Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

КРАЖБА: КОЙ ОТМЪКНА ЩАСТЛИВИЯ ЖИВОТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО? – Част 1

 

 

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“ Всеки да го разбира, както желае.

 

 

*    *    *

 

 

Бях провокиран. Не, не от някой тукашен посредственик и послушко, а от интересен американски коментатор. Преди три години той издаде книга, с още по-провокативно заглавие: „Свръхсливане: Как Китай и Америка станаха една икономика и защо световният просперитет зависи от нея“. Онзи ден още в надслова на свой пореден анализ зададе въпроса: „Кога Америка стана толкова песимистична?“

Преди да потърси отговорите, зададе още няколко питания: „Как стана възможно даже решението на оспорени избори [през 2000 г.] да получи нулево внимание от страна на [уж] неотстъпчивите, които посочиха проблемите и заплахите, произлизащи от тях? Как така една страна, която през значителна част от своята история демонстрираше (понякога наивно) желание да преодолее препятствията и устремено да продължава напред, да се превърне в общество, което се стреми да отмести взора си от опасностите, задаващи се на хоризонта? Накратко, как Съединените щати станаха такива песимисти?[1]

 

 

Империята не може да отвърне на удара

 

 

Много неща станаха през последния четвърт век. Не само в Съединените щати, но и в света. Прави ми впечатление, че – дали поради недостатъчна обща култура или по поръчкаповечето експерти и коментатори се докосват до проблемите, разкриват симптомите, правят се, че дирят причините, но никога не проговарят за самата истина, за първоизточника на събитията, явлениятана бедите. Нито за лицата, които стоят зад тях, предизвикват ги. Дано не пропусна да илюстрирам това на подходящо място в текста.

С тези уговорки обяснявам започвам направо с откъс от телевизионно предаване. То е от типа “Talk Show” – говорилня. Неговата тема е упадъкът на американската империя. По-добре сами да се запознаете с част от дискусията.

 

 

http://youtu.be/-IJquVAaflo 

 

 

Няма политик, който да признае, че Съединените щати вече не са номер едно. Както и факта, че други народи вършат нещата по-добре от нас и следва да се учим от тях.[2] Цитатът е почти толкова пресен, колкото и видеозаписът, който току-що гледахте. Той е от статия в списание с претенции да е патриотично. Което не означава необективно и шовинистко. Няма нищо по-нормално и градивно от умерения позитивен национализъм. Той е като добронамерената междусъседска конкуренция. Някога нашенци са се стремели да надминат съседа, а не да му пречат илине дай Божеда го спъват и клеветят.

Държа да подчертая, че завистта е човешко, а не българско чувство. Докато комунистите не ни подложиха на робския си режим, то беше нехарактерно за нашенеца. Те, другарите, по юдеоболшевишки образец, изградиха неприсъщата ни национална електроцентрала, задвижвана от всеобщата завист. И това не е съвсем вярно.

В средата на деветдесетте мой приятел евреин се изсели в Израел. След две години и половина се завърна омерзен и отвратен. Когато в един разговор съпругата ми спомена за нашата завист, той почти подскочи: „Не! Недей! Нямаш представа какво е завист. Ако искаш да разбереш, отиди в Израел.Подобни неща разказа и американецът Джак Бърнстейн в своите две книги, преди да бъде застигнат от смъртоносната ръка на Моссад

За хората, родени, отгледани и възпитани в нормалните семейства, в които се държеше на християнските, ако щете на общочовешките, а не на комунистическите ценности, това чувство оставаше непознато. Обаче от тези чудесни българи „не стана нищо“, както до ден днешен ги оценяват другарите и техните наследници. Без да проумяват, че точно онези, които не бяха допуснати да развият своите таланти и умения, запазиха своята човешка същност. За разлика от комунистите…

Позитивният национализъм е вид пренасяне на Божия ред на земята. Ако не беше така, Господ щеше да ни създаде еднаквина вид и по способности. Очевидно не е тъй, нали? Което не означава да мразим другия, различния от нас. Напротив!

Този национализъм ни задължава, когато отидем в неговите селения, да спазваме приетите там правила. И обратното. Ето го истинското мирно съвместно съществуване между народите, а не фалшивият détente, умишлено привнесен като част от плана за световно господство. Стократно по-малко пък насилственото налагане на една имперска воля, както беше в условията на измамно двуполюсния свят или след него. Знаете откъде произлизаха всички заповеди и към Вашингтон, и към Москва.

Винаги сме живели в еднополюсен свят. Набедиха Римската империя за единствено негово олицетворение. Макар древнобългарската Илат (в арабските източници Алат – от „юнак“, „богатир“), да я изпреварвала с целидвадесет и шест века и да е владеела почти цялото Източно полукълбо! Мнозина се лъжеха, че Истанбул, Санкт-Петербург или Москва бяха Рим. Нищо подобно – обикновени имитатори, при това неуспели. Последният засега Рим беше Вашингтон. Свърши.

На това е посветено предаването с участието на видни американци, удостоени с множество титли, издали су̀ма книги, откъс от което, ви показах. Колко човешко, почтено, без излишно приповдигнат тоне, понякога с нотка на носталгиязвучат те. Нищо общо с туземните нипрофесори“, получили своите титли преди всичко по наследствени заслуги към партията и милицията или за вярно слугуване на номенклатурата.

Да чухте някой от дискутиращите във видеозаписа да е „свалил президента“ и това „да не е представлявало проблем за него“? Съвсем наскоро за пореден път ви припомних мегаломанските изблици на потомствен комунистически престъпник и роден лакей, удостоен с милиционерското званиепрофесорот Софийския университетявно поделение на ДС. Макар този шавлив политически мазник никога в живота си да не е преподавал някаква наука. Сал един гол марксизъм-ленинизъм, на който напълно незаслужено, като копче на изтъркан балтон, върху който не е останало здраво парче плат, пришиха терминанаука“. А към негои определениетофилософска“?!

Той твърдеше, че е „свалил Тодор Живков“ и „ще свали Б.Б.“. Вярно, това щяло „да му коства малко нерви“, но… Готов на жертви! Нито един психиатър не реагира…

Универсалното оправдание на местните ни негодници евреметоиСистемата“ – такива били, казват те. А кой ги сътвори и по чий образ и подобие?

Вчера роденият Иванчо от Горубляне, който може да има заложбите на велик астроном, инженер, артист, никога няма да отиде по-далече от местното ТКЗС, докато някой Володя (за определени кръгове това е също българско име), седнал в Чайка-та на баща си, ще заеме място в университета и след товакъдето си иска.[3]

На Володиевците никакво шлифоване в западни университети не помага. Не се получава. Генът им е по-твърд от най-чистия диамант. Не подлежи на обработка.

Днес тук всичко звучи старомодно, неактуално и познато! Все едно продължавате да гледате и слушате старците от компартийния синодПолитбюро на ЦК на БКП. Докато събеседниците на водещия от “Al Jazeera”, всеки със своите кусури, разбира се, просто са в съвремието. И макар да имат всички основания да бъдат по-нахакани и с претенции, демонстрират възпитание, което за жалост вече е почти непознато у нас. По тези земи го смятат за отживелица… Което не означава, че нямам упреци към групата професори, които констатираха нерадостните хоризонти пред своята все още могъща с военщината си родина.

Няма да им ги спестя. Още повече, че човечеството вече излиза от упойката, инжектирана му от интернационалните политико-икономическидоктори“. Както самите участници в дискусията, разгърнала се в предаването на катаро-израелската телевизия признават: американците се пробуждат. САЩ повече не са онази привлекателна сила, която през последния четвърт век удвои тяхното население. Все повече американци се оглеждат за алтернатива извън границите на своята родина.

Разговарял съм с един-двама тук. Те признават, че като изключим бизнеса, политиката и медиите, сега България е по-свободна страна от тяхната. Поне не е чак толкова полицейска като постоянно усещане. Естествено, като скорошни пришълци, те нямат сетива за реставрацията на комунистическия режим с присъщите му атрибути като масовото проследяване и подслушване. Нито за въобще не секвалата шуро-баджанащина, позната и като класово-партиен подход за подбор на кадрите“. По въпросния показател този опит за държава е  в самото чело̀, наравно със Съветска Русия, Албания, Северна Корея и Китай.

На бърза ръка Съединените щати приключват своя „нов американски век“. Но нямат заместник. Светът или ще намери новия пример за подражание, или ще бъде тикан насилствено към единната комунистическа държава на Братството. Както посочва друг американски коментатор: „В момент, когато всички тенденции в САЩ сочат за относителен упадък във всяко отношение, един все пак носи надежда: Все повече и повече млади американци заминават, за да се образоват навън. Миналата година около четвърт милион следваха в други страни. Преди десетилетие броят им беше наполовина на настоящия. Ценното на това е, че тези хора не само ще имат по-голямо съзнание за глобалните стойности. Ползата ще дойде от прекия им опит, който ги убеждава, че много други народи просто вършат доста неща по-добре от нас.[4]  

Империите, огромните нации са отблъскващи човешки творения. В миналото по Черноморието съм срещал групи съветски туристи, които, без да им мига окото от останалите курортисти, пееха в хор или частушки, или болшевишка чалгатака наречените масови песни.

Преди време в Кьолнската катедрала нахълта стадо пенсионери, облечени в еднакви червено-сини анцузи с надписиUSAна гърба. Вместо да запалят свещ или да разгледат забележителното архитектурно произведение, градено с векове, те се събраха в самия център. И под ръководството на своя комунистически Führer запяхаамериканския химн! Отврат! Еверест на простотията и на простащината!

Колцина от вас знаят, че това е песен от онази война, която през 1812-1814 г. те водят по волята на Нейтън Ротшилд. И губят. Възхвала на поражението? Тогава Белият домдървена постройка, и сградата на Конгреса са изпепелени. Сегашните са строени и завършени петнадесетина години по-късно. Никога не забравяйте, че поне една четвърт от вас имат наследствени имоти, по-стари от резиденциите на американските законодатели и на президента нанай-великата държава“!…

 

 

Краят на The New American Century[5]

 

 

Понеже разговорът е дълъг и го познавам в детайли, ще изведа най-важното в него. Може да прозвучи парадоксално, но то липсваше. Нито един от събеседниците не го изрече. А това най-съществено нещо е: САЩ вече не произвеждат почти нищо. Те са се превърнали в огромен пазар на китайски, японски, сингапурски, индийски, малайзийски и всякакви други азиатски стоки. От поне половин век там е престижно да се управлява европейски, а не американски автомобил. Сега е многократно по-зле.

Ето потвърждение на моите думи. В последните си издихания начело на американската дипломация комунистката Хилъри Клинтън потвърди колко съм прав. В реч, произнесена в Южна Австралия, тя заяви, че Тихият океан „е достатъчно голям за всички нас“. „Съединените щати видимо разгръщат своята военна роля в региона, за да се противопоставят на Китай.[6] Това беше вашингтонското приветствие към новоназначения китайски комунистически ръководител Кси Джинпин – съпартиец на comrade[7] Hillary Rodham Clinton. Подчертана буква е един от фарисейските знаци за принадлежност към талмудизма. Защото дьонметата са безчет. За каквито и да се представят, накрая излиза, че те винаги са действали като част от оная „широкообхватната и перманентна конспирация на един народ, който като обширна и здрава мрежа се е разпрострял върху цялото земно кълбо и който насочва мощта си, за да обсеби всяко случващо се събитие, стига да е в интерес на името Израел?[8]

Знаменателна е една от началните сцени в игралния филм, посветен на френския вещер Мишел дьо Нострадам, провъзгласен отхристиянитезапророк“. В нея дядо му се обръща към невръстния и все още невинен бъдещ „гадател“ с особена заръка. Впрочем, вижте и чуйте сами:

 

 

http://youtu.be/LNrNmsYwHV8 

 

 

Нима след вътрешно партийния преврат от 10 ноември 1989 г. тукашните евреи, до един комунисти и ченгета, не се оказаха скрити ционисти и агенти на израелските тайни служби?

Не случайно преди малко повече от петилетка моят съученик Емил Аврам Кало, трето поколение комунист, а по онова време гаулайтер на алчно червената фашистка организация на евреите в БългарияШалом“, заяви: „Българската еврейска общност винаги е била  дълбоко ционистка общност“.[9]

От публикацията разбираме как т. нар. български евреи приемат за свои израелците, а не българите. И как двама тукашни комунисти, понастоящем „социалисти“, са готови да предадат земята ни на чуждоземци: „СДобре дошъл у дома!“ еврейската общност в България посрещна президента на Държавата Израел Моше Кацав. Приветствието поднесе Емил Кало, председател на организацията на евреите в България „Шалом“, в Синагогата, където президентът Кацав се срещна с еврейската общност.

Моше Кацав е на държавно посещение в България на 11 и 12 юни [2006 г.] по покана на президента Георги Първанов. Президентът Кацав беше посрещнат по този начин, защото според евреите, когато евреин ходи по света, посещава еврейската общност и се приобщава към нея, обясни Кало.

Българската еврейска общност винаги е била дълбоко ционистка общност и Вие сте не само сред братя и сестри, но и сред горещи привърженици на Израел, допълни Кало в приветствието си.

Като много успешна окачестви визитата си в България Моше Кацав в приветствието си към гостите в Синагогата. Посещението ни тук задълбочи и направи още по-тесни връзките между България и Израел, каза Кацав.[10]

Някой преди 10 ноември 1989 година да е знаел, че „българската еврейска общност винаги е била дълбоко ционистка общност“? Криеха се като лалугери из дупките на ЦК на БКП, Държавния съвет и из останалите политически, научни, културни и всякакви учреждения на окървавения до уши комунистически режим. И бяха най-верните мишлета, винаги готови да обслужат плъховете.

После разкриха истинската си двойнствена като на шизофреници същност.

Настоящата 2012 година донесе на Моше Кацав здрави решетки. Той има две присъди и вече е в затвора, но все още се моли съдът да отложи изтърпяването на наказанието му. Защо не сана топлотукашните му подлоги от комунистическата партия и нейните филиали, начело сГоцеПърванов?

Ами действащите „ръководители“, които вършат всичко в „интерес на името Израел“? Имам предвид Б.Б., нейния послушник Червен Росенчо, наследствено обременения Николайчо Комсомолско-КагебисткияМладенов и останалите властващи помияри на левитския Интернационал?

Искам да кажа, че евреите са преди всичко такива, и след това всякакви други. Същото се отнася и до комунистите, приели видоизменената равинска идеология – талмудизма, под формата на марксизъм-ленинизъм.

Нека припомня колко точно е схванал и извел това някогашният царски офицер Юрий Романович Лариков, пишещ под псевдонима В. Ушкуйник.[11] Когато разказва как след като се разправя със Сталиновия наследник, началника на НКВД Лаврентий Берия, братовчед на кагана Лазар Мойсеевич, генерал Жуков не довършва освобождението на Русия от юдеоболшевишкото робство, авторът разкрива голата истина:

Сталин, укрепил властта си с победата на армията, беше убит при отчаяния опит най-сетне да свали от себе си юдейските окови. Наближаващата всенародна беда роди своя Герой – маршал Жуков, който извърши своя главен подвиг. Новият бекБерияпадна убит. Каганът Каганович заедно с всичките негови васали беше свален. Но отстраненият впоследствие от длъжността му Георги Победоносец“ – маршал Жуков, умря, така и не разбрал своята основна мисия и затова не довел делото си до край.

Той не посмя да вземе властта в ръцете си. Преди всичко той беше комунист, а след товаруснак. Ето защо семената и корените на юдеомасонството останаха в изобилие в руската земя

По време на юнската операция от 1953 г. Жуков не спаси Русия. Той спаси само своята партия от диктатурата над нея от страна на еврейския кагани то не напълно. След мълниеносното „връхлитане“ върху главния щаб на палачите, партията престана да бъде напълно инструмент на хазарския каган. Но тя така и не успя да се очисти отноменклатурнитеизмамници и съсипващите народа юдеомасонски агенти.

Движението на еврейските дисиденти показва, че партията престана да бъде неделима собственост на евреитемашина за изтребление на национално мислещите хора от гойските нации. В това се състои заслугата на маршал Жуков. Много евреи станаха дисиденти, защото престанаха да бъдат пълни господари на Русия. Това изобщо ли не се смята за заслуга?[12]

Опитвам се да изясня, че ръководителите по целия свят служат на онази скрита сила, която вече е първата икономика на планетата, но никой не споменава. Сякаш е „свещена“ като Яхве… Предводителката на американския шпионаж под дипломатическо прикритие обяви новата американска епоха.

 

 

Началото на The Pacific century[13]

 

 

Явно „заповедта по фронта“, спусната от Главната квартира на Интернационала, е проектът “The New American Century” да бъде зарязан. В речта си, произнесена във военноморската база край Аделаида, Австралия, Хилъри Клинтън заяви желанието на Вашингтон да намери съюзници в своето извъртане от досегашните цели и в щурма си към Азия.

Нищо ново. Точно преди година, по време на своята първа обиколка из азиатския континент, президентът Барак Обама обяви смяната на американските външнополитическиразбирайте военниприоритети. „След десетилетие на преголяма ангажираност с войните в Ирак и Афганистан, Съединените щати обръщат своя главен интерес към процъфтяващия Азиатско-Тихоокеански регион. Като нарече тази част на света „решаваща за икономическия растеж и националната сигурност“, Барак Обама заяви: „Искам след тази визита всички да знаят, че моята администрация възнамерява да усили и заздрави нашите връзки с всяка отделна страна, но също така и с регионалните институции.“

Втренчването на Америка в Азия предизвика търкания със ставащия все по-могъщ Китай, който отстоява правата си в региона.[14]

Сега Хилъри Клинтън само продължи започнатото преди дванадесет месеца. В края на своите ангажименти начело на Държавния департамент тя остави следа, като обяви названието на новия американски проект за бъдещето – “The Pacific century”.[15] Излишно е да излагам подробности от „милувките“, на които подложи своите австралийски партньори. Макар британски протекторат, страната-континент винаги е вървяла ръка за ръка със САЩ – нейния истински „Голям брат“. Австралийски войски се биеха срещу Виетконг по време на позорно загубената Война във Виетнам.

       Въпреки че, когато интернационалните счетоводители удариха чертата, поредният триумф на Братството стана очевиден. Съвременен Виетнам е икономически завладян до такава дълбочина, до каквато никаква военна операция не би могла да достигне. Онова, което винаги се оказва най-подлото в поведението на свръхсилите спрямо своите „приятели“, е извиването на ръце. В град Пърт другарката Клинтън заявила дословно: „Ние си сътрудничим във всичко и вървим заедно навсякъде – в бизнеса, в корабостроенето, от Афганските планини, през Тихоокеанските атоли, до преуспяващите азиатски градове. Но добре знам, че има някои, които предлагат погрешен изборче е необходимо австралийците да избират между своите дълготрайни връзки със САЩ и нововъзникващите си отношения с Китай. Е, този вид сметкаджийско мислене води само до негативни крайни резултати.[16]

Подходът издава поведение на понижено самочувствие, съзнание за отживялост. Изказванията на Хилари Клинтън са образец на изява, характерна за бившите. Няма как евентуалната кандидатка за „първа жена президентка на САЩ“ да не разбира, че скоро Съединените щати не само няма да бъдат империя. Тяхната роля на световната сцена от всякакъв вид – политическа, военна, икономическа и даже културна, ще се окаже второстепенна, подпомагаща. Колко скоро? Съдете сами.

Прост пример. Значителна част от Холивудтази еврейскаМекана пропагандната индустриякино“, вече е в китайски ръце. Западните информационни медии все по-често интервюират млади и привлекателни китайски продуцентки. Никак не е случайно. От своята зора до началото на осемдесетте Холивуд се стремеше за час и половинадва да отвлече зрителите от сивото им ежедневие, като им представя завладяващи екранни приказки. В тях извънземни красавици и очарователни кавалери биваха замесени във всякакви приключения. Това беше част от илюзията „американска мечта“.

През последните три десетилетия всичко това отстъпи на тривиални истории, сякаш изпълзели от всекидневието наобикновенитехора. Блестящите изпълнители бяха заменени от лица, каквито можете да срещнете на всяка улица. Маниерът беше наложен от кредитната икономика. Така се внушаваше, че всеки редови гражданин може да изживее същото, каквото и героите от филмите. Промиването на мозъци, особено чрез внушения на подсъзнателно ниво, е майсторска, но изключително опасна работа. Техниката предложи множество методи, кой от кой все повече застрашаващ съзнанието на податливите люде. А какво друго са тълпите? – както би запитал Гюстав Льо Бон.

Американците никога повече няма да бъдат същите. Те са принудени от обстоятелствата да пътуват извън отечеството си и да установяват, че далеч от неговите граници живеят народи, вършещи нещата по-добре от тях. Често втълпяват, че американският бизнес е все така водещ, но това не отговаря на действителността. Просто пропагандата крие онова, което пътуващите граждани на Съединените щати все по-често проумяват. Да накарате американски политик да признае, че на света има по-добри от тези във Вашингтон? Забравете. Все едно да го убедите да приеме, че сте от Марс. Ако сте американец, „демократично“ ще обявят, че се държите „непатриотично“.

Представете си, че се намери политик, който да каже, че „Франция има по-добра система на здравеопазване от нашата“. Веднага мога да ви гарантирам, че той ще претърпи електорално поражение на следващите избори. Нищо, че изявлението му е възможно най-обективно и вярно. За мнозина САЩ е единствената страна, която има значение… Не забравяйте, че имаме членове на Конгреса, които се гордеят, задето нямат паспорт [изобщо не са пътували навън].[17]

Навремето нямаше западноевропейски коментатор, който да не се надсмива на очебийно просташката американска политическа риторика, непременно съдържаща изблици заизключителносттана Америка. Фактически всеки жител наthose USA”,[18] както беше озаглавена дълго поддържана рубрика в несъществуващото списаниеReader’s Digest”, се държеше като талмудист. Американците бяха приели за действителност, за дарено от Бога, някакво свое превъзходствонад останалите хора. Както ипредопределеносттана американската нация да бъде водач напрогресивното човечество“! Същото, каквото беше самочувствието на съветския човек“ – роб, индоктриниран с човеконенавистните постулати за фалшивото преимущество на системата, в която е натикан.

Едните бяха под игото на лихварите, а другитена болшевишката номенклатура. През почти цялото времеизключението е между 1946 и 1953 година, когато Сталин се опълчва на Братствотопървите въртяха на пръста си вторите. Лишени от информация, нямаше как да го осъзнаем. Както забелязвате, днес даже символите на тази еврейска надменност постепенно изчезват.

Не само плагиатското издание “Reader’s Digest” не съществува. Друг образец на американското медийно надмощиеседмичното списание Newsweekвече не влиза в печатница. Предстои спирането и на неговия близнак – “Time”. Масонските знаци на тоталитарния комунизъмчервената петолъчка, сърпът и чукът, предизвикват само иронични усмивки.

Обаче зад насмешката на западните наблюдатели се криеше и известна доза ревност. Кой ще отрече, че дълго време САЩ все пак бяха лидерът на онзи свят и блян за нашего брата, непродалия душата на червените сатанисти? Тези чувства съдържаха понякога и неосъзнато уважение към една система, в която поне привидно човекът беше свободен. Нещо, което в съветската можеше да бъде намерено единствено в песните, наричани „масови“.

Каквото и да говорим, въпреки, че за създаването на пионерската организация Ленин черпи пример от американската Boyscout, за еврейскатаБейтарционистът-фашист ВладимирЗеевЖаботински следва Мусолини, а фюрерът копира Hitler-Jugend от Ленинския комсомол, никой в САЩ не принуждаваше с щикове младежите да маршируват по улиците. Нито да пеят еврейски идиотщини от рода на:

 

Върви напред, комсомолско племе,

пей и шегувай се, та усмивките да цъфтят.

Ний покоряваме пространството и времето.

Ние сме младите господари на тази земя![19]

 

Някой от вас представял ли си е, как в самия разгар на Сталиновите чистки са се чувствали онезисвободнимлади хора, чиито сърца са преливали от скръб по своите избити близки, но са били длъжни да крещят болшевишките идиотщини? Или онези, които са мълвили шути и пой, чтоб улыбки цвели“. А през това време са умирали от страх, да не би следващият им ден да започне с тропането на ботушите на онези с каменните лица, скрити в яките на дългите черни, кожени шлифери – „цивилната униформа на НКВД

Изпитвал съм го и знам. Израсъл съм със страха на родителите ми. Съзирал съм животинския ужас, стаен в техните очи. Затова сега понякога ми се приисква да мога „да се хвана за кобура“. Обикновено изпускам нервите си, когато щерка или синче на някой, дето е носил червения партиен билет близо до сърцето си, ми рече, че не е било толкова страшно!

Какво насилие само! Напук на убежденията и съвестта си бяхме длъжни да пеем не за своя род, а за някакво „комсомольское племя“! Когато някой бъде закърмен с това, не се надявайте да стане човек, камо ли патриот

Младите американци израстваха със съзнанието за величието на своите Съединени щати. В наши дни тяхната гордост е посърнала, носовете им са поувиснали, а езикът на патриотизма предизвиква присмех. Факелът на Луцифер, издигнат високо от Статуята на свободата, подарена от френското революционно масонство, вече не привлича като морски фар мераклиите за успеха. Знамената на американската мечта са свити. А ако беше жив, певецът на мафията Франк Синатра едва ли щеше да излива бляновете си за това, да стане „царя на масите, да е първи в списъка на уважаваните, да е начело сред сполучилите“…

Това не е от вчера. Начена с поражението в безсмислената Война във Виетнам, прекъснала живота на 58 282 американски момчета. Още 303 644 ранени, 153 303 от тях завинаги останаха зависими от болнични грижи. Напомням, че военната служба беше задължителна.

Виетнамците дадоха 1,1 милиона военни и 2 милиона цивилни жертви, както и още 600 000 ранени![20] Само в операция „Гърмяща буря“ са загинали 52 000 невинни виетнамци! Преподавателят в Университета на Хавай Дж. Ръмел определя това като демоцид![21]

Да допълня ли картината с опустошените Лаос и Камбоджа и превземането на властта в Пном Пен от червените кхмери? На чия сметка да запишем техните 2 милиона жертви? На болшевиките в Москва или по-скоро на интернационалните банкери във Вашингтон и Ню Йорк?

Ако Америка беше привлекателна, нейният магнетизъм не се дължеше на военното й могъщество. Не войните и военните изградиха макар и измамното величие на Съедините щати. То беше дело на американците. Не търсете ленинизъм, нито се вглеждайте за ролята на личността в историята. Ще я намерите най-вече в лицето на семейство Ротшилд и техните присъдружни фамилии, начело с Рокфелер.

Съединените щати са безнадеждно изоставаща държава. „Почти всяка седмица се появяват нови статистически данни. Когато се стигне до представянето на учениците в математиката, сега ние сме 25-и от 34 развити икономики. Но изоставаме и от доста развиващи се страни. В обучението в колежи нашето някогашно преимущество също замря. Сега сме девети по дела на млади работници с двугодишно или четиригодишно образование и дванадесети по броя на завършилите колеж. В здравеопазването заемаме 37-о място по детска смъртност и сме на същото по очаквана продължителност на живота. Шестдесет и първи сме в опазването на околната среда. По относителен дял на хора, които живеят под границата на бедността сме двадесет и първи.[22]

Допускате ли, че политиците не познават тези данни? На тях изобщо не им пука за населението. Задачата им е съвсем другада горедуцират“ – тоест да го намалят. Когато в последното ми предаване, пък и в предходното с участието на моя гост Благой Алексиев, който в Калифорния е Брайън Алекс, изяснихме дори методите, чрез които осъществяват пъкленото си дело, ни се присмяха. И по болшевишки маниер ни „изпратиха в лудницата“. Днес само на едно място в интернет предаването Диагноза с Георги Ифандиевот 13 февруари 2012 г. е гледано от 10 157 души![23] Заедно с „качените“ и на други места в мрежата общият брой на зрителите им е около 20 000 души.[24] А пряко по телевизията тогава? Забраниха показването на повторението…

Американските младежи, които напускат страната и гледат към нея от далече, откриват друг ракурс. Той е по-реален, разкрива огромните недъзи в политическата култура на САЩ. А както знаете, политиката е продължение на икономиката, но с други средства. Това са хората, които оформиха движениетоОкупирай“, стартирало с обсадата на Уол Стрийт“. То прерасна в масовото99 процента“. Със сигурност Интернационалът е проникнал в него. Неминуемо опитва да всее раздори, да го разяжда. Но то придобива все по-голяма популярност не като „ляво“ или „дясно“, а като надежда за справедливост.

 

 

http://youtu.be/R_Jk36ZEjeE 

 

 

Младите американци, които отплават от бреговете на Атлантическия или Тихия океан, акостират на други брегове. Съзнанието им се отваря и те започват да гледат на родината си с различни очи. Те виждат държави, в които има повече свобода и справедливост. Техните образователни и здравни системи са далеч по-уредени. Пътищата им са по-качествени, а стандартът на живот е далеч по-висок от този в Съединените щати. И както Еърън Русо, постепенно стигат до заключението, че някой открадна свободата в тяхното отечество. А то все повече заприличва на Съветски американски щати, превръща се в истинска комунистическа страна.

Тези хора все още съставляват малцинство. Но в тях е заложена надеждата не само на Америка. Циреят е толкова забрал, че все някога ще се спука.

Новите поколения носят надеждата за по-добро бъдеще. Това е бремето на отговорността за премахването на гнойния процес и за връщането на усмивките по лицата на хората.

Човечеството е ограбено. Някой отмъкна неговия щастлив живот! Защо продължаваме да се крием като лалугери? Не е ли ясно кой?…

 

 

Не всеки залез носи прохлада; понякога заникът докарва мраз

 

 

Днешна Америка загуби почти всичко от своя ореол. Преди да стане една непроизводителна, предимно милитаристична сила, тя загуби свободата си. Единствената причина Еърън Русо да озаглави своя прочут документален филм „Америка: От свобода към фашизъм“, а не „към комунизъм“, както е по-правилно, беше неговото непознаване на същността на марксизма и неговите продължения.

Въпреки че и в тази своя творба, и в интервютата си, той напълно логично достигна до заключението, че Съединените щати са комунистическа държава. И това му коства живота.

Като оставим хранителните продукти, включващи съставки, които убиват или скъсяват живота на американците, съвремнните Съединени американски щати всъщност са съветски и произвеждат главно военна продукция. Те все още са челници в самолетостроенетоособено за военни цели. Същов създаването на най-модерни бойни плавателни съдове, на ракети и на подвижни установки за тяхното изстрелване.

За да оцелява и дори да печели още повече, военнопромишленият комплекс се нуждае от войни. Не случайно спретнаха изкуствено раздухания и отведения в погрешна следа семеен конфликт с бившия шеф на ЦРУ генерал Дейвид Петреъс. За да стигнат до командващия в Кабул. В известен смисъл тези хора отстояваха интересите на американския народ и не одобряваха ескалацията на войната там. Нещо повече, Петреъс беше в основата на идеята за изтеглянето на американските войски от Кабул.

Той имашесветлияпример на СССР. Както и на разрухата в Ирак, която танковете със знамето на САЩ върху корпусите им оставиха след себе си. Разделението на древния Бут – Вавилон, е неизбежно. Не случайно Западът не посяга за свалянето на режима в Дамаск. В условията на безвремие кюрдите в двете съседни страни незабавно ще се възползват и ще обявят независима държава. Което е огромна заплаха за Турция. А битките застрашават Израел, който използва изместването на фокуса на световното внимание и тихомълком и напълно незаконно се разширява. Обявява палестински територии за „военна зона“ и прогонва легитимните собственици от бащините им земи. По правило в тях имаводоизточници!

От всичко, което вече можем да констатираме, в личния живот на Петреъс няма никаква грешка, свързана с националната сигурност. Само размяна на няколко адреса с една от дамите, която беше и негова „биографка“. Вчера и президентът Обама призна това.[25]

За мислещите хора с незакърняла памет това е déjà vu. Асоциациите с агентката на Моссад, еврейката Моника Люински, и нейнатаорална аферас президента Бил Клинтън се натрапват от само себе си. Помнещите по-отдавна няма как да не се сетят за афератаПрофумо“. През 1963-а, заедно с излизането на първия албум на “The Beatles”, във Великобритания се разгоря скандал с тогавашния военен министър Джон Профумо. Out of the blue – от нищото, изскочи вестта, че известно време той делил една и съща любовница с Евгений Ивановсъветски шпионин хубавец. Докато застаряващият Профумо се наслаждавал на прелестите на Кристийн Кийлър (виж илюстрацията), кагебистът я използвал, за да узнава военните тайни на Лондон.

Години по-късно всичко се оказа вятър и мъгла. Просто министърът беше противник на намесата на Великобритания в разгарящия се военен конфликт в Индокитай. Затова трябваше да го преодолеят. Всеки има своите слабости, нали. От снимките, които съм виждал, част от които показвам, днес 70-годишната Кристийн е била истинска разкошотия. А на Профумо му е бил слаб ангелът, както казват нашенци…

След оставката му дойде ред и на Джон Кенеди. Той искаше постепенно да оттегля американските военни съветници от Сайгон, сега град… Хо Ши Мин. Впрочем, както съм изтъквал, „Дядо Хо“ също е бил агент на ЦРУ. Такива са световните работи – „сложни“ или по-скоро увъртени… Застреляха Джон Кенеди в Далас на 22 ноември 1963 г. Преди това той разпореди държавата да печати доларите и произнесе прочутата си реч, осъждаща тайните общества.Обяви се и срещу френската помощ за израелската ядрена програма. (След време Дьо Гол призна това за своя грешка.) Федералният резерв щеше да остане с пръст в уста. Беше невъзможно Братството да допусне товаСега изгаря Петреъс. Пламъците на кладата, в която го хвърлиха, навярно ще погълнат и другинепослушнивоенни.

За да оправдае огромния си бюджет, ФБР свърши доста мръсна и недостойна работа. Вместо да лови престъпници, Бюрото е действало като гигантски папарашки октопод с множество пипала. Агентите му снимали генерала да държи любимата си заръката![26] Какво престъпление! През това време банкерите отмъкваха трилиони

За какво се води Войната в Афганистан?

Октомври 1995 г.: Петролната компания Юноукъл подписва договор за съвършения тръбопровод от Тюркменистан през Афганистан до Пакистан. “Unocal” избира опитната аржентинска фирма „Бридас Груп“ като основен изпълнител на съоръжението, което трябва да мине през една силно сеизмична зона. Кой мислите е основният консултант наЮноукъл“? Вездесъщият евреин Хенри Кисинджър. Няма никакво значение, че повече от десетилетие той е разкрит като съветски агент с псевдонимБор“, вербуван още през 1945 г. в Полша… Бившият германец Хайнрих Кисингер нарече сделката „триумф на надеждата над опита“. Не след дълго талибаните се отдалечават от САЩ и договорът се проваля.[27]

През декември 2001 г. САЩ планират издигането на власт в Афганистан на бившия служител на също често споменаваната петролна компанияЮноукълХамид Карзай. Той става „времененно изпълняващ длъжността президент“. Ала по неписано правило временните неща са най-постоянни. Вестник „Чикаго Трибюн“ припомня как „САЩ и Пакистан помогнаха за установяването на талибаните с надежда да допринесат за стабилността на този опустошен от войната регион и да го превърнат в по-сигурен за проекта за тръбопровод. „Юноукъл“ излезе от сделката след терористичните нападенията над посолствата на САЩ в Кения и Танзания, които бяха свързани с терористи, базирани в Афганистан.[28]

Изданието изтъква, че извън Съединените щати се шири убеждението: „военното разполагане на САЩ в Централна Азия е главно заради петрол“. Статия в британския „Гардиън“ беше озаглавена „Един прозападен режим в Кабул би отворил пред САЩ афганистанския път за каспийския нефт[29]… „Нахлуването в Афганистан със сигурност е кампания срещу тероризма – писа авторът Джордж Монбайът в материал от 22 октомври 2001 г. – „но то може би е също така една закъсняла колониална авантюра.” Той отбеляза, че американската петролна компанияЮноукъл Корпорейшънпреговаряла с талибаните още от 1995 г. за изграждане нанефтои газопроводи от Туркменистан, през Афганистан и до пристанища в Пакистан на Арабско море”. Като източник на своята информация той посочи авторитетната книга на Ахмед Рашид ТалибанВоенизиран ислям, петрол и фундаментализъм в Централна Азия[30]

Войната срещу тероризма е измама“ – възкликна Джон Пилгър в коментар от 29 октомври в британския вестник „Мирър“. Пилгър, бивш задграничен кореспондент на изданието, писа: „Скритата цел на Буш е да експлоатира петролните и газовите ресурси в Каспийския басейн, най-големия източник на неизползвано природно гориво на земята

Съгласно книгата,[31] администрацията на Буш започна да преговаря с талибаните непосредствено след идването им на власт. Страните разговаряха в продължение на доста месеци, преди през август 2001 г. да стигнат до задънена улица. Терористичният акт от 11 септември, макар и трагичен, осигури на администрацията на Буш легитимна причина да нахлуе в Афганистан, да отстрани вироглавите талибани и същевременно да подравни пътя на тръбопровода. За да направи нещата още по-гладки, САЩ проектираха издигането на власт на двама бивши служители на „Юноукъл“: Хамид Карзай, новия временен президент на Афганистан и Залмай Кализад, пратеник на администрацията на Буш в Афганистан.

„Осама бин Ладен не схвана [дали], че неговите действия обслужват американските интереси” – пише Ури Аверни в колонка на израелския всекидневник Ма’арив“ от 14 февруари. Аверни, бивш член на Кнесета и виден активист на движението за мир, допълни: „Ако вярвах в конспиративни теории, бих помислил, че Бин Ладен е американски агент. Тъй като не вярвам, само се учудвам на съвпадението.“ Аверни твърди, че войната срещу тероризма осигурява перфектен претекст за американските имперски интереси. „Ако човек погледне картата на големите американски бази, създадени за войната, е поразен от факта, че те са напълно идентични с маршрута на проектирания петролопровод към Индийския океан”…

През януари „Ейшъ Таймс“ съобщи, че САЩ развива „една мрежа от многобройни каспийски тръбопроводи“, а хората, близки до администрацията на Буш, държат да печелят. Например предложеният тръбопровод Баку-Шейхан, свързващ Азербайджан през Грузия с Турция, е представляван от юридическата фирма Бейкър & Ботс. Основният пълномощник е Джеймс БейкърПрез 1997 г. сега изпадналата в немилост корпорацияЕнронпроведе проучване за възможността за изграждане на транскаспийски тръбопровод на стойност 2,5 милиарда долара от смесено предприятие между Туркменистан, корпорациятаБехтелиДженерал Илектрик“, отбеляза статията.

Съществуват множество други връзки, толкова многобройни, за да бъдат изброени тук. Нищо чудно, че останалият свят е малко скептичен относно нашата война срещу злодеите.[32]

Докато в Ню Йорк бързат да замитат следите от 11 септември 2001 г., планът се изпълнява точка по точка. На 1 януари 2002 г. Буш назначава Залами Калилзад за специален президентски пратеник в Афганистан. Да не мислите, че веднага отива в Афганистан. Първо отскача до важния американски съюзник в регионаУзбекистан. Да, същият Узбекистан, който беше република на Съветския съюз и продължава да бъде управляван от висшата комунистическа номенклатура.[33] Обаче журналистите разкриха: Калилзад веднъж по-рано беше лобирал за талибаните. Той бе работил за една американска компания, която се стремяла да се докопа до концесии за тръбопроводи в Афганистан.[34]

 

 

Първата опиумна война на ХХІ век

 

 

Да не забравяме, че Братството никога не преследва една цел. Войната в Афганистан се води и по още две основни причини. Едната е изразходването на оръжие, амуниции, храни, облекла и какво ли не още. Което означава държавни поръчки за военно-промишления комплекс. Ала има още една, не по-малко важна.

На 21 февруари 2002 г. става ясно, че през юли 2000 г. талибаните са наложили забрана върху отглеждането на мак. Макът е растението, от което се извлича опиумът. Това не е познатият ни червен полски мак, а негова разновидност, с розово-бежови цветове и голяма семенна кутийка, съдържаща наркотичното вещество. Тази забрана заедно със страхотната суша през 2001 г. довеждат до спадане на добива от афгански опиум с цели 91 на сто!

Говорителят на ООН Кемал Курспаик очаква реколтата от опиум през 2002 г. да се изравни с тази отпреди три години, преди ограничителните мерки от страна на талибаните. Афганистан е суровинният източник за 75 на сто от световното производство на хероин и за 90 на сто от доставките във Великобритания.[35]Следвоенен Афганистан не разполага с функционираща законоприлагаща система“ – заяви г-н Курспаик. – „Длъжни сме колкото е възможно по-скоро да установим закононалагаща сила и механизъм за контролиране на наркотиците. Не можем да направим много, за да помогнем, докато нямаме сигурност.[36]

Повече от трийсет години в Афганистан не е имало сигурност. Откакто световното правителство, чрез един от своите ръжениСъветската армия, свали краля и наложи в Кабул своите марионетки.

Едно от тези подставени лица, временният управник Карзай, бивш служител на американска петролна компания, се прави, че предприема някакви действия. Дори и действително да иска, той няма силата за това. Защото властта му се простира до покрайнините на столицата. Истината е, че той и не желае.

Това е един политически кошмар, който подкопава целия мирен процес“ – каза западен разузнавателен източник.[37] Ами нали тъкмо затова започна войната в Афганистан? Когато заинтересуваните членове на световното правителство постигнат целите си, мирът ще бъде възцарен. Как ли? Много просто – с твърда ръка. Засега той просто не е необходим. Рибата е още в морето. А е известно, че тя се лови най-добре в мътни води.

Щом мрежата от тръбопроводи бъде завършена и маковите плантацииузаконени, Афганистан за месеци ще се превърне в изключително бедна, но спокойна феодална, колониална държавица с васално управление. Друг, незабавно изпълним вариант, предложи Ник Хопкинс от британския либерален всекидневник “The Guardian”. „Едно възможно решение е европейските правителства да изкупят маковата реколта, но това би било доста противоречиво и скъпо.[38] Сиреч производството на хероин да премине под контрола на държавите.

Това е завоалирано признание, че правителствата участват в търговията с наркотици. Авторът твърди, че друг подход е да бъдат субсидирани селяните, които отглеждат мак, но само ако засяват други култури. И признава, че това „няма непременно да разреши проблема, защото всеки опит за контрол върху търговията ще срещне съпротивата на местните поземлени феодали.[39] В такъв случай истинският враг е известен.

Войната трябва да се води не срещу талибаните, които просто искат да живеят по законите на исляма, а не според правилата на налаганата със сила западна демокрация“. Поземлените феодали, които принуждават селяните да отглеждат опиумен макето ги реалните противници на нормалния живот. Поради каква причина обаче те са съюзници на англо-американските сили в Афганистан, вместо да са техни смъртни врагове, никой не казва.

Защо Съединените щати не са в състояние да контролират почти прекратеното маково производство? Отговорът на тези въпроси се съдържа в блестящите реколти от мак, постигнати след 2001 г., когато талибаните бяха свалени от власт.

Но и това не изчерпва всичко. ПроектътThe New American Centuryе изготвен, за да бъде изпълняван. Сред главните му задачи е ограничаването на свободата и на човешките права в самите Съединени американски щати и по цялата планета.

На 11 септември 2001 г. и кореспондент на “National Public Radio”[40] съобщава: „Разговарях с конгресмена Айк Скелтън, който заяви, че току-що директорът на ЦРУ предупредил: възможно е нападениенеизбежно нападениенад Съединените щати от подобно естество. Така, че това съвсем не е неочаквано.[41]

Все по същото време сенаторът републиканец от щата Юта Орин Хетч от Сенатската правна комисия е категоричен: САЩ са наблюдавали поддръжниците на Осама бин Ладен и са ги чули да обсъждат нападенията.[42] Ала нито една медия не повдига въпроса, че по същия начин Съединените щати можеха да следят всички връзки между лица, свързани с Ал Кайда. И че най-вероятно това е вършено. Сенаторът Хетч е сигурен, че правоприлагащите органи притежават данни за всяка възможна връзка на всяка личност, която има отношение към организацията на Осама бин Ладен. Само че законодателят отказва да изнесе подробности.[43]

На 12 септември Агенция „Асошиейтид Прес“ известява, че: „ФБР е получило 700 улики при разследването на терористичните нападения в Ню Йорк и Вашингтон, но не са извършени никакви арести, обяви служител на Министерството на правосъдието в сряда. „Правителството е убедено, че въздушните пирати бяха правоспособни пилоти, а от трима до петима от тях се намираха на борда на всеки от четирите самолета, които се разбиха във вторник в най-лошата трероистична атака в историята на Съединените щати“ – каза говорителката на министерството Минди Такър. Тя рече, че заключението се основава на сведения, получени от неистовите телефонни обаждания на пътници от обречените самолети.[44]

В кореспонденцията се признава, че през цялото време ФБР е знаело за това, че люде, свързани със саудитския терорист-милиардер, се обучават в пилотски школи в САЩ.[45] В тези напрегнати дни 24 члена на семейството на Бин Ладен се намират в Съединените щати. Вместо да ги разследват, от ФБР тайничко ги преместват в убежище в Тексас, а по-късновъв Вашингтон, в покрития с мрачна слава хотел Уотъргейт“. Оттам, три дни след нападенията, те напускат страната спокойно, под правителствена охрана, като най-важни личности.[46]

Ако за някого това е нормално, според мен подобно отношение изпълва състава на престъплението „предателство и заговор против държавата“. Най-вероятно нещо около връзката на саудитския терорист с атаките от 11 септември 2001 г. не е съвсем както трябва. Ако си спомняте, дълго време самият той упорито отричаше да има нещо общо с катастрофите. Един водач на терористична мрежа би следвало да се гордее с такова постижение. Доста след събитията, явно след съответните инструкции отнякъде, Осама призна своятаръководна роляв атентатите от фаталната дата.

Същевременно “The New York Times” изнася, че Осама бин Ладен е „приближен на член на (саудитското) кралско семейство, какъвто е принц Бандар. В началото на осемдесетте години Бин Ладен дойде, за да приветства принца и да му благодари за неговата помощ при изграждането на коалицията, която се би срещу съветската окупация на Афганистан.[47]

Какво дава основание на американците и саудитците да мислят, че личност, дълбоко прегърнала радикалния ислям, готова на всичко, някой ден няма да се обърне и срещу тях? Стига да смята, че те са застанали на страната на злото. Има неща, за които не бива да се търсят обяснения или положителни отговори. Защото те се налагат от самите факти. Докато действаше в техен интерес, САЩ смятаха Осама бин Ладен задобро момче“. Дали това не продължава да е така? Сигурни ли сте, че наистина го ликвидираха? Дали не си яде милионите под „вънкашност чужда и под име ново“ в някое приятно местенце, далеч от Афганските планини?

В ерата на спътниците и свръхмощната оптика и компютри, когато военните са в състояние да заснемат от Космоса как човек пали цигара на Червения площад в Москватакива снимки бяха публикувани още през осемдесетте години в седмичницитеTimeиNewsweek” – а от спътници американците следят състоянието на зърнената реколта в България,[48] никой не е в състояние да ме убеди, че Бин Ладен беше неуловим. Как заловиха Саддам? И дали той също беше истинският диктатор или негово менте?

Просто никой не го издирваше истински. Той непременно трябваше да бъде унищожен и това уж стана. Осама беше опасен жив. Не толкова с действията си, колкото с възможността да проговори. Така, както се смята, че преди да бъде осъден на смърт, Саддам издал фирмите, организациите и личностите, с които въртял далавера.

Разбира се, има и политически причини. Ще посоча само още един кратък пасаж от статията на “The New York Times”. В нея се твърди, че саудитският принц Бандар обвинява Израел в опит да се възползва от нападенията срещу Америка като средство за дискредитиране на арабската позиция“. „Не ми казвайте, че взривяването на домовете на невинни хора е борба против тероризма“ – заяви принцът, позовавайки са на израелската политика  на разрушаване на имуществото на палестинците, които извършват нападения.[49] От този момент нататък облаците над главите на саудитското кралско семейство взеха да се сгъстяват. За да се стигне до есента на 2003 г., когато стана ясно: американското ръководство не му вярва повече.

14 септември 2001 г.: Намерени са двете черни кутии на самолета от „Полет 77“. „Дик Бриджис, говорител на властите в окръг Арлингтън, щата Вирджиния, каза за „Асошиетид Прес“, че магнитофонът за запис на гласовете е външно повреден, а машината за запис на данните на полета е овъглена от огъня, който избухна след удара. Но той заяви, как ФБР все още е убедено, че данните и от двата уреда могат да бъдат възстановени.[50] Чудно как същия ден директорът на ФБР Робърт Мюлър заявява, че уредът за запис на данните заПолет 77представя височина, скорост, посоки и други сведения, но магнитофонът за гласовете не съдържанищо полезно“?! „Мюлър отказа да съобщи какво бе извлечено от записите на Полет 93“, чиито пътници очевидно се бяха борили с въздушните пирати преди Боингът 757 да падне, убивайки всички.[51]

Излишно е да натъртвам на противоречията. Да не говорим, че тъкмо от разговорите между самите пилоти, както и от връзките на тяхната кабина с контролната кула на земята, можеше да се разбере нещо повече за случилото се със самолета. От думите на Мюлър излиза, че авиаторите, чиято машина е отвлечена и насочена към Пентагона, просто си бърборили безполезни неща“.

На 15-16 септември 2001 г. се появяват твърдения, че няколко от онези, които отвлякоха самолетите на 11 септември, в т.ч. техният лидер Мохамед Ата, май са обучени във военни бази, свързани със сигурността на САЩ.[52] Три дни по-късно ФБР започва да настоява, че имало шест екипа, готови да отвлекат самолети на 11 септември 2001 г. Така излиза, че все пак властите са сторили нещо.[53] Според тайните служби са разпознати екипи, наброяващи общо 50 човека, инфилтрирани в различни институции, които са помогнали за осъществяване на нападенията или са били сред самите извършители. От тях 40 души били известни и следени.[54] Впоследствие обвинение е повдигнато само спрямо един – Зъкериъ Мусауи.

На 2 октомври 2001 г. в Конгреса на САЩ е внесен The Patriot ActПатриотичният закон. „Законът увеличава значително възможността за налагане на ред и позволява на разузнавателните служби да подслушват телефони, да следят връзките по Интернет и да разменят информация помежду синай-малкото без разрешение на съда.[55]

На следващия ден сенаторът от Демократическата партия, председателят на Сенатската правната комисия Патрик Лийхи, обвинява администрацията на Буш в ренегатство заради споразумението за този антитерористичен закон. Защото законодателите в Съединените щати отдавна са се разбрали, че за всяко използване на познатите у нас като специални разузнавателни средстватрябва да се иска разрешение от съдебните власти. Президентът прокарва закона без това изискване.[56] Така на практика в САЩ „Големият брат“ започва да наблюдава, когото си поиска.

Ето една от основните цели, до която събитията от 11 септември 2001 г. доведоха. Американците бяха уплашени, сериозно стреснати. И позволиха да ги мамят. Като едновременно с това решиха да заменят своята свобода срещуповече сигурност“. Знаете, че който постъпва по този начин, губи и двете.

Все по същото време беше ликвидиран архивът, разкриващ истината за нашумялата през онези месеци афера с писма, „заразени с антракс“! Логично е да запитаме: От какъв зор затриха доказателствата? Кому беше изгодно? Този факт не представлява ли достатъчна улика за това, че онези, дето разработваха биологични оръжия с антракс, го вкараха в употреба, за да доубедят все още не съвсем уверения свят: горските разбойници от пещерата на Осама бин Ладен заплашват света. Така отвлякоха вниманието от истинските виновници за 11 септември, получиха още един повод за война с Афганистан, а Патриотичният закон отиде на заден план.

Въпросите ми явно имат смисъл, защото онова, което последва насаждането на атраксният ужас, наподобява изпълнен с убийства криминален филм. Накратко казано, настана мор по микробиолозите. Между 12 ноември 2001 г. и 25 март 2002 г., за някои нормално, поне за мен повече от странно, смъртта застигна 13 всепризнати капацитети в микробиологията. Кончината на едни изглеждаше естествена, на другиможе би насилствена, но във всички случаи беше тайнствена. Някои от тези учени бяха водещи специалисти в разработването на биологични оръжия. Другинай-добрите в методите за предпазване на милиони от смърт вследствие на същите средства за масово поразяване. Трети се оказаха сред най-добрите експерти в борбата с биотероризма.[57]

В книгата си „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“ съм се спрял на всеки от тези „странни“ инциденти или „естествени“ преселения в отвъдното. „Какво означава това?“ – попита излизащият в Торонто “The Globe and Mail”. И даде многозначително косвено обяснение, като цитира директорката по обществени и научни работи при Американския съюз по микробиология във Вашингтон Джанет Шумейкър, която „посочи,… че в САЩ има около 20 000 учени-изследователи в областта на микробиологията. „Ала все пак не всички те са от онези, които са от толкова висш калибър, като повечето, покосени неотдавна.“… Последната й мисъл беше ужасяваща: „Когато микробиолози умират в лаборатория, има начини да се поучим от смъртта им и да я избегнем. Когато те загиват в странни инциденти извън лабораториите, никой не обръща внимание.[58]

А през декември 2001 г. на бившия служител на петролната компания „Юноукъл“ Хамид Карзай вече е съобщено, че ще бъде новият марионетен президент на Афганистан…

Когато звярът загива, става безразсъден и най-опасен. Една преминаваща в историята империямногократно повече

Ако за някои трилионери залезът на американската империя навява приятна прохлада след горещината на финансово-икономическата криза, за народите по света следва своеобразен ледников период.  

 

 

За дрехите на императора или когато монархът е гол…

 

 

Когато ви известят за някое голямо престъпление, не се съмнявайте: зад него стоят паримного пари. В статия, озаглавена „Клубът на бившия президент“, поместена в лондонския “The Guardian” от 31 октомври 2001 г., Оливър Баркъман и Джулиън Боргър разкриват подробности за връзките на групировкатаКарлайлсъс семейство Бин-Ладен и за тихото участие на Джордж Буш-младши в тях.

Авторите обръщат внимание на един многозначителен факт. Седалището наКарлайлсе намира наПенсилвания Авенювъв Вашингтон, точно между Белия дом и Капитолияглавните щабове на федералната властизпълнителната и законодателната. Наблизо е разположена главната квартира на ФБР, министерства и множество правителствени учреждения. Цели 14 години оттам се движели сделките на семейството на Осама бин Ладен, в повечето случаи свързани с американския политически елит. И никой не е чул нищо за този бизнес!

Баркъман и Боргър излагат имената, на замесените в далаверата лица: президента Буш-старши, неговия държавен секретар Джеймс Бейкър, един от управителите на Световната банка Афсанъ Машейеки, неколцина влиятелни политически личности от Югоизточна Азия. Изведнъж изниква и името на бившия британският премиер Джон Мейджър.[59]

Сред компаниите, коитоКарлайлпритежава, са такива, дето произвеждат оборудване, превозни средства и муниции за войската на САЩ, а нейните работници дълго са служили на двойнствена цел. Те съдействаха за насърчаване на инвестициите от най-богатите, докато същевременно прокарваха пътя на оръжейните фирми наКарлайл“. Ала след началото на войната срещу тероризма фирматанеофициално оценена на 3,5 милиарда доларапривлече доста погледи. „Карлайлсе превърна в заплаха, която свързва непряко американската военна политика в Афганистан с личните финансови богатства на своите забележителни служители, не на последно място с бащата на сегашния президент… „Карлайл“ представи още една любопитна връзка с афганската криза: сред инвеститорите мултимилионери на фирмата се оказаха членове на семейството на Осама бин Ладен.[60]

Не мога да скрия изумлението си от масовото невежество! Ала и този конгломерат е еврейска рожба. “The Guardian” отбелязва, че „Карлайл“ е създадена през 1987 г. от евреина Дейвид Рубинстейн, политически помощник в администрацията на Джими Картър, заедно с двама негови приятели юристи, разбира се – евреи.

Фирмата бързо свика под знамената бивши световни лидери за поредица от пътувания със стратегическата цел за създаване на мрежа [от връзки]. Миналата година Джордж Буш-старши и Джон Мейджър ходиха в Рияд за разговори с важни саудитски бизнесмени. През септември 2000 г.Карлайлнае говорители, сред които Колин Пауъл и члена на Съвета на директорите наТайм УорнърСтийв Кейс, за да говорят на екстравагантно тържество във вашингтонския хотел Монарх“…[61]

Следва дълго проточило се изложение на видни люде на служба в „Карлайл“ и на техните действия в полза на тази наднационална групировка. Не се учудвайте на термина. Мутрите и белите якички не са нашенско изобретение. Те бяха внесени оттам. „Борчетата“ са добре вплетени в прословутото тайно приложение към плана за унищожение на българския народ, наложен на евреина Андрей Карлович и носещ неговото име – „Програмата Луканов“. Доста по-късно го нарекоха на неговите създатели Ричард Ран и Ронал Ът.  Те го отчитат като свой огромен успех.[62]

Сред ликвидаторите на нацията ни савидниикономисти, начело с Лукановия съветник Иван Ангелов. Той ръководи екип от ченгета като Венцислав Димитров, Иван Костов, Красимир Стойчев и пр. наемни българофоби. А „списъкът на славата“ на „Карлайл“, поне както го излага “The Guardian”, включва бившия президент на Филипините Фидел Рамос, някогашния премиер на Тайланд Ананд Паниарахун, както и експрезидента на БундесбанкКарл Ото Пьол, Артър Левит, пак бивш председател на Комисията за сигурност и обмен, която регулира фондовия пазар. Всеки от тях получава огромни доходи, но те никога не биват давани случайно, нали?

Лондонските журналисти твърдят, че знаят: Джон Мейджър получавал 105 000 английски лири за 28 дни работа годишно! Буш не взимал пари, а му плащали с дялове във фирмата, възлизащи на 80 000 долара за едно публично появяване в неин интерес! Както се казва, дай, Боже, всекиму… Съдружниците вКарлайлДжеймс Бейкър и Франк Карлучи пък натрупали състояния, оценявани на по 180 милиона долара всяко.

И двамата са свързани със съсипването на страната ни. През 1990 г., като държавен секретар, Бейкър отхвърли истинските борци за свобода и назначи Андрей Лукановтрето поколение болшевик и съветски гражданин, заантикомунистическигубернатор на Вашингтон в тукашната колония на Интернационала. Съвсем скоро за пореден път разкрих, че Франк Карлучи е бил съдружник с двама тукашни комунисти и агенти на Държавна сигурностБожидар Божинов, дългогодишен шеф на Българската търговско-промишлена палата, и Христо Григоровначалник на Българския червен кръст. Вторият е кумец на Тодор-Живковия шурейакадемик Атанас Малеев, Gauleiter[63] на псевдомедицината в социалистическа България!

В такъв случай какво бъдеще можем да очакваме, освен комунистическо?

„Публичната“ компания Карлайл, регистрирана на световните борси, си е създала име на групировка, която не е длъжна да дава информация. „Те са големи и са тихи“ – казва Дейвид Малхоланд, бизнесредактор в „Джейнс Дифенс Уийкли“. – „Но не са лесни при взимането на информация от тях[64]

Така, с котешки стъпки и последващи лъвски скокове, се завладява светът. Авторите на статията в „Гардиън“ изреждат част от дъщерните фирми на „Карлайл“. Няма да ви отегчавам с тях. Ще спомена само няколко, струва ми се, важни факти. Макар групировката да отрича, че лобира във федералното правителтво, през февруари 2001 г. Карлучи се срещнал с военния министър Ръмсфелд, негов съквартирант от студентските години. За него самият Хенри Кисинджър бе споделил, че е най-жестокия човек, когото познавам“. И беше допълнил, чеПол Уолфовиц е по-жесток и от него“.

Важно е мнението на евреина Питър Айзнър, изпълнителен директор на Центъра за публична почтеност. Той смята, че трябва да съществува някаквапотайна причина, поради която една толкова прикрита компания катоКарлайлда има едновременно директори и съветници, които въртят бизнес и печелят пари, а същевременно съветват президента на Съединените щати“. „Проблемът идва, когато частен бизнес и обществена политика се смесят. Какво има предвид бившият президент Буш, когато казва на принц Абдула да не се тревожи за политиката на САЩ в Близкия изток? Какво използва, когато се занимава с Южна Корея и предизвиква политически промени там? Или когато Джеймс Бейкър помага в споровете преди президентските избори в полза на по-младия Буш? Това е ситуация на кабинет, съставен в кухнята, а забърканата неофициалност е точният белег на успеха наКарлайл“.“

Светът на частното право е наследствено тайнствен. Компании катоКарлайлправят повечето от парите си, купувайки фирми, които не се търгуват публично, овладяват ги и ги препродават с печалба. Така процесът на оценяване на евентуалните мишени е далеч по-конфиденциален, отколкото на отворения пазар.[65]

Целта на такива фирми е да не попадат в заглавията. Те работят на тъмно. Така най-успешно впрягат държавното управление в частната каруца. „Карлайл“ е само един пример и то не най-същественият. Защото никой не знае кои всъщност стоят зад наемници, като създателя „на светло“ на групировката Дейвид Рубинстейн. Във всеки случай нито той, нито обитателят на Белия дом решават накъде да поеме междупланетният кораб Земя.

Опитват се да ни убедят, че тайните общества, каквото е масонското, са благородни и добронамерени. В такъв случай защо са тайни? За да не лъснеблагородствотоим, насочено срещу човечеството?

Никога не забравяйте предупреждението, което равинът Давид Драш отправи още към средата на ХІХ век, като цитира думите на някакъв евреин на име Морел: „Какво могат да свършат най-мъдрите мерки на властите във всички страни срещу широкообхватната и перманентната конспирация на един народ, който като обширна и здрава мрежа, се е разпрострял върху цялото земно кълбо и който насочва мощта си, за да обсеби всяко случващо се събитие, щом е в интерес на името Израел?[66]

Подобно на равина Драш евреинът Моузис Марголиът се покръства и става пастор в Англиканската църква. Той пише прочутата си „История на евреите във Великобритания“. В нея признава: „Добре известно е, че семейство Ротшилд се е разпростряло като мрежа над народите.[67]

Доста преди Драш и Марголиът, през 1698 г., френският посланик в Холандия докладвал за „широките търговски връзки и осведоменост на евреите… Той пише, че що се отнася до информацията и търговията, евреите сапърви и най-добре известени за всяко движение в света“, благодарение на постоянните връзки на еврейските общини, от които Солунската и Амстердамската при посредничеството на Венецианската свързвали Запада с Изтока и Средиземноморието и ръководели евреите в тази част на света.[68] 

Ето ви я мрежата: шпионската (събиране на сведения) и ръководната, подчинена на един център. До средата на ХІХ век, когато равинът Драш я издава, тя се развива още. Та към края на столетието да даде на нейните ръководители самочувствието да посегнат върху целия свят.

Карлайл“, Джордж Буш или довелият в групировката маса освободени офицери от ЦРУ, но и от ДС, Франк Карлучи, са само възелчета от тази мрежа, изплетена през последните 1000 години. Работата над нея започва от момента, в който българският княз Угър Баръс или Борис (някои смятат „да докажат“, че в действителност става дума за руснак), който бил потомък на рода Дуло и изповядвал тангризма, почти разрушава средновековната Хазарска империя. Урусите били масагетско племе, което предшествало украинците. Баръс (Борис) бил син на Угър Лачин, известен в откраднатата от нас руска история като княз Игор Рюриков. Лачин или по-скоро Лачън било името на един от приемните синове на кан КурбатАлцек.[69] В руските летописи княз Угор Баръс (945-972) е наречен Святослав.

Не някакъв Святослав, а българският кан Талиб, който бил мюсюлманин, сложил окончателния край на хазарската държава. Почти сигурно това е станало през 968 или 969 година. То било изключително важно събитие, което самозваните евреи няма да забравят и винаги ще дирят начин да ни отмъстят за него. „С присъединяването на Хазария българското княжество се превърнало в истинска държава, а нашите владетели започнали да се наричат господари на Велика България…[70] През 972 г. баджанаците (печенегите) начело с кан Кура, „причакали Баръс[Борис или Святослав Игориевич Рюриков]и приключили с него”.[71]

В най-стария летопис, обявен за „руски“, „Повест за изминалите години“, четем следния запис: „През 6477 (969 г.). Светослав казал на майка си и на своите боляри: „Не ми харесва да стоя в Киев, искам да живея в Переславец на Дунав – защото там е центърът на моята земята. Там се стичат всички блага: от гръцката земязлато, тъкани, вино, различни плодове, от Чехия и от Унгариясребро и коне, от Русия кожи и восък, мед и роби.[72]

Има ли смисъл от тълкуване“? „Переславец на Дунав“ бил Преслав – столицата на Дунавска България. А той, „руснакът“, чакалроби от Русия?! За какво иде реч? Ами за ограбената, за преправената ни история…

Според някои автори, за да се ожени за сестрата на двамата едновременно управляващи ромейски (римски) императори Василий и Константин, развратникът Болюмир, наследникът на Баръс, наричан от руснаците Владимир, приема християнството.[73] Още преди това фарисеите (равините) действали срещу човечеството. Те подривали нормалните отношения и разяждали обществата, където и да се намирали.

След падането на хазарската столица Итил обаче, равините се заклели да си върнат властта, която и досега смятат за отнета им от християнството. „Хиляда и осемстотин години продължава борбата на израелския народ за световно господство, което е било обещано на Авраам, но е измъкнато от него с кръстаНародът на Израил обаче, не е подложен на унищожение. След като е разпръснат по цялата земя, то и цялата земя трябва да му принадлежи[74]

Едва ли равините, които са съвсем наясно със своите български корени, както и с факта, че наши владетели са разрушили тяхната средновековна държава, ще ни простят някога

 

 

Сбогом на Западен Израел или за началото на края на Pax Judaica[75]

 

 

С хитрост, интриги, упорство и използването на всякакви позволени и непозволени средства, провъзгласилите се за „народ на Израил“ хазари, постигнаха целта си. Днес самозванитеевреи“, по великолепния израз на един от тяхБенджамин Фрийдман, който не позволява да го определят като такъв,[76] владеят Северна и Южна Америка, Австралия, Европа и част от Азия. Мозъчният тръст „Проект за Нов американски век“ работи за окончателното покоряване на цялата планета.

Сега го заменят с „Тихоокеанската епоха“. Това означава, че тези хора силно желаят да бъдат господари на света. Едва тогава равините може би ще мирясат, макар да се съмнявам. Те не могат да съществуват извън вражеска хранителна среда. Затова постоянно си я създават.

Що се отнася до поробването на човечеството, все ми се струва, че не ще могат да преглътнат толкова голям залък. Ала най-вече се уповавам на Бога, защото Той си знае работата. По скромните ми прогнози, до петнадесет-двадесет години държавата Израел ще изпадне в небивала криза, а след още толкова, няма да присъства върху картата на земята.

Никой не може да спре настъплението на естеството. Простосемитскиятприраст на палестинските арабиистинските юдеи, е петократно по-висок от този на хазарите, отродили се от своите български корени и приели да ги обявяват заевреииличеда на Авраам“. Всъщност обиждат нашия древен владетел Абар-Камчиято история откраднаха и изопачиха в своятаБиблия“. Освен това очертаващата се гражданска война в ционисткия райизглежда неизбежна

Вече съществуват достатъчно на брой сериозни изследвания, които доказват непалестинския произход на т. нар. „ешкеназки евреи“. Нещо повече, мнозина изследователи, като евреинът Пол Уекслър, да речем, оспорват каквато и да била кръвна връзка не само на ешкеназимите, но и на сефарадите, с онова еврейско племе, описано в Стария завет. Според разкритията на Уекслър, сефарадите са „потомци предимно на араби, бербери и европейци“.[77]

Твърде вероятно е, а има тенденция телесната антропология да докаже истинността на това твърдение“ – отбелязва френският учен от еврейски произход Максим Родинсон – „че така нареченитеарабски обитатели на Палестина“ (мнозинството от коитоса станали араби“, [по-точно мюсюлмани]) имат далеч повечееврейскакръв в сравнение с евреите от диаспората.97

Нима някой ще оспори твърдението на първия министър-председател на държавата Израел Давид бен Гурион, че „от материален интересдревните юдейски селяни приели ислямаКато не се отделяли от земята си, те останали верни на своята родина.[78]

Векове по-сетне и тук т. нар. помаци станали мюсюлмани. Само кръгъл невежа или злонамерен провокатор би посмял да ги обяви за „араби“, „турци“ и т.н.? Не бъркайте етноса с вярата!

Споменавал съм предимствата на автохонното население пред пришълците, колкото и многобройни и войнствени да били те. Това обяснява факта, че с цялата им условност, данните от някои обобщени изследвания на ДНК на съвременните българи, проведени от чуждестранни експерти, показват, че 49 на сто от гените ни сатракийски. Освен това 11 на сто македонски, 15 процента славянски, 15 на сто елински и 5 на сто финикийски гени.[79] Да оставим прецизността на псевдонаучните названия. Когато ги споменавате, имайте предвид, че от илирите и траките насам винаги става дума за българи!

Рухването на американската империя ще настъпи и Братството не само е наясно с това. То го подготви и осъществява. За Ротшилд, Рокфелер и останалите от левитския интернационал съдбата на обикновените хора няма никакво значение. Пък били те евреи, даже и израелски. Никога не е излишно да припомня.

 

 

http://youtu.be/kHaw6s2LQw8

 

 

Настоящата битка между Израел и Хамас[80] на ивицата Газа е демонстрация точно на това, което чухте. Забогоизбранитеживотът на хората няма никаква стойност. Тази микровойна срещу сектора Газа има предизборен библейски характер. Само че героите са с разменени места.

Нетаняху трябва да покаже, че той едобрият Давид“, но въоръжен със самолети, хеликоптери и ракети. Палестинците, представяни ту като „Голиат“, ту като Хитлер, са с прашките

Онова, което нито един коментатор от влиятелните медии по света няма куража да изрече е: Израел защитава не своята, а окупирани територии. Тяхното анексиране започна с Шестдневната война от юни 1967 г. и не е преставало. Нито една от останалите страни, членуващи в ООН, не е признала, че Израел е придобил легитимно даже един квадратен сантиметър от тези земи. Само че тази организация е подчинена на ционистката държава. Такава е горчивата действителност.

Бавно и полека ционисткият рай се разширява за сметка на оригиналното населениет. нар. палестинци, всъщност истинските потомци на древните юдеи, приели исляма. Това се извършва в продължение на повече от 45 години пред погледите на цялото човечество. Един народ бива планомерно и методично унищожаван чрез политика на държавен тероризъм. Газа е подложена не просто на етническо прочистване, а на демоцид. В стратегическите планове на Тел Авив тя фигурира като… част от ционисткия „рай“!

А Америка? Тя получи поредната си порция заслужена „слава“ в лицето на своя нов стар президент с неизяснено потекло и социалистически убеждения. Не е ли по-точно да отсъдим, че Европа постигна онзи американски президент, когото толкова искаше? „Държавният глава на света“, който „живее“ в самозаблудите на жителите на Стария континент.

Дали някой забеляза, че макар официално Съединените щати да не са едни от насот стария свят, изпълнен с чувство забуржоазна вина“, с класова омраза и социални илюзии; с етническа нетърпимост, често определяна катобалканизация“, и с патернистиченбащински настроен, авторитарен управляващ псевдо елитна практика те са вече в него?

Да, Америка вече е една от нас. Тя само изглеждаше различна. „Пионеритеса бягали от правосъдието в Европа и другаде, което често ги е преследвало заради техните убеждения. Но те пренесоха в новия святнай-отблъскващите практики на стария“ – робството, расизма, правилата на джунглатана по-силния или на по-бързия с оръжието, незачитането на правото на ближния и т.н.

Тази империя беше изградена съгласно масонскатаилюминатската, представа за добро и зло и за държава. Тя въплъщаваше измамата за равните възможности, докато беше основана от люде, които никога не са вярвали в издигнатия от Ротшилдови лозунгliberté, égalité, fraternité”. Тъкмо обратното – служейки на своите тайни господари, досущ като тях „бащите основатели“ се обогатявали от войните и насилието. Та нали онзи, когото обявиха заосвободител на робите“, е бил крупен робовладелец? Той не е водил Гражданската война в името на цитираните три думи, които унищожителите на човешкия род издигнаха като знаме на революциите. Принудили са го да я започне.

Ако човекът не е достатъчно силен във вярата си, за дапремести планина, щом силно желае това“, висшата, Божията справедливост, може да закъснее, но не пропуска. Опитът е научил народа ни, че „Бог отлага, но не забравя.“ Неотдавна изредих случаи, в които комунистическите престъпници биваха наказвани чрез децата им. Ако не сте го разбрали, ще обясня.

Поради отсъствието на вяра у тях, безбожницити ги боли на-силно там. Който не е приел с цялата си душа и сърце Светлото Христово Възкресение, страда прекомерно, щом го застигне Божието възмездие. Колкото и големи свещи да палят в черквите, превърнати в сатанински вертепи, по хиляда пъти на ден да се прекръстват, пак няма да ги отмине. Същността не е в жестовете, в спазването на измислените от човеците правила, каквото е постът, да речем, в театъра. Бог го е изяснил: „Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.[81] Постът е от практиката, от опита на човеците, населяващи определени климатични зони, а не от Бога. Той има връзка със здравето и бита. Но е своеобразно каляване на волята, на характера, и изпитание на вярата.

Няма никаква метафизика. Всичко, изречено от Него, се е сбъднало. „И когато Исус излезе от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат сградите на храма. А Исус им рече: виждате ли всичко това? Истина ви казвам: няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.[82]

Не стана ли точно така? Не съществува и прашинка от онзи храм на сатаната, който събирал сарафите и търговците, но и фарисеите и книжницитепървите комунисти, мечтаещи да господстват над света. Днес лъжат будалите, като им представят оцелялата част от западната стена на римската крепост в Йерусалим заостанка от свърталището на синедриона?! Името на най-видните от тях е „легион, защото са много“.[83] Те са бесовете, съсипващи човечеството. Тяхната мрежа открадна нашия щастлив живот.

Cupido dominandi cunctis affectibus flagrantior est” – „жаждата за власт е най-ненаситната от всички други страсти“. На пръв поглед Интернационалът разполага с absolutum dominiumс абсолютна, с безгранична власт. Но понеже нито са сред най-умните, а още по-малко сред добре образованите, неговите първенци забравиха: “Non semper erit aestas” – „няма вечно да е лято“. Всяко нещо има начало и край. Само Бог е безкраен.

Honores mutant mores” – „славата променя нравите“! Какво да обсъждаме напълно безнравствените, внушили си, че са боговете на този свят? А са само слуги на неговия княз, онзи, който ги е избрал – господаря на мрака.

Затова: “Gloria victis!” – „Слава на победените!“ – на всички нас, нормалните, влюбените в Бога и живота люде. „А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи.[84] Това се отнася и до държавите – организация на множество хора.

Нямам представа доколко достоверни са източници като БТА, ИТАР-ТАСС и Dnes.bg, но те разпространиха забележителната вест, че: „Седем щата очакват от Белия дом разрешение да излязат от САЩ.[85] В нея се казва: „Жителите на 7 американски щата са събрали необходимия брой подписи за излизане от състава на САЩ. Това им дава право да очакват официален отговор на исканията си от федералното правителство. Петициите са качени на сайта на Белия дом – в рубриката „Ние, народът“, където всеки желаещ може да помести собствена молба или да се присъедини към предишните.

До момента петиции за излизане от състава на федерацията са подали хора от 40 щата, но едва в 7 от тях са събрани над 25 хиляди подписа. Най-много е събрал Тексасблизо 100 хиляди. В своята петиция щатът заявява, че икономическите проблеми на САЩ идват от неспособността на федералното правителство да реформира бюджетната политика.

С оглед на факта, че щатът Тексас има балансиран бюджет и е 15-ата по големина икономика в света, излизането му от състава на съюза е практически осъществимо“, се казва в документа.

Жителите на този щат се оплакват и от „крещящи нарушенияна човешките права, каквито според тях са например проверките на пътниците по летищата.

На същия сайт впрочем има и насрещно искане с призив град Остин – столица на щата, да се отдели от Тексас и да остане в състава на САЩ.

Освен Тексас прага от 25 хиляди подписа са надхвърлили Луизиана, Флорида, Северна Каролина, Алабама, Джорджия и Тенеси.

Във всички тези щати с изключение на Флорида повечето жители гласуваха на скорошните президентски избори за републиканеца Мит Ромни, победения съперник на Обама…

Авторите на петициите се позовават на Декларацията за независимост, в която бащите основатели на САЩ провъзгласяват, чещом една форма на управление се окаже пагубна,… народът има правото да я видоизмени или премахне и да учреди ново управление“.

Според американски експерти шансовете Белият дом да позволи на някой щат излизане от федерацията на практика са равни на нула.

За последен път 11 щата напускат съюза през 1860 и 1861 г., след като за президент е избран Ейбрахъм Линкълн. Тогава започва кръвопролитната гражданска война…[86]

Проверих. БТА и ИТАР-ТАСС не само не лъжат. Във вторник, 12 ноември 2012 г., вече близо половината щати бяха внесли подписки за напускане на Съюза![87] Наистина най-настоятелни са тексасци. Повече от половината смятат, че е време да станат независима държава. Най-раздвоени са в столицата Остин, където мненията са разделени горе-долу по равно…[88]

Звучи невероятно. Да, така е в този момент. А утре, когато белите окончателно се превърнат в малцинство? Балканизация ли?….

Преди по-малко от десетилетие народът лакота – коренното население на щатите на щатите Северна и Южна Дакота, по-познато като сиукси, поиска обратно своите земи от белите завоеватели. Неговото движение за независимост датира от началото на седемдесетте. През септември 2007 г. ООН прие необязателна резолюция за правата на коренните народи, презрително наричаниаборигени“. По обясними причини само Австралия, Нова Зеландия, Канада и САЩ отказаха да я подпишат.[89] Ала неизбежното ще дойде…

Народът лакота вече има свое т. нар. племенно правителство.[90] Рано или късно, в двата споменати щата ще се стигне до сериозна разправия. Както и в Калифорния, която от средата на деветдесетте полага усилия за откъсване от САЩ. Днес там 70 на сто от жителите говорят наиспански!

През 2007 година споменах тези факти от екрана на една закрита телевизия. Насъбрах достатъчно присмех. Днес контурите на разпада на Американската империя са забележими.

За някои фаталистиmalum necessariumnecessarium” – „неизбежното зло е неизбежно“. За мен това е завръщането към нормалността. Страшно ще бъде, ако се окаже, че пак същата ръка направлява разединението. А то вече е видно с просто око и не само в САЩ.

Изкуствените творения са обречени на развала. Неотдавна бяхме свидетели на онова, което стана в съседна Югославия. Век по-рано – от Австро-унгарската империя. Сетне – от съветската… Същото очаква Белгия, Испания, Италия, където съществуват силни сепаратистки настроенияКак французите ще задържат Корсика? А англчанитеШотландия, чийто град Абърдийн е превърнат в петролната столица на Европа?

Няма как да оцелее и Европейският съюз. Струва ми се, че тъкмо Великобритания първа ще му помаха за сбогом. Ще я последва Гърция и така нататък, по правилото на доминото, както се казва.

Но това е друга тема, на която отново ще се спра. За да покажа доколко Евросъюзът прилича не само на СССР. Но и повтаря вредните грабителски практики на отмрелия Съвет за икономическа помощСИВ. Дали тъкмо това не е целта?

 

Впрочем, за тези неща, но преди всичко за това дали империята САЩ има шанс да оцелее, ще стане дума в продължението.

 

Дотогаватърпение, любов и добро настроение.

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

От известно време предупреждавам, че внезапно се сдобих с маса „приятели“ в YouTube. Това стана, откакто започнах да монтирам субтитри във видеозаписи. Тогава изведнъж взех да получавам от YouTube предупредителни писма, че „качвам“ материали със защитени авторски права, които даже не съм виждал. Но те наистина… носят моето име?!

Явно първият резултат е спирането на първото видео в една от предходните публикации.

 

 

 

 

Все така получавам оплаквания, задето на отговарям на всички писма. Една от причините – навярно главната, е, че имам проблеми с електронната си поща. Ръководството на Abv.bg май наистина предприема мерки, за да ме избави от натрапниците. Но явно недостатъчни. Пък и атакуващите са доста изобретателни… Проникването е толкова дълбоко, че получавам писма от… самия себе си?! Досещате се какво е тяхното съдържание.

Сигурен съм, че доста от писмата, които ми изпращате, се „губят“. Има и такива, на които не намирам смисъл да отговарям. Пък и моля не забравяйте, че вие сте повече, а аз съм сам.

Въпреки всичко поднасям извинението си на всички, които добронамерено са ми писали, но не са получили отговор.

 

 

 

 

От сърце благодаря и на всички дарители. От февруари досега те са общо 67, седем от тях – имигранти. Повечето са едни и същи хора, които искрено помагат за издръжката на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

Длъжен съм да известя, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. имената на дарителите. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

Истина ви казвам: за да продължи да съществува и действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

Неотдавна в „Агора“ един подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“ Изглежда мнозинството послуша съвета му.

Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 10-12 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка.

Преди няколко месеца един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език и преводач Петър Коритаров, преведе прилична за моите разбирания сума. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“получава огромен обем информация.“

Явно една шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 600. Гастрольорите са поне още толкова. (Броячът се занулява при 1000 прочитания. С изключение на случаите на външна намеса.) Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 300. Всеки от тях да внася по 1,50 лева месечно – 18 лева годишно, бих могъл да продължа. Уви…

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар. Но нима на повечето останали места плащат за публикации? Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща… Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

Признавам, че ми е късно да се променям. Внесъл съм необходимата такса за присъствието на медията в интернет до края на годината. Но ще разредя появата на моите публикации. Време е да помисля и за себе си. Съжалявам.

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница. Достатъчно е да натиснете тази позиция и цялата информация ще се покаже. Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link): http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



 



[1] “To Make America Great Again, We Need to Leave the Country” by Elliot Gerson, “The Atlantic”, theatlantic.com, Washington, DC, July 10 2012 г., online: http://www.theatlantic.com/national/archive/2012/07/to-make-america-great-again-we-need-to-leave-the-country/259653/

[2] “Пак там.

[3] Георги Марков – „Ще изчезне ли българският народ?“, Есето е излъчено на 26. 01. 1972 г. по радио „Дойче веле“, „Биволъ“, Париж – Бургас, четвъртък, 1 ноември 2012г., online: http://bivol.bg/buditeli-georgi-markov.html

[4] “To Make America Great Again, We Need to Leave the Country” by Elliot Gerson, “The Atlantic”, theatlantic.com, Washington, DC, July 10 2012 г., online: http://www.theatlantic.com/national/archive/2012/07/to-make-america-great-again-we-need-to-leave-the-country/259653/

[5] Проект на неоконсерваторите около Джордж Буш-младши, чието заглавие е „Новата американска епоха“ – буквално – „Новият американски век“.

[6] “Hillary Clinton says Pacific ‘big enough for all of us’”, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 15 November 2012 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/australiaandthepacific/9679778/Hillary-Clinton-says-Pacific-big-enough-for-all-of-us.html

[7] Другарка, англ.

[8] Вж. David Drach, Chevalier P. L. B. – “De l’Harmonie entre l’Eglise et la Synagogue”, Tome premier, Editeur Paul Mellier, Paris, 1844 г., стр. 79.

[9] „Емил Кало: Българската еврейска общност винаги е била  дълбоко ционистка общност“, Actualno.com, София, 12 юни 2006 г., online: http://www.actualno.com/news_66876.html

[10] Пак там.

[11] Ушкуй е лекопреносима плоскодънна лодка, конструирана от българите през ранното Средновековие във Велика България, наричана и Волжка. Речните пирати използвали този вид транспорт, за да извършват своите изненадващи набези и да изчезват бързо, пренасяйки лодките между големитереки – Волга, Дон, Днепър…

[12] В. Ушкуйник – „Каган и ево бек“, журнал „Нива“, № 8, Ню Йорк, 1984 г., стр. 83, 84.

[13] „Тихоокеанската епоха“ – буквално – „Тихоокеанският век“.

[14] “Obama’s Trip Emphasizes Role of Pacific Rim” by Jackie Calmes, “The New York Times”, New York, NY, November 18, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/11/19/world/asia/obamas-trip-sends-message-to-asian-leaders.html?_r=0

[15] Вж. “Hillary Clinton says Pacific ‘big enough for all of us’”, “The Telegraph”, вече цит. съч.

[16] Пак там.

[17] “To Make America Great Again, We Need to Leave the Country” by Elliot Gerson, вече цит. съч.

[18] Всъщност рубриката се наричаше „Life in those USA” – „Животът в онези Съединени щати“, неприкрито  пропагадираща самочувствието на свръхвелика сила.

[19] „Легко на сердце от песни веселой“, музика: Исаак Осипович Дунаевски, текст: Василий Иванович Лебедев-Кума́ч, Москва, 1934 г.

[20] Вж. “20 Years After Victory, Vietnamese Communists Ponder How to Celebrate” by Philip Shenon, “The New York Times”, New York, NY, 23 April 1995 г., online: http://www.nytimes.com/1995/04/23/world/20-years-after-victory-vietnamese-communists-ponder-how-to-celebrate.html

[21] Вж. “Vietnam Democide: Estimates, Sources, Calculations” by R.J. Rummel, Professor Emeritus of Political Science, във: “Freedom, Democracy, Peace; Power, Democide, and War”, University of Hawaii, Honolulu, Hawaii, HI, online: http://www.hawaii.edu/powerkills/SOD.TAB6.1A.GIF

[22] “To Make America Great Again, We Need to Leave the Country” by Elliot Gerson, вече цит. съч.

[23] Вж. „Внимание! Реалността! Който има уши, да чуе!“, online: http://www.youtube.com/watch?v=Yr5Yctn20FU&feature=fvwrel

[24] Вж. също online: http://www.youtube.com/watch?v=o-V68SjbLTY&feature=related; http://www.youtube.com/watch?v=MxXHD1SwrdU&feature=relmfu

[25] “Leaders should be sacked for incompetence, not cheating” by Simon Jenkins, “The Guardian”, guardian.co.uk, Thursday, 15 November 2012 г., online: http://www.guardian.co.uk/commentisfree/2012/nov/15/sack-leaders-for-incompetence-not-cheating

[26] Пак там.

[27] Вж. “Workers Inspect the Shut-down Gas Well in Eastern Turkmenistan.” by Dan Morgan, “The Washington Post”, Washington, DC, October 5, 1998 г., online: http://www.washingtonpost.com/wp-srv/inatl/europe/caspian100598b.htm

[28] “Pipeline Politics Taint U.S. War”, “The Chicago Tribune”, Chicago, IL, Monday, March 18, 2002 г., online: http://pqasb.pqarchiver.com/chicagotribune или от online: http://www.wanttoknow.info/020318chicagotribune.html

[29] “A pro-western regime in Kabul should give the U.S. an Afghan route for Caspian oil”.

[30] Ahmed Rashid – “Taliban, Militant Islam, Oil and Fundamentalism in Central Asia”.

[31] Според автора става дума за “популярна френска творба, озаглавена “Бин Ладен, забранената истина” – “Bin Laden, the Forbidden Truth”.

[32] Pipeline Politics Taint U.S. War”, “The Chicago Tribune”, вече цит. съч.

[33] Вж. “Bush Appoints Afghan Envoy: The US is Carrying on Military Strikes on Afghanistan” by the BBC’s Mike Fox in Washington, BBC, London, Tuesday, 1 January, 2002, 00,46 GMT, 3,46 часа българско време, online: http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/south_asia/1736789.stm

[34] Вж. в. “Independent”, London, January 10, 2002 г.

[35] Вж. “MI5 Fears Flood of Afghan Heroin” by Nick Hopkins and Richard Norton Taylor, “The Guardian”, Manchester, London, Thursday, February 21, 2002 г., online: http://www.guardian.co.uk/print/0,3858,4360184-103690,00.html

[36] Пак там.

[37] Пак там.

[38] Пак там.

[39] Пак там.

[40] Национално обществено радио, англ.

[41] Report on NPR’s Morning Edition by David Welna, National Public Radio, Washington, DC, September 11, 2001 г., записът може да се чуе и запише (коментарът на Айк Скелтън е с времетраене 1,05 ч.) от адрес: http://www.npr.org/ramfiles/me/20010911.me.18.ram

[42] Вж. “Who Did It? U.S. Searches for Terror Clues; Analysts See Signs of Osama Bin Laden” by David Ruppe, ABC.com, ABCNEWS Internet Ventures, New York, NY, September 12, 2001 г., online: http://abcnews.go.com/sections/world/DailyNews/wtc_terrorsuspects_010912.html  и  “Government Probe Focuses on bin Laden”, “The Associated Press”, New York, NY, Wednesday, September 12, 2001 г., online: http://newstribune.com/stories/091201/wor_0912010945.asp

[43] Вж. “Who Did It? U.S. Searches for Terror Clues; Analysts See Signs of Osama Bin Laden” by David Ruppe, ABC.com, ABCNEWS Internet Ventures, New York, NY, September 12, 2001 г., online: http://abcnews.go.com/sections/world/DailyNews/wtc_terrorsuspects_010912.html

[44] “Government Probe Focuses on bin Laden”, “The Associated Press”, New York, NY, Wednesday, September 12, 2001 г., online: http://newstribune.com/stories/091201/wor_0912010945.asp

[45] Пак там.

[46] Вж. “The Family: Fearing Harm, bin Laden Kin Fled From U.S. “ by Patrick E. Tyler, “The New York Times”, New York, NY, September 30, 2001 г., online: http://www.nytimes.com/2001/09/30/international/30BAND.html

[47] Пак там.

[48] Вж. Бившият министър-председател на България Иван Костов в разговор с Цветанка Ризова, “На четири очи”, Нова телевизия, София, събота, 6 декември 2003 г., 12 часа, видеозаписът е в архива на автора.

[49] Вж. “The Family: Fearing Harm, bin Laden Kin Fled From U.S. “ by Patrick E. Tyler, вече цит. съч.

[50] “Flight Data and Voice Recorders Found at Pentagon”, Public Broadcasting Service, September 14, 2001 г., 1,00 pm EDT, 20,00 часа българско време, online: http://www.pbs.org/newshour/updates/september01/wash_9-14.html

[51] “Speed Likely Factor In WTC Collapse”, from New York, CBS News, CBS Broadcasting Inc., Los Angeles, CA, February 23, 2002 г., online: http://www.cbsnews.com/stories/2002/02/25/attack/main501989.shtml

[52] Вж. “Alleged Hijackers May Have Trained at U.S. Bases: The Pentagon has turned over military records on five men to the FBI” by George Wehrfritz, Catharine Skipp and John Barry, “Newsweek”, New York, NY, September 15, 2001 г., online: http://www.msnbc.com/news/629529.asp?cp1=1#BODY; “National desk: “After the Attacks: Missed Cues; Saudi May Have Been Suspected in Error, Officials Say” by Kevin Sack, “The New York Times”, New York, NY, Sunday, September 16, 2001 г., online: http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F2071FF63D5F0C758DDDA00894D9404482  и  “2nd Witness Arrested, 25 Held for Questioning” by Guy Gugliotta and David S. Fallis Washington Post Staff Writers, “The Washington Post”, Washington, DC, September 16, 2001 г., стр. A29, online: http://www.washingtonpost.com/wp-adv/archives/advanced.htm

[53] Вж. “The New York Times”, New York, NY, September 19, 2001 г.; CBS, Los Angeles, CA, September 14, 2001 г.; “The Guardian”, Manchester, London, October 13, 2001 г.

[54] Вж. “America Attacked: The Investigation; “Acts of War”; Bush Vows Full Assault, Says “Good Will Prevail”; Probe Finds Some Attackers Trained as Pilots in U.S.; Investigators Identify 50 Terrorists Tied to Plot; Inquiry: Agents scouring the East Coast reportedly find suicide notes that some of the hijackers wrote for their parents” by William C. Rempel and Richard A. Serrano, “The Los Angeles Times”, Los Angeles, CA, September 13, 2001 г., от стр. А1, online: http://pqasb.pqarchiver.com/latimes/index.html

[55] “Senate Democrats, White House Reach a Deal on Anti-Terror Bill. U.S. Ability to Wiretap, Monitor E-Mail Would Be Enhanced” by John Lancaster, Washington Post Staff Writer, “The Washington Post”, Washington, DC, Thursday, October 4, 2001 г., стр. A21, online: http://www.washingtonpost.com/ac2/wp-dyn?pagename=article&node=&contentId=A2521-2001Oct3

[56] Пак там.

[57] Вж. “Scientists’ Deaths Are Under the Microscope” by Alanna Mitchell, Simon Cooper And Carolyn Abraham, compiled by Alanna Mitchell, “The Globe and Mail”, Toronto, Ontario, Canada, Saturday, May 4, 2002 г., online: http://globeandmail.workopolis.com/servlet/News/fasttrack/20020504/UMURDN?section=Science  и  “Magazine desk: “The Odds of That” by Lisa Belkin, “The New York Times”, New York, NY, Sunday, August 11, 2002 г., online: http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F30E14F6385F0C728DDDA10894DA404482

[58] “Scientists’ Deaths Are Under the Microscope” by Alanna Mitchell, Simon Cooper And Carolyn Abraham, compiled by Alanna Mitchell, “The Globe and Mail”, Toronto, Ontario, Canada, Saturday, May 4, 2002 г., online: http://globeandmail.workopolis.com/servlet/News/fasttrack/20020504/UMURDN?section=Science

[59] Вж. “The Ex-presidents’ Club” by Oliver Burkeman and Julian Borger, “The Guardian”, Manchester, London, Wednesday, October 31, 2001 г., online: http://www.guardian.co.uk/wtccrash/story/0,1300,583869,00.html

[60] Пак там.

[61] Пак там.

[62] Вж. “The Success Of Eastern Europe”, From the desk of Richard Rahn, “The Brussels Journal”, Brussels, Thursday, September 6, 2012 г., online: http://www.brusselsjournal.com/node/4979

[63] В нацистката партия – областен партиен ръководител, нем.

[64] “The Ex-presidents’ Club” by Oliver Burkeman and Julian Borger, “The Guardian”, вече цит. съч.

[65] Пак там.

[66] David Drach, Chevalier P. L. B. – “De l’Harmonie entre l’Eglise et la Synagogue”, Tome premie, вече цит. съч.

[67] Rev. Moses Margoliouth – “The History of the Jews in Great ritain”, Vol. II, R. Bentley, London, 1851 г., стр. 161.

[68] Werner Sombart – “Les Juifs et vie economique”, Paris, 1923 г., стр. 227 в:  Николай Тодоров – „Еврейското население в балканските провинции на Османската империя през ХV-ХІХ век“ в:  Институт за балканистика – „Проучвания за историята на еврейското население в българските земи, ХV-ХХ век“, Издателство на Българската академия на науките, София, 1980 г., стр. 14.

[69] Не бива да се бърка с Алцек или Алцеки (Alceko) – съвременник на кан Курбат, който след битка за аварския трон през първата половина на VІІ век води българско население през Панония, през страната на франките (Бавария) и накрая се заселват в италианската област Ломбардия.

[70] Бахши Иман – “Джагфар тарихы”, Том первый: Свод болгарских летописей 1680 год, Второе, фототипное издание, Издателский дом „Огледало”, София, 2001 г., стр. 100.

[71] Пак там.

[72] „Повесть временных лет“, Лаврентьевский  летописный сборник, 1377 г.,  перевод Д. С. Лихачева, „Начало княжения Святослава, сына Игорева. В год  6454  (946)“, online: http://lib.ru/HISTORY/RUSSIA/povest.txt

[73] Вж. “The Russian Chronicle”, стр. 84 и сл. в: Arthur Koestler – “The Thirteenth Tribe: The Khazar Empire and Its Heritage”, Random House, New York, NY, 1976 г.,стр. 121-122.

[74] Александр Селянинов – „Тайная сила масонства“, Отечественная типография. Шпалерная, 26, С. Петербург, 1911 г.  в  Георги Ифандиев – „Сянката на Цион“, Част ІІІ, том 1, ИК “Огледало”, София, 2003 г., стр. 31  и  в  Александър Селянинов – „Тайната сила на масонството“, ИКС, София, 1994 г., стр. 284.

[75] Еврейския мир – по-точно – еврейския ред, лат.

[76] Вж. Benjamin H. Freedman – “Facts Are Facts: The Truth About Khazars”, CPA Books, London, 1998 г., online: http://www.biblebelievers.org.au/facts.htm

[77] Вж. Paul Wexler – “The Non-Jewish Origin of the  Sephardic Jews”, State University of New York Press, New York, NY, 1996 г., стр. 1-12.

[78] Shlomo Sand – “The Invention of the Jewish People”, Translated by Yael Lotan, Verso Books, London, New York, 2009 г., стр. 186.

[79] Вж. напр. “Y-haplogroups in Bulgaria”, iGENEA, Gentest.ch GmbH, Zürich, Schweiz, 2006 г., от online: http://www.igenea.com/; Акад. Йордан Иванов и асистентите: Анна Зографова- магистър – чл.кор. на академия МАБИК,  Даниела Малчева – бакалавър – филолог от Югозападния университет в Благоевград – „Мизийската субкултура в Durostrum Durostrum”, „Монт прес”, Mont-press.com, Брой 7 (1444), год. ХVIII, Монтана, 25 – 29 януари 2007 г., online: http://bojanapankov.blog.bg/technology/2009/08/20/akademik-iordan-s-ivanov-quot-da-syhranim-korenite-bylgarski.383023#

[80] Съкращение от Ха̀ракат ал-Мука̀ууама ал-Исламѝя – Ислямско движение за съпротива.

[81] „От Матея свето Евангелие“, гл. 17, ст. 21.

[82] Пак там, гл. 24, ст. 1-2.

[83] Вж. „От Марка свето Евангелие“, гл. 5, ст. 9.

[84] „От Матея свето Евангелие“, гл. 19, ст. 30.

[85] „Седем щата очакват от Белия дом разрешение да излязат от САЩ“, БТА, София, четвъртък, 15 ноември 2012 г., online: http://www.bta.bg/bg/c/MI/id/488696; същото в: Седем щата очакват от Белия дом разрешение да излязат от САЩ: Петиции има от 40 щата, но не всички са събрали нужния брой подписи“, Dnes.bg, София, четвъртък, 15 ноември 2012 г., online: http://www.dnes.bg/world/2012/11/15/sedem-shtata-ochakvat-ot-beliia-dom-razreshenie-da-izliazat-ot-sasht.173111

[86] Пак там.

[87] Вж. “Nearly Half the States Are Represented in Secession Petitions on the White House Site” by Josh Wolford, WebProNews, Lexington, KY, Monday, November 12, 2012 г., online: http://www.webpronews.com/nearly-half-the-states-are-represented-in-secession-petitions-on-the-white-house-site-2012-11

[88] Пак там.

[89] Вж. “Descendants of Sitting Bull, Crazy Horse break away from US” by AFP, Agence France-Presse news, Paris, December 19, 2007 г., online: http://afp.google.com/article/ALeqM5iVC1KMTOgwiSoMQyT2LwZc9HyAgA

[90] Вж. “Lakota Sioux have NOT withdrawn from the US”, Daily Kos, Kos Media, LLC, Berkeley, CA, Sunday, December 23, 2007 г., online: http://www.dailykos.com/story/2007/12/23/425848/-Lakota-Sioux-have-NOT-withdrawn-from-the-US#

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...