- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

МАЗОХИЗЪМ: ЖИВОТЪТ СРЕД ПРОПАГАНДАТА НА „ДЕМОКРАЦИЯТА“ Е КАТО СОПАТА НА ТОТАЛИТАРИЗМА, НО ДОПАДА НА МНОЗИНА – Част 7 – 1

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

От най-ранно детство прозрях, че страната на Сталин, Хрушчов, а по-сетне и на Брежнев, е нещо злоизвънредно лошо и жестоко. Така бях възпитан. Но най-голямата заслуга за това не беше на моите родители, Бог да ги прости, а на тоталитарния режим, който ни беше превърнал в безправни затворници в концентрационен лагер, наречен НРБ.

 

Твърде рано (чета безпроблемно от четиригодишен) сам взех да оформям мирогледа си. Ненавиждах татковите всекидневни опити за „улавянена нещо от западните радиостанции, предаващи на български. Те повече приличаха на изтезания. И бяха свързани с постоянно дирене на някакви нови“, но същевременно „незабележимиантени. Най-често – стружки, прикрепяни към дограмата на прозореца. Понякога – със сребърно покритие.

 

Това не намаляваше мъченията, причинени от заглушителните станции на комунистите. Оттогава ненавиждам радиото като медия. Цялата битка на баща ми с болшевишката контрапропаганда заглушаването, изобщо не ми се виждаше Дон-Кихотовска. По-скоро – мазохистична. А усилията на диктатурата издаваха нейното пълно обсебване от усещане за вина, от което той се мъчеше да избяга, причинявайки още злини. Следователно – трупайки още свръхтежки грехове.

 

 

 

Happening then[1]

 

 

 

За хората с повече информация и достатъчно въображение съветският лагер приличаше на западнала психиатрична клиника. Не случайно нарекоха управлението на Брежнев епоха на застоя“. Който не е живял в този тих ужас, ако не е имал свободен дух, за да го почувства в дълбочина, няма как да разбере това. Естествено, повечето от съвременниците на онова време не са го усетили. Или поне – не по такъв начин. Те имаха свои проблемиапартаменти, вилиВодеха битки за лада. Като краен и по-непрестижен вариант – за вартбург. Даваха мило и драгодаже душите си, за уреждане на своите скъпи рожби на служба, а не на работа.

 

Комунистите оформиха „една класа без революционен идеал, оплетена от доносници, профсъюзни бюрократи, полиция, агитпропи, синекури-паразити, разделена на разряди и понасяща безмълвно експлоатацията, арогантността, гаврата и цинизма на своите господари“.[2]

 

Не случайно майките масово съветваха децата си:

 

Учи, мама, за да не работиш.

 

В държавата на работниците само по манифестации и други тържествени честваниядоброволносъбраните множества деряха гърлата си с измамата, че „трудът е песен“. С многозначителна иронична усмивка по-смелите зевзеци шепнешком подхвърляха: „Ама друг да я пее!

 

Няколко съвършено безнравствени и твърде неприлични дисциплини се бяха превърнали в национални спортове. Обобщено можем да ги вместим в названието „борба за кокала“. Тя се водеше по всевъзможни най-долни начини – чрез подлизурство и нагаждачество, предателство и доносничество. Кражбата беше изпедепсана до перфекционизъм. Превърнаха я в най-висше спортно майсторство.

 

За мен Брежневите години бяха усещане за казарма. Впрочем, моето задължителноотбиване на военната службапремина пак тогава. На изхода ме очакваше същото. Което в един момент ми създаде усещането за нещо безкрайно и безнадеждно. Те ни плащаха, колкото да не умрем от глад, като често „коригираха цените“. Разбира се – все нагоре. И винаги – „за наше добро“.

 

Щастието на народа и човека е висша цел на нашата партия“ – тръбяха заглавията в най-многотиражното издание – органът Му. (Вижте илюстрацията.) Никой нямаше съмнение относно името на човека. Народът беше нещо като фон, върху който Неговият силно ретуширан лик да не изглежда чак толкова примитивно.

 

Единственият начин, по който можехме да им отговорим, беше да работим, колкото да не заспим. С това, май, съпротивата срещу болшевиките се изчерпваше. Действаше „инстинктивното „Пилей време, пести сили![3]

 

Все пак, нали у комунистите, забранили Христовото учение, но оставили на спокойствие синагогата, се беше загнездило онова отношение към труда, прокламирано от еврейския бог и възприето от техните вождове: това е наказание. Пък и как моите връстници и околните поколения да преживяват всичко по друг начин, различен от официалния?

 

За 45-те години тоталитарна власт почти 2 милиона нашенци са членували в БКП и БЗНС, а още поне два милиона са били агенти на репресивните служби на режима. Най-точно казано, превърнали са се в човешки дрипи. Значи няма от какво да се изненадваме, нито имаме основания да очакваме някаква съществена промяна. Всичко си е на мястото.

 

През цялото това време семейството ми, както и много други, се надяваше, че ще дойдат нашите“. Кои бяха те? На първо място – американците. Макар тате да не ги долюбваше особено. Той беше истински българофил с лек проанглийски уклон. Все пак баща му – моят дядо, имал хотел, наречен „Лондонъ“…

 

Същите възприятия имаха повечето от приятелите ми от махалата, някои от училището, а сетне – моята съпруга, нейните родители и роднини. Но тенашите, все не идваха. Споделял съм, че по обясними причини – възраст – за мен не унгарската есен на 1956 година, а Пражката пролет дванадесет лета по-късно беше първата камбанка, била сигнал за повишено внимание. Ако щете – лакмус за евентуалното ни избавление отвън.

 

Не се усмихвайте. Повтарям: Обитавахме концлагер и бяхме почти напълно изолирани. Лично аз не знаех и една хилядна от онова, което ми е известно сега. Но наскоро от книга на един от близките ми политически затворници на комунизма, който повторно ме разочарова, си припомних стария виц, в който се разказваше, как шопът възкликнал:

 

А бе, тия американци дето ги чакаме, с биволска кола да бяха тръгнали, отдавна щяха да са пристигнали“.

 

Дълго не вярвах на промените. Не споделях всеобщия възторг. Би било глупаво да ги обознача с „кавички“. Фактът, че мога да си позволя това, което правя, доказванещо се е изменило. Но не достатъчно. Иначе, имената на някои от главните ранни измамници, можете да прочетете върху обявата за първия „демократиченмитинг. (Вижте илюстрацията.)

 

Бях наясно, че както е невъзможно да отворите нов бардак със стари шантонерки, така нямаше как комунисти да декомунизират страната и да върнат държавата на народа. Пък и народът беше атомизиран. Подгонен от страха – освен от натрупания, и от „Възродителния процес“ – и от делничните грижи, всеки се беше затворил в черупката си. А след началния възторг от антитошовизма, членовете на БКП пак взеха да се изолират и да си шушукат из партийните клубове, по кьошетата и в домовете си.

 

Както разбрахме доста след това, съпругите на членове на Политбюро питали някои от жените на други високопоставени особи:

 

А вие колко получихте?[4]

 

По същото време населението, повече наподобяващо примирено стадо, поставяше нищожни, направо жалки искания към властта. Даже скандираше името на новия генсек, като че ли не беше част от режима, а го бяха докарали от чужда планета, наречена Демокрация. Вождовете му също не бяха за завиждане. До един кинта и петдесет на ръст, както говорехме тогава. Брадати Наполеончовци, надянали домашно плетени пуловери, всички с тъмно-червено минало.

 

Тъкмо тази скромност на исканията на нашенци, но също така – биографиите на антикомунистическите реформатории отказът им да въздадат справедливост и да сринат системата на държавния капитализъм на комунистическата партия, ме отчуждиха от целия т. нар. обществен процес. Да призная, все пак измамата ме хвана и държа между май и август 1991 г.

 

Оттогава насетне се мъчех да си изкарвам прехраната, без да продавам душата – тоест – като не проституирам. Нещо повече, ако оставя настрана ранния експеримент с втория частен вестник и първи спортен – „Шампион“, бях съиздател на втори. Опитах да изнасям истината в „Огледало“, който издържа няколко месеца през 1993-1994 година. Не спряха отпечатването, а разпространението му.

 

Производството струваше пари. Когато фирмите, търгуващи с периодични издания, до една в ръцете на червената номенклатура, отказаха напълно и окончателно да се занимават със свободния вестник“, продължаването на експеримента се очертаваше като особено неразумно, да не кажа – налудничаво хоби: да списваме и отпечатваме издание, което да трупаме за спомен в домовете си? Пък и те не бяха с голяма площ

 

 

 

Happening now[5]

 

 

 

Повод за тези спомени ми предостави „демократичниятзападен печат. Особено в „най-демократичнатадържава, която не допускала публикуването на антисъветски четива![6] В този Съюз на социалистическите американски щати са изтрещели съвсем.

 

Това, че осъдиха 21-годишния чеченец Джохар Царнаев за терористичен акт, е нормално за всеки комунистически режим. Като манталитет и репресивни практики вашингтонският все повече приближава онзи в Пхенян. Факт. Ако не го проумявате, търсете вината не в мен, а в собственото си съзнание. И в медиите, които ви го промиват, стига да притежавате такова.

 

Всеки трезво мислещ човек на планетата – признавам, че сме малко – е наясно: двамата братя са изкупителни жертви и поклон предцарПутин – „най-видния борец против чеченския тероризъм“. Преди журито да се бе произнесло, Зубейдат Царнаева, майката на пожертваните момчета, предупреди, че „заради смъртната присъда Съединените щати ще изгорят в пламъците на собствения си ужасен пожар“.[7]

 

Впрочем, докато пишех това, наместникът на Кремъл в Чечения разреши на един от ибрикчиите си да сключи втори брак, без да прекъсва първия. Нито Москва, а още по-малко Западът, възразиха.

 

За 47-годишния младоженец Нажуд Гучиговшеф на местната полиция, това е втора съпруга, което е нарушение на руския закон, забраняващ полигамията, предаде Франс прес, цитирана от БТА

 

Рамзан Кадиров, близък на чеченския лидер, се ожени за 17-годишно момиче на церемония, която бе широко отразена от медиите.[8]

 

Както посочи Джордж Оруел, във ферматавсички животни са равни, но някои са по-равни“… Смятате, че се отнася само за Руската федерация? Ами мормоните в щата Юта? С по колко жени съжителстваха някогашните комунистически номенклатурчици? А настоящите им наследници, които с откраднатите от нас пари си позволяват по няколко държанки отпрестижните“ и „високоинтелектуалнипрофесии попфолк певица, модел, манекенка, плеймейтка?… Все евфемизми на курва. (Не е ли редно да премахна кавичките отпрестижните“?) Какво ли си представят бабите из махалите и паланките, които няма откъде да са научили значението на последния занаят? Освен ако списанието “Playboy” не е заменило вестниците „Земеделско знаме“ и „Кооперативно село“… Дали се радват на момите“?

 

Но друго нещо ме предизвика – публикация в „най-демократичния“ вестник в „най-демократичната“ държава.

 

В петък, 15 май 2015 г., столичният “The Washington Post” отдели неизброимо количество страници на хартия и в електронен вид, за да представи „творчеството“ на своите съдебни художници. Помествам връзка с публикацията, понеже смятам, че си струва да я прегледате.[9]

 

Моля ви, не оправдавайте болшевишката журналистика с някакви традиции“. Комунист и традиции са антоними. Тази „журналистика“ е пълна с журнашлюхи, както Татяна Монтян[10] нарича обитателките на медийните публични домове. От журналист и шлюхакурва.

 

Ако медиите истински отстояваха истината и действаха в полза на обществото, а не проституираха, всичко можеше да бъде заснето и показано по телевизията. В наши дни това е публичността на един съдебен процес. Но тъкмо тя е проблемът, който стяга чепика на американския комунистически елит.

 

Първо, щеше да лъсне цялата манипулация, довела да предварително известното осъждане на смърт на нещастния момък. Това беше ясно на всеки, който е с акъла си. Още от арестуването на Джохар, предшествано от зверското убийство на по-големия му братглавниявиновник“. Някой да се е съмнявал? Колко удобно! „Мъртвият не ми е враг“, е написал Димчо Дебелянов. „Мъртвият едоказателствои оправдание пред обществото“, е максима, която води всички комунисти по света.

 

Второ, ако хората можеха да гледат процеса по телевизията, Холивуд щеше да бъде лишен от възможността да произведе поредната златоносна захаросана, пропагандна филмова продукцияпо действителен случай“. С която хем да лъсне образът на американския начин на живот“ – „най-добрия на планетата“, хем да одере някоя и друга кожа от малоумните кинозрители и от медиите, които ще покажат филма. Запомнете предсказанието ми, че това ще стане.

 

А иначе, както подхвърлих в предходната си публикация, няма нищо по-кръвожадно и жестоко от американския комунист и евреин при това. Той е продукт на хазарското семе, сътворило онзи полк на ужаса, в чиито редици личат озверелите мутри на Ленин, Троцки, Юровски, Сталин, Йежов, Берия… – до един произведения на германо-англо-американския еврейски елит с малко австрийско-френски примеси.

 

Как осъдиха „звездата“ от американския футбол и кино О. Дж. Симпсън? Защо не пускат от пандиза убиеца на Робърт Кенеди? Сирхан Сирхан иска да обясни, как е бил чипосан и превърнат в убиец.[11] Но „най-справедливатасъдебна система внай-демократичнатадържава не допуска това. Понеже ще лъсне един от механизмите за изкуствено създаване и отглеждане на терористи, способни да убиват, без да им мигне окото. Като получават заповед не от конкретно лице, а… „свише“, дистанционно, по електронен път.

 

Впрочем дисидентската американска журналистика, която се опитва да се противопоставя на марксисткия режим и неговите медийни подлоги, е на мнение, че Марк Спенсър Чапман, застрелял Джон Ленън, също е „манджурски кандидат“. И той е тотално укрит. Но излязоха достатъчно доказателства за това, как приживе бившият бийтъл е бил обект на най-подробно на тотално проследяване. За него са донасяли дори „звезди“ и всеобщи любимци като Елвис Еърън Пресли!…[12]

 

А ние сме чакали някакви американци да ни освободят?! От кого? От своите тукашни комунистически ратаи? Господи, колко наивно!

 

САЩ са ненормална държава, която се превръща в концентрационен лагер, по-голям от СССР. Нямам намерение да изяснявам това на задръстените с комунистически доктрини. Наскоро излязоха данни от съдилищата на Jewmerica, както все по-често жителите на тази планетарна яма за човешка помия наричат държавата си. От Jewевреин, и America. Нима СССР и днешна Русия са нещо друго?

 

В Съветска Хазария даже убийството на каган-бека Йосиф Джугашвили, което ще рече – на Йосиф, сина на евреин, беше извършено според талмудския ритуал.

 

Между VІІ и Х век българо-хазарите приели юдаизма като официална религия. Отначало недостойният Айбат, синът на техния уж достопочтен хакан (каган) Калга, а всъщност голям българомразец, разбит от Бат-Боян (Бат-Баян) – най-големия син на кан Курбат (Кубрат), който бил батко на нашия кан Атилкъсъ (Аспарух), си взел за жена еврейка от Бухара, „истинско страшилище“. А делото му продължил неговият внук, четвъртевреинът Булан. И той заповядал да удушат баща му Барджил с копринено въженце.[13]

 

Ако се позовем на еврейския комунист Аркадий Ваксберг, офицер от КГБ и главен редактор на „Литературная газета“, смъртта на вожда била неизбежна. Когато здравето на Сталин било в ръцете на Лаврентий Берия, той нямало как да завърши по друг начин, освен летално!

 

Измамата, позната от нейното повсеместно разпространение, гласи, че „Сталин бил подвластен на един позорен недостатък, който носи названието антисемитизъм“.[14]

 

Месец преди смъртта си Сталин започна да подготвядоброволно-принудителнотоизселване на евреите от Москва“ – лъже без свян Анастас Микоян. – „Само смъртта на Сталин попречи за изпълнението на тази работа.[15]

 

Младите навярно не са чували за Микоян. По-възрастните са го забравили. Той бил един от най-близките и най-преданите на Джугашвили болшевики. След малко ще ви светне защо. Когато видели сметката на „бащицата“, почти всички тогавашни съветски лидери взели да оправдават собствените си престъпления с него.

 

Действително ли „синът на евреин“, който бил достатъчно наясно, чия кръв тече във вените му, бил такъв „антисемит“? Глупости. Дотогава той вършел всичко възможно, само и само да пази евреите. Издигал ги. Още от двайсетте години чак до края на Втората световна война той почти изцяло бил обкръжен от тях.

 

 

Защо катоантисемитСталин имаше двама еврейски секретариЛев Мехлис и Григорий Канер?“ – учудва се Аркадий Ваксберг.[16]

 

И продължава със „особеноститена Сталиновия антисемитизъм“. Например офицерът от КГБ подчертава, че „когато излизаше в отпуск, Лазар Каганович, евреин, ръководеше правителството“. Още по-странно – Йосиф Висарионович доверил своя живот на еврейски телохранителМатиаш Ракоши. Когото след войната назначил за първи комунистически самодържец на Унгариягенерален секретар на партията от 1945 до юли 1956 г., и министър-председател през 1946 и 1947 г.[17] Той бил роден в Сърбия с истинското фамилно име Розенфелд.[18]

 

Едни от най-високопоставените ръководители на болшевишката партия през сталинизма били женени за еврейкиМихаил Калинин, Николай Бухарин, Вячеслав Молотов, Климент Ворошилов, Александър Поскребишев, Алексей Риков… Собствената му дъщеря Светлана имала продължителна любовна връзка с еврейския писател Алексей Каплер и се омъжила за Григорий Морозов – също евреин.[19]

 

Повече от стотина генерали служели в Червената армия. Някои заемали най-високи командни длъжности. Например генерал Яков Смушкевич бил началник на Военновъздушните сили на Съветския съюз.[20]

 

 

Изглеждаше така, сякаш където и да погледнеше Сталин, навсякъде имаше евреи“ – признава еврейският автор Луис Рапопорт. – „Неговият вереноловен войник“ маршал Ворошилов беше предан на своята еврейска съпруга Катерина. Маршал Булганин също беше щастливо женен за еврейкаНадежда. Членът на Политбюро Андрей Андреев, който през 1950 г. изпадна в немилост, беше женен за Дора Казан. А евреинът Каганович беше женен за Мария от същото племе. Маленков, когото подозираха във юдеофилство, имаше еврейски зет. Както се твърдеше и за Хрушчов. Говореше се, че издигащият се Леонид Брежнев има еврейска съпруга.[21]

 

Няма какво да се лъжем. След смъртта на Алилуева, предполагаемо самоубийство, а според някои – убийство, Висарионович заживял с дъщерята на Лазар МойсеевичРоза Каганович.

 

Серго Берия, синът на Лаврентий Павлович, който е племенник на Лазар Мойсеевич, признава:

 

Роза – сестрата или племенницата на Каганович,… не беше жена на Йосиф Висарионович, но Сталин имаше дете от нея. Тя беше много красива и доста умна жена. И доколкото зная, Сталин я харесваше. Тяхната близост стана непосредствената причина за самоубийството на Надежда Алилуеважената на Йосиф Висарионович. Добре познавах детето, което растеше в семейството на Каганович. Момченцето се казваше Юри. Много приличаше на грузинец. Майка му замина занякъде, а то остана да живее в семейство Каганович.[22]

 

Тежъкантисемитизъм“! Няма що…

 

 

 

Миналото беше мъртво, а бъдещето – немислимо[23]

 

 

 

Ще задържа вниманието ви още малко върху Сталиновияантисемитизъм“. Според Аркадий Ваксберг, като назначавал евреи на отблъскващи длъжности, „бащата на народите“ искал да направи така, че те да изглеждат зле в очите на обществото. Предлагам факти, а съдът е на всеки от вас.

 

Единадесет от общо дванадесетте коменданти на концлагери в империята на ужаса ГУЛаг билиевреи! Во главе с техния общ началник Матвей Берман. Той лично наблюдавал труда на робите при строителството на Беломорско-балтийския плавателен канал, по-известен като Беломорканал.

 

Това не би могло да е истинска случайност“ – възкликва кагебистът Ваксберг.[24]

 

Явно забравил, че по-рано в същата своя книга е записал, че евреите били често срещани в органите на редаЧК и милицията.

 

От самото начало съветската държава се облягаше върху военните, полицията и службите за сигурност, за да се запази“ – твърди еврейският изследовател Бенджамин Гинсбърг, – „а евреите бяха активни в тези агенцииЕвреиназначаваха и ръководеха тези репресивни инструменти, на които държавата разчиташе, за да контролира гражданите.[25]

 

И допълва, че един от онези, чието име само със споменаването му предизвиквало див страх у съветските гражданиХенрих Ягода,[26]бил фармацевт. И се специализирал в приготовление на отрови, с които неговите агенти ликвидирали опонентите на Сталин.[27]

 

Другарят Аркадий Ваксберг не отрича, че:

 

Ягода беше човекът, на когото Сталин се доверявал най-много в рамките на репресивния апарат, без който никой тоталитарен режим не може да съществува. Съветският вариант на диктатура и лично Сталиновият, нямаше да оцелеят, безпреданите стражеви кучета на революциятаи на технитемечове на наказанието“…

 

Шуреят на ЯгодаЛеополд Авербах [също евреин], бешеглавният надзорник за партийната чистота в съветската литература.[28]

 

Дали да не поставя точка, като подчертая изненадата от втълпяването на лъжата за някакъвСталинов антисемитизъм“ на достатъчно прочут еврейски изследовател от Балтимор. Той се прави, че не познава истинското родословие на Джугашвили – „Коба“.[29] Затова се изповядва:

 

Друг неевреин не само помогна за създаването на Израел, но го спаси. Може да изглежда невероятно, но този човек беше Йосиф Сталин. Приказката за Сталиновата роля в съдействието за основаването, а сетне за първоначалното оцеляване на Израел, е разказвана малко. В онези случаи, когато е била споменавана, не е имало никакви задоволителни обяснения за нея. Това включва факта, че през 1947 г. Съветският съюз публично подкрепи създаването на еврейска държава и беше втората страна, която призна нейното установяване. Освен това, първоначално Сталин подкрепяше Израел в неговата война за независимост срещу арабите и го подпомагаше с доставки на оръжия през Чехословакия. Даже съветският представител в Организацията на обединените нации, който беше и председател на Съвета за сигурност, беше от еврейско потеклоЯков Малик.[30]

 

Вярно, че „антисемитизмътна Висарионович трябва да е бил твърде необичаен. Накрая евреите край него надделели и му видели сметката. Но причината се криела в отказа му да присъедини СССР към проектираната единна световна държава. В това съзираме диалектиката на нещата в живота. Най-жестокият тиранин е сторил и нещо добро за човечеството. Но дали само не е отложил агонията му?

 

Не е времето, нито мястото, за да изясня етимологията на внезапното Сталиново озлобление спрямо евреите. Обаче, казано съвсем накратко, през 1946 година Интернационалът проводил при него един от най-доверените си съветници, архициониста Бърнард Барух. Финансист, инвеститор и високоценен политически консултант, той бил доверен съветник на президентите Уудроу Уилсън и Франклин Д. Рузвелт. Барух е една от най-зловещите, но почти неизвестни фигури от икономико-политическото задкулисие през първата половина на ХХ век.

 

Той разяснил на Батюшката плана на Братството, заимстван от подчинените му ядрени физици, които разработили атомната бомба. Според тях, за да бъде прекратено евентуално ядрено противопоставяне, човешкият род бил узрял за единно световно правителство. В него на Йосиф Висарионович била отделена второстепенна роля. Поддържаща, както казват кинаджиите.

 

Връзките между Вашингтон и Москва приключили в момента, когато стопанинът на Кремълабсолютен мегаломан, страдащ от „комплекса на властта“, по определението на професор Чезаре Ломброзоразбрал какво му готвят. И като запретнал ръкави, се захванал със съидейниците и съплеменниците на Бърнард Барух и вся остальная сионистская сволочь.

 

Разкарал и едни от най-преданите лизачиМолотов и Микоян. В започналия процес срещу Еврейския антифашистки комитет уликите против двамата направо извирали. Да изясним кой и какъв бил Анастас Микоян, дето се постарал да очерни вождапосмъртно? Да започнем отзад напред.

 

В следвоенния период той се държал крайно предпазливо, като избягвал да се намесва в острата борба в партийното и държавното ръководство. Извънредната му гъвкавост и умение да намира общ език с лидерите на страната се превърнали в залог не само за неговото политическо дълголетие, но и просто за оцеляването му. Обаче през последния период от живота на Сталин облаците взели да се сгъстяват и над него…

 

През 1949 г. свалили Микоян от поста министър на външната търговия. От 1951 г. нататък Сталин все по-рядко го канел при себе си. Престанали да го викат на заседанията на Политбюро. А на пленума на ЦК след Деветнадесетия конгрес на партията през 1952 г. „вождътизразил своето недоверие към него. Микоян се оправдавал, възхвалявал Сталин и успял да се докопа до избирането му в Президиума на ЦК. Но не го включили в Бюрото на Президиума. Неизвестно е, какво би станало с него, ако не беше смъртта на Сталин.[31]

 

Милиони хора по планетата смятаха, че са запазили живота си, благодарение на тази кончина. Например бившите приближени на Йосиф Джугашвили, както и затворниците в концлагерите на СССР, България и останалия съветски блок.

 

При Анастас Микоян явно задействали два факторачувството му за самосъхранение и синдромът на отхвърления любовник. Защо смятам така? Нека историята изясни.

 

Болшевишката империя наченала своето съществуване, като имитирала упадъка на Римската. „Императорът“ и преобладаващата част от партийните нотабили били отявлени хомосексуалисти.

 

Бидейки педераст, Ленин кого е използвал? Кой е бил най-близкият му човек?

 

Троцки? Сталин?

 

– Не, не, не! Вие сте прекалено млад! Той си имал адютант, така да се каже, най-близък човек. На кого предоставил Ленинград?… С кого Ленин е живял във Финландия в колибата?

 

Зиновиев?

 

Зиновиев! Чието истинско фамилно име било Апфелбаум или нещо такова…[32] Когато на Ленин му се наложило да живее в колиба, във Финландия, на спирката Разлив, той живял заедно със Зиновиев! А в продължение на много години в имиграция и в Русия Зиновиев бил най-приближеният човек до Ленин!… Ленин натягивал Зиновьева.[33] Бъдете сигурни…

 

Кого натягивал товарищ Сталин? Он натягивал товарища Микояна!…[34] Двамата заедно са учили в семинарияСталин и Микоян! После изгонили Сталин, а Микоян продължил да учи. Завършил семинарията и бил ръкоположен за свещеник… Нали по-рано ме питаха за свещениците. Ето ви добър свещеник – товарищ Микоян! Там в семинарията те били двама педерасти! При това, разбира се, Сталин бил педераст от активния вид, а Микоян бил по-пасивен. Сталин бил грубиян и затова го изгонили. Той не се разкаял… А Микоян се покаял и му позволили да завърши семинарията…

 

– А може би са го изгонили заради педерастията?

 

От манастирите и от семинариите не прогонват заради педерастия. Слагат ги на хляб и вода… И понеже Микоян бил най-близкият човек до Сталин, направил най-хубавата кариера. Какво е това – на двадесет и шест години Микоян станал министър на търговията.[35] И той бил единственият човек в Политбюро, който оцелял. Сталин унищожил всички. А единственият, когото не докоснал, бил Микоян… Все пак внимателно следях сериозната имигрантска литература. И там направо… Исаак Дон-Левин писа, че Сталин имал арменец в качеството на негов любовник

 

Добре, да продължим по-нататък… Кого употребявал другарят Троцки?… Товарищ Троцки употре… натягивал Йоффе. Йоффе, така да се каже, играел ролята на хомосексуален любовник на Троцки. Още по време на имиграцията, през 1903-1907 г., Йоффе бил най-близкият сътрудник на Троцки и едновременно ходел на лечение при психиатър във Виена. Даже ще ви назова името му – той сетне стана достатъчно известен – Адлер. После, когато, така да се каже, болшевиките завзеха цялата власт, и властта била в ръцете на Троцки, той назначил този глупак Йоффе за съветски посланик в Германия. „Ще разрушим целия свят с насилие, а след това, който е бил никаквец, ще стане големец!“

 

И така през двайсетте години този никаквец Йоффе, малкият еврейски педераст, станал съветски посланик в Германия! А после свършил със самоубийство. Защо? Понеже изключили от партията възлюбления му Троцки и го прогонили от Съветския съюз! И неговото миньонче Йоффе не можело да понесе това. Тогава педерастът Йоффе се застрелял. Ето ви я, така да се каже, историята на съветската власт и на съветската революция![36]

 

Нещо като Рим по времето на Калигула, Клавдий и Нерон

 

Не някой друг, а Йоффе предложил Крим да бъде превърнат в еврейска Калифорния. На свой ред Ленин заложил полуострова срещу заем от банка на Ротшилд в размер на 50 милиона долара – около 20 милиарда сегашни. Понеже не можели да върнат парите, разделили територията на парцели и тя преминала в собственост на американски граждани, предимно от ционисткия елит – семейство Рузвелт, Маршал, Дълес и т.н.[37]

 

Иначе, кой не е наясно, че такива сбърканяци ръководят света?[38] Как е у нас? Какви бяха и какво представляват някои от „великитекомунистически фюрерчета, като Александър Лилов, Атанас Папаризов и т.н.? Що за стока са Филип Димитров, Б.Б. и пр.?

 

Григорий Климов твърди, че всеки комунист е активен или латентен хомосексуалист. В него тлее нещо сбъркано по рождение. Като някакъв скрит лоцман алчността и жаждата за власт, а аз бих добавил и за изява (болната амбиция, нарцисизмът) води тези твари не само към грехопадението, но и към дегенерацията.

 

Те са осъзнати или неосъзнати садисти. Поради тяхната сбъркана психика или зависимост от миналото им, често пъти идентичната ръководна среда превръща тези техни дефекти в предимство, осигурява им различни високи постове.

 

От друга страна, обикновено садизмът е свързан с хомосексуалносттапълна или частична, явна или скрита, латентна или потисната. Това е нещо като откуп, който дяволът на дегенерацията взима за властта, за славата и величието.[39]

 

Сега отявлен и неприкрит пезевенк ръководи Великото херцогство Люксембург. Фактически „великотому е, че неговият министър-председател стана първият действащ лидер от Европейския съюз, който сключи еднополов брак“.[40]

 

Целият кич около задомяването му обиколи света, превърна се във водеща новина на масово гледаните телевизии. Това въздейства „възпитателновърху децата в определена посока, нали?

 

 

 

Отминалото утре

 

 

 

Горе долу по същото време от „най-демократичнатадържава долетя новината, че:

 

Шефът на американските бой-скаути „разрешава хомосексуални да стават лидери.[41]

 

Даже доразвил идеята, като заявил, че „наложително е да се сложи край на забраната хомосексуалисти да стават лидерина детско-юношеското движение.[42]

 

Какъвнапредък“! Колколиберално“!

 

Някой от вас има ли представа, кой е настоящият водач на организацията Boy Scouts of America? Не? Робърт Гейтс, който от 18 декември 2006 до 1 юли 2011 година беше министър на отбраната на САЩ! Този „мил“ другар произнесъл пред представители на детската формация в Тексас, че бойскаутитетрябва да са в крак със света“![43] А светът…

 

Навярно сте осведомени, че Ленин е изплагиатствал пионерската организация тъкмо от бойскаутската. Променил мотото на американските полувоенни младежки формирования от Be Prepared” – „Бъди готов“, наВинаги готов“. Поне у нас прилагаха и двете. И все – „за делото на социализма“! Още едно нищожно изменение е червеният цвят на пионерските връзки, за разлика от зелените или шарените на дечурлигата в САЩ.

 

Вот вам.

 

Убедени ли сте, че Люксембург, чийто велик херцог е женен за мургавата наследница на кървавия кубински диктатор Еухенио Батиста, а нейният премиер е омъжен, има бъдеще? А Европейският съюз този нов СССР, предвождан все от комунисти, социалисти и агенти на съветските шпионски агенции, ако е възможно да има бивши такива? Кога ли ще узнаем за тайната крепка мъжка дружба между лидерите му. Както сме наясно, че докато учел в семинария, Йосиф Висарионовичнатягивал товарища Микояна“, според цветущия израз на Григорий Климовамерикански гражданин.

 

Междувременно в Ирландия, която досега определяха като „католическа“, с референдум узакониха еднополовите бракове. Тя стана първата страна, превърната в рай за сексуално извратените. Мнозинство от 61 процента гласува за официализирането на хомосексуализма и на всички останали форми на полови перверзии. Едва 38 на сто пуснаха бюлетини против това.[44]

 

Църквата се обяви срещу този акт. Но остана напълно пасивна по време на кампанията преди допитването. Още едно доказателство за отмирането на фарисейското християнство и за неговото недалечно изчезване. И то не само в Републиката, както британците наричат държавата в южната част на остров Ирландия, а и в Европа, и по целия американски континент.

 

По местни оценки, избирателната активност от 61 процента енеочаквано висока в сравнение с национални избори

 

Броят на хората, които излязоха, за да гласуват, е просто изключително емоционално нещо за нас“ – сподели 48-годишният Фред Шелбаум,[45] придружаван от Фиъргар Скот, на 43, който заяви, че се надява двамата да сключат брак. – „Досега много обратни хора чувстваха, че в Ирландия ги толерират. Сега знаем, че е даже повече от това

 

Преди десет години Ирландия все още беше едно много мрачно място“ – каза Пат Кери, бивш министър в правителството, който изчакал да навлезе в шейсетгодишна възраст, за да разкрие, че е обратен. – „Има редица рани, които е необходимо да зараснат. Мисля, че ирландските младежи стиснаха тази страна за гушата и сега тя няма нищо общо с онази, която беше преди 10 лета.[46]

 

Как ли ще изглежда тазистисната за гушата странаслед още десетилетие? Може би ще бъде населена с бежанци, прогонени от предстоящите войни? Така, както сега предлагат „да възродятамериканския град Детройт, като поканят между петдесет и шейсет хиляди сирийски изгнаници!

 

Рик Снайдър, губернатор на щата Мичиган, републиканец, вече положи основите. През януари 2014 г. той призова за внасянето на 50 000 имигранти като част от програмата за вдъхване на нов живот на Детройт. И подписа указ за създаването на Мичиганска служба за нови американци.[47]

 

Така управляват при социализЪмас укази. Цялото ръководство на града и щата е обвинявано в отмъкването на десетки милиони от споменатата програма. Но както и тук, в Номенклатурия на милиционер-комунистите, така и в Мичиганската селищна система прокурорите и съдиите са седнали върху очите и ушите си

 

Представям си бъдещето на Ирландия след роботронната революция, която напредва, без много шум. Известните по света като корави, с млечно бяла кожа, червенокоси и луничави, нейните бъдещи жители все повече ще помургавяват. Седнали пред компютрите, младите ирландки едва ли ще бъдат ухажвани от представителите на другия пол, освен поинтернационална мрежа.

 

Световните „паяци“ я плетат умело. Милиони млади хора по планетата вече не стъпват в магазини и пазаруват изключително по интернет. Може би и любовта ще бъде превърната в механизирано, електронно чувство, преобразувано в двоичната числова система000100… Където „00не означава онова00“!… Целувка в мрежата – как ви се струва? Не съм способен да я усетя. Но признавам: Вината е изцяло в мен!

 

Допускам, че човечеството ще се размножава чрез клониране. Чувствата, докосването и езикът – тези отживелицище бъдат заменени от механични гласове. Те ще обявяват: „ Храна за 00 01 01…“ Хайде стига, бе!

 

Веднага след ирландците, пропагандата провъзгласи:

 

Ние сме следващите“, заяви Италия след гласуването на ирландците за браковете между обратни. Положителните реакции спрямо преобръщането на католическата крепост в Ирландия могат да имат поразяващ ефект навсякъде.[48]

 

Вече никъде по света няма цитадели на християнството. Истината е, че те никога не са съществували. Източно– и западноправославните църкви, многобройните протестантски деноминации, неизменно са били бастиони на юдаизма, умело проповядван от фарисея Шаул, след като синедрионът го наложил като Павел.

 

Истинското християнство, което е следвало Учението на ИсусБожия пратеник, е загинало заедно с Неговото земно семейство. Псевдохристиянството не може да помогне никому. Съвсем вярна е констатацията на бившия евродепутат Тим Стенли, че за да спаси Запада, католическата църква първо трябва да спаси себе си.[49] За Изтока не обелва и думакучета яли народите там.

 

Но дори само това, което споменава, представлява невъзможно усилие, непостижима цел. Всички църкви са формирования, обединяващи вярващите в сатаната. Още преди Исус да тръгне на Своята мисия, есеят Йоан предупреждавал юдеите:

 

И не помисляйте и не казвайте: „Нашият баща е Аврам“; защото ви заявявам, че Бог може да отгледа деца за Аврам от тези камъни. Пазете се, брадвата вече е ударила корена на дърветата; следователно, всяко дърво, което не ражда добри плодове, ще бъде отсечено и хвърлено в огън.[50]

 

Те отговориха и му рекоха: Аврам е нашият баща.“ Исус им каза: „Ако бяхте синовете на Аврам, щяхте да вършите делата на Аврам. Но внимавайте, сега искате да убиете менчовек, който ви е говорил истината, която съм чул от Бог; това Аврам не стори.[51] Но вие извършвате делата на баща си.

 

Те му казаха: „Ние не сме родени от разврат; имаме един БащаБог.“

 

Исус им рече: „Ако Бог беше ващ Баща, щяхте да ме обичате. Защото произлизам и идвам от Бог; Не идвам по моя собствена инициатива, а той ме изпрати. Защо тогава вие не разбирате моите слова? Понеже не можете да се подчините на думите ми? Вие сте от бащата на злото и искате да вършите похотите на баща ситой, който от самото начало е убиец на хора и който никога не остоява истината, понеже в него няма никаква истина. Когато говори, приказва само собствените си лъжи. Защото е лъжец и баща на лъжата. Но тъй като аз казвам истината, вие не ми вярвате.[52]

 

Църквата? Какво проповядва тя?

 

Ако сега бракосъчетанията между обратни са законът,[53] какво става с всички, които се осмелят да заявят, че не смятат това за действителни бракове? Дали на ортодоксалните еврейски учители ще бъде позволено да преподават на ученици, на евангелистките социални работницида помагат на нуждаещите се, или на имамитеда се изправят пред училищната общност и да изразят своето схващане? Вече сме наясно, че на частните предприятия няма да бъде разрешено да отхвърлят обичаите на когото и да е, даже по съвсем разумни причини. В Северна Ирландия наказаха сладкар, защото отказал да изпише с глазура върху торта пропедерастки брачен обет… Малцина християни имат нещо против да кажат: „Честито, Боб и Франк“ – би било доста долно и неучтиво

 

Когато написах, че Ирландия е отхвърлила католицизма, получих гневни отговори. Половината казваха: „Добре!“ (което потвърди моето мнение). Другата половина заяви: „Ама аз съм добър католик, но гласувах за еднополовите бракове.“

 

Това повдига интересен въпрос. Дали някои, които се наричат католици, но публично отхвърлят католическото учение, все още са католици? Не се отнася само за ирландските миряни, но и за свещениците, които постъпват така. А по целия западен свят има клирици, които действат активно за пренасочване на християнското учение в нова посока. Либерален католик написа силно опровержение на моя статия в списание Time. От което заключавам, че католицизмът е нещо повече от елементарна доктриначе при специални обстоятелства 4 + 4 = 5. Кои са корените на тази противоречива религиозна позиция?[54]

 

Как кои? Така нареченото юдео-християнство. Което още през І век започва да отклонява Христовите последователи от Христовото учение. Какво представляват църквите? Сатанински сборища, които всеки миг нарушават Христовия завет. Погледнете свещеницитезатлъстели жреци, кипрещи се като циганчета на сватба, дирещи слава и признание – например целуване на ръка и величаещи ги обръщения, приемани сластно от тях.

 

Както вече писах и то не чак толкова отдавна, манастирите са свърталища именно на обратникато начин на мислене и поведение. Обсебени от перверзии и насилия, те не представляват нищо друго, освен синагоги на дявола“, според Йоан Богослов:

 

Пазете се, защото ще превърна в синагога на сатаната онези, които казват, че са юдеи, а не са, а лъжат; пазете се, понеже ще ги накарам да дойдат и да се прекланят пред нозете ви, и да знаят, че ви обичам. Понеже вие удържахте на думата си и на моето търпение, аз ще ви предпазя от часа на изкушение, който ще се стовари върху целия свят, за да съди онези, които живеят на земята.[55]

 

Даличасът на изкушениене настъпва? Предупреждението би трябвало да се отнася за всички деноминации на християнството“. Би ли приел Исус подобна раздяла и поквара? Никога! Така смятам.

 

 

 

Quo vadis, Stultis?[56]

 

 

 

Не схващате ли, че вървим към геената? А както е известно, „пътят към ада е осеян с добри намерения“. Крайното либертарянствосвободата без границидаваща право на сексуална разюзданост, не е ли тъкмо това – „добро намерение“? Не е редно да се намесвам в чужд живот, да се мъча да лиша обратните от техните навици. Но опираме до свободата като основа на държавата: До задължението да зачитаме свободата и правата на другите, както и тенашите. Моята свобода да не прекрачва чертата, откъдето започва свободата на ближния ми.

 

Помислете.

 

А дали присъствието в Рим на Б.Б. – нашенската Кончита Вурст, беше случайно съвпадение?… Има ли нещо за добавяне?

 

За капак на всичко, наяве излязоха документи, които свързват убийството на лорд Маунбатън, което припомних в предходната публикация,[57] с британските секретни служби. Което ще рече – с Бъкингамския дворец.

 

Изглежда атентаторите от Ирландската републиканска армия ИРА, поставили край на позорния живот на дъртия любител на малки момченца и прекъснали неговия педофилски кръг, са получили сигурен съдебен имунитет от тайните ченгета. Разследването е вървяло вяло. Полицаите и прокурорите изобщо не си давали зор, както и тук.[58] Подобно на онова за убийството на писателя Георги Марков в Лондон. За което има съмнение, че изобщо не е било покушение. Но това е друга тема.

 

На фона на разкритието „тъгата“ по Маунтбатън, изразена публично от другаря принц Чарлз по време на неотдавнашното му навестяване на Северна Ирландия, се сдоби с лицемерно фалшив, матов блясък.

 

През август 1979 г. моят най-любим чичо лорд Маунтбатън беше убит, заедно със своя внук и мой кръщелник Никълъс, и с приятеля му Пол Максуел, с бабата на Никълъс, вдовицата лейди Брейбърн. По онова време не можех да си представя, как беше възможно да свикнем с мъката от такава грамадна загуба. Тъй като за мен лорд Маунтбатън представляваше кръстникът, когото никога не бях имал.[59]

 

Като знаем какво представляват любимците им, да не се учудваме от цялостната извратеност на тези благородници“. Вече няколко години Великобритания се тресе меко от педофилски скандали. Те наченаха с обвиненията към Джими Савил, покойния водещ на прочутото предаване за поп-музика на BBC, озаглавено “Top of the Pops”. Засегнаха „звезди“ от ранга на националната поп-рок икона“ сър Клиф Ричард. Преди дни той обяви своя къща за продан. Понеже му напомняла за нахлуването на полицията

 

Най-добре е да предоставя думата на очевидец на ситуацията. Вече съм цитирал стоматолога д-р Калин Шутов, който живее и работи на Албиона. Ето какво сподели той с мен в писмо:

 

Педофилската мрежа в Обединеното кралство.

 

Тази тема винаги ме е вълнувала, тъй като за мен не е обяснимо насилието над деца. От позицията на човек, който се интересува от темата и е прочел доста за това, мога да кажа, че само хора с извратена психика са способни на такова насилие. Смея да твърдя, че децата са най-малтретираната част от обществото и в същото време най-уязвимата.

 

Наскоро обществеността в България настръхна срещу акушерката пребила пеленачето. Появиха се призиви за смъртна присъда. Уви, по този начин не се демонстрира загриженост към децата, а по-скоро гузност. Тъй като възпитанието на българските деца е на автопилот и има много гузни родители които неглижират родителските си задължения – крещят на децата си, карат ги да се чувстват виновни за техните несгоди, вменяват им собствените си нереализирани амбиции и на моменти налагат всичко това със сила и принуда. Призива за смърт по почина на Валери Петров[60] няма как да измие родителската безотговорност и е по-скоро знак за примитивизъм и пълна липса на връзка с Боганашия Създател.

 

Не искам да ставам адвокат на акушерката. Тя трябва да бъде наказана при доказана вина според законите на страната и най вече по Божия закон – тя е нанесла щета. Ще се върна на Острова.

 

Преди време Дейвид Айк написа статия за педофилския кръг във Великобритания и по-точно за Джими Савил и Гари Глитър.[61] По това време въпросният Джими Савил беше жив и представляваше една от иконите на BBC. Беше личен приятел на принц Чарлз. Подобни твърдения бяха напълно игнорирани и дори се обръщаха към тях с насмешка. Поредните писаници на един луд.

 

Не по този начин обаче мислеше обществото, когато на пазара излезе книгата на Шай Киинан в която тя описваше сексуалното насилие упражнявано от нейния баща над нея. Историята е покъртителна. Имам честта да познавам Шай лично и ще споделя, че тя е една рядко смела жена сувимного нещастна съдба. От разговорите си с нея придобих представа за размерите на сексуалното насилие над деца във Великобритания. Още повече, разбрах как случаи на насилие се потулват. Не случайно на интернет страницата си Шай написа:

 

I wish I had never told.“[62]

 

В момента тази жена влага всички приходи, които реализира от продажбата на книгите си, за да спасява деца от сексуално насилие. За съжаление, едно от близначетата й се самоуби в резултат на дългогодишен неглижиран училищен тормоз на расова основасъпругът на Шай е американец с китайски, индиански и чернокожи предци. Това е друг сериозен проблем в тази държава.

 

Насилието над деца е на всякакво нивофизическо, емоционално, психическо. То се упражнява и от хора на различни нива в социалната йерархия. Такъв бе случаят разкрит от журналиста Робърт Грийн, отнасящ се за педофилски кръг в Шотландия. Бяха разкрити имената на полицейски шефове, депутати в шотландския парламент и пр. Все хора на високи позиции в обществото и властта, упражняващи многократен сексуален тормоз на дете със синдрома на ДаунХоли Грейг и още седем други.

 

Разкритията шокираха обществото, а властта се организира, за да опита да потули случая. Грийн беше арестуван и държан в ареста в нарушение на закона. Стотици хора писаха петиции, писма до властите, за да бъде освободен. И те клекнаха. От там насетне опитите на шотландската полиция да го тикне пак в затвора не спират. Самото разследване на случая е било напълно пренебрегнато от страна на полицията в опит да бъде доведено до шеста глуха.

 

Продължават опитите на активистите и Грийн да изправят виновните на съд. Това се случи през 2012 година, когато също така, ни в клин ни в ръкав, архиепископът на Кентърбъри се оттегли от поста си. Една година по късно папа Бенедикт го последва по същия изненадващ начин.

 

На пръв поглед събитията не са свързани, но едва ли е така. През септември 2011в Лондон се проведе трибунал (International Tribunal Into Crimes of Church and State), където обвиняеми бяха гореспоменантите личности, плюс Нейно величество кралицата на Великобритания, нейният съпруг и други. Това събитие не беше отразено в нито една медия. Трибуналът беше свикан за престъпление, извършено над деца индианци в Канада, около 20 на брой. Които след срещата си с кралицата и нейния съпруг никой никога не видя отново! Освен един оцелял на име Уилиям Куумс (William Coombes).

 

Открити са гробове с детски кости. Разследващите интервюират Куумс и успяват да запишат показанията му на видео. Очакваше се той да свидетелства на живо в Лондон, но съвсем случайно сеспомина. Понастоящем изброените по-горе лица са осъдени от трибунала на по 25 години затвор. Почти съм сигурен, че и архиепископът и папата напуснаха постовете си във връзка с педофилския скандал в църквата, умело прикриван от Йоан Павел II и кардинал Ратцингер (после папа Бенедикт), стоящ начело на институцията, която е наследник на Инквизицията.

 

После дойде ред на разкритията за Джими Савил, но едва след неговата кончина. Той бе публично заклеймен дори и от БиБиСи. Разкритията осветлиха един огромен педофилски кръг включващ в себе си редица по-малки, включващи имена от Холивуд, политици, съдии, представители на шоу-бизнеса. Тъкмо когато примката започна да се затяга, изведнъж всичко утихна. Сега се говори само за Джими Савил и нито дума за останалите в орбитата на този пръстен.

 

Последния пример който искам да дам е с Гари Спийд – бивш футболист на Евертън“, „Нюкасъл“, и треньор на уелския национален отбор. Той се самоуби доста внезапно и необяснимо, тъкмо, когато кариерата му на специалист във футбола процъфтяваше. След участието си в спортния съботен маратон по телевизията, с която има договор като коментатор, той с усмивка напуска студио и се прибира в дома си, където по късно е намерен от съпругата му обесен.

 

Появиха се съмнения, че той е бил под страхотен стрес. Или пък, че е имал проблеми в личния си живот. Никой обаче не спомена, че той е написал автобиографична книга и това е най-вероятната причина за смъртта му.

 

Като дете Гари и останалите деца от детския футболен отбор са били пращани на футболни лагери, предвождани от техните треньори. На един такъв лагер в Северен Уелс техният треньор подлага няколко от децата и самия Гари на сексуален тормоз в компанията на представители на местния елит – един от малките педофилски кръгове от големия такъв. Това нанася сериозни травми на децата, предопределяйки съдбата им. По-късно едно от тях като млад професионален футболист се самоубива.

 

Гари Спийд решил да разкаже за историята си като я опише в книга и това му коства живота. Разбира се, нито една официална медия не си направи труда да спомене и дума за това. Вероятно, защото истината ще направи доста хора „несвободни“. Истината в наши дни егрозна“, „неудобна“ или „политически некоректна“.

 

Поднасям личната си признателност към д-р Шутов заради неговата честност, литературните умения и усилието.

 

 

 

Whose that world?[63]

 

 

 

Всичко по отвратителната тема за пандемията от перверзии и за извратеняците, които я създават и разпръскват, с което се запознахте до тук, представлява триумф на болшевизма. Който е сатанизъм. Неговият марш, обагрен вместо в червено – в цветовете на дъгата, продължава напред. Без фанфари, а с кикот. Докато оня призрак“, а не дух, за който преди 167 години Маркс и Енгелс писаха, че бродел из Европа, не покори цялото земно кълбо.

 

Комунистите са марксисти, болшевишки интернационалисти, евреи, врагове на арийците[64] и на тяхната култура

 

Нещо повече, когато се вгледаме по-надълбоко в темата, виждаме, че нацистка Германия е просто имитация на Съветска Русия. В Германия нацистите са възприели философията, политиката и методите на Съветска Русия. Нацизмът в Германия е болшевизмът в Русия.

 

Болшевишката революция в Русия вече постигна своята цел. Докато в Германия болшевишката революция все още преследва целта си. Но тя е неотменима: Нацистка Германия е антисемитска, докато Съветска Русия не е антисемитска.

 

Първо, трябва да сме наясно с това. [То предварително е предопределило победителите във Втората световна война и по-нататъшното исторически развитие на човешкия род.] Тук говоря за икономико-политическите аспекти в двете страни. А в това отношение двете са напълно еднакви. Но нацизмът се различава от фашизма по това, че той, в допълнение на това да бъде фашизъм, е и антисемитски. Ще видим, че антисемитизмът не е съществена характеристика на фашизма. Доказателството за това е Италия

 

Но като наблюдаваме положението по света в неговия икономико-политически аспект, виждаме, че държавният капитализъм и фашизмът ще заемат мястото на частнособственическия капитализъм и демокрацията по целия свят. Ето пред каква световна ситуация са изправени евреите

 

Държавният капитализъм и фашизмът са новият обществен ред, който ще се разпростре по целия свят. И този социален ред ще просъществува векове. Никаква новосъздадена сила и власт не могат да спрат тази трансформация. В борбата си срещу държавния капитализъм и фашизма хората се сражават с историята. А онзи, който се бие с историята, бива унищожен от нея. Държавният капитализъм може да бъде победен само с държавен капитализъм; а само още фашизъм е в състояние да надделее над фашизма.

 

В битката си против държавния капитализъм и фашизма демократичните страни ще бъдат принудени да станат фашистки и да установят държавен капитализъм. Следователно въпросът е: Способни ли са евреите да се сражават срещу държавния капитализъм и фашизма? Могат ли евреите да разчитат на съществуващите демократични държави?

 

Видяхме, как за няколко месеца демократични страни се превърнаха във фашистки. Станахме свидетели на това, как крепители на демокрацията, които бяга готови да загинат за нея, за една нощ станаха фашисти и се обърнаха срещу тяхната собствена демокрация. Евреите не могат да разчитат на никого, даже на своите най-добри приятели. Както в миналото, така сега и в бъдеще, евреите ще трябва да се борят съвсем сами за своето съществуване. Могат ли евреите да се сражават срещу ситуацията в света, в която загиват могъщи нации и сили?

 

Що се отнася до другите народи, те се бият за нещо положително – сражават се за своите страни, за институциите си, за своята независимост и за политическите си позиции в света. Но за какво могат да се борят евреите?

 

Евреите нямат държава, нито имат икономически и политически позиции по света. [Последното е съвършена и умишлено вметната лъжа!] Те нямат собствено правителство, нито свои институции. Всичко, за което евреите могат да се борят, е частния капитализъм и умиращата демокрация. Но странно, докато могъщи нации отстъпват пред държавния капитализъм и фашизъм, евреите държат да се сражават с тях.

 

Вече е прекалено късно да обсъждаме относителните ценности на частнособственическия капитализъм. Той е осъден! А в близко бъдеще ще умре и ще го погребат. Съвсем същото е валидно и за демокрацията. Тя умира. И в близко бъдеще ще бъде мъртва и погребана.

 

Изправени пред тази всеобхватна и перманентна световна ситуация, евреите трябва да следват само този курс: Да прекратят борбата против държавния капитализъм и фашизъм. И да се помирят с тях

 

Фашизмът е рожбата на болшевизма

 

… Няма никакво съмнение, че еврейският проблем е центърът на всички проблеми, не само в Германия, но и по света. Безсмислено е да отричаме това като илюзия. Защото, ако е така, то изисква обяснение. Но това не е илюзия. То е истината.[65]

 

Не сме ли неми наблюдатели на всичко това? През последните две-три десетилетия – на ускорения процес, който, ако не попречим, неминуемо ще превърнередуциранатачаст от жителите на земята, според Тяхната терминология, в роби. Тези „парии презренище обитават единната световна комунистическа държава. Начело на която ще стоирасата на господарите“!

 

Карл Маркс не е произвел идеологическо ръководство за реализиране на свободата, равенството и братството на земята. Неговите обемисти „дисертационнитрудове, създадени по ръководството нанаучнитему ръководители от семейство Ротшилд, са предназначени за класата на свръхбогатите. Плебсът никога и на никого не е бил нужен. Освен за едно – да мъкне оковите на несвободата и тежкото бреме на труда.

Термините са дрънкулка, каквато родителите дават на съвсем невръстните си деца, за да се залъгват и за малко да ги оставят на мира. Точно така е и с разните „изми“ – в настоящия случай – с капитализма.

 

Нашето собствено обсебване от пазарните сили ни заслепява. И не забелязваме факта, че капитализмът – като начин на съществуване – е набор от условия, създадени и ръководени от държавите. Днес той е затрупан от стратегически проблеми: притеснен от огромните дългове, без икономически растеж и с ниска производителност, той не е в състояние да отприщи истинския потенциал на информационно-техническата революция. Защото не може да си представи, какво ще прави с милионите, които ще загубят своята работа.[66]

 

От години повтарям това. Има ли значение? Добре е, че поне неколцина учени“, „политолози“, „социолози“, журнастутки[67] ревностно следят публикациите ми и крадат с пълни шепи. Какво е положителното? Чрез тяхното плагиатство частици от истината достигат до повече хора.

 

Горният цитат, който спокойно можех да гепя, подобно на масата мастити местни анализатори“ и „коментатори“, е откъс отрецензия на нова пиеса, поставена в Лондон. Нейната авторка, шведката Зоуи Свендсен[68] е озаглавила драмата си „Световна фабрика“.[69] Но действието се развива в шивашко предприятие в съвременен Китай.

 

Мнението на критиците е, че пиесата все едно разказва за Великобритания през деветнадесетото столетие. Проблемите са същите. Само действието е пренесено в днешната Китайска народна република. Понеже нямам представа от текста, разчитам на чуждо мнение:

 

Онова, което шокира [в пиесата] – и смая театъра – е способността на съвършено скромни либерални хипари[70] от южния бряг на Темза в Лондон,[71] когато седнат начело на заседателната маса, да се превръщат в безскрупулни капиталисти.[72]

 

Иначе казано, кучето скача според тоягата. А егоизмът надделява на революционните каузи. Не случайно Париж–1789 година завърши с император Наполеон, а Санкт-Петербург–1917с Кремълския дворец и бащата на народитеСталин

 

Доколкото разбрах, основното в пиесата на Свендсен е парадоксът, че компютрите, които управляват системата от данни, лесно могат да коландрят и роботизирана фабрика за дрехи. Схващате ли? Изведнъж даже директорите престават да са важни. Просто не са необходими!

 

В това е уловката:

 

Оказва се, че за да бъде осъществена трета промишлена революция, е необходимо нещо, което никой отделен фабричен шеф може да изпълни: преобразуването на капитализма в нещо по-добро.[73]

 

В наши дни все по-малко хора разсъждават над тези основни екзистенциални проблеми. Пък и не много притежават капацитет за толковасложна“, непървосигнална умствена дейност. За „мислителите“ на Интернационала не представлява особено затруднение, да пробутват евтини, но лесни за възприемане и запаметяване догми. Подобно на кучето на Павлов, преобладаващата част от онези, които се смятат за човеци, са наизустиликаноните“, втълпени им като единствено правилни и необходими: „битието определя съзнанието“, „равенство, братство, свобода“, „демокрация“, „капитализъм“, „солидарност“… Колко му е да набраздят мозъчетата, гладки като топчета за пинг-понг, с шепа такива постулати?

 

Когато животът поднасяше изненади на боговете“ – например в Царство България между 1935 и 1940 година, а също в САЩ и Западна Европа от седемдесетте години до началото на новото хилядолетиеинтернационалното Братство винаги сгромолясваше своята мощ върху народите, вдишали свежия полъх на свободата. Което ще рече – на собствеността и икономическата независимост.

 

Неусетно средната класа в тези страни се свиваше. И една заран хората в тях се събудиха, осъзнали, че са ги превърнали в пролетарии. Прангите, с които незабелязано ги бяха оковали, не им позволяваха свободни движения. “Game over”,[74] както завършват електронните забавления за малчугани. Не е ли вярно? И доколко зряло е човечеството, та не съзря, каква съдба му кроят?

 

Цитираният документ, издаден в началото на 1939 година, носи заглавието „Програма за евреите и отговор на всички антисемити: Програма за човечеството“! Оттогава изминаха цели 76 лета! Днес националните граници вече нямат значение и отпадат. Появяват се новидържави“. Те са конструкции, родени в лабораториите за политическо инженерство. Идеологията на глобализма залива човешките умове и ги удавя. Тя е крайната цел на комунистите, без значение как ще ги наричате – социалисти, анархисти, болшевики, фашисти, нацисти, троцкисти, маоисти, либерали

 

Не видяхме ли и то на два пъти, как тук „крепителите на демокрацията“ в предвоенна България, които се заклевали в Бога, царя и Отечеството, че са готови да загинат за нея, за една нощ станали комунисти? Четиридесет и пет години изграждаха държавния капитализъм. С него – своето лично и семейно благоденствие.

 

По-късно, „когато му дойде времето“, заедно с комунистическите палачи на собствената им класа и на нацията, те за пореден път преживяха метаморфоза. И от комуняги се превърнахав борци срещу тоталитаризма. Тоест – в бойци срещу самите себе си и срещу своята собствена народна демокрация. За да се върнат към своите корени, но в съюз с убийците и грабителите на своите предци. Колко „възвишено“, „хуманно“ и „справедливо“! Не сме в състояние да изброим партиите, които постоянно сменяха. Нитода запомним названията на тези филиали на единственатаБКП.

 

Но какво представляваше онова, което наричахме социализъм? В наши дни продължават да обозначават със същия термин система, която не беше нищо друго, освен държавен капитализъм.

 

Великиятоктомври отвори портата за експеримент, поверен от Интернационала намаскираните в социал-революционни одежди лумпени от руската социалдемократическа партия (болшевики) и вървящите след нея „полезни идиотис либерални професии, работници, занаятчии и селяни – с или без шинели – всеки със своите мотиви и „идеали“. Със заграбването на търкалящата се по улиците на Петроград власт“, марксистката партия постави началото на своето превръщане в държавно-капиталистическа класа

 

С помощта на военно-полицейската принуда, на декрети и експроприации, авторите на октомврийския преврат въведоха руските капитали в стадия на държавния капитализъм, изгаряйки всички междинни етапи. Монополът върху собствеността бе увековечен чрез монопола на властта. Опазването на държавната собственост, привилегиите и господстващото положение на новата класа се осъществи посредством диктатурата на болшевишката партия. Нея Ленин нарече скромно „честта, ума и съвестта на нашата епоха“. Избутала всички други от копанята на властта и настанила се с двата крака там, тя построиновотообщество по свой образ и подобие. Създадената система ние наричаме държавно-капиталистическа, защото съхранява основните категории на капитализманаемния труд и неговата експлоатация

 

Тази система се характеризира с тотална етатизация[75] на всички отрасли на икономиката, финансите, културата и идейния живот. На одържавената собственост кореспондира безразделната диктатура на партийната, административната и военно-полицейската бюрокрация, образуващи класата на държавните капиталисти, антипод на която са наемните работници от индустрията, земеделието и услугите. Ролята на идеологически мотор за превръщане на крепостническа Русия в държавно-капиталистическа, изигра марксизмът. Оръдие на този преврат както посочихме вече, стана болшевишката партия на Ленин, Троцки, Сталин и компания.[76]

 

Това не е историческа необходимост, но резултатите от досегашните завземания на властта от марксленинските партии, са еднакви навсякъде. Повторението на тези „случайности“ върху всички континенти, анализът на програмата на „Комунистическия манифест“ и нейните реализации в слабо развитите страни (Източна Европа бе окупирана и „социализЪмътналожен с безкористната помощна Червената армия) ни позволяват да заключим, че марксизмът във всичките си разновидности, е най-завършеният идеологически и програмен израз на тенденциите към концентрация и централизация на властта и капитала, и трансформиране на предкапиталистическитецивилизациив държавно-капиталистически!

 

В организационно отношение държавният капитализъм може да бъде разглеждан като последно стъпало на всеобщата капиталистическа еволюция. От него нататък, капитализмът не подлежи на уедряване, централизация и концентрация, защото е доведен до своя последен пределдържавния монопол.

 

По съсредоточаване на капитала в ръцете на властниците, всеобхватност на държавно-капиталистическата организация и наложените от нея социални, производствени и пазарни отношения, и по подчиняване на всички прояви на обществения живот, държавният капитализъм е изпреварил частния. Това изпреварване в централизацията, съжителства със значително по-слабо развитие на производствените мощности и технологии. В това отношение държавният капитализъм се движи със закъснение от няколко десетилетия.

 

Заедно със собствеността, в ръцете на държавнокапиталистическата класа се намира командването на наемния труд и инвестициите на капитали. Това създава известни преимущества за ускореното им натрупване, с което се характеризират ранните стадии от развитието на капиталистическото общество. Поголовната експроприация на селяните, използването на робския труд в концлагерите, ниският уровен на живот на работниците (който е сравним с този от ХІХ век) и организираното насочване на капитали и работна ръка в сферите на тежката индустрия, създаде възможности за по-бързи темпове на икономическо развитие. С това се обяснява излизането на Русия за 70 години от шесто на второ място в света по глобален национален продукти експанзията на нейния империализъм през десетилетията след Втората световна война.[77]

 

За да не рече някой, че абсолютно съм затворил достъпа налевиоценки и мнения до тази медия, да поясня: Горният анализ е дело на мой достатъчно добър познат комунистанархокомунист, каквото и да означава това.

 

Той доказва, че независимо от ракурса, ако бъде разглеждан обективно и безпристрастно (доколкото това е възможно), анализът на държавния капитализъм неизменно довежда до едни и същи констатации и изводи. Такива са реалните измерения на системата, която той формира. По своята жестокост и колосална несправедливост тя може би е сравнима с робовладелството. Между другото, навсякъде по света историците го наричат „робовладелски строй“. А държавния капитализъм – „социалистически строй“. Не съм срещал понятията „феодален строй“ и „капиталистически стройизвън терминологията на марксизма. Красноречиво, нали?

 

Има още нещо. СССР беше колониална империя. Тя наследи Руската, но се постара да я разшири. Не без помощта на западнитедемократи“, които преобразуваха едната в другата. Като използваха болшевишките полуинтелигенти за ролята на полезни идиоти, каквито всъщност се оказаха, интернационалните финансисти постигнаха нещо невиждано от античната българска империя на Аламир, познат като Александър, насам. Гарантираха си сигурна суровинна база от Тихия океан на изток, до Централна Европа на Запад. И от Северния ледовит океан, Балтийско и Северно море до южното Черноморие.

 

Тази огромна територия стана и Техен пазарна пари чрез кредити, на т. нар. инвестиционни стоки, а някъде – даже на продукти за ширпотреба. Гаранцията за плащанията беше стопроцентова.

 

След промените даже отмъкнаха не малко милиарди във вид на неизплатени дългове на трети страни към колониите на Москва. Нашият пример със задълженията на Ирак, Либия, Ангола, Мозамбик, Никарагуа и къде ли не още, са убедителен доказателство за това скрито ограбване. Но никой не е наказан. Даже онова „Наполеонче“, получифутче, полутурчѐ Соломончо или Сюлейманчо, което послужи като удобна ръкавица за машата на финансовия Интернационал.

 

 

 

Оценявайте своя живот по усмивките, а не по сълзите[78]

 

 

 

Държавният капитализъм, който като тайфун премина през значителна част от земята, за да опустоши духа и резултатите от труда на човеците, живеещи там, напредва по цялата планета. Честни люде, доста от тях евреи, изричаха истината. Поместваха я в книги. Заглушаваха ги. Изолираха ги. Отстрелваха ги. Но те намираха сили, за да продължават.

 

Кой ги чу? Колцина им повярваха?

 

Не казвайте, че не знаете за американеца Джак Бърнстейн, който, усетил се евреин, се пресели в ционисткиярай“. За да го напусне бегом, спринтирайки. И да напише и издаде брошурата „Животът на един американски евреин в расистки, марксистки Израел“.[79]

 

Или кинодокументалистът Еърън Русо, многократно представян и в двата варианта на „Диагноза“. Според всички общоприети критерии той беше успял човек. Милионер, с приятелства и връзки в света на най-популярните хора. Но рискува живота си, за да посочи накъде се е запътила родната му Америка.

 

Да не пропусна Дейвид Коулевреин от Канада. Заради документалния му филм за Аушвиц, включващ интервюта с директора на музея. С тази кинотворба той по неповторим начин разкри измамите на холокостоманиаците и изобличи тяхната алчност. В резултат на което бойци от шпицкомандите на действащото еврейско Гестапомасонската ложа Bnai Brit,[80] го пребиха почти до смърт.

 

През 1991 г., принуден от обстоятелствата, въпросният директор на музея в Аушвиц – д-р Франтишек Пипер, сам издаде своето изследване, озаглавено „Аушвиц: Колко изчезнаха евреи, поляци, цигани…“. С него помогна за установяването на по-реален, макар отново преувеличен, брой на загиналите в този концлагер – „най-малко 1,1 милион души“, от които „около 960 000 евреи“.[81] Незабавно след филма и книгата го прехвърлиха в Израел, където живее до ден днешен. А броят назагиналите в холокостане беше намален и все така си е6 милиона! Което не впечатлява никого.

 

Чий е този свят, все пак?

 

Ами Бенджамин Фрийдман, Алфред Лилиентал, професор Норман Финкълстайн?… Доста са. Ала многократно повече са неевреите, които през годините биваха убивани, страдаха и продължават да бъдат стъпквани, защото разпръскват мъглата на лъжите. Та истината да блесне в цялата си яркост пред нас.

 

И въпреки това почти всички им се надсмиват. Обиждат ги като „разпространители на конспиративни теории“. А животът опровергава присмехулниците и доказва: Онова, което тези светли личности представят, са фактите. Но нали знаете:

 

Living is easy with eyes closed.[82]

 

И сега не малко от вас навярно си казват: Защо ни е необходима цялата тази теоретична част? Тя е дълга и отегчителна. Искаменещата от живота“. И ако е възможно – накратко! Заети сме, нямаме време.

 

Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас. И не знаем, не можеме, не щеме да работим за себе си със време. Само знаем и можеме, и щеме един други злобно да се ядемеПомежду си лихи, буйни, топорни, пред други сме тихи, мирни, покорниВсе нас тъпчат кой отдето завърне, щот сме туткун, щото не сме кадърни… Всякой вика „Яман ни е нам хала!“ – а всякому мерамът[83] е развала[84]

 

Даже и последното вече не е така. Енергията е прахосана. Отчаянието и апатията са повсеместни. Обаче все други са ни виновни.

 

Все по-често ми пишат млади читатели и зрители, за да си вземат сбогом с мен. Повечето от тях никога не съм виждал. Правят го ей така, без да се познаваме. Заминават за чужбина и искат да ми благодарят. Те знаят за какво. Неизменно им пожелавам на добър час“. Как иначе? След като, където и да отидат, ще са по-добре от тук. Поне битово.

 

Най-вече заради тях полагам не малко усилия. Моето поколение и близките до него са пожертвани. Точно както през 1937 г. в Цюрих тогавашният шеф на Световната ционистка организация Хаим Вайцман, сетне пръв президент на Израел, издал следната присъда на доста евреи от цялата земя:

 

Възрастните ще умратТе са прах“, икономическа и морална пепел в един жесток свят[85]

 

Съгласно дефиницията, едно общество е в упадък, когато унищожава собственото си бъдеще. Като предварително знае ужасните последици от това.[86] Такова общество, определяно като декадентско, се самоизяжда. Това е неминуемо, неизбежно, непредотвратимо. Всяко упадъчно общество е обречено. Нашето разполага с целия набор от характеристики, за да бъде квалифицирано като декадентско.

 

Ние губим националния си потенциал. Онези, и без друго не чак толкова много младежи, които не попадат в рубрикитезрители на риалити формати“, „слушатели на Азис, Глория, Лу̀на, Кондьо, Алисия, Славчо и Куку Бенд, Николина Чакърдъкова,[87]Сигнал и Лили Иванова“, „фенове на футболни отбори“, „тауирани“, „помпащи желязо“ и пр. С други думи, напускат ни най-умните, образованите и способните, които са запазили човешкото у себе си.

 

Сам по себе си фактът е страховит. Още по-гибелен го прави поведението ни. Напълно съзнателно допускаме нашето национално обезумяване,[88] което обрича самата народност на ликвидация. Оставаме без младежи, на които да разчитаме в грядущето.

 

Още през 1991 г. прогнозирах, че ще настъпи ден, в който няма да има кой да изкарва средствата, необходими за пенсии. Имам свидетели. Това време наближава. Но онези, които уж съставляват т. нар. общество, се държат така, сякаш задаващата се катастрофа непременно ще ги отмине?! Нямам представа на какво разчитат? Може би, че ще се появихрабрият юнакот приказките в лицето на Дядо Иван, Чичо Сам, ТатоИли поредният алчен за власт и пари, неутолимо жаден за слава заместник на правешкия класик на маркисизЪма-ленинизЪма?

 

Нашенци се оказаха твари, които повече не желаят да живеят зле. И затова правят всичко възможно, за да заживеят още по-зле. Като изпаднали в някакъв умопомрачителен трансколкото повече в калта на безразсъдството и мизерията, толкова по-добре!

 

Чалгария не е и кочина. Тя е клоака, зле скован нужник. Съвсем заприличваме на онези милиони микроорганизми, населяващи нашите тела. На частта, която обитаваекскрементите ни. В онова, от което толкова се гнусим, а за тях е прекрасна жизнена среда. Ето какво представлява Homo communisticus – „хармоничната личностна социализЪма. Това нито е личност, а още по-малкохармонична.

 

Не толкова отдавна например в областен център открили „изложба, посветена на40-годишнината от гостуването на Ким Ир Сен в Добрич“! Какво друго, освен „възхищениеможе да изпита… Не, не човекът, а комунистът.

 

Изложба от книги, художествени произведения и фотоматериали от Корейската народно-демократична република бе открита в регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич. Тя е организирана от Посолството на КНДР в България и Община Добрич, съобщават от библиотеката.

 

На откриването присъстваха посланикът на КНДР Зу Уанг Хуан, проф. д-р Велико Иванов – директор на Институт за стимулиране на икономиката, Камелия Койчева – зам.-кмет на Добрич.[89]

 

Какви млади? На мен ми се иска да плюя на петите си и да избягам от цялата тази свинщина, която няма свършване. Каква икономика очаквате да градят тук, когато с присъствието си на подобно събитие „директор на Институт за стимулиране на икономикатадава знак за това, накъде са ни запътили другарите!

 

Иска ми се онези, които поемат на Запад, да не се залъгват от пропагандата на телевизията, киното, лъскавите списания и сайтове в интернет. Онези общества, които като магнит привличаха пришълци от цял свят, отдавна закъсаха. Даже се чудят, как да се предпазят от притока на още имигранти.

 

Цели региони са занемарени. Северът на Англиядо такава степен, че се намерихаумници“, които предлагат при евентуален нов референдум за независимост на Шотландия кралството да й хариже тази своя част! В своята предизборна кампания лидерът на консерваторите и действащ премиер тръбеше, че ще работи за… „единна нация“?!

 

Сега коментатори, свързани с неговата партия, констатират че министър-председателят е по-скоро глух и сляп и не е в състояние да разчете истинските политически руни. При цялата катастрофа на лейбъристи и либерали – разбирайте официални социалисти – „във Великобритания има цели области, които остават незабелязани от партията на г-н Камерън. Даже още по-важно – избирането на правителство на мнозинството не прикри зейналите разделения в нашата страна: Север и Юг; онези, които се борят да свържат двата края, и тези, които се справят съвсем добре; Шотландия, Англия и Уелс. Тези разделения нарушават изконното британско чувство за приличие и почтеност. От рецесията насам делът на хората, които разглеждат бедността и неравенството като едни от най-важните проблеми, пред които е изправена Великобритания, е нараснал трикратно.[90]

 

Не разбрах, къде остана Северна Ирландия? Дали там животът е пей сърце“? Или предстои кралството да се избави от това допълнение в названието си?

 

Вярно, че авторът беше финансов министър в лейбъристкия кабинет на Тони Блеър. Но пише в уж проконсервативнияThe Daily Telegrah”… Ама все пак…

 

Той твърди, че още „преди десетилетия Великобритания стана най-богатото общество [?!] – но се борехме, за да се превърнем в по-почтено и справедливо. Икономическото възстановяване напоследък не беше съпроводено и със социално. Все по-нарастващото доказателство за това е, че без съгласувани усилия това поколение от младежи може би ще се окаже първото от 50 години насам, което ще види обратното на социален напредък.[91]

 

Кое е опакото на прогреса? Разбира се – регресът. А авторът преповтаря онова, което бившият лидер на торите Джон Мейджър, който беше и министър-председател, обяви отдавна:

 

Господството на един елит, получил образование в частни училища, а също така и на заможен дял от средната класа във висшите ешелонина обществения живот във Великобритания, еистински шокиращо“…

 

Бившият консервативен министър-председател изрази изпитвания от него ужас затуй, че „всяка отделна сфера на британско влияниев обществото е доминирана от мъже и жени, които са преминали през частни училища или произлизат отблагоденстващата средна класа“.[92]

 

Типично комунистическо мислене. Вместо да търси и предложи пътища за разширяване на средната класа, „десниятМейджър проявява неприкрита завист. Никъде няма пълно равенство и щастие. Въпросът е преобладаващата, доста значителната част от жителите на една страна, да живеят добре и да се чувстват полезни, удобно, уверени. Което включва и еднаквите възможности за реализация и напредък пред всички, гарантирани от законите. Там трябва да дълбаете, та евентуално да се натъкнете на разковничето на реалното, а не на измамното равенство.

 

Ето какво липсва на съвременна Великобритания. Алън Милбърн, някогашен лейбъристки министър и настоящ член на Парламента, справедливо поставя диагнозата за все по-затруднена социална мобилност“. Преведено, това ще рече, Обединеното кралство се връща назад към своето минало, в което всяка жаба знаеше своя гьол. Класовото неравенство се изразяваше в привилегии за едни и невъзможност за преминаване в по-горна прослойка за други, независимо от демонстрираните качества. Точно както беше при държавния капитализъм.

 

Но нима онова, което назовавате „социализъм“, не представляваше своеобразна монархия? В нея съществуваше понятието „правоимащи“. Постовете – все едно титлите и длъжностите, сиреч разпореждането със собственосттане се ли предаваха по право, даже по наследство?

 

Ако не се беше намесил сатаната, който прибра правешката принцеса“ при себе си, тя несъмнено щеше да оглави Партията и държавата. Малко оставаше брат ймодел на изрод и кръгъл идиотда бъде коронясан за царна комунистическото владение! Колко тъпо, просто и побъркано е население, което се радва на Le Pompier Soleil?

 

 

 

Упадъкът е прогрес![93]

 

 

 

Ала защо Джон Мейджър е шокиран?  Фридрих Ницше не напразно е отсъдил:

 

Философите и моралистите се самоизмамват, че като се противопоставят на упадъка, го избягват. Това е извън тяхната воля. А следователно, колкото и малко да го признават, човек все пак открива, че те са сред най-могъщите подбудители на упадъка.[94]

 

Ами ако не толкова отдавна – само преди 25 години – нещата изглеждаха по същия начин. Мейджър, единственият министър-председател на Острова, без висше образование, и покойната Маргарет Тачър нямаше да имат никакви шансове за политическа кариера. Камо ли – да станат премиери. Бяха наети, понеже са продали душите си.

 

Какъв е делът на богатите, които управляват най-могъщите западни страни? Погледнете графиката вляво. Тя показва какъв дял от националното богатство е бил разпределян през годините между онези, които съставляват едва0,1 на сто от населението на САЩ.

 

Само между 2012 и 2014 година пропастта между богатите и обедняващата маса от населението на Съветските американски щати се е разширила значително.[95] Допускате ли, че в Англия е по-различно? Свиването на средната класа и рязкото увеличаване на броя на зависещите от държавата, няма как да остави безразлични средствата за информиране. Ако искат да им вярват.

 

Миналата седмица [18-24 май 2015 г.] Националната статистическа служба (НСС)[96] оповести данни, показващи, че между 2010 и 2013 г. една трета от населението на Великобритания е живяло с доходи под границата на бедността. През този четиригодишен период 19,3 милиона души са имали налични приходи по-ниски от 60 на сто от средните за страната. Тези числа илюстрират, как милиони хора полагат сетни усилия, борят се, за да не потънат, и едва си позволяват най-необходимото. Заемите за оцеляване в криза и обществените кухни са реалност.[97]

 

Тази картина от ХХІ век в една от смятаните за „най-развити демокрации“ кара косите да настръхнат. Накъде сме се запътили? Такова ли е евроатлантическото ни бъдеще? Още повече, че даже споменатите “Crisis Loans” – „заеми за оцеляване в криза“, са отменени.

 

Повече не можете да подавате заявления за заеми за оцеляване в криза в Англия, Шотландия или Уелс. Все още можете, ако живеете в Северна Ирландия.[98]

 

Това е обявено на официалната страница на британското правителство в интернет. Така е от ноември 2014 г. насам. Тоест – бедните островитяни няма как да разчитат даже на този доста ефимерен спасителен пояс

 

Ако попитате хора, живели в Кувейт, Либия или други подобни страни с авторитарни режими и добив на петрол (Великобритания го изпомпва от Северно море близо до шотландските брегове), даже Сирия, в която почти няма нефт, ще ви признаят: Такива явления са били забравени. Замислете се: Кво стана? Откъде заприижда най-голямата имигрантска вълна, коятодемократичниятЕвропейски съюз смята за огромна заплаха? Кой съсипа Сирия, Либия и я предизвика?

 

И още нещо. Как се връзва обрисуваният пейзаж със следните скици, които ми изпрати доста млад наш сънародник, живеещ и работещ на Албиона?

 

В момента работя най-обикновена работа в склад за храни и напитки към DHL. Като по 8 часа товаря стоки върху палети и в клетки. Обикновена работа, която може да се свърши и от най-необразованите хора в обществото. В България за такава работа ще се плаща най-много 400-450 лева, докато тук заплащането започва от 10 паунда на час, в зависимост от компанията, в която се работи.

 

Впечатленията ми от тук бих казал, че са смесени. Тъй като им знам историята и на какво са били подлагани хората, живеещи тук през вековете  от няколко фанатика мислещи се за господари на света. Както и връзката им с нашето Царство. И после тези хора искат да ни карат да следваме техният начин на живот и развитие.

 

В града, в който работя, е пълно с индийци, пакистанци, словаци, поляци и, разбира се, румънци. Живея в градче, което се намира между Манчестър и Ливърпул и е пълно с всякакви складове и предприятия. Но там работят главно хора от Източна Европа. Ако има англичанин на подобни места, той или ще е шеф, или ще е някой напълно необразован простак. Англичанин да работи за по-малко от 12-13 паунда на час е нещо доста рядко виждано. Бих казал, че е нормално, след като може да взима по 1500 паунда на месец помощи и без да работи. Нали все пак ние сме там, за да работим за техните социални помощи. Ако всички чужденци напуснат Великобритания и се завърнат да работят в собствените си страни, тази страна ще се разпадне с гръм и трясък.

 

Колкото за населението, отново бих казал, че съм със смесени чувства. Има англичани, които не се интересуват откъде си. Но има и такива, които, като им видиш погледа, ти става ясно какво си мислят за теб. Те си мислят, че им взимаме хляба. А не осъзнават, че точно ние им го даваме.[99]

 

Британците са недоволни. Както не веднъж съм споменавал, те, както и всички западняци, смятат, че са извоювали правото си назаплащане, което заслужават“. И държат на постигнатото. Но условията са други. Промениха ги. Засега социалистическата „държава на благоденствиетосе грижи за тяхното сносно битие.

 

Какво друго, освен социализъм, даже комунизъм в изкривената му, фалшиво идеализирана идеологическа представа, представлява солидната издръжка на хора, отказващи да се трудят. Те експлоатирани ли са? Капитализмът разчита на експлоатацията. Човечеството не познава друга форма за печелене на пари. Това е възможно единствено чрез ограбването на част от живия труд на други хора. Наричат го „експлоатация“.

 

Да получавате 1500 лири стерлинги за това, че сте живи! Мечта! Даже daydreamблян! Нима не е същото, което през 1962 година другарят Тодор Живков обещаваше да ни стигне през1980-а – реки от мед и масло? А нашенци да се придвижват само с шпайкове, за да не се подхлъзнат

 

Преди дни коментатор ги запита британците тъкмо в тази насока:

 

Плащат ли ви, колкото заслужавате? Каква е връзката между действителната работа, която вършите, и възнаграждението, което получавате?[100]

 

Последва бърз отговор:

 

Разкритието, че плащат на лондонските разводачи на кучета значително повече (32 356 лири), отколкото е средната работна заплата в държавата (22 044 лири), ни казва много за това, как безработицата функционира днес. Гледачите на кучета не само са по-добре платени, но те и работят само през половината от часовете на средностатистическия работник.[101]

 

Излишно е да преразказвам изнесеното за различните категории труд. Най-високо платени, разбира се, са банковите чиновници. Но и при тях са заложени капани. Което е друга тема. Важното е – и то съвсем не на шега – че докато надменните островитяни отказват да се ангажират с crap jobs” – „непрестижни дейности“,[102] имате шанс, драги мераклии за излитане с еднопосочен билет от Терминал 2.

 

Всеки от вас има възможността да сравнява и да прави своите изводи. Аз не се наемам. Но съм уверен в едно: Навсякъде европейската цивилизация – нека я наречем християнскае в регрес. Вместо да вървят напред, белите хора се движат нагоре по стълбата, която води към небитието. Според мен Алън Милбърн е справедлив, когато посочва:

 

Сър Джон Мейджър беше прав да предупреди, че във всяка една влиятелна британска сфера по-висшите ешелони на властта се държат предимно от малък елит.[103]

 

Явлението засяга както разширяването на обхвата на бедността, така и свиването на средната класа. Тъкмо тя беше фундаментът, опората и гаранцията за свободата и прогреса на Стария континент преди Втората световна война и в неговата западна част след нейния край. Дали всичко това е минало?

 

Каква е основната издръжка на средната класа“? Според The Daily Telegraph, след съществен диалог с неговите читатели, най-важните разходи в портфейла на буржоазията са, както следва: училищни такси, зъболечение, здравни осигуровки, ваканции, вино (хубаво), нови автомобили, пак ваканции и „културни занимания“. Увеличението на цените в тези области беше астрономическо – през последните шест години здравните осигуровки скочиха с 51 на сто, училищните таксис 40 процента. Докато през същия период доходите в категорията „заплати на два души[104] са намалели с 0,8 на сто.

 

Такси за частни училища плащат 7 процента от населението; частни здравни осигуровки биват внасяни от 11 на сто. Това в действителност не са хора от средната класа: твърдото намерение за използване на термина „средна класаза онези, които фактически са богати, се доближава до загрижеността, с която десницата никога не описва своите схващания като десни, а предпочита „благоразумни“. Това е постоянна схема за преформулиране на нормалното в светлината на онова, което е такова за един от 10 души.

 

 Но в действителност, в това отношение, средните класи са си съвсем нормални. Доходите са в застой във всеки сектор на обществото, с изключение на онзи 1 процент на върха (койтоThe Telegraphнавярно би нарекългорна средна класаилисправящи се добре“). Брутният вътрешен продукт на глава от населението е по-нисък, отколкото беше преди седем години. „Това“ – рече икономистът Джоузеф Стиглиц в интервю в неделя [24 май], – „не е успех.[105]

 

Наистина не е, но го представят по този начин. Плямпането, чеВеликобритания се измъква от кризата“, прераства в медиен грохот. Повтаряно като тропар или мантра, то прилича на тукашните Бойкини самохвалебствия: „магистрали, метро, спортна зала, околовръстен път…“ Нищо, че само две-три години след рязането на лентичките ремонтират и магистралите, и метротоА в спортната зала не могат да се провеждат състезания по лека атлетика, хокей и т.н. Излязлакъсичка! Тя служи предимно за чалга-концерти.

 

Дори в Тимбукту няма да срещнете такава явна, неприкрита кражба на много милиони, каквато представлява един от тунелите“ на късичката магистрала „Люлин“. Две големи тръби, поставени върху пътя, и засипани със слой пръст и изкуствено засадена растителност. Но… „тунел“!

 

Не ми допада нищо левичарско. Употребата на думи като „буржоазия“ и то с презрение ме отвращава. Но, ако изнесеното от авторката с лейбъристи уклон е вярно, нищо добро не очаква жителите на Албиона. Знам го достатъчно отдавна.

 

Да не забравяме, че:

 

Комунизмът, или по-правилно – социализмът, не е движение на потиснатите маси, а на икономическия елит.[106]

 

Комунизмът е заговор на супербогатите срещу целия свят и на първо място против средната класа. Комунизмът е глобалната цел на сатанистите[107]

 

Освен констатацията за средната класа, която методично бива превръщана в шагренова кожа“, журналистката твърди:

 

Кризата на заплатите никога не е спирала по подходящ начин за онези 20 на сто от дъното. Имало е малко забавяне за ръководителите на корпорациите. А кредитите позволяват на цените във всички сфери да се отдалечават от доходите. Тези тенденции биват засенчвани от твърде старомодна политическа решимост, че „онези в нуждатрябва да бъдат заинтересувани от един единствен тип политика и стремежиот съвсем различен вид.[108]

 

Заключения, до които са достигнали независимо един от друг и в различно време автори от САЩ и Русия. И двамата – не комунисти.

 

Резултатът? Спорове и замеряне с данни за броя на самоубийствата – ето с какво се занимават медиите. Разменят си „крошета“ относно достоверното отразяване на този изумителен проблем.[109] Нали все пак навлязохме в двадесет и първото столетие с надеждата за всеобщо благоденствие? А какво излезе? Колко фалшиво звучат свадите на журнашлюхите, след като знаем, че всички те работят за публични домове с един собственикинтернационалното комунистическо Братство.

 

Истината е, че както във Великобритания, така и на Континента, а още повече в САЩ и у нас, все повече хора посягат на живота си. Това е крайната гара на отчаянието. Нарича се безизходица. Макар за мен далеч по-достойно да е същото, но след като човекът със съсипан живот избави света от неколцина негодници. Христос никъде не е изрекъл: Не убивай!

 

 

 

Ave, illis cuium pecuniam, morituri vos salutant[110]

 

 

 

Целта на пространното изложение до тук – за мен то е аргументацияне е да оправдае онези, които напускат Чалгария. Без значение дали от отвращение или просто подгонени от нуждата.

 

Фактите би следвало да послужат за сравнение, на което – предполагам – всеки от вас е способен. За да лъсне с цялата си яркост неумолимата истина: Тукашната бедност не съществува никъде в Европа. През последните 35-40 години тя беше забравена там. Жалкото е, че сега се завръща и на Запад.

 

Няма как да отречем, че доскоро, а навярно и понастоящем, у нас западният бедняк спокойно би могъл да мине за представител на средната класа и мало више,[111] както казват сърбите. Освен това в онзи край на Европа постиженията на welfare state социалистическата държава, са далеч по-съществени в сравнение с мизерията, в която живяхме по времето на държавния капитализъм. Но ни я представяха като „гигантски успехи на социализЪма“! Тя не беше прикривана с лозово листо, а с нагана и гьостерицата. Но колко бързо забравихте!

 

И какво запазихте като спомен, който да предавате на децата си? Равенството в бедносттаматериална, но и духовна, постоянния дефицит и недоимък, подлостта, предателството, доносничеството, послушанието, приспособленствотоСелата, застроени с еднакви къщипо типови проекти? Крайградските панелни гета, за маломерен апартамент в които се правеше безлихвена вноска и се чакаше минимум петнадесет години? Същотоза да се сдобиете със заветния съветски, чешки, източногермански морално остарял и зле направен автомобил. Та лежейки под семейното чудо“ – возилото, мъжете да запълватсвободното си времепрез почивните дни?

 

Тато и компания взимаха заплати в хиляди левове, адавахана маситепо стотина-двеста. На преторианската си гвардияченгетата и военнитепо няколко стотин. Към това си добавяха премии, награди и даже строителство на частни вили с пари отУБО, което ще рече – от държавния бюджет!

 

Награждаваха пролетариитес гумени цървули. А за номенклатурата тези безценни средства за цивилизовано придвижване все се изчерпваха. Та се налагаше да заменятпрестижните призовена големците с връчване на пликове, съдържащи стотици или хиляди левове. Масите удостояваха това с викове: „Нека о̀дат боси!“

 

Затова смятам, че никой не бива да вини младите, задето напускат родината си. Тя не им даде или поне предложи нищо. Възприемам себе си и поколението, на което принадлежа, с изключение на „правоимащите“, за тотално лишени от живот, за мъртво родени.

 

А дали съм прав или пък – „луд“ и разпространявамконспиративни теории“, всеки сам да реши. Защото продължавам.

 

Ето какво очаква човечеството и по-точно – неговата по-привлекателна част – жените.

 

Аялет Шакед – новата израелска министърка на правосъдието, привлече вниманието както със своите безкомпромисни схващания, така и с външния си вид. Който един от политическите опоненти предположи, че е по-подходящ за показване в календар, предназначен да виси, закачен в гараж.

 

Фотогеничността на г-ца Шакед беше възприета като неподходяща за представяне от израелската медия BHadrei Haredimултраортодоксален новинарски website.

 

По начин, превърнат в обичай сред религиозните еврейски организации, когато сайтът публикува традиционната снимка на новото израелско правителство, положило клетва миналата седмица [13-19 май], той зацапа и превърна в петна лицата на г-ца Шакед и на още две министъркиМири Регев и Гила Гамлиел.

 

Външният вид на трите министърки беше замацан, съгласно представата на ултраортодоксите за жените. Тя включва порицание на начина, по който се обличат, ако дрехите им не са достатъчно скромни. Зацапването на госпожа Гамлиел беше изключително подигравателно, като се има предвид, че тя беше назначена за министърка за равенството между половете и по-възрастните граждани.

 

Все пак цензурата съвсем не беше пълна. Website-ът на вестник Haaretzотбеляза, че докато лицата бяха размазани до неузнаваемост, „напълно голите и съвсем не непривлекателни кракана г-жа Регев, новата министърка на културата, са показани в целия им вид. И според ракурса на фотапарата са ситуирани близо до ръката на министър-председателя Бенямин Нетаняху, седнал пред нея.[112]

 

Мюсюлмани ли? В свободния“ и „демократичен“ Запад не позволяват носенето на бурки – забраждането на жените. От същите съображения някой да е забранил грозните черни одежди, шапки и отвратителните масури на ортодоксалните евреи? Не – те имат право. Защо? Понеже са чифути – „богоизбрани“. А умствено залинялото гойско стадо допуска те да се качват на главата му и да се гаврят с него. Те, човекоподобните наследници на българохазарите. Де дърво, де!…

 

Неотдавна друг ортодоксален еврейски сайт събрал очите на аудиторията, когато поставил на обсъждане „ексцентричната външност на Ким Кардашянамериканскатазвездаот телевизионните reality“. Това стана, „когато беше съобщено, че тя и съпругът й Кени Уест – рап-певец, са вечеряли с Нир Баркат, кмета на Йерусалим.

 

Сайтът не се фокусира върху посещението на г-жа Кардашян в Йерусалим, а върху факта, че г-н Баркат е избрал да яде в ресторант, където сервират некашерна храна.

 

През януари Hamevaser, ултраортодоксален израелски вестник, редактира [разбирайте изтри] Ангела Меркелгерманската канцлерка, и други политички върху снимка на световни лидери, участвали в протестен марш в Париж заради смъртоносните нападения над сатиричното списание Charlie Hebdo и един еврейски супермаркет.

 

Редакцията имаше неочакван ефект, тъй като постави г-н Нетаняху и Махмуд Абас,[113] лидера на Палестинската автономия, по-близо един до друг на фотографията.[114]

 

Да уточня, че както мнозина от вас се досещат, другарката Аялет Шакед е потомка на имигранти от Руската империя. Но не само – и от Румъния. А нейният баща е роден в Иран. Семейството му живеело в Ирак. Но през петдесетте, под влияние на ционистката пропаганда, се преселило в Израел.

 

Министърката на правосъдието е завършилакомпютърно инженерство. В армията е била инструкторка на Голанските възвишения, които през 1967 г. Израел анексира от Сирия. Естествено, за това не се говори. Пари! Започнала е кариерата си в известната американска фирма за електроника “Texas Instruments”. Издигнала се до управителка по маркетинга. Никога не е училаправо!

 

Ако сте участници във феминистко движение, или подкрепяте борбата на палестинския народ за негова държава, или пък просто не търпите несправедливостите, може би ще надигнете глас срещу ставащото в Израел? Ще призовете за бойкот на тази расистка страна? Няма да е задълго.

 

Наскоро в Канада стигнаха до там, че внесоха проектозакон, който инкриминирапредвижда затворза подобни прояви!

 

Както се изповядва Робърт Фиск – кореспондентът на английскияThe Independent” за Близкия изток със седалище в Бейрут, нито един бойкот не е успял. И изрежда този срещу Италия заради нахлуването в Абисиния, нито против Испания или Южна Африка

 

Все още не съм убеден“ – посочва Фиск, – „че бойкотирането на Израел, макар донякъде да стряска ненормалниците от десницата в правителството на Нетаняху, ще постигне решение за две държави, зачитането на правата на палестинците и т.н. Свободен съм да пазарувам стоки от израелските колонии на окупираната арабска земя (не ги купувам). Но когато посещавам Израел, отсядам в хотел „Цар Давид“ в Западен Йерусалим,[115] влизам в художествени галерии в Тел Авив и купувам книги, издадени в страната. Някои израелски учени и университетски преподаватели подкрепят бойкота на тяхната собствена страна. Може и да са прави, като постъпват така.

 

Но в Канада – а аз буквално разтърках очите си, когато прочетох това – тотално произраелското консервативно правителство на Стивън Харпър възнамерява да включи бойкотирането на Израел катопрестъпление от омраза“. Това не само е нелепо, глупаво, безпочвено и расистко, понеже приема, че всеки, който се противопоставя на израелската порочна и несправедлива политика на заграбване на земи на Западния бряг, е антисемит. Но и защото също така е антидемократично. Онези, които вярват в ненасилието, винаги са защитавали движенията за бойкот, като начин за оказване на икономически натиск, вместо бомбардировките; като морален път за притискане на една страна, която нарушава международните закони.

 

Обаче Харпър, който със сигурност би бил избран в Кнесета, ако беше израелец, отиде чак до там, та по време на неотдавнашната си визита в Йерусалим да заяви, че дори само да критикувате Израел може да бъде форма на антисемитизъм. Наскоро подалият оставка канадски външен министър Джон Беърд (иначе уж почтено и разумно момче) описа Канадското движение за бойкот на Израел като новото лице на антисемитизма“. През януари той фактически подписа официално споразумение с Израел за борба против организацията за бойкотиране на ционистката държава, известна там като групата БЛС (Бойкот, Лишаване и Санкции)[116] Стивън Блейни, който се кефи на титлата „министър на обществената сигурност“ на Канада, заявява, че бойкотиранията на Израел не могат да бъдат отделени от антисемитския език на омразата и от неотдавнашните нападения на евреи във Франция.

 

Това е абсурдно. Ако в британските супермаркети отказвам да купувам портокали, отгледани в Израел, това не ме прави нацистки убиец. Критикуването на Израел не превръща канадците в юдеомразци. Известен брой либерални еврейски групи са протестирали против предложеното от Харпър разширение на съществуващите закони срещу омразата“, понеже излиза, че всички евреи подкрепят Израел или одобряват неговите действия. Далеч повече еврейски организации са приветствали Харпър. Но след като и евреи членуват в организациите за бойкотиране на Израел, в Канада разширеният обхват на закона на Харпър би следвало да постави и евреи на подсъдимата скамейка за антисемитизъм.[117]

 

Стига толкова. Общо взето, повечето евреи не са съвсем нормални човешки същества. Доказано е научно. Трябва ли за пореден път да се позовавам на основателя на криминологията, италианския професор по психиатрия д-р Чезаре Ламброзоевреин? Преди век той е извел емпирично истината, че поради кръвосмешенията, всички форми на умствени заболявания и перверзии се срещат между 6 и 12 пъти по-често сред евреите.

 

 

 

Юдеокомунистите унищожиха България

и я превърнаха в тема за вицове

 

 

 

 У нас, с незначителни изключения, евреите и еврейството винаги са били тачени и на мода. Акълът ми не го побира, но навярно вината е в мен. То е като с комунистите и ченгетата, които 99 на сто от нашенци приемат за хора, или делят на добриилоши“. Критерият е шуробаджанашки – „нашитесадобри“, „чуждите“ – „не“.

 

А тъкмо еврейството и най-вече неговият елит, самозабравил се от прекомерното си забогатяване, водят човечеството към неговия финал. Един от методите е налагането на мултикултуризъм“, който обаче изключва Израел. Също така – на еднополовите бракове, които едва ли някога ще бъдат узаконени в ционистката държава. Насажда се глобализациятаинтернационализмът, на който се спрях не толкова отдавна. Това е знамето, което издигат всички комунистиот марксистите, троцкистите, маоистите, еврокомунистите, до анархиститекакто последователите на Бакунин, така и кичещите с лика на масовия убиец, садистаЧеГевара.

 

Всичко това бива отхвърляно и отричано вътре в Израел. Лъчите на натиска върху народите тръгват от там. Но никога не засягат страната, която единствена е придобила привилегията официално да бъде национална по характереврейска.

 

Нямам нищо против мюсюлманите, където и да са, най-малко у нас. Не ги смятам, а знам, че са българи. Може някога да са били турци“. Когато – до началото на ХХ вектурчин е означавало беден човек, мюсюлманска рая. Няма да се спирам на вината на комунистическата партия за тяхното турцизиране, а сетне – за откъсването им от българския народ като самосъзнание. Имам предвид поредицатавъзродителнипроцеси.

 

Но няма как да не напомня за това, че комунистическите лидери направиха тези наши сънародници по-равни. Предоставяха им различни привилегии – от предимство при кандидатстване за висше образование, през размерите на земята за частно ползване, превърнало ги в доста заможни люде, до тяхното вербуване за сътрудници на репресивните тайни служби на режима.

 

Точно така – предимство. Защото повечето нашенци смятат материалните облаги за висша ценност. И по никакъв начин не осъждат предателствотоследенето, слухтенето и донасянето срещу ближните. В този смисъл, когато България се обезбългарява, а създадената от БКП-ДС партия на самозванитетурциДПС е обрасла с евреи и с алчни ибрикчии, носещи българо-християнски имена, претенциите на Местан, който едва ли сам е наясно кое от трите публично известни негови именаЛютви, Павел, Владимире истинското, ми се струват прекомерни.

 

За него и подобните му ще преразкажа актуален английски анекдот.

 

Християнин влязъл в ателие на ислямски плакатист с печатничка, и си поръчал афиш. Поискал върху него да бъде изобразен пророкът и призив: „Мюсюлмани, вървете си у дома!“

 

Художникът се почувствал дълбоко засегнат и отказал да изпълни поръчката. Разгневен от дискриминацията, клиентът подирил справедливост от Комисията за религиозно-етническо равенство. Тя глобила рисувача с 500 лири плюс разходите.

 

Разбрахте ли? Ние, християните, сме си у дома. Но не разполагаме с институция или орган, които да ни защитят. Докато малцинствата се опират на разни интернационални тумори, като например Български хелзинкски комитет, който е по-скоро цигано-чифуто-ислямски. Но има десетки подобни паразити, които са се впили като пиявици в нашия организъм: Дружество за защита правата на човека, Обединен ромски съюз, Междуетническа инициатива за човешки права, Организация Шалом“, Движение за религиозно равноправие и веротърпимост, Демократичен съюз Рома“, Комитет за защита правата на човека, Сдружение Мартин Лутер Кинг“, Проект права на човека, Българско дружество за насърчение и защита на религиозната свобода, Български център по правата на човека, Български институт за правно развитие и т.н. Но също така – куп фондации, издържани от чужбина, и поверени на комунисти или на техни потомци – например – Фондация Програма достъп до информация“,[118] ФондацияТолерантност“…

 

Такива са последиците от милиционер-социализЪма и последвалата го мафиотокрация на червените фашизирани до краен пределдемократи“.

 

Съжалявам, че трябва да го напиша, но който има претенции да живее извън правилата, установените от нашите предци, може да си върви в своя дом. Това се отнася и за комунистите. Да бягат в Русия или САЩ, в Брюксел или на майната си, ако щат! Не, това не е апел за новвъзродителенпроцес. Само опит нещата да бъдат поставени на местата им. А нашите сънародници, изповядващи исляма, да се вразумят. И да подирят причините за онова, което им се стовари. Като в рамките на разследването на престъпленията на тоталитарните властници да не пропускат номенклатурата на ДПСвсе комунета и ченгета.

 

Ако това не стане, мнозинството не пожелае ли разрушаване на Системата и изграждане на нова държава на свободата и справедливостта, сме за никъде.

 

Същевременно навсякъде по света пледират за равенство. Създават закони против расизма, хомофобията. Легализират еднополовите бракове, в които, навярно, господарите на планетата съзират бъдещето на човечеството. Тъй де, нали държат да го редуцират, както се изразяват. Да го сведат дозлатен милиард“ или малко повече. А от интимните сношения между еднополови не се ражда нищо, освен болести, например СПИН.

 

Когато бях в казармата, по-младите офицери (какво отвратително занятие!) пробваха чувството си за хумор. Приказваха, че БНАБългарската народна армия, нещо като частна държава на Добри Джуров в държавата на другаря му Живковможе всичко. Единственото, което не успява, е да ражда. Но и за това се правели опити, моля ви се. Следваше гръмогласен офицерски смях, наподобяващ уникалното кикотене на правешкия каскет с „огромен приносв марксизЪма-ленинизЪма.

 

В наши дни се прави всичко възможно за забравянето на комунизЪма и неговите престъпления и за смазването на християнството. Различните мнения или водят до затвораАвстрия, ФРГ, Франция, даже Швейцария и Холандия – или биват заклеймявани като вредни“, „политически некоректни“ и пр. А опитите за изричане на нещо против държавата Израел, ционизма и евреите са обречени на всичко най-лошокато започнете от публичното вербално оваляне в катран и перушина, и стигнете до съда и решетките.

 

Прокламират, че моралът не е в състояние да възпита толерантност. Което не е вярно. Просто кюртираха нравствеността – това е. Ето пример.

 

За пореден път навиха пружинката на един от видните и повратливи журнастутки на Запад, комунистът, социалистът, а в момена – либералът (засега; каква ли боя ползват?) Джон Лойдвойнстващ ционист.[119] Той наду призивната тръба към лидерите на болшевишките страни, западно от бивша Югославия, за началото на края на човешките права и свободи. Негодникът започва… без изречение. Тоест – отсъства мисъл:

 

Избиването на евреи [колко, къде, кога и от кого], на християни и най-много на мюсюлмани, опълчващи се на представата за превръщането на Близкия изток в арена на война – в Сирия и Ирак, Либия[120] и Йемен; на защитни репресии, както е в Египет [?!]; и на страх навсякъде. Това е регион, „изпадащ в онова, което ще бъде дълга, несъмнено жестока война“, както тази седмица [18-24 май] писа Стийв Кол.

 

Европа трябва да стане по-малко либерална, за да може либералната демокрация да бъде защитена. Франция разполага с проектозакон за разширяване на проследяването, внесен в Сената; Великобритания скоро ще я последва. Италия, затормозена от имигранти от Северна Африка,[121] не може да се справи. И се опасява, че сред онези, които се добират до италианските брегове, има джихадисти

 

Европейските политици се изправят пред такива все по-лоши събития и придвижвания: обобщено, те рисуват един свят, в който обещанията за даже по-комфортен живот изчезват. И биват заменяни от тревога. Нищо чудно, че при предизборните кампании политическите лидери се придържат към баналности и обобщения. Но рано или късно, те ще трябва да въвлекат своите граждани в цялостен дебат за онова, което сегашният свят ни предлага.[122]

 

Чудесно – „своите граждани“! Да беше написал „поданици“! „Европа трябва да стане по-малко либерална“! Интернационалът прожектира бели мишки на дребните шлюхи като Лойд. Та сетне да ги сънуват в кошмарите си:

 

„Когато Съветският съюз беше раздробен преди четвърт век, Георги Арбатов, съветникът по външна политика на „империята на злото“, каза на тогавашния заместник-държавен секретар на САЩ Строуб Талбот: „Правим нещо ужасно с вас: лишаваме ви от враг.

 

Това вече не е вярно. Русия, държавата, наследила Съветския съюз, сега е враг, макар все още – пасивен. Той превзема части от Украйна; заплашва балтийските държави; проверява отбраната на НАТО по море и въздух; неговата неумолима пропаганда срещу Западавсички карти на президента Владимир Путинне оставят никакви съмнения.[123]

 

Страх, врагове, противопоставяне, опасностието с какво пълнят главите на хората, надъхват и затормозяват човечеството днес.

 

Разказвал съм за един от законите на реалния комунизъм – за стремежа да прониква във всички части на пространството, където има дори най-малка възможност да нахълта, и стремежа да направи своето обкръжение себеподобно и подконтролно“ – посочва Александър Зиновиев, смятан за един от най-добрите познавачи на съветската система. – „На това един от слушателите отговори със следното.

 

Нека съветските войници дойдат тук, в Западна Европа. Те ще видят, че тук жизненото равнище е по-високо, отколкото в Съветския съюз. Че тук има демократични свободи и прочие блага на цивилизацията. Като видят това и разберат, че съветските ръководители ги лъжат, те ще се върнат у дома и ще организират преврат, та занапред да живеят по западен образец

 

Този път на мен и на другите мои бивши съотечественици не ни беше до смях. Ако войниците от комунистическите страни дойдат в Западна Европа, то едва ли нещо от западния начин на живот ще остане, дори за сравнение и за нравоучителни изводи. При това, ако хората от комунистическите страни дойдат тук, то няма да е с цел да се поучат от нещо, а със задачата да учат другите, с цел да налагат своя собствен строй и равнище на живот. И те имат големи възможности да преуспеят в това. Тъй като на Запад имат свои елементи на комунизма. А и хора, желаещи да действат в негова полза, са наспорили.

 

И отново в отговор чувам:

 

Нека! В това няма нищо страшно – казва друг събеседник, – нека западните страни се убедят с личния си опит в това, че комунистическият начин на живот е отвратителен. И тогава те ще се откажат от него.

 

Какво можех да кажа в отговор на това?! Уви, „тогаватова няма да го има. Тогава вече ще бъде късно. Страната – не отделният човек, а общественият стройне е омръзнала ви стара жена. Победата на комунистическия социален строй в една страна означава престрояване на всички основи и страни на живота на обществото. За кратък срок голяма маса хора тук ще заемат привилегировано положение и ще се устроят сравнително не зле. Мнозинството от населението ще бъде освободено от много грижи и ще получи гаранции за минимални жизнени условия. Преимущество ще получи онзи тип човек, който ще бъде по-удобен за новото устройство на живота, отколкото за предишния. Социалният подбор ще насочи стремително производството на човешкия материал в такова направление, че хората повече няма да бъдат способни и заинтересувани от връщане назад. Могъщата система на власт и на идеологическото възпитание, която ще бъде създадена за броени дни, ще потисне всички опити за връщане на историята назад. Скоро жертвите ще бъдат забравени.

 

Ще започне неудържимо приспособяване на масата от населението към новите условия за съществуване. Вече няма да има път назад. За да се върнаткъм благата на западната цивилизация, ще им бъде необходимо да ги завоюват отново, вече при новите обществени условия.

 

А за това на обществото ще му се наложи да премине през нов многовековен исторически цикъл, като заплати за всичко с нечувани досега жертви. И още едно е съмнително – дали товавръщанеще му се удаде?

 

Вие преувеличавате сигурността и силата на комунистическия режим – чух в отговор на това.

 

Не веднъж ми се е случвало да се сблъскам с хора, които смятат комунистическия режим за нетраен, основан само върху измамата на народа и насилието над него от страна на шепа властващи комунисти. Мнозинството от събеседниците обаче не вярваха в тази концепция. Ала даже политически дейци и мислители, съдейки по техните речи и книги, си представят твърде смътно природата на комунистическия режим и източниците на неговата сила и надеждност.

 

Те мислят за него със система от понятия, уместни за обществата от западен тип, но губещи смисъл при употребата им към обществата от комунистическия. И прилагат към него съвършено чужди критерии за оценка. Които само случайно дават повече или по-малко верни резултати.

 

Поразителен пример за това е реакцията на Запада при нахлуването на съветските войски в Афганистан. То завари Запада неподготвен, изненадан. И веднага пося объркване, макар от гледна точка на възможността за прогнозиране, случаят да беше тривиален. Недълго преди това Съветският съюз изтегли част от своите войски от Източна Германия. Мнозина на Запад изтълкуваха това като миролюбив жест.

 

В средата на декември [1978 г.] изнесох доклад пред „Германо-американското дружество“ в Мюнхен и говорих за това, че нищо миролюбиво няма в тази акция. Че тези извеждани съветски танкове скоро ще се окажат на друго място, където са по-необходими, например – в Афганистан. Страхувам се, че моите слушатели се отнесоха към това предупреждение по-скоро като към риторично самонавиване. Въобще не претендирам за това, че предсказанието има голяма гносеологична стойност. Обратното, държа на неговата баналност. Но това е банално, само при условие, че за комунизма се мисли със съответстващата му система от понятия.[124]

 

 

 

Когато се отчая, си спомням, че през цялата история

пътят на истината и любовта винаги е побеждавал[125]

 

 

 

Подобно на Зиновиев, и аз се опасявам, че читателите няма да разберат, когато им кажа, че понастоящем съществуват няколко империи на злото. Понякога те действат съвместно, но честои поотделно. А вместо съветските войници, в Западна Европа отидоха олигарсите от КПСС, КГБ и ГРУ. Тамошните лидери ги посрещнаха без излишни церемонии, хляб и сол, нокато завоеватели. Затова изуха гащи пред тях и заеха поза, удобна за съответния акт

 

Когато изтегляха американските войски от Ирак и Афганистан, всеки що-годе запознат с истинската същност на комунизма, беше наясно: Следва да очакваме войни другаде. Последва т. нар. Арабска пролетВоеннопромишленият комплекс не търпи вакуум.

 

И на мен съвсем не ми е до смях. Докато умните се наумуват… „Животът е онова, което става, докато кроим планове“, беше изпял Джон Ленън малко преди да го убият. Животът опроверга всички теории на западните мъдреци“. Или и това е било добре обмислено? Напълно възможно.

 

За съжаление сме свидетели, как се завръщат остарели и невалидни догми и доктрини. За кой ли път ставаме жертви на проекти, изобретени от болни мозъци.

 

Не, съветските войници не отидоха на Запад. Обратното – прибраха се у дома. Съветската империя бешераздробена“, както в тъпотата си, без да се усети, признава либералният comrade Джон Лойд. Но нейният призрак тръгна не само из Европа. Броди по цялото земно кълбо.

 

В навечерието на нейния разпад, заповядан и предизвикан отвън, западните политици и държавни лидериот левицата до десницата, както разкри Владимир Буковски, са ходили на поклонение пред Михаил Горбачов. За да стигнем до днешния марш на ракапоход назад към онова, което е déjà vuпреживяхме го. Но ни налагат да повторим всичко. Дали като фарс или още по-жестоко?

 

Само робът може да бъде заставен. Свободниятне. Или ще опита да строши оковите, или ще загине, но като достоен Човек. Живуркането в калта задоволява червеите, не хората.

 

Днес хората на Запад все повече разчитат на държавата и зависят от нея. Искат „голямо правителство“, сиреч – социализъм. Не желаят да се трудят, но държат да получават. Все някой им е длъжен… Никой не се интересува, откъде могат да се вземат средствата за това. Правителството знае. Едно и също.

 

А един процент от жителите на планетата вече притежават повече от половината богатства на всички държави, взети заедно. Това е истинската същност, действителният лик на комунизма. Другото са залъгалки

 

Ама на Запад има свобода и не хвърлят в затвора за вицове, казват.

 

Лъжете се. Вече второ десетилетие поредица от закони ограничават свободите и правата на гражданите. Убеждавате се, че приижда лавина от нови мерки в тази насока. САЩ все повече заприличват на гигантски затвор. Не съдят за анекдоти, но заради дребна кражба пращат зад решетките за десетилетия! Това какво е?

 

Полицейската бруталност е факт. И на прангите заради вицове ще им дойде редът. Потърпете. Нека повторя: другарят Лойд използва словосъчетанието „своите граждани“ по отношение на обществата! Чии граждани? На правителствата. Ала кой притежава и се разпорежда с правителствата?…

 

А на Запад надеждите за това, че тук комунистическото общество ще има съвсем друг вид в сравнение със Съветския съюз са съвсем обичайни. Тук понякога даже противниците на комунизма приписват много отрицателни явления от комунистическия начин на живот на чисто руските условия. Смятат съществуващия в Съветския съюз обществен строй за неистински комунизъм (или социализъм). Надяват се на „комунизъм с човешко лице“ или на „демократичен комунизъм“ на Запад. Такъв вид схващания, които изглеждат чудовищно нелепи за човек с опит в живота при риеалния комунизъм, тук могат да се чуят не по-рядко от разсъжденията за отсъствието на граждански свободи и за репресиите в страните от социалистическия лагер, които са станали нещо обикновено.[126]

 

Едно е сигурно: варете, печете, но Израел е константа с положителен знак навсякъдеи на Изток, и на Запад. Всички народи са длъжни да се прекланят пред ционистката държава и да се съобразяват с нея. Някои имат далеч по-сериозни ангажименти. Например Германия всяка година внася лепта в синагогата нахолокоста“ – по около 1 милиард евро.

 

САЩпо 3,5 милиарда долараплюс безвъзмездни доставки на оръжия и военна екипировка. Отделно – предоставяне на банкови гаранции при теглене на кредити или емитиране на облигации. Не грешите, ако допуснете, че те никога не биват връщани. Общо – някъде около 5,5 милиарда долара годишно.

 

Всичко на всичко, Израел започва своята финансова година с аванс от около 10 милиарда наши лева. Това е с около 25 на сто повече от общата годишна сума за пенсиите, раздавани понастоящем в България.

 

През 2013 г. беше констатирано, че пенсиите, предоставяни на 1,2 милиона пенсионери, са под националния праг на бедността.[127]

 

Този праг на мизерното съществуване е най-ниският не само в Европейския съюз, а в цялата традиционна част от континента. Нодемократичниятсвят не забелязва. Вместо това се кълне във вярност на ционистите. Преди дни Барак Осама падна на колене пред светло синята шестолъчка.

 

В петък [22 май] Барак Обама говори в синагога, в опит да разхлаби обтегнатите отношения с Израел и американските евреи. Но също така и за да предупреди, че имаотговорността да говори честносрещу израелската политика, която застрашава надеждите за дълготраен мир.

 

Нахлупил бяла ярмулка,[128] докато говореше в храма „Адас Израел“ във Вашингтон, г-н Обама се постара да успокои еврейската общност, смутена от неговите ядрени преговори с Иран, и обеща, че „Америка е техният гръб“…

 

Речта на г-н Обама дойде, докато новата израелска заместник-външна министърка хвърля съмнение върху ангажимента на страната с решение за две държави, като настоя светът да признае еврейските исторически претенции към библейските земи между река Йордан и Средиземноморието.

 

В извънредно екстремистка реч при встъпването си в длъжност в израелското Външно министерство Ципи Хотовей използва цитати от Библията, за да оправдае правото на Израел върхуцялата останала земя“, включително върху районите на Западния бряг, които биха били сърцевината на една бъдеща палестинска държава

 

„За нас просто да стоим там и да не казваме нищо, би означавало, че това правителство, Овалният кабинет, са загубили доверие, когато се стигне до обсъждане на тези теми“ – заяви г-н Обама в интервю за списание Atlantic.

 

Както в своята реч в синагогата, така и в интервюто в Atlantic, г-н Обама настоя, че еврейските ценности изискват признаване на справедливо споразумение с палестинците.

 

Традициите и ценностите на Израел изискват – съгласно неговите фундаментални принципи – той да се грижи и за палестинските деца“ – заяви г-н Обама.

 

Той призна, че палестинците не са най-лесните партньори“. Но също така добави: отказва да приеме представата за това, „че не би следвало да има никакви публични разногласиямежду САЩ и Израел.[129]

 

Flashy[130] – извика от сцената на поп-фестивала в Монтерей през юни 1967 г. Дейвид Крозби – тогава още с групата “The Byrds”. Имаше предвид пропагандата, че в САЩ има свобода на изразяването.

 

Bullshit[131] – би изкрещял днес всеки нормален американец.

 

Ако мразите някого, който не е чифут, пожелайте му евреи да се грижат за него. Опазил Бог!

 

Пак ще повторя: Прочистват Близкия изток, като хем осигуряват спокойствие и евентуално териториално разширяване на Израел, хем печелят огромни суми от търговия с оръжие и всичко останало. Джихадистите уж са във война с кръстоносците“, пък най-силно пострадахамюсюлманите. Войните в региона продължават пета година. Посочете ми един загинал евреин!

 

Обаче десетки хиляди мюсюлмански бежанци се стичат към Европа и променят етническия състав на континента. Кому е необходимо това? Кой има полза?

 

Опустошиха всичко древно и читаво в Близкия изток, без да закачат Израел. Замислете се, защо е така? И не се учудвайте, ако след време, освен всичко останало, ви представят артефакти, „доказващи библейските истини“!

 

От друга страна разбрахме, колконезависимиса европейските страни. Даже „неутралнатаШвейцария е подчинена на американското Министерство на правосъдието. Искането за ареста дойде отпрелестната снежинкаЛорета Линч – главна прокурорка на Съветските американски щати. Там тази длъжност върви в комплект с тази на министър на правосъдието. Възможно е ФБР да безчинства на воля в подножието на Монблан!

 

Наистина на нищо не прилича. Швейцария на Вилхелм Тел, часовниците и банките е подчинена на САЩ по начин, по който донеотдавна опустошената НРБна СССР. Цели 45 лета американците не посегнаха на никой комунистически убиец, крадец, измамник. Никъде!

 

Американците могат да се гордеят с последните издихания на тяхната империя. А също и с невероятнитезавоеванияна техния начин на живот. Данните от тематична рекапитулация показаха:

 

Много американци нямат никакви спестявания за пенсии!…

 

Доста от тях не са подготвени финансово за пенсиониране. Една трета от работещите възрастни хора са без спестявания за пенсия, според проучване на Федералния резерв, публикувано в сряда [27 май].

 

Изследване на икономиката на домакинствата и на взимането на решения от тях, предприето от Федералния резерв през 2014 г., установи, че 38 на сто от повече от 5800 анкетирани нямат намерение да излязат в пенсия, нито да продължат да работят толкова дълго, колкото е възможно.

 

Тридесет и един процента от непенсионираните не притежават никакви пенсионни отчисления, включително почти четвърт от онези, които са прехвърлили 45-годишна възраст“ – заявиха от Федералния резерв. Даже сред хората, които внасят осигуровки, по-малко от половината с целенасочени спестявания за пенсии са особено уверени, че са способни да взимат правилните инвестиционни решения, когато опрат до управлението на своите влогове.

 

Допитването, което беше осъществено през октомври и ноември миналата година за сметка на Федералния резерв, установи също така, че сред анкетираните с по-ниски доходи, чиито приходи за домакинството са по-малки от 40 000 долара годишно, 55 процента планират да работят толкова дълго, колкото е възможно. Или изобщо не планират да се пенсионират.[132]

 

Правете сметка, какво означава всичко това за младежите и за вероятността да си намерят работа. От друга страна – що запривлекателнадържава са САЩ.

 

 

 

About Russia with love[133]

 

 

 

И не щете ли, подвластният на Ротшилдови лондонски финансов всекидневник, розовият “The Financial Times”, „изгря“ със заглавието:

 

Слабата рубла и санкциите вдъхнаха живот на руската промишленост.[134]

 

Какво говореше и пишеше още от февруари миналата година вашият автор? Не обясни ли, че финансово-икономическите наказания са насочени най-вече към Европейския съюз? Не се ли позабавлявах с извратените представи за Русия и руснаците наамериканскипублицистки, произлезли от най-висши болшевишки семейства? Например – Нина Хрушчова.[135]

 

А сега, според „авторитетнотоспециализирано издание, опасенията от икономическа катастрофа в Русия са заменени с оптимизъм. Спадът на брутния национален продукт е овладян. Курсът на рублата, който пада от средата на 2013 г., помогна на износа, „докато направи вноса по-скъп. Това също вдъхна нов живот в част от свиващия се руски индустриален сектор.

 

Разходите в местна валута намаляха. В резултат на това, в някои случаи, потребителите и компаниите са по-склонни да купуват стоки руско производство, отколкото вносни – процес, известен като замяна на импорта.

 

Виждам ренесанс на руската промишленост, ренесанс, който дълго очаквахме“ – казва Жорж Барбей, генерален директор на руския клон на Lanxess, германската химическа групировка. – „Преди девалвацията нашите клиенти имаха затруднения с паричния оборот. Китайски, турски и южнокорейски конкуренти се бяха превърнали в заплаха за тях. Но девалвацията беше тяхното спасение. Оттогава виждаме, как те се възстановяваха финансово и сега действат с пълен капацитет.[136]

 

Да ви върна петилетка назад. Каква оценка беше дал младият Нат Ротшилд на руското правителство, предвождано тогава от министър-председателя Владимир Путин? Да припомня:

 

Онова, което руското правителство направи по време на кризата, заслужава голямо уважение. То изкупуваше акциите на националните компании, които бяха на дъното. Държавата се нагърби с това, като по този начин помогна на самия частен бизнес. Например съвсем същото сториха в САЩ. И без съмнение това беше най-правилният подход. Не мога да кажа нито една лоша дума за онова, което беше свършено. Всичко беше много грамотно.[137]

 

Това беше в разгара на световната финансово-икономическа криза. И се отнасяше за същия Владимир Владимирович, който сега бива наричан „диктатор“, даже… „мутра“?! Нищо, че интервюто може да ви се стори старо. Какво се е променило? Все същата издънка на банкерското семейство ръководи Путин. А самият Владимирович не е станал по-добър икономист, какъвто изобщо не е бил. Просто вече е още по-изпълнителен.

 

Идиотитепреобладаващата част от нашенци, пък и от човечеството, няма как да проумеят. Не им е дадено. Не за тях, а за останалитемалцинството от умни и мислещиза хората, ще приведа следната илюстрация.

 

Преди две седмици познатият изключително в средите на инвестиционните фондове и банкерството южноафрикански финансист Гидеън Нийаут се премести от Лондон в Швейцария. Досега евреинът оглавяваше британския клон на „американския“ hedge fund[138]Silver Creek Capital”. Вече е директор по алтернативни инвестиционни решения в банката… “Edmond de Rothschild”. Тази „мъничкафинансова институция е оценена на132 милиарда евро![139] Да попитам безмозъчните рожби на тъпанари, които „не вярват в конспиративни теории“, на колко възлиза оценката на всички тукашни банки?

 

Иначе, тонът към Москва омекна до там, че в западния печат взехме да четем нещо като пътеписи, нещо като изповеди, нещо като анализи, изобщо като бравурните материали от Брежневата епоха. Британец споделя своите прекрасни впечатления отСибир.[140] След като Джон Форбс Кери и Победа Нововоземская или Виктория Нюланд, както желаете, подвиха коляно пред трона набатюшкаПутин, светът навлезе в реализацията на поредния сценарий.

 

Американците – по-правилно – тамошният интернационален корпоративен елит, отново страстно възлюбиха войната. Дали изобщо горещите им чувства към насилието са изстивали? Образът на лидерите на киевската ционистка хунта все повече ще помръква. А Вашингтон и Москва се разбраха да засилят темпото в играта на стражари и апаши. Даже – чрез футбола.

 

Вече узнахме за декларацията на европейската футболна камора, предвождана от доказания Capo di tutti i capi europeo, Boss boss europaea, camarade Мишел Платини, че ако „ирландецътЙозефСепБлатер бъде преизбран за кръстник на ФИФА, интернационалната футболна мафия, страните, членуващи в УЕФА може да не участват в поредното световно първенство. Кой ще бъде домакин на състезанието? Русия.

 

Путин незабавно посочи с пръст Белия дом. А дон Блатерони беше преназначен.[141] Ако не бях наясно, че и това е гротеска, щях да река – с право.

 

Що се отнася до извършените арести, те най-малкото изглеждат странни“ – заяви товарищ Владимир Владимирович. – „Тъй като арестите са извършени по искане на американската страна по обвинение на международни чиновници в корупция. Може да се предполага, че някои от тях са нарушили нещо – не зная. Но е съвсем сигурно, че САЩ нямат никакво отношение към това. Те, тези чиновници, не са граждани на САЩ. И ако се е случило някакво такова събитие, то не е станало на територията на Съединените щати. И САЩ нямат никакво отношение към това.

 

То е още един явен опит за разпространение на тяхната юрисдикция в други държави. И тъкмо в това никак не се съмнявам. То е явен опит да не бъде допуснато преизбирането на господин Блатер на поста президент на ФИФА. Което се явява най-грубо нарушение на принципите на функционирането на международните организации. При това, както съобщават нашите средства за информация, прокурор на Съединените щати вече е казал, че тези членове на изпълкома на ФИФА са извършили престъпление. Сякаш на прокурора не му е известно, че съществува презумпция за невинност. Дали човек е виновен или нетова трябва да бъде доказано в съда. И чак след това може да се говори, даже като се допуска, че САЩ имат някакви права за екстрадиция на тези лица. Въпросните действия са извършени на територията на друга държава.[142]

 

Едва ли ще се намери почтен и разумен човек, който да не се съгласи с последното. Ако се замислите, излиза, че САЩ са стражи на почтеността и борци против корупцията. Макар че ден по-рано там арестуваха бивш говорител на Камарата на представителите в Конгреса за крупни далавери.[143]

 

Същевременно Русия излиза защитничка на законността и справедливостта. Тоест – никой не губи. Двете страни са целите в бяло. Е, с малко пръски от екскременти на престъпност по тях, но това може да мине за… моден десен… Какво друго ни остава, освен да се прекръстимпротив американо-руски, тоест интернационалниуроки.

 

Като вярна болонка на Вашингтон, Английската футболна федерация размаха пионерско юмруче: Ще се оттегли от световното първенство.[144]

 

Този мач го играхме около олимпиадите през 1980 година в Москва и четири лазарника по-късно в Лос Анджелис. Вярно, наши спортисти не се напреварваха в Калифорния, но зетят на комунистическия диктатор, барабар със свитата сиТома Томов, Николай Конакчиев и сие, всяка вечер ни уверяваха от самия град на ангелите колко кофти е тамвгнилия капитализъм“. Казват, че като се завърнали, не смърдели на разложено, а ухаели доста приятно

 

Telle est la vie. Such is life. Così è la vita. А Kamaradin Merkel все така е „най-влиятелната женана планетата. Според издаваното в Ню Йорк китайско списание Forbes”. Такъв е животът.

 

Ашколсун! Как ли е на китайски? Може да ни се наложи да научим. Преди това – по-скоро на цигански

 

Докато туземните ни животни в човешки вид се почесват и лапат онова, което местните медии са остъргали от западните, Нат Ротшилд взе 500 милиона долара от продажбата на своя дял от фирмата “Bumi” plc, която беше създал съвместно с индонезийската фамилия Бакри. За разлика от съдружниците му, за него инвестицията се оказала печеливша. Сега лондонският младеж е преструктурирал групировката, специализирана в добив на въглища.

 

Тя вече носи названието “Asia Resource Minerals”. Ротшилд запазва участието си и в друга крупна компания, разработваща минералните богатства на Азия – “Asia Resource”. Той притежава 17 процента от нея.[145] Чрез посредници „светото банкерско семейство“ влага капитали и в китайското винопроизводство. Предимно сър Ивлин дьо Ротшилд вече контролира осем châteaux – оформени като истински френски замъци, с лозяпроизводствени мощности и изби. Започнал е през 2007-2008 година. И продължава да развива бизнеса. Все пак иде реч за пазар в страна с население от милиард и четвърт души![146]

 

Какво прави през това време „милият“, „свободолюбив“ и „демократиченЗапад? Дали застана рамо до рамо със Сергей Дмитриевич Станишевполуевреин, израсъл в Херсон, в някогашната съветска Украина.[147] Протестиращи в Кумановобуржоазнибабички твърдяха пред телевизионните камери, че антиправителствените митинги са организирани от соросоидите“ – продажници, финансирани от милиардера-социалист Джордж Сорос, всъщност Дьорд Шварц.

 

Ами, ако не е така и „демократичнитезападни лидери не стоят зад социалистическата опозиция, а подкрепя управлението на Никола Груевски? Значи са съгласни с „новия курсна Скопие. Груевски все по-често обръща поглед на север и североизтоккъм Белград и Москва. И той – „левият“, подири кърма от пресъхналата цица на тукашнатадяснапожарникар-комунистка Б.Б., вече известна и като Кончита Вурст на туземната ни политика. Ами сега?…

 

Имате ли представа какво точно заяви Дмитриевич на митинга на опозицията, на който се вееха знамена с мутрата на ЕрнестоЧеГевара? Внукът на Яков Станишев проговори пред тълпата на английски:

 

Днес сме в Скопие, за да подкрепим македонските граждани, които искат демокрация, върховенство на закона и прозрачни институцииПартията на европейските социалисти винаги е подкрепяла усилията на Македония за присъединяване в Евросъюза и НАТО. И от дълго време работи с нея за постигането на това. Обаче провалът на настоящето правителство да се защити от обвиненията за масово наблюдение и заплахи към опозицията повдига сериозни съмнения относно демократичните принципи и ценности. Тревожно е, че това може да представлява стъпка назад в придвижването към членство в ЕС и НАТО.[148]

 

Възклицанието „Ха сега!“ е неизбежно. Спокойно можете да смените името на оратора с Филип Димитров, Надка Михайлова-Нейнски – бъдеща посланичка в Анкара, с нежния Кристиян Вигенин, Красимир Каракачанов – „Иван“, Меглена Кунева, или дори с Валерий Симеонов Балевски. Също – с Бил Клинтън, Джордж Буш, Ангела Меркелс когото ви хрумне. Словото приляга на всички тях. Толкова са еднакви! Като че ли една майка и баща са ги правили. Точно така е. Затова приличат на много същества, но с обща, единствена глава.

 

Междувременно сръбският министър-председател Александър Вучич даде интервю, в което потвърди стремежа на страната към Евросъюза. Обаче сподели, че комшиите са уморени от чакане поради постоянните претенции на Брюксел към Белград. Сърбите имат усещането, че са нежелани, сподели премиерът им.

 

Твърде пухкав на вид и като начин на изразяване, Вучич защити връзките на Сърбия с Русия. Преодолял привидната си свенливост, на чудесен английски той попита интервюиращата го, как другояче да постъпи, след като Европа не подава ръка на страната му? А тя трябва да живее и да се развива. И намира пазар и подкрепа в Москва.[149]

 

 

 

 

 

Каквото и да приказваме, както и да увъртаме, никога не сме имали политик като Вучич. Този изглеждащ мекичък и пухкав млад мъж се държи с достойнство. Умее да отговаря учтиво, но твърдо. Да поставя на мястото им чифутските журнашлюхи като тази испанска другарка от Euronews”.

 

Не е като Б.Б. – истинска мека китка, която мечтае някой от известните евролидери да я забърше. А всички те – от люксембургското пияндѐ Жан-Клод Юнкер, през полските, английските, германските агенти на съветските тайни служби Доналд Туск, Дейвид Камерън и Ангела Меркел, до унгарскотомомче на Сорос“, цигано-чифутчето Виктор Орбан, са елементарни прислужници и аргати на Интернационала. Но такава е настоящатабългарскамечта, реализирана в лицето на Брижит Бардо от село Банкя

 

 

 

 

 

 

Следва скоро.

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

Този път специално за щедростта на Лидия Д. С. и Злати И. И. от София, Тихомир Т. от Стара Загора, Веселин Н. и Владимир Б. от Пловдив.

 

Бог да ви въздаде – лично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата. 

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1100. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 550. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

 

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар.

Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

  1. Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

  1. Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

 

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

 

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 Иван Занев, WEB-дизайнър

Единствено за отстраняване на технически проблеми:

support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Ставащо тогава, англ.

[2] Вж. Георги Константинов – „Емигрантски спомени“, Том 3 (1982-1986), Издателство „Шрапнел“, София, 2013 г., стр. 317. Книгата е в библиотеката на автора.

[3] Пак там.

[4] Георги Тамбуев – „Власт, облечена в корупция“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2001 г., стр. 308.

[5] Ставащо сега, англ. Често срещана, на практика униформена рубрика в английските и американските влиятелни телевизии, притежавани от интернационалните финансисти и по неписано правило, ръководени от евреи.

[6] Вж. напр. 004 – Video – The New York Times Announced Hitler ‘Man of the Year’ в: Георги Ифандиев – „Христос възкръсна! Или невчесани размисли около Неделята на Том и след това“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 24 април 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%81-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%ba%d1%80%d1%8a%d1%81%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%bc или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=gXSiLyUpmcA, както и в телевизионното предаване „ДИАГНОЗА с Георги Ифандиев“, „Евроком“, София, сряда, 6 май 2015 г., online: http://eurocom.bg/shows/video/diagnoza/1061 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=kxxnsB3nNgA

[7] Вж. “Dzhokhar Tsarnaev’s mother says US will burn ‘in eternal flames’ over Boston bomber’s death sentence” by Alexander Ward, “The Independent”, independent.co.uk, London, Monday 18 May 2015 г., online: http://www.independent.co.uk/news/world/americas/the-us-will-burn-in-eternal-flames-for-boston-bombers-death-sentence-10257247.html

[8] „Близък на чеченския лидер си взе втора съпруга на 17 г.“, редактор Десислава Димитрова, „Днес“, dnes.dir.bg, Dir.bg, София, събота, 16 май 2015 г., online: http://dnes.dir.bg/news/sapruga-chechenia-ramzan-kadirov-19078275

[9] Вж. http://www.washingtonpost.com/graphics/national/tsarnaev-trial/

[10] За Татяна Монтян вж. Вж. Георги Ифандиев – „Мазохизъм: Животът сред пропагандата на „демокрацията“ е като сопата на тоталитаризма, но допада на мнозина – Част 3“, в текста и 009 – Video – Poroshenko Is a Thief and a Son of a Thief and EU Is Guilty for War in Ukraine, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, събота, 21 март 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%85%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-5

[11] Вж. напр. “Robert F. Kennedy’s assassin ‘was a real-life Manchurian Candidate’” by Jon Swaine, New York, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 2 March 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/8355306/Robert-F.-Kennedys-assassin-was-a-real-life-Manchurian-Candidate.html

[12] Вж. напр. “When the Fab Four met Elvis: The bizarre story of the only meeting between pop’s greatest legends – and why it was suspicious minds all round” by Ray Connolly for MailOnline, “The Daily Mail”, dailymail.co.uk, London, 6 October 2011 г., online: http://www.dailymail.co.uk/tvshowbiz/article-2045830/Beatles-Elvis-Presley-Story-meeting-pops-greatest-legends.html и много други източници.

[13] Вж. Бахши Иман – „Джагфар тарихы: свод булгарских летописей“, Том І, ИК „Огледало“, София, 2001 г., стр. 22-27.

[14] Вж. Никита Сергеевич Хрущев – Время, Люди, Власть, Воспоминания, Книга 2, Часть 3, Информационно-издательская компания „Московские Новости“, Москва, 1999 г., Часть III – От Дня победы до ХХ съезда КПСС – Один из недостатков Сталина. Книгата е в архива на автора в електронен вариант.

[15] Анастас И. Микоян – „Так было“, „Огонек“, № 7, Москва, 1990 г., стр. 536.

[16] Arkady Vaksberg – “Stalin Against the Jews”, by Antoninna W. Bouis, Alfred A. Knopf, New York, NY, 1994 г., стp. 20.

[17] Пак там, стр. 35, 27.

[18] Вж. Paul Lendvai – “The Hungarians: 1000 Years of Victory in Defeat”, C. Hurst and Co, Ltd., London, 2003 г., стp. 430.

[19] Вж. Arkady Vaksberg – “Stalin Against the Jews”, вече цит. съч., стр. 51.

[20] Вж. M. Hirsh Goldberg – “The Jewish Connection: The Incredible… Ironic… Bizarre… Funny… and Provocative in the Story of the Jews”, Stein and Day, Publishers, New York, NY, 1976 г., стp. 78.

[21] Louis Rapoport – “Stalin’s War Against the Jews: The Doctor’s Plot and the Soviet Solution”, The Free Press, A Division of Macmillan, Inc., New York, NY, 1990 г., стp. 208.

[22] Серго Берия – „Мой отец Лаврентий Берия“, Издательство „Современник“, Москва, 1994 г., стр. 72-73.

[23] Джордж Оруел в: „Джордж Оруел – „1984“, Издателство „Профиздат“, София, 1989 г., Първа част – 2.

[24] Arkady Vaksberg – “Stalin Against the Jews”, вече цит. съч., стр 98.

[25] Benjamin Ginsberg – “The Fatal Embrace: Jews and the State”, The University of Chicago Press, Chicago and London, 1993 г., стp. 30.

[26] Истинското му име било Енох Гершонович Йехуда.

[27] Пак там, стp. 31.

[28] Arkady Vaksberg – “Stalin Against the Jews”, вече цит. съч., стр 36, 35.

[29] Не малко автори са на мнение, че псевдонимът „Коба“ произлизал от Кохба – юдейския бунтовник Шимон бар Кохба, който през 1930 година (някъде – 1931 или 1932 г.) вдигнал въстание срещу римското владичество.

[30] M. Hirsh Goldberg – “The Jewish Connection: The Incredible… Ironic… Bizarre… Funny… and Provocative in the Story of the Jews”, вече цит. съч, стр. 220, 224.

[31] Вадим Дамье – „Микоян, Анастас Иванович“, „Энциклопедия Кругосвет“, Универсальная научно-популярная онлайн-энциклопедия, krugosvet.ru, Россия, США, 2015 г., online: http://www.krugosvet.ru/enc/istoriya/MIKOYAN_ANASTAS_IVANOVICH.html

[32] Григорий Зиновиев, всъщност Евсей Аронович Гершон, по майка Апфелбаум, с литературен псевдоним Радомислский.

[33] Ленин опъвал Зиновиев, рус.

[34] Кого опъвал другарят Сталин? Той опъвал другаря Микоян!, рус.

[35] Не точно – на 28. Анастас Микоян е роден през 1895 г. А през 1926-а, няколко месеца преди да навърши 29, бил назначен за Народен Комиссар на външната и вътрешната търговия на СССР.

[36] Ярослав Могутин – „Интервью с Григорием Петровичем Климовым, профессором сатановедения и высшей социологии, автором „Князя мира сего“ и других книг“, „Митин журнал“, mitin.com, Kolonna publications, Тверь, 1997 г., online: http://www.mitin.com/people/mogutin/klimov.shtml

[37] Вж. 004 – Video – Lenin and Stalin Put Crimea in Pawn to the US Elite в: Георги Ифандиев – „Мазохизъм: Животът сред пропагандата на „демокрацията“ е като сопата на тоталитаризма, но допада на мнозина – Част 5“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, вторник, 5 май 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%bc%d0%b0%d0%b7%d0%be%d1%85%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82%d1%8a%d1%82-%d1%81%d1%80%d0%b5%d0%b4-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b0%d0%b3%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b0-4 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=eIucY7uCBvM Както и телевизионното предаване „Диагноза с Георги Ифандиев“, телевизия „Евроком“, София, сряда, 13 март 2015 г., online: http://eurocom.bg/shows/video/diagnoza/1103 или https://www.youtube.com/watch?v=YFgsnDW1D7Q&feature=em-upload_owner

[38] Вж. напр. 004 – Video – Bill Clinton’s Rockefeller Origins Explored в: Георги Ифандиев – „Мазохизъм: Животът сред пропагандата на „демокрацията“ е като сопата на тоталитаризма, но допада на мнозина – Част 6“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, петък, 15 май 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%bc%d0%b0%d0%b7%d0%be%d1%85%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82%d1%8a%d1%82-%d1%81%d1%80%d0%b5%d0%b4-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b0%d0%b3%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b0-7 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=cADXpvxVBS8

[39] Григорий Климов – „Протоколы советских мудрецов“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1995 г., стр. 44. Книгата е в библиотеката на автора.

[40] Вж. “Luxembourg PM marries: Xavier Bettel and Gauthier Destenay say ‘I do’”, “Luxemburger Wort”, wort.lu, Luxemburger, Friday, 15 May, 2015 г., online: http://www.wort.lu/en/panorama/luxembourg-pm-marries-xavier-bettel-and-gauthier-destenay-say-i-do-555600060c88b46a8ce5953c; “Prime Minister of Luxembourg Xavier Bettel is first serving EU leader to wed same-sex partner” by Heather Saul, “The Independent”, independent.co.uk, London, Saturday, 16 May 2015 г., online: http://www.independent.co.uk/news/people/prime-minister-of-luxembourg-xavier-bettel-is-first-serving-eu-leader-to-wed-samesex-partner-10254834.html

[41] “Boy Scouts of America chief ‘allow gay scout leaders’” by David Lawler, Washington, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 21 May 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/11622402/Boy-Scouts-of-America-chief-allow-gay-scout-leaders.html

[42] Вж. „Boy Scouts president says ban on gay leaders needs to end” by Marice Richter, Dalas, Reuters, reuters.com, New York, NY, Thursday, 21 May 2015 г., online: http://www.reuters.com/article/2015/05/21/us-usa-boyscouts-idUSKBN0O627620150521

[43] Пак там.

[44] Вж. “Ireland returns resounding vote in favour of gay marriage” by Colin Freeman, Chief foreign correspondent, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Saturday, 23 May 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/ireland/11626551/Ireland-returns-resounding-vote-in-favour-of-gay-marriage.html

[45] Обзалагам се, че е евреин.

[46] Пак там.

[47] “Let Syrians Settle Detroit” by David D. Laitin and Marc Jahrmay, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, Thursday, May 14, 2015 г., online: http://www.nytimes.com/2015/05/15/opinion/let-syrians-settle-detroit.html?_r=0

[48] “’We’re next’ says Italy after Irish gay marriage vote” by Andrea Vogt, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Sunday, 24 May 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/italy/11627693/Were-next-says-Italy-after-Irish-gay-marriage-vote.html

[49] Вж. “The Catholic Church can still save the West. But it has to save itself first” by Tim Stanley, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 27 May 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/religion/11630988/The-Catholic-Church-can-still-save-the-West.-But-it-has-to-save-itself-first.html

[50] „Свето Евангелие от Матей“, гл. 3, ст. 9-10. Всички евангелски текстове са от превода на д-р Джордж Ламза от арамейски на английски, без фарисейска – равинска, сиреч – сатанинска намеса.

[51] Истинският, историческият Аврам – Абар-Кам – българският владетел, който написал първата книга, регламентираща монотеизма – вярата в един бог. След 1500 години вавилонските жреци, които се заселили в Йерусалим, представяйки се за „юдеи“, започнали да я преработват, пренаписват, редактират, пригаждат, за да се превърне в исторически безпочвената литературна фантасмагория, възприемана от „християнските“ скотове за… стар завет.

[52] „Свето Евангелие от Йоан“, гл. 8, ст. 39-45. Никъде в превода от оригиналите на Евангелските текстове местоименията, заместващи името Исус, Бог или Господ, не са изведени с главни букви. Единствено Господ, Бог и Отец.

[53] Църквите, богохулно назоваващи се „християнски“, приемат т. нар. Закон на Мойсей, който е отхвърлен от Исус Христос.

[54] “The Catholic Church can still save the West. But it has to save itself first” by Tim Stanley, “The Telegraph”, вече цит. съч.

[55] Вж. „Откровение на Йоан“, гл. 3, ст. 9-10.

[56] Накъде сте се запътили, глупаци?, лат.

[57] Вж. 001 – Video – The Criminal Families of Sax und Koburg Gotta – Later – Winsor в: Георги Ифандиев – „Мазохизъм: Животът сред пропагандата на „демокрацията“ е като сопата на тоталитаризма, но допада на мнозина – Част 6“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, петък, 15 май 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%bc%d0%b0%d0%b7%d0%be%d1%85%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82%d1%8a%d1%82-%d1%81%d1%80%d0%b5%d0%b4-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b0%d0%b3%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b0-7 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=DnH1TvkEzKQ

[58] Вж. “IRA killers may have been offered immunity” by Robert Mendick, Chief Reporter, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Saturday, 23 May 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/uknews/terrorism-in-the-uk/11626428/lord-mountbatten-murder-letters-ira-killers-immunity.html

[59] “Prince Charles shares pain of losing great-uncle Lord Mountbatten to IRA attack” by Adam Justice, “International Business Times”, ibtimes.co.uk, London, New York, NY, Wednesday, 20 May 2015 г., online: http://www.ibtimes.co.uk/prince-charles-shares-pain-losing-great-uncle-lord-mountbatten-ira-attack-1502230

[60] Доктор Шутов има предвид призивите за смърт, които комунистът, активният борец против капитализма Валери Петров – всъщност Виталий Нисим Меворах, отправил още през есента на 1944 г. в усърдно укриваното си „произведение“, озаглавено „Народен съд“. (Вж. Валери Петров – „Народен съд“, Хорова агитка, нарисува Марко Бехар, Младежка библиотека № 5, Издателство на Българската работническа партия (комунисти), София, 1944 г., стр. 41-42. Книгата е в библиотеката на автора.)

[61] „Звезда“ от епохата на т. нар. глим-рок от първата половина на седемдесетте години на миналия век. Той поне лежа в затвора с присъда за педофилия.

[62] Иска ми се никога да не бях проговаряла, англ.

[63] Чий е този свят?, англ. Игра на думи, напомняща популярна песен на развратната еврейска певица Мадона – всъщност Луиза Чиконе. В гаврите си с християнството на сцената тя използва символи като Разпятието. (Вж. напр. “Boycott of Madonna Moscow concert urged”, “The Jewish news weekly of Northern California”, jweekly.com, San Francisco, CA, Friday, August 18, 2006 г., online: http://www.jweekly.com/article/full/30080/boycott-of-madonna-moscow-concert-urged/) Самата шаврантия заявява, че „не е еврейка, израелтянка“! (Вж. напр. “Madonna: I’m not Jewish, I’m an Israelite”, Ynetnews, netnews.com, Yedioth Media Group, Tel Aviv, 23 March, 2015 г., online: http://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-4640263,00.html)

[64] Белите хора, но авторът има предвид преди всичко християните.

[65] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 36-39, 140, 199. Кигата е в архива на автора.

[66] “How to turn a liberal hipster into a capitalist tyrant in one evening” by Paul Mason, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday 24 May 2015 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2015/may/24/turn-a-liberal-hipster-into-global-capitalist-world-factory?CMP=ema_1364

[67] От журналисти и проститутки.

[68] Не се обзалагам, че транскрипцията на името на шведски е правилна. Използвам произношението на английски, което сверих. На шведски Zoe или по-точно Zoë означава живот. Зоуи Свендсен е следвала в Англия, където е защитила и докторат (2009 г.). Живее и работи в Лондон.

[69] Zoe Svendsen – “World Factory”.

[70] Последователи на хипи-движението от шейсетте години на ХХ век. Обикновено това са интелигентни младежи на възраст между 20 и 30 години, които ценят независимостта, нетрадиционното, свободно мислене и т. нар. контракултура. Те често биват превръщани в ядро или в привърженици на т. нар. прогресивни политици. Естествено, въпросните „прогресисти“ са манипулирани и то все в посоката, която приемаме за „ляво“. Хипарите или хипстерите се интересуват изкуства, от музикалното течение “indie-rock” – от „независим рок“, използват сатирата и демонстрират чувство за хумор.

[71] Там са разположени някои от основните развлекателни институции, ако мога така да се изразя. Също – някои музеи, доста паркове и места за отдих. Смятат South Bank за противоположност на строгите делови квартали City of Westminster и City of London.

[72] Пак там.

[73] Пак там.

[74] Играта свърши, англ.

[75] Одържавяване.

[76] И тримата – практикуващи хомосексуалисти.

[77] Георги Константинов – „Емигрантски спомени“, Том 3 (1982-1986), вече цит. съч., стр. 312-314.

[78] Джон Ленън. (“John Lennon: ‘Rolling Stone’ Releases the Beatle’s Final Interview 30 Years After His Assassination” by okstaff, “OK!”, okmagazine.com, Odyssey Magazine Publishing Group Inc., Peterborough, NH, Wednesday, December 8, 2010 г., online: http://okmagazine.com/get-scoop/john-lennon-rolling-stone-releases-beatles-final-interview-30-years-after-his-assassination/)

[79] Вж. Jack Bernstein – “The Life of an American Jew in Racist Marxist Israel”, First edition 1985 г., Noontide Press, Torrance, CA, 2007 г., online: http://www.iamthewitness.com/The.Life.of.an.American.Jew.in.Israel.htm

[80] Наследници на завета, ивр.

[81] Вж. Franciszer Piper – “Auschwitz: How Many Perished – Jews, Poles, Gypsies…”, Franciszek Piper, Krakow, 1991 г., стp. 52.

[82] Лесно е да се живее със затворени очи, англ. Първият стих от началния куплет на песента “Strawberry Fields Forever” от The Beatles, 1966 г.

[83] Мерак, цел, стремеж, арх.

[84] Петко Р. Славейков – „Не сме народ“, 1875 г.

[85] Chaim Weizmann, Barnet Litvinoff – “The Letters and Papers of Chaim Weizmann: December 1931-April 1952”, Transaction Publishers, Piscataway, NJ, 1983 г., стр. 286.

[86] Вж. напр. Robert M. Adams – “Decadent Societies”, North Point, San Juan, Puerto Rico, 1983 г.

[87] Признавам, че се допитах за тези, без Азис и Славчо.

[88] Какво остава от една нация, когато нейното сиво вещество я напуска, а в нея остава само каймакът на помията – носителите на най-безобразната тъпота и простотия? Лавините от агресия неминуемо започват да се множат. Те я задушават по дълъг и прекалено мъчителен начин.

[89] Станислава Кръстева – „Откриха изложба, посветена на 40 г. от гостуването на Ким Ир Сен в Добрич“, „Добрич“, dobrich.topnovini.bg, Добрич, Topnovini.bg, сряда, 22 април 2015 г., online: http://dobrich.topnovini.bg/node/598538

[90] “Social mobility has come to a halt” by Alan Milburn, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Sunday, 24 May 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/politics/11627719/Social-mobility-has-come-to-a-halt.html

[91] Пак там.

[92] “‘Truly shocking’ that the private-school educated and affluent middle class still run Britain, says Sir John Major” by Christopher Hope, Senior Political Correspondent, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Sunday, November 10, 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/politics/conservative/10439303/Truly-shocking-that-the-private-school-educated-and-affluent-middle-class-still-run-Britain-says-Sir-John-Major.html

[93] Допълнение към трите лозунга на партията, формулирани от Джордж Оруел в първата част на неговата антиутопия „1984“.

[94] Friedrich Nietzsche – “The Will to Power”, A New Translation by Walter Kaufmann and R. J. Hollingdale, Edited, with Commentary, by Walter Kaufmann with Facsimilies of the Original Manuscript, Vintage Books, a division of Random House, New York, NY, 1968 г., стр. 239. Книгата е в архива на автора.

[95] Вж. напр. Вж. “Wealth gap: A guide to what it is, why it matters” by Christopher S. Rugaber and Josh Boak, APNews/Excite, apnews.excite.com, New York, NY, January 27, 2014 г., online: http://apnews.excite.com/article/20140127/DABJ40P00.html

[96] Office for National Statistics (ONS).

[97] “The welfare state saved me. To need it isn’t a moral failure” by Lola Okolosie, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 25 May 2015 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2015/may/25/welfare-state-moral-failure-tory-poverty-individial-state

[98] “Crisis Loans”, gov.uk, London, 12 November 2014 г., online: https://www.gov.uk/crisis-loans/overview

[99] Писмо от М.К. от до Георги Ифандиев в пощенската кутия на mejdu_redovete@abv.bg, Великобритания, понеделник, 25 май 2015 г. Архивирано от автора. Публикувано е без разрешението на подателя, за което му поднасям своите извинения. Никога не съм бил предател. Времето ме притисна, а свидетелството ми се струва важно.

[100] “We are no longer paid what we are worth – just look at dog walkers” by Peter Fleming, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 26 May 2015 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2015/may/26/dog-walkers-average-employee-job

[101] Пак там.

[102] На уличен език е „лайняна работа“.

[103] “Social mobility has come to a halt” by Alan Milburn, “The Telegraph”, Вече цит. съч.

[104] В семейство.

[105] “The middle-class malaise that dare not speak its name” by Zoe Williams, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday, 24 May 2015 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2015/may/24/middle-class-living-standards

[106] Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Concord Press, Seal Beach, Ca, 1971 г., стр. 32. Книгата е в архива на автора.

[107] Владимир Истархов – „Удар Русских Богов“, Издательство ЛИО „Редактор“, С.-Петербург, 2001 г., стр. 190. Книгата е в библиотеката на автора.

[108] Пак там.

[109] Вж. напр. “Making sure the balance is right in the reporting of suicides” by Chris Elliott, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 25 May 2015 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2015/may/25/making-sure-balance-right-in-reporting-of-suicides

[110] Прощавайте, вие, които притежавате парите, обречените да умрат ви приветствуват, лат. Перифраза на поздрава, отправян от гладиаторите към римските императори.

[111] Нещо повече, ср.

[112] “Religious Israeli website censors women ministers from cabinet portrait” by Robert Tait, Jerusalem, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 20 May 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/israel/11619202/Religious-Israeli-website-censors-women-ministers-from-cabinet-portrait.html

[113] Забележете – за „демократичните“ западни журналисти лидерът на Палестинската автономия не е „господин“. Той е гой. А те какви са? Чифутски ибрикчии?

[114] Пак там.

[115] Който на 22 юли 1946 г. бил взривен до основи от еврейски терористи от организацията Иргун. Същата, която предлагала сътрудничество и съвместни действия на фашистите, начело с Бенито Мусолини, и на нацистите на фюрера Адолф Хитлер. В атентата загинали 91 души от различни националности, най-много британци, а 41 били ранени. Отговорник бил изпеченият убиец Ицхак Шамир, женен за еврейка от Пловдив. Всички терористи са признати за „герои на Израел“. А ликвидаторът на англичани не само беше министър-председател, но и близък както до западните лидери, така и до тукашния комунистически диктатор Тодор Замфиркьов – Живков. Нали го бяха обявили за… „спасител на българските евреи“?…

[116] BDS – Boycott, Divest and Sanction group.

[117] “Canada’s plan to make boycotting Israel a ‘hate crime’ is stupid and counterproductive” by Robert Fisk, “The Сndependent”, independent.co.uk, London, Sunday, 17 May 2015 г., online: http://www.independent.co.uk/voices/comment/robert-fisk-canadas-support-of-israel-is-dangerous-10256597.html

[118] Издържана от САЩ, оглавявана от Гергана Жулева, съветска възпитаничка, членка на БКП, дъщеря на активен борец и Живков Генерал, племенница на братята Жулеви, които заедно с баща й са били комунистически терористи и са извършвали масови убийства след 9 септември 1944 г. Нейният съпруг Красен Станчев също оглавява подобна организация. Той е син на завеждащ-отдел в ЦК на БКП и също е следвал в Москва. Подробности за двамата в: Георги Ифандиев – „Епопея на негодниците: Синът на ЦК, който ни учи на „пазарна“ икономика – Част І, ІІ и ІІІ“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, съответно 18, 20 и 21 октомври 2011 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%BA-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82; http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%BA-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%E2%80%9E%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%E2%80%9C и http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%BA-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82-2

[119] Подробности за богатото комунистическо минало на Джон Лойд в: Георги Ифандиев – “Sic transit čalga mundi: От частушките до чалгата няма и една крачица“ – Част 9, последна, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 16 септември 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/sic-transit-calga-mundi

[120] Авторът трябва да получи двойка по география и геополитика. Либия е в Северна Африка, а не в Средния изток, както на Запад обозначават това, което ние разбираме кото Близък изток.

[121] Най-вече от Либия, която авторът явно мести върху картата, както му е удобно.

[122] “The coming jobs massacre and a more violent world” by John Lloyd, Reuters, reuters.com, London, Monday, May 25, 2015 г., online: http://blogs.reuters.com/great-debate/2015/05/25/the-coming-jobs-massacre-and-a-more-violent-world/

[123] Пак там.

[124] Александр Зиновьев – „Коммунизм как реальность“, Éditions L’Âge d’Homme, Lausanne, 1981 г., стр. 3-4. Книгата е в архива на автора.

[125] Махатма Ганди. (“Gandhi’s Keys for a Happy Life – 3 Tips for Happiness”, “Simple Thing Called Life”, simplethingcalledlife.com, USA, 2015 г., online: http://www.simplethingcalledlife.com/2014/mahatma-gandhi-quotes/)

[126] Александр Зиновьев – „Коммунизм как реальность“, вече цит. съч., стр. 4.

[127] Национален доклад за България за 2015 г. включващ задълбочен преглед на предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, Работен документ на службите на комисията, Европейска комисия, Брюксел, 26 февруари 2015 г., стр. 50. Документът е в архива на автора.

[128] Кепа – ритуална еврейска шапчица, която всички мъже са длъжни да наложат на главите си, щом влязат в синагога. Тя е възприета и в католицизма – „християнската“ деноминация, която е най-тясно свързана с юдаизма.

[129] “Obama promises Israel that ‘America has your back’” by Raf Sanchez, Washington and Robert Tait in Jerusalem, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 22 May 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/11625390/Obama-promises-Israel-that-America-has-its-back.html

[130] Фалшив външен блясък, англ.

[131] Глупости – вулг. англ.

[132] “Many Americans have no retirement savings: Fed survey”, Reuters, reuters.com, New York, NY, Wednesday, May 27, 2015 г., online: http://www.reuters.com/article/2015/05/27/us-usa-economy-retirement-idUSKBN0OC23O20150527

[133] Перифраза на романа на Иън Флеминг “From Russia with love” – „От Русия с любов“, с главен герой Джеймс Бонд и едноименния филм.

[134]  “Weak rouble and sanctions breath life into Russian industry” by Kathrin Hille in Moscow, “The Financial Times”, ft.com, London, May 17, 2015 г., online: http://www.ft.com/intl/cms/s/0/dadbb344-fb1f-11e4-9aed-00144feab7de.html#axzz3aQQT3363

[135] Вж. напр. Георги Ифандиев – „Войната е мир! Свободата е робство! Невежеството е сила! Обаче пука ли му на някой? – Част 14“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 6 август 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%B2-14 и сл.

[136] “Weak rouble and sanctions breath life into Russian industry” by Kathrin Hille in Moscow, “The Financial Times”, вече цит. съч.

[137] Екатерина Дербилова, Александра Терентьева – „Я вернул Ротшильдов в Россия“, „Ведомости“, № 197 (2715), vedomosti.ru, Москва, 19.10.2010 г., стр. 10, online: http://www.vedomosti.ru/newspaper/article/247951/ya_vernul_rotshildov_v_rossiyu_nataniel_filip_viktor_dzhejms

[138] Инвестиционен фонд с ограничен брой клиенти, избрани по определен признак.

[139] Вж. “Movers & shakers: May 18”, “The Financial Times”, ft.com, London, May 17, 2015 г., online: http://www.ft.com/intl/cms/s/0/23475838-f8ad-11e4-8e16-00144feab7de.html#axzz3aQQT3363

[140] Вж. “Why I love living in Siberia” by Henry Turner, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 19 May 2015 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2015/may/19/why-i-love-living-in-siberia

[141] Вж. “Blatter re-elected FIFA president”, Reuters, reuters.com, London, Friday, 29 May 2015 г., online: http://www.reuters.com/article/2015/05/29/us-soccer-fifa-election-idUSKBN0OE27W20150529

[142] „Владимир Путин прокомментировал скандал вокруг ФИФА“, Первый канал, 1tv.ru, Москва, Четверг, 28 мая 2015 г., online: http://www.1tv.ru/news/polit/284744

[143] Вж. напр. “Dennis Hastert: former House speaker indicted on bank-related charges” by Alan Yuhas in New York, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 29 May 2015 г., online: http://www.theguardian.com/us-news/2015/may/28/former-house-speaker-dennis-hastert-indicted

[144] Вж. “Fifa corruption: England would consider pulling out of World Cup if Sepp Blatter is re-elected president” by Charlie Eccleshare, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 29 May 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/sport/football/fifa/11637517/Fifa-corruption-live.html

[145] Вж. “Rothschild’s Bumi alliance with Bakries finally unwound” by James Wilson, “The Financial Times”, ft.com, London, March 25, 2014 г., online: http://www.ft.com/intl/cms/s/0/e68a21fa-b406-11e3-a102-00144feabdc0.html#axzz3bRS5k6BR

[146] Вж. напр. “Lafite China’s First Wine Declared ‘not Bad’” by Patrick Schmitt, “The Drinks Business”, thedrinksbusiness.com, London, 2nd July, 2014 г., online: http://www.thedrinksbusiness.com/2014/07/lafite-chinas-first-wine-declared-not-bad/

[147] Вж. “Up to 40,000 protesters call for Macedonian government to resign” by Matthew Day, Warsaw, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Sunday, 17 May 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/macedonia/11611395/Up-to-40000-protesters-call-for-Macedonian-government-to-resign.html

[148] “PES President Sergei Stanishev participates in Skopje rally in Solidarity with FYR Macedonia”, PES, pes.eu, Brussels, Sunday, 17 May 2015 г., online: http://www.pes.eu/pes_president_sergei_stanishev_participates_in_skopje_rally_in_solidarity_with_fyr_macedonia

[149] Вж. “EU membership remains Serbia’s priority, says PM Aleksandar Vucic”р Produced by Isabelle Kumar, “Euronews”, euronews.com, Lyon, , Tuesday, 19 May 2015 г. online: http://www.euronews.com/2015/05/19/membership-of-the-european-union-remains-a-priority-for-serbia-says-prime/