

 

Явно го е намерил в „Евроком“, та кротна. Не бъдете сигурни. Агентът никога не е свободенВсеки момент могат да го реактивират.

 

Почти няма партия, която да не ни е направила още оферта. Може би само ГЕРБ мълчи за момента“, казва Ангел.[62]

 

Всички на тържището! Изборът е ограничен. Не, че мераклии да се продадат не се намират. Просто ресурсите са ограничени. Защо? Не ще да намерите официални данни за възрастовата структура на населението. Оповестят ли ги, ще изтръпнете.

 

В резултат на последното преброяване от 2011 г. Националният статистически институт (НСИ) публикува, че „лицата под 15-годишна възраст през 2001 г. са били 15,3 на сто от населението в страната, докато през 2011 г. техният дял намалява на 13.2 на сто.[63]

 

Простата аритметика показва, че при тогава обявеното население от 7 364 570 души, малчуганите са били 972 123. Нито едно от двете числа не отговаря на действителността.

 

В случая по-важна е тенденцията. Ако я приемем за вярна, тя показва, че след три десетилетия подрастващите ще бъдат по-малко от 8 процента от населението. Което фактически означава край на онова, което наричаме българи. Като си затваряме очите пред обстоятелството, че най-малко половината от дечурлигата саетнически цигани, смятащи се за турци и други

 

В момента тук живеят не повече от 1,7 милиона души на възраст до 30 години. Затова смятам, че изборът на продажници е ограничен.

 

Официалните данни за всичко са лъжливи. Така например според НСИ и неговите данни от преброяването на населението у нас живеят 588 318 души, възприемащи се като етнически турци, тоест – мюсюлмани. Това са всички, заедно с пеленачетата.

 

Нека приемем, че половината от циганите162 672 души, също изповядват исляма.[64]

 

Преди по-малко от месец показах видеозапис, в който бившият министър на земеделието и един от главатарите на БКП-ДПС, благоденстващият „международен консултантМехмед Дикме, случайно или нарочно се изтърва и рече, че мюсюлманите у нас са далеч над 700 000 души“.[65]

 

А сега се оказва, че „1,5 милиона мюсюлмани у нас посрещат Рамазан байрам“![66] Откъде се взеха? Три пъти повече от обявеното в статистическите справочници! Да не би страната ни да се превръща в „Мека“ или просто властите и техният слугински Национален статистически институт – вижте кой го оглавява – ни пробутват залъгалки. А ние си се стопяваме

 

Да се върнем към протестите. Пропускам напълно непригодния образ на още един от февруарците – другаря Павел Иванов. Като заместник-председателят на Съюза на комунистите лице и лидер на движение Че Гевара“, той е обречен. Ще му плащат единствено за ролята на плашилото. За да се види и знае, че има и такива – крайни сбърканяци, чиито мозъци са претъпкани с червени петолъчки, сърпове и чукове…

 

Но няма как да пропусна нещо, което за мен е важно. Нали с него наченах тези редове. Павел Ивановтвърди, че хората действат спонтанно и в социалните мрежи. „Не сме допуснали и няма да допуснем никакви лозунги и партийни символи на протестите. Събираме се там като граждани“…[67]

 

Лъже мръсникът“, както се пееше в нескопосана имитация на социалистически пънк-рок от осемдесетте.

 

 

Money make the protests go round[68]

 

 

Февруарските протести наложиха едно познато по друг начин лице, но не успяха да пробутат стар комсомолски кадър. Думата ми е за Светльо Витков и Янаки Ганчев.

 

Първият е завършен простак. Но това се харчи по тези земи, ако мога така да се изразя. След като ненадеждните източници в интернет го заляха с лъжи, накрая така и не се разбра свързан ли е родствено с Жан-Виденовата здравна министърка Мими Виткова от село Макреш, Видинско.

 

Това означава, че партията вижда бъдеще в гологлавия хиподилец. И не съзира никаква светлинка зад името Янаки Ганчев, който се спречка медийно с Витков. Всъщност двамата се счепкаха съвсем по женски – традиционно за местните „мъжаги“. Тук не е осъществен нито един дуел

 

Замеряха се с обиди в телевизионни студия, в които водещите са ченгета, и толкоз. Накрая „дойде горскияти въздаде всекиму заслуженото… Чрез любителите на вулгарните текстове и недодяланата музика Светльо Витков се сдоби с държавна партийна субсидия за повече от 600 000 лева!

 

Противно на него, насочи медийното фенерче към биографията на Янаки Ганчев. Той лъсна като поредниятантикомунист“, който е бил на щатна длъжност в ЦК на ДКМС. След което „звездата“ му на „борец за правдиниугасна. Нищо чудно всяка вечер да дава наряд на Орлов мост. Но не те ли „забележат“ телевизиите, все едно не си бил… Толкова.

 

Factio Communistica locuta, causa finite” – „Комунистическата партия каза, че въпросът е приключен”.

 

Сега, моля ви, погледнете илюстрацията. Вгледайте се в изображението върху фланелките им. Мислите, че проявяват ирония? Възможно е. На гърба на всяка дрешка е изписано „Платен от Сорос“. Не разполагам с достатъчно качествен кадър, за да ги покажа. Щеше да е добро чувство за хумор, ако не беше опровергано от баналната действителност.

 

Третата – вече достатъчно осветената и популяризираната от медиите млада другарка Антоанета Цонева председателства Управителния съвет на сдружение Институт за развитие на публичната среда – София.

 

Що за организация е това? Месианска. На официалния сайт на „института“ четем, че той има… „мисия“, моля ви се:

 

Мисията на организацията е да развива културата на гражданското участие в процеса на вземане на решения; разработване и прилагане на механизми за отчетност на публичните институции и контрол върху дейността им; въвеждане на иновационни практики и модели в дейността на публичната администрация.[69]

 

Какви ли ще са служителите на това образувание? Сигурно невероятно експерти, щом са се нагърбили с толкова претенциозна и важна задача! Ама тя е второстепенна – просто… „мисия“. Основните цели на институцията, според гръмките формулировки на електронната й страница, са:

 

Институт за развитие на публичната среда е неправителствена организация, подпомагаща политическите и социални промени в България в полза на гражданското общество. Институтът работи за увеличаване на гражданското участие в управлението, ограничаване на влиянието на парите в политиката, подсигуряване на честен изборен процес, борба с проявите на корупция и злоупотребите с власт.[70]

 

Изумително! И откъде пари за всичко това и за още доста неща? Най-долу на страницата е изяснено:

 

Проектите, по които работи Институт за развитие на публичната среда, се подкрепят от следните партньори и донори: ИнститутОтворено общество“ – София, ФондацияАмерика за България“, Balkan Trust for DemocracyA Project of the German Marshal Fund, Trust for Civil Society in Central and Eastern Europe, ФондацияРаботилница за граждански инициативи“, Communitas Foundation, Charles Stewart Mott Foundation.

 

Какво излезе? Никаква духовитост или насмешка. Всичко си е едно към едносоросоиди, както ги наричат по-свестните младежи. Предците им възхваляваха СССР, те – „демократичнаАмерика… Повечето от вас добре знаят, че няма разлика. Не, имаСъветският съюз беше създаден от революционния финансов Интернационал със седалища в САЩ и Германия. Той беше следствие, продукт.

 

Но коя е тази толкова важна другарка Антоанета Цонева? Откъде произлиза? „По някаква случайност Цонева е от Разград,[71] откъдето е и добрият президентски приятел Иво Прокопиев. Любопитно съвпадение е и фактът, че са връстници. Последната й теза е, че нов Изборен кодекс няма да реши проблема с мафиотизирането на политиката. А как тогаване пояснява. Ясно е само това, че колкото може по-скоро трябва да се даде власт на Плевнелиев. Тя е отличена като Човек на годинатаприз, който раздава Българския хелзинкски комитет (БХК) и който почти винаги се печели от активисти на „мрежата“….

 

От 2001 до 2004г. е била омбудсман на столицата. Влиза в Изборния борд, който създадоха Плевнелиев и Марин Райков.[72]

 

Всичко ясно ли е вече?

 

Не съвсем. Момичето е проверен „дялан камък“. Доказало го е из България.

 

Четири години е била секретар на община Копривщица, като е отговаряла за цялата дейност на администрацията. В момента [при управлението на ранния Симеон и късния Софиянски] работи като експерт в администрацията на Софийска област в дирекцията, която се занимава с разпореждането и управлението на държавната собственост.[73]

 

Този път трябва да е ясно: „Занимава се с разпореждането и управлението на държавната собственост.“ По онова време пожарникарката Б.Б. оглавяваше т. нар. професионално ръководство на МВР. Тъй де, тя пожарната команда също е в МВР… Тези другари са „професионалисти“ – по рождение са такива…

 

Да преминем към втория сатанист – онзи, който е направил дяволските рога с дланта си. Неговото име е Асен Генов. Той също „е номиниран от Светла Баева и Тодор Тодоров от БХК за Човек на годината 2011. Асен Генов, Атанас Чобанов и журналистите от [изданията на Иво Прокопиев] ДневникиКапиталРосен Босев и Спас Спасов са номинирани от БХК и през 2011, и през 2012 г. Като създател на „Гневни млади хораАсен Генов е открито подкрепян от Антоанета Цонева, която есъщо Човек на годината.[74]

 

Кой беше споменал „абонирани демократи“? Да, другарката Кортенска по адрес на Мишо Неделчев и Евгений Михайлов. Ами тези са следващите. Асансьорите на властта, захранвани с енергия от Братството, не спират своя ход. Едни слизат, други се качват… Кръговрат на комунистите и ченгетата, но все по върховете.

 

Българийо!

 

През февруари същият млад болшевик Асен Геновизлъчваше в интернет протестите на Орлов мост“, администратор е на групата във ФейсбукОкупирай Орлов мост“, създател е наГневни млади хора”, на Бойкометър в Politikat.net и е член на националния съвет на ППЗелените“. За нея пък е известно, че е учредена с представители на Икономедиа[на сина и брата на офицери от Държавна сигурност Иво Прокопиев] и официално се обявява за ценностите на неолиберализма.[75]

 

Каква енергия, възможности и мощ; каква дейност! Извинете, но това момче работи ли? Кога ходи да си изкарва прехраната, кога върши тезиобщественидела? Или това му е работата? Още един професионаленбунтар“. Не са ли ни много? А колко още са неосветени. И все с болшевишки корени…

 

Поначало е известно, че навсякъде по света „зеленитесамо отвън са такива. Надникнете ли вътре в тях, ще установите, че са алчно червеничисти болшевики!

 

Вгледайте се и в тази илюстрация. Като се абстрахирате от умишлено вградения портрет на Дьорд Шварц или Джордж Сорос, останалото не е монтаж.

 

Какво излиза? „Новите лицавсъщност са маски, които крият старите. Това ли е целта на протестите? Обръщам се към онези от вас, които вечер ходят да подлайват пред празните здания на институциите: Някога изобщо правите ли си труда да мислите?

 

По свидетелства на участник в шляенето и крещенето по улиците, направени пред Георги Жеков, собственикът на пловдивската Фабрика за майонезаКрасие отделил специален автобус, с който всекидневно и под заплаха от уволнение е изпращалпротестиращиработници и служители от предприятието в столицата. На онези, които по една или друга причина ползвали влак, осребрявал пътните разноски.

 

Чорбаджията назначил специален отговорник за тези „протестни“ акции, „доброволни“ като едновремешните „манифестации“. Всяка вечер между 19 и 19:15 часа той минавал, за да проверявасвободно протестиращитена заплата във фабриката. Отговорникът вече обявил, че през септември предстои увеличаване на наряда

 

Как ви се струва?

 

 

Седем милиона мишлета…

 

 

Собственикът на Фабриката за майонезаКраси“ се казва Димитър Консулов. Чета, че роденият през 1961 г. „бизнес гений“ с алчно червен произход и ангажимент за служене, е превърнал Хисар в частен град. Завършил е хранително-вкусови технологии. Стартирал „собствен бизнес“ още през 1989 г., като „развивал търговска дейност, създал и първата таксиметрова фирма по американски образец в Пловдив“.[76]

 

Вие да видите! Останалите българи, провъзгласени от пропагандистите на Партията за „неуспели“, сме едни некадърници. Де тояга, де!… Ама така е, щом народните маси са приели философията, чевсеки има право да се променя“!

 

През 1994 г. основава Фабрика за майонезаКраси“, която е лидер на пазара у нас. Поне така твърдят медиите. Собственик е на две предприятия за бутилиране на минерална вода Хисар“, има фирми в строителния бранш, вносител е на кафе и е собственик на мултиплейс Орфейв град Хисар.[77]

 

В интервю с убития Георги Стоев събеседникът ми декларира, че вносът на кафе се държи от групировкитебез изключение. Видеозаписът е обнародван в интернет.

 

Сам Консулов признава: „Никога не съм имал трудности, договаряйки се с турски бизнесмени.[78]

 

Намирисва на близост до ДПС. Може и да съм предубеден. Обаче нали протестите са насочени и срещу това подразделение на БКП?… Преди две седмици не изясних ли, че лично вътрешният министър ги ръководи? Даже някои от официозните електронни средства за масово затъпяване извадиха доказателства

 

Що за бизнесе този, в който плащат заплати не за работа, а наопакиза протестиране? Значи наистина съществува професия „протестиращ“. Какви са изискванията за  майсторство в нея и как се постига „кариерно израстване“?

 

Другарят Димитър Консулов не се радва на любовта на закрепостените от него граждани на Хисар. „Над 120 жители на католическия квартал Миромир направиха жива верига и събраха подписка срещу грубите действия на охранителите на  пловдивския бизнесмен Димитър Консулов.

 

Недоволството на местните беше провокирано от факта, че охраната на собственика на бутилираща компания ТХКХисар и МайонезаКрасине допусна кмета Георги Пирянков, служителите му и общински съветници да стигне до охраняемата зона на каптажа на извор Банчето.

 

Община Хисар е съконцесионер на извора заедно с Димитър Консулов, който бутирила минерална вода от там и с местния бизнесмен Радко Малаков.

 

Местната власт извърши ремонт на банята в квартал Миромир, а днес се опита да постави водомер и да пусне водата към къпалнята, която е единствената такава в квартала и е болката на миромирци, защото от години не работеше.

 

Общината плаща годишно концесионна такса в размер на 16 000 лева, обясни председателят на Комисията по култура в ОбС Ива Вълчева.

 

Ако до дни банчето не заработи ще се вдигнем на бунт, искаме си банята, роптаят миромирци.[79]

 

Наистина ние сме уникален случай! Жителите на Хисар протестират срещу организатора и финансиста на платени протестиращи?! Каква друга диагноза да поставя, освен шизофрения?…

 

Консулов не е сам, а консуловщината е практика. Обществено раздвоение на съзнанието. Някой да знае лек за това страдание, което е неизлечимо по моето скромно мнение?

 

Пак „по случайност“ се натъкнах на две странички, потвърждаващи изнесеното от мен за Иван-Костовия глашатай или рупор – както щете – другаря Найо Тицин. Разгръщайки спомените на генерал Петър Стоянов, най-дългогодишния началник на Шесто управление на Държавна сигурност, се натъкнах на историята с бягството на скулптора Любомир Далчев и съпругата му от комунистическиярай“. Епизодът потвърждава онова, което бях цитирал от интервю на вдовицата на артиста – Ана Далчева.

 

Преди да заминат за САЩ, двамата, придружени от личния шофьор и помощник на Далчев, представян ту като Петър Атанасов, ту като Петър Петров, имали уреден ангажимент във Виена. Със знанието на държавата и нейните репресивни тайни служби, но не съвсем. Според Петър Стоянов тримата са заминали официално, но „във Виена, в двореца „Витгенщайн“, изложба не е била уреждана[80]

 

Това е детайл, който не е важен за настоящата тема. По-любопитно е какво става, след като ченгетата установяват „измяната на родината“, както квалифицираха подобни стъпки?

 

Оставането на проф. Далчев зад граница изненада всички ни. Потърсихме най-подходящия човек да изпратим в Австрия, с цел да го намери и да го убеди да се завърне в България. Обсъждахме двама души – един племенник на проф. Далчев, който работеше в едно списание в София, и другия – брата на художника Христо Нейков. Спряхме се на последния. Той замина за Виена. Настанил се в същия хотел, където бил и Далчев. За съжаление не успял да проведе разговор с професора.[81]

 

Въпросниятнай-подходящ човек за изпращане в Австриябратът на художника Христо Нейков, бил бащата на Найо ТицинАтанас Нейков. Техен вуйчо, роден брат на майка им, бил също агентът на Държавна сигурност, народният художник Дечко Узунов. Нарочно или от старческо оглупяване Петър Стоянов пропуска подробности. Едната е, че за случая заместник-министърът на вътрешните работи, зловещият генерал Григор Шопов, който отговарял за цялата Държавна сигурност, специално проводил своя личен агент Атанас Нейков по прякор Найо. Освен това разговор е бил проведен. Но Далчеви не се хванали на елементарната стръв, подхвърлена им от техния добър познайник, достатъчно известния сред художествените среди със своето слухтене  Найо – ченгето Атанас Нейков.[82]

 

Още свидетелства по това бягство предлага друг таен милиционер. Години наред агентът на Държавна сигурност с псевдоним „Михаил“, Димитър Пампулов – най-големият брат от прочутата пловдивска фамилия на тенисисти,[83] беше началник кантора „Изобразително изкуство“ във Външнотърговското обединение „Хемус“. Той разказва трета версия, но все с участието на агентНайо“ – Атанас Нейков. Този път заповедта за командироването му в Австрия не била дошла от Григор Шопов, а от самия главен сатрап на народната република, другаря Мирчо Спасов:

 

През октомври, докато чакахме да заминем за САЩ, се намирахме в Хипинг, близо до Залцбург. В селцето се появиха туристи, които уж си правеха снимки, а когато се разхождахме, заснемаха Далчеви. В ресторанта на хотела, в който обядвахме, малка група непознати системно наблюдаваха нашата маса. Няколко дни по-късно най-изненадващо в хола на хотела се появи художникът Атанас Нейков (Найо,[84] директорът на СГХГ[85]) придружен от набит мъж, способен да ти строши всички кокали. Найо беше известен, че на всички събрания в СБХ стоеше отстрани, мълчеше и броеше кой какво прави. Със западната си кола ходеше често по поръчкииз Европа. Никога нищо не казваше.

 

Тогава в хотела започна една дълга история, разказвайки гузно какслучайноминавал и какслучайнонаучил, че Далчев е там. Борецът [набитият мъж бил Боян Радев – офицер от ДС] прекъсна дългия монолог и каза, че зам.-министърът на МВР и приближен до Тодор Живков Мирчо Спасов е в Прага и ги е изпратил да заведат Далчев в нашето посолство във Виена, където щели да му дадат паспорт за всички страни. Далчев отказа да се срещне с неканените посетители и от хотелската стая им заяви, че очаква да получи обещаните паспорти тук.

 

Когато видя паспортите, тогава ще говорим“ – бяха думите на скулптора. Междувременно се разбра, че двама души са дошли в хотела, за да отвлекат Далчев. Найо, който се чувстваше адски неудобно, и борецът започнаха да гледат уплашено и набързо се ометоха. Защо трябваше Мирчо Спасов да стои в Прага не стана ясно. Може би е бил натоварен лично със случая, за да вкарат Далчев в посолството и след това го доставят в София.[86]

 

Всичко това не пречи на сина на Атанас НейковНайо, вече не чак толкова младият прикрит комунист и душещ сред определени кръгове гащник Найо Тицин, да развява гьонсуратлъка си по улици, площади и телевизии. Даже да е говорител на „най-големия демократ“, сина на ятачка, женения за партийна секретарка, два пъти обучавания в СССР, приетия за член на БКП през октомври 1989 г. Иван Йорданович Костов. А демократитеда му верват, според архаичния израз на царо – отдавна бивш.

 

Какви промени очаквате? Все така ли смятате, че всички имат право да се променят? С тези стари, оцапани от петите до ушите в комунистически нечистотии слугинчета ли ще строите живота нов“? Или възнамерявате да заформите поредния бардак?

 

Хайде стига толкова! Не ви ли омръзна?

 

 

 

*    *    *

 

 

Да се върнем към заглавието. Известна ли ви е думата „буримѐ“, която съм използвал в него? Елементарно е, ще обясня.

 

Тя е френскаbouts rimés – и буквално означава „римувани краища“. Става дума за литературен, предимно стихотворен жанр или метод, както желаете. При него или римите, или темата, са предварително зададени. Имаме работа с преднамерена технология на писане.

 

Точно така постъпих и аз. Поставих си за цел да обясня ставащото, като разкрия господството на идиотите и идиотщината. За да ми е чиста съвестта пред самия мен. Тъй като денят, в който ще пишем елегиижалбиза нормалните хора, вече се забелязва на обществения хоризонт.

 

Изложих своите констатации, анализи и тълкувания на фактите, пречупени през призмата на собствените ми схващания. Не задължавам никого да ги приема и споделя. Може и да греша. Но така мисля, чувствам и възприемам заобикалящата ме среда с нейната атмосфера, барабар с онези, които я формират.

 

Публикацията наистина беше провокирана от безхаберието, с което хората не само тук, а и по света, се отдават на разгула, провъзгласен за „техническа революция“, „свръхдемокрация“ и как ли не още.

 

За себе си съм сигурен: най-лесно се живее при спазването на общоприети и установени правила, които обаче не накърняват личната и груповата свобода. Като нито една от тях не бива поставена над другите.

 

Какво означава „общоприети“? Преди всичко – онези, които като човешки ценности са издържали бурите на хилядолетията и са останали да крепят морала и духовността. Те съществуват не само в религиите. Даже понякога верските доктрини злоупотребяват с тях, както е с юдаизма, да речем. Защото той приема „обичай ближния“, но само ако той е евреин. Едва ли до края на земните си дни ще се съглася с този нехуманен постулат и ще се примиря с него.

 

Също така за общоприети могат да се смятат наложените след допитване до хората. Затова съм на мнение, че ако съществува демокрация, тя е прякатърси се мнението на хората. Затова по важни въпроси се произвеждат референдумидопитвания до народа.

 

Не ангажирам никого с мнението си. Но не ме е страх да го изложа, за разлика от мнозина. Независимо от последствиятахули, клевети, обиди, даже заплахи

 

За менповтарям: за менопитът за демокрация чрез т. нар. социални мрежи е извращение. То нарушава формулировката, предложена от моя Господ Бог Исус Христос: „Прави на другите това, което искаш другите да ти правят.” Еврейският й  вариант е: „Не прави на друг онова, което ти самият мразиш.

 

Предпочитам варианта на Спасителя, защото в етичното си изискване той далеч превъзхожда този на евреите. Юдейският само забранява злите дела, докато Христос учи на алтруистична саможертва заради другите. „Исус довежда учението на любовта до най-висшата му степен.[87]

 

Това освен морално, следва да намери и своето правно изражение в постановката върховенство на закона. Когато другарите и техните наследници се награбят – не съм уверен, че такъв момент може да настъпи, но все пак… – сами ще издигнат тази максима.

 

Обаче тогава за насредовите хора, които те обявяват за „обикновени“, мандалото ще е паднало. Ще бъде късно за промени, свързани с фундамента, с ликвидирането на причината за заболяването на обществения организъмкрай на плячкосването, отнемане на незаконно придобитите капитали и имущество и справедлив съд за престъпниците.

 

Някой изобщо иска ли това? Съмнявам се.

 

Огледайте се наоколо. Виждате ли вас или вашите деца сред онези, които са постигнали нещо съществено или ги очакват действителни възможности за това?

 

Опитайте са се взрете отвъд видимото, под повърхността на събитията. Не съзирате ли старите муцуни, изкривени от алчност, егоизъм и похот, за пореден път да пренареждат леките фигури върху политико-икономическата шахматна дъска? Забелязвате ли как зад гърбовете на местните задкулисни играчи онези интернационални, нека като цар Борис ІІІ ги наречемсвръхнационални сили“, задават схемите, по които да се води тази престъпна игра?

 

Не ви ли стига да Им живеете, та Им доставяте удоволствие с участието си в лишените от всякакъв смисъл и здрав разум манифестации, кой знае защо наричани „протести“? Не усещате ли, че не постигате нищо друго, освен като при секса – смяна на позата, но не и смяна на позицията“.

 

Партньорите, които все са отгоресиреч, дето владеят положението и контролират правилното изпълнение и темпа на упражнението“, са все едни и същи. Ако не участват лично, значи са предали ангажимента и контрола на своите децата или на верните си лакейнаемниците, които са готови сляпо да Им вярват, да се подчиняват на Тяхната воля и да служат.

 

В тези вечно криещи се Те, в Тях, следва да е прицелен гневът ви. В противен случай всичките ви усилия са залудогонене на вятъра, суета.

 

За кой ли път поставям същественото на обсъждане. За да бъде постигнато нещо, преди всичко трябва да се знае какво е то, да се познава същността му с положителните й качества, но и със слабостите. Поставени на нравствениякантар“, да се претеглят ползите и вредите от него. След което то да бъде изведено като цел, отговаряща на въжделенията на възможно най-голям брой хора.

 

Тогава да бъдат подирени онези, които знаят най-краткия път до нея. А всички, които са приели постигането на целта, да се включат за нейното постигане. Както е посочил Вазов: „Богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът“.

 

Останалото е всуе, на халос, празна работа, прахосани усилия…

 

Древните са знаели: “Felix, qui potuti rerum cogoscere causas” – „щастлив е онзи, който е познал причината на нещата“.

 

Но и: “Errare humanum est” – „човешко е да се греши“.

 

Дано аз бъркам. Ще съм щастлив, ако се окаже така и се наложи да призная: “Amici diem perdidi!” – „Приятели, аз загубих ден!

 

 

 

 

 

 

Край.

 

 

 

 

 

Бележка: Поради големия обем на последните две публикации, изискващ доста време за четене и за гледане на видеозаписите, ще си дам три дни почивка. Което означава да очаквате следващата статия най-рано идущата сряда. Освен, ако някой не ме провокира, та да ме засърби умът…

 

 

 

 

 

Другарки и другари комунисти, ченгета и прочие интернационална смрад,

 

Когато почувствате, че ви сърбят ръцете, за да оставите следи от вашата наследствена простотия и простащина в тази медия, най-добре се върнете към самото начало на тази публикация. И си припомнете уводното обръщение.

Едва тогава решете, дали да пристъпите към изпълнение на скверните си намерения.

От мен да знаете, че още древните са постановили:

Nomina stultorum scribuntur ubique locorum” – „имената на глупците висят по стените“.

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

Гледайте най-новото издание на телевизионното предаване

 

„Безкомпромисно с Георги Жеков“

 

вече и в YouTube на адрес:

http://www.youtube.com/watch?v=R1eCLKOrAQM

 

 

 

 

 

                 От сърце благодаря на всички дарители.

                 За пореден път специално на адвокатката Елка С. от София, на Петър И. от с. Брани поле, Пловдивско, и на Гено К. от Бургас

                 Надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 2 лева месечно. Уви…

                 За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

                 Повече не мога да известявам броя на дарителите по банков път. През последния месец – една имигрантка.

                 Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

                 Длъжен съм да известя, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

                 Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

                 Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

                 Изглежда мнозинството послуша съвета му.

                 Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 10-12 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

                 В интерес на истината, с парите дарени напоследък, може би ще успея не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Толкова.

                 Преди няколко месеца един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език и преводач Петър Коритаров, преведе прилична за моите разбирания сума. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

                 Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 700. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 350. Всеки от тях да внася по 1,50 – 2 лева месечно – 18 до 24 лева годишно, бих могъл да продължа. Не става… Но ще се боря, докато мога.

                 Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар. Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

                 Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

                 Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

                 Признавам, че ми е късно да се променям.

                 Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

                 Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже. Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

                 По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

                  ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

                  ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link): http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Карлово.

 

 

 

 

                 ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

 

Ако размерът на текста ви затруднява, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] Вж. “Millions take to the streets of Egypt in an ever-growing media fantasy” by Robert Fisk, “The Independent”, independent.co.uk, London, Sunday, 4 August 2013 г., online: http://www.independent.co.uk/voices/comment/millions-take-to-the-streets-of-egypt-in-an-evergrowing-media-fantasy-8745315.html

[2] Перифраза на началните стихове от комунистическата бригадирска песен „Елате, хиляди младежи!“

[3] Democracy Index – Става дума за показател (индекс), който измерва степента на демокрация в 167 страни. Той бива определян от организацията Разузнавателен екип на списание „Икономист“ (The Economist Intelligence Unit – EIU). Той е част от издателската групировка “Economist Group”, която си има собственици, но е пробутван като… „независим“. Независим от кого? От себе си или от онези, които плащат заплатите на екипа?

[4] Там не всички възрастни получават  пенсии.

[5] Пак там.

[6] Оригиналната насмешка на Бакунин гласи: „Ако пролетариатът стане управляваща класа, кого ще управлява?”

[7] Вж. Michael Bakunin – “Statism and Anarchy” (1873) в:  Sam Dolgoff – “Bakunin On Anarchy”, Alfred A. Knopf, New York, NY, 1972 г., стр. 329-330.

[8] „Предлагат падане тавана на пенсиите само за новите пенсионери и от 2014-та“, Actualno.com, София, понеделник, 5 август 2013 г., online: http://bulgaria.actualno.com/Predlagat-padane-tavana-na-pensiite-samo-za-novite-pensioneri-i-ot-2014-ta-news_433870.html

[9] Стоян Михайловски – „Как западат и се провалят държавите“, от „Неиздадени съчинения“, съставител Иван Богданов, том 1-2, София, 1940 г. в: „Стоян Михайловски: Как западат и се провалят държавите“, „Българи – граждани за нацията“, bolgari.net, София, 14 октомври 2011 г., online: http://bolgari.net/stoian_mixailovski:_kak_zapadat_i_se_provaliat_dyrzhavite-h-543.html

[10] Пак там.

[11] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България”, Фондация „Българска наука и изкуство”, София, 2003 г., стр. 683.

[12] Да благодарим на нашия вожд, нем.

[13] Валери Стефанов – „Вождът (иконата, възхвалата, плачът)“ в: „Култура и критика“, Част III: Краят на модерността?, съставители Албена Вачева, Георги Чобанов, Електронно издателство LiterNet, liternet.bg, Варна, 11 април 2003 г., online: http://liternet.bg/publish/vstefanov/vozhdyt.htm Авторът също е агент на Държавна сигурност с псевдоним „Андрей Николов“.

[14] Вж. Цветана Георгиева – „Историографски митове и литература (романът на Антон Дончев „Време разделно“)“, „Родопски старини“, rodopskistarini.com, местоположение не е посочено, понеделник, 11 април 2011 г., online: http://www.rodopskistarini.com/2011/04/blog-post_7765.html

[15] Валери Стефанов – „Вождът (иконата, възхвалата, плачът)“, вече цит. съч.

[16] Хана Аренд – „Тоталитаризмът“, Издателство „Панорама“, София, 1993 г., стр. 107.

[17] Валери Стефанов – „Вождът (иконата, възхвалата, плачът)“, вече цит. съч.

[18] С хумористична цел, заради иронията, подигравката, авторът изкривява понятието „перифраза“ – по-правилно „парафраза“. „Перифрастичен“ не се среща и няма смисъл не само в граматиката, но и в литературната теория. То е изключително рядко използвано изобретение, използвано като гавра с някого или с нещо.

[19] Пак там.

[20] Стиховете са от сборника „Априлски сърца“, Стихотворения, Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1981 г.

[21] Макар да беше мой почитател, да се редеше за автограф върху книгите ми, няма да спестя името на покойния министър на културата, композитора Божидар Абрашев, който създаде мащабно музикално произведение, възвеличаващо Симеон Сакскобургготев.

[22] Никола Вапцаров – „Вяра“.

[23] В лице и плещи подобен на Бог, лат.

[24] „Евгени Михайлов: Искам политическо убежище, управляващите ще въведат диктатура“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, 27 юни 2013 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2103707

[25] „Евгений Михайлов: Кортенска се държи като бивш шеф на Шесто“, Информацонна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, петък, 2 август 2013 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/214488

[26] Вж. Тодор Балкански – Партизанският терор и вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище”, ИК „Знак’94”, Велико Търново, 2008 г., стр. 219.

[27] Тогава оглавяваният от него Съюз на държавна сигурност (СДС) „победи“ Предизборния съюз на БСП, БЛП, ОПТ с… 1,3 на сто.

[28] Не е син на Живковия придворен поет и личен съветник Димитър Методиев. „Априлецът“ ни „завеща“ син и дъщеря със съветски имена – Сергей и Мая. Негова внучка е омъжена за кумира на левскарите Емил Велев „Кокала“. Кума им е най-близката приятелка на булката, другарката Евгения Тодорова Живкова. „Демокрация“.

[29] „Български филмов продуцент в афера за 1 млн. евро с италианец“, „Гювеч“, gbg.bg, събота, 26 ноември 2005 г., online: http://kino.gbg.bg/index.php?p=news&newsid=10139

[30] „Пак за приватизацията на Бояна Филм ЕАД“, в. „Култура“, kultura.bg, брой 28 (2189), София, 20 юли 2001 г., online: http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/5755

[31] Вж. „Една кръв съм с Вапцаров и Димитров“, с д-р Константин Тренчев, лидер на КТ „Подкрепа“, разговаря Мариела Балева, в. „Труд“, София, понеделник, 18 декември 2006 г., стр. 12-13.

[32] Вж. Миша Глени – „Мак Мафия – престъпност без граници”, Издателство „Сиела”, София, 2008 г., стр. 27.

[33] „Евгени Михайлов: Искам политическо убежище, управляващите ще въведат диктатура“, в. „24 часа“, вече цит. съч.

[34] Вж. напр. “Egypt’s Historic Day Proceeds Peacefully, Turnout High For Elections” by Mark Memmott, the two-way. npr.org, Washington, DC, November 28, 2011 г., online: http://www.npr.org/blogs/thetwo-way/2011/11/28/142840895/egypts-historic-day-begins-peacefully-turnout-high-for-elections

[35] “Islamists Win 70% of Seats in the Egyptian Parliament” by David D. Kirkpatrick, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, January 21, 2012 г., online: http://www.nytimes.com/2012/01/22/world/middleeast/muslim-brotherhood-wins-47-of-egypt-assembly-seats.html?_r=0

[36] Вж. “Egypt’s new president moves into his offices, begins choosing a Cabinet” by the CNN Wire Staff, CNN, cnn.com, Atlanta, GE, June 25, 2012 г., online: http://edition.cnn.com/2012/06/25/world/africa/egypt-politics

[37] Вж. напр. “Egypt unveils new cabinet, Tantawi keeps defense post” by DPA, “Haaretz”, haaretz.com, Tel Aviv, August 2, 2012 г., online: http://www.haaretz.com/news/middle-east/egypt-unveils-new-cabinet-tantawi-keeps-defense-post-1.455638

[38] Вж. Георги Ифандиев – „Реваншизъм? Какво по-джентълменско, когато е стремеж към справедливост? – част 8“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, понеделник, 8 юли 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D0%BE-8

[39] Вж. “Morsi’s office confirms warm letter to Peres is authentic”, “The Times of Israel” by Times of Israel staff, Jerusalem, October 18, 2012 г., online: http://www.timesofisrael.com/morsis-office-confirms-warm-letter-to-peres-is-authentic/

[40] Вж. “Egypt condemns Israeli air strikes in Gaza and demands ceasefire” by Peter Beaumont, “The Guardian”,  guardian.co.uk, London, 14 November 2012 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/2012/nov/14/egypt-israeli-air-strikes-gaza-morsi

[41] Вж. “Israel Hits Hamas PM’s Office, Readies Troops” by Charles Levinsonin Tel Aviv, Matt Bradleyin Gaza City and Sam Dagherin Cairo, “The Wall Street Journal”, wsj.com, New York, NY, 17 November 2012 г., online: http://online.wsj.com/article/SB10001424127887324556304578122211869099292.html; “Egypt PM to visit Gaza on Friday”, Agence France-Presse, Paris, 17 November 2012 г., online: http://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5iPpPj4QxfCkLf4HYaDMPCyzepznw?docId=CNG.08c684503b52a13d0b33ea46c18124ad.e51

[42] “Egypt: Gen Abdulfattah al-Sisi says US ‘turned its back’” by Raf Sanchez, Washington, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Saturday, 3 August 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/africaandindianocean/egypt/10220823/Egypt-Gen-Abdulfattah-al-Sisi-says-US-turned-its-back.html

[43] “Rare interview with Egyptian Gen. Abdel Fatah al-Sissi” by Lally Weymouth, “The Washington Post”, washingtonpost.com, Washington, DC,   Saturday, August 3, 2013 г., online: http://www.washingtonpost.com/world/middle_east/rare-interview-with-egyptian-gen-abdel-fatah-al-sissi/2013/08/03/a77eb37c-fbc4-11e2-a369-d1954abcb7e3_story.html

[44] Сюзан Лабен – “Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60.

[45] В предходна публикация изясних, че не вярвам в тези „случайности“. Те са толкова много и тъй често, че е невъзможно да стават ей така, ако разбирате какво искам да кажа.

[46] Филмът се оказа недостъпен за България. Ще бъда много признателен на всеки, който успее да го запише по някакъв начин, и ми го изпрати – с или без превод.

[47] Вж. “Cover Story: We Are All Socialists Now” by Jon Meacham, “Newsweek”, New York, NY, February 16, 2009 г., отдавна изтрито от интернет.

[48] Вж. “Time Magazine: We Are All Welfare Victims Now” by Ed Driscoll, “PJ Media”, pjmedia.com, Los Angeles, CA, September 6th, 2012 г., online: http://pjmedia.com/eddriscoll/2012/09/06/time-magazine-we-are-all-welfare-victims-now/

[49] Например на Георги Михов Димитров – Гемето, Българският национален фронт на Иван Дочев, който на всичко отгоре се разцепи и бъка от ченгета, и т.н.

[50] Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“, София, 1995 г., стр. 19-20, 24, 79-80.

[51] Пак там, стр. 90.

[52] Пак там.

[53] Стоян Михайловски – „Как западат и се провалят държавите“, от „Неиздадени съчинения“, съставител Иван Богданов, том 1-2, София, 1940 г. в: „Стоян Михайловски: Как западат и се провалят държавите“, „Българи – граждани за нацията“, bolgari.net, София, 14 октомври 2011 г., online: http://bolgari.net/stoian_mixailovski:_kak_zapadat_i_se_provaliat_dyrzhavite-h-543.html

[54] „Евгени Михайлов: Искам политическо убежище, управляващите ще въведат диктатура“, в. „24 часа“, вече цит. съч.

[55] „Академик Георги Марков направи блестяща дисекция на съвремието ни“, „Книги News”, knigi-news.com, София, дата не е посочена, online: http://knigi-news.com/?in=pod&stat=7455&section=9&cur=1315

[56] Вж. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., Издателство „Партиздат“, София, 1976 г., стр. 21.

[57] Manoranjan Kumar – “Dictionary of Quotations“, APH Publishing Corp., New Delhi, 2008 г., стp. 134, 241.; същото в: Lenin (1870 – 1924), Russian Communist politician & revolutionary, “Quotations by Author“, The Quotations Page, quotationspage.com, online: http://www.quotationspage.com/quotes/Lenin/

[58] „Лицата на протеста“, Екип на в. „Преса“, в. „Преса“, pressadaily.bg, брой 400, София, 19 февруари 2013 г., online: http://pressadaily.bg/publication/10184–%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0/

[59] Военно-морските сили.

[60] Пак там.

[61] Пак там.

[62] Пак там.

[63] Вж. „Преброяване 2011 (окончателни данни)“, Национален статистически институт, nsi.bg, София, 2011 г. стр. 3. Брошурата е достъпна в pdf от online: http://www.nsi.bg/eventbg.php?n=985

[64] Вж. „Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 1.02.2011 година“, MS Excel документ 740.5KB, в: „Окончателни резултати от Преброяване 2011“, Национален статистически институт, София, 2013 г., от online: http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=175&sp2=190

[65] Вж. Георги Ифандиев – „Обречени сме! – Част 2“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, сряда, 17 юли 2013 г., видеозапис „001 Video Mehmed Dikme Far More Than 700 000 Muslims in Bulgaria“, online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-2

[66] Вж. „1,5 милиона мюсюлмани у нас посрещат Рамазан байрам“, Dnes.bg, София, четвъртък, 8 август 2013 г., online: http://www.dnes.bg/stranata/2013/08/08/1-5-miliona-miusiulmani-u-nas-posreshtat-ramazan-bairam.195813

[67] Вж. „Преброяване 2011 (окончателни данни)“, Национален статистически институт, вече цит. съч. стр. 3.

[68] Парите задвижват протестите, англ. Перифраза на прочутата песничка „Парите карат света да се върти“ от филма „Кабаре“.

[69] Институт за развитие на публичната среда, iped.bg, София, 2013 г., „Мисия“, online: http://iped.bg/bg/About-us/Mission

[70] Пак там, „За нас“, online: http://iped.bg/bg/About-us

[71] Проверих, наистина е родена там. (Вж. напр. Диян Николов – „Антоанета Цонева: Не съм общински психоаналитик“, в. „Сега“, segabg.com, София, 1 август 2001 г., online: http://www.segabg.com/article.php?id=189716)

[72] „В окото на протеста: Кои плетат мрежите“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 11 юли 2013 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/210442

[73] Диян Николов – „Антоанета Цонева: Не съм общински психоаналитик“, в. „Сега“, вече цит. съч.

[74] „В окото на протеста: Кои плетат мрежите“, Информационна агенция БЛИЦ, вече цит. съч.

[75] Диян Николов – „Антоанета Цонева: Не съм общински психоаналитик“, в. „Сега“, вече цит. съч.

[76] Вж. „Димитър Консулов: Когато даваш коректност на потребителя, получаваш същото от него“, в. „Новинар“, novinar.bg, София, 12 юли 2012 г., online: http://novinar.bg/news/dimitar-konsulov-kogato-davash-korektnost-na-potrebitelia-poluchavash-sashtoto-ot-nego_Mzk3NzsyMg==.html

[77] Пак там.

[78] „Бизнесменът Димитър Консулов“, сп. „Тема“, temanews.com, брой 18 (289), София, 7-13 май 2007 г., online: http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=43&aid=1135

[79] Красимира Гешева – „Бунт в Хисар срещу гардовете на Димитър Консулов“, Карлово Онлайн, част от групата на ЦУМ – Център за универсални медии, Карлово, Сряда, 7 септември 2011 г., online: http://www.karlovo-online.com/index.php/2012-02-24-10-15-18/item/1662-%D0%B1%D1%83%D0%BD%D1%82-%D0%B2-%D1%85%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%80-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%B2

[80] Петър Стоянов – „Шесто управление: Моята истина“, Том 1, Издателство „Даниела Убенова“, София, 2009 г., стр. 510.

[81] Пак там, стр. 510-511.

[82] Вж. „Ана Далчева: Далчев беше майстор на човешката драма“, в. „Преса Daily“, брой 347, pressadaily.bg, София, 21 декември 2012 г., online: http://pressadaily.bg/publication/7798-%D0%90%D0%BD%D0%B0-%D0%94%D0%B0%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0:-%D0%94%D0%B0%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0/

[83] Най-известни от семейство Пампулови бяха братята-близнаци Божидар и Матей. Четвъртият се казва Емануил. Божидар Пампулов беше женен за Екатерина Генова – настоящата директорка на БНТ 2. Като млада булка завари мъжа си в кревата с… друга. Понастоящем е женена за комунистическия престъпник Филип Цанов, на когото БКП повери половината пазарджишка икономика, а той я провали. Например прочутия месокомбинат. Филип Цанов е близък с Красимир Гергов, Цеко Минев и други болшевишки хайдуци, свързани с ДС. Генова е дъщеря на друг комунистически разбойник – Любен Генов. Баща й – агент на ДС, дълги години беше отговорен секретар на . „Отечествен фронт“, а после главен редактор на „Вечерни новини“. За кратко – и на първия вариант на „Експрес“.

[84] Другарят Тицин има две малки имена, едното от които е псевдонимът на родния му баща – Найо.

[85] Софийската градска художествена галерия, и днес помещаваща се в бившето казино в Градската градина. Длъжността „директор“ изискваше задължително членство в БКП.

[86] Димитър Пампулов – „Имало ли е опити за покушение срещу Далчев?“, в. „Труд“, trud.bg, София, 6 февруари 2012 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1218599

[87] Stephen M. Wylen – “The Jews in the time of Jesus: An Introduction”, Paulist Press, New York, NY, 1995 г., стр. 157; в българското издание: Стивън М. Уайлен – „Евреите по времето на Исус”, ИК „Витлеем”, София, 2007 г., стр. 245.